Търсене в текстове за 'Запад'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 171 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

Как Православието е западнало, и заради неверието на хората, агаряните завземат дори Константинопол.
За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърстваме с молитва до последното издихание, така че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който прие да пренесе своя син жертва на Бога, както и апостол Петър да бъде анатема от Христа, за спасяване на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат Православието и християнството. Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: "Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: "Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци." Тогава свещеникът му разказва история, в която се говори за едно откровение, относно турското робство. Как Православието е западнало, и заради неверието на хората, агаряните завземат дори Константинопол. По ходатайството на Небесната царица и заради молитвите на праведниците, робството ще бъде съкратено. И „Турция ще падне! " Младият Константин се връща в родината си, за да работи по Божиите дела, но вече по друг начин. "Иконом Константин А. Дъновски", д-р П.
към текста >>

2. Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът

Тук са идвали поклонници от всички краища на света и всичко каквото е ставало на запад се е следяло с жив интерес.
Тук се образува малко, но здраво ядро от изпитани, верни, силни във вярата и молитвата монаси. По единично в своите килии и отшелия, и в определено време, в общи срещи те са отправяли молебствия към Бога, да освободи Бог от агарянско иго поробените християнски народи, защото чашата преля. И тяхното тегло, там в Атон, не е било малко. Колко пъти са бивали монастирите им опожарявани и ограбвани от турците. Може би Френската революция да е оказала влияние. Тук са идвали поклонници от всички краища на света и всичко каквото е ставало на запад се е следяло с жив интерес. Не може да бъде идеята за свободата, да не е намерила отзвук и тук. Тъй се е създал този център за освобождението от турците на поробените народи. И той започва работата си с молитва към Бога. Постепенно назрява идеята да се привлекат в тази работа будните и родолюбиви монаси, свещеници, миряни, верни и предани на народа си. Те са ги подбирали много внимателно, след като са ги изпитвали продължително.
към текста >>

Повдигна се вълна от народен протест в Русия и на запад, и руският император стана изразител на тази воля.
Родиха се възрожденците, просветителите и революционерите. Възраждането започна с молитва към Бога. Много години преди това се молеха монасите, докато дойдоха резултатите. Световното обществено мнение се застъпи за поробените народи. Надигнаха се гласовете на Толстои, Достоевски, Короленко, Тургенев, Хюго и др. Повдигна се вълна от народен протест в Русия и на запад, и руският император стана изразител на тази воля. Дойде и Освобождението през 1877-1878 г. Когато, онзи странен монах е срещнал тримата младежи в църквата „Св. Димитър" в Солун, той се е спрял на бащата на Учителя. Него е намерил за достоен, за делото. Затова го е поканил на среща насаме, на другия ден.
към текста >>

3. Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън

- по време на Великото преселение на народите, щрихира основните събития при сблъсъка на Късноримската империя с германите и последвалия залез на западната и част.
Текстът е с ограничен обем, с много четлив и обработен почерк, не съдържа библиографска справка или показалец. Английският език е на ниво - език на улегнал и сигурен в употребата му зрял човек. Няма допълнителни корекции от страна на проверяващия, а няма и поставена оценка. На миграцията на германските племена са посветени 41 страници и само 7 - на християнизирането им, което внася известен дисбаланс в разглеждането на двете теми, но самият автор отбелязва като причина липсата на достатъчно информация по втората подтема. Изключителната концентрираност на описанието на Петър Дънов ни дава обобщена представа за миграцията и последвалото християнизиране на основните германски племена - готи, вандали, франки, свеви и др. - по време на Великото преселение на народите, щрихира основните събития при сблъсъка на Късноримската империя с германите и последвалия залез на западната и част. Тук именно през V-VI в. се формират Остготското кралство в днешна Италия и Вестготското в днешна Испания - първите ранносредновековни държави в Европа. Всичко това и днес би могло да бъде полезно за изследователи, студенти и заинтересовани любители на историята със своята синтезираност, пригледност и достоверност като своего рода въвеждащ труд към темата за германското преселение и покръстване във вододелното време между античност и средновековие, между езическата и християнската епоха в историята на Европа. По-голямата част от информацията за миграцията на германските племена е почерпана от книгата „Въведение в изследването на средните векове", написана от харвардския професор Ефрем Емертън, и по-специално от първите седем глави (с. 1-72).
към текста >>

4. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

94. Село Николаевка се намира на 30 км северозападно от град Варна.
Днес приех един мой приятел97, който ви е вече, надявам се, писал. Приемете искрения ни поздрав. Ваш: П. К. Дънов..................... * Писмото е без обръщение. 94. Село Николаевка се намира на 30 км северозападно от град Варна. Разположено е на 350 м над морското равнище от двете страни на Николаевска река. Първото име на селото е Хадърча (Хадърджа). Основано е през 1823 г. от Атанас Георгиев Хадърчалията (дядо на Петър Дънов, баща на майка му Добра). Когато османлиите вилнеели по тези краища, Хадърчалията плащал откуп и османските войски го заобикаляли.
към текста >>

5. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

На 20 август тази Слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духаше силен вятър от изток.
Славата Господня е онзи стълб, който предвождаше израил[т]яните в пустинята. Той става ми се явява на небето няколко пъти. Той е пълен с такава светлина небесна, която въодушевява душата ми. Аз го познавам и с каква радост го очаквам да се яви сутрин! Той се явява на различни места. На 20 август тази Слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духаше силен вятър от изток. Този стълб Господен, като наближи към центъра на небето, се раздели на две части; по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски. После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ. Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли. В живота си никога не съм виждал такава красива буква. Това стана по 10 часа сутринта и трая цели два часа.
към текста >>

6. Учителя за първи път посещава Търново. Първа лична среща с Мария Казакова

Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници.
Оттук тръгват редица благородни начинания. В самото начало на ХХ в. Казакова влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана. В писмо до него от 1904 г. тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“. Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници. В тях развива идеята за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г. заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов. Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г. Търново, 22 май 1902 г.
към текста >>

Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници.
Оттук тръгват редица благородни начинания. В самото начало на ХХ в. Казакова влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана. В писмо до него от 1904 г. тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“. Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници. В тях развива идеята за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г. заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов. Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г.77 Вероятно Е. С. Попов.
към текста >>

7. Учителя се завръща във Варна

Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници.
Оттук тръгват редица благородни начинания. В самото начало на ХХ в. Казакова влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана. В писмо до него от 1904 г. тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“. Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници. В тях развива идеята за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г. заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов. Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г.77 Вероятно Е. С. Попов.
към текста >>

8. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна

Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници.
Оттук тръгват редица благородни начинания. В самото начало на ХХ в. Казакова влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана. В писмо до него от 1904 г. тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“. Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници. В тях развива идеята за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г. заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов. Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г.77 Вероятно Е. С. Попов.
към текста >>

9. Учителя прави обиколка из Северозападна България

Учителя прави обиколка из Северозападна България
Учителя прави обиколка из Северозападна България В началото на 1903 г. (предполага се в края на януари или началото на февруари) Учителя тръгвайки от София посещава градовете Враца, Видин, Лом и Свищов, след което по река Дунав пристига в село Сомовит. Няма точни данни за тази обиколка. за нея се споменава в писмото до Пеню Киров от 9 април 1903 г., Плевен. Писмо до Пеню Киров, 9 април 1903 г., Плевен.
към текста >>

10. Учителя посещава град Плевен

След обиколката на Северозападна България от Сомовит Учителя се придвижва до град Плевен, където отсяда за известно време.
Учителя посещава град Плевен След обиколката на Северозападна България от Сомовит Учителя се придвижва до град Плевен, където отсяда за известно време. Пише писмо до Пеню Киров. Писмо до Пеню Киров, 9 април 1903 г., Плевен. Писмо на Учителя до Пеню Киров Плевен, 9 апр[ил] 1903 г. Любез. брат Киров,
към текста >>

11. Учителя прави малка обиколка на Североизточна България

Видяхте ли извънредното явление, което се случи на 17 миналий в сряда, именно когато се срещнаха двамата императори: две дъги откъм северната страна на слънцето се пресичаха към изток и запад и във всяко пресичане се показваше по едно слънце.
Аз направих една малка обиколка през Добрич, Балчик и Каварна. Във всяко едно от тия места държах по две сказки. Прием имах добър. Мислех да замина към Силистра, но по заповед бях задължен да се върна назад и да уредя някои висящи работи с делото Господне. Всякъде Духът Господен е отворил широко поле за работа. Видяхте ли извънредното явление, което се случи на 17 миналий в сряда, именно когато се срещнаха двамата императори: две дъги откъм северната страна на слънцето се пресичаха към изток и запад и във всяко пресичане се показваше по едно слънце. По обед в ясния ден имаше три слънца, наредени във вид на триъгълници. Това явление бе видяно от мнозина граждани в гр. Добрич. Ний трябва да се радваме, че живеем в една епоха, която е предпоследна. Ще минем от стария ред на нещата към новия, който Господ приготовлява. В седмата година от този век ще се даде един знак от Господа.
към текста >>

12. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна

Видяхте ли извънредното явление, което се случи на 17 миналий в сряда, именно когато се срещнаха двамата императори: две дъги откъм северната страна на слънцето се пресичаха към изток и запад и във всяко пресичане се показваше по едно слънце.
Аз направих една малка обиколка през Добрич, Балчик и Каварна. Във всяко едно от тия места държах по две сказки. Прием имах добър. Мислех да замина към Силистра, но по заповед бях задължен да се върна назад и да уредя някои висящи работи с делото Господне. Всякъде Духът Господен е отворил широко поле за работа. Видяхте ли извънредното явление, което се случи на 17 миналий в сряда, именно когато се срещнаха двамата императори: две дъги откъм северната страна на слънцето се пресичаха към изток и запад и във всяко пресичане се показваше по едно слънце. По обед в ясния ден имаше три слънца, наредени във вид на триъгълници. Това явление бе видяно от мнозина граждани в гр. Добрич. Ний трябва да се радваме, че живеем в една епоха, която е предпоследна. Ще минем от стария ред на нещата към новия, който Господ приготовлява. В седмата година от този век ще се даде един знак от Господа.
към текста >>

13. Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови

Той приема и Учителят се настанява в югозападната стая на етажа им като в източната остава да живее семейство Гумнерови, леля Гина и чичо Петко, както ги наричахме.
Учителят дава съвет как да се лекува и той оздравява. Или се явява друг случай, някакъв въпрос за разрешаване, на който пак Учителят дава съвет и този въпрос е оправен. Къщата, в която Учителят живее освен сутеренната стая имаше и горен етаж в който живееше семейство Гумнерови в една стая, а в другата имали квартиранти. Случва се, че той напуска къщата, квартиранта. Като се освобождава стаята на техния етаж сестра Гина Гумнерова пак казва на съпруга си, да приемат Учителя да живее в свободната стая. Той приема и Учителят се настанява в югозападната стая на етажа им като в източната остава да живее семейство Гумнерови, леля Гина и чичо Петко, както ги наричахме. Между двете стаи имаше трета малка стая свързана със стаята на Учителя с антре и от другата страна беше свързана с антре към стаята на леля Гина. Тя беше малка стая, в която Учителят посрещаше гостите си. В това семейство Учителят живее от 1905 год. до 1926 год., когато се построи стая за Учителя на Изгрева. Самата леля Гина ми разказва как е станало Учителят да отиде да живее при тях.
към текста >>

14. В Бургас се създава първата духовна група

Напредналите човеци, писатели, философи и други изтъкнаха в разни времена, че западната европейска култура също е в упадък.
И сега вече сме дошли до епохата, в която тази борба между двата принципа – на светлината и на тъмнината – да се развие до такава степен, че надмощието е взето безвъзвратно от представителите на светлината, на свободата, на братството и на единството… Разбитите армии на тъмнината, на робството, на потисничеството са в пълен безпорядък на отстъпление по всички фронтове, във всички отрасли на живота – отиват в бездната на изчезване за вечността. Сега вече сме тръгнали с бързи крачки в пътя на обединението между отделните индивиди в по-малки или в по-големи групи – колективи – общности и с оглед да се дойде един ден до пълното обединение – побратимяване на цялото човечество – „едно стадо, един пастир”, „един народ, една държава по цялото земно кълбо”, „всички към океана, всички над океана”… Тази задача за обединение предстои да се изпълни от славянството – спасителната лодка за цялото човечество. Другите народи от всички стари култури изиграха своите роли и исторически отидоха в забвение. Едни изчезнаха в своята гордост и тщеславие, другите ще трябва да се приобщят към Новото време и да съдействат за новия човек, новия тип хора, новата земя с нейните нови закони, ред и порядък за общото велико добруване на човечеството. Напредналите човеци, писатели, философи и други изтъкнаха в разни времена, че западната европейска култура също е в упадък. Англосаксонската и тевтонската раси са в залез. Идва културата на славянството и то ще изпълни своята мисия, за да докаже културата на светлината и всички онези елементи за живота, за да спаси човечеството от едно ново израждане, което ще му донесе погибел, както е било с изчезналите раси… Мъдрецът казва: „В Учението Христово са се давали условия да се приложи в разни времена чрез западните народи и тия зад океана, но те в лицето на своите управници и водачи – общественици с отрицателни възгледи – тръгнаха с „Библията под мишница” и със силата на техниката, и с опожаряване, през пепелища на цели села и населения, се опитаха да завладеят народите и да ги обърнат на роби, а не да ги просвещават и освобождават. В тия деяния на разорение изиграха последния си коз… Сега вече на славянството предстои да приложи в света това учение на жертвата за общо добруване – при свобода, братство, единство, виделина, социална правда, обединение на народите при мир, на равни начала. И ще не ще, ще го приложи, защото време за отлагане няма, а за отмяна и дума не може да става… Човечеството е в последния етап на своята ликвидация с всички стари заблуждения, излизане от тъмната 13 сфера и навлизане в новата светлинна сфера на братски живот и взаимно подпомагане.
към текста >>

Мъдрецът казва: „В Учението Христово са се давали условия да се приложи в разни времена чрез западните народи и тия зад океана, но те в лицето на своите управници и водачи – общественици с отрицателни възгледи – тръгнаха с „Библията под мишница” и със силата на техниката, и с опожаряване, през пепелища на цели села и населения, се опитаха да завладеят народите и да ги обърнат на роби, а не да ги просвещават и освобождават.
Другите народи от всички стари култури изиграха своите роли и исторически отидоха в забвение. Едни изчезнаха в своята гордост и тщеславие, другите ще трябва да се приобщят към Новото време и да съдействат за новия човек, новия тип хора, новата земя с нейните нови закони, ред и порядък за общото велико добруване на човечеството. Напредналите човеци, писатели, философи и други изтъкнаха в разни времена, че западната европейска култура също е в упадък. Англосаксонската и тевтонската раси са в залез. Идва културата на славянството и то ще изпълни своята мисия, за да докаже културата на светлината и всички онези елементи за живота, за да спаси човечеството от едно ново израждане, което ще му донесе погибел, както е било с изчезналите раси… Мъдрецът казва: „В Учението Христово са се давали условия да се приложи в разни времена чрез западните народи и тия зад океана, но те в лицето на своите управници и водачи – общественици с отрицателни възгледи – тръгнаха с „Библията под мишница” и със силата на техниката, и с опожаряване, през пепелища на цели села и населения, се опитаха да завладеят народите и да ги обърнат на роби, а не да ги просвещават и освобождават. В тия деяния на разорение изиграха последния си коз… Сега вече на славянството предстои да приложи в света това учение на жертвата за общо добруване – при свобода, братство, единство, виделина, социална правда, обединение на народите при мир, на равни начала. И ще не ще, ще го приложи, защото време за отлагане няма, а за отмяна и дума не може да става… Човечеството е в последния етап на своята ликвидация с всички стари заблуждения, излизане от тъмната 13 сфера и навлизане в новата светлинна сфера на братски живот и взаимно подпомагане. Отживя Римското право на силата: „Човек за човека е вълк.” И дойде Божественото право: Човек за човека е брат. 1898 г. наши приятели от Бургас, по една вътрешна подбуда и под ръководството на Учителя на Бялото Братство, г-н Петър Дънов, както са го наричали тогава, са заработили за духовно въздигане чрез пробуждане на българския народ.
към текста >>

15. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август

Славяните изобщо не могат да се развиват сами и ще видите, че тези, които живеят на запад, ще се разочароват от западната култура и ще потърсят същественото от изток.
Сега става пробуждане на цялата кавказка раса. Сега каквото се извърши в Македония, е благодат, защото ако не беше извършено, войната беше неизбежна. Войната между Германия и Англия още не е избегната, тази борба между тях ще бъде от полза на славяните, за тяхното духовно подигане. В стимулирането на кармата на славяните ние виждаме и резултатите. Тези духове, които ръководят англосаксонската раса, ще почнат да преминават и пренасят своите капитали към славянството, та да го подигат; и те са, които устрояват околните народи, за да му съдействуват. Славяните изобщо не могат да се развиват сами и ще видите, че тези, които живеят на запад, ще се разочароват от западната култура и ще потърсят същественото от изток. Илия Стойчев: - Дали България играе първенствующа роля при събуждането на славяните? - Няма съмнение. Двамата братя Кирил и Методий излизат от Балканския полуостров, който е в магнетическата верига, която опасва земното кълбо; Балканският полуостров е в тази магнетическа верига на човешкото развитие. Тази именно верига е, която подига народите. За забелязване е, че винаги Северното полушарие се явява за духозно развитие, а Южното полушарие е негативно - то е играло роля в миналото.
към текста >>

Черното море е една врата на всичките духове от запад, за да бъдат изпъдени - това море е едно чистене за тях; то е врата за долния етаж на Земята, дето изпращат духовете, идещи от запад.
Илия Стойчев: - Дали България играе първенствующа роля при събуждането на славяните? - Няма съмнение. Двамата братя Кирил и Методий излизат от Балканския полуостров, който е в магнетическата верига, която опасва земното кълбо; Балканският полуостров е в тази магнетическа верига на човешкото развитие. Тази именно верига е, която подига народите. За забелязване е, че винаги Северното полушарие се явява за духозно развитие, а Южното полушарие е негативно - то е играло роля в миналото. Черното море е една врата на всичките духове от запад, за да бъдат изпъдени - това море е едно чистене за тях; то е врата за долния етаж на Земята, дето изпращат духовете, идещи от запад. Този етаж се нарича „Пода". В окултизма не се вярва, че има огън във вътрешността на Земята, а се вярва, че Земята е куха и има около 500 километра атмосфера, която се осветлява от външната атмосфера на Земята. В тези именно 500 километра разстояние стоят лошите, така да кажем, духове. Това е едно въззрение на окултистите. Като пръстените на Сатурн прилича Земята.
към текста >>

16. Учителя води разговор с група ученици, София, 4 октомври

Второто същество сме ние и то е, което мисли за Небето, а първото, като грубо и недодялано, си остава тука, на Земята, и когато второто същество замине за небето, то рече на човека в плътта - първото същество: „Сбогом, довиждане."За свободната воля може да се каже следното: Ние например не можем да се откажем да спим, но сме напълно свободни да си турим главата на изток, запад, север или юг.
Ако искаме да не сме такива, трябва да се съединим с Господа. Когато Господ се прояви в нас, тогава ще бъдем със свободна воля. В този свят всичко ни влияе: и въздухът, и водата, и духовете. Та ако искаме с ума си да преминем света, много се лъжем. Има две същества у нас: едното винаги се тревожи, гневи, а другото примирява нещата и не се смущава. Второто същество сме ние и то е, което мисли за Небето, а първото, като грубо и недодялано, си остава тука, на Земята, и когато второто същество замине за небето, то рече на човека в плътта - първото същество: „Сбогом, довиждане."За свободната воля може да се каже следното: Ние например не можем да се откажем да спим, но сме напълно свободни да си турим главата на изток, запад, север или юг. Може да си избереш каквато посока искаш, защото в това имаме избор. От гледището на френологията нашата свободна воля се много ограничава. Що е спане? От чисто френологическо гледище то е излизане на съзнанието вън от нас, за да се очистят, оправят и укрепнат клетките, та като дойде съзнанието, на нова сметка да започне нова деятелност. Па и в духовно отношение спането е потребно, защото ако не спим, или по-добре, ако не спяхме, щяхме да оставаме крайно материалисти, а в спането духът отива, откъдето е дошъл, странствува и с това черпи сили.
към текста >>

17. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

На масата личаха три ленти, прострени от изток към запад, с цветове розов, жълт и син, поставени тъй, както е отбелязано по-горе.
Бъчварова, Величко Гръблашев, Михалаки Георгиев, :в. Тачев и Спас Димитров; от Търново ― Конст. Иларионов, Елена Иларионова, Ив. Дойнов, Мария Дойнова, Анастас Бойнов, Парашкева Бойнова, Драган Попов и Здравка Попова; от Русе ― Никола Ватев, Величка Ватева, Петър Тихчев; от Бургас ― Никола Янев, Кънчо Стойчев, Величка Стойчева, Деню Цанев, Тодор Стоименов и Пеню Киров; от Пловдив ― Петко Епитропов; от Шумен ― Васил Узунов. Гореизброените, по ред ― според датата и времето на тяхното приемане за членове на Веригата ― един подир друг биваха извиквани и -изпращани в заседателната стая, където всички насядахме около масата под следния долуозначен ред (стр. 118). На масата личаха три ленти, прострени от изток към запад, с цветове розов, жълт и син, поставени тъй, както е отбелязано по-горе. Преди всичко се обяви програмата за днешния ден, за която г-н Дънов каза: — Най-напред ще последва встъпителна реч, която ще бъде преди обед. От 3 часа след пладне ще започне бдение, за всекиго по 15 минути, в стаичката пред олтара. Утре, 15-того, неделя, трябва всички да се явите тук сутринта рано между 4 и 5 часа. А за подиробедното бдение да помните, че до 6 часа сте свободни, с изключение на тия, на които е ред да влизат за бдение, а в 6 часа довечера всички да са тук.
към текста >>

18. Учителя провежда събрание в дома на г-н А. Бойнов. Търново

В къщата си те отделят две стаи за Божието дело: в югозападната, голямата, са правили събрания всеки петък и неделя, а югоизточната е определена като стая на Учителя - там Той е преспивал и държал своите вещи.
Арбанаси братска къща и дворно място. На 17 ноември Учителя изнася слово „Думите на Господа“. Касиер на цялото Братство е Константин Иларионов. Тази година семейство Иларионови си построяват на улица „Зеленка“ двуетажна къща. През месец юни Учителя лично им боядисва със златен бронз стълбището. В къщата си те отделят две стаи за Божието дело: в югозападната, голямата, са правили събрания всеки петък и неделя, а югоизточната е определена като стая на Учителя - там Той е преспивал и държал своите вещи. Годишната среща тази година продължава от 10 до 15 август. Участниците са тридесет и двама. Най-важното събитие е раздаването на Пентаграма и някои обяснения, дадени по него. Целта е да го проучат, „защото у вас искаме да направим огнище, олтар за Господа“ и техните мисли и желания да засегнат всички приятели. На всек участник в срещата Учителя раздава по едно печатно копие от картината с Пентаграма с размер половин на един метър.
към текста >>

19. Учителя провежда събрание в дома на г-н А. Бойнов. Търново

В къщата си те отделят две стаи за Божието дело: в югозападната, голямата, са правили събрания всеки петък и неделя, а югоизточната е определена като стая на Учителя - там Той е преспивал и държал своите вещи.
Арбанаси братска къща и дворно място. На 17 ноември Учителя изнася слово „Думите на Господа“. Касиер на цялото Братство е Константин Иларионов. Тази година семейство Иларионови си построяват на улица „Зеленка“ двуетажна къща. През месец юни Учителя лично им боядисва със златен бронз стълбището. В къщата си те отделят две стаи за Божието дело: в югозападната, голямата, са правили събрания всеки петък и неделя, а югоизточната е определена като стая на Учителя - там Той е преспивал и държал своите вещи. Годишната среща тази година продължава от 10 до 15 август. Участниците са тридесет и двама. Най-важното събитие е раздаването на Пентаграма и някои обяснения, дадени по него. Целта е да го проучат, „защото у вас искаме да направим огнище, олтар за Господа“ и техните мисли и желания да засегнат всички приятели. На всек участник в срещата Учителя раздава по едно печатно копие от картината с Пентаграма с размер половин на един метър.
към текста >>

20. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август

Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от запад и отиваше към изток.
Кое е тогава реалното и умното? Коя е мярката, с която трябва да мерим действителността? — Новият човек в нас, който е самото Божество в нас, има нужда от хранене. Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция пойде по-добре и настане нормалност в развитието на човешката душа, ще раждат и мъжете, и жените. Днес аз направих един опит: повиках да присъствуват на нашето събрание двама свещеници от Православната църква и всички видяхме тази вечер каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството се реши да тръгне из пътя Господен. Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от запад и отиваше към изток. Значи, и духовенството при своето подигане ще отива към правдата.Заседанието се закри към 11 часа през нощта. Днес времето беше ясно и тихо. Обаче от 3-4 часа подир обед западният небосклон започна да се затъмнява първом с рехави облаци, които постоянно почерняваха, докато се появи западният ветрец, който като че ли идеше да поразхлади задушливата атмосфера. Но към 6 часа всичко това се разрази в стихия, а после имахме вече такъв вихър, хала, щото дърветата се свеждаха почти до земята и цялата околност се напълни с прах и листа. След това настана дъжд, придружен с гръмотевици.3 Нoliness реорlе (англ.) — свети хора, свет народ (Бел. ред.)
към текста >>

Обаче от 3-4 часа подир обед западният небосклон започна да се затъмнява първом с рехави облаци, които постоянно почерняваха, докато се появи западният ветрец, който като че ли идеше да поразхлади задушливата атмосфера.
Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция пойде по-добре и настане нормалност в развитието на човешката душа, ще раждат и мъжете, и жените. Днес аз направих един опит: повиках да присъствуват на нашето събрание двама свещеници от Православната църква и всички видяхме тази вечер каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството се реши да тръгне из пътя Господен. Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от запад и отиваше към изток. Значи, и духовенството при своето подигане ще отива към правдата.Заседанието се закри към 11 часа през нощта. Днес времето беше ясно и тихо. Обаче от 3-4 часа подир обед западният небосклон започна да се затъмнява първом с рехави облаци, които постоянно почерняваха, докато се появи западният ветрец, който като че ли идеше да поразхлади задушливата атмосфера. Но към 6 часа всичко това се разрази в стихия, а после имахме вече такъв вихър, хала, щото дърветата се свеждаха почти до земята и цялата околност се напълни с прах и листа. След това настана дъжд, придружен с гръмотевици.3 Нoliness реорlе (англ.) — свети хора, свет народ (Бел. ред.) * Прение (арх.) - спор (Бел.ред.) ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО , 12 АВГУСТ, ПЕТЪК
към текста >>

21. (стар стил) Учителя и касиерът на Бялото Братство Константин Иларионов закупуват къща и дворно място в село Арбанаси...

В къщата си те отделят две стаи за Божието дело: в югозападната, голямата, са правили събрания всеки петък и неделя, а югоизточната е определена като стая на Учителя - там Той е преспивал и държал своите вещи.
Арбанаси братска къща и дворно място. На 17 ноември Учителя изнася слово „Думите на Господа“. Касиер на цялото Братство е Константин Иларионов. Тази година семейство Иларионови си построяват на улица „Зеленка“ двуетажна къща. През месец юни Учителя лично им боядисва със златен бронз стълбището. В къщата си те отделят две стаи за Божието дело: в югозападната, голямата, са правили събрания всеки петък и неделя, а югоизточната е определена като стая на Учителя - там Той е преспивал и държал своите вещи. Годишната среща тази година продължава от 10 до 15 август. Участниците са тридесет и двама. Най-важното събитие е раздаването на Пентаграма и някои обяснения, дадени по него. Целта е да го проучат, „защото у вас искаме да направим огнище, олтар за Господа“ и техните мисли и желания да засегнат всички приятели. На всек участник в срещата Учителя раздава по едно печатно копие от картината с Пентаграма с размер половин на един метър.
към текста >>

22. Учителя изнася слово „Думите на Господа“ - Търново

В къщата си те отделят две стаи за Божието дело: в югозападната, голямата, са правили събрания всеки петък и неделя, а югоизточната е определена като стая на Учителя - там Той е преспивал и държал своите вещи.
Арбанаси братска къща и дворно място. На 17 ноември Учителя изнася слово „Думите на Господа“. Касиер на цялото Братство е Константин Иларионов. Тази година семейство Иларионови си построяват на улица „Зеленка“ двуетажна къща. През месец юни Учителя лично им боядисва със златен бронз стълбището. В къщата си те отделят две стаи за Божието дело: в югозападната, голямата, са правили събрания всеки петък и неделя, а югоизточната е определена като стая на Учителя - там Той е преспивал и държал своите вещи. Годишната среща тази година продължава от 10 до 15 август. Участниците са тридесет и двама. Най-важното събитие е раздаването на Пентаграма и някои обяснения, дадени по него. Целта е да го проучат, „защото у вас искаме да направим огнище, олтар за Господа“ и техните мисли и желания да засегнат всички приятели. На всек участник в срещата Учителя раздава по едно печатно копие от картината с Пентаграма с размер половин на един метър.
към текста >>

23. (стар стил) Учителя съветва българския цар Фердинанд да сключи примирие с Турция и да не напада съюзниците си.

Според този договор Турция трябва да предаде всички земи на запад от линията Мидия-Енос, като цяла Одринска Тракия трябваше да се присъедини към България.
Паднаха 2 354 убити, 13 123 бяха ранени, а 827 - безследно изчезнали. Пленена е осемдесет хилядната турска армия на Шукри паша. Общо в Балканската война бяха убити 83 000 българи. На 17 май 1913 година в Лондон се сключва мирен договор. На 30 май се подписва. Според този договор Турция трябва да предаде всички земи на запад от линията Мидия-Енос, като цяла Одринска Тракия трябваше да се присъедини към България. На България се оставя малък излаз на Бяло море между реките Марица и Места. Всички смятаха, че Балканската война е приключила. Но нещата се развиха в друга посока съвсем неочаквано. Тогава Учителят каза: "Линията Мидия-Енос е най-хубавото нещо, което Небето им дава на българите, това е Божият план, за да може да се обедини този народ и да има излаз на Бяло и Черно море." Но какво стана? Този съвет бе занесен на Фердинанд по същия канал чрез генерал-адютант Алекси Стоянов.
към текста >>

По-късно българите нарушиха Божия план, когато им даваха територията западно от линията Мидия-Енос.
Той тръгна подир политиката на Австро-Унгария и император Франц-Йосиф, след което загуби всичко. Австрия се намеси срещу балканското споразумение за разделяне на Турската империя. Тя искаше да вземе своя пай от нея, като задържи Босна и Херцоговина. Учителят тогава каза: "Австрия наруши Божия план за България и съсипа себе си като империя. Денят Господен е ден на ликвидация на греховете и страданията." Ние сме свидетели, че стана това, което каза Учителят: "Фердинанд вървеше слепешката подир Австрия и българите пострадаха за нищо и никакво за Австрийската империя. По-късно българите нарушиха Божия план, когато им даваха територията западно от линията Мидия-Енос. А те не я взеха, защото германците им казаха, че това ще бъде само за шест години и те им повярваха и загубиха условията. Фердинанд не послуша и загуби всичко. И накрая България изгуби условията дадени от Небето. Не послушаха Мировия Учител, а послушаха злия гений на Европа." Австрийската политика бе завладяла Фердинанд.
към текста >>

24. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август

На западната стена, вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента.Първо навлязоха жените, които насядаха пред масата.
Само тук-там разни сигналообразни рохави облаци нарушават еднообразието на небосклона, който с тях пък придобива вълшебен изглед. Прекрасна сутрин.в 10 часа сутринта всички присъстъуващи члеиове, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, който имаше следната обстановка: Дълга маса във форма на правоъгълник, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента (Сила). На източната страна на салона отдясно личат: ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, и над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща живота. Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха розовата (Любовта), портокалената (Живота) и ясносинята (Духа) ленти. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският триколъор с една лента върху него и цветът й - смес от розова и портокалена, или както я наричат, фрез. На западната стена, вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента.Първо навлязоха жените, които насядаха пред масата. Повикването на едните и на другите става по годината на повикването им във Веригата.След като се наредихме, четохме „Добрата молитва", изпяхме малкото славословие, „Благословен Господ наш" и Учителят възгласи:- Аз ви приветствувам като добре дошли от името на всички наши приятели. Приветствувам ви от името на Господа нашего Исуса Христа. Това е първото събрание по рода си в новата епоха. Вие сега сте в Новия завет, в новата епоха. Това събрание, което устройвам, е първо по рода си, защото е само в България.Христос иска от вас да имате една положителна вяра, вяра, която да внесе у вас всяка радост и веселие, вяра, която да ви въоръжи, за да понесете страданията, които настъпват в тоя свят, и понеже ще трябва вие да помагате, та като пожарникарите, [не] може и да не се изгорите и вие.
към текста >>

25. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 4 август

Оттогава до обед имаше бели облаци, през които слънцето проникваше добре и имахме приятен ден, но към 3-4 часа започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, размесени с червени облаци, задуха силно и заваля.
Пението и песните бяха голяма радост, веднъж или дВа пъти се чу гласът на събора вън от преподавателния салон, а повечето на купчинки, разменяващи мисли тежестта на политическата атмосфера в България и около нея, надявайки се всички, че Господ ще изкара работата на добре. 4 август, вторник Времето днес сутринта в 5 часа преди изгрев Слънце, гледано от Търново от височината на Иларионовата къща, доловете на града са напълнени с мъгла. Като чели предвещават дъжд. Слънцето изгря в облак, цялото небе е облачно, но постепенно се разведряваше, докато в 9 часа хубаво се изясни. Оттогава до обед имаше бели облаци, през които слънцето проникваше добре и имахме приятен ден, но към 3-4 часа започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, размесени с червени облаци, задуха силно и заваля. Дъждът обаче над нас, в Търново, се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обвзе изток, север и югоизток. Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и уясни до такава степен, щото в 9 часа вечерта започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ.В 11 и половина часа се повикаха всички, фигуриращи в списъка, съставен от Пеню Киров, и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като например: Иван Дойнов, Сава Великов, Стефан Велев, Михалаки Георгиев, Cm. Чалгаджиев, П. К. Стойчев и др. Всички един подир друг, без обуща влязохме в преподаВателния салон, който горе-долу имаше миналогодишната обстановка: дългата маса, около която се наредиха Всички, прозорецът от изток, окичен с ленти с жълта, синя и розова краски, изкусно начертани по начин такъв, че лентите образуваха буквата „Д".
към текста >>

Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и уясни до такава степен, щото в 9 часа вечерта започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ.В 11 и половина часа се повикаха всички, фигуриращи в списъка, съставен от Пеню Киров, и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като например: Иван Дойнов, Сава Великов, Стефан Велев, Михалаки Георгиев, Cm.
Времето днес сутринта в 5 часа преди изгрев Слънце, гледано от Търново от височината на Иларионовата къща, доловете на града са напълнени с мъгла. Като чели предвещават дъжд. Слънцето изгря в облак, цялото небе е облачно, но постепенно се разведряваше, докато в 9 часа хубаво се изясни. Оттогава до обед имаше бели облаци, през които слънцето проникваше добре и имахме приятен ден, но към 3-4 часа започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, размесени с червени облаци, задуха силно и заваля. Дъждът обаче над нас, в Търново, се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обвзе изток, север и югоизток. Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и уясни до такава степен, щото в 9 часа вечерта започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ.В 11 и половина часа се повикаха всички, фигуриращи в списъка, съставен от Пеню Киров, и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като например: Иван Дойнов, Сава Великов, Стефан Велев, Михалаки Георгиев, Cm. Чалгаджиев, П. К. Стойчев и др. Всички един подир друг, без обуща влязохме в преподаВателния салон, който горе-долу имаше миналогодишната обстановка: дългата маса, около която се наредиха Всички, прозорецът от изток, окичен с ленти с жълта, синя и розова краски, изкусно начертани по начин такъв, че лентите образуваха буквата „Д". До прозореца е ликът на Исуса Христа, a go него - картината на вечната човешка еволюция. На самата входна на салона врата личат ленти с розова и портокалена краски.
към текста >>

На западната страна на салона личи Пентаграмът, окичен с жълта краска.След като прочете 12 глава от Евангелието на Йоана, молихме се с „Добрата молитва" и „Отче наш", изпяхме тихо „Благословен Господ Бог наш" и Учителят каза:-Аз ви приветствувам в името на Господа - вас и всички, които са събрани днес да извършат Неговата воляОбаждат се: - Благодарим.- Този ден е един тържествен ден, обаче, както виждате, той е пак също един обикновен ден за хората.
Чалгаджиев, П. К. Стойчев и др. Всички един подир друг, без обуща влязохме в преподаВателния салон, който горе-долу имаше миналогодишната обстановка: дългата маса, около която се наредиха Всички, прозорецът от изток, окичен с ленти с жълта, синя и розова краски, изкусно начертани по начин такъв, че лентите образуваха буквата „Д". До прозореца е ликът на Исуса Христа, a go него - картината на вечната човешка еволюция. На самата входна на салона врата личат ленти с розова и портокалена краски. На западната страна на салона личи Пентаграмът, окичен с жълта краска.След като прочете 12 глава от Евангелието на Йоана, молихме се с „Добрата молитва" и „Отче наш", изпяхме тихо „Благословен Господ Бог наш" и Учителят каза:-Аз ви приветствувам в името на Господа - вас и всички, които са събрани днес да извършат Неговата воляОбаждат се: - Благодарим.- Този ден е един тържествен ден, обаче, както виждате, той е пак също един обикновен ден за хората. Тържествен е само за ония, които имат съзнание и чувствуват и схващат онова, което Господ днес върши в света. Туй, което днес върши, вършил го и в миналото хиляди и милиони години, творил е и е приготвял Земята и небето, можем да кажем, заради нас, дали тази дума ще вземете обективно или единично, законът е верен. Верен е също Духът, Който живее в един човек и в множеството е един по отношение на човешките души.Във връзка с това ще взема 28 стих от прочетената глава: „Отче, прослави името Твое. Тогаз дойде глас от небето: И прославих, и пак ще прославя." За да може едно същество да се прослави, или да стане името му известно, трябва да бъде съвършено. Думата „съвършен" взимам в широк смисъл, който се отнася до човеците, а не до Бога.
към текста >>

26. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август

На Запад сега си бръснат мустаците и с това искат да кажат: „Ние не искаме да работим за други, ще живеем за себе си." Комшии са онези, които си бръснат мустаците.
Нагоре дигнете мустаците. Искаш да родиш деца - като се ожениш, Господ ще те благослови. Но като не искаш жена, пак не лъжи, долу мустаците. Едното е лъжа и другото е лъжа. Искаш жена, тури мустаците си нагоре да съответствуват всякога на реалността. На Запад сега си бръснат мустаците и с това искат да кажат: „Ние не искаме да работим за други, ще живеем за себе си." Комшии са онези, които си бръснат мустаците. Някой пусне дълга коса. Дългата коса показва подчинение като жената. Пуснете дълги коси, да знаят хората, че сте страхливи. И косата трябва да бъде израз на реалността. Който стриже косата си, иска да господарува; който не я стриже, иска да бъде подчинен.
към текста >>

27. 1915_08_08 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Търновското военно комендантство разтурва събора. Протокол...

Търново във вилата на запад от града, всички бяхме радостни, че се виждаме заедно пак и че бяхме поканени на събора, и че броя им беше по-голям.
При първото шестмесечие на 1915 г. нямахме особени преживявания. Но наближаваха съборните дни през месец август и оживяваше предчувствие за приятни срещи с братя и сестри в Търново и пребиваването ни с Учителя за няколко дни. Откриването на събора стана на 4 август 1915 г. в гр. Търново във вилата на запад от града, всички бяхме радостни, че се виждаме заедно пак и че бяхме поканени на събора, и че броя им беше по-голям. Това бе признак, че братството е пораснало и че са повикани повече хора на братския събор. Откриването на събора се проведе нормално. Учителят ежедневно говореше предвидените беседи, слушахме, а тетрадките се изпълваха все повече с мисли казани от Учителя на беседите. Общият братски живот протичаше, както и през другите съборни години. Някъде позабравяхме за подтискащото световно положение, че някъде на Запад вилнееше световна война.
към текста >>

Някъде позабравяхме за подтискащото световно положение, че някъде на Запад вилнееше световна война.
Търново във вилата на запад от града, всички бяхме радостни, че се виждаме заедно пак и че бяхме поканени на събора, и че броя им беше по-голям. Това бе признак, че братството е пораснало и че са повикани повече хора на братския събор. Откриването на събора се проведе нормално. Учителят ежедневно говореше предвидените беседи, слушахме, а тетрадките се изпълваха все повече с мисли казани от Учителя на беседите. Общият братски живот протичаше, както и през другите съборни години. Някъде позабравяхме за подтискащото световно положение, че някъде на Запад вилнееше световна война. Наистина България бе вън от тази война, но се увеличаваше вероятността и за нейната намеса, Бяха тъй съблазнителни възможностите за достигане на националния идеал „Обединението на българското племе по целия Балкански полуостров". Трябваше да се спомене мимоходом, че сред старите братя цареше голям патриотизъм, мнозина копнееха за присъединяването на Сан Стефанска България. В същото време бяхме и големи родолюбци, войната не е средство препоръчвано от Духовния свят. Дали нямаше самите Велики сили върху отечествената ни дипломация да поправят и коригират влиянието на Берлинските договори, които осакатиха, прекроиха България на части и я оставиха под чужда окупация.
към текста >>

28. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров (снимка на писмото), София

от запад Битоля, чрез санитарния фелдшер Шаулов)
(получено на 9 януари 1917 г., вторник, на кота 1248, от запад Битоля, чрез санитарния фелдшер Шаулов) София 3.I.1917 г. Любезни М. Сотиров, Всеки ден носи нови опитности за човешката душа, за човешкото сърдце, ум и съзнание. Великия закон на живота с който Бог правилно отмеря всичко, не оставя никому дължимото. И в края всичко ще вземе правилна форма.
към текста >>

29. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София

Офанзивата ще е на запад и може да се пренесе в Мала Азия.
Всичко ще излезе на добър край. Чудни работи има да станат през тая година. В молитва постоянни духом пламенни. Бог воюва сега. На Солунския фронт ще станат промени на добро. Офанзивата ще е на запад и може да се пренесе в Мала Азия. Има неща, които не са позволени да ви ги пиша, но духом вие ще ги схванете. Вий сте сега при планината гдето израилените слушаха гръмовете на Бога. Учете се. В . В .
към текста >>

30. Военна капитулация на България. Учителя чрез посредници съветва българския цар Фердинанд да абдикира

Румъния окупира Южна Добруджа, отрязан е излазът на България на Бяло море, като Западна Тракия се предава на Гърция.
Казва му я същият, който навремето бе видял как Фердинанд си бе вдигнал задника и бе го плеснал с дясната си ръка по повод съвета на Учителя. Така че задникът на Кобурга напусна България. На 3 октомври 1918 година Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис, който се възкачи на престола под името цар Борис III. На 27 ноември 1918 година в Парижкото предградие Ньой бе подписан договор между България и държавите победителки. Клаузите на този договор са изключително тежки за България - репарации и контрибуции в размер на 2 милиарда и 250 милиона златни франка. Румъния окупира Южна Добруджа, отрязан е излазът на България на Бяло море, като Западна Тракия се предава на Гърция. На Сърбия се предават земите на Струмишко, Царибродско и Босилеградско. Турция си запазва старата граница. Пълен провал и втора национална катастрофа. Спомени на Борис Николов Учителят за Фердинанд и Европейската война
към текста >>

Румъния окупира Южна Добруджа, отрязан е излазът на България на Бяло море, като Западна Тракия се предава на Гърция.
Казва му я същият, който навремето бе видял как Фердинанд си бе вдигнал задника и бе го плеснал с дясната си ръка по повод съвета на Учителя. Така че задникът на Кобурга напусна България. На 3 октомври 1918 година Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис, който се възкачи на престола под името цар Борис III. На 27 ноември 1918 година в Парижкото предградие Ньой бе подписан договор между България и държавите победителки. Клаузите на този договор са изключително тежки за България - репарации и контрибуции в размер на 2 милиарда и 250 милиона златни франка. Румъния окупира Южна Добруджа, отрязан е излазът на България на Бяло море, като Западна Тракия се предава на Гърция. На Сърбия се предават земите на Струмишко, Царибродско и Босилеградско. Турция си запазва старата граница. Пълен провал и втора национална катастрофа. Какво става по-късно с Фердинанд? Замина за Германия и остана там.
към текста >>

31. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

Солун се подписва примирие между България и западните сили от Съглашението, победителки във войната 1914 1918 г.
Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7 Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 ** Учителят Петър Дънов е вече освободен от заточението и се е върнал в София. На 29 септември 1918 г. в гр. Солун се подписва примирие между България и западните сили от Съглашението, победителки във войната 1914 1918 г. България се изтегля от всички освободени от нея територии и оставя в плен 90 000-на армия, макар че изобщо не е пленена в бойни действия. Искат абдикация на цар Фердинанд, което става на 3.10.1918 г., а на престола се възкачва синът му цар Борис III. Подробно за него виж в „Изгревът”, том XX, стр. 671 ÷ 688, 689 ÷ 890, 891 ÷ 1011. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
към текста >>

32. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Това е мнението на най-видните капацитети в историята, специалисти върху епохата на западането на древните цивилизации.
За теософите организмът на човека е само презряната плът, оставянето потомство нещо низко, нехармонизиращо с издигнатата индивидуалност на теософа, който стои високо над обикновените простосмъртни. Теософският мистицизъм учи, че всеки трябва да използува живота си само за усъвършенствуването на своята „душа": националните идеали и държавните нужди са нему чужди. По този начин теософският мистицизъм прави хората негодни за един стегнат държавен живот, за който е необходимо всеки отделен човек да счита като главна своя задача на живота да живее за обществото, да се жертвува за него да взема активно участие в изграждането на неговата култура. Това не е мое лично мнение, това е заключението на историята на теософския мистицизъм през разните епохи, при разните народи. Пропадането на древна Гърция и римската империя, с тяхната най-висока на времето си култура, се свързва с широкото разпространение на теософския мистицизъм. Това е мнението на най-видните капацитети в историята, специалисти върху епохата на западането на древните цивилизации. Ето няколко пасажи от Ростовцев, Вебер и Грим. „Характерна, типична черта в обществения живот на тази епоха е отпадъка в духовното и културното Творчество у народа.. .Интересът към държавата, политическия и културен живот отпадна и отстъпи място на религиозно- мистични проблеми...Национално-културното творчество отстъпва мястото на религиозно-мистичното...Хората се вдълбочават в себе си, отчуждават се от света и търсят задоволение в себе си и в мистиката. Широко се разпространяват теософският мистицизъм и теософията. Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта за преходността на живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с Божественото...Идеята за аскетичното отричане на живота, на света, идеята за умъртвяването на плътта получава широко разпространение. ...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...Тържеството на тези настроения и на тази идея в обществото, докара след туй и тържеството на варварските народи".
към текста >>

Държавата може да бъде само тогава един жив и напредничав организъм, който трябва да се развива, когато не се сковава в ръждясалите вериги на Консуловата „положителна наука", а дава простор и насърчение на новите идеи и учения, с които се занимава целият западен културен свят.
Само че тия опити са недостатъчни за ума и способностите на Консуловци. 2. Разбира се, за такива „учени" като Консулова, който отрича, че човек има душа, не съществуват духовни „области", но за разумните и действително учени изследователи тия области са безспорни факти. 3. Щом всеки е свободен да мисли както намира за добре, той е свободен и да изказва мислите си чрез печата и никой няма право да му забранява. А от изказването на противоположните мисли произлиза истината. 4. Това са средновековни понятия за държавата, за нейните „устои" и за нейните длъжности. Държавата може да бъде само тогава един жив и напредничав организъм, който трябва да се развива, когато не се сковава в ръждясалите вериги на Консуловата „положителна наука", а дава простор и насърчение на новите идеи и учения, с които се занимава целият западен културен свят. Тъкмо тогава тя би влязла не в противоречие, а в съгласие със себе си, т.е. със своите задачи, защото би отворила широко прозорците си, за да влезе светлината. В противен случай, според безсмислената логика на Консулова, докато народите чакат хора като него да узреят умствено, да повярват в новото и да приемат истината, за да я прогласят публично, тия народи ще бъдат обречени на застой и никакъв прогрес не би бил възможен. Слава Богу, че във всички други държави има такива напреднали в знанията и опитите си умове, като горепоменатите, та и общочовешкото развитие върви с бързи крачки. Иначе, теорията на Айнщайна, откритията на проф.
към текста >>

Единадесета част са представители на българската интелигенция, които едни са окултисти - западни или източни, други са теософи, Рудолфщайнеристи (антропософи) и тем подобни, които вървят по своя път и отричат Петър Дънов.
172 -174 За Бъчваров, Лазар Котев, Иван Радославов в разказа „Не коригирай Божественото" виж в „Изгревът" том III, стр. 24, както и в „Изгревът" том V, стр. 491 за Лазар Котев и стр. 527 за Тодор Бъчваров. Единадесета част са представители на българската интелигенция, които едни са окултисти - западни или източни, други са теософи, Рудолфщайнеристи (антропософи) и тем подобни, които вървят по своя път и отричат Петър Дънов. Но накрая на своя земен път съзнанието им се пробужда, отварят им се очите и тогава виждат кой е Петър Дънов. Но опознаването е дълъг, мъчителен процес траещ десетки години. Такъв пример е българския окултист, теософ, писател Николай Райнов. Накрая на живота си той отива в с. Мърчаево при Учителя Дънов.
към текста >>

33. Учителя създава братския лагер Ел Шадай (Бивака), Витоша

Е.А.: Вижте какво, от запад духат много ветрове, западни.
3. Спомен на Светозар Няголов: Ел Шадай ( Вратата на Рая ) 4. ЗАДАЧИ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ"ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 ) Част от спомените на Елена Андреева Е.А.: Той Го даде, Той. В.К.: На една от снимките на бивака с Учителя виждаме, че Той се облегнал на една скала, а наоколо има един зид от камъни, поставени един върху друг. Е.А.: Вижте какво, от запад духат много ветрове, западни. И там като отидем запотени, пронизва ни вятъра. Учителят каза да си направим зид и ние го направихме в някоя от първите години, но кога не мога да ви кажа. Ние почнахме да ходим на този лагер от 1922 год. От 1922 год. ходим там.
към текста >>

149-150, N16Бивака беше ограден с каменна стена от запад и юг, която го предпазваше от постоянните ветрове.След 70-а година комунистите изпратиха едно отделение трудоваци, които развалиха оградата и изхвърлиха всичките камъни в дерето.*През 1946 г.
16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ"БОРИС НИКОЛОВ 1. Ел Шадай ( Вратата на Рая ) Ние постоянно я посещавахме и се ползвахме от нейните хубави влияния и духовни възможности. Най-важният център там беше Бивака - Ел Шадай /Вратата на Рая/, който постоянно посещавахме с Учителя или сами, за да изпълняваме дадени задачи.*Вж Изгревът, т. Ill, с. 149-150, N16Бивака беше ограден с каменна стена от запад и юг, която го предпазваше от постоянните ветрове.След 70-а година комунистите изпратиха едно отделение трудоваци, които развалиха оградата и изхвърлиха всичките камъни в дерето.*През 1946 г. брат Влад Пашов и Мария Тодорова засадиха борчета, които сега вече са големи борове. Наоколо израсна висока гора, която пази лагера от постоянните ветрове.През 1922 г. в една от беседите от томчето „Трите живота" Учителят дава една задача - всеки сам да отиде до Бивака през нощта съсредоточено, без да говори с когото срещне, и да се върне на Изгрева. Приятелите изпълняват задачата колективно, като всички се събират на Изгрева и през 10 минути тръгва по един брат или сестра за Бивака през село Драгалевци.**Аз изпълних тази задача много по-късно - 3 пъти през зимата на 1953 г., когато бях в отпуск от казармата за повече от един месец. Тръгнах точно в полунощ 1- 2 часа, като мислено се обадих на Учителя, пеш до Симеоново.
към текста >>

Е.А.: Вижте какво, от запад духат много ветрове, западни.
В.К.: Други задачи давал ли е? Е.А.: Давал е. В.К.: А името на бивака „Ел Шадай". Е.А.: Той Го даде, Той. В.К.: На една от снимките на бивака с Учителя виждаме, че Той се облегнал на една скала, а наоколо има един зид от камъни, поставени един върху друг. Е.А.: Вижте какво, от запад духат много ветрове, западни. И там като отидем запотени, пронизва ни вятъра. Учителят каза да си направим зид и ние го направихме в някоя от първите години, но кога не мога да ви кажа. Ние почнахме да ходим на този лагер от 1922 год. От 1922 год. ходим там.
към текста >>

34. Учителя спира разразила се буря, Търново

Тъкмо почнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите, и от северозапад се зададе тъмен облак, придружен от силни гръмотевици и буря.
Времето беше тежко, горещо. Аз не отидох да обядвам, а веднага изправих голямата стълба до самия покрив. С мене се качи и един от младите братя – Елизер Коен. Започнахме работа. Най-напред разкрихме около 2-3 кв.м. Тъкмо почнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите, и от северозапад се зададе тъмен облак, придружен от силни гръмотевици и буря. Едри дъждовни капки заудряха по покрива – предвестници на пороен дъжд. В това време Учителя стана от трапезата, мина от източната страна на колибата, застана на поляната и се обърна към мен с думите: "Имате ли още много да поправяте? " Отговорих, че тъкмо сме разкрили около 3 кв.м. и едва сега започваме да пренареждаме керемидите. Учителя, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерната, като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа на западната страна.
към текста >>

Учителя, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерната, като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа на западната страна.
Тъкмо почнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите, и от северозапад се зададе тъмен облак, придружен от силни гръмотевици и буря. Едри дъждовни капки заудряха по покрива – предвестници на пороен дъжд. В това време Учителя стана от трапезата, мина от източната страна на колибата, застана на поляната и се обърна към мен с думите: "Имате ли още много да поправяте? " Отговорих, че тъкмо сме разкрили около 3 кв.м. и едва сега започваме да пренареждаме керемидите. Учителя, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерната, като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа на западната страна. Без да направи никакви движения, без да произнесе никакви думи, постоя така срещу бурята минута и чудото стана – бурята престана, дъждът пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си. След миг, укротени, почнаха бавно да се предвижват на изток, към Арбанаси. Тогава един от братята извика: – Учителю, вие спряхте бурята! – Да, но само за два часа.
към текста >>

35. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

Победата ще бъде наша." Те отиваха от изток към запад.
Взимам шапката си, срещам шестима души войници, въоръжени, с пушки на раменете си. Тримата държат пушките на рамо, боево, а тримата – така, надолу. Някой ще каже: „Войници срещнах" и ще си отмине. Тримата, с пушките в боево положение, ме изглеждат и ми казват: „Ние отиваме да се бием", т.е. от Бялото Братство имаше духове и те казваха: „Ние, от Бялото Братство, отиваме да се бием с черните братя. Победата ще бъде наша." Те отиваха от изток към запад. Това е символ. Казвам: „На добър час, на добър път". Казват: „Вие ще имате едно малко сражение в Търново, но ние навреме ще бъдем там, ще видите какво можем да направим". Сега, те приготовлява друго сражение, пак ще видите какво ще направят, те са в сила да сторят всичко. (280 стр.)
към текста >>

36. Учителя е поканен от Архимандрит Евтимий на диспут в салона на читалище 'Надежда', Търново

Само да се бяхте обадили и кесията ви сигурно щеше да се окаже недостатъчна да побере това, което щеше да ви се даде." Аз наново се насърчих и вече радостен потеглих с общата вълна към мястото, което беше на югозапад от града.
За мен всичко беше загубено и вече се чудех откъде бих могъл да намеря пари за връщане. Обаче не се минаха и пет минути, чу се отговор с напевен мъжки глас: "Намери се! " Този глас продължаваше да вика и се приближаваше към мен, докато се срещнахме. Като ми подаде портмонето, ми каза: "Братко колко пари има вътре не зная, но колкото и да са, виждате ли този народ - това са все наши хора, които служат на Бога, на високия идеал. В никой случай нямаше да останете без средства. Само да се бяхте обадили и кесията ви сигурно щеше да се окаже недостатъчна да побере това, което щеше да ви се даде." Аз наново се насърчих и вече радостен потеглих с общата вълна към мястото, което беше на югозапад от града. На един хълм бе разположено голямо братско лозе от 12 декара, подарено от търновския гражданин Боковски, който бил излекуван от Учителя, след като бил напълно изоставен от лекарите. В това състояние съпругата му се обърнала в едно писмо до Учителя, който след получаването му веднага пристигнал в Търново, за да го види в дома му. Болният страдал от ставен ревматизъм и сърцето му било съвсем отслабнало. След пристигането на Учителя, болният още до вечерта се почувствал добре и се повдигнал от леглото. Всички съседи очаквали при камбанен звън да чуят вестта за неговата смърт, обаче изненадата била голяма, когато само след няколко дни вече можел да излиза из града.
към текста >>

37. Учителя дава песента 'Венир Бенир' - гр.София

Венир Бенир е окултен източен мотив, възприет от западните народи.
Ил безут Ом би ют. Зун мезун, зун мезун. Бином ту мето. Венир Бенир е окултен източен мотив, възприет от западните народи. Мистичното значение на песента е следното: Венир Бенир – Ти, Велики, който благославяш всички и всичко. Бихар Бенум – Да бъде благословен. Ил Беют – Боже, благослови Великото, младостта, началото на Живота. Ил Безут – Благослови младия, начеващия, Божествения живот, благослови Божественото, което зачева в душата – диханието на Бога, което сме приели първоначално. Он Беют – Той е сам, Единственият, който благославя.
към текста >>

38. Учителят изпраща Писмото, което става текст на песента 'Писмото'

Освен това, сред приятелите имаше представители на теософите, на толстоистите, на антропософите, розенкройцерите и какви ли не окултисти от Запад и Изток, включително и йогите.
Всички се стремяха да покажат, че техните политически възгледи пасват и влизат в Учението на Учителя. А това бе лъжа. Голяма лъжа. Това можете да го прочетете в беседите от младежките събори и да видите как Учителят решава тези въпроси. По този начин вие ще се обучите в много неща. Освен това, сред приятелите имаше представители на теософите, на толстоистите, на антропософите, розенкройцерите и какви ли не окултисти от Запад и Изток, включително и йогите. И там имаше такива реферати като "Толстоизмът и Новото учение", "Теософията и Новото учение", "Окултизмът и Новото учение". И накрая, Учителят отговаряше на всички.През 1923 година на "Оборище" 14 Братството построи салон и Учителят за пръв път говори там. В този салон ние престояхме пет години, до 1928 година, след което се прехвърлихме в новопостроения салон на "Изгрева". Беше 1926 година, когато, възрастните приятели решиха да се направи от Братството организация, да се въведат организационни форми в живота му. Понеже съставът беше разнороден, всеки, който бе дошъл отнякъде, носеше в себе си идеи и правила, които искаше да вмъкне тук и да приложи като организация, ред и порядък.
към текста >>

39. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици

Нозете ни вече гмичкат по разтопен сняг, а пред очите ни незабравима гледка: на североизток - се белее и блести в слънце Стара планина, на югозапад Люлин като кристално цвете се издига към висините, на югоизток нов хор от планини носи на възбог своята хвалебна песен.
С каква сладост пихме чая си, с какво настървение, като добри бойци след победа, унищожихме всичките си хранителни припаси.Слънцето пак тъй ярко грее от висините, като се правеше, че нищо не знае за тупаницата що ядохме от бурята.Превали пладне. Вятърът утихна. Изкачваме равна поляна и почваме да правим гимнастически упражнения. После изпяваме множество песни. После отправяме благодарствена молитва и почваме да слизаме.Дълга върволица се проточи надоле. Нозете ни вече гмичкат по разтопен сняг, а пред очите ни незабравима гледка: на североизток - се белее и блести в слънце Стара планина, на югозапад Люлин като кристално цвете се издига към висините, на югоизток нов хор от планини носи на възбог своята хвалебна песен. Витоша - грандиозно укрепление изпровожда кротко своите бойци, които днес опитаха нейните тупаници.Градът блестящ, нов и чист, като окъпан сияе в долината, подобно приказно царство.Ето ни минаваме Драгалевци - преваляме доволно разкаляния път и влизаме в града.Обръщаме поглед към Витоша - тя все тъй чужда и далечна пак си остана, както винаги, за всички, що далеч от нея живеят, но ние носим в сърцата си красивите животворни страници от нейната велика книга, що крие вълшебни хубости и тайни. Изгревът - Том 262.1.5. 23 февруари 1923 г., [Витоша]
към текста >>

40. Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)

На запад, юг, изток, север - все хубости неизгледни, все тайни неизбродни.Родината ми е това!
До тук равният път свършва при една разкошна поляна, отдето почва стръмният, но къс път за „Българка”.Провираме се през драките на млади гори, пълзим задъхани нагоре да се изкачим и да погледнем на шир и на длъж. След няколко минутно усилие ето ни на самия връх.Чудесна гледка! Отсреща е „Кутелка” - загадъчна сива скала. Далече навред гъсти гори, люшнали се по развълнувани хълмове и долини като зелен океан.Доле, далече се е просртяло това дори страхотно тракийско поле, което в пладнешкия зной трепти като друго, синьо море. Почти се не вижда никакъв хоризонт. На запад, юг, изток, север - все хубости неизгледни, все тайни неизбродни.Родината ми е това! Балканът, стражът наш вековен! Господи! Хвала ти! Ридание пълни душата ми, ридание на дълбока благодарност за това, което виждат очите ми сега.Трябва всеки българин да дойде тук, сам да види „Балкана” обичен наш, защото перото ми е слабо да го обрисува. Трябва окото само да види тия безкрайни пространства от гористи планини, от хаотично нагърчени зелени морета, на тия тъмни и светли нюанси на зелени и сини тонове, на тъмни далечни глъбини, гдето окото потъва възхитено и омаяно.„Българка” е царица в този край.
към текста >>

41. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември

Сега Русия (север) е истината, Америка (запад) е материалния свят, Индия (изток) - ума и Юг - добродетелта.
Така човека ще го обърнеш към Бога. Той като отиде ще приказва на жена си. Това е една задача. Ще му говориш много за наследство. Ще му кажеш, че наследството му може да е в Русия, Америка, Индия, Юг. Сега Русия (север) е истината, Америка (запад) е материалния свят, Индия (изток) - ума и Юг - добродетелта. (Брат Др. Попов: „Но ако ти каже, че няма време? ") Но срещата с този човек не е случайна. Друга задача може да бъде следната: Ще срещнеш едного и ще му кажеш: „Ти си болен, аз имам лекарство за тебе". Не може да се даде опит, който не е в пълно съгласие, в хармония с природата.
към текста >>

42. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август

-----------------------Забележка: Тогавашната географска наука е считала Източна Рила за дял от Родопите - „Западни високи Родопи”, долината на р.
Усещаме в сърца ни да се влива Блаженство, силите растат.Безспирно горе, Боже, ти води ни И Евереста да достигнем ний Отгдето пък по свода ведросини На път по ведри звездни глъбини. -----------------------Забележка: Тогавашната географска наука е считала Източна Рила за дял от Родопите - „Западни високи Родопи”, долината на р. Бели Искър (Демир Капия) - за граница между Рила и Родопите, а Мусала - „най-високият връх на Родопите" (Делирадев, Павел. Рила. Т. 1. 1928, с. 25); Манчо (2771 м.), Мусли Чал (или Ясник) (2554 м.), Ченгенето - Ченгелчал (или Цигански връх) (2568 м.) - Рилски върхове, тогава считани за „Родопски” Изгревът - Том 26
към текста >>

43. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август

-----------------------Забележка: Тогавашната географска наука е считала Източна Рила за дял от Родопите - „Западни високи Родопи”, долината на р.
Усещаме в сърца ни да се влива Блаженство, силите растат.Безспирно горе, Боже, ти води ни И Евереста да достигнем ний Отгдето пък по свода ведросини На път по ведри звездни глъбини. -----------------------Забележка: Тогавашната географска наука е считала Източна Рила за дял от Родопите - „Западни високи Родопи”, долината на р. Бели Искър (Демир Капия) - за граница между Рила и Родопите, а Мусала - „най-високият връх на Родопите" (Делирадев, Павел. Рила. Т. 1. 1928, с. 25); Манчо (2771 м.), Мусли Чал (или Ясник) (2554 м.), Ченгенето - Ченгелчал (или Цигански връх) (2568 м.) - Рилски върхове, тогава считани за „Родопски” Изгревът - Том 26
към текста >>

44. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август

-----------------------Забележка: Тогавашната географска наука е считала Източна Рила за дял от Родопите - „Западни високи Родопи”, долината на р.
Усещаме в сърца ни да се влива Блаженство, силите растат.Безспирно горе, Боже, ти води ни И Евереста да достигнем ний Отгдето пък по свода ведросини На път по ведри звездни глъбини. -----------------------Забележка: Тогавашната географска наука е считала Източна Рила за дял от Родопите - „Западни високи Родопи”, долината на р. Бели Искър (Демир Капия) - за граница между Рила и Родопите, а Мусала - „най-високият връх на Родопите" (Делирадев, Павел. Рила. Т. 1. 1928, с. 25); Манчо (2771 м.), Мусли Чал (или Ясник) (2554 м.), Ченгенето - Ченгелчал (или Цигански връх) (2568 м.) - Рилски върхове, тогава считани за „Родопски” Изгревът - Том 26
към текста >>

45. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август

-----------------------Забележка: Тогавашната географска наука е считала Източна Рила за дял от Родопите - „Западни високи Родопи”, долината на р.
Усещаме в сърца ни да се влива Блаженство, силите растат.Безспирно горе, Боже, ти води ни И Евереста да достигнем ний Отгдето пък по свода ведросини На път по ведри звездни глъбини. -----------------------Забележка: Тогавашната географска наука е считала Източна Рила за дял от Родопите - „Западни високи Родопи”, долината на р. Бели Искър (Демир Капия) - за граница между Рила и Родопите, а Мусала - „най-високият връх на Родопите" (Делирадев, Павел. Рила. Т. 1. 1928, с. 25); Манчо (2771 м.), Мусли Чал (или Ясник) (2554 м.), Ченгенето - Ченгелчал (или Цигански връх) (2568 м.) - Рилски върхове, тогава считани за „Родопски” Изгревът - Том 26
към текста >>

46. Учителя е в София, Събор, 1924 (?)

Учителят казал на приятелите от тая комисия, които влизат в тази комисия да закупят всички места, които са включват в триъгълника на запад -гората на Парка на свободата, от север - Дървенишкото шосе, от юго и изток - железопътната линия.
Това доведе до едно сгъстяване на постройките, които бяха главно дървени бараки. В.К.: Въпрос: Поради липса на средства ли закупиха по 200-300 метра? Е.А.: Това беше извинението, но те можеха по двама души да закупят по един декар да не правят така отделни места и да се ограждат с бодлива тел. Това е непослушание брат мой. В братството по време на Учителя имаше една комисия, която се занимаваше с общите работи на братството. Учителят казал на приятелите от тая комисия, които влизат в тази комисия да закупят всички места, които са включват в триъгълника на запад -гората на Парка на свободата, от север - Дървенишкото шосе, от юго и изток - железопътната линия. Учителят дали план, какви постройки да бъдат построени там. Салони, места за срещи с приятелите, столова и други жилищни сгради. За съжаление късогледството на приятелите попречи да се изпълни този план на Учителя. Закупиха се места за частни жилища и то не по един декар място, както Учителят беше посъветвал, а по 200-300 кв. метра. Всичко се строеше без план според възможностите на отделните лица.
към текста >>

47. Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 1 септември

Западният свят, това е материалния свят, то са наводнения, бури, прочии стихии, ще ги има.
Непременно затягание ще има. С мен какво бе - владици попове, плетоха паяжини, мина слона и с опашката си омете всичко. Отиде по вятъра тяхната паяжина, няма народ, който да не е пометен заради противениетоси на Божието дело: Асирия. Вавилон и колко други култури са пометени! Търпение ще имате. Западният свят, това е материалния свят, то са наводнения, бури, прочии стихии, ще ги има. Идната година условията ще бъдат по- благоприятни. Ония дето ходиха на манастиря, дъжда ги опра, нека ги измие - то не е за нас, за тях е. Катастрофата на 29 август, с товарния влак между Чирпан и Стара Загора е от политически характер.Работата иска абсолютна чистота. Да се не разколебаете. То е много опасно разколебанието.
към текста >>

48. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 26 февруари

При хижа Мусала започва траверс по западния венец на Мусаленския циркус.
Тук Учителят си пълнеше термоса с вода от рекичката, която излизаше от „Окото" и после даваше на всички по една глътка да пийнат от термоса. Имаше и се даваха формули, които се произнасяха преди да се глътне глътката вода, както и такива след като я преглъщахме. После слизахме на дълбокото езеро, а това е третото езеро броено от горе. Тук сме спали през 1927 г., един път до малките клекове. Беседата „Малкия стрък" е държана до полянката при „Окото" и Учителят даде на всички по едно стръкче от цвете и си измихме лицата след това на ручея, който излизаше от езерото. При хижа Мусала започва траверс по западния венец на Мусаленския циркус. При хижата, като се обърнем с лице към връх Мусала, в дясно се очертава един връх. Този връх бе наречен от Учителя „Незнайния връх". Той бе магнетичен връх и Учителят често се качваше на върхът му през онези години когато бяхме на палатки около езерото. Спомням си веднъж две сестри - Мария Тодорова и сестра Маркова - французойката се качиха на „Незнайния връх". Учителят им бе дал една задача.
към текста >>

49. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 27 февруари.Среща с цар Борис

При хижа Мусала започва траверс по западния венец на Мусаленския циркус.
Тук Учителят си пълнеше термоса с вода от рекичката, която излизаше от „Окото" и после даваше на всички по една глътка да пийнат от термоса. Имаше и се даваха формули, които се произнасяха преди да се глътне глътката вода, както и такива след като я преглъщахме. После слизахме на дълбокото езеро, а това е третото езеро броено от горе. Тук сме спали през 1927 г., един път до малките клекове. Беседата „Малкия стрък" е държана до полянката при „Окото" и Учителят даде на всички по едно стръкче от цвете и си измихме лицата след това на ручея, който излизаше от езерото. При хижа Мусала започва траверс по западния венец на Мусаленския циркус. При хижата, като се обърнем с лице към връх Мусала, в дясно се очертава един връх. Този връх бе наречен от Учителя „Незнайния връх". Той бе магнетичен връх и Учителят често се качваше на върхът му през онези години когато бяхме на палатки около езерото. Спомням си веднъж две сестри - Мария Тодорова и сестра Маркова - французойката се качиха на „Незнайния връх". Учителят им бе дал една задача.
към текста >>

50. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

Съборът беше определен да стане на запад от града, където имаше една вила на наш брат с голямо дворно място - цяла нива.
На третия ден се изкачихме пак на върха и от там продължихме зад Мусала и слязохме в Маричините езера. Този циркус Учителят го нарече „Олтаря“. Там пренощувахме и на другия ден аз и една група се отправихме за домовете си. Същата година -1925 на 19.август (Преображение) имаше общ събор в Търново. Бяхме поканени всички, от цяла България. Съборът беше определен да стане на запад от града, където имаше една вила на наш брат с голямо дворно място - цяла нива. Ние пристигнахме един-два дена по-рано и всички съборяни си направихме импровизирани палатки от черги, платнища, кой каквото си е донесъл от къщи. Времето беше хубаво, дъжд не валя през цялото време, затова бяхме много добре. Величествена гледка представляваше съборът. Там се събраха около 1200 души. Сутрин рано в зори всички бяхме на крака.
към текста >>

51. Учителя присъства на събора, 1925 - Велико Търново. Първи ден - 23 август.

Съборът беше определен да стане на запад от града, където имаше една вила на наш брат с голямо дворно място - цяла нива.
На третия ден се изкачихме пак на върха и от там продължихме зад Мусала и слязохме в Маричините езера. Този циркус Учителят го нарече „Олтаря“. Там пренощувахме и на другия ден аз и една група се отправихме за домовете си. Същата година -1925 на 19.август (Преображение) имаше общ събор в Търново. Бяхме поканени всички, от цяла България. Съборът беше определен да стане на запад от града, където имаше една вила на наш брат с голямо дворно място - цяла нива. Ние пристигнахме един-два дена по-рано и всички съборяни си направихме импровизирани палатки от черги, платнища, кой каквото си е донесъл от къщи. Времето беше хубаво, дъжд не валя през цялото време, затова бяхме много добре. Величествена гледка представляваше съборът. Там се събраха около 1200 души. Сутрин рано в зори всички бяхме на крака.
към текста >>

52. Учителя дава музиката на песента 'Писмото'

Освен това, сред приятелите имаше представители на теософите, на толстоистите, на антропософите, розенкройцерите и какви ли не окултисти от Запад и Изток, включително и йогите.
Всички се стремяха да покажат, че техните политически възгледи пасват и влизат в Учението на Учителя. А това бе лъжа. Голяма лъжа. Това можете да го прочетете в беседите от младежките събори и да видите как Учителят решава тези въпроси. По този начин вие ще се обучите в много неща. Освен това, сред приятелите имаше представители на теософите, на толстоистите, на антропософите, розенкройцерите и какви ли не окултисти от Запад и Изток, включително и йогите. И там имаше такива реферати като "Толстоизмът и Новото учение", "Теософията и Новото учение", "Окултизмът и Новото учение". И накрая, Учителят отговаряше на всички.През 1923 година на "Оборище" 14 Братството построи салон и Учителят за пръв път говори там. В този салон ние престояхме пет години, до 1928 година, след което се прехвърлихме в новопостроения салон на "Изгрева". Беше 1926 година, когато, възрастните приятели решиха да се направи от Братството организация, да се въведат организационни форми в живота му. Понеже съставът беше разнороден, всеки, който бе дошъл отнякъде, носеше в себе си идеи и правила, които искаше да вмъкне тук и да приложи като организация, ред и порядък.
към текста >>

53. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай

Месечко с отчупен връх - клони към запад, а от към изток прекрасната Денница се явява на хоризонта подобно красиво девойкино лице.
Макар, че понякога тя ни брули с град, дъжд, снежни бури, както стана преди една неделя, но ние си знаем тайните и: наблъска ни хубавичко, за да може всекиму по джобове, раници, в пазва злато да наслага, злато - чиста кръв.Няма вече сборен пункт; всеки тръгва когато се събуди и върви, докато му очи видят. Та всички вече знаем пътя, всеки камък, всяка баирчинка и долчинка, всеки завой. Денем и нощем кръстом сме пребродили планината: зиме и лете, пролет и есен.Въздухът топъл. Снегът омекнал под нозете ни. Небето ясно - чисто. Месечко с отчупен връх - клони към запад, а от към изток прекрасната Денница се явява на хоризонта подобно красиво девойкино лице. Витоша, в сутрешния здрач, едвам се вижда - като някакво мрачно видение.Настигаме се тълпи и се отминаваме. Чуват се весели поздрави, шеги, закачки. Всички са облечени топло. Срещнаха ни два празни автомобила - някои рано се отвозиха до Драгалевци, сега ни чакат някъде. Ето ги Драгалевчани със своите четирикраки автомобили - магаренца отнасят към София гюмове мляко.
към текста >>

54. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък

В долината слънцето пак надникна от облаците, изсуши дрехите ни и лъчезарно залезе на запад.
Пием, пеем и се веселим. От всички кътища на планината ечи песен.Слизаме. Придружава ни ситен дъжд. Измокри ни до кости. Но кого е еня - песните стават по-ритмични и по-бодри. В долината слънцето пак надникна от облаците, изсуши дрехите ни и лъчезарно залезе на запад. Ливна след него червена светлина и обагри планини и долини с радостен блясък.Да, сега е друг повей и в природата, и в мене... Сега, а преди 2-3 дена, не беше така, не, не беше. Но всичко пак се обърна на добро -всичко, без най-малко изключение. Но нека да разкажа какво се случи тогава, защото още не ми се спи, а „това нещо”, беше знаменито.Да, тия дни тръгнах за Витоша. Изморих се много по дългия Драгалевски път. Едвам се допирам до „Зеленка” и „Вади душа”, и морна легнах на моравата.
към текста >>

55. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Кирил и Методий 24 май 1926 г. Ел Шадай

То изчезна към запад заедно с кървавочервените облаци, да се причеса и нагласи, че утре, подобно огромен рубин пак на изток ще дойде, радост на света да възвести.Флейтист придружава нашето пътешествие и цигулар също.Проливният дъжд се излял и над пременените празнуващи софиянци, а те тичат ли, тичат да се скрият от дъжда гдето сварят, да не се развали гиздавата им премяна.
Весела гълчава, песни.Благодарим ти, бурьо, гърме, светкавицо, облаци, ветре, дъждо. Вие внесохте у нас бодрост и сила, които иначе нямаше да получим. Ти си винаги мила за нас, свята природо; и в ясни и мрачни дни, и в топли и студени дни. Винаги те обичаме. Със сладък спомен в сърцата си за чаровното утро и прекрасния ден между нежните полски и планински цветя, понели в гърдите си и животворния плисък на дъжда, ние, синове на таз земя, слизаме сега към долината, изпълнени с радост.Слънцето вече не се показа. То изчезна към запад заедно с кървавочервените облаци, да се причеса и нагласи, че утре, подобно огромен рубин пак на изток ще дойде, радост на света да възвести.Флейтист придружава нашето пътешествие и цигулар също.Проливният дъжд се излял и над пременените празнуващи софиянци, а те тичат ли, тичат да се скрият от дъжда гдето сварят, да не се развали гиздавата им премяна. Природата не гледа нашите земни празници, а върши своя всекидневен подвиг с несравнимо усърдие.Летим към нашите градски жилища да се омием и преоблечем от днешната милувка на Витоша. Кални до колене, мокри до кости, освежени напълно, ние, пред чашка чай се отдаваме на приятни мечти в чистото бяло легло. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.18. Кирил и Методий 24 май 1926 г., [понеделник, Витоша]
към текста >>

56. Формули дадени от Учителя на Мусала. 1926 г.

На запад: „Да се възцари Божията Мъдрост в живота ни и да изчезне злото от нашия път."
Всички застанахме на един метър разстояние един от друг. Последователно се обръщахме по четирите посоки на света и произнасяхме следните формули: Обърнати на Юг: „Да се възцари Добродетелта и да се разпръснат всички лоши мисли в света." На изток: „Да се възцари Божията Правда в света и да изчезне всяка неправда от живота ни." На север: „Да се възцари Божията Истина във всички прояви на живота ни и да изчезне всяко робство от душата ни." На запад: „Да се възцари Божията Мъдрост в живота ни и да изчезне злото от нашия път." На изток: „Да царува Господ и да се слави Господ във всичката Своя Любов, Мъдрост и Истина." Да царува Господ във своята Любов, Мъдрост и Истина и да свършим всичко за Славата Божия на земята. Амин Спомени на Борис Николов 9. ИЗГЛЕДИ ОТ ВРЪХ МУСАЛА КЪМ МАРИЧИНИТЕ ЕЗЕРА
към текста >>

В дясно е река Бели Искър, а в ляво от хребета, на запад се виждат Маричините езера.
Огрят е много хубаво от слънцето и в него има една хубава, приятна топлинка. Няма горещина, няма задух, едно проветряване става тука. Изобщо много приятно място за прекарване е при езерото „Окото". От връх Мусала се вижда необикновена панорама. Направо се вижда един хребет, който отива при Малък и Голям близнак. В дясно е река Бели Искър, а в ляво от хребета, на запад се виждат Маричините езера. Много пъти към самите извори правехме нашият бивак с Мария Тодорова. Не при първото, а при дълбокото езеро има клекове и там е завет. Нашите палатки бяха при самите извори горе. Ние слизахме по пътеките при езерата. Учителят е говорил за Маричините езера, че тук е била Школата на Орфей.
към текста >>

На запад: „Да се възцари Божията Мъдрост в живота ни и да изчезне злото от нашия път."
Всички застанахме на един метър разстояние един от друг. Последователно се обръщахме по четирите посоки на света и произнасяхме следните формули: Обърнати на Юг: „Да се възцари Добродетелта и да се разпръснат всички лоши мисли в света." На изток: „Да се възцари Божията Правда в света и да изчезне всяка неправда от живота ни." На север: „Да се възцари Божията Истина във всички прояви на живота ни и да изчезне всяко робство от душата ни." На запад: „Да се възцари Божията Мъдрост в живота ни и да изчезне злото от нашия път." На изток: „Да царува Господ и да се слави Господ във всичката Своя Любов, Мъдрост и Истина." Да царува Господ във своята Любов, Мъдрост и Истина и да свършим всичко за Славата Божия на земята. Амин Изгревът - Том 3ИЗГЛЕДИ ОТ ВРЪХ МУСАЛА КЪМ МАРИЧИНИТЕ ЕЗЕРА
към текста >>

57. Построяване приемна стая за Учителя на Изгрева - парцел 'Баучер'

И оттогава този град започна да запада в духовно отношение и така ще бъде до края на века.
започна една голяма акция срещу Братството под влияние на духовенството, на военните и на други някои среди. Предизвикаха подписка между гражданите на Търново, с което се искаше дъновистите да не провеждат съборите си в Търново. Преди това те осъществиха и положиха много труд за своята пропаганда против Учителя като се почне най-вече от 1922 година до 1925 г. Като се изключат нашите приятели около 20-30 човека всички граждани на Търново се подписаха срещу съборите на Бялото Братство. Така търновци забраниха съборите с подписа си. И оттогава този град започна да запада в духовно отношение и така ще бъде до края на века. Това са окултни закони. Като научи Учителят решението им, Той се усмихна и каза: „Ние съборите в Търново ги правим заради тях, заради българите, заради България, за да бъде Търново един център не само на Бялото Братство в България, но да бъде един планетарен център, защото тук под земята се събират разклоненията на всички планински вериги от Хималаите, от Андите и Кордилерите на Америка. Ще загубят без нас." И без да каже повече дума, Той премести съборите на Изгрева в София. На Изгрева бяха закупени вече места. Точно по това време възникнаха и първите дъсчени къщурки, които ние бяхме направили.
към текста >>

58. Учителя присъства на събора, 1926 - София. 22 август

И оттогава този град започна да запада в духовно отношение и така ще бъде до края на века.
започна една голяма акция срещу Братството под влияние на духовенството, на военните и на други някои среди. Предизвикаха подписка между гражданите на Търново, с което се искаше дъновистите да не провеждат съборите си в Търново. Преди това те осъществиха и положиха много труд за своята пропаганда против Учителя като се почне най-вече от 1922 година до 1925 г. Като се изключат нашите приятели около 20-30 човека всички граждани на Търново се подписаха срещу съборите на Бялото Братство. Така търновци забраниха съборите с подписа си. И оттогава този град започна да запада в духовно отношение и така ще бъде до края на века. Това са окултни закони. Като научи Учителят решението им, Той се усмихна и каза: „Ние съборите в Търново ги правим заради тях, заради българите, заради България, за да бъде Търново един център не само на Бялото Братство в България, но да бъде един планетарен център, защото тук под земята се събират разклоненията на всички планински вериги от Хималаите, от Андите и Кордилерите на Америка. Ще загубят без нас." И без да каже повече дума, Той премести съборите на Изгрева в София. На Изгрева бяха закупени вече места. Точно по това време възникнаха и първите дъсчени къщурки, които ние бяхме направили.
към текста >>

59. Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София

Той е на запад, зад гърба ни.
Казвам му: В мъртвата зона си влязъл. Вие не ще се безпокоите за мъртвите, за църквата, какво ще стане е нея - тях ще ги погребем. „Оставете мъртвите да погребват своите мъртви", казва Христос. Има места гдето има мъртви зони. Щом влезете в такива, външният свят ви изчерпва силата и лицето ви загрубява, измъчвате се.Сега, тоя свинарник тук, е израз на българската политика. Той е на запад, зад гърба ни. С него ще се повдигне ли цената на мястото! Техните влияния внасят една инертност в хората, които се молят. Да бъде инертен човек, това са все методи на католическата църква, на католицизма, да пречат на делото. Какв о ще стане с тях! - Христос ги прати в морето!
към текста >>

60. Учителя е на екскурзия на Витоша. Великден - втори ден

По ведрото небе пресполовената Луна клони към запад.
2.1.21. Великден - втори ден, 25 април 1927 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар] На път. Часът е 3 след полунощ. Звездите усмихнати блестят -същите преди 2000 години, когато Великият Учител е победил смъртта. По ведрото небе пресполовената Луна клони към запад. Сводът е чист. Само на изток няколко малки облачета като немирни деца чакат изгрева да му устроят някоя шега.Студено е. Пътниците вървят с калпаци и замотани шалчета на вратовете си. Задуха студен вятър: отначало слабо, после почна да брули. Силата му порасна до толкова, че почти почна да ни тласка да се върнем.
към текста >>

61. Учителя е на екскурзия на Витоша - Петровден

Нито поточета, нито зеленина, нито глас от воденични камъни.От запад задуха студен вятър.
Тая наша радост личеше у всички, защото по туй време страшна бе горещината в София. Сега, въздухът там е пещ, всяка шумчица по дърветата е изгоряла, а от цветята - нито следа. Каруцата ужасно ни друска, но това не ни пречи да бъдем безгрижно весели и щастливи. Да, доле сега са Сахарски горещини и въздухът е пламък. Даже и насам сушата е оставила страшните си следи. Нито поточета, нито зеленина, нито глас от воденични камъни.От запад задуха студен вятър. Там - ад, а тука - истинска прохлада. Колкото отиваме нагоре, толкова следите от сушата изчезват и на тяхно място е свежест и прохлада. След ужасния въздух, смесен от огнен прах що дишахме там, тука гърдите ни с жадност поемат свежия лъх на чиста планинска ведрина. Днес особено хубава ни се вижда планината с тия свежи ливади, поляни, хълмове и шубраци, за които бяхме забравили доле в нетърпимата жега.Сбогом, мило, малко кермиджийче! Оставихме го към монастиря, весело да ни маха окъсания си каскет, запазило на лицето си оная радост, която ние споделихме с него.Слънцето изчезна на запад. Потъмня.
към текста >>

Оставихме го към монастиря, весело да ни маха окъсания си каскет, запазило на лицето си оная радост, която ние споделихме с него.Слънцето изчезна на запад. Потъмня.
Нито поточета, нито зеленина, нито глас от воденични камъни.От запад задуха студен вятър. Там - ад, а тука - истинска прохлада. Колкото отиваме нагоре, толкова следите от сушата изчезват и на тяхно място е свежест и прохлада. След ужасния въздух, смесен от огнен прах що дишахме там, тука гърдите ни с жадност поемат свежия лъх на чиста планинска ведрина. Днес особено хубава ни се вижда планината с тия свежи ливади, поляни, хълмове и шубраци, за които бяхме забравили доле в нетърпимата жега.Сбогом, мило, малко кермиджийче! Оставихме го към монастиря, весело да ни маха окъсания си каскет, запазило на лицето си оная радост, която ние споделихме с него.Слънцето изчезна на запад. Потъмня. Звездите една по една заискриха отгоре. Техният блясък бе чист и спокоен; никакво потрепване, сякаш опулено заглеждаха нещо към земята и се чудеха мълком.Множество шатри на трудоваци, що правеха пътя, се гушеха в гората и там блещукаха тук-таме, като пътепоказатели. Покрай тях сновяха сенките на трудоваците, подвиквайки си нещо помежду си.Тук поточета весело бълболят и за никаква суша нехаят. Тук е тъй свежо и приятно, тъй сладко галещо, че ако не е пронизващия вятър, човеку се ще да се простре върху меката тревичка и да заспи дълбок, сладък сън. Но от студ нигде те не свърта и ти, без много, съжаляваш почти за оная макар и тежка, но не и смъртоносна жега в долината.
към текста >>

62. Учителя присъства на събора, 1927 - София. Първи ден - 19 август

Много слаб западен ветрец.Размишление.1.
19 август, 1927 год., петък, /Преображение/, „Изгрев" - София, луната последна четвърт В 4 часа на поляната сме събрани всички построени в редици, подравнени по фронт и тил - братята отдясно, сестрите отляво с лице към изток. В 4 и половина часа идва Учителят. Времето ясно. Звездно небе. Тихо. Много слаб западен ветрец.Размишление.1. Бог е Любов. Светлина, мир и радост за душите. Господ владее небето, Господ владее живота. Той носи вечното благословение и радост за душите. 2. Добрата молитва /ръцете свободно отпуснати/.
към текста >>

63. Учителя присъства на събора, 1927 - София. Трети ден - 21 август

Времето ясно, ветрец от към запад.
Учителят открива събора с беседата - „Пътят на ученика” - разкрива същността на новия път на окултното ученичество. За програмата на този ден може да се прочете в протоколите, водени от Тереза Керемидчиева: 4. Трети съборен ден 21 август 1927 година, неделя, 3 часа и половина, на поляната. Същият ред. Времето ясно, ветрец от към запад. В 5 часа над нас ясно, хоризонта облаци. Само от към изток чисто небе. 7 часа и половина - над Витоша черни облаци, над нас слънце.Размишление.1. Мото - „Всякой, който търси първом Царството Божие и Неговата Правда, нему всичко друго ще му се даде".2.,, Благославяй душе моя Господа." /три пъти/ 3. Добрата молитва.
към текста >>

64. Учителя присъства на събора, 1927 - София. Четвърти ден - 22 август

От изток към югозапад очертани три успоредни линии от облаци, бели, които в последствие станаха черни, по-скоро тъмни и по-широки.
5. Четвърти съборен ден 22 август, 1927 година, понеделник 3 часа и половина на поляната Времето ясно. Слаб източен вятър. От изток към югозапад очертани три успоредни линии от облаци, бели, които в последствие станаха черни, по-скоро тъмни и по-широки. В 4 часа дойде Учителят. Размишление. 1. Мото: Когато дойде Духът на Истината Той ще ви научи на всичко./три пъти/ 2. Благословен Господ Бог наш. /три пъти/
към текста >>

65. Учителя присъства на събора, 1927 - София. Пети ден - 23 август

Да изучаваме ръката си, да четем по линиите и другите знаци, по кожата, по формата и т.н.Аз, Минчо Сотиров виждам следното ясновидение 9 часа: Една бъчва, западно от бараката на брат Любомир Лулчев и чирози завързани всред бъчвата, за опашките, като конус, а от бъчвата излиза пламък - огън, който обхваща чирозите.Беседата продължи до 9 часа и 55 минути.Песен - „ДухътБожи."
Тогаз дойде глас от небето: И прославих и пак ще прославя". Дойд е глас Беседа напечатана също в „Пътят на ученика" - съборна. Учителят говори за хиромантията като наука, която трябва да изучаваме. Да изучаваме ръката си, да четем по линиите и другите знаци, по кожата, по формата и т.н.Аз, Минчо Сотиров виждам следното ясновидение 9 часа: Една бъчва, западно от бараката на брат Любомир Лулчев и чирози завързани всред бъчвата, за опашките, като конус, а от бъчвата излиза пламък - огън, който обхваща чирозите.Беседата продължи до 9 часа и 55 минути.Песен - „ДухътБожи." Добрата молитва. Обяд Отче наш. * * *
към текста >>

66. Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари

- Това е последствие, казва Той, от кривите пътища на човечеството, напуснало Божиите Закони, оставило вътрешното служение, създало си кумири от своите творения и си присвоило Божествените права да наказва, убива и мъчи своите ближни.Учителят тъй спокойно разказва това, като за нещо съвсем просто.- После, продължава той - ще настане едно отрезвяване в умовете и сърцата на тия, които ще имат щастието да надживеят тия катаклизми.Слънцето премина своя зенит и ето вече през облака се прозира лика му - клони на запад.Прибираме раниците.
Седим върху снеговете, а под тях, като че ли скрит огън ни пази от замръзване. След обяда обградихме Учителя. Той каза, че иде време, когато земята силно ще се разтърси, от което океаните ще закрият някои стари континенти, а ще се открият нови...Замислям се при тия думи! Как? Нима е възможно това? - Това е последствие, казва Той, от кривите пътища на човечеството, напуснало Божиите Закони, оставило вътрешното служение, създало си кумири от своите творения и си присвоило Божествените права да наказва, убива и мъчи своите ближни.Учителят тъй спокойно разказва това, като за нещо съвсем просто.- После, продължава той - ще настане едно отрезвяване в умовете и сърцата на тия, които ще имат щастието да надживеят тия катаклизми.Слънцето премина своя зенит и ето вече през облака се прозира лика му - клони на запад.Прибираме раниците. Събираме се за молитва. Ел Шедар ехти от горещата ни благодарност към Твореца - изразена чрез .Добрата молитва” и „Отче наш”. (Варвара взима участие.) Тя се понесе нагоре като благоуханна вълна, изпратена от едни щастливи люде намерили сега своят истински Водач.Някой стои на края на поляната и ни брои... шестдесет и трима.Като вихър полетяваме надоле. Тъй приятно се тича по сняг! Ето ни по „Спаси душа”.
към текста >>

67. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Благовещение - 7 април

Ние сме високо над тях и за нас няма това, що вас тревожи...Изток и запад не предвещават нищо добро - мътно е небето и в двата си края... Сякаш мърморят нахмурени: - Тази нощ облаците на съвет ще се съберем и ще решим утре що ще бъде.Тръгваме... В 6 часа сме над Драгалевските воденици.
Бъди ни Оракул и Ти, Орионе, ще ли се радваме на топли слънчеви лъчи или ще има - студен душ? Не отговарят светлите звезди. Трепкат, примигват с очици, мълчат си те. Сякаш само отговарят: - Що питате нас? Питайте ветровете, що носят бури и мъгли. Ние сме високо над тях и за нас няма това, що вас тревожи...Изток и запад не предвещават нищо добро - мътно е небето и в двата си края... Сякаш мърморят нахмурени: - Тази нощ облаците на съвет ще се съберем и ще решим утре що ще бъде.Тръгваме... В 6 часа сме над Драгалевските воденици. Слънцето не се яви. Не се яви ни после, ни по-късно... Тъмни облаци притиснали небето, като че искат да го задушат. Тук-таме се откроява измежду тях някое синьо окце, но бързо облак се затичва и в миг го затуля.Ечат воденичните колела. Ледът е отпуснал буйния поток, сега завъртял множество воденични камъни. Ето ги и нашите приятели -селските псета.
към текста >>

От към запад пристигат тълпи от мрачни облаци.
Напразно кукурякът се хвали, че „той е пръв”, не, още много други цветя има, които са първи като него. Малката тревичка преди всички тях поникна изпод снега и сега вредом е разпростряла копринената си дреха.Въздухът е тъй упоителен и чист. Тъй леко и с жадност го поемат гърдите като целебна сила. Той е подсладен от невидимото присъствие на здравеца, що все още опърпан се крие из скалите. Облаци, подобно изригващ вулкан, нахълтват изневиделица, после в бойни редици се просват по планината и я заливат с мъгли.Кога изкачихме „Зеленка”, кога минахме „Буди душа” - ето ни вече по самото шосе към „Ели Шедар”. От към запад пристигат тълпи от мрачни облаци. Няколко пъти слънцето прави опит да надникне, мярва се през облаците светлия му диск, но уви! Облаците го скриваха с всичка сила...Настигат ни туристи за „Алеко”. Колко стройни и напети изглеждат със своите красиви планински костюми, със своите обрулени от вятъра и слънцето лица, с тая свежест и бодрост в поглед и походка! Те бързат да предварят закапващия се дъжд. Ние не бързаме - едно че нямаме хижа, друго, „пролетният дъжд е целебен” - според думите на Учителя и затова ние не го избягвахме.Почва да ръси.
към текста >>

68. Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 10 юли

Огнището отхвърля високи червени езици, дим, искри и приятна грейка.Полека лека слънцето клони към запад, а заедно с него пристига и вечерния хлад.
С чести навеждания, изправяния през свежия боров клек, наближаваме Гостната. Там гори буен огън. На възбог се издига бял пушек. Из пътя събираме и сухи дърва, и така натоварени триумфално пристигаме там.Почна разкошния обяд. Кой не знае сладостта на храната след дълъг изморителен път при изпобити от умора нозе, кой не е утолявал жаждата си с ароматичен чай - нищо не знае. Огнището отхвърля високи червени езици, дим, искри и приятна грейка.Полека лека слънцето клони към запад, а заедно с него пристига и вечерния хлад. Големите горящи дънери се стопяват в обилна жар, която прикликва мнозина. Някои вече се огъват в платнищата си, други, подобно Якова, слагат глава на камък и заспиват. Някои пък си нарязаха папрат, за да ги не убиват камъните. Такова легло приготвиха и за Учителя. До късно през нощта, около огнището се чуваше тиха гълчава.
към текста >>

69. Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 11 юли

Огнището отхвърля високи червени езици, дим, искри и приятна грейка.Полека лека слънцето клони към запад, а заедно с него пристига и вечерния хлад.
С чести навеждания, изправяния през свежия боров клек, наближаваме Гостната. Там гори буен огън. На възбог се издига бял пушек. Из пътя събираме и сухи дърва, и така натоварени триумфално пристигаме там.Почна разкошния обяд. Кой не знае сладостта на храната след дълъг изморителен път при изпобити от умора нозе, кой не е утолявал жаждата си с ароматичен чай - нищо не знае. Огнището отхвърля високи червени езици, дим, искри и приятна грейка.Полека лека слънцето клони към запад, а заедно с него пристига и вечерния хлад. Големите горящи дънери се стопяват в обилна жар, която прикликва мнозина. Някои вече се огъват в платнищата си, други, подобно Якова, слагат глава на камък и заспиват. Някои пък си нарязаха папрат, за да ги не убиват камъните. Такова легло приготвиха и за Учителя. До късно през нощта, около огнището се чуваше тиха гълчава.
към текста >>

70. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Първи ден - тръгване

Учителя погледна срещните върхове на Скакавците, западно от Мусала, и каза:Това място прилича на цветове.
Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои на човека. Тогава човек казва:“Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде. Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж, но той се изплита нишка по нишка. Красивото е там, че се добива нишка по нишка. А всеки път мъчнотиите идат, за да се види дали може да се самообладава човек. Учителя погледна срещните върхове на Скакавците, западно от Мусала, и каза:Това място прилича на цветове. Това са все цветове на една нова култура. Чакат за Божествено благословение. Сега температурата e ll градуса. Ставаме и разглеждаме околностите. Ясно се вижда Пирин с връх Ел-тепе.
към текста >>

71. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала.. Втори ден

Учителя погледна срещните върхове на Скакавците, западно от Мусала, и каза:Това място прилича на цветове.
Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои на човека. Тогава човек казва:“Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде. Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж, но той се изплита нишка по нишка. Красивото е там, че се добива нишка по нишка. А всеки път мъчнотиите идат, за да се види дали може да се самообладава човек. Учителя погледна срещните върхове на Скакавците, западно от Мусала, и каза:Това място прилича на цветове. Това са все цветове на една нова култура. Чакат за Божествено благословение. Сега температурата e ll градуса. Ставаме и разглеждаме околностите. Ясно се вижда Пирин с връх Ел-тепе.
към текста >>

72. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. . Трети ден

Учителя погледна срещните върхове на Скакавците, западно от Мусала, и каза:Това място прилича на цветове.
Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои на човека. Тогава човек казва:“Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде. Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж, но той се изплита нишка по нишка. Красивото е там, че се добива нишка по нишка. А всеки път мъчнотиите идат, за да се види дали може да се самообладава човек. Учителя погледна срещните върхове на Скакавците, западно от Мусала, и каза:Това място прилича на цветове. Това са все цветове на една нова култура. Чакат за Божествено благословение. Сега температурата e ll градуса. Ставаме и разглеждаме околностите. Ясно се вижда Пирин с връх Ел-тепе.
към текста >>

73. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Четвърти ден

Учителя погледна срещните върхове на Скакавците, западно от Мусала, и каза:Това място прилича на цветове.
Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои на човека. Тогава човек казва:“Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде. Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж, но той се изплита нишка по нишка. Красивото е там, че се добива нишка по нишка. А всеки път мъчнотиите идат, за да се види дали може да се самообладава човек. Учителя погледна срещните върхове на Скакавците, западно от Мусала, и каза:Това място прилича на цветове. Това са все цветове на една нова култура. Чакат за Божествено благословение. Сега температурата e ll градуса. Ставаме и разглеждаме околностите. Ясно се вижда Пирин с връх Ел-тепе.
към текста >>

74. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Пети ден

Учителя погледна срещните върхове на Скакавците, западно от Мусала, и каза:Това място прилича на цветове.
Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои на човека. Тогава човек казва:“Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде. Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж, но той се изплита нишка по нишка. Красивото е там, че се добива нишка по нишка. А всеки път мъчнотиите идат, за да се види дали може да се самообладава човек. Учителя погледна срещните върхове на Скакавците, западно от Мусала, и каза:Това място прилича на цветове. Това са все цветове на една нова култура. Чакат за Божествено благословение. Сега температурата e ll градуса. Ставаме и разглеждаме околностите. Ясно се вижда Пирин с връх Ел-тепе.
към текста >>

75. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София

Мъглите се оттеглят от изток към запад и пак закриват от очите ни Пиринския хубавец.
Слънцето прилича. Всички ледени кристали се стопяват. Розовите петолистни цветчета отново показват чаровни личица. Небето е синьо и дълбоко. То се оглежда в езерата, които напълно го отразяват. Мъглите се оттеглят от изток към запад и пак закриват от очите ни Пиринския хубавец. Пак спиме на Мусалла, пак ни говори Учителя и нашите гимнастически упражнения. Въздухът напълно може да се окачестви на божествена амброзия. Дишайте гърди! Пълнете се с изобилен живот.Връщаме се. Скръб изпълва гърдите ми.
към текста >>

76. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли

Мъглите се оттеглят от изток към запад и пак закриват от очите ни Пиринския хубавец.
Слънцето прилича. Всички ледени кристали се стопяват. Розовите петолистни цветчета отново показват чаровни личица. Небето е синьо и дълбоко. То се оглежда в езерата, които напълно го отразяват. Мъглите се оттеглят от изток към запад и пак закриват от очите ни Пиринския хубавец. Пак спиме на Мусалла, пак ни говори Учителя и нашите гимнастически упражнения. Въздухът напълно може да се окачестви на божествена амброзия. Дишайте гърди! Пълнете се с изобилен живот.Връщаме се. Скръб изпълва гърдите ми.
към текста >>

77. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли

Мъглите се оттеглят от изток към запад и пак закриват от очите ни Пиринския хубавец.
Слънцето прилича. Всички ледени кристали се стопяват. Розовите петолистни цветчета отново показват чаровни личица. Небето е синьо и дълбоко. То се оглежда в езерата, които напълно го отразяват. Мъглите се оттеглят от изток към запад и пак закриват от очите ни Пиринския хубавец. Пак спиме на Мусалла, пак ни говори Учителя и нашите гимнастически упражнения. Въздухът напълно може да се окачестви на божествена амброзия. Дишайте гърди! Пълнете се с изобилен живот.Връщаме се. Скръб изпълва гърдите ми.
към текста >>

78. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден

Мъглите се оттеглят от изток към запад и пак закриват от очите ни Пиринския хубавец.
Слънцето прилича. Всички ледени кристали се стопяват. Розовите петолистни цветчета отново показват чаровни личица. Небето е синьо и дълбоко. То се оглежда в езерата, които напълно го отразяват. Мъглите се оттеглят от изток към запад и пак закриват от очите ни Пиринския хубавец. Пак спиме на Мусалла, пак ни говори Учителя и нашите гимнастически упражнения. Въздухът напълно може да се окачестви на божествена амброзия. Дишайте гърди! Пълнете се с изобилен живот.Връщаме се. Скръб изпълва гърдите ми.
към текста >>

79. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли

Мъглите се оттеглят от изток към запад и пак закриват от очите ни Пиринския хубавец.
Слънцето прилича. Всички ледени кристали се стопяват. Розовите петолистни цветчета отново показват чаровни личица. Небето е синьо и дълбоко. То се оглежда в езерата, които напълно го отразяват. Мъглите се оттеглят от изток към запад и пак закриват от очите ни Пиринския хубавец. Пак спиме на Мусалла, пак ни говори Учителя и нашите гимнастически упражнения. Въздухът напълно може да се окачестви на божествена амброзия. Дишайте гърди! Пълнете се с изобилен живот.Връщаме се. Скръб изпълва гърдите ми.
към текста >>

80. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

Неговата околност с издигащия се на югозапад, устремен към небесата връх Харамията, скалите към седмото езеро създаваха изключително богати на форми релефи.
Изгледът към Харамията и отвесните скали край Близнаците създаваше обстановка на нещо величаво, тайнствено, неземно. Отивахме за упражнения и край петото езеро Бъбрека или Махабур. Широкото пространство на платото там внасяше у нас усещането за необятност и простор, едно разширение и освобождаване от ограниченията, които са присъщи на физическия свят. Но най-често за упражненията и Паневритмията ходехме край езерото на Чистотата. Това място не се посещаваше от хора - беше девствено и чисто. Неговата околност с издигащия се на югозапад, устремен към небесата връх Харамията, скалите към седмото езеро създаваха изключително богати на форми релефи. Една лекота, една приятност от чистотата, която цареше там се чувстваше от всички. Високото плато, където точно си правехме упражненията, създаваше голямо отдалечаване на хоризонта, а това обогатяваше и разнообразяваше гладката. В бивака оставаха дежурните, които имаха грижата да приготвят общия обед. По тези, пълни с очарование и прелест места, наредени в кръг по двама, а в центъра - малкият оркестър, който всякога имаше възможността да се сформира тук, заедно с Учителя играехме чудната по своята мелодия и движения Паневритмия. След това приятните и полезни разговори, опиянението да ходиш, да гледаш девствения релеф пред теб, да споделяш с приятели и да се чувстваш потопен в едно приятно и хармонично общество - всичко това задълго ни задържаше по тези места.
към текста >>

На запад се виждаха Скакавците!
Тя е двуетажно здание с няколко стаи. Там останахме до обяд в разговор с нейните обитатели. Като излязохме навън с наблюдателя, един рядко любезен човек, той ни показа и околностите. Пред нас се виждаха Маричините езера, разположени също като в един олтар. Ясно се виждаше пътеката, прокарана от трудоваците миналата есен - от Мусала до езерото Граничар, което не се виждаше и отстои на два и половина часа от Мусала. На запад се виждаха Скакавците! Какво нещо са те? Те са едно море от върхове и бездни между Мусала и Рупите. Учителя като погледна Скакавците, каза: „Това са свещени места на Рила, където обитават висши разумни същества”. След обяд слязохме на хижата, където с Учителя имахме ценни разговори. На третия ден падна мъгла и ние потеглихме за Чам-Кория.
към текста >>

81. Учителя се качва на седемте рилски езера и се присъединява към учениците. 15 август

Загърнат със своята сива скалиста дреха, вирнал глава към облаците, взрял поглед към северозапад.
От него се гледа почти цялата Рилска долина. Колко чудесни гледки оттук. Погледът ни пада върху заспали скалисти великани, приличащи често на мумии, начумерени или учудени лица на природна игра върху скалите.Като микроскопически петна се виждат Доспей Махала и Говедарци. Отвредом те огражда благоуханието на прекрасната девствена природа, напоена от благодатни билки и цветя.Защо са го нарекли „Харамия”? Но тъй чудно му прилича това име! Загърнат със своята сива скалиста дреха, вирнал глава към облаците, взрял поглед към северозапад. Що мисли той, или що сънува? Орли се вият над него, които пропъждаме с нашето изкачване.Слизаме, лъкатушим по опасния стръмен път към нашия слънчев бивак. Палатки се шаренеят там и по клековете се белее пране, също и одеяла от снощния дъжд.Бинокълът открива върху отсрещния хоризонт движущи се черни точки. Викнахме - обадиха ни се. Ехо! Ехо!
към текста >>

82. Учителя на седемте рилски езера с ученици. Откриването на извора при второто езеро 'Ръцете които дават'....

Загърнат със своята сива скалиста дреха, вирнал глава към облаците, взрял поглед към северозапад.
От него се гледа почти цялата Рилска долина. Колко чудесни гледки оттук. Погледът ни пада върху заспали скалисти великани, приличащи често на мумии, начумерени или учудени лица на природна игра върху скалите.Като микроскопически петна се виждат Доспей Махала и Говедарци. Отвредом те огражда благоуханието на прекрасната девствена природа, напоена от благодатни билки и цветя.Защо са го нарекли „Харамия”? Но тъй чудно му прилича това име! Загърнат със своята сива скалиста дреха, вирнал глава към облаците, взрял поглед към северозапад. Що мисли той, или що сънува? Орли се вият над него, които пропъждаме с нашето изкачване.Слизаме, лъкатушим по опасния стръмен път към нашия слънчев бивак. Палатки се шаренеят там и по клековете се белее пране, също и одеяла от снощния дъжд.Бинокълът открива върху отсрещния хоризонт движущи се черни точки. Викнахме - обадиха ни се. Ехо! Ехо!
към текста >>

83. Учителя на седемте рилски езера с учениците - 19 август. Преображение

Брат Пампоров говори за впечатленията си от есперантския събор на запад.
В техните погледи се чете сякаш следното: „Значи за вас са всички тия хули по вестниците и пакостната мълва!? Значи вие сте най-опасния човек в България.”Месечината съвсем закръглена сега радостна се вози по небосвода. Тя къпе в езерните води своето голямо бяло кръгло лице и хвърля чудни сенки върху скалите и тъмната пелерина от боров клек върху хълмовете. Та това не бе нощ. Небето е бяло, сякаш празнуваха и горе някой звезден празник.А и нашето огнище правеше чест на себе си. Брат Пампоров говори за впечатленията си от есперантския събор на запад. Бил в Будапеща, Загреб. Той каза, че дух на братство и човещина обхваща човечеството. Една мощна вълна, която сега облива човечеството и се мъчи да го спаси от една нова унищожителна война.Запад е възхитен от Учителя. Пампоров чрез есперанто е пръв негов апостол и знаменосец. Чужденци се готвят да ни гостуват от далечния запад.
към текста >>

Една мощна вълна, която сега облива човечеството и се мъчи да го спаси от една нова унищожителна война.Запад е възхитен от Учителя.
Та това не бе нощ. Небето е бяло, сякаш празнуваха и горе някой звезден празник.А и нашето огнище правеше чест на себе си. Брат Пампоров говори за впечатленията си от есперантския събор на запад. Бил в Будапеща, Загреб. Той каза, че дух на братство и човещина обхваща човечеството. Една мощна вълна, която сега облива човечеството и се мъчи да го спаси от една нова унищожителна война.Запад е възхитен от Учителя. Пампоров чрез есперанто е пръв негов апостол и знаменосец. Чужденци се готвят да ни гостуват от далечния запад. България ще стане велик Витлеем, в който мъдреци от целия свят ще идват да се учат.Моята колибка е тъй хубава. В нея си почива едно прещастливо същество, което днес се опита да нарисува къщичката си. Вътре е раницата ми, торбичка, одеяло, матарка, кожухче, бастун, шапка.
към текста >>

Чужденци се готвят да ни гостуват от далечния запад.
Брат Пампоров говори за впечатленията си от есперантския събор на запад. Бил в Будапеща, Загреб. Той каза, че дух на братство и човещина обхваща човечеството. Една мощна вълна, която сега облива човечеството и се мъчи да го спаси от една нова унищожителна война.Запад е възхитен от Учителя. Пампоров чрез есперанто е пръв негов апостол и знаменосец. Чужденци се готвят да ни гостуват от далечния запад. България ще стане велик Витлеем, в който мъдреци от целия свят ще идват да се учат.Моята колибка е тъй хубава. В нея си почива едно прещастливо същество, което днес се опита да нарисува къщичката си. Вътре е раницата ми, торбичка, одеяло, матарка, кожухче, бастун, шапка. Даже има място за още един човек. 19 август [1929 г.], Преображение
към текста >>

84. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Шадай - 3 февруари

От сутринта до вечерта само низа от блестящи цветове на слънце, лазур, сняг, сияющи лица, смях, песни и нестихваща радост.Пансионерките се чудят где съм изчезнала целия ден, но не могат да се нарадват на свежия ми бодър вид.- Да е по близко - викат те - и ние бихме отишли на Витоша.----------------------------------* Ората копата, Дай ми чичо момата, да я водя у шумака, да й вдигна кошулака...**Забележка: Ората копата е обред, характерен за Западна България, който се провежда в нощите след Месни и на Сирни Заговезни.
Слънцето вече залязва. Обгърна ни вечерна дрезгавина. Такъв юнашки вид трябва да съм имала, че някои младежи от града ме изглеждат весело и казват: „Ашколсун! ” Лицето ми е пламнало, загоряло и озарено от неизразимо щастие.В пансиона, взимам си топла вода от готварницата, мия [се], пия чай и преоблечена се хвърлям за сън. Струва ми се, че днес нито за миг не напуснах „дверите на рая”. От сутринта до вечерта само низа от блестящи цветове на слънце, лазур, сняг, сияющи лица, смях, песни и нестихваща радост.Пансионерките се чудят где съм изчезнала целия ден, но не могат да се нарадват на свежия ми бодър вид.- Да е по близко - викат те - и ние бихме отишли на Витоша.----------------------------------* Ората копата, Дай ми чичо момата, да я водя у шумака, да й вдигна кошулака...**Забележка: Ората копата е обред, характерен за Западна България, който се провежда в нощите след Месни и на Сирни Заговезни. Палят се клади, а деца въртят специални факли от слама, наречени оратници, с които гонят зимата и злото. В края на вечерта най-смелите прескачат огъня за здраве. Пеят се обредни песни, играят се хора и се мятат запалени стрели. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.36.
към текста >>

85. Учителя е на екскурзия на Витоша. Благовещение. Екскурзия на четирите правила

От запад занадничаха подозрителни облаци.
Да набива дрехите ни, докато се убеди, че не му се сърдим. Вдигаме яки, мятаме пелерини и палта. Земята бързо се напостла със сугращица. Но като се яви слънцето, развали играта на облаците. Усмихна се, пресекна да вали, заразтапя се града и взе да се вдига пара от дрехите ни...Обади се свирката да се събираме. От запад занадничаха подозрителни облаци. За миг всички дрехи от простора се скриха в раниците, също и тояги, палта, торби, чайници, тенджери и гърнета. Като войници се строяваме за миг.Молитва. И деца в групата, и техните нежни устица изричат някаква благодарност. Изреждат се Добрата молитва, после91 псалом и Господнята молитва.Пътят е хлъзгав от разтапящия се град. Преваляме хълмовете.
към текста >>

86. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]

С невидими кофи изтегля влагата от нея, а заедно с нея безброй билки и цветя.Дните се удължават - юг се радва на светлия си Гостенин, а запад го изпраща все по-надалече с алени цветя.
Въздухът свеж - омекнал. Клончетата набъбнали, развили нежна свилена шумица. Овощните дървета нацъфтели. Върби и тополи разперили облечени вейки, блещят на слънцето. То не крие вече любовта си към земята. С невидими кофи изтегля влагата от нея, а заедно с нея безброй билки и цветя.Дните се удължават - юг се радва на светлия си Гостенин, а запад го изпраща все по-надалече с алени цветя. Планините, помилвани от пролетния полъх, сякаш ще политнат от радост. Дрипавият кожух от мощните им плещи вече е повлечен по хълмовете, скоро съвсем ще падне. Ручеите пеят. Цветята цъфтят, птичките чуруликат, летят, бягат, боричкат се, издигат човчици.Аромат. Стъпките неуморно вървят след него.
към текста >>

87. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици. Гергьовден.

На запад, съвсем на запад, там близо до хоризонта, половината луна, като красива златна паница, полекичка слиза от небето върху китно напослана зелена маса.
Небето е запяло звездна песен. Млечният път се крие в собствената си светлина. Фламарион казва, че той представлява неизмерим океан от слънца, всяко от които е много по-голямо от нашето. Още, че всяко такова слънце има и своите планети, както нашето слънце. А Джордано Бруно още преди 300 години пък - че всяка планета и там е населена с такива същества, както и земята...Тук-таме из Млечния път се откройва по някое по-голямо светило, сякаш водач на другите, подобно жерави на път. На запад, съвсем на запад, там близо до хоризонта, половината луна, като красива златна паница, полекичка слиза от небето върху китно напослана зелена маса. Сириус е почти над Витоша. Нежни, сини вълни напират от него с неизразим шепот за ненадминато величие. Прилича на прекрасно око, гледащо към нас, дребните земни жители. Сякаш, то е символ във Вселената за онова Непроявеното към нас, пълно с неизмерима обич. Всяка звезда има свой отделен цвят.
към текста >>

Да би станала сърцето ми звездна арфа и да пее за вас - вечните певци на света.От изток звездната плащаница почва да се навива, като хартия... На запад, чака тя още, да я докоснат пръстите на идващата зора.
Те всичките са цветя в градината на Вселената.Не стъпвам по земята, а летя из тия звездни мирове, наслаждавайки очите и душата си с божествено красиви гледки. А, как са чудно подредени! Трапеци, триъгълници, кръгове, прави, нагънати, тъпи и остри ъгли. Колко си хубаво, ти, небе златно! Само като ви погледна, стига ми за да зная, че вие сте израз на Него - Вечната Любов, която мисли за нас. Да би станала сърцето ми звездна арфа и да пее за вас - вечните певци на света.От изток звездната плащаница почва да се навива, като хартия... На запад, чака тя още, да я докоснат пръстите на идващата зора. Хоризонтът побелява. Зорницата пристига. Тя идва с леки танцуващи стъпки на млада дева, която обръща към изток заруменели страни и разпиляна златиста коса. По свилените й поли блещят ярки звезди.Девата се усмихва. Окото й златно, Венера се нарича.
към текста >>

88. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици -29 май. Възнесение

На запад Сириус блести, а над Витоша Стрелец запънал златния си лък - гони нощта.
Обадих се по къщичките на заспалия Изгрев - всичко спи. Но ето и друг като мене закъснял търси другари за Витоша. Часът е два и половина. Настигаме и други двоица, които разправяха, че преди малко една двойка била нападната в гората, но апашите, като чули идващи стъпки, скрили се навътре из гората.Минаваме коридора благополучно. Над нас отново засия звездното небе. На запад Сириус блести, а над Витоша Стрелец запънал златния си лък - гони нощта. В този ранен утринен час славеите и синигерите се надпяват. О, те не са само един и два - безброй певци, сякаш имат някакво празненство. Какъв възторг, каква омая от жизнерадостните им гласове; сякаш са се отървали от някаква голяма беда и сега не могат да изкажат своята радост. Ведрина. Въздухът е тъй приятен, сякаш поръчан за този ден. Бавно се очертават планините, дърветата и буйната ръж.
към текста >>

89. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 9 юни. Свети Дух

Стрелец застанал над Витоша, обтяга лък към запад.
Изгрев е сборния пункт. Дърветата, сребърни от лунния блясък, неподвижни, изтръпнали, сякаш от чаровната нощ. Звездите, сякаш се изстъпват пред лунната красота и отстрани трепкат като придворни дами. Лицата на всички ни са осияни от лунния блясък, сякаш приказни и далечни.На Изгрев. Там е сборния пункт. Стрелец застанал над Витоша, обтяга лък към запад. Капелла вълшебно свети над нас. Сириус зове към неизмеримите небесни глъбини.Ето го и Учителя. Излиза облечен в бял костюм, препасан със своя термос, бинокъл и барометър. Оглежда ни и пита дали всички сме събрани. Бодро и тихо потегля нашата ескадра.
към текста >>

Брат Лулчев пак се заел да чете на всеуслишание „На западния фронт нищо ново”, но никой го не слуша; повечето спят.
Слизаме от скалите и обикаляме огньовете. Приятен е огънят всред утринната влага, свежест и хладина. После пеем, пеем. Лягаме на припек и се наслаждаваме от прекрасния ароматичен въздух. Облаци се събират по небето и пак се разпръсват. Брат Лулчев пак се заел да чете на всеуслишание „На западния фронт нищо ново”, но никой го не слуша; повечето спят. Спят до обяд.Един брат симидчия донесъл пълна кошница симиди и гърне с мед и всекиму раздава за отпразнуване оздравяването на двете му схванати нозе. КакУчителятмуказалда ходи-това било лекът, кактой бил същински труп, но решил да направи всичко, само и само да оздравее. Изпърво се търкалял, плакал, молил се. После се изправял на колене, после на патерици. Как взимал пътя от моста „Граф Игнатиев” до Изгрев за 4 часа... А сега чак на Витоша е дошел рано преди всички.
към текста >>

90. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 31 август

Най-напред ще имаме светлина, после вода, после твоите чувства, после твоята воля и най-после гледаш, че нещата се реализират.Когато желаем нещо и го очакваме, то не идва отгоре, нито отляво, нито отстрани, нито от изток, нито от запад.
Че дъжд не капе ли от Небето? Че светлината не идва ли от Небето? Че ако не идваше светлината, водата отгоре, ако и въздухът не слизаше отгоре какво щеше да стане? - Нищо нямаше да стане. От Небето ще капне по особен начин. Най-напред ще имаме светлина, после вода, после твоите чувства, после твоята воля и най-после гледаш, че нещата се реализират.Когато желаем нещо и го очакваме, то не идва отгоре, нито отляво, нито отстрани, нито от изток, нито от запад. Ти чакаш да дойде хляба, но си отваряш очите и виждаш, че хлябът е пред тебе. Откъде е дошъл незнаеш. В съзнанието ти става едно малко прекъсване и виждаш предмета, но откъде е дошъл, не знаеш. Та когато се молиш има едно правило. Например имаш нужда от пари.
към текста >>

91. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Възнесение

То като че е покрито със сива пепел, като че ли е загаснало...От запад червени облаци се събират като петли бойци.
Развиделява се, но по бисерните капки на росата не играе светлият лъч на слънцето. Макар, че то изгрява, но като, че не е весело - бледен е неговият лик. Сякаш е тъжно. Като че няма лъчи. Главата му е покрита с дебела облачна качулка, та не може да се види ясно лицето му. То като че е покрито със сива пепел, като че ли е загаснало...От запад червени облаци се събират като петли бойци. Те се тълпят над земята и бързо, диво се движат един срещу друг, като нетърпеливи бойци, жадни за победи, жадни да се сбият върху небесната арена. Ето ги бойците, минават един след друг. Засенчват зелените поля. Дебнат се, обикалят се; най-после се сборичкват. С бесен вой се хвърлиха гърди срещу тела, глави срещу глави, от които ехтеше тътен и трясък, и потоци кърви.
към текста >>

Слънцето чакаше на запад да се приберем, то стрелкаше с лъчи немирните облаци, като че им се сърдеше за сбиването.
Чешмичката през всичкото време ни пее и още повече развеселява нашия Ели Шедар.Почиваме до 4 ч., правим обща благодарствена молитва и тръгваме. Петлите пак се събират. Но този път още по-настървени. Тъй люто се биха, че дори заплакаха. Бориха се и плакаха, бориха се и плакаха, докато ни наплиска хубав дъждец и натежали от влага, излизаме на друма. Слънцето чакаше на запад да се приберем, то стрелкаше с лъчи немирните облаци, като че им се сърдеше за сбиването. Па, кой знае, може би ги и похвали... нали не му разбираме езика! Слизаме по зеленината с разноцветните си дрехи - прилични на бели и морави ружи, лалета - жълти и червени, които се полюляваха по зелената морава.Изгревци си остават там. Учителят ни поздравява и влиза в стаята си, а ние от града, се упътваме надоле.Там, отново окъпани, но с топла вода, със сухи дрехи в топлата постеля, потъваме в божествен сън, осеян с чудни картини от небесната борба днес. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.47.
към текста >>

92. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 юли

Вятър духа откъм запад, но не съвсем силен.
Вятърът вече бе утихнал съвсем. Направих си от много клекове високо като креват легло и със сухото сено в сламеника спах много добре. Легнах си рано.*(на есперанто) „Трите основи на живота", лекцията „Душата". (Бел. М. И.)19.VII.1932год.Станах в 4 ч. Ясно небе. Вятър духа откъм запад, но не съвсем силен. След като изпяхме „В начало бе Словото" и Добрата молитва, имахме размишление. Учителят каза: „Обърнете се сега всички с гърбовете към слънцето и се печете на утринното слънце. Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му.
към текста >>

Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт.
Да не се изкривява ни умът, ни чувствата, ни волята на човека. Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи.
към текста >>

Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре.
И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби.
към текста >>

Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край.
Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага. На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с раницата у дома, във Водица. У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си.
към текста >>

Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди.
Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха.
към текста >>

Нещо за брожения говореха, но не запомних.Аз в мене си се радвах на това видение, което видях на западното, на югозападното небесно полушарие.На хората говорих ли, не ли, не помня, но като че говорих нещо.
Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си. Нещо за брожения говореха, но не запомних.Аз в мене си се радвах на това видение, което видях на западното, на югозападното небесно полушарие.На хората говорих ли, не ли, не помня, но като че говорих нещо. След това видях една картина - Владо Николов, русина, от с. Мърчаево, и Еленка бяха на колене в пози да ги венчават. Че уж вечете се оженили, И това изчезна и се събудих.*В дневника следва резюме от лекцията на Учителя от 26.Х. 1932 г., сряда - „Новите хора". (Бел. М.И.)
към текста >>

93. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 юли

Вятър духа откъм запад, но не съвсем силен.
Вятърът вече бе утихнал съвсем. Направих си от много клекове високо като креват легло и със сухото сено в сламеника спах много добре. Легнах си рано.*(на есперанто) „Трите основи на живота", лекцията „Душата". (Бел. М. И.)19.VII.1932год.Станах в 4 ч. Ясно небе. Вятър духа откъм запад, но не съвсем силен. След като изпяхме „В начало бе Словото" и Добрата молитва, имахме размишление. Учителят каза: „Обърнете се сега всички с гърбовете към слънцето и се печете на утринното слънце. Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му.
към текста >>

Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт.
Да не се изкривява ни умът, ни чувствата, ни волята на човека. Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи.
към текста >>

Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре.
И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби.
към текста >>

Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край.
Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага. На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с раницата у дома, във Водица. У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си.
към текста >>

Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди.
Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха.
към текста >>

Нещо за брожения говореха, но не запомних.Аз в мене си се радвах на това видение, което видях на западното, на югозападното небесно полушарие.На хората говорих ли, не ли, не помня, но като че говорих нещо.
Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си. Нещо за брожения говореха, но не запомних.Аз в мене си се радвах на това видение, което видях на западното, на югозападното небесно полушарие.На хората говорих ли, не ли, не помня, но като че говорих нещо. След това видях една картина - Владо Николов, русина, от с. Мърчаево, и Еленка бяха на колене в пози да ги венчават. Че уж вечете се оженили, И това изчезна и се събудих.*В дневника следва резюме от лекцията на Учителя от 26.Х. 1932 г., сряда - „Новите хора". (Бел. М.И.)
към текста >>

94. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 юли

Вятър духа откъм запад, но не съвсем силен.
Вятърът вече бе утихнал съвсем. Направих си от много клекове високо като креват легло и със сухото сено в сламеника спах много добре. Легнах си рано.*(на есперанто) „Трите основи на живота", лекцията „Душата". (Бел. М. И.)19.VII.1932год.Станах в 4 ч. Ясно небе. Вятър духа откъм запад, но не съвсем силен. След като изпяхме „В начало бе Словото" и Добрата молитва, имахме размишление. Учителят каза: „Обърнете се сега всички с гърбовете към слънцето и се печете на утринното слънце. Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му.
към текста >>

Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт.
Да не се изкривява ни умът, ни чувствата, ни волята на човека. Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи.
към текста >>

Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре.
И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби.
към текста >>

Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край.
Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага. На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с раницата у дома, във Водица. У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си.
към текста >>

Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди.
Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха.
към текста >>

Нещо за брожения говореха, но не запомних.Аз в мене си се радвах на това видение, което видях на западното, на югозападното небесно полушарие.На хората говорих ли, не ли, не помня, но като че говорих нещо.
Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си. Нещо за брожения говореха, но не запомних.Аз в мене си се радвах на това видение, което видях на западното, на югозападното небесно полушарие.На хората говорих ли, не ли, не помня, но като че говорих нещо. След това видях една картина - Владо Николов, русина, от с. Мърчаево, и Еленка бяха на колене в пози да ги венчават. Че уж вечете се оженили, И това изчезна и се събудих.*В дневника следва резюме от лекцията на Учителя от 26.Х. 1932 г., сряда - „Новите хора". (Бел. М.И.)
към текста >>

95. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 18 юли

Вятър духа откъм запад, но не съвсем силен.
Вятърът вече бе утихнал съвсем. Направих си от много клекове високо като креват легло и със сухото сено в сламеника спах много добре. Легнах си рано.*(на есперанто) „Трите основи на живота", лекцията „Душата". (Бел. М. И.)19.VII.1932год.Станах в 4 ч. Ясно небе. Вятър духа откъм запад, но не съвсем силен. След като изпяхме „В начало бе Словото" и Добрата молитва, имахме размишление. Учителят каза: „Обърнете се сега всички с гърбовете към слънцето и се печете на утринното слънце. Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му.
към текста >>

Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт.
Да не се изкривява ни умът, ни чувствата, ни волята на човека. Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи.
към текста >>

Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре.
И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби.
към текста >>

Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край.
Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага. На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с раницата у дома, във Водица. У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си.
към текста >>

Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди.
Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха.
към текста >>

Нещо за брожения говореха, но не запомних.Аз в мене си се радвах на това видение, което видях на западното, на югозападното небесно полушарие.На хората говорих ли, не ли, не помня, но като че говорих нещо.
Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си. Нещо за брожения говореха, но не запомних.Аз в мене си се радвах на това видение, което видях на западното, на югозападното небесно полушарие.На хората говорих ли, не ли, не помня, но като че говорих нещо. След това видях една картина - Владо Николов, русина, от с. Мърчаево, и Еленка бяха на колене в пози да ги венчават. Че уж вечете се оженили, И това изчезна и се събудих.*В дневника следва резюме от лекцията на Учителя от 26.Х. 1932 г., сряда - „Новите хора". (Бел. М.И.)
към текста >>

96. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 юли

Вятър духа откъм запад, но не съвсем силен.
12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 19 юли: 19.VII.1932год. Станах в 4 ч. Ясно небе. Вятър духа откъм запад, но не съвсем силен. След като изпяхме „В начало бе Словото" и Добрата молитва, имахме размишление. Учителят каза: „Обърнете се сега всички с гърбовете към слънцето и се печете на утринното слънце. Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."
към текста >>

Вятър духа откъм запад, но не съвсем силен.
Вятърът вече бе утихнал съвсем. Направих си от много клекове високо като креват легло и със сухото сено в сламеника спах много добре. Легнах си рано.*(на есперанто) „Трите основи на живота", лекцията „Душата". (Бел. М. И.)19.VII.1932год.Станах в 4 ч. Ясно небе. Вятър духа откъм запад, но не съвсем силен. След като изпяхме „В начало бе Словото" и Добрата молитва, имахме размишление. Учителят каза: „Обърнете се сега всички с гърбовете към слънцето и се печете на утринното слънце. Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му.
към текста >>

Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт.
Да не се изкривява ни умът, ни чувствата, ни волята на човека. Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи.
към текста >>

Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре.
И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби.
към текста >>

Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край.
Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага. На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с раницата у дома, във Водица. У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си.
към текста >>

Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди.
Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха.
към текста >>

Нещо за брожения говореха, но не запомних.Аз в мене си се радвах на това видение, което видях на западното, на югозападното небесно полушарие.На хората говорих ли, не ли, не помня, но като че говорих нещо.
Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си. Нещо за брожения говореха, но не запомних.Аз в мене си се радвах на това видение, което видях на западното, на югозападното небесно полушарие.На хората говорих ли, не ли, не помня, но като че говорих нещо. След това видях една картина - Владо Николов, русина, от с. Мърчаево, и Еленка бяха на колене в пози да ги венчават. Че уж вечете се оженили, И това изчезна и се събудих.*В дневника следва резюме от лекцията на Учителя от 26.Х. 1932 г., сряда - „Новите хора". (Бел. М.И.)
към текста >>

97. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 юли

Вятър духа откъм запад, но не съвсем силен.
Вятърът вече бе утихнал съвсем. Направих си от много клекове високо като креват легло и със сухото сено в сламеника спах много добре. Легнах си рано.*(на есперанто) „Трите основи на живота", лекцията „Душата". (Бел. М. И.)19.VII.1932год.Станах в 4 ч. Ясно небе. Вятър духа откъм запад, но не съвсем силен. След като изпяхме „В начало бе Словото" и Добрата молитва, имахме размишление. Учителят каза: „Обърнете се сега всички с гърбовете към слънцето и се печете на утринното слънце. Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му.
към текста >>

Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт.
Да не се изкривява ни умът, ни чувствата, ни волята на човека. Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи.
към текста >>

Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре.
И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби.
към текста >>

Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край.
Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага. На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с раницата у дома, във Водица. У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си.
към текста >>

Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди.
Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха.
към текста >>

Нещо за брожения говореха, но не запомних.Аз в мене си се радвах на това видение, което видях на западното, на югозападното небесно полушарие.На хората говорих ли, не ли, не помня, но като че говорих нещо.
Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си. Нещо за брожения говореха, но не запомних.Аз в мене си се радвах на това видение, което видях на западното, на югозападното небесно полушарие.На хората говорих ли, не ли, не помня, но като че говорих нещо. След това видях една картина - Владо Николов, русина, от с. Мърчаево, и Еленка бяха на колене в пози да ги венчават. Че уж вечете се оженили, И това изчезна и се събудих.*В дневника следва резюме от лекцията на Учителя от 26.Х. 1932 г., сряда - „Новите хора". (Бел. М.И.)
към текста >>

98. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 24 юли

Вятър духа откъм запад, но не съвсем силен.
Вятърът вече бе утихнал съвсем. Направих си от много клекове високо като креват легло и със сухото сено в сламеника спах много добре. Легнах си рано.*(на есперанто) „Трите основи на живота", лекцията „Душата". (Бел. М. И.)19.VII.1932год.Станах в 4 ч. Ясно небе. Вятър духа откъм запад, но не съвсем силен. След като изпяхме „В начало бе Словото" и Добрата молитва, имахме размишление. Учителят каза: „Обърнете се сега всички с гърбовете към слънцето и се печете на утринното слънце. Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му.
към текста >>

Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт.
Да не се изкривява ни умът, ни чувствата, ни волята на човека. Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи.
към текста >>

Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре.
И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби.
към текста >>

Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край.
Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага. На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с раницата у дома, във Водица. У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си.
към текста >>

Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди.
Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха.
към текста >>

Нещо за брожения говореха, но не запомних.Аз в мене си се радвах на това видение, което видях на западното, на югозападното небесно полушарие.На хората говорих ли, не ли, не помня, но като че говорих нещо.
Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си. Нещо за брожения говореха, но не запомних.Аз в мене си се радвах на това видение, което видях на западното, на югозападното небесно полушарие.На хората говорих ли, не ли, не помня, но като че говорих нещо. След това видях една картина - Владо Николов, русина, от с. Мърчаево, и Еленка бяха на колене в пози да ги венчават. Че уж вечете се оженили, И това изчезна и се събудих.*В дневника следва резюме от лекцията на Учителя от 26.Х. 1932 г., сряда - „Новите хора". (Бел. М.И.)
към текста >>

99. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 25 юли

Вятър духа откъм запад, но не съвсем силен.
Вятърът вече бе утихнал съвсем. Направих си от много клекове високо като креват легло и със сухото сено в сламеника спах много добре. Легнах си рано.*(на есперанто) „Трите основи на живота", лекцията „Душата". (Бел. М. И.)19.VII.1932год.Станах в 4 ч. Ясно небе. Вятър духа откъм запад, но не съвсем силен. След като изпяхме „В начало бе Словото" и Добрата молитва, имахме размишление. Учителят каза: „Обърнете се сега всички с гърбовете към слънцето и се печете на утринното слънце. Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му.
към текста >>

Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт.
Да не се изкривява ни умът, ни чувствата, ни волята на човека. Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи.
към текста >>

Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре.
И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби.
към текста >>

Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край.
Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага. На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с раницата у дома, във Водица. У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си.
към текста >>

Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди.
Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха.
към текста >>

Нещо за брожения говореха, но не запомних.Аз в мене си се радвах на това видение, което видях на западното, на югозападното небесно полушарие.На хората говорих ли, не ли, не помня, но като че говорих нещо.
Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си. Нещо за брожения говореха, но не запомних.Аз в мене си се радвах на това видение, което видях на западното, на югозападното небесно полушарие.На хората говорих ли, не ли, не помня, но като че говорих нещо. След това видях една картина - Владо Николов, русина, от с. Мърчаево, и Еленка бяха на колене в пози да ги венчават. Че уж вечете се оженили, И това изчезна и се събудих.*В дневника следва резюме от лекцията на Учителя от 26.Х. 1932 г., сряда - „Новите хора". (Бел. М.И.)
към текста >>

100. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 26 юли

Вятър духа откъм запад, но не съвсем силен.
Вятърът вече бе утихнал съвсем. Направих си от много клекове високо като креват легло и със сухото сено в сламеника спах много добре. Легнах си рано.*(на есперанто) „Трите основи на живота", лекцията „Душата". (Бел. М. И.)19.VII.1932год.Станах в 4 ч. Ясно небе. Вятър духа откъм запад, но не съвсем силен. След като изпяхме „В начало бе Словото" и Добрата молитва, имахме размишление. Учителят каза: „Обърнете се сега всички с гърбовете към слънцето и се печете на утринното слънце. Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му.
към текста >>

Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт.
Да не се изкривява ни умът, ни чувствата, ни волята на човека. Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи.
към текста >>

Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре.
И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби.
към текста >>

Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край.
Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева. Посевите са в недобро състояние. От 5й Х11 почна да вали дъжд, на 10й го обърна на сняг, но се стопи веднага. На 11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с раницата у дома, във Водица. У дома се събрали много селяни Водичани. Аз като ги видях, се зарадвах, че имам възможност да им говоря за добри работи и опитности из далечния западен край. Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза. Беше вечер. Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си.
към текста >>

Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди.
Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места. Вънка ясно звездно небе. Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си. Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се на двора под търпозана** , булката Слава бе на содормата*** и говорехме нещо с нея. Тя държеше малко дете в ръка. Гледам на запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди. Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди. Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал. Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина. Звездите бяха наредени във форма на корона, като държавния герб. Но те не стояха, с подвижност светеха.
към текста >>

Нещо за брожения говореха, но не запомних.Аз в мене си се радвах на това видение, което видях на западното, на югозападното небесно полушарие.На хората говорих ли, не ли, не помня, но като че говорих нещо.
Изчезна постепенно всичко това изображение на небето. Аз влязох при хората. Те разговаряха нещо по земеделската партия. Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия. И нещо много още, но не запомних тук съня си. Нещо за брожения говореха, но не запомних.Аз в мене си се радвах на това видение, което видях на западното, на югозападното небесно полушарие.На хората говорих ли, не ли, не помня, но като че говорих нещо. След това видях една картина - Владо Николов, русина, от с. Мърчаево, и Еленка бяха на колене в пози да ги венчават. Че уж вечете се оженили, И това изчезна и се събудих.*В дневника следва резюме от лекцията на Учителя от 26.Х. 1932 г., сряда - „Новите хора". (Бел. М.И.)
към текста >>

НАГОРЕ

0.13166499137878