Търсене в текстове за 'Лекар'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 349 резултата в 88 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Роден в Шрюсбъри в семейството на лекар.
След като се преминат четирите категории етер, над тях се намира друг свят със съвсем друго естество. Той се нарича Духовен свят.” [28] Вж. дял втори – ІІІ.1. [29] Чарлз Дарвин (12.02.1809 – 19.04.1882) – английски естествоизпитател, създател на научната биология. Роден в Шрюсбъри в семейството на лекар. Дарвин прекъсва следването си по медицина и постъпва по настояване на баща си в Богословския факултет на Кеймбриджския университет. Основа за бъдещото му развитие е участието му като естествоизпитател в околосветската експедиция, извършена с кораба „Бигъл” (1831-1836). Издава множество научни трудове: „Пътешествието на един натуралист…”, „Зоология”, „Изменения на животните и растенията при одомашняване”, „Произход на човека и половият отбор”. Капиталният му труд „Произход на видовете” (1859) предизвиква революция в биологията. [30] Тази теория обяснява механизма на биологичната еволюция, като предполага, че различните видове възникват чрез естествен подбор.
към текста >>

[79] Томас Хенри Хъксли (4.05.1825–29.06.1895) – английски лекар, природоизследовател и философ, съратник на Дарвин и популяризатор на неговото учение.
дял втори – І. 7:14. [77] Това е т. нар. „свободна воля”. [78] Вж. бел. № 41. [79] Томас Хенри Хъксли (4.05.1825–29.06.1895) – английски лекар, природоизследовател и философ, съратник на Дарвин и популяризатор на неговото учение. Той има сериозен принос в областта на антропологията, биологията, сравнителната анатомия, палеонтологията. В областта на философията се смята за привърженик на Дейвид Хюм (1711-1776) и базирайки се на неговата теория, се опитвал да докаже, че никога не може да се знае истинската причина на нашите усещания. Така Хъксли въвежда понятието “агностицизъм” (гр. a-не, gnosis-познание), с което се отхвърля възможността по обективен път (външно) да се постигне познание за света. [80] Йохан Волфганг Гьоте (28.08.1749–22.03.1832) – немски поет, философ и мислител.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Необходимо е да се постараем да употребим добри лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест, от тази мания на человеческото извратено себелюбие; другояче, нашата участ ще бъде подобна на участта на един организъм, хванат от проказа, на когото краят е гниене и разлагане.
Тази Истина, която е почнала да озарява народите, тя ще ни отправи в пътя на истинското образование. В този път ние ще бъдем в сила да избавим живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време сме се скитали из пустинята както Израилския народ; времето е настанало вече, когато трябва да се заловим сериозно за предлежащата работа, която ни са пада като человеци и членове от общата челяд на человечеството. Нечестието и порока дълбоко са спуснали корен в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Обаче ние, като хора свестни и разумни, трябва да потърсим изходен път. Необходимо е да се постараем да употребим добри лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест, от тази мания на человеческото извратено себелюбие; другояче, нашата участ ще бъде подобна на участта на един организъм, хванат от проказа, на когото краят е гниене и разлагане. Науката с откритията си иде да потвърди една истина, която е била занемарена в нашият ум и не се е вземала в съображение. Това показание е следующето: само онзи организъм ще преживее всичките кризи на живота, който се приспособлява на изискуемите условия на управляющите го закони и сили. Този е един важен факт, които трябва да се има предвид в нашето поведение. Това се е потвърдило ясно от отдавна направените вече изследвания на учения естествоизпитател Чарлз Дарвина (Сharles Darwin). Този факт се подвожда под т.нар.
към текста >>

Нужни са ни ефикасни лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест – от манията на извратеното човешко себелюбие.
3. Истината, която е почнала да озарява народите по света, ще ни накара да тръгнем по пътя на истинското образование. В този път ние ще придобием сила да се избавим в живота си от корабокрушение и съвършено разорение. Дълго време човечеството се е скитало из пустинята, както израилският народ се е скитал, преди да влезе в Обетованата земя.[91]Настанало е вече времето да се заловим сериозно за работата, която ни предстои като членове на човешкия организъм. 4. Безчестието и порокът са пуснали дълбоки корени в нашия живот, загнездили са се като у дома си. Ние обаче като хора добри и разумни трябва да потърсим спасителния изход. Нужни са ни ефикасни лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест – от манията на извратеното човешко себелюбие. В противен случай нашата участ ще бъде подобна на тази на болния от проказа организъм, чийто край е гниене и разлагане. 5. Еволюцията на организмите 1. Науката чрез откритията си потвърждава следната истина, която е била пренебрегвана от нашия ум и не се е вземала предвид от човека: само онзи организъм може да преживее всички кризи и преобразования в живота, който се приспособява към новите условия, които управляващите го закони и сили налагат. С тази важна истина трябва да се съобразява човешкото поведение. 2. Тя е потвърдена отдавна в естествознанието чрез научните изследвания на Чарлз Дарвин.
към текста >>

Болният е принуден да повика добър лекар да му помогне, щом като усети опасност за живота си.
Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други благородни учреждения, които имат възпитателен характер. 8. Всички трябва да си съдействат за постигането на тази единствена цел, която е основата на общественото благоденствие. Силата проявява своята мощ в съединението[123], но това съединение изисква подготвени елементи, върху които тази сила да може да упражни своето благотворно въздействие и влияние. Без тези елементи силата сама по себе си няма никакъв смисъл. 9. Истинското преобразяване в човека ще настъпи тогава, когато той започне напълно да усеща и съзнава източника на злото в себе си и когато у него се зароди силно желание да се освободи от това робство. Болният е принуден да повика добър лекар да му помогне, щом като усети опасност за живота си. 10. Злото и порокът не са вън, а вътре в човека, те са загнездени в самия организъм. Те са следствие от определени предходни причини, които са тясно свързани с нашите мозъчни центрове. В тези центрове има особен род клетки, които, съчетани с определени физико-психични подбуди, ни подтикват да вършим добро или зло. 11. За дълбоките причини на тази двояка дейност на душата ще говорим по-нататък. ІІІ. Причини за двояката дейност на душата
към текста >>

3. Разговор Третий. Храната и Словото

За да се излекува раната, трябва да се прибегне до подходящи лекарства.
Человеците мислят, че имат истината и че се учат от нея, а пък в действителност що виждаме? Техният живот е отпаднал. Той е заразен от главата до петите с пороци. Това е една очевидна истина, че тук, в това има примесена някаква измама. Другояче това не би се забелязало. За да се излекува раната, трябва да се прибегне до подходящи лекарства. Тия лекарства са истините Божии, които се дават във вид на заповеди: да не правиш това, да не правиш онова, просто да не правиш никакво зло дело, или да помислиш лоша мисъл, защото в тия неща седи отровата на пъкала. А като се заповядва кое не трябва да се прави, Бог от своя страна, който знае всичко и е всемъдър, казва пък в положителни заповеди кое трябва да се прави според Неговата Воля. Той е казал много кратко: да любиш Господа Бога твоего и ближнаго своего както себе си. А като приемеш Любовта като една върховна заповед, тя сама по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в що седи върховната добродетел, която е ядката на нашия сърдечен живот. А знаеш ли защо ти говоря за „нашия“?
към текста >>

Тия лекарства са истините Божии, които се дават във вид на заповеди: да не правиш това, да не правиш онова, просто да не правиш никакво зло дело, или да помислиш лоша мисъл, защото в тия неща седи отровата на пъкала.
Техният живот е отпаднал. Той е заразен от главата до петите с пороци. Това е една очевидна истина, че тук, в това има примесена някаква измама. Другояче това не би се забелязало. За да се излекува раната, трябва да се прибегне до подходящи лекарства. Тия лекарства са истините Божии, които се дават във вид на заповеди: да не правиш това, да не правиш онова, просто да не правиш никакво зло дело, или да помислиш лоша мисъл, защото в тия неща седи отровата на пъкала. А като се заповядва кое не трябва да се прави, Бог от своя страна, който знае всичко и е всемъдър, казва пък в положителни заповеди кое трябва да се прави според Неговата Воля. Той е казал много кратко: да любиш Господа Бога твоего и ближнаго своего както себе си. А като приемеш Любовта като една върховна заповед, тя сама по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в що седи върховната добродетел, която е ядката на нашия сърдечен живот. А знаеш ли защо ти говоря за „нашия“? Защото щом се приеме Любовта като закон и като върховна добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни.
към текста >>

4. Биографични бележки

Георги Миркович е лекар, общественик, дописен член (1881 г.) на Българското книжовно дружество и негов действителен член от 1884 г.
Дядо по майка на Петър Дънов и деец на просветното и църковно-националното движение. От 1861 г. е представител на Варненската епархия в Цариград, където умира по време на чумна епидемия. Д-р Георги Вълков Миркович (10 март 1826 г., Сливен – 29 септември 1905 г., Сливен) Георги Миркович е лекар, общественик, дописен член (1881 г.) на Българското книжовно дружество и негов действителен член от 1884 г. През 1830 г. семейството на Миркович се заселва в Браила, Румъния. По-късно се връща в Сливен и там учи до 1844 г. в гръцко училище при Изукула и при българския учител Димитър Кишиша. През 1847 г.
към текста >>

е на частна лекарска практика в Сливен.
е във френското католическо училище на лазаристите в Бебек, Цариград. От 1851 до 1856 г. следва медицина в Монпелие, Франция. Награден е със сребърен медал от Наполеон III за лекуването на болни от холера по време на епидемия. От 1857 до 1858 г. е на частна лекарска практика в Сливен. През 1859 г. Миркович е градски лекар в Стара Загора. От втората половина на 1859 до 1861 г. е на свободна практика в Цариград, подкрепя Драган Цанков за униатското движение и участва в делегация пред папа Пий IХ в Рим, за което е награден със златен Ватикански медал. От 1861 до 1863 г.
към текста >>

Миркович е градски лекар в Стара Загора.
следва медицина в Монпелие, Франция. Награден е със сребърен медал от Наполеон III за лекуването на болни от холера по време на епидемия. От 1857 до 1858 г. е на частна лекарска практика в Сливен. През 1859 г. Миркович е градски лекар в Стара Загора. От втората половина на 1859 до 1861 г. е на свободна практика в Цариград, подкрепя Драган Цанков за униатското движение и участва в делегация пред папа Пий IХ в Рим, за което е награден със златен Ватикански медал. От 1861 до 1863 г. е околийски лекар в Болград, Бесарабия. През 1864 г.
към текста >>

е околийски лекар в Болград, Бесарабия.
През 1859 г. Миркович е градски лекар в Стара Загора. От втората половина на 1859 до 1861 г. е на свободна практика в Цариград, подкрепя Драган Цанков за униатското движение и участва в делегация пред папа Пий IХ в Рим, за което е награден със златен Ватикански медал. От 1861 до 1863 г. е околийски лекар в Болград, Бесарабия. През 1864 г. е директор на българската гимназия в Болград, а по-късно на частна лекарска практика в Браила (1864-1866 г.). През 1866 г. Миркович се свързва с наскоро създадения в Букурещ Български таен централен комитет. През лятото на 1866 г.
към текста >>

е директор на българската гимназия в Болград, а по-късно на частна лекарска практика в Браила (1864-1866 г.).
От втората половина на 1859 до 1861 г. е на свободна практика в Цариград, подкрепя Драган Цанков за униатското движение и участва в делегация пред папа Пий IХ в Рим, за което е награден със златен Ватикански медал. От 1861 до 1863 г. е околийски лекар в Болград, Бесарабия. През 1864 г. е директор на българската гимназия в Болград, а по-късно на частна лекарска практика в Браила (1864-1866 г.). През 1866 г. Миркович се свързва с наскоро създадения в Букурещ Български таен централен комитет. През лятото на 1866 г. се завръща в Сливен, където се запознава с Михаил Чайковски (Садък паша). През 1867 г.
към текста >>

е градски лекар в Лом и Видин.
представя пред Високата порта проект за българско образователно дело, който на практика е отхвърлен от Мидхад паша, ратуващ за смесени българо-турски училища. От 1869 г. чрез Манол Иванов се включва в организирания от великия везир Али паша и началника на т. нар. “Черен кабинет” Шнайдер паша шпионаж в средите на българското революционно движение, но с родолюбива цел да се използват отпусканите пари за целите и задачите на българските революционери. От 1867 до 1869 г. е градски лекар в Лом и Видин. В края на 1869 г. е арестуван във връзка с делото на Васил Ганчев Плевналията, и е изпратен в Цариград, където престоява в затвора до 1874 г. Осъден е на доживотно заточение в Диарбекир и след това в Мардин, където е лекар. Миркович закупува значителни недвижими имоти, които по-късно подарява на Мардинската арменска католическа община и на Холдейската община. Освободен е след Руско-турската война (1877-1878 г.).
към текста >>

Осъден е на доживотно заточение в Диарбекир и след това в Мардин, където е лекар.
“Черен кабинет” Шнайдер паша шпионаж в средите на българското революционно движение, но с родолюбива цел да се използват отпусканите пари за целите и задачите на българските революционери. От 1867 до 1869 г. е градски лекар в Лом и Видин. В края на 1869 г. е арестуван във връзка с делото на Васил Ганчев Плевналията, и е изпратен в Цариград, където престоява в затвора до 1874 г. Осъден е на доживотно заточение в Диарбекир и след това в Мардин, където е лекар. Миркович закупува значителни недвижими имоти, които по-късно подарява на Мардинската арменска католическа община и на Холдейската община. Освободен е след Руско-турската война (1877-1878 г.). Установява се в Сливен, където над десет години е лекар и управител на сливенската болница. Две години е директор на Сливенската мъжка гимназия. От 1891 до 1892 г.
към текста >>

Установява се в Сливен, където над десет години е лекар и управител на сливенската болница.
В края на 1869 г. е арестуван във връзка с делото на Васил Ганчев Плевналията, и е изпратен в Цариград, където престоява в затвора до 1874 г. Осъден е на доживотно заточение в Диарбекир и след това в Мардин, където е лекар. Миркович закупува значителни недвижими имоти, които по-късно подарява на Мардинската арменска католическа община и на Холдейската община. Освободен е след Руско-турската война (1877-1878 г.). Установява се в Сливен, където над десет години е лекар и управител на сливенската болница. Две години е директор на Сливенската мъжка гимназия. От 1891 до 1892 г. е държавен лекар по жп линията Ямбол Бургас. В 1894 г. се пенсионира.
към текста >>

е държавен лекар по жп линията Ямбол Бургас.
Миркович закупува значителни недвижими имоти, които по-късно подарява на Мардинската арменска католическа община и на Холдейската община. Освободен е след Руско-турската война (1877-1878 г.). Установява се в Сливен, където над десет години е лекар и управител на сливенската болница. Две години е директор на Сливенската мъжка гимназия. От 1891 до 1892 г. е държавен лекар по жп линията Ямбол Бургас. В 1894 г. се пенсионира. Миркович е народен представител във Великото народно събрание (1887 г.) и в V-то Обикновено народно събрание. През 1879 г. заедно с д-р Начо Н.
към текста >>

5. 06.РАЗГОВОР ТРЕТИ

За да се излекува раната, трябва да се прибегне до подходящите лекарства.
Тъй както при вземането на веществената храна промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всеки, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има видът на истината, но не и същността. В света има много учения, но само едно от тях е съществено и съставлява храна за душата и другите са или лъжливо съвършени, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот. Человеците мислят, че имат истината и че са учени от нея, а пък в действителност аз виждам техният живот е отпаднал, той е заразен от главата до петите с пороци. Това е една очевидна истина, че тук в това има примесена някаква измама, другояче това не би се забелязало. За да се излекува раната, трябва да се прибегне до подходящите лекарства. Тия лекарства за душата са истините Божии, които се дават във вид на заповеди, да не прави това, да не прави онова - просто да не правиш никакво зло дело и да помислиш лоша мисъл, защото в тия неща седи отровата на пъкъла. Бог от своя страна, като знае всичко и е всемъдър, казва пак в положителни заповеди кое трябва да се прави според неговата воля. Той е казал много кратко: Да любиш Господа Бога твоего и ближния своего както себе си. А като приемеш любовта като една върховна заповед, тя само по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в какво седи върховната добродетел, която е едната страна на нашия сърдечен свят. А знаеш ли защо ти говоря за нашия, защото щом се приеме любовта като закон и като върховна добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни.
към текста >>

Тия лекарства за душата са истините Божии, които се дават във вид на заповеди, да не прави това, да не прави онова - просто да не правиш никакво зло дело и да помислиш лоша мисъл, защото в тия неща седи отровата на пъкъла.
В света има много учения, но само едно от тях е съществено и съставлява храна за душата и другите са или лъжливо съвършени, или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот. Человеците мислят, че имат истината и че са учени от нея, а пък в действителност аз виждам техният живот е отпаднал, той е заразен от главата до петите с пороци. Това е една очевидна истина, че тук в това има примесена някаква измама, другояче това не би се забелязало. За да се излекува раната, трябва да се прибегне до подходящите лекарства. Тия лекарства за душата са истините Божии, които се дават във вид на заповеди, да не прави това, да не прави онова - просто да не правиш никакво зло дело и да помислиш лоша мисъл, защото в тия неща седи отровата на пъкъла. Бог от своя страна, като знае всичко и е всемъдър, казва пак в положителни заповеди кое трябва да се прави според неговата воля. Той е казал много кратко: Да любиш Господа Бога твоего и ближния своего както себе си. А като приемеш любовта като една върховна заповед, тя само по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в какво седи върховната добродетел, която е едната страна на нашия сърдечен свят. А знаеш ли защо ти говоря за нашия, защото щом се приеме любовта като закон и като върховна добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни. И да не ти се вижда чудно.
към текста >>

6. 1898_Пеню Киров - №1

3. Д-р Георги Вълков Миркович (10.03.1826–29.09.1905) – бележит лекар, общественик, възрожденец, издател, народен представител в Областното събрание на Източна Румелия (1879г.), V-то обикновено народно събрание (1887 г.), по-късно член на Българското книжовно дружество (дн. БАН).
живее в Париж, а от 1901 г. започва да се занимава там с търговия. През 1902 г. заминава за Лондон, а през 1907 г. отпътува за Америка, където се губят по-нататъшните му следи. 3. Д-р Георги Вълков Миркович (10.03.1826–29.09.1905) – бележит лекар, общественик, възрожденец, издател, народен представител в Областното събрание на Източна Румелия (1879г.), V-то обикновено народно събрание (1887 г.), по-късно член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Основава в Сливен първия български вестник след Освобождението – „Българско знаме” (1879 г.). Издава окултни и здравни списания. Създава първото българско спиритическо дружество „Милосърдие”. Основател е и на българската хомеопатия. (Подробности за живота му вж.
към текста >>

7. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

3. Д-р Георги Вълков Миркович (10.03.1826–29.09.1905) – бележит лекар, общественик, възрожденец, издател, народен представител в Областното събрание на Източна Румелия (1879г.), V-то обикновено народно събрание (1887 г.), по-късно член на Българското книжовно дружество (дн. БАН).
живее в Париж, а от 1901 г. започва да се занимава там с търговия. През 1902 г. заминава за Лондон, а през 1907 г. отпътува за Америка, където се губят по-нататъшните му следи. 3. Д-р Георги Вълков Миркович (10.03.1826–29.09.1905) – бележит лекар, общественик, възрожденец, издател, народен представител в Областното събрание на Източна Румелия (1879г.), V-то обикновено народно събрание (1887 г.), по-късно член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Основава в Сливен първия български вестник след Освобождението – „Българско знаме” (1879 г.). Издава окултни и здравни списания. Създава първото българско спиритическо дружество „Милосърдие”. Основател е и на българската хомеопатия. (Подробности за живота му вж.
към текста >>

8. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Като студент е награден лично от Наполеон III със сребърен медал заради участието му като лекар по време на избухналата холерна епидемия в гр.
Завършва го, като остава много доволен от обучението. Там се запознава с монах Рене, който го въвежда в Спиритизма - движение, на което д-р Миркович става верен последовател. През 1851 г. заминава за Франция и до 1856 г. следва медицина в Монпелие. Като студент е награден лично от Наполеон III със сребърен медал заради участието му като лекар по време на избухналата холерна епидемия в гр. Юзе, близо до Нанси. На 30 юли 1856 г. защитава докторска теза и получава титла „доктор". Във Франция се докосва за първи път до феномена „ясновидство". Случва се така, че редовната месечна вноска от брат му Руско, богат търговец, който го издържал, по необясними причини се забавя.
към текста >>

След завръщането си в България Георги Миркович работи като частен лекар в Сливен.
Това се оказва напълно вярно и след известно време той неочаквано ги получава. Този факт му прави много дълбоко впечатление. До края на живота си той живо се интересува от тези явления, отделяйки им значително място в издаваните по-късно от него списания „Виделина" и „Нова светлина". Същевременно френската култура и Просвещението стават негов идеал. Борба за свобода След завръщането си в България Георги Миркович работи като частен лекар в Сливен. Тук заедно с Добри Чинтулов започват голяма битка срещу гърцизма и решават да открият българско училище в родния си град. Д-р Миркович заминава за Румъния (1857-1858 г.), за да иска парична помощ от богатите сливенски търговци. Успява да събере 600 златни минца, но идеята по-късно пропада по вина на сливенските еснафи. През 1858-1859 г. е градски лекар в Стара Загора.
към текста >>

е градски лекар в Стара Загора.
След завръщането си в България Георги Миркович работи като частен лекар в Сливен. Тук заедно с Добри Чинтулов започват голяма битка срещу гърцизма и решават да открият българско училище в родния си град. Д-р Миркович заминава за Румъния (1857-1858 г.), за да иска парична помощ от богатите сливенски търговци. Успява да събере 600 златни минца, но идеята по-късно пропада по вина на сливенските еснафи. През 1858-1859 г. е градски лекар в Стара Загора. От 1859 г. заживява в Цариград. Там работи като лекар, сътрудничи в списание „Български книжици", а през 1860 г. публикува своята „Кратка и методична българска граматика". Учебникът получава възторжени оценки.
към текста >>

Там работи като лекар, сътрудничи в списание „Български книжици", а през 1860 г.
Успява да събере 600 златни минца, но идеята по-късно пропада по вина на сливенските еснафи. През 1858-1859 г. е градски лекар в Стара Загора. От 1859 г. заживява в Цариград. Там работи като лекар, сътрудничи в списание „Български книжици", а през 1860 г. публикува своята „Кратка и методична българска граматика". Учебникът получава възторжени оценки. Драган Цанков, сам автор на такава граматика, и Тодор Бурмов поместват положителни рецензии за нея в издаваните от тях вестник „България" и списание „Български книжици". Поради това, че методическите правила в нея са формулирани много ясно, тази граматика служи като ръководно начало в предосвобожденското методическо обучение на българчетата, а през 1883 г. тя бива издадена за втори път.
към текста >>

Драган Цанков напуска Цариград, а д-р Миркович заминава за Влашко, където става градски лекар в Болград и същевременно лекар на Българската гимназия там.
в Цариград пристига и Атанас Георгиев, дядото на Петър Дънов, който е избран да връчи лично подписка и да говори от името на българите от Варненска област, че те всички се отказват от гръцката патриаршия и се присъединяват към възглавяваната от Иларион Макариополски Българска народна църква. Вероятно се осъществява контакт между чорбаджи Атанас и Миркович през този период (1860/1861 г.). По възрожденска линия по-късно датират добри отношения така също между доктора и бащата на П. Дънов - Константин Дъновски. След неуспеха на Униатската идея през 1861 г. Драган Цанков напуска Цариград, а д-р Миркович заминава за Влашко, където става градски лекар в Болград и същевременно лекар на Българската гимназия там. От 30 януари до 12 август 1864 г. той е временен директор на същата гимназия. Поддържа високо ниво на учебен и възпитателен процес но се сблъсква с несъгласието на училищното настоятелство, представлявано от невежи богати търговци. Пръв организира честването на празника на Светите братя Кирил и Методий в Болград. В края на1864 г.
към текста >>

д-р Миркович заминава от Болград за Браила, където е частно практикуващ лекар.
От 30 януари до 12 август 1864 г. той е временен директор на същата гимназия. Поддържа високо ниво на учебен и възпитателен процес но се сблъсква с несъгласието на училищното настоятелство, представлявано от невежи богати търговци. Пръв организира честването на празника на Светите братя Кирил и Методий в Болград. В края на1864 г. д-р Миркович заминава от Болград за Браила, където е частно практикуващ лекар. Остава там до 1866 г. поради участието си в народните работи. По-късно отива в Букурещ и заедно с д-р Начо Планински става един от основателите на Букурещкия таен революционен комитет, след което се завръща в Сливен. Запознава се с поляка Михаил Чайковски (Садък паша) и двамата създават проект за учредяване на главни български училища във всеки вилает. Според тях за добиване на българско самосъзнание най-важното е просвещението, а политическото освобождение ще дойде като последица от оформилата се национална общност върху основата на общ български език, писменост и национална Църква.
към текста >>

е градски лекар във Видин и Лом.
Това обаче предизвиква продължилите с години полемики в българските вестници във Влашко и Цариград, в които участва цялата наша тогавашна интелигенция. Накрая споровете довеждат до изясняване на възгледите за независимо и самостоятелно българско училище, без участие на турци и гърци. През 1867-1868 г. д-р Миркович сътрудничи на вестник „Македония", издаван от Петко Р. Славейков. От 1867 до 1869 г. е градски лекар във Видин и Лом. В края на 1868 г. взема участие в един заговор, целта на който е да принуди турското правителство да издаде по-скоро дълго отлагания ферман по църковния въпрос. Идеята е с помощта на фалшиви донесения да се убеди Портата, че в страната са се явили брожения и че се очаква през Дунава да преминат чети като тази на Хаджи Димитър, които ще воюват за църковна независимост от гърците. В този план косвено се включват и чуждите консули, които изпращат до своите правителства рапорти за появили се слухове за въстания, целящи извоюване на самостоятелна българска Църква. След проверка турското правителство открива противоречия в съобщенията, но опитът, който има с българското четническо движение, го кара да промени позицията си и да побърза с издаването на Фермана.
към текста >>

Той се установява като градски лекар в Сливен - по това време вторият по значение областен град в Източна Румелия.
Краят на заточението му идва след амнистията от 1878 г. в края на Руско-турската освободителна война. Сбъдва се предсказанието на един местен пророк, който предрича, че докторът ще бъде освободен след една голяма война. Дейност след Освобождението След завръщането си в свободна България д-р Миркович отново се включва активно в обществения живот. Той се установява като градски лекар в Сливен - по това време вторият по значение областен град в Източна Румелия. През лятото на 1878 г. заедно с други активни сливенски граждани е сред инициаторите за създаване на Благотворително дружество „Червен кръст". По типа на съществуващите от времето на войната руски болници и с помощта на руския „Червен кръст", в различни градове на Източна Румелия се откриват болници. На основата на руския военен лазарет в Сливен, който се закрива, в града започва да функционира Сливенска първостепенна болница с първи управител д-р Г. Миркович (14 март - 15 септември 1879 г.).
към текста >>

Заедно с лекарите Начо Планински и Добри Минков основават първия сливенски вестник след Освобождението „Българско знаме", от който излизат 24 броя - от 10 февруари до 21 юли 1879 г.
През лятото на 1878 г. заедно с други активни сливенски граждани е сред инициаторите за създаване на Благотворително дружество „Червен кръст". По типа на съществуващите от времето на войната руски болници и с помощта на руския „Червен кръст", в различни градове на Източна Румелия се откриват болници. На основата на руския военен лазарет в Сливен, който се закрива, в града започва да функционира Сливенска първостепенна болница с първи управител д-р Г. Миркович (14 март - 15 септември 1879 г.). Заедно с лекарите Начо Планински и Добри Минков основават първия сливенски вестник след Освобождението „Българско знаме", от който излизат 24 броя - от 10 февруари до 21 юли 1879 г. Миркович е директор на мъжката гимназия в Сливен за една учебна година (1879/80 г.). Участник е в движението срещу решенията на Берлинския конгрес за разделянето на българските земи на Княжество България, Източна Румелия и Македония. Подписът му стои под протестното писмо до Европейската комисия във връзка с решенията на конгреса. Убеден съединист, заедно със Захари Стоянов и с брат си Руско, д-р Миркович участва в разширяване мрежата на комитетите „Единство" за обединяване на българските земи. Д-р Миркович е един от 10-те депутати, назначени от Главния управител в Първото областно събрание на Източна Румелия в Пловдив.
към текста >>

Миркович е градски лекар в Пловдив.
Първата му сесия започва на 22 октомври 1879 г. През 1880 г. Миркович е председател на „Клуба на българите" в Пловдив и в качеството си на такъв получава на 26 март 1880 г. благодарствена от княз Александър Батенберг по повод изпратените му приветствия от българските представители. От есента на 1880 г. Миркович е градски лекар в Пловдив. От 8 септември 1881 г. става дописен член, а от 6 август 1884 г. - редовен член на Българското книжовно дружество (БКД), прераснало в Българска академия на науките (БАН) в 1911 г. В 1883 г. излиза новото му учебно пособие „Практично приготовление за граматиката в основните училища".
към текста >>

в наръчника „Домашен омеопатически лекар или способ като как да се лекува человек самичък".
- редовен член на Българското книжовно дружество (БКД), прераснало в Българска академия на науките (БАН) в 1911 г. В 1883 г. излиза новото му учебно пособие „Практично приготовление за граматиката в основните училища". Д-р Миркович пръв публично говори за възможностите на хомеопатията и е първият лечител у нас, който пропагандира метода на малките и безвредни лечебни дози. Многобройните си наблюдения в тази област публикува през 1885 г. в наръчника „Домашен омеопатически лекар или способ като как да се лекува человек самичък". За тази книга е остро критикуван от лекарската гилдия. В отговор на критиките д-р Миркович публикува поредица от статии в периодичния печат за ползата от хомеопатичния метод на лечение. В политиката той е активен член на либерално-демократичното движение. След Съединението (1885 г.) е избран за народен представител в V-то обикновено народно събрание (1887-1889 г.) от Къзъл-агачката (Елховската) и Каваклийската (Тополовградската) избирателни околии. Става държавен лекар през 1891 г.
към текста >>

За тази книга е остро критикуван от лекарската гилдия.
В 1883 г. излиза новото му учебно пособие „Практично приготовление за граматиката в основните училища". Д-р Миркович пръв публично говори за възможностите на хомеопатията и е първият лечител у нас, който пропагандира метода на малките и безвредни лечебни дози. Многобройните си наблюдения в тази област публикува през 1885 г. в наръчника „Домашен омеопатически лекар или способ като как да се лекува человек самичък". За тази книга е остро критикуван от лекарската гилдия. В отговор на критиките д-р Миркович публикува поредица от статии в периодичния печат за ползата от хомеопатичния метод на лечение. В политиката той е активен член на либерално-демократичното движение. След Съединението (1885 г.) е избран за народен представител в V-то обикновено народно събрание (1887-1889 г.) от Къзъл-агачката (Елховската) и Каваклийската (Тополовградската) избирателни околии. Става държавен лекар през 1891 г. при железопътна линия Ямбол-Бургас, официално открита на 14 май 1890 г.
към текста >>

Става държавен лекар през 1891 г.
в наръчника „Домашен омеопатически лекар или способ като как да се лекува человек самичък". За тази книга е остро критикуван от лекарската гилдия. В отговор на критиките д-р Миркович публикува поредица от статии в периодичния печат за ползата от хомеопатичния метод на лечение. В политиката той е активен член на либерално-демократичното движение. След Съединението (1885 г.) е избран за народен представител в V-то обикновено народно събрание (1887-1889 г.) от Къзъл-агачката (Елховската) и Каваклийската (Тополовградската) избирателни околии. Става държавен лекар през 1891 г. при железопътна линия Ямбол-Бургас, официално открита на 14 май 1890 г. За тази си служба на 14 февруари 1892 г. е награден с орден от княз Фердинанд - „Кръст за граждански заслуги V-та степен". От 1894 г. е пенсионер.
към текста >>

списанието издава брошурата от 4 страници на д-р Миркович „Предпазителни и лечителни мерки против холерата", за която отново е критикуван от лекарското съсловие.
до м. март 1896 г. И в него се популяризират малко познати методи за лекуване (хомеопатия и др.), както и такива за запазване на здравето. Съдържа статии по хигиена, хидротерапия, лечебен магнетизъм, внушение, народна медицина, слънчеви бани, морски бани, пречистване на водата, хигиена на тялото, хранене на новороденото, правилно хранене, материали срещу алкохолизма, за неделния отдих и зимната почивка и др. През 1893 г. списанието издава брошурата от 4 страници на д-р Миркович „Предпазителни и лечителни мерки против холерата", за която отново е критикуван от лекарското съсловие. През всичките тези години в списание „Нова светлина" са публикувани много преводи от френски език на Анастасия д-р Желязкова от Варна, предимно на спиритическа тематика. През 1892 г. списанието издава книгата на Алан Кардек „Характерът на спиритическото откровение". През 1893 г. в него се публикуват части от друга книга на същия автор на тази тема („Книга на Духовете").
към текста >>

През 1903 г., по случай 25-годишнината на санитарното дело у нас, Държавната санитарна инспекция награждава д-р Миркович с медал с корона „За гражданска заслуга", като най- стар лекар в България.
От 1902 г. до смъртта си през 1905 г. д-р Миркович издава и редактира в Сливен „Виделина" - месечно списание, посветено на въпросите за развитието на душата, ума и сърцето. В това списание статии помества и Петър Дънов. „Виделина" идва като естествено продължение на списание „Нова светлина", което продължава да излиза до 1910 г., но вече с редактор Тодор Бъчваров. През 1903 г., по случай 25-годишнината на санитарното дело у нас, Държавната санитарна инспекция награждава д-р Миркович с медал с корона „За гражданска заслуга", като най- стар лекар в България. Последният спиритически сеанс на д-р Миркович Влад Пашов в своята книга „Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов" пише: „Случая ми разправи Дядо Благо (детският писател Стоян Русев), който беше близък с Тодор Стоименов. Ето и разказа за последния спиритичен сеанс на д-р Миркович. Събрали се той, Пеню Киров и Тодор Стоименов на сеанс да викат духове. След сеанса се заговорили по различни въпроси.
към текста >>

Той на много места с похвала говори за неговите лекарски умения, както и за спиритическите му увлечения.
Миркович е погребан с големи почести от гражданството и обществеността на град Сливен. В своето завещание той дарява личната си библиотека, около 1400 тома, на читалище „Зора" в Сливен; имота си - за благотворителни и обществено полезни цели; 3000 златни лева - на сиропиталището в Сливен. За разпоредител на завещанието е посочен неговият духовен наставник - Учителя Петър Дънов. На следващия събор на Духовната Верига през 1906 г. по молба на приятелите д-р Миркович се явява чрез Учителя и разказва за своя нов живот в отвъдния свят. Той на много места с похвала говори за неговите лекарски умения, както и за спиритическите му увлечения. Според Учителя Петър Дънов спири- тизмът се явява, за да докаже, че зад материалната бариера съществува друг свят, който ние не схващаме с нашите пет сетива. „Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство, те подготвят пътя му" - казва той на събора през 1919 г. Едновременно с това Учителя предупреждава, че увлечението към него е вредно и опасно за човек, който лесно става жертва на сили от низше естество и архаична еволюция. Търсейки у човека място за изява, те чрез заблуди и внушения могат да го отклонят от правия път. Учителя Петър Дънов за д-р Миркович
към текста >>

Щом няма духове, той казваше: „Аз съм лекар" и тогава сам, по своите медицински познания предписваше лекове.
Печалбата ще дойде". Детинска вяра Аз бих желал всички да имате тази детинска вяра на д-р Миркович. Той беше отличен човек във всяко отношение, разсъждаваше философски, но дойдеше ли до духовете, казваше: „Тук разсъждения няма. На нас говорят по-висши същества, аз съм ученик и ще изпълня всичко". Щом няма духове, той казваше: „Аз съм лекар" и тогава сам, по своите медицински познания предписваше лекове. Щом дойдат духовете, пита ги: „Какво да се даде на болния? ". - Намагнетизирана вода. „Слушай - казва на болния, - има една медицина по-висока от нашата, тя е медицината на духовете. Като пиеш намагнетизирана вода, ще оздравееш." И действително той лекуваше добре. Дойде някой болен при него, даде му намагнетизирана вода и след един месец оздравява.
към текста >>

И казваше: „Тази магнетическа вода е хиляди пъти по-силна от нашите лекарства".
Той казваше: „Трябва да знаете, че когато духовете намагнетизират водата, всичките болести се лекуват". Той лекуваше по два начина. Всякога запитваше духовете: „Как да лекувам, по научно-медицински начин или чрез намагнетизирване? ". Ако му се кажеше, че трябва да лекува по медицински начин, той даваше хапове. Доста вещ медик беше, но щом му казваха да лекува по начина на духовете, веднага даваше магне- тическа вода без никакви хапове. И казваше: „Тази магнетическа вода е хиляди пъти по-силна от нашите лекарства". Жабите Ние сме се отдалечили от Бога доброволно. Вие не знаете кога една мисъл е Божествена и кога не е Божествена. Можете да предполагате само, но положително не знаете. Понякога казвате, че нещо ви е подшушнало вътре, казало ви е нещо.
към текста >>

9. №79 (Пеню Киров)

Разяснението на въпроса е този, че аз, като прегледах закона (според неговото желание) за наследствата, или тъй да се каже, закона за завещанията, намерих, че всичко, каквото ще върши Д-рът по това, ще се отхвърли от наследниците му по законен ред след смъртта му: първо, [тъй] като [е] повече стар от 68 год.; второ, че всякога, к[ог]ато ще се прави завещание като неговото, то [той] трябва да се освидетелства от лекар, че е в ума си, и др.
гр. Айтос, 15 февруарий 1904 г. [до] гр. Търново Любез. ми бр. Дънов, Вярвам да сте ми получили последното писмо от Ямбол. С настоящето си [писмо] имам само една цел, и тя е да дам осветление по въпроса по Докторовото имущество, при все че със страх се обръщам да гледам на този въпрос, но не зная каква чародейна сила ме кара да изучавам и вземам толкова сериозно участие по него. Разяснението на въпроса е този, че аз, като прегледах закона (според неговото желание) за наследствата, или тъй да се каже, закона за завещанията, намерих, че всичко, каквото ще върши Д-рът по това, ще се отхвърли от наследниците му по законен ред след смъртта му: първо, [тъй] като [е] повече стар от 68 год.; второ, че всякога, к[ог]ато ще се прави завещание като неговото, то [той] трябва да се освидетелства от лекар, че е в ума си, и др. много такива. Така че завещанието става невъзможно. Прочее, само една леснина му остава за изпълнение [на] целта му, и тя е само още сега продажбата на имота на името на дружеството. Ако искате, явете му подробно това и го предотвратете от всяко завещание. Аз не искам сам да му явявам, да не би и той да се усъмни в мене.
към текста >>

10. Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот

В съвременната наука, която изучава болезнените състояния на човешкия организъм, са изнамерени известни лекарства, които като се дадат на болния, положението му не само не се подобрява, но се влошава.
А процесът на еволюцията изисква честен труд и съзнателна работа, т.е. всяко нещо да се направи така, както трябва, без никакви изкривявания. Ако членовете на едно общество биха се подчинявали на тези два велики процеса, тъй прости и ясни сами по себе си, то много от съвременните страдания и несгоди на обществото биха се премахнали. Защото не е важно само да се констатира, че машината е развалена, но трябва да се приготви тя за работа; също така не е важно само да се констатират недъзите в обществото, но да се намерят начини за изправление, и то разумни. Не е важно само да се констатира, че религията се намира в упадък, но трябва да се намерят причините на този упадък и да се премахнат. В съвременната наука, която изучава болезнените състояния на човешкия организъм, са изнамерени известни лекарства, които като се дадат на болния, положението му не само не се подобрява, но се влошава. Това влошаване се нарича криза. След всяка такава криза организмът се подобрява и усилва, и болезненото състояние се намалява. Следователно онзи, който не разбира закона, ще каже, че това лекарство е неуместно, понеже произвежда влошаване, но именно спасението седи в това влошаване. И право казва старата българска поговорка: „Водата, докато не се размъти до дъното, не се обистря“. Но именно коя вода?
към текста >>

Следователно онзи, който не разбира закона, ще каже, че това лекарство е неуместно, понеже произвежда влошаване, но именно спасението седи в това влошаване.
Защото не е важно само да се констатира, че машината е развалена, но трябва да се приготви тя за работа; също така не е важно само да се констатират недъзите в обществото, но да се намерят начини за изправление, и то разумни. Не е важно само да се констатира, че религията се намира в упадък, но трябва да се намерят причините на този упадък и да се премахнат. В съвременната наука, която изучава болезнените състояния на човешкия организъм, са изнамерени известни лекарства, които като се дадат на болния, положението му не само не се подобрява, но се влошава. Това влошаване се нарича криза. След всяка такава криза организмът се подобрява и усилва, и болезненото състояние се намалява. Следователно онзи, който не разбира закона, ще каже, че това лекарство е неуместно, понеже произвежда влошаване, но именно спасението седи в това влошаване. И право казва старата българска поговорка: „Водата, докато не се размъти до дъното, не се обистря“. Но именно коя вода? – не застоялата, а течащата вода – докато тя не се разбърка до дъното, не се очиства. Следователно, ако ние от дъното на нашия живот не извадим онези нечистотии, които спъват нашето правилно развитие, то животът ни няма да се обистри, или другояче казано, няма да се подобри. Да обясним по-точно нашата мисъл.
към текста >>

11. Повече светлина

Даже някои лекари са дошли до лекуване чрез цветовете.
Силата на писателя седи в това, какъв цвят произвежда във вътрешния мир на читателя. Онези писатели, които произвеждат у хората по-чисти цветове, наричаме добри. Даже и онези, които нищо не разбират, и те си служат с цветовете. Това не е нещо произволно. Тези, които обръщат внимание на цвета на облеклото, пак спазват горните закони, само че те действуват повече подсъзнателно. Даже някои лекари са дошли до лекуване чрез цветовете. Сега ще направим още и друго твърдение: че всички велики идеи, възвишени чувства и дела, се проявяват при най-изобилна светлина, не външна, но вътрешна. Че това е така, вижда се от обстоятелството, че най-възвишените индивиди в човечеството, които са добили туй велико свое развитие, наричаме светии, т.е. че те светят, станали са хора на светлината. Следователно, когато всички хора добият това състояние – да бъдат светещи, – когато самите общества и народи придобият тия способности, само тогава ще имаме една възвишена култура. От това гледище, всички предмети на Земята, всички растения, животни и форми на хората не са нищо друго, освен светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви.
към текста >>

12. Светът на великите души

Ако мислиш, че си от силните, запитай се защо имаш нужда от лекар?
Росната капка говори за силата на слънчевата топлина. Цветът говори за силата на Божията Любов, която възраства всичко в света. Ако мислиш, че светът е създаден за тебе, запитай се, ти за кого си създаден? Ако светът няма отношение към тебе, запитай се тогава, какво е твоето отношение към самия тебе? Ако мислиш, че си от умните, запитай се защо се безпокоиш? Ако мислиш, че си от силните, запитай се защо имаш нужда от лекар? Ако мислиш, че си от богатите, запитай се защо имаш нужда да ти дават? Ако мислиш, че си от безстрашните, запитай се защо сърцето ти трепери? Запитай майката защо ù е детето. Запитай рибата защо ù е водата. Запитай ученика защо му е книгата.
към текста >>

13. МОЛИТВИ ЗА ДУХОВНО И ФИЗИЧЕСКО ЗДРАВЕ

Боже, Силни и Крепки лекар над всички лекари, носител на всяко разположение и бодрост, ела и заживей в мен и ме очисти от всяка нечистота.
Аз трябва да бъда добър, както Бог иска. Аз трябва да бъда силен, както Бог иска. Аз трябва да бъда такъв, какъвто Бог ме иска. Амин. МОЛИТВА ЗА ДУХОВНО И ФИЗИЧЕСКО ЗДРАВЕ Боже, Силни и Крепки лекар над всички лекари, носител на всяко разположение и бодрост, ела и заживей в мен и ме очисти от всяка нечистота. Измий ме от всяко зловредно влияние на лошите и пакостливи духове, като ми дадеш здраве и неподатлив за спънка дух. Направи от тялото ми Твой храм и от душата ми създай скъпоценна съкровищница на Твоите заповеди и добродетели. Като изтръгнеш всяко зловонно петно от душата ми и заличиш досегашните ми грехове и постъпки, разпростри над мене Твоята чудотворна благодат и животворна сила. като ми дадеш здраве и неподатлив за спънки и умора дух. Далеч отстрани от мен всяко вредно желание, всяка мрачна мисъл, казана от нашия противник, защото Ти си, Боже, Силният и Крепкият лекар над всички лекари - най-вещ и най-могъщ.
към текста >>

Далеч отстрани от мен всяко вредно желание, всяка мрачна мисъл, казана от нашия противник, защото Ти си, Боже, Силният и Крепкият лекар над всички лекари - най-вещ и най-могъщ.
Боже, Силни и Крепки лекар над всички лекари, носител на всяко разположение и бодрост, ела и заживей в мен и ме очисти от всяка нечистота. Измий ме от всяко зловредно влияние на лошите и пакостливи духове, като ми дадеш здраве и неподатлив за спънка дух. Направи от тялото ми Твой храм и от душата ми създай скъпоценна съкровищница на Твоите заповеди и добродетели. Като изтръгнеш всяко зловонно петно от душата ми и заличиш досегашните ми грехове и постъпки, разпростри над мене Твоята чудотворна благодат и животворна сила. като ми дадеш здраве и неподатлив за спънки и умора дух. Далеч отстрани от мен всяко вредно желание, всяка мрачна мисъл, казана от нашия противник, защото Ти си, Боже, Силният и Крепкият лекар над всички лекари - най-вещ и най-могъщ. Амин. МОЛИТВА ЗА ЗДРАВЕ ЖИВОТВОРНА СТРУЯ О, Господи, направи молитвата ми животворна струя, чрез която скудостта на моето "Аз" да може да продължи съществуванието ми. Чрез Твоето Господство да мога да Те споменувам и да Те славословя във всеки свят от Твоите светове. Амин.
към текста >>

14. Молитва за духовно и физическо здраве

Боже, силни и крепки лекар над всички лекари, носител на всяко разположение и бодрост, ела и заживей в мен и ме очисти от всяка нечистота.
Молитва за духовно и физическо здраве Боже, силни и крепки лекар над всички лекари, носител на всяко разположение и бодрост, ела и заживей в мен и ме очисти от всяка нечистота. Измий ме от всяко зловредно влияние на лошите и пакостливи духове, като ми дадеш здраве и неподатлив за спънка дух. Направи от тялото ми Твой храм и от душата ми създай скъпоценна съкровищница на Твоите заповеди и добродетели. Като изтръгнеш всяко зловонно петно от душата ми и заличиш досегашните ми грехове и постъпки, разпростри над мене Твоята чудотворна благодат и животворна сила, като ми дадеш здраве и неподатлив за спънки и умора дух. Далеч отстрани от мен всяко вредно желание, всяка мрачна мисъл, казана от нашия противник, защото Ти си, Боже, силният и крепкият лекар над всички лекари - най-вещ и най-могъщ. Амин.
към текста >>

Далеч отстрани от мен всяко вредно желание, всяка мрачна мисъл, казана от нашия противник, защото Ти си, Боже, силният и крепкият лекар над всички лекари - най-вещ и най-могъщ.
Молитва за духовно и физическо здраве Боже, силни и крепки лекар над всички лекари, носител на всяко разположение и бодрост, ела и заживей в мен и ме очисти от всяка нечистота. Измий ме от всяко зловредно влияние на лошите и пакостливи духове, като ми дадеш здраве и неподатлив за спънка дух. Направи от тялото ми Твой храм и от душата ми създай скъпоценна съкровищница на Твоите заповеди и добродетели. Като изтръгнеш всяко зловонно петно от душата ми и заличиш досегашните ми грехове и постъпки, разпростри над мене Твоята чудотворна благодат и животворна сила, като ми дадеш здраве и неподатлив за спънки и умора дух. Далеч отстрани от мен всяко вредно желание, всяка мрачна мисъл, казана от нашия противник, защото Ти си, Боже, силният и крепкият лекар над всички лекари - най-вещ и най-могъщ. Амин.
към текста >>

15. СЪРАБОТНИЦИТЕ

Омъжва се за видинския лекар д-р Младен Желязков, сестрин син на екзарх Антим I, и приема фамилията Д-р Желязкова.
Издава книжарницата на Хр. Г. Данов в Пловдив, Русчук, Велес, Виена, у книгопечат-ницата Л. Сомер, 1875". За живота и през периода 1880-1889 г. липсват данни. Омъжва се за видинския лекар д-р Младен Желязков, сестрин син на екзарх Антим I, и приема фамилията Д-р Желязкова. Отглежда две деца. Синът и се оженва за дъщерята на ИлияПанов от Видин, министър в едно от следосвобожденските правителства на България. През 1890 г. д-р Младен Желязков е назначен за градски лекар на Варна. Домът им е на улица „Стефан Караджа".
към текста >>

д-р Младен Желязков е назначен за градски лекар на Варна.
липсват данни. Омъжва се за видинския лекар д-р Младен Желязков, сестрин син на екзарх Антим I, и приема фамилията Д-р Желязкова. Отглежда две деца. Синът и се оженва за дъщерята на ИлияПанов от Видин, министър в едно от следосвобожденските правителства на България. През 1890 г. д-р Младен Желязков е назначен за градски лекар на Варна. Домът им е на улица „Стефан Караджа". Във Варна Анастасия Узунова-Желязкова става член на учреденото през 1888 г. Женско благотворително културно-просветно дружество „Майка". През 1892 г. е избрана за председател на управителния му съвет и ежегодно е преизбирана на това място до 1897 г. включително.
към текста >>

16. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев

Като студент бил награден лично от Наполеон III със сребърен медал заради участието му като лекар по време на избухналата холерна епидемия.
След това постъпил в Католическото френско училище в Бабек, Цариград. Завършил го за три години и останал много доволен от обучението. Там се запознал с монах Рене, който го въвел в спиритизма - движение, на което д-р Миркович останал последовател до края на живота си. През 1851 г. заминал за Франция и до 1856 следвал медицина в Монпелие. Като студент бил награден лично от Наполеон III със сребърен медал заради участието му като лекар по време на избухналата холерна епидемия. На 30 юли 1856 г. защитил докторска теза и получил докторат. Във Франция се запознава за първи път с феномена „ясновидство": случило се така, че редовната месечна вноска от брат му, богат търговец, който го издържал, по необясними причини се забавила. Д-р Миркович, който бил изцяло зависим от нея, търпял лишения и бил принуден да гладува. Тогава му предсказали, че парите са се забавили поради погрешно написан адрес.
към текста >>

След завръщането си в България работил като частен лекар в Сливен.
Д-р Миркович, който бил изцяло зависим от нея, търпял лишения и бил принуден да гладува. Тогава му предсказали, че парите са се забавили поради погрешно написан адрес. Това се оказало напълно вярно и след известно време той неочаквано ги получил. Този факт му направил дълбоко и трайно впечатление и до края на живота си той живо се интересувал от тези явления, отделяйки им значително място в издаваните по-късно от него списания „Виделина" и „Нова светлина". Същевременно френската култура и Просвещението станали негов идеал. След завръщането си в България работил като частен лекар в Сливен. Тук, заедно с Добри Чинтулов, започнали голяма битка срещу гърцизма и решили да открият българско училище в родния си град. Д-р Миркович заминал за Румъния (1857-58 г.), за да иска парична помощ от богатите сливенски търговци. През 1858/59 г. бил градски лекар в Стара Загора. От 1859 г.
към текста >>

бил градски лекар в Стара Загора.
Същевременно френската култура и Просвещението станали негов идеал. След завръщането си в България работил като частен лекар в Сливен. Тук, заедно с Добри Чинтулов, започнали голяма битка срещу гърцизма и решили да открият българско училище в родния си град. Д-р Миркович заминал за Румъния (1857-58 г.), за да иска парична помощ от богатите сливенски търговци. През 1858/59 г. бил градски лекар в Стара Загора. От 1859 г. заживял в Цариград. Там работил като лекар, сътрудничил в списание „Български книжици", а през 1860 г. публикувал своята „Кратка и методична българска граматика". Учебникът получил възторжени оценки.
към текста >>

Там работил като лекар, сътрудничил в списание „Български книжици", а през 1860 г.
Д-р Миркович заминал за Румъния (1857-58 г.), за да иска парична помощ от богатите сливенски търговци. През 1858/59 г. бил градски лекар в Стара Загора. От 1859 г. заживял в Цариград. Там работил като лекар, сътрудничил в списание „Български книжици", а през 1860 г. публикувал своята „Кратка и методична българска граматика". Учебникът получил възторжени оценки. Драган Цанков, сам автор на такава граматика, и Тодор Бурмов поместили положителни рецензии за нея в издаваните от тях вестник „България" и списание „Български книжици". Поради това, че методическите правила в нея са показани много ясно, тази граматика служила като ръководно начало в предосвобож-денското методическо обучение на българчетата, а второто и издание било през 1883 г. От 1860 г.
към текста >>

бил частно практикуващ лекар.
През 1861 г., заедно с всички атрибути на униатската архиепископия, той бил заселен принудително в Киев. Това сложило край на движението. Драган Цанков напуснал Цариград, а д-р Миркович заминал за Влашко, където бил поканен за директор на гимназията във Волград. Там той приложил просветителските си идеи за обучение, но влязъл в несъгласие с училищното настоятелство, представлявано от невежи богати търговци. Оттам заминал за Браила и от 1863 до 1864 г. бил частно практикуващ лекар. Останал там до 1866 г. поради участието си в народните работи. После отишъл в Букурещ и заедно с д-р Начо Планински станал един от основателите на Букурещкия таен революционен комитет. След това се завърнал в Сливен. Запознал се с поляка М.
към текста >>

бил лекар във Видин и Лом.
Това обаче предизвикало продължилите с години полемики в българските вестници във Влашко и Цариград, в които участвала цялата наша тогавашна интелигенция. Накрая споровете довели до изясняване на възгледите за независимо и самостоятелно българско училище, без участие на турци и гърци. През 1867-1868 г. д-р Миркович сътрудничил на вестник „Македония", издаван от Петко Р. Славейков. От 1867 до 1869 г. бил лекар във Видин и Лом. В края на 1868 г. взел участие в един заговор, целта на който бил да принуди турското правителство да издаде по-скоро дълго отлагания ферман по църковния въпрос. Идеята била с помощта на фалшиви донесения да се убеди Портата, че в страната са се явили брожения и че се очаква през Дунав да преминат чети, като тази на Хаджи Димитър, които ще воюват за църковна независимост от гърците. В този план косвено се включили и чуждите консули, които изпратили до своите правителства рапорти за появили се слухове за въстания, целящи извоюване на самостоятелна българска църква. След проверка турското правителство открило противоречия в съобщенията, но опитът, който имало с българското четническо движение, го накарало да промени позицията си и да побърза с издаването на Фермана.
към текста >>

Станал участник в движението срещу решенията на Берлинския конгрес, главен инициатор за създаването на първото у нас дружество на Червения кръст (заедно с д-р Начо Планински), издател на вестник „Българско знаме", директор на Мъжката гимназия (1879-80 г.), градски лекар и управител на местната болница (до 14 март 1878 г.), активен член на либерално-демо-кратичното движение, основател на благотворителната дейност и на женското благотворително дружество в Сливен, депутат в Областното събрание в Пловдив до 13 октомври 1879 г.), председател на Клуба на българите в Пловдив през 1880 г., градски лекар, убеден съединист, основател (заедно с брат си и Захари Стоянов) на комитет „Единство", държавен лекар в строящата се линия Ямбол-Бургас през 1892 г.
е освободен от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия. Оставен под гаранция, той се движел свободно и лекувал местното население, благодарение на което натрупал завидно състояние. Краят на заточението му дошло след амнистията от 1878 г. Сбъднало се предсказанието на един местен пророк, който предрекъл, че докторът ще бъде освободен след една голяма война. След завръщането си в свободна България отново активно се включил в обществения живот. Станал участник в движението срещу решенията на Берлинския конгрес, главен инициатор за създаването на първото у нас дружество на Червения кръст (заедно с д-р Начо Планински), издател на вестник „Българско знаме", директор на Мъжката гимназия (1879-80 г.), градски лекар и управител на местната болница (до 14 март 1878 г.), активен член на либерално-демо-кратичното движение, основател на благотворителната дейност и на женското благотворително дружество в Сливен, депутат в Областното събрание в Пловдив до 13 октомври 1879 г.), председател на Клуба на българите в Пловдив през 1880 г., градски лекар, убеден съединист, основател (заедно с брат си и Захари Стоянов) на комитет „Единство", държавен лекар в строящата се линия Ямбол-Бургас през 1892 г. От 1894 г. е пенсионер. Отвратен от политическите борби, той насочил вниманието си към просветна и обществено-благотворителна дейност. През 1893 г. отишъл отново в Париж.
към текста >>

Учителя на много места с похвала говори за неговите лекарски умения, както и за спиритическите му увлечения.
Това станало на 29 септември същата година. От Варна пристигнал Учителя и му помогнал да се освободи от физическото си тяло. Погребан бил с големи почести от гражданството и обществеността на град Сливен. На следващия събор на Духовната Верига през 1906 г. по молба на приятелите д-р Миркович се явил чрез Учителя и разказвал за своя нов живот в отвъдния свят. Учителя на много места с похвала говори за неговите лекарски умения, както и за спиритическите му увлечения. (Виж „Вяра и съмнение" (17.06.1923 г.), Окултни лекции. II година, Малджиев, Русе, 1923 г.) Според Учителя, спиритизмът се явява, за да докаже, че зад материалната бариера съществува друг свят, който ние не схващаме с нашите пет сетива. „Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство, те подготвят пътя му". (Беседи от 1919 г., стр.
към текста >>

Многобройните си наблюдения в тази област изнесъл в книгата „Домашен хомеопатичен лекар ".
Д-р Миркович издавал „Нова светлина " - месечно списание, в което се тълкували тайните явления в природата. Излизало от 15 април 1891 г. до 15 март 1896 г. и съдържало статии по спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, сомнабулизъм, опити с намагнетизирване чрез ръце, български случки от спиритизма, пророчества, предаване на мисли от разстояние, материали за здравето на човека и жизнената му сила, за източника на болестите, за лечебните средства и безсънието. Д-р Миркович пръв говорил за хомеопатията (15.06.1892 г.) и по този начин се явява първият лечител у нас, който си служи с метода на малките и безвредни лечебни дози. Многобройните си наблюдения в тази област изнесъл в книгата „Домашен хомеопатичен лекар ". Списание „Здравословие " излизало от декември 1892 г. до март 1896 г. Това било списание, в което се популяризирали малко познати и безвредни начини за лекуване, както и за запазване на здравето. Съдържало статии по хигиена, хидротерапия, лечебен магнетизъм, внушение, народна медицина, слънчеви бани, морски бани, пречистване на водата, хигиена на тялото, хранене на новороденото, правилно хранене, материали срещу алкохолизма, за неделния отдих и зимната почивка, за профилактиката - професионална и лична, за ролята на гнева, страстите, внушението и самовнушението, ролята на облеклото, грижата за косата и други. През 1902 г.
към текста >>

17. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА

През същата година в групата дойде ветеринарният лекар д-р Иван Жеков*, който още от гимназия познавал Учителя.
При спомена за този сън майка ми се утеши и не възразяваше за моя начин на живот. Вегетарианството ми, обаче, по-тече доста трудно в казармата, особено по време на войната, и аз трябваше да устоявам на трудностите. Д-р Иван Жеков, 1944 г. През това време братската група във Варна възприе екскурзиите като свое подвизаване. Често ходехме в местността „Аладжа манастир", която тогава беше непосещавано място и със своите буйни гори и усои притежаваше девствена чистота. През същата година в групата дойде ветеринарният лекар д-р Иван Жеков*, който още от гимназия познавал Учителя. В последствие, когато Учителя идваше във Варна, отсядаше в неговия кьошк в лозята. През 1917 г., по време на войната, Учителя беше интерниран от София във Варна. Отседна на най-горния етаж на тогавашния хотел „Лондон", сред града. Братската група често го посещаваше. Той ни говореше за Новия живот, за Великото, което иде на земята, и за първи път ни изпя песните „Мирът вече иде" и „Стани, стани".
към текста >>

18. НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*

Едната й дъщеря беше лекарка.
Тогава той беше ръководител на Братството във Варна. Когато замина за Созопол (военната работилница, в която той беше преподавател, бе преместена там), той освободи квартирата и Братството трябваше да търси салон в града. Тогава сестра Мария Калудова подари на Братството част от жилището си на ул. „Петко Каравелов" за салон. Тя беше човек със замах, с широк жест служеше. Едната й дъщеря беше лекарка. Дойде от Бургас, след като загуби мъжа си. По-късно Калудови решиха да участват в строеж на жилищен блок. Продадоха къщата. Появи се усложнение с подарения салон. Новият хазяин призова сестра Мария на съд.
към текста >>

19. Годишна среща на Веригата - Варна, 1903

Работи като лекар, участва в униатското движение за църковна независимост, създава проект за български училища, сътрудничи на революционното движение.
Работи като чиновник в Пазарджишката община и секретар в Окръжния съд в Бургас. След създаване на Общество Всемирно Бяло Братство е дългогодишен негов касиер. 3 Доктора – става дума за д-р Георги Миркович (1826–1905), бележит български възрожденец, един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден и завършил земния си път в Сливен. Завършва френско католическо училище в Цариград и медицина в Монпелие, Франция. Работи като лекар, участва в униатското движение за църковна независимост, създава проект за български училища, сътрудничи на революционното движение. След осемгодишна каторга в Диарбекир работи в новоосвободена България като директор на гимназия, създава спиритическо дружество Милосърдие. Деятел на Червения кръст и депутат в Областното събрание. Издава списания Нова светлина и Виделина, където публикува първите статии на Учителя Беинса Дуно. Счита се за основател на българската класическа хомеопатична медицина. 4 Протоколът и бележките от 1903 г.
към текста >>

20. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

Вземете например един лекар, който, за да може да работи върху известна болест, внася антидоти за реакция.
Защото например, ако пожелаете да уловите голяма риба, а мрежата ви е слаба, то е една несъобразителност, понеже ще се скъса мрежата ви. Според вашата мрежа гледайте да ловите и рибата си. В старо време изобщо всичките Учители са постъпвали така, като първом са проучвали характера на хората и тогава са работили между тях. Човек в своето съществуване, в разнообразните бития е проявил и проявява разни сили. Така вие имате съвременните взривни вещества, с които често пъти, за да можете да работите, трябва да ги подчините на други вещества. Вземете например един лекар, който, за да може да работи върху известна болест, внася антидоти за реакция. В Духовния свят е същото - вие трябва да предизвикате мисли, които са химически елементи, действащи благотворно. Но всяка една мисъл трябва да я изучавате, за да видите какви качества има тя, защото от съединението на тия качества зависи какво ще е последствието или работата, която вършите. Например нитроглицеринът,съединенспамук132, образувадинамит и прочее. Веднъж аз попитах един химик какво струва една сол, когато се обезсоли, а той отговори, че трябва да се хвърли. „Но ако искате да се поправи, добави химикът, трябва основа или киселина." Така е и с човека.
към текста >>

21. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Още - например лекар сте, но не можете да се молите; казвам ви: напуснете тази професия, защото тя е една душна пещера за вас, бягайте от нея, колкото и облаги да дава тя за вас.
И вследствие на това вас ви сполитат неща, които не сте желали, и то защото не сте били в един Божествен път. А когато сте в Божествения път, вие чувствате спокойствие на сърцето си и ума си, започвате да гледате към хората снизходително, нямате никаква мъст и нещо като че ли ви радва, защото сте в пътя на Виделината. Отклоните ли се, дохождат различни смущения, които са най- добрият признак, че не сте в Божествения път, защото настъпва атмосфера, която ви души и задушава, също като че ли сте в една пещера с въглеродни вещества. Но щом усетите, че ви душат тия вещества, вие започвате да се връщате, също както когато сте в една къща, в която не можете да се молите. В този последния случай аз ви съветвам: продайте тази къща и бягайте. Още - например лекар сте, но не можете да се молите; казвам ви: напуснете тази професия, защото тя е една душна пещера за вас, бягайте от нея, колкото и облаги да дава тя за вас. Може такава професия да дава приятни неща, обаче тия неща ние трябва да ги изменим325 и разбираме. Това е една малка диагноза, за да познавате в какъв път ходите. Сега - питането е: ако Исус Христос ви е изцелил, трябва ли да паднете пред Него? Не, а умийте нозете Му и мийте другите с тая вода, та по този начин вие ще работите и за другите. Тази вода нека да бъде едно аязмо за вас, та само по една капка като давате на хората, ще ги церите.
към текста >>

22. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Работи като лекар, участва в униатското движение за църковна независимост, създава проект за български училища, сътрудничи на революционното движение.
Работи като чиновник в Пазарджишката община и секретар в Окръжния съд в Бургас. След създаване на Общество Всемирно Бяло Братство е дългогодишен негов касиер. 3 Доктора – става дума за д-р Георги Миркович (1826–1905), бележит български възрожденец, един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден и завършил земния си път в Сливен. Завършва френско католическо училище в Цариград и медицина в Монпелие, Франция. Работи като лекар, участва в униатското движение за църковна независимост, създава проект за български училища, сътрудничи на революционното движение. След осемгодишна каторга в Диарбекир работи в новоосвободена България като директор на гимназия, създава спиритическо дружество Милосърдие. Деятел на Червения кръст и депутат в Областното събрание. Издава списания Нова светлина и Виделина, където публикува първите статии на Учителя Беинса Дуно. Счита се за основател на българската класическа хомеопатична медицина. 4 Протоколът и бележките от 1903 г.
към текста >>

23. Спомени на Елена Иларионова -1905

Военният лекар Тажер полагаше големи грижи да помогне на болния.
Нито един познат нямахме там. Багажът ни не бе пристигнал, а в хотела бе неудобно да лежи. Съдържателят на хотела се погрижи да ни намери квартира, като ни услужи с негови дрехи. Настанихме се при много мизерна обстановка, а и зимата беше студена. При това положение болестта на Костадина се влошаваше. Военният лекар Тажер полагаше големи грижи да помогне на болния. Също се бяха загрижили и другарите му офицери, но нищо не подобряваше положението му. Бяха решили, че ще умре, а мене успокояваха, че поръчали някакъв специалитет, който ще му помогне. При това положение аз не знаех до кого да се отнеса за помощ. Не исках да обезпокоявам и братята си. Пристигна ни багажът.
към текста >>

В това време дойде лекарят да провери състоянието на болния.
— Не можеш да ме разубедиш — ми каза той. — Аз стоях дълго време на двора и го наблюдавах. Войникът с благоговение стоеше пред Учителя и гълташе всяка негова дума, като се стараеше да бъде по-внимателен и добър. Когато трябваше да ни напусне, раздели се от нас с голяма скръб. На другата сутрин Учителя изведе Костадина на един висок царибродски баир. В това време дойде лекарят да провери състоянието на болния. Аз го посрещнах по-весела и му казах, че болният е на разходка с един наш приятел. Той го потърси из стаите и, като не го намери, каза: „Тука е станало някакво чудо. Аз ще почакам да се завърнат и да се запозная с гостенина ви”. Като се завърнаха, запозна се с Учителя. Остана дълго време в разговор с него по много медицински и духовни въпроси.
към текста >>

24. Спомени на Елена Иларионова - 1907

Снаха ми боледува и не получи от лекарите помощ.
Както бяхме седнали на земята, чи описваше един кръг и по него ми обясняваше, че прекъсвания няма. До мене забелязах много правилно жълто кръгче, за което предположих, че е сламка. „Учителю, вижте в какъв правилен кръг се е завила тази сламка.“ Поразчовърках малко и извадих една широка златна халка с монограм „Е“. Това е за тебе. Емануил, който присъства сега тук, се изявява“ ― каза Учителя... Снаха ми боледува и не получи от лекарите помощ. Поискаха съвет от Учителя и той обеща да й помогне, ако престане да яде месо. Те обещаха, но не изпълниха обещанието. Един ден Учителя ми каза: „Кажете на снаха си, че ще си замине.“ Ние се умълчахме и казахме: „Нали обещахте, че ще й помогнете? “ ― „Да, но те не изпълниха съветите ми и ядат скрито месо. Те имаха да минат река без мост.
към текста >>

25. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Вземете, например, един лекар, който за да може да работи върху известна болест, внася антидоти8 за реакция.
Така трябва да постъпвате и вие в света.Защото, например, ако пожелаете да уловите голяма риба, а мрежата ви слаба, то е една несъобразителност, понеже ще се скъса мрежата ви. Според вашата мрежа гледайте да ловите и рибата си. В старо време, изобщо, всичките учители са постъпвали така, като първом са проучвали характера на хората и тогава са работили между тях. Човек в своето съществуване, в разнообразните бития е проявил и проявява разни сили. Така вие имате съвременните взривни вещества, с които често пъти, за да можете да работите, трябва да ги подчините на други вещества. Вземете, например, един лекар, който за да може да работи върху известна болест, внася антидоти8 за реакция. В духовния свят е същото — вие трябва да предизвикате мисли, които са химически елементи, действуващи благотворно. Но всяка една мисъл трябва да я изучавате, за да видите какви качества има тя, защото от съединението на тия качества зависи какво ще е последствието или работата, която вършите. Например, глицеринът9, съединен с памук, образува динамит и пр. Веднъж аз попитах един химик какво струва една сол, когато се обезсоли, а той отговори, че трябва да се хвърли. „Но ако искате да :е поправи, добави химикът, трябва основа или киселина „ Така е и с човека.
към текста >>

26. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Още: например, лекар сте, но не можете да се молите; казвам ви: напуснете тази професия, защото тя е една душна пещера за вас, бягайте от нея, колкото и облаги да дава тя за вас.
И вследствие на това, вас ви сполитат неща, които не сте желали и то, защото не сте били в един Божествен път. А когато сте в Божествения път, вие чувствате спокойствие на сърцето си и ума си, започвате да гледате към хората снизходително, нямате никаква мъст и нещо като че ли ви радва, защото сте в пътя на Виделината. Отклоните ли се, дохождат различни смущения, които са най-добрият признак, че не сте в Божествения път, защото настъпва атмосфера, която ви души и задушава, също като че ли сте в една пещера с въглеродни вещества. Но щом усетите, че ви душат тия вещества, вие започвате да се връщате, също както когато сте в една къща, в която не можете да се молите. В този, последния случай, аз ви съветвам: продайте тази къща и бягайте. Още: например, лекар сте, но не можете да се молите; казвам ви: напуснете тази професия, защото тя е една душна пещера за вас, бягайте от нея, колкото и облаги да дава тя за вас. Може такава професия да дава приятни неща, обаче тия неща ние трябва да ги изменим и разбираме. Това е една малка диагноза, за да познавате, в какъв път ходите. Сега, питането е: ако Исус Христос ви е изцелил, трябва ли да паднете пред Него? Не, а умийте нозете My и мийте другите с тая вода, та по този начин вие ще работите и за другите. Тази вода нека да бъде едно аязмо1 за вас, та само по една капка като давате на хората, ще ги церите.
към текста >>

27. 1922_12 Интервюта, дадени на събора, от Учителя

– Вие може да сте добър журналист, ако сте били създадени за журналист; но това не значи, че бихте били добър лекар, ако се отдадехте на медицината.
Ние се стремим да създадем по-друго семейство, при което няма да имаме съединение на два пола, а хармония, сближение на две души, на две същества. – Твърдят, че много ваши последователки са занемарили домакинствата си и че тия домакинства, вследствие на занемаряването им, са в разложение. – Ние никога не сме проповядвали нищо лошо. – Посочете един нагледен пример. – Човек е годен за онова, за което е създаден – отговори Дънов. – Вие може да сте добър журналист, ако сте били създадени за журналист; но това не значи, че бихте били добър лекар, ако се отдадехте на медицината. Не всяка жена е създадена, за да ръководи домакинство. Там, където домакинството е поверено на такава жена, там безспорно ще има разруха. – Каква цел преследвате с тия утринни излети, които предприемате с верующите във вас, и които повдигнаха такъв шум? – Това са само опити. Ние обръщаме внимание на всичко.
към текста >>

28. 1922_14 ПЕНТАГРАМЪТ - Външен кръг

[У човека], подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва една промяна, едно подобрение.
чрез претърпяването на страданията, животът ни ще се разцъфти и цветът ще се оплодотвори и ще стане добър плод. (2, 198) КНИГА От книгата пък, която виждаме разтворена по-нататък ще научим защо страдаме. (2, 198) [У човека], подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва една промяна, едно подобрение. Той е научил вече урока, без да подтиска и угнетява хората. Това състояние е символизирано в Пентаграма с разтворената книга. Човек е прочел вече от великата книга на живота един урок, който никога няма да забрави. Той започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но не така, както е живял по-рано, със сабята. (1) Чрез страданието, през което минава човек, започва да изучава книгата на живота, заучава законите на живота и гледа да спазва тези закони.
към текста >>

29. 1922_17 ПЕНТАГРАМЪТ - Видове пентаграми

След този събор пред общия Окултен клас Учителя говори за един също толкова странен Шлятер: появил се в Америка през 1895 г., с професия обущар, бил тих и мълчалив и се прочул като лекар - започвайки от 4 часа сутринта елекувал по 15 000 души на ден само като ги докосвал с ръце; след няколко месеца както се появил, така и изчезнал, /Виж беседата от 28,06.1923 г., брошурка, стр.
Шлятер, 1922 г. /точната дата не се чете/ и има размери, според С. Няголов, 180/138 см. Шлятер не е известен художник и няма спомени за него. Твърди се само, че е ученик на Учителя, че е славянин и че е нарисувал образа на Учителя в Пентаграма във видение. След този събор пред общия Окултен клас Учителя говори за един също толкова странен Шлятер: появил се в Америка през 1895 г., с професия обущар, бил тих и мълчалив и се прочул като лекар - започвайки от 4 часа сутринта елекувал по 15 000 души на ден само като ги докосвал с ръце; след няколко месеца както се появил, така и изчезнал, /Виж беседата от 28,06.1923 г., брошурка, стр. 11, ООК/ Явно е, че този Шлятер е бил един голям окултис и може би е същият, който рисува цветния Пентаграм, понеже годината 1895, когато той е в Америка, е последната от пребиваването на Учителя в САЩ. Възможно е тогава двамата, Учител и ученик, да са се срещнали. Цветният Пентаграм се отличава от черно-белия по някои особености. Въведени са нови символи във външния кръг - подписът на Учител на крилатото колело, под което има сферично тяло. Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо глава на мъж, на върха на Истината е изобразен образът на Учителя.
към текста >>

30. 1925_14 Спомени на великотърновски граждани за .Учителя

Поради падане от височина лекарите твърдяха, че е получила тумор на мозъка.
По време на съборите аз бях малко момче, но баща ми вземаше файтон и цялото семейство ни завеждаше да слушаме беседите на Дънов неделен ден. КИНА ПАРАСКОВА, родена в с. Беброво, начална учителка. Мъжът ми беше началник на пощата в Килифарево. Имахме единствена дъщеря, Надка. Поради падане от височина лекарите твърдяха, че е получила тумор на мозъка. Продадохме всичко ценно и решихме да я заведем в Париж, на операция. Отседнахме в София при наши близки и те ни посъветваха да отидем при Петър Дънов, преди да заминем за Париж. Сварихме го да държи беседа, в която Той отговори от какво е болна дъщеря ни. Но ние пожелахме среща с него след беседата. На срещата Той определи друга диагноза, а не тумор. (К.
към текста >>

Там лекарите поставиха диагнозата, която Дънов постави.
Но ние пожелахме среща с него след беседата. На срещата Той определи друга диагноза, а не тумор. (К. Параскова ми я съобщи, но аз съм пропуснала да я запиша в тетрадката, бел. състав.) Дънов ни обясни как да излекуваме детето от това заболяване. Ние не му гласувахме доверие и отидохме в Париж. Там лекарите поставиха диагнозата, която Дънов постави. Дъщеря ни почина на операционната маса. Върнахме се без нея в България и искрено съжалявахме, че не послушахме доктор Петър Дънов. Адвокатът АТАНАС ДОБРЕВСКИ Запитал веднъж: „Можеш ли да съживиш мъртъв човек? " Учителя му казал, че може.
към текста >>

Добревски отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска да му дадат един труп.
Върнахме се без нея в България и искрено съжалявахме, че не послушахме доктор Петър Дънов. Адвокатът АТАНАС ДОБРЕВСКИ Запитал веднъж: „Можеш ли да съживиш мъртъв човек? " Учителя му казал, че може. Тогава А. Добревски отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска да му дадат един труп. Уверил ги, че Учителя ще го съживи. Имало едно момче, починало преди два часа, но когато се приготвил да откара трупа при Учителя, един от лекарите се възпротивил, правейки си следната сметка: „Ами ако той действително съживи момчето, какво ще стане с нашия авторитет? " Лекарите се замислили и отказали да дадат момчето. Атанас Добревски имал и други опитности с Учителя. Веднъж заболял от хълцане и не можел да каже дума, без да изхълца.
към текста >>

Имало едно момче, починало преди два часа, но когато се приготвил да откара трупа при Учителя, един от лекарите се възпротивил, правейки си следната сметка: „Ами ако той действително съживи момчето, какво ще стане с нашия авторитет?
Запитал веднъж: „Можеш ли да съживиш мъртъв човек? " Учителя му казал, че може. Тогава А. Добревски отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска да му дадат един труп. Уверил ги, че Учителя ще го съживи. Имало едно момче, починало преди два часа, но когато се приготвил да откара трупа при Учителя, един от лекарите се възпротивил, правейки си следната сметка: „Ами ако той действително съживи момчето, какво ще стане с нашия авторитет? " Лекарите се замислили и отказали да дадат момчето. Атанас Добревски имал и други опитности с Учителя. Веднъж заболял от хълцане и не можел да каже дума, без да изхълца. Не можел да пледира в съда. Събрали се на консулт търновски лекари, но не могли да му помогнат.
към текста >>

" Лекарите се замислили и отказали да дадат момчето.
" Учителя му казал, че може. Тогава А. Добревски отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска да му дадат един труп. Уверил ги, че Учителя ще го съживи. Имало едно момче, починало преди два часа, но когато се приготвил да откара трупа при Учителя, един от лекарите се възпротивил, правейки си следната сметка: „Ами ако той действително съживи момчето, какво ще стане с нашия авторитет? " Лекарите се замислили и отказали да дадат момчето. Атанас Добревски имал и други опитности с Учителя. Веднъж заболял от хълцане и не можел да каже дума, без да изхълца. Не можел да пледира в съда. Събрали се на консулт търновски лекари, но не могли да му помогнат. Братът писал на Учителя и му обяснил случая.
към текста >>

Събрали се на консулт търновски лекари, но не могли да му помогнат.
Имало едно момче, починало преди два часа, но когато се приготвил да откара трупа при Учителя, един от лекарите се възпротивил, правейки си следната сметка: „Ами ако той действително съживи момчето, какво ще стане с нашия авторитет? " Лекарите се замислили и отказали да дадат момчето. Атанас Добревски имал и други опитности с Учителя. Веднъж заболял от хълцане и не можел да каже дума, без да изхълца. Не можел да пледира в съда. Събрали се на консулт търновски лекари, но не могли да му помогнат. Братът писал на Учителя и му обяснил случая. Той му отговорил телеграфически следното: „В еди-коя си стая в твоята къща има едно шкафче, в което има една двойна чаша, останала от дядо ти. Ще вземеш тази чаша и в едната преградка ще сложиш вода за пиене, а в другата - лимонов сок, или, ако нямаш лимон - лимонтузу. Ще ги пиеш така, че да се смесват в гърлото ти. Добревски не знаел, че имало такава чаша, и още по-малко, че била от дядо му, но я намерил.
към текста >>

Отишъл след това при лекарите да видят, че е вече здрав, а те се учудили и го попитали, как е станало това.
Той му отговорил телеграфически следното: „В еди-коя си стая в твоята къща има едно шкафче, в което има една двойна чаша, останала от дядо ти. Ще вземеш тази чаша и в едната преградка ще сложиш вода за пиене, а в другата - лимонов сок, или, ако нямаш лимон - лимонтузу. Ще ги пиеш така, че да се смесват в гърлото ти. Добревски не знаел, че имало такава чаша, и още по-малко, че била от дядо му, но я намерил. Направил всичко по предписанието и хълцането му веднага престанало. Отишъл след това при лекарите да видят, че е вече здрав, а те се учудили и го попитали, как е станало това. Той им обяснил, а един от лекарите възкликнал: „Вярно, че така може." А братът отговорил: „Вярно, но преди няколко дни ти само вдигаше рамене и нищо не ми каза."
към текста >>

Той им обяснил, а един от лекарите възкликнал: „Вярно, че така може." А братът отговорил: „Вярно, но преди няколко дни ти само вдигаше рамене и нищо не ми каза."
Ще вземеш тази чаша и в едната преградка ще сложиш вода за пиене, а в другата - лимонов сок, или, ако нямаш лимон - лимонтузу. Ще ги пиеш така, че да се смесват в гърлото ти. Добревски не знаел, че имало такава чаша, и още по-малко, че била от дядо му, но я намерил. Направил всичко по предписанието и хълцането му веднага престанало. Отишъл след това при лекарите да видят, че е вече здрав, а те се учудили и го попитали, как е станало това. Той им обяснил, а един от лекарите възкликнал: „Вярно, че така може." А братът отговорил: „Вярно, но преди няколко дни ти само вдигаше рамене и нищо не ми каза."
към текста >>

31. 1926_6 Спомени на Павлина Даскалова

Първата година аз станах слугиня у една лекарка, д-р Ганева, и със спечелените пари отидох на Рила.
Всички свирехме. Кина Станчева, детска учителка, ни учеше на Паневритмия. В тази колония, брат Тахчиев ни свърза с Учението на Учителя на практика. След това десетина момчета и момичета се събирахме всяка пролетна и лятна ваканция. Лятото ходехме на Рила, но със собствени пари. Първата година аз станах слугиня у една лекарка, д-р Ганева, и със спечелените пари отидох на Рила. Братската група в Търново не беше голяма: моите родители Маринка и Никола Даскалови, Христина Александрова, д-р Андони Маринова, д-р Руска Петрова, Йовка Кирова и др. През 1951 г. у нас направиха обиск две момчета от МВР. Мама, от страх, хвърли в печката романите на Любомир Лулчев, да изгорят, но милиционерите отвориха печката и разбраха, че има нещо изгорено. Като не намериха обаче нищо, отидоха си.
към текста >>

След няколко години аз изкупих беседите и лекциите на зъболекарката Руска Петрова, която не получаваше пенсия.
Той потвърди, че са изгорили литературата. Когато поискал да вземе окултната книга „Лица и души", ръководителят на групата му казал: „Не ти трябва този боклук", взел я от ръцете му и я хвърлил в огъня. В Търново унищожиха Братската библиотека на баща ми Никола Даскалов и в с. Балван – на Иван Топалов. Това беше акция в цялата страна. След няколко години аз изкупих беседите и лекциите на зъболекарката Руска Петрова, която не получаваше пенсия. Колежката й Андони Маринова пък ги беше зазидала под стълбището и когато събаряли къщата, за да строят детска градина, ги намерили там. Сестра Христина заръчала на сина си Борис да ми предаде книгите след смъртта й. Иван Преснаков от Ново село и Иван Попов също ми дадоха книгите си. У сестра Йовка останаха книгите на семейство Иларионови, сестра Христина Александрова, Зорица Попова и др. Книгите, които бяха у мен, ги сложих в куфари и ги скрих в село Беляковец.
към текста >>

32. БИТА НА УЧИТЕЛЯ

При своите срещи Учителят разрешаваше съдби, развързваше родови и кармически възли, а със съветите си лекуваше и възвръщаше към живот хора, които бяха отписани от тогавашните лекари.
Един от финансовите уредници беше Тодор Стоименов - един от първите трима ученици на Учителя, който работеше в дружество "Сингер", беше счетоводител и финансист. Към него се присъединиха и други приятели и заведоха едно редовно счетоводство на Братството. Много братя и сестри, които милееха за Делото на Учителя и искаха да Го подпомогнат, Му даваха в бял плик от своите средства, колкото намерят за добре. Те правеха своята доброволна жертва за своите идеи. Така постъпваха средства и почнаха да се събират, а Учителят живееше съвсем скромно в тази простичка обстановка и се хранеше с още по- простичка храна. При своите срещи Учителят разрешаваше съдби, развързваше родови и кармически възли, а със съветите си лекуваше и възвръщаше към живот хора, които бяха отписани от тогавашните лекари. Те оживяваха, избавяха се от бедите си и в знак на благодарност, поднасяха своята лепта на Учителя в името на Бога. Тази лепта беше давана в бял плик, съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха в натура - донасяха се продукти и Учителят ги насочваше към трапезарията. Ето как се издържаше този дом, който бе дом на Бога и рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин - всеки посетител носеше нещо без някой да го кара или задължава. Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: "Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня". Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул."Опълченска"66 до 1926-1927 г, когато след построяването на Изгрева, се прехвърли да живее там.
към текста >>

33. УЧИТЕЛЯТ И ВЕЛИКО ТЪРНОВО

То било подарено на Бялото Братство от търновския гражданин Боковски, затова, че е бил излекуван от Учителя, след като е бил изоставен напълно от лекарите, видели се в невъзможност да го спасят.
Дежуреше се денем и нощем и се охраняваха около 500-600 човека, а понякога и 1000. Лагерът беше разположен на хълма покрай лозята, където бяха обединени няколко братски лозя и се получи един голям имот около 100 декара. Всяко лозе, което се присъединяваше към общото, имаше своя колиба и на- веси. Тези колиби се използваха през съборите за складове, за кухня, а някои за жилища. Там имаше голямо братско лозе от 12 декара. То било подарено на Бялото Братство от търновския гражданин Боковски, затова, че е бил излекуван от Учителя, след като е бил изоставен напълно от лекарите, видели се в невъзможност да го спасят. В това състояние съпругата му се обърнала с писмо до Учителя, който след получаването му, веднага пристигнал в Търново, за да го види у дома му. Болният страдал от ставен ревматизъм и сърцето му било съвсем отслабнало. След пристигането на Учителя, болният още до вечерта се почувствал добре и се повдигнал от леглото. Всички съседи при камбанен звън са очаквали да чуят вестта за неговата смърт. Обаче изненадата била голяма, след като той почнал да се поправя и след няколко дни е могъл вече да излиза из града.
към текста >>

34. СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

В разговор с Учителя един брат го запитал: "Можеш ли да излекуваш болни, за които лекарите са определили, че са обречени на смърт?
Тук идват само призваните от Бога! " Този закон го запомних много добре и затова бях много резервирана, когато наши приятели най-възторжено се опитваха да привлекат и приобщят странични хора към братския живот. Това бе изключено. Аз помнех думите на_Учителя и проверих лично този закон. Цанка Екимова В разговор с Учителя един брат го запитал: "Можеш ли да излекуваш болни, за които лекарите са определили, че са обречени на смърт? " Учителят му отговорил, че може. Това станало в Търново. Тогава братът отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска да му посочат един болен, обречен на смърт, според тях. Уверил ги, че Учителят обещал да го излекува, какъвто и да е случаят. Имало едно момче, което според лекарите след два часа щяло да умре.
към текста >>

Тогава братът отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска да му посочат един болен, обречен на смърт, според тях.
Аз помнех думите на_Учителя и проверих лично този закон. Цанка Екимова В разговор с Учителя един брат го запитал: "Можеш ли да излекуваш болни, за които лекарите са определили, че са обречени на смърт? " Учителят му отговорил, че може. Това станало в Търново. Тогава братът отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска да му посочат един болен, обречен на смърт, според тях. Уверил ги, че Учителят обещал да го излекува, какъвто и да е случаят. Имало едно момче, което според лекарите след два часа щяло да умре. Но когато братът се приготвил да откара момчето при Учителя, един от лекарите се намесил с тънката сметка: "Ами ако Той действително излекува болното момче, какво ще стане с нас, с нашия авторитет, след като определихме, че болестта му е неизлечима? " Лекарите се замислили и отказали да дадат момчето, което след два часа умряло. Влад Пашов
към текста >>

Имало едно момче, което според лекарите след два часа щяло да умре.
В разговор с Учителя един брат го запитал: "Можеш ли да излекуваш болни, за които лекарите са определили, че са обречени на смърт? " Учителят му отговорил, че може. Това станало в Търново. Тогава братът отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска да му посочат един болен, обречен на смърт, според тях. Уверил ги, че Учителят обещал да го излекува, какъвто и да е случаят. Имало едно момче, което според лекарите след два часа щяло да умре. Но когато братът се приготвил да откара момчето при Учителя, един от лекарите се намесил с тънката сметка: "Ами ако Той действително излекува болното момче, какво ще стане с нас, с нашия авторитет, след като определихме, че болестта му е неизлечима? " Лекарите се замислили и отказали да дадат момчето, което след два часа умряло. Влад Пашов Веднъж отивам при Учителя. Този ден Той не приемаше.
към текста >>

Но когато братът се приготвил да откара момчето при Учителя, един от лекарите се намесил с тънката сметка: "Ами ако Той действително излекува болното момче, какво ще стане с нас, с нашия авторитет, след като определихме, че болестта му е неизлечима?
" Учителят му отговорил, че може. Това станало в Търново. Тогава братът отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска да му посочат един болен, обречен на смърт, според тях. Уверил ги, че Учителят обещал да го излекува, какъвто и да е случаят. Имало едно момче, което според лекарите след два часа щяло да умре. Но когато братът се приготвил да откара момчето при Учителя, един от лекарите се намесил с тънката сметка: "Ами ако Той действително излекува болното момче, какво ще стане с нас, с нашия авторитет, след като определихме, че болестта му е неизлечима? " Лекарите се замислили и отказали да дадат момчето, което след два часа умряло. Влад Пашов Веднъж отивам при Учителя. Този ден Той не приемаше. Имаше дни, в които Той беше зает и не допускаше никого в стаята си, дори някога заключваше вратата да не би някой любопитен да нахълта.
към текста >>

" Лекарите се замислили и отказали да дадат момчето, което след два часа умряло.
Това станало в Търново. Тогава братът отишъл в Търновската болница и обяснил на лекарите, че иска да му посочат един болен, обречен на смърт, според тях. Уверил ги, че Учителят обещал да го излекува, какъвто и да е случаят. Имало едно момче, което според лекарите след два часа щяло да умре. Но когато братът се приготвил да откара момчето при Учителя, един от лекарите се намесил с тънката сметка: "Ами ако Той действително излекува болното момче, какво ще стане с нас, с нашия авторитет, след като определихме, че болестта му е неизлечима? " Лекарите се замислили и отказали да дадат момчето, което след два часа умряло. Влад Пашов Веднъж отивам при Учителя. Този ден Той не приемаше. Имаше дни, в които Той беше зает и не допускаше никого в стаята си, дори някога заключваше вратата да не би някой любопитен да нахълта. Така аз също влязох в стаята при Него без да зная, че днес Той не приема.
към текста >>

35. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПЛАНЕТИТЕ

Когато болният иска да се лекува от болестта си, лекарите му препоръчват да гледа Луната, когато се празни и да се свързва с нея.
Те имат само вътрешен подтик за растеж, обаче самото растене спира. Щом Луната започне да се празни, започва и растежа на растението. Значи, светлината на Луната, при пълненето й, се отразява отрицателно върху растението т.е. спира растежа на растението. Същият закон се отнася и до растежа на човека. Когато болният иска да се лекува от болестта си, лекарите му препоръчват да гледа Луната, когато се празни и да се свързва с нея. Пълни ли се Луната, той трябва да затваря кепенците на прозорците си, да не прониква светлината й в неговата стая. Става ли въпрос за слънчева светлина, там и болният, и здравият трябва да се излагат на нейното благотворно влияние. Когато изучавате характера и способностите на човека, виждате, че върху тях са оказвали влияние условията, при които даден човек се е родил, влиянието на различните планети върху него - Луната, в различните си фази, Слънцето и т.н. Идеите на човека растат и се развиват в периода на празнене на Луната, а добродетелите - в периода на нейното пълнене. Пълненето на Луната се отразява благотворно върху ония хора, които искат да се развиват духовно.
към текста >>

36. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

На третия ден дойде лекарят при мен и с голяма изненада каза: "Чудна работа, колко бързо си оздравял".
Дрехите ми и най-вече главата и лицето бяха силно обгорели. Изплашен, можах да простена само: "Очите ми". В тази неописуема скръб, почувствах Учителя до мен бащински да ми казва: "Николай, не се безпокой, не се тревожи, всичко ще мине". Закараха ме в болницата. Почти нищо не ми направиха, само някакви капки капнаха в очите ми. На третия ден дойде лекарят при мен и с голяма изненада каза: "Чудна работа, колко бързо си оздравял". През същия ден извадих парче алуминий, ръбато с остри върхове, голямо колкото малък орех от устата си, без да ми е направило някаква повреда. След още два дни, бях изписан от болницата, имах само рани по лицето и ръцете, но те скоро минаха и не остана нито следа от тях. Николай Дойнов След заминаването на Учителя, в Братството стават разправии. Не приемат отчета на Антов и Коста Стефанов.
към текста >>

37. ИГНАТ КОТАРОВ

Като дете Игнат страда от дезинтерия в такава лоша форма, че лекарите са вдигнали ръце от него.
ИГНАТ КОТАРОВ Като дете Игнат страда от дезинтерия в такава лоша форма, че лекарите са вдигнали ръце от него. Детето е в безсъзнание. Домашните му приготвят дрешки за погребение. В това време в Стара Загора идва Учителят. Съобщават Му: "Детето на Иван Котаров е тежко болно." Учителят казва: "Да отидем да го видим." Като влизат, Учителят се приближава, хваща детето за ухото, подръпва го и казва: "Ще му мине. Направете му една кисела тархана с квас, без хляб." До вечерта детето се оправи.
към текста >>

38. ЖЕНИТБА

На "Изгрева" имаше една сестра - доктор Давидова, беше детска лекарка.
Един от тези методи ми бе даден от Учителя. Трябваше да уча урокът си за търпението цели 42 години. Научих го. И благодаря на Учителя и на Бога, че всичко изтърпях. Мария Райчева На "Изгрева" имаше една сестра - доктор Давидова, беше детска лекарка. Тя имаше хубав глас и винаги при тържествени случаи, аз и тя пеехме песни на Учителя в салона. Повечето пъти пеехме в салона, в столовата преди хранене, както и след хранене. Особено тържествени бяха концертите след общ обед. Ние живеехме в града в различни квартали. Веднъж аз вървях по Дървенишкото шосе за града.
към текста >>

39. НЕПОСЛУШАНИЕ

И младежът, на който не му се харесал този съвет, не го послушал, следвал медицина и станал лекар.
Имам някои примери, които потвърждават горните мои мисли. Един младеж от провинцията отива да посети Учителя на Изгрева, да се посъветва по някои въпроси, между другото и какво да следва. Той имал желание да следва медицина, а също и родителите му, сигурно като най-доходна професия на времето. Учителят му казал: "Не, по-добре е да следваш лесовъдство, да станеш лесовъд". Защо, за какво, не му обяснил. И младежът, на който не му се харесал този съвет, не го послушал, следвал медицина и станал лекар. Но какво излязло? Той бил с нежен, слаб организъм, чувствителен и възприемчив към болести и внушения и започнал все по-често и по-често да боледува, та и медицината, която изучавал, не можела да му помага вече. Най-после той си спомнил, че Учителят го посъветвал да следва лесовъдство. "А може би Той е виждал, че аз не съм за лекар и че имам нужда от горски и планински чист въздух, а не от болници и болни хора." Но било вече късно. Замина си млад и непослушен.
към текста >>

"А може би Той е виждал, че аз не съм за лекар и че имам нужда от горски и планински чист въздух, а не от болници и болни хора." Но било вече късно.
Защо, за какво, не му обяснил. И младежът, на който не му се харесал този съвет, не го послушал, следвал медицина и станал лекар. Но какво излязло? Той бил с нежен, слаб организъм, чувствителен и възприемчив към болести и внушения и започнал все по-често и по-често да боледува, та и медицината, която изучавал, не можела да му помага вече. Най-после той си спомнил, че Учителят го посъветвал да следва лесовъдство. "А може би Той е виждал, че аз не съм за лекар и че имам нужда от горски и планински чист въздух, а не от болници и болни хора." Но било вече късно. Замина си млад и непослушен. Друг младеж отива при Учителя с майка си - наша сестра, в последните дни на Учителя да се съветва също какво да следва. Той бил поет по душа, обичал поезията, обичал литературата и искал да следва литература. Учителят му казал: "Не, ти ще следваш медицина и ще станеш добър лекар да помагаш на хората. Литературата ти си я имаш, ти си я носиш в себе си."
към текста >>

Учителят му казал: "Не, ти ще следваш медицина и ще станеш добър лекар да помагаш на хората.
Най-после той си спомнил, че Учителят го посъветвал да следва лесовъдство. "А може би Той е виждал, че аз не съм за лекар и че имам нужда от горски и планински чист въздух, а не от болници и болни хора." Но било вече късно. Замина си млад и непослушен. Друг младеж отива при Учителя с майка си - наша сестра, в последните дни на Учителя да се съветва също какво да следва. Той бил поет по душа, обичал поезията, обичал литературата и искал да следва литература. Учителят му казал: "Не, ти ще следваш медицина и ще станеш добър лекар да помагаш на хората. Литературата ти си я имаш, ти си я носиш в себе си." А този младеж беше здрав, силен, як, както се казва "пращеше от здраве". Той послушал Учителя, следвал медицина и беше станал един добър хирург, обичан от всички, които са слагали живота си в неговите здрави, силни и благословени от Господа и Учителя ръце. Но и литературата и поезията не му са убягнали. Аз съм слушала от него още като студент, наскоро след заминаването на Учителя, да рецитита на нашата изгревска сцена такива собствени стихотворения, посветени на Учителя, каквито никой от нашите поети дотогава пък и досега не е написал.
към текста >>

Веднъж доведоха един брат при Учителя за съвет и да чуе мнението Му за една кожна пъпка, излязла на лицето му, която пъпка лекарите бяха решили, че е злокачествена.
Той е сърдит и недоволен от непослушанието му. Дава съвети, които му се занасят. Едва успява да излезе и да се измъкне от поста жив и здрав. Много хора на Изгрева си заминаха и то главно при отпостването, поради груби грешки. Борис Николов Веднъж доведоха един брат при Учителя за съвет и да чуе мнението Му за една кожна пъпка, излязла на лицето му, която пъпка лекарите бяха решили, че е злокачествена. Учителят препоръчва да се налага с топли компреси, защото ако се правят нагревки във физиотерапията при лекарите, то пъпката ще се превърне на рак. Учителят си имаше свои съображения, той виждаше причината на болестта горе - в духовното поле на този приятел, в неговия етерен двойник, виждаше отклонението му и знаеше какво трябва да се направи и как да му се помогне. Методите понякога бяха малко обикновени, от гледна точка на лекарите бяха безмислени и ненужни, но те имаха своето преимущество като лек и безвреден метод. Човешкото съзнание трябваше да се закачи и да се хване за нещо обективно, за да може да мобилизира вярата си, а така също и онези заспали сили в организма. Тогава, след като чухме съвета на Учителя, аз започнах да му правя топли компреси на лицето.
към текста >>

Учителят препоръчва да се налага с топли компреси, защото ако се правят нагревки във физиотерапията при лекарите, то пъпката ще се превърне на рак.
Дава съвети, които му се занасят. Едва успява да излезе и да се измъкне от поста жив и здрав. Много хора на Изгрева си заминаха и то главно при отпостването, поради груби грешки. Борис Николов Веднъж доведоха един брат при Учителя за съвет и да чуе мнението Му за една кожна пъпка, излязла на лицето му, която пъпка лекарите бяха решили, че е злокачествена. Учителят препоръчва да се налага с топли компреси, защото ако се правят нагревки във физиотерапията при лекарите, то пъпката ще се превърне на рак. Учителят си имаше свои съображения, той виждаше причината на болестта горе - в духовното поле на този приятел, в неговия етерен двойник, виждаше отклонението му и знаеше какво трябва да се направи и как да му се помогне. Методите понякога бяха малко обикновени, от гледна точка на лекарите бяха безмислени и ненужни, но те имаха своето преимущество като лек и безвреден метод. Човешкото съзнание трябваше да се закачи и да се хване за нещо обективно, за да може да мобилизира вярата си, а така също и онези заспали сили в организма. Тогава, след като чухме съвета на Учителя, аз започнах да му правя топли компреси на лицето. Но той веднъж решил, че може сам да се лекува, взел, че си наложил компрес, но той бил толкова горещ и чрез него си изгори кожата, така че тя освен, че почервеня, но се надуха едни големи мехури.
към текста >>

Методите понякога бяха малко обикновени, от гледна точка на лекарите бяха безмислени и ненужни, но те имаха своето преимущество като лек и безвреден метод.
Много хора на Изгрева си заминаха и то главно при отпостването, поради груби грешки. Борис Николов Веднъж доведоха един брат при Учителя за съвет и да чуе мнението Му за една кожна пъпка, излязла на лицето му, която пъпка лекарите бяха решили, че е злокачествена. Учителят препоръчва да се налага с топли компреси, защото ако се правят нагревки във физиотерапията при лекарите, то пъпката ще се превърне на рак. Учителят си имаше свои съображения, той виждаше причината на болестта горе - в духовното поле на този приятел, в неговия етерен двойник, виждаше отклонението му и знаеше какво трябва да се направи и как да му се помогне. Методите понякога бяха малко обикновени, от гледна точка на лекарите бяха безмислени и ненужни, но те имаха своето преимущество като лек и безвреден метод. Човешкото съзнание трябваше да се закачи и да се хване за нещо обективно, за да може да мобилизира вярата си, а така също и онези заспали сили в организма. Тогава, след като чухме съвета на Учителя, аз започнах да му правя топли компреси на лицето. Но той веднъж решил, че може сам да се лекува, взел, че си наложил компрес, но той бил толкова горещ и чрез него си изгори кожата, така че тя освен, че почервеня, но се надуха едни големи мехури. Той видя несполуката си и се извини пред мене, че се е престарал. Решихме тогава да лекуваме изгорялото място и го намазахме с мазила и мехлеми.
към текста >>

Сестра ми е болна и лекарите не могат да и помогнат.
Имала родна сестра, омъжена в град Сливен, не наша съмишленица, която често боледувала и била почти неизлечима от болестта си. Веднъж нашата сестра посещава сестра си в Сливен, вижда болезненото и състояние и казва: "Имаш ли нещо против да попитам Учителя за твоето оздравяване? " - "Разбира се, стига да мога да оздравея! " Сестрата поседяла там два-три дни на гости, пристига в София и се озовава при Учителя. "Учителю, имам рождена сестра, която е омъжена в Сливен. Сестра ми е болна и лекарите не могат да и помогнат. Все така в едно болезнено състояние е. Можете ли Вие да и помогнете, Учителю? " - "Разбира се. Кажете и само да смени храната, да се храни само с вегетарианска храна." Сестрата взема влака и отива в Сливен. Отива, казва това с радост, защото казаното от Учителя не е само предложение, а е категорично за оздравяването на сестра и.
към текста >>

Съобщила: "Учителят не каза никакви други рецепти и лекарства, само да смениш храната от месоядство към вегетарианство: плодове, зеленчуци, млечни произведения." И като поседяла няколко дни, си пристига в София.
Все така в едно болезнено състояние е. Можете ли Вие да и помогнете, Учителю? " - "Разбира се. Кажете и само да смени храната, да се храни само с вегетарианска храна." Сестрата взема влака и отива в Сливен. Отива, казва това с радост, защото казаното от Учителя не е само предложение, а е категорично за оздравяването на сестра и. Съобщила: "Учителят не каза никакви други рецепти и лекарства, само да смениш храната от месоядство към вегетарианство: плодове, зеленчуци, млечни произведения." И като поседяла няколко дни, си пристига в София. След един месец Учителят заръчал на сестрата да дойде при Него и Учителят и казал: "Сестра, Вие имахте добро желание и намерение за Вашата сестра да оздравее, но тя продължава да се храни с месо. Ще си замине." Сестрата сконфузена от това, че сестра и не изпълнява съветите на Учителя, извинява се за непослушността на сестра си и Му благодари. След известно време отива пак в Сливен и казва на сестра си: "Защо ти не изпълняваш поръчението на Учителя да се храниш с вегетарианска храна, а продължаваш да се храниш с месна? " - "Мъжът ми настоява да се храня с месо, защото е силна храна." Сестрата я уведомява: "Щом така вие сте решили, ще има нежелателни последици от вашето решение да продължавате да се храните с месна храна." Тя си пристига в София, а сестрата след известно време починала.
към текста >>

40. МУЗИКА

Слаб си, болен си, чакаш да дойде лекар, а при това сам можеш да си помогнеш да оздравееш. Как?
Сега именно, в условията, в които живеем, трябва постоянно тониране, а музиката - това е един от Божествените методи за тониране. Трябва да пеем, за да се тонираме. Докато пееш - тонираш се. Престанеш ли да пееш - отслабваш. Нито един от вас не е правил опит да премахне обезсърчението с музиката. Слаб си, болен си, чакаш да дойде лекар, а при това сам можеш да си помогнеш да оздравееш. Как? - Ще вземеш един тон и ще почнеш да пееш. Ще изпееш един, два, три, четири, пет пъти тонът и ще извадиш часовника си и ще следиш една секунда, 2, 3, 5, 10, после една, 2, 3 ... минути, да видиш за колко време ще имаш резултат. След това ще вземете друг някой тон, след него цялата гама и след като изпеете цялата гама ще видите, че болестта ще се смекчи или ще се измени състоянието ви. Заболееш ли, почни да пееш. Музиката повишава вибрациите на тялото, на организма и той се справя с болестта.
към текста >>

Няма по- силно лекарство от Любовта.
Прилагал съм песента и сега я прилагам. Когато сте болни, изпейте песента "Господи, колко те обичам. Обичам те, Господи. Обичам Твоите дръвчета, обичам Твоите цветенца, обичам Твоите рекички, обичам Твоите планини, всичко, което Ти си създал. Обичам Те, Господи.Тази песен пейте и при други беди и страдания. Няма по- силно лекарство от Любовта. Ние ще покажем на музикалния свят, че в нашата музика има нещо повече, отколкото те разбират. Нашите песни ще бъдат неподражаеми. Всички стари мантри от най-дълбока древност са вложени в песните, които съм ви дал. Ако ги пеете, както трябва, ще се ползвате. Тези песни са създадени по законите на бъдещата музика.
към текста >>

41. ЗДРАВНИ СЪВЕТИ

Разказа ми веднъж нашият брат доктор Стефан Кадиев, че когато посетил Учителя през последните Му дни тук на земята, Той го попитал: "Коя е най-важната задача на лекаря, когато се намери пред един умирающ болен?
А това беше вярата. Вярата, която лекува. Вярата, за която Той казва в беседите на едно място: "Ако човек може да повярва истински, че ще оздравее, той повдига вибрациите на организма си така, че те стават по-силни от тези на болестта и тогава той и на смъртно легло да е, ще оздравее! " Той съветваше и нас, когато видим някой болен, колкото и да не знаем, колкото и да не можем да му помогнем, да му кажем: "Ще мине! " И въобще, винаги да държим положителна мисъл, че ще мине. Разказа ми веднъж нашият брат доктор Стефан Кадиев, че когато посетил Учителя през последните Му дни тук на земята, Той го попитал: "Коя е най-важната задача на лекаря, когато се намери пред един умирающ болен? " Той се смутил и нещо объркано Му отговорил, което вече съм го забравила. Но помня, какво Му казал след това Учителя: "Не, неговата задача е да вдъхне на болния вяра, че ще оздравее и ще живее! " Наталия Накова Записки от беседите на Учителя
към текста >>

42. РАСТЕНИЯ И БИЛКИ

Една мъничка незначителна тревица или цветче при нужда са най-добрите лекари.
Ако обичате някой плод, посаждайте семето или костилката му. Ябълката иска само едно: семките й да посадите. Обаче, ако ядете зелена ябълка, преди да е узряла, вие вършите престъпление. Ако се отнасяте по-добре с дърветата, растенията, ще живеете по-добре и по-дълго. През май и юни, през хубави слънчеви дни, сутрин рано събирайте билки, сушете ги и после ги поставяйте в стъклен буркан, запушени да постоят още малко на слънце. Една мъничка незначителна тревица или цветче при нужда са най-добрите лекари. Пелина не може да го пиеш, но за треска и за стомах можеш да го пиеш. Вземете си малко равнец, попийте малко и ще ви мине кашлицата. Лятно време събирайте всинца равнец, всеки в къщи да си има набран равнец - бял и жълт, та който не може да се лекува с волята си, да пие тия треви. После, да имате от синята тинтява. Наберете си, те са магнетически растения, които помагат.
към текста >>

43. РЕЦЕПТИ И НАПЪТСТВИЯ

Лекар е той.
После си мажи гърлото със зехтин и вътрешно вземай по малко зехтин. Изпивай сутрин, обед и вечер по една чаша троскот. Тя е хранителна, а от друга страна действа лечебно. Ще се запознаеш с троскота. Много го хулят, обаче той е много добър. Лекар е той. Вкус хубав има той. Сега ще ви дам едно лекарство и за най-силната кашлица: Вземете сухите люспи на десет глави лук и ги сварете във вода. Прецедете водата и в нея турете половин кг мед, 1-2 лъжички счукан синап, 1-2 лъжички ленено семе. Взимайте по една лъжичка от тази смес по три пъти на ден: сутрин, на обяд и вечер.
към текста >>

Сега ще ви дам едно лекарство и за най-силната кашлица:
Тя е хранителна, а от друга страна действа лечебно. Ще се запознаеш с троскота. Много го хулят, обаче той е много добър. Лекар е той. Вкус хубав има той. Сега ще ви дам едно лекарство и за най-силната кашлица: Вземете сухите люспи на десет глави лук и ги сварете във вода. Прецедете водата и в нея турете половин кг мед, 1-2 лъжички счукан синап, 1-2 лъжички ленено семе. Взимайте по една лъжичка от тази смес по три пъти на ден: сутрин, на обяд и вечер. Природата е вложила в лучените люспи лечебна сила, а вие ги хвърляте навън. Кашлицата е резултат на човешкото безлюбие.
към текста >>

Ще викате лекар, излагане на слънце и пр.
Тук имаше една сестра, която страдаше от ишиас. Тя ми каза: "Учителю, осакатях". Казах и да отиде при кошера и да раздразни пчелите и като я ужилиха, изчезнаха болките. Та казвам: С друго лекуване не върви така лесно. Който има ревматизъм, ишиас, трябва иначе две-три-четири години да го лекува. Ще викате лекар, излагане на слънце и пр. И то е хубаво. Представете си, че краката на някого се схванат от ревматизъм и не може да върви. Той се моли, обръща се към своя вътрешен учител за помощ. По едно време един ангел дойде при него и му подшушна следното: Вземи 7 глави червен лук, нарежи ги и ги счукай ситно. Тури в тях 25 г сол.
към текста >>

Един лекар най-първо трябва да даде очистително на болния и после да му даде лекарство.
Не позволявайте човек, неприязнено настроен към вас, да ви пипа на това място, нито пък да пипа децата ви. По закона на координацията на човека е определено да изминава дневно 2-3-5-10 км път. Ако той се уплаши и не изпълни това, което Природата му е определила, няма да се мине дълго време, и тя ще му наложи глоба за неизпълнение на нейните закони. Ако искаш да бъдеш здрав, не свършвай работата си докрай. Във физическите работи трябва да остане поне малка част от работата незавършена. Един лекар най-първо трябва да даде очистително на болния и после да му даде лекарство. Ако даде лекарството преди очистителното, туй лекарство не е ефикасно, не действа. Когато отиваме да лекуваме болен и влизаме в контакт с него, не вземаме ли част от неговата болест върху себе си? За туй не мислете. Най-първо се запитайте: трябва ли аз да го лекувам? Непозволено е да се лекува, който и да е.
към текста >>

Ако даде лекарството преди очистителното, туй лекарство не е ефикасно, не действа.
По закона на координацията на човека е определено да изминава дневно 2-3-5-10 км път. Ако той се уплаши и не изпълни това, което Природата му е определила, няма да се мине дълго време, и тя ще му наложи глоба за неизпълнение на нейните закони. Ако искаш да бъдеш здрав, не свършвай работата си докрай. Във физическите работи трябва да остане поне малка част от работата незавършена. Един лекар най-първо трябва да даде очистително на болния и после да му даде лекарство. Ако даде лекарството преди очистителното, туй лекарство не е ефикасно, не действа. Когато отиваме да лекуваме болен и влизаме в контакт с него, не вземаме ли част от неговата болест върху себе си? За туй не мислете. Най-първо се запитайте: трябва ли аз да го лекувам? Непозволено е да се лекува, който и да е. Ако един духовен лекар освободи един престъпник, той ще носи неговата карма.
към текста >>

Ако един духовен лекар освободи един престъпник, той ще носи неговата карма.
Ако даде лекарството преди очистителното, туй лекарство не е ефикасно, не действа. Когато отиваме да лекуваме болен и влизаме в контакт с него, не вземаме ли част от неговата болест върху себе си? За туй не мислете. Най-първо се запитайте: трябва ли аз да го лекувам? Непозволено е да се лекува, който и да е. Ако един духовен лекар освободи един престъпник, той ще носи неговата карма. Голяма е отговорността при лекуване с пари. Вие ще излекувате този човек, ще вземете пари, но след една година той ще умре. И какво ще стане след това? Той ще се всели във вас и вие ще носите неговата карма. Вземете ли пари, ще изхарчите от себе си повече от това, което сте получили.
към текста >>

44. ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ МУЗИКА. ОТНОШЕНИЕ КЪМ ТЯЛОТО

Като не знаеш как да се лекуваш, викай лекар.
Има едно просто средство против ревматизъм: изпей му песента "Мога да постигна, що желая". Болестите се страхуват от песните. Казвам: Пейте на болестите и на страданията си. Болестта обича спокойствие, като разбере, че при тебе няма спокойствие, тя хуква да бяга и те напуща. Щом нарушаваш мира й, тя казва: Тук не се живее. Като не знаеш как да се лекуваш, викай лекар. Сегашните лекари угаждат на болестта. Турят болния да легне - тъкмо това иска болестта. ОТНОШЕНИЕ КЪМ ТЯЛОТО Вие ставате сутрин и нищо не мислите за вашето тяло. Направете една молитва за него.
към текста >>

Сегашните лекари угаждат на болестта.
Болестите се страхуват от песните. Казвам: Пейте на болестите и на страданията си. Болестта обича спокойствие, като разбере, че при тебе няма спокойствие, тя хуква да бяга и те напуща. Щом нарушаваш мира й, тя казва: Тук не се живее. Като не знаеш как да се лекуваш, викай лекар. Сегашните лекари угаждат на болестта. Турят болния да легне - тъкмо това иска болестта. ОТНОШЕНИЕ КЪМ ТЯЛОТО Вие ставате сутрин и нищо не мислите за вашето тяло. Направете една молитва за него. Изпратете вашата мисъл към тялото си.
към текста >>

45. СЛЪНЦЕ

Ходих при лекар, при един, при втори, при трети, но всеки ми казваше различно, а полза за мене - никаква.
Има цели беседи за лечебните сили на Слънцето през различните часове на деня в различните сезони, както и много мисли, пръснати из всички беседи. "Няма болест, която да не може да я лекува Слънцето" - казва Учителят. Но Той не позволяваше да се излагаме директно на Слънцето, а да се печем през някаква лека бяла фланелка. Наталия Накова От няколко месеца чувствах тежест в областта на сърцето. Ходих при лекар, при един, при втори, при трети, но всеки ми казваше различно, а полза за мене - никаква. Това ме накара най-после да потърся помощта на Учителя. Срещнах се с Него и Му казах болката си, тогава Той ми каза: "През месец май ще излагаш гърба си на слънце, сутрин от 8 до 9 часа." Бях свободен и ходех всеки ден на игрище "Юнак", сега го наричат "Левски" и излагах гърба си на слънце по препоръка на Учителя и оздравях. Това е, братя, моята опитност. Нестор Илиев Майка ми имаше големи кръвоизливи и лекарите казаха, че е миома на матката.
към текста >>

Майка ми имаше големи кръвоизливи и лекарите казаха, че е миома на матката.
Ходих при лекар, при един, при втори, при трети, но всеки ми казваше различно, а полза за мене - никаква. Това ме накара най-после да потърся помощта на Учителя. Срещнах се с Него и Му казах болката си, тогава Той ми каза: "През месец май ще излагаш гърба си на слънце, сутрин от 8 до 9 часа." Бях свободен и ходех всеки ден на игрище "Юнак", сега го наричат "Левски" и излагах гърба си на слънце по препоръка на Учителя и оздравях. Това е, братя, моята опитност. Нестор Илиев Майка ми имаше големи кръвоизливи и лекарите казаха, че е миома на матката. Трябвало да се оперира, да се изреже матката и яйчниците, защото при такива непрекъснати кръвоизливи, както лежи, така ще си замине неусетно. Майка ми пита чрез писмо Учителя, който й казал да се пече на слънце от сутрин до обед най-късно през един бял чаршаф. Слънцето ще я излекува. Майка ми се пече цялата пролет и лято и наесен трябваше да я прегледат лекарите в Сливен преди да отиде на операция в София. И какво чудо - никаква следа от миомата.
към текста >>

Майка ми се пече цялата пролет и лято и наесен трябваше да я прегледат лекарите в Сливен преди да отиде на операция в София.
Нестор Илиев Майка ми имаше големи кръвоизливи и лекарите казаха, че е миома на матката. Трябвало да се оперира, да се изреже матката и яйчниците, защото при такива непрекъснати кръвоизливи, както лежи, така ще си замине неусетно. Майка ми пита чрез писмо Учителя, който й казал да се пече на слънце от сутрин до обед най-късно през един бял чаршаф. Слънцето ще я излекува. Майка ми се пече цялата пролет и лято и наесен трябваше да я прегледат лекарите в Сливен преди да отиде на операция в София. И какво чудо - никаква следа от миомата. За лекарите беше чудо - там, където трябва да играе ножа, как може слънцето да стопи тая буца. Нейната вяра и упование в думите на Учителя, постоянството в изпълнение на съветите Му и силата на чудотворните лечебни действия на слънчевите лъчи, я излекуваха. Мария Младенова Всяка казана дума от Учителя е хвърлен камък, както каже, тъй става.
към текста >>

За лекарите беше чудо - там, където трябва да играе ножа, как може слънцето да стопи тая буца.
Трябвало да се оперира, да се изреже матката и яйчниците, защото при такива непрекъснати кръвоизливи, както лежи, така ще си замине неусетно. Майка ми пита чрез писмо Учителя, който й казал да се пече на слънце от сутрин до обед най-късно през един бял чаршаф. Слънцето ще я излекува. Майка ми се пече цялата пролет и лято и наесен трябваше да я прегледат лекарите в Сливен преди да отиде на операция в София. И какво чудо - никаква следа от миомата. За лекарите беше чудо - там, където трябва да играе ножа, как може слънцето да стопи тая буца. Нейната вяра и упование в думите на Учителя, постоянството в изпълнение на съветите Му и силата на чудотворните лечебни действия на слънчевите лъчи, я излекуваха. Мария Младенова Всяка казана дума от Учителя е хвърлен камък, както каже, тъй става. Ето и писмото от Учителя по този повод: "Л. К. Гешева,
към текста >>

Малката Верка, след 9 месечно лекуване и четири несполучливи операции в Александровската болница, беше изписана от лекарите, защото родителите й не се съгласиха ръката й да бъде отрязана, както те намираха, че е наложително да стане, защото раната гангреняса и детето вдигаше температура.
(Ваш верен) Свещеният подпис на Учителя През време на Владийските събития, през есента на 1918 г. Верка Николова Ковачева, най-малката дъщеря на Никола Ковачев, живущ в Княжево, ул. "Св. Кирил и Методий" № 108, бе ранена в лявата ръка над лакътя от снаряд. Семейство Ковачеви, състоящо се от четири дъщери и един син, от които раненото е най-малкото дете, тогава на 10 години, изживяваше голяма тревога. Малката Верка, след 9 месечно лекуване и четири несполучливи операции в Александровската болница, беше изписана от лекарите, защото родителите й не се съгласиха ръката й да бъде отрязана, както те намираха, че е наложително да стане, защото раната гангреняса и детето вдигаше температура. По това време в Княжево имаше италианска лекарска комисия. Заведоха малката Верка с привързана на дъска ръка при тях. Те я прегледаха и казаха, че ръката трябва незабавно да бъде отрязана, иначе детето ще умре. Роднините се събраха разтревожени около цялото семейство. Майка ни, Зорка Н.
към текста >>

По това време в Княжево имаше италианска лекарска комисия.
През време на Владийските събития, през есента на 1918 г. Верка Николова Ковачева, най-малката дъщеря на Никола Ковачев, живущ в Княжево, ул. "Св. Кирил и Методий" № 108, бе ранена в лявата ръка над лакътя от снаряд. Семейство Ковачеви, състоящо се от четири дъщери и един син, от които раненото е най-малкото дете, тогава на 10 години, изживяваше голяма тревога. Малката Верка, след 9 месечно лекуване и четири несполучливи операции в Александровската болница, беше изписана от лекарите, защото родителите й не се съгласиха ръката й да бъде отрязана, както те намираха, че е наложително да стане, защото раната гангреняса и детето вдигаше температура. По това време в Княжево имаше италианска лекарска комисия. Заведоха малката Верка с привързана на дъска ръка при тях. Те я прегледаха и казаха, че ръката трябва незабавно да бъде отрязана, иначе детето ще умре. Роднините се събраха разтревожени около цялото семейство. Майка ни, Зорка Н. Ковачева и баща ни, Никола Д.
към текста >>

46. СЛЪНЧЕВИ БАНИ

Чудни са хората, които и при най-малко неразположение търсят лекар да им прави масажи и нагревки.
Във време на изгрева лъчите на слънцето, които идват по права линия, имат влияние върху дихателната система и върху нашата чувственост. А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху храносмилателната ни система. Затова лечебността на слънчевата енергия е различна: преди изгрев слънце - за подобрение на мозъчната нервна система: при изгрев слънце - за уякване на дихателната система, а от 10-12 часа - за уякване на стомаха. След обед, изобщо, слънчевата енергия има малко целебни резултати. Причината за тази разлика се крие в различната възприемателна способност на земята и на организма . Чудни са хората, които и при най-малко неразположение търсят лекар да им прави масажи и нагревки. Бог е поставил слънцето на небето човек да се грее на него. А той търси да се нагрява изкуствено, това не е лекуване. Ако се грее човек всеки ден по половин час на слънцето съзнателно, с участието на мисълта, ще придобие повече, отколкото да търсите лекарите какво казват по този въпрос. Добре е отвреме навреме човек да бъде бос, защото през краката, като антени, той влиза в контакт със земята. Между енергиите на земята и неговите става правилна обмяна.
към текста >>

Ако се грее човек всеки ден по половин час на слънцето съзнателно, с участието на мисълта, ще придобие повече, отколкото да търсите лекарите какво казват по този въпрос.
След обед, изобщо, слънчевата енергия има малко целебни резултати. Причината за тази разлика се крие в различната възприемателна способност на земята и на организма . Чудни са хората, които и при най-малко неразположение търсят лекар да им прави масажи и нагревки. Бог е поставил слънцето на небето човек да се грее на него. А той търси да се нагрява изкуствено, това не е лекуване. Ако се грее човек всеки ден по половин час на слънцето съзнателно, с участието на мисълта, ще придобие повече, отколкото да търсите лекарите какво казват по този въпрос. Добре е отвреме навреме човек да бъде бос, защото през краката, като антени, той влиза в контакт със земята. Между енергиите на земята и неговите става правилна обмяна. Вън е топло, слънцето грее. За предпочитане е тогава да ходиш бос, да възприемаш енергиите на земята. Така ще се излекуваш.
към текста >>

47. ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА

Той казва: "Аз не познавам по-голямо лекарство от водата".
ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА Спомени на ученици Учителят имаше едно особено, пълно с уважение и благоговение отношение към изворите и към водата. Той казва: "Аз не познавам по-голямо лекарство от водата". Първата задача, която Учителят постави, бе сестрите да си вземат две хубави малки стомнички, а не каквото и да е, и с тях да си носят вода от чешмата на Дианабад. Носенето на водата действа здравословно, защото човек приема магнетизма от водата. Второ: Той препоръчваше водата да се носи във всяко време и особено лятно време, когато трябваше братята и сестрите да се облекат със зимни дрехи, за да се изпотят. Ще добавим, че като си отидат в бараките, вън в един леген ги чака затоплена слънчева вода. Съблекат се и се обливат с топла слънчева вода и след това легнат да си починат.
към текста >>

". Аз ходих при него и му направих три или четири такива "врели компреси" и когато отива при лекаря, казва: "Няма нужда от пункция, изчистено е".
Това се прави най-малко 6 пъти, най-много 10 пъти. Веднъж за един брат Учителят ме прати да направя този компрес за синузит. На брата му бяха казали, че трябва да му правят пункция. Аз попитах Учителят какво да направим. Той каза: "Направи му врелите компреси! ". Аз ходих при него и му направих три или четири такива "врели компреси" и когато отива при лекаря, казва: "Няма нужда от пункция, изчистено е". Тези компреси Учителят ги даде за всички остри заболявания. Например аз съм ги правила и за гноен плеврит. Така направих и на едно малко момче, ученик беше на моя приятелка. Три компреса направих последователно. Чичо му беше лекар, след това казва: "Няма нужда от пункция, изчистено е".
към текста >>

Чичо му беше лекар, след това казва: "Няма нужда от пункция, изчистено е".
". Аз ходих при него и му направих три или четири такива "врели компреси" и когато отива при лекаря, казва: "Няма нужда от пункция, изчистено е". Тези компреси Учителят ги даде за всички остри заболявания. Например аз съм ги правила и за гноен плеврит. Така направих и на едно малко момче, ученик беше на моя приятелка. Три компреса направих последователно. Чичо му беше лекар, след това казва: "Няма нужда от пункция, изчистено е". Елена Андреева "Врялата вода - казва Учителят - разрежда серума в кръвта, от който се хранят бацилите и те умират. Така могат да се лекуват даже и холерата, чумата и туберкулозата. Заболял някой от туберкулоза, нека вземе чайник, фланели за преобличане и тръгне из планините. Да пие вряла вода, да се изпотява и преоблича, да диша дълбоко".
към текста >>

Извикахме лекар и той каза, че окото трябва да се извади.
Не можеше да вижда. После му направиха операция на окото и му махнаха пердето. Но така се случи, че той без да иска си напръска със сняг окото. Стана инфекция, окото почерня и се поду. Получи се голям оток. Извикахме лекар и той каза, че окото трябва да се извади. Като чухме това, веднага се затичахме при Учителя. Разказахме Му всичко. А Той ни каза: "Ще вземете чист съд. Ще вземете също една чиста кърпа. В чистия съд ще сложите гореща вода.
към текста >>

Идва лекарят, за да види какво ще правим с окото.
Ще вземете също една чиста кърпа. В чистия съд ще сложите гореща вода. Кърпата ще я топите във водата и ще я налагате на окото." Сестра ми Люба цяла нощ топи кърпата в легена с топла вода и я слагаше на окото на баща ми. На сутринта отокът спадна. Окото се избистри. Идва лекарят, за да види какво ще правим с окото. Вижда го и ахва: "Ама как стана? Как е възможно това? " Отговаряме, че Учителят го е излекувал по този начин с компрес от горещи кърпи. "Боже, такова нещо никога не съм чувал." А беше дошъл, за да карат баща ми в болница, където да му извадят окото. Накрая всичко завърши благополучно, баща ми сложи очила и с тях си служеше до края на живота си.
към текста >>

Не се решавах да го поверя на лекар, като имах пред себе си случая с Еленка Иванова, на която професор - офталмолог погуби двете очи в един ден, поради някаква негова грешка, преди да беше почнала да ходи при Учителя.
Беше след обяд. Бях чувала, че Учителят препоръчва да се промива окото с руски чай, когато падне нещо в него. Промих го няколко пъти, но не помогна. Сълзите ми се лееха от двете очи. До заранта окото ми се поду така, че съвсем се скри в отока. Не се решавах да го поверя на лекар, като имах пред себе си случая с Еленка Иванова, на която професор - офталмолог погуби двете очи в един ден, поради някаква негова грешка, преди да беше почнала да ходи при Учителя. Реших да отида при Учителя. Като минавах покрай къщата на приятелката си, позвъних на вратата да й се обадя. Тя се уплаши като видя лицето ми. С голяма мъка извървях пътя до "Опълченска" 66, поради сълзите, които течаха от двете ми очи. Там в градинката чакаха много хора.
към текста >>

През време на беседата Учителят казал, че всяка болест може да се излекува, може с лекарства, а може и без лекарства.
Той ми нареди да си слагам краката в топла вода и да налагам крака си с топли компреси, за да може да се затопли крака. След няколко дена успях да смъкна бомбелията от себе си. Ангел Вълков През месец май 1940 година дошли на Изгрева две жени с болни сърца. Слушали беседата от Учителя, от която останали доволни. През време на беседата Учителят казал, че всяка болест може да се излекува, може с лекарства, а може и без лекарства. Новите слушателки се заинтересували. Когато беседата привършила и Учителят бил излязъл вън, те се приближили и го запитали: "Учителю, ние имаме болни сърца. Как да се лекуваме? Досега много лекарства опитахме, но полза почти няма. Вие какво ще ни препоръчате?
към текста >>

Досега много лекарства опитахме, но полза почти няма.
Слушали беседата от Учителя, от която останали доволни. През време на беседата Учителят казал, че всяка болест може да се излекува, може с лекарства, а може и без лекарства. Новите слушателки се заинтересували. Когато беседата привършила и Учителят бил излязъл вън, те се приближили и го запитали: "Учителю, ние имаме болни сърца. Как да се лекуваме? Досега много лекарства опитахме, но полза почти няма. Вие какво ще ни препоръчате? " - "Поливайте цветята. Но не само веднъж, а всеки ден. Със стомни или дамаджани, всеки ден ще ходите на изворчето "Дианабад" и ще ги поливате. Това е лекарството".
към текста >>

Това е лекарството".
Досега много лекарства опитахме, но полза почти няма. Вие какво ще ни препоръчате? " - "Поливайте цветята. Но не само веднъж, а всеки ден. Със стомни или дамаджани, всеки ден ще ходите на изворчето "Дианабад" и ще ги поливате. Това е лекарството". Двете жени с дамаджани през цялото лято поливали цветните алеи на Изгрева. Когато дошла есен, отишли да се прегледат на лекар, който установил, че настъпило голямо подобрение. Георги Събев Сестра Маркова беше много болна, но като дойде и поживя малко на Изгрева, поокопити се и Учителят й каза: "Сестра, ще вземеш една стомничка много малка - 2 кила, и всеки ден ще отиваш на изворчето, ще си напълниш стомничката и ще се върнеш". Тя го направи и оздравя.
към текста >>

Когато дошла есен, отишли да се прегледат на лекар, който установил, че настъпило голямо подобрение.
" - "Поливайте цветята. Но не само веднъж, а всеки ден. Със стомни или дамаджани, всеки ден ще ходите на изворчето "Дианабад" и ще ги поливате. Това е лекарството". Двете жени с дамаджани през цялото лято поливали цветните алеи на Изгрева. Когато дошла есен, отишли да се прегледат на лекар, който установил, че настъпило голямо подобрение. Георги Събев Сестра Маркова беше много болна, но като дойде и поживя малко на Изгрева, поокопити се и Учителят й каза: "Сестра, ще вземеш една стомничка много малка - 2 кила, и всеки ден ще отиваш на изворчето, ще си напълниш стомничката и ще се върнеш". Тя го направи и оздравя. И след това работи, преведе много книги от беседите на френски. Елена Андреева
към текста >>

Но случило се тъй, че тя тежко заболяла и се наложило да викат лекар, един, двама и повече, но техните усилия не помогнали.
Сестра Маркова беше много болна, но като дойде и поживя малко на Изгрева, поокопити се и Учителят й каза: "Сестра, ще вземеш една стомничка много малка - 2 кила, и всеки ден ще отиваш на изворчето, ще си напълниш стомничката и ще се върнеш". Тя го направи и оздравя. И след това работи, преведе много книги от беседите на френски. Елена Андреева Майката на брат Петър Пампоров хулила по адрес на Учителя, което обстоятелство огорчавало сина й. Но случило се тъй, че тя тежко заболяла и се наложило да викат лекар, един, двама и повече, но техните усилия не помогнали. Тогава брат Петър отива в София, попитал Учителя за лекарство и Той му казал как да я лекува. Братът се върнал при майка си в Смолян, като й казал: "Майко, ходих в София при най-големия специалист, професор, който ми каза, че трябва да пиеш гореща вода и да се излагаш на слънце. Само тъй ще оздравееш". Тя повярвала и прилагала метода, даден от Учителя и оздравяла. Чак тогава той й казал кой е този най-голям професор.
към текста >>

Тогава брат Петър отива в София, попитал Учителя за лекарство и Той му казал как да я лекува.
Тя го направи и оздравя. И след това работи, преведе много книги от беседите на френски. Елена Андреева Майката на брат Петър Пампоров хулила по адрес на Учителя, което обстоятелство огорчавало сина й. Но случило се тъй, че тя тежко заболяла и се наложило да викат лекар, един, двама и повече, но техните усилия не помогнали. Тогава брат Петър отива в София, попитал Учителя за лекарство и Той му казал как да я лекува. Братът се върнал при майка си в Смолян, като й казал: "Майко, ходих в София при най-големия специалист, професор, който ми каза, че трябва да пиеш гореща вода и да се излагаш на слънце. Само тъй ще оздравееш". Тя повярвала и прилагала метода, даден от Учителя и оздравяла. Чак тогава той й казал кой е този най-голям професор. Защото най-го- лям професор и най-голям специалист е Учителя.
към текста >>

Минавайки през Дупница, Пеша решила да заведе мама на преглед при неин братовчед - лекар-гинеколог.
Страдаше от болки в коремната област. Съпругата на главния надзирател - Пеша Хр. Панайотова предложи да вземем мама на Кюстендилските бани. Тя се надяваше, че ще й помогне. На следния ден отпътуваха. Минавайки през Дупница, Пеша решила да заведе мама на преглед при неин братовчед - лекар-гинеколог. Лекарят установил рак в матката. Отиват в Кюстендил. Същото констатирал и лекарят при Кюстендилските бани и забранил на мама да се къпе. Върнаха се още на следния ден. Решихме мама незабавно да отиде в София при Учителя.
към текста >>

Лекарят установил рак в матката.
Съпругата на главния надзирател - Пеша Хр. Панайотова предложи да вземем мама на Кюстендилските бани. Тя се надяваше, че ще й помогне. На следния ден отпътуваха. Минавайки през Дупница, Пеша решила да заведе мама на преглед при неин братовчед - лекар-гинеколог. Лекарят установил рак в матката. Отиват в Кюстендил. Същото констатирал и лекарят при Кюстендилските бани и забранил на мама да се къпе. Върнаха се още на следния ден. Решихме мама незабавно да отиде в София при Учителя. Тя отпътува, но преди да отиде при Него отишла с Таня (сестра ми) при най-прочутия лекар - професор-гинеколог.
към текста >>

Същото констатирал и лекарят при Кюстендилските бани и забранил на мама да се къпе.
Тя се надяваше, че ще й помогне. На следния ден отпътуваха. Минавайки през Дупница, Пеша решила да заведе мама на преглед при неин братовчед - лекар-гинеколог. Лекарят установил рак в матката. Отиват в Кюстендил. Същото констатирал и лекарят при Кюстендилските бани и забранил на мама да се къпе. Върнаха се още на следния ден. Решихме мама незабавно да отиде в София при Учителя. Тя отпътува, но преди да отиде при Него отишла с Таня (сестра ми) при най-прочутия лекар - професор-гинеколог. Той потвърдил диагнозата на първите двама лекари. Казал, че ако до два месеца не се оперира, ще си замине.
към текста >>

Тя отпътува, но преди да отиде при Него отишла с Таня (сестра ми) при най-прочутия лекар - професор-гинеколог.
Лекарят установил рак в матката. Отиват в Кюстендил. Същото констатирал и лекарят при Кюстендилските бани и забранил на мама да се къпе. Върнаха се още на следния ден. Решихме мама незабавно да отиде в София при Учителя. Тя отпътува, но преди да отиде при Него отишла с Таня (сестра ми) при най-прочутия лекар - професор-гинеколог. Той потвърдил диагнозата на първите двама лекари. Казал, че ако до два месеца не се оперира, ще си замине. Сега вече, уверени, че мама е болна от рак, мама и Таня отиват при Учителя и му разказват всичко подробно. Учителят попитал мама: "Ти как мислиш да се лекуваш? " - "Учителю, аз ще изпълня онова, което Ти ми определиш"- отговорила мама.
към текста >>

Той потвърдил диагнозата на първите двама лекари.
Отиват в Кюстендил. Същото констатирал и лекарят при Кюстендилските бани и забранил на мама да се къпе. Върнаха се още на следния ден. Решихме мама незабавно да отиде в София при Учителя. Тя отпътува, но преди да отиде при Него отишла с Таня (сестра ми) при най-прочутия лекар - професор-гинеколог. Той потвърдил диагнозата на първите двама лекари. Казал, че ако до два месеца не се оперира, ще си замине. Сега вече, уверени, че мама е болна от рак, мама и Таня отиват при Учителя и му разказват всичко подробно. Учителят попитал мама: "Ти как мислиш да се лекуваш? " - "Учителю, аз ще изпълня онова, което Ти ми определиш"- отговорила мама. Тогава Учителят затворил очи и след една минута казал: "Рекох, ще мине без операция.
към текста >>

Лекувах се при лекари, при баби, кой какво ми кажеше, но тумора си растеше и аз от ден на ден ставам зле.
Тя ходеше всеки ден на чешмичката при Дианабад с две малки стомнички за вода, слагаше си вода на слънце в открит съд и се обливаше към обяд с нея. След един месец тя беше вече здрава. Живя доста години след това. Аз знаех, че това лечение й е назначено от Учителя, но подробностите не знаех. Един ден, когато беше вече оздравяла, тя ми разказа следното: "Заболях от тумор. Лекувах се при лекари, при баби, кой какво ми кажеше, но тумора си растеше и аз от ден на ден ставам зле. Казаха ми лекарите, че трябва да се оперирам, но аз съм страхлива и реших да дойда при Учителя да Го питам. Той каза: "Идете при някой професор да видите какво ще ви каже". Отивам и той каза - операция непременно и незабавно. Аз се върнах при Учителя и Му разказах какво ми е казал професорът. "Но аз съм много страхлива, не мога да се реша.
към текста >>

Казаха ми лекарите, че трябва да се оперирам, но аз съм страхлива и реших да дойда при Учителя да Го питам.
След един месец тя беше вече здрава. Живя доста години след това. Аз знаех, че това лечение й е назначено от Учителя, но подробностите не знаех. Един ден, когато беше вече оздравяла, тя ми разказа следното: "Заболях от тумор. Лекувах се при лекари, при баби, кой какво ми кажеше, но тумора си растеше и аз от ден на ден ставам зле. Казаха ми лекарите, че трябва да се оперирам, но аз съм страхлива и реших да дойда при Учителя да Го питам. Той каза: "Идете при някой професор да видите какво ще ви каже". Отивам и той каза - операция непременно и незабавно. Аз се върнах при Учителя и Му разказах какво ми е казал професорът. "Но аз съм много страхлива, не мога да се реша. Учителю, ако можете, моля Ви се, помогнете ми Вие без операция".
към текста >>

Няма по-хубаво лекарство от горещата вода.
Тази вода може да е била под влиянието на нощта, под влиянието на звездите, под влиянието на облаците. Ако тази вода не я сгорещите или ако не я турите на огъня да възври, като я пиете, може да ви навреди. В момента на вренето трябва да махнете от огъня завиращата вода. Една вода, колкото повече се вари, толкова повече земни вещества отделя от себе си. Топлата вода предизвиква разширяване на кръвоносните съдове, вследствие на което кръвообращението се подобрява. Няма по-хубаво лекарство от горещата вода. Хининът не струва нищо пред горещата вода. Другите лекарства само подпушват болестите. Най- мощното лекарство в света е горещата вода. Еликсирът на живота е горещата вода. Хининът пресича треската, но не я лекува.
към текста >>

Другите лекарства само подпушват болестите.
В момента на вренето трябва да махнете от огъня завиращата вода. Една вода, колкото повече се вари, толкова повече земни вещества отделя от себе си. Топлата вода предизвиква разширяване на кръвоносните съдове, вследствие на което кръвообращението се подобрява. Няма по-хубаво лекарство от горещата вода. Хининът не струва нищо пред горещата вода. Другите лекарства само подпушват болестите. Най- мощното лекарство в света е горещата вода. Еликсирът на живота е горещата вода. Хининът пресича треската, но не я лекува. Вместо да употребявате хинин, пийте три дена гореща вода без да се храните и треската ви ще мине. Така се лекува и хремата.
към текста >>

Най- мощното лекарство в света е горещата вода.
Една вода, колкото повече се вари, толкова повече земни вещества отделя от себе си. Топлата вода предизвиква разширяване на кръвоносните съдове, вследствие на което кръвообращението се подобрява. Няма по-хубаво лекарство от горещата вода. Хининът не струва нищо пред горещата вода. Другите лекарства само подпушват болестите. Най- мощното лекарство в света е горещата вода. Еликсирът на живота е горещата вода. Хининът пресича треската, но не я лекува. Вместо да употребявате хинин, пийте три дена гореща вода без да се храните и треската ви ще мине. Така се лекува и хремата. Чумата се лекува с гореща вода.
към текста >>

Ако искате някакви лекарства, било като лечебни средства или като средства за чистене, ще ви препоръчам следното: изпийте на ден по 2 - 3 литра чиста гореща вода.
Обливайте се с топла вода. По три пъти на ден си измивайте краката с топла вода. На огъня стоплювайте водата. И лицето си мийте с топла вода. Те са хигиенични правила, които трябва да бъдат настолни. Ако искате някакви лекарства, било като лечебни средства или като средства за чистене, ще ви препоръчам следното: изпийте на ден по 2 - 3 литра чиста гореща вода. Ако сте на крак, носете сами вода. Ако искате да се ползвате от чистата вода, ходете при изворите и оттам я носете. Водата е като дете - тя обича да я носят. Искате ли да добиете чистота, вода носете. Носете вода, ако искате да се подмладите.
към текста >>

Допуснете, че имате болест, която никой лекар не може да излекува.
През това време болният или простуденият ще пости пет - шест дни без да приема абсолютно никаква храна и вода. Тогава порите на тялото силно се отварят и възприемат водата, която се намира в пространството, във въздуха. При температура и неразположение, ще пиете гореща вода, докато се изпотите няколко пъти, като на всяко изпотяване се преобличате. Трябва да знаете, че дъждът в планината през месец юли е голямо благословение. Такава дъждовна баня се равнява на сто обикновени бани. Допуснете, че имате болест, която никой лекар не може да излекува. Напълнете една чаша с най-хубавата планинска вода, намерете един добър човек, може да бъде и от света. Нека да потопи пръстите си три пъти във водата. Изпийте тази вода, ще се излекувате. За да не изпадате в мрачни състояния, трябва да подобрите дихателната си система и черния дроб. Щом подобрите дишането и чувствата си, подобрява се състоянието на нервната и симпатичната системи.
към текста >>

48. ХРАНЕНЕ

Та рибата за него не бе само храна, но и лекарство.
Отначало в първите години до 1918 г. Учителят въведе приятелите във вегетарианството. Те постепенно престанаха да ядат месо, но ядяха риба. Идва един момент, когато Учителят препоръчва да не се яде риба. На някой, например на Тодор Стоименов, бе му казал да яде риба, защото тя съдържа фосфор, а той беше висок и слаб, с нежна конструкция. Та рибата за него не бе само храна, но и лекарство. Борис Николов Имаше много случаи, когато хора от града идваха и търсеха помощ от Учителя. На много от тях Учителят им препоръча да станат вегетарианци. Мнозина от тях послушаха съвета Му и след като оздравяваха, идваха да благодарят. Тогава ние научавахме тези случаи.
към текста >>

49. ХРАНЕНЕ И ЗДРАВЕ

Вместо капките, които лекарят ви дава, за да оздравеете, може да ви даде известна доза прана и с това да имате далеч по-добри резултати.
Здравето се определя от правилното хранене, дишане, мислене, чувстване и постъпване. Като знае това, човек трябва да прави избор в храните си, да прави избор в мислите и чувствата, които го вълнуват. Мнозина от вас не вярвате за дишането, не вярвате в пиенето на водата, не вярвате в яденето, а вярвате в церовете. Казвам: "Церовете, това са последното нещо, което човек трябва да употребява. Природата е предвидила за всички погрешки, които човек може да направи, по едно изправление. Вместо капките, които лекарят ви дава, за да оздравеете, може да ви даде известна доза прана и с това да имате далеч по-добри резултати. Също може да ви даде следната рецепта: 50 г домати, 60 г моркови, 10 г лук, 15 г чисто дървено масло, 15 г ситно нарязано зеле. Всичко това да се свари и да се изяде. На такава рецепта вие всички ще започнете да се превивате от смях, но аз ви казвам, че този лекар е много по-добър. Храната е, която лекува. Храната, светлината, въздухът, обмяната с добрите хора - това ще бъде лекарството ви за в бъдеще.
към текста >>

На такава рецепта вие всички ще започнете да се превивате от смях, но аз ви казвам, че този лекар е много по-добър.
Казвам: "Церовете, това са последното нещо, което човек трябва да употребява. Природата е предвидила за всички погрешки, които човек може да направи, по едно изправление. Вместо капките, които лекарят ви дава, за да оздравеете, може да ви даде известна доза прана и с това да имате далеч по-добри резултати. Също може да ви даде следната рецепта: 50 г домати, 60 г моркови, 10 г лук, 15 г чисто дървено масло, 15 г ситно нарязано зеле. Всичко това да се свари и да се изяде. На такава рецепта вие всички ще започнете да се превивате от смях, но аз ви казвам, че този лекар е много по-добър. Храната е, която лекува. Храната, светлината, въздухът, обмяната с добрите хора - това ще бъде лекарството ви за в бъдеще. Добрият човек ще те лекува без да знаеш, че се лекуваш при него. В миналото хората, които са знаели тази тайна от природата, никога не са искали да ядат хляб, месен от лош човек, понеже са знаели, че в хляба има нещо вложено, което не е хубаво. Това се отнася и до всичко подарено.
към текста >>

Храната, светлината, въздухът, обмяната с добрите хора - това ще бъде лекарството ви за в бъдеще.
Вместо капките, които лекарят ви дава, за да оздравеете, може да ви даде известна доза прана и с това да имате далеч по-добри резултати. Също може да ви даде следната рецепта: 50 г домати, 60 г моркови, 10 г лук, 15 г чисто дървено масло, 15 г ситно нарязано зеле. Всичко това да се свари и да се изяде. На такава рецепта вие всички ще започнете да се превивате от смях, но аз ви казвам, че този лекар е много по-добър. Храната е, която лекува. Храната, светлината, въздухът, обмяната с добрите хора - това ще бъде лекарството ви за в бъдеще. Добрият човек ще те лекува без да знаеш, че се лекуваш при него. В миналото хората, които са знаели тази тайна от природата, никога не са искали да ядат хляб, месен от лош човек, понеже са знаели, че в хляба има нещо вложено, което не е хубаво. Това се отнася и до всичко подарено. Щом не го приема сърцето ти, щом не ти е приятно, не го приемай. Природата е определила на човека да се храни с чиста и проста храна.
към текста >>

Плодовете са не само храна, но и в много случаи служат и като лекарство.
Ако някой човек, още като тури първата хапка в устата си, каже, че жена му не е сготвила добре, той трябва да престане да яде. Който пък иска да завърши добре храненето си, да вземе една хапка хляб, да я потопи в сол и да я глътне. Така той ще ликвидира с яденето и същевременно с всякакво недоволство, което се е породило в него през време на яденето. Ако човек се храни и изпитва недоволство от нещо, това недоволство ще предизвика някакво разтройство в мозъка. Три неща са нужни за оздравяването: здрава храна, чист планински въздух и светлина. Плодовете са не само храна, но и в много случаи служат и като лекарство. Ако дробовете ви са слаби и умът ви не работи, яжте грозде, то лекува дробовете. Какво дават дренките? Ако сте без характер и отпуснат, като ядете дренки, придобивате устойчивост, издръжливост в характера. Те доставят желязо в кръвта. Бих желал да имате устойчивостта на дренките.
към текста >>

50. ВОДА И ХРАНЕНЕ

Вино може в краен случай, като лекарство за затопляне на стомаха.
Една от причините е, че става нощем и пие вода студена, не на глътки, а наведнъж. После, по време на ядене пак пие вода. Водата трябва да се пие гореща, на глътки и никога по време на ядене или веднага след ядене. Може да пиете вода поне един час след ядене, ако искате да сте здрави. Не е позволено на окултния ученик да пие вино, бира, лимонада и спиртни питиета. Вино може в краен случай, като лекарство за затопляне на стомаха. Сладко вино може да пие. Аз не съм против виното, обаче ферментите, които предизвикват ферментацията на гроздения сок, оставят във виното известни отрови. Тези отрови повреждат човека. Тия отрови се съдъжат не само в бъчвите, но и в мислите на човека. Човек се лъже от червеното вино, че е с цвета на живота, но той не знае, че червеният цвят на виното съдържа отрова.
към текста >>

51. КОЛКО ДА ЯДЕМ

Ако някой много яде и не работи, ще затлъстее много и скоро ще вика лекар.
Като не познават качеството на храните, хората се заблуждават и мислят, че много храна е нужна на организма. Многото ядене спъва духовния живот. Човек, колкото повече напредва, толкова по-малко се храни. Малкото ядене действа лечебно. Който бързо яде, бързо умира Ако някой много яде и не работи, ще затлъстее много и скоро ще вика лекар. Затлъстяването е един признак, че мислите и чувствата не са правилни. Същият закон е и за сухите хора. Някои мислят, че може и без храна или с по-малко храна и то безразлично каква е тя. Не, ще храните и тялото, и ума, и сърцето си и то с пър- вокачествена храна. Не ги ли храните, ще се откажат да ви служат и ще си заминат.
към текста >>

52. ПОСТ

" Могат да се съберат всички лекари, да правят различни инжекции, но той казва: "Не признавам никакви лекари.
Вие нищо не сте работили, аз съм работил всеки ден по 12 часа. Следователно, аз имам право да почивам." Казвате: "Стомахът е наш слуга, ние имаме право да разполагаме с него, както искаме." Обаче, не знаете, че стомахът е един отмъстителен слуга. Той има характера на мечката: намрази ли те един път, всичко е свършено. Откаже ли се да работи, и сърцето спира, и дробовете, и мозъкът спира. Той казва на господаря си: "Ти, който не празнуваш съботата и неделята, ще ти дам да разбереш какъв е Божият закон! " Могат да се съберат всички лекари, да правят различни инжекции, но той казва: "Не признавам никакви лекари. Аз ще уволня господаря си, ще го пратя при Господа." Бог ще пита стомаха: "Защо уволни господаря си? " - "Защото не изпълнява Твоя закон." - "Много добре си направил! " Постът значи: не измъчвай мъжа си, не измъчвай никого, а не значи да постиш 10 дена, да пожълтееш, да се изсушиш и пак да си същият. Разбирам да постите, но да се примирите с всичките си врагове, да обикнете всички и да сте готови да жертвате нещо за другите.
към текста >>

53. РАБОТА

Докато е болен, човек се нуждае от помощта на лекари, на милосърдни сестри.
Не, трудът е, който оправя света. Когато всички почнат да работят честно и почтено, ние ще имаме един строй по-добре уреден, отколкото днешния. Един ден органическият живот ще се облекчи и тогава хората няма да се мъчат и трудят, както сега, но ще работят. Работата им ще бъде по-малко от сегашната. Ще дойде ден, когато от всеки човек ще се иска отчет какво е направил на Земята, какво е дал на човечеството. Докато е болен, човек се нуждае от помощта на лекари, на милосърдни сестри. Като болен всеки може да го помилва, да му каже една сладка дума. Оздравее ли, излезе ли от болницата, веднага трябва да отиде на работа. Мъже, жени, деца - всички трябва да отидат на работа. За здравите се предвижда работа, а не милване. Светът се нуждае от здрави, работоспособни хора, а не от инвалиди.
към текста >>

54. ДИШАНЕ

Ако човек не диша правилно, никое лекарство не може да му помогне.
Като знаете това, вие трябва да пеете, да възстановите нормалното си дишане. Боледуват всички тези, които не знаят да ядат, които не знаят да дишат. Съвременните хора вдишват и издишват по 20 пъти на минута. Това е бързо дишане. При бързото дишане окисляването на кръвта става бързо, поради което част от нея не може да се пречисти. Ако човек не диша правилно, никое лекарство не може да му помогне. От каквато и болест да страдате, търсете помощ в дълбокото дишане. То лекува ревматизъм, гръдни и стомашни болести, главоболие и прочие. Като ученици, вие трябва да се лекувате с дълбоко дишане. Ако стомахът или коремът ви боли, направете 6 упражнения, по 4 пъти на ден. Като правите упражнението, турете лявата ръка на корема си, с дланта надолу.
към текста >>

55. ЯСНОВИДСТВО

Само след секунди Учителят спира беседата си, поглежда го право в очите и казва: "Аз не съм шарлатанин, но отговарям на въпросите на присъстващите, а че въпросите им са необикновени, то се дължи на тях, а че моите отговори са също необикновени, то се дължи, че за всеки човек има различно лекарство и лекарството е, което аз давам, но всяко лекарство е горчиво".
Георги Събев В салона един страничен посетител дошъл от любопитство, за да чуе какво говори Дънов. Като слушал, понеже дошъл от любопитство, нищо не разбирал и говорът на Учителя му изглеждал обикновена попщина. Така навремето свещениците говореха едно, а вършеха друго и това се казваше попщина. Идва до това заключение и си казва мислено: "Ама какъв шарлатанин е този Дънов". Само след секунди Учителят спира беседата си, поглежда го право в очите и казва: "Аз не съм шарлатанин, но отговарям на въпросите на присъстващите, а че въпросите им са необикновени, то се дължи на тях, а че моите отговори са също необикновени, то се дължи, че за всеки човек има различно лекарство и лекарството е, което аз давам, но всяко лекарство е горчиво". Този любопитен, дошъл на Изгрева, направо се стресна, ние го изгледахме, получи някакъв укор от нас и той полека-полека излезна навън. Беседата свърши, той изчака да излезем от салона, разказа ни какво е мислел за Учителя и някой го посъветва да отиде и да се извини. Той отиде, изчака реда си и се извини. Учителят му каза: "Ти не дойде от само себе си. Тези, които те доведоха, те влезнаха в тебе и това са онези духове, които воюват срещу Мене.
към текста >>

Казвам на хироманта: "Тази сутрин ти си бил при един лекар.
Видяло му се пълненето на дамаджаната с чортленска вода много бавно и напълнил дамаджаната с вода от минералната баня. Гради Минчев Имаше един хиромант, който обикаляше из България, гледаше на хората на ръце и с това се препитаваше. Идва и при Учителя. Учителят ни разправяше после: "Не обичам да казвам на хората какво виждам, но този път направих изключение. Казвам на хироманта: "Тази сутрин ти си бил при един лекар. Но лекарят не е бил вкъщи. Жена му ти казала: Ей сега излезе. Оттам отиде в една млекарница, но не си купи мляко, а извади нещо от джоба си и яде от него. След това дойде при Мене." Хироманът казва после на приятелите: "Сега вече вярвам в Учителя! Прочете ме като книга на светло."
към текста >>

Но лекарят не е бил вкъщи.
Гради Минчев Имаше един хиромант, който обикаляше из България, гледаше на хората на ръце и с това се препитаваше. Идва и при Учителя. Учителят ни разправяше после: "Не обичам да казвам на хората какво виждам, но този път направих изключение. Казвам на хироманта: "Тази сутрин ти си бил при един лекар. Но лекарят не е бил вкъщи. Жена му ти казала: Ей сега излезе. Оттам отиде в една млекарница, но не си купи мляко, а извади нещо от джоба си и яде от него. След това дойде при Мене." Хироманът казва после на приятелите: "Сега вече вярвам в Учителя! Прочете ме като книга на светло." На Изгрева бе пълно с хироманти.
към текста >>

Оттам отиде в една млекарница, но не си купи мляко, а извади нещо от джоба си и яде от него.
Идва и при Учителя. Учителят ни разправяше после: "Не обичам да казвам на хората какво виждам, но този път направих изключение. Казвам на хироманта: "Тази сутрин ти си бил при един лекар. Но лекарят не е бил вкъщи. Жена му ти казала: Ей сега излезе. Оттам отиде в една млекарница, но не си купи мляко, а извади нещо от джоба си и яде от него. След това дойде при Мене." Хироманът казва после на приятелите: "Сега вече вярвам в Учителя! Прочете ме като книга на светло." На Изгрева бе пълно с хироманти. Всеки пророкува и никой не улучва. Питат Учителя защо не улучват.
към текста >>

" - "Лекарите от психиатрията, от болницата.
Седнал там и пише нещо за вестника. Изведнъж, както вали дъжда, силен, пороен, отваря се вратата и вътре влиза една жена 40-45 годишна, мокра цялата, боса. Влиза вътре и се обръща към бай Иван: "Ти ли си Божия човек? " Бай Иван разбира, че се отнася за Учителя. Той я пита: "Кой те изпрати? " - "Лекарите от психиатрията, от болницата. Те казаха, ние не можем да ти помогнем, защото ти все слушаш някой да ти пее и говори. Тук лек за тебе няма. Иди горе на Изгрева, търси човекът, който всичко знае, само той може да ти помогне, защото горе са всички като тебе - все чуват, че някой им пее и говори." Вижда братът, че лекарите са искали да се пошегуват. След като дъждът спира, той вижда, че на поляната под беседката седи Учителят и няколко братя и сестри. Братът казва на жената: "Ела с мене".
към текста >>

Иди горе на Изгрева, търси човекът, който всичко знае, само той може да ти помогне, защото горе са всички като тебе - все чуват, че някой им пее и говори." Вижда братът, че лекарите са искали да се пошегуват.
" Бай Иван разбира, че се отнася за Учителя. Той я пита: "Кой те изпрати? " - "Лекарите от психиатрията, от болницата. Те казаха, ние не можем да ти помогнем, защото ти все слушаш някой да ти пее и говори. Тук лек за тебе няма. Иди горе на Изгрева, търси човекът, който всичко знае, само той може да ти помогне, защото горе са всички като тебе - все чуват, че някой им пее и говори." Вижда братът, че лекарите са искали да се пошегуват. След като дъждът спира, той вижда, че на поляната под беседката седи Учителят и няколко братя и сестри. Братът казва на жената: "Ела с мене". Завежда я. Жената пада на колене пред Учителя, гледа го с умоляващи очи и мълчи. Учителят й вика: "Стани, сестра".
към текста >>

Преглеждали го лекари, лекували го, но казали му, че за това дете лек няма и трябва да се подготвят за най-лошото - детето скоро щяло да почине.
Елена Иларионова Един брат от град Хасково имал голямо желание да дойде в София и да посети Учителя. Искал да го види, понеже досега е само слушал за Него и чел Негови беседи, но тъй като бил беден, нямал пари да си купи билет за влака. Много пъти поднасял молитва към небето да се нареди някак си, че да отиде в София и да целуне ръка на Учителя. Случило се така, че неговият комшия имал дете, което се разболяло тежко. Преглеждали го лекари, лекували го, но казали му, че за това дете лек няма и трябва да се подготвят за най-лошото - детето скоро щяло да почине. Чул това нашият брат и споменал пред своя богат съсед, че в София неговият Учител ще може да му помогне, но трябва да се заведе детето там. Нашият приятел казал: "Ти знаеш, аз съм беден и нямам толкова пари за път, за да те придружа и да те представя". Съседът отговорил: "Аз ще платя всички пътни разноски". Съгласили се да пътуват и определили деня. По онова време имаше един Александър Кръст- ников.
към текста >>

56. ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

При физическия начин Учителят даваше някакво лекарство на болния, което да го взема един-два месеца.
ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ Спомени на ученици Учителят лекуваше и по трите възможни начина: физически, духовен и Божествен. При физическия начин Учителят даваше някакво лекарство на болния, което да го взема един-два месеца. При духовното - пак даваше лекарство и за един-два дни болният оздравяваше. Или го нахокваше и изпъждаше да си върви (изпъждаше духовете от него) и на другия ден болният е здрав. По Божествения начин - с лекарство и една дума (когато има опасност за живота) или мисъл, помилване по главата - болният оздравява веднага. Учителят лекуваше по прост или сложен начин, невидим, изключителен, чудноват, но винаги на основание на факт - Той намира причината на заболяването и именно причината лекува. Всичко, което ние наричаме заболяване, Той нарича състояние, резултат на някаква вътрешна причина и нея лекува.
към текста >>

При духовното - пак даваше лекарство и за един-два дни болният оздравяваше.
ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ Спомени на ученици Учителят лекуваше и по трите възможни начина: физически, духовен и Божествен. При физическия начин Учителят даваше някакво лекарство на болния, което да го взема един-два месеца. При духовното - пак даваше лекарство и за един-два дни болният оздравяваше. Или го нахокваше и изпъждаше да си върви (изпъждаше духовете от него) и на другия ден болният е здрав. По Божествения начин - с лекарство и една дума (когато има опасност за живота) или мисъл, помилване по главата - болният оздравява веднага. Учителят лекуваше по прост или сложен начин, невидим, изключителен, чудноват, но винаги на основание на факт - Той намира причината на заболяването и именно причината лекува. Всичко, което ние наричаме заболяване, Той нарича състояние, резултат на някаква вътрешна причина и нея лекува. Самата болест, която всички виждаме, е последствие на дадена причина.
към текста >>

По Божествения начин - с лекарство и една дума (когато има опасност за живота) или мисъл, помилване по главата - болният оздравява веднага.
Спомени на ученици Учителят лекуваше и по трите възможни начина: физически, духовен и Божествен. При физическия начин Учителят даваше някакво лекарство на болния, което да го взема един-два месеца. При духовното - пак даваше лекарство и за един-два дни болният оздравяваше. Или го нахокваше и изпъждаше да си върви (изпъждаше духовете от него) и на другия ден болният е здрав. По Божествения начин - с лекарство и една дума (когато има опасност за живота) или мисъл, помилване по главата - болният оздравява веднага. Учителят лекуваше по прост или сложен начин, невидим, изключителен, чудноват, но винаги на основание на факт - Той намира причината на заболяването и именно причината лекува. Всичко, което ние наричаме заболяване, Той нарича състояние, резултат на някаква вътрешна причина и нея лекува. Самата болест, която всички виждаме, е последствие на дадена причина. Лекарите лекуват последствията на болестите, а Учителите лекуват причината. Учителите и знахарите знаят кога и по какъв начин да разтворят съзнанието, да го разтърсят, че да го освободят от онова външно, механическо сътресение, което природата по външен път му е причинила.
към текста >>

Лекарите лекуват последствията на болестите, а Учителите лекуват причината.
Или го нахокваше и изпъждаше да си върви (изпъждаше духовете от него) и на другия ден болният е здрав. По Божествения начин - с лекарство и една дума (когато има опасност за живота) или мисъл, помилване по главата - болният оздравява веднага. Учителят лекуваше по прост или сложен начин, невидим, изключителен, чудноват, но винаги на основание на факт - Той намира причината на заболяването и именно причината лекува. Всичко, което ние наричаме заболяване, Той нарича състояние, резултат на някаква вътрешна причина и нея лекува. Самата болест, която всички виждаме, е последствие на дадена причина. Лекарите лекуват последствията на болестите, а Учителите лекуват причината. Учителите и знахарите знаят кога и по какъв начин да разтворят съзнанието, да го разтърсят, че да го освободят от онова външно, механическо сътресение, което природата по външен път му е причинила. Паша Теодорова Когато срещнах една сутрин Учителя за пръв път през една лятна ваканция, ме посрещна оживено с думите: "Идете, рекох, в клиниката. Ние имаме тука клиника за всички болести. Кой от каквото е болен, като поработи там, ще оздравее.
към текста >>

Учителят направи един път изказване в смисъл, че истинският лекар трябва да бъде духовно посветен и издигнат човек, а истинският свещеник трябва да има солидни знания по медицина.
Постоянството, изглежда не е черта на българина. Ние изоставихме този тъй лек и приятен метод на лечение. А Учителят не обичаше да повтаря. Като кажеше нещо веднъж, ние трябваше абсолютно да вярваме и да го прилагаме постоянно, за да имаме винаги добри резултати. Наталия Накова Учителят направи един път изказване в смисъл, че истинският лекар трябва да бъде духовно посветен и издигнат човек, а истинският свещеник трябва да има солидни знания по медицина. Единият е лекар на физическото тяло, а другият - на духовното и те не се изключват един друг, а напротив, трябва да вървят ръка за ръка, ако искаме да имаме добри резултати от лечението. Тодор Божков По настояване на очен лекар от IV клас започнах да нося очила с половин диоптър за късогледство и завърших гимназия с шест и половина диоптъра. Когато дойдох в София на работа, имах възможност да посещавам редовно беседите и да разговарям с Учителя. Един ден реших да Му заговоря за очите си.
към текста >>

Единият е лекар на физическото тяло, а другият - на духовното и те не се изключват един друг, а напротив, трябва да вървят ръка за ръка, ако искаме да имаме добри резултати от лечението.
Ние изоставихме този тъй лек и приятен метод на лечение. А Учителят не обичаше да повтаря. Като кажеше нещо веднъж, ние трябваше абсолютно да вярваме и да го прилагаме постоянно, за да имаме винаги добри резултати. Наталия Накова Учителят направи един път изказване в смисъл, че истинският лекар трябва да бъде духовно посветен и издигнат човек, а истинският свещеник трябва да има солидни знания по медицина. Единият е лекар на физическото тяло, а другият - на духовното и те не се изключват един друг, а напротив, трябва да вървят ръка за ръка, ако искаме да имаме добри резултати от лечението. Тодор Божков По настояване на очен лекар от IV клас започнах да нося очила с половин диоптър за късогледство и завърших гимназия с шест и половина диоптъра. Когато дойдох в София на работа, имах възможност да посещавам редовно беседите и да разговарям с Учителя. Един ден реших да Му заговоря за очите си. Тогава бях доста наивна и далеч нямах представа за истинския образ на един ученик.
към текста >>

По настояване на очен лекар от IV клас започнах да нося очила с половин диоптър за късогледство и завърших гимназия с шест и половина диоптъра.
Като кажеше нещо веднъж, ние трябваше абсолютно да вярваме и да го прилагаме постоянно, за да имаме винаги добри резултати. Наталия Накова Учителят направи един път изказване в смисъл, че истинският лекар трябва да бъде духовно посветен и издигнат човек, а истинският свещеник трябва да има солидни знания по медицина. Единият е лекар на физическото тяло, а другият - на духовното и те не се изключват един друг, а напротив, трябва да вървят ръка за ръка, ако искаме да имаме добри резултати от лечението. Тодор Божков По настояване на очен лекар от IV клас започнах да нося очила с половин диоптър за късогледство и завърших гимназия с шест и половина диоптъра. Когато дойдох в София на работа, имах възможност да посещавам редовно беседите и да разговарям с Учителя. Един ден реших да Му заговоря за очите си. Тогава бях доста наивна и далеч нямах представа за истинския образ на един ученик. - "Моля Ви Учителю, кажете ми метод, как да излекувам очите си. Нали съм окултен ученик и трябва да се освободя от недъзите на болестите си?
към текста >>

С лекарска помощ стигнах дотук.
Един ден реших да Му заговоря за очите си. Тогава бях доста наивна и далеч нямах представа за истинския образ на един ученик. - "Моля Ви Учителю, кажете ми метод, как да излекувам очите си. Нали съм окултен ученик и трябва да се освободя от недъзите на болестите си? Ще направя каквото ми кажете. С лекарска помощ стигнах дотук. Вас моля да ми помогнете! " - казах с пълна вяра и млъкнах, за да чуя съвета на Учителя. - "Всяка болест има две причини - физиологическа и психологическа. Сега аз ще ти обясня физиологическата причина на твоето късогледство. Представи си очната ябълка, ириса... и в дъното жълтото петно.
към текста >>

Аз бях щастлива, че опитът на Учителя бе по-ефикасен от лекарските наставления.
Така се изминаха три години и половина. Когато слагах очилата в театъра, виждах по-ясно, но очите ме заболяваха. Отидох на преглед при професор Пашев, при когото ходех от години, според когото късогледството ми не би могло да се намали, а обратно, за да не се увеличава, трябвало да нося непрекъснато очила. За негова изненада, сега късогледството ми бе намаляло с два и половина диоптъра. "Е, понякога Природата прави чудеса" - каза професорът и ми даде рецепта за очила четири диоптъра. Аз бях щастлива, че опитът на Учителя бе по-ефикасен от лекарските наставления. Майка ми, която беше с мен, сдържано оправда моите ексцентрични упражнения. И като резултат от това, тя ми напомняше да не пропускам вечерните обиколки в тъмно, които дотогава считаше едва ли не за глупост. Похвалих се на Учителя. - "Да, понякога малките погрешки довеждат големи последствия и често големите последствия се лекуват с малки корекции" - каза спокойно Учителя, без да подчертае какво голямо добро ми беше направил. Милка Периклиева
към текста >>

Веднъж нашият обичан брат, зъболекарят Михаил Стоицев, отишъл при Учителя и му се оплакал, че зрението му вече много отслабнало и не ще може да ходи и да посещава приятелите по градове и села, кое го досега бе правил.
От хижа на хижа, от връх на връх, прекарах три месеца на планината. То бяха незабравими дни. Оттогава и до днес, вече съм на 50 години, очила не са ми потрябвали. Учителят препоръчваше за засилване на очите и сутрин при изгрев Слънце да се гледа в слънцето без очила в продължение на пет минути от изгряването му. Атанас Минчев Веднъж нашият обичан брат, зъболекарят Михаил Стоицев, отишъл при Учителя и му се оплакал, че зрението му вече много отслабнало и не ще може да ходи и да посещава приятелите по градове и села, кое го досега бе правил. Учителят му препоръчал да посреща изгревите на Слънцето и да прави гимнастика на очите. Брат Стоицев приложил препоръчания метод около една година и получил подобрение на зрението. Същият споделил тази си опитност с други наши приятели, за да могат да се възползват при нужда. Георги Събев През 1935 г.
към текста >>

Лекарят ме прегледа и предписа инжекции, които бяха много болезнени и аз се отказах от тях.
Същият споделил тази си опитност с други наши приятели, за да могат да се възползват при нужда. Георги Събев През 1935 г. работех в "Горска индустрия", село Кочериново в Рила като магазинер. От преумора очите ми отслабнаха. Лекарят ме прегледа и предписа инжекции, които бяха много болезнени и аз се отказах от тях. Тогава се сетих за Учителя и си казах: "От Учителя по-голям авторитет няма, ето защо ще отида да се посъветвам с Него." Срещнах се и Му казах болката си. Той ми препоръча да почна да вземам стъргани моркови с лимон, а при липса на лимон, с малко винен оцет преди всяко ядене, а вечер да слагам краката до глезените в топла вода и с канче да ги поливам от коленете надолу. Ту десния - ту левия, около десетина минути. След това да обувам чорапи или терлици и да си лягам. Това продължи 30-40 дни, но аз на седмицата почувствах голямо облекчение.
към текста >>

След лекарска намеса, превръзки, д-р Момчилов му каза, че окото му трябва да се извади.
Ту десния - ту левия, около десетина минути. След това да обувам чорапи или терлици и да си лягам. Това продължи 30-40 дни, но аз на седмицата почувствах голямо облекчение. П. Терзистоев На един мой братовчед, железар, при работа в окото му влиза желязна стърготина. След лекарска намеса, превръзки, д-р Момчилов му каза, че окото му трябва да се извади. Тогава баща ми отива при Учителя за съвет. Учителят казва, че ако извади едното око, ще пострада и другото. Препоръчва му да направи млечен компрес на пострадалото око. Окото му оздравява. Георги Радев
към текста >>

Местният лекар го лекувал цял месец, но с нищо не помогнал.
Учителят казва, че ако извади едното око, ще пострада и другото. Препоръчва му да направи млечен компрес на пострадалото око. Окото му оздравява. Георги Радев Едно от децата на брат Гръблев, го заболяло ухо. Местният лекар го лекувал цял месец, но с нищо не помогнал. За станалото след това братът разказва: "Най-после лекарят ми рече: "Господин Гръблев, аз не мога да направя нищо повече и ви съветвам да заведете детето в София и да му направите трепанация". Отговорих му, че предпочитам момчето ми да си отиде, отколкото да направят трепанация и то да остане идиот. Още на другия ден взех влака и отидох в София, за да питам Учителя какво да правя. Казах му, че лекарят препоръчва да се направи трепанация, но аз не съм съгласен. Учителят ми вдъхна вяра: "Ще му мине.
към текста >>

За станалото след това братът разказва: "Най-после лекарят ми рече: "Господин Гръблев, аз не мога да направя нищо повече и ви съветвам да заведете детето в София и да му направите трепанация".
Препоръчва му да направи млечен компрес на пострадалото око. Окото му оздравява. Георги Радев Едно от децата на брат Гръблев, го заболяло ухо. Местният лекар го лекувал цял месец, но с нищо не помогнал. За станалото след това братът разказва: "Най-после лекарят ми рече: "Господин Гръблев, аз не мога да направя нищо повече и ви съветвам да заведете детето в София и да му направите трепанация". Отговорих му, че предпочитам момчето ми да си отиде, отколкото да направят трепанация и то да остане идиот. Още на другия ден взех влака и отидох в София, за да питам Учителя какво да правя. Казах му, че лекарят препоръчва да се направи трепанация, но аз не съм съгласен. Учителят ми вдъхна вяра: "Ще му мине. Ще вземеш едно памуче, ще го натопиш в зехтин и ще го сложиш в ухото - това ще направиш няколко пъти и ще му мине.
към текста >>

Казах му, че лекарят препоръчва да се направи трепанация, но аз не съм съгласен.
Едно от децата на брат Гръблев, го заболяло ухо. Местният лекар го лекувал цял месец, но с нищо не помогнал. За станалото след това братът разказва: "Най-после лекарят ми рече: "Господин Гръблев, аз не мога да направя нищо повече и ви съветвам да заведете детето в София и да му направите трепанация". Отговорих му, че предпочитам момчето ми да си отиде, отколкото да направят трепанация и то да остане идиот. Още на другия ден взех влака и отидох в София, за да питам Учителя какво да правя. Казах му, че лекарят препоръчва да се направи трепанация, но аз не съм съгласен. Учителят ми вдъхна вяра: "Ще му мине. Ще вземеш едно памуче, ще го натопиш в зехтин и ще го сложиш в ухото - това ще направиш няколко пъти и ще му мине. Ще трябва малко да затоплиш зехтина." Благодарих Му, сбогувах се и си заминах. Още на другия ден направих, каквото Той ми препоръча и след седмица момчето ми беше съвършено здраво. Повиках лекаря и му показах оздравялото дете.
към текста >>

Повиках лекаря и му показах оздравялото дете.
Казах му, че лекарят препоръчва да се направи трепанация, но аз не съм съгласен. Учителят ми вдъхна вяра: "Ще му мине. Ще вземеш едно памуче, ще го натопиш в зехтин и ще го сложиш в ухото - това ще направиш няколко пъти и ще му мине. Ще трябва малко да затоплиш зехтина." Благодарих Му, сбогувах се и си заминах. Още на другия ден направих, каквото Той ми препоръча и след седмица момчето ми беше съвършено здраво. Повиках лекаря и му показах оздравялото дете. Той само се почуди, без да може да каже нищо." Никола Гръблев Жена ми заболя с ушите си. Стигна се дотам, че трима лекари я преглеждат в Лом, за консулт я пращат в София на хирург. Трепанация трябва да се прави на ухото.
към текста >>

Стигна се дотам, че трима лекари я преглеждат в Лом, за консулт я пращат в София на хирург.
Още на другия ден направих, каквото Той ми препоръча и след седмица момчето ми беше съвършено здраво. Повиках лекаря и му показах оздравялото дете. Той само се почуди, без да може да каже нищо." Никола Гръблев Жена ми заболя с ушите си. Стигна се дотам, че трима лекари я преглеждат в Лом, за консулт я пращат в София на хирург. Трепанация трябва да се прави на ухото. Тръгваме веднага за София. Тя не пожела да отиде при хирурга, а пожела да отидем при Учителя. Учителят каза, че ще мине, но да налага на ушите един топъл компрес с трици. Вечерта пита: "Как е германка- та?
към текста >>

Лекарите я преглеждат отново и не могат да разберат нищо.
" Дава назначение за един млечен компрес. Мляко се сварява, изцежда се лимон в него, после се вари, получава се едно сирище и се прави лапа в тензухена кърпа, налага се на болното ухо. Изтече всичко от ухото като гной и секреция. Олекна й, спадна високата температурата. Тя е вече здрава, на другия ден се връщаме в Лом. Лекарите я преглеждат отново и не могат да разберат нищо. И какво да им разправям, дали ще ми вярват? Замълчах си. А жена ми Хилда също мълчи. Тя знае вече - Христос и Учителят са едно. Васко Искренов
към текста >>

Той ми донесе много хубаво лекарство, обаче като туря, за пет минути мине и пак започва да ме боли и аз слагам и изгоря отвън ухото ми.
Всичките братски песни пееше и въобще познаваше Учението на Учителя и се събирахме вечер. Много хубаво си дружахме. Пеехме, приказвахме. Не щеш ли, изведнъж ме заболя ухото. Неговата жена е аптекарка. Той ми донесе много хубаво лекарство, обаче като туря, за пет минути мине и пак започва да ме боли и аз слагам и изгоря отвън ухото ми. Стана рана и тогава се стигна до връхната точка, тъй да се каже на непоносими болки, че нито спане, нито храна. Мъжът ми вика: "Дане, трябва да пишем на Учителя! " - "Късно е вече. Не мога да чакам да пишем, че да ми отговаря. Аз тая вечер правя връзка с Учителя." Той нали казва да направим връзка: "Сложете контакта и радиото ще тръгне".
към текста >>

" Той каза: "Ах, без пари лекарство.
Три пъти я казах. Заспала съм за съвсем малко и сънувам, че се намирам на пазарището в Тополовград и срещам един много благороден старец с бяла брада. Но не е Учителят. Той ме поздрави, запита: "Как си? " Аз му отговорих: "Много ме боли ухото! " Той каза: "Ах, без пари лекарство. Ще отидеш при една жена млада, която кърми първо детенце, да бъде момченце, да ти сложи от нейното мляко на ухото." И преди още да му благодаря, него го няма. Сънувам, дето са ми говорили за един Гошо, че се оженил за едно момиче от село, имал бебе момченце и не го знам къде живее, но изведнъж намирам се на неговата порта. Като чукнах с пръста си, чух звука от моето чукане и се събудих. Мъжът ми казва: "Дане, ти заспа малко." - "Заспах, ама аз вече стана ли, то ще оздравея." Сутринта като навалял един дълбок сняг, едни преспи, нали тук е Сакар планината, а аз едва вървя. Пратихме хазайката.
към текста >>

Най-добрият лекар в Ямбол, д-р Момчилов, му препоръчва да си направи операция в Бургас.
Стойка оздравя като й сложи Мара от нейното мляко и не я боли вече ухото". Аз си викам на ума: "Благодарете на Бога, на Учителя." И така, излекува се и туй момиче. Данка Хр. Колева, кв. Прослав Борис Равноустов - сладкар от Ямбол, заболява от ухо. Най-добрият лекар в Ямбол, д-р Момчилов, му препоръчва да си направи операция в Бургас. Борис чрез писмо иска съвет от Учителя, дали да се съгласи на операция. Учителят му отговаря, като му дава следния съвет: Да направи нагряващ компрес от пресечено краве мляко зад ухото. Той изпълнява съвета, но резултат не получава. На другия ден получава второ писмо, с което Учителят му обяснява, че не е получил резултат, защото не е загрял добре мястото. След втория компрес ухото оздравява.
към текста >>

Лекарите останали учудени от нейното тъй бързо оздравяване.
Това беше първия ден. Втория ден, третия ден усилвах разтривките, около половин час я разтривах и докато дойде деветия ден, гушата й се стопи и нищо не остана от нея. Всеки ден като я разтривах, казвах формулата на Учителя, че гушата й намалява. Така постъпвах всеки ден, докато дойде деветият ден, в който абсолютно изчезна нейната гуша. Тя беше много голяма. Лекарите останали учудени от нейното тъй бързо оздравяване. Тя беше пила йод според техните препоръки и приеха, че се излекувала от йода. Стефка Няголова Следващият пример е за една сестра, която започва да линее от ден на ден и болестта я стоварва на леглото. Отиват и съобщават това на Учителя. "Рекох, кажете й да яде риба!
към текста >>

Постоянно търсех лекар, който да ме лекува, но ефикасно лечение не намерих.
А аз пред теб не съм сестра, а една златна рибка от приказките." Аз занемявам. Не очаквах такъв отговор и такова обяснение. Приказката за златната рибка от морето се бе пренесла на Изгрева и се бе реализирала в своята пълнота. Галилей Величков От много време страдах от болно сърце и се чудех какво да правя. Постоянно търсех лекар, който да ме лекува, но ефикасно лечение не намерих. Една нощ сънувах следния сън: Идва при мен един старец със свежо, хубаво лице и с бяла брада, който ми каза така: "Ти постоянно търсиш лек за твоето сърце и не си намерила досега. Престани да търсиш! Не ти трябва! Аз ще ти кажа лекарство, с което ще се лекуваш. Лекарството е следното: Ще вземеш клей от бадем и ечемик, ще ги опечеш, ще ги счукаш, пресяваш със сито, смесваш ги с една водна чаша пчелен мед.
към текста >>

Аз ще ти кажа лекарство, с което ще се лекуваш.
От много време страдах от болно сърце и се чудех какво да правя. Постоянно търсех лекар, който да ме лекува, но ефикасно лечение не намерих. Една нощ сънувах следния сън: Идва при мен един старец със свежо, хубаво лице и с бяла брада, който ми каза така: "Ти постоянно търсиш лек за твоето сърце и не си намерила досега. Престани да търсиш! Не ти трябва! Аз ще ти кажа лекарство, с което ще се лекуваш. Лекарството е следното: Ще вземеш клей от бадем и ечемик, ще ги опечеш, ще ги счукаш, пресяваш със сито, смесваш ги с една водна чаша пчелен мед. Употребява се три пъти на ден по една супена лъжица, преди ядене." С това лекарство аз оздравях. Мала Желева, с. Горица, Поморийско Един брат отива за съвет при Учителя и Той му казва:
към текста >>

Лекарството е следното: Ще вземеш клей от бадем и ечемик, ще ги опечеш, ще ги счукаш, пресяваш със сито, смесваш ги с една водна чаша пчелен мед.
Постоянно търсех лекар, който да ме лекува, но ефикасно лечение не намерих. Една нощ сънувах следния сън: Идва при мен един старец със свежо, хубаво лице и с бяла брада, който ми каза така: "Ти постоянно търсиш лек за твоето сърце и не си намерила досега. Престани да търсиш! Не ти трябва! Аз ще ти кажа лекарство, с което ще се лекуваш. Лекарството е следното: Ще вземеш клей от бадем и ечемик, ще ги опечеш, ще ги счукаш, пресяваш със сито, смесваш ги с една водна чаша пчелен мед. Употребява се три пъти на ден по една супена лъжица, преди ядене." С това лекарство аз оздравях. Мала Желева, с. Горица, Поморийско Един брат отива за съвет при Учителя и Той му казва: "Ще вземеш мляко, ще го свариш и после ще го пресечеш с лимон.
към текста >>

Употребява се три пъти на ден по една супена лъжица, преди ядене." С това лекарство аз оздравях.
Една нощ сънувах следния сън: Идва при мен един старец със свежо, хубаво лице и с бяла брада, който ми каза така: "Ти постоянно търсиш лек за твоето сърце и не си намерила досега. Престани да търсиш! Не ти трябва! Аз ще ти кажа лекарство, с което ще се лекуваш. Лекарството е следното: Ще вземеш клей от бадем и ечемик, ще ги опечеш, ще ги счукаш, пресяваш със сито, смесваш ги с една водна чаша пчелен мед. Употребява се три пъти на ден по една супена лъжица, преди ядене." С това лекарство аз оздравях. Мала Желева, с. Горица, Поморийско Един брат отива за съвет при Учителя и Той му казва: "Ще вземеш мляко, ще го свариш и после ще го пресечеш с лимон. Ще вземеш пресеченото мляко и от него ще си направиш компрес.
към текста >>

Брат ми беше лекар, завършил в Италия, с много голяма клиентела и добре поставен в лекарските среди, започна да го лекува.
Тези млечни компреси ще ти покажат има ли нечиста материя там или не." И наистина, той направи 2-3 такива компреса и положението му се подобри. Кракът набъбна и на това място, дето е нечистата материя, отвори се една малка дупка, отдето изтече всичко нечисто. Температурата му спадна, мястото се пречисти. Баща ми се разболя. Брат ми беше лекар, завършил в Италия, с много голяма клиентела и добре поставен в лекарските среди, започна да го лекува. Баща ми имаше двойна бронхопневмония. Брат ми го лекуваше с лекарства и силна храна. Тогава още нямаше сулфонамиди, нито антибиотици - това беше преди войната. Сулфонамидите дойдоха след 1943 г. в България от Германия по време на войната и то имаше един препарат, наричащ се "Пронтозил".
към текста >>

Брат ми го лекуваше с лекарства и силна храна.
Кракът набъбна и на това място, дето е нечистата материя, отвори се една малка дупка, отдето изтече всичко нечисто. Температурата му спадна, мястото се пречисти. Баща ми се разболя. Брат ми беше лекар, завършил в Италия, с много голяма клиентела и добре поставен в лекарските среди, започна да го лекува. Баща ми имаше двойна бронхопневмония. Брат ми го лекуваше с лекарства и силна храна. Тогава още нямаше сулфонамиди, нито антибиотици - това беше преди войната. Сулфонамидите дойдоха след 1943 г. в България от Германия по време на войната и то имаше един препарат, наричащ се "Пронтозил". Човек, когато го поемеше, урината му се оцветяваше оранжево, но лекарството имаше голям ефект. Тогава една кутийка се продаваше за една жълтица.
към текста >>

Човек, когато го поемеше, урината му се оцветяваше оранжево, но лекарството имаше голям ефект.
Баща ми имаше двойна бронхопневмония. Брат ми го лекуваше с лекарства и силна храна. Тогава още нямаше сулфонамиди, нито антибиотици - това беше преди войната. Сулфонамидите дойдоха след 1943 г. в България от Германия по време на войната и то имаше един препарат, наричащ се "Пронтозил". Човек, когато го поемеше, урината му се оцветяваше оранжево, но лекарството имаше голям ефект. Тогава една кутийка се продаваше за една жълтица. Така немските войници продаваха в България това скъпо и ценно лекарство. Та брат ми лекуваше баща ми с лекарства и силна храна, но още го нямаше "Пронтозил"-а и той ставаше все по-зле. Отидох при Учителя, обясних му всичко и Той ми каза: "Направи млечен компрес. Но ако яде силна храна, организмът му, докато се пригоди на много храна, то той ще си замине.
към текста >>

Така немските войници продаваха в България това скъпо и ценно лекарство.
Тогава още нямаше сулфонамиди, нито антибиотици - това беше преди войната. Сулфонамидите дойдоха след 1943 г. в България от Германия по време на войната и то имаше един препарат, наричащ се "Пронтозил". Човек, когато го поемеше, урината му се оцветяваше оранжево, но лекарството имаше голям ефект. Тогава една кутийка се продаваше за една жълтица. Така немските войници продаваха в България това скъпо и ценно лекарство. Та брат ми лекуваше баща ми с лекарства и силна храна, но още го нямаше "Пронтозил"-а и той ставаше все по-зле. Отидох при Учителя, обясних му всичко и Той ми каза: "Направи млечен компрес. Но ако яде силна храна, организмът му, докато се пригоди на много храна, то той ще си замине. Ще му даваш малко храна - мляко половин чаша и половин чаша вода. На четиринадесетия ден температурата ще спадне от 38,5 на 37 градуса".
към текста >>

Та брат ми лекуваше баща ми с лекарства и силна храна, но още го нямаше "Пронтозил"-а и той ставаше все по-зле.
Сулфонамидите дойдоха след 1943 г. в България от Германия по време на войната и то имаше един препарат, наричащ се "Пронтозил". Човек, когато го поемеше, урината му се оцветяваше оранжево, но лекарството имаше голям ефект. Тогава една кутийка се продаваше за една жълтица. Така немските войници продаваха в България това скъпо и ценно лекарство. Та брат ми лекуваше баща ми с лекарства и силна храна, но още го нямаше "Пронтозил"-а и той ставаше все по-зле. Отидох при Учителя, обясних му всичко и Той ми каза: "Направи млечен компрес. Но ако яде силна храна, организмът му, докато се пригоди на много храна, то той ще си замине. Ще му даваш малко храна - мляко половин чаша и половин чаша вода. На четиринадесетия ден температурата ще спадне от 38,5 на 37 градуса". Това ми каза Учителят, аз отидох у дома и разказах на баща ми какво е казано за него, той повярва и остави аз да го лекувам.
към текста >>

Брат ми като разбра - нали беше лекар, дойде и ми удари един шамар, че лекувам без да имам право за това.
Отидох при Учителя, обясних му всичко и Той ми каза: "Направи млечен компрес. Но ако яде силна храна, организмът му, докато се пригоди на много храна, то той ще си замине. Ще му даваш малко храна - мляко половин чаша и половин чаша вода. На четиринадесетия ден температурата ще спадне от 38,5 на 37 градуса". Това ми каза Учителят, аз отидох у дома и разказах на баща ми какво е казано за него, той повярва и остави аз да го лекувам. Брат ми като разбра - нали беше лекар, дойде и ми удари един шамар, че лекувам без да имам право за това. Така се възприемаше от лекарското съсловие - лекува само онзи, който има диплома. Но баща ми беше посетил веднъж една беседа на Учителя. Бе го видял, беше се докоснала душата му до Божественото, повярва и ми позволи да го лекувам. Направих млечен компрес и го наложих на гърба. Той се слага вечерта и се сваля сутринта и се прави през ден.
към текста >>

Така се възприемаше от лекарското съсловие - лекува само онзи, който има диплома.
Но ако яде силна храна, организмът му, докато се пригоди на много храна, то той ще си замине. Ще му даваш малко храна - мляко половин чаша и половин чаша вода. На четиринадесетия ден температурата ще спадне от 38,5 на 37 градуса". Това ми каза Учителят, аз отидох у дома и разказах на баща ми какво е казано за него, той повярва и остави аз да го лекувам. Брат ми като разбра - нали беше лекар, дойде и ми удари един шамар, че лекувам без да имам право за това. Така се възприемаше от лекарското съсловие - лекува само онзи, който има диплома. Но баща ми беше посетил веднъж една беседа на Учителя. Бе го видял, беше се докоснала душата му до Божественото, повярва и ми позволи да го лекувам. Направих млечен компрес и го наложих на гърба. Той се слага вечерта и се сваля сутринта и се прави през ден. Така баща ми оздравя за изненада на всички.
към текста >>

Заведоха я на лекар и казаха, че е остър апандисит и предложиха да се оперира.
Но все пак благодари, а това не бе малко за него, да се поклони и да целуне ръката на Бога без да знае пред кого застава, кому се покланя и кому целува ръката. Мария Тодорова Майка ми беше много болна. Свила се на кълбо с адски болки в корема. Болеше я целият корем. Заведоха я на лекар и казаха, че е остър апандисит и предложиха да се оперира. Аз без да я питам отидох при Учителя и Му разказах за мнението на лекарите. Каза ми: "Не е това, което мислят лекарите. Не е апандисит, а възпаление на дебелото черво. Да се прави млечен компрес през ден, иначе ще си замине, ако си направи операция. Болно е дебелото черво, сложи млечен компрес".
към текста >>

Аз без да я питам отидох при Учителя и Му разказах за мнението на лекарите.
Мария Тодорова Майка ми беше много болна. Свила се на кълбо с адски болки в корема. Болеше я целият корем. Заведоха я на лекар и казаха, че е остър апандисит и предложиха да се оперира. Аз без да я питам отидох при Учителя и Му разказах за мнението на лекарите. Каза ми: "Не е това, което мислят лекарите. Не е апандисит, а възпаление на дебелото черво. Да се прави млечен компрес през ден, иначе ще си замине, ако си направи операция. Болно е дебелото черво, сложи млечен компрес". Отивам при майка ми и разказвам какво е казал Учителя.
към текста >>

Каза ми: "Не е това, което мислят лекарите.
Майка ми беше много болна. Свила се на кълбо с адски болки в корема. Болеше я целият корем. Заведоха я на лекар и казаха, че е остър апандисит и предложиха да се оперира. Аз без да я питам отидох при Учителя и Му разказах за мнението на лекарите. Каза ми: "Не е това, което мислят лекарите. Не е апандисит, а възпаление на дебелото черво. Да се прави млечен компрес през ден, иначе ще си замине, ако си направи операция. Болно е дебелото черво, сложи млечен компрес". Отивам при майка ми и разказвам какво е казал Учителя. Ама като чу, че е от Учителя, настръхна и крещи: "Той провали дъщеря ми и не искам нищо от него".
към текста >>

Баща ми бе на моя страна, а брат ми като лекар, бе за операция.
Болно е дебелото черво, сложи млечен компрес". Отивам при майка ми и разказвам какво е казал Учителя. Ама като чу, че е от Учителя, настръхна и крещи: "Той провали дъщеря ми и не искам нищо от него". Казах й да избира: ако иска да живее, трябва да се съгласи, а като се съгласи ще се лекува по Неговия начин и като оживее, ще знае, че живее, благодарение на господин Дънов и главно затова, че е майка на една Негова ученичка. Майка ми беше в ужас. Баща ми бе на моя страна, а брат ми като лекар, бе за операция. А това беше преди войната, когато на три операции, направени за апандисит, оживяваше един, а другите двама умираха от инфекции. Сега, 40 години след това, времената са други и дори при спукан апандисит и перитонит хората оживяват. Сега хирургическото лечение е друго, има лекарства срещу инфекцията. Въпросът бе майка ми дали да умре или да живее. Започна се голяма караница у дома.
към текста >>

Сега хирургическото лечение е друго, има лекарства срещу инфекцията.
Казах й да избира: ако иска да живее, трябва да се съгласи, а като се съгласи ще се лекува по Неговия начин и като оживее, ще знае, че живее, благодарение на господин Дънов и главно затова, че е майка на една Негова ученичка. Майка ми беше в ужас. Баща ми бе на моя страна, а брат ми като лекар, бе за операция. А това беше преди войната, когато на три операции, направени за апандисит, оживяваше един, а другите двама умираха от инфекции. Сега, 40 години след това, времената са други и дори при спукан апандисит и перитонит хората оживяват. Сега хирургическото лечение е друго, има лекарства срещу инфекцията. Въпросът бе майка ми дали да умре или да живее. Започна се голяма караница у дома. Големи разправии. Казах й да позволи да направя опит, за да оживее. Тя мълчи.
към текста >>

Щом усетила силни болки, младата сестра не се решила да отиде на лекар, страхувайки се от нож, а отишла при Учителя за съвет.
И други съм лекувал по тоя начин. Но на мене тая опитност ми е скъп спомен от Учителя. Гради Минчев Една от младите сестри като ученичка от четвърти клас на гимназията, сегашният осми клас, заболява от апандисит, т.е. възпаление на сляпото черво. Щом усетила силни болки, младата сестра не се решила да отиде на лекар, страхувайки се от нож, а отишла при Учителя за съвет. Понеже била вегетарианка, Учителят я посъветвал да прекара три дни в абсолютен пост (без никаква храна и вода). Болната приела с готовност този съвет и го изпълнила. След поста тя прекарала два - три дни с лека храна и повече не усетила никаква болка в сляпото черво. Как обяснява Учителят в дадения случай лекуването на апандисита с глад? Учителят казва, че в някои случаи възпалението на сляпото черво се дължи на някакво чуждо вещество, частици от храна или друго нещо в този орган.
към текста >>

Тя изслушала съвета и очаквала да й се даде някакво лекарство, но като не получила такова, благодарила за съвета и си отишла.
Тя не е вегетарианка, редовно яде месо. Да си прави операция, не се решава. Помоли ни да я заведем при Учителя да й даде някакъв съвет, защото болките били непоносими. Учителят я посъветвал да не яде месо само един месец, през което време всяка вечер да си мие краката с гореща вода, колкото може да търпи, до слабо зачервяване. След това да измива слабините си и да легне да спи. Тя изслушала съвета и очаквала да й се даде някакво лекарство, но като не получила такова, благодарила за съвета и си отишла. Като излязла вън, запитала сестрата, която я придружавала: "Защо Учителят не ми даде никакво лекарство? " - "Нали ти даде съвет - отговорила сестрата - Ти изпълни точно съвета и чакай резултат." Младата мома изпълнила съвета, след което се почувствала напълно здрава. Днес тя е на 40 години, женена, с две големи деца, без смущение на апендикса. В този случай е интересен фактът, че за същата болест Учителят приложи друг метод, различен от първия. Това обстоятелство, че тя не яде месо цял месец, се отрази благотворно на здравето й.
към текста >>

Като излязла вън, запитала сестрата, която я придружавала: "Защо Учителят не ми даде никакво лекарство?
Да си прави операция, не се решава. Помоли ни да я заведем при Учителя да й даде някакъв съвет, защото болките били непоносими. Учителят я посъветвал да не яде месо само един месец, през което време всяка вечер да си мие краката с гореща вода, колкото може да търпи, до слабо зачервяване. След това да измива слабините си и да легне да спи. Тя изслушала съвета и очаквала да й се даде някакво лекарство, но като не получила такова, благодарила за съвета и си отишла. Като излязла вън, запитала сестрата, която я придружавала: "Защо Учителят не ми даде никакво лекарство? " - "Нали ти даде съвет - отговорила сестрата - Ти изпълни точно съвета и чакай резултат." Младата мома изпълнила съвета, след което се почувствала напълно здрава. Днес тя е на 40 години, женена, с две големи деца, без смущение на апендикса. В този случай е интересен фактът, че за същата болест Учителят приложи друг метод, различен от първия. Това обстоятелство, че тя не яде месо цял месец, се отрази благотворно на здравето й. При промяна на храната се изсмукаха чуждите вещества и излишните утайки, причиняващи възпалението на сляпото черво.
към текста >>

Викат лекар, взема лекарства, но болките се увеличават.
Това обстоятелство, че тя не яде месо цял месец, се отрази благотворно на здравето й. При промяна на храната се изсмукаха чуждите вещества и излишните утайки, причиняващи възпалението на сляпото черво. Паша Теодорова През 1934 г. сестра ми се разболя, получи силни болки в корема. Викат лекар, взема лекарства, но болките се увеличават. Лекарите правят консулт, но резултат няма. Тогава баща ми се качва на влака и отива при Учителя. Той го посреща и му казва: "Нещо си напечен." Тогава баща ми Му обяснява и Учителят казва: "Нищо не познали докторите, ще й мине. Сега тръгвай оттук без да се спираш, за да свариш влака. За болната ще вземете грах с прясно краве масло и като го сготви, да яде, колкото може." Оказа се кучешка тения, която изчезна.
към текста >>

Лекарите правят консулт, но резултат няма.
При промяна на храната се изсмукаха чуждите вещества и излишните утайки, причиняващи възпалението на сляпото черво. Паша Теодорова През 1934 г. сестра ми се разболя, получи силни болки в корема. Викат лекар, взема лекарства, но болките се увеличават. Лекарите правят консулт, но резултат няма. Тогава баща ми се качва на влака и отива при Учителя. Той го посреща и му казва: "Нещо си напечен." Тогава баща ми Му обяснява и Учителят казва: "Нищо не познали докторите, ще й мине. Сега тръгвай оттук без да се спираш, за да свариш влака. За болната ще вземете грах с прясно краве масло и като го сготви, да яде, колкото може." Оказа се кучешка тения, която изчезна. Георги Радев
към текста >>

Правих си две сложни операции и лекарите ми казаха, че няма да имам деца.
Правили й операция и й казали, че няма да има деца. Заведох я при Учителя и тя започна да плаче и да Му разправя: "Омъжих се, разбирахме се с мъжа ми, но там, където живея, е много страшно за мен. Чичото и свекърът всяка вечер слагат брадвите зад вратата да се убиват за имоти. Аз цяла нощ треперя. Не стига това, ами нямам и деца. Правих си две сложни операции и лекарите ми казаха, че няма да имам деца. От мъка съм се разболяла и от нерви, и от страх, от туберкулоза II стадий, все на легло лежа. Лекарите не ми дават да ставам. А затова, гдето нямам деца, свекърва ми иска да ни раздели със съпруга ми". Учителят й каза: "Няма нищо страшно, всичко ще се оправи! " А тя плаче, сълзите й текат, хълца.
към текста >>

Лекарите не ми дават да ставам.
Чичото и свекърът всяка вечер слагат брадвите зад вратата да се убиват за имоти. Аз цяла нощ треперя. Не стига това, ами нямам и деца. Правих си две сложни операции и лекарите ми казаха, че няма да имам деца. От мъка съм се разболяла и от нерви, и от страх, от туберкулоза II стадий, все на легло лежа. Лекарите не ми дават да ставам. А затова, гдето нямам деца, свекърва ми иска да ни раздели със съпруга ми". Учителят й каза: "Няма нищо страшно, всичко ще се оправи! " А тя плаче, сълзите й текат, хълца. Учителят се смее и казва така: "След един месец ще ти изпратя писмо. Сега ще кажеш на свако си (на татко) да те заведе на Рила, да походиш малко.
към текста >>

Разказах му за болестта си и за опитите на лекарите, като завърших писмото така: "Аз зная, Учителят може да ми помогне,"
Ана Шишкова Преди години страдах от разстроен стомах. Заведоха ме в Окръжната болница на лечение, където бях повече от месец, но не ми помогнаха. От продължителното лекуване бях толкова отслабнала, че едва се движех. Ето защо писах на Учителя чрез брат Боев. Разказах му за болестта си и за опитите на лекарите, като завърших писмото така: "Аз зная, Учителят може да ми помогне," Брат Боев като получил и прочел писмото, отива с него при Учителя. Но интересното било следното: Учителят излязъл да го посрещне и му казал, смеейки се: "Какво пише сестрата? " и след това добавил: "Аз зная, че Учителят може да ми помогне." - "Рекох, пишете й да пие сок от ряпа, по една супена лъжица." Получих писмото. Пих сок и оздравях.
към текста >>

Накрая Той завърши с думите; "Храна, която не лекува и лекарство, което не храни, не е за препоръчване".
Не можех да се храня, храната ми засядаше на гърлото, не можеше да се смели. Понякога повръщах упорито. Бях обезпокоена за здравето си. В една от ваканциите отидох при Учителя и Му обясних всичко. Препоръча ми сутрин да изпивам на гладно една чаша топла вода и като се минат 10-15 минути да изпия една - две супени лъжици зехтин. Накрая Той завърши с думите; "Храна, която не лекува и лекарство, което не храни, не е за препоръчване". Отидох си на село. Започнах да изпълнявам съветите. Стомахът ми се отпусна и можех да поемам течности и по малко храна. След една - две седмици храносмилането ми се оправи. Възвърнах жизнеността си и възстанових здравето си.
към текста >>

След един месец, като опитах всички начини за лекуване, които аз знаех, повиках полковите лекари, 7-8 души, на консулт.
Възвърнах жизнеността си и възстанових здравето си. Иначе щях да си замина млада. Стоянка Илиева Когато бях офицер в Бургас, моята другарка заболя тежко от туберкулозен перитонит. Цял месец непрекъснато вдигаше температура около 40 градуса и в корема й се появиха гнойни гнезда като циреи. След един месец, като опитах всички начини за лекуване, които аз знаех, повиках полковите лекари, 7-8 души, на консулт. Като видяха състоянието на жена ми, всички до един ми казаха: - Чудно, как е доживяла досега. Тя не ще живее повече от два - три дни. След като си отидоха, аз се запътих към казармата.
към текста >>

След това влязохме в стаята и там Му разказах всичко подробно за мнението на полковите лекари и пр.
Още като влязох в двора на Изгрева, видях Учителят стои на вратата и гледа към мене. Отидох при Него, целунах Му ръка и още с целуването на ръката Му, Го питам: - Учителю, нали Иванка ще оздравее? Той ми отговори: - Ще оздравее, всичко ще мине благополучно. След това влязохме в стаята и там Му разказах всичко подробно за мнението на полковите лекари и пр. Учителят се засмя и ми каза: - Ще вземеш една чаша сусамено семе, една ряпа, ще изцедиш сока й в сусамовото семе и ще й дадеш да го изпие. Аз Му казах: - Нали тя и без това ще оздравее? Зная, че тя е капризна и няма да го вземе.
към текста >>

Като ме срещнаха лекарите с нея под ръка, ахнаха от почуда и казаха:
Като пристигнах вкъщи, Иванка беше по-добре. Съобщих й, че Учителят каза, че тя ще оздравее. Приложих само компресите с врялата вода, а сусамовото семе и ряпата не направих. В няколко дни Иванка ставаше все по-добре и след една седмица беше съвършено здрава. Беше толкова здрава, че можех да изляза с нея на разходка на улицата. Като ме срещнаха лекарите с нея под ръка, ахнаха от почуда и казаха: - Как е възможно това? Аз не им обясних нищо, само казах: - Фактът е налице, виждате я здрава, а вие казахте, че не ще доживее и три дни! След това извиках главния лекар вкъщи, където му казах как Иванка е оздравяла. Лекарят повдигна рамене и каза:
към текста >>

След това извиках главния лекар вкъщи, където му казах как Иванка е оздравяла.
Беше толкова здрава, че можех да изляза с нея на разходка на улицата. Като ме срещнаха лекарите с нея под ръка, ахнаха от почуда и казаха: - Как е възможно това? Аз не им обясних нищо, само казах: - Фактът е налице, виждате я здрава, а вие казахте, че не ще доживее и три дни! След това извиках главния лекар вкъщи, където му казах как Иванка е оздравяла. Лекарят повдигна рамене и каза: - По нашата медицина, това е невъзможно, но фактът е налице и трябва да го приемем. Казах му да не доверява това на другите лекари. Никола Гръблев Учителят не отрича медицината, но държеше лекарят да бъде добър, съвестен и магнетичен, лекар по призвание, а не занаятчия или чиновник, каквито ги имаше и има на всяко време.
към текста >>

Лекарят повдигна рамене и каза:
Като ме срещнаха лекарите с нея под ръка, ахнаха от почуда и казаха: - Как е възможно това? Аз не им обясних нищо, само казах: - Фактът е налице, виждате я здрава, а вие казахте, че не ще доживее и три дни! След това извиках главния лекар вкъщи, където му казах как Иванка е оздравяла. Лекарят повдигна рамене и каза: - По нашата медицина, това е невъзможно, но фактът е налице и трябва да го приемем. Казах му да не доверява това на другите лекари. Никола Гръблев Учителят не отрича медицината, но държеше лекарят да бъде добър, съвестен и магнетичен, лекар по призвание, а не занаятчия или чиновник, каквито ги имаше и има на всяко време. Разказвала ми е кака Райна Каназирева от Стара Загора, как Учителят е помогнал да оздравее един сляп човек чрез лекар.
към текста >>

Казах му да не доверява това на другите лекари.
Аз не им обясних нищо, само казах: - Фактът е налице, виждате я здрава, а вие казахте, че не ще доживее и три дни! След това извиках главния лекар вкъщи, където му казах как Иванка е оздравяла. Лекарят повдигна рамене и каза: - По нашата медицина, това е невъзможно, но фактът е налице и трябва да го приемем. Казах му да не доверява това на другите лекари. Никола Гръблев Учителят не отрича медицината, но държеше лекарят да бъде добър, съвестен и магнетичен, лекар по призвание, а не занаятчия или чиновник, каквито ги имаше и има на всяко време. Разказвала ми е кака Райна Каназирева от Стара Загора, как Учителят е помогнал да оздравее един сляп човек чрез лекар. Не зная как и от какво е ослепял, но дълго време бил сляп. Той не е наш брат, но аз го познавам лично.
към текста >>

Учителят не отрича медицината, но държеше лекарят да бъде добър, съвестен и магнетичен, лекар по призвание, а не занаятчия или чиновник, каквито ги имаше и има на всяко време.
След това извиках главния лекар вкъщи, където му казах как Иванка е оздравяла. Лекарят повдигна рамене и каза: - По нашата медицина, това е невъзможно, но фактът е налице и трябва да го приемем. Казах му да не доверява това на другите лекари. Никола Гръблев Учителят не отрича медицината, но държеше лекарят да бъде добър, съвестен и магнетичен, лекар по призвание, а не занаятчия или чиновник, каквито ги имаше и има на всяко време. Разказвала ми е кака Райна Каназирева от Стара Загора, как Учителят е помогнал да оздравее един сляп човек чрез лекар. Не зная как и от какво е ослепял, но дълго време бил сляп. Той не е наш брат, но аз го познавам лично. Виждала съм го в Стара Загора. Той живееше близо до нашата девическа гимназия и почти всеки ден съм го виждала да минава край нея, воден от жена си - сляп, напълно сляп.
към текста >>

Разказвала ми е кака Райна Каназирева от Стара Загора, как Учителят е помогнал да оздравее един сляп човек чрез лекар.
Лекарят повдигна рамене и каза: - По нашата медицина, това е невъзможно, но фактът е налице и трябва да го приемем. Казах му да не доверява това на другите лекари. Никола Гръблев Учителят не отрича медицината, но държеше лекарят да бъде добър, съвестен и магнетичен, лекар по призвание, а не занаятчия или чиновник, каквито ги имаше и има на всяко време. Разказвала ми е кака Райна Каназирева от Стара Загора, как Учителят е помогнал да оздравее един сляп човек чрез лекар. Не зная как и от какво е ослепял, но дълго време бил сляп. Той не е наш брат, но аз го познавам лично. Виждала съм го в Стара Загора. Той живееше близо до нашата девическа гимназия и почти всеки ден съм го виждала да минава край нея, воден от жена си - сляп, напълно сляп. Обиколи всички лекари в Стара Загора, всички професори в София, лекувал се с народна медицина, опитал всичко, кой каквото му каже, но никой и нищо не могло да му помогне да прогледа.
към текста >>

Обиколи всички лекари в Стара Загора, всички професори в София, лекувал се с народна медицина, опитал всичко, кой каквото му каже, но никой и нищо не могло да му помогне да прогледа.
Разказвала ми е кака Райна Каназирева от Стара Загора, как Учителят е помогнал да оздравее един сляп човек чрез лекар. Не зная как и от какво е ослепял, но дълго време бил сляп. Той не е наш брат, но аз го познавам лично. Виждала съм го в Стара Загора. Той живееше близо до нашата девическа гимназия и почти всеки ден съм го виждала да минава край нея, воден от жена си - сляп, напълно сляп. Обиколи всички лекари в Стара Загора, всички професори в София, лекувал се с народна медицина, опитал всичко, кой каквото му каже, но никой и нищо не могло да му помогне да прогледа. В 1920 г., когато Учителят отива през пролетта - по Великден в Стара Загора, той чува за Него, отива, пред цялото събрание коленичил пред Учителя, целунал Му ръцете и Го помолил да му помогне да прогледа. "Да бъде според вярата ти"- му казал Учителят с думите на Христа. Човекът си отива вкъщи и чака ден, два, три и т. н. да прогледне и не проглежда. След една година обаче, се среща случайно с някакъв германски лекар, който му направил операция и прогледнал.
към текста >>

След една година обаче, се среща случайно с някакъв германски лекар, който му направил операция и прогледнал.
Обиколи всички лекари в Стара Загора, всички професори в София, лекувал се с народна медицина, опитал всичко, кой каквото му каже, но никой и нищо не могло да му помогне да прогледа. В 1920 г., когато Учителят отива през пролетта - по Великден в Стара Загора, той чува за Него, отива, пред цялото събрание коленичил пред Учителя, целунал Му ръцете и Го помолил да му помогне да прогледа. "Да бъде според вярата ти"- му казал Учителят с думите на Христа. Човекът си отива вкъщи и чака ден, два, три и т. н. да прогледне и не проглежда. След една година обаче, се среща случайно с някакъв германски лекар, който му направил операция и прогледнал. Когато срещнал сестра Каназирева, казал й: "Вашият Учител нищо не можа да направи, но един германски лекар ми помогна."- "Аз съм уверена - казала сестра Каназирева - че именно Учителят ти е помогнал чрез този лекар. Той е видял, че имаш нужда от някаква операция и е наредил да се срещнеш с този лекар и да ти помогне." За нас това е ясно, но той е още далеч, за да ги разбира тези работи. "Но нали стана според вярата ти? "- му казала още кака Райна. Ще каже някой, както и този човек: "Защо не прогледа веднага?
към текста >>

Когато срещнал сестра Каназирева, казал й: "Вашият Учител нищо не можа да направи, но един германски лекар ми помогна."- "Аз съм уверена - казала сестра Каназирева - че именно Учителят ти е помогнал чрез този лекар.
В 1920 г., когато Учителят отива през пролетта - по Великден в Стара Загора, той чува за Него, отива, пред цялото събрание коленичил пред Учителя, целунал Му ръцете и Го помолил да му помогне да прогледа. "Да бъде според вярата ти"- му казал Учителят с думите на Христа. Човекът си отива вкъщи и чака ден, два, три и т. н. да прогледне и не проглежда. След една година обаче, се среща случайно с някакъв германски лекар, който му направил операция и прогледнал. Когато срещнал сестра Каназирева, казал й: "Вашият Учител нищо не можа да направи, но един германски лекар ми помогна."- "Аз съм уверена - казала сестра Каназирева - че именно Учителят ти е помогнал чрез този лекар. Той е видял, че имаш нужда от някаква операция и е наредил да се срещнеш с този лекар и да ти помогне." За нас това е ясно, но той е още далеч, за да ги разбира тези работи. "Но нали стана според вярата ти? "- му казала още кака Райна. Ще каже някой, както и този човек: "Защо не прогледа веднага? Защо не го излекува моментално, както Христос е лекувал?
към текста >>

Той е видял, че имаш нужда от някаква операция и е наредил да се срещнеш с този лекар и да ти помогне." За нас това е ясно, но той е още далеч, за да ги разбира тези работи.
"Да бъде според вярата ти"- му казал Учителят с думите на Христа. Човекът си отива вкъщи и чака ден, два, три и т. н. да прогледне и не проглежда. След една година обаче, се среща случайно с някакъв германски лекар, който му направил операция и прогледнал. Когато срещнал сестра Каназирева, казал й: "Вашият Учител нищо не можа да направи, но един германски лекар ми помогна."- "Аз съм уверена - казала сестра Каназирева - че именно Учителят ти е помогнал чрез този лекар. Той е видял, че имаш нужда от някаква операция и е наредил да се срещнеш с този лекар и да ти помогне." За нас това е ясно, но той е още далеч, за да ги разбира тези работи. "Но нали стана според вярата ти? "- му казала още кака Райна. Ще каже някой, както и този човек: "Защо не прогледа веднага? Защо не го излекува моментално, както Христос е лекувал? Щеше да получи и слава".
към текста >>

Нямаше лекар или фелдшер в селото.
Цяло село боледуваше. Дойде и моят ред. По това време бях доста здрава. Години не бях боледувала. Но този път хвана и мене инфлуенцата, Понеже не бях боледувала, не знаех как да си помогна. Нямаше лекар или фелдшер в селото. Нямах никакви лекарства. Не отидох в училище. Лежа и пъшкам от главоболие и температура. По едно време се сещам, че Учителят казва в една от лекциите: "Когато сте болни, пейте. Прилагайте музиката, пеенето като метод за лекуване..." Почнах да пея.
към текста >>

Нямах никакви лекарства.
Дойде и моят ред. По това време бях доста здрава. Години не бях боледувала. Но този път хвана и мене инфлуенцата, Понеже не бях боледувала, не знаех как да си помогна. Нямаше лекар или фелдшер в селото. Нямах никакви лекарства. Не отидох в училище. Лежа и пъшкам от главоболие и температура. По едно време се сещам, че Учителят казва в една от лекциите: "Когато сте болни, пейте. Прилагайте музиката, пеенето като метод за лекуване..." Почнах да пея. Изпях една, две, три, пет и повече песни.
към текста >>

Лекарите и няколко професора полагаха всички усилия, за да помогнат на болните, но специално за нашия случай бяха убедени, че краят ще бъде злополучен и за тях съдбата на Веска беше предрешена.
беше страшна и много тежка, защото тя сложи началото на непрекъснато неизразимо нещастие. През тази година нашата скъпа и единствена рожба Веска, която беше учителка по музика в 36-то единно училище в София, се разболя от менингит. През време на лечението в болницата тя получи парализа на дясната телесна половина. Беше поставена на лечение при други болни от същата болест, с тази разлика само, че те бяха в по-лека форма и не бяха парализирани. Поради парализата, на нас ни бе разрешено да бъдем при нея, за да я обслужваме. Лекарите и няколко професора полагаха всички усилия, за да помогнат на болните, но специално за нашия случай бяха убедени, че краят ще бъде злополучен и за тях съдбата на Веска беше предрешена. Ние, родителите, опирайки се на вярата ни в Учителя, имахме надежда, че това няма да се случи и че Учителят ще направи с нея чудо и животът на Веска ще бъде спасен. Професорите, между които имаше и най-близък роднина, ме подготвяха да бъда готов за един възможен лош край. Аз казах това на жена си, обаче тя не прие това нещо и каза, че на никаква цена тя не дава детето си да замине. Аз останах при болната, а майката се завърна в празната къща, самотна, с голяма скръб и болка в душата. Започва да се моли на Бога и Учителя да запазят живота на Веска.
към текста >>

жена ми заболя много тежко, лекарите казаха своята тежка дума, че и Господ да слезе от небето, пак не може да й помогне, ето защо я изписаха от болницата.
Ние бяхме сигурни, че ще се върне жива, макар и парализирана и в тежко положение. Ние се бяхме примирили с по-малкото зло и заживяхме с надеждата, че и това зло постепенно ще се подобри, а може дори да се премахне съвсем. Минаха оттогава вече 25 години, но за голямо съжаление, може би поради наши някакви грешки, Весето си замина в края на 1974 г. Тодор Божков През 1942 г. жена ми заболя много тежко, лекарите казаха своята тежка дума, че и Господ да слезе от небето, пак не може да й помогне, ето защо я изписаха от болницата. Тогава писах писмо на Учителя, като Му изложих състоянието на жена ми, казах Му и мнението на лекарите. С писмо Учителят ми даде метод как да я лекувам. Методът предвиждаше мазане със зехтин и пиене по една лъжичка, което бе придружено с формула. Освен това, Учителят каза да намеря лекаря и да му кажа, че Господ слезе на земята и казва, че жена ми ще оздравее. Само за четиридесет дни тя оздравя напълно.
към текста >>

Тогава писах писмо на Учителя, като Му изложих състоянието на жена ми, казах Му и мнението на лекарите.
Ние се бяхме примирили с по-малкото зло и заживяхме с надеждата, че и това зло постепенно ще се подобри, а може дори да се премахне съвсем. Минаха оттогава вече 25 години, но за голямо съжаление, може би поради наши някакви грешки, Весето си замина в края на 1974 г. Тодор Божков През 1942 г. жена ми заболя много тежко, лекарите казаха своята тежка дума, че и Господ да слезе от небето, пак не може да й помогне, ето защо я изписаха от болницата. Тогава писах писмо на Учителя, като Му изложих състоянието на жена ми, казах Му и мнението на лекарите. С писмо Учителят ми даде метод как да я лекувам. Методът предвиждаше мазане със зехтин и пиене по една лъжичка, което бе придружено с формула. Освен това, Учителят каза да намеря лекаря и да му кажа, че Господ слезе на земята и казва, че жена ми ще оздравее. Само за четиридесет дни тя оздравя напълно. По тоя случай приготвихме подарък за Учителя и заминахме за София, да Му го поднесем.
към текста >>

Освен това, Учителят каза да намеря лекаря и да му кажа, че Господ слезе на земята и казва, че жена ми ще оздравее.
През 1942 г. жена ми заболя много тежко, лекарите казаха своята тежка дума, че и Господ да слезе от небето, пак не може да й помогне, ето защо я изписаха от болницата. Тогава писах писмо на Учителя, като Му изложих състоянието на жена ми, казах Му и мнението на лекарите. С писмо Учителят ми даде метод как да я лекувам. Методът предвиждаше мазане със зехтин и пиене по една лъжичка, което бе придружено с формула. Освен това, Учителят каза да намеря лекаря и да му кажа, че Господ слезе на земята и казва, че жена ми ще оздравее. Само за четиридесет дни тя оздравя напълно. По тоя случай приготвихме подарък за Учителя и заминахме за София, да Му го поднесем. Когато пристигнахме на Изгрева, беше събота, в който ден Учителят не приема никого. Примирихме се, но стоим пред стълбището до стаята Му.
към текста >>

Много тежко болен бил брат Койчо от Казанлък, лекарите вдигнали ръце и казали, че не могат да помогнат.
Учителят слезе отгоре и ни прие в гостната, като веднага след нас заключи вратата. Ние паднахме на колене пред Него и Му благодарихме за излекуването на жена ми. Тогава Учителят каза, че било определено тя да си замине и всичко било готово, но Бог, Който е Любов, я кредитирал с 20 години. След като изтекоха определените години, тя си замина от земята. Брат Паню от Ямбол Много тежко болен бил брат Койчо от Казанлък, лекарите вдигнали ръце и казали, че не могат да помогнат. Тогава той още не бил наш брат, но жена му била в Братството. Тя го молела да отиде при Учителя, като го убеждавала, че Той ще му помогне, но Койчо бил настроен зле към Учението и не искал да иде. Когато разбрал, че вече никой не може да му помогне, решил да се обърне към Учителя. Сестрата Му разказала за тежкото положение на мъжа си и Той заръчал: "Нека да си мие краката до над коленете по три пъти на ден с много топла вода, да пие топла вода и да яде лимони." След известно време от това лечение болестта му минала и той станал ревностен брат. Олга Славчева разказва, че дъщерята на една сестра заболяла от отравяне на кръвта.
към текста >>

Лекарите я подложили на строга диета от сокове на зеленчуци, домати и плодове, но положението се влошавало, кризите ставали все по-чести.
Тя го молела да отиде при Учителя, като го убеждавала, че Той ще му помогне, но Койчо бил настроен зле към Учението и не искал да иде. Когато разбрал, че вече никой не може да му помогне, решил да се обърне към Учителя. Сестрата Му разказала за тежкото положение на мъжа си и Той заръчал: "Нека да си мие краката до над коленете по три пъти на ден с много топла вода, да пие топла вода и да яде лимони." След известно време от това лечение болестта му минала и той станал ревностен брат. Олга Славчева разказва, че дъщерята на една сестра заболяла от отравяне на кръвта. Имала чести и нетърпими болки. Лекарите я подложили на строга диета от сокове на зеленчуци, домати и плодове, но положението се влошавало, кризите ставали все по-чести. Тогава майката отишла при Учителя, който й казал да дава на дъщеря си горещо мляко и варена царевица. Болната пила горещо мляко и яла варена царевица и за три дни напълно оздравяла. След месец лекарят плахо позвънил у тях и попитал как е дъщерята. Майката радостно отговорила, че е оздравяла напълно и преди няколко дни се е сгодила. Влад Пашов
към текста >>

След месец лекарят плахо позвънил у тях и попитал как е дъщерята.
Олга Славчева разказва, че дъщерята на една сестра заболяла от отравяне на кръвта. Имала чести и нетърпими болки. Лекарите я подложили на строга диета от сокове на зеленчуци, домати и плодове, но положението се влошавало, кризите ставали все по-чести. Тогава майката отишла при Учителя, който й казал да дава на дъщеря си горещо мляко и варена царевица. Болната пила горещо мляко и яла варена царевица и за три дни напълно оздравяла. След месец лекарят плахо позвънил у тях и попитал как е дъщерята. Майката радостно отговорила, че е оздравяла напълно и преди няколко дни се е сгодила. Влад Пашов През 1918 г. Сестра Олга Славчева заболяла тежко от испанска болест. Ето какво се случило с нея: "Един роднина дойде да ме заведе в родния ми град, за да умра там.
към текста >>

Идваха лекари, но бързо си отиваха, като не можеха с нищо да ми помогнат.
Ето какво се случило с нея: "Един роднина дойде да ме заведе в родния ми град, за да умра там. При пътуването се чувствах много зле, положението ми се влоши, не можех нито да седна, нито да стана, задушавах се. По това време камбаната често биеше на умряло. Забраниха на сестра ми да ми казва кои мои другарки са умрели от болестта. Приготвиха и моите дрехи и всички плачеха около мене. Идваха лекари, но бързо си отиваха, като не можеха с нищо да ми помогнат. Извиках сестра си и й казах да напише писмо на Учителя, че съм на смъртно легло. Сестра ми веднага го написа и го изпрати. Когато близките ми отидоха в кухнята да вечерят и ме оставиха сама в стаята, изведнъж усетих някаква сила в себе си. Казах си: "Умирам, но за Тебе, Господи, още не съм живяла. Искам да живея за Тебе!
към текста >>

Природата най- добре лекува, а лекарите са само милосърдни сестри."
Детето и люлката се сляха с мене и аз седнах на леглото за първи път след 20 дни. Изпих чашка мляко и спах непробудно до сутринта. На другия ден станах от леглото и отидох до прозореца. Първата поща ми донесе писмо от Учителя: "Аз зная, ти си вече здрава, Любовта е по-силна от смъртта. Пий горещо краве мляко и яж варени картофи. Природата най- добре лекува, а лекарите са само милосърдни сестри." Скоро се завърнах в София, целунах ръка на Учителя, а Той многозначително ми каза: "Добре дошла! " Олга Славчева Като малко дете брат Хр. Караиванов имал зъбобол и баща му го завел при Учителя.
към текста >>

Ще вземете орехови листа, ще ги измиете, ще ги сварите и с тази вода ще нажабуркаш зъбите си - от това болката ще ти мине." Помислих си: "Тази работа без лекар няма да премине." Но за мое голямо учудване, като се върнахме вкъщи, още преди да сме сварили ореховите листа, зъбите престанаха да ме болят."
" Олга Славчева Като малко дете брат Хр. Караиванов имал зъбобол и баща му го завел при Учителя. Братът си спомня: "Учителят ме погледна, позасмя се и ме успокои: "Зъбите сега те болят, но ще ти минат. Ще вземете орехови листа, ще ги измиете, ще ги сварите и с тази вода ще нажабуркаш зъбите си - от това болката ще ти мине." Помислих си: "Тази работа без лекар няма да премине." Но за мое голямо учудване, като се върнахме вкъщи, още преди да сме сварили ореховите листа, зъбите престанаха да ме болят." Друг брат боледувал от сливици. Лекарите казвали, че непременно трябва да се извадят, защото са гнойни. Братът не искал да му вадят сливиците и отишъл за съвет при Учителя. Той му дал наставление в никакъв случай да не се съгласява да ги вадят. Препоръчал му да намери старо 4-5-годишно вино и като го постопли, да прави с него гаргара няколко пъти на ден.
към текста >>

Лекарите казвали, че непременно трябва да се извадят, защото са гнойни.
Като малко дете брат Хр. Караиванов имал зъбобол и баща му го завел при Учителя. Братът си спомня: "Учителят ме погледна, позасмя се и ме успокои: "Зъбите сега те болят, но ще ти минат. Ще вземете орехови листа, ще ги измиете, ще ги сварите и с тази вода ще нажабуркаш зъбите си - от това болката ще ти мине." Помислих си: "Тази работа без лекар няма да премине." Но за мое голямо учудване, като се върнахме вкъщи, още преди да сме сварили ореховите листа, зъбите престанаха да ме болят." Друг брат боледувал от сливици. Лекарите казвали, че непременно трябва да се извадят, защото са гнойни. Братът не искал да му вадят сливиците и отишъл за съвет при Учителя. Той му дал наставление в никакъв случай да не се съгласява да ги вадят. Препоръчал му да намери старо 4-5-годишно вино и като го постопли, да прави с него гаргара няколко пъти на ден. Братът намерил такова вино, правел гаргара, сливиците му минали и никога повече не го заболели. Влад Пашов
към текста >>

Всички лекари смятали, че е неизлечимо и така останала няколко години.
На сутринта като се събужда - никакви болки в стомаха, оздравял напълно. Отишъл при Учителя да благодари. Учителят му казал: "Е, рекох, болен здрав носи, Духът е, който дава живот." И се усмихнали и двамата. Стефка Няголова Когато била малко дете една сестра се схванала и не можела да се движи. Всички лекари смятали, че е неизлечимо и така останала няколко години. Посъветвали майката да я заведе при Учителя. Жената отишла при Него и Той казал: "Ще я мажете със зехтин по цялото тяло и ще я заведете на височина над 1000 метра. Там ще почне да прави разходки първо на няколко метра, после на далечно разстояние, докато постепенно се раздвижи и оздравее. Приложили този метод и момичето напълно се излекувало. Когато лекарите видели резултата, казали само, че това е невъзможно.
към текста >>

Когато лекарите видели резултата, казали само, че това е невъзможно.
Всички лекари смятали, че е неизлечимо и така останала няколко години. Посъветвали майката да я заведе при Учителя. Жената отишла при Него и Той казал: "Ще я мажете със зехтин по цялото тяло и ще я заведете на височина над 1000 метра. Там ще почне да прави разходки първо на няколко метра, после на далечно разстояние, докато постепенно се раздвижи и оздравее. Приложили този метод и момичето напълно се излекувало. Когато лекарите видели резултата, казали само, че това е невъзможно. Влад Пашов Веднъж се разболя една наша сестра и легна на легло. Последователно ходеха сестри да й прислужват. Съобщиха на Учителя, че една сестра в града е болна. Той им каза: "Кажете на сестрата утре да дойде на Изгрева!
към текста >>

Услужвах си сама и без да взимам лекарства или да правя нещо друго, освен дълбоко дишане, оздравях.
"Как ще пътува, Учителю, какво ще прави там, да остане тука? " - "Нека тръгне, рекох." И тръгнах. Разбира се, не ми мина веднага, не ми беше леко пътуването, но сигурно съм изкарала по-леко един сух плеврит на Рила, отколкото ако бях останала в София. Болестта се продължи около 15 дена с болка, кашлица, температура, но аз ходех макар и бавничко и с мъка на Молитвения връх и на Паневритмия, и по езерата, и навред, където ходеха всички с Учителя. Услужвах си сама и без да взимам лекарства или да правя нещо друго, освен дълбоко дишане, оздравях. Учителят ли направи нещо, рилският ли кристален въздух ме излекува, не зная, но оздравях. Той би могъл да ми помогне и веднага, още при тръгването, но предполагам, остави да опитам, че и планината лекува. В една беседа казва: "Изнесете болния на 2000 метра височина и той ще оздравее, от каквато и болест да е болен." А Рилските езера са над 2000 метра височина. Наталия Чакова Един пролетен ден през месец май брат М. С.
към текста >>

От това лекарство ще взема по една чаена лъжичка три пъти на ден преди ядене."
Той разказва: "Но ето, че след малко Учителят наново излезе и се суетеше тук-там, явно беше, че нарочно се бави, за да Му се обадя, но аз все още нямах кураж. Ето, че най-после Учителят дойде при мене, като ме поздрави с леко кимване на глава. Чак сега вече добих кураж, станах, отидох при Него и го попитах за болестта на майка ми. Тогава Той ми каза: "Ще вземете маслини и ще ги счукате с костилките, ще счукате и чесън и ще ги размесите. От това лекарство ще взема по една чаена лъжичка три пъти на ден преди ядене." Лекуването продължи около един месец и майка ми оздравя. Стоян Димитров - Варна В критичната си възраст леля Райна се разболя от Дюринг, болест, която и сега не могат да лекуват. По кожата на ръцете и цялото й тяло излизат мехури, пълни с вода, като при изгорено. Мъжът й лекар и синът й студент- медик, които познаваха тази болест плачеха, че тя си отива, а те са безпомощни, не могат да й помогнат.
към текста >>

Мъжът й лекар и синът й студент- медик, които познаваха тази болест плачеха, че тя си отива, а те са безпомощни, не могат да й помогнат.
От това лекарство ще взема по една чаена лъжичка три пъти на ден преди ядене." Лекуването продължи около един месец и майка ми оздравя. Стоян Димитров - Варна В критичната си възраст леля Райна се разболя от Дюринг, болест, която и сега не могат да лекуват. По кожата на ръцете и цялото й тяло излизат мехури, пълни с вода, като при изгорено. Мъжът й лекар и синът й студент- медик, които познаваха тази болест плачеха, че тя си отива, а те са безпомощни, не могат да й помогнат. Леля прати майка ми да пита Учителя за нея. Той отговаря: "От нея зависи". Леля много добре схвана какво искаше да каже Учителят. Стана вегетарианка, отиде да живее на Изгрева, близо до Учителя. Здравословното й състояние се подобри и често ходеше на поляната да разговаря с Учителя.
към текста >>

Ще се събере много народ - болни и придружители, журналисти, лекари, които да наблюдават какви промени са настъпили след лечението.
Пак в калта, ще отиде в най-нечистата локва и там ще се оваля. Представете си, че застана вън от София, където се пресичат пътищата от Европа и започна да лекувам. Славата ми ще се разнесе по целия свят. Тогава няма да мога да си гледам работата. И ако излекувам всички болни хора, какво съм направил? Ще се събере много народ - болни и придружители, журналисти, лекари, които да наблюдават какви промени са настъпили след лечението. Ще дойдат търговци, циркаджии, кебапчии. Ще се превърне на ориенталски панаир. Излекуваните ще кажат: колко е кратък животът, нека сега да го използваме рационално - да ядем и пием и се веселим. И болестите наново ще се явят. Тогава има ли смисъл от жертвата, която бих дал?
към текста >>

Имаше още един труден момент за нея през време на режима - към четвъртия ден тя трябваше да спре лекарствата за кръвното, но се опасяваше, че след като ги спре, кръвното й, както в други случаи, когато не е вземала лекарства, ще скочи рязко в някакви опасно високи граници.
Само че тя работи като счетоводителка, всеки ден е в напрегната атмосфера всред колектив, където трябва да оправя много сметки. Освен това беше с наднормено тегло и имаше високо кръвно налягане, което от години поддържаше в някакви граници с медикаменти. При това положение тази жена се реши да кара житен режим, а заедно с това да изпълнява задълженията си в работата, а след работа и задълженията си като домакиня. Тя изкара шест дни на жито и една лъжица мед на ден, след което започна захранване със спаначена супа. През първите дни на режима тя се страхуваше да не й стане лошо по време на работа и дали ще може да си върши задълженията, но страховете й се разсеяха, защото дните протичаха нормално. Имаше още един труден момент за нея през време на режима - към четвъртия ден тя трябваше да спре лекарствата за кръвното, но се опасяваше, че след като ги спре, кръвното й, както в други случаи, когато не е вземала лекарства, ще скочи рязко в някакви опасно високи граници. Сега обаче това не се получи. Тя спря да взема лекарства и досега, вече шест години, няма високо кръвно налягане. След житния режим, Магдалена Митева промени и начина си на хранене и постепенно се освободи и от наднорменото тегло. След един месец като отишла при лекуващия лекар на контролен преглед, той след като й измерил кръвното, с изненада казал: "Знаеш ли, никога не сме имали такива добри резултати с тези лекарства." Тя му отговорила: "Докторе, да ти призная аз от един месец не вземам лекарствата, но карах известно време житен режим." "Така ли, изненадал се той, я ми обясни какъв е този режим, защото виждам, че си отслабнала, а аз също искам да отслабна." Като си тръгвала, докторът й казал: "То е ясно, че няма да идваш вече на прегледи за кръвното, ами идвай от време на време да се виждаме." През 2004 г.
към текста >>

Тя спря да взема лекарства и досега, вече шест години, няма високо кръвно налягане.
При това положение тази жена се реши да кара житен режим, а заедно с това да изпълнява задълженията си в работата, а след работа и задълженията си като домакиня. Тя изкара шест дни на жито и една лъжица мед на ден, след което започна захранване със спаначена супа. През първите дни на режима тя се страхуваше да не й стане лошо по време на работа и дали ще може да си върши задълженията, но страховете й се разсеяха, защото дните протичаха нормално. Имаше още един труден момент за нея през време на режима - към четвъртия ден тя трябваше да спре лекарствата за кръвното, но се опасяваше, че след като ги спре, кръвното й, както в други случаи, когато не е вземала лекарства, ще скочи рязко в някакви опасно високи граници. Сега обаче това не се получи. Тя спря да взема лекарства и досега, вече шест години, няма високо кръвно налягане. След житния режим, Магдалена Митева промени и начина си на хранене и постепенно се освободи и от наднорменото тегло. След един месец като отишла при лекуващия лекар на контролен преглед, той след като й измерил кръвното, с изненада казал: "Знаеш ли, никога не сме имали такива добри резултати с тези лекарства." Тя му отговорила: "Докторе, да ти призная аз от един месец не вземам лекарствата, но карах известно време житен режим." "Така ли, изненадал се той, я ми обясни какъв е този режим, защото виждам, че си отслабнала, а аз също искам да отслабна." Като си тръгвала, докторът й казал: "То е ясно, че няма да идваш вече на прегледи за кръвното, ами идвай от време на време да се виждаме." През 2004 г. се срещнахме с един възрастен човек - бай Митьо. На осемдесет и четири години беше тогава.
към текста >>

След един месец като отишла при лекуващия лекар на контролен преглед, той след като й измерил кръвното, с изненада казал: "Знаеш ли, никога не сме имали такива добри резултати с тези лекарства." Тя му отговорила: "Докторе, да ти призная аз от един месец не вземам лекарствата, но карах известно време житен режим." "Така ли, изненадал се той, я ми обясни какъв е този режим, защото виждам, че си отслабнала, а аз също искам да отслабна." Като си тръгвала, докторът й казал: "То е ясно, че няма да идваш вече на прегледи за кръвното, ами идвай от време на време да се виждаме."
През първите дни на режима тя се страхуваше да не й стане лошо по време на работа и дали ще може да си върши задълженията, но страховете й се разсеяха, защото дните протичаха нормално. Имаше още един труден момент за нея през време на режима - към четвъртия ден тя трябваше да спре лекарствата за кръвното, но се опасяваше, че след като ги спре, кръвното й, както в други случаи, когато не е вземала лекарства, ще скочи рязко в някакви опасно високи граници. Сега обаче това не се получи. Тя спря да взема лекарства и досега, вече шест години, няма високо кръвно налягане. След житния режим, Магдалена Митева промени и начина си на хранене и постепенно се освободи и от наднорменото тегло. След един месец като отишла при лекуващия лекар на контролен преглед, той след като й измерил кръвното, с изненада казал: "Знаеш ли, никога не сме имали такива добри резултати с тези лекарства." Тя му отговорила: "Докторе, да ти призная аз от един месец не вземам лекарствата, но карах известно време житен режим." "Така ли, изненадал се той, я ми обясни какъв е този режим, защото виждам, че си отслабнала, а аз също искам да отслабна." Като си тръгвала, докторът й казал: "То е ясно, че няма да идваш вече на прегледи за кръвното, ами идвай от време на време да се виждаме." През 2004 г. се срещнахме с един възрастен човек - бай Митьо. На осемдесет и четири години беше тогава. И двамата имаме кози и се заприказвахме на тази тема. Той ми каза: "Слушай сега да ти разкажа за ползата от козето мляко."
към текста >>

57. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

Лекарства тя не взе, облъчвания не прави, лекар не я лекува.
Мина край нас, проговори ни нещо и пак бих употребила същата дума, която при необикновени случаи се изтръгва от устата: "Чудо! Наистина чудо". Сестрата, болната, беше съвсем добре - очите оправени, погледът спокоен, равен; устата изправена, кракът и ръката й се движат леко, свободно, както по-рано, когато беше здрава. Погледахме и въздъхнахме спокойни, но нищо не й казахме. Как се излекува сестрата? Лекарства тя не взе, облъчвания не прави, лекар не я лекува. Лекарят беше Учителят. Често Той прилагаше прости и понякога дори невидими и чудновати начини. Паша Теодорова Брат ми имаше дъщеря на 6 години. Разболя се, вдигна висока температура, изпадна в безсъзнание.
към текста >>

Лекарят беше Учителят.
Наистина чудо". Сестрата, болната, беше съвсем добре - очите оправени, погледът спокоен, равен; устата изправена, кракът и ръката й се движат леко, свободно, както по-рано, когато беше здрава. Погледахме и въздъхнахме спокойни, но нищо не й казахме. Как се излекува сестрата? Лекарства тя не взе, облъчвания не прави, лекар не я лекува. Лекарят беше Учителят. Често Той прилагаше прости и понякога дори невидими и чудновати начини. Паша Теодорова Брат ми имаше дъщеря на 6 години. Разболя се, вдигна висока температура, изпадна в безсъзнание. Занесоха я в Александровската болница, но и там положението не се подобрява.
към текста >>

- С вряла вода и ряпа ще ме лекува... Не вярвам на такова лекарство.
" Учителят ме погледна и каза: - Разговорът е свършен, имам много работа, свободни сте. На другите изобщо не проговори и Си влезе в стаята. Ние със старата сестра слязохме при белите, дълги маси под лещаците и аз казах на Невяна: - С вряла вода и ряпа ще ме лекува... Не вярвам на такова лекарство. В това време горе вратата се отвори и Учителят слезе, мина край нас, без да ни каже нищо. Отиде на поляната, гдето беше дървената, малка барака, в която живееше Веса Козарева, и започна да гледа на изток. Така стоя няколко минути, същото направи към север и запад. След това тръгна да се връща. Аз през всичкото време Го наблюдавах.
към текста >>

Обърнал се към лекарите за помощ, но безуспешно.
После възви към салона. Когато стигна до първото стъпало на стълбището, Той стъпи и се качи, както обикновено се качваше горе. Тогава аз повярвах, направих това, което ми беше казал относно лекуването и за три дни оздравях. Донка Станкова Един адвокат от Търново заболял от лека болест - хълцавица, която му пречела да работи. Обърнал се към лекарите за помощ, но безуспешно. Тогава се сетил за Учителя, че бил помагал на много хора и Му писал писмо с молба да му помогне, на което Учителят отговорил: "В горния етаж на къщата ви, в една от стаите има едно долапче. В това долапче има една чаша с две отделения. В едното поставете сода за пиене, а в другото лимонов сок и ги изпийте". Адвокатът получил писмото, намерил долапчето и чашата с две отделения и постъпил, съобразно даденото упътване и веднага оздравял. Тогава адвокатът отива да съобщи на лекарите как г-н Дънов го излекувал, а те като нямало какво да кажат, отговорили: "Да, и така може".
към текста >>

Тогава адвокатът отива да съобщи на лекарите как г-н Дънов го излекувал, а те като нямало какво да кажат, отговорили: "Да, и така може".
Обърнал се към лекарите за помощ, но безуспешно. Тогава се сетил за Учителя, че бил помагал на много хора и Му писал писмо с молба да му помогне, на което Учителят отговорил: "В горния етаж на къщата ви, в една от стаите има едно долапче. В това долапче има една чаша с две отделения. В едното поставете сода за пиене, а в другото лимонов сок и ги изпийте". Адвокатът получил писмото, намерил долапчето и чашата с две отделения и постъпил, съобразно даденото упътване и веднага оздравял. Тогава адвокатът отива да съобщи на лекарите как г-н Дънов го излекувал, а те като нямало какво да кажат, отговорили: "Да, и така може". "Аз живея от тридесет години в тая къща и не знаех, че сме имали такава чаша, а Учителят чак от София знае какво има в нашата къща" - думал адвокатът и се чудел на Учителя и на Учението Му. Георги Събев Дълбока зима е. Не се вижда от прозореца нищо, освен безкрайна белина. Ни път, ни пътечка.
към текста >>

Лекар наблизо няма.
Дълбока зима е. Не се вижда от прозореца нищо, освен безкрайна белина. Ни път, ни пътечка. Всичко е заличил дълбокият сняг. Болна съм от няколко дни, но ходя все пак на училище. Лекар наблизо няма. Каруца не може да изгази до гарата. Всичко, което знаех, опитах, за да си помогна, но не можах. И седнах да пиша писмо на Учителя. Описвам болестта си, описвам мъката си, че пътят е дълбоко заснежен и не може да се пътува, да отида при Него; пиша, че не искам да оставя децата си без учител, а не мога да ги уча добре в това болезнено състояние... Пиша и си мисля: Той ще ме разбере и ще ми помогне, ще ми даде някакъв съвет да си помогна. Докато писах, почувствах, че малко ми поолекна и не преписах писмото на чисто, защото беше вече време за училище.
към текста >>

Майката е много разтревожена, че лекарите не могли да й помогнат.
Учителят казал само: "Значи законът е верен". Влад Пашов Една майка в провинцията имала дъщеря с психическо разстройство, ненормално говори. Майката се поболяла от мъка. Дъщерята става на 16-18 години. Майката е много разтревожена, че лекарите не могли да й помогнат. Тогава някой я посъветвал: "Върви в София, там има Учител, г-н Петър Дънов. Той на доста хора е помогнал от всякакви заболявания, било физически или духовни". Майката пристига на Изгрева, почуква на вратата, Учителят отваря. Без да казва тя нищо, стои с дъщеря си, а Учителят произнася следните думи мощно и категорично: "Марш, марш, марш, марш, марш! " Майката се изненадва, кръгом слизат по стълбите и като се отдалечават на 50 м, вече момичето говори нормално, обръща се към майка си любезно и мило.
към текста >>

Моят баща, полковник д-р Стефан Щерев беше ветеринарен лекар.
Тогава се връщат двете, благодарят Му. Така оздравява момичето, болестта бива изгонена от Учителя. Със силата на духа Божий бе изгонен онзи, който бе обсебил момичето отвътре. "Царството Божие не е в Слово, а в Сила." Нестор Илиев Моят баща, полковник д-р Стефан Щерев беше ветеринарен лекар. През 1939 г. по време на учения простива, заболява от грип с усложнение миокардит, а впоследствие развива тиреотоксикоза. Пенсиониран е по болест на 53-годишна възраст. Заболяването му протича тежко. Лекуваха го много лекари, като най-известният тогава беше д-р Пончев.
към текста >>

Лекуваха го много лекари, като най-известният тогава беше д-р Пончев.
Моят баща, полковник д-р Стефан Щерев беше ветеринарен лекар. През 1939 г. по време на учения простива, заболява от грип с усложнение миокардит, а впоследствие развива тиреотоксикоза. Пенсиониран е по болест на 53-годишна възраст. Заболяването му протича тежко. Лекуваха го много лекари, като най-известният тогава беше д-р Пончев. Резултат от лечението нямаше. Баща ми бешe много отслабнал, не можеше да се храни и престана да спи.[/left] Една вечер предупредиха майка ми, че тази вечер "Докторът ще свър- ши". Всички вкъщи много се уплашихме. Майка ми тръгна при господин Дънов.
към текста >>

Майка отива на Изгрева, намира Учителя и Му разказва за болестта и прогнозата на лекуващите лекари на баща ми.
Всички вкъщи много се уплашихме. Майка ми тръгна при господин Дънов. Така го наричахме тогава. Познавахме Бялото братство, благодарение чичовците на майка ми - братята Георги и Васил Константинови от Русе, които живееха на Изгрева. Те бяха братя на моя дядо - баща на майка ми - Златка Стефанова Щерева - Стефан Константинов. Майка отива на Изгрева, намира Учителя и Му разказва за болестта и прогнозата на лекуващите лекари на баща ми. Учителят се усмихнал и казал: "Той няма да умре. Ще умре злото му. А като си отидете, той ще спи." Майка ми много се учудила, но Учителят продължил: "Ще започне да ходи, но да го заведете някъде, където да смени климата - нависоко и да язди червен кон." Майка ми Му целунала ръка и се върна у дома с въпроса: "Какво прави татко ви? " На което отговорихме: "Спи." Така баща ни започна да спи, постепенно започна да става от леглото и да ходи. Заведоха го в Банкя, където обаче не мy понесе.
към текста >>

Лекарите казали, че има остър апандисит и трябва да го оперират, защото е гноен и щял да се пукне и да почине.
Една от сестрите с доста убедителен тон каза: "Учителят е казал, че апандиситът се лекува със сладко от рози". Стана ми неприятно, но нямах време да й обяснявам случая с брат Велко. Те бяха приели случката с розовото сладко по буква. Люба Стайкова Един от учениците от Школата беше заболял. Лекарите казали, че има остър апандисит и трябва да го оперират, защото е гноен и щял да се пукне и да почине. Това означава, че трябва да го подложат на операция, а тогава тези коремни операции не бяха безобидни. Тогава нямаше лекарства срещу инфекцията, както сега са антибиотиците. Накрая болният приятел казал: "Не, няма да се оперирам, Учителят ще ме излекува". Ето, ние сме в клас, в петък, и точно по това време братът в бараката от силните болки припаднал и целият посинял. Това е между 5 и 6 часа сутринта, когато всички сме в клас.
към текста >>

Тогава нямаше лекарства срещу инфекцията, както сега са антибиотиците.
Те бяха приели случката с розовото сладко по буква. Люба Стайкова Един от учениците от Школата беше заболял. Лекарите казали, че има остър апандисит и трябва да го оперират, защото е гноен и щял да се пукне и да почине. Това означава, че трябва да го подложат на операция, а тогава тези коремни операции не бяха безобидни. Тогава нямаше лекарства срещу инфекцията, както сега са антибиотиците. Накрая болният приятел казал: "Не, няма да се оперирам, Учителят ще ме излекува". Ето, ние сме в клас, в петък, и точно по това време братът в бараката от силните болки припаднал и целият посинял. Това е между 5 и 6 часа сутринта, когато всички сме в клас. Точно по това време Учителят изведнъж спря да говори, загледа се в една точка високо над аудиторията, даде знак, че трябва да излезе и бързо напусна салона. Някой веднага тръгнаха след Него, а Той по стъпалата се качи в Горницата, взе една чаша и почти тичешком се отправи към бараката на болния.
към текста >>

Ходила при лекари, лекувала се, но кръвотечението не спирало.
След заминаването на Учителя ние с Тодора обработвахме градината и се грижехме за гроба на Учителя. Разсаждахме цветя, а в самата елипса Тодора насаждаше босилек и после от него раздаваше на братя и сестри за здраве и възпоменание. Започнаха да идват много хора на поклонение от София и провинцията. Веднъж бе дошла една сестра на поклонение от провинцията и започнала да разправя на Тодора своя опитност с Учителя. Тогава тя била млада жена и й се явило маточно кръвотечение с големи болки. Ходила при лекари, лекувала се, но кръвотечението не спирало. Обезкръвила се, едва се движела и била принудена да дойде при Учителя за съвет. Когато пристигнала на Изгрева, Учителят бил заобиколен от много хора и тя не могла да се приближи по никой начин до Него. Едно, че болките отново се явили, от друга страна маточното кръвотечение продължавало и трето, едва се държала на краката си, че онзи, който я придружавал й донесъл стол да седне. Непрекъснато отправяла молитва към Бог и към Учителя. Както седяла на стола, изведнъж почувствала, че трябва да стане.
към текста >>

Лекарите го отписали и чакали да умре.
Тогава разбрала какво значи, че човек трябва да се възроди чрез Духа. Ангел Вълков Един наш приятел от Търново, адвокат, пътувал някъде зиме със свой другар, но бил премръзнал. Като се върнал, някой го посъветвал да се намаже с бензин, за да си сгрее тялото. Намазал се и стоял край печката да се грее, но бензинът се възпламенил и тялото обгоряло. Лекарите го отписали и чакали да умре. Един брат писал на Учителя. Той изпратил мехлем и само след две намазвания кожата заздравяла. И така, обреченият от лекарите на смърт, бил спасен от Учителя. Боян Боев Тук ще разкажа един случай на моментално излекуване и то през разстояние.
към текста >>

И така, обреченият от лекарите на смърт, бил спасен от Учителя.
Като се върнал, някой го посъветвал да се намаже с бензин, за да си сгрее тялото. Намазал се и стоял край печката да се грее, но бензинът се възпламенил и тялото обгоряло. Лекарите го отписали и чакали да умре. Един брат писал на Учителя. Той изпратил мехлем и само след две намазвания кожата заздравяла. И така, обреченият от лекарите на смърт, бил спасен от Учителя. Боян Боев Тук ще разкажа един случай на моментално излекуване и то през разстояние. Беше през ранните години на моя живот в Братството. Учителят живееше още на ул. "Опълченска" 66.
към текста >>

До този момент лекарите не могли да й помогнат и не давали никакви надежди.
Попита за Учителя, може ли веднага да влезе и говори с Него. Казахме Му, че не е хубаво да прекъсва разговора Му с лицето, което е при Него, но че след като излезе то, ние му отстъпваме реда си, щом като работата му е много спешна. Но този, който беше при Учителя се забави доста и човекът ни разказа защо е разтревожен и бърза. Имали единствена любима дъщеря, която преди една седмица се омъжила за пълномощен министър в Румъния и заминала с него там. С жена си били много привързани към нея и майката от мъка се парализирала и била много зле. До този момент лекарите не могли да й помогнат и не давали никакви надежди. Наши сестри познавали жена му, посетили ги и го насърчили да помоли Учителя да й помогне. Но човекът при Учителя се бави и той е много неспокоен. По едно време Учителят изпрати посетителя и влезе при нас. Човекът Му разказа всичко и Го помоли да помогне на жена му. "Файтон ли да взема, Учителю, или такси?
към текста >>

Лекарите не могат да ме излекуват.
Болестта му беше задръстване от чуждо богатство. Братът, ако не беше пожертвал такава сума за бедните, и на него ряпата нямаше да подейства." По този случай Учителят коментирал: "Ще знаете, че всяко благо на Земята, което искате да придобиете, трябва скъпо да заплатите за него." Борис Николов Като ученик в отделенията, заболявам от малария. Но не е обикновена, а комбинация между терциана и тропика. Лекарите не могат да ме излекуват. Само хинин предписват и аз си боледувам, карам по две-три седмици на гладно, ставам кожа и кости и така карам ред години. Вече бях в прогимназията и то след толкова години такива премеждия. Бях много закъсал. Нямам сили. Организмът няма сили да се бори и майка ми не може вече да търпи, почна да реве и баща ми замина за София.
към текста >>

Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застава Апостолидис и жена му, облени в сълзи.
Масата е сложена, а какво няма на тази маса, изобилие голямо: бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото. Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата, вечерята ще почва. В това време в къщата се разнася отчаян плач. Всички гледат с недоумение. Брат Стоименов пояснява: "Детето на хазяина е тежко болно. Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застава Апостолидис и жена му, облени в сълзи. "Учителю, помогни на детенцето ни, загива. Едничка рожба ни е. Лекарите не могат да му помогнат." Учителят им казва: "Идете при детето! " След това изпраща пет сестри в съседната стая да се молят. Изважда от джоба си една чиста, бяла кърпичка, дава я на брат Пеню и му казва: "Иди, покрий лицето на детето!
към текста >>

Лекарите не могат да му помогнат." Учителят им казва: "Идете при детето!
Всички гледат с недоумение. Брат Стоименов пояснява: "Детето на хазяина е тежко болно. Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застава Апостолидис и жена му, облени в сълзи. "Учителю, помогни на детенцето ни, загива. Едничка рожба ни е. Лекарите не могат да му помогнат." Учителят им казва: "Идете при детето! " След това изпраща пет сестри в съседната стая да се молят. Изважда от джоба си една чиста, бяла кърпичка, дава я на брат Пеню и му казва: "Иди, покрий лицето на детето! " Брат Пеню отива. Вечерята почва. След малко Учителят взема от масата един хубав портокал, дава го на брат Пеню и му казва: "Иди, та го дай на детето!
към текста >>

Лекарите казали, че не могат да му помогнат и ще си замине.
Синът порасна здрав, хубав, помагаше на баща си в работата. Народи се и потомство. Колко е важно да познаеш Денят, в който си посетен от Господа. Георги Събев Някаква позната на Елена Цочева имала тежко болно дете, което било вече на смъртно легло. Лекарите казали, че не могат да му помогнат и ще си замине. Бащата бил слушал от сестра Цочева за Учителя и я помолил да поиска помощ от Него. Той вярвал, че Учителят може да помогне. Сестрата предала на Учителя и Той определил ден и час, в който ще отиде при детето. По уговорката пристигнал със сестрата при болното дете и бащата разкрил вярата си: "Аз зная, че вие сте Учител и светия и можете да му помогнете! " Детето било изгубило съзнание и лежало полумъртво.
към текста >>

Бил в болница, но лекарите го изписали като неизлечим - да се прибере вкъщи и там да си замине.
После казал на Елена Цочева да излезе и останал сам с детето. То постепенно дошло на себе си и в течение на два-три дни се подобрило. Учителят дал наставления как да се храни и в скоро време детето окончателно оздравяло. Елена Цочева не изпълнила обещанието си да мълчи за този случай и споделила с майка си. След известно време нейният рожден брат се разболял от туберкулоза и бил вече на умиране. Бил в болница, но лекарите го изписали като неизлечим - да се прибере вкъщи и там да си замине. Майката на Елена Цочева се сетила: "Ти нали ми разправи, че вашият Учител е излекувал полумъртво дете. Помоли го да излекува и твоя брат." Цочева отишла при Учителя и му признала, че не могла да удържи обещанието и разказала на майка си за случая с детето. Сега тя го молила да помогне и на тежко болния й брат. Учителят й обещал, че на другия ден ще отиде у тях. Там Той накарал болния да стане и да започне да се движи.
към текста >>

После Учителят им дал един адрес, откъдето да изпишат лекарство.
Майката на Елена Цочева се сетила: "Ти нали ми разправи, че вашият Учител е излекувал полумъртво дете. Помоли го да излекува и твоя брат." Цочева отишла при Учителя и му признала, че не могла да удържи обещанието и разказала на майка си за случая с детето. Сега тя го молила да помогне и на тежко болния й брат. Учителят й обещал, че на другия ден ще отиде у тях. Там Той накарал болния да стане и да започне да се движи. После Учителят им дал един адрес, откъдето да изпишат лекарство. Изпратили им го и братът на Елена Цочева окончателно се оправил. Влад Пашов Пътувахме с влака за София. По това време като студенти, ние, хората от Братството, носехме дълги подрязани коси, което издаваше убежденията ни. В купето имаше и други студенти, които взеха да ни се подиграват, като намесваха и името на Учителя.
към текста >>

След като тукашните лекари не можаха да ни помогнат, бяхме принудени да търсим помощ при най-големите професори - специалисти в Швейцария, Германия и Австрия, но отникъде помощ, отникъде надежда.
" Но ние пак не се обадихме. След като мина малко време и подполковникът се поуспокои, една студентка го запита: "Защо вие така упорито защитавате Дънов? " - "Знаете ли кой е г-н Дънов? Сега ще ви разкажа, за да разберете това, което не знаете. Ние сме трима души в нашето семейство и много се обичаме, но дъщеря ни заболя от туберкулоза. След като тукашните лекари не можаха да ни помогнат, бяхме принудени да търсим помощ при най-големите професори - специалисти в Швейцария, Германия и Австрия, но отникъде помощ, отникъде надежда. Върнахме я, за да си умре при нас, тъй като положението й все повече и повече се влошаваше. Най-после дойде дотам, че взе да не яде и да я унася на сън, а това значеше, че дните й са преброени. Отникъде надежда. Отникъде помощ. Настъпи пълно отчаяние.
към текста >>

Лекарите й казали - операция.
Студентите, като чуха разказа на подполковника, наведоха глави и повече никой не заговори по този въпрос. /Името на подполковника е Тодор Божков./ Петър Камбуров Моята приятелка от младини Олга Блажева заболя от тумор. Беше учителка някъде из Хасковско. Лекарите й казали - операция. Тя идва при Учителя да се съветва с Него. Той й казва: "Ако имаш вяра, може и без операция". Обаче изглежда, че е била страхлива и с по-слаба вяра, както повечето хора. И туморът расте, положението й се влошава. Беше Великденската ваканция.
към текста >>

Росица се нуждаеше от лекуване и трябваше да се търсят лекари - специалисти.
Георги сипеше ураганен огън срещу противника, докато брат Тахчиев си пестеше патроните за по-късно, когато противникът вече си е хвърлил гранатите. Той оставяше противника да се наприказва. "Колега Тахчиев - казваше веднъж Георги - чудно ми е как вие, интелигентни хора, вярвате в някакъв Бог и душа, които не могат да се докажат. Това са попски работи" - заключваше Георги. Но болестта на племенницата му промени обичайния ход на нещата. Росица се нуждаеше от лекуване и трябваше да се търсят лекари - специалисти. Росица се нуждаеше от лекуване, а не от умуване. Много лекари и много болници вече бяха посетени за 10-15 дни, но никакъв резултат или надежда. Всеки лекар, при който отиваха, преглеждаше болното дете, предписваше лекарства и ги изпращаше, но полза никаква. Георги не бе човек, който лесно се отчайва, но след като бе ходил при толкова много лекари и специалисти, без да могат да помогнат, взе да губи кураж, като неговата вяра във всемогъществото на медицината взе да се разколебава. Тогава брат Тахчиев му казал: "Колега, хайде да те заведа при нашия Учител!
към текста >>

Много лекари и много болници вече бяха посетени за 10-15 дни, но никакъв резултат или надежда.
"Колега Тахчиев - казваше веднъж Георги - чудно ми е как вие, интелигентни хора, вярвате в някакъв Бог и душа, които не могат да се докажат. Това са попски работи" - заключваше Георги. Но болестта на племенницата му промени обичайния ход на нещата. Росица се нуждаеше от лекуване и трябваше да се търсят лекари - специалисти. Росица се нуждаеше от лекуване, а не от умуване. Много лекари и много болници вече бяха посетени за 10-15 дни, но никакъв резултат или надежда. Всеки лекар, при който отиваха, преглеждаше болното дете, предписваше лекарства и ги изпращаше, но полза никаква. Георги не бе човек, който лесно се отчайва, но след като бе ходил при толкова много лекари и специалисти, без да могат да помогнат, взе да губи кураж, като неговата вяра във всемогъществото на медицината взе да се разколебава. Тогава брат Тахчиев му казал: "Колега, хайде да те заведа при нашия Учител! И Той е доктор. Завършил е медицина и богословие.
към текста >>

Всеки лекар, при който отиваха, преглеждаше болното дете, предписваше лекарства и ги изпращаше, но полза никаква.
Това са попски работи" - заключваше Георги. Но болестта на племенницата му промени обичайния ход на нещата. Росица се нуждаеше от лекуване и трябваше да се търсят лекари - специалисти. Росица се нуждаеше от лекуване, а не от умуване. Много лекари и много болници вече бяха посетени за 10-15 дни, но никакъв резултат или надежда. Всеки лекар, при който отиваха, преглеждаше болното дете, предписваше лекарства и ги изпращаше, но полза никаква. Георги не бе човек, който лесно се отчайва, но след като бе ходил при толкова много лекари и специалисти, без да могат да помогнат, взе да губи кураж, като неговата вяра във всемогъществото на медицината взе да се разколебава. Тогава брат Тахчиев му казал: "Колега, хайде да те заведа при нашия Учител! И Той е доктор. Завършил е медицина и богословие. Може да ти помогне." Съгласил се Георги и отишли при Учителя, макар че не му било лесно да признае, че лекарите не са в състояние да му помогнат.
към текста >>

Георги не бе човек, който лесно се отчайва, но след като бе ходил при толкова много лекари и специалисти, без да могат да помогнат, взе да губи кураж, като неговата вяра във всемогъществото на медицината взе да се разколебава.
Но болестта на племенницата му промени обичайния ход на нещата. Росица се нуждаеше от лекуване и трябваше да се търсят лекари - специалисти. Росица се нуждаеше от лекуване, а не от умуване. Много лекари и много болници вече бяха посетени за 10-15 дни, но никакъв резултат или надежда. Всеки лекар, при който отиваха, преглеждаше болното дете, предписваше лекарства и ги изпращаше, но полза никаква. Георги не бе човек, който лесно се отчайва, но след като бе ходил при толкова много лекари и специалисти, без да могат да помогнат, взе да губи кураж, като неговата вяра във всемогъществото на медицината взе да се разколебава. Тогава брат Тахчиев му казал: "Колега, хайде да те заведа при нашия Учител! И Той е доктор. Завършил е медицина и богословие. Може да ти помогне." Съгласил се Георги и отишли при Учителя, макар че не му било лесно да признае, че лекарите не са в състояние да му помогнат. Но нали поговорката казва, че нуждата закон изменя, така и Георги се принудил, от голяма любов към племенницата си се съгласил да отиде за помощ при тоя, когото най-много бе осмивал и отричал.
към текста >>

Може да ти помогне." Съгласил се Георги и отишли при Учителя, макар че не му било лесно да признае, че лекарите не са в състояние да му помогнат.
Всеки лекар, при който отиваха, преглеждаше болното дете, предписваше лекарства и ги изпращаше, но полза никаква. Георги не бе човек, който лесно се отчайва, но след като бе ходил при толкова много лекари и специалисти, без да могат да помогнат, взе да губи кураж, като неговата вяра във всемогъществото на медицината взе да се разколебава. Тогава брат Тахчиев му казал: "Колега, хайде да те заведа при нашия Учител! И Той е доктор. Завършил е медицина и богословие. Може да ти помогне." Съгласил се Георги и отишли при Учителя, макар че не му било лесно да признае, че лекарите не са в състояние да му помогнат. Но нали поговорката казва, че нуждата закон изменя, така и Георги се принудил, от голяма любов към племенницата си се съгласил да отиде за помощ при тоя, когото най-много бе осмивал и отричал. Не малка мъка била за Георги да занесе дванадесетгодишно момиче до Изгрева. Когато пристигнали тримата, заварили Учителя на поляната да разговаря с няколко души. Когато те се приближили, преди още да му обадят за какво идват, Учителят се обърнал благо и бащински към момиченцето и го попитал: "Ти ходиш ли на училище? " - "Ходех, но вече не ходя, защото съм болна." - "Да, ти пак ще ходиш" - казал Учителят, като я помилвал по главата.
към текста >>

Сън не го хващало, защото умът му не можал да побере това: Щом г-н Дънов е лекар, защо не го покани в кабинета си да прегледа детето и да му предпише лекарства, както правеха всички лекари и специалисти.
" - "С шесторка." След това Учителят се обърнал към вуйчото с думите: "Утре елате на екскурзия на Витоша." От тези думи Георги напълно се слисал. Нито знаел какво да мисли, нито какво да прави. Тогава брат Тахчиев го поканил в квартирата си за вечеря и нощуване. Вечеряли тримата, поразговорили се и си легнали да спят. Росица скоро заспала, но вуйчо й будувал дълго. Сън не го хващало, защото умът му не можал да побере това: Щом г-н Дънов е лекар, защо не го покани в кабинета си да прегледа детето и да му предпише лекарства, както правеха всички лекари и специалисти. Но тъй като не станало така, както той очаквал, в него настъпило пълно разочарование. А пък това, да се ходи на Витоша, то е съвършено невъзможно. Той до Изгрева едва бе донесъл детето, а да го носи до Витоша, това е невъзможна работа. Тези и подобни мисли изпълвали ума му. Цялото му същество се бунтувало и сънят бягал от очите му като подплашена птица.
към текста >>

Сега вече Георги не се чудел защо г-н Дънов не я прегледал и не е предписал лекарства, а се чудел как е оздравяла Росица, след като при толкова лекари я бяха водили, без да й помогнат.
Той до Изгрева едва бе донесъл детето, а да го носи до Витоша, това е невъзможна работа. Тези и подобни мисли изпълвали ума му. Цялото му същество се бунтувало и сънят бягал от очите му като подплашена птица. Минавало полунощ, когато най-после умората надвила и той задрямал. В този момент Росица се събужда, почувствала се добре и почнала да вика от радост: "Вуйчо, вуйчо, утре и аз ще дойда на Витоша." Виковете на Росица събудили току-що заспалия вуйчо. Сега вече Георги не се чудел защо г-н Дънов не я прегледал и не е предписал лекарства, а се чудел как е оздравяла Росица, след като при толкова лекари я бяха водили, без да й помогнат. А ето тук, на Изгрева, г-н Дънов само бе я помилвал, тя бе заспала лесно и се събудила здрава. За чудене работа - си думал гласно той. А милият ни брат Тахчиев само се усмихвал и мълчал, като оставял Георги сам да дойде до известни изводи пред настъпилата промяна в здравословното състояние на момичето. Когато се развиделявало, всички вече били стегнати и готови за път. Учителят тръгнал пръв и след него цялата група.
към текста >>

Военният лекар Таджер полагаше големи грижи.
Колю Николов - Русе Преместиха мъжа ми Костадин на служба в Цариброд. При пристигането ни той заболя доста сериозно. Обстановката беше мизерна, а зимата студена. При това, положението на болния ми мъж се влошаваше. Военният лекар Таджер полагаше големи грижи. Бяха се ангажирали и другарите му офицери, но нищо не помагаше. Успокояваха ме, че поръчали за някакви специалисти, които ще му помогнат, а всъщност бяха решили, че ще мре. При това положение аз не знаех към кого да се обърна, от кого да искам помощ. Пристигна ни багажът, нагласих на болния леглото, с войника го преместихме и му заговорих: "Направи усилие, Костадине, да станеш. Сега никой не може да ни помогне, освен Бог!
към текста >>

В това време пристигна лекарят да провери състоянието на болния и като не го намери на леглото, възкликна: "Тук е станало някакво чудо!
Налях от нея една чаша и Той с малка лъжичка подаде на Костадин да пие. След половин час му помогна да стане от леглото, а малко по-късно болният се поразходи из стаята. Костадин се почувства здрав, но беше още много слаб. Учителят го насърчи, че вече може да отиде в казармата, но Костадин не се решаваше. На другия ден Той го изведе на разходка до един много висок връх. В това време пристигна лекарят да провери състоянието на болния и като не го намери на леглото, възкликна: "Тук е станало някакво чудо! " Остана, за да разбере какво се е случило и кой е гостенинът ни. Като се запозна с Учителя, разговоряха дълго и лекарят се убеди, че има и други сили, извън земните, които помагат. Тогава офицерите поканиха Учителя да им говори. Той държа няколко беседи, от които всички останаха доволни. На една от тях Учителят посочи един офицер: "Например, госпожата на този офицер да не му се сърди и да не се заема да го изправя да бъде редовен домакин, защото неговите домашни чувства не са развити." Като се върнахме вкъщи, добави: "Това семейство имат едно дете, живо погребано.
към текста >>

Като се запозна с Учителя, разговоряха дълго и лекарят се убеди, че има и други сили, извън земните, които помагат.
Костадин се почувства здрав, но беше още много слаб. Учителят го насърчи, че вече може да отиде в казармата, но Костадин не се решаваше. На другия ден Той го изведе на разходка до един много висок връх. В това време пристигна лекарят да провери състоянието на болния и като не го намери на леглото, възкликна: "Тук е станало някакво чудо! " Остана, за да разбере какво се е случило и кой е гостенинът ни. Като се запозна с Учителя, разговоряха дълго и лекарят се убеди, че има и други сили, извън земните, които помагат. Тогава офицерите поканиха Учителя да им говори. Той държа няколко беседи, от които всички останаха доволни. На една от тях Учителят посочи един офицер: "Например, госпожата на този офицер да не му се сърди и да не се заема да го изправя да бъде редовен домакин, защото неговите домашни чувства не са развити." Като се върнахме вкъщи, добави: "Това семейство имат едно дете, живо погребано. Човек може да е умрял повидимому, но на задния мозък има един център, където е скрит животът. Там като се пипне, познава се дали човек действително е заминал или още е жив."
към текста >>

Лекарите го оставили за оня свят.
" Казвам: "Стани! " Аз само веднъж казах на едного да стане. Много пъти не съм казвал. Само един път. Пишат ми от Търново, че един брат се вцепенил. Лекарите го оставили за оня свят. Не може да стане, краката му се вцепенили и лежи на леглото. Пращам двама братя и казвам да го излекуват. И двамата много вярващи, обаче, като отиват, и двамата заболяват: единият го заболява кръста, другият - корема. Пишат ми: тази работа не е за нас, ела да си гледаш работата. Ставам, отивам.
към текста >>

След това лекарят го пита: "Какъв цяр ти даде?
" Стана от леглото. Пак му говорих и му казвам: "Я се поразходи в стаята! " И той се поразходи в стаята. След два-три дни човекът оздравя. Той беше адвокат и отиде да си гледа работата. След това лекарят го пита: "Какъв цяр ти даде? " - "Каза ми да стана на леглото." - "После? " - "Пак ми каза да стана от леглото. После ми каза да ходя из стаята." Лекарят казва: "Не може така, има нещо друго, ти го криеш! " - "Не го зная скритото, каквото има!
към текста >>

После ми каза да ходя из стаята." Лекарят казва: "Не може така, има нещо друго, ти го криеш!
Той беше адвокат и отиде да си гледа работата. След това лекарят го пита: "Какъв цяр ти даде? " - "Каза ми да стана на леглото." - "После? " - "Пак ми каза да стана от леглото. После ми каза да ходя из стаята." Лекарят казва: "Не може така, има нещо друго, ти го криеш! " - "Не го зная скритото, каквото има! " За мен това е детинска работа. Влизам и виждам, че дяволът го е вързал. Вързал краката с конци, вързал ръцете, вързал гръбнака му.
към текста >>

58. БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА

Но всички санитари и лекари не искат да влизат в болницата.
Брат Георги като фелдшер, а брат Боян като аптекар, понеже е завършил естествени науки. Това е етапна военна болница и се движи с войските. Обаче на южния фронт на Чаталджа възниква холерата. Всички изпадат в ужас. След като избухна холерата, болницата, в която са брат Георги и Боян, е обявена за холерна болница. Но всички санитари и лекари не искат да влизат в болницата. С биволски коли започват да карат болни. За болницата правят бараки вън от селото на един баир. От фронта, от Чаталджа пристигат с биволски коли ранени войници и холерно болни и всички стоварват на баира. А болните викат и вият от нетърпими болки. Главният лекар заявява: "Който отиде горе при болните, няма да види семейството си вече".
към текста >>

Главният лекар заявява: "Който отиде горе при болните, няма да види семейството си вече".
Но всички санитари и лекари не искат да влизат в болницата. С биволски коли започват да карат болни. За болницата правят бараки вън от селото на един баир. От фронта, от Чаталджа пристигат с биволски коли ранени войници и холерно болни и всички стоварват на баира. А болните викат и вият от нетърпими болки. Главният лекар заявява: "Който отиде горе при болните, няма да види семейството си вече". Никой от санитарите не смее да отиде при болните. Тогава излиза Георги Куртев и казва: "Онези, които викат и вият горе и те имат семейства. Който иска да дойде с мен. Аз отивам горе". С него отиват трима наши приятели.
към текста >>

Лекарите не смеят да влязат в болницата.
Брат Георги ни е разказвал потресающи ужасии. Болницата започва да се пълни. Биволските коли стоварват болните и се връщат за нови. Напълват бараките и коридорите. Четиримата мият болните, преобличат ги. Лекарите не смеят да влязат в болницата. Казали са им да им дават по пет капки три пъти на ден йодова тинктура. А брат Георги нарежда да се увеличи три пъти дозировката. След време, когато лекарите разбират, че на болните дават три пъти по-голяма доза, искат да съдят брат Георги Куртев, че не е изпълнил заповедта им. Той отговаря: "С тази трикратна доза по-голяма от вашата, аз лекувах 800 войника. Те оживяха.
към текста >>

След време, когато лекарите разбират, че на болните дават три пъти по-голяма доза, искат да съдят брат Георги Куртев, че не е изпълнил заповедта им.
Напълват бараките и коридорите. Четиримата мият болните, преобличат ги. Лекарите не смеят да влязат в болницата. Казали са им да им дават по пет капки три пъти на ден йодова тинктура. А брат Георги нарежда да се увеличи три пъти дозировката. След време, когато лекарите разбират, че на болните дават три пъти по-голяма доза, искат да съдят брат Георги Куртев, че не е изпълнил заповедта им. Той отговаря: "С тази трикратна доза по-голяма от вашата, аз лекувах 800 войника. Те оживяха. И ако ме съдите, съдете ме за това, че те са живи, а не умрели. Съдете ме и за това, че никой от вас не посмя да дойде горе в болницата". Като чуват това, спират обвинението срещу брат Георги и не го осъждат.
към текста >>

А от лекарите, които не смееха да влязат в болницата умряха трима души от холера."
Дерзайте, още малко! " Като получихме писмото, сила добихме чрез него и можахме да издържим до края. Холерата спря, болницата се разформирова и нас ни освободиха. Ние видяхме семействата си. Ни един от четиримата не пострада, а тук имаше 800 болни. А от лекарите, които не смееха да влязат в болницата умряха трима души от холера." Борис Николов Брат Димитър Звездински беше доста своеобразен, много прям, открит, говореше гръмогласно и направо. Не се съобразяваше с този или онзи, когато трябваше да проповядва Словото на Учителя навън. Беше пробивен. Чиста проба проповедник.
към текста >>

Това му беше лекарството.
По едно време му дават работа в работническата болница. Трябва да седи в една будка по цял ден на един стол и да приема здравните книжки на болните работници от туберкулоза. Нямаше как, трябваше да се работи. Но се уплаши, че може да се зарази от тези книжки и от въздуха там. Отива при Учителя: "Учителю, работя в болницата, страх ме е да не се разболея от охтика." Учителят му казва: "Когато те стегне нещо по гърдите, излез навън и гледай пет минути небето." Така и направи. Това му беше лекарството. Той работи дълго време там, но не се разболя. Спазваше стриктно съветите на Учителя. Лекарство безплатно от чист въздух и чист поглед към небето. А като отправя поглед към разумното небе е трябвало да казва: "Господи, колко си велик в Твоите милости! " И така успя да премине през този ад, гдето вилнееше туберкулозата и покосяваше много хора.
към текста >>

Лекарство безплатно от чист въздух и чист поглед към небето.
Но се уплаши, че може да се зарази от тези книжки и от въздуха там. Отива при Учителя: "Учителю, работя в болницата, страх ме е да не се разболея от охтика." Учителят му казва: "Когато те стегне нещо по гърдите, излез навън и гледай пет минути небето." Така и направи. Това му беше лекарството. Той работи дълго време там, но не се разболя. Спазваше стриктно съветите на Учителя. Лекарство безплатно от чист въздух и чист поглед към небето. А като отправя поглед към разумното небе е трябвало да казва: "Господи, колко си велик в Твоите милости! " И така успя да премине през този ад, гдето вилнееше туберкулозата и покосяваше много хора. Борис Николов Аз заемах известни постове, които после различно се тълкуваха от братята. Те не можеха да разберат, че тези държавни служби помагаха Учението на Учителя безпрепятствено да върви в своя ход, както беседите да се издават без всякаква цензура.
към текста >>

59. БОЖИЯТ ПРОМИСЪЛ

Бог им предписва лекарства и казва: По толкова и толкова капки ще взимате на ден.
Следователно, уповава ли на Божия Промисъл, човек всякога може да се освободи от мъчнотиите в живота. Загази ли някъде, обърка ли работите си, достатъчно е да призове на помощ този Промисъл, за да излезе от трудностите, в които е попаднал. Никаква друга сила не е в състояние да оправи обърканите пътища на човека, да отвори пътя му към светлата Божествена мисъл. Съвременните хора се намират натясно. Признават Божия Промисъл или не, те Го опитват на гърба си. Бог им предписва лекарства и казва: По толкова и толкова капки ще взимате на ден. Ако постъпвате според наставленията на Великия Лекар, ще имате резултат. Не постъпвате ли по Неговите наставления, ще носите болестта си. Разумност се изисква от всички. Истинската мисъл внася успокояване на ума; истинското чувство успокояване на сърцето, а истинските дела - успокояване на целия организъм. Едно трябва да знаят всички хора: Бог определя съдбата на хората никой друг.
към текста >>

Ако постъпвате според наставленията на Великия Лекар, ще имате резултат.
Загази ли някъде, обърка ли работите си, достатъчно е да призове на помощ този Промисъл, за да излезе от трудностите, в които е попаднал. Никаква друга сила не е в състояние да оправи обърканите пътища на човека, да отвори пътя му към светлата Божествена мисъл. Съвременните хора се намират натясно. Признават Божия Промисъл или не, те Го опитват на гърба си. Бог им предписва лекарства и казва: По толкова и толкова капки ще взимате на ден. Ако постъпвате според наставленията на Великия Лекар, ще имате резултат. Не постъпвате ли по Неговите наставления, ще носите болестта си. Разумност се изисква от всички. Истинската мисъл внася успокояване на ума; истинското чувство успокояване на сърцето, а истинските дела - успокояване на целия организъм. Едно трябва да знаят всички хора: Бог определя съдбата на хората никой друг. При това, съдбата на хората не е нещо фатално.
към текста >>

60. РАБОТА ЗА БОГА И ОТНОШЕНИЕ КЪМ НЕГО

Болен си, лекарите намират, че болестта ти е неизлечима.
Къде е Бог? - Той е извън времето и пространството. Следователно, искате ли да знаете какво представя Бог във време и пространство, изучавайте себе си. Всеки може да познае Бога дотолкова, доколкото Му е дал достъп в съзнанието си. Ако искаш да познаеш Бога, ще Го познаеш в малкото, в страданията и мъчнотиите. Болен си, лекарите намират, че болестта ти е неизлечима. Обърнеш ли се към Бога с молба да ти помогне, след 24 часа състоянието ти ще се подобри. Гони те неприятел - помоли се на Бога и Той ще те избави. Съвременните хора обръщат погледа си нагоре, защото мислят, че там живее Бог. Не, Бог живее там, където и ние живеем. Това значи - дето живее нашата душа, там и Бог живее.
към текста >>

Когато ти дойде едно противоречие, една напаст, едно нещастие и болест, моментално може да се отстрани, да се премахне, без да отиваш при лекар или при този и онзи.
Следователно, като се изправите на молитва (и гледате напред и нагоре под ъгъл 45 градуса), Бог е вече пред вас. Давид казва: "Гледах Господа пред лицето си." Къде ще намерите Бога? - В себе си. Търсите ли Го вън някъде, в този или онзи, вие ще се заблудите, ще объркате пътя си. Когато ти дойде едно противоречие, една напаст, едно нещастие и болест, моментално може да се отстрани, да се премахне, без да отиваш при лекар или при този и онзи. Ще се изправиш пред Бога, ще се върнеш назад в своето минало, откогато помниш, ще прегледаш какви грешки, къде и как си ги направил, ще се изповядаш, ще се покаеш най-първо, после ще се изповядаш пред Бога вътре в тебе и ще се помолиш, като няма вече да ги повтаряш - ако си болен, моментално ще оздравееш или нещастието ще се премахне. Всички, които се приближават към Господа, трябва да претърпят като общо основание една вътрешна промяна. Този е общ и неумолим закон на живота. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-нагоре, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Искаш ли да те чуе Господ, трябва да имаш мир, смирение в себе си.
към текста >>

61. СИЛАТА НА ВНУШЕНИЕТО

1. В човешкото тяло има специфични клетки, които изпълняват длъжността на лекари.
СИЛАТА НА ВНУШЕНИЕТО Човек може да внуши на клетките си да изхвърлят вън от тялото всички нечистотии. Формула: "В Името на Божията Любов, в Името на Божията Мъдрост - това, което мирише в мен, да изчезне! " Два метода за лекуване на всички болести, за премахване недостатъци, пороци и лоши навици и за развиване и придобиване на дарби, способности и добродетели: 1. В човешкото тяло има специфични клетки, които изпълняват длъжността на лекари. Те са по-добри лекари и от най-отличните лекари на земята. Ако ние заболеем и се оставим на тия клетки, те могат отлично да ни излекуват. После, има специфични клетки и за музиката - от двете страни на черепа има два органа, в които се крият тези клетки. После, искаш да помниш, да развиеш паметта си, остави се на клетките на паметта, те ще свършат тази работа. Помоли се и кажи: "Моля ви се, съберете всички данни за усилване на паметта ми и създайте всички условия за работа".
към текста >>

Те са по-добри лекари и от най-отличните лекари на земята.
Човек може да внуши на клетките си да изхвърлят вън от тялото всички нечистотии. Формула: "В Името на Божията Любов, в Името на Божията Мъдрост - това, което мирише в мен, да изчезне! " Два метода за лекуване на всички болести, за премахване недостатъци, пороци и лоши навици и за развиване и придобиване на дарби, способности и добродетели: 1. В човешкото тяло има специфични клетки, които изпълняват длъжността на лекари. Те са по-добри лекари и от най-отличните лекари на земята. Ако ние заболеем и се оставим на тия клетки, те могат отлично да ни излекуват. После, има специфични клетки и за музиката - от двете страни на черепа има два органа, в които се крият тези клетки. После, искаш да помниш, да развиеш паметта си, остави се на клетките на паметта, те ще свършат тази работа. Помоли се и кажи: "Моля ви се, съберете всички данни за усилване на паметта ми и създайте всички условия за работа". Почнеш ли ти да се грижиш, всичко ще стане на каша.
към текста >>

62. ЛЮБОВ

Преди да започнат бомбардировките над София, един лекар беше изпратил жена си и двете си деца извън града в едно село.
Без Любов, знанието, силата и красотата носят страдания. Любовта изключва страданието! Хората страдат, защото не живеят според законите на Любовта. Дето Любовта царува, там дяволът не идва. Липсва ли Любовта, дяволът я замества. Преди да започнат бомбардировките над София, един лекар беше изпратил жена си и двете си деца извън града в едно село. Когато пристигнали първите самолети към София, при прелитането си, пуснали над това село бомби и убили жената и двете деца на лекаря. Другите от това село останали читави. Не се укрили дори и на село. Единственото спасение на човека, не само от бомбите, но и от всякакво зло, е да изпълни душата си с любов към всички и към всичко - към хора, животни, растения, минерали, към всичко живо. Щом престанем да обичаме, ние сме в опасно положение.
към текста >>

Когато пристигнали първите самолети към София, при прелитането си, пуснали над това село бомби и убили жената и двете деца на лекаря.
Любовта изключва страданието! Хората страдат, защото не живеят според законите на Любовта. Дето Любовта царува, там дяволът не идва. Липсва ли Любовта, дяволът я замества. Преди да започнат бомбардировките над София, един лекар беше изпратил жена си и двете си деца извън града в едно село. Когато пристигнали първите самолети към София, при прелитането си, пуснали над това село бомби и убили жената и двете деца на лекаря. Другите от това село останали читави. Не се укрили дори и на село. Единственото спасение на човека, не само от бомбите, но и от всякакво зло, е да изпълни душата си с любов към всички и към всичко - към хора, животни, растения, минерали, към всичко живо. Щом престанем да обичаме, ние сме в опасно положение. Дотогава, докато обичаш, дробовете функционират правилно.
към текста >>

Няма по-добро лекарство от Любовта.
Единственото спасение на човека, не само от бомбите, но и от всякакво зло, е да изпълни душата си с любов към всички и към всичко - към хора, животни, растения, минерали, към всичко живо. Щом престанем да обичаме, ние сме в опасно положение. Дотогава, докато обичаш, дробовете функционират правилно. Щом престанеш да обичаш, вече ти покваряваш дробовете си. Аз препоръчвам на всички онези, които страдат от белодробните неприятели, да обичат. Няма по-добро лекарство от Любовта. Даже за нервните работи няма по-добро лекарство от Любовта. Даже за разстройство на стомаха няма по-добро лекарство от Любовта. Любовта е най-мощната сила, която привлича всичките необходими елементи за здравето на човека. Ако хората биха се обичали, щяха да бъдат здрави. Боли те глава - тонирай главата си с Любов към Бога.
към текста >>

Даже за нервните работи няма по-добро лекарство от Любовта.
Щом престанем да обичаме, ние сме в опасно положение. Дотогава, докато обичаш, дробовете функционират правилно. Щом престанеш да обичаш, вече ти покваряваш дробовете си. Аз препоръчвам на всички онези, които страдат от белодробните неприятели, да обичат. Няма по-добро лекарство от Любовта. Даже за нервните работи няма по-добро лекарство от Любовта. Даже за разстройство на стомаха няма по-добро лекарство от Любовта. Любовта е най-мощната сила, която привлича всичките необходими елементи за здравето на човека. Ако хората биха се обичали, щяха да бъдат здрави. Боли те глава - тонирай главата си с Любов към Бога. Болят те гърдите - тонирай гърдите си с Любов към ангелите.
към текста >>

Даже за разстройство на стомаха няма по-добро лекарство от Любовта.
Дотогава, докато обичаш, дробовете функционират правилно. Щом престанеш да обичаш, вече ти покваряваш дробовете си. Аз препоръчвам на всички онези, които страдат от белодробните неприятели, да обичат. Няма по-добро лекарство от Любовта. Даже за нервните работи няма по-добро лекарство от Любовта. Даже за разстройство на стомаха няма по-добро лекарство от Любовта. Любовта е най-мощната сила, която привлича всичките необходими елементи за здравето на човека. Ако хората биха се обичали, щяха да бъдат здрави. Боли те глава - тонирай главата си с Любов към Бога. Болят те гърдите - тонирай гърдите си с Любов към ангелите. Боли те стомах - тонирай стомаха си с Любов към хората.
към текста >>

63. ТЪРПЕНИЕ

Нямаше още лекарства за тази болест.
Имаше един брат Константин Константинов, баща му беше учител, а той се записа в университета да следва математика. Той се влюби в Дафинка. Обаче тя си имаше друг на сърцето и не му обръщаше внимание. Развихриха се чувства в него, удавиха го и след това той залиня и се разболя от туберкулоза на белите дробове. А тогава охтиката бе бич за всички млади хора. Нямаше още лекарства за тази болест. Тогава Константин отива при Учителя за помощ и съвет и Учителят му го дава: "Ще ти помогна, ако се откажеш от Дафинка! " Константин отговаря: "Ще помисля три дни". След два дни отива при Учителя и Му съобщава: "Не мога да се откажа от Дафинка! " Учителят му отвръща: "Да бъде така, както си решил." Не след дълго той си замина от този свят. Този срив на чувствата у него разруши белия му дроб.
към текста >>

64. УСПЕХ

Ако лекарят е неразположен, той не може да помогне на болния.
Като отиваш на работа, излез с лицето си навън. Обърнеш ли се с гърба си, работите ще останат назад. Започвайте работата си с разположение. Явявайте се между хората само тогава, когато сте разположени. Посещавайте болни, когато сте разположени. Ако лекарят е неразположен, той не може да помогне на болния. Който приложи този закон, ще избегне 99% от мъчнотиите и противоречията си. Като ходите, дръжте ръцете и краката си успоредно. Не спазвате ли това положение, няма да имате резултат и работите ви няма да се нареждат добре. Каквото пожелае човек, може да го постигне. Достатъчно е да се свърже с клетките на очите, ушите, носа, устата си като с разумни, интелигентни същества и им предаде желанието си.
към текста >>

65. МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ

Болният ще вика лекар и ще се моли да му помогне да оздравее.
- Как? - Бедни ще станат, болни ще бъдат, гладни ще останат, богатството си ще загубят, жената и децата ще забягнат някъде. И като останат сами и нещастни, ще започнат да се молят на този, на онзи да им помогнат. Ако човек не се моли доброволно, Провидението насила го заставя да се моли. Ще му прати някоя болест, ще го постави в лишение и тогава насила ще се моли. Болният ще вика лекар и ще се моли да му помогне да оздравее. Сиромахът, който е в лишения, ще търси банкери, да иска пари назаем, и пак ще се моли. Каже ли някой, че не иска да се моли на Господа, сам ще си избере на кого да се моли. Мнозина казват, че и без молитва може да се живее. Не, без молитва не може. Колкото е възможно без дишане, без ядене, без мисъл, без чувства, без работа, толкова е възможно и без молитва.
към текста >>

66. ОГРАЖДАНЕ И ЗАЩИТА

Когато се случи да не можете да хванете един дух, който е дошъл в стомаха, тогава той ще обхване и гръбнака ви, ще обсеби и ушите ви, което лекарите наричат шумение в ушите.
Ако сме настроени добре и дойде лукавият и задигне от нас нещо, той бяга леко, като по наклон, но духнем ли с уста, то веднага пред него се изпречва планински непроходим връх и той е неспособен да носи нещо и пропада, безсилен остава. Духовете ни завземат чрез прозявката и гнева. Първите не са толкова опасни, но все пак затуляйте си устата, когато се прозявате. При гневно състояние, когато разсъдъкът спре да действа, духът се изтласква вън, тялото остава празно и в такъв момент може друг дух да се загнезди в кръвта, който мъчно после се изгонва. Лошите духове, които са те обсебили, могат да излязат с пост и молитва,сила и знание. Когато се случи да не можете да хванете един дух, който е дошъл в стомаха, тогава той ще обхване и гръбнака ви, ще обсеби и ушите ви, което лекарите наричат шумение в ушите. Дяволът, когато влезе в един человек, прави си бентове и с това шумоли. Щом веднъж се обсебят ушите, един дух много по-мъчно се изпъжда, отколкото да се изпъди от дробовете. Ако такъв крадец не го хванете, той ще зарази основата на мозъка, оттам в гръбнака и ушите, та ще чувствате шумтение, което докторите наричат повдигане на кръвта. А щом обсеби ушите, по-мъчно се пъди, отколкото от дробовете. Човек да предостави сърцето си на Бога, казва Христос, това е вътрешният смисъл.
към текста >>

67. ЗАДАЧИ И УПРАЖНЕНИЯ

Хуманен лекар е по професия, но е изчел цялата литература по овощарство и облагородява различни плодни дръвчета.
Елена Андреева На много места в своите беседи Учителят дава една съвсем проста задача: След като изядем една ябълка, семките да ги посеем. Години наред, като събера семки от ябълки, ги заравях в градината. Но като се обръща през пролетта, тези семки се изгубваха и така не можех да разбера какъв е смисълът от тази задача. Отидох при един човек от село, който се занимава с овощарство - бай Величко. Хуманен лекар е по професия, но е изчел цялата литература по овощарство и облагородява различни плодни дръвчета. Темата за овощарството му е любима и с удоволствие разговаря по различни въпроси. Запитах го: "Ако посеем семки от ябълка и израсте дърво, какви плодове ще ражда? " Той ми отговори: "Слушай какво ще ти кажа, не се занимавай с глупости, ако искаш да се ограмотиш, има литература по тези въпроси. Каквото е можело да се направи, хората са го направили. Има сортове различни и готови дръвчета, а ти ще сееш семки и ще чакаш ябълки да ядеш!
към текста >>

68. РОЛЯТА НА ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК

Лекарите трябва да бъдат най-добрите хора.
Тя е велика със своята минала култура. Нейната велика култура е изразена в лицето на Орфея, Сократа, Питагора, Платона и др. Трябват училища, в които младежите да се възпитават върху тия велики закони - как да могат да станат добри бащи и майки, а също и строители на бъдещото общество. Адвокатът, съдията, които съдят, трябва да бъдат чисти, да не са направили нито едно престъпление. Всеки човек, който прави престъпления, не може да бъде нито майка, нито баща, нито учител, нито съдия, нито търговец. Лекарите трябва да бъдат най-добрите хора. Свещениците трябва да бъдат най-добрите хора. Съдиите трябва да бъдат най-добрите хора. Офицерите трябва да бъдат най-добрите хора. Войниците трябва да бъдат най- добрите хора. Навсякъде, във всички съсловия се изискват най-добрите, най-умните хора.
към текста >>

69. ТЪРПЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Назначи се лекар някъде в Бургаско.
Учителят бе прилагал към нея различни методи. Приложи и най-старият метод и я би няколко пъти с бастуна. И този именно бастун на Учителя стана причина да се изкушат в Него неколцина. Бяха дошли на Изгрева няколко приятели, които все се съмняваха дали това е Учителят. Един се отдалечи от нас. Назначи се лекар някъде в Бургаско. Заболя от някаква болест. Как не се опитва Учителят да го спаси, да му помогне. - Не мога - казваше той - да създам връзка с Учителя! Чужд ми е, не съм съгласен с Него. - След няколко месеца се разболя и почина.
към текста >>

70. ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД

Имаше един брат по професия зъболекар.
Когато Учителят седна на обедната маса, аз си тръгнах за дома в града, защото моите домашни ме чакат. Когато седнах на обед у дома, баща ми каза: "Миче, аз днес срещнах нашия обущар. Каза, че му дошли хубави кожи за обувки. Иди да ти вземат мярка и да ти направи хубави обувки." Теофана Савова Имаше един брат по професия зъболекар. Казваше се Димитър Костов. Той имаше привилегията да го запита лично Учителят: "Какви желания имаш? " Костов се стресна, но бързо се окопити, изправи се и каза: Учителю, имам три желания: първо - да имам апартамент, второ - да отида в чужбина, трето - да съм богат." Учителят му каза: "Добре." Минаха години. Дадоха му апартамент. После той замина за чужбина и то властите го пуснаха през онези години, когато никого не пускаха да премине през границата.
към текста >>

71. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ. ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Тогава Той каза за себе си: "Аз съм най-богатият човек в света и най-видният лекар в света.
С този ключ може да борави само ученикът. А ученик е онзи, който изучава Словото, прилага го и живее по него." Учителят беше заел една особена поза, излъчваща категоричност и безотказност. Този велик закон бе свален от Всемировия Учител за учениците от Школата на Великото Всемирно Бяло Братство. Цанка Екимова Веднъж попитаха Учителя с какви възможности разполага Великият Учител. Тогава Той каза за себе си: "Аз съм най-богатият човек в света и най-видният лекар в света. Само на Балканския полуостров имам дванадесет милиарда в злато. На друго място - други милиарди ме чакат. Ако искам да живея нашироко, аз мога да си взема в града къщи, слуги, да живея като богат човек. Но аз не искам да живея такъв живот. Аз искам да служа на Бога.
към текста >>

72. ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ

Какво щяхме да правим в планината без лекарска помощ?
Двама братя я хванаха под ръка и тръгнаха нагоре по пътя и скоро спряха на самата местност "Вада", където бе приготвена палатка за пренощуването й. Според наставленията на Учителя, тя не трябваше изведнъж да се движи много. На сутринта сестрата пристигна здрава, жива, весела на бивака при Второто езеро, където бяхме събрани всички. От отравянето нямаше никакви последствия. Затова Учителят тичаше толкова, за да спаси една сестра и зарадва мъжа й и четирите им деца. Какво щяхме да правим в планината без лекарска помощ? Как помогна Учителят на сестрата? - Това не зная. Видях само, че без да я пипне, без да й даде някакво лекарство и без да й каже нещо, Той й помогна. Ако кажа, че зная нещо положително, то е, че Учителят има силна, мощна мисъл, с която помага на хората, пък и не е много, ако кажа, че прави и чудеса. Това съм видяла и опитала многократно.
към текста >>

Видях само, че без да я пипне, без да й даде някакво лекарство и без да й каже нещо, Той й помогна.
От отравянето нямаше никакви последствия. Затова Учителят тичаше толкова, за да спаси една сестра и зарадва мъжа й и четирите им деца. Какво щяхме да правим в планината без лекарска помощ? Как помогна Учителят на сестрата? - Това не зная. Видях само, че без да я пипне, без да й даде някакво лекарство и без да й каже нещо, Той й помогна. Ако кажа, че зная нещо положително, то е, че Учителят има силна, мощна мисъл, с която помага на хората, пък и не е много, ако кажа, че прави и чудеса. Това съм видяла и опитала многократно. Колко повече, че тази мисъл няма в основата си нито нота тщеславие или користолюбие. Помогна на сестрата и продължи пътя нагоре, все по-стръмен и труден, още повече тогава. Паша Теодорова
към текста >>

73. БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА

Ходи на лекари - няма цяр.
За доказателства той цитираше, че почти всички велики реформатори и гении на човечеството са боледували от сифилис, което заболяване е стимулирало и активирало интелектуалната им дейност. Като извод се налагало, прокурорът да вземе мерки срещу такива разпространители на идеи, защото щели да заразят всички българи и да полудеят. Тогава теософското движение у нас е наброявало стотици привърженици, а на съборите на Бялото Братство в Търново са се събирали по 1 000-2 000 човека. Книгата е написана и отпечатана. Изведнъж дясната ръка на автора се парализира. Ходи на лекари - няма цяр. Накрая отива на лечение на баните при село Вършец. След три месеца се завръща в София и може само малко да си служи с нея, но не и да пише. Цялата тази история се знае от брат Цочо Диков. По това време авторът е негов шеф. Цочо го пита: "С коя ръка Вие написахте книгата?
към текста >>

Започнали да идват лекари и знахари, да го мажат с какви ли не мехлеми и да гълта какви ли не хапове и билки.
След победоносното си турне, след като сразил окончателно Учителя по цяла България в своите сказки за гражданство, решава да се върне у дома. Пътува във влака и някой дръпнал спирачката за внезапно спиране, а такива имаше във всяко купе. Влакът спира изведнъж, както става при аварийно спиране и един голям куфар пада отгоре от поставката над главата на Евтимий и го удря по гърба. Евтимий изохкал, превил се от болка, но криво-ляво стигнал у дома си. На следващия ден кръстът му се схванал. Започнали да идват лекари и знахари, да го мажат с какви ли не мехлеми и да гълта какви ли не хапове и билки. Нищо не помогнало. Само за седмици той се превил на две в гръбначния стълб и започнал да се движи, превит под прав ъгъл. Точно, както е сгънат бастунът отгоре при дръжката, така той се движеше. И така ходеше до края на живота си - превит под прав ъгъл. Със същия бастун, с който бе замахвал срещу Учителя, сега той се подпираше и пълзеше.
към текста >>

Един от лекарите ми обясняваше, че при падането на куфара на гръбнака, най-вероятно се е счупил и смазал някой прешлен и затова се е получило това изкривяване.
Беше трагична картина. Мълчи, сумти и нищо не казва. Беше ми смешно да го гледам как се движи. И беше ми страшно да го гледам, само като си спомням, че той се подпира на същия бастун, който насочи срещу Учителя и Го обвини, че е кривият стълб на православието. Остана такъв до края на живота си. Един от лекарите ми обясняваше, че при падането на куфара на гръбнака, най-вероятно се е счупил и смазал някой прешлен и затова се е получило това изкривяване. Може и така да е, но аз виждах пред очите си бастуна, издигнат срещу Учителя и моето обяснение беше друго. Та Евтимий не ставаше повече за архимандрит, нито за поп, нито за човек. Ставаше само да бъде и изпълнява службата на кривия стълб на православието. Това е винаги пред очите ми, макар че оттогава минаха цели десетилетия. През 1927/1928 г.
към текста >>

74. ШЕСТАТА РАСА

В бъдеще един лекар като дойде при здравия, ще му даде лекарство да не боледува.
Те са им господари. В новия живот хората няма да боледуват. Ще бъдат над болестта. Когато хората заживеят добре, болестите ще изчезнат. Намаляването на болестите показва, че животът се подобрява. В бъдеще един лекар като дойде при здравия, ще му даде лекарство да не боледува. Вместо за болест - лекарство за здраве. Един ден, когато учените изучат законите на светлината и топлината, ще лекуват всички болести със светлинна и топлинна енергия. Няма да остане болест неизлечима. В бъдеще човешкият организъм ще се измени и човек ще диша етер. Как ще се образуват бъдещите органи за дишане на етер?
към текста >>

Вместо за болест - лекарство за здраве.
В новия живот хората няма да боледуват. Ще бъдат над болестта. Когато хората заживеят добре, болестите ще изчезнат. Намаляването на болестите показва, че животът се подобрява. В бъдеще един лекар като дойде при здравия, ще му даде лекарство да не боледува. Вместо за болест - лекарство за здраве. Един ден, когато учените изучат законите на светлината и топлината, ще лекуват всички болести със светлинна и топлинна енергия. Няма да остане болест неизлечима. В бъдеще човешкият организъм ще се измени и човек ще диша етер. Как ще се образуват бъдещите органи за дишане на етер? Който обича, образува си бъдещите органи за дишане.
към текста >>

75. ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Освен това, бях любознателен, контактувах с много лекари и непрекъснато ги питах за различни неща.
Той кашляше често и изкарваше храчки. Отначало кашляше сухо, но накрая плюеше в кърпичката си пенливи храчки с розов оттенък. Аз ги поглеждам и казвам: "Учителю, тези храчки говорят за белодробно възпаление и за бронхопневмония." По онова време туберкулозата бе голям бич за младите хора. Тогава се бяхме научили да различаваме различните видове храчки. Знаехме кои са туберкулозни и кои са от бронхопневмония. Освен това, бях любознателен, контактувах с много лекари и непрекъснато ги питах за различни неща. Така че, моите думи към Учителя не подлежаха на съмнение. Учителят нищо не отговори. Мълчи. Аз Го поглеждам - лицето и тялото Му облени в пот и кашля със суха кашлица. Споделям опасенията си със сестра Савка, която е непрекъснато при Него. След няколко дни белодробното възпаление стихва, Учителят е по-добре, но е много отслабнал.
към текста >>

Приятелите бяха извикали лекари, за да Го прегледат.
Но дойде и това време, когато легна на легло. Аз и Мария Тодорова бяхме в провинцията и ни извикаха с телеграма. Учителят наредил: "Извикайте Марийка и Борис! " Ние пристигнахме и заварихме суетня около Учителя. Той беше на легло като ставаше от време на време. Приятелите бяха извикали лекари, за да Го прегледат. Аз отидох лично, извиках и докарах с лека кола на Изгрева д-р Тодоров - лекар на финансовата служба, изискан и изтъкнат. Учителят се остави да Го прегледат. Не се възпротиви. Аз присъствах лично заедно с д-р Тодоров и други лекари. След като свърши прегледът, той каза: "Аз не зная какво мислят другите колеги, но за мен г-н Дънов боледува от сърце." Каза това и си отиде.
към текста >>

Аз отидох лично, извиках и докарах с лека кола на Изгрева д-р Тодоров - лекар на финансовата служба, изискан и изтъкнат.
Аз и Мария Тодорова бяхме в провинцията и ни извикаха с телеграма. Учителят наредил: "Извикайте Марийка и Борис! " Ние пристигнахме и заварихме суетня около Учителя. Той беше на легло като ставаше от време на време. Приятелите бяха извикали лекари, за да Го прегледат. Аз отидох лично, извиках и докарах с лека кола на Изгрева д-р Тодоров - лекар на финансовата служба, изискан и изтъкнат. Учителят се остави да Го прегледат. Не се възпротиви. Аз присъствах лично заедно с д-р Тодоров и други лекари. След като свърши прегледът, той каза: "Аз не зная какво мислят другите колеги, но за мен г-н Дънов боледува от сърце." Каза това и си отиде. Останаха лекарите от Изгрева, а това бяха д-р Кьорчева, д-р Борова, д-р Кадиев.
към текста >>

Аз присъствах лично заедно с д-р Тодоров и други лекари.
Той беше на легло като ставаше от време на време. Приятелите бяха извикали лекари, за да Го прегледат. Аз отидох лично, извиках и докарах с лека кола на Изгрева д-р Тодоров - лекар на финансовата служба, изискан и изтъкнат. Учителят се остави да Го прегледат. Не се възпротиви. Аз присъствах лично заедно с д-р Тодоров и други лекари. След като свърши прегледът, той каза: "Аз не зная какво мислят другите колеги, но за мен г-н Дънов боледува от сърце." Каза това и си отиде. Останаха лекарите от Изгрева, а това бяха д-р Кьорчева, д-р Борова, д-р Кадиев. Те бяха удостоверили, че Учителят има висока температура, след това Го бяха прегледали и намериха, че страда от бронхопневмония. Бяха започнали да Го лекуват. Сложиха Му венозна инжекция глюкоза за подсилване.
към текста >>

Останаха лекарите от Изгрева, а това бяха д-р Кьорчева, д-р Борова, д-р Кадиев.
Аз отидох лично, извиках и докарах с лека кола на Изгрева д-р Тодоров - лекар на финансовата служба, изискан и изтъкнат. Учителят се остави да Го прегледат. Не се възпротиви. Аз присъствах лично заедно с д-р Тодоров и други лекари. След като свърши прегледът, той каза: "Аз не зная какво мислят другите колеги, но за мен г-н Дънов боледува от сърце." Каза това и си отиде. Останаха лекарите от Изгрева, а това бяха д-р Кьорчева, д-р Борова, д-р Кадиев. Те бяха удостоверили, че Учителят има висока температура, след това Го бяха прегледали и намериха, че страда от бронхопневмония. Бяха започнали да Го лекуват. Сложиха Му венозна инжекция глюкоза за подсилване. Други братя и сестри решиха да Му сложат млечен компрес на гърба за бронхопневмонията - метод, с който ние се лекувахме. Учителят се остави да Му го сложат.
към текста >>

Положението Му не се подобри, въпреки грижите за Него и намесата на лекарите.
Не се оплакваше от нищо. По едно време казаха, че ще правят клизма на Учителя. Аз напуснах стаята. След излизането, почувствах вече определено, че Учителят си заминава. Елена Андреева Положението Му не се подобри, въпреки грижите за Него и намесата на лекарите. Наложи се да има нощем дежурен при Него. По време на дежурството си имах обичай да записвам всичко. Учителят доста усилно преживяваше боледуването, но никога не се оплакваше, нито охкаше, нито каза някоя дума за болестта си. Само се преместваше от стола на кушетката или ходеше из стаята, но нищо не искаше. Виждаше се колко Му е усилно.
към текста >>

Така че, Той освободи и лекарите, които бяха около Него и които бяха наши приятели.
А сега бяха направили нещо за Него - Той не е оставен без да Му се окаже някаква помощ. Та Му слагаха и инжекции. Учителят допусна и това. Тогава се слагаше глюкоза, калций-глюконици и витамин С венозно. Учителят допусна и това. Така че, Той освободи и лекарите, които бяха около Него и които бяха наши приятели. По едно време беше седнал на леглото и като видя, че са Му подготвили поредния млечен компрес, махна категорично с ръка и каза: "Махнете тези заблуди! " Ние не можехме да разберем заблудата. А тя беше тази, че наистина "младоженецът се жени за невестата", т.е. Учителят си заминаваше. Още на 1 януари 1944 г.
към текста >>

Когато лекарите искаха да Го лекуват при това болезнено състояние, Той казваше: "Не съм болен, затова нямам нужда от вашите лекарства!
Борис лекичко го изведе навън да не смущава. Той се прибра недоволен в бараката си, защото това беше насилие срещу тялото на Учителя. Елена Андреева Учителят казва на доктор Дафинка Кьорчева: "Аз, който съм помогнал на толкова много хора и съм ги излекувал, мислиш ли, че и на себе си не мога да помогна? " Учителят, който излекува безброй хора, даже по чуден начин, можеше да предотврати Своето болезнено състояние, но предпочете да бъде жертва за доброто на народа ни. Когато лекарите искаха да Го лекуват при това болезнено състояние, Той казваше: "Не съм болен, затова нямам нужда от вашите лекарства! " Ден-два преди да си замине Учителят, Савка Керемидчиева изпрати една сестра да извика майка ми. Тогава ние живеехме на ул. "Гълъбец" 21 в "Подуене" и майка ми оттам се запъти пеш към Изгрева. Отначало тя не посмя да тръгне.
към текста >>

76. ЗАКОНЪТ ЗА ХЛЯБА

През последните 50 години консумацията на месо в България се е увеличила над 10 пъти, вследствие на което болестите днес са толкова много, че хората масово пият лекарства, а 1/3 от тях са хоспитализирани.
Още древните римляни са знаели това. Те са умъртвявали осъдените на смърт като са ги хранели само с варено говеждо месо без да им дават никаква друга храна. В резултат на това хранене, осъдените на смърт умирали за един месец, докато при пълно лишаване от храна, те умирали след 2-3 месеца. Ще запитате: "Защо днес много хора от години се хранят с месо и въпреки това не умират? " - Ако тези хора се хранят само с месо, наистина не биха могли да живеят дълго, но те приемат и вегетарианска храна и тази вегетарианска храна продължава техния живот. През последните 50 години консумацията на месо в България се е увеличила над 10 пъти, вследствие на което болестите днес са толкова много, че хората масово пият лекарства, а 1/3 от тях са хоспитализирани. Раждат се деца с вродени увреждания, като всяко трето дете има високо кръвно налягане. Това кръвно налягане от какво е? - От месоядството. Като спреш месото за един месец, изчезва високото кръвно налягане. Като започнеш да ядеш месо, отново се повишава.
към текста >>

77. ЧАСТ ПЕТА. ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

няколко лекари наблюдават как по време на сън от гърдите й се излъчват бързи импулси от виолетова светлина, описани като феномен на светещата жена от Пирано.
От егоистичния, личния живот той влиза в един по-широк Живот. По-рано той е живял в илюзията на отделността, в закона на частите, а сега живее в закона на Цялото. Човек трябва да почувства своето единство с Цялото, да почувства вечните връзки, които го свързват с Цялото. 29 Анна Монаро - италианка от Пирано, боледуваща от астма. През май 1934 г. няколко лекари наблюдават как по време на сън от гърдите й се излъчват бързи импулси от виолетова светлина, описани като феномен на светещата жена от Пирано.
към текста >>

78. ЛЮБОВТА ОСВЕТЯВА ТРУДА

Ако лекарската работа за един лекар е професия, само за да изкара своята прехрана, тогава по какво се отличава неговата работа от най-обикновената работа?
У ч и т е л я Всяка работа, направена от Любов, е свещена. Когато помагаш на ближния си, това е свещена работа. Това е проява на Любовта. Ако си слуга, учен, поет, ако Божественото е в теб, тази работа се освещава. Ако лекарската работа за един лекар е професия, само за да изкара своята прехрана, тогава по какво се отличава неговата работа от най-обикновената работа? Видът на труда, бил той физически, научен, философски, религиозен, художествен и прочее, не му придава стойност. Единственото нещо, което му дава стойност, е това, което човек влага от душата си в него. Каквато и да е работата, тя се облагородява от човека, т.е. от това, което той влага в нея. Не е важно дали твоята дейност е физическа, научна, художествена и прочее.
към текста >>

79. ИЗХОДНИЯТ ПЪТ

Сега казват, че лекарите лекуват.
Тясно е станало сега на хората, понеже има много духовни нужди, които трябва да се задоволят. – Какво е вашето отношение към материализма? Материализмът у нас е стомахът, духовният живот – белите дробове, а Божественият живот – мозъкът, нервната система. Злото е, че материалното преодолява. Тогава Божественото и духовното не могат да се проявят и животът става несносен. Сега казват, че лекарите лекуват. Лекарят не лекува, той само услужва, а Природата е, която лекува. Лекарят ще дойде да премахне онези условия, които причиняват болестта. А на болния трябва да се даде храна, светлина, въздух и пр. Те са, които лекуват. Лекарят е като една сестра милосърдна в дадения случай.
към текста >>

Лекарят не лекува, той само услужва, а Природата е, която лекува.
– Какво е вашето отношение към материализма? Материализмът у нас е стомахът, духовният живот – белите дробове, а Божественият живот – мозъкът, нервната система. Злото е, че материалното преодолява. Тогава Божественото и духовното не могат да се проявят и животът става несносен. Сега казват, че лекарите лекуват. Лекарят не лекува, той само услужва, а Природата е, която лекува. Лекарят ще дойде да премахне онези условия, които причиняват болестта. А на болния трябва да се даде храна, светлина, въздух и пр. Те са, които лекуват. Лекарят е като една сестра милосърдна в дадения случай. Ако един човек ви проповядва свобода, той не носи свободата.
към текста >>

Лекарят ще дойде да премахне онези условия, които причиняват болестта.
Материализмът у нас е стомахът, духовният живот – белите дробове, а Божественият живот – мозъкът, нервната система. Злото е, че материалното преодолява. Тогава Божественото и духовното не могат да се проявят и животът става несносен. Сега казват, че лекарите лекуват. Лекарят не лекува, той само услужва, а Природата е, която лекува. Лекарят ще дойде да премахне онези условия, които причиняват болестта. А на болния трябва да се даде храна, светлина, въздух и пр. Те са, които лекуват. Лекарят е като една сестра милосърдна в дадения случай. Ако един човек ви проповядва свобода, той не носи свободата. Свободата е във вашата глава, във вашите дробове, във вашия стомах.
към текста >>

Лекарят е като една сестра милосърдна в дадения случай.
Сега казват, че лекарите лекуват. Лекарят не лекува, той само услужва, а Природата е, която лекува. Лекарят ще дойде да премахне онези условия, които причиняват болестта. А на болния трябва да се даде храна, светлина, въздух и пр. Те са, които лекуват. Лекарят е като една сестра милосърдна в дадения случай. Ако един човек ви проповядва свобода, той не носи свободата. Свободата е във вашата глава, във вашите дробове, във вашия стомах. Сега говорят за възпитание. В съвременното възпитание трябва да се въведат известни упражнения – тия на паневритмията. Има разумни движения.
към текста >>

80. ИЗУЧАВAНE НА ПЛАНИНАТА

Ще ги изучавате, както лекарят, за да научите, какви лечебни свойства се крият в тях.
Ще дойде време, когато и болните, и слабите ще отиват на планината. Докато сте здрави, ползувайте се от планината! Сега вие сте дошли на планината, за да научите нещо. Тук вие сте на училище. Ще изучавате растенията, както ботаникът ги изучава. Ще ги изучавате, както лекарят, за да научите, какви лечебни свойства се крият в тях. Ще изучавате минералите, както минералогът ги изучава. Ако не можете да изучите външния свят, как ще изучите вътрешния? Ще дойде време, когато чрез апарати ще може да се възпроизведе цялата минала история на тези планини и то както външната им история, така и вътрешния им живот. Смисълът на живота не е в уединението. Бог е създал хората да работят заедно.
към текста >>

81. ТЪРПЕНИЕТО

Единият от тях е лекар.
- Хубавият, съвършеният живот ще дойде един ден, когато противоречията изчезнат. Водата трябва да се прецеди, да стане чиста. Засега човек ще слиза и ще се качва още много пъти. Всичко, което е допускано в света, си има предназначение, всичко се използва за добро. Например, двама души се скарали. Единият от тях е лекар. Раняват сина на другия. Идва лекарят, излекува го. И двамата се сдобряват. Раняването става причина да се сдобрят двамата. Моята палатка има централен кол и затова е устойчива на всички ветрове.
към текста >>

Идва лекарят, излекува го.
Засега човек ще слиза и ще се качва още много пъти. Всичко, което е допускано в света, си има предназначение, всичко се използва за добро. Например, двама души се скарали. Единият от тях е лекар. Раняват сина на другия. Идва лекарят, излекува го. И двамата се сдобряват. Раняването става причина да се сдобрят двамата. Моята палатка има централен кол и затова е устойчива на всички ветрове. Когато човек има централен кол – връзката с Бога – и да падне някой страничен кол, палатката няма да падне. Някой човек иска да ти говори.
към текста >>

82. Девета част

Значи тялото съдържа вътрешни сили за лекуване и когато ги изгуби, никакъв лекар не може да ви помогне.
Бог съизволява, но не благоволява в тях... Щом възстановите връзката в душата си между Бога и вас, всички отношения постепенно ще се хармонизират. Най-напред ще започнат да се възстановяват силите ви по един много естествен път. Ще попитате как? Ако имате рана по тялото, превържете я и самото тяло ще започне да я лекува, тъй като то съдържа тази сила. Каквато рана и да имате, тази рана ще оздравее и няма да остане и помен от нея. Значи тялото съдържа вътрешни сили за лекуване и когато ги изгуби, никакъв лекар не може да ви помогне. И за душата е валиден същият закон. Докато тя е свързана с Бога, притежава природни сили и може да лекува раните си... Съвременните хора всичко искаме, но същественото не търсим. Всеки иска да е богат, да е силен все материални блага желаем. Ако в обществото кажете на хората да се свържат с Бога, колко души ще пожелаят искрено това?
към текста >>

83. Единадесета част

Ако тя позволи, направете я, но там, където не е дала разрешение, никой лекар няма право да оперира.
От осем хиляди години насам човек върши своята воля и затова Бог е наредил смъртта постоянно да възпитава непослушните му деца." И ако ме питате докога ще сте подвластни на нея, ще ви отговоря до деня, в който решите да приложите закона на Божията любов. Има хора, които вече не умират, но те са показали непреодолима вяра в Любовта, която е погълнала цялата им омраза. Аз говоря за тази Любов, която може да "стопи" всички прегради. Така че за да заживеете правилно, е необходимо във вашето сърце, ум и душа да се извърши вътрешен прелом. Освен това, наложи ли ви се да правите хирургическа операция, за да се излекувате от някоя болест, трябва да питате природата. Ако тя позволи, направете я, но там, където не е дала разрешение, никой лекар няма право да оперира. Аз съм за разумните операции, а не за безумните. И за всяко учение или църква питам дали е в съгласие с Бога, и тогава пристъпвам към него... "Решил бях да не знам нищо друго освен Христа разпет", казва Апостол Павел. Под думите му подразбирам,че той е имал предвид Христос, който внася живот, радост и веселие в душата, Христос, който ще ни научи как да живеем, как да се отнасяме помежду си. Голямо изкуство е това.
към текста >>

И лекарите напразно се мъчат да лекуват болните.
Ние проповядваме за един Господ и една Любов, която ще уреди живота ви и ще покаже, че щастието и на Земята е възможно, ама не на тази, а на друга. И апостол Петър казва, че Земята ще изгори. И аз се радвам, защото ще има нова Земя и ново Небе. А според моите схващания всяка една болница след четиридесет години трябва да изгори. Защо? В болниците има толкова пъшкания и страдания, просмукани са с такива болезнени мисли и миризми, че който влезе в тях, здрав вече не излиза. И лекарите напразно се мъчат да лекуват болните. Дори по-лошо, те се заразяват от техните лоши мисли... Какво разбирате от този стих на апостол Петър: "...B свято благочестие? " Благочестив е онзи, който живее според великия Божествен закон на Любовта и разбира, че всяко същество може да страда, колкото и мъничко да е, защото си има известен стремеж. Когато осъзнаем, че всички искат да са щастливи и не желаят да страдат, ще се видим едва тогава на пътя на Божествения живот. Сега мислим, че само ние страдаме, а другите не страдат.
към текста >>

84. Тринадесета част

Лекарите казват, че сте осъдени на смърт и отникъде не идва помощ.
в Бога, не вярвате. Добре, че поне в щастието вярвате, защото то е стимул... Невъзможните неща за обикновения свят са възможни за света на Любовта. Всеки е опитал силата й. Достатъчно е да отворите сърцето си, за да видите, че може да постигнете всичко. Например болни сте или неразположени. Лекарите казват, че сте осъдени на смърт и отникъде не идва помощ. Направете опит със себе си или с някой ваш роднина, болен на смъртно легло. Кажете си: "Господи, от сега нататък аз ще посветя целия си живот на Тебе, ще работя за Тебе, остави ме на Земята." Ако направите истинска изповед, няма да се мине един час или най-много един ден, и ще усетите подобрение... Само онзи опит излиза сполучлив, при който казваш: "Щом оздравея, аз ще служа на Господа." Но трябва да решиш и да обещаеш, преди да оздравееш... Нещата не се постигат изведнъж. Христовото учение е опитно, не е само теория. Христовата школа разполага със задачи, които трябва да се решават.
към текста >>

Лекарят се произнесъл, че няма да оздравее.
Така че вложете някаква цел в живота на човека, за да видите как ще се оживи и дори от смъртно легло може да стане. Ще ви дам следния пример. Една богата американка се влюбила в красив американец и се оженила за него. Понеже го обичала много, често му казвала, че за нищо на света няма да се раздели с него. Случило се, че заболяла сериозно от тежка болест. Лекарят се произнесъл, че няма да оздравее. Извикали втори, трети лекар, но всички повтаряли едно и също: болестта била сериозна и тя нямало да се справи с нея. Като се убедили, че жената ще почине, лекарите казали на мъжа й да се приготви да изпие "горчивата чаша". Крайно изтерзан, той отишъл при нея, за да поиска прошка. Като видяла, че очите му били насълзени, тя го запитала защо плаче. Той й казал, че не може да скрие истината от нея и че лекарите го предупредили, че ще живее още 24 часа.
към текста >>

Извикали втори, трети лекар, но всички повтаряли едно и също: болестта била сериозна и тя нямало да се справи с нея.
Ще ви дам следния пример. Една богата американка се влюбила в красив американец и се оженила за него. Понеже го обичала много, често му казвала, че за нищо на света няма да се раздели с него. Случило се, че заболяла сериозно от тежка болест. Лекарят се произнесъл, че няма да оздравее. Извикали втори, трети лекар, но всички повтаряли едно и също: болестта била сериозна и тя нямало да се справи с нея. Като се убедили, че жената ще почине, лекарите казали на мъжа й да се приготви да изпие "горчивата чаша". Крайно изтерзан, той отишъл при нея, за да поиска прошка. Като видяла, че очите му били насълзени, тя го запитала защо плаче. Той й казал, че не може да скрие истината от нея и че лекарите го предупредили, че ще живее още 24 часа. Тогава жената се обърнала към мъжа си с думите: "Нищо, готова съм да си замина, но искам от теб едно нещо: да ми обещаеш, че като умра, няма да се ожениш за друга." Той й отговорил: "Ти знаеш, че съм честен човек, не мога да лъжа.
към текста >>

Като се убедили, че жената ще почине, лекарите казали на мъжа й да се приготви да изпие "горчивата чаша".
Една богата американка се влюбила в красив американец и се оженила за него. Понеже го обичала много, често му казвала, че за нищо на света няма да се раздели с него. Случило се, че заболяла сериозно от тежка болест. Лекарят се произнесъл, че няма да оздравее. Извикали втори, трети лекар, но всички повтаряли едно и също: болестта била сериозна и тя нямало да се справи с нея. Като се убедили, че жената ще почине, лекарите казали на мъжа й да се приготви да изпие "горчивата чаша". Крайно изтерзан, той отишъл при нея, за да поиска прошка. Като видяла, че очите му били насълзени, тя го запитала защо плаче. Той й казал, че не може да скрие истината от нея и че лекарите го предупредили, че ще живее още 24 часа. Тогава жената се обърнала към мъжа си с думите: "Нищо, готова съм да си замина, но искам от теб едно нещо: да ми обещаеш, че като умра, няма да се ожениш за друга." Той й отговорил: "Ти знаеш, че съм честен човек, не мога да лъжа. Представи си, че срещна друга жена, толкова красива и добра като теб.
към текста >>

Той й казал, че не може да скрие истината от нея и че лекарите го предупредили, че ще живее още 24 часа.
Лекарят се произнесъл, че няма да оздравее. Извикали втори, трети лекар, но всички повтаряли едно и също: болестта била сериозна и тя нямало да се справи с нея. Като се убедили, че жената ще почине, лекарите казали на мъжа й да се приготви да изпие "горчивата чаша". Крайно изтерзан, той отишъл при нея, за да поиска прошка. Като видяла, че очите му били насълзени, тя го запитала защо плаче. Той й казал, че не може да скрие истината от нея и че лекарите го предупредили, че ще живее още 24 часа. Тогава жената се обърнала към мъжа си с думите: "Нищо, готова съм да си замина, но искам от теб едно нещо: да ми обещаеш, че като умра, няма да се ожениш за друга." Той й отговорил: "Ти знаеш, че съм честен човек, не мога да лъжа. Представи си, че срещна друга жена, толкова красива и добра като теб. Ще се оженя за нея." "Щом е така, казала болната, аз няма да умра." Събрала последните си сили, скочила от леглото и започнала да ходи из стаята. За 24 часа тя опровергала думите на лекарите. "Ще живея за теб!
към текста >>

За 24 часа тя опровергала думите на лекарите.
Като видяла, че очите му били насълзени, тя го запитала защо плаче. Той й казал, че не може да скрие истината от нея и че лекарите го предупредили, че ще живее още 24 часа. Тогава жената се обърнала към мъжа си с думите: "Нищо, готова съм да си замина, но искам от теб едно нещо: да ми обещаеш, че като умра, няма да се ожениш за друга." Той й отговорил: "Ти знаеш, че съм честен човек, не мога да лъжа. Представи си, че срещна друга жена, толкова красива и добра като теб. Ще се оженя за нея." "Щом е така, казала болната, аз няма да умра." Събрала последните си сили, скочила от леглото и започнала да ходи из стаята. За 24 часа тя опровергала думите на лекарите. "Ще живея за теб! ", заявила на съпруга си и оздравяла... Вложете цел и смисъл в живота си, и ще "оздравеете". Вложете цел в живота на младия и го оставете свободен. Той знае за какво да живее и какво да прави.
към текста >>

Пратих един лекар да го прегледа.
Ако бащата заболее, той не оставя слугите да го гледат, но сам се грижи за него. Той нежно го целува и пита: "Татко, как си днес? " А какво виждаме в днешния живот? Майката и бащата треперят над детето, наричат го ангелче, а когато остареят, то се обръща към тях с прозвището "дъртите", като гледа да се освободи от тях. Синът казва: "Дъртият заболял нещо. Пратих един лекар да го прегледа. Пазарих един слуга да му услужва." Светът не се нуждае от такива ангелчета. Това са ангели без крила. Като родиш син, трябва да му израснат крила, та като дойде при болния си баща, да каже: "Татко, благодаря за всичко, което си направил за мене"... Като заключение мога да кажа, че е по-добре да прекарате 100 години разумен живот, отколкото 200 години неразумен живот...
към текста >>

85. Петнадесета част

Например един виден лекар дава съвети на болните как да се лекуват, а щом се разболее жена му, децата или самият той, вика други лекари. Защо?
Под "стомах" разбирам физическия свят, обикновения живот. Под "гърди", т.е. под "дихателна система", разбирам живота на чувствата. Мозъкът има отношение към мисълта. Сегашните хора мислят, че са много умни, дават ум на другите, а на себе си не могат да помогнат. Например един виден лекар дава съвети на болните как да се лекуват, а щом се разболее жена му, децата или самият той, вика други лекари. Защо? Защото сам не вярва в лечението си. Това показва, че дълбоко в себе си той е неуверен. И в свещениците, и в лекарите се крие една неувереност. Но всички минават за знаещи... Питам: Коя е мярката за определяне на реални и нереални, на относителни и на абсолютни неща?
към текста >>

И в свещениците, и в лекарите се крие една неувереност.
Мозъкът има отношение към мисълта. Сегашните хора мислят, че са много умни, дават ум на другите, а на себе си не могат да помогнат. Например един виден лекар дава съвети на болните как да се лекуват, а щом се разболее жена му, децата или самият той, вика други лекари. Защо? Защото сам не вярва в лечението си. Това показва, че дълбоко в себе си той е неуверен. И в свещениците, и в лекарите се крие една неувереност. Но всички минават за знаещи... Питам: Коя е мярката за определяне на реални и нереални, на относителни и на абсолютни неща? Реално е това, което всеки момент се проявява с една и съща сила. Ние чувстваме тази сила в съзнанието си и извън него и я познаваме по нейната настойчивост. Например оскърбиш някого, обидиш го, а отвън се показваш тих и спокоен, като че нищо не си направил.
към текста >>

Учителите и лекарите търсили причината за това, но не могли да я намерят.
Църква на промени от Любов към Любов, от истина към истина, от Мъдрост към Мъдрост, от правда към правда, от доброта към доброта. Ако свещениците бяха говорили истината, българският народ, пък и целият европейски свят нямаше да остане толкова назад, както е понастоящем. Българският народ е останал толкова назад благодарение на своето духовенство и на своите учители. Аз се чудя на заблуждението на сегашните учители. Наскоро научих, че в някаква пловдивска гимназия една ученичка полудяла. Учителите и лекарите търсили причината за това, но не могли да я намерят. Аз съм изучавал този въпрос цели десет години и разбрах причината на лудостта. Казвам: Внесете в ума даже и на най-силния човек две противоположни мисли, и той непременно ще се побърка. Те произвеждат голямо сътресение на нервната система, нарушават вътрешната хармония у човека, или на окултен език казано, стига се до излизане на човешкия двойник вън от тялото. На негово място се настанява друго същество. Който разбира законите, може да върне двойника назад и да възстанови нормалното състояние на човека... Всяко полудяване се дължи на разочарование от любовна връзка...
към текста >>

86. 93. МОЛИТВА ЗА ДУХОВНО И ФИЗИЧЕСКО ЗДРАВЕ (лично)

93. МОЛИТВА ЗА ДУХОВНО И ФИЗИЧЕСКО ЗДРАВЕ (лично) Боже, Силни и Крепки лекарю на всички лекари и носителю на всяко небесно разположение и бодрост, дойди и заживей в мен и ме очисти от всяка нечистота.
93. МОЛИТВА ЗА ДУХОВНО И ФИЗИЧЕСКО ЗДРАВЕ (лично) Боже, Силни и Крепки лекарю на всички лекари и носителю на всяко небесно разположение и бодрост, дойди и заживей в мен и ме очисти от всяка нечистота. Измий ме, Боже, от всяко зловредно влияние на лошите и пакостливи духове и спаси тялото ми и душата ми. Боже, направи от тялото ми Твой храм, а от душата ми създай скъпоценна съкровищница на Твоите заповеди и добродетели. Боже, като изтръгнеш всяко зловонно петно от душата ми и заличиш досегашните ми грехове и постъпки, простри над мене Твоята чудодейна благодат и животворна сила, като ми дадеш здраве и неподатлив за спънки и умора дух. Боже, далеч отстрани от мен всяко вредно желание, всяка мрачна мисъл, навяна от нашия противник, защото Ти Си, Боже, лекар над лекарите - най-вещ и най-могъщ. Господи Боже, кажи само реч, за да оздравее нашият ум и нашето сърце.
към текста >>

Боже, далеч отстрани от мен всяко вредно желание, всяка мрачна мисъл, навяна от нашия противник, защото Ти Си, Боже, лекар над лекарите - най-вещ и най-могъщ.
93. МОЛИТВА ЗА ДУХОВНО И ФИЗИЧЕСКО ЗДРАВЕ (лично) Боже, Силни и Крепки лекарю на всички лекари и носителю на всяко небесно разположение и бодрост, дойди и заживей в мен и ме очисти от всяка нечистота. Измий ме, Боже, от всяко зловредно влияние на лошите и пакостливи духове и спаси тялото ми и душата ми. Боже, направи от тялото ми Твой храм, а от душата ми създай скъпоценна съкровищница на Твоите заповеди и добродетели. Боже, като изтръгнеш всяко зловонно петно от душата ми и заличиш досегашните ми грехове и постъпки, простри над мене Твоята чудодейна благодат и животворна сила, като ми дадеш здраве и неподатлив за спънки и умора дух. Боже, далеч отстрани от мен всяко вредно желание, всяка мрачна мисъл, навяна от нашия противник, защото Ти Си, Боже, лекар над лекарите - най-вещ и най-могъщ. Господи Боже, кажи само реч, за да оздравее нашият ум и нашето сърце. Кажи само реч, Господи Боже, за да просветне умът ни, да оздравее сърцето ни и да се всели Твоята Любов в нас, за да вършим Твоята Воля. Амин
към текста >>

87. 3. ФОРМУЛИ, СВЪРЗАНИ С ИЗГРЯВАНЕТО НА СЛЪНЦЕТО

(3 пъти) Амрихал (3 пъти) Велики лекарю на Вселената, ела в нас и ни очисти от всичките неправди и греха и болезнените ни състояния, за да сме здрави и изправни пред Бога и да изпълним Неговата Воля на Земята.
Поставяме палците върху вторите фаланги на показалците и казваме: Благославям Те, Господи, хиляди и милиарди пъти за всички блага и благословения, които Си ми дал. (3 пъти) 17. Поставяме палците върху вторите фаланги на показалците и казваме: Йеова и Ре Бог промисля за нашите души. (3 пъти) 18. Поставяме палците върху вторите фаланги на показалците и казваме: Сила, живот, здраве. (3 пъти) Амрихал (3 пъти) Велики лекарю на Вселената, ела в нас и ни очисти от всичките неправди и греха и болезнените ни състояния, за да сме здрави и изправни пред Бога и да изпълним Неговата Воля на Земята. Бен Адет Исабет (3 пъти) Исабет Бен Адет (3 пъти). Велики Учителю на Мъдростта, ела чрез Духа Си и ни озари със Твоята Виделина да се отворят умовете ни да разбираме Писанията, да познаем Бога, да Го приемем, да Го възлюбим и да започнем да Му служим — да изпълним Неговата Воля на Земята. Сега Бог царува и управлява света. Сега Учителя царува. Сега Христос царува.
към текста >>

88. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.

Лекари и милосърдни сестри бързат, готвят се за посрещане на необикновения младенец, който носи свобода, братство и равенство между всичките народи.
Който пребъдва в Мене и Аз в него, той принася много плод. Защото без Мене нищо не можете да сторите" Евангелие от Иоанна, 15 гл., ст.5. Обични братя и сестри, Преди три години, на днешната дата 27 декември 1944 година, в ранни зори, нашият добър и светъл Учител напусна тесните предели на физическия живот, облече се в светлата дреха на безсмъртието, литна в безпределните пространства на Вечността, за нова работа на Великото Всемирно Бяло Братство, на което Христос е глава. Божествените Христови принципи - Любов, Мъдрост и Истина, ще въдворят Царството Божие на земята, а добрите хора, без разлика на вяра и народност, ще бъдат съработници на Бога. Днес всички преживяват трескаво състояние, епохата се превива от родилни мъки. Лекари и милосърдни сестри бързат, готвят се за посрещане на необикновения младенец, който носи свобода, братство и равенство между всичките народи. Той ще събори границите на егоизма и ще даде широки, безпределни простори на алтруизма. „Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене и Аз в него, той принася много плод, защото без Мене нищо не можете да сторите." Да пребъдваш значи да имаш солидни основи в живота. Коя къща може да устои срещу природните стихии? - Онази, на която основите са поставени на камък. Къща, основана на пясък, ще се срути.
към текста >>

НАГОРЕ

0.62797808647156