НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
129
резултата в
66
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Притегателната сила на това средоточие се предполага да е повече от 78 000 000 000 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което, както всички други, се покорява на силата на този монарх; и да направи едно обръщение около този център ще му вземе не по-малко от
двадесет
милиона години.
Ние имаме тогава диаметъра на нашата звездна система, видимата вселена – 4 600 пъти разстояние на най-ближната неподвижна звезда. Сега разстоянието на Алфа Кентавър от Слънцето е около 4 500 пъти диаметъра на Нептуновата орбита. Следователно, ако ние предположим, че разстоянието на най-ближната външна вселена носи същото отношение към диаметъра на нашата звездна система, както разстоянието помежду Алфа Кентавър и Слънцето се отнася към диаметъра на Слънчевата система, ние имаме тогава следующата пропорция: диаметърът на Слънчевата система, към разстоянието помежду слънчевите системи, към диаметъра на звездните вселени. Разстоянието помежду величините или 1: 4 500 – 4 600 умножено по 4 500 – разстоянието на най-ближната външна вселена е равно на 93 150 000 000 пъти диаметъра на Слънчевата система, който умножен с 5 584 000 000 е равно на 520 149 600 000 000 000 000 мили. „Едно разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили в секунда ще й вземе близо 90 000 000 милиона години да го пропътува“ Нашата видима вселена се състои повече от сто милиона слънца, които имат един общ център на тежестта.
Притегателната сила на това средоточие се предполага да е повече от 78 000 000 000 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което, както всички други, се покорява на силата на този монарх; и да направи едно обръщение около този център ще му вземе не по-малко от
двадесет
милиона години.
Това средоточие на тежестта, според астронома Максуел Хол, е близо до орбитата на двойната звезда от шеста величина – 65 Рiscium. Тази хипотеза отрича Мядлеровата теория, която поставя центъра на тежестта в Плеядите и Персей. „На такова голямо разстояние – казва същият списател – една външна вселена, ако и да е със същия диаметър както нашата, щеше почти да се изгуби и да ни се представи само като една малка мъжделива небула.“ Те всички образуват част и връзка на една обширна звездна чепка – нашата видима вселена, която е отделена от всички външни галактики 2 (млечни пътища) чрез една обширна беззвездна пустота – по същия начин, както Слънчевата система е отделена с празно пространство от заобикалящите я звездни сфери. Причината за невидимостта на външната вселена може да се изясни на едно от трите предположения. Първо, разстоянието даже на най-близката външна вселена е толкова огромно, щото нейната светлина не е още пристигнала.
към текста >>
Светлината, даже на най-близката от тях, омаломощена чрез едно разстояние от
двадесет
милиона пъти на Алфа Кентавър, може съвършено да изгасне чрез поглъщането й в такава огромна дебелина от жидкост, медиум (среда), може би не абсолютно съвършена „Аз намирам – казва Елард Гор, – че Алфа Кентавър, поставена на такова едно разстояние, даже ако нямаше поглъщане, би се преобърнал на една звезда от около тридесет и шестата величина, която според формулата на Погона ще изисква теоретически един телескоп повече от 24 000 крака в диаметър, само да зърнем тази звезда.“ Тази хипотеза обаче не ни възбранява да допуснем, че безбройни подобни системи съществуват във вънкашното пространство, ако и да сме ние принудени да считаме числото на видимите звезди точно определено; обаче числото на звезди и системи, действително съществующи, но невидими за нас, на дело са неизчислими и безбройни.
Второ, отвъд границите на нашата видима вселена едно „изтъняване“ на светлообразния етер може да се приключва – като да свършва в една абсолютна празнина, която разбира се ще арестува преминаването на всичката светлина от външното пространство. Трето, в обширното пространство, което разделя нашата звездна система от нейния най-ближен съсед, едно погасяване на светлината е възможно да взема място в етера, който по този начин ще действа като едно космическо було – и да крий за всякога от нашия поглед всичките външни галактики. Струве 3 е доказвал, че такова едно изгасяване на светлината действително взема място даже вътре в границите на нашата звездна система. Но всичките достъпни сведения клонят да покажат, че няма ни най-малкият намек за подобно нещо да се случава дотам, додето нашите най-големи телескопи могат да проникнат в пространството. Обаче случаят може да е съвсем другояче, когато се касае до външните системи.
Светлината, даже на най-близката от тях, омаломощена чрез едно разстояние от
двадесет
милиона пъти на Алфа Кентавър, може съвършено да изгасне чрез поглъщането й в такава огромна дебелина от жидкост, медиум (среда), може би не абсолютно съвършена „Аз намирам – казва Елард Гор, – че Алфа Кентавър, поставена на такова едно разстояние, даже ако нямаше поглъщане, би се преобърнал на една звезда от около тридесет и шестата величина, която според формулата на Погона ще изисква теоретически един телескоп повече от 24 000 крака в диаметър, само да зърнем тази звезда.“ Тази хипотеза обаче не ни възбранява да допуснем, че безбройни подобни системи съществуват във вънкашното пространство, ако и да сме ние принудени да считаме числото на видимите звезди точно определено; обаче числото на звезди и системи, действително съществующи, но невидими за нас, на дело са неизчислими и безбройни.
Бихме ли могли ние да вземаме крилата на един Ангел и да излезем вън от границите на нашата ограничена вселена – до едно разстояние, толкова голямо, щото интервалът, който ни отделя от най-отдалечената неподвижна звезда, видима в нашия най-голям телескоп, да можеше да се счита просто като една стъпка на нашето небесно пътешествие? Какви ли не по-нататъшни създания не биха се открили пред нашето удивляющо се видение. Системи от по-висок порядък можеха да се издигнат и открият пред нашия поглед. Пред тях нашите видими небеса, сравнени, щяха да се покажат просто като едно зрънце пясък при брега на океана. Ние можехме да пътуваме милиони и милиони години в което и да е направление и не бихме срещнали нищо друго, освен нови светове, нови слънца, нови вселени, които постепенно се издигат от вечността и се приближават към нас, като че ли са идвали нарочно да ни посрещнат.
към текста >>
В действителност тази сентенция се появява за първи път в „Книга за
двадесет
и четирите философа” – кратко произведение, създадено под формата на диалози в края на XІІ-ти в.
Той е стандартизирал скалата за яркост на звездите, като е поставил в логаритмично съотношение въведената още от Хипарх система за звездните величини. Според тази система една звезда от нулева звездна величина е 100 пъти по-ярка от една звезда от шеста величина, която е различима с невъоръжено око при благоприятни атмосферни условия. Законът на Погсън е проявление на психофизическия закон на Вебер-Фехнер. [74] Този прочут афоризъм, в който Бог е определен като „сфера, чийто център е навсякъде, а периферията никъде” (spfaera cuius centrum ubique, circumferentia nullibi), е приписван на Паскал (1623-1662, вж. Паскал, Б., „Мисли”, С., 2001 г., стр. 25).
В действителност тази сентенция се появява за първи път в „Книга за
двадесет
и четирите философа” – кратко произведение, създадено под формата на диалози в края на XІІ-ти в.
и дълго време приписвано на самия Хермес. През XІІІ-ти в. Гийом от Оверн изказва същия афоризъм, а през XV-ти в. Николай Кузански (1401-1464) вече го подема и популяризира в своята космология (вж. Кузански, Н., „За ученото незнание”, С., 1993 г., стр. 72).
към текста >>
Вероятно след десет или
двадесет
години самите ние ще имаме по-различна гледна точка за свършената работа.
Вярваме, че това е една малка крачка в правилната посока. С избрания от нас подход се надяваме да провокираме читателя към мислене и откривателство. Ние не претендираме за авторитетност и изчерпателност. Нашата най-голяма радост би била, ако след този първи опит за интерпретация се появят множество други. Това, което сме представили, е само един възможен поглед, и то от твърде тесен ъгъл.
Вероятно след десет или
двадесет
години самите ние ще имаме по-различна гледна точка за свършената работа.
Като свидетелство за нашата коректност и добронамереност предоставяме първоначалното издание от 1896 г., което да служи на читателя като ориентир. Осъвременяването на езика на произведението и добавянето на някои нови научни данни целят да се изгради мост между поколенията и различните типове съзнания. Всяко поколение има право на собствен прочит и интерпретация на културното си наследство. Езикът е жива, динамична система, която не търпи застой и закостенялост. Ако той, езикът, изгуби главната си функция – комуникативността, спира да бъде жив организъм.
към текста >>
2.
УВОД
Миркович, изпратени през периода 1898-1902г.2, десетината кратки бележки и рисунки, приложени старателно от ученичката му Савка Керемидчиева в нейния бележник от
двадесетте
години на XX в.3 и двете ръкописни бележки от 1933г.4
Основателят на духовното общество „Бяло братство" Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди страници беседи, слова, напътствия и мисли. Те са записвани, стенографирани, разпитани, превеждани и издавани с много любов от неговите последователи от петте земни континента. Не случайно вече близо столетие той остава един от най-известните българи в света. Много малко са обаче запазените оригинални ръкописни документи с автограф на Петър Дънов, т.е. писани и подписани от него.1 Сред тях са дванадесетте писма до един от първите му ученици и последователи, д-р Георги В.
Миркович, изпратени през периода 1898-1902г.2, десетината кратки бележки и рисунки, приложени старателно от ученичката му Савка Керемидчиева в нейния бележник от
двадесетте
години на XX в.3 и двете ръкописни бележки от 1933г.4
Със сигурност не малко оригинални материали на Петър Дънов се съхраняват в частни архиви на членове на Бялото братство, но не са обявени публично до момента. Доказателства за това се появиха преди повече от десет години в поредица от няколко книги - документални хроники за Учителя П. Дънов.5 В тях бяха обнародвани над триста писма на Дънов до негови ученици и последователи, осъществено по ксероксни копия. Други 80 преписа и ксероксни копия на негови писма се съхраняват в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" (НБКМ-БИА) в София.6 Докато оригиналите на тези документи не бъдат обявени публично, историческата наука не може да борави пълноценно с тях.
към текста >>
3.
Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов
1934г. - предлага Паневритмията: цикъл от
двадесет
и осем упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения.
„Оборище" 14. 1927г. - организира край София селището „Изгрев" (днес квартал „Изгрев"), в което събира свои слушатели, последователи и ученици. Установява се постоянно на Изгрева, където в специално построен салон изнася беседите си. 1929г. - открива Школата на планината Рила. 1930г., 21 септември - започва изнасянето на Неделните утринни слова, които продължават до мессц април 1944 година.
1934г. - предлага Паневритмията: цикъл от
двадесет
и осем упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения.
По-късно към нея добавя упражненията „Слънчеви лъчи" и „Пентаграм". 1939г., 22 март - записва посланието към учениците си „Вечният завет на Духа". 1944г., началото - по време на въздушните бомбардировки над София организира евакуирането на част от „Изгрева" в ссло Мърчаево, Софийско. Установява се в дома на своя ученик Темелко Темелков (сега домът е музей). Връща се на Изгрева на 19 октомври 1944 година.
към текста >>
4.
06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя
Двадесет
дни след заминаването на П.
Наскоро след това получава съобщение, че Пеню се поминал и не след дълго се случва така, че сънят се сбъдна и брат Георги Куртев пое неговата работа. Ние сме свързани от памти века. Идваме един след друг на Земята и така един след друг си заминаваме. Онзи, който е раздавал хляба на гладните, го предава на следващия след него, той да го раздава. Ето това е откровението на хляба Господен и за Словото Господне.
Двадесет
дни след заминаването на П.
Киров брат Минчо Сотиров си дошъл от фронта в отпуск. Той бил полкови командир на Трети бдински пехотен полк, намиращ се тогава на Битолския фронт на Кота 1248. Отива да се срещне с Учителя в град Варна, където е бил интерниран от тогавашната власт. Учителя го приема в стаята си в хотел „Лондон". Брат Минчо го запитва защо така рано си заминал брата Пеню, който сега би бил много полезен за делото Божие.
към текста >>
5.
ПРЕДГОВОР
На съборите във Търново и в София през
двадесетте
и тридесете години се събират по над хиляда последователи на учението.
Броят на поканените също бързо нараства - на събора във В. Търново през 1909 г. те са 24, през 1912 г. -63, през 1914 г. - 92 и двама гости от града.
На съборите във Търново и в София през
двадесетте
и тридесете години се събират по над хиляда последователи на учението.
Аналогията с класическата окултна школа е несъстоятелна -Учителя е дух от друг мащаб и ранг. Водачите на окултни школи, включително и от съвремието, могат да се родят в една страна, да създадат школа в друга и при дадени обстоятелства да я преместят в трета. Поради своята строга вътрешна организация те са изолирани от обществената среда и не се идентифицират пряко с дадена страна и народност. Окултните школи работят с тесен кръг посветени и упражняват влияние върху дадени обществени групи с определени цели. Бялото братство има своите дълбоки корени в България.
към текста >>
На съборите във Търново и в София през
двадесетте
и тридесете години се събират по над хиляда последователи на учението.
Броят на поканените също бързо нараства - на събора във В. Търново през 1909 г. те са 24, през 1912 г. -63, през 1914 г. - 92 и двама гости от града.
На съборите във Търново и в София през
двадесетте
и тридесете години се събират по над хиляда последователи на учението.
Аналогията с класическата окултна школа е несъстоятелна -Учителя е дух от друг мащаб и ранг. Водачите на окултни школи, включително и от съвремието, могат да се родят в една страна, да създадат школа в друга и при дадени обстоятелства да я преместят в трета. Поради своята строга вътрешна организация те са изолирани от обществената среда и не се идентифицират пряко с дадена страна и народност. Окултните школи работят с тесен кръг посветени и упражняват влияние върху дадени обществени групи с определени цели. Бялото братство има своите дълбоки корени в България.
към текста >>
6.
118 ПИСМО
След петнадесет или
двадесет
дни ще ви съобщя кога ще дойда.
С това не ви осъждам, понеже зная слабостите на человеческото естество. Но зная още, че Господ ще ви привлече и ще ви се открий и когато Го познаете, ще разберете моите думи. Желая всички да бъдете изпълнени с всяка мъдрост и знание от горе и да се просветят и очистят сърцата ви, да се всели във вас Господ на мира. За моето идване в Търново има още време, не бързайте. Има някои работи, които ме възпират.
След петнадесет или
двадесет
дни ще ви съобщя кога ще дойда.
Дотогава г-н Голов може да мине през Търново, той е сега по обиколка в Северна България. Предайте моя поздрав на всички, поздрав на Юрдана и Марийка. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>
7.
Изгрев-молитва
Изгрев-молитва се казва за обновление на сърцето, душата и ума в часовете между четири и седем, като на всяко слънце ще се спирате по четири минути, значи ще употребите общо
двадесет
и четири минути.
Да дойде Твоята виделина върху всички ни. Да се прослави името Ти. Да се въдвори царството Ти. Да се изпълни волята Ти на земята, както се изпълнява горе на небето. Амин.
Изгрев-молитва се казва за обновление на сърцето, душата и ума в часовете между четири и седем, като на всяко слънце ще се спирате по четири минути, значи ще употребите общо
двадесет
и четири минути.
Всяка сутрин в продължение на шест месеца ще си отбелязвате в тефтерче в колко часа сте станали и колко пъти сте закъснели. Като изговорите тези думи, ще почувствате една приятност под лъжичката и духът ви ще се повдигне. Трябват ви шест години, за да разберете как изгряват тези слънца. Щом имате дълбоко подбуждение, кажете за този наряд и на други, тогава ще се благословите и вие, и те. Така ще просветне вашата виделина пред ближните ви.
към текста >>
8.
АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) Иконом Ив. К. Радов
„Днес, на
двадесет
и първий май хилядо осемстотин и шестдесета година ний, отдолуподписаните първенци и старейшини от селата..., събрани да размислим по църковния въпрос и по примера на нашите цариградски българи от днес нататък ний се отказваме от гръцката Патриаршия и нейните непроводени владици и занапред нашите свещеници да споменуват в Божествената служба името на Българския Свещеноначалник Макариополскаго Г-на Илариона в Цариград и всичките черковни работи, като за венчаване, вула и др., в негово име да се издават.
В тоя случай вече се захванала открита борба между българи и гърци в град Варна и дядо Атанас вече се готвел да замине на свое иждивение в Цариград по църковния въпрос, който е бил в това време в своя разгар. Преди да замине обаче, дядо Атанас решил със споразумение с варненските първенци българи Хаджи Рали, Сава Георгиевич, В. Христов, Андрей Хастарджиев, Климентов, Тюлев, Андон Недялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и други да направи едно събрание в село Хъдърча от първенците на околните села, в което да им съобщи за църковния въпрос, че е вече в своето крепко начало и че всички села трябва да се откажат от гръцкия владика и патриаршията, па така да замине. Това събрание станало на 21-й март 1860 година, на което присъствали пратеници от първенците из следующите села: Девня, В. Козлудже, Хасърджик, Караач, Юшенли (Ботево), Кумлуджа (Крумово), Суджескюй, Гевреклер, Гюндоуду, Чътмита и Куюджук, в което събрание председателствал дяда Атанас Георгиев и писар им бил поп Константин, гдето се държал приблизително следующият протокол:
„Днес, на
двадесет
и първий май хилядо осемстотин и шестдесета година ний, отдолуподписаните първенци и старейшини от селата..., събрани да размислим по църковния въпрос и по примера на нашите цариградски българи от днес нататък ний се отказваме от гръцката Патриаршия и нейните непроводени владици и занапред нашите свещеници да споменуват в Божествената служба името на Българския Свещеноначалник Макариополскаго Г-на Илариона в Цариград и всичките черковни работи, като за венчаване, вула и др., в негово име да се издават.
За всичко гореказано се подчиняваме. Село Хадърча, 21 май 1860 г. Следват подписите: Председател: Атанас Георгиев Секретар: свещен. Кон. А. Дъновски Дядо Лука от с.
към текста >>
9.
ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
Но за да разумееш по-добре, слушай:
двадесетий
ден от декемврий месец, 1746 г.
После това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него дали ги познавам. Аз му рекох: — Ако е число, то е 1747. — Така, верно - рече. Именно от това число води началото си тоя Свети престол.
Но за да разумееш по-добре, слушай:
двадесетий
ден от декемврий месец, 1746 г.
е било четиридесетница от едно зверско изтребление на няколко души в същия тоя град от кръвожадни мохамедани. Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини просели от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата, нарицаема „Панагия Лагудяни". Агриппията* извършвал един седемдесет и седем годишен старец, светогорски аскетия от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавица - малко останало церквичката да се събори. Преди зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина като ден.
към текста >>
10.
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА
„Преди
двадесет
и две години (1900 г.) се запознах с Петър К.
Втори път Константин Дъновски напуска Варна през 1899 'г., след като бил пенсиониран. Тогава той отива като свещеник в град Нови пазар и остава там и през следващата 1900 г. След тези две години (1899-1900) Константин Дъновски се завръща отново във Варна и не я напуска до края на живота си. Ето какво пише Тодор Бъчваров в книжката си „Заветници на свободата " - Предисловие, София, 1. VIII.1922 г.
„Преди
двадесет
и две години (1900 г.) се запознах с Петър К.
Дънов... Същата година имах случай да се запозная в Нови пазар и със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски." От горното се вижда, че Константин Дъновски и Учителя са били в Нови пазар през 1900 г. Когато Петър Дънов (Петърчо) е трябвало да постъпи в основно училище, е било годината 1872. Тогава родителите му живеели във Варна, завърнали се след първото напускане на града (септември 1868 г.) през март 1870 г. Във Варна вече е имало българско училище, открито на 11 май 1860 г., което е закривано само по време на Освободителната руско-турска война 1877-1878 г.
към текста >>
11.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА
Дадоха се, като слязохме долу, следующите
двадесет
и четири места от Книгата Господня: 1/ Битие: 5; 6; 2/ Битие: 12; 10; 3/ Изход: 7; 10; 4/ Второзаконие: 20; 5; 5/ Псалом 105: 6; 6/ Притчи: 20; 12; 7/ Еклисиаст: 7; 7; 8/ Исайя: 63; 3; 9/ Даниил: 7;6; 10/ Матея: 12; 20; 11/ Лука: 9; 3; 12/ Иоана: 7; 7; 13/ Марка: 5; 14; 14/ Песен на песните: 3; 4.
После се изкачиха Гина Гумнерова, която хвана бялата лента, Константин Иларионов - синята и Дим. Голов - жълтата. Най-подир дойде Ан. Бойнов, който улови бялата лента. Като се събрахме всичките горе, освети се водата по начин, за който ни се каза, че трябва да остане велика тайна на нашите сърца, без ни най-малко да се разказва на хората.
Дадоха се, като слязохме долу, следующите
двадесет
и четири места от Книгата Господня: 1/ Битие: 5; 6; 2/ Битие: 12; 10; 3/ Изход: 7; 10; 4/ Второзаконие: 20; 5; 5/ Псалом 105: 6; 6/ Притчи: 20; 12; 7/ Еклисиаст: 7; 7; 8/ Исайя: 63; 3; 9/ Даниил: 7;6; 10/ Матея: 12; 20; 11/ Лука: 9; 3; 12/ Иоана: 7; 7; 13/ Марка: 5; 14; 14/ Песен на песните: 3; 4.
Господин Дънов обясни, че тия стихове се дават за всинца ни, но за да узнаем кой за кого е, трябва да хвърлим жребий, като всякой от нас си вземе жребия по реда, по който тази сутрин се изкачвахме горе, пред осветяването на водата. Най-напред тегли жребий Ан. Желязкова и и се падна Песен на песните: 3; 4, на Т. Бъчваров се падна от Марка: 5;14, на Елена Иларионова - Даниил: 7; 6, на Пеньо Киров - Лука: 9; 3, на Петко Гумнеров - Изход: 7; 10, на Мих. Георгиев - Притчи: 20; 12, на Илия Стойчев - Иоана: 7; 7, на М.
към текста >>
12.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА
Моето положение е такова, каквото е положението на шест годишно дете, което като стане
двадесет
годишна мома, срамува се да носи своите кукли.
Но това схващане бива по един особен начин - схващане, което няма тясна връзка с общото Божествено развитие на цялото человечество. Земята е арена на постоянни стълкновения, стълкновение на индивидуално развитие. На първо място ние можем да развием своето тяло, своя ум, да се повдигнем в обществото, да заемем известно положение, да се осигурим, като мислим, че това е истинският път на развитие. Обаче, питам се аз сега какво е останало от всичко това в мене, като виждам тялото, за което съм се грижила, оставено в Божествения склад за разглобяване. Тия мисли, които съм имала на Земята, понеже са тежки, не мога да ги взема със себе си; желанията също така не мога да взема.
Моето положение е такова, каквото е положението на шест годишно дете, което като стане
двадесет
годишна мома, срамува се да носи своите кукли.
Моите кукли са оставени, моите земни надежди са разрушени. Надежда! В какво човек може да има надежда? Светът е изменчив, така и хората в света са изменчиви. Тази надежда може да се породи в
към текста >>
Разбира се, този процес не е изработен за десет,
двадесет
или един милион години, а най-малко са били нужни десет милиарда години, за да се изготви една обща еволюция, една нова вселена.
По принцип как именно се е създал светът? Ако четете разни окултни книги, там има разни възгледи. Но аз ето какво мисля: всичката Божествена енергия се движи по една права линия, следователно в това движение никакъв резултат не може да произлезе. Но понеже Бог веднъж като се прояви, образува се едно пречупване на линиите в ъгъл, линиите почват да се прекръстосват и се образува спиралната форма, затова движението на всичката материя става в спиралната форма. И така са образувани великите светове, а после - по-малките слънца, които постепенно са изгубвали своята светлина и са станали като нашата Земя, на която могат да живеят хора.
Разбира се, този процес не е изработен за десет,
двадесет
или един милион години, а най-малко са били нужни десет милиарда години, за да се изготви една обща еволюция, една нова вселена.
Следователно, като теглим аналогия и като вземем предвид движението на Слънцето, потребни са един милиард години. Значи, за да завърши човек своята еволюция, трябва да премине през тия двадесет милиарда години. Във вашите умове може да се зароди въпрос какво ще бъде после положението на човека. Разбира се, след като премине човек тия десет милиарда години, няма да бъде положението му както сега, а ще бъде положението му като на жабока сега спрямо човека; такава ще бъде грамадната разлика между сегашното състояние на човека и бъдещото му състояние. И като дойде човек до това положение, той ще има една велика работа и Провидението ще ви даде цели светове да създавате, да разпореждате.
към текста >>
Значи, за да завърши човек своята еволюция, трябва да премине през тия
двадесет
милиарда години.
Но аз ето какво мисля: всичката Божествена енергия се движи по една права линия, следователно в това движение никакъв резултат не може да произлезе. Но понеже Бог веднъж като се прояви, образува се едно пречупване на линиите в ъгъл, линиите почват да се прекръстосват и се образува спиралната форма, затова движението на всичката материя става в спиралната форма. И така са образувани великите светове, а после - по-малките слънца, които постепенно са изгубвали своята светлина и са станали като нашата Земя, на която могат да живеят хора. Разбира се, този процес не е изработен за десет, двадесет или един милион години, а най-малко са били нужни десет милиарда години, за да се изготви една обща еволюция, една нова вселена. Следователно, като теглим аналогия и като вземем предвид движението на Слънцето, потребни са един милиард години.
Значи, за да завърши човек своята еволюция, трябва да премине през тия
двадесет
милиарда години.
Във вашите умове може да се зароди въпрос какво ще бъде после положението на човека. Разбира се, след като премине човек тия десет милиарда години, няма да бъде положението му както сега, а ще бъде положението му като на жабока сега спрямо човека; такава ще бъде грамадната разлика между сегашното състояние на човека и бъдещото му състояние. И като дойде човек до това положение, той ще има една велика работа и Провидението ще ви даде цели светове да създавате, да разпореждате. Но ще бъдете натоварени с редица отговорности; и доброто, и злото ще се стоварят върху вашите гърбове -ще стане една нова еволюция за вас. Като имате предвид тази велика цел на Живота, то временните ваши страдания трябва да ви се видят дреболии, защото това, което сега ви спъва, в бъдеще ще бъде една играчка -кукла, която е потребна сега само на деца.
към текста >>
В частен разговор с г-на Дънова през време на тази почивка ни се каза, че най-малкият ангел в Небето е на
двадесет
и четири милиарда години.
Молете се за тях и искайте Господ да ви покаже где са; и тогава Той ще ви ги посочи. Ние имаме във Веригата някои приятели, които се спъват, и искаме да се урегулират работите им. Защото са в засада от лошите духове, та трябва да им изпратим помощ. И помислете си добре, защото аз искам това желание да изтича изцяло доброволно. Почивка няколко минути.
В частен разговор с г-на Дънова през време на тази почивка ни се каза, че най-малкият ангел в Небето е на
двадесет
и четири милиарда години.
След почивката г-н Дънов ни прочете от едно свое тефтерче следното: Три неща изисква Духът Божий: да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. Първата храна е Неговото Слово; добрият живот е Неговата Божия Воля, а доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш, то е да възприемаш всичко, каквото Бог е определил за Живота. Добре да живееш значи да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил.
към текста >>
13.
ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ
— През
двадесет
и шестата година.
— Това е линия на големите изпитания - без колебание отговорил Михаил и свел поглед към собствената си ръка, на чиято длан имало подобна линия. — Сега вече ще имаш най-доб-рите условия и ще се повдигнеш -казал Учителя. - Небето ще ти даде много, но ще дойде време, когато цялата Черна ложа ще прегради пътя ти, за да ти попречи да напредваш. — Ще премина! - рекъл усмихнат Михаил, но после попитал кога ще стане това.
— През
двадесет
и шестата година.
Много след това Михаил Иванов разбрал, че не става дума за 26-годиш-ната му възраст, а за двадесет и шест години по-късно, т.е. за 1944 г., когато започват големите му изпитания във Франция, довели до затворническа присъда през 1948 г. От 19-ти до 26 август 1919 г. Михаил Иванов присъства на първия следвоенен годишен Събор на Бялото Братство във Велико Търново. В продължение на две години след това живее заедно с варненеца Кръстьо Христов в братската вила сред търновските лозя.
към текста >>
Много след това Михаил Иванов разбрал, че не става дума за 26-годиш-ната му възраст, а за
двадесет
и шест години по-късно, т.е.
— Сега вече ще имаш най-доб-рите условия и ще се повдигнеш -казал Учителя. - Небето ще ти даде много, но ще дойде време, когато цялата Черна ложа ще прегради пътя ти, за да ти попречи да напредваш. — Ще премина! - рекъл усмихнат Михаил, но после попитал кога ще стане това. — През двадесет и шестата година.
Много след това Михаил Иванов разбрал, че не става дума за 26-годиш-ната му възраст, а за
двадесет
и шест години по-късно, т.е.
за 1944 г., когато започват големите му изпитания във Франция, довели до затворническа присъда през 1948 г. От 19-ти до 26 август 1919 г. Михаил Иванов присъства на първия следвоенен годишен Събор на Бялото Братство във Велико Търново. В продължение на две години след това живее заедно с варненеца Кръстьо Христов в братската вила сред търновските лозя. Чете по много, размишлява и медитира.
към текста >>
14.
ВЪВ ВАРНА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА Никола Гръблев*
и вече чувствах, че отвън група от
двадесет
-тридесет души роптаят, че съм се застоял толкова дълго при Учителя.
Сложиха я да седне срещу мене. Обядвахме. След обеда Учителя отиде в са-лончето и ме повика при себе си. Говорихме по разни въпроси. Дори му задавах някои въпроси само мислено, а той и на тях ми отговаряше. Стана около 4 ч.
и вече чувствах, че отвън група от
двадесет
-тридесет души роптаят, че съм се застоял толкова дълго при Учителя.
Чувствах техните мисли, че съм нахалник и да не се задържам повече. — Нищо, нищо, нека си пращат такива мисли! - каза ми внезапно Учителя. Говорехме по разни окултни въпроси - за миналото, за бъдещето. Нищо определено не ми каза, никакви задачи не ми даде и аз не можех да разбера защо ме държи вече около седем часа.
към текста >>
Наистина тук хранеха по
двадесет
-тридесет дни безплатно или много евтино и офицерите летуваха чудесно.
Излязох от дома на брат Жеков малко замаян и тръгнах без посока - където ме водеха краката. По едно време видях офицерските бараки, където офицерските семейства и ергените-офицери ходеха на лету-ване. Още в първата барака видях капитан Георги Пенчев от Силистра; викахме му „Компенсацията". — Ей, Компенсация, какво правиш тук? — Дойдохме тук да прекараме хубаво във Варна - ми отговори той.
Наистина тук хранеха по
двадесет
-тридесет дни безплатно или много евтино и офицерите летуваха чудесно.
Компенсацията ме запозна с приятеля си - един поручик, също ерген, и седнахме на приказки край една маса. В това време от бараката излезе едно момиче на около 22-23 години, седна на табуретка недалеч от нас и започна да ме гледа съсредоточено. Аз я поглеждах от време на време, много ми хареса. Георги я повика: — Ела - каза той, - да те запозная с един мой другар!
към текста >>
След
двадесет
-тридесет секунди Учителя излезе и аз се удивих, че са приключили толкова скоро.
— Докарахме ги, г-н градоначалник! Веднага изскочих на вратата и застанах от лявата страна на Учителя. В този момент стражарят пред вратата на градоначалника извика: — Да влезе г-н Дънов! Аз тръгнах с Учителя, но пред вратата разбрах, че не трябва да влизам и останах отвън.
След
двадесет
-тридесет секунди Учителя излезе и аз се удивих, че са приключили толкова скоро.
По-къс-но от Учителя разбрах, че градоначалникът казал единствено: „Исках само да Ви видя. Извинявайте, свободен сте! " Тръгнахме заедно, но едва бяхме излезли от двора на Градоначалството и един стражар извика: — Да остане само Савов! По-късно научихме, че Савов е
към текста >>
15.
КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*
Двадесет
години прекарах в усилена духовна работа.
Учителя му беше казал „И все пак...", т.е. „Неизбежно е". Един трябваше да се пожертва, за да оцелее Братството. Работата на Вътрешната Школа приключи. Събирахме се пак, четяхме лекции, а аз продължавах да преписвам на машината.
Двадесет
години прекарах в усилена духовна работа.
Страниците се редяха една след друга. Лекциите от Вътрешната Школа събрах в десет тома, а тези от Върховната Вътрешна Школа - в осем тома. Но работата не приключи с това. Още от начало ми беше казано във всяка лекция да подчертавам мислите, които ми бяха направили впечатление при дешифриране. Когато завърших петнадесетте тома, някой отвътре ми казваше: „И все пак работата ти не е довършена".
към текста >>
Станаха всичко
двадесет
тома - десет плюс един от Вътрешната Школа и осем плюс един от Върховната Вътрешна Школа.
Какво остана несвършено? И под едно вътрешно внушение започнах да изваждам подчертаните мисли от първата до последната лекция на Вътрешната Школа. Подредих ги на пишещата машина, получи се още един том. Същото направих и с лекциите от Върховната Вътрешна Школа. И от нея извадих още един том.
Станаха всичко
двадесет
тома - десет плюс един от Вътрешната Школа и осем плюс един от Върховната Вътрешна Школа.
Когато завърших двата тома с избрани мисли и ги прочетох, едва тогава разбрах защо ми беше казано да подчертавам онова, което ми е направило впечатление. Всъщност те са предговор, въведение към лекциите, които трябва да се разучават. Ученико, започни с избраните мисли, после пристъпи към лекциите, разучавай ги задълбочено, за да ти се открият тайни, за които досега никой не е мислил.
към текста >>
16.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.
Дадоха се, като слязохме долу, следующите
двадесет
и четири места от Книгата Господня: Битие
После се изкачиха Гина Гумнерова, която хвана бялата лента, Константин Иларионов – синята, и Дим. Голов – жълтата. Най-подир дойде Ан. Бойнов, който улови бялата лента. Като се събрахме всичките горе, освети се водата по начин, за който ни се каза, че трябва да остане велика тайна на нашите сърца, без ни най-малко да се разказва на хората.
Дадоха се, като слязохме долу, следующите
двадесет
и четири места от Книгата Господня: Битие
5:6, Битие 12:10, Изход 7:10, Второзаконие 20:5, Псалом 105:6, Притчи 20:12, Еклисиаст 7:7, Исаия 63:3, Даниил 7:6, Матея 12:20, Лука 9:3, Йоанна 7:7, Марка 5:14, Песен на песните 3:4. Г-н Дънов обясни, че тия стихове се дават за всинца ни, но за да узнаем кой за кого е, трябва да хвърлим жребий, като всякой от нас си вземе жребия по реда, по който тази сутрин се изкачвахме горе, пред осветяването на водата. Най-напред тегли жребий Ан. Железкова и й се падна Песен на песните 3:4, на Т. Бъчваров се падна от Марка 5:14, на Елена Иларионова – Даниил 7:6, на Пеню Киров – Лука 9:3, на Петко Гумнеров – Изход 7:10, на Мих.
към текста >>
Заповяданият петък тази година ще бъде
двадесет
и четири часа за постене.
Подир възвръщането на всички отгоре г-н Дънов ни продиктува местата от Библията, които ще се четат всеки петък. Тези места от Библията можем да ги четем всякой петък по една глава, като започнем от днешния петък. Прочитането можем да правим между 4 и 7 ч. заранта и между 9 и 12 ч. вечерта. Петъкът за постене тази година се изменя: вместо последния петък от месеца, сега ще вземем третия петък за „духовна гимнастика“, а за другите три петъка се освобождаваме във всичко.
Заповяданият петък тази година ще бъде
двадесет
и четири часа за постене.
Например ще ядем в четвъртък точно в 7 ч. вечерта, като се внимава това ядене в четвъртък да се свърши точно в 7 ч. – ни по-рано, ни по-късно. После, за в петъка, който се определя тази година, не бива да стават никакви шеги и подигравки, както е било правено от някои досега. Никакви спомени за „точилки“ или други леки разговори, защото винаги, когато се шегувате за свети и заповядани работи, ще ви бият и няма да отговарям за това.
към текста >>
17.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
Това е силно казано, но аз ще ви кажа, че преди петнадесет години в Америка даваха
двадесет
и пет хиляди лева на този, който каже една нова мисъл, но и досега не се е намерил такъв.
И няма да ви питат вие ли сте, или какъв път държите – те са хора, които само помагат на света и си мълчат. Има някои от тях, които говорят, но тези, които мълчат, са по-напреднали. Нашите думи в живота са чук, но с чука можем само да пробием нещата, а Духът е оня, който топи нещата. С чука не можем да се спасим, но с Огъня можем, и то с този, който с Любовта ще стопли сърцата на хората. В сегашния живот никой от вас не е беден, но от мислите, които през вас минават, не зная дали ще намерите една ваша мисъл.
Това е силно казано, но аз ще ви кажа, че преди петнадесет години в Америка даваха
двадесет
и пет хиляди лева на този, който каже една нова мисъл, но и досега не се е намерил такъв.
Това, което ние наричаме гений, е изменение на формите – един нов начин на работа. Затова и виждаме, че в изобретенията се изменят формите. Това виждаме и в промените на формите на параходите, железниците и прочее. Този, който всъщност мисли, Той е Господ, който съставлява организма на Вселената. И този, който иска да има нови мисли, трябва да се свърже с Бога, защото там е изворът.
към текста >>
Моето положение е такова, каквото е положението на шестгодишно дете, което, като стане
двадесетгодишна
мома, срамува се да носи своите кукли.
Но това схващане бива по един особен начин – схващане, което няма тясна връзка с общото Божествено развитие на цялото човечество. Земята е арена на постоянни стълкновения, стълкновения на индивидуално развитие. На първо място, ние можем да развием своето тяло, своя ум, да се повдигнем в обществото, да заемем известно положение, да се осигурим, като мислим, че това е истинският път на нашето развитие64. Обаче, питам се аз сега, какво е останало от всичко това в мен, като виждам тялото, за което съм се грижила, оставено в Божествения склад за разглобяване. Тия мисли, които съм имала на Земята, понеже са тежки, не мога да ги взема със себе си; желанията също така не мога да взема.
Моето положение е такова, каквото е положението на шестгодишно дете, което, като стане
двадесетгодишна
мома, срамува се да носи своите кукли.
Моите кукли са оставени, моите земни надежди са разрушени. Надежда! В какво човек може да има надежда? Светът е изменчив, така и хората в света са изменчиви. Тази надежда може да се породи в Оногова, който търпи всичко.
към текста >>
Разбира се, този процес не е изработен за десет,
двадесет
или един милион години, а най-малко са били нужни десет милиарда години и ще са потребни още десет милиарда години76, за да се изготви една обща еволюция, една нова Вселена77.
По принцип как именно е създаден светът? Ако четете разни окултни книги, там има разни възгледи, но ето какво мисля аз: всичката Божествена енергия се движи по една права линия, следователно в това движение никакъв резултат74 не може да произлезе. Но понеже Бог, веднъж като се прояви, образува се едно пречупване на линиите в ъгъл, линиите почват да се прекръстосват и се образува волутната теория75, т.е. спиралната форма, затова движението на всичката материя става в спиралната форма. И така са образувани великите светове, а после – по-малките слънца, които постепенно са изгубвали своята светлина и са станали като нашата Земя, на която могат да живеят хора.
Разбира се, този процес не е изработен за десет,
двадесет
или един милион години, а най-малко са били нужни десет милиарда години и ще са потребни още десет милиарда години76, за да се изготви една обща еволюция, една нова Вселена77.
Следователно, като теглим аналогия и като вземем предвид движението на Слънцето, потребни са един милиард години. Значи, за да завърши човек своята еволюция, трябва да премине през тия двадесет милиарда години. Във вашите умове може да се зароди въпрос, какво ще бъде после положението на човека. Разбира се, след като премине човек тия десет милиарда години, няма да бъде положението му както сега, а ще бъде като на жабока спрямо човека сега – такава ще бъде грамадната разлика между сегашното състояние на човека и бъдещото му състояние. И като дойде човек до това положение, той ще има една велика работа.
към текста >>
Значи, за да завърши човек своята еволюция, трябва да премине през тия
двадесет
милиарда години.
Но понеже Бог, веднъж като се прояви, образува се едно пречупване на линиите в ъгъл, линиите почват да се прекръстосват и се образува волутната теория75, т.е. спиралната форма, затова движението на всичката материя става в спиралната форма. И така са образувани великите светове, а после – по-малките слънца, които постепенно са изгубвали своята светлина и са станали като нашата Земя, на която могат да живеят хора. Разбира се, този процес не е изработен за десет, двадесет или един милион години, а най-малко са били нужни десет милиарда години и ще са потребни още десет милиарда години76, за да се изготви една обща еволюция, една нова Вселена77. Следователно, като теглим аналогия и като вземем предвид движението на Слънцето, потребни са един милиард години.
Значи, за да завърши човек своята еволюция, трябва да премине през тия
двадесет
милиарда години.
Във вашите умове може да се зароди въпрос, какво ще бъде после положението на човека. Разбира се, след като премине човек тия десет милиарда години, няма да бъде положението му както сега, а ще бъде като на жабока спрямо човека сега – такава ще бъде грамадната разлика между сегашното състояние на човека и бъдещото му състояние. И като дойде човек до това положение, той ще има една велика работа. И Провидението ще ви даде цели светове да създавате, да разпореждате. Но ще бъдете натоварени с редица отговорности: и Доброто, и злото ще се стоварят върху вашите гърбове – ще стане една нова еволюция за вас.
към текста >>
В частен разговор с г-на Дънова през време на тази почивка ни се каза, че най-малкият Ангел в Небето е на
двадесет
и четири милиарда години.
Молете се за тях и искайте Господ да ви покаже где са; и тогава Той ще ви ги посочи. Ние имаме във Веригата някои приятели, които се спъват, и искаме да се урегулират работите им. Защото са в засада от лошите духове, та трябва да им изпратим помощ. И помислете си добре, защото аз искам това желание да изтича изцяло доброволно. Почивка няколко минути.
В частен разговор с г-на Дънова през време на тази почивка ни се каза, че най-малкият Ангел в Небето е на
двадесет
и четири милиарда години.
След почивката г-н Дънов ни прочете от едно свое тефтерче следното: Три неща изисква Духът Божий: да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. Първата храна е Неговото Слово; добрият живот е Неговата Божия Воля, а доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш, то е да възприемаш всичко, каквото Бог е определил за Живота. Добре да живееш, значи да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил.
към текста >>
Този е един цикъл на развитие, който се равнява на
двадесет
и четири милиарда години92; отдолу представлява ада – най-гъстата материя, гдето Духът може да слезе.
Аз желая през годината да бъдете духом бодри и весели. Всякой може да работи за Господа. Всичките работи са благословени – Господ може и най-лошата работа на Земята да я превърне за наше добро. Господ е Единственият, който е най-близо до всички – Той е на Небето и на Земята, па и вътре в човеците. Върху картината на човешката еволюция, която се показа от г-н Дънов на всички и за която ни обясни, че се дава за Веригата, както и върху редица от въпросите той поясни, между другото, следното:
Този е един цикъл на развитие, който се равнява на
двадесет
и четири милиарда години92; отдолу представлява ада – най-гъстата материя, гдето Духът може да слезе.
Посочи на всинца ни где е мястото в картината, което представлява равноденствието, и добави: Чистотата на един дух зависи от неговото влияние. Колкото по-голямо влияние има един дух, толкова е той по-чист и обратно. Мойсей, Илия и Исаия са били с най-голямо влияние измежду еврейските пророци. Най-младият Ангел на Небето е на двадесет и четири милиарда години93.
към текста >>
Най-младият Ангел на Небето е на
двадесет
и четири милиарда години93.
Този е един цикъл на развитие, който се равнява на двадесет и четири милиарда години92; отдолу представлява ада – най-гъстата материя, гдето Духът може да слезе. Посочи на всинца ни где е мястото в картината, което представлява равноденствието, и добави: Чистотата на един дух зависи от неговото влияние. Колкото по-голямо влияние има един дух, толкова е той по-чист и обратно. Мойсей, Илия и Исаия са били с най-голямо влияние измежду еврейските пророци.
Най-младият Ангел на Небето е на
двадесет
и четири милиарда години93.
Пък за картината г-н Дънов каза: Тази картина е философията на Веригата. И такава картина няма в никоя окултна школа. Сърцето лежи от лявата страна затова, защото лявата страна представлява отрицателната страна на Живота. Лявата страна е Любовта, а дясната представлява Мъдростта.
към текста >>
92 Този е един цикъл на развитие, който се равнява на
двадесет
и четири милиарда години – в протокола на Д.
Голов: място да се развива. 91 Между 12 и 5 ч. после полунощ – в протокола на П. Гумнеров: между 9–12 ч. и от 1 до 4 ч.
92 Този е един цикъл на развитие, който се равнява на
двадесет
и четири милиарда години – в протокола на Д.
Голов: Този е един цикъл. 93 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 94 Айн Соф (евр.) – безкрайност, безграничност. В еврейскатаКабала–първоизточникнацялотомироздание, висш аспект на Бога, от който се ражда Бог, творящ всичко останало. 95 Англосаксонската раса – в протокола на Д.
към текста >>
18.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.
И ако някой от вас мисли, че парите, които са събрани тук, са за мен, не мисли право, защото освен по
двадесет
-тридесет лева, които може да вземам годишно по случай нашата годишна среща, другите си стоят и се употребяват там, гдето Духът изисква.
Знаете ли, че с това може да привлечете вибрациите на целия пъкъл? И туй Духът тоже не одобрява. Мъчнотията да се състави Верига е тая, че във всяка, вече съставена, трябва да има Чистота. Аз искам от всички вас да не ми пращате лоши мисли. Който иска да слугува на Господа, да слугува доброволно, а който мисли, че аз го викам, такъв по-добре е да си седи у дома.
И ако някой от вас мисли, че парите, които са събрани тук, са за мен, не мисли право, защото освен по
двадесет
-тридесет лева, които може да вземам годишно по случай нашата годишна среща, другите си стоят и се употребяват там, гдето Духът изисква.
Лично аз нямам нужда от пари, защото и така си достатъчно имам. Това е забележка на Духа, който ви желае доброто и иска да се не поддавате на духовете, които не ви мислят доброто. Законът е такъв, че за погрешките, които правите, на вас ако удрят по една, на мен стоварват по три плесници. Желание има в някои духове да изядат всичките благословения, които тук се дават за вас, а вие да си отидете с празни ръце и празни торби. Има дух, който всяка година е много и много крал, но тази година не искам да му дадем да краде.
към текста >>
Ватев да препишат книжката с
двадесет
и деветте думи в
двадесет
и девет екземпляра - за всекиго по един.
Числото 29 е равно на 11 - то е изпълнението; значи всичкият този процес на нашето развитие трябва да се изпълни и следователно през тази година то трябва да бъде мотото в живота ни. Тази книжка, върху която написахте 28 плюс 1 е равно на 29 думи, ще я поставим пред Господа да се освети, а след това ще си я препишете всякой един от вас, ще се постави под думите знакът на Веригата и след това ще си ги вземете да си ги носите у вас през годината. Това ще е Словото, което ви се дава тази година. По направено предложение помолиха се господата Т. Бъчваров и Н.
Ватев да препишат книжката с
двадесет
и деветте думи в
двадесет
и девет екземпляра - за всекиго по един.
Поканиха се всички от г-н Дънов да приберем и съхраним всякой от нас своята книжка с написаното на нея число, което му се падна по жребий. Но понеже почти всички бяхме написали до числото в книжката и съответстващата дума, г-н Дънов каза: Това сте сторили без позволение - всички сте побързали, а с това сте и сгрешили. Но за да се изправи грешката ви, всякой един от вас се задължава сега веднага да напише на другата страна на листчето следните думи: „Това го направихме, за да научим своя си урок." Всички изпълнихме тая разпоредба, след което всеки прибра листчето, което му се бе паднало.
към текста >>
Върху листовете с
двадесет
и деветте думи г-н Дънов започна да пише върху всякой един по нещо и ги даваше поред на всички ни, като ни казваше да отиваме в олтара и да благодарим за написаното.
17 август, вторник В 10 ч. сутринта се събрахме по местата си, когато след като изпяхме „Ангел вопияше•", г-н Дънов прочете 14-а глава от Евангелието от Йоанна, като между прочетеното се спираше и поясни: Тук думите път - това е тялото, истината - то е душата, а животът - то е Духът. Пътят - то са всички човеци, Истината - това са духовете, а Животът - това са Синовете Божии.
Върху листовете с
двадесет
и деветте думи г-н Дънов започна да пише върху всякой един по нещо и ги даваше поред на всички ни, като ни казваше да отиваме в олтара и да благодарим за написаното.
Всякой вземаше своя си лист. Като се изредихме всички, Духът продиктува нещо и г-н Дънов написа цели три страници от цяла кола и каза: Нашите събрания ще се свършат утре, сряда, 18- того, подир обед, когато ще се прочете написаното сега. После, тия книги, които ви дават тази година, ще ги пазите чисти, защото ще ви трябват и за следващата година, когато на другия лист ще има да се пише и друго нещо. Особено да внимавате никой от вас да не изгуби плика и книгата, защото тогава е лошо.
към текста >>
А можеш да я свършиш и в десет, и в
двадесет
и пет години.
Дядо П. Тихчев: Сестра Мария, можеш ли да кажеш нещо за мен? - Аз ти обещах да ти помагам материално, но сега, както виждаш, не съм на физическото поле; но пак ще ти съдействам. Т. Стоименов: Г-н Докторе, още колко години ще съм тук? - Като си свършиш работата.
А можеш да я свършиш и в десет, и в
двадесет
и пет години.
Аз ще те посещавам сегиз-тогиз и ще те упътвам да работиш. Т. Бъчваров: Одобрява ли Доктора плана за списание „ Виделина"? - Ще имате материални спънки. Планът е добър, но материално се спъва. Но да се не обезсърчаваш от духовете, не оставяй да те обезсърчават духовете.
към текста >>
Да ти кажа ли, Тодоре: ако живееш естествено на Земята, трябват ти още
двадесет
и пет години, за да дойдеш тук.
Т. Стоименов пита д-р Миркович: Дойде ли моето време да си се прибера, Докторе? - Не е още готово мястото ти тук и щом като го приготвят, ще те повикат. Най-после, какво ще прави Пеню тук без теб? Ами че ако повикат теб, ще повикат и Пеню. Ти, Тодоре, за да заминеш, трябва да имаш билет, а ти не можеш да си купиш билета и затова трябва да чакаш.
Да ти кажа ли, Тодоре: ако живееш естествено на Земята, трябват ти още
двадесет
и пет години, за да дойдеш тук.
Т. Стоименов: Ей, че много бе, г-н Докторе - пет- шест, та и десет разбирам, но двадесет и пет? - Хе, тогава, ако искаш по-рано, то трябва да се самоубиеш. Но ти, Тодоре, да ти кажа, играеш на въже - шегаджия си, много си шегаджия. Ти искаш да заминеш по-рано, та да можеш да се въплътиш и да можеш да си изцериш ръката - тази е причината, поради която искаш да умреш. Ако ти беше ръката на мястото, ти нямаше да желаеш да дойдеш.
към текста >>
Т. Стоименов: Ей, че много бе, г-н Докторе - пет- шест, та и десет разбирам, но
двадесет
и пет?
- Не е още готово мястото ти тук и щом като го приготвят, ще те повикат. Най-после, какво ще прави Пеню тук без теб? Ами че ако повикат теб, ще повикат и Пеню. Ти, Тодоре, за да заминеш, трябва да имаш билет, а ти не можеш да си купиш билета и затова трябва да чакаш. Да ти кажа ли, Тодоре: ако живееш естествено на Земята, трябват ти още двадесет и пет години, за да дойдеш тук.
Т. Стоименов: Ей, че много бе, г-н Докторе - пет- шест, та и десет разбирам, но
двадесет
и пет?
- Хе, тогава, ако искаш по-рано, то трябва да се самоубиеш. Но ти, Тодоре, да ти кажа, играеш на въже - шегаджия си, много си шегаджия. Ти искаш да заминеш по-рано, та да можеш да се въплътиш и да можеш да си изцериш ръката - тази е причината, поради която искаш да умреш. Ако ти беше ръката на мястото, ти нямаше да желаеш да дойдеш. Аз не съм виновен, че ти не си дошъл с всичките си припаси.
към текста >>
19.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.
Доказано е, че най-много
двадесет
и пет минути може човек да не приема въздух, и ако приравняваме въздуха с молитвата, която е храна на душата, виждаме от колко голяма важност е тя за нея.
Човек трябва да се моли, та с това душата да диша и да възприема нещата. Молитвата е простор за душата, тя е съзерцанието на най-висшите чувства. С молитвата виждаме, че детето се моли. Тя е един зов и както дишането е потребно за тялото, така и молитвата е потребна за душата. Човек от въздух се нуждае много повече, отколкото от храна.
Доказано е, че най-много
двадесет
и пет минути може човек да не приема въздух, и ако приравняваме въздуха с молитвата, която е храна на душата, виждаме от колко голяма важност е тя за нея.
Първият признак, че човек е влязъл в Божествения път, то е молитвата. Затова винаги, когато и да дойде настроение за молитва у вас, никога не бива да отлагате, а влезте в тайната стая на вашето сърце, помолете се и тая молитва ще бъде приета. Отложите ли, възможно е вече Духът скоро да не дойде, за да ви настрои наново. Значи във всяко време ние можем да се молим. Между лошите хора трябва да се молим, за да искаме търпение.
към текста >>
Тези от вас, които могат, да постят по четиридесет часа, а които не могат, да постят по
двадесет
и четири часа.
сутринта двама по двама влязохме в заседателната зала и се наредихме по местата си. Почнахме да изчитаме всички заедно, дума по дума, „Добрата молитва" и „Отче наш". Г-н Дънов съобщи: Редът, по който ще прекарате цялата следваща година, е този: дванадесетте главни заповядани за пост петъци ще си изберете сами, като си определите който и да е от петъците в месеца, без да съобщавате никому за това. Даже мъж и жена няма да се споразумяват кой петък да си определят, а двамата са свободни един от друг.
Тези от вас, които могат, да постят по четиридесет часа, а които не могат, да постят по
двадесет
и четири часа.
Първия петък ще употребите за прославянето Името Божие на Земята; втория - за осъществяването на Духа Святаго в сърцата на хората, т.е. на верующите; третия - за идването на Христовото царство на Земята; четвъртия - за очистването на човешкото сърце; петия - за просвещението на човешкия ум; шестия - за възкресението на човешката душа; седмия - за въздигането на човешкия Дух; осмия - за българския народ; деветия - за славянството; десетия - за човечеството; единадесетия - за здравето и дълголетието 177 на верующите; а дванадесетия ще употребите в съзерцание на Божествената Любов. Петъците ще започнете да пазите още от настоящия месец август. Ако на някого се направи препятствие да не може да пости някой петък, то ще отложи за друг петък в следующия месец, през който месец ще вземе два петъка. Никому няма да съобщавате кога ще постите или кога постите, или сте постили - ще мълчите.
към текста >>
И после, знайте, че сте свободни, щото някои петъци може да постите по
двадесет
и четири часа, а някои - по четиридесет часа.
Петъците ще започнете да пазите още от настоящия месец август. Ако на някого се направи препятствие да не може да пости някой петък, то ще отложи за друг петък в следующия месец, през който месец ще вземе два петъка. Никому няма да съобщавате кога ще постите или кога постите, или сте постили - ще мълчите. И когато постите, да прекарвате в абсолютен мир и спокойствие, без да се раздразнявате. Постенето си ще подкачате, откогато искате, от който час желаете - имате свободата на Духа, който ще присъства с вас и ще ви ръководи.
И после, знайте, че сте свободни, щото някои петъци може да постите по
двадесет
и четири часа, а някои - по четиридесет часа.
Само че си отбележете в такъв случай колко петъка сте постили по двадесет и четири часа и колко - по четиридесет часа. Спестените от не-яденето в дванадесетте петъка пари ще ги отделяте и давате на някои бедни деца, без баща и без майка, сираци. Защото вие постите, но тия пари, които щяхте да похарчите, ако ядяхте, не бива да остават у вас, а ги раздавайте на нуждаещите се хора. Освен на бедни, без баща и без майка кръгли сираци, тия пари могат да се дават и на жени, бедни, с деца без баща и труден поминък. По такива места тия пари ще се раздават веднага подир прекарания в пост петък, като се внимава раздаването им да не стане по-късно от следващия заповядан петък.
към текста >>
Само че си отбележете в такъв случай колко петъка сте постили по
двадесет
и четири часа и колко - по четиридесет часа.
Ако на някого се направи препятствие да не може да пости някой петък, то ще отложи за друг петък в следующия месец, през който месец ще вземе два петъка. Никому няма да съобщавате кога ще постите или кога постите, или сте постили - ще мълчите. И когато постите, да прекарвате в абсолютен мир и спокойствие, без да се раздразнявате. Постенето си ще подкачате, откогато искате, от който час желаете - имате свободата на Духа, който ще присъства с вас и ще ви ръководи. И после, знайте, че сте свободни, щото някои петъци може да постите по двадесет и четири часа, а някои - по четиридесет часа.
Само че си отбележете в такъв случай колко петъка сте постили по
двадесет
и четири часа и колко - по четиридесет часа.
Спестените от не-яденето в дванадесетте петъка пари ще ги отделяте и давате на някои бедни деца, без баща и без майка, сираци. Защото вие постите, но тия пари, които щяхте да похарчите, ако ядяхте, не бива да остават у вас, а ги раздавайте на нуждаещите се хора. Освен на бедни, без баща и без майка кръгли сираци, тия пари могат да се дават и на жени, бедни, с деца без баща и труден поминък. По такива места тия пари ще се раздават веднага подир прекарания в пост петък, като се внимава раздаването им да не стане по-късно от следващия заповядан петък. До следващия, определен за пост, петък парите ще трябва вече да са раздадени.
към текста >>
А на тези приятели, които поискат от вас упътвания, ще кажете да държат втория петък от месеца, като постят - които могат, тридесет и шест часа, а които не могат -
двадесет
и четири часа.
В тия четиридесет петъка вие сами ще си избирате предмета, върху който да размишлявате и по който да се молите - това ще направите според диктовката на Духа у вас. И идущата година ще се направи сравнение, та да се види кой за какво се е молил. За дванадесетте петъка ще правите вашите размишления и молитви винаги сутрин от 2 до 6 ч., а за другите четиридесет петъка през годината вие ще си изберете часове,през които да се молите и размишлявате. Четивото за дванадесетте петъка и другите четиридесет петъка вие сами ще си го избирате според разположението на Духа, отгдето желаете на Книгата Господня. Само че това, което изберете за прочит и го прочетете, тоже ще го отбелязвате.
А на тези приятели, които поискат от вас упътвания, ще кажете да държат втория петък от месеца, като постят - които могат, тридесет и шест часа, а които не могат -
двадесет
и четири часа.
За четиво им дайте цялата книга на Битие и което не стига, вземете от Изход - двете глави. Те са свободни през всичките петъци да се молят и размишляват върху каквото вече пожелаят, без да ги ограничавате. На един човек може да се посочи пътят и ако не може да го използва, тогава трябва да му се помага. Тази година гледайте да се даде свобода на Духа да работи, защото иначе оставяме ли на нас, има препятствие. Трябва да оставим свобода на Духа.
към текста >>
Виждате, това лято последваха пет милиона загуби, а
двадесет
милиона други дойдоха.
Тази година почнахме да прилагаме нещата и вие сами ще се убедите в реалността на тия закони. Вие искате в себе си да видите един дух, но той е само една черупка, а Бог иска да ви отвори очите, та да видите Духовния свят. Вярвайте и ще ви бъде - ще ви бъде според вярата. Човек, докато не ослепее, не може да прогледне. Откак се е сформирала Веригата в България, българите, респективно България 178 зло не е видяла.
Виждате, това лято последваха пет милиона загуби, а
двадесет
милиона други дойдоха.
Заради нас, които живеем добре във и между този народ, Господ го държи и поддържа. И като е щастлив народът, щастливи сме и ние. Ние сме на Земята като гаранти на българите, за да благослови Господ домовете им и чадата им, и добитъците им, и житото им, и всичко. И народът, като се благослови, благославяме се и ние. А пък че някои онеправдават този народ, за това Господ ще се погрижи.
към текста >>
Има и други стъпки, за четирите полета например: те са
двадесет
и осем стъпки - за всяко поле по седем.
всяка една се разделя на седем стъпки (7 по 7 = 49 стъпки), по които трябва да се изкачите, за да възлезете при Бога. Виждате, че числото 49 е съставено от числата 4 и 9, които, събрани заедно, дават числото 13, което показва цялото развитие на човечеството. Но за тия четиридесет и девет стъпки трябват милиарди години, за да се пропътуват. В четири от горните седем стъпки на Християнството човек еволюира, страда, а в другите три се възражда, т.е. в четирите човек страда, а в трите си почива.
Има и други стъпки, за четирите полета например: те са
двадесет
и осем стъпки - за всяко поле по седем.
Те също излизат от Бога, но се изискват милиарди години, докато се стигне до Него. Да, да, нужен е добър живот, добри човеци, защото с добрия живот и с добрите мисли ние градим своето Духовно тяло. И затова колкото повече добри мисли имате, толкова по-скоро и по-добре градите своето Духовно тяло. Така в триста и шестдесет дни, ако проектирате по една добра мисъл, ще имате триста и шестдесет добри мисли в годината. И тези мисли, като се съединят с другите мисли, те оживяват и добиват динамическа сила за човешката еволюция.
към текста >>
20.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
Тук е тъкмо полезно да знаете, че от
двадесет
и пет хиляди години се състои един цикъл на завъртване, а на две хиляди и сто години се явява по един Учител, за да помага на човечеството.
Когато вечерно време някой пътник изгуби пътя си и вие му подадете свещ, това значи, че сте му посочили Истината. И тогава значи, че всякой един от нас трябва да носи Истината. Съвременната човешка раса е изпратена да бъде носителка на Истината. Но някои са се отказали от нея, та затова са останали назад, вследствие на което и имаме разни народи и разни култури - последното обяснява първото. Мнозина от тях са потъвали в материята, забравяли са своето предназначение, та затуй именно Христос е дошъл да им помогне.
Тук е тъкмо полезно да знаете, че от
двадесет
и пет хиляди години се състои един цикъл на завъртване, а на две хиляди и сто години се явява по един Учител, за да помага на човечеството.
От сребърния период човечеството е минало в медния период, после иде железният, в който сме сега. Но и той вече изтича и сега ще се върнем пак наново в пролетта. В това развитие има закони, между които е и законът за растенето и падането. Например скарват се двама и вие усещате, че се отдалечават, а причината на това е, че те са съгрешили и с това се отдалечават. Значи близост или далечина по отношение на разстоянието зависят от нашето състояние.
към текста >>
21.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
И за всичко туй срокът е
двадесет
и четири часа - това е ултиматум, последен срок, безразлично дали ще се подчинят, или не.
Всички са говорили за идването на Христа и аз няма да ви го описвам, защото вие сами ще го видите. И казвам ви, защото ме питате: обърнете се към хоризонта, отгдето изгрява Слънцето, обърнете се в себе си към източната посока. Страх не бива да имате - страхът ще обърне вниманието ви в противоположно направление. А Христос, към когото се обръщате, носи със Себе Си Божествената Правда, Божествената Любов, Мъдрост, Истина, с които ще озари света и ще тури ред и порядък. Едни ще помилва, а други ще накаже; едни ще прекара през огън седем пъти, а други ще повдигне.
И за всичко туй срокът е
двадесет
и четири часа - това е ултиматум, последен срок, безразлично дали ще се подчинят, или не.
От всеки един обаче Христос иска отговор: да или не - въпросът е твърде категоричен. Досега християнството е било неуспешно по единствената причина, че сме проповядвали на хора, които спят. А пък, за да може да се разбере Истината, човек трябва да е събуден и които се събудят, за тях е Възкресението. В тия двадесет и четири часа във вас ще настане голяма промяна, щото понякога ще се чудите дали сте вие, или не. Но на вас да не ви е странно - това променение ще стане медлено, за да не се уплашите.
към текста >>
В тия
двадесет
и четири часа във вас ще настане голяма промяна, щото понякога ще се чудите дали сте вие, или не.
Едни ще помилва, а други ще накаже; едни ще прекара през огън седем пъти, а други ще повдигне. И за всичко туй срокът е двадесет и четири часа - това е ултиматум, последен срок, безразлично дали ще се подчинят, или не. От всеки един обаче Христос иска отговор: да или не - въпросът е твърде категоричен. Досега християнството е било неуспешно по единствената причина, че сме проповядвали на хора, които спят. А пък, за да може да се разбере Истината, човек трябва да е събуден и които се събудят, за тях е Възкресението.
В тия
двадесет
и четири часа във вас ще настане голяма промяна, щото понякога ще се чудите дали сте вие, или не.
Но на вас да не ви е странно - това променение ще стане медлено, за да не се уплашите. В тази епоха, която настава, Христос ще ви даде място, за да Му служите, и вие ще бъдете доволни от тази работа, която ще ви даде. Но, разбира се, това ще стане, след като се минат тези двадесет и четири часа. А в двадесет и четирите часа вие ще слушате страданията и плача на света: ще видите на Земята да мрат с хиляди хора от глад, болест, от вътрешни революции. След всичко туй Христос ще ви даде именно това служене, за което ви говорих.
към текста >>
Но, разбира се, това ще стане, след като се минат тези
двадесет
и четири часа.
Досега християнството е било неуспешно по единствената причина, че сме проповядвали на хора, които спят. А пък, за да може да се разбере Истината, човек трябва да е събуден и които се събудят, за тях е Възкресението. В тия двадесет и четири часа във вас ще настане голяма промяна, щото понякога ще се чудите дали сте вие, или не. Но на вас да не ви е странно - това променение ще стане медлено, за да не се уплашите. В тази епоха, която настава, Христос ще ви даде място, за да Му служите, и вие ще бъдете доволни от тази работа, която ще ви даде.
Но, разбира се, това ще стане, след като се минат тези
двадесет
и четири часа.
А в двадесет и четирите часа вие ще слушате страданията и плача на света: ще видите на Земята да мрат с хиляди хора от глад, болест, от вътрешни революции. След всичко туй Христос ще ви даде именно това служене, за което ви говорих. И понеже страданията на света са грехове, а греховете на света са наши грехове, то ние трябва да помогнем. Доколкото е възможно, ние трябва да облекчим техните страдания. Най-първо, вие ще трябва да се запознаете с вашия Ръководител, защото всички вие имате Ръководители, които сега присъстват.
към текста >>
А в
двадесет
и четирите часа вие ще слушате страданията и плача на света: ще видите на Земята да мрат с хиляди хора от глад, болест, от вътрешни революции.
А пък, за да може да се разбере Истината, човек трябва да е събуден и които се събудят, за тях е Възкресението. В тия двадесет и четири часа във вас ще настане голяма промяна, щото понякога ще се чудите дали сте вие, или не. Но на вас да не ви е странно - това променение ще стане медлено, за да не се уплашите. В тази епоха, която настава, Христос ще ви даде място, за да Му служите, и вие ще бъдете доволни от тази работа, която ще ви даде. Но, разбира се, това ще стане, след като се минат тези двадесет и четири часа.
А в
двадесет
и четирите часа вие ще слушате страданията и плача на света: ще видите на Земята да мрат с хиляди хора от глад, болест, от вътрешни революции.
След всичко туй Христос ще ви даде именно това служене, за което ви говорих. И понеже страданията на света са грехове, а греховете на света са наши грехове, то ние трябва да помогнем. Доколкото е възможно, ние трябва да облекчим техните страдания. Най-първо, вие ще трябва да се запознаете с вашия Ръководител, защото всички вие имате Ръководители, които сега присъстват. На тези Ръководители вие трябва да бъдете послушни, както ученикът е послушен на учителя.
към текста >>
На някои от вас Той ще прочете първите страници, на други - повече страници, но във всеки случай не повече от
двадесет
и една.
Затова у нас Господ живее в центъра на кръста и когато ние намерим този център, няма вече да биваме разпъвани. Когато дойде Христос, някои от вас ще бъдат на 21, други на 14, а най-малките ще бъдат на 7 години. Но това разбирайте вътрешно. И според степента на това вътрешно развитие ще ви се даде и съответстващото знание (съответстващо, разбира се, на света), което ще разкрие Христос. И оная книга, за която е казано в Откровението - затворената книга, нея именно Христос ще отвори пред вас.
На някои от вас Той ще прочете първите страници, на други - повече страници, но във всеки случай не повече от
двадесет
и една.
Така, който е на 7 години, ще му прочете седем страници, а който е 21-годишен - двадесет и една страници. В тази книга ще намерите всички правила за Новия живот, а сега вие знаете само подготвителните правила. Но вие не можете да познаете правилата Господни, Христови, докато не познаете какво нещо е Божествената Любов. Любовта - това е първият Божествен творчески принцип в света. Всички истини ни се откриват посредством Любовта.
към текста >>
Така, който е на 7 години, ще му прочете седем страници, а който е 21-годишен -
двадесет
и една страници.
Когато дойде Христос, някои от вас ще бъдат на 21, други на 14, а най-малките ще бъдат на 7 години. Но това разбирайте вътрешно. И според степента на това вътрешно развитие ще ви се даде и съответстващото знание (съответстващо, разбира се, на света), което ще разкрие Христос. И оная книга, за която е казано в Откровението - затворената книга, нея именно Христос ще отвори пред вас. На някои от вас Той ще прочете първите страници, на други - повече страници, но във всеки случай не повече от двадесет и една.
Така, който е на 7 години, ще му прочете седем страници, а който е 21-годишен -
двадесет
и една страници.
В тази книга ще намерите всички правила за Новия живот, а сега вие знаете само подготвителните правила. Но вие не можете да познаете правилата Господни, Христови, докато не познаете какво нещо е Божествената Любов. Любовта - това е първият Божествен творчески принцип в света. Всички истини ни се откриват посредством Любовта. Тя е, която е създала нашия Дух, тя е, която е сътворила света.
към текста >>
Тези
двадесет
и четири часа не са за това и затова в тях подобно нещо не очаквайте.
Христос сега слиза от Божествения свят към нас. Събитията, които има да преживеем, са много интересни. Не си правете илюзии отсега нататък да бъдете щастливи на Земята, т.е. да бъдете материално щастливи, защото всички ще бъдете горчиво излъгани. Материално щастие на Земята вие не очаквайте.
Тези
двадесет
и четири часа не са за това и затова в тях подобно нещо не очаквайте.
Христос, който вече ликвидира сметките, може да ви повика и ви каже: „Това не е ваше - дайте го! " И виждаме, нали: Христос като дойде, каза да се даде на българите отреденото им отпреди толкова и толкова години, но светът не им го даде - Европа отказа да приложи този закон и поиска да действа по стария закон. Обаче започва се от държавите, та ще се стигне до отделния човек: кой каквото има да дава, ще го даде. Ще се разрушат затворите, из които всички трябва да излязат. А всички, които защитават съвременния порядък, ще отидат заедно с него, защото сега вече не е „ днес с пари, па утре вересия", а порядъкът ще е „днес с вяра, а утре с пари".
към текста >>
След смъртта си Христос се чисти четиридесет дена, а вие, за да се очистите, ще са нужни от
двадесет
и четири часа до четиридесет години313.
Това, което са им взели, е едно жабче, което ще прояде корема на тези, които са го глътнали, също като онези жабчета в реката Нил, които разяждат корубата на крокодила, който ги е глътнал. Опасно е да се узурпира нещо, което Христос е дал. Цяла Европа глътна, каквото бе дадено на българите от Христа312, но сега ето тази кражба излиза наяве, защото Христос ги хвана на мястото на престъплението. По този начин Христос иде да съди света и тази съдба е вече неотменима. След тая съдба чакаме Възкресение - ново тяло, когато мъжете и жените ще бъдат свободни както в Райската градина.
След смъртта си Христос се чисти четиридесет дена, а вие, за да се очистите, ще са нужни от
двадесет
и четири часа до четиридесет години313.
И най-много след четиридесет години всички ще бъдете очистени. Та всички страдания могат да продължат от този период до четиридесет години. А двадесет и четири часа, това са две и половина години. Това е то ултиматумът. Другото време ще е приравняване на сметките.
към текста >>
А
двадесет
и четири часа, това са две и половина години.
По този начин Христос иде да съди света и тази съдба е вече неотменима. След тая съдба чакаме Възкресение - ново тяло, когато мъжете и жените ще бъдат свободни както в Райската градина. След смъртта си Христос се чисти четиридесет дена, а вие, за да се очистите, ще са нужни от двадесет и четири часа до четиридесет години313. И най-много след четиридесет години всички ще бъдете очистени. Та всички страдания могат да продължат от този период до четиридесет години.
А
двадесет
и четири часа, това са две и половина години.
Това е то ултиматумът. Другото време ще е приравняване на сметките. За двадесет и четири часа ще почне войната и св. Илия ще ходи с огън и меч. Тези двадесет и четири часа започват от тазгодишното равноденствие - 9 март 1914 г.314; и всеки един час съответства на един месец.
към текста >>
За
двадесет
и четири часа ще почне войната и св.
И най-много след четиридесет години всички ще бъдете очистени. Та всички страдания могат да продължат от този период до четиридесет години. А двадесет и четири часа, това са две и половина години. Това е то ултиматумът. Другото време ще е приравняване на сметките.
За
двадесет
и четири часа ще почне войната и св.
Илия ще ходи с огън и меч. Тези двадесет и четири часа започват от тазгодишното равноденствие - 9 март 1914 г.314; и всеки един час съответства на един месец. А двадесет и четири месеца - това е един Божествен ден. По-малък ден от този не може за хората; за животните може, но за хората - не. Като се пресметне колко години ще струват една Божествена година, ще видите, че ще излезе, че българският народ е прекарал в робство само една нощ, т.е.
към текста >>
Тези
двадесет
и четири часа започват от тазгодишното равноденствие - 9 март 1914 г.314; и всеки един час съответства на един месец.
А двадесет и четири часа, това са две и половина години. Това е то ултиматумът. Другото време ще е приравняване на сметките. За двадесет и четири часа ще почне войната и св. Илия ще ходи с огън и меч.
Тези
двадесет
и четири часа започват от тазгодишното равноденствие - 9 март 1914 г.314; и всеки един час съответства на един месец.
А двадесет и четири месеца - това е един Божествен ден. По-малък ден от този не може за хората; за животните може, но за хората - не. Като се пресметне колко години ще струват една Божествена година, ще видите, че ще излезе, че българският народ е прекарал в робство само една нощ, т.е. малко повече от половин ден. Интересен е паралелът, който съществува между еврейския народ и нашия.
към текста >>
А
двадесет
и четири месеца - това е един Божествен ден.
Това е то ултиматумът. Другото време ще е приравняване на сметките. За двадесет и четири часа ще почне войната и св. Илия ще ходи с огън и меч. Тези двадесет и четири часа започват от тазгодишното равноденствие - 9 март 1914 г.314; и всеки един час съответства на един месец.
А
двадесет
и четири месеца - това е един Божествен ден.
По-малък ден от този не може за хората; за животните може, но за хората - не. Като се пресметне колко години ще струват една Божествена година, ще видите, че ще излезе, че българският народ е прекарал в робство само една нощ, т.е. малко повече от половин ден. Интересен е паралелът, който съществува между еврейския народ и нашия. Така след две и половина години ние, българите, ще минем Йордан, когато ще бъдем в Ханаанската земя; а в пустинята ще бъдете още две и половина години.
към текста >>
Ето на, чрез съвременните параходи и железници с
двадесет
стотинки ти заповядваш на хиляди хора да предават и пренасят писмото ти от единия край на Земята до другия.
Не можеш да дадеш тук друг отговор, освен че си носил вода, нищо друго - а това вече не е Рай. Съвременните хора имат много смътни понятия за Рая и за онзи свят - защо? Защото са помрачили своя ум, отхвърлили са и не слушат Господа, който ги води, и не са запалили своята свещ, за да осветят окръжающите същества. Това е, което подразбира Христос, [под] Син Човечески, който иска да се прослави и в нас. Той ще се прослави в нас чрез нашето знание, защото в минало време никога не е имало такава дълбока култура, както сега.
Ето на, чрез съвременните параходи и железници с
двадесет
стотинки ти заповядваш на хиляди хора да предават и пренасят писмото ти от единия край на Земята до другия.
Туй е то, така става в света, когато елините започват да дохождат при Христа. На мнозина говоря, а не могат да ме разберат - защо? Защото нямат ум, а пък аз искам от всинца вас да бъдете умни. Отивайте при Мъдростта и си купете от нея ум безплатно. Тогава ще разберете вашето предназначение на Земята и всичко това, което ви спира, ще го впрегнете в работа.
към текста >>
Вие трябва да се заквасите с тази жива вяра в Христа - Вяра, която в сегашните времена да ви даде сила, подем, бодрост, тъй че който е стар на шестдесет години, да се мисли на
двадесет
години.
И като сваля и мен, аз мувъзлагам половината от товара си и му казвам: „Приятелю, приеми своето възнаграждение! " Идете, прочее, между своите приятели, между своите роднини и проповядвайте идването на Христа. Мъртвите кости да се облекат в мускули 352 и жили, а във вас да затупти сърцето Христово. Аз ви казвам как да обработвате земята и ако този метод, който аз ви предлагам, може да ви даде повече жито, употребете го.
Вие трябва да се заквасите с тази жива вяра в Христа - Вяра, която в сегашните времена да ви даде сила, подем, бодрост, тъй че който е стар на шестдесет години, да се мисли на
двадесет
години.
Да бъдете енергични! И искам във вас да се влее Сила и Живот, да затупти във вас човешкото сърце - не сърцето на един вълк, сърцето на един крокодил, но сърцето на един Ангел. Да затупти във вас Христовото сърце. И тогава вие ще разберете моите думи - тая Истина, която ви казвам тази сутрин. Господ нека ви благослови!
към текста >>
След
двадесет
-тридесет години, като измряха и моите приятели, започнах да мисля и да приемам, че имаме повече празноти в знанията за Небето, отколкото за тук."359 Да, ние трябва да имаме приятели в Небето и те са, които ще ви посрещнат, защото земният живот е направен по прилика на небесния.
И понеже ние се стремим към Бога, за да се върнем в Небето, то когато се върнем на Небето, трябва предварително да сме излекувани от всичките наши недъзи. Преди години имаше в Америка един виден проповедник, именуващ се Муди. Той в една своя проповед е представил следния пример: „Едно време аз си представях в Небето само Господ и Ангелите. Умря баща ми, започнах да мисля, че там е Господ, Ангелите и баща ми. После последователно измряха майка ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там.
След
двадесет
-тридесет години, като измряха и моите приятели, започнах да мисля и да приемам, че имаме повече празноти в знанията за Небето, отколкото за тук."359 Да, ние трябва да имаме приятели в Небето и те са, които ще ви посрещнат, защото земният живот е направен по прилика на небесния.
Следователно когато идете в Небето, няма да бъде зима за вас, а ще бъде пролет. Е добре, ако когато ни вика Господ при Себе си, е пролет, трябва ли да викаме, че е зима, право ли е това? Когато прекараме всичкия ни живот в разблудничество, тогава се обръщаме към Господа и викаме: „Господи, спаси ме, аз ще работя за Теб." Че какво ще работиш, когато сте прахосали всичко? С това аз ви казвам как трябва да гледате на работата като работници. И аз говоря на вас, които знаете Волята Божия, защото знаете, повече ще бъдете и бити.
към текста >>
Голов:
двадесет
хиляди.
331 „Благословен Господ Бог наш на всичките векове“ – песен с музика и текст от Учителя Беинса Дуно. 332 В българския правопис до реформата през 1946 г. ъ или ь се е пишело в края на всяка дума, завършваща със съгласна. 333 Трябва да се обърнеш надолу, за да се оплодотво- риш – намек за тайнството на Светия Граал в езотеричното християнство: човешкото Етерно тяло се символизира с чаша, която окултният ученик трансформира чрез жертвената кръв на Христос. 334 Две хиляди – в протокола на Д.
Голов:
двадесет
хиляди.
335 По-ясен – в протокола на П. Гумнеров: по-висок. 336 Преди години – в протокола на Д. Голов: тази година. 337 Гърдите ми – в протокола на П.
към текста >>
22.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
Едно дете може да чака в майка си три-девет месеца, но не
двадесет
и четири години.
И всякой един, който иска да прослави Името Божие, трябва да влезе в своя кръг; а то значи да не бъдем хора да служим на човеците, а на Бога. Някой от нас казва: , Аз не искам да слугувам на еди-кого"; но и при това ние слугуваме. Тъй че слугуването не е за наш ущърб, но не трябва да учим другите хора на паразитство. В Духовния свят, в който живеем, има опасност от паразитство. Има много духовни хора, които са паразити - те все очакват.
Едно дете може да чака в майка си три-девет месеца, но не
двадесет
и четири години.
Малкото, то е паразит; първата или втора година трябва да започне самостоятелно да работи. И в духовния живот е същото - трудолюбие се изисква от нас. И когато работим по този път, трябва да се приближаваме към Бога и да чакаме, докато Той ни отговори, да не бързаме. Във всяко бързане напакостяваме на своето развитие, смущаваме ума и сърцето си. И в тия войни, в които сега живеете, вие всички, които присъствате тук, сте изложени на много опасности.
към текста >>
Турете между него и себе си едного, двама, трима, десет,
двадесет
души - не се приближавайте.
Ще направя още някои бележки и ще заключа тази обща беседа. Най-елементарното, което е потребно за всички приятели от Веригата, е учтивост на мъжете и жените. През тази година трябва да започнете с учтивостта в Духа, душата и сърцето. Може да съзнаете, че някой има недостатъци - не го съдете, понеже като съдите него, съдите Господа. Господ казва: ,Аз зная, че е груб, но Аз работя върху него." Стойте малко далече, ако някой е много груб - не сте длъжен да отивате да го облагородявате.
Турете между него и себе си едного, двама, трима, десет,
двадесет
души - не се приближавайте.
И тогава нека търсим тия учтивости в хората, макар от света. Аз съм срещал светски жени, много учтиви в своите обноски - прекрасно качество. А у нас, като влезем в християнството, мислим, че трябва да бъдем прямолинейни, откровени. Господ всякой ден е определил колко думи трябва да кажем и затуй казва Христос, че за всяка реч, която не е турена в твоите уста от Бога, Господ ще те държи отговорен. А колко думи трябва да казваме?
към текста >>
Аз съм работил само за една форма
двадесет
години и още не съм я създал.
По същия начин може да се открадне вашата форма на желание. Разположени сте; дошъл ви някой на гости и си отишъл, подир малко вие си казвате: „Обра ме." Има хора, които за богатствата си имат железни каси със скрити ключове. Направете си и вие един скрит джоб, да не бъркат хората да ви вземат богатството. То е богатство за вас. Тия форми не се създават така лесно, не мислете, че е лесна работа да създадете една форма.
Аз съм работил само за една форма
двадесет
години и още не съм я създал.
Вие може да мислите, че е лесно изкуство и както един художник може да работите най-бързо. Не че не е лесно да се прави, но не всякога има благоприятни условия. За да можем да изработим една форма, трябва да ни съдейства Духовният свят, трябва да има откъде да вземем тази форма, т.е. да я видим, или модерно казано, трябва да има някакъв субект да ни позира. Тъй както художниците използват плодовете от Природата, така трябва да възприемаме и ние от Невидимия свят.
към текста >>
Най-простият начин, за да създадете една добра форма, е, когато ви дойде една мисъл, спрете се за един, два, три деня, не бързайте, не мислете, че някой ви гони в света, че ще остареете; имайте предвид само едно нещо - да намерите красива форма, без да мислите колко време ще ви вземе - десет,
двадесет
, сто години, може би.
Аз съм давал пример с онзи грънчар за ху-то - гдето трябвало в опечените гърнета да се духа, за да не се пукнат. Има го в друга една беседа, четете го. Ху-то показва усилията на човешката воля, участието, което взима тази последната в нашите идеи. Не може да оцелее вашата форма, докато не вложите диханието на вашата душа. И във всяка мисъл и всяко желание трябва да се вложи тази форма - в Духовния свят то е един закон.
Най-простият начин, за да създадете една добра форма, е, когато ви дойде една мисъл, спрете се за един, два, три деня, не бързайте, не мислете, че някой ви гони в света, че ще остареете; имайте предвид само едно нещо - да намерите красива форма, без да мислите колко време ще ви вземе - десет,
двадесет
, сто години, може би.
Имате известно смущение, може би вкъщи - от жена, деца; знайте, всички тия черни братя, които искат да ви спънат него ден, са подбудили жена ви и децата ви да ви нервират. Влезте в своя чертог и направете един кръг, кажете, че днес ще работите в Името Божие, и влезте умствено в този кръг. Ама никога не влизайте в такъв кръг, ако не сте чист. В магията има два процеса; ако един маг направи кръг и излезе половина сантиметър, той ще бъде поразен от тъмните сили, които предизвиква, защото той сам нарушава правилото, като опетни кръга със своето преминаване и направи от кръга една нечиста форма. Формата трябва да съответства на Реалността.
към текста >>
В
двадесет
и четири часа два отлива не може да станат - може да стане един отлив и след туй ще настъпи прилив.
Да бъдем религиозни, това значи да правим Добро във всякой момент, колкото ще и да е малко това Добро, и да не мислим за плътта. Туй Добро ще ни изведе към Виделина, то ще бъде като котва, която ще се вглъби в нас - чрез нея ние ще бъдем изтеглени навън. Това проповядва Христос на Своите слушатели. Тогавашните ключари казваха: „Турете го в затвора", обаче сегашните условия са такива, че затворите ще бъдат пукнати. Сега Христос не може да бъде разпнат - знаете ли защо?
В
двадесет
и четири часа два отлива не може да станат - може да стане един отлив и след туй ще настъпи прилив.
Ние си имаме вече един отлив и сега по необходимостта на закона имаме прилив. Няма някоя сила, която да може да реагира против света. Това, което идва, е прилив, който ще завлече всичко и ще тури нов ред и порядък в нещата и в умовете, и сърцата; и сърцата на всички хора ще преобрази. Идва такава топлина, която ще опече хората във варницата и ще образува вар, в която като тури малко вода, ще замаже къщата. Сега-засега се образува тази каша от вар, сега растат плодовете на дърветата.
към текста >>
23.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
92 Този е един цикъл на развитие, който се равнява на
двадесет
и четири милиарда години – в протокола на Д.
90 Място на Живота да се развива – в протокола на Д. Голов: място да се развива. 91 Между 12 и 5 ч. после полунощ – в протокола на П.Гумнеров: между 9–12 ч. и от 1 до 4 ч.
92 Този е един цикъл на развитие, който се равнява на
двадесет
и четири милиарда години – в протокола на Д.
Голов: Този е един цикъл. 93 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 94 Айн Соф (евр.) – безкрайност, безграничност. В еврейскатаКабала–първоизточникнацялотомироздание, висш аспект на Бога, от който се ражда Бог, творящ всичко останало. 95 Англосаксонската раса – в протокола на Д.
към текста >>
Голов:
двадесет
хиляди.
331 „Благословен Господ Бог наш на всичките векове“ –песен с музика и текст от Учителя Беинса Дуно. 332 В българския правопис до реформата през 1946 г. ъ или ь се е пишело в края на всяка дума, завършваща със съгласна. 333 Трябва да се обърнеш надолу, за да се оплодотво- риш – намек за тайнството на Светия Граал в езотеричното християнство: човешкото Етерно тяло се символизира с чаша, която окултният ученик трансформира чрез жертвената кръв на Христос. 334 Две хиляди – в протокола на Д.
Голов:
двадесет
хиляди.
335 По-ясен – в протокола на П. Гумнеров: по-висок. 336 Преди години – в протокола на Д. Голов: тази година. 337 Гърдите ми – в протокола на П.
към текста >>
24.
Писма до Мария Казакова - 1905
След петнадесет или
двадесет
дни ще ви съобщя кога ще дойда.
С това не ви осъждам, понеже зная слабостите на человешкото естество. Но зная още, че Господ ще ви привлече и ще ви се открие и когато Го познаете, ще разберете моите думи. Желая всички да бъдете испълнени с всяка Мъдрост и знание отгоре и да се просветят и благословят сърцата ви и да се всели във вас Господ на мира. За моето идване в Търново има още време, не бързайте. Има някои работи, които ме възпират.
След петнадесет или
двадесет
дни ще ви съобщя кога ще дойда.
Дотогава г-н Голов може да мине през Търново. Той е сега по обиколка в Северна България. Предайте моя поздрав на всички познати, на Юрдана и Марийка. Ваш верен: П.К.Дънов * * *
към текста >>
25.
1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
На някои от вас Той ще прочете първите страници, на други – повече страници, но във всеки случай, не повече от
двадесет
и една.
Затова у нас Господ живее в центъра на кръста и когато ние намерим този център, няма вече да биваме разпъвани. Когато дойде Христос, някои от вас ще бъдат на 21, други на 14, а най-малките ще бъдат на 7 години. Но това разбирайте вътрешно. И според степента на това вътрешно развитие, ще ви се даде и съответстващото знание (съответстващо, разбира се, на света), което ще разкрие Христос. И оная книга, за която е казано в Откровението – затворената книга, нея именно Христос ще отвори пред вас.
На някои от вас Той ще прочете първите страници, на други – повече страници, но във всеки случай, не повече от
двадесет
и една.
Така, който е на 7 години, ще му прочете седем страници, а който е 21 годишен – двадесет и една страници. В тази книга ще намерите всички правила за Новия живот, а сега вие знаете само приготовителните правила. Но вие не можете да познаете правилата Господни, Христови, докато не познаете какво нещо е Божествената Любов. Любовта – това е първият Божествен творчески принцип в света. Всички истини ни се откриват посредством Любовта.
към текста >>
Така, който е на 7 години, ще му прочете седем страници, а който е 21 годишен –
двадесет
и една страници.
Когато дойде Христос, някои от вас ще бъдат на 21, други на 14, а най-малките ще бъдат на 7 години. Но това разбирайте вътрешно. И според степента на това вътрешно развитие, ще ви се даде и съответстващото знание (съответстващо, разбира се, на света), което ще разкрие Христос. И оная книга, за която е казано в Откровението – затворената книга, нея именно Христос ще отвори пред вас. На някои от вас Той ще прочете първите страници, на други – повече страници, но във всеки случай, не повече от двадесет и една.
Така, който е на 7 години, ще му прочете седем страници, а който е 21 годишен –
двадесет
и една страници.
В тази книга ще намерите всички правила за Новия живот, а сега вие знаете само приготовителните правила. Но вие не можете да познаете правилата Господни, Христови, докато не познаете какво нещо е Божествената Любов. Любовта – това е първият Божествен творчески принцип в света. Всички истини ни се откриват посредством Любовта. Тя е, която е създала нашия дух, тя е, която е сътворила света.
към текста >>
Например, вие развъждате
двадесет
хиляди кокошки, но не сте направили сметка за храната, която ще им трябва.
Сега, думата „познаване"; и тя носи своето разяснение. Буквата "п" е чашка, обърната надолу; тя е цвете, което иска да възприеме зародиш от слънцето. Прочее, за да можеш да познаеш Христа, трябва да се обърнеш надолу, за да се оплодотвориш, защото, ако гледаш само нагоре, то ти само ще очакваш, без да приемаш. Буквата „о„ показва условията, при които може да се оплодотворява. Буквата „з„ показва надежда, показва и онова велико желание, което нам трябва, да го използваме.
Например, вие развъждате
двадесет
хиляди кокошки, но не сте направили сметка за храната, която ще им трябва.
Важното е, значи, колко от нашите желания ние ще можем да използваме, а не само да ги имаме. Буквата „н„ показва двете противоположни сили, които са в борба, а пък тая борба показва, че от противоречията на света трябва да направим една стълба, по която да се изкачим, та да можем да гледаме един no-ясен хоризонт. Буквата "а" показва, какво именно можем да наблюдаваме. А буквата "и" показва начина, по който ние ще можем да се движим и чрез това движение да можем да намерим Бога. И ако намерите, казвам, това колело, само тогава ще намерите Бога.
към текста >>
26.
1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2
Ето на, чрез съвременните параходи и железници, с
двадесет
стотинки, ти заповядваш на хиляди хора да предават и пренасят писмото ти, от единия край на земята до другия.
Не можеш да дадеш тук друг отговор, освен, че си носил вода, нищо друго. А това вече не е рай. Съвременните хора имат много смътни понятия за рая и за онзи свят. Защо? Защото са помрачили своя ум, отхвърлили са и не слушат Господа, Който ги води, и не са запалили своята свещ, за да осветят окръжающите същества. Това е, което подразбира Христос: Син Человечески, Който иска да се прослави, е и в нас, и Той ще се прослави в нас чрез нашето знание, защото, в минало време, никога не е имало такава дълбока култура, както сега.
Ето на, чрез съвременните параходи и железници, с
двадесет
стотинки, ти заповядваш на хиляди хора да предават и пренасят писмото ти, от единия край на земята до другия.
Туй е то, така става в света, когато елините започват да дохождат при Христа. На мнозина говоря, а не могат да ме разберат. Защо? Защото нямат ум, а пък аз искам от всинца вас да бъдете умни. Отивайте при Мъдростта и си купете от нея ум безплатно. Тогава ще разберете вашето предназначение на земята и всичко това, което ви спира, ще го впрегнете в работа.
към текста >>
27.
1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Аз съм работил само за една форма
двадесет
години и още не съм я създал.
По същия начин може да се открадне вашата форма на желание. Разположени сте; дошъл ви някой на гости и си отишъл, подир малко вие си казвате „Обра ме". Има хора, които за богатствата си имат железни каси със скрити ключове. Направете си и вие един скрит джоб, да не бъркат хората да ви вземат богатството. То е богатство за вас, тия форми не се създават така лесно, не мислете, че е лесна работа да създадете една форма.
Аз съм работил само за една форма
двадесет
години и още не съм я създал.
Вие може да мислите, че е лесно изкуство и както един художник може да работите най-бързо. Не че не е лесно да се прави, но не всякога има благоприятни условия. За да можем да изработим една форма, трябва да ни съдейства духовният свят, трябва да има откъде да вземем тази форма, т.е. да я видим, или модерно казано, трябва да има някакъв субект да ни позира. Тъй както художниците използват плодовете от природата, така трябва да възприемаме и ние от невидимия свят.
към текста >>
28.
1921_6 Спомени на Никола Гръблев
Стигнах до вратата на казармата и като влязох, гледам, че група от около
двадесет
офицери тичат срещу мен.
" Веднага усетих (всичко това траеше само няколко секунди), че конят трополи по моста. Отворих очи и видях, че той връхлита върху една жена, която се беше навела да си завързва обувките. Като забеляза коня, тя се изправи. В това време усетих как конят се вдигна във въздуха, изви краката си наляво и прехвърча над главата на жената, без да я докосне. След малко конят отново затрополи по моста и постепенно намали хода си.
Стигнах до вратата на казармата и като влязох, гледам, че група от около
двадесет
офицери тичат срещу мен.
Като ме видяха, спряха се и един ротмистър (капитан от конницата), който беше в отпуска в Търново, ме попита: – Как изви на моста? – Ами – отговорих му – и този звяр, нали и той душа носи, и на него не му се иска да се хвърли в пропастта. – При този алюр (ход) той е сляп и нищо не вижда – ми отговори ротмистърът. – Нали аз петнадесет години се занимавам с коне.
към текста >>
29.
1924_3 Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси...924_3
Аз носех две раници – моята и тази, на брат Иларионов, върху моята, а върху двете раници –
двадесет
хляба в един чувал, провиснал от двете страни.
Времето бе топло и не усетихме студ. На следния ден сутринта се изкачихме на връх Снежанка (Орлово гнездо), дето към 9 ч. сутринта посрещнахме групата от Стара Загора, Казанлък и околните села и потеглихме по билото на Балкана. Тогава нямаше построени хижи и дето замръквахме, там запалвахме буен огън и пренощувахме. На следния ден – пак на път.
Аз носех две раници – моята и тази, на брат Иларионов, върху моята, а върху двете раници –
двадесет
хляба в един чувал, провиснал от двете страни.
И понеже ръцете ми бяха свободни, от време на време изваждах цигулката и свирех „Братство, единство" и др. Тогава бяхме всички млади и не чувствахме умора. Най-напред решихме да се употреби общия хляб от чувала, който носех аз, за да се разтоваря. След като свърши общият хляб, започнаха сестрите да варят ориз в чайници и на обяд всеки си получаваше порция ориз вместо хляб. На седмия ден вечерта пренощувахме в подножието на Юмрукчал, при изворите на Тъжа (Тунджа).
към текста >>
30.
1925_ 5 Спомени на Петър Камбуров — за арбанашката комуна
Товарехме по
двадесет
торби, общо хиляда килограма.
Той веднага поиска да му дадат газ (керосин). Поля ранената ми ръка и я бинтова. Кръвта веднага спря. Сега, на всичко отгоре - ранена ръка! Понеже не можех да си служа с лопата и кирка, за копане и товарене на пясък и баластра от Малашевци, решихме с другия каруцар да превозваме цимента от „Гранито не се чете за работилницата на Бертоли.
Товарехме по
двадесет
торби, общо хиляда килограма.
Георги беше як каруцар. Един ден решихме да си изпробваме гърбовете - кой колко торби може да занесе от каруцата до склада на работилницата. Междувременно ръката ми чувствително се подобряваше и можех да си помагам с нея при товаренето и разтоварването. Аз натоварих на гърба му две торби и той ги занесе. Сега на моя гръб той натовари две торби и аз ги занесох; после по три торби, и най-после той и аз понесохме по четири торби, т.е.
към текста >>
31.
1926_6 Спомени на Павлина Даскалова
имаше за децата
двадесет
-дневно лятно училище, организирано от Братството.
извикахме приятелите от цяла България на среща в Търново. Аз бях впечатлена от приятелите от Русе и Габрово. Помня, че баща ми и Петър Филипов, сладкар от Русе, искаха да купят под самата вила една много голяма нива за Братството и поръчаха табела със сини букви на бял фон: „Път към Бялото Братство". Сложиха я на Севлиевското шосе, за да се знае къде е отклонението към вилата. Две години, 1946-47 год.
имаше за децата
двадесет
-дневно лятно училище, организирано от Братството.
От търновското братство бяхме 5 братски деца. Първата година отидоха децата на адвоката Христо Геров – Роланд и Игор, и детето на Нено Тотев – Иванчо. Втората година първа смяна беше брат ми Йосиф. Втора смяна бяхме все гимназисти – Павлина, Игор, Роланд и Ваньо. Ръководителят на школата – Георги Тахчиев, психолог, ни изнасяше такива лекции по Словото на Учителя, че аз се върнах в Търново преобразена духовно.
към текста >>
32.
017. Път към монашеско подвизаване
През първото десетдневие на април 1854 г.,
двадесет
и четири годишният Константин Дъновски и трима него-ви другари – Бельо Пинин, Тодор х.
017. Път към монашеско подвизаване Решението на младия Константин Дъновски да се покалугери не следва да се смята като абдикация от арената на живота, а съобразявайки се с неговия темперамент и възпитание, да го приемем като акт на по-висока степен на духовно извисяване. Вместо да преклони глава пред безизходността, той решава да проси с молитва свобода за българския народ. Перипетиите, които са възпрепятствали покалугеряването на Константин Дъновски, са описани от самия него в една малка брошура “Едно откровение в Солунската църква “Св. Димитрий” (Кассъма джасими)”, отпечатана като лично негово издание през 1905 г., съдържаща осем печатни страници, извадки от която предаваме по-долу.
През първото десетдневие на април 1854 г.,
двадесет
и четири годишният Константин Дъновски и трима него-ви другари – Бельо Пинин, Тодор х.
Маврудиев и Петър Атанасов, потеглят от Варна с една стара гръцка гемия за Света гора в Атон с намерение там да се посветят на монашество. Едно случайно произшествие обаче осуетява плановете им. Недалеч от Солун разразилата се страшна морска буря разбила гемията, с която пътували четиримата младежи. Константин Дъновски и неговите другари с голяма мъка успяват да се доберат до брега и да спасят живота си.27
към текста >>
33.
020. Исторически бележки за падането на Варна под турска власт
Начело на този поход застава младият току-що встъпил на престола
двадесетгодишен
полски крал Владислав ІІІ Ягело, съвместно с увенчания с бойни победи унгарски воин Ян Хуниади.
Тази форма на търсене въздаяние за несправедливостта е многократно по-силна по своето психологическо въздействие от една отправена молба за помощ към Аллаха. За да си изясним за какво клетвопрестъпничество става дума и в каква недобросъвестност е обвиняван крал Владислав ІІІ Ягело, налага се една историческа справка. Ако въпросният поход срещу османците би завършил благоприятно за християните, би следвало да се очаква предотвратяване на османското нашествие на Балканския полуостров и прогонването им в Мала Азия, респективно българският народ не щеше да преживее османско робство. След навлизането на османците в пределите на полуострова и надвисналата угроза от падането на византийската столица Константинопол в мюсюлмански ръце папа Евгений ІV сключва на 28 юли 1442 г. уния с Византия и организира кръстоносен поход срещу османското нашествие.
Начело на този поход застава младият току-що встъпил на престола
двадесетгодишен
полски крал Владислав ІІІ Ягело, съвместно с увенчания с бойни победи унгарски воин Ян Хуниади.
В акцията по похода са привлечени сръбският деспот Георги Бранкович, Венецианската република, Дубровнишката република, като впоследствие се присъединяват босненци, сърби, власи, албанци.33 В решителното сражение на 3 ноември 1443 г. войските на обединените християнски народи разбиват османските отряди при Ниш. Скоро след това пада в християнски ръце и София. Победоносно войските на християните се отправят към Ихтиманските теснини, които били завардени здраво от османските войски.
към текста >>
34.
ПЪТЯ НА СЛОВОТО
В древността мнозина са чакали в школите по
двадесет
години, за да бъдат дадени две-три зрънца, изречения, за да работят върху тях.
Тези идеи, които излагам в беседите и лекциите, вие сами можете да намерите. Но за всяка идея трябва да работите 25000 години, за да я намерите. Да кажем, че в една беседа има десет идеи, тогава колко години ви трябват, за да намерите идеите, които са само в една беседа? А колко такива беседи има? Затова с тези беседи и лекции се съкратява извънредно много времето за вашето развитие.
В древността мнозина са чакали в школите по
двадесет
години, за да бъдат дадени две-три зрънца, изречения, за да работят върху тях.
Проучването на Словото трябва да се върши преди всичката друга работа, Време има, щом човек става сутрин рано. А ставането в ранните утринни часове е една необходимост за онзи, който иска да изучава Словото, да медитира и да си създаде връзка с невидимия свят. В беседите има разнообразие, каквото има в самата природа. В това разнообразие има една вътрешна закономерност. Аз съм излязъл от един свят, в който не са стъпили и не са го виждали, Превеждам от Природата, от самия оригинал.
към текста >>
35.
ОТКРИВАНЕ НА ШКОЛАТА
Школата на Бялото Братство просъществува чрез Словото на Учителя в Сила и Живот
двадесет
и две години - така, както каза Учителят при нейното откриване.
През 1922 г. Учителят Петър Дънов отваря Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в София. Тази Школа се отваря за пръв път на планетата Земя и във Вселената между българите и славянството. Господният Дух на Силите е връз Учителя и Той отваря Школата. Словото Божие се излива върху учениците от 1922 до 1944 г.
Школата на Бялото Братство просъществува чрез Словото на Учителя в Сила и Живот
двадесет
и две години - така, както каза Учителят при нейното откриване.
Това ние го проверихме, защото бяхме живи свидетели. "Изгревът" бе създаден заради Школата. В салона на "Изгрева", учениците слушаха Словото на Всемировия Учител. Бялото Братство и "Изгревът" съжителстваха. "Изгревът" бе дом Господен, защото тук Всемировият Учител Беинса Дуно създаде Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.
към текста >>
36.
СЪЗДАВАНЕ НА 'ИЗГРЕВА'
По това време изваждаха рано гевреците от фурните в града и някой от нас купуваше по
двадесет
геврека, даваше ги на Учителя и Той ги разчупва- ше и ни ги раздаваше на всички.
Учителят казваше молитвата, изпяваха се песните, след това всички сядаха по местата си и Той започваше да говори. През 1922-23 г, в дома на сестра Маркова, на ул."Шишман", в салона за чужди езици, се четяха лекциите на Младежкия окултен клас. Учителят започва да прави сутрин разходки с приятелите на края на гората, за да посрещат изгрева на слънцето. Те са го посрещали и на края на боровата гора,зад Семинарията. След като изгряваше слънцето и направим гимнастиките, Той ни говореше.
По това време изваждаха рано гевреците от фурните в града и някой от нас купуваше по
двадесет
геврека, даваше ги на Учителя и Той ги разчупва- ше и ни ги раздаваше на всички.
Това ставаше много често - ако се случеха по-малко, ще ни даде по половин геврек. В онези години стражарите ни гонеха от гората, понеже сме тъпчели младите дървесни насаждения. Тогава тя беше засадена с млади фиданки и минаването за пешеходци и добитък беше забранено. Имаше пазачи, които викаха стражарите, а те от своя страна глобяваха и пъдеха. Тогава някой каза, че трябва да си купим едно място, където да се събираме и да бъдем свободни от стражарите и пазачите.
към текста >>
37.
УЧЕНИЦИ
Но яденето - тенджерите с гозбите, хлябът - трябваше да се пренесат от "Опълченска" 66, ние ги хванем за дръжките, а те - големи тенджери, събират до
двадесет
литра храна.
Учителят иска да ни освободи от него. Първите години ние се хранехме при Учителя в трапезарията в къщата на "Опълченска" 66, в приземния етаж. Бяхме горди от това, че Учителят разделяше трапезата Си с нас. Но понякога се случваше да ни поканят в София в един от братските домове. Идваха възрастните братя - ще вземат най-официално Учителя и ще Го закарат у тях.
Но яденето - тенджерите с гозбите, хлябът - трябваше да се пренесат от "Опълченска" 66, ние ги хванем за дръжките, а те - големи тенджери, събират до
двадесет
литра храна.
И така вървим ние през града. Няма къде да се скриеш. Всички ни оглеждат, усмихват се и ни се подиграват. На първо време много ни беше срам, едвам издържахме - що подигравки бяха само от гражданството. Но постепенно привикнахме, особено след като тези тържествени обеди за Учителя се учестиха.
към текста >>
38.
МИХАИЛ ИВАНОВ
Така безмълвна стоях до края на нашето посещение от
двадесет
минути.
Един прекрасен ден през пролетта, Михаил и аз отидохме при Учителя. Влязохме в една малка стая - Неговата приемна и седнахме на двата стола срещу Учителя. Учителят беше официално облечен с бял костюм, бял шал около врата, от който се спущаше златна верижка с един малък диамант. Белите Му коси, падащи към раменете, обгръщаха и предаваха мекота на Неговото сериозно, класическо лице, от което лъхаше мир, благородство и благост. Докато гледах изненадана тази Негова духовна красота, една необятна обич ме изпълни и широка усмивка се разля по цялото ми лице, пречейки ми да промълвя една дума.
Така безмълвна стоях до края на нашето посещение от
двадесет
минути.
Разговорът се водеше между Учителя и Михаил. Учителят само един път отправи Своя поглед към мен. Неговият поглед бе изпълнен с милост, чистота и благост. Този ден бе изключителен за мен. Благословен ден!
към текста >>
39.
НЕПОСЛУШАНИЕ
Колю беше решил да направи пост от
двадесет
дни.
Накрая нашите власти го обвиниха, че е английски шпионин и го обесиха. Три пъти го предупреждава Учителят, но не послуша нито един път. Обесиха го и остави жена с две деца. Казваше се Емил Стратев. Райна Стефанова
Колю беше решил да направи пост от
двадесет
дни.
Реши и го направи. Обикновено Учителят не разрешаваше всеки да пости, кой когато му се поиска. Имаше правила за това. Има месеци, когато се пости, а това е началото на месец февруари, обикновено при разсип на луна и най-много 14 дни. Обикновено постът продължава 10 дни.
към текста >>
А ние бяхме млади, когато се откри Школата през 1922 година - около
двадесет
-
двадесет
и две годишни.
А това означаваше да живее вечно песента в душите на учениците, а да няма вечно избран Братски съвет. Нестор Илиев Старите приятели обичаха много парадността. Така бяха устроени. Идваха от една епоха преди войните, където се държеше на етикета, на обществени правила за възпитание и място в обществото.
А ние бяхме млади, когато се откри Школата през 1922 година - около
двадесет
-
двадесет
и две годишни.
И всичко това за нас бе смешно и старовременно, а ние за тях бяхме невъзпитани и искаха да ни възпитават, както те си знаят. Но добре, че Учителят ни взе под своя закрила, отвори младежкия окултен клас и ни отдели от тях, така че ръцете на старите приятели, които искаха да ни вкарат в пътя, увиснаха във въздуха. С мъка преглътнаха този урок на Учителя. Тогава те Го караха да прави наряди и да ги подписва. А после ги умножаваха и ги пращаха в провинцията.
към текста >>
40.
ПАНЕВРИТМИЯ
И дойде време, един, който събра тези различия от десетина-
двадесет
снимки, показа ни ги и искаше да докаже, че ние не знаем да играем Паневритмията, защото Учителят на тези снимки показва друго.
Виждахме, че е зает с нещо в ума си, виждахме, че присъства с тялото Си тук, на поляната, но в момента е на друго място. Виждахме, че много пъти бе зает и с тялото Си играеше Паневритмия, но някой път грешеше с упражненията, защото точно в този момент се бе извлякъл на друго място и присъстваше по Дух там, където имаше нужда от Него. А тялото Му тук, на поляната, играеше Паневритмия. В такива случаи, някои от намиращите се на поляната фотографи, бяха заснели Учителя на Паневритмията. И на снимките се виждаше, че ние играем едно, а Учителят показва друго движение.
И дойде време, един, който събра тези различия от десетина-
двадесет
снимки, показа ни ги и искаше да докаже, че ние не знаем да играем Паневритмията, защото Учителят на тези снимки показва друго.
Този човек не знаеше как стоят нещата. И откъде ще знае? Има и други моменти на тези снимки, където фотографът е хванал някоя фаза от движението на ръцете на Учителя. Но това е фаза от дадено упражнение, не е цялото упражнение. По една снимка не можеш да съдиш за цялото упражнение, а само за онзи миг, който е хванат от фотографската камера.
към текста >>
След като се прибрах вкъщи, подбрах и подготвих осемнадесет от всичко
двадесет
и осемте упражнения на Паневритмията, които се съдържаха в нейния оригинал.
Той го прочете пред мене и като свърши, нареди да извикат началника по физкултура за цяла България - Петър Петров. След като Петров дойде, подавайки му доклада, Йоцов каза: "Дайте ход на тази работа. Госпожицата е дългогодишна учителка. Гимнастическите упражнения, които тя ще ви предложи, да се проведат масово във всички училища". Аз отидох с началника Петров в неговия кабинет и му предадох доклада, като уговорих с него в най-близките дни да донеса описанията на упражненията, както и музиката, която ги съпровожда.
След като се прибрах вкъщи, подбрах и подготвих осемнадесет от всичко
двадесет
и осемте упражнения на Паневритмията, които се съдържаха в нейния оригинал.
Причината за този подбор беше желанието ми да дам по- динамичните, по-подвижните и да не бъдат дадени изведнъж толкова много. Написах описанието им. А за нотите, които съпровождат всяко упражнение, отидох при брат Калудов - наш съмишленик и специалист по музика - който ги преписа грижливо и прегледно. Така приготвените и подбрани от мен осемнадесет упражнения занесох на Учителя. В момента Той се връщаше от малкото лозе, което имахме на "Изгрева".
към текста >>
Посрещнах Го и Му казах: "Учителю, приготвих описанието и музиката на осемнадесет от всичките
двадесет
и осем упражнения на Паневритмията".
Причината за този подбор беше желанието ми да дам по- динамичните, по-подвижните и да не бъдат дадени изведнъж толкова много. Написах описанието им. А за нотите, които съпровождат всяко упражнение, отидох при брат Калудов - наш съмишленик и специалист по музика - който ги преписа грижливо и прегледно. Така приготвените и подбрани от мен осемнадесет упражнения занесох на Учителя. В момента Той се връщаше от малкото лозе, което имахме на "Изгрева".
Посрещнах Го и Му казах: "Учителю, приготвих описанието и музиката на осемнадесет от всичките
двадесет
и осем упражнения на Паневритмията".
Той ме погледна и много сериозно ми каза: "Българският народ трябва да разбере: или да приеме Божественото Учение точно, изцяло, без заобикалки, или ще си счупи главата и Аз ще си отида. Аз повече няма да се занимавам с него". Аз Му отговорих: "Тогава, Учителю, да занеса на началника цялата Паневритмията". Сконфузено казах, виждайки вината в себе си и си тръгнах. След малко брат Ради от "Изгрева" ме настигна из пътя и ми каза, че Учителят му казал да предам в Министерството само тези, които съм приготвила.
към текста >>
Внимателно преглеждане на тази история не може да не повдигне у всекиго, който я проследи, въпроса какво би станало, ако Милка е действала по- активно, по-смело, по-самоуверено, с по-голям устрем, без страх и с упование в себе си; ако не беше проявила още в самото начало тази критичност към самата Паневритмия, която я навежда на мисълта да даде само осемнадесет от
двадесетте
и осем упражнения.
При това нападение са били убити 58 граждани и около 187 сгради са били разрушени. Следващите бомбардировки през тази година са били на 24 ноември и на 20 декември 1943 година. Бомбардировките продължиха и през 1944 година, през деня и нощта. Направената проста сметка показва, че в протакане, колебливост, плахост, нерешителност и ред други спънки от психологическо естество, Милка Периклиева е загубила за осъществяването на това дело около четири години, когато е била повикана от секретаря на министерството на просветата до началото на бомбардировките. Тази история с внедряването на Паневритмията в българските училища, която Милка ми разказа, е от особено значение за Делото на Учителя и Неговата дейност в България.
Внимателно преглеждане на тази история не може да не повдигне у всекиго, който я проследи, въпроса какво би станало, ако Милка е действала по- активно, по-смело, по-самоуверено, с по-голям устрем, без страх и с упование в себе си; ако не беше проявила още в самото начало тази критичност към самата Паневритмия, която я навежда на мисълта да даде само осемнадесет от
двадесетте
и осем упражнения.
Това е грубо нарушение на онези окултни закони, по които е построена Паневритмията, затова Учителят остро е възразил, че българският народ трябва да приеме цялата Паневритмия. Това е урок и за всички останали, които ще се занимават с Паневритмията и ще решат някога да предават Паневритмията на българския народ осакатена или преиначена. Милка е виждала и аз вярвам, че тя е разбирала добре, че Учителят не току-така е бързал. Тук времето е било от особено значение и въпреки това, тя не се е активизирала. Ако тя не бе допуснала тези грешки, тогава това начинание би успяло.
към текста >>
Дойде една нова епоха от четиридесет и пет години, за която бе говорил Учителят преди
двадесет
години и ние станахме очевидци и изтърпяхме всичко онова, което донесе тази епоха, когато властта в България бе дадена на комунистите.
Ако тя не бе допуснала тези грешки, тогава това начинание би успяло. И всеки сам ще си извади заключение за отражението, което Паневритмията би имала върху България и българския народ. И историческата съдба на този народ би била друга. Защото Учителят бе споменал, че според Божия план руснаците е трябвало да стигнат до Дунава и да не преминават в България. Но понеже Паневритмията не се предаде и не се игра в българските училища, Учителят промени Божия План и пусна руснаците в България.
Дойде една нова епоха от четиридесет и пет години, за която бе говорил Учителят преди
двадесет
години и ние станахме очевидци и изтърпяхме всичко онова, което донесе тази епоха, когато властта в България бе дадена на комунистите.
За непослушанието си към Учителя и за неизпълнението на тази задача, поставена от Учителя към ученика, ние бяхме свидетели, как всички платиха. Всички участници, които противодействаха за внедряването на Паневритмията в българските училища, платиха според окултните закони. Ние бяхме свидетели, Милка Переклиева осем години беше закована на легло, въпреки че нейният ум и разсъдъкът бяха на място. Беше много трудно да се намери човек, който да се грижи за нея, макар че нейният рожден брат заплащаше добре за това. Трудно се издържаше да се наблюдава как бе прикована на легло.
към текста >>
41.
МУЗИКА
Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и
двадесет
песни - едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила.
МУЗИКА Спомени на ученици
Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и
двадесет
песни - едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила.
Написаните и известни досега песни и мелодии на Бялото Братство са около 168 произведения, като около 16 от тях са дадени от ученици на Учителя, а останалите 152 са дадени от Учителя. Песните и танците на Учителя са израз на един Висш Живот, който Той направи достъпен за нас. Към музиката и високото художествено изпълнение, Учителят имаше едно подчертано уважение. Всякога, когато в София идваха изпълнители със световна известност, като Хуберман, Пшихода, Кубелек и др., Учителят отиваше на техните концерти. Отиваше понякога и на опера.
към текста >>
За тях Учителят казва: "Аз съм работил
двадесет
години върху българската музика, за да я пречистя".
Тези три часа, преживени с Учителя, за мене ще останат паметни през хилядолетията! В резултат аз усвоих "Идилията". И до днес я изпълнявам с моята цигулка. Но онова, което преживях при тази ми среща с Учителя, при онази обстановка в стаята на сестра Василка, не мога да опиша с думи. "Идилията". Това са пречистени народни мотиви.
За тях Учителят казва: "Аз съм работил
двадесет
години върху българската музика, за да я пречистя".
В "Идилията" са дадени мотивите на една пасторална симфония. За в бъдеще ще се роди майстор-музикант, който ще я разработи. Онова, което Учителят е посял, ще принесе плод за благото на цялото човечество. Петър Камбуров Учителят даде на 20 декември 1932 година следната песен на старинен език.
към текста >>
На едно място Той казва: "Аз съм работил повече от
двадесет
години, докато изчистя българската музика, да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри.
Те се пазят и са отпечатани. Българският народ е прекарал 500 години под турско робство. Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, влезнали са отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние. Някои песни са просто плач. Учителят е работил дълги години върху българската народна музика.
На едно място Той казва: "Аз съм работил повече от
двадесет
години, докато изчистя българската музика, да обърна отрицателните образи в положителни и лошите чувства в добри.
Много време ми е вземало това, докато възстановя чистотата на българската народна музика." И Учителят даде ред образци на очистени български песни. Тази песен е един от опитите, които Учителят прави. Думите са положителни, както Учителят ги е предал: "Светли дни, мамо, настанаха за млади момци. Не момци бащин имот да делят и баща си да наскърбяват, а житно зърно да сеят, богата жътва да жънат и да се учат братски да живеят, та баща си да радват. Светли дни са, мамо, настали, настали за млади моми и момци."
към текста >>
42.
ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА
С много почивки отидох до изворчето, напълних стомните с вода и се върнах благополучно на Изгрева за около два часа - същият път, когато бях здрав, го вземах за
двадесет
минути.
Беше хубав пролетен ден. В отговор на моята молба, Учителят ми каза: "Ще облечеш дебело зимно палто и с две стомни ще носиш вода от изворчето (Дианабад)". - "Учителю, аз съм много болен, че едва дойдох дотук, как ще ходя до изворчето? ". Учителят повтори думите си и повече нищо не ми каза. Облякох зимното палто, взех две стомни и потеглих.
С много почивки отидох до изворчето, напълних стомните с вода и се върнах благополучно на Изгрева за около два часа - същият път, когато бях здрав, го вземах за
двадесет
минути.
Така ходех всеки ден по няколко пъти и след две - три седмици оздравях. Георги Куртев Мен ме беше хванал ишиас. Бях простинал и ме болеше кракът отгоре до долу. След беседа отиваме към полянката за упражнения, аз вървя и накуцвам.
към текста >>
43.
ПОСТ
Погледнах Го с недоумение, защото от
двадесет
години не бях хапвала месо.
Той даде едно просто правило, което ползваше приятелите години наред. Той нареди всяка седмица да има един малък пост . Борис Николов Веднъж попитах Учителя: "Учителю, защо не мога да постя, та винаги свършвам с главоболие, което продължава още ден-два след постенето". Той ми отговори: "Постите, а пък ядете свински пържоли".
Погледнах Го с недоумение, защото от
двадесет
години не бях хапвала месо.
Той продължи: "Да! Отрицателните мисли и чувства са свински пържоли." Разбрах, че освен външното вегетарианство по форма, съществува и друго вегетарианство по съдържание, по смисъл и в дух. Мария Райчева С пост решил да се лекува един брат, който бил изпаднал в голямо вътрешно противоречие. Почнал да пости по време на нова луна, без да каже това на Учителя.
към текста >>
Двадесет
дена правя житен режим и стават 120 дни.
Влад Пашов Веднъж брат Пано от Ямбол бил на разговор при Учителя с група приятели и го попитали колко дни през годината да постят. Учителят отговорил: "На човека е определено да живее 120 години на Земята, от които 40 години трябва да прекара в пост." Всички приятели се спогледали и си казали, че това е невъзможно да се изпълни. Брат Пано се замислил дълбоко в себе си и казал: "Аз постя по два дена в седмицата, това са 8-9 дена на месец. За година правят около 100 дена.
Двадесет
дена правя житен режим и стават 120 дни.
Значи 1/3 от годината прекарвам в пост, тъй както 40 години са 1/3 от 120-годишния живот на човека на Земята. Значи, може да се изпълни тази задача, която Учителят дава за поста." Светозар Няголов Записки от беседите на Учителя Който е постил, той се е домогнал до истинското знание.
към текста >>
44.
ПРЕДСКАЗАНИЯ
Цели
двадесет
години неговите близки не знаеха нищо за него.
Аз съм била права на прозореца и щом съм видяла, че баща ми влиза в двора, съм извикала: "Татко, жива съм, здрава съм, бодра съм." Верка Куртева Скоро след революцията в Русия, през 1923 г. един ентусиазиран младеж беше успял през Германия да отиде в новата Съветска страна. През първите две години той бил в контакт със семейството си, но след това изведнъж престанал да пише.
Цели
двадесет
години неговите близки не знаеха нищо за него.
Нито чрез хора, нито чрез делегации можаха да разберат поне жив ли е. Един ден срещнах по-възрастния му брат. Той бе твърде загрижен. Считаше, че брат му не е сред живите. - "Николай, ще отида горе на Изгрева и ще попитам Учителя за Васил.
към текста >>
Цели
двадесет
години.
Беше ми чудно и непонятно, но фактите потвърждаваха силите Му и при всяка трудност се обръщах към Него. За мен той бе фар в бурното море на живота. Винаги Учителят намираше светли и обнадеждаващи думи. Знаех, че Той сега ще намери начин да смекчи болката на това семейство. - "Питай го - отвърна Николай, но сега е 1943 г, а Васил замина за СССР през 1923 г.
Цели
двадесет
години.
Ако беше жив щеше да пише. Мама е почти на смъртно легло от скръб по него, той бе любимото й дете... Питай! " - завърши той, опитвайки се да скрие от мен отронените сълзи. Следната вечер беше пред утринна беседа и аз отидох по-рано на Изгрева. Няколко души чакаха Учителя.
към текста >>
45.
ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ
Само за
двадесет
и четири часа Георги се пробуди и от атеист стана бял брат.
Лекуването му ще продължи цяло лято. То ще си грее гърба на слънце през лека дреха, всеки ден преди обед и ще се облива с вода, грята на слънцето, така че водата да се стича по гръбнака." Георги, като чул това напътствие за лекуване на болната му племенница, приближил се и просълзен целунал ръката на Учителя - на този, против когото бе роптал, без да го познава досега. Учителят като видял душевното му състояние, казал му: "Успокой се, брат, всичко ще се оправи." Тези думи на Учителя, казани с голяма бащинска любов и благост, разтопили всичкия лед, който от много години бе сковавал ума и сърцето на Георги. Лицето му просветнало, като че той се бе новоро- дил. Нито следа от вчерашния Георги, от вчерашния бунтар и атеист.
Само за
двадесет
и четири часа Георги се пробуди и от атеист стана бял брат.
Колю Николов - Русе Преместиха мъжа ми Костадин на служба в Цариброд. При пристигането ни той заболя доста сериозно. Обстановката беше мизерна, а зимата студена. При това, положението на болния ми мъж се влошаваше.
към текста >>
46.
ВЪЗКРЕСЕНИЕ
След туй живя още
двадесет
години, ожени се, деца отхрани и след туй се помина вече...
Учителят хваща момичето за ръцете и й казва: "Върни се! " Тя взела да помръдва с очи, да примигва, да се събужда, обаче още със затворени очи казва: "Не искам, Учителю! " - "Върни се! " - "Учителю, тука е тъй хубаво, не искам да се връщам! " - "Върни се, защото, когато пак дойдеш да поемеш този път, тогава ще бъдеш на по-хубаво място." И тогава тя въздъхнала, след малко си отворила очите и станала.
След туй живя още
двадесет
години, ожени се, деца отхрани и след туй се помина вече...
Георги Събев На 19.VIII.1921 г. - "Преображение" стана офицалното откриване на събора в читалище "Надежда" в Търново. Учителят изнесе пред търновското гражданство, братята и сестрите беседата "Пробуждане на колективното съзнание". След това в продължение на цяла седмица се проведе събора под ръководството на Учителя.
към текста >>
47.
ДАВАНЕ
"Ако искаш пчелите ти да не боледуват и умират, да ти пълнят питите с мед, от всичките сто и
двадесет
кошера ще отделиш дванадесет, ще си ги отбележиш.
Стопанинът на пчелина ги приел с разположение. След като си отпочинали и се наобядвали, Учителят повел разговор със стопанина. "Как са пчелите тази година? Боледуват ли? " - "Не само боледуват, но и умират" - казал с въздишка стопанинът.
"Ако искаш пчелите ти да не боледуват и умират, да ти пълнят питите с мед, от всичките сто и
двадесет
кошера ще отделиш дванадесет, ще си ги отбележиш.
Те ще бъдат за Господа, а другите сто и осем ще са за тебе. Ти ще се грижиш за всичките еднакво, но когато дойде време да вадиш мед, тогава от дванадесетях кошера ще го туряш отделно. Него няма да продаваш. Той ще бъде за Господа, а от всичките други пчели медът ще е за тебе и с него ще разполагаш, както намериш за добре. Когато дойде някой да купи мед, ще му даваш от твоя, а когато някой дойде да поиска малко мед за болен, ще даваш от меда, който е оставен за Господа.
към текста >>
48.
ТЪРПЕНИЕ
Но да се движиш стъпка по стъпка, да я подкрепяш и да спираш на всеки
двадесет
метра бе повече от търпение.
Гледах я и си представях каква красавица бе преди, а след това в нея се кръстосаха чувствата на различни хора, разпънаха я на кръст и я унищожиха окончателно. Върнахме се и Учителят каза една похвала за мене пред всички: "Брат Борис има търпение! " Може би тогава научих какво е търпение. Вървяхме стъпка по стъпка общо 18 часа - 11 часа натам и 7 на връщане. А този път ние го вземахме от Изгрева до Бивака за три часа и два часа за връщане.
Но да се движиш стъпка по стъпка, да я подкрепяш и да спираш на всеки
двадесет
метра бе повече от търпение.
На всяка почивка поглеждах нагоре към Небето и си казвах: "Къде си ти, Константине, и къде си ти, Сираков, че ме оставихте аз да водя вашата Дафинка! " Познавах ги като младежи, пълни със сила и хубост. Къде отиде всичко това?! Борис Николов ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
към текста >>
49.
ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД
Тази борба продължи няколко десетилетия - точно толкова, колкото трая Школата -
двадесет
и две години.
От една страна, Той каза, че това са бирници на Бога, които са дошли да направят корекция в живота на богатите хора, които не са плащали 2000 години своя десятък на Бога. От друга страна, Той каза, че болшевизмът - това е камшикът на Бога в Христовата ръка. Така че, болшевизмът беше дошъл и имаше своето място в новата история на човечеството. Той дойде да свърши една работа, да възпре онези, които воюваха срещу Учителя и които отнеха условията на Великия Учител, дошъл на Земята при българите. Тогава болшевизмът и онези от Запад се хванаха гуша за гуша.
Тази борба продължи няколко десетилетия - точно толкова, колкото трая Школата -
двадесет
и две години.
Още тогава Учителят бе казал: "Вие искате да сляза от тази катедра и да не проповядвам Божественото Слово. В момента, когато сляза аз, в България ще дойдат болшевиките." Така и стана! Учителят пусна руснаците в България, когато бе в Мърчаево и комунистите дойдоха на власт. Започна една нова епоха. Словото на Бога бе дадено чрез Великия Учител и Школата бе закрита.
към текста >>
50.
БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА
Оттогава минаха повече от
двадесет
години без да съм срещал Петко и не зная какво стана с него.
" Докато се питах какво означава този въпрос, той ми каза: "Петко полудя." Изведнъж, като че ли стана много тихо и чух го, че още каза: "Освободиха го от служба. Взеха му оръжието." Продължих по пътя си, но се чувствах, като че ли съм на погребение. През следващите няколко години имах възможност да видя Петко два пъти на различни места в града. И в двата случая беше по домашен халат и пантофи. Видът му беше трагичен - някакво неестествено положение на тялото - шията и тялото вцепенени, като че съзерцава нещо, а погледът и очите изразяваха състояние на същество, лишено от разум.
Оттогава минаха повече от
двадесет
години без да съм срещал Петко и не зная какво стана с него.
Неговият случай е известен на много хора в Стара Загора, но те не знаят, че няколко месеца преди трагедията, която го сполетя, Петко Стоянов руга Учителя. Това трябва се знае и да бъде поука за много хора! Това, което разказвам се случи през 1992-1993 г. Имах един съсед, който беше голям шегаджия и като води разговор, не можеш да разбереш кога говори сериозно и кога се шегува. Един ден съм у тях и той ме пита: "А бе, комшу, можеш ли да ми направиш една гъдулка?
към текста >>
51.
ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
А истината бе тази, която Учителят бе казал още в самото начало през 1922 г.: "Тази Школа ще продължи
двадесет
и две години!
с онзи джип тримата полковници, за да арестуват Учителя и да посегнат върху Него и живота Му. Учителят си беше заминал преди това. Беше ги преварил за доброто на българския народ и за успеха на Своето Учение. Аз знам, че тук нещата са свързани и представляват една верига от факти, случки и събития. Когато тези неща се съберат от спомените на останалите приятели и се подредят последователно, ще излезе цялата истина.
А истината бе тази, която Учителят бе казал още в самото начало през 1922 г.: "Тази Школа ще продължи
двадесет
и две години!
" Така и стана. Каза още: "Когато аз сляза от тази катедра, тогава ще дойдат комунистите." Така и стана. За мен нещата са строго последователни. Трябва да се съберат и подредят. Той бе казал накрая: "Една малка работа за Бога се завърши успешно." Това бе последният акорд на великата симфония за живота на Всемировия Учител на Земята.
към текста >>
52.
БАРОМЕТЪРЪТ НА БЪЛГАРСКОТО СЪРЦЕ
Двадесет
години аз говоря на българите: Иде голямо зло, идат големи нещастия.
България е най-трудната страна за приемане и приложение на новото Учение. Ако българите го приемат, колко по-лесно ще го приемат другите страни! Тук, в България, ще се учите на една твърда почва. Ако тук изкарате нещо, хубаво ще е. Без това Учение няма изход.
Двадесет
години аз говоря на българите: Иде голямо зло, идат големи нещастия.
Приемете тези работи. Престанете да мислите само за себе си. Мислете и за своите ближни. Само така ще се подобри положенето на семействата, на обществата, на народите. Само така ще се подобри политическото положение на България.
към текста >>
53.
УЧРЕДЯВАНЕ НА ШКОЛИТЕ
Работата в Школата Учителя води
двадесет
и две години планомерно и последователно.
Всяко дърво, което принася плод, се благославя. Знанието за пътя на човешката душа към Бога е велико Знание на Живота. Учителя се вслушва с чутко ухо в нашите души. Много противоречия, много съмнения и предразсъдъци имаше да се отстраняват. Имаше да се ликвидира с един стар живот на хиляди поколения, отишли далеч в своето отклонение от правилния път.
Работата в Школата Учителя води
двадесет
и две години планомерно и последователно.
С Любов и търпение Той ни въведе в света на душата – свят, обширен като Вселената. Има ред правила и закони, които ученикът на Божествената Школа трябва да пази. Едно от първите правила е смирението. Идеята е тази: Вечното, Безграничното не може да се събере в ограниченото. Ученикът трябва да знае мястото си.
към текста >>
54.
МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ
Двадесет
и осем упражнения са свързани според известни вътрешни закони в една красива игра, израз на един светъл, възходящ Живот.
Когато музиката се съедини с движението, тя е красива. Когато се съедини с речта, става още по-красива. Движенията вървят по същите закони, както и тоновете. Те трябва да бъдат музикални. Учителя даде една система от упражнения, в които музиката е съчетана с движения и слово.
Двадесет
и осем упражнения са свързани според известни вътрешни закони в една красива игра, израз на един светъл, възходящ Живот.
Учителя я нарече Паневритмия. Той даде музиката и движенията последователно. Това голямо дело Учителя създаде просто и скромно. Създаде го незабелязано, почна го като че случайно. Едно топла лятна привечер ние се бяхме събрали около Учителя на поляната.
към текста >>
Паневритмията се състои от
двадесет
и осем упражнения, последователно, хармонично свързани в едно цяло, според известни вътрешни закони.
Тъй в продължение на няколко месеца бе създадена Паневритмията. Разучиха я всички под ръководството на Учителя. Оттогава тя се изпълнява в ранните утринни часове в кръг от всички, наредени двама по двама. Един малък оркестър свиреше в средата. Учителя играеше в кръга сам и показваше упражненията.
Паневритмията се състои от
двадесет
и осем упражнения, последователно, хармонично свързани в едно цяло, според известни вътрешни закони.
Тя представлява съвършена хармония между мелодия, ритъм и движение. Мелодиите са ясни, слънчеви, жизнерадостни. Паневритмията въздейства със своите приятни и чисти мелодии, красиви, прости и плавни движения, със своя жив, хармоничен ритъм. Красивата обстановка, всред която се играе Паневритмията, свежестта на ранната утрин, цялата пробуждаща се Природа, далечните простори – всичко се слива в една единна хармония. Човек навлиза в един хубав, пълен Живот, който като че не е познавал досега.
към текста >>
55.
НОВИТЕ ПЪТИЩА НА ЛЮБОВТА
Човешката любов трае една, две, три години, а някой пьт и
двадесет
години, но в края на краищата се разваля.
При Духовната любов човек обича някого, но като види в него нещо отрицателно, някой недостатък или лоша проява, явява се подтик да се отдалечи от него, понеже той не заслужава любовта му. Значи Любовта му се променя. Но той веднага преодолява този подтик и казва: “При всички условия ще го обичам, понеже както и да се проявява той външно, вътрешно е винаги добър.” Това значи, че неговата Любов не се изменя. Значи Любовта му в критичен момент има раздвояване, колебание, което той преодолява. А човекът, който обича с Божествена Любов, каквито и слабости и недъзи да види в онзи, когото обича, неговата Любов не изпитва никакво раздвояване и колебание.
Човешката любов трае една, две, три години, а някой пьт и
двадесет
години, но в края на краищата се разваля.
Ако някой те обича, обича те за нещо. Не обича още твоята душа. Или сърцето ти е красиво, или си богат, или имаш знания, или можеш да работиш. Има защо да те обича. Щом имаш това, за което те обича, ще те обича.
към текста >>
56.
НОВАТА МЕЖДУНАРОДНА ОРГАНИЗАЦИЯ
Няма да бъде и след
двадесет
години.
И се скрил под земята. И вие така ще се скриете по на десет метра отдолу и ще чакате, докато мине гръмотевицата. Една гръмотевица няма да бъде, а много гръмотевици. Като забият камбаните, всички ще бъдат в подземията. И това няма да бъде след сто години, няма да бъде и след петдесет години, няма да бъде и след тридесет години.
Няма да бъде и след
двадесет
години.
Но да не мислите,че като мине това, ще има пак старият живот. Не, до 1999 г. светът ще види това, което никога не е виждал. Стегнете се да имате една жива вяра в Бога, за да може да издържите изпитанията, които ще дойдат. Не трябва да си правим илюзии.
към текста >>
57.
ПРИ ЕЗЕРОТО НА ЧИСТOТAТА
Когато отидете на царска трапеза и ви турят
двадесет
блюда, по-малко вземайте, а не много.
На доброто дете майката намазва дебела филия хляб с много масло, а на лошото дете – тънка филия хляб с по-малко масло. Днес на нас намазаха дебела филия хляб с много масло. Бог всичко ви дава, каквото искате, но вие страдате. Когато Бог се нагажда към вас, вие страдате, а когато вие се нагаждате към Божественото, благувайте. Когато разберете, че Бог ви благославя, не се пресилвайте, по-малко вземайте.
Когато отидете на царска трапеза и ви турят
двадесет
блюда, по-малко вземайте, а не много.
И тогава ще кажат, че сте благородни. Слязохме долу при самия бряг на езерото. Седнахме край него. Учителят каза: Тук обстановката е чиста.
към текста >>
58.
КЛЮЧЪТ
Двадесет
и пет години ще притежаваш нещо и след това ще трябва да го оставиш, за да се ползват други от него.
Страданието на някого става препоръчително писмо за тебе. Бог те праща при този страдащ, за да му помогнеш. И той те препоръчва. В Природата има един закон за самоотричане. Ако ти живееш в една форма, ще се оттеглиш от нея, ще я напуснеш и ще дойдат други да я вземат.
Двадесет
и пет години ще притежаваш нещо и след това ще трябва да го оставиш, за да се ползват други от него.
Отиваш в една гостилница, служиш си с един сервиз и после го оставяш. И в живота важи този закон. Онова, от което се ползваш, ще го оставиш след време, друг да се ползва след тебе. Едно време на вас слугуваха, а сега вие ще слугувате. Това е Христовият закон.
към текста >>
59.
ЗАЛОЖБИТЕ В ЧОВЕШКAТА ДУША
Това, което един музикант след
двадесет
години работа може да свири, някои даровити деца и сега го свирят.
Христос говори за нещата, които трябва да се изучават във физическия, духовния и Божествения свят. Това, което виждаме, е много малко. Това, което виждаме, и това, което не виждаме, са реални неща, само че не сме дошли още в съприкосновение с тях. Трябва да се разшири областта на нашето зрение. Ще дойде ден, това, за което ви говоря, ще бъде достояние и на малките деца.
Това, което един музикант след
двадесет
години работа може да свири, някои даровити деца и сега го свирят.
Не трябва да бързате да се развивате психично, защото ще се увеличат страданията ви. Ще виждате много несъобразности. Това, което по-рано не сте забелязвали, ще го забелязвате и ще се измъчвате. Има други трептения в Природата по-бързи, които вие не виждате. И ако ги възприемете, ще се учудите от новия свят, който ще се отвори пред вас.
към текста >>
60.
ЗA СЛАВЯНСТВОТО
Към края на
двадесетия
век славянството ще излезе от железния век и ще навлезе в златния век на своята история.
У всички славянски народи ще се въплътят напреднали души. И това е вече почнало. Славяните сега, с изключение на българите, преживяват железния си век. Затова са сегашните изпитания в разните славянски народи. Като изтече той, иде нещо добро за славяните.
Към края на
двадесетия
век славянството ще излезе от железния век и ще навлезе в златния век на своята история.
Единственият народ, който се намира сега в златния век, това са българите. Затова те помагат на другите народи. Когато дойдат в железния век, другите ще им помагат. Златният век е почнал в България, когато Бялото Братство е почнало да работи в тая страна. Богомилите едно време от България се разпространиха на запад.
към текста >>
61.
ЗАКОН ЗА МИСЪЛТА
След
двадесет
години ви се отдава случай и вие почвате да говорите на него.
И за да може да се върне в точката, от дето се е отклонило, Разумната Природа се е принудила да приложи закона за прераждането. Този закон първоначално не е бил предвиден. Той е вмъкнат отпосле, за да се постигне известна цел. Спомените от миналите прераждания могат да възкръснат в човешкото съзнание. То е същото, както когато сте учили един език и сте го изоставили.
След
двадесет
години ви се отдава случай и вие почвате да говорите на него.
Познат ви е. Познанството, което имате с един човек сега, може да е станало в миналото. Един човек направил добро на друг и забравил тази услуга. По някаква причина първият трябвало да бъде екзекутиран. Екзекуторът бил човекът, комуто направил това добро.
към текста >>
62.
НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ
Съвременните хора говорят за културата на
двадесетия
век, че тя е стигнала връхната точка на своето развитие.
Устроихме се в нашия заслон край езерото. Учителят се усмихна и каза: „Не ви се искаше да очистите заслона, но сега ви накараха.“ Скоро на огнището лумна голям огън и чайниците завряха. На другия ден, като слязохме от Молитвения връх, ние се събрахме около Учителя. Слънцето се подаде зад облаците и грейна приветливо. Като се разположихме на поляната край езерото, Учителят почна да говори за новото небе и новата земя.
Съвременните хора говорят за културата на
двадесетия
век, че тя е стигнала връхната точка на своето развитие.
Същевременно говорят, че тая култура вече залязва. Следователно, вие живеете на границата между две култури – една, която залязва, и друга, която изгрява, която сега почва да се развива. В съзнанието си човечеството е минало и минава през една тъмна епоха – нощ, която индусите наричат Кали- Юга. Дълъг е периодът на тъмната нощ, но вече сме в неговия край. Намираме се на демаркационната линия между две епохи – между епохата на Кали-Юга и новата епоха, в която встъпваме.
към текста >>
63.
12 август 1911 г., петък
Виждате, например, през това лято имаше 5 милиона загуби, а после дойдоха
двадесет
милиона печалба заради нас, които живеем добре сред този народ.
Вярвайте и ще получите. Ще ви се даде според вярата. Докато не ослепее, човек не може да прогледне. Павел ослепя, за да прогледне... Откакто се е сформирала Веригата в България, българите и респективно България зло не са видели.
Виждате, например, през това лято имаше 5 милиона загуби, а после дойдоха
двадесет
милиона печалба заради нас, които живеем добре сред този народ.
Господ го държи и поддържа и като е щастлив народът, щастливи сме и ние. Ние сме на земята като гаранти на българите, за да благослови Господ домовете им, чадата им, добитъка им, житото им и всичко. И като се благослови народът, благославяме се и ние. А че някои онеправдават този народ, за това Господ ще се погрижи. Господ сега ще бъде между вас, опитайте Го и ще видите, че Той е Благ.
към текста >>
64.
20 август 1912, понеделник
Тук е полезно да знаете, че един завършен цикъл трае
двадесет
и пет хиляди години, а на две хиляди и сто години се явява по един Учител, за да помогне на човечеството.
Тя самата е една сила, но разумна сила. Когато вечер някой пътник изгуби пътя си и вие му подадете свещ, това означава, че сте му посочили истината. Това означава също, че всеки от нас трябва да бъде носител на истината, но някои са се отказали от нея и затова са изостанали назад, вследствие на което имаме такова многообразие от различни народи и култури. Последното обяснява първото. Мнозина от тях са потънали в материята, забравили са своето предназначение и затова именно Христос е дошъл да им помогне.
Тук е полезно да знаете, че един завършен цикъл трае
двадесет
и пет хиляди години, а на две хиляди и сто години се явява по един Учител, за да помогне на човечеството.
От своя сребърен период човечеството е преминало в медния си период, след който следва железният, в който се намираме сега, но и той вече изтича и сега ще се върнем пак отново в пролетта. В това развитие действуват определени закони, между които и законът за растенето и падението. Например двама се скарат и вие забелязвате как те се отдалечават един от друг. Причината за това е, че те са сгрешили и затуй се раздалечават. Значи близостта и далечината по отношение на разстоянието зависи от нашето състояние.
към текста >>
Има хора, които могат да вдигнат 500-600 кила, докато други и при
двадесет
килограма падат.
И то ще стане, защото съвременната цивилизация, днешна Европа не е в състояние да постъпи по друг, по-благороден начин, защото европейската цивилизация е изтощила силите си. На нея е нужна сол, защото навсякъде царува разврат. Човек, който не разбира Правдата и Пътя Божий, би казал: „По-добре да си отида от този свят." Но във всичко това, което предстои да стане, има нещо добро, а то е семето Христово, което ще оплоди цвета. Ние трябва да вървим по Божия път, без да искаме да изменяме неговото течение. Човек никога не трябва да се заангажира с работа, която не може да свърши, със задачи, които не му е дадено да разреши.
Има хора, които могат да вдигнат 500-600 кила, докато други и при
двадесет
килограма падат.
Никога не ангажирайте времето си с непотребни работи... Някои от вас си мислят, че като пропадне Турция, на България ще и тръгне по мед и масло. Аз пък мисля тъкмо обратното, защото този турчин, който искате да се махне, е вътре във вас. Той ви е управлявал 500 години и вие сега едва сте се освободили от него. Това е, което зная аз.
към текста >>
65.
Пета част
Престъпният човек винаги престъпления вижда
Двадесет
години в България против мене говорят и все ме подозират.
Какъв е днешният морал? Този морал не търпи никакви коментари. Сега се интересуват от мнението на съвременното общество за нас. Какво то ще каже. Ако на мен приписват някакво престъпление, то е тяхно престъпление.
Престъпният човек винаги престъпления вижда
Двадесет
години в България против мене говорят и все ме подозират.
Казвам: "Вие сте тези, които виждате вашето зло." Аз у всички хора виждам доброто, виждам своето добро, не искам никого да лъжа. И бих желал и вие никого да не лъжете. И във вашето сърце да я има онази Любов, с която да сте готови да се жертвате. Всяко ваше допиране, всеки ваш поглед да бъдат едно велико благословение и който го приеме, да благодари на Бога, че е приел нещо добро от вас. Така разбирам аз Любовта!...
към текста >>
66.
13. ФОРМУЛИ ОТ ЖИВОТА НА УЧЕНИКА
След това се обръщаме към съществата, които пазят това място, което посещаваме, и казваме: Добри и светли същества, пазители на това място, приемете ни на гости за (примерно
двадесет
дни), и нека Божието благословение да бъде над вас.
Когато отиваме в планината, особено на лагер на Рила, казваме Псалом 117. 26. Псалом 117 1. Хвалете Господа всички народи, славословете Го всички племена. 2. Защото Милостта Му е голяма върху нас и Истината Господня е във век. Алилуя. 27.
След това се обръщаме към съществата, които пазят това място, което посещаваме, и казваме: Добри и светли същества, пазители на това място, приемете ни на гости за (примерно
двадесет
дни), и нека Божието благословение да бъде над вас.
(3 пъти) 28. При напускане на планината казваме: Добри и светли същества, пазители на това място, благодарим ви за гостоприемството. Останете си с мир и нека Божието Благословение да бъде над вас. (3 пъти) 29. Когато искаме да поправим времето от лошо в добро, казваме: Бог е Любов, Бог е Милосърден.
към текста >>
НАГОРЕ
