Търсене в текстове за 'Информация'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 14 резултата в 12 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

и ІІІ.6.; за повече информация – „Живот за Цялото”, под редакцията на Георги Радев.
В младите си години Л. Н. Толстой силно е повлиян от Русо. Тук вероятно се има предвид, че Русо пръв напълно отрича съществуващата феодална педагогическа система и я посочва като главна причина за съществуващото зло и по-точно – нейната неадекватност и несъобразеност с природните закони. [19] Вж. дял втори – І.1. и ІІІ.6.; за повече информация – „Живот за Цялото”, под редакцията на Георги Радев. [20] ІІ принцип на Херметизма или принцип на съответствието: „Каквото има горе, има го и долу; каквото има долу, има го и горе. Това, което е долу, е аналогично (подобно) на това, което е горе, и обратно – това, което се намира горе, е подобно на това, което се намира долу, за изпълнение на чудното единство.” [21] Вж. дял трети – 5:5. [22] На друго място Учителят споменава изброените три: 1.
към текста >>

2. УВОД

Дънов е поставил числа във възходяща номерация до 31, без придружаваща ги информация, и логичното обяснение за това е, че с тези числа е обозначил датите от съответния месец, на които е правил бележките.
Началната дата - 3 март 1899г. е изписана ясно на първа страница на документа и по нея няма спор. Крайната дата обаче може да бъде както 16 октомври 1899г., така и 25 октомври 1899г., защото на предпоследната страница авторът е отбелязал 16 окт[омври], а на последната - числото 25. Разрешението на дилемата е свързано с анализ и обяснение на ролята, която имат числата пред повечето записи в личния бележник на П. Дънов. Видно е от пръв поглед, че пред по-голямата част от записите в бележника П. Дънов е поставил числа във възходяща номерация до 31, без придружаваща ги информация, и логичното обяснение за това е, че с тези числа е обозначил датите от съответния месец, на които е правил бележките. Трудността идва от два момента: 1. На единадесет места в бележника Дънов все пак прави точна датировка, т.е., числото пред записа е допълнено с информация за месеца (годината е изписана само в началото на бележника и това е напълно достатъчно), например: 6 май, 21 май, 29 ав[густ] и т.н. Случаите не са малко и внушават предположението, че когато П. Дънов желае да датира бележките си, то той го прави в пълнота. Разбира се, в един личен документ, какъвто е бележникът, авторът е свободен да отбелязва датите както пожелае, може и въобще да не поставя дати.
към текста >>

1. На единадесет места в бележника Дънов все пак прави точна датировка, т.е., числото пред записа е допълнено с информация за месеца (годината е изписана само в началото на бележника и това е напълно достатъчно), например: 6 май, 21 май, 29 ав[густ] и т.н.
Крайната дата обаче може да бъде както 16 октомври 1899г., така и 25 октомври 1899г., защото на предпоследната страница авторът е отбелязал 16 окт[омври], а на последната - числото 25. Разрешението на дилемата е свързано с анализ и обяснение на ролята, която имат числата пред повечето записи в личния бележник на П. Дънов. Видно е от пръв поглед, че пред по-голямата част от записите в бележника П. Дънов е поставил числа във възходяща номерация до 31, без придружаваща ги информация, и логичното обяснение за това е, че с тези числа е обозначил датите от съответния месец, на които е правил бележките. Трудността идва от два момента: 1. На единадесет места в бележника Дънов все пак прави точна датировка, т.е., числото пред записа е допълнено с информация за месеца (годината е изписана само в началото на бележника и това е напълно достатъчно), например: 6 май, 21 май, 29 ав[густ] и т.н. Случаите не са малко и внушават предположението, че когато П. Дънов желае да датира бележките си, то той го прави в пълнота. Разбира се, в един личен документ, какъвто е бележникът, авторът е свободен да отбелязва датите както пожелае, може и въобще да не поставя дати. 2. Нарушеният хронологичен ред на записите от месец юни. Ако приемем, че числата пред записите са дати от съответния месец, то за м.
към текста >>

3. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Той помества информацията в списание „Нова светлина" (KV, кн.
През 1893 г. отива отново в Париж. Там се запознава с мадам Лучия Гранж, чрез която по медиумичен начин получава важно съобщение за себе си и за България. В него се говорело за млад Вожд на българския народ, надарен с Божествена сила, който след много пътешествия ще се завърне в страната си. По- късно през годините д-р Миркович припознава Петър Дънов като този Вожд. Той помества информацията в списание „Нова светлина" (KV, кн. III-IV от 15 юни 1895, с.118-121) и по-късно, с допълнителни бележки, в списание „Виделина" (Г.1, 1903, кн. IX, с. 179-180). Съобщението гласи следното: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно цяло чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света. Миркович, мой сине, мое скъпо същество, което покровителствам, Вашият Божествен Водач, когото Вие желаете да познаете, диктува това послание на медиума в Париж, под знамето на истинската светлина". През 1895 г.
към текста >>

4. №53 /Петър Дънов/

Информация черпим само от писмо №49 на П.
14 Това са двете „съобщения“ (Вест І и Вест ІІ), изписани с красивия калиграфски почерк на К. Кърджиев. 15 Това съобщение се публикува за първи път. 16 В разговор седми (9.07.1900 г.) от „Седем Разговора със Светия Дух“четем: „Аз съм Афаил, един от служебните твои духове, и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши.Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие“. 17 Това съобщение се публикува за първи път. 18 Това име не се появява по-нататък през годините. Информация черпим само от писмо №49 на П. Дънов от 8 ноември 1900 г.(„Епистоларни диалози“, част І, с. 226-228): „Господ ни е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях особено се интересуват в Господа. Единият е млад, другият е на средна възраст. Господ сега ги въвежда в тесния път на Своето Царство.
към текста >>

5. №52 /Пеню Киров/

32 За това пътуване няма налична информация.
От всичко, що ти явявам, съм огорчен, но дано Бог уреди всичко. _________________________ Обяснителни бележки: 31 От съдържанието на това писмо може да се предположи, че през този период – от 2 май до 23 юни 1901 г. –липсват писма. 32 За това пътуване няма налична информация. Вероятно П. Киров и Ерифили са посетили П. Дънов във Варна. 33 Дружество „Милосърдие“, Сливен. Вж. бел.
към текста >>

6. №125 (Петър Дънов)

Не е съобразено, че тя е само информация за това, кога поздравът е пристигнал в Бургас (защото друго не може да означава).
Заблуждението, че П. Дънов е бил в Бургас в началото на 1914 г.,откъдето бил изпратил този новогодишен поздрав, идва от датата 6.1.1914 г. и от думата „Бургас“, написани с мастило на ръка в края на печатния текст на поздрава. Именно този екземпляр от архива на Лалка Кръстева като единствено запазен е послужил за оригинал при последващото му включване в различни печатни издания. Че е единствено запазен и достъпен става видно от повтарянето на горепосочената неточна дата. Не е съобразено, че тя е само информация за това, кога поздравът е пристигнал в Бургас (защото друго не може да означава). Документирано е, че П. Дънов е бил в Бургас на същата дата (6.1.), само че през 1915 г., а в началото на 1914г. все още е във В. Търново и се завръща в София около 3-5 януари с.г. Вж. и бел. №250.
към текста >>

7. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА

Информация черпим само от писмо №49 на П.
15 Това съобщение се публикува за първи път. 16 В разговор седми (9.07.1900 г.) от „Седем Разговора със Светия Дух“ четем: „Аз съм Афаил, един от служебните твои духове, и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши. Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие“. 17 Това съобщение се публикува за първи път. 18 Това име не се появява по-нататък през годините. Информация черпим само от писмо №49 на П. Дънов от 8 ноември 1900 г. („Епистоларни диалози“, част І, с. 226-228): „Господ ни е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях особено се интересуват в Господа. Единият е млад, другият е на средна възраст.
към текста >>

8. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 3

32 За това пътуване няма налична информация.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 3 32 За това пътуване няма налична информация. Вероятно П. Киров и Ерифили са посетили П. Дънов във Варна. 33 Дружество „Милосърдие“, Сливен.
към текста >>

9. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 20

Не е съобразено, че тя е само информация за това, кога поздравът е пристигнал в Бургас (защото друго не може да означава).
6.1.1914 г. и от думата „Бургас“, написани с мастило на ръка в края на печатния текст на поздрава. Именно този екземпляр от архива на Лалка Кръстева като единствено запазен е послужил за оригинал при последващото му включване в различни печатни издания. Че е единствено запазен и достъпен става видно от повтарянето на горепосочената неточна дата. Не е съобразено, че тя е само информация за това, кога поздравът е пристигнал в Бургас (защото друго не може да означава). Документирано е, че П. Дънов е бил в Бургас на същата дата (6.1.), само че през 1915 г., а в началото на 1914 г. все още е във В. Търново и се завръща в София около 3-5 януари с.г. Вж. и бел. №250.
към текста >>

10. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

За изграждане на тезите си, изброените автори черпят информация от съвсем ограничен кръг беседи на Учителя.
Защото то е изневерило на Първообраза си – пречистия лик на Спасителя Иисус Христос. Защото то е поело пътя на социална изява, преследваща власт, материално благоденствие, мирска слава. А цената, която е заплатена за всички тези „придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувсто на непогрешимост и вяра само в една истина – собствената; занемарения контакт с редовите християни, фалшивия морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата и пр., и пр. И така, М.Калнев, на свой ред, се впуска в битката с поредица залпове на плодовитото си перо. За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928). За изграждане на тезите си, изброените автори черпят информация от съвсем ограничен кръг беседи на Учителя. Привеждат цитати от тях и ги сравняват с Библията. Въз основа на сравнението правят свои заключения, организирайки текста по теми, в рамките на фундаменталните проблеми на класическото богословие. Очевиден е недостатъкът в подхода им, стремящ се да представи учението на Петър Дънов като застинала схема, удобна за критичен подход и унищожително отрицание с познати средства. Въобще не се отчита обстоятелството, че Учителя не представя Словото си във вид на учебник или христоматия, а го излага винаги според конкретния случай и в последователност, достъпна и подчиняваща се единствено на неговото просветлено космическо съзнание. Оттук произтича и оскъдната аргументация на православните богослови, довеждаща ги нерядко до крайно неточни изводи и дори до смехотворни обобщения.
към текста >>

Цялата налична информация и произтичащите от нея обективни изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло Братство" да го дефинират като „най-силното духовно течение в България" за онова време (А.Георгиева, „Дъновизмът и българската култура", Център по културология към СУ„Св.Кл.Охридски" - София, 1969, с.36).
Непрестанно нарастващото влияние на новата духовна общност вещаеше точно такава перспектива. В България, след Първата световна война, вътрешната обстановка предлагаше множество благоприятни възможности за навлизане на непознати до момента идейни течения, школи и религиозно-философски концепции. Между тях, съществена роля в новата история на страната изиграха теософското общество, спиритизмът, толстоизмът и др. Ала безспорният лидер по значение и престиж бе и си остана ББ. За илюстрация: според сведения на съвременници, тогавашният брой на членовете на ББ е бил няколко десетки хиляди, докато дружеството на теософите е наброявало едва 121 души! Цялата налична информация и произтичащите от нея обективни изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло Братство" да го дефинират като „най-силното духовно течение в България" за онова време (А.Георгиева, „Дъновизмът и българската култура", Център по културология към СУ„Св.Кл.Охридски" - София, 1969, с.36). И като цяло, и в детайли, БПЦ не успя да реализира нито една от така поставените цели на своята кампания против Братството. Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг „инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо? Защото Учителя не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот. Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото учение. Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри.
към текста >>

11. БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА

Вероятно тази информация за Петър Дънов той е получил на някое от онези партийни събирания, в които имаше застъпена линия за борба с религиите.
" Никой нищо не отговори. Служителките мълчаха, а той започна да обяснява по-подробно защо "Дънов е бил шизофреник". Всичко наоколо в тоя момент сякаш замръзна. Имах усещане за надвиснала опасност. В същото време виждам, че Иван Филипов е в безгрижно състояние и не съзнава нищо. Вероятно тази информация за Петър Дънов той е получил на някое от онези партийни събирания, в които имаше застъпена линия за борба с религиите. Тогава аз не знаех още кой е Петър Дънов, но подсъзнателно разбирах, че това, което става, е нещо много лошо. Разбирах, че това, което говори в момента е нещо фатално и дори гибелно за него. Оттеглих се и тръгнах да се прибирам без да съм разговарял с него. От този момент всичко онова, което ме е привличало в този човек изчезна. Чувствах го вече обикновен човек, като всички останали и разбирах, че с тези неща, които наговори, той разруши всички положителни възможности в своя живот.
към текста >>

12. РЕДАКТИРАНЕ И ПРОМЯНА НА ПИСАНИЯТА ОТ НОВИЯ ЗАВЕТ

И накрая, те явно се осланят на информация от "първа ръка", на разказите на очевидци, например на евреите, избягали от Светите места, дори на лични познати и съмишленици на Исус, които описват случилото се, без да изопачават историческата истина.
Някои от документите в тях са не по-малко достоверни от самите Евангелия. Нещо повече, в тях се съдържат факти, които не могат да бъдат намерени никъде другаде. Първо, те не са били подложени на цензурата и редакцията на по-късните ортодокси в Рим. Второ, съставени са за египтяни, а не за римляни, т.е. не са изопачени и съобразени с вкуса на римските* управници. И накрая, те явно се осланят на информация от "първа ръка", на разказите на очевидци, например на евреите, избягали от Светите места, дори на лични познати и съмишленици на Исус, които описват случилото се, без да изопачават историческата истина. Затова е обяснимо, че свитъците от Наг Хамади съдържат множество пасажи, от които ортодоксите биха настръхнали.
към текста >>

0.17731213569641