Търсене в текстове за 'География'

Въобще православното съзнание е склонно да преживява Сина отвън, като импулс, отразен от природните вещи и от родната география, затова инстинктивно се бори с Отец и опитва да намери откровенията на вътрешната си духовност именно чрез природата.

На практика православната култура лишава човек от свободна воля, защото съзнанието, заето в безизходна борба между дух и материя, отказва да се приспособи към пространството. В православното богослужение не господства говорещото вътре в човешката същност, а нещо всеобщо, което не въздейства на личното, а поражда постоянна тъга по надличностовата природа на националния дух. В Източна Европа духовната действителност съществува само под форма на култ и вярност към древни предания, така че от тяхната консервативна същност не произлиза друго, освен инстинктивна мъдрост или шовинизъм, в които следователно доминират импулси на Отец. И въпреки че религиозното съзнание на православните с голяма сила се придържа към Христос, в действителност то пренася атрибутите на Бог Отец върху Син, понякога направо твърди, че Христос е наш баща. Сигурно и продължителните транскултурни отношения с исляма, като типичен импулс на Отец, допълнително подсилват тази тенденция. Въобще православното съзнание е склонно да преживява Сина отвън, като импулс, отразен от природните вещи и от родната география, затова инстинктивно се бори с Отец и опитва да намери откровенията на вътрешната си духовност именно чрез природата. Всичко, формулирано схоластично в разкола между православие и католицизъм, всъщност се корени в историческата несъвместимост на тези два толкова специфични културни потока. Западноевропейското съзнание и импулсите на Син закономерно довеждат до разглеждане на вярата редом със знанието и това е основният патос на Реформацията. Православният Изток с несъстоялата се култура на богомилите и продължаващите импулси на Отец консервативно поддържа състояние на очакване, в което трябва нещо да се случи. От друга страна, верен на амбивалентната си природа, православният човек не престава да поддържа (по-скоро като морален императив, отколкото като активност), че религиозното съзнание трябва да се проникне с наука, че Христос иска не само да действа, а иска също да бъде разбран, да бъде постигнат. Православната култура формира комплекс на непреживяна Реформация и това, струва ми се, е генералният дискурс, в който се случва епистоларният диалог между Петър Дънов и Пеню Киров.
към текста >>

4. Чолеев, И., „Математическа география и картография", София, 1996 г.

4. Чолеев, И., „Математическа география и картография", София, 1996 г.
Литература: 1. Андреев, Й „Семинариум по средновековна българска история Помощни исторически дисциплини", В Търново, 1985 г. 2. Рид.щ Б. „Светът около нас", София, 1988 г 3. Събев, Т., Църковно-календарният въпрос", София, 1968 г. 4. Чолеев, И., „Математическа география и картография", София, 1996 г. Този пост е редактиран от Ани: 05 януари 2017 - 13:12
към текста >>

Интересуваше го художествената литература, наши и чужди класици, съвременни писатели, философия и медицина, право и археология, история и география, дори метеорология и математика.

Интересуваше го художествената литература, наши и чужди класици, съвременни писатели, философия и медицина, право и археология, история и география, дори метеорология и математика.
" - "Вечерите за какво са? " - отговаряше той. Любопитно ни беше как си разпределя времето. Оказа се и тук, че той използва цялото си свободно време извън училище изключително в четене. Четеше в училище, четеше в читалището, в библиотеката, у дома, дори по улицата и планината, когато отиваше на излети. Интересуваше го художествената литература, наши и чужди класици, съвременни писатели, философия и медицина, право и археология, история и география, дори метеорология и математика. И знаеше извънредно много, разясняваше ни, когато ставаше дума или поставяхме въпроси. Дори учителите го слушаха с отворена уста, възхищаваха се от неговите знания, сочеха го за пример. А Петър Дънов наистина беше образец във всяко отношение, високо нравствен и етичен. Много ни беше интересно, когато разбрахме, че той изучава санскритски език и различните философски течения. За първи път от него научихме за съществуването на индийските йоги и чухме подробности за тяхното тайнствено учение.
към текста >>

Кропоткин, Пьотър (1842-1921) - руски теоретик на анархизма, един от основоположниците на релевантната география.

Частната собственост я замести. Днес е епохата на частната собственост. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 14 Макс Щирнер (1806-1856) - германски философ, представител на крайния индивидуализъм и анархизъм, според който Аз-ът е единствената реалност. 15 Бакунин, Михаил (1814-1876) - руски теоретик на анархизма, основоположник на анархосиндикализма, яростен противник на марксизма и на държавния социализъм. Кропоткин, Пьотър (1842-1921) - руски теоретик на анархизма, един от основоположниците на релевантната география. Себастиян Фор (1857-1942) - френски анархист и педагог, автор на „Енциклопедия на анархизма”. 16 Духобори - религиозно общество, възникнало около 1740 г. в европейска Русия. Отричат грехопадението на Адам, вярват, че Бог е неотделим от човека, а Христос е въплъщение на Добродетелта. През 1801 г.
към текста >>