НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
218
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски
, 20.08.1830 г.
Той трябвало успешно да балансира в отношенията между сънародниците си - талантливи, амбициозни и упорити, но винаги противоречиви и самообвиняващи се, гърците - приели дълбоко
идеята
за своята изключителност и превъзходство над всички в държавата, и руснаците - водени от стратегията на своите имперски интереси за бъдещето на православните народи в Турция.
Все повече българи се заселвали в града и се включвали във всички сфери на обществения живот. Българската реч се чувала все по-често не само в крайните махали, но и в централната част на града. Търговският обмен и културните потребности на населението нарастнали и тази нова и разнолика българска община имала нужда от лидер. Това ново предизвикателство, изисквало още по-голяма настойчивост и вътрешна концентрация. В тази среда младият свещеник трябвало да прояви не само качества на пастир и организатор, но и на ловък дипломат.
Той трябвало успешно да балансира в отношенията между сънародниците си - талантливи, амбициозни и упорити, но винаги противоречиви и самообвиняващи се, гърците - приели дълбоко
идеята
за своята изключителност и превъзходство над всички в държавата, и руснаците - водени от стратегията на своите имперски интереси за бъдещето на православните народи в Турция.
Едновременно с това бил длъжен в рамките на своето послушание като млад духовник да бъде в чисти и прозрачни отношения с владиката Порфирий, който бил прекрасен епископ и ръководител, но по убеждение и дух истински грък. Очевидно неговата личност е била достатъчно многопластова и богата, за да бъде баща на всички вярващи в поверената му епархия. Отец Константин, като използвал това, в последващите си действия за утвърждането на тезата за българската идинтичност, бил както настойчив и храбър, така предпазлив и дискретен. Пример е една от първите му стъпки - постепенно започнал да произнася някои от ектениите на Светата Литургия и дори прочитал Евангелските текстове на славянски език. Това породило изключително национално въодушевление сред българите - все по-будни и активни.
към текста >>
2.
Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът
, 10.04.1854 г.
Не може да бъде
идеята
за свободата, да не е намерила отзвук и тук.
По единично в своите килии и отшелия, и в определено време, в общи срещи те са отправяли молебствия към Бога, да освободи Бог от агарянско иго поробените християнски народи, защото чашата преля. И тяхното тегло, там в Атон, не е било малко. Колко пъти са бивали монастирите им опожарявани и ограбвани от турците. Може би Френската революция да е оказала влияние. Тук са идвали поклонници от всички краища на света и всичко каквото е ставало на запад се е следяло с жив интерес.
Не може да бъде
идеята
за свободата, да не е намерила отзвук и тук.
Тъй се е създал този център за освобождението от турците на поробените народи. И той започва работата си с молитва към Бога. Постепенно назрява идеята да се привлекат в тази работа будните и родолюбиви монаси, свещеници, миряни, верни и предани на народа си. Те са ги подбирали много внимателно, след като са ги изпитвали продължително. На онези, които са били посветени и включени в делото, давали са им Антиминса.
към текста >>
Постепенно назрява
идеята
да се привлекат в тази работа будните и родолюбиви монаси, свещеници, миряни, верни и предани на народа си.
Може би Френската революция да е оказала влияние. Тук са идвали поклонници от всички краища на света и всичко каквото е ставало на запад се е следяло с жив интерес. Не може да бъде идеята за свободата, да не е намерила отзвук и тук. Тъй се е създал този център за освобождението от турците на поробените народи. И той започва работата си с молитва към Бога.
Постепенно назрява
идеята
да се привлекат в тази работа будните и родолюбиви монаси, свещеници, миряни, верни и предани на народа си.
Те са ги подбирали много внимателно, след като са ги изпитвали продължително. На онези, които са били посветени и включени в делото, давали са им Антиминса. Той е знак и знаме. В онова време от Светогорските монастири са изпращали монаси, да събират помощи за монастирите. На изпитаните и верни са поставяли задачата, да привлекат в акцията верующи и верни синове на народа, да се включат и те в общото молебствие.
към текста >>
3.
Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън
, 15.04.1893 г.
С
идеята
, че християнството не е учение, спуснато отгоре от някакъв Бог като Цар, който с пръчка в ръка нарежда на грешните как да живеят, как да променят себе си и средата си, за да бъде всичко наред, Петър Дънов се среща още в „Дрю".
В учението на Арий, богослов, живял в Александрия (ок. 250-336), ударението пада върху човешката страна на Христос, докато неговият опонент Атанасий, патриархът на Александрия (ок. 293-373), подчертава Неговата божествена страна. Арий говори за издигащия се човек, който се развива духовно, за да се срещне с Бога, докато според Атанасий Бог слиза, за да спаси пасивно чакащия човек. Тези два различни подхода намираме и в езотеричното християнство, от една страна, и в офицалната църква, включително православната, от друга.
С
идеята
, че християнството не е учение, спуснато отгоре от някакъв Бог като Цар, който с пръчка в ръка нарежда на грешните как да живеят, как да променят себе си и средата си, за да бъде всичко наред, Петър Дънов се среща още в „Дрю".
Християнството има непреходни ценности в себе си, които при всички условия на живота, при всичките му форми - в миналото, настоящето и бъдещето - винаги ще бъдат приложими и ще водят към по-голяма хармония. Въпросът е, че в процеса на приемането му, на сливането на живота на хората с неговите непреходни ценности, действат две вървящи една срещу друга сили, които привличат Божественото и практичното. От една страна е Божията сила. Бог е посредникът, чрез който ценностите на християнството се пренасят в човека, т.е. чрез Божия промисъл Божественото влиза в човека.
към текста >>
4.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 20.01.1900 г.
Тази светлинка е
идеята
за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир.
111. Човешката душа има седем стъпки на развитие: Първата фаза - Обръщение, е от Бога. Човек в известна фаза от своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря. Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла на живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока. И във времето на най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост.
Тази светлинка е
идеята
за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир.
Това именно е първата степен на човешкото пробуждане - Обръщението. Дотогава човек е бил с гръб към Бога, към Великия център на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него. Тази фаза е дълбок вътрешен, мистичен процес. Това е озарение на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало. Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми!
към текста >>
И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на
идеята
за Бога, ако съзнава, че Бог не го е изоставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението.
При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях. Седмата фаза е Възкресението. По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждането и Посвещението. Човек се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена.
И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на
идеята
за Бога, ако съзнава, че Бог не го е изоставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението.
При Възкресението човек завършва своята еволюция на Земята, в него се събужда Божественото в пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания. Вече завинаги са из¬трити сълзите от лицето му. Както е казано в Откровението: „И ще изтрия завинаги сълзите от лицето ви". Тогава той и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към Светлината, в която живее (П.
към текста >>
5.
(стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна
, 6.04.1900 г.
Една велика
идея
, един свещен огън, един зов, прозвучал в глъбините на душата, споява всички в едно голямо семейство.
Наемат се околните вили за разквартируване на гостите, но те са недостатъчни. В едно от лозята възниква стан от палатки. В определения ден от всички краища на страната пристигат гости. Всички са сърдечно посрещнати и настанени. Оживлението е голямо,но редът е образцов.
Една велика
идея
, един свещен огън, един зов, прозвучал в глъбините на душата, споява всички в едно голямо семейство.
Ние се наричаме братя и сестри. Учителя казва: Братството е израз на Любовта към Бога. Всяко учение, което поставя Братството за основа на човешкия живот, е безсмъртно. Братството е условие за идване на Любовта между хората. В бъдещата религия всички хора ще бъдат родени от Бога, ще съставляват едно голямо семейство.
към текста >>
Велика
идея
е скрита в Слънцето.
В тържествено мълчание, едногласно от всички се произнасят свещените думи на Добрата молитва. В тайната молитва, която следва, душите се обръщат към Великата реалност в света. После тихо се подемат от много гласове молитвени утринни песни, дадени от нашия обичен Учител. Те изразяват хармонията, която изпълва душите в този миг. В техните дълбоки топли тонове се долавя и гласът на много души от един възвишен свят, който не може да се види, ала се чувства от всички.Това е разговор, чуден по своята красота, пълен и понятен.Изгревът на Слънцето е тържествен момент, свещен миг за учениците.
Велика
идея
е скрита в Слънцето.
Хората, които не обичат Слънцето, не обичат и Бога. Слънцето не иска да му се кланяш, нито да му служиш. То само дава и казва: “Вземи от мен колкото искаш.” Как ще се отплатите на Великото? Великото само дава, а ти само прилагай това, което ти се дава.След изгрева на Слънцето започват гимнастическите упражнения. Те са хармонични движения, свободни, плавни, изпълняват се бавно и съсредоточено.
към текста >>
6.
Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия
, 1901 г.
Учителят имаше
идеята
да диктува една френология, обаче това нещо не е станало поради различни причини.
Така че наши хора ги изгориха, а не онези, които воюваха срещу Учителя. От тези карти аз имам запазени около 50 броя. Ще ви покажа да видите какво тънко и подробно изследване прави Учителят. Той си имаше специално направени уреди и пособия направени за това. Те също са запазени.
Учителят имаше
идеята
да диктува една френология, обаче това нещо не е станало поради различни причини.
По мое време приятелите поискаха да отпечатат една цветна картина по френология. Учителят разреши, но тя не е Негова. Тя бе напечатана от наши приятели.Тази карта е по Фаулър. После Иван Антонов и Колю Каишев я коригираха по упътване на Учителя и я издадоха под печат в 1938 г. До скоро можеше да се види закачена по стените на старите братя.
към текста >>
7.
Учителя за първи път посещава Търново. Първа лична среща с Мария Казакова
, 20.05.1902 г.
В тях развива
идеята
за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г.
В самото начало на ХХ в. Казакова влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана. В писмо до него от 1904 г. тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“. Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници.
В тях развива
идеята
за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г.
заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов. Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г. Търново, 22 май 1902 г. Л. б. Киров,
към текста >>
В тях развива
идеята
за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г.
В самото начало на ХХ в. Казакова влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана. В писмо до него от 1904 г. тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“. Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници.
В тях развива
идеята
за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г.
заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов. Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г.77 Вероятно Е. С. Попов. Писмо на Учителя до Пеню Киров (31 май 1902 г.)
към текста >>
8.
Учителя се завръща във Варна
, 30.05.1902 г.
В тях развива
идеята
за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г.
В самото начало на ХХ в. Казакова влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана. В писмо до него от 1904 г. тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“. Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници.
В тях развива
идеята
за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г.
заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов. Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г.77 Вероятно Е. С. Попов. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна, 31 май 1902 г.
към текста >>
9.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна
, 31.05.1902 г.
В тях развива
идеята
за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г.
В самото начало на ХХ в. Казакова влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана. В писмо до него от 1904 г. тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“. Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници.
В тях развива
идеята
за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г.
заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов. Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г.77 Вероятно Е. С. Попов.
към текста >>
10.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе
, 16.04.1905 г.
Онова, което ти се вижда, че крие Бъчваров от теб, то е, че той има в ума си
идеята
да те тури в тяхната печатница в Пловдив като деловодител на техните сметки.
Гледай на бъдещата цел. Вий имате работа да вършите и гледайте тая работа. Оставете своите преждевременни планове. Гледай да захванеш тая работа, която Господ ти отрежда. За твоите проповеди можеш да ги напишеш и аз ще сторя всичко, което е добро за Вази.
Онова, което ти се вижда, че крие Бъчваров от теб, то е, че той има в ума си
идеята
да те тури в тяхната печатница в Пловдив като деловодител на техните сметки.
Обаче този му план не се е постигнал по причина на някои пречки. От друга страна Бъчваров има желание да му помагате в работата на списанията. Но това ще се уреди полека-лека. Аз Ви предпазвах чрез д-р Миркович да не би Вий пак да се увлечете с неговите материални сделки. Гледай на Господа, очаквай от Него и учи се, това е смисълът на твоя живот.
към текста >>
11.
В Бургас се създава първата духовна група
, 27.07.1907 г.
Българите трябва да живеят в сплотеност за славянската
идея
: обединение и пробуждане в свръхсъзнание за всесветско побратимяване и обединение на народите чрез мир по цялата земя.
в архивна стая №10 и после в стая №47 Ще завърша със следните пояснения и допълнения. Сега идва светлината на Изгряващото слънце на свободата, на мира, на братството и единството, на равенството пред законите. Бъдещето носи скрити блага. Животът има своята скрита цел.
Българите трябва да живеят в сплотеност за славянската
идея
: обединение и пробуждане в свръхсъзнание за всесветско побратимяване и обединение на народите чрез мир по цялата земя.
Българите са запалката на свещения огън на Любовта – на Жертвата, която озарява цялата земя и ще я озари със своите лъчи за облагородяване и сплотяване, което ще се изрази във взаимно доверие и братски живот на комунални начала… Ние вярваме, че това ще бъде и окрилени от тази вяра, ние сме готови да се жертваме всецяло в името на общото човешко добруване – спасение. АУМ. Тази кратка история, оставена от брат Минчо Сотиров, ръководител на Великото Всемирно Бяло Братство – клон Бургас – съставена през м. ноември 1954 г. (няколко дни преди преселението му във Висшите небесни селения, с желание да я прочете при откриване на новопостроения Молитвен дом в гр.
към текста >>
12.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1909 г.
Когато човек се въодушеви от някаква
идея
, веднага ще му дойде наум някаква форма.
В света, в който ходите, има много влияния и духове, които влизат в контакт с вас и ви се изменя настроението. Но тогава именно вие трябва да бъдете внимателни. Тия училища са учения за изясняване на вътрешното съдържание на религията. На пръв поглед всичко се вижда разхвърляно, но тая разхвърляност е по подражание на Природата, където всичко е разхвърляно, но там именно е хармонията. Всичко, каквото човешката ръка пипне, няма тази грандиозност, която има в Природата.
Когато човек се въодушеви от някаква
идея
, веднага ще му дойде наум някаква форма.
Вземете например един скулптор, който работи – той може да тури всичките краски, но не може да тури в статуята всичко, каквото вие имате и чувствате в душата си. В нея той ще вложи само вибрациите, а не и онова, което у вас е дълбоко вложено. На това, което е велико в Природата, не може да му се тури форма. Така вие не можете да турите форма на Любовта. Някои смесват красотата с Любовта, но това е съвсем неудачно.
към текста >>
Всичко, каквото човешката ръка пипне, няма тая грандиозност, която има в природата.Когато човек се въодушевява от някаква
идея
, веднага ще му дойде на ум някаква форма.
Затова Бог казва: Бъдете кротки.Вие трябва да съсредоточите вашето магнетично течение нагоре, за да може да схванете, защото гледаме, че магнетическото течение от Небето нееднакво действува върху всички. Някои от вас, например, мислите към другите, а това не е нужно за вас. Когато гледате някакво качество в някои, което не е по вашата воля, то да знаете, че изучавате един елемент, който вие не знаете.Когато сте в добро настроение, да знаете, че вие сте под влиянието на Небето, а когато сте в лошо състояние, то вие сте под влиянието на черната ложа и тогава ще ви идат най-черни и мрачни мисли и желания, които човешкият ум може да възпроизведе. В света, в който ходите, има много влияния и има духове, които влизат в контакт с вас и тогава ви се изменя настроението, но вие трябва да бъдете тогава много внимателни.Тия училища са изяснени от вътрешното съдържание на религията. На пръв поглед всичко се вижда разхвърляно, но тая разхвърляност е по подражание в природата, където всичко е разхвърляно и там именно е хармонията.
Всичко, каквото човешката ръка пипне, няма тая грандиозност, която има в природата.Когато човек се въодушевява от някаква
идея
, веднага ще му дойде на ум някаква форма.
Вземете например един скулптор, който работи. Той може да тури всичките краски, но не може да вложи в статуята всичко, каквото вие имате и чувствувате в душата си. В нея той ще вложи само вибрациите, а не онова, което у вас се дълбоко слага. Това, което е велико в природата, не може да му се тури форма. Така и вие не можете да турите форма на Любовта.Някои смесват красотата с любовта, но това е съвсем неудачно.
към текста >>
13.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август
, 18.08.1912 г.
Тия мисли аз ви казвам, за да се роди у вас
идеята
за стремление да придобиете това наследство, което го и така имате, но сте го забравили.
1033, стих 3 от Библията и прочете и от Посланието к Евреем, гл. 8, ст. 3, след което г-н Дънов каза: — Значи това е, което сте имали, а не сте го принесли. Първосвещеник значи, че първи сте пратени да учите другите и да принесете това, което ви е било предадено за человечеството и да се върнете назад — както направи и самият Христос.
Тия мисли аз ви казвам, за да се роди у вас
идеята
за стремление да придобиете това наследство, което го и така имате, но сте го забравили.
Но вие мислите, че тук сте временно, обаче нищо няма временно в тоя свят. Вие сте изобилна почва, с големи богатства, само че трябва да се изработи.Симеон Драганов: — Ще излезе, значи, че ние сме били заровили нашите таланти, а сега се иска от нас да ги изровим. Отговор: Да, вярно е.На въпроси, зададени от събранието, г-н Дънов отговори: ― Сега трябва да работите смело, решително и ако вие вървите разумно по стъпките на Христа, то България ще използува условията, които се дават за подигането на народа.
към текста >>
14.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 21 август
, 21.08.1912 г.
Ние не сме секта, а сме партия на доброто и няма нищо по-добро от тази
идея
.
Той, Който храни милиони, ще помисли и за нас. Затова ние трябва да напредваме в добродетел, правда, истина, любов и Господ ще оправи всичко. — Аз ви пожелавам през тази година да бъдете весели, радостни, бодри и когато дойдат мрачните мисли, да ви не обезсърчават. Ние сега слизаме от планината отпри Господа, отиваме да работим в света, та благословенията да се пръснат. Защото Господ иска да ни направи проводници на тия благословения, та да се благословят и свещениците, и учителите, и всички.
Ние не сме секта, а сме партия на доброто и няма нищо по-добро от тази
идея
.
Затова, като се върнете по домовете си, нека дойде Христос между вас, да благослови вас, децата ви и всичките ваши домашни. За нуждите ви Господ ще промисли. Който има нужда от нещо, да иска от Господа и нито сянка от съмнение да не става в душата ви нито за минута. Искайте от Господа всичко: ако умът ви се смущава, искайте помощ от Господа; ако душата ви копнее, искайте, всичко искайте. Последователите на много съвременни учения не искат да се кланят Господу, а пък за себе си правят дълги прошения до разни министри за служби и работи.
към текста >>
15.
(стар стил) Учителя съветва българския цар Фердинанд да сключи примирие с Турция и да не напада съюзниците си.
, 11.11.1912 г.
Тогава в главата на Фердинанд се загнездва една безумна
идея
- че трябва да влезе като цар в Цариград, тоест Истанбул, който бе столица на Турската империя.
Неговата жена, Мария Стоянова, бе последователка на Учителя. Чрез нея и чрез мъжа й, който бе генерал-адютант на Фердинанд се занасяха някои съвети на Учителя - казваха се онези неща, които трябваше да се изпълнят. Тя бе придворна дама и лично имаше достъп до Фердинанд в двореца му. Учителят бе казал това, което трябва и трябваше да се изпълни онова, което бе казал. Но не се изпълни.
Тогава в главата на Фердинанд се загнездва една безумна
идея
- че трябва да влезе като цар в Цариград, тоест Истанбул, който бе столица на Турската империя.
Той нареди да му се построи златна каляска. Бяха приготвени шест чистокръвни коня, които чакаха времето да бъдат впрегнати в каляската и да вкарат с нея Фердинанд като победител. Предадоха за тези неща на Учителя. А Учителят, чрез Мария Стоянова, каза да се предаде на Фердинанд следното: "Аз не виждам тази каляска да влезне в Цариград." Предадоха думите на царя, а той отговори:"Аз от ясновидци не вземам съвети! " Злият гений на Европа го тласкаше към катастрофа за България.
към текста >>
16.
Писмо на Петко Гумнеров до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (по идея на Учителя), София
, 12.06.1913 г.
Писмо от Петко Гумнеров до Кънчо Стойчев от 12.6.1913 г., по
идея
на Учителя София, 12 юни 1313 год.
Писмо от Петко Гумнеров до Кънчо Стойчев от 12.6.1913 г., по
идея
на Учителя София, 12 юни 1313 год.
Любезни Господин Стойчев, Важни времена преживяваме. И, ако има нещо, за което най-много да благодарим, то е, че сме се родили в тая „епоха – кърмачка” на велики събития, за които било писано да сме техни съвременници и зрители. А пък нам конкретно надлежи да славословим и хвалим Господаря на Силите, че ни е сподобил да се срещнем при нашето пътешествие с Тогози, Когото, колкото и да крие небето от нас, пак, ради Него, ни се дарува и благодат, и сила, и крепост. Да, да. Само 10 месеци ни делят от миналогодишната среща, и сега, ако застанем един срещу друг, ще можем да разказваме и да разказваме.: за балкански съюз - чудо; за съюзно турския вой и погрома на вековна империя - чудо; за трусове и землетресения в средата на България - чудо; локализацията на дипломатически и политически сплетни - пак чудо.
към текста >>
17.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Търново
, 19.11.1913 г.
Дънов.251 Тази
идея
е развита по-пълно от П.
Но още от първите години на кореспонденцията между двамата те се обръщат един към друг с пълните си лични или фамилни имена. Възниква хипотезата, че това писмо може да е отправено до Петко Гумнеров. С обръщението „Л. П.“ Петър Дънов съобщава на Петко Гумнеров за заминаването на духа на Пеню Киров за „онзи по-добър свят“ с писмо от 29 януари 1918 г. от Варна, където по това време е интерниран П.
Дънов.251 Тази
идея
е развита по-пълно от П.
Дънов в беседата „Духът и плътта“, държана на 2.11.1914 г.: „Според ап. Павел законът на подобието има приложение в стиха: „Плодовете на Духа са любов,радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“. Любовта е бащата, радостта е майката, мирът е тяхното дете. Значи те образуват един триъгълник, който спада в Божествения свят. Който иска да бъде блажен, той трябва да притежава тия качества.
към текста >>
18.
Учителя изнася беседата 'Ето човека' - първата (официално стенографирана) неделна беседа
, 16.03.1914 г.
И да избягваме недостатъци като посочените в следния разказ: в Англия един велик художник искал да изрисува картина, в която да изобрази крайната беднотия, с дни и месеци обикалял той Лондон, за да намери субект, който да подхожда на
идеята
.
Говоря ви алегорично. Преди тоя процес на развитие непременно трябва да има вяра, вяра непоколебима в общия Божествен план, който има пред очи всички твари, които Бог е създал. Не трябва да се съмняваме в Бога, понеже Той е съвършен, всесилен. Нали и Исус на едно място казва: „Невъзможното за човека за Бога е възможно.“ Божествените пътища са неизповедими, не бива да се допуска мисълта, че тия пътища може да бъдат изопачени и възпрени – то е невъзможно. А когато сме приканени и сме тръгнали в Божествения път, трябва да имаме оная проста вяра, която имат децата.
И да избягваме недостатъци като посочените в следния разказ: в Англия един велик художник искал да изрисува картина, в която да изобрази крайната беднотия, с дни и месеци обикалял той Лондон, за да намери субект, който да подхожда на
идеята
.
Намира най-после едно окъсано дете, което му прилегнало на сърцето, и си казва: „Ето лицето, което ще послужи за създаване на картината! “ Приближава се до него, дава му своята картичка с адреса и му казва: „Елате след четири дена, има да Ви говоря нещо.“ Това дете, като вижда човека тъй облечен, дума си: „Как ще отида при него така, почти изпокъсано! “ И отива при познати да се пооблече и да се представи, както се представят на царете – намира дрехи, облича се и отива у живописеца. – Кой сте Вие? – попитал го художникът.
към текста >>
19.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1914 г.
Учителят прочете 12 глава от Евангелието на Йоана и каза:- Ще ви говоря върху 20 стих: „И между тези, които влязоха да се поклонят на празника, имаше и няколко елини." Може да се каже, че този е най-маловажният стих в тази глава, но думата „елини" представя известна
идея
, която ние можем да я уподобим.Преди да ви говоря върху стиха, ще направя едно малко въведение.
Целия ден гря добре и бе топло и тихо, без вятър. Към 4 часа подир обед започна да се заоблачава, но пак е тихо и топло.По поръка на Учителя от снощи днес всички от нас - мъже и жени - по случай празника Св. Богородица ходихме в православната църква.В 11 часа се събрахме в салона, гдето присъствуват като гости няколко търновски приятели. Но понеже снощи бе станало недоразумение за часа на днешното събрание, вследствие на което недоразумение отсъстВуват мнозина то се обяви, че събранието ще се състои в 3 часа подир обед.В 4 часа и 22 минути подир обяд събранието наново се състоя. Всички се събрахме в салона, четохме „Добрата молитва", изпяхме „Благословен Господ наш".
Учителят прочете 12 глава от Евангелието на Йоана и каза:- Ще ви говоря върху 20 стих: „И между тези, които влязоха да се поклонят на празника, имаше и няколко елини." Може да се каже, че този е най-маловажният стих в тази глава, но думата „елини" представя известна
идея
, която ние можем да я уподобим.Преди да ви говоря върху стиха, ще направя едно малко въведение.
За да можем да имаме едно правилно понятие за нещата, които ни заобикалят, или [за] света, в който живеем, или [за] хората, с които сме заобиколени, непременно трябва да имаме една опорна точка, защото всякой занаятчия, ученик, търси опорна точка. И когато се заражда едно дете, то търси опорна точка в утробата на майка си. В човешкия живот ние казваме, че това е глава или център. Този център едновременно може да върви много добре. Така, ако употребим центъра на едно колело, може да направим каруца, с която да си служите.
към текста >>
20.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август
, 5.08.1915 г.
Съвременната архитектура или инженерство дава
идеята
как може да се отбие известно течение - правят стени и тунели.
Вие сте мъже, някои даже възрастни, ще говоря по-прямо как влияят формите.Вземете най-целомъдрения мъж, покажете му хубава жена и той ще се съблазни. Представете на един човек формата на златото, той ще се съблазни. Представете на едно дете формата на една круша или какъв да е плод, то ще се съблазни. Тия форми съществуват и в астралния свят. Не може да се борите със злото, докато не измените формата, докато не измените течението на нещата.
Съвременната архитектура или инженерство дава
идеята
как може да се отбие известно течение - правят стени и тунели.
Всяка сила трябва да мине през известна форма. Вземете безжичния телеграф, отначало енергията трябва да върви през известни форми в пространството. Затова първото възпитание на децата изисква да се създадат в техните сърца прекрасни форми, за да се извършат след време добри работи. Вземете творението на един ваятел, хиляди години минават, неговата статуя предава все така изразително неговата идея. Следователно, когато създадем една форма във видимия свят, ние искаме да предадем във видимата форма една наша мисъл или едно наше желание.Сега ние ще се занимаваме с изменението на тези форми.
към текста >>
Вземете творението на един ваятел, хиляди години минават, неговата статуя предава все така изразително неговата
идея
.
Не може да се борите със злото, докато не измените формата, докато не измените течението на нещата. Съвременната архитектура или инженерство дава идеята как може да се отбие известно течение - правят стени и тунели. Всяка сила трябва да мине през известна форма. Вземете безжичния телеграф, отначало енергията трябва да върви през известни форми в пространството. Затова първото възпитание на децата изисква да се създадат в техните сърца прекрасни форми, за да се извършат след време добри работи.
Вземете творението на един ваятел, хиляди години минават, неговата статуя предава все така изразително неговата
идея
.
Следователно, когато създадем една форма във видимия свят, ние искаме да предадем във видимата форма една наша мисъл или едно наше желание.Сега ние ще се занимаваме с изменението на тези форми. Всяка форма може да се унищожи по два начина: механически чрез силна воля и механически чрез силна любов. Имате на физическото поле един неприятел, срещате го на пътя и вие го премахвате. На физическото поле вие се освобождавате от него, но на астралното поле вие не сте се освободили от него, той ви преследва там. Престъпниците, които влязат в астралния свят, създават нещастия и за другите, останали на земята.
към текста >>
21.
Писмо на Учителя до д-р Дуков
, 31.07.1916 г.
Идеята
, която сте подели, е добра.
(...), 31. VII. 1916 г. Люб. д-р Дуков, Получих твоето писмо.
Идеята
, която сте подели, е добра.
Всичко, което може да се стори за добро на другите, е полезно. Във всички добри начинания аз ще ви помогна. Да извърши човек своя дълг на земята, това е неговото признание. Работите засега се развиват добре. Всекиму ще се даде заслуженото.
към текста >>
22.
Градоначалникът на София Свинаров изпраща писмо до министъра на вътрешните работи Радославов срещу Петър Дънов
, 25.06.1917 г.
След като излиза от затвора нещо в него се превключва, той се променя и в един обикновен ден той отива при Учителя, иска прошка от него поради това, че благодарение на неговият рапорт и на неговата
идея
е изпратен на заточение във Варна и след като получава прошка от Учителя става един от редовните слушатели в салона.
П. Нечелтов. Ето как Злото понякога работи за Доброто. Благодарение на този рапорт днес ние знаем тази история. И друго, което е най-важното в случая е, че този господин Свинаров, градоначалник на столицата заради корупция, мошеничество и злоупотреба с държавния си пост обсебва държавни средства, бива хванат, съден и изпратен в затвора.
След като излиза от затвора нещо в него се превключва, той се променя и в един обикновен ден той отива при Учителя, иска прошка от него поради това, че благодарение на неговият рапорт и на неговата
идея
е изпратен на заточение във Варна и след като получава прошка от Учителя става един от редовните слушатели в салона.
Тази развръзка на този исторически случай лично Учителят го споменава в една от беседите си, която е публикувана. Когато я прочетете ще може да сравните и да се запознаете с истината за слугата на Кесаря. 192. СЛУГАТА НА КЕСАРЯ Изгревът - Том 5
към текста >>
23.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, Варна
, 28.09.1917 г.
Но ви говоря за една велика Божия
идея
.
Колко Аз бих се радвал, ако вие туряхте всички Любовта за лозинка в живота, да внесяхте мир и съгласие навсякъде. Да, това би ме трогнало. Но какви милувки би искал онзи, който е прикован на кръста? Не трябва ли да се извадят гвоздеите? Не мислете, че това ви правя упрек. Не.
Но ви говоря за една велика Божия
идея
.
Аз се стремя да отмахна всичките упреци от живота. Нима онзи, който греши, не знае своя грях? Нима той не страда и не се самоосъжда? Не съдете - казва Господ. Аз казвам: помагайте на Господа да осъществи вечното Благо.
към текста >>
24.
Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път
, 27.01.1918 г.
Но комуната не е само
идея
, а тя трябва да стане живот.
Накрая те го оставили да си прави своите опити. Не издържал тъста му и отсякъл: „Оставете го, нека прави каквото си иска, защото му трябва много време, за да му дойде акъла в главата". Това било едно разумно решение за онова време, което донесло мир в дома му. Пеню Киров решил да прави комуна с Тодор Стоименов в Бургас. Купили две биволици, които двамата пасели на смени покрай ливадите в Бургас.
Но комуната не е само
идея
, а тя трябва да стане живот.
А биволиците са живи твари и тях трябва някой да ги пасе, да ги храни със сено и слама, да ги дои и да ги наглежда. Трябвало е човек роден за тази работа, да си отбира от работата, а те двамата са били чиновници. Минавали са през много комични положения с тях стигащи до разпри между Пеню и жена му. Накрая комуната се разтурила, като биволиците са били продадени. Причините са били ясни.
към текста >>
След още толкова години комунистите, когато дойдоха на власт решиха да приложат
идеята
за комуната чрез сила и власт като комунизираха капитала.
Накрая комуната се разтурила, като биволиците са били продадени. Причините са били ясни. Този опит с комуните бе повторен след двадесет години от нашето поколение. И той се провали. Причините ги знаете, защото Учителят ги бе казал: „Не се кому низира капитала, а се комунизира труда".
След още толкова години комунистите, когато дойдоха на власт решиха да приложат
идеята
за комуната чрез сила и власт като комунизираха капитала.
И техния опит се провали. Защото те комунизираха капитала, а не комунизираха труда. Те също си създадоха съсловие от началници и подчинени, привилегировано съсловие и създадоха онези, които трябваше да работят за тях. Вместо да станат „слуги на народа" станаха господари на народа. И техния опит се провали.
към текста >>
25.
Писмо на Учителя до Стефан Тошев, Варна
, 10.03.1918 г.
Идеята
ви за Трявна не е лоша.
Варна, 10.03.1918 г. Вий сторете всичко, що се отнася до вас, а Ний ще ви помогнем да се уредят всичките ви работи по най-добрия път, който е за доброто на вашата душа. Дръжте дълбоко мисълта в себе си: първом Царството Божие и Неговата правда, всичко друго ще ви се приложи. Домашния ви въпрос да ви не смущава. Времето с всичко се справя.
Идеята
ви за Трявна не е лоша.
Но в живота онова, което фактически става, е най-доброто. Изпращам ви наряда за 9 март, който може да извършите и на първия ден на Великден. Препишете си го и го дайте и на Г-жа Ватева. Ако двама с В. Ватева намерите някой подготвени в Русе, може да им го дадете да го изпълнят.
към текста >>
26.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
6. По-късно назрява
идеята
да се извадят тези уводни статии с трите хикса /Х.Х.Х./ и да се издадат в отделна книжка.
На корицате му виждаме призиви на редактора за набиране на нови членове и за изплащане на абонамента. 5. Първите приятели и съвременници на „Всемирна Летопис" са познавали редактора Иван Толев. Те са знаели и са виждали, че той посещава Учителя Дънов и са знаели, кой е автора на статиите подписани с трите хикса /Х.Х.Х./. Освен това Иван Толев, за да набира повече абонати сред последователите на Учителя Дънов високо е обявявал, че статиите подписани с „трите хикса" са от Петър Дънов. Всички са знаели това, но са мълчали понеже църквата, журналисти, обществено мнение са се нахвърлили върху него, обвинявайки Толев, че издава дъновистко списание.
6. По-късно назрява
идеята
да се извадят тези уводни статии с трите хикса /Х.Х.Х./ и да се издадат в отделна книжка.
Просветният съвет съставен от възрастните приятели, съвременници на Учителя Дънов от 1900-1922 г. издават в отделна книжка в София през 1924 г. 9 статии. На лицевата страница е отбелязано, че това е „Отпечатък от списание „Всемирна летопис", год. I, II и III, със заглавие „Силите на живата природа".
към текста >>
Или защото „старото винаги се бори с новото; новата
идея
е имала гонители" и „реакционери от десните партии и материалисти, и църковници-догматици" са противници на проповядваните във „Всемирна летопис" идеи?
Малцина от „волно и неволно" получаващите този орган вярвали, че той „заслужава най-щедра подкрепа и най-широко разпространение сред народа" - малцина предплащали абонамента си", макар че той бил незначителен - далеч не стигал, „за да се посрещнат поне разноските за издаването му". Малцина вземали „пример и насърчение от дейците и грубия материализъм, и духовния мрак, които сеят заблуда", за да помогнат с най-голяма ревност, постоянство и енергия просветната дейност на „Всемирна летопис", която осветява пътя на индивидуалния, обществения и държавния живот към великия идеал на личното, народно и общочовешкото съвършенство. Незначителна, „непокварна част от народа, жадна за положителни (!) знания в областта на духовната (!) наука", се ощастливявала да избегне несдържаните обвинения на органа за висша духовна култура в „паразитизъм, готованство, леност, измама, низка култура и др. Как да си обясним този явен неуспех на това списание с разнообразни капитални (?) статии? Ослабнал ли е усетът към истина или „дългогодишния мрак е претъпил зрението"?
Или защото „старото винаги се бори с новото; новата
идея
е имала гонители" и „реакционери от десните партии и материалисти, и църковници-догматици" са противници на проповядваните във „Всемирна летопис" идеи?
Интересно е да се знае, защо са чужди на „Всемирна летопис" членовете на Църквата? Защо не „поработят те безкористно" за нейния успех, когато на нейните страници уж единствено се разкри божествената истина за смисъла и целта на човешкия живот? Когато ликът на Христа Спасителя и думите му: „Аз съм пътя, истината и живота" стоят на първата страница на всяка книжка на това списание, а цялата първа страница изобразява „Добрия пастир"? Достатъчно е било преглеждане на една от книжките на „Всемирна летопис", за да си спомни читателят думите на преподобни Викенти Лерински: „Когато видиш, че някой си служи с апостолски или пророчески изречения, за да отрича вселенската вяра, ние не трябва да се съмняваме, че чрез него говори дяволът. За да издебнат по-незабелязано простодушните и те да не се боят от острите им зъби, те прикриват вълчата си природа с изречения от Св. Писание".[1]
към текста >>
Сговор" (4.XII.1923) разглежда въпроса за „държава и църква" и като изтъква, че и църквата, и държавата се явяват изразители на
идеята
за висша справедливост и абсолютно добро - че истинската демокрация не може да е, нито е противница на религията, пише:
Днес хората са виртуози на лъжата и кражбата, на интригите, злобата, на измамата и убийствата, а са чужди на ония добродетели, които правят ценен човешкия живот". „Прочее, на нас учителите се пада жребието да пазим подрастващото поколение от заблудите и греха, и да го изведем към нов живот. За тази цел, от самосебе си се разбира, че преди всичко ние трябва да бъдем далеч от заблудите и утопиите, като заглушаваме онова младежко чувство у нас, което ни кара да мислим, че няма Бог, няма по- горна сила от нас; а с Бога е онзи, който се води по законите на Истината". „Трябва да създадем царството Божие на земята по предначертания от Спасителя път". В. „Демокр.
Сговор" (4.XII.1923) разглежда въпроса за „държава и църква" и като изтъква, че и църквата, и държавата се явяват изразители на
идеята
за висша справедливост и абсолютно добро - че истинската демокрация не може да е, нито е противница на религията, пише:
„Две сили водят борба днес в света - тъмната и разрушителна сила на всеунищожението и светлата творческа сила на живота, на духа. Обществото, в което надделее първата сила - там настъпва моралното, духовното разложение и смърт; дето надделее втората сила - там се откриват широки и светли хоризонти за развитие и творчество. Най- съкрушителното оръдие за борба срещу болшевизма е самосъзнанието на човешкия дух, като безсмъртна и вечна сила. Това самосъзнание може да се създаде чрез религиозно и морално възпитание на младежта. 7. „Един отговор"
към текста >>
Не остава, освен редакторите на „Всемирна летопис" да си сварят малко от маслата да си фабрикуват злато и сребро, и да не искат занапред абонамент от читателите си - защото те са хора, които работят само за
идея
.
Ето ви дотук една лекция от науката „окултна биология". Това не е измислено от мене, това са пасажи от дълбоко научната статия, озаглавена „Окултна биология - новооткритата органическа сила" - поместена в „научното" окултно списание „Всемирна летопис", год. IV (1925), кн.1, което е „Орган за висша духовна култура". Значи, като забъркате разни масла „от източен произход" и ги сварите, добре в епруветката ще запълзят бръмбари, ще махат рогчетата си и напред и назад, ще тичат около кристалите, от които са се зародили, философският камък на средните векове е вече намерен. От малкото, само чрез лъчеизпусканията на полученото чудотворно вещество, ще се добива сребро и злато, животните ще се превръщат на растения, камъните на животни.
Не остава, освен редакторите на „Всемирна летопис" да си сварят малко от маслата да си фабрикуват злато и сребро, и да не искат занапред абонамент от читателите си - защото те са хора, които работят само за
идея
.
Преди доста векове вярваха хората, че жабите се раждат от тинята, че червеите се самозараждат от гнилото месо. Но още при първите наченки на науката тези наивни схващания бидоха отхвърлени и аксиома стана за всекиго, че „всичко живо произлиза от живо". И ако някой ден даже редакторът на „Всемирна летопис" зебележи, червеи да пълзят по месото в кухнята, няма да помисли за лъчеизпусканията на своя философски камък, а ще накара когото трябва да пази месото от мухите. На читателите обаче може да се пише всичко, даже че бръмбарите се образуват от парите на кипящата вода. Ако подобни нелепости би посмял да пише някой преди 10-15 години, не зная какво биха помислили хората за неговото душевно равновесие; сигурно биха казали, че бръмбари хвърчат, но другаде, не в епруветката.
към текста >>
Един искрено заблудил се такъв българин бе жертва на втълпилата му се
идея
, че ще може да превръща платината в радий.
Това е не само у нас. У народите се проявиха течения към най-странни работи. Намериха се естествено и майстори, които доловиха тази слаба страна на днешното време и почнаха да фабрикуват „научна литература" за целта. Разбира се, те от всички най-малко вярват в това, което пишат, но важното е стоката да се харчи. А тя се харчи изглежда добре, защото много са и у нас жертвите на болното време.
Един искрено заблудил се такъв българин бе жертва на втълпилата му се
идея
, че ще може да превръща платината в радий.
С една невроятна настойчивост той събираше от „ветрующите" пари, събра повече от 500 000 лева и почина. Оказа се, че събраните пари по един тайнствен начин изчезнали малко време преди смъртта му. Последните дни вестниците съобщиха, че едно от докараните полицейски кучета разкрило мистерията, като надушило в една градина закопаните архиви на покойния и чорапът се разнищил. Оказало се, че „учителите" на заблудения нещастник редовно прибирали събираните от него суми и ги „закопавали", за да склонят по този начин „духовете" да му помогнат. Закопаваните пари обаче изчезвали, навярно се обръщали в газове или в бубулечки, които се разбягвали.
към текста >>
Идеята
за братството между народите отива у тях до една детско- наивна крайност, която на днешния век много лесно може да погребе - един народ, особено нашия.
- представляват вече един обществен въпрос, сериозността на който, като че недостатъчно се преценява от отговорните фактори. Побеседвайте с един дъновист или теософ и ще видите, че българските обществени въпроси не го интересуват. С България може да става каквото ще. Него го интересува живота само дотолкова, до колкото ще може да го използува за предполагаемото лично духовно усъвършенствуване. Между хората той влиза главно, за да изпълни едно повеление отгоре: да търси и привлече нови жертви на мистицизма.
Идеята
за братството между народите отива у тях до една детско- наивна крайност, която на днешния век много лесно може да погребе - един народ, особено нашия.
Никой разумен българин не мисли днес за война и повече от другите желае споразумението между народите, особено между балканските. Никой добър българин обаче не счита, че е дошло вече време да престанем да мислим за национални идеали, да разложим и малката мощ, която ни е останала. Попитайте един дъновист или теософ, какво ще прави, ако потрябва утре да се брани страната с оръжие в ръка? Ако е откровен, той ще Ви каже, че това е несъвместимо с неговото ново „верую". Ако се опита да хитрува - нещо характерно в тактиката на онези от теософското крило - достатъчно е да му спомните смисъла на онези „размишления", които той, седнал по турски, редовно три пъти на ден си повтаря и самовнушава, и които означават абсолютно и безрезервно отрицание на всяко въоръжено съпротивление на нацията.
към текста >>
**Тази статия е публикувана в този том към раздела на редакторските статии на Иван Толев: „Една велика
идея
.
„Цялото производство, извършвано сега от работния народ на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най-плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началото на колективната собственост. Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизирането на труда. Едно трикамерно съветско управление би съответствувало на главните изисквания на синархията.** *Сп. „Всемирна летопис", г. Ill, кн. 1
**Тази статия е публикувана в този том към раздела на редакторските статии на Иван Толев: „Една велика
идея
.
Мир на земята" в глава XVII, XVIII, XIX. Теософският мистицизъм, в разните свои форми, в разните свои прояви представлява едно отрицание на здравия смисъл, едно противоречие на науката, една реална опасност за нацията. У нас той се е разрастнал вече до размери, които налагат и на държавата, и на всеки добър българин да се замисли върху онова, което тази епидемия готви за България. Всяко по-нататъшно леко отнасяне към тази обществена напаст, ако не е късогледство, означава манкиране на един дълг. София, юний 1926.
към текста >>
Както предисторичния човек не е могъл да има
идея
за дълбочината на нашата, съвременна мисъл, така и ние днес не можем да си представим онези хоризонти, които ще се открият пред тези за нас свръхчовеци.
Намесването, обаче, в случая на ненаучни хипотези, с нищо няма да допринесе за напредъка на човешката мисъл, напротив, ще бъде вредно, защото ще ни отклони от правия път на системното откриване на непознатото. Биологията ни казва и друго. Нашият ум, като средство на познанието, е резултат на едно постепенно усъвършенствуване. Нашите прадеди не са могли да проникнат в битието тъй далече като нас. Природата край нас не познава, след много хиляди години човек ще има навярно много по-силен ум от нашия ще проникне с други средства още по-далеч от нас в безкрайността на непознатото.
Както предисторичния човек не е могъл да има
идея
за дълбочината на нашата, съвременна мисъл, така и ние днес не можем да си представим онези хоризонти, които ще се открият пред тези за нас свръхчовеци.
Днес ние можем само отчасти да провиждаме някои етапи, през които ще мине навярно човек при усъвършенствуването на своя мисловен апарат: днешната биология вече повдига завесата на явленията, на тъй наречените „скрити сили": телепатията, например, изглежда, че ще влезе напълно в кръга на експерименталното изследване. При една по-висша форма на съвършенство в бъдещия мисловен апарат на човека може би и телепатията и други още съвсем непонятни днес за нас явления на духовния живот, ще станат най-обикновени прояви. За животинските ни прадеди не е съществувал още въпрос за битието. Когато майката-природа е издигнала достатъчно човешкия ум, у него за първи път блясва мисълта за същността на битието, за смъртта, за задгробното. В зависимост оттова, до каква степен на съвършенство ни е довела природата в дадена епоха, ние виждаме да се разширява нашия кръг на познанието, но кръгът си винаги остава.
към текста >>
Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта за преходността на живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с Божественото...
Идеята
за аскетичното отричане на живота, на света,
идеята
за умъртвяването на плътта получава широко разпространение.
Пропадането на древна Гърция и римската империя, с тяхната най-висока на времето си култура, се свързва с широкото разпространение на теософския мистицизъм. Това е мнението на най-видните капацитети в историята, специалисти върху епохата на западането на древните цивилизации. Ето няколко пасажи от Ростовцев, Вебер и Грим. „Характерна, типична черта в обществения живот на тази епоха е отпадъка в духовното и културното Творчество у народа.. .Интересът към държавата, политическия и културен живот отпадна и отстъпи място на религиозно- мистични проблеми...Национално-културното творчество отстъпва мястото на религиозно-мистичното...Хората се вдълбочават в себе си, отчуждават се от света и търсят задоволение в себе си и в мистиката. Широко се разпространяват теософският мистицизъм и теософията.
Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта за преходността на живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с Божественото...
Идеята
за аскетичното отричане на живота, на света,
идеята
за умъртвяването на плътта получава широко разпространение.
...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...Тържеството на тези настроения и на тази идея в обществото, докара след туй и тържеството на варварските народи". Същата картина ние виждаме да се развива днес у нас. Дъновизмът и теософията са в пълна офанзива. Във всяка книжка тяхна стои, че е дошло вече времето когато техният правоверен трябва да напрегне всички сили за възтържествуването на теософията в живота, за превземането на държавата. В едни безплатно раздавани техни притурки например чета: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи от религиозно схващане да стане религиозна преживелица...от идейна програма - нагледна действителност.
към текста >>
...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...Тържеството на тези настроения и на тази
идея
в обществото, докара след туй и тържеството на варварските народи".
Това е мнението на най-видните капацитети в историята, специалисти върху епохата на западането на древните цивилизации. Ето няколко пасажи от Ростовцев, Вебер и Грим. „Характерна, типична черта в обществения живот на тази епоха е отпадъка в духовното и културното Творчество у народа.. .Интересът към държавата, политическия и културен живот отпадна и отстъпи място на религиозно- мистични проблеми...Национално-културното творчество отстъпва мястото на религиозно-мистичното...Хората се вдълбочават в себе си, отчуждават се от света и търсят задоволение в себе си и в мистиката. Широко се разпространяват теософският мистицизъм и теософията. Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта за преходността на живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с Божественото...Идеята за аскетичното отричане на живота, на света, идеята за умъртвяването на плътта получава широко разпространение.
...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...Тържеството на тези настроения и на тази
идея
в обществото, докара след туй и тържеството на варварските народи".
Същата картина ние виждаме да се развива днес у нас. Дъновизмът и теософията са в пълна офанзива. Във всяка книжка тяхна стои, че е дошло вече времето когато техният правоверен трябва да напрегне всички сили за възтържествуването на теософията в живота, за превземането на държавата. В едни безплатно раздавани техни притурки например чета: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи от религиозно схващане да стане религиозна преживелица...от идейна програма - нагледна действителност. Теософията се бори да завладее не човешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храма, ателиета, дори живелището, се една дума - живота".
към текста >>
Като представител на българската религиозна мисъл, като най-стария между българските книжовници, а преди всичко като самостоятелен работник на перото и
идеята
- ний издигаме глас, за да оборим едно диво волнодумство, което дава себе си за доктрина и е способно да разбие всякакъв разумен и живоносен развой у българството..." (Следва аргументацията за самостойното съществуване на душата).
А се намира в университетските сфери един професор, който се провиква: - „Каква душа ще гиздиме итруфиме, душа няма, душа не съществува, душата е глупава измислица! " И властите - духовни и мирски мълчат. Това е един безпримерен в историята на цивилизацията скандал, каквито са впрочем всичките български публични скандали. Е добре, ний велегласно и енергично протестираме против това грубо и омерзително явление! Утре тези вероотстъпници ще подкачат да хулят и Бога!
Като представител на българската религиозна мисъл, като най-стария между българските книжовници, а преди всичко като самостоятелен работник на перото и
идеята
- ний издигаме глас, за да оборим едно диво волнодумство, което дава себе си за доктрина и е способно да разбие всякакъв разумен и живоносен развой у българството..." (Следва аргументацията за самостойното съществуване на душата).
15. Против тъмните сили на злото А за да се добие по-добра представа за голямата полемика и спорове то публикуваме цялата статия на вестник „Лъча", бр. 6 (12.IV.1926 г.), стр. 1-2 ПРОТИВ ТЪМНИТЕ СИЛИ НА ЗЛОТО (Отговор на атеистичните изявления на г-на Ст. Консулова)
към текста >>
Като представител на българската религиозна мисъл, като най- стария между българските книжовници, а преди всичко като самостоятелен работник на перото и
идеята
- ний издигаме глас за да оборим едно диво волнодумство, което дава себе си за доктрина и е способно да разбие всякакъв разумен и живоносен развой у българството.
И властите - духовни и мирски - мълчат. Гръмотевичното негодувание и роптание в съвестта на българските уредници и първенци не смее да се прояви. Това е един безпримерен в историята на цивилизацията скандал - каквито са впрочем всичките български публични скандали. Е добре, ний велегласно и енергично протестираме против това грубо и омерзително явление! Утре тези вероотстъпници ще подкачат да хулят и Бога!
Като представител на българската религиозна мисъл, като най- стария между българските книжовници, а преди всичко като самостоятелен работник на перото и
идеята
- ний издигаме глас за да оборим едно диво волнодумство, което дава себе си за доктрина и е способно да разбие всякакъв разумен и живоносен развой у българството.
II. Има ли във всемира работи които би могли да бъдат унищожени? -Не! „Унищожение" и „нищожество" са думи, които не означават - и не могат да означават - възможно дело, творимо действие. Нищожество значи нищо.
към текста >>
„Ако такава е последната дума на биологията", питахме се някои от слушателите му, „тогаз, с какво ли ще я отличаваме от дявологията\" Ала на младежите
идеята
допадна добре.
Всичко друго беше аргумент, оправдание, гарнитура и цветни ракети. Това, което не е биология (разбирайте в груб материалистичен смисъл), това което не е биология, то е нищо, провикна се победно професорът, всред буря от ръкопляскания. Тъй щото назидателното заключение беше съвсем ясно. Човек е животно, тяло без душа. Такава била последната дума на биологията.
„Ако такава е последната дума на биологията", питахме се някои от слушателите му, „тогаз, с какво ли ще я отличаваме от дявологията\" Ала на младежите
идеята
допадна добре.
Аз не зная защо и как. Може би не разбираха къде таквоз понятие води. Или пък скрито пожелаваха някои свободи на животното: от него не се изисква морал, за пример. Не зная защо и как. Ала те горещо аплодираха сказката.
към текста >>
Вместо научната медицина се препоръчва „окултната медицина",
идея
за която (Н-Б.Р.) получава от „окултното" схващане за зъбните болести - гниенето им (год.
Ill, се „доказва", че натрупалите се войници и обози в северна Франция през Европейската война изместили центъра на тежестта и остта на земното кълбо, вследствие на което на противоположната страна земята се разчупила и настъпило катастрофалното японско землетресение. Читателите се привикват към лековерие, към гадателство: на стр. 39 г. IV, се „доказва", че великата катастрофа за земята ще започне от 28 юли 1926 г. Но не е само лековерието и безпричиността, които се насаждат от „Всемирна летопис" - убива се у читателя и доверието към положителната наука.
Вместо научната медицина се препоръчва „окултната медицина",
идея
за която (Н-Б.Р.) получава от „окултното" схващане за зъбните болести - гниенето им (год.
IV, кн. I). Зъбите не били органи за дъвкане, но имали и втора функция, много скрита, която не идва до съзнанието...Човек получава наедени зъби, за да се намали флоуорното действие, за да не би преголямото флуорно действие да намали в голяма степен условията за умствена проява". При съвременния човек, който много напрега своя ум „от подсъзнателните импулси зъбите му се развалят". 7) Да говори или пише нелепости всеки има право, щом има кой да слуша или да ги чете. Да се „препоръчват" обаче тези работи от държавата, това говори много зле за нея.
към текста >>
И не е измислено от мен, а е залегнало като
идея
и план на „Изгревът".
477 - 480 - „Иван Толев" - редактор на „Всемирна летопис". Този материал дава представа за личностите, събитията развиващи се по времето, когато Учителя Дънов е пребивавал между българите. 2. Когато се запознаете, проучете целият материал публикуван в „Изгревът" за Иван Толев, тогава ще проумеете и разберете защо съм представил редактора на сп. „Всемирна летопис" в такъв голям обем. Това не е случайно.
И не е измислено от мен, а е залегнало като
идея
и план на „Изгревът".
3. Иван Толев, заема своето място заслужено, защото той е проекция на светове и сили, които съществуват и днес. Това най-добре го възприемаха като необикновено явление и преживяване онези, които набираха този материал, коригираха го и го подготвиха за печат. За сега само те. А за мен бе голямо бреме, което носих върху себе си. И сега това бреме го свалих от себе си, защото ще дойде и идва това време да публикувам материала му.
към текста >>
27.
Писмо на Учителя до д-р Иван Жеков, София
, 16.01.1919 г.
Идеята
ви относно списанието е добра.
София, 16.1.1919 г. Любезни Иван Жеков, Получих вашето отворено писмо.
Идеята
ви относно списанието е добра.
Но името „Сила и Живот“ не трябваше, понеже то е мото на моята книга и ще се срещнат ред недоразумения. Турете името „Обнова“. Аз не ви съветвам да турите и името „Вяра“. Те са свещени имена и така се профанират в обикновения живот. Да видим първия брой.
към текста >>
28.
Писмо на Учителя до д-р Иван Жеков, София
, 3.06.1919 г.
Идеята
ви с водолечението е добра.
София, 3.VI.1919 г. Любезни Ив. Жеков,
Идеята
ви с водолечението е добра.
Приложете я като средство да се упътват страдующите в правия път на живота. Великата наука да се научи човек да живее тъй както първоначално е било, е най-доброто изкуство. Дръжте предвид широките рамки на Христовото Учение. „Първом Царството Божие и всичко друго ще се приложи.“ Това е велик закон за земята и „правдата Негова“. Това е за „Живота“.
към текста >>
29.
Писмо на Учителя до д-р Иван Жеков, София
, 20.10.1919 г.
Идеята
ти е добра.
София, 20.Х.1919 г. Обични Иване, Получих писмото ти.
Идеята
ти е добра.
Аз говорих с един наш приятел. Той наскоро ще дойде във Варна, сам да види тия лозя. Той е г-н Котев. Ще бъдете тъй добри да го заведете да ги разгледа. Той му допада тая идея.
към текста >>
Той му допада тая
идея
.
Идеята ти е добра. Аз говорих с един наш приятел. Той наскоро ще дойде във Варна, сам да види тия лозя. Той е г-н Котев. Ще бъдете тъй добри да го заведете да ги разгледа.
Той му допада тая
идея
.
И ако му се ареса мястото, може да спомогне много в покупката на тия места. Най-после ще стане това, което е най-добро. Времето работи за добрите мисли и желания да се реализират. Надявам се, да сте добре. Лозето ви как е тая година, има ли грозде.
към текста >>
30.
Учителя с последователи от Айтос на излет до връх Паспалата
, 12.07.1920 г.
Възможно е това обстоятелство да е породило у брат Куртев
идеята
за един братски имот и едно братско общежитие, отворено за жадните души за Словото на Учителя, но затворено за амбулантни търговци.
„Нашите хора си носят всичко и за ядене, и за пиене. " После свикал ръководителите и им казал да предадат на хората си да не купуват нищо от търговците, които дотогава едва ли били продали нещо. До вечерта никой нищо не купил и амбулантните търговци, като видели, че стоката им не се харчи, прибрали я и поели обратно пътя за града като си думали: „Той, бай Георги право ни каза, че техните хора всичко си носят и нищо не купуват. " Така завинаги брат Куртев отбил потока на амбулантните търговци към срещите и съборите на Бялото Братство в Айтос. Попречено било на опорочаването им.
Възможно е това обстоятелство да е породило у брат Куртев
идеята
за един братски имот и едно братско общежитие, отворено за жадните души за Словото на Учителя, но затворено за амбулантни търговци.
02 - 07. СЪБОРЕН ДЕН ИЛИ ПАНАИР НА СУЕТАТА Изгревът - Том 10 8. ПЪРВАТА И ПОСЛЕДНА БЕСЕДА НА ПАСПАЛАТА Когато наближило време за обедната беседа, по указание на брат Куртев всички се събрали в полукръг под сянката на голяма кичеста дивачка.
към текста >>
Никога и преди, и сега, връх Паспалата не е видял толкова много хора, обединени от една
идея
,
идея
за общочовешко братство.
След беседата всеки можел да сподели опитности с Учителя, да почерпи мъдрост от личния контакт. Сестрите сложили обяда в кръг на голямата поляна. Тогава още не били изградени навици за общо готвене, всеки сложил на трапезата каквото си носел. След обяда започнали приготовленията за път. Тези, които били дошли от най — далече, си тръгнали първи.
Никога и преди, и сега, връх Паспалата не е видял толкова много хора, обединени от една
идея
,
идея
за общочовешко братство.
02 - 08. ПЪРВАТА И ПОСЛЕДНА БЕСЕДА НА ПАСПАЛАТА Изгревът - Том 10 9. СЛИЗАНЕ ОТ ВЪРХА При слизането от върха се спазвал известен ред.
към текста >>
31.
Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева
, 21.03.1921 г.
Този голям и хубав събор, пробужда в умовете на братята и сестрите
идеята
да се направи братски салон на Изгрева.
Учителят лично присъства и участва при правенето на бараките на Изгрева, даже дава план за построяване на барака на сестра Стоянка Илиева като образец. От 1926 г. съборите започват да се провеждат в София. Насроченият в 1926 г. събор на Изгрева, започва с военна блокада, организирана от враговете на Братството, но чрез намесата на Учителя и Методи Константинов, който отива при министър-председателя Ляпчев, тя се вдига и съборът протича нормално.** Построен е палатков лагер, който е побрал над хиляда братя и сестри от провинцията.
Този голям и хубав събор, пробужда в умовете на братята и сестрите
идеята
да се направи братски салон на Изгрева.
Възрастните приятели са били против тази идея, защото Изгревът се намира на голямо разстояние от София и мъчно се идва до него, затова, предпочитат салон, по-близо до тях, към центъра на София. Учителят прекарва зимата през 1926/27 г. в построената от братята приемна. В 1927, един месец преди Петровден, от Айтоския край идват около 40 наши братя и сестри, облечени в бели ризи, червени пояси и черни потури. Те са от онази група приятели, ръководени от Георги Куртев, за която Учителят казва, че са „души в почивка".
към текста >>
Възрастните приятели са били против тази
идея
, защото Изгревът се намира на голямо разстояние от София и мъчно се идва до него, затова, предпочитат салон, по-близо до тях, към центъра на София.
От 1926 г. съборите започват да се провеждат в София. Насроченият в 1926 г. събор на Изгрева, започва с военна блокада, организирана от враговете на Братството, но чрез намесата на Учителя и Методи Константинов, който отива при министър-председателя Ляпчев, тя се вдига и съборът протича нормално.** Построен е палатков лагер, който е побрал над хиляда братя и сестри от провинцията. Този голям и хубав събор, пробужда в умовете на братята и сестрите идеята да се направи братски салон на Изгрева.
Възрастните приятели са били против тази
идея
, защото Изгревът се намира на голямо разстояние от София и мъчно се идва до него, затова, предпочитат салон, по-близо до тях, към центъра на София.
Учителят прекарва зимата през 1926/27 г. в построената от братята приемна. В 1927, един месец преди Петровден, от Айтоския край идват около 40 наши братя и сестри, облечени в бели ризи, червени пояси и черни потури. Те са от онази група приятели, ръководени от Георги Куртев, за която Учителят казва, че са „души в почивка". Какво значи това?
към текста >>
За всяка отделна година от Школата, беседите на Учителя имат една основна
идея
, която свързва всички беседи от Неделните, Общият клас, Младежкият клас, Съборните беседи и всички беседи изнесени през годината в едно.
Учителят обяснява: „Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека досега речта Му се предава и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ всемирен." (19, с.252) В един разговор с братята и сестрите Учителят казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия.
За всяка отделна година от Школата, беседите на Учителя имат една основна
идея
, която свързва всички беседи от Неделните, Общият клас, Младежкият клас, Съборните беседи и всички беседи изнесени през годината в едно.
Затова е хубаво в бъдеще нашите приятели да си подвързват беседите по години, за да имат цялостна представа за вътрешния принцип, който Учителят е вложил в изнесените беседи. Смятам, че това е един правилен метод за работа със Словото по отделните години. Една сутрин Учителят, наметнат с своята гълъбова пелерина, се разговаря пред салона с Димитъ р Звездински , който по това време учи и говори добре есперанто.** ********** На ревера си има зелената значка на есперантистите. Пред приятелите Учителят разкрива, че Звездински е Закхея, който по времето на Христа, преди две хиляди години бил нисък на ръст и понеже не могъл да види минаващия Христос по улицата се качил на една черница. Христос го повикал от черницата и отишъл в неговия дом на обед.
към текста >>
32.
Учителя с група от Братството е на лагер в Родопите
, 07.1921 г.
Тази
идея
трябва да я имаме.
Когато съзнанието ни не е будно, Бог не е там. И когато ни обичат и ние съзнаваме, че ни обичат, тогава Бог е в нас. Когато ни обичат някои, обичат Бога в нас и затова ние не трябва да протестираме защо ни обичат. Нали като дойде царят в някоя къща, всички гледат къщата, но не отиват за къщата, а за царя. Бог, като се проявява в един човек, хората го обичат, защото Бог се е проявил в него.
Тази
идея
трябва да я имаме.
Когато те обичат, ти всякога ще се ползваш и когато ти обичаш, също ще се ползваш. Та в Любовта всякога (дали си обичан или обичаш) все печелиш. Истинската Любов е, когато отсрещният вижда Бога в мен и аз виждам Бога в него. Казва се в Писанието: „Даром сте взели, даром давайте! “ Това се отнася за Любовта.
към текста >>
33.
Министерството на вътрешните работи на България утвърждава устава на Общество 'Бяло Братство' в Русе
, 13.07.1921 г.
Признава една
идея
от Словото на Учителя.
На 29 ноември 1966 г. Русенския градски съд с решение N 1065-а осъжда братя Маркови да опразнят и предадат владението на сградата в местността „Свирчовица". Интересно е, че в мотивите си съда признава, че общество Бяло Братство, като стопанска единица в града е съставено от членовете на съществуващото в страната Бяло Братство, оглавявано от Петър Дънов. То е имало за задача да владее имоти, да ги обработва, за да осигурява от тях своите приходи и да задоволява личните нужди на всеки един от членовете му, а чистата печалба да бъде внасяна в общата каса на обществото. Ето какво Русенския съд признава.
Признава една
идея
от Словото на Учителя.
Но едновременно с това съдът санкционира и опорочението на тази идея. И накрая ще цитираме едно изказване на Учителя за онези събития, разиграли се през времето на Школата, когато братя Маркови посягат върху Братския имот. Той казал: „Ще дойде време, когато те ще излязат с просеш-ка тояга и ако не искат, с тояга ще ги изгонят." Така става, че накрая се изпълняват думите на Учителя. Русенския съд осъжда братя Маркови, освен да напуснат сградата, която са обитавали на „Свирчовица", но и да заплатят наем за сградата от 250 лв.
към текста >>
Но едновременно с това съдът санкционира и опорочението на тази
идея
.
Русенския градски съд с решение N 1065-а осъжда братя Маркови да опразнят и предадат владението на сградата в местността „Свирчовица". Интересно е, че в мотивите си съда признава, че общество Бяло Братство, като стопанска единица в града е съставено от членовете на съществуващото в страната Бяло Братство, оглавявано от Петър Дънов. То е имало за задача да владее имоти, да ги обработва, за да осигурява от тях своите приходи и да задоволява личните нужди на всеки един от членовете му, а чистата печалба да бъде внасяна в общата каса на обществото. Ето какво Русенския съд признава. Признава една идея от Словото на Учителя.
Но едновременно с това съдът санкционира и опорочението на тази
идея
.
И накрая ще цитираме едно изказване на Учителя за онези събития, разиграли се през времето на Школата, когато братя Маркови посягат върху Братския имот. Той казал: „Ще дойде време, когато те ще излязат с просеш-ка тояга и ако не искат, с тояга ще ги изгонят." Така става, че накрая се изпълняват думите на Учителя. Русенския съд осъжда братя Маркови, освен да напуснат сградата, която са обитавали на „Свирчовица", но и да заплатят наем за сградата от 250 лв. плюс разноските по делото, на сума 88,85 лв.
към текста >>
34.
Учителя открива Младежкия окултен клас (МОК) и Общия окултен клас (ООК)
, 24.02.1922 г.
Идеята
е тази: Вечното, Безграничното не може да се събере в ограниченото.
Имаше да се ликвидира с един стар живот на хиляди поколения, отишли далеч в своето отклонение от правилния път. Работата в Школата Учителя води двадесет и две години планомерно и последователно. С Любов и търпение Той ни въведе в света на душата – свят, обширен като Вселената. Има ред правила и закони, които ученикът на Божествената Школа трябва да пази. Едно от първите правила е смирението.
Идеята
е тази: Вечното, Безграничното не може да се събере в ограниченото.
Ученикът трябва да знае мястото си. Има ученици начинаещи, има ученици напреднали. Знанието на първите по отношение знанието на последните е нищожно. Ученикът знае, че върху познанията, които тук придобива, почива неговото щастие. Понеже той ще съгражда бъдещия си живот върху тези свои познания, затова той пристъпва към работата в Школата с благоговение.Друго правило на Божествената Школа гласи:Знанието се придобива по закона на Любовта.
към текста >>
Идеята
бе, за да не влизат в Класа семейни хора, които са натоварени с всевъзможни задължения и разправии.
На следващия ден Учителят предложи Класовете да бъдат сутрин. Предложи, но не обясни защо и не го наложи веднага. Той предложи и всички приеха. И така Младежкия Клас започна своите занятия сутрин от пет часа. Отначало беше в неделя, но след това той бе преместен в петък и така до края на Школата остана постоянно.Едно от условията да се посещава Младежкия Клас беше учениците да не бъдат омъжени или оженени.
Идеята
бе, за да не влизат в Класа семейни хора, които са натоварени с всевъзможни задължения и разправии.
И като влезнат в Клас носят всичките тези влияния и разстройват атмосферата на Класа. И това се постигна отначало. Но не се държеше така фанатично и буквално, както си го представяха някои. Когато се задомяваха някои от Младежкия Клас то трябваше да го напусне. Но по-късно Учителят разрешаваше този въпрос индивидуално и се правеше изключение.
към текста >>
Преди това в някои от младите се заражда
идеята
да се образува група, която редовно да се събира, поне един път през седмицата, за да разискват и обменят мисли, по разни въпроси от по-духовен характер.
Изгревът - Том 2 16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТАБорис Николов 11. ОТКРИВАНЕ НА МЛАДЕЖКИЯ ОКУЛТЕН КЛАС На 22 март 1922 г. Учителят открива Школата на младите братя и сестри, тъй нареченият Специален клас.
Преди това в някои от младите се заражда
идеята
да се образува група, която редовно да се събира, поне един път през седмицата, за да разискват и обменят мисли, по разни въпроси от по-духовен характер.
Към тази идея се приобщават около 30 души. Така оформената група наречена „Духовна група", решават да се събират всеки неделен ден в осем часа сутринта, у дома на един от братята. Към работата на групата се включвало още и изнасянето на беседи, песни и молитви. След събранието, което не е продължавало повече от час, час и половина, те са отивали на беседата на Учителя, която е почвала в десет часа. Ние, младите - отбелязва един от тях, цялата група пристигнахме там с грейнали лица.
към текста >>
Към тази
идея
се приобщават около 30 души.
16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТАБорис Николов 11. ОТКРИВАНЕ НА МЛАДЕЖКИЯ ОКУЛТЕН КЛАС На 22 март 1922 г. Учителят открива Школата на младите братя и сестри, тъй нареченият Специален клас. Преди това в някои от младите се заражда идеята да се образува група, която редовно да се събира, поне един път през седмицата, за да разискват и обменят мисли, по разни въпроси от по-духовен характер.
Към тази
идея
се приобщават около 30 души.
Така оформената група наречена „Духовна група", решават да се събират всеки неделен ден в осем часа сутринта, у дома на един от братята. Към работата на групата се включвало още и изнасянето на беседи, песни и молитви. След събранието, което не е продължавало повече от час, час и половина, те са отивали на беседата на Учителя, която е почвала в десет часа. Ние, младите - отбелязва един от тях, цялата група пристигнахме там с грейнали лица. Едно нещо ни правеше особено впечатление.
към текста >>
35.
Учителя изнася първата лекция от МОК - 'Двата пътя'
, 24.02.1922 г.
Коя е главната
идея
, която занимава ученика при постъпването му в училището?
Учителя изнася първата лекция от МОК - "Двата пътя" Двата пътя, 24 февруари 1922 г., Младежки Окултен Клас, София Ръкописа на "Двата пътя", направен след разчитане на стенограмите Двата пътя Т. м.
Коя е главната
идея
, която занимава ученика при постъпването му в училището?
Той иска да стане учен, да придобие знания, да възрасти това, което е вложено в неговата душа, в неговия ум и в неговото сърце. И след като придобие знания, след като разработи своите дарби и способности, той трябва да ги запази. За тази цел се изисква добра почва, за да може всяка мисъл, която падне върху нея, да даде плод. Следователно и вие, като ученици, искате да се учите, да се занимавате с науката. Какво означава думата „наука“?
към текста >>
36.
Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева
, 22.03.1922 г.
Този голям и хубав събор, пробужда в умовете на братята и сестрите
идеята
да се направи братски салон на Изгрева.
Учителят лично присъства и участва при правенето на бараките на Изгрева, даже дава план за построяване на барака на сестра Стоянка Илиева като образец. От 1926 г. съборите започват да се провеждат в София. Насроченият в 1926 г. събор на Изгрева, започва с военна блокада, организирана от враговете на Братството, но чрез намесата на Учителя и Методи Константинов, който отива при министър-председателя Ляпчев, тя се вдига и съборът протича нормално.** Построен е палатков лагер, който е побрал над хиляда братя и сестри от провинцията.
Този голям и хубав събор, пробужда в умовете на братята и сестрите
идеята
да се направи братски салон на Изгрева.
Възрастните приятели са били против тази идея, защото Изгревът се намира на голямо разстояние от София и мъчно се идва до него, затова, предпочитат салон, по-близо до тях, към центъра на София. Учителят прекарва зимата през 1926/27 г. в построената от братята приемна. В 1927, един месец преди Петровден, от Айтоския край идват около 40 наши братя и сестри, облечени в бели ризи, червени пояси и черни потури. Те са от онази група приятели, ръководени от Георги Куртев, за която Учителят казва, че са „души в почивка".
към текста >>
Възрастните приятели са били против тази
идея
, защото Изгревът се намира на голямо разстояние от София и мъчно се идва до него, затова, предпочитат салон, по-близо до тях, към центъра на София.
От 1926 г. съборите започват да се провеждат в София. Насроченият в 1926 г. събор на Изгрева, започва с военна блокада, организирана от враговете на Братството, но чрез намесата на Учителя и Методи Константинов, който отива при министър-председателя Ляпчев, тя се вдига и съборът протича нормално.** Построен е палатков лагер, който е побрал над хиляда братя и сестри от провинцията. Този голям и хубав събор, пробужда в умовете на братята и сестрите идеята да се направи братски салон на Изгрева.
Възрастните приятели са били против тази
идея
, защото Изгревът се намира на голямо разстояние от София и мъчно се идва до него, затова, предпочитат салон, по-близо до тях, към центъра на София.
Учителят прекарва зимата през 1926/27 г. в построената от братята приемна. В 1927, един месец преди Петровден, от Айтоския край идват около 40 наши братя и сестри, облечени в бели ризи, червени пояси и черни потури. Те са от онази група приятели, ръководени от Георги Куртев, за която Учителят казва, че са „души в почивка". Какво значи това?
към текста >>
За всяка отделна година от Школата, беседите на Учителя имат една основна
идея
, която свързва всички беседи от Неделните, Общият клас, Младежкият клас, Съборните беседи и всички беседи изнесени през годината в едно.
Учителят обяснява: „Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека досега речта Му се предава и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ всемирен." (19, с.252) В един разговор с братята и сестрите Учителят казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия.
За всяка отделна година от Школата, беседите на Учителя имат една основна
идея
, която свързва всички беседи от Неделните, Общият клас, Младежкият клас, Съборните беседи и всички беседи изнесени през годината в едно.
Затова е хубаво в бъдеще нашите приятели да си подвързват беседите по години, за да имат цялостна представа за вътрешния принцип, който Учителят е вложил в изнесените беседи. Смятам, че това е един правилен метод за работа със Словото по отделните години. Една сутрин Учителят, наметнат с своята гълъбова пелерина, се разговаря пред салона с Димитъ р Звездински , който по това време учи и говори добре есперанто.** ********** На ревера си има зелената значка на есперантистите. Пред приятелите Учителят разкрива, че Звездински е Закхея, който по времето на Христа, преди две хиляди години бил нисък на ръст и понеже не могъл да види минаващия Христос по улицата се качил на една черница. Христос го повикал от черницата и отишъл в неговия дом на обед.
към текста >>
37.
Създаване на първите комуни в Бялото Братство
, 04.1922 г.
Братята от Младежкия клас през април още искат да правят комуна, но това не беше
идея
на Учителя.
62. КОМУНИТЕ В.К.: Разказвали са ми, че в ония години, когато започва школата имало един такъв стремеж за комунален живот под влияние на чужди идеи и влияния дошли отвън България. Какво ще кажете за комуните в Братството? Е.А.: Вижте какво, две комуни се образуваха, но и други комуни е имало в провинцията за които аз не знам, щото не ги познавах братята от провинцията. Първата комуна беше в 1922 год.
Братята от Младежкия клас през април още искат да правят комуна, но това не беше
идея
на Учителя.
Това беше идея на тези, които мислеха за комуна. На толстоисти, на комунисти, които бяха комунистически настроени в братството. Те искаха да реализират тази си идея. Учителят не се противопостави. И те отиват при Учителя, искат комуна да правят.
към текста >>
Това беше
идея
на тези, които мислеха за комуна.
В.К.: Разказвали са ми, че в ония години, когато започва школата имало един такъв стремеж за комунален живот под влияние на чужди идеи и влияния дошли отвън България. Какво ще кажете за комуните в Братството? Е.А.: Вижте какво, две комуни се образуваха, но и други комуни е имало в провинцията за които аз не знам, щото не ги познавах братята от провинцията. Първата комуна беше в 1922 год. Братята от Младежкия клас през април още искат да правят комуна, но това не беше идея на Учителя.
Това беше
идея
на тези, които мислеха за комуна.
На толстоисти, на комунисти, които бяха комунистически настроени в братството. Те искаха да реализират тази си идея. Учителят не се противопостави. И те отиват при Учителя, искат комуна да правят. В това време е дошъл един брат от едно село Ачларе, Карнобатско и той казал, че има голяма земя посята, и че ако иска някой там да дойде, да работи, той приема.
към текста >>
Те искаха да реализират тази си
идея
.
Е.А.: Вижте какво, две комуни се образуваха, но и други комуни е имало в провинцията за които аз не знам, щото не ги познавах братята от провинцията. Първата комуна беше в 1922 год. Братята от Младежкия клас през април още искат да правят комуна, но това не беше идея на Учителя. Това беше идея на тези, които мислеха за комуна. На толстоисти, на комунисти, които бяха комунистически настроени в братството.
Те искаха да реализират тази си
идея
.
Учителят не се противопостави. И те отиват при Учителя, искат комуна да правят. В това време е дошъл един брат от едно село Ачларе, Карнобатско и той казал, че има голяма земя посята, и че ако иска някой там да дойде, да работи, той приема. И Учителят им казва: „Ето казва, братът е готов да ви приеме". И тогава те решават да отидат там.
към текста >>
Но казвам Ви, това не беше Учителева
идея
, не беше.
Значи, имало е сестри, които желаят да се оженят даже. Макар че бяха там неженени, но вече желанието е било вътре. То е и друго нещо. Значи е нерешен въпрос. И този опит беше неуспешен и повече не се прави.
Но казвам Ви, това не беше Учителева
идея
, не беше.
Понеже тези неща не ми лежаха, не съм вземала участие. 62. КОМУНИТЕ Изгревът - Том 9
към текста >>
38.
Летуване на Братството на Рила - Чамкория (Боровец)
, 07.1922 г.
Тази
идея
трябва да я имаме.
Когато съзнанието ни не е будно, Бог не е там. И когато ни обичат и ние съзнаваме, че ни обичат, тогава Бог е в нас. Когато ни обичат някои, обичат Бога в нас и затова ние не трябва да протестираме защо ни обичат. Нали като дойде царят в някоя къща, всички гледат къщата, но не отиват за къщата, а за царя. Бог, като се проявява в един човек, хората го обичат, защото Бог се е проявил в него.
Тази
идея
трябва да я имаме.
Когато те обичат, ти всякога ще се ползваш и когато ти обичаш, също ще се ползваш. Та в Любовта всякога (дали си обичан или обичаш) все печелиш. Истинската Любов е, когато отсрещният вижда Бога в мен и аз виждам Бога в него. Казва се в Писанието: „Даром сте взели, даром давайте! “ Това се отнася за Любовта.
към текста >>
39.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
Ученикът, като се учи във Всемирното Училище на Живота и като изминава всички стъпки, които са показани в Пентаграма, пътеводна звезда в та му става
идеята
, че в изпълнение Волята на Бога е Силата на човешката душа.
То е: „В изпълнението на волята на Бога е силата на човешката душа". (2, 17) Добротата, Мъдростта, Любовта, Правдата и Истината — това е пътят, чрез който човек се възкачва. Надписът над Пентаграмата е: „В изпълнение волята Бога чрез Любовта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа. (6, 4)
Ученикът, като се учи във Всемирното Училище на Живота и като изминава всички стъпки, които са показани в Пентаграма, пътеводна звезда в та му става
идеята
, че в изпълнение Волята на Бога е Силата на човешката душа.
Това е крайният предел, това е крайният резултат от Пътя, който се извървява. Това е придобивката от целия извървян Път. Това е венецът на неговите придобивки. (17) Когато човек се намира пред Пентагарама и се моли, тогава ако иска, да си представи три изречения. Най-вътрешното изречение е: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа".
към текста >>
Затова има закон: винаги раждането на една нова
идея
в човека се предшества от страдания.
Ще дойде време в света, когато страданията ще изчезнат, защото ще изчезнат причините, които ги създават. Страданието има трето значение. Новите идеи идват от Слънцето. Човек не да ги възприеме, ако не е префинен неговият организъм. А това става чрез страданията.
Затова има закон: винаги раждането на една нова
идея
в човека се предшества от страдания.
Значи, третото значение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждане на новите идеи в човека. Обаче, в бъдеще той ще възприема новите идеи, без да преминава през страданието, понеже ще има префинен организъм. Затова Учителя нарича страданието: „Бич в повдигнатата ръка на Бога". (17) А тия страдания са чашата, която понеже прилича на цвят, защото има формата на лале, показва че [със] страданията чрез търпението, т. е. чрез претърпяването на страданията, животът ни ще се разцъфти и цветът ще се оплодотвори и ще стане добър плод.
към текста >>
Цветана-Лиляна Табакова работи върху музикалната Пентаграма по
идея
на Учителя и под Негово ръководство от 1941 до 1944 година.
Когато разрушаваха братската вила през 1965 г., за да строят блокове на мястото, никой не се сети да запази тази оригинална „рамка". Що се отнася до съществуването на втори, по-малък цветен Пентаграм и аз съм чувала за това от по-стари братя и сестри. (19) [Пентаграмът] престоява дълги години в полицията, откъдето го освобождава брат Любомир Лулчев и го занася на Учителя. Но Учителя вече не го слага, не го изнася никъде, тъй като намира, че той е изгубил вече своите еманации. (17)МУЗИКАЛНИЯТ ПЕНТАГРАМ
Цветана-Лиляна Табакова работи върху музикалната Пентаграма по
идея
на Учителя и под Негово ръководство от 1941 до 1944 година.
Следват откъси от дневника й: - Учителю, защо нотните знаци се пишат само на пет линии? - Нали има и други спомагателни линии отгоре и отдолу на петолинието? - Да, Учителю, защото петолинието не е достатъчно за високите и ниски тонове. - Петолинието е Пентаграмата в музиката, Петолинието изразява съвършения музикант на физическия свят.
към текста >>
И тогава един възрастен брат реши да използва тази
идея
и дълго време работи да създаде едно движение под формата на Пентаграма, придружено с движение и музика.
В онзи етап Учителя дава беседите пред класа на Добродетелите. Това го споменавам, защото школата бе минала през този етап на вътрешна работа с Пентаграма. Сега дойде времето да преминем и да я проектираме навън от себе си в движение и музика. (16, 207) Мнозина знаеха, че Учителя бе правил опит с Класа на Добродетелите за работа с Пентаграма... Приятелите имаха опит от движението на Пентаграмата.
И тогава един възрастен брат реши да използва тази
идея
и дълго време работи да създаде едно движение под формата на Пентаграма, придружено с движение и музика.
Това бе Цочо Диков, който не беше музикант, но беше оригинален по живот и по мисъл. Като взе повод от това негово желание, Учиителя работи известно време сам върху Пентаграмата. След това Той започна да дава движенията, мелодията и текста на Пентаграмата. Така се получи следващото упражнение [на Паневритмията] мелодия, думи и движения все от Него. То е едно важно упражнение и не е лесно за изпълнение.
към текста >>
(Борис Николов представя
идеята
така): По това време яви се
идея
на една сестра, която беше запалена по разни етикети, формалности, външни символи и много държеше на външните форми.
се отваря Школата между другите напътствия се споменава: В бъдеще няма да носите яки, а една бяла кърпичка, хубаво забодена със златна игла с Пентаграм. . . Но това - Пентаграмите, поздравленията (бел. съст. поздрав с бялата кърпичка при среща и когато няма непознати), това са най-простите неща. (7, 237)
(Борис Николов представя
идеята
така): По това време яви се
идея
на една сестра, която беше запалена по разни етикети, формалности, външни символи и много държеше на външните форми.
Това бе Савка. Тя предложи голямата Пентаграма, която Учителя беше дал, която вече висеше по стените да се изработи като медальон, който да бъде от злато и [със] златна верижка, за да може да виси по вратовете на сестрите. А за братята трябваше да се направи с игла и да се закача на левия ревер на сакото. Речено, сторено. С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи на матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея.
към текста >>
Отначало с тази работа не се търгуваше, а беше повече като
идея
– символ и мнозина дадоха злато и получиха златни Пентаграми.
А за братята трябваше да се направи с игла и да се закача на левия ревер на сакото. Речено, сторено. С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи на матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея. Първите бяха много сполучливи. Който имаше златна монета, той я даваше и получаваше след време медальон – Пентаграм.
Отначало с тази работа не се търгуваше, а беше повече като
идея
– символ и мнозина дадоха злато и получиха златни Пентаграми.
Подариха от нея и на Учителя. Важното е, че Учителя не беше против тази Пентаграма, а напротив, насочваше ги да си вземат и направят. Но тогава трудно се печелеха пари, за да си купиш златна монета. Сестрите с голямо удоволствие си слагаха медальоните със златните верижки на вратовете. Не е въпросът да окачиш златната Пентаграма на врата си, въпросът е друг - трябва да работиш с нея всеки ден.
към текста >>
Вие ще се стремите да се съедините с тази жива
идея
, за да се създаде във вас вътрешен стремеж към Бога.
Първото то движение показва закона на Истината, но само външната страна. След като направите тези пет движения, там няма да спрете, но ще направите едно вътрешно движение, един кръг около петоъгълника. Това подразбира, че вие трябва да се съедините във всички ваши чувства и мисли с Бога, с първия източник, от Когото сте излезли. Туй трябва да направите всички. Значи, всички ще мислите за Бога, че е един принцип, едно същество, разлято из целия космос, не във видимия свят, обаче, защото видимото е само сянка на невидимото, което е същественото.
Вие ще се стремите да се съедините с тази жива
идея
, за да се създаде във вас вътрешен стремеж към Бога.
Като правите този опит, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава. Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите първия път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача.
към текста >>
Това е една отлична
идея
, която трябва да се приложи още тази година!
Във всеки един град трябва да има братски дом, да има поне две легла, та като дойде един брат, да има къде да се спре. Като дойде един брат и остане в някой дом, той му оставя своето благословение; а ако дойде и не го приемат, той е недоволен, оставя една лоша мисъл и си отива. А защо да не оставим туй благословение в домовете? Сега, желателно е във всичките градове да се зароди тази инициатива, да има две-три легла, та като дойде един брат, да не става потриване: „тук не може, там не може". Братски дом е, ще го поканим да си отпочине, да го нагостим и ще го изпратим радостен и весел.
Това е една отлична
идея
, която трябва да се приложи още тази година!
(79-80 стр.) Но, за да се образува едно общество, кое е най-необходимото? Ние трябва да бъдем способни, да знаем как да послужим на хората. Ние трябва да бъдем сръчни и способни за всичко. В нашата Школа ще застъпим всички занаяти.
към текста >>
Е, днес ще слушате този брат, грузинеца, който прокарва тази
идея
.
(192 стр.) Трябва да приготвим такива окултни упражнения, такива няма още преведени; окултна музика няма още в Европа, сега се заражда тя. Единствените окултни песни, които имаме, то са сега нашите. Навсякъде имате съвременни песни с мажорни и минорни гласове. Минорната музика всякога изразява дълбочина на сърцето, а тази дълбочина е потребна; мажорните тонове дават сила, интензивност.
Е, днес ще слушате този брат, грузинеца, който прокарва тази
идея
.
Той със своята цигулка иска да покаже, че свиренето може да се употреби окултно. Това зависи от душата на музиканта. Ако неговата душа е окултна, той може да изрази идеите си окултно. Затуй аз бих желал всички мои ученици да знаят да пеят и да свирят. Ако не могат да свирят, поне да знаят да пеят.
към текста >>
40.
Учителя дава песента 'Махар Бену Аба'
, 3.12.1922 г.
Идеята
за Махар Бену Аба Учителя е дал образно така:
Това упражнение Учителя е нарекъл „Молитва на ученика". Трябва да се пее концентрирано, изразително и с мекота. Махар значи Великият, Бену — Онзи, Който благославя. Аба — Баща на всичко.
Идеята
за Махар Бену Аба Учителя е дал образно така:
„Махар е естествено движение надолу. Бену е възлизаме нагоре. Аба значи, че си се изкачил вече на мястото, към което се стремиш. Там е равно, има простор и можеш да се движиш. Това означава, че има три положения: слизане, изкачване и естествено движение, където препятствията могат да се премахнат.
към текста >>
41.
Учителят изпраща Писмото, което става текст на песента 'Писмото'
, 14.01.1923 г.
Ако братя и сестри работят вътрешно заедно, в името на една
идея
, чрез една задача, която трябва да разрешат, всички те се движат в една посока.
На всички техни въпроси бе отговорено с писмо от три изречения. Защото организация има вътрешна и външна. Нашето Братство не може да се организира отвън. Това, което аз съм разбрала от толкова години е следното. Ние можем да се организираме само вътрешно.
Ако братя и сестри работят вътрешно заедно, в името на една
идея
, чрез една задача, която трябва да разрешат, всички те се движат в една посока.
Те ще дойдат чрез тази своя работа, в името на реализирането на тази идея, до едно хармонично състояние в умовете си и ще се разберат. И тогава няма да има нужда външни форми и външни правила да ги ограничават. Ще имат светлината, която ще получат в съзнанието си от идеята от Словото на Учителя, която ще реализират. Имат ли хармонично състояние в умовете си, те ще създадат и благородни чувства в сърцата си. Защото всеки един от тях ще иска да изпълнява Божията Воля.
към текста >>
Те ще дойдат чрез тази своя работа, в името на реализирането на тази
идея
, до едно хармонично състояние в умовете си и ще се разберат.
Защото организация има вътрешна и външна. Нашето Братство не може да се организира отвън. Това, което аз съм разбрала от толкова години е следното. Ние можем да се организираме само вътрешно. Ако братя и сестри работят вътрешно заедно, в името на една идея, чрез една задача, която трябва да разрешат, всички те се движат в една посока.
Те ще дойдат чрез тази своя работа, в името на реализирането на тази
идея
, до едно хармонично състояние в умовете си и ще се разберат.
И тогава няма да има нужда външни форми и външни правила да ги ограничават. Ще имат светлината, която ще получат в съзнанието си от идеята от Словото на Учителя, която ще реализират. Имат ли хармонично състояние в умовете си, те ще създадат и благородни чувства в сърцата си. Защото всеки един от тях ще иска да изпълнява Божията Воля. Значи те ще бъдат подчинени на Духа.
към текста >>
Ще имат светлината, която ще получат в съзнанието си от
идеята
от Словото на Учителя, която ще реализират.
Това, което аз съм разбрала от толкова години е следното. Ние можем да се организираме само вътрешно. Ако братя и сестри работят вътрешно заедно, в името на една идея, чрез една задача, която трябва да разрешат, всички те се движат в една посока. Те ще дойдат чрез тази своя работа, в името на реализирането на тази идея, до едно хармонично състояние в умовете си и ще се разберат. И тогава няма да има нужда външни форми и външни правила да ги ограничават.
Ще имат светлината, която ще получат в съзнанието си от
идеята
от Словото на Учителя, която ще реализират.
Имат ли хармонично състояние в умовете си, те ще създадат и благородни чувства в сърцата си. Защото всеки един от тях ще иска да изпълнява Божията Воля. Значи те ще бъдат подчинени на Духа. Дори впоследствие, когато сме говорили с приятели по този въпрос, аз винаги съм казвала: "Нас може да ни организира само Духът! " По-добре двама в Дух, отколкото мнозинство в различие!
към текста >>
Всяка
идея
като плодова пъпка се намира в Божествения свят.
Тази Светлина в Божествения свят се нарича Слава. Тази Слава като Светлина създава Света на Истината. И когато тази Слава и Божествена Светлина грее, плодът цъфти и зрее. Кой плод цъфти? Всички възвишени идеи от Словото на Учителя са идеи от Божествения свят.
Всяка
идея
като плодова пъпка се намира в Божествения свят.
За да разцъфти тази идея, тя трябва да се свали от Божествения свят чрез Славата в Света на Мъдростта. Там тя цъфти чрез Виделината в Света на Хармонията и порядъка. Когато тази идея трябва да узрее като плод, тя трябва да се свали от Света на Мъдростта чрез Виделината, да дойде в ума на човека като Светлина и да създаде светла мисъл. Този плод зрее в ума на човека. Затова, когато Божествената Слава грее от Света на Истината, тя като Виделина цъфти и като Хармония разцъфтява, а като Светлина зрее като плод в ума на ученика.
към текста >>
За да разцъфти тази
идея
, тя трябва да се свали от Божествения свят чрез Славата в Света на Мъдростта.
Тази Слава като Светлина създава Света на Истината. И когато тази Слава и Божествена Светлина грее, плодът цъфти и зрее. Кой плод цъфти? Всички възвишени идеи от Словото на Учителя са идеи от Божествения свят. Всяка идея като плодова пъпка се намира в Божествения свят.
За да разцъфти тази
идея
, тя трябва да се свали от Божествения свят чрез Славата в Света на Мъдростта.
Там тя цъфти чрез Виделината в Света на Хармонията и порядъка. Когато тази идея трябва да узрее като плод, тя трябва да се свали от Света на Мъдростта чрез Виделината, да дойде в ума на човека като Светлина и да създаде светла мисъл. Този плод зрее в ума на човека. Затова, когато Божествената Слава грее от Света на Истината, тя като Виделина цъфти и като Хармония разцъфтява, а като Светлина зрее като плод в ума на ученика. И този плод като узрее, представлява реализираната идея от Словото на Всемировия Учител чрез живота на ученика.
към текста >>
Когато тази
идея
трябва да узрее като плод, тя трябва да се свали от Света на Мъдростта чрез Виделината, да дойде в ума на човека като Светлина и да създаде светла мисъл.
Кой плод цъфти? Всички възвишени идеи от Словото на Учителя са идеи от Божествения свят. Всяка идея като плодова пъпка се намира в Божествения свят. За да разцъфти тази идея, тя трябва да се свали от Божествения свят чрез Славата в Света на Мъдростта. Там тя цъфти чрез Виделината в Света на Хармонията и порядъка.
Когато тази
идея
трябва да узрее като плод, тя трябва да се свали от Света на Мъдростта чрез Виделината, да дойде в ума на човека като Светлина и да създаде светла мисъл.
Този плод зрее в ума на човека. Затова, когато Божествената Слава грее от Света на Истината, тя като Виделина цъфти и като Хармония разцъфтява, а като Светлина зрее като плод в ума на ученика. И този плод като узрее, представлява реализираната идея от Словото на Всемировия Учител чрез живота на ученика. Затова Учителят казва, че първият плод от ученика се дава на Учителя. Това е метод и начин за приложение от Словото на Учителя в живота на ученика.
към текста >>
И този плод като узрее, представлява реализираната
идея
от Словото на Всемировия Учител чрез живота на ученика.
За да разцъфти тази идея, тя трябва да се свали от Божествения свят чрез Славата в Света на Мъдростта. Там тя цъфти чрез Виделината в Света на Хармонията и порядъка. Когато тази идея трябва да узрее като плод, тя трябва да се свали от Света на Мъдростта чрез Виделината, да дойде в ума на човека като Светлина и да създаде светла мисъл. Този плод зрее в ума на човека. Затова, когато Божествената Слава грее от Света на Истината, тя като Виделина цъфти и като Хармония разцъфтява, а като Светлина зрее като плод в ума на ученика.
И този плод като узрее, представлява реализираната
идея
от Словото на Всемировия Учител чрез живота на ученика.
Затова Учителят казва, че първият плод от ученика се дава на Учителя. Това е метод и начин за приложение от Словото на Учителя в живота на ученика. Това означава да намериш една идея от Словото на Учителя и да я реализираш чрез светъл ум, благородно чувство и праведна постъпка. Ето така се реализират идеите на Учителя от Словото Му чрез живота на ученика. Тогава ученикът се познава по негобия плод.
към текста >>
Това означава да намериш една
идея
от Словото на Учителя и да я реализираш чрез светъл ум, благородно чувство и праведна постъпка.
Този плод зрее в ума на човека. Затова, когато Божествената Слава грее от Света на Истината, тя като Виделина цъфти и като Хармония разцъфтява, а като Светлина зрее като плод в ума на ученика. И този плод като узрее, представлява реализираната идея от Словото на Всемировия Учител чрез живота на ученика. Затова Учителят казва, че първият плод от ученика се дава на Учителя. Това е метод и начин за приложение от Словото на Учителя в живота на ученика.
Това означава да намериш една
идея
от Словото на Учителя и да я реализираш чрез светъл ум, благородно чувство и праведна постъпка.
Ето така се реализират идеите на Учителя от Словото Му чрез живота на ученика. Тогава ученикът се познава по негобия плод. Затова е казано, че по плодовете ще ги познаете. А ние казваме така: "В изпълнението на Волята на Бога е силата на човешката душа". И когато ученикът изпълни Волята на Бога и реализира една идея от Словото на Учителя, тя се явява като плод на неговата разрешена задача.
към текста >>
И когато ученикът изпълни Волята на Бога и реализира една
идея
от Словото на Учителя, тя се явява като плод на неговата разрешена задача.
Това означава да намериш една идея от Словото на Учителя и да я реализираш чрез светъл ум, благородно чувство и праведна постъпка. Ето така се реализират идеите на Учителя от Словото Му чрез живота на ученика. Тогава ученикът се познава по негобия плод. Затова е казано, че по плодовете ще ги познаете. А ние казваме така: "В изпълнението на Волята на Бога е силата на човешката душа".
И когато ученикът изпълни Волята на Бога и реализира една
идея
от Словото на Учителя, тя се явява като плод на неговата разрешена задача.
Тогава всички ще видят, ще познаят, че това е ученик на Школата - по неговия плод. Тогава питам: необходимо ли е ученикът да има членска карта и с нея да доказва, че е член на някакво общество или организация? Отговорете ми сега. Ние с какво ще се доказваме - с членски карти или с плодовете на нашия труд в резултат изпълнение Волята на Бога? И накрая, какво означават трите изречения на Учителя от "Писмото"?
към текста >>
Правилните отношения на ученика към Бога означават път на Славата към Виделината, означават път на Виделината към Светлината, означават път на една Божествена
Идея
, преминала чрез Славата, чрез Виделината и чрез Светлината в ума на ученика, откъдето да се реализира чрез светла мисъл, благородно чувство и праведна постъпка.
А да сътвориш хармонични отношения между вътрешната си организация и външната си проекция - това означава правилни отношения към Бога, към ближния си и към себе си. Това се осъществява чрез Космична Обич у човека и ученика. Значи, за да протече в теб Мировата Любов, трябва да имаш идеална вътрешна организация като човек и като ученик. Значи, за да протече в теб Космичната Обич, трябва да имаш идеална външна организация и проекция на тази организация като човек и ученик. Третото за Истината: "Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее" означава, че след изработването на правилни отношения към Бога от ученика, от Света на Истината, която е сътворена от Светлината на Божествения Свят, тоест от Славата, ще слезе Божествената Слава.
Правилните отношения на ученика към Бога означават път на Славата към Виделината, означават път на Виделината към Светлината, означават път на една Божествена
Идея
, преминала чрез Славата, чрез Виделината и чрез Светлината в ума на ученика, откъдето да се реализира чрез светла мисъл, благородно чувство и праведна постъпка.
Ето, това е пътят за реализиране на една идея от Света на Истината чрез живота на ученика на земята. Това е смисълът на Вътрешната Школа на Бялото Братство. А Божествените идеи от Света на Истината се намират в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Пътят за реализация на Словото на Учителя чрез живота на ученика представлява Пътя на Школата. Ето, това означават трите изречения на Учителя от "Писмото", превърнали се в Сила и Живот чрез живота на ученика, изпълняващ Волята на Великия Учител Беинса Дуно.
към текста >>
Ето, това е пътят за реализиране на една
идея
от Света на Истината чрез живота на ученика на земята.
Това се осъществява чрез Космична Обич у човека и ученика. Значи, за да протече в теб Мировата Любов, трябва да имаш идеална вътрешна организация като човек и като ученик. Значи, за да протече в теб Космичната Обич, трябва да имаш идеална външна организация и проекция на тази организация като човек и ученик. Третото за Истината: "Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее" означава, че след изработването на правилни отношения към Бога от ученика, от Света на Истината, която е сътворена от Светлината на Божествения Свят, тоест от Славата, ще слезе Божествената Слава. Правилните отношения на ученика към Бога означават път на Славата към Виделината, означават път на Виделината към Светлината, означават път на една Божествена Идея, преминала чрез Славата, чрез Виделината и чрез Светлината в ума на ученика, откъдето да се реализира чрез светла мисъл, благородно чувство и праведна постъпка.
Ето, това е пътят за реализиране на една
идея
от Света на Истината чрез живота на ученика на земята.
Това е смисълът на Вътрешната Школа на Бялото Братство. А Божествените идеи от Света на Истината се намират в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Пътят за реализация на Словото на Учителя чрез живота на ученика представлява Пътя на Школата. Ето, това означават трите изречения на Учителя от "Писмото", превърнали се в Сила и Живот чрез живота на ученика, изпълняващ Волята на Великия Учител Беинса Дуно. Това са три изречения, три окултни формули от три свята: Света на Любовта, Света на Мъдростта и Света на Истината.
към текста >>
42.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Ше-дар
, 18.03.1923 г.
Дълги пламенни езици хвърлят весели искрици, като че и те пеят заедно с нас.От дрехите ни се вдигна мъгла от пара.Някому хрумна
идеята
да си направим хорце.
Тя прилича на някакъв приказен сън за онова блажено царство, което е пълно с всякакви приятни чудесии за човешките създания.Из храстите подал глава кукуряка - първия зелен пряпорец на пролетта.Бавно се движим към нашата планинска „Гостна” близо при многоводния извор, близо при ония огромни скали, струпани като че ли в безпорядък, като помен ни е останал от първия им строеж, когато са подпирали куполите на прастаро светилище на човеците - гиганти.Ето ни, вече пристигаме. Доброволците - младежи вече са наклали голям огън, чийто пушек и пламъци приятно се отделяше към царствената белота. Пищялките на самоварите веч непрекъснато съобщават на жадните да дойдат и се почерпят с чай. Но, чакай, първо се преобличаме със сухи долни дрехи - кратковременно зъзнене по снега и после - миг -приятно чувство от сухата чиста риза - и чай, чай, ароматичен чай, с много лимонов сок и захар...С горещата вода ние, така да се каже, намятаме една топла вътрешна броня, която сигурно ни пази от простуда.Запяваме песни. От бодрите дружни гласове огънят, като че ли запламтява с по-голяма сила.
Дълги пламенни езици хвърлят весели искрици, като че и те пеят заедно с нас.От дрехите ни се вдигна мъгла от пара.Някому хрумна
идеята
да си направим хорце.
Чу се свирня от цигулка - ритмична, бърза, бодра - леви, леви, леви, хоп, хоп... Земята затътни. Лицата горяха от изблик на сила и очите - от радост.Отстрани неколцина умъдрено следят нашата лудория. Но, не се стърпяват и ето, хващат се и те, не ги сдържа, оставят другиму, по сърцат, да довърши критиката.Задава се Учителят. Обгърна ни с бащински поглед. Заставаме. Тогава Той ни нарежда на голямо колело с такта: десни, десни, десни с песента: „Ний сме славейчета горски”, като стъпвайки се приближавахме към центъра; после по същия начин играейки се отдалечавахме към периферията на кръга.
към текста >>
43.
Привършен е строежът на салона на ул. 'Оборище', 14
, 04.1923 г.
За всичко това бе съставен протокол, а за него аз дадох
идея
на Симеонов и помогнах да се даде подходяща форма и текст.
Наскоро след завършването на салона на ул. „Оборище" N 14, даде се отчет от братята отговорни за средствата употребени за строежа. Най- живо участие в този строеж е взимал брат Симеон Симеонов. Отчетът стана в салона, в присъствие на братята и сестрите, беше кратък, и в него се изтъкнаха трудностите при построяването. Симеонов, първо написа на черната дъска разходите за строежа, колко са постъпили от София, колко от провинцията и че най-после Учителят предал сто хиляди лева.
За всичко това бе съставен протокол, а за него аз дадох
идея
на Симеонов и помогнах да се даде подходяща форма и текст.
Подписаха го ония, които участвуваха в работата по строежа. Може да се каже, че да се предприеме построяване салон за беседите, не бе лесна работа, тъй като трябваше преди всичко да се съберат средства, да се организира строежа. Въпреки всякакъв вид трудности, салонът бе доизкаран и предаден за използване от Братството в София. През всичките тези няколко години, този салон задоволяваше напълно нуждите ни. Когато се засели Изгрева, Учителят намери за по- добре да се направи салона на Изгрева, а този на ул.
към текста >>
„Оборище" N 14, яви се
идея
там да се построи жилищна кооперация.
През всичките тези няколко години, този салон задоволяваше напълно нуждите ни. Когато се засели Изгрева, Учителят намери за по- добре да се направи салона на Изгрева, а този на ул. „Оборище" бе изоставен. Трябва да се добави, че мястото за този салон на ул.„Оборище", бе предоставено от брат Иван Радославов от София, който имаше там къща, а салона се построи откъм лицето на двора му. След освобождаване салона на ул.
„Оборище" N 14, яви се
идея
там да се построи жилищна кооперация.
Тогава, брат Деню Цанев се заел с тази работа и поканил братя и сестри да се запишат кооператори, като е разчитал да намери капитал, и да извърши строежа. Обаче, явили са се ред непредвидени пречки, някои създадени от негови неприятели, работата съвсем се обърка и брата стигна до фалит на това предприятие. Наскоро след това, брата се разболя и почина. Той всъщност беше искрен човек, не е имал намерение да ощети записалите се кооператори, но не беше в състояние да се бори с непредвидени пречки. Жалко, че хората, които бяха направили вноски за строежа, се видяха онеправдани, разочароваха се и останаха с лоши впечатления.
към текста >>
44.
Учителя присъства на първия младежки събор, София. Първи ден - 1 юли
, 1.07.1923 г.
По-късно бе дадена
идеята
да се съберат младежите на един събор по същия начин, както се осъществяваха съборите на Бялото братство в Търново.
План програма за събора Младежките събори 23. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ Школата на Изгрева беше образувана. Бяха оформени Младежкият и Общият Окултен клас.
По-късно бе дадена
идеята
да се съберат младежите на един събор по същия начин, както се осъществяваха съборите на Бялото братство в Търново.
Бяха съответно изпратени покани до братските кръжоци в страната и там където имаше младежи бяха уведомени да дойдат на събора. Съответно бяха изпратени покани, в които бяха описани програмата за събора. Ето аз представям една такава програма-покана. Те се пишеха на пишеща машина и отгоре бе обозначено името на онзи, който е извикан на събора. Тази покана, която държа е изпратена до Еленка Цонева от Нова Загора.
към текста >>
Основната
идея
в тази беседа.
Тук той за пръв път говори за съборите на Всемирното Бяло Братство, че те стават през месец август едновременно както на Слънцето, така и на земята на един от незнайните върхове на Хималаите. Съборът на младежите започна от следващият ден, понеделник, 2 юли 1923 г. По-късно всички материали бяха отпечатани за този събор. Учителят изнесе първата беседа на младежите „Разцъфтяване на човешката душа" в 7 ч. и 45 мин.
Основната
идея
в тази беседа.
Учителят каза: „Човешката душа е зачената в Любов. Тя е зачената на друго място. Вие сте души, а не тела, помнете това. Вие сте души заченати някога в Божествения Дух и сега ви се дава възможност да цъфнете, да разцъфтите, да принесете плод и плодът ви да бъде благоприятен пред лицето на Бога. Искам тази съществена идея да залегне у вас като една основа.
към текста >>
Искам тази съществена
идея
да залегне у вас като една основа.
Основната идея в тази беседа. Учителят каза: „Човешката душа е зачената в Любов. Тя е зачената на друго място. Вие сте души, а не тела, помнете това. Вие сте души заченати някога в Божествения Дух и сега ви се дава възможност да цъфнете, да разцъфтите, да принесете плод и плодът ви да бъде благоприятен пред лицето на Бога.
Искам тази съществена
идея
да залегне у вас като една основа.
Не залегне ли, смисъла на живота няма да бъде разбран". Съборът завърши с общ концерт. Учителят имаше желанието да се съберат младежите, да разискват, да говорят по духовни въпроси, да се разискват проблеми, които да се разрешават чрез окултните закони, които дава той чрез Словото си. Това можеше да се осъществи от онези, които трябваше да бъдат образовани и онези души, които бяха изпратени в българският народ, за да работят в Школата на Учителя. Но тези, които бяха изпратени не дойдоха.
към текста >>
45.
Учителя присъства на първия младежки събор, София. Втори ден - 2 юли
, 2.07.1923 г.
По-късно бе дадена
идеята
да се съберат младежите на един събор по същия начин, както се осъществяваха съборите на Бялото братство в Търново.
1. Спомен на Мария Тодорова - МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ - Програма - покана 2. Първи младежки събор, „Разцъфтяване на човешката душа“ 23. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ Школата на Изгрева беше образувана. Бяха оформени Младежкият и Общият Окултен клас.
По-късно бе дадена
идеята
да се съберат младежите на един събор по същия начин, както се осъществяваха съборите на Бялото братство в Търново.
Бяха съответно изпратени покани до братските кръжоци в страната и там където имаше младежи бяха уведомени да дойдат на събора. Съответно бяха изпратени покани, в които бяха описани програмата за събора. Ето аз представям една такава програма-покана. Те се пишеха на пишеща машина и отгоре бе обозначено името на онзи, който е извикан на събора. Тази покана, която държа е изпратена до Еленка Цонева от Нова Загора.
към текста >>
46.
Учителя присъства на първия младежки събор, София. Трети ден - 3 юли
, 3.07.1923 г.
По-късно бе дадена
идеята
да се съберат младежите на един събор по същия начин, както се осъществяваха съборите на Бялото братство в Търново.
1. Спомен на Мария Тодорова - МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ - Програма - покана 2. Първи младежки събор, „Разцъфтяване на човешката душа“ 23. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ Школата на Изгрева беше образувана. Бяха оформени Младежкият и Общият Окултен клас.
По-късно бе дадена
идеята
да се съберат младежите на един събор по същия начин, както се осъществяваха съборите на Бялото братство в Търново.
Бяха съответно изпратени покани до братските кръжоци в страната и там където имаше младежи бяха уведомени да дойдат на събора. Съответно бяха изпратени покани, в които бяха описани програмата за събора. Ето аз представям една такава програма-покана. Те се пишеха на пишеща машина и отгоре бе обозначено името на онзи, който е извикан на събора. Тази покана, която държа е изпратена до Еленка Цонева от Нова Загора.
към текста >>
47.
Учителя присъства на първия младежки събор, София. Четвърти ден - 4 юли
, 4.07.1923 г.
По-късно бе дадена
идеята
да се съберат младежите на един събор по същия начин, както се осъществяваха съборите на Бялото братство в Търново.
Сборен пункт „Кладенеца" Събора се закрива на планината. 23. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ Школата на Изгрева беше образувана. Бяха оформени Младежкият и Общият Окултен клас.
По-късно бе дадена
идеята
да се съберат младежите на един събор по същия начин, както се осъществяваха съборите на Бялото братство в Търново.
Бяха съответно изпратени покани до братските кръжоци в страната и там където имаше младежи бяха уведомени да дойдат на събора. Съответно бяха изпратени покани, в които бяха описани програмата за събора. Ето аз представям една такава програма-покана. Те се пишеха на пишеща машина и отгоре бе обозначено името на онзи, който е извикан на събора. Тази покана, която държа е изпратена до Еленка Цонева от Нова Загора.
към текста >>
Основната
идея
в тази беседа.
Тук той за пръв път говори за съборите на Всемирното Бяло Братство, че те стават през месец август едновременно както на Слънцето, така и на земята на един от незнайните върхове на Хималаите. Съборът на младежите започна от следващият ден, понеделник, 2 юли 1923 г. По-късно всички материали бяха отпечатани за този събор. Учителят изнесе първата беседа на младежите „Разцъфтяване на човешката душа" в 7 ч. и 45 мин.
Основната
идея
в тази беседа.
Учителят каза: „Човешката душа е зачената в Любов. Тя е зачената на друго място. Вие сте души, а не тела, помнете това. Вие сте души заченати някога в Божествения Дух и сега ви се дава възможност да цъфнете, да разцъфтите, да принесете плод и плодът ви да бъде благоприятен пред лицето на Бога. Искам тази съществена идея да залегне у вас като една основа.
към текста >>
Искам тази съществена
идея
да залегне у вас като една основа.
Основната идея в тази беседа. Учителят каза: „Човешката душа е зачената в Любов. Тя е зачената на друго място. Вие сте души, а не тела, помнете това. Вие сте души заченати някога в Божествения Дух и сега ви се дава възможност да цъфнете, да разцъфтите, да принесете плод и плодът ви да бъде благоприятен пред лицето на Бога.
Искам тази съществена
идея
да залегне у вас като една основа.
Не залегне ли, смисъла на живота няма да бъде разбран". Съборът завърши с общ концерт. Учителят имаше желанието да се съберат младежите, да разискват, да говорят по духовни въпроси, да се разискват проблеми, които да се разрешават чрез окултните закони, които дава той чрез Словото си. Това можеше да се осъществи от онези, които трябваше да бъдат образовани и онези души, които бяха изпратени в българският народ, за да работят в Школата на Учителя. Но тези, които бяха изпратени не дойдоха.
към текста >>
48.
Правителството на Цанков отказва да разреши провеждането на събора на Братството, забранен преди т...
, 08.1923 г.
Всякога, когато не се допусне една Божествена
идея
, в противоположната страна на физическия свят ще се появи известна реакция.
"Българите не могат да се убедят още в Силата Божия. Но ще се убедят. Ще се убедят, че има други закони, които направляват нещата. Със спирането на събора тук (9 септември 1923 година) дойде земетресението в Япония. Една връзка има.
Всякога, когато не се допусне една Божествена
идея
, в противоположната страна на физическия свят ще се появи известна реакция.
Това показва, че цялото човечество е като един организъм. Може един ден да стане следното: В Америка да откажат свикването на събор и да дойде земетресение в България. Българите, които са в астралния свят, те сега треперят при земетресението в Япония. За да се намерят причините на земетресението в Япония, трябва да се види в Божествения свят. Българите ще бъдат викани на съд.
към текста >>
49.
Група ученици от Братството образуват комуната Арбанаси
, 09.1923 г.
Идеята
за предстоящото основаване на комуната в Арбанаси бе най-актуалният въпрос за нас и вече на няколко пъти се събирахме, за да уговорим и уточним подробностите по този въпрос.
През септември 1923 година Петър Камбуров, Марин Камбуров, Никола Гръблев и Христо Христов образуват комуна на Бялото Братство в Арбанаси, която се разпада през 1926 година. За тази комуна разказва Петър Камбуров: Спомен на Петър Камбуров - Основаване на комуната в Арбанаси Спомен на Петър Камбуров 20. ОСНОВАВАНЕ НА КОМУНАТА В АРБАНАСИ
Идеята
за предстоящото основаване на комуната в Арбанаси бе най-актуалният въпрос за нас и вече на няколко пъти се събирахме, за да уговорим и уточним подробностите по този въпрос.
Пристигна от Варна брат Стамат Тодоров, на когото предадох ръководството на братските имоти и ключовете от Колибата и през септември се пренесохме с Марин в Арбанаси.Дойдоха и другите приятели. Бяха вече пристигнали и моите родители с брат ми Костадин и сестра ми Танка. Обявихме основаването на братската комуна при следния състав. Основно ядро: 1. Никола Гръблев от Габрово - военен капитан. 2.
към текста >>
50.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември
, 9.09.1923 г.
Всякога когато се пропусне една Божествена
Идея
, в противоположната страна на физическия свят ще се прояви известна реакция.
(Брат Иларионов: „Добре стана") Българите не могат да се убедят още в силата Божия, но ще се убедят. Ще се убедят, че има други закони, които направляват нещата. Със спирането на събора тук, дойде землетресението в Япония. Една връзка има. Каква връзка има между землетресението и спирането на събора?
Всякога когато се пропусне една Божествена
Идея
, в противоположната страна на физическия свят ще се прояви известна реакция.
Това показва, че цялото човечество е като един организъм. Може един ден да стане следното: В Америка да откажат свикването на събор и да дойде землетресението в България. Ще кажете: „Защо е така? " Един човек направил погрешка, целунал някоя си, бият го по задницата. Трябва да го бият по задницата за да му дойде ума в главата.
към текста >>
51.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември
, 10.09.1923 г.
Сега във вашия ум седи една
идея
: Как това най-малкото заповядва на всичкото.
Значи има едно вътрешно прозрение. Всички ще се силите да имате едно основно вярване, т. е. вярване на общите принципи, от които всички да изхождате. Този, общия принцип, от който всички трябва да изхождат, той е принципът на ума, значи в умствено отношение трябва да имате една мярка. Тази мярка ние наричаме абсолютно най-малката величина в света, с която се мерят всички други величини.
Сега във вашия ум седи една
идея
: Как това най-малкото заповядва на всичкото.
Когато хората шият с една игла гледат върха да е остър. Коя е мярката? Не с тъпия връх почват да шият, а с острия. Най-острото върви напред. Всичката сила зад тази малката величина е наредена.
към текста >>
Ще видите, че известни извори имат известно бъблене, известни звукове и всеки един звук на извора буди във вас известна
идея
.
В природата специалните класове не са постоянни. На младите съм говорил за възможностите на ума, сърцето, волята и духа, после за черната и бялата светлина. Така те решават задачи в живота. Трябваше да ги заведа в живата природа. Например известни изводи говорят, някой тих извор.
Ще видите, че известни извори имат известно бъблене, известни звукове и всеки един звук на извора буди във вас известна
идея
.
Друго бъблене буди друга идея. Например Куш-бунар при Сливен. Млад човек значи носител на Божествената Любов, стар - значи онзи, който е мъдър - не по възраст. Мъдростта и Любовта вървят ръка за ръка.4. Окултният закон за противоречиятаБеседа държана на 10 септември 1923 г, понеделник, 6 часа следобед, София на 26 братяТайна молитва.Изобщо във всички общества-школи се срещат противоречия в живота на ученика.
към текста >>
Друго бъблене буди друга
идея
.
На младите съм говорил за възможностите на ума, сърцето, волята и духа, после за черната и бялата светлина. Така те решават задачи в живота. Трябваше да ги заведа в живата природа. Например известни изводи говорят, някой тих извор. Ще видите, че известни извори имат известно бъблене, известни звукове и всеки един звук на извора буди във вас известна идея.
Друго бъблене буди друга
идея
.
Например Куш-бунар при Сливен. Млад човек значи носител на Божествената Любов, стар - значи онзи, който е мъдър - не по възраст. Мъдростта и Любовта вървят ръка за ръка.4. Окултният закон за противоречиятаБеседа държана на 10 септември 1923 г, понеделник, 6 часа следобед, София на 26 братяТайна молитва.Изобщо във всички общества-школи се срещат противоречия в живота на ученика. Противоречията се явяват като една необходимост, като една потребност.
към текста >>
52.
Учителя изнася лекцията 'Високият идеал' пред Общия окултен клас
, 11.09.1923 г.
Те са вашият избор – този, който вие сте направили.Аз ще ви приведа един малък пример за пояснение на тази
идея
с една египтянка, която се наричала Елтамар.
Следователно, ако тя е отбелязала най-хубавото за вас, причина за тази бележка сте вие. И ако тя е хроникирала нещо, което не ви препоръчва добре, причина сте пак вие. Тя не е турила нито повече, нито по-малко. Тя е отбелязала просто факта и от този факт тя изважда своите заключения. Сега кои са тия заключения, които ще повлияят на вашия живот?
Те са вашият избор – този, който вие сте направили.Аз ще ви приведа един малък пример за пояснение на тази
идея
с една египтянка, която се наричала Елтамар.
Тя била дъщеря на най-бедния селянин в Египет, но била много умна и интелигентна, добродетелна и много скромна. Когато тя постъпила в училището, запитал я нейният учител: „Ти ще се ожениш ли, или девица ще останеш? “ Тя казала: „Аз имам само един идеал на Земята. Аз съм решила тъй: само за царския син мога да се оженя. Който и да е друг, ако не е царският син, ще го върна.
към текста >>
Той може да е доволен от онзи ваксаджия, който си е турил за идеал следното: „На първия човек, който дойде при мене, аз ще му лъсна обущата най-хубаво.“ И ти идеш, възприемеш
идеята
на ваксаджията, казваш: „Дали Господ се интересува от моите обуща?
– Не. Той не се интересува от моите чорапи, кой ще ги тури, той казва: „Има десет души, които ще ги турят.“ Той не се интересува и кой ще лъсне обущата ми. Защо? Сума ваксаджии има – щом им дадеш пет лева, те са готови както искаш да ти ваксат обущата. Някои питат: „Дали Господ днес е доволен от моите обуща? “ Че защо Господ да е доволен от твоите обуща?
Той може да е доволен от онзи ваксаджия, който си е турил за идеал следното: „На първия човек, който дойде при мене, аз ще му лъсна обущата най-хубаво.“ И ти идеш, възприемеш
идеята
на ваксаджията, казваш: „Дали Господ се интересува от моите обуща?
“ – Не. Той се интересува от ваксаджията. Идея има в него. Той ти е лъснал обущата най-хубаво, тъй, както той разбира. Сега ще ви говоря за един идеал.
към текста >>
Идея
има в него.
Някои питат: „Дали Господ днес е доволен от моите обуща? “ Че защо Господ да е доволен от твоите обуща? Той може да е доволен от онзи ваксаджия, който си е турил за идеал следното: „На първия човек, който дойде при мене, аз ще му лъсна обущата най-хубаво.“ И ти идеш, възприемеш идеята на ваксаджията, казваш: „Дали Господ се интересува от моите обуща? “ – Не. Той се интересува от ваксаджията.
Идея
има в него.
Той ти е лъснал обущата най-хубаво, тъй, както той разбира. Сега ще ви говоря за един идеал. Ако една жена шие риза на мъжа си и даде пари, па вземе какъв да е плат и я мине отгоре-отгоре, тя не е жена! Не, тя трябва да преброди целия град и да намери най-хубавото платно – тънко, копринено или най-здраво, ленено – да му ушие една риза и да си каже: „Веднъж ще му ушия една риза, но да я помни.“ Тя трябва да вложи всичкото си изкуство – това е жена с идеал. Мъжът отива да купи плат за своята жена.
към текста >>
53.
Излиза първият брой на сп.'Житно зърно'
, 01.1924 г.
Идеята
за издаване на братско списание дойде от умовете на редица млади хора след откриването на Школата през 1922 г.
Явява се продължение на списание "Нов живот", издавано през 1923 година от Георги Марков и Методий Константинов. "Житно зърно" се публикува до 1944 година, главен редактор е Георги Радев (1900-1940), членове на редакционния съвет са Георги Марков, Методий Константинов, Кузман Кузманов, Георги Томалевски, Константин Константинов и Добрин Гарвалов. Спомени на Борис Николов - Списание "Житно зърно" Спомени на Борис Николов 94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО"
Идеята
за издаване на братско списание дойде от умовете на редица млади хора след откриването на Школата през 1922 г.
Отначало една идея се възприема от едного, после се предава на другиго и може да се реализира от трети. По онова време имахме един брат Георги Марков от гр. Ловеч. Този брат беше много добър, отличник в университета, оригинален, представителен, хубав с дълги коси до раменете. Беше човек с голям стремеж за един духовен живот, за едно съвършенство. Той беше студент във физико-математи-ческия факултет.
към текста >>
Отначало една
идея
се възприема от едного, после се предава на другиго и може да се реализира от трети.
"Житно зърно" се публикува до 1944 година, главен редактор е Георги Радев (1900-1940), членове на редакционния съвет са Георги Марков, Методий Константинов, Кузман Кузманов, Георги Томалевски, Константин Константинов и Добрин Гарвалов. Спомени на Борис Николов - Списание "Житно зърно" Спомени на Борис Николов 94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО" Идеята за издаване на братско списание дойде от умовете на редица млади хора след откриването на Школата през 1922 г.
Отначало една
идея
се възприема от едного, после се предава на другиго и може да се реализира от трети.
По онова време имахме един брат Георги Марков от гр. Ловеч. Този брат беше много добър, отличник в университета, оригинален, представителен, хубав с дълги коси до раменете. Беше човек с голям стремеж за един духовен живот, за едно съвършенство. Той беше студент във физико-математи-ческия факултет. Беше приятел с Методи Константинов и двамата решиха да издават едно списание „Нов живот", което излезна през 1923 г.
към текста >>
Около тях се образува една група младежи, които възприеха
идеята
за издаване на братско списание.
Беше човек с голям стремеж за един духовен живот, за едно съвършенство. Той беше студент във физико-математи-ческия факултет. Беше приятел с Методи Константинов и двамата решиха да издават едно списание „Нов живот", което излезна през 1923 г. три-четири броя. Георги Марков имаше богати родители и това му даваше възможност със средствата, които отделяше да издава това списание.
Около тях се образува една група младежи, които възприеха
идеята
за издаване на братско списание.
Обикновено Георги Марков и Методи Константинов сами си вписваха, сами редактираха и сами го разпространяваха. Ходеха с една кошнич-ка и вътре е списанието. Минаваха покрай всеки студент и му оставят по един брой. Който му даде пари - даде, който не даде - дават го безплатно. Така работеше Георги Марков.
към текста >>
Беше човек на
идеята
.
Обикновено Георги Марков и Методи Константинов сами си вписваха, сами редактираха и сами го разпространяваха. Ходеха с една кошнич-ка и вътре е списанието. Минаваха покрай всеки студент и му оставят по един брой. Който му даде пари - даде, който не даде - дават го безплатно. Така работеше Георги Марков.
Беше човек на
идеята
.
Но това списание просъществува кратко време и спря, поради липса на купувачи и средства.Друго е важното, че около тях се групираха млади братя." Идеята за едно братско списание даде Георги Марков. А един ден както се бяхме събрали на масата и пиехме чай каза: „Ще го наречем „Житно зърно". След това отидоха при Учителя, споделиха идеята с Него. Той ги насърчи като ги остави сами да си решат въпроса за организацията.Тук трябва да споменем и един друг факт. Боян Боев през 1922-1923 г.. пристигна от провинцията на Изгрева.
към текста >>
Но това списание просъществува кратко време и спря, поради липса на купувачи и средства.Друго е важното, че около тях се групираха млади братя."
Идеята
за едно братско списание даде Георги Марков.
Ходеха с една кошнич-ка и вътре е списанието. Минаваха покрай всеки студент и му оставят по един брой. Който му даде пари - даде, който не даде - дават го безплатно. Така работеше Георги Марков. Беше човек на идеята.
Но това списание просъществува кратко време и спря, поради липса на купувачи и средства.Друго е важното, че около тях се групираха млади братя."
Идеята
за едно братско списание даде Георги Марков.
А един ден както се бяхме събрали на масата и пиехме чай каза: „Ще го наречем „Житно зърно". След това отидоха при Учителя, споделиха идеята с Него. Той ги насърчи като ги остави сами да си решат въпроса за организацията.Тук трябва да споменем и един друг факт. Боян Боев през 1922-1923 г.. пристигна от провинцията на Изгрева. Него го бяха погнали от Панагюрище, където беше учител, а по-късно бе уволнен от гимназията в Свищов и той се прибра в София с подрязани крила, без пенсия.
към текста >>
След това отидоха при Учителя, споделиха
идеята
с Него.
Който му даде пари - даде, който не даде - дават го безплатно. Така работеше Георги Марков. Беше човек на идеята. Но това списание просъществува кратко време и спря, поради липса на купувачи и средства.Друго е важното, че около тях се групираха млади братя." Идеята за едно братско списание даде Георги Марков. А един ден както се бяхме събрали на масата и пиехме чай каза: „Ще го наречем „Житно зърно".
След това отидоха при Учителя, споделиха
идеята
с Него.
Той ги насърчи като ги остави сами да си решат въпроса за организацията.Тук трябва да споменем и един друг факт. Боян Боев през 1922-1923 г.. пристигна от провинцията на Изгрева. Него го бяха погнали от Панагюрище, където беше учител, а по-късно бе уволнен от гимназията в Свищов и той се прибра в София с подрязани крила, без пенсия. Тогава имаше такъв закон, че ако човек има определен стаж и години като учител без да има навършена възраст може да се пенсионира. А него го уволниха дисциплинарно няколко месеца преди навършването на 15-годишен трудов стаж , без никаква издръжка.
към текста >>
Тук на Изгрева той дойде с
идеята
да издава едно списание по образец на Рудолф ЩайнеровИтб издания в Германия или по образец на „Всемирна летопис", където той участваше със статии.
Той ги насърчи като ги остави сами да си решат въпроса за организацията.Тук трябва да споменем и един друг факт. Боян Боев през 1922-1923 г.. пристигна от провинцията на Изгрева. Него го бяха погнали от Панагюрище, където беше учител, а по-късно бе уволнен от гимназията в Свищов и той се прибра в София с подрязани крила, без пенсия. Тогава имаше такъв закон, че ако човек има определен стаж и години като учител без да има навършена възраст може да се пенсионира. А него го уволниха дисциплинарно няколко месеца преди навършването на 15-годишен трудов стаж , без никаква издръжка.
Тук на Изгрева той дойде с
идеята
да издава едно списание по образец на Рудолф ЩайнеровИтб издания в Германия или по образец на „Всемирна летопис", където той участваше със статии.
Но като видя, че ние замисляме братско списание, той се отказа от своето списание и се присъедини към нас. Той беше вече записал и събрал свои абонати. После той върна парите и съобщи на абонатите си, че се присъединява към новото списание „Житно зърно". Това бе една хубава постъпка на Боян Боев. Беше безкористен човек, за свои лични амбиции не живееше, а живееше за големия живот и беше на разположение на Учителя винаги.
към текста >>
Но то се набираше от абонати.Учителят много пъти е говорил за Житното зърно какво представлява за човека на земята като източник на хляб, каква
идея
е вложена в него, в духовния свят и каква е истиската му същност в Божествения свят.
И застана до Учителя винаги с тетрадка и перодръжка в ръка и записваше всеки разговор и всяка Негова мисъл с приятелите. По-късно той въведе една рубрика в „Житно зърно" - „Из нашия живот". Това са обикновено разговори с Учителя при частните посещения на учениците Му. И в разстояние на 22 години тази рубрика е най-ценната в това списание, защото дава историята в Школата. Другото, което се печаташе бяха преводи, статии, поезия, проза, която за някои бе без значение и затова това списание трудно се издържаше.
Но то се набираше от абонати.Учителят много пъти е говорил за Житното зърно какво представлява за човека на земята като източник на хляб, каква
идея
е вложена в него, в духовния свят и каква е истиската му същност в Божествения свят.
За това наименованието на списанието бе напълно подходящо. Ние отначало бяхме неопитни. Нямахме опит, практика и отначало списанието беше малко наивно, но постепенно с течение на годините подготвиха се хора, разшири се сътрудничеството, дойдоха нови сътрудници и списанието тръгна. Разпространението ставаше чрез абонати. Разпръснаха се покани между приятелите в София и провинцията и мнозина се отзоваха.
към текста >>
54.
Учителя дава песента 'Грее, грее светлината'
, 03.1924 г.
Учителят хвана
идеята
, оттегли се в стаичката Си и започна да работи.
Учителят изпя малка мелодия и каза: "С какви движения ще изразите тази мелодия? " Направиха опит да намерят стъпки и движения, но не бяха сполучливи. Тогава Учителят показа движения - плавни, естествени, ритмични. Те отговаряха на мелодията. Така се роди първото упражнение на Паневритмията, като че случайно, но то послужи като подтик.
Учителят хвана
идеята
, оттегли се в стаичката Си и започна да работи.
Упражненията се раждаха едно след друго. Творческият огън се разпалваше и усилваше. Той тъй се увлече в работата Си, че нощем до късно можеше да се чуе цигулката Му в неговата стаичка. На сутринта Той опитваше с учениците новите упражнения. Те заучаваха мелодиите, стъпките, движенията.
към текста >>
Ако правилно решаваше задачата си, то у него се изменяше нещо, построяваше се нещо ново и просветваше някаква нова
идея
в ума му и даваше нов подтик в живота му.
Учителят не бе помръднал дори и устните си, а Неговият говор и Слово се запечатаха като светлина в съзнанието ми. Аз се поклоних и тихо се отдалечих. Ето, това е музиката на Учителя. - Това е стремежа на човешката душа, да търси и да се стреми да постигне съзвучие с Бога.Не мога да отделя музиката на Учителя от Школата на Учителя. Колко малки наглед упражнения бяха дадени в Школата от Учителя, които ученикът трябваше да ги изпълни.
Ако правилно решаваше задачата си, то у него се изменяше нещо, построяваше се нещо ново и просветваше някаква нова
идея
в ума му и даваше нов подтик в живота му.
Това бяха музикалните упражнения дадени на ученика, които правеха чудесата в неговия път. Те го завеждаха често в незнайни светове. Често някоя фраза от Неговата музика е като запалена свещичка, която търси и намира пролука в човешката тъма, от която можеш да излезеш. Тези музикални фрази често в началото, ти не можеш да ги разбереш, но след като ги изпълниш, ти се учудваш как е станало така, че ти излизаш от това голямо противоречие на собствения си живот.Веднъж съм вързана вътрешно психически като че съм прикована за нещо. Външно се движа, ходя и говоря.
към текста >>
55.
Учителя присъства на втория младежки събор - София. Първи ден - 6 юли
, 6.07.1924 г.
Туй разбирам човек с
идея
.
Ако те са готови на онези мъчнотии като квартира и всичко, добре. Може да им кажете тъй: всички, които разполагат със средства, да дойдат. Тъй те сами ще се намерят в трудно положение. Вие запитайте най-напред по колко души от специалния и общия клас могат да дойдат. Въобще, онези, които се чувствуват готови, които чрезмерно желаят, на които напрежението е дошло до крайния предел, до взрив, те да дойдат.
Туй разбирам човек с
идея
.
Който е набъбнал и трябва да израсне, който е под пръстта - той да дойде. А който е в хамбара, нека си седи. Защото онзи, ако не дойде, ще се пукне. „Млад" разбирам човек с една идея, която действува мощно у него. И който се е предал с всичкото си сърце на нея.
към текста >>
„Млад" разбирам човек с една
идея
, която действува мощно у него.
Въобще, онези, които се чувствуват готови, които чрезмерно желаят, на които напрежението е дошло до крайния предел, до взрив, те да дойдат. Туй разбирам човек с идея. Който е набъбнал и трябва да израсне, който е под пръстта - той да дойде. А който е в хамбара, нека си седи. Защото онзи, ако не дойде, ще се пукне.
„Млад" разбирам човек с една
идея
, която действува мощно у него.
И който се е предал с всичкото си сърце на нея. Той ще принесе нещо добро. Това непреодолимо желание у него, то е Божествено, а там няма ограничение. Най-първо направете запитване колко от младите ще дойдат и после, според числото на младите вижте колко от общия клас имат силно желание да дойдат. Силното желание не признава граници.
към текста >>
Дето има голям шум,
идея
, към която да се стремим, няма.
Знайте и друго: колкото идеите по-дълбоко се всаждат, по-малко противоречия има. Там, дето реката вдига голям шум, показва, че има най-малко условия за работа. А дето няма шум, има най-благоприятни условия. Противоречията всякога произтичат от безидеен живот. Там е големият шум.
Дето има голям шум,
идея
, към която да се стремим, няма.
Тъй шумът между пчелите е голям, докато се определят; определят ли се, няма вече шум, сгрупират се около царицата и тръгват. У хората е същият закон. Докато една централна идея не изникне, има шум, говорене, това-онова. Щом централната идея се яви, шумоленето престава и водата става по-дълбока. Сега теоретически вие се запитвате: ако дойдат 300 души, къде ще ги турим?
към текста >>
Докато една централна
идея
не изникне, има шум, говорене, това-онова.
Противоречията всякога произтичат от безидеен живот. Там е големият шум. Дето има голям шум, идея, към която да се стремим, няма. Тъй шумът между пчелите е голям, докато се определят; определят ли се, няма вече шум, сгрупират се около царицата и тръгват. У хората е същият закон.
Докато една централна
идея
не изникне, има шум, говорене, това-онова.
Щом централната идея се яви, шумоленето престава и водата става по-дълбока. Сега теоретически вие се запитвате: ако дойдат 300 души, къде ще ги турим? Но това е само предположение. Възможно е, тази вероятност вие ще я опитате. Няма да им пишете положително, че ще има екскурзия, а само „възможно е да има екскурзия", и то Чамкория - Мусала.
към текста >>
Щом централната
идея
се яви, шумоленето престава и водата става по-дълбока.
Там е големият шум. Дето има голям шум, идея, към която да се стремим, няма. Тъй шумът между пчелите е голям, докато се определят; определят ли се, няма вече шум, сгрупират се около царицата и тръгват. У хората е същият закон. Докато една централна идея не изникне, има шум, говорене, това-онова.
Щом централната
идея
се яви, шумоленето престава и водата става по-дълбока.
Сега теоретически вие се запитвате: ако дойдат 300 души, къде ще ги турим? Но това е само предположение. Възможно е, тази вероятност вие ще я опитате. Няма да им пишете положително, че ще има екскурзия, а само „възможно е да има екскурзия", и то Чамкория - Мусала. Това ще им пишете.
към текста >>
Но ще им покажете как седи основният въпрос и основната
идея
.
Това е за провинциалистите, понеже те економически са засегнати, да ги избавим от разноски. А тук, за софиянци, на тях няма да се турят тези ограничения. Поне по един път те може да дойдат. Пък има някои, които никак не ги интересуват тези ваши въпроси. По въпроса за кои да влезат в нашия клас (за Горна Джумая), всички ония, които ще приемете във вашите класове, трябва да ги поставите те да вземат отговорността принципално върху себе си, пред себе си да бъдат отговорни.
Но ще им покажете как седи основният въпрос и основната
идея
.
Тия хора все трябва да се нагласят. Не всеки може да бъде готов. Всеки може да свири, но за един оркестър се изискват повече упражнения. А може би тези братя да са подготвени от миналото. Ако са готови, с едно малко побутване, те ще влезат.
към текста >>
56.
Учителя дава песента (упражнение) 'В начало бе Словото'
, 5.11.1924 г.
В начало бе Словото и Словото бе у Бога – този стих е много важен; когато стане човек сутрин, ще го прочете, ще го изпее и ще мисли върху него, докато в ума му дойде Светлина и той възприеме тази велика
идея
.
Учителя дава музикалното упражнение "В начало бе Словото" в беседата "Връзки в геометрическите форми", ООК, София . Текстът е взет от Евангелието на Йоан, 1-ва глава, стихове 1-5: Първите два стиха изразяват действие на Духа, третият стих – действие на ума, четвъртият стих – действие на сърцето, а петият стих изразява материалния свят. Тъмнината представлява материалния живот, в него прониква Светлината. Из Божественото начало на нещата е излязло Словото във величествената си красота.
В начало бе Словото и Словото бе у Бога – този стих е много важен; когато стане човек сутрин, ще го прочете, ще го изпее и ще мисли върху него, докато в ума му дойде Светлина и той възприеме тази велика
идея
.
Тогава неговото сърце ще се преобрази – ще стане по-меко, умът му ще се преобрази – ще започне да мисли по-право. Тази песен изразява новата насока, която иде в музиката – тя е музика на Любовта. Текст на песента: В начало бе Словото В начало бе Словото,
към текста >>
57.
Писмо от Учителя до д-р Иван Жеков, София
, 1.01.1925 г.
А вашата
идея
да напечатате някои от беседите в малък джобен формат на български, не забравяйте.
София, 1.I.1925 г. Любезни Иване, Може да преведете първата беседа от първата серия на италиански, да направите проба.
А вашата
идея
да напечатате някои от беседите в малък джобен формат на български, не забравяйте.
Когато дойдете в София ще поговорим по-нашироко върху някои висящи въпроси. Мира Господен да бъде с вас и домашните ви. И на Юрданка. Само Божията любов. (Свещеният подпис)
към текста >>
58.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли
, 13.07.1925 г.
Идеята
на тази беседа е: „Служение на Бога".
При върховете е мъгли и само върхът Мусала стърчи над мъглите. Обикновено в такива случаи ние се качвахме на върха. Един ден слизаме при езерото, гдето е хижата днес. Учителят седна тогава на един камък, а ние се наредихме около Него в няколко редици и ни държа една чудна беседа. Тя е озаглавена „Малкият стрък".
Идеята
на тази беседа е: „Служение на Бога".
След кат свърши беседата Учителят присегна с ръка и откъсна от тревичките до него и започна да дава на всеки един от приятелите по една тревичка. Тази тревичка всеки си я пази свещено. И моята е още тук. Вчера я видях в тефтерчето, в беседата „Малкият стрък". Тази беседа заслужава всеки да я прочете.
към текста >>
59.
Учителя присъства на събора, 1925 - Велико Търново. Седми ден - 29 август
, 29.08.1925 г.
Да бъдете свързани с живата природа - това е
идеята
, която трябва да възкръсне в ума ви.Първо упражнение: Изнесете ръцете настрани и десния крак надясно.
от Йоана и 25 беседа: „Ръката съблазнява".„Моята цел е да ви обърна внимание на факта, че между нас и живата природа всякога трябва да има съгласие. Станете ли сутрин, между вас и живата природа трябва да има съгласие. Туй трябва да бъде за вас един основен закон. За пример, като станете сутрин и не ви върви в работата, не сте разположени духом, какво трябва да направите? - Първата работа, която ви предстои, е да възстановите съгласието между вас и живата природа.
Да бъдете свързани с живата природа - това е
идеята
, която трябва да възкръсне в ума ви.Първо упражнение: Изнесете ръцете настрани и десния крак надясно.
Съберете ръцете си и поставетедесния крак при левия. Като правите това упражнение, изговорете следната формула: „Аз мога и с ума си давърша моите работи в съгласие с живата природа."После изнесете ръцете настрани и левия крак наляво. Приберете ръцете си и поставете левия крак при десния. Като правите това упражнение, изговорете следната формула: „Аз мога и със сърцето си да върша свои-те работи в съгласие с живата природа." Значи аз мога и със сърцето си, и с ума си да върша разумна работа.Ще направите тези упражнения 3 пъти е левия крак и три пъти е десния. Ако имаш някаква дисхармония у себе си, ще направиш упражнението ту с левия, ту с десния си крак и при движението ще произнасяш формулата: „ Светлина в ума (с десния крак), топлина в сърцето " (с левия крак).
към текста >>
60.
Учителя дава музиката на песента 'Писмото'
, 1926 г.
Ако братя и сестри работят вътрешно заедно, в името на една
идея
, чрез една задача, която трябва да разрешат, всички те се движат в една посока.
На всички техни въпроси бе отговорено с писмо от три изречения. Защото организация има вътрешна и външна. Нашето Братство не може да се организира отвън. Това, което аз съм разбрала от толкова години е следното. Ние можем да се организираме само вътрешно.
Ако братя и сестри работят вътрешно заедно, в името на една
идея
, чрез една задача, която трябва да разрешат, всички те се движат в една посока.
Те ще дойдат чрез тази своя работа, в името на реализирането на тази идея, до едно хармонично състояние в умовете си и ще се разберат. И тогава няма да има нужда външни форми и външни правила да ги ограничават. Ще имат светлината, която ще получат в съзнанието си от идеята от Словото на Учителя, която ще реализират. Имат ли хармонично състояние в умовете си, те ще създадат и благородни чувства в сърцата си. Защото всеки един от тях ще иска да изпълнява Божията Воля.
към текста >>
Те ще дойдат чрез тази своя работа, в името на реализирането на тази
идея
, до едно хармонично състояние в умовете си и ще се разберат.
Защото организация има вътрешна и външна. Нашето Братство не може да се организира отвън. Това, което аз съм разбрала от толкова години е следното. Ние можем да се организираме само вътрешно. Ако братя и сестри работят вътрешно заедно, в името на една идея, чрез една задача, която трябва да разрешат, всички те се движат в една посока.
Те ще дойдат чрез тази своя работа, в името на реализирането на тази
идея
, до едно хармонично състояние в умовете си и ще се разберат.
И тогава няма да има нужда външни форми и външни правила да ги ограничават. Ще имат светлината, която ще получат в съзнанието си от идеята от Словото на Учителя, която ще реализират. Имат ли хармонично състояние в умовете си, те ще създадат и благородни чувства в сърцата си. Защото всеки един от тях ще иска да изпълнява Божията Воля. Значи те ще бъдат подчинени на Духа.
към текста >>
Ще имат светлината, която ще получат в съзнанието си от
идеята
от Словото на Учителя, която ще реализират.
Това, което аз съм разбрала от толкова години е следното. Ние можем да се организираме само вътрешно. Ако братя и сестри работят вътрешно заедно, в името на една идея, чрез една задача, която трябва да разрешат, всички те се движат в една посока. Те ще дойдат чрез тази своя работа, в името на реализирането на тази идея, до едно хармонично състояние в умовете си и ще се разберат. И тогава няма да има нужда външни форми и външни правила да ги ограничават.
Ще имат светлината, която ще получат в съзнанието си от
идеята
от Словото на Учителя, която ще реализират.
Имат ли хармонично състояние в умовете си, те ще създадат и благородни чувства в сърцата си. Защото всеки един от тях ще иска да изпълнява Божията Воля. Значи те ще бъдат подчинени на Духа. Дори впоследствие, когато сме говорили с приятели по този въпрос, аз винаги съм казвала: "Нас може да ни организира само Духът! " По-добре двама в Дух, отколкото мнозинство в различие!
към текста >>
Всяка
идея
като плодова пъпка се намира в Божествения свят.
Тази Светлина в Божествения свят се нарича Слава. Тази Слава като Светлина създава Света на Истината. И когато тази Слава и Божествена Светлина грее, плодът цъфти и зрее. Кой плод цъфти? Всички възвишени идеи от Словото на Учителя са идеи от Божествения свят.
Всяка
идея
като плодова пъпка се намира в Божествения свят.
За да разцъфти тази идея, тя трябва да се свали от Божествения свят чрез Славата в Света на Мъдростта. Там тя цъфти чрез Виделината в Света на Хармонията и порядъка. Когато тази идея трябва да узрее като плод, тя трябва да се свали от Света на Мъдростта чрез Виделината, да дойде в ума на човека като Светлина и да създаде светла мисъл. Този плод зрее в ума на човека. Затова, когато Божествената Слава грее от Света на Истината, тя като Виделина цъфти и като Хармония разцъфтява, а като Светлина зрее като плод в ума на ученика.
към текста >>
За да разцъфти тази
идея
, тя трябва да се свали от Божествения свят чрез Славата в Света на Мъдростта.
Тази Слава като Светлина създава Света на Истината. И когато тази Слава и Божествена Светлина грее, плодът цъфти и зрее. Кой плод цъфти? Всички възвишени идеи от Словото на Учителя са идеи от Божествения свят. Всяка идея като плодова пъпка се намира в Божествения свят.
За да разцъфти тази
идея
, тя трябва да се свали от Божествения свят чрез Славата в Света на Мъдростта.
Там тя цъфти чрез Виделината в Света на Хармонията и порядъка. Когато тази идея трябва да узрее като плод, тя трябва да се свали от Света на Мъдростта чрез Виделината, да дойде в ума на човека като Светлина и да създаде светла мисъл. Този плод зрее в ума на човека. Затова, когато Божествената Слава грее от Света на Истината, тя като Виделина цъфти и като Хармония разцъфтява, а като Светлина зрее като плод в ума на ученика. И този плод като узрее, представлява реализираната идея от Словото на Всемировия Учител чрез живота на ученика.
към текста >>
Когато тази
идея
трябва да узрее като плод, тя трябва да се свали от Света на Мъдростта чрез Виделината, да дойде в ума на човека като Светлина и да създаде светла мисъл.
Кой плод цъфти? Всички възвишени идеи от Словото на Учителя са идеи от Божествения свят. Всяка идея като плодова пъпка се намира в Божествения свят. За да разцъфти тази идея, тя трябва да се свали от Божествения свят чрез Славата в Света на Мъдростта. Там тя цъфти чрез Виделината в Света на Хармонията и порядъка.
Когато тази
идея
трябва да узрее като плод, тя трябва да се свали от Света на Мъдростта чрез Виделината, да дойде в ума на човека като Светлина и да създаде светла мисъл.
Този плод зрее в ума на човека. Затова, когато Божествената Слава грее от Света на Истината, тя като Виделина цъфти и като Хармония разцъфтява, а като Светлина зрее като плод в ума на ученика. И този плод като узрее, представлява реализираната идея от Словото на Всемировия Учител чрез живота на ученика. Затова Учителят казва, че първият плод от ученика се дава на Учителя. Това е метод и начин за приложение от Словото на Учителя в живота на ученика.
към текста >>
И този плод като узрее, представлява реализираната
идея
от Словото на Всемировия Учител чрез живота на ученика.
За да разцъфти тази идея, тя трябва да се свали от Божествения свят чрез Славата в Света на Мъдростта. Там тя цъфти чрез Виделината в Света на Хармонията и порядъка. Когато тази идея трябва да узрее като плод, тя трябва да се свали от Света на Мъдростта чрез Виделината, да дойде в ума на човека като Светлина и да създаде светла мисъл. Този плод зрее в ума на човека. Затова, когато Божествената Слава грее от Света на Истината, тя като Виделина цъфти и като Хармония разцъфтява, а като Светлина зрее като плод в ума на ученика.
И този плод като узрее, представлява реализираната
идея
от Словото на Всемировия Учител чрез живота на ученика.
Затова Учителят казва, че първият плод от ученика се дава на Учителя. Това е метод и начин за приложение от Словото на Учителя в живота на ученика. Това означава да намериш една идея от Словото на Учителя и да я реализираш чрез светъл ум, благородно чувство и праведна постъпка. Ето така се реализират идеите на Учителя от Словото Му чрез живота на ученика. Тогава ученикът се познава по негобия плод.
към текста >>
Това означава да намериш една
идея
от Словото на Учителя и да я реализираш чрез светъл ум, благородно чувство и праведна постъпка.
Този плод зрее в ума на човека. Затова, когато Божествената Слава грее от Света на Истината, тя като Виделина цъфти и като Хармония разцъфтява, а като Светлина зрее като плод в ума на ученика. И този плод като узрее, представлява реализираната идея от Словото на Всемировия Учител чрез живота на ученика. Затова Учителят казва, че първият плод от ученика се дава на Учителя. Това е метод и начин за приложение от Словото на Учителя в живота на ученика.
Това означава да намериш една
идея
от Словото на Учителя и да я реализираш чрез светъл ум, благородно чувство и праведна постъпка.
Ето така се реализират идеите на Учителя от Словото Му чрез живота на ученика. Тогава ученикът се познава по негобия плод. Затова е казано, че по плодовете ще ги познаете. А ние казваме така: "В изпълнението на Волята на Бога е силата на човешката душа". И когато ученикът изпълни Волята на Бога и реализира една идея от Словото на Учителя, тя се явява като плод на неговата разрешена задача.
към текста >>
И когато ученикът изпълни Волята на Бога и реализира една
идея
от Словото на Учителя, тя се явява като плод на неговата разрешена задача.
Това означава да намериш една идея от Словото на Учителя и да я реализираш чрез светъл ум, благородно чувство и праведна постъпка. Ето така се реализират идеите на Учителя от Словото Му чрез живота на ученика. Тогава ученикът се познава по негобия плод. Затова е казано, че по плодовете ще ги познаете. А ние казваме така: "В изпълнението на Волята на Бога е силата на човешката душа".
И когато ученикът изпълни Волята на Бога и реализира една
идея
от Словото на Учителя, тя се явява като плод на неговата разрешена задача.
Тогава всички ще видят, ще познаят, че това е ученик на Школата - по неговия плод. Тогава питам: необходимо ли е ученикът да има членска карта и с нея да доказва, че е член на някакво общество или организация? Отговорете ми сега. Ние с какво ще се доказваме - с членски карти или с плодовете на нашия труд в резултат изпълнение Волята на Бога? И накрая, какво означават трите изречения на Учителя от "Писмото"?
към текста >>
Правилните отношения на ученика към Бога означават път на Славата към Виделината, означават път на Виделината към Светлината, означават път на една Божествена
Идея
, преминала чрез Славата, чрез Виделината и чрез Светлината в ума на ученика, откъдето да се реализира чрез светла мисъл, благородно чувство и праведна постъпка.
А да сътвориш хармонични отношения между вътрешната си организация и външната си проекция - това означава правилни отношения към Бога, към ближния си и към себе си. Това се осъществява чрез Космична Обич у човека и ученика. Значи, за да протече в теб Мировата Любов, трябва да имаш идеална вътрешна организация като човек и като ученик. Значи, за да протече в теб Космичната Обич, трябва да имаш идеална външна организация и проекция на тази организация като човек и ученик. Третото за Истината: "Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее" означава, че след изработването на правилни отношения към Бога от ученика, от Света на Истината, която е сътворена от Светлината на Божествения Свят, тоест от Славата, ще слезе Божествената Слава.
Правилните отношения на ученика към Бога означават път на Славата към Виделината, означават път на Виделината към Светлината, означават път на една Божествена
Идея
, преминала чрез Славата, чрез Виделината и чрез Светлината в ума на ученика, откъдето да се реализира чрез светла мисъл, благородно чувство и праведна постъпка.
Ето, това е пътят за реализиране на една идея от Света на Истината чрез живота на ученика на земята. Това е смисълът на Вътрешната Школа на Бялото Братство. А Божествените идеи от Света на Истината се намират в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Пътят за реализация на Словото на Учителя чрез живота на ученика представлява Пътя на Школата. Ето, това означават трите изречения на Учителя от "Писмото", превърнали се в Сила и Живот чрез живота на ученика, изпълняващ Волята на Великия Учител Беинса Дуно.
към текста >>
Ето, това е пътят за реализиране на една
идея
от Света на Истината чрез живота на ученика на земята.
Това се осъществява чрез Космична Обич у човека и ученика. Значи, за да протече в теб Мировата Любов, трябва да имаш идеална вътрешна организация като човек и като ученик. Значи, за да протече в теб Космичната Обич, трябва да имаш идеална външна организация и проекция на тази организация като човек и ученик. Третото за Истината: "Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее" означава, че след изработването на правилни отношения към Бога от ученика, от Света на Истината, която е сътворена от Светлината на Божествения Свят, тоест от Славата, ще слезе Божествената Слава. Правилните отношения на ученика към Бога означават път на Славата към Виделината, означават път на Виделината към Светлината, означават път на една Божествена Идея, преминала чрез Славата, чрез Виделината и чрез Светлината в ума на ученика, откъдето да се реализира чрез светла мисъл, благородно чувство и праведна постъпка.
Ето, това е пътят за реализиране на една
идея
от Света на Истината чрез живота на ученика на земята.
Това е смисълът на Вътрешната Школа на Бялото Братство. А Божествените идеи от Света на Истината се намират в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Пътят за реализация на Словото на Учителя чрез живота на ученика представлява Пътя на Школата. Ето, това означават трите изречения на Учителя от "Писмото", превърнали се в Сила и Живот чрез живота на ученика, изпълняващ Волята на Великия Учител Беинса Дуно. Това са три изречения, три окултни формули от три свята: Света на Любовта, Света на Мъдростта и Света на Истината.
към текста >>
61.
Построяване приемна стая за Учителя на Изгрева - парцел 'Баучер'
, 08.1926 г.
Тя бе направена по
идея
на Петко Епитропов, който тогава организираше съборите, продоволствието, уредбата.На този събор присъстваха около 1000 човека.
Точно по това време възникнаха и първите дъсчени къщурки, които ние бяхме направили. Старите братя получиха разрешение от властта и започнаха подготовка за събора. Но с какъв ентусиазъм, с какъв възторг се събрахме в София, защото ние бяхме прогонени от Търново. Изведнъж се намерихме в една съвсем по-хубава, свободна обстановка на Изгрева. Дойдоха тогава от селата майстори за събора и тогава построиха една малка стаичка с цел, за да може през времето на събора да се пазят в нея хляба и продуктите докато трае събора.
Тя бе направена по
идея
на Петко Епитропов, който тогава организираше съборите, продоволствието, уредбата.На този събор присъстваха около 1000 човека.
Беше голям, тържествен събор. А да се хранят толкова човека, няколко дни не беше лесна работа. Няколко казана димяха непрекъснато на огньовете. Казани за чай и казани с гозба, а около тях дежурните сновяха насам-натам. Този събор се проведе на самата поляна.
към текста >>
" Съобщиха
идеята
на Учителя и Той каза: „Хубаво!
Наоколо всички стояха прави, а някои сядаха на земята и слушаха беседата. Намери се един фотограф, който засне тази обстановка и ние я имаме днес като документ. Обстановка от скромна по скромна. Голям събор на гола поляна. Като видяха всичко това онези, които построиха онази стаичка за продуктите казаха: „Ама то може догодина да се дойде две недели преди събора и да се построи салон!
" Съобщиха
идеята
на Учителя и Той каза: „Хубаво!
" Това беше идея на приятелите, но и метод на Учителя. Той изчакваше идеята да дойде от учениците.Отначало стаичката през събора държеше хранителни продукти. След събора тя бе изчистена и в нея поставиха инструментите необходими за обработка на нивите на Изгрева. Към лятото Учителят спомена: „Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло." Това бе сторено. Обикновено сутрин, след като Учителят излизаше от града и идваше на Изгрева, след като мине общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, Учителят отиде и си полегне на леглото.
към текста >>
" Това беше
идея
на приятелите, но и метод на Учителя.
Намери се един фотограф, който засне тази обстановка и ние я имаме днес като документ. Обстановка от скромна по скромна. Голям събор на гола поляна. Като видяха всичко това онези, които построиха онази стаичка за продуктите казаха: „Ама то може догодина да се дойде две недели преди събора и да се построи салон! " Съобщиха идеята на Учителя и Той каза: „Хубаво!
" Това беше
идея
на приятелите, но и метод на Учителя.
Той изчакваше идеята да дойде от учениците.Отначало стаичката през събора държеше хранителни продукти. След събора тя бе изчистена и в нея поставиха инструментите необходими за обработка на нивите на Изгрева. Към лятото Учителят спомена: „Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло." Това бе сторено. Обикновено сутрин, след като Учителят излизаше от града и идваше на Изгрева, след като мине общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, Учителят отиде и си полегне на леглото. Тогава разбрахме, че тази стаичка бе необходима за Учителя.
към текста >>
Той изчакваше
идеята
да дойде от учениците.Отначало стаичката през събора държеше хранителни продукти.
Обстановка от скромна по скромна. Голям събор на гола поляна. Като видяха всичко това онези, които построиха онази стаичка за продуктите казаха: „Ама то може догодина да се дойде две недели преди събора и да се построи салон! " Съобщиха идеята на Учителя и Той каза: „Хубаво! " Това беше идея на приятелите, но и метод на Учителя.
Той изчакваше
идеята
да дойде от учениците.Отначало стаичката през събора държеше хранителни продукти.
След събора тя бе изчистена и в нея поставиха инструментите необходими за обработка на нивите на Изгрева. Към лятото Учителят спомена: „Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло." Това бе сторено. Обикновено сутрин, след като Учителят излизаше от града и идваше на Изгрева, след като мине общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, Учителят отиде и си полегне на леглото. Тогава разбрахме, че тази стаичка бе необходима за Учителя. Вътре бяха поставени и някои елементарни удобства.
към текста >>
62.
Учителя присъства на събора, 1926 - София. 22 август
, 22.08.1926 г.
Тя бе направена по
идея
на Петко Епитропов, който тогава организираше съборите, продоволствието, уредбата.На този събор присъстваха около 1000 човека.
Точно по това време възникнаха и първите дъсчени къщурки, които ние бяхме направили. Старите братя получиха разрешение от властта и започнаха подготовка за събора. Но с какъв ентусиазъм, с какъв възторг се събрахме в София, защото ние бяхме прогонени от Търново. Изведнъж се намерихме в една съвсем по-хубава, свободна обстановка на Изгрева. Дойдоха тогава от селата майстори за събора и тогава построиха една малка стаичка с цел, за да може през времето на събора да се пазят в нея хляба и продуктите докато трае събора.
Тя бе направена по
идея
на Петко Епитропов, който тогава организираше съборите, продоволствието, уредбата.На този събор присъстваха около 1000 човека.
Беше голям, тържествен събор. А да се хранят толкова човека, няколко дни не беше лесна работа. Няколко казана димяха непрекъснато на огньовете. Казани за чай и казани с гозба, а около тях дежурните сновяха насам-натам. Този събор се проведе на самата поляна.
към текста >>
" Съобщиха
идеята
на Учителя и Той каза: „Хубаво!
Наоколо всички стояха прави, а някои сядаха на земята и слушаха беседата. Намери се един фотограф, който засне тази обстановка и ние я имаме днес като документ. Обстановка от скромна по скромна. Голям събор на гола поляна. Като видяха всичко това онези, които построиха онази стаичка за продуктите казаха: „Ама то може догодина да се дойде две недели преди събора и да се построи салон!
" Съобщиха
идеята
на Учителя и Той каза: „Хубаво!
" Това беше идея на приятелите, но и метод на Учителя. Той изчакваше идеята да дойде от учениците.Отначало стаичката през събора държеше хранителни продукти. След събора тя бе изчистена и в нея поставиха инструментите необходими за обработка на нивите на Изгрева. Към лятото Учителят спомена: „Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло." Това бе сторено. Обикновено сутрин, след като Учителят излизаше от града и идваше на Изгрева, след като мине общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, Учителят отиде и си полегне на леглото.
към текста >>
" Това беше
идея
на приятелите, но и метод на Учителя.
Намери се един фотограф, който засне тази обстановка и ние я имаме днес като документ. Обстановка от скромна по скромна. Голям събор на гола поляна. Като видяха всичко това онези, които построиха онази стаичка за продуктите казаха: „Ама то може догодина да се дойде две недели преди събора и да се построи салон! " Съобщиха идеята на Учителя и Той каза: „Хубаво!
" Това беше
идея
на приятелите, но и метод на Учителя.
Той изчакваше идеята да дойде от учениците.Отначало стаичката през събора държеше хранителни продукти. След събора тя бе изчистена и в нея поставиха инструментите необходими за обработка на нивите на Изгрева. Към лятото Учителят спомена: „Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло." Това бе сторено. Обикновено сутрин, след като Учителят излизаше от града и идваше на Изгрева, след като мине общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, Учителят отиде и си полегне на леглото. Тогава разбрахме, че тази стаичка бе необходима за Учителя.
към текста >>
Той изчакваше
идеята
да дойде от учениците.Отначало стаичката през събора държеше хранителни продукти.
Обстановка от скромна по скромна. Голям събор на гола поляна. Като видяха всичко това онези, които построиха онази стаичка за продуктите казаха: „Ама то може догодина да се дойде две недели преди събора и да се построи салон! " Съобщиха идеята на Учителя и Той каза: „Хубаво! " Това беше идея на приятелите, но и метод на Учителя.
Той изчакваше
идеята
да дойде от учениците.Отначало стаичката през събора държеше хранителни продукти.
След събора тя бе изчистена и в нея поставиха инструментите необходими за обработка на нивите на Изгрева. Към лятото Учителят спомена: „Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло." Това бе сторено. Обикновено сутрин, след като Учителят излизаше от града и идваше на Изгрева, след като мине общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, Учителят отиде и си полегне на леглото. Тогава разбрахме, че тази стаичка бе необходима за Учителя. Вътре бяха поставени и някои елементарни удобства.
към текста >>
63.
Разговори на Учителя с ръководителите - 20 декември. Протокол
, 20.12.1926 г.
Новолунието и девето число съдържат една и съща
идея
.
Всичките „Люспи ще паднат от очите на слепия".9 декември 1926 година * * * Верую на Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно
Новолунието и девето число съдържат една и съща
идея
.
Новолунието е необятната Божия Любов за душата. Девето число е великата еволюция чрез слънчевите лъчи. На девето число ще се храните с плодове и житени зрънца. Когато се храните с житеното зърно да се съсредоточите към онова жито, което трябва да сеете чрез вашата любов. Когато се храните с плодовете съсредоточете се към онова необятно дърво, което е образувало закона на предвечната мъдрост и е дало условия за да развивате вашите плодове, с които да храните деветия ангелски чин.I - Аз съм вашият Велик Учител, Всемирният Христос, Който Съм на земята, проявявам Мъдростта и делата в Истината на Божията Правда .
към текста >>
64.
Учителя дава песента 'Давай, давай' - гр.София
, 28.12.1926 г.
Много музиканти се спъват понеже всякога оставят една
идея
неразрешена.
Ако сте музикални да се даде песента, да разрешите една задача. /Учителят изпя песента малко по-другояче/. Приблизително едно разрешение. Мисли: „Да го направя или да не го направя“. Като решиш нещо да няма колебание.
Много музиканти се спъват понеже всякога оставят една
идея
неразрешена.
Той като пее вижда, че идеята не е разрешена. „Давай,“ – значи трябва да се пее, да се даде разрешение. Сега това е един мотив, който подбужда да рискуваш. Но да се направи само една скица то е трудно, сенките ги няма. Музикалните сенки ги няма в песента.
към текста >>
Той като пее вижда, че
идеята
не е разрешена.
/Учителят изпя песента малко по-другояче/. Приблизително едно разрешение. Мисли: „Да го направя или да не го направя“. Като решиш нещо да няма колебание. Много музиканти се спъват понеже всякога оставят една идея неразрешена.
Той като пее вижда, че
идеята
не е разрешена.
„Давай,“ – значи трябва да се пее, да се даде разрешение. Сега това е един мотив, който подбужда да рискуваш. Но да се направи само една скица то е трудно, сенките ги няма. Музикалните сенки ги няма в песента. Например, искаш да направиш нещо, но се колебаеш.
към текста >>
65.
Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София
, 22.04.1927 г.
Тук е скрита
идеята
: тоя болен е чакал Христа 38 години докато дойде - това е за ученика.
" На крадеца като не позволяваш да краде, казва:„Защо ме мъчиш? " На вълка като не даваш агне казва: „Защо ме мъчиш? " Дявола като не бе послушан от Христа, остави го и ангелите дойдоха да му слугуват. Сега дяволът не прави камъните хлябове, не качва хората на черквата, а казва: „Съборете кубетата на църквите".Мото за тази вечер: (Ев. Йоан 5:5) - „И там имаше някой си человек болен от 38 години" - това е емблема на вяра - най-после побеждава, дига одъра си и си отива.
Тук е скрита
идеята
: тоя болен е чакал Христа 38 години докато дойде - това е за ученика.
Къпалнята е учението. Ангелът е интелигентността, която е оставил у хората. Сега ангелът е духът, който трябва да слезе и да размъти водата т. е. да турне от своите магнетически сили, от своите магнетизации за да стане водата животворна. Христос не му казва: „Влез и се окъпи", ти 38 години си гледал как се къпят хората, ти нямаш нужда да се къпеш - които се окъпаха ни помен не остана от тях.
към текста >>
66.
Построяване на Салона на Изгрева
, 07.1927 г.
В.К.: Чия бе
идеята
за Паневритмията, какъв бе повода, самото начало как се започна?
Малко време след събора през 1927 год., мисля в началото на септември Учителят се опита да ни предаде Паневритмията, Пентаграма - специално. Научихме първите фигури и когато трябваше да усвоим смяната на местата на тези, които играят Пентаграма, доста трудно ни се видя на всички тази част от упражнението и дотук спряхме. Може би защото вече беше късно септември, може би имаше и други причини. И странно нещо, Учителят следващата година -1928 предаваше последователно всички други упражнения от Паневритмията и най-после я предаде в окончателна форма в 1942 год. на Изгрева.
В.К.: Чия бе
идеята
за Паневритмията, какъв бе повода, самото начало как се започна?
Е.А.: Е, Учителят я даде. Това е негово дело. Ето, първият повод беше това, Пентаграма. Но тогава се опита да го даде, а после остана последен. От 1922 год.
към текста >>
67.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари
, 30.01.1928 г.
Идеята
в тези думи е, че занапред ще дойде още по-хубаво пеене, за което сега се подготвяме.
На един брат, който страдаше от една болест, Учителя каза: - Трябва да пееш! С пеене ще се лекуваш. - Когато пея, студентите, които живеят в същата къща, казват: „Тези хора от Братството все пеят." - Ще им кажеш: „Чакайте, ние се упражняваме в пеенето, още не пеем".
Идеята
в тези думи е, че занапред ще дойде още по-хубаво пеене, за което сега се подготвяме.
Ще бъде, ще бъде! Когато се казва какво ще бъде бъдещето, човек едва може да си представи това. Стана въпрос за храненето. Учителя каза: - Когато не си имал резултат от храненето по отношение на твоя физически и духовен растеж, тогава не си ял, тогава си внасял отрова в организма си.
към текста >>
68.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София
, 9.07.1929 г.
Собствено, на Учителя се пада тя, защото негова бе
идеята
да отидем и ги търсим.Колко хубаво, че те се забавиха да поливат цял ден и по месечина Мусалла, че да мога да отида нощем и аз на върха.
Той бди. Будната стража, що поддържаше огньовете ни поздрави и посочи спящите дълбок сън двама левенти момка, що днес 10 пъти окъпаха Мусалла. - Дойдоха си здрави и читави - вика дежурният пазач - ей ги къде са легнали. Но те не спяха. Посрещнаха ни с мълчалива признателност.
Собствено, на Учителя се пада тя, защото негова бе
идеята
да отидем и ги търсим.Колко хубаво, че те се забавиха да поливат цял ден и по месечина Мусалла, че да мога да отида нощем и аз на върха.
Беше тъй красиво! Сякаш душата получи посвещение.Легнах и аз. Огньовете буйно горяха и всички наоколо заспали дълбок сън. Но толкоз студено, че едвам имам време и настроение да гледам чаровното брилянтно небе. Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни дрехи... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле.
към текста >>
Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава
идея
, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа.
От двете му страни се спущат големи стръмнини. На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала. След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има живот“. След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро.
Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава
идея
, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа.
Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме. Някоя година ще отидем на място, дето има сухи дърва. В еднообразието човек погрознява, а в хармоничното разнообразие разхубавява.
към текста >>
69.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли
, 10.07.1929 г.
Собствено, на Учителя се пада тя, защото негова бе
идеята
да отидем и ги търсим.Колко хубаво, че те се забавиха да поливат цял ден и по месечина Мусалла, че да мога да отида нощем и аз на върха.
Той бди. Будната стража, що поддържаше огньовете ни поздрави и посочи спящите дълбок сън двама левенти момка, що днес 10 пъти окъпаха Мусалла. - Дойдоха си здрави и читави - вика дежурният пазач - ей ги къде са легнали. Но те не спяха. Посрещнаха ни с мълчалива признателност.
Собствено, на Учителя се пада тя, защото негова бе
идеята
да отидем и ги търсим.Колко хубаво, че те се забавиха да поливат цял ден и по месечина Мусалла, че да мога да отида нощем и аз на върха.
Беше тъй красиво! Сякаш душата получи посвещение.Легнах и аз. Огньовете буйно горяха и всички наоколо заспали дълбок сън. Но толкоз студено, че едвам имам време и настроение да гледам чаровното брилянтно небе. Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни дрехи... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле.
към текста >>
Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава
идея
, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа.
От двете му страни се спущат големи стръмнини. На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала. След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има живот“. След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро.
Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава
идея
, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа.
Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме. Някоя година ще отидем на място, дето има сухи дърва. В еднообразието човек погрознява, а в хармоничното разнообразие разхубавява.
към текста >>
70.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли
, 11.07.1929 г.
Собствено, на Учителя се пада тя, защото негова бе
идеята
да отидем и ги търсим.Колко хубаво, че те се забавиха да поливат цял ден и по месечина Мусалла, че да мога да отида нощем и аз на върха.
Той бди. Будната стража, що поддържаше огньовете ни поздрави и посочи спящите дълбок сън двама левенти момка, що днес 10 пъти окъпаха Мусалла. - Дойдоха си здрави и читави - вика дежурният пазач - ей ги къде са легнали. Но те не спяха. Посрещнаха ни с мълчалива признателност.
Собствено, на Учителя се пада тя, защото негова бе
идеята
да отидем и ги търсим.Колко хубаво, че те се забавиха да поливат цял ден и по месечина Мусалла, че да мога да отида нощем и аз на върха.
Беше тъй красиво! Сякаш душата получи посвещение.Легнах и аз. Огньовете буйно горяха и всички наоколо заспали дълбок сън. Но толкоз студено, че едвам имам време и настроение да гледам чаровното брилянтно небе. Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни дрехи... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле.
към текста >>
Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава
идея
, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа.
От двете му страни се спущат големи стръмнини. На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала. След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има живот“. След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро.
Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава
идея
, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа.
Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме. Някоя година ще отидем на място, дето има сухи дърва. В еднообразието човек погрознява, а в хармоничното разнообразие разхубавява.
към текста >>
71.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден
, 12.07.1929 г.
Собствено, на Учителя се пада тя, защото негова бе
идеята
да отидем и ги търсим.Колко хубаво, че те се забавиха да поливат цял ден и по месечина Мусалла, че да мога да отида нощем и аз на върха.
Той бди. Будната стража, що поддържаше огньовете ни поздрави и посочи спящите дълбок сън двама левенти момка, що днес 10 пъти окъпаха Мусалла. - Дойдоха си здрави и читави - вика дежурният пазач - ей ги къде са легнали. Но те не спяха. Посрещнаха ни с мълчалива признателност.
Собствено, на Учителя се пада тя, защото негова бе
идеята
да отидем и ги търсим.Колко хубаво, че те се забавиха да поливат цял ден и по месечина Мусалла, че да мога да отида нощем и аз на върха.
Беше тъй красиво! Сякаш душата получи посвещение.Легнах и аз. Огньовете буйно горяха и всички наоколо заспали дълбок сън. Но толкоз студено, че едвам имам време и настроение да гледам чаровното брилянтно небе. Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни дрехи... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле.
към текста >>
Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава
идея
, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа.
От двете му страни се спущат големи стръмнини. На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала. След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има живот“. След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро.
Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава
идея
, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа.
Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме. Някоя година ще отидем на място, дето има сухи дърва. В еднообразието човек погрознява, а в хармоничното разнообразие разхубавява.
към текста >>
72.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли
, 13.07.1929 г.
Собствено, на Учителя се пада тя, защото негова бе
идеята
да отидем и ги търсим.Колко хубаво, че те се забавиха да поливат цял ден и по месечина Мусалла, че да мога да отида нощем и аз на върха.
Той бди. Будната стража, що поддържаше огньовете ни поздрави и посочи спящите дълбок сън двама левенти момка, що днес 10 пъти окъпаха Мусалла. - Дойдоха си здрави и читави - вика дежурният пазач - ей ги къде са легнали. Но те не спяха. Посрещнаха ни с мълчалива признателност.
Собствено, на Учителя се пада тя, защото негова бе
идеята
да отидем и ги търсим.Колко хубаво, че те се забавиха да поливат цял ден и по месечина Мусалла, че да мога да отида нощем и аз на върха.
Беше тъй красиво! Сякаш душата получи посвещение.Легнах и аз. Огньовете буйно горяха и всички наоколо заспали дълбок сън. Но толкоз студено, че едвам имам време и настроение да гледам чаровното брилянтно небе. Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни дрехи... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле.
към текста >>
Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава
идея
, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа.
От двете му страни се спущат големи стръмнини. На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала. След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има живот“. След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро.
Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава
идея
, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа.
Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме. Някоя година ще отидем на място, дето има сухи дърва. В еднообразието човек погрознява, а в хармоничното разнообразие разхубавява.
към текста >>
73.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 14 юли
, 14.07.1929 г.
Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава
идея
, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа.
От двете му страни се спущат големи стръмнини. На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала. След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има живот“. След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро.
Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава
идея
, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа.
Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме. Някоя година ще отидем на място, дето има сухи дърва. В еднообразието човек погрознява, а в хармоничното разнообразие разхубавява.
към текста >>
74.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 15 ден
, 15.07.1929 г.
Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава
идея
, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа.
От двете му страни се спущат големи стръмнини. На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала. След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има живот“. След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро.
Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава
идея
, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа.
Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме. Някоя година ще отидем на място, дето има сухи дърва. В еднообразието човек погрознява, а в хармоничното разнообразие разхубавява.
към текста >>
75.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 16 ден
, 16.07.1929 г.
Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава
идея
, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа.
От двете му страни се спущат големи стръмнини. На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала. След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има живот“. След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро.
Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава
идея
, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа.
Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме. Някоя година ще отидем на място, дето има сухи дърва. В еднообразието човек погрознява, а в хармоничното разнообразие разхубавява.
към текста >>
76.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 17 ден. Потегляне за София
, 17.07.1929 г.
Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава
идея
, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа.
От двете му страни се спущат големи стръмнини. На 12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала. След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има живот“. След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа на тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“. На края на беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро.
Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава
идея
, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа.
Камъните, които поливате днес долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме. Някоя година ще отидем на място, дето има сухи дърва. В еднообразието човек погрознява, а в хармоничното разнообразие разхубавява.
към текста >>
77.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
Не знам на кого, но беше някоя умна глава, озарена от проблясък, на която дойде
идеята
да се правят палатки от дебел, бял памучен плат - американ, какъвто тогава в изобилие се намираше по магазините.
Обмисляше се и се разискваше върху придобития опит, за по-добрата ни организация и транспорт дотам, а също и за някои улеснения в живота ни там. На първо място най-важен беше въпросът за покрив над главите ни и за защита от неочакваните климатични изненади. Вятър, дъжд и хлад, такива изненади, особено в началните дни на нашето идване, често ни спохождаха. В първите години този въпрос се разрешаваше, като всеки си правеше примитивен навес от случайни платнища, но това беше крайно незадоволително. Наистина платнищата, с които военните си служеха, бяха едно добро разрешение, но нито такива, нито нещо подобно се намираше на пазара.
Не знам на кого, но беше някоя умна глава, озарена от проблясък, на която дойде
идеята
да се правят палатки от дебел, бял памучен плат - американ, какъвто тогава в изобилие се намираше по магазините.
След направата палатката се импрегнираше с парафин, разтворен в бензин. Резултатът беше неочаквано добър. Направените по този начин палатки издържаха на всички изпитания. И при най-силен и проливен дъжд, те не пропускаха. Бяха закътани, направени отдолу с под, създаваха сигурност.
към текста >>
В едно помещение, изградено от плътни импрегнирани платна, той направи някакъв самовар, по съвършено нова система, негова
идея
, основана все пак на принципа на бойлерите, където само с много малко дръвца за кратко време се получаваше гореща вода; в специална камера, тя се разстудяваше по желание и чрез един душ се получаваше непрекъснато необходимата струя.
На Изгрева се беше преместил от нашето първо общежитие и си имаше отделна самостоятелна дъсчена къщичка, където живееше. В отделно помещение си беше устроил работилница. В нея човек можеше да намери всички видове инструменти, за всички занаяти, като се почне с часовникарството и се свърши с тези за правене на клинци и подкови. Този именно наш брат направи под езерото баня за чудо и показ на всички. Там, където се изтичаше водата от нашето езеро, той отдели с тръби част от водата, като я откара далеч от изтичащата се рекичка.
В едно помещение, изградено от плътни импрегнирани платна, той направи някакъв самовар, по съвършено нова система, негова
идея
, основана все пак на принципа на бойлерите, където само с много малко дръвца за кратко време се получаваше гореща вода; в специална камера, тя се разстудяваше по желание и чрез един душ се получаваше непрекъснато необходимата струя.
Всички приспособления, необходими за банята бяха така умело направени, че ти беше приятно да се изкъпеш в нея. Така нашият скромен, тих и мил брат Димитрий беше дал своя голям принос за общия братски живот на Рила. За съжаление по-късно, съвсем неочаквано и много набързо, той си замина за онзи свят, като остави една празнота в братските среди. Спомням си последния ден от земния му живот. Трябваше ми някакъв инструмент, разбира се, не можех да отида другаде, освен при брат Димитрий.
към текста >>
78.
Учителя се качва на седемте рилски езера и се присъединява към учениците. 15 август
, 15.08.1929 г.
Тя е възхитена от
идеята
ни да прекараме по-дълго из планините.
Харамията съвсем се начумери. Облаци закриват небето, заедно с луна и звезди. Духна вятър, разгони ни завчас и ние под оцъклено небе зъзнейки се гушим за сън... Изгаряме всички събрани дърва, и пак имаше до зори тракане на зъби.На другия ден, след изгрев слънце, взимам дрехата си и бастуня и пак се запътвам към езерата. Настигвам жени чужденки, тръгнали за Рилския монастир. Едната е немска кореспондентка.
Тя е възхитена от
идеята
ни да прекараме по-дълго из планините.
Тя е възхитена от здравия ми волен изглед, от учителя, който знае къде да води учениците си и какъв род удоволствия да им създаде. Изведох ги до Дамка и им посочих пътеката надоле към Монастиря.Струва ми се, че Рила е величествен български храм и аз тиха богомолка в него. Всяка скала, цветец, поточе, извор, езеро, за мен са живи икони, които ми се ще молитвено да целуна.На третото езеро цъфтят бели лилии... Те издават чудно благоухание. Каква тишина! Птички, подобни малки рибки, подскачат по камъните с тих цвъркот.
към текста >>
Ние останахме да доукрасяваме чудесното изворче, като неуморно работехме под вдъхновението на една чудна
идея
, да го направим приказно хубаво.
Околовръст послахме с глинени лиски - равно изрязани плочи, че от предишната обстановка не остана ни помен. Вместо курна, братята приспособиха дълбок дървен улей, притиснат с огромен кварцов къс, едвам домъкнат от околността, когото Учителят нарече Цар. Плочите, които го обнизваха, той нарече - народът. След малко каза: „Трябва и Царица”. Тогава братята се спуснаха из Рила да търсят Царица.
Ние останахме да доукрасяваме чудесното изворче, като неуморно работехме под вдъхновението на една чудна
идея
, да го направим приказно хубаво.
Десетки чифтове ръце за едно късо време от тая широко разлята вода и кал направихме вълшебно кътче за отдих, за беседи, па дори и за някой весел обяд.След доста време, ето, поставена върху носило от клек, пристигна и Царицата. Братята я намерили близо до „езерото на Чистотата” (Горния „Чанак”). Първо я омиха хубаво от пръстта, после по Учителево указание я поставиха до Царя.Времето се разведри. Мъглите се скриха и облаците изчезнаха до един. С тържество в душите си, озарени от радостта на Новото „Царство”, се връщаме на бивака.
към текста >>
79.
Учителя на седемте рилски езера с ученици. Откриването на извора при второто езеро 'Ръцете които дават'....
, 15.08.1929 г.
Тя е възхитена от
идеята
ни да прекараме по-дълго из планините.
Харамията съвсем се начумери. Облаци закриват небето, заедно с луна и звезди. Духна вятър, разгони ни завчас и ние под оцъклено небе зъзнейки се гушим за сън... Изгаряме всички събрани дърва, и пак имаше до зори тракане на зъби.На другия ден, след изгрев слънце, взимам дрехата си и бастуня и пак се запътвам към езерата. Настигвам жени чужденки, тръгнали за Рилския монастир. Едната е немска кореспондентка.
Тя е възхитена от
идеята
ни да прекараме по-дълго из планините.
Тя е възхитена от здравия ми волен изглед, от учителя, който знае къде да води учениците си и какъв род удоволствия да им създаде. Изведох ги до Дамка и им посочих пътеката надоле към Монастиря.Струва ми се, че Рила е величествен български храм и аз тиха богомолка в него. Всяка скала, цветец, поточе, извор, езеро, за мен са живи икони, които ми се ще молитвено да целуна.На третото езеро цъфтят бели лилии... Те издават чудно благоухание. Каква тишина! Птички, подобни малки рибки, подскачат по камъните с тих цвъркот.
към текста >>
Ние останахме да доукрасяваме чудесното изворче, като неуморно работехме под вдъхновението на една чудна
идея
, да го направим приказно хубаво.
Околовръст послахме с глинени лиски - равно изрязани плочи, че от предишната обстановка не остана ни помен. Вместо курна, братята приспособиха дълбок дървен улей, притиснат с огромен кварцов къс, едвам домъкнат от околността, когото Учителят нарече Цар. Плочите, които го обнизваха, той нарече - народът. След малко каза: „Трябва и Царица”. Тогава братята се спуснаха из Рила да търсят Царица.
Ние останахме да доукрасяваме чудесното изворче, като неуморно работехме под вдъхновението на една чудна
идея
, да го направим приказно хубаво.
Десетки чифтове ръце за едно късо време от тая широко разлята вода и кал направихме вълшебно кътче за отдих, за беседи, па дори и за някой весел обяд.След доста време, ето, поставена върху носило от клек, пристигна и Царицата. Братята я намерили близо до „езерото на Чистотата” (Горния „Чанак”). Първо я омиха хубаво от пръстта, после по Учителево указание я поставиха до Царя.Времето се разведри. Мъглите се скриха и облаците изчезнаха до един. С тържество в душите си, озарени от радостта на Новото „Царство”, се връщаме на бивака.
към текста >>
На следващата година по
идея
на Учителя е издълбан надпис на скалата.
Студът е всепроникващ, но кураж, ние сме млади и весели; там където не достига топлината, има весели шеги, които разсмиват, отвличат вниманието. 15 август 1929 г. 24. НАДПИСЪТ НА СКАЛАТА ПРИ ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ“ Историята за откриването на извора при второто езеро може да научите от разказа на Олга Славчева и на Елена Андреева. Според тях извора е открит на 15.август, ден четвъртък, 1929 г.
На следващата година по
идея
на Учителя е издълбан надпис на скалата.
Този надпис е запазен и до днес. Няма човек, който да е бил при извора и да не е научил наизуст този надпис. А той гласи: Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор! Под този текст има друг текст, който не може да се прочете.
към текста >>
80.
Учителя на седемте рилски езера с учениците. Изворът под езерото Махабур. 16 август
, 16.08.1929 г.
Тогава по
идея
на Учителя, шестима мощни гласа взимаме акорд с основните тонове.
18 август [1929 г.], неделя, 13° t. (Датата не е сигурна - предполага се, че е 16 август?)На Бъбрека сме. От там посрещаме изгрев слънце, пеем и правим гимнастични упражнения. После заставаме срещу скалата над него и й говорим. Тя ни отговаря по същия начин.
Тогава по
идея
на Учителя, шестима мощни гласа взимаме акорд с основните тонове.
Тържествено ни отвръща планината. Със същите тонове изпяваме първо „Любов”. С богати обертонове заехтява гиганта. „Благост”, - „Благост” отвръща планината със сладък упойващ химн. Като че ли ми се стори, че така ще е и при човешката молитва: Каквото отправиш нагоре, това ти отвръща и Небето.Дълго още стоим пред Махабур - Бъбрека и му отправяме разни въпроси, хвалебства, привети.Връщаме се със светло тържество в гърдите си.
към текста >>
Тогава по
идея
на Учителя, шестима мощни гласа взимаме акорд с основните тонове.
18 август [1929 г.], неделя, 13° t. (Датата не е сигурна - предполага се, че е 16 август?)На Бъбрека сме. От там посрещаме изгрев слънце, пеем и правим гимнастични упражнения. После заставаме срещу скалата над него и й говорим. Тя ни отговаря по същия начин.
Тогава по
идея
на Учителя, шестима мощни гласа взимаме акорд с основните тонове.
Тържествено ни отвръща планината. Със същите тонове изпяваме първо „Любов”. С богати обертонове заехтява гиганта. „Благост”, - „Благост” отвръща планината със сладък упойващ химн. Като че ли ми се стори, че така ще е и при човешката молитва: Каквото отправиш нагоре, това ти отвръща и Небето.Дълго още стоим пред Махабур - Бъбрека и му отправяме разни въпроси, хвалебства, привети.Връщаме се със светло тържество в гърдите си.
към текста >>
81.
Учителя дава песента 'Весел бъди' - Рила
, 21.08.1929 г.
"За да се осъществи
идеята
за Чистотата, трябва да й се дадат благоприятни условия.
Учителя дава песента "Весел бъди" - Рила Песента "Весел бъди" е дадена от Учителя в беседата "Абсолютна чистота" изнесена пред Общ окултен клас в Рила при петото езеро на 21 август 1929 година. Песента "Весел ти бъди" според спомените на Олга Славчева е дадена на 20 август.
"За да се осъществи
идеята
за Чистотата, трябва да й се дадат благоприятни условия.
Сега тя е в положението на малко семенце, което трябва да се посади в почвата, за да се развие. Нека няколко души вземат от това семенце и се групират по двама, трима, петима или десетина и да работят върху идеята за Чистотата. Само по този начин светът може да се реформира." Спомен на Олга Славчева Текст на песента:
към текста >>
Нека няколко души вземат от това семенце и се групират по двама, трима, петима или десетина и да работят върху
идеята
за Чистотата.
Учителя дава песента "Весел бъди" - Рила Песента "Весел бъди" е дадена от Учителя в беседата "Абсолютна чистота" изнесена пред Общ окултен клас в Рила при петото езеро на 21 август 1929 година. Песента "Весел ти бъди" според спомените на Олга Славчева е дадена на 20 август. "За да се осъществи идеята за Чистотата, трябва да й се дадат благоприятни условия. Сега тя е в положението на малко семенце, което трябва да се посади в почвата, за да се развие.
Нека няколко души вземат от това семенце и се групират по двама, трима, петима или десетина и да работят върху
идеята
за Чистотата.
Само по този начин светът може да се реформира." Спомен на Олга Славчева Текст на песента: Весел ти бъди Весел ти бъди, бодър ти стани –
към текста >>
82.
Излиза статията 'Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов' от Ангел Томов
, 1930 г.
П. Дънов споделя с йогите, с теософията и модерните окултни учения
идеята
за инволюцията и еволюцията, като висше и основно проявление на абсолютното, като основен и доминиращ над всичко закон на всемирния живот.
Учението на П. Дънов, подобно на модерната теософия и сродните ней учения, може да се окачестви с няколко думи като модерен пантеизъм (2), но същевременно то е и един възвишен монотеизъм. (3) По отношение на битието, Бог е трансцендентен и иманентен (4), Той е неизменен Абсолют, централна монада и същевременно проявяващ се, даващ форма и живот на всичко, вечно творящ Логос (5). Като Абсолют, Той е първопричина на всички неща, дава живот на всичко, съдържа единството на всички души; Той е Глава на човешкия дух. В своето проявление Той е единното и вечно битие, всемирният живот, творческата любов, висшето съзнание или „съзнанието на цялото”.
П. Дънов споделя с йогите, с теософията и модерните окултни учения
идеята
за инволюцията и еволюцията, като висше и основно проявление на абсолютното, като основен и доминиращ над всичко закон на всемирния живот.
В своето учение той прокарва също тъй и основните идеи за кармата и за превъплътяването на душите, и то не поради това, че в противен случай действителността не може да се примири с идеята за господството на една висша разумност, висша любов и висша правда в живота, а защото тия идеи – за кармата и превъплътяването, са опитани и несъмнени за него истини на живота. Както теософите и всички окултисти, П. Дънов учи, че битието далеч не се изчерпва с тъй наречения „материален свят” на триизмерното пространство и че това битие се проявява едновременно и в по-висши полета или светове – астрален, ментален, причинен и др. (у първите християни: етерен, астрален, умствен и три духовни свята); че силите на всяко по-висше поле, като по-тънки и по-духовни, проникват по-нисшето поле и всички тия взаимно проникващи се полета съставят едно единно битие, единен живот на всемирния дух. В по-висшите светове се проявяват по-висши строителни сили; те са обитаеми и от същества от по висши степени на еволюция от тази на човечеството и съществува една голяма йерархия на такива по-висши същества.
към текста >>
В своето учение той прокарва също тъй и основните идеи за кармата и за превъплътяването на душите, и то не поради това, че в противен случай действителността не може да се примири с
идеята
за господството на една висша разумност, висша любов и висша правда в живота, а защото тия идеи – за кармата и превъплътяването, са опитани и несъмнени за него истини на живота.
Дънов, подобно на модерната теософия и сродните ней учения, може да се окачестви с няколко думи като модерен пантеизъм (2), но същевременно то е и един възвишен монотеизъм. (3) По отношение на битието, Бог е трансцендентен и иманентен (4), Той е неизменен Абсолют, централна монада и същевременно проявяващ се, даващ форма и живот на всичко, вечно творящ Логос (5). Като Абсолют, Той е първопричина на всички неща, дава живот на всичко, съдържа единството на всички души; Той е Глава на човешкия дух. В своето проявление Той е единното и вечно битие, всемирният живот, творческата любов, висшето съзнание или „съзнанието на цялото”. П. Дънов споделя с йогите, с теософията и модерните окултни учения идеята за инволюцията и еволюцията, като висше и основно проявление на абсолютното, като основен и доминиращ над всичко закон на всемирния живот.
В своето учение той прокарва също тъй и основните идеи за кармата и за превъплътяването на душите, и то не поради това, че в противен случай действителността не може да се примири с
идеята
за господството на една висша разумност, висша любов и висша правда в живота, а защото тия идеи – за кармата и превъплътяването, са опитани и несъмнени за него истини на живота.
Както теософите и всички окултисти, П. Дънов учи, че битието далеч не се изчерпва с тъй наречения „материален свят” на триизмерното пространство и че това битие се проявява едновременно и в по-висши полета или светове – астрален, ментален, причинен и др. (у първите християни: етерен, астрален, умствен и три духовни свята); че силите на всяко по-висше поле, като по-тънки и по-духовни, проникват по-нисшето поле и всички тия взаимно проникващи се полета съставят едно единно битие, единен живот на всемирния дух. В по-висшите светове се проявяват по-висши строителни сили; те са обитаеми и от същества от по висши степени на еволюция от тази на човечеството и съществува една голяма йерархия на такива по-висши същества. Чувствата и мислите са в по-висшите светове тъй реални, както материалните предмети в материалния свят.
към текста >>
Основната негова
идея
е, че всичко е устроено разумно; че във всички човешки души работи и се стреми да се прояви, като ги издигне към себе ти, великият всемирен дух, „живият Бог”, за Когото Христос говори: „Отец ми работи и аз работя”. (8)
(7) Това е по-право „стръмният път” на разумните свръхусилия, това е преминаването към един по-разумен живот, към едно по-висше съзнание. Тоя по-разумен живот и това по-висше съзнание е един процес на развитие, което П. Дънов обозначава с думата „ученичество”, като изразяваща най-характерните му особености. „Ученик” е онзи, който не само е разбрал, че е дошъл на земята да научи най-великото изкуство на разумния живот, да расте в знания, в постигане висшата истина, в проявление на божествената любов и достигне да бъде истински служител и съработник на висшите разумни сили и на Бога, но е и в състояние да даде всички жертви, да направи всички усилия, за да придобие и усъвършенства постепенно това изкуство. Той знае, че животът се управлява и ръководи от една върховна мъдрост, безгранична любов, съвършена правда.
Основната негова
идея
е, че всичко е устроено разумно; че във всички човешки души работи и се стреми да се прояви, като ги издигне към себе ти, великият всемирен дух, „живият Бог”, за Когото Христос говори: „Отец ми работи и аз работя”. (8)
Ученикът знае, че над него има само един истински Учител, именно тоя жив Бог, космичният Христос, който живее и твори в цялата природа; Който се проявява във всичко възвишено и прекрасно у всички души и Чийто глас той трябва да се научи да чува и разбира чрез развиване главно на своето вътрешно чуване. Всички други учители са само помощници на тоя единствен върховен Учител, тяхната роля е да напътят ученика към Първия и да му помогнат да го намери. Той знае, че като изразител на божествената мъдрост, божествената любов и божествената правда стои най-близко над него и цялото човечество тъй нареченото „Б я л о б р а т с т в о” – завършили своята земна еволюция души, които са се посветили да служат на въздигането на човечеството. Идеалът на ученика е да бъде истински ученик на това „Бяло братство”, да се свърже духовно с него и да стане истински съработник в неговото велико дело. Ученикът е човек на пълното и съвършено здраве, което изключва всякакви недъзи.
към текста >>
83.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 22 юли
, 22.07.1930 г.
Всяко камъче е одухотворено с едно име, или с една
идея
.
Но, стотици чифта ръце не са малко, зад които грее едно общо сърце, пълно с обич и признателност към Учителя.Коренно преобразование и на Белия Извор. Сега вместо дървен чучур, е донесен мраморен - във вид на две съединени шъпи, от които пада изобилната струя. Всички „садива” покрай него са отстранени, а млечно бели късове кварц отвред се сипят към него, които Учителят майсторски и грижовно нарежда покрай бистрите му води. Наистина, така с камъните е по-хубаво, а иначе ще се завъди жабуняк. С каква радост и с колко много песни разхубавяваме нашата Рилска чешма!
Всяко камъче е одухотворено с едно име, или с една
идея
.
Под „Царските особи” е Народното събрание - сиви големи гранитни късове, в които се събира вода от дъжда и са тъй удобни за сядане. Плочите околовръст и ситните камъчета що ги запълват - народа.Колко е чисто и подредено! При него слушаме от Учителя милите му думи, нежните песни на солисти братя и сестри - певци, стиховете на Бодлера и трио от цигулка.Учителят е на горния бивак, а ние сме отсам. Като голяма бяла птица е красивата му палатка, кацнала до високите кичести клекове. Покрай нея има и други палатки - на стенографките, на поетката Мара Белчева, на учителката ораторка Олга Блажева и на брат Боев.Отсам са нашите: цял град!
към текста >>
84.
Учителя участва в приключване на работата по извора 'Ръцете, които дават'
, 25.07.1930 г.
На скалата над извора Учителят даде
идеята
да се изсече котва с въже.
След това идваше мястото на каптажа, направен от камъни, откъдето излизаше чучура издялан от камък под формата на две ръце от брат Александър. Това бяха първите ръце, които бяха издялани, много изкусно и които бяха заснети на снимки. По-късно злосторници счупиха чучура „ръцете" и тогава руснака Владо издълба други ръце, друг чучур. Но онези първите ръце останаха ненадминати по майсторство. Освен това Владо изчука и изработи още два чифта ръце и ние ги прибрахме.
На скалата над извора Учителят даде
идеята
да се изсече котва с въже.
Изсече я братът каменоделец Владо - руснака. Около котвата изсече лъчи. Какво представлява котвата като символ, аз съм вече разказал. Тук котвата означава слизането на човешкия дух на земята и въплътяването му в материята. Той е минал през камъка и минерала, растенията и животните и като еволюция е подготвено човешкото тяло, за да може в него да се въплъти човешкия дух.
към текста >>
Вадичката е свързана с
идеята
за чистота и вярата.
Какво представлява котвата като символ, аз съм вече разказал. Тук котвата означава слизането на човешкия дух на земята и въплътяването му в материята. Той е минал през камъка и минерала, растенията и животните и като еволюция е подготвено човешкото тяло, за да може в него да се въплъти човешкия дух. Като гледаме котвата, тя ни напомня за надеждата, която одухотво-рява човека. Това е надеждата за един чист и свят живот. Чистота.
Вадичката е свързана с
идеята
за чистота и вярата.
Ето я цялата символика: човек слиза на земята, човешкият дух е въплътен в него и той живее живот в чистота и деянията му са живот за цялото, той отваря ръцете си като чучур и поднася благата на ожаднелите души. Човек пие от водата на чучура, свързва се с вярата, че тази вода идва от първоизточника на живота, а там котвата на скалата ни напомня, че надеждата определя човешкия му живот на земята. А всичко туй е плод на любовта и цялата природа тук е материализираната Божия любов. Като потвърждение на това от другата страна на скалата Учителят нареди да се изсече следният надпис:„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници,
към текста >>
85.
Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 28 август
, 28.08.1930 г.
Също така е и с
идеята
.
Вие казвате: „ Нам ни трябват пари. Парите не са първото, те отпосле ще дойдат. Питам: Какъв е закона когато се ражда едно дете? Как започва то? Това дете започва с най-малките възможности, започва като една микроскопическа семка някъде.
Също така е и с
идеята
.
Може да се зачне една микроскопическа Божествена идея вътре въ вас. И вие казвате: „Нищо няма да излезе от нея". Но вие оставете тази идея да работи вътре във вас и тя ще възрастне. У вас има една идея: Искате да работите за Бога. Какво подразбирате под думите „работене за Бога"?
към текста >>
Може да се зачне една микроскопическа Божествена
идея
вътре въ вас.
Парите не са първото, те отпосле ще дойдат. Питам: Какъв е закона когато се ражда едно дете? Как започва то? Това дете започва с най-малките възможности, започва като една микроскопическа семка някъде. Също така е и с идеята.
Може да се зачне една микроскопическа Божествена
идея
вътре въ вас.
И вие казвате: „Нищо няма да излезе от нея". Но вие оставете тази идея да работи вътре във вас и тя ще възрастне. У вас има една идея: Искате да работите за Бога. Какво подразбирате под думите „работене за Бога"? Ти казваш: „Искам да обърна българския народ да вярва в Бога".
към текста >>
Но вие оставете тази
идея
да работи вътре във вас и тя ще възрастне.
Как започва то? Това дете започва с най-малките възможности, започва като една микроскопическа семка някъде. Също така е и с идеята. Може да се зачне една микроскопическа Божествена идея вътре въ вас. И вие казвате: „Нищо няма да излезе от нея".
Но вие оставете тази
идея
да работи вътре във вас и тя ще възрастне.
У вас има една идея: Искате да работите за Бога. Какво подразбирате под думите „работене за Бога"? Ти казваш: „Искам да обърна българския народ да вярва в Бога". Че той и сега вярва в Бога. Не да ги обърнем, но да се обърнат сърцата на тези хора, че те да не живеят за себе си, а за другите и всеки един да има желание да живее за Божественото.
към текста >>
У вас има една
идея
: Искате да работите за Бога.
Това дете започва с най-малките възможности, започва като една микроскопическа семка някъде. Също така е и с идеята. Може да се зачне една микроскопическа Божествена идея вътре въ вас. И вие казвате: „Нищо няма да излезе от нея". Но вие оставете тази идея да работи вътре във вас и тя ще възрастне.
У вас има една
идея
: Искате да работите за Бога.
Какво подразбирате под думите „работене за Бога"? Ти казваш: „Искам да обърна българския народ да вярва в Бога". Че той и сега вярва в Бога. Не да ги обърнем, но да се обърнат сърцата на тези хора, че те да не живеят за себе си, а за другите и всеки един да има желание да живее за Божественото. И ако във всички хора има това желание, то светът ще има друг изглед.
към текста >>
После, вижте каква обща
идея
имате, която може да се приложи.
Казвате: „Остаряхме, нищо не направихме! Побеля ни главата! " Това е старит път - главата може да побелее, но после мож е да почернее. Че е побеляла главата няма нищо лошо в това.Каквото постижение искате да имате, това ще напишете на едно листче. Ще го напишете поотделно.
После, вижте каква обща
идея
имате, която може да се приложи.
Аз ще ви кажа един общ план. Ние трябва да работим за Бога в света, да бъдем носители на новите идеи. Това, което може да се приложи сега. Има неща, които в този живот не могат да се приложат, а има неща които могат да се приложат. Ние сега говорим за тези неща, които са практични и могат да се приложат в трите свята: във физическият, Духовният и Божественият светове.
към текста >>
86.
Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 29 август
, 29.08.1930 г.
Ако хората на земята имат тази свещена
идея
, то светът не би бил в това положение, в което е сега.Един почне една работа, пънка се, пънка се, умори се и казва: „Тази работа не е за мене!
Вие ще кажете: „Как ще се оправят работите? " Например една вдовица закъсала, няма КОЙ да й помогне. Вие казвате: „Господ ще й помогне". Ако вие 40-50 души се помолите Бог да й помогне и идете на нивата, и вземете сърпа и пожънете, вие ще свършите работата, ще се извърши волята Божия и ще знаете, че чрез вас Бог работи.
Ако хората на земята имат тази свещена
идея
, то светът не би бил в това положение, в което е сега.Един почне една работа, пънка се, пънка се, умори се и казва: „Тази работа не е за мене!
" Дойде втори, пънка се, пънка се и той казва, че тази работа не е за него. Всички така казват. 100 души, ако се съединят ще видят че тази работа е за тях. А един по един, ако работят тази работа не е за тях. Така че има работи, които колективно могат да се извършват, а иначе не могат.Какво трябва да разбирате под думата „Аз"?
към текста >>
87.
Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 31 август
, 31.08.1930 г.
" - Дойде понеже тази
идея
не е създадена у тебе.
По Дух ще работиш, а не по часовника на буквата. Докато имаш желание, докато имаш разположение, това са 10-тях минути. Щом почнеш да имаш неразположение, то работата се прекъсва, не върви вече. Можеш да кажеш: „Какво се постига с моето размишление? Царството Божие дойде ли на земята?
" - Дойде понеже тази
идея
не е създадена у тебе.
Бог я е създал. Някой път вашето желание може да съвпадне с Неговото. Царството Божие може да дойде и без нашето желание. Ние искаме да дойде, молим се за Него, но и като не желаем то пак ще дойде. Но като се молим за Царството Божие искам да станете съучастници, да използувате Царството Божие.Царството Божие ще завлада лошите хора по един начин, а добрите хора по друг начин.
към текста >>
88.
Учителя започва изнасянето на Утринните слово с беседата 'Абсолютната Истина'
, 21.09.1930 г.
– „Но Бог ще ни помогне.“ – Как ще ви помогне, когато нямате една велика
идея
?
Питам: Какво ще кажете за честността на народа, ако сам царският син краде? Следователно, ако и вие, които вършите волята Божия, крадете, къде е вашата честност? – „Но аз съм изпълнил всичко, което се иска от мене.“ – Само веднъж ли? Не ставайте слуги на дявола, на отрицателните сили. Ако не прилагате Божественото знание, ще се натъкнете на знанието на черната ложа, от което произтичат всички нещастия.
– „Но Бог ще ни помогне.“ – Как ще ви помогне, когато нямате една велика
идея
?
– „Ще се молим.“ – Ще се молите, но няма да получите отговор на молитвата си. Мислите ли, че ако нямате успех, Бог е с вас? Докато не станеш едно с Бога, да имаш непреривен мир в душата си, да изпълняваш волята Му, никога не можеш да имаш пълен успех. От всички се иска да сложите ред и порядък в себе си; да се справите с онази компания от духове, които бушуват във вас. Вие сте председателят на тази компания.
към текста >>
89.
Учителя и част от Братството се качват на Рила (Езерата) - лятна духовна школа (от 27 юни до 12 август).
, 27.06.1931 г.
За нас това е и момент, това е и
идея
.
Този връх нарекохме „Молитвения връх". Това беше през 1931 г. Пътеката се виеше между скалите и ние я поправихме като трудните места подкрепихме със зидове и така направихме една удобна пътека до новия Молитвен връх. Тук излизахме рано в зори. Трябва да станем рано, за да хванем първият лъч на изгряващото слънце.
За нас това е и момент, това е и
идея
.
И ние никога не пропущаме този момент. Още в четири часа сутринта, когато започват големите летни дни, ние ставаме рано събуждани от песента „Събуди се братко мили", като някоя от сестрите я изпяваше. Пристъпваме полека-лека един след друг по тясната пътека и излизаме на Молитвения връх. Всеки сяда на своето място, което си е избрал и прекарва в мълчание, размишление и съзерцание до момента, когато слънцето изгрее. Щом изгрее слънцето ние правим нашата молитва общо.
към текста >>
Той е за нас не само образ на изгрева, но и свещена
идея
.
Това са формули, които Учителя ни е дал. Например единия от тях гласи: „Люби Бога, обичай ближния си, търси съвършенството". За тази формула Учителят казва: „Народ, който пази тези свещени думи има бъдеще". Аз не зная как ще ги опази този народ тези думи, но аз ги изсякох с длето и чук, за да ги има. А на самият Молитвен връх, след като прекарвахме първо в мълчание, в размишление и съзерцание, след това гледахме зората, която менеше багрите си всяка минута, очаквайки първия лъч на слънцето.
Той е за нас не само образ на изгрева, но и свещена
идея
.
Ние винаги гледаме да доловим първият лъч на слънцето, т. е. Божественият лъч във всяка работа.Със скалите тук се сближихме. Те станаха като наша домашна обстановка и тези твърди, недостъпни камъни ние ги обикнахме като наше родно място. Друга формула, която издялахме с длето близко до билото на този хребет гласи: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! " Тези скали ще напомнят на хората за вечни времена какъв трябва да бъде ученика в пътя си.
към текста >>
90.
Учителя дава песента 'Аин фаси'
, 7.10.1931 г.
Основната
идея
на тази песен е: Ти, който си основа на всичко, Ти, който проникваш и поддържаш всичко със Своята Любов, бъди благословен!
Учителя дава песента "Аин фаси" Песента е дадена на 7 октомври 1931 г. Текстът е предаден на древен свещен език.
Основната
идея
на тази песен е: Ти, който си основа на всичко, Ти, който проникваш и поддържаш всичко със Своята Любов, бъди благословен!
Нека да живея в Твоята Светлина, в Твоята Любов! Колко желая да вървя в Твоите стъпки! Целият ми живот да бъде за Твоя слава! Текст на песента: Аин фаси
към текста >>
91.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 24 юли
, 24.07.1932 г.
Човек възприема една
идея
.
Водата, която ни се сгрява, нито изстива, е вода. Това са коментари на туй, което казах тази сутрин на хълма. Ще ги държите отделно. Дайте на човека най-хубавата храна и ако той не я е сдъвкал, веднага ще му стане зле на стомаха. Дисхармонията на стомаха седи в това, че храната не е сдъвкана добре.
Човек възприема една
идея
.
Трябва да я разбере. Да сдъвкаш - това значи да разбереш добре. Тази е формулата: Това, което се сее, е радост. Това, което не никне, е скръб. Това, което се жъне, е знание.
към текста >>
92.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 27 юли
, 27.07.1932 г.
Момичето трябва да играе на кукли, но да има
идея
.
Туй, което слънцето в даден момент дава на мен, на никого не дава. Господ ти казва да бъдеш добър, услужлив, да работиш, да учиш, да бъдеш търпелив, а ти не искаш. Мъж е този, който е всякога желателен, също и жената, и като се яви той, дати причини радост и пр. Това е... Мъжът на земята е временна залъгалка. Те са упражнения за великото.
Момичето трябва да играе на кукли, но да има
идея
.
Смешно е, когато ... Щом желаеш да се жениш, това е, че искаш да живееш, да разбираш, да си свободен, да служиш, да копаеш на лозето, на нивата, и пр. - това значи, че ти си женен. Когато се родиш, ти си женен за живота и търсиш този, който ти е дал живот. Мъж е слънцето, а жена е семето, което расте.
към текста >>
93.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 14 август
, 14.08.1932 г.
Вие се отказвате от една малка
идея
и искате грандиозното.
Малките пориви по някой път образуват такава връзка, че те спасяват от известна опасност. В света съществува единство. Знанието е най-голямото благо, което Бог може да ни даде. В знанието да ценим и познаваме еднакво големите и малките неща. Хората са дошли, за да направят връзка между Слънцето и Земята.
Вие се отказвате от една малка
идея
и искате грандиозното.
Туй, което всички едновременно пожелаят, то донася големи нещастия, трябва да го пазиш като собственост. Ако беше извършил волята Божия през тази година, щеше да спечелиш нещо. В тези, малките деца се крие благото. Когато сгрешиш или изгубиш пътя, едно от тези, малките, ще ви помогне. Това са малките ангели, които слизат да спасят света.
към текста >>
Най-първо е да седи във вас
идеята
за Бога.
Силата на приложението на великия закон - там е силата. Ще постъпиш спрямо другите тъй, както спрямо себе си. Или така, както Бог постъпва. Да мислиш за човека така, както Бог го държи в Неговото съзнание, това е идеалното. Великото е да знаете, че вие държите почтено място в съзнанието на Бога.
Най-първо е да седи във вас
идеята
за Бога.
Ти като решиш да служиш на Бога, не мисли какво ще да стане с тебе - в чутура ли ще те турят и пр. Ще стане с вас това, което не може да си помислите. Ако нямате примера на Христа, как ще служите? Вие не искате муха да ви ухапе. Вие сте дошли не да ви обичат, а вие да обичате и не да ви почитат.
към текста >>
94.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август
, 20.08.1932 г.
Той дава
идеята
за трудовата повинност, така да има армия с достатъчно войници.
Игнат обичаше много да спори с Учителя. При един такъв спор, Учителят му казва да отидат на поляната да му обясни нещата. Игнат отговорил: „Не смея, вие с Лулчев владеете природните сили и кой знае накъде ще ме изтъркаляте.” Един познат на Методи му казва: „Не смея да мисля за него (Лулчев), а камо ли да говоря за него, за да не пострадам.” Лулчев имаше силна мисъл и проникващ поглед. Лулчев работи в инженерната работилница. Среща се с Александър Стамболийски, Райчо Даскалов.
Той дава
идеята
за трудовата повинност, така да има армия с достатъчно войници.
Имал е един приятел генерал, Никифоров, който е бил против преврата на Цанков. Той няколко пъти търси Лулчев в квартирата му, но сестра Елена го задържа до късно. На другия ден, 9.06.1923 г., приятелят му Никифоров изчезва безследно. Лулчев е пенсиониран и уволнен от инженерната работилница. Стр. 12/1036
към текста >>
Той изпълни волята Божия и се пожертва за великата
идея
, която носеше в душата си.
Имаме готови 3 коли, с които можем да те закараме където пожелаеш.” Лулчев отговаря: „Моят Учител ми каза да си замина с тези хора и аз ще изпълня Неговата воля.” Той единствен пред разстрела говори смело на осъдените и повдига духа им до последния момент. Брат Лулчев под влиянието на Скорпион мина през стотици страдания, мъчнотии и опасности, позна Бога, Учителя и изпълни волята Му. Реши да му служи всеотдайно. Това беше най-активният и всеотдаен брат, който искаше да помогне на този измъчен български народ. Учителят му казва, че при тези желания, които има, може да му хвръкне главата.
Той изпълни волята Божия и се пожертва за великата
идея
, която носеше в душата си.
Кой от учениците разбра Учителя и работата, която извърши за земята и човечеството? Неразбран остана и брат Лулчев, но горе всеки отива в егрегорията си и проявява качествата си. „Тук, на земята, вие сте облечени като водолази в скафандри, но като отидете горе и се видите какви сте, горко ще плачете, че не сте се обичали и помагали в трудностите, по-леко да решите трудните си задачи.” Петдесет години по-късно - през 1994 г., в нашата република присъдата на Народния съд бе призната за невалидна и осъдените - за невинни. И ние трябва да приемем всички ученици на Учителя такива, каквито са и да им благодарим, че са участвали в този велик живот пред лицето на Бога на земята и са си разрешавали вековните си карми. Лулчев като Соломон е бил благословен от Бога и втори път предупреден от Него за лошите последствия, които ще дойдат в живота му.
към текста >>
95.
Започва да се издава в град Севлиево вестник 'Братство'
, 10.1932 г.
Идеята
за печатан орган на Братството кръжеше в умовете на младежите.
През октомври 1932 година Атанас Николов, Сава Калименов, д-р Стефан Кадиев и Петър Пампоров започват да издават в град Севлиево вестник "Братство", просъществувал до 1943 година. За този вестник може да се прочете в: Спомени на Борис Николов - в-к "Братство" Спомени на Борис Николов 93. В-к „БРАТСТВО"
Идеята
за печатан орган на Братството кръжеше в умовете на младежите.
Споделиха с Учителя и Учителят разреши да се издава. Като първи учредители бяха д-р Ст. Кадиев и Сава Калименов. Първите броеве бяха отпечатани на един лист. Отначало приложиха метода на доброволните вноски, като вестника се работеше безплатно, а се заплащаше само хартията, мастилото и'екепедицията.
към текста >>
96.
Учителя дава песента 'Малката буболечица'
, 27.05.1933 г.
14, точно и строго е отбелязано: "Паневритмията се основава на законите на съответствието между
идея
, дума, музика и движение".
През времето на Учителя, през 1941 година, бе издадена една книжка "Паневритмия. Песни на хармоничните движения. Музика и движения от Учителя". В тази книжка има увод, а след това раздел "Основи на Паневритмията", в който Учителят дава принципите на Паневритмията и законите и силите, които са я създали. Там, на стр.
14, точно и строго е отбелязано: "Паневритмията се основава на законите на съответствието между
идея
, дума, музика и движение".
По този начин Учителят категорично обявява, че Паневритмията е дадена, идеята на Паневритмията е свалена чрез музика, облечена е в движение и са сложени подходящи слова за отделните песни. А който иска, може да се запознае по-подробно със седемте принципа на Паневритмията и ще види тогава, че онова, което е дадено от Учителя, не може да се пипа и преиначава. Защо ли? Защото на стр. 14 пише: "Законите на паневритмичните упражнения са написани в целия Всемир".
към текста >>
По този начин Учителят категорично обявява, че Паневритмията е дадена,
идеята
на Паневритмията е свалена чрез музика, облечена е в движение и са сложени подходящи слова за отделните песни.
Песни на хармоничните движения. Музика и движения от Учителя". В тази книжка има увод, а след това раздел "Основи на Паневритмията", в който Учителят дава принципите на Паневритмията и законите и силите, които са я създали. Там, на стр. 14, точно и строго е отбелязано: "Паневритмията се основава на законите на съответствието между идея, дума, музика и движение".
По този начин Учителят категорично обявява, че Паневритмията е дадена,
идеята
на Паневритмията е свалена чрез музика, облечена е в движение и са сложени подходящи слова за отделните песни.
А който иска, може да се запознае по-подробно със седемте принципа на Паневритмията и ще види тогава, че онова, което е дадено от Учителя, не може да се пипа и преиначава. Защо ли? Защото на стр. 14 пише: "Законите на паневритмичните упражнения са написани в целия Всемир". Е, питам сега, кой смелчага ще реши да коригира Божественото?
към текста >>
97.
Учителя дава песента 'Химн на Великата Душа'
, 06.1933 г.
Или по-точно - когато една Божествена
идея
се даде от Божествения свят, тя слиза на крилата на орела от висините и се сваля в долините на човешкия живот.
Жената с отворената книга и плода, който държи в дясната си ръка олицетворява с надписа "Мисли добре" Новата Ева, която трябва да дойде на земята. В момента тя се съгражда в Духовния свят чрез светли мисли и чрез знанието, получено от Словото на Всемировия Учител, което тя държи в лявата си ръка. В дясната й ръка е плодът на това знание, което трябва да се свали от Духовния Свят и от Словото на Всемировия Учител, за да даде плод. Плодът на физическия свят на земята се реализира чрез светли мисли, възвишени чувства и прави постъпки. От лявата страна на чешмата релефното изображение на слизащия от планините кацащ орел, трябва да олицетвори надписа "Работи добре" - продължение на онзи закон на Божествения свят: "Онова, което Бог е сътворил, човек да не разлъчва".
Или по-точно - когато една Божествена
идея
се даде от Божествения свят, тя слиза на крилата на орела от висините и се сваля в долините на човешкия живот.
Божествената мисъл е в Божествения свят, тя трябва да се свали в Духовния свят и оттам, на крилата на орела - в човешкия свят.Формула, от Учителя от песента "Химн на Великата Душа"Тази формула трябва да се произнесе всред природата, на отворено, на двора, в гората, на полето, като се гледа природата. "Велик си, Ти, Господи. Велики са Твоите дела. Велико е Името Ти над всичко. Изпращам към Тебе своята любов.
към текста >>
Той дава
идеята
и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст.
Единствено ако се намерят запазени бележки от възрастните музиканти, може да се направи някакъв обзор. Аз знам как в това издание Учителят е давал Свои идеи за някоя песен в думи. На други е давал мелодията. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на Дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен.
Той дава
идеята
и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст.
Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор". Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година. Имаше и други братя, които свиреха на цигулка.
към текста >>
Или по-точно - когато една Божествена
идея
се даде от Божествения свят, тя слиза на крилата на орела от висините и се сваля в долините на човешкия живот.
Жената с отворената книга и плода, който държи в дясната си ръка олицетворява с надписа "Мисли добре" Новата Ева, която трябва да дойде на земята. В момента тя се съгражда в Духовния свят чрез светли мисли и чрез знанието, получено от Словото на Всемировия Учител, което тя държи в лявата си ръка. В дясната й ръка е плодът на това знание, което трябва да се свали от Духовния Свят и от Словото на Всемировия Учител, за да даде плод. Плодът на физическия свят на земята се реализира чрез светли мисли, възвишени чувства и прави постъпки. От лявата страна на чешмата релефното изображение на слизащия от планините кацащ орел, трябва да олицетвори надписа "Работи добре" - продължение на онзи закон на Божествения свят: "Онова, което Бог е сътворил, човек да не разлъчва".
Или по-точно - когато една Божествена
идея
се даде от Божествения свят, тя слиза на крилата на орела от висините и се сваля в долините на човешкия живот.
Божествената мисъл е в Божествения свят, тя трябва да се свали в Духовния свят и оттам, на крилата на орела - в човешкия свят.Формула, от Учителя от песента "Химн на Великата Душа"Тази формула трябва да се произнесе всред природата, на отворено, на двора, в гората, на полето, като се гледа природата. "Велик си, Ти, Господи. Велики са Твоите дела. Велико е Името Ти над всичко. Изпращам към Тебе своята любов.
към текста >>
98.
Разговор с Учителя ('Седем принципа'), записан от Боян Боев, 1 август 1933 г.
, 1.08.1933 г.
Жената има една
идея
за красотата, тя не трябва да си туря мазнини на лицето.
Когато не си свободен и има да даваш, то е труд, а пък като си свободен и никому нямаш да даваш, то е работа. Например рисуваш, четеш, пишеш и никой не те принуждава - то е работа. Жената ще пази красотата, която Бог е създал, да не се опетни. За мъжа е работата, за жената - красотата, а за детето Царството Божие. Най-голямото удоволствие е работата.
Жената има една
идея
за красотата, тя не трябва да си туря мазнини на лицето.
Жената ще говори за любовта, мъжът за мъдростта, а детето за истината. Онзи е жена, в когото любовта живее. Онзи е мъж, в когото мъдростта живее. Престъплението всякога произтича от недоимък. Там където има най-голямо изобилие, не може да се прави престъпление.
към текста >>
99.
Учителя организира лагеруването на Витоша - 'Яворово присое'
, 12.08.1933 г.
По
идея
на Учителя там се направи една чешма.
Това е към Бистришката част. Там има чудесни поляни, има големи витошки гори, запазени вековни гори. И там, на тези поляни се разположиха приятелите и прекарвахме летата на 1932 и 1933 г. Опънаха палатките, направиха лагер и прекарваха чудни вечери покрай огньовете. Учителят държа ред беседи там.
По
идея
на Учителя там се направи една чешма.
Още сега седи тази чешмичка направена на „Яворови пресои". Вие пили ли сте от тази вода? Знаете ли къде е този лагер? Минете, разгледайте и пийте от хубавата вода. Спомен на Теофана Савова
към текста >>
Мисълта ми се носеше около
идеята
за новото хранене, което е от светлина.
Поехме по гънката на Резена и право нагоре. Излезнахме на върха. Аз показах очертаната пътека до Черни връх и казах на детето да отиде бавно до върха, докато аз напълня раницата с декоративни камъни. В това време аз потънах в размишление. Съзнанието ми възприемаше странни идеи за първи път.
Мисълта ми се носеше около
идеята
за новото хранене, което е от светлина.
Когато слязохме в лагера, Учителят и приятелите довършваха обяда си под вековните ели. Приближих се и целунах свещената ръка. Учителят ме изгледа дълбоко: „Когато се движите в планината вас ви придружават ангели. Ако не беше така нямаше днес да останете живи! " Той ми подаде една голяма праскова и за изненада на всички продължи да ми говори точно върху онези идеи, които преди час възприемах на върха, идеята за новата храна от светлина.
към текста >>
" Той ми подаде една голяма праскова и за изненада на всички продължи да ми говори точно върху онези идеи, които преди час възприемах на върха,
идеята
за новата храна от светлина.
Мисълта ми се носеше около идеята за новото хранене, което е от светлина. Когато слязохме в лагера, Учителят и приятелите довършваха обяда си под вековните ели. Приближих се и целунах свещената ръка. Учителят ме изгледа дълбоко: „Когато се движите в планината вас ви придружават ангели. Ако не беше така нямаше днес да останете живи!
" Той ми подаде една голяма праскова и за изненада на всички продължи да ми говори точно върху онези идеи, които преди час възприемах на върха,
идеята
за новата храна от светлина.
Аз много добре разбрах всичко.Вечери наред, когато заставах пред големия огън с поглед към Резена, особени вълнения и тръпки ме раздрусваха при спомена за опасността и отговорността, която носех. Особено за неприятните последствия, които щях да донеса на целия лагер.
към текста >>
По
идея
на Учителя там се направи една чешма.
Това е към Бистришката част. Там има чудесни поляни, има големи витошки гори, запазени вековни гори. И там, на тези поляни се разположиха приятелите и прекарвахме летата на 1932 и 1933 г. Опънаха палатките, направиха лагер и прекарваха чудни вечери покрай огньовете. Учителят държа ред беседи там.
По
идея
на Учителя там се направи една чешма.
Още сега седи тази чешмич-ка направена на „Яворови пресои". Вие пили ли сте от тази вода? Знаете ли къде е този лагер? Минете, разгледайте и пийте от хубавата вода. След туй оттам Учителят ни извеждаше към „Големия резен", на една голяма поляна под Резена и на тази поляна сме правили ред упражнения, почивали сме и сме слушали беседи на Учителя.
към текста >>
100.
Разговор с Учителя, записан от Димитър Звездински
, 9.09.1933 г.
Като те окраде някой, да дойде в тебе една нова
идея
и да кажеш: „Благодаря Ти, Боже, че той ме освободи от всичкия товар." Като се давиш, ще благодариш.
Ти разглеждаш нещата от едно становище, от което не се разследват. Представете си, че са турили на гърба ти 50 кг злато и те пущат във водата. Ако аз взема 1/2 тежест от гърба ти, 1/2 от тези пари, ти пак ще се удавиш. Аз съм виновен, че не съм взел всичките пари, че да не се удавиш. Ако взема всичко, ти се спасяваш, благодетел съм.
Като те окраде някой, да дойде в тебе една нова
идея
и да кажеш: „Благодаря Ти, Боже, че той ме освободи от всичкия товар." Като се давиш, ще благодариш.
Духовното не може да се краде, а само материалното. Представете си сега, че пред вас има 1000 свещи, една от друга по-силни. Някой дойде и изгаси първата, но следующите са по-силни. Дойде друг и изгаси втората и т. н. Последната свещ никой не може да изгаси.
към текста >>
НАГОРЕ