Търсене в текстове за 'Кръст'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 186 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

Синод го отличил с офикията "иконом", а правителството - с "Орден за гражданска заслуга" с Офицерски кръст, Общинският съвет на гр.
Православните християни от града продължавали да го посещават и да черпят от него наставления и отечески съвети за живота. Последната обществена изява на отец Константин била възложената му от българското правителство благотворителна акция, която той оказал на населението в Македония по време на Балканската война (1912-1913). Макар и на преклонна възраст той приел почетната длъжност и раздал парични помощи на бедстващото българско население в новоосвободените земи по време на Балканската война. Гробът на отец Константин Дъновски По случай 50-годишния юбилей на първата българска църква в град Варна Св. Синод го отличил с офикията "иконом", а правителството - с "Орден за гражданска заслуга" с Офицерски кръст, Общинският съвет на гр. Варна излиза с решение да кръсти улица приживе на негово име. По Божия воля и духовната и светската власт оказали признание на цялостната дейност на човека-участник във всички фази на процеса на Българското Възраждане във Варненския край. Отец Константин Дъновски починал през ноември 1918 г. и бил погребан в непосредствена близост до олтарната стена на храма "Св. Архангел Михаил".
към текста >>

Варна излиза с решение да кръсти улица приживе на негово име.
Последната обществена изява на отец Константин била възложената му от българското правителство благотворителна акция, която той оказал на населението в Македония по време на Балканската война (1912-1913). Макар и на преклонна възраст той приел почетната длъжност и раздал парични помощи на бедстващото българско население в новоосвободените земи по време на Балканската война. Гробът на отец Константин Дъновски По случай 50-годишния юбилей на първата българска църква в град Варна Св. Синод го отличил с офикията "иконом", а правителството - с "Орден за гражданска заслуга" с Офицерски кръст, Общинският съвет на гр. Варна излиза с решение да кръсти улица приживе на негово име. По Божия воля и духовната и светската власт оказали признание на цялостната дейност на човека-участник във всички фази на процеса на Българското Възраждане във Варненския край. Отец Константин Дъновски починал през ноември 1918 г. и бил погребан в непосредствена близост до олтарната стена на храма "Св. Архангел Михаил". Всички таланти, дадени му от Всевишния той умножил и преумножил, като добър пастир и истински християнин!
към текста >>

2. Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът

Тогава [по]сегна към пазвата си и извади в една бяла кърпа нещо обвито [това е Антиминсът], с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара (дюшемето на олтара е по-високо около един лакът).
Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа за спасение на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви Своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат православието и славянството... Но нека се вълнува морето. Пак, докогато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне". И пак мълчание... Аз тогава се возхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: „Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете". Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: „Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци". Тогава [по]сегна към пазвата си и извади в една бяла кърпа нещо обвито [това е Антиминсът], с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара (дюшемето на олтара е по-високо около един лакът). Като го разви и целуна, покани и мене, та [го] целунах. После това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, дали ги познавам. Аз му рекох: „Ако е число, то е 1747". „Така, вярно - рече, - именно от това число води началото си тоя Свети престол, но за да разумееш по-добре, слушай: „Двадесетий ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско изтребление на няколко души в същия тоя град от кръвожадни мохамедани.
към текста >>

13) Защото всички ние чрез единия Дух се кръстихме да сме в едно тяло - и юдеи, и елини, и раби, и свободни, и всинца в един Дух ся напоихме. (ст.
И в същия ден Бог благоволил да открие с един Божествен начин на молещите се, че всичкото Негово обещание ще се изпълни непременно. И Светителят присъвокупил, че между всички християнски народи Бог храни едно особено благоволение към най-многострадалното между всички народи славянско племе за[ради] неговото простосърдечие и искреност. Затова трябва занапред да стават молитви и моления за силата и помощта от Святаго Духа, [за] да могат да се съединят с единомислие, в едно тяло и един дух, както говори и Дух Святий чрез езиците на апостолите: „ (ст. 12) Защото както тялото е едно, а има много удове, и всите удове на едното тяло, ако и много да са, пак едно тяло са, така и Христос. (ст. 13) Защото всички ние чрез единия Дух се кръстихме да сме в едно тяло - и юдеи, и елини, и раби, и свободни, и всинца в един Дух ся напоихме. (ст. 14) Защото тялото не е един уд, а много. (ст. 15) Ако речеше ногата: понеже не съм ръка, не съм от тялото; дали затова тя не е от тялото? (ст. 16) И ако речеше ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, дали затова то не е от тялото? (ст. 17) Ако беше всичкото тяло око, де щеше да е слушанието? Ако ли все [е] слушание, де обонянието?
към текста >>

Антиминсът е икона, която представлява Христос снет от кръста, около него майка му, жените, учениците му и Йосиф от Ариматея - приготовляват го за погребението му.
С готовност и ентусиазъм той се отзовава на поканата, като Материалът е взет от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов Спомен на Николай Дойнов 7. ЗА АНТИМИНСА Бащата на Учителя, като младеж е тръгнал за Света гора за да се покалугери, но е бил върнат от един странен монах, който му е дал и този Антиминс.* Антиминсът е икона, която представлява Христос снет от кръста, около него майка му, жените, учениците му и Йосиф от Ариматея - приготовляват го за погребението му. Антиминсът даден на бащата на Учителя е заверен от Варненския владика, които тогава е пребивавал в Провадия. Там е била резиденцията му. Заверката носи дата 1820 година. Така завереният Антимин, където и да се постави на маса или камък, става олтар и може да се извърши служба. Антиминсът, които беше разпространен между приятелите в братството е печатан от оригинала даден на бащата на Учителя от онзи загадъчен монах в църквата „Свети Димитър" в Солун.
към текста >>

3. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство

5. Всемировият Учител слиза на земята, от д-р Вергилий Кръстев, от поредицата "Изгревът", т.2
1. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство, от книгата "Младия Петър Дънов" 2. Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски3. Коя е рождената дата на Петър Константинов Дънов, от книгата "Учителя във Варна", Валсерпъ Айн 4. Рождената дата на Учителя Петър Дънов, от поредицата "Изгревът", т.4 5. Всемировият Учител слиза на земята, от д-р Вергилий Кръстев, от поредицата "Изгревът", т.2 6. Детски години, юношество, следване, от "Учителя - обзорна книга" 7. Учителя, от книгата "Учителя, Лечителя, Пророка" Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство Петър Константинов Дънов е роден на 11 юли 1864 година (29 юни стар стил, Петровден) в село Хадърча (Николаевка), Варненско.
към текста >>

Хората не му обръщат внимание и не събират класовете да ги вържат на снопи и после на кръстци, един върху друг, за да не ги удари градушката.
Веднъж, когато майка му Добра е на нивата, вкъщи остават малкият Петър и баба му, за да го наглежда, да готви яденето и да оправя къщата. Както си играе, детето се обръща към баба си и казва: „Бабо, направи ми люлка". Бабата така се изненадва и зарадва, че веднага се разтичва, връзва му люлка, започва да го люлее и да му пее. Когато за първи път завеждат малкия Петър на нивата в един слънчев, горещ ден по време на жътва, той се качва на една купа от снопи и извиква: „Селяни, прибирайте снопите, защото иде страшна буря! ". Всички много се изненадали, тъй като на небето нямало облаци и времето с нищо не предвещавало буря. Хората не му обръщат внимание и не събират класовете да ги вържат на снопи и после на кръстци, един върху друг, за да не ги удари градушката. Майка му Добра обаче решава да го послуша. Тя се притеснява, че той едва е проговорил и може да се разсърди, ако не го послушат, и отново да спре да говори. Нейните работници подреждат снопите и се приготвят за тръгване. Наистина не минава и час от предупреждението: небето почернява, задухва силен вятър и започва такава буря, която помита и развихря всичко. „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
към текста >>

е било по църковно-славянския календар ден Петровден, за което е кръстен на име Петър.
Източник: КОЯ Е РОЖДЕНАТА ДАТА НА ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ Валсерпъ Айн Учителя във Варна РОЖДЕНАТА ДАТА НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ Петър Константинов Дънов е роден на 29 юни 1864 година в село Хадърджа, Варненско, а сега село Николаевка. На 29 юни 1864 г. е било по църковно-славянския календар ден Петровден, за което е кръстен на име Петър. В издадената книга „Учителят" през 1947 г. на стр. 9 е посочено, че Петър Константинов Дънов е роден на 11юли 1864 г, на Петровден. По време на цялата Школа на Учителя, от 1922-1944 г. по времето на Учителя, се е празнувал Денят на Учителя винаги на 12 юли, ден Петровден.
към текста >>

(от д-р Вергилий Кръстев)
по Юлиянския календар, или на 12 юли 1864 г. по Григорианския календар. Източник: 10.РОЖДЕНАТА ДАТА НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ Изгревът - Том 4 I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА (от д-р Вергилий Кръстев) СЛИЗА НА ЗЕМЯТА Петър Константинов Дънов е роден на 12 юли 1864 г. в с. Хадърджа, сега с. Николаевка, Варненско, на ден Петровден, поради което е кръстен на това име.
към текста >>

Николаевка, Варненско, на ден Петровден, поради което е кръстен на това име.
(от д-р Вергилий Кръстев) СЛИЗА НА ЗЕМЯТА Петър Константинов Дънов е роден на 12 юли 1864 г. в с. Хадърджа, сега с. Николаевка, Варненско, на ден Петровден, поради което е кръстен на това име. Този, който слиза и се облича в човешка плът и се ражда чрез баща Константин Дъновски и майка Добра чорбаджи Атанас Георгиева, е Духът Беинса Дуно. Духът Беинса Дуно е от Божествена еволюция и слиза от звездата Сириус, седалище на най-висшата цивилизация и култура във Вселената. Духът Беинса Дуно е Всемировият Учител на Вселената. Детето Петър на бащата, дядо поп Константин Дъновски, се учи в село Хадърджа при баща си. Момчето Петър през 1872 г.
към текста >>

Снопите били положени на кръстци.
Наближавало вече към обяд, когато малкият Петър се запътил към положените на земята снопи, покачил се на един от тях и извикал: "Селяни, прибирайте, защото иде буря". Селяните се поогледали, но небето било ясно, нямало нито едно облаче, а детето на дядо поп, което до вчера било нямо, сега като е проговорило, та плещи глупости. Продължили те да работят и не му обърнали внимание. Но майка му Добра решила да не му разваля хатъра, да не би да се разсърди и да спре да говори. И понеже е дъщеря на чорбаджи Атанас, тя била новата чорбаджий- ка, затова наредила на жътварите да спрат жътвата и да събират снопите. Снопите били положени на кръстци. Така класовете се затискат от следващия сноп, че ако завали дъжд или град, да не може да ги очука. Другите селяни гледали как жътварите на дядо поп спрели да жънат по никое време и подреждат снопите на кръстци. Споглеждали се селяните, подсмихвали се и рекли: "Е, нали проговори на попа момчето, дойде време да му вървят по гайдата". Но не минал и час, тъкмо подредили снопите, и небето почерняло от облаци. Задухал силен вятър, започнала буря, пороен дъжд и градушка.
към текста >>

Другите селяни гледали как жътварите на дядо поп спрели да жънат по никое време и подреждат снопите на кръстци.
Продължили те да работят и не му обърнали внимание. Но майка му Добра решила да не му разваля хатъра, да не би да се разсърди и да спре да говори. И понеже е дъщеря на чорбаджи Атанас, тя била новата чорбаджий- ка, затова наредила на жътварите да спрат жътвата и да събират снопите. Снопите били положени на кръстци. Така класовете се затискат от следващия сноп, че ако завали дъжд или град, да не може да ги очука. Другите селяни гледали как жътварите на дядо поп спрели да жънат по никое време и подреждат снопите на кръстци. Споглеждали се селяните, подсмихвали се и рекли: "Е, нали проговори на попа момчето, дойде време да му вървят по гайдата". Но не минал и час, тъкмо подредили снопите, и небето почерняло от облаци. Задухал силен вятър, започнала буря, пороен дъжд и градушка. Прибрали добитъка под крушата, а жътварите се скупчили под каруцата да се пазят от градушката. След като спряла градушката, селяните, които преди това се подсмихвали и подигравали, сега били като попарени, а нивите им били очукани до зърно.
към текста >>

4. Учителя Петър Дънов заминава за САЩ

Тук той работи върху тезата си за дипломна работа на тема: "Миграцията и покръстването на германските племена".
404-405; т. II, с. 224; т. IV, с. 201-208. 16. 1892-1894 Петър Дънов престоява в Бостон две години -1892/1893 и 1893/1894. Тук той работи върху тезата си за дипломна работа на тема: "Миграцията и покръстването на германските племена". Ръкописът е от 41 страници за преселването на германските племена и само три страници за покръстването им. Причината за покръстването им се крие, в това, че Божественият Дух, че Божествената сила на Словото от Библията задвижва и пробужда душите им. 17. 1922 г. Учителят откри Школата си, а един много интересен факт е, че немският национален дух изпрати свои представители при Петър Дънов. А това е Савка Керемидчиева, по майка - немкиня, майка й Тереза е чистокръвна немкиня, омъжена за българин македонец и носи неговото име.
към текста >>

Ръкописът е от 41 страници за преселването на германските племена и само три страници за покръстването им.
II, с. 224; т. IV, с. 201-208. 16. 1892-1894 Петър Дънов престоява в Бостон две години -1892/1893 и 1893/1894. Тук той работи върху тезата си за дипломна работа на тема: "Миграцията и покръстването на германските племена". Ръкописът е от 41 страници за преселването на германските племена и само три страници за покръстването им. Причината за покръстването им се крие, в това, че Божественият Дух, че Божествената сила на Словото от Библията задвижва и пробужда душите им. 17. 1922 г. Учителят откри Школата си, а един много интересен факт е, че немският национален дух изпрати свои представители при Петър Дънов. А това е Савка Керемидчиева, по майка - немкиня, майка й Тереза е чистокръвна немкиня, омъжена за българин македонец и носи неговото име. За тях виж в "Изгревът", т. XIV.
към текста >>

Причината за покръстването им се крие, в това, че Божественият Дух, че Божествената сила на Словото от Библията задвижва и пробужда душите им.
224; т. IV, с. 201-208. 16. 1892-1894 Петър Дънов престоява в Бостон две години -1892/1893 и 1893/1894. Тук той работи върху тезата си за дипломна работа на тема: "Миграцията и покръстването на германските племена". Ръкописът е от 41 страници за преселването на германските племена и само три страници за покръстването им. Причината за покръстването им се крие, в това, че Божественият Дух, че Божествената сила на Словото от Библията задвижва и пробужда душите им. 17. 1922 г. Учителят откри Школата си, а един много интересен факт е, че немският национален дух изпрати свои представители при Петър Дънов. А това е Савка Керемидчиева, по майка - немкиня, майка й Тереза е чистокръвна немкиня, омъжена за българин македонец и носи неговото име. За тях виж в "Изгревът", т. XIV. Така че тези покръстени германски племена в християнството трябваше за втори път да се покръстят, като влезнат в Школата на Учителя Дънов и приемат учението му.
към текста >>

Така че тези покръстени германски племена в християнството трябваше за втори път да се покръстят, като влезнат в Школата на Учителя Дънов и приемат учението му.
Причината за покръстването им се крие, в това, че Божественият Дух, че Божествената сила на Словото от Библията задвижва и пробужда душите им. 17. 1922 г. Учителят откри Школата си, а един много интересен факт е, че немският национален дух изпрати свои представители при Петър Дънов. А това е Савка Керемидчиева, по майка - немкиня, майка й Тереза е чистокръвна немкиня, омъжена за българин македонец и носи неговото име. За тях виж в "Изгревът", т. XIV. Така че тези покръстени германски племена в християнството трябваше за втори път да се покръстят, като влезнат в Школата на Учителя Дънов и приемат учението му. Така че немският национален дух изпрати двама представители при Учителя Дънов. 18. Немският национален дух, в лицето на Савка Керемидчиева е представен в "Изгревът", т. I, с. 98-103; т. II, с.
към текста >>

Това е доказателство за тяхното покръстване не в християнството, а в Школата на Учителя Дънов.
XIV, с. 575-629. 20. Защо предоставям тези страници за проучване? След като ги проучите, тогава ще разберете защо Петър Дънов е избрал тази теза за преселване на германските племена. Ето, те преселиха двама свои представители в Школата на Учителя. А каква работа са свършили може да проучите в "Изгревът", том XII и том XIV. Това е доказателство за тяхното покръстване не в християнството, а в Школата на Учителя Дънов. А това не е малко, дори е много, за да се проумее. За великите германски композитори, с които се гордее немския народ, Учителят Дънов открива една космическа тайна: Всички велики немски композитори, не са германци, а понемчени славяни. А това е знание не само от неговата дисертация, но и откровение от Бога. Виж «Изгревът», т. VII, с. 393-394.
към текста >>

Ето какво значи да защитиш теза за "Преселение на германските племена и покръстването им" в Университета по теология в гр. Бостон.
VII, с. 393-394. А тя е, когато Иван Антонов се удивлява пред Учителя как е възможно такъв материалистичен народ, като германския, да роди такива велики музиканти като Бах, Бетовен, Моцарт, Шуберт и др. Тогава Учителят му казал: "Те не си знаят произхода. Те всички са понемчени славяни". Ето какво значи да защитиш теза за "Преселение на германските племена и покръстването им" в Университета по теология в гр. Бостон. 39. Сведенията за живота на Учителя в САЩ са много малко. А защо? Защото онези, които са били негови състуденти в САЩ са разказвали, след като са се върнали в България, но не е имало кой да ги запише. Те са се предавали от уста на уста и са се знаели. Но възрастните приятели,земята.
към текста >>

5. Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън

Всичко това и днес би могло да бъде полезно за изследователи, студенти и заинтересовани любители на историята със своята синтезираност, пригледност и достоверност като своего рода въвеждащ труд към темата за германското преселение и покръстване във вододелното време между античност и средновековие, между езическата и християнската епоха в историята на Европа.
Изключителната концентрираност на описанието на Петър Дънов ни дава обобщена представа за миграцията и последвалото християнизиране на основните германски племена - готи, вандали, франки, свеви и др. - по време на Великото преселение на народите, щрихира основните събития при сблъсъка на Късноримската империя с германите и последвалия залез на западната и част. Тук именно през V-VI в. се формират Остготското кралство в днешна Италия и Вестготското в днешна Испания - първите ранносредновековни държави в Европа. Всичко това и днес би могло да бъде полезно за изследователи, студенти и заинтересовани любители на историята със своята синтезираност, пригледност и достоверност като своего рода въвеждащ труд към темата за германското преселение и покръстване във вододелното време между античност и средновековие, между езическата и християнската епоха в историята на Европа. По-голямата част от информацията за миграцията на германските племена е почерпана от книгата „Въведение в изследването на средните векове", написана от харвардския професор Ефрем Емертън, и по-специално от първите седем глави (с. 1-72). Петър Дънов използва също „История на Франция" на Парк Годуин (1816-1904), известен американски адвокат и журналист, и книгата на английския историк Едуард Гибън (1737-1794) „История на упадъка и загиването на Римската империя". В началото на втората част Петър Дънов написва някои свои бележки, които свързват темата с курса по практическо богословие. Той говори за „вътрешната стойност на християнството" и неговата приложимост „във всички взаимоотношения на живота". На второ място споменава, че зад него са „Божествената сила и въздействие".
към текста >>

6. Учителя изнася във Варна “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”

глава: 03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ "ПРИЗВАНИЕТО"ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
Тук възприемаме тази, която е най-разпространена в литературните източници и за която съдим по едно писмо на П. Дънов до негов съвременник /написано в гр. Варна/, в което се споменава за Призванието – б.а.) в салона на читалище “Светлина” във Варна един неизвестен на обществеността българин изнася пред благотворителното дружество “Милосърдие” беседа под заглавие “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”. 2. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско 3. Изгревът - Том 4 глава: 03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ "ПРИЗВАНИЕТО"ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 2. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско Послушай думите на Небето: Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото:
към текста >>

7. Учителя дава отговори на десетте въпроса на Духа - 'Свидетелствата Господни'

Тук добавям един цитат, който е направил Вергилий Кръстев във втори том на Изгрева.
http://petardanov.co...лствата-господ/ Тук може да видите въпросите и отговорите заедно. http://petardanov.in...spodni_1899.pdf А тук само отговорите в оригинал с почерка на Пеню Киров http://petardanov.in...ov_Page_042.jpg Тук добавям един цитат, който е направил Вергилий Кръстев във втори том на Изгрева. "Свидетелствата Господни са дадени. Отговорите на учениците са получени. С това е създадена Синархистическата верига на Бялото Братство. Божието Обещание е предадено. Всички ученици от Синархическата верига го преписват и с подписите си го препращат на Учителя Петър Дънов.
към текста >>

8. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ.
Той е пълен с такава светлина небесна, която въодушевява душата ми. Аз го познавам и с каква радост го очаквам да се яви сутрин! Той се явява на различни места. На 20 август тази Слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духаше силен вятър от изток. Този стълб Господен, като наближи към центъра на небето, се раздели на две части; по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски. После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ. Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли. В живота си никога не съм виждал такава красива буква. Това стана по 10 часа сутринта и трая цели два часа. Аз се потрудих да снема снимка на всичко, което видях, и имам две рисунки. За мое учудване след като нарисувах всичко и почнах да разглеждам този ребус, видях буквите Б.
към текста >>

9. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Най-после, ако насила са го накарали да целува кръста, това не значи нещо.
Относително до брат Тодора, преждевременни са вашите страхове. Онзи, Който го е призовал, е силен и да го крепи. Уповайте повече на Господа, отколкото на себе си. Невъзможните неща у человеците, у Бога са възможни. Брат Тодор, ако има недъзи в плътта си, това не са още грехове и слабости, има голяма разлика. Най-после, ако насила са го накарали да целува кръста, това не значи нещо. Това да са нашите най-големи грехове. Ние живеем в един свят, който е покварен от грях и порок. Накъдето и да се обърнем, все нещо ще ни оплеска. Но трябва постоянно да се мием в Божията благодат и Любов. Прах и кал хората винаги ще ни хвърлят в лицето, затова Господ да ги съди.
към текста >>

10. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

„Ако някой не се отрече от себе си и не [в]дигне своя си кръст и Ме последва, не е за Мен достоен.
Не отлагай. Христос никога няма [да] се задоволи в живота с едни ветхи чепици и чорапи. Какво казва Павел: „Ако раздам всичко, ако предам себе си на изгорение, а Любов нямам, нищо не съм". [I Кор. 13:3] Любов към Господа пълна. „Ако някой не се отрече от себе си и не [в]дигне своя си кръст и Ме последва, не е за Мен достоен. " [Мат. 10:38] „Който ме люби, ще опази Моето Слово и Отец Ми ще го възлюби и ще дойдем, и ще направим жилище у него. " [Йоан. 14:23] Искам да се проникнеш от пълния Дух Христов, да познаеш пълнотата на Неговата благост и милост към тебе, Който те е избавил и те е направил да бъдеш Негов приятел.Аз ще ви моля да имате търпение да носите и слабостите на бр. Тодора. Имайте предвид, че за него не е още време да излиза от Православната църква.
към текста >>

11. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Разпределение на умствените способности” в сп. 'Ро...

Полушарията на големия мозък са съединени централно чрез корпус калозум - един дебел и набит слой от прекръстосани влакна, които проникват във веществото на полушарията и ги свързват.
От продълговатия мозък, като радиален център или изходна точка, мозъчните влакна или фибри излизат и започват да се разклоняват към всички части на главния мозък. Затова тази част на нервния организъм се счита изобщо като съобщителна среда между тялото и мозъка. Мозъчните полушария. Големият или главният мозък е разделен на две главни части, наречени дясно и ляво полушарие, отделени чрез една дълбока бразда, образувана от процесус фалциформис - един сърпообразен израстък, проточен от ципестия слой, който обвива вътрешното лице на черепа. Този проточен израстък се спуща надолу около две трети от дълбочината на мозъка и преминава през цялата му дължина. Полушарията на големия мозък са съединени централно чрез корпус калозум - един дебел и набит слой от прекръстосани влакна, които проникват във веществото на полушарията и ги свързват. Предната връзка на съчетанието, една малка и валчеста корда от бели влакна, ги свързва отпред; също и подирната връзка, подобна такава корда, ги свързва отподир. Сър Чарлз Бел казва: „Това, което забелязваме от едната страна на мозъка има съответстваща част и от другата, и пълно подобие и симетрия е спазена във всичките деления на мозъчните страни. И тъй, ако приемем доказателствата на анатомията, трябва да допуснем, че както нервите са двойни и органите на външните чувства двойни, така и мозъкът е двоен и всяко впечатление, съобщено на мозъка, се предава и на двете му страни, и всичките действия трябва да се извършват едновременно и от двете полушария." Сър Чарлз Бел поддържа, че има обща прилика между двете полушария, но не и точна симетрия. Професор Хенри Грей в своя завършен труд върху анатомията казва: „В детето при раждане, преди пробуждане на умствените му способности, гънките на мозъка представляват твърде просто нареждане - само няколко вглъбнатини и възвишения. Каквито различия тогава и да съществуват в мозъците на разните човеци, могат да се отдадат на тяхното развитие и степента на тяхното дарование.
към текста >>

12. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), София

Да възкръстне духът Ви, да се повдигне душата Ви, да се уякчи надеждата Ви.
След всичко това ще дойдат Божиите благословения. Бъдете верни в малкото, а Господ ще Ви възнагради и с повече. Той знае всичките Ви мъчнотии и скърби и не е от онези, които забравят. Дръжте крепостта, защото трябва да дадем голям отпор на Лукавия, ще трябва да извършим наскоро своето главно сражение и Господ ще бъде с нас в тоя подвиг. Не бойте се. Да възкръстне духът Ви, да се повдигне душата Ви, да се уякчи надеждата Ви. Аз не съм Ви писал наскоро, но си има причини. Имам много спънки, препятствия. Трябва да нося голям товар. Аз желая Вашето повдигане и усъвършенстване от всичката си душа. И когато зная, че Вие сте верни и непоколебими на призванието си, мен ме радва Вашият подвиг.
към текста >>

13. Учителя организира поредния събор, Бургас

Да възкръстне духът Ви, да се повдигне душата Ви, да се уякчи надеждата Ви.
След всичко това ще дойдат Божиите благословения. Бъдете верни в малкото, а Господ ще Ви възнагради и с повече. Той знае всичките Ви мъчнотии и скърби и не е от онези, които забравят. Дръжте крепостта, защото трябва да дадем голям отпор на Лукавия, ще трябва да извършим наскоро своето главно сражение и Господ ще бъде с нас в тоя подвиг. Не бойте се. Да възкръстне духът Ви, да се повдигне душата Ви, да се уякчи надеждата Ви. Аз не съм Ви писал наскоро, но си има причини. Имам много спънки, препятствия. Трябва да нося голям товар. Аз желая Вашето повдигане и усъвършенстване от всичката си душа. И когато зная, че Вие сте верни и непоколебими на призванието си, мен ме радва Вашият подвиг.
към текста >>

14. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна

Този народ се намира на кръстопът помежду щастие и нещастие, помежду благословение и проклятие.
С г-жа М. Попова не съм имал възможност да се срещна. Ако това е угодно на Бога, ще сторим и него. Вашето миналогодишно писмо получих. Има много неща, които трябва да се извършат, но трябва Божието съдействие. Този народ се намира на кръстопът помежду щастие и нещастие, помежду благословение и проклятие. Ако дойде духовното събуждане, злото е отстранено. Бог да извърши, което е добро. Действувайте всички. Молете се да преуспее правдата и Бог да повдигне работници по сърцето Си. Не се опасявайте.
към текста >>

15. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна

Нам ни е мъчно да понесем малък кръст.
Зная, че във всякой един живот има свои неприятности, но те са необходимости. Пътят за Царството Божие минава през Голгота. „И отговори един от старците, та ми рече: тези, облечените в белите дрехи, кои са и откъде са дошли? И рекох му: Господине, ти знаеш. И рече ми: те са, които идат от голямата скръб и опраха дрехите си." Нам ни е мъчно да се свикнем с тая мисъл: че когото Бог люби, него и наказва. Нам ни е мъчно да понесем малък кръст. Всяка малка спънка ний я считаме за голямо нещастие и като че ли е един лош признак от Господа. Това е една измама на плътта. Скърбите винаги носят велики Божии благословения. Земята, за да принесе плод, трябва да се разоре. Така е и с душата.
към текста >>

16. Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови

В.К. - Вергилий Кръстев
В.К.: Сега случката за Бъчваров кой ви е разказвал - Бъчваров или леля Гина? Че Учителят е живял при Бъчваров? Е.А.: Леля Гина. Тя лично ми го е разказвала. И други неща ми е разказвала, които съм описала В.К. - Вергилий Кръстев Е.А. - Елена Андреева I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./ ЗАПИСВАНЕ НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНОУчителят е роден на 29 юни 1864 год. на обед - Петровден по Юлиянския календар. Първоначалното си образование Учителят е получил в родното си село Николаевка, Варненско.
към текста >>

I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
Затова се налагало съборните беседи дадени от Учителя да се напечатат веднага след събора, за да могат приятелите да си служат с тях. През 1920 год. Паша дешифрира беседите и се отпечатват наскоро след събора под ръководството на споменатата комисия. На следващата година 1921 год. минало доста време след събора и беседите не били напечатани. I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./магнетофонен запис от Вергилий Кръстев Изгревът - том 9
към текста >>

17. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

Зная, един от себе си страда, друг от приятеля си, трети от децата си, четвърти от мъжа си, пети от жена си и тем подобни Разбира се, нискостоящите духове в пространството нямат друго занятие, те създават на хората работа Те са Божественият остен Ако някой не иска от сърце да слугува на своя Добър Господар, ще се намерят много други незвани Не се плашете от дявола Той е силен само когато е на своята оплетена мрежа, без нея той е тъй слаб, както последният страхливец Вий трябва да знаете, че около вас има мнозина, които се нуждаят от вашата помощ Вий трябва да бъдете сол за Христовата църква в България, сила за православието Днешните времена са времена на изпити и пресяване Бог ще пресее и очисти всичко под своето сито Хората ще се научат от опит да знаят, че след всичко не остава нищо друго освен Истината и добрия живот На хората е потребна чиста и здрава храна Ако Небесните жители се интересуват за вашата участ, подвизавайте се да бъдете достойни за това внимание Имайте разумно търпение, всичко ще ви се даде на своето време Кога ви сполетят страдания, мъчнотии, скърби, благодарете на Господа Това са благословения за вас Бъдете подобни на вашия Учител Винаги съм ви пращал моето съдействие Господ ви е дал всичко изобилно Сега остава да богатеете по друго направление .На Кръстникова много добре сте отговорили.
Няма защо да се смущавате. На всекиго от вас ще му се даде това, което му трябва. Бог знае от що имате нужда. Обръщайте се постоянно към Него, тъй както всяка тревица прави кога се показва слънцето. Онзи, Който може да ви задоволи, да ви изпълни с всяка радост и да ви даде потребите на живота, е само един Господ Потребна е пълна и непоколебима вяра Аз зная вашите болки Но потребно е да се научите на своето послушание на Онзи вътрешен глас, който оживява и възкресява мъртвите. Зная, един от себе си страда, друг от приятеля си, трети от децата си, четвърти от мъжа си, пети от жена си и тем подобни Разбира се, нискостоящите духове в пространството нямат друго занятие, те създават на хората работа Те са Божественият остен Ако някой не иска от сърце да слугува на своя Добър Господар, ще се намерят много други незвани Не се плашете от дявола Той е силен само когато е на своята оплетена мрежа, без нея той е тъй слаб, както последният страхливец Вий трябва да знаете, че около вас има мнозина, които се нуждаят от вашата помощ Вий трябва да бъдете сол за Христовата църква в България, сила за православието Днешните времена са времена на изпити и пресяване Бог ще пресее и очисти всичко под своето сито Хората ще се научат от опит да знаят, че след всичко не остава нищо друго освен Истината и добрия живот На хората е потребна чиста и здрава храна Ако Небесните жители се интересуват за вашата участ, подвизавайте се да бъдете достойни за това внимание Имайте разумно търпение, всичко ще ви се даде на своето време Кога ви сполетят страдания, мъчнотии, скърби, благодарете на Господа Това са благословения за вас Бъдете подобни на вашия Учител Винаги съм ви пращал моето съдействие Господ ви е дал всичко изобилно Сега остава да богатеете по друго направление .На Кръстникова много добре сте отговорили. Като всякой дух трябва да се подчинява на Господа, Който урежда всичко по най-добрия начин Зная, че много днешни медиуми не са се научили да различават езика на Небето Трябва да се изпитват духовете откъде идват и какво говорят Небето вижда нещата много по-отдалече, отколкото мислят някои Няма нужда да пишете на вестник „Мир" Не му е времето Що казва пророкът, разумните ще разберат На света трябва остен и той иде. Поздравете всички. Поздравете г-жа Недялкова и й кажете да не оскудява вярата й. Според вярата й ще бъде. Ще посетя Търново, когато дойде времето.
към текста >>

18. Учителя присъства на събора, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - първи ден

Тя е енергия, която ние можем да затворим в себе си при известни случаи, като прекръстосаме ръцете и краката си.
Гневът, страхът и страстта са прояви от человеческо естество. Те трябва да се облагородят, като се превърне гневът в деятелност, страхът - в благоразумие, страстта - във воля. Мъдростта се добива от ред погрешки. Лъчистата материя, която изтича от човешкото тяло, изтича най-много от ръцете и нозете ни. Тая лъчиста материя на спиритически език се нарича флуиди. Тя е енергия, която ние можем да затворим в себе си при известни случаи, като прекръстосаме ръцете и краката си. Ако се преуморяваме умствено или телесно, ние губим много от тая енергия и тогава чувстваме отпадък на силите си. Тая лъчиста енергия образува около главата ни т.н. ореол, виден за ясновидците. Ореолът на човека бива такъв, какъвто е и характерът му. Злъчният човек има зелен ореол, кръвожадният - червен, мъдрият - син и пр.
към текста >>

19. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна

Той цял кръст за тебе е носил, а ти малко мъчнотии не можеш да понесеш.
Вървете по пътя, който съм ви показал. С чужди грехове не се товарете, кога не може да ги носите. Не очаквайте от другите това, което не могат да ви дадат. Отечеството на любовта не е земята. Задоволи се с това, което Бог ти е отредил. Той цял кръст за тебе е носил, а ти малко мъчнотии не можеш да понесеш. Как мислите вий да влезете в царството Божие, по гладък път или тесен? Защо се самохипнотизи-рате с чужди мисли и защо си въобразявате това, което не е. Всякой, който се съмнява в мен, потъва в морето тъй, както Петър потъваше. Нима Аз не съм същий всякога? Искам да бъдете умни и истинолюбиви.
към текста >>

20. Учителя дава упражнение на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата).

Упражнение:1. Кръстосване на ръцете, за да се намери добре центърът на Правдата, гдето Бог действува - волята.2.
Учителя дава упражнение на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата) Упражнението е записано от един от протоколчиците на този събор - Мария Казакова. 15 август 1907 г. Упражнение:1. Кръстосване на ръцете, за да се намери добре центърът на Правдата, гдето Бог действува - волята.2. Дясната ръка на лявото рамо. Положителните, мъжките сили да действуват върху Веригата - мъжката страна у човека.3. Лявата ръка - отрицателната страна, женската; двете в съединение са в пълнота.4. Дясната ръка горе - призоваване активността Божия - творческата сила Ехова (Йехова,Иеова).5. Лявата ръка - призоваване Светия Дух -Адонай - родственик на Сина Божий.6.
към текста >>

на Вергилий Кръстев.)Първата стъпка по развиване на волята да не се придружава с дребни грижи.
Лявата ръка - отрицателната страна, женската; двете в съединение са в пълнота.4. Дясната ръка горе - призоваване активността Божия - творческата сила Ехова (Йехова,Иеова).5. Лявата ръка - призоваване Светия Дух -Адонай - родственик на Сина Божий.6. Двете ръце - синовно поклонение Богу -Елохим (Исус), един от тримата.Това е Все - Светата Троица. Третото лице у нас е Синът.(А - Йехова; В - Елохим; С - Адонай. Бел. на Вергилий Кръстев.)Първата стъпка по развиване на волята да не се придружава с дребни грижи. Това пречи на усъвършенстването.Принудително не можеш да бъдеш добродетелен.Пасивен и активен грях. Гордост и лицемерие, притворство.В скръбта печелим, в радостта харчим. Добрината на човека не зависи от обстоятелствата. Велик в Небето е тоя, който извърши и най-малката работа според Волята Божия. Не мислете за хората, че са лоши, защото ще укорите техния Създател.Любовта всякога съчувствува, а не само в един даден момент.Първата стъпка.
към текста >>

21. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 10 август

Добрите духове стоят на кръстопътя ви и само когато се заблуди човек, явяват се при него духовете екзекутори90, ако не знаеш, може да вземе това изплащане и хиляди години.
В тазгодишното събрание ви казвам, пък и в миналогодишното ви загатнах, че когато искате да се избавите от едно препятствие, не бива да мислите, че това препятствие Бог ви го е пратил за ваше нещастие. Никога не бива да туряте такава мисъл в ума си. Когато имате, например, някакво домашно нещастие, Бог го изпраща да се отрезвите и като стане това, хипнозата, която е била в ума ви, тутакси изчезва. Ами че изпитанията вие сами си ги създавате, защото се оплитате в други, чужди кръгове и тогава страдате. Например във вашия ум се е родило желанието да управлявате други хора, да заповядвате - това значи, че сте вече в друг кръг. Добрите духове стоят на кръстопътя ви и само когато се заблуди човек, явяват се при него духовете екзекутори90, ако не знаеш, може да вземе това изплащане и хиляди години. Това, което вас ви смушава, не бързайте с него - то ще ви се изясни. Ако някои неща ви са тъмни, не бързайте, постепенно ще ви се изяснят. В една епоха няма условие за всичките духове да се развиват. Който пресиля работите, учи своите уроци. Един человек, който живее един ден в любовта Божия, се счита в Небето, че е живял много повече от друг человек, който е живял милиарди години без любовта Божия.
към текста >>

22. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (картичка)

14 „Защото всичкият закон в една реч се изпълнява, сиреч в тази: „Да възлюбиш ближнаго твоего както самаго себе си.” (бележки на съставителя Вергилий Кръстев)
Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 ----------------------------------------------------------------------------- **Текстът е на картичката е: Познай Истината. Надежда. С инициали върху стих от Евангелието - Послание към Галатяните, гл. 5, ст. 14 „Защото всичкият закон в една реч се изпълнява, сиреч в тази: „Да възлюбиш ближнаго твоего както самаго себе си.” (бележки на съставителя Вергилий Кръстев)
към текста >>

23. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август

Мястото е много чисто; там са кацали извънземни със своите светящи чинии и селяните са ги мислили, че са змейове, и го кръстили с. Змеево.
Кънчо Стойчев На 3 (14).02.1865 г, вторник по обед (12 ч), се ражда син на поп Стойчо от с. Змеево (Дервент), Старозагорско. Кръщават го на името на дядо му Кънчо, Майка му се казва Мария Ноева. Баща му Стойчо е душата на освободителното дело в Старозагорския окръг, Домът му е бил укритие за комитите и е бил постоянно посещаван от Апостола на свободата Васил Левски. Селото се намира настрана, на север от града, и е много удобно, скрито в баирите, за провеждане на освободителното дело. Мястото е много чисто; там са кацали извънземни със своите светящи чинии и селяните са ги мислили, че са змейове, и го кръстили с. Змеево. Селото е свидетел на много революционни случки от борбата на българите срещу турското робство. Много от жителите са участвали в Освободителната война. След изгарянето на Стара Загора семейството на поп Стойчо се премества в град Бургас. Тук дядо ми Кънчо завършва гимназия и започва да работи като телеграфопощенски чиновник. Дядо ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран.
към текста >>

на съставителяВергилий Кръстев)3.
Тя заявява, че иска да говори с госпожа Стойчева. Баба ми й казва: „Аз съм.” Дамата я изгледала от главата до краката, понеже знаела, че тя се носи много красиво, и заявила: „Искам да говоря с госпожа Величка Стойчева, а не със слугинята й.” Величка й казала: „Почакайте малко.” Отишла в стаята си, преоблякла се с най-хубавите си нови дрехи и посрещнала гостенката си. Последната не я познала, че тя е същата, и провели много хубав, дълъг разговор,* За Величка Стойчева виж „Изгревът”, том VII, стр. 465 ÷ 466, 467 ÷ 468, 469 ÷ 475; том VIII, стр. 534 ÷ 535. (бел. на съставителяВергилий Кръстев)3. Осиновяване Учителят вижда, че Величка има много голяма любов към децата и й предлага да си вземе едно дете от черквата, когато там ги изнасят, и да го отгледа. Преди 2000 години баба ми Величка е била римски патриций, началник на голяма римска войска, която преследвала жестоко християните. По това време, след възкресението на Христос, аз съм бил ръководител на около 400 християни, с които сме се криели от римляните в Галилейските гори (мястото на ума и мисълта). Величка, която е мъж, военноначалник, ни хваща и изпраща на кладата да изгорим. След този лош акт към мене, след напускането ми на тази земна хижина, аз се вселявам в нея и я карам да стане християнка.
към текста >>

469 ÷ 475 (бележки на съставителя Вергилий Кръстев)6.
Той й отговаря: „Получих писмото ви и пратката. Да расте вашето сърце, да се въздига вашата душа в Пътят на Господа и да сияе Неговата Истина във вашите умове. Ходете с вяра. Бъдещето е светло и Господ е, Който въздига всичко.” _________________________________* Писмата от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева са публикувани в настоящия том на „Изгревът”, в раздел VIII.Б., а една част от тях- в том VII, стр. 469 ÷ 475 (бележки на съставителя Вергилий Кръстев)6. Неизпратената телеграма Майка ми Стевка израства под любящите грижи на Величка и в 1911 г. изкарва първо отделение, а след това продължава учението си в Бургас. Започва войната, която донася голяма оскъдица в живота. Баба Величка е много нежна, чувствителна и се разболява тежко и дядо Кънчо постоянно се грижи за нея. Изкарва няколко кризи и дядо ми решава да иска помощ от Учителя.
към текста >>

на съставителя Вергилий Кръстев)7.
Кънчо на екс изпил съдържанието в чашката, но се оказало не ракия, а газ. От този момент дядо ми се отказва от ракията и щом я помирише, му замирисва на газ. Величка благодарила на Учителя, че така болезнено удовлетворил молбата й. ____________________________________* Виж „Изгревът”, том VII, стр. 460, № 11. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)7. Защо Учителят бе интерниран Въпреки предупреждението на Учителя към Фердинанд, България да остане неутрална, царят отговаря, че не слуша ясновидци и на 1.10.1915 г. публикува манифест за обявяване на война в съюз с Централните сили - Германия, Австрия и Турция, срещу Антантата - Англия, Русия и САЩ. В началото на 1917 г. .положението на фронта става критично и Фердинанд изпраща адютанта си генерал Алекси Стоянов да пита Учителя какво да прави. Учителят му отговаря, че Германия ще загуби войната и България трябва незабавно да сключи мир.
към текста >>

Написал доклад до Министерството, че тя не посещавала църквата, не се кръстела и била от Бялото Братство.
и през 1925/26 г. В Габрово се запознала с Николай Дойнов и двамата се събирали на младежки клас и четели беседи. Майка ми посещава Учителя в София. Попът на селото имал дъщеря, завършила педагогика, иискал да я назначи на работа в селото. Започнал да търси причини, за да уволни Стевка. Написал доклад до Министерството, че тя не посещавала църквата, не се кръстела и била от Бялото Братство. Уволняват майка ми за 3 години - да се поправи. Тогава - през 1926 г., дядо ми Кънчо и майка ми се преместват в София, където Стевка се записва в Историко-филологическия факултет и го посещавало 1930 г. Редовно ходи на беседи. Учител от Габрово я харесал и искал да се ожени за нея.* Често й пишел писма и я канел да отиде в Габрово. Стевка се срещнала със сестра София Попова и тя я посъветвала да пита Учителя по този въпрос.
към текста >>

на съставителя Вергилий Кръстев)10.
” Тя не Му казала защо и за какво искала да отиде в Габрово. „Рекох, може да отидете” - и затворил вратата..Майка ми заслизала по стълбата и нещо я прерязало в слънчевия възел. Разбрала, че не трябва да отива в Габрово, което потвърдила и сестра Попова. Учителят с един замах я освободил от тази връзка.______________________________* Виж „Изгревът”, том VII, стр. 452, № 1, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)10. Гушата От напреженията, които изживява, й се появява гуша и тя слага бяло шалче на врата си. Когато излизала от беседата, Учителят я попитал: „Рекох, какво имате на врата? ” – „Гуша, Учителю.” Той извиква сестра Мария Златева, дава й шише със зехтин, казва да я разтрие добре. Тя я разтрива няколко пъти и подутината изчезва. В сряда, пред Общия окултен клас, Учителят казва, че на някои хора се образуват по различни части на тялото подутини и на врата - гуша.
към текста >>

(бел, на съставителя Вергилий Кръстев)12.
Учителят отваря вратата, взима това, което му подава, но майка ми не Му казва нищо за състоянието си - да не Го безпокои. Тръгва си и извън братския двор й става лошо и припада.* Лежи известно време, става, оглежда се - никой не я видял. Тръгва към дома си и повръща няколко пъти, но усеща, че състоянието и бързо се подобрява. На другия ден е напълно здрава. Тогава майка ми се запознава с брат Любомир Лулчев и има кореспонденция с него - около 40 писма.* Виж „Изгревът”, том VII, стр, 458, № 8. (бел, на съставителя Вергилий Кръстев)12. Защо Крум Няголов не стана протестантски проповедник Баща ми Крум Иванов Няголов е роден на 11 (24),08,1903 г., в 14 ч 37 мин в гр. Силистра и е най-малкото - 12-ото дете от голямото им семейство. Прекарва трудно детство, съпроводено с мизерия и глад. Дали им 10 килограма боб от 7 ÷ 8 години, да го сварят и да се нахранят хората от махалата им. Цяла седмица го варили, но бобът бил твърд.
към текста >>

(бел, на съставителя Вергилий Кръстев)** Виж „Изгревът”, том VII, стр.
Меркурий в квадрат със Сатурн не й позволява да има външни изяви, дава голяма критичност и спънки, Уран в съвпад и паралел с Марс във 2 дом в квадрат с Луната, Венера и Юпитер показва много променчиви финанси, граничещи с бедност. Понеже Уран и Марс са в юпитеровия знак Стрелец, идейният живот, който тя живееше, никога не я е оставял без средства, макар че не работеше, а беше домакиня. Баща ми и аз, каквото изработвахме, го давахме на нея и тя пестеливо и разумно поддържаше голямото ни семейство.* Хороскопът на Стевка Няголова се публикува в отделна глава, на стр. 943 (от оригинала, а тук и на стр. ХХХ - ГСК) в настоящия том. (бел, на съставителя Вергилий Кръстев)** Виж „Изгревът”, том VII, стр. 458 ÷ 459, № 69.15. Крум Няголов - квадратури в хороскопа му* Както казах, баща ми Крум е роден на 11 (24).08.1903 г, в 14 ч 57 мин в гр. Силистра. Асцендентът му е Стрелец в съвпад с Уран (докато на майка ми е Асцендент Скорпион в съвпад със Слънцето), което го прави много свободолюбив, оригинален и понякога ексцентричен. Постъпвал е оригинално, различно от другите, и е смятал, че неговите схващания са по-добри от тия на другите хора. Защитавал е разбиранията си против всичко и всички докрай.
към текста >>

567 - ГСК) прилагаме астрологичната му карта, (бележки на съставителя ВергилийКръстев)Крум Няголов24 август 1903 Пн 14:57 (GМТ+2) 44n41 27е02АспектиСъединение Луна-Венера >7°35'57"< Съединение Луна-Меркурий
Слънцето в тригон с Уран и в секстил с Нептун говорят, че той е свързан с Божествената Мъдрост и Любов и постоянно търси Бога и Го намира в лицето на Учителя. Проявява пълно послушание към Неговите мъдри съвети. Затова Учителят 4 часа го е изучавал при първата им среща - Крум има много хубава обхода с високостоящите и мълчаливо, с любов върши възложената му работа. Душата му е минала през много мъчнотии и страдания, но умът и сърцето му са били винаги насочени към духовния живот. _____________________________________* На стр, 586 (от оригинала, а тук и на стр. 567 - ГСК) прилагаме астрологичната му карта, (бележки на съставителя ВергилийКръстев)Крум Няголов24 август 1903 Пн 14:57 (GМТ+2) 44n41 27е02АспектиСъединение Луна-Венера >7°35'57"< Съединение Луна-Меркурий Тригон Венера-Сатурн >122°40'45"< Квадрат Венера-Нептун >86°10'41"< Квадрат Луна-Уран Опозиция Луна-Юпитер Квадрат Меркурий-Плутон Полусекстил Слънце-Венера >31°22'11"54°48'30"< Квадрат Нептун-Раху >91°50'57"
към текста >>

24. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август

Затова с борбата, която водим, ние трябва да имаме мисълта, че Бог е с нас и какъвто кръст да ни се дава, да знаем, че това ни се дава от Небето, Което работи за нашето добро.
Така, че остава неизяснено все още къде се е провел съборът през 1909 г.? 18 август, 7 часа сутринта Г-н Дънов прочете 10 глава от Матея, 1 и 2-ри стих и след това от 16 стих до края, и каза:- В живота мъчнотиите ще дойдат. Тия мъчнотии могат да бъдат на физическото поле, астралното и менталното тела, те могат да бъдат в ума ти, сърцето ти, но тия мъчнотии трябва да ги победиш, защото неприятели на нашата душа имаме и в трите полета.Завистта е едно свойство на духовете, които са напреднали умствено, но не са довършили своето духовно развитие. Духовете, напреднали умствено, а останали духовно, създават хиляди мъчнотии и нещастия на хората. Затова с борбата, която водим, ние трябва да имаме мисълта, че Бог е с нас и какъвто кръст да ни се дава, да знаем, че това ни се дава от Небето, Което работи за нашето добро. Щастие е онова, което Бог счита за щастие. Може да направи човек много грехове, но заражда се в душата му нещо и тя се оправдава. А пък друг човек може да не е направил грехове, но се отклонил от пътя, в който е поставен, пропада. Но Христос казва, че ние чрез Божествената любов можем да победим тия мъчнотии. Да призоваваме Господа и да не обръщаме внимание на ония шепнения, които черната ложа чрез разните мисли прави.Искам да ви кажа да не се съблазнявате от нищо.
към текста >>

Следователно в това движение еднакъв резултат не може да излезе, но понеже Бог [направи] да се образува едно пречупване на линиите в един ъгъл и линиите почват да се прекръстосват и се образува Волтерната теория, т.е.
Защо Той иска да се индивидуализират нещата, като Бог е личност? Моето възражение е, че Бог съществува във вид на два принципа. Всичките души съществуват в Него и имат известно съзнание и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях и от тях Той се принуждава да твори света.Да дойдем до първоначалното състояние на света. Първоначалното състояние на света, състоянието на материята, е било едно състояние, което не хвърля никакво съмнение, Материята е била съвършено прозрачна, а в такава прозрачна материя нищо не е могло да се разбере. Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти.По принципа, как именно е създаден светът, ако четете известни книги, там ще намерите известни възгледи, но аз ето какво мисля: Всичката Божествена енергия се движи по една права линия. Следователно в това движение еднакъв резултат не може да излезе, но понеже Бог [направи] да се образува едно пречупване на линиите в един ъгъл и линиите почват да се прекръстосват и се образува Волтерната теория, т.е. движението на всичката материя около спирална форма и така са образувани великите97 това, което ви се дава, то е друг въпрос.Тия принципи в Библията трябва да се оползотворят. Те имат практическо приложение в живота. Ние ще слезем от философията към практическото приложение в живота. Защото живеете между вълци, та да знаете как да постъпвате.За да може правилно да се развивате и да могат материалните работи да се оправят, трябва съблюдаване на известни правила и аз казвам, че материалните богатства са резултат на добро духовно състояние. Материалните богатства са само за добрите хора.
към текста >>

Но понеже Бог, веднъж като се прояви, образува се едно пречупване на линиите в ъгъл, линиите почват да се прекръстосват и се образува волутната теория75, т.е.
Първоначалното състояние на света, състоянието на материята е било едно състояние, което не е хвърляло никаква сянка зад себе си. Материята е била съвършено ефирна, прозрачна, а в такава прозрачна материя нищо не е могло да се развива73. Следователно Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти. По принцип как именно е създаден светът? Ако четете разни окултни книги, там има разни възгледи, но ето какво мисля аз: всичката Божествена енергия се движи по една права линия, следователно в това движение никакъв резултат74 не може да произлезе. Но понеже Бог, веднъж като се прояви, образува се едно пречупване на линиите в ъгъл, линиите почват да се прекръстосват и се образува волутната теория75, т.е. спиралната форма, затова движението на всичката материя става в спиралната форма. И така са образувани великите светове, а после – по-малките слънца, които постепенно са изгубвали своята светлина и са станали като нашата Земя, на която могат да живеят хора. Разбира се, този процес не е изработен за десет, двадесет или един милион години, а най-малко са били нужни десет милиарда години и ще са потребни още десет милиарда години76, за да се изготви една обща еволюция, една нова Вселена77. Следователно, като теглим аналогия и като вземем предвид движението на Слънцето, потребни са един милиард години. Значи, за да завърши човек своята еволюция, трябва да премине през тия двадесет милиарда години.
към текста >>

Та какъвто и кръст да ни се дава, да знаем, че това ни се дава от Небето, което работи за нашето добро.
те могат да бъдат в ума или сърцето, но всичките мъчнотии трябва да победим. Неприятели на нашите души имаме в трите полета. Завистта е едно свойство на духовете, които са напреднали умствено, но не са довършили своето духовно развитие. Духове, напреднали умствено, а изостанали духовно, създават хиляди мъчнотии и нещастия на хората. Затова в борбата, която водим, ние трябва да имаме предвид мисълта, че Бог е с нас. Та какъвто и кръст да ни се дава, да знаем, че това ни се дава от Небето, което работи за нашето добро. Щастие е онова, което Бог счита за щастие. Може да е направил човек много грехове, но пробужда се душата и тя се умива. А пък друг човек може да не е направил грехове, но пък отклонен от пътя, в който е поставен, пропада. Но Христос казва, че ние чрез Божествената Любов можем да победим тия мъчнотии. Да призоваваме Господа в сърцето си и да не обръщаме внимание на всичките тия шепнения, които Черната ложа прави чрез разните мисли.
към текста >>

25. Писмо на Учителя до Пеню Киров [затворена карта], Търново

Още от самото начало има надписи върху плочите, като например – кръстен знак, символите на четиримата евангелисти в четирите края, изображение на риба като символ на християнството и др.
Това представлява тайнствено общение на човешката душа със Светия Дух, където Словото, носено от Светия Дух, се претворява в човека в плът и кръв – и от земен човекът става небесен, изповядващ себе си чрез дела в Дух и Истина. Евхаристията представлява безкръвно жертвоприношение, което става чрез принасяне на хляб и вино върху евхаристийната трапеза. Именно тези подвижни жертвеници, изработени от дърво, са наричани „антиминси“ при първите християни. След признаване на християнството като официална религия те се поставяли в храмовете върху престола за извършване на обреда. По-късно вместо от дърво антиминсите се изработват от ленен плат, като се поставят на малки маси. Още от самото начало има надписи върху плочите, като например – кръстен знак, символите на четиримата евангелисти в четирите края, изображение на риба като символ на християнството и др. Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г. – полагането на Христос в гроба с надгробен плач.Константин Дъновски получава този свят символ по мистериозен начин на 11 април 1854 г. в солунската църква „Св. Димитър“. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“ в главата „Едно откровение в солунската черква „Св. Димитрий“.
към текста >>

26. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

Този нож е също емблема, представляваща меча Божий и затова го виждаме в кръстообразна форма.От една своя тетрадка г-н Дънов прочете текст, в който имаше наставления и упътвания, но понеже не се позволи да го препишем, не може да бъде вместен и в настоящата книга.
Същевременно, тази пръчка — емблема показва и троякото проявление на Бога. Ние сме се качили в първия Божествен етап.Показа се и другата емблема на Веригата, ножът, след което г-н Дънов каза: — Всяко събитие, за да се прояви, трябва да има сила — този нож показва силата. Това е единственото оръжие, което човек може да носи. Всичките мълнии, които се изпращат от Горе, имат формата на това оръжие. Този нож е също емблема, представляваща меча Божий и затова го виждаме в кръстообразна форма.От една своя тетрадка г-н Дънов прочете текст, в който имаше наставления и упътвания, но понеже не се позволи да го препишем, не може да бъде вместен и в настоящата книга. За него той каза: — Прочетеното се отнася лично за нас и всякой трябва да го вземе за себе си.След гореизложеното г-н Дънов обяви събранието за свършено, като добави, че между 6 и 7 часа тази вечер трябва да се явим всички „за да се освежим“. Но понеже всички не се считаха уморени и не напуснаха месата си, па и сам г-н Дънов не излезе за почивка, та се завърза частна беседа, в която се задаваха разни въпроси. В този разговор г-н Дънов изказа гледните по-важни мисли: — Здравето отговаря на тялото; щастието отговаря на душата, а блаженството отговаря на духа.
към текста >>

27. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август

Повдигаме ръцете нагоре, повиваме тялото от кръста надясноинавеждаме тялото към ляво и надолу, за да образува кръг.
Три пъти. (Това упражнение е за стомаха.) 2). Изнасят се ръцете напред успоредно и се разширяват встрани хоризонтално, като се гледа, щото дланите да бъдат бърнати към земята. Три пъти. (Туй упражнение е за гърдите) 3). Повдигаме ръцете нагоре, повиваме тялото от кръста надясноинавеждаме тялото към ляво и надолу, за да образува кръг. Три пъти наляво и три пъти надясно. (За долните центрове на симпатичната нервна система.) 4). Изнасяме ръцете встрани хоризонтално, с дланите надолу и ги повдигаме нагоре, като се превиват край главата и образуват кръг върху раменете, като се повръщат, докато стигнат до първоначалното си положение. Пет пъти. (Това важи за горните центрове на симпатичната нервна система.) 5).
към текста >>

Изнасяме ръцете хоризонтално напред с дланите надолу, извиване на трупа от кръста надясно, повръщаме се отдясно наляво, като се гледа,щото главата да бъде на противоположната страна на ръцете и трупа.Три пъти.
Изнасяме ръцете встрани хоризонтално, с дланите надолу и ги повдигаме нагоре, като се превиват край главата и образуват кръг върху раменете, като се повръщат, докато стигнат до първоначалното си положение. Пет пъти. (Това важи за горните центрове на симпатичната нервна система.) 5). Изнасяме десния крак и дясната ръка един срещу друг докато се допрат пръстите им, след което се описва кръг с ръката, а кракът се сваля и свива постепенно и съобразно с кръга на ръката, докато ръката с пръстите си опре петата на крака, който се прегъва в коляното назад,със стъпалото нагоре. (Важи за уякване на нервната система.) 6). Изнасяме ръцете хоризонтално напред с дланите надолу, извиване на трупа от кръста надясно, повръщаме се отдясно наляво, като се гледа,щото главата да бъде на противоположната страна на ръцете и трупа.Три пъти. (Това упражнение важи за усилване кръвообращението в мозъка и за него г-н Дънов обясни, че е най-хубавото упражнение.) 7). Протягат се ръцете напред, с дланите надолу, завиват се нагоре и се извръщат назад, прикляка се на цяло стъпало, без да се вдигат петите, загребва се с ръцете, като тези последните се изнасят нагоре в първото положение и се изправя тялото. Три пъти. (Това упражнение се дава за усилване на малкия мозък.) След като г-н Дънов сам направи горните упражнения, за да ги видим и разберем, седна и подзе: — Тия упражнения ще правите, защото са дадени от Духа.
към текста >>

— Да, помня те, че исках да ти ставам кръстница.Мария Казакова добави:
Голов г-жа Казакова каза: — Да не бъдеш малодушен като мене, когато бях на земята. За всекиго, Димитре, малодушието не е. Види се, ти искаш чорбица, но съжалявам, че не мога да ви я сготвя, защото има друго тук. Но ти, Димитре, не се бой, работите ти тази година ще се оправят.На въпроса от Пенка Бъчварова г-жа Казакова отговори: — Да, помня те, че исках да ти ставам кръстница.Мария Казакова добави: — Дребните работи в живота, това са сенките, които са тоже потребни. Но делото ще има успех в България.Пенка Бъчварова пита М. Казакова: По същия начин ли се разсъждава на небето за Божията работа, както разсъждаваше ти, когато беше на земята? — Моите възгледи са сега малко по-определени.Д. Голов към д-р Миркович: Още една дума, Докторе.
към текста >>

28. Писмо на Учителя до Петко Епитропов (архив на сем. Няголови), София

(бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
К. Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 _________________________________*** Извадено на ксерокс-копие. Помества се тук, понеже е в архива на сем. Няголови. Вж. (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
към текста >>

29. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (покана за събор), Покана за събора в Търново

на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
Ваш верен (Свещеният подпис) П. К. Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 * Съборът в гр. Търново е на 10 август 1911 г. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
към текста >>

30. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август

Кръстников от Бургас, Д.
В колибата на Бойнов, ставаха заседанията на събора, а в колибата на Бостанджиев беше приготвена „горницата“. За гостилница или място за хранене служеше пак същата колиба на Бостанджиев. От поканените за тазгодишния събор се явиха: д-р Ст. Луков от Казанлък, Илия Зурков от Бургас, Матей Попов от Бургас, Христо Тончев от Казанлък, Сотир Щерев от Бургас, Ал. Кръстников от Бургас, Д. Голов от София, Симеон Драганов от Беброво, Еленско, Петко Гумнеров ― София, Пеню Киров ― Бургас, Кънчо П. Стойчев ― Бургас, Анастас Бойнов ― Търново, Тод. Стоименов от Бургас, М. Георгиев ― София, Драган Попов - Търново, Константин Иларионов ― Търново, Никола Янев ― Бургас, Деню Цанев ― Бургас, Никола Ватев ― Русе, Иван Дойнов ― Търново, П.Епитропов ― Пловдив, Ил. Стойчев ― Русе, Ив.
към текста >>

31. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август

Но неговото място се запълня от търновските свещеници Щилиян Кръстев и Тулешков, които също с позволение присъствуват само на това събрание.
Един ден ще Го видите; Той ще ви се открие така, както се е открил на своите ученици след възкресението Си. Любовта е обща за всичките, а милосърдието — специална добродетел, която можеш да покажеш в особени случаи.Заседанието се отложи до довечера, в 9 часа. В 9 часа вечерта събранието продължи. Всички сме на местата си, с изключение на Ив. Русев, който с позволение отсъствува. Но неговото място се запълня от търновските свещеници Щилиян Кръстев и Тулешков, които също с позволение присъствуват само на това събрание. Подир молитвата и изпяването на „Да изправится молитва моя“ г-н Дънов каза: — Тази вечер ще ви говоря върху трите велики стъпки в живота. Първата стъпка на човешката душа е започнала с нейното отделяне от Бога, когато тя е изгубила своята първа чистота. Първата стъпка е слизане от Бог към человека или от центъра към периферията. Това е един вечен закон, през който всякоя душа трябва да премине.
към текста >>

32. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

Единствено славяните имат пряк застъпник пред Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез ангел Елохил, който е ангел на Завета Господен, ангел на Третия завет на Бога към човеците.Варгилий КръстевОт обяснителни бележки към „Призвания към народа ми, български синове на семейството славянско“, София, 1994 г.
във Велико Търново Учителя споделя пред първите си ученици следното:Духът ЕЛОХИЛ е Ръководител на българския народ. Той е ангелът, който е поставен от Бога да води българския народ и цялото славянство. Политическата си свобода българите дължат нему. И той ще се яви между славяните, то те няма да го разпнат, както направиха евреите. В Невидимия свят българският народ е глава на славянството, понеже чрез него се яви Всемировият Учител и чрез българско четмо и писмо се даде Словото Му, който е Слово на Бога за идното човечество от Шестата раса. Единствено славяните имат пряк застъпник пред Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез ангел Елохил, който е ангел на Завета Господен, ангел на Третия завет на Бога към човеците.Варгилий КръстевОт обяснителни бележки към „Призвания към народа ми, български синове на семейството славянско“, София, 1994 г. 15 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК СВЕТА БОГОРОДИЦАВ 9 часа и 25 минути се събрахме всички в заседателната стая около масата и г-н Дънов каза: — Този е последният ден на нашия събор. „Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи.“ Тия думи на Христа дават смисъл и израз на човешкия живот на земята. Царството Божие на земята, това е целокупният човешки живот на земята и обема всичките отрасли и стремежи на човешката душа. С тези думи Христос е подразумявал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, ум, сърце и дух.
към текста >>

Единствено славяните имат пряк застъпник пред Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез ангел Елохил, който е ангел на Завета Господен, ангел на Третия завет на Бога към човеците.Варгилий КръстевОт обяснителни бележки към „Призвания към народа ми, български синове на семейството славянско“, София, 1994 г.
във Велико Търново Учителя споделя пред първите си ученици следното:Духът ЕЛОХИЛ е Ръководител на българския народ. Той е ангелът, който е поставен от Бога да води българския народ и цялото славянство. Политическата си свобода българите дължат нему. И той ще се яви между славяните, то те няма да го разпнат, както направиха евреите. В Невидимия свят българският народ е глава на славянството, понеже чрез него се яви Всемировият Учител и чрез българско четмо и писмо се даде Словото Му, който е Слово на Бога за идното човечество от Шестата раса. Единствено славяните имат пряк застъпник пред Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез ангел Елохил, който е ангел на Завета Господен, ангел на Третия завет на Бога към човеците.Варгилий КръстевОт обяснителни бележки към „Призвания към народа ми, български синове на семейството славянско“, София, 1994 г. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО , 15 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)
към текста >>

33. Учителя раздава на участниците в събора изображения на Пентаграма

Единствено славяните имат пряк застъпник пред Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез ангел Елохил, който е ангел на Завета Господен, ангел на Третия завет на Бога към човеците.Варгилий КръстевОт обяснителни бележки към „Призвания към народа ми, български синове на семейството славянско“, София, 1994 г.
във Велико Търново Учителя споделя пред първите си ученици следното:Духът ЕЛОХИЛ е Ръководител на българския народ. Той е ангелът, който е поставен от Бога да води българския народ и цялото славянство. Политическата си свобода българите дължат нему. И той ще се яви между славяните, то те няма да го разпнат, както направиха евреите. В Невидимия свят българският народ е глава на славянството, понеже чрез него се яви Всемировият Учител и чрез българско четмо и писмо се даде Словото Му, който е Слово на Бога за идното човечество от Шестата раса. Единствено славяните имат пряк застъпник пред Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез ангел Елохил, който е ангел на Завета Господен, ангел на Третия завет на Бога към човеците.Варгилий КръстевОт обяснителни бележки към „Призвания към народа ми, български синове на семейството славянско“, София, 1994 г. 15 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК СВЕТА БОГОРОДИЦАВ 9 часа и 25 минути се събрахме всички в заседателната стая около масата и г-н Дънов каза: — Този е последният ден на нашия събор. „Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи.“ Тия думи на Христа дават смисъл и израз на човешкия живот на земята. Царството Божие на земята, това е целокупният човешки живот на земята и обема всичките отрасли и стремежи на човешката душа. С тези думи Христос е подразумявал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, ум, сърце и дух.
към текста >>

Единствено славяните имат пряк застъпник пред Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез ангел Елохил, който е ангел на Завета Господен, ангел на Третия завет на Бога към човеците.Варгилий КръстевОт обяснителни бележки към „Призвания към народа ми, български синове на семейството славянско“, София, 1994 г.
във Велико Търново Учителя споделя пред първите си ученици следното:Духът ЕЛОХИЛ е Ръководител на българския народ. Той е ангелът, който е поставен от Бога да води българския народ и цялото славянство. Политическата си свобода българите дължат нему. И той ще се яви между славяните, то те няма да го разпнат, както направиха евреите. В Невидимия свят българският народ е глава на славянството, понеже чрез него се яви Всемировият Учител и чрез българско четмо и писмо се даде Словото Му, който е Слово на Бога за идното човечество от Шестата раса. Единствено славяните имат пряк застъпник пред Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез ангел Елохил, който е ангел на Завета Господен, ангел на Третия завет на Бога към човеците.Варгилий КръстевОт обяснителни бележки към „Призвания към народа ми, български синове на семейството славянско“, София, 1994 г. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО , 15 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)
към текста >>

34. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
Турция обявява война на България, а на 18 октомври 1912 г. България, Сърбия и Гърция обявяват война на Турция. Вж. „Изгревът”, том I, стр. 436 ÷ 441, том XI, стр. 753 ÷ 754. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
към текста >>

35. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (покана за събора)

на съставителя Вергилий Кръстев)
636 ÷ 637. Тези инициали означават следното: „Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа Сина Божий - 15 август Търново 1912 г. Отдолу годината 1912 е изписана с цифровите значения на старославянската азбука. Тогава числата са обозначавани с букви, а не с арабски или латински цифри. Вж. на следващите страници сканираните копия. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) "Заветът на цветните лъч.и на светлината",изд. 1912 г., корица."Заветът на цветните льчи на светлината", изд. 1912 ;;;, стр. 1.„Заветът на цветните лъчи на светлината», изд. 1912 в., надписът на стр.
към текста >>

36. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 20 август

Съвременният европейски свят е на кръстопът: или ще възприеме Царството Божие доброволно, или ще влязат в конфликт една с друга държавите в една велика война.
Това, което у нас трябва да бъде вечно, това, което не се руши, трябва да премине през Божествения огън. Аз ви казвам това, за да знаете, че през тази 1913 година ще имате известни мъчнотии, но да се не безпокоите. Съвременният политически свят е така назрял, щото положението на Европа може да се намери в затруднение и от всичко това вие да се позамислите и стъписате. Но вие дерзайте, Христос иде да приспособи копанта. И ако вие се държите близо към Господа, Той ще ви изкара на благоприятно поле, като през невиделица. Съвременният европейски свят е на кръстопът: или ще възприеме Царството Божие доброволно, или ще влязат в конфликт една с друга държавите в една велика война. Намислено е: или война, или мир, но по кой начин, не се знае; още не се знае. Братството в невидимия свят полага усилия да настъпи съзнание в обществото, само то да се съзнае, та да му се не пуща кръв; обаче, ако това съзнание не дойде, ще се дадат, може би, милиони жертви. Всички трябва да имаме Господа за пастир, понеже тия промени, които ще станат в света, може да повлияят върху умовете ви. Но вие, пак ще ви река, дерзайте, защото трябва да знаете, че тия неща са в реда на нещата. И те трябва да дойдат, защото съвременната цивилизация, съвременната цивилизована Европа не може да направи друго по-благородно, защото е изтощила своите сили.
към текста >>

37. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 21 август

Никой до този момент не е знаел за нея, но Учителя е знаел и е предупредил нашите приятели за предстоящите събития.Д-р Вергилий Кръстев пише: „Всички членове на Веригата са изпратени от Мировия Учител с 91 Псалом и „Добрата молитва“, зашити във военните куртки.
Всички са учудени, защото е месец август, а за това се мисли през есента. Накрая запитват: „Защо, Учителю, война ли ще има? “ Учителя отговаря строго: „Война ще има. Всички ще отидете и всички ще се върнете.“ Тогава те един по един Му целуват ръка и се разотиват по домовете. След два месеца се обявява войната. Никой до този момент не е знаел за нея, но Учителя е знаел и е предупредил нашите приятели за предстоящите събития.Д-р Вергилий Кръстев пише: „Всички членове на Веригата са изпратени от Мировия Учител с 91 Псалом и „Добрата молитва“, зашити във военните куртки. Те се завръщат след разгрома на България в Междусъюзническата война, завършила с Букурещкия мирен договор от 23 юли 1913 г. („Изгревът“ на Бялото Братство“ , София, 1993 г., стр. 637) ---- 1 Краска (рус.) — цвят, боя (Бел. Ред.) 2 Любостожание (арх.) — стремеж към богатство, алчност (Бел. ред.)
към текста >>

38. Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева, София

Който иска да следва Господа трябва да дигне своят кръст и да го носи с търпение и радост.
Някои хора Божествената Любов ги прави като рози, а други като тръни. Някой прави като сочни смокви, а други като стипчиви трънки. И всеки си стреми според разбиранията си. Трябва Мъдрост, трябва знание. Трябва Сила и търпение, да се победи злото в човека. Който иска да следва Господа трябва да дигне своят кръст и да го носи с търпение и радост. В кръста е скрита и смъртта, и живота, и радостта, и скръбта, и славата, и безчестието. В него са скрити Любовта и възкресението. Блажен, който работи. (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
към текста >>

В кръста е скрита и смъртта, и живота, и радостта, и скръбта, и славата, и безчестието.
Някой прави като сочни смокви, а други като стипчиви трънки. И всеки си стреми според разбиранията си. Трябва Мъдрост, трябва знание. Трябва Сила и търпение, да се победи злото в човека. Който иска да следва Господа трябва да дигне своят кръст и да го носи с търпение и радост. В кръста е скрита и смъртта, и живота, и радостта, и скръбта, и славата, и безчестието. В него са скрити Любовта и възкресението. Блажен, който работи. (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
към текста >>

39. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (картичка)

на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
Ц. С. В.** П. К. Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7 * Господ е Цар.** Неговото Царство със сила се взима. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
към текста >>

40. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

„Жаден съм", казва Господ ваш на кръста.
Там, гдето Господ царува, душата е в безопасност. Нито косъм може да падне от главата й. Извор, това е сладка дума на Небето, извор, това е чистота на сърцето. Извор, това е сияние на душата. Извор, това е мощна дума, която разхлажда разсъхналата уста, която утолява жаждата на душата. „Жаден съм", казва Господ ваш на кръста. Каква велика дума е извор, какъв велик оригинал е тя в Небето. Тук, на земята, преводът е само сянка на нейната същина. Който разреши тая дума, който даде на своята душа прав превод за нея, той става безсмъртен, съвършен и свят. Прекарайте тоя Извор отвън - вътре и вий имате вечния живот. Колко трябва да сте готови да схванете тая велика мисъл.
към текста >>

41. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

на съставителя Вергилий Кръстев)* Обяснение на ребуса:1 +2 + 3 + 4= 10 –Бог5 + 6 = 11 - Борба7 + 8 = 15 - Посвещение13 - 16 = -36
Търново от 1 юни 1913 г. Никой не решава ребуса. Идва земетресението и после Учителят в друго писмо обяснява ребуса. Числото 13 се отнася за 1913 г. Числото 16 показва, че земетресението ще почне на 1-ви, но в шести месец, и ще продължи 36 дни, видно от числото 36. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)* Обяснение на ребуса:1 +2 + 3 + 4= 10 –Бог5 + 6 = 11 - Борба7 + 8 = 15 - Посвещение13 - 16 = -36
към текста >>

42. Писмо на Петко Гумнеров до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (по идея на Учителя), София

(бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев,*****На 30 май 1913 г.
Каня се да й пиша и тогава ще й се обясня. С братски поздрави до всички, Петко Гумнеров Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 ________________________________* Саде - сам, само; садикане - самичък. Изразът означава: „и работа самичък”.** тимара - преносно: бой; ядат тимара - ядат боя; чистене на кон, което става със специален гребен, с кърпи, и е много трудна работа, която е наказание за онзи, който го прави.*** кабахат- вина, грешка**** лобутя - бой. (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев,*****На 30 май 1913 г. в Лондон е подписан мирниятдоговорзакраяна Балканската война. На 29 юни 1913 г. Фердинанд нарежда на българската войска да нападне Сърбия и Гърция и се идва до Първата национална катастрофа. Вж. „Изгревът” том I, стр. 437 ÷ 441. (бел.
към текста >>

на съставителя Вергилий Кръстев)
в Лондон е подписан мирниятдоговорзакраяна Балканската война. На 29 юни 1913 г. Фердинанд нарежда на българската войска да нападне Сърбия и Гърция и се идва до Първата национална катастрофа. Вж. „Изгревът” том I, стр. 437 ÷ 441. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
към текста >>

43. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

насъставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7 ________________________* Търновското земетресение е на 1 юни 1913 г. Учителят в едно писмо обяснява ребуса. Числото 10 е „Бог”, 11 е „борба”, 15 е „посвещение”. Обяснява, че в 10 часа започва земетресението, 11 е първият земен трус и ще продължи до 15 часа. (бел. насъставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
към текста >>

44. Писмо от Учителя към всички от 18.7.1913 г., София

на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
На 27 юни 1913 г. Румъния напада България, а на 30 юни 1913 г. Турция напада също. България капитулира и на 23 юли 1913 г. в Букурещ се подписва мирен договор, (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
към текста >>

45. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Търново

Местописането и в двата случая е Търново.В архива на Лалка Кръстева има ксерокопие от това ръкописно писмо.След графологическа съпоставка между почерците се установява, че това е препис на оригинално писмо на П.
и ден „вторник“, без указано местописане. Справката в календара потвърждава, че 17 декември 1913 е вторник. Пак от календара се вижда, че и 19 ноемврий 1913 г. е вторник. Затова тук представяме и двете дати. Местописането и в двата случая е Търново.В архива на Лалка Кръстева има ксерокопие от това ръкописно писмо.След графологическа съпоставка между почерците се установява, че това е препис на оригинално писмо на П. Дънов, направен от човек с почерк, близък до неговия. Там датата е 18 ноември 1913 г. и не е посочен ден от седмицата. Липсва последната страница на преписа,където би могло да е указано местописането му. Освен това, този препис започва със съкращението „Л.
към текста >>

46. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Търново

Именно този екземпляр от архива на Лалка Кръстева като единствено запазен е послужил за оригинал при последващото му включване в различни печатни издания.
Поздравът е отпечатан в Търновската печатница „Н. М.Церковски“, което говори за нужда от повече екземпляри, с явното намерение да бъдат разпратени на повече места в страната. Заблуждението, че П. Дънов е бил в Бургас в началото на 1914 г.,откъдето бил изпратил този новогодишен поздрав, идва от датата 6.1.1914 г. и от думата „Бургас“, написани с мастило на ръка в края на печатния текст на поздрава. Именно този екземпляр от архива на Лалка Кръстева като единствено запазен е послужил за оригинал при последващото му включване в различни печатни издания. Че е единствено запазен и достъпен става видно от повтарянето на горепосочената неточна дата. Не е съобразено, че тя е само информация за това, кога поздравът е пристигнал в Бургас (защото друго не може да означава). Документирано е, че П. Дънов е бил в Бургас на същата дата (6.1.), само че през 1915 г., а в началото на 1914г. все още е във В.
към текста >>

47. Учителя изнася беседата 'Ето човека' - първата (официално стенографирана) неделна беседа

Прочетох ви 19-а глава от Евангелието от Йоана, за да видите четирите неща, които Христос носеше на кръста – четири неща, които и ние трябва да научим: като турим Добродетелта на главата, която не беше прикована, от лява страна – Знанието, от дясна – Силата, а отдолу при краката – богатството, и ние ще имаме тогава разпнатия човек.
Следователно трябва да бъдем посети, трябва да ни се тури малко пръст, да има малко налягане; след туй трябва да растем нагоре и да придобием знания, а това знание, след като израсте до известна степен, трябва веднага да се превърне в житно зърно. И след туй Господарят ще прати да ожънат житото и Той ще отдели потребното от непотребното – житото от къклицата. Ние се раждаме – това значи изникваме; растем, развиваме се, умираме и ни заравят в гроба – това е тъпкане, вършеене. И от гумното Господ ще прибере онова, което му трябва. Туй съответства на плевнята и житницата: плявата турят в плевнята, а зърната – в житницата. Прочетох ви 19-а глава от Евангелието от Йоана, за да видите четирите неща, които Христос носеше на кръста – четири неща, които и ние трябва да научим: като турим Добродетелта на главата, която не беше прикована, от лява страна – Знанието, от дясна – Силата, а отдолу при краката – богатството, и ние ще имаме тогава разпнатия човек. Тоест, като приковем богатството, Силата и Знанието, техните сокове ще възлязат към главата – към Добродетелта. Когато Господ иска да направи човека добър, приковава го на кръста – заковава неговите богатства, сила, знания. А що значи заковаване? – Турят го в касата, да го не вземе някой, да не разполага никой с него, защото Господ ще разполага. Той казва: „Когато Аз работя, ти ще бъдеш спокоен“; и понеже човек не иска да стои спокоен, Господ казва: „Заковете го, за да бъда спокоен, Аз да работя.“ А когато ни приковат на този кръст, не бива да плачем, защото Господ работи тогава за нас.
към текста >>

Когато Господ иска да направи човека добър, приковава го на кръста – заковава неговите богатства, сила, знания.
Ние се раждаме – това значи изникваме; растем, развиваме се, умираме и ни заравят в гроба – това е тъпкане, вършеене. И от гумното Господ ще прибере онова, което му трябва. Туй съответства на плевнята и житницата: плявата турят в плевнята, а зърната – в житницата. Прочетох ви 19-а глава от Евангелието от Йоана, за да видите четирите неща, които Христос носеше на кръста – четири неща, които и ние трябва да научим: като турим Добродетелта на главата, която не беше прикована, от лява страна – Знанието, от дясна – Силата, а отдолу при краката – богатството, и ние ще имаме тогава разпнатия човек. Тоест, като приковем богатството, Силата и Знанието, техните сокове ще възлязат към главата – към Добродетелта. Когато Господ иска да направи човека добър, приковава го на кръста – заковава неговите богатства, сила, знания. А що значи заковаване? – Турят го в касата, да го не вземе някой, да не разполага никой с него, защото Господ ще разполага. Той казва: „Когато Аз работя, ти ще бъдеш спокоен“; и понеже човек не иска да стои спокоен, Господ казва: „Заковете го, за да бъда спокоен, Аз да работя.“ А когато ни приковат на този кръст, не бива да плачем, защото Господ работи тогава за нас. Нещастен е онзи, който не е прикован на кръста. Който иска да се занимава с него Господ, трябва да мине през този процес на развитие.
към текста >>

Той казва: „Когато Аз работя, ти ще бъдеш спокоен“; и понеже човек не иска да стои спокоен, Господ казва: „Заковете го, за да бъда спокоен, Аз да работя.“ А когато ни приковат на този кръст, не бива да плачем, защото Господ работи тогава за нас.
Прочетох ви 19-а глава от Евангелието от Йоана, за да видите четирите неща, които Христос носеше на кръста – четири неща, които и ние трябва да научим: като турим Добродетелта на главата, която не беше прикована, от лява страна – Знанието, от дясна – Силата, а отдолу при краката – богатството, и ние ще имаме тогава разпнатия човек. Тоест, като приковем богатството, Силата и Знанието, техните сокове ще възлязат към главата – към Добродетелта. Когато Господ иска да направи човека добър, приковава го на кръста – заковава неговите богатства, сила, знания. А що значи заковаване? – Турят го в касата, да го не вземе някой, да не разполага никой с него, защото Господ ще разполага. Той казва: „Когато Аз работя, ти ще бъдеш спокоен“; и понеже човек не иска да стои спокоен, Господ казва: „Заковете го, за да бъда спокоен, Аз да работя.“ А когато ни приковат на този кръст, не бива да плачем, защото Господ работи тогава за нас. Нещастен е онзи, който не е прикован на кръста. Който иска да се занимава с него Господ, трябва да мине през този процес на развитие. Говоря ви алегорично. Преди тоя процес на развитие непременно трябва да има вяра, вяра непоколебима в общия Божествен план, който има пред очи всички твари, които Бог е създал. Не трябва да се съмняваме в Бога, понеже Той е съвършен, всесилен.
към текста >>

Нещастен е онзи, който не е прикован на кръста.
Тоест, като приковем богатството, Силата и Знанието, техните сокове ще възлязат към главата – към Добродетелта. Когато Господ иска да направи човека добър, приковава го на кръста – заковава неговите богатства, сила, знания. А що значи заковаване? – Турят го в касата, да го не вземе някой, да не разполага никой с него, защото Господ ще разполага. Той казва: „Когато Аз работя, ти ще бъдеш спокоен“; и понеже човек не иска да стои спокоен, Господ казва: „Заковете го, за да бъда спокоен, Аз да работя.“ А когато ни приковат на този кръст, не бива да плачем, защото Господ работи тогава за нас. Нещастен е онзи, който не е прикован на кръста. Който иска да се занимава с него Господ, трябва да мине през този процес на развитие. Говоря ви алегорично. Преди тоя процес на развитие непременно трябва да има вяра, вяра непоколебима в общия Божествен план, който има пред очи всички твари, които Бог е създал. Не трябва да се съмняваме в Бога, понеже Той е съвършен, всесилен. Нали и Исус на едно място казва: „Невъзможното за човека за Бога е възможно.“ Божествените пътища са неизповедими, не бива да се допуска мисълта, че тия пътища може да бъдат изопачени и възпрени – то е невъзможно.
към текста >>

48. Учителят през лятото на 1914 г. прави екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици

усърдно служат на своя бог Мамона; и едната и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи... По-нататък, и при извършването на религиозните „тръби", както напр, незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика).
- нашият председател, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една От обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е един дълг... " И по-нататък: „ние събаряме вярата и изгонихме религията из училищата си (фрази, преписани от „Църковен вестник", орган на Синода -Б.Н.), но къде са блюстителите на народните завети? "... и т.н. Тия кратки цитати из статия и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософска-та) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е. усърдно служат на своя бог Мамона; и едната и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи... По-нататък, и при извършването на религиозните „тръби", както напр, незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика). Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, те-ософските попове (бивши православни дякони) се защитават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди" (израз, който може всичко да побере...)! Разбира се, и ние потвърждаваме това: българските теософи са били всякога с всяка власт. За това те не само никога не са видели „обществената" и не са бивали интернирвани или арестувани, но всякога като галени деца на властта са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси", всякога са били добре приети и търпени „сладкодумни гости на държавната трапеза", получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество" и „държавните нужди", пък и по настоящем използват своите синекурни длъжности (т.е. плащано от народа безделие) в Народната Библиотека, дето даже не стъпват на работа.
към текста >>

49. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август

Човек от себе си представя един кръст и когато ние намерим тоя център, няма вече да биваме разпъвани.Когато дойде Христос, някои от вас ще бъдете на 21 година, други - на 14, а най-малките ще бъдат на 7 години.
Ние всички сме в ада сега - ни повече, ни по-малко. Войната, която става сега, става между светлата и тъмната страна на астралния свят. В тъмната страна става това сражение. И когато вие пристъпите към границата, ще видите Христа.Седалището на Духа във вас знаете ли къде е? То е в една празнина между двете вежди, то е мястото на Божествения Дух, то е мястото на безмълвието. Човек от себе си представя един кръст и когато ние намерим тоя център, няма вече да биваме разпъвани.Когато дойде Христос, някои от вас ще бъдете на 21 година, други - на 14, а най-малките ще бъдат на 7 години. Но това разбирайте вътрешно и според степента на това вътрешно разбиране ще ви се даде съответно знание, съответно разбиране на света, което ще ви разкрие Христа. И оная книга именно ще отвори пред вас, на някои от вас Той ще прочете първите страници, на други -повече страници, но във всеки случай не повече от 21 страница. Така, който е на 7 години, ще му прочете 7 страници; а който е на 21 година, ще му прочете 21 страници. В тази книга ще намерите всички правила за новия живот, а сега вие знаете само подготвителните правила.Но вие не можете да познаете правилата Христови, докато не познаете какво нещо е Божествената любов. Любовта, това е първият Божествен творчески принцип в света.
към текста >>

50. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 11 август

Всичките духове, които ви карат да искате лявата страна, са искали да бъдете в тринадесетата сфера, която е равна на кръста, който е една теглилка.
Желанието й беше добро, но просбата й беше лоша. Ще кажете: в какво се състои лошотата? Но да седнеш отляво или отдясно, знаете ли какво значи? Значи единият да бъде в Небето, а другият в ада. Затова Христос отговори: „Не знаете какво искате." Не било Негова работа кой да седне отдясно и кой отляво, защото ако единият е грешен, ще иде в ада, в тринадесетата сфера.И всички вие сте искали да седнете от лявата страна, затова са ви сполетели разни нещастия. Всичките духове, които ви карат да искате лявата страна, са искали да бъдете в тринадесетата сфера, която е равна на кръста, който е една теглилка. Затова ние най-напред трябва да се научим какво и как да искаме нещата. Аз зная, че щом разберете, какво* лявата страна е тринадесетата сфера, никой не ще иска да седне отляво.Ако се отнася до Господа, в Небето има само дясно, а ляво няма. А едното око всякога вижда правото, а другото е за тринадесетата сфера. Чрез дясното око вие намирате пътя за Небето, а с лявото гледате надолу за другия свят. Следователно ние желаем неща, които са несъвместими с Неговата воля.
към текста >>

51. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 13 август

После, гледайте Го на кръста и се възхищавайте от търпението, което е имал, за да изнесе света.
Той няма може би да говори с вас, но в душата си той се моли с вас и иска, желае всячески да ви помогне.И тъй, щом очистим нашите мисли и желания, Христос ще започне да се вселява в нас. И първо, на първо място, изхвърлете вашето съмнение - то е на пръв план. Когато Христос се докосне до вас, вие ще започнете вече да имате друго понятие за света и ще ви се открият известни методи, по които да живеете в света. Запример всеки ден се съсредоточавайте по известен въпрос, четете Евангелието и мислете за Христа. Когато, уверявам ви, ще можете да си Го представите, стига в това отношение да постоянствувате. После, гледайте Го на кръста и се възхищавайте от търпението, което е имал, за да изнесе света. Като се въодушевявате от всичко това, Христос ще започне да се вселява у вас. Но вие си казвате: „Леле, как е страдал и как е закован за нас! ", когато трябва да гледате и да размишлявате за Неговото геройство в случая и само тогава е времето, когато ще сполучите.Дяволът е преобърнал любовта в удоволствие и чрез удоволствия изядохте и изпихте това, което ви е дадено, след което чак започвате да си внушавате, да се покаете. Да ви кажа ли, аз много пъти съм казвал на дявола да ме глътне, но той не иска. И при вас дохожда да ви глътне и вие, без да му мислите много, кажете му: „Хайде, глътни ни." Но когато ви нагълта, ще се почувствувате на мястото на Йона и като него ще започнете да молите Господ да ви избави.
към текста >>

52. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

Когато наместо Христос да се разпъне на кръста, ще бъде въздигнат, защото съвременната наука формира, а тези елини познаха и се убедиха, че само Христос е, Който може да тури ред и порядък на енергията, която се иждивява за пушки, ножове и копия.Това е прославлението, което иде от Христа.
"Всички отговарят: - Ще ги приемем,- Но те идат за вашите сърца и ум, ако ги дадете, те ще ни свържат с Христа, явяването на Който ще стане мигновено в един момент, равен на момента, в който става запалването на бенгалския огън. И ако Христос още закъснее да дойде, то причината е, право да ви кажа, че вие още не сте готови. С това далеч нямам намерение да ви правя упрек, но просто ви подсещам да се приготвите, да можете да пребъдете в центъра на вашето развитие. Защото като дойде Христовото учение, много и много хора просто ще подлудеят и също като стари мехове ще се изпукат.Да, нашите тела при дохождането на Христа ще се трансформират също както става с пеперудата. А това ще стане, когато настъпи времето на елините. Когато наместо Христос да се разпъне на кръста, ще бъде въздигнат, защото съвременната наука формира, а тези елини познаха и се убедиха, че само Христос е, Който може да тури ред и порядък на енергията, която се иждивява за пушки, ножове и копия.Това е прославлението, което иде от Христа. Христос иска да имате умове досетливи, умове ловки, пластични, а от глупостта иска нито помен да не остане. Аз не искам да зная за догми и обреди, също както Христос не искаше да знае [за] онези обреди и закони, за които често пъти книжниците се препираха с Него. Тези книжници са, които казваха, че Христос разврати народа, затова Го пъдеха, преследваха Го, докато най-сетне Го разпнаха. И днешните служители Христови са същите евреи, същите фарисеи, същите книжници, те са, които Го разпъват.Мене ми побеляла главата, „защо ни говори така", и аз казвам и ще следвам да казвам, че говоря това, което ми диктува Този, Който ме е пратил, без да гледам кой какво щял да мисли и какво щял да каже. Ако ли вие и мене не искате, също както евреите не искаха Христа, можете да ме изпъдите на онзи свят.Всички единодушно: - Искаме те, искаме те.-Това е, което Христос иска.
към текста >>

53. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

Такъв човек може и да е кръстен и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин.
Защото Господ го стопява и от 200 става на два килограма и като сте по-леки, казват, че сте оглупели. Но за нас е празна работа този израз, защото именно в такъв случай ние притежаваме Божествения нектар. Често пъти не бива да се гледа на лице, на красиво лице, защото това лице може да носи излишен багаж. А ти гледай душата на някого и като го сравняваш със себе си, гледай да подхождат неговите душевни качества с твоите.Ако ние можем да разберем дълбокия смисъл на Христовото учение, чрез своя език да произнесем това име, само тогава ше намерим откъде се е явило заключението, което се е въвело между съвременното духовенство. Виждаме, че Христос казва: „Да не кълнете." Значи всички тия, които кълнат, не са научили думата „любов". Такъв човек може и да е кръстен и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин. Може да е кръстен с Ио[а]новото кръщение, обаче не е кръстен с огън. Но когато Христос дойде при нас, ще ни научи как да произнасяме думата „любов", защото именно с тази дума започва животът. И аз искам да правите известна опитност с тази дума, та особено сега. Вие у дома си, било търговци или свещеници, всичко може да имате, но не и любов, Ако знаем тази дума как да я произнасяме, ще облекчим до минимум нашите свивания и ще направим нашия живот от сносен по-сносен.Ако дойде Христос зимно време, вие няма да Го разберете, ще Му зададете редица въпроси, ще искате занимание и правда. Но ако дойде при вас, когато е пролетта на вашия живот, то тия въпроси няма да Му ги зададете.
към текста >>

Може да е кръстен с Ио[а]новото кръщение, обаче не е кръстен с огън.
Но за нас е празна работа този израз, защото именно в такъв случай ние притежаваме Божествения нектар. Често пъти не бива да се гледа на лице, на красиво лице, защото това лице може да носи излишен багаж. А ти гледай душата на някого и като го сравняваш със себе си, гледай да подхождат неговите душевни качества с твоите.Ако ние можем да разберем дълбокия смисъл на Христовото учение, чрез своя език да произнесем това име, само тогава ше намерим откъде се е явило заключението, което се е въвело между съвременното духовенство. Виждаме, че Христос казва: „Да не кълнете." Значи всички тия, които кълнат, не са научили думата „любов". Такъв човек може и да е кръстен и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин. Може да е кръстен с Ио[а]новото кръщение, обаче не е кръстен с огън. Но когато Христос дойде при нас, ще ни научи как да произнасяме думата „любов", защото именно с тази дума започва животът. И аз искам да правите известна опитност с тази дума, та особено сега. Вие у дома си, било търговци или свещеници, всичко може да имате, но не и любов, Ако знаем тази дума как да я произнасяме, ще облекчим до минимум нашите свивания и ще направим нашия живот от сносен по-сносен.Ако дойде Христос зимно време, вие няма да Го разберете, ще Му зададете редица въпроси, ще искате занимание и правда. Но ако дойде при вас, когато е пролетта на вашия живот, то тия въпроси няма да Му ги зададете. Аз ви говоря това така, защото всички искате да бъдете умни, добри, здрави -качества, които вие може да ги имате, ако знаете да произнасяте думата „любов".
към текста >>

54. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

(бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7 * Ц. Б. И. - Царството Божие идва. (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
към текста >>

55. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Всички с огън ще се кръстят.
Нека всеки си върви по своя път и да пожени последствията на хилядите години. Христос казва, Моите овци познават моя глас. Който познава гласа на добрия пастир, той е от Неговите, който не, той не е. Ще се минат години, когато работите ще се обърнат другояче. Всичко с огън ще се опита. Всички с огън ще се кръстят. Аз бих желал всеки свещеник в Православната църква да познава Христа и да слушаха Неговия глас. Старият ред на нещата минава вече. Иде нещо ново в света, всички ще го видят. Някои ще разумяват и ще се изменят. Всички няма да умрем, но всички ще се изменим, казва Духът Господен.
към текста >>

56. На Учителя са забранени публичните беседи и е интерниран във Варна

БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ»ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
интерниран във Варна 1. ИНТЕРНИРАН В ХОТЕЛ „ЛОНДОН"ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 ) 2. Изгревът - Атанас Славов Датата 16 август 1917 г. е взета от Изгревът - Том 23 - глава: III. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ»ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 98. ИНТЕРНИРАН В ХОТЕЛ „ЛОНДОН" Е.А.: Значи само племеничката Му Люба прие Учителя. Тя идваше и на клас, тя стана вегетарианка. Никой друг. Брат им и другите, не.
към текста >>

57. Писмо на Учителя до приятели, Варна

2 септемврий 1917 Препис от оригинала.* Велик Творец Исус Христос Син Божий, (бележки на съставителя Вергилий Кръстев)
Мир на всички ви в Господа. Ваш верен П.К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.) Същото писмо е публикувано в ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13 - писма на Учителя, преписани от Паша Писмото е публикувано и в ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 -писма до Величка и Кънчо Стойчеви с допълнение: 2 септемврий 1917 Препис от оригинала.* Велик Творец Исус Христос Син Божий, (бележки на съставителя Вергилий Кръстев)
към текста >>

58. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, Варна

Но какви милувки би искал онзи, който е прикован на кръста?
Аз желая всички да гледат на светлата страна на живота. За своите страдания аз не говоря, когато ползват другите. А съжалявам, когато страдам, че не ползвам. Колко Аз бих се радвал, ако вие туряхте всички Любовта за лозинка в живота, да внесяхте мир и съгласие навсякъде. Да, това би ме трогнало. Но какви милувки би искал онзи, който е прикован на кръста? Не трябва ли да се извадят гвоздеите? Не мислете, че това ви правя упрек. Не. Но ви говоря за една велика Божия идея. Аз се стремя да отмахна всичките упреци от живота. Нима онзи, който греши, не знае своя грях?
към текста >>

59. Димитър Голов завършва земния си път.

Вергилий Кръстев.
5. Дънов, П. Изпитьт на Любовта, УС, 18.06.1939 г. 6. Дънов, П. Аз ви избрах, ИБ, 27.06.1920 г. 7. „Изгревьт на Бялото Братство пее и свири, учи и живее“ Състав. Вергилий Кръстев. Т. XVII. София, библ. Житен клас, стр. 634 8. Пашов, В. Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов.
към текста >>

Вергилий Кръстев.
13. Дънов, П. Факти, закони, прнципи, 00К 3.03.1943 14. Списание „Духовна култура“, кн. 11-12 от януари 19 22 г., с. 38 15. „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее“ Състав. Вергилий Кръстев. т. II. София, библ. Житен клас, 1995 _________________Вестник Братски живот бр.63 ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
към текста >>

60. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, 1917, декември

на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
Ж. К. В. О. * (Свещеният подпис) П. К. Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 *Жив е, Който ви обича. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
към текста >>

61. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, Варна

на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
Дънов Варна 16 декември 1917 Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 ___________________________________________* Учителят Петър Дънов е интерниран в гр. Варна от цар Фердинанд и писмата ги изпраща вече оттам. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
към текста >>

62. Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път

Като приближава, той вижда на гърдите му светъл надпис: „Аз съм онзи, когото ти свали преди 2000 години от кръста и го положи в гробницата си." Надписът е там, докато тръгнат заедно към дома на Пеньо.
Пеньо си казва мислено: „Как ще намеря този пътник, когато никога не съм го виждал през живота си, а и от парахода ще слязат към 600 души? " В посочения ден и час той отива на пристанището и застава в края на кея. Параходьт пристига и от него слизат много хора. Пеньо ги наблюдава и се стреми със своята интуиция да открие този, когото трябва да посрещне. Когато слизат всички пътници, забелязва един красив човек в бял костюм да се отправя към него. Като приближава, той вижда на гърдите му светъл надпис: „Аз съм онзи, когото ти свали преди 2000 години от кръста и го положи в гробницата си." Надписът е там, докато тръгнат заедно към дома на Пеньо. Така става първата среща на Пеньо Киров с Учителя* От нея разбираме, че Пеньо Киров е прероденият Йосиф от Ариматея, който преди 2000 години погреба Христа, един ученик от вътрешната Христова школа, в която е и евангелист Йоан. Пеньо идва да работи в България за делото Божие. След първата среща Учителят често посещава Бургас и къщата на Пеньо Киров. Провеждат разговори, срещи и с други приятели и съмишленици, и с третия ученик на Учителя - Тодор Стоименов. При един разговор в дома на Пеньо Киров на външната врата се чука и Пеньо излиза да види кой ги безпокои.
към текста >>

63. Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева, София

Всеки ученик на Истината трябва да си носи кръста с радост.
За в южна България по-после. Не всичко, каквото човек чувства, мисли и преживява е вярно. Във всеки човек има много кукувичи яйца снесени, да ги мъти без да знае той. Всичко изпитвайте доброто дръжте. Самотен е човек в света, само когато греши, а когато върши Волята Божия, Господ е с него и ангелите, и светиите. Всеки ученик на Истината трябва да си носи кръста с радост. Светлия кръст Нинешните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава, която има да се открие в нас. След няколко дни може да дойде още един наш познат да услужи. Поздрав на всички приятели В.В. (Свещеният подпис)
към текста >>

Светлия кръст Нинешните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава, която има да се открие в нас.
Не всичко, каквото човек чувства, мисли и преживява е вярно. Във всеки човек има много кукувичи яйца снесени, да ги мъти без да знае той. Всичко изпитвайте доброто дръжте. Самотен е човек в света, само когато греши, а когато върши Волята Божия, Господ е с него и ангелите, и светиите. Всеки ученик на Истината трябва да си носи кръста с радост. Светлия кръст Нинешните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава, която има да се открие в нас. След няколко дни може да дойде още един наш познат да услужи. Поздрав на всички приятели В.В. (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
към текста >>

64. Писмо на Учителя до учениците (архив на Няголов), София

на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
16.VІІІ.1918 г. гр. София(Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 ___________________________________________* След като е освободен от заточението си, Учителят Петър Дънов изпраща това писмо от гр. София. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
към текста >>

65. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
Солун се подписва примирие между България и западните сили от Съглашението, победителки във войната 1914 1918 г. България се изтегля от всички освободени от нея територии и оставя в плен 90 000-на армия, макар че изобщо не е пленена в бойни действия. Искат абдикация на цар Фердинанд, което става на 3.10.1918 г., а на престола се възкачва синът му цар Борис III. Подробно за него виж в „Изгревът”, том XX, стр. 671 ÷ 688, 689 ÷ 890, 891 ÷ 1011. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
към текста >>

66. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

1. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
Списанието поддържа постоянна рубрика по окултни науки - астрология, хиромантия и др., помества сведения за наблюдавани в България и в чужбина паранормални явления, както и новини от културния живот, като посещението на Рабиндранат Тагор в България през 1926 година. Списанието е спряно след атаки от страна на църквата, както и на Иван Грозев и Стефан Консулов. Учителя пише статии в списанието под псевдонима ХХХ. За това списание може да се прочете в 15 том на "Изгревът". Ето някои статии от там 1. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 2. СТАТИИ ОТ X.X.X. (Х.Х.Х. = П.К.Д. = ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ) 3. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ"ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ БЕЛЕЖКИ
към текста >>

3. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ"ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
Ето някои статии от там 1. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 2. СТАТИИ ОТ X.X.X. (Х.Х.Х. = П.К.Д. = ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ) 3. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ"ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. Списание „Всемирна Летопис" излиза под редакцията на Иван Толев от 22 март 1919 г. до март 1927 г., списвано с много старание и умение, издавано на хубава хартия с добър печат и добри отпечатани снимки и илюстрации. За времето си е било едно много хубаво списание.
към текста >>

НА СЪСТАВИТЕЛЯ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
2. СТАТИИ ОТ X.X.X. (Х.Х.Х. = П.К.Д. = ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ) 3. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ"ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. Списание „Всемирна Летопис" излиза под редакцията на Иван Толев от 22 март 1919 г. до март 1927 г., списвано с много старание и умение, издавано на хубава хартия с добър печат и добри отпечатани снимки и илюстрации. За времето си е било едно много хубаво списание. И днес се приема като такова. За онези, които го притежават и изучават.
към текста >>

Източник: БЕЛЕЖКИВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
13. Оставяме заглавието в I раздел „Силите на живота природа" така както е издадено в първото издание, като сме добавили и другите следващи статии от второто издание. 14. По този начин представяме едновременно сп. „Всемирна летопис" с неговия редактор Иван Толев, така и отпечатваме статиите на Учителя, защото днес никой не знае за това, което изнасяме тук и отпечатваме за възпоменание на Иван Толев. На мен никой не ми предаде нито ми даде указание, че неговите статии са издавани. Това нещо сам си го открих при моите проучвания за тази епоха. Източник: БЕЛЕЖКИВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ Изгревът - Том 15 СТАТИИ ОТ X.X.X. Х.Х.Х. = П.К.Д. = ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ 1. ВЛИЯНИЕ НА СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ
към текста >>

НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ" ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
1 (III.1925) , с.1 -2. Източник: I раздел СТАТИИ ОТ ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВИван Толев Изгревът - Том 15 III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ" ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. Списание „Всемирна летопис" започва да излиза от 22 март 1919 г. до март 1927 г. Излиза месечно, обособено на IV годишнини. I година от 22 март 1919 г. до 22 март 1920 г.
към текста >>

Със своя простичък ум, например, бай Устабашиев от Неврокопско си нашари гърдите с кръстове, написа си „сим победиши", и като втор Мессия изпревари Кришнамурти, яви се в София, за да поведе народа.
Те са успели вече, казват, да създадат някакви комасонски организации - звено между масонство и теософия. Дали масонската организация у нас ще се хване на тази въдица и тури в услуга на теософския мистицизъм за разрушението и разлагането на държавата и нацията - близкото бъдеще ще покаже. При тази ясно поставена цел, при тази пусната в пълен ход системна организация, дето за сигурност, се прилага и клетвата, не е ли време вече обществото и държавата да си даде сметка за реалната опасност, с която разпространението на теософския мистицизъм застрашава нацията? - Крайно време е, дълг е! Тогаз, когато в днешното още болно време теософите за превземането на обществото тръгнаха по един планомерен път, чрез здрава организация, при което се събират и „доброволни"данъци много по-големи от държавните, други мистици си представиха превземането на държавата много лесна работа и пред очите им вече се мяркаха високите постове на управници. Със своя простичък ум, например, бай Устабашиев от Неврокопско си нашари гърдите с кръстове, написа си „сим победиши", и като втор Мессия изпревари Кришнамурти, яви се в София, за да поведе народа. Но, за голямо негово неудоволствие, отзова се в едно родопско село, за да просвещава помаците. Други обаче са тръгнали към същата цел по един път, пред който ние не можем да се не замислим. В поменатото вече списание „Всемирна летопис", едно „Окултно списание", за „Висша духовна култура", редакцията не се задоволява само да просвещава в мистицизъм своите четци, да ги учи за задгробното. Животът тук на земята е твърде привлекателен за хората около списанието и те искат да го наредят по своему. Тъкмо преди септемврийските събития пред 1923 г.
към текста >>

усърдно служат на своя бог Мамона: и едната, и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи...По-нататък, и при извършването на религиозните „треби", както например незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело знанията си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика).
- нашият председател, г. Софрони Ников, безстрашно се есражавал на най-предните позиции (к.н.), той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една от обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е един дълг". И по нататък: „Ние събаряме вярата и изгонихме религията из училищата си (фрази преписани от „Църковен вестник", орган на Синода - Б.Н.), но къде са блюстителите на народните завети? "... и т.н. Тия кратки цитати из статията и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософската) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е. усърдно служат на своя бог Мамона: и едната, и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи...По-нататък, и при извършването на религиозните „треби", както например незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело знанията си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика). Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, теософските попове (бивши православни дякони) се защищават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди" (израз, който може всичко да побере...). Разбира се, и ние потвърждаваме това: българските теософи са били всякога с всяка власт. Затова те не само никога не са видели „обществената" и не са бивали интернирвани или арестувани, но всякога като галени деца на властта, са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси", всякога са били добре приети и търпени „сладкодумни гости на държавната трапеза", получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество" и „държавните нужди", пък и по настоящем използуват своите синекурни длъжности (т.е. плащано от народа безделие) в Народната библиотека, дето даже не стъпват на работа.
към текста >>

Седма част са онези, които са били с Него, но после се отделят и създават свои движения, като Александър Кръстников, който в даден момент защитава Петър Дънов, но после заема критични позиции и обявява себе си над Учителя Дънов.
И чак, когато през 1929 г. Кришнамурти разтурва „Ордена на Звездата" и обявява, че Мировият Учител е в България и се казва Петър Дънов, той се връща в България, но мълчи, не го оповестява, но го казва само на Георги Куртев, когато му гостува в Айтос. Шеста част са представители на теософите, като Иван Грозев, които яростно пишат статии срещу Учителя, но след разтурването на конгреса на теософите през 1929 г. в Холандия, идва в България, продължавала бъде теософ, но мълчи, защото не признава, че може Петър Дънов да е Миров Учител. Но все пак те споделят с някои теософи, и затова по-късно Софрони Ников и Иван Грозев биват изключени от теософското движение, макар че са негови ръководители цели 25-30 г. Седма част са онези, които са били с Него, но после се отделят и създават свои движения, като Александър Кръстников, който в даден момент защитава Петър Дънов, но после заема критични позиции и обявява себе си над Учителя Дънов. Ето защо и него трябва да включим в „Изгревът", за да се изуми човек на силите в превъплъщенията човешки, които воюват срещу Учителя Дънов. (Виж „Изгревът" том III, стр. 93). Осма част са онези представители на евангелистите, които са били с Него в САЩ, където се е обучавал и следвал, както и онези, които са били с Него ученици в град Свищов, в евангелското училище през 18831886 г. В повечето случаи те го възприемат като един евангелски проповедник. И само толкова.
към текста >>

Вергилий Кръстев
Там са били и всички ги виждали при излизане. Сега там ги няма, защото всичко е разрушено. Но тях ги има. Но те са поставени сега за стража и Божи меч в поредицата в „Изгревът" и над „Изгревът". Бележките „Иван Толев и Изгревът" бяха написани на 7-8 май 2002 г., на третия ден на Великден, а в същия ден бе празника „Гергьовден" и на 8 май 2002 г., когато окончателно бе подготвен този материал. Вергилий Кръстев 12.00 часа 08.05.2002 г. София ------------------------------------- [1] Напоминания I, гл.
към текста >>

ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ"ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
Не напразно апостол Павел казва: „Вие сте храмове, и Дух Божий живее във вас." Същата мисъл изказва и Новалис в своите фрагменти. [6] Очевидна истина, която не може да се докаже или с други думи - неизвестно. [7] Нека не се плашат някои, че теософите замислят някаква coup d'etat. То е много наивно - не е този пътя за обновата на едно общество. Източник: III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ"ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ Изгревът - Том 15
към текста >>

67. Учителя с група ученици - първи планински лагер - „Куш-бунар', Сливен, 1 юни

След 2-3 часа стоене на магарето, което я клатело напред-назад, тя се изморила много, заболява я кръста и мисли, че й е невъзможно да продължава с тези силни болки, прилошава й.
Една година Учителят беше дошъл в Сливен и изведе всички братя и сестри на „Куш-бунар", местност в „Сините камъни" на Стара планина, третото разклонение надвесено над Сливен. По него време майка ми беше болна от силни кръвоизливи и не можеше да отиде с тях. Казва на Учителя, че иска да отиде, но не е здрава. Учителят й казва да се качи на магаре и тъй да отиде. Тръгва групата с Учителя и майка ми на магарето, водено от стопанина му. След 2-3 часа стоене на магарето, което я клатело напред-назад, тя се изморила много, заболява я кръста и мисли, че й е невъзможно да продължава с тези силни болки, прилошава й. А цялата група заедно с Учителя са много напред, даже не ги виждала вече. И както едвам се крепяла, изморена, изтощена, отчаяна, чува нещо фучи зад нея, вихрушка силна и вижда Учителя да минава сам покрай нея, бързо заминава и се изгубва пак напред. Болките й веднага изчезват, почувствала се бодра, здрава, укрепнала. Чуди се как така Учителят хвърчи заедно с вихрушката. Пак вървят известно време и пак се чувства зле, пак едва се задържа на седлото.
към текста >>

68. Учителя провежда разговор с Лазар Котев, Константин Иларионов и Димитър Добрев, Търново

(В разговора става въпрос за Михаил Иванов и Кръстю Христов - разговорът е записан и от тримата)
На 12 февруари 1921 г. Учителя провежда разговор с Лазар Котев, Константин Иларионов и Димитър Добрев, в Търново Из частен разговор на Учителя с Лазар Котев, Константин Иларионов и Димитър Добрев (В разговора става въпрос за Михаил Иванов и Кръстю Христов - разговорът е записан и от тримата) Същият разговор е описан в спомените на Мария Тодорова в "Отклонението в Школата", Изгревът - Том 5 ИЗ ЧАСТЕН РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С ЛАЗАР КОТЕВ, КОНСТАНТИН ИЛАРИОНОВ И ДИМИТЪР ДОБРЕВ Проведен на 12 февруари 1921г. в Търново („Изгревът" на Бялото Братство", том I, София, 1993г. стр. 308)
към текста >>

На всички ще кажете: „Кръстьо и Михаил трябва да си отидат във Варна".
Аз имам да им чета молитва на тях. Ще им кажа как се служи на Бога... Трябва да работят на друго, ново място. Тук не се позволява. В името Божие ние не позволяваме да се говори лъжа. С моето име злоупотребяват, но ще им прекъснем нишките. На всички ще кажете: „Кръстьо и Михаил трябва да си отидат във Варна". Двата изпита не издържаха, а сега – навън. Това е решението на Бялото Братство. Ония духове, за които те не се оказаха достойни, ще им намерим друго място, а те да отидат да копаят. Те са дошли за материални облаги. Ако искат да гадаят, да отидат другаде, в Англия, но тук, и в мое име, аз не позволявам, защото не искам да огорчавам Господа.
към текста >>

Да се каже на всички приятели: няма да поздравяват никого, който отива при Кръстьо и Михаил.
Ще ги турим на изпит... Който дава живот, е от Бога, а не, който убива. На старите приятели ще кажете: „Да изпълните Волята Божия – това е силата". Това разделяне е попска работа. Трябва смирение. Да се каже на всички приятели: няма да поздравяват никого, който отива при Кръстьо и Михаил. Човек, който иде отгоре, той е смирен. Тия духове тръгнаха от София и сега обикалят всички кръжоци. Бъдете внимателни и всички изпитвайте. Аз няма да позволя, в мое име да вършат такива работи. Нека е малко, но чисто.
към текста >>

Най-драстично бе навлизането в нашите среди на тези двама хубавци Кръстьо Христов и Михаил Иванов, които дойдоха от Варна и се застояха във вилата на Търново.
За спиритизма той бе казал своето мнение, бе казал мнението си за различните ясновидци, които се движеха в нашите среди и които възвеличаваха себе си. Друго отклонение бе когато Учителят започна да говори за преражданията на отделни братя от старото поколение. Тогава всички започнаха да си търсят преражданията и всеки си взе някое предишно прераждане на някой светец или на някой пророк, изведнъж всички станаха преродени апостоли, пророци и светци. Не остана нито един, който да не беше си взел някое име на светец и да парадира с него, че той е прероденият еди кой си пророк. Това бе една голяма уловка на Черната ложа. Най-драстично бе навлизането в нашите среди на тези двама хубавци Кръстьо Христов и Михаил Иванов, които дойдоха от Варна и се застояха във вилата на Търново. Веднага те заявиха, че са преродените свети Кирил и свети Методий и понеже там прихождаха много възрастни братя и сестри, те двамата започнаха да играят ролята на ясновидци и тутакси кръстиха много от възрастните братя с имена на предишни пророци. Така Величко Граблашев взе името на свети Наум, а пък Дафинка - на светица Евгения. Имаше десетина-петнадесет души замесени в Търново с тези прераждания. Тогава Учителят категорично заявява: „На всички ще кажете Кръстьо и Михаил трябва да си отидат във Варна. Двамата изпита не издържаха, а сега - навън.
към текста >>

Веднага те заявиха, че са преродените свети Кирил и свети Методий и понеже там прихождаха много възрастни братя и сестри, те двамата започнаха да играят ролята на ясновидци и тутакси кръстиха много от възрастните братя с имена на предишни пророци.
Друго отклонение бе когато Учителят започна да говори за преражданията на отделни братя от старото поколение. Тогава всички започнаха да си търсят преражданията и всеки си взе някое предишно прераждане на някой светец или на някой пророк, изведнъж всички станаха преродени апостоли, пророци и светци. Не остана нито един, който да не беше си взел някое име на светец и да парадира с него, че той е прероденият еди кой си пророк. Това бе една голяма уловка на Черната ложа. Най-драстично бе навлизането в нашите среди на тези двама хубавци Кръстьо Христов и Михаил Иванов, които дойдоха от Варна и се застояха във вилата на Търново. Веднага те заявиха, че са преродените свети Кирил и свети Методий и понеже там прихождаха много възрастни братя и сестри, те двамата започнаха да играят ролята на ясновидци и тутакси кръстиха много от възрастните братя с имена на предишни пророци. Така Величко Граблашев взе името на свети Наум, а пък Дафинка - на светица Евгения. Имаше десетина-петнадесет души замесени в Търново с тези прераждания. Тогава Учителят категорично заявява: „На всички ще кажете Кръстьо и Михаил трябва да си отидат във Варна. Двамата изпита не издържаха, а сега - навън. Това е решението на Бялото Братство".
към текста >>

Тогава Учителят категорично заявява: „На всички ще кажете Кръстьо и Михаил трябва да си отидат във Варна.
Това бе една голяма уловка на Черната ложа. Най-драстично бе навлизането в нашите среди на тези двама хубавци Кръстьо Христов и Михаил Иванов, които дойдоха от Варна и се застояха във вилата на Търново. Веднага те заявиха, че са преродените свети Кирил и свети Методий и понеже там прихождаха много възрастни братя и сестри, те двамата започнаха да играят ролята на ясновидци и тутакси кръстиха много от възрастните братя с имена на предишни пророци. Така Величко Граблашев взе името на свети Наум, а пък Дафинка - на светица Евгения. Имаше десетина-петнадесет души замесени в Търново с тези прераждания. Тогава Учителят категорично заявява: „На всички ще кажете Кръстьо и Михаил трябва да си отидат във Варна. Двамата изпита не издържаха, а сега - навън. Това е решението на Бялото Братство". По това време те бяха принудени да се върнат във Варна. Започват да се подвизават като ясновидци, като окултисти и като не знам какво си още. И успяват да заблудят дори такива възрастни приятели, които бяха с бели бради и с бели коси.
към текста >>

Това подлъга много възрастни приятели и те изпратиха пари на Кръстьо и Михаил и те пристигнаха от Варна до Търново.
А защо ги заблудиха? Защото всички очакваха, че познанието за Невидимия свят ще дойде отвън и че някой ще им открехне вратата и ще им открие Божието Царство. Това бе една голяма заблуда. Учителят беше дал методи за самостоятелна работа за цял живот и за цели следващи прераждания за една човешка еволюция. Това не става за една-две години, че дори и за двадесет години, а става в една човешка еволюция от хиляди години. Това подлъга много възрастни приятели и те изпратиха пари на Кръстьо и Михаил и те пристигнаха от Варна до Търново. Започнаха сестрите да им готвят отделно и да им носят храна в специални съдове. Хранеха ги като селски жребци. Обикновено по селата селяните държаха по един жребец и по един бик и всички взимаха участие при изхранването им. Като научи Учителя това, каза: „Те си бяха добре във Варна, още не са за света, да си отидат там. Като се компрометират хората ще кажат: „Ето ги, всичките са такива".
към текста >>

Още тогава Учителят обърна внимание, че Кръстю и Михаил са дошли за материални облаги, но заяви, че „ако те искат да гадаят да отидат другаде в Англия, но тука в мое име аз не позволявам, защото не искам да огорчавам Господа".
Хранеха ги като селски жребци. Обикновено по селата селяните държаха по един жребец и по един бик и всички взимаха участие при изхранването им. Като научи Учителя това, каза: „Те си бяха добре във Варна, още не са за света, да си отидат там. Като се компрометират хората ще кажат: „Ето ги, всичките са такива". И което за голямо съжаление точно така стана. Още тогава Учителят обърна внимание, че Кръстю и Михаил са дошли за материални облаги, но заяви, че „ако те искат да гадаят да отидат другаде в Англия, но тука в мое име аз не позволявам, защото не искам да огорчавам Господа". Това нещо не можа да се разбере от възрастните приятели въпреки че Учителят им поръчва да разкажат това на всички. По онова време Учителят бе препоръчал на възрастните приятели да мълчат и да не разказват своите опитности, нито пък да изнасят на показ своята кореспонденция, която имаха с Учителя. Тогава възрастните приятели пишеха писма на Учителя и получаваха отговори, а тази кореспонденция не само че е обемиста, но представлява изключителна ценност за онази епоха и за това, че там Словото на Учителя е автентично. Учителят обърна внимание, че такива като тях - Михаил и Кръстю използват общото течение на Бялото Братство и го отбиват за свои лични облаги и цели. Тогава той се обърна към приятелите и каза: „Аз ви давам право да им дадете отпор.
към текста >>

Учителят обърна внимание, че такива като тях - Михаил и Кръстю използват общото течение на Бялото Братство и го отбиват за свои лични облаги и цели.
И което за голямо съжаление точно така стана. Още тогава Учителят обърна внимание, че Кръстю и Михаил са дошли за материални облаги, но заяви, че „ако те искат да гадаят да отидат другаде в Англия, но тука в мое име аз не позволявам, защото не искам да огорчавам Господа". Това нещо не можа да се разбере от възрастните приятели въпреки че Учителят им поръчва да разкажат това на всички. По онова време Учителят бе препоръчал на възрастните приятели да мълчат и да не разказват своите опитности, нито пък да изнасят на показ своята кореспонденция, която имаха с Учителя. Тогава възрастните приятели пишеха писма на Учителя и получаваха отговори, а тази кореспонденция не само че е обемиста, но представлява изключителна ценност за онази епоха и за това, че там Словото на Учителя е автентично. Учителят обърна внимание, че такива като тях - Михаил и Кръстю използват общото течение на Бялото Братство и го отбиват за свои лични облаги и цели. Тогава той се обърна към приятелите и каза: „Аз ви давам право да им дадете отпор. Ученици на ученици могат да дават отпор". Някои дадоха отпор, а други - не и онези, които не дадоха отпор трябваше да се сблъскат още по-големи проблеми през 1947 г. и по-късно. Ето защо аз изнасям тези исторически сведения за отклонението от Школата на Учителя и по-точно за успешните действия и представители на Черната ложа.
към текста >>

69. Учителя създава братския лагер Ел Шадай (Бивака), Витоша

- Вергилий Кръстев
От 1922 год. ходим там. В.К.: А името на бивака „Ел Шадай". Забележка: Е.А. - Елена Андреева, В.К. - Вергилий Кръстев В този спомен не е указана точна дата 16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ" Екскурзиите до Витоша Учителят започва да ги прави с приятелите още през 1919 г. Най-напред се отиваше до поляната срещу Драгалевския манастир, ниско преди да започнат височините. Минава се през село Драгалевци пеша.
към текста >>

Тези поляни където сега е „Бай Кръстю".
Там имаше поляни. На тези поляни се разполагахме, накладем огньовете, възварим чайниците и прекарваме целия ден. Това траеше две години. След туй Учителят предприе едно изчакване от там по стръмният праг, който води до поляните над манастира. Не към манастира, а към отсрещните поляни. Тези поляни където сега е „Бай Кръстю". Хубави поляни, обширни с извори в тях, което беше много благоприятно за нас. А наоколо дърва. В гората имаше клекове и сухи дърва. Така имахме дърва за огън и вода за чайниците, което бе най-важното. Тези поляни са слънчеви, открити, има тераси, равно е.
към текста >>

Най-напред се качихме сега както минава лифта и като се качите на високото под бай Кръстю има едни поляни.
Разбирате, Драгалевската река разделя това и ние се качихме там на Димитровден беше. Аз бях тогава съвсем нова, първа година в братството и се качихме. Помня я много хубаво тая екскурзия. На Димитровден, не сняг нямаше. И след това почнахме да ходим от другата страна да се качваме. Най-напред се качихме сега както минава лифта и като се качите на високото под бай Кръстю има едни поляни. И там отидохме първия път. Няколко пъти ходихме на тия поляни. Там имаше вода, но водата не беше достатъчна. И тогава един ден Учителя рече, пак така бяхме на това място. „Да потърсим друго място".
към текста >>

70. Министерството на вътрешните работи на България утвърждава устава на Общество 'Бяло Братство' в Русе

УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВОВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
Министерството на вътрешните работи на България утвърждава устава на Общество "Бяло Братство" в Русе УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВОВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО -Русенското Братство след като си създава устав и като го узаконява чрез съдебна регистрация, накрая решава да го реализира. По това време, като съмишленик на Никола Ватев е и Иван Явашев, който е бил собственик на чифлик от 300 декара със зеленчукова и ябълкова градина и лозя. Със средства на Никола Ватев в чифлика се построява жилище с пет стаи. Поканват се млади членове на Братството да обработват земята.
към текста >>

2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВОВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
Вълчанов, София Иванова, Ст. Марков. Председател на обществото „Бяло Братство": Н. Ватев Секретар: С. Марков Домакин: Ив. Вълчанов Изгревът - Том 3 2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВОВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
към текста >>

71. Учителя открива Младежкия окултен клас (МОК) и Общия окултен клас (ООК)

Кръстю Тюлешков22.
Евдокия Иванович17. Еленка Андрееева18. Кирил Икономов19. Кирил Паскалев20. Константин Константинов21. Кръстю Тюлешков22. Кузман Кузманов23. Люба Радославова24. Мария Зафирова25. Марийка Петкова26. Мария Тодорова27.
към текста >>

Кръстю Христов 47.
Стоян Караенев37. Тодор Попов38. Христо Койчев39. Цветанка Щилянова40. Цеко Етугов41. Кръстю Христов 47. Генчо Алексиев42. Методи Константинов 48. Елена Хаджи Григорова43. Иван Жеков 49. Петър Камбуров44.
към текста >>

Кръстю Христов10.
Димитър Стоянов5. Цочо Диков6. Методи Константинов7. Влад Пашов8. Иван Антонов9. Кръстю Христов10. Пеню Ганев11. Генчо Алексиев12. Неделчо Попов13. Христо Цонзоров14. Георги Йорданов15.
към текста >>

72. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март

III. етап - след това тръгвахме по една долчинка, нагоре, стръмна без пътеки, и така излизахме до поляната, която е под „Бай Кръстю", под шосето за „Алеко".
II. етап - тръгваме пеш до с. Драгалевци. Запътвахме се по реката, където имаше една до друга воденици, които вечно тракаха. Минавахме покрай тях. И първите екскурзии бяха дотам, където сега е първата лифтова станция сега. След това тръгвахме пеш. III. етап - след това тръгвахме по една долчинка, нагоре, стръмна без пътеки, и така излизахме до поляната, която е под „Бай Кръстю", под шосето за „Алеко". Тази голяма поляна бе удобна за почивка. Отляво имаше един извор. Там прекарвахме известно време. IV. етап - дойде уреченият ден, който го описах и Учителят с приятели отиде и откри, онова място, което беше нашия бивак, на „Железните врати" наречен от Учителя впоследствие „Ел Шадай". Понякой път на бивака излизахме нагоре по планината.
към текста >>

73. Създаване на първите комуни в Бялото Братство

Жечо Вълков, Борис Николов, Асен Кантарджиев, Константин Константинов, Кръстьо Тюлешков, Георги Томалевски, Христо Дързев и Кузман Кузманов образуват комуна в село Ачларе (сега Екзарх Антимово), Карнобатско.
Създаване на първите комуни в Бялото Братство През първата половина на 1922 година се създават първите комуни в Бялото Братство. Жечо Вълков, Борис Николов, Асен Кантарджиев, Константин Константинов, Кръстьо Тюлешков, Георги Томалевски, Христо Дързев и Кузман Кузманов образуват комуна в село Ачларе (сега Екзарх Антимово), Карнобатско. Рудолф Земан и Луиза Земан, заедно с още десет човека, образуват комуна в Казанлък. Двата опита за комунален живот са неуспешни. За комуните може да се прочете в: Спомени на Елена Андреева - Комуните Спомени на Елена Андреева
към текста >>

74. Учителя участва в екскурзия на Витоша с голяма група ученици - 24 май

В.К. - Вергилий Кръстев
Иначе не съм плакала. Ние тръгнахме сутринта, качихме се горе на Черни връх, но горе малко стояхме. И на същия ден се върнахме. Горе нищо нямаше. Ни наблюдателница, нищо нямаше, нищо. В.К. - Вергилий Кръстев Е.А. - Елена Андреева Изгревът - Том 9 13. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ НА ВИТОШАЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
към текста >>

75. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

В Свещеното Писание има три образа с такава непоколебима вяра: Авраам, Петър и Разбойникът на кръста.
От тук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа и неговия път има вече връзка с петте върха: Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. Само оня може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината АРАРАТ, на която е спрял Ноевият ковчег. Значи планината АРАРАТ е онази здрава канара, която символизира непоколебимата вяра на ученика. В Свещеното Писание има три образа с такава непоколебима вяра: Авраам, Петър и Разбойникът на кръста. Авраам, който имаше тази непоколебима вяра, беше удостоен с привилегията да се нарече Приятел на Бога, но това високо звание вместо да го направи горделив, толкова го смири, че не се поколеба да принесе в жертва сина си на планината МОРИЯ. С такова смирение човек напредва вече по-бързо по Пътя и се възкачва като Мойсей на планината СИНАЙ (на върха Хорив), където получава Заповедите Божии. Когато ги получава, човек се преобразява и над него възлиза Духът. Това става на планината ТАВОР. Той се преобразява, но това още не е краят.
към текста >>

Тук има две змии, кръг, кръст и пак кръг.
След всичко възможно до тук иде вторият кръг [вторият вътрешен или централния], когато вече ще имате желание да се слеете с Господа. Но това ще бъде последна работа на вашата еволюция. (2, 199) Иде третият кръг в развитието. Тази трета фаза е в центъра. Тук има две змии, кръг, кръст и пак кръг. Двете змии показват, че [човек] се бори със своята природа, злото в себе си и минава през кръста. Под кръста се разбира пълно самоотричане. Той не гледа своите интереси, а гледа да работи само за Бога. Слива се с Божественото. С това завършва своята еволюция като човек.
към текста >>

Двете змии показват, че [човек] се бори със своята природа, злото в себе си и минава през кръста.
Но това ще бъде последна работа на вашата еволюция. (2, 199) Иде третият кръг в развитието. Тази трета фаза е в центъра. Тук има две змии, кръг, кръст и пак кръг. Двете змии показват, че [човек] се бори със своята природа, злото в себе си и минава през кръста. Под кръста се разбира пълно самоотричане. Той не гледа своите интереси, а гледа да работи само за Бога. Слива се с Божественото. С това завършва своята еволюция като човек. Като достигне пълно самоотричане, пълно единение с Бога, той завършва своето развитие.
към текста >>

Под кръста се разбира пълно самоотричане.
(2, 199) Иде третият кръг в развитието. Тази трета фаза е в центъра. Тук има две змии, кръг, кръст и пак кръг. Двете змии показват, че [човек] се бори със своята природа, злото в себе си и минава през кръста. Под кръста се разбира пълно самоотричане. Той не гледа своите интереси, а гледа да работи само за Бога. Слива се с Божественото. С това завършва своята еволюция като човек. Като достигне пълно самоотричане, пълно единение с Бога, той завършва своето развитие. Затова казваме, че тая Пентаграма показва Пътя на развитието на човешката душа.
към текста >>

Кръстев (София, 1995), стр.
12. Боян Боев: „Пояснения за Пентаграма", дадени на ръководителите на събора през 1951 г., непубликувани 13. „Свещени думи на Учителя", том 2 (София, 1994 г), стр. 297 14. Цветана-Лиляна Табакова „Съзвучия от бъдещето" (Варна, 1992 г.) стр. 47, 59, 145, 172 15. Борис Николов, спомени „Изгревът на Бялото Братство - пее, свири, учи и живее", том 2, ред. В. Кръстев (София, 1995), стр. 208, 218, 219, 233, 264, 324, 325 16. Мария Тодорова, спомени. „Изгревът на Бялото Братство - пее, свири, учи и живее", том 1, ред. В. Кръстев (София, 1993), стр. 207 17. Автор неизвестен, статия за Пентаграмата, непубликувана, широко използва източниците 1 и 12.
към текста >>

Кръстев (София, 1993), стр. 207
Борис Николов, спомени „Изгревът на Бялото Братство - пее, свири, учи и живее", том 2, ред. В. Кръстев (София, 1995), стр. 208, 218, 219, 233, 264, 324, 325 16. Мария Тодорова, спомени. „Изгревът на Бялото Братство - пее, свири, учи и живее", том 1, ред. В. Кръстев (София, 1993), стр. 207 17. Автор неизвестен, статия за Пентаграмата, непубликувана, широко използва източниците 1 и 12. 18. Николай Дойнов, „За Пентаграма", интервю 19. Павлина Даскалова, спомени 1922_20 ПЕНТАГРАМЪТ - Библиография Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.)
към текста >>

76. Писмо от Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), София

Человека са го кръстили человек, когато той е обърнал своите очи към Истината, когато тя е станала обект на неговата мисъл и неговия стремеж.
Към тази област сега хората се приближават, а ангелите вече са настъпили в Божествената светлина, която дава възможност на висшия живот да се прояви в човешката душа. Желая ти да имаш една малка грижа за доброто, да се занимаваш с поливането на твоите плодни дървета, разбира се, там ще изучаваш химия и ботаника, ще изучаваш и произхода на живота. Встъпването на Божествената Любов, явяването на Божествената Мъдрост, реализиране на Божествената Истина. Истината - това е най-висшето, до което човешката душа сега може да достигне. За Истината ти може да прочетеш в съборните беседи. Человека са го кръстили человек, когато той е обърнал своите очи към Истината, когато тя е станала обект на неговата мисъл и неговия стремеж. Животът е приятен само когато Истината присъствува, когато Любовта действува и Мъдростта се проявява. Само в проявената Божия Любов се осмисля живота и в проявената Божия Истина се реализират неговите крайни цели, крайни настоящи цели. защото от чисто философско гледище само настоящето е реално, тъй както в химията само започнатите реакции са реални. Висшият съзнателен живот само чрез Любовта може да се добие и човек трябва да мине през тридесет пет милиона градуса, за да стане почвата му пригодна за насаждането семената на този живот, т.е. заложените мисли, чувства, идеи в човешката душа.
към текста >>

77. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември

Христос стана виден, като го повдигнаха на кръста.
Не да убиете желанието, но да имате други желания - да бъдете съвършени, да имате знания. От желание да бъдете видни между хората, от това желание като от огън да се пазите. Смирение трябва. Съвременното общество куца в това - един иска да изпъкне, да стане виден. Ти можеш да станеш виден. Христос стана виден, като го повдигнаха на кръста. Народната поговорка казва: „Който не се е наквасил, не заслужава да яде риба". Купуваш си от рибарницата риба, но ти не си се наквасил - нямаш право да я ядеш. Един се е наквасил, а друг я яде. Мястото на Христа никой не може да вземе. Всеки може да вземе мястото на Христа, но със същият кръст.
към текста >>

Всеки може да вземе мястото на Христа, но със същият кръст.
Христос стана виден, като го повдигнаха на кръста. Народната поговорка казва: „Който не се е наквасил, не заслужава да яде риба". Купуваш си от рибарницата риба, но ти не си се наквасил - нямаш право да я ядеш. Един се е наквасил, а друг я яде. Мястото на Христа никой не може да вземе. Всеки може да вземе мястото на Христа, но със същият кръст. Силата на Христа, славата на Христа без кръст искат да ги вземат, без Неговите страдания. Не може така! Един брат събрал 10-15 души, учил ги на любов. Дохожда друг и казва: „Какво го слушате, аз ще ви уча сега". Но той ги разпръсква в една година като пилци.
към текста >>

Силата на Христа, славата на Христа без кръст искат да ги вземат, без Неговите страдания.
Народната поговорка казва: „Който не се е наквасил, не заслужава да яде риба". Купуваш си от рибарницата риба, но ти не си се наквасил - нямаш право да я ядеш. Един се е наквасил, а друг я яде. Мястото на Христа никой не може да вземе. Всеки може да вземе мястото на Христа, но със същият кръст. Силата на Христа, славата на Христа без кръст искат да ги вземат, без Неговите страдания. Не може така! Един брат събрал 10-15 души, учил ги на любов. Дохожда друг и казва: „Какво го слушате, аз ще ви уча сега". Но той ги разпръсква в една година като пилци. Това учение ли е?
към текста >>

78. Учителя е в София, Събор, 1924 (?)

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
събор не се е състоял. Последният събор в Търново е от 23 до 29 август 1925 година. Ето източници в които има информация за това събитие: 1. Писмо до Елена и Константин Иларионови (19 август 1924 г.) 2. ОТВАРЯНЕ НА ШКОЛАТА И ЗАПИСВАНЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ магнетофонен запис от Вергилий Кръстев Разказва Елена Андреева (Е.А.) Ето частта от спомените, където се говори за съборите: След свършването на Първата световна война съборите ставаха в Търново. От 1919, 1920 год. През 1921 год.
към текста >>

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
А това място зад салона Учителят бе наредил да се закупи, то се продаваше, но него закупиха. После там дойде кръчмата. А после всеки се оправдаваше. Изгревът - Том 9II. ОТВАРЯНЕ НА ШКОЛАТА И ЗАПИСВАНЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ магнетофонен запис от Вергилий Кръстев Разказва Елена Андреева (Е.А.)
към текста >>

79. Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 1 септември

1 (13) часаКръстът е винаги в движение кръгообразно, с две течения - вертикално и хоризонтално и всяко от тях има две: отдолу нагоре и отгоре надолу, отдясно наляво и отляво надясно.
Ако е само Балтова, Савов, те са малки работи. От Варна има една нова сестра, Иванка, тя е ученичка на Балтова.Георги Сотиров, Сливен: - Оставете го него, нека народи деца и те ще го възпитат. Отче наш. 81/4 часа сутринта. Из разговора на обед 1 (13) часаКръстът е винаги в движение кръгообразно, с две течения - вертикално и хоризонтално и всяко от тях има две: отдолу нагоре и отгоре надолу, отдясно наляво и отляво надясно. И през тая врата на движението му, което е толкова бързо, че никой не може да мине освен Любовта. И затова кръста, страданията се побеждават само с Любовта. Така че страданията са зад кръста, а радостта е пред кръста, т. е. Любовта е пред кръста.Електричеството има движение във форма на кръст, а магнетизма спираловидно. Там гдето има много електричество земята е гола - голо е камъни, даже мъх не расте, а растителност няма никаква.
към текста >>

И затова кръста, страданията се побеждават само с Любовта.
Отче наш. 81/4 часа сутринта. Из разговора на обед 1 (13) часаКръстът е винаги в движение кръгообразно, с две течения - вертикално и хоризонтално и всяко от тях има две: отдолу нагоре и отгоре надолу, отдясно наляво и отляво надясно. И през тая врата на движението му, което е толкова бързо, че никой не може да мине освен Любовта. И затова кръста, страданията се побеждават само с Любовта. Така че страданията са зад кръста, а радостта е пред кръста, т. е. Любовта е пред кръста.Електричеството има движение във форма на кръст, а магнетизма спираловидно. Там гдето има много електричество земята е гола - голо е камъни, даже мъх не расте, а растителност няма никаква. А под повърхността има буйно текуща вода. Водата привлича, урегулирва движението на електричеството.
към текста >>

Така че страданията са зад кръста, а радостта е пред кръста, т. е.
81/4 часа сутринта. Из разговора на обед 1 (13) часаКръстът е винаги в движение кръгообразно, с две течения - вертикално и хоризонтално и всяко от тях има две: отдолу нагоре и отгоре надолу, отдясно наляво и отляво надясно. И през тая врата на движението му, което е толкова бързо, че никой не може да мине освен Любовта. И затова кръста, страданията се побеждават само с Любовта. Така че страданията са зад кръста, а радостта е пред кръста, т. е. Любовта е пред кръста.Електричеството има движение във форма на кръст, а магнетизма спираловидно. Там гдето има много електричество земята е гола - голо е камъни, даже мъх не расте, а растителност няма никаква. А под повърхността има буйно текуща вода. Водата привлича, урегулирва движението на електричеството. Там гдето има магнетизъм има хубава буйна растителност, трева зелена и текущата вода е тиха спокойна.
към текста >>

Любовта е пред кръста.Електричеството има движение във форма на кръст, а магнетизма спираловидно.
Из разговора на обед 1 (13) часаКръстът е винаги в движение кръгообразно, с две течения - вертикално и хоризонтално и всяко от тях има две: отдолу нагоре и отгоре надолу, отдясно наляво и отляво надясно. И през тая врата на движението му, което е толкова бързо, че никой не може да мине освен Любовта. И затова кръста, страданията се побеждават само с Любовта. Така че страданията са зад кръста, а радостта е пред кръста, т. е. Любовта е пред кръста.Електричеството има движение във форма на кръст, а магнетизма спираловидно. Там гдето има много електричество земята е гола - голо е камъни, даже мъх не расте, а растителност няма никаква. А под повърхността има буйно текуща вода. Водата привлича, урегулирва движението на електричеството. Там гдето има магнетизъм има хубава буйна растителност, трева зелена и текущата вода е тиха спокойна. Магнетизмът глади, оглажда повърхността.
към текста >>

80. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 26 февруари

Нагоре снегът е дълбок до колене, като постепенно стига до кръста и гърдите.
И аз ще дойда." На 25 февруари 1925 г. групата с камион пристига в Чамкория. Една шейна ги превозва до двореца Царска Бистрица и в колона по един тръгват нагоре. Войниците, които пазят двореца, ги гледат уплашено. Нагоре снегът е дълбок до колене, като постепенно стига до кръста и гърдите. Времето е студено. Сестрите са облечени с рокли и снегът полепва по чорапите и роклите. Братята правят пъртина напред, като утъпкват добре пътеката, за да могат да минат след тях сестрите. Групата напредва бавно, стъпка по стъпка, и късно следобед достига до Михайлов камък. Учителят, недоволен и сърдит от неразумното младежко увлечение, спира и казва: „Дотук."
към текста >>

Нагоре снегът е дълбок до колене, като постепенно стига до кръста и гърдите.
Той им казва: „Вие тази екскурзия не бива да правите сами. И аз ще дойда."На 25 февруари 1925 г. групата с камион пристига в Чамкория. Една шейна ги превозва до двореца Царска Бистрица и в колона по един тръгват нагоре. Войниците, които пазят двореца, ги гледат уплашено. Нагоре снегът е дълбок до колене, като постепенно стига до кръста и гърдите. Времето е студено. Сестрите са облечени с рокли и снегът полепва по чорапите и роклите. Братята правят пъртина напред, като утъпкват добре пътеката, за да могат да минат след тях сестрите. Групата напредва бавно, стъпка по стъпка, и късно следобед достига до Михайлов камък. Учителят, недоволен и сърдит от неразумното младежко увлечение, спира и казва: „Дотук."Братята изчистват снега около големия няколко метра висок камък и опъват покрай него единственото платнище, което са взели със себе си и така се образува нещо като палатка.
към текста >>

81. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 27 февруари.Среща с цар Борис

Нагоре снегът е дълбок до колене, като постепенно стига до кръста и гърдите.
Той им казва: „Вие тази екскурзия не бива да правите сами. И аз ще дойда."На 25 февруари 1925 г. групата с камион пристига в Чамкория. Една шейна ги превозва до двореца Царска Бистрица и в колона по един тръгват нагоре. Войниците, които пазят двореца, ги гледат уплашено. Нагоре снегът е дълбок до колене, като постепенно стига до кръста и гърдите. Времето е студено. Сестрите са облечени с рокли и снегът полепва по чорапите и роклите. Братята правят пъртина напред, като утъпкват добре пътеката, за да могат да минат след тях сестрите. Групата напредва бавно, стъпка по стъпка, и късно следобед достига до Михайлов камък. Учителят, недоволен и сърдит от неразумното младежко увлечение, спира и казва: „Дотук."Братята изчистват снега около големия няколко метра висок камък и опъват покрай него единственото платнище, което са взели със себе си и така се образува нещо като палатка.
към текста >>

82. Писмо от Учителя до д-р Иван Жеков, София

Кръщавай другите с вода, но гледай и ти да се кръстиш с Дух.
Докато си в тях, всичко е реално, но щом се събудиш, всичко изчезва. Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина. Затова: Люби Бога, Мъдростта, Истината. Това е за тебе Иване на Старая Завет и за Юрданка реката за Ханаанската земя. Тури си крака от Стария завет в Новия. Кръщавай другите с вода, но гледай и ти да се кръстиш с Дух. С вода лесно става,а с Дух иска повече работа. Понеже човек обича лесните работи, за то Бог дал и толкова изобилно вода за миене и пиене. А за живота е дал Духа. Имайте Духа Христов. Ходете в постоянна виделина, в която царува постоянна правда и Мир.
към текста >>

83. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици на Учителя - чада на Един Общ Баща.Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал на кръста си ален пояс деветолактен!
Пред нас са вече приказно красивите скалисти укрепления на Рила, сякаш напомнящи тъмна епоха, когато старите Богове са преследвали новите Богове на Рила, получила чрез Мусалла първенство на Балканите. Каква ведрина се струи от тях, какъв покой! Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.Почивка. Палим огньове, пием чай, правим юнашка закуска. Пъстро е нашето общество - от учени мъже и жени, изтънчени от академична наука, та стигнеш до простия селянин от Тракия и Видинско, свил ямурлучето си и грабнал торбата си, пълна с ценно съдържание. Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици на Учителя - чада на Един Общ Баща.Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал на кръста си ален пояс деветолактен! А с тях кои са тия нежни девици и момци с вдъхновение в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой. Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени? Ами тия деца, каква сила ги вдъхновява, че като малки козленца тичат и играят пак, не смятайки умората! Като че ли във всички тях е Единния Дух на Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния.Път. Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро.
към текста >>

84. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли

Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици на Учителя - чада на Един Общ Баща.Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал на кръста си ален пояс деветолактен!
Пред нас са вече приказно красивите скалисти укрепления на Рила, сякаш напомнящи тъмна епоха, когато старите Богове са преследвали новите Богове на Рила, получила чрез Мусалла първенство на Балканите. Каква ведрина се струи от тях, какъв покой! Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.Почивка. Палим огньове, пием чай, правим юнашка закуска. Пъстро е нашето общество - от учени мъже и жени, изтънчени от академична наука, та стигнеш до простия селянин от Тракия и Видинско, свил ямурлучето си и грабнал торбата си, пълна с ценно съдържание. Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици на Учителя - чада на Един Общ Баща.Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал на кръста си ален пояс деветолактен! А с тях кои са тия нежни девици и момци с вдъхновение в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой. Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени? Ами тия деца, каква сила ги вдъхновява, че като малки козленца тичат и играят пак, не смятайки умората! Като че ли във всички тях е Единния Дух на Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния.Път. Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро.
към текста >>

85. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли

Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици на Учителя - чада на Един Общ Баща.Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал на кръста си ален пояс деветолактен!
Пред нас са вече приказно красивите скалисти укрепления на Рила, сякаш напомнящи тъмна епоха, когато старите Богове са преследвали новите Богове на Рила, получила чрез Мусалла първенство на Балканите. Каква ведрина се струи от тях, какъв покой! Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.Почивка. Палим огньове, пием чай, правим юнашка закуска. Пъстро е нашето общество - от учени мъже и жени, изтънчени от академична наука, та стигнеш до простия селянин от Тракия и Видинско, свил ямурлучето си и грабнал торбата си, пълна с ценно съдържание. Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици на Учителя - чада на Един Общ Баща.Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал на кръста си ален пояс деветолактен! А с тях кои са тия нежни девици и момци с вдъхновение в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой. Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени? Ами тия деца, каква сила ги вдъхновява, че като малки козленца тичат и играят пак, не смятайки умората! Като че ли във всички тях е Единния Дух на Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния.Път. Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро.
към текста >>

86. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли

Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици на Учителя - чада на Един Общ Баща.Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал на кръста си ален пояс деветолактен!
Пред нас са вече приказно красивите скалисти укрепления на Рила, сякаш напомнящи тъмна епоха, когато старите Богове са преследвали новите Богове на Рила, получила чрез Мусалла първенство на Балканите. Каква ведрина се струи от тях, какъв покой! Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.Почивка. Палим огньове, пием чай, правим юнашка закуска. Пъстро е нашето общество - от учени мъже и жени, изтънчени от академична наука, та стигнеш до простия селянин от Тракия и Видинско, свил ямурлучето си и грабнал торбата си, пълна с ценно съдържание. Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици на Учителя - чада на Един Общ Баща.Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал на кръста си ален пояс деветолактен! А с тях кои са тия нежни девици и момци с вдъхновение в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой. Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени? Ами тия деца, каква сила ги вдъхновява, че като малки козленца тичат и играят пак, не смятайки умората! Като че ли във всички тях е Единния Дух на Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния.Път. Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро.
към текста >>

87. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай

Денем и нощем кръстом сме пребродили планината: зиме и лете, пролет и есен.Въздухът топъл.
О, колко се радвам, че ще идем на Витоша! Та кой не иска да забогатее, кой? Кой не иска да пие небесна амброзия, която дава стократни сили и окриля духа! Макар, че понякога тя ни брули с град, дъжд, снежни бури, както стана преди една неделя, но ние си знаем тайните и: наблъска ни хубавичко, за да може всекиму по джобове, раници, в пазва злато да наслага, злато - чиста кръв.Няма вече сборен пункт; всеки тръгва когато се събуди и върви, докато му очи видят. Та всички вече знаем пътя, всеки камък, всяка баирчинка и долчинка, всеки завой. Денем и нощем кръстом сме пребродили планината: зиме и лете, пролет и есен.Въздухът топъл. Снегът омекнал под нозете ни. Небето ясно - чисто. Месечко с отчупен връх - клони към запад, а от към изток прекрасната Денница се явява на хоризонта подобно красиво девойкино лице. Витоша, в сутрешния здрач, едвам се вижда - като някакво мрачно видение.Настигаме се тълпи и се отминаваме. Чуват се весели поздрави, шеги, закачки.
към текста >>

88. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Втори ден на Великден

3. Двете ръце се поставят на слънчевия възел и след това - отзад на кръста.
После ръцете се издигат отстрани нагоре до над главата и пак се връщат назад до пръстите на краката. Това се повтаря няколко пъти. 2. Ръцете са върху колената. Следва движението им до над главата и обратно. Повтаря се няколко пъти. 3. Двете ръце се поставят на слънчевия възел и след това - отзад на кръста. 4. После едната ръка се поставя върху слънчевия възел, а другата - на гърдите. След това ръцете се сменят. 5. Двете ръце се поставят от всяка страна върху слепите очи. 6. Едната ръка се поставя върху коляното, а другата - върху гърдите на срещната страна на тялото. След това ръцете се поставят обратно.
към текста >>

Индуското сядане не е кръстосване на краката.
Първият метод - ръцете на земята; вторият метод - ръцете на колената; третият - дясната ръка на лявата страна, а лявата - на колената, после може обратното. При всяко положение имаме различни резултати. Това е цяла наука. Колената са с положителни сили, когато са свързани с природата. Като си поставиш дясната ръка от дясната страна на главата, а лявата ръка върху коляното, образува се кръг. Индуското сядане не е кръстосване на краката. Те се турят не кръстосано, а успоредно: левият крак - в ъгъл под коляното на десния крак, а петата на десния -под пищяла на левия. Също така и обратно. Ако ги кръстосаме ще имаме лоши резултати. Това не е турският начин на сядане. При правилното сядане се получава положение на мир.
към текста >>

Те се турят не кръстосано, а успоредно: левият крак - в ъгъл под коляното на десния крак, а петата на десния -под пищяла на левия.
При всяко положение имаме различни резултати. Това е цяла наука. Колената са с положителни сили, когато са свързани с природата. Като си поставиш дясната ръка от дясната страна на главата, а лявата ръка върху коляното, образува се кръг. Индуското сядане не е кръстосване на краката. Те се турят не кръстосано, а успоредно: левият крак - в ъгъл под коляното на десния крак, а петата на десния -под пищяла на левия. Също така и обратно. Ако ги кръстосаме ще имаме лоши резултати. Това не е турският начин на сядане. При правилното сядане се получава положение на мир. Когато имаш например лоши желания, то при такова индуско сядане ще получиш мир.
към текста >>

Ако ги кръстосаме ще имаме лоши резултати.
Колената са с положителни сили, когато са свързани с природата. Като си поставиш дясната ръка от дясната страна на главата, а лявата ръка върху коляното, образува се кръг. Индуското сядане не е кръстосване на краката. Те се турят не кръстосано, а успоредно: левият крак - в ъгъл под коляното на десния крак, а петата на десния -под пищяла на левия. Също така и обратно. Ако ги кръстосаме ще имаме лоши резултати. Това не е турският начин на сядане. При правилното сядане се получава положение на мир. Когато имаш например лоши желания, то при такова индуско сядане ще получиш мир. Като туриш ръцете си по един от горните начини, ще се успокоиш и ще можеш да възприемеш това, което ти телеграфират от невидимия свят. Най-хубавото е отначало да туриш ръцете си Върху земята, след това - Върху колената.
към текста >>

89. Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 1 ноември

Тази полянка кръстихме „Зеленка“.
ВСИЧКО Е ЗА БОГА На 1 ноември 1926 г. рано сутрин потеглихме през Драгалевци. Когато минахме водениците на селото, хванахме една височина вляво от реката и минахме една стръмнина, която някои братя и сестри бяха нарекли „Вади душа“. Над нея има една полянка, обрасла с висока трева, на която винаги се спирахме, за да си отдъхнем. Тази полянка кръстихме „Зеленка“. Докато бяхме на „Зеленка“, Учителя каза: “Вади душа“ трябва да се нарече „Буди душа! “. А бивакът ще се нарича „Ел-Шадай“, което значи „Истинският свидетел“. Една хапка хляб, една глътка вода, един слънчев лъч са незаменими, когато са навреме. Един брат каза: „ Някои от дарбите, за които говорят окултните науки, съвременните хора откриха чрез техниката.
към текста >>

90. Разговори на Учителя с ръководителите - 20 декември. Протокол

20 декември 1926 година._____________________________________________Забележка на съставителя Вергилий Кръстев:
II - Аз съм вашият Велик Учител, Всемирният Христос, който владее целият Всемир и Съм сега между вас в Пътя. Амин ! III - Аз съм вашият Велик Учител, Всемирният Христос, Който Съм в плът на земята и в Духа на Небесата. Знам помишленията ви, мислите ви и желанията ви. Амин ! 20 декември 1926 година._____________________________________________Забележка на съставителя Вергилий Кръстев: Това е верую на Всемировия Учител на Вселената - Беинса Дуно със светско име Петър Дънов, което е сложено като посвещение в "Изгревът" том XII. На другата страна на посвещението е поместено веруюто на человека земен и небесен пребиваващ на земята българска, което съответствува по точки на веруюто на Великия Учител. Изгревът - Том 14 глава: РАЗГОВОРИ на Учителят с ръководителите 1926 година Учителят за деветото число.
към текста >>

91. Учителя е на екскурзия на Витоша. Великден - втори ден

Нежно благоухание лъха от разкошно нацъфтелите грани; освен него из някои дворища под кръстосани тръне лее сладка миризма морав и пембяв зюмбюл.
Но ние не го слушаме. Не ще му се уплашим, па и повече от 200 души сме, ще му дадем решителен отпор. Даже имаме и допълнителен набор -няколко 5-6 годишни деца - все ще ни помогнат нещо в отбраната.Горската шумица се развила. А колкото наближаваме Драгалевци, по дворищата като снежни купи са нацъфтялите вишни. Нека си духа този немирен вятърко, той върши доста работа; ще помогне по-бърже да се развие горската шума. Нежно благоухание лъха от разкошно нацъфтелите грани; освен него из някои дворища под кръстосани тръне лее сладка миризма морав и пембяв зюмбюл. Нечия моминска ръка ще да е закрила нежните им цветове с тия бодливи тръне от домашните птици и животни.Изведнъж върху ни се спущат десетина овчарски псета. Колко радост се чете в очите им, в цялото им същество! При всяко мръдване на ръцете ни те движат приветливо главите си, очаквайки някой залък. О, ние си знаем. Почва замеряне със залци в откритата им паст.
към текста >>

92. Построяване на Салона на Изгрева

1. ПОСТРОЯВАНЕТО НА САЛОНА НА ИЗГРЕВАмагнетофонен запис от Вергилий Кръстев
Салонът е затворен през 1958 и разрушен през 1971 година. Точната дата не е ясна, затова просто е отбелязан месеца. Предполага се, че е в края на месец юли и дори в началото на август, тъй като от спомена на Елена Андреева се вижда, че по време на събора през 1927 г. е имало доста недовършени неща все още. За това събитие може да се прочете в следните спомени: 1. ПОСТРОЯВАНЕТО НА САЛОНА НА ИЗГРЕВАмагнетофонен запис от Вергилий Кръстев Елена Андреева 2. Построяване на братския салон на "Изгрева"Галилей Величков (1911-1985) 3. Светлият салон на ИзгреваД-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ V. ПОСТРОЯВАНЕТО НА САЛОНА НА ИЗГРЕВА След събора през 1926 год.
към текста >>

В.К. - Вергилий Кръстев
Ние тогава не чакахме да се довърши хижата, защото започнахме да ходим на езерата. Тогава ние бяхме млади, но имаше и възрастни сестри и братя, които идваха с нас при същите условия. Едничката услуга, която им правехме беше, да ги оставим да полегнат по-близо до огъня, който се поддържаше цяла нощ от по-младите братя. И трябва да кажа, че нямаше случай на заболяване и простуда. Е.А. - Елена Андреева В.К. - Вергилий Кръстев Изгревът - Том 9 Глава: V. ПОСТРОЯВАНЕТО НА САЛОНА НА ИЗГРЕВАмагнетофонен запис от Вергилий Кръстев Елена Андреева "Построяване на братския салон на "Изгрева"
към текста >>

ПОСТРОЯВАНЕТО НА САЛОНА НА ИЗГРЕВАмагнетофонен запис от Вергилий Кръстев
И трябва да кажа, че нямаше случай на заболяване и простуда. Е.А. - Елена Андреева В.К. - Вергилий Кръстев Изгревът - Том 9 Глава: V. ПОСТРОЯВАНЕТО НА САЛОНА НА ИЗГРЕВАмагнетофонен запис от Вергилий Кръстев Елена Андреева "Построяване на братския салон на "Изгрева" По покана на Учителя през месец юли 1927 година група братя и сестри от Айтоския край идват за построяването на братския салон на "Изгрева". Инженер Руси Николов от Стара Загора е направил строителния план. Участници като строители са следните братя:
към текста >>

А потурите на кръста били завити с червени пояси.
Всички братя и сестри са разквартирувани на палатки. Една от сестрите била винаги дежурна и приготвяла обеда на работещите. Правело общо впечатление, че това са братя силни и с умение да строят. Освен това, били загорели от слънцето - от полското слънце на село, откъдето били дошли - което се очертавало много ярко върху белите кошули, които са носели. Елечета отгоре ги покривали. А потурите на кръста били завити с червени пояси. Краката им били обути с бели опинци и бели навуща. Така навремето е бил облечен българският селянин, когато е работел на полето. По същия начин те били облечени тук, на "Изгрева", и по същия начин работели всеотдайно на Божията нива. На полето в Айтоския край те орали, сеяли, копали и с труда си изкарвали насъщния си хляб за преживяване. Тук, на "Изгрева", със своя труд те построяват салона, където Учителят даваше Словото Си, което бе Небесният хляб за учениците от Школата и е онзи насъщен Божествен хляб за идното човечество.
към текста >>

93. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август

А потурите на кръста били завити с червени пояси.
Всички братя и сестри са разквартирувани на палатки. Една от сестрите била винаги дежурна и приготвяла обеда на работещите. Правело общо впечатление, че това са братя силни и с умение да строят. Освен това, били загорели от слънцето - от полското слънце на село, откъдето били дошли - което се очертавало много ярко върху белите кошули, които са носели. Елечета отгоре ги покривали. А потурите на кръста били завити с червени пояси. Краката им били обути с бели опинци и бели навуща. Така навремето е бил облечен българският селянин, когато е работел на полето. По същия начин те били облечени тук, на "Изгрева", и по същия начин работели всеотдайно на Божията нива. На полето в Айтоския край те орали, сеяли, копали и с труда си изкарвали насъщния си хляб за преживяване. Тук, на "Изгрева", със своя труд те построяват салона, където Учителят даваше Словото Си, което бе Небесният хляб за учениците от Школата и е онзи насъщен Божествен хляб за идното човечество.
към текста >>

Първите са облечени с широките си потури, омотали кръст с ален пояс деветолактен.
И още колко недружелюбни възклицания се отправиха от тия „избраници”, които можеха по месец-два да се разхождат по „Песъко” и да харчат парите си. Каква злоба се лъскаше от очите на стар пенсиониран големец и неговата подобно квачка бабичка. В този миг те виждаха в нас едва ли не съчетано злото на целия свят, едва ли не причина за всички световни злощастия, олицетворение даже на всичко глупаво, назадничаво и дори престъпно...Горките! Ние наистина, гледани отстрана нямахме изискания вид на туриста - дрехите ни - как да е, също и обувките, а също и нашите торби, мрежи и раници за провизии... Но, ако можеха да надникнат в сърцата ни, о, никой, и най-последния по възторг и издържливост не би отстъпил и на най-добрия изпечен турист.Дванадесет пълни, претъпкани камиона с туристи. Всичката прах до тук се полепила по нас, защото камионите следваха един след друг и никак не ги беше еня, че пътниците им ще развалят фасона си.С нас пътуваха и селяни от Айтоско, Старозагорско и Видинско. Първите са облечени с широките си потури, омотали кръст с ален пояс деветолактен. Носеха си и ямурлук... Загорските селянки пътуваха със своите широки вълнени рокли и пъстри везани престилки, като че ли отиваха на църква. Горките, някои обути с лъскавите си чехлички, па като видяха, че с тях не се излиза на глава, изуха се боси и затепаха по пътя с напуканите си яки нозе...Напред! Нагоре! Тя ни чака хубавицата Рила наша прекрасна. Тя ни посрещна тъй радостно, тъй дружелюбно, че дори почна да рони сълзи... и то изобилни сълзи.
към текста >>

94. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август

А потурите на кръста били завити с червени пояси.
Всички братя и сестри са разквартирувани на палатки. Една от сестрите била винаги дежурна и приготвяла обеда на работещите. Правело общо впечатление, че това са братя силни и с умение да строят. Освен това, били загорели от слънцето - от полското слънце на село, откъдето били дошли - което се очертавало много ярко върху белите кошули, които са носели. Елечета отгоре ги покривали. А потурите на кръста били завити с червени пояси. Краката им били обути с бели опинци и бели навуща. Така навремето е бил облечен българският селянин, когато е работел на полето. По същия начин те били облечени тук, на "Изгрева", и по същия начин работели всеотдайно на Божията нива. На полето в Айтоския край те орали, сеяли, копали и с труда си изкарвали насъщния си хляб за преживяване. Тук, на "Изгрева", със своя труд те построяват салона, където Учителят даваше Словото Си, което бе Небесният хляб за учениците от Школата и е онзи насъщен Божествен хляб за идното човечество.
към текста >>

Първите са облечени с широките си потури, омотали кръст с ален пояс деветолактен.
И още колко недружелюбни възклицания се отправиха от тия „избраници”, които можеха по месец-два да се разхождат по „Песъко” и да харчат парите си. Каква злоба се лъскаше от очите на стар пенсиониран големец и неговата подобно квачка бабичка. В този миг те виждаха в нас едва ли не съчетано злото на целия свят, едва ли не причина за всички световни злощастия, олицетворение даже на всичко глупаво, назадничаво и дори престъпно...Горките! Ние наистина, гледани отстрана нямахме изискания вид на туриста - дрехите ни - как да е, също и обувките, а също и нашите торби, мрежи и раници за провизии... Но, ако можеха да надникнат в сърцата ни, о, никой, и най-последния по възторг и издържливост не би отстъпил и на най-добрия изпечен турист.Дванадесет пълни, претъпкани камиона с туристи. Всичката прах до тук се полепила по нас, защото камионите следваха един след друг и никак не ги беше еня, че пътниците им ще развалят фасона си.С нас пътуваха и селяни от Айтоско, Старозагорско и Видинско. Първите са облечени с широките си потури, омотали кръст с ален пояс деветолактен. Носеха си и ямурлук... Загорските селянки пътуваха със своите широки вълнени рокли и пъстри везани престилки, като че ли отиваха на църква. Горките, някои обути с лъскавите си чехлички, па като видяха, че с тях не се излиза на глава, изуха се боси и затепаха по пътя с напуканите си яки нозе...Напред! Нагоре! Тя ни чака хубавицата Рила наша прекрасна. Тя ни посрещна тъй радостно, тъй дружелюбно, че дори почна да рони сълзи... и то изобилни сълзи.
към текста >>

95. Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите

Аз на „Буди-душа” (тъй го прекръсти Учителя), а те вече в гостната.Трудоваците са прорязали чудесен път към върха.
Тя навярно е решила да не снема бляскавата си диадема, докато не види дневния цар.Драгалевските млекари вече препускат двуколките си към града. Някъде пък селянин пешак, подкарал магаренцето си, натоварено с лъскави гюмове пълни с мляко. Казвам му: ,Добра среща”, на което той ми отговаря бодро, благопожелателно и с известна благодарност в гласа: „Дал ти Бог добро”, или „Бог ти помогнал”.Над водениците настигам голяма група наши хора, също тръгнали от града. Но те вече поемат пътя нагоре, дордето аз правя почивка. Все тъй се настигахме - аз на „Зеленка”, те на „Вади-душа”. Аз на „Буди-душа” (тъй го прекръсти Учителя), а те вече в гостната.Трудоваците са прорязали чудесен път към върха. Тъй прав и тъй равен, че можеш да четеш вървейки. Колко труд са положили младите момчета, колко усилие! Хвала им! Слънцето изгряло зад облак сега вече на воля пътува по чистото ведро небе. Цялата природа сякаш му протяга обятия, радва му се.
към текста >>

Поляната бяхме кръстили Зеленка.
Екскурзия на 1 ноември 1927 година Рано сутринта потеглихме за планината през Драгалевци. Като стигнахме водениците на селото, поехме по една височина вляво от реката. Минахме една стръмнина, която някои братя и сестри бяха нарекли Вади душа. Над нея има поляна, обрасла с висока трева, където винаги спираме на почивка. Поляната бяхме кръстили Зеленка. И този път спряхме на Зеленка. Учителя каза: - Вади душа трябва да се нарича Буди душа. Бивакът ще се нарича Ел Шадай, което значи Истинският свидетел. Един брат каза:
към текста >>

96. Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари

Тогава сестра Варвара грабва кръста и разпятието, па като се втурва срещу хаджийката и почва: „В Името на Отца и Сина, и Св.
Изпратили я от Цариградската екзархия тук на почивка в приюта „Веех скорбящи Радост”. Имало там някаква баба хаджийка, която ходила на хаджилък 7 пъти! Сега тя била „директорка” на приюта. Но тъй биела горките стари и болни хорица, тъй ги гълчала, че на Варвара й домиляло... Имало и някоя сляпа Пена, която вместо парцал за бърсане прозорци, взела някакъв калъф за възглавница и хубаво „обърсала” прозорците. Хаджийката тъй се разфучала за това нечувано „престъпление” и тъй много набила тая жена, че кръв потекло от устата й. Тогава сестра Варвара грабва кръста и разпятието, па като се втурва срещу хаджийката и почва: „В Името на Отца и Сина, и Св. Дух, да се махнеш от тук, инквизиторко! Да изчезнеш яко дим! " Баба хаджийка приела побоя безропотно и въпреки своята авторитетност не посмяла да се оплаче от своята белопола посестрима... Но, Варвара, в Името на Отца и Сина, и Св. Дух, успяла да уволни хаджийката и да я прати този път по... дяволите. Така приютът се спасил от едно голямо зло за известно време...- Кой дявол те донесе тук - питали я поповете и хаджийката.- Аз съм злият Дух - казвала Варвара и дигала тежкия метален кръст над главите им, и като тояга застрашително го размахвала над тях... И чудеше се тя самата: „Защо бих хаджийката?
към текста >>

Така приютът се спасил от едно голямо зло за известно време...- Кой дявол те донесе тук - питали я поповете и хаджийката.- Аз съм злият Дух - казвала Варвара и дигала тежкия метален кръст над главите им, и като тояга застрашително го размахвала над тях... И чудеше се тя самата: „Защо бих хаджийката?
Тогава сестра Варвара грабва кръста и разпятието, па като се втурва срещу хаджийката и почва: „В Името на Отца и Сина, и Св. Дух, да се махнеш от тук, инквизиторко! Да изчезнеш яко дим! " Баба хаджийка приела побоя безропотно и въпреки своята авторитетност не посмяла да се оплаче от своята белопола посестрима... Но, Варвара, в Името на Отца и Сина, и Св. Дух, успяла да уволни хаджийката и да я прати този път по... дяволите. Така приютът се спасил от едно голямо зло за известно време...- Кой дявол те донесе тук - питали я поповете и хаджийката.- Аз съм злият Дух - казвала Варвара и дигала тежкия метален кръст над главите им, и като тояга застрашително го размахвала над тях... И чудеше се тя самата: „Защо бих хаджийката? Нима ме прати владиката да го сторя? Нима аз исках да стана директорка? Не, не! Аз просто в името на Отца и Сина, и Светия Дух пъдя бесовете.” Сините й очички така засвяткват, наистина да се уплашиш. Не, тя не е демон.
към текста >>

Защото с кръста биеше злата хаджийка, която мъчеше нещастницата.
Нима ме прати владиката да го сторя? Нима аз исках да стана директорка? Не, не! Аз просто в името на Отца и Сина, и Светия Дух пъдя бесовете.” Сините й очички така засвяткват, наистина да се уплашиш. Не, тя не е демон. Защото с кръста биеше злата хаджийка, която мъчеше нещастницата. Иначе кротка, разумна и тиха. Тя записваше всичките си приключения, застъпваше се за страждущите, биеше попове и калугери, игуменки и директорки - хаджийки.Разказваше как в Цариград, някой беден Лазар откраднал златния кръст от църквата, за да си купи дърва за зимата. Освен, че го хванали и го били в църквата, но го предали и на заптиите да го довършат... Като се научила Варвара, а тя се научила доста късно, влязла внезапно при владиката, застанала до звънеца, за да му попречи, ако иска да звъни и ми креснала: „Скоро напиши книга да се отпусне човека, иначе ще те хвърля от прозореца! ” Хъката мъката (Варвара - едра, снажна, същинска бабаитка славянка), отказвал. „Скоро!!! - ревнала Варвара, ти нечестивецо, освен че би сам бедняка, вместо да разбереш и му помогнеш, ти го предаде на друговерците да го дочукат.
към текста >>

Тя записваше всичките си приключения, застъпваше се за страждущите, биеше попове и калугери, игуменки и директорки - хаджийки.Разказваше как в Цариград, някой беден Лазар откраднал златния кръст от църквата, за да си купи дърва за зимата.
Не, не! Аз просто в името на Отца и Сина, и Светия Дух пъдя бесовете.” Сините й очички така засвяткват, наистина да се уплашиш. Не, тя не е демон. Защото с кръста биеше злата хаджийка, която мъчеше нещастницата. Иначе кротка, разумна и тиха. Тя записваше всичките си приключения, застъпваше се за страждущите, биеше попове и калугери, игуменки и директорки - хаджийки.Разказваше как в Цариград, някой беден Лазар откраднал златния кръст от църквата, за да си купи дърва за зимата. Освен, че го хванали и го били в църквата, но го предали и на заптиите да го довършат... Като се научила Варвара, а тя се научила доста късно, влязла внезапно при владиката, застанала до звънеца, за да му попречи, ако иска да звъни и ми креснала: „Скоро напиши книга да се отпусне човека, иначе ще те хвърля от прозореца! ” Хъката мъката (Варвара - едра, снажна, същинска бабаитка славянка), отказвал. „Скоро!!! - ревнала Варвара, ти нечестивецо, освен че би сам бедняка, вместо да разбереш и му помогнеш, ти го предаде на друговерците да го дочукат. Напиши книгата, чуваш ли? ” И тя връхлетяла разтреперания владика.
към текста >>

Сега тя е тиха, кротка, но не дай си, Боже, да види някоя неправда и тук, тази тиха жена, ако не кръст, ще вдигне тояга и ще връхлети и срещу най-големия пехливанин.Слънцето се скрива зад облаци, но въпреки това времето е топло и приятно.
Отсетне узнала, че младичкият й съпруг, бил вече баща на две деца при незаконна съпруга. Тогава тя, пак с тая огромна душевна сила и смелост, взела суровица и с бой накарала злополучния си мъж да се върне и да се венчае за изоставената си другарка.Слагат за обяд. Какво изобилие! Варвара е обградена с нежни грижи. Сестрите се надпреварват да й услужват. Сега тя е тиха, кротка, но не дай си, Боже, да види някоя неправда и тук, тази тиха жена, ако не кръст, ще вдигне тояга и ще връхлети и срещу най-големия пехливанин.Слънцето се скрива зад облаци, но въпреки това времето е топло и приятно. Седим върху снеговете, а под тях, като че ли скрит огън ни пази от замръзване. След обяда обградихме Учителя. Той каза, че иде време, когато земята силно ще се разтърси, от което океаните ще закрият някои стари континенти, а ще се открият нови...Замислям се при тия думи! Как? Нима е възможно това?
към текста >>

97. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Кирил и Методий, 24 май 1928 г.

Плъзнала е София кръстом.
И шъпне се, от някои мъдри се шъпне, че преди турците, били гърците, преди тях -римляните, преди тях - славяните, а преди всички тях в тия долини, из тия поля, гори и моря българите - този ден и - во веки веков! Колко бури знае тази могъща планина, но все тъй величествена и прекрасна си стои тя още от край света.Нижем се вече по новия широк път всред планината. Каква чудна гледка се открива към Софийско равно поле! Сега то прилича на вълшебна приказка. Като че ли, сега там живеят само феи, чудни самодиви, омагьосани принцове, слънчеви пажове, вълшебни птици, красиви кротки и песнопевци...Като през паяжно свилено було се прозира лицето на Столичната хубавица - София - прочутия Средец и Сердика от памтивека... Реките подобно сребърни жици прорязват долините й. Плъзнала е София кръстом. Тя расте; полека и здраво се издига нашата прастара Столнина, от още първите ни свещени воеводи, които по Божия повеля ни заселиха тук. Над близките села, наредени в подножието на планината се вие дим. Навярно сега „Драгалевските феи и омагьосани принцове” колят курбан - Светец празнуват. Видях ги с очите си тия приказни, вълшебни мъже и жени - обути в цървули, стегнати в сини сукмани и пъстри ризи, водят за ръка малки сополанчета - бъдещата слава и величие на Драгалевци. Трицветни знаменца украсяват схлупените им одимени дворци, пред които мучи пълновима крава.Настигат ни туристи, возени в автомобил.
към текста >>

98. Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 10 юли

Ето ги по нивите, а негде вече се издигат и кпадни - кръстци.
Бинокълът ни откри по огнения диск петна, които според Учителя предсказващи беди за човечеството.Почивка. Път и пак почивка. Цялата природа запяла благодарствена песен: планини, реки, цветя и всички живи твари се радват неизказано, докоснати от невидимото крило на щастието.По нивята плъпнали жетвари. Чува се проточената им песен. Днес те връзват първия сноп. Ето ги по нивите, а негде вече се издигат и кпадни - кръстци. Пак по сеитбите, пак там, гдето вчера били буйни зрели нивя, а сега е бодлива угар. По теснолинейката. Красиво се точи низата пътници с бели шапки, пъстри блузи и рубашки. Учителят е с нас.Напомня ми дивната евангелска картина „Исус из сеитбите”. Тогава, щом той прилича на Исуса, то ние приличаме на учениците му, които отпосле станаха апостоли... Значи, измежду нас са бъдещите апостоли, работници за Новото в света..!
към текста >>

99. Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 11 юли

Ето ги по нивите, а негде вече се издигат и кпадни - кръстци.
Бинокълът ни откри по огнения диск петна, които според Учителя предсказващи беди за човечеството.Почивка. Път и пак почивка. Цялата природа запяла благодарствена песен: планини, реки, цветя и всички живи твари се радват неизказано, докоснати от невидимото крило на щастието.По нивята плъпнали жетвари. Чува се проточената им песен. Днес те връзват първия сноп. Ето ги по нивите, а негде вече се издигат и кпадни - кръстци. Пак по сеитбите, пак там, гдето вчера били буйни зрели нивя, а сега е бодлива угар. По теснолинейката. Красиво се точи низата пътници с бели шапки, пъстри блузи и рубашки. Учителят е с нас.Напомня ми дивната евангелска картина „Исус из сеитбите”. Тогава, щом той прилича на Исуса, то ние приличаме на учениците му, които отпосле станаха апостоли... Значи, измежду нас са бъдещите апостоли, работници за Новото в света..!
към текста >>

100. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Първи ден - тръгване

По-нататък по долината, която кръстихме великата Рилска пустиня, има още няколко циркуса.
Ясно се вижда Пирин с връх Ел-тепе. Южно от Мусала се виждат двете маричини езера. Долината на тези езера е циркус, останал от ледниковите епохи. Това място наричаме Олтар. До Олтара се издига връх Манчо. По-нататък по долината, която кръстихме великата Рилска пустиня, има още няколко циркуса. Ето върховете: Малкият Мусала, Чадър тепе, Налбант, Белмекен и пр. При слизане от върха се спряхме за малко при рекичката, която излиза от най-горното мусаленско езеро, наречено Окото. Часът е още седем. Като погледна тая рекичка, Учителя каза:Всеки да си измие тук лицето, косата и при измиването да казва: Господи, изпълни ме с чистота, нежност и вяра, смирение и другите добродетели. Измиването на лицето тук си има значение.
към текста >>

НАГОРЕ

0.15327501296997