НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
169
резултата в
80
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях
, 1898 г.
След завръщането си в България д-р Миркович се установил в Сливен, където открил частна
лекарска
практика.
Но той знаел, че пътя към изпълнение на това решение е доброто образование. Затова останал в Цариград и постъпил във френското католическо училище. Три години по-късно, вече завършил успешно своето обучение, той заминал за Франция и записал да учи медицина в Монпелие. Проявил се като способен студент и дори се отличил по особен начин. За заслугите му по време на избухналата холерна епидемия бил награден със сребърен медал лично от Наполеон III.
След завръщането си в България д-р Миркович се установил в Сливен, където открил частна
лекарска
практика.
Но не се задържал дълго и там. Неспокойната му натура не могла да се примири с несправедливостите, и той реагирал с все нови и нови промени в живота си. През 1859 година отново отишъл в Цариград. Работил там като лекар. Именно там д-р Миркович решил да открие нова страница в своята дейност.
към текста >>
Работил там като
лекар
.
За заслугите му по време на избухналата холерна епидемия бил награден със сребърен медал лично от Наполеон III. След завръщането си в България д-р Миркович се установил в Сливен, където открил частна лекарска практика. Но не се задържал дълго и там. Неспокойната му натура не могла да се примири с несправедливостите, и той реагирал с все нови и нови промени в живота си. През 1859 година отново отишъл в Цариград.
Работил там като
лекар
.
Именно там д-р Миркович решил да открие нова страница в своята дейност. Обърнал се към публицистиката. Започнал да сътрудничи в списание “Български книжици", а скоро след това излязла и неговата “Кратка и методична българска граматика”. Тя задълго останала предпочитано ръководство за обучение, поради своите ясно изказани методически правила. През 1867 г.
към текста >>
Д-р Миркович е първият
лекар
в България, който започнал лечение по метода на хомеопатията.
Едно върховно веяние ще го облее и ще го поведе към това изходящо слънце, което един ден ще освети цялото человечество. Из сп. НОВА СВЕТЛИНА Книжка 8, Година II 15 ноември 1892, Бургас
Д-р Миркович е първият
лекар
в България, който започнал лечение по метода на хомеопатията.
Той е автор на книгата “Домашен омеопатичен лекар”. Неговите наблюдения са отразени в списание “Здравословие", което той започнал да издава през 1892 г. Основна цел на това списание била да се публикуват статии за малко извес- тни начини за лечение. Д-р Миркович е ратувал за употребата на безвредни средства и на способи, лекуващи не само тялото, но и душата на заболелия. Ето какво казва той за хомеопатията на страниците на новото си списание:
към текста >>
Той е автор на книгата “Домашен омеопатичен
лекар
”.
Из сп. НОВА СВЕТЛИНА Книжка 8, Година II 15 ноември 1892, Бургас Д-р Миркович е първият лекар в България, който започнал лечение по метода на хомеопатията.
Той е автор на книгата “Домашен омеопатичен
лекар
”.
Неговите наблюдения са отразени в списание “Здравословие", което той започнал да издава през 1892 г. Основна цел на това списание била да се публикуват статии за малко извес- тни начини за лечение. Д-р Миркович е ратувал за употребата на безвредни средства и на способи, лекуващи не само тялото, но и душата на заболелия. Ето какво казва той за хомеопатията на страниците на новото си списание: “Омеопатията е превъзходно нещо във всяко отношение; в нея се намират неща, които другите начини нямат.
към текста >>
2.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО
, 1.07.1900 г.
За да се излекува раната, трябва да се прибегне до подходящи
лекарства
.
Други са лъжливи съвършено или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа. Ето опасността на человеческия живот – человеците мислят, че имат Истината и че се учат от нея, а пък в действителност що виждаме? Техният живот е отпаднал, той е заразен от главата до петите с пороци. Това е една очевидна истина, че тук, в това има примесена някаква измама. Другояче това не би се забелязало.
За да се излекува раната, трябва да се прибегне до подходящи
лекарства
.
Тия лекарства са Истините Божий, които се дават във вид на заповеди: да не правиш това, да не правиш онова – просто да не правиш никакво зло дело или да помислиш лоша мисъл, защото в тия неща седи отровата на пъкала. А като се заповядва кое не трябва да се прави, Бог, от своя страна, който знае всичко и е всемъдър, казва пък в положителни заповеди кое трябва да се прави според Неговата Воля. Той е казал много кратко: да любиш Господа Бога твоего и ближнаго своего както себе си. А като приемеш Любовта като една върховна заповед, тя сама по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в що седи върховната Добродетел, която е ядката на нашия сърдечен живот. А знаеш ли защо ти говоря за нашия?
към текста >>
Тия
лекарства
са Истините Божий, които се дават във вид на заповеди: да не правиш това, да не правиш онова – просто да не правиш никакво зло дело или да помислиш лоша мисъл, защото в тия неща седи отровата на пъкала.
Ето опасността на человеческия живот – человеците мислят, че имат Истината и че се учат от нея, а пък в действителност що виждаме? Техният живот е отпаднал, той е заразен от главата до петите с пороци. Това е една очевидна истина, че тук, в това има примесена някаква измама. Другояче това не би се забелязало. За да се излекува раната, трябва да се прибегне до подходящи лекарства.
Тия
лекарства
са Истините Божий, които се дават във вид на заповеди: да не правиш това, да не правиш онова – просто да не правиш никакво зло дело или да помислиш лоша мисъл, защото в тия неща седи отровата на пъкала.
А като се заповядва кое не трябва да се прави, Бог, от своя страна, който знае всичко и е всемъдър, казва пък в положителни заповеди кое трябва да се прави според Неговата Воля. Той е казал много кратко: да любиш Господа Бога твоего и ближнаго своего както себе си. А като приемеш Любовта като една върховна заповед, тя сама по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в що седи върховната Добродетел, която е ядката на нашия сърдечен живот. А знаеш ли защо ти говоря за нашия? Защото щом се приеме Любовта като закон и като върховна Добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни.
към текста >>
3.
Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд
, 10.01.1905 г.
Военният
лекар
Тажер полагаше големи грижи да помогне на болния.
Нито един познат нямахме там. Багажът ни не бе пристигнал, а в хотела бе неудобно да лежи. Съдържателят на хотела се погрижи да ни намери квартира, като ни услужи с негови дрехи. Настанихме се при много мизерна обстановка, а и зимата беше студена. При това положение болестта на Костадина се влошаваше.
Военният
лекар
Тажер полагаше големи грижи да помогне на болния.
Също се бяха загрижили и другарите му офицери, но нищо не подобряваше положението му. Бяха решили, че ще умре, а мене успокояваха, че поръчали някакъв специалитет, който ще му помогне. При това положение аз не знаех до кого да се отнеса за помощ. Не исках да обезпокоявам и братята си. Пристигна ни багажът.
към текста >>
В това време дойде
лекарят
да провери състоянието на болния.
— Не можеш да ме разубедиш — ми каза той. — Аз стоях дълго време на двора и го наблюдавах. Войникът с благоговение стоеше пред Учителя и гълташе всяка негова дума, като се стараеше да бъде по-внимателен и добър. Когато трябваше да ни напусне, раздели се от нас с голяма скръб. На другата сутрин Учителя изведе Костадина на един висок царибродски баир.
В това време дойде
лекарят
да провери състоянието на болния.
Аз го посрещнах по-весела и му казах, че болният е на разходка с един наш приятел. Той го потърси из стаите и, като не го намери, каза: „Тука е станало някакво чудо. Аз ще почакам да се завърнат и да се запозная с гостенина ви”. Като се завърнаха, запозна се с Учителя. Остана дълго време в разговор с него по много медицински и духовни въпроси.
към текста >>
4.
Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд
, 10.02.1905 г.
Военният
лекар
Тажер полагаше големи грижи да помогне на болния.
Нито един познат нямахме там. Багажът ни не бе пристигнал, а в хотела бе неудобно да лежи. Съдържателят на хотела се погрижи да ни намери квартира, като ни услужи с негови дрехи. Настанихме се при много мизерна обстановка, а и зимата беше студена. При това положение болестта на Костадина се влошаваше.
Военният
лекар
Тажер полагаше големи грижи да помогне на болния.
Също се бяха загрижили и другарите му офицери, но нищо не подобряваше положението му. Бяха решили, че ще умре, а мене успокояваха, че поръчали някакъв специалитет, който ще му помогне. При това положение аз не знаех до кого да се отнеса за помощ. Не исках да обезпокоявам и братята си. Пристигна ни багажът.
към текста >>
В това време дойде
лекарят
да провери състоянието на болния.
— Не можеш да ме разубедиш — ми каза той. — Аз стоях дълго време на двора и го наблюдавах. Войникът с благоговение стоеше пред Учителя и гълташе всяка негова дума, като се стараеше да бъде по-внимателен и добър. Когато трябваше да ни напусне, раздели се от нас с голяма скръб. На другата сутрин Учителя изведе Костадина на един висок царибродски баир.
В това време дойде
лекарят
да провери състоянието на болния.
Аз го посрещнах по-весела и му казах, че болният е на разходка с един наш приятел. Той го потърси из стаите и, като не го намери, каза: „Тука е станало някакво чудо. Аз ще почакам да се завърнат и да се запозная с гостенина ви”. Като се завърнаха, запозна се с Учителя. Остана дълго време в разговор с него по много медицински и духовни въпроси.
към текста >>
5.
Д-р Миркович завършва земния си път
, 29.09.1905 г.
За д-р Миркович може да се прочете в темата: 1826_03_10 Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец,
лекар
и един от първите трима ученици на Учителя
В протоколите на Веригата, по негово предложение е записано: "т.IV. - Събранието задължава членовете си да събират разни спиритически явления и ги препращат към редактора на сп.”Виделина”. Протокол №1, гр.Варна, 14 август 1903./2, с.84/" За заминаването на д-р Миркович, Учителя пише в писмото си до Мария Казакова, 3 октомври 1905 г., Сливен Писмо на Учителя до Мария Казакова, 3 октомври 1905 г., Сливен
За д-р Миркович може да се прочете в темата: 1826_03_10 Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец,
лекар
и един от първите трима ученици на Учителя
________________________________ Бележка: Датата на раждане е взета от уикипедията (от където е ползван горния текст), както и от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г. В много други източници годината на раждане е 1925. Писмо на Учителя до Мария Казакова
към текста >>
6.
Учителя посещава Севлиево - първа среща със Стефан Тошев
, 07.1906 г.
Той ми съобщи, че както той, тъй и казанлъшкият околийски
лекар
, д-р Христо Дуков, с когото редактират в-к „Обновление", са също членове на Теософското общество.
се научих, че в Казанлък почнал да излиза окултен вестник „Обновление". Абонирах се за него. Във вестника прочетох реклама за книгата „Окултен съновник" от Захари Желев. Тази книга много ми хареса. Писах на автора да ми отговори на няколко въпроса, като му казах, че съм член на Теософското общество и че съм близък със Софрони Ников.
Той ми съобщи, че както той, тъй и казанлъшкият околийски
лекар
, д-р Христо Дуков, с когото редактират в-к „Обновление", са също членове на Теософското общество.
И че през Казанлък скоро минал г-н Петър Дънов и че той и Дуков се срещнали с него и от дългия разговор, който водили с него, разбрали и се убедили, че той е един от „Учителите". И ми съобщи адреса му в София. Аз писах на г-н Дънов, като му обясних откога се познавам с него и му сложих едно портретче в писмото си, И го запитах къде и кога мога да се срещна с него. Той ми съобщи: Ако през Великденската ваканция не мога да отида в София, към 15 август да отида за среща с него в Търново, като ми съобщи адреса си там. Та през август 1911 г.
към текста >>
7.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 11 август
, 11.08.1908 г.
Когато се случи да не можете да хванете един дух, който е дошъл в стомаха, тогава той ще обхване и гръбнака ви, ще обсеби ушите ви, което
лекарите
наричат шумение в ушите.
Той и възкресява, и телата дава; затова трябва да действуваме чрез Господа и да изпълняваме винаги Неговата воля. Нашата работа тази година трябва да бъде активна, не само да вярваме, но да приложим нашата вяра в действителния живот. А когато имате изпитание, радвайте се, защото толкова по-добре Господ ще извърши работата Си. Когато отвсякъде настъпи отчаяние, тогава именно Той идва и помага. Тогава ще разберем именно, че само Той може да изпълни всичко.
Когато се случи да не можете да хванете един дух, който е дошъл в стомаха, тогава той ще обхване и гръбнака ви, ще обсеби ушите ви, което
лекарите
наричат шумение в ушите.
Дяволът като влезе в един человек, прави си бентове и с това шумоли. Щом веднъж се обсебят ушите, един дух много по-мъчно се изпъжда, отколкото да се изпъди от дробовете. Вътрешният смисъл е човек да даде сърцето си на Бога, защото когато Духът постоянно живее и пребивава в сърцето и дробовете, то никакъв лош дух не може да влезе в человека и да засегне неговите висши проявления и да се докосне до мозъка. И. Стойчев: - В стиха се говори за вълци, които разграбват и разпръскват овцете. Кои са вълците?
към текста >>
8.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август
, 17.08.1910 г.
Вземете, например, един
лекар
, който за да може да работи върху известна болест, внася антидоти8 за реакция.
Така трябва да постъпвате и вие в света.Защото, например, ако пожелаете да уловите голяма риба, а мрежата ви слаба, то е една несъобразителност, понеже ще се скъса мрежата ви. Според вашата мрежа гледайте да ловите и рибата си. В старо време, изобщо, всичките учители са постъпвали така, като първом са проучвали характера на хората и тогава са работили между тях. Човек в своето съществуване, в разнообразните бития е проявил и проявява разни сили. Така вие имате съвременните взривни вещества, с които често пъти, за да можете да работите, трябва да ги подчините на други вещества.
Вземете, например, един
лекар
, който за да може да работи върху известна болест, внася антидоти8 за реакция.
В духовния свят е същото — вие трябва да предизвикате мисли, които са химически елементи, действуващи благотворно. Но всяка една мисъл трябва да я изучавате, за да видите какви качества има тя, защото от съединението на тия качества зависи какво ще е последствието или работата, която вършите. Например, глицеринът9, съединен с памук, образува динамит и пр. Веднъж аз попитах един химик какво струва една сол, когато се обезсоли, а той отговори, че трябва да се хвърли. „Но ако искате да :е поправи, добави химикът, трябва основа или киселина „ Така е и с човека.
към текста >>
9.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви
, 18.02.1911 г.
Желая да зная Величка вземала ли е синапово семе като вътрешно
лекарство
.
Стойчев, Получих писмото ви. Вяра, дълбоко дишане, излагане на слънцето, светли мисли, добри желания и всичко друго само по себе си ще дойде. При това Величка да почне с пост. Този месец, след като третия петък да прекара три деня в пълен пост. Следващия месец - четири деня и тъй постепенно, докато достигне до седем деня.
Желая да зная Величка вземала ли е синапово семе като вътрешно
лекарство
.
И ако е вземала, колко пъти наред го е вземала. Синаповото семе като вътрешно лекарство е вредно. Външно може да се употребява. С писма дръжте ме в течение на работите. Поздрав вам и на Величка!
към текста >>
Синаповото семе като вътрешно
лекарство
е вредно.
При това Величка да почне с пост. Този месец, след като третия петък да прекара три деня в пълен пост. Следващия месец - четири деня и тъй постепенно, докато достигне до седем деня. Желая да зная Величка вземала ли е синапово семе като вътрешно лекарство. И ако е вземала, колко пъти наред го е вземала.
Синаповото семе като вътрешно
лекарство
е вредно.
Външно може да се употребява. С писма дръжте ме в течение на работите. Поздрав вам и на Величка! В. В. [Ваш верен] (Свещеният подпис) П.
към текста >>
10.
Тодор Гълъбов започва да стенографира неделните беседи от Словото на Учителя.
, 16.03.1914 г.
Извикали
лекар
, който поставил диагнозата и заповядал карантина на дома, никой чужд човек да не влиза и да не излиза.
Протестантите тогава са имали дом и страноприемница, където Учителят можеше да прекара нощта. Той е познавал голяма част от протестантите, понеже е учил в протестантското училище в Свищов като гимназист. Затова е приеман в страноприемницата като свой човек, като техен човек. Постепенно кръгът на познатите се увеличавал около Учителя и Той бива поканен в дома на Тодор Бъчваров. Но едно от децата се разболява от скарлатина, а тогава тя е била опасна инфекциозна болест и много от децата умирали.
Извикали
лекар
, който поставил диагнозата и заповядал карантина на дома, никой чужд човек да не влиза и да не излиза.
Тогава на Учителя било предложено по покана на Петко Гумнеров да се прехвърли в неговото скромно жилище, като му предостави отначало сутерена т. е. приземния етаж. Гумнеров нямаше деца и с жена си живееше в една стая. А съседната стая я бил дал под наем и имал квартирант. Учителят известно време пребивава долу в мазето.
към текста >>
11.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 13 август
, 13.08.1914 г.
Например
лекар
сте, но не можете да се молите.
Много често ние неволно се намираме в големи противоречия, които не могат да не смущават сърцето и ума ни, та затова вие [не] сте сега всички еднакво спокойни и вследствие на това вас ви сполитат неща, които не сте желали, и то защото не сте били в един Божествен път. А когато сте в Божествения път, вие чувствувате спокойствие на сърцето и ума си, започвате да гледате към хората снизходително, нямате никаква мъст и нещо като че ли ви радва, защото сте в пътя на виделината. Отклоните ли се, надоходжат различни смущения, които са най-добрият признак, че не сте в Божествения път, защото настъпва атмосфера, която ви души и задушава също като че ли сте в една пещера с въглеродни вещества. Същото е, когато сте в една къща, в която не можете да се молите. В този последен случай аз ви съветвам: продайте тази къща и бягайте.
Например
лекар
сте, но не можете да се молите.
Казвам ви: напуснете тази професия, защото тя е една душна пещера за вас, макар да ви дава големи облаги. Може такава професия да даде приятни неща, обаче тия неща ние трябва да ги ценим и разбираме.Това е една малка диагноза, за да познаете в какъв път ходите. Сега питайте се: Ако Исус Христос ви е изцелил, трябва ли да паднете пред Него? Не, а умийте нозете Му и мийте и другите, та по този начин вие ще работите за другите. Тази вода нека бъде едно аязмо111, че завръзката, зародишът под цвета - а то сте вие - е малък.
към текста >>
12.
Димитър Голов завършва земния си път.
, 8.11.1917 г.
Тогава изведнъж се хваща за сърцето и се обърнал към дъщеря си с думите: „Миче, дай ми чаша вода, за да взема
лекарството
си.“ И след тези думи издъхва.
Вечерята приключва добре с вегетарианско меню, тъй като Голов е вегетарианец и въздържател от алкохол. Изпраща и последните си гости и при входа на дома си се обръща към жена си: „Сузано, виж колко много ни обича Господ, колко много гости имахме и колко бяхме щастливи всички събрани заедно с децата ни! Пък и Богомил го пуснаха от Военното училище, за да е при нас тази вечер. Аглика и Марийка и те са при нас.“ След това дава на сина си няколко банкноти с думите :“Пиши, да не се тревожи майка ти! “ Става от масата, взел си библията и се отправя към спалнята си, тъй като винаги четял от нея.
Тогава изведнъж се хваща за сърцето и се обърнал към дъщеря си с думите: „Миче, дай ми чаша вода, за да взема
лекарството
си.“ И след тези думи издъхва.
Той боледувал от ангина пекторис (стенокардия). Свещениците не искали да го опеят заради това, че го смятат за сектант, но владиците ги заставят. Голов е обичан, уважаван и ценен от много хора. Така голяма погребална процесия преминава по ул. „Витошка“ за опелото в църквата „Св. Седмочисленици“.
към текста >>
13.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
Пловдив
зъболекар
Михаил Стоицев започва издаването на горепосочените статии от Х.Х.Х.
86, или второто издание след 1945 г. на стр. 79, то ще видим, че първите 7 изречения са същите, като едната статия допълва другата озаглавена „Светлина". 10. През 1934 г. в гр.
Пловдив
зъболекар
Михаил Стоицев започва издаването на горепосочените статии от Х.Х.Х.
в отделни книжки. На корицата пише „В царството на живата природа", а отдолу е написано „Статии от Учителя на Бялото Братство г-н Петър Дънов. София, 1933 г." Всяка книжка носи съответно заглавие. Така е написано: Статия l-a „Влияние на слънчевата енергия". Съдържа 16 стр., а накрая на стр.
към текста >>
Доставят се чрез
зъболекаря
Стоицев, ул.
На корицата пише „В царството на живата природа", а отдолу е написано „Статии от Учителя на Бялото Братство г-н Петър Дънов. София, 1933 г." Всяка книжка носи съответно заглавие. Така е написано: Статия l-a „Влияние на слънчевата енергия". Съдържа 16 стр., а накрая на стр. 13 са отбелязани останалите 5 статии.
Доставят се чрез
зъболекаря
Стоицев, ул.
„Пролет" 14 в Пловдив. От стр. 14-16 има обяснителна бележка от зъболекар Стоицев, която поместваме. А защо? Защото тази е единствената книжка, която притежавам от тази поредица.
към текста >>
14-16 има обяснителна бележка от
зъболекар
Стоицев, която поместваме.
Съдържа 16 стр., а накрая на стр. 13 са отбелязани останалите 5 статии. Доставят се чрез зъболекаря Стоицев, ул. „Пролет" 14 в Пловдив. От стр.
14-16 има обяснителна бележка от
зъболекар
Стоицев, която поместваме.
А защо? Защото тази е единствената книжка, която притежавам от тази поредица. И да не се загуби я поместваме. ОБЯСНИТЕЛНА БЕЛЕЖКА („Влияние на слънчевата енергия" - София, 1933 г.
към текста >>
лекарите
не изпущат случая да препоръчват използуването на тази целебна сила от своите болни.
Ние излизаме, гдето има условия и на по-високи места, и освен че посрещаме изгрева на слънцето и използуваме неговите енергии, но правим и своите гимнастически упражнения с песни и музика, и се радваме на живота, здравето и благата, които Бог ни дава чрез нашия честен труд. Някои наивници мислят, че ние се кланяме на слънцето. Не, ние не допускаме, че в XX век ще има хора в Европа, които да се кланят на слънцето, като на Бог. Но че слънцето със своята светлина и топлина е извор на живот в цялата природа, а и за человека, и този живот и тези енергии идат от Бога чрез слънцето, това за разумните хора е неоспорим факт. Сега за никого не е тайна, че много болни, слаби, ранени, оздравяват по-лесно при слънчевата светлина, и г.г.
лекарите
не изпущат случая да препоръчват използуването на тази целебна сила от своите болни.
Какво по-хубаво от поговорките: „Рано лягай, рано ставай", „Рано пиле, рано пее"? Не съдържат ли тези народни поговорки дълбока мъдрост? -Да! Е добре. Тогава може ли този, който ляга късно и става късно, да има дълъг живот, да е постоянно жизнерадостен и със здраво тяло, да има един светъл ум и благородно сърце до старост?
към текста >>
Зъболекар
Стоицев Пловдив, 9 април 1934 г.
Ако човек знае и приложи това разумно, би разрешил половината от проблемата на своя живот. И ако ние не знаем разумно да използуваме тия 4 процеса, нашите физически придобивки за тялото ни ще куцат, а нашите духовни придобивки ще бъдат проблематични. Ето защо, нека всички се стремим да използуваме слънцето! Нека всички се стремим да разберем и приложим тия четири процеса правилно: храната, водата, въздуха и светлината, за да се надяваме да развием и чистите мисли, чистите желания и благородните постъпки с една морална и здрава основа, каквато Христос ни е начертал и чертае. Нека всички разумни хора започнем новото, хубавото в живота!
Зъболекар
Стоицев Пловдив, 9 април 1934 г.
11. Защо поместваме тези статии с Х.Х.Х. на Учителя Петър Дънов тук? Тук им е мястото и времето да се напечатат, защото това е едно неразривно цяло от историята на издаването на сп. „Всемирна летопис" и неговия редактор Иван Толев. 12. Аз заварих възрастните приятели, които разказваха различни случки за това списание и редактора Иван Толев.
към текста >>
14.
Учителя изнася първата лекция от ООК - 'Трите живота'
, 24.02.1922 г.
Заболява от неврастения, вика
лекарите
и те му казват да лежи 45 дена на гърба си.
Въпросът е сега можем ли ние, при каквито и да е условия, при каквито мъчнотии и да се намираме, можем ли да ги победим, да изплуваме над тях? Сега от чисто християнско гледище, казват „Може“. Не теоретически как може, но практически въпросът стои малко другояче. Ето какво ме наведе на тази мисъл: един от нашите приятели, от най-ревностните, имал за мене много високо мнение, че аз всичко мога да направя. Лъжливи схващания!
Заболява от неврастения, вика
лекарите
и те му казват да лежи 45 дена на гърба си.
С такива вярвания нищо не става. То е илюзия. Ако твоята вяра в Бога не може да ти помогне, ако в краен случай и знанието, което имаш, не ти помогне, тогава защо ни е то? Значи у нас трябва да се роди едно желание да работим, да работим със законите на живата природа, да бъдем в съгласие с Бога. Аз нямам нищо против, ако дойде един лекар и работи съобразно с тия закони – добре дошел!
към текста >>
Аз нямам нищо против, ако дойде един
лекар
и работи съобразно с тия закони – добре дошел!
Заболява от неврастения, вика лекарите и те му казват да лежи 45 дена на гърба си. С такива вярвания нищо не става. То е илюзия. Ако твоята вяра в Бога не може да ти помогне, ако в краен случай и знанието, което имаш, не ти помогне, тогава защо ни е то? Значи у нас трябва да се роди едно желание да работим, да работим със законите на живата природа, да бъдем в съгласие с Бога.
Аз нямам нищо против, ако дойде един
лекар
и работи съобразно с тия закони – добре дошел!
Пукне се някоя вена, дойде лекарят, може да я зашие. Но ял си ряпа и не си сдъвкал, дойде лекарят и турне инжекция, питам, този лекар разбира ли болестта? Аз казвам трябва очистително, нищо повече! Тия парченца ряпа трябва излезнат от организма, да не ви безпокоят. Мнозина от вас сте се нагълтали с такива несдъвкани парченца и това наричат: „Новото учение“.
към текста >>
Пукне се някоя вена, дойде
лекарят
, може да я зашие.
С такива вярвания нищо не става. То е илюзия. Ако твоята вяра в Бога не може да ти помогне, ако в краен случай и знанието, което имаш, не ти помогне, тогава защо ни е то? Значи у нас трябва да се роди едно желание да работим, да работим със законите на живата природа, да бъдем в съгласие с Бога. Аз нямам нищо против, ако дойде един лекар и работи съобразно с тия закони – добре дошел!
Пукне се някоя вена, дойде
лекарят
, може да я зашие.
Но ял си ряпа и не си сдъвкал, дойде лекарят и турне инжекция, питам, този лекар разбира ли болестта? Аз казвам трябва очистително, нищо повече! Тия парченца ряпа трябва излезнат от организма, да не ви безпокоят. Мнозина от вас сте се нагълтали с такива несдъвкани парченца и това наричат: „Новото учение“. Не!
към текста >>
Но ял си ряпа и не си сдъвкал, дойде
лекарят
и турне инжекция, питам, този
лекар
разбира ли болестта?
То е илюзия. Ако твоята вяра в Бога не може да ти помогне, ако в краен случай и знанието, което имаш, не ти помогне, тогава защо ни е то? Значи у нас трябва да се роди едно желание да работим, да работим със законите на живата природа, да бъдем в съгласие с Бога. Аз нямам нищо против, ако дойде един лекар и работи съобразно с тия закони – добре дошел! Пукне се някоя вена, дойде лекарят, може да я зашие.
Но ял си ряпа и не си сдъвкал, дойде
лекарят
и турне инжекция, питам, този
лекар
разбира ли болестта?
Аз казвам трябва очистително, нищо повече! Тия парченца ряпа трябва излезнат от организма, да не ви безпокоят. Мнозина от вас сте се нагълтали с такива несдъвкани парченца и това наричат: „Новото учение“. Не! Това не е новото учение, нито пък е Божественото учение.
към текста >>
15.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
[У човека], подобно на болен, който взема някакво
лекарство
, настъпва една промяна, едно подобрение.
А тия страдания са чашата, която понеже прилича на цвят, защото има формата на лале, показва че [със] страданията чрез търпението, т. е. чрез претърпяването на страданията, животът ни ще се разцъфти и цветът ще се оплодотвори и ще стане добър плод. (2, 198)КНИГА От книгата пък, която виждаме разтворена по-нататък ще научим защо страдаме. (2, 198)
[У човека], подобно на болен, който взема някакво
лекарство
, настъпва една промяна, едно подобрение.
Той е научил вече урока, без да подтиска и угнетява хората. Това състояние е символизирано в Пентаграма с разтворената книга. Човек е прочел вече от великата книга на живота един урок, който никога няма да забрави. Той започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но не така, както е живял по-рано, със сабята. (1) Чрез страданието, през което минава човек, започва да изучава книгата на живота, заучава законите на живота и гледа да спазва тези закони.
към текста >>
След този събор пред общия Окултен клас Учителя говори за един също толкова странен Шлятер: появил се в Америка през 1895 г., с професия обущар, бил тих и мълчалив и се прочул като
лекар
- започвайки от 4 часа сутринта елекувал по 15 000 души на ден само като ги докосвал с ръце; след няколко месеца както се появил, така и изчезнал, /Виж беседата от 28,06.1923 г., брошурка, стр.
Шлятер, 1922 г. /точната дата не се чете/ и има размери, според С. Няголов, 180/138 см. Шлятер не е известен художник и няма спомени за него. Твърди се само, че е ученик на Учителя, че е славянин и че е нарисувал образа на Учителя в Пентаграма във видение.
След този събор пред общия Окултен клас Учителя говори за един също толкова странен Шлятер: появил се в Америка през 1895 г., с професия обущар, бил тих и мълчалив и се прочул като
лекар
- започвайки от 4 часа сутринта елекувал по 15 000 души на ден само като ги докосвал с ръце; след няколко месеца както се появил, така и изчезнал, /Виж беседата от 28,06.1923 г., брошурка, стр.
11, ООК/ Явно е, че този Шлятер е бил един голям окултис и може би е същият, който рисува цветния Пентаграм, понеже годината 1895, когато той е в Америка, е последната от пребиваването на Учителя в САЩ. Възможно е тогава двамата, Учител и ученик, да са се срещнали. Цветният Пентаграм се отличава от черно-белия по някои особености. Въведени са нови символи във външния кръг - подписът на Учител на крилатото колело, под което има сферично тяло. Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо глава на мъж, на върха на Истината е изобразен образът на Учителя.
към текста >>
16.
Учителя е поканен от Архимандрит Евтимий на диспут в салона на читалище 'Надежда', Търново
, 19.08.1922 г.
На един хълм бе разположено голямо братско лозе от 12 декара, подарено от търновския гражданин Боковски, който бил излекуван от Учителя, след като бил напълно изоставен от
лекарите
.
Обаче не се минаха и пет минути, чу се отговор с напевен мъжки глас: "Намери се! " Този глас продължаваше да вика и се приближаваше към мен, докато се срещнахме. Като ми подаде портмонето, ми каза: "Братко колко пари има вътре не зная, но колкото и да са, виждате ли този народ - това са все наши хора, които служат на Бога, на високия идеал. В никой случай нямаше да останете без средства. Само да се бяхте обадили и кесията ви сигурно щеше да се окаже недостатъчна да побере това, което щеше да ви се даде." Аз наново се насърчих и вече радостен потеглих с общата вълна към мястото, което беше на югозапад от града.
На един хълм бе разположено голямо братско лозе от 12 декара, подарено от търновския гражданин Боковски, който бил излекуван от Учителя, след като бил напълно изоставен от
лекарите
.
В това състояние съпругата му се обърнала в едно писмо до Учителя, който след получаването му веднага пристигнал в Търново, за да го види в дома му. Болният страдал от ставен ревматизъм и сърцето му било съвсем отслабнало. След пристигането на Учителя, болният още до вечерта се почувствал добре и се повдигнал от леглото. Всички съседи очаквали при камбанен звън да чуят вестта за неговата смърт, обаче изненадата била голяма, когато само след няколко дни вече можел да излиза из града. Скоро гражданството се научило за това рядко събитие и масово започнало да се приближава към учението на Бялото Братство и по-специално към Учителя за помощ от най-различен характер.
към текста >>
17.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици
, 4.03.1923 г.
Един след друг или на групи те се точат по Драгалевския път.Ето ги и селяните
млекари
, подкарали своите каручки-двуколки с пълни гюмове мляко-препускаткъм града.
Тук-таме - облаци разкриват няколко бледнеющи звезди. Венера изпраща своята лъчезарна усмивка. Въздухът е свеж и топъл. Няма нито сняг, нито студ. Но Марта е стара неверница и затова дебелите палта са навързани върху раниците ни, за всеки случай.И тоз път не сме малцина - повече от 200 души.
Един след друг или на групи те се точат по Драгалевския път.Ето ги и селяните
млекари
, подкарали своите каручки-двуколки с пълни гюмове мляко-препускаткъм града.
Някои селяни пък са обслужвани за целта само със своето магаренце. Кротко, господар и добиче слизат към голямото селище да занесат на гражданите прясно млечице.Поточета от страни пътя пеят малите се песни, шуртят, пенят се и отнасят далеко своята радост.Слънцето, голям златно кълбо, едвам надникнало пак изчезна зад облак.Ето го селото. Селяните се разшавали - повечето празнично пременени - сякаш готови за сбор. Рояк деца накацали по стоборите, облечени с бели кожухчета, с почервенели от студ ръчички и нослета, любопитно ни гледат. Някой от пътниците се спира, вади от джоба си пликче дребни бонбони и им раздава.
към текста >>
18.
Бесед 'Здравият ум', изнесена от Учителя на екскурзията до Чернни връх
, 26.08.1923 г.
А ние Бога може да опитаме съществува ли, или не по следующия начин: имаш една рана живеница, лекуваш я, всичките
лекари
викаш, твоят живот виси на косъм, ти съзнаваш, че нищо не ти помага.
Вие казвате, че вярвате в Бога, но задайте си един положителен въпрос: Какво нещо е Бог? У вас като че умът ви стане празен - природни сили влезнат. А що са природните сили? И самата интелигентност е неопределена. Всякога ние ще турим на самата същина неща, които не са верни.
А ние Бога може да опитаме съществува ли, или не по следующия начин: имаш една рана живеница, лекуваш я, всичките
лекари
викаш, твоят живот виси на косъм, ти съзнаваш, че нищо не ти помага.
Ако се обърнеш към Бога не с адвокатство и хитрина, а с онази вътрешна топлина и кажи: "Аз познавам, Господи, че Ти си добър, но дай ми едно малко доказателство да се махне тази живеница от мен и аз ще посветя целия си живот за Теб."Слушай, направете това обещание, но не като онзи циганин, който, като е била болна жена му, обещал, че ще даде една голяма свещ, а като оздравяла тя, рекъл: "Я дам, я не." Гледай да бъдеш положителен, кажеш и да свършиш. И веднага болестта ще мине, и ти ще почувствуваш едно особено състояние на душата и една особена светлина, която тъй ще разшири душата ти, че всичките неща тъй ще се претълкуват, съвършено ще се изменят и ще почувствуваш една вътрешна благост, един вътрешен тих глас, който ти приказва. Някой ден се разгневиш, този глас ти казва: "Не го прави това нещо, не е хубаво." Пак те остави гласът, но като ти заговори 3-4 пъти, ти почнеш да мислиш. Дойде някой, на когото имаш да плащаш, ти вземеш и скъсаш полицата. Законът ще те хване - има свидетели.
към текста >>
19.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември
, 9.09.1923 г.
И желая, когато дойдат те, вие да бъдете готови.Лекуваме се с
лекарства
- това не е лекуване.
Един брат българин, сега в Америка, ме пита как да намери Белите Братя? Аз му отговорих, че няма какво той да ги търси, те сами ще го намерят. Те ще ви намерят. Христос дойде и намери своите ученици. Такъв е законът.
И желая, когато дойдат те, вие да бъдете готови.Лекуваме се с
лекарства
- това не е лекуване.
Това е упражнение. Лекуване е: Стани и ходи! 2. Три правила за ученикаБеседа държана на 9 септември 1923 год., неделя, 5.30 часа следобед, София на 26 братяПрисъствували на беседата:София Казанлък1. Тодор Стоименов 16. Христо Тончев2.
към текста >>
20.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември
, 10.09.1923 г.
Ти си един
лекар
.
То е произведено и от слънцето, земята и прочие. Той казва, че то е негово, но в същност съдейству вали са и слънцето, и земята, и слугите му. Ти като казваш, че това нещо е твое не е право. Това е действително правата Божествена философия.Ти ще си кажеш: „Нямам да му давам, но Господ да ми каже как трябва да постъпя". Ще отдалечиш полицата от ума си.
Ти си един
лекар
.
Окултният ученик трябва да има едно изкуство. Не можете да бъдете ученици, ако нямате едно изкуство. Имаш една полица от 10,000 лева. Онези, които ръководят твоите съдбини, те са нагласили как да платиш полицата. Един лекар ходи при някой болен, втори ходи, никой не може да помогне.
към текста >>
Един
лекар
ходи при някой болен, втори ходи, никой не може да помогне.
Ти си един лекар. Окултният ученик трябва да има едно изкуство. Не можете да бъдете ученици, ако нямате едно изкуство. Имаш една полица от 10,000 лева. Онези, които ръководят твоите съдбини, те са нагласили как да платиш полицата.
Един
лекар
ходи при някой болен, втори ходи, никой не може да помогне.
Ти си лекар, тази способност имаш зародена в тебе. Ти отиваш при болния със своето изкуство, изцеряваш го и той ти плаща 100,000 лева. От тях ще вземеш 10,000 лева и ще платиш полицата. Остават ти 90,000 лева, какво ще правиш с тях? Имате 9 души братя нуждаещи се.
към текста >>
Ти си
лекар
, тази способност имаш зародена в тебе.
Окултният ученик трябва да има едно изкуство. Не можете да бъдете ученици, ако нямате едно изкуство. Имаш една полица от 10,000 лева. Онези, които ръководят твоите съдбини, те са нагласили как да платиш полицата. Един лекар ходи при някой болен, втори ходи, никой не може да помогне.
Ти си
лекар
, тази способност имаш зародена в тебе.
Ти отиваш при болния със своето изкуство, изцеряваш го и той ти плаща 100,000 лева. От тях ще вземеш 10,000 лева и ще платиш полицата. Остават ти 90,000 лева, какво ще правиш с тях? Имате 9 души братя нуждаещи се. Давате им по 10,000 лева.
към текста >>
Друга задача може да бъде следната: Ще срещнеш едного и ще му кажеш: „Ти си болен, аз имам
лекарство
за тебе".
Ще му кажеш, че наследството му може да е в Русия, Америка, Индия, Юг. Сега Русия (север) е истината, Америка (запад) е материалния свят, Индия (изток) - ума и Юг - добродетелта. (Брат Др. Попов: „Но ако ти каже, че няма време? ") Но срещата с този човек не е случайна.
Друга задача може да бъде следната: Ще срещнеш едного и ще му кажеш: „Ти си болен, аз имам
лекарство
за тебе".
Не може да се даде опит, който не е в пълно съгласие, в хармония с природата. Вие ще проверите само един окултен закон. (Брат Д. Добрев: „Ами ако срещнем няколко души? ") Щом е задача ще срещнеш само един.
към текста >>
21.
Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София
, 22.04.1927 г.
Да бъде човек
лекар
, проповедник, учен и прочие, то е частично разбирание.
А щом има сухота, суша, ще има и глад. Чувствата са камъни, от които ще се съгради духовния свят, а мисълта е жидката материя - без вода не може да се гради.В целия свят където и да сте ще забележите едно противодейсвие, едно вътрешно противоречие. Така и Павел казва: „Всички търсят своята свобода." И наистина, и руси, и българи, и разни секти, всеки който работи в своя дом търси тази свобода. Първото качество, което трябва да имате то е да имате правилно разбирание за живота. Ще ви говоря за неща, които са вам известни, но вие трябва да разберете вътрешната страна.
Да бъде човек
лекар
, проповедник, учен и прочие, то е частично разбирание.
Животът включва всичко в себе си. Евреите под ръководството на Мойсея не разбраха вътрешния смисъл на живота, на своя живот.Ще си правите къща. Давате на инженер да ви направи изчисленията за потребните ви материали. Доставите ги, построите я. Какво ви е дала къщата - хигиенически условия.
към текста >>
Виждаме, като че и вие искате вече да ни дадете ...Учителят: Има хора, които трябва да минат през ножа на
лекаря
.
Цанев - Пояснява в какво се състои неподготовката: слабост в знанията и моли за знание.Учителят: Знаете онзи анекдот - Като правили шилото, казали му: „Ти стани остро, стани шило та хубаво работи". То казало: „Сила трябва". Рекли му: „Ти стани шило да пробиваш гьон, каиши, а друг с тебе ще работи". Та и вие сега станете шило - приложете историята на шилото - с вас има кой да работи.Брат Д. Цанев: То се е видяло, че трябва да се работи, но завъртете копчето и да започнем да работим, та глави ще се трошат, но да се започне вече работата.
Виждаме, като че и вие искате вече да ни дадете ...Учителят: Има хора, които трябва да минат през ножа на
лекаря
.
Случая с оная жена, която отишла при Кочева във Виена да се лекува. Казал й: „Ти си здрава вече", но тя пак отишла и се оперирала. Брат Гарвалов идва една вечер и ми казва: „Два удара има вече майка мй, отворете й път да си замине". Ами, че това е най-лесното. Мерки трябва да се вземат, да не се докарва до болезнено състояние, то да се предотврати.
към текста >>
Ще го турнете в бутилки, заровете ги в земята и като
лекарство
ще го вземате.
Млякото е добра храна, но от здрав човек го вземете. Може един престъпник да ти издои мляко, не пий това мляко. Вино не вземайте от кръчмар. Направете си сами 60-100 литри вино и като го пиете, ако ви опива вие не сте още чист.
Ще го турнете в бутилки, заровете ги в земята и като
лекарство
ще го вземате.
От Невидимия свят дават упътвания за виното да се направи сладко. Салициловата киселина, с която пресичат виното не е добре, отровна е.Тук Учителят донесе отгоре, от стаята си една чепка сухо грозде и ни даде по три зърна - вид „афуз-али" и пита: Това нарушение ли е на поста днес? Не е, това е елексир, жизненост. Нали поста е дишание - храните се с въздух, а в гроздето, печено от слънцето има кондензирана енергия. Поста е условие, средство за получавание храна от Бога.
към текста >>
22.
Разговор на Учителя с ръководителите - 23 април. София
, 23.04.1927 г.
Аз ви давам съвети, казвате ги на света - нека те отиват при
лекарите
, за да си платят.
Брат Д. Цанев, пояснява мисълта си - Нещо осезнателно иска да ни се даде, да владаме някои сили, да се направи нещо, или пък не е ли настанал момента за да се види оная велика благодат, която трябва ли да чакаме още.Брат П. Ковачев - Изтъква своето семейно положение - болна жена му, дъщеря му, синът му - всичко това го спъва да работи.Учителят: Ще пиете гореща вода, за да се разширят порите ви отвътре и да приемете праната отвън на вътре. Не отвън порите да се разстварят, а отвътре. Това са методи за вас, а не за света!
Аз ви давам съвети, казвате ги на света - нека те отиват при
лекарите
, за да си платят.
А вие сега ще приложите молитвата и след една година ще видите резултата. Ще очистите сърцето си да няма никакви киселини, отвън нека има. Като минава водата през села, градове омърсява се, но като влезе в океана чиста става. Вашият извор трябва да бъде чист всякога. Най-малко два пъти в седмицата топли бани: 2-3 чаши топла вода, за да се изпотите и иначе пък да пиете вод а печена на слънцето.
към текста >>
23.
Разговор на Учителя с ръководителите - 24 април. София
, 24.04.1927 г.
Царят е независим докато е здрав, разболее ли се става зависим от
лекаря
-така е и с грешния.
Имайте светлина - вяра в Бога и тогава глава няма да ви боли. Човек, който не живее добър живот е паразит - осъден е на смърт. Всяко искателство има една жива страна. Всеки има една душа - индивид, върху който трябва да работи и после за себе си. Учителят трябва да знае, а и ученика да е подготвен.
Царят е независим докато е здрав, разболее ли се става зависим от
лекаря
-така е и с грешния.
Ако овчарят е добър, вълк не ще дави овците, които не са страхливи! Искаш ли да водиш, да спасяваш, тръгни ти пръв, а не да подкарваш другите. Изгревът - Том 14РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 годинаI. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927
към текста >>
24.
Разговор на Учителя с ръководителите - 26 април. София
, 26.04.1927 г.
Всички
лекари
се състезават с болестите.При дадените бани, главата може само да се накваси, миение главата със студена вода, не е добро.
Може всеки от вас да си направи ограда, параван с бяло платно и там да си направи банята. Вода, на слънце топлена, дава най-добри резултати от баните.Всички болести се раждат от изпражненията на микробите. Щом има чиста кръв човек, ще бъде здрав. Щом се чисти тялото, болести няма. В здравословно отношение всичкия свят се е преобърнал на лазарет.
Всички
лекари
се състезават с болестите.При дадените бани, главата може само да се накваси, миение главата със студена вода, не е добро.
Може само като изключение, но не е добро, не е хубаво Съобщение може да се даде на домашните, за да имате семейно здравие. Болезненото състояние пак може да се яви, но то ще бъде като изключение. Когато човек не е здрав, то върху тялото се образуват подпушвания на свободните течения и тялото трябва да бъде добър проводник.При екскурзиите и изобщо като свещено правило е: съда, от който ще пиете вода, трябва да бъде абсолютно чист. Никакво варение на друга храна в него, а после вода да ври в него. Там има мазнини и други, които пречат на здравието.
към текста >>
25.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите
, 1.11.1927 г.
Тя навярно е решила да не снема бляскавата си диадема, докато не види дневния цар.Драгалевските
млекари
вече препускат двуколките си към града.
Въздухът е тъй приятен и мек, тъй освежителен, като че иде пролет.Нашите са тръгнали от Изгрев, а мойта милост от града сама е поела пътя през Драгалевци към планината. Самотно отекват стъпките ми. Не срещам жива душа, нито пък ме настигва някой от града.Витоша бавно се очертава през зрящия ми поглед. Небесната глъбина просветва; звездите една по една, според големината си, отслабват своя блясък. Изчезна и Орион, едвам още блещука Сириус, а Венера остана вече тъй мъничка, тъй мъничка, че трябва хубаво да я търсиш.
Тя навярно е решила да не снема бляскавата си диадема, докато не види дневния цар.Драгалевските
млекари
вече препускат двуколките си към града.
Някъде пък селянин пешак, подкарал магаренцето си, натоварено с лъскави гюмове пълни с мляко. Казвам му: ,Добра среща”, на което той ми отговаря бодро, благопожелателно и с известна благодарност в гласа: „Дал ти Бог добро”, или „Бог ти помогнал”.Над водениците настигам голяма група наши хора, също тръгнали от града. Но те вече поемат пътя нагоре, дордето аз правя почивка. Все тъй се настигахме - аз на „Зеленка”, те на „Вади-душа”. Аз на „Буди-душа” (тъй го прекръсти Учителя), а те вече в гостната.Трудоваците са прорязали чудесен път към върха.
към текста >>
26.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари
, 30.01.1928 г.
От една страна печеля, защото постепенното развиделяване ми разкрива разни красиви гледки из околността, що иначе нямаше да видя.
Млекарите
подтичваха заедно със своите сиви магаренца за града - мляко за софиянци.
2.1.27. 30 януари 1928 г., Витоша [бивака Ел Шедар] Ще видим как Витоша ще си покаже днес мурафета - имен ден на Х\аря е; дали няма да ни надроби някоя попара.Шест и половина - отдавна оставих спящата столица зад гърба си. Закъснях, успах се. Дружината навярно вече е стигнала „Ел Шедар”.
От една страна печеля, защото постепенното развиделяване ми разкрива разни красиви гледки из околността, що иначе нямаше да видя.
Млекарите
подтичваха заедно със своите сиви магаренца за града - мляко за софиянци.
Срещах и червенобузести невести и девойки, забързали към града, те весело ме поздравиха, пошегуваха ми се със закачката: „Дека ти е, моме, другаро, вуци че те изедат”... По телеграфните жици накацали цял орляк врабци едно до друго, тихи, смълчани в някакво очакване.Всичко е бяло - чисто бяло. На земята царствен покой, на небето също. Зорницата блести отгоре като лъчезарна усмивка над света.Крайпътните вади, живи и пъргави, като черни ленти по снега бележат своя устрем. Отгоре им лека ледена покривка под която бистрата вода непрекъснато плиска и клокочи. На югоизток - между Рила и Витоша всичко трепти в розово сияние.
към текста >>
27.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
За това нейно качество Учителя казва: „Аз не познавам по-голямо
лекарство
от водата.” Но, разбира се, ние още не я познаваме.
Някои почти до обед прекарваха в съзерцание на богатите форми, създадени от Божествения Архитект, които като ги гледа човек с по-възвишено чувство, оживяват, населени с мили, разумни Същества. Останалото време на деня, като се изключи малката следобедна почивка, прекарвахме из околността, където се грижехме, доколкото може да облагородяваме обстановката, като правехме пътеки, мостове над потоците, но най-вече - чешмички на бликащите кладенчета и извори. Учителя имаше особено отношение към изворите, едно особено уважение и благоговение към водата, този единствен течен минерал, есенциален продукт на минералното царство, продукт, без който животът тук на Земята не може да се прояви. Водата е една загадка по своето съдържание, продукт на някаква висша разумност в Природата, разумност, изпълнена с Любов и пожертвувателност, защото носи живота и безропотно приема всички мръсотии, създадени от всички същества. Тя е способна да премахне всички пречки пред вливащия се в нас живот.
За това нейно качество Учителя казва: „Аз не познавам по-голямо
лекарство
от водата.” Но, разбира се, ние още не я познаваме.
Тя не е само съединение на водород и кислород, в това съединение има и нещо все още неразбрано, неосезаемо. Немалък дял от времето се използваше за приятни и полезни разговори. Особено през почивките, когато ходехме или работехме. Учителя беше всякога с нас и щом спрем, веднага Го наобикаляхме и почвахме непринудени разговори. Брат Боян Боев беше неотлъчно с Учителя и мисля, че голям дял от тези разговори, а може би и всичките, той като добър стенограф, е записал.
към текста >>
28.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Шадай - 3 февруари
, 3.02.1930 г.
По шосето припущат каручки на
млекарите
.
Върховете са розови, а изток като че ли е безразличен. Но това е привидно. Слънцето неочаквано се показа като скрита в пазва брилянтена топка. Като че златен - огнен пръст проби внезапно хоризонта и като със свредел разширява дупката. Когато я направи достатъчно голяма, огнененото кълбо се понесе по своя път.Студено.
По шосето припущат каручки на
млекарите
.
Последните са закачулени добре в топли кожуси и ямурлуци.Ето и пешаци млекари, на магаренце носят млечните си гюмове. Кпетичкото магаренце подтичва, кпамучка млечицето в пълните гюмове, затворени с каучуков капак. То доблестно помага на своя стопанин. Вперило пред себе си големи красиви очи, сякаш пълни с жалост и неизказана тъга...Към селото, от един стобор литват пъстро ято гълъби - някои от тях качулести, с бяла лентичка на главата. Хвърлям им трошици пълна шъпа и ги гледам как лакомо кълват.
към текста >>
Последните са закачулени добре в топли кожуси и ямурлуци.Ето и пешаци
млекари
, на магаренце носят млечните си гюмове.
Но това е привидно. Слънцето неочаквано се показа като скрита в пазва брилянтена топка. Като че златен - огнен пръст проби внезапно хоризонта и като със свредел разширява дупката. Когато я направи достатъчно голяма, огнененото кълбо се понесе по своя път.Студено. По шосето припущат каручки на млекарите.
Последните са закачулени добре в топли кожуси и ямурлуци.Ето и пешаци
млекари
, на магаренце носят млечните си гюмове.
Кпетичкото магаренце подтичва, кпамучка млечицето в пълните гюмове, затворени с каучуков капак. То доблестно помага на своя стопанин. Вперило пред себе си големи красиви очи, сякаш пълни с жалост и неизказана тъга...Към селото, от един стобор литват пъстро ято гълъби - някои от тях качулести, с бяла лентичка на главата. Хвърлям им трошици пълна шъпа и ги гледам как лакомо кълват. Срещата ми с кучетата също е приятелска.
към текста >>
29.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 9 юни. Свети Дух
, 9.06.1930 г.
Лекарите
го били вече отписали - довели го до ужас, искали да му отрежат нозете.
Спят до обяд.Един брат симидчия донесъл пълна кошница симиди и гърне с мед и всекиму раздава за отпразнуване оздравяването на двете му схванати нозе. КакУчителятмуказалда ходи-това било лекът, кактой бил същински труп, но решил да направи всичко, само и само да оздравее. Изпърво се търкалял, плакал, молил се. После се изправял на колене, после на патерици. Как взимал пътя от моста „Граф Игнатиев” до Изгрев за 4 часа... А сега чак на Витоша е дошел рано преди всички.
Лекарите
го били вече отписали - довели го до ужас, искали да му отрежат нозете.
И той потърсва спасение само в смъртта. Но точно в този час, вратата се отваря и при него се озовала една наша добра сестра (Мария Златева). Влиза при него и с майчински думи успокоява душата му, поразтрила мъртвите му нозе и обещала пак да го посети. Тя наистина сторила това, даже питала и Учителя за това „горко” момченце. Той послушал и оздравял.След обяд пак спане.
към текста >>
30.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 6 август
, 6.08.1930 г.
Отидоха си много доволни.Вчера дотича разтревожен човек от хижа „Скакавица” да дири
лекар
при нас.
И там, под ясния поглед на небето, нагрявани от изобилните слънчеви лъчи - се къпем. Всеки, който се приближава към клека, трябва първо да извика: „Има ли някой". Ако не чуе отговор, тогава чак има право да заеме това обиталище.Товаедневната програма; вечерната е друга: носим дърва, обикаляме огнището, пеем или слушаме солисти певци, цигулари или декламатори - стихотворци... Понякога посрещаме гости туристи. Скоро ни дойдоха 30 души мъже и жени - дошли специално от Дупница да слушат беседа. Оставихме ги за обяд.
Отидоха си много доволни.Вчера дотича разтревожен човек от хижа „Скакавица” да дири
лекар
при нас.
(След малко той пристигна.) Жена му била страшно болна. След малко, ето, пристигна нашият д-р Кирил Паскалев и се отправиха тичешком надоле.Тази сутрин той ни успокои, като каза, че жената съвсем се подобрила, като родила едно хубаво момченце... А горкият човечец, колко беше разтревожен, плачеше с глас, трепереше цял от умора и вълнение. Но Учителят му каза: „Всичко ще се оправи” и го изпрати с приветлив поглед.- Момченце! Как ли ще го кръстят? О, то ще бъде голям юнак, щом е родено между китните борове, близо до Езерата.
към текста >>
31.
Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 31 август
, 31.08.1930 г.
Болният нали все гледа да дойде някой
лекар
да му каже някое
лекарство
.
Трябва да имате ножици да го разрежете. Някои от вас можете да знаете, но казвам: Да не сте изненадани. Да пожелаете Бог да ви даде ясна мисъл, чувство, сила на волята, изучавайте се. Изучавайте слабите си страни и се молете да ви укрепят. Ако някой от вас е търговец нали ще гледа да го кредитира някой негов приятел, познат.
Болният нали все гледа да дойде някой
лекар
да му каже някое
лекарство
.
Той постоянно мисли за здравето, деня и нощя мисли. Бедният година, две, три, мисли за богатството. Най-после неговата мисъл се реализира. И праведният, като желае да стане праведен, с мисълта си става праведен. Невежият като ляга и става мисли за знанието, знанието ще дойде.
към текста >>
32.
Група от Братството, без Учителя - екскурзия на Витоша. Свети Дух, 1 юни
, 1.06.1931 г.
Даже град да вали, пак ще вървя при моята мощна приятелка - поетка - философка,
лекарка
... От нея напират към мене живи вълни на обич и гостолюбие.
Някакъв непознат изблик ги кара да чуруликат, да пеят, да цвъркат, да кукат. Ето ги: цър-цър-чиу-чиу, чи-чи-чи-чиррр-чиррр, чи-чи-чи-чи-чиррр. Като че ли дъжд от звуци се посипал из въздуха и едри капки падат по многоводно бистро езеро.По Витоша - облаци... От Рила и Люлин се тълпят мъгли, сякаш се готвят за генерално сражение. Те бягат насам с танцуващи стъпки, безгрижни, волни и свободни. Но що ме е грижа?
Даже град да вали, пак ще вървя при моята мощна приятелка - поетка - философка,
лекарка
... От нея напират към мене живи вълни на обич и гостолюбие.
Дишането ми се усилва, сърцето ми забива по-радостно и живо. Колко свежест! Някъде е падало гръм - мирише на колендро. [колендро - кориандър; озонът по време на гръмотевична буря има подобна миризма]Драгалевци остава зад мен. Не видях сутрешния му хал - минах край гърба му вдясно.
към текста >>
33.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 3 август
, 3.08.1932 г.
Викал няколко
лекари
, но не могли да му помогнат и той умрял.
[1] Преди това изречение Учителят разказва анекдот („Ценното из книгата на великия живот", С., 1932 г., с. 95-96): Един беден човек работил известно време при един богат, но последният не му платил, останал да му дьлжи. Бедният останал непримирен, но понеже бил физически по-слаб от богатия, не могъл да му отмъсти. Колкото пъти го срещал, той все си казвал: „Чакай, ще намеря аз слабото ти място! Все ще ти отмъстя един ден." Не се минало много време, и богатият заболял.
Викал няколко
лекари
, но не могли да му помогнат и той умрял.
Според тогавашния обичай умрелият трябвало да преседи една нощ на гроба и на другия ден го погребвали. Сиромахът си казал: „Ето един случай да си отмъстя." Той взел едно дърво и почнал да налага умрелия. От боя умрелият се съживил и станал от гроба. Десет души лекари го лекували, но най-после го уморили. Бедният го наложил добре и го съживил.
към текста >>
Десет души
лекари
го лекували, но най-после го уморили.
Все ще ти отмъстя един ден." Не се минало много време, и богатият заболял. Викал няколко лекари, но не могли да му помогнат и той умрял. Според тогавашния обичай умрелият трябвало да преседи една нощ на гроба и на другия ден го погребвали. Сиромахът си казал: „Ето един случай да си отмъстя." Той взел едно дърво и почнал да налага умрелия. От боя умрелият се съживил и станал от гроба.
Десет души
лекари
го лекували, но най-после го уморили.
Бедният го наложил добре и го съживил. Като станал от гроба, богатият повикал бедния човек и му платил десетократно, като му казал: „Много благодаря за налагането. Ако не беше ме бил, щяха да ме заровят в земята." (Бел. М.И.) Изгревът - Том 17 Глава: 16.
към текста >>
34.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август
, 12.08.1932 г.
А големите пък, не питай - при титулуваните работници: Димитър, Драганчо, Боянчо, Гради, Пеньо, Борис, два чифта Георгиовци - математици, брат Върбан от Орхание, двамата Мирчовци,
лекари
, прависти (Д-р Гарванов, Д-р Паскалев), адвокати и др.
Те са готови и на подвизи. Ако, ние големите, почнем да опустошаваме, те ще ни надминат; ако почнем да градим, те ще вземат живо участие и пряко силите си даже. Милите, милите скъпи деца! Колко много помощ ни оказаха! Тези камъни що бяха наблизо, те пренесоха заедно с милите си майки и татковци, но взеха да мъкнат и отдалече... Запъхтени, със зачервени, потни личица, те носят скалния уломък и слагат на купа.
А големите пък, не питай - при титулуваните работници: Димитър, Драганчо, Боянчо, Гради, Пеньо, Борис, два чифта Георгиовци - математици, брат Върбан от Орхание, двамата Мирчовци,
лекари
, прависти (Д-р Гарванов, Д-р Паскалев), адвокати и др.
Дойдоха и милионери - онези с меките длани, що умеят само пари да броят, но до сръчност дойде ли, няма ги никакви. Но примерът е нещо заразяващо. Па и от децата срам да те хване. Само онази литовката все мисли и все мисли, и не й омръзва да мижи. Не мижи само когато се храни.Дежурните чистят зарзават - два казана ще пълнят.
към текста >>
35.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици, 17 септември.
, 17.09.1932 г.
Това е първата й
лекарска
помощ, която тя с две ръце ни подава.
Натежали от прашния и задушлив градски въздух, ние се отправяме към нашата велика благодетелка - планината. Тя ще ни обнови, освежи и ... сила ще ни подари за бъдна дейност. Ще закачим на драките човешките си тъги и неволи, а по скалите - нашите земни жалби.Витоша е тиха, нито едно облаче над нея, нито полъх от мъгли. Види се, че вече е изтъкала своите губери и черги, изпъстрила е своите китни възглавници' защото е метнала кадифените си губери по ниви и ливади, възглавките си по канари и шубраци, и лъки. Колкото повече се приближаваме при нея, толкоз въздухът става по-свеж и ароматен.
Това е първата й
лекарска
помощ, която тя с две ръце ни подава.
Стъпките ни стават по-бодри и отмерени.Ето го и слънцето изгря - червено, пламнало, като че до последния миг е седяло до жарава, дето е чакало да му се опече питка и си я понесе из дългия път над земята. Първата си целувка дарява на височините. Пламват бузите на снега от радост и смущение. После радостно простира прегръдка и към склоновете, и долините. Всеки зелен злак-сълза росица от радост е поронил за идването на Слънчо.
към текста >>
36.
Учителя дава песента 'Всичко в живота е постижимо' на старинен език
, 20.12.1932 г.
Няма по-силно
лекарство
от Любовта."
Когато сте болни, изпейте песента "Господи, колко Те обичам. Обичам Те, Господи. Обичам Твоите дръвчета, обичам Твоите цветенца, обичам Твоите рекички, обичам Твоите планини, всичко, което Ти си създал. Обичам Те, Господи." Тази песен пейте и при други беди и страдания.
Няма по-силно
лекарство
от Любовта."
Учителят повдигна леко цигулката и тихо ни изсвири песента. След това ни я изпя. Ние стояхме онемели от магията на песента и извисени към един друг свят, от който слизаше тази музика. Изгревът - Том 1 Глава: 5_07 Закони на музиката
към текста >>
37.
Отношението на Учителя към политическата ситуация в страната в неделна беседа на 20 май 1934 г., София
, 20.05.1934 г.
И тогава, ако се разболееш, ще имаш много добри
лекари
, които ще се навъртат около тебе, но не заради тебе самия, а за богатството ти.
Питам: Ако в дадения случай ти си богат човек, какво ще направиш със своето богатство? Ти трябва да познаеш дали това богатство е на място. Дали ти си за него или то е за тебе? Ако ти си бил беден и станеш богат и при това положение всичките ти болести те напущат, всичките нещастия изчезват, това богатство е на мястото си. Обаче, ако болестите не те напущат и ако нещастията те следват, туй богатство не е на мястото си.
И тогава, ако се разболееш, ще имаш много добри
лекари
, които ще се навъртат около тебе, но не заради тебе самия, а за богатството ти.
Те ще ти казват много сладки думи, но тези думи няма да бъдат заради тебе, но за богатството ти. Те ще ти кажат: „Ти си благороден, ти си такъв, онакъв…“, а зад гърба ти ще говорят, че си голям изедник. Философията, която се проповядва в света, тя е следующата: Може ли волът, който си мисли, че е милиардер, да стане милиардер? Може ли един кон, който си мисли, че е банкер, да стане банкер? Никога. Смешни са хората, когато искат да станат богати!
към текста >>
Ако е за лековерие, нима
лекарствата
, които употребявате против треска или против други някакви болести, не се основават пак на лековерието?
Затова именно Господ е създал карамфила. Така ще направите опит. Ако не искате с карамфил, направете опит с роза или с една теменужка. Има хиляди цветя, с които като правите същия опит, все ще се домогнете до една магия, с която да си влияете един на друг. Сега това може да ви се вижда, че е лековерие.
Ако е за лековерие, нима
лекарствата
, които употребявате против треска или против други някакви болести, не се основават пак на лековерието?
Аз съм правил ред опити да дам хинин на хората мислено и те се лекуват. Казвам им: „Без пари можете да се лекувате.“ – „Как така? “ Казвам им: „Има един закон, който ако изпълните, без пари можете да се лекувате.“ – „Как така, вече 3–4 месеца страдам от треска.“ – „Ето как. Представи си, че отиваш на аптеката и взимаш 30 грама хинин, който ще разделиш на 3 части. После ще си представиш, че взимаш мислено сутрин 10 грама, на обед 10 грама и вечер 10 грама.“ След 2 седмици срещам този човек и той ми казва: „Хининът проработи!
към текста >>
Един монах се лекувал с едно
лекарство
от тази аптека, но то било силно отровно.
поговорка: означава приблизително „откъде накъде? “, „хайде бе! “, изразява съмнение.)Такава хомеопатическа аптека, всичката може да я нагълтате. Обаче не е така с алопатията. Ако някой се опита да нагълта една такава аптека, той ще плати с живота си.
Един монах се лекувал с едно
лекарство
от тази аптека, но то било силно отровно.
Лекарят му казал да взима на ден по 3 капки. Монахът мислил и най-после решил: „Вместо всеки ден да взимам по 3 капки, ще ги изпия наведнъж, че по-скоро да оздравея.“ Като ги изпил, оздравял съвсем. Отишъл. Не, при този метод трябва да се взимат слаби дози. Не бързайте изведнъж да ви се махнат всичките болки и страдания. Ако при сегашните условия се махнат всичките страдания и болки, хората щяха да изпаднат в едно състояние много по-лошо, отколкото сегашното.
към текста >>
Лекарят
му казал да взима на ден по 3 капки.
“, „хайде бе! “, изразява съмнение.)Такава хомеопатическа аптека, всичката може да я нагълтате. Обаче не е така с алопатията. Ако някой се опита да нагълта една такава аптека, той ще плати с живота си. Един монах се лекувал с едно лекарство от тази аптека, но то било силно отровно.
Лекарят
му казал да взима на ден по 3 капки.
Монахът мислил и най-после решил: „Вместо всеки ден да взимам по 3 капки, ще ги изпия наведнъж, че по-скоро да оздравея.“ Като ги изпил, оздравял съвсем. Отишъл. Не, при този метод трябва да се взимат слаби дози. Не бързайте изведнъж да ви се махнат всичките болки и страдания. Ако при сегашните условия се махнат всичките страдания и болки, хората щяха да изпаднат в едно състояние много по-лошо, отколкото сегашното. Сега се връщаме към целесъобразността на природата.
към текста >>
38.
Учителя дава песента 'Буря'. 15 декември
, 15.12.1935 г.
При направения медицински преглед
лекарите
й предлагат да направят операция.
Той идва и казва: „Дядо Благо, не я стискай за гърлото! Катя ще се оправи! Ще я пратим да работи като учителка в провинцията." Катя идва на себе си и скоро я назначават учителка по музика в Трън, където се пенсионира. Като пенсионерка тя живее в един блок към гара Искър и често се тревожи за своя Димитър Грива. От тревогите и трудния живот й излиза бучка на гърдата.
При направения медицински преглед
лекарите
й предлагат да направят операция.
Тя категорично отказва, като иска да си замине, без да нарушава целостта на тялото си - това, което Учителят съветва в Словото си. Катя с голямо вдъхновение и благодарност си спомня за най-важната част от живота си - присъствието около Учителя на Изгрева и неговото слънчево влияние върху чувствителната й душа. „Всичко, каквото преживях в Италия, в Рим, в Академията „Санта Чечилия" и в Пловдив, е смет пред великия живот, който прекарах при Учителя на Изгрева." Катя си заминава с просветено съзнание и благодарност от Земята. Изгревът - Том 2235. Катя Христова Грива
към текста >>
39.
Разговор с Учителя за музиката, записан от Боян Боев. Изгрева - София
, 32.03.1936 г.
Лекар
е той.
После си мажи гърлото със зехтин и вътрешно вземай по малко зехтин. Изпивай сутрин, обед и вечер по една чаша вода от троскот. Тя е хранителна, а, от друга страна, и лечебно действува. Ще започнеш с троскота. Много го хокат, обаче той е много добър.
Лекар
е той.
Вкус хубав има. Поздрав на всички братя и сестри. Пожелавам ви всичко хубаво и светло.Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев Писма на Боян Боев -Том 1
към текста >>
40.
Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)
, 4.05.1936 г.
Аз обяснения не мога да дам - не съм
лекар
.
Като че ли с нож отсече. Как стана всичко това, не мога да ви кажа. За мен това е тайна. Да стане изведнъж и да тръгне с нормалната Си походка. Тази тайна си остана тайна за мен.
Аз обяснения не мога да дам - не съм
лекар
.
Всичко, което видях е онова, за което народът казва: "С нож отсече! " Изведнъж стана, проговори, като че ли нищо не е имало. Той слезе с приятелите долу, на Второто езеро и по пътеката се запъти към извора. От там има много направени снимки. В тези снимки мен ме няма, защото аз не отидох.
към текста >>
41.
Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли
, 9.07.1936 г.
Аз обяснения не мога да дам - не съм
лекар
.
Като че ли с нож отсече. Как стана всичко това, не мога да ви кажа. За мен това е тайна. Да стане изведнъж и да тръгне с нормалната Си походка. Тази тайна си остана тайна за мен.
Аз обяснения не мога да дам - не съм
лекар
.
Всичко, което видях е онова, за което народът казва: "С нож отсече! " Изведнъж стана, проговори, като че ли нищо не е имало. Той слезе с приятелите долу, на Второто езеро и по пътеката се запъти към извора. От там има много направени снимки. В тези снимки мен ме няма, защото аз не отидох.
към текста >>
42.
Учителя е на Рила - езерата. Възстановяване. Снимки пред палатката.
, 10.07.1936 г.
Аз обяснения не мога да дам - не съм
лекар
.
Като че ли с нож отсече. Как стана всичко това, не мога да ви кажа. За мен това е тайна. Да стане изведнъж и да тръгне с нормалната Си походка. Тази тайна си остана тайна за мен.
Аз обяснения не мога да дам - не съм
лекар
.
Всичко, което видях е онова, за което народът казва: "С нож отсече! " Изведнъж стана, проговори, като че ли нищо не е имало. Той слезе с приятелите долу, на Второто езеро и по пътеката се запъти към извора. От там има много направени снимки. В тези снимки мен ме няма, защото аз не отидох.
към текста >>
43.
Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева
, 20.07.1936 г.
О, той е сериозно болен, и нашите
лекари
бързо го отправят за някоя болница.
Топла завивка, чай, мляко, кожухчета, шалове не им липсваха от нас. Забравиха за Turkey [Turkey (нем.) - Турция] и за Griechenland [Griechenland (нем.) -Гърция]...На другия ден дойдоха още двама като тях, но още по-голи и по-гладни. Здрави, свежи и жизнерадостни. И те намериха същия прием. Заобиколени от българчета, говорещи немски, тъй се зарадваха и окопитиха голите тевтончета, че почнаха да ни гледат мило и доверчиво.Но какво да правим с грозничкото болно философче с щръкналата коса - Karli [Карли]?
О, той е сериозно болен, и нашите
лекари
бързо го отправят за някоя болница.
Не му помага ни чай с лимон, ни мляко, ни компреси... Как гледа жално и безпомощно младият човек, чуди се на тая нежна грижа от всички ни...Вечерта към огъня импровизиран концерт. Задуха ураганен вятър. Той разлюля-ваше пламъците към нас, обсипваше ни с рояк искри. Става много студено, а гостите студенти настръхнали, зъбите им тракат. Очите им през очилата гледат втрещено.
към текста >>
44.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
Дойдоха къде 1 ч съдията от Годеч, финансов инспектор от София, един
лекар
от София и един агент от околийското управление в Годеч.
Тя легнала и се завила, само главата й открита. До нея стои Учителят седнал и гледа, че аз се залових да му чистя прозорците от изцапани джамове от маджуносване прозорците. Той се зарадва, че аз започнах да ги търкам и почиствам.Щом му разказах съня си за голямото здание и неговите отделни греди и най-вече, че сега зданието било подкрепено от нови дървета, поени, нови, които като обръчи стоят и като ниви нишки пристягат цялото здание. Изпърво Учителят не искаше да го тълкува, но после каза, че тези черни отделни греди сме били ние, братята и сестрите, а новите греди, които го спойвали, били Учението на Учителя и белите братя. Новите греди бил Учителят.През деня празнувахме Деня и юбилея на Червен кръст.
Дойдоха къде 1 ч съдията от Годеч, финансов инспектор от София, един
лекар
от София и един агент от околийското управление в Годеч.
Късно отидох в Годеч.Тази сутрин четох на наряда беседата от XII серия „Достоен". Толкова ме трогна, щото аз плаках. Целия ден след това бях като чели все натъжен, скръбен.Къде залез слънце, слизайки към Годеч - пак такава необяснена скръб. Чувствувам се като изоставен. Нямащ близки и самотен.23.Х.1936 год., петъкСън: Намирам се в непознато място.
към текста >>
45.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
Дойдоха къде 1 ч съдията от Годеч, финансов инспектор от София, един
лекар
от София и един агент от околийското управление в Годеч.
Тя легнала и се завила, само главата й открита. До нея стои Учителят седнал и гледа, че аз се залових да му чистя прозорците от изцапани джамове от маджуносване прозорците. Той се зарадва, че аз започнах да ги търкам и почиствам.Щом му разказах съня си за голямото здание и неговите отделни греди и най-вече, че сега зданието било подкрепено от нови дървета, поени, нови, които като обръчи стоят и като ниви нишки пристягат цялото здание. Изпърво Учителят не искаше да го тълкува, но после каза, че тези черни отделни греди сме били ние, братята и сестрите, а новите греди, които го спойвали, били Учението на Учителя и белите братя. Новите греди бил Учителят.През деня празнувахме Деня и юбилея на Червен кръст.
Дойдоха къде 1 ч съдията от Годеч, финансов инспектор от София, един
лекар
от София и един агент от околийското управление в Годеч.
Късно отидох в Годеч.Тази сутрин четох на наряда беседата от XII серия „Достоен". Толкова ме трогна, щото аз плаках. Целия ден след това бях като чели все натъжен, скръбен.Къде залез слънце, слизайки към Годеч - пак такава необяснена скръб. Чувствувам се като изоставен. Нямащ близки и самотен.23.Х.1936 год., петъкСън: Намирам се в непознато място.
към текста >>
46.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
Дойдоха къде 1 ч съдията от Годеч, финансов инспектор от София, един
лекар
от София и един агент от околийското управление в Годеч.
Тя легнала и се завила, само главата й открита. До нея стои Учителят седнал и гледа, че аз се залових да му чистя прозорците от изцапани джамове от маджуносване прозорците. Той се зарадва, че аз започнах да ги търкам и почиствам.Щом му разказах съня си за голямото здание и неговите отделни греди и най-вече, че сега зданието било подкрепено от нови дървета, поени, нови, които като обръчи стоят и като ниви нишки пристягат цялото здание. Изпърво Учителят не искаше да го тълкува, но после каза, че тези черни отделни греди сме били ние, братята и сестрите, а новите греди, които го спойвали, били Учението на Учителя и белите братя. Новите греди бил Учителят.През деня празнувахме Деня и юбилея на Червен кръст.
Дойдоха къде 1 ч съдията от Годеч, финансов инспектор от София, един
лекар
от София и един агент от околийското управление в Годеч.
Късно отидох в Годеч.Тази сутрин четох на наряда беседата от XII серия „Достоен". Толкова ме трогна, щото аз плаках. Целия ден след това бях като чели все натъжен, скръбен.Къде залез слънце, слизайки към Годеч - пак такава необяснена скръб. Чувствувам се като изоставен. Нямащ близки и самотен.23.Х.1936 год., петъкСън: Намирам се в непознато място.
към текста >>
47.
Учителя се възстановява от частичната парализа след побоя. Рила - 12 август
, 12.08.1936 г.
Аз обяснения не мога да дам - не съм
лекар
.
Като че ли с нож отсече. Как стана всичко това, не мога да ви кажа. За мен това е тайна. Да стане изведнъж и да тръгне с нормалната Си походка. Тази тайна си остана тайна за мен.
Аз обяснения не мога да дам - не съм
лекар
.
Всичко, което видях е онова, за което народът казва: "С нож отсече! " Изведнъж стана, проговори, като че ли нищо не е имало. Той слезе с приятелите долу, на Второто езеро и по пътеката се запъти към извора. От там има много направени снимки. В тези снимки мен ме няма, защото аз не отидох.
към текста >>
Аз обяснения не мога да дам - не съм
лекар
.
Като че ли с нож отсече. Как стана всичко това, не мога да ви кажа. За мен това е тайна. Да стане изведнъж и да тръгне с нормалната Си походка. Тази тайна си остана тайна за мен.
Аз обяснения не мога да дам - не съм
лекар
.
Всичко, което видях е онова, за което народът казва: "С нож отсече! " Изведнъж стана, проговори, като че ли нищо не е имало. Той слезе с приятелите долу, на Второто езеро и по пътеката се запъти към извора. От там има много направени снимки. В тези снимки мен ме няма, защото аз не отидох.
към текста >>
48.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
Аз обяснения не мога да дам - не съм
лекар
.
Като че ли с нож отсече. Как стана всичко това, не мога да ви кажа. За мен това е тайна. Да стане изведнъж и да тръгне с нормалната Си походка. Тази тайна си остана тайна за мен.
Аз обяснения не мога да дам - не съм
лекар
.
Всичко, което видях е онова, за което народът казва: "С нож отсече! " Изведнъж стана, проговори, като че ли нищо не е имало. Той слезе с приятелите долу, на Второто езеро и по пътеката се запъти към извора. От там има много направени снимки. В тези снимки мен ме няма, защото аз не отидох.
към текста >>
Аз обяснения не мога да дам - не съм
лекар
.
Като че ли с нож отсече. Как стана всичко това, не мога да ви кажа. За мен това е тайна. Да стане изведнъж и да тръгне с нормалната Си походка. Тази тайна си остана тайна за мен.
Аз обяснения не мога да дам - не съм
лекар
.
Всичко, което видях е онова, за което народът казва: "С нож отсече! " Изведнъж стана, проговори, като че ли нищо не е имало. Той слезе с приятелите долу, на Второто езеро и по пътеката се запъти към извора. От там има много направени снимки. В тези снимки мен ме няма, защото аз не отидох.
към текста >>
Дойдоха къде 1 ч съдията от Годеч, финансов инспектор от София, един
лекар
от София и един агент от околийското управление в Годеч.
Тя легнала и се завила, само главата й открита. До нея стои Учителят седнал и гледа, че аз се залових да му чистя прозорците от изцапани джамове от маджуносване прозорците. Той се зарадва, че аз започнах да ги търкам и почиствам.Щом му разказах съня си за голямото здание и неговите отделни греди и най-вече, че сега зданието било подкрепено от нови дървета, поени, нови, които като обръчи стоят и като ниви нишки пристягат цялото здание. Изпърво Учителят не искаше да го тълкува, но после каза, че тези черни отделни греди сме били ние, братята и сестрите, а новите греди, които го спойвали, били Учението на Учителя и белите братя. Новите греди бил Учителят.През деня празнувахме Деня и юбилея на Червен кръст.
Дойдоха къде 1 ч съдията от Годеч, финансов инспектор от София, един
лекар
от София и един агент от околийското управление в Годеч.
Късно отидох в Годеч.Тази сутрин четох на наряда беседата от XII серия „Достоен". Толкова ме трогна, щото аз плаках. Целия ден след това бях като чели все натъжен, скръбен.Къде залез слънце, слизайки към Годеч - пак такава необяснена скръб. Чувствувам се като изоставен. Нямащ близки и самотен.23.Х.1936 год., петъкСън: Намирам се в непознато място.
към текста >>
49.
Учителя дава песента 'Да имаш вяра' - Рила, езерата
, 9.10.1936 г.
При направения медицински преглед
лекарите
й предлагат да направят операция.
Той идва и казва: „Дядо Благо, не я стискай за гърлото! Катя ще се оправи! Ще я пратим да работи като учителка в провинцията." Катя идва на себе си и скоро я назначават учителка по музика в Трън, където се пенсионира. Като пенсионерка тя живее в един блок към гара Искър и често се тревожи за своя Димитър Грива. От тревогите и трудния живот й излиза бучка на гърдата.
При направения медицински преглед
лекарите
й предлагат да направят операция.
Тя категорично отказва, като иска да си замине, без да нарушава целостта на тялото си - това, което Учителят съветва в Словото си. Катя с голямо вдъхновение и благодарност си спомня за най-важната част от живота си - присъствието около Учителя на Изгрева и неговото слънчево влияние върху чувствителната й душа. „Всичко, каквото преживях в Италия, в Рим, в Академията „Санта Чечилия" и в Пловдив, е смет пред великия живот, който прекарах при Учителя на Изгрева." Катя си заминава с просветено съзнание и благодарност от Земята. Изгревът - Том 2235. Катя Христова Грива
към текста >>
50.
Учителя прекъсва беседите до края на годината (1936) поради разправия за местата в салона - 15 ноември
, 15.11.1936 г.
" И аз ходих при него и му направих три или четири компреса такива „врелите компреси" и когато отиде при
лекаря
, казва няма нужда, изчистено е.
Така, както е горещо. Веднъж за един брат Учителят ме прати да направя този компрес за синозит. Братът бяха му казали, че трябва да му правят пункция. Аз попитах Учителя какво да направим. Той каза: „Направи му врелите компреси!
" И аз ходих при него и му направих три или четири компреса такива „врелите компреси" и когато отиде при
лекаря
, казва няма нужда, изчистено е.
Тези компреси Учителят ги даде за всички остри заболявания. Например аз съм ги правила и за плеврит, гноен плеврит. Така направих на едно малко момче, ученик беше на моя приятелка. Три компреса направих последователно и пак и на него като идва, чичо му беше лекар, каза няма нужда от пункция, изчистено е. Та тогава тези компреси ги даде Учителят.
към текста >>
Три компреса направих последователно и пак и на него като идва, чичо му беше
лекар
, каза няма нужда от пункция, изчистено е.
Той каза: „Направи му врелите компреси! " И аз ходих при него и му направих три или четири компреса такива „врелите компреси" и когато отиде при лекаря, казва няма нужда, изчистено е. Тези компреси Учителят ги даде за всички остри заболявания. Например аз съм ги правила и за плеврит, гноен плеврит. Така направих на едно малко момче, ученик беше на моя приятелка.
Три компреса направих последователно и пак и на него като идва, чичо му беше
лекар
, каза няма нужда от пункция, изчистено е.
Та тогава тези компреси ги даде Учителят. Дотогава не ги беше дал. Мина Му на Учителя, но до края на годината Той не дойде на клас. Това беше 1936 год. За Новата година дойде вече.
към текста >>
51.
Учителя е на гости при Пеню Ганев. Записано в дневника на Пеню Ганев
, 15.01.1937 г.
Вечеряхме в една
млекарница
и аз се сбогувах с нея и в 8 1/2 ч влакът потегли за Драгоман.
Уговорихме на 22 март да ми брои известна сума от 7000 лева, а на Великден да отидем във Водица по прехвърлянето им. Закъснях за автомобила, който потегля в 2 ч за Годеч. Останах пак през Драгоман и отидох на кино да гледам от М. Горки „На дне" *, а Еленка - „Върху плаващия лед", в Народния. В 6 ч се събрахме.
Вечеряхме в една
млекарница
и аз се сбогувах с нея и в 8 1/2 ч влакът потегли за Драгоман.
Точно в 3 ч си легнах в леглото, но бях много изморен от тежките си обувки.*"На дне" (рус.) - „На дъното". (Бел. М.И.)10.III.1937 год., срядаСън: Отивам в село Крепча. Отседнах в една одая. Докато гледах огъня, поизлязох за малко, като оставих като че ли брата си Ивана, или забравих кой бе с мен, оставих го да наглежда огъня. Отидох да видя селото, до други одаи.
към текста >>
52.
Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова, 7 март
, 7.03.1937 г.
Сами ще хвърлите
лекар
ствата.
За Бога да имаме свещена идея и да сме готови на всички жертви. Идеята е една за всички. Всички жертви за Бога са на мястото си. Има много да учите, да се запознаете с великите души на света. Да си възстановите гледането!
Сами ще хвърлите
лекар
ствата.
Пари, звонкови, злато трябват. Златото ще дойде. За обичния си син бащата оставя повече злато. Сега сте сиромаси, да не ви оберат. Да бъдете добри ученици!
към текста >>
53.
Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...
, 7.07.1938 г.
39. Крум
Лекарски
- роден през 1898 г.
и до 1944 г. е член на БЗНС и депутат. От 1945 г. до 1946 г. отново е в опозиция срещу комунистите и е репресиран за това.
39. Крум
Лекарски
- роден през 1898 г.
в гр. Кюстендил. Генерал лейтенант, член на Военния съюз от 1932 г. През 1935 г. е уволнен от армията заради противомонархическа дейност. Заедно с Т.
към текста >>
Аз лично съм посещавал това село като детски
лекар
и съм преглеждал децата им.
За него вж. «Изгревът», том IV, стр. 362-545. 82. Невенка е Невена Неделчева, последователка на Учителя Дънов и приятелка на Лулчев. Тя е основна учителка в с. Брезе, Свогенски район - едно село в планината, което има основно училище, пълно с деца, но бедни, понеже там могат да се отглеждат само овце и картофи.
Аз лично съм посещавал това село като детски
лекар
и съм преглеждал децата им.
След 1970 г. училището се затваря поради липса на деца. Малцината останали се прехвърлят в гр. Своге, където е построен интернат, в който децата живеят, хранят се на стол, учат и в неделя си отиват на село. Това, което искаше Невенка, то комунистите го реализираха.
към текста >>
Аз бях свидетел на това, защото като
лекар
отговарях за интерната, за училищния стол и за училището, в което имаше от I до VIII клас 1600 ученици.
След 1970 г. училището се затваря поради липса на деца. Малцината останали се прехвърлят в гр. Своге, където е построен интернат, в който децата живеят, хранят се на стол, учат и в неделя си отиват на село. Това, което искаше Невенка, то комунистите го реализираха.
Аз бях свидетел на това, защото като
лекар
отговарях за интерната, за училищния стол и за училището, в което имаше от I до VIII клас 1600 ученици.
Единствено остана сградата на училището в с. Брезе като паметник и когато минавахме покрай нея с камионите - качени в тях, отивахме на бригада да събираме сено, - от нея лъхаше голяма тъга. Като че ли сградата плачеше. 83. Владимир Робев - дипломат, пълномощен министър в Полша (1925 -1931 г.), в Латвия (1931-1933 г.) и в Румъния (1933-1936 г.). Причината да се раздухват тези слухове са самите братя Лулчеви - Любомир и Андро, понеже се хвалят пред своите приятели политици.
към текста >>
54.
Снимка на Учителя с група ученици, Рила
, 23.08.1938 г.
Маргаритова -
лекар
; 10, Славчо Печеников-Славянски.
Прави: 5. Анка Каназирева; 6. Севда Николова; 7. Учителят; 8. Анна Динова; 9. М.
Маргаритова -
лекар
; 10, Славчо Печеников-Славянски.
Дата: 23.VІІІ.1938 год.
към текста >>
55.
Учителя дава песента 'Той иде'
, 7.01.1939 г.
Според мене и според някои други както разбрах в Париж, преди това е минал Димитър Костов,
зъболекаря
, ако той го е намерил, не знам, той замина за Америка и какво стана с него не знам.
Манджо записа как говори Учителят, постави микрофон. Учителят не обичаше да Го записват. В: Не обичаше ли? Д: Не, тогава Той разреши както не обичаше Той да Го снимат, макар Той им даде ядене на всички там, да се нащракат фотографите. Но този запис на това не можах да го намеря.
Според мене и според някои други както разбрах в Париж, преди това е минал Димитър Костов,
зъболекаря
, ако той го е намерил, не знам, той замина за Америка и какво стана с него не знам.
Но това беше единствения документ за запис "гласът на Учителя". Не беше много, беше някъде към 2-3 минути ли, там някъде. В: Сега тука виждаме една снимка при разучаване на Паневритмията в салона. Учителят, вдясно е Галилей от тримата, кое е? Д: Това е когато Учителят даде "Слънчевите лъчи", да.
към текста >>
56.
Снимки на на хора от Братството, лагеруващи на Рила - езерата, 1939 г.
, 08.1939 г.
Тодор Маринчевски и д-р Димитър Костов (отзад) -
зъболекар
, на второто езеро на Рила 1939 г.62.
Снимки на на хора от Братството, лагеруващи на Рила - езерата, 1939 г. 61.
Тодор Маринчевски и д-р Димитър Костов (отзад) -
зъболекар
, на второто езеро на Рила 1939 г.62.
Димитър Кочев.63. Роза, Цветка и Асенчо, деца на Анастасия Джамджиева.
към текста >>
57.
Учителя изнася лекция на срещата на педагозите от Братството. Изгрев - София
, 1.09.1942 г.
Сега един месец имате една болка и казвате: „Тази болест е нелечима."
Лекарят
, като ви лекува един месец, казва: „Не може да се лекува." И най- после вие останете с убеждението, че тази болест е нелечима, обезсърчавате се.
Сега трябва да се постараете да изправите погрешките, да изправите болката на пръста, болките на бъбреците, и да не търсите причините отвън. Вие трябва да им помогнете. Ако не можете да впрегнете вашия ум, вашето сърце и вашата воля, да премахнете болката, вие сте слаб човек. Това може да ви вземе 10 дена, може да ви вземе 20,30,40, месец[и], докато премахнете болката - това нищо не значи. В деня, в който премахнете една болка, вие ще почувствувате, че сте герой, и веднага ще се обновите.
Сега един месец имате една болка и казвате: „Тази болест е нелечима."
Лекарят
, като ви лекува един месец, казва: „Не може да се лекува." И най- после вие останете с убеждението, че тази болест е нелечима, обезсърчавате се.
Разчитайте на вашия лекар вътре във вас, разчитайте на вашия Учител вътре във вас, разчитайте на себе си. че може да срещнете вашия Лекар или вашия Учител. Ако вие не ги слушате, тогава не може да имате никакво постижение. Защото в самовъзпитанието помнете едно: Вие като учители всякога ще предадете на вашите ученици вашите добродетели и вашите недъзи. Туй ще стане без вие да знаете.
към текста >>
Разчитайте на вашия
лекар
вътре във вас, разчитайте на вашия Учител вътре във вас, разчитайте на себе си.
Вие трябва да им помогнете. Ако не можете да впрегнете вашия ум, вашето сърце и вашата воля, да премахнете болката, вие сте слаб човек. Това може да ви вземе 10 дена, може да ви вземе 20,30,40, месец[и], докато премахнете болката - това нищо не значи. В деня, в който премахнете една болка, вие ще почувствувате, че сте герой, и веднага ще се обновите. Сега един месец имате една болка и казвате: „Тази болест е нелечима." Лекарят, като ви лекува един месец, казва: „Не може да се лекува." И най- после вие останете с убеждението, че тази болест е нелечима, обезсърчавате се.
Разчитайте на вашия
лекар
вътре във вас, разчитайте на вашия Учител вътре във вас, разчитайте на себе си.
че може да срещнете вашия Лекар или вашия Учител. Ако вие не ги слушате, тогава не може да имате никакво постижение. Защото в самовъзпитанието помнете едно: Вие като учители всякога ще предадете на вашите ученици вашите добродетели и вашите недъзи. Туй ще стане без вие да знаете. Добрите качества, които ги имате, и лошите качества, които ги имате, ще ги предадете.
към текста >>
че може да срещнете вашия
Лекар
или вашия
Ако не можете да впрегнете вашия ум, вашето сърце и вашата воля, да премахнете болката, вие сте слаб човек. Това може да ви вземе 10 дена, може да ви вземе 20,30,40, месец[и], докато премахнете болката - това нищо не значи. В деня, в който премахнете една болка, вие ще почувствувате, че сте герой, и веднага ще се обновите. Сега един месец имате една болка и казвате: „Тази болест е нелечима." Лекарят, като ви лекува един месец, казва: „Не може да се лекува." И най- после вие останете с убеждението, че тази болест е нелечима, обезсърчавате се. Разчитайте на вашия лекар вътре във вас, разчитайте на вашия Учител вътре във вас, разчитайте на себе си.
че може да срещнете вашия
Лекар
или вашия
Учител. Ако вие не ги слушате, тогава не може да имате никакво постижение. Защото в самовъзпитанието помнете едно: Вие като учители всякога ще предадете на вашите ученици вашите добродетели и вашите недъзи. Туй ще стане без вие да знаете. Добрите качества, които ги имате, и лошите качества, които ги имате, ще ги предадете. Не можеш да предадеш на хората това, което го нямаш.
към текста >>
58.
Бомбардировка на София, на 10 януари 1944 г.
, 10.01.1944 г.
Отговорът на Чърчил е повече от циничен:„След като
лекарството
е свършило толкова добра работа, нека да продължат да получават допълнителни дози от него.”
Нашата държава реално не воюва с нито една страна от антихитлеристката коалиция, но това не й спестява трагедията. Много градове и села са разрушени частично, загиват хиляди цивилни българи. Бомбардировките над граждански сгради е наредено от Уинстън Чърчил, известен със своята омраза към българите. На английския министър-председател и герой на Великобритания се приписва фразата:"София трябва да бъде изравнена със земята и в развалините й да се засеят картофи! " През февруари 1944, след тримесечни жестоки бомбардировки президентът Рузвелт телеграфира на Чърчил с предложение бомбардировките да спрат.
Отговорът на Чърчил е повече от циничен:„След като
лекарството
е свършило толкова добра работа, нека да продължат да получават допълнителни дози от него.”
Най-жестоката бомбардировка е извършена на 10 януари 1944 година, която преминава на два етапа – дневен и нощен. В дневната бомбардировка участват около 330 американски самолета, а в нощната – около 80 британски. Във въздушния бой българите свалят 6 „летящи крепости” и 5 изтребителя, защитниците на София дават жертва 7 пилоти, сред тях - подофицерите Симеон Михайлов и Атанас Кръстев. В резултат на дневното и нощното нападение на София загиват 947 човека и са ранени 710. Тежко ударени са 3731 сгради - разрушени 93 държавни и 3211 частни здания и 427 са полуразрушени.
към текста >>
59.
Последните дни на Учителя - спомен на д-р Стефан Кадиев
, 25.12.1944 г.
е етапен, корпусен и главен
лекар
на Първа българска армия.
в гр. Хасково, починал на 15 септември 1985 г. в гр. София. От 10.IX.1944 г. до 1945 г.
е етапен, корпусен и главен
лекар
на Първа българска армия.
След края на Отечествената война е главен лекар във Военната академия. Поради служебни несъгласия, през 1946 г. преминава на работа в гражданската сфера. Работи като фабричен, училищен лекар, лекар на свободна практика. Като следовник на Петър Дънов, участва в повечето от организираните летни учебни занятия и събори на Рила и организира санитарното и здравното им обезпечаване.
към текста >>
След края на Отечествената война е главен
лекар
във Военната академия.
Хасково, починал на 15 септември 1985 г. в гр. София. От 10.IX.1944 г. до 1945 г. е етапен, корпусен и главен лекар на Първа българска армия.
След края на Отечествената война е главен
лекар
във Военната академия.
Поради служебни несъгласия, през 1946 г. преминава на работа в гражданската сфера. Работи като фабричен, училищен лекар, лекар на свободна практика. Като следовник на Петър Дънов, участва в повечето от организираните летни учебни занятия и събори на Рила и организира санитарното и здравното им обезпечаване. Освен 1300 статии по различни здравни и лечебни въпроси творчеството му включва и статии на духовна тематика, стихове, есета и книгата „Рила, когато проговори".
към текста >>
Работи като фабричен, училищен
лекар
,
лекар
на свободна практика.
до 1945 г. е етапен, корпусен и главен лекар на Първа българска армия. След края на Отечествената война е главен лекар във Военната академия. Поради служебни несъгласия, през 1946 г. преминава на работа в гражданската сфера.
Работи като фабричен, училищен
лекар
,
лекар
на свободна практика.
Като следовник на Петър Дънов, участва в повечето от организираните летни учебни занятия и събори на Рила и организира санитарното и здравното им обезпечаване. Освен 1300 статии по различни здравни и лечебни въпроси творчеството му включва и статии на духовна тематика, стихове, есета и книгата „Рила, когато проговори". В "Между истината и легендата" д-р Кадиев е събрал спомени за Учителя Дънов, изказвания на очевидци за ясновидските Му прояви, за духовната същност на Учението Му и за Божествения произход на [Словото на Всемировия Учител на Вселената - Беинса Дуно. Спомен на д-р Стефан Кадиев: Спомени из последните дни на Учителя Петър Дънов Спомен на д-р Стефан Кадиев
към текста >>
Дивизията, в която бях дивизионен
лекар
, беше натоварена на влака и се намираше на гара „Захарна фабрика", квартал „Надежда".
Спомен на д-р Стефан Кадиев 72. Спомени из последните дни на Учителя Петър Дънов Разказва д-р Стефан Кадиев: Беше 25 декември 1944 г. Беше студено и дебел сняг покри земята.
Дивизията, в която бях дивизионен
лекар
, беше натоварена на влака и се намираше на гара „Захарна фабрика", квартал „Надежда".
Имах няколко часа време, през които можех да се отбия в дома си, да взема сбогом от жената и децата. Можех да отида и на Изгрева, от който не исках да се разделям, без да се обадя. Отивахме на война и нищо не се знаеше. Всичкият ми багаж беше събран в една раница и бях готов за поход. Преминах по поляната на Изгрева, гдето бях свързан с толкова много спомени.
към текста >>
- Кое е първото задължение на...
лекаря
?
- Учителю, може би ще се наложи да Ви се направят някои инжекции - казах аз, като мислех за ултрасептил, какъвто тогава беше прилаган при такива случаи. Той се усмихна и каза бавно: - Ех, паднал съм ви, може да ме дупчите! Въпреки шеговитият тон на думите Му, за долавях всичката сериозност на положението Му. След малка пауза, през която Той като че набираше сили, Той продума на пресекулки:
- Кое е първото задължение на...
лекаря
?
- като се опитваше да се усмихне. Моята мисъл в това време беше: „Не си гледаш положението, а си взел да философствуваш..." А Му казах гласно: - Първото задължение на лекаря е да лекува болния! Той поклати глава в знак, че не е съгласен, въздъхна дълбоко и каза, пак на пресекулки:
към текста >>
- Първото задължение на
лекаря
е да лекува болния!
След малка пауза, през която Той като че набираше сили, Той продума на пресекулки: - Кое е първото задължение на... лекаря? - като се опитваше да се усмихне. Моята мисъл в това време беше: „Не си гледаш положението, а си взел да философствуваш..." А Му казах гласно:
- Първото задължение на
лекаря
е да лекува болния!
Той поклати глава в знак, че не е съгласен, въздъхна дълбоко и каза, пак на пресекулки: - Не е!... Не е!... ПЪРВОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА ЛЕКАРЯ Е ДА ВДЪХНЕ НАДЕЖДА в болния... Това бяха последните Му думи пред мене.
към текста >>
ПЪРВОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА
ЛЕКАРЯ
Е ДА ВДЪХНЕ НАДЕЖДА в болния...
А Му казах гласно: - Първото задължение на лекаря е да лекува болния! Той поклати глава в знак, че не е съгласен, въздъхна дълбоко и каза, пак на пресекулки: - Не е!... Не е!...
ПЪРВОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА
ЛЕКАРЯ
Е ДА ВДЪХНЕ НАДЕЖДА в болния...
Това бяха последните Му думи пред мене. Целунах ръката Му, погалих я, казах „сбогом" повече наум, отколкото гласно, и напуснах стаята Му. Казах мнението си на д-р Кьорчева и мълчаливо поех снежния път от Изгрева към гара „Надежда", гдето ме чакаше влакът за Унгария. Три дни по-късно, докато чакахме на Драгоман, вестниците донесоха вестта, че „основателят на Бялото братство Петър Дънов починал на 27 декември". По-късно научих, че наистина бил викан консулт, ако се не лъжа, д-р Фъртунов; те наистина правили инжекция с ултрасептил, като са мислили именно за бронхопневмония.
към текста >>
Ето защо аз направих декларации с още трима
лекари
и ги заверихме в Нотариата, че Учителят Дънов е умрял на 80 години от естествена смърт.
- Елате Го вижте! Бил вече мъртъв в салона. Противниците на Учителя, като искаха да Го изложат, казваха: „Ето един, който се измъкна от възмездието на Народния съд. Взе, че се самоуби, за да не го хванат! " Това разказват и до днес.
Ето защо аз направих декларации с още трима
лекари
и ги заверихме в Нотариата, че Учителят Дънов е умрял на 80 години от естествена смърт.
Това е истината. (Виж „Изгревът" том II, с. 327-329, 329-331. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
към текста >>
60.
Заминаването на Учителя
, 27.12.1944 г.
Повикахме
лекари
от нашите среди и
лекари
отвън, за да го прегледат.
Тревогата около здравето и положението на Учителя растеше с всеки изминат час. Ние редовно посещавахме салона, когато имаше лекции и беседи. Последния път Учителя говори на 20 декември, но беше толкова слаб! Онези ценни мисли са записани в беседата „Последно слово“, том трети от „Завета на Любовта“. Онези, които бяха близо около Учителя прибегнаха до всички възможности, за да Му се внесе известно облекчение.
Повикахме
лекари
от нашите среди и
лекари
отвън, за да го прегледат.
Те се произнесоха, че Учителя страда от пневмония, а други, че от сърце. Положението на Учителя беше някак сложно. Той ту полягаше на кушетката, ту сядаше, ту се разхождаше из стаята за малко. Виждаше се, че Му е много тежко. През една от последните нощи, както бе Той полегнал и имаше вид, че не може да стане вече, изведнъж скочи, изправи се всред стаята с целия си ръст, лицето Му цялото грееше, вдигна ръката си за благословия и със силен глас каза: „Едно е важно, Любов към Бога - това е всичко, това е всичко.“ След това огънят като че ли угасна и Той си легна“
към текста >>
Когато
лекарите
искаха да го лекуват при това болезнено състояние, Той казваше „Не съм болен, затова нямам нужда от вашите
лекарства
".
С моят прост ум, заключавам, че отслабналият организъм бе сполетян от пневмония и тя способствуваше да се прекъсне нишката на живота... Последните дни на Учителя, прекарани между нас, са от особено естество. Нямам право да прониквам в това събитие, напускане на земният живот, чрез което Учителят се пренесе жертва за българския народ. Знаменателни са Неговите думи - „Не искам да поставя българския народ в положението на евреите, които с постъпката си с Христа, си създадоха много тежка карма". Учителят, който излекува безброй хора, казано даже по чуден начин, можеше да предотврати своето болезнено състояние, но както казах, предпочете да бъде жертва за доброто на народа ни.
Когато
лекарите
искаха да го лекуват при това болезнено състояние, Той казваше „Не съм болен, затова нямам нужда от вашите
лекарства
".
Все пак, много важна е диагнозата на професор Тодоров. Повикал го е лично брат Борис Николов, за да прегледа Учителя. След като е дошъл на Изгрева и прегледал обстойно Учителя, е казал: „Оставям свободно моите колеги лекари, които са определили болестта, но моето заключение е, че г-н Дънов не е болен от пневмония, а е болен от сърцето си". Какви са наблюденията и на брат Борис Николов: „От 2-3 месеца, забелязвам, че Учителят при екскурзии, често се спира за да поеме дъх. Спре се, подпре се на бастуна и почине малко.
към текста >>
След като е дошъл на Изгрева и прегледал обстойно Учителя, е казал: „Оставям свободно моите колеги
лекари
, които са определили болестта, но моето заключение е, че г-н Дънов не е болен от пневмония, а е болен от сърцето си".
Знаменателни са Неговите думи - „Не искам да поставя българския народ в положението на евреите, които с постъпката си с Христа, си създадоха много тежка карма". Учителят, който излекува безброй хора, казано даже по чуден начин, можеше да предотврати своето болезнено състояние, но както казах, предпочете да бъде жертва за доброто на народа ни. Когато лекарите искаха да го лекуват при това болезнено състояние, Той казваше „Не съм болен, затова нямам нужда от вашите лекарства". Все пак, много важна е диагнозата на професор Тодоров. Повикал го е лично брат Борис Николов, за да прегледа Учителя.
След като е дошъл на Изгрева и прегледал обстойно Учителя, е казал: „Оставям свободно моите колеги
лекари
, които са определили болестта, но моето заключение е, че г-н Дънов не е болен от пневмония, а е болен от сърцето си".
Какви са наблюденията и на брат Борис Николов: „От 2-3 месеца, забелязвам, че Учителят при екскурзии, често се спира за да поеме дъх. Спре се, подпре се на бастуна и почине малко. Това особено ми направи впечатление, когато няколко братя, отидохме на екскурзия до Мусала, след завръщането от Мърчаево. Учителят, който всякога вървеше бодро и бързо през нашите екскурзии, сега при тази екскурзия до Мусала, често се спираше, даже малко залитваше, но се подпираше на бастуна. Явно правеше усилие, чувствуваше се, че е затруднено дишането Му.
към текста >>
61.
Писмо от Пеню Киров до Учителя (от гр.Айтос), №79
, 15.02.1904 г.
Разяснението на въпроса е този, че аз, като прегледах закона (според неговото желание) за наследствата, или тъй да се каже, закона за завещанията, намерих, че всичко, каквото ще върши Д-рът по това, ще се отхвърли от наследниците му по законен ред след смъртта му: първо, [тъй] като [е] повече стар от 68 год.; второ, че всякога, к[ог]ато ще се прави завещание като неговото, то [той] трябва да се освидетелства от
лекар
, че е в ума си, и др.
гр. Айтос, 15 февруарий 1904 г. [до] гр. Търново Любез. ми бр. Дънов, Вярвам да сте ми получили последното писмо от Ямбол. С настоящето си [писмо] имам само една цел, и тя е да дам осветление по въпроса по Докторовото имущество, при все че със страх се обръщам да гледам на този въпрос, но не зная каква чародейна сила ме кара да изучавам и вземам толкова сериозно участие по него.
Разяснението на въпроса е този, че аз, като прегледах закона (според неговото желание) за наследствата, или тъй да се каже, закона за завещанията, намерих, че всичко, каквото ще върши Д-рът по това, ще се отхвърли от наследниците му по законен ред след смъртта му: първо, [тъй] като [е] повече стар от 68 год.; второ, че всякога, к[ог]ато ще се прави завещание като неговото, то [той] трябва да се освидетелства от
лекар
, че е в ума си, и др.
много такива. Така че завещанието става невъзможно. Прочее, само една леснина му остава за изпълнение [на] целта му, и тя е само още сега продажбата на имота на името на дружеството. Ако искате, явете му подробно това и го предотвратете от всяко завещание. Аз не искам сам да му явявам, да не би и той да се усъмни в мене.
към текста >>
62.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №1
, 02.08.1898 г.
3. Д-р Георги Вълков Миркович (10.03.1826–29.09.1905) – бележит
лекар
, общественик, възрожденец, издател, народен представител в Областното събрание на Източна Румелия (1879г.), V-то обикновено народно събрание (1887 г.), по-късно член на Българското книжовно дружество (дн. БАН).
живее в Париж, а от 1901 г. започва да се занимава там с търговия. През 1902 г. заминава за Лондон, а през 1907 г. отпътува за Америка, където се губят по-нататъшните му следи.
3. Д-р Георги Вълков Миркович (10.03.1826–29.09.1905) – бележит
лекар
, общественик, възрожденец, издател, народен представител в Областното събрание на Източна Румелия (1879г.), V-то обикновено народно събрание (1887 г.), по-късно член на Българското книжовно дружество (дн. БАН).
Основава в Сливен първия български вестник след Освобождението – „Българско знаме” (1879 г.). Издава окултни и здравни списания. Създава първото българско спиритическо дружество „Милосърдие”. Основател е и на българската хомеопатия. (Подробности за живота му вж.
към текста >>
63.
Учителя посреща Новата 1907 г. при Тодор Стоименов, Бургас
, 01.01.1908 г.
Днес викаха
лекарски
консулт,
лекарите
вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застава Апостолидис и жена му, облени в сълзи.
Масата е сложена, а какво няма на тази маса, изобилие голямо: бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото. Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата, вечерята ще почва. В това време в къщата се разнася отчаян плач. Всички гледат с недоумение. Брат Стоименов пояснява: "Детето на хазяина е тежко болно.
Днес викаха
лекарски
консулт,
лекарите
вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застава Апостолидис и жена му, облени в сълзи.
"Учителю, помогни на детенцето ни, загива. Едничка рожба ни е. Лекарите не могат да му помогнат." Учителят им казва: "Идете при детето! " След това изпраща пет сестри в съседната стая да се молят. Изважда от джоба си една чиста, бяла кърпичка, дава я на брат Пеню и му казва: "Иди, покрий лицето на детето!
към текста >>
Лекарите
не могат да му помогнат." Учителят им казва: "Идете при детето!
Всички гледат с недоумение. Брат Стоименов пояснява: "Детето на хазяина е тежко болно. Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застава Апостолидис и жена му, облени в сълзи. "Учителю, помогни на детенцето ни, загива. Едничка рожба ни е.
Лекарите
не могат да му помогнат." Учителят им казва: "Идете при детето!
" След това изпраща пет сестри в съседната стая да се молят. Изважда от джоба си една чиста, бяла кърпичка, дава я на брат Пеню и му казва: "Иди, покрий лицето на детето! " Брат Пеню отива. Вечерята почва. След малко Учителят взема от масата един хубав портокал, дава го на брат Пеню и му казва: "Иди, та го дай на детето!
към текста >>
Днес викаха
лекарски
консулт,
лекарите
вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застават Апостолидис и жена му, облени в сълзи.
Бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове, главно плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото. Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата, вечерята ще почва. В това време в къщата се разнася вик, отчаян плач. Всички гледат с недоумение. Брат Стоименов пояснява: „Детето на хазаина е тежко болно.
Днес викаха
лекарски
консулт,
лекарите
вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застават Апостолидис и жена му, облени в сълзи.
„Учителю, помогни ни, детенцето ни загива. Едничка рожба ни е. Лекарите не могат да му помогнат." Учителят им казва: „Идете при детето! " След това изпраща пет сестри в съседната тая да се молят. Изважда от джоба си една чиста, бяла кърпичка, дава я на брат Пеню и му казва: „Иди, покрий лицето на детето!
към текста >>
Лекарите
не могат да му помогнат." Учителят им казва: „Идете при детето!
Всички гледат с недоумение. Брат Стоименов пояснява: „Детето на хазаина е тежко болно. Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застават Апостолидис и жена му, облени в сълзи. „Учителю, помогни ни, детенцето ни загива. Едничка рожба ни е.
Лекарите
не могат да му помогнат." Учителят им казва: „Идете при детето!
" След това изпраща пет сестри в съседната тая да се молят. Изважда от джоба си една чиста, бяла кърпичка, дава я на брат Пеню и му казва: „Иди, покрий лицето на детето! " Брат Пеню отива и се връща. Вечерята почва. След малко Учителят взема от масата един хубав портокал, дава го на брат Пеню и му казва: „Иди та го дай на детето!
към текста >>
64.
Писмо от Учителя Дънов до Олга Славчева - 30.11.1918 г.
, 30.11.1918 г.
Лекар
в светът е само Господ и природата е Негова сестра милосерда а земните
лекари
са нейни помошници там гдето те добре разбират нейния язик.
Болестите това са почиствание на природата. Всяка болест донася нещо ново в животът. Бъди бодра и весела духом. Душата е по-силна и от смъртта, а вярата твори чудеса. Там гдето духът действува всичко се урежда.
Лекар
в светът е само Господ и природата е Негова сестра милосерда а земните
лекари
са нейни помошници там гдето те добре разбират нейния язик.
Моя привет и поздрав вам и на сестра ви. (Свещеният подпис) Дънов София 30.XI.1918 Източник: 5.2. Писмо от Учителя Дънов до Олга Славчева - 30.11.1918 г.
към текста >>
65.
Последна дума на Любомир Лулчев пред Народния съд
, 30.12.1944 г.
Но като изчезне политикът, явява се човекът, който мисли, че различието в убежденията не трябва да отделя хората, че поправките или недостатъците, които виждаме в другите, са същевременно един апел, само един вик за помощ към нас, които съдбата е надарила с повече ум, повече сила, повече добрина, и че не съдия трябва да бъда аз, а само един
лекар
, помощник на тези, които имат нужда от помощ.Ето, господа съдии, това съм вярвал, това съм описвал в моите книги, това съм се опитвал да реализирам в моите отношения с царя.
Ето основната идея на моя живот, на книгите, които писах в последните години, на веруюто на братството, към което принадлежа, най-после - на смисъла на разговорите, които съм водил с един цар, И ако сега се струва, че е имало малко отклонение понякога от тази основна идея, то се дължи на факта, че в описанието на 7-годишните ми срещи в дневника може би някои неща в подробности да не са записани достатъчно точно, а понякога и само отчасти и набързо, без да съм допуснал, че материалът, който събирах за новия си роман, един ден ще се превърне в обвинителна литература срещу самия си автор.Господа народни съдии! Господин народният обвинител търсеше да ви изтъкне политика Лулчев. Аз ви заявих, че никога не съм бил политик. И това е истината. В моите дела липсва политическа системност.
Но като изчезне политикът, явява се човекът, който мисли, че различието в убежденията не трябва да отделя хората, че поправките или недостатъците, които виждаме в другите, са същевременно един апел, само един вик за помощ към нас, които съдбата е надарила с повече ум, повече сила, повече добрина, и че не съдия трябва да бъда аз, а само един
лекар
, помощник на тези, които имат нужда от помощ.Ето, господа съдии, това съм вярвал, това съм описвал в моите книги, това съм се опитвал да реализирам в моите отношения с царя.
Може между желаното и реализираното, между практиката и теорията да е липсвала понякога хармония, но вие, г-да народни съдии, които се сблъсквате всекидневно в живота също така с прилагането на нови идеи, ще разберете, вярвам, затрудненията, които е трябвало да се преодолеят в случая. Аз не мога да претендирам за особена близост, която ми се приписва, но мога с положителност да твърдя, че бях в много случаи една добра спирачка срещу някои неблагоразумни желания на един цар.При това, не е имало гонен, онеправдан или преследван човек, на който съм отказал помощ, щом съм имал възможност. Господа народни съдии! Аз вярвам дълбоко в доброто, което живее в душата на всеки човек, включително и на най-падналия. Да се обсъдят и покажат погрешките - може би това е закон за самосъхранението на обществото.
към текста >>
66.
Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя
, 10.03.1826 г.
български революционер, просветен деец,
лекар
Роден д-р Георги Миркович,
български революционер, просветен деец,
лекар
и един от първите трима ученици на Учителя (10 март 1826 г.* - 29 септември 1905 г.) Георги Вълков Миркович е български революционер, просветен деец и лекар. Народен представител във Великото народно събрание /1887 г./ и V-то Обикновено нар.събрание. От 1884 г.
към текста >>
Георги Вълков Миркович е български революционер, просветен деец и
лекар
.
Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя (10 март 1826 г.* - 29 септември 1905 г.)
Георги Вълков Миркович е български революционер, просветен деец и
лекар
.
Народен представител във Великото народно събрание /1887 г./ и V-то Обикновено нар.събрание. От 1884 г. е действителен член на Българското книжовно дружество. От 1891 до 1896 г. издава в Сливен сп.
към текста >>
се установява на частна
лекарска
практика в Сливен, а през 1859 г.
и 1856 г. следва медицина в Монпелие, Франция, където на 30 юли 1856 г. защитава докторска теза и получава докторат. Между 1857 г. и 1858 г.
се установява на частна
лекарска
практика в Сливен, а през 1859 г.
става градски лекар в Стара Загора. Между 1859 г. и 1861 г. е на свободна практика в Цариград. На 15 март 1861 г.
към текста >>
става градски
лекар
в Стара Загора.
следва медицина в Монпелие, Франция, където на 30 юли 1856 г. защитава докторска теза и получава докторат. Между 1857 г. и 1858 г. се установява на частна лекарска практика в Сливен, а през 1859 г.
става градски
лекар
в Стара Загора.
Между 1859 г. и 1861 г. е на свободна практика в Цариград. На 15 март 1861 г. заедно с архимандрит Йосиф Соколски, дякон Рафаил поп Добрев (бъдещият епископ Рафаил Попов) и Драган Цанков заминават с параход за Италия.
към текста >>
е назначен за околийски
лекар
в Болград, Бесарабия.
заедно с архимандрит Йосиф Соколски, дякон Рафаил поп Добрев (бъдещият епископ Рафаил Попов) и Драган Цанков заминават с параход за Италия. На 22 март пристигат в Рим, а на 26 март са приети на аудиенция при Негово светейшество папа Пий ІХ за да възобнови българската народна и каноническа йерархия. Награден е със златен Ватикански медал. Между 1861 г. и 1863 г.
е назначен за околийски
лекар
в Болград, Бесарабия.
През 1864 г. става директор на българската гимназия в Болград. През 1866 г. влиза в Българския таен централен комитет в Букурещ. Завръщайки се през 1866 г.
към текста >>
е градски
лекар
в градовете Лом и Видин.
През 1867 г. представя пред Високата порта проект за българско образователно дело. Проектът е отхвърлен от Мидхад паша поддържащ смесените българо -турски училища. Между 1867 г. и 1869 г.
е градски
лекар
в градовете Лом и Видин.
В края на 1869 г. е арестуван по делото на Васил Ганчев Плевналията. Окован във вериги е изпратен пеша до затвора в Цариград където престоява две години. Заради обществената си дейност и организиране на революционното движение във Видинския санджак е осъден е на доживотно заточение и престоява до 1874 г. в Диарбекир и Мардин, където е лекар.
към текста >>
в Диарбекир и Мардин, където е
лекар
.
е градски лекар в градовете Лом и Видин. В края на 1869 г. е арестуван по делото на Васил Ганчев Плевналията. Окован във вериги е изпратен пеша до затвора в Цариград където престоява две години. Заради обществената си дейност и организиране на революционното движение във Видинския санджак е осъден е на доживотно заточение и престоява до 1874 г.
в Диарбекир и Мардин, където е
лекар
.
През 1875 г. е освободен от оковите поради избухналата холерна епидемия. Оставен под гаранция, той е лекар на местното население до амнистията от 1878 г. След Руско-турската война (1877 г. - 1878 г.) се установява в Сливен като лекар и управител на сливенската болница в период от десет години.
към текста >>
Оставен под гаранция, той е
лекар
на местното население до амнистията от 1878 г.
Окован във вериги е изпратен пеша до затвора в Цариград където престоява две години. Заради обществената си дейност и организиране на революционното движение във Видинския санджак е осъден е на доживотно заточение и престоява до 1874 г. в Диарбекир и Мардин, където е лекар. През 1875 г. е освободен от оковите поради избухналата холерна епидемия.
Оставен под гаранция, той е
лекар
на местното население до амнистията от 1878 г.
След Руско-турската война (1877 г. - 1878 г.) се установява в Сливен като лекар и управител на сливенската болница в период от десет години. Става главен инициатор за създаването на първото в България дружество на Червения кръст и на съединисткия комитет “Единство”. Издава вестник “Българско знаме”. Директор е и на Сливенската мъжка гимназия две години.
към текста >>
- 1878 г.) се установява в Сливен като
лекар
и управител на сливенската болница в период от десет години.
в Диарбекир и Мардин, където е лекар. През 1875 г. е освободен от оковите поради избухналата холерна епидемия. Оставен под гаранция, той е лекар на местното население до амнистията от 1878 г. След Руско-турската война (1877 г.
- 1878 г.) се установява в Сливен като
лекар
и управител на сливенската болница в период от десет години.
Става главен инициатор за създаването на първото в България дружество на Червения кръст и на съединисткия комитет “Единство”. Издава вестник “Българско знаме”. Директор е и на Сливенската мъжка гимназия две години. От 1891 до 1892 г. е държавен лекар по жп линията Ямбол - Бургас.
към текста >>
е държавен
лекар
по жп линията Ямбол - Бургас.
- 1878 г.) се установява в Сливен като лекар и управител на сливенската болница в период от десет години. Става главен инициатор за създаването на първото в България дружество на Червения кръст и на съединисткия комитет “Единство”. Издава вестник “Българско знаме”. Директор е и на Сливенската мъжка гимназия две години. От 1891 до 1892 г.
е държавен
лекар
по жп линията Ямбол - Бургас.
През 1894 г. се пенсионира. Миркович е народен представител във Великото народно събрание (1887 г.) и в V-то Обикновено народно събрание. През 1879 г. заедно с д-р Начо Н.
към текста >>
Георги Миркович е първият
лекар
в България, който започва да лекува по метода на хомеопатията.
издава списание „Нова светлина или тълкувание тайните явления в природата“, от 1893 до 1896 г. редактира и издава списание „Здравословие“, а между 1902 г. и 1905 г. издава списание „Виделина“. Участва в съединисткото движение.
Георги Миркович е първият
лекар
в България, който започва да лекува по метода на хомеопатията.
В книгата си “Домашен хомеопатичен лекар” описва многобройните си наблюдения в тази област. Георги Миркович е един от първите трима ученици на Учителя Петър Дънов. Участва в годишните срещи на Веригата на Учителя (от първата 1900 г. до смъртта си през 1905 г.). В протоколите на Веригата, по негово предложение е записано: ”т.IV.
към текста >>
В книгата си “Домашен хомеопатичен
лекар
” описва многобройните си наблюдения в тази област.
редактира и издава списание „Здравословие“, а между 1902 г. и 1905 г. издава списание „Виделина“. Участва в съединисткото движение. Георги Миркович е първият лекар в България, който започва да лекува по метода на хомеопатията.
В книгата си “Домашен хомеопатичен
лекар
” описва многобройните си наблюдения в тази област.
Георги Миркович е един от първите трима ученици на Учителя Петър Дънов. Участва в годишните срещи на Веригата на Учителя (от първата 1900 г. до смъртта си през 1905 г.). В протоколите на Веригата, по негово предложение е записано: ”т.IV. Събранието задължава членовете си да събират разни спиритически явления и ги препращат към редактора на сп.”Виделина”.
към текста >>
Домашен хомеопатичен
лекар
Дарява личната си библиотека и изданията си с около 1400 тома на читалище “Зора”, а имота си и 3000 златни лева завещава за благотворителни и общополезни цели на сиропиталището в Сливен. В завещанието посочва винаги да се иска съвета на духовния му учител Петър Дънов. Писмата на Учителя до д-р Миркович могат да се прочетат в: Писма на Учителя до д-р Георги Миркович (1898-1902), Може да се изтеглят:Списание нова светлина 3-та година 1894г.
Домашен хомеопатичен
лекар
За д-р Георги Миркович и връзките му с Учителя и учението може да се прочете в: 1. Д-р Георги Миркович, в книгата "Учителя във Варна", от д-р Вергилий Кръстев 2. Д-р Георги Миркович, сп. "Сила и живот", бр. 1-2, 1995 г.
към текста >>
Като студент бил награден лично от Наполеон III със сребърен медал заради участието му като
лекар
по време на избухналата холерна епидемия.
След това постъпил в Католическото френско училище в Бабек, Цариград. Завършил го за три години и останал много доволен от обучението. Там се запознал с монах Рене, който го въвел в спиритизма - движение, на което д-р Миркович останал последовател до края на живота си. През 1851 г. заминал за Франция и до 1856 следвал медицина в Монпелие.
Като студент бил награден лично от Наполеон III със сребърен медал заради участието му като
лекар
по време на избухналата холерна епидемия.
На 30 юли 1856 г. защитил докторска теза и получил докторат. Във Франция се запознава за първи път с феномена „ясновидство": случило се така, че редовната месечна вноска от брат му, богат търговец, който го издържал, по необясними причини се забавила. Д-р Миркович, който бил изцяло зависим от нея, търпял лишения и бил принуден да гладува. Тогава му предсказали, че парите са се забавили поради погрешно написан адрес.
към текста >>
След завръщането си в България работил като частен
лекар
в Сливен.
Д-р Миркович, който бил изцяло зависим от нея, търпял лишения и бил принуден да гладува. Тогава му предсказали, че парите са се забавили поради погрешно написан адрес. Това се оказало напълно вярно и след известно време той неочаквано ги получил. Този факт му направил дълбоко и трайно впечатление и до края на живота си той живо се интересувал от тези явления, отделяйки им значително място в издаваните по-късно от него списания „Виделина" и „Нова светлина". Същевременно френската култура и Просвещението станали негов идеал.
След завръщането си в България работил като частен
лекар
в Сливен.
Тук, заедно с Добри Чинтулов, започнали голяма битка срещу гърцизма и решили да открият българско училище в родния си град. Д-р Миркович заминал за Румъния (1857-58 г.), за да иска парична помощ от богатите сливенски търговци. През 1858/59 г. бил градски лекар в Стара Загора. От 1859 г.
към текста >>
бил градски
лекар
в Стара Загора.
Същевременно френската култура и Просвещението станали негов идеал. След завръщането си в България работил като частен лекар в Сливен. Тук, заедно с Добри Чинтулов, започнали голяма битка срещу гърцизма и решили да открият българско училище в родния си град. Д-р Миркович заминал за Румъния (1857-58 г.), за да иска парична помощ от богатите сливенски търговци. През 1858/59 г.
бил градски
лекар
в Стара Загора.
От 1859 г. заживял в Цариград. Там работил като лекар, сътрудничил в списание „Български книжици", а през 1860 г. публикувал своята „Кратка и методична българска граматика". Учебникът получил възторжени оценки.
към текста >>
Там работил като
лекар
, сътрудничил в списание „Български книжици", а през 1860 г.
Д-р Миркович заминал за Румъния (1857-58 г.), за да иска парична помощ от богатите сливенски търговци. През 1858/59 г. бил градски лекар в Стара Загора. От 1859 г. заживял в Цариград.
Там работил като
лекар
, сътрудничил в списание „Български книжици", а през 1860 г.
публикувал своята „Кратка и методична българска граматика". Учебникът получил възторжени оценки. Драган Цанков, сам автор на такава граматика, и Тодор Бурмов поместили положителни рецензии за нея в издаваните от тях вестник „България" и списание „Български книжици". Поради това, че методическите правила в нея са показани много ясно, тази граматика служила като ръководно начало в предосвобож-денското методическо обучение на българчетата, а второто и издание било през 1883 г. От 1860 г.
към текста >>
бил частно практикуващ
лекар
.
През 1861 г., заедно с всички атрибути на униатската архиепископия, той бил заселен принудително в Киев. Това сложило край на движението. Драган Цанков напуснал Цариград, а д-р Миркович заминал за Влашко, където бил поканен за директор на гимназията във Волград. Там той приложил просветителските си идеи за обучение, но влязъл в несъгласие с училищното настоятелство, представлявано от невежи богати търговци. Оттам заминал за Браила и от 1863 до 1864 г.
бил частно практикуващ
лекар
.
Останал там до 1866 г. поради участието си в народните работи. После отишъл в Букурещ и заедно с д-р Начо Планински станал един от основателите на Букурещкия таен революционен комитет. След това се завърнал в Сливен. Запознал се с поляка М.
към текста >>
бил
лекар
във Видин и Лом.
Това обаче предизвикало продължилите с години полемики в българските вестници във Влашко и Цариград, в които участвала цялата наша тогавашна интелигенция. Накрая споровете довели до изясняване на възгледите за независимо и самостоятелно българско училище, без участие на турци и гърци. През 1867-1868 г. д-р Миркович сътрудничил на вестник „Македония", издаван от Петко Р. Славейков. От 1867 до 1869 г.
бил
лекар
във Видин и Лом.
В края на 1868 г. взел участие в един заговор, целта на който бил да принуди турското правителство да издаде по-скоро дълго отлагания ферман по църковния въпрос. Идеята била с помощта на фалшиви донесения да се убеди Портата, че в страната са се явили брожения и че се очаква през Дунав да преминат чети, като тази на Хаджи Димитър, които ще воюват за църковна независимост от гърците. В този план косвено се включили и чуждите консули, които изпратили до своите правителства рапорти за появили се слухове за въстания, целящи извоюване на самостоятелна българска църква. След проверка турското правителство открило противоречия в съобщенията, но опитът, който имало с българското четническо движение, го накарало да промени позицията си и да побърза с издаването на Фермана.
към текста >>
Станал участник в движението срещу решенията на Берлинския конгрес, главен инициатор за създаването на първото у нас дружество на Червения кръст (заедно с д-р Начо Планински), издател на вестник „Българско знаме", директор на Мъжката гимназия (1879-80 г.), градски
лекар
и управител на местната болница (до 14 март 1878 г.), активен член на либерално-демо-кратичното движение, основател на благотворителната дейност и на женското благотворително дружество в Сливен, депутат в Областното събрание в Пловдив до 13 октомври 1879 г.), председател на Клуба на българите в Пловдив през 1880 г., градски
лекар
, убеден съединист, основател (заедно с брат си и Захари Стоянов) на комитет „Единство", държавен
лекар
в строящата се линия Ямбол-Бургас през 1892 г.
е освободен от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия. Оставен под гаранция, той се движел свободно и лекувал местното население, благодарение на което натрупал завидно състояние. Краят на заточението му дошло след амнистията от 1878 г. Сбъднало се предсказанието на един местен пророк, който предрекъл, че докторът ще бъде освободен след една голяма война. След завръщането си в свободна България отново активно се включил в обществения живот.
Станал участник в движението срещу решенията на Берлинския конгрес, главен инициатор за създаването на първото у нас дружество на Червения кръст (заедно с д-р Начо Планински), издател на вестник „Българско знаме", директор на Мъжката гимназия (1879-80 г.), градски
лекар
и управител на местната болница (до 14 март 1878 г.), активен член на либерално-демо-кратичното движение, основател на благотворителната дейност и на женското благотворително дружество в Сливен, депутат в Областното събрание в Пловдив до 13 октомври 1879 г.), председател на Клуба на българите в Пловдив през 1880 г., градски
лекар
, убеден съединист, основател (заедно с брат си и Захари Стоянов) на комитет „Единство", държавен
лекар
в строящата се линия Ямбол-Бургас през 1892 г.
От 1894 г. е пенсионер. Отвратен от политическите борби, той насочил вниманието си към просветна и обществено-благотворителна дейност. През 1893 г. отишъл отново в Париж.
към текста >>
Учителя на много места с похвала говори за неговите
лекарски
умения, както и за спиритическите му увлечения.
Това станало на 29 септември същата година. От Варна пристигнал Учителя и му помогнал да се освободи от физическото си тяло. Погребан бил с големи почести от гражданството и обществеността на град Сливен. На следващия събор на Духовната Верига през 1906 г. по молба на приятелите д-р Миркович се явил чрез Учителя и разказвал за своя нов живот в отвъдния свят.
Учителя на много места с похвала говори за неговите
лекарски
умения, както и за спиритическите му увлечения.
(Виж „Вяра и съмнение" (17.06.1923 г.), Окултни лекции. II година, Малджиев, Русе, 1923 г.) Според Учителя, спиритизмът се явява, за да докаже, че зад материалната бариера съществува друг свят, който ние не схващаме с нашите пет сетива. „Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство, те подготвят пътя му". (Беседи от 1919 г., стр.
към текста >>
Многобройните си наблюдения в тази област изнесъл в книгата „Домашен хомеопатичен
лекар
".
Д-р Миркович издавал „Нова светлина " - месечно списание, в което се тълкували тайните явления в природата. Излизало от 15 април 1891 г. до 15 март 1896 г. и съдържало статии по спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, сомнабулизъм, опити с намагнетизирване чрез ръце, български случки от спиритизма, пророчества, предаване на мисли от разстояние, материали за здравето на човека и жизнената му сила, за източника на болестите, за лечебните средства и безсънието. Д-р Миркович пръв говорил за хомеопатията (15.06.1892 г.) и по този начин се явява първият лечител у нас, който си служи с метода на малките и безвредни лечебни дози.
Многобройните си наблюдения в тази област изнесъл в книгата „Домашен хомеопатичен
лекар
".
Списание „Здравословие " излизало от декември 1892 г. до март 1896 г. Това било списание, в което се популяризирали малко познати и безвредни начини за лекуване, както и за запазване на здравето. Съдържало статии по хигиена, хидротерапия, лечебен магнетизъм, внушение, народна медицина, слънчеви бани, морски бани, пречистване на водата, хигиена на тялото, хранене на новороденото, правилно хранене, материали срещу алкохолизма, за неделния отдих и зимната почивка, за профилактиката - професионална и лична, за ролята на гнева, страстите, внушението и самовнушението, ролята на облеклото, грижата за косата и други. През 1902 г.
към текста >>
След завръщането си в България д-р Миркович се установил в Сливен, където открил частна
лекарска
практика.
Но той знаел, че пътя към изпълнение на това решение е доброто образование. Затова останал в Цариград и постъпил във френското католическо училище. Три години по-късно, вече завършил успешно своето обучение, той заминал за Франция и записал да учи медицина в Монпелие. Проявил се като способен студент и дори се отличил по особен начин. За заслугите му по време на избухналата холерна епидемия бил награден със сребърен медал лично от Наполеон III.
След завръщането си в България д-р Миркович се установил в Сливен, където открил частна
лекарска
практика.
Но не се задържал дълго и там. Неспокойната му натура не могла да се примири с несправедливостите, и той реагирал с все нови и нови промени в живота си. През 1859 година отново отишъл в Цариград. Работил там като лекар. Именно там д-р Миркович решил да открие нова страница в своята дейност.
към текста >>
Работил там като
лекар
.
За заслугите му по време на избухналата холерна епидемия бил награден със сребърен медал лично от Наполеон III. След завръщането си в България д-р Миркович се установил в Сливен, където открил частна лекарска практика. Но не се задържал дълго и там. Неспокойната му натура не могла да се примири с несправедливостите, и той реагирал с все нови и нови промени в живота си. През 1859 година отново отишъл в Цариград.
Работил там като
лекар
.
Именно там д-р Миркович решил да открие нова страница в своята дейност. Обърнал се към публицистиката. Започнал да сътрудничи в списание “Български книжици", а скоро след това излязла и неговата “Кратка и методична българска граматика”. Тя задълго останала предпочитано ръководство за обучение, поради своите ясно изказани методически правила. През 1867 г.
към текста >>
Д-р Миркович е първият
лекар
в България, който започнал лечение по метода на хомеопатията.
Едно върховно веяние ще го облее и ще го поведе към това изходящо слънце, което един ден ще освети цялото человечество. Из сп. НОВА СВЕТЛИНА Книжка 8, Година II 15 ноември 1892, Бургас
Д-р Миркович е първият
лекар
в България, който започнал лечение по метода на хомеопатията.
Той е автор на книгата “Домашен омеопатичен лекар”. Неговите наблюдения са отразени в списание “Здравословие", което той започнал да издава през 1892 г. Основна цел на това списание била да се публикуват статии за малко извес- тни начини за лечение. Д-р Миркович е ратувал за употребата на безвредни средства и на способи, лекуващи не само тялото, но и душата на заболелия. Ето какво казва той за хомеопатията на страниците на новото си списание:
към текста >>
Той е автор на книгата “Домашен омеопатичен
лекар
”.
Из сп. НОВА СВЕТЛИНА Книжка 8, Година II 15 ноември 1892, Бургас Д-р Миркович е първият лекар в България, който започнал лечение по метода на хомеопатията.
Той е автор на книгата “Домашен омеопатичен
лекар
”.
Неговите наблюдения са отразени в списание “Здравословие", което той започнал да издава през 1892 г. Основна цел на това списание била да се публикуват статии за малко извес- тни начини за лечение. Д-р Миркович е ратувал за употребата на безвредни средства и на способи, лекуващи не само тялото, но и душата на заболелия. Ето какво казва той за хомеопатията на страниците на новото си списание: “Омеопатията е превъзходно нещо във всяко отношение; в нея се намират неща, които другите начини нямат.
към текста >>
Там се запознава с един пътуващ френски
лекар
с авторитет пред турското правителство, който се застъпва за него, освобождават го от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия.
Заинтересува се и попада в спиритически среди. Тогава от една страна се явява материализма и еволюционната теория на Дарвин за произхода на живота, а от друга страна идва спиритизмът, който доказва, че има невидим свят. През 1870 г. той участва в революционното движение във Видинския санджак и бива предаден на турските власти от българския митрополит Доро-тей сестрин син на Найден Геров, гъркофил и туркофил. Д-р Миркович е изпратен в Диарбекир на вечна каторга.
Там се запознава с един пътуващ френски
лекар
с авторитет пред турското правителство, който се застъпва за него, освобождават го от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия.
А това е неговата докторска дисертация. Оставен под гаранция, той се движи свободно и лекува местното население благодарение, на което натрупва завидно състояние. Някои от заточениците му предлагат да организират бягство от Диарбекир. Но той категорично отказва. Причината е в това, че той се е срещнал с един местен пророк, който му предрича, че ще бъде освободен от Диарбекир след една голяма война, която има да дойде.
към текста >>
Снимката е взета от сайта: (ДОМАШЕН ХОМЕОПАТИЧЕН
ЛЕКАР
, Д-р Георги Миркович)
Източник: 04. Д-Р МИРКОВИЧ И СПИРИТИЗМАБОРИС НИКОЛОВ Изгревът - Том 3 Снимки на д-р Миркович Предполага се, че това е снимка на д-р Миркович на млади години, но не е сигурно.
Снимката е взета от сайта: (ДОМАШЕН ХОМЕОПАТИЧЕН
ЛЕКАР
, Д-р Георги Миркович)
Д-р Миркович, като по-млад (няма дата) Д-р Миркович,(няма дата) Бюст на д-р Георги Миркович в Сливен, дело на скулптора Стефан Пейчев (от сайта Инфо Туризъм Сливен) Къщата на д-р Миркович в Сливен, (от сайта: ДОМАШЕН ХОМЕОПАТИЧЕН ЛЕКАР, Д-р Георги Миркович)
към текста >>
Къщата на д-р Миркович в Сливен, (от сайта: ДОМАШЕН ХОМЕОПАТИЧЕН
ЛЕКАР
, Д-р Георги Миркович)
Снимката е взета от сайта: (ДОМАШЕН ХОМЕОПАТИЧЕН ЛЕКАР, Д-р Георги Миркович) Д-р Миркович, като по-млад (няма дата) Д-р Миркович,(няма дата) Бюст на д-р Георги Миркович в Сливен, дело на скулптора Стефан Пейчев (от сайта Инфо Туризъм Сливен)
Къщата на д-р Миркович в Сливен, (от сайта: ДОМАШЕН ХОМЕОПАТИЧЕН
ЛЕКАР
, Д-р Георги Миркович)
Портрет на д-р Миркович. Няма информация за художника. (от сайта Инфо Туризъм Сливен)
към текста >>
67.
Родена е Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото
, 27.07.1901 г.
Той беше като Баща-наставник,
лекар
, Учител на всички.
Ако може някой да види каква неизразима усмивка имаше, когато някой направи нещо добро и хубаво - лицето Му просияваше! Учителя не обичаше споровете. При един спор в кухнята, Той влязъл и казал следните думи: „Хвърлете, рекох, чиниите през прозореца и прекратете спора'" Той се интересуваше от всичко на Изгрева, от живота - как протича в най-малките му подробности. Взимаше участие във всичко: цялото стопанство беше като на длан пред Него; концертите; Школата; работата в кухнята; частния живот на всеки един.
Той беше като Баща-наставник,
лекар
, Учител на всички.
Той обичаше Изгрева, присъстваше навсякъде. Как обичаше Учителя поляната, градината, лозето! Насърчаваше всяка работа. Той присъстваше в набавянето на зимнина и често се съветваше с бате Ради, и даваше оценка на най-малките неща. Той не обичаше разхищенията.
към текста >>
68.
Роден Влад Пашов, един от най-активните и приближени ученици на Учителя
, 11.09.1902 г.
Въпреки че, тази лека операция е извършена от най-добър
лекар
, последствията от нея са неблагоприятни.
Тръгвайки си оставя изписаните тетрадки с думите: “Ползвай ги, както Духът те води! ” През 1974 г. в хороскопа на В.Пашов се появява лош аспект. Физическото му съответствие е: операция.
Въпреки че, тази лека операция е извършена от най-добър
лекар
, последствията от нея са неблагоприятни.
Влад Пашов не иска да преодолее депресията, която се е получила. Той не се бори за продължаване живота си на земята. Той знае, че животът му е преминал в полезна дейност, в служение на висшето, в следване разумните съвети на Учителя. Работата му е завършена. За него е по-привлекателно да влезе в другия живот, където Светлината отново ще приеме неговата душа на Работник Божий.
към текста >>
69.
Влад Пашов си заминава от физическия свят
, 05.02.1974 г.
Три пъти седмично той ходеше в село Дървеница, за да си продължи купуването на чисто мляко от един стар
млекар
.
За известно време бараката на Иван Антонов беше дадена за квартира на Ганка Бончева и Ружа Чернева, защото тяхната барака трябваше да бъде съборена.Наскоро след това държавната власт предприе разтурване на Изгрева, като разсели из различни краища на София живущите в квартала. Разбира се, това не стана изведнъж, а постепенно. Бараките на Иван Антонов и Влад Пашов, Елена Андреева и Паша Теодорова, на брат Боян Боев и Славчо Славянски бяха едни от първите, сполетяла ги участта да бъдат съборени поради това, че тия места бяха дадени на Съветската страна (СССР) тогава за построяване на нова сграда на тяхното посолство. Тогава Влад Пашов беше настанен в част от апартамент в квартал Борово.Квартирата, в която аз живеех на Изгрева, не беше още засегната от социалистическите мероприятия. Чичо Влад не изгуби връзката с Изгрева.
Три пъти седмично той ходеше в село Дървеница, за да си продължи купуването на чисто мляко от един стар
млекар
.
След това посещаваше Изгрева, като се отбиваше при приятелите и накрая идваше в моята квартира. Тук оставаше да преспи. С Боянчо Златарев бяхме му приспособили една стаичка, в която можеше да се преспива. Винаги, когато той идваше, се събирахме на вечеря и разговори след вечерята с приятели от Изгрева, като Гради Минчев, Методи Константинов, Боян Златарев, Драган Петков, разбира се, и хазяйката Поля Недкова и други, които имаха възможност и желание да дойдат. Когато се ожених, в тия срещи вземаше участие и съпругата ми, Жечка.През 1967 г, при едно събиране на импровизираната група от посетители в квартирата ми по случай идването на чичо Влад научихме за войната на Израел с арабския свят.
към текста >>
По тогавашните закони я разпределиха на
лекарско
място за три години най-малко в Хасково.
Ние, които сме тук, ще следим събитията на живо.След 1971 г. условията се промениха. Аз с жена ми успяхме да се сдобием със собствена къща близо до Американския колеж. Сега събиранията на приятелите ставаха вече тук, но много рядко, поради отдалечеността ни едни от други.Настъпи годината 1973. Съпругата ми завърши медицинското си образование.
По тогавашните закони я разпределиха на
лекарско
място за три години най-малко в Хасково.
Отидохме на работа там.Така външните условия разтуриха тези събирания. Нямаше център, който да прави това. Останаха хубавите спомени на преживяванията от тия срещи с разумни приятели. Но даже и те, спомените, постепенно избледняват. Новите събития ги изместват.
към текста >>
70.
Роден Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя
, 30.11.1914 г.
Д: Не, той като очен
лекар
прегледа мене и намери една особеност, която едно племе имало там някъде си от римско племе, гранично още от римско време, едно племе такива бели коси, бяла кожа, т.е. албинизъм.
И тръгват нещата. Тук поне знаем най-назад като се обърнем за родът ни. Едно от тия деца трябва да кажа, което е в коша е баща или дядо на моят дядо. Това не можахме да го възстановим. В: А какви са връзките ви с проф. Ташев?
Д: Не, той като очен
лекар
прегледа мене и намери една особеност, която едно племе имало там някъде си от римско племе, гранично още от римско време, едно племе такива бели коси, бяла кожа, т.е. албинизъм.
И той се залага, че корена ни е от там: "В това аз съм сигурен". Това съвсем професионално, той като очен лекар тръгва и от това нещо баща ми се заинтересувал и се оказа, че прав бил професора. Пък иначе ние не бяхме се заинтересували даже. По онова време не се е търсело много кой от къде е, особено когато някой е дошъл от някъде си. Знаеш ли той от какъв път е минал в тия тревожни времена и от къде е дошъл.
към текста >>
Това съвсем професионално, той като очен
лекар
тръгва и от това нещо баща ми се заинтересувал и се оказа, че прав бил професора.
Едно от тия деца трябва да кажа, което е в коша е баща или дядо на моят дядо. Това не можахме да го възстановим. В: А какви са връзките ви с проф. Ташев? Д: Не, той като очен лекар прегледа мене и намери една особеност, която едно племе имало там някъде си от римско племе, гранично още от римско време, едно племе такива бели коси, бяла кожа, т.е. албинизъм. И той се залага, че корена ни е от там: "В това аз съм сигурен".
Това съвсем професионално, той като очен
лекар
тръгва и от това нещо баща ми се заинтересувал и се оказа, че прав бил професора.
Пък иначе ние не бяхме се заинтересували даже. По онова време не се е търсело много кой от къде е, особено когато някой е дошъл от някъде си. Знаеш ли той от какъв път е минал в тия тревожни времена и от къде е дошъл. И това е. Разбира се аз помня, аз съм раждан в Нова Загора и съм последното дете.
към текста >>
Случваше се, след като вече е дал лек, да каже на болния: “Иди на
лекар
!
Големият параван Учителят създаде параван, големият параван, зад който се скри. Какви ли не завеси поставяше, защото, както Той казваше: “Когато сеячът сее, няма защо враните да го виждат. Когато посее семето, един ден то само ще поникне и ще го видят”. Учителя лекуваше само с дума или дори без да каже нещо; но често посочваше на болния нещо материално, за да може съзнанието му да се хване за него и така да му се помогне.
Случваше се, след като вече е дал лек, да каже на болния: “Иди на
лекар
!
” И човекът след това разправяше, че някой там лекар го бил излекувал. Дори не се сещаше, че изцелението му се дължи на Учителя! Това правеше Учителя – криеше чудесата, за да не отнема свободата на другия. Искаше да се пробуди и разшири съзнанието ни, и така – по свобода да следваме Учението му, а не заради чудесата, които прави. И пред българското общество той също сложи параван, оставяше без внимание клеветите, нападките, които влияеха на общественото мнение – искаше учениците му сами да го намерят.
към текста >>
” И човекът след това разправяше, че някой там
лекар
го бил излекувал.
Учителят създаде параван, големият параван, зад който се скри. Какви ли не завеси поставяше, защото, както Той казваше: “Когато сеячът сее, няма защо враните да го виждат. Когато посее семето, един ден то само ще поникне и ще го видят”. Учителя лекуваше само с дума или дори без да каже нещо; но често посочваше на болния нещо материално, за да може съзнанието му да се хване за него и така да му се помогне. Случваше се, след като вече е дал лек, да каже на болния: “Иди на лекар!
” И човекът след това разправяше, че някой там
лекар
го бил излекувал.
Дори не се сещаше, че изцелението му се дължи на Учителя! Това правеше Учителя – криеше чудесата, за да не отнема свободата на другия. Искаше да се пробуди и разшири съзнанието ни, и така – по свобода да следваме Учението му, а не заради чудесата, които прави. И пред българското общество той също сложи параван, оставяше без внимание клеветите, нападките, които влияеха на общественото мнение – искаше учениците му сами да го намерят. В същото време Школата на Изгрева беше отворена, никого не връщаше.
към текста >>
71.
Роден Жечо Панайотов, ученик на Учителя
, 13.09.1893 г.
Не обърна внимание и не пожела да се лекува при
лекари
.
Така че аз успях да спася апартамента на Жечо и неговия живот, както и да свършим една голяма работа за Учителя. Затова пазете онези, които се жертват за вас! И не се опълчвайте срещу тях, защото в саможертвата е складирана голяма Сила, която, ако се освободи, разрушава всичко.В двора на Жечо имаше някаква череша. Той се беше качил да я обира и беше паднал на гърба си. Беше спукал един от гръбначните си прешлени.
Не обърна внимание и не пожела да се лекува при
лекари
.
По-късно този гръбначен прешлен се деформира и Жечо получи гърбица, която с годините се увеличаваше и той се прегърби накрая. Когато отивах да разговарям с него, аз кляках, за да разговарям с него. Посрещаше ме така, както ме е посрещал по-рано - с усмивка и засмени очи. Беше с бистър ум и запазена памет до края. Но премина през кръста на страданието, но издържа до края като рицар.
към текста >>
72.
Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов
, 19.12.1886 г.
Възприема планината като най-големия трансформатор на енергии и най-вещия
лекар
.
Тя гради и разрушава, твори вселени и съдби, вае характери и лица. Положителната, оптимистична, добронамерена мисъл лежи в основата на телесното и духовно здраве. Тя пречиства и душата, и кръвта. Няма граници за устрема и силата на мисълта! Познанията му в тази сфера го довеждат до извода за ефективността на въздействието на внушението и самовнушението.
Възприема планината като най-големия трансформатор на енергии и най-вещия
лекар
.
За него тя е източник на здраве, сила, жизненост и дълголетие. Дава ценни напътствия и конкретни съвети и за женската красота. Най-важният фактор и в това отношение е природосъобразният начин на живот. Петър Димков изтъква, че определяща за красотата е кожата - „нежната, гладка и здрава кожа”. А за да бъде кожата такава, първото условие е правилната обмяна на веществата.
към текста >>
Лекарите
го лекували два-три дни и накрая си отишли с безнадеждно вдигнати рамене.
Никога не й изменил. Петър Димков е направил своята първа крачка за самостоятелно лечение в Бургас, където бил на служба след Първата световна война. В книгата на Николай Антонов “Лечителят Димков" четем: “Една вечер отишли с жена си на гости у техни познати. Заварили тъжна картина - единственото дете на тези хора умирало от дифтерит.
Лекарите
го лекували два-три дни и накрая си отишли с безнадеждно вдигнати рамене.
- Мога ли да го видя и аз? - попитал Лечителя. /Тогава той бил майор./ Разгледал зениците на детето. Бил преизпълнен с желание да каже нещо утешително в тази минута и го търсел.
към текста >>
Лекуваха го десетина дена в болница и пак го върнаха в казармата, като там продължил да пие
лекарствата
.
(Войникът, който вършил това, бил освободен с набора си.) Възлагали му големи задачи - та когато войниците почивали, той отивал в ателието и работел до късно вечер. Не го освобождавали и от наряди. През онази зима имаше големи студове - температурите спадаха до 20 градуса под нулата. Една вечер бил на пост, да пазят танковете и оръдията, не го сменили. Той изстинал така, че получи схващане на ръката си и изкривяване на устата.
Лекуваха го десетина дена в болница и пак го върнаха в казармата, като там продължил да пие
лекарствата
.
През същата година се разболя от хепатит, а след това и от коремен тиф. От казармата вкъщи си дойде болен. Проф. Темков каза, че това са три от най-острите болести - и понеже той ги е прекарал само за една година, организмът му почна да се изтощава. Обикаляше по болниците, дадоха му пенсия, но какво от това, след като той стана мъченик и за себе си, и за всички нас. Синът ми загуби всякаква вяра във всички.
към текста >>
Професори и най-добрите
лекари
са ме лекували, никой не ме излекува напълно.
Отидох и го записаха за вторник. В този ден му предложих да отидем да търсим рамки за картини по „Пиротска", а като стигнахме до пряката уличка, му предложих (той беше в добро настроение) да отидем да видя един възрастен лечител за главоболието си, тъй като той вече е излекувал моя позната. И след като влязохме в антрето, му предложих да попитам и за него. Той ми отговори: „Майко, къде си тръгнала, това, не виждаш ли, че е билкар? Не искам нищо да питаш за мене.
Професори и най-добрите
лекари
са ме лекували, никой не ме излекува напълно.
Та сега билкари ли ще ме лекуват? ". Отговорих му: „Добре, като не искаш, иди си. Аз ще вляза да видя какво ще ми каже." Влязох и разказах всичко на Димков. Той ми отговори: „Ще ти дам едни билки, които са полезни, да ги пиете като чай. За него не мога да дам никакви наставления, щом пие лекарства.
към текста >>
За него не мога да дам никакви наставления, щом пие
лекарства
.
Професори и най-добрите лекари са ме лекували, никой не ме излекува напълно. Та сега билкари ли ще ме лекуват? ". Отговорих му: „Добре, като не искаш, иди си. Аз ще вляза да видя какво ще ми каже." Влязох и разказах всичко на Димков. Той ми отговори: „Ще ти дам едни билки, които са полезни, да ги пиете като чай.
За него не мога да дам никакви наставления, щом пие
лекарства
.
Аз преглеждам зениците, в тях е записано всичко - като прегледам чрез тях целия организъм, зная каква е болестта и какво мога да му предпиша. Но това ще стане само когато имам възможност да го прегледам. Малко по-късно прочетох една книга от Духовната академия за живота на Йоханес Брамхам от щата Охайо. Роден през 1909 г., лекувал всичко, дори и от разстояние, стига да му се пише писмо. Преписах на ръка цялата книга.
към текста >>
73.
Родена Буча Бехар, писателка, учителка и последователка на Учителя
, 06.01.1901 г.
след завършване на Рила, остават 800 лева, сума, която се равняваше на 8
лекарски
заплати.
Но неговата работа аз му я свърших, а не някой друг. Запомнете това. Буча Бехар беше много деятелна и участваше активно при организацията на лагерите в Рила. Тя отговаряше за кухнята и водеше сметките за хранителните продукти, за общия казан, от който на обед ядяха всички. Така през 1972 г.
след завършване на Рила, остават 800 лева, сума, която се равняваше на 8
лекарски
заплати.
Тази сума по препоръка на другите Буча слага на спестовна книжка на нейно име. Тези пари са могли да се вложат в купуването на четири пишещи машини по онова време, които бяха скъпи за обикновените хора. С тези четири пишещи машини можеха да се заангажират четири сестри, които да обработват доста архивни материали. По онова време имаше способни идейни възрастни сестри от времето на Школата, които чакаха да им се даде работа, но тя не им се даваше, понеже нямаше на какво да пишат. Случи се така, че Буча Бехар за кратко време си заминава от този свят и парите в книжката останала на нейно име и не можаха да се изтеглят.
към текста >>
Аз нещо не съм добре - в събота премериха кръвното, не се уплаших, но
лекарката
каза да внимавам и да взема мерки 215-105.
Само ти можеш да кажеш дали тази билка ти помага и колко. Как я чувствуваш ти? Не разбрах защо се получи пак повръщане, много ли време ти трая, или не продължи. Той каза, че повръщането трябвало да спре вече още първия път.За водата Петра, непременно ще изпратя, но не в този момент, ще трябва да говоря с бр. Димитър да занесе кошницата до гарата, много е шантаво времето и валя вчера целия ден.
Аз нещо не съм добре - в събота премериха кръвното, не се уплаших, но
лекарката
каза да внимавам и да взема мерки 215-105.
Никога не съм имала така високо. Вчера цял ден лежах, смятах да излеза да се поразходя, но времето попречи, пък нали при кръвно било по-хубаво да се лежи. И днес ще направя също и от вчера почнах да взимам средства за намаляване. Тя иска непременно да види урината, за да разбере откъде и от какъв характер е, затова днес ще занеса да я изследва. Това е положението - как ми се отразява върху дишането не мога да си поема дъх -също както едно време на тебе ти ставаше, дали не е нещо бронхиално или сърдечно, не го зная.
към текста >>
Изпращам ги заедно с очилата и ще гледам да помоля Илия да ми даде малко червен кантарион и ще туря и жълт, за да си направиш
лекарство
и Галето каза, че те действували много добре.Сега Петра, това е за вас - за тук.
Записах цената и ще я видите. Ако Гина ги иска, нека ги вземе и двата, ако иска единия, ако иска, никак, каквото иска. Нека останат у вас, и после ще видим какво ще ги правим. Трудно се намират чайници, а чугунени няма никъде. Това е по въпроса за Гина, ако ги хареса и ги вземе и двата, нека да й са честити за новата къща.
Изпращам ги заедно с очилата и ще гледам да помоля Илия да ми даде малко червен кантарион и ще туря и жълт, за да си направиш
лекарство
и Галето каза, че те действували много добре.Сега Петра, това е за вас - за тук.
Наталия малко е лоизстинала. А снощи нека се изразя така се докопа най-после до Тодоров, той бил на летуване, но момчето му се разболя и прекъсна почивката и тя е много доволна, прегледал снощи Райна и казал да продължат същото лекуване и т.н.... Намерил, че добре върви лекуването.Накрая да кажа, какво става с моето отиване на Рила - времето тук е направо студено, за първи път си сложих жилетка, какво щях да правя при вас с тия тънки дрехи... Да отида на Рила след тия дъждове, тук вчера се изля голям дъжд, сега пак е нагрочено, днес една група тръгна, но аз и за понеделник няма да се реша. Независимо от времето и нещо друго ме спира, което не мога да кажа, което не разбирам, но което е дълбоко и глухо, откъде идват сигналите не разбирам, затова Петра решила съм да чакам. Същевременно по малко се стягам, но не зная, може би няма да се реша да тръгна и най-вече няма да посмея да не се вслушам в онези вътрешни разпореждания, които са по-важни от всичко.Ще ти пиша пак. Между другото изпращам ти накратко в съкратен вид, правилника по който тази година става летуването на Рила - вече чухме, че варненци и габровци протестирали.
към текста >>
74.
Роден Минчо Сотиров, офицер от българската армия и ученик на Учителя
, 09.10.1875 г.
Настанен в Клементинската болница в София той очаквал да чуе решението на
лекарите
.
Но Учителят не успокоил тревогите на неговите приятели, той им казал, че е писано Минчо Сотиров да си замине. Те не се примирили, и знаейки Силата му да помогне в този случай, те започнали да го молят да отмени тази съдба. Учителят влязал в стаята си. След малко време пак излязал и им казал, че не е възможно съвсем да се избегне злополучието, и че няма да се размине без “да му се пусне кръв". Наистина, шрапнел засегнал Минчо Сотиров в крака, и той се върнал от фронта с гангрена.
Настанен в Клементинската болница в София той очаквал да чуе решението на
лекарите
.
Поради тежкото му положение те се произнесли: Ампутация! Но Минчо Сотиров твърдо отказал: “Роден съм с два крака. Искам с два крака да се явя Горе! ” Болният крак като по чудо оздравял. От този случай той останал с 30 % инвалидност, но спасил крака си, за се яви горе по достоен начин!
към текста >>
75.
Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос
, 03.03.1870 г.
По това време от страх
лекарите
обикаляли на коне покрай болницата и отдалече давали наставления за лечението.
По войската плъзнала холера и всички бягали от заразените. Тогава Г. Куртев призовал желаещите войници от дружината да се притекат на помощ на болните. Гарантирал им, че никой от тях няма да се разболее от холера. Няколко войника отишли с него и обслужвали болните цели 7- 8 месеца, без да се заразят.
По това време от страх
лекарите
обикаляли на коне покрай болницата и отдалече давали наставления за лечението.
Тогава брат Куртев получил писмо от Учителя, в което прочел: “Не се плаши от нищо, аз виждам всичко. Помагай на болните, и ние ще ви подкрепяме.” През 1922 г на Братството в Айтос е подарена наследствена нива. Г. Куртев си спомнил, че в един разговор с Учителя той споделил идеята си да се създаде братска градина за комунален живот. Учителят тогава му отговорил: "Ще се нареди, но по-късно”.
към текста >>
За него аз платих 10
лекарски
заплати, после дойде инфлацията и нищо не се върна при мен.
ЗА СБОРНИКА „ЖИВОТОПИС НА ГЕОРГИ КУРТЕВ" В. К.: През есента на 1991 година бе отпечатан сборника, който бе предназначен да излезе през м. юли 1991 година, но се забави по технически затруднения. На 15 юли в Камерна зала България бе изнесен концерт по случай 120-годишнината от рождението на Георги Куртев. Сборникът имаше недостатъци, понеже бяхме излъгани от онези, които го отпечатаха.
За него аз платих 10
лекарски
заплати, после дойде инфлацията и нищо не се върна при мен.
Остана само книжката, Г. С.: Хубаво е, че все пак излезе. Да зачетем това. В. К.: Сега ще говорим за някои пропуски на книгата „Животопис на Георги Куртев": 1. По отношение на самата книга.
към текста >>
76.
Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя
, 19.08.1908 г.
10. Бях на работа като
лекар
няколко месеца в Сливенските минерални бани през 1969 година.
- Абе, те не са за разказване и слушане, а камо ли да се напишат. Те са неописуеми чрез думи и чрез молив. Те са неразбираеми за обикновеното човешко съзнание. Така завърши и тази среща с нея. Запомних я.
10. Бях на работа като
лекар
няколко месеца в Сливенските минерални бани през 1969 година.
Бях се свързал с Методи Шивачев в Нова Загора, където често отсядаше «дедо Влайчо», големият ясновидец.[1] Той се движеше нощем, криеше се, защото властите го преследваха за неговите пророчества и затова, че го следваха тълпи народ. Бяха ми казали, че там ще го намеря. Отидох, приеха ме и там се срещнах отново с Невена Неделчева. Аз тогава бях във фаза, когато в мен работеше пророчески дух и каквото казвах, се сбъдваше - за моя най- голяма изненада. Брат Влайчо веднага позна пророческия дух в мен, викна ме и седна до мене, и ме караше да пророкувам първи аз, а след това той добавяше някои неща.
към текста >>
Като чакахме автомобила, решили да влезат от една
млекарница
да обядват.
Тогава пошушнали на Елена, че ще пристигне друг автомобил. Останахме. И ако не бяха казали, че ще има друг автомобил щях да се върна обратно в София. Като овце ги натъпкали. Останалите бяхме пет души. Тръгнахме за към града при автомобилите и из пътя поръчваха казани, купуваха кофи и Елена купи едно малко тенекенце за вода.
Като чакахме автомобила, решили да влезат от една
млекарница
да обядват.
Но аз не исках с тях в никой случай. Елена ме вика, казвам „Не искам". Тогава дойде онзи Дореният, аз си тръгнах, той ме дръпна леко за ръкава, много така ме догнете: „Махнете се господине" и се отдръпнах. - „Нахална" прецеди през зъби той и се върна назад. Елена после пак настоява.
към текста >>
77.
Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя
, 03.04.1908 г.
Някъде между хижа „Вада" и местността „Гюлечица" той решава да се възползва от „
млекарката
" камионетката, която превозва млякото от овчарниците до мандрите.
Ако сме нейни носители и искрено я изповядваме, чрез нас тя ще говори на животните и растенията. Те ще дойдат при нас и ще приемат мира на Любовта. Докато в отношенията на хората има дипломация, чийто език изисква смислов превод, то животните схващат само езика на Любовта. Една случка с Вено потвърждава правдивостта на това твърдение. Веднаж, поради спешна работа в града, той трябвало бързо да слезе от Рила.
Някъде между хижа „Вада" и местността „Гюлечица" той решава да се възползва от „
млекарката
" камионетката, която превозва млякото от овчарниците до мандрите.
Крум се отправя към близкия овчарник, откъдето по това време тя трябва да потегли към града. Пътеката през гората вляво го отвежда до широка поляна, в дъното на която е „млекарката", а встрани овчарите с кучетата. Овчарските кучета са едри и обикновено нападат всеки непознат, който дръзва да се приближи до стадото. Когато Крум се появява, десетина от тези кучета се втурват с бесен лай към него. Пред тях тича бяла кучка, а другите устремно я следват.
към текста >>
Пътеката през гората вляво го отвежда до широка поляна, в дъното на която е „
млекарката
", а встрани овчарите с кучетата.
Докато в отношенията на хората има дипломация, чийто език изисква смислов превод, то животните схващат само езика на Любовта. Една случка с Вено потвърждава правдивостта на това твърдение. Веднаж, поради спешна работа в града, той трябвало бързо да слезе от Рила. Някъде между хижа „Вада" и местността „Гюлечица" той решава да се възползва от „млекарката" камионетката, която превозва млякото от овчарниците до мандрите. Крум се отправя към близкия овчарник, откъдето по това време тя трябва да потегли към града.
Пътеката през гората вляво го отвежда до широка поляна, в дъното на която е „
млекарката
", а встрани овчарите с кучетата.
Овчарските кучета са едри и обикновено нападат всеки непознат, който дръзва да се приближи до стадото. Когато Крум се появява, десетина от тези кучета се втурват с бесен лай към него. Пред тях тича бяла кучка, а другите устремно я следват. Във внезапно възникналата ситуация овчарите нямат време да реагират и стъписани очакват да се случи неизбежното, т. е. най-лошото.
към текста >>
Млекарката
тръгва и, без нови приключения, безпрепятствено го откарва в града.
Когато влиза в този кръг, кучката престава да лае, спира своя бяг, започва да върти опашка и вече по-бавно се отправя към него. Другите кучета също утихват и, задружно махайки опашки, отиват при Крум. Той се изправя и в кортежа на новите си приятели спокойно се отправя към овчарите, които зяпнали в почуда, не могат да повярват на очите си. „Универсалният език на Любовта каза Вено изисква пълен мир и абсолютно никакво колебание. Всичко ще е всуе, ако описвайки кръга, държиш камък в джоба си." Законът е силен, но и много строг.
Млекарката
тръгва и, без нови приключения, безпрепятствено го откарва в града.
Понякога Вено ни изненадваше с дела, които не се побират в стандартното въображение. Бяхме на зимна екскурзия над хижа „Алеко". Между нас имаше и две по-млади сестри. Компанията ни впечатляваше със своето добро настроение, а сигурно и с присъствието на един по-възрастен човек. Някои мъже имат поведение, по-комично от това на петел върху бунище.
към текста >>
Приятелите му настояват да отиде на
лекарски
преглед.
В града Вено се възстановява от умората. Треската, която прекарва почти на крака, скоро го напуска. Той се чувства малко отпаднал, но е активен и отново полезен на всички. Понеже няма жилище, временно спи в един таван, където опъва палатката си. Така изкарва една зима.
Приятелите му настояват да отиде на
лекарски
преглед.
Установява се, че е прекарал възпаление на дробовете. Диагнозата е плеврит. След няколко месеца състоянието му се подобрява. Тогава възниква друга беда. Сестрата, при която е сега на квартира, има семейни проблеми и той трябва да напусне жилището.
към текста >>
78.
Упражнение - житен режим, дадено от Учителя в беседата 'Изпитите на ученика. Житното зърно'
, 25.01.1925 г.
Нали и някои от съвременните
лекари
препоръчват на известни болни да ядат само овесена чорба?
Ще ви дам следния опит: онези от вас, които имат слаб стомах или слаби гърди, нека се подложат на житен режим за един, два или три месеца най-много. През това време не трябва да употребяват никаква друга храна, нито хляб, освен да дъвчат сурово жито, добре изчистено и измито, без никакъв прах. Този режим ще бъде като средство за лекуване. Ще наблюдавате през това време какви резултати ще произведе житото у вас. Този опит нека приложат само тези, които са нервни, неразположени и които искат да се лекуват.
Нали и някои от съвременните
лекари
препоръчват на известни болни да ядат само овесена чорба?
Вие ще се уплашите, ако ви се каже да се храните само със сурово жито месец, два, три, дори до шест месеца. Ако ви се вижда много време един месец, направете този опит за една седмица само, като употребявате всеки ден по сто грама жито. Ще накиснете от вечерта сто грама чисто жито в една чаша с вода и ще го дъвчете, като го разпределите на три пъти: сутрин, на обед и вечер. Ако ви се пие вода през деня, може да пиете, колкото искате. Ако бихте се поставили на този режим от по-рано, щяхте да имате по-здрави зъби, а нервната ви система щеше да бъде по-добре урегулирана.
към текста >>
79.
Упражнение за урегулиране силите на организъма, движения с произнасяне гласните букви а и о
, 27.01.1926 г.
Когато нервната система на някой човек не е в изправно състояние, тогава никой
лекар
не е в състояние да му помогне.
При неразумните движения съзнанието на човека не взима никакво участие. Разумните движения спомагат за избягване на много болезнени състояния у човека. Те регулират нервната система, която е носителка на жизнените енергии. Тя възприема живите сили от природата. Когато нервната система е в изправно състояние, всички функции на организма се извършват правилно.
Когато нервната система на някой човек не е в изправно състояние, тогава никой
лекар
не е в състояние да му помогне.
Казано е: „Помогни си сам, ако искаш и Бог да ти помогне". Казвате: „Как ще ни помогне Бог? " - Чрез хора, които са в хармония с вас. Когато човек се заеме безкористно с реализирането на някоя възвишена Божествена идея, в помощ му идват и Бог, и хората. Рече ли, че тази идея е негова, това показва, че той не разбира Божиите закони.
към текста >>
80.
Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя
, 18.10.1886 г.
Там при него беше една
лекарка
, негова близка.
Той много жестоко изживя туй нещо. Действително той се сви в своя пашкул и нещата се движеха по други линии. Но той не можеше да забрави това нещо. Ето как го изрази. Когато Багрянов падна от власт на 1 септември 1944 г., аз отивам в Мърчаево и искам да говоря с него.
Там при него беше една
лекарка
, негова близка.
Помолих го да каже на лекарката да излезе от стаичката, за да мога да говоря с него насаме. Обаче той избухна и почна да вика силно. Помолих го да спре, защото всички слушат. Той продължаваше да вика и от него излезнаха тъмни сили, бури и ветрове. Крещеше: „Ти и Учителят излъгахте Багрянов!
към текста >>
Помолих го да каже на
лекарката
да излезе от стаичката, за да мога да говоря с него насаме.
Действително той се сви в своя пашкул и нещата се движеха по други линии. Но той не можеше да забрави това нещо. Ето как го изрази. Когато Багрянов падна от власт на 1 септември 1944 г., аз отивам в Мърчаево и искам да говоря с него. Там при него беше една лекарка, негова близка.
Помолих го да каже на
лекарката
да излезе от стаичката, за да мога да говоря с него насаме.
Обаче той избухна и почна да вика силно. Помолих го да спре, защото всички слушат. Той продължаваше да вика и от него излезнаха тъмни сили, бури и ветрове. Крещеше: „Ти и Учителят излъгахте Багрянов! " Разбира се това го посрещнах с изненада и много остро реагирах спонтанно, което не беше осъзнато от мен.
към текста >>
НАГОРЕ