НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
1000
резултата в
162
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Но преди всичко, умственият живот е имал нужда да се подготви по
един
разумен и правилен начин.
Самата нужда на человеческото естество е указало на тази необходима храна, която е била
единственият
елемент за запазването душевния организъм от разкапване Под неговата могъща сила и влияние душевният живот приема определен характер на духовна деятелност, умствените сили и способности получават правилно направление и упътване към постигане задачата на человеческия живот.
Те ще го въведат в царството на оня мир, в когото умът намира най-високото си призвание да употреби природните сили като основа за своето духовно въздигане от положението на
един
раб и слуга до положението на господар и владетел в царството й.
Един
организъм, какъвто и да е той, според този закон, трябва или да изхвърли от себе си лошите вещества и зародиши, или да престане да съществува като такъв – едно от двете.
Не е ли същият естествен закон, който и в
единия
, и в другия случай диктува същите първоначални условия?
Разбира се, като сме съпричастници на
един
общ организъм и членове от една и съща фамилия, ние не можем да избегнем последствията, които следват от общото ни поведение, за зло или добро.
Зародишите на доброто или злото ще са пренесат от
един
род в другий посредством кръвта на Живота.
Какви ли не злини и нещастия не са ни постигали за този ни
единствен
грях.
За да се постигне великата цел на Живота ни, необходимо е да живеем като человеци, като братя и сестри, произлезли от
един
и същ Баща, свързани с тясната свръзка на Любовта.
Сега ако всякой
един
изпомежду ни така се ръководи и се вдъхновява от това начало и така изпълня изискванията на този велик закон, той непременно ще произведе същите резултати и ще принесе същите благи плодове – на мир, благоденствие, успех и духовно просвещение и въздигане.
Един
миров свят, който е пълен с биенето на пулса на Вечния живот, в когото се въздигаме и постоянно оживотворяваме.
Те ще ни кажат следующето: „Добре, като учите, че науката и възпитанието са
единствените
средства за в бъдеще, от които человечеството трябва да очаква своето спасение, тогава где оставяте вярата в Бога и религията, които през толкова хиляди години са водили человеческия род и постоянно са го учили в изпълнението своята длъжност към Бога и към своя ближен?
Един
пример: непогрешимостта на папата, което е религиозно за католика, е до висша степен ирелигиозно за православния и протестантина.
Разбира се, че всичко това произтича от разликата на убежденията у различните умове, които различно са настроени и разположени Това обстоятелство ни навожда към действителната истина да заключим, че
един
и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положения, които по естеството са свързани с интереси, които нямат нищо общо със самата същност или субстанция на предмета.
Като общо правило, человеците имат високи понятия за своето его, но времето ще пресей всички
един
по
един
и ще произнесе своята присъда за или против.
Обаче, за да бъдем по-ясни и вразумителни в по нататъшното третиране и разглеждане на тази тема нека подигнем
един
важен въпрос: що е наука и що е възпитание Този въпрос е жизнен; трябва да му се даде какво-годе място.
От това можем да съдим, че колкото повече такива елементи притежава
един
народ, толкова той е по-образован и развит духовно; и колкото по-малко има, толкова по-долу стои в лествицата на своето духовно възраждане.
Нека хвърлим тогава
един
кратък поглед върху този въпрос с важните му пунктове и точки.
По този начин вътрешните и външни действия ту се приемат, ту се предават от
един
център в друг, от една област на мировия свят към друга.
Казва ни се, че в главата на една металическа игла, която има два милиметра в диаметъра си, се съдържа толкова много от тия малки частици, наречени атоми, щото ако се заловяхме да ги преброим и ако отделяхме всяка секунда по
един
милиард, то щеше да ни вземе не по-малко от двеста и петдесет хиляди години, докато ги изброим.
Никой. И кой би си болил главата да мисли, и кой би се лутал да вниква в бъдещето, ако да не ни заставляваха различни сили и всевъзможни явления и събития, които произтичат от
един
свят, който стои много по-горе в своите действия, отколкото природния?
Това Царство предполага промитането на всичко зло и въвеждането на
един
нов порядък, който ще бъде вечен.
Винаги е далеч от Истината този, който упорно се отвращава от нея.“ Няма тогава защо да се боим, че ще дойде
един
ден, когато ще кажем: „Няма вече що да учим.“ Във Вселената съществуват вечни условия за усъвършенстване умствените и душевни сили.
Този е
един
спорен въпрос, помежду философите има различни взглядове.
Тъй на пример понятията, че цялото е равно на своите части, че правата линия е най-късото разстояние помежду две точки, че две линии, равни на една трета, са равни и помежду си, че вътрешните ъгли на
един
триъгълник са равни на два прави, че точките, които съставляват кръг, са равно отдалечени или отстоят на еднакво разстояние от центъра – тези математически аксиоми не могат да се разбират другояче, освен както си са по естество внушавани в нашите умове.
Преместени в коя и да е част на Вселената, нашият характер ще се мери и оценява от всички Разумни същества с
един
и същ критериум, т.е.
„Едно разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили в секунда ще й вземе близо 90 000 000 милиона години да го пропътува“ Нашата видима вселена се състои повече от сто милиона слънца, които имат
един
общ център на тежестта.
Светлината, даже на най-близката от тях, омаломощена чрез едно разстояние от двадесет милиона пъти на Алфа Кентавър, може съвършено да изгасне чрез поглъщането й в такава огромна дебелина от жидкост, медиум (среда), може би не абсолютно съвършена „Аз намирам – казва Елард Гор, – че Алфа Кентавър, поставена на такова едно разстояние, даже ако нямаше поглъщане, би се преобърнал на една звезда от около тридесет и шестата величина, която според формулата на Погона ще изисква теоретически
един
телескоп повече от 24 000 крака в диаметър, само да зърнем тази звезда.“ Тази хипотеза обаче не ни възбранява да допуснем, че безбройни подобни системи съществуват във вънкашното пространство, ако и да сме ние принудени да считаме числото на видимите звезди точно определено; обаче числото на звезди и системи, действително съществующи, но невидими за нас, на дело са неизчислими и безбройни.
Бихме ли могли ние да вземаме крилата на
един
Ангел и да излезем вън от границите на нашата ограничена вселена – до едно разстояние, толкова голямо, щото интервалът, който ни отделя от най-отдалечената неподвижна звезда, видима в нашия най-голям телескоп, да можеше да се счита просто като една стъпка на нашето небесно пътешествие?
Възможно е за
един
ум да мине през всичките.
И
единственото
спасение за кого и да е от беззаконието на този свят е вътре в дома на този Живот, който дава свобода и самостоятелност в достойнството на характера.
А затова има едно общо водещо правило, чрез което
един
человек може всякога да намери тази пътека, да се пази от заблуждения и да се отстранява от тях.“ Това златно правило гласи така: „Не давай неограничено съгласие на никакви предложения, освен за тези, на които истината е тъй явна и ясна, щото само те са вън от всякое съмнение и подозрение.“
4. Още от самото начало знанието било посочено на човека като
единствено
средство за разрешаване на тази задача.
1. Умът на човека трябвало да се подготви по
един
разумен и правилен начин.
Възпитанието било
единственото
средство за запазване на душевния организъм от разложение.
„закон на наследствеността”, познат в науката още с термина „хередитарност”.[15] Този закон действа по
един
неумолим, но истинен и правдив начин в природата.
Един
организъм, какъвто и да е той, според този закон трябва или да изхвърли от себе си вредните вещества и зародиши, или да престане да съществува като такъв.
Не е ли това същият естествен закон, който и в
единия
, и в другия случай диктува същите първоначални условия?
Разбира се, като части на
един
общ организъм и членове на едно голямо семейство ние не можем да избегнем последиците от общата, колективна дейност.
5. Зародишите както на доброто, тъй и на злото по наследство ще се пренесат от
един
род в друг и по такъв начин ще станат семена в почвата за бъдещата жътва.
Какви ли не злини и нещастия са ги постигали поради този им
единствен
грях!
6. За да постигнем великата цел на своя живот, е необходимо да живеем като разумни човеци, като братя и сестри, произлезли от
един
Баща и свързани с тясната връзка на Любовта.
Тогава духът му ще се радва на една съвършена среда, подобна на светлообразния етер.[27] Тя ще разкрие пред ума му посредством своите трептения красотата и величието на една жива вселена, на
един
необятен свят, в който тупти пулсът на Вечния живот, който постоянно въздига и оживотворява човека.
„Добре – ще кажат те, – щом поддържате, че науката и възпитанието са
единствените
средства, от които човечеството трябва да очаква своето бъдещо спасение, къде остава вярата в Бога и религията?
Необходимо е тя да започне да проповядва истината такава, каквато е, без да я изопачава, тази истина, която
единствена
просвещава и която е в съгласие с целостта на живота и разума – живата истина, която облагородява, възвисява човешката душа и я укрепва в добродетелта.
Така например, вярването в непогрешимостта на папата,
един
елемент от веруюто на католика, е във висша степен нерелигиозно за православния и протестанта.
7. Това обстоятелство ни кара да направим заключението, че
един
и същ предмет може да се разглежда от различни точки и положения, които са свързани с интереси, нямащи нищо общо със самата същност на предмета.
Като общо правило хората имат високо мнение за своето „его", но времето ще ги пресее всички
един
по
един
и ще произнесе своята присъда „за” или „против”.
Колкото повече образовани хора в посочения по-горе смисъл притежава
един
народ, толкова по-образован и по-развит духовно е той.
3. С термина „наука” в по-тесен смисъл се назовава всеки
един
от нейните клонове като отделно поле за изследване или предмет за изучаване, като например астрономия, химия, медицина, геология и пр.
По този начин вътрешните и външни въздействия се приемат и предават от
един
център към друг, от една област на видимия свят към друга.
В главичката на една карфица, която е два милиметра в диаметър, се съдържат толкова много атоми, че ако почнем да ги броим и ако отделяме всяка секунда по
един
милиард, то докато ги изброим, ще минат не по-малко от двеста и петдесет хиляди години.
Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от
един
свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления?
4. Това Царство предполага премахването на всичкото зло и установяването на
един
нов ред, който ще бъде вечен.
Това е
един
спорен въпрос, по който учените и философите имат различни мнения, но щом търсим истината, ние сме длъжни да гледаме на предмета напълно безпристрастно.
Тия основни закони, различаващи се
един
от друг по своята същност, управляват различни области на великия космичен свят.[58]
Има и други мерни
единици
за разстояние, например парсек[59], които обаче няма да използваме тук.
Тя се подчинява на действието на
един
мощен притегателен център[62], подобно на Слънчевата система, чийто общ център е Слънцето.
Те изграждали своите хипотези върху основата на логическата интерпретация на научните данни и вярата си в
единството
на света.
18. Нека си представим, че имаме крилата на
един
ангел и можем да излезем вън от пределите на нашата ограничена вселена, така че разстоянието до най-далечната звезда, видима с нашите най-мощни телескопи, да е просто като една малка стъпка в нашето небесно пътешествие.
– сборът от вътрешните ъгли на
един
триъгълник е равен на два прави ъгъла;
3. Тези математически аксиоми винаги се разбират по
един
и същи начин така, както първоначално са внушени в умовете на всички хора.[75]
5. В която и част на вселената да се пренесем, нашият характер ще се оценява от всички разумни същества по
един
и същ начин.
Той ще се мери с
един
и същ критерий – с мярката на Истината.
Тук всяко разумно и нравствено същество по свой избор и свобода решава да посвети живота си в служене на едни или други принципи.[77] В зависимост от този избор всеки
един
бива възнаграден или осъден.
3. Това е
единственият
духовен закон, който населява всички създадени светове и вселени с живи, органически същества.
– ако в умствената организация на
един
човек преобладават наблюдателните способности (т.е.
И
единственото
ни спасение от превратностите и беззаконието на този свят е приобщаването ни към онзи живот, който дава свобода и самостоятелност на човека.
2. Накрая ще добавим, че е необходимо да се избавим от недоразуменията и съмненията по
един
от въпросите, които се разискват с особен интерес от учени и философи – въпросът за характера и стойността на така наречените „научни истини”.
По този въпрос е работил
един
от най-близките му ученици – Боян Боев, който през 1943 г.
Това, което е долу, е аналогично (подобно) на това, което е горе, и обратно – това, което се намира горе, е подобно на това, което се намира долу, за изпълнение на чудното
единство
.”
Един
от необикновените хора,
един
от силните земни царе, беше заточен на на този остров, където и си умря.
Изпратиха го, защото не си удържа на обещанието.” (Обещанието му е било да
обедини
Европа.)
Издава множество научни трудове: „Пътешествието на
един
натуралист…”, „Зоология”, „Изменения на животните и растенията при одомашняване”, „Произход на човека и половият отбор”.
Аз казвам: нито
един
от вас не е бил животно.
То е едно от най-тайнствените имена в еврейската теология и изразява
един
от най-удивителните закони на природата, които някога човек може да познае.
Тази дума, непроизнасяна никога от обикновените израилтяни, а от първосвещениците – само
един
път в годината, е точно това, което се намира на върха на всички посвещения.
Единият
е Ева, Йехова, който е, който съдържа всичко в себе си.
Единственото
нещо, което не боледува в човека, е неговият дух.
Той е
един
от предшествениците на съвременната математическа логика.
След това използваме следното съотношение: масата на главичката към моларната маса на желязото се отнася тъй както броят на частиците в нея към броя на частиците в
един
мол вещество (число на Авогадро).
Във философията на Учителя този закон води своя произход от
един
от трите Битийни принципа – „Истина”.
[59] Парсек (pc) – астрономическа
единица
за дължина, която съответства на паралакса на дъга от 1 секунда и е равна на 3,26 светлинни години или на 3,084.1016 метра.
„Алфиола” е термин, назован
единствено
от Учителя.
В областта на естествените науки Гьоте споделя идеята за
единство
и развитие на органичната и неорганичната природа.
През този период философската мисъл в България е с твърде ограничени възможности, причините за което са основно две: първо, Софийският университет е
единственото
учебно заведение, където се преподава философия, и второ, в резултат на турското робство философската традиция е прекъсната.
В своите спомени за Георги Радев д-р Методи Константинов казва: „Науката и възпитанието, написана преди толкова десетилетия, носеше дрехата на
един
беден, остарял български език, езика, който се е развивал под тежкото турско робство.
Словото на Учителя има
един
чар, има едно излъчване, което само пробудената душа може да схване и разбере.
Но в тази форма, както книгата бе напечатана, със стария правопис и езика на XІX в., когато я чете
един
учен или професор, който работи с ума си, той мъчно може да разбере написаното.
С този начин на фрагментиране прилагаме
един
аналитичен метод, с който целим да поднесем текста на порции.
Синтезът, от своя страна,
съединява
тези части, като ги превръща в жива конкретна цялост.
Синтезът допълва анализа и се намира в неразривно
единство
с него.
Това, което сме представили, е само
един
възможен поглед, и то от твърде тесен ъгъл.
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
В Природата има едно общо стремление,
един
общ план и една обща цел.
По тия три характера Природата се проявлява като
единство
на едно цяло – едно цяло, на което всичките части се намират във взаимни отношения, свързани и
съединени
по
един
най-близко сродствен начин.
А за разума ни предлежи великата задача, в която да разбере, да проумее и схване значението на законите и силите, образующи тази пълна хармония на
единство
в системата й.
Тук, върху тази здрава основа, умът безопасно може да полага своето положително знание за Истината, която е
единствената
съществена храна за подържането на неговото съществуване.
Истината, кога се разбере от ума и усвои от волята, става
един
от най-съществените елементи за съживлението, въздигането и напредъка на кое и да е общество, на кой и да е народ.
Необходимо е да се постараем да употребим добри лекарства, за да можем поне за в бъдеще да се избавим от тази болест, от тази мания на человеческото извратено себелюбие; другояче, нашата участ ще бъде подобна на участта на
един
организъм, хванат от проказа, на когото краят е гниене и разлагане.
Този е
един
важен факт, които трябва да се има предвид в нашето поведение.
Един
от научните факти, който е хвърлил светлина върху естеството на нещата, е този, че в Природата съществуват сложни и деликатни монадически организми, в естеството на които се проявляват и крият тайнствени способности, надарени с разсъдък.
Ако тая действителност да не съществуваше, то ние никога не бихме имали възможност да разменим своите мисли
един
с другиго.
Не е ли чудно, че посредством движението на нашият език ние се споразумяваме
един
с друг?
По какви физиологически и психологически начини се извършва този процес в нашия мозък и се предава същинската смисъл на известната идея, която така непосредствено минава от едно пасивно състояние от външния свят във вътрешността на нашия ум и ни убеждава за действителността и присъствието на друг
един
ум, който е мислил и усещал както нашият ум?
Ето
един
важен въпрос, който още не е решен от учените.
Но по кой начин се пренасят нашите мисли от
един
ум в другий, ако не чрез някоя разумна сила, която не може да бъде друга, освен самият Дух на Природата, който по такъв
един
вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно
единство
?
Може да поддържаме едната или другата страна за истинска, обаче всякога е предпочитателно за
един
разумен человек да поддържа Истината.
Тази е причината, защо хората различно разглеждат и оценяват
един
и същ предмет.
Законът е същ – вземи го в какъвто и да е смисъл, резултатът излиза
един
и същ на дело.
Още
един
загадъчен въпрос има да подигнем, който начесто ни се представя.
Един
, който днес е бил помежду живущите, утре изчезва безвъзвратно от света.
Погледнете в человеческото тяло и вие ще видите два процеса да се извършват вътре в неговия организъм в едно и също време – Живот и смърт работят рамо до рамо в
един
и същ момент.
Значи Животът се пречистя от лошите влияния, вмъкнати в него по
един
или друг начин от дейци или души, които криво са разбрали целта на този живот, който им е бил даден.
Някои от низшите животни се размножават с такава чудна скорост, щото едвам ли можем да си представим какво ли би станало на Земята след
един
век, ако смъртта се премахнеше.
И тъй, право е казал
един
учен: „Человек е горяща свещ.“ Всичката разлика се състои в това, че някои изгарят по-скоро, а някой – по-полека.
Борбата за съществуване се явила пред него като
единствено
средство да го запази от надлежащото зло.
И вместо да произведе и възпита от него едно благородно същество – да отговаря на своето име, то тя би произвела и възпитала от него
един
человечески изверг, който щеше да бъде способен да потопи лицето на цялата Земя в кръвта на своите братя и ближни.
Не напразно е тя иждивявала своята енергия върху това същество, което облякла в плът и кръв, както и другите животни, но се показвала някак си по-благоразположена спрямо него, като му дала нещо повече, отколкото на другите негови
единоплеменници
по кръв.
Правилото е това, че колкото
един
организъм е по-сложен, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване и произвождане.
Само тази
единствена
сила в дълбочините на душата му е била възможна да го избави от разкапване и преждевременна смърт.
„Когато человекът се е изправил на двата си крака върху лицето на Земята, той се научил да мисли“, казва
един
учен мъж.
Ако нашият ум да не бе подложен под влиянието и влечението на страстите, то без съмнение всякой
един
от нас би избрал онова, което е истинно и добро за себе си и другите.
Има ли поне
един
пример в историята?
– Нито
един
.
Общата истина, изказана в тази народна поговорка, дава ни да разберем, че поне
единият
от тия двама нещастници трябвало би да има здрави очи, за да се избегне онази грозяща опасност.
Тази причина е следующата: под внушенията на първия закон на самосъхранението, който е имал предвид
единичния
живот и щастие на индивидиума, человек криво изтълкувал постановленията на общият Дух на Природата.
Ако би изфирясал умът на человечеството
един
ден да приеми този принцип за начало, то целият свят ще се преобърне на такава първобитна анархия, която ще помете от лицето на Земята всички цивилизовани общества като прах и пепел в небесното пространство, отгдето не биха се върнали вече никога.
Ако
един
закон не може да постигне изискуемите резултати, тя привожда в действие втория на сцената да вземе своето място.
Несъмнено такова едно променение в установения ред на живота коства хиляди жертви, защото ни докарва в стълкновение
един
с другиго.
Ние се трепем за храна и се бием за слава, а пак тя се труди да създаде и възпита благородни същества от нас и да произведе хармония и
единство
помежду разните сили и елементи в обширното царство на своите владения.
Единственото
място за раждането на Доброто е домът – той е първото светилище на человечеството, в което майката и бащата са първите първосвещеници при олтара на человеческата душа.
От дома человечеството е трябвало да очаква за хиляди години като
един
человек в надеждата за идването и раждането на всички Добродетели.
„Животът е най-голямата важност“, казва
един
философ.
Ние трябва да почнем преобразованието вътре у нази – тук са именно първоначалните елементи, от които може да се създаде
един
свестен живот, пълен с хубости и добрини.
Природата не е почнала своите велики творения и произведения по
един
фантастически начин, какъвто си мислим и въображаваме по някой път.
А въображава ли сте си някога като каква трябва да е величината на
един
атом?
Учени-математици с тънки изчисления са намерили да е приблизително една двайсет и пет милиона част от диаметъра на два сантиметра и полвина или една милиона част от диаметъра на
един
милиметър.
Но нека не забравяме истината, че с шум, врява, укоряване
един
другиго този идеал няма се постигне, нито пък с разрушаване на всичко, що носи името „старо“ и „преживяло“.
Единствената
надежда за подобрението на обществения и честен живот трябва да се тури във възпитанието на дома.
Към дома трябва да се
присъединят
училищата и всички други благородни учреждения, които носят възпитателен характер.
Всичките трябва да се хванат ръка за ръка за постигането на тази
единствена
цел, която е основата на общественото благоденствие.
Силата проявлява своята мощ в
съединението
; но това
съединение
изисква елементи приготвени, в които силата да покаже своята благотворителна деятелност и влияние.
Един
болен е принуден да повика
един
вещ доктор да му помогне, щом като усети опасността за своя живот.
Ако нашият духовен живот няма достатъчна нравствена сила в ръката на волята – да отклони и избегне влиянието на това вътрешно влечение, то опасността е тъй неизбежна, както падането на
един
камък, който е вече изгубил равновесието си, от върха на една скала.
Тук законът е
един
и същ, всичката разлика е само в начина на действията му.
Когато душата изгуби тази съществена сила на Виделината, след нея последва нравствено отпадане и разкапване, И добре е забелязал
един
учен-философ, че без фосфора и мъртвите не биха могли да възкръснат.
Само в
един
добре възпитан Живот могат да се развият най-добрите качества и Добродетели, които да принесат своите плодове навреме.
Само в
един
Живот, пълен с Любов и ръководен от висш разум, може да съществува истинско щастие и блаженство във всякой человек.
Но като оставим тия възражения привременно настрана, то и ние ще ги попитаме с
един
въпрос: от какви причини произлиза изопачаването на правите начала и истини у нашия живот?
И ние питаме кой е родил капките на злото, защо
един
е кротък, а друг – свиреп, защо
един
е съвестен и благочестив, а друг – нечестив и безсъвестен, защо
един
е разумен, а друг – безумен, защо
един
е истинолюбив и услужлив към всекиго, а друг – подъл, лъжец и грабител?
Но нима с падането на
един
камък може да се събори една цяла къща и нима с изяждането на една ябълка могат да се повлекат толкова злини в света?
В химията има
един
закон, който е следующият: за да се произведе едно химическо
съединение
, изискват се три неща – първо, два елемента с взаимно сродство
един
към други и едно условие.
Щом съществуват тия три приготвителни стъпки, актът на реакцията последва и
съединението
е дело извършено.
И право е казал
един
философ, че немарливостта е майка на всички злини.
Нима за това сме призовани да се изтребваме
един
друг?
Ние сме призовани да се научим как да живеем и работим съобразно с онзи Живот, към който всички се стремим с
един
ум, с една душа.
Нека вземем предвид устройството на человеческото тяло и ние ще научим
един
добър урок.
То не е нищо друго повидимому, освен
един
куп от живи клетки, които, наредени и устроени под известни условия, съставляват всичкия сложен организъм на нашето тяло.
В този организъм няма преследвания, няма каприции, няма своеволия, няма криворазбирания, тук съществува
единство
.
Колкото за клетките в нервите, те се
съединителните
жици, които
съединяват
всичките отделни общества в тялото с мозъка и по този начин пренасят двигателната сила по цялото тяло.
Те са
единствените
посредници, които съобщават за всичко, що се върши вътре и вън от мозъка.
2. Чрез тях тя се проявява като едно велико
единство
, като едно Цяло.
4. А пред разума[83] ни стои великата задача да разбере и осъзнае смисъла на законите и естеството на силите, които създават тази пълна хармония, това
единство
в нейната система.
8. Върху тази здрава основа умът смело може да изгради своето положително знание за Истината, която е
единствената
съществена храна за поддържане на неговото съществуване.
Това е необходимо условие за всеки
един
от нас.
Но какво я е накарало да мине през
един
такъв дълъг процес на еволюция?
11. Каквото и да си мислим обаче за нашето съществуване, каквото и да предполагаме за своето битие – дали то зависи само от материята, или от ума, или само от душата[87], – практически резултатът от нашите разсъждения ще бъде
един
и същ.
2. Истината, когато се разбере от ума и усвои от волята, става
един
от най-съществените елементи за възраждането, повдигането и напредъка на който и да е индивид, на което и да е общество, на който и да е народ.
1.
Един
от научните факти, който хвърля светлина върху естеството на нещата, е този, че в природата съществуват както сложни, така и едноклетъчни организми.
4. Погледнат като органическо същество човек представлява
един
сложен, многоклетъчен организъм, каквито впрочем са и животните, и растенията.
Организмът на човека не е
един
„саморегулиращ се автомат” – една може би добре изкована, но нелогична научна измислица.
6. Изобщо природата не е
един
безсмислен или несъзнателен механизъм, действащ сляпо по законите на случайността, както смятат най-повърхностните умове.
8. Ако това не беше така, ние никога не бихме могли да споделим своите мисли
един
с друг.
9. По силата на какви физиологични и психологични закони се извършва този процес в нашия мозък и как се предава истинският смисъл на известна идея, която така непосредствено преминава от едно пасивно състояние, от външния свят в нашия ум и ни убеждава в съществуването и присъствието на друг
един
ум, който е усещал, мислил и е разбирал нещата, както нашият ум?
Това безспорно е
един
важен въпрос, който още не е разрешен от науката.
11. Но по какъв начин се пренасят нашите мисли от
един
ум в друг?
Какво друго би могла да представлява тя освен самият дух на природата, който по скилата на
един
вътрешен закон свързва всички разумни същества в тясно
единство
?
Ние можем да поддържаме една или друга теория, но най-добре е
един
разумен човек да познава и поддържа Истината.
Тази е причината, поради която хората различно разглеждат и оценяват
един
и същ предмет.
В какъвто и смисъл да го вземем, на практика резултатът е винаги
един
и същ.
1. Сега ще засегнем
един
въпрос, който представлява загадка за хората и много ги вълнува.
Един
човек, който днес е бил между живите, утре изчезва безвъзвратно и казват за него, че си е заминал от този свят.
В него едновременно се извършват два процеса, живот и смърт работят рамо до рамо в
един
и същи момент.
Този процес произтича от това, че в природата
един
живот поглъща друг.
10. Животът има силата да се пречиства от лошите влияния, вмъкнати в него по
един
или друг начин от същества или души, които неправилно са разбрали целта на живота, който им е даден.
12. Някои от низшите животни се размножават с такава бързина, че едва ли можем да си представим какво би изглеждала земята след
един
век, ако смъртта се премахнеше.
С право е казал
един
учен, че човекът е горяща свещ.
9. Борбата за съществуване била за човека
единственото
средство за защита от многобройните му врагове.
11. Човекът видял в борбата за самосъхранение
единственото
условие за съществуване, което самата природа му посочила.
И вместо да създаде от него едно интелигентно и благородно същество, което да отговаря на своето първоначално предназначение и име[106], Природата би произвела и възпитала
един
човешки изверг, способен да потопи лицето на земята в кръвта на своите братя и ближни.
5. Съществува следното правило: колкото по-сложен е
един
организъм, толкова повече време се е изисквало за неговото създаване.
9. Тъй като бил много по-напреднал от другите същества, от човека се изисквало да се подчини на
един
друг закон – Великия закон на Дълга и по този начин да се подложи на едно ново влияние – влиянието на най-великата сила в природата – Любовта.
10.
Единствено
тази сила, действаща в глъбините на душата му, била в състояние да го избави от израждане и преждевременна смърт.
„Когато човекът се изправил на двата си крака на земята, той се научил да мисли” – казва
един
учен мъж.
7. Колкото и да са убедителни техните речи, истината в полза на едната или другата партия все пак остава да се потвърди
единствено
на практика.
Има ли поне
един
такъв пример в историята?
Нито
един
!
Истината, изказана чрез тази народна поговорка, ни дава да разберем, че поне
единият
от тия двама нещастници би трябвало да има здрави очи, за да се избегне грозящата ги опасност.
7. Ако
един
ден човечеството така си изгуби ума, че приеме този егоистичен принцип за основа на своя живот, то в целия свят би настъпила невъобразима анархия.
Този Дух заставя всички същества, независимо от тяхното положение, да вземат участие в колективната работа като части от
един
общ организиъм, всеки според занятието или професията, която му харесва най-много.
единствено
за задоволяване на животинските си нужди.
Ако
един
закон не може да постигне желаните резултати, тя изважда втори на сцената на живота.
Ние се трудим за своята прехрана и се бием за слава, а тя работи, за да създаде и възпита от нас благородни същества и да въдвори хармония и
единство
между различните сили и елементи в обширното царство на своите владения.
Какво именно е направила природата, за да издигне човека на
един
по-висок уровен?
8. Така той започнал ясно да съзнава, че само Любовта ще го направи
един
ден наследник на земята, която ще му даде всичките си благословения и неизчерпаеми съкровища.
5.
Единственото
място, където доброто може да се роди и култивира, е домът.
8. Тази воля всеки я знае и чувства интуитивно, защото тя е една всемирна сила,
един
всемирен стремеж към живота, който се проявява във всички и във всичко както вътре, така и вън от човека.
„Животът е най-голямото богатство – казва
един
философ – и ако някой го пропилее напразно, значи му липсва нещо в ума.”
В него се крият ония първични елементи, от които може да се роди
един
разумен живот, пълен с красиви и добри дела.
Можем ли да си представим каква е големината на
един
атом?
11. Математиците при своите изчисления са открили, че диаметърът на атома е приблизително една двайсет и пет милионна част от два сантиметра и половина или една милионна част от
един
милиметър.[119] С нищожна за нашите понятия величина природата е започнала да гради сегашната видима вселена.
2. За това мечтаят и нашите приятели социалдемократите.[120]Но нека не забравяме, че с шум, с врява, с укоряване
един
другиго, с груби борби и остри социални стълкновения този идеал няма да се постигне.[121] Той няма да се постигне и с разрушаване на всичко, което се счита за старо и отживяло, нито пък с настоящите начини да си вадим очите по време на избори.[122]
4. „Лъжата – казва
един
учител по нравствена философия – по естество е два вида: черна и бяла.
7.
Единствената
надежда за подобряване на обществения и личния живот, това е възпитанието, което домът дава.
Към дома трябва да се
присъединят
училищата и всички други благородни учреждения, които имат възпитателен характер.
8. Всички трябва да си съдействат за постигането на тази
единствена
цел, която е основата на общественото благоденствие.
Силата проявява своята мощ в
съединението
[123], но това
съединение
изисква подготвени елементи, върху които тази сила да може да упражни своето благотворно въздействие и влияние.
В противен случай опасността е тъй неизбежна, както падането на
един
камък, който е изгубил равновесието си и започва да се търкаля от върха на някоя скала.
С право е забелязал
един
учен-философ, че без фосфор и мъртвите не биха могли да възкръснат.
7. Само у
един
добре възпитан човек могат да се развият най-добрите качества, най-възвишените добродетели, които ще принесат навреме своите плодове.
Само в
един
живот, пълен с любов и ръководен от висшия разум, може да съществува истинско щастие и благоденствие.
Защо
един
е кротък, а друг – свиреп?
Защо
един
е съвестен и благочестив, а друг – безсъвестен и безчестен?
Защо
един
е разумен, а друг – неразумен?
Защо
един
е истинолюбив и услужлив към всекиго, а друг – подлец, лъжец и грабител?
Тия пороци съществуват много повече между богатите и образовани хора, които поне не са принудени да крадат и да лъжат като бедните и прости люде, при които това е
един
от начините за оцеляване.
Но нима ако падне
един
камък, се събаря цялата къща?
5. В химията съществува следният закон: за да се получи едно химическо
съединение
, са необходими три неща – два елемента; взаимно сродство помежду им; едно условие.
6. Щом са налице тези три подготвителни стъпки, може да се извърши съответната реакция и да се получи желаното
съединение
.
И с право е казал
един
философ, че „немарливостта е майка на всички злини”.
Те са неща, принадлежащи на старата цивилизация – цивилизацията на първобитния, груб и себелюбив човек,
единственото
желание на когото е да потиска другите.
Нима за това сме призвани, за да се изтребваме
един
друг?
1. Ние сме призовани тук да се научим как да живеем и работим, за да постигнем онзи живот, към който всички се стремим с
един
ум и една душа.
На пръв поглед то не представлява нищо друго освен сбор от живи клетки, наредени и устроени по определени закони така, че в своето съчетание да образуват
един
сложен организъм, наречен „човешко тяло”.
Тук цари
единство
.
13. Що се отнася до клетките на нервите, то те представляват
съединителни
жици, които свързват всички системи на тялото с мозъка и по този начин пренасят двигателната сила по цялото тяло.
Те са
единствените
посредници, съобщаващи за всичко, което се върши вътре и вън от мозъка.
[103] Хърбърт Спенсър (27.04.1820–8.12.1903) – английски философ, психолог, социолог,
един
от родоначалниците на позитивизма.
[123] Тук вероятно става въпрос за надписа върху Народното събрание: „
Съединението
прави силата.” На друго място Учителят казва, че пълният надпис трябва да гласи: „
Съединението
в Любовта, Мъдростта и Истината прави силата.”
3.
1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието
От тази първоначална мъгливост, състояща се от безбройно и невъобразимо множество атоми, независещи
един
от други, буйни и неукротими по естество, движещи се по милиони пъти в секунда, и то в различни и всевъзможни направления, е трябвало да се създаде нещо си.
Всичко се е показвало на
един
развълнуван океан в пространството, вечно колебающ се, без никоя определена цел.
Каква велика задача е предстояла пред лицето на Природата – да развие и устрои настоящия свят, настоящата видима Вселена – със своята хубост и вечна хармония на
единство
, произтекающо от вечни и неизменяеми закони, работещи с математическа точност и последователност.
Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независещи
единици
, без да проявят своята вътрешна деятелност, която е лежала скрита в естеството им.
Те щяха да се прилепят
един
до други по
един
механически начин, но никога не биха влезли в по-тясна связ.
Всичката работа на теготенето е да поддържа
един
установен ред, вече отдавна създаден от предидущи причини и начала, освен това да спазва същевременно
единство
помежду всичките отделни дейци на материалния свят, като ги държи в границите на своята сила и влияние.
Това даже на ума й не идвало, че ще дойде
един
ден, когато ние, разумните твари, ще бъдем обезпокоявани от всевъзможни злини, които ще ни турят да се гоним по лицето на Земята и да се бием всякой с брата си.
„Гол излязох от майчината си утроба – казва праведният Йов – и гол ще са върна.“ Най трудната работа, казва
един
физиолог, е да поправим
един
развален и разстроен мозък; най-трудната задача, казва
един
възпитател, е да изправиш
един
покварен характер; най-опасното нещо, казва
един
философ, е зле настроеното сърце.
Въздигането на человечеството и человеческата душа се извършва по
един
много сложен начин.
– „Онова, което теологът подържа, да е Бог, който е създал и устроил Вселената, то не е никакъв Бог – казва материалистът, – то е материя, която ние виждаме да работи и действа; тя е
единствената
реалност, която можем да опитаме, попипаме и проверим в действителност.
да приемем, че человек не е нищо друго, освен
един
куп от атоми.
Но ако
един
триъгълник не може да съществува без присъствието на
един
от ъглите си, то тъй също и
един
ъгъл не може да съществува без присъствието на една от страните си; но и самата страна не може да съществува без присъствието на една от точките на правата линия.
Той минува в областта на математиката, гдето взема вида на
единица
, която не може да бъде ни богослов, ни материалист, ни идеалист, понеже нито се дели, нито се умножава, нито се сравнява с нещо друго.
Длъжни сме да помним поговорката, че с
един
камък къща не става.
Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената;
единствената
същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим.
Да си представим индувидиумите на веществото, които са били в покой, седящи независими и хладнокръвни
един
към друг, като да са нямали никоя обща връзка помежду си.
В средата на това безбройно множество два първоначални атома, x плюс y (да допуснем, че са кислород и водород), които се спущат
един
против друг с такава сила и се сграбчват и хващат, като че ли почват някоя частна разправия за неща стари, както человеците на тази земя често правят.
В
един
миг хиляди и милиарди сподвижници се вече намират на мястото, хванати
един
с други, да се навалят към двамата първи, към средоточието на схватката, т.е.
Пред очите на ума ни Вселената стои в образа на едно чудесно зрелище, в изгледа на
един
великолепен Дом, на когото сводовете и стълбовете се виждат да се повдигат от под нозете ни и да подкрепят цялото здание в пространството.
5. Почвата е била
един
от най-важните и необходими първични елементи за съществуване.
2. И тъй, от първоначалния хаос, състоящ се от невъобразимо число атоми, независими
един
от друг, буйни и неукротими по естество, извършващи милиони движения в секунда, и то в най-различни направления, е трябвало е да се създаде нещо цялостно, нещо стройно и устойчиво.
Всичко това е изглеждало като
един
развълнуван и вечно колебаещ се океан в пространството, чиито движения не са имали никаква определена цел.
Каква велика задача е стояла пред природата – да устрои и подреди настоящия свят и видимата вселена с всичката ú красота, хармония и
единство
, произтичащо от действията на вечните и неизменни закони, работещи с математическа точност и последователност!
Атомите завинаги щяха да си останат отделни и независими
единици
, без да могат да проявят скритите възможности на своето естество.
Те щяха да се прилепят
един
към друг по чисто механичен начин, но никога нямаше да влязат в по-тесни връзки помежду си.
10. Основната задача на закона на Гравитацията е да поддържа
един
установен ред, създаден от предшестващи причини и начала.
Същевременно с това той е призван да запази
единството
между всички дейци на материалния свят, като ги държи в границите на своята сила и влияние.
Все пак определени факти ни карат да стигнем до заключението, че ако в материалния свят действаше
единствено
този закон и ако той не беше подпомогнат от закона на Всемирното сродство на елементите, то навярно видимата вселена днес щеше да има по-друг вид, не толкова красив и привлекателен.
1. Най-трудната работа, казват физиолозите, е да се поправи
един
развален и разстроен мозък.
Най-трудната задача, според възпитателите, е да се поправи
един
покварен характер.
1. Повдигането на човечеството и на човешката душа се извършва по
един
много сложен начин.
Тя е
единствената
реалност, която можем да опитаме, да пипнем и да проверим в действителност.
да приемем, че човек не е нищо друго освен
един
куп от атоми.
Това е
един
омагьосан кръг, в който се въртят теологът, материалистът и идеалистът.
15. Ако триъгълникът не може да съществува без
един
от ъглите си, то също така и ъгълът не може да съществува без някоя от страните си.
Тогава ние преминаваме в областта на математиката, където точката се превръща в една абсолютна
единица
, която не може да бъде нито теолог, нито материалист, нито идеалист, понеже нито се дели, нито се умножава, нито се сравнява с нещо друго.
Народната мъдрост казва: „С
един
камък къща не става.” За да построим къща, са необходими три неща: основа, стени и покрив.
– Първичната и
Единствена
Същност, от Която произтичат всички разумни действия и стремежи;
Да си представим елементите на веществото, които се намирали в покой и които дотогава били независими и индиферентни
един
към друг, сякаш са нямали никаква връзка помежду си.
В тия малки същества, наречени атоми или монади, се пробудила особена страст и у тях започнал да се проявява
един
интензивен живот.
6. И ето, всред това безбройно множество два първоначални атома X и Y – да допуснем, че това са кислород и водород – се спускат
един
срещу друг с невъобразима сила и здраво се сграбчват, както често правят хората, когато помежду им избухне някакъв спор или кавга.
В
един
миг безброй много атоми, захванати по два, започват да се трупат около първите два – там, където е средоточието на схватката, т. е.
4. Усещаме, че Той присъства в
един
и същи момент навсякъде и в едно и също време действа и вътре, и вън от нещата, но не можем да кажем, че е тук или там.[147]Можем само да кажем, че „Бог е Дух”!
Тя изглежда като
един
великолепен дом, чиито стълбове и сводове се издигат сякаш някъде изпод нозете ни, крепейки цялото здание в пространството.
4.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис
Часътъ наближава и не е далечъ отъ вази, когато ще бѫдитѣ призовани да се
обедините
съ него въ едно тѣло,
единъ
духъ,
единъ
умъ, едно сърдце и душа.
Защо така говори Господъ; ето посрѣдъ вази стои
единъ
когото Богъ помаза за царь и когото вий още не познавате, понеже е скроменъ и смирѣнъ по сърдце.
Той ще бѫде женихъ идящъ да възвѣси, че трапезата за брачния съюзъ е готова и всѣки който люби истината да дойде на вѣликата вечеря на Бога, нашия Отецъ, защото така говори Богъ Иехова: гладний ще се насити, и плачущии ще се развѣсели и съкрушений духомъ ще се благослови; защото Азъ Богъ
единъ
, и нѣма кой да ме въспре, ето ще кажа, и ще бѫде; ще рекѫ и ще стане, ето Азъ се клѣхъ въ святото си име и нѣма да, се измѣни думата ми; ще изведа своитѣ чада, синове и дъщери, и ще ги облѣка въ прѣкрасни одежди, които никога нѣма да овехтеятъ, и ще туря вѣнци на главитѣ имъ, и ще дамъ китара въ рѫцѣтѣ имъ, и ще ги развеселя съ пълнотата на вѣселието като Богъ: ще ги науча да пѣятъ и свирятъ всичко що моята вѣчна любовь ражда за тѣхното добро.
Не съмъ ли
единии
Богъ който дава истинска мъдрость, истинско знание, които сѫ свѣтилници и сѫща радость на душата?
Святъ си ти Боже мой, Отче праведний, който си и който ще бѫдешъ
единъ
въ вѣкъ, вѣчний, всѣсилний и всѣмѫдрий.
Единъ
въ вѣкъ, испълняющъ все и въ все.
Съмъ ли азъ
единъ
който трѣбва да се прѣзира?
Въ
единъ
день ще ви посѣтя съ гласъ когото никога нѣма да забравитѣ и никога втори пѫть не ще се яви въ сърдцето ви желание за да струвате това което днесъ вършите.
Така говори онзи който ни е изкупилъ съ своята кръвъ, който е нашь Братъ; плътъ отъ плътьта ни, и кость отъ костьта ни и духъ отъ духътъ ни, на когото душата е
обединена
съ нашата душа, и сърдцето му жали и тъжи за своитѣ си.
Той е
единъ
който ни обеднява съ Бога на силитѣ и Отца на духоветѣ и любовьта.
Защото той е по-красивъ и благъ по духъ,
единъ
който винаги люби и никога не прѣдстава,
единъ
неизменяемъ въ своята душа,
единъ
готовъ всѣкога да отдаде всѣкому длъжното и подходящето.
Ти си
единъ
въ когото всичко сѫществува и се
обединява
.
Отъ прѣизобилието на живота си тѣ родихъ, за слава моя, и отъ пълнотата на любовьта си тѣ въздигнахъ,
обединихъ
въ сила и мощъ и мѫдрость, като тѣ освѣтихъ, за да испълнявашъ волята, ми а понеже благоволявамъ въ тебъ по причина че съмъ.
А понеже тя родихъ въ свѣта, то и затова тя и призвахъ чрѣзъ Духътъ си, за да ме познаешъ, че Азъ съмъ Богъ вѣчний,
Единъ
все обемящъ, който съмъ и който създавамъ и движа, отъ когото всичко по начало излиза и по начало се връща.
Този истиний съмъ Азъ
единъ
твой Отецъ — отъ вѣкъ и до вѣка.
Погледни на неговитѣ работници, които съ него заедно работятъ всѣкой
единъ
отъ тѣхъ отъ своята нива добритѣ плодове, принася катъ благъ даръ на общия юлтаръ на любовьта.
Знанието ми е изчезнало, достойнството се е изгубило, правдата ми се е помрачила, и волята ми свързана и азъ съмъ като
единъ
който е станалъ подигравка на сѫдбата.
Господъ, Сава Отъ Богъ неизмѣнимъ вѣченъ, който съмъ отъ вѣка и до вѣка,
единъ
който съмъ и който творя спорѣдъ благоразположението на духътъ си.
Тази тяжесть която е въ душата ти ще се прѣмахне, Божия духъ ще те осени, Богъ ще тя въздигне като
единъ
отъ мъртвитѣ.
5.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис
Часът наближава и не е далеч от вази, когато ще бъдете призовани да се
обедините
с Него в едно тяло.
един
дух,
един
ум, едно сърце и душа.
Защо така говори Господ: Ето, посред вази стои
един
, когото Бог помаза за цар и когото вий още не познавате, понеже е скромен и смирен по сърце.
Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец, защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений духом ще се благослови, защото Аз съм Бог
един
и няма кой да Ме възпре.
Не съм ли
Единний
Бог, който дава истинска Мъдрост, истинско Знание, които са светилници и съща радост на душата?
Свят Си Ти, Боже мой, Отче праведний, който Си и който ще бъдеш
Един
във век, Вечний, Всесилний и Всемъдрий.
Един
във век, изпълняющ все и във все.
Съм ли Аз
Един
, който трябва да се презира?
В
един
ден ще ви посетя с глас, когото никога няма да забравите, и никога втори път не ще се яви в сърцето ви , за да струвате това, което днес вършите.
Така говори Онзи, който ни е изкупил със Своята кръв, който е наш Брат, плът от плътта ни и кост от костта ни, и дух от духа ни, на когото душата е
обединена
с нашата душа и сърцето Му жали и тъжи за своите си.
Той е
Един
, който ни
обединява
с Бога на силите и Отца на Духовете и Любовта.
Защото Той е по-красив и благ по дух,
Един
, който винаги люби и никога не представа,
Един
неизменяем в своята душа,
Един
готов всякога да отдаде всякому длъжното и подходящото.
Ти си
Един
, в когото всичко съществува и се
обединява
.
От преизобилието на Живота Си те родих за слава Моя и от пълнотата на Любовта Си те въздигнах,
обединих
в сила и мощ, и мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш Волята Ми.
А понеже те родих в света, то затова те и призвах чрез Духа Си, за да Ме познаеш, че Аз Съм Бог вечний,
Един
всеобемящ, който Съм и който създавам и движа, от когото всичко поначало излиза и поначало се връща.
Този истинний съм Аз,
един
твой Отец - от век и до века.
Погледни на Неговите работници, които с Него заедно работят: всякой
един
от тях от своята нива добрите плодове принася като благ дар на общия олтар на Любовта.
Знанието ми е изчезнало, достойнството се е загубило, правдата ми се е помрачила и волята ми е свързана и аз съм като
един
, който е станал подигравка на съдбата.
Господ Саваот, Бог неизменим, вечен, който Съм от века и до века,
Един
, който Съм и творя според благоразположението на Духа Си.
Божият Дух ще те осени, Бог ще те въздигне като
един
от мъртвите.
6.
Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско
Вие скоро наближавате да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат
един
след друг в една нова област на горните върховни светове.
Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още
един
велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено.
Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши
един
коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята.
Аз съм
един
и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища.
И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправяте живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте
съединени
с брачни връзки на чист и непорочен живот.
Слабата черта на душата ви е общото
разединение
и разногласие, което спъва святото дело на славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил.
Днешната сила и слава я вам дължи, такива за Божествените наредби:
един
сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо.
Още
един
велик подвиг и всичките сърца ще треперят и мъдруванията на света ще престанат веднъж за всякога.
Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало
един
свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви от този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято, и ако се опитате да святотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил.
7.
Разговор Първий. Упътвание
Обаче, да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да съпоставиш душата си в пряма връзка с този живия Бог Господ на виделината и да Му изкажеш по
един
прям начин своите нужди, своите намерения и да видиш какви ще бъдат Неговите удобрения.
В това седи съвършенството, в познанието Волята на
единия
истинен Бог Господ спасител.
Единственото
нещо, което огорчава духът ни понякога, то е когато ви видим да сте взели път, противоположен на Любовта Божия.
Такъв человек, какъвто и да е, каквото и положение да занимава, ще се намери
един
ден в това място и положение, в което само бесовете на поднебесная обитават.
8.
Разговор Вторий. Сърцето и Бог
Преди всичко трябва да знаеш, че Бог те придружава винаги по
един
или друг начин в тоя свят.
Аз, който ти диктувам тия неща, ти казвам, че двоумението, вътрешното нерешение и нерешителност, са слабост и недъг на
един
живот като твоя.
9.
Разговор Третий. Храната и Словото
Други са лъжливи съвършено, или пък съставляват само
един
вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа.
Защото щом се приеме Любовта като закон и като върховна добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди
един
на друг, но ближни.
Несъмнено. Когато някой почне да чувствува Виделината Божия и да усеща Неговата Любов в душата си, не е ли това едно свидетелство, че Бог е посетил тази душа, че е открил вече Своето присъствие по
един
непосредствен вътрешен начин.
Този е
един
таен грях, много таен, който никой не вижда.
10.
Разговор Четвъртий. Животът и възраждането
Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и Неговия Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие и само Той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на Духа и да стане
един
с Господа.
Без това вътрешно променение и вътрешно
обединение
, Бог не може никога и по никой друг начин да влезе във връзка с една паднала душа.
Грехът нищо не може да го извини и никой не може да го поправи, освен
един
Бог и Господ.
И бъди творител на Словото, като вършиш всичко, което е
Единому
Богу угодно и благоприятно.
Този е Той
Единния
и истинен Бог на живота, който ти говори чрез благостта на Духа си.
Всички тия зрънца и добри семена, които днес хвърлих в твоята душа, ще произрастят
един
ден.
11.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
Мислите и чувствата що вълнуват твоята душа, са произвели
един
временен омрак в съждението на ума ти.
Но може ли да видиш поне
един
, който ги е приел, да е станал по-добър или да се е приближил до Небето?
Знаеш ли где са ония славни същества, които някогаш запълняха предверията на Славното Небе, и които само за
един
грях на непокорство, само за
един
порок на злословие, само за едно петно на нечистота, бидоха изгонени на вечно заточение от Небесните жилища.
Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като
един
новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в
един
свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
Роденият от плът человек, в когото плът и кръв господствуват, в неговото сърце и душа не може да се проявят качествата, чувствата и мислите на
един
человек, роден от Бога, в когото Духът има Господството.
По такъв
един
прост и осезателен начин, трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало.
Обаче създаденият за Небето, непреодолимо, вън от всяко препятствие, трябва да излезе
един
ден от областта на естественото и временното, и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуването и пълното съвършенство на душата.
Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири
единството
на живота.
И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде
един
пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога, да познава всичките неща, и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести.
Лицето на земята трябваше да се запали от огъня на пъкала и да се промете
един
ден с всичките свои грехове и престъпления.
Не може такъв
един
человек никога да влезе в Царството Божие.
Той е праведен и свят и прави съд над всяка постъпка, над всяко дело и ще произнесе Своята присъда
един
ден.
Бог е
един
, чист и свят.
Ето, осветлих те върху
един
предмет, толкова важен и потребен за твоя духовен живот.
И когато минеш благополучно, ще те заведа в една нова област, в
един
нов живот тебе непознат досега и там ще те науча на всичко и ще ти покажа как трябва да действуваш и работиш.
12.
Разговор Шестий. Пътят и Истината
Когато
един
човек в тоя свят изгуби всичкото си богатство, а спасява живота си, може да се каже, че той нищо не е загубил, но напротив, е спечелил.
В повестта на праведнаго Йова, Господ дава
един
добър и чуден пример за тебе.
Не е ли това най-голямото безумие, което
един
грешник може да стори против себе си?
Определил те е, това е тайна съкровена, която сам
един
Господ знае защо именно върши това.
И какво е това поръчителство, което
един
Божи пратеник донася от Него до вашата душа, освен засвидетелствуване, че Неговата милост, Неговата благост, за вас не се е съкратила.
Но искам да ти напомня, че ако служиш на света, ще те изям и помни да ми се не сърдиш, ако
един
ден се озова и почна да човъркам твоята мазнина.
13.
Разговор Седмий. Заключение
Аз съм Афаил,
един
от служебните твои духове и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши.
Един
человек от Бога ще излезе и провъзгласи Истината.
В Небето наскоро ще има
един
тържествен ден, в който всички ние ще участвуваме, и затова Аз ще бързам да се завърна на своето място и да предам моето почитание и поклонение на Господа Бога моего и да Му съобщя, че съм извършил вярно своята длъжност тук долу, гдето бях пратен.
Един
от твоите приятели, който най-вече те обича, ми каза да те поздравя.
Той е Михаил,
един
от върховните служители Господни.
За вашето избавление, за
един
, който се кае от греховете си, става голяма радост на Небето между ангелите Божии.
Колко пъти, само да знаехте, ний сме се притичвали в живота ви, от Господа да ви дадем
един
добър съвет, да ви отправим в
един
добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е неговата Воля, това е Неговото желание за вази.
Не. Да съзерцаваш славата Божия, да размишляваш върху Неговите дела, да гледаш Неговото Лице, това е повече, отколкото
един
безсмъртен Дух желае.
14.
ТРИТЕ НЕЩА
Този е
единственият
вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на Спасението.
Всички хора една майка ги ражда, няма нито
един
по-добър.
Но ето
един
ден по съвет на жена си нему се поревна да вкуси и от последното дърво на това място, което му беше забранено.
Всички человечески наредби
един
ден в тоя свят ще изчезнат, но душата ти само ще остане с Господа, за да влезе в Божественото общение на Божия свят.
15.
Биографични бележки
Годините 1895-1900 Учителя прекарва в
уединение
и самота, в размишление, в молитва и дълбока “вътрешна работа”.
Димитър” с
един
стар монах.
Участва в
съединисткото
движение.
16.
Неподправеният Петър Дънов
Един
нов свят, пълен с духовни и материални богатства, ще стане достояние на цялото човечество.
В днешната важна епоха Учителят иде със Своя живот и със своето Слово да внесе нова свежа струя, нова мисъл, нови идеи, нови сили, да покаже
един
нов път Пътят на Любовта, Мъдростта и Истината за всички народи, за цялото човечество.”
Един
истински Учител тълкува, представя, съветва според хората, с които беседва, и същевременно напътства така, че по възможно най-достъпен и благ начин да ги запознае с волята на Великия Разумен Свят.
Ето защо още по-интересно е писаното от самия Дънов, и то в онези години на размисъл и
уединение
, на осъзнаване на отредената му мисия сред хората.
Кирил и Методий” се съхраняват дванадесет писма на Петър Дънов, адресирани до д-р Георги Миркович
един
от тримата му първи ученици.
17.
Писмо № 1
Кревата, който сега употребявам искам да го отстъпя на
един
мой приятел който се нуждае, а в също време ако се уреди, аз да се възползвам от Вашия.
18.
Писмо № 2
Вий ще видите, че този който ми диктува това не е Орифил, но друг Елохил, който е
един
от великите князе на Небето.
19.
Писмо № 3
По-ясно: великия, божествен дух ще напише законът си в сърцата ни и ние не ще вече да [се] заблуждаваме, но ще бъдем ръководени от необратимата Любов
един
към друг и към Бога, която ще ни бъде светило и веселие в живота.
Той иди да
обедини
всички в едно, в
един
дух, в
един
ум, душа и сърце.
20.
Писмо № 4
Аз желая и Вие да придобиете
един
ден тази пълна любов, в която мир и радост царува.
Каква велика мисъл, какво славно видение ще бъде когато
един
ден се намерим в тоя дом освободени от всички скърби и страдания, стоящи в съдружението на всички ангели и святий да гледаме лицето Божие което ще ни бъде свет и радост и веселие.
Аз очаквам деня когато Вий требва да се възродите вътрешно, да придобиете онази вътрешна виделина и онази вътрешна пълнота на Духът Божий, която ще Ви тури в пълно
обединение
с небето.
21.
Писмо № 5
приех и
единия
от лековете, именно за болния, който страда от червото си употребихме според показанията Ви.
Работите Ви най-после ще земат
един
добър край, за който Ви винаги ще бъдете благодарен за милостта която Господ е показал.
Тук има
един
беден ученик, добро момче, което иска помощ от мене да следва в училище.
22.
Писмо № 6
Защото от всяко нещо требва да извлечем
един
добър урок за себе си.
От Кирова днес приех едно писмо в което иска моето мнение и съвет върху
един
важен Евангелски въпрос.
По
един
вътрешен закон, който направлява живота ми, требва да се подчинявам на неговите диктования и вътрешни направления, това е предразположението на моя дух.
Нашата сестра иска да угажда и на светът и на Бога, да служи на
Единия
и на другия.
Един
от нашите приятели в град Русе е в утеснително положение.
23.
Писмо № 8
Сега всекой
един
от нас нека се опаше през чреслата [слабините] като войник и да е готов.
24.
Писмо № 9
Миналата неделя ходих във Варна и по случай срещнах г-жа Желязкова в салон “
Съединение
”, гдето имаше сказка от
един
учител върху “Влиянието на водата върху земното кълбо”.
Сега да оставим всичко настрани и да се занимаем с
един
от важните въпроси.
Не сте ли дошли още до съзнанието, че
един
факт струва повече от хиляди всевъзможни теории.
Такъв
един
факт е: Живия и личен Бог, комуто длажим всичко, макар и да го не съзнаваме това напълно, по причина на грехът, който е зацапал чистотата на сърцето ни.
Лошите страсти и желания там ся обвили душата ни с
един
тъмен пласт, както първобитните води земята, тъй щото ни
един
светъл луч можеше да достигне до нейното лице.
25.
Писмо № 10
В последното си писмо ми бяхте писали: “За да бъдем ближни
един
към други, ние требва да имаме сърдечна любов, която не се придобива освен чрез откровеността на душевните ни чувства.”
Аз напълно съм съгласен с тая мисъл, но такова едно нещо само
един
Бог може да извърши в душите ни.
Любовта за да бъде пълна и
обединителна
има нужда от души подготвени, а до това време ние всинца все ще куцаме в по нещо.
26.
Писмо № 11
Времето което остава е скъпоценно и се надевам, че ще го употребите по
един
Богоугоден начин за доброто и благото на Вашата душа.
Да Ви не мами нищо друго, нещата земат
един
край и то положителен и съвършен.
Аз зная колко пъти сте бивали заобиколени от княза на тъмнината и подмамвани и лъстени по
един
или друг начин, но аз съм се молил за Вас да ви се даде благодат да устоите верен докрай и най-после Господ да възтържествува във Вашето сърце.
Вярното е, че Българския народ има да мине през
един
път на скърби и страдания и те ся се веч почнали и в края който е близо Бог ще повика тоя народ на покаяние.
27.
Писмо № 12
Един
Ваш приятел идва и ми съобщи, че не одобрява Вашите постъпки.
Вие се двоумите, колебайте постоянно, а това е
един
лош навик у Вази, ми каза той.
28.
Биографични бележки
Годините 18951900 Учителя прекарва в
уединение
и самота, в размишление, в молитва и дълбока “вътрешна работа”.
Димитър” с
един
стар монах.
Участва в
съединисткото
движение.
29.
Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.
Ще утеши и благослови всички, които с големи скърби и страдания на своя живот са го чакали, които с пълно себепожертвование на своя живот са дали всичко, за да въстържествува
един
ден великата и блага
На които дългат и испитаната вярност ги приближава все по-близо до моя върховен и благ дух, тези, които Ме познават за техен върховен Баща, за техен
единствен
Бог и създател.
На тях служи Моя Дух ден и нощ и те всички с
един
глас ме зовът техен добър Баща, от когото всички излизат.
Ида да ви
обединя
с величието на Моя Дух, да ви дам обещанията си да ходите всички в
един
Дух, в
един
ум, в едно сърдце, да ме любите и да ви любя всякога.
Аз [съм] този
единия
, истинен и вечен Бог, на когото лицето никой не е виждал, но който живея и се изявявам в всички.
Възлюбих те и ти дадох всичките богатства на моето царство, да бъдеш
един
помежду многото.
Предрасположението на едно дете няма да измени намеренията на
един
баща.
поставя се по-горе в мъдрост и знание от Него и несознателно презира неговите постановления, и тъков
един
нека да знае, че той ще омотай неговите пътища с мрежа, в която сам ще бъде хванат в плиткостта на свойте познания.
А да добиеш такова едно възвишено състояние в реда на възвишените същества, изисква се
един
мощен дух да притежаваш, който да ти е задна стража.
А такава стража и мощна подпора може да ти е сам
един
Господ, на когото Десницата не се съкратява да помага и раководи всички.
небето има време, което сам
един
Бог е определил и място, което твоят Бог и Отец е отредил.
Него. Всяко явление, както в природата на нещата, тъй и в битието на съществата е резултат на някое вътрешно чувство, на някоя вътрешна мисъл, която търси място да даде изражение на своето съществувание, на своят вътрешен живот, който се стреми по напора на своето естество да се
обедини
с общата въръзка, която образува общата хармония.
Всяко страдание показва, че нещо някъде и негде в вселената се струди да дойде в съгласие с нея и момента на
обединението
до неговото осъществявание, е момент страдателен, в който душата на когото и да е осеща онова вътрешно колебание помежду надеждата и страхът, че можи да се случи някоя пречка, която да въспре хода на това
съединение
с общата хармония.
И всяка радост е резултат на това
обединение
, на това
Според степента, на която стои една душа или
един
дух, се определя и неговата работа.
От това следва, че за успеха на едно същество или на
един
человек се изисква съдействието на всички по-горни твари, които да го подкрепят с своята сила да извърши своята работа, нему определена от промисълът Божий.
Подобен е и всякой
един
, който зема грижа за неща, които не са му в работата.
Пази се, следователно от подобен
един
лош нрав, който ражда злото от себе си.
Лошите мисли не трябва да имат място в нашата душа, сърдцето ни трябва да е свободно от тяхното влияние, ето силата на
един
праведен, ето достойнството на
един
светия.
Послушанието е една добродетел от първа степен, която е
един
от основните камени на всякойя велика душа, на всякой велик характер.
Това е живот вечен да познаят тебе
единаго
, истинаго Бога и Исуса, когото си пратил.
Животът ни ще вземи скоро
един
определен край.
20 И което има да стани, ще стани, и което има да се збъдне, ще се збъдне, защото Господ е говорил чрез устата на своя
единороден
син
И колко сми щас[т]ливи, че имаме
един
приятел в небето, който се е заручил за наз и
един
спасител, който е застъпил, и
един
Господ, който ни раководи и
Един
утешител Дух святи, който ни очищава и крепи духом и ни дава мир
Счел си ме като
един
от твойте неприятели.
30.
УВОД
Не случайно вече близо столетие той остава
един
от най-известните българи в света.
писани и подписани от него.1 Сред тях са дванадесетте писма до
един
от първите му ученици и последователи, д-р Георги В.
1. На
единадесет
места в бележника Дънов все пак прави точна датировка, т.е., числото пред записа е допълнено с информация за месеца (годината е изписана само в началото на бележника и това е напълно достатъчно), например: 6 май, 21 май, 29 ав[густ] и т.н.
Разбира се, в
един
личен документ, какъвто е бележникът, авторът е свободен да отбелязва датите както пожелае, може и въобще да не поставя дати.
Петър Дънов учи във Варненската мъжка гимназия до пролетта на 1884г., завършва Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов (1887г.), заминава за
Съединените
американски щати през 1888г.
Миркович е католик, а Пенъо Киров е протестант.18 И тримата обаче приемат Петър Дънов като безспорен авторитет по духовните въпроси, като
един
от мировите учители, които са призвани да подпомогнат хората по пътя па тяхното самоусъвършенстване, и стават негови ревностни последователи.
Трогателно интимни и едновременно общочовешки са редовете на
един
от последните записи: „Ето, призовавам те [Господи], но ти все мълчиш, не считаш нуждно да ми отговориш.
31.
Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов
Живее в дома на сестра си Мария и там за пръв път се запознава с методизма -
един
от клоновете на протестантизма.
август - заминава за
Съединените
американски щати, изпратен като стипендиант на Американското научно-богословско училище в град Свищов.
32.
01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900
Ще утеши и благослови всички, които с големи скърби и страдания на своя живот са го чакали, които с пълно самопожертвувание на своя живот са дали всичко, за да възтържествува
един
ден великата и благата любов, която носи благословеното бъдеще в себе си.
Тези, които ме познават и признават за върховен Баща, за техен
единствен
Бог и създател, на тях аз откривам своите мисли, разяснявам вечните си планове, на тях изказвам величието на своята сила и изявявам своята всегдашна слава - те всички са завет мой — синове, на които винаги показвам своето благо лице.
На тях служи моят Дух ден и нощ и те всички с
един
глас ме зоват - добрия Баща, от когото всички излизат.
Ида да ви
обединя
с величието на моя Дух, да ви дам обещанията си да ходите всички в
един
дух, в
един
ум, в едно сърце, да ме любите и да ви любя всякога.
Аз съм този,
Единният
, Истинен и Вечен Бог, на когото лицето никой не е виждал, но който живее и се изявява във всички.
Възлюбих те и ти дадох всичките богатства на моето царство да бъдеш
един
помежду многото.
Предразположението на едно дете няма да измени намерението на
един
баща.
Този, който уповава повече на себе си, отколкото на Господа, поставя се по-горе по мъдрост и знание от Него и несъзнателно презира неговите постановления, и такъв
един
нека да знае, че той ще омотае пътищата си в мрежа, в която сам ще бъде хванат в плиткостта на своите познания.
А за да добиеш такова едно възвишено състояние в реда на възвишените същества, изисква се
един
мощен Дух да притежаваш, който да ти е задна стража.
А такава стража и мощна подпора може да ти е само
един
Господ, на когото Десницата не се съкратява да помага и ръководи във всичко и всички, да ги извиква всички по име и да ги направлява.
Защото и за твоето идване в Небето има време, което сам
един
Бог е определил, и място, което твоят Бог и Отец е определил.
Всяко явление, както в природата на нещата, тъй и в битието на съществата, е резултат на някое вътрешно чувство, на някоя вътрешна мисъл, която търси място да даде израз на своето съществувание, на своя вътрешен живот, който се стреми поради своето естество да се
обедини
с общата връзка, като образува общата хармония.
Всяко страдание показва, че нещо някъде във вселената се труди да дойде в съгласие с нея и моментът на
обединението
до неговото осъществяване е момент страдалчески, в който душата на когото и да е осъжда онова вътрешно колебание по между надеждата и страха, че може да се случи някоя пречка, която да възпре хода на това
съединение
с общата хармония.
И всяка радост е резултат от това
съединение
на вътрешно изпълнение на заветното желание на всяко същество да даде свобода на душевното си развитие, простор на своя дух, който търси място и време в реда на вечния порядък да се свърже в общата брънка, за да може да съзерцава и участва в общата радост на цялото творение.
Според степента, на която стои една душа или
един
дух, се определя и неговата работа.
От това следва, че за успеха на едно същество или на
един
человек се изисква съдействието на всички по-горни твари, които да го подкрепят със своята сила да извърши то определената от Божия промисъл работа.
Подобно нещо е и с всеки
един
, който се грижи за неща, които не са му в работа.
Те не трябва да имат място в нашата душа, сърцето да е свободно от тяхното влияние - ето силата на
един
праведен, ето достойнството на
един
светия.
Послушанието е една добродетел първостепенна,
един
от основните камъни в изграждане на велика душа и велик характер.
И тъй, остава успокоение за нас, които приемаме обещанието с вярата, която е в Бога, в Господа Исуса, който ни е донесъл великата и блага вест на вечния живот, който е в Господа Бога нашего: „Това е живот вечен да познаят Тебе
единнаго
, истиннаго Бога и Христа, когото си изпратил".
Животът ни ще вземе скоро
един
определен край.
20. И което има да стане, ще стане, и което има да се сбъдне, ще се сбъдне, защото Господ е говорил чрез устата на своя
единороден
син Господа нашего Исуса, който биде осъден, разпнат и умре за нашите грехове.
И колко сме щастливи, че имаме
един
приятел в небето, който се е застъпил за нас и
един
спасител и Господ, който ни ръководи и
един
утешител Дух Свети, който ни очищава и крепи духом и ни дава мир и всяка радост нам дадени от Господа Бога наш, Отец наш на Господа нашего Исуса Христа.
Счел си ме като
един
от твоите неприятели.
33.
02.РАЗМИШЛЕНИЯ
От всичко трябва да знаем, че плодът е
един
.
И Господ, макар и да търпи за дълго и чака спасението на всички, обаче той вижда всичко и в своята промисъл е определил
един
ден, който е знаен нему, в който ще съди всяка твар според делото и Следователно, какви трябва да бъдем ние, които ще излезем пред лицето Божие.
„Това е живот вечен да познаем тебе,
единаго
, истиннаго Бога и Исуса Христа, когото си пратил." Христос ясно е изяснил тия две основни неща, в що се състои вечният живот, в познаване на Бога и изпълнението на този живот в пребъдването на неговите думи в нашата душа.
Мъдростта е у
сединявите
и разумът бива в дългия живот.
„И видях, и ето облак бял, и на облака седеше
един
, подобен Сину человеческому и имаше на главата си златен венец, и в ръката си сърп остър" (Откровение 14:14).
Той е виделина, свят необозрим, който изпълва своите синове и дъщери с мъдрост и знание, който рисува пред нашите очи величието на своята слава, който отваря тайните на съзиданието, на своята мъдрост и ни въвежда в
един
нов свят, създаден за нашите души.
И неговата милост е това: „Нито
един
косъм не може да падне от главата ви без Божията воля".
Тук ясно ни се описва
един
живот, поставен да постигне блаженство не чрез духовни средства, но чрез плътски и следствието ясно става в края, когато всичко се извърши, сметките се приключват и резултатът показва съвършено банкрутство.
Че ако неправедният съдник отдаде правото на една жена, за да не го безпокои повече, то нима Бог ще постъпи по-зле от
един
человек грешен?
Вижте, казва той, каква настойчивост, какво постоянство и вяра в тая бедна сирота, която иска правото си от
един
земен съдия, който е неправеден, при все това най-после го принуждава в своята ревност от да не го безпокои - да й отдаде правото.
За мен си само ти
един
, на когото възлагам всичката си надежда.
34.
03.РАЗГОВОР ПЪРВИ
Обаче да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да поставиш душата си в пряка връзка с живия Бог, Господ на виделината, и да му изкажеш по
един
прям начин своите нужди, своите намерения, и да видиш какви ще бъдат неговите уверения.
35.
05.РАЗГОВОР ВТОРИ
Преди всичко трябва да знаеш, че Бог те придружава винаги по
един
или по друг начин в тоя свят.
Аз, който ти диктувам тия неща, ти казвам, че двоумението, вътрешната нерешителност са слабости и недъзи на
един
живот като твоя.
36.
06.РАЗГОВОР ТРЕТИ
В света има много учения, но само едно от тях е съществено и съставлява храна за душата и другите са или лъжливо съвършени, или пък съставляват само
един
вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа.
А знаеш ли защо ти говоря за нашия, защото щом се приеме любовта като закон и като върховна добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди
един
на друг, но ближни.
Несъмнено, когато някой почне да чувства виделината Божия и да усеща неговата любов в душата си, не е ли това едно свидетелство, че Бог е посетил тази душа, че е открил вече своето присъствие по
един
непосредствен и вътрешен начин, има ли вече място за съмнение и колебание за Божието присъствие?
Този е
един
таен грях, много таен, който никой не вижда.
37.
07.РАЗГОВОР ЧЕТВЪРТИ
Без това вътрешно променение и това вътрешно
обединение
Бог не може никога и по никой начин да влезе във връзка с една паднала душа.
Този е той,
единния
и истинен Бог на живота, който ти говори чрез благодатта на Духът си.
Всички тези зрънца и добри семенца, които днес хвърлих в твоята душа, ще израстнат
един
ден и ти ще провериш сам моите думи чрез Духът ми, че са истинни и святи, и че действително аз съм ти говорил с думите на любовта.
38.
08.РАЗГОВОР ПЕТИ
Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели
един
временен обрат в съжденията ти.
Не можеш ли да видиш поне
един
, който ги е възприел, да е станал по-добър или да се е приближил до небето?
Знаеш ли къде са ония славни същества, които някога запълваха предверието на славното небе и които само за
един
грях на непокорство, само за
един
порок на злословие, само за едно петно на нечистота бидоха изгонени на вечно заточение от небесните жилища.
Когато любовта, истината, добродетелта обитават в него в своята пълнота, когато има в него мир и съгласие помежду всяка мисъл и чувство, когато противоречията са престанали да смущават ума му, когато злобата и похотливостта престанат да хвърлят сянка на духовния му живот, и той е с ново съзнание, като новороден, новоизбавен човек се вижда да стои в
един
свят съвсем друг по природа и естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род.
Роденият от плътта человек, в който плътта и кръвта господаруват в неговото сърце и душа не може да прояви качествата, чувствата и мислите на
един
человек, роден от Бога, в който Духът има господство.
По такъв
един
най-прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има приимущество над духовното, понеже условията са такива във всяко начало.
Обаче създадения за небето, непродолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе
един
ден от областта на естественото и временното и да навлезе в границите на вечното, защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенствуванието и пълното съвършенство на душата.
Както за първия беше лесно и естествено да съгреши и да не може да удържи на обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното истинно, който беше сам в сила чрез своя дух да възстанови това, което беше изгубено и да примири
единството
на живота, защото в самото начало, когато Адам беше създаден, той беше и предпазен от всяко падение и подхлъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа, но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвежда никаква приятност, той поиска от Бога подходящ другар.
И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде
един
пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести.
Лицето на земята трябваше да се запали от огъня на пъкъла и да се промете
един
ден с всичките свои грехове и престъпления.
Не може такъв
един
человек никога да влезе в царството Божие.
Той е праведен и свят и прави съд на всяка постъпка, над всяко дело и ще произнесе своята присъда
един
ден.
Колкото е благ и снизходителен да помилва една кающа се душа, толкова е строг и праведен да осъди
един
стар грешник, закоравял в злото.
Ето осветлих те върху
един
предмет толкова важен и потребен за твоя духовен живот.
Ти беше
един
, който се давеше в бурното море на живота, видях те и хвърлих въжето на спасението, за да се избавиш.
И ако минеш благополучно, ще те въведа в една нова област, в
един
нов живот, до сега за тебе непознат, и там ще те науча на всичко, и ще ти покажа как трябва да действаш и работиш.
39.
09.РАЗГОВОР ШЕСТИ
Когато
един
человек в тоя свят изгуби всичкото си богатство, а спасява живота си, може да се каже, че той нищо не е загубил, но напротив, е спечелил.
В повестта на праведнаго Иова, Господ дава
един
добър и чуден пример за тебе.
Не е ли това най-голямото безумие, което
един
грешник може да стори против себе си?
Определил те е, това е тайна съкровена, която само
един
Господ знае, защо именно върши това.
И какво е това поръчителство, което
един
Божий пратеник донася от Бога до вашата душа, освен засвидетелствуване, че неговата верност, неговата милост, благост за вас не се е изменила.
Но искам да ти напамня, че ако служиш на света, ще те изям и да не ми се сърдиш, ако
един
ден се отзова и почна да човъркам твоята мазнина.
40.
10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ
Ако
един
, който и да е, който не може да владее сърцето си, но се влече отподире му без разум, без разсъждение, не е ли дете от първа степен?
Умът много пъти може да провери
един
факт, когато сърцето може да го опита.
Доброто намира отглас в сърцето, но не може да намери в него сила да го изрази, понеже
един
от главните недостатъци е неговият вътрешен страх да не би като стори нещо добро, да изгуби своята облага.
Ние всички се
обединяваме
в това велико и свято сърце на Господа Исуса.
Ясни стават от горе казаните думи Господни чрез неговия свят Дух, че ще дойде
един
ден, когато ще отнеме всеки укор и всяко престъпление от душата на своя избран народ, които са всички онези, повярвали в него и приели неговия Дух.
Ясно става, че Христовото царство идва и ще обладае
един
ден напълно земята.
И няма да има причина да се преследваме и ненавиждаме
един
друг.
В нас ще живее
един
дух и ум.
Ние ще бъдем тъй благи и изпълнени с Духът на Правдата, Милостта и Любовта, щото не ще се чува вече ръмженето на духа на лукавия, духът на
разединение
, на омраза, на гняв, на гордост, сластолюбие, похотливост.
Пътища много, но
един
е пътят - към мястото, към определената цел.
Всеки
един
от тях следва своя определен път, своето предназначение.
Какви значущи думи са тия на Христа: „Да бъде твоята воля на земята, както на небето." Когато ние всички се подчиним
един
ден на Божия закон и тръгнем в пътя, който ни е определен, ние ще бъдем тъй блажени и щастливи, както и те.
Тия слова хвърлят светлина върху
един
пълен и не пълен живот.
За такъв
един
дух с подобно сърце не може да има духовна радост и мир.
Този е
единственият
вседостатъчен Дух, който може да ти бъде всичко и да те направи да познаеш пълната истина, която е Господ на нашето спасение.
Няма нито
един
по-добър.
Но ето, че
един
ден му се поревна да вкуси от последното дърво на рая, което му беше забранено.
Всичко
един
ден в този свят ще изчезне, но душата ти, заедно с Господа, ще остане.
Един
ден неговата благодат ще те намери и неговата ръка ще те укрепи.
Ти съзираш
един
предмет или една вещ и ти се нрави и ти искаш да я присвоиш, но случаят не ти дава, ти се дразниш от несполуката.
Сега да допуснем, че ти сполучваш да задоволиш желанието си, но
един
ден ние, което е нейната храна.
Един
ден те ще се сдобият със забранения плод.
41.
04.РАЗМИШЛЕНИЯ НА ДУХЪТ ХРИСТОВ
В това седи съвършенството в познанието волята на
единния
, истинен Бог и Господ спасител.
Единст
веното нещо, което огорчава духа ни понякога, то е когато ви виждаме да сте се заблудили и сте взели път противоположен на любовта Божия и ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се разправяли с грешките на другите и с лошите им постъпки.
Такъв человек, какъвто и да е, каквото положение и да заема, ще се намери
един
ден в положение, в което само бесовете на поднебесната обитават.
42.
11.РАЗГОВОР СЕДМИ
Аз съм Афаел,
един
от служащите твои духове и Господ ме повика и ме прати до теб, да ти съобщя онова, което има да се извърши.
Има да мине една известна сила през тая страна,
един
человек от Бога ще излезе и ще провъзгласи Истината.
Един
от твоите приятели, който най-много те обича, ми каза да те поздравя.
Той е Михаил,
един
от върховните служители Господни.
За
един
, който се кае от греховете си, става голяма радост на небето помежду ангелите Божии.
Колко пъти да знаехте само, ние сме се притичвали да ви дадем
един
добър съвет, да ви отправим към добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е неговата воля, това е неговото добро желание за вас.
Да съзерцаваш славата Божия, да размишляваш върху неговите дела, да гледаш неговото лице, това е повече, отколкото
един
безсмъртен дух може да пожелае.
43.
12.Кожено тефтерче
Един
ти Господ и спасител на света, знаен преди всичките векове на светлината,
един
в зарящата виделина на живота ми.
Всичко трябва да се приеме и понесе на радо сърце, това е волята на Господа Бога
единнаго
.
„Тогаз долетя при мене
един
от серафимите и имаше в ръката си разпален въглен, който бе взел с клещи от олтаря" (Исайя 6:6).
44.
13.Червено тефтерче
Любя аз духа ти и затова ти давам своя живот, който е моя дар за теб, че съм аз твой
единни
Бог и Отец.
Аз съм този от начало и винаги ще бъда същии Бог,
един
, който обемам и свързвам всичко.
Той ще стане
един
от първите помежду многото.
Всички до
един
ще слушат, което ще им кажеш, това ще го познаят, защото аз съм с тебе, този, който ходи, твоят благ Господ, който всички поддържам, заради името на своята благост.
Аз те признавам, че ти си само
един
и истинен Бог и Господ.
Ще загърми и затресе целия свят от
единия
край до другия.
I. Вярвам от сърце и душа в
единния
, вечен, истинен и благ Бог на живота, който е говорил.
Верен съм в своите обещания и ще повдигна своето дело и слава в този развратен свят за любовта си към моя
Единороден
Син чрез тебе, и тъй ще бъдеш мой син, защото сърцето ми благоволи да ме следва.
На 13 март 1888 година имахме в село Тетово
един
разговор, на което и дядо поп (вероятно дядо поп Константин Дъновски) присъства; разговаряхме в кръчмата.
Ето, посред вас стои
един
, когото Господ помаза за цар, и когото вие още не познавате, понеже е скромен и смирен по сърце.
Защото аз съм Бог
един
и няма кой да ме възпре.
Не го ли ражда моят Дух Свят, не съм ли аз
единният
Бог, който дава истинска мъдрост, истинско знание, които са светилници и съща радост на душата?
И рече Господ: стани и възвиси рога си, защото ида като
един
воин избран от четирите краища, за да поразя всяка твар с меча на духа си, понеже съм огорчен в душата си за неправдата и нечестието, което сториха пред лицето ми.
В
един
ден ще посетя всички с глас, който никога няма да забравите и никога втори път не ще се яви в сърцето ви желание за да струвате това, което сега вършите
Така говори Онзи, който ни е изкупил със своята кръв, който е наш брат, плът от плътта ни и кост от костта ни и дух от духа ни, на когото душата е
обединена
с нашата душа, на когото сърцето не жали и тъжи за своите си.
Той е
един
, който ни
обединява
с Бога на силите и Отца на духовете и любовта.
Защото той е красив и благ по дух,
един
, който винаги люби и никога не престава,
един
неизменен в своята душа.
Един
, готов всякога да отдаде всекиму длъжното и подходящото.
Ти си
един
, в когото всичко съществува и се обединява.
10;715,-3-14;-14,17.— И видях ето облак бял и на облака седеше
един
подобен Сину человеческому и имаше венец и в ръката си сърп остър.
От преизобилието на живота си те родих за слава моя и от пълнотата на любовта си те родих и въздигнах
обединени
в сила и мощ и мъдрост, като те осветих, за да предхождаш пред лицето ми и да изпълняваш волята ми.
А понеже те родих в света, то затова и те призвах чрез Духа си, за да ме познаеш, че аз, Бог вечнии,
Един
във все, обемащ все, който съм и който творя, създавам и движа, от когото всичко по начало излиза и по начало се връща.
Този истии свят аз,
един
твой Отец - от век и до века.
Погледни на неговите работници, които с него заедно работят, всеки
един
от тях от своята нива добрите плодове принася, като благ дар на общия олтар на любовта.
Знанието ми е изчезнало, достойнството се е изгубило, правдата ми е потъпкана и волята ми е свързана и аз съм като
един
, който е станал за подигравка на съдбата.
Аз съм Бог Господ, Саваот, Йехова, Елохим, Бог неизменяем, вечни, който съм от века и до века,
един
, който съм и който творя според благоразположението на Духа си.
Бог ще те въздигне, като
един
от мъртвите.
Обичайте се едни други с братска любов, надпреварвайте се да си отдавате почит и почест
един
на друг.
Вярваш ли от сърце и душа в
един
вечен, истинен и благ Бог на живота, който е говорил?
Ще ли изпълниш волята на
единия
, истинен и праведен Бог без колебание?
Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, когато пиеш вода, всичко, каквото вършиш, за всичко трябва да благодариш в сърцето си, а аз Бог
един
ще те утвърдя във всичко.
Призови всички, които ти покажа, възлюби ги, защото те са твои братя по дух, които съм призовал да се съ
единят
и съставите едно тяло с теб.
Погледни добре и ще разбереш, че всичко се стреми вече да се
обедини
към тая велика цел.
За вас ми е говорил отдавна моят
единст
вен Баща, за вас ми е разправял моя Бог, вашият
единствен
Баща, че има други синове, при които иска да ме възведе.
Погледнете в лицето на вашия
единствен
Баща, Бог всесилен, и кажете ми, каква е неговата воля.
О, приятелю мой,
единствени
в света.
Когато ти се
присъединиш
, ще се покаже, че делото е свято.
Защото и ти ще ни познаеш, и ние ще познаем от
единия
дух който живее във всинца ни.
Ние съзираме сега твоето
уединение
и твоята тегота, която сега носиш, но това
уединение
е наложено отгоре, от вечната и неизменна воля на Бога, твоя Господ.
Но времето на твоето
уединение
се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде и сам Господ твои ще се възцари и ще бъде глава над всички.
Дух велик и славен, в когото ние се
обединя
ваме в едно велико семейство.
45.
БЕЛЕЖКА НА ИЗДАТЕЛЯ
Дневникът на Учителя е
един
от малкото текстове, оставени лично от него в писмена форма.
46.
„Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.
Обаче като ги следим и изучаваме назад от начало намираме, че всички произлизат от безбройните съчетания и
съединения
само на няколко прости елементи.
термин: връзка от здрава фиброзна
съединителна
тъкан, свързваща едни органи с други] и мускулите и чрез съчетанието на тези три разряда органи образува
един
вид апарати от лостове, чрез които всичките механически движения на тялото се извършват.
Интелектуалната или умствената (нервическа) система, която съставя средата на
съединителната
нишка между душата, т.е.
Един
чисто мотивен или витивен или ментален темперамент не може да се намери в своята първоначална чистота; в съгласие със своето преодоляване по необходимост става едно отклонение от симетрията на развитието.
47.
01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР
В настоящия документален сборник Петър Дънов се явява духовен наставник в плът и кръв, а Пеню Киров е самотна индивидуалност, заслушана ту в спиритичния шепот на духовете, ту в методологичната доктрина на
един
току-що възрастващ Учител.
Явно животът на социалното и индивидуалното съзнание протича в тристъпен ритъм -
един
духовен импулс темпорално се въплъщава в историята, а стореното от историята придобива относителна трайност и във вид на своеобразен исторически екстракт работи като религиозна, социална и стопанска култура.
По-съществено е друго: всички институции (религиозни, социални или стопански) са феномени само и
единствено
на култура, въпреки че те самите могат вторично да генерират и исторически, и духовни импулси.
до интелектуализъм, опериращ
единствено
с понятия и термини.
Значи спасението е въпрос, стоящ между човек и Бог в лицето на Христос, без да включва Църквата;
единствено
благовестието на Евангелието, а не Църквата има власт над човека.
По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват
единствено
към сетивния физически живот, отрича се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в него може само да се вярва.
пълен отказ от духовното и самоограничение
единствено
в социалната структура на животинското в човека.
Това е век, в който разгърналата се през второто хилядолетие интелигентност, намерила път през схоластиката и Западноевропейската реформация, достига своеобразна кулминация в естествените и социалните науки и заплашва да премине в мъртъв интелектуализъм, ако остане собственост
единствено
и само на човешката глава.
В някои определени състояния модерното Аз-съзнание се изправя пред проблема на своята микрокосмична свобода по твърде болезнен начин и в това отчуждение от макрокосмоса се поражда импулс за обратно
присъединяване
към него.
По този начин, вместо да се изражда в интелектуалност, интелигентността се одухотворява и оживява, защото отчуждените от макрокосмоса мисли се
присъединяват
към нещо макрокосмично, или Аз-съзнанието се
присъединява
към Христос.
Импулсът на Архангел Михаил изпълва последните декади на XIX век и прехожда в XX век с два съвсем нови културни дискурса: Аз-съзнанието, отчуждено от Отец, е свобода, а
присъединяването
му към макрокосмичната същност на Христос е любов.
Всички те до
един
са индивидуалности, които по някакъв начин определят отчуждението си от традиционната православна култура, особено в нейния религиозен и култов аспект, и демонстрират своеобразен протест против Православната църква като Божествен посланик.
Киров споделя разочарованията и веруюто си: Разбрах, че православните, западните (католическите), григорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч - всичките пороци за грях, какъвто бях и аз
един
от тях... И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите й и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие - следване по пътя на Спасителя.
В първата и
единствена
своя монография (Науката и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната наука с явни намеци за одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на Архангел Михаил в българската култура.
Култовите похвати на Църквата са изоставени, светите тайнства и литургията са заместени с индивидуален размисъл върху библейски текстове, Евангелието се използва като
единствен
емпиричен документ за Божественото присъствие на земята.
48.
Пеню Киров - №2
В навалицата вижда
един
млад човек, на гърдите на когото на три ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години!
49.
Петър Дънов - №1
„Гледам в нощните видения и ето —
един
като син Человечески идеше с облаците небесни." (Дан. 7:13)
Защото , казва наш
един
приятел близък и служител Господен10, че победата, която скоро ще се извърши и която ще бъде на страната на Господа, ще реши всичкия спорен въпрос.
50.
Пеню Киров - №3
Ний с брата Тодора всяка вечер се събираме и по
един
час и повече време само това ни е думата, за да разискваме словото Божие и се поучаваме в него.
51.
Петър Дънов - №2
10:10-14; Ефесяном 5:7-18; Ефесяном 6:10-19, и съм се молил усърдно при това Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи дух на Господа Исуса, който да ни свърже още по-тясно в духовно
единство
, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов.
52.
Пеню Киров - №4
се чува отваряне на къщната врата, но с голям шум (но не в действителност), от което тя се събужда и вижда, че влиза
един
человек, взел кърпата за бърсане и си изтрил лицето, като при това се и разхождал.
53.
Петър Дънов - №3
Учителя Петър Дънов пояснява, че всъщност „този, който диктува това, не е Орифил, но друг Елохил, който е
един
от великите князе на Небето, велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на Силите да изпълни Неговата воля".
54.
Пеню Киров - №5
Един
съботен ден ми казаха да работя в неделя.
55.
Пеню Киров - №6
Аз и по-рано исках да ти пиша, обаче
единия
препис от съобщението25 не беше го приготвил братът Тодор.
56.
Петър Дънов - №5
Аз се радвам, че благий Бог в Своята неизмерима любов и благост е благоволил да Ви посети чрез
един
от Своите служители Небесни вестители.
Това чака — нашето
обединение
за Неговата слава.
57.
Пеню Киров - №7
Родът Велчеви е
един
от значимите в историята на гр.
58.
Петър Дънов - №7
Ти Си сам
един
Бог Вечний.
59.
Пеню Киров - №8
При това си [писмо] ти изпращам
един
препис от едно съобщение, дадено нам от разни наши святи приятели.
60.
Пеню Киров - №9
От Васил и аз имам писмо и на мене пише, че имал насън дадено едно съобщение със златни букви, в което се говорело за нас и [за] още
един
— някой си Хараламби44, на когото аз вече няколко пъти пиша.
Стоименов има сестра Мария и може би още
един
брат.
61.
Пеню Киров - №10
49. Става дума за духа на Михаил Юриевич Лермонтов (15.10.181427.09.1841 г.) - руски поет и писател,
един
от основните представители на романтизма в руската литература.
62.
Петър Дънов - №12
Той ви поздравлява и
един
ден ще бъдете с него заедно.
63.
Пеню Киров - №12
Отпърво не можехме да успяваме, но отпосле Бог ни вразуми да можем да проумяваме и по
един
нов начин, който се боя даже и на бр.
В православната църква56 тука засега има
един
свещеник57, който заслужава похвала.
64.
Пеню Киров - №13
И направил би[х] това, ако бих имал къде да се
уединя
, за да си предавам сърцето и душата на благия ни Небесен Баща.
65.
Петър Дънов - №14 (Свидетелствата Господни, Божието обещание)
Ще определим
един
час в седмицата, когато ще се събираме, вие там и ние тука61, и ще се молим заедно и същевременно.
Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в
Единия
вечен и истинен, и благ Бог на Живота, Който е говорил?
Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на
единия
истинен и праведен Бог без колебание?
А сам Аз, Бог
един
, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота."
66.
Пеню Киров - №14
Тодор на
един
от конете", защото за мен ме беше срам да помоля, при всичко че за мен желаех това.
При това аз пак взех да го моля поне Теодоси63 да вземе да качи на
един
от конете, но той продължаваше да ми говори.
Вярвам от сърце и душа в
Единия
вечен и истинен и благ Бог на живота, Който е говорил.
Приемам да изпълня волята на
един
истинен и праведен Бог без колебание.
67.
Петър Дънов - №15
68.
Единият
е Петър Тихчев, както става ясно по-нататък в писмата, а другият не е известен.
68.
Петър Дънов - №16
Кога пристигне Словото Божие, ще има смущение навсякъде и Вие ще се намерите с мен заедно във Варна и нашите духове ще бъдат
обединени
в едно.
Той е
един
с нас в Господа.
69.
Петър Дънов - №17
Един
от нашите големи врагове е премахнат.
70.
Петър Дънов - №18
Мен ми писа
един
приятел75 от село Хотанца, който желае да се запознае с вази и да знае имената ви.
71.
Пеню Киров - №16
В това писмо поменува, че Ви пратил първом миналата година, през декемврий, ако се не лъжа, писмо, но и досега нямал отговора Ви и че до
един
месец време щял да заминава другаде.
72.
Петър Дънов - №19
Това е
един
от най- добрите знаци, които Бог ми е подарил — да видя, че Неговата сила е непобедима.
Тихчев, заедно със семейството на зет си Илия Стойчев и някои други близки, се
присъединяват
към Бялото Братство.
73.
Петър Дънов - №20 (отворена карта)
Д-р Миркович с днешния параход по
един
наш приятел79 Ви изпраща една връзка от 100 книжки80 до тяхната кантора81.
Жечков, чийто син Димитър Жечков е
един
от ентусиастите, участвали в организирането на толстоистката комуна в с.
74.
Пеню Киров - №17
От 20 дни време имам
един
много добър знак и вярвам, че е дар от прелюбезния ни Спасител.
75.
Петър Дънов - №22
Да обиколим България от
единия
край до другия и да провъзгласим: „Така рече Господ, покайте се, защото Царството Му иде ".
76.
Пеню Киров - №21
Тази нощ те сънувах и ти ми каза, че имаш много съобщения сега нови и че само на мен и още [на]
един
имаше позволение да ги кажеш.
77.
Петър Дънов - №23
Днес приех
един
мой приятел97, който ви е вече, надявам се, писал.
78.
Петър Дънов - №24
После се образува
един
хубав кръст, една тръба,
един
изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше
един
образ.
Северната част образува
един
светилник с три свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли.
79.
Пеню Киров - №23
Бях надзирател на работници по една жп линия и една заран около седем часа и нещо виждам
един
стълб от бял светликав облак, подобен на светликовата красота на дъгата.
Единият
му край беше на земята, а другият — в небесата и ми даде силно внушение, за да го следвам.
Единият
път беше към източната страна и все ме привличаше.
80.
Пеню Киров - №24
С това си [писмо] ида за
един
важен въпрос за състоянието на душата ми.
Разбрах, че православните, западните (католическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз,
един
от тях.
Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук трима приятели, от които
един
в Истината, а двамата са в признаване на Истината.
От тях
единият
е бр. Тодор.
81.
Пеню Киров - №27
И при това прилагам
един
бон от (10) десет лева от мен и приятеля Николай Велчев, които моля да приемеш като дар нищожен от нас заради Господа.
82.
Петър Дънов - №30
Това е озарение на човешката душа от
един
лъч, който иде от Великото разумно начало.
У него е вече родено съзнанието за
един
светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото.
Когато
един
ученик на Божествената школа преминава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред Новораждане.
У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства
единството
на живота и има любов към всичко.
Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в
един
живот, в който няма страдания.
83.
Петър Дънов - №32
Единствената
наша опора е вярата, нашата молитва към Господа и Неговата благост и милост.
84.
Пеню Киров - №32
Изпращам при това си [писмо]
един
бон от 10 лв., така щото като размислиш върху писаното ми, ако намираш за добре, ела по-рано.
85.
Петър Дънов - №36
Той е живот на
един
пътник.
86.
Петър Дънов - №37
Ний живеем в
един
свят, който е покварен от грях и порок.
87.
Пеню Киров - №35
На 18 май, като бяхме на молебствието за княза120, видях
един
дрипав человек, бос, вместо обувки едни мушамяни парчета вързал на краката си, невчесан, неумит, гад го напълнила.
88.
Петър Дънов - №39
Крепете се взаимно, молете се
един
за друг.
Клеопа и още
един
Христов ученик отиват натам, когато Исус им се явява.
89.
Петър Дънов - №40 (отворена карта)
Един
ден всичко, което вътрешността на душата ни желае, ще се изпълни.
Твоето желание, което имате, аз го разбирам и
един
ден и то ще се изпълни, малко търпение още.
90.
Петър Дънов - №41
Мене от 10-15 дена вече как ме чакат и викат мои сродници126 в Шумен да ида да ги посетя, да престоя с тях няколко време127, но
един
вътрешен глас ме възпря да сторя това, като ми каза, че Бог е отворил за мене пътя за Варна и там трябва да ида след няколко време неотложно, да сторя волята на Господа.
Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели
един
временен мрак в съждението на ума ти.
Аз съм Афаил,
един
от служебните твои духове и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши.
Един
человек от Бога ще излезе и провъзгласи Истината.
91.
Петър Дънов - №44
Това е регламентирано с
един
от най-значимите документи в историята на армията - „Закон за устройството на въоръжените сили на Българското княжество" от 1891 г., допълнен и изменен през 1895 и 1897 г.
92.
Пеню Киров - №40
На 5 август по една чужда грешка по [в] службата ми стана въпрос и след като се разясни работата, не наказаха виновния, но мен и
един
друг — аз, който ни най-малко бях виновен по това.
И в същото време ме облече една сила и в две точки на главата, именно над душевните способности142, по- отгоре, от двете страни, колкото по
един
нокът на палеца, почувствах сила и самите тях и страхът изчезна от мене.
Но знаеш, че вече още като се върнах от Варна, жена ми ми беше дала
един
подарък за 10 пари, една котва (игла) за [врато]връзка.
И
един
от духовете ни каза, че да се не боим от войната, защото Бог е с нази.
93.
Петър Дънов - №46
Има някои и други въпроси, на които ще ви дам
един
положителен отговор, но засега ще трябва да потърпите.
94.
Пеню Киров - №43
Той ме задължаваше да питаме за
един
въпрос духовете, но Михаил ми каза да се отнеса до тебе.
Чака се вашето
обединение
в Господа и благословение ще се излее върху ви.
После намира
един
хирург, д[окто]р, измиват раната, зашиват я и го превързват.
95.
Петър Дънов - №49
Това е най-голямото богатство за душата на
един
верующ — да има мира и благословението на Светия Дух Божий.
Единият
е млад, другият е на средна възраст.
Има още
един
, който ме е задължил да му доставя една Библия и едно Евангелие за в джоб.
Напуснете всякой страх, всяко двоумение и бъдете с
един
ум, както е бил и Господ наш.
Нека да се не смущава, Господ на спасението е
Един
.
Той има
един
таен грях, който трябва да напусне.
96.
Петър Дънов - №50
Но благочестието, ако не се пази, може да се преобърне на фарисейство, вътрешно
уединение
, да любим само своето спокойствие.
Но тъй като и братолюбието може да [в] земе тесни граници — да обичаме само
един
тесен кръжок от приятели и братя с еднакви убеждения, то Господ иска да приложим на братолюбието Любов.
„Бог толкова възлюби света, щото даде Сина Своего
Единороднаго
, за да не погине никой, който вярва в Него.
Аз ви162 говоря като
един
, който е натоварен да ви говори.
97.
Пеню Киров - №45
Напоследък имах
един
сън, в него сън аз видях
един
път, ето такъв [зачеркнато от П.К.].
98.
Петър Дънов - №51 (Добрата молитва)
Тя е
един
пропуск.
Първият вариант на „Добрата молитва" е даден в
единствено
число.
99.
02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
В навалицата вижда
един
млад човек, на гърдите на когото на три ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години!
„Гледам в нощните видения и ето —
един
като син Человечески идеше с облаците небесни." (Дан. 7:13)
Защото , казва наш
един
приятел близък и служител Господен10, че победата, която скоро ще се извърши и която ще бъде на страната на Господа, ще реши всичкия спорен въпрос.
Ний с брата Тодора всяка вечер се събираме и по
един
час и повече време само това ни е думата, за да разискваме словото Божие и се поучаваме в него.
10:10-14; Ефесяном 5:7-18; Ефесяном 6:10-19, и съм се молил усърдно при това Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи дух на Господа Исуса, който да ни свърже още по-тясно в духовно
единство
, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов.
се чува отваряне на къщната врата, но с голям шум (но не в действителност), от което тя се събужда и вижда, че влиза
един
человек, взел кърпата за бърсане и си изтрил лицето, като при това се и разхождал.
Учителя Петър Дънов пояснява, че всъщност „този, който диктува това, не е Орифил, но друг Елохил, който е
един
от великите князе на Небето, велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на Силите да изпълни Неговата воля".
Един
съботен ден ми казаха да работя в неделя.
Аз и по-рано исках да ти пиша, обаче
единия
препис от съобщението25 не беше го приготвил братът Тодор.
Аз се радвам, че благий Бог в Своята неизмерима любов и благост е благоволил да Ви посети чрез
един
от Своите служители Небесни вестители.
Това чака — нашето
обединение
за Неговата слава.
Родът Велчеви е
един
от значимите в историята на гр.
Ти Си сам
един
Бог Вечний.
При това си [писмо] ти изпращам
един
препис от едно съобщение, дадено нам от разни наши святи приятели.
От Васил и аз имам писмо и на мене пише, че имал насън дадено едно съобщение със златни букви, в което се говорело за нас и [за] още
един
— някой си Хараламби44, на когото аз вече няколко пъти пиша.
Стоименов има сестра Мария и може би още
един
брат.
100.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
49. Става дума за духа на Михаил Юриевич Лермонтов (15.10.181427.09.1841 г.) - руски поет и писател,
един
от основните представители на романтизма в руската литература.
Той ви поздравлява и
един
ден ще бъдете с него заедно.
Отпърво не можехме да успяваме, но отпосле Бог ни вразуми да можем да проумяваме и по
един
нов начин, който се боя даже и на бр.
В православната църква56 тука засега има
един
свещеник57, който заслужава похвала.
И направил би[х] това, ако бих имал къде да се
уединя
, за да си предавам сърцето и душата на благия ни Небесен Баща.
Ще определим
един
час в седмицата, когато ще се събираме, вие там и ние тука61, и ще се молим заедно и същевременно.
Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в
Единия
вечен и истинен, и благ Бог на Живота, Който е говорил?
Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на
единия
истинен и праведен Бог без колебание?
А сам Аз, Бог
един
, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота."
Тодор на
един
от конете", защото за мен ме беше срам да помоля, при всичко че за мен желаех това.
При това аз пак взех да го моля поне Теодоси63 да вземе да качи на
един
от конете, но той продължаваше да ми говори.
Вярвам от сърце и душа в
Единия
вечен и истинен и благ Бог на живота, Който е говорил.
Приемам да изпълня волята на
един
истинен и праведен Бог без колебание.
68.
Единият
е Петър Тихчев, както става ясно по-нататък в писмата, а другият не е известен.
Кога пристигне Словото Божие, ще има смущение навсякъде и Вие ще се намерите с мен заедно във Варна и нашите духове ще бъдат
обединени
в едно.
Той е
един
с нас в Господа.
Един
от нашите големи врагове е премахнат.
Мен ми писа
един
приятел75 от село Хотанца, който желае да се запознае с вази и да знае имената ви.
В това писмо поменува, че Ви пратил първом миналата година, през декемврий, ако се не лъжа, писмо, но и досега нямал отговора Ви и че до
един
месец време щял да заминава другаде.
Това е
един
от най- добрите знаци, които Бог ми е подарил — да видя, че Неговата сила е непобедима.
Тихчев, заедно със семейството на зет си Илия Стойчев и някои други близки, се
присъединяват
към Бялото Братство.
Д-р Миркович с днешния параход по
един
наш приятел79 Ви изпраща една връзка от 100 книжки80 до тяхната кантора81.
Жечков, чийто син Димитър Жечков е
един
от ентусиастите, участвали в организирането на толстоистката комуна в с.
От 20 дни време имам
един
много добър знак и вярвам, че е дар от прелюбезния ни Спасител.
Да обиколим България от
единия
край до другия и да провъзгласим: „Така рече Господ, покайте се, защото Царството Му иде ".
Тази нощ те сънувах и ти ми каза, че имаш много съобщения сега нови и че само на мен и още [на]
един
имаше позволение да ги кажеш.
Днес приех
един
мой приятел97, който ви е вече, надявам се, писал.
После се образува
един
хубав кръст, една тръба,
един
изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше
един
образ.
Северната част образува
един
светилник с три свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли.
Бях надзирател на работници по една жп линия и една заран около седем часа и нещо виждам
един
стълб от бял светликав облак, подобен на светликовата красота на дъгата.
Единият
му край беше на земята, а другият — в небесата и ми даде силно внушение, за да го следвам.
Единият
път беше към източната страна и все ме привличаше.
С това си [писмо] ида за
един
важен въпрос за състоянието на душата ми.
Разбрах, че православните, западните (католическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз,
един
от тях.
Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук трима приятели, от които
един
в Истината, а двамата са в признаване на Истината.
От тях
единият
е бр. Тодор.
И при това прилагам
един
бон от (10) десет лева от мен и приятеля Николай Велчев, които моля да приемеш като дар нищожен от нас заради Господа.
101.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Това е озарение на човешката душа от
един
лъч, който иде от Великото разумно начало.
У него е вече родено съзнанието за
един
светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото.
Когато
един
ученик на Божествената школа преминава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред Новораждане.
У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства
единството
на живота и има любов към всичко.
Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в
един
живот, в който няма страдания.
Единствената
наша опора е вярата, нашата молитва към Господа и Неговата благост и милост.
Изпращам при това си [писмо]
един
бон от 10 лв., така щото като размислиш върху писаното ми, ако намираш за добре, ела по-рано.
Той е живот на
един
пътник.
Ний живеем в
един
свят, който е покварен от грях и порок.
На 18 май, като бяхме на молебствието за княза120, видях
един
дрипав человек, бос, вместо обувки едни мушамяни парчета вързал на краката си, невчесан, неумит, гад го напълнила.
Крепете се взаимно, молете се
един
за друг.
Клеопа и още
един
Христов ученик отиват натам, когато Исус им се явява.
Един
ден всичко, което вътрешността на душата ни желае, ще се изпълни.
Твоето желание, което имате, аз го разбирам и
един
ден и то ще се изпълни, малко търпение още.
Мене от 10-15 дена вече как ме чакат и викат мои сродници126 в Шумен да ида да ги посетя, да престоя с тях няколко време127, но
един
вътрешен глас ме възпря да сторя това, като ми каза, че Бог е отворил за мене пътя за Варна и там трябва да ида след няколко време неотложно, да сторя волята на Господа.
Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели
един
временен мрак в съждението на ума ти.
Аз съм Афаил,
един
от служебните твои духове и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши.
Един
человек от Бога ще излезе и провъзгласи Истината.
Това е регламентирано с
един
от най-значимите документи в историята на армията - „Закон за устройството на въоръжените сили на Българското княжество" от 1891 г., допълнен и изменен през 1895 и 1897 г.
На 5 август по една чужда грешка по [в] службата ми стана въпрос и след като се разясни работата, не наказаха виновния, но мен и
един
друг — аз, който ни най-малко бях виновен по това.
И в същото време ме облече една сила и в две точки на главата, именно над душевните способности142, по- отгоре, от двете страни, колкото по
един
нокът на палеца, почувствах сила и самите тях и страхът изчезна от мене.
Но знаеш, че вече още като се върнах от Варна, жена ми ми беше дала
един
подарък за 10 пари, една котва (игла) за [врато]връзка.
И
един
от духовете ни каза, че да се не боим от войната, защото Бог е с нази.
Има някои и други въпроси, на които ще ви дам
един
положителен отговор, но засега ще трябва да потърпите.
Той ме задължаваше да питаме за
един
въпрос духовете, но Михаил ми каза да се отнеса до тебе.
Чака се вашето
обединение
в Господа и благословение ще се излее върху ви.
После намира
един
хирург, д[окто]р, измиват раната, зашиват я и го превързват.
Това е най-голямото богатство за душата на
един
верующ — да има мира и благословението на Светия Дух Божий.
Единият
е млад, другият е на средна възраст.
Има още
един
, който ме е задължил да му доставя една Библия и едно Евангелие за в джоб.
Напуснете всякой страх, всяко двоумение и бъдете с
един
ум, както е бил и Господ наш.
Нека да се не смущава, Господ на спасението е
Един
.
Той има
един
таен грях, който трябва да напусне.
Но благочестието, ако не се пази, може да се преобърне на фарисейство, вътрешно
уединение
, да любим само своето спокойствие.
Но тъй като и братолюбието може да [в] земе тесни граници — да обичаме само
един
тесен кръжок от приятели и братя с еднакви убеждения, то Господ иска да приложим на братолюбието Любов.
„Бог толкова възлюби света, щото даде Сина Своего
Единороднаго
, за да не погине никой, който вярва в Него.
Аз ви162 говоря като
един
, който е натоварен да ви говори.
Напоследък имах
един
сън, в него сън аз видях
един
път, ето такъв [зачеркнато от П.К.].
Тя е
един
пропуск.
Първият вариант на „Добрата молитва" е даден в
единствено
число.
102.
05_ПИСМА НА ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
Прави заключение от изложените ми тук мисли: аз съм уверен, че
един
человек, тръгнал в пътя на Спасението, има борба голяма с Дявола, и то до такава степен, че този, последният, ако се може и [на] человек да се престори, ще се труди със сила человеческа да те възпре.
Ний имахме много случаи от това, ето
един
пример: вчера вечер питаме Архангел Натанаила как стои твоята работа, която ни беше писал да питаме.
Тъй прочее отиват работите на
един
человек, тъй също и на
един
народ.
Тогава неусетно ще видим, че сме се преобразили и от всичко ветхо само
един
лик остава, но и той отчасти се изменя, защото мозъкът на человека съгласно душевното положение и такава форма на главата дава.
Щом като така е вече упълномощен, той ще може да дава под експлоатация мерията Ви и разните обработени ниви, от които да можете да се ползвате с
един
приход.
Курията имала вече височина около
един
метър, за отглеждането на която трябвало вещи хора да се намерят.
103.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
На
един
такъв обед Учителя погледна към северната стена, на която имаше едно малко гобленче, извезано с цветя във формата на рамка за портрет, в което бе поставен портретът на брата Пеню Киров, и каза: „Той няма да идва вече на Земята".
От тази си жена дядо ни имал само
един
син - Теню, който аз, пишещият настоящето, запомних, защото той се помина след Руско-турската война - 1878 г.
1875 г., като бях на 7-годишна възраст, видях
един
человек да хвърчи във въздуха и после дойде при мен и ми даде два ореха.
Преди обаче да се помине, тя видяла сън, че
един
като владика и синът й Киро идат да я видят.
Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си
един
гълъб със заря около него да носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани.
Карнобат, в хотел „Балкан", като лягах, видях
един
особен бял гълъб с малка една закривеност отгоре на кълвуна му, че държи в клюнчето си едно клонче от крилантово цвете, което клонче после се обърна на бял крилантов венец.
Това бе отговорът на
един
разговор, който не можах да запомня.
Когато гледам образа му, аз потъвам в
един
неземен свят, свят на идеалните души, живеещи в мир, изпълнени с радост и любов, готови да отдадат живота си в жертва за другите.
Гледам ли портрета му, аз виждам около му ангели, пеещи неземна музика, излъчващи светлини и хармония, и аз се пренасям в
един
неземен свят, в който душата му пребивава.
- списание „Виделина", или пък с Козлов чрез книгата на Учителя „Науката и възпитанието", на която
един
от разпространителите е бил брат Тодор Абаджиев от Ямбол.
По едно време съзира между навалицата
един
човек, на гърдите на когото стои написано на три ленти една до друга: „Аз съм този, който бях преди две хиляди години", написано със златни бувки.
С него той прави
един
магически кръг на България като сеятел на Божественото слово в душите на хората.
Така, опасвайки страната в
един
кръг, откъдето е минал, ще привлече определените от Учителя души за Веригата, за Школата.
Ето и няколко извадки от негови писма до
един
брат за самите му пътувания: „Наскоро пристигнах в този град (Варна) и ще се бавя още около десетина дни.
Киров му доверява
един
сериозен проблем в групата: „Само ще ти кажа, че дяволът се помъчи да развали кръжока ни тука, но Бог осуети замислите му, но при все това доста ни нарани".
Учителя лично е дал на всеки
един
съвет как да се подвизава и какво качество трябва да постигне по пътя на индивидуалната работа.
Но знай, че този е
един
маниер на дявола - дели и владей.
В писмо от 18 септември 1913 година до
един
брат П.Киров пише: „Заповядано ми е още, че вместо г-на Дънова, който засега предвид народните ни работи не ще може да ни посети, то да ви заобиколя аз, което мисля в близко бъдеще да направя".
Книжарницата на брат Пеню се превръща и в
един
малък клуб, където през седмицата са наминавали нашите приятели и съмишленици на разговори и срещи, отивали са и външни лица, не само по работа, но и за да почерпят от мъдрото му слово.
Като се връщат в София двамата, брат Георги Куртев сънува, че идва брат Пеню Киров, носи
един
хляб и му казва: „Георге, досега този хляб аз го раздавах.
Идваме
един
след друг на Земята и така
един
след друг си заминаваме.
Ето как описва това събитие в глава 27, стиховете от 57 до 61: „И когато стана вечер, дойде
един
богат човек от Ариматея на име Йосиф, който и сам беше се учил при Исуса.
Евангелистът Марко добавя за Йосиф, че той бил „почтен
един
съветник" от Ариматея, а Лука - „человек благ и праведен", а апостол Йоан ни разказва, че „освен Йосиф (ученик Исусов, но потаен заради страха от Юдеите) дошъл с него още и Никодим (който бе дохождал от най-първо през нощ при Исус) и носеше една смес от смирна и алое до сто литра".
Той беше наредил който отиде да го посети, вместо приказки да чете подред по
един
-два псалма.
104.
07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ
Според д-р Миркович това е
един
изключително сполучлив дипломатически ход в борбата между три империи, който дава нова насока за разрешаването на Източния въпрос.
в Цариград пристига и Атанас Георгиев, дядото на Петър Дънов, който е избран да връчи лично подписка и да говори от името на българите от Варненска област, че те всички се отказват от гръцката патриаршия и се
присъединя
ват към възглавяваната от Иларион Макариополски Българска народна църква.
По-късно отива в Букурещ и заедно с д-р Начо Планински става
един
от основателите на Букурещкия таен революционен комитет, след което се завръща в Сливен.
взема участие в
един
заговор, целта на който е да принуди турското правителство да издаде по-скоро дълго отлагания ферман по църковния въпрос.
Сбъдва се предсказанието на
един
местен пророк, който предрича, че докторът ще бъде освободен след една голяма война.
Убеден
съединист
, заедно със Захари Стоянов и с брат си Руско, д-р Миркович участва в разширяване мрежата на комитетите „
Единство
" за
обединяване
на българските земи.
Д-р Миркович е
един
от 10-те депутати, назначени от Главния управител в Първото областно събрание на Източна Румелия в Пловдив.
След
Съединението
(1885 г.) е избран за народен представител в V-то обикновено народно събрание (1887-1889 г.) от Къзъл-агачката (Елховската) и Каваклийската (Тополовградската) избирателни околии.
Съобщението гласи следното: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно цяло чрез вярата на всеобщото
единство
на верующите в света.
Аз ще ви приведа
един
пример за добра постъпка из живота на доктор Миркович.
Един
български младеж беше чиновник в едно русенско село.
Един
ден този младеж ми пише писмо: „Закъсах, ходих в Румъния, какво да правя?
Имаше
един
книжар във Варна, Велчев.
Отивам
един
ден в книжарницата на Велчев, казва ми: „Вашият избраник ми задигна толкоз книги за няколко хиляди".
Дойде някой болен при него, даде му намагнетизирана вода и след
един
месец оздравява.
Та
един
ден, като се събрали неколцина в Бургас, казали на доктор Миркович от страна на тия духове да отиде в Сливен, че като се върне, щяло да му се открие някаква голяма тайна.
Д-р Миркович, който издаваше списание „Нова светлина", ми разправяше за
един
офицер, след като говорихме за спиритизма.
Един
милион лева на гърба ви - това е голям товар.
Разправяше ми
един
наш приятел - д-р Миркович, който сега е в онзи свят, следното.
Когато бил в Париж, отишъл при
един
ясновидец, който му предсказал всичко, каквото ще му се случи в живота.
Единият
от тях му казва: „Стани да видиш какво правят с мене".
Той става насън, излиза в двора и вижда, че няколко души убиват
един
турчин и го скриват под стълбата, като го затрупват с тор.
Тогава валията изпраща с него
един
юзбашия да видят какво е станало и намират, че е станало точно така, както той разправил.
Аз само на едного казах кога ще замине за онзи свят - на
един
мой приятел, д-р Миркович, за което съжалявам, че съм го казал.
Има една нишка, която
съединява
Духа с пъпа и ако тази нишка не се скъса, човек се връща, но ако се скъса - не може да се върне.
105.
08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ
Но все остава празно в душата му и даже в
един
период от живота си (1896-1897), по време на вътрешни борби със себе си, той решава чрез чисто философски разсъждения, че животът няма смисъл.
Тогава се запознах с
един
млад чиновник, който се наричаше Васил Козлов.
Козлов се запознах с друг
един
човек - П.
На
един
от спиритичните сеанси духът между другите верни неща ни каза: „Животът ви да бъде евангелски".
Това е първият събор от такъв мащаб, който представлява много ярка форма на изява на
обединените
гимнастически дружества „Юнак".
Имахме тогава
един
строг началник, който определяше отпуските.
Единствен
той е свидетел как от трима човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи.
На другия ден излиза от печат малка брошура от
един
православен свещеник, насочена срещу неговото име.
Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става
един
от стълбовете на Бялото Братство.
Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието
едино
душно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него.
в
един
часа с диагноза сърдечен удар.
Т. Стоименов е на квартира в дома на
един
грък, който обитавал съседната къща.
Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от
един
център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина.
А щастието и величието на
един
народ зависят: 1.
И
един
ден всички ще бъдем такива истински човеци."
106.
1900_08_31 Пеню Киров - №41
Малко пиша, защото тази вечер зле съм разтревожен, повече от
един
най-лош человек.
107.
№47 /Пеню Киров/
Гледа ме д[окто]р около 4-5 дни и след още
един
ден Бог ме привдигна.
108.
№52 /Петър Дънов/
Вярност, преданост,
единодушие
в Любовта, това е важното.
Няма нито
един
да е забравен.
109.
№53 /Петър Дънов/
Дълъг е действително пътят, по който възлизаме към Небесното Отечество, но все таки ще пристигнем
един
ден и ще видим лицето на Тогози, Който ни люби.
16 В разговор седми (9.07.1900 г.) от „Седем Разговора със Светия Дух“четем: „Аз съм Афаил,
един
от служебните твои духове, и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши.Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие“.
Единият
е млад, другият е на средна възраст.
110.
№ 48 /ПЕНЮ КИРОВ/
Ний засега, Господ Бог ни дава още
един
приятел.
Д-рът не ми е писал, но аз тези дни му писах и изплащах
един
дълг21.
111.
№ 49 /Пеню Киров/
И то тъй ме изпъдиха – само
един
человек, без да ми дадат нещо, една кърпа поне.
112.
№54 /ПЕТЪР ДЪНОВ/
Трябва да имаме предвид, че ний сме още в началото на
един
живот, който как ще се развие за в бъдеще, не е известно нам.
113.
№56 /ПЕТЪР ДЪНОВ/
И той сам ще се убеди
един
ден, че Бог поругаем не бива.
Бургас. Тук съм по една малка работа - да посетя
един
сродник учител28.
114.
№51 /Пеню Киров/
И така, на 28 март, сряда, направихме писмено условие,
един
вид граждански женитбен акт.
115.
№58 /ПЕТЪР ДЪНОВ/
Всичко, което Вие ми съобщихте, както в първото си писмо, тъй и във второто, е било
един
изпит за Вази.
Всяка душа е подобна на
един
свят космически ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно.
116.
№52 /Пеню Киров/
Той е
един
от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор
117.
№59 /Петър Дънов/
Нашият брат Тодор при
един
най-малък изпит се оказа слаб във вярата.
118.
№60 /Петър Дънов/ [отворена карта]
Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с
един
приятел, Бъчваров, издател на сп.
В това време се задава
един
българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия.
Ханджията ни казва: „Ето, отгоре иде
един
колар, който може да ви помогне.
Казвам: „Този наш приятел има
един
велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим.
Аз като го погледнах, виждам
един
венерин тип, човек на любовта.
Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с
един
мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София.
Отидохме до поста,похлопахме на вратата и веднага
един
млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем.
Придружи ни на
един
километър разстояние вън от града.
119.
№64 (Петър Дънов)
Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с
един
приятел от Варна за София пеш.
Иде
един
евангелски проповедник и ние му казваме: „Днес ще тръгнем“.
“. Гледам – навън
един
кон, вързан за една каруца.
120.
№55 /Пеню Киров/
Намери се
един
арменец, който искаше да отиде в Пловдив да работи това занятие, а на мястото си да остави някой.
Болната, която лекувахме, срокът се свърши, обаче остана малко, понеже
единият
крак от коляното и ръката от лакътя са в безчувственост.
Тук имах
един
заинтересован приятел56.
121.
№ 65 /ПЕТЪР ДЪНОВ/
Не се ли изпитваме ний сега
един
друг?
122.
№68 (Петър Дънов) [отворена карта]
Имаме още
един
приятел и мнозина, които Господ привожда.
123.
№60 (Пеню Киров)
Така в настояще време Той ни даде още
един
член, някой си Янаки Димитров Арнаудов67, родом от с[ело] Градец, Котленско, а живущ в Бургас, със занятие плетене [на] чорапи с машини.
беше дошъл
един
съботянин68.
Аз съм уверен, че ако имаме
един
дом за събиране тук, при нас ще дохождат повече слушатели, отколкото при тях, защото на нас хората повече ни симпатизират.
Също имаше и
един
запасен подполковник, някой си Обрешков69, сега почнал да се интересува, и той казва, че като си отиде във Варна, и той ще устрои такъв ред за изучавание на словото.
Сега остава само ний да се насърчаваме
един
друг.
Дънов отново споменава Арнаудов: „Ние имахме
един
приятел, който се казваше Арнаудов.
Той беше обръщеник на
един
наш брат – Пеню Киров.
- "Законът на свободата"]
Един
ден го видях: като дойде, започна да си мърда лицето насреща ми – иска да ми обърне вниманието.
Един
ден му казвам (Учителя силно изтропа с крак): „Какво е туй от тебе?
Като ме види, веднага се засяга
един
център – иска да ми обърне вниманието.
Обрешков вероятно е роднина на участника в
Съединението
през 1885 г.
124.
№75 (Петър Дънов)
Той е
един
от първите библиотекари на Варненската градска библиотека (1889г.); секретар на Рисувалното училище в София (1896); отговорен редактор на Варненски общински вестник (1892-1895); автор и преводач.
125.
№64 (Пеню Киров)
Аз съм принуден да вярвам, че тази година трябва да се вземе
един
край на делото.
81 Причастяването, или Евхаристия с Тялото и Кръвта Господни, е тайнство, в което по чуден начин се осъществява претворяване на хляба и виното в Тяло и Кръв Господни, очистване на вътрешния човек и
съединяване
с членовете на Църквата, от една страна, и с Господа Исус Христос, от друга.
126.
№76 (Петър Дънов)
Ний имаме Неговите обещания: „Желая кога дойда, да имате всички духа на
единство
".
127.
№79 (Петър Дънов)
Тук има
един
малък кръжок от православни жени и мъже, на които Господ се е открил посредством видения, сънища и говорение.
На мен ми разправяше една стара сестра, че и се явил Христос, завел я в
един
гроб и и казал: „Окъпи се тука и тогава ще те приема".
128.
№82 (Петър Дънов)
Според една обява от 1905 година той „е
единственият
и луксозно мобелиран хотел в града ни.
129.
№ 67 (Пеню Киров)
Тогава се обяснява защо ставало това и им се поднася да запишат по една сума на
един
лист, която ще изплащат в срок [от] 5 години – за да купят църквата им.
Един
ако намеря, двама няма.
130.
№85 (Петър Дънов) [отворена карта]
На девети Ви изпратих една сума от
единадесет
лева, на която знаете предназначението .
131.
№68 (Пеню Киров)
В днешното съобщение ни се яви, че Васил се бори и ще победи и [че] е
един
бисер в Божията църква.
132.
№86 (Петър Дънов)
отпечатани „Мисли и упътвания на
един
чист Дух и приятел на Българския народ“. Вж.
133.
№ 70 (Пеню Киров)
Яви се Михаил и потвърди
един
въпрос, като каза, че „мислите Ви са мисли Божии“, за които същевременно ме задължи да Ви съобщя по-скоро, понеже този въпрос щял да се развие от Ваша страна и да бъде в полза [и] на други като нас (с таквиз идеи).
134.
№88 (Петър Дънов)
Някои неща ме карат да мисля, че в духовете ви няма
единство
и пълна Любов.
По-късно стихотворението е редактирано още
един
път, като е прибавен и припев, най-вероятно от Дядо Благо (Стоян Русев).
22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са отпечатани „Мисли и упътвания на
един
чист Дух и приятел на Българския народ“; втората статия е в следващата кн.
135.
№71 (Пеню Киров)
Празниците прекарах мъртвешки, с
уединение
, никой не ме посети, и аз – никого, освен първия ден, в който се събрахме с приятелите, за да се разделим.
Ако ли се изисква от тях да останат свободни, аз нямам нищо против тях, но ще им остана пак
един
духовен приятел.
136.
№89 (Петър Дънов)
Ако сте
разединени
, как мислите да имате успех и благословение?
Съжалявам, че вие, без да искате и без да съзнавате, че като се спорите и състезавате
един
с друг, [на] мене вредите повече.
Двамата имат само
един
син – Павел Атанасов Шишков (4.04.1923 – 4.01.2007).
137.
№74 (Пеню Киров)
Понеже бях измокрен до кокал, хвана ме ревматизъм в краката и от дългия път из камънаците принудих се да си хвана талига да ме занесе в Айтос, но още не изминахме [и] 100 метра, ето, че се скъсал
един
от каишите (яновете), и конете отидоха на бяг.
Турчинът талигар изхвръкна като птичка от талигата още изначало, но аз докато разбера, не остана време и да мисля и конете – тук и там, докато най-после през
един
мост и малко на косъм остана да се катурне талигата, аз и конете и всичко да стане на парчета.
Казвам си: да има някой да ми даде
един
нож – и трите ще ги избия.
А пък аз съм се качил на
един
Исусов трен, най-накрая, на последния вагон.
Баща му Пенко е
един
от богатите овчари в Котел.
Голов е
един
от първите софийски книгоиздатели и книжари, започвайки своята дейност още през 90-те години на ХІХ в.
Той е
един
от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др.
138.
№75 (Пеню Киров)
Вчера бях в Ново село145 на проповеди в
един
дом, където имаше много жени и мъже.
Киров: „Пристигнах вечерта към 8 часа в Сливен и се установих в познатия ми хотел „Търговски“, и като пих
един
чай, отидох в сестрите, в Кючукови, където до 10 ½ часа разговаряхме.
Аз отговорих, че ще не ще, но и тя е
един
дух и че „както се отзоваваш на мене, ако възпитанието, което даваш на чуждите деца, е такова, то тежко им и горко“.
139.
№94 (Петър Дънов)
Поне за да бъде
един
человек на пътя към вечното добро, трябва да е влязъл в първата степен - именно Обръщението към Господа, което е душевно състояние на Духа.
140.
№78 (Пеню Киров)
А пък бащата на Мария – Никола Кючука, е взел решение да ожени дъщеря си за
един
добър, но безбожник, учител.
141.
№98 (Петър Дънов)
Аз исках да ти дам
един
осезателен урок, за да се повдигне душевният ти мир, за да не мислиш, че няма кой да ви съчувства и да влиза във вашето положение.
142.
№83 (Пеню Киров)
Редовно не се събират;
един
дойде, друг не и др. такива.
143.
№100 (Петър Дънов)
Питах за картата на България, но ми казаха, че се е изчерпала и нямали засега нито
един
екземпляр.
144.
№85 (Пеню Киров)
Едничко, що ме успокоява, е тъмна стая, тихо
уединено
място, а аз го нямам – аз не съм свободен.
145.
№104 (Петър Дънов)
Помни, ти имаш
един
незаменим приятел, който споделя напълно твоята участ, но ти трябва да благодариш на Небесния Баща.
146.
№86 (Пеню Киров)
В двора на тази къща ще построим и
един
яхър, в който ще турим моята биволица и две крави, които предполагам да купя на пролетта, и приходът на които крави ще служи за поддържането Ви.
П.П. Когато вече бях приготвил писмото си снощи, нощес в
един
и нещо часа след полунощ се събудих от
един
лош сън.
Само че
един
зъб намерих, закачен малко и останал на нея, който извадих и захвърлих, без да имам някоя болка.
147.
№105 (Петър Дънов)
И те рано или късно ще се осъществят по
един
особен път, който Господ ще отвори.
148.
№89 (Пеню Киров)
В това време гледам:
един
симидчия от града ни, доста набожен младеж, върви подире ми и като се възхищава от моето пеене, казва: „Слава Тебе, Боже мой, слава Тебе“.
След не много вървене стигам при едно малко село, зад което се губеше из зеленината и
един
град.
Части от този сън се повториха и когато се събудих, аз видях
един
человек като силует, но не го познах кой бе, понеже си обърна гърба.
Преди този сън на 13.12., видях
един
зрак.
Заранта на 3.12.1904 г., петък, през този ден, като се събудих и исках да стана от леглото, но още докато бях със затворени очи, виждам Господа Исуса, който, обърнат с умилното си лице към мене, с едната си ръка благославяше жена ми, а правата си ръка имаше поставена върху една риба с
един
хляб отдолу, тоже за благословение.
149.
№108 (Петър Дънов)
Имаме
един
наш познат, който страда от нервно разстройство.
150.
№91 (Пеню Киров)
Планът, който мислех да наредя за
един
тих живот, като накупя и гледам добитъци, не излезе тъй, както предполагах, защото аз не помислях даже, че ще ми се възпрепятства, а камо ли и да не ми дават място за яхър.
151.
№93 (Пеню Киров)
Отивам
един
ден, докарвам я в дома, прегледах я на заранта и виждам, че задницата червясала и освен това много [е] отслабнала.
Узунов става
един
от учредителите и касиер на Психическото дружество с председател Величко Граблашев.
152.
№94 (Пеню Киров)
Наскоро, преди 5-6 дни, гледах в съня си, че слънцето е на малък обед, а тъкмо посред небето –
един
голям величествен град, който бе доста далече, но пък и много близо.
Докато гледах този хубав град, отправо него в небето се образуваха няколко кръга
един
в други.
Голям ръст, разкошни облекла, като старовремешните тоги, и в десниците си държаха по
един
меч с широко раздвоени върхове.
153.
№95 (Пеню Киров)
Арнаудов проповядвал на
един
-двама граждани ханджии и те се заинтересували и дохождат на нашите събрания, които стават в дома му в сряда вечер и неделя.
сутринта в 3-3 ½ часа събудих се, или по-право събудиха ме, и ето, чувам
един
химн, който слушах около 15 минути.
Изначало чувах гласове, които вече ги сравнявах като на мухляците, след тях други – като на грамофона, и най на третата инстанция – химна, който се пееше от голямо множество, нещо като от милиони человеци, но
един
глас от средата даваше тон на хора.
Веднъж само дойде
един
, та изпя две турски песни, на които и гласовете, и думите ми са познати, но онова не беше така.
Но знай, че този е
един
маниер на Дявола: дели и владей.
154.
№ 98 (Пеню Киров)
– това име е на
един
между нашия кръжок.
155.
№100 (Пеню Киров)
След твоето заминаване на 31 март223 ходих в
един
небесен град, приличен на нашите, но само че всичко там е грандиозно и по-усъвършенствано.
След нея дойдоха и други, но най-после дойде
един
с военни дрехи, нещо като подполковник, и като се здрависа с мене, каза ми: „Защо си дошъл?
След това в
един
сън ний градяхме с помощта на небесните една църква, обаче понеже камъните се правеха вън и готови ги занасяхме, където се градеше, то казаха, че ще измерят Светая Светих, та че ако се гради съгласно размерите, добре, ако ли не, ще да развалят Светая Светих и изново ще я направят.
156.
№102 (Пеню Киров)
През тези петъци ядем само сурова растителна храна или сготвена, но
един
ден по-рано.
Тука съставихме
един
кружок236 от 13 мъже и десетина жени, наехме си стая, купихме столове, маса, лампа и др., а така също и отопление.
235 Вероятно става дума за специалните пликове, раздадени на всеки
един
от присъстващите, където по думите на П.
Завършва гимназия и висше образование в Чехия, откъдето се завръща като
един
от първите школувани агрономи.
157.
№122 (Петър Дънов) [затворена карта]
Пазете
единодушие
,
единомислие
.
Съдействайте си за добро
един
на друг.
Дънов заедно с пентаграма раздава и по
един
антиминс на всеки участник
158.
№124 (Петър Дънов)
Сегашното е
един
отклик от миналото и то трябва да се преповтори в съкратена форма.
Единият
процес обхваща външната страна - механическа[та]; а другият - вътрешната - органическата.
Правя Ви намек, намек за
един
велик духовен закон, върху който почива целият живот.
Но още от първите години на кореспонденцията между двамата те се обръщат
един
към друг с пълните си лични или фамилни имена.
Значи те образуват
един
триъгълник, който спада в Божествения свят.
159.
№125 (Петър Дънов)
И да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и
един
дух.
Именно този екземпляр от архива на Лалка Кръстева като
единствено
запазен е послужил за оригинал при последващото му включване в различни печатни издания.
Че е
единствено
запазен и достъпен става видно от повтарянето на горепосочената неточна дата.
160.
31 август 1932 г.
на
Единия
Вечен и Истинен
161.
Речник на остарели и чужди думи
околия (ост.) административна териториална
единица
, включваща определен брой селища.
162.
ПОСЛЕСЛОВ
Тук разбираме как и кога се появяват „Седемте разговора с Духа Господен“ (писмо №41); за първи път се дават и „Седемте степени“, през които минава човешката душа (писмо №30);
единствено
тук откриваме подробности за
един
от основните текстове от онова време – „Призвание към народа ми“.
НАГОРЕ