Търсене в текстове за 'Двадесет'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 86 резултата в 57 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

През първото десетдневие на април 1854 г., двадесет и четири годишният Константин Дъновски и трима негови другари - Бельо Пинин, Тодор х.
" (2 Тим 4:7-9). "Едно откровение в Солунската църква "Св. Димитрий" (Кассъма джасими)", 1905 г. В това малко книжле самият иконом Константин Дъновски разказва за една своя съдбоносна среща в Солунската църква "Св. Димитрий" по пътя за Света гора. През първото десетдневие на април 1854 г., двадесет и четири годишният Константин Дъновски и трима негови другари - Бельо Пинин, Тодор х. Маврудиев и Петър Атанасов, потеглят от Варна за Света гора в Атон с намерение там да се посветят на монашество. Четиримата другари отиват в църквата "Св. Димитрий Солунски", тогава джамия. Когато излизат ги пресреща стар свещеник. Заговаря ги дружески, пита ги от къде са.
към текста >>

2. Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът

двадесет и четири годишният Константин Дъновски и трима негови другари - Бельо Пинин, Тодор х.
Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът През април 1854 г. двадесет и четири годишният Константин Дъновски и трима негови другари - Бельо Пинин, Тодор х. Маврудиев и Петър Атанасов, потеглят от Варна с една стара гръцка гемия за Света гора на Атон с намерението да останат там и да се посветят на монашеството. Едно случайно произшествие обаче осуетява плановете им. Недалеч от Солун се разразява страшна морска буря и разбива гемията, с която пътуват четиримата младежи. Константин Дъновски и неговите другари с голяма мъка успяват да се доберат до брега и да спасят живота си. Перипетиите, които са възпрепятствали покалугеряването на Константин Дъновски, са описани от самия него в една малка брошура, отпечатана като лично негово издание през 1905 г.
към текста >>

„Двадесетий ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско изтребление на няколко души в същия тоя град от кръвожадни мохамедани.
Тогава [по]сегна към пазвата си и извади в една бяла кърпа нещо обвито [това е Антиминсът], с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара (дюшемето на олтара е по-високо около един лакът). Като го разви и целуна, покани и мене, та [го] целунах. После това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, дали ги познавам. Аз му рекох: „Ако е число, то е 1747". „Така, вярно - рече, - именно от това число води началото си тоя Свети престол, но за да разумееш по-добре, слушай: „Двадесетий ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско изтребление на няколко души в същия тоя град от кръвожадни мохамедани. Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата, нарицаема „Панагия Лагудяни". Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний [през 1747 г. в Солун той отпечатва 153 Антиминса]. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавици - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден.
към текста >>

3. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство

Затова за 128 години се натрупва грешка, равна на двадесет и четири часа.
Когато е пребивавал в Египет, като завоевател, се е запознал с египетския слънчев календар. Разработката е направена под ръководството на египетския астроном Созиген. Същността се изразява в това, че като основен факт е било прието преместването на слънцето сред звездите. Созиген разделил годината на 12 месеца. Средната продължителност на Юлиянската година е 365 дни и 6 часа, но тази стойност е по-голяма от тропичната година с единадесет минути и четиринадесет секунди. Затова за 128 години се натрупва грешка, равна на двадесет и четири часа. Затова не е много точен, но е много прост и достъпен за употреба. Затова три поредни години календарът е бил с 365 дни, а на четвъртата година е с 366 дни, която е обозначена като високосна година. През 325 година бил свикан Никейският църковен събор, който приема за целия християнски свят Юлиянския календар за употреба, според който пролетното равноденствие е било на 21 март. Това е важно за църквата, за нуждите й да се определи празнуването на Пасхата. Но до 1600 г.
към текста >>

4. Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча

VIII.1922 г.„Преди двадесет и две години (1900 г.) се запознах с Петър К.
По такъв начин Константин Дъновски заел пак председателството на варненската община през месец март 1870 г." Втори път Константин Дъновски напуска Варна през 1899 'г., след като бил пенсиониран. Тогава той отива като свещеник в град Нови пазар и остава там и през следващата 1900 г. След тези две години (1899-1900) Константин Дъновски се завръща отново във Варна и не я напуска до края на живота си. Ето какво пише Тодор Бъчваров в книжката си „Заветници на свободата " - Предисловие, София, 1. VIII.1922 г.„Преди двадесет и две години (1900 г.) се запознах с Петър К. Дънов... Същата година имах случай да се запозная в Нови пазар и със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски." От горното се вижда, че Константин Дъновски и Учителя са били в Нови пазар през 1900 г. Когато Петър Дънов (Петърчо) е трябвало да постъпи в основно училище, е било годината 1872. Тогава родителите му живеели във Варна, завърнали се след първото напускане на града (септември 1868 г.) през март 1870 г. Във Варна вече е имало българско училище, открито на 11 май 1860 г., което е закривано само по време на Освободителната руско-турска война 1877-1878 г.
към текста >>

5. Петър Дънов, семинарията 'Дрю', надписва своя снимка, която изпраща в България

Отбелязването на двадесет и шестата годишнина, както и десетдневната среща, ще започнат в четвъртък вечерта на 10 декември с проповед на преподобния Дж. Г.
Стамова от П. К. Дънов". На 17 ноември в „Карнеги Хол" е дебютният концерт на известния пианист Игнаци Падеревски, на който присъства и Петър Дънов. В броя си за Ню Йорк, Бруклин и околността от 10 декември 1891 г., стр. 851 „Християнски защитник" (1866-1905) пише: „Църквата Ембъри, Бруклин, Ню Йорк. Отбелязването на двадесет и шестата годишнина, както и десетдневната среща, ще започнат в четвъртък вечерта на 10 декември с проповед на преподобния Дж. Г. Бас, която ще се проведе на Фултън Авеню 1892. На това място преди 26 години той е изнесъл за първи път проповед пред организацията в Ембъри. Бивши пастори, местни проповедници, миряни, както и членове и приятели, ще се присъединят и отпразнуват това ежегодно събиране. Д-р Пек, който проповядва на 20 ноември, неделя, е взел годишния сбор на мисията. Това папство е дало 170 $ миналата година, а тази година сумата е вече 400 $.
към текста >>

6. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

След петнадесет или двадесет дни ще ви съобщя кога ще дойда.
С това не ви осъждам, понеже зная слабостите на человеческото естество. Но зная още, че Господ ще ви привлече и ще ви се открий и когато Го познаете, ще разберете моите думи. Желая всички да бъдете изпълнени с всяка мъдрост и знание от горе и да се просветят и очистят сърцата ви, да се всели във вас Господ на мира. За моето идване в Търново има още време, не бързайте. Има някои работи, които ме възпират. След петнадесет или двадесет дни ще ви съобщя кога ще дойда. Дотогава г-н Голов може да мине през Търново, той е сега по обиколка в Северна България. Предайте моя поздрав на всички, поздрав на Юрдана и Марийка. Ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>

7. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август

Това е силно казано, но аз ще ви кажа, че преди петнадесет години в Америка даваха двадесет и пет хиляди лева на този, който каже една нова мисъл, но и досега не се е намерил такъв.
И няма да ви питат вие ли сте, или какъв път държите – те са хора, които само помагат на света и си мълчат. Има някои от тях, които говорят, но тези, които мълчат, са по-напреднали. Нашите думи в живота са чук, но с чука можем само да пробием нещата, а Духът е оня, който топи нещата. С чука не можем да се спасим, но с Огъня можем, и то с този, който с Любовта ще стопли сърцата на хората. В сегашния живот никой от вас не е беден, но от мислите, които през вас минават, не зная дали ще намерите една ваша мисъл. Това е силно казано, но аз ще ви кажа, че преди петнадесет години в Америка даваха двадесет и пет хиляди лева на този, който каже една нова мисъл, но и досега не се е намерил такъв. Това, което ние наричаме гений, е изменение на формите – един нов начин на работа. Затова и виждаме, че в изобретенията се изменят формите. Това виждаме и в промените на формите на параходите, железниците и прочее. Този, който всъщност мисли, Той е Господ, който съставлява организма на Вселената. И този, който иска да има нови мисли, трябва да се свърже с Бога, защото там е изворът.
към текста >>

8. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 17 август

Моето положение е такова, каквото е положението на шестгодишно дете, което, като стане двадесетгодишна мома, срамува се да носи своите кукли.
Но това схващане бива по един особен начин – схващане, което няма тясна връзка с общото Божествено развитие на цялото човечество. Земята е арена на постоянни стълкновения, стълкновения на индивидуално развитие. На първо място, ние можем да развием своето тяло, своя ум, да се повдигнем в обществото, да заемем известно положение, да се осигурим, като мислим, че това е истинският път на нашето развитие64. Обаче, питам се аз сега, какво е останало от всичко това в мен, като виждам тялото, за което съм се грижила, оставено в Божествения склад за разглобяване. Тия мисли, които съм имала на Земята, понеже са тежки, не мога да ги взема със себе си; желанията също така не мога да взема. Моето положение е такова, каквото е положението на шестгодишно дете, което, като стане двадесетгодишна мома, срамува се да носи своите кукли. Моите кукли са оставени, моите земни надежди са разрушени. Надежда! В какво човек може да има надежда? Светът е изменчив, така и хората в света са изменчиви. Тази надежда може да се породи в Оногова, който търпи всичко.
към текста >>

9. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август

Разбира се, този процес не е изработен за десет, двадесет или един милион години, а най-малко са били нужни десет милиарда години и ще са потребни още десет милиарда години76, за да се изготви една обща еволюция, една нова Вселена77.
По принцип как именно е създаден светът? Ако четете разни окултни книги, там има разни възгледи, но ето какво мисля аз: всичката Божествена енергия се движи по една права линия, следователно в това движение никакъв резултат74 не може да произлезе. Но понеже Бог, веднъж като се прояви, образува се едно пречупване на линиите в ъгъл, линиите почват да се прекръстосват и се образува волутната теория75, т.е. спиралната форма, затова движението на всичката материя става в спиралната форма. И така са образувани великите светове, а после – по-малките слънца, които постепенно са изгубвали своята светлина и са станали като нашата Земя, на която могат да живеят хора. Разбира се, този процес не е изработен за десет, двадесет или един милион години, а най-малко са били нужни десет милиарда години и ще са потребни още десет милиарда години76, за да се изготви една обща еволюция, една нова Вселена77. Следователно, като теглим аналогия и като вземем предвид движението на Слънцето, потребни са един милиард години. Значи, за да завърши човек своята еволюция, трябва да премине през тия двадесет милиарда години. Във вашите умове може да се зароди въпрос, какво ще бъде после положението на човека. Разбира се, след като премине човек тия десет милиарда години, няма да бъде положението му както сега, а ще бъде като на жабока спрямо човека сега – такава ще бъде грамадната разлика между сегашното състояние на човека и бъдещото му състояние. И като дойде човек до това положение, той ще има една велика работа.
към текста >>

Значи, за да завърши човек своята еволюция, трябва да премине през тия двадесет милиарда години.
Но понеже Бог, веднъж като се прояви, образува се едно пречупване на линиите в ъгъл, линиите почват да се прекръстосват и се образува волутната теория75, т.е. спиралната форма, затова движението на всичката материя става в спиралната форма. И така са образувани великите светове, а после – по-малките слънца, които постепенно са изгубвали своята светлина и са станали като нашата Земя, на която могат да живеят хора. Разбира се, този процес не е изработен за десет, двадесет или един милион години, а най-малко са били нужни десет милиарда години и ще са потребни още десет милиарда години76, за да се изготви една обща еволюция, една нова Вселена77. Следователно, като теглим аналогия и като вземем предвид движението на Слънцето, потребни са един милиард години. Значи, за да завърши човек своята еволюция, трябва да премине през тия двадесет милиарда години. Във вашите умове може да се зароди въпрос, какво ще бъде после положението на човека. Разбира се, след като премине човек тия десет милиарда години, няма да бъде положението му както сега, а ще бъде като на жабока спрямо човека сега – такава ще бъде грамадната разлика между сегашното състояние на човека и бъдещото му състояние. И като дойде човек до това положение, той ще има една велика работа. И Провидението ще ви даде цели светове да създавате, да разпореждате. Но ще бъдете натоварени с редица отговорности: и Доброто, и злото ще се стоварят върху вашите гърбове – ще стане една нова еволюция за вас.
към текста >>

И помислете си добре, защото аз искам това желание да изтича изцяло доброволно.Почивка няколко минути.В частен разговор с г-на Дънова през време на тази почивка ни се каза, че най-малкият Ангел в Небето е на двадесет и четири милиарда години.След почивката г-н Дънов ни прочете от едно свое тефтерче следното:
През тази година вие искате да работите, нали? Тогава всякой един да вложи в ума си, че през тази година ще работите така, щото по трима души да приведете в Царството Божие. Молете се за тях и искайте Господ да ви покаже где са; и тогава Той ще ви ги посочи. Ние имаме във Веригата някои приятели, които се спъват, и искаме да се урегулират работите им. Защото са в засада от лошите духове, та трябва да им изпратим помощ. И помислете си добре, защото аз искам това желание да изтича изцяло доброволно.Почивка няколко минути.В частен разговор с г-на Дънова през време на тази почивка ни се каза, че най-малкият Ангел в Небето е на двадесет и четири милиарда години.След почивката г-н Дънов ни прочете от едно свое тефтерче следното: Три неща изисква Духът Божий: да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. Първата храна е Неговото Слово; добрият живот е Неговата Божия Воля, а доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш, то е да възприемаш всичко, каквото Бог е определил за Живота. Добре да живееш, значи да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш, значи да разсъждаваш и гледаш това, което Бог е създал.
към текста >>

10. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 19 август

Този е един цикъл на развитие, който се равнява на двадесет и четири милиарда години92; отдолу представлява ада – най-гъстата материя, гдето Духът може да слезе.Посочи на всинца ни где е мястото в картината, което представлява равноденствието, и добави:
в четвъртък трябва да сме се вече наяли, а пък в петък да започнем да ядем точно в 7 ч. вечерта. Аз желая през годината да бъдете духом бодри и весели. Всякой може да работи за Господа. Всичките работи са благословени – Господ може и най-лошата работа на Земята да я превърне за наше добро. Господ е Единственият, който е най-близо до всички – Той е на Небето и на Земята, па и вътре в човеците.Върху картината на човешката еволюция, която се показа от г-н Дънов на всички и за която ни обясни, че се дава за Веригата, както и върху редица от въпросите той поясни, между другото, следното: Този е един цикъл на развитие, който се равнява на двадесет и четири милиарда години92; отдолу представлява ада – най-гъстата материя, гдето Духът може да слезе.Посочи на всинца ни где е мястото в картината, което представлява равноденствието, и добави: Чистотата на един дух зависи от неговото влияние. Колкото по-голямо влияние има един дух, толкова е той по-чист и обратно. Мойсей, Илия и Исаия са били с най-голямо влияние измежду еврейските пророци. Най-младият Ангел на Небето е на двадесет и четири милиарда години93.Пък за картината г-н Дънов каза: Тази картина е философията на Веригата.
към текста >>

Най-младият Ангел на Небето е на двадесет и четири милиарда години93.Пък за картината г-н Дънов каза:
Господ е Единственият, който е най-близо до всички – Той е на Небето и на Земята, па и вътре в човеците.Върху картината на човешката еволюция, която се показа от г-н Дънов на всички и за която ни обясни, че се дава за Веригата, както и върху редица от въпросите той поясни, между другото, следното: Този е един цикъл на развитие, който се равнява на двадесет и четири милиарда години92; отдолу представлява ада – най-гъстата материя, гдето Духът може да слезе.Посочи на всинца ни где е мястото в картината, което представлява равноденствието, и добави: Чистотата на един дух зависи от неговото влияние. Колкото по-голямо влияние има един дух, толкова е той по-чист и обратно. Мойсей, Илия и Исаия са били с най-голямо влияние измежду еврейските пророци. Най-младият Ангел на Небето е на двадесет и четири милиарда години93.Пък за картината г-н Дънов каза: Тази картина е философията на Веригата. И такава картина няма в никоя окултна школа. Сърцето лежи от лявата страна затова, защото лявата страна представлява отрицателната страна на Живота. Лявата страна е Любовта, а дясната представлява Мъдростта. И затова сърцето се намира от лявата страна, защото представлява Любовта.
към текста >>

92 Този е един цикъл на развитие, който се равнява на двадесет и четири милиарда години – в протокола на Д.
Ще Ме познаете според делата Ми. Имайте Мир в себе си и Любовта ви да бъде съвършена. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г. от книгата "Годишни срещи на Веригата (1900-1915г.)" ----------------------- 92 Този е един цикъл на развитие, който се равнява на двадесет и четири милиарда години – в протокола на Д. Голов: Този е един цикъл.93 Изречението липсва в протокола на Д. Голов.94 Айн Соф (евр.) – безкрайност, безграничност. В еврейската Кабала–първоизточник на цялото мироздание, висш аспект на Бога, от който се ражда Бог, творящ всичко останало.95 Англосаксонската раса – в протокола на Д. Голов: Македонската раса.96 Изречението липсва в протокола на Д. Голов.97 В българския народ – в протокола на П.
към текста >>

11. Учителя дава Трите закона на Веригата на събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата)

Този е един цикъл на развитие, който се равнява на двадесет и четири милиарда години92; отдолу представлява ада – най-гъстата материя, гдето Духът може да слезе.Посочи на всинца ни где е мястото в картината, което представлява равноденствието, и добави:
в четвъртък трябва да сме се вече наяли, а пък в петък да започнем да ядем точно в 7 ч. вечерта. Аз желая през годината да бъдете духом бодри и весели. Всякой може да работи за Господа. Всичките работи са благословени – Господ може и най-лошата работа на Земята да я превърне за наше добро. Господ е Единственият, който е най-близо до всички – Той е на Небето и на Земята, па и вътре в човеците.Върху картината на човешката еволюция, която се показа от г-н Дънов на всички и за която ни обясни, че се дава за Веригата, както и върху редица от въпросите той поясни, между другото, следното: Този е един цикъл на развитие, който се равнява на двадесет и четири милиарда години92; отдолу представлява ада – най-гъстата материя, гдето Духът може да слезе.Посочи на всинца ни где е мястото в картината, което представлява равноденствието, и добави: Чистотата на един дух зависи от неговото влияние. Колкото по-голямо влияние има един дух, толкова е той по-чист и обратно. Мойсей, Илия и Исаия са били с най-голямо влияние измежду еврейските пророци. Най-младият Ангел на Небето е на двадесет и четири милиарда години93.Пък за картината г-н Дънов каза: Тази картина е философията на Веригата.
към текста >>

Най-младият Ангел на Небето е на двадесет и четири милиарда години93.Пък за картината г-н Дънов каза:
Господ е Единственият, който е най-близо до всички – Той е на Небето и на Земята, па и вътре в човеците.Върху картината на човешката еволюция, която се показа от г-н Дънов на всички и за която ни обясни, че се дава за Веригата, както и върху редица от въпросите той поясни, между другото, следното: Този е един цикъл на развитие, който се равнява на двадесет и четири милиарда години92; отдолу представлява ада – най-гъстата материя, гдето Духът може да слезе.Посочи на всинца ни где е мястото в картината, което представлява равноденствието, и добави: Чистотата на един дух зависи от неговото влияние. Колкото по-голямо влияние има един дух, толкова е той по-чист и обратно. Мойсей, Илия и Исаия са били с най-голямо влияние измежду еврейските пророци. Най-младият Ангел на Небето е на двадесет и четири милиарда години93.Пък за картината г-н Дънов каза: Тази картина е философията на Веригата. И такава картина няма в никоя окултна школа. Сърцето лежи от лявата страна затова, защото лявата страна представлява отрицателната страна на Живота. Лявата страна е Любовта, а дясната представлява Мъдростта. И затова сърцето се намира от лявата страна, защото представлява Любовта.
към текста >>

92 Този е един цикъл на развитие, който се равнява на двадесет и четири милиарда години – в протокола на Д.
Ще Ме познаете според делата Ми. Имайте Мир в себе си и Любовта ви да бъде съвършена. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г. от книгата "Годишни срещи на Веригата (1900-1915г.)" ----------------------- 92 Този е един цикъл на развитие, който се равнява на двадесет и четири милиарда години – в протокола на Д. Голов: Този е един цикъл.93 Изречението липсва в протокола на Д. Голов.94 Айн Соф (евр.) – безкрайност, безграничност. В еврейската Кабала–първоизточник на цялото мироздание, висш аспект на Бога, от който се ражда Бог, творящ всичко останало.95 Англосаксонската раса – в протокола на Д. Голов: Македонската раса.96 Изречението липсва в протокола на Д. Голов.97 В българския народ – в протокола на П.
към текста >>

12. Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път

Този опит с комуните бе повторен след двадесет години от нашето поколение.
А биволиците са живи твари и тях трябва някой да ги пасе, да ги храни със сено и слама, да ги дои и да ги наглежда. Трябвало е човек роден за тази работа, да си отбира от работата, а те двамата са били чиновници. Минавали са през много комични положения с тях стигащи до разпри между Пеню и жена му. Накрая комуната се разтурила, като биволиците са били продадени. Причините са били ясни. Този опит с комуните бе повторен след двадесет години от нашето поколение. И той се провали. Причините ги знаете, защото Учителят ги бе казал: „Не се кому низира капитала, а се комунизира труда". След още толкова години комунистите, когато дойдоха на власт решиха да приложат идеята за комуната чрез сила и власт като комунизираха капитала. И техния опит се провали. Защото те комунизираха капитала, а не комунизираха труда.
към текста >>

13. Учителя провежда разговор с Лазар Котев, Константин Иларионов и Димитър Добрев, Търново

Това не става за една-две години, че дори и за двадесет години, а става в една човешка еволюция от хиляди години.
И успяват да заблудят дори такива възрастни приятели, които бяха с бели бради и с бели коси. А защо ги заблудиха? Защото всички очакваха, че познанието за Невидимия свят ще дойде отвън и че някой ще им открехне вратата и ще им открие Божието Царство. Това бе една голяма заблуда. Учителят беше дал методи за самостоятелна работа за цял живот и за цели следващи прераждания за една човешка еволюция. Това не става за една-две години, че дори и за двадесет години, а става в една човешка еволюция от хиляди години. Това подлъга много възрастни приятели и те изпратиха пари на Кръстьо и Михаил и те пристигнаха от Варна до Търново. Започнаха сестрите да им готвят отделно и да им носят храна в специални съдове. Хранеха ги като селски жребци. Обикновено по селата селяните държаха по един жребец и по един бик и всички взимаха участие при изхранването им. Като научи Учителя това, каза: „Те си бяха добре във Варна, още не са за света, да си отидат там.
към текста >>

14. Учителя открива Младежкия окултен клас (МОК) и Общия окултен клас (ООК)

Работата в Школата Учителя води двадесет и две години планомерно и последователно.
Вие сте като плодните дървета в света на Ангелите. Всяко дърво, което принася плод, се благославя.Знанието за пътя на човешката душа към Бога е велико Знание на Живота. Учителя се вслушва с чутко ухо в нашите души. Много противоречия, много съмнения и предразсъдъци имаше да се отстраняват. Имаше да се ликвидира с един стар живот на хиляди поколения, отишли далеч в своето отклонение от правилния път. Работата в Школата Учителя води двадесет и две години планомерно и последователно. С Любов и търпение Той ни въведе в света на душата – свят, обширен като Вселената. Има ред правила и закони, които ученикът на Божествената Школа трябва да пази. Едно от първите правила е смирението. Идеята е тази: Вечното, Безграничното не може да се събере в ограниченото. Ученикът трябва да знае мястото си.
към текста >>

15. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март

Ще минем дългия път - тухларницата отдясно, после заспалото село Драгалевци, после водениците над тях, пет, шест, десет, двадесет, те всички тракат.
Но ние знаем где е тя. „Ето я". По чудната нова свежест що лъха от нея, по изобилния живот що навлиза в гърдите ни, по радостта що вдишваме заедно с въздуха. „Тя е там". Разбираме къде е тя. Ще минем дългия път - тухларницата отдясно, после заспалото село Драгалевци, после водениците над тях, пет, шест, десет, двадесет, те всички тракат. Ще оставим монастиря встрани и нагоре, нагоре, право при нея. Дорде стигнем в селото, снегът вече доста е натрупал. Няма да отминем топлата одая на кръчмаря. Той ни посреща ухилен до уши, още че не е взел да ни прегръща. Мисли си сега тия ще извадят, солени закуски, мезета и ще падне едно пиене... И той вече мислено вижда изпразненото си от нас цяло буренце, гроздовица или сливовица.
към текста >>

16. Привършен е строежът на салона на ул. 'Оборище', 14

По това време изваждаха рано гевреците от фурните в града и някой от нас, като минеше, купуваше по двадесет геврека, даваше ги на Учителя и Той ги разчупваше и ни ги раздаваше на всички.
Там се нареждахме да гледаме слънцето. Гимнастики нямаше къде да се правят. Ходехме в гората между борчетата и там на някоя поляна ги играехме. На различни места и на различни поляни ни е водил Учителят и ни е говорил от Словото Си. След като изгряваше слънцето и направехме гимнастиките, Той ни говореше. По това време изваждаха рано гевреците от фурните в града и някой от нас, като минеше, купуваше по двадесет геврека, даваше ги на Учителя и Той ги разчупваше и ни ги раздаваше на всички. Това ставаше много често - ако се случехме по-малко, ще ни даде по половин геврек. В онези години стражарите ни гонеха от гората, понеже сме тъпчели младите дървесни насаждения. Тогава тя беше засадена с млади фиданки и минаването за пешеходци и добитък беше забранено. Имаше пазачи, които викаха стражарите, а те от своя страна глобяваха и пъдеха. Клоните бяха гъсти до земята и едвам се минаваше, но по-късно, с годините, те се вдигнаха
към текста >>

17. Правителството на Цанков отказва да разреши провеждането на събора на Братството, забранен преди т...

Ами изминаха точно двадесет години и на същата дата - 9 септември - дойдоха комунистите на власт.
Тогава, точно на 22 срещу 23 септември 1923 година, избухна Септемврийското въстание, повдигнато от комунисти, като участвуваха и много земеделци, които бяха свалени от власт няколко месеца преди това. Въстанието бе жестоко потушено от правителството на Александър Цанков и бяха избити хиляди българи. И още толкова се спасиха чрез емиграция, като преминаха през границата на съседна Югославия. Ако беше допуснат съборът на Братството на 9 септември, нямаше да се случат тези събития от 1923 година. Какво стана по-нататък? Ами изминаха точно двадесет години и на същата дата - 9 септември - дойдоха комунистите на власт. Тогава дойде възмездието за онези, които избиваха през 1923 година. Всички те бяха хванати и без съд и със съд бяха избити. Така ние бяхме свидетели и на това, което казва Учителят: "Сега светът се съди. Всеки ще отиде на своето място." Така стана. Ние бяхме свидетели.
към текста >>

Тогава се откри Школата, която продължи двадесет и две години, така както каза Учителят.
Ние бяхме свидетели. Ние също отидохме на своето място. Спомени на Борис Николов Учителят, Стамболийски и анархистите Годината 1922 бе знаменателна. Тогава се откри Школата, която продължи двадесет и две години, така както каза Учителят. Това ние го проверихме, защото бяхме живи свидетели. През август 1922 година се състоя съборът на Бялото Братство. Той също бе знаменателен. Там се развихри Черната ложа и нападна Бялото Братство, но природните стихии укротиха свещениците, които водеха война срещу Учителя. Развихрилата се с гръм, светкавици и дъжд буря попречи на владиците да организират търновското гражданство в борба срещу Учителя.
към текста >>

Ами изминаха точно двадесет години и на същата дата - 9 септември - дойдоха комунистите на власт.
Тогава, точно на 22 срещу 23 септември 1923 година, избухна Септемврийското въстание, повдигнато от комунисти, като участвуваха и много земеделци, които бяха свалени от власт няколко месеца преди това. Въстанието бе жестоко потушено от правителството на Александър Цанков и бяха избити хиляди българи. И още толкова се спасиха чрез емиграция, като преминаха през границата на съседна Югославия. Ако беше допуснат съборът на Братството на 9 септември, нямаше да се случат тези събития от 1923 година. Какво стана по-нататък? Ами изминаха точно двадесет години и на същата дата - 9 септември - дойдоха комунистите на власт. Тогава дойде възмездието за онези, които избиваха през 1923 година. Всички те бяха хванати и без съд и със съд бяха избити. Така ние бяхме свидетели и на това, което казва Учителят: "Сега светът се съди. Всеки ще отиде на своето място." Така стана. Ние бяхме свидетели.
към текста >>

18. Учителя дава песента 'Грее, грее светлината'

То е израз на Светлината на онзи възвишен свят, от който Той иде.Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и двадесет песни- едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила.
Песента "Грее, грее Светлината" - в нея е предаден ритъмът на Светлината, която работи и обновява живота; Песент а "Грее слънцето, светло е навсякъде" (Химн на Великат а Душа) - песен-картина, която има дълбок символичен смисъл."Химн на слънцето", за която Учителят казва: "С тази песен посрещайте изгревите на слънцето. Тя е молитва при изгре в - химн на всички слънца." Цялото творчество на Учителя е слънчев о - и Неговото Слово, и Неговите песни и танци. То е израз на Светлината на онзи възвишен свят, от който Той иде.Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и двадесет песни- едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила. То събужда силите на душата, подкрепя я в трудния й път на земята, напомня й за нейната далечна родина и й посочва пътя към нея. София, март, 1970 година. Братският съвет: Борис Николов Изгревът - Том 1 5_09 Песни и танци на слънцето
към текста >>

19. Учителя присъства на третия младежки събор - 7 юли, Беседи

Двадесет правила от Учителя към ученика, 7 юли 1925 г.Методът на светлината, 7 юли 1925 г.Дванадесет положения – съпоставяния върху разбиранията и живота на ученика, 7 юли 1925 г.
Учителя присъства на третия младежки събор - 5 юли Беседи Двадесет правила от Учителя към ученика, 7 юли 1925 г.Методът на светлината, 7 юли 1925 г.Дванадесет положения – съпоставяния върху разбиранията и живота на ученика, 7 юли 1925 г. Общи въпроси, 7 юли 1925 г.
към текста >>

20. Четири упражнения от Учителя, дадени на 6 декември

При издишването се брои до двадесет.
Това упражнение се прави три пъти с лявата ръка и три пъти с дясната, при което мисълта е силно съсредоточена. През време на упражнението ръцете трябва да бъдат силно обтегнати.Четвърто упражнение: Ръцете са изпънати настрани. Поема се въздух, кой колкото може. След това става бавно спущане на ръцете надолу и бавно издишване на поетия въздух, със слаби прекъсвания. През време на поемането и издишването на въздуха мисълта трябва да бъде силно концентрирана. При издишването се брои до двадесет.
към текста >>

21. Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 1 ноември

Германия за петте милиарда, които взе, сега плаща сто и двадесет милиарда.
Този катаклизъм, който ще дойде, ще бъде социален и природен. Всички религиозни форми ще изгубят смисъл. Невидимият свят е решил, въпросът е решен, има си програма. И като се натисне бутонът, всичко е свършено. Как ще го предотвратиш? Германия за петте милиарда, които взе, сега плаща сто и двадесет милиарда. В бъдеще ще дойдат нови души, които сега седят в пространството, в Рая. Сегашното поколение ще загине, то няма да има дял. Вас защо ви извикват? – Вие ще имате дял в бъдещата култура. В Невидимия свят има хиляди, милиони души, които са напреднали и ще дойдат на Земята, ще турят ред и порядък.
към текста >>

22. Построяване на Салона на Изгрева

Вторачих се и видях един възел от вени на лявата му китка, за което каза: „Аз двадесет години работя върху този възел, за да го развържа и да отвържа завързания български народ." Това Висше същество виждаше, че се намира в едно ограничено състояние, защото е облечено в българска плът, с неговата карма и оттам, с кармата на цялото човечество.
В един момент богатите приятели искаха да Му направят вила там, където е сега „мястото на Учителя". Но тогава Той категорично отказа. След туй Той лично ми е говорил със симпатична ирония, за да мисля за тези неща: „Гледай, българите направили ми толкова костюми, като мислят, че ще живея сред тях още сто години. След туй направиха този салон с квадратни прозорци, за да оправям тези квадрати на българите. А квадратът е фигура на най-голямото противоречие, което трябва да се разрешава на земята." Учителят вдигна ръката си, лявата ръка и ми показа нещо на ръката. Вторачих се и видях един възел от вени на лявата му китка, за което каза: „Аз двадесет години работя върху този възел, за да го развържа и да отвържа завързания български народ." Това Висше същество виждаше, че се намира в едно ограничено състояние, защото е облечено в българска плът, с неговата карма и оттам, с кармата на цялото човечество. И как Учителят действаше върху материята, за да дойде до освобождение на човешките души. Това бе едно потресающо положение за мен. Вървяхме веднъж с Учителя и трябваше да отидем до салона на ул. „Оборище" 14. Стигнахме до черквата „Св.
към текста >>

23. Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите

Германия за петте милиарда, които Взе, сега плаща сто и двадесет милиарда.
Има Вече турен план. Човечеството не може да живее В тези дрипели. Кармата на европейските народи е назряла: очаква ги нещо много страшно и лошо! За цяла Европа иде голямо наказание, понеже има омраза, злоба и непримиримост. Сега пак правят приготовления за нова Война. Германия за петте милиарда, които Взе, сега плаща сто и двадесет милиарда. Този катаклизъм, който ще дойде, ще бъде социален и природен. Всички религиозни форми ще изгубят смисъл. Невидимият свят е решил. Въпросът е решен, има и програма. И като се натисне бутона - Всичко е свършено.
към текста >>

Целият двадесети Век е Век на приготовление.
В този век ще станат големите преобразувания. Целият век ще бъде век на преобразувания. Всички трябва да работят! Нужна е подготовка. Това е близо вече. Целият двадесети Век е Век на приготовление. Сега ако си заминете, към 1975 г. пак ще дойдете, защото ще има Важна работа. Няма да стоите дълго В пространството. Всички заминали братя и сестри са Все тук между нас. Аз ги Виждам В събранието.
към текста >>

24. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 2 април

Двадесет години ще работите върху нея, за да я обърнете.
Никога не може да дойде най-великото благо, ако няма страдание. И Христос не щеше да има това Влияние Върху хората, ако не беше минал през страданието. Сега не могат да Го разпънат. Според езотеричното учение във всички положения, В които човек се намира, и в най-сиромашкото, това, което той минава, е много Важно. Като отидете на Небето, ще Ви пратят пак на Земята да спасите една грешна душа. Двадесет години ще работите върху нея, за да я обърнете. И ако я спасите, печелите и вие, и тя. Разбира се, след като си свършите работата, ще има угощение. * Всички бяхме много доволни от хубавия ден, прекаран на планината. По повод нашите екскурзии до Витоша Учителя каза:
към текста >>

25. Учителя дава песента 'Добър ден'

Двадесет и осем упражнения са свързани според известни вътрешни закони в една красива игра, израз на един светъл, възходящ Живот.
Той го беше научил от Учителя. Тогава почувствахме силата, красотата и смисъла на този псалм.Когато музиката се съедини с движението, тя е красива. Когато се съедини с речта, става още по-красива. Движенията вървят по същите закони, както и тоновете. Те трябва да бъдат музикални.Учителя даде една система от упражнения, в които музиката е съчетана с движения и слово. Двадесет и осем упражнения са свързани според известни вътрешни закони в една красива игра, израз на един светъл, възходящ Живот. Учителя я нарече Паневритмия. Той даде музиката и движенията последователно. Това голямо дело Учителя създаде просто и скромно. Създаде го незабелязано, почна го като че случайно.Едно топла лятна привечер ние се бяхме събрали около Учителя на поляната. Наскоро беше валял дъжд.
към текста >>

Учителя играеше в кръга сам и показваше упражненията.Паневритмията се състои от двадесет и осем упражнения, последователно, хармонично свързани в едно цяло, според известни вътрешни закони.
Сам Учителя живееше с нея постоянно. До късно през нощта горе в малката Му стаичка се чуваха звуците на цигулката Му; на другия ден Той даваше нови песни, нови упражнения.Тъй в продължение на няколко месеца бе създадена Паневритмията. Разучиха я всички под ръководството на Учителя. Оттогава тя се изпълнява в ранните утринни часове в кръг от всички, наредени двама по двама. Един малък оркестър свиреше в средата. Учителя играеше в кръга сам и показваше упражненията.Паневритмията се състои от двадесет и осем упражнения, последователно, хармонично свързани в едно цяло, според известни вътрешни закони. Тя представлява съвършена хармония между мелодия, ритъм и движение. Мелодиите са ясни, слънчеви, жизнерадостни. Паневритмията въздейства със своите приятни и чисти мелодии, красиви, прости и плавни движения, със своя жив, хармоничен ритъм. Красивата обстановка, всред която се играе Паневритмията, свежестта на ранната утрин, цялата пробуждаща се Природа, далечните простори – всичко се слива в една единна хармония. Човек навлиза в един хубав, пълен Живот, който като че не е познавал досега.
към текста >>

26. Учителя дава песента 'Буря'. 15 декември

Трябваше да дойдеш преди двадесет години, когато бях млада и когато Учителят бе на "Изгрева".
Имаше един млад брат с нас, който беше с камера и пожела да заснеме всички движения, които тя изпълняваше с тези песни. Но тя не пожела, понеже не искала да остави образа си на следващите поколения като възрастна баба. Ние я умолявахме, но тя не склони. Спомням си, как братът я гонеше, за да заснеме образа й, а тя като сърна тичаше и се криеше между скалите. Казваше: "Много късно си дошъл. Трябваше да дойдеш преди двадесет години, когато бях млада и когато Учителят бе на "Изгрева". Да, ама тогава този брат е бил на четири-пет години. Та ако сега вие не знаете как да изпълнявате тези движения, то ще се сърдите на Катя Грива. В онези времена, когато всички бяхме млади, красиви и бяхме дошли в Школата на Учителя, имаше едно необикновено явление. Под аурата на Учителя и под аурата на Божествения Дух, тук всичко растеше и се развиваше. Както растяха под въздействието на слънцето и дъжда посевите по нивите на селяните, така и с тях, заедно с житните класове, растяха бурени и плевели.
към текста >>

27. Учителя дава песента 'Да имаш вяра' - Рила, езерата

Трябваше да дойдеш преди двадесет години, когато бях млада и когато Учителят бе на "Изгрева".
Имаше един млад брат с нас, който беше с камера и пожела да заснеме всички движения, които тя изпълняваше с тези песни. Но тя не пожела, понеже не искала да остави образа си на следващите поколения като възрастна баба. Ние я умолявахме, но тя не склони. Спомням си, как братът я гонеше, за да заснеме образа й, а тя като сърна тичаше и се криеше между скалите. Казваше: "Много късно си дошъл. Трябваше да дойдеш преди двадесет години, когато бях млада и когато Учителят бе на "Изгрева". Да, ама тогава този брат е бил на четири-пет години. Та ако сега вие не знаете как да изпълнявате тези движения, то ще се сърдите на Катя Грива. В онези времена, когато всички бяхме млади, красиви и бяхме дошли в Школата на Учителя, имаше едно необикновено явление. Под аурата на Учителя и под аурата на Божествения Дух, тук всичко растеше и се развиваше. Както растяха под въздействието на слънцето и дъжда посевите по нивите на селяните, така и с тях, заедно с житните класове, растяха бурени и плевели.
към текста >>

28. Учителя прекъсва беседите до края на годината (1936) поради разправия за местата в салона - 15 ноември

И пак пяхме песен, и така мина повече от двадесет минути в песни.
След това пита коя е основната мисъл на миналата лекция. Каза се това. След това пак пяхме. След това пак основна мисъл на по-минала лекция. Никога друг път не беше питал за по-минала лекция. И пак пяхме песен, и така мина повече от двадесет минути в песни. И сега лично аз да ви кажа се питам: Защо толко дълго пеене? Какво има нали, защо това така става? Лично аз се попитах. И по едно време Учителят каза: „Какво има? Какво е станало тука?
към текста >>

29. Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г.

Сказания на двадесети век - Дядо Благо - Стоян Русев (PDF)
- Братство, единство - Любовта е извор - Сине мой - На белия цвят Произведения от Стоян Русев (дядо Благо): Сказания на двадесети век - Дядо Благо - Стоян Русев (PDF) Градинката на дядо Благо (детско списание, редактирано от Стоян Русев) Прикачени миниатюри Спомен на Борис Николов 28. ДВЕТЕ СВЕЩИ Като бил на погребението на своя приятел времето било лошо, студено, дъждовно и дядо Благо се простудява.
към текста >>

30. Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.

Това бе най-голямото излизане на Рила и лагеруване там през време на цялата Школа от двадесет и две години.
Изгревът - Том 22 9. Децата на Рила Спомен на Галилей Величков "В чии ръце е съдбата на света" Цялото Бяло Братства през 1939 година е на Седемте езера на Рила. Това бе най-голямото излизане на Рила и лагеруване там през време на цялата Школа от двадесет и две години. Бяха се качили на езерата повече от 700 човека. Непрекъснато сутрин и вечер се движеха кервани с коне, които възлизаха нагоре, изкачваха багажите, а след обяд се връщаха и понякога сваляха багажа на тези, които се прибираха. Беше осъществена една идеална организация. Преди да тръгнем за Рила, на една своя беседа Учителят каза: "Тази, 1939 година, е последната благоприятна година за Бялото Братство. Който иска да се възползува от нея - да се качи на Рила.
към текста >>

31. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли

На двадесети юли, сутринта, автобуса вече очакваше пътниците.
Той познаваше характера на своята работа и знаеше до каква степен ние можехме да бъдем полезни, или даже неподходящи за даден случай. Общият братски живот бе изобилен в подобни добри и неприятни примери. Има приятели с избухлив характер, нетърпеливи и от най-малкия повод повдигат спор, а това внася раздвоение и дисонанс, които пречат за провеждането на отговорни задачи. А за случая, УЧИТЕЛЯТ настояваше подбраната група да бъде в хармонична върза. Тук Неделчо бе добрият психолог и той постигна своята цел. На двадесети юли, сутринта, автобуса вече очакваше пътниците. Едни заемаха местата си, а други се сбогуваха с УЧИТЕЛЯ и брат Боян Боев, те бяха изпращачите. Когато шофьорът потегли, забелязал радостното настроение, запитва: - А можете ли да запеете някои песни? Групата не зачака втора покана и запя с пълен глас: „Време е да вървим..." Така, почти в музикално настроение, неусетно автобуса навлезе в пределите на Боровец и мотора замлъкна пред пътеката за връх Мусала, започваща от летовището Царска Бистрица.
към текста >>

32. Последна екскурзия с Учителя на Рила. Първи ден - 20 юни

Една година с Учителя дойдохме на Зеления рид с около двадесет човека.
С нас бяха и други сестри, но с готварското изкуство на Мария никой не можеше да се сравнява. Дните бяха слънчеви и тихи. Изкачвахме се на Молитвения връх. Там една сутрин Учителят държа следната беседа и каза: „Когато те покани Доброто да свършиш една работа за Него, кажи „да". Когато те покани Злото да свършиш една работа за Него, кажи „не". Една година с Учителя дойдохме на Зеления рид с около двадесет човека. Беше слънчево време. Виждаха се чудни места и човешки фигури на скалите. Учителят ги огледа и каза: „Виждате ли какви Салони? Ето виждате ли какъв салон ни е приготвила природата тук? " И ни посочва с ръка полянката, върху която сме отседнали.
към текста >>

33. Последна екскурзия с Учителя на Рила. Трети ден - 22 юни

Една година с Учителя дойдохме на Зеления рид с около двадесет човека.
С нас бяха и други сестри, но с готварското изкуство на Мария никой не можеше да се сравнява. Дните бяха слънчеви и тихи. Изкачвахме се на Молитвения връх. Там една сутрин Учителят държа следната беседа и каза: „Когато те покани Доброто да свършиш една работа за Него, кажи „да". Когато те покани Злото да свършиш една работа за Него, кажи „не". Една година с Учителя дойдохме на Зеления рид с около двадесет човека. Беше слънчево време. Виждаха се чудни места и човешки фигури на скалите. Учителят ги огледа и каза: „Виждате ли какви Салони? Ето виждате ли какъв салон ни е приготвила природата тук? " И ни посочва с ръка полянката, върху която сме отседнали.
към текста >>

34. Милка Периклиева и Весела Несторова, започват курсове с учители по физкултура за въвеждане на Паневритмията в българ...

Паневритмията се състои от двадесет и осем упражнения, последователно и хармонично свързани в едно цяло, изпълнявани при музикален съпровод и словесен текст, съчетани според известни вътрешни закони.
Движенията на Паневритмията крият и един по-дълбок смисъл. Тъй, както са наредени и свързани помежду си, те представляват моменти от пробуждане съзнанието на човека. В нейните слова, музика и ритъм символично е представен възходящият път на човешката душа. Тя събужда и развива скритите й сили в човека. Паневритмията се състои от двадесет и осем упражнения, последователно и хармонично свързани в едно цяло, изпълнявани при музикален съпровод и словесен текст, съчетани според известни вътрешни закони. В движенията в Паневритмията вземат участие ръцете, краката и цялото тяло. След Паневритмията Учителят даде упражнението «Пентаграм». Това упражнение се изпълнява от групи по пет двойки, които се разполагат в права линия, като лъчи около общ център. Музиката е енергична, с маршово темпо. След «Пентаграма» Учителят даде «Слънчевите лъчи», които играят роля на трета част на упражнението.
към текста >>

35. Учителя дава първата част на песента 'Духай, ветре!' София, Изгрева

Двадесет и втора година (1942–1943).
Божието Слънце грее днес, Божието Слънце грее днес. Песента в изпълнение на Симеон Симеонов От книгата,"Минало, настояще и бъдеще". Младежки окултен клас. Двадесет и втора година (1942–1943). Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998.Книгата за теглене - PDFСъдържание на томчето 25 декември 1942 г. ДУХАЙ ВЕТРЕ Отче наш
към текста >>

Двадесет и втора година (1942–1943).
Петък – 5 ч. с., София – Изгрев Книги: * Духай ветре Минало, настояще и бъдеще (Младежки окултен клас. Двадесет и втора година (1942–1943). София, 1998) 36 беседи от 25 септември 1942 г. до 9 юли 1943 г. Начало: 05:00 Духай ветре
към текста >>

36. Учителя дава допълнения към песента 'Духай, ветре!' - Мърчаево

Двадесет и втора година (1942–1943).
Божието Слънце грее днес, Божието Слънце грее днес. Песента в изпълнение на Симеон Симеонов От книгата,"Минало, настояще и бъдеще". Младежки окултен клас. Двадесет и втора година (1942–1943). Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998.Книгата за теглене - PDFСъдържание на томчето 25 декември 1942 г. ДУХАЙ ВЕТРЕ Отче наш
към текста >>

Двадесет и втора година (1942–1943).
Петък – 5 ч. с., София – Изгрев Книги: * Духай ветре Минало, настояще и бъдеще (Младежки окултен клас. Двадесет и втора година (1942–1943). София, 1998) 36 беседи от 25 септември 1942 г. до 9 юли 1943 г. Начало: 05:00 Духай ветре
към текста >>

37. Формула

В.К.: Сега, аз си спомням, навремето, преди двадесет години, че вие именно този момент когато той ви дава ключа на пианото, вие виждате, че като ли че ли Учителят го няма.
Братството стоеше на един връх и викаха: "Учителю! " И аз бях, една ограда имаше и аз бях отсам така, и погледнах към небето и видях Учителят с панамената шапка, седнал в пространството с проснати ръце и така благославяше с двете ръце вълнение, вълнуваше ги и се издигаше във въздуха, нагоре към небето. И гледах, гледах, той изчезна, само ръцете му останаха и тъй благославяше и изчезна. Това беше на 21 декември 1939 г., като че ли Духът, започна да се оттегля и идваше само за беседа, само държеше беседи от 1939 до 1944 г Словото на Духа. А другото време като ли че се оттегляше постепенно. В.К.: Сега, аз си спомням, навремето, преди двадесет години, че вие именно този момент когато той ви дава ключа на пианото, вие виждате, че като ли че ли Учителят го няма. Весела: Не го почувствах Учителя, така немощен, последните часове, последните дни. Аз слизах долу при него, стоях и бях много тъжна и Учителят ми каза, аз излизах и попитах, какво да направя за вас, Учителю? Той каза: "Измийте ми чашите горе." Аз отидох, измих чашите, чиниите и слязох: Учителю, измих, сега какво да направя? И той нищо не каза, но беше толкова тъжен, жълто-зелен, тъмен, седнал на стола, и каза, аз като си тръгнах да изляза, той каза: "Един беден човек, докато му донесат вода, умрял човека". Умрял бедния човек.
към текста >>

38. Учителя официално обявява 22 септември за начало на учебните занятия в Школата

Онези, които работят за Господа, ще получават възнаграждение петдесет на сто, а другите – двадесет и пет на сто.
Слушайте, то много куриози може да има в градовете. Ще отидеш на пазара, ще видиш някой богаташ да купува едно-друго, ще му носиш нещата. Ще чакаш там (общ смях). Ако те е срам, ще си създадеш друга работа. Сега слушайте: за онези от вас, които нямат работа, ние имаме книги за продан – ще отидат да ги продават един час и процентите ще им се дават. Онези, които работят за Господа, ще получават възнаграждение петдесет на сто, а другите – двадесет и пет на сто. Така ще се създаде работа на онези, които нямат такава. Труд, труд! Ако пък сами могат да си създадат работа, още по-добре. Само оня, който няма работа, нему ще дадем да продава книги. Който може да си създаде свой час, той ще бъде свободен.
към текста >>

Ами, ако те сравня с Матусал, който е живял деветстотин и двадесет години?
На събора едва го научихте, а искате да го предадете за един ден. Седем дни ще повтаряш, докато приятеля ти научи наряда като теб. Както виждам, вие сте заспали, а заспали ученици не искам. Всеки, който идва в нашия клас, искам да бъде спретнат и буден. Някой ще каже, че е на петдесет години вече. Ами, ако те сравня с Матусал, който е живял деветстотин и двадесет години? Спрямо него ти си едно бебенце на десет години и едва сега започваш своя живот. Главата ти била побеляла. Това означава, че си опитен; хубаво е, когато главата ти е побеляла. Главата ти била оголяла. След като е оголяла, значи е готова за оран – ще впрегнеш воловете и ще ореш.
към текста >>

39. Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна

VIII.1922 г.„Преди двадесет и две години (1900 г.) се запознах с Петър К.
По такъв начин Константин Дъновски заел пак председателството на варненската община през месец март 1870 г." Втори път Константин Дъновски напуска Варна през 1899 'г., след като бил пенсиониран. Тогава той отива като свещеник в град Нови пазар и остава там и през следващата 1900 г. След тези две години (1899-1900) Константин Дъновски се завръща отново във Варна и не я напуска до края на живота си. Ето какво пише Тодор Бъчваров в книжката си „Заветници на свободата " - Предисловие, София, 1. VIII.1922 г.„Преди двадесет и две години (1900 г.) се запознах с Петър К. Дънов... Същата година имах случай да се запозная в Нови пазар и със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски." От горното се вижда, че Константин Дъновски и Учителя са били в Нови пазар през 1900 г. Когато Петър Дънов (Петърчо) е трябвало да постъпи в основно училище, е било годината 1872. Тогава родителите му живеели във Варна, завърнали се след първото напускане на града (септември 1868 г.) през март 1870 г. Във Варна вече е имало българско училище, открито на 11 май 1860 г., което е закривано само по време на Освободителната руско-турска война 1877-1878 г.
към текста >>

През първото десетдневие на април 1854 г., двадесет и четири годишният Константин Дъновски и трима негови другари - Бельо Пинин, Тодор х.
" (2 Тим 4:7-9). "Едно откровение в Солунската църква "Св. Димитрий" (Кассъма джасими)", 1905 г. В това малко книжле самият иконом Константин Дъновски разказва за една своя съдбоносна среща в Солунската църква "Св. Димитрий" по пътя за Света гора. През първото десетдневие на април 1854 г., двадесет и четири годишният Константин Дъновски и трима негови другари - Бельо Пинин, Тодор х. Маврудиев и Петър Атанасов, потеглят от Варна за Света гора в Атон с намерение там да се посветят на монашество. Четиримата другари отиват в църквата "Св. Димитрий Солунски", тогава джамия. Когато излизат ги пресреща стар свещеник. Заговаря ги дружески, пита ги от къде са.
към текста >>

40. Роден Иван Толев, редактор на „Всемирна Летопис' (1919 - 1927)

След туй живяла още двадесет години, оженила се, деца отхранила и след туй се поминала вече...
" Тя по едно време взела да помръдва с очи, да примигва, да се събужда, обаче още със затворени очи казва: „Не искам, Учителю! " - „Върни се! " - казва. „Учителю, тука е тъй хубаво, не искам да се връщам! " - „Върни се, защото други път, когато пак дойдеш да поемеш този път, тогава ще бъдеш на по- хубаво място." И тогава тя въздъхнала, съгласила се, след малко си отворила очите и станала. След туй живяла още двадесет години, оженила се, деца отхранила и след туй се поминала вече... Иван Толев беше редактор на списание „Всемирна летопис", което се издаваше в София. Единственото луксозно списание, което се изпращаше с препоръка, като препоръчан пакет. Аз бях абонат на това списание и имам от него запазено само едно течение. То е излизало няколко години, след това престана да излиза, защото беше много скъпо и сигурно по материални причини престана да излиза. В. К.: Чувал съм, че впоследствие ИванТолев напуска братството, понеже се разсърдил на Учителя, че не му дал пари за списанието.
към текста >>

41. Роден Сотир Иванов Костов

Едва двадесет години по-късно намерих работа като пазач на ведомствена вила тук, над Панчарево.
Въпреки всичко, след 9.09.1944 г. се опитаха да ме привлекат на тяхна страна. Заявиха ми, че ако не се присъединя към тях, ще ме смачкат. Рисувах най-добре и смятах, че няма да успеят, но сметките ми се оказаха грешни и наистина ме смачкаха. Не можех да си намеря работа и живеех в крайна беднотия. Едва двадесет години по-късно намерих работа като пазач на ведомствена вила тук, над Панчарево. За да ходя по планините си бях направил цървули от автомобилни гуми. Взимах си раницата и рисувах по планините. Нямаше къде да пазя картините си и ги съхранявах под леглото в бараката си. Веднъж, когато съм отсъствал, някой ги беше откраднал. Останаха само някои, които бях скрил другаде.
към текста >>

42. Завършва земния си път Михаил Иванов - Омраам

— През двадесет и шестата година.
— Това е линия на големите изпитания - без колебание отговорил Михаил и свел поглед към собствената си ръка, на чиято длан имало подобна линия. — Сега вече ще имаш най-доб-рите условия и ще се повдигнеш -казал Учителя. - Небето ще ти даде много, но ще дойде време, когато цялата Черна ложа ще прегради пътя ти, за да ти попречи да напредваш. — Ще премина! - рекъл усмихнат Михаил, но после попитал кога ще стане това. — През двадесет и шестата година. Много след това Михаил Иванов разбрал, че не става дума за 26-годиш-ната му възраст, а за двадесет и шест години по-късно, т.е. за 1944 г., когато започват големите му изпитания във Франция, довели до затворническа присъда през 1948 г. От 19-ти до 26 август 1919 г. Михаил Иванов присъства на първия следвоенен годишен Събор на Бялото Братство във Велико Търново. В продължение на две години след това живее заедно с варненеца Кръстьо Христов в братската вила сред търновските лозя.
към текста >>

Много след това Михаил Иванов разбрал, че не става дума за 26-годиш-ната му възраст, а за двадесет и шест години по-късно, т.е.
— Сега вече ще имаш най-доб-рите условия и ще се повдигнеш -казал Учителя. - Небето ще ти даде много, но ще дойде време, когато цялата Черна ложа ще прегради пътя ти, за да ти попречи да напредваш. — Ще премина! - рекъл усмихнат Михаил, но после попитал кога ще стане това. — През двадесет и шестата година. Много след това Михаил Иванов разбрал, че не става дума за 26-годиш-ната му възраст, а за двадесет и шест години по-късно, т.е. за 1944 г., когато започват големите му изпитания във Франция, довели до затворническа присъда през 1948 г. От 19-ти до 26 август 1919 г. Михаил Иванов присъства на първия следвоенен годишен Събор на Бялото Братство във Велико Търново. В продължение на две години след това живее заедно с варненеца Кръстьо Христов в братската вила сред търновските лозя. Чете по много, размишлява и медитира.
към текста >>

43. Упражнения за уякчаване на волята и каляване на мисълта

След като сте учили днес два-три часа и сте се уморили, ще иждивите двадесет минути или половин час най-много за такова едно упражнение.
Как ще въздействате върху този гняв? Ще си представите мислено, че дохожда някой у дома ви и ви обижда. Вие сега ще се стараете да не се разгневите. Тия упражнения, тия маневри са много приятни. Вие ще ги правите, когато нямате друга работа. След като сте учили днес два-три часа и сте се уморили, ще иждивите двадесет минути или половин час най-много за такова едно упражнение. След това ще се почувствате освежен, като че сте придобили нещо. Препоръчвам тия упражнения на всички, защото те са много ефикасни. И без това в живота ви ще се явят много спънки и мъчнотии, а по този начин поне ще ги посрещнете по-спокойно. С тия маневри ще бъдете подготвени, та като дойдат тия случаи в живота ви, ще знаете как да постъпвате. Четвърти опит.
към текста >>

44. Роден Стоян Русев (дядо Благо), поет, последовател и ученик на Учителя

Сказания на двадесети век - Дядо Благо - Стоян Русев (PDF)
- Братство, единство - Любовта е извор - Сине мой - На белия цвят Произведения от Стоян Русев (дядо Благо): Сказания на двадесети век - Дядо Благо - Стоян Русев (PDF) Градинката на дядо Благо (детско списание, редактирано от Стоян Русев) Прикачени миниатюри Дядо Благо - Стоян Русев Дядо Благо - Стоян Русев е от най-интелигентните ученици на Учителя, директор на гимназия и председател на Славянското дружество в България. Роден на 18 февруари 1865 г.
към текста >>

45. Роден Пеню Киров, един от първите ученици на Учителя

Този опит с комуните бе повторен след двадесет години от нашето поколение.
А биволиците са живи твари и тях трябва някой да ги пасе, да ги храни със сено и слама, да ги дои и да ги наглежда. Трябвало е човек роден за тази работа, да си отбира от работата, а те двамата са били чиновници. Минавали са през много комични положения с тях стигащи до разпри между Пеню и жена му. Накрая комуната се разтурила, като биволиците са били продадени. Причините са били ясни. Този опит с комуните бе повторен след двадесет години от нашето поколение. И той се провали. Причините ги знаете, защото Учителят ги бе казал: „Не се кому низира капитала, а се комунизира труда". След още толкова години комунистите, когато дойдоха на власт решиха да приложат идеята за комуната чрез сила и власт като комунизираха капитала. И техния опит се провали. Защото те комунизираха капитала, а не комунизираха труда.
към текста >>

46. Роден Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя

Последните двадесет години, по болезнени причини, той прекара в София, дето беше посещаван непрекъснато от свои бивши ученици, от приятели и познати, от братя и сестри, които посрещаше с голяма любов и готовност за всяка жертва - смело може Боян да се нарече човек на саможертва.
Той ги посещаваше, за да задоволи жаждата им, да им говори, да ги съветва и поучава. Така също техните родни градове и села станаха и за него родни градове и села. Като последовател на велик Учител и велика Идея, неговите идеи излязоха извън границите на България. В това време той написа доста ценни книги: “Наука за образованието”, “Наука за дишането”, “Книга за богомилите”* и много научни статии по биология и естествените науки в списанието “Житно зърно”. Той ходеше из България, държеше сказки, водеше частни разговори, с което дейността му от ден на ден растеше и се увеличаваше. Последните двадесет години, по болезнени причини, той прекара в София, дето беше посещаван непрекъснато от свои бивши ученици, от приятели и познати, от братя и сестри, които посрещаше с голяма любов и готовност за всяка жертва - смело може Боян да се нарече човек на саможертва. Неговата малка стая беше винаги посещавана от гости, които излизаха задоволени от разговора и доброто посрещане с любов и усмивка на лице. Тяхната радост беше негова, но техните страдания и скърби също бяха негови, отзивчив и готов да ги подкрепи. Често посетителите му излизаха с нещо материално - той споделяше своите блага с тях. Той не живееше за себе си. С перо и мастило той осмисляше всеки свободен момент и от перото му се изливаше нещо хубаво написано, общо за всички.
към текста >>

47. Заминава си Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя

Последните двадесет години, по болезнени причини, той прекара в София, дето беше посещаван непрекъснато от свои бивши ученици, от приятели и познати, от братя и сестри, които посрещаше с голяма любов и готовност за всяка жертва - смело може Боян да се нарече човек на саможертва.
Той ги посещаваше, за да задоволи жаждата им, да им говори, да ги съветва и поучава. Така също техните родни градове и села станаха и за него родни градове и села. Като последовател на велик Учител и велика Идея, неговите идеи излязоха извън границите на България. В това време той написа доста ценни книги: “Наука за образованието”, “Наука за дишането”, “Книга за богомилите”* и много научни статии по биология и естествените науки в списанието “Житно зърно”. Той ходеше из България, държеше сказки, водеше частни разговори, с което дейността му от ден на ден растеше и се увеличаваше. Последните двадесет години, по болезнени причини, той прекара в София, дето беше посещаван непрекъснато от свои бивши ученици, от приятели и познати, от братя и сестри, които посрещаше с голяма любов и готовност за всяка жертва - смело може Боян да се нарече човек на саможертва. Неговата малка стая беше винаги посещавана от гости, които излизаха задоволени от разговора и доброто посрещане с любов и усмивка на лице. Тяхната радост беше негова, но техните страдания и скърби също бяха негови, отзивчив и готов да ги подкрепи. Често посетителите му излизаха с нещо материално - той споделяше своите блага с тях. Той не живееше за себе си. С перо и мастило той осмисляше всеки свободен момент и от перото му се изливаше нещо хубаво написано, общо за всички.
към текста >>

48. Роден Михаил Иванов - Омраам, ученик и последовател на Учителя

— През двадесет и шестата година.
— Това е линия на големите изпитания - без колебание отговорил Михаил и свел поглед към собствената си ръка, на чиято длан имало подобна линия. — Сега вече ще имаш най-доб-рите условия и ще се повдигнеш -казал Учителя. - Небето ще ти даде много, но ще дойде време, когато цялата Черна ложа ще прегради пътя ти, за да ти попречи да напредваш. — Ще премина! - рекъл усмихнат Михаил, но после попитал кога ще стане това. — През двадесет и шестата година. Много след това Михаил Иванов разбрал, че не става дума за 26-годиш-ната му възраст, а за двадесет и шест години по-късно, т.е. за 1944 г., когато започват големите му изпитания във Франция, довели до затворническа присъда през 1948 г. От 19-ти до 26 август 1919 г. Михаил Иванов присъства на първия следвоенен годишен Събор на Бялото Братство във Велико Търново. В продължение на две години след това живее заедно с варненеца Кръстьо Христов в братската вила сред търновските лозя.
към текста >>

Много след това Михаил Иванов разбрал, че не става дума за 26-годиш-ната му възраст, а за двадесет и шест години по-късно, т.е.
— Сега вече ще имаш най-доб-рите условия и ще се повдигнеш -казал Учителя. - Небето ще ти даде много, но ще дойде време, когато цялата Черна ложа ще прегради пътя ти, за да ти попречи да напредваш. — Ще премина! - рекъл усмихнат Михаил, но после попитал кога ще стане това. — През двадесет и шестата година. Много след това Михаил Иванов разбрал, че не става дума за 26-годиш-ната му възраст, а за двадесет и шест години по-късно, т.е. за 1944 г., когато започват големите му изпитания във Франция, довели до затворническа присъда през 1948 г. От 19-ти до 26 август 1919 г. Михаил Иванов присъства на първия следвоенен годишен Събор на Бялото Братство във Велико Търново. В продължение на две години след това живее заедно с варненеца Кръстьо Христов в братската вила сред търновските лозя. Чете по много, размишлява и медитира.
към текста >>

49. Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя

Казали й, че доста хора приемат чрез него Христовите думи за двадесети век.
МАРИЯ ТОДОРОВА 1898-1976 Родена е в Панагюрище в буден и богатски род. Отрано съзнанието й се стреми да опознае великите истини в живота и тя дълго търси Източник на Знания, който да я задоволи. Когато била във втори прогимназиален клас тя вметнала в разговор със свои близки: “Защо Христос не е сега на земята, щях да му стана ученичка.” Тогава някой от присъстващите й споменал името на Учителя. Казали й, че доста хора приемат чрез него Христовите думи за двадесети век. В този разговор тя за първи път чула, че Петър Дънов е наречен от последователите си Учителя, поради светлината, която неговото учение внася 6 съзнанието на търсещите. У Мария Тодорова тутакси се появило едно силно желание да срещне Учителя. Тя дълго го търсила. Но желанието й да стане отново ученик на Светлината се сбъднало. За това време М.
към текста >>

50. Родена Цветана-Лиляна Табакова, певица и последователка на Учителя

” - “За около двадесет дни, Учителю!
Още при първата им среща тя му казва: “Учителю, преди да вляза при вас, изсипах всичките си знания за музиката и пеенето отвън. Стомничката ми е празна и ид- вам при вас да налеете в нея новите окултни знания по музика и пеене." В продължение на няколко години Лиляна Табакова записва разговорите си с Учителя, като съвсем съзнателно му задава въпроси, които са свързани с нейната музикална практика, с вътрешните й житейски проблеми, изпълнена с огромно желание да учи прилежно Новото знание, до което Учителят й е дал достъп. От своя страна Учителят вижда в лицето на Лиляна Табакова един музикант с отличен глас, и с професионални умения, какъвто му е нужен за да предаде една Нова музика. Той й зада- ва въпроса: “Ти за колко дена можеш да научиш една опера? ” - “За около двадесет дни, Учителю! " е отговорът. Денят е 7 декември 1941 година. Учителят изсвирил една мистична мелодия на цигулката си, а после я изпял с думи. “В началото Бог създаде небето и земята. А земята бе пуста и неустроена.
към текста >>

Изминаха близо двадесет години и аз повече с нея не се разправях.
Тя не се съгласи, а Жечо Панайотов беше свидетел на нашия разговор. По-късно тя се интересуваше как работим с Жечо Панайотов, понякога идваше и ни наблюдаваше как работим. Хареса й, но не си промени решението. Бях направил много хубави снимки на Жечо Панайотов и тя възкликна: „Ти си го направил да изглежда като директор на банка, много е официален и тържествен." „Ти би изглеждала 10 пъти по-добре на снимка, но нали отказа да работиш с мен? " Тя мълчеше и виждаше, че тук има нещо, което не може да разбере. Изминаха близо двадесет години и аз повече с нея не се разправях. През 1990 г. заедно с Марийка Марашлиева отидохме при нея и аз се представих кой съм, и за какво съм дошъл при нея. Беше изумително за мен, че тя помнеше всичко, което съм говорил с нея преди двадесет години. Знаеше дословно за моите предложения и за причината за нейния отказ. Зарадвах се на нейната изключителна памет и се убедих, че тази памет съществува и сега, и че е на върха на своите интелектуални възможности.
към текста >>

Беше изумително за мен, че тя помнеше всичко, което съм говорил с нея преди двадесет години.
Бях направил много хубави снимки на Жечо Панайотов и тя възкликна: „Ти си го направил да изглежда като директор на банка, много е официален и тържествен." „Ти би изглеждала 10 пъти по-добре на снимка, но нали отказа да работиш с мен? " Тя мълчеше и виждаше, че тук има нещо, което не може да разбере. Изминаха близо двадесет години и аз повече с нея не се разправях. През 1990 г. заедно с Марийка Марашлиева отидохме при нея и аз се представих кой съм, и за какво съм дошъл при нея. Беше изумително за мен, че тя помнеше всичко, което съм говорил с нея преди двадесет години. Знаеше дословно за моите предложения и за причината за нейния отказ. Зарадвах се на нейната изключителна памет и се убедих, че тази памет съществува и сега, и че е на върха на своите интелектуални възможности. А наближаваше 90 години. А каква сила се излъчваше от нея, когато говореше. Тази сила помиташе всичко пред себе си.
към текста >>

51. Роден Жечо Панайотов, ученик на Учителя

Аз го следя вече двадесет години и той се проявява като такъв дори и днес.
„Сега ти е времето да ги напишеш и след време ще проверим кой за какво работи." Когато приключихме работата, той изпълни всичко това. Но при един обиск от милицията у него, той разбра, че милицията имаше един екземпляр от неговите спомени. Като сподели с мене, поисках да ми каже имената на онези, при които е оставил своите спомени за съхранение. Аз застанах пред Неговата Пентаграма, която висеше на стената в една стъклена рамка и казах: „Заклевам се пред Пентаграмата, че твоите опитности са в мен, заедно с магнетофонните записи и никой не се е докосвал до тях, нито съм разказвал нещо на когото и да е." Тогава той ми каза трите имена, където е оставил спомените си. Едно от тези лица беше платен доносчик на милицията. Аз го следя вече двадесет години и той се проявява като такъв дори и днес. Аз не съм против тези тайни служби, представени чрез внедрени лица в Братството. Нека да ги има. Те не пречат толкова. Те само докладват. Пречат другите, които са служители на Черната ложа.
към текста >>

Имаше един списък от около двадесет лица, които бяха положили подписите си за получаване на такова разрешение.
Престояваше по някой и друг ден на гости и продължаваше по-нататък. Така той обикаляше почти всички живи, останали от Школата на Учителя и поддържаше връзката си с тях. Имаше адресите им и изпращаше редовно посланията на Борис Николов от името на Братския съвет, от които бяха останали в него да членуват Борис Николов, Паша Теодорова и Жечо Панайотов. Другите си бяха направили друг Братски съвет. Никола Антов имаше разрешение от властите да провеждат събранията в дома му. Имаше един списък от около двадесет лица, които бяха положили подписите си за получаване на такова разрешение. Другият член на Братския съвет - Симеон Симеонов, също имаше разрешение да се събират в неговия дом. Но Жечо и Борис не можеха да получат такова разрешение, понеже бяха лежали в затвора и им бяха отнети всички граждански права. Затова по това време всяка група си имаше ръководител и пишеше послания. Дори накараха Борис Николов да се подписва с името "Борис", а не от името на Братския съвет. Казвам на Борис: „Борисе, кое е по-хубаво, да те оставят да си пишеш посланията и да ги подписваш с името "Борис", или да ти забранят; и ако ги напишеш, да те приберат отново в затвора?
към текста >>

А никой, освен вас, не може да го свърши." Отговаря: „Ние трябва да покажем, че ни има, че съществуваме и че не са ни унищожили." „Ако е така, тогава ги правете." И те ги правят вече двадесет години.
" Чак тогава той се съгласи да ги подписва с името Борис, а пък Жечо ги разпространяваше с писма. Така работеха двамата.По идея на Жечо Панайотов започна една поредица от „Мисли за ученика", които се пишеха на пишеща машина, които бяха извадки от Словото на Учителя и отначало бяха и важеха за една седмица. Това беше една форма за наряд, даван от времето на Учителя. Питам го: „Защо си губите времето с тези издания, когато имате съвсем друга работа и си пропилявате жизнения кредит. Онова, което имате да вършите, не го вършите. А никой, освен вас, не може да го свърши." Отговаря: „Ние трябва да покажем, че ни има, че съществуваме и че не са ни унищожили." „Ако е така, тогава ги правете." И те ги правят вече двадесет години. И сега ги правят, дори ги отпечатват на книжки. Но онези, които ги правят, изобщо не познават как са нещата. По времето на Учителя е имало създадена така наречената "духовна Синархическа верига", разположена по цяла България; и в един определен ден и час, и минута, се е чело и произнасяло едно и също Слово, предварително дадено от Учителя в така наречения "годишен наряд за Школата". Но сега тази Синархическа школа не съществува, за нея има правила, които не се знаят. За историята на тази Синархическа верига е отбелязано в някой от томовете на „Изгревът".
към текста >>

преди двадесет години.
Беше с бистър ум и запазена памет до края. Но премина през кръста на страданието, но издържа до края като рицар. И като ученик! Без страдания и без изпитания, ученикът от Школата на Учителя не може да разреши задачите си и да премине напред.През 1995 г. през месец юни, в разстояние на десет дни прехвърлях от магнетофонна лента записите на Жечо Панайотов от неговите спомени, направени през 1975 г., т.е. преди двадесет години. Смятах в този том на „Изгревът" да поместя неговите спомени, за които имам специално разрешение от него. И докато аз работех върху спомените на Жечо Панайотов, то не-говият рожден син - Благовест Жеков Панайотов, по това време написа едно изявление срещу мен и срещу цялата поредица от книгата ми „Изгревът." Това, което той написа, бе една лъжа, скроена от него и бе подтикнат от жена си. Той го разпространи чрез списание „Братски живот", бр. 3-5 от 1995 г. по цяла България.
към текста >>

52. Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

умира и Пенчо Славейков; четири години по-късно, отново в Италия, изтлява нейният епистоларен изповедник и близък приятел Петко Тодоров; през 1918 – Димитър Ризов, известен общественик и другар-опора след смъртта на Славейков; скоро след това, на двадесет и една годишна възраст се самоубива Вили, любимият племенник, към когото изпитва майчинска привързаност.
На тридесет и три години е убит Христо Белчев, нейният интелигентен и романтичен съпруг, поет и финансист, поставил началото на застрахователното дело в България. И докато поетеси със скромни възможности се кичат с цветисти псевдоними, Мара остава Белчева до края на своя живот. За няколко години в началото на века ще я видим да се подписва по един малко странен начин: М. Белчева Славейков, но никога с псевдоним, при това в епоха, когато псевдонимите са почти задължителни маски на някаква културна роля в публичното пространство. След съпруга умира един от братята ѝ, а през август 1912 г. умира и Пенчо Славейков; четири години по-късно, отново в Италия, изтлява нейният епистоларен изповедник и близък приятел Петко Тодоров; през 1918 – Димитър Ризов, известен общественик и другар-опора след смъртта на Славейков; скоро след това, на двадесет и една годишна възраст се самоубива Вили, любимият племенник, към когото изпитва майчинска привързаност. В третото десетилетие на 20. век М. Белчева встъпва по-несигурна и самотна от всякога. Опора намира единствено в работата: подготвя голям том с избрани произведения на Славейков, поръчан от Министерството на просветата, превежда „Потъналата камбана“ на Хауптман, пише сонети... Но и тук ситуацията изглежда объркана. Вече четири години закъснява отпечатването на първата ѝ стихосбирка, а когато най-сетне излиза, точно критиците, които са били свързани с Мисъл, или мълчат с нескрито пренебрежение – като Боян Пенев, или публикуват разгромителни статии в Златорог – като Владимир Василев.
към текста >>

век, когато двадесет и тригодишна девойка вече се смята за „остаряла мома“, не заслужава да бъде подценявано.
Защо за хората съм вече стара? “. Твърде рязък, болезнено неочакван се оказва за поетесата преходът между две възрасти. Само преди десетина го-дини тя е все още млада в очите на всички, които я познават. Най-убедителен пример е съобщението с дъх на клюкарство, което из-лиза през 1911 г. в жълтия ежедневник Утро: „Известният български поет г-н Пенчо Славейков с жена си, младата поетеса г-жа Мара Белчева, в събота ще заминат от София за Цариград...“[5] Определението „млада“ за една четиридесет и три годишна жена в самото начало на 20. век, когато двадесет и тригодишна девойка вече се смята за „остаряла мома“, не заслужава да бъде подценявано. Още повече, че то е публикувано в издание, което под лупа оглежда живота и външността на софийската интелигенция в желанието си да открие сензация. Само две години по-късно, в Германия, откриваме, че в съзнанието на М. Белчева са назрели вече първите сериозни проблеми на възрастта. На своята приятелка Райна Йоцова поетесата пише: „Вчера ме свари дъжда в едно близко селце, говорих със селянки. Казаха ми, че 40 години била най-хубавата възраст.
към текста >>

сред редовите членове на Братството тя среща Бони Гацов, двадесет и две-три годишен младеж, завършил някакви търговски науки, но – както много млади хора на своето време – романтично опиянен от Словото, влюбен в славата на неговите носители. М.
Дънов, най-кратко казано, за М. Белчева е идеална инкарнация на духа, очаквано пребиваващ във фигура от мъжки пол; това е светлото и красиво лице на Бялото Братство, с което тя се среща и от което приема сили в едно от най-трудните десетилетия на своя живот. По същото време и пак сред общността на Белите братя тя опознава и друго лице на мъжкия дух. С него обаче се свързват не толкова стремежите ѝ да бъде горда и независима, колкото обикновените, земни потребности на една самотна жена. През 1926 г. сред редовите членове на Братството тя среща Бони Гацов, двадесет и две-три годишен младеж, завършил някакви търговски науки, но – както много млади хора на своето време – романтично опиянен от Словото, влюбен в славата на неговите носители. М. Белчева е всичко това, което сам не може да притежава: европейско възпитание, аристократична харизма, признание в българската култура... И най-вече – мистичната обаятелност на едно минало, в което се мяркат сенките на известни държавници и велики поети. Белчева по това време, нека припомня, е петдесет и осемгодишна; ако беше имала син скоро след срещата си с Пенчо Славейков, сега той щеше да бъде на възрастта на Бони. Не знаем как точно са се срещнали двамата, но за начина, по който са потръгнали отношенията им, можем да съдим от кореспонденцията, започната между тях през следващата, 1927-а, година, когато младежът е назначен за гимназиален учител в Червен бряг. Запазените писма се намират в Националния литературен музей, продадени от Гацов на държавата през 1949 г.[17]; малка част са останали и в досието на М. Белчева от ЦДИА.
към текста >>

53. Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

умира и Пенчо Славейков; четири години по-късно, отново в Италия, изтлява нейният епистоларен изповедник и близък приятел Петко Тодоров; през 1918 – Димитър Ризов, известен общественик и другар-опора след смъртта на Славейков; скоро след това, на двадесет и една годишна възраст се самоубива Вили, любимият племенник, към когото изпитва майчинска привързаност.
На тридесет и три години е убит Христо Белчев, нейният интелигентен и романтичен съпруг, поет и финансист, поставил началото на застрахователното дело в България. И докато поетеси със скромни възможности се кичат с цветисти псевдоними, Мара остава Белчева до края на своя живот. За няколко години в началото на века ще я видим да се подписва по един малко странен начин: М. Белчева Славейков, но никога с псевдоним, при това в епоха, когато псевдонимите са почти задължителни маски на някаква културна роля в публичното пространство. След съпруга умира един от братята ѝ, а през август 1912 г. умира и Пенчо Славейков; четири години по-късно, отново в Италия, изтлява нейният епистоларен изповедник и близък приятел Петко Тодоров; през 1918 – Димитър Ризов, известен общественик и другар-опора след смъртта на Славейков; скоро след това, на двадесет и една годишна възраст се самоубива Вили, любимият племенник, към когото изпитва майчинска привързаност. В третото десетилетие на 20. век М. Белчева встъпва по-несигурна и самотна от всякога. Опора намира единствено в работата: подготвя голям том с избрани произведения на Славейков, поръчан от Министерството на просветата, превежда „Потъналата камбана“ на Хауптман, пише сонети... Но и тук ситуацията изглежда объркана. Вече четири години закъснява отпечатването на първата ѝ стихосбирка, а когато най-сетне излиза, точно критиците, които са били свързани с Мисъл, или мълчат с нескрито пренебрежение – като Боян Пенев, или публикуват разгромителни статии в Златорог – като Владимир Василев.
към текста >>

век, когато двадесет и тригодишна девойка вече се смята за „остаряла мома“, не заслужава да бъде подценявано.
Защо за хората съм вече стара? “. Твърде рязък, болезнено неочакван се оказва за поетесата преходът между две възрасти. Само преди десетина го-дини тя е все още млада в очите на всички, които я познават. Най-убедителен пример е съобщението с дъх на клюкарство, което из-лиза през 1911 г. в жълтия ежедневник Утро: „Известният български поет г-н Пенчо Славейков с жена си, младата поетеса г-жа Мара Белчева, в събота ще заминат от София за Цариград...“[5] Определението „млада“ за една четиридесет и три годишна жена в самото начало на 20. век, когато двадесет и тригодишна девойка вече се смята за „остаряла мома“, не заслужава да бъде подценявано. Още повече, че то е публикувано в издание, което под лупа оглежда живота и външността на софийската интелигенция в желанието си да открие сензация. Само две години по-късно, в Германия, откриваме, че в съзнанието на М. Белчева са назрели вече първите сериозни проблеми на възрастта. На своята приятелка Райна Йоцова поетесата пише: „Вчера ме свари дъжда в едно близко селце, говорих със селянки. Казаха ми, че 40 години била най-хубавата възраст.
към текста >>

сред редовите членове на Братството тя среща Бони Гацов, двадесет и две-три годишен младеж, завършил някакви търговски науки, но – както много млади хора на своето време – романтично опиянен от Словото, влюбен в славата на неговите носители. М.
Дънов, най-кратко казано, за М. Белчева е идеална инкарнация на духа, очаквано пребиваващ във фигура от мъжки пол; това е светлото и красиво лице на Бялото Братство, с което тя се среща и от което приема сили в едно от най-трудните десетилетия на своя живот. По същото време и пак сред общността на Белите братя тя опознава и друго лице на мъжкия дух. С него обаче се свързват не толкова стремежите ѝ да бъде горда и независима, колкото обикновените, земни потребности на една самотна жена. През 1926 г. сред редовите членове на Братството тя среща Бони Гацов, двадесет и две-три годишен младеж, завършил някакви търговски науки, но – както много млади хора на своето време – романтично опиянен от Словото, влюбен в славата на неговите носители. М. Белчева е всичко това, което сам не може да притежава: европейско възпитание, аристократична харизма, признание в българската култура... И най-вече – мистичната обаятелност на едно минало, в което се мяркат сенките на известни държавници и велики поети. Белчева по това време, нека припомня, е петдесет и осемгодишна; ако беше имала син скоро след срещата си с Пенчо Славейков, сега той щеше да бъде на възрастта на Бони. Не знаем как точно са се срещнали двамата, но за начина, по който са потръгнали отношенията им, можем да съдим от кореспонденцията, започната между тях през следващата, 1927-а, година, когато младежът е назначен за гимназиален учител в Червен бряг. Запазените писма се намират в Националния литературен музей, продадени от Гацов на държавата през 1949 г.[17]; малка част са останали и в досието на М. Белчева от ЦДИА.
към текста >>

54. Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

Като се има предвид, колко голяма работа е това, сам да преведеш, напишеш и издадеш с всичките му финансови перипетии, коректорски главоболия и пр., ще се разбере, какво грамадно дело е извършил Жорж в своята двадесет годишна книжовна дейност.
Не бива да се пропусне неговата малка книжка „Живите сили на слънцето", която претърпи две издания. В последно време той даде разкошния превод на книгата на Ромен Ролан – „Жан Жак Русо", която излезе като № 1 от библиотека „Безсмъртни мисли". Последната му преводна работа бе съветската графология от Инсаров, която е под печат. Не може да се обгърне всичката литературно-преводаческа работа на Г. Радев. Освен споменатото, сигурно има още доста направено от него, което се намира по разни вестници и списания (предимно окултни) в страната и в чужбина. Като се има предвид, колко голяма работа е това, сам да преведеш, напишеш и издадеш с всичките му финансови перипетии, коректорски главоболия и пр., ще се разбере, какво грамадно дело е извършил Жорж в своята двадесет годишна книжовна дейност. Голяма работа бе това! Ценна и полезна за окултната книжнина в България бе тя. * * * Приятелю наш, с позволението на твоя творчески дух изнесохме в сбити линии нещо от това, което ти извърши тук на земята. Ти не се нуждаеш от това.
към текста >>

55. Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г.

Сказания на двадесети век - Дядо Благо - Стоян Русев (PDF)
- Братство, единство - Любовта е извор - Сине мой - На белия цвят Произведения от Стоян Русев (дядо Благо): Сказания на двадесети век - Дядо Благо - Стоян Русев (PDF) Градинката на дядо Благо (детско списание, редактирано от Стоян Русев) Прикачени миниатюри Спомен на Борис Николов 28. ДВЕТЕ СВЕЩИ Като бил на погребението на своя приятел времето било лошо, студено, дъждовно и дядо Благо се простудява.
към текста >>

56. Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос

Ние дойдохме като младежи, с нас се отвори Школата през 1922 година и цели двадесет и две години ние бяхме галените деца на Школата.
Може би защото това бяха усилни и тежки години, когато техният живот на фронта е бил в ръцете на Небето, когато са преминали през войните на косъм от смъртта и са се озовали след тях с купища опитности, които за тях бяха съкровено и живо изявление на Бога. Тези приятели имаха жив, непосредствен контакт с Божественото чрез неговото изявление в Дух и Сила. Това беше довело у тях една непоклатима увереност в Учителя, те знаеха много добре кой бе Учителят и защо и за какво бе дошъл на земята. Те бяха стожерите, около които се завъртя гумното, за да се вършеят снопите жито по време на цялата Школа. Аз смятам, че без тези живи опитности, без живото познание на Христа отвътре, те не биха могли да издържат нито ден в тяхната половинвековна дейност като ученици на Школата. Ние дойдохме като младежи, с нас се отвори Школата през 1922 година и цели двадесет и две години ние бяхме галените деца на Школата. Но тези приятели бяха стожерите на Школата. Те бяха ръководителите на братствата в провинцията, те бяха онези дейни братя на "Изгрева", които движеха всички организационни въпроси около салона и Школата, около печатането на беседите, екскурзиите, лагерите по планините. Ние, младежите, участвувахме в братския живот, но нашето поколение имаше друга задача, която трябваше да реши след закриването на Школата, със заминаването на Учителя през 1944 година. Тези възрастни приятели ние ги наричахме "старите братя", защото те са били сподвижници на Учителя преди 1910 година, както и през време на войните от 1910-1922 година, а също и през време на Школата от 1922 до 1944 година. Те бяха свидетели как се разрасна Божието Дело, как от трима ученици, кошерът се рои за едно десетилетие на стотици ученици.
към текста >>

Един контакт за минути между две души струва много повече от едно съжителство от двадесет-тридесет години.
Аз стоях отстрани и наблюдавах срещата им.По начина, по който се обърна към Георги, аз разбрах, че Учителят посреща Своя ученик и го цени като ученик, А това много рядко се срещаше тогава, макар че наброявахме няколко хиляди последователи на Учителя. По-късно разбрах, че е от малцината ученици на Школата. Ученик по Дух и по Дело, а не по форма и по буква. Минаха години и когато по-късно посещавах Айтос, само в три-четири разговора с мен, той се отвори към мен и ме разпозна от останалите. Разпознаването на ученика е една голяма мистична тайна. Един контакт за минути между две души струва много повече от едно съжителство от двадесет-тридесет години. По-късно, когато отидох при него в Айтос, той се заинтересува от Песнарката - това беше ново издание на песните на Учителя, които аз бях отпечатала след заминаването Му. Тогава разправяха, че аз съм променила песните на Учителя в това издание. Атаката срещу мен бе много силна от всички страни - "по въздух, по суша и по море" - непрекъснато и денонощно. Бях при него и той ме запита: "Какво става с песните? " Аз му казах: "Учителят навремето каза: "Не коригирай Божественото!
към текста >>

Потече и ползваше приятелите и населението над двадесет години.
Та аз я каптирах. Но водата бе по-ниско и не можеше да се вдигне нивото й, за да се направи чучурче и да потече. Нали тя имаше едно и също ниво и при суша и при дъжд! Аз направих след голямо умуване един котел от хума, така че да не се изпуща водата от него, закрепих го отстрана с големи камъни, а отвътре наредих речни камъчета едно до друго и за една нощ се напълни водата в котела и излезна нагоре и премина в чучура. Когато дойде водата на нивото горе и тръгна по чучура, аз сложих отново хума така, че като тече да не може да се смесва с друга вода. Потече и ползваше приятелите и населението над двадесет години. Но решиха да правят баня и с взрив разбиваха камъни на върха и от детонацията се разместиха земните пластове и водата се загуби. Георги Куртев изпращаше така наречената „чортленска вода" на Учителя в една стомна, а по-късно в дамаджана. Когато тръгваше някой от Айтос за София, по него се изпращаше дамаджана вода за Учителя. Учителят я харесваше тази вода и държеше да се пие от нея. Колко е приятно човек да се среща с такива хора като Георги Куртев!
към текста >>

57. Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя

Аз водех дружина от двадесет момчета.
По-рано можех да направя някоя беля, която тя да не я види, но сега, понеже за мен тя беше много жива и стоеше над мен, то аз знаех, че всичко, което правя тя ще го види, затова не смеех нищо да направя, което би я натъжило. Там живеехме в Павлово с баща ми, учих в Княжево основно училище, а след това в реалната гимназия. Тогава имаше реални и класически гимназии. Бях на четиринадесет години, когато станах председател на младежката туристическа чета при Дружество „Момина скала" и правехме големи екскурзии. Една такава екскурзия беше до Черепишкия манастир. Аз водех дружина от двадесет момчета. Обаче ние не спряхме и не спахме в манастира. А срещу манастира имаше едни пещери, отидохме да ги разгледаме и там спахме в пещерите. Никакъв страх не чувствувахме и след това ходихме да се къпем в Искъра и продължихме към Враца. Там ни очакваха от туристическото дружество и се учудваха, че ние сме само деца, а сме предприели такава голяма екскурзия. Този пръв опит се оказа успешен за мен, от тогава аз обичам да организирам и ръководя екскурзии.
към текста >>

Връзката ми с Вено (бате Крум, както го наричахме почтително), след като установихме отношения на приятелство, продължи около двадесет години.
Признанието на света е избледняло, неговият идеал е изгубил силата си и той ще потърси другаде смисъла на живота. Хора, които имат идеал, който се изчерпва, страдат от вечно неудовлетворение. Те търсят и постигат онова, което не носи радост. Събитието, което остави силни и трайни следи в мен, е свързано с човека, който бе намерил смисъла на живота в идеал, който не се изчерпва, а постоянно подхранва вярата и надаждата, стремежа да отидем по-далече и по-високо в постигането на нашата цел. Когато го срещнах, той беше на шестдесет, а аз навършвах тридесет години. Връзката ми с Вено (бате Крум, както го наричахме почтително), след като установихме отношения на приятелство, продължи около двадесет години. Идеалист и мечтател още в детските си години, Крум се стреми към чист и идиличен живот в лоното на природата. С този замисъл той следва агрономство, за да се засели в някое китно село, да пратикува земеделие. При един разговор, за да го насочи във верния път, Учителя му казва: „В миналото си бил дървен философ." Така Учителя го връща към реалните задачи на неговия живот. Основно изискване за ученика е да бъде при своя учител, а за да прилага наученото да бъде в школата на живота, т. е. да не бяга от проблемите.
към текста >>

НАГОРЕ

0.18187499046326