Търсене в текстове за 'Идея'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 172 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието.
Посредством тях трябва да очакваме своето освобождение от мрака на невежеството и от робството на природния грях, вроденото себелюбие, което е всяло всичките злини и нещастия в този земен живот. Този порок, според Дарвиновата теория „еволюция“, е останал от грубото естество на человека, когато той е минавал през епохата на своето физиологическо и физическо развитие, когато борбата за себесъхранение и борбата за живот са били на върха на своята апогея, когато всичките други человечески благородни качества и способности са били дълбоко заровени и занемарени под игото на тая владеюща сила. Че в това показание има истина, не иска и доказателство, не трябва да ходим твърде надалеч, за да се убедим в истинността на тази мисъл. В нашето естество още тлеят хитростта на лисицата, лукавството на змията, ненаситността на акулата, свирепостта на тигъра и зверството на горилата. То е взело хиляди години на человеческия Дух и ум, само да се извлекат от под това бреме. Колко хиляди и милиони невинни жертви са се изисквали да се пренесат, докато человек се доведе до онова по-пълно съзнание на своето битие, че той има по-свята длъжност да върши в този свят, че не се е родил само за да яде, пие и умира като животно, но да се усъвършенства и заякчава със сила и мощ и посредством силата на разума в идеята на миросъзданието. И посредством своя ум, сроден с душата, да се възвиси до понятието на нравствения свят. И да влези в духовното мирообразование, гдето Истината и Любовта вечно вълнуват и движат душата към неизследимите области на живота във Вселената. Но тук може да се подигне друго едно възражение от някой други мислители. Възможно е, казваме. Те ще ни кажат следующето: „Добре, като учите, че науката и възпитанието са единствените средства за в бъдеще, от които человечеството трябва да очаква своето спасение, тогава где оставяте вярата в Бога и религията, които през толкова хиляди години са водили человеческия род и постоянно са го учили в изпълнението своята длъжност към Бога и към своя ближен?
към текста >>

От основите на този закон произлиза всичката органическа деятелност, тъй също и същинските понятия за идеята на Доброто и злото, за Правдата и неправдата, за Любовта и ненавистта.
Онзи, който убие брата си или ограби ближния си, не може да се гледа другояче освен като престъпник. Преместени в коя и да е част на Вселената, нашият характер ще се мери и оценява от всички Разумни същества с един и същ критериум, т.е. с мерилото на Истината. Злото у кое и да е духовно същество не може да се сматря за Добро, понеже всяко едно от тях има свое естество, придружени с качество, които го характеризират като такова. Законът на биос царува в Духовния свят – извора на Живота, жизнеността, чувствителността, чувствата, усещанията, желанията и вълненията на душата и силата на волята й да възприема и усвоява това, което е диктувано от вътрешните мотиви. От основите на този закон произлиза всичката органическа деятелност, тъй също и същинските понятия за идеята на Доброто и злото, за Правдата и неправдата, за Любовта и ненавистта. В границите му се почва нравствената свобода на избора, в която се опитва всяка духовна деятелност от какво естество е и какви качества притежава. Тук всяко разумно нравствено същество по своят избор решава свободно да си посвети своя живот в слугуването на едни или други начала, в които се възнаграждава или пък се осъжда. Този духовен закон е едничкият, който населява всичките приготвени светове и вселени с живи органически същества. Той е, който преобръща енергията във Вселената да служи на душата за нейното въздигане. Той е, който сипе благословение във всяко направление, който пълни сърцата на всички живи с Вяра и Любов, с Мир и Радост.
към текста >>

Наполеон Велики имал една идея, искал да съгради една грамадна империя, но нещо му липсвало.
Учителят за Наполеон: „Втори като Наполеон няма да се роди. Може само от актьори да се играе. Като му изучавали черепа, се установило, че имал най-големи размери на обективните си способности. Дължината на челото му била близо 35 см. Силно били развити математическите и творческите му способности. Наполеон Велики имал една идея, искал да съгради една грамадна империя, но нещо му липсвало. Защо го изпратили на остров Св. Елена? Един от необикновените хора, един от силните земни царе, беше заточен на на този остров, където и си умря. Изпратиха го, защото не си удържа на обещанието.” (Обещанието му е било да обедини Европа.) [26] Учителят: „Христос казва: Жените ще спасят света. Наполеон казва: Франция се нуждае от майки.
към текста >>

В своето „Проучване на планетите и звездите” (1888) той прокарва идеята, че едно евентуално изтъняване на етера в космоса в краищата на нашата вселена може да произведе като резултат скриване на светлината от предполагаеми други вселени.
се завръща в Дъблин, където прекарва остатъка от живота си. Той остава ерген и е описван като сериозен, спокоен човек, с малко приятели, които много са го харесвали. Неговите систематични изследвания на небето започват от Индия, като уникалното при Гор е, че той е заел видно място в астрономията, без да е разполагал с телескоп дори от среден клас. Повечето му изследвания са направени с бинокъл. Гор написва няколко книги, в които размишлява върху структурата на вселената. В своето „Проучване на планетите и звездите” (1888) той прокарва идеята, че едно евентуално изтъняване на етера в космоса в краищата на нашата вселена може да произведе като резултат скриване на светлината от предполагаеми други вселени. В своя „Декор на небето” (1890) Гор разглежда произхода на галактиката. Най-важната му книга е „Видимата вселена” (1893), където той прави преглед на цялото поле на космологията. В „Световете в космоса” (1894) Гор допуска възможността за обитаеми планети извън Слънчевата система. Тази идея е била много популярна за времето си и така тя е получила широк отзвук. [68] ά Центавър е най-ярката звезда от съзвездието Центавър (Кентавър, Центариус) и се намира приблизително на 4 светлинни години от земята.
към текста >>

Тази идея е била много популярна за времето си и така тя е получила широк отзвук.
Гор написва няколко книги, в които размишлява върху структурата на вселената. В своето „Проучване на планетите и звездите” (1888) той прокарва идеята, че едно евентуално изтъняване на етера в космоса в краищата на нашата вселена може да произведе като резултат скриване на светлината от предполагаеми други вселени. В своя „Декор на небето” (1890) Гор разглежда произхода на галактиката. Най-важната му книга е „Видимата вселена” (1893), където той прави преглед на цялото поле на космологията. В „Световете в космоса” (1894) Гор допуска възможността за обитаеми планети извън Слънчевата система. Тази идея е била много популярна за времето си и така тя е получила широк отзвук. [68] ά Центавър е най-ярката звезда от съзвездието Центавър (Кентавър, Центариус) и се намира приблизително на 4 светлинни години от земята. В текста се разглежда като най-близката звезда до Слънцето, но съвременните астроми са изчислили, че това е звездата Проксима от същото съзвездие. [69] Да проследим изчисленията, които прави Елард Гор: „Да приемем че разстоянието до най-отдалечената звезда, видима с най-мощните телескопи, е 2300 пъти разстоянието до ά Центавър (съответстващо на разстоянието до една звезда от около седемнадесета величина). Тогава диаметърът (D) на видимата вселена е 4600 пъти разстоянието до най-близката звезда (a). Разстоянието (a) от Слънцето до ά Центавър е около 4500 пъти диаметъра (d) на Нептуновата орбита.
към текста >>

В областта на естествените науки Гьоте споделя идеята за единство и развитие на органичната и неорганичната природа.
Вторият период в живота и творчеството на Гьоте е свързан с неговата многостранна дейност във Ваймар при херцог Карл Август (от 1775 г. до смъртта му). Той е министър и член на тайния съвет на Ваймарското княжество, грижи се за финансите, за разработването на мини, създава национален театър, занимава се с литература, естетика, анатомия, минералогия, физика и др. През 1794 г. започва дружбата му с Шилер, извънредно плодотворна и за двамата. В областта на естествените науки Гьоте споделя идеята за единство и развитие на органичната и неорганичната природа. През 1784 г. открива междучелюстната кост на човека. Известно е от историята, че Гьоте сериозно се е занимавал с окултни науки. [81] Вж. дял първи – І.10:6.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

По какви физиологически и психологически начини се извършва този процес в нашия мозък и се предава същинската смисъл на известната идея, която така непосредствено минава от едно пасивно състояние от външния свят във вътрешността на нашия ум и ни убеждава за действителността и присъствието на друг един ум, който е мислил и усещал както нашият ум?
Само в нейното присъствие ний можем да намерим същинска храна, действителна Радост и верен ръководител към всичко, що е истинно. Природата е жива и пълна с Живот навсякъде, гдето условията на върховните й закони го допускат, и с разумни сили, които ние едвам сега почваме да сапикасваме. Ако тая действителност да не съществуваше, то ние никога не бихме имали възможност да разменим своите мисли един с другиго. Не е ли чудно, че посредством движението на нашият език ние се споразумяваме един с друг? И не е ли още по-чудно, че посредством различно белязане на извести знаци, турени под известен ред, ние можем да разберем мисълта на техният автор, който отдавна може да е заминал от този свят? По какви физиологически и психологически начини се извършва този процес в нашия мозък и се предава същинската смисъл на известната идея, която така непосредствено минава от едно пасивно състояние от външния свят във вътрешността на нашия ум и ни убеждава за действителността и присъствието на друг един ум, който е мислил и усещал както нашият ум? Ето един важен въпрос, който още не е решен от учените. Действията на физическите сили като топлина, светлина, електричество и магнетизъм се пренасят от едно място на друго посредством вълнението на светлообразния етер – така казват учените физици. Но по кой начин се пренасят нашите мисли от един ум в другий, ако не чрез някоя разумна сила, която не може да бъде друга, освен самият Дух на Природата, който по такъв един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство? Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на Умствения разумен свят. Има философи и куп учени мъже от първа и втора ръка, които мислят противното.
към текста >>

9. По силата на какви физиологични и психологични закони се извършва този процес в нашия мозък и как се предава истинският смисъл на известна идея, която така непосредствено преминава от едно пасивно състояние, от външния свят в нашия ум и ни убеждава в съществуването и присъствието на друг един ум, който е усещал, мислил и е разбирал нещата, както нашият ум?
7. Истината е, че природата е пълна с живот навсякъде, където условията на върховните ú закони го допускат. В нея действат разумни сили, които ние едва сега започваме да откриваме и осъзнаваме. 8. Ако това не беше така, ние никога не бихме могли да споделим своите мисли един с друг. Не е ли чудно, че посредством движението на нашия език ние се разбираме с другите? И не е ли още по-чудно, че посредством известни знаци, поставени в определен ред, ние можем да разберем мисълта на техния автор, който отдавна може да е напуснал този свят?! 9. По силата на какви физиологични и психологични закони се извършва този процес в нашия мозък и как се предава истинският смисъл на известна идея, която така непосредствено преминава от едно пасивно състояние, от външния свят в нашия ум и ни убеждава в съществуването и присъствието на друг един ум, който е усещал, мислил и е разбирал нещата, както нашият ум? Това безспорно е един важен въпрос, който още не е разрешен от науката. 10. Действието на физическите сили, които в нашия свят се проявяват като топлина, светлина, електричество, магнетизъм, се пренася от едно място на друго посредством трептенията на светлообразния етер.[96] Това е една от най-разпространените научни теории във физиката. 11. Но по какъв начин се пренасят нашите мисли от един ум в друг? Навярно и тук съществува известна среда, която спомага за разпространяване на мисълта. Какво друго би могла да представлява тя освен самият дух на природата, който по скилата на един вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно единство?
към текста >>

5. Човек схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели.
Защо той е почнал да върши дела, които далеч не отговарят на неговото истинско призвание, нито пък го препоръчват пред останалите видове в природата като разумно същество, притежаващо високо развити интелектуални и морални качества? 2. Фактите ни задължават да изтъкнем естествената причина, дала подтик в човека към това странно явление, наречено несъответствие, несъобразност, непоследователност в стъпките на цивилизования живот. 3. Тази причина се корени в следното. Намирайки се под внушенията на първия закон – за Самосъхранението, който закон има предвид изключително живота и щастието на отделния индивид, човек неправилно е изтълкувал постановленията на общия дух на природата. 4. Усвоявайки този първи закон, той останал с впечатлението и усещането, че неговият личен живот и щастие са най-важното, най-същественото в света и че всички други същества, каквито и да са те, трябва да служат на неговия живот, на неговото лично щастие, което щастие от своя страна представлявало пълна илюзия. 5. Човек схванал идеята за щастие в буквален смисъл, в най-материалния ú израз: да яде, да пие и да се весели. С други думи – да живее охолно и да има свободата да върши всичко, каквото му хрумне на ум. 6. „Може ли да има нещо по-добро от това? ” – ще каже някой. Разбира се, че за едно същество с подобни схващания по-добър живот на земята не може да има, но общочовешкият опит показва, че подобна слободия струва живота на много други същества. 7. Ако един ден човечеството така си изгуби ума, че приеме този егоистичен принцип за основа на своя живот, то в целия свят би настъпила невъобразима анархия.
към текста >>

Само така той можеше да проникне в духовния свят, но не е успял да изнесе хубаво идеята.
След възстановяване на монархията (1660) Милтън преживява най-тежките дни от своя живот, изолиран е от обществото и живее в нищета. През това време създава най-силните си поетични произведения – поемите „Изгубеният рай” (1667) и „Възвърнатият рай” (1671). Учителят за Милтън: „Питам: Милтън беше ли, когато се изгуби раят? Възможно е да е бил син на Адам, тъй щото да си спомня. За да опише изгубения рай, той трябваше временно да ослепее, да се тури преграда пред очите му, да може да се съсредоточи, да се вглъби в съзнанието си. Само така той можеше да проникне в духовния свят, но не е успял да изнесе хубаво идеята. Разправя, че като се разбунтували ангелите в небето, не искали да слугуват на Господа. Това е описание на небето от човешко гледище. Днес раят не е такъв, какъвто Милтън го е видял. Той не живя дълго време там, а ходи само като екскурзиант и не обходи всички места. Това, което е описал, е вярно, но то се отнася само за някои области.”
към текста >>

През 90-те години на ХІХ век в България много хора се запознават с учението на Маркс и са привлечени от идеята за социално равенство.
Смята се, че адроните се състоят от кварки – схващане, въведено във физиката през 60-те години на ХХ век от Мъри Гел-Ман. [119] Вж. дял първи – ІІ.1.3:2. [120] Партията на социалдемократите е създадена през 1891 г. от Димитър Благоев. През 90-те години на ХІХ век в България много хора се запознават с учението на Маркс и са привлечени от идеята за социално равенство. По това време е имало силно недоволство срещу режима на Стамболов, което е предизвиквало много крайни настроения у населението. Една част (по-реакционната) от социалдемократите тогава са се възползвали от създалата се обстановка, за да прокарват идеите си за революция. [121] Тук се намеква за методите на социалистите, с които те искат да променят държавния ред – чрез революция, т.е. насилствено. Методът на природата е диаметрално противоположен – еволюция. [122] Тази добронамерена забележка от страна на Учителя не е подмината от тогавашните социалдемократи.
към текста >>

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Ако се разговарят за частите на къщата, имат право да различават, но ако смесват понятието за къщата с идеята за автора й, който я е построил, те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата помежду една пасивна реалност и една действующа същност.
Ако сега основата кажеше, че тя е всичката къща, що би сторила тази къща без стените и покрива? Или пък, ако стените кажеха, че те са цялата къща, що би сторила тази къща без основата и покрива? Или пак, ако покривът кажеше, че той е самата къща, що би сторила тази къща без основата и стените? Затова богословът, идеалистът и материалистът са задължени от фактите да завземат своите места там, гдето им е определено от необходимостта. Къщата е построена от някого, който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива, но някъде и всякъде. Ако се разговарят за частите на къщата, имат право да различават, но ако смесват понятието за къщата с идеята за автора й, който я е построил, те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата помежду една пасивна реалност и една действующа същност. Но ако говорят за проявлението на неговата сила в цялата къща, те са едно и могат да се сгрупират в едно общо название богослово-идеало-материалист. Тялото е организирано от вещество посредством силата на Живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова сила, материя и ум не са три неща отделни и независещи едно от друго, но са свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество вътре и вън от тях. Това същество, кога действа, действа в три главни форми, проявлява три главни качества, показва три главни свойства. Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями отношения, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа определеност и последователност за постигането целта в Природата, които общият Дух гони.
към текста >>

Но ако смесват понятието за къщата с идеята за Онзи, който я е построил, то те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата между една пасивна реалност и една действаща същност.
Или ако покривът каже, че той е самата къща, какво би представлявала тази къща без основата и стените? Затова богословът, идеалистът и материалистът трябва да заемат определеното на всеки от тях място. 24. Къщата е построена от Някого, Който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива. Той е навсякъде и никъде едновременно.[143] 25. Ако става дума за частите на къщата, нашите трима приятели имат право да правят известна разлика. Но ако смесват понятието за къщата с идеята за Онзи, който я е построил, то те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата между една пасивна реалност и една действаща същност. 26. Ако тримата говорят за проявлението на Неговата сила в цялата къща, тогава те са едно и могат да се назоват с едно общо име: богослово-идеало-материалист. 8. Материя, сила, ум 1. Тялото е създадено от вещество посредством силата на живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова материя, сила и ум не са три отделни, независещи едно от друго неща, а свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество, което е вътре и вън от тях. 2. Това същество действа в три главни форми, проявява три главни качества, показва три главни свойства:
към текста >>

4. 1898_Пеню Киров - №1

Аз, от моя страна, моля Бога да го изкара на желания бряг и успевание в идеята (в духовно
Господин Дънов, При настоящото си [писмо] изпращам Ви едно писмо, изпратено [до] мен от приятеля ни в Господа Исуса Христа В. Р. Козлова2, който моли да Ви го изпратя, за което и аз с това си [писмо] побързах да направя това му желание. Аз, от моя страна, моля Бога да го изкара на желания бряг и успевание в идеята (в духовно отношение). Поздрави от моя страна г-на д-р Мирковича3. С поздрав в Господа: Пеню Киров ...................... * Текстът в средни скоби […] е редакторско пояснение.
към текста >>

5. Пеню Киров - №12

Прочее от всичко тука, което ти явявам, ще видиш в какво положение се намираме в непрестанно следуемата ни идея и сам ще разбереш, че ний имаме нужда от ободряване и силно внушение от отвън.
Тодора да кажа, за да не би го чули и измислят друга хитрост. И тъй, ние не можем засега да се съобщаваме. Тук приложените две извлечения в две съобщения нарочно ти ги пращам, да видиш в тях това, що е за нас писано, като при това ни явиш да не би в тях да има пръст и сатана, и то заради туй, защото заедно с тях имаше казано и проклятието за Д-ра както в първото, така и във второто, но във второто — че за последен път му се прощава. В първото още имаше нещо намеса и от сатана, но духът Ферени55, на бр. Тодор, ни каза, че то е от изкусителя [зачеркнато от П.К.] и пак навреме се отървахме от лъжите на този наш заклет враг, и то само по една случайност, види се, подготвена от Бога. Прочее от всичко тука, което ти явявам, ще видиш в какво положение се намираме в непрестанно следуемата ни идея и сам ще разбереш, че ний имаме нужда от ободряване и силно внушение от отвън. А за нас сте засега след Господа Исуса Христа само вий, така щото не ни оставяй в по- дълго време от [това] да ни не пишете по нещо. В православната църква56 тука засега има един свещеник57, който заслужава похвала. Той всякога държи проповеди, и то доста сполучливо. Даровит е. Тези дни не съм дотам добре, притеснен съм, но моля се, братко, моли се и за двама ни, за да можем да пребъдваме в Бога.
към текста >>

6. Петър Дънов - №30

Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир.
111. Човешката душа има седем стъпки на развитие: Първата фаза - Обръщение, е от Бога. Човек в известна фаза от своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря. Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла на живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока. И във времето на най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир. Това именно е първата степен на човешкото пробуждане - Обръщението. Дотогава човек е бил с гръб към Бога, към Великия център на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него. Тази фаза е дълбок вътрешен, мистичен процес. Това е озарение на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало. Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми!
към текста >>

И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е изоставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението.
При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях. Седмата фаза е Възкресението. По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждането и Посвещението. Човек се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е изоставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението. При Възкресението човек завършва своята еволюция на Земята, в него се събужда Божественото в пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания. Вече завинаги са из¬трити сълзите от лицето му. Както е казано в Откровението: „И ще изтрия завинаги сълзите от лицето ви". Тогава той и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към Светлината, в която живее (П.
към текста >>

7. Пеню Киров - №33 (отворено писмо)

115. Вероятно става дума за идеята П.
Работата си почнахме. Приеми братските ни поздравления. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Ако има нещо ново, яви ни, моля. ................... 115. Вероятно става дума за идеята П. Киров да обиколи България заедно с П. Дънов. (П.К., №33, 14.04.1900 г.)
към текста >>

8. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Аз, от моя страна, моля Бога да го изкара на желания бряг и успевание в идеята (в духовно
Господин Дънов, При настоящото си [писмо] изпращам Ви едно писмо, изпратено [до] мен от приятеля ни в Господа Исуса Христа В. Р. Козлова2, който моли да Ви го изпратя, за което и аз с това си [писмо] побързах да направя това му желание. Аз, от моя страна, моля Бога да го изкара на желания бряг и успевание в идеята (в духовно отношение). Поздрави от моя страна г-на д-р Мирковича3. С поздрав в Господа: Пеню Киров ...................... * Текстът в средни скоби […] е редакторско пояснение.
към текста >>

9. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Прочее от всичко тука, което ти явявам, ще видиш в какво положение се намираме в непрестанно следуемата ни идея и сам ще разбереш, че ний имаме нужда от ободряване и силно внушение от отвън.
Тодора да кажа, за да не би го чули и измислят друга хитрост. И тъй, ние не можем засега да се съобщаваме. Тук приложените две извлечения в две съобщения нарочно ти ги пращам, да видиш в тях това, що е за нас писано, като при това ни явиш да не би в тях да има пръст и сатана, и то заради туй, защото заедно с тях имаше казано и проклятието за Д-ра както в първото, така и във второто, но във второто — че за последен път му се прощава. В първото още имаше нещо намеса и от сатана, но духът Ферени55, на бр. Тодор, ни каза, че то е от изкусителя [зачеркнато от П.К.] и пак навреме се отървахме от лъжите на този наш заклет враг, и то само по една случайност, види се, подготвена от Бога. Прочее от всичко тука, което ти явявам, ще видиш в какво положение се намираме в непрестанно следуемата ни идея и сам ще разбереш, че ний имаме нужда от ободряване и силно внушение от отвън. А за нас сте засега след Господа Исуса Христа само вий, така щото не ни оставяй в по- дълго време от [това] да ни не пишете по нещо. В православната църква56 тука засега има един свещеник57, който заслужава похвала. Той всякога държи проповеди, и то доста сполучливо. Даровит е. Тези дни не съм дотам добре, притеснен съм, но моля се, братко, моли се и за двама ни, за да можем да пребъдваме в Бога.
към текста >>

10. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир.
111. Човешката душа има седем стъпки на развитие: Първата фаза - Обръщение, е от Бога. Човек в известна фаза от своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря. Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла на живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока. И във времето на най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир. Това именно е първата степен на човешкото пробуждане - Обръщението. Дотогава човек е бил с гръб към Бога, към Великия център на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него. Тази фаза е дълбок вътрешен, мистичен процес. Това е озарение на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало. Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми!
към текста >>

И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е изоставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението.
При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях. Седмата фаза е Възкресението. По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждането и Посвещението. Човек се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е изоставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението. При Възкресението човек завършва своята еволюция на Земята, в него се събужда Божественото в пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания. Вече завинаги са изтрити сълзите от лицето му. Както е казано в Откровението: „И ще изтрия завинаги сълзите от лицето ви". Тогава той и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към Светлината, в която живее (П.
към текста >>

115. Вероятно става дума за идеята П.
Работата си почнахме. Приеми братските ни поздравления. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Ако има нещо ново, яви ни, моля. ................... 115. Вероятно става дума за идеята П. Киров да обиколи България заедно с П. Дънов. (П.К., №33, 14.04.1900 г.) №36 (отворена карта)116 Нови пазар, 20 април 1900 г. Л. Б. Киров,
към текста >>

11. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Успява да събере 600 златни минца, но идеята по-късно пропада по вина на сливенските еснафи.
Същевременно френската култура и Просвещението стават негов идеал. Борба за свобода След завръщането си в България Георги Миркович работи като частен лекар в Сливен. Тук заедно с Добри Чинтулов започват голяма битка срещу гърцизма и решават да открият българско училище в родния си град. Д-р Миркович заминава за Румъния (1857-1858 г.), за да иска парична помощ от богатите сливенски търговци. Успява да събере 600 златни минца, но идеята по-късно пропада по вина на сливенските еснафи. През 1858-1859 г. е градски лекар в Стара Загора. От 1859 г. заживява в Цариград. Там работи като лекар, сътрудничи в списание „Български книжици", а през 1860 г.
към текста >>

Като изход в борбата за църковна независимост на българите, Драган Цанков пропагандира идеята за припознаване на Папата за глава на Българската църква, т.е.
Поради това, че методическите правила в нея са формулирани много ясно, тази граматика служи като ръководно начало в предосвобожденското методическо обучение на българчетата, а през 1883 г. тя бива издадена за втори път. През този период гръцката Патриаршия всячески пречи на българското национално църковно движение в стремежа му да подпомогне обособяването на национално самосъзнание, български език и писменост. По това време Русия също има отрицателно отношение към искането за самостоятелна българска Църква. Като велика сила тя се стреми сама да представлява и защитава интересите на цялото християнско население в пределите на Турската империя, с което косвено подкрепя гръцката патриаршия. Като изход в борбата за църковна независимост на българите, Драган Цанков пропагандира идеята за припознаване на Папата за глава на Българската църква, т.е. за Уния. Оформя се ядро сред цариградските българи, подкрепящо тази идея. Спод- вижник на Цанков в тази кауза е и д-р Георги Миркович. Българите търсят подкрепата на Западните сили, на първо място от най-влиятелните на деня - французите. Свързват се с представителите на лазаристката мисия с главен настоятел Еужени Боре, директор на френското училище в Бебек.
към текста >>

Оформя се ядро сред цариградските българи, подкрепящо тази идея.
През този период гръцката Патриаршия всячески пречи на българското национално църковно движение в стремежа му да подпомогне обособяването на национално самосъзнание, български език и писменост. По това време Русия също има отрицателно отношение към искането за самостоятелна българска Църква. Като велика сила тя се стреми сама да представлява и защитава интересите на цялото християнско население в пределите на Турската империя, с което косвено подкрепя гръцката патриаршия. Като изход в борбата за църковна независимост на българите, Драган Цанков пропагандира идеята за припознаване на Папата за глава на Българската църква, т.е. за Уния. Оформя се ядро сред цариградските българи, подкрепящо тази идея. Спод- вижник на Цанков в тази кауза е и д-р Георги Миркович. Българите търсят подкрепата на Западните сили, на първо място от най-влиятелните на деня - французите. Свързват се с представителите на лазаристката мисия с главен настоятел Еужени Боре, директор на френското училище в Бебек. Като много добър дипломат Боре нерядко се е застъпвал пред Портата за разрешаване на проблеми на българското население в Цариград, с което отдавна е спечелил симпатиите на българите там. На 18 декември 1860 г.
към текста >>

След неуспеха на Униатската идея през 1861 г.
През 1860 г. в Цариград пристига и Атанас Георгиев, дядото на Петър Дънов, който е избран да връчи лично подписка и да говори от името на българите от Варненска област, че те всички се отказват от гръцката патриаршия и се присъединяват към възглавяваната от Иларион Макариополски Българска народна църква. Вероятно се осъществява контакт между чорбаджи Атанас и Миркович през този период (1860/1861 г.). По възрожденска линия по-късно датират добри отношения така също между доктора и бащата на П. Дънов - Константин Дъновски. След неуспеха на Униатската идея през 1861 г. Драган Цанков напуска Цариград, а д-р Миркович заминава за Влашко, където става градски лекар в Болград и същевременно лекар на Българската гимназия там. От 30 януари до 12 август 1864 г. той е временен директор на същата гимназия. Поддържа високо ниво на учебен и възпитателен процес но се сблъсква с несъгласието на училищното настоятелство, представлявано от невежи богати търговци. Пръв организира честването на празника на Светите братя Кирил и Методий в Болград.
към текста >>

Те възприемат идеята му, но го препращат при Митхад паша в Русе.
поради участието си в народните работи. По-късно отива в Букурещ и заедно с д-р Начо Планински става един от основателите на Букурещкия таен революционен комитет, след което се завръща в Сливен. Запознава се с поляка Михаил Чайковски (Садък паша) и двамата създават проект за учредяване на главни български училища във всеки вилает. Според тях за добиване на българско самосъзнание най-важното е просвещението, а политическото освобождение ще дойде като последица от оформилата се национална общност върху основата на общ български език, писменост и национална Църква. Д-р Миркович е препоръчан от Чайковски и се среща с висшите турски сановници Али паша и Фауд паша. Те възприемат идеята му, но го препращат при Митхад паша в Русе. Последният се съгласява с предложението, но при условие училищата да бъдат смесени (турски и български). Д-р Миркович не приема и разочарован се отдръпва. Това обаче предизвиква продължилите с години полемики в българските вестници във Влашко и Цариград, в които участва цялата наша тогавашна интелигенция. Накрая споровете довеждат до изясняване на възгледите за независимо и самостоятелно българско училище, без участие на турци и гърци. През 1867-1868 г.
към текста >>

Идеята е с помощта на фалшиви донесения да се убеди Портата, че в страната са се явили брожения и че се очаква през Дунава да преминат чети като тази на Хаджи Димитър, които ще воюват за църковна независимост от гърците.
д-р Миркович сътрудничи на вестник „Македония", издаван от Петко Р. Славейков. От 1867 до 1869 г. е градски лекар във Видин и Лом. В края на 1868 г. взема участие в един заговор, целта на който е да принуди турското правителство да издаде по-скоро дълго отлагания ферман по църковния въпрос. Идеята е с помощта на фалшиви донесения да се убеди Портата, че в страната са се явили брожения и че се очаква през Дунава да преминат чети като тази на Хаджи Димитър, които ще воюват за църковна независимост от гърците. В този план косвено се включват и чуждите консули, които изпращат до своите правителства рапорти за появили се слухове за въстания, целящи извоюване на самостоятелна българска Църква. След проверка турското правителство открива противоречия в съобщенията, но опитът, който има с българското четническо движение, го кара да промени позицията си и да побърза с издаването на Фермана. Така на 28 февруари 1870 г. е основана Българската екзархия. Поради обществената си дейност и организиране на революционното движение във Видинския саджак в края на 1869 г.
към текста >>

12. №73 (Петър Дънов)

В тях развива идеята за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г.
В самото начало на ХХ в. Казакова влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана. В писмо до него от 1904 г. тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“. Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници. В тях развива идеята за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г. заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов. Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г. 77 Вероятно Е. С. Попов.
към текста >>

13. №110 (Петър Дънов)

Онова, което ти се вижда, че крие Бъчваров от теб, то е, че той има в ума си идеята да те тури в тяхната печатница в Пловдив като деловодител на техните сметки.
Гледай на бъдещата цел. Вий имате работа да вършите и гледайте тая работа. Оставете своите преждевременни планове. Гледай да захванеш тая работа, която Господ ти отрежда. За твоите проповеди можеш да ги напишеш и аз ще сторя всичко, което е добро за Вази. Онова, което ти се вижда, че крие Бъчваров от теб, то е, че той има в ума си идеята да те тури в тяхната печатница в Пловдив като деловодител на техните сметки. Обаче този му план не се е постигнал по причина на някои пречки. От друга страна Бъчваров има желание да му помагате в работата на списанията. Но това ще се уреди полека-лека. Аз Ви предпазвах чрез д-р Миркович да не би Вий пак да се увлечете с неговите материални сделки. Гледай на Господа, очаквай от Него и учи се, това е смисълът на твоя живот.
към текста >>

14. №124 (Петър Дънов)

251 Тази идея е развита по-пълно от П.
Но още от първите години на кореспонденцията между двамата те се обръщат един към друг с пълните си лични или фамилни имена. Възниква хипотезата, че това писмо може да е отправено до Петко Гумнеров. С обръщението „Л. П.“ Петър Дънов съобщава на Петко Гумнеров за заминаването на духа на Пеню Киров за „онзи по-добър свят“ с писмо от 29 януари 1918 г. от Варна, където по това време е интерниран П. Дънов. 251 Тази идея е развита по-пълно от П. Дънов в беседата „Духът и плътта“, държана на 2.11.1914 г.: „Според ап. Павел законът на подобието има приложение в стиха: „Плодовете на Духа са любов,радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“. Любовта е бащата, радостта е майката, мирът е тяхното дете. Значи те образуват един триъгълник, който спада в Божествения свят. Който иска да бъде блажен, той трябва да притежава тия качества.
към текста >>

15. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 7

В тях развива идеята за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните.
активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана. В писмо до него от 1904 г. тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“. Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата- майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници. В тях развива идеята за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните. Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г. заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов. Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г. 77 Вероятно Е.
към текста >>

16. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 20

251 Тази идея е развита по-пълно от П.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 20 251 Тази идея е развита по-пълно от П. Дънов в беседата „Духът и плътта“, държана на 2.11.1914 г.: „Според ап. Павел законът на подобието има приложение в стиха: „Плодовете на Духа са любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“. Любовта е бащата, радостта е майката, мирът е тяхното дете. Значи те образуват един триъгълник, който спада в Божествения свят. Който иска да бъде блажен, той трябва да притежава тия
към текста >>

17. ПРЕДГОВОР

Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване.
Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания. Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух. Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли. Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения. След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата.
към текста >>

Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия.
Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата. Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия. Първите ученици са трима - Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Миркович от Сливен. Първото писмо, включено в този сборник, е от 14 септември 1898 г. до Пеню Киров, но преписка вече е съществувала. Д-р Миркович се среща с Учителя през 1895 година. Не е известно как и кога е осъществена връзката с другите двама ученици.
към текста >>

Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване.
Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания. Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух. Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли. Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения. След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата.
към текста >>

Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия.
Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата. Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия. Първите ученици са трима - Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Миркович от Сливен. Първото писмо, включено в този сборник, е от 14 септември 1898 г. до Пеню Киров, но преписка вече е съществувала. Д-р Миркович се среща с Учителя през 1895 година. Не е известно как и кога е осъществена връзката с другите двама ученици.
към текста >>

18. 83 ПИСМО

Онова, което ти се вижда, че крие Бъчваров от теб, то е, че той има в ума си идеята да ви тури в тяхната печатница в Пловдив като деловодител на техните сметки.
Гледай на бъдещата цел. Вий имате работа да вършите и гледайте тая работа. Оставете своите преждевременни планове. Гледай да захванеш тая работа, която Господ ти отрежда. За твоите проповеди можеш да ги напишеш и аз ще сторя всичко, което е добро за вази. Онова, което ти се вижда, че крие Бъчваров от теб, то е, че той има в ума си идеята да ви тури в тяхната печатница в Пловдив като деловодител на техните сметки. Обаче този му план не се е постигнал по причина на някои пречки. От друга страна Бъчваров има желание да му помагате в работата на списанията. Но това ще се уреди полека-лека. Аз ви предсказах чрез д-р Миркович да не би вие пак да се увлечете с неговите материални сделки. Гледай на Господа, очаквай от Него и учи се, това е смисълът на твоя живот.
към текста >>

19. 259 ПИСМО

Идеята, която сте подели, е добра.
(...), 31. VII. 1916 г. Люб. д-р Дуков, Получих твоето писмо. Идеята, която сте подели, е добра. Всичко, което може да се стори за добро на другите, е полезно. Във всички добри начинания аз ще ви помогна. Да извърши човек своя дълг на земята, това е неговото признание. Работите засега се развиват добре. Всекиму ще се даде заслуженото.
към текста >>

20. Завета на Цветните Лъчи на Светлината аудио формат

От Калин поста във Фейсбук"Здравейте Приятели,по повод на идеята за записване на Словото от Учителя на аудио формат, публикувам тук (съвмесно с Христо Ватев)един примерен запис на "Завета на Цветните Лъчи на Светлината"-(незавършен) и "методът на цветните лъчи на светлината" към Завета.Тези записи са все още в работен процес,всякакви препоръки са добре дошли ,имайте в пред че колкото повече хора чуят ,толкова повече редактори ще имат тези записи ,та...ако откриете неточноси или грешчици не се притеснявайте да споделите,а ние записващите ще се постараем да ги поправим."
От Калин поста във Фейсбук"Здравейте Приятели,по повод на идеята за записване на Словото от Учителя на аудио формат, публикувам тук (съвмесно с Христо Ватев)един примерен запис на "Завета на Цветните Лъчи на Светлината"-(незавършен) и "методът на цветните лъчи на светлината" към Завета.Тези записи са все още в работен процес,всякакви препоръки са добре дошли ,имайте в пред че колкото повече хора чуят ,толкова повече редактори ще имат тези записи ,та...ако откриете неточноси или грешчици не се притеснявайте да споделите,а ние записващите ще се постараем да ги поправим." Ето и линковете : Методи на цветните лъчи Как да се четат и употребяват стиховете от Завета Зелени лъчи - понеделник Червени лъчи - вторник
към текста >>

21. Сегашното положение на човечеството

Заражда се вече една нова идея за братство; например Обществото на народите, стремежът за сближение на народите, за взаимодействие, за икономическо разбиране между народите, за даване свобода на подтиснатите и пр.
И сега Господ наново пита пророка: „Тия кости на съвременното човечество могат ли да оживеят? Могат ли да се съединят и обединят, да образуват едно цяло за въдворяването на Божието царство на Земята? “ И пророкът отговаря: „Може, Господи, ако Ти кажеш“. И този живият Господ казва на пророка: „Изкажи тогава мощното слово в Моето име“. И пророкът е произнесъл вече това магическо слово и ние виждаме вече тия кости да се събират и организират, да се обличат в мускули, в плът и кръв и да се обвиват в кожа. Заражда се вече една нова идея за братство; например Обществото на народите, стремежът за сближение на народите, за взаимодействие, за икономическо разбиране между народите, за даване свобода на подтиснатите и пр. Остава още последният момент, да каже пророкът: „Да дойде Духът“. Тогава всички тия кости ще станат на краката си като едно цяло и всички ще се намерят пред свършения факт на обединеното човечество в закона на човешкото братство. Тогава ще бъде денят на общото възкресение на всички народи по лицето на Земята. На тия живи кости, които са почнали да се съединяват и обединяват, да се обличат в жили, в мускули, в плът и кръв, и които наскоро трябва да станат на краката си, ние препоръчваме горе споменатите две течения; топлото и студеното, едното от които върви отдолу нагоре, а другото – отгоре надолу. Те ще опреснят живота на новооживелите кости, ще им дадат подтик към нова работа, да почнат да създават своите клонове и клончета, своите пъпки и листа, да образуват своите цветове и плодове, за да узреят семките на живота вътре в тях.
към текста >>

22. Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора

По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената в ума му идея, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън.
Пукотът, който се произвежда при разбиването на тази скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките. Но и тия материали, ако само се пренасят и натрупват на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии. За туй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се прекара валяк, за да оглади пътя, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калища, които спират движението. В градовете пък, от купчините материали трябва да се повдигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата. Следователно туй, което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада. По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената в ума му идея, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън. Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут в обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с малки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата – с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него, подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние и започва да измерва разстоянията и отношенията върху платното, да прави бели колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките. Ако художникът рисува едно лице в профил, ще тури само едно око, което е първата звезда, а пък ако иска да го нарисува en face – петото състояние, което се нарича диастрално – ще тури двете очи, а в шестото – той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от бялото поле на платното. Това именно става сега; този велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите; става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това онуй, което човек по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл. Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите пукоти и разрушения на канарата за овчарите. В науката това наричат „израждане“.
към текста >>

Същата идея може да поясним и по следния начин: всичките хора говорят за Бога, без обаче да изпълняват Неговата воля – също както за един милионер, т.е.
За професор се учил някой, а все за пари говори; свещеник е станал, за пари ламти; учител, съдия и пр. – все към същия идеал се стремят. Цялото човечество говори сега за едно и също нещо: за пари. А те образуват еднообразието в света, но това не е смисъл на живота: то е само едно преходно средство или форма в развитието на човека. Следователно, ако ние дадем на една форма по-голяма стойност, отколкото природата е вложила в нея, създаваме зло. Същата идея може да поясним и по следния начин: всичките хора говорят за Бога, без обаче да изпълняват Неговата воля – също както за един милионер, т.е. само по отношение на неговите пари. Прицелната точка не е милионера, а парите му. Ние като говорим за Бога, подразбираме само Неговата сила, от която се нуждаем, без да Го разбираме като Любов, от която произтича животът. Вместо да се стремим да използваме само силата Му, необходимо е да вникнем в съдържанието и смисъла на Неговата Любов, която е извор на всички блага; не само да вникнем, но и да приложим. И тогава Бог ще ни се изяви във всичкото си разнообразие и величие.
към текста >>

23. Повече светлина

Ние не трябва да направим погрешката, която жителите на град Джонстаун (Америка) направиха в края на миналия век: те имали над града си река, която текла тихо и спокойно с векове, но в ума на тези културни американци се зародила идеята да запушат тая река над града и да образуват едно езеро, за да се разхождат с лодки по него, а зимно време да се пързалят.
Тогава тя става наистина много опасна за онези, които живеят по-долу. Можем ли да издигнем тези бентове до небето, за да спрем водата? Разбира се, не можем. Напротив, колкото по-високо вдигаме нашите бентове, толкова по-силна става водата, за да тръгне пак по своя път, който природата ѝ е определила. Това са впрочем само намеквания за разсъждения, без да имаме предвид да се укорява който и да е. Ние не трябва да направим погрешката, която жителите на град Джонстаун (Америка) направиха в края на миналия век: те имали над града си река, която текла тихо и спокойно с векове, но в ума на тези културни американци се зародила идеята да запушат тая река над града и да образуват едно езеро, за да се разхождат с лодки по него, а зимно време да се пързалят. Речено-казано и свършено; предприятието било извършено и няколко години подред жителите на град Джонстаун се радвали на своята културна придобивка – езерото си. Обаче при едно голямо наводнение високият бент се съборил и целият град Джонстаун бил наводнен до третия етаж на къщите, като повече от 2000 души хора се издавили. Какво трябва да се прави тогава? Александрийската библиотека – тая ценна придобивка на хиляди столетия – не трябва да се гори, а да се употреби за висши културни цели. И реката на Джонстаун не трябва да се подпушва, защото е над града, а да се остави да тече в своето естествено корито, за да се използува рационално.
към текста >>

24. Към великата цел.

Но за да вникнем по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на човечеството и да се разберат причините за съществуващите международни противоречия, ние ще илюстрираме мисълта си със следния иносказателен разказ, тъй както всички писатели в тази област са си служили с уподобления, притчи и разкази, за да обяснят великото, което по друг начин не може да се обясни.
Причините на международния антагонизм. Условоята за обединението на славяните и на всички други народи, които търсят своето благо. Предназначението на славяните като носители на новото човечество Великата цел си има своите разумни изяснения. Това не са нито от гледището на млекопитаещите, нито даже от гледището на човека, понеже те още отделно разглеждат причините и последствията в природата. Но за да вникнем по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на човечеството и да се разберат причините за съществуващите международни противоречия, ние ще илюстрираме мисълта си със следния иносказателен разказ, тъй както всички писатели в тази област са си служили с уподобления, притчи и разкази, за да обяснят великото, което по друг начин не може да се обясни. Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на Земята един от своите посланици – Христос, като най-вещ и знаток на принципите и методите на това спасение. Най-напред Христос бил изпратен при един малък народ – израилския, – който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено. И когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, защото помислили, че той ще ги освободи от римското иго, ще им даде богатство и сила и ще ги прати да завладеят други народи. Обаче когато Христос развил своето учение, че всички народи трябва да се освободят еднакво и че не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертвуванието и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „Този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби, ако го послушаме“. И решили да го премахнат, като създали кръста: „Човек, който разваля порядките на старите – казали му те, – заслужава кръстна смърт“.
към текста >>

25. 1–50

Той търси вечната идея, която работи в тях и им дава цена.
Тогава той може да работи с Учителя си. 24 Разбиране. Формите са обвивката. Те не смущават ученика. Той търси вечната идея, която работи в тях и им дава цена. Така той се свързва с областта на Духа, с вътрешния живот на битието. 25 Съзнанието на ученика. Ученикът е винаги в клас. Той знае и съзнава всеки миг, че е ученик.
към текста >>

26. 250–300

В момента, когато проблесне в него идеята да служи на Бога, всички вериги на ограничението падат и той е свободен.
Колкото по-мъчно се отделя ученика от материалните неща, толкова през по-големи страдания ще мине. Той само се учи на земята, а живее на друго място. 260 Блаженство. Човек, който живее за себе си, е винаги ограничен. В момента, когато проблесне в него идеята да служи на Бога, всички вериги на ограничението падат и той е свободен. Блаженство е, когато ученикът се освободи от ограниченията на света. 261 Силата на душата. Душата може да прояви силата си, когато не е свързана с материята. Тя е силна, когато прониква материята, без да се свързва с нея.
към текста >>

27. 350–400

Той е силен, когато има една основна идея, която е неизменна в него при всичките условия на живота.
Когато ученикът люби Бога, страданията се издържат леко. 356 Стабилност. На земята всичко се мени, всичко е преходно. Ученикът трябва да се държи за нещо постоянно. Той е силен, когато има една основна идея, която е неизменна в него при всичките условия на живота. 357 Практическо приложение. Единственото нещо, което ученикът трябва да знае, то е Божествената цел на своя живот. Трябва да знае кои средства да подбере и как да ги използува. Когато душата е излязла от Бога, Той е писал нещо в нея, и когато тя го прочете, ще научи целта на своя живот.
към текста >>

28. МОЛИТВА - ДА СЕ ОБЪРНЕ ВСИЧКО НА ДОБРО

Идеята за братството да проникне във всички души.
МОЛИТВА ДА СЕ ОБЪРНЕ ВСИЧКО НА ДОБРО Господи, да се обърне всичко на добро. Да дойде мир между всички народи в света. България да запази пълен неутралитет. Да се пробуди съзнанието на цялото човечество и то да възприеме новата Божествена вълна, която слиза отгоре към Земята. Идеята за братството да проникне във всички души. Амин.
към текста >>

29. МОЛИТВА ЗА МИРА

Озари, Господи, с Твоята Светлина всички умове, сърца и души, за да се проникнат от идеята за братство, взаимно сътрудничество и любов между народите.
МОЛИТВА ЗА МИРА Казва се вечер. Господи на Любовта, да се изпълни Твоята Воля на Земята. Да се въдвори мир между народите. Озари, Господи, с Твоята Светлина всички умове, сърца и души, за да се проникнат от идеята за братство, взаимно сътрудничество и любов между народите. Господи, Иисусе Христе, Велики Учителю, Троица неразделна с Духа, Ти, Който с Твоята Любов поучаваше, с Твоята Мъдрост просвещаваше и със Своята Истина освобождаваше; Отче святи, Ти, Който си създал всичко, а и нас чрез Христа и Духа Си, пратил си ни на Земята, не само да еволюираме, но и да помагаме на по-слабите с нашата светлина на ума и с дело в живота си. Ето, ние всички, пробудени в Твоето велико учение чрез Учителя, заставаме пред Теб в този вечерен час. Благодарим Ти за всичко, което допускаш в нашия живот. Ние знаем, че всичко е за добро. То е и за Славата Божия.
към текста >>

30. МОЛИТВА - ИСКАМ ДА ИЗПЪЛНЯ БОЖИЯТА ВОЛЯ

Ще слушаш духа си, който те ръководи; ще почиташ душата си, която съдържа всичко ценно в себе си; ще обичаш тялото си и всички същества, които ти служат заради великата идея, която живее в теб!
ИСКАМ ДА ИЗПЪЛНЯ БОЖИЯТА ВОЛЯ Искам да изпълня Божията Воля, за да бъда здрав и полезен на себе си. Искам да намеря Божието Царство и Неговата Правда, за да бъда полезен на ближните си. Искам да осветя името Божие на Земята, за да се свържа с всички добри, разумни и възвишени души по целия свят. Амин. Ще слушаш духа си, който те ръководи; ще почиташ душата си, която съдържа всичко ценно в себе си; ще обичаш тялото си и всички същества, които ти служат заради великата идея, която живее в теб!
към текста >>

31. ФОРМУЛИ - Всички

Идеята за Бога да завладее всички умове и души.
Нека ме напътстват и водят в живота, да живея съгласно с Божията Любов! Формула 364 Да се прослави Господ тъй, както е писал в Своята книга. И като се прослави Господ, както е писал в Своята книга, да се прослави Неговата Любов в моята душа и в душите на всички мои братя. Формула 365 Идеята за Бога да завладее всички умове и души. Да се даде свобода на Делото Божие. Мисията на Учителя на Бялото Братство да се увенчае с успех. Да се премахнат всички пречки, мъчнотии и препятствия от живота на Бялото Братство и да се дадат благоприятни условия за живота на Братството. Господи, нека Твоите светли Ангели на обичта, вярата, надеждата да пребъдват у нас сега и всякога, заедно с Теб и през всичките векове. Амин.
към текста >>

32. ФОРМУЛИ - (348-365) 'Царството Божие вътре във вас е'

Идеята за Бога да завладее всички умове и души.
Нека ме напътстват и водят в живота, да живея съгласно с Божията Любов! Формула 364 Да се прослави Господ тъй, както е писал в Своята книга. И като се прослави Господ, както е писал в Своята книга, да се прослави Неговата Любов в моята душа и в душите на всички мои братя. Формула 365 Идеята за Бога да завладее всички умове и души. Да се даде свобода на Делото Божие. Мисията на Учителя на Бялото Братство да се увенчае с успех. Да се премахнат всички пречки, мъчнотии и препятствия от живота на Бялото Братство и да се дадат благоприятни условия за живота на Братството. Господи, нека Твоите светли Ангели на обичта, вярата, надеждата да пребъдват у нас сега и всякога, заедно с Теб и през всичките векове. Амин.
към текста >>

33. Да се обърне всичко на добро

Идеята за братството да проникне във всички души.
Да се обърне всичко на добро Господи, да се обърне всичко на добро. Да дойде мир между всички народи в света. България да запази пълен неутралитет. Да се пробуди съзнанието на цялото човечество и то да възприеме новата Божествена вълна, която слиза отгоре към земята. Идеята за братството да проникне във всички души. Амин. Молитвата е дадена по време на бомбардировките над София в края на Втората световна война.
към текста >>

34. Молитва за мира

Озари, Господи, с Твоята светлина всички умове, сърца и души, за да се проникнат от идеята за братство, взаимно сътрудничество и любов между народите.
Молитва за мира Казва се вечер. Господи на любовта, да се изпълни Твоята воля на земята. Да се въдвори мир между народите. Озари, Господи, с Твоята светлина всички умове, сърца и души, за да се проникнат от идеята за братство, взаимно сътрудничество и любов между народите. Господи, Исусе Христе, велики Учителю, Троица неразделна с Духа, Ти, който с Твоята любов поучаваш, с Твоята мъдрост просвещаваш и със Своята истина освобождаваш. Отче святи, Ти, който си създал всичко, а и нас чрез Христа и Духа Си, пратил си ни на земята, не само да еволюираме, но и да помагаме на по-слабите с нашата светлина на ума и с дело в живота си. Ето, ние всички, пробудени в Твоето велико учение чрез Учителя, заставаме пред Теб в този вечерен час. Благодарим Ти за всичко, което допускаш в нашия живот. Ние знаем, че всичко е за добро.
към текста >>

35. Искам да изпълня Божията воля

Ще слушаш духа си, който те ръководи; ще почиташ душата си, която съдържа всичко ценно в себе си; ще обичаш тялото си и всички същества, които ти служат заради великата идея, която живее в теб.
Искам да изпълня Божията воля Искам да изпълня Божията воля, за да бъда здрав и полезен на себе си. Искам да намеря Божието царство и Неговата правда, за да бъда полезен на ближните си. Искам да осветя името Божие на земята, за да се свържа с всички добри, разумни и възвишени души по целия свят. Амин. Ще слушаш духа си, който те ръководи; ще почиташ душата си, която съдържа всичко ценно в себе си; ще обичаш тялото си и всички същества, които ти служат заради великата идея, която живее в теб.
към текста >>

36. Формули 1-24 Господ царува: облечен е във великолепие

Ето една идея, на която можете да служите:
И когато Му служат, да Му служат в дух и истина. Формула 21 Велико и славно е да служи човек на Бога и да пребъдва в любовта Му. Формула 22 Ето една идея, на която можете да служите: Аз мога да бъда такъв, какъвто Бог ме иска. Формула 23 Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете тези думи, те са думи на Духа: Господи Боже, Аумен, Амин! Формула 24
към текста >>

37. Формули 374 - 393 Царството Божие вътре във вас е

Идеята за Бога да завладее всички умове и души.
Следователно аз съм в пътя на истината и живота. Дето е Господ, там съм и аз. Това е мое свещено право, което никой не може да ми отнеме. Кажете ли така, вие се ограждате с една могъща аура и всички Бели братя са на ваша страна. формула 392 Идеята за Бога да завладее всички умове и души. Да се даде свобода на делото Божие. Мисията на Учителя на Бялото братство да се увенчае с успех. Да се премахнат всички пречки, мъчнотии и препятствия от живота на Бялото братство и да се дадат благоприятни условия за живота на Братството. Господи, нека Твоите светли ангели на обичта, вярата и надеждата да пребъдват у нас сега и всякога, заедно с Теб и през всичките векове. Амин.
към текста >>

38. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

Без помощта на Павлина Даскалова, чиято е идеята за съставянето на тази книга, без Христо Маджаров, на когото се дължат повечето от идейните й внушения, без съучастието на Георги Н.
На 16 август ст.ст. 1909 г. Учителя открива годишната среща на Веригата на Бялото братство и, показвайки на присъстващите къс двуостър меч, произнася забележителните думи: „Това е Силата Господня. С този нож обсаждаме Варна." По-горе нарекохме историята на Варна „история за пречистването на общочовешкото сърце" и колко по-вярно става това определение след физическата поява на Учителя Беинса Дуно в Черноморското духовно пространство на България. „Учителя във Варна" е книга за сърцето на един град, завинаги обсаден от силата на Духа. Без помощта на Павлина Даскалова, чиято е идеята за съставянето на тази книга, без Христо Маджаров, на когото се дължат повечето от идейните й внушения, без съучастието на Георги Н. Петков, Филип Филипов, Преслав Павлов, Петър Митев и Иван Джеджев, без професионализма на историците, библиографите и преводачите Станка Димитрова, Цветолюб Нушев, Кристияна Димчева, Елена Бъчварова, Борислав Дряновски, Васил Стоилов и Ралица Хубанова не би било възможно съставянето и публикуването на „ Учителя във Варна ". Затова последните думи на признателност са към тях. Варна, май 1998 г. Виж Ханс Гзенгер, „ Черноморското пространство и неговите мистерийни импулси в миналото и настоящето", 1971, превод от немски, непубликуван, Влад Пашов, „Идеите на Бялото Братство през вековете", 1945, ръкопис, непубликуван Този пост е редактиран от Hristo: 23 януари 2015 - 07:54
към текста >>

39. СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО

Освен това погрешно е, че тогава (1860 г.) Атанас Чорбаджи се готвил да замине като представител на българите от Варненския окръг в Цариград, защото самата идея за изпращане в Цариград се повдига най-напред от Пловдив и се осъществява през следната 1861 год.
Варн. Археолог. Д-ство, IV, стр.18), u които не отговарят напълно на някои известни факти и затова не могат да се приемат за точни във всичко. Известието за събранието в Хадърджа на 21 май 1860 г. е приемливо, обаче съмнително е, че К. Дъновски, който тогава е бил свещеник в гръцката митрополия във Варна и който изобщо още не се бе лансирал в народните работи, а се държал доста настрана, е станал секретар на събранието, какъвто е могъл да бъде и свещеникът в Хадърджа Ив. Громов. Освен това погрешно е, че тогава (1860 г.) Атанас Чорбаджи се готвил да замине като представител на българите от Варненския окръг в Цариград, защото самата идея за изпращане в Цариград се повдига най-напред от Пловдив и се осъществява през следната 1861 год. (вж. П. Никое, „Възраждане и пр. " стр. 164). Погрешно се споменува при това като варненски български първенец В. Христов, който се преселил във Варна много по-късно.
към текста >>

Идеята, да построят отделна църква, която ги е занимавала още в 1863 г., поради липса на средства, се оказвала неизпълнима в тоя момент.
Те се черкували в гръцките църкви, служили си с гръцките свещеници при венчав-ка, кръщене, смърт и други църковни нужди, изобщо задоволявали се с гръцкото духовенство. Добре, но в Турската империя властта признавала народностите в лицето на тяхната църква и църковни водачи. Та, за да изпъкне българският елемент напълно като отделна обособена народност, трябвало е и фактически да си създаде във Варна отделна църква. Въпросът за българската църква във Варна е бил, значи, напълно назрял тогава. Руският параклис не задоволявал вече българите. Идеята, да построят отделна църква, която ги е занимавала още в 1863 г., поради липса на средства, се оказвала неизпълнима в тоя момент. Затова първоначално българите са се съблазнили от мисълта да заграбят една от гръцките църкви във Варна, именно „Св. Георги", която и така стояла затворена. Поради противодействието обаче на властта, те изоставили това намерение и се спрели на мисълта да приспособят долния етаж на своето училищно здание за църква. За събитията около откриването на първата българска църква във Варна имаме две известия: първо, спомените на Кон. Дъновски, съвременник и съучастник в събитията, второ, едно писмо-изложение на един от българските тогавашни варненски първенци и виден непосредствен съучастник, Рали х.
към текста >>

В своите крилати младенчески надежди варненските българи се носили тогава с идеята да съберат средства и построят хубава църква „Св. св.
Обаче паметта е излъгала К. Дъновски; писмото на Рали х.Мавридов показва ясно, че първата литургия, която се е предвиждало първоначално да се отслужи на 14-ти, е станала на 17 февруарий. На вечернята имало пак много народ, както и на следния ден. Опитите на гърците да интригуват пред управителя, за да попречат на службата, не дали никакъв резултат и те отнесли работата до патриарха в Цариград. Неутралното държане на властта окуражила българите и на 17 февруарий в новата българска църква била отслужена вече тържествена редовна литургия, както и на всеки празник след това, в която името на патриарха било изхвърлено и вместо него се поменувало името на Илариона Макариополский. В своите крилати младенчески надежди варненските българи се носили тогава с идеята да съберат средства и построят хубава църква „Св. св. Кирил и Методий", но тая мечта не могла да се осъществи преди Освобождението. Първи църковни епитропи станали Киро Патриков, Спас Димитров, Кожухар Коста Димитров, Константин Димитров и Хаджи Никола Абаджията.
към текста >>

40. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев

Те възприели идеята му, но го препратили при Митхад паша в Русе.
След това се завърнал в Сливен. Запознал се с поляка М. Чайковски (Садък паша) и двамата създали проект за учредяване на главни български училища във всеки вилает. Според тях, за добиване на българско самосъзнание най-важното било просвещението, а политическото освобождение щяло да дойде като последица от оформилата се национална общност върху основата на общ български език, писменост и национална църква. Д-р Миркович бил препоръчан от Чайковски и се срещнал с висшите турски сановници Али паша и Фауд паша. Те възприели идеята му, но го препратили при Митхад паша в Русе. Последният се съгласил с предложението, но при условие училищата да бъдат смесени - турски и български. Д-р Миркович не приел и разочарован се отдръпнал. Това обаче предизвикало продължилите с години полемики в българските вестници във Влашко и Цариград, в които участвала цялата наша тогавашна интелигенция. Накрая споровете довели до изясняване на възгледите за независимо и самостоятелно българско училище, без участие на турци и гърци. През 1867-1868 г.
към текста >>

Идеята била с помощта на фалшиви донесения да се убеди Портата, че в страната са се явили брожения и че се очаква през Дунав да преминат чети, като тази на Хаджи Димитър, които ще воюват за църковна независимост от гърците.
д-р Миркович сътрудничил на вестник „Македония", издаван от Петко Р. Славейков. От 1867 до 1869 г. бил лекар във Видин и Лом. В края на 1868 г. взел участие в един заговор, целта на който бил да принуди турското правителство да издаде по-скоро дълго отлагания ферман по църковния въпрос. Идеята била с помощта на фалшиви донесения да се убеди Портата, че в страната са се явили брожения и че се очаква през Дунав да преминат чети, като тази на Хаджи Димитър, които ще воюват за църковна независимост от гърците. В този план косвено се включили и чуждите консули, които изпратили до своите правителства рапорти за появили се слухове за въстания, целящи извоюване на самостоятелна българска църква. След проверка турското правителство открило противоречия в съобщенията, но опитът, който имало с българското четническо движение, го накарало да промени позицията си и да побърза с издаването на Фермана. Така на 28 февруари 1870 г. била основана Българската екзархия. През 1870 г.
към текста >>

41. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА

Младите момчета от групата с голям стремеж прегърнаха идеята и желанието да се домогнат до скритите духовни сили, да развият способности за ясночуване и ясновиждане, да се запознаят основно със спиритични-те явления, да изучат окултните науки астрология, френология, графоло-гия, хиромантия, особено ирисова диагностика.
При всички случаи в живота си тя беше с изобилно вдъхновение. Когато човек биваше с нея, всичко в живота изглеждаше лесно, макар и тя самата да беше поставена при не-хармонични условия. В противовес на нейните разбирания, мечти и идеали за съвършена красота и чистота, нейният мъж беше по професия кръчмар, който обичаше да прави компания на „нощните птици". Но всичко това тя понасяше с голяма разумност. Идейният живот за нея беше Алма-матер. Младите момчета от групата с голям стремеж прегърнаха идеята и желанието да се домогнат до скритите духовни сили, да развият способности за ясночуване и ясновиждане, да се запознаят основно със спиритични-те явления, да изучат окултните науки астрология, френология, графоло-гия, хиромантия, особено ирисова диагностика. Сестра Еленка Джамбазова, ревностна девойка, смело и вдъхновено разучаваше Евангелието и доста изчерпателно тълкуваше Божествените истини. Тя също като Гергина Минкова беше поставена при неблагоприятни условия. Тези хора бяха най-изявените от групата в Добрич, която постепенно се разрастваше. Разпалената от нас искра не остана тайна. Скоро църквата ревниво се намеси, нададе тревога, наричайки ни сектанти, рушители на църквата и на тогавашния социално-по-литически строй.
към текста >>

42. ПРЕДГОВОР Към драмата „Девор' от Веселин Петрушев* Петър Списаревски

Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили.
Петър Списаревски В нашата драматична литература, където се изнасят цели сцени изключително из хаоса на социалните отношения и порядки, където нито една наша драма не е затрогнала ония висши състояния на човешкия дух, проявяващи се в моменти на стихиен устрем към велики постижения, драмата „Девор" се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна, мрачна нощ. Във всесветската литература се срещат перли от драматично изкуство, каквито са например драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсе-на, Метерлинка и пр., с тенденция да се налучка пътят, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар - свободата на духа, брутално по-хитена и до днес скована в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни. Нито в една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изкони двубой между две непримирими сили: от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга - Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които се определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено. В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, по-не отчасти, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше есте-ство. Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. Нека погледнем на въз-растващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене.
към текста >>

Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили.
Изисква се, по-не отчасти, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше есте-ство. Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. Нека погледнем на въз-растващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене. *Веселин Петрушев - псевдоним на Велко Петрушев (бел. състав.) В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, поне отчасти, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше естество. Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. Нека погледнем на възрастващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене.
към текста >>

43. НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*

По негова идея и участие се построи продължение на салона - кухня-трапезария с две врати: южна, която гледаше към светлините на морския фар, и западна, която водеше до каменното огнище.
Брат Николай Дойнов от София имаше във Варна лозе с лятна къщичка. Там прекарваше лятото цялото му семейство. Чуден човек беше този брат Николай. Физик и астроном, беше написал книги по астрология и правеше верни хороскопи. Той също е автор на историята на Братството в България. По негова идея и участие се построи продължение на салона - кухня-трапезария с две врати: южна, която гледаше към светлините на морския фар, и западна, която водеше до каменното огнище. Сладкодумен и духовит беше. Около него винаги имаше хора. Той услужваше на хората безкористно. Тогава беше построена и една барака за дърва и инструменти - толкова красива, че прилича на творение на изкуството. Във Варненското братство винаги кипеше живот.
към текста >>

44. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Когато човек се въодушеви от някаква идея, веднага ще му дойде наум някаква форма.
В света, в който ходите, има много влияния и духове, които влизат в контакт с вас и ви се изменя настроението. Но тогава именно вие трябва да бъдете внимателни. Тия училища са учения за изясняване на вътрешното съдържание на религията. На пръв поглед всичко се вижда разхвърляно, но тая разхвърляност е по подражание на Природата, където всичко е разхвърляно, но там именно е хармонията. Всичко, каквото човешката ръка пипне, няма тази грандиозност, която има в Природата. Когато човек се въодушеви от някаква идея, веднага ще му дойде наум някаква форма. Вземете например един скулптор, който работи – той може да тури всичките краски, но не може да тури в статуята всичко, каквото вие имате и чувствате в душата си. В нея той ще вложи само вибрациите, а не и онова, което у вас е дълбоко вложено. На това, което е велико в Природата, не може да му се тури форма. Така вие не можете да турите форма на Любовта. Някои смесват красотата с Любовта, но това е съвсем неудачно.
към текста >>

45. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Тия мисли аз ви казвам, за да се роди у вас идеята за стремление да придобиете това наследство, което и така имате, но сте го забравили.
Числото на тия братя в България аз съм ви казвал друг път. По внушение на Духа дядо Тихчев избра стр. 1033 от Библията и прочете от Евреем 8:3 276, след което г-н Дънов каза: Значи това е, което сте имали, а не сте го принесли. Първосвещеник значи, че първи сте пратени да учите другите и да принесете това, което ви е било предадено за човечеството, и да се върнете назад - както направи и самият Христос. Тия мисли аз ви казвам, за да се роди у вас идеята за стремление да придобиете това наследство, което и така имате, но сте го забравили. Но вие мислите, че тук сте временно, обаче нищо няма временно в тоя свят. Вие сте изобилна почва, с големи богатства, само че трябва да се изработи. С. Драганов: Ще излезе значи, че ние сме били заровили нашите таланти, а сега се иска от нас да ги изровим. Да, вярно е. На въпроси, зададени от събранието, г-н Дънов отговори:
към текста >>

Ние не сме секта, а сме партия на Доброто и няма нищо по- добро от тази идея.
Той, който храни милиони, ще помисли и за нас. Затова ние трябва да напредваме в Добродетел, Правда, Истина, Любов и Господ ще оправи всичко. Аз ви пожелавам през тази година да бъдете весели, радостни, бодри и когато дойдат мрачните мисли, да ви не обезсърчават. Ние сега слизаме от планината при Господа, отиваме да работим в света, та благословенията да се пръснат. Защото Господ иска да ни направи проводници на тия благословения, та да се благословят и свещениците, и учителите, и всички. Ние не сме секта, а сме партия на Доброто и няма нищо по- добро от тази идея. Затова, като се върнете по домовете си, нека дойде Христос между вас, да благослови вас, децата ви и всичките ваши домашни. За нуждите ви Господ ще промисли. Който има нужда от нещо, да иска от Господа и нито сянка от съмнение да не става в душата ви нито за минута. Искайте от Господа всичко: ако умът ви се смущава, искайте помощ от Господа; ако душата ви копнее, искайте, всичко искайте. Последователите на много съвременни учения не искат да се кланят Господу, а пък за себе си правят дълги прошения до разни министри за служби и работи.
към текста >>

Тия мисли аз ви казвам, за да се роди у вас идеята за стремление да придобиете това наследство, което и така имате, но сте го забравили.
Числото на тия братя в България аз съм ви казвал друг път. По внушение на Духа дядо Тихчев избра стр. 1033 от Библията и прочете от Евреем 8:3 276, след което г-н Дънов каза: Значи това е, което сте имали, а не сте го принесли. Първосвещеник значи, че първи сте пратени да учите другите и да принесете това, което ви е било предадено за човечеството, и да се върнете назад - както направи и самият Христос. Тия мисли аз ви казвам, за да се роди у вас идеята за стремление да придобиете това наследство, което и така имате, но сте го забравили. Но вие мислите, че тук сте временно, обаче нищо няма временно в тоя свят. Вие сте изобилна почва, с големи богатства, само че трябва да се изработи. С. Драганов: Ще излезе значи, че ние сме били заровили нашите таланти, а сега се иска от нас да ги изровим. Да, вярно е. На въпроси, зададени от събранието, г-н Дънов отговори:
към текста >>

46. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Ще ви говоря върху 20-и стих: „И между тези, които възлязуваха да се поклонят в празника, имаше и някои Елини." Може да се каже, че този е най-маловажният стих в тази глава, но думата елини представлява известна идея, която ние можем да уподобим.
В 4,25 ч. подир пладне събранието наново се състоя. Всички се събрахме в салона. Четохме „Добрата молитва" и изпяхме „Благословен Господ Бог наш на всичките векове". Учителя прочете 12-а глава от Евангелието от Йоанна и каза: Ще ви говоря върху 20-и стих: „И между тези, които възлязуваха да се поклонят в празника, имаше и някои Елини." Може да се каже, че този е най-маловажният стих в тази глава, но думата елини представлява известна идея, която ние можем да уподобим. Преди да ви говоря върху стиха, ще направя едно малко въведение. За да можем да имаме правилно понятие за нещата, които ни заобикалят, или за света, в който живеем, или за хората, с които сме заобиколени, непременно трябва да имаме една опорна точка, защото всякой занаятчия, ученик, търси опорна точка. И когато се заражда едно дете, то търси опорна точка в утробата на майка си. В човешкия живот ние казваме, че това е глава или център. Този център едновременно може да върши много работи.
към текста >>

47. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

Съвременната архитектура или инженерството дава идеята как може да се отбие известно течение - правят стени и тунели.
Вземете най-целомъдрения мъж, покажете му хубава жена - той ще се съблазни. Представете на един човек формата на злато - той ще се съблазни. Представете на едно дете формата на една круша или какъв да е плод - ще се съблазни. Тия форми съществуват и в Астралния свят. Не може да се борим със злото, докато не измените формата, докато не измените течението на нещата. Съвременната архитектура или инженерството дава идеята как може да се отбие известно течение - правят стени и тунели. Всяка сила трябва да мине през известни форми. Вземете безжичния телеграф: отначало енергията трябва да върви през известни форми в пространството. Затуй първото възпитание на децата изисква да се създадат в техните умове и сърца прекрасни форми, за да извършат след време добри работи. Вземете творението на един ваятел - хиляди години минават, неговата статуя предава все така изразително неговата идея. Следователно, когато създадем една форма във видимия свят, ние искаме да предадем във видима форма една наша мисъл или едно наше желание.
към текста >>

Вземете творението на един ваятел - хиляди години минават, неговата статуя предава все така изразително неговата идея.
Не може да се борим със злото, докато не измените формата, докато не измените течението на нещата. Съвременната архитектура или инженерството дава идеята как може да се отбие известно течение - правят стени и тунели. Всяка сила трябва да мине през известни форми. Вземете безжичния телеграф: отначало енергията трябва да върви през известни форми в пространството. Затуй първото възпитание на децата изисква да се създадат в техните умове и сърца прекрасни форми, за да извършат след време добри работи. Вземете творението на един ваятел - хиляди години минават, неговата статуя предава все така изразително неговата идея. Следователно, когато създадем една форма във видимия свят, ние искаме да предадем във видима форма една наша мисъл или едно наше желание. Сега - вие ще се занимавате с изменението на тия форми. Всяка форма може да се унищожи по двояк начин: механически чрез силна воля и съзнателно чрез силна Любов. Имате на физическото поле един неприятел, среща ви на път - премахвате го; на физическото поле вие се освободите от него, но на Астралното поле не сте, той ви преследва там. Престъпниците, като влязат в Астралния свят, създават нещастия за другите - съвременните войски са именно такива нещастия, създадени именно в хиляди форми.
към текста >>

48. ПЪТУВАНЕ КЪМ ИСТИНАТА

Сигурно не е толкова далече и денят, когато същата тази идея ще израсне в плът и кръв за цялото човечество.
Благовестието на Учителя от Назарет е Божествена перла на небесната премъдрост, откриващо Пътя към духовното Царство, където властват Любовта, Мъдростта и Истината. Евангелието е едно за всички хора и за всички времена, а Всевишният единствен има право да съди кои от нас живеят според него и кои са се отклонили или отпаднали от Пътя. Съвременният живот в нас и около нас сам поражда практическото основание за мирно и добронамерено съжителство на различни религии, учения и теоретични концепции. Повече от всякога до днес е въпиюща нуждата да изграждаме духовни мостове помежду си, да приемаме веруюто на инакомислещия, да съзидаваме в Духа безкористно и мащабно. Красивата сграда на бъдещия общ европейски дом вече излиза от сенките на благородното стремление и придобива контурите на жадувана реалност. Сигурно не е толкова далече и денят, когато същата тази идея ще израсне в плът и кръв за цялото човечество. Макар и все още неутолими, поразително хищни и ненаситно разрушителни в малкото и голямото, силите на мрака безнадеждно губят позиции. Техен бе вчерашният ден. Днес сме свидетели на могъщата битка за надмощие, в която Светлината е неизбежният победител. Утре е въплътеното мечтание за хармония, братство и човешко съпричастие. Утре е Денят Господен, за който разказва упорито Писанието и под чието небе ще има място за всички, извървели достойно своя скромен и неповторим път.
към текста >>

49. Спомени на Елена Иларионова - 1909

Идеята се приема от всички.
И през тази година Учителя продължава писмената си връзка със сем. Иларионови. Запазени са шест писма и две честитки. На годишната среща във Варна от 15 до 20 август Учителя пояснява законите и смисъла на Веригата. Там „говори“ и духът на Мария Казакова. На тази среща Анастас Бойнов предлага да преотстъпи своята „колиба“ (вила) на Братството и от следващата година срещите на Веригата да се провеждат в нея. Идеята се приема от всички. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА Здравка Драган Попова боледувала от ишиас. Много често била на легло от силните болки. Учителя беше у дома и Драган помоли Костадина да заведе Учителя при Здравка, като обещават да изпълняват изискванията му (оброка). Учителя се съгласи, даде им наставления и Здравка оздравя.
към текста >>

50. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Тия мисли аз ви казвам, за да се роди у вас идеята за стремление да придобиете това наследство, което го и така имате, но сте го забравили.
1033, стих 3 от Библията и прочете и от Посланието к Евреем, гл. 8, ст. 3, след което г-н Дънов каза: — Значи това е, което сте имали, а не сте го принесли. Първосвещеник значи, че първи сте пратени да учите другите и да принесете това, което ви е било предадено за человечеството и да се върнете назад — както направи и самият Христос. Тия мисли аз ви казвам, за да се роди у вас идеята за стремление да придобиете това наследство, което го и така имате, но сте го забравили. Но вие мислите, че тук сте временно, обаче нищо няма временно в тоя свят. Вие сте изобилна почва, с големи богатства, само че трябва да се изработи. Симеон Драганов: — Ще излезе, значи, че ние сме били заровили нашите таланти, а сега се иска от нас да ги изровим. Отговор: Да, вярно е.
към текста >>

51. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Ние не сме секта, а сме партия на доброто и няма нищо по-добро от тази идея.
Той, Който храни милиони, ще помисли и за нас. Затова ние трябва да напредваме в добродетел, правда, истина, любов и Господ ще оправи всичко. — Аз ви пожелавам през тази година да бъдете весели, радостни, бодри и когато дойдат мрачните мисли, да ви не обезсърчават. Ние сега слизаме от планината отпри Господа, отиваме да работим в света, та благословенията да се пръснат. Защото Господ иска да ни направи проводници на тия благословения, та да се благословят и свещениците, и учителите, и всички. Ние не сме секта, а сме партия на доброто и няма нищо по-добро от тази идея. Затова, като се върнете по домовете си, нека дойде Христос между вас, да благослови вас, децата ви и всичките ваши домашни. За нуждите ви Господ ще промисли. Който има нужда от нещо, да иска от Господа и нито сянка от съмнение да не става в душата ви нито за минута. Искайте от Господа всичко: ако умът ви се смущава, искайте помощ от Господа; ако душата ви копнее, искайте, всичко искайте. Последователите на много съвременни учения не искат да се кланят Господу, а пък за себе си правят дълги прошения до разни министри за служби и работи.
към текста >>

52. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Може да се каже, че този е най-маловажният стих в тази глава, но думата „елини" представлява известна идея, която ние можем да уподобим.
В 4 часа и 25 минути подир пладне събранието наново се състоя. Всички се събрахме в салона. Четохме „Добрата молитва" и изпяхме „Благословен Господ Бог Наш на всите векове". Учителя прочете 12 глава на Евангелието от Йоана и каза: Ще ви говоря върху 20-ти стих: „И между тези, които възлязваха да се поклонят в праэзика, имаше и някои Елини". Може да се каже, че този е най-маловажният стих в тази глава, но думата „елини" представлява известна идея, която ние можем да уподобим. Преди да ви говоря върху стиха, ще направя едно малко въведение. За да можем да имаме правилно понятие за нещата, които ни заобикалят, или за света, в който живеем, или за хората, с които сме заобиколени, непременно трябва да имаме една опорна точка, защото всякой занаятчия, ученик, търси опорна точка. И когато се заражда едно дете, то търси опорна точка. В човешкия живот ние казваме, че това е глава или център. Тоэи център едновременно може да върши много работи.
към текста >>

53. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Съвременната архитектура или инженерството дава идеята, как може да се отбие известно течение – правят стени и тунели.
Земете най-целомъдрения мъж, покажете му хубава жена, той ще се съблазни. Представете на един човек формата на злато, той ще се съблазни. Представете на едно дете формата на една круша или какъв да е плод, ще се съблазни. Тия форми съществуват и в астралния свят. Не може да се борим със злото, докато не измените формата, докато не измените течението на нещата. Съвременната архитектура или инженерството дава идеята, как може да се отбие известно течение – правят стени и тунели. Всяка сила трябва да мине през известни форми. Вземете безжичния телеграф: отначало енергията трябва да върви през известни форми в пространството. Затуй първото възпитание на децата изисква да се създадат в техните умове и сърца прекрасни форми, за да извършат след време добри работи. Вземете творението на един ваятел: хиляди години минават, неговата статуя предава все така изразително неговата идея. Следователно, когато създадем една форма във видимия свят, ние искаме да предадем във видима форма една наша мисъл, или едно наше желание.
към текста >>

Вземете творението на един ваятел: хиляди години минават, неговата статуя предава все така изразително неговата идея.
Не може да се борим със злото, докато не измените формата, докато не измените течението на нещата. Съвременната архитектура или инженерството дава идеята, как може да се отбие известно течение – правят стени и тунели. Всяка сила трябва да мине през известни форми. Вземете безжичния телеграф: отначало енергията трябва да върви през известни форми в пространството. Затуй първото възпитание на децата изисква да се създадат в техните умове и сърца прекрасни форми, за да извършат след време добри работи. Вземете творението на един ваятел: хиляди години минават, неговата статуя предава все така изразително неговата идея. Следователно, когато създадем една форма във видимия свят, ние искаме да предадем във видима форма една наша мисъл, или едно наше желание. Сега, вие ще се занимавате с изменението на тия форми. Всяка форма може да се унищожи по двояк начин: механически – чрез силна воля и съзнателно – чрез силна Любов. Имате на физическото поле един неприятел; среща ви на път, премахвате го. На физическото поле вие се освободите от него, но на астралното поле не сте, той ви преследва там.
към текста >>

54. 1920_10 СЪБОРНО СЛОВО 1920 г.

Евангелист Йоан още преди 2000 години е видял бременната жена с тази велика идея, „новото човечество", и той е определил числото на тези избраници, носители на тази идея - 144 000 души.
Актуални проблеми и задачи за работа през годината от книгата „Беседи и напътвания, държани от Учителя за учениците и слушателите на „Бялото Братство" на събора през лятото на 1920 г. в гр. В. Търново." Беседата в читалище „Надежда" е публикувана в брошурата „Новото човечество", 1921 г. За събитията и църквата За новото човечество има загатвания тук-таме в Новия завет, в Откровението. Евангелист Йоан още преди 2000 години е видял бременната жена с тази велика идея, „новото човечество", и той е определил числото на тези избраници, носители на тази идея - 144 000 души. Като съберете числата 1+4+4=9. Числото 9 е резултат на една еволюция на хората, които имат всички положителни, благородни качества. Някои ще кажат, че тези 144 000 души са горе на Небето. Не, тези хора са сега тук, на земята, те са дошли вече на земята и са се въплътили между образованите хора. Едни от тях са писатели, други — поети, учени, и всички подтикват човечеството в пътя към новата идея, към Божественото.
към текста >>

Едни от тях са писатели, други — поети, учени, и всички подтикват човечеството в пътя към новата идея, към Божественото.
Евангелист Йоан още преди 2000 години е видял бременната жена с тази велика идея, „новото човечество", и той е определил числото на тези избраници, носители на тази идея - 144 000 души. Като съберете числата 1+4+4=9. Числото 9 е резултат на една еволюция на хората, които имат всички положителни, благородни качества. Някои ще кажат, че тези 144 000 души са горе на Небето. Не, тези хора са сега тук, на земята, те са дошли вече на земята и са се въплътили между образованите хора. Едни от тях са писатели, други — поети, учени, и всички подтикват човечеството в пътя към новата идея, към Божественото. (7 стр. „Новото човечество") Сега идат носителите на новите идеи, на алтруистичните чувства, идеите на Божественото учение и те са хората, които ще се застъпят за всички онеправдани и паднали. Тези хора не са случайни, те имат признаци на лицата си, в очите си, на ръцете си. (14 стр.
към текста >>

Иде една велика идея, която ще ги събори, но това е един закон, едно проветряване, което ще изчисти всичко гнило, а ще остане само здравото в света.
Тези хора не са случайни, те имат признаци на лицата си, в очите си, на ръцете си. (14 стр. „Новото човечество") От гледище на новото човечество нас не ни очаква някаква голяма катастрофа. Действително в света иде една голяма катастрофа, но тя е за всички ония здания, които нямат солидни основи, за всички онези гнили дървета, които нямат здрави корени. Иде една велика идея, която ще ги събори, но това е един закон, едно проветряване, което ще изчисти всичко гнило, а ще остане само здравото в света. (15 стр. „Новото човечество") Ако българите мислят да вървят по този път, по който са тръгнали, не ги очаква някакво добро. Тази култура няма да им помогне! В света всичко трябва да се измени.
към текста >>

Тогава как може тези хора да преследват такава Божествена идея, а да постъпват по дяволски?
И днес в името на това учение колят, бесят, затварят. От такъв комунизъм не разбирам! Застрелването, бесенето, затварянето са дяволски, а не Божествени постъпки. Застрелване в името на Бога не може да става. От Бога е всяка благост, всяка любов. Тогава как може тези хора да преследват такава Божествена идея, а да постъпват по дяволски? Това е, защото те, като искат да прокарат своите идеи с насилие, вървят по кривия, а не по Божествения път. (44 стр.) Ние ще започнем от живата Природа и в хубавите плодове, в хубавите цветя, в чистите извори, които бликат, ще виждаме разположението на Бога. Тъй например, тази година очакваха от лозето много плод, но няма. Казват, че то изгоряло, маносано било и т.н., но ние знаем защо стана това нещо.
към текста >>

Нашата идея не е църквата, а царството Божие.
И църквата не е ваша собственост". Но ще кажат: „Тя е наша майка." - Колкото е ваша, толкова и наша. Ако църквата е Божествена майка, тя е и на мене, и на вас; считате ли я ваша майка, то е друг въпрос -тя е само ваша майка. Дойде ли до живота, църквата не може да бъде ваша майка, Божествената църква е църква за всички. Тя не може да бъде нито ваша, нито наша собственост. Нашата идея не е църквата, а царството Божие. Божественото учение не казва: „Търсете първо църквата", а „Търсете царството Божие и неговата правда." Павел казва: „Вие сте храм Божий и Дух Божий живее във вас." Който няма царството Божие в себе си, той не е в църквата и не може да влезе в нея. Тъй че ние няма какво да спорим, а пристъпваме към Царството Божие, в което живее Бог. Щом намерим царството Божие, намираме Бога. (47 стр.) Бог е един, Той е и като майка, и като баща, и като брат, а ти си четвъртото лице.
към текста >>

55. 1921_17 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 2

Идеята съвсем не е тази – да вземете мотиката.
Това ще бъде един импулс да събудите способностите, които имате, и един на друг ще предадете от вашите енергии, които ще се кръстосват. Има някои, у които природният ум е силно развит, затова те ще придадат част от своята енергия на други, у които природният ум и способностите са слабо развити. Ще има придаване на енергии у всинца ви и тогава ще започне едно вътрешно движение. Които са много енергични, ще предадат от енергията си на ония, които са слабо енергични, тъй щото, ще почне обмяна на енергиите; но ако не разбирате закона, ще действате един на друг по контраст и тези енергии ще се неутрализират. (141-142 стр.) Идеята съвсем не е тази – да вземете мотиката. Ние искаме само да използваме свободното време и да не оставаме празни, та да влизаме в грях. То може да бъде един ден в седмицата, или в месеца, но по закона на Любовта. (156 стр.) Пазете следната идея: като започнете тези опити, ако мислите да се осигурите материално с тях, никак не се залавяйте. Тия малки опити не са места за осигуряване.
към текста >>

Пазете следната идея: като започнете тези опити, ако мислите да се осигурите материално с тях, никак не се залавяйте.
(141-142 стр.) Идеята съвсем не е тази – да вземете мотиката. Ние искаме само да използваме свободното време и да не оставаме празни, та да влизаме в грях. То може да бъде един ден в седмицата, или в месеца, но по закона на Любовта. (156 стр.) Пазете следната идея: като започнете тези опити, ако мислите да се осигурите материално с тях, никак не се залавяйте. Тия малки опити не са места за осигуряване. (153 стр.) Не се смущавайте, че опитът ви е излязъл несполучлив. Всеки първи опит е несполучлив. Всякога е така.
към текста >>

56. 1921_18 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 3

Щом ви погледнат, да кажат, че в лицата на тези хора има някаква идея.
Всеки брат трябва да ходи прав като свещ, гърбица да няма. Очите на ученика от Бялото Братство не трябва да бъдат премрежени, а любов, енергия да блика от тях, да светят и денем, и нощем, светлина да блика от тях; гърдите да бъдат отворени, изпъкнали, а не така, хилави; лицето да бъде светло, бодро, да показва, че в него има добродетели; устата, устните да бъдат отворени, да се вижда, че в тях има живот, а не така притворени. Някой казва за някого: „Какво мисли той? " – Нищо не мисли. Така искам – лицата ви на всички да говорят. Щом ви погледнат, да кажат, че в лицата на тези хора има някаква идея. (203-204 стр.) И тъй, бъдете сега ученици на Любовта! Сега искам да запиша за ученици ония от вас, които искат да влязат в първия клас на Любовта, затова да си дадат имената. Учениците, които ще влязат в класа на Любовта, ще почнат да се записват постепенно. Всинца ви приемаме, без разлика.
към текста >>

57. 1922_2 Спомени на Петър Камбуров

Единствената мисъл, която доминираше над всички мои мисли, беше идеята за предстоящото образуване на братска комуна през есента на 1923 г.
Пристигнаха братята и сестрите съборяни и на 19 август 1922 г. стана официално откриване на събора в читалище „Надежда", дето Учителя изнесе пред търновското гражданство и Братството беседата „Новият живот”. АРБАНАШКАТА КОМУНА През зимата на 1922 г. падна дебел сняг и аз трябваше да прекарам времето си сам в стаята. Единствената мисъл, която доминираше над всички мои мисли, беше идеята за предстоящото образуване на братска комуна през есента на 1923 г. Мислих, кроих разни планове и дойдох до заключението, че ще ни са нужни пари, при това – повече пари. Откъде можехме да вземем тия пари? На първо време можехме да закупим ниви, коне и инвентар (плугове, семена, храна), после ще трябва да обзаведем жилище – братска къща от две стаи и кухня. А приятелите, които щяха да участват в комуната, бяха без един лев. Всички щяха да участват само с двете си ръце – да работят.
към текста >>

58. 1922_14 ПЕНТАГРАМЪТ - Външен кръг

Ученикът, като се учи във Всемирното Училище на Живота и като изминава всички стъпки, които са показани в Пентаграма, пътеводна звезда в та му става идеята, че в изпълнение Волята на Бога е Силата на човешката душа.
То е: „В изпълнението на волята на Бога е силата на човешката душа". (2, 17) Добротата, Мъдростта, Любовта, Правдата и Истината — това е пътят, чрез който човек се възкачва. Надписът над Пентаграмата е: „В изпълнение волята Бога чрез Любовта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа. (6, 4) Ученикът, като се учи във Всемирното Училище на Живота и като изминава всички стъпки, които са показани в Пентаграма, пътеводна звезда в та му става идеята, че в изпълнение Волята на Бога е Силата на човешката душа. Това е крайният предел, това е крайният резултат от Пътя, който се извървява. Това е придобивката от целия извървян Път. Това е венецът на неговите придобивки. (17) Когато човек се намира пред Пентагарама и се моли, тогава ако иска, да си представи три изречения. Най-вътрешното изречение е: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа".
към текста >>

Затова има закон: винаги раждането на една нова идея в човека се предшества от страдания.
Ще дойде време в света, когато страданията ще изчезнат, защото ще изчезнат причините, които ги създават. Страданието има трето значение. Новите идеи идват от Слънцето. Човек не да ги възприеме, ако не е префинен неговият организъм. А това става чрез страданията. Затова има закон: винаги раждането на една нова идея в човека се предшества от страдания. Значи, третото значение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждане на новите идеи в човека. Обаче, в бъдеще той ще възприема новите идеи, без да преминава през страданието, понеже ще има префинен организъм. Затова Учителя нарича страданието: „Бич в повдигнатата ръка на Бога". (17) А тия страдания са чашата, която понеже прилича на цвят, защото има формата на лале, показва че [със] страданията чрез търпението, т. е. чрез претърпяването на страданията, животът ни ще се разцъфти и цветът ще се оплодотвори и ще стане добър плод.
към текста >>

59. 1922_17 ПЕНТАГРАМЪТ - Видове пентаграми

Цветана-Лиляна Табакова работи върху музикалната Пентаграма по идея на Учителя и под Негово ръководство от 1941 до 1944 година.
Когато разрушаваха братската вила през 1965 г., за да строят блокове на мястото, никой не се сети да запази тази оригинална „рамка". Що се отнася до съществуването на втори, по-малък цветен Пентаграм и аз съм чувала за това от по-стари братя и сестри. (19) [Пентаграмът] престоява дълги години в полицията, откъдето го освобождава брат Любомир Лулчев и го занася на Учителя. Но Учителя вече не го слага, не го изнася никъде, тъй като намира, че той е изгубил вече своите еманации. (17) МУЗИКАЛНИЯТ ПЕНТАГРАМ Цветана-Лиляна Табакова работи върху музикалната Пентаграма по идея на Учителя и под Негово ръководство от 1941 до 1944 година. Следват откъси от дневника й: - Учителю, защо нотните знаци се пишат само на пет линии? - Нали има и други спомагателни линии отгоре и отдолу на петолинието? - Да, Учителю, защото петолинието не е достатъчно за високите и ниски тонове. - Петолинието е Пентаграмата в музиката, Петолинието изразява съвършения музикант на физическия свят.
към текста >>

И тогава един възрастен брат реши да използва тази идея и дълго време работи да създаде едно движение под формата на Пентаграма, придружено с движение и музика.
В онзи етап Учителя дава беседите пред класа на Добродетелите. Това го споменавам, защото школата бе минала през този етап на вътрешна работа с Пентаграма. Сега дойде времето да преминем и да я проектираме навън от себе си в движение и музика. (16, 207) Мнозина знаеха, че Учителя бе правил опит с Класа на Добродетелите за работа с Пентаграма... Приятелите имаха опит от движението на Пентаграмата. И тогава един възрастен брат реши да използва тази идея и дълго време работи да създаде едно движение под формата на Пентаграма, придружено с движение и музика. Това бе Цочо Диков, който не беше музикант, но беше оригинален по живот и по мисъл. Като взе повод от това негово желание, Учиителя работи известно време сам върху Пентаграмата. След това Той започна да дава движенията, мелодията и текста на Пентаграмата. Така се получи следващото упражнение [на Паневритмията] мелодия, думи и движения все от Него. То е едно важно упражнение и не е лесно за изпълнение.
към текста >>

(Борис Николов представя идеята така): По това време яви се идея на една сестра, която беше запалена по разни етикети, формалности, външни символи и много държеше на външните форми.
се отваря Школата между другите напътствия се споменава: В бъдеще няма да носите яки, а една бяла кърпичка, хубаво забодена със златна игла с Пентаграм. . . Но това - Пентаграмите, поздравленията (бел. съст. поздрав с бялата кърпичка при среща и когато няма непознати), това са най-простите неща. (7, 237) (Борис Николов представя идеята така): По това време яви се идея на една сестра, която беше запалена по разни етикети, формалности, външни символи и много държеше на външните форми. Това бе Савка. Тя предложи голямата Пентаграма, която Учителя беше дал, която вече висеше по стените да се изработи като медальон, който да бъде от злато и [със] златна верижка, за да може да виси по вратовете на сестрите. А за братята трябваше да се направи с игла и да се закача на левия ревер на сакото. Речено, сторено. С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи на матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея.
към текста >>

Отначало с тази работа не се търгуваше, а беше повече като идея – символ и мнозина дадоха злато и получиха златни Пентаграми.
А за братята трябваше да се направи с игла и да се закача на левия ревер на сакото. Речено, сторено. С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи на матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея. Първите бяха много сполучливи. Който имаше златна монета, той я даваше и получаваше след време медальон – Пентаграм. Отначало с тази работа не се търгуваше, а беше повече като идея – символ и мнозина дадоха злато и получиха златни Пентаграми. Подариха от нея и на Учителя. Важното е, че Учителя не беше против тази Пентаграма, а напротив, насочваше ги да си вземат и направят. Но тогава трудно се печелеха пари, за да си купиш златна монета. Сестрите с голямо удоволствие си слагаха медальоните със златните верижки на вратовете. Не е въпросът да окачиш златната Пентаграма на врата си, въпросът е друг - трябва да работиш с нея всеки ден.
към текста >>

60. 1922_18 ПЕНТАГРАМЪТ - Влияние на Пентаграма и работа с него

Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да се създаде във вас вътрешен стремеж към Бога.
Първото то движение показва закона на Истината, но само външната страна. След като направите тези пет движения, там няма да спрете, но ще направите едно вътрешно движение, един кръг около петоъгълника. Това подразбира, че вие трябва да се съедините във всички ваши чувства и мисли с Бога, с първия източник, от Когото сте излезли. Туй трябва да направите всички. Значи, всички ще мислите за Бога, че е един принцип, едно същество, разлято из целия космос, не във видимия свят, обаче, защото видимото е само сянка на невидимото, което е същественото. Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да се създаде във вас вътрешен стремеж към Бога. Като правите този опит, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава. Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите първия път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача.
към текста >>

61. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

Това е една отлична идея, която трябва да се приложи още тази година!
Във всеки един град трябва да има братски дом, да има поне две легла, та като дойде един брат, да има къде да се спре. Като дойде един брат и остане в някой дом, той му оставя своето благословение; а ако дойде и не го приемат, той е недоволен, оставя една лоша мисъл и си отива. А защо да не оставим туй благословение в домовете? Сега, желателно е във всичките градове да се зароди тази инициатива, да има две-три легла, та като дойде един брат, да не става потриване: „тук не може, там не може". Братски дом е, ще го поканим да си отпочине, да го нагостим и ще го изпратим радостен и весел. Това е една отлична идея, която трябва да се приложи още тази година! (79-80 стр.) Но, за да се образува едно общество, кое е най-необходимото? Ние трябва да бъдем способни, да знаем как да послужим на хората. Ние трябва да бъдем сръчни и способни за всичко. В нашата Школа ще застъпим всички занаяти.
към текста >>

62. 1922_22 Молитви и формули

Е, днес ще слушате този брат, грузинеца, който прокарва тази идея.
(192 стр.) Трябва да приготвим такива окултни упражнения, такива няма още преведени; окултна музика няма още в Европа, сега се заражда тя. Единствените окултни песни, които имаме, то са сега нашите. Навсякъде имате съвременни песни с мажорни и минорни гласове. Минорната музика всякога изразява дълбочина на сърцето, а тази дълбочина е потребна; мажорните тонове дават сила, интензивност. Е, днес ще слушате този брат, грузинеца, който прокарва тази идея. Той със своята цигулка иска да покаже, че свиренето може да се употреби окултно. Това зависи от душата на музиканта. Ако неговата душа е окултна, той може да изрази идеите си окултно. Затуй аз бих желал всички мои ученици да знаят да пеят и да свирят. Ако не могат да свирят, поне да знаят да пеят.
към текста >>

63. 1924_3 Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси...924_3

Идеята за предстоящото основаване на комуната в Арбанаси бе най-актуалният въпрос за нас и вече на няколко пъти се събирахме, за да уговорим и уточним подробностите.
СПОМЕНИ НА ПЕТЪР КАМБУРОВ Основаване на комуната в Арбанаси Идеята за предстоящото основаване на комуната в Арбанаси бе най-актуалният въпрос за нас и вече на няколко пъти се събирахме, за да уговорим и уточним подробностите. Пристигна от Варна брат Стамат Тодоров, на когото предадох ръководството на братските имоти и ключовете от колибата, и през месец септември 1923 г. се пренесохме с Марин в Арбанаси. Дойдоха и другите приятели. Бяха вече пристигнали и моите родители с брат ми Костадин и сестра ми Танка. Обявихме основаването на братската комуна при следния състав:
към текста >>

64. 1925_7 СЪБОРНО СЛОВО - 1925 година

Няма по-свещена идея от тази - да дойде Бог чрез Духа Си да живее у нас.
Ще ви приведа две свещени положения. Искам вашите сърца да са готови да чуете тия свещени неща. Това, което ще кажа, е свещено за мен. По-свещени работи на земята от тия неща няма да намерите. Едното свещено положение е: да дойде Бог чрез Духа Си да живее в нас! Няма по-свещена идея от тази - да дойде Бог чрез Духа Си да живее у нас. И когато Бог дойде в нас, Той ще произведе това разширение, това освобождение в нашата душа, което чакаме. Бог е, Който ще ни освободи. Само когато Бог дойде да живее в нашата душа, ще дойде и тази свобода. Няма друг изходен път. Само така ще познаем Божията Любов.
към текста >>

65. 1926_3 Спомени на Петър Камбуров — за арбанашката комуна

– Идеята за комуналния живот е излязла от Божествения свят.
А вие, двамата с Марин, ще отидете в София с каруцата. – Добре, Учителю, щом вие казвате, ще изпълним всичко. Преди да заминем за София, имахме двамата с Марин още една среща с Учителя, в беседката пред колибата. Той се интересуваше от живота в комуната и с голямо внимание и интерес питаше за всичко. След като му разказахме всички по-интересни събития, Учителя каза: – Идеята за комуналния живот е излязла от Божествения свят. Хората са я доловили с ума си, но не са в състояние да я приложат. Да си представим, че на един от вас е счупена ръката, а на другия е счупен кракът. В това положение ви сложат да спите на едно тясно легло. Е, как ви се струва, ще можете ли да спите спокойно? Всяко помръдване на единия ще причини болка на другия – това са хората днес.
към текста >>

66. 014. Духовно ориентиране на Константин Дъновски

Атанас Чорбаджи става ревностен изразител на идеята за откриване на училище в с.
014. Духовно ориентиране на Константин Дъновски Атанас Чорбаджи става ревностен изразител на идеята за откриване на училище в с. Хадърджа, където българските деца да се учат да четат и пишат не само на гръцки, но и на църковнославянски. Като логично продължение на тези негови просветни проекти е и идеята му за полагането на основи на църква в селото, която да бъде притегателен народностен център за възрастните. Нека се има предвид, че по това време във Варна и Варненско, та дори и на юг по цялото Черноморие българските килийни училища са били голяма рядкост. След много усилия и обещания Атанас Чорбаджи свиква жителите на с. Хадърджа на общоселско събрание, за да изтръгне съгласието за издигане на сграда, където “хем да се учат децата им, хем да се черкуват възрастните”.
към текста >>

Като логично продължение на тези негови просветни проекти е и идеята му за полагането на основи на църква в селото, която да бъде притегателен народностен център за възрастните.
014. Духовно ориентиране на Константин Дъновски Атанас Чорбаджи става ревностен изразител на идеята за откриване на училище в с. Хадърджа, където българските деца да се учат да четат и пишат не само на гръцки, но и на църковнославянски. Като логично продължение на тези негови просветни проекти е и идеята му за полагането на основи на църква в селото, която да бъде притегателен народностен център за възрастните. Нека се има предвид, че по това време във Варна и Варненско, та дори и на юг по цялото Черноморие българските килийни училища са били голяма рядкост. След много усилия и обещания Атанас Чорбаджи свиква жителите на с. Хадърджа на общоселско събрание, за да изтръгне съгласието за издигане на сграда, където “хем да се учат децата им, хем да се черкуват възрастните”. Събралите се селяни обаче намират направените от дядо Атанас предложения за практически неосъществими. Поради невежеството и страха на съселяните си, Атанас Чорбаджи не получава тяхната отзивчивост и подкрепа.
към текста >>

67. 019. Обет за духовна служба

При разговора между младия Константин и стария свещеник се казва, че последният го е съветвал да изостави идеята си за отдаване на монашество.
Ние се спряхме твърде много върху легендите във връзка със Св. Димитрий Солунски, за да изтъкнем мястото, което е заемал митът за неговото покровителство не само в съзнанието на съвременниците му, но и след неговата смърт. Трайно утвърдените легенди в съзнанието на народа стават върховно упование и се превръщат в интимна история, очистена от всичко преходно. В духа на едно такова разбиране ние приемаме “Откровението” на Константин Дъновски, извършено на 10 април 1854 г. Това, прочее, се вижда и от решението му да поеме своя истински път в борбите на живота, а не да се оттегли в покоите на монашеската килия, като същевременно му се подсказва, че “очите му ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще му се връчи и ще бъде за уверение като от Бога”. При разговора между младия Константин и стария свещеник се казва, че последният го е съветвал да изостави идеята си за отдаване на монашество. В този диалог се изтъква, че Константин Дъновски трябва да бъде категоричен и да вземе твърдо непоклатимо решение, като даде тържествено обещание да се завърне обратно там, откъдето е тръгнал, като заработи за извоюването на верска и народностна свобода за българския народ. За да придаде по-голяма тежест на отправеното му предложение за връщане във Варна, старият свещеник му връчва залог, чрез който иска да подчертае, че става дума за тържествено дадено обещание пред Бога. След като Константин Дъновски обещава, че взема присърце дадения му съвет за връщане обратно във Варна, заявявайки, че “с готовност приема всичко, което му е било казано и което ще му се каже”. Тогава – се казва в “Откровението” – старият свещеник вдигнал очи и ръце нагоре и изрекъл: “Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци”. “След тези думи – пише в брошурата си Константин Дъновски – старият свещеник посегнал към пазвата си и извадил нещо, обвито в една бяла кърпа, “с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара.
към текста >>

68. 025. Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение

Характерно за този случай е и обстоятелството, че идеята на отец Константин за насочване вниманието на руския консул към камбаната и нейното изваждане от морето (според писмо на отец Константин до Мария Казакова) е станало под въздействие на случайно хрумване и че посоченото място, където тя лежала, му е било подсказано по някакъв чудноват начин.
Настигнат в местността “Св. Яни”, турското правителство заповядало потапянето на кораба.”20 Свещеник Константин Дъновски вероятно е виждал в извадената от морето камбана символ за разбуждането на българското национално съзнание. Същата камбана бива поставена в новооткрития параклис. Камбаната като символ на разбуждане на народното съзнание в борбата за свобода се използва по-късно от Христо Ботев, който наименува редактирания от него сатиричен революционен вестник “Будилник”. Характерно за този случай е и обстоятелството, че идеята на отец Константин за насочване вниманието на руския консул към камбаната и нейното изваждане от морето (според писмо на отец Константин до Мария Казакова) е станало под въздействие на случайно хрумване и че посоченото място, където тя лежала, му е било подсказано по някакъв чудноват начин. Изваждането на камбаната отец Константин си припомня 45 години след тази случка. Писмото до Мария Казакова по горния повод носи дата 6 септември 1906 г. След откриването на параклиса по настояване пак на Рачински митрополит Порфирий дава съгласието си църковнослуженето в манастира “Св. Димитрий” в Евксиноград, недалеч от Варна, да се извършва на старобългарски език. Тези църковни служби се изнасяли от отец Константина всеки празник.
към текста >>

69. 029. Константин Дъновски – първи български свещеник във Варна

Тази идея била възприета от отец Константин и той се заел енергично за нейното осъществяване.
На 10 февруари 1865 г. група ентусиазирани вар-ненски младежи доверяват на отец Константин, че възнамеряват да завземат с пристъп гръцката църква “Св. Георги” и търсят неговото одобрение и сътрудничество.42 По това време отец Константин се среща с току-що пристигналия в града стар български свещеник отец Наум от Охридския манастир “Св. Наум”, на когото разказал какво възнамеряват да направят варненските българи. Охридският свещеник не одобрил тази им постъпка, като го посъветвал, вместо да предизвикват гърците и техните църковни власти, които естествено ще реагират на постъпките им, по-добре би било без много шум, но с твърда решимост да приспособят за българска църква долния етаж на българското училище и да започнат отслужването на църковни служби на старобългарски. Тази идея била възприета от отец Константин и той се заел енергично за нейното осъществяване. Предложението било подкрепено и от патриотично настроените български граждани. Без да подозират гърците, отец Константин спечелва на своя страна и турския мухтар (кмет) на Варна Ибиш Ефенди, който дал своето мълчаливо съгласие. На 13 февруари 1865 г. отец Константин отива в с. Хадърджа, за да вземе от тамошната църква най-необходимите черковни принадлежности – икони, свещ-ници и пр., които същия ден по мръкнало били донесени във Варна.
към текста >>

70. УЧИТЕЛЯТ

Тя е основната идея на ученичеството.
Както всяка работа, която Учителят вършеше сам, правеше я отлично. Пенатаграмът беше отпечатан по Негов чертеж, нарисуван от художник. "Човек представя пентаграм...Като наблюдаваш човека, виждаш в него петте добродетели: правата, която води от левия крак към главата, е Истината; от главата към десния крак е Правдата; от десния крак към лявата ръка е Любовта; от лявата ръка към дясната е Мъдростта и от дясната ръка към левия крак е Добродетелта." Това е една идеална хармонична форма с фигури. Мисълта, която е вмъкната в кръга - "В ИЗПЪЛНЕНИЕ ВОЛЯТА НА БОГА Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША" - е основната формула на Бялото Братство. Тя е основната идея на ученичеството. Там, където са дадени петте лъча на добродетелите - това е пътят на ученика. Пентаграма представлява един синтез на пътя на ученика. В него са синтезирани сили, които действат всякога и навсякъде. Въпросът за Пентаграма е много сложен, сериозен и много опасен за онези, които не са запознати с него. Има правила за работа с Пентаграма.
към текста >>

71. ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Също и ние като попадахме на някой добър автор с идея и със стил, сами предлагахме на Учителя да Му четем, което Той приемаше с удоволствие.
Тук беше и голямата английска енциклопедия. Когато трябваше да се осведоми по някой въпрос, ползваше енциклопедията. От художествената литература обичаше някои автори. От руските класици обичаше Тургенев, Толстой, Достоевски, Короленко. Понякога караше някои братя и сестри да Му четат от горните автори. Също и ние като попадахме на някой добър автор с идея и със стил, сами предлагахме на Учителя да Му четем, което Той приемаше с удоволствие. Никакъв напреднал човек, пък бил той гений или светия, не може да се сравни с Учителя. Даже и сравнение не може да става. "Светията - казва Учителят - е на границата между смъртта и живота, а Учителят е вън от смъртта. Учителят управлява живота във Вселената, живота на Битието и на Небитието". Из спомените на Ангел Вълков, Галилей Величков, Елена Андреева, Борис Николов
към текста >>

72. БИТА НА УЧИТЕЛЯ

Идеята за облеклото беше на Учителя, а изпълнението бе на Ганка.
Имаше сестри около Него, които перяха, гладеха, чистеха, помагаха на Учителя винаги да бъде улеснен в своя бит. Дрехите Му шиеше наш брат. Учителят шиеше и при моден шивач французин, дошъл в България. Имаше една сестра Ганка Парлапанова, която беше шивачка и също шиеше дрехи на Учителя, но Той даваше някои препоръки, които тя спазваше. Идеята за облеклото беше на Учителя, а изпълнението бе на Ганка. Имаше няколко братя, които бяха шивачи и всеки един от тях бе ушил на Учителя няколко костюма. Учителят не даваше на всеки шивач да му взема мярка. Беше позволил само на един да му вземе мярка и тази мярка бе запазена и по нея останалите шивачи разкрояваха плата за костюми на Учителя. Той не позволяваше всеки да Му шие. За тези неща е говорил подробно в Словото Си.
към текста >>

73. ПЪТЯ НА СЛОВОТО

Това бяха средства, набирани доброволно, които се даваха в името на една идея.
Но за първите три серии "Сила и живот" на Димитър Голов трябва да се отдаде заслуженото. Откъде идваха средства? Отначало имаше ревностни братя, двама-трима финансираха дадено томче. Следващият етап бе, че към тях се включиха и други. Третият етап бе, когато Учителят основа братска каса и братските средства постъпваха у касиера. Това бяха средства, набирани доброволно, които се даваха в името на една идея. И от тези пари се взимаха за печатане на беседите. След продажбите част от сумите се възстановяваха. По това време се основа един редакционен комитет от възрастни приятели с литературни познания. В него влизаше Стефан Белев, който по това време имаше много преводи от чужди автори на окултна литература, дядо Благо - Стоян Русев, поет и писател. Към него се включиха и други и те трябваше да организират печатането на беседите.
към текста >>

Във всяко нещо Той влагаше идея.
Тази задача започна да дава добри резултати. Събираха се пари, с които можеха да се отпечатват редовно томчетата. Боян Боев беше този, който се занимаваше с изпращането на книгите, което бе много трудно - да се опаковат книги, да се изпращат по влака, да се държи точна сметка кой какво е дал и какво е получил. Преди това приятелите непрекъснато изпращаха писма до провинцията и умоляваха онези, които не са се издължили за предишни томчета да сторят това, но сега нещата се канализираха. Учителят даде един прост метод за събиране на стредства. Във всяко нещо Той влагаше идея. Принципът беше, че беседите ние не ги продаваме, но ги подаряваме. А пък събраните левчета е техен десятък, с което подкрепят работата на издателството. Така се започна една обмяна между читатели и издатели. Преди това някои приятели идваха при Учителя и настояваха пред Него да се основе търговско или индустриално предприятие с пари на Братството и в него да бъдат учениците. А печалбата да отиде за печатане на книги.
към текста >>

Учителят не обичаше работи, в които нямаше идея.
Вложиха си спестяванията и после банката фалира и те изгубиха всичко. В една от беседите Учителят споменава за нея. Защото наши приятели участваха в тази история. Така че ние не сме "вода ненапита", а вода застояла от векове и ако я някой размъти, само мътилката остава, дори за няколко поколения след това. Това е урок за всички. Учителят не обичаше работи, в които нямаше идея. Имаше практични хора, които тръгваха да реализират свои планове. Учителят не ги насърчаваше. Във всяко действие Учителят слагаше на първо място идеята, като душа на работата. Всички издатели, които издаваха в провинцията беседи на Учителя, имаха желание да работят идейно и безкористно. Обаче една централна идея те нямаха.
към текста >>

Във всяко действие Учителят слагаше на първо място идеята, като душа на работата.
Така че ние не сме "вода ненапита", а вода застояла от векове и ако я някой размъти, само мътилката остава, дори за няколко поколения след това. Това е урок за всички. Учителят не обичаше работи, в които нямаше идея. Имаше практични хора, които тръгваха да реализират свои планове. Учителят не ги насърчаваше. Във всяко действие Учителят слагаше на първо място идеята, като душа на работата. Всички издатели, които издаваха в провинцията беседи на Учителя, имаха желание да работят идейно и безкористно. Обаче една централна идея те нямаха. Чак когато Учителят даде задачата с левчето, то тази задача предопредели издаването на беседите, защото законът е такъв. Не може ученикът, който е събирал по едно левче 365 дни, да ги пуска в кутия и да казва: "Това е десятък за Бога" и събраната сума да няма благословение. Тази сума, така събрана, има магическа сила.
към текста >>

Обаче една централна идея те нямаха.
Учителят не обичаше работи, в които нямаше идея. Имаше практични хора, които тръгваха да реализират свои планове. Учителят не ги насърчаваше. Във всяко действие Учителят слагаше на първо място идеята, като душа на работата. Всички издатели, които издаваха в провинцията беседи на Учителя, имаха желание да работят идейно и безкористно. Обаче една централна идея те нямаха. Чак когато Учителят даде задачата с левчето, то тази задача предопредели издаването на беседите, защото законът е такъв. Не може ученикът, който е събирал по едно левче 365 дни, да ги пуска в кутия и да казва: "Това е десятък за Бога" и събраната сума да няма благословение. Тази сума, така събрана, има магическа сила. Тя железни врати отваря и така започна редовното издаване на беседите. Всяка сутрин ученикът като пусне едно левче в касичката, мисли за беседите и казва: "Туй левче го заделям за Божието дело, за издаването на беседите".
към текста >>

Тях не ги пренебрегваше Учителят, обаче те се разрешаваха с методи, които служеха на една Божествена идея.
Тя железни врати отваря и така започна редовното издаване на беседите. Всяка сутрин ученикът като пусне едно левче в касичката, мисли за беседите и казва: "Туй левче го заделям за Божието дело, за издаването на беседите". Тази мисъл беше ценна, а левчето беше само израз на тази мисъл. Така Учителят обичаше да се работи за идеи, а не за практически работи и съображения. А практическите въпроси се разрешаваха пак. Тях не ги пренебрегваше Учителят, обаче те се разрешаваха с методи, които служеха на една Божествена идея. Запитаха Учителя: Какво да дадем на хората да четат когато проявяват интерес към Учението? - Дайте им "Пътят на ученика". При друг случай Той каза: Давайте им книжката "Високият идеал". Идеята, която Учителят даде в тази беседа бе: "Отдавна не се е говорило за високия идеал". Разпространението на беседите беше трудно.
към текста >>

Идеята, която Учителят даде в тази беседа бе: "Отдавна не се е говорило за високия идеал".
А практическите въпроси се разрешаваха пак. Тях не ги пренебрегваше Учителят, обаче те се разрешаваха с методи, които служеха на една Божествена идея. Запитаха Учителя: Какво да дадем на хората да четат когато проявяват интерес към Учението? - Дайте им "Пътят на ученика". При друг случай Той каза: Давайте им книжката "Високият идеал". Идеята, която Учителят даде в тази беседа бе: "Отдавна не се е говорило за високия идеал". Разпространението на беседите беше трудно. Тогава не всички имаха пари да си купят, макар че бяха по-евтини от останалите книги. Имаше братя и сестри бедни, едва преживяваха. А богатите братя се занимаваха със своята търговия и богатство, накрая дойдоха времена, когато им взеха богатството и тогава се изравниха с бедните. Тогава се удариха по главите и казаха: "Ами ние с тия пари, гдето ни ги взеха, можехме да отпечатаме всички книги на Учителя и с тия книги да постелим като килим цяла България от единия край до другия.
към текста >>

Килим те не направиха, защото нямаха идея за кого да работят.
Разпространението на беседите беше трудно. Тогава не всички имаха пари да си купят, макар че бяха по-евтини от останалите книги. Имаше братя и сестри бедни, едва преживяваха. А богатите братя се занимаваха със своята търговия и богатство, накрая дойдоха времена, когато им взеха богатството и тогава се изравниха с бедните. Тогава се удариха по главите и казаха: "Ами ние с тия пари, гдето ни ги взеха, можехме да отпечатаме всички книги на Учителя и с тия книги да постелим като килим цяла България от единия край до другия. Килим те не направиха, защото нямаха идея за кого да работят. Пропуснаха си времето и условията, да работят за Бога. Затова бъдете будни и не си изпускайте времето и условията, които небето ви определя. Само онзи, който работи в името на една идея и се жертва за нея има помощта на Небето. Борис Николов УЧИТЕЛЯТ ЗА СЛОВОТО
към текста >>

Само онзи, който работи в името на една идея и се жертва за нея има помощта на Небето.
А богатите братя се занимаваха със своята търговия и богатство, накрая дойдоха времена, когато им взеха богатството и тогава се изравниха с бедните. Тогава се удариха по главите и казаха: "Ами ние с тия пари, гдето ни ги взеха, можехме да отпечатаме всички книги на Учителя и с тия книги да постелим като килим цяла България от единия край до другия. Килим те не направиха, защото нямаха идея за кого да работят. Пропуснаха си времето и условията, да работят за Бога. Затова бъдете будни и не си изпускайте времето и условията, които небето ви определя. Само онзи, който работи в името на една идея и се жертва за нея има помощта на Небето. Борис Николов УЧИТЕЛЯТ ЗА СЛОВОТО Спомени на ученици Една сутрин се изкачвам по стълбата, която води към Горницата на Учителя. Почуках и влезнах в стаята.
към текста >>

Но за всяка идея трябва да работите 25000 години, за да я намерите.
Който ще тълкува беседите, трябва да бъде майстор. В беседите са скрити Истините. Аз ги скривам за бъдещата култура. Като ви държа някой път известна лекция, зная, че вие ще можете да я разберете донякъде след двайсет години, но я говоря, защото така тя ще стане един капитал. Тези идеи, които излагам в беседите и лекциите, вие сами можете да намерите. Но за всяка идея трябва да работите 25000 години, за да я намерите. Да кажем, че в една беседа има десет идеи, тогава колко години ви трябват, за да намерите идеите, които са само в една беседа? А колко такива беседи има? Затова с тези беседи и лекции се съкратява извънредно много времето за вашето развитие. В древността мнозина са чакали в школите по двадесет години, за да бъдат дадени две-три зрънца, изречения, за да работят върху тях. Проучването на Словото трябва да се върши преди всичката друга работа, Време има, щом човек става сутрин рано.
към текста >>

74. ОТКРИВАНЕ НА ШКОЛАТА

Идеята бе да не влизат в класа семейни хора, които са натоварени с всевъзможни задължения и проблеми и като влязат в клас носят всички тези влияния и разстройват атмосферата на класа.
Савка бе по морала. Бе голяма моралистка, по формата и етикецията. Беше го наследила от майка си, която се германка. Учителят нямаше отначало предвид такова ограничение, но понеже бе направено от ученик и останалите го възприеха, то Той се съгласи, Учителят работеше по закона на свободата. Така едно от условията да се посещава Младежкия клас, беше учениците да не бъдат омъжени или оженени. Идеята бе да не влизат в класа семейни хора, които са натоварени с всевъзможни задължения и проблеми и като влязат в клас носят всички тези влияния и разстройват атмосферата на класа. Това се постигна отначало. Когато се задомяваха някои от Младежкия клас, то трябваше да го напуснат. Но не се държеше така фанатично и буквално - по-късно Учителят разрешаваше този въпрос индивидуално и се правеше изключение. Въпросът бе да не се държи толкова за формата, а на преден план да излязат вътрешните духовни подбуди, които движат тези млади хора. Някои по форма бяха ми- нали през семейния живот и пак бяха в Младежкия клас.
към текста >>

Така се развива идеята за общ братския живот.
Учителят държеше своето Слово. След беседата не се допускат никакви спорове. Всичко минава в ред и тишина. Тихо, бавно отиваме на поляната, правим нашите шест упражнения и играем Паневритмия. Това бе едно богато разнообразие и красота на общия братски живот. Така се развива идеята за общ братския живот. Но не съвсем тъй ограничено, както си го представяхме отначало. След Паневритмията отивахме в кухнята, където по това време завираха казаните с гореща вода. Всеки можеше да си вземе топла вода и да закуси в столовата или отвън на масите. Специална закуска не се правеше. Часът отиваше към седем.
към текста >>

75. СЪЗДАВАНЕ НА 'ИЗГРЕВА'

" Съобщиха идеята на Учителя и Той каза: "Хубаво!
Наоколо някои седяха на земята, други стояха прави и слушаха беседата. Намери се един фотограф, който засне тази обстановка и ние я имаме днес като документ. Обстановка от скромна по-скромна. Голям събор на гола поляна. Като видяха всичко това, онези, които построиха стаичката за продуктите, казаха: "Ама то може догодина да се дойде две недели преди събора и да се построи салон! " Съобщиха идеята на Учителя и Той каза: "Хубаво! " Това беше идея на приятелите, но и метод на Учителя. Той изчакваше идеята да дойде от учениците. През събора в стаичката държахме хранителни продукти. След събора в нея поставиха инструментите, необходими за обработка на нивите на Изгрева. Към лятото Учителят спомена: "Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло".
към текста >>

" Това беше идея на приятелите, но и метод на Учителя.
Намери се един фотограф, който засне тази обстановка и ние я имаме днес като документ. Обстановка от скромна по-скромна. Голям събор на гола поляна. Като видяха всичко това, онези, които построиха стаичката за продуктите, казаха: "Ама то може догодина да се дойде две недели преди събора и да се построи салон! " Съобщиха идеята на Учителя и Той каза: "Хубаво! " Това беше идея на приятелите, но и метод на Учителя. Той изчакваше идеята да дойде от учениците. През събора в стаичката държахме хранителни продукти. След събора в нея поставиха инструментите, необходими за обработка на нивите на Изгрева. Към лятото Учителят спомена: "Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло". Това бе сторено.
към текста >>

Той изчакваше идеята да дойде от учениците.
Обстановка от скромна по-скромна. Голям събор на гола поляна. Като видяха всичко това, онези, които построиха стаичката за продуктите, казаха: "Ама то може догодина да се дойде две недели преди събора и да се построи салон! " Съобщиха идеята на Учителя и Той каза: "Хубаво! " Това беше идея на приятелите, но и метод на Учителя. Той изчакваше идеята да дойде от учениците. През събора в стаичката държахме хранителни продукти. След събора в нея поставиха инструментите, необходими за обработка на нивите на Изгрева. Към лятото Учителят спомена: "Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло". Това бе сторено. Сутрин Учителят от града идваше на Изгрева и след общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, отиваше да си полегне на леглото.
към текста >>

76. УЧЕНИЦИ

След като пораснаха плодните дръвчета и започнаха да цъфтят, някой подхвърли идеята да се закупят няколко кошера.
Поправихме грешката и когато всичко беше готово, Учителят влезе в салона. Една топла усмивка грейна на лицето Му и с мек, тих глас каза: "Сега е добре". След това като посочих грешката на приятелите, които бяха вече ободрени и радостни, че този път успяхме, всички с усмихнати лица промълвиха: "Толкова малък пропуск, а цял ден ни измъчи". За ученика малките и големите пропуски са еднакво важни. Николай Дойнов След като пораснаха плодните дръвчета и започнаха да цъфтят, някой подхвърли идеята да се закупят няколко кошера. Учителят отпусна средства и купихме 5-6 кошера. Грижата за тях пое Колю Каишев, който по професия беше пчелар, но не беше опитен. Беше повече фантазьор, отколкото практичен и може да се каже със сигурност, че от пчелите не сме яли мед. Не минаваше година да не виждаме Каишев с пчеларска маска на главата край кошерите, а на есента - никакъв мед. Накрая една сестра отива при Учителя и Го пита: "Учителю, каква е тая работа, брат Каишев все около кошерите обикаля, но досега аз нито една лъжица мед не съм изяла.
към текста >>

77. СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

След като мy показахме едно чудно място в Симеоново, което Той нарече "Райски кът", Той възприе идеята да се проучи възможността да намерим места.
И това бе онова, което аз без да исках сторих от чувството си за преданост към Учителя и към Бога. Това бе важното и това бе изпит за мен. Мария Тодорова След като започнаха бомбардировките животът на Изгрева се промени. Учителят правеше ежедневни разходки от София до Симеоново. След като мy показахме едно чудно място в Симеоново, което Той нарече "Райски кът", Той възприе идеята да се проучи възможността да намерим места. Местата, които Му показах зад Симеоново, бяха от 10-20 декара. Това не Го задоволяваше. Той ми посочи с ръка към Бистрица и каза: "Идете към Бистрица и проучете какви места има там". По склоновете на Витоша има заравнени поляни. Влезнах във връзка с някои селяни и овчари и разбрах, че могат да се закупят места.
към текста >>

78. УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ

Текста на песента "Страдна душо" е написан от Михалаки Георгиев по идея на Учителя, а мелодията е дадена от Учителя.
Той имал кореспонденция с Петър Дънов, която не е достигнала до нас. Неговият архив е унищожен, когато две бомби падат върху жилището на дъщеря му в София, а останалият е унищожен от наводнението в гр. Видин през 1941 г. През времето на Школата ние бяхме се озовали в друг свят и на никого не минаваше през ума да запазва, да търси документи и да прави архив за историята на Бялото Братство. А това, което сега даваме, и то не е малко след толкова пропуснати години. Текста на песента "Страдна душо" е написан от Михалаки Георгиев по идея на Учителя, а мелодията е дадена от Учителя. Борис Николов Наскоро беше излязла от печат книгата на Райнов "Между пустинята и живота". Прочетох я, но не се възхитих от нея, както се бях възхищавал от другите му книги. Ето защо отидох при Учителя и го попитах какво Му е мнението за този роман на Н.Райнов. Учителят ми отговори: "Бил е с гръб към слънцето, когато го е писал".
към текста >>

79. СИМЕОН АРНАУДОВ

Учителят взе грижа за издръжка на семейството ми, като подхвърли идеята на братята и сестрите да ни помогнат материално.
Същото се случи и с мен. Въпросът за брака аз го разрешавах през 1927/28 г. Тогава се ожених без да питам някого, а на Изгрева отидох да живея с жена ми 1936/37 г. Нямаше къде да живеем. Дадоха ни една барака и там се подслонихме. Учителят взе грижа за издръжка на семейството ми, като подхвърли идеята на братята и сестрите да ни помогнат материално. В един разговор Учителят ми каза: "Ако беше ме питал мене да се ожениш или не, щях да ти кажа, да не се жениш". Аз вдигам рамене и навеждам глава. След известно време изниква семеен скандал. Отивам при Учителя да Му се оплача. "Ако ти беше приятелка или сестра, щеше да ти бъде по-полезна, отколкото като жена.
към текста >>

80. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Лулчев даде идеята да се преведе книгата "Агни Йога" от Мория и тя се отпечата в издателство "Братство" в Севлиево, въпреки забраната на Учителя.
Такава е истината. Тази трагедия се стовари върху Братството и то бе унищожено, съсипано - гонеха ни заради Лулчев, понеже ни отъждествяваха с него. А ние нямахме нищо общо с него. Школата на Бялото Братство нямаше нищо общо с него и неговата дейност като политик. Според Учителя, Любомир Лулчев беше представител на черната ложа и негов духовен ръководител бе Мория, който бе учител на черната ложа и противник на Бялото Братство. Лулчев даде идеята да се преведе книгата "Агни Йога" от Мория и тя се отпечата в издателство "Братство" в Севлиево, въпреки забраната на Учителя. Борис Николов През 1932 г. най-напред отидохме на Рила седем души, само братя. Тези хора бяха: Учителят, Боян Пенев, Петър Шишков, Йордан Савов и още няколко души. Аз отговарях за домакинството, понеже нямаше сестра.
към текста >>

81. КОМУНИ

Говори му: "Как може да се провали една Божествена идея, слезнала на земята за комунален живот на всички хора?
Докато нашите младежи-студенти правеха комуни, то и други студенти не учеха. Но се намери някой от младежите, който написа писмо от Ачларе и беше го изпратил до някаква сестра на Изгрева. В него бе описал тежкия живот, непосилните условия за труд, гладът, който беше настанал и алчността на чифликчията, който като брат, уж бе подарил имота си на комуната. Сестрата занесе писмото на Учителя и Той го прочете. Не бях виждала Учителя така да се ядосва, започна да се кара някому, който стоеше пред Него и когото ние не виждахме. Говори му: "Как може да се провали една Божествена идея, слезнала на земята за комунален живот на всички хора? Как може да се провали една Божествена идея за Братство и Единство между хората? " Говори още много в този дух. Накрая се обърна към сестрата: "Пиши им веднага да се върнат на Изгрева! " Писмото замина на следващия ден, те го получиха, разбраха, че беше им наредил Учителя да се върнат веднага обратно, но не се върнаха. Не изпълниха това, което им бе наредил Учителя, а защо ли?
към текста >>

Как може да се провали една Божествена идея за Братство и Единство между хората?
Но се намери някой от младежите, който написа писмо от Ачларе и беше го изпратил до някаква сестра на Изгрева. В него бе описал тежкия живот, непосилните условия за труд, гладът, който беше настанал и алчността на чифликчията, който като брат, уж бе подарил имота си на комуната. Сестрата занесе писмото на Учителя и Той го прочете. Не бях виждала Учителя така да се ядосва, започна да се кара някому, който стоеше пред Него и когото ние не виждахме. Говори му: "Как може да се провали една Божествена идея, слезнала на земята за комунален живот на всички хора? Как може да се провали една Божествена идея за Братство и Единство между хората? " Говори още много в този дух. Накрая се обърна към сестрата: "Пиши им веднага да се върнат на Изгрева! " Писмото замина на следващия ден, те го получиха, разбраха, че беше им наредил Учителя да се върнат веднага обратно, но не се върнаха. Не изпълниха това, което им бе наредил Учителя, а защо ли? Първо, за тях думата на Учителя в онези години още нищо не значеше.
към текста >>

Идеята за комуналния живот е излязла от Божествения свят.
Борис Николов На първия Младежки събор Учителят каза, че има план с най-големите подробности за поставяне начало на съвместен братски живот в името на Любовта. И след това тихичко добави: "Посочете ми двама души, между които има любов и аз ще ви дам този план наготово. В противен случай вие можете да се доберете до този план само след като извървите пътя, по който съм минал и Аз, за да го начертая." Записки от беседите на Учителя Идеята за комуналния живот е излязла от Божествения свят. Хората са я доловили с ума си, но не са в състояние да я приложат. Да си представим, че на един от вас е счупена ръката, а на другия е счупен кракът. В това положение ви сложат да спите на едно тясно легло. Е, как ви се струва, ще можете ли да спите спокойно? Всяко помръдване на единия, ще причини болка на другия.
към текста >>

82. ЖЕНИТБА

За това, че е отказала предложението за женитба, пред група сестри е казал: "Наталия има идея." Една от сестрите попитала: "Учителю, как да позная дали ми е определено да се омъжа или не?
Явява й се адвокат, кандидат за женитба. Тя го харесала, обаче категорично отхвърля предложението му. Отива при Учителя и Му казва: "Учителю, яви ми се адвокат, кандидат за женитба." - "А ти какво му каза? " - попитал я Учителят. - "Казах му, че няма да се женя, защото съм ученичка от Специалния клас." Учителят доволно си подал ръката да Му я целуне, но така я подал, че деликатно я чукнал по нослето. За това, че е отказала предложението за женитба, пред група сестри е казал: "Наталия има идея." Една от сестрите попитала: "Учителю, как да позная дали ми е определено да се омъжа или не? " Учителят отговорил: "Много просто, този, който е определен за тебе, той сам ще дойде в къщата ти и няма да си отиде. Но помнете: когато мъж и жена се обичат, двама ангели ги ръководят. Оженят ли се, ангелите си отиват и остават само телата им." Магдалина Григорова Веднъж Наталия вървяла с Учителя и на ум си казала: "Няма да се женя, но все пак какво ли би казал Учителят по този въпрос?
към текста >>

83. НЕПОСЛУШАНИЕ

Веднага блесна в мене идеята да отида и да Го попитам за тях.
Този въпрос така остана в мене без никакъв отговор. Един ден, когато теософското движение беше вече много нашумяло у нас, група братя и сестри се бяхме събрали в салона на трапезарията, в която се хранехме. Някой беше донесъл картичките с образите на тези Учители. Всички с голям интерес и оживление започнахме да ги разглеждаме и то най- вече от френологично гледище. Изведнъж гледам през прозореца на салона, че Учителят излиза от стаичката Си. Веднага блесна в мене идеята да отида и да Го попитам за тях. Грабнах картичките и тичешком - право при Него. Пред Учителя всякога бях свободен, естествен и непринуден. Показах Му картичките и запитах: "Учителю, какво ще кажете за тези двама Велики Учители? " Той ме погледна, усмихна се и каза: "Такива ще бъдат хората след две хиляди години".
към текста >>

Случи се така, че Любомир Лулчев от "Изгрева" даде идеята да се преведе на български една книга от Мория, със заглавие "Агни Йога".
Учителят леко се отдалечи, а аз останах сам на поляната. Двете картички се изплъзнаха от ръцете ми и паднаха на земята. Аз ги прескочих и тръгнах след Учителя към беседката, където се бяха събрали братя и сестри. Те бяха Го вече наобиколили и разговаряха с Него. И денем, и нощем тук беше Школа, и то - на Бялото Братство. Случи се така, че Любомир Лулчев от "Изгрева" даде идеята да се преведе на български една книга от Мория, със заглавие "Агни Йога". Намери се втори човек, който да организира превода и подготовката за печат. Трети финансира издаването на тази книга. Четвърти я отпечата в издателство "Братство" в Севлиево. Още в самото начало Учителят им забрани да правят това, но никой не го послуша. А рядко Учителят забраняваше.
към текста >>

След години, онзи, който бе дал идеята, бе осъден на смърт от комунистите, защото бил съветник на цар Борис III.
Трети финансира издаването на тази книга. Четвърти я отпечата в издателство "Братство" в Севлиево. Още в самото начало Учителят им забрани да правят това, но никой не го послуша. А рядко Учителят забраняваше. Той оставяше учениците да се проявяват свободно, защото Духът в Него бе Духът на Истината, а този Дух на Истината създаваше Света на Свободата. След години, онзи, който бе дал идеята, бе осъден на смърт от комунистите, защото бил съветник на цар Борис III. Това бе Любомир Лулчев. Вторият, организаторът на превода бе Елиезер Коен. След заминаването на Учителя, той се обяви срещу Него, най-официално се отказа от Него и дори обяви на всеослушание, че Учението на Учителя било фашистко и че Учителят бил фашист като Хитлер. Елиезер Коен се разболя от рак на черния дроб и след няколко месеца си замина при адски мъчения. На онзи, който финансира книгата, впоследствие комунистите му национализираха всички финансови средства и той остана без пукнат грош.
към текста >>

Той беше подведен и смяташе, че щом тази идея идва от "Изгрева", значи е съгласувана с мнението на Учителя.
Вторият, организаторът на превода бе Елиезер Коен. След заминаването на Учителя, той се обяви срещу Него, най-официално се отказа от Него и дори обяви на всеослушание, че Учението на Учителя било фашистко и че Учителят бил фашист като Хитлер. Елиезер Коен се разболя от рак на черния дроб и след няколко месеца си замина при адски мъчения. На онзи, който финансира книгата, впоследствие комунистите му национализираха всички финансови средства и той остана без пукнат грош. Нашият приятел, в чието издателство се издаде книгата, бе Сава Калименов. Той беше подведен и смяташе, че щом тази идея идва от "Изгрева", значи е съгласувана с мнението на Учителя. А той не знаеше за възбраната на Учителя за тази книга. Но всяко нарушение, дали е изпълнено със съзнание или с незнание, се заплаща. Книгоиздтелство "Братство" на Сава Калименов бе национализирано и иззето от комунистите. А той стана продавач в местната книжарница, с което си изкарваше прехраната. Така че, развръзките бяха много драматични и поучителни.
към текста >>

84. ПОСЛУШАНИЕ

Споделиха идеята с Учителя.
Още от самото начало на Школата някои младежи правеха опити за издаване на списания. Излезнаха по един-два броя, но списанията останаха неизкупени и така те финансово се разориха. Тогава разбрахме, че да се издава списание, трябва да има общество, за което да бъде предназначено издаденото списание. По този въпрос ще намерите много неща, казани от Учителя. Решават младежите да издават списание. Споделиха идеята с Учителя. Той одобри плана им, създаде се редакционна колегия. Редактор бе Георги Радев, а Георги Марков даде идеята как да се казва списанието: "Житно зърно". Започна издаването всеки месец. Не минава време и Учителят извика целия редакционен съвет на списанието. Това е 1922-23 г.
към текста >>

Редактор бе Георги Радев, а Георги Марков даде идеята как да се казва списанието: "Житно зърно".
Тогава разбрахме, че да се издава списание, трябва да има общество, за което да бъде предназначено издаденото списание. По този въпрос ще намерите много неща, казани от Учителя. Решават младежите да издават списание. Споделиха идеята с Учителя. Той одобри плана им, създаде се редакционна колегия. Редактор бе Георги Радев, а Георги Марков даде идеята как да се казва списанието: "Житно зърно". Започна издаването всеки месец. Не минава време и Учителят извика целия редакционен съвет на списанието. Това е 1922-23 г. Всички са събрани и Учителят казва: "Никой от вас да не пише нито една дума в списание "Житно зърно" срещу Русия и СССР. Това си го запишете в умовете." И оттогава те знаеха, че не трябва да се нарушава Волята на Учителя.
към текста >>

Той даде идеята на брат Константин Камбуров да напише драмата "Адам и Ева" - нещо прекрасно.
Някои казват, че Учителят бил против театъра. Нищо подобно! Напротив! Само че Той не одобрява това, което театърът днес изнася: долни страсти, долна любов. Той иска театърът да представя нещо хубаво, възвишено. Той даде идеята на брат Константин Камбуров да напише драмата "Адам и Ева" - нещо прекрасно. Така ние дълго говорехме с Него за театъра, за изкуството. Какво само ми каза Той за театъра! Когато вече привършвахме разговора си, Той се замисли десетина минути и каза, като махна с ръка: - Живейте, тогава! Ще работите в областта на режисурата.
към текста >>

85. ПАНЕВРИТМИЯ

Дойде Му някаква идея.
Станаха и други да опитат. Но отново несполука. Тогава Учителят стана: "Аз ще ви покажа истинските стъпки". Тогава ние видяхме как мелодия и движение се събраха в една хармония. Учителят се малко позамисли, спря се и се съсредоточи в себе си. Дойде Му някаква идея. И вече забрави за нас. Ние започнахме да си играем тези стъпки и да пеем мелодията. А Той се върна в стаята си, запали лампата и цяла нощ цигулката Му се чуваше. Така се тури началото на Паневритмията - хармония от музика и движение. Упражненията се раждаха едно след друго.
към текста >>

Това е една идея на Учителя за бъдещата работа на учениците със Словото Му, песните и Паневритмията.
А като похлупак на всичко, накрая СССР - Съветска Русия обяви война на България и руските войски влязоха и преминаха река Дунав на 7-8 уХ 1944г. Да се чудите как излезе България невредима от това положение. Като излезна от тази клопка, която сама си направи и влезна в нея, то Учителят в Мърчаево каза: "Добре, че играхме паневритмията ,че това спаси българите." Един разговор в Мърчаево Учителят завърши с думите: "Трябва да има специално училище за изучаване движенията на Паневритмията". Един ден към Братството ще има хореографска школа, ще се изучава изкуството на движенията и музиката". Това е една идея на Учителя за бъдещата работа на учениците със Словото Му, песните и Паневритмията. Борис Николов /Както се разбира, Учителят е смятал, че това приемане и прилагане на Паневритмията ще стане най-добре като се въведе в училищата./ Следващото описание и действащите лица в него имат една непосредствена връзка с историята за направения опит за въвеждане на Паневритмията в българските училища. Тази история е много интересна и поучителна. За да бъде разказана от мен, аз трябваше да се срещна по настояване на един млад брат с някои действащи лица от "Изгрева".
към текста >>

Паневритмията, която ви показвам е съчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея.
При паневритмичните упражнения, ако ви се отворят очите, ще видите, че участвуват много души, невидими, напреднали същества. Упражненията от Паневритмията трябва да ги свържете с дишането. Упражненията са най-добрите наши лечители. Когато се играят съзнателно, със своите положителни мисли и енергии ще ни свържат със силите на невидимия свят, от който ние черпим сили за поддържане на живота, за избистряне на мислите, чувствата и волята и за възстановяване на прекъснатите съобщения с Бога. Паневритмията е велика сила, която ще даде нов подем на света. Паневритмията, която ви показвам е съчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея. Паневритмията е велика сила. Бог изпрати Великия Си Дух на земята, а вие сте назначени при Него на служба, като стрелци и телохранители. Дадено ви е оръжието в ръцете, с което строго да пазите изпълнението на Великия Закон, т.е. да запазите мира и хармонията в човешките души. И не да насочите даденото ви оръжие против Великия, всявайки раздори и разногласия помежду си.
към текста >>

86. МУЗИКА

Това е идея по Евангелието за завръщане на блудния син.
Учителят ни разказа, че я е свирил, когато е бил студент в САЩ. Студентите давали концерт. Те знаели, че Той свири на цигулка и Го помолват да вземе участие. Съгласява се и когато идва Неговия ред да свири, а залата е голяма и препълнена с народ, той им изсвирва тази мелодия. Но я създава в момента, в момента я импровизира и я сваля отгоре. Това е идея по Евангелието за завръщане на блудния син. Когато бащата посреща сина си, казва: "Дайте му новите дрехи, заколете храненето теле, защото загубен беше този син, загубен бе и намери се" На тази тема е песента. Учителят изсвирва песента, а залата е омагьосана, изненадана и всички мълчат и след туй гръмват аплодисменти. Тичат към Него и питат: "От кого беше това парче? От кой автор? " Учителят мълчал, мълчал и после им казва: "Тази мелодия Аз създадох в момента!
към текста >>

Вероятно имаше идеята да издаде тези песни някой ден от свое име, като песни на Учителя, но дадени лично на нея.
Но по свои съображения, тя пазеше нотираните песни и не ги даваше никому. Когато Учителят дадеше една песен и нашите музиканти я нотираха, първият запис даваха на Учителя, а Той след като го провери с други музиканти, го предаваше да се запише в тефтера. Но тук това не стана. Цветана задържа тези записани песни и ги пазеше. Беше ревнива към тях. Вероятно имаше идеята да издаде тези песни някой ден от свое име, като песни на Учителя, но дадени лично на нея. И тук се намеси Кръстю Христов, който я подведе в съвсем друга посока, като й внуши, че те трябва двамата да ги издават като единствено заслужили и че привилегията принадлежи само на тях. А това бе недопустимо в една Окултна Школа и нарушаваше възприетия порядък. Когато почнахме да издаваме песнопойката след заминаването на Учителя, отидохме с Мария Тодорова при Табакова и й казахме: "Да включим песните, които научихте от Учителя в Мърчаево към песнарката." Тя мисли дълго време и не даде отговор. Сестра Мария много пъти ходи при нея и след бурни разправии, тя накрая реши да ги даде, за да се включат. Мария я упрекна, че тя няма право да задържа песните, че те не са дадени лично за нея, а са дадени за Братството и за човечеството, но чрез нея.
към текста >>

Той дава идеята, а дядо Благо с отмерена реч създава самия текст.
Филип Стоицев Учителят е давал Свои идеи за някои песни в думи. На други е давал мелодия. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен. Той дава идеята, а дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", "Любовта е извор". Първият куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година. Елена Андреева
към текста >>

Но най-важното бе, че на него му хрумна идеята да запише песните така, както ги пеят приятелите.
Следващият музикант бе Кирил Икономов, който бе учител по музика в гимназията и бе завършил Музикална академия. На него, както и на Асен Арнаудов и Матей Калудов Учителят възложи да подготвят издание на Неговите песни. Но той, като най-амбициозен, взе цялата работа в ръцете си и отстрани другите, като издаде сам песнарката. Той беше свикнал да командва учениците си в училището. Така и тук на Изгрева третираше другите музиканти по същия начин. Но най-важното бе, че на него му хрумна идеята да запише песните така, както ги пеят приятелите. А ние имахме оригиналния тефтер, както и две папки с оригинални нотни листове. Та той издаде своята песнарка и даде песните така, както ги пееха приятелите, а не по оригинала. И оттук се дойде до големия спор. Учителят бе наредил на Мария да намери неговите грешки и да издаде в едно ново издание песните Му по оригинала. Борис Николов
към текста >>

87. ВОДА И ИЗВОРИ

Там имаше една полегнала скала, на която по идея на Учителя бяха издълбани няколко изречения от Владо Николов-Руснака и от брат Борис Николов.
По едно време Учителят каза: "Тук много добре ще бъде, ако му направим едно коритце, да го грее слънцето, та водата да е слънчева и да не е толкова студена". От мрамор бяха изсечени две ръце, събрани в шепа, които представляваха улей и чучур, по който течеше вода. Днес може да ги видите само по запазени снимки. След време злосторници ги изпочупиха. Направиха други ръце, но те не можеха да се доближат до оригинала. Там имаше една полегнала скала, на която по идея на Учителя бяха издълбани няколко изречения от Владо Николов-Руснака и от брат Борис Николов. След това те бяха боядисани, за да си личат отдалеч, та всеки жаден пътник да прочете поучителните Слова, дадени от Учителя: Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари,
към текста >>

По- късно се даде идея да се направи сал и да се вози водата с него.
отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор! От другата страна на скалата бе издълбана с длето една котва, която олицетворяваше слизането на човешкия дух в материята. От този извор носехме вода за кухнята. Отначало тя се носеше на ръце от дежурните. По- късно се даде идея да се направи сал и да се вози водата с него. Учителят попита: "Защо ви е сал, след като може да стане с лодка? " Всички одобриха идеята и брат Боян Златарев, който бе дърводелец, на следващата година направи лодка и тя бе донесена на езерата. С нея се караше вода от извора до кухнята. Братството беше евакуирано в Мърчаево и още в първите дни след 14.01.1944 г. всички отидохме на минералния извор Рударци.
към текста >>

" Всички одобриха идеята и брат Боян Златарев, който бе дърводелец, на следващата година направи лодка и тя бе донесена на езерата.
От другата страна на скалата бе издълбана с длето една котва, която олицетворяваше слизането на човешкия дух в материята. От този извор носехме вода за кухнята. Отначало тя се носеше на ръце от дежурните. По- късно се даде идея да се направи сал и да се вози водата с него. Учителят попита: "Защо ви е сал, след като може да стане с лодка? " Всички одобриха идеята и брат Боян Златарев, който бе дърводелец, на следващата година направи лодка и тя бе донесена на езерата. С нея се караше вода от извора до кухнята. Братството беше евакуирано в Мърчаево и още в първите дни след 14.01.1944 г. всички отидохме на минералния извор Рударци. Това е голям и топъл минерален извор на около 4 км на запад от селото в чудно красива и магнетична долина. След като разгледахме околностите, аз напълних един чайник с вода и тръгнахме да си отиваме.
към текста >>

88. ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА

Идеята бе, че един отива при извора на живота, пълни и налива с блага своите съдове и след това занася и раздава тези блага на своите братя и сестри.
Навеждаш се и с ръка масажираш пръстите си ту на единия, ту на другия крак. Шесто: Учителят препоръча на нас, младите, да носим вода в две големи стомни по 15 литра. Обикновено ги носихме на ръце, а понякога на кобилица. Занасяхме ги на Изгрева и след това минавахме от барака на барака и предлагахме вода на всекиго. Всеки си вземаше от тази вода, най-малко по една чаша, защото знаеше задачата от Учителя. Идеята бе, че един отива при извора на живота, пълни и налива с блага своите съдове и след това занася и раздава тези блага на своите братя и сестри. Така се приучавахме към идеята за Братство и Единство. Учителят изнесе цяла беседа върху горещата вода още в първите години. Той даде тези задачи с водата и дълги години всички, които живееха на Изгрева, ги правиха. Много братя и сестри чрез туй водолечение се излекуваха. Борис Николов
към текста >>

Така се приучавахме към идеята за Братство и Единство.
Шесто: Учителят препоръча на нас, младите, да носим вода в две големи стомни по 15 литра. Обикновено ги носихме на ръце, а понякога на кобилица. Занасяхме ги на Изгрева и след това минавахме от барака на барака и предлагахме вода на всекиго. Всеки си вземаше от тази вода, най-малко по една чаша, защото знаеше задачата от Учителя. Идеята бе, че един отива при извора на живота, пълни и налива с блага своите съдове и след това занася и раздава тези блага на своите братя и сестри. Така се приучавахме към идеята за Братство и Единство. Учителят изнесе цяла беседа върху горещата вода още в първите години. Той даде тези задачи с водата и дълги години всички, които живееха на Изгрева, ги правиха. Много братя и сестри чрез туй водолечение се излекуваха. Борис Николов Изкарването на отровите от тялото, чрез потни бани е едно ефикасно средство за лекуване.
към текста >>

89. ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА

За нас това е и момент, това е и свещена идея и ние никога не пропущахме този момент.
Това бе през 1931 г. Пътеката се виеше между скалите. Трудните места подкрепихме със зидове и пътеката за Молитвения връх направихме лесна и достъпна за изкачването на млади и стари. Тук излизахме в зори. Трябваше да станем рано, за да хванем първия лъч на изгряващото слънце. За нас това е и момент, това е и свещена идея и ние никога не пропущахме този момент. Ние винаги гледаме да доловим първия лъч на Слънцето, т.е. Божественият лъч на всяка работа. Още в 4 часа, когато започват големите летни дни, ние ставахме, събуждани от песента "Събуди се, братко мили", изпята от сестрите. Пристъпвахме полека един след друг по тясната пътека и излизахме на Молитвения връх. Всеки сядаше на мястото, което си е избрал и прекарвахме в мълчание, съзерцание и размишление, гледахме зората, която менеше багрите си всяка минута, очаквайки първия лъч на Слънцето.
към текста >>

90. КОЛКО ДА ЯДЕМ

Идеята, че с малко храна не може да се поддържа организмът, не е права.
спазването на известна диета, и нормалното страдание. Който не преяжда и не си дояжда, продължава живота си. Добре е, ако не си дояждаш. Нека всякога остава в стомаха ви поне една трета празно място. Това е едно от важните хигиенични правила и трябва да се спазва. Идеята, че с малко храна не може да се поддържа организмът, не е права. Малкото количество храна, добре асимилирана, дава повече енергия, отколкото многото храна, не добре обработена. Когато храната съдържа изобилно светлина, човек може да поддържа организма си с ограничено количество храна. Веществата, които не съдържат достатъчно светлина, не са хранителни. Като не познават качеството на храните, хората се заблуждават и мислят, че много храна е нужна на организма. Многото ядене спъва духовния живот.
към текста >>

91. ПОСТ

Постът е проекция на тези три свята и се извършва в името на някаква идея и жертва в името на нещо.
Въпросът за поста е много сложен. Необходимо е специално изучаване, защото Учителят в различните години на Школата даваше различни наряди за поста. В беседите си много пъти е говорил за него. Необходима е студия по този въпрос. Постът има и духовно, и Божествено измерение, и физическо проявление чрез човешкото тяло. Постът е проекция на тези три свята и се извършва в името на някаква идея и жертва в името на нещо. Има от четвъртък на обяд до петък на обяд. Това е пост от 24 часа и Учителят го нарече почивка. Беше известен в нарядите като пост - почивка. А със средствата, спестени при този пост, трябваше да се подпомогне някой беден или гладен човек. Някои приятели събираха средствата от този еднодневен пост в една кутия в разстояние на 50 седмици и така се получаваше една значителна сума, която подпомагаше някой нуждаещ се човек.
към текста >>

Принципът е следният: правиш пост в името на една идея; спираш да се храниш, но храната, която би употребил през време на поста, струва пари и тези пари трябва да се отделят и с тях да се направи едно малко добро в името на една идея.
А със средствата, спестени при този пост, трябваше да се подпомогне някой беден или гладен човек. Някои приятели събираха средствата от този еднодневен пост в една кутия в разстояние на 50 седмици и така се получаваше една значителна сума, която подпомагаше някой нуждаещ се човек. Има различни начини за пост. Пълен глад, пост само с вода и пост с поемане на плодове. През всички тези етапи ние сме минавали. Принципът е следният: правиш пост в името на една идея; спираш да се храниш, но храната, която би употребил през време на поста, струва пари и тези пари трябва да се отделят и с тях да се направи едно малко добро в името на една идея. Физическият пост означава изключителна организация на човешкото тяло. Защото чрез поста всички натрупани запаси се изразходват. Необходима е и вътрешна духовна организация. Тя преминава отначало в четене на пасажи от Словото на Учителя и в строго определени часове изричането на молитви, както и работа с формули, дадени от Учителя. По този начин постът има три проекции: на физическото поле, в духовния свят и в Божествения свят.
към текста >>

Главната идея в поста е да събужда скритата енергия в клетките и да обнови организма.
Ако постиш десет деня, ще усилиш вярата си и ще се убедиш, че и да не ядеш, няма да умреш. Като пости съзнателно, човек се подмладява и освежава. Чрез поста човек усилва волята си и се освобождава от страха, че ще умре от глад. Постенето е начин за обновяване на организма. Във вас не бива да влиза туй тщеславие, да се състезавате кой повече дни да пости. Главната идея в поста е да събужда скритата енергия в клетките и да обнови организма. Трябва да спазвате и дните, когато ще се пости. Ако започнете вашия пост в понеделник, ще имате един резултат, ако го започнете във вторник - ще имате друг резултат, в сряда - друг и т. н. После, ако го започнете сутрин или на обед, или вечерта, пак ще имате различни резултати. Някои постят, искат да бъдат бледи, изпити, да приличат на светии. Ако постът има за цел да пречисти човека и да усили вярата и волята му, разбирам, има смисъл.
към текста >>

92. ЖИТО И ЖИТЕН РЕЖИМ

Житото е дошло на Земята от менталния свят като идея преди 200 милиона години, или 8 000 научни години, които са процесии на Слънцето от 25 000 години.
Храната, която бихме изяли през тези десет дни, ако не сме на житен режим, да се даде на бедни и нуждаещи се - те да я изядат. Така режимът се осмисля вътрешно и външно и има по-добър резултат. На десетия ден - петък, се отпоства с ангелска супа, направена от картофи, вода, малко сол, магданоз. След това добре е три дни да се яде лека храна, главно ангелска супа, и постепенно да се премине към обща храна. Записки от беседите на Учителя Житото е дошло на Земята от менталния свят като идея преди 200 милиона години, или 8 000 научни години, които са процесии на Слънцето от 25 000 години. Дълго време житото е било храна на ангелите и когато хората на Земята стигат до падение, го изпращат с мисия - да промени лошите навици на хората и да спаси човечеството от загиване. То е малката Божия любов, която навсякъде минава и всичко оправя. Колкото една страна на Земята употребява повече жито, толково по-духовни и интелигентни са нейните граждани. В него се съдържат всички необходими елементи за правилното развитие на земния човек. Понеже хората го мелят, продават, държат в хамбари - спират Божието благословение, житното зърно е станало много малко.
към текста >>

Като се храни един месец човек със сухо жито, ще каже: Отлично е това жито, придобих една отлична идея, разбрах как трябва да се живее.
Няма защо да го съдят. Дайте му да яде сухо жито в продължение на един месец само и ще го видите колко мекичък ще стане. Питате: как ще се поправи светът? - Няма защо да се налагат хората с тояги. Дайте им да ядат сухо жито и ще ги видите как ще омекнат. Като се храни един месец човек със сухо жито, ще каже: Отлично е това жито, придобих една отлична идея, разбрах как трябва да се живее. Ще се преобрази този човек! Учител си, родител си, имаш едно непослушно дете - остави го да яде една седмица сухо жито! Хубав опит е това. Майка има някое непослушно дете, момче или момиче, нека го стави една седмица да дъвче житото и да види какъв ефект ще произведе. Питат хората: Кога ще се поправи светът?
към текста >>

93. РАБОТА

В съвременния културен живот хората имат само една лъжлива идея.
Трудът, който ние влагаме, ония работни ръце, ония работни маси - това не са нито маси, нито екземпляри, нито елементи - а това са ония работещи души, които влагат своята воля, които ден и нощ работят. Аз наричам това "Свещения труд", който поддържа света. И ние се нуждаем не от пари, а от труд. Има ли този свещен труд, парите ще дойдат. Парите са равносилни на онова, което ние добиваме от Природата. В съвременния културен живот хората имат само една лъжлива идея. Правят сметки да се уравни бюджета. Не, трудът е, който оправя света. Когато всички почнат да работят честно и почтено, ние ще имаме един строй по-добре уреден, отколкото днешния. Един ден органическият живот ще се облекчи и тогава хората няма да се мъчат и трудят, както сега, но ще работят. Работата им ще бъде по-малко от сегашната.
към текста >>

94. ПРЕДСКАЗАНИЯ

Вложих идея в този паваж, чрез този път целият свят да дойде до Учителя на Изгрева.
Вървя с парите, а беше съборен ден. Минах покрай пазара на Римската стена и от един селянин закупих цялата му кола с дини за събора. И той с конската си каруца ги закара горе на Изгрева. Всички ядоха, облизваха се и си спомняха думите на Учителя, че тези думи бяха не само храна за душата, но и станаха причина да се закупят тези дини и да си правят гощавка с тях. С тези пари направих паваж от Дървенишкото шосе до Изгрева. Вложих идея в този паваж, чрез този път целият свят да дойде до Учителя на Изгрева. Това се реализира. Днес всички посолства са горе на Изгрева. Значи целият свят дойде на Изгрева, макар че всички плачехме, когато се разруши салонът и Изгревът и построиха там легации. Крум Въжаров Цветана Щилянова е била около четири годишна, когато Учителят посещавал различни семейства, измервал главите с металически кръгове и правил свои изчисления.
към текста >>

Сега имам вече големи загуби." - "Аз казах, но ти мен не слушаш, а слушаш другите, които са ти втълпили тази идея.
Учителят веднъж ни разказа следното: "Преди войната една госпожа от Пловдив, запозната с духовните науки, идва при мен за съвет. Казва: "Събрала съм материали, ще построя едно здание, имам и един-два милиона лева, ще го съградя." Казвам й: "Ако питаш Мен, не го гради сега. Ако искаш да градиш, ще имаш големи загуби." Това беше през 1913 г. Тя започна градежа, стана войната през 1914 г., строежът спря. После тя ми казваше: "Защо не ми каза? Сега имам вече големи загуби." - "Аз казах, но ти мен не слушаш, а слушаш другите, които са ти втълпили тази идея. Целта им е да те провалят. А моята цел бе да те спася, за да не загубиш времето си, определено ти да бъдеш при Господа и да слушаш Словото Му." Тази жена повече не се мерна. Остана си в света. Борис Николов Била съм едва 4-5 годишна, когато съм се разболяла.
към текста >>

95. ДА ПОЗНАЕШ ГОСПОДА

Наблюдавах аурата и я съпоставях с преобладаващата идея в беседата: Когато Учителят застъпваше повече идеята за любовта, преобладаваше розовата багра; когато Той говореше за мъдростта, преобладаваше жълтата багра; застъпваше ли повече материалните въпроси - зелената багра и пр.
Ясно виждах образа на Учителя, но вниманието ми се приковаваше от хармонично преливащите се цветни нюанси около него. Светлинната обвивка остана до края на молитвата, която редовно правехме след завършване на беседата. Тя може би се е запазила и след това, но аз вече не я виждах, вероятно поради разсейването на вниманието ми, причинено от движението и шума, които настъпват след беседата. Ето какво наблюдавах в аурата на Учителя през цялото време: светлите багри не бяха наредени както при небесната дъга, а разпръснато, но пак хармонично, някъде преобладаваше розовата багра, другаде - виолетовата, жълтата, зелената и т.н. Защо беше така? Наблюдавах аурата и я съпоставях с преобладаващата идея в беседата: Когато Учителят застъпваше повече идеята за любовта, преобладаваше розовата багра; когато Той говореше за мъдростта, преобладаваше жълтата багра; застъпваше ли повече материалните въпроси - зелената багра и пр. Но която багра от спектъра и да доминираше, останалите, повече или по-малко, бяха запазени. Така че, ако някой не чува беседата, а вижда аурата, стига да я разбира, би могъл да каже коя е основната тема на беседата. По същата причина всеки път, когато виждах аурата на Учителя, тя биваше различна. Светлите багри се пръскаха надалеч от тялото на Учителя и вероятно мнозина от присъстващите са ги чувствали. Паша Теодорова
към текста >>

96. БОГ. ПОЗНАНИЕ ЗА БОГА

Носете в себе си идеята: Бог създаде света за нас.
Всяко противоречие в мисълта, не може да се задържи в Него. Зароди се някоя нечиста мисъл, Бог ще ви я повърне назад, в Него не Може да остане. Бог няма нужда да приемат Неговото съществувание, но хората ще се ползват, ако познават Бога. Хората ще трябва да познават Бога в храната, във водата, в светлината. Въздухът е дихание на Бога. Носете в себе си идеята: Бог създаде света за нас. Във всичко виждайте Бога! Няма нещо в света, в което Бог да не присъства. Проявеният живот на Бога е живот на Светлина. Оня, Който говори през вековете, един и същ е. Във всички времена Бог е, Който се изявява на хората.
към текста >>

97. ЛЮБОВ КЪМ БОГА

Докато човек не носи една светла идея в ума си, животът му не може да се подобри.
След това ще спрегне глагола и в трите лица на единствено и множествено число: "Аз мога, ти можеш, той може, ние можем, вие можете, те могат". Работите и сега не стават. Щом и сега не могат работите да се наредят, ще извика и Бога и ще каже: "Аз, ти, той, ние, вие, те и Бог - всички можем" и работите напълно ще се наредят. Работите на хората не се нареждат, защото те спрягат глаголите без Любовта, без Бога. Докато човек не обикне Бога, работите му няма да се наредят. Докато човек не носи една светла идея в ума си, животът му не може да се подобри. Доброто е съзнателен, а не механически процес. Да любиш, да бъдеш добър, това е най-голямото изкуство в живота. Който влезе в гроба и види своето изтление, той не е обичал Бога. Той е живял в света на безлюбието, което вкарва човека в гроба. Безлюбието носи всичките нещастия, всичките противоречия в живота.
към текста >>

98. БОГ Е ЛЮБОВ

Човек трябва да държи в ума си идеята, че Бог е Любов.
БОГ Е ЛЮБОВ Дето е Любовта, там е Бог. Вън от Любовта Бог не присъства. Човек трябва да държи в ума си идеята, че Бог е Любов. Престане ли да мисли така, връзката му с Бога се скъсва. Ако човек не държи в ума си мисълта, че Бог е Любов, Мъдрост и Истина, той е изложен на големи страдания, на вечно недоволство и мрак. При това положение човек е изложен на пълно обезсмисляне на живота. Ако Божествената Мъдрост не може да живее в твоето чело, ако Божествената Любов не може да живее в твоите очи и ако Божествената Истина не може да живее в твоята уста... Ти не можеш да се подмладиш, докато не разбереш закона на Любовта, Мъдростта и Истината. Трябва да разбереш, че в Божествения свят Бог ви обича и ви люби.
към текста >>

99. РАБОТА ЗА БОГА И ОТНОШЕНИЕ КЪМ НЕГО

Когато стане човек сутрин, първата идея е да работи за Бога.
РАБОТА ЗА БОГА И ОТНОШЕНИЕ КЪМ НЕГО Всеки човек, който е работил за Бога, има право. Когато стане човек сутрин, първата идея е да работи за Бога. Ако за Бога не си работил, ти нямаш право. Бог е разумното в света, за Когото трябва да работим. Той всеки ден наблюдава, доколко сме развили нашата съвест, нашата любов към Него, надеждата, разсъдливостта, музикалното чувство, доброто внимание, справедливостта. Ние казахме, че искаме да работим за славата Божия. Как ще работим?
към текста >>

Ако ние искаме да реализираме една своя идея без Бога - вършим престъпление.
Бог живее във всеки човек, който го нарича "Моят Бог". Сиромашия, страдания, мъчения с Бога са добре дошли. Радост и щастие без Бога не са добре дошли. Те носят скръб и изпитание. За предпочитане е сиромашията, но с Бога, отколкото богатството без Бога. Ако ние искаме да реализираме една своя идея без Бога - вършим престъпление. Онзи, който търси своята слава, ще бъде роб на условията, а онзи, който търси Божията слава, ще бъде свободен. Като живееш по Бога, тогаз нито въшка, нито комар, нито бълха ще те ухапе, нито вълк ще те нападне. Вълкът ще се уплаши. Както вие постъпвате спрямо хората, така и Бог постъпва спрямо вас Вие трябва да знаете, че преди всичко имате отношение към Бога, а после идат отношенията ви един към други.
към текста >>

100. СЛУЖБА НА БОГА

Каква по-велика идея може да търси човек от идеята да служи на Бога?
А най-после, слушайте другите хора. Всеки народ, всяко общество, всеки индивид, каквато и погрешка да направи, щом иска да служи на Бога, ще му се прости. Всяка една душа, каквато и да е тя, трябва да се приближи към Бога. Когато искат да постигнат нещо, те (хората) трябва да се обърнат към Бога и да кажат: Господи, научи ни как да постъпваме, как да изпълняваме Твоята воля, да изправим живота си. Сам човек не може да се изправи или да постигне нещо. Каква по-велика идея може да търси човек от идеята да служи на Бога? Някои казват, че не се нуждаят от Бога. Това е неразбиране на нещата. Бог е глава на човешкото тяло. Какво представя тяло без глава? Както тялото на човека не може без глава, така и душата и духът не могат без глава.
към текста >>

НАГОРЕ

0.25401282310486