НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
203
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Не трябва да се подхранва лъжливата теория на израилските фарисеи[33] и садукеи[34], които казваха: „Авраам[35] е нашият Отец.” На това Йоан
Кръстител
[36] им отвърна: „Принасяйте плодове, достойни за покаяние, и не мислете да се оправдавате, защото, казвам ви, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.”(Мат.
Тя винаги ще има една и съща сила и влияние върху душата, независимо в какъв вид, форма и образ е представена, стига само видът, формата и образът да са действителни представители и същински въплъщения на висшето Добро. 3. Религията ще си стои там, където е била досега, а ако занапред иска да се радва на почит и влияние, трябва да промени своето настоящо поведение. Тя трябва да се съобрази с научните истини и да изостави старите си нрави и обичаи, които поради незнание е допуснала за свой частен, а не за Божий интерес. Необходимо е тя да започне да проповядва истината такава, каквато е, без да я изопачава, тази истина, която единствена просвещава и която е в съгласие с целостта на живота и разума – живата истина, която облагородява, възвисява човешката душа и я укрепва в добродетелта. 4. Онази религия, която служи на живия Бог Йехова[32], ще запази същото място в душата, каквото е имала отначало.
Не трябва да се подхранва лъжливата теория на израилските фарисеи[33] и садукеи[34], които казваха: „Авраам[35] е нашият Отец.” На това Йоан
Кръстител
[36] им отвърна: „Принасяйте плодове, достойни за покаяние, и не мислете да се оправдавате, защото, казвам ви, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.”(Мат.
3:8-10) Този закон е истинското мерило. Всяко учение, религиозна система, организация и постановление, които нямат за върховна цел подобрението на духовния ни живот, ще изчезнат пред съда на Разума, както слама в огън. 5. Важно е да правим разлика между понятията „вяра” и „религия”. Вярата е духовна способност, една от силите на ума, която играе важна роля в целия живот на човека, докато религията, напротив, е душевно произведение, произтичащо от известно настроение на душата към даден обект, от който зависи нейният вътрешен живот. Това произведение на човешката душа може да се мени по форма, образ и степен в зависимост от умственото и духовно развитие на човека.
към текста >>
Ева е
кръстена
на името на Бога – Йехова.
Затуй най-хубавото име, което евреите са имали в еврейския език – Йехова, – никога не са го произнасяли. Те са казвали „Йот-Хей-Вав-Хей”. Когато евреите са се намирали в големи мъчнотии, целият народ започвал да пости, обръщал се към Господа и тогава този Йехова им помагал. Необходимо е да произнасяме името на Господа Исуса Христа за нас и за другите, защото това име предизвиква онези принципи във вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост. При произнасяне „Йот-Хей-Вав-Хей” на еврейски тези велики принципи и природни сили носят благословения на света в трите свои разклонения, ако правилно се зачитат и разбират.
Ева е
кръстена
на името на Бога – Йехова.
Сега аз искам да ви дам едно обяснение. Ева, това е онзи свещен идеал, който има всеки човек в душата си. Два идеала има в света. Единият е Ева, Йехова, който е, който съдържа всичко в себе си. Другият е Адам, който е създал Ева.
към текста >>
Най-популярен е кръгът около д-р
Кръстьо
Кръстев
и неговото списание Мисъл – най-голямото и влиятелно философско и литературно списание в страната тогава.
Висшето училище, по-късно СУ „Св. Климент Охридски”, се утвърждава като крупен образователен и научен център. В него учат, преподават и израстват десетки български учени, педагози, културни дейци, интелектуалци, които формират елита на българската интелигенция от началото на XX в. През този период философската мисъл в България е с твърде ограничени възможности, причините за което са основно две: първо, Софийският университет е единственото учебно заведение, където се преподава философия, и второ, в резултат на турското робство философската традиция е прекъсната. Тепърва предстои да се разработят и установят основните философски понятия и терминология.
Най-популярен е кръгът около д-р
Кръстьо
Кръстев
и неговото списание Мисъл – най-голямото и влиятелно философско и литературно списание в страната тогава.
Америка от края на XІX в., като ярък контраст на България, е една от най-развитите държави в света. По това време в Ню Йорк е завършено второто здание на Медисън Скуеър Гардън, а на остров Елис Айлънд се открива имиграционна служба, през която до 1920 г. преминават, за да се заселят в САЩ, 12 милиона имигранти. По отсечката Чикаго–Хъдзън Емпайър-Експрес поставя рекорд в железопътния транспорт, като развива 180 км/ч. Алеко Константинов, впечатлен от грандиозното изложение в Чикаго, написва прочутия си пътепис До Чикаго и назад.
към текста >>
2.
Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.
Трябва и ние, както и нашия Господ Исуса да понесем своя
кръст
като пожертвуваме своя живот за царството Божие.
[2 авг[уст] Трета книга на царете 2;3, 4. Словото Господне, което биде към мене. Господ ми говори заради своята милост и ми показа величието на своята слава, възвисил ме е заради името си и величието на любовта си. Станал ми е защитник, за да ме избави от враговете, които ме ненавидят и приследват душата ми. Всички ще се посрамят, които уповават на свойте сили и на свойта мъдрост].
Трябва и ние, както и нашия Господ Исуса да понесем своя
кръст
като пожертвуваме своя живот за царството Божие.
Да се отречем с.75 от себе си за Неговата любов. Каквото и има да ни се случи, то е наша участ, която трябва да посрещнем с християнско търпение. Не само това, но и да се радваме в сърдцето си, че сми се сподобили да участвуваме в страданията заедно с Него.
към текста >>
3.
УВОД
868 (Палка
Кръстева
), а.е.
1. ВСИЧКИ варианти на копия - фотокопия, ксерокопия или преписи на даден документ не се приемат за оригинал от архивистката наука 2. Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович. 1898-1902. Състав. Цв. Нушев. С., 1999. 84 с. 3. НБКМ-БИА. Ф.
868 (Палка
Кръстева
), а.е.
114, л. 677-755 4. НБКМ-БИА, Ф. 868, а.е. 113, л. 2-3 5. Всемировият учител Беинса Дуно и Велико Търново.
към текста >>
(правя това уточнение, защото е възможно в бъдеще да се открият други негови бележници) се намира В архивния фонд на Лалка Найденова
Кръстева
- Ф.
23. НБКМ-БИА, Ф. 868. а.е. 114, л. 123-гръб * * * Личният бележник на Учителя П.Дънов от 1899г.
(правя това уточнение, защото е възможно в бъдеще да се открият други негови бележници) се намира В архивния фонд на Лалка Найденова
Кръстева
- Ф.
№ 868, в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" (НБКМ-БИА) в София. Лалка Кръстева е родена през 1927г. в с. Алдомировци, Софийско и умира през 1998г.
към текста >>
Лалка
Кръстева
е родена през 1927г.
* * * Личният бележник на Учителя П.Дънов от 1899г. (правя това уточнение, защото е възможно в бъдеще да се открият други негови бележници) се намира В архивния фонд на Лалка Найденова Кръстева - Ф. № 868, в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" (НБКМ-БИА) в София.
Лалка
Кръстева
е родена през 1927г.
в с. Алдомировци, Софийско и умира през 1998г. в София. Свързва се с членове на Бялото братство и започва да посещава беседи на Учителя П. Дънов в столицата още като ученичка през 40-те години на XX в.
към текста >>
След унищожаването на селището на братството „Изгрева" през 50- те години от комунистическата власт, Лалка
Кръстева
успява да съхрани част от оцелялата книжнина, сред която са и множество стенограми на беседи на П.
в с. Алдомировци, Софийско и умира през 1998г. в София. Свързва се с членове на Бялото братство и започва да посещава беседи на Учителя П. Дънов в столицата още като ученичка през 40-те години на XX в.
След унищожаването на селището на братството „Изгрева" през 50- те години от комунистическата власт, Лалка
Кръстева
успява да съхрани част от оцелялата книжнина, сред която са и множество стенограми на беседи на П.
Дънов, дело на неговата сътрудничка Савка Керемидчиева. Над 30 години от живота си Л. Кръстева посвещава на дешифрирането, обработката и подготовката за печат на стенограмите на беседите на П. Дънов. Преобладаващата част от архивния фонд „Лалка Кръстева" по същество са материали на Учителя П. Дънов и по-специално над 60 тома разчетени негови беседи.
към текста >>
Кръстева
посвещава на дешифрирането, обработката и подготовката за печат на стенограмите на беседите на П. Дънов.
Свързва се с членове на Бялото братство и започва да посещава беседи на Учителя П. Дънов в столицата още като ученичка през 40-те години на XX в. След унищожаването на селището на братството „Изгрева" през 50- те години от комунистическата власт, Лалка Кръстева успява да съхрани част от оцелялата книжнина, сред която са и множество стенограми на беседи на П. Дънов, дело на неговата сътрудничка Савка Керемидчиева. Над 30 години от живота си Л.
Кръстева
посвещава на дешифрирането, обработката и подготовката за печат на стенограмите на беседите на П. Дънов.
Преобладаващата част от архивния фонд „Лалка Кръстева" по същество са материали на Учителя П. Дънов и по-специално над 60 тома разчетени негови беседи. След смъртта на Л. Кръстева и по нейно изрично желание големият архив бе дарен през 1999г. на Националната библиотека, със съдействието на приятелката й Мария Пантева.24
към текста >>
Преобладаващата част от архивния фонд „Лалка
Кръстева
" по същество са материали на Учителя П.
Дънов в столицата още като ученичка през 40-те години на XX в. След унищожаването на селището на братството „Изгрева" през 50- те години от комунистическата власт, Лалка Кръстева успява да съхрани част от оцелялата книжнина, сред която са и множество стенограми на беседи на П. Дънов, дело на неговата сътрудничка Савка Керемидчиева. Над 30 години от живота си Л. Кръстева посвещава на дешифрирането, обработката и подготовката за печат на стенограмите на беседите на П. Дънов.
Преобладаващата част от архивния фонд „Лалка
Кръстева
" по същество са материали на Учителя П.
Дънов и по-специално над 60 тома разчетени негови беседи. След смъртта на Л. Кръстева и по нейно изрично желание големият архив бе дарен през 1999г. на Националната библиотека, със съдействието на приятелката й Мария Пантева.24 Бележникът на П.
към текста >>
Кръстева
и по нейно изрично желание големият архив бе дарен през 1999г.
Над 30 години от живота си Л. Кръстева посвещава на дешифрирането, обработката и подготовката за печат на стенограмите на беседите на П. Дънов. Преобладаващата част от архивния фонд „Лалка Кръстева" по същество са материали на Учителя П. Дънов и по-специално над 60 тома разчетени негови беседи. След смъртта на Л.
Кръстева
и по нейно изрично желание големият архив бе дарен през 1999г.
на Националната библиотека, със съдействието на приятелката й Мария Пантева.24 Бележникът на П. Дънов е обнародван за пръв път през 1999г. в изданието „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)".25 Книгата не е факсимилно издание, а с набран текст, няма посочен съставител, редактор или друго лице, носещо отговорност за текста. В изданието освен бележникът на П.
към текста >>
се издават по преписи, направени от Лалка
Кръстева
.26
В изданието освен бележникът на П. Дънов от 1899г., представен с името „Тефтерче с размишления", са включени още 6 документа: четири части, наречени книги, с размишления, разговори, поучения и мисли на П. Дънов, както и още 2 тефтерчета. Според издателя, всички материали на П. Дънов в книгата, включително и бележникът от 1899г.
се издават по преписи, направени от Лалка
Кръстева
.26
Аз оспорвам това мнение, ако се визират материалите, съхранявани в момента в архивен фонд „Лалка Кръстева" в БИА при НБКМ. Във фонда няма преписи на Лалка Кръстева на споменатите бележници. Според мен записите в бележника от 1899г. са правени от самия Петър Константинов Дънов, а останалите документи са преписи на Савка Керемидчиева и на майка й Тереза Керсмидчиева.27 В момента интересът е само към личния бележник от 1899г. За доказване на тезата, че в него е писал П. К.
към текста >>
Аз оспорвам това мнение, ако се визират материалите, съхранявани в момента в архивен фонд „Лалка
Кръстева
" в БИА при НБКМ.
Дънов от 1899г., представен с името „Тефтерче с размишления", са включени още 6 документа: четири части, наречени книги, с размишления, разговори, поучения и мисли на П. Дънов, както и още 2 тефтерчета. Според издателя, всички материали на П. Дънов в книгата, включително и бележникът от 1899г. се издават по преписи, направени от Лалка Кръстева.26
Аз оспорвам това мнение, ако се визират материалите, съхранявани в момента в архивен фонд „Лалка
Кръстева
" в БИА при НБКМ.
Във фонда няма преписи на Лалка Кръстева на споменатите бележници. Според мен записите в бележника от 1899г. са правени от самия Петър Константинов Дънов, а останалите документи са преписи на Савка Керемидчиева и на майка й Тереза Керсмидчиева.27 В момента интересът е само към личния бележник от 1899г. За доказване на тезата, че в него е писал П. К. Дънов има няколко основни аргумента:
към текста >>
Във фонда няма преписи на Лалка
Кръстева
на споменатите бележници.
Дънов, както и още 2 тефтерчета. Според издателя, всички материали на П. Дънов в книгата, включително и бележникът от 1899г. се издават по преписи, направени от Лалка Кръстева.26 Аз оспорвам това мнение, ако се визират материалите, съхранявани в момента в архивен фонд „Лалка Кръстева" в БИА при НБКМ.
Във фонда няма преписи на Лалка
Кръстева
на споменатите бележници.
Според мен записите в бележника от 1899г. са правени от самия Петър Константинов Дънов, а останалите документи са преписи на Савка Керемидчиева и на майка й Тереза Керсмидчиева.27 В момента интересът е само към личния бележник от 1899г. За доказване на тезата, че в него е писал П. К. Дънов има няколко основни аргумента: 1.Почеркът на Учителя П. Дънов.
към текста >>
4.
01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900
Трябва и ние, както и нашият Господ Исус да понесем своя
кръст
, като пожертвуваме своя живот за царството Божие.
Трета книга на царете 2, 3, 4. Словото Господне, което биде към мене. Господ ми говори заради своята милост и ми показва величието на своята слава, възвисил ме е заради името си и величието на любовта си. Станал ми е защитник, за да ме избавят от враговете, които ме ненавиждат и преследват душата ми. Всички ще се посрамят, които уповават на своите сили и на своята мъдрост.
Трябва и ние, както и нашият Господ Исус да понесем своя
кръст
, като пожертвуваме своя живот за царството Божие.
Да се отречем от себе си за Неговата любов. Каквото има да ни се случи, то е наша участ, която трябва да посрещнем с християнско търпение. Не само това, но и да се радваме в сърцето си, че сме се сподобили за да участваме в страданията заедно с него. Що имаме ние да очакваме от тоя развратен и разтленен свят, който убива и смазва всичко благородно в нашата душа? - Нищо.
към текста >>
Господ бе застанал в своето светилище, надвечер в 6 часа видях две дъги на изток и две други посред, които
кръстосваха
североизточната като светли струи и образуваха буквите И и X, което четох Господ Исус Христос е спасение и надежда на този свят.
Славата Господня бе излязла от чертога на изток, а силата Господня идеше от запад. През вечерта имаше силни гърмежи, придружени с голяма буря и дъжд проливен. Господ преминаваше посред небето в непрогледната тъмнина. Блясъкът на молниите осветяваше цялото небе. 30. Днес имаше голям пороен дъжд.
Господ бе застанал в своето светилище, надвечер в 6 часа видях две дъги на изток и две други посред, които
кръстосваха
североизточната като светли струи и образуваха буквите И и X, което четох Господ Исус Христос е спасение и надежда на този свят.
Тази мисъл е утешителна за всички, които вярват в него. И колко сме щастливи, че имаме един приятел в небето, който се е застъпил за нас и един спасител и Господ, който ни ръководи и един утешител Дух Свети, който ни очищава и крепи духом и ни дава мир и всяка радост нам дадени от Господа Бога наш, Отец наш на Господа нашего Исуса Христа. 4 септември. Господ е скрил лицето си от нас. Греховете ни натегнаха пред Него и Той се отдалечава заради нашите престъпления.
към текста >>
5.
02.РАЗМИШЛЕНИЯ
Защото дойде Йоан
Кръстител
, нито хляб яде, нито вино пи и казвате: Бяс има.
15. „Всичко това ще ви сторят заради моето име, защото не знаят тогова, който ме е проводил". Спасителят ни ясно казва на своите ученици, че всичко това ще им сторят заради неговото име, защото светът не знае тогози, който го е проводил. Ако светът го познаваше, то неговото царство досега щеше да настане. И Господ знаеше, затова казваше: „На какво да уподобя человеците на този род? Подобни са на деца, които седят по пазаря и викат едно на друго и казват си: свирихме ви и не играхте, жално ви пяхме и не плакахте.
Защото дойде Йоан
Кръстител
, нито хляб яде, нито вино пи и казвате: Бяс има.
Дойде син человечески, яде и пи и казвате: Ето человек ядлив и винопийца, приятел на митарите и на грешниците". Това много добре представя днешното положение на нашия род, който в своята мъдрост постоянно се хвали, като че е вникнал във всичките тайни на създанието, да ядем и да пием. Всички говорят: това ще ни остане. Това е върхът на световното безумство. Всичко добро и благородно на тоя свят се е родило от добродетелта и истината.
към текста >>
И той ще ви
кръсти
с Дух Свят и с огън.
И колко пъти душата ни се изпълня със скръб като виждаме как всичко е взето от ръцете ни. Но Господ трябва да жъне, защото се учим по-надолу, че жътвата изсъхва и ако Господ чака, то всичко ще се изгуби напразно. Този е пътят Господен, че като настане времето, той не чака, но жъне и събира плодовете в житницата и ги спазва за вечни времена. И след жетвата Йоан видял, небето се отворило и храмът на скинята на свидетелството се явила (Йоан 15:5). След като минем през всичките пътища Божии на изпита, тогава той ще ни отвори небето да видим храма на скинята му, в която ще се заселим и ще живееме заедно с него.
И той ще ви
кръсти
с Дух Свят и с огън.
(Матея 3:11). Това е радост да приемем Духът му, и да ни кръсти с огън на неговата благодат и сила, за да сме избраници негови, записани на небето в книгата на живота. И засели се, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исайя, който казва: „Земята Завулова и земята Невталинова на пътя ти край морето отвъд Йордан, Галилея на народите. Народ, който седеше в тъмнината, видя виделината голяма и на седящите в страна и сянка смъртна виделина им възсия" (Исайя 9:1-2). 27. „Аз съм Господ, Бог твой от Египетската земя.
към текста >>
Това е радост да приемем Духът му, и да ни
кръсти
с огън на неговата благодат и сила, за да сме избраници негови, записани на небето в книгата на живота.
Този е пътят Господен, че като настане времето, той не чака, но жъне и събира плодовете в житницата и ги спазва за вечни времена. И след жетвата Йоан видял, небето се отворило и храмът на скинята на свидетелството се явила (Йоан 15:5). След като минем през всичките пътища Божии на изпита, тогава той ще ни отвори небето да видим храма на скинята му, в която ще се заселим и ще живееме заедно с него. И той ще ви кръсти с Дух Свят и с огън. (Матея 3:11).
Това е радост да приемем Духът му, и да ни
кръсти
с огън на неговата благодат и сила, за да сме избраници негови, записани на небето в книгата на живота.
И засели се, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исайя, който казва: „Земята Завулова и земята Невталинова на пътя ти край морето отвъд Йордан, Галилея на народите. Народ, който седеше в тъмнината, видя виделината голяма и на седящите в страна и сянка смъртна виделина им възсия" (Исайя 9:1-2). 27. „Аз съм Господ, Бог твой от Египетската земя. И друг Бог освен мене няма да познаеш. Защото няма друг спасител, освен мене.
към текста >>
„Идете на
кръстопътищата
и колкото намерите, призовете ги на сватбата" (Матея 22:9).
Защото светът ги е завладял и им е станал господар. Мнозина днес отиват на каквито и да е други увеселения, освен в дома Господен. Мнозина са готови да приемат каквато и да е друга покана, освен поканата на Господа. Те си играят с огън, който някога ще ги пояде. Защото Господ няма всякога да търпи тяхното пренебрежение.
„Идете на
кръстопътищата
и колкото намерите, призовете ги на сватбата" (Матея 22:9).
Ясно става, че мнозина които се зоват звани, ще останат вън от царството Божие заради тяхното пренебрежение. 25. „Затова им говоря с притчи, защото гледат и не виждат, слушат и не чуват, нито разумяват" (Матея 13:13). Господни са думите и прави са неговите съдби. Онези, които гледат и не искат да видят, и които слушат и не искат да чуят, сполетява ги казаното от словото Божие. Духом ослепяват и духом оглушават, тъй щото, което чуят, не го разбират, нито проумяват.
към текста >>
6.
БЕЛЕЖКА НА ИЗДАТЕЛЯ
Издаваме Дневника според ръкописен препис на Лалка
Кръстева
, съхранявайки съвсем точно дървоизвора.
БЕЛЕЖКА НА ИЗДАТЕЛЯ Дневникът на Учителя е един от малкото текстове, оставени лично от него в писмена форма. Писан е между 1887 и 1900 година, макар да има и no-късни вмъквания.
Издаваме Дневника според ръкописен препис на Лалка
Кръстева
, съхранявайки съвсем точно дървоизвора.
Изданието се прави без редакторска намеса, за да се съхрани неговата автентичност, тъй като в основната си част става дума за откровение, в което нямаме право на стилистична или някаква друга намеса. Целта ни е пълна точност при предаване на оригинала. Някои от числата, буквите, знаците и символите, използвани в текста, си остават засега неразтълкувани. Публикуваме ги без каквито и било промени, надявайки се, че бъдещето ще постигне тяхното разбиране. Благодарим с любов на Лалка Кръстева, чийто голям дух прокара за нас непосредствен мост към великото наследство на Учителя.
към текста >>
Благодарим с любов на Лалка
Кръстева
, чийто голям дух прокара за нас непосредствен мост към великото наследство на Учителя.
Издаваме Дневника според ръкописен препис на Лалка Кръстева, съхранявайки съвсем точно дървоизвора. Изданието се прави без редакторска намеса, за да се съхрани неговата автентичност, тъй като в основната си част става дума за откровение, в което нямаме право на стилистична или някаква друга намеса. Целта ни е пълна точност при предаване на оригинала. Някои от числата, буквите, знаците и символите, използвани в текста, си остават засега неразтълкувани. Публикуваме ги без каквито и било промени, надявайки се, че бъдещето ще постигне тяхното разбиране.
Благодарим с любов на Лалка
Кръстева
, чийто голям дух прокара за нас непосредствен мост към великото наследство на Учителя.
към текста >>
7.
01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР
Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на
кръста
, а понякога кротък иде насреща ми и виждам с духовните си очи, че нашият Небесен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака.
Явно става дума за хора с все още запазена чувствителност към мислите като живи същества и в тази атавистична функция на съзнанието им лесно могат да бъдат открити импулсите на Отец, така присъщи на източноевропейските култури. Въобще притежанието на всички главни белези, специфични за източноправославния културен дискурс, е третата характеристика на категорията ученик. Особено симптоматично е отношението към Христос, на когото инстинктивно се приписват качества, принадлежащи на Отец. Например в писмо от 1899 г. П. Киров рисува едно пришествие на Христос в своето съзнание по следния начин: ...няма нищо, което да обичаме толкова, колкото нашия Спасител.
Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на
кръста
, а понякога кротък иде насреща ми и виждам с духовните си очи, че нашият Небесен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака.
Четвърта характеристика, без която диалогът не би могъл да се състои, е присъствието на импулса на Архангел Михаил. Той започва с констатация за безжизнената интелектуалност на настоящето, която у П. Киров звучи с отчаян вопъл: О, мъртво, мъртво християнство, докога това?! (1899 г.). Една година по- късно той пише: На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил.
към текста >>
8.
Пеню Киров - №17
Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на
кръста
, а понякога кротък и иде [на]среща ми и виждам с духовните си очи, че нашият Небесен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака.
Постоянното място, където се спира, е средата на челото ми. За този знак, ако обичаш, кажи ми що е! 5.V.[18]99 г. Ний с брата Тодора сега-засега сме добре и уверен съм, че Господ Исус няма никога да ни остави, защото ще се трудим и ний да правим всичко добро пред Неговото лице. Няма вече нищо в света да ни смущава, няма нищо, което да обичаме толкова, колкото нашия Спасител.
Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на
кръста
, а понякога кротък и иде [на]среща ми и виждам с духовните си очи, че нашият Небесен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака.
И така като сме, не остава друго, освен да пребъдваме във вярата и в чакане за започване святото дело. Ний силно взехме да скърбим вече за света, като виждаме, че много [хора] са се отклонили — с уста се молят, а в сърцата си противното вършат. И искат Бог да им даде каквото искат. Но няма да им даде, защото [само] желаят, а една точка от Неговата Любов не изпълняват. О, мъртво, мъртво християнство, докога това?!
към текста >>
9.
Петър Дънов - №24
После се образува един хубав
кръст
, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ.
Той е пълен с такава светлина небесна, която въодушевява душата ми. Аз го познавам и с каква радост го очаквам да се яви сутрин! Той се явява на различни места. На 20 август тази Слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духаше силен вятър от изток. Този стълб Господен, като наближи към центъра на небето, се раздели на две части; по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски.
После се образува един хубав
кръст
, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ.
Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли. В живота си никога не съм виждал такава красива буква. Това стана по 10 часа сутринта и трая цели два часа. Аз се потрудих да снема снимка на всичко, което видях, и имам две рисунки. За мое учудване след като нарисувах всичко и почнах да разглеждам този ребус, видях буквите Б.
към текста >>
10.
Пеню Киров - №24
Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се
кръсти
наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви?
Разбрах, че православните, западните (католическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз, един от тях. А ако има някои техни членове, че са добри, то те са добри толкоз, колкото кой и да е предмет, който стои на едно място, но никого нищо не ползва и като така неща, които не ползват, заслужават да се унищожат. Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне. И при това насърчаваме нейните слепци постоянно да водят слепци и слепци да раждат. И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя.
Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се
кръсти
наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви?
Ако не трябва — пиши ми. Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината. От тях единият е бр. Тодор. Така щото дотук аз изложих нашия кружок от няколко человека [зачеркнато от П.К.]. И тъй, от всичко изложено дотук уверен съм, че ме разбираш.
към текста >>
Ако трябва, аз ще дойда да се
кръстя100
и после и аз, ако Богу е угодно, да
кръстя
тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината.
Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне. И при това насърчаваме нейните слепци постоянно да водят слепци и слепци да раждат. И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя. Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви? Ако не трябва — пиши ми.
Ако трябва, аз ще дойда да се
кръстя100
и после и аз, ако Богу е угодно, да
кръстя
тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината.
От тях единият е бр. Тодор. Така щото дотук аз изложих нашия кружок от няколко человека [зачеркнато от П.К.]. И тъй, от всичко изложено дотук уверен съм, че ме разбираш. Сега моли се за мен и бр. Тодор и другите приятели в Христа; за мен се моли, да мога съвършено да се отрека от себе си, защото туй се моля и аз, и нека Бог да ни даде живата вяра и Любовта Си Божествена.
към текста >>
11.
Пеню Киров - №25
Писано е, че Той каза на учениците си: „Идете и благовествувайте Царството Небесно и който повярва, да се
кръсти
в Името на Отца и Сина и Св.
Отвореното Ви писмо получих, благодаря Ви за него. Относително за по-добре да се осветля по въпроса, ето що ще Ви кажа. Ще Ви изложа тук много кратко моята вяра. Аз вярвам в Бога Отца и вярвам, че Той проводи първородния Си Син да примири человека от земята с Него (но само който вярва в Него и пази заповедите Му). И така като вярвам, признавам, че сме длъжни да изпълним поученията на този Спасител.
Писано е, че Той каза на учениците си: „Идете и благовествувайте Царството Небесно и който повярва, да се
кръсти
в Името на Отца и Сина и Св.
Дух" [Мат. 28:19]. И водим от Духа на Истината, намирам, че трябва да пребъдваме във възпоменанието (преломвание хлябът и виното). И като нарастваме във всяка благодат Божия, длъжни сме да изпълним още едно нещо — именно думите, казани от Господа Исуса Христа на младежа, който питаше: „Що да направя, за да наследя живот вечен? " [Мат. 19:16], освен особените думи към него: „Раздай си богатството на сиромасите!
към текста >>
Аз според Евангелието разбирам, че който повярва, трябва да се
кръсти
, а пък тъй казано, излиза, че едно дете, което не знае нищо, защо да се кръщава.
" [Мат. 3:2] и да проповядваме евангелската истина. Няма нужда от жертви, няма нужда от свещеник, защото свещеник и ходатай е сам Господ Исус пред Бога Отца и жертва за спасението ни пак е Той. А ний трябва сами да станем жертви живи за Божията слава и славата на Неговото дело. Сега по въпроса в първото ми писмо, с който дойдох да Ви взема мнението.
Аз според Евангелието разбирам, че който повярва, трябва да се
кръсти
, а пък тъй казано, излиза, че едно дете, което не знае нищо, защо да се кръщава.
Отгде знаеш, че то ще стане християнин на дело? Оттук и отпадането на Църквата Христова от първите времена. И че сега е останало само името „ християнин", под което незаслужено име действа Сатана. Детето, невъзпитано в християнски нрав, не знае защо е християнин. Прави просто тези езически обряди, които ги има, и в тях става мъж или майка, които същото дават на децата си.
към текста >>
". Или нищо не може да отговори, или отговаря: „Защото се кръщавам, причестявам, литургисвам, ходя в черква, паля свещ, целувам икони,
кръст
" и др.
И че сега е останало само името „ християнин", под което незаслужено име действа Сатана. Детето, невъзпитано в християнски нрав, не знае защо е християнин. Прави просто тези езически обряди, които ги има, и в тях става мъж или майка, които същото дават на децата си. И така като следват, подиграват се с тайнствата на истинската християнска религия, без това да съзират. Попиташ някого: „Защо си християнин?
". Или нищо не може да отговори, или отговаря: „Защото се кръщавам, причестявам, литургисвам, ходя в черква, паля свещ, целувам икони,
кръст
" и др.
т., които и аз правих. А пък от друга страна, гледаш го, посещава шантани, съмнителни места, кръч- мар е, проповядва неразбран безбожен социализъм, лъже, краде, прави разни мизерии, убийства и др. т. Наистина че има родители, има человеци, които са набожни, но защо да се експлоатира тяхната набожност без полза. Право казва Иезекил, че ще придири Бог, защото се заблудили овцете Му и ще ги придири от пастирите им. [Иез. 34:11] Законът откъдето се наруши, нарушен е.
към текста >>
12.
Пеню Киров - №34
„На
кръста
ми" — казва той.
Казвам: „Защо? И на кого? ". „На Бога" — казва. „Где е Той? " — казвам.
„На
кръста
ми" — казва той.
„Моят Бог — му посочих с ръка — е там горе. А този е твоят Бог." И така, той почна да ме злослови и др.т. и си отиде. А наш Тодор, като работи при Секретаря, стеснил го светът и целувал [кръста]. Но съвестта го гризе и той и от болен е по-болен.
към текста >>
А наш Тодор, като работи при Секретаря, стеснил го светът и целувал [
кръста
].
" — казвам. „На кръста ми" — казва той. „Моят Бог — му посочих с ръка — е там горе. А този е твоят Бог." И така, той почна да ме злослови и др.т. и си отиде.
А наш Тодор, като работи при Секретаря, стеснил го светът и целувал [
кръста
].
Но съвестта го гризе и той и от болен е по-болен. Слабостта не може да изхвърли. Отговори ми на този въпрос — закон и повеление едно ли е и каква сила имат тук, защото по [...]* Ето, аз ти израпортувах всичко, не зная само дали още ще имаш да се съмняваш в мене. Чувствата отдалеч повече работят.
към текста >>
13.
Петър Дънов - №37
Най-после, ако насила са го накарали да целува
кръста
, това не значи нищо.
Онзи, Който го е призвал, е силен и да го крепи. Уповайте повече на Господа, отколкото на себе си. Невъзможните неща у че- ловеците у Бога са възможни. [Лук. 18:27] Брат Тодор, ако има недъзи в плътта си, това не са още грехове. Помежду грях и слабост има голяма разлика.
Най-после, ако насила са го накарали да целува
кръста
, това не значи нищо.
Това да са нашите най-големи грехове! Ний живеем в един свят, който е покварен от грях и порок. Накъдето и да се обърнем, [в]се нещо ще ни оплеска. Но трябва постоянно да се мием в Божията благодат и Любов. Прах и кал хората винаги ще ни хвърлят в лицето, затова Господ да ги съди.
към текста >>
14.
Пеню Киров - №35
Той знае само да се
кръсти
— много голяма простота, но с жива вяра.
". „Аз от малък съм все тъй, но от 2-3 години — каза — не ме оставя тази сила. И аз — каза — гоня сега злото от България." Със Сатана е имал много пъти борба и той не можел да дойде при него. „Аз имам да извърша големи работи" — каза. „Сега туй лято аз ще се облека в сила, важно нещо има да стане сега." Питам го: „Знаеш ли да четеш? ". „Не зная" — каза.
Той знае само да се
кръсти
— много голяма простота, но с жива вяра.
Думи казва такива, които най-големите пророци са говорили. Питам го: „Вярваш ли, че ще извършиш всичко, що имаш да извършиш, ще ли можеш да живееш дотогаз? ". „Аз — каза — вечно ще живея." Той имаше важни неща да ми съобщава, но домашните ми се върнаха от разходка и от отношенията им122 той си отиде, като казахме да се срещнем утре по вечер, за да разговорим още за много други неща. Каза ми още, че: „Аз, като ми дойде тази сила, познавам хората кой какъв е". На утрето дирих този приятел, няма го.
към текста >>
Онзи поп, що не му целувах
кръста
, ми състави акт, за да ме даде в съда.
Питахме нещо особено има ли заръчано за нас от Бога. Каза се, че има, но че него Дънов ще ви съобщи, и то наскоро. Понякога ми се случва вътрешно да ми се говори и аз пиша, и много духовни работи ми се явяват, по цели листове. А понякогаж при славение на Бога — във вид като псалми. Това ми се случва няколко пъти и аз като не се уверявам, скъсах ги, за което Стоянов и Докторът ми се сърдеха.
Онзи поп, що не му целувах
кръста
, ми състави акт, за да ме даде в съда.
По въпроса за закон и повеление. Така щото ний като живеем под благодат, Любовта за нас е изпълнение на закона, Римляном 13:8-10. А като живеем под благодат и в любов, то вече не е това по закон, защото законът не се изпълнява по добра воля, но [от] страх от наказание и груба сила. В Мойсеевия закон се казва, че ако някой каже да оставят Бога живаго и да служат на други богове, то ръката ти първа да бъде на него за живота му. Сега да видим защо ще каже человек тъй, т.е.
към текста >>
И още, не казва ли и Словото, че законът и пророците до Йоана [
Кръстител
] бяха, а оттогаз насетне Царството Небесно се благовества и че ний работим по новия дух, а не по ветхата буква, Римляни 7:6.
Сега да видим защо ще каже человек тъй, т.е. да се отрича. Защото при всичко че по закон е сътворен светът, то пак със закона няма това, което е нужно да възкреси вътрешния человек, т.е. няма я вярата. А в нея, вярата, има любовта и закона, така щото този двигател (вярата) на нашите души прави ни не със сила да любим Бога и да пазим закона, който сега е не закон, а повеление, но от добра воля, изхождаща от разбирание.
И още, не казва ли и Словото, че законът и пророците до Йоана [
Кръстител
] бяха, а оттогаз насетне Царството Небесно се благовества и че ний работим по новия дух, а не по ветхата буква, Римляни 7:6.
Сега като е тъй, т.е. като знаем, че всяко нещо, извършено със сила на[д] человека, то е закон, [за]щото неговата воля е била ограничена, както е случаят с кръщението в православната и др. църкви. Оттук излиза, че законът се изпълнява само на лице, а не от добра воля и сърце. И затова кръщението, тази дреха, с която се обличаме в Христа, като не става от вяра, с добра воля и сърце, а само на лице, тя не може и да ни се вмени сега. Но да кажем, че ни е [сложена], но никой разум не може да се съгласи с това.
към текста >>
15.
Петър Дънов - №39
„Ако някой не се отрече от себе си и не [в]дигне своя си
кръст
и Ме последва, не е за Мен достоен.
Не отлагай. Христос никога няма [да] се задоволи в живота с едни ветхи чепици и чорапи. Какво казва Павел: „Ако раздам всичко, ако предам себе си на изгорение, а Любов нямам, нищо не съм". [I Кор. 13:3] Любов към Господа пълна.
„Ако някой не се отрече от себе си и не [в]дигне своя си
кръст
и Ме последва, не е за Мен достоен.
" [Мат. 10:38] „Който ме люби, ще опази Моето Слово и Отец Ми ще го възлюби и ще дойдем, и ще направим жилище у него. " [Йоан. 14:23] Искам да се проникнеш от пълния Дух Христов, да познаеш пълнотата на Неговата благост и милост към тебе, Който те е избавил и те е направил да бъдеш Негов приятел. Аз ще ви моля да имате търпение да носите и слабостите на бр. Тодора.
към текста >>
16.
Пеню Киров - №42
Няма що да кажа повече,
кръст
е това, трябва да се носи.
Сатана не се спря дотука, той почна да действа чрез слабостта на тялото ми — чрез страстите, за да не ходя в святост, както духът на съвестта ми диктува. Но зле страдах до този ден. Днес пак припаднах при нозете Господни и Господ се смили за грешния свой Пеню, възвърна мира ми и ме утеши. Днес Той ни прати Иосифаил148, който ни донесе радостната вест, че Бог ни призовава „и ще чуете гласа Му и душите ви ще възиграят от радост", и че Призванието скоро щяло да бъде, и след като ни даде някое и друго наставление и насърчение, ни остави. Сега пак ме дразнят домашните ми, но дано Бог ме отърве.
Няма що да кажа повече,
кръст
е това, трябва да се носи.
Туй е нашето воювание сега в Господа. Ето на, такива сме ний сега накрай време. Васил ми писа и друго писмо, обаче не ми явява кога е отишъл в Париж, нито пък докога ще е там, при всичко че го питах за тези работи. Но виждам, че той има съобщения, защо[то] ми казва, че „въздаянието, което те очаква от Оногова, е голямо". Приеми сърдечните ни поздравления от мен и от бр. Тодор.
към текста >>
17.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на
кръста
, а понякога кротък и иде [на]среща ми и виждам с духовните си очи, че нашият Небесен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака.
Постоянното място, където се спира, е средата на челото ми. За този знак, ако обичаш, кажи ми що е! 5.V.[18]99 г. Ний с брата Тодора сега-засега сме добре и уверен съм, че Господ Исус няма никога да ни остави, защото ще се трудим и ний да правим всичко добро пред Неговото лице. Няма вече нищо в света да ни смущава, няма нищо, което да обичаме толкова, колкото нашия Спасител.
Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на
кръста
, а понякога кротък и иде [на]среща ми и виждам с духовните си очи, че нашият Небесен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака.
И така като сме, не остава друго, освен да пребъдваме във вярата и в чакане за започване святото дело. Ний силно взехме да скърбим вече за света, като виждаме, че много [хора] са се отклонили — с уста се молят, а в сърцата си противното вършат. И искат Бог да им даде каквото искат. Но няма да им даде, защото [само] желаят, а една точка от Неговата Любов не изпълняват. О, мъртво, мъртво християнство, докога това?!
към текста >>
После се образува един хубав
кръст
, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ.
Той е пълен с такава светлина небесна, която въодушевява душата ми. Аз го познавам и с каква радост го очаквам да се яви сутрин! Той се явява на различни места. На 20 август тази Слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духаше силен вятър от изток. Този стълб Господен, като наближи към центъра на небето, се раздели на две части; по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски.
После се образува един хубав
кръст
, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ.
Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли. В живота си никога не съм виждал такава красива буква. Това стана по 10 часа сутринта и трая цели два часа. Аз се потрудих да снема снимка на всичко, което видях, и имам две рисунки. За мое учудване след като нарисувах всичко и почнах да разглеждам този ребус, видях буквите Б.
към текста >>
Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се
кръсти
наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви?
Разбрах, че православните, западните (католическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз, един от тях. А ако има някои техни членове, че са добри, то те са добри толкоз, колкото кой и да е предмет, който стои на едно място, но никого нищо не ползва и като така неща, които не ползват, заслужават да се унищожат. Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне. И при това насърчаваме нейните слепци постоянно да водят слепци и слепци да раждат. И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя.
Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се
кръсти
наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви?
Ако не трябва — пиши ми. Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината. От тях единият е бр. Тодор. Така щото дотук аз изложих нашия кружок от няколко человека [зачеркнато от П.К.]. И тъй, от всичко изложено дотук уверен съм, че ме разбираш.
към текста >>
Ако трябва, аз ще дойда да се
кръстя100
и после и аз, ако Богу е угодно, да
кръстя
тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината.
Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне. И при това насърчаваме нейните слепци постоянно да водят слепци и слепци да раждат. И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя. Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви? Ако не трябва — пиши ми.
Ако трябва, аз ще дойда да се
кръстя100
и после и аз, ако Богу е угодно, да
кръстя
тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината.
От тях единият е бр. Тодор. Така щото дотук аз изложих нашия кружок от няколко человека [зачеркнато от П.К.]. И тъй, от всичко изложено дотук уверен съм, че ме разбираш. Сега моли се за мен и бр. Тодор и другите приятели в Христа; за мен се моли, да мога съвършено да се отрека от себе си, защото туй се моля и аз, и нека Бог да ни даде живата вяра и Любовта Си Божествена.
към текста >>
Писано е, че Той каза на учениците си: „Идете и благовествувайте Царството Небесно и който повярва, да се
кръсти
в Името на Отца и Сина и Св.
Отвореното Ви писмо получих, благодаря Ви за него. Относително за по-добре да се осветля по въпроса, ето що ще Ви кажа. Ще Ви изложа тук много кратко моята вяра. Аз вярвам в Бога Отца и вярвам, че Той проводи първородния Си Син да примири человека от земята с Него (но само който вярва в Него и пази заповедите Му). И така като вярвам, признавам, че сме длъжни да изпълним поученията на този Спасител.
Писано е, че Той каза на учениците си: „Идете и благовествувайте Царството Небесно и който повярва, да се
кръсти
в Името на Отца и Сина и Св.
Дух" [Мат. 28:19]. И водим от Духа на Истината, намирам, че трябва да пребъдваме във възпоменанието (преломвание хлябът и виното). И като нарастваме във всяка благодат Божия, длъжни сме да изпълним още едно нещо — именно думите, казани от Господа Исуса Христа на младежа, който питаше: „Що да направя, за да наследя живот вечен? " [Мат. 19:16], освен особените думи към него: „Раздай си богатството на сиромасите!
към текста >>
Аз според Евангелието разбирам, че който повярва, трябва да се
кръсти
, а пък тъй казано, излиза, че едно дете, което не знае нищо, защо да се кръщава.
" [Мат. 3:2] и да проповядваме евангелската истина. Няма нужда от жертви, няма нужда от свещеник, защото свещеник и ходатай е сам Господ Исус пред Бога Отца и жертва за спасението ни пак е Той. А ний трябва сами да станем жертви живи за Божията слава и славата на Неговото дело. Сега по въпроса в първото ми писмо, с който дойдох да Ви взема мнението.
Аз според Евангелието разбирам, че който повярва, трябва да се
кръсти
, а пък тъй казано, излиза, че едно дете, което не знае нищо, защо да се кръщава.
Отгде знаеш, че то ще стане християнин на дело? Оттук и отпадането на Църквата Христова от първите времена. И че сега е останало само името „ християнин", под което незаслужено име действа Сатана. Детето, невъзпитано в християнски нрав, не знае защо е християнин. Прави просто тези езически обряди, които ги има, и в тях става мъж или майка, които същото дават на децата си.
към текста >>
". Или нищо не може да отговори, или отговаря: „Защото се кръщавам, причестявам, литургисвам, ходя в черква, паля свещ, целувам икони,
кръст
" и др.
И че сега е останало само името „ християнин", под което незаслужено име действа Сатана. Детето, невъзпитано в християнски нрав, не знае защо е християнин. Прави просто тези езически обряди, които ги има, и в тях става мъж или майка, които същото дават на децата си. И така като следват, подиграват се с тайнствата на истинската християнска религия, без това да съзират. Попиташ някого: „Защо си християнин?
". Или нищо не може да отговори, или отговаря: „Защото се кръщавам, причестявам, литургисвам, ходя в черква, паля свещ, целувам икони,
кръст
" и др.
т., които и аз правих. А пък от друга страна, гледаш го, посещава шантани, съмнителни места, кръч- мар е, проповядва неразбран безбожен социализъм, лъже, краде, прави разни мизерии, убийства и др. т. Наистина че има родители, има человеци, които са набожни, но защо да се експлоатира тяхната набожност без полза. Право казва Иезекил, че ще придири Бог, защото се заблудили овцете Му и ще ги придири от пастирите им. [Иез. 34:11] Законът откъдето се наруши, нарушен е.
към текста >>
18.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
„На
кръста
ми" — казва той.
Казвам: „Защо? И на кого? ". „На Бога" — казва. „Где е Той? " — казвам.
„На
кръста
ми" — казва той.
„Моят Бог — му посочих с ръка — е там горе. А този е твоят Бог." И така, той почна да ме злослови и др.т. и си отиде. А наш Тодор, като работи при Секретаря, стеснил го светът и целувал [кръста]. Но съвестта го гризе и той и от болен е по-болен.
към текста >>
А наш Тодор, като работи при Секретаря, стеснил го светът и целувал [
кръста
].
" — казвам. „На кръста ми" — казва той. „Моят Бог — му посочих с ръка — е там горе. А този е твоят Бог." И така, той почна да ме злослови и др.т. и си отиде.
А наш Тодор, като работи при Секретаря, стеснил го светът и целувал [
кръста
].
Но съвестта го гризе и той и от болен е по-болен. Слабостта не може да изхвърли. Отговори ми на този въпрос — закон и повеление едно ли е и каква сила имат тук, защото по [...]* Ето, аз ти израпортувах всичко, не зная само дали още ще имаш да се съмняваш в мене. Чувствата отдалеч повече работят.
към текста >>
Най-после, ако насила са го накарали да целува
кръста
, това не значи нищо.
Онзи, Който го е призвал, е силен и да го крепи. Уповайте повече на Господа, отколкото на себе си. Невъзможните неща у че- ловеците у Бога са възможни. [Лук. 18:27] Брат Тодор, ако има недъзи в плътта си, това не са още грехове. Помежду грях и слабост има голяма разлика.
Най-после, ако насила са го накарали да целува
кръста
, това не значи нищо.
Това да са нашите най-големи грехове! Ний живеем в един свят, който е покварен от грях и порок. Накъдето и да се обърнем, [в]се нещо ще ни оплеска. Но трябва постоянно да се мием в Божията благодат и Любов. Прах и кал хората винаги ще ни хвърлят в лицето, затова Господ да ги съди.
към текста >>
Той знае само да се
кръсти
— много голяма простота, но с жива вяра.
". „Аз от малък съм все тъй, но от 2-3 години — каза — не ме оставя тази сила. И аз — каза — гоня сега злото от България." Със Сатана е имал много пъти борба и той не можел да дойде при него. „Аз имам да извърша големи работи" — каза. „Сега туй лято аз ще се облека в сила, важно нещо има да стане сега." Питам го: „Знаеш ли да четеш? ". „Не зная" — каза.
Той знае само да се
кръсти
— много голяма простота, но с жива вяра.
Думи казва такива, които най-големите пророци са говорили. Питам го: „Вярваш ли, че ще извършиш всичко, що имаш да извършиш, ще ли можеш да живееш дотогаз? ". „Аз — каза — вечно ще живея." Той имаше важни неща да ми съобщава, но домашните ми се върнаха от разходка и от отношенията им122 той си отиде, като казахме да се срещнем утре по вечер, за да разговорим още за много други неща. Каза ми още, че: „Аз, като ми дойде тази сила, познавам хората кой какъв е". На утрето дирих този приятел, няма го.
към текста >>
Онзи поп, що не му целувах
кръста
, ми състави акт, за да ме даде в съда.
Питахме нещо особено има ли заръчано за нас от Бога. Каза се, че има, но че него Дънов ще ви съобщи, и то наскоро. Понякога ми се случва вътрешно да ми се говори и аз пиша, и много духовни работи ми се явяват, по цели листове. А понякогаж при славение на Бога — във вид като псалми. Това ми се случва няколко пъти и аз като не се уверявам, скъсах ги, за което Стоянов и Докторът ми се сърдеха.
Онзи поп, що не му целувах
кръста
, ми състави акт, за да ме даде в съда.
По въпроса за закон и повеление. Така щото ний като живеем под благодат, Любовта за нас е изпълнение на закона, Римляном 13:8-10. А като живеем под благодат и в любов, то вече не е това по закон, защото законът не се изпълнява по добра воля, но [от] страх от наказание и груба сила. В Мойсеевия закон се казва, че ако някой каже да оставят Бога живаго и да служат на други богове, то ръката ти първа да бъде на него за живота му. Сега да видим защо ще каже человек тъй, т.е.
към текста >>
И още, не казва ли и Словото, че законът и пророците до Йоана [
Кръстител
] бяха, а оттогаз насетне Царството Небесно се благовества и че ний работим по новия дух, а не по ветхата буква, Римляни 7:6.
Сега да видим защо ще каже человек тъй, т.е. да се отрича. Защото при всичко че по закон е сътворен светът, то пак със закона няма това, което е нужно да възкреси вътрешния человек, т.е. няма я вярата. А в нея, вярата, има любовта и закона, така щото този двигател (вярата) на нашите души прави ни не със сила да любим Бога и да пазим закона, който сега е не закон, а повеление, но от добра воля, изхождаща от разбирание.
И още, не казва ли и Словото, че законът и пророците до Йоана [
Кръстител
] бяха, а оттогаз насетне Царството Небесно се благовества и че ний работим по новия дух, а не по ветхата буква, Римляни 7:6.
Сега като е тъй, т.е. като знаем, че всяко нещо, извършено със сила на[д] человека, то е закон, [за]щото неговата воля е била ограничена, както е случаят с кръщението в православната и др. църкви. Оттук излиза, че законът се изпълнява само на лице, а не от добра воля и сърце. И затова кръщението, тази дреха, с която се обличаме в Христа, като не става от вяра, с добра воля и сърце, а само на лице, тя не може и да ни се вмени сега. Но да кажем, че ни е [сложена], но никой разум не може да се съгласи с това.
към текста >>
„Ако някой не се отрече от себе си и не [в]дигне своя си
кръст
и Ме последва, не е за Мен достоен.
Не отлагай. Христос никога няма [да] се задоволи в живота с едни ветхи чепици и чорапи. Какво казва Павел: „Ако раздам всичко, ако предам себе си на изгорение, а Любов нямам, нищо не съм". [I Кор. 13:3] Любов към Господа пълна.
„Ако някой не се отрече от себе си и не [в]дигне своя си
кръст
и Ме последва, не е за Мен достоен.
" [Мат. 10:38] „Който ме люби, ще опази Моето Слово и Отец Ми ще го възлюби и ще дойдем, и ще направим жилище у него. " [Йоан. 14:23] Искам да се проникнеш от пълния Дух Христов, да познаеш пълнотата на Неговата благост и милост към тебе, Който те е избавил и те е направил да бъдеш Негов приятел. Аз ще ви моля да имате търпение да носите и слабостите на бр. Тодора.
към текста >>
Няма що да кажа повече,
кръст
е това, трябва да се носи.
Сатана не се спря дотука, той почна да действа чрез слабостта на тялото ми — чрез страстите, за да не ходя в святост, както духът на съвестта ми диктува. Но зле страдах до този ден. Днес пак припаднах при нозете Господни и Господ се смили за грешния свой Пеню, възвърна мира ми и ме утеши. Днес Той ни прати Иосифаил148, който ни донесе радостната вест, че Бог ни призовава „и ще чуете гласа Му и душите ви ще възиграят от радост", и че Призванието скоро щяло да бъде, и след като ни даде някое и друго наставление и насърчение, ни остави. Сега пак ме дразнят домашните ми, но дано Бог ме отърве.
Няма що да кажа повече,
кръст
е това, трябва да се носи.
Туй е нашето воювание сега в Господа. Ето на, такива сме ний сега накрай време. Васил ми писа и друго писмо, обаче не ми явява кога е отишъл в Париж, нито пък докога ще е там, при всичко че го питах за тези работи. Но виждам, че той има съобщения, защо[то] ми казва, че „въздаянието, което те очаква от Оногова, е голямо". Приеми сърдечните ни поздравления от мен и от бр. Тодор.
към текста >>
19.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
Този Теню в Сливен са го водили Теню Вълнаря, а по-късно за неговата мъдрост го
прекръстили
Теню Консула.
Първата му жена била от Серооуловци в Сливен, на която пък сестра и я водели от Вълнаровци и по това старите са се родеели с Вълнаровци. Тази си първа жена дядо ни напуснал още преди, в първия бозгун, когато са бягали във Влашко, където я оставил. Предполага се, че тя е съгрешила против него, което е станало причина и да я напусне. След това той заклева синовете си никой да се не сношава с рода и. От тази си жена дядо ни имал само един син - Теню, който аз, пишещият настоящето, запомних, защото той се помина след Руско-турската война - 1878 г.
Този Теню в Сливен са го водили Теню Вълнаря, а по-късно за неговата мъдрост го
прекръстили
Теню Консула.
Баба ми Ана - втората жена на дядо ми Велико, от която се ражда баща ми Киро, чичо ми Иван и леля ми Мария, била Ибрикчи Стойчева, дъщеря от махалата в Сливен „Клисохор". А дядо ми Велико изхожда от самия Сливен. Днес в тяхното място живее братовчедът ми Васил Тенев. То е близо до „Гюрчешма", там при убилия се бирник Башев бил домът му. За подробности за рода ми да се пита стария Сава Серов, който знаел всичките - 1906 г.
към текста >>
Рожденият баща на майка ми се именувал Пеню, на когото съм
кръстен
и аз.
Книгите ръкописи са с черковно съдържание, стари книги, подвързани с дървени корици, облечени с мешин. Баща ми и другите деца на дядо ми са се раждали в Сливен и когато били доста възрастни, се преселили в Карнобат, където пък сме раждани ние. Майка ми е от карнобатските села, раждана в с. Петра, близо до града Силистра, когато по [след] първия бозгун са бягали в Румъния, най-вече в Бесарабия. После се върнали и останали да живеят в село Докузек, Карнобатско, гдето майка и, баба Велика, се оженила за втори мъж, някой си дядо Желехчо Чорбаджи, който наистина бил много богат человек и при когото отраснала майка ми Петра.
Рожденият баща на майка ми се именувал Пеню, на когото съм
кръстен
и аз.
По-важни събития в живота на Пеню Киров Според майка ми на 17 юли, ден събота, съм раждан. Според баща ми на 13 или 20 юли в събота съм раждан. Излиза, че съм се родил през юли месец, но на коя дата и коя година - не е ясно. Знайно е само, че е ден събота.
към текста >>
На 23 юли 1900 г., ден неделя, 5 часа заранта, се освободих от греха и спогребах в Христа Господа (
кръстих
се) в река Девня при моста на жп линията в гр.
ме взеха за войник, а през 1890-а ме пуснаха. В 1895 г. се ожених. На 17 февруари 1899 г. към 4.30 сутринта в дома ми в Бургас ми се каза следното: „Ти имаш очи отгоре, ти сне миро отгоре" и че не знам какъв съм щял да бъда во веки веков.
На 23 юли 1900 г., ден неделя, 5 часа заранта, се освободих от греха и спогребах в Христа Господа (
кръстих
се) в река Девня при моста на жп линията в гр.
Варна от брата в Христа Господа Петър Дънов. Михаил ми съобщи, че Бог ще ми даде Божествено богатство. През 1902 г. от 15 януари, вторник вечерта, почнах пост от хляб, вода и всичко, без да вкусвам нещо, и преживях до 22 януари, вторник вечерта, и в 6 часа разреших. Така щото цели седем дни и нощи постих.
към текста >>
в Бургас, заранта, облякох се във „владишки" дрехи от злато тъкани и турих сребърен
кръст
отгоре на дрехите върху гърдите си.
На 22 март 1903 г. към 2.30 часа след пладне се поминала сестра ми Велика в Карнобат. Преди обаче да се помине, тя видяла сън, че един като владика и синът й Киро идат да я видят. А в това време аз с Киро, който бе при мен, след като получих телеграмата за смъртта й, отидохме за погребението й от Бургас само двама, тъй както ни видяла. На 19 юли 1904 г.
в Бургас, заранта, облякох се във „владишки" дрехи от злато тъкани и турих сребърен
кръст
отгоре на дрехите върху гърдите си.
На 30 октомври 1906 г. в два часа след полунощ в с. Шипка ми казаха, че понеже ще се венчавам, „ний те прекръстихме и ти си вече Йосиф". На 26 септември 1906 г., полунощ, в гр. Бургас. Приеха ме за ученик в IV клас, където се предават предметите естествена история, химия и нещо... топография, но най-много ми заръчаха да изуча естествена история.
към текста >>
Шипка ми казаха, че понеже ще се венчавам, „ний те
прекръстихме
и ти си вече Йосиф".
А в това време аз с Киро, който бе при мен, след като получих телеграмата за смъртта й, отидохме за погребението й от Бургас само двама, тъй както ни видяла. На 19 юли 1904 г. в Бургас, заранта, облякох се във „владишки" дрехи от злато тъкани и турих сребърен кръст отгоре на дрехите върху гърдите си. На 30 октомври 1906 г. в два часа след полунощ в с.
Шипка ми казаха, че понеже ще се венчавам, „ний те
прекръстихме
и ти си вече Йосиф".
На 26 септември 1906 г., полунощ, в гр. Бургас. Приеха ме за ученик в IV клас, където се предават предметите естествена история, химия и нещо... топография, но най-много ми заръчаха да изуча естествена история. В този клас продължавах до края на същия месец, тоест до последния. Казаха ми още, че само в този клас ще продължим да се учим и ще се свърши изпитът на Св. Пантелеймон - 27 юли.
към текста >>
Членове: Матей Попов, Деню Цанев, Тодор Стоименов, Сотир Щерев, Кънчо Стойчев с госпожата си, Георги Курустов, Никола Янев с госпожата си, Стефан Андреев с госпожата си, Илия Зурков, Мелкон Партомян, Димитър Македонски с госпожата си, Георги Давидов, Иван Славов, Иван Стоянов, Никола Колдамов, Темистокъл Янков, Александър
Кръстников
, Отец Никон, Кица (шивачка) и други подходящи, някои от които с госпожите си.
Началото на бургаското Братство За председателстващ (ръководител) е бил избран брат Пеню на 27 юли 1907 г. (деня на св. Пантелеймон) и остава на тоя пост до 25 юли 1914 г., тоест 7 години. Това пише самият той в Първото си тетрадче.
Членове: Матей Попов, Деню Цанев, Тодор Стоименов, Сотир Щерев, Кънчо Стойчев с госпожата си, Георги Курустов, Никола Янев с госпожата си, Стефан Андреев с госпожата си, Илия Зурков, Мелкон Партомян, Димитър Македонски с госпожата си, Георги Давидов, Иван Славов, Иван Стоянов, Никола Колдамов, Темистокъл Янков, Александър
Кръстников
, Отец Никон, Кица (шивачка) и други подходящи, някои от които с госпожите си.
Посещения на членове от други кръжоци: Учителя П. К. Дънов, Т. Ив. Бъчваров, Димитър Голов, Димитър Добрев, Кортеза Стефанова, Величко Гръблашев. На събранията на кръжока брат Пеню е изнасял написаната от него беседа върху текстове от Библията и Евангелието, грижливо написани на ръка с много красив почерк. От тях има някои запазени и досега и не са загубили своето значение.
към текста >>
Александър
Кръстников
разделя хората и образува втори кръжок.
Брат Пеню Киров в свое писмо от 1910 г. отново споделя с Димитър Добрев: „А колкото за работата на нашия кръжок, трудим се да бъдем верни на нашите души. За членовете - доста са, едни продължават, други отхождат, други заминават другаде и пр., но изобщо взето - хвала Богу! ". През 1911 г.
Александър
Кръстников
разделя хората и образува втори кръжок.
Верен на навика си да споделя с брат Д. Добрев събитията в Бургаския кръжок, брат Пеню Киров пише: „Що се касае за делото Божие в нас, добре си върви, но от втория кръжок хората станаха за смях на гражданите, па и отдалеч и нас за техните грехове не оставят на мира, постоянно ни искат обяснение за делата им, понеже ги считат заедно с нас. Техните аязми, кандила, икони и всички сатанински лъжи, аз не ще да ви пиша за тях, но вие сами ще чуете за това. Той раздели кръжока тука, сега види се иска да дели и вашия. Но знай, че този е един маниер на дявола - дели и владей.
към текста >>
20.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
заедно с други активни сливенски граждани е сред инициаторите за създаване на Благотворително дружество „Червен
кръст
".
Сбъдва се предсказанието на един местен пророк, който предрича, че докторът ще бъде освободен след една голяма война. Дейност след Освобождението След завръщането си в свободна България д-р Миркович отново се включва активно в обществения живот. Той се установява като градски лекар в Сливен - по това време вторият по значение областен град в Източна Румелия. През лятото на 1878 г.
заедно с други активни сливенски граждани е сред инициаторите за създаване на Благотворително дружество „Червен
кръст
".
По типа на съществуващите от времето на войната руски болници и с помощта на руския „Червен кръст", в различни градове на Източна Румелия се откриват болници. На основата на руския военен лазарет в Сливен, който се закрива, в града започва да функционира Сливенска първостепенна болница с първи управител д-р Г. Миркович (14 март - 15 септември 1879 г.). Заедно с лекарите Начо Планински и Добри Минков основават първия сливенски вестник след Освобождението „Българско знаме", от който излизат 24 броя - от 10 февруари до 21 юли 1879 г. Миркович е директор на мъжката гимназия в Сливен за една учебна година (1879/80 г.).
към текста >>
По типа на съществуващите от времето на войната руски болници и с помощта на руския „Червен
кръст
", в различни градове на Източна Румелия се откриват болници.
Дейност след Освобождението След завръщането си в свободна България д-р Миркович отново се включва активно в обществения живот. Той се установява като градски лекар в Сливен - по това време вторият по значение областен град в Източна Румелия. През лятото на 1878 г. заедно с други активни сливенски граждани е сред инициаторите за създаване на Благотворително дружество „Червен кръст".
По типа на съществуващите от времето на войната руски болници и с помощта на руския „Червен
кръст
", в различни градове на Източна Румелия се откриват болници.
На основата на руския военен лазарет в Сливен, който се закрива, в града започва да функционира Сливенска първостепенна болница с първи управител д-р Г. Миркович (14 март - 15 септември 1879 г.). Заедно с лекарите Начо Планински и Добри Минков основават първия сливенски вестник след Освобождението „Българско знаме", от който излизат 24 броя - от 10 февруари до 21 юли 1879 г. Миркович е директор на мъжката гимназия в Сливен за една учебна година (1879/80 г.). Участник е в движението срещу решенията на Берлинския конгрес за разделянето на българските земи на Княжество България, Източна Румелия и Македония.
към текста >>
е награден с орден от княз Фердинанд - „
Кръст
за граждански заслуги V-та степен".
В политиката той е активен член на либерално-демократичното движение. След Съединението (1885 г.) е избран за народен представител в V-то обикновено народно събрание (1887-1889 г.) от Къзъл-агачката (Елховската) и Каваклийската (Тополовградската) избирателни околии. Става държавен лекар през 1891 г. при железопътна линия Ямбол-Бургас, официално открита на 14 май 1890 г. За тази си служба на 14 февруари 1892 г.
е награден с орден от княз Фердинанд - „
Кръст
за граждански заслуги V-та степен".
От 1894 г. е пенсионер. Отвратен от политическите борби, той насочва вниманието си към просветната и обществено-благотворителна дейност. Започва издаването на месечното списание „Нова светлина", в което се тълкуват тайните явления в природата. Списанието излиза от 15 април 1891 г.
към текста >>
Следователно, ако хората ви почитат и уважават, това е за
кръстовете
и иконите, които носите.
Един милион лева на гърба ви - това е голям товар. Вие уважавате богатите хора, искате да отнемете техния товар, да го сложите на вашия гръб. Това не е разбрано учение. Нима ще се сравните с онзи осел, натоварен с икони? Когато всички почнали да се кланят на иконите, той започнал да рита, като помислил, че на него се кланят.
Следователно, ако хората ви почитат и уважават, това е за
кръстовете
и иконите, които носите.
Д-р Ксанти Разправяше ми един наш приятел - д-р Миркович, който сега е в онзи свят, следното. Когато бил в Париж, отишъл при един ясновидец, който му предсказал всичко, каквото ще му се случи в живота. Той му предсказал и най-последното, което му се случи. Пак доктор Миркович ми разправяше друг случай за някой си грък, който свършил медицина и станал доктор - доктор Ксанти.
към текста >>
21.
№54 /Пеню Киров/
Тя има разхлабеност – от
кръста
до колената.
Той писа, че се спогодил да плаща дълга си за три години, но колко дълг, не зная. Николай и Пачеджиев са в Ст. Загора и Казанлък на обиколка по проповед. Миналата седмица Бог проводи още една жена да иска помощта Му. Нито Д-рът, нито никой досега не е помогнал.
Тя има разхлабеност – от
кръста
до колената.
Аз питах. Позволи се да се лекува. Сега моля, питай и за нея кога ще бъде добре? Колко дни се определя? И ходатайствувай за оздравяването .
към текста >>
22.
№69 (Петър Дънов) [отворена карта]
Да
възкръстне
духът Ви, да се повдигне душата Ви, да се уякчи надеждата Ви.
След всичко това ще дойдат Божиите благословения. Бъдете верни в малкото, а Господ ще Ви възнагради и с повече. Той знае всичките Ви мъчнотии и скърби и не е от онези, които забравят. Дръжте крепостта, защото трябва да дадем голям отпор на Лукавия, ще трябва да извършим наскоро своето главно сражение и Господ ще бъде с нас в тоя подвиг. Не бойте се.
Да
възкръстне
духът Ви, да се повдигне душата Ви, да се уякчи надеждата Ви.
Аз не съм Ви писал наскоро, но си има причини. Имам много спънки, препятствия. Трябва да нося голям товар. Аз желая Вашето повдигане и усъвършенстване от всичката си душа. И когато зная, че Вие сте верни и непоколебими на призванието си, мен ме радва Вашият подвиг.
към текста >>
23.
№60 (Пеню Киров)
Последният е
покръстен
през 1896 г.
adventus — пристигане, идване) се наричат вярващи християни, които очакват близкото идване или завръщане (второто пришествие) на Исус Христос. Първите признаци на адвентно присъствие в България датират от 1891 г., когато група немски преселници адвентисти от Кримския полуостров пристигат в Румъния и Добруджа. През 1839 г. Е. С. Попов, американски адвентист от български произход, проповядва в Русе с помощта на Яков Гринберг – български евреин, баптист, книгоразпространител на Британското библейско дружество.
Последният е
покръстен
през 1896 г.
в Русе и така станал първият наш адвентист. Българската мисия на Църквата на адвентистите от седмия ден е организирана през 1911 г. от К. Мотцер (Германия). 69 Става дума за о.з.
към текста >>
24.
№95 (Пеню Киров)
Кръстников201
, понеже се намира тука като телеграфист.
Ако прочее намираш, че добре ще направя, ако почна пак това занаятие, то яви ми, за знание. Ако ли не, ще бъде добре – пак ми яви, за да вземам мерки да диря друга работа. В духовно отношение ний тука имаме съживление. Арнаудов проповядвал на един-двама граждани ханджии и те се заинтересували и дохождат на нашите събрания, които стават в дома му в сряда вечер и неделя. На събранията ни присъства и Ал.
Кръстников201
, понеже се намира тука като телеграфист.
Арнаудов доста напредва благодарение на молитва и пост, който понякога прави по 4-5 дни, и това го е поизгладило, за да можем да продължаваме взаимно. Той, както виждам, има желание да се примирява с тебе, но това ще остане Господ да извърши. Казва: „Да ми се посочи в какво бях виновен и аз ще прося прошка“. Мелкон пък още е в Александрия, но според писмата му до Тодор се вижда, че там мъчно ще живее, затова е в намерение да си дойде подир Великден, къде месец май. Преди седмица време и Бъчваров бе тука, доста се зарадвахме, че си го видяхме.
към текста >>
201 Александър Константинов
Кръстников
(1879-1970) – роден в Габрово.
полунощ, т.е. заранта на четвъртък. Вярното е тази бележка, а не писаното на Дънов. _________________________ Обяснителни бележки:
201 Александър Константинов
Кръстников
(1879-1970) – роден в Габрово.
Основател на Обществото за психични издирвания и духознание, главен редактор на в. „Витлеемска звезда“ и автор на повече от 30 книги с окултно-мистична насоченост. За първи път името му се среща в писмо до М. Казакова от 18.06.1905 г., в което П. Дънов пише: „На Кръстников много добре са отговорили.
към текста >>
Дънов пише: „На
Кръстников
много добре са отговорили.
201 Александър Константинов Кръстников (1879-1970) – роден в Габрово. Основател на Обществото за психични издирвания и духознание, главен редактор на в. „Витлеемска звезда“ и автор на повече от 30 книги с окултно-мистична насоченост. За първи път името му се среща в писмо до М. Казакова от 18.06.1905 г., в което П.
Дънов пише: „На
Кръстников
много добре са отговорили.
Лао, като всякой дух, трябва да се подчинява на Господа, Който урежда всичко по най- добрия начин. Зная, че много днешни медиуми не са научили да различават езика на Небето. Трябва да се изпитват духовете – откъде идат и какво говорят“. През 1911 г. Кръстников присъства на събора в Търново и е посочен като член от Бургас, където тогава живее и работи.
към текста >>
Кръстников
присъства на събора в Търново и е посочен като член от Бургас, където тогава живее и работи.
Дънов пише: „На Кръстников много добре са отговорили. Лао, като всякой дух, трябва да се подчинява на Господа, Който урежда всичко по най- добрия начин. Зная, че много днешни медиуми не са научили да различават езика на Небето. Трябва да се изпитват духовете – откъде идат и какво говорят“. През 1911 г.
Кръстников
присъства на събора в Търново и е посочен като член от Бургас, където тогава живее и работи.
През същата година Бургаския кръжок е разделен и по този повод на 4.11. П. Киров пише следните редове до Д. Добрев от Сливен: „Касателно за делото Божие в нас, добре си върви, но от втория кръжок хората станаха за смях на гражданите, па и отдалеч и нас за техните грехове не оставят на мира, постоянно ни искат обяснение за делата им, понеже ги считат заедно с нас. Техните аязми, кандила, икони и всички сатанински лъжи, аз не ще да ви пиша за тях, но вие сами ще чуете за това. Той [Ал.
към текста >>
Кръстников
] раздели кръжока тука, сега, види се, иска да дели и вашия.
През същата година Бургаския кръжок е разделен и по този повод на 4.11. П. Киров пише следните редове до Д. Добрев от Сливен: „Касателно за делото Божие в нас, добре си върви, но от втория кръжок хората станаха за смях на гражданите, па и отдалеч и нас за техните грехове не оставят на мира, постоянно ни искат обяснение за делата им, понеже ги считат заедно с нас. Техните аязми, кандила, икони и всички сатанински лъжи, аз не ще да ви пиша за тях, но вие сами ще чуете за това. Той [Ал.
Кръстников
] раздели кръжока тука, сега, види се, иска да дели и вашия.
Но знай, че този е един маниер на Дявола: дели и владей. И как другояче би успял да хване жертвите си? Господ да съди за това! “. Така под неговите грижи на „духовен Учител“ се намират стотици братя и сестри из цяла България, най-вече в градовете Бургас, Сливен, Никопол, Първомай, Пловдив, Чирпан, Ст. Загора и др., където се провеждат „редовни събрания, окултно обучение в духовните класове, разглеждат се факти и теоретични постановки от кабалистичен характер, извършва се езотерично лечение“.
към текста >>
25.
№ 98 (Пеню Киров)
Шипка ми казаха, че понеже ще се венчавам – „ний те
прекръстихме
и ти си вече Йосиф“.
Приеха ме за ученик в ІV клас, където се предават предметите естествена история, химия и нещо... топография, но най- много ми заръчаха да изуча естествена история. Казаха ми още, че само в този клас ще продължим да се учим и ще се свърши изпитът на св. Пантелеймон – 27 юли“. 216 В дневника си П. Киров пише: „На 30 октомври 1906 г., в два часа след полунощ в с.
Шипка ми казаха, че понеже ще се венчавам – „ний те
прекръстихме
и ти си вече Йосиф“.
През 1918 г. Минчо Сотиров [ръководителят на бургаското братство след П. Киров] запитва П. Дънов защо така рано си е заминал брата Пеню, който сега би бил много полезен за делото Божие. Той му отговоря: „Сега Христа няма да Го разпъват, та няма защо Йосиф да бъде тук, за да го погребва“.
към текста >>
26.
№102 (Пеню Киров)
са упоменати следните имена: „Матей Попов, Деню Цанев, Тодор Стоименов(Стоянов), Сотир Щерев, Кънчо Стойчев с госпожата си, Георги Курустов, Никола Янев с госпожата си, Стефан Андреев с госпожата си, Илия Зурков, Мелкон Партомян, Димитър Македонски с госпожата си, Георги Давидов, Иван Славов, Иван Стоянов, Никола Колдамов, Темистокъл Янков, Александър
Кръстников
, отец Никон, Кица (шивачка) и други подходящи, някои от които с госпожите си“.
237 Не са открити сведения за тази личност. Вж. и бел. №222. (222 Не са открити сведения за тази личност.) 238 В дневника на П. Киров за 1907-1908 г.
са упоменати следните имена: „Матей Попов, Деню Цанев, Тодор Стоименов(Стоянов), Сотир Щерев, Кънчо Стойчев с госпожата си, Георги Курустов, Никола Янев с госпожата си, Стефан Андреев с госпожата си, Илия Зурков, Мелкон Партомян, Димитър Македонски с госпожата си, Георги Давидов, Иван Славов, Иван Стоянов, Никола Колдамов, Темистокъл Янков, Александър
Кръстников
, отец Никон, Кица (шивачка) и други подходящи, някои от които с госпожите си“.
239 Михалаки Георгиев (11.08.1854–14.02.1916) – писател-белетрист и общественик, представител на новобългарската литература. Роден е във Видин, където регионалната библиотека днес носи неговото име. Завършва гимназия и висше образование в Чехия, откъдето се завръща като един от първите школувани агрономи. 3 години учителства в родния си град, след което става управител на видинската митница, за да се завърне пак към учителстването в Лом и в София. Голям период от време (9 г.) работи в Министерството на търговията – сектор земеделие, а след това и като дипломат във Виена и Белград.
към текста >>
27.
№122 (Петър Дънов) [затворена карта]
Още от самото начало има надписи върху плочите, като например –
кръстен
знак, символите на четиримата евангелисти в четирите края, изображение на риба като символ на християнството и др.
Това представлява тайнствено общение на човешката душа със Светия Дух, където Словото, носено от Светия Дух, се претворява в човека в плът и кръв – и от земен човекът става небесен, изповядващ себе си чрез дела в Дух и Истина. Евхаристията представлява безкръвно жертвоприношение, което става чрез принасяне на хляб и вино върху евхаристийната трапеза. Именно тези подвижни жертвеници, изработени от дърво, са наричани „антиминси“ при първите християни. След признаване на християнството като официална религия те се поставяли в храмовете върху престола за извършване на обреда. По-късно вместо от дърво антиминсите се изработват от ленен плат, като се поставят на малки маси.
Още от самото начало има надписи върху плочите, като например –
кръстен
знак, символите на четиримата евангелисти в четирите края, изображение на риба като символ на християнството и др.
Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г. – полагането на Христос в гроба с надгробен плач. Константин Дъновски получава този свят символ по мистериозен начин на 11 април 1854 г. в солунската църква „Св. Димитър“. Повече подробности вж.
към текста >>
28.
№124 (Петър Дънов)
Местописането и в двата случая е Търново.В архива на Лалка
Кръстева
има ксерокопие от това ръкописно писмо.След графологическа съпоставка между почерците се установява, че това е препис на оригинално писмо на П.
и ден „вторник“, без указано местописане. Справката в календара потвърждава, че 17 декември 1913 е вторник. Пак от календара се вижда, че и 19 ноемврий 1913 г. е вторник. Затова тук представяме и двете дати.
Местописането и в двата случая е Търново.В архива на Лалка
Кръстева
има ксерокопие от това ръкописно писмо.След графологическа съпоставка между почерците се установява, че това е препис на оригинално писмо на П.
Дънов, направен от човек с почерк, близък до неговия. Там датата е 18 ноември 1913 г. и не е посочен ден от седмицата. Липсва последната страница на преписа,където би могло да е указано местописането му. Освен това, този препис започва със съкращението „Л.
към текста >>
29.
№125 (Петър Дънов)
Именно този екземпляр от архива на Лалка
Кръстева
като единствено запазен е послужил за оригинал при последващото му включване в различни печатни издания.
Поздравът е отпечатан в Търновската печатница „Н. М.Церковски“, което говори за нужда от повече екземпляри, с явното намерение да бъдат разпратени на повече места в страната. Заблуждението, че П. Дънов е бил в Бургас в началото на 1914 г.,откъдето бил изпратил този новогодишен поздрав, идва от датата 6.1.1914 г. и от думата „Бургас“, написани с мастило на ръка в края на печатния текст на поздрава.
Именно този екземпляр от архива на Лалка
Кръстева
като единствено запазен е послужил за оригинал при последващото му включване в различни печатни издания.
Че е единствено запазен и достъпен става видно от повтарянето на горепосочената неточна дата. Не е съобразено, че тя е само информация за това, кога поздравът е пристигнал в Бургас (защото друго не може да означава). Документирано е, че П. Дънов е бил в Бургас на същата дата (6.1.), само че през 1915 г., а в началото на 1914г. все още е във В.
към текста >>
30.
Показалец на личните имена
Кръстников
, Александър (теософ) – П.К. 95
Кортеза – Вж С т е ф а н о в а, Кортеза Корустов(Курустов), Георги – У. 77; П.К. 48, 54, 55 Коста – Вж С т а м о в, Константин Пенков Костадин – Вж И л а р и о н о в, Костадин Костадинов, Пано (Хасково) – П.К. 64
Кръстников
, Александър (теософ) – П.К. 95
Кърджиев, К. (Нови Пазар) – П.К. 48 Кючука – Вж К ю ч у к о в, Никола Кючуков (Кючука), Никола (Сливен) – П.К. 76, 78, 93
към текста >>
31.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 7
Последният е
покръстен
през 1896 г.
Първите признаци на адвентно присъствие в България датират от 1891 г., когато група немски преселници адвентисти от Кримския полуостров пристигат в Румъния и Добруджа. През 1839 г. Е. С. Попов, американски адвентист от български произход, проповядва в Русе с помощта на Яков Гринберг – български евреин, баптист, книгоразпространител на Британското библейско дружество.
Последният е
покръстен
през 1896 г.
в Русе и така станал първият наш адвентист. Българската мисия на Църквата на адвентистите от седмия ден е организирана през 1911 г. от К. Мотцер (Германия). 69 Става дума за о.з.
към текста >>
32.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 16
201 Александър Константинов
Кръстников
(1879-1970) – роден в Габрово.
Иларионов да се излекува. По това време П. Дънов държи и сказка по френология, след което посещава семейство Керемедчиеви, които са родом от Цариброд. Тогава бъдещата стенографка Савка (1901-1945) е на 4 години и това е нейната първа среща с нейния Учител. От Цариброд е и поетесата Олга Славчева (1894-1967), която написва текста на Паневритмията.
201 Александър Константинов
Кръстников
(1879-1970) – роден в Габрово.
Основател на Обществото за психични издирвания и духознание, главен редактор на в. „Витлеемска звезда“ и автор на повече от 30 книги с окултно-мистична насоченост. За първи път името му се среща в писмо до М. Казакова от 18.06.1905 г., в което П. Дънов пише: „На Кръстников много добре са отговорили.
към текста >>
Дънов пише: „На
Кръстников
много добре са отговорили.
201 Александър Константинов Кръстников (1879-1970) – роден в Габрово. Основател на Обществото за психични издирвания и духознание, главен редактор на в. „Витлеемска звезда“ и автор на повече от 30 книги с окултно-мистична насоченост. За първи път името му се среща в писмо до М. Казакова от 18.06.1905 г., в което П.
Дънов пише: „На
Кръстников
много добре са отговорили.
Лао, като всякой дух, трябва да се подчинява на Господа, Който урежда всичко по най- добрия начин. Зная, че много днешни медиуми не са научили да различават езика на Небето. Трябва да се изпитват духовете – откъде идат и какво говорят“. През 1911 г.
към текста >>
Кръстников
присъства на събора в Търново и е посочен като член от Бургас, където тогава живее и работи.
Лао, като всякой дух, трябва да се подчинява на Господа, Който урежда всичко по най- добрия начин. Зная, че много днешни медиуми не са научили да различават езика на Небето. Трябва да се изпитват духовете – откъде идат и какво говорят“. През 1911 г.
Кръстников
присъства на събора в Търново и е посочен като член от Бургас, където тогава живее и работи.
През същата година Бургаския кръжок е разделен и по този повод на 4.11. П. Киров пише следните редове до Д. Добрев от Сливен: „Касателно за делото Божие в нас, добре си върви, но от втория кръжок хората станаха за смях на гражданите, па и отдалеч и нас за техните грехове не оставят на мира, постоянно ни искат обяснение за делата им, понеже ги считат заедно с нас. Техните аязми, кандила, икони и всички сатанински лъжи, аз не ще да ви пиша за тях, но вие сами ще чуете за това.
към текста >>
Кръстников
] раздели кръжока тука, сега, види се, иска да дели и вашия.
Киров пише следните редове до Д. Добрев от Сливен: „Касателно за делото Божие в нас, добре си върви, но от втория кръжок хората станаха за смях на гражданите, па и отдалеч и нас за техните грехове не оставят на мира, постоянно ни искат обяснение за делата им, понеже ги считат заедно с нас. Техните аязми, кандила, икони и всички сатанински лъжи, аз не ще да ви пиша за тях, но вие сами ще чуете за това. Той [Ал.
Кръстников
] раздели кръжока тука, сега, види се, иска да дели и вашия.
Но знай, че този е един маниер на Дявола: дели и владей. И как другояче би успял да хване жертвите си? Господ да съди за това! “. Така под неговите грижи на „духовен Учител“ се намират стотици братя и сестри из цяла България, най-вече в градовете Бургас, Сливен, Никопол, Първомай, Пловдив, Чирпан, Ст.
към текста >>
33.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 17
Шипка ми казаха, че понеже ще се венчавам – „ний те
прекръстихме
и ти си вече Йосиф“.
Приеха ме за ученик в ІV клас, където се предават предметите естествена история, химия и нещо... топография, но най- много ми заръчаха да изуча естествена история. Казаха ми още, че само в този клас ще продължим да се учим и ще се свърши изпитът на св. Пантелеймон – 27 юли“. 216 В дневника си П. Киров пише: „На 30 октомври 1906 г., в два часа след полунощ в с.
Шипка ми казаха, че понеже ще се венчавам – „ний те
прекръстихме
и ти си вече Йосиф“.
През 1918 г. Минчо Сотиров [ръководителят на бургаското братство след П. Киров] запитва П. Дънов защо така рано си е заминал брата Пеню, който сега би бил много полезен за делото Божие. Той му отговоря: „Сега Христа няма да Го разпъват, та няма защо Йосиф да бъде тук, за да го погребва“.
към текста >>
34.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 18
са упоменати следните имена: „Матей Попов, Деню Цанев, Тодор Стоименов(Стоянов), Сотир Щерев, Кънчо Стойчев с госпожата си, Георги Курустов, Никола Янев с госпожата си, Стефан Андреев с госпожата си, Илия Зурков, Мелкон Партомян, Димитър Македонски с госпожата си, Георги Давидов, Иван Славов, Иван Стоянов, Никола Колдамов, Темистокъл Янков, Александър
Кръстников
, отец Никон, Кица (шивачка) и други подходящи, някои от които с госпожите си“.
и писмо № 98 на П. Киров. 237 Не са открити сведения за тази личност. Вж. и бел. №222. 238 В дневника на П. Киров за 1907-1908 г.
са упоменати следните имена: „Матей Попов, Деню Цанев, Тодор Стоименов(Стоянов), Сотир Щерев, Кънчо Стойчев с госпожата си, Георги Курустов, Никола Янев с госпожата си, Стефан Андреев с госпожата си, Илия Зурков, Мелкон Партомян, Димитър Македонски с госпожата си, Георги Давидов, Иван Славов, Иван Стоянов, Никола Колдамов, Темистокъл Янков, Александър
Кръстников
, отец Никон, Кица (шивачка) и други подходящи, някои от които с госпожите си“.
239 Михалаки Георгиев (11.08.1854–14.02.1916) – писател-белетрист и общественик, представител на новобългарската литература. Роден е във Видин, където регионалната библиотека днес носи неговото име. Завършва гимназия и висше образование в Чехия, откъдето се завръща като един от първите школувани агрономи. 3 години учителства в родния си град, след което става управител на видинската митница, за да се завърне пак към учителстването в Лом и в София.
към текста >>
35.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 19
Още от самото начало има надписи върху плочите, като например –
кръстен
Това представлява тайнствено общение на човешката душа със Светия Дух, където Словото, носено от Светия Дух, се претворява в човека в плът и кръв – и от земен човекът става небесен, изповядващ себе си чрез дела в Дух и Истина. Евхаристията представлява безкръвно жертвоприношение, което става чрез принасяне на хляб и вино върху евхаристийната трапеза. Именно тези подвижни жертвеници, изработени от дърво, са наричани „антиминси“ при първите християни. След признаване на християнството като официална религия те се поставяли в храмовете върху престола за извършване на обреда. По-късно вместо от дърво антиминсите се изработват от ленен плат, като се поставят на малки маси.
Още от самото начало има надписи върху плочите, като например –
кръстен
знак, символите на четиримата евангелисти в четирите края, изображение на риба като символ на християнството и др. Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г. – полагането на Христос в гроба с надгробен плач. Константин Дъновски получава този свят символ по мистериозен начин на 11 април 1854 г.
към текста >>
В архива на Лалка
Кръстева
има ксерокопие от това ръкописно писмо.
Справката в календара потвърждава, че 17 декември 1913 е вторник. Пак от календара се вижда, че и 19 ноемврий 1913 г. е вторник. Затова тук представяме и двете дати. Местописането и в двата случая е Търново.
В архива на Лалка
Кръстева
има ксерокопие от това ръкописно писмо.
След графологическа съпоставка между почерците се установява, че това е препис на оригинално писмо на П. Дънов, направен от човек с почерк, близък до неговия. Там датата е 18 ноември 1913 г. и не е посочен ден от седмицата.
към текста >>
36.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 20
Именно този екземпляр от архива на Лалка
Кръстева
като единствено запазен е послужил за оригинал при последващото му включване в различни печатни издания.
Заблуждението, че П. Дънов е бил в Бургас в началото на 1914 г., откъдето бил изпратил този новогодишен поздрав, идва от датата 6.1.1914 г. и от думата „Бургас“, написани с мастило на ръка в края на печатния текст на поздрава.
Именно този екземпляр от архива на Лалка
Кръстева
като единствено запазен е послужил за оригинал при последващото му включване в различни печатни издания.
Че е единствено запазен и достъпен става видно от повтарянето на горепосочената неточна дата. Не е съобразено, че тя е само информация за това, кога поздравът е пристигнал в Бургас (защото друго не може да означава). Документирано е, че П. Дънов е бил в Бургас на същата дата (6.1.), само че през 1915 г., а в началото на 1914 г. все още е във В.
към текста >>
37.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА ЗА ОБЯСНИТЕЛНИТЕ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА
Вергилий
Кръстев
.
518 с. 6. Офицерски корпус в България. 1878-1944. Т. І-V. София, 1996. 7. „Изгревът“ на Бялото Братство пее и свири, учи и живее. Състав.
Вергилий
Кръстев
.
т. 1-24. София, библиотека „Житен клас“, 1993-2008. 8. Вестник „Воля“ (Пловдив), Г. І, бр. 27 от 9 ян.
към текста >>
38.
18 ПИСМО
После се образува един хубав
кръст
, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ.
Той е пълен с такава светлина небесна, която въодушевява душата Ми. Аз Го познавам и с каква радост Го очаквам да се яви сутрин. Той се явява на различни места. На 20 август тази слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духате силен вятър от изток. Този стълб Господен като наближи към центъра на Небето, се раздели на две части, по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски.
После се образува един хубав
кръст
, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ.
Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата Л и отдолу две метли. В живота си никога не съм виждал такава красива буква. Това стана и по 10 часа сутринта и трая цели два часа. Аз се потрудих да снема снимка на всичко, което видях, и имам две рисунки. За мое учудване, след като нарисувах всичко и почнах да разглеждам този ребус, видях буквите Б Р Я А да се преплитат една в друга, и при това още много.
към текста >>
39.
29 ПИСМО
Най-после, ако насила са го накарали да целува
кръста
, това не значи нещо.
Относително до брат Тодора, преждевременни са вашите страхове. Онзи, Който го е призовал, е силен и да го крепи. Уповайте повече на Господа, отколкото на себе си. Невъзможните неща у человеците, у Бога са възможни. Брат Тодор, ако има недъзи в плътта си, това не са още грехове и слабости, има голяма разлика.
Най-после, ако насила са го накарали да целува
кръста
, това не значи нещо.
Това да са нашите най-големи грехове. Ние живеем в един свят, който е покварен от грях и порок. Накъдето и да се обърнем, все нещо ще ни оплеска. Но трябва постоянно да се мием в Божията благодат и Любов. Прах и кал хората винаги ще ни хвърлят в лицето, затова Господ да ги съди.
към текста >>
40.
94 ПИСМО
Този народ се намира на
кръстопът
помежду щастие и нещастие, помежду благословение и проклятие.
С г-жа М. Попова не съм имал възможност да се срещна. Ако това е угодно на Бога, ще сторим и него. Вашето миналогодишно писмо получих. Има много неща, които трябва да се извършат, но трябва Божието съдействие.
Този народ се намира на
кръстопът
помежду щастие и нещастие, помежду благословение и проклятие.
Ако дойде духовното събуждане, злото е отстранено. Бог да извърши, което е добро. Действувайте всички. Молете се да преуспее правдата и Бог да повдигне работници по сърцето Си. Не се опасявайте.
към текста >>
41.
107 ПИСМО
Нам ни е мъчно да понесем малък
кръст
.
Зная, че във всякой един живот има свои неприятности, но те са необходимости. Пътят за Царството Божие минава през Голгота. „И отговори един от старците, та ми рече: тези, облечените в белите дрехи, кои са и откъде са дошли? И рекох му: Господине, ти знаеш. И рече ми: те са, които идат от голямата скръб и опраха дрехите си." Нам ни е мъчно да се свикнем с тая мисъл: че когото Бог люби, него и наказва.
Нам ни е мъчно да понесем малък
кръст
.
Всяка малка спънка ний я считаме за голямо нещастие и като че ли е един лош признак от Господа. Това е една измама на плътта. Скърбите винаги носят велики Божии благословения. Земята, за да принесе плод, трябва да се разоре. Така е и с душата.
към текста >>
42.
121 ПИСМО
Зная, един от себе си страда, друг от приятеля си, трети от децата си, четвърти от мъжа си, пети от жена си и тем подобни Разбира се, нискостоящите духове в пространството нямат друго занятие, те създават на хората работа Те са Божественият остен Ако някой не иска от сърце да слугува на своя Добър Господар, ще се намерят много други незвани Не се плашете от дявола Той е силен само когато е на своята оплетена мрежа, без нея той е тъй слаб, както последният страхливец Вий трябва да знаете, че около вас има мнозина, които се нуждаят от вашата помощ Вий трябва да бъдете сол за Христовата църква в България, сила за православието Днешните времена са времена на изпити и пресяване Бог ще пресее и очисти всичко под своето сито Хората ще се научат от опит да знаят, че след всичко не остава нищо друго освен Истината и добрия живот На хората е потребна чиста и здрава храна Ако Небесните жители се интересуват за вашата участ, подвизавайте се да бъдете достойни за това внимание Имайте разумно търпение, всичко ще ви се даде на своето време Кога ви сполетят страдания, мъчнотии, скърби, благодарете на Господа Това са благословения за вас Бъдете подобни на вашия Учител Винаги съм ви пращал моето съдействие Господ ви е дал всичко изобилно Сега остава да богатеете по друго направление .На
Кръстникова
много добре сте отговорили.
Няма защо да се смущавате. На всекиго от вас ще му се даде това, което му трябва. Бог знае от що имате нужда. Обръщайте се постоянно към Него, тъй както всяка тревица прави кога се показва слънцето. Онзи, Който може да ви задоволи, да ви изпълни с всяка радост и да ви даде потребите на живота, е само един Господ Потребна е пълна и непоколебима вяра Аз зная вашите болки Но потребно е да се научите на своето послушание на Онзи вътрешен глас, който оживява и възкресява мъртвите.
Зная, един от себе си страда, друг от приятеля си, трети от децата си, четвърти от мъжа си, пети от жена си и тем подобни Разбира се, нискостоящите духове в пространството нямат друго занятие, те създават на хората работа Те са Божественият остен Ако някой не иска от сърце да слугува на своя Добър Господар, ще се намерят много други незвани Не се плашете от дявола Той е силен само когато е на своята оплетена мрежа, без нея той е тъй слаб, както последният страхливец Вий трябва да знаете, че около вас има мнозина, които се нуждаят от вашата помощ Вий трябва да бъдете сол за Христовата църква в България, сила за православието Днешните времена са времена на изпити и пресяване Бог ще пресее и очисти всичко под своето сито Хората ще се научат от опит да знаят, че след всичко не остава нищо друго освен Истината и добрия живот На хората е потребна чиста и здрава храна Ако Небесните жители се интересуват за вашата участ, подвизавайте се да бъдете достойни за това внимание Имайте разумно търпение, всичко ще ви се даде на своето време Кога ви сполетят страдания, мъчнотии, скърби, благодарете на Господа Това са благословения за вас Бъдете подобни на вашия Учител Винаги съм ви пращал моето съдействие Господ ви е дал всичко изобилно Сега остава да богатеете по друго направление .На
Кръстникова
много добре сте отговорили.
Като всякой дух трябва да се подчинява на Господа, Който урежда всичко по най-добрия начин Зная, че много днешни медиуми не са се научили да различават езика на Небето Трябва да се изпитват духовете откъде идват и какво говорят Небето вижда нещата много по-отдалече, отколкото мислят някои Няма нужда да пишете на вестник „Мир" Не му е времето Що казва пророкът, разумните ще разберат На света трябва остен и той иде. Поздравете всички. Поздравете г-жа Недялкова и й кажете да не оскудява вярата й. Според вярата й ще бъде. Ще посетя Търново, когато дойде времето.
към текста >>
43.
137 ПИСМО
Той цял
кръст
за тебе е носил, а ти малко мъчнотии не можеш да понесеш.
Вървете по пътя, който съм ви показал. С чужди грехове не се товарете, кога не може да ги носите. Не очаквайте от другите това, което не могат да ви дадат. Отечеството на любовта не е земята. Задоволи се с това, което Бог ти е отредил.
Той цял
кръст
за тебе е носил, а ти малко мъчнотии не можеш да понесеш.
Как мислите вий да влезете в царството Божие, по гладък път или тесен? Защо се самохипнотизи-рате с чужди мисли и защо си въобразявате това, което не е. Всякой, който се съмнява в мен, потъва в морето тъй, както Петър потъваше. Нима Аз не съм същий всякога? Искам да бъдете умни и истинолюбиви.
към текста >>
44.
170 ПИСМО
„Жаден съм", казва Господ ваш на
кръста
.
Там, гдето Господ царува, душата е в безопасност. Нито косъм може да падне от главата й. Извор, това е сладка дума на Небето, извор, това е чистота на сърцето. Извор, това е сияние на душата. Извор, това е мощна дума, която разхлажда разсъхналата уста, която утолява жаждата на душата.
„Жаден съм", казва Господ ваш на
кръста
.
Каква велика дума е извор, какъв велик оригинал е тя в Небето. Тук, на земята, преводът е само сянка на нейната същина. Който разреши тая дума, който даде на своята душа прав превод за нея, той става безсмъртен, съвършен и свят. Прекарайте тоя Извор отвън - вътре и вий имате вечния живот. Колко трябва да сте готови да схванете тая велика мисъл.
към текста >>
45.
187 ПИСМО
Всички с огън ще се
кръстят
.
Нека всеки си върви по своя път и да пожени последствията на хилядите години. Христос казва, Моите овци познават моя глас. Който познава гласа на добрия пастир, той е от Неговите, който не, той не е. Ще се минат години, когато работите ще се обърнат другояче. Всичко с огън ще се опита.
Всички с огън ще се
кръстят
.
Аз бих желал всеки свещеник в Православната църква да познава Христа и да слушаха Неговия глас. Старият ред на нещата минава вече. Иде нещо ново в света, всички ще го видят. Някои ще разумяват и ще се изменят. Всички няма да умрем, но всички ще се изменим, казва Духът Господен.
към текста >>
46.
БЕЛЕЖКИ
Съосновател на благотворителното дружество „Милосърдие", което по-късно ще прерастне в Български червен
кръст
.
ръководи съдбините на човечеството. Посланието е прието на спиритически сеанс. 3. Д-р Георги Миркович (1825 - 1905), роден е и умира в Сливен. Учи в католически колеж в Цариград, завършва медицина във Франция. Участва в национално-освободителното движение и е заточен в Диарбекир.
Съосновател на благотворителното дружество „Милосърдие", което по-късно ще прерастне в Български червен
кръст
.
Един от първите пропагандатори на спиритизма в България. Издава окултното сп. „Нова светлина" (1891 - 1896) и сп. „Виделина". 4. Козлов, книжар, по-късно се обявява срещу учението, емигрира в САЩ. 5. На 8 октомври 1898 г.
към текста >>
24. Антиминс, художествено изображение на свалянето на Христос от
кръста
.
Учителя живее в дома му. 23. Елена и Константин Иларионови. Константин е военен, ръководител на братството в Търново. Учителя полага особени грижи за неговото здраве. Елена е учителка, една от най-активните фигури в местното братство.
24. Антиминс, художествено изображение на свалянето на Христос от
кръста
.
Копия от картината се връчват на избрани духовни лица от поробените славянски народи. През 18 и в началото на 19 в. в определено време монаси от Атон заедно с посветените отправят молитва за освобождение. В този кръг са включени и архиереи от Цариградската патриаршия. След предателство Григорий VII е посечен на Великден пред олтаря на патриаршеската църква.
към текста >>
29. Александър
Кръстников
, чиновник в пощата в Бургас, участва в първите събори.
Учителя живее у тях от 1905 година. През 1926 г. се премества на „Изгрева". Домът на Гумнерови на „Опълченска" 70 (66) за дълго време се превръща в средище на братството. От прозореца на горния етаж на къщата в неделни дни Учителя започва да държи своите беседи.
29. Александър
Кръстников
, чиновник в пощата в Бургас, участва в първите събори.
По-късно проповядва главно по селата, издава книги и списание, събира последователи, основава дружество. 30. От 13 до 19 август 1907 г. във Варна се провежда осмата среща (събор) на Веригата. Участват лично поканени от Учителя 13 души: Пеню Киров, Тодор Стоименов, Мария Казакова, Анастасия Желязкова, Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Михалаки Георгиев, Гина и Петко Гумнерови, Константин и Елена Иларионови, Атанас Бойнов и Илия Стойчев. 31. Константин Дъновски (20 август 1830 г.
към текста >>
47.
31 ПИСМО
„Ако някой не се отрече от себе си и не вдигне своя си
кръст
и Ме последва, не е за Мен достоен.
Когато намериш твоя Спасител, стори Му всичките почести, отдели Му всичката Любов. Не отлагай. Христос никога няма да се задоволи в живота с едни вехти чепици и чорапи. Какво казва Павел: „Ако раздам всичко, ако предам себе си на изгорение, а Любов нямам, нищо не съм". Любов към Господа пълна.
„Ако някой не се отрече от себе си и не вдигне своя си
кръст
и Ме последва, не е за Мен достоен.
Който ме Люби, ще опази Моето Слово и Отец Ми ще го възлюби и ще дойдем и ще направим жилище у него." Искам да се проникнеш от пълния Дух Христов, да познаеш пълнотата на Неговата благост и милост към тебе, Който те е избавил и те е направил да бъдеш Негов приятел. Аз ще ви помоля да имате търпение, да носите и слабостите на бр. Тодора. Имайте предвид, че за него не е още време да излиза от православната църква. Вие знаете, че когато се зачене едно дете в утробата на майка си, колкото тя и да е здравословна, детето трябва да стои там, докато се роди, това е закон. То е зачат в православната черква, нека стои още там, докато му дойде времето.
към текста >>
48.
За Христовата слава
Който въ образъ Божий като бѣ не го помисли похищение да е равенъ Богу, но обезслави себе си, като прие рабски образъ и стана подобенъ на человѣцитѣ; и като се намѣри по образъ както человѣкъ смири себе си, и послушливъ биде даже до смърть, и смърть на
кръстъ
.
Всичко чрѣзъ него стана; и което е станало, нищо безъ него не стана. Въ него бѣ живота, и живота бѣ видѣлина на человѣцитѣ. И видѣлината свѣти въ тъмнината; и тъмнината я не обзе. Ев. Иоан. 1; 1, 5
Който въ образъ Божий като бѣ не го помисли похищение да е равенъ Богу, но обезслави себе си, като прие рабски образъ и стана подобенъ на человѣцитѣ; и като се намѣри по образъ както человѣкъ смири себе си, и послушливъ биде даже до смърть, и смърть на
кръстъ
.
За това и Богъ го прѣвъзвиши, и подари му име което е надъ всѣко друго име; така щото на Исусовото име да се поклони всѣко колѣно отъ небеснитѣ и земнитѣ и подземнитѣ, и всѣки езикъ да изповѣда че Исусъ Христосъ е Господь, за слава на Бога Отца. Заради това, възлюблени мои, каквото сте ме винаги слушали, не само както когато съмъ при васъ, но сега много повече като не съмъ при васъ, изработвайте спасението си съ страхъ и трепетъ; Фил. 2; 6, 12 Който е образъ на невидимаго Бога, пър- вороденъ прѣди вситѣ твари; понеже чрѣзъ него бѣ създадено всичко което е на небесата и което е на земята, видимото и невидимото, прѣстоли било, или господства, или началства, или власти, всичкото чрѣзъ него и заради него се създаде; и той е прѣди всичко, и всичкото чрѣзъ него състои. И той е глава на тѣлото, на църквата, който е начатъкъ, първороденъ изъ мъртвитѣ, за да има той първенство въ всичко;
към текста >>
49.
Сегашното положение на човечеството
По същия начин и в пространството, когато водните пари се намерят между тия две течения, топлото и студеното, те се
прекръстосват
и образуват водните капки.
Този процес е обяснен във физиката в смисъл, че има две въздушни течения: топло и студено. Топлото течение върви отдолу нагоре, а студеното – отгоре надолу. Тия две течения означават човешката воля, която действува в човешкото сърце и в човешкия ум. Течението на сърцето е топло: то е течение отдолу нагоре, а течението на ума е студено – отгоре надолу. Там, където тези две течения се срещат, се зачева животът.
По същия начин и в пространството, когато водните пари се намерят между тия две течения, топлото и студеното, те се
прекръстосват
и образуват водните капки.
Така се явява дъждът, носител на най-великото благо за развитието на растенията и за поддържане на живота. В съвременния обществен живот туй течение на сърцето трябва да се прати нагоре, да опресни и пречисти атмосферата на човешкия живот. По същия начин, както влагата трябва да обсеби и обедини всички ония малки частички от прах, сажди и други подобни в пространството, така трябва да дойде и вторият процес на изстудяването, на човешката мисъл (законът на самопожертвуването), та всички капки да се изпратят на Земята, а заедно с тях и казаните неканени гости (прашинките в пространството) ще слязат долу на работа. По аналогия трябва да се каже, че всички отрицателни елементи, от които съвременните хора се оплакват, това са ония малки прашинки, които природата е повдигнала нагоре за известна цел – за да съгради водните капки или да им даде стабилен скелет. При сегашните условия разумният живот е изпратил тия неорганизирани елементи, според нашето схващане, за да образуват скелета на новите мисли и желания.
към текста >>
50.
Към великата цел.
И решили да го премахнат, като създали
кръста
: „Човек, който разваля порядките на старите – казали му те, – заслужава
кръстна
смърт“.
Но за да вникнем по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на човечеството и да се разберат причините за съществуващите международни противоречия, ние ще илюстрираме мисълта си със следния иносказателен разказ, тъй както всички писатели в тази област са си служили с уподобления, притчи и разкази, за да обяснят великото, което по друг начин не може да се обясни. Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на Земята един от своите посланици – Христос, като най-вещ и знаток на принципите и методите на това спасение. Най-напред Христос бил изпратен при един малък народ – израилския, – който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено. И когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, защото помислили, че той ще ги освободи от римското иго, ще им даде богатство и сила и ще ги прати да завладеят други народи. Обаче когато Христос развил своето учение, че всички народи трябва да се освободят еднакво и че не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертвуванието и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „Този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби, ако го послушаме“.
И решили да го премахнат, като създали
кръста
: „Човек, който разваля порядките на старите – казали му те, – заслужава
кръстна
смърт“.
Значи при евреите Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е трябвало да действува отвесно (перпендикулярно) на своята плоскост, и друга, която е действувала хоризонтално, в противоположност на първата. Или, казано с други думи: първите идеи – отвесните, те са общочовешките идеи, а хоризонталните, това са националистическите, егоистичните сили, които действуват в света. Следователно егоизмът в първото свое проявление винаги създава кръстната смърт. Тогава мисията на Христа излязла несполучлива. След това той се явил между народите от латинската раса и им представил тоя небесен проект – да вземат участие в реформирането на човечеството.
към текста >>
Следователно егоизмът в първото свое проявление винаги създава
кръстната
смърт.
И когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, защото помислили, че той ще ги освободи от римското иго, ще им даде богатство и сила и ще ги прати да завладеят други народи. Обаче когато Христос развил своето учение, че всички народи трябва да се освободят еднакво и че не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертвуванието и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „Този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби, ако го послушаме“. И решили да го премахнат, като създали кръста: „Човек, който разваля порядките на старите – казали му те, – заслужава кръстна смърт“. Значи при евреите Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е трябвало да действува отвесно (перпендикулярно) на своята плоскост, и друга, която е действувала хоризонтално, в противоположност на първата. Или, казано с други думи: първите идеи – отвесните, те са общочовешките идеи, а хоризонталните, това са националистическите, егоистичните сили, които действуват в света.
Следователно егоизмът в първото свое проявление винаги създава
кръстната
смърт.
Тогава мисията на Христа излязла несполучлива. След това той се явил между народите от латинската раса и им представил тоя небесен проект – да вземат участие в реформирането на човечеството. Но понеже те владеели тогава целия свят със своята култура, намерили, че неговото учение е опасно. „То ще ни разруши“, казали те и започнали всички гонения и мъчения, включително и инквизицията, чрез която унищожиха тогавашните посланици – последователите на Христа. Поради това и този втори опит пропаднал.
към текста >>
51.
ФОРМУЛИ - Всички
И Бог ще ви
кръсти
с Дух Свят и с огън.
формула 117 Христос е Човекът на Изобилната сила. Христос е Човекът на Изобилната вяра. Христос е Човекът на Изобилната любов. формула 118
И Бог ще ви
кръсти
с Дух Свят и с огън.
Това е радост, да приемем Духа Му и да ни кръсти с огъня на Неговата благодат и сила, за да сме избранници Негови, записани на Небето в Книгата на живота. формула 119 Извършете четири действия. Първо извикайте Божия Дух в себе си; щом се съберете с Него, ще се помолите така: Господи, каквото пожелаеш да извадя от себе си, ще го направя.
към текста >>
Това е радост, да приемем Духа Му и да ни
кръсти
с огъня на Неговата благодат и сила, за да сме избранници Негови, записани на Небето в Книгата на живота.
Христос е Човекът на Изобилната сила. Христос е Човекът на Изобилната вяра. Христос е Човекът на Изобилната любов. формула 118 И Бог ще ви кръсти с Дух Свят и с огън.
Това е радост, да приемем Духа Му и да ни
кръсти
с огъня на Неговата благодат и сила, за да сме избранници Негови, записани на Небето в Книгата на живота.
формула 119 Извършете четири действия. Първо извикайте Божия Дух в себе си; щом се съберете с Него, ще се помолите така: Господи, каквото пожелаеш да извадя от себе си, ще го направя. След това ще умножа всичко, каквото ми дадеш.
към текста >>
Дойдете ли до един
кръстопът
, кажете си:
Да Вършим Волята Божия, това значи да се обновяваме. Не вършим ли Волята Божия, ние се натъкваме на изкушения и трябва да се молим: Господи, прости ни, че Те заставяме да постъпваш с нас както не искаш. Извади ни от изкушението, за да познаем Твоето Светло Любящо Сърце. Формула 292
Дойдете ли до един
кръстопът
, кажете си:
Всичко е от Бога! Той е създал Земята и аз ще бъда благодарен от нея, ще използувам условията, при които съм поставен. Един ден, когато свърша училището на Земята, Бог ще ме постави при по-добри условия на друга планета, там да раста и да се развивам. Обаче, ако не изпълнявам Волята Божия, даже няма да използвам и условията на Земята. Формула 293
към текста >>
52.
ФОРМУЛИ - (106-132) 'И кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святаго Духа'
И Бог ще ви
кръсти
с Дух Свят и с огън.
формула 117 Христос е Човекът на Изобилната сила. Христос е Човекът на Изобилната вяра. Христос е Човекът на Изобилната любов. формула 118
И Бог ще ви
кръсти
с Дух Свят и с огън.
Това е радост, да приемем Духа Му и да ни кръсти с огъня на Неговата благодат и сила, за да сме избранници Негови, записани на Небето в Книгата на живота. формула 119 Извършете четири действия. Първо извикайте Божия Дух в себе си; щом се съберете с Него, ще се помолите така: Господи, каквото пожелаеш да извадя от себе си, ще го направя.
към текста >>
Това е радост, да приемем Духа Му и да ни
кръсти
с огъня на Неговата благодат и сила, за да сме избранници Негови, записани на Небето в Книгата на живота.
Христос е Човекът на Изобилната сила. Христос е Човекът на Изобилната вяра. Христос е Човекът на Изобилната любов. формула 118 И Бог ще ви кръсти с Дух Свят и с огън.
Това е радост, да приемем Духа Му и да ни
кръсти
с огъня на Неговата благодат и сила, за да сме избранници Негови, записани на Небето в Книгата на живота.
формула 119 Извършете четири действия. Първо извикайте Божия Дух в себе си; щом се съберете с Него, ще се помолите така: Господи, каквото пожелаеш да извадя от себе си, ще го направя. След това ще умножа всичко, каквото ми дадеш.
към текста >>
53.
ФОРМУЛИ - (272-293) 'И да просим от Бога да се изпълните с познанието на Неговата Воля'
Дойдете ли до един
кръстопът
, кажете си:
Да Вършим Волята Божия, това значи да се обновяваме. Не вършим ли Волята Божия, ние се натъкваме на изкушения и трябва да се молим: Господи, прости ни, че Те заставяме да постъпваш с нас както не искаш. Извади ни от изкушението, за да познаем Твоето Светло Любящо Сърце. Формула 292
Дойдете ли до един
кръстопът
, кажете си:
Всичко е от Бога! Той е създал Земята и аз ще бъда благодарен от нея, ще използувам условията, при които съм поставен. Един ден, когато свърша училището на Земята, Бог ще ме постави при по-добри условия на друга планета, там да раста и да се развивам. Обаче, ако не изпълнявам Волята Божия, даже няма да използвам и условията на Земята. Формула 293
към текста >>
54.
Формули 119-144 И кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святаго Духа
И Бог ще ви
кръсти
с Дух Свят и с огън.
Първо извикайте Божия Дух в себе си, щом се съберете с Него, ще се помолите така: Господи, каквото пожелаеш да извадя от себе си, ще го направя. След това ще умножа всичко, каквото ми дадеш. И най-после всичко, което спечеля, ще го разделя, както Ти ми заповядаш. формула 132
И Бог ще ви
кръсти
с Дух Свят и с огън.
Това е радост, да приемем Духа Му и да ни кръсти с огъня на Неговата благодат и сила, за да сме избраници Негови, записани на небето в книгата на живота. Формула 133 Отварям сърцето си пред Духа на Моя Отец. При тези думи ръцете се Вдигат нагоре, широко разтворени и с длани, обърнати една към друга. Моето тяло ще стане врата.
към текста >>
Това е радост, да приемем Духа Му и да ни
кръсти
с огъня на Неговата благодат и сила, за да сме избраници Негови, записани на небето в книгата на живота.
Господи, каквото пожелаеш да извадя от себе си, ще го направя. След това ще умножа всичко, каквото ми дадеш. И най-после всичко, което спечеля, ще го разделя, както Ти ми заповядаш. формула 132 И Бог ще ви кръсти с Дух Свят и с огън.
Това е радост, да приемем Духа Му и да ни
кръсти
с огъня на Неговата благодат и сила, за да сме избраници Негови, записани на небето в книгата на живота.
Формула 133 Отварям сърцето си пред Духа на Моя Отец. При тези думи ръцете се Вдигат нагоре, широко разтворени и с длани, обърнати една към друга. Моето тяло ще стане врата. По тоя път ще дойде Духът Божий и ще се слее с моя разум да образува мъдростта.
към текста >>
55.
Формули 288 - 312 И да просим от Бога да се изпълните с познанието на Неговата воля
Дойдете ли до един
кръстопът
, кажете си:
Това, което в началото не е било, като се прояви, образува всички невъзможности в света. Това, което в началото е било, като се прояви, образува всички възможности. формула 302 Господи, в мен две мисли няма да има - само един свещен ум, само едно сърце, чисто и свещено, само една свещена душа, един дух, да извърша Твоята велика воля и през всичките векове да бъда съработник с Тебе и да служа с Тебе заедно. формула 303
Дойдете ли до един
кръстопът
, кажете си:
Всичко е от Бога! Той е създал земята и аз ще бъда благодарен от нея, ще използвам условията, при които съм поставен. Един ден, когато свърша училището на земята, Бог ще ме постави при по-добри условия на друга планета, там да раста и да се развивам. Обаче ако не изпълнявам волята Божия, даже няма да използвам и условията на земята. формула 304
към текста >>
56.
Формули 394 - 405 Отец ми работи, и аз работя
В Свещеното писание имаме три образа с такава непоколебима вяра: Авраам, Мойсей и Разбойника на
кръста
.
По този начин ние ще се приближим към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа. И само тогава ще завършим нашата човешка еволюция. Само онзи може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината Арарат, на която е спрял Ноевият ковчег.
В Свещеното писание имаме три образа с такава непоколебима вяра: Авраам, Мойсей и Разбойника на
кръста
.
Авраам се удостои да бъде наречен Приятел на Бога. Но това високо положение вместо да го направи горделив, толкова го смири, щото той не се подвоуми да пренесе в жертва сина си на планината Мория. С такова смирение вече човек напредва бързо по своя духовен път и се изкачва като Мойсей на планината Синай на връх Хорей, където получава заповедите Божии. Когато ги получава, човек се преобразява и над него слиза Духът - това е планината Тавор. А краят е безсмъртието, но за да го получим, трябва да се отречем от себе си, т.е.
към текста >>
57.
УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА
кулминация на импулса при въплъщаването на Христовия Дух в Исус и при
кръстната
Му смърт на Голгота;
Ход: започва от Индия чрез мисията на Кришна (около 3000 г. пр. Хр.); преминава през семитските племена и родословието на Авраам; пренася се в Египет, където Мойсей се посвещава в тайните на херметизма; предава се в двата центъра (египетски и палестински) на Есейската езотерична школа;
кулминация на импулса при въплъщаването на Христовия Дух в Исус и при
кръстната
Му смърт на Голгота;
подготвя прехода към западноевропейската културна епоха чрез Александрийската езотерична школа на неопитагорейците, неоплатониците и гностиците. Резултат: Духовното Слънце прониква в сферата на Земята и в човешката душа; създаденото в нея индивидуално, азово съзнание придобива възможност да приема непосредствено откровенията на Духа; развитието на човешкото съзнание се тласва в еволюционна посока. Мисия на Черноморското пространство в хода на Втория културен импулс: а) Предоставя територия за апостолската мисия на свети Андрей Първозванни при кримските скити. Според Епифаний (IX век сл.
към текста >>
Варна се превръща във „Ватерло" за
кръстоносците
, водени от Владислав III и Янош Хуниади: почти като в мита за Орфей, главата на умъртвения клетвопрестъпник Владислав Варненчик е потопена в пчелен мед и Mypaд II я изпраща тържествено в азиатската си столица Бурса.
През 1393 г. султан Баязид I превзема Варна, а от 1413 г. до 1444 г. градът е отново византийски. На 10 ноември 1444 г.
Варна се превръща във „Ватерло" за
кръстоносците
, водени от Владислав III и Янош Хуниади: почти като в мита за Орфей, главата на умъртвения клетвопрестъпник Владислав Варненчик е потопена в пчелен мед и Mypaд II я изпраща тържествено в азиатската си столица Бурса.
През 1610 г. запорожките казаци, а през 1773 г. граф Румянцев превземат Варна, но след това я напускат. През 1828 г. руският император Николай I ръководи от Турна тепе обсадата на града и на 23 септември тържествено слиза на брега му от крайцера „Париж".
към текста >>
58.
СЪДЪРЖАНИЕ
Д-р Георги Миркович Вергилий
Кръстев
......................................................................................178
Избрани писма до Мария Казакова..................................................165 Избрани писма до Елена и Константин Иларионови......................167 Писма от хотел „Лондон".........................................................................168 Трета част. СЪРАБОТНИЦИТЕ..........................................................173 Анастасия Узунова-Желязкова и Варненското благотворително дружество „Майка" Димитър Н. Калев.....................173
Д-р Георги Миркович Вергилий
Кръстев
......................................................................................178
Пеньо Киров.................................................................................................183 Тодор Стоименов........................................................................................186 Кратки бележки за началото на братската група във Варна Велко Петрушев.........................................................................................188 Варненските години на Михаил Иванов Димитър Н. Калев.....................................................201
към текста >>
59.
Първа част- ПРЕДИСЛОВИЕТО КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА
Прекръстено
било на името на княз Николай Николаевич, главнокомандващ руските войски, трети син на Николай I и по-малък брат на цар Александър II.
Същият учител остава вероятно и през следващите учебни години - до началото на освободителните войни. Заедно със завареното турско население през 1874 г. село Хадърча наброяло 163 къщи, от които 41 турски, 114 български и 8 цигански. По същото време българите достигат до 140 семейства, 800 жители. Селото се нарича Николаевка от 1877 г.
Прекръстено
било на името на княз Николай Николаевич, главнокомандващ руските войски, трети син на Николай I и по-малък брат на цар Александър II.
Преименуването станало в чест на руските войски, които били на бивак близо до селото. Селяните изпратили писмо до княза, който отговорил положително на желанието им и подарил на селото 3000 гроша. Основен поминъци на селото са били земеделието и скотовъдството. Занаятите в Николаевка са задоволявали нуждите на местното население. Един от добре развитите занаяти е било терзийството.
към текста >>
60.
АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) Иконом Ив. К. Радов
Така и станало: отишла комисията, видяла какво се строи и
кръстила
зданието Папаз еви - попска къща, защото имало един комин.
Селяните с любопитство отивали да гледат и слушат как се учат децата да четат и пишат и захванало да им харесва, когато взели децата да сричат и позаписват и още - да пеят църковни песни, тропари. Атанас Чорбаджи вече разбрал, че селяните са готови да го послушат, повикал ги на събрание и едногласно решили да си построят училище и параклис, в който да се черкуват. Било в 1847 г., като условил Атанас Чорбаджи даскал Константина за 500 гроша и да го храни, а училището захванали да строят на следующата година. Като се чуло обаче, че се строи в село Хадърча едно здание, което щяло да бъде и църква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите и Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието. Говорело се, че в тая работа имало малко гръцка интрига, но дядо Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото да направи оглед на постройката и да се свърши работата.
Така и станало: отишла комисията, видяла какво се строи и
кръстила
зданието Папаз еви - попска къща, защото имало един комин.
Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало: половината - църква, половината - училище, което здание стои и днес и е цялото църква, а училище имат вече и старо, и ново. Когато свършили зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издейства Царски Ферман за Църквата, та да се освети. И това желание на дяда Атанаса се изпълнило. Ферманът се издал и на 1851 год., 26 октомврий, бил повикан гръцкият владика от Варна, който осветил църквата в името на Светий Атанасий Александрийский, при стичането на много народ от околните села. На дядо Атанаса му дошло наум да си търсят вече и свещеник-българин, защото досегашният им бил грък, и за такъв повикали свещеника Иван Громов, родом от Беброво, който им све-щенодействал допреди 7-8 години.
към текста >>
61.
АТАНАС ГЕОРГИЕВ
Така е станало: отишла комисията, видяла какво се строи и
кръстили
зданието папаз еви (попска къща), защото имало един комин.
Училището захванали да строят на следующата година. Като се чуло обаче, че се строи в село Николаевка едно здание, което щяло да бъде и за черква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите. Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града, да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието. Говорело се, че в тая работа имало гръцка интрига. Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото, за да направи оглед на постройката.
Така е станало: отишла комисията, видяла какво се строи и
кръстили
зданието папаз еви (попска къща), защото имало един комин.
Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало: половината - черква, половината - училище. Това здание стои днес и е цялото черква. Когато свършили зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издейства царски ферман за черквата, та да се освети. И това желание на Атанаса се изпълнило. Ферманът се издал и на 26 октомври 1851 г.
към текста >>
Чайковски) и че те имали знаме, на което на червено поле личал турският полумесец, а на синьо - православният
кръст
.
През 1850 г. в селото квартирували 50 - 60 поляци от полската дивизия, на която началството било в град Варна. Поляците служели на турците. Известно е, че тези поляци дигнали до село Пашакьой (днес варненския квартал „Владиславово") паметника на крал Владислав. Известно е, че водителят на поляците бил Садък паша (М.
Чайковски) и че те имали знаме, на което на червено поле личал турският полумесец, а на синьо - православният
кръст
.
Турците наричали поляшките войници „Инат казаклар ". След войната Атанас искал учителят Константин да стане свещеник, понеже той му бил станал вече и зет. Със съгласието на селяните той бил препоръчан на владиката Порфирий, който го приел на драго сърце, защото го познавал лично. Константин бил ръкоположен за свещеник на село Николевка. Така били в селото двама свещеници, които обикаляли околните български села.
към текста >>
На горната страна на плочата са изобразени два ангела, държащи венец, и под тях - човешки череп и две кости, положени на
кръст
.
Поминал се по времето на холерата. Той думал: „Дордето не видя да се упътят български владици в Българско, аз няма да си отида от тук." Роднините на Атанаса имали намерение да донесат от Цариград останките му и да ги погребат в черковния двор на село Николаевка. Донесена била обаче само надгробната плоча, която е поставена върху гроба на един роднина на Атанаса, който бил убит от разбойници. Плочата е мраморна - 1.70 м дълга и 0.85 м широка и 0.20 м дебела. По краищата тя е украсена с лозови вейки и с розетки по ъглите й.
На горната страна на плочата са изобразени два ангела, държащи венец, и под тях - човешки череп и две кости, положени на
кръст
.
Върху плочата има надпис: „Брате, благослови мужа, именуемаго А. Г. (следва извлечение от Светото писание глава XI и XII, стих 19 и др., приспособено в смисъл на черковна борба). Този пост е редактиран от Хриска Берова: 15 февруари 2013 - 15:30
към текста >>
62.
ПРЪВ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ И СВЕЩЕНИК
По случай петдесетгодишнината на първата българска черква във Варна е бил награден с орден „За гражданска заслуга с офицерски
кръст
".
Този законник поставил начело на целия окръг Варненската църковна община, а нейният председател Константин Дъновски станал църковен глава. След пристигането на новоизбрания български митрополит Симеон във Варна Константин Дъновски се оттеглил в село Николаевка. Освободителната война заварила К. Дъновски начело на епархиалния смесен съвет и свещеник в параклиса на руското консулство, поради което още в началото на войната бил задържан от турските власти и затворен. След Освобождението на Варна продължил да служи като свещеник при черквата „Свети Архангел Михаил" до 1898 г., когато бил пенсиониран, но останал да живее в същата до смъртта си през 1918 г.
По случай петдесетгодишнината на първата българска черква във Варна е бил награден с орден „За гражданска заслуга с офицерски
кръст
".
Митрополит Симеон го удостоил с офикията иконом. През 1914 г. Варненският граждански общински съвет преименувал една от улиците до черквата на името на Константин Дъновски. Погребан е в двора на черквата „Свети Архангел Михаил". Надгробният му надпис свидетелства: „Константин А.
към текста >>
63.
ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
Тогава [по]сегна към пазвата си и извади в една бяла кърпа нещо обвито, с което направи
кръстно
знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара (дюшемето на олтара е по-високо около един лакът).
И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви Своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат с православието и славянството... Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне. И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох с едно страхопочитание: — Отче, с помощта Христова и твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, всичко, което сте ми казали и ще ми кажете. Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: — Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци.
Тогава [по]сегна към пазвата си и извади в една бяла кърпа нещо обвито, с което направи
кръстно
знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара (дюшемето на олтара е по-високо около един лакът).
Като го разви и целуна, покани и мене, та [го] целунах. После това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него дали ги познавам. Аз му рекох: — Ако е число, то е 1747. — Така, верно - рече.
към текста >>
Над гроба се издига скромен железен
кръст
.
Преди 15 дни видях копие от Антиминса, отпечатано на литографски камък. Самия оригинал видях сега върху престола на първата българска черква във Варна „Свети Архангел Михаил". В тая черква свещеник Константин прекарал повечето от служенето си. В една стаичка при същата той преживял и сетните дни от тихия си живот. В двора до олтара лежат и останките му.
Над гроба се издига скромен железен
кръст
.
Засъхнали бяха няколко стръка цветя, посадени върху стихналата земя. Отиде си от света живият свидетел на описаната мистерия. Остава само старият жертвеник да говори за мистериозното си минало. От надписите му на гръцки език се види, че е печатан, когато е бил вселенски патриарх Кирис Паисий, 1747 г. С едри слова стои един надпис: Осветено от свети Месемврийски кирис Йосиф 1820 г.
към текста >>
Папа Евгений IV (1383 - 1447), който го покровителствал, го убедил да застане начело на
кръстоносна
война срещу исляма.
*Параклит (гр.) - Свети Дух (бел. ред.) **Става дума за голямото сражение между християнската и ислямската армия, станало през есента на 1444 г. край Варна. Християнските обединени армии на краля на Полша, Унгария и Велика Литва Владислав III (наричан от унгарците Ласло V), на трансилванския воевода Янош Хуниади и на влашкия княз Влад III Цепеш (наречен Дракул) приели сражение срещу армията на турския султан Mypaд II (1401 - 1451). Предисторията на това събитие започва с политическия възход на Владислав III, роден през 1424 г.
Папа Евгений IV (1383 - 1447), който го покровителствал, го убедил да застане начело на
кръстоносна
война срещу исляма.
През 1443 г. Владислав III разбил турците при Ниш и Златица и принудил Мурад II да сключи десетгодишно примирие през юли 1444 г. в град Сегедин (Сегед, Унгария). Според Сегединския договор (първи мирен договор, предлаган дотогава от турците на християнски владетел), сключен под клетва върху Евангелието и Корана, на султан Мурад II била отстъпена голяма част от Велика Сърбия и цяла България. Въпреки това флорентинският кардинал, внук на Евгений IV и адмирал на папската флота, Франческо Кондолмиер съобщил на Владислав III, че тръгва с флотата си за Галиполи, за да спре Мурад II, който бил в Азия.
към текста >>
По този начин походът на Владислав III фактически представлява последният
кръстоносен
поход в Западноевропейското средновековие.
Въпреки това флорентинският кардинал, внук на Евгений IV и адмирал на папската флота, Франческо Кондолмиер съобщил на Владислав III, че тръгва с флотата си за Галиполи, за да спре Мурад II, който бил в Азия. Византийският император Йоан VIII Палеолог също писал на Владислав III. Последният свикал коронен съвет, на който папският легат кардинал Юлиан Цезарини, подпомогнат от представители на Англия, Франция, Венеция, Генуа, Флоренция и др., държал слово, че кралят не е длъжен да спазва клетвата си и се взело решение за поход срещу турците. Владислав III нарушил примирието с амбицията да обедини всички западни славяни и с тях да изгони Антихриста. Във военната кампания взели участие кардинал Юлиан Цезарини, Розгон, епископ на град Ерлав, и Доминис, епископ Великовардайнски.
По този начин походът на Владислав III фактически представлява последният
кръстоносен
поход в Западноевропейското средновековие.
Тридесетхилядната християнска обединена армия преминала Дунав при Оршова и на 16 октомври 1444 г. пристигнала в Никопол, където присъединила четирихилядната конница на Влад III Цепеш, предвождана от сина му. След това превзела Шумен, Провадия, Каварна и Калиакра, а на 9 ноември пристигнала във Варна, заела позиции западно от Tpoшевa махала (днес Варненския квартал „Трошево"), но не заварила генуезките и венецианските кораби, на които по план трябвало да се качи. Мурад II преминал Босфора с очакваните от Владислав III кораби, които успял да купи, прекосил Балкана и на 9 ноември разположил армията си източно от село Аджемлер (сега село Аксаково). Битката станала на 10 ноември 1444 г.
към текста >>
64.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1906 ГОДИНА
Тя е енергия, която ние можем да затворим в себе си при известни случаи, като
прекръстосаме
ръцете и краката си.
Гневът, страхът и страстта са прояви от человеческо естество. Те трябва да се облагородят, като се превърне гневът в деятелност, страхът - в благоразумие, страстта - във воля. Мъдростта се добива от ред погрешки. Лъчистата материя, която изтича от човешкото тяло, изтича най-много от ръцете и нозете ни. Тая лъчиста материя на спиритически език се нарича флуиди.
Тя е енергия, която ние можем да затворим в себе си при известни случаи, като
прекръстосаме
ръцете и краката си.
Ако се преуморяваме умствено или телесно, ние губим много от тая енергия и тогава чувстваме отпадък на силите си. Тая лъчиста енергия образува около главата ни т.н. ореол, виден за ясновидците. Ореолът на човека бива такъв, какъвто е и характерът му. Злъчният човек има зелен ореол, кръвожадният - червен, мъдрият - син и пр.
към текста >>
65.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА
Добрите духове стоят на
кръстопътя
ви.
Никога не бива да туряте такава мисъл в ума си. Когато, например, имате едно домашно нещастие, Бог го изпраща да се отрезвите. И като стане това, хипнозата, която е била в ума ви, тутакси изчезва. Ами че изпитанията вие сами си ги създавате, защото се оплитате в други чужди кръгове и тогава страдате. Например, във вашия ум се зародило желание да управлявате други хора, да заповядвате; това значи, че сте вече в чужд кръг.
Добрите духове стоят на
кръстопътя
ви.
И само когато се заблуди човек, явяват се при него духовете-екзекутори, за да про-тълкуват положението на блуждаещия и го вкарат в сферата му. Християнството дойде на времето си, за да избави хората и да ги научи как трябва да изкупят греховете си. Главната мисъл на Християнството беше да уясни местата на хората и затова то въведе закона на Любовта. Та сега вече, ако знаеш, може да си изплатиш кармата си в десет години, докато ако не знаеш, може да отнеме това изплащане и хиляди години. Това, което вас ви смущава, не бързайте с него - то ще ви се изясни.
към текста >>
66.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА
Но понеже Бог веднъж като се прояви, образува се едно пречупване на линиите в ъгъл, линиите почват да се
прекръстосват
и се образува спиралната форма, затова движението на всичката материя става в спиралната форма.
Материята е била съвършено ефирна, прозрачна, а в такава прозрачна материя нищо не е могло да се развива. Следователно, Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти. По принцип как именно се е създал светът? Ако четете разни окултни книги, там има разни възгледи. Но аз ето какво мисля: всичката Божествена енергия се движи по една права линия, следователно в това движение никакъв резултат не може да произлезе.
Но понеже Бог веднъж като се прояви, образува се едно пречупване на линиите в ъгъл, линиите почват да се
прекръстосват
и се образува спиралната форма, затова движението на всичката материя става в спиралната форма.
И така са образувани великите светове, а после - по-малките слънца, които постепенно са изгубвали своята светлина и са станали като нашата Земя, на която могат да живеят хора. Разбира се, този процес не е изработен за десет, двадесет или един милион години, а най-малко са били нужни десет милиарда години, за да се изготви една обща еволюция, една нова вселена. Следователно, като теглим аналогия и като вземем предвид движението на Слънцето, потребни са един милиард години. Значи, за да завърши човек своята еволюция, трябва да премине през тия двадесет милиарда години. Във вашите умове може да се зароди въпрос какво ще бъде после положението на човека.
към текста >>
Та какъвто и
кръст
да ни се дава, да знаем, че това ни се дава от Небето, което работи за нашето добро.
те могат да бъдат в ума или сърцето, но всичките мъчнотии трябва да победим. Неприятели на нашите души имаме в три полета. Завистта е едно свойство на духовете, които са напреднали умствено, но не са свършили и довършили своето духовно развитие. Духове, напреднали умствено, а изостанали духовно, създават хиляди мъчнотии и нещастия на хората. Затова в борбата, която водим, ние трябва да имаме предвид мисълта, че Бог е с нас.
Та какъвто и
кръст
да ни се дава, да знаем, че това ни се дава от Небето, което работи за нашето добро.
Щастие е онова, което Бог счита за щастие. Може да е направил човек много грехове; но пробужда се душата и тя се умива. А пък друг човек може да не е направил грехове; но пък отклонен от пътя, в който е поставен, пропада. Но Христос казва, че ние чрез Божествената Любов можем да победим тия мъчнотии. Да призоваваме Господа в сърцето си и да не обръщаме внимание на всичките тия шепнения, които Черната ложа прави чрез разните мисли.
към текста >>
67.
СЪРАБОТНИЦИТЕ
по инициатива на тогавашния варненски кмет
Кръстьо
Мирски от група варненски интелектуалки, начело със Стефания Мирска.
От трета страна, налице са документални доказателства, че през историческата 1898 г. във Варна съществува благотворително дружество, наречено „Майка", и член на управителния му съвет тогава е същата Анастасия д-р Желязкова (виж „Юбилеен сборник и отчет за 50 год. Дейност на д-во „Майка" - Варна. 1888-1939", Варна, Печатница „Просвещение", 1940). То е основано на 30 декември 1888 г.
по инициатива на тогавашния варненски кмет
Кръстьо
Мирски от група варненски интелектуалки, начело със Стефания Мирска.
Името „Майка" дружеството приема официално на 24 март 1893 г. През периода 1892-1897 г. и през 1900 г. председател на управителния съвет е Анастасия д-р Желязкова, а през периодите 1898-1899 и 1901-1904 тя е негов член. Съгласно устава си, благотворителните цели на Дружество „Майка" били да помага на бедните българки в града, да издържа бедни способни ученички в местните български училища, да приучва на обществен живот гражданките на Варна, да се грижи за умственото и нравственото развитие на своите членове и да създаде в града техническо девическо училище.
към текста >>
68.
Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев
Вергилий
Кръстев
Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
Вергилий
Кръстев
Д-р Георги Миркович е роден в град Сливен през 1825/26 г. в занаятчийско семейство. Баща му, Вълко, бил обущар и търговец на вълна, а майка му, Койна, била преселница от опожареното от кърджалии село Раково. След Руско-турската война от 1828 г. и подписания през 1829 г.
към текста >>
Станал участник в движението срещу решенията на Берлинския конгрес, главен инициатор за създаването на първото у нас дружество на Червения
кръст
(заедно с д-р Начо Планински), издател на вестник „Българско знаме", директор на Мъжката гимназия (1879-80 г.), градски лекар и управител на местната болница (до 14 март 1878 г.), активен член на либерално-демо-кратичното движение, основател на благотворителната дейност и на женското благотворително дружество в Сливен, депутат в Областното събрание в Пловдив до 13 октомври 1879 г.), председател на Клуба на българите в Пловдив през 1880 г., градски лекар, убеден съединист, основател (заедно с брат си и Захари Стоянов) на комитет „Единство", държавен лекар в строящата се линия Ямбол-Бургас през 1892 г.
е освободен от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия. Оставен под гаранция, той се движел свободно и лекувал местното население, благодарение на което натрупал завидно състояние. Краят на заточението му дошло след амнистията от 1878 г. Сбъднало се предсказанието на един местен пророк, който предрекъл, че докторът ще бъде освободен след една голяма война. След завръщането си в свободна България отново активно се включил в обществения живот.
Станал участник в движението срещу решенията на Берлинския конгрес, главен инициатор за създаването на първото у нас дружество на Червения
кръст
(заедно с д-р Начо Планински), издател на вестник „Българско знаме", директор на Мъжката гимназия (1879-80 г.), градски лекар и управител на местната болница (до 14 март 1878 г.), активен член на либерално-демо-кратичното движение, основател на благотворителната дейност и на женското благотворително дружество в Сливен, депутат в Областното събрание в Пловдив до 13 октомври 1879 г.), председател на Клуба на българите в Пловдив през 1880 г., градски лекар, убеден съединист, основател (заедно с брат си и Захари Стоянов) на комитет „Единство", държавен лекар в строящата се линия Ямбол-Бургас през 1892 г.
От 1894 г. е пенсионер. Отвратен от политическите борби, той насочил вниманието си към просветна и обществено-благотворителна дейност. През 1893 г. отишъл отново в Париж.
към текста >>
69.
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА
Запознах се и с гражданина Атанас Стефов от Варна - високо интелигентен, запознат с Психическото общество на Александър
Кръстников
от Бургас.
Тя имаше специална стая, подобна на манастир, декорирана с икони, донесени от Божи гроб. През септември 1914 г. се уволних от служба и наех една от стаите на баба Хаджийка. Сега вече моите познати от Добрич или от другаде, можеха да ми гостуват. Същата година се запознах с една девойка, която, според баба Хаджийка, обичаше да ходи на църква; казваше се Радка Маринова.
Запознах се и с гражданина Атанас Стефов от Варна - високо интелигентен, запознат с Психическото общество на Александър
Кръстников
от Бургас.
Тази малка групичка всяка вечер провеждаше молитви в дома на баба Хаджийка, и то на колене. За служебно изпълнение употребявахме религиозните песни „Достойно ест", „Тебе ; поем", „Пред Теб припадаме", „Ангел вопияще" и „Великото славословие", четяхме Библията-Новия завет. От литературата си служехме с книгата „Сънят на Св. Богородица", с някои житиета на светиите, с книгата „Дишането на йогите", романа „Безсмъртна любов", а в последствие -с някои философски и астрономически произведения като „Лумен", „Свършекът на света" и „Стела". През 1915 г.
към текста >>
Един от първите работници за братското дело беше брат Михаил Иванов*, за чиято всестранна работа има да се каже много; така също и за
Кръстьо
Христов.
Междувременно прииждаха нови братя и сестри, между които бяха Петър Списаревски - високо интелигентен и културен брат, познаващ световната литература, който остави значими литературни трудове. Той дойде в Братството заедно със своята другарка - Радка Списаревска, която беше една от най-преданите и ревностни сестри. Дойдоха в Братството и Станка Георгиева Наумова и Георги Наумов**. Сестра Станка е една от пио-нерите в братското дело, която и до ден днешен остана вярна на Учителя и Братството. Дойдоха Василка Барудова и София Георгиева - едни от най-старите и предани сестри; също и Герчо Беде-лев.
Един от първите работници за братското дело беше брат Михаил Иванов*, за чиято всестранна работа има да се каже много; така също и за
Кръстьо
Христов.
Дойде и семейството на Мария Пенчева. Особени са заслугите на нейната дъщеря Дафинка, която работеше всеотдайно за Братството. Също така като нея работеше и Виктория Христова. Предани сестри бяха Милка Периклиева** и Стефанка Данаилова. Всеотдайни в работата, внасящи в Братството вдъхновение, бяха братята Борис Желев***, Велислав Марков, Борис Равноустов, сестрите Руска Моллова, Мария Илинова, Мария Терзи-стоева, Събка Ангелова, Зафира Иванова, братята Ангел Атанасов, Петър Георгиев, Любен Мавродиев, Нанка Терзистоева.
към текста >>
70.
ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ
В продължение на две години след това живее заедно с варненеца
Кръстьо
Христов в братската вила сред търновските лозя.
— През двадесет и шестата година. Много след това Михаил Иванов разбрал, че не става дума за 26-годиш-ната му възраст, а за двадесет и шест години по-късно, т.е. за 1944 г., когато започват големите му изпитания във Франция, довели до затворническа присъда през 1948 г. От 19-ти до 26 август 1919 г. Михаил Иванов присъства на първия следвоенен годишен Събор на Бялото Братство във Велико Търново.
В продължение на две години след това живее заедно с варненеца
Кръстьо
Христов в братската вила сред търновските лозя.
Чете по много, размишлява и медитира. Според него, Учителя все по-малко се интересувал от работата му. В мемоарите си описва как през 1919 г. започнал да строи плочник пред вилата. По едно време дошъл Учителя и започнал сам да работи.
към текста >>
в Търново Учителя Беинса Дуно се обръща директно в Словото си към Михаил Иванов и
Кръстьо
Христов („Милосърдието ", беседа от 23 август 1922, „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя.
— Работата ти не е свършена добре - рекъл строго Учителя, - плочите не са прави. Михаил преподредил плочите, но всеки път, когато Учителя ги поглеждал, намирал някакъв дефект. В края на лятото на 1921 г. Учителя Беинса Дуно съветва Михаил Иванов да напусне Търново, да се върне във Варна и да завърши средното си образование. На Събора на Бялото Братство през 1922 г.
в Търново Учителя Беинса Дуно се обръща директно в Словото си към Михаил Иванов и
Кръстьо
Христов („Милосърдието ", беседа от 23 август 1922, „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя.
Дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново през лятото на 1922 година"): „Аз имам в Школата двама ученика... В душата на тия младежи, които така се обичаха и задружно живееха, имаше желание за влияние един на друг... Слушайте, това са факти, които изнасям. И вие ще се намерите на тяхното място... Казвам им: на вас ви липсва милосърдие... И когато ги поставихме на един вътрешен изпит, стана разрив между [тях]... Аз им казвах: Въпроса за женитбата не сте го разрешили още... Светът и Бог - това са двамата кандидати, които постоянно избираме - дали за Бога или за света да се оженим... Аз им казах: Слушайте, вас ви познавам преди осем хиляди години,... в еди-коя си култура вие държахте изпит и пропаднахте, в еди-коя си - описвам историята им. Сега идвате в света и аз искам да си издържите изпита... Те още държат изпита и едва наполовина са го издържали... Всичко старо ще заличите, нека седи в архивата на вашето минало. Тогава ще се въоръжите само с великата Божествена Любов, с великата Мъдрост, с великата Правда, Истина, Милосърдие, Добродетелта, с великото Дълготърпение и Въздържание... Аз не съм оставил този въпрос с тия двамата ученици.
към текста >>
Михаил Иванов и
Кръстьо
Христов стават прицел на коментари и одумки. Според
Мисля да направя един опит и идната година ще ви кажа какъв е резултатът. Как мислите, мога ли да ги съединя? Мога ли да ги разединя?... Когато има егоизъм в сърцата на хората, аз ги разединявам; когато има любов в сърцата на хората, аз ги съединявам..." След Събора през 1922 г.
Михаил Иванов и
Кръстьо
Христов стават прицел на коментари и одумки. Според
по-късните му спомени, Михаил няколко дни постил, след което отишъл при Учителя с уважение и доверие: — Учителю, пречистете ме! Откъснете с голямата си мъдрост всичко, което е ненужно и лошо в мен. Искам да приличам на Вас! Известно време Учителя го гледал мълчаливо.
към текста >>
71.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1903
Деятел на Червения
кръст
и депутат в Областното събрание.
3 Доктора – става дума за д-р Георги Миркович (1826–1905), бележит български възрожденец, един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден и завършил земния си път в Сливен. Завършва френско католическо училище в Цариград и медицина в Монпелие, Франция. Работи като лекар, участва в униатското движение за църковна независимост, създава проект за български училища, сътрудничи на революционното движение. След осемгодишна каторга в Диарбекир работи в новоосвободена България като директор на гимназия, създава спиритическо дружество Милосърдие.
Деятел на Червения
кръст
и депутат в Областното събрание.
Издава списания Нова светлина и Виделина, където публикува първите статии на Учителя Беинса Дуно. Счита се за основател на българската класическа хомеопатична медицина. 4 Протоколът и бележките от 1903 г. са записани от Пеню Киров. 5 Анастасия д-р Железкова (1845–1931) – една от първите последователки на Учителя Беинса Дуно, бележита деятелка на българското женско благотворително движение.
към текста >>
72.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1906
Тя е енергия, която ние можем да затворим в себе си при известни случаи, като
прекръстосаме
ръцете и краката си.
Гневът, страхът и страстта са прояви от човеческо естество. Те трябва да се облагородят, като се превърне гневът в деятелност, страхът – в благоразумие, страстта – във воля. Мъдростта се добива от ред погрешки. Лъчистата материя, която изтича от човешкото тяло, изтича най-много от ръцете и нозете ни. Тая лъчиста материя на спиритически език се нарича флуиди.
Тя е енергия, която ние можем да затворим в себе си при известни случаи, като
прекръстосаме
ръцете и краката си.
Ако се преуморяваме умствено или телесно, ние губим много от тая енергия и тогава чувстваме отпадък на силите си. Тая лъчиста енергия образува около главата ни т.нар. ореол, виден за ясновидците. Ореолът на човека бива такъв, какъвто е и характерът му. Злъчният човек има зелен ореол, кръвожадният – червен, мъдрият – син, и прочее.
към текста >>
73.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.
Добрите духове стоят на
кръстопътя
ви.
В тазгодишното събрание ви казвам (па и в миналогодишното ви загатнах), че когато искате да се избавите от едно препятствие, не бива да мислите, че това препятствие Бог ви го е изпратил за ваше нещастие – никога не бива да туряте такава мисъл в ума си. Когато например имате едно домашно нещастие, Бог го изпраща да се отрезвите. И като стане това, хипнозата, която е била в ума ви, тутакси изчезва. Ами че изпитанията вие сами си ги създавате, защото се оплитате в други чужди кръгове и тогава страдате. Например във вашия ум се е зародило желание да управлявате други хора, да заповядвате – това значи, че сте вече в чужд кръг.
Добрите духове стоят на
кръстопътя
ви.
И само когато се заблуди човек, явяват се при него духовете-екзекутори, за да протълкуват положението на блуждаещия и да го вкарат в сферата му. Християнството дойде на времето си, за да избави хората и да ги научи как трябва да изкупят греховете си. Главната мисъл на християнството беше да уясни местата на хората и затова то въведе закона на Любовта. Та сега вече, ако знаеш, може да си изплатиш кармата си за десет години, докато, ако не знаеш, може да отнеме това изплащане и хиляди години. Това, което вас ви смущава, не бързайте с него – то ще ви се изясни.
към текста >>
74.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
Но понеже Бог, веднъж като се прояви, образува се едно пречупване на линиите в ъгъл, линиите почват да се
прекръстосват
и се образува волутната теория75, т.е.
Първоначалното състояние на света, състоянието на материята е било едно състояние, което не е хвърляло никаква сянка зад себе си. Материята е била съвършено ефирна, прозрачна, а в такава прозрачна материя нищо не е могло да се развива73. Следователно Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти. По принцип как именно е създаден светът? Ако четете разни окултни книги, там има разни възгледи, но ето какво мисля аз: всичката Божествена енергия се движи по една права линия, следователно в това движение никакъв резултат74 не може да произлезе.
Но понеже Бог, веднъж като се прояви, образува се едно пречупване на линиите в ъгъл, линиите почват да се
прекръстосват
и се образува волутната теория75, т.е.
спиралната форма, затова движението на всичката материя става в спиралната форма. И така са образувани великите светове, а после – по-малките слънца, които постепенно са изгубвали своята светлина и са станали като нашата Земя, на която могат да живеят хора. Разбира се, този процес не е изработен за десет, двадесет или един милион години, а най-малко са били нужни десет милиарда години и ще са потребни още десет милиарда години76, за да се изготви една обща еволюция, една нова Вселена77. Следователно, като теглим аналогия и като вземем предвид движението на Слънцето, потребни са един милиард години. Значи, за да завърши човек своята еволюция, трябва да премине през тия двадесет милиарда години.
към текста >>
Та какъвто и
кръст
да ни се дава, да знаем, че това ни се дава от Небето, което работи за нашето добро.
те могат да бъдат в ума или сърцето, но всичките мъчнотии трябва да победим. Неприятели на нашите души имаме в трите полета. Завистта е едно свойство на духовете, които са напреднали умствено, но не са довършили своето духовно развитие. Духове, напреднали умствено, а изостанали духовно, създават хиляди мъчнотии и нещастия на хората. Затова в борбата, която водим, ние трябва да имаме предвид мисълта, че Бог е с нас.
Та какъвто и
кръст
да ни се дава, да знаем, че това ни се дава от Небето, което работи за нашето добро.
Щастие е онова, което Бог счита за щастие. Може да е направил човек много грехове, но пробужда се душата и тя се умива. А пък друг човек може да не е направил грехове, но пък отклонен от пътя, в който е поставен, пропада. Но Христос казва, че ние чрез Божествената Любов можем да победим тия мъчнотии. Да призоваваме Господа в сърцето си и да не обръщаме внимание на всичките тия шепнения, които Черната ложа прави чрез разните мисли.
към текста >>
75.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.
Този нож е също емблема, представляваща меча Божий, и затова го виждаме в
кръстообразна
форма.
Ние сме се качили в първия Божествен етап. Показа се и другата емблема на Веригата - Ножът, след което г-н Дънов каза: Всяко събитие, за да се прояви, трябва да има сила - този нож показва Силата. Това е единственото оръжие, което човек може да носи. Всичките мълнии, които се изпращат Отгоре, имат формата на това оръжие.
Този нож е също емблема, представляваща меча Божий, и затова го виждаме в
кръстообразна
форма.
От една своя тетрадка г-н Дънов прочете текст, в който имаше наставления и упътвания, но понеже не се позволи да го препишем, не може да бъде вместен и в настоящата книга. За него той каза: Прочетеното се отнася лично за нас и всякой трябва да го вземе за себе си. След гореизложеното г-н Дънов обяви събранието за свършено, като добави, че между 6 и 7 ч. тази вечер трябва да се явим всички, „за да се освежим".
към текста >>
3) Повдигаме ръцете нагоре, повиваме тялото от
кръста
надясно и навеждаме тялото към ляво и надолу, за да образува кръг.
Три пъти. Това упражнение е за стомаха. 2) Изнасят се ръцете напред успоредно и се разширяват встрани хоризонтално, като се гледа, щото дланите да бъдат обърнати към земята. Три пъти. Туй упражнение е за гърдите.
3) Повдигаме ръцете нагоре, повиваме тялото от
кръста
надясно и навеждаме тялото към ляво и надолу, за да образува кръг.
Три пъти наляво и три пъти надясно. За долните центрове на симпатичната нервна система136 . 4) Изнасяме ръцете встрани хоризонтално, с дланите надолу и ги повдигаме нагоре, като се превиват край главата и образуват кръг върху раменете, като се повръщат, докато стигнат до първоначалното си положение. Три пъти. Това важи за горните центрове на симпатичната нервна система.
към текста >>
6) Изнасяме ръцете хоризонтално напред с дланите надолу, извиване на трупа от
кръста
надясно, повръщаме се отдясно наляво, като се гледа, щото главата да бъде на противоположната страна на ръцете и трупа.
4) Изнасяме ръцете встрани хоризонтално, с дланите надолу и ги повдигаме нагоре, като се превиват край главата и образуват кръг върху раменете, като се повръщат, докато стигнат до първоначалното си положение. Три пъти. Това важи за горните центрове на симпатичната нервна система. 5) Изнасяме десния крак и дясната ръка един срещу друг, докато се допрат пръстите им, след което се описва кръг с ръката, а кракът се сваля и свива постепенно и съобразно с кръга на ръката, докато ръката с пръстите си опре петата на крака, който се прегъва в коляното назад, със стъпалото нагоре. Важи за уякване на нервната система.
6) Изнасяме ръцете хоризонтално напред с дланите надолу, извиване на трупа от
кръста
надясно, повръщаме се отдясно наляво, като се гледа, щото главата да бъде на противоположната страна на ръцете и трупа.
Три пъти. Това упражнение важи за усилване кръвообращението в мозъка и за него г-н Дънов обясни, че е най-хубавото упражнение. 7) Протягат се ръцете напред, с дланите надолу, завиват се нагоре и се извръщат назад, прикляка се на цяло стъпало, без да се вдигат петите, загребва се с ръцете, като тези последните се изнасят нагоре в първото положение и се изправя тялото. Три пъти. Това упражнение се дава за усилване на малкия мозък.
към текста >>
- Да, помня те, че исках да ти ставам
кръстница
... Дребните работи в живота, това са сенките, които са също потребни.
За всекиго, Димитре, малодушието не е. Види се, ти искаш чорбица, но съжалявам, че не мога да ви я сготвя, защото има друго тук. Но ти, Димитре, не се бой, работите ти тази година ще се оправят. На въпроса от П. Бъчварова г-жа Казакова отговори:
- Да, помня те, че исках да ти ставам
кръстница
... Дребните работи в живота, това са сенките, които са също потребни.
Но делото ще има успех в България. П. Бъчварова пита М. Казакова: По същия начин ли се разсъждава на Небето за Божията работа, както разсъждаваше ти, когато беше на Земята? - Моите възгледи са сега малко по-определени. Д. Голов към д-р Миркович: Още една дума, Докторе.
към текста >>
76.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.
Елена, а живущ в Бургас) от Бургас, Матей Попов 152 (родом от Котел, а живущ в Бургас) от Бургас, Христо Тончев 153 от Казанлък, Сотир Щерев 154 (родом от Татар Пазарджик, а живущ в Бургас) от Бургас, Александър
Кръстников
155 (родом от Габрово, а живущ в Бургас) от Бургас, Димитър Голов (родом от Котел, а живущ в София) от София, Симеон Драганов от с.
Тя е била тоже ангажирана под наем, докато трае съборът, понеже колибата на г-н Бойнов, по практика от лани, се оказала малка. В колибата на Бойнов ставаха заседанията на събора, а в колибата на Бостанджиев беше приготвена „горницата". За гостилница или място за хранене служеше пак същата колиба на Бостанджиев. От поканените за тазгодишния събор се явиха: д-р Христо Стефанов Дуков (родом от с. Загоричани, Костурско, Македония, а живущ в Казанлък 150)от Казанлък, Илия Зурков 151 (от гр.
Елена, а живущ в Бургас) от Бургас, Матей Попов 152 (родом от Котел, а живущ в Бургас) от Бургас, Христо Тончев 153 от Казанлък, Сотир Щерев 154 (родом от Татар Пазарджик, а живущ в Бургас) от Бургас, Александър
Кръстников
155 (родом от Габрово, а живущ в Бургас) от Бургас, Димитър Голов (родом от Котел, а живущ в София) от София, Симеон Драганов от с.
Беброво, Еленско (този брат не е бил поканен, но като се намерил в Търново по време на събора и разбрал, че той ще се състои, успял да измоли позволение да бъде приет да присъства с обещание, че е готов да работи най- тежка работа, която ще му се отреди), Петко Иванов Гумнеров (родом от Церово, Татарпазарджишко, живущ в София) от София, Пеню Киров (родом от Карнобат, живущ в Бургас) от Бургас, Кънчо П. Стойчев (родом от с. Дервене, Старозагорско, живущ в Бургас) от Бургас, Анастас Бойнов от Търново, Тодор Стоименов (родом от Татар Пазарджик, живущ в Бургас) от Бургас, Михалаки Георгиев (родом от Видин, живущ в София) от София, Драган Попов (родом от с. Беброво, Еленско, живущ в Търново) от Търново, Константин Иларионов (родом от Габрово, живущ в Търново) от Търново, Никола Янев (родом от Айтос, живущ в Бургас) от Бургас, Деньо Цанев (родом от с. Ханзаларе, Пловдивско, живущ в Бургас) от Бургас, Никола Ватев (родом от с.
към текста >>
Но неговото място се запълня от търновските свещеници Щилиян
Кръстев
и Тулешков 179, които също с позволение присъстват само на това събрание.
Любовта е обща за всичките, а милосърдието - специална добродетел, която можеш да покажеш в особени случаи. Заседанието се отложи до довечера, в 9 ч. В 9 ч. вечерта събранието продължи. Всички сме на местата си, с изключение на Иван Русев, който с позволение отсъства.
Но неговото място се запълня от търновските свещеници Щилиян
Кръстев
и Тулешков 179, които също с позволение присъстват само на това събрание.
Подир молитвата и изпяването на „Да изправится молитва моя" 180 г-н Дънов каза: Тази вечер ще ви говоря върху трите велики стъпки в Живота. Първата стъпка на човешката душа е започнала с нейното отделяне от Бога, когато тя е изгубила своята първа чистота. Първата стъпка е слизане от Бог към човека или от центъра към периферията. Това е един вечен закон, през който всякоя душа трябва да премине.
към текста >>
155 Александър
Кръстников
(1879–1970) – последовател на Учителя Беинса Дуно от Бургас, работил като пощенски чиновник; основател на Общество за психични издирвания и духознание, редактирал вестник Витлеемска звезда, автор на повече от 30 книги с окултно съдържание; проповядвал в редица градове на Южна България, провеждал нощни спиритични сеанси и т.нар.
Гумнеров и липсват в протокола на Д. Голов. 151 Илия Зурков – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, по професия дрогерист. 152 Матей Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Котел, живял в Бургас, работил като чиновник. 153 Христо Тончев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Казанлък, роден през 1858 г., дългогодишен ръководител на братството в града, работил като търговец. 154 Сотир Щерев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, живял във Варна, работил като чиновник.
155 Александър
Кръстников
(1879–1970) – последовател на Учителя Беинса Дуно от Бургас, работил като пощенски чиновник; основател на Общество за психични издирвания и духознание, редактирал вестник Витлеемска звезда, автор на повече от 30 книги с окултно съдържание; проповядвал в редица градове на Южна България, провеждал нощни спиритични сеанси и т.нар.
магнетични вериги. 156 Иларион Стойчев – най-вероятно става дума за Илия Стойчев. 157 Иван Русев – последовател на Учителя Беинса Дуно от Русе, роден в гр. Бяла, работил като застрахователен агент. 158 „Воскресение Твое, Христе Спасе“ и „Великото славословие“ – православни песнопения от великденска литургия.
към текста >>
179 Щилиян
Кръстев
и Петър Тулешков – търновски православнисвещеници,проявявалиинтерескъмучението на Учителя Беинса Дуно.
Гумнеров: първото стъпало. 177 Дълголетието – в протокола на П. Гумнеров: благоденствието. 178 Българите, респективно България – в протокола на Д. Голов: българите имат респект, България...
179 Щилиян
Кръстев
и Петър Тулешков – търновски православнисвещеници,проявявалиинтерескъмучението на Учителя Беинса Дуно.
Запазено е писмо на Учителя до тях от 1915 г. (виж Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, т. 2, ИК Алфиола, Варна, 1996). 180 „Да изправится молитва моя“ – православно литургично песнопение. 181 Да се отдалечи – в протокола на П.
към текста >>
192 Йоан Кронщадски (1829–1908) – руски православен свещеник със светско име Иван Илич Сергиев,
кръстен
на св.
Край и Богу слава! 190 Да приложим – в протокола на Д. Голов: да приемем. 191 Таен договор – в протокола на П. Гумнеров: този договор.
192 Йоан Кронщадски (1829–1908) – руски православен свещеник със светско име Иван Илич Сергиев,
кръстен
на св.
Иван Рилски. Завършва Санкт-Петербургската духовна академия, работи като свещеник в Кронщадската катедрала Св. Андрей Първозванни, през 1882 г. създава в Петербург Дом на трудолюбието – християнска комуна за хиляди бедни работници, след което построява десетки храмове, селски училища, детски приюти и манастири. Пътувал из Русия, проповядвал с пленително красноречие и бил почитан като ясновидец, пророк и лечител.
към текста >>
77.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
Съвременният европейски свят е на
кръстопът
- или ще възприеме Царството Божие доброволно, или ще влязат в конфликт една с друга държавите в една велика война296.
Аз ви казвам това, за да знаете, че през тази 1913 г. ще имате известни мъчнотии, но да се не безпокоите. Съвременният политически свят е така назрял, щото положението на Европаможе да се намери в затруднение и от всичко това вие да се позамислите и стъписате. Но вие дерзайте - Христос иде да приспособи копанта. И ако вие се държите близо към Господа, Той ще ви изкара на благоприятно поле, като през невиделица.
Съвременният европейски свят е на
кръстопът
- или ще възприеме Царството Божие доброволно, или ще влязат в конфликт една с друга държавите в една велика война296.
Намислено е - или война, или мир, но по кой начин, не се знае; още не се знае. Братството в Невидимия свят полага усилия да настъпи съзнание в обществото - само то да се съзнае, та да му се не пуща кръв. Обаче ако това съзнание не дойде, ще се дадат може би милиони жертви. Всички трябва да имаме Господа за пастир, понеже тия промени, които ще станат в света, може да повлияят върху умовете ви. Но вие, пак ще ви река, дерзайте, защото трябва да знаете, че тия неща са в реда на нещата.
към текста >>
78.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
Човек сам по себе си представлява един
кръст
- вежди, нос и чело.
Ние всички сега сме в ада - ни повече, ни по-малко. Войната, която става сега, става между светлата и тъмната страна на Астралния свят - в тъмната страна сега става това сражение. И когато вие пристъпите към границата, ще видите Христа. Седалището на Духа във вас знаете ли къде е? То е в една празнина между двете вежди - то е мястото на Божествения Дух, то е мястото на безмълвието.
Човек сам по себе си представлява един
кръст
- вежди, нос и чело.
Затова у нас Господ живее в центъра на кръста и когато ние намерим този център, няма вече да биваме разпъвани. Когато дойде Христос, някои от вас ще бъдат на 21, други на 14, а най-малките ще бъдат на 7 години. Но това разбирайте вътрешно. И според степента на това вътрешно развитие ще ви се даде и съответстващото знание (съответстващо, разбира се, на света), което ще разкрие Христос. И оная книга, за която е казано в Откровението - затворената книга, нея именно Христос ще отвори пред вас.
към текста >>
Затова у нас Господ живее в центъра на
кръста
и когато ние намерим този център, няма вече да биваме разпъвани.
Войната, която става сега, става между светлата и тъмната страна на Астралния свят - в тъмната страна сега става това сражение. И когато вие пристъпите към границата, ще видите Христа. Седалището на Духа във вас знаете ли къде е? То е в една празнина между двете вежди - то е мястото на Божествения Дух, то е мястото на безмълвието. Човек сам по себе си представлява един кръст - вежди, нос и чело.
Затова у нас Господ живее в центъра на
кръста
и когато ние намерим този център, няма вече да биваме разпъвани.
Когато дойде Христос, някои от вас ще бъдат на 21, други на 14, а най-малките ще бъдат на 7 години. Но това разбирайте вътрешно. И според степента на това вътрешно развитие ще ви се даде и съответстващото знание (съответстващо, разбира се, на света), което ще разкрие Христос. И оная книга, за която е казано в Откровението - затворената книга, нея именно Христос ще отвори пред вас. На някои от вас Той ще прочете първите страници, на други - повече страници, но във всеки случай не повече от двадесет и една.
към текста >>
Всичките духове, които ви карат да искате лявата страна, са искали да бъдете в Тринадесетата сфера, която е равна на
кръста
, който е една теглилка.
Значи единият да бъде в Небето, а другият в ада. И затова Христос отговори: „Не знаете какво искате! " Не било Негова работа кой да седне отляво и кой отдясно, защото ако единият е грешен, ще иде в ада, а който е праведен, ще бъде в Небето. Затова много често, понеже отиваме в лява страна, отиваме в ада, в Тринадесетата сфера. И всички вие сте искали да седнете от лява страна, затова са ви сполетели разните нещастия.
Всичките духове, които ви карат да искате лявата страна, са искали да бъдете в Тринадесетата сфера, която е равна на
кръста
, който е една теглилка.
Затова ние най-напред трябва да се научим какво и как да искаме нещата. Аз зная, че щом разберете, че лявата страна е Тринадесетата сфера, никой няма да иска да седне вляво. Ако опре само на Господа, в Небето има само дясно, а няма ляво. А окото - всякога едното вижда правото, а другото е Тринадесетата сфера. Чрез дясното око ние намираме пътя за Небето, а с лявото гледаме надолу за другия свят.
към текста >>
После, гледайте Го на
кръста
и се възхищавайте от търпението, което е имал, за да изнесе света.
Той няма може би да говори с вас, но в душата си той се моли за вас и иска, желае всячески да ви се помогне. И тъй, значи, че щом очистим нашите мисли и желания, Христос ще започне да се вселява в нас. А най-първо, на първо място, изхвърлете вашето съмнение - то е на първи план. Когато Христос се докосне до вас, вие вече ще започнете да имате друго понятие за света и ще ви се открият известни методи, по които да живеете в света. Например всякой ден се съсредоточавайте по известен въпрос, четете Евангелието и мислете за Христа, когото, уверявам ви, ще можете да си Го представяте, стига в това отношение да постоянствате.
После, гледайте Го на
кръста
и се възхищавайте от търпението, което е имал, за да изнесе света.
Като се въодушевите от всичко това, Христос ще започне да се вселява във вас. Но вие си думате: „Леле, как е страдал и как е закован за нас! ", докато трябва да гледате и размишлявате за Неговото геройство в случая и само тогава е времето, когато ще сполучвате. Дяволът е преобърнал Любовта в удоволствие и чрез удоволствия изядохме и изпихме това, което ни е дадено, след което чак ние започваме да си внушаваме да се покаем. Да ви кажа ли?
към текста >>
А това ще стане, когато настъпи времето на елините, когато вместо Христос да се разпъне на
кръста
, ще бъде въздигнат.
Но те идат 342 за вашите сърца и умове и ако ги дадете, те ще ви свържат с Христа, явяването на който ще стане мигновено - в един момент, равен на момента, в който става запалването на бенгалския огън. И ако Христос още замедлява да дойде, то причината е, право да ви кажа, че вие още не сте готови. С това далеч нямам намерение да ви правя упрек, но просто ви подсещам да се приготвите, та да можете да бъдете в центъра на вашето развитие. Защото, като дойде Христовото учение, много и много хора просто ще полудеят и също както стари мехове, ще се изпопукат. Да, нашите тела при дохождането на Христа ще се трансформират също както става с пеперудата.
А това ще стане, когато настъпи времето на елините, когато вместо Христос да се разпъне на
кръста
, ще бъде въздигнат.
Защото съвременната наука фалира, а тези елини познаха и се убедиха, че само Христос е, който може да тури в порядък енергията, която се иждивява за пушки, ножове и копия. Това е прославлението, което иде от Христа. Христос иска да имате умове досетливи, умове ловки, пластични, а от глупостта иска нито помен да не остане. Аз не искам да зная за догми и обреди, също както Христос не искаше да знае за онези обреди и закони, за които често пъти книжниците се препираха с Него. Тези книжници са, които казваха, че Христос развращавал народа, затова пъдеха Го, преследваха Го, докато най- сетне Го и разпнаха.
към текста >>
Такъв човек може да е
кръстен
и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин; може да е
кръстен
с Йоановото кръщение, обаче не е
кръстен
с Огън.
Но за нас е празна работа този израз, защото именно в този случай ние притежаваме Божествения нектар. Често пъти не бива да се гледа на лице - на красивото лице, защото това лице може да носи излишен багаж. А ти гледай душата на някого и като я сравняваш със себе си, гледай да подхождат неговите душевни качества с твоите. Ако ние можем да разберем дълбокия смисъл на Христовото учение, чрез своя език да произнесем това Име, само тогава ще намерим откъде се е явило заклинанието, което се е въвело между съвременното духовенство. Виждаме, че Христос казва да не кълнете; значи всички тия, които кълнат, не са научили произношението на думата Любовь.
Такъв човек може да е
кръстен
и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин; може да е
кръстен
с Йоановото кръщение, обаче не е
кръстен
с Огън.
Та когато Христос дойде при нас, ще ни научи как да произнасяме думата Любовь, защото именно с тази дума започва Животът. И аз искам да правите известна опитност с тази дума, та особено сега. Вие у дома си, било търговци или свещеници, всичко може да имате, но не и Любов. Ако знаем тази дума как да я произнасяме, ще облекчим до минимум361 нашите страдания и ще направим нашия живот от сносен по- сносен. Ако дойде Христос зимно време, вие няма да Го разберете - ще Му зададете редица въпроси, ще искате занимание и правда; но ако дойде при вас, когато е пролетта на вашия Живот, то тия въпроси няма да Му ги задавате.
към текста >>
79.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
Деятел на Червения
кръст
и депутат в Областното събрание.
3 Доктора – става дума за д-р Георги Миркович (1826–1905), бележит български възрожденец, един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден и завършил земния си път в Сливен. Завършва френско католическо училище в Цариград и медицина в Монпелие, Франция. Работи като лекар, участва в униатското движение за църковна независимост, създава проект за български училища, сътрудничи на революционното движение. След осемгодишна каторга в Диарбекир работи в новоосвободена България като директор на гимназия, създава спиритическо дружество Милосърдие.
Деятел на Червения
кръст
и депутат в Областното събрание.
Издава списания Нова светлина и Виделина, където публикува първите статии на Учителя Беинса Дуно. Счита се за основател на българската класическа хомеопатична медицина. 4 Протоколът и бележките от 1903 г. са записани от Пеню Киров. 5 Анастасия д-р Железкова (1845–1931) – една от пър- вите последователки на Учителя Беинса Дуно, бележита деятелка на българското женско благотворително движение.
към текста >>
139 Цар Борис Български – става дума за цар Борис I
Покръстител
.
136 Симпатичната нервна система или симпати- кова нервна система – дял от вегетативната (автономна) нервна система, състоящ се от ганглии и нервни сплетения; най-голямото симпатиково нервно сплетение е чревното, известно още като слънчев възел или стомашен мозък. 137 Щеше да ви се даде да се отправя портокалената краска – в протокола на Д. Голов: щеше да се отправя портокалената краска. 138 Яфа – древен град в Палестина, днес квартал на Тел Авив. Според древногръцката митология там Персей освобождава Андромеда, а според Библията оттам старозаветният пророк Йона тръгва за Таршиш и там апостол Петър възкресява вдовицата Тавифа.
139 Цар Борис Български – става дума за цар Борис I
Покръстител
.
140 Па и сега колко правила ви са дадени – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 141 „Видехом свет истиннии“ – част от православна евхаристична литургия. 142 Жителите – в протокола на П. Гумнеров:Ангелите. 143 Г-жа Елена Тодорова – личност, за която липсват документални данни. 144 Г-жа Маркова – става дума за Кина Попова Маркова (неизв.–1936), последователка на Учителя Беинса Дуно от В.
към текста >>
155 Александър
Кръстников
(1879–1970) – последовател на Учителя Беинса Дуно от Бургас, работил като пощенски чиновник; основател на Общество за психични издирвания и духознание, редактирал вестник Витлеемска звезда, автор на повече от 30 книги с окултно съдържание; проповядвал в редица градове на Южна България, провеждал нощни спиритични сеанси и т.нар.
Гумнеров и липсват в протокола на Д. Голов. 151 Илия Зурков – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, по професия дрогерист. 152 Матей Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Котел, живял в Бургас, работил като чиновник. 153 Христо Тончев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Казанлък, роден през 1858 г., дългогодишен ръководител на братството в града, работил като търговец. 154 Сотир Щерев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, живял във Варна, работил като чиновник.
155 Александър
Кръстников
(1879–1970) – последовател на Учителя Беинса Дуно от Бургас, работил като пощенски чиновник; основател на Общество за психични издирвания и духознание, редактирал вестник Витлеемска звезда, автор на повече от 30 книги с окултно съдържание; проповядвал в редица градове на Южна България, провеждал нощни спиритични сеанси и т.нар.
магнетични вериги. 156 Иларион Стойчев – най-вероятно става дума заИлия Стойчев. 157 Иван Русев – последовател на Учителя Беинса Дуно от Русе, роден в гр. Бяла, работил като застрахователен агент.
към текста >>
179 Щилиян
Кръстев
и Петър Тулешков – търновски православнисвещеници,проявявалиинтерескъмучението на Учителя Беинса Дуно.
176 Първата стъпка – в протокола на П. Гумнеров:първото стъпало. 177 Дълголетието – в протокола на П. Гумнеров:благоденствието. 178 Българите, респективно България – в протокола на Д. Голов: българите имат респект, България...
179 Щилиян
Кръстев
и Петър Тулешков – търновски православнисвещеници,проявявалиинтерескъмучението на Учителя Беинса Дуно.
Запазено е писмо на Учителя до тях от 1915 г. (виж Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, т. 2, ИК Алфиола, Варна, 1996). 180 „Да изправится молитва моя“ – православно литургично песнопение. 181 Да се отдалечи – в протокола на П.
към текста >>
192 Йоан Кронщадски (1829–1908) – руски православен свещеник със светско име Иван Илич Сергиев,
кръстен
на св.
Гумнеров: в 21 ч. 190 Да приложим – в протокола на Д. Голов: да приемем. 191 Таен договор – в протокола на П. Гумнеров: този договор.
192 Йоан Кронщадски (1829–1908) – руски православен свещеник със светско име Иван Илич Сергиев,
кръстен
на св.
Иван Рилски. Завършва Санкт-Петербургската духовна академия, работи като свещеник в Кронщадската катедрала Св. Андрей Първозванни, през 1882 г. създава в Петербург Дом на трудолюбието – християнска комуна за хиляди бедни работници, след което построява десетки храмове, селски училища, детски приюти и манастири. Пътувал из Русия, проповядвал с пленително красноречие и бил почитан като ясновидец, пророк и лечител.
към текста >>
80.
ВЪВЕДЕНИЕ
За това много настоятелно ме помоли д-р Вергилий
Кръстев
, на когото специално благодаря.
ВЪВЕДЕНИЕ Спомените, събрани в тази книга, започнах да събирам през 1970 г.
За това много настоятелно ме помоли д-р Вергилий
Кръстев
, на когото специално благодаря.
Един по един прибавях в папката писма, отделни случки, биографии на търновци - всичко, свързано по някакъв начин с пребиваванията на Учителя Петър Дънов в старопрестолното Велико Търново. Успях да открия братя и сестри, техни деца, внуци, роднини, които откликнаха на молбата ми - разказаха ми за това, на което са били свидетели. Предадоха ми документи, биографични данни, фотографии и всичко, което имаха, за да съставим този сборник и за да може всеки, който желае, да го прочете и по този начин да се пренесе към атмосферата от началото на века, към хората на този град и към вълненията при посещенията на Учителя. Д-р В.Кръстев ми изпрати копия от писмата на Учителя до семейство Иларионови. В София се срещнах с дъщерята на Анастас Бойнов - Николина Стубел и записах разказаното с много любов от нея.
към текста >>
Д-р В.
Кръстев
ми изпрати копия от писмата на Учителя до семейство Иларионови.
Спомените, събрани в тази книга, започнах да събирам през 1970 г. За това много настоятелно ме помоли д-р Вергилий Кръстев, на когото специално благодаря. Един по един прибавях в папката писма, отделни случки, биографии на търновци - всичко, свързано по някакъв начин с пребиваванията на Учителя Петър Дънов в старопрестолното Велико Търново. Успях да открия братя и сестри, техни деца, внуци, роднини, които откликнаха на молбата ми - разказаха ми за това, на което са били свидетели. Предадоха ми документи, биографични данни, фотографии и всичко, което имаха, за да съставим този сборник и за да може всеки, който желае, да го прочете и по този начин да се пренесе към атмосферата от началото на века, към хората на този град и към вълненията при посещенията на Учителя.
Д-р В.
Кръстев
ми изпрати копия от писмата на Учителя до семейство Иларионови.
В София се срещнах с дъщерята на Анастас Бойнов - Николина Стубел и записах разказаното с много любов от нея. Разговарях и със снахата на семейство Дойнови - деветдесетгодишната сестра Гина Папазова от с. Дебелец, която ме зарадва с енергичността си и с живата, бистра памет. Не можах да се срещна лично със сестра Цветана Щилянова - художничка от рода на Велчо Атанасов-Джамджията. Тя имаше тежко болен съпруг, а и нейните осемдесет и пет години допълнително я обременяваха.
към текста >>
81.
Писма до Мария Казакова - 1903
Този народ се намира на
кръстопът
помежду щастие и нещастие, помежду благоденствие и проклятие.
С г-жа М. Попова не съм имал възможност да се срещна. Ако това е угодно на Бога, ще сторим и него. Вашето миналогодишно писмо получих. Има много неща, които трябва да се извършат, но трябва Божието съдействие.
Този народ се намира на
кръстопът
помежду щастие и нещастие, помежду благоденствие и проклятие.
Ако дойде духовното събуждане, злото е отстранено. Бог да извърши което е добро. Действувайте всички. Молете се да преуспее Правдата и Бог да повдигне работници по сърцето си. Не се опасявайте.
към текста >>
82.
Писма до Мария Казакова - 1904
Нам ни е мъчно да понесем малък
кръст
.
Зная, че всеки един живот има свои неприятности, но те са необходими. Пътят за Царството Божие минава през Голгота. „И отговори един от старците, та ми рече: Тези, облечените в белите дрехи, кои са и откъде са дошле? И рекох му: Господине, ти знаеш. И рече ми: Те са, които идат от голямата скръб, и опраха дрехите си.” Нам ни е мъчно да се свикнем с тая мисъл, че когото Бог Люби, него и наказва.
Нам ни е мъчно да понесем малък
кръст
.
Всяка малка спънка ние я считаме за голямо нещастие и като че ли е един лош признак от Господа. Това е една измама на плътта. Скърбите Винаги носят Велики Божии благословения. Земята, за да принесе плод, трябва да се разоре. Така е и с душата.
към текста >>
83.
Писма до Мария Казакова - 1905
На
Кръстникова
много добре са отговорили.
Това са благословения за вас. Бъдете подобни на вашия Учител. Винаги съм ви пращал Моето съдействие. Господ ви е дал всичко изобилно. Сега остава да богатеете по друго направление.
На
Кръстникова
много добре са отговорили.
ЛАО, като всякой дух, трябва да се подчинява на Господа, Който урежда всичко по най-добрия начин. Зная, че много днешни медиуми не са се научили да различават езика на Небето. Трябва да се изпитват духовете откъде идат и какво говорят. Небето вижда нещата много по- отдалеч, отколкото мислят някои. Няма нужда да пишете на вестник „Мир”.
към текста >>
84.
Писма до Мария Казакова - 1907
Той цял
кръст
за тебе е носил, а ти малко мъчнотии не можеш ли да понесеш?
Вървете по пътя, който съм Ви показал. С чужди грехове не се товарете, кога не може да ги носите. Не очаквайте от другите това, което не могат да Ви дадат. Отечеството на Любовта не е земята. Задоволи се с това, което Бог ти е отредил.
Той цял
кръст
за тебе е носил, а ти малко мъчнотии не можеш ли да понесеш?
Как мислите да влезете Вий в Царството Божие, по гладък път или тесен? Защо се самохипнотизирате с чужди мисли и защо си въображавате това, което не е. Всякой, който се съмнява в Мене, потъва в морето тъй, както Петър потъваше. Нима Аз не съм същий всякога? Искам да бъдете умни и Истинолюбиви.
към текста >>
85.
ПРОТОКОЛИТЕ
Според д-р Вергилий
Кръстев
брат Никола Нанков, чийто препис ползваме при настоящето издание, е работил по протоколите на Димитър Голов.
Протоколите на Веригата са водили Петко Гумнеров и Димитър Голов, и двамата от София. Те записвали чутото и видяното по време на съборите. Били бързописци, работели като писари в кметството в София. В 1903 година Димитър Голов отворил книжарница. Протоколите не са публикувани до ден днешен.
Според д-р Вергилий
Кръстев
брат Никола Нанков, чийто препис ползваме при настоящето издание, е работил по протоколите на Димитър Голов.
Разпространени са и преписи от протоколите на двамата, поради което се явяват малки различия в текста. А от една сбъркана буква при преписването понякога се губи смисълът на цялото изречение. Протоколи са водени на съборите до 1915 година включително. Оттам насетне Словото на Учителя е било стенографирано от няколко стенографи. Първият от тях бил Гълъбов, който е бил стенограф в Народното събрание.
към текста >>
86.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Този нож е също емблема, представляваща меча Божий и затова го виждаме в
кръстообразна
форма.
Ние сме се качили в първия Божествен етап. Показа се и другата емблема на Веригата, ножът, след което г-н Дънов каза: — Всяко събитие, за да се прояви, трябва да има сила — този нож показва силата. Това е единственото оръжие, което човек може да носи. Всичките мълнии, които се изпращат от Горе, имат формата на това оръжие.
Този нож е също емблема, представляваща меча Божий и затова го виждаме в
кръстообразна
форма.
От една своя тетрадка г-н Дънов прочете текст, в който имаше наставления и упътвания, но понеже не се позволи да го препишем, не може да бъде вместен и в настоящата книга. За него той каза: — Прочетеното се отнася лично за нас и всякой трябва да го вземе за себе си. След гореизложеното г-н Дънов обяви събранието за свършено, като добави, че между 6 и 7 часа тази вечер трябва да се явим всички „за да се освежим“. Но понеже всички не се считаха уморени и не напуснаха месата си, па и сам г-н Дънов не излезе за почивка, та се завърза частна беседа, в която се задаваха разни въпроси.
към текста >>
87.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
3). Повдигаме ръцете нагоре, повиваме тялото от
кръста
надясноинавеждаме тялото към ляво и надолу, за да образува кръг.
Три пъти. (Това упражнение е за стомаха.) 2). Изнасят се ръцете напред успоредно и се разширяват встрани хоризонтално, като се гледа, щото дланите да бъдат бърнати към земята. Три пъти. (Туй упражнение е за гърдите)
3). Повдигаме ръцете нагоре, повиваме тялото от
кръста
надясноинавеждаме тялото към ляво и надолу, за да образува кръг.
Три пъти наляво и три пъти надясно. (За долните центрове на симпатичната нервна система.) 4). Изнасяме ръцете встрани хоризонтално, с дланите надолу и ги повдигаме нагоре, като се превиват край главата и образуват кръг върху раменете, като се повръщат, докато стигнат до първоначалното си положение. Пет пъти. (Това важи за горните центрове на симпатичната нервна система.)
към текста >>
6). Изнасяме ръцете хоризонтално напред с дланите надолу, извиване на трупа от
кръста
надясно, повръщаме се отдясно наляво, като се гледа,щото главата да бъде на противоположната страна на ръцете и трупа.Три пъти.
4). Изнасяме ръцете встрани хоризонтално, с дланите надолу и ги повдигаме нагоре, като се превиват край главата и образуват кръг върху раменете, като се повръщат, докато стигнат до първоначалното си положение. Пет пъти. (Това важи за горните центрове на симпатичната нервна система.) 5). Изнасяме десния крак и дясната ръка един срещу друг докато се допрат пръстите им, след което се описва кръг с ръката, а кракът се сваля и свива постепенно и съобразно с кръга на ръката, докато ръката с пръстите си опре петата на крака, който се прегъва в коляното назад,със стъпалото нагоре. (Важи за уякване на нервната система.)
6). Изнасяме ръцете хоризонтално напред с дланите надолу, извиване на трупа от
кръста
надясно, повръщаме се отдясно наляво, като се гледа,щото главата да бъде на противоположната страна на ръцете и трупа.Три пъти.
(Това упражнение важи за усилване кръвообращението в мозъка и за него г-н Дънов обясни, че е най-хубавото упражнение.) 7). Протягат се ръцете напред, с дланите надолу, завиват се нагоре и се извръщат назад, прикляка се на цяло стъпало, без да се вдигат петите, загребва се с ръцете, като тези последните се изнасят нагоре в първото положение и се изправя тялото. Три пъти. (Това упражнение се дава за усилване на малкия мозък.) След като г-н Дънов сам направи горните упражнения, за да ги видим и разберем, седна и подзе:
към текста >>
— Да, помня те, че исках да ти ставам
кръстница
.
— Да не бъдеш малодушен като мене, когато бях на земята. За всекиго, Димитре, малодушието не е. Види се, ти искаш чорбица, но съжалявам, че не мога да ви я сготвя, защото има друго тук. Но ти, Димитре, не се бой, работите ти тази година ще се оправят. На въпроса от Пенка Бъчварова г-жа Казакова отговори:
— Да, помня те, че исках да ти ставам
кръстница
.
Мария Казакова добави: — Дребните работи в живота, това са сенките, които са тоже потребни. Но делото ще има успех в България. Пенка Бъчварова пита М. Казакова: По същия начин ли се разсъждава на небето за Божията работа, както разсъждаваше ти, когато беше на земята?
към текста >>
88.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Но неговото място се запълня от търновските свещеници Щилиян
Кръстев
и Тулешков, които също с позволение присъствуват само на това събрание.
Любовта е обща за всичките, а милосърдието — специална добродетел, която можеш да покажеш в особени случаи. Заседанието се отложи до довечера, в 9 часа. В 9 часа вечерта събранието продължи. Всички сме на местата си, с изключение на Ив. Русев, който с позволение отсъствува.
Но неговото място се запълня от търновските свещеници Щилиян
Кръстев
и Тулешков, които също с позволение присъствуват само на това събрание.
Подир молитвата и изпяването на „Да изправится молитва моя“ г-н Дънов каза: — Тази вечер ще ви говоря върху трите велики стъпки в живота. Първата стъпка на човешката душа е започнала с нейното отделяне от Бога, когато тя е изгубила своята първа чистота. Първата стъпка е слизане от Бог към человека или от центъра към периферията. Това е един вечен закон, през който всякоя душа трябва да премине.
към текста >>
89.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Варгилий
Кръстев
Той е ангелът, който е поставен от Бога да води българския народ и цялото славянство. Политическата си свобода българите дължат нему. И той ще се яви между славяните, то те няма да го разпнат, както направиха евреите. В Невидимия свят българският народ е глава на славянството, понеже чрез него се яви Всемировият Учител и чрез българско четмо и писмо се даде Словото Му, който е Слово на Бога за идното човечество от Шестата раса. Единствено славяните имат пряк застъпник пред Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез ангел Елохил, който е ангел на Завета Господен, ангел на Третия завет на Бога към човеците.
Варгилий
Кръстев
От обяснителни бележки към „Призвания към народа ми, български синове на семейството славянско“, София, 1994 г.
към текста >>
90.
КАК ДА СЕ УПОТРЕБЯВА КНИГАТА „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА“
Според д-р Вергилий
Кръстев
, позоваващ се на лични записки на Учителя, когато последният работи върху книгата „Завета на цветните лъчи на светлината“ в с.
за Истината. Забележка:Преди да започнете упражнението, ако имате някое недоразумение, то прочетете първо розовата краска. Едно пояснение:виолетовите лъчи са теменужено-морави, които бият към синьо, а аметистовите са морави, които бият към червено. Допълнение: Когато Учителя е раздавал „Завета на цветните лъчи на светлината“ (първоначално само на ръководителите) (и първите ученици-бел. състав.) е искал специални обещания, нещо като клетва, че ще пазят Завета, ще работят духовно, ще го носят със себе си винаги, да не го дават в случайни и чужди ръце и когато наближи времето за заминаване отвъд, да се даде тази книжка на предана и обичаща душа.
Според д-р Вергилий
Кръстев
, позоваващ се на лични записки на Учителя, когато последният работи върху книгата „Завета на цветните лъчи на светлината“ в с.
Арбанаси, „Христовият Дух се явява пред Него и над Него. Той чува и вижда: „Петре, даваш ли тялото, сърцето си, ума си и ще работиш ли за Мене? “ Отговорът е бил следният: „Слушам, Господи; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята“. Христовият Дух се вселява в Него. Над Него е Божественият Дух.
към текста >>
91.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Съвременният европейски свят е на
кръстопът
: или ще възприеме Царството Божие доброволно, или ще влязат в конфликт една с друга държавите в една велика война.
Това, което у нас трябва да бъде вечно, това, което не се руши, трябва да премине през Божествения огън. Аз ви казвам това, за да знаете, че през тази 1913 година ще имате известни мъчнотии, но да се не безпокоите. Съвременният политически свят е така назрял, щото положението на Европа може да се намери в затруднение и от всичко това вие да се позамислите и стъписате. Но вие дерзайте, Христос иде да приспособи копанта. И ако вие се държите близо към Господа, Той ще ви изкара на благоприятно поле, като през невиделица.
Съвременният европейски свят е на
кръстопът
: или ще възприеме Царството Божие доброволно, или ще влязат в конфликт една с друга държавите в една велика война.
Намислено е: или война, или мир, но по кой начин, не се знае; още не се знае. Братството в невидимия свят полага усилия да настъпи съзнание в обществото, само то да се съзнае, та да му се не пуща кръв; обаче, ако това съзнание не дойде, ще се дадат, може би, милиони жертви. Всички трябва да имаме Господа за пастир, понеже тия промени, които ще станат в света, може да повлияят върху умовете ви. Но вие, пак ще ви река, дерзайте, защото трябва да знаете, че тия неща са в реда на нещата. И те трябва да дойдат, защото съвременната цивилизация, съвременната цивилизована Европа не може да направи друго по-благородно, защото е изтощила своите сили.
към текста >>
92.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Д-р Вергилий
Кръстев
пише: „Всички членове на Веригата са изпратени от Мировия Учител с 91 Псалом и „Добрата молитва“, зашити във военните куртки.
Накрая запитват: „Защо, Учителю, война ли ще има? “ Учителя отговаря строго: „Война ще има. Всички ще отидете и всички ще се върнете.“ Тогава те един по един Му целуват ръка и се разотиват по домовете. След два месеца се обявява войната. Никой до този момент не е знаел за нея, но Учителя е знаел и е предупредил нашите приятели за предстоящите събития.
Д-р Вергилий
Кръстев
пише: „Всички членове на Веригата са изпратени от Мировия Учител с 91 Псалом и „Добрата молитва“, зашити във военните куртки.
Те се завръщат след разгрома на България в Междусъюзническата война, завършила с Букурещкия мирен договор от 23 юли 1913 г. („Изгревът“ на Бялото Братство“ , София, 1993 г., стр. 637) ---- 1 Краска (рус.) — цвят, боя (Бел. Ред.) 2 Любостожание (арх.) — стремеж към богатство, алчност (Бел. ред.)
към текста >>
93.
1926_11 Съдържание
Писмо на Учителя до търновските свещенници Стилян
Кръстев
и Петър Тулешков ... 74
1915 Спомени на Иван Данаилов ... 68 Спомени на Борис Николов ... 68 Спомени на Любомир Лулчев ... 69 Писма до семейство Иларионови ... 69
Писмо на Учителя до търновските свещенници Стилян
Кръстев
и Петър Тулешков ... 74
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ... 75 1916 Спомени на Надежда Иларионова ... 109 Писма до семейство Иларионови ... 109 1917
към текста >>
Проблемът Михаил Иванов и
Кръстьо
Христов ... 172
Биографична справка за Кина Попова Маркова ... 168 Спомени на Петър Камбуров ... 168 Спомени на Николай Дойнов ... 169 Спомени на Михаил Иванов ... 170 Спомени на Никола Гръблев ... 170
Проблемът Михаил Иванов и
Кръстьо
Христов ... 172
Писма до семейство Иларионови ... 178 Писмо до Кольо Каишев и Петър Камбуров ... 181 СЪБОРНО СЛОВО ... 181 за учението и Учителя ... 181 ръководителите и организацията ... 183
към текста >>
94.
1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Човек, сам по себе си, представлява един
кръст
: вежди, нос и чело.
Войната, която става сега, става между светлата и тъмната страна на астралния свят. В тъмната страна сега става това сражение. И когато вие пристъпите към границата, ще видите Христа. Седалището на Духа във вас знаете ли къде е? То е в една празнина между двете вежди – то е мястото на Божествения Дух, то е мястото на безмълвието.
Човек, сам по себе си, представлява един
кръст
: вежди, нос и чело.
Затова у нас Господ живее в центъра на кръста и когато ние намерим този център, няма вече да биваме разпъвани. Когато дойде Христос, някои от вас ще бъдат на 21, други на 14, а най-малките ще бъдат на 7 години. Но това разбирайте вътрешно. И според степента на това вътрешно развитие, ще ви се даде и съответстващото знание (съответстващо, разбира се, на света), което ще разкрие Христос. И оная книга, за която е казано в Откровението – затворената книга, нея именно Христос ще отвори пред вас.
към текста >>
Затова у нас Господ живее в центъра на
кръста
и когато ние намерим този център, няма вече да биваме разпъвани.
В тъмната страна сега става това сражение. И когато вие пристъпите към границата, ще видите Христа. Седалището на Духа във вас знаете ли къде е? То е в една празнина между двете вежди – то е мястото на Божествения Дух, то е мястото на безмълвието. Човек, сам по себе си, представлява един кръст: вежди, нос и чело.
Затова у нас Господ живее в центъра на
кръста
и когато ние намерим този център, няма вече да биваме разпъвани.
Когато дойде Христос, някои от вас ще бъдат на 21, други на 14, а най-малките ще бъдат на 7 години. Но това разбирайте вътрешно. И според степента на това вътрешно развитие, ще ви се даде и съответстващото знание (съответстващо, разбира се, на света), което ще разкрие Христос. И оная книга, за която е казано в Откровението – затворената книга, нея именно Христос ще отвори пред вас. На някои от вас Той ще прочете първите страници, на други – повече страници, но във всеки случай, не повече от двадесет и една.
към текста >>
Всичките духове, които ви карат да искате лявата страна, са искали да бъдете в 13-тата сфера, която е равна на
кръста
, който е една теглилка.
Значи единият да бъде в Небето, а другият в ада. И затова Христос отговори: „Не знаете какво искате! " Не било Негова работа, кой да седне отляво и кой отдясно, защото, ако единият е грешен, ще иде в ада, а който е праведен, ще бъде в Небето. Затова много често, понеже отиваме в лява страна, отиваме в ада, в 13-тата сфера. И всички вие сте искали да седнете от лява страна, затова са ви сполетели разните нещастия.
Всичките духове, които ви карат да искате лявата страна, са искали да бъдете в 13-тата сфера, която е равна на
кръста
, който е една теглилка.
Затова ние най-напред трябва да се научим, какво и как да искаме нещата. Аз зная, че щом разберете, че лявата страна е 13-та сфера, никой няма да иска да седне вляво. Ако опре само на Господа, в Небето има само дясно, а няма ляво. А окото, всякога едното вижда правото, а другого е 13-та сфера. Чрез дясното око ние намираме пътя за Небето, а с лявото гледаме надолу, за другия свят.
към текста >>
После, гледайте Го на
кръста
и се възхищавайте от търпението, което е имал, за да изнесе света.
Той няма, може би, да говори с вас, но в душата си той се моли за вас и иска, желае всячески да ви се помогне. И тъй, значи, че щом очистим нашите мисли и желания, Христос ще започне да се вселява в нас. А най-първо, на първо място, изхвърлете вашето съмнение – то е на първи план. Когато Христос се докосне до вас, вие вече ще започнете да имате друго понятие за света и ще ви се открият известни методи, по които да живеете в света. Например, всякой ден се съсредоточвайте по известен въпрос, четете Евангелието и мислете за Христа, Когото, уверявам ви, ще можете да си Го представяте, стига в това отношение да постоянствате.
После, гледайте Го на
кръста
и се възхищавайте от търпението, което е имал, за да изнесе света.
Като се въодушевите от всичко това, Христос ще эапочне да се вселява във вас. Но вие си думате: „Леле, как е страдал и как е закован за нас! ", докато, трябва да гледате и размишлявате за Неговото геройство, в случая и само тогава е времето, когато ще сполучвате. Дяволът е преобърнал любовта в удоволствие и чрез удоволствия изядохме и иэпихме това, което ни е дадено, след което чак ние започваме да си внушаваме да се покаем. Да ви кажа ли?
към текста >>
95.
1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2
А това ще стане, когато настъпи времето на елините, когато вместо Христос да се разпъне на
кръста
, ще бьде въздигнат.
Вие обаче сте избрани в този народ; Христос иде между него, обръща се към вас и ви пита: „Вие какво ще правите с тия елини – ще ги изпъдите ли, или ще ги приемете? " (Всички отговарят: Ще ги приемем!) Но те гледат за вашите сърца и ум и ако ги дадете, те ще ви свържат с Христа, явяването на Който ще стане мигновено, в един момент, равен на момента, в който става запалването на бенгалския огън. И ако Христос още замедлява да дойде, то причината е, право да ви кажа, че вие още не сте готови. С това далеч нямам намерение да ви правя упрек, но просто ви подсещам, да се приготвите, та да можете да бъдете в центъра на вашето развитие; защото, като дойде Христовото учение, много и много хора просто ще полудеят и също, както стари мехове, ще се изпопукат. Да, нашите тела, при дохождането на Христа, ще се трансформират, също както става с пеперудата.
А това ще стане, когато настъпи времето на елините, когато вместо Христос да се разпъне на
кръста
, ще бьде въздигнат.
Защото съвременната наука фалира и тези елини познаха и се убедиха, че само Христос е, Който може да тури в порядък енергията, която се иждивява1 за пушки, ножове и копия. Това е прославлението, което иде от Христа. Христос иска да имате умове досетливи, умове ловки, пластични, а от глупостта иска нито помен да не остане. Аз не искам да зная за догми и обреди, също както Христос не искаше да знае за онези обредни закони, за които често пъти книжниците се препираха с Него. Тези книжници са, които казваха, че Христос развращавал народа, затова пъдеха Го, преследваха Го, докато най-сетне Го и разпънаха.
към текста >>
Такъв човек може да е
кръстен
и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин.
Но за нас е празна работа този израз, защото именно в този случай ние притежаваме най-божествения нектар. Често пъти не бива да се гледа на лице, на красивото лице, защото това лице може да носи излишен багаж. А ти гледай душата на някого и като я сравняваш със себе си, гледай да подхождат неговите душевни качества с твоите. Ако ние можем да разберем дълбокия смисъл на Христовото учение, чрез своя език да произнесем това Име, само тогава ще намерим откъде се е явило заклинанието, което се е въвело между съвременното духовенство. Виждаме, че Христос казва „да не кълнете"; значи, всички тия, които кълнат, не са научили произношението на думата „Любов".
Такъв човек може да е
кръстен
и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин.
Може да е кръстен с Йоановото кръщение, обаче не е кръстен с огън. Та, когато Христос дойде при нас, ще ни научи как да проиэнасяме думата "Любов", защото именно с тази дума започва Животът. И аз искам да правите известна опитност с тази дума, та особено сега. Вие, у дома си, било търговци или свещеници, всичко може да имате, но не и Любоз. Ако знаем тази дума как да я произнасяме, ще облекчим до максимум нашите страдания и ще направим нашия живот от сносен no-сносен.
към текста >>
Може да е
кръстен
с Йоановото кръщение, обаче не е
кръстен
с огън.
Често пъти не бива да се гледа на лице, на красивото лице, защото това лице може да носи излишен багаж. А ти гледай душата на някого и като я сравняваш със себе си, гледай да подхождат неговите душевни качества с твоите. Ако ние можем да разберем дълбокия смисъл на Христовото учение, чрез своя език да произнесем това Име, само тогава ще намерим откъде се е явило заклинанието, което се е въвело между съвременното духовенство. Виждаме, че Христос казва „да не кълнете"; значи, всички тия, които кълнат, не са научили произношението на думата „Любов". Такъв човек може да е кръстен и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин.
Може да е
кръстен
с Йоановото кръщение, обаче не е
кръстен
с огън.
Та, когато Христос дойде при нас, ще ни научи как да проиэнасяме думата "Любов", защото именно с тази дума започва Животът. И аз искам да правите известна опитност с тази дума, та особено сега. Вие, у дома си, било търговци или свещеници, всичко може да имате, но не и Любоз. Ако знаем тази дума как да я произнасяме, ще облекчим до максимум нашите страдания и ще направим нашия живот от сносен no-сносен. Ако дойде Христос зимно време, вие няма да го разберете: ще My зададете редица въпроси, ще искате занимание и правда; но ако дойде при вас, когато е пролетта на вашия живот, то тия въпроси няма да My ги задавате.
към текста >>
96.
1915_5 ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО ТЪРНОВСКИТЕ СВЕЩЕНИЦИ СТАЛЯН КРЪСТЕВ И ПЕТЪР ТУЛЕШКОВ*
[ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО ТЪРНОВСКИТЕ СВЕЩЕНИЦИ СТАЛЯН
КРЪСТЕВ
И ПЕТЪР ТУЛЕШКОВ*
[ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО ТЪРНОВСКИТЕ СВЕЩЕНИЦИ СТАЛЯН
КРЪСТЕВ
И ПЕТЪР ТУЛЕШКОВ*
Проучвайте учението Христово основно. Пазете ума си винаги да бъде светъл, сърцето Ви - чисто, душата - добра, духа - крепък и Господ, Който вижда и знае, ще преобърне всичко да работи за добро. Истината няма защо да се бои, нейните дела са ясни. Животът на всеки човек е свидетелство за или против него. Помнете, че всичко в този свят се мени и хората, ако са днес, утре ги няма.
към текста >>
97.
1919_3 Биографични справки - Райна Калпакчиева
Там се запознал с
Кръстников
(спиритист) и станал негов последовател.
Търново на 13.06.1907 г. Баща ми - Райко Калпакчиев - е от стар търновски род. Оженва се по любов за Тодорка Хаджиниколова. Ние бяхме три момичета и едно момче: Райна, Петър, Недялка и Мария. Баща ми имаше плетачна фабрика за трикотаж в Бургас.
Там се запознал с
Кръстников
(спиритист) и станал негов последовател.
По-късно, обаче, се запозна с идеите на Петър Дънов. След раждането на четвъртото дете (брат ми) родителите ми започнаха да не се разбират, ала Учителя посъветвал баща ми да не се развежда. Мама не споделяше идеите на татко. Спомням си, че Елена Иларионова, Венета Дивитакова и Стефанка Симеонова идваха да й говорят, но тя не отстъпваше. По време на войната се разболя от холера.
към текста >>
98.
1920_10 СЪБОРНО СЛОВО 1920 г.
IV-то. Издигане лявата ръка нагоре и напред към изток, а дясната надолу, въртене на тялото около
кръста
и плаване с ръцете.
През време на това упражнение съсредоточавайте мисълта си към сърцето. Това упражнение служи за урегулирване на чувствата. III-то. Изнасяне и двете ръце назад с обърнати длани една срещу друга и гребане напред с присядане 6 пъти. През време на това упражнение съсредоточавайте мисълта си към гръбначния стълб. То служи за урегулирване на гръбначния стълб.
IV-то. Издигане лявата ръка нагоре и напред към изток, а дясната надолу, въртене на тялото около
кръста
и плаване с ръцете.
И това упражнение се прави 6 пъти. Докато се прави това упражнение, ще съсредоточвате мисълта си към стомаха. То служи за урегулирване на стомаха. V-то. Поставяне ръцете на кръста. Закрепване тялото на левия крак, а десният се изнася навън, надясно, като се образува с него бавно полукръг от дясно ом ляво — б пъти.
към текста >>
V-то. Поставяне ръцете на
кръста
.
То служи за урегулирване на гръбначния стълб. IV-то. Издигане лявата ръка нагоре и напред към изток, а дясната надолу, въртене на тялото около кръста и плаване с ръцете. И това упражнение се прави 6 пъти. Докато се прави това упражнение, ще съсредоточвате мисълта си към стомаха. То служи за урегулирване на стомаха.
V-то. Поставяне ръцете на
кръста
.
Закрепване тялото на левия крак, а десният се изнася навън, надясно, като се образува с него бавно полукръг от дясно ом ляво — б пъти. След това закрепвате тялото си здраво на десния крак и с левия правите същото, както и с десния крак, пак 6 пъти. През време на упражнението съсредоточавате мисълта си към нервната система. То служи за урегулирване на нервната система. VI-то. Издигане ръцете настрани на височина, равна с височината на раменете, и бавно издигане нагоре, докато се допрат пръстите на двете ръце горе.
към текста >>
99.
1921_7 Проблемът Михаил Иванов и Кръстьо Христов
ПРОБЛЕМЪТ МИХАИЛ ИВАНОВ И
КРЪСТЬО
ХРИСТОВ
ПРОБЛЕМЪТ МИХАИЛ ИВАНОВ И
КРЪСТЬО
ХРИСТОВ
СПОМЕНИ НА Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ („Изгревът" на Бялото Братство", т.IV, София, 1995) Искам да предупредя, че когато разглеждам проблема с Михаил, аз не го разглеждам като една личност. Чисто и просто го виждам като един актьор на сцената. Ако не беше Учителя, той щеше да бъде в България един обикновен гимназиален учител.
към текста >>
На вилата в този град (Търново) имаше действително двама актьори – единият беше
Кръстьо
Христов, а другият – Михаил Иванов.
Учителя започна да говори: „Когато бях в Ню Йорк на едно широко авеню, гледам, насреща пристига един махараджа със свитата си. Всички се движат на коне, придружени със зурли и тъпани – цяла процесия от музика и хора. Хората – излезнали на балконите си и гледат тази процесия. Но когато отминава махараджата, гледат – отзад на гърба му – закачена една табела – реклама за сапун. Това е ролята на Михаил." (стр. 517)
На вилата в този град (Търново) имаше действително двама актьори – единият беше
Кръстьо
Христов, а другият – Михаил Иванов.
Тези двама актьори представляваха, до голяма степен, следното: Кръстьо беше символ на площадното религиозно съзнание под знака на тщеславието, а другият – Михаил Иванов – символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост. Първият представя лемурийската раса, другият – атлантската раса... Тези двама приятели, облечени винаги с черни дрехи, с един тъмен цвят на лицата, с големи орлови носове, с мътни очи, дълги години смущаваха духовната аура на Братството. Лековерните и полу-интелигентните братя и сестри действително им указваха едно голямо внимание, докато най-после чашата преля и Учителя трябваше, в една съборна беседа през 1922г., да ги разобличи... Стенографите после махнаха имената им. (стр. 399-400)
към текста >>
Тези двама актьори представляваха, до голяма степен, следното:
Кръстьо
беше символ на площадното религиозно съзнание под знака на тщеславието, а другият – Михаил Иванов – символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост.
Всички се движат на коне, придружени със зурли и тъпани – цяла процесия от музика и хора. Хората – излезнали на балконите си и гледат тази процесия. Но когато отминава махараджата, гледат – отзад на гърба му – закачена една табела – реклама за сапун. Това е ролята на Михаил." (стр. 517) На вилата в този град (Търново) имаше действително двама актьори – единият беше Кръстьо Христов, а другият – Михаил Иванов.
Тези двама актьори представляваха, до голяма степен, следното:
Кръстьо
беше символ на площадното религиозно съзнание под знака на тщеславието, а другият – Михаил Иванов – символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост.
Първият представя лемурийската раса, другият – атлантската раса... Тези двама приятели, облечени винаги с черни дрехи, с един тъмен цвят на лицата, с големи орлови носове, с мътни очи, дълги години смущаваха духовната аура на Братството. Лековерните и полу-интелигентните братя и сестри действително им указваха едно голямо внимание, докато най-после чашата преля и Учителя трябваше, в една съборна беседа през 1922г., да ги разобличи... Стенографите после махнаха имената им. (стр. 399-400)
към текста >>
100.
1921_8 Спомени на Мария Тодорова
Имаше по това време двама младежи, наричащи се Михаил Иванов и
Кръстьо
Христов, които тръгнаха да проповядват от името на Братството и от името на Учителя, без това да им е разрешено от Него.
СПОМЕНИ НА МАРИЯ ТОДОРОВА („Изгревът" на Бялото Братство", т.I, София, 1993, стр.196, 294-300) Преди съборите в Търново се правеха приготовления. Някои приятели се възползваха от случая и отиваха месеци преди това.
Имаше по това време двама младежи, наричащи се Михаил Иванов и
Кръстьо
Христов, които тръгнаха да проповядват от името на Братството и от името на Учителя, без това да им е разрешено от Него.
Сами за себе си, сами пред другите тръгнаха и пристигнаха в Търново. Понеже там имаше спиритическа група и приятелите имаха общение с духовете, смятаха, че те имат много големи познания, бяха подведени и прилъгани от тези двама младежи (...) Та пристигат тези двамата и започват да се показват пред тях като ясновидци, като хора с видения, като хора, имащи връзка с Невидимия свят (...) И което е най-интересното, те биват подслонени в Търново, хранили ги, и то не лошо, давали им пари, а те по цял ден се правели на светии и на всичко онова, за което другите мечтаят. В Търново ги гледаха със страхопочитание. А за да ви бъде картината по-ясна, тези самозвани светци „братя Кирил и Методий" започнаха да „кръщават" членовете от групата и да ги обявяват за преродени светци от историята на християнството. Така бр.
към текста >>
Михаил Иванов и
Кръстьо
Христов започнаха да правят различни фокуси.
За да бъдат по-убедителни, започнаха да говорят, че имат видения, че очите им са отворени за Невидимия свят и че над групата на търновци, когато се събират при тях, виждат да се играе хоро от лазарки, но то е видимо само за тях двамата. Всички бяха във възторг и в умиление от тях. Когато някои споделиха по-късно с Учителя за това, чуха отговора Му: „За лазарките ли? – Те са техни илюзии и фикции." Ето това беше становището на Учителя за тези двамата, но приятелите не се съобразяваха с мнението Му, а продължаваха да се кланят на тези ясновидци и светци. Представете си, та тези хубавци други ги перяха, готвеха им, носеха им храна, специално приготвена, даваха им пари за преживяване, защото на всички им бе внушено – и което е най-важното – вярваха в това, че от тези двамата лентяи щяло да дойде спасението на България. (...)
Михаил Иванов и
Кръстьо
Христов започнаха да правят различни фокуси.
Какви фокуси ли? Ето такива. Започнаха да позират. Вие виждали ли сте как се позира пред художник? Ето така – заемат една поза, разбира се, неестествена за тях, изправят тялото си по особен начин, че си завъртат главата наляво и под ъгъл и с лека усмивка те поглеждат, а очите им леко примижават.
към текста >>
Кръстьо
Христов се бе насочил към мене, беше ме харесал и започна да се приближава към мене.
Ние там сме били тогава съпрузи. И от там имаме съдба и карма. И трябва правилно да я разрешим в дихарма. А от кармата се преминава в дихармата само чрез любовта." (...) В началото на 1922г.
Кръстьо
Христов се бе насочил към мене, беше ме харесал и започна да се приближава към мене.
Чувствах как ме оплитат разни въжета и как ме завързват. Тогава не знаех, че той се занимава с магия, с методи, които са присъщи на Черната ложа. Но за Бялото Братство тези методи са забранени и жестоко се наказва човек, когато си служи с тях. Започнах да разбирам, че съм хваната в мрежа и почвам да се мятам като риба, извадена на брега – не ми достигаше въздух, задушавах се и цялото ми същество трепереше, отвътре и отвън. Аз бях на събора в Търново във вилата на лозето – помагах за нейното разтребване и почистване.
към текста >>
„Учителю, можете ли да ме освободите от
Кръстьо
?
Но, че започна да ми помага – това беше един негов метод, така по-бързо и незабелязано влизаше в контакт с лицето, и което е най-важното – включваше се с него в едно общо действие и посока на движение. Тогава разговорът и предстоящото разрешение на дадения проблем по-лесно ще се насочат в онази посока, в която се движи действието. Аз чистех вилата и Учителя също започна да чисти вилата. Разбрах метода и тогава Му казах: „Може ли, Учителю, да ви помоля нещо? " Той отговори: „Може".
„Учителю, можете ли да ме освободите от
Кръстьо
?
" Учителя ме изгледа и каза: „Хубаво." Продължихме да работим заедно и след малко Учителя си тръгна по друга работа. С мен бе свършил и като че ли, след час ми олекна. И се издигна една стена между мене и Кръстьо.
към текста >>
И се издигна една стена между мене и
Кръстьо
.
Разбрах метода и тогава Му казах: „Може ли, Учителю, да ви помоля нещо? " Той отговори: „Може". „Учителю, можете ли да ме освободите от Кръстьо? " Учителя ме изгледа и каза: „Хубаво." Продължихме да работим заедно и след малко Учителя си тръгна по друга работа. С мен бе свършил и като че ли, след час ми олекна.
И се издигна една стена между мене и
Кръстьо
.
към текста >>
НАГОРЕ
