НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
47
резултата в
6
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис
Любовьта
е изворъ; тя жи вота ражда.
Оригинал за теглене Копие на оригинала
Любовьта
е изворъ; тя жи вота ражда.
Нему тя вдъхва свята длъжность, напрѣдъ да върви. Нагорѣ къмъ доброто да се стреми. Това тя върши непрестано, като нежна майка въ душата человѣческа. Тя постояно посажда скромни малки сѣмена на благи чувства, съ благи добрини. Тази тайна, който разбира, той ще своята душа да остави вѣчно да се полива отъ небесната утренна роса.
към текста >>
И тъй, онова което
любовьта
върши е винаги славно и вѣлико, защото тя е испълнението на закона.
Защото не е добъръ и великъ онзи който самъ мисли, — че е такъвъ, но онзи за когото истината гласи. И тъй нека се въоръжимъ съ величието на истинското търпение да понесемъ всичко за неговата слава. Защото който понася, поношения отъ любовь за неговото име, прѣбѫдва въ него самаго. А който прѣбѫдва въ него, прѣбѫдва въ неговата слава. А славата на отца е истинската слава на живота.
И тъй, онова което
любовьта
върши е винаги славно и вѣлико, защото тя е испълнението на закона.
А царството Господне е вече дошло въ сила и затова всичката земя трѣбва да се испълни отъ величието на неговото присѫтствие. Мъдростьта му трѣбва да обърне и завладѣе всѣкой умъ, а любовьтьта му, приготвенитѣ сърдца; тъй щото Господъ да царува винаги съ своя избранъ родъ. Часътъ наближава и не е далечъ отъ вази, когато ще бѫдитѣ призовани да се обедините съ него въ едно тѣло, единъ духъ, единъ умъ, едно сърдце и душа. Тогава ще се испълни обѣщанието заедно съ Господа и ведно въ господа. Радвай се земя и вѣсели се небе за твоитѣ избранни.
към текста >>
Родъ блуденъ и глупавъ, кой е силенъ, който дѣиствува въ видъ, или който дѣйствува въ духъ и сила за да произведе редътъ, да въдвори мирътъ, да въведе
любовьта
и да подкрѣпи славата на живота?
Господъ зове, имали нѣкой да слуша и внимава въ сърдцето си за думитѣ на устнитѣ му? Чуй и разбери що говори Господъ. Не постави ли завѣта на своето царство за да въдвори миръ и любовь помежду синоветѣ человѣчески? Но ето тѣ сѫ възмнйли въ сърдцето си, че постановленията и пѫтищата Господни сѫ суетни. Нѣматъ изгледъ на величественость.
Родъ блуденъ и глупавъ, кой е силенъ, който дѣиствува въ видъ, или който дѣйствува въ духъ и сила за да произведе редътъ, да въдвори мирътъ, да въведе
любовьта
и да подкрѣпи славата на живота?
Вашитѣ размишления сѫ суета прѣдъ Менѣ и постановленията ви сѫ безакония противъ благиятъ Ми духъ. Нѣма вече да търпя прищевкитѣ ви да се дигате и охулвате святото ми име чрѣзъ което ви съмъ защищавалъ и крѣпилъ. Дано да се върнѣхте отъ гнуснитѣ си пѫтища и да познаете Господа и да го приемѣхте въ сърдцето си; има ли другъ освѣнъ него, който може да благославя и дава животъ? Както е слънцето за земята, не е ли Господъ така за людитѣ си? Ето той е и повече отъ това.
към текста >>
Защото Богъ нашъ е неизмѣненъ,
любовьта
му пребѫдва въ вѣки.
Но знайте, че ще ви сѫдя спорѣдъ дѣлата ви, и ще ви въздамъ споредъ дѣянията ви. Мой Боже! Това е истинно. Хвалете Господа чудесенъ? — Ето Господъ не ще да се бави отъ сега за дълго, но ще извърши добрата си воля къмъ тогова когото е избралъ, къмъ тогова който познава Господа.
Защото Богъ нашъ е неизмѣненъ,
любовьта
му пребѫдва въ вѣки.
Понеже къмъ когото благоволява, благоволява по духъ. Ето Богъ те е поставилъ царъ на вѣковетѣ. Въ рѫцѣтѣ ти е прѣдалъ сила и власть за да сѫдишъ народитѣ съ правда. Макаръ сега и да си скроменъ и незабѣлѣзанъ по видъ, но духомъ си вѣликъ; и трѣбва да бѫдешъ скритъ отъ погледитѣ на свѣта до катъ Богъ твой въстанови своятъ тронъ надъ народитѣ. Тогава ще царувашъ въ сила и святосъ въ правда и миръ; защото нечестивитѣ ще бѫдатъ низринати.
към текста >>
Ще въздигне и въдвори правдата си,
любовьта
му ще роди истината, Господъ ще се укрѣпи като силенъ за бранъ.
Макаръ сега и да си скроменъ и незабѣлѣзанъ по видъ, но духомъ си вѣликъ; и трѣбва да бѫдешъ скритъ отъ погледитѣ на свѣта до катъ Богъ твой въстанови своятъ тронъ надъ народитѣ. Тогава ще царувашъ въ сила и святосъ въ правда и миръ; защото нечестивитѣ ще бѫдатъ низринати. „Мели лемелъ саватъ меномъ, Аваримъ гемелъ бидено итафатъ“ — А — Пропадна сина на нечестието, защото Господъ е слѣзълъ да се сѫди, — да възвѣсти, че той не е мъртавъ, но живъ! Защото той отсега нататъкъ ще испълни земята съ знание.
Ще въздигне и въдвори правдата си,
любовьта
му ще роди истината, Господъ ще се укрѣпи като силенъ за бранъ.
Всѣкой угнетенъ, ще бѫде подкрѣпенъ. Огорчений духомъ, ще бѫде утѣшенъ. И както майка милва свойтѣ си, така и Господъ ще помилва онзѣи които го чакатъ. Отъ сега нататъкъ съ думи нѣма да ви забавлявамъ, но съ дѣла благи, съ дѣла вѣлики, Ще ви нахраня и нѣма да огладнѣете, и ще ви напоя, и нѣма да ожеднѣетѣ, защото хлѣбътъ и водата съ които ще ви нахраня и напоя, ще бѫдатъ присѫщенъ животъ — Мизраимъ, Мизраимъ. Халелъ ве бихаръ хошамаимъ, хенени, хени, фенахъ фенимъ, хаберимъ кошетъ ви хадони — В: — М: —
към текста >>
Той е единъ който ни обеднява съ Бога на силитѣ и Отца на духоветѣ и
любовьта
.
Ето ще заповѣда и ще стане споредъ желанието на сърдцето му, защото правдата Господня обитава въ ного. Той е скроменъ и смиренъ по сърдце, но строгъ въ сѫдъ и правда. Когото благослови ще бѫде благословенъ, и къмъ когото се подигне неговото негодувание за безаконие, ще бѫде пояденъ: Защото истина ви казвамъ, че земята нѣма вѣчно да се облива съ человѣшка кръвь, защото самъ Богъ не благоволява въ погинванието на грѣшника. Ето скоро ще чуете гласъ отъ небето, Гласъ на приходящий и исходящий отъ Господа Ангелъ на силитѣ. Така говори онзи който ни е изкупилъ съ своята кръвъ, който е нашь Братъ; плътъ отъ плътьта ни, и кость отъ костьта ни и духъ отъ духътъ ни, на когото душата е обединена съ нашата душа, и сърдцето му жали и тъжи за своитѣ си.
Той е единъ който ни обеднява съ Бога на силитѣ и Отца на духоветѣ и
любовьта
.
Той е нашето щастие, нашата радость, нашето блаженство. Защото кого бѣхме любили другиго въ человѣческата душа, ако не него? Защото той е по-красивъ и благъ по духъ, единъ който винаги люби и никога не прѣдстава, единъ неизменяемъ въ своята душа, единъ готовъ всѣкога да отдаде всѣкому длъжното и подходящето. Отче мой твоитѣ пѫтища сѫ вѣчни и неизмѣняеми. Ти си единъ въ когото всичко сѫществува и се обединява.
към текста >>
Отъ прѣизобилието на живота си тѣ родихъ, за слава моя, и отъ пълнотата на
любовьта
си тѣ въздигнахъ, обединихъ въ сила и мощъ и мѫдрость, като тѣ освѣтихъ, за да испълнявашъ волята, ми а понеже благоволявамъ въ тебъ по причина че съмъ.
Твоитѣ думи сѫ животъ вѣченъ. Ще тѣ чакамъ до кътъ прѣвъзмогнешъ надъ враговетѣ си, и докътъ силитѣ Адови се поколебаятъ отъ своята основа и ти се пръвъзнесешъ и въцаришъ въ вѣкъ. Когато всѣка тваръ горѣ въ небето, или долу въ ада преклони колѣно прѣдъ твоя прѣстолъ; защото си святъ и праведенъ. Боже да дойде твоето царство, Отче да бѫде твоята воля, както горѣ въ небето така и на земята. И Рече Господъ, Господу моему: Азъ съмъ свѣтилникъ който освѣщава душата ти, защото съмъ истиненъ сияющъ въ тъмнината.
Отъ прѣизобилието на живота си тѣ родихъ, за слава моя, и отъ пълнотата на
любовьта
си тѣ въздигнахъ, обединихъ въ сила и мощъ и мѫдрость, като тѣ освѣтихъ, за да испълнявашъ волята, ми а понеже благоволявамъ въ тебъ по причина че съмъ.
Богъ вѣченъ, който тѣ призовахъ спорѣдъ съизволението на святия си Духъ, отъ дълбочинитѣ на своята душа и ти дадохъ видъ и рекохъ: ти си синъ мой, Азъ днесъ тя родихъ. Родихъ тѣ въ свѣта за да се умножишъ и станешъ вѣликъ, да бѫдешъ подобенъ мене. А понеже тя родихъ въ свѣта, то и затова тя и призвахъ чрѣзъ Духътъ си, за да ме познаешъ, че Азъ съмъ Богъ вѣчний, Единъ все обемящъ, който съмъ и който създавамъ и движа, отъ когото всичко по начало излиза и по начало се връща. Този истиний съмъ Азъ единъ твой Отецъ — отъ вѣкъ и до вѣка. Всичко що създавамъ е за тебе и ти за всичко и ще тя посрѣщнатъ всички като Господъ, царь и тѣхенъ братъ, когато Азъ Богъ вѣчний Елихи Ихова пращамъ, за да откриешъ себе си на всички, че въ моята вѣчна любовь всичко живѣе, всичко расте, всичко се плоди и вѣчно весели.
към текста >>
възвисй правдата ми за сѫдъ, и
Любовьта
ми за
Защото Азъ съмъ Богъ вѣчно тѣхенъ който присѫтствува чрѣзъ силата си всъде. Затова да се не колебай сърдцето ти, думитѣ ми сѫ вѣрни; ето Азъ съмъ този който говоря съ тебе: много пѫти съмъ ти говорилъ съ благость и съ любовь. Затова прославиме и ще тя прославя. Благословиме и ще се благословишъ. Освяти името ми въ душата си.
възвисй правдата ми за сѫдъ, и
Любовьта
ми за
спасение. А Азъ съмъ Богъ твоятъ свять духъ, който ще свидѣтелствувамъ. Ето познавамъ тя, зная теготитѣ на душата ти и скръбьта ти е извѣстна менъ. Желанията на духъ ти сѫ благопристойни, и мислитѣ на сърдцето пълни съ благость изходящи отъ Бога. Затова сега укрѣпи сърдцето си и усвяти умътъ си и приготви душата си за Бога — погледни на свѣтъ и знай чрѣзъ вѣра, че всичко това Богъ за тебе извършва. Погледни на неговитѣ работници, които съ него заедно работятъ всѣкой единъ отъ тѣхъ отъ своята нива добритѣ плодове, принася катъ благъ даръ на общия юлтаръ на любовьта.
към текста >>
Погледни на неговитѣ работници, които съ него заедно работятъ всѣкой единъ отъ тѣхъ отъ своята нива добритѣ плодове, принася катъ благъ даръ на общия юлтаръ на
любовьта
.
възвисй правдата ми за сѫдъ, и Любовьта ми за спасение. А Азъ съмъ Богъ твоятъ свять духъ, който ще свидѣтелствувамъ. Ето познавамъ тя, зная теготитѣ на душата ти и скръбьта ти е извѣстна менъ. Желанията на духъ ти сѫ благопристойни, и мислитѣ на сърдцето пълни съ благость изходящи отъ Бога. Затова сега укрѣпи сърдцето си и усвяти умътъ си и приготви душата си за Бога — погледни на свѣтъ и знай чрѣзъ вѣра, че всичко това Богъ за тебе извършва.
Погледни на неговитѣ работници, които съ него заедно работятъ всѣкой единъ отъ тѣхъ отъ своята нива добритѣ плодове, принася катъ благъ даръ на общия юлтаръ на
любовьта
.
Ето на тѣзи труженнцитѣ на истината, благословиги, за да приематъ своята плата за честния трудъ. И тъй братя мои, честни и добри работници по всичкитѣ клонове на общото дѣло въ царството на Истината, които се трудите за просвѣщението на свѣта, и подобрението участьта на всѣкъ страждующъ; приемете благословението Божие. Неговия Миръ и веселие, които прѣвъзхождатъ всѣкой умъ, да испълни сърдцето ви — и Богъ на Истината да благослови дѣлото си въ вѣкъ. Елате сега всички които любите Господа, да му се поклонимъ въ Духъ и Истина. Защото Той е Богъ нашъ, и Отецъ нашъ отъ вѣка.
към текста >>
Но всичко това е праведно върху ми; защото спорѣдъ заслугата и заплатата; спорѣдъ послушанието и благословението и споредъ
любовьта
, отговора.
И причината за това зная; но може ли да се повърне и направеното да се отстрани? Отъ дѣтинството си търся моятъ Богъ, Господъ, Царь и Отецъ, но като, че надеждата ми постоянно се осуетява. Може ли праведний да върши волятата му кога е натоваренъ и съвпрегнатъ съ нечестие? колко е нещастна душата ми! Знанието ми е изчезнало, достойнството се е изгубило, правдата ми се е помрачила, и волята ми свързана и азъ съмъ като единъ който е станалъ подигравка на сѫдбата.
Но всичко това е праведно върху ми; защото спорѣдъ заслугата и заплатата; спорѣдъ послушанието и благословението и споредъ
любовьта
, отговора.
Има ли себелюбива любовъ нѣщо общо съ Бога? Не! Богъ прѣзира всичко що е отъ свѣтътъ. Дълго ли ще се бавишъ Господи? Не!
към текста >>
Защото истината ми е сѫщинска добродѣтель,
любовьта
ми е непоколебима и благостьта ми прѣбѫдва въ вѣкъ — моятъ миръ да прѣбѫдва сега съ тебе, и присѫтствието на духа ми да те осени.
Онова което Азъ освѣщавамъ, може ли да бѫде нечисто? Зощото не съмъ ли Азъ който изпълня закона? И ако азъ дѣйствувамъ, кой ще ме изобличи че върша грѣхъ? Не съмъ ли азъ Мѣрило, Святъ Пѫть, правда, истина, милость. любовь, вѣра, надѣжда и благость?
Защото истината ми е сѫщинска добродѣтель,
любовьта
ми е непоколебима и благостьта ми прѣбѫдва въ вѣкъ — моятъ миръ да прѣбѫдва сега съ тебе, и присѫтствието на духа ми да те осени.
Приеми моето благословение. Азъ съмъ Богъ! Господъ, Сава Отъ Богъ неизмѣнимъ вѣченъ, който съмъ отъ вѣка и до вѣка, единъ който съмъ и който творя спорѣдъ благоразположението на духътъ си. Азъ съмъ твоя духъ който ти просвѣщавамъ и умодрявамъ, който тя уча въ знание и мѫдрость, който съзиждамъ своето царство, който тя утѣшава и подкрѣпя, който говори всѣкога съ тѣбъ. Окото ми е будно.
към текста >>
Научи се тогава, че Господъ изисква да правишъ добро, но не слѣпо, — но съ пълнота на сърдцето си, съ знанието на умътъ си, съ
любовьта
на душата си.
Не ли за храна и облѣкло се луташъ постоянно? И отъ що произлизатъ всичкитѣ ти страдания, ако не отъ извънредното ти желание? Понеже не си благодаренъ на онова което можешъ постепенно да добиешъ съ трудъ. Ти желаешъ щастието, но трѣбва нѣщо да заплатимъ за него. Не си ли готовъ да услужишъ на другитѣ въ тѣхнитѣ нужди?
Научи се тогава, че Господъ изисква да правишъ добро, но не слѣпо, — но съ пълнота на сърдцето си, съ знанието на умътъ си, съ
любовьта
на душата си.
Не се стреми просто като воль за плѣвата, или като тигъръ за своята жертва, или като лисица подла къмъ курникътъ на своя съсѣдъ — не жили като скорпя съ своята опашка, нито хапи като змия. Понеже ако отровишъ своя ближенъ, що ще се ползувашъ отъ дѣлото си? Или ако погълнешъ брата си що ще добиешъ? Живота на брата ти нѣма да стане стежание твое никога, и по никой начинъ.
към текста >>
Отецъ на бѫдащитѣ вѣкове Господъ на
любовьта
все и въ все.
Азъ ида днесъ ида да тя благословя. Азъ съмъ този който съмъ отъ начало. Богъ святий. Царството на Отца моего наближава. Ида да сторя волята на вѣчний Богъ Ихова.
Отецъ на бѫдащитѣ вѣкове Господъ на
любовьта
все и въ все.
Блажени които го Любятъ, и сѫ Любяни, защото е тѣхно царството, мирътъ, радостьта и живота. Събуди ся ти който спишъ. „Врѣме е:“ въскресни отъ страститѣ на, „ниский,“ ти който си умрѣлъ. И размисли за живота си: отъ гдѣ идѣ? — Защо е?
към текста >>
2.
За Любовьта
За
Любовьта
За
Любовьта
Любовьта дълготърпи, благосклонна е; любовьта не завижда; любовьта не се превъзнася, не се горди, не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата се не радва, а срадува се на истината, всичко прѣтърпѣва, на всичко хваща вѣра, на всичко се надѣе, всичко търпи. I Кор. 13; 4, 7. И надъ всичко това облѣчете се съ любовьта която е свързка на съвършенството. Кол. 3; 14.
към текста >>
Любовьта
дълготърпи, благосклонна е;
любовьта
не завижда;
любовьта
не се превъзнася, не се горди, не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата се не радва, а срадува се на истината, всичко прѣтърпѣва, на всичко хваща вѣра, на всичко се надѣе, всичко търпи.
За Любовьта
Любовьта
дълготърпи, благосклонна е;
любовьта
не завижда;
любовьта
не се превъзнася, не се горди, не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата се не радва, а срадува се на истината, всичко прѣтърпѣва, на всичко хваща вѣра, на всичко се надѣе, всичко търпи.
I Кор. 13; 4, 7. И надъ всичко това облѣчете се съ любовьта която е свързка на съвършенството. Кол. 3; 14. А Исусъ му рече: Да възлюбишъ Господа, Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ.
към текста >>
И надъ всичко това облѣчете се съ
любовьта
която е свързка на съвършенството.
За Любовьта Любовьта дълготърпи, благосклонна е; любовьта не завижда; любовьта не се превъзнася, не се горди, не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата се не радва, а срадува се на истината, всичко прѣтърпѣва, на всичко хваща вѣра, на всичко се надѣе, всичко търпи. I Кор. 13; 4, 7.
И надъ всичко това облѣчете се съ
любовьта
която е свързка на съвършенството.
Кол. 3; 14. А Исусъ му рече: Да възлюбишъ Господа, Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ. Тази е първа и голѣма заповѣдъ. А втора подобна на нея: Да възлюбишъ ближния си, както себе си. Мат. 22; 37, 39.
към текста >>
Въ това е съвършена
любовьта
въ насъ, да имаме дързновение въ сѫдния день; защото както е той така сме и ние въ този свѣтъ.
5; 1 А който пази неговото слово, въ него наистина Божията любовь е съвършена. По това знаемъ че сме въ него. I Иоан. 2; 5.
Въ това е съвършена
любовьта
въ насъ, да имаме дързновение въ сѫдния день; защото както е той така сме и ние въ този свѣтъ.
Въ любовьта страхъ нѣма, но съвършената любовь пропѫжда вънъ страха; защото страхътъ има мѫка, и който се страхува не е съвършенъ въ любовьта. I Иоан. 4; 17, 18. Но ако люби нѣкой Бога, той е познатъ отъ него. I Кор.
към текста >>
Въ
любовьта
страхъ нѣма, но съвършената любовь пропѫжда вънъ страха; защото страхътъ има мѫка, и който се страхува не е съвършенъ въ
любовьта
.
А който пази неговото слово, въ него наистина Божията любовь е съвършена. По това знаемъ че сме въ него. I Иоан. 2; 5. Въ това е съвършена любовьта въ насъ, да имаме дързновение въ сѫдния день; защото както е той така сме и ние въ този свѣтъ.
Въ
любовьта
страхъ нѣма, но съвършената любовь пропѫжда вънъ страха; защото страхътъ има мѫка, и който се страхува не е съвършенъ въ
любовьта
.
I Иоан. 4; 17, 18. Но ако люби нѣкой Бога, той е познатъ отъ него. I Кор. 8; 3.
към текста >>
Пазете себе си въ
любовьта
Божия, въ ожидание на милостьта на Господа нашего Исуса Христа за животъ вѣченъ.
Но ако люби нѣкой Бога, той е познатъ отъ него. I Кор. 8; 3. Знаемъ пакъ че на тѣзи, които любятъ Бога, които сѫ призвани споредъ неговото прѣдопрѣдѣление, всичкото на добро имъ съдѣйствува. Рим. 8; 28.
Пазете себе си въ
любовьта
Божия, въ ожидание на милостьта на Господа нашего Исуса Христа за животъ вѣченъ.
Юдино 21 ст. Защото любовьта Христова ни принуждава; понеже сме разсѫдили за това че, ако е умрѣлъ единъ за всичкитѣ, то всичкитѣ сѫ умрѣли; II Кор. 5; 14. Който има моитѣ заповѣди и ги държи, той е който ме люби; а който ме люби възлюбенъ ще бѫде отъ Отца ми; и азъ ще го възлюбя, и ще явя себе си нему.
към текста >>
Защото
любовьта
Христова ни принуждава; понеже сме разсѫдили за това че, ако е умрѣлъ единъ за всичкитѣ, то всичкитѣ сѫ умрѣли;
8; 3. Знаемъ пакъ че на тѣзи, които любятъ Бога, които сѫ призвани споредъ неговото прѣдопрѣдѣление, всичкото на добро имъ съдѣйствува. Рим. 8; 28. Пазете себе си въ любовьта Божия, въ ожидание на милостьта на Господа нашего Исуса Христа за животъ вѣченъ. Юдино 21 ст.
Защото
любовьта
Христова ни принуждава; понеже сме разсѫдили за това че, ако е умрѣлъ единъ за всичкитѣ, то всичкитѣ сѫ умрѣли;
II Кор. 5; 14. Който има моитѣ заповѣди и ги държи, той е който ме люби; а който ме люби възлюбенъ ще бѫде отъ Отца ми; и азъ ще го възлюбя, и ще явя себе си нему. Казва му Юда (не Искариотски): Господи, що е това дѣто ще явишъ себе си намъ, а не на свѣта? Отговори Исусъ и рече му: Който люби мене ще упази моето слово; и Отецъ ми ще го възлюби, и ще дойдемъ при него, и ще направимъ жилище у него.
към текста >>
3.
Слънчеви лъчи 1942г.
Любовьта
е новото, което днесъ иде въ свѣта!
Една нова вълна залива днесъ свѣта. Въ душата се засилва копнежътъ и усѣтътъ за единъ новъ свѣтъ. Въпрѣки трѣсъка на днешнитѣ събития, буднитѣ души съ радостно предчувствие долавятъ първитѣ лѫчи на новото, което иде. Настоящитѣ упражнения, наречени не напраздно „Слънчеви лѫчи“, сѫ именно като предвестници на новия день, който съ тихи стѫпки пристѫпва къмъ насъ; тѣ ни говорятъ съ свой езикъ за красотата му. И може ли съ една дума да се характеризира великото, което днесъ се ражда въ душитѣ?
Любовьта
е новото, което днесъ иде въ свѣта!
Отъ нѣколко вѣка преди Христа нейната нѣжна свѣтлина е почнала да озарява душитѣ. Изпърво като слаба искрица, тя постепенно се разгаря въ душитѣ въ яръкъ пламъкъ, който ще освѣти свѣта. Вълната на любовьта работи вече на земята. И тя е непобедима. Едничката сила въ свѣта, която стопява всичко, преодолява всички препятствия, справя се съ всички мѫчнотии, едничката всепобедна сила е тя.
към текста >>
Вълната на
любовьта
работи вече на земята.
Настоящитѣ упражнения, наречени не напраздно „Слънчеви лѫчи“, сѫ именно като предвестници на новия день, който съ тихи стѫпки пристѫпва къмъ насъ; тѣ ни говорятъ съ свой езикъ за красотата му. И може ли съ една дума да се характеризира великото, което днесъ се ражда въ душитѣ? Любовьта е новото, което днесъ иде въ свѣта! Отъ нѣколко вѣка преди Христа нейната нѣжна свѣтлина е почнала да озарява душитѣ. Изпърво като слаба искрица, тя постепенно се разгаря въ душитѣ въ яръкъ пламъкъ, който ще освѣти свѣта.
Вълната на
любовьта
работи вече на земята.
И тя е непобедима. Едничката сила въ свѣта, която стопява всичко, преодолява всички препятствия, справя се съ всички мѫчнотии, едничката всепобедна сила е тя. Днесъ настѫпва оная фаза въ историята на човѣчеството, когато по законитѣ на развитието тя се разцъвтява въ човѣшката душа. Човѣшкото съзнание се пробужда за ново откровение, за ново прозрение въ глѫбинитѣ на Битието, за да долови сѫщината на живота— прозрение за великата идея, че всичко е Любовь! Тя е създала всички нѣща.
към текста >>
И ние доброволно трѣбва да приемемъ
любовьта
отвънъ и отвѫтре.
Днесъ настѫпва оная фаза въ историята на човѣчеството, когато по законитѣ на развитието тя се разцъвтява въ човѣшката душа. Човѣшкото съзнание се пробужда за ново откровение, за ново прозрение въ глѫбинитѣ на Битието, за да долови сѫщината на живота— прозрение за великата идея, че всичко е Любовь! Тя е създала всички нѣща. Ние сме потопени въ нея. Тя иде отъ звездитѣ, отъ всѣки слънчевъ лѫчъ, отъ всѣки плодъ.
И ние доброволно трѣбва да приемемъ
любовьта
отвънъ и отвѫтре.
Тя е едничкиятъ ключъ, едничкото разрешение на всички въпроси: лични, семейни, обществени, народни и общочовѣшки. Новото разбиране, което днесъ се ражда въ душитѣ, е: Всѣко нѣщо, което се прави безъ любовь, е престѫпление ; то не дава никакъвъ плодъ. Тя е като скѫпоцененъ камъкъ, който дълги години е стоялъ заровенъ въ земнитѣ недра подъ голѣмо напрежение и налѣгане, издържалъ ги е и е излѣзълъ вече на свобода и просторъ, за да поеме рѫководството. Тя е новото, което спасява свѣта отъ всички противоречия, страдания и разочарования. Любовьта ще научи човѣка на нѣщо велико.
към текста >>
Любовьта
ще научи човѣка на нѣщо велико.
И ние доброволно трѣбва да приемемъ любовьта отвънъ и отвѫтре. Тя е едничкиятъ ключъ, едничкото разрешение на всички въпроси: лични, семейни, обществени, народни и общочовѣшки. Новото разбиране, което днесъ се ражда въ душитѣ, е: Всѣко нѣщо, което се прави безъ любовь, е престѫпление ; то не дава никакъвъ плодъ. Тя е като скѫпоцененъ камъкъ, който дълги години е стоялъ заровенъ въ земнитѣ недра подъ голѣмо напрежение и налѣгане, издържалъ ги е и е излѣзълъ вече на свобода и просторъ, за да поеме рѫководството. Тя е новото, което спасява свѣта отъ всички противоречия, страдания и разочарования.
Любовьта
ще научи човѣка на нѣщо велико.
До сега отъ хилядолѣтия всички сѫ служили на себе си, а отсега нататъкъ човѣкъ ще учи да служи на Цѣлото, на Великото Разумно Начало въ свѣта. Именно тая велика идея за раждането на новъ, красивъ свѣтъ на земята лежи като основна идея въ тия упражнения. Музиката, движението и говорътъ имъ сѫ проникнати отъ нея. Съ други думи, красивиятъ великъ процесъ, който става днесъ въ колективната душа на човѣчеството — процесъ на пробуждане, просвѣтление и освобождение — намира своя външенъ изразъ, своя отгласъ въ тия упражнения. Тая идея е червената нишка, която минава презъ тѣхъ отъ началото до края.
към текста >>
При пѣнието презъ време на тия упражнения енергията трѣбва да слѣзе отъ главния мозъкъ въ слънчевия възелъ и отъ тамъ да отиде въ ларинкса, а това ще каже следното: при пѣние енергията трѣбва да мине презъ сферитѣ на
Любовьта
и така оживотворена, придобила магична мощь да претворява, да пресъздава, да мине презъ ларинкса.
При правене на тия упражнения цѣлото тѣло трѣбва да вземе участие при всѣко движение. Всички клетки трѣбва да се раздвижатъ при всѣко движение, и всѣка часть на тѣлото трѣбва да прави движение въ полето, въ което се намира. Всѣка мисъль, всѣка идея може да намѣри своя външенъ изразъ въ едно движение, и тогава то има мощно действие въ свѣта. Ето защо тия упражнения трѣбва да се правятъ съ пълно съсрѣдоточаване, съ будно съзнание. Когато човѣкъ ги прави, не трѣбва да мисли за гѫстата материя: за дрехи, обуща и пр.
При пѣнието презъ време на тия упражнения енергията трѣбва да слѣзе отъ главния мозъкъ въ слънчевия възелъ и отъ тамъ да отиде въ ларинкса, а това ще каже следното: при пѣние енергията трѣбва да мине презъ сферитѣ на
Любовьта
и така оживотворена, придобила магична мощь да претворява, да пресъздава, да мине презъ ларинкса.
Съ други думи, при изпълнение на тия упражнения човѣкъ трѣбва да пребивава съ съзнанието си въ възвишения свѣтъ на Любовьта. *** Едни участвуващи се нареждатъ въ 12 лѫча, насочени къмъ центъра, а други образуватъ външния крѫгъ около първитѣ. Изпърво лѫчитѣ се движатъ по радиуситѣ, а външнитѣ — по окрѫжностьта. После почва въртение на лѣвия около дѣсния и обратно, и двойно въртение. Следъ това членоветѣ на всѣка двойка се залавятъ за рѫце и пѣятъ думитѣ: „Ти си ме, мамо, човѣкъ красивъ родила“ и т. н.
към текста >>
Съ други думи, при изпълнение на тия упражнения човѣкъ трѣбва да пребивава съ съзнанието си въ възвишения свѣтъ на
Любовьта
.
Всички клетки трѣбва да се раздвижатъ при всѣко движение, и всѣка часть на тѣлото трѣбва да прави движение въ полето, въ което се намира. Всѣка мисъль, всѣка идея може да намѣри своя външенъ изразъ въ едно движение, и тогава то има мощно действие въ свѣта. Ето защо тия упражнения трѣбва да се правятъ съ пълно съсрѣдоточаване, съ будно съзнание. Когато човѣкъ ги прави, не трѣбва да мисли за гѫстата материя: за дрехи, обуща и пр. При пѣнието презъ време на тия упражнения енергията трѣбва да слѣзе отъ главния мозъкъ въ слънчевия възелъ и отъ тамъ да отиде въ ларинкса, а това ще каже следното: при пѣние енергията трѣбва да мине презъ сферитѣ на Любовьта и така оживотворена, придобила магична мощь да претворява, да пресъздава, да мине презъ ларинкса.
Съ други думи, при изпълнение на тия упражнения човѣкъ трѣбва да пребивава съ съзнанието си въ възвишения свѣтъ на
Любовьта
.
*** Едни участвуващи се нареждатъ въ 12 лѫча, насочени къмъ центъра, а други образуватъ външния крѫгъ около първитѣ. Изпърво лѫчитѣ се движатъ по радиуситѣ, а външнитѣ — по окрѫжностьта. После почва въртение на лѣвия около дѣсния и обратно, и двойно въртение. Следъ това членоветѣ на всѣка двойка се залавятъ за рѫце и пѣятъ думитѣ: „Ти си ме, мамо, човѣкъ красивъ родила“ и т. н. После идатъ плѣскане, движение, подобно на разцъвтяване и летение.
към текста >>
Когато въ него проблесне първиятъ лѫчъ на
любовьта
!
Това е свѣтлиятъ праздникъ, който очаква и за който копнѣе човѣшката душа презъ вѣковетѣ. Това е онуй тържество, което виждаме и въ деветата симфония на Бетховенъ — когато следъ дълги, мѫчителни борби, страдания и разочарования, у човѣка идва свѣтлина, проблѣсъкъ за неговото мѣсто въ живота. Упражненията „Слънчеви лѫчи“ — това е великата драма въ пѫтя на човѣка и човѣчеството. И тия ритмични упражнения иматъ въ себе си силата, да тласнатъ напредъ този процесъ, да съдействуватъ за преминаването отъ сферитѣ на затворения крѫгъ въ радостьта на освобождението! И кой е моментътъ, когато човѣкъ скѫсва веригитѣ на затворения крѫгъ и влиза въ широкия свѣтъ на свободата?
Когато въ него проблесне първиятъ лѫчъ на
любовьта
!
Следъ дълги борби, външни, и вѫтрешни, прозвучава тържествената пѣсень на освободения отъ веригитѣ на миналото. Това е изразено съ думитѣ на пѣсеньта: „Ти си ме, мамо, човѣкъ красивъ родила“. Оковитѣ сѫ паднали за винаги отъ него. Той по-съвсемъ новъ начинъ разбира вече живота. Да си представимъ човѣкъ, когото следъ дългогодишенъ затворъ пущатъ на свобода.
към текста >>
Нѣщо аналогично е, когато за пръвъ пѫть проблесне първиятъ лѫчъ на
любовьта
въ човѣшката душа!
Да си представимъ човѣкъ, когото следъ дългогодишенъ затворъ пущатъ на свобода. Съ каква радость той се приближава до най-малката тревичка; какъ всѣки слънчевъ лѫчъ, всѣко полъхване на вѣтреца, всѣка гледка на звездитѣ е за него великъ изворъ на радость! Или да си представимъ сѣмка, заровена въ студената влажна земя, притисната въ тъмнината на черната пръсть. Но силитѣ на сѣмката сѫ по-мощни. Тѣ преодоляватъ всички препятствия, и новиятъ стръкъ се издига горе на слънце, просторъ и свобода.
Нѣщо аналогично е, когато за пръвъ пѫть проблесне първиятъ лѫчъ на
любовьта
въ човѣшката душа!
Това е излизане отъ дълъгъ, тъменъ тунелъ въ засмѣна, слънчева, цвѣтна поляна. Въ пѣсеньта се говори за майката. Тукъ е думата за Великата Свѣтовна Майка — Разумната Природа — отъ която излиза човѣшката душа. Следъ изкарване на училището, последната отива при Майка си съ плодове, събрани отъ учението, и готова да служи. Плѣскането, което следва, е изразъ на радостьта отъ влизането въ новия свѣтъ, който сега се ражда на земята.
към текста >>
А раятъ — това е пребиваване въ
любовьта
!
Въ пѣсеньта се говори за майката. Тукъ е думата за Великата Свѣтовна Майка — Разумната Природа — отъ която излиза човѣшката душа. Следъ изкарване на училището, последната отива при Майка си съ плодове, събрани отъ учението, и готова да служи. Плѣскането, което следва, е изразъ на радостьта отъ влизането въ новия свѣтъ, който сега се ражда на земята. Това е връщане въ живота на рая.
А раятъ — това е пребиваване въ
любовьта
!
Слагането на рѫцетѣ една върху друга — това е хармонизиране на дветѣ течения — топлото и хладното, магнетичното и електричното. Долната часть на рѫката означава топлото течение, сърдцето, а горната часть — хладното течение на ума. Следъ хармонизирането на дветѣ течения, рѫцетѣ се отварятъ настрани като цвѣтъ. То означава готовность за приемане : душата се разцъвтява и приема силитѣ, нуждни за нейното повдигане, както цвѣтътъ се отваря, за да приеме слънчевитѣ лѫчи. После рѫцетѣ правятъ движения, подобно на летение.
към текста >>
4.
Паневритмия 1938
Любовьта
си има свои линии на движение.
Последнитѣ процеси сѫ вѫтрешни, но красиво е, че се правятъ движения, които точно отговарятъ на тия вѫтрешни, психични процеси и затова улесняватъ тѣхната проява у човѣка. Всѣка идея, всѣко душевно качество съответствува на известно движение. Има движения на доброто. Има движение на милосърдието. Има движение на справедливостьта.
Любовьта
си има свои линии на движение.
Красотата сѫщо! Всички добродетели си иматъ свои линии на движение. Нѣма добродетель, която да нѣма линии на движение. Човѣкъ трѣбва да учи това. Той трѣбва да прави опити веднажъ, дважъ, 10 пѫти, 100 пѫти и пр., додето намѣри, кои линии на движение отговарятъ на дадена добродетель.
към текста >>
Тѣ сѫ зовъ на душата къмъ Свѣтлината, къмъ вѣчното Добро, къмъ
Любовьта
, къмъ Реалното.
Изгрѣващето слънце, озаренитѣ отъ слънцето планини, пѣнието на птичкитѣ надъ главитѣ ни, околнитѣ треви и цвѣтя, всичко това облагородява, прави човѣка жизнерадостенъ, съ свѣтло чувство за живота и бодъръ за работа! Когато правишъ тия упражнения, като че ли цѣлата околность се преобразява! Ти чувствувашъ себе си, като че ли си въ храмъ и всичко, което виждашъ около себе си, като че ли е часть отъ чудната архитектура на тоя храмъ ! Една завеса се отдръпва отъ предъ очитѣ ти, и ти си вече въ състояние да прозрешъ вѫтрешната страна на тия игри! Тѣ сѫ вече за тебъ молитвенъ зовъ на душата.
Тѣ сѫ зовъ на душата къмъ Свѣтлината, къмъ вѣчното Добро, къмъ
Любовьта
, къмъ Реалното.
Въ тоя мигъ ти разбирашъ, че тия движения сѫ свещенодействие, чрезъ което човѣкъ осъзнава, че сѫщината на естеството му е музика, чистота, любовь! Въ тия мигове той чувствува по-живо хилядитѣ нишки, които го свързватъ съ всемира. Едно сияние излиза отъ живия крѫгъ, и лѫчитѣ му отнасятъ на далечъ зова на тия души! Единъ свѣтълъ крѫгъ се формира надъ главитѣ имъ и се издига нагоре къмъ безконечностьта ! И искрениятъ зовъ на тия души достига до всички сърдца и имъ говори за красотата на новия животъ, който слиза и който е тъй близо до насъ!
към текста >>
Излѣзъ отъ тъмнитѣ подземия на безлюбието и влѣзъ въ радостьта на
любовьта
“.
Това упражнение можемъ да наречемъ още разкѫсване на всички неестествени връзки, разкѫсване на всичко старо. То събужда въ човѣка тия енергии, чрезъ които той може да ликвидира съ неестественитѣ кармични връзки на старото, за да влѣзе въ живота на свободата. Това е зовъ за освобождение, зовъ за излизане отъ затворитѣ. Този зовъ ни казва: „Излѣзъ отъ живота на вѣчния залѣзъ и влѣзъ въ живота на вѣчния изгрѣвъ. Остави веригитѣ на смъртьта и влѣзъ въ свободата на живота.
Излѣзъ отъ тъмнитѣ подземия на безлюбието и влѣзъ въ радостьта на
любовьта
“.
Чрезъ това упражнение този импулсъ се праща и въ свѣта, за да работи въ съзнанието на колективното човѣчество. 8. ПЛѢСКАНЕ. Това е тържеството на свободата. Тия движения означаватъ, че човѣкъ се е освободилъ отъ всички неестествени, стѣснителни връзки. Тѣ показватъ границитѣ на свободата, показватъ, отъ де започва тя; тѣ говорятъ, че вече е добита тя.
към текста >>
Тукъ имаме действието на двата принципа: на
любовьта
и мѫдростьта, на женския и мѫжкия принципъ, които работятъ за повдигането на свѣта.
Туй е законъ за правилно запознаване съ свѣтлината, съ знанието. Това движение изразява стремежъ за повдигане, за да може всичко да възрастне. Посѣтото трѣбва да възрастне. Тия движения могатъ да се наречатъ още: Правиленъ пѫть за разпространение и възрастване на Словото въ живота. 11. ЕВЕРА Тѣлото се обръща въ лѣво и въ дѣсно, и всѣко обръщане се последва съ движение напредъ.
Тукъ имаме действието на двата принципа: на
любовьта
и мѫдростьта, на женския и мѫжкия принципъ, които работятъ за повдигането на свѣта.
Обръщането къмъ лѣво, туй е женскиятъ принципъ, възприемане на любовьта. Обръщането къмъ дѣсно, — туй е мѫжкиятъ принципъ, възприемане на мѫдростьта. А пъкъ движението напредъ, което последва всѣко обръщане въ лѣво и дѣсно, — туй е движение къмъ Истината. Значи приложението на Любовьта и Мѫдростьта въ живота ни води къмъ Истината, т. е. къмъ Великата Реалность, която лежи въ основитѣ на цѣлото битие.
към текста >>
Обръщането къмъ лѣво, туй е женскиятъ принципъ, възприемане на
любовьта
.
Това движение изразява стремежъ за повдигане, за да може всичко да възрастне. Посѣтото трѣбва да възрастне. Тия движения могатъ да се наречатъ още: Правиленъ пѫть за разпространение и възрастване на Словото въ живота. 11. ЕВЕРА Тѣлото се обръща въ лѣво и въ дѣсно, и всѣко обръщане се последва съ движение напредъ. Тукъ имаме действието на двата принципа: на любовьта и мѫдростьта, на женския и мѫжкия принципъ, които работятъ за повдигането на свѣта.
Обръщането къмъ лѣво, туй е женскиятъ принципъ, възприемане на
любовьта
.
Обръщането къмъ дѣсно, — туй е мѫжкиятъ принципъ, възприемане на мѫдростьта. А пъкъ движението напредъ, което последва всѣко обръщане въ лѣво и дѣсно, — туй е движение къмъ Истината. Значи приложението на Любовьта и Мѫдростьта въ живота ни води къмъ Истината, т. е. къмъ Великата Реалность, която лежи въ основитѣ на цѣлото битие. Движението напредъ — туй е подтикване на нашия растежъ, на умствения и цѣлия прогресъ изобщо.
към текста >>
Значи приложението на
Любовьта
и Мѫдростьта въ живота ни води къмъ Истината, т. е.
ЕВЕРА Тѣлото се обръща въ лѣво и въ дѣсно, и всѣко обръщане се последва съ движение напредъ. Тукъ имаме действието на двата принципа: на любовьта и мѫдростьта, на женския и мѫжкия принципъ, които работятъ за повдигането на свѣта. Обръщането къмъ лѣво, туй е женскиятъ принципъ, възприемане на любовьта. Обръщането къмъ дѣсно, — туй е мѫжкиятъ принципъ, възприемане на мѫдростьта. А пъкъ движението напредъ, което последва всѣко обръщане въ лѣво и дѣсно, — туй е движение къмъ Истината.
Значи приложението на
Любовьта
и Мѫдростьта въ живота ни води къмъ Истината, т. е.
къмъ Великата Реалность, която лежи въ основитѣ на цѣлото битие. Движението напредъ — туй е подтикване на нашия растежъ, на умствения и цѣлия прогресъ изобщо. 12. СКАЧАНЕ. Туй е тържество, че любовьта и мѫдростьта се прилагатъ въ живота. При скачането най-напредъ се навеждаме надолу — покланяме се предъ Великото, Вѣчното, Божественото, което работи въ свѣта; скачането, което последва, — туй е поднасяне на нашата радость къмъ Великото въ свѣта.
към текста >>
Туй е тържество, че
любовьта
и мѫдростьта се прилагатъ въ живота.
А пъкъ движението напредъ, което последва всѣко обръщане въ лѣво и дѣсно, — туй е движение къмъ Истината. Значи приложението на Любовьта и Мѫдростьта въ живота ни води къмъ Истината, т. е. къмъ Великата Реалность, която лежи въ основитѣ на цѣлото битие. Движението напредъ — туй е подтикване на нашия растежъ, на умствения и цѣлия прогресъ изобщо. 12. СКАЧАНЕ.
Туй е тържество, че
любовьта
и мѫдростьта се прилагатъ въ живота.
При скачането най-напредъ се навеждаме надолу — покланяме се предъ Великото, Вѣчното, Божественото, което работи въ свѣта; скачането, което последва, — туй е поднасяне на нашата радость къмъ Великото въ свѣта. 13. ТЪКАНЕ. Туй движение изразява органическия процесъ въ природата. То изразява съграждащия процесъ въ нея. Нали между северния и южния полюси на земята става крѫгообращение на електричеството и магнетизма?
към текста >>
Центърътъ е
любовьта
.
После рѫцетѣ отпуснати и двамата гърбомъ единъ къмъ другъ. Това упражнение е органически начинъ за развиване самосъзнанието. То изразява, че човѣкъ трѣбва да оцени съзнанието на другитѣ хора, да вижда хубавитѣ страни, които тѣ иматъ въ себе си, и тѣ да виждатъ въ него тия хубави страни. Когато двамата въ двойката сѫ обърнати гърбомъ единъ къмъ други, то единиятъ, който е отъ лѣво, обработва доброто, а другиятъ, който е отъ дѣсно — обработва истината. Центърътъ е между тѣхъ.
Центърътъ е
любовьта
.
Когато двамата въ двойката сѫ обърнати единъ срещу другъ, тѣ отиватъ къмъ центъра — къмъ любовьта. Обърнати единъ срещу другъ, тѣ образуватъ елипса. А обърнати гърбомъ единъ къмъ другъ, тѣ съ движенията на рѫцетѣ образуватъ хипербола. Хиперболата е методъ за разрешаване на голѣмитѣ противоречия въ живота. При нея имаме две половини.
към текста >>
Когато двамата въ двойката сѫ обърнати единъ срещу другъ, тѣ отиватъ къмъ центъра — къмъ
любовьта
.
Това упражнение е органически начинъ за развиване самосъзнанието. То изразява, че човѣкъ трѣбва да оцени съзнанието на другитѣ хора, да вижда хубавитѣ страни, които тѣ иматъ въ себе си, и тѣ да виждатъ въ него тия хубави страни. Когато двамата въ двойката сѫ обърнати гърбомъ единъ къмъ други, то единиятъ, който е отъ лѣво, обработва доброто, а другиятъ, който е отъ дѣсно — обработва истината. Центърътъ е между тѣхъ. Центърътъ е любовьта.
Когато двамата въ двойката сѫ обърнати единъ срещу другъ, тѣ отиватъ къмъ центъра — къмъ
любовьта
.
Обърнати единъ срещу другъ, тѣ образуватъ елипса. А обърнати гърбомъ единъ къмъ другъ, тѣ съ движенията на рѫцетѣ образуватъ хипербола. Хиперболата е методъ за разрешаване на голѣмитѣ противоречия въ живота. При нея имаме две половини. Това е човѣкътъ раздвоенъ, — двата полюса на човѣка, създаване на полюситѣ — мѫжътъ и жената.
към текста >>
5.
Паневритмия 1941г.
Когато е добъръ, справедливъ и разуменъ, когато тече презъ него
любовьта
, понеже разумностьта и
любовьта
сѫ основнитѣ принципи, които царуватъ въ природата.
Има връзка между сърдечния и слънчевия ритъмъ. И когато човѣкъ е въ хармония съ Цѣлото, тогава всичко въ неговия организъмъ върви добре, понеже космичниятъ ритъмъ, космичниятъ пулсъ на живота се прелива въ неговото сърдце, въ неговото кръвообращение, въ неговото дишане, въ дейностьта на всичкитѣ му органи, и тѣ работятъ правилно. И тогава човѣкъ е здравъ, твори и гради на великата сцена на живота. Тогава ритъмътъ, пулсътъ на природата се предава нему така, както дейностьта на единъ сложенъ механизъмъ се предава на вървежа на всѣки малъкъ винтъ или колелце, които влизатъ като части въ него. Но пита се: кога човѣкъ е въ хармония съ това Цѣло, съ този космиченъ организъмъ, за да приеме неговия ритъмъ, неговия пулсъ?
Когато е добъръ, справедливъ и разуменъ, когато тече презъ него
любовьта
, понеже разумностьта и
любовьта
сѫ основнитѣ принципи, които царуватъ въ природата.
Тѣ сѫ извори, отъ които излизатъ двигателитѣ на всички други сили въ природата. Всичко въ природата е любовь и разумность! Когато човѣкъ е въ хармония съ Цѣлото, тогава ритъмътъ, линиитѣ на космичната паневритмия се преливатъ въ него, изразяватъ се чрезъ него. Отъ гореказаното става ясенъ следниятъ законъ на паневритмията: човѣкъ може да прави красиво и плавно паневритмичнитѣ движения, като въ момента мисли, чувствува и постѫпва добре. Паневритмията тонира човѣка, организира и хармонизира вѫтрешнитѣ му сили, координира ги и ги насочва къмъ разуменъ животъ.
към текста >>
Шестата раса е раса на
Любовьта
.
И последнитѣ достигатъ до всички души и намиратъ отзвукъ въ тѣхъ. Чрезъ тия движения живиятъ крѫгъ на паневритмията праща красивъ зовъ въ свѣта за обнова, подемъ и възходъ! Чрезъ паневритмията човѣкъ гради и твори нови ценности въ себе си и въ живота. Шестата раса, която иде, ще бѫде изразителка на паневритмията. Петата раса е на обективното знание, на външното изучаване на природата — раса на ума.
Шестата раса е раса на
Любовьта
.
Числото шесть има връзка съ Любовьта. Тия сили, тия идеи, които сѫ вложени въ паневритмията, ще бѫдатъ действителность въ шестата раса. Паневритмията подготвя пѫтя за идването на последната. Паневритмията има още по-висши форми, които ще се дадатъ по-нататъкъ въ развитието на човѣчеството. Паневритмията — това е новото, което трѣбва да се внесе въ културата.
към текста >>
Числото шесть има връзка съ
Любовьта
.
Чрезъ тия движения живиятъ крѫгъ на паневритмията праща красивъ зовъ въ свѣта за обнова, подемъ и възходъ! Чрезъ паневритмията човѣкъ гради и твори нови ценности въ себе си и въ живота. Шестата раса, която иде, ще бѫде изразителка на паневритмията. Петата раса е на обективното знание, на външното изучаване на природата — раса на ума. Шестата раса е раса на Любовьта.
Числото шесть има връзка съ
Любовьта
.
Тия сили, тия идеи, които сѫ вложени въ паневритмията, ще бѫдатъ действителность въ шестата раса. Паневритмията подготвя пѫтя за идването на последната. Паневритмията има още по-висши форми, които ще се дадатъ по-нататъкъ въ развитието на човѣчеството. Паневритмията — това е новото, което трѣбва да се внесе въ културата. Тя има да играе важна образователна и възпитателна роля въ училището.
към текста >>
Разумностьта е изразъ на хармоничното съчетание на
любовьта
и мѫдростьта.
Само тамъ, дето цари разумностьта, има плодове. Само въ царството на разумностьта зрѣятъ плодоветѣ. Съ други думи, само тамъ, дето е тя, има трайни, благодатни резултати. Въ разумностьта влиза великата Мѫдрость, великото Знание, което разкрива силитѣ, законитѣ и методитѣ за работа. Това е онова дълбокото разбиране на природата, на самия човѣкъ и на неговия пѫть.
Разумностьта е изразъ на хармоничното съчетание на
любовьта
и мѫдростьта.
4. Хармония. Когато всички струни на единъ музикаленъ инструментъ сѫ нагласени хармонично, могатъ да се изкаратъ красиви мелодии отъ него. Само тогава гениалниятъ виртуозъ може да прояви чрезъ него своята сила, своята мощь, своя замахъ. Сѫщо така, и когато инструментитѣ на единъ оркестъръ сѫ нагласени хармонично, тогава диригентътъ може да дигне палката и да изрази чрезъ него великата идея, която го озарява и вдъхновява. Всички сѫщества представляватъ великъ космиченъ оркестъръ.
към текста >>
ПЪРВИЯТЪ ДЕНЬ НА ПРОЛѢТЬТА ПЪРВИЯТЪ ДЕНЬ НА ПРОЛѢТЬТА 1 Първиятъ день на пролѣтьта, първиятъ день на радостьта, първиятъ день на
любовьта
носятъ сила и животъ, носятъ сила и животъ.
Само онзи, който има чистота на тѣлото, ума и сърдцето, ще разбере, какво нѣщо е човѣшкото щастие, какво нѣщо е космична любовь. Когато човѣкъ влѣзе въ царството на чистотата, презъ сърдцето му протичатъ кристалнитѣ животворни струи на космичната любовь! Паневритмията е музикаленъ и пластиченъ изразъ на тия изгрѣващи сили. По този начинъ тя спомага за тѣхното възрастване въ душитѣ и въ живота. Така тя подготвя пѫтя за новия красивъ животъ, който иде — на свобода, справедливость и разумность, на хармония, братство и свобода, на космична любовь. 1-10.
ПЪРВИЯТЪ ДЕНЬ НА ПРОЛѢТЬТА ПЪРВИЯТЪ ДЕНЬ НА ПРОЛѢТЬТА 1 Първиятъ день на пролѣтьта, първиятъ день на радостьта, първиятъ день на
любовьта
носятъ сила и животъ, носятъ сила и животъ.
(повтаря се 2 пъти) 2. И оживява и ни буди съсъ любовь. Ставайте отъ сънь, деца. Пролѣть мила вечъ дойде. Цѣлата природа пѣе.
към текста >>
Първиятъ день на пролѣтьта, първиятъ день на радостьта, първиятъ день на
любовьта
носятъ сила и животъ, носятъ сила и животъ.
При седмострунна арфа на Рила седимъ. Мощното слънце посрѣщаме на ранина. Вечерь сяйнитѣ звезди следимъ. ) И луната прекрасна въ небесната ширь. ) 2 9.10.
Първиятъ день на пролѣтьта, първиятъ день на радостьта, първиятъ день на
любовьта
носятъ сила и животъ, носятъ сила и животъ.
И земята се събужда отъ съня. Почва новий свѣтълъ день, новий день на пролѣтьта. И природата ликува, че я слънце топло грѣй и лѫчи обилно лѣй. Всичко радва се и пѣй. 11. ЕВЕРА Слънцето грѣй, гали съ лѫчи цвѣтенца, и треви, и насъ.
към текста >>
Съ пѣсни, радость ни възпѣй ти на Бога
любовьта
, нашъ Баща любимъ и светъ и на вси души познатъ,“ 24.
(И ги посѣваме семе избрано, да никнатъ, зрѣятъ житни класове.) (повтаря се 2 пъти) (И дребенъ дъждъ, роса ще ги полѣе, И слънцето ще ги възрасти.) (повтаря се 2 пъти) 23. ХУБАВЪ ДЕНЬ Всѣки хубавъ Божи день дишамъ радость и животъ. И ликътъ ми е засмѣнъ, че обича менъ Господъ. Слънцето съ любовь милва моето лице. И гласътъ любимъ Христовъ шепне въ моето сърдце: „Крепко, смѣло ти живѣй И помагай на свѣта.
Съ пѣсни, радость ни възпѣй ти на Бога
любовьта
, нашъ Баща любимъ и светъ и на вси души познатъ,“ 24.
КОЛКО СМЕ ДОВОЛНИ Упражнението може да се изпълни и по следния начинъ; първитѣ две части се изпълняватъ два пѫти. Колко сме доволни, че въ свѣта живѣемъ; като птички волни чудни пѣсни пѣемъ. (повтаря се 2 пъти) Сутринь мило слънце посрѣща ни рано. То ни благославя и животъ ни дава. (повтаря се 2 пъти) Въздухъ дишамъ благодать.
към текста >>
Ний сме слънчеви лѫчи на
любовьта
, дошли въ свѣта, зло да победимъ, миръ да въдворимъ.
ДИШАНЕ 28. ЗАКЛЮЧИТЕЛНО УПРАЖНЕНИЕ (ПРОМИСЪЛЬ) Да пребѫде Божиятъ миръ и да изгрѣе Божия- та радость и Божието веселие въ нашитѣ сърдца! (три пѫти). ПЕНТАГРАМЪ Ето вечъ идемъ ний, свѣтлозарни лѫчи; царски даръ носимъ благъ, радость, миръ и любовь. Свѣтлина и жива красота, свобода за всичкитѣ разумни души.
Ний сме слънчеви лѫчи на
любовьта
, дошли въ свѣта, зло да победимъ, миръ да въдворимъ.
Съсъ благость, свѣтлина, нѣжна любовь новъ животъ на милостьта въ свѣта да въдворимъ. (повтаря се 2 пъти) Ето вечъ идемъ ний, свѣтлозарни лѫчи; царски даръ носимъ благъ, радость, миръ и любовь. Свѣтлина и жива красота, свобода за всичкитѣ разумни души.
към текста >>
6.
ПСАЛОМЪ 91 (по Слав. 90)
Ще настѫпишъ лъвъ и аспидъ, Ще стъпчешъ младъ лъвъ и ламя, Понеже положи въ мене
любовьта
си, За то ще го избавя: Ще го туря въ безопасность, защото позна името ми.
Нѣма да се боишъ отъ нощенъ страхъ, Отъ стрѣлата, която лети денѣ, Отъ моръ, който ходи въ тъмнина, Отъ погибель, която запустява всрѣдъ планина. Тисяща ще падатъ отъ страната ти И десеть тисящи отдѣсно ти: Но при тебе нѣма да се приближи. Само съ очитѣ си ще гледашъ. И ще видишъ въздаянието на нечестивитѣ Понеже ти си направилъ Господа, моето упование, Вишнаго, свое пpибѣжищe Hѣмa да ти се случи никакво зло И язва нѣмa да се приближи при жилището ти. Защото ще згповѣда на ангелитѣ си за тебе Да те пазятъ въ вситѣ твои пѫтища: На рѫцѣ ще те подигатъ Да не би да прѣпънешъ о камъкъ ногата си.
Ще настѫпишъ лъвъ и аспидъ, Ще стъпчешъ младъ лъвъ и ламя, Понеже положи въ мене
любовьта
си, За то ще го избавя: Ще го туря въ безопасность, защото позна името ми.
Ще ме призове и ще го послушамъ. Съ него ще съмъ, когато е въ скръбь: Ще го избавя и ще го прославя, Ще го наситя съ дългоденствие И ще му покажа спасението си. Аминъ.
към текста >>
НАГОРЕ