НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
178
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
В сравнение с науката на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата
западноевропейска
наука е постигнала огромен напредък.
съдържанието ú – характера на същинската истина.” 2. Въобще думата „наука” означава знания, придобити чрез дълго наблюдение, които са подредени систематично в съгласие с общите закони на природата и са направени достъпни за всекиго. Тези знания се отнасят главно за физическия свят – за неговата същност, феномени, състав, т.е. за природата на веществото му и за качествата и функциите на живите клетки. 3. С термина „наука” в по-тесен смисъл се назовава всеки един от нейните клонове като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например астрономия, химия, медицина, геология и пр.
В сравнение с науката на древните гърци, която, както е известно, се е деляла на седем клона – граматика, риторика, музика, логика, аритметика, геометрия и астрономия, – нашата
западноевропейска
наука е постигнала огромен напредък.
И това е понятно, защото от онова време до днес са станали големи промени в умствения и духовния живот на човечеството. 4. Със започване на християнската епоха науката е направила гигантски крачки почти във всички клонове на познанието – в областта на физиката, химията, астрономията, математиката, геологията; анатомията, физиологията, биологията, психологията и френологията[45]. Тя разкри неизчерпаемите природни богатства, от които днес хората се ползват тъй безогледно и безотговорно. Даде на ума оня ключ, с който той да отваря различните стаи на природната съкровищница, в която има всичко необходимо за задоволяване всички нужди на човешкия живот. 5. Днес науката е мощен двигател и спомагаща жизнена сила за напредъка и просвещението.
към текста >>
В
западния
свят е познат като Закон за наследствеността, а на Изток – Закон на Кармата.
Едуард Шуре, „От сфинкса до Христа”, С., 2004, с.257. [6] Принципи или с др. думи – първопричини. [7] Раболепие – безлично самоунижение за угода на някой силен или богат; угодничество, сервилност. [8] „Необходимостта” е другото име на VІ Херметичен принцип („Причина и следствие”).
В
западния
свят е познат като Закон за наследствеността, а на Изток – Закон на Кармата.
В християнството е познат като Закон на Божествената справедливост. [9] Нарича се също „прах на проекцията”. Това е Magnum Opus на алхимиците, субстанцията, притежаваща силата да превръща по-малко благородните метали в чисто злато. От мистична гледна точка философският камък символизира трансмутацията (превръщането) на низшата, животинска природа на човека във висша, божествена. [10] Изразът е свързан с обещанието, дадено на Авраам, че неговите потомци ще бъдат народ на Бога и ще живеят на плодородна земя (Ханаан) – Бит.
към текста >>
След гръко-римската култура идва днешната, чийто център първоначално е в
Западна
Европа, откъдето впоследствие тя се разпространява по целия свят.
Тази четвърта култура в лицето на древните гърци и римляни отива още по-нататък в овладяването на физическия свят. Едно сравнение на живота на тази култура с живота на по-старите култури ни показва, че гръко-римската цивилизация е далеч по-материалистична. V. Епоха на Рибите (от идването на Христа до 1914 г.). Риби е воден знак, който символизира закона на саможертвата. Също така е емблема на християнството.
След гръко-римската култура идва днешната, чийто център първоначално е в
Западна
Европа, откъдето впоследствие тя се разпространява по целия свят.
VІ. Епоха на Водолея (1914 – ок. 4000). Ключови думи: хуманизъм, прогрес, свобода, братство, живот за Цялото. Още през първия декан етическата християнска максима от Новия Завет (т. нар. “златно правило” на поведението, дадено от Христос – „Постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб! ”) ще бъде заменена от най-новия Завет, донесен от Учителя Беинса Дуно.
към текста >>
В резултат на завоевателните войни, които водил, във френската империя влезли почти цяла
Западна
и Централна Европа.
Завършил военно училище в Париж (1785). За проявени военни дарби бил произведен в чин бригаден генерал (1793). През авгус 1802 г. той е провъзгласен за пожизнен консул, а през март 1804 г. с указ на сената е обявен за император на Франция.
В резултат на завоевателните войни, които водил, във френската империя влезли почти цяла
Западна
и Централна Европа.
Поражението на френските войски в Русия (1812) нанесло непоправим удар върху империята. Тази война била повратна точка в живота на Наполеон І. Пълният му разгром бил на 18.06.1815 г. при Ватерло. До края на живота си той бил заточен на остров Св. Елена.
към текста >>
2.
Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.
От север и от юг; от
запад
и от исток.
Защото той е дух от началото непокорлив и себе надеющ се, на когото волята и желанието са с.4 погълнати от неугасимото зло на умразата, на когото завист[т]а е пламак адски. Скоро ще се даде знака, който ще е предизвестител на великите настапающи събития, които ще обгърнат целия свят. Ще има движение и смутове на всякаде.
От север и от юг; от
запад
и от исток.
И ще трепери земята и от горе и доле. И ще се люлеят небесата и ще има вълнение велико в пространството. А там отгоре ще дойде владетеля на царствата, придружен в своята Слава заедно с всичките воюищи за него. И ще въ[з]станови своето царство, което ще е царство на праведните. И ще заличи от земята въспоменанието на злото.
към текста >>
На 29 ав[густ] сутринта в неделя видях три дъги, едната на
запад
, другата -
северозапад
, третата на
югозапад
.
Господ е още в своето светилище. Времето е тихо, само тихия ветрец едва поклащаше листата. Аз размишлявах днес върху видението, което видях на 20-и на този [месец]. Разглеждах снимката, която бях снел и размишлявах върху великите Божии пътища и неговите непостижими съдби. Четох от Словото Божие следуюидите места: Йоана 10; 10, 21;21-22, Мат[ея] 19-19, Лука 20;20.
На 29 ав[густ] сутринта в неделя видях три дъги, едната на
запад
, другата -
северозапад
, третата на
югозапад
.
Славата Господня бе излезала от чертога на исток, а силата Господня идеше от запад. През вечерта имаше силни гърмове, придружени с голяма буря и дъжд. Господ преминуваше посред небето с.81 в непроницаемата тъмнина.
към текста >>
Славата Господня бе излезала от чертога на исток, а силата Господня идеше от
запад
.
Времето е тихо, само тихия ветрец едва поклащаше листата. Аз размишлявах днес върху видението, което видях на 20-и на този [месец]. Разглеждах снимката, която бях снел и размишлявах върху великите Божии пътища и неговите непостижими съдби. Четох от Словото Божие следуюидите места: Йоана 10; 10, 21;21-22, Мат[ея] 19-19, Лука 20;20. На 29 ав[густ] сутринта в неделя видях три дъги, едната на запад, другата - северозапад, третата на югозапад.
Славата Господня бе излезала от чертога на исток, а силата Господня идеше от
запад
.
През вечерта имаше силни гърмове, придружени с голяма буря и дъжд. Господ преминуваше посред небето с.81 в непроницаемата тъмнина. Блясъка на молниите осветляваше всичкото небе.
към текста >>
3.
01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900
Едната на
запад
, другата на
северозапад
, третата
югозапад
.
Разглеждах снимката, която бях снел, и размишлявах върху великите Божии пътища и негови те непостижими съдби, четох от Словото Божие следующите места: Йоана 10:10, 21,22; Марка 19:19; Лука 20:20. На 29 август 1900 г. сутринта в неделя, видях три дъги.
Едната на
запад
, другата на
северозапад
, третата
югозапад
.
Славата Господня бе излязла от чертога на изток, а силата Господня идеше от запад. През вечерта имаше силни гърмежи, придружени с голяма буря и дъжд проливен. Господ преминаваше посред небето в непрогледната тъмнина. Блясъкът на молниите осветяваше цялото небе. 30. Днес имаше голям пороен дъжд.
към текста >>
4.
01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР
Западноевропейското
съзнание и импулсите на Син закономерно довеждат до разглеждане на вярата редом със знанието и това е основният патос на Реформацията.
В Източна Европа духовната действителност съществува само под форма на култ и вярност към древни предания, така че от тяхната консервативна същност не произлиза друго, освен инстинктивна мъдрост или шовинизъм, в които следователно доминират импулси на Отец. И въпреки че религиозното съзнание на православните с голяма сила се придържа към Христос, в действителност то пренася атрибутите на Бог Отец върху Син, понякога направо твърди, че Христос е наш баща. Сигурно и продължителните транскултурни отношения с исляма, като типичен импулс на Отец, допълнително подсилват тази тенденция. Въобще православното съзнание е склонно да преживява Сина отвън, като импулс, отразен от природните вещи и от родната география, затова инстинктивно се бори с Отец и опитва да намери откровенията на вътрешната си духовност именно чрез природата. Всичко, формулирано схоластично в разкола между православие и католицизъм, всъщност се корени в историческата несъвместимост на тези два толкова специфични културни потока.
Западноевропейското
съзнание и импулсите на Син закономерно довеждат до разглеждане на вярата редом със знанието и това е основният патос на Реформацията.
Православният Изток с несъстоялата се култура на богомилите и продължаващите импулси на Отец консервативно поддържа състояние на очакване, в което трябва нещо да се случи. От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното съзнание трябва да се проникне с наука, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат. Православната култура формира комплекс на непреживяна Реформация и това, струва ми се, е генералният дискурс, в който се случва епистоларният диалог между Петър Дънов и Пеню Киров. Има и още нещо, допълващо дискурса във втората половина на XIX век. Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава.
към текста >>
Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и
Западноевропейската
реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава.
Западноевропейското съзнание и импулсите на Син закономерно довеждат до разглеждане на вярата редом със знанието и това е основният патос на Реформацията. Православният Изток с несъстоялата се култура на богомилите и продължаващите импулси на Отец консервативно поддържа състояние на очакване, в което трябва нещо да се случи. От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното съзнание трябва да се проникне с наука, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат. Православната култура формира комплекс на непреживяна Реформация и това, струва ми се, е генералният дискурс, в който се случва епистоларният диалог между Петър Дънов и Пеню Киров. Има и още нещо, допълващо дискурса във втората половина на XIX век.
Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и
Западноевропейската
реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост единствено и само на човешката глава.
От една страна, укрепналото Аз-съзнание вече чувства себе си като абсолютно свободен и съвършен носител на интелектуалността, но от друга страна, настойчиво усеща, че духовните праобрази на мислите му са погребани някъде в подсъзнанието. В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно присъединяване към него. Човек поставя проблема за резултатите на собствената си свободна воля така, че от човешки и земни да могат да станат космични, и подобно състояние на съзнанието се преживява като импулс на Архангел Михаил. Присъствието му се открива предимно тогава, когато чрез езика и думите човек се опитва да достигне до вътрешно преживяване на духа, когато мислите за духовното започват да се възприемат като нещо физическо в света. С други думи, Аз-съзнанието разбира, че неговите собствени мисли могат да принадлежат и на онази същност, която едновременно е и микрокосмична, и макрокосмична, т.е.
към текста >>
Аналогията тук е недвусмислена: разум, импулсиран от Светия Дух и свободен от посредничеството на Църквата - това е спиритуалното начало на
Западноевропейската
реформация.
Например Георги Миркович - Доктора завършва католически колеж и играе ключова роля в униатското движение за църковна независимост. От своя страна, П. Киров отказва принадлежност към която и да е църковна деноминация и в личните си бележки от 1907 г. пише: Какъв вид живот ще водя ? Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване.
Аналогията тук е недвусмислена: разум, импулсиран от Светия Дух и свободен от посредничеството на Църквата - това е спиритуалното начало на
Западноевропейската
реформация.
Доста по-рано, в писмо от 1899 г., П. Киров споделя разочарованията и веруюто си: Разбрах, че православните, западните (католическите), григорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч - всичките пороци за грях, какъвто бях и аз един от тях... И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите й и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие - следване по пътя на Спасителя. Друга съществена характеристика на индивидуалностите, включени в категорията ученик, е интересът им към свръхсетивната духовна реалност, практикуван чрез спиритизъм. Всички те участват в сеанси и употребяват собственото си тяло и съзнание като медиум за връзка със свръхсетивни същества. Дори Георги Миркович учредява първото българско спиритично дружество Милосърдие, а в едно свое писмо П.
към текста >>
Киров споделя разочарованията и веруюто си: Разбрах, че православните,
западните
(католическите), григорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч - всичките пороци за грях, какъвто бях и аз един от тях... И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите й и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие - следване по пътя на Спасителя.
Киров отказва принадлежност към която и да е църковна деноминация и в личните си бележки от 1907 г. пише: Какъв вид живот ще водя ? Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване. Аналогията тук е недвусмислена: разум, импулсиран от Светия Дух и свободен от посредничеството на Църквата - това е спиритуалното начало на Западноевропейската реформация. Доста по-рано, в писмо от 1899 г., П.
Киров споделя разочарованията и веруюто си: Разбрах, че православните,
западните
(католическите), григорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч - всичките пороци за грях, какъвто бях и аз един от тях... И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите й и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие - следване по пътя на Спасителя.
Друга съществена характеристика на индивидуалностите, включени в категорията ученик, е интересът им към свръхсетивната духовна реалност, практикуван чрез спиритизъм. Всички те участват в сеанси и употребяват собственото си тяло и съзнание като медиум за връзка със свръхсетивни същества. Дори Георги Миркович учредява първото българско спиритично дружество Милосърдие, а в едно свое писмо П. Киров го нарича „баща на спиритистите в България". Явно става дума за хора с все още запазена чувствителност към мислите като живи същества и в тази атавистична функция на съзнанието им лесно могат да бъдат открити импулсите на Отец, така присъщи на източноевропейските култури.
към текста >>
По- същественото са отликите от
западноевропейския
първообраз: Българската реформация не излиза далеч от сферата на спиритуалното си начало, не предприема преобразувания нито на църковни, нито на държавни институции, като че ли предпочита езотерично битие, т.е.
Киров и съмишлениците му историята на Българската реформация придобива темпоралност и подхваща своето битие. Подобно на тезисите на Мартин Лутер писмата на П. Киров отекват в българската история и постепенно изкристализират в култура. Културата на Българската реформация може да бъде анализирана във всичко, което от началото на XX век до наши дни е разгърнало като социална енергия обществото, формирано около П. Дънов, но това не е предмет на настоящия предговор.
По- същественото са отликите от
западноевропейския
първообраз: Българската реформация не излиза далеч от сферата на спиритуалното си начало, не предприема преобразувания нито на църковни, нито на държавни институции, като че ли предпочита езотерично битие, т.е.
генерира култура без институции (поне досега). Тезисите на Лутер разтърсват църковната йерархия и разпалват политически конфликти, докато душевните трансформации на П. Киров безшумно лягат върху листовете на писмата му като възвишени модели за подражание. За някои читатели всичко това може да се стори недостатъчно убедително. Обективното самовъзникване на съзнанието е прекалено тъждествено със самосъзнанието, за да бъде лесно анализирано.
към текста >>
5.
Петър Дънов - №23
94. Село Николаевка се намира на 30 км
северозападно
от град Варна.
Приемете искрения ни поздрав. Ваш: П. К. Дънов ..................... * Писмото е без обръщение.
94. Село Николаевка се намира на 30 км
северозападно
от град Варна.
Разположено е на 350 м над морското равнище от двете страни на Николаевска река. Първото име на селото е Хадърча (Хадърджа). Основано е през 1823 г. от Атанас Георгиев Хадърчалията (дядо на Петър Дънов, баща на майка му Добра). Когато османлиите вилнеели по тези краища, Хадърчалията плащал откуп и османските войски го заобикаляли.
към текста >>
6.
Петър Дънов - №24
На 20 август тази Слава Господня дойде от
запад
помежду ясното небе, макар че духаше силен вятър от изток.
Славата Господня е онзи стълб, който предвождаше израил[т]яните в пустинята. Той става ми се явява на небето няколко пъти. Той е пълен с такава светлина небесна, която въодушевява душата ми. Аз го познавам и с каква радост го очаквам да се яви сутрин! Той се явява на различни места.
На 20 август тази Слава Господня дойде от
запад
помежду ясното небе, макар че духаше силен вятър от изток.
Този стълб Господен, като наближи към центъра на небето, се раздели на две части; по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски. После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ. Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли. В живота си никога не съм виждал такава красива буква. Това стана по 10 часа сутринта и трая цели два часа.
към текста >>
7.
Пеню Киров - №23
Стълбът стоя в неподвижност от час повече време и после потегли към
югозапад
, докато се изгуби.
Тодор, ти дойде с многоочакваното ти писъмце да ни потвърдиш.Що ми разправяш за славата Божия — стълбът, аз още през 1891 г. видях подобен стълб. Бях надзирател на работници по една жп линия и една заран около седем часа и нещо виждам един стълб от бял светликав облак, подобен на светликовата красота на дъгата. Идеше от североизток и застана неподвижен на около 50 крачки от мен. Единият му край беше на земята, а другият — в небесата и ми даде силно внушение, за да го следвам.
Стълбът стоя в неподвижност от час повече време и после потегли към
югозапад
, докато се изгуби.
Сега не зная аз дали е било славата Господня, но тогава още разбирах, че е както стълбът, който е водил израилтяните в пустинята. Питах тогава за това баща си, но той не можа да ми отговори нищо. Този стълб се явява още две и повече зарани. Единият път беше към източната страна и все ме привличаше. Не ни яви бр.
към текста >>
8.
Пеню Киров - №24
Разбрах, че православните,
западните
(католическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз, един от тях.
Любезний ми бр. Дънов, С това си [писмо] ида за един важен въпрос за състоянието на душата ми. На 23 того през целия ден бях в размишления, както почти правя постоянно. Размишлението ми беше върху Църквите и оформяването им. Вечерта ми се разясни всичко.
Разбрах, че православните,
западните
(католическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз, един от тях.
А ако има някои техни членове, че са добри, то те са добри толкоз, колкото кой и да е предмет, който стои на едно място, но никого нищо не ползва и като така неща, които не ползват, заслужават да се унищожат. Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне. И при това насърчаваме нейните слепци постоянно да водят слепци и слепци да раждат. И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя. Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви?
към текста >>
9.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
94. Село Николаевка се намира на 30 км
северозападно
от град Варна.
Приемете искрения ни поздрав. Ваш: П. К. Дънов ..................... * Писмото е без обръщение.
94. Село Николаевка се намира на 30 км
северозападно
от град Варна.
Разположено е на 350 м над морското равнище от двете страни на Николаевска река. Първото име на селото е Хадърча (Хадърджа). Основано е през 1823 г. от Атанас Георгиев Хадърчалията (дядо на Петър Дънов, баща на майка му Добра). Когато османлиите вилнеели по тези краища, Хадърчалията плащал откуп и османските войски го заобикаляли.
към текста >>
На 20 август тази Слава Господня дойде от
запад
помежду ясното небе, макар че духаше силен вятър от изток.
Славата Господня е онзи стълб, който предвождаше израил[т]яните в пустинята. Той става ми се явява на небето няколко пъти. Той е пълен с такава светлина небесна, която въодушевява душата ми. Аз го познавам и с каква радост го очаквам да се яви сутрин! Той се явява на различни места.
На 20 август тази Слава Господня дойде от
запад
помежду ясното небе, макар че духаше силен вятър от изток.
Този стълб Господен, като наближи към центъра на небето, се раздели на две части; по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски. После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ. Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли. В живота си никога не съм виждал такава красива буква. Това стана по 10 часа сутринта и трая цели два часа.
към текста >>
Стълбът стоя в неподвижност от час повече време и после потегли към
югозапад
, докато се изгуби.
Тодор, ти дойде с многоочакваното ти писъмце да ни потвърдиш.Що ми разправяш за славата Божия — стълбът, аз още през 1891 г. видях подобен стълб. Бях надзирател на работници по една жп линия и една заран около седем часа и нещо виждам един стълб от бял светликав облак, подобен на светликовата красота на дъгата. Идеше от североизток и застана неподвижен на около 50 крачки от мен. Единият му край беше на земята, а другият — в небесата и ми даде силно внушение, за да го следвам.
Стълбът стоя в неподвижност от час повече време и после потегли към
югозапад
, докато се изгуби.
Сега не зная аз дали е било славата Господня, но тогава още разбирах, че е както стълбът, който е водил израилтяните в пустинята. Питах тогава за това баща си, но той не можа да ми отговори нищо. Този стълб се явява още две и повече зарани. Единият път беше към източната страна и все ме привличаше. Не ни яви бр.
към текста >>
Разбрах, че православните,
западните
(католическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз, един от тях.
Любезний ми бр. Дънов, С това си [писмо] ида за един важен въпрос за състоянието на душата ми. На 23 того през целия ден бях в размишления, както почти правя постоянно. Размишлението ми беше върху Църквите и оформяването им. Вечерта ми се разясни всичко.
Разбрах, че православните,
западните
(католическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз, един от тях.
А ако има някои техни членове, че са добри, то те са добри толкоз, колкото кой и да е предмет, който стои на едно място, но никого нищо не ползва и като така неща, които не ползват, заслужават да се унищожат. Аз прочее, който до него ден бях член на Православната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне. И при това насърчаваме нейните слепци постоянно да водят слепци и слепци да раждат. И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя. Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви?
към текста >>
10.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
Българите търсят подкрепата на
Западните
сили, на първо място от най-влиятелните на деня - французите.
Като велика сила тя се стреми сама да представлява и защитава интересите на цялото християнско население в пределите на Турската империя, с което косвено подкрепя гръцката патриаршия. Като изход в борбата за църковна независимост на българите, Драган Цанков пропагандира идеята за припознаване на Папата за глава на Българската църква, т.е. за Уния. Оформя се ядро сред цариградските българи, подкрепящо тази идея. Спод- вижник на Цанков в тази кауза е и д-р Георги Миркович.
Българите търсят подкрепата на
Западните
сили, на първо място от най-влиятелните на деня - французите.
Свързват се с представителите на лазаристката мисия с главен настоятел Еужени Боре, директор на френското училище в Бебек. Като много добър дипломат Боре нерядко се е застъпвал пред Портата за разрешаване на проблеми на българското население в Цариград, с което отдавна е спечелил симпатиите на българите там. На 18 декември 1860 г. многобройно българско представителство от високостоящи български духовници, светски дейци и граждани връчват на апостолическия викарий П. Бруниони в Цариград молба на френски език (подготвена от лазаристите) до папа Пий 1Х за уния с Рим (при изрично запазване на традиционните български обичаи и славянското богослужение).
към текста >>
11.
№73 (Петър Дънов)
Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред
западни
държавници.
Оттук тръгват редица благородни начинания. В самото начало на ХХ в. Казакова влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана. В писмо до него от 1904 г. тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“.
Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред
западни
държавници.
В тях развива идеята за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г. заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов. Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г. 77 Вероятно Е.
към текста >>
12.
№69 (Пеню Киров) [отворена карта]
102 Стар софийски квартал в
западната
част на града.
Поздравявам Ви, поздрави и г-н Бъчварова. Твой верен в Христа Господа: Пеню П.К.Дънов, [списание] „Родина“ – квартал „Банишора“102. _________________________ Обяснителни бележки:
102 Стар софийски квартал в
западната
част на града.
Граничи с кв.„Ючбунар“ и ул. „Опълченска“, където Петър Дънов е живял от началото на 1905 до 1927 г. на номер 66 (70) в дома на сем. Гумнерови. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>
13.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 7
Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата- майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред
западни
държавници.
Казакова влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана. В писмо до него от 1904 г. тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“.
Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата- майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред
западни
държавници.
В тях развива идеята за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните. Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г. заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов. Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г.
към текста >>
14.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 8
102 Стар софийски квартал в
западната
част на града.
І на сп. „Виделина“, където на с. 22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са отпечатани „Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“. Вж. Учителя Петър Дънов, „Той иде“, Бяло Братство, С, 2004 г. 101 Това писмо се публикува за първи път.
102 Стар софийски квартал в
западната
част на града.
Граничи с кв. „Ючбунар“ и ул. „Опълченска“, където Петър Дънов е живял от началото на 1905 до 1927 г. на номер 66 (70) в дома на сем. Гумнерови. 103 Указаният следващ брой на сп.
към текста >>
15.
ПРЕДГОВОР
Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на
Запад
, разтърсвана от реформаторските движения.
Основна тема в писмата е Бог. Неговият образ в значителна степен отговаря на утвърдената в християнството традиция. Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания. Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух. Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли.
Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на
Запад
, разтърсвана от реформаторските движения.
След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него.
към текста >>
Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на
Запад
, разтърсвана от реформаторските движения.
Основна тема в писмата е Бог. Неговият образ в значителна степен отговаря на утвърдената в християнството традиция. Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания. Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух. Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли.
Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на
Запад
, разтърсвана от реформаторските движения.
След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа. Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци. След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него.
към текста >>
16.
18 ПИСМО
На 20 август тази слава Господня дойде от
запад
помежду ясното небе, макар че духате силен вятър от изток.
Словото Господне е Онзи Стълб, Който предвождаше израилтяните в пустинята. Той става и ми се явява на Небето няколко пъти. Той е пълен с такава светлина небесна, която въодушевява душата Ми. Аз Го познавам и с каква радост Го очаквам да се яви сутрин. Той се явява на различни места.
На 20 август тази слава Господня дойде от
запад
помежду ясното небе, макар че духате силен вятър от изток.
Този стълб Господен като наближи към центъра на Небето, се раздели на две части, по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски. После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ. Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата Л и отдолу две метли. В живота си никога не съм виждал такава красива буква. Това стана и по 10 часа сутринта и трая цели два часа.
към текста >>
17.
97 ПИСМО
Видяхте ли извънредното явление, което се случи на 17 миналий в сряда, именно когато се срещнаха двамата императори: две дъги откъм северната страна на слънцето се пресичаха към изток и
запад
и във всяко пресичане се показваше по едно слънце.
Аз направих една малка обиколка през Добрич, Балчик и Каварна. Във всяко едно от тия места държах по две сказки. Прием имах добър. Мислех да замина към Силистра, но по заповед бях задължен да се върна назад и да уредя някои висящи работи с делото Господне. Всякъде Духът Господен е отворил широко поле за работа.
Видяхте ли извънредното явление, което се случи на 17 миналий в сряда, именно когато се срещнаха двамата императори: две дъги откъм северната страна на слънцето се пресичаха към изток и
запад
и във всяко пресичане се показваше по едно слънце.
По обед в ясния ден имаше три слънца, наредени във вид на триъгълници. Това явление бе видяно от мнозина граждани в гр. Добрич. Ний трябва да се радваме, че живеем в една епоха, която е предпоследна. Ще минем от стария ред на нещата към новия, който Господ приготовлява. В седмата година от този век ще се даде един знак от Господа.
към текста >>
18.
Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот
При това те поддържат, че прозорците трябва да бъдат обърнати към Изток, към Юг и към
Запад
, и пред всяка къща да има градинка, насадена с цветя и дръвчета.
– не застоялата, а течащата вода – докато тя не се разбърка до дъното, не се очиства. Следователно, ако ние от дъното на нашия живот не извадим онези нечистотии, които спъват нашето правилно развитие, то животът ни няма да се обистри, или другояче казано, няма да се подобри. Да обясним по-точно нашата мисъл. Всички съвременни хигиенисти твърдят, че зданията, които се строят, трябва да бъдат хигиенични, т.е. да бъдат направени от такива материали, които да не задържат влага, прозорците да бъдат големи, за да може да влиза повече светлина през тях и стаите да бъдат обемисти, за да съдържат повече въздух.
При това те поддържат, че прозорците трябва да бъдат обърнати към Изток, към Юг и към
Запад
, и пред всяка къща да има градинка, насадена с цветя и дръвчета.
Това са според тях най-здравословните жилища. (А според нас най-здравословните жилища са още ония, които са направени от дървета и подир тях идат направените от тухли, и най-сетне каменните здания. А още по-горе по здравословност ще бъдат жилищата, направени от стъкло.) Да допуснем, че една къща е направена по всичките тези правила, но съществото, което живее в нея, по причина на немарливостта си, забравя да отваря често прозорците ѝ. И след като то е живяло дълго време в такава хигиенична къща, най-сетне от покварения въздух ще започне да се чувствува в особено неразположение на духа и да мисли, че в тази къща се е загнездил някакъв зъл гений. Този зъл гений е самият той.
към текста >>
19.
Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса
Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на
Запад
.
Там се схваща, че народите, които искат да имат бъдеще, трябва да се въодушевяват от най-възвишени идеали, но не отвлечени, а такива, които изразяват вътрешната връзка между материалното и духовното, като подчиняват материалните условия на духовните. Тук се говори само за по-напредналите представители на английската и тевтонската раси. Народите не трябва да спъват новото, което иде, не трябва да спъват идейните течения, които се явяват носители на Любовта, братството, равенството, свободата и мира. Бъдещето принадлежи, именно, само на онези благородни народи, които се въодушевляват от онези възвишени идеали. Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с пет вековно робство под турците, защото когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението, и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло.
Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на
Запад
.
Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот. Повторенията на грешките не носят никаква поука, а само разочарования. Ние виждаме, че между всички обществени дейци има допирни точки, идеите им не се различават съществено и следователно могат да намерят един общ модус, в който идеите им да се схождат и хармонират, за да се постигне общо благо за всички ни. Трябва да се разбере, че всеки, който има зрение, може да възприеме светлината, но не всеки разбира смисъла и ползата от светлината.
към текста >>
20.
ПСАЛМИ 19 и 103 - Сряда
12. Колкото отстои изток от
запад
,
10. Не ни е сторил според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконията ни. 11. Защото колкото е Небето високо от Земята, толкоз е голяма милостта Му към онези, които Му ся боят.
12. Колкото отстои изток от
запад
,
толкоз е отдалечил от нас престъпленията ни. 13. Както жали отец чадата си, така жали Господ онези, които Му ся боят. 14. Защото Той познава нашето създание, помни, че ний сме пръст.
към текста >>
21.
ФОРМУЛИ - Всички
Обръщаме се на
запад
и произнасяме:
Да се възцари Добродетелта и да се разпръснат всички лоши мисли в света! Обръщаме се на изток и произнасяме: Да се възцари Божията Правда в света и да изчезне всяка неправда от живота ни! Обръщаме се на север и произнасяме: Да се възцари Божията Истина в живота ни и да изчезне всяко робство от душата ни!
Обръщаме се на
запад
и произнасяме:
Да се възцари Божията Мъдрост във всичките ни прояви на живота ни и да изчезне злото от нашия път! Обръщаме се на изток и произнасяме: Да царува Господ и да се слави Господ във всичката Своя Любов, Мъдрост и Истина! Да се възцари Господ в Своята Любов, в Своята Мъдрост и в Своята Истина! И да свършим всичко за Славата Божия на Земята!
към текста >>
"Сега оттук ще изпратим поздрав на всички приятели, които се намират на изток и на
запад
, на север и на юг.
Не искаш да работиш, Бог отвътре ти казва: — Иди да работиш! формула-упражнение (345) (Дадено при изкачване на връх Мусалла на 28.07.1928г. и записано в лекцията "Единство и общност")
"Сега оттук ще изпратим поздрав на всички приятели, които се намират на изток и на
запад
, на север и на юг.
Ще изпратим поздрав на всички Братства, които съставят ордени на Великото Бяло Братство. Ще изпратим поздрав на всички пробудени души, които вършат Волята Божия." Всички се нареждат в кръг и се хващат за ръце, но така, че дясната ръка с лявата на съседа се издига нагоре, а лявата с дясната на съседа е надолу и при това положение - дясна ръка, издигната през един човек, се произнася: Уповавай на Господа с всичкото си сърце и с всичкия си ум. Във всичките си пътища познавай само Бога!
към текста >>
22.
ФОРМУЛИ - (186-202) 'Създание ново'
Обръщаме се на
запад
и произнасяме:
Да се възцари Добродетелта и да се разпръснат всички лоши мисли в света! Обръщаме се на изток и произнасяме: Да се възцари Божията Правда в света и да изчезне всяка неправда от живота ни! Обръщаме се на север и произнасяме: Да се възцари Божията Истина в живота ни и да изчезне всяко робство от душата ни!
Обръщаме се на
запад
и произнасяме:
Да се възцари Божията Мъдрост във всичките ни прояви на живота ни и да изчезне злото от нашия път! Обръщаме се на изток и произнасяме: Да царува Господ и да се слави Господ във всичката Своя Любов, Мъдрост и Истина! Да се възцари Господ в Своята Любов, в Своята Мъдрост и в Своята Истина! И да свършим всичко за Славата Божия на Земята!
към текста >>
23.
ФОРМУЛИ - (331-344) 'Аз в тях и Ти в мене'
"Сега оттук ще изпратим поздрав на всички приятели, които се намират на изток и на
запад
, на север и на юг.
Не искаш да работиш, Бог отвътре ти казва: — Иди да работиш! формула-упражнение (345) (Дадено при изкачване на връх Мусалла на 28.07.1928г. и записано в лекцията "Единство и общност")
"Сега оттук ще изпратим поздрав на всички приятели, които се намират на изток и на
запад
, на север и на юг.
Ще изпратим поздрав на всички Братства, които съставят ордени на Великото Бяло Братство. Ще изпратим поздрав на всички пробудени души, които вършат Волята Божия." Всички се нареждат в кръг и се хващат за ръце, но така, че дясната ръка с лявата на съседа се издига нагоре, а лявата с дясната на съседа е надолу и при това положение - дясна ръка, издигната през един човек, се произнася: Уповавай на Господа с всичкото си сърце и с всичкия си ум. Във всичките си пътища познавай само Бога!
към текста >>
24.
ФОРМУЛА - УПРАЖНЕНИЕ
"Сега оттук ще изпратим поздрав на всички приятели, които се намират на изток и на
запад
, на север и на юг.
Формула - упражнение (Дадено при изкачване на връх Мусалла на 28.07.1928г. и записано в лекцията "Единство и общност")
"Сега оттук ще изпратим поздрав на всички приятели, които се намират на изток и на
запад
, на север и на юг.
Ще изпратим поздрав на всички Братства, които съставят ордени на Великото Бяло Братство. Ще изпратим поздрав на всички пробудени души, които вършат Волята Божия." Всички се нареждат в кръг и се хващат за ръце, но така, че дясната ръка с лявата на съседа се издига нагоре, а лявата с дясната на съседа е надолу и при това положение - дясна ръка, издигната през един човек, се произнася: Уповавай на Господа с всичкото си сърце и с всичкия си ум. Във всичките си пътища познавай само Бога!
към текста >>
25.
Псалом 103
12 Колкото отстои изток от
запад
, толкоз е отдалечил от нас престъпленията ни.
7 Показа пътищата Си на Мойсея, делата Си на израилевите синове. 8 Жалостив и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив. 9 Не ще е противен за всякога, нито ще държи гняв във век. 10 Не ни е сторил според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконията ни. 11 Защото колкото е небето високо от земята, толкоз е голяма милостта Му към онези, които Му се боят.
12 Колкото отстои изток от
запад
, толкоз е отдалечил от нас престъпленията ни.
13 Както жали отец чадата си, така жали Господ онези, които Му се боят. 14 Защото Той познава нашето създание, помни, че ний сме пръст. 15 Дните на человека са като трева, като цвят на полето, така цъфти. 16 Защото преминува вятърът над него и няма го, и мястото му го не познава вече. 17 А милостта Господня е от века и до века връх онези, които Му се боят, и правдата Му връх синовете на синовете
към текста >>
26.
Формули 203 - 219 Създание ново
Обръщаме се на
запад
и произнасяме:
Да се възцари Божията правда в света и да изчезне всяка неправда от живота ни! Обръщаме се на север и произнасяме: Да се възцари Божията истина в живота ни и да изчезне всяко робство от душата ни!
Обръщаме се на
запад
и произнасяме:
Да се възцари Божията мъдрост във всичките прояви на живота ни и да изчезне злото от нашия път! Обръщаме се на изток и произнасяме: Да царува Господ и да се слави Господ във всичката Своя любов, мъдрост и истина!
към текста >>
27.
Формули 356 - 373 Аз в тях и Ти в мене
Сега оттук ще изпратим поздрав на всички приятели, които се намират на изток и на
запад
, на север и на юг.
У всички хора по света да се усили любовта им към Бога и желанието им да Му служат. Казва се три пъти навън, на открито. формула - упражнение 371 Дадено при изкачване на връх Мусала на 28 юли 1928 г. и записано в лекцията „Единство и общност".
Сега оттук ще изпратим поздрав на всички приятели, които се намират на изток и на
запад
, на север и на юг.
Ще изпратим поздрав на всички братства, които съставят ордена на Великото Бяло братство. Ще изпратим поздрав на всички пробудени души, които вършат волята Божия. Всички се нареждат в кръг и се хващат за ръце, като през един човек дясната ръка се издига нагоре с лявата на десния съсед, а лявата се спуща надолу с дясната на левия съсед. Произнася се: Уповавай на Господа с всичкото си сърце и с всичкия си ум.
към текста >>
28.
Формули 394 - 405 Отец ми работи, и аз работя
Ще се обърнеш на
запад
и ще кажеш:
Размишлявай добре и върши волята Му. Един ден Неговата благодат ще те намери и Неговата ръка ще те укроти. формула 402 Ще се обърнеш на изток, ще разтвориш ръце и ще кажеш: Да царува любовта!
Ще се обърнеш на
запад
и ще кажеш:
Да царува правдата! Ще се обърнеш на север и ще кажеш: Да царува истината! Ще се обърнеш на юг и ще кажеш: Да царува добродетелта!
към текста >>
29.
УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА
Дори най-схематичните географски карти представят Черно море, прищъпнато в средата между Крим (на север) и Синопския залив (на юг), разделено на Азиатското (на изток) и Европейското (на
запад
) водно пространство, по чиято повърхност морските течения пътуват в два отделни величествени кръга, обратни на часовниковата стрелка.
Дори в лаконизма на Евангелието градовете не са просто социален декор на Христовите събития — и Кана Галилейска, и Капернаум са първите участници в Евангелската драма, не само защото са крайморски, но и защото са преизпълнени с древна култура. Като че ли винаги, когато историята вдига сценичната си завеса, първо се вижда море. Или поне вода. Опит за езотерична история на Варна. Известно е схващането на езотеричната наука за ролята на Черноморското пространство да генерира културни импулси от най-дълбока древност до наши дни.
Дори най-схематичните географски карти представят Черно море, прищъпнато в средата между Крим (на север) и Синопския залив (на юг), разделено на Азиатското (на изток) и Европейското (на
запад
) водно пространство, по чиято повърхност морските течения пътуват в два отделни величествени кръга, обратни на часовниковата стрелка.
От друга страна, езотеричната наука разглежда историческите епохи като продукт на културни импулси на Всемирното Бяло братство, чрез които индоевропейската (Пета, Бяла или Кавказка) човешка раса осъществява своето духовно развитие. В този смисъл всяка култура се дефинира като реализиране на специфични способности и добродетели в човешкото съзнание. Следователно и историческите, и митологическите събития се схващат като еднакво реални психични функции.* Досега Всемирното Бяло братство е генерирало четири велики духовни импулса и чрез свои Велики учители е поставило начало на шест културни епохи в историята на петата човешка раса на земята. Първи културен импулс. Цел: да подготви човечеството за приемане на Христовия импулс.
към текста >>
подготвя прехода към
западноевропейската
културна епоха чрез Александрийската езотерична школа на неопитагорейците, неоплатониците и гностиците.
пр. Хр.); преминава през семитските племена и родословието на Авраам; пренася се в Египет, където Мойсей се посвещава в тайните на херметизма; предава се в двата центъра (египетски и палестински) на Есейската езотерична школа; кулминация на импулса при въплъщаването на Христовия Дух в Исус и при кръстната Му смърт на Голгота;
подготвя прехода към
западноевропейската
културна епоха чрез Александрийската езотерична школа на неопитагорейците, неоплатониците и гностиците.
Резултат: Духовното Слънце прониква в сферата на Земята и в човешката душа; създаденото в нея индивидуално, азово съзнание придобива възможност да приема непосредствено откровенията на Духа; развитието на човешкото съзнание се тласва в еволюционна посока. Мисия на Черноморското пространство в хода на Втория културен импулс: а) Предоставя територия за апостолската мисия на свети Андрей Първозванни при кримските скити. Според Епифаний (IX век сл. Хр.) Господ казал на първия от дванадесетте апостоли: „Иди във Витиния, Аз съм с теб дето и да отидеш.
към текста >>
подготвя
Западноевропейския
ренесанс, създавайки езотеричните школи на албигойците, катарите и розенкройцерите;
пр. Хр.); преминава през Египет; създава езотеричното течение на манихейството чрез проведения през IV в сл. Хр. духовен събор на Черно море, в който участват Учителите Манес, Заратустра, Буда и Скитианос; кулминация на импулса в Богомилската езотерична школа в България;
подготвя
Западноевропейския
ренесанс, създавайки езотеричните школи на албигойците, катарите и розенкройцерите;
завършва в движението на спиритизма, Теософското и Антропософското общества от края на XIX и началото на XX век. Резултат: схоластичното европейско мислене съживява в душата независимата Истина и независимото Добро, които я издигат над сетивното - създава се т.нар. разсъдъчна душа; от друга страна, в европейския рационализъм се вмесва чувството на сетивно удоволствие, мисленето се употребява единствено за проникване в земния свят; в азиатското магьосничество се вмесва идолопоклонничество, духовните знания се употребяват за печелене на земни богатства; западният утилитаризъм и източният шаманизъм се стремят към космически брак в астралните Черноморски пространства. Мисия на Черноморското пространство в хода на Третия културен импулс: а) Създава Манихейския импулс и Богомилското движение чрез духовния събор на Черно море, ръководен от Манес.
към текста >>
разсъдъчна душа; от друга страна, в европейския рационализъм се вмесва чувството на сетивно удоволствие, мисленето се употребява единствено за проникване в земния свят; в азиатското магьосничество се вмесва идолопоклонничество, духовните знания се употребяват за печелене на земни богатства;
западният
утилитаризъм и източният шаманизъм се стремят към космически брак в астралните Черноморски пространства.
духовен събор на Черно море, в който участват Учителите Манес, Заратустра, Буда и Скитианос; кулминация на импулса в Богомилската езотерична школа в България; подготвя Западноевропейския ренесанс, създавайки езотеричните школи на албигойците, катарите и розенкройцерите; завършва в движението на спиритизма, Теософското и Антропософското общества от края на XIX и началото на XX век. Резултат: схоластичното европейско мислене съживява в душата независимата Истина и независимото Добро, които я издигат над сетивното - създава се т.нар.
разсъдъчна душа; от друга страна, в европейския рационализъм се вмесва чувството на сетивно удоволствие, мисленето се употребява единствено за проникване в земния свят; в азиатското магьосничество се вмесва идолопоклонничество, духовните знания се употребяват за печелене на земни богатства;
западният
утилитаризъм и източният шаманизъм се стремят към космически брак в астралните Черноморски пространства.
Мисия на Черноморското пространство в хода на Третия културен импулс: а) Създава Манихейския импулс и Богомилското движение чрез духовния събор на Черно море, ръководен от Манес. През 1202 г. българският цар Калоян превзема Варна в деня на Велика събота и прекарва великденските празници в града. Богомилското движение прониква във варненското духовно пространство, в местността Сотира (от гръцки - спасение) по южния склон на Ташла тепе се създава богомилско селище.
към текста >>
30.
Първа част- ПРЕДИСЛОВИЕТО КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА
Селото се намира на 30 км
северозападно
от град Варна.
Първа част ПРЕДИСЛОВИЕТО КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА Музейна сбирка, с. Николаевка, Варненска област, открита на 24 май 1977 г.
Селото се намира на 30 км
северозападно
от град Варна.
Още от турско време и сега е център на община. Разположено е на 350 - 400 м над морското равнище от двете страни на Николаевската река, която е начало на река Деде Бунар дере. Реката тече в северна посока, минава край село Засмяново, Ботево, навлиза в Добруджа, става подземна река и се влива в река Дунав. В административно отношение селото принадлежало на Козлуджанската нахия и се наричало Хадърча. Населението на Варненска кааза и Козлуджанска нахия през XIX век е предимно мюсюлманско и се състои от турци, татари и др.
към текста >>
Една група, водена от Атанас Георгиев, спряла на около 30 км
северозападно
от Варна.
В местността, където е основано Николаевка, и преди идването на заселниците е имало село, само че на север от сегашното. Било е съвсем малко. По време на чумна епидемия селяните го напуснали и го опожарили. Камъни и керамични отломки, останали от него, могат и сега да се видят в полето - на мястото, наричано Юрта. В следващите години тук се установяват преселници, главно от източнобалканските села Голица и Еркеч.
Една група, водена от Атанас Георгиев, спряла на около 30 км
северозападно
от Варна.
Атанас Георгиев тръгнал да търси вода из местността и в гората, намираща се в ниското до една рекичка, открил два извора. Съподвижниците му одобрили мястото и започнали да изсичат гората около изворите, за да си строят къщи. Така се основало село Николаевка, наречено тогава на турски Хадърча. Друга част от изселниците, водена от Кара Марин, тръгнала с руските войски на север и в Бесарабия основала село, което и сега се нарича Голица. Това ново население представлява и етническата основа на българското национално Възраждане във варненския край.
към текста >>
31.
ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
Владислав III нарушил примирието с амбицията да обедини всички
западни
славяни и с тях да изгони Антихриста.
в град Сегедин (Сегед, Унгария). Според Сегединския договор (първи мирен договор, предлаган дотогава от турците на християнски владетел), сключен под клетва върху Евангелието и Корана, на султан Мурад II била отстъпена голяма част от Велика Сърбия и цяла България. Въпреки това флорентинският кардинал, внук на Евгений IV и адмирал на папската флота, Франческо Кондолмиер съобщил на Владислав III, че тръгва с флотата си за Галиполи, за да спре Мурад II, който бил в Азия. Византийският император Йоан VIII Палеолог също писал на Владислав III. Последният свикал коронен съвет, на който папският легат кардинал Юлиан Цезарини, подпомогнат от представители на Англия, Франция, Венеция, Генуа, Флоренция и др., държал слово, че кралят не е длъжен да спазва клетвата си и се взело решение за поход срещу турците.
Владислав III нарушил примирието с амбицията да обедини всички
западни
славяни и с тях да изгони Антихриста.
Във военната кампания взели участие кардинал Юлиан Цезарини, Розгон, епископ на град Ерлав, и Доминис, епископ Великовардайнски. По този начин походът на Владислав III фактически представлява последният кръстоносен поход в Западноевропейското средновековие. Тридесетхилядната християнска обединена армия преминала Дунав при Оршова и на 16 октомври 1444 г. пристигнала в Никопол, където присъединила четирихилядната конница на Влад III Цепеш, предвождана от сина му. След това превзела Шумен, Провадия, Каварна и Калиакра, а на 9 ноември пристигнала във Варна, заела позиции западно от Tpoшевa махала (днес Варненския квартал „Трошево"), но не заварила генуезките и венецианските кораби, на които по план трябвало да се качи.
към текста >>
По този начин походът на Владислав III фактически представлява последният кръстоносен поход в
Западноевропейското
средновековие.
Въпреки това флорентинският кардинал, внук на Евгений IV и адмирал на папската флота, Франческо Кондолмиер съобщил на Владислав III, че тръгва с флотата си за Галиполи, за да спре Мурад II, който бил в Азия. Византийският император Йоан VIII Палеолог също писал на Владислав III. Последният свикал коронен съвет, на който папският легат кардинал Юлиан Цезарини, подпомогнат от представители на Англия, Франция, Венеция, Генуа, Флоренция и др., държал слово, че кралят не е длъжен да спазва клетвата си и се взело решение за поход срещу турците. Владислав III нарушил примирието с амбицията да обедини всички западни славяни и с тях да изгони Антихриста. Във военната кампания взели участие кардинал Юлиан Цезарини, Розгон, епископ на град Ерлав, и Доминис, епископ Великовардайнски.
По този начин походът на Владислав III фактически представлява последният кръстоносен поход в
Западноевропейското
средновековие.
Тридесетхилядната християнска обединена армия преминала Дунав при Оршова и на 16 октомври 1444 г. пристигнала в Никопол, където присъединила четирихилядната конница на Влад III Цепеш, предвождана от сина му. След това превзела Шумен, Провадия, Каварна и Калиакра, а на 9 ноември пристигнала във Варна, заела позиции западно от Tpoшевa махала (днес Варненския квартал „Трошево"), но не заварила генуезките и венецианските кораби, на които по план трябвало да се качи. Мурад II преминал Босфора с очакваните от Владислав III кораби, които успял да купи, прекосил Балкана и на 9 ноември разположил армията си източно от село Аджемлер (сега село Аксаково). Битката станала на 10 ноември 1444 г.
към текста >>
След това превзела Шумен, Провадия, Каварна и Калиакра, а на 9 ноември пристигнала във Варна, заела позиции
западно
от Tpoшевa махала (днес Варненския квартал „Трошево"), но не заварила генуезките и венецианските кораби, на които по план трябвало да се качи.
Владислав III нарушил примирието с амбицията да обедини всички западни славяни и с тях да изгони Антихриста. Във военната кампания взели участие кардинал Юлиан Цезарини, Розгон, епископ на град Ерлав, и Доминис, епископ Великовардайнски. По този начин походът на Владислав III фактически представлява последният кръстоносен поход в Западноевропейското средновековие. Тридесетхилядната християнска обединена армия преминала Дунав при Оршова и на 16 октомври 1444 г. пристигнала в Никопол, където присъединила четирихилядната конница на Влад III Цепеш, предвождана от сина му.
След това превзела Шумен, Провадия, Каварна и Калиакра, а на 9 ноември пристигнала във Варна, заела позиции
западно
от Tpoшевa махала (днес Варненския квартал „Трошево"), но не заварила генуезките и венецианските кораби, на които по план трябвало да се качи.
Мурад II преминал Босфора с очакваните от Владислав III кораби, които успял да купи, прекосил Балкана и на 9 ноември разположил армията си източно от село Аджемлер (сега село Аксаково). Битката станала на 10 ноември 1444 г. Полесражението включвало пространството между селата Паша кьой (днес Варненският квартал „Владиславово") и село Голяма Франга (днес Каменар) на север, село Аджемлер (днес Аксаково) на запад, Гебеджанското (Белославското) езеро на юг и Трошева махала (днес Варненския квартал „Трошево") на изток. След начален победоносен щурм на християните, при който паднал знаменосецът на Мурад II, обединената армия на Владислав III претърпяла трагичен разгром. Янош Хуниади и синът на Влад III успели да се спасят, отстъпвайки с много жертви на север през местността, наречена по-късно „Батова" (от турски „проклето поле"), а Владислав III заплатил с живота си и бил наречен от историците с прозвището Варненчик.
към текста >>
Полесражението включвало пространството между селата Паша кьой (днес Варненският квартал „Владиславово") и село Голяма Франга (днес Каменар) на север, село Аджемлер (днес Аксаково) на
запад
, Гебеджанското (Белославското) езеро на юг и Трошева махала (днес Варненския квартал „Трошево") на изток.
Тридесетхилядната християнска обединена армия преминала Дунав при Оршова и на 16 октомври 1444 г. пристигнала в Никопол, където присъединила четирихилядната конница на Влад III Цепеш, предвождана от сина му. След това превзела Шумен, Провадия, Каварна и Калиакра, а на 9 ноември пристигнала във Варна, заела позиции западно от Tpoшевa махала (днес Варненския квартал „Трошево"), но не заварила генуезките и венецианските кораби, на които по план трябвало да се качи. Мурад II преминал Босфора с очакваните от Владислав III кораби, които успял да купи, прекосил Балкана и на 9 ноември разположил армията си източно от село Аджемлер (сега село Аксаково). Битката станала на 10 ноември 1444 г.
Полесражението включвало пространството между селата Паша кьой (днес Варненският квартал „Владиславово") и село Голяма Франга (днес Каменар) на север, село Аджемлер (днес Аксаково) на
запад
, Гебеджанското (Белославското) езеро на юг и Трошева махала (днес Варненския квартал „Трошево") на изток.
След начален победоносен щурм на християните, при който паднал знаменосецът на Мурад II, обединената армия на Владислав III претърпяла трагичен разгром. Янош Хуниади и синът на Влад III успели да се спасят, отстъпвайки с много жертви на север през местността, наречена по-късно „Батова" (от турски „проклето поле"), а Владислав III заплатил с живота си и бил наречен от историците с прозвището Варненчик. Мурад II издигнал на полесражението стълб на победата с надпис „Аз прославих Варна с победата си. Смъртни, научете се да не ставате вероломни", след което консервирал главата на мъртвия Владислав в пчелен мед и я изпратил тържествено в първата османска столица Бурса (Мала Азия). Според някои предания 22 години след сражението чехски велможа срещнал в Португалия скитник с шест пръста на краката, в който познал някогашния крал Владислав III, дошъл да се покае за нарушението на Сегединския договор.
към текста >>
32.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА
Славяните изобщо не могат да се развиват и ще видите, че тези, които живеят на
Запад
, разочароват се най-сетне от
западната
култура и виждат, че не е това, което търсят.
Европейските народи са още натегнати и войната между Германия и Англия още не е избегната. Изобщо, борбата между Англия и Германия ще бъде в полза на славяните, за тяхното духовно повдигане. В стимулирането на кар-мата на славяните ние виждаме и резултатите. Тия духове, които ръководят англосаксонската раса, ще почнат да преминават и пренасят своите капитали към славянството, та да го повдигат. И те са, които ус-трояват околните народи, за да му съдействат.
Славяните изобщо не могат да се развиват и ще видите, че тези, които живеят на
Запад
, разочароват се най-сетне от
западната
култура и виждат, че не е това, което търсят.
(Ил. Стойчев): Дали България играе първенствующа роля при събуждането на славянството? Няма съмнение, че двамата братя Кирил и Методий излизат от Балканския полуостров, който е в маг-нетическата верига, която опасва земното кълбо. Балканският полуостров е в тази магнетическа верига на човешкото развитие. Тази именно верига е, която издига народите. Забележително е, че винаги северното полушарие се явява фактор за духовното развитие, а южното полушарие е негативно; то е играло роля в миналото.
към текста >>
Черно море е една врата на всичките духове от
Запад
, за да бъдат изпъдени.
(Ил. Стойчев): Дали България играе първенствующа роля при събуждането на славянството? Няма съмнение, че двамата братя Кирил и Методий излизат от Балканския полуостров, който е в маг-нетическата верига, която опасва земното кълбо. Балканският полуостров е в тази магнетическа верига на човешкото развитие. Тази именно верига е, която издига народите. Забележително е, че винаги северното полушарие се явява фактор за духовното развитие, а южното полушарие е негативно; то е играло роля в миналото.
Черно море е една врата на всичките духове от
Запад
, за да бъдат изпъдени.
Това море е едно чистене за тях. То е врата за долния етаж на Земята, гдето изпращат духовете, идещи от Запад. Този етаж е т.нар. „под". Защото по отношение на Земята окултните науки не вярват, че има огън във вътрешността и. Според окултистите, тя е куха и има около 500 километра атмосфера, която се осветлява от външната атмосфера на Земята.
към текста >>
То е врата за долния етаж на Земята, гдето изпращат духовете, идещи от
Запад
.
Балканският полуостров е в тази магнетическа верига на човешкото развитие. Тази именно верига е, която издига народите. Забележително е, че винаги северното полушарие се явява фактор за духовното развитие, а южното полушарие е негативно; то е играло роля в миналото. Черно море е една врата на всичките духове от Запад, за да бъдат изпъдени. Това море е едно чистене за тях.
То е врата за долния етаж на Земята, гдето изпращат духовете, идещи от
Запад
.
Този етаж е т.нар. „под". Защото по отношение на Земята окултните науки не вярват, че има огън във вътрешността и. Според окултистите, тя е куха и има около 500 километра атмосфера, която се осветлява от външната атмосфера на Земята. В тия именно 500 километра разстояние стоят лошите, така да кажем, духове. Но всичко това е едно възре-ние на окултните Учители.
към текста >>
33.
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА
Когато съм се родил, тя се унесла и видяла от
запад
към изток да се носи високо по небосвода златен манастир.
В момента ми се стори, че тъкмо от мен иска помощ, че и то иска като мен да живее на хубавия слънчев свят. С младежка дързост се противопоставих на баща си, но той ме нахока и ме изпъди навън. В този момент твърдо реших да скъсам с месо-ядството завинаги. На обяд решението ми създаде голяма тревога на семейството. Особено майка ми с голяма мъка понесе моето упорство, но с течение на времето се примири, защото си припомнила някакъв свой сън.
Когато съм се родил, тя се унесла и видяла от
запад
към изток да се носи високо по небосвода златен манастир.
Когато дошъл над нашата къща, аз съм побягнал след него. Тя викала и искала да ме спре, но аз съм отишъл с него към далечния изток. При спомена за този сън майка ми се утеши и не възразяваше за моя начин на живот. Вегетарианството ми, обаче, по-тече доста трудно в казармата, особено по време на войната, и аз трябваше да устоявам на трудностите. Д-р Иван Жеков, 1944 г.
към текста >>
34.
НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*
По негова идея и участие се построи продължение на салона - кухня-трапезария с две врати: южна, която гледаше към светлините на морския фар, и
западна
, която водеше до каменното огнище.
Брат Николай Дойнов от София имаше във Варна лозе с лятна къщичка. Там прекарваше лятото цялото му семейство. Чуден човек беше този брат Николай. Физик и астроном, беше написал книги по астрология и правеше верни хороскопи. Той също е автор на историята на Братството в България.
По негова идея и участие се построи продължение на салона - кухня-трапезария с две врати: южна, която гледаше към светлините на морския фар, и
западна
, която водеше до каменното огнище.
Сладкодумен и духовит беше. Около него винаги имаше хора. Той услужваше на хората безкористно. Тогава беше построена и една барака за дърва и инструменти - толкова красива, че прилича на творение на изкуството. Във Варненското братство винаги кипеше живот.
към текста >>
35.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.
Славяните изобщо не могат да се развиват и ще видите, че тези, които живеят на
Запад
, разочароват се най-сетне от
западната
култура и виждат, че не е това, което търсят.
Европейските народи са още натегнати и войната между Германия и Англия още не е избегната. Изобщо борбата между Англия и Германия ще бъде в полза на славяните, за тяхното духовно повдигане. В стимулирането на кармата на славяните ние виждаме и резултатите. Тия духове, които ръководят англосаксонската раса, ще почнат да преминават и пренасят своите капитали към славянството, та да го повдигат. И те са, които устрояват околните народи, за да му съдействат.
Славяните изобщо не могат да се развиват и ще видите, че тези, които живеят на
Запад
, разочароват се най-сетне от
западната
култура и виждат, че не е това, което търсят.
Илия Стойчев: Дали България играе първенстваща роля при събуждането на славянството? Няма съмнение, че двамата братя Кирил и Методий излизат от Балканския полуостров, който е в магнетическата верига, която опасва земното кълбо. Балканският полуостров е в тази магнетическа верига на човешкото развитие – тази именно верига е, която издига народите. Забележително е, че винаги северното полушарие се явява фактор за духовното развитие, а южното полушарие е негативно; то е играло роля в миналото. Черно море е една врата на всичките духове от Запад, за да бъдат изпъдени – това море е едно чистене за тях.
към текста >>
Черно море е една врата на всичките духове от
Запад
, за да бъдат изпъдени – това море е едно чистене за тях.
Славяните изобщо не могат да се развиват и ще видите, че тези, които живеят на Запад, разочароват се най-сетне от западната култура и виждат, че не е това, което търсят. Илия Стойчев: Дали България играе първенстваща роля при събуждането на славянството? Няма съмнение, че двамата братя Кирил и Методий излизат от Балканския полуостров, който е в магнетическата верига, която опасва земното кълбо. Балканският полуостров е в тази магнетическа верига на човешкото развитие – тази именно верига е, която издига народите. Забележително е, че винаги северното полушарие се явява фактор за духовното развитие, а южното полушарие е негативно; то е играло роля в миналото.
Черно море е една врата на всичките духове от
Запад
, за да бъдат изпъдени – това море е едно чистене за тях.
То е врата за долния етаж на Земята, гдето изпращат духовете, идещи от Запад; този етаж е т.нар. под. Защото по отношение на Земята окултните науки не вярват, че има огън във вътрешността й. Според окултистите, тя е куха и има около петстотин километра атмосфера, която се осветлява от външната атмосфера на Земята. В тия именно петстотин километра разстояние стоят лошите, така да кажем, духове. Но всичко това е едно възрение на окултните Учители.
към текста >>
То е врата за долния етаж на Земята, гдето изпращат духовете, идещи от
Запад
; този етаж е т.нар. под.
Илия Стойчев: Дали България играе първенстваща роля при събуждането на славянството? Няма съмнение, че двамата братя Кирил и Методий излизат от Балканския полуостров, който е в магнетическата верига, която опасва земното кълбо. Балканският полуостров е в тази магнетическа верига на човешкото развитие – тази именно верига е, която издига народите. Забележително е, че винаги северното полушарие се явява фактор за духовното развитие, а южното полушарие е негативно; то е играло роля в миналото. Черно море е една врата на всичките духове от Запад, за да бъдат изпъдени – това море е едно чистене за тях.
То е врата за долния етаж на Земята, гдето изпращат духовете, идещи от
Запад
; този етаж е т.нар. под.
Защото по отношение на Земята окултните науки не вярват, че има огън във вътрешността й. Според окултистите, тя е куха и има около петстотин километра атмосфера, която се осветлява от външната атмосфера на Земята. В тия именно петстотин километра разстояние стоят лошите, така да кажем, духове. Но всичко това е едно възрение на окултните Учители. На пръстените на Сатурн прилича структурата на нашата Земя.
към текста >>
36.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
За свободната воля може да се каже следното: ние например не може да се откажем да спим, но сме напълно свободни да си турим главата на изток,
запад
, север или юг - можеш да си избереш която искаш посока, защото в това имаме избор.
В този свят всичко ни влияе - и въздухът, и хората, и духовете. Ако искаме с ума си да преминем света, много се лъжем. Има две същества у нас: едното винаги се тревожи, гневи, а другото примирява нещата и не се смущава. Второто същество сме ние и то е, което мисли за Небето; а първото, като грубо и недодялано, си остава тук на Земята. И когато второто същество замине за Небето, то рече на човека в плътта, на първото същество: „Сбогом, довиждане."
За свободната воля може да се каже следното: ние например не може да се откажем да спим, но сме напълно свободни да си турим главата на изток,
запад
, север или юг - можеш да си избереш която искаш посока, защото в това имаме избор.
От гледище на френологията нашата свободна воля много се ограничава. Що е спането? От чисто френологическо гледище то е излизане на съзнанието от нас, за да се очистят, оправят и укрепнат клетките, та като дойде съзнанието на нова сметка, започва нова деятелност. Па и в духовно отношение спането е потребно, защото ако не спяхме, щяхме да станем крайно материалисти. В спането Духът отива [там], откъдето е дошъл, странства и с това черпи сила.
към текста >>
В същия момент на
запад
, над дефилето на с.
На 11 октомври 1909 г., неделя, в частен разговор в стаята на г-н Дънов той ми каза: Що е воля? Волята е желание, мисъл и сила. В същия ден, когато бяхме към Семинарията, в 5 ч. вечерта, г-н Дънов ми казваше, че човек трябва да използва благата, които Господ му дава.
В същия момент на
запад
, над дефилето на с.
Княжево, се яви едно малко, червено, горещо като въглен облаче, за което г-н Дънов ми каза, че с това облаче се потвърждава разговорът ни, че човек трябва да използва благата, които Господ му дава. 18 октомври 1909 г., неделя, 11 ч., събрание у дома; присъствахме ние двамата, Д. Голов, И. Тачев, Арнаудов, Сп. Димитров. Прочете се глава 16-а от Йоанна, след което г-н Дънов между другото каза:
към текста >>
37.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.
На масата личаха три ленти, прострени от изток към
запад
, с цветове розов, жълт и син, поставени тъй, както е отбелязано по-горе.
14 август, събота Срещата на членовете на Веригата тази година стана в Търново, в лятната къща или по търновски - в колибата на търновеца г-н Анастас Бойнов, гдето в 7 ч. заранта се събрахме всички, поканени да участваме в тазгодишната среща. Явиха се поканените: от София - Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Петко Гумнеров, Гина Гумнерова, Пенка Бъчварова108, Величко Граблашев, Михалаки Георгиев, Иван Тачев и Спас Димитров; от Търново - Константин Иларионов, Елена Иларионова, Иван Дойнов, Мария Дойнова 109, Анастас Бойнов, Парашкева Бойнова110, Драган Попов111 и Здравка Попова112; от Русе - Никола Ватев, Величка Ватева 113, Петър Тихчев; от Бургас - Никола Янев, Кънчо Стойчев, Величка Стойчева, Деню Цанев, Тодор Стоименов и Пеню Киров; от Пловдив - Петко Епитропов; от Шумен - Васил Узунов. Гореизброените поред (според датата и времето на тяхното приемане за членове на Веригата), един подир друг биваха извиквани и изпращани в заседателната стая, където всички насядахме около масата под следния долуозначен ред (Фиг. 8).
На масата личаха три ленти, прострени от изток към
запад
, с цветове розов, жълт и син, поставени тъй, както е отбелязано по-горе.
(картинка) Фигура 8. Подреждане на участниците, В. Търново, 1910 г. Преди всичко се обяви програмата за днешния ден, за която г-н Дънов каза:
към текста >>
38.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.
Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от
запад
и отиваше към изток - значи и духовенството при своето повдигане ще отива към Правдата.
Това, което виждаме, не е нещо реално, защото след години всичко това може да се измени; защото това, което в детинството си виждаме, като пораснем, казваме си, че е глупаво. Кое е тогава реалното и умното, коя е мярката, с която трябва да мерим действителността? Новият човек в нас, който е самото Божество в нас, има нужда от хранене. Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция пойде по-добре и настане нормалност в развитието на човешката душа, ще раждат и мъжете, и жените. Днес аз направих един опит: повиках да присъстват на нашето събрание двама свещеници от Православната църква и всички видяхме тази вечер каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството се реши да тръгне из пътя Господен.
Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от
запад
и отиваше към изток - значи и духовенството при своето повдигане ще отива към Правдата.
Заседанието се закри към 11 ч. през нощта. Днес времето беше ясно и тихо. Обаче от 2-4 ч. подир обед западният небосклон започна да се затъмнява, първом с рехави облаци, които постоянно почерняваха, докато се появи западният ветрец, който като че ли идеше да поразхлади задушливата атмосфера.
към текста >>
подир обед
западният
небосклон започна да се затъмнява, първом с рехави облаци, които постоянно почерняваха, докато се появи
западният
ветрец, който като че ли идеше да поразхлади задушливата атмосфера.
Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от запад и отиваше към изток - значи и духовенството при своето повдигане ще отива към Правдата. Заседанието се закри към 11 ч. през нощта. Днес времето беше ясно и тихо. Обаче от 2-4 ч.
подир обед
западният
небосклон започна да се затъмнява, първом с рехави облаци, които постоянно почерняваха, докато се появи
западният
ветрец, който като че ли идеше да поразхлади задушливата атмосфера.
Но към 6 ч. всичко това се разрази в стихия, а после имахме вече такъв вихър, хала, щото дърветата се свеждаха почти до земята и цялата околност се напълни с прах и листа. След това настана дъжд, придружен с гръмотевици. 13 август, събота В 9 ч.
към текста >>
39.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
На
западната
стена вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента.
В 10 ч. преди обед всички присъстващи членове с поименно повикване влязохме в заседателния салон, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм 302, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща Сила. На източната стена на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща Живота. Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха розовата (Любовта), портокалената (Живота) и ясносинята (Духа) лента. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският трикольор с една лента върху него, цветът на която не ни е познат (смес е от розово и портокалено, или както я наричаме фрез) 303.
На
западната
стена вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента.
Първом влязоха жените, които насядаха пред масата, а след тях - и мъжете, които заеха местата около нея. Повикването на едните и на другите стана по годината на повикването им във Веригата. След като се наредихме, четохме „Добрата молитва"и изпяхме„Малкото славословие" 304, „Благословен Бог наш" 305, Учителя 306 обяви: Аз ви приветствам като добре дошли от името на всички наши приятели! Приветствам ви от Името на Господа нашего Исуса Христа.
към текста >>
40.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
започна да се заоблачава,
западът
се покри с черни облаци, измешани с червени такива, задуха силно и заваля.
Времето днес: сутринта в 5 ч, преди изгрев слънце, гледано Търново от височината на Константин-Иларионовата къща, доловете на града са изпълнени с мъгла. Като че ли предвещава дъжд. Слънцето изгрява в облак, та и цялото небе е облачно, но постепенно се разведряваше, докато в 9 ч. се хубаво уясни. Оттогава до обяд имаше бели облаци, през които Слънцето проникваше добре, и имахме приятен ден, но към 3-4 ч.
започна да се заоблачава,
западът
се покри с черни облаци, измешани с червени такива, задуха силно и заваля.
Дъждът обаче над нас в Търново се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обзе изток, север и югоизток. Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и изясни до степен такава, щото в 9 ч. вечерта се започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ. В 11,30 ч. повикаха се всички фигуриращи в списъка, съставен от Пеню Киров и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като например Иван Дойнов, Сава Великов, Стефан Белев 371, Михалаки Георгиев, Стефан Чалгаджиев, Кънчо П.
към текста >>
Щом преваля, небето откъм
югозапад
се разчисти и изясни до степен такава, щото в 9 ч.
Слънцето изгрява в облак, та и цялото небе е облачно, но постепенно се разведряваше, докато в 9 ч. се хубаво уясни. Оттогава до обяд имаше бели облаци, през които Слънцето проникваше добре, и имахме приятен ден, но към 3-4 ч. започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, измешани с червени такива, задуха силно и заваля. Дъждът обаче над нас в Търново се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обзе изток, север и югоизток.
Щом преваля, небето откъм
югозапад
се разчисти и изясни до степен такава, щото в 9 ч.
вечерта се започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ. В 11,30 ч. повикаха се всички фигуриращи в списъка, съставен от Пеню Киров и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като например Иван Дойнов, Сава Великов, Стефан Белев 371, Михалаки Георгиев, Стефан Чалгаджиев, Кънчо П. Стойчев и др. Всички един подир други, без обуща 372, влязохме в преподавателския салон, който горе-долу имаше ланшната обстановка: длъгнеста маса, около която се наредиха и всички; прозорецът на изток, обкичен от ленти с жълта, синя и розова краска, изкусно съчетани по начин такъв, че лентите образуват буквата Д.
към текста >>
На
западната
стена на салона личи Пентаграмът, обкичен с жълтата краска.
повикаха се всички фигуриращи в списъка, съставен от Пеню Киров и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като например Иван Дойнов, Сава Великов, Стефан Белев 371, Михалаки Георгиев, Стефан Чалгаджиев, Кънчо П. Стойчев и др. Всички един подир други, без обуща 372, влязохме в преподавателския салон, който горе-долу имаше ланшната обстановка: длъгнеста маса, около която се наредиха и всички; прозорецът на изток, обкичен от ленти с жълта, синя и розова краска, изкусно съчетани по начин такъв, че лентите образуват буквата Д. До прозореца е ликът на Исуса Христа, а до него - картината на вечната човешка еволюция. На самата входна врата в салона личат ленти с розова и портокалова краска.
На
западната
стена на салона личи Пентаграмът, обкичен с жълтата краска.
След като прочете 12-а глава от Евангелието от Йоанна, молихме се с „Добрата молитва " и „ Отче наш " и изпяхме тихо „Благословен Господ Бог наш на всичките векове", г-н Дънов каза: Аз ви приветствам в името на Господа, вас и всички, които са събрани днес да вършат Неговата воля! Обаждат се: Благодарим. Този ден е един тържествен ден, обаче, както виждате, той е пак също един обикновен ден за хората. Тържествен е само за ония, които имат съзнание и чувство да схващат онова, което Господ днес върши в света.
към текста >>
На
Запад
сега си бръснат мустаците, с това искат да кажат: „Ние не искаме да живеем за други, ще работим, ще живеем за себе си." Камшик за ония, които си бръснат мустаците!
Казвам: долу дегизирането, нагоре дигнете мустаците! Искаш да родиш деца, като се ожениш - Господ ще те благослови. Но когато не искаш жена, пак не лъжи - долу мустаците! Едното е лъжа и другото е лъжа. Искаш жена, тури мустаците си нагоре, да съответства всякога на реалността.
На
Запад
сега си бръснат мустаците, с това искат да кажат: „Ние не искаме да живеем за други, ще работим, ще живеем за себе си." Камшик за ония, които си бръснат мустаците!
Някой пусне дълга коса - дългата коса показва подчинение, като жената. Пуснете дълги коси, за да знаят хората, че си страхлив - и косата трябва да бъде израз на реалността. Който стриже косата си, иска да господарува; който не я стриже, иска да бъде подчинен. Повечето от вас искате да бъдете господари, но не сте такива, а сте роби на жените. Едни от вас сте баби, да ме извините; не ви осъждам, но ви казвам, че по външна форма сте страхливи, а се показвате решителни.
към текста >>
41.
ПЪТУВАНЕ КЪМ ИСТИНАТА
Сред някои авторитетни научни и интелектуални кръгове на
Запад
съществува мнението, че оригиналният принос на България към европейската и световната култура е съсредоточен главно в два социално-духовни феномена: богомилството и учението на Учителя Петър Дънов.
ПЪТУВАНЕ КЪМ ИСТИНАТА
Сред някои авторитетни научни и интелектуални кръгове на
Запад
съществува мнението, че оригиналният принос на България към европейската и световната култура е съсредоточен главно в два социално-духовни феномена: богомилството и учението на Учителя Петър Дънов.
По странно стечение на обстоятелствата и двете посочени теоретико-практически системи са отречени по идеологически съображения от най-важната духовно-религиозна институция у нас - Българската православна църква (БПЦ), крепост на традиционното за страната източноправославно християнско вероизповедание. Дали това противопоставяне - освен реалните си последствия в обществената действителност - не е и сериозна крачка към кристализация на вечно търсения и неизменно променящ се критерий за Истината?! И същевременно може ли да бъде случаен фактът, че именно последователите на Петър Дънов смятат себе си за наследници и продължители на делото на богомилите и Христа?! Когато залогът е мярката за истинност в прилагането на Христовото Слово, отговорът на тези и на други подобни въпроси придобива универсално значение. В последните години у нас твърде много се говори и пише за т.нар. секти.
към текста >>
42.
Писма до Мария Казакова - 1903
Две дъги откъм северната страна на Слънцето се пресичаха към изток и
запад
и във всяко пресичание се показваше по едно слънце.
Във всяко едно от тия места държах по две сказки. Прием имах добър. Мислех да замина към Силистра, но по заповед бях задължен да се върна назад и да уредя някои висящи работи по Делото Господне. Всякъде Духът Господен е отворил широко поле за работа. Видяхте ли извънредното явление, което се случи на 17-ти миналий в сряда, именно когато се срещаха двамата императори?
Две дъги откъм северната страна на Слънцето се пресичаха към изток и
запад
и във всяко пресичание се показваше по едно слънце.
По обед в ясния ден имаше три слънца, наредени във вид на триъгълник. Това явление бе видяно от мнозина граждани в град Добрич. Ние трябва да се радваме, че живеем в една епоха, която е предпоследна. Ще минем от стария ред на нещата към новите, които Господ приготовлява. В седмата година на този век ще се даде един знак от Господа.
към текста >>
43.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
На масата личаха три ленти, прострени от изток към
запад
, с цветове розов, жълт и син, поставени тъй, както е отбелязано по-горе.
от Русе ― Никола Ватев, Величка Ватева, Петър Тихчев; от Бургас ― Никола Янев, Кънчо Стойчев, Величка Стойчева, Деню Цанев, Тодор Стоименов и Пеню Киров; от Пловдив ― Петко Епитропов; от Шумен ― Васил Узунов. Гореизброените, по ред ― според датата и времето на тяхното приемане за членове на Веригата ― един подир друг биваха извиквани и -изпращани в заседателната стая, където всички насядахме около масата под следния долуозначен ред (стр. 118).
На масата личаха три ленти, прострени от изток към
запад
, с цветове розов, жълт и син, поставени тъй, както е отбелязано по-горе.
Преди всичко се обяви програмата за днешния ден, за която г-н Дънов каза: — Най-напред ще последва встъпителна реч, която ще бъде преди обед. От 3 часа след пладне ще започне бдение, за всекиго по 15 минути, в стаичката пред олтара. Утре, 15-того, неделя, трябва всички да се явите тук сутринта рано между 4 и 5 часа. А за подиробедното бдение да помните, че до 6 часа сте свободни, с изключение на тия, на които е ред да влизат за бдение, а в 6 часа довечера всички да са тук.
към текста >>
44.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от
запад
и отиваше към изток.
Кое е тогава реалното и умното? Коя е мярката, с която трябва да мерим действителността? — Новият човек в нас, който е самото Божество в нас, има нужда от хранене. Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция пойде по-добре и настане нормалност в развитието на човешката душа, ще раждат и мъжете, и жените. Днес аз направих един опит: повиках да присъствуват на нашето събрание двама свещеници от Православната църква и всички видяхме тази вечер каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството се реши да тръгне из пътя Господен.
Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от
запад
и отиваше към изток.
Значи, и духовенството при своето подигане ще отива към правдата. Заседанието се закри към 11 часа през нощта. Днес времето беше ясно и тихо. Обаче от 3-4 часа подир обед западният небосклон започна да се затъмнява първом с рехави облаци, които постоянно почерняваха, докато се появи западният ветрец, който като че ли идеше да поразхлади задушливата атмосфера. Но към 6 часа всичко това се разрази в стихия, а после имахме вече такъв вихър, хала, щото дърветата се свеждаха почти до земята и цялата околност се напълни с прах и листа.
към текста >>
Обаче от 3-4 часа подир обед
западният
небосклон започна да се затъмнява първом с рехави облаци, които постоянно почерняваха, докато се появи
западният
ветрец, който като че ли идеше да поразхлади задушливата атмосфера.
Днес аз направих един опит: повиках да присъствуват на нашето събрание двама свещеници от Православната църква и всички видяхме тази вечер каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството се реши да тръгне из пътя Господен. Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от запад и отиваше към изток. Значи, и духовенството при своето подигане ще отива към правдата. Заседанието се закри към 11 часа през нощта. Днес времето беше ясно и тихо.
Обаче от 3-4 часа подир обед
западният
небосклон започна да се затъмнява първом с рехави облаци, които постоянно почерняваха, докато се появи
западният
ветрец, който като че ли идеше да поразхлади задушливата атмосфера.
Но към 6 часа всичко това се разрази в стихия, а после имахме вече такъв вихър, хала, щото дърветата се свеждаха почти до земята и цялата околност се напълни с прах и листа. След това настана дъжд, придружен с гръмотевици. 3 Нoliness реор1е (англ.) — свети хора, свет народ (Бел. ред.) * Прение (арх.) - спор (Бел.ред.)
към текста >>
45.
ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВ
В къщата си те отделят две стаи за Божието дело: в
югозападната
, голямата, са правили събрания всеки петък и неделя, а югоизточната е определена като стая на Учителя - там Той е преспивал и държал своите вещи.
Арбанаси братска къща и дворно място. На 17 ноември Учителя изнася слово „Думите на Господа“. Касиер на цялото Братство е Константин Иларионов. Тази година семейство Иларионови си построяват на улица „Зеленка“ двуетажна къща. През месец юни Учителя лично им боядисва със златен бронз стълбището.
В къщата си те отделят две стаи за Божието дело: в
югозападната
, голямата, са правили събрания всеки петък и неделя, а югоизточната е определена като стая на Учителя - там Той е преспивал и държал своите вещи.
Годишната среща тази година продължава от 10 до 15 август. Участниците са тридесет и двама. Най-важното събитие е раздаването на Пентаграма и някои обяснения, дадени по него. Целта е да го проучат, „защото у вас искаме да направим огнище, олтар за Господа“ и техните мисли и желания да засегнат всички приятели. На всек участник в срещата Учителя раздава по едно печатно копие от картината с Пентаграма с размер половин на един метър.
към текста >>
46.
1 Вместо увод
Западната
цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способствува за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм.
Но когато християнството стана държавна религия – религия, от една страна, на цялата невежествена народна маса, от друга – на робовладелците, феодалите, властодържците, на всички, които живееха в упражняване на експлоатацията, насилието, неправдата – тогава то биде подложено на изопачаване; тесният път биде изоставен, тайното учение – забравено. Тогава се създаде едно удобно християнство; започна да се проповядва и вяра в постигане царството Божие, не на земята, а на небето; не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на любовта, изключваща всяка омраза и всяко насилие, и не чрез постигане истинското съвършенство, а чрез Христовата жертва, чрез простата вяра в Христа, чрез изпълнението на чисто външни формалности и обреди. Стигна се по тоя път до индулгенциите и инквизицията. Тъй се замени „тесният път" с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но, по тоя път, официалното християнство изгуби своя истински живот и престана да бъде оня мощен фактор за всестранното повдигане на човека, каквото беше християнството на първите времена.
Западната
цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способствува за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм.
Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата за развитието именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ. Тая цивилизация привърза no-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи. Тя разви низшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията. Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие. Предчувствайки това развитие на западния тип цивилизация, още в началото на века, Петър Дънов развива своето учение, като изхожда от духа и основните начала на истинското християнство.
към текста >>
Предчувствайки това развитие на
западния
тип цивилизация, още в началото на века, Петър Дънов развива своето учение, като изхожда от духа и основните начала на истинското християнство.
Западната цивилизация постигна много в областта на техническия прогрес и свързаните с него практически знания, разви извънмерно външните средства и методи за работа и научни изследвания, способствува за развитието на интелекта и донесе един разцвет на дребния индивидуализъм. Но тази цивилизация пренебрегна духовната, истинската личност, занемари нейните висши и дълбоки заложби, забрави методите и пътищата за развитието именно на ония от тях, които правят човешката душа годна за най-висшите постижения, възприемчива за най-висшите пориви и стремежи, за великото и прекрасното, като й придават при това една несломима мощ. Тая цивилизация привърза no-здраво човешкото съзнание към дребните нужди на живота, като прекомерно ги увеличи. Тя разви низшите животински инстинкти у човека, засили дребния практицизъм, създаде психологическите предпоставки за повърхностния материализъм и позитивизъм в науката и философията. Тя обезвери човечеството, умъртви религията, като я лиши от нейния висш идеализъм и я постави в услуга на организираната неправда и организираното насилие.
Предчувствайки това развитие на
западния
тип цивилизация, още в началото на века, Петър Дънов развива своето учение, като изхожда от духа и основните начала на истинското християнство.
Той възсъздава Христовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от Исуса и първите черковни деятели, а освен това го допълва с онова ново, което Исус „би казал сега" – след 2000 год., на хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света, чрез живия и непрестанно творящ в душите Христос, проявяващ се във всичко велико и прекрасно, което се ражда и което иде в живота. Ако Бог е говорил в миналото на хората – казва П. Дънов – Той и днес говори; ако Той днес не говори, тогава въобще не е говорил. Най-важното е: какво Бог сега иска да каже и казва на хората. Най-важни са „последните писма" на вашия небесен Баща!
към текста >>
47.
1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
На
западната
стена, вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента.
Прекрасна утрин. В 10 часа преди обед всички присъстващи членове, с поименно повикване, влязохме в эаседателния салон, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща сила. На източната стена на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща живота. Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха: розовата (любовта), портокалената (живота) и ясносинята (Духа) лента. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският трикольор с една лента върху него, цветът на която не ни е познат.
На
западната
стена, вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента.
Първом влязоха жените, които насядаха пред масата, а след тях и мъжете, които заеха местата около нея. Повикването на едните и на другите стана по годината на повикването им във Веригата. След като се наредихме, четохме „Добрата молитва" и изпяхме „Благословен Бог наш". Учителя обяви: – Аз ви приветствам като добре дошли, от името на всички наши приятели.
към текста >>
48.
1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Оттогава до обяд имаше бели облаци, през които слънцето проникваше добре и имахме приятен ден, но към 3-4 часа започна да се заоблачава,
западът
се покри с черни облаци, измешани с червени такива, задуха силно, а заваля.
Пението и песните на събралите се бяха голяма рядкост – веднъж или два пъти се чу глас на събора вън от преподавателната стая; а повечето на купчинки разменяха мисли върху тежестта на политическата атмосфера в България и около нея, осланяйки се всинца, че Господ ще изкара на добре работите. 4 АВГУСТ, ВТОРНИК Времето днес: сутринта в 5 часа, преди изгрев слънце, гледано Търново от височината на К.Иларионовата къща, доловете на града са изпълнени с мъгла. Като че ли предвещава дъжд. Слънцето изгрява в облак, та и цялото небе е облачно, но постепенно се разведряваше, докато в 9 часа се хубаво уясни.
Оттогава до обяд имаше бели облаци, през които слънцето проникваше добре и имахме приятен ден, но към 3-4 часа започна да се заоблачава,
западът
се покри с черни облаци, измешани с червени такива, задуха силно, а заваля.
Дъждът, обаче, над нас в Търново се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обзе изток, север и югоизток. Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и изясни до степен такава, щото в 9 часа вечерта се започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ. В 11.30 часа повикаха се всички фигуриращи в списъка, съставен от Пеньо Киров и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като напр. Ив.Дойнов, Сава Великов, Ст.Велев, Мих.Георгиев, Ст.Чалгаджиев, К.П.Стойчев и др. Всички един подир друг влязохме в преподавателския салон, който горе-доле имаше ланшната обстановка: дългнеста маса, около която се наредиха и всички; прозорецът на изток, обкичен от ленти с жълта, синя и розова краски, изкусно съчетани по начин такъв, че лентите образуват буквата Д.
към текста >>
Щом преваля, небето откъм
югозапад
се разчисти и изясни до степен такава, щото в 9 часа вечерта се започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ.
Времето днес: сутринта в 5 часа, преди изгрев слънце, гледано Търново от височината на К.Иларионовата къща, доловете на града са изпълнени с мъгла. Като че ли предвещава дъжд. Слънцето изгрява в облак, та и цялото небе е облачно, но постепенно се разведряваше, докато в 9 часа се хубаво уясни. Оттогава до обяд имаше бели облаци, през които слънцето проникваше добре и имахме приятен ден, но към 3-4 часа започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, измешани с червени такива, задуха силно, а заваля. Дъждът, обаче, над нас в Търново се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обзе изток, север и югоизток.
Щом преваля, небето откъм
югозапад
се разчисти и изясни до степен такава, щото в 9 часа вечерта се започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ.
В 11.30 часа повикаха се всички фигуриращи в списъка, съставен от Пеньо Киров и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като напр. Ив.Дойнов, Сава Великов, Ст.Велев, Мих.Георгиев, Ст.Чалгаджиев, К.П.Стойчев и др. Всички един подир друг влязохме в преподавателския салон, който горе-доле имаше ланшната обстановка: дългнеста маса, около която се наредиха и всички; прозорецът на изток, обкичен от ленти с жълта, синя и розова краски, изкусно съчетани по начин такъв, че лентите образуват буквата Д. До прозореца е ликът на Исуса Христа, а до него – картината на вечната човешка еволюция. На самата входна врата в салона личат ленти с розова и портокалова краски.
към текста >>
На
западната
стена на салона личи Пентаграмът, обкичен с жълтата краска.
В 11.30 часа повикаха се всички фигуриращи в списъка, съставен от Пеньо Киров и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като напр. Ив.Дойнов, Сава Великов, Ст.Велев, Мих.Георгиев, Ст.Чалгаджиев, К.П.Стойчев и др. Всички един подир друг влязохме в преподавателския салон, който горе-доле имаше ланшната обстановка: дългнеста маса, около която се наредиха и всички; прозорецът на изток, обкичен от ленти с жълта, синя и розова краски, изкусно съчетани по начин такъв, че лентите образуват буквата Д. До прозореца е ликът на Исуса Христа, а до него – картината на вечната човешка еволюция. На самата входна врата в салона личат ленти с розова и портокалова краски.
На
западната
стена на салона личи Пентаграмът, обкичен с жълтата краска.
След като прочете 12-та глава от Евангелието от Йоана, молихме се с Добрата молитва и "Отче наш" и изпяхме тихо "Благословен Господ Бог наш на всите векове", Г-н Дънов каза: – Аз ви приветствуем в името на Господа, вас и всички, които са събрани днес да вършат Неговата воля. (Обаждат се: Благодарим). Този ден е един тържествен ден, обаче, както виждате, той е пак също един обикновен ден за хората. Тържествен е само за ония, които имат съзнание и чувство да схващат онова, което Господ днес върши в света.
към текста >>
На
запад
сега си бръснат мустаците, с това искат да кажат: „Ние не искаме да живеем за друга, ще работим, ще живеем за себе си".
Казвам: долу дегизирането, нагоре дигнете мустаците! Искаш да родиш деца като се ожениш; Господ ще те благослови. Но когато не искаш жена, пак не лъжи, долу мустаците! Едното е лъжа и другото е лъжа. Искаш жена, тури мустаците си нагоре, да съответства всякога на реалността.
На
запад
сега си бръснат мустаците, с това искат да кажат: „Ние не искаме да живеем за друга, ще работим, ще живеем за себе си".
Камшик за ония, които си бръснат мустаците! Някой пусне дълга коса: дългата коса показва подчинение, като жената. Пуснете дълги коси, да знаят хората, че си страхлив. И косата трябва да бъде израз на реалността. Който стриже косата си, иска да господарува; който не я стриже, иска да бъде подчинен.
към текста >>
49.
1920_2 Спомени на Борис Николов
111-115) Като завърших гимназия, по настояване на майка ми трябваше да отида на
Запад
и да завърша университет.
СПОМЕНИ НА БРАТ БОРИС НИКОЛОВ („Изгревът" на Бялото Братство" том II, София, 1995, стр.
111-115) Като завърших гимназия, по настояване на майка ми трябваше да отида на
Запад
и да завърша университет.
Родителите ми настояваха да запиша или архитектура, или минно инженерство. Но ми допадаше повече минно инженерство, понеже аз обичах природата и се занимавах като ученик със скали, вкаменелости и интересни камъни, които намирах по Балкана. Тогава родителите ми бяха богати и можеха да ме издържат. Беше непосредствено след Първата световна война. Народите не бяха се отърсили още от войната, а войниците, които се уволняваха и бяха пропуснали обучението си, то едни завършиха гимназия, а пък други търсеха да завършат някаква наука и да заемат някакво място в обществото.
към текста >>
Пристигнахме там и гледаме след малко, от горния път, по главната улица от
запад
се задава едно множество от хора, мъже и жени, облечени повечето в бели дрехи.
„Братко, днес има една интересна сказка в читалище „Надежда" в града. Желаеш ли да я чуеш? Ние ще отидем там. Ако искаш, ела с нас." Рекох: „Ще дойда." А беше неделен ден; към девет часа тръгнахме към салона. Той не е много далеч от турската махала.
Пристигнахме там и гледаме след малко, от горния път, по главната улица от
запад
се задава едно множество от хора, мъже и жени, облечени повечето в бели дрехи.
Вървяха в редици и наброяваха към 300 души. А пред всички върви едни човек, с хубава брада, дълга коса и няколко възрастни хора с голямо почитание и уважение вървят около Него. Като го видях, потръпнах. С този човек съм бил и други път. Веднага в мен преминаха, раздвижиха се и спомени се появиха от далечно минало.
към текста >>
Взех една посока на
запад
и тръгнах.
А множеството се беше разпръснало и си бе отишло. Къде отиде това голямо множество? Останах самичък в салона „Надежда" и дълго време останах сам, размишлявайки върху това, което ми се случи. По моя странен обичай аз тръгнах да се скитам. Беше неделен ден, учрежденията не работят, друга работа не мога да свърша, за която съм дошъл в Търново, и аз реших да се скитам из природата сам, без другар.
Взех една посока на
запад
и тръгнах.
Излязох от града и навлязох в лозята. Ходя насам, ходя натам, обикалях по пътечки, влизах я излизах, докато една хубава алея ме изведе на шосето, което води за Севлиево. А на мен ми е така приятно, че ходя сред природата. Така съм скитал няколко часа. Ето сега излизам на шосето и виждам оттатък шосето лозя, градини, пълни с хора, и то с белите дрехи, които видях сутринта в салона на читалище „Надежда".
към текста >>
Аз отивам да си заверя книжата, за да отида на
запад
да следвам, а срещам Учителя.
А след това по покана на младежите останах да живея при тях на лозето до края на събора. Имаше палатки и завивки за гости и там прекарах няколко дни до края на събора. Много приятни запознанства направих тогава, с много хубави млади хора се срещнах, с които ние имахме родство по мисли, разбирания и по живот. По същото време си уреждах книжата за пътуване в чужбина, за да следвам там. Гледай ти какво необикновено съвпадение!
Аз отивам да си заверя книжата, за да отида на
запад
да следвам, а срещам Учителя.
Но бях тъй възхитен от живота на Братството в лозето и на отношенията помежду им! И най-вече от Учителя, който държеше сказки се провеждаха разговори с Него. Това беше един съдбоносен миг. Тази среща предопредели моя път. И аз останах неизменно при Него през целия си живот чак до днес.
към текста >>
50.
1921_3 Спомени на Петър Камбуров
Тъкмо почнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите, и от
северозапад
се зададе тъмен облак, придружен от силни гръмотевици и буря.
Времето беше тежко, горещо. Аз не отидох да обядвам, а веднага изправих голямата стълба до самия покрив. С мене се качи и един от младите братя – Елизер Коен. Започнахме работа. Най-напред разкрихме около 2-3 кв.м.
Тъкмо почнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите, и от
северозапад
се зададе тъмен облак, придружен от силни гръмотевици и буря.
Едри дъждовни капки заудряха по покрива – предвестници на пороен дъжд. В това време Учителя стана от трапезата, мина от източната страна на колибата, застана на поляната и се обърна към мен с думите: "Имате ли още много да поправяте? " Отговорих, че тъкмо сме разкрили около 3 кв.м. и едва сега започваме да пренареждаме керемидите. Учителя, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерната, като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа на западната страна.
към текста >>
Учителя, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерната, като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа на
западната
страна.
Тъкмо почнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите, и от северозапад се зададе тъмен облак, придружен от силни гръмотевици и буря. Едри дъждовни капки заудряха по покрива – предвестници на пороен дъжд. В това време Учителя стана от трапезата, мина от източната страна на колибата, застана на поляната и се обърна към мен с думите: "Имате ли още много да поправяте? " Отговорих, че тъкмо сме разкрили около 3 кв.м. и едва сега започваме да пренареждаме керемидите.
Учителя, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерната, като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа на
западната
страна.
Без да направи никакви движения, без да произнесе никакви думи, постоя така срещу бурята минута и чудото стана – бурята престана, дъждът пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си. След миг, укротени, почнаха бавно да се предвижват на изток, към Арбанаси. Тогава един от братята извика: – Учителю, вие спряхте бурята! – Да, но само за два часа.
към текста >>
51.
1921_17 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 2
От изток трите порти са за жълтата раса; откъм север трите порти – за бялата раса; откъм юг трите порти – за червената раса и откъм
запад
трите порти – за черната раса.
Ще ви прочета 21 гл. от Откровението. 21-та глава има връзка с 21-та година. „Израил" значи всички синове на човечеството. 12-те порти са за цялата раса.
От изток трите порти са за жълтата раса; откъм север трите порти – за бялата раса; откъм юг трите порти – за червената раса и откъм
запад
трите порти – за черната раса.
Както виждате, мидите, които са образували тия бисери, са били много големи. Понеже сега Господ прави ново Небе, вашето старо небе ще се разруши. Понеже това небе заминава, вашето небе ще се закрие и старите ви разбирания, убеждения, вярвания, всичко туй ще замине и нито помен няма да остане от него. (112 стр.) Понеже тази година е тринадесета по съдържание, по сбор на цифри, то, които мислят добро да направят, няма да го направят, и които мислят зло да направят, пак няма да го направят.
към текста >>
52.
1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.
Победата ще бъде наша." Те отиваха от изток към
запад
.
Взимам шапката си, срещам шестима души войници, въоръжени, с пушки на раменете си. Тримата държат пушките на рамо, боево, а тримата – така, надолу. Някой ще каже: „Войници срещнах" и ще си отмине. Тримата, с пушките в боево положение, ме изглеждат и ми казват: „Ние отиваме да се бием", т.е. от Бялото Братство имаше духове и те казваха: „Ние, от Бялото Братство, отиваме да се бием с черните братя.
Победата ще бъде наша." Те отиваха от изток към
запад
.
Това е символ. Казвам: „На добър час, на добър път". Казват: „Вие ще имате едно малко сражение в Търново, но ние навреме ще бъдем там, ще видите какво можем да направим". Сега, те приготовлява друго сражение, пак ще видите какво ще направят, те са в сила да сторят всичко. (280 стр.)
към текста >>
53.
1923_3 Спомени на Петър Камбуров
Но пак към 20 юни, тъкмо по обед, когато се прибирах в колибата да обядвам, откъм
северозапад
се зададе един черен облак с мълнии и буря.
СПОМЕНИ НА ПЕТЪР КАМБУРОВ През пролетта на 1923 г. аз пак посях дини и се стараех да бъда буден, да не би да ме измамят духовете. Всичко се развиваше добре — и лозята, и бостана.
Но пак към 20 юни, тъкмо по обед, когато се прибирах в колибата да обядвам, откъм
северозапад
се зададе един черен облак с мълнии и буря.
Помислих си: „Ето пак иска да се повтори миналогодишният случай." Преди да вляза в колибата се изправих срещу облака, от който падаха вече едри парчета град, и викнах с всички сили: „Господи, не искам този път духовете да ме измамят! Нека ме убие градушката, но аз няма да се прибера в стаята, докато не престане! Няма да позволя този път духовете да ме измамят! " И стана чудо. Облакът се раздели на две и започна да вали проливен дъжд, от който се чувстваше голяма нужда.
към текста >>
54.
1925_11 Спомени на Борис Николов
Така търновци забраниха съборите с подписите си и оттогава този град започна да
запада
в духовно отношение, и така ще бъде до края на века.
– най-много ги е смущавало посрещането на слънцето и ставането рано). Така духовенството можа да създаде настроение срещу Братството в управата на общината и между търновските граждани почнаха да се събират подписи против провеждане на съборите в техния град. Така успяха да съберат няколкостотин подписа, представиха ги в общината и ние получихме съобщение, да не правим съборите на Братството в Търново. Учителя се усмихна простичко, но взе сериозно този въпрос и прехвърли съборите от Търново в София. (223 стр.)
Така търновци забраниха съборите с подписите си и оттогава този град започна да
запада
в духовно отношение, и така ще бъде до края на века.
Това са окултни закони. Като научи Учителя решението им, каза: „Ние съборите в Търново ги правим заради тях, заради българите, заради България, за да бъде Търново един център, не само на Бялото Братство в България, но да бъде един планетарен център, защото тук, под земята, се събират разклоненията на всички планински вериги от Хималаите, от Андите и Кордилерите на Америка. Ще загубят без нас." (166 стр.)
към текста >>
55.
1926_10 Архивни снимки
Югозападната
част – вижда се част от щерната зад вилата.
Южната страна на вилата: Северната врата с мостчето. а) Всяка заран Учителят е влизал през нея – спял е в Иларионови. б) На мостчето Учителят е застанал, когата е спрял бурята. в) Вратата е била охранявана по време на съборите.
Югозападната
част – вижда се част от щерната зад вилата.
От дъното е започвала и северната врата: Източната част със стълбището за Горницата, където е бил салонът и молитваната стая. Ученички на Учителя Парашкева Бойнова Перьова с дъщеря си Пенка, по мъж Тотева: Венета Дивитакова (седналата) сестра на ген. Соларов:
към текста >>
56.
003. Особености на Българското възраждане преди освобождението от турско иго
Българското възраждане, в сравнение с възраждането на Средна и
Западна
Европа, закъснява с няколко века.
003. Особености на Българското възраждане преди освобождението от турско иго Нека да кажем няколко думи за социалната атмосфера на Българското възраждане от средата на миналия век и участието на Константин Дъновски в него.
Българското възраждане, в сравнение с възраждането на Средна и
Западна
Европа, закъснява с няколко века.
Докато на Запад то води началото си още откъм XIV-XV век, у нас се приема, по понятни причини, че Възраждането започва едва през втората половина на XVIII век. Като първа искра на Българското възраждане се смята годината 1762, когато Паисий Хилендарски завършва на-писването на своята “История славеноболгарская”, коя-то сам разнася из Българско, за да се чете и преписва. Предавана от ръка на ръка, тя се превръща в движеща сила, която повдига самочувствието на будните синове на нашия народ. Припомняйки им героичното му минало, тя става фактор за формирането на повишено национално съзнание и способства за преодоляването на комплекса за народностна малоценност у българите. Българското възраждане представлява процес, чиято най-обща линия е сходна с процеса на възраждането в другите европейски страни.
към текста >>
Докато на
Запад
то води началото си още откъм XIV-XV век, у нас се приема, по понятни причини, че Възраждането започва едва през втората половина на XVIII век.
003. Особености на Българското възраждане преди освобождението от турско иго Нека да кажем няколко думи за социалната атмосфера на Българското възраждане от средата на миналия век и участието на Константин Дъновски в него. Българското възраждане, в сравнение с възраждането на Средна и Западна Европа, закъснява с няколко века.
Докато на
Запад
то води началото си още откъм XIV-XV век, у нас се приема, по понятни причини, че Възраждането започва едва през втората половина на XVIII век.
Като първа искра на Българското възраждане се смята годината 1762, когато Паисий Хилендарски завършва на-писването на своята “История славеноболгарская”, коя-то сам разнася из Българско, за да се чете и преписва. Предавана от ръка на ръка, тя се превръща в движеща сила, която повдига самочувствието на будните синове на нашия народ. Припомняйки им героичното му минало, тя става фактор за формирането на повишено национално съзнание и способства за преодоляването на комплекса за народностна малоценност у българите. Българското възраждане представлява процес, чиято най-обща линия е сходна с процеса на възраждането в другите европейски страни. По своята същност обаче той се изразява в смяната на средновековния мироглед със съвременен.
към текста >>
Неговата основна отлика от възраждането на
Запада
се състои в това, че при нас не става дума за възраждане на някакви класически форми на древността, а е спонтанен процес срещу натрапеното средновековно безправие спрямо българския народ и отхвърляне на наложеното му двойно робство – национално и верско.
Като първа искра на Българското възраждане се смята годината 1762, когато Паисий Хилендарски завършва на-писването на своята “История славеноболгарская”, коя-то сам разнася из Българско, за да се чете и преписва. Предавана от ръка на ръка, тя се превръща в движеща сила, която повдига самочувствието на будните синове на нашия народ. Припомняйки им героичното му минало, тя става фактор за формирането на повишено национално съзнание и способства за преодоляването на комплекса за народностна малоценност у българите. Българското възраждане представлява процес, чиято най-обща линия е сходна с процеса на възраждането в другите европейски страни. По своята същност обаче той се изразява в смяната на средновековния мироглед със съвременен.
Неговата основна отлика от възраждането на
Запада
се състои в това, че при нас не става дума за възраждане на някакви класически форми на древността, а е спонтанен процес срещу натрапеното средновековно безправие спрямо българския народ и отхвърляне на наложеното му двойно робство – национално и верско.
Възрожденската вълна сред народа постепенно се оформя в бунт срещу потъпкването на елементарните човешки права на цял един народ, който в миналото е заемал достойно място между европейските народи. Нашето Възраждане би могло да се характеризира като откриване на нацията, докато западноевропейското се характеризира с откриването на човешката личност.1 Ако ренесансовият западен хуманизъм поставя в центъра на човешкия мироглед личността и дава почва за развитие на някои индивидуалистични уклони, то основата на българската възрожденска идеология се състои в утвърждаването на народностното начало, изразило се в етническо единство и верска сплотеност. Раздвиженото национално самочувствие в скоро време приема форма на едно спонтанно изявено негодувание срещу робската действителност. В кратко време разрастващият се протест на българския народ намира свои изразители, които го повеждат към революционно негодувание и въоръжено въстание. Различните форми на потисничество стават причина да се обособят два рево-лю-ционни подхода и да се създадат два фронта за борба.
към текста >>
Нашето Възраждане би могло да се характеризира като откриване на нацията, докато
западноевропейското
се характеризира с откриването на човешката личност.1 Ако ренесансовият
западен
хуманизъм поставя в центъра на човешкия мироглед личността и дава почва за развитие на някои индивидуалистични уклони, то основата на българската възрожденска идеология се състои в утвърждаването на народностното начало, изразило се в етническо единство и верска сплотеност.
Припомняйки им героичното му минало, тя става фактор за формирането на повишено национално съзнание и способства за преодоляването на комплекса за народностна малоценност у българите. Българското възраждане представлява процес, чиято най-обща линия е сходна с процеса на възраждането в другите европейски страни. По своята същност обаче той се изразява в смяната на средновековния мироглед със съвременен. Неговата основна отлика от възраждането на Запада се състои в това, че при нас не става дума за възраждане на някакви класически форми на древността, а е спонтанен процес срещу натрапеното средновековно безправие спрямо българския народ и отхвърляне на наложеното му двойно робство – национално и верско. Възрожденската вълна сред народа постепенно се оформя в бунт срещу потъпкването на елементарните човешки права на цял един народ, който в миналото е заемал достойно място между европейските народи.
Нашето Възраждане би могло да се характеризира като откриване на нацията, докато
западноевропейското
се характеризира с откриването на човешката личност.1 Ако ренесансовият
западен
хуманизъм поставя в центъра на човешкия мироглед личността и дава почва за развитие на някои индивидуалистични уклони, то основата на българската възрожденска идеология се състои в утвърждаването на народностното начало, изразило се в етническо единство и верска сплотеност.
Раздвиженото национално самочувствие в скоро време приема форма на едно спонтанно изявено негодувание срещу робската действителност. В кратко време разрастващият се протест на българския народ намира свои изразители, които го повеждат към революционно негодувание и въоръжено въстание. Различните форми на потисничество стават причина да се обособят два рево-лю-ционни подхода и да се създадат два фронта за борба. Единият е насочен срещу султанския деспотизъм и спахийско-феодалната система на Османската империя и се изразява във въоръжена борба под лозунга “Свобода или смърт”. Другият фронт приема формата на повсеместно негодувание срещу църковната асимилация от гръцката цариградска патриаршия.
към текста >>
57.
011. Атанас Георгиев-Чорбаджи: семейна история
Мнозина се ориентират за потегляне на изток, като напускат
западната
част на Балканския полуостров, където сърби, албанци, власи и гърци формират свои притегателни революционни центрове.
в Котел се среща със Софроний Врачански. Тук се открехва нова страница от българското битие и се започва зазоряването. Към същия отправен пункт се насочва и фамилната челяд на Георги Фучеджиоглу. Изселването на семейс-твото на дядо Георги не е изолиран факт. То е в духа на стремежа на българите през втората половина на XVIII век.
Мнозина се ориентират за потегляне на изток, като напускат
западната
част на Балканския полуостров, където сърби, албанци, власи и гърци формират свои притегателни революционни центрове.
Това е времето, когато се извършва поляризация на националистичните тежнения в този край. Не може да не се вземе под внимание и обстоятелството, че северозападната част от земите на Балканския полуостров е била подвластна на Хабсбургите и тяхната освободителна борба се е водила на друга основа, отличаваща се значително от борбите на християните в пределите на централната и източната част на полуострова. Гърците и албанците, както и власите от неславянски произход, винаги са странели от македонските българи, а здравият български елемент винаги е държал за коренната си етнична връзка със своите братя българи, населяващи източната половина на полуострова, и са се стремели към приобщаването си с тях. По тази причина мнозина будни българи напускат западните покрайнини, за да емигрират на изток. Към тези преселници е и челядта на Георги Фучеджиоглу.
към текста >>
Не може да не се вземе под внимание и обстоятелството, че
северозападната
част от земите на Балканския полуостров е била подвластна на Хабсбургите и тяхната освободителна борба се е водила на друга основа, отличаваща се значително от борбите на християните в пределите на централната и източната част на полуострова.
Към същия отправен пункт се насочва и фамилната челяд на Георги Фучеджиоглу. Изселването на семейс-твото на дядо Георги не е изолиран факт. То е в духа на стремежа на българите през втората половина на XVIII век. Мнозина се ориентират за потегляне на изток, като напускат западната част на Балканския полуостров, където сърби, албанци, власи и гърци формират свои притегателни революционни центрове. Това е времето, когато се извършва поляризация на националистичните тежнения в този край.
Не може да не се вземе под внимание и обстоятелството, че
северозападната
част от земите на Балканския полуостров е била подвластна на Хабсбургите и тяхната освободителна борба се е водила на друга основа, отличаваща се значително от борбите на християните в пределите на централната и източната част на полуострова.
Гърците и албанците, както и власите от неславянски произход, винаги са странели от македонските българи, а здравият български елемент винаги е държал за коренната си етнична връзка със своите братя българи, населяващи източната половина на полуострова, и са се стремели към приобщаването си с тях. По тази причина мнозина будни българи напускат западните покрайнини, за да емигрират на изток. Към тези преселници е и челядта на Георги Фучеджиоглу. Организационният талант на дядо Георги Фучеджиоглу бил забелязан от съселяните му и той в скоро време бил посочен за чорбаджия на селото. Така дядо Георги се издига до степен първенец в селото.
към текста >>
По тази причина мнозина будни българи напускат
западните
покрайнини, за да емигрират на изток.
То е в духа на стремежа на българите през втората половина на XVIII век. Мнозина се ориентират за потегляне на изток, като напускат западната част на Балканския полуостров, където сърби, албанци, власи и гърци формират свои притегателни революционни центрове. Това е времето, когато се извършва поляризация на националистичните тежнения в този край. Не може да не се вземе под внимание и обстоятелството, че северозападната част от земите на Балканския полуостров е била подвластна на Хабсбургите и тяхната освободителна борба се е водила на друга основа, отличаваща се значително от борбите на християните в пределите на централната и източната част на полуострова. Гърците и албанците, както и власите от неславянски произход, винаги са странели от македонските българи, а здравият български елемент винаги е държал за коренната си етнична връзка със своите братя българи, населяващи източната половина на полуострова, и са се стремели към приобщаването си с тях.
По тази причина мнозина будни българи напускат
западните
покрайнини, за да емигрират на изток.
Към тези преселници е и челядта на Георги Фучеджиоглу. Организационният талант на дядо Георги Фучеджиоглу бил забелязан от съселяните му и той в скоро време бил посочен за чорбаджия на селото. Така дядо Георги се издига до степен първенец в селото.
към текста >>
58.
016. Даскал в с. Хадърджа и първи български учител във Варненска кааза
“Мохамеданите ни държат в тъмница – пише Найден Геров, в своите “Писма от България”, – а
западните
християни в лицето на разни мисионери и агенти се стремят да ни натрапят ново верую, като ни отвърнат от православието.
Характерен документ, който представя тогавашната обстановка във Варна и Варненско, са бележките на Кольо Райчов от Трявна, който пише: “На 1848 г. Йосиф, варненски владика, се помина и дойде на негово място владиката Порфирий – грък, и неговия протосингел Агахангел. Този български гонител забра да търси причина, за да изгони българите от черквата “Свети Никола” и подбуди и други гагаузи във Варна, напоени от гърцизма, и като прибави от Балчик пет-шест гърци беломорци, дошли да купуват жито... С властта на владиката Порфирия изгонват българския епитроп и българския поп Иван, както и българския учител Стойка. Същите задигат и продават българските черковни книги на саталмашката черква и с парите купят гръцки книги... Този български гонител – варненският протосингел – продължава да ни клевети пред правителството.”21 Странични въздействия върху поробения български народ се упражняват и от “доброжелателските” грижи на някои англичани и французи, които под прикритието на християнски покровители се мъчат едните да въвлекат православния български народ в руслото на католицизма, а други – в протестанството.
“Мохамеданите ни държат в тъмница – пише Найден Геров, в своите “Писма от България”, – а
западните
християни в лицето на разни мисионери и агенти се стремят да ни натрапят ново верую, като ни отвърнат от православието.
По този начин те се стремят да внесат разкол между нас и нашите обичани от всички иноверни братя – русите.”24 “Намериха се обаче такива, които по една или друга причина – пише по-нататък Найден Геров – възприеха идеите на католическата и протестантската пропаганда.”24 Имаше и трети, които даваха вид, че “ако русите не вземат присърце нашето освободително и верско дело, налице е сериозната опасност да се отлъчим от православието.” Тази обстановка хвърля в голям смут Константин Дъновски и прекършва надеждите му за освобождение. Напускайки своя роден Родопски край, той е бил обладан от вярата, че във Варна ще намери по-голяма възможност за дружно подхващане на енергична борба срещу робията. Въпреки личния пример, който получава от Атанас Чорбаджи, той не вижда други някакви обнадеждаващи перспективи. Трудно било на нежното и изпълнено с християнски добродетели сърце на младия Константин да остане примиренчески бездеен.
към текста >>
Впоследствие под дипломатическия на-тиск на
западните
сили Русия се оттегля на север от Дунава.
Трудно било на нежното и изпълнено с християнски добродетели сърце на младия Константин да остане примиренчески бездеен. Константин Дъновски не може да не си е давал сметка за безрезултатните усилия на “братушките” да освободят България чрез силата на оръжието. Още в Руско-турската война от 1768-1774 г. руските войски под командването на А. В. Суворов се спускат (през 1774 г.) до Черно море, като достигат до Варна, Русе и Шуменската крепост.
Впоследствие под дипломатическия на-тиск на
западните
сили Русия се оттегля на север от Дунава.
Пос-ледва Руско-турската война от 1806-1812 г., когато бъл-гарски доброволци образуват шест самостоятелни дружини, обединени в “Болгарское земское войско”, и през 1810 г. рамо до рамо с русите водят ожесточени боеве, като овладяват Тулча, Кюстенджа, Варна, Русе, Шумен, Търново, Никопол.(IV) Тези им усилия обаче остават също безрезултатни, тъй като според подписания през 1812 г. Букурещки мирен договор по дипломатически път руските войски биват принудени да се изтеглят от завзетите територии южно от Дунава. След войната османците вършат зверски изстъпления спрямо ония българи, които са посрещали радушно руските воини. Същото се повтаря и във войната между руси и турци през 1828-1829 г., където вземат участие два български войскови отряда, от които единият, под командването на генерал Липранди, а другият, воден от капитан Г. Мамарчев.
към текста >>
Но и този път под неудържимия дипломатически натиск на
западните
сили Русия се оттегля обратно зад Дунава.
рамо до рамо с русите водят ожесточени боеве, като овладяват Тулча, Кюстенджа, Варна, Русе, Шумен, Търново, Никопол.(IV) Тези им усилия обаче остават също безрезултатни, тъй като според подписания през 1812 г. Букурещки мирен договор по дипломатически път руските войски биват принудени да се изтеглят от завзетите територии южно от Дунава. След войната османците вършат зверски изстъпления спрямо ония българи, които са посрещали радушно руските воини. Същото се повтаря и във войната между руси и турци през 1828-1829 г., където вземат участие два български войскови отряда, от които единият, под командването на генерал Липранди, а другият, воден от капитан Г. Мамарчев. Руските войски, командвани от генерал Дибич, отново се спускат на юг в Турската империя, преминават Дунава, превземат Силистра, Кюстенджа, Шумен, отми-нават Карнобат, Сливен, Одрин, за да се отзоват до Чорлу и Енос на Мраморно море, като заплашват Цариград.
Но и този път под неудържимия дипломатически натиск на
западните
сили Русия се оттегля обратно зад Дунава.
Настъпват същите изпитания и ужаси за българското население по тези краища на Турската империя. Всички, които са посрещали с радост и подпомагали руските войски по време на пребиваването им на полуострова, биват подлагани на сеч и нечувани изтезания. Най-обезсърчаващи са революционно-освободител-ните акции на българската емиграция в Браила през 1841, 1842 и 1843 г., които биват ликвидирани преди да влязат в борба с османските поробители.26 Кримската война от 1853-1856 година, в която бълга-рите също вземат участие (само между българската емиграция в Одеса, Браила, Галац и други са били набрани над 4000 доброволци26), носи ново разочарование за българската освободителна кауза. Тия върховни усилия за освобождение и последвалите ги неуспехи стават причина за настъпване на пълен обрат в душевността на младия Константин Дъновски.
към текста >>
59.
018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”
Чрез нововъзприетата държавническа линия Калоян, сътрудничейки на
Западната
римска империя, респективно на римокатолическата църква, въвлича България във война с новообразуваната на Балканския полуостров Латинска държава, с която Рим враждува.
Обсадата на града била преустановена и Солун бил спасен. Също така тази сцена, изобразена на каменен барелеф, намираме и в Третяковската галерия (иконописната приземна зала) в Москва. В легендата за смъртта на Калояна византийският историк Георги Акрополит31 казва, че Солунският покровител го пробожда с копието си в знак на несъгласие с политиката за прехвърлянето на българската източноправославна църква в лоното на римокатолическата. През 1204 г. Калоян сключва уния с римската курия, като получава папската титла “рекс” (крал), а търновският епископ бива провъзгласен за “примас”, с което българските граждански и църковни власти признават върховенството на римокатолическия папа и напуска източноправославието.
Чрез нововъзприетата държавническа линия Калоян, сътрудничейки на
Западната
римска империя, респективно на римокатолическата църква, въвлича България във война с новообразуваната на Балканския полуостров Латинска държава, с която Рим враждува.
Проектираното отхвърляне на източноправославието не се споделяло от православните християни, населяващи Балканския полуостров, и според легендите не се е нравило и на самия солунски светец. Неестествената смърт на Калояна пред стените на Солун става причина да се предотврати замисълът на цар Калоян за отделянето на българите от източноправославната църква и преминаването ¢ към римокатолическата. Какви последици би имала тази политика на цар Калоян за народите, населяващи тогава Балканския полуостров, е трудно да се гадае, но истината е, че измествайки източноправославието от Югоизточната част на Европа, би се разширило влиянието на Рим. Като спираме вниманието си върху горепосочените събития, по асоциация си спомняме драматичната борба на католичката Мария Стюарт срещу Елизабет І, която е държала за самостоятелността на английската църква. По всяка вероятност нещата в Англия щяха да се изменят и католицизмът би се утвърдил по територията на целия Британски остров, ако Мария Стюарт бе излязла от лондонския Тауер като победителка.
към текста >>
60.
020. Исторически бележки за падането на Варна под турска власт
За него не споменават нищо
западните
и византийските историци.
Въпреки това обаче те не преставали да се интересуват от разгрома на нашествениците и заявявали, че “винаги са защитавали интересите на християнството и ще продължат това тежко тяхно задължение”. В тази обстановка Владислав ІІІ Ягело свиква дър-жавния съвет, където се решава подновяването на воен-ните действия срещу османците. В противовес на това ре-шение Владислав изпраща на султана посланичество, което да уговори условия за дълготраен мир с Турция. Това става само десетина дни, след като полският държавен съвет е взел решение за ново нападение срещу османците. Изпращането на християнско посланичество се пази в пълна тайна.
За него не споменават нищо
западните
и византийските историци.
Докато пратениците на Владислав за договаряне на мирния договор са били на път, военните приготовления на запад, и по-специално на поляците и унгарците, са в пълен ход. Междувременно османците претърпяват поражение от възстаналите албанци под водачеството на неуморимия Скендербег, което още повече насърчава християните към нов освободителен поход. В такава обстановка през юни 1444 г. започват преговорите за мир на пратениците на Владислав ІІІ, Ян Хуниади и Георги Бранкович с османците. Посрещането им в Одрин става при много тържествена обстановка.
към текста >>
Докато пратениците на Владислав за договаряне на мирния договор са били на път, военните приготовления на
запад
, и по-специално на поляците и унгарците, са в пълен ход.
В тази обстановка Владислав ІІІ Ягело свиква дър-жавния съвет, където се решава подновяването на воен-ните действия срещу османците. В противовес на това ре-шение Владислав изпраща на султана посланичество, което да уговори условия за дълготраен мир с Турция. Това става само десетина дни, след като полският държавен съвет е взел решение за ново нападение срещу османците. Изпращането на християнско посланичество се пази в пълна тайна. За него не споменават нищо западните и византийските историци.
Докато пратениците на Владислав за договаряне на мирния договор са били на път, военните приготовления на
запад
, и по-специално на поляците и унгарците, са в пълен ход.
Междувременно османците претърпяват поражение от възстаналите албанци под водачеството на неуморимия Скендербег, което още повече насърчава християните към нов освободителен поход. В такава обстановка през юни 1444 г. започват преговорите за мир на пратениците на Владислав ІІІ, Ян Хуниади и Георги Бранкович с османците. Посрещането им в Одрин става при много тържествена обстановка. Описание на посрещането и воденето на тези преговори е направено от изтъкнатия по това време хуманист Кириак от Анкона, присъстващ в Одрин при пристигането на посланичеството.33 По улиците на Одрин към султанския сарай се запътва изпратената от християните дипломатическа мисия.
към текста >>
След като
западните
посланици дават съгласието си за полагане на такава клетва, османските сановници определят Балтаоглу Сюлейман (капуджибашия) като свой пратеник във вражеския лагер, който да получи лично в писмена форма кралската клетва на Владислав ІІІ Ягело, както и клетвата на Ян Хуниади и Георги Бранкович.
Седемдесет конни-ци яздят отстрани, за да придадат тържественост при влизането на делегацията. От страна на крал Владислав е натоварен да преговаря Стойка Гизданич. Той носи изрични кралски инструкции. Пратеникът на Ян Хуниади е Витислав, а Георги Бранкович е представен от смедревския митрополит Атанасий Фракеш и от Богдан. Османските сановници искат от посланичеството гаранции, обезпечаващи спазването на споразумението за мир, чрез полагане клетва от страна на християнските владетели.
След като
западните
посланици дават съгласието си за полагане на такава клетва, османските сановници определят Балтаоглу Сюлейман (капуджибашия) като свой пратеник във вражеския лагер, който да получи лично в писмена форма кралската клетва на Владислав ІІІ Ягело, както и клетвата на Ян Хуниади и Георги Бранкович.
Водейки преговорите за мир, поляци, унгарци, чехи, босненци, сърби, албанци и др. трескаво се подготвят за нов поход срещу султан Мурад ІІ. В Буда се разработва военният план за похода, като се преценява, че за християнската конница ще бъде по-леко да се спусне през равна Влахия, откъдето да започне изходният пункт на военните операции. На 24 юни 1444 г. Владислав пише на босненския крал, че се е заел да унищожи “проклетите османци”.
към текста >>
61.
021. Християнските грехове и гонението на богомилите
По своята същност богомилството представлява далечен предтеча на реформаторски религиозни движения, появили се много по-късно в
Западна
Европа.
Една историческа справка ще хвърли светлина и по този въпрос. Ако огледаме събитията, които сполетяват жителите на Балканския полуостров и по-специално българския народ през първата половина на Х век до началото на втората половина на ХV век, ще видим как под тежестта на своите собствени грешки българският народ бива изправен пред една непосилна борба, която завършва с духовно разслояване и загубване верската свобода, от една страна, и военно поражение, което поставя българския народ под османско иго в продължение на пет века. През X век в пределите на тогавашна България се роди и укрепна едно самобитно духовно-религиозно движение с новаторска насоченост, известно на културния свят под името богомилство. Днес всички са единодушни в преценката си за богомилството, смятайки го за една от най-бележитите прогресивни прояви на българския народ през епохата на Средновековието. Озарено от високите идеали на християнството, богомилството не се подвоумява да встъпи в открита борба срещу проявите на разложение на църковното духовенство, от една страна, и разгулността на феодалната върхушка (царстващ дом и болярство), създатели и крепители на средновековните порядки, от друга страна.
По своята същност богомилството представлява далечен предтеча на реформаторски религиозни движения, появили се много по-късно в
Западна
Европа.
Ако не бе безжалостно потъпкано от църквата и държавата, то би могло да се утвърди и да стане движеща духовна вълна. През втората половина на ХІ и началото на ХІІ век богомилството с неотслабваща сила воюва срещу църквата за нейното обновление, от една страна, и срещу гражданската власт за извоюване на една справедлива социална основа. Същевременно през двувековното византийско владичество (1018-1185) богомилството отстоява борбата срещу чуждото верско потисничество. Вместо да почувстват духа на социално обновление, което е носило в утробата си богомилството, българските църковни власти и държавници го обругават и организират жестоко преследване срещу неговите последователи. Гоненията срещу богомилите започват още от времето на цар Петър І (927-969) и продължават векове, за да загасне жаравата им на полуострова и да продължат делото си на Запад.
към текста >>
Гоненията срещу богомилите започват още от времето на цар Петър І (927-969) и продължават векове, за да загасне жаравата им на полуострова и да продължат делото си на
Запад
.
По своята същност богомилството представлява далечен предтеча на реформаторски религиозни движения, появили се много по-късно в Западна Европа. Ако не бе безжалостно потъпкано от църквата и държавата, то би могло да се утвърди и да стане движеща духовна вълна. През втората половина на ХІ и началото на ХІІ век богомилството с неотслабваща сила воюва срещу църквата за нейното обновление, от една страна, и срещу гражданската власт за извоюване на една справедлива социална основа. Същевременно през двувековното византийско владичество (1018-1185) богомилството отстоява борбата срещу чуждото верско потисничество. Вместо да почувстват духа на социално обновление, което е носило в утробата си богомилството, българските църковни власти и държавници го обругават и организират жестоко преследване срещу неговите последователи.
Гоненията срещу богомилите започват още от времето на цар Петър І (927-969) и продължават векове, за да загасне жаравата им на полуострова и да продължат делото си на
Запад
.
През 1211 г. цар Борил съвместно с духовенството свиква голям църковен събор срещу богомилите, последван от масови гонения, които по своя обсег и жестокост не отстъпват на Вартоломеевата нощ, а по характера си имат твърде общо със средствата за борба на Светата инквизиция на Запад. Тези издевателства стават у нас, в България, 360 години преди Вартоломеевата нощ. Организираното преследване срещу богомилите продължава и по времето на царуването на цар Иван Александър, когато в Търново се свиква нов църковен събор през 1350 г. Гоненията срещу богомилите ги принуждават да емигрират извън границите на България.
към текста >>
цар Борил съвместно с духовенството свиква голям църковен събор срещу богомилите, последван от масови гонения, които по своя обсег и жестокост не отстъпват на Вартоломеевата нощ, а по характера си имат твърде общо със средствата за борба на Светата инквизиция на
Запад
.
През втората половина на ХІ и началото на ХІІ век богомилството с неотслабваща сила воюва срещу църквата за нейното обновление, от една страна, и срещу гражданската власт за извоюване на една справедлива социална основа. Същевременно през двувековното византийско владичество (1018-1185) богомилството отстоява борбата срещу чуждото верско потисничество. Вместо да почувстват духа на социално обновление, което е носило в утробата си богомилството, българските църковни власти и държавници го обругават и организират жестоко преследване срещу неговите последователи. Гоненията срещу богомилите започват още от времето на цар Петър І (927-969) и продължават векове, за да загасне жаравата им на полуострова и да продължат делото си на Запад. През 1211 г.
цар Борил съвместно с духовенството свиква голям църковен събор срещу богомилите, последван от масови гонения, които по своя обсег и жестокост не отстъпват на Вартоломеевата нощ, а по характера си имат твърде общо със средствата за борба на Светата инквизиция на
Запад
.
Тези издевателства стават у нас, в България, 360 години преди Вартоломеевата нощ. Организираното преследване срещу богомилите продължава и по времето на царуването на цар Иван Александър, когато в Търново се свиква нов църковен събор през 1350 г. Гоненията срещу богомилите ги принуждават да емигрират извън границите на България. Прокудените богомили-емигранти търсят спасение в Корсика, Сар-диния, Сицилия, Италия, Босна, Херцеговина, Франция и др. Това придвижване на българските богомили започва от Х и продължава до ХІV век.
към текста >>
Преселили се на
Запад
, емигрантите-богомили са разнасяли идеите на богомилството.
Тези издевателства стават у нас, в България, 360 години преди Вартоломеевата нощ. Организираното преследване срещу богомилите продължава и по времето на царуването на цар Иван Александър, когато в Търново се свиква нов църковен събор през 1350 г. Гоненията срещу богомилите ги принуждават да емигрират извън границите на България. Прокудените богомили-емигранти търсят спасение в Корсика, Сар-диния, Сицилия, Италия, Босна, Херцеговина, Франция и др. Това придвижване на българските богомили започва от Х и продължава до ХІV век.
Преселили се на
Запад
, емигрантите-богомили са разнасяли идеите на богомилството.
Местното население ги наричали Българска ерес или само българи. По тази причина двама от прапрадедите на Наполеон Бонапарт фигурират в родословното му дърво с прозвището българите.84 Така например в потомствената стълбица на Наполеон фигурира и някой си Гийом Български (Guieum de Bulgar (1034-1077), който не е българин, защото неговите родови предходници са корсиканци, но като последовател на богомилската ерес са го наричали българина. Аналогичен е случаят и на друг Наполеонов родственик от същото родословно дърво, фигуриращ като Bulgarino (1097 г.), което преведено на български, означава българчето. Първият граждански университет в света е в италианския град Болоня, организиран в края на ХІІ век от италианеца Мартино Булгаро, наречен така, защото и той се числил към богомилската ерес, титулована като “българска”. Религиозните спорове и еретичните бунтове на богомилите в пределите на Балканския полуостров и на Запад не са някакво ретроградно отстъпление към античната политеистична религиозна концепция, а нап-ротив, носителите на тези идеи са целели утвържда-ване авторитета на християнството, представено в една осъвременена за времето си социално-религиозна морална концепция.
към текста >>
Религиозните спорове и еретичните бунтове на богомилите в пределите на Балканския полуостров и на
Запад
не са някакво ретроградно отстъпление към античната политеистична религиозна концепция, а нап-ротив, носителите на тези идеи са целели утвържда-ване авторитета на християнството, представено в една осъвременена за времето си социално-религиозна морална концепция.
Преселили се на Запад, емигрантите-богомили са разнасяли идеите на богомилството. Местното население ги наричали Българска ерес или само българи. По тази причина двама от прапрадедите на Наполеон Бонапарт фигурират в родословното му дърво с прозвището българите.84 Така например в потомствената стълбица на Наполеон фигурира и някой си Гийом Български (Guieum de Bulgar (1034-1077), който не е българин, защото неговите родови предходници са корсиканци, но като последовател на богомилската ерес са го наричали българина. Аналогичен е случаят и на друг Наполеонов родственик от същото родословно дърво, фигуриращ като Bulgarino (1097 г.), което преведено на български, означава българчето. Първият граждански университет в света е в италианския град Болоня, организиран в края на ХІІ век от италианеца Мартино Булгаро, наречен така, защото и той се числил към богомилската ерес, титулована като “българска”.
Религиозните спорове и еретичните бунтове на богомилите в пределите на Балканския полуостров и на
Запад
не са някакво ретроградно отстъпление към античната политеистична религиозна концепция, а нап-ротив, носителите на тези идеи са целели утвържда-ване авторитета на християнството, представено в една осъвременена за времето си социално-религиозна морална концепция.
В този смисъл, от гледището на европейската история на философската, социалната и културната мисъл, богомилството се квалифицира като нова, по-висока степен на развитие на общественото съзнание през Средновековието. Пуснало дълбоки корени всред българите, където би могло да се превърне в разсадник на хуманитарни идеи, богомилите биват отхвърлени далеч зад пределите на България. Брутално смазани и жестоко прогонени, българските богомилски апостоли емигрират на Запад и северозапад в Босна, Херцеговина, Италия, Франция и др., за да се превърнат в далечни предтечи на по-късно утвърдилата се европейска Реформация в лицето на чешкия реформатор Ян Хус, на немските вдъхновени борци Мартин Лютер, Томас Мюнцер, Улрих фон Хутен, на нидерландеца Еразъм Ротердамски, французина Жан Калвин и др.35 Вместо живителните струи на богомил-ството българската източноправославна църква по това време изпада под влиянието на исихазма, който намира последователи не само всред нисшето, но и сред върховното българско духовенство. Спиралата на историческото развитие сочи неизменния възход чрез преодоляване инертността на миналото и разчупване на старите форми, които са станали негодни за новото съдържание. Липсва ли поглед всред ръководителите на един народ към идващото ново и превърнат ли се те в спирачки за неговото утвърждаване, тези личности и този народ биват отхвърлени от неумолимия ход на прогреса, насочен към по-съвършено светоусещане и устройство.
към текста >>
Брутално смазани и жестоко прогонени, българските богомилски апостоли емигрират на
Запад
и
северозапад
в Босна, Херцеговина, Италия, Франция и др., за да се превърнат в далечни предтечи на по-късно утвърдилата се европейска Реформация в лицето на чешкия реформатор Ян Хус, на немските вдъхновени борци Мартин Лютер, Томас Мюнцер, Улрих фон Хутен, на нидерландеца Еразъм Ротердамски, французина Жан Калвин и др.35 Вместо живителните струи на богомил-ството българската източноправославна църква по това време изпада под влиянието на исихазма, който намира последователи не само всред нисшето, но и сред върховното българско духовенство.
Аналогичен е случаят и на друг Наполеонов родственик от същото родословно дърво, фигуриращ като Bulgarino (1097 г.), което преведено на български, означава българчето. Първият граждански университет в света е в италианския град Болоня, организиран в края на ХІІ век от италианеца Мартино Булгаро, наречен така, защото и той се числил към богомилската ерес, титулована като “българска”. Религиозните спорове и еретичните бунтове на богомилите в пределите на Балканския полуостров и на Запад не са някакво ретроградно отстъпление към античната политеистична религиозна концепция, а нап-ротив, носителите на тези идеи са целели утвържда-ване авторитета на християнството, представено в една осъвременена за времето си социално-религиозна морална концепция. В този смисъл, от гледището на европейската история на философската, социалната и културната мисъл, богомилството се квалифицира като нова, по-висока степен на развитие на общественото съзнание през Средновековието. Пуснало дълбоки корени всред българите, където би могло да се превърне в разсадник на хуманитарни идеи, богомилите биват отхвърлени далеч зад пределите на България.
Брутално смазани и жестоко прогонени, българските богомилски апостоли емигрират на
Запад
и
северозапад
в Босна, Херцеговина, Италия, Франция и др., за да се превърнат в далечни предтечи на по-късно утвърдилата се европейска Реформация в лицето на чешкия реформатор Ян Хус, на немските вдъхновени борци Мартин Лютер, Томас Мюнцер, Улрих фон Хутен, на нидерландеца Еразъм Ротердамски, французина Жан Калвин и др.35 Вместо живителните струи на богомил-ството българската източноправославна църква по това време изпада под влиянието на исихазма, който намира последователи не само всред нисшето, но и сред върховното българско духовенство.
Спиралата на историческото развитие сочи неизменния възход чрез преодоляване инертността на миналото и разчупване на старите форми, които са станали негодни за новото съдържание. Липсва ли поглед всред ръководителите на един народ към идващото ново и превърнат ли се те в спирачки за неговото утвърждаване, тези личности и този народ биват отхвърлени от неумолимия ход на прогреса, насочен към по-съвършено светоусещане и устройство. Жалко, че тогавашните ръководители на Източноправославната църква, царстващата династия и болярството не са били в състояние да разберат духа на времето. Нима отрицанието на богомилството и изгонването на богомилите от България не е израз на неразбиране на историческата повеля на времето, за което българският народ заплати скъпо със свободата си? Какво добро може да очаква онзи народ, който вместо да даде тласък за възход напред като водеща нация, дезертира и се плъзга по линиите на гражданската и църковна разруха?
към текста >>
62.
034. Библиография
Батаклиев, Богомилството в България, Византия и
Западна
Европа, София, 1967 г.
33 Бистра Цветкова, Паметната битка на народите, Държавно издателство, Варна, 1969 г. 34 Варна, 1444 г., Сборник от изследвания и документи в чест на 525-годишнината от битката край Варна, Военно издателство, София, 1969 г. 35 Екатерина Папазова, Богомилски надгробни паметници в Бос-на и Херцеговина, София, 1971 г.; Д. Ангелов, Б. Примов, Г.
Батаклиев, Богомилството в България, Византия и
Западна
Европа, София, 1967 г.
36 И. Г. Клинчаров, Поп Богомил и неговото време, София, 1947 г., цитирано по Боян Боев, Мисията на богомилството, 1937 г. 37 Григорий Цамблак, Похвално слово за Евтимий, в Христоматия по старобългарска литература от П. Динеков, К. Куев и Д.
към текста >>
63.
БИТА НА УЧИТЕЛЯ
Той се съгласява и Учителят се настанява в
югозападната
стая на етажа, като в източната остава да живее семейство Гумнерови - леля Гина и чичо Петко, както ги наричахме.
След като се пренесъл да живее у тях, Учителят моли сестра Гумнерова да намери жена, която да Му пере дрехите. Тя казва: "Ти си беден човек, аз ще те пера". Къщата на Гумнерови, освен сутеренната стая, имаше и горен етаж, където живееше семейството в едната стая, а в другата имали квартирант. Квартирантът напуска къщата. Като се освобождава стаята, сестра Гумнерова предлага на съпруга си да приемат Учителя да живее в свободната стая.
Той се съгласява и Учителят се настанява в
югозападната
стая на етажа, като в източната остава да живее семейство Гумнерови - леля Гина и чичо Петко, както ги наричахме.
Между двете стаи имаше трета стая, свързана с другите две стаи с две антрета. Беше малка стая, два на два метра, в която Учителят си посрещаше гостите. Изминало доста време, откакто Учителят живее у тях. Те все повече Го опознали. Виждат Неговите възможности, прояви и поведение.
към текста >>
64.
УЧИТЕЛЯТ И ВЕЛИКО ТЪРНОВО
И оттогава този град започна да
запада
в духовно отношение и така ще бъде до края на века.
започна една голяма акция срещу Братството под влияние на духовенството, на военните и на други някои среди. Предизвикаха подписка между гражданите на Търново, с което се искаше дъновистите да не провеждат съборите си в Търново. Преди това те положиха много труд за своята пропаганда против Учителя, като се почне от 1922 г. Като се изключат нашите приятели около 20-30 човека, всички граждани на Търново се подписаха срещу съборите на Бялото Братство. Така търновци забраниха съборите с подписа си.
И оттогава този град започна да
запада
в духовно отношение и така ще бъде до края на века.
Това са окултни закони. Като научи Учителят решението им, Той се усмихна и каза: "Ние съборите в Търново ги правим заради тях, заради българите, заради България, за да бъде Търново един център не само на Бялото Братство в България, но да бъде един планетарен център, защото тук под земята се събират разклоненията на всички планински вериги от Хималаите, от Андите и Кордилерите на Америка. Ще загубят без нас." И без да каже повече дума, Той премести съборите на Изгрева в София. Борис Николов, Николай Дойнов, Боян Боев
към текста >>
65.
СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
Той беше голям почитател на
западния
и източен окултизъм.
Възмутена, сестрата отива при Учителя и се оплаква от случилото се. А Учителят й отговорил: "Сестра, не се сърдете на слугинята Тя по този начин се свързва кармически с Библията и един ден ще я знае наизуст, и ще я разбира много добре за разлика от тези, които цял живот я четат." Наталия Накова На поляната Учителят разговаря с двама млади братя. Единият от тях носи в ръката си окултна книга върху ритуалната магия.
Той беше голям почитател на
западния
и източен окултизъм.
Братът отиде някъде и остави книгата си на пейката. Излезе вятър. Учителят се приближи, взе книгата и и захвърли по вятъра с думите: "По този начин ще се разпръснат всички внушения, произтичащи от света на самосъзнанието! ". Книгата беше на коли и вятърът я разнесе по всички посоки. Традиционният окултизъм бе обсебен от личността, поставен в нейна служба.
към текста >>
66.
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
В късните пролетни дни на Изгрева беше особено приятно привечер, когато слънцето отиваше на
запад
и пращаше своите коси лъчи по диплите на Витоша.
Замислих се и си спомних един разговор, който съм имал с Него: "Когато човек има да разрешава някой въпрос, то и Бялата и черната ложа му дават своите препоръки. Той е свободен да избира. Избере ли препоръките на доброто, злите агенти се оттеглят и човек остава да се проявява под влиянието на добрите сили. Не давай път на злото! Пазете се от препоръките на тъмните адепти, защото без да се усетите, те ще ви заробят".
В късните пролетни дни на Изгрева беше особено приятно привечер, когато слънцето отиваше на
запад
и пращаше своите коси лъчи по диплите на Витоша.
Изгледът към нея беше чуден. Чист въздух, наситен с аромата на билките и борова смола от близката гора; техният покой, в който отекваше мистичният ромон на онова велико, могъщо и чудно по своята красота течение, наречено живот. Всичко това създаваше по онова време на Изгрева обстановката, изпълнена с тиха приятна радост, в която душата на човека можеше да се нахрани с чисти пориви, мисли и идеи от Висшия свят. Привечер обичах особено много да се разхождам из поляната, където правехме гимнастическите упражнения. Една привечер, както се разхождах, гледам Учителят да идва към мен усмихнат, цял сияещ.
към текста >>
67.
МАГДАЛЕНА ПОПОВА
Но тя говори всички
западни
езици - английски, френски, италиански, немски и като го почва с езиците, той вижда, че няма отърване от нея, решил да разговаря с нея на английски език.
Тя пристига, иска да се срещне с него, но не я пущат. Но тя, както беше пробивна, нахална, безогледна към всичке-и вървеше направо без задръжки тук, така постъпва и там. Влиза в градината и се среща с Кришнамурти, където той се е разхождал. Той отначало се е отклонил от нея и не искал да се среща и да разговаря с жена. Нали е индус!
Но тя говори всички
западни
езици - английски, френски, италиански, немски и като го почва с езиците, той вижда, че няма отърване от нея, решил да разговаря с нея на английски език.
Първият въпрос на Магдалена към него бил следният: "Та ти от жени ли се боиш? Нашият Учител от жени не се бои". А той, след като я срещнал, започнал да се връща назад по пътеката, но с лице обърнат към нея - вървял заднишком. Отначало тя му се изсмяла, но като видяла, че той върви заднешком, тогава му креснала: "Спри! Ами че ти какъв си такъв Учител?
към текста >>
68.
НЕПОСЛУШАНИЕ
В продължение на две години кръчмата започна все повече да
запада
.
Други път, когато минавахме през Драгалевци, ние се отбивахме в кръчмата, пеехме песни. Сега Учителят каза: - Няма да се отбивате. Постави човек да им казва да не се отбиват. И вече престанаха да се отбиват.
В продължение на две години кръчмата започна все повече да
запада
.
А на втората година кръчмарят беше убит с брадва и така се свърши с него. - Борила си се с дявола - рече Учителят. Но аз си бях виновна: Той беше казал по пътя да не се приказва, а аз не изпълних нареждането. -Аз ви дадох задача за изпълнение в продължение на една година, а вие я изпълнихте за две седмици! Аз си знам какво ми струваше всяка нощ да ви пазя.
към текста >>
Бях свидетел на големи недоразумения и голямо неразбиране на нашите приятели, когато търсеха да вместят Словото на Учителя в окултната литература от
Запад
или от Изток.
Предговорът на книгата е също от Сава Калименов. След като книгата излиза през 1935 г., той получава писмо от латвийката Амелия Вайланд, която му цитира мнението на Учителя за Мория. Тогава Сава Калименов напечатва това писмо и го разнася по всички приятели, за да го прочетат и да се запознаят със становището на Учителя. По този начин той иска да се коригира, да изправи една своя погрешка. Николай Дойнов
Бях свидетел на големи недоразумения и голямо неразбиране на нашите приятели, когато търсеха да вместят Словото на Учителя в окултната литература от
Запад
или от Изток.
Тогава тя се внасяше в оригинал и се превеждаше много в България. Школата бе отворена, в нея имаше ученици, имаше Учител, Който даваше Своето Слово. Учениците си Го записваха на тетрадки, а приятелите Го отпечатваха в томчета. Случи се нещо необикновено. Почти всички четяха окултна литература, внесена отвън и преведена на български, за да проверят дали Учителят казва същото, което е напечатано в тези преведени от чужди езици книги.
към текста >>
69.
МУЗИКА
Учителят скочи разтревожен и започна да се разхожда, така прекоси стаята няколко пъти на изток, на
запад
, върви и вика: "Този брат не знае какво зло си причинява с тази разработка!
Като се наобядвахме, четохме молитва и Учителят каза: "Пеню и Владо да дойдат с Мене заедно в Моята стая." Владо беше руски офицер и беше подарил на Учителя един атлас с всички държави на света. Учителят отвори атласа и пита Владо; "Рекох, тука Хималаите влизат ли в руската територия? " Владо стана, погледна и каза: "Северната част на Хималаите влиза в руска територия." - "Тук, каза Учителят, има условия в бъдеще Бялото Братство да работи, в Русия". След това Учителят отвори Библията и прочете 66-та глава от Исая и после ни говори. Долу беше Кирил Икономов - беше си разработил песента "Вехади", беше я разработил от себе си и започна да я свири долу на цигулката.
Учителят скочи разтревожен и започна да се разхожда, така прекоси стаята няколко пъти на изток, на
запад
, върви и вика: "Този брат не знае какво зло си причинява с тази разработка!
Този брат! " Ама ядосан, афектиран. И аз викам: "Да отида да му кажа да не я свири? " - "Не му казвай". И действително, свърши се свиренето.
към текста >>
70.
СЛЪНЦЕ
Запад
е точка на приложението.
Зората дава на човека такава енергия, каквато никоя друга сила не е в състояние да му даде. И Псалмопевецът казва: "Господи, ще те потърся на ранина". Светлината, която няма никакъв образ, е по-силна от тази, която има образ. Казвам: иска ли човек да успява в живота си, всеки ден той трябва да посреща изгрева на трите слънца, да се свързва с техните сили. Изток представя Правдата, която трябва да царува в човека.
Запад
е точка на приложението.
Там се прилага Правдата. Север е зенитът, дето Истината изгрява. Юг е точка на приложение. Тя се казва точка на доброто, в която Истината се прилага. Щом мине през тези четири точки, човек си дава отчет за всичко направено през деня.
към текста >>
Физическото слънце изгрява от изток, духовното от
запад
, а Божественото - от зенита, т.е.
Не, всеки трябва сам да си получи благото на деня. И тъй, след като посрещне човек изгрева на физическото слънце, той трябва да посрещне изгрева на духовното и Божественото Слънца. Те изгряват едно след друго, но човек трябва да знае точно часа и посоката на изгряването им. Свърже ли се човек със Слънцето на физическия свят, едновременно с това той се свързва с още две слънца - със Слънцето на духовния и със Слънцето на Божествения свят. Значи, три слънца съществуват.
Физическото слънце изгрява от изток, духовното от
запад
, а Божественото - от зенита, т.е.
отгоре, от север. Физическото слънце се движи в граници от изток към север. Духовното слънце се движи в граници от запад към юг, а зенитът е област на Божественото слънце. И тъй, приемайте светлината, въздуха, водата и храната съзнателно и с любов, за да се ползвате от тях, да имате добри резултати. Приемате ли ги само като механични блага, вие ще имате слаби резултати.
към текста >>
Духовното слънце се движи в граници от
запад
към юг, а зенитът е област на Божественото слънце.
Свърже ли се човек със Слънцето на физическия свят, едновременно с това той се свързва с още две слънца - със Слънцето на духовния и със Слънцето на Божествения свят. Значи, три слънца съществуват. Физическото слънце изгрява от изток, духовното от запад, а Божественото - от зенита, т.е. отгоре, от север. Физическото слънце се движи в граници от изток към север.
Духовното слънце се движи в граници от
запад
към юг, а зенитът е област на Божественото слънце.
И тъй, приемайте светлината, въздуха, водата и храната съзнателно и с любов, за да се ползвате от тях, да имате добри резултати. Приемате ли ги само като механични блага, вие ще имате слаби резултати. Човек може да се ползва от Слънцето само тогава, когато има отношение към него. Който не може да концентрира мисълта си, колкото и да гледа Слънцето, почти нищо няма да постигне. Когато човек наблюдава изгрева на Слънцето, не е важно толкова какво мисли той, но какво замисля да прави.
към текста >>
71.
ВОДА И ИЗВОРИ
Това е голям и топъл минерален извор на около 4 км на
запад
от селото в чудно красива и магнетична долина.
Учителят попита: "Защо ви е сал, след като може да стане с лодка? " Всички одобриха идеята и брат Боян Златарев, който бе дърводелец, на следващата година направи лодка и тя бе донесена на езерата. С нея се караше вода от извора до кухнята. Братството беше евакуирано в Мърчаево и още в първите дни след 14.01.1944 г. всички отидохме на минералния извор Рударци.
Това е голям и топъл минерален извор на около 4 км на
запад
от селото в чудно красива и магнетична долина.
След като разгледахме околностите, аз напълних един чайник с вода и тръгнахме да си отиваме. Групата с Учителя вървеше напред, а аз придружавах брат Боян Боев, който беше с болен крак и трудно се движеше. Учителят спря групата на едно място и дочака мен и Боян Боев да ги настигнем. Като пристигнахме при тях, един брат попита Учителя дали тази вода е хубава. Учителят си подаде шепата и аз му налях в нея малко от чайника.
към текста >>
72.
ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА
Тук имаше една сестра (сестра Маркова), тя беше дошла от
запад
някъде, с висока култура.
Или вода ще носиш, или болестта ще носиш. Казва: "Да не губя времето." Седнах да му обяснявам каква е ползата от носенето на вода. Казвам: ти си станал нервен, изгубил си своя магнетизъм. Водата е добър проводник на магнетизма, ще мине в организма ти и ти ще се освободиш, ще се образува едно поле на деятелност. Ще опиташ два- три месеца като носиш.
Тук имаше една сестра (сестра Маркова), тя беше дошла от
запад
някъде, с висока култура.
Не може да се движи. Казвам: Ще носиш и ти вода. - "Но как - казва - Учителю, аз, старата жена, как ще нося вода! " - Ще носиш вода, ако искаш да се подмладиш. Най-първо с една стомна, после с две стомни ще носиш.
към текста >>
73.
ДИШАНЕ
Ако на
Запад
се приложи науката за дишането, която индусите прилагат, тя ще даде отрицателни резултати. Защо?
Когато сте неразположени или смутени вътрешно, правете тези упражнения за дишане като се свързвате с Божественото съзнание. Има много методи за дишане, все хубави, но им липсва един съществен елемент - волевото дишане. Индусите хиляди години са се занимавали с дишането като наука, откривани са за това цели школи и те имат постижения в това отношение, но колкото и да са добри техните методи, те не са за европейците. Европейците нямат тези вътрешни състояния, тази духовност, отношение към Бога, каквито имат индусите. А всичко това е важно, за да е правилно и пълно дишането.
Ако на
Запад
се приложи науката за дишането, която индусите прилагат, тя ще даде отрицателни резултати. Защо?
Защото тия системи са добити при слизането на човечеството, т.е. по закона на инволюцията. А понеже бялата раса започва своето развитие по закона на еволюцията, т.е. по пътя на възкачването, тия системи трябва да се видоизменят. Сега като говоря за дълбоко дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите.
към текста >>
74.
ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ
Така стоя няколко минути, същото направи към север и
запад
.
На другите изобщо не проговори и Си влезе в стаята. Ние със старата сестра слязохме при белите, дълги маси под лещаците и аз казах на Невяна: - С вряла вода и ряпа ще ме лекува... Не вярвам на такова лекарство. В това време горе вратата се отвори и Учителят слезе, мина край нас, без да ни каже нищо. Отиде на поляната, гдето беше дървената, малка барака, в която живееше Веса Козарева, и започна да гледа на изток.
Така стоя няколко минути, същото направи към север и
запад
.
След това тръгна да се връща. Аз през всичкото време Го наблюдавах. Мина покрай нас на две крачки, обаче бях поразена от факта, че откакто върви от голямата чешма, на която беше написано: "Храни се добре, мисли добре и работи добре", Той не вървеше по земята, а плаваше, ходеше на половин метър височина във въздуха. Гледах и не можех да повярвам на очите си. Учителят се приближи на около две крачки от мене, все така плаващ из въздуха, и ми рече:
към текста >>
Нейният другар и съпруг Стефан Белев беше също така известен, много културен, високообразован човек, владеещ няколко езика и със
западноевропейско
възпитание и образование.
До вечерта нямало и следа от това, че пръстът бил така травмиран. Не бил останал никакъв белег. Стефка Няголова Няколко дни преди заминаването на Учителя от Земята, дойде в дома ми наша сестра от Братството - Пенка Белева и ме помоли да отидем на Изгрева и да кажа на Учителя, че мъжът й Стефан Белев е в безсъзнание много тежко болен. Пенка Белева беше възрастна наша сестра, от дълго време беше в Братството и много предана, изпълнителна и непоколебимо и твърдо вярваше в необикновените възможности на Учителя.
Нейният другар и съпруг Стефан Белев беше също така известен, много културен, високообразован човек, владеещ няколко езика и със
западноевропейско
възпитание и образование.
Той също добре познаваше Учителя и имаше непоколебима вяра, голяма преданост и любов към Него. И така, сестра Белева искаше аз да съобщя на Учителя, че Стефан е тежко болен, че животът му е в опасност и Учителят ще направи пак чудото с него, за да му спаси здравето и живота. Брат Стефан Белев вече за трети път получаваше удар, като при първите два случая Учителят му спасяваше живота. На молбата на сестра Белева аз отговорих, че доколкото зная от наши братя и сестри, Учителят е също в тежко здравословно състояние и не приема никакви посещения, така че безполезно е да отивам, защото няма да мога да изпълня молбата й. Тя обаче беше непреклонна, настояваше и молеше, въпреки всичко това, да отида и се явя пред Учителя и да му кажа, че
към текста >>
75.
ЗАКОНЪТ ЗА КАРМАТА
Той е предвидил едно голямо преселение на народите от изток към
запад
и след това от
запад
към изток.
Всяка сила, колкото и голяма да бъде тя, щом като върши насилия и беззакония, ще дойде друга по-голяма, която ще я ликвидира. Кармата на всички народи е назряла, сега е време за ликвидация, за разплащане. Как ще се разреши кармата на народите? Много просто. Невидимият свят има начини да разреши тоя въпрос.
Той е предвидил едно голямо преселение на народите от изток към
запад
и след това от
запад
към изток.
Това велико преселение на народите ще стане първо в невидимия свят. Така убитите германци от руснаците ще се преродят след време в Русия. Така също и убитите руснаци от германците ще се преродят в Германия. Като изминат няколко десетилетия и току-виж, че след 45 години, като израснат тия поколения, ще установят, че в себе си нямат помежду си омразата на предишните поколения. Така Природата разрешава тоя въпрос първо в семейството.
към текста >>
76.
ДОБРО И ЗЛО
Те представят неговия
Запад
.
- Защото този хляб лесно плесенясва. Следователно, не пие ли човек само от живата вода и не яде ли само от живия хляб и него ще сполети това, което сполетя и Христа. И в края на краищата, и той ще каже: "Свърши се! " Мястото на личните чувства в човека е на задната част на главата.
Те представят неговия
Запад
.
Мястото на милосърдието е пък на горната част на главата. То представлява неговия Изток. Значи мястото на доброто в човека е в горната част на главата, а злото, което кара да греши, е отзад на главата. За да се запази човек от разрушителното действие на силите, които се крият в междуатомните и междумолекулните пространства на нервната му система, окултната наука казва: Не противодействай на своите добри чувства и желания! Не противодействай на своите възвишени мисли!
към текста >>
77.
МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ
Но от
запад
се задават облаци от твърдокрилите, дългокраките бръмбъри, които наяждат цвета и цветът пада.
След туй влиза в градината и почва да работи, целия ден песни пее. Синовете му виждат това и все му се поусмихват малко. тия млади хора не вярват. Обаче изобилно цъфнала тази година градината: ябълките, крушите, сливите - цвят богат. Цялата градина грее.
Но от
запад
се задават облаци от твърдокрилите, дългокраките бръмбъри, които наяждат цвета и цветът пада.
Ама такова множество, километри вървят на облак, където минат, зад тях цветът е на земята. Селяните са отчаяни , с какви ли не средства се борят срещу тях. Изкараха учениците от училищата, палеха огньове, нищо не помага. Бръмбарите налитат, налитат, кацат и унищожават градините. Приближават градината на брат Иван.
към текста >>
Накъде е Разумното: нагоре, надолу, на изток или на
запад
?
Светията получава своето знание чрез молитва, съзерцание, размишление, наблюдение. Светията се моли дълго време, докато се вдъхнови и тогава му идат нови мисли. Дето и да се намирате, в каквото положение да се намирате, отделяйте време да мислите за Бога. Така се разширява съзнанието. Да се молиш съзнателно, това значи, да отправяш енергиите си към разумното в света.
Накъде е Разумното: нагоре, надолу, на изток или на
запад
?
Дето е Разумното, там е истинската посока, която може да бъде изток, запад, север, юг - безразлично. Ние не държим за външната посока, но за смисъла на нещата. Дълбоката, истинска молитва се приема всякога, независимо от това, как и откъде иде. Молитвата и съзерцанието са усилие на духа да се изкачи на високо място. Така се добива прилив на умствена енергия и с това се улеснява работата на съзнателния човешки живот.
към текста >>
Дето е Разумното, там е истинската посока, която може да бъде изток,
запад
, север, юг - безразлично.
Светията се моли дълго време, докато се вдъхнови и тогава му идат нови мисли. Дето и да се намирате, в каквото положение да се намирате, отделяйте време да мислите за Бога. Така се разширява съзнанието. Да се молиш съзнателно, това значи, да отправяш енергиите си към разумното в света. Накъде е Разумното: нагоре, надолу, на изток или на запад?
Дето е Разумното, там е истинската посока, която може да бъде изток,
запад
, север, юг - безразлично.
Ние не държим за външната посока, но за смисъла на нещата. Дълбоката, истинска молитва се приема всякога, независимо от това, как и откъде иде. Молитвата и съзерцанието са усилие на духа да се изкачи на високо място. Така се добива прилив на умствена енергия и с това се улеснява работата на съзнателния човешки живот. Всеки ден, като размишлявате върху Христа по един, два часа, ще видите какъв подем ще имате.
към текста >>
78.
РАЗВИВАНЕ НА ДАРБИ И ДОБРОДЕТЕЛИ
Наблюдавайте какви са хората, които живеят при северни склонове и на които реките текат към
запад
, и такива хора, които живеят в южни склонове, а реките им отиват към изток.
Ще ви дам едно малко пояснение, за да обръщате внимание на облаците, да се свържете с тях и да не мислите, че те са мъртви, а да ги считате винаги като живи. Някой път на небето се образуват цели планини от облаците, насочени към север или към юг. Наблюдавайте тези живи образи вътре в пространството и размишлявайте защо едни са обърнати към север, а други - към юг. Съвременните хора днес са изтощени, издребнели, защото не излизат да наблюдават небето, а се обръщат само към земята, към това, което ние сме създали, а то е дребнаво. Ако хората излизаха да наблюдават небето, облаците, звездите, тяхното настроение щеше да се измени и ние, съвременните хора на бялата раса, щяхме да бъдем по-благородни, отколкото сме сега.
Наблюдавайте какви са хората, които живеят при северни склонове и на които реките текат към
запад
, и такива хора, които живеят в южни склонове, а реките им отиват към изток.
Направете сравнение между едните и другите хора. Имайте това като задача. Тази задача някои от вас могат да разрешат след една седмица, други - след месец, а трети - след една година. Затова ние при възпитанието трябва да използваме Природата, защото в различните форми, които Тя е създала, лежи онази основна, велика мисъл - да изменя настроението на нашия ум, сърце и воля. Добре е всеки човек да има в двора си въже, дълго около 4-5 метра, добре обтегнато, поставено на известна височина и да се упражнява да ходи по него.
към текста >>
79.
УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ
Северните и
западните
народи много малко сол ядат.
Тук, в България, е упорит, а навън е гъвкав - славянска черта. Човешката мисъл е в състояние да измени лицето на Земята. В това отношение колективната мисъл на българина е много силна, много активна. Солта ни избавя от зло. Българите обичат много сол.
Северните и
западните
народи много малко сол ядат.
Много малко сол трябва на човека, микроскопическо количество сол - ще вземеш с върха на една игла. Българинът има една черта - не обича да му заповядват. Остави го свободен, ще направи много повече за тебе. Българинът има три отличителни качества: обича духовното, мистичното - това е от благатите хора; обича да се самопожертва - това е славянска черта; той е мъжествен, храбър. Най-религиозни са евреите и славяните.
към текста >>
Днес всички се запитват кога Сатурн е взел надмощие над българите, кога са
западнали
под влиянието на Сатурн българите?
Той протестирал, не им позволявал като казвал, че морковът е негов. Тогава морковът се счупил и всички паднали долу. Българинът започва добре, но като дойде до едно място казва: "Тази работа не върви напред, няма да се нареди, както трябва." Той обича да разсъждава, да философства. Българинът е енергичен, малко марсианец, но щом дойде Сатурн, всичките му работи се развалят. От астрологическо гледище е интересно да се знае кога ще дойде времето, когато България ще се управлява от друга планета, освен от Сатурн.
Днес всички се запитват кога Сатурн е взел надмощие над българите, кога са
западнали
под влиянието на Сатурн българите?
Това е метафизически въпрос, върху който няма да се спирам. Едно нещо, което може да повдигне българите, е да дойдат под влиянието на Венера. Сатурн има особена слабост към Венера. Щом я види, сърцето му започва да тупти и той се оживява. Аз разглеждам Венера като напреднало същество, като отражение на Любовта, от чието влияние българите са лишени.
към текста >>
80.
БЪЛГАРИЯ И БОГОМИЛИТЕ
Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на
Запад
.
Може да се напише книга, в която да се прокара идеята как българите като изгониха богомилите, пострадаха и паднаха под турско робство. Да се напише съчинение "Недоброто отнасяне на българите към богомилите и последствията от това." Народите не трябва да спъват Новото, което иде, не трябва да спъват идейните течения, които се явяват носители на Любовта, братството, равенството, свободата и мира. Бъдещето принадлежи, именно, само на онези благородни народи, които се въодушевляват от онези възвишени идеали. Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико Учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с петвековно робство под турците, защото, когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, Което му се праща от Провидението и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло.
Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на
Запад
.
Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот. Ако не бяха изпъдили богомилите от България, тогава другояче щеше да протече историята на българите. Сега има закъснение. Затова много бързо трябва да се работи, за да се набави закъснението.
към текста >>
81.
МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО
Западните
народи достигнаха кулминационната си точка на своето развитие.
Всички ръководители на народите трябва да знаят това. В реда на нещата е всички южни славяни да се обединят доброволно. Ако не го направят, тогава ще ги заставят. Ако славянството не използва благоприятните условия, вместо него ще дойдат други, но Божият план ще се реализира. Всеки народ като един човек трябва да изпълни своята мисия.
Западните
народи достигнаха кулминационната си точка на своето развитие.
Те цъфнаха и вързаха плод. Славяните отсега нататък ще цъфтят и връзват. Това, което евреите не можаха да разрешат, славяните ще го решат. Бъдещето е на славяните. Славяните не трябва да вървят по пътя на западните народи, защото досегашната култура на бялата раса е култура на насилието.
към текста >>
Славяните не трябва да вървят по пътя на
западните
народи, защото досегашната култура на бялата раса е култура на насилието.
Западните народи достигнаха кулминационната си точка на своето развитие. Те цъфнаха и вързаха плод. Славяните отсега нататък ще цъфтят и връзват. Това, което евреите не можаха да разрешат, славяните ще го решат. Бъдещето е на славяните.
Славяните не трябва да вървят по пътя на
западните
народи, защото досегашната култура на бялата раса е култура на насилието.
Петата раса ще предаде управлението на Шестата раса. Славянството е дървото, върху което ще бъдат присадени Англия, Германия, Америка и Франция. Те са четирите професори на славянството. А Шестата раса ще бъде плод на това присадено дърво, този плод ще съчетава всички положителни качества на народите на бялата раса. У западните народи умът е развит.
към текста >>
У
западните
народи умът е развит.
Славяните не трябва да вървят по пътя на западните народи, защото досегашната култура на бялата раса е култура на насилието. Петата раса ще предаде управлението на Шестата раса. Славянството е дървото, върху което ще бъдат присадени Англия, Германия, Америка и Франция. Те са четирите професори на славянството. А Шестата раса ще бъде плод на това присадено дърво, този плод ще съчетава всички положителни качества на народите на бялата раса.
У
западните
народи умът е развит.
В славянската раса са развити чувствата, сърцето. Славяните сега носят силите на душата - Любовта. Те са хора на човеколюбието. Те носят културата на братството. Западът организира света външно, а славянството ще внесе вътрешното съдържание, смисъла на живота.
към текста >>
Западът
организира света външно, а славянството ще внесе вътрешното съдържание, смисъла на живота.
У западните народи умът е развит. В славянската раса са развити чувствата, сърцето. Славяните сега носят силите на душата - Любовта. Те са хора на човеколюбието. Те носят културата на братството.
Западът
организира света външно, а славянството ще внесе вътрешното съдържание, смисъла на живота.
Погрешно е да се мисли, че славянството трябва да господарува, да заповядва на другите народи. Напротив, то ще бъде полето, където ще се проявят техните положителни качества. Мисията на славяните е да внесат Любов и Добро. Славяните днес са израснали духовно и те са най-подходящият материал за работа на Духа. Ето защо бъдещето е на славянството.
към текста >>
Богомилите едно време от България се разпростираха на
запад
.
Славяните сега, с изключение на българите, преживяват железния си век. Затова са сегашните изпитания на различните славянски народи. Към края на XX век славянството ще излезе из железния си век и ще влезе в златния век на своята история. Единственият народ, който сега се намира в златния си век, това са българите. Златният век е започнал в България, когато Бялото Братство е започнало да работи в тази страна.
Богомилите едно време от България се разпростираха на
запад
.
И сега това движение от България ще се пренесе в другите славянски народи и навсякъде. Бъдещето на славяните е добро. Те носят такава култура, каквато никой не подозира. Всички народи ще черпят от тази култура. Тя ще бъде култура на братство, равенство и свобода.
към текста >>
Русия е връзката между Изтока и
Запада
.
" Има и друг път в живота! Тази промяна, която сега става в Русия, се дължи на действието на много напреднали същества - братя на Любовта, предци на човечеството, които ще се вселят в славянските народи. Те ще докарат велик духовен подем. Тези същества, които слизат сега в славянството, именно те докарват тяхното обединение и работят за мисията им. Тези идеи, които аз говоря тук, ще бъдат приети в Русия и там ще се играе Паневритмията.
Русия е връзката между Изтока и
Запада
.
Тя е посредник между Европа и Азия. Това е една от нейните задачи. Българите трябва да се свържат с Русия и другите народи. Бъдещето е на славянството, то ще се обедини. Русия ще бъде дървото, под което ще се подслонят славянските родове, племена и народи.
към текста >>
82.
ЦАРЕ И УПРАВНИЦИ
По-късно българите наруши- ха Божия план, когато им даваха територията,
западно
от линията Мидия - Енос.
Не ме послушаха. После ме питаха след погрома, но казах: "Късно е вече! " После казах на Фердинанд и Бориса, че трябва да имат добри отношения с всички съседни държави. Фердинанд вървеше слепешката подир Австрия и българите пострадада за нищо и никакво за Австрийската империя.
По-късно българите наруши- ха Божия план, когато им даваха територията,
западно
от линията Мидия - Енос.
А те не я взеха, защото германците им казаха, че това ще бъде само за 6 години и те им повярваха и загубиха условията. Фердинанд не послуша и загуби всичко. И накрая България изгуби условията, дадени от Небето. Не послушаха Мировия Учител, а злия гений на Европа. Англия наруши Божествения план, като наруши границите на Санстефанска България и предизвика Берлинския конгрес и разделянето на България.
към текста >>
83.
ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД
Съборите ставаха в лозята, на
запад
от Търново.
Учителят я попитал: "Изглежда, вие се страхувате от гърма? " - "Да, Учителю, много се страхувам." - "Е, като е тъй, рекох, няма да гърми." И наистина, след малко небето се прояснило и Слънцето пак огряло на чистото небе. Като видяла това, сестрата разбрала, че Учителят не е обикновен човек и станала още по-ревностна за Божието дело. Петър Камбуров В първите години, когато съборите, братските срещи ставаха в Търново, приготовленията почваха от рано.
Съборите ставаха в лозята, на
запад
от Търново.
Няколко братя бяха подарили лозята и вилите си на Братството. Да се посрещнат 500 и повече души, които ще прекарат десетина дни, не беше лесна работа. Вилите трябваше да се стегнат и почистят, да се наемат и други вили наоколо. Да се приготвят местата за палатките. Главната вила, където живееше Учителят и където беше Горницата, трябваше особено грижливо да се приготви.
към текста >>
Но едва бяхме наредили първия ред, от
запад
се зададе тъмен облак.
Тогава няколко младежи се обадихме: "Учителю, ние ще редим керемидите! " Учителят се усмихна и каза: "Хубаво! " Работата почна веднага. Качихме се на покрива, събрахме старите керемиди на купчини, поставихме макара, свалихме старата пръст долу, разбивахме я с вода на кал и я качвахме пак горе. Помощници много, ентусиазъм голям, работата вървеше спорно.
Но едва бяхме наредили първия ред, от
запад
се зададе тъмен облак.
Загърмя, затрещя, идеше проливен дъжд! Настана смущение. Учителят с братя и сестри беше в беседката пред вилата. Ние извикахме отгоре: "Учителю, идва пороен дъжд! " Той запита: "Колко време ви трябва, за да покриете колибата?
към текста >>
По време на разговора видяхме, че от
запад
се задава страшна буря.
Методи Константинов Когато през 1913 г. стана земетресението в Търново и Горна Оряховица се срещнах с Учителя, Който беше дошъл да види разрушенията. С Драган Попов Го придружавахме и след като Учителят разгледа пораженията в Горна Оряховица и Лясковец, се върнахме в Търново у Иларионови. Седнахме на двора около една масичка.
По време на разговора видяхме, че от
запад
се задава страшна буря.
Учителят скочи и забърза към задния двор, постоя известно време срещу връхлитащия вятър, направи определени движения после се върна при нас и каза: "Какво чудо щеше да стане с Търново, ако не бях тук! " След това научихме, че ураганът изкоренил край града грамадни 40- 50-годишни дървета. След земетръса, резултатът от тази буря беше ужасен, но ако Учителят не беше я отклонил, можеше да унищожи Търново. Стефан Тошев Съгласно благоустройствения план на Мусман, нашата къща на Изгрева оставаше в центъра на два кръстосващи се пътя.
към текста >>
Тогава болшевизмът и онези от
Запад
се хванаха гуша за гуша.
През тази година Учителят говори много за болшевизма. От една страна, Той каза, че това са бирници на Бога, които са дошли да направят корекция в живота на богатите хора, които не са плащали 2000 години своя десятък на Бога. От друга страна, Той каза, че болшевизмът - това е камшикът на Бога в Христовата ръка. Така че, болшевизмът беше дошъл и имаше своето място в новата история на човечеството. Той дойде да свърши една работа, да възпре онези, които воюваха срещу Учителя и които отнеха условията на Великия Учител, дошъл на Земята при българите.
Тогава болшевизмът и онези от
Запад
се хванаха гуша за гуша.
Тази борба продължи няколко десетилетия - точно толкова, колкото трая Школата - двадесет и две години. Още тогава Учителят бе казал: "Вие искате да сляза от тази катедра и да не проповядвам Божественото Слово. В момента, когато сляза аз, в България ще дойдат болшевиките." Така и стана! Учителят пусна руснаците в България, когато бе в Мърчаево и комунистите дойдоха на власт. Започна една нова епоха.
към текста >>
Днес ще отворим
западния
фронт!
В двора на брат Темелко имаше един извор. С помощта на руснака Владо и Весела Несторова той бе каптиран. Беше направено четвъртито корито, което събираше изтичащата вода от него. Един ден Учителят пристига на извора, там са Владо и Весела. Той се обръща към тях и им казва: "Време е.
Днес ще отворим
западния
фронт!
" Владо и Весела Го гледат учудено. Не разбират нищо. Учителят се навежда, взема един инструмент и на това корито прави изход - отверстие, през което водата да изтича от коритото. След няколко дни - 5 юни 1944 г. - по радиото се съобщава, че е открит западният фронт, съюзниците са дебаркирали с флотата си и са ударили в гръб германските войски.
към текста >>
- по радиото се съобщава, че е открит
западният
фронт, съюзниците са дебаркирали с флотата си и са ударили в гръб германските войски.
Днес ще отворим западния фронт! " Владо и Весела Го гледат учудено. Не разбират нищо. Учителят се навежда, взема един инструмент и на това корито прави изход - отверстие, през което водата да изтича от коритото. След няколко дни - 5 юни 1944 г.
- по радиото се съобщава, че е открит
западният
фронт, съюзниците са дебаркирали с флотата си и са ударили в гръб германските войски.
Започва освобождаването на Франция и Европа от германците. Чак тогава Владо и Весела разбират, че са присъствали на един исторически момент в разрешаване на съдбините на света от Учителя. Този случай Весела и Владо го разказваха години наред на всички. Мария Тодорова Когато Учителят живееше в Мърчаево в дома на брат Темелко, имаше дни, в които беше много сериозен.
към текста >>
Ятата от аероплани идваха от
запад
, минаваха над Мърчаево и заминаваха към София, бомбардираха я и пак се връщаха и минаваха над селото.
" А братът се провикна: "Леле-леле, как ще издържим? " Учителят се наведе и шепнешком добави: "Войната ще свърши през май, идната година." Така и стана. На 9 май 1945 г. Германия подписа капитулация и се призна за победена от съюзниците СССР, САЩ, Англия и Франция. На Великден 1944 г., когато бяха големите бомбардировки над София, ние бяхме двамата с Учителя в двора на брат Пешо в село Мърчаево.
Ятата от аероплани идваха от
запад
, минаваха над Мърчаево и заминаваха към София, бомбардираха я и пак се връщаха и минаваха над селото.
Ние сме с Учителя и наблюдаваме самолетите. Като се върна от София, последното ято самолети изсипало смъртоносния си товар над града, Учителят каза: Повече няма да дойдат. Но ще мълчиш." Аз кимнах с глава, че съм разбрал. Така и стана. Те повече не долетяха.
към текста >>
84.
ХРИСТОС И ЕСЕИТЕ
И макар Неговите слова - тези, които ние днес знаем по Новия Завет, да са били извънредно изменени и изопачени, независимо от това, те покориха половината човечество и сформираха цялата цивилизация на
Запада
.
"Скоро ще се навършат 2000 години от идването на Сина Човешки да упъти човечеството на "Пътя на Истината и живота". Той носеше здраве на болните, мъдрост на незнаещите, а на нещастните - щастие. Неговите слова, наполовина забравени, бяха сверени едва няколко поколения след това поколение, при което те са били произнесени. Те са били недоразбрани, записани с грешки, сто пъти преправяни, сто пъти написани отново. При това обаче, ето вече 2000 години, продължават да живеят.
И макар Неговите слова - тези, които ние днес знаем по Новия Завет, да са били извънредно изменени и изопачени, независимо от това, те покориха половината човечество и сформираха цялата цивилизация на
Запада
.
Само този факт потвърждава вечната жизнеспособност, великата ценност и несравнимост на словата на Учителя. Именно по тази причина решихме да публикуваме истинските и оригинални слова на Иисус, преведени непосредствено от арамейски език, на който е говорил и Йоан. Това е любимият ученик, единственият от всички ученици на Иисус, записал с безупречна точност словата на Учителя. Вероятно това е огромна отговорност да се заявява, че Новият Завет, в този вид, в който той служи за основа на всички християнски църкви, е изопачен и фалшифициран, но няма по-висока религия от Истината. Дадената книга (Евангелието от Йоана), представлява само една осма част от пълния арамейски монускрипт, намиращ се във Ватиканската библиотека, дубликат от който съществува също и на старославянски език в кралската библиотека на Габсбургови - днес явяваща се собственост на австрийското правителство.
към текста >>
Тези два ръкописа са достигнали до нас, благодарение на несторианските свещеници (от кръга на Нестор), които под заплахата на различните орди на Чингиз хан, са били принудени да се спасяват с бягство на
запад
, като взели със себе си всички древни Писания и всички свои свещени икони.
Само този факт потвърждава вечната жизнеспособност, великата ценност и несравнимост на словата на Учителя. Именно по тази причина решихме да публикуваме истинските и оригинални слова на Иисус, преведени непосредствено от арамейски език, на който е говорил и Йоан. Това е любимият ученик, единственият от всички ученици на Иисус, записал с безупречна точност словата на Учителя. Вероятно това е огромна отговорност да се заявява, че Новият Завет, в този вид, в който той служи за основа на всички християнски църкви, е изопачен и фалшифициран, но няма по-висока религия от Истината. Дадената книга (Евангелието от Йоана), представлява само една осма част от пълния арамейски монускрипт, намиращ се във Ватиканската библиотека, дубликат от който съществува също и на старославянски език в кралската библиотека на Габсбургови - днес явяваща се собственост на австрийското правителство.
Тези два ръкописа са достигнали до нас, благодарение на несторианските свещеници (от кръга на Нестор), които под заплахата на различните орди на Чингиз хан, са били принудени да се спасяват с бягство на
запад
, като взели със себе си всички древни Писания и всички свои свещени икони.
Този арамейски текст се отнася към първия век на нашата ера, а старославянският вариант се явява дословен превод на първия. Тази част, която ние сега публикуваме, се отнася към целителната дейност на Иисус. Ние публикуваме тази първа част на монускрипта, тъй като тя съдържа поучения, от които страдащото човечество изпитва днес безотлагателна потребност." "Истината говори сама за себе си." Едмонд Бордо Шекли Лондон, 1937 г.
към текста >>
85.
ПРОРОЧЕСТВА ЗА ВОЙНИТЕ
След преминаване на руската армия в настъпление срещу германците, русите бяха проникнали доста дълбоко на
запад
.
Учителят каза: "Ако сега те не се съгласят и не поискат мир, по-късно те ще бъдат унижени още повече, отколкото са сега и ще трябва да искат мир при много по-унизителни за тях условия. Освен това, Германия ще бъде разделена тогава на две и то за дълго време." В тогавашната обстановка никой не можеше да си представи как ще се развият нещата след 1-2 години и че Германия ще бъде унизена до такава степен, че да се съгласи на безусловна капитулация, а освен това и да бъде разделена на две. Кой, защо и как ще дели Германия? Поражение - да, но разделение на Германия, това беше нещо съвсем непонятно за онова време.
След преминаване на руската армия в настъпление срещу германците, русите бяха проникнали доста дълбоко на
запад
.
В мен се породи мисълта в коя посока русите ще насочат своите главни усилия: в центъра на своя фронт или към техния южен фланг, близо до нашите граници. Без да споделям това с Учителя, Той сам ми отговори така: "Русите са решили да действат направо: Москва - Берлин. Те не искат да губят време и затова няма да правят далечни обходи." Впоследствие, както е известно, събитията оправдаха тези думи на Учителя. Тодор Божков Често приятелите питаха Учителя за политическите събития.
към текста >>
86.
НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ
Сегашният север ще бъде изток, изтокът ще бъде юг, юг ще бъде
запад
, а
запад
ще бъде север.
Записки от беседите на Учителя Слънчевата система навлиза в една по-духовна област, в която живеят по-напреднали същества, отколкото в сегашните области. Влиянието на тази нова област ще разшири кръгозора на човечеството за познаване на Природата и ще го направи по-възприемчиво към новите идеи, които сега слизат на Земята. Природата сега извършва едно преустройство на цялата Земя. Приготвят се ново Небе и нова Земя за новите хора.
Сегашният север ще бъде изток, изтокът ще бъде юг, юг ще бъде
запад
, а
запад
ще бъде север.
Отде иде тъмнината? - От Земята. Тя хвърля сянка, тя носи тъмнина. Ние живеем под сянката на Земята и се мъчим. Тая сянка не е нищо друго, освен лошия живот.
към текста >>
87.
ИДВАНЕТО НА ХРИСТОС И ВЪДВОРЯВАНЕ НА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА
Всички окултни движения на Изток и
Запад
ще се сближат.
е започнало съденето на света и ще продължи до 1999 г. През целия XX век ще бъде съдбата на света. През XXI век - връщане при Баща си, като блудния син. Той е векът на установяване на нов порядък в света, съгласно изискванията на Господното Царство и силен духовен подем. В XXII век ще се въдвори Царството Христово на Земята.
Всички окултни движения на Изток и
Запад
ще се сближат.
Във всички окултни движения днес липсва нещо - приложение. Всички досегашни учения като християнство, будизъм, мохамеданство, теософия и пр., в тяхната формална, външна страна, си изиграха вече ролята. Сега ще дойде Новото Учение на Христа, което ще ви възкреси. В бъдеще езотеричното (мистичното) християнство ще бъде всемирна религия на всички народи. Дойде ли Новата религия, хората вече няма да мислят за държави, за царства.
към текста >>
88.
ЗАМИНАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ
Имаше много заблуждения между нас, дошли с идеите на окултната литература от Изтока и
Запада
, че Великите Учители живеят вечно, с вечни физически тела на Земята.
ЗАМИНАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ Спомени на ученици Прекарахме цели 22 години в Школата на Изгрева с Учителя. Когато дойдохме, бяхме млади. След 22 години ние бяхме 45-50 годишни, а Учителят беше достигнал 80 години.
Имаше много заблуждения между нас, дошли с идеите на окултната литература от Изтока и
Запада
, че Великите Учители живеят вечно, с вечни физически тела на Земята.
А тук при нас, на Изгрева, Учителят старееше по тяло заедно с нас. Какво можехме да кажем на западните и източните окултисти и техните привърженици в София и на Изгрева? За тях ние бяхме нищо. Нашият Учител за тях не бе истински Велик Учител. Ние преживяхме Школата на Учителя, ние знаехме кой е Той, откъде е дошъл и за какво е дошъл.
към текста >>
Какво можехме да кажем на
западните
и източните окултисти и техните привърженици в София и на Изгрева?
Прекарахме цели 22 години в Школата на Изгрева с Учителя. Когато дойдохме, бяхме млади. След 22 години ние бяхме 45-50 годишни, а Учителят беше достигнал 80 години. Имаше много заблуждения между нас, дошли с идеите на окултната литература от Изтока и Запада, че Великите Учители живеят вечно, с вечни физически тела на Земята. А тук при нас, на Изгрева, Учителят старееше по тяло заедно с нас.
Какво можехме да кажем на
западните
и източните окултисти и техните привърженици в София и на Изгрева?
За тях ние бяхме нищо. Нашият Учител за тях не бе истински Велик Учител. Ние преживяхме Школата на Учителя, ние знаехме кой е Той, откъде е дошъл и за какво е дошъл. За нас Той е Мировият Учител на човечеството - на миналото, на сегашното и на бъдното човечество. За нас Той е и Всемировият Учител на Вселената.
към текста >>
89.
ИЗГРЕВА И БРАТСТВОТО СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
Там си бяхме построили една каменна стена, суха зидария, за да бъдем защитени от
западните
ветрове, които често духат там.
дори ни забраниха летуването на Рила. А ние от 1922 г. всяка година ходехме там. Отчуждиха ни салона на Изгрева и нямахме къде да се събираме. Имахме само едно място на Витоша, където правехме екскурзии за един ден по празниците, но и това ни забраниха.
Там си бяхме построили една каменна стена, суха зидария, за да бъдем защитени от
западните
ветрове, които често духат там.
И нея разрушиха. Бяха изпратили войници, които да изхвърлят надалече камъните. За зимата имахме построени примитивни бараки, землянки. И тях разтуриха! Всичко, което можаха да направят, за да нямаме възможност да се събираме, го направиха.
към текста >>
90.
БАРОМЕТЪРЪТ НА БЪЛГАРСКОТО СЪРЦЕ
И когато
западните
народи искат да определят българите, казват: "Вие сте варвари." И донякъде са прави.
Имате повече от 10-15 министри, избити по улиците като псета. Отде е това? Ами само това ли е? Аз съм толкова доблестен, че ви говоря една истина и не ви желая злото. Не трябва да се лъжете, това не е българщина, но това е варварщина.
И когато
западните
народи искат да определят българите, казват: "Вие сте варвари." И донякъде са прави.
Нека българите отговорят: Живеят ли по Любов? - Не живеят още по Любов. Законът на Любовта трябва да се приложи. Той е първият закон на Всемирното Бяло Братство. Вторият закон е Мъдростта.
към текста >>
91.
БЪЛГАРИЯ ПРИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
По цялата дължина от
запад
към изток минава планинската верига на Балкана.
БЪЛГАРИЯ ПРИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ България е малка планинска страна, ведра и красива.
По цялата дължина от
запад
към изток минава планинската верига на Балкана.
Диплите на нейните предпланини се спущат в хубави долини на север и юг. Северната част на страната се нарича Мизия, а южната – Тракия. Тук се намират древните планини Рила, Родопи и Пирин – мощни масиви, остатъци от стария Източнотракийски континент. Според геолозите той никога не е бил заливан от моретата през всички геологични епохи. През ледниковите периоди от тези планини се спущали могъщи ледници.
към текста >>
България се намира на кръстопътя между Изтока и
Запада
.
Вечните истини е търсил човек, качвайки се по върховете, издигнати над равнините на живота. Защо България беше изходна точка за дейността на Учителя? На Земята всички океани, материци, планини, реки и други съответстват на дадени области в Духовния свят, свързани са с известни сили и идеи, които действат там, и със съществата, които ги населяват. От друга страна, също такова съответствие имат те и към човешката душа, към различните страни на нейното естество. Когато една култура се посажда в дадена географска област, то е с оглед да се проявят определени сили, качества и способности на душата, да влязат в живота нови идеи, да се направи още една крачка напред в пътя на съвършенството.
България се намира на кръстопътя между Изтока и
Запада
.
Тя се намира между три континента. В нея се срещат силите, които работят в трите континента. Тя има голяма историческа роля като глава в общославянския организъм. Учителя дойде в една славянска страна във връзка с бъдещата мисия на славянството, която не е расова, а общочовешка. В 1898 г.
към текста >>
В България то беше възпрепятствано да извърши мисията си, ала Божествената искра, която то носеше, запали огъня на
Запад
и оттам се почна Възраждането, което обхвана цялото човечество.
Но новото поколение, което Божественото провидение ще повдигне, ще осъществи Неговите планове, определени да се изпълнят. Ако се отдадете на разпуснатия живот на покварените народи, вие може да затрудните вървежа на вашето дело. Тези думи на Великия Разумен свят са зов и предупреждение към българския народ и цялото славянство, което е определено да бъде опорна точка на Божествения лост, който да вдигне тежестта на всички духовни и материални противоречия, които спират духа на новата култура. Някога богомилството, за което ще говорим после по-подробно, се яви като мощно духовно движение да повдигне българския народ, да го освободи от робството, насилието, заблужденията и суеверията. То искаше да просвети този народ, да го въведе в един светъл и свободен живот.
В България то беше възпрепятствано да извърши мисията си, ала Божествената искра, която то носеше, запали огъня на
Запад
и оттам се почна Възраждането, което обхвана цялото човечество.
Плановете на Великия Разумен свят всякога се изпълняват, но който е призован да работи за него, а се отклони, ще изкупи това с големи страдания. България попадна под турско робство. То трая пет века. Малко народи са били под робство през такъв дълъг период. Това беше последствие на известни грешки и отклонения от истинския път.
към текста >>
92.
НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ
Учителя влиза през малката
западна
врата, преминава с бързи и леки стъпки и се качва на естрадата.
Големият и светъл салон на Изгрева се изпълва с посетители. Повечето от тях идат от града, от няколко километра разстояние. Преди беседата се изпяват няколко песни. Слънчевата светлина струи изобилно през седемте големи прозорци. Точно в 10 ч.
Учителя влиза през малката
западна
врата, преминава с бързи и леки стъпки и се качва на естрадата.
Учителя прочита една глава от Свещеното Писание. После взема само един стих от прочетената глава и говори върху него. Като се спира върху същината, Той е съвършено свободен от буквата. Така постепенно Той изявява дълбокия смисъл на стиха, извиква Вечния живот, който го е родил и облякъл в тази форма, и го проектира в съзнанието на съвременния човек. Колкото по-съвършен е човек, толкова по-съвършено постига Истината.
към текста >>
93.
ДЕЛОТО НА УЧИТЕЛЯ В ЧУЖБИНА
В нашите неспокойни, механизирани
западни
страни, в нашите изкуствени и тъжни градове музиката и Паневритмията са най-доброто средство за засилване на Духа и за обединението на душите.
Онова откровение за живо Братство, което ни се даде чрез трогателния пример от страна на всички братя-българи и чужденци, което ни се изявява в атмосферата, пълна с мир и мекота, всред планини и езера, Вашето присъствие и Вашето Слово разтърсиха цялото ни естество, за да го преустроят. Ето ни пред основите на един нов живот. Ние искаме да станем по-добри и по-възприемчиви за Божията Любов и Мъдрост. Ние искаме да излъчваме все по-голяма и по-чиста Светлина. Големият урок, който научихме вече тук, между другото е и съществената роля на музиката, на песните, на Паневритмията, които могат да ни помогнат в изпълнението на нашата задача.
В нашите неспокойни, механизирани
западни
страни, в нашите изкуствени и тъжни градове музиката и Паневритмията са най-доброто средство за засилване на Духа и за обединението на душите.
Ние си поставяме за задача да ги изучим колкото се може по-добре и след това да ги разпространим, за да може всеки един от нас да стане в своя град малко по малко едно живо огнище, един малък Изгрев, една малка Рила, съвсем малка, дребничка в началото, но дълбоко и завинаги свързана с големия Изгрев, с голямата Рила. Обещаваме пред вас, Учителю, пред всички братя-българи, които Вие вече отдавна сте обединили чрез толкова хубави връзки, пред тази величествена и чиста Природа, която вие превърнахте в източник на Любов, ние обещаваме да станем добри служители на Божественото. Ще ни трябва много, много време и търпение, но тъй като Божественото е слязло при нас, понеже Вие ни протягате ръка, ние се надяваме и вярваме, че ще можем да изкачим пътеката на духовния живот тъй, както се изкачихме днес с Вас при Езерото на Чистотата.” Ето част от приветствието на французите към Учителя при изпращането им на 28 август 1939 г. на Изгрева:
към текста >>
94.
Дял втори. ИДЕИ
В част трета Мъдростта – носителка на Светлина и Знание се разглежда разликата между науката на Изтока и
Запада
.
Това става по законите за развитието на силите, вложени в човешката душа. Във втората част Мировата Любов – източник на Живота се разглеждат проявите и методите на Любовта. Изтъква се как човечеството, като започва от по-ограничените форми на Любовта, се издига постепенно към висшите й форми. Човечеството днес се намира пред раждането на Космическата Любов. Това ще бъде ново откровение за човечеството и ще представлява важна предпоставка за идването на Новата култура.
В част трета Мъдростта – носителка на Светлина и Знание се разглежда разликата между науката на Изтока и
Запада
.
Днес човечеството се приближава до Божествената Мъдрост и добива нова светлина за Природата, прониква по-дълбоко в нейните закони и в живота й. В част четвърта Истината и Свободата – идеал за човечеството се разглежда как човечеството от закона на насилието се издига до правото и как от правото се издига до Справедливостта. Човечеството постепенно узрява за една култура на Свобода и взаимопомощ.
към текста >>
95.
РАЗВИТИЕ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ
Още по-ярко е изтъкнат този развой в петата култура на Бялата раса, а именно – в съвременната
Западноевропейска
култура.
А известен е законът, че онова, което става в човешкото съзнание, се отразява във всички области на живота. Ето защо тъкмо когато отслабва колективното съзнание и се засилва индивидуалното, се появява атомистката теория на Демокрит. Според нея цялата Природа е съставена от отделни частици, наречени атоми. Както колективът се разпада на отделни индивиди, така и Природата за тогавашния човек е съставена от отделни частици, наречени атоми. Тези атоми отговарят на отделните индивиди, на които се разпада колективът.
Още по-ярко е изтъкнат този развой в петата култура на Бялата раса, а именно – в съвременната
Западноевропейска
култура.
към текста >>
96.
РАЗЦВЕТ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ
Крайната точка в развитието на човешкото съзнание (в посоченото по-горе направление) се наблюдава в съвременната
Западноевропейска
култура, особено през ХІХ век.
РАЗЦВЕТ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ
Крайната точка в развитието на човешкото съзнание (в посоченото по-горе направление) се наблюдава в съвременната
Западноевропейска
култура, особено през ХІХ век.
Днес процесът на индивидуализиране е достигнал крайния си предел. Колективното съзнание в ХІХ век беше достигнало най-ниската си точка. Спойките, които държат душите една с друга, все повече се разпадат. Това крайно индивидуализиране се отрази, въз основа на споменатия закон, в атомната теория на английския химик Далтон в началото на ХІХ век. Тази атомна теория за разлика от атомистката теория на Демокрит е вече научно обоснована.
към текста >>
Днешната култура има за център
Западна
Европа, но оттам е разпространена във всички посоки и сега господства в целия свят.
В стара Гърция тя се явява в лицето на Демокрит, но няма голямо значение. Тя бива забравена и не оставя следи. Потъването на човешкото съзнание в материята се усилва постепенно. През ХVIII век във Франция се явява силна материалистична вълна, която после преминава в Германия. Крайната индивидуализация на човечеството върви паралелно с крайния материализъм.
Днешната култура има за център
Западна
Европа, но оттам е разпространена във всички посоки и сега господства в целия свят.
Човекът на Петата култура изследва силите на електричеството, на парата, на тежестта и прочее и чрез тяхна помощ видоизменя външната действителност в много по-голям размер, отколкото това са правили старите народи. Културата става все по-материалистична. Днешната епоха е епоха на машините. Друго явление, което върви паралелно с постепенното индивидуализиране на човешкото съзнание, е чувството за Свобода. Развитието на това чувство почва от края на Атлантската епоха, отначало като слаб подтик, и постепенно се усилва през всички култури на Бялата раса, за да достигне до своя разцвет в ХІХ и ХХ век.
към текста >>
97.
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА. ИСТИНАТА И СВОБОДАТА – ИДЕАЛ ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО
На остров Пасха, който е на
запад
от Чили във Великия океан, има грамадни каменни човешки статуи и стени, високи десет и повече метра.
Ето защо общество, народ или раса, които са извършвали насилие, неправди, после сами са бивали излагани на тези разрушителни сили. Животът на т.нар. полукултурни племена, населяващи Австралия, част от Африка, Америка, островите във Великия океан, обикновено се смята за първобитна фаза в живота на човечеството. Всъщност въпросът е много по-сложен. Ако изучим техните паметници, предания и традиции, ще видим, че те са изродени потомци на загинали велики цивилизации.
На остров Пасха, който е на
запад
от Чили във Великия океан, има грамадни каменни човешки статуи и стени, високи десет и повече метра.
А местните жители са така ниско културни, че са неспособни по никой начин на подобно творчество. Така в Перу, Мексико и прочее има останки от храмове и дворци с чудна архитектура. А днешните туземци, перуанци и мексиканци, са изродени потомци на минали велики култури. Атлантската раса загина, когато престъпленията, неправдите в нея стигнаха до голям размер. Тя привлече със своята развала разрушителните сили, които потопиха континента Атлантида.
към текста >>
98.
ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ НА БЯЛАТА РАСА МИСИЯТА НА КУЛТУРИТЕ И РАСИТЕ
Жрецът казал на Солон, че и в техните книги е записано за съществуването на Атлантида
западно
от Херкулесовите стълбове (Гибралтарски проток).
Преди нея е живяла т.нар. Атлантска или Четвърта раса. Тя е населявала континента Атлантида, който, освен мястото на сегашния Атлантически океан, е заемал и обширни околни области. Научно е установено съществуването на този континент. Загатване за него дава още Платон в книгата си Тимей, където се излага разговорът между гръцкия законодател Солон и един жрец от храма при град Саис.
Жрецът казал на Солон, че и в техните книги е записано за съществуването на Атлантида
западно
от Херкулесовите стълбове (Гибралтарски проток).
В по-ново време са събрани доста научни факти, които говорят в полза на това твърдение. Португалците преди няколко века откриха Канарските острови. Те намериха там туземни жители, които дотогава мислели, че са единствените обитатели на цялата Земя. У тях съществувало предание, че западно от тях съществувала голяма суша, която потънала под морето, и че останки от нея са само техните острови със своето население. Когато испанците откриха Америка, те влязоха в досег с туземните племена на Мексико, Перу и прочее.
към текста >>
У тях съществувало предание, че
западно
от тях съществувала голяма суша, която потънала под морето, и че останки от нея са само техните острови със своето население.
Загатване за него дава още Платон в книгата си Тимей, където се излага разговорът между гръцкия законодател Солон и един жрец от храма при град Саис. Жрецът казал на Солон, че и в техните книги е записано за съществуването на Атлантида западно от Херкулесовите стълбове (Гибралтарски проток). В по-ново време са събрани доста научни факти, които говорят в полза на това твърдение. Португалците преди няколко века откриха Канарските острови. Те намериха там туземни жители, които дотогава мислели, че са единствените обитатели на цялата Земя.
У тях съществувало предание, че
западно
от тях съществувала голяма суша, която потънала под морето, и че останки от нея са само техните острови със своето население.
Когато испанците откриха Америка, те влязоха в досег с туземните племена на Мексико, Перу и прочее. Последните разказали на испанците за едно предание, съхранено от тях, а именно, че източно от земите им имало в старо време голяма суша, която после била погълната от вълните на океана. Останки от Атлантската раса са днес монголската и туранската раси30 в Азия, червенокожите племена в Америка , ескимосите, лапландците31 и прочее. Човек през по-голямата част от Атлантската епоха не е могъл да казва за себе си Аз. Той е нямал развити умствени способности, не е могъл да направи и най- елементарното пресмятане.
към текста >>
99.
МИСИЯТА НА БЯЛАТА РАСА
5.
Западноевропейска
.
Главните епохи или култури, през които е минала Бялата раса, са: 1. Индийска. 2. Персийска. 3. Средно-египетска, асирийска и вавилонска. 4. Еврейска и гръко-римска.
5.
Западноевропейска
.
Петата или Западноевропейската култура сега е достигнала до своя разцвет и в нея вече се забелязват първите признаци на упадък. Шестата култура ще бъде Славянската, а Седмата още я няма. Славянската култура ще бъде като предтеча на Шестата раса, т.е. ще изяви до известна степен Любовта, сърцето или духа на Братството, които после ще се изявят в по-голяма сила или в пълнота в Шестата раса. Славянската култура е още в подготвителна фаза.
към текста >>
Петата или
Западноевропейската
култура сега е достигнала до своя разцвет и в нея вече се забелязват първите признаци на упадък.
1. Индийска. 2. Персийска. 3. Средно-египетска, асирийска и вавилонска. 4. Еврейска и гръко-римска. 5. Западноевропейска.
Петата или
Западноевропейската
култура сега е достигнала до своя разцвет и в нея вече се забелязват първите признаци на упадък.
Шестата култура ще бъде Славянската, а Седмата още я няма. Славянската култура ще бъде като предтеча на Шестата раса, т.е. ще изяви до известна степен Любовта, сърцето или духа на Братството, които после ще се изявят в по-голяма сила или в пълнота в Шестата раса. Славянската култура е още в подготвителна фаза. Тя прави първите и най-слаби стъпки към възход.
към текста >>
100.
НОВАТА ВЪЛНА
Нозе от желязо и глина – това е съвременната
Западноевропейска
култура, разпространена днес по цялата Земя.
Вижда един голям човек, чиято глава била от чисто злато, гърдите и мишците му – от сребро, коремът и бедрата му – от мед, пищялите му – от желязо и нозете му – отчасти железни, отчасти глинени. Един камък ударил образа в нозете му, които били от желязо и глина, и ги съкрушил. Тогава желязото, глината, медта, среброто и златото съкрушили купно и станали на прах, и вятърът ги вдигнал и не се намерило за тях никое място. А камъкът, който ударил образа, се превърнал в голяма планина и изпълнил цялата Земя. Глава от злато, гърди и мишци от сребро, корем и бедра от мед, пищяли от желязо – това са досегашните култури.
Нозе от желязо и глина – това е съвременната
Западноевропейска
култура, разпространена днес по цялата Земя.
Тя именно е културата на желязото и глината – културата на железобетона. Камъкът, който строшава нозете, направени от желязо и глина, това е подтикът за нова култура, който иде от Великия Разумен център на Природата. Този подтик, който е изпратен от разумните сили на Природата, след разрушението на днешните форми на Живота ще изгради нова култура, която ще изпълни цялата Земя. Учителя разглежда на едно място видението на пророк Йезекиил: Йезекиил видял поле, пълно с кости, които били сухи.
към текста >>
НАГОРЕ
