Търсене в текстове за 'Върхове'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 185 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим.
Това същество, кога действа, действа в три главни форми, проявлява три главни качества, показва три главни свойства. Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями отношения, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа определеност и последователност за постигането целта в Природата, които общият Дух гони. Че това е цяла истина, няма защо да се съмняваме, науката ни е доставила отвсякъде цял склад от факти, които говорят много по-ясно и вразумително, отколкото кой да е философ. И тъй, свойствата представляват материята, качествата – силата, формите – ума. Всякой атом във Вселената носи на своето съществуване свойствата, качествата и формите, отпечатани в естеството му от първата битност. Тази битност е Духът на Живота – вечната животворяща енергия, която преобладава навсякъде из Вселената; единствената същност, от която произтичат всичките разумни действия и стремления; върховният закон вътре в душата, който я принуждава да се стреми към усъвършенстване; върховната сила на самосъзнанието вътре в нашия Дух, която ни постоянно подканя да се подвизаваме в Доброто, да дирим благородното и възвишено, да любим истинното Всичко това ни води към великия върховен разум – да знаем що правим, да разбираме и разумяваме към какво се стремим. Това значи да живеем. Но за да се постигне всичко, което е пред душата и в душата на всяко разумно същество, изисквало се преди всичко време, място и условия, гдето да се посади първото семе на Живота. Затова Природата е била длъжна да работи и приготовлява всевъзможните бъдещи условия за това толкова деликатно чадо на вечността. Онези славни епохи, които ни очакват в самата вечност на Живота, които покрай сърцето ни не се минували още, нито в ума ни са влизали. Ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато възприемем безсмъртието?
към текста >>

4. За да се постигне този върховен стремеж в природата и за да се роди и развие настоящият органически живот, който духът ни притежава, преди всичко е била нужна почва за полагане на основа.[133]
За произхода му не знаем почти нищо. Онова, което ни е известно за неговата същност, е придобито от наблюдения върху характерните прояви на неговата сила. Тази сила е диаметрално противоположна на силите на физическия свят и се различава коренно от тях по своето естество. 2. Установено е също така, че органическият живот се е появил във вселената при известни строго определени условия, което потвърждава истината, че природата има някаква определена цел, някакъв общ план и общ стремеж.[132] 3. Всичко това ни кара да признаем факта, че животът се е появил с цел да се развива, да расте и да стане фактор и главен проводник в по-нататъшната проява на Върховния Дух във вселената. 4. За да се постигне този върховен стремеж в природата и за да се роди и развие настоящият органически живот, който духът ни притежава, преди всичко е била нужна почва за полагане на основа.[133] 5. Почвата е била един от най-важните и необходими първични елементи за съществуване. Тя е съдържала онова предварително условие за идване на жизнената сила в царството на природата, без което животът не би могъл да завладее новата среда на своята дейност и да влезе в новите условия на своето битие. 6. Физическите сили е трябвало да работят дълго време, за да подготвят условията за идването на органическия живот, а освен това да отворят пътя за влизането на този живот в неговото жилище – тялото. Това влизане окултната наука нарича „въплътяване” или още „обличане в плът и кръв”. 7. Природата впрегнала своите физико-химични сили и ги натоварила с великата работа да ú доставят елементите на почвата посредством събиране на малките частици на материята, пръснати навсякъде в безмерното пространство.
към текста >>

7. Всичко това ни води към Великия върховен разум – да знаем какво правим, да разбираме и проумяваме към какво се стремим, т.е.
6. Това Начало е: – Духът на живота – вечната животворяща енергия, която изпълва цялата вселена; – Първичната и Единствена Същност, от Която произтичат всички разумни действия и стремежи; – Върховният закон вътре в душата, който я подтиква да се стреми към съвършенство; – Върховната сила на самосъзнанието вътре в духа на човека, която постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и възвишеното, да обича Истината. 7. Всичко това ни води към Великия върховен разум – да знаем какво правим, да разбираме и проумяваме към какво се стремим, т.е. да живеем. 8. За да се постигне всичко, към което се стреми душата на всяко разумно същество, са се изисквали преди всичко време, място и условия, където да се посади първото семе на живота. 9. Природата е трябвало да работи и да приготвя всевъзможни бъдещи условия, така богати и разнообразни, за това толкова деликатно чедо на вечността. Тя е работила и за онези славни епохи, които ни очакват във вечността на живота и които въобще не са преминавали още през сърцата ни, нито са влизали в умовете ни.[144] 10. Пред умствения поглед на човека се очертават велики бъднини, които се губят някъде във вечността.
към текста >>

2. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско

Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове.
Вън от тия условия всичко е изагубено за тях безвъзвратно. Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви. Аз пристигам в роя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на святите Божии заповеди. Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в словото на Истината. Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове. Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде до где ви изведа в безопасно място. Аз знаях колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят дух не отстъпи своето намерение. Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под моята върховна охрана. В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече да ви обичам. Вие бяхте отвратителни на глед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце.
към текста >>

В това – Аз, вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено.
За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат вечната Му и свята воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята. За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпление и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете до где се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свят. В това – Аз, вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено. За това благоволих да извикам отдалече, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдите в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел. За това ви пратих двамата Мои служители да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове.
към текста >>

3. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

За мен е по-тешко да страдам, от колкото на тях, но се покорявам и аз сам на своята върховност, на своята Божествена природа, на своя върховен и винаги благ Дух за тяхното добро.
Виждам Аз и чувствувам всичките болки на всички, с.9 които страдат. Не съм Аз Баща, който не чувствува болките на своите деца. Аз понасям с тях наедно по-голямата част от нещастията им и жаля и тъжя с тях наедно и нося всичкия товар на скърбта им. За мен е по-тешко да страдам, от колкото на тях, но се покорявам и аз сам на своята върховност, на своята Божествена природа, на своя върховен и винаги благ Дух за тяхното добро. Аз никога в своя безпределен живот не съм накарал нито едно мое създание, нито едно мое чадо да извърши това, което е вредно за него. Всякога се стремя като върховен Бог, като общ Баща да им дам това, което е добро според моето вътрешно усмотрение, според моето вътрешно разпореждание. В Мене никакво зло не съществува, с.10 Аз съм винаги пълен с благост и вечна милост, която постоян[н]о изливам от вътрешност[т]а си за благото на всички мои същества.
към текста >>

Всякога се стремя като върховен Бог, като общ Баща да им дам това, което е добро според моето вътрешно усмотрение, според моето вътрешно разпореждание.
които страдат. Не съм Аз Баща, който не чувствува болките на своите деца. Аз понасям с тях наедно по-голямата част от нещастията им и жаля и тъжя с тях наедно и нося всичкия товар на скърбта им. За мен е по-тешко да страдам, от колкото на тях, но се покорявам и аз сам на своята върховност, на своята Божествена природа, на своя върховен и винаги благ Дух за тяхното добро. Аз никога в своя безпределен живот не съм накарал нито едно мое създание, нито едно мое чадо да извърши това, което е вредно за него. Всякога се стремя като върховен Бог, като общ Баща да им дам това, което е добро според моето вътрешно усмотрение, според моето вътрешно разпореждание. В Мене никакво зло не съществува, с.10 Аз съм винаги пълен с благост и вечна милост, която постоян[н]о изливам от вътрешност[т]а си за благото на всички мои същества. Всякога бодърствувам с духа на Любовта си за вървежа на всичките работи, за стойност[т]а на всичките дела. Ако някой се нуждае от моята помощ, от моята сила, Аз съм там в момента да помагам.
към текста >>

На които дългат и испитаната вярност ги приближава все по-близо до моя върховен и благ дух, тези, които Ме познават за техен върховен Баща, за техен единствен Бог и създател.
с.12 че е упазил святостта на името ми и честта на Домът ми. Ако някой злоупотреби с своята добродетел, изврати своята свобода в злодействие против моите всегдашни наредби, него наказвам да претърпи това, което е сторил, за да види и се убеди, че не е полезно да се действува противозакон[н]о и да изнасилва добротата на другите. Такива понижавам, че са опетнили своята душа с непростима грешка, която безвъзвратно води след себе си свойте последствия. При мене идват само тези, които ме любят и са едно по добродетел с мен. На които дългат и испитаната вярност ги приближава все по-близо до моя върховен и благ дух, тези, които Ме познават за техен върховен Баща, за техен единствен Бог и създател. На тях Аз откривам свойте мисли, на с.13 тях Аз разяснявам своите вечни планове, на тях Аз изказвам величието на своята върховна сила, на тях Аз изявявам своята всегдашна слава. Те всички се зовът Мои синове, на които винаги показвам своето благо лице. На тях служи Моя Дух ден и нощ и те всички с един глас ме зовът техен добър Баща, от когото всички излизат.
към текста >>

4. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

Всякога се стремя като върховен Бог, като общ Баща да им дам това, което е добро според моето вътрешно усмотрение, според моето вътрешно разпореждане.
Виждам аз и чувствам всичките болки на всички, които страдат. Не съм аз Баща, който не чувствува болките на своите деца. С тях заедно аз понасям по-голямата част от нещастията и жаля и тъжа с тях. За мен е по-тежко да страдам, но се покорявам сам на своята върховност, на своята божествена природа, на своя благ Дух, за тяхното добро. Аз никога в своя безпределен живот не съм накарал нито едно мое създание, нито едно мое чедо да извърши това, което е вредно за него. Всякога се стремя като върховен Бог, като общ Баща да им дам това, което е добро според моето вътрешно усмотрение, според моето вътрешно разпореждане. В мен никакво зло не съществува. Аз съм винаги пълен с благост и милост, които постоянно изливам от вътрешността си за благото на всеки. Всякога бодърствувам с духа на Любовта си за вървежа на всичките работи, за стойността на всичките дела. Ако някой се нуждае от моята помощ, от моята сила, аз съм там в момента да помагам. Няма разлика къде се намира този, който ме призовава, дали в най-долните слоеве на моите творения или в най-горните, дали в най-отдалечените краища на моето вечно владение или в най-близките, за мене е все едно.
към текста >>

На които дългата и изпитана вярност ги приближава все по-близо до моя върховен и благ Дух.
Едни въздигам, други понижавам и всякой стои или пада пред мене според своето достойнство, според своята доброта, която е приел. Ако някой спази доброто, което е приел и го приложи в живота си да принесе плод, него възнаграждавам за труда му, него повишавам за благородството на душата му, че е опазил светостта на името ми и честта на дома ми. Ако някой злоупотребява със своята добродетел, изврати своята свобода в зло действие и е против моите всегдашни наредби, него наказвам да претърпи това, което е сторил, за да види и се убеди, че не е полезно да се действа противозаконно и да изнасилва добротата на другите. Такива понижавам, че са опетнили своята душа с непростима грешка, която безвъзвратно води след себе си своите последствия. При мене идват само тези, които ме любят и са едно по добродетел с мене. На които дългата и изпитана вярност ги приближава все по-близо до моя върховен и благ Дух. Тези, които ме познават и признават за върховен Баща, за техен единствен Бог и създател, на тях аз откривам своите мисли, разяснявам вечните си планове, на тях изказвам величието на своята сила и изявявам своята всегдашна слава - те всички са завет мой — синове, на които винаги показвам своето благо лице. На тях служи моят Дух ден и нощ и те всички с един глас ме зоват - добрия Баща, от когото всички излизат. А ето на теб аз откривам една от великите си тайни, на най-прост человечески език, защото ти разбираш добре това, което стои пред тебе. Ето, моят Дух се радва, че ти ме любиш, че ти се повседневно стремиш към мене, към моя Дух. Знай ме, сине мой, аз съм добър Баща, Бог неизследим.
към текста >>

Тези, които ме познават и признават за върховен Баща, за техен единствен Бог и създател, на тях аз откривам своите мисли, разяснявам вечните си планове, на тях изказвам величието на своята сила и изявявам своята всегдашна слава - те всички са завет мой — синове, на които винаги показвам своето благо лице.
Ако някой спази доброто, което е приел и го приложи в живота си да принесе плод, него възнаграждавам за труда му, него повишавам за благородството на душата му, че е опазил светостта на името ми и честта на дома ми. Ако някой злоупотребява със своята добродетел, изврати своята свобода в зло действие и е против моите всегдашни наредби, него наказвам да претърпи това, което е сторил, за да види и се убеди, че не е полезно да се действа противозаконно и да изнасилва добротата на другите. Такива понижавам, че са опетнили своята душа с непростима грешка, която безвъзвратно води след себе си своите последствия. При мене идват само тези, които ме любят и са едно по добродетел с мене. На които дългата и изпитана вярност ги приближава все по-близо до моя върховен и благ Дух. Тези, които ме познават и признават за върховен Баща, за техен единствен Бог и създател, на тях аз откривам своите мисли, разяснявам вечните си планове, на тях изказвам величието на своята сила и изявявам своята всегдашна слава - те всички са завет мой — синове, на които винаги показвам своето благо лице. На тях служи моят Дух ден и нощ и те всички с един глас ме зоват - добрия Баща, от когото всички излизат. А ето на теб аз откривам една от великите си тайни, на най-прост человечески език, защото ти разбираш добре това, което стои пред тебе. Ето, моят Дух се радва, че ти ме любиш, че ти се повседневно стремиш към мене, към моя Дух. Знай ме, сине мой, аз съм добър Баща, Бог неизследим. Дела искам от всички, не думи.
към текста >>

5. 13.Червено тефтерче

Пейте му песен нова, в която всичкият върховен мир участвува. Дерзай!
Ето, верни са думите и истинни словата на Господа, който те призовава като помазаник негов. Веселете се небеса и радвай се, земя, че изгря вече твоята правда в света на световете и че твоето име е вече записано във вечната книга на Бога. Станете всинца. Въздайте слава на Бога с глас велик и с радост неизказана. Дойде времето Бог Господ да се яви в своята слава и величие. Пейте му песен нова, в която всичкият върховен мир участвува. Дерзай! Верни са думите. Сам Бог на силите ще слезе и ще възвести своето благоволение към избраника си. Ето, ангелът на завета ще те поздрави и с него всичкото войнство, което ще слезе от сферите на небесните светове да те посрещне и придружи в славното шествие, което ще пристигне точно на определеното време на Сионовата гора. Стани и погледни, ето, светът е узрял за жертва, повикай своите работници и им кажи да съберат пшеницата в житницата, а плевелите да се изгорят и изхвърлят вън във външната тъмнина. Призови своите братя и им кажи да са бодри и готови за този ден, който вече идва и е близо и скоро Словото Му ще пристигне и ще се даде знамението за неговото пристигане, в който ще се тури ред и правда на земята и ще се пречисти и очисти от всяко разстление и ще се благослови с вечно благословение, което ще пребъдва за всякога.
към текста >>

6. Петър Дънов - №1

„върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е.
9. Става дума за Архангел Михаил. В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина. Древното предание говори за седем архангели (вж. бел. 16). От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима: Михаил - небесният „архистратег" (от гр. „върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е. на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител. (У., №1, 14.09.1898 г.) 10. Вероятно става дума за Орифил (вж бел. 16). (У., №1, 14.09.1898 г.) 11. По-късно Учителя П.
към текста >>

7. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

„върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е.
9. Става дума за Архангел Михаил. В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина. Древното предание говори за седем архангели (вж. бел. 16). От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима: Михаил - небесният „архистратег" (от гр. „върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е. на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител. (У., №1, 14.09.1898 г.) 10. Вероятно става дума за Орифил (вж бел. 16). (У., №1, 14.09.1898 г.) 11. По-късно Учителя П.
към текста >>

8. 09_РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ

Архангел (гр.) - върховен, най-висш ангел; от гр.
РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ Архангел (гр.) - върховен, най-висш ангел; от гр. арх - главен, изначален и ангелос - вестител. Аслъ (тур.) - наистина, всъщност. Бахча (пер.-тур.) - зеленчукова или овощна градина. Бесовъпрошателство (ост.) - извикване на зли духове. Благовременно (ост.) - в удобен случай.
към текста >>

Вишнаго (ост.) - родителен падеж от вишен; върховен.
Бесовъпрошателство (ост.) - извикване на зли духове. Благовременно (ост.) - в удобен случай. Благоутробие (ост.) - милосърдие. Вам (ост.) - дателен падеж от вие; на вас. Вендуза (нгр.) - вид стъклена чаша, която се употребява за загряване при простуда чрез привличане на кръв към повърхността на кожата. Вишнаго (ост.) - родителен падеж от вишен; върховен. Водител (ост.) - ръководител. Гора (книж.) - планина. Длъжност (ост.) - задължение. Дрезгавина (ост.) - неясна, слаба светлина. Дървено масло (ост.) - зехтин.
към текста >>

9. №94 (Пеню Киров)

Голям ръст, разкошни облекла, като старовремешните тоги, и в десниците си държаха по един меч с широко раздвоени върхове.
Наскоро, преди 5-6 дни, гледах в съня си, че слънцето е на малък обед, а тъкмо посред небето – един голям величествен град, който бе доста далече, но пък и много близо. Зданията в центъра на града – високи, а в краищата – по-ниски. Или тъй да кажа, че градът бе едно здание с много подразделения. Докато гледах този хубав град, отправо него в небето се образуваха няколко кръга един в други. А най- долу, до нас наблизо, се появиха едни бели человеци, или жени да кажа, но много величествени. Голям ръст, разкошни облекла, като старовремешните тоги, и в десниците си държаха по един меч с широко раздвоени върхове. Но самите мечове бяха като от вятър, както и человеците. Тези человеци бяха нещо като стража на онзи град. И много други [неща] още видях, които от ден на ден по-повече се явяват. Бр. Дънов, ще моля да ме не забравяш, носи ме, за да не остана. Аз трябва да си отида този път умит и очистен, чрез кръвта на Господа Бога нашего.
към текста >>

10. Речник на остарели и чужди думи

архангел (гр.) върховен, най-висш ангел.
Речник на остарели и чужди думи амвон (гр.) издигнато място в храм за проповед, за четене на Евангелие и др. агрипния (гр.) бдение. архангел (гр.) върховен, най-висш ангел. От гръцката дума арх „главен“ или „изначален“ и ангелос „вестител“. аслъ (тур.) наистина, всъщност. бахча (пер.-тур.) зеленчукова или овощна градина. бесовъпрошателство (ост.) извикване на зли духове.
към текста >>

вишнаго (ост.) родителен падеж от вишни; върховен.
бесовъпрошателство (ост.) извикване на зли духове. благовременно (ост.) в удобен случай. благоутробие (ост.) милосърдие. вам (ост.) дателен падеж от вие; на вас. вендуза (нгр.) вид стъклена чаша, която се употребява за загряване при простуда чрез привличане на кръв към повърхността на кожата. вишнаго (ост.) родителен падеж от вишни; върховен. водител (ост.) ръководител. всичкома (ост.) падежна форма за м.р. на обобщителното местоимение всички. въжделение (ост.) силно желание, копнеж. гериз (пер.-тур.) отходен канал.
към текста >>

11. 102 ПИСМО

Щом ний превалихме върха Свети Никола и се навалихме към Шипка, върховете веднага се покриха с мъгла и вятър излезе горе.
Когато пристигнахме близо до върха, гдето е спасителният Дом, другарят ми ми разправяше, че преди няколко години, когато минувал през туй място, бил завят в един трап с коня заедно, гдето отпосле бил намерен и изровен изпод снега. Сега, казваше той, животът ми е харизан. А сега аз му забелязах как небето кротува и всичко е тихо. „Да. това е за вази, каза той. Небето е особено благоразположено към вази". Щом ний превалихме върха Свети Никола и се навалихме към Шипка, върховете веднага се покриха с мъгла и вятър излезе горе. Времето чакало ний да минем. Ний слязохме благополучно в Шипка, гдето си и отпочинахме и закусихме. Вечерта пристигнахме в Казанлък, гдето и преспахме. На другия ден около 10 часа се отправихме за Стара Загора, гдето пристигнахме около два. Тук се видях с някои мен познати, а така също с един наш роднина, на когото фамилията наскоро заминала за невидимия.
към текста >>

12. 157 ПИСМО

Често прекрасните долини представляват человешкото смирение и трудолюбие, а планинските или голи върхове неговата гордост и надменност.
Само една добра мисъл по някой път съставлява голямо богатство за една жаждующа душа. Добрите мисли, добрите желания в живота са лъчите, които го освежават и възрастяват. Те са Господните блага, които идат да осветляват пътеките на тоя материален живот, гдето скърби и страдания са съпътници на человешката душа. Те са утехата, насърчението на страдующите. А да се ползува человек от тия блага, той трябва да има ум, трябва да има душа възприемчива, да задържи доброто в себе си, за да не мине то като вода по голите скали и се преобърне на порой. Често прекрасните долини представляват человешкото смирение и трудолюбие, а планинските или голи върхове неговата гордост и надменност. Да, те са високи, величествени, но са студени и безжизнени. Но не искам от тая апология вие да вадите крайни заключения. Аналогията изобщо е вярна, но в рамките на своите логически промисли. Защото върховете и те си имат своите добри страни. Кога се прави една аналогия, трябва винаги да има контраст, в контраста е отношението на Истината.
към текста >>

Защото върховете и те си имат своите добри страни.
А да се ползува человек от тия блага, той трябва да има ум, трябва да има душа възприемчива, да задържи доброто в себе си, за да не мине то като вода по голите скали и се преобърне на порой. Често прекрасните долини представляват человешкото смирение и трудолюбие, а планинските или голи върхове неговата гордост и надменност. Да, те са високи, величествени, но са студени и безжизнени. Но не искам от тая апология вие да вадите крайни заключения. Аналогията изобщо е вярна, но в рамките на своите логически промисли. Защото върховете и те си имат своите добри страни. Кога се прави една аналогия, трябва винаги да има контраст, в контраста е отношението на Истината. Понеже долините са долини по причина, че има върхове. И върховете, че има долини. Ако не би имало върхове, не би имало и долини и ако нямаше долини, не щеше да има и върхове. Всичко е добро за тези, които разбират.
към текста >>

Понеже долините са долини по причина, че има върхове.
Да, те са високи, величествени, но са студени и безжизнени. Но не искам от тая апология вие да вадите крайни заключения. Аналогията изобщо е вярна, но в рамките на своите логически промисли. Защото върховете и те си имат своите добри страни. Кога се прави една аналогия, трябва винаги да има контраст, в контраста е отношението на Истината. Понеже долините са долини по причина, че има върхове. И върховете, че има долини. Ако не би имало върхове, не би имало и долини и ако нямаше долини, не щеше да има и върхове. Всичко е добро за тези, които разбират. Поздрав на К. и Б.
към текста >>

И върховете, че има долини.
Но не искам от тая апология вие да вадите крайни заключения. Аналогията изобщо е вярна, но в рамките на своите логически промисли. Защото върховете и те си имат своите добри страни. Кога се прави една аналогия, трябва винаги да има контраст, в контраста е отношението на Истината. Понеже долините са долини по причина, че има върхове. И върховете, че има долини. Ако не би имало върхове, не би имало и долини и ако нямаше долини, не щеше да има и върхове. Всичко е добро за тези, които разбират. Поздрав на К. и Б. Ваш верен П.
към текста >>

Ако не би имало върхове, не би имало и долини и ако нямаше долини, не щеше да има и върхове.
Аналогията изобщо е вярна, но в рамките на своите логически промисли. Защото върховете и те си имат своите добри страни. Кога се прави една аналогия, трябва винаги да има контраст, в контраста е отношението на Истината. Понеже долините са долини по причина, че има върхове. И върховете, че има долини. Ако не би имало върхове, не би имало и долини и ако нямаше долини, не щеше да има и върхове. Всичко е добро за тези, които разбират. Поздрав на К. и Б. Ваш верен П. К. Дънов.
към текста >>

13. 170 ПИСМО

При планинските върхове ти си близо, в пустинята на живота, далеч.
Тук, на земята, преводът е само сянка на нейната същина. Който разреши тая дума, който даде на своята душа прав превод за нея, той става безсмъртен, съвършен и свят. Прекарайте тоя Извор отвън - вътре и вий имате вечния живот. Колко трябва да сте готови да схванете тая велика мисъл. Извор, Извор, Извор. При планинските върхове ти си близо, в пустинята на живота, далеч. В смирените сърца ти извираш чист, сладък, в горделивите ти си мътен и горчив. Извор, на тебе земята, животът дължи всичко. На твоите плодове, на твоите капки, които падат в сутринната роса. Всички същества мали и големи вкусват сладките сочни сокове на безпреривния живот. Извор, Извор, Извор, загадка на живота, щастие на душата, блаженство на Духа.
към текста >>

14. 225 ПИСМО

Горе по върховете бушува силна буря, която пропуща само Любящите, Мъдрите, Истииолюбивите, правдивите и добродетелните.
Любезна Е. Животът на верующия или животът на ученика е пълен с изпити, със светли задачи и идеи за бъдното на душата. Временно затворена в тая своя хижа, тя трябва да разреши велики задачи за своя бъден живот. Ние виждаме ония мъчнотии, които сега спъват вашия живот. Вие там в Търново сте дошли до полите на една стръмна планина и мислите може ли да се изкачите там горе. Горе по върховете бушува силна буря, която пропуща само Любящите, Мъдрите, Истииолюбивите, правдивите и добродетелните. Ще вървите напред с вяра, която носи живот. К. да се моли, да мисли и да работи, в края на краищата всичко ще се уреди. А така и ти. Онова, което минава през ума ти, пресявай го. Мен, ако ми остане време, може да ви посетя.
към текста >>

15. 231 ПИСМО

Високите върхове са голи, а долините - обраснали.
Вървете полека от простите проявления на природата към сложните. Противоположностите на живота да ви не смущават, те са една необходимост в настоящия развой на природата. Контрастите са потребни за ума. Сенките се образуват от предметите при силната светлина. Облаците - от силните изпарения на влагата. Високите върхове са голи, а долините - обраснали. Но едните и другите си имат мястото на земята. Високите върхове най-рано получават светлите лъчи на Слънцето, но най-малко задържат неговата топлина. Долините най-късно получават слънчевите лъчи, но най-дълго задържат неговата топлина. Така е и с хората. Някои мязат на планински върхове, а други - на долини, но това не бива да ни се види зловидно.
към текста >>

Високите върхове най-рано получават светлите лъчи на Слънцето, но най-малко задържат неговата топлина.
Контрастите са потребни за ума. Сенките се образуват от предметите при силната светлина. Облаците - от силните изпарения на влагата. Високите върхове са голи, а долините - обраснали. Но едните и другите си имат мястото на земята. Високите върхове най-рано получават светлите лъчи на Слънцето, но най-малко задържат неговата топлина. Долините най-късно получават слънчевите лъчи, но най-дълго задържат неговата топлина. Така е и с хората. Някои мязат на планински върхове, а други - на долини, но това не бива да ни се види зловидно. Всяко нещо на своето място. Високите върхове - това представлява человешкият ум, долините - това представлява человешкото сърце.
към текста >>

Някои мязат на планински върхове, а други - на долини, но това не бива да ни се види зловидно.
Високите върхове са голи, а долините - обраснали. Но едните и другите си имат мястото на земята. Високите върхове най-рано получават светлите лъчи на Слънцето, но най-малко задържат неговата топлина. Долините най-късно получават слънчевите лъчи, но най-дълго задържат неговата топлина. Така е и с хората. Някои мязат на планински върхове, а други - на долини, но това не бива да ни се види зловидно. Всяко нещо на своето място. Високите върхове - това представлява человешкият ум, долините - това представлява человешкото сърце. Человек трябва да е благодарен на своя Създател, че Той е направил всичко в природата да съдействува за добро. Добро не от гледището на тялото, но от гледището на Душата и Духа. Светлите капки на водата биха се възмущавали, че от висотата на своето положение се стичат в калта, но това стичане е потребно за погребаните семенца в пръстта.
към текста >>

Високите върхове - това представлява человешкият ум, долините - това представлява человешкото сърце.
Високите върхове най-рано получават светлите лъчи на Слънцето, но най-малко задържат неговата топлина. Долините най-късно получават слънчевите лъчи, но най-дълго задържат неговата топлина. Така е и с хората. Някои мязат на планински върхове, а други - на долини, но това не бива да ни се види зловидно. Всяко нещо на своето място. Високите върхове - това представлява человешкият ум, долините - това представлява человешкото сърце. Человек трябва да е благодарен на своя Създател, че Той е направил всичко в природата да съдействува за добро. Добро не от гледището на тялото, но от гледището на Душата и Духа. Светлите капки на водата биха се възмущавали, че от висотата на своето положение се стичат в калта, но това стичане е потребно за погребаните семенца в пръстта. Че коя капка би съжалявала, ако се намереше облечена в дрехата на цвета? Поздравете от мене всички ваши домашни, а така също и всички приятели.
към текста >>

16. ***

Той минава през най-високите планински върхове, де буря цари.
Знайте, че два пътя водят към Бога. Път на Любовта и Път на Мъдростта. Път на Любовта е приятен за ходене. По него и децата ходят. Но пътят на Мъдростта е стръмен, скалист и пълен с препятствия. Той минава през най-високите планински върхове, де буря цари. През този път ученикът може да мине само със своя Учител. Оня, който мине по пътя на Любовта, е подготвен да възприеме Великата Божествена Мъдрост. Любовта е най-добрата подготовка за възприемане на Мъдростта. Затова се казва: Любовта носи Светлина!
към текста >>

17. 50–100

Непристъпните върхове пращат своите блага на долината.
Тази вяра те освобождава от всеки страх, подозрение и съмнение. Тя те прави свободен и стабилен. 76 Смирение. Смирението е израз на Любовта към Великия. Непристъпните върхове пращат своите блага на долината. 77 Естественост. Ученикът е напълно естествен в живота си. Това внася красота и искреност в него. Тази естественост дава условия за проява на Любовта.
към текста >>

Изворът, който извира от върховете, напоява всичко по пътя си.
90 Мото. Велико и славно е да служи човек на Бога и да пребъдва в Любовта Му! 91 Своя живот. Изворът, който извира от върховете, напоява всичко по пътя си. Ако искаш да помогнеш на човечеството, изправи своя живот! Тогава ти постъпваш по закона на извора. 92 Търпение. Ученикът може да търпи, защото знае да чака.
към текста >>

18. 100–150

Безкрайни са върховете на знанието, които той трябва да изкачи!
Учение. Ученикът трябва да мисли само едно: че трябва да учи. И никога да не мисли, че е нещо повече от другите. Той знае, че науката, която има още да учи, е безкрайна. Той съзнава, че едва е в началото на Великия път. Безкрайни са върховете на знанието, които той трябва да изкачи! За това той е смирен, Смирението го въвежда в Храма на Мъдростта. Който говори за себе си, не е ученик. 144 Спокойствие. Ученикът трябва да бъде винаги спокоен – при всички условия; той знае, че то е за негово Добро.
към текста >>

19. 150–200

Тихото езеро отразява планинските върхове, небето, слънцето и звездите.
Ученикът е свободен; затова сам се ограничава. Който сам не се ограничава, природата го ограничава. 175 Прозрение. В развълнуваното езеро не виждаш нищо. Тихото езеро отразява планинските върхове, небето, слънцето и звездите. Ученикът трябва да има спокойна душа и установена мисъл. Тогава иде прозрението; тогава се изяснявят много противоречия. 176 Знание и Вяра. Знанието е достояние на мъдрите хора.
към текста >>

20. 450–500

И като че излиза от всички скали, върхове, извори, треви, цветя, дървета и звезди!
Снеговете и ледовете почват да се топят. Ти си вече в страната, дето Слънцето грее и никога не престава да грее. Защото няма вече нощ! Обърсани са вече сълзите от очите ти. Ти ставаш способен да чуваш неземната музика, която пълни всичко. И като че излиза от всички скали, върхове, извори, треви, цветя, дървета и звезди! Те ти говорят, и ти разбираш техния говор! Той е молитвената им песен към Великия! Около тебе текат кристални води, които дават безсмъртие; около теб дървета, които цъфтят и зреят всеки месец, и листата им са за изцеление на народите. Заради Възлюбления си ти обичаш всички, защото във всички виждаш отблясъка на Неговата Красота! И тяхната любов към теб е Любовта на твоя Възлюблен!
към текста >>

21. МОЛИТВА НА ТРИЕДИННИЯ БОГ

I. (1) Двете ръце се събират над главата, като пръстите се допират с върховете си и образуват остър ъгъл, чийто връх е на около 20 см от темето.
Амин. Тази молитва се чете при голяма нужда. Тя е за изгонване на лоши духове от себе си и за самомагнетизиране. Всяка нейна фраза е придружена с движения. Описание на движенията: I. (1) Двете ръце се събират над главата, като пръстите се допират с върховете си и образуват остър ъгъл, чийто връх е на около 20 см от темето. Ръцете бавно се спущат върху темето на главата. (2) Пръстите на двете ръце се поставят върху сърцето. Ръцете плавно се разтварят и докато дойдат в хоризонтално положение, дланите се обръщат напред. (3) Ръцете се обръщат с длани към тялото и се поставят отделно върху двете съответни колена. (4) При изговаряне на думите се прави пълен поклон, коленичи се, ръцете, свити за опора, се поставят на земята, която се опира с чело.
към текста >>

II. (1) Отново ръцете се събират над главата, като пръстите се допират с върховете си и образуват остър ъгъл, чийто връх е над 20 см над темето, мястото на Хилядолистника.
(2) Пръстите на двете ръце се поставят върху сърцето. Ръцете плавно се разтварят и докато дойдат в хоризонтално положение, дланите се обръщат напред. (3) Ръцете се обръщат с длани към тялото и се поставят отделно върху двете съответни колена. (4) При изговаряне на думите се прави пълен поклон, коленичи се, ръцете, свити за опора, се поставят на земята, която се опира с чело. След това при изправено положение се казва II. (1) Отново ръцете се събират над главата, като пръстите се допират с върховете си и образуват остър ъгъл, чийто връх е над 20 см над темето, мястото на Хилядолистника. Ръцете бавно се спущат над главата и при израза "и да просвети ума ми" дясната ръка се слага с пръстите на челото, а лявата се спуща свободно. (2) Пръстите на двете ръце се поставят върху сърцето. Ръцете плавно се разтварят и докато дойдат в хоризонтално положение, дланите се обръщат напред. (3) При изговаряне на израза се прави пълен поклон, коленичи се, ръцете, свити за опора, се поставят на земята, която се докосва с чело. (4) Дланите се поставят върху коленете.
към текста >>

След това Върховете на пръстите се допират и ръцете, с длани обърнати към тялото, се полагат върху сърцето.
Ръцете бавно се спущат над главата и при израза "и да просвети ума ми" дясната ръка се слага с пръстите на челото, а лявата се спуща свободно. (2) Пръстите на двете ръце се поставят върху сърцето. Ръцете плавно се разтварят и докато дойдат в хоризонтално положение, дланите се обръщат напред. (3) При изговаряне на израза се прави пълен поклон, коленичи се, ръцете, свити за опора, се поставят на земята, която се докосва с чело. (4) Дланите се поставят върху коленете. След това Върховете на пръстите се допират и ръцете, с длани обърнати към тялото, се полагат върху сърцето. После, докато се свърши израза, ръцете бавно се разтварят до хоризонтално положение с длани, обърнати напред. (5)Произнася се със спуснати ръце. III.(1) Отново ръцете се събират над главата и пръстите им се допират, за да образуват остър връх, изнесен над Хилядолистника на 20 см. После се спускат плавно и леко докосват темето. (2) Пръстите на двете ръце се поставят върху сърцето.
към текста >>

22. ФОРМУЛИ - Всички

В изходно положение двете ръце се поставят на гърдите, хоризонтално и с допрени върхове на пръстите.
Да чуем Неговия сладък глас, който носи мир и преизобилен живот на отрудените души. Бог е Любов и нашата любов да бъде като Божията Любов. формула 39 Любовта разкрива Бога в нас. Формулата се произнася три пъти със следните движения: В изходно положение двете ръце се поставят на гърдите, хоризонтално и с допрени върхове на пръстите. Произнасяйки "Любовта", ръцете се разтварят хоризонтално встрани, а при - "разкрива" ръцете се издигат високо над главата и върховете на пръстите леко се докосват. Като се произнесе "Бога", ръцете слизат надолу встрани, а при - "в нас" те се връщат в изходното положение. Формула 40 В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има Живот. Формула 41
към текста >>

Произнасяйки "Любовта", ръцете се разтварят хоризонтално встрани, а при - "разкрива" ръцете се издигат високо над главата и върховете на пръстите леко се докосват.
Бог е Любов и нашата любов да бъде като Божията Любов. формула 39 Любовта разкрива Бога в нас. Формулата се произнася три пъти със следните движения: В изходно положение двете ръце се поставят на гърдите, хоризонтално и с допрени върхове на пръстите. Произнасяйки "Любовта", ръцете се разтварят хоризонтално встрани, а при - "разкрива" ръцете се издигат високо над главата и върховете на пръстите леко се докосват. Като се произнесе "Бога", ръцете слизат надолу встрани, а при - "в нас" те се връщат в изходното положение. Формула 40 В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има Живот. Формула 41 (1) Оставям старото на страна,
към текста >>

След това завъртете длани една срещу друга, допрете върховете на пръстите.
Да царува силата на Неговата Мъдрост във всички духове. (три пъти) След това поставете дясната ръка върху дясното коляно, и лявата ръка вдигнете и я протегнете напред към изток с разтворени пръсти. Като проектирате енергиите на Доброто през всеки пръст на лявата ръка, повторете и същите формули в същия ред, както при дясната ръка. Щом привършите, насочете двете си ръце към Слънцето с отворени длани и лакти, опрени на коленете. След това завъртете длани една срещу друга, допрете върховете на пръстите. После съберете наедно една срещу друга дланите в отвесно положение и като вдигнете лакти от колене, прочетете Добрата молитва. Накрая произнесете три пъти формулата: Мир и Радост да цари в нас и във всички сърца. Пътят на Божията Любов е осеян с всички възможности и условия за постижения. Да бъде благословен Господ на Любовта в нашите души.
към текста >>

При изговаряне на "силен съм" ръцете се събират пред гърдите, дланите са една срещу друга, пръстите се опират във върховете и сочат надолу.
Слушам, ставам, здрав съм, силен съм, бодър съм. Тази формула се произнася три пъти със следните движения: При изговаряне на "слушам " двете ръце се поставят близо до ушите с длани, обърнати към тях, и с пръсти, насочени нагоре. При изговаряне на "ставам" ръцете с тласък се изнасят нагоре, те са опънати и перпендикулярни една на друга. При изговаряне на "здрав съм" ръцете се разтварят настрани и се задържат в хоризонтално положение с длани, обърнати надолу. При изговаряне на "силен съм" ръцете се събират пред гърдите, дланите са една срещу друга, пръстите се опират във върховете и сочат надолу. При изговаряне на "бодър съм" ръцете се спущат отстрани на тялото. Каквото и да се случи, както и да се чувствате, каквато и работа да вършите, трябва да изпратите добри мисли в пространството. Слушам, Господи! Ставам, когато Той дойде! Здрав съм, защото Бог е при мен.
към текста >>

23. ФОРМУЛИ - (22-51) 'Вкоренени и основани в Любовта'

В изходно положение двете ръце се поставят на гърдите, хоризонтално и с допрени върхове на пръстите.
Да чуем Неговия сладък глас, който носи мир и преизобилен живот на отрудените души. Бог е Любов и нашата любов да бъде като Божията Любов. формула 39 Любовта разкрива Бога в нас. Формулата се произнася три пъти със следните движения: В изходно положение двете ръце се поставят на гърдите, хоризонтално и с допрени върхове на пръстите. Произнасяйки "Любовта", ръцете се разтварят хоризонтално встрани, а при - "разкрива" ръцете се издигат високо над главата и върховете на пръстите леко се докосват. Като се произнесе "Бога", ръцете слизат надолу встрани, а при - "в нас" те се връщат в изходното положение. Формула 40 В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има Живот. Формула 41
към текста >>

Произнасяйки "Любовта", ръцете се разтварят хоризонтално встрани, а при - "разкрива" ръцете се издигат високо над главата и върховете на пръстите леко се докосват.
Бог е Любов и нашата любов да бъде като Божията Любов. формула 39 Любовта разкрива Бога в нас. Формулата се произнася три пъти със следните движения: В изходно положение двете ръце се поставят на гърдите, хоризонтално и с допрени върхове на пръстите. Произнасяйки "Любовта", ръцете се разтварят хоризонтално встрани, а при - "разкрива" ръцете се издигат високо над главата и върховете на пръстите леко се докосват. Като се произнесе "Бога", ръцете слизат надолу встрани, а при - "в нас" те се връщат в изходното положение. Формула 40 В пълнотата на Божията Любов и в пълнотата на Божия Дух има Живот. Формула 41 (1) Оставям старото на страна,
към текста >>

24. ФОРМУЛИ - (223-239) 'Придай ни вяра'

След това завъртете длани една срещу друга, допрете върховете на пръстите.
Да царува силата на Неговата Мъдрост във всички духове. (три пъти) След това поставете дясната ръка върху дясното коляно, и лявата ръка вдигнете и я протегнете напред към изток с разтворени пръсти. Като проектирате енергиите на Доброто през всеки пръст на лявата ръка, повторете и същите формули в същия ред, както при дясната ръка. Щом привършите, насочете двете си ръце към Слънцето с отворени длани и лакти, опрени на коленете. След това завъртете длани една срещу друга, допрете върховете на пръстите. После съберете наедно една срещу друга дланите в отвесно положение и като вдигнете лакти от колене, прочетете Добрата молитва. Накрая произнесете три пъти формулата: Мир и Радост да цари в нас и във всички сърца. Пътят на Божията Любов е осеян с всички възможности и условия за постижения. Да бъде благословен Господ на Любовта в нашите души.
към текста >>

25. ФОРМУЛИ - (294-305) 'Едно тяло и един Дух'

При изговаряне на "силен съм" ръцете се събират пред гърдите, дланите са една срещу друга, пръстите се опират във върховете и сочат надолу.
Слушам, ставам, здрав съм, силен съм, бодър съм. Тази формула се произнася три пъти със следните движения: При изговаряне на "слушам " двете ръце се поставят близо до ушите с длани, обърнати към тях, и с пръсти, насочени нагоре. При изговаряне на "ставам" ръцете с тласък се изнасят нагоре, те са опънати и перпендикулярни една на друга. При изговаряне на "здрав съм" ръцете се разтварят настрани и се задържат в хоризонтално положение с длани, обърнати надолу. При изговаряне на "силен съм" ръцете се събират пред гърдите, дланите са една срещу друга, пръстите се опират във върховете и сочат надолу. При изговаряне на "бодър съм" ръцете се спущат отстрани на тялото. Каквото и да се случи, както и да се чувствате, каквато и работа да вършите, трябва да изпратите добри мисли в пространството. Слушам, Господи! Ставам, когато Той дойде! Здрав съм, защото Бог е при мен.
към текста >>

26. Молитва на Триединния Бог

I.(1) Двете ръце се събират над главата като пръстите се допират с върховете си и образуват остър ъгъл, чийто връх е на около 20 см
Амин. Тази молитва се чете при голяма нужда. Тя е за изгонване на лоши духове от себе си и за самомагнетизиране. Всяка нейна фраза е придружена с движения. Описание на движенията I.(1) Двете ръце се събират над главата като пръстите се допират с върховете си и образуват остър ъгъл, чийто връх е на около 20 см от темето. Ръцете бавно се спущат върху темето. (2) Пръстите на двете ръце се поставят върху сърцето. Ръцете плавно се разтварят и докато дойдат в хоризонтално положение, дланите се обръщат напред. (3) Ръцете се обръщат с длани към тялото и се поставят отделно върху двете съответни колена.
към текста >>

II. (1) Отново ръцете се събират над главата, като пръстите се допират с върховете си и образуват остър ъгъл, чийто връх е на 20 см над темето, мястото на хилядолистника.
(2) Пръстите на двете ръце се поставят върху сърцето. Ръцете плавно се разтварят и докато дойдат в хоризонтално положение, дланите се обръщат напред. (3) Ръцете се обръщат с длани към тялото и се поставят отделно върху двете съответни колена. (4) При изговаряне на думите се прави пълен поклон като се коленичи, а ръцете, свити за опора, се поставят на земята и тя се докосва с чело. Вече при изправено положение се казва (5). II. (1) Отново ръцете се събират над главата, като пръстите се допират с върховете си и образуват остър ъгъл, чийто връх е на 20 см над темето, мястото на хилядолистника. Ръцете бавно се спущат над главата и при израза „и да просвети ума ми" дясната ръка се слага с пръстите на челото, а лявата се спуща свободно. (2) Изпълнява се точно както при I. (2). (3) Изпълнява се точно както при I.(4). (4) Дланите се поставят върху коленете. След това върховете на пръстите се допират и ръцете, с длани, обърнати към тялото, се полагат върху сърцето.
към текста >>

След това върховете на пръстите се допират и ръцете, с длани, обърнати към тялото, се полагат върху сърцето.
II. (1) Отново ръцете се събират над главата, като пръстите се допират с върховете си и образуват остър ъгъл, чийто връх е на 20 см над темето, мястото на хилядолистника. Ръцете бавно се спущат над главата и при израза „и да просвети ума ми" дясната ръка се слага с пръстите на челото, а лявата се спуща свободно. (2) Изпълнява се точно както при I. (2). (3) Изпълнява се точно както при I.(4). (4) Дланите се поставят върху коленете. След това върховете на пръстите се допират и ръцете, с длани, обърнати към тялото, се полагат върху сърцето. После, докато се свърши израза, ръцете бавно се разтварят до хоризонтално положение с длани, обърнати напред. След това се става и като се спускат ръцете надолу се произнасят думите от израз (5). III. (1) Изпълнява се точно както при I. (1). (2) Изпълнява се както при I. (2) и при II. (2).
към текста >>

27. Формули 25-58 Вкоренени и основани в любовта

В изходно положение двете ръце се поставят на гърдите, хоризонтално и с допрени върхове на пръстите.
Бог е любов. И нашата любов да бъде като Божията любов. формула 44 Любовта разкрива Бога в нас. формулата се произнася три пъти със следните движения. В изходно положение двете ръце се поставят на гърдите, хоризонтално и с допрени върхове на пръстите. Произнасяйки „любовта", ръцете се разтварят хоризонтално встрани, а при „разкрива" ръцете се издигат високо над главата и върховете на пръстите леко се докосват. Като се произнесе „Бога", ръцете слизат надолу встрани, а при „в нас" те се връщат в изходното положение. формула 45 В пълнотата на Божията любов и в пълнотата на Божия Дух има живот. формула 46
към текста >>

Произнасяйки „любовта", ръцете се разтварят хоризонтално встрани, а при „разкрива" ръцете се издигат високо над главата и върховете на пръстите леко се докосват.
И нашата любов да бъде като Божията любов. формула 44 Любовта разкрива Бога в нас. формулата се произнася три пъти със следните движения. В изходно положение двете ръце се поставят на гърдите, хоризонтално и с допрени върхове на пръстите. Произнасяйки „любовта", ръцете се разтварят хоризонтално встрани, а при „разкрива" ръцете се издигат високо над главата и върховете на пръстите леко се докосват. Като се произнесе „Бога", ръцете слизат надолу встрани, а при „в нас" те се връщат в изходното положение. формула 45 В пълнотата на Божията любов и в пълнотата на Божия Дух има живот. формула 46 В Божията любов е благото на човека.
към текста >>

28. Формули 240 - 254 Придай ни вяра

След това завъртете длани една срещу друга, допрете върховете на пръстите.
(три пъти) Да царува силата на Неговата мъдрост във всички духове, (три пъти) След това поставете дясната ръка върху дясното коляно, а лявата ръка вдигнете и я протегнете напред към изток с разтворени пръсти. Като проектирате енергиите на доброто през всеки пръст на лявата ръка, повторете и същите формули в същия ред, както при дясната ръка. Щом привършите, насочете двете си ръце към слънцето с отворени длани и лакти, опрени на коленете. След това завъртете длани една срещу друга, допрете върховете на пръстите. После съберете наедно една срещу друга дланите в отвесно положение и като вдигнете лакти от колене, прочетете Добрата молитва (с. 9). Накрая произнесете три пъти формулата: Мир и радост да цари в нас и Във всички сърца. Пътят на Божията любов е осеян с всички възможности и условия за постижения. Да бъде благословен Господ на любовта в нашите души.
към текста >>

29. Формули 313 - 329 Едно тяло и един Дух

При изговаряне на „силен съм" ръцете се събират пред гърдите, дланите са една срещу друга, пръстите се опират във върховете и сочат надолу.
Слушам, ставам, здрав съм, силен съм, бодър съм. Тази формула се произнася три пъти със следните движения: При изговаряне на „слушам" двете ръце се поставят близо до ушите с длани, обърнати към тях, и с пръсти, насочени нагоре. При изговаряне на „ ставам" ръцете с тласък се изнасят нагоре, те са опънати и успоредни една на друга. При изговаряне на „здрав съм" ръцете се разтварят настрани и се задържат в хоризонтално положение с длани, обърнати надолу. При изговаряне на „силен съм" ръцете се събират пред гърдите, дланите са една срещу друга, пръстите се опират във върховете и сочат надолу. При изговаряне на „бодър съм" ръцете се спущат отстрани на тялото. Каквото и да се случи, както и да се чувствате, каквато и работа да вършите, трябва да изпратите добри мисли в пространството. Слушам, Господи! Ставам, когато Той дойде! Здрав съм, защото Бог е при мен.
към текста >>

30. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА

В пустинята ще усещате унилост, в зелените гори - радост, а в подножието на планинските върхове - повдигане на вашия дух.
При гра-денето на къщата при основата турят камъни, над камъните - печени тухли, над стените турят дървета, а отгоре - керемидите. Може ли да се турят керемидите в основата, а печените тухли - на покрива? Ако в естествения ред на нещата това е вярно, също така това е вярно и в реда на духовните работи. Може ли да бъде вашето настроение еднакво зимно и лятно време; ако пътувате през пустинята и през прекрасни планински долини? - Не може да бъде настроението ви еднакво. В пустинята ще усещате унилост, в зелените гори - радост, а в подножието на планинските върхове - повдигане на вашия дух. Но това са само условия, при които Животът се проявява; това са ноти на една и съща песен. В промяната на нещата е и хармонията на Живота. Затова благодарете за всичко, което Бог е направил и в което вземате участие. Хвалете и славете Името Му и Го благославяйте в душата си завинаги, защото Той е диханието, Той е Животът, Той е благото на всичките неща. Това е едно Слово, което ви се дава, за да престанат между вас разните недоразумения - хър-мър, защото вашата плът е, която се кара, а не сте вие.
към текста >>

31. Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.

Не може да бъде настроението ви еднакво – в пустинята ще усещате унилост, в зелените гори – радост, а в подножието на планинските върхове – повдигане на вашия дух.
Промяната на вашите желания и мисли, това са материалите, от които се гради вашето тяло. При граденето на къщата при основата турят камъни, над камъните – печени тухли, над стените турят дървета, а отгоре – керемидите. Може ли да се турят керемидите в основата, а печените тухли – на покрива? Ако в естествения ред на нещата това е вярно, също така това е вярно и в реда на духовните работи. Може ли да бъде вашето настроение еднакво зимно и лятно време, когато пътувате през пустинята и през прекрасни планински долини? Не може да бъде настроението ви еднакво – в пустинята ще усещате унилост, в зелените гори – радост, а в подножието на планинските върхове – повдигане на вашия дух. Но това са само условия, при които Животът се проявява, това са ноти на една и съща песен. В промяната на нещата е и хармонията на Живота. Затова благодарете за всичко, което Бог е направил и в което вземате участие. Хвалете и славете Името Му и Го благославяйте в душата си завинаги, защото Той е диханието, Той е Животът, Той е благото на всичките неща. Това е едно Слово, което ви се дава, за да престанат между вас разните недоразумения – хър-мър, защото вашата плът е, която се кара, а не сте вие.
към текста >>

32. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

Даже снегът, който пада върху високите планински върхове, слиза върху ниските и високият връх нищо не може да се ползва.
За Радостта, значи, трябва да има обет и душата ни се радва и весели, когато усещаме това. През тази година искам да спазвате следната основна мисъл: смирението в Живота е велика добродетел. Не искам да кажа нископоклонничество, а смирение. Смирението, това е нискотекущите места и човек без смирение представлява високо място, голям планински връх, гдето няма нищо - нищо не расте, не вирее никаква растителност. Може да има Слънце, но нищо не се ражда, а над него или на него може само някой орел да прелети и нищо повече. Даже снегът, който пада върху високите планински върхове, слиза върху ниските и високият връх нищо не може да се ползва. Както снегът от висотите слиза в долините, та се ползват хората в тях, така е и с горделивите хора, които служат за благословение на чадата Божии, които са долините, върху които животът ще расте. Може наистина да се яви противоречие, че горделивите хора изнасилват смирените, обаче това противоречие е само във вашия ум. Може ли един планински връх да влияе върху долината? При разтопяването на снега възможно е да се запълни някоя долина и да отнесе нещо от нея, но това нищо не значи, защото отнесеното е било на повърхността и долината в качествено отношение си остава все долина. Не осъждайте света, защото лошите светски хора служат за нас.
към текста >>

33. ЕНЕРГЕТИЧНИЯТ ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРИЯ

Един клон отива към Сините камъни при Сливен, оттам продължава към айтоските върхове и по-нататък.
Защо Учителя избира именно Велико Търново? Отговор на този въпрос може да ни даде едно писмо на Боян Боев от 10.11.1950 г. до търновския ръководител на Бялото Братство Стамат Тодоров: „Учителя казва, че има едно магнетично течение, което иде от Хималаите и минава през областта на Търново. От Търново се спущат няколко клона магнетични течения в разни посоки. Един клон отива към Сините камъни при Сливен, оттам продължава към айтоските върхове и по-нататък. Друг клон отива от В. Търново към Света гора и т.н. Ето защо В. Търново е мистичен център и ненапразно Учителят избра В. Търново за съборите."
към текста >>

34. Писма до Мария Казакова - 1904

Щом ний превалихме Върха Св.Никола и се навалихме към Шипка, върховете веднага се покриха с мъгли и вятър излезе горе.
Пътувахме нагоре цели два часа. Колкото по-високо се качехме, толкова по-студено ставаше. Когато пристигнахме близо до върха, гдето е Спасителният дом, другарят ми ми разправяше, че преди няколко години, когато минувал през туй място, бил завят в един трап с коня заедно, гдето отпосле бил намерен и изровен изпод снега. Сега, казваше той, животът ми е харизан. А сега аз му забелязах как небето кротува и всичко е тихо, Да, това е за Вази - каза той, Небето е особено благоразположено към Вази. Щом ний превалихме Върха Св.Никола и се навалихме към Шипка, върховете веднага се покриха с мъгли и вятър излезе горе. Времето чакало ние да минем. Ний слязохме благополучно в Шипка, гдето си поотпочинахме и си закусихме. Вечерта пристигнахме в Казанлък, гдето и преспахме. На другия ден около 10 часа се отправихме за Стара Загора, гдето пристигнахме около два. Тук се видях с някои мен познати, а така също с един наш роднина, на когото фамилията наскоро замина за невидимия свят.
към текста >>

35. Писма до семейство Иларионови - 1908

Често прекроените долини представляват человеческото смирение и трудолюбие, а планинските голи върхове ― неговата гордост и надменност.
Само една добра мисъл по някой път съставлява цяло богатство за една жадующа душа. Добрите мисли, добрите желания в живота са лъчите, които го освежават и възрастяват. Те са Господните блага, които идат да осветляват пътеките на тоя материален живот, гдето скърби и страдания са спътници на человеческата душа. Те са утехата, насърчението на страждующите. А да се ползува человек от тия блага, той трябва да има ум, трябва да има душа възприемчива, да задържи доброто в себе си, за да не мине то като вода по голите скали и се превърне на порой. Често прекроените долини представляват человеческото смирение и трудолюбие, а планинските голи върхове ― неговата гордост и надменност. Да, те са високи, величествени, но са студени и безжизнени. Но не искам от тая аналогия Вий да вадите крайни заключения. Аналогията изобщо е вярна, но в рамките на своите логически премисли. Защото и върховете, и те си имат своите добри страни. Кога се прави една аналогия, трябва винаги да има контраст.
към текста >>

Защото и върховете, и те си имат своите добри страни.
А да се ползува человек от тия блага, той трябва да има ум, трябва да има душа възприемчива, да задържи доброто в себе си, за да не мине то като вода по голите скали и се превърне на порой. Често прекроените долини представляват человеческото смирение и трудолюбие, а планинските голи върхове ― неговата гордост и надменност. Да, те са високи, величествени, но са студени и безжизнени. Но не искам от тая аналогия Вий да вадите крайни заключения. Аналогията изобщо е вярна, но в рамките на своите логически премисли. Защото и върховете, и те си имат своите добри страни. Кога се прави една аналогия, трябва винаги да има контраст. В контрастите е отношението на Истината. Понеже долините са долини по причина, че има върхове. И върховете са върхове по причина, че има долини. Ако не би имало върхове, не би имало и долини, и ако нямаше долини, нямаше да има и върхове.
към текста >>

Понеже долините са долини по причина, че има върхове.
Но не искам от тая аналогия Вий да вадите крайни заключения. Аналогията изобщо е вярна, но в рамките на своите логически премисли. Защото и върховете, и те си имат своите добри страни. Кога се прави една аналогия, трябва винаги да има контраст. В контрастите е отношението на Истината. Понеже долините са долини по причина, че има върхове. И върховете са върхове по причина, че има долини. Ако не би имало върхове, не би имало и долини, и ако нямаше долини, нямаше да има и върхове. Всичко е добро на този, който разбира. Поздрав на К. и Б.
към текста >>

И върховете са върхове по причина, че има долини.
Аналогията изобщо е вярна, но в рамките на своите логически премисли. Защото и върховете, и те си имат своите добри страни. Кога се прави една аналогия, трябва винаги да има контраст. В контрастите е отношението на Истината. Понеже долините са долини по причина, че има върхове. И върховете са върхове по причина, че има долини. Ако не би имало върхове, не би имало и долини, и ако нямаше долини, нямаше да има и върхове. Всичко е добро на този, който разбира. Поздрав на К. и Б. Ваш верен: П.К.Дънов
към текста >>

Ако не би имало върхове, не би имало и долини, и ако нямаше долини, нямаше да има и върхове.
Защото и върховете, и те си имат своите добри страни. Кога се прави една аналогия, трябва винаги да има контраст. В контрастите е отношението на Истината. Понеже долините са долини по причина, че има върхове. И върховете са върхове по причина, че има долини. Ако не би имало върхове, не би имало и долини, и ако нямаше долини, нямаше да има и върхове. Всичко е добро на този, който разбира. Поздрав на К. и Б. Ваш верен: П.К.Дънов
към текста >>

36. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Даже снегът, който пада върху високите планински върхове, слиза върху ниските и високият връх нищо не може да се ползува.
През тази година искам да спазвате следната основна мисъл: смирението в живота е една велика добродетел. Не искам да кажа нископоклонничество, а смирение. Смирението, това са нискотекущите места. И человек без смирение представлява високо място, голям планински връх, гдето няма нищо, нищо не расте, не вирее никаква растителност. Може да има слънце, но нищо не се ражда, а над него или на него може само някой орел да прелети и нищо повече. Даже снегът, който пада върху високите планински върхове, слиза върху ниските и високият връх нищо не може да се ползува. Така и горделивите хора са, които не могат да се ползуват. Както снегът от висотите слиза в долините, та се ползуват хората в тях, така е с горделивите хора, които служат за благословение на чадата Божии, които са долини, върху които животът ще расте. Може, наистина, да се яви противоречие, че горделивите хора изнасилват смирените. Обаче това противоречие е само във вашия ум. Може ли един планински връх да влияе върху долината?
към текста >>

37. 1922_10 Имало ли е диспут в читалище „Надежда'

Дърветата превиваха върховете си до земята.
Небето беше съвършено ясно. Но всички се хванахме и за 10-15 минути си окопахме палатките. Настъпи вълшебен тайнствен час. От всички страни на небесния свод се явиха облаци-великани, които бързо се струпаха над града. Вятърът започна отначало да подухва леко, докато се разрази в страшна буря – прах, пясък и листа от земята се размесиха във въздуха. Дърветата превиваха върховете си до земята. Започна да вали едър дъжд, примесен с градушка, която престана, но дъждът се изливаше като из ведро върху земята. Облаците притъмняха и забулиха града. Това беше точно в два без петнадесет минути. През това време и дума не можеше да става за някакво придвижване. Всички се бяхме умълчали, като че ли се извършваше някакво свещенодействие в природата.
към текста >>

38. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния върховен административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес.
Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели. Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение. Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния върховен административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес. Започва трескаво търсене на различни форми за борба срещу Бялото Братство и нарастващото му влияние в страната. Особено внимание се отделя на издателската дейност на Църквата като мощно средство за пропаганда на собствените идеи и критика и засенчване на чуждите, обявени за еретични. В словесната атака вземат участие официалните печатни издания на БПЦ – „Църковен вестник" и сп. „Духовна култура", които периодично дават простор на изследвания, критичен анализ и мнения на клирици, богослови и миряни за Бялото Братство. Успоредно с това се отпечатват поредица книги, студии, монографии, статии и пр.
към текста >>

39. 1922_12 Интервюта, дадени на събора, от Учителя

С тях аз достигнах върховете на Мусала, без да се разболее някой, защото им показах начините, по които могат да се ползват от електрическите и магнетични течения.
Божествената сила, Любовта, у всички е еднакво силна. – Стари и млади? – Да. Старите се обновяват с Любовта и Правдата. Възраждат се. С тях аз достигнах върховете на Мусала, без да се разболее някой, защото им показах начините, по които могат да се ползват от електрическите и магнетични течения. – Какво търсите чак на Мусала? – По-близо до Бога. Там, високо, сред природата, далеч от всичко скверно на земята. Аз предлагам на владици, архимандрити да ги заведа на Мусала и там, на чист въздух и бистра вода, на широк простор при 3000 метра височина да обмислим и разрешим духовните и обществени въпроси. Тия владици и духовници ни анатемосват като отлъчени от църквата, защото уча как да се излекуват обществените недъзи.
към текста >>

40. 1922_13 ПЕНТАГРАМЪТ

Възходящите или положителните се намират по върховете на петоъгълника обърнат с върха си нагоре, а низходящите, т. е.
(9, 155-156) Пентограмът представлява велики, разумни течения в живата природа течения на светлината, които индусите наричат „прана". Те ги наричат още „движение на праната" или „течения на живота". Това са пет велики центрове, в които текат велики процеси. Те представляват пет положителни и пет отрицателни сили. Възходящите или положителните се намират по върховете на петоъгълника обърнат с върха си нагоре, а низходящите, т. е. отрицателните се намират във вътрешния петоъгълник обърнат с върха надолу. (10, 35) В разговор Учителя казва: „Някои считат Пентаграма като една мъртва форма, без никакво действие. Те много се лъжат.
към текста >>

41. 1922_15 ПЕНТАГРАМЪТ - Средният кръг

Виждате числата 1, 2, 3,4, 5 [във върховете на Пентаграма].
Тя разрешава всички мъчнотии в света. Кажеш ли, че Христос е в тебе, ти трябва да разрешиш всичките си мъчнотии. Ако не можеш да ги разрешиш, Христос не е в тебе. За момент може да е в тебе, но понеже живееш в закона на свободата, направиш една грешка и Христос те напуска. (11, 31-32) Виждате числата 1, 2, 3,4, 5 [във върховете на Пентаграма]. Това са числатаа на добродетелите. (12) Един ден ще ви обясня значението на числата от 1 до 5. Всяко число е формула. (11, 32) Ние означаваме Добродетелта с белия цвят; Правдата със зеления цвят това е материалния свят; Любовта с розовия цвят -- това е астралния свят, а в по-висшите му проявления той се губи, душата се губи в полето на Нирвана; Истината - със синия цвят, или висшето ментално поле; и Мъдростта с жълтия цвят. Добродетелта - белия цвят, Правдата - зеления, Любовта - розовия, Мъдростта- жълтия и Истината — синия.
към текста >>

42. 1922_16 ПЕНТАГРАМЪТ - Централният кръг (най-вътрешен)

Ако в този върховен момент той съзнава, че, макар изоставен от всички, има Един, Който го обича и Който е винаги с него (това е Бог), той е издържал вече върховния изпит.
Значи, по този път ученикът ще мине през най-големите страдания. Ще бъде оставен сам, като че ли всички са го напуснали, всички са го изоставили, като че ли всичко е пропаднало, като че ли всичките му стремежи и копнежи са били напразно, като че ли всичко е изгубено. Около него е голяма тъмнина, той преминава през един тъмен тунел. В този момент той мисли, че е изоставен, обаче много светли същества бдят над него, треперят над него и гледат той да издържи този най-тежък от всички изпити. Ако в този момент той се обезсърчи, отпадне духом, той е пропаднал на изпита. Ако в този върховен момент той съзнава, че, макар изоставен от всички, има Един, Който го обича и Който е винаги с него (това е Бог), той е издържал вече върховния изпит. В този момент той съзнава, че опората му е само в Бога. Ако той разбере това, той влиза в един Нов Живот на блаженство, на радост, светлина, на свобода. Той е вече един от безсмъртните, вече е завършил човешката степен на развитие. Това е изпитът, който води към Възкресението. В центъра на Пентаграма има един кръг, през който трябва да мине. (17)
към текста >>

43. 1922_17 ПЕНТАГРАМЪТ - Видове пентаграми

Освен това картините в средния кръг са нарисувани не вътре в началото на лъчите, а вън, срещу върховете.
11, ООК/ Явно е, че този Шлятер е бил един голям окултис и може би е същият, който рисува цветния Пентаграм, понеже годината 1895, когато той е в Америка, е последната от пребиваването на Учителя в САЩ. Възможно е тогава двамата, Учител и ученик, да са се срещнали. Цветният Пентаграм се отличава от черно-белия по някои особености. Въведени са нови символи във външния кръг - подписът на Учител на крилатото колело, под което има сферично тяло. Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо глава на мъж, на върха на Истината е изобразен образът на Учителя. Освен това картините в средния кръг са нарисувани не вътре в началото на лъчите, а вън, срещу върховете. В допълнение извън кръга на Пентаграма са дадени няколко образа — над кръга са ангелите, а под него са човешките души, „децата" — като фонът на картината прелива от тъмен в долната половина, до съвсем светъл в горната част. Това е в синхрон с надписа от формулата, където дувата „Бог” е на върха и до нея са „волята" и „силата", докато „душа" е точно отдолу и до нея са „изпълнение" и „човешката". Тъй като на върха на Истината е изобразен образът на Учителя, църквата нарича цялат картина „икона". Всъщност тази картина представлява емблема на Школата, където учител е Учителя, затова неговият подпис е даден във външния кръг, а наговият образ е изобразен във върха на Истината, понеже Духът на Истината е, който през 1920 г. се вселява в него и отваря школата.
към текста >>

(На Рила, от Молитвен връх) Гледката от тук е незаменима — долините наоколо, върховете, просторите вдъхновяват.
Брат Христо го попита: - Учителю, с цветове, с бои ли ще се напечата? - Да, рекох, с бои ще се напечата. (14, 172) ПЕНТАГРАМЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО (На Рила, от Молитвен връх) Гледката от тук е незаменима — долините наоколо, върховете, просторите вдъхновяват. На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмния му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма. Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш, без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върха нагоре. Тя се е спряла току-що до брега на езерото.
към текста >>

Кой каквато добродетел изразява, ще се движи по съответната ней посока и ще заеме определеното място на един от върховете на Пентаграма.
Затова Учителя го нарече „Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвен връх. (15) ПЕНТАГРАМЪТ В ПАНЕВРИТММЯТА (В беседа 1924 г.) Ние в школата някой ден трябва да излезем на открито някъде и по пет души заедно да направим някои гимнастически упражнения, но не във формата на петоъгълник, а във формата на Пентаграм, във всеки ъгьл по един. Всички трябва да знаете кой накъде ще си движи ръцете. Кой каквато добродетел изразява, ще се движи по съответната ней посока и ще заеме определеното място на един от върховете на Пентаграма. (8, 25) (бел, състав. Пентаграма като част от Паневритмията се дава около четиринадесет години по-късно, но се играе от десет човека - - пет двойки) Един ден, както се бяхме събрали около Учителя, Той каза: „Сега е дошло времето да свалим този Пентаграм от картините във вашите рамки, които висят по стените ида го приложим на земята". Така и стана. Това са упражнения за редици от по пет двойки, насочени към центъра, които в своето движение заемат петте върха на Пентаграма — Любов, Мъдрост, Правда, Истина и Дободетел.
към текста >>

44. 1922_18 ПЕНТАГРАМЪТ - Влияние на Пентаграма и работа с него

Върховете на Пентограма ще се движат тъй, че целият Пентограм ще бъде в постояннодвижение.
И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. (9, 156-158) Ако се разгледа шестоъгълника, и в него има преплетени триъгълници, то той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия живот. Само в Пентограма вие може да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате някакви отношения, ще поставите на върха, горе, в числото 3 (фиг. 2). Върховете на Пентограма ще се движат тъй, че целият Пентограм ще бъде в постояннодвижение. Най-първо ви предстои да намерите де е поставено лицето, с което ще имате известни отношения, дали в точка 1, 2, 3, 4 или 5 на Пентограма. Числата по върховете показват положителните или отрицателните принципи, които действуват в човека за всеки даден момент. И тогава, спрямо този човек вие ще действувате с добродетели, съответни на това място. Ако този човек се намира на мястото на числото две, вие ще действувате спрямо него с Мъдростта, а не с доброта. Той има знания и затова оттам ще започнете с него.
към текста >>

Числата по върховете показват положителните или отрицателните принципи, които действуват в човека за всеки даден момент.
Ако се разгледа шестоъгълника, и в него има преплетени триъгълници, то той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия живот. Само в Пентограма вие може да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате някакви отношения, ще поставите на върха, горе, в числото 3 (фиг. 2). Върховете на Пентограма ще се движат тъй, че целият Пентограм ще бъде в постояннодвижение. Най-първо ви предстои да намерите де е поставено лицето, с което ще имате известни отношения, дали в точка 1, 2, 3, 4 или 5 на Пентограма. Числата по върховете показват положителните или отрицателните принципи, които действуват в човека за всеки даден момент. И тогава, спрямо този човек вие ще действувате с добродетели, съответни на това място. Ако този човек се намира на мястото на числото две, вие ще действувате спрямо него с Мъдростта, а не с доброта. Той има знания и затова оттам ще започнете с него. Ако този човек се намира при числото 1 [на чертежа от външната страна], върху него трябва действува с Любовта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е най-силният, най-суровият принцип, който трябва да се смекчи. Ако някой човек се намира при тройката, ще му се въздействува чрез Истината, защото той обича свободата.
към текста >>

По същия начин ще действувате и спрямо себе си, защото всякога не сте на едно и също място в Пентограма... Аз бих желал още тази вечер всеки от вас да определи на коя страна или на кой връх от Пентограма се намира в дадения момент, според както са наредени числата по върховете.
Той има знания и затова оттам ще започнете с него. Ако този човек се намира при числото 1 [на чертежа от външната страна], върху него трябва действува с Любовта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е най-силният, най-суровият принцип, който трябва да се смекчи. Ако някой човек се намира при тройката, ще му се въздействува чрез Истината, защото той обича свободата. Когато някой човек се намира при четворката, ще му се въздействува с Доброто, ако се намира при петорката, ще му се въздействува с Правдата, с правото. Следователно, с всеки човек ще се постъпва специално, според това, на коя страна в Пентограма се намира той. По същия начин ще действувате и спрямо себе си, защото всякога не сте на едно и също място в Пентограма... Аз бих желал още тази вечер всеки от вас да определи на коя страна или на кой връх от Пентограма се намира в дадения момент, според както са наредени числата по върховете. Това отношение не е абсолютно, то е само една фаза в живота ви за дадения случай. Ще определите мястото си в Пентограма, според както се чувствувате сега, през време на лекцията. (10, 32-35) Тази картина често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи. (2, 195)
към текста >>

45. 1925_7 СЪБОРНО СЛОВО - 1925 година

Поставете дланите на ръцете си една срещу друга, допрени с върховете на пръстите.
Дръжте си главата право! После хванете с лявата ръка десния палец. Вижте как ще се почувствате след това упражнение. Второ упражнение. Подпрете лактите на коленете си. Поставете дланите на ръцете си една срещу друга, допрени с върховете на пръстите. Представете си, че средният ви пръст е дълъг, достига до Слънцето. Вижте какво ще почувствате. Мислете си - защо пръстът ви е станал дълъг. Ние проточваме средния пръст до Слънцето, за да можем да гледаме на нещата от високо, безпристрастно. Човек гледа на нещата безпристрастно, само когато е далеч от тях.
към текста >>

46. 1926_2 Последни писма до Елена Иларионова

Горе по върховете бушува силна буря, която пропуща само Любящите, Мъдрите, Истинолюбивите, Правдивите и Добродетелните.
Любезна Еленке, Животът на верующия или животът на ученика е пълен с изпити, със светли задачи и идеи за бъдното на душата. Временно тя е затворена в тая своя хижа, тя трябва да разреши великата задача за своя бъдещ живот. Ний виждаме ония мъчнотии, които сега спъват вашия живот. Вий там в Търново сте дошли до полите на една стръмна планина и мислите, може ли да се изкачите там горе. Горе по върховете бушува силна буря, която пропуща само Любящите, Мъдрите, Истинолюбивите, Правдивите и Добродетелните. Ще вървите напред с вяра, която носи живот. Костадин да се моли, да мисли и да работи; в края на краищата всичко ще се уреди. А така и ти. Онова, което минава през ума, пресявай го. На мен, ако ми остане време, може да ви посетя.
към текста >>

47. 016. Даскал в с. Хадърджа и първи български учител във Варненска кааза

Другата школа – школата на Свети Климент Охридски, чийто основоположник се посвещава на всеотдайно служене на народа чрез средствата на културата и просветата, без това да го освобождава да прави връзка с Бога, признавайки го за върховен разпоредител и ръководещ всичко.
Докато Левски захвърля калугерското расо и поема пътя на въоръжената революционна борба, Константин Дъновски се готви да напусне гражданската борческа арена и да се отдаде на молитвено съзерцание, за да изпроси от Бога свобода на страдащия български народ. Това не се осъществява благодарение на едно внушение, за което става дума по-късно. Раздвояването, което преживява младият Константин Дъновски, и неговото колебание да изостави житейските борби и да се отдаде на уединение, съответства на двете школи в християнството. Първото е чрез отделянето от света и посветяване на молитва и единочество; типичен представител на тази школа у нас е Св. Иван Рилски, който се уединява в дебрите на Рила и не общува с никого. Другата школа – школата на Свети Климент Охридски, чийто основоположник се посвещава на всеотдайно служене на народа чрез средствата на културата и просветата, без това да го освобождава да прави връзка с Бога, признавайки го за върховен разпоредител и ръководещ всичко. Така младият Константин Дъновски идва до онзи остър завой в своя живот, откъдето решава да поеме пътя на изолираност от света. За тази цел той избира най-тихия отшелнически кът – българския Хилендарски манастир в Атон. Прибягването към отшелничество не е чуждо на българските духовници. Още в началото на ХІV век гръцкият монах Григорий Синаит основава в Панония (Странджа планина) монашеско общежитие на исихасти. Исихазмът е религиозно-мистично учение, разпространено всред византийското духовенство, което впоследствие преминава и всред българското.
към текста >>

48. 018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”

Калоян сключва уния с римската курия, като получава папската титла “рекс” (крал), а търновският епископ бива провъзгласен за “примас”, с което българските граждански и църковни власти признават върховенството на римокатолическия папа и напуска източноправославието.
Вестта за смъртта на царя внесла смут всред българските войски. Обсадата на града била преустановена и Солун бил спасен. Също така тази сцена, изобразена на каменен барелеф, намираме и в Третяковската галерия (иконописната приземна зала) в Москва. В легендата за смъртта на Калояна византийският историк Георги Акрополит31 казва, че Солунският покровител го пробожда с копието си в знак на несъгласие с политиката за прехвърлянето на българската източноправославна църква в лоното на римокатолическата. През 1204 г. Калоян сключва уния с римската курия, като получава папската титла “рекс” (крал), а търновският епископ бива провъзгласен за “примас”, с което българските граждански и църковни власти признават върховенството на римокатолическия папа и напуска източноправославието. Чрез нововъзприетата държавническа линия Калоян, сътрудничейки на Западната римска империя, респективно на римокатолическата църква, въвлича България във война с новообразуваната на Балканския полуостров Латинска държава, с която Рим враждува. Проектираното отхвърляне на източноправославието не се споделяло от православните християни, населяващи Балканския полуостров, и според легендите не се е нравило и на самия солунски светец. Неестествената смърт на Калояна пред стените на Солун става причина да се предотврати замисълът на цар Калоян за отделянето на българите от източноправославната църква и преминаването ¢ към римокатолическата. Какви последици би имала тази политика на цар Калоян за народите, населяващи тогава Балканския полуостров, е трудно да се гадае, но истината е, че измествайки източноправославието от Югоизточната част на Европа, би се разширило влиянието на Рим. Като спираме вниманието си върху горепосочените събития, по асоциация си спомняме драматичната борба на католичката Мария Стюарт срещу Елизабет І, която е държала за самостоятелността на английската църква.
към текста >>

49. УЧИТЕЛЯТ

Учителят споделя пред първите ученици следното: "Ангел ЕЛОХИЛ е Върховен Водител и Ръководител на българския народ и на целокупното Славянство.
На 8 октомври 1898г. се явява пред Учителя Петър Дънов изпратеният ангел ЕЛОХИЛ и Му диктува "Призвание към народа ми - български синове на семейството Славянско". Ангел ЕЛОХИЛ е Ангелът на Завета Господен. Той е Ангелът на Третия Завет Господен към човечеството. През 1911 г. Учителят споделя пред първите ученици следното: "Ангел ЕЛОХИЛ е Върховен Водител и Ръководител на българския народ и на целокупното Славянство. Духът ЕЛОХИЛ е Ръководител на българския народ. Той е ангелът, който е поставен от Бога да води българския народ и цялото славянство. Политическата си свобода българите дължат Нему. И Той се яви между славяните, но те няма да Го разпънат, както направиха евреите." Призванието е първом прочетено лично от Учителя на първата среща на Веригата пред първите трима ученици: д-р Миркович, Пеньо Киров и Тодор Стоименов.
към текста >>

50. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

През същия ден извадих парче алуминий, ръбато с остри върхове, голямо колкото малък орех от устата си, без да ми е направило някаква повреда.
Изплашен, можах да простена само: "Очите ми". В тази неописуема скръб, почувствах Учителя до мен бащински да ми казва: "Николай, не се безпокой, не се тревожи, всичко ще мине". Закараха ме в болницата. Почти нищо не ми направиха, само някакви капки капнаха в очите ми. На третия ден дойде лекарят при мен и с голяма изненада каза: "Чудна работа, колко бързо си оздравял". През същия ден извадих парче алуминий, ръбато с остри върхове, голямо колкото малък орех от устата си, без да ми е направило някаква повреда. След още два дни, бях изписан от болницата, имах само рани по лицето и ръцете, но те скоро минаха и не остана нито следа от тях. Николай Дойнов След заминаването на Учителя, в Братството стават разправии. Не приемат отчета на Антов и Коста Стефанов. Николай Дойнов и брат му Стефан застават на вратата на салона и не пущат Никола Антов на беседа.
към текста >>

51. НЕПОСЛУШАНИЕ

А именно в този момент, след заминаването на Учителя, бе избран Върховен братски съвет от седем човека, избрани пожизнено.
По-късно, за тези три изречения Учителят свали и подходяща мелодия. Песента е записана от брат Иван Кавалджиев. А защо не бе включена песента "Писмото" в песнарката след заминаването на Учителя? Отговорът е много ясен: ако бе включена тази песен, трябваше да бъде включена и историята на текста и мелодията. Тогава всички биха разбрали как стоят нещата. А именно в този момент, след заминаването на Учителя, бе избран Върховен братски съвет от седем човека, избрани пожизнено. Затова тази песен не бе включена в сборника, защото учениците трябваше да изпълнят Волята на Учителя, когато пеят тази песен. А това означаваше да живее вечно песента в душите на учениците, а да няма вечно избран Братски съвет. Нестор Илиев Старите приятели обичаха много парадността. Така бяха устроени.
към текста >>

52. ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА

(Намериха се калцирани огнищни сенки по върховете.) Слава на врялата вода.
Почувстваш ли, че иде треска изпий няколко чаши вряла вода и се преоблечи. И така ще я предотвратяваш". Така и правих. По три литра, а в по-тежки случаи и по пет литра вода съм изпивала през деня и така я удавих тази болест и се спасих от нея. По-късно една случайно направена рентгенова снимка на белите дробове показа, че съм преболедувала, без да зная. (Намериха се калцирани огнищни сенки по върховете.) Слава на врялата вода. Слава на Учителя. Разбира се, Той ми даваше и други съвети: някога лятото прекарвах на Рила, правех екскурзии до Витоша, когато бивах в София, в селото излизах пролет, есен и зиме по 2-3 пъти дневно по половин, един или повече часове, според възможностите, във гората. Понеже Той знаеше, че условията ми в селото са тежки, често ми казваше: "Излизайте, излизайте из гората". (Пък аз обичам природата, обичах гората и излизах). Съветваше ме да дишам дълбоко, да правя гимнастически упражнения.
към текста >>

53. ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА

Гледката оттук бе незаменима - долини наоколо, върхове, просторите вдъхновяват.
Друга формула, която издялахме с длето, гласи: "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! " Тези скали ще напомнят на хората какъв трябва да бъде ученика в пътя си. На самия връх до едно малко клекче се намираше камъка, на който Учителят сядаше. Той е четвъртит като стол. Наоколо ние сядахме и прекарвахме чудни часове на братски, идеен живот, на единство. Гледката оттук бе незаменима - долини наоколо, върхове, просторите вдъхновяват. Вижда се билото на Балкана, Мусала, а при ясно време и Белмекен. Наблюдава се цяла верига от върхове и била. В подножието на Молитвения връх лежат долините, които идват от Рупите и от Урдинските езера. Тук човек може да се нарадва на чиста и девствена природа! Като отместим поглед на юг срещу нас се намира "Върхът на Съзерцанието" и на стръмния му склон се е спряла една скала, под формата на Пен- таграм.
към текста >>

Наблюдава се цяла верига от върхове и била.
На самия връх до едно малко клекче се намираше камъка, на който Учителят сядаше. Той е четвъртит като стол. Наоколо ние сядахме и прекарвахме чудни часове на братски, идеен живот, на единство. Гледката оттук бе незаменима - долини наоколо, върхове, просторите вдъхновяват. Вижда се билото на Балкана, Мусала, а при ясно време и Белмекен. Наблюдава се цяла верига от върхове и била. В подножието на Молитвения връх лежат долините, които идват от Рупите и от Урдинските езера. Тук човек може да се нарадва на чиста и девствена природа! Като отместим поглед на юг срещу нас се намира "Върхът на Съзерцанието" и на стръмния му склон се е спряла една скала, под формата на Пен- таграм. Колко правилно е отсечена като Пентаграм с върха нагоре. Тя се е спряла току до брега на езерото.
към текста >>

Високите върхове са динамични центрове.
Сега си спомням и се чудя как можа да стигне тази гъба за всички. Не е ли чудо? Това не е ли по закона на множението, както бе при Христос, с петте хляба и двете риби? Из спомените на Борис Николов, Елена Андреева, Николай Дойнов Записки от беседите на Учителя Високите върхове са динамични центрове. Те представляват резервоар на сили, които ще се използват в бъдеще. Планинските върхове са свързани с центъра на Слънцето. Същевременно те са помпи, които изтеглят нечистотиите. Никоя друга страна няма толкова слънчево разположение на алпийски върхове и била като тези на Рила. Това е планината на най-чистите и пивки води.
към текста >>

Планинските върхове са свързани с центъра на Слънцето.
Това не е ли по закона на множението, както бе при Христос, с петте хляба и двете риби? Из спомените на Борис Николов, Елена Андреева, Николай Дойнов Записки от беседите на Учителя Високите върхове са динамични центрове. Те представляват резервоар на сили, които ще се използват в бъдеще. Планинските върхове са свързани с центъра на Слънцето. Същевременно те са помпи, които изтеглят нечистотиите. Никоя друга страна няма толкова слънчево разположение на алпийски върхове и била като тези на Рила. Това е планината на най-чистите и пивки води. Тя прилича на красива и умна глава. В тази глава е скрито най-скъпото и съкровено съдържание.
към текста >>

Никоя друга страна няма толкова слънчево разположение на алпийски върхове и била като тези на Рила.
Записки от беседите на Учителя Високите върхове са динамични центрове. Те представляват резервоар на сили, които ще се използват в бъдеще. Планинските върхове са свързани с центъра на Слънцето. Същевременно те са помпи, които изтеглят нечистотиите. Никоя друга страна няма толкова слънчево разположение на алпийски върхове и била като тези на Рила. Това е планината на най-чистите и пивки води. Тя прилича на красива и умна глава. В тази глава е скрито най-скъпото и съкровено съдържание. Тя е духовното богатство на България, защото е храм на посветени. Храм, в който свещенодействат невидими същества от далечни светове.
към текста >>

54. ПЛАНИНИ И ЛЕЧИТЕЛСТВО

Качвайте се на върховете, да предизвикате дълбоко дишане.
ПЛАНИНИ И ЛЕЧИТЕЛСТВО Ако искате да бъдете здрави, правете често екскурзии през късната зима и ранна пролет, докато растенията не са развити и докато няма животни по планината, за да се ползвате от праната, която е в изобилие. Качвайте се на върховете, да предизвикате дълбоко дишане. Това е особено добре за онези, които страдат от астма, както и за ония, които са предразположени към затлъстяване. Планината крие в себе си всички условия за лекуване и за придобиване на знания. Като сте дошли на планината, ползвайте се от нейните блага. За пример, ако ви боли стомах, сварете си малко равнец; против кашлица, сварете си малко синя тинтява и пийте от тази вода. Ако някой от вас е простуден, нека се качи два-три пъти на някой връх, да се изпоти добре.
към текста >>

Качвайте се по върховете, да предизвикате дълбоко дишане.
Планината крие в себе си всички условия за лекуване и за придобиване на знания. Като сте дошли на планината, ползвайте се от нейните блага. За пример, ако ви боли стомах, сварете си малко равнец; против кашлица, сварете си малко синя тинтява и пийте от тази вода. Ако някой от вас е простуден, нека се качи два-три пъти на някой връх, да се изпоти добре. След това да изпие две-три чаши гореща вода и да се преоблече. Качвайте се по върховете, да предизвикате дълбоко дишане. Това е особено добре за онези, които страдат от астма, както и за ония, които са предразположени към затлъстяване. Планината крие в себе си всички условия за лекуване и придобиване на знания... За да не се простудява, човек трябва да пази топлината на тялото си. Между външната температура и температурата на тялото трябва да има равновесие. Ако тия температури са рязки, човек лесно се простудява. Необходимо нещо за всинца ви е да ставате рано, да не се обленявате.
към текста >>

55. ПЛАНИНИ И УЧЕНИЧЕСТВО

Не може да бъде носител на светли и нови идеи онзи, който не посещава планински върхове.
ПЛАНИНИ И УЧЕНИЧЕСТВО Ученичество без екскурзии по планината е невъзможно. Не може да бъде носител на светли и нови идеи онзи, който не посещава планински върхове. На планинците, като носители на нови идеи, може да се разчита. Лек и приятен е животът на онзи, който се качва по планините. Тежък е животът в долините, макар че външно изглежда лек. В планината човек има сто пъти по-голяма възможност да намери Истината, отколкото в долината. Ако планините нямаха някакво предназначение, те не биха съществували.
към текста >>

Изкачвате ли се по високите върхове, вие се освобождавате и повдигате мислите и чувствата си.
За развитието на ума и на Божественото у човека, той трябва да се изкачва по високите планини. Планината е акумулатор на грамадна енергия. Там владее чистота. В тази чистота и светла атмосфера, човек може по-лесно да влезе във връзка със светлите същества и да прояви своята Божествена природа. Там горе човек може да пише поезия, защото идва вдъхновение от посещението на светли същества, които обитават високите планини. Изкачвате ли се по високите върхове, вие се освобождавате и повдигате мислите и чувствата си. Щом сте дошли на планината, вие имате условия да проявите доброто у себе си. При пристигане на планинско място, казвайте: "Добри и светли същества, пазители на това място, приемете ни на гости при вас и нека Божието Благословение да бъде над вас", а при напускане на това място: "Добри и светли същества, пазители на това място, благодарим ви за гостоприемството. Останете си с мир и нека Божието Благословение бъде над вас". Сега запример, сте дошли на планината да получите нещо от нея: да се обновите, да си починете, да трансформирате състоянията си. Искате да ви се даде нещо - право е това.
към текста >>

Човек трябва да ходи по планинските върхове само тогава, когато му липсва нещо, за да се обогати, да има някаква придобивка.
Искате да ви се даде нещо - право е това. Но вие давате ли? Едно трябва да знаете: само онзи получава от Природата онова, за което е дошъл, който изпълнява закона на даването. Какво ще спечели човек, ако отиде на Мусала при неблагоприятни стечения на обстоятелствата за него? - Не само, че няма да спечели, но характерът му може да се изопачи. Човек трябва да ходи по планинските върхове само тогава, когато му липсва нещо, за да се обогати, да има някаква придобивка. Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имате тогава, ще имат ясно очертани контури. Запример, като сте дошли тук, мнозина мислят, че са на курорт и трябва да си починат.
към текста >>

И тъй, като ходите по планинските върхове, пазете чистота.
Като дохождате на планината, всеки трябва да си носи лопатка, да заравя боклуците и нечистотиите си. Планината не обича нечисти хора. Ако нарушите чистотата й, тя ще ви изпъди с дъжд, сняг, гръмотевици. Навсякъде можете да се разхождате, но ще пазите реда и порядъка, който съществува в Природата. Бъдете доволни и благодарни, че сте дошли на планината. И тъй, като ходите по планинските върхове, пазете чистота. Това е най- простият израз, с който можете да покажете, че цените това, което разумната Природа е създала. По този начин вие ще се свържете с напредналите същества в невидимия свят, които ще ви помагат. Иначе, те ще се откажат от вас.
към текста >>

56. БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА

по върховете на Ястребац.
На фронта куршум попаднал точно срещу сърцето му, но се ударил в Евангелието и не проникнал в тялото. Така баща ми беше спасен от смърт." Влад Пашов Една случка из Отечествената война: Това беше в Словенско през май 1945 г. по върховете на Ястребац. Тук бяха разположени частите на дивизията - известният 46 пехотен полк. Работата ми беше в резерва на дивизията. Както обикновено на фронта - винаги готови за тревога. В една тъмна нощ получавам телефонно известие да сменя една механизирана рота на бойната линия. Съвсем незабелязано през нощта се промъкнах и в ранните зори се намерих с ротата си на предната линия, където температурата винаги беше висока.
към текста >>

57. ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА

Ще се качваш по планинските върхове, но внимателно, с будно съзнание да не стъпчеш нито едно цвете.
И най-малкото цветенце да стъпчете, вие разваляте работата на някой художник. Както постъпвате с картините на художниците, така ще постъпват и с вас. Колкото по-добър е човек, толкова по-внимателно стъпва. Той знае къде да стъпи. Той знае законите на общността и единството. Ще се качваш по планинските върхове, но внимателно, с будно съзнание да не стъпчеш нито едно цвете. Обичайте растенията и горите, за да се свързвате със силите, които действат в тях. В двора на всеки ученик трябва да има поне 2-3 овощни дървета, които да прекопава и полива от време на време. На един стар човек, на едно дете, на една капка гледайте да услужите, да имате светла мисъл към тях. Вие минавате по цветя, газите ги, тъпчете ги с краката си. Тия цветя са изложение на същества, които стоят много по- високо от вас.
към текста >>

58. МОЛИТВИ ОТ УЧИТЕЛЯ

I. (1) Изговарянето се придружава със следното движение: Двете ръце се събират над главата, пръстите се допират с върховете си и образуват остър ъгъл, върхът на който е на около 20 см от темето.
(4) Покланям се пред Твоя Вечен Дух, Който ме оживява и възкресява из мъртвите. (5) Пази ме, Господи, със Святото Си Име, за да Ти служа с радост и веселие и да бъда едно с Теб, Господи Исусе Христе, както Ти с Отца! Амин Самомагнетизиране може да се постигне, когато всяка фраза от тази молитва се придружава със специални движения, дадени от Учителя. Описание на движенията, записани от брат Стефан Тошев: I. (1) Изговарянето се придружава със следното движение: Двете ръце се събират над главата, пръстите се допират с върховете си и образуват остър ъгъл, върхът на който е на около 20 см от темето. Ръцете бавно се спущат върху темето на главата. (2)Пръстите на двете ръце се поставят върху сърцето. Ръцете бавно се разтварят, така че дланите да се обърнат напред, докато ръцете дойдат в хоризонтално положение. (3)Ръцете с длани към тялото се поставят отделно върху двете съответни колена. (4)При изговаряне на израза се прави пълен поклон, коленичи се, ръцете свити за опора се поставят на земята, докато и челото опре на земята.
към текста >>

След това пръстите на ръцете, допрени с върховете си с длани към тялото, се слагат върху сърцето.
II. (1) Ръцете извършват движение над главата, както в I. (1) и при израза "и да просвети ума ми", дясната ръка се слага с пръстите на челото, а лявата се спуща свободно. (2) Прави се същото, както в I. (2). (3) Прави се пълен поклон, както в I. (4). (4) Дланите на ръцете се слагат върху коленете. След това пръстите на ръцете, допрени с върховете си с длани към тялото, се слагат върху сърцето. После ръцете бавно се разтварят с длани, обърнати напред до хоризонтално положение, докато се свърши израза. (5) Произнася се със спуснати ръце. III. (1) Също, както I. (1). (2) Също, както I. (2). (3) Също, както I. (3).
към текста >>

59. УПРАЖНЕНИЯ НА ПЛАНИНАТА

Те са пребродили всички високи върхове.
Който иска да вземе първо място, нека тръгне вечер за Мусала, като мине през Рилската пустиня, през езерата на Марица, през Маричината долина и да се върне назад. Това е задача само за героите. Които не са герои, могат да направят същата задача, но по двама, трима заедно. Така са изпитвали учениците в древността. Всички адепти и светии са минали по този път. Те са пребродили всички високи върхове. През каквито върхове мине човек в живота си, такива постижения ще има. Ако не можете да се качите на Мусала и да слезете, не можете да бъдете ученици. Изкачването на Мусала е един от трудните изпити, особено вечер, в снежна, зимна нощ. Първо ще направите опита през деня; после - при лунна светлина и трети път - в тъмна нощ, когато върхът е покрит със сняг. Мъчна е задачата, но ще се изпитате.
към текста >>

През каквито върхове мине човек в живота си, такива постижения ще има.
Това е задача само за героите. Които не са герои, могат да направят същата задача, но по двама, трима заедно. Така са изпитвали учениците в древността. Всички адепти и светии са минали по този път. Те са пребродили всички високи върхове. През каквито върхове мине човек в живота си, такива постижения ще има. Ако не можете да се качите на Мусала и да слезете, не можете да бъдете ученици. Изкачването на Мусала е един от трудните изпити, особено вечер, в снежна, зимна нощ. Първо ще направите опита през деня; после - при лунна светлина и трети път - в тъмна нощ, когато върхът е покрит със сняг. Мъчна е задачата, но ще се изпитате. Ако нямате вътрешно разположение, ще направите само първия опит - ще отидете на Мусала през деня.
към текста >>

60. СЛЪНЦЕ И УПРАЖНЕНИЯ

Поставете дланите на ръцете си една срещу друга, допрени с върховете на пръстите.
СЛЪНЦЕ И УПРАЖНЕНИЯ Подпрете лактите на коленете си. Поставете дланите на ръцете си една срещу друга, допрени с върховете на пръстите. Представете си, че средният ви пръст е дълъг, достига до Слънцето. Вижте какво ще почувствате. Мислете си защо пръстът ви е станал дълъг. Ние проточваме средния пръст до Слънцето, за да можем да гледаме на нещата отвисоко, безпристрастно. Сега всички заедно ще направим следното упражнение: Ще си представите, че имате хубав, пролетен ден, а часът е около два или три сутринта и мислено ще направим разходка до Зорницата, а после до Слънцето.
към текста >>

61. РАЗВИВАНЕ НА ДАРБИ И ДОБРОДЕТЕЛИ

Палецът и средният пръст допрени с върховете си, при което образуват един малък кръг.
Ще се запитвате: "Какво правите, господине? " Ще мислите, че сте съвършено непознати хора, с които едва сега ще трябва да се запознавате. Сега, за една седмица, като нямате никакво разположение, галете 10 пъти безименния си пръст - тъй ритмично 1, 2, 3, 4... 10 пъти, да видите каква смяна ще стане вътре във вас. Щом човек почва да огрубява, той трябва да гали, да милва третия си пръст, да смекчи характера си. Упражнение: Ръцете напред, успоредни една на друга. Палецът и средният пръст допрени с върховете си, при което образуват един малък кръг. Отхвърляне със сила средния пръст напред и на двете ръце. Средният и големият пръст се поставят пред устата, допрени. Слабо духане. Ръцете се изнасят напред, с бавно отваряне на пръстите. Това упражнение се прави няколко пъти.
към текста >>

62. ФИЗИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ

При изказване на думите "Ние сме в хармония с живата Природа", ръцете се издигат встрани и нагоре над главата с изправени нагоре пръсти и обърнати една към друга длани, върховете на пръстите се допират.
При въртене на ръцете да се получават хубави кръгове. Едновременно с движенията се изговаря формулата: "Благодаря Ти, Господи, за магнетичната сила, която приемам от земята и я изпращам към малкия си мозък, за да трансформира всички мои отрицателни мисли, чувства и желания." Упражнението се прави 3 пъти. Накрая, след упражненията, се завършва с формулата: "Ние сме в хармония с живата Природа. Нека Божието благословение да протече през нас." При изказване на думите "Ние сме в хармония с живата Природа", ръцете се издигат встрани и нагоре над главата с изправени нагоре пръсти и обърнати една към друга длани, върховете на пръстите се допират. При думите "Нека Божието благословение да протече през нас", се прави обливане на тялото с ръцете - ръцете леко докосват главата, после се свалят плавно надолу, като минават през главата, раменете и гърдите и се прибират до тялото. 7 упражнения от Учителя Търново, 1910 г., 18 август, Протоколи от годишната среща на Веригата, записал Петко Гумнеров: Упражнение 1: Ръцете опънати назад и надолу с дланите. Движим ръцете кръгообразно отзад, нагоре и се навеждаме заедно с тялото, докато пръстите на ръцете опрат земята, след което се изправяме и ръцете се повдигат нагоре като се изнасят назад, докато дойдат в първото положение.
към текста >>

63. ЦАРЕ И УПРАВНИЦИ

Времето е отбелязало културни и исторически върхове.
Борис Николов В една топла лятна сутрин възлизахме с Учителя към Ел Шадай - бивака на Витоша. Повод за тази екскурзия бе обявеният тридневен празник по случай раждането на престолонаследника Симеон. "Случайността" да се повторят отново две имена, записани в историята на България, събуди спомени. Двете имена - Борис и Симеон - са известни. Времето е отбелязало културни и исторически върхове. Цар Борис покръства българите, а неговият син - цар Симеон, е позлатил своето време с достиженията на блестящи културни изяви. Поради това, изкачвайки се по стръмния склон към бивака, запитах Учителя: - Има ли някаква връзка между настоящата царска фамилия и двете имена - цар Борис и цар Симеон, известни в българската история? - Да, има! Сегашният Борис е същият дух, който покръсти българите!
към текста >>

64. ДУХОВЕНСТВОТО

Прах, пясък и листа се разнасяха от земята във въздуха, а дърветата превиваха върховете си към земята...
След обяд към един часа, брат Петко Епитропов слезе от вилата, в която беше Учителят и каза: "Всички братя да направят улеи около палатките си! " Това съобщение постави всички в недоумение, защото по нищо не личеше, че може да вали дъжд, небето беше съвършено ясно. Но въпреки това, всички се захванаха на работа и за 10-15 минути направихме улеи около палатките и погледите ни бяха обърнати към небето. Настъпи вълшебен тайнствен час! От всички страни на небесния свод се появиха облаци като великани, които бързо се струпаха над града, Вятърът започна отначало да подухва леко и после се разрази страшна, тъмна буря. Прах, пясък и листа се разнасяха от земята във въздуха, а дърветата превиваха върховете си към земята... Започна едър дъжд, примесен с градушка, която престана, но дъждът се изливаше като из ведро. Облаците притъмняха и забулиха Търново. Всичко плувна във вода. През това време и дума не можеше да става за някакво придвижване. Всички се бяха умълчали, като че ли се извършваше някакво свещенодействие в Природата.
към текста >>

65. ЕВАНГЕЛИЕ НА МИРА НА ИИСУС ХРИСТОС ОТ УЧЕНИКА ЙОАН /ЕВАНГЕЛИЕ НА ЕСЕИТЕ/

Телата им са оголени и гледат в небето, в планинските върхове; те са като гиганти, които спят по склоновете на хълмовете като идоли, разположени в пустинята и се скриват в най-дълбоките недра на Земята.
Истината ви казвам: Този, който опази нейните закони, никога не ще види болест, тъй като силата на вашата Майка превъзхожда всяко зло. Тя има власт над сатаната и неговото царство; и законът на вашата Майка управлява всички ваши тела също така, както и всички, живеещи на Земята. Кръвта, която тече по вашите вени, води началото си от нашата Майка- Земя. Нейната кръв пада от облаците, извира от лоното на Земята, бълбука в планинските ручеи, тече в реките из равнините, спи в езерата и мощно шуми з бурните морета. Твърдостта на нашите кости произлиза от нашата Майка-Земя, от нейните скали и камъни. Телата им са оголени и гледат в небето, в планинските върхове; те са като гиганти, които спят по склоновете на хълмовете като идоли, разположени в пустинята и се скриват в най-дълбоките недра на Земята. Еластичността на нашите мускули е породена от плътта на нашата Майка-Земя; тази плът, жълта и червена, дава живот на плодовете на нашите дървета; тя дава също храната, бликаща от всяка бразда на нашите полета. Нашите вътрешности са родени от вътрешностите на нашата Майка- Земя. Те са скрити от нашите очи точно така, както са невидими за нас дълбините на земята. Светлината на нашите очи, способността на нашите уши да слушат са породени от цветовете и звуците на нашата Майка-Земя; те ни обгръщат, както вълните на морето умиват рибите, а струите на въздуха - птиците. Истина ви казвам: човекът е син на Майката-Земя; от нея синът човешки получава своето тяло, което расте, подобно на тялото на новороденото, хранещо се от гърдите на своята майка.
към текста >>

66. НАВОДНЕНИЯ

Островите, на които сега живеят японците, ще бъдат върховете на планините на новия континент, които ще достигнат повече от 9 000 м височина - толкова, колкото сега е дълбок Великият океан на това място - Марианската падина, дълбока 11 200 м.
Затова постройте си кораб като Ноевия или поне малки и големи лодки. Като влезете в кораба или лодката, няма да имате нужда от никакви животни. За всекиго ще има по една малка лодка и малко храна, колкото за един човек. Понеже цялата земя е оцапана и по нея няма и една педя, на която да не се е проляла човешка или животинска кръв, а и ние живеем върху костите и остатъците на миналите култури преди нас, за идващата Шеста, светеща раса се създава нов континент с абсолютно чиста земя и вода. Новият континент ще се образува между Азия и Америка и ще се издигне от водите на Великия океан. Островите, на които сега живеят японците, ще бъдат върховете на планините на новия континент, които ще достигнат повече от 9 000 м височина - толкова, колкото сега е дълбок Великият океан на това място - Марианската падина, дълбока 11 200 м. Строи се цял един нов континент във Великия океан. За всяка нова раса трябва нов континент. Този континент ще се покрие с най-хубавите извори. Той ще бъде с планински местности. За да се издигне една планина от известни сили на няколко хиляди километра височина, какъв напор ще има?
към текста >>

Дето се явяват тук-таме островчета по Великия океан, това ще бъдат върховете на планините на бъдещия континент.
Този живот си отива, за да стори път на новия. Материята ще се измени. От Слънцето идват грамадни магнетични течения, които повдигат континента и го озонират. Новият континент, който ще изникне от дъното на Великия океан, ще бъде континент на Шестата раса. Сибир ще се съедини с новия континент като негова част. Дето се явяват тук-таме островчета по Великия океан, това ще бъдат върховете на планините на бъдещия континент. Водата на Великия океан ще залее някои от съвременните континенти. Хората ще видят неща, които не са виждали. Известни континенти ще потънат, а други континенти ще се повдигнат над морето. Водата на Великия океан, например, ще залее някои от съвременните континенти, а голяма част от сега живущите хора на Земята ще се преселят на негова почва. Ще се потопи цял континент, за да се спаси светът.
към текста >>

67. ПРЕДИСЛОВИЕ

Там, при високите Рило-Родопски върхове, се е намирало светилището на Орфей.
В свещените недра на планините Рила и Родопи е създаден мистичен център – Школата на Орфей. Този представител на светлите гении на човечеството е роден и откърмен в Тракия, сред величествената й девствена Природа. Орфей е велик Мъдрец, посветен в мистериите на Египет, владеещ висшето знание и магическите закони на музиката. Той създаде мистичната традиция, мистичното движение, което стана център на нова култура, даде нов тласък на Бялата раса. Древните елини са смятали Тракия (южната част на България) като страна на Светлината, като отечество на музите. Там, при високите Рило-Родопски върхове, се е намирало светилището на Орфей. Там се е преподавало свещеното изкуство, поезията и музиката. Там Орфей е възвестил великите закони на Живота. По-късно Балканите втори път стават огнище на културен тласък. Преди хиляда години в България се роди движение с международно значение – това движение беше богомилството. Богомилите бяха носители на истинското Христово учение.
към текста >>

68. БЪЛГАРИЯ ПРИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Няма място в тази страна, откъдето да не се виждат красивите очертания на върховете и далечните планински вериги, които се губят в хоризонта.
През ледниковите периоди от тези планини се спущали могъщи ледници. Те са изрязали дълбоките стръмни долини, гигантските каменни циркуси, тъй характерни сега за тези планини, и са образували многобройните прекрасни езера с кристални води, наречени очи на планината. В тази страна има малки плодородни долини, населени с енергичен, предприемчив, гостоприемен, трудолюбив народ, буден за свободата си, много страдал, вследствие на което е изработил характера на един добър народ. В дълбока древност тук са цъфтели старите култури на траките и одрисите още преди идването на римляните по тези места. От тези култури и досега има запазени следи. Няма място в тази страна, откъдето да не се виждат красивите очертания на върховете и далечните планински вериги, които се губят в хоризонта. Има едно съответствие между душата на един народ и Природата, всред която живее. Безмълвното присъствие на тези едри форми очертава хоризонта и дава на душата определени и ясни впечатления. Те турят в ред целия душевен свят на човека. Светлините се менят по тези високи масиви през всички часове на деня и през всички годишни времена. Мълчаливият говор на Вечното буди в душата благоговение и чувство за красота.
към текста >>

Високите върхове насочват погледа нагоре.
Планината издига човека над обикновеното поле на живота, гдето той работи. Тя го поставя в досег с Великия живот на Цялото. Под нейното влияние в човека се раждат нови чувства, нови мисли, нови идеи. Слънцето грее другояче в планините – радостно и освобождаващо. В планината човек чувства по-определено и по-ясно отношенията си към всичко. Високите върхове насочват погледа нагоре. Човешката индивидуалност се развива и оформя в планините. Мисълта се пробужда рано. Човек всякога е търсил в планините утеха и отговор на всички въпроси, които вълнуват душата му. В тях е прибягвал той, за да се отърси от гнета на робството. Просторите и безкрайните хоризонти са поддържали стремежа му към свободата.
към текста >>

Вечните истини е търсил човек, качвайки се по върховете, издигнати над равнините на живота.
Човешката индивидуалност се развива и оформя в планините. Мисълта се пробужда рано. Човек всякога е търсил в планините утеха и отговор на всички въпроси, които вълнуват душата му. В тях е прибягвал той, за да се отърси от гнета на робството. Просторите и безкрайните хоризонти са поддържали стремежа му към свободата. Вечните истини е търсил човек, качвайки се по върховете, издигнати над равнините на живота. Защо България беше изходна точка за дейността на Учителя? На Земята всички океани, материци, планини, реки и други съответстват на дадени области в Духовния свят, свързани са с известни сили и идеи, които действат там, и със съществата, които ги населяват. От друга страна, също такова съответствие имат те и към човешката душа, към различните страни на нейното естество. Когато една култура се посажда в дадена географска област, то е с оглед да се проявят определени сили, качества и способности на душата, да влязат в живота нови идеи, да се направи още една крачка напред в пътя на съвършенството. България се намира на кръстопътя между Изтока и Запада.
към текста >>

69. ЖИВОТЪТ В ПЛАНИНИТЕ

Каква тишина изпълва нейните долини и върхове!
Тогава ти се потопяваш в изобилния ¢ живот и в един миг научаваш това, що се учи за хилядолетия. А висшият израз на съзвучието е Любовта. Ако обичаш планината, тя те обсипва със своите дарове, понеже тогава душата ти е отворена, за да ги приеме. За да ти проговори планината, иди при нея с трепет на очакване. Душата ти да се изпълни с благоговение. Каква тишина изпълва нейните долини и върхове! Тя е приготвила толкова неща за теб! Когато си отруден и обременен, иди на планината, за да добиеш отново крила, вяра в своя идеал. Когато душата ти е арена на борби, когато тя е раздирана от съмнения и противоречия, когато минаваш през тъмните завои на живота, иди на планината, за да превърнеш всичко това в чуден Мир. Там ще утихнат бурите и ще получиш прояснение и просветление. И ако слезеш отгоре озарен и преобразен, ти си чул гласа на планината.
към текста >>

Там, на светлите върхове, ставаш способен да простиш на всички, защото влизаш в досег със Светлината, която излиза от душите им.
Горе душата се изявява красива, светла и чиста. На планината тя говори и те ръководи. Там се учиш да гледаш през други очи на всичко около теб. Всички същества ти стават мили и близки. Всички лица стават за теб красиви и скъпи. Там, на светлите върхове, ставаш способен да простиш на всички, защото влизаш в досег със Светлината, която излиза от душите им. Ставаш способен да разбираш мистичния език, на който говори вътрешният човек в тях. Присъствието на Светли същества се чувства там. Техният говор е музика на многострунен инструмент. Планината ни дава великия урок на Чистотата. Човек добива представа за Чистотата и Свободата на Небесния живот.
към текста >>

70. ЕЛ-ШАДАЙ

Върховете ¢ до късно през лятото пазят снежните си преспи.
ЕЛ-ШАДАЙ Близо до София се издига високият масив на Витоша. Планината е могъща и стръмна. Върховете ¢ до късно през лятото пазят снежните си преспи. Височините имат притегателна сила. Сутрин първите лъчи на Слънцето обагрят върховете. Те светят в ранната утрин. Учителя ни насочи към планината незабелязано, постепенно. Със знание и умение Той ни въведе в един нов свят, разкри ни го, даде ни методи да се ползваме разумно от него.
към текста >>

Сутрин първите лъчи на Слънцето обагрят върховете.
ЕЛ-ШАДАЙ Близо до София се издига високият масив на Витоша. Планината е могъща и стръмна. Върховете ¢ до късно през лятото пазят снежните си преспи. Височините имат притегателна сила. Сутрин първите лъчи на Слънцето обагрят върховете. Те светят в ранната утрин. Учителя ни насочи към планината незабелязано, постепенно. Със знание и умение Той ни въведе в един нов свят, разкри ни го, даде ни методи да се ползваме разумно от него. И този свят стана за нас училище. Учителя казва:
към текста >>

Когато ходите на планинските върхове, пазете чистота.
Те светят в ранната утрин. Учителя ни насочи към планината незабелязано, постепенно. Със знание и умение Той ни въведе в един нов свят, разкри ни го, даде ни методи да се ползваме разумно от него. И този свят стана за нас училище. Учителя казва: Когато ходите на планинските върхове, пазете чистота. Това е най- простият израз, с който можете да покажете, че цените това, което Разумната Природа е създала. По този начин вие ще се свържете с Напредналите същества в Невидимия свят, които ще ви помагат. Всичко, каквото виждате около вас, е създадено от Разумното начало. Следователно обхождайте се добре с всичко това, което То е създало. Учителя вдъхна в нас обич към Природата, Красотата и Свободата.
към текста >>

Горе са върховете.
Тук сме прекарвали много дни с Него. Възлизането по тесните нанагорни пътеки е един малък подвиг, който ние често правехме. Зад скалата има малка поляна, изложена на юг. Слънцето особено приятно грее тук. Малки храсти обличат скалите. Горе са върховете. Ароматният дъх на смриката иде от горните поляни. Ограда от големи камъни в полукръг пази от северния вятър. Много пъти тук са горели весели огньове и кипящи чайници са разливали живителна влага. На долния край, под бялата бреза има чешма с обилна вода, направена от тежки груби камъни. Когато Учителя обгърне нещо с Любовта Си, то се отваря и красотата на един отвъден свят струи през него.
към текста >>

71. МУСАЛА

Ала често студени мъгли лягаха по върховете, изпълваха долините и дъжд с дни се отцеждаше от тях.
Ние отсядахме обикновено край първото езеро под Мусала. Възникваше примитивен бивак, почти без никакви удобства. Огньовете горяха и множество чайници кипяха радостно. Хладните нощи прекарвахме край огньовете. И то добре, ако се случеше времето хубаво. Ала често студени мъгли лягаха по върховете, изпълваха долините и дъжд с дни се отцеждаше от тях. Понякога изпитите бяха трудни там, горе в планината. Учителя понасяше всичко с нас. Всякога намираше нещо хубаво и в най-трудните условия и ги осмисляше. За Него всички условия бяха добри. Той ни научи да намираме доброто в тях и да се ползваме от него.
към текста >>

Тясната пътека извива в скалите между острите върхове над дълбоки пропасти, навлиза в долините – легла на някогашните ледници, минава над бистрите кристални езера и потоците, изтичащи от тях.
Мълчаливи и съсредоточени, всички поемаме към върха. Ако нощта е звездна, каменните циркуси очертават синьо небе. Звездите мигат с ясна светлина над нас. Учителя върви обикновено начело на веригата. Малки почивки се дават от време на време за отдих. Тясната пътека извива в скалите между острите върхове над дълбоки пропасти, навлиза в долините – легла на някогашните ледници, минава над бистрите кристални езера и потоците, изтичащи от тях. Когато наближим върха, той вече свети в нощта, озарен от сиянието на зората. Със свещен трепет правим всяка стъпка нагоре. Бавно излизаме от каменните циркуси, кръгозорът расте, звездите бледнеят, леденият дъх на пространството ни обгръща. Нищо не може да се сравни с гледката от Мусала в ранната утрин. Наоколо безмълвни върхове са застанали молитвено.
към текста >>

Наоколо безмълвни върхове са застанали молитвено.
Тясната пътека извива в скалите между острите върхове над дълбоки пропасти, навлиза в долините – легла на някогашните ледници, минава над бистрите кристални езера и потоците, изтичащи от тях. Когато наближим върха, той вече свети в нощта, озарен от сиянието на зората. Със свещен трепет правим всяка стъпка нагоре. Бавно излизаме от каменните циркуси, кръгозорът расте, звездите бледнеят, леденият дъх на пространството ни обгръща. Нищо не може да се сравни с гледката от Мусала в ранната утрин. Наоколо безмълвни върхове са застанали молитвено. На изток живо трепти зората. В мълчание дочакваме свещения миг на изгрева. Първия лъч на Слънцето ние приемаме в душите си и нашите песни тихо, молитвено се понасят в пространството, като че звучат сами душите ни, докоснати от лъчите на Слънцето. Додето погледът стига, се редуват планини, всяка обагрена със свой цвят. Тези багри се менят постоянно, като че разказват приказка.
към текста >>

Далечните върхове на Пирин са като корона, окичена с бисери.
На изток живо трепти зората. В мълчание дочакваме свещения миг на изгрева. Първия лъч на Слънцето ние приемаме в душите си и нашите песни тихо, молитвено се понасят в пространството, като че звучат сами душите ни, докоснати от лъчите на Слънцето. Додето погледът стига, се редуват планини, всяка обагрена със свой цвят. Тези багри се менят постоянно, като че разказват приказка. Далечните върхове на Пирин са като корона, окичена с бисери. Родопите се диплят необозрими и се губят в далечините, а ниско в долините още спи сънливата тъмнина. Всеки глас е замлъкнал. Говори само светлината в пространството чрез вечния език на Бога, който душата знае от далечната своя родина и никога не забравя. На връх Мусала Някога се случват тихи дни, ясното Слънце се издига и на върха става топло.
към текста >>

В тях съвършено се отразяват Слънцето и върховете наоколо.
Това е зов, който се отправя сега към всички хора в света. В циркуса под връх Мусала има малко езеро, най-високото в нашите планини. Учителя го нарече Окото. То е любимото Му езеро. Чистите му кристални води почиват спокойно. В тях съвършено се отразяват Слънцето и върховете наоколо. Понякога по повърхността му играят слънчевите лъчи. Тогава целият циркус се изпълня с бяла светлина. Учителя обичаше да отсяда на връщане от върха край него. И ако времето е хубаво, тук прекарваме няколко часа на зелените поляни край езерото. Незабравима тишина, незабравим покой, топлина и чистота изпълнят долината.
към текста >>

Ала понякога, когато възлизаме на Мусала, студени ветрове тичат по върховете и мъгли се вият из циркусите.
Учителя обичаше да отсяда на връщане от върха край него. И ако времето е хубаво, тук прекарваме няколко часа на зелените поляни край езерото. Незабравима тишина, незабравим покой, топлина и чистота изпълнят долината. Чудните Слова на Учителя изразяват цялата хармония и красота. Душите ги приемат като хляб, изпратен от нашия Небесен Баща. Ала понякога, когато възлизаме на Мусала, студени ветрове тичат по върховете и мъгли се вият из циркусите. Тогава планината говори на друг език. И тогава ние приемаме даровете ¢ с благодарно сърце. Така ни е учил нашият обичен Учител: “Бъди всякога благодарен! ” Намерете между беседите на Учителя една беседа, озаглавена Малкият стрък.
към текста >>

72. СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Тревите, цветята, бистрите води на езерата, големите мълчаливи върхове, песните на птичките, всичко тук те вдъхновява.
Всяко от тях си има име и свой характер. Тази долина е свещена долина за ученика. Когато за първи път установихме нашия лагер с Учителя край Второто езеро през 1929 г., ние открихме един кът от Рая. Светъл мир и чистота изпълваха долината. Бяха топлите дни на лятото. Тревите, цветята, бистрите води на езерата, големите мълчаливи върхове, песните на птичките, всичко тук те вдъхновява. Тук светлината танцува, скалите се молят, цветята цъфтят, потоците пеят, езерата съзерцават величието на Бога. Тук душата се моли, пее и съзерцава красотата на Божия живот. Оттогава ние идваме всяко лято тук. Край тези езера живяхме с години с нашия обичан Учител. И както навсякъде, дето се докосне Неговата магическа пръчка, така и тук всичко се разхубави още повече.
към текста >>

Тези стъпала извеждат на малка полянка, заобиколена със зелени клекове, с гледка към долината на езерата и върховете.
Любовта живее. Мъдростта свети. Истината носи бъднините. Има една стълба със седемдесет и две стъпала, просто наредени, от недялан камък. Може някои от тях да са разместени, когато ти дойдеш тук. Тези стъпала извеждат на малка полянка, заобиколена със зелени клекове, с гледка към долината на езерата и върховете. Нашият Учител живееше тук. Ще намерите може би още следи от малката му палатка. На тази полянка сме слушали Словото Му много пъти, пили сме от нектара на безсмъртието. А може би ще намерите една малка пътека, която започва оттам, минава по хребета вдясно и отива залутана към върховете на планината. Тръгни по нея.
към текста >>

А може би ще намерите една малка пътека, която започва оттам, минава по хребета вдясно и отива залутана към върховете на планината.
Може някои от тях да са разместени, когато ти дойдеш тук. Тези стъпала извеждат на малка полянка, заобиколена със зелени клекове, с гледка към долината на езерата и върховете. Нашият Учител живееше тук. Ще намерите може би още следи от малката му палатка. На тази полянка сме слушали Словото Му много пъти, пили сме от нектара на безсмъртието. А може би ще намерите една малка пътека, която започва оттам, минава по хребета вдясно и отива залутана към върховете на планината. Тръгни по нея. Върви и размишлявай. Върви и благодари на Бога за великите блага, с които те е оградил. Тя ще те изведе горе, при Езерото на Чистотата. Като стигнеш там, измий лицето и нозете си в него.
към текста >>

Високите върхове ограждат с мощни линии небето и безброй звезди припламват и се оглеждат в тихите води на езерото.
Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще я намериш. Вложи Светлината в ума си, Мъдростта ще дойде и Знанието ще ти даде своята помощ. Вложи Чистотата в сърцето си, Любовта ще дойде и истинският Живот ще почне. На Молитвения връх Вечер синият здрач изпълва езерната долина и заличава с мека ръка ярките гледки на деня. Високите върхове ограждат с мощни линии небето и безброй звезди припламват и се оглеждат в тихите води на езерото. Тогава запалваме големия огън при езерото Елбур. От сухите клекове лумват ярки пламъци. Разнася се дъх на смола. Приятна топлина смекчава вечерния хлад. Огънят е вечният наш спътник през хиляди и хиляди години на земния ни живот.
към текста >>

73. ДЕЛОТО НА УЧИТЕЛЯ В ЧУЖБИНА

Те дойдоха горе, при свещените, чисти Рилски езера и върхове, за да почерпят нови сили, ново вдъхновение от Словото на Учителя.
Ясно се чувстваше, че всички хора на Земята са близки, сродни, членове на едно семейство. Идейното общение на народите – ето най-късия и най-сигурния път за тяхното взаимно опознаване, единение и сътрудничество. Коя беше оная идея, която събра тук хора от разни краища на Земята и ги обединява в едно цяло? Служенето на Бога. Съграждане на Земята на един нов свят – свят на хармония, красота, мир, свобода и братство. Те дойдоха горе, при свещените, чисти Рилски езера и върхове, за да почерпят нови сили, ново вдъхновение от Словото на Учителя. С тия нови сили те слязоха долу, за да градят един нов свят, да работят за светлата, красива идея, която изгря в душите им. Гостите от Франция при разни случаи държаха няколко слова. Един от братята каза: “Учителю! Братя и сестри!
към текста >>

74. ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ

Тихото езеро отразява планинските върхове, небето, Слънцето и звездите.
Съзерцанието – това е онзи свещен момент, когато възвишени образи изпълват съзнанието на ученика. Понякога Той се оттегляше и в тишина и мълчание се отдаваше на размишление и съзерцание. След такива моменти излизаше озарен от нова Светлина, изпълнен със Сила и мощ, даваше нови идеи, нова мисъл. Тогава Негово Слово се изливаше в съвършени, чисти, кристални форми. Той казва: Тихото езеро отразява планинските върхове, небето, Слънцето и звездите. В душата си ученикът винаги слуша говора на Бога. Тогава страхът изчезва и у него настъпва дълбок Мир. Той е свободен. Молитвата, съзерцанието и размишлението бяха важни методи за духовно повдигане и общение с Бога. По-съвършен начин за общение с Бога – това е Любовта.
към текста >>

Учените хора представляват планински върхове от различни височини.
Понякога Учителя разкриваше перспективите на бъдещата наука: Ще дойде време, когато учените хора ще проповядват нови учения, нови теории. Те ще бъдат на новата, положителна, Божествена наука. Бъдещата наука ще бъде жива, ще работи с живи величини, ще проучва жива материя. За учените Той казва: Учените хора представляват планински върхове от различни височини. От тези върхове слиза Божествената енергия. Учителя не пренебрегваше физическия живот. Той казва: Първо трябва да се разбере физическият живот и постепенно да се отива към Духовния и Божествения живот. Физическият свят е място за учение, а не за забава.
към текста >>

От тези върхове слиза Божествената енергия.
Ще дойде време, когато учените хора ще проповядват нови учения, нови теории. Те ще бъдат на новата, положителна, Божествена наука. Бъдещата наука ще бъде жива, ще работи с живи величини, ще проучва жива материя. За учените Той казва: Учените хора представляват планински върхове от различни височини. От тези върхове слиза Божествената енергия. Учителя не пренебрегваше физическия живот. Той казва: Първо трябва да се разбере физическият живот и постепенно да се отива към Духовния и Божествения живот. Физическият свят е място за учение, а не за забава. Учението прави живота пълен, красив и радостен.
към текста >>

75. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК

В светлите ручейчета, в цъфналите цветенца, в огрените от Слънцето върхове – навсякъде Духът на проявения Бог говори.
Него Учителя познава през Вечността в целия му развой и път. Едничката грижа на Учителя е да се прослави Бог в човешките души. Затова е дошъл Учителят. Да познаваш Бога и Учителя – това е Живот вечен. Тихият глас на Вечния се разнася в Природата във всички нейни кътчета. В светлите ручейчета, в цъфналите цветенца, в огрените от Слънцето върхове – навсякъде Духът на проявения Бог говори. Той внася Мир и Радост в душите, Любов към всичко живо. Там, където Неговият поглед е насочен, Истината живее, Светлината работи, Чистотата сърцето краси. Лъчите на живото Слънце еднакво падат на праведни и грешни. Когато познаеш Неговия говор, Любовта ще се разцъфти в душата ти. Бог е Любов.
към текста >>

Той минава през най- високите върхове, където бури вилнеят.
Живейте в Любовта, за да разберете Божията мисъл за самите вас. Великото и малкото са в хармония само в Любовта, в която Бог се изявява. Два пътя водят към Бога: пътят на Любовта и пътят на Мъдростта. Пътят на Любовта е приятен за ходене, по него и децата ходят. Но пътят на Мъдростта е стръмен и скалист, пълен с препятствия. Той минава през най- високите върхове, където бури вилнеят. През този път ученикът може да мине само със своя Учител. Любовта е най-добрата подготовка за възприемане на Мъдростта. Приложете живия Огън на Любовта, живата Светлина на Мъдростта; живата Сила на Истината. Любовта, от която блика Животът, е истинска Любов. Мъдростта, от която блика Светлина, е истинска Мъдрост.
към текста >>

76. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ

Върховете бяха прозрачни, а долу, върху водите на езерото, играеха слънчевите лъчи и изпълваха с трепет цялата долина.
Дойде ли Светлината, скръбта изчезва. Слънцето лекува скръбта. Понякога Учителя създаваше песните непосредствено, в момента, като отговор на една нужда, като решение на една задача, като метод за излизане от дадено състояние. Веднъж ние бяхме с Учителя на топлия южен склон под езерото Махабур, насядали върху ароматните смрики, огрени от Слънцето. Водеше се един от онези незабравими разговори, при които душите се отварят за Светлината, както цветята. Върховете бяха прозрачни, а долу, върху водите на езерото, играеха слънчевите лъчи и изпълваха с трепет цялата долина. Всички бяха радостни и щастливи. Само една ученичка седеше настрана натъжена и скръбна. Тя не виждаше Слънцето, нито чудните гледки наоколо, душата й беше затворена за Словото на Учителя. Като спря да говори, Учителя погледна към нея, срещна пълните й със сълзи очи и, като взе цигулката, почна да свири една нежна, тиха мелодия. После я запя, като сложи следните думи:
към текста >>

77. ЛЮБОВТА КАТО ТВОРЧЕСКИ ПРИНЦИП В БИТИЕТО

Той вижда красотата на пътя, по който всички същества вървят от тъмнина към Светлина, от слабост към Сила, от скръб към Радост, от низините към върховете.
Когато отидем при едно дръвче, трева, цвете, извор, да виждаме във всичко това Любовта на Първичната причина. Любовта крепи Вселената. Тя движи всичко към една велика цел. Планът, по който всички същества се движат към своята цел, е включен в Любовта. В минути на прозрение човек добива просветление за тази истина и тогава преживява величието на Живота. Той вижда красотата на пътя, по който всички същества вървят от тъмнина към Светлина, от слабост към Сила, от скръб към Радост, от низините към върховете. Той чувства, че Великата Майка – Любовта – обгръща своите деца и ги изпълва с Живот. Тя бди над тях. Провидението – това е Любовта, която движи Всемира. Учителя казва: Под думите Разумно начало ние разбираме Любовта, която носи Живот.
към текста >>

78. ЛЮБОВТА КАТО ПРИНЦИП

Любовта като принцип се заражда и по-рано, но отначало засяга само върховете на човечеството, най-напредналите души и постепенно слиза към низините, за да обхване цялото човечество.
Ако любите, ще влезете в безсмъртието. При същинската Любов виждаш Бога във всичко, виждаш как Бог се проявява в най-малките неща. Човек трябва да прилича на извор, на слънце, на онова широко пространство, в което всички трябва да се вместят. У ч и т е л я Любовта като принцип едва сега влиза в света! Любовта като принцип се заражда и по-рано, но отначало засяга само върховете на човечеството, най-напредналите души и постепенно слиза към низините, за да обхване цялото човечество. Всички тези фази са необходими, защото за да дойде до Любовта като принцип, човек трябва да е минал през предидущите три стъпала, които са подготовка за нея. Може да се прокара следната аналогия: ако едно езеро е развълнувано, небето и околните върхове не могат да се отразят в него. Когато вълните утихнат и водата се избистри, небето и околните върхове се отразяват в неговите води. А когато вятърът утихне напълно и езерото стане бистро и гладко като огледало, те ще се отразят във водите му съвършено. Езерото в случая отговаря на човешката душа, а небето и околните върхове – на необятната Любов, която се възприема от човека според степента на неговото съвършенство.
към текста >>

Може да се прокара следната аналогия: ако едно езеро е развълнувано, небето и околните върхове не могат да се отразят в него.
Човек трябва да прилича на извор, на слънце, на онова широко пространство, в което всички трябва да се вместят. У ч и т е л я Любовта като принцип едва сега влиза в света! Любовта като принцип се заражда и по-рано, но отначало засяга само върховете на човечеството, най-напредналите души и постепенно слиза към низините, за да обхване цялото човечество. Всички тези фази са необходими, защото за да дойде до Любовта като принцип, човек трябва да е минал през предидущите три стъпала, които са подготовка за нея. Може да се прокара следната аналогия: ако едно езеро е развълнувано, небето и околните върхове не могат да се отразят в него. Когато вълните утихнат и водата се избистри, небето и околните върхове се отразяват в неговите води. А когато вятърът утихне напълно и езерото стане бистро и гладко като огледало, те ще се отразят във водите му съвършено. Езерото в случая отговаря на човешката душа, а небето и околните върхове – на необятната Любов, която се възприема от човека според степента на неговото съвършенство. До Любовта като сила има и омраза, и привличане, и отблъскване. Любовта като принцип обгръща всичко.
към текста >>

Когато вълните утихнат и водата се избистри, небето и околните върхове се отразяват в неговите води.
У ч и т е л я Любовта като принцип едва сега влиза в света! Любовта като принцип се заражда и по-рано, но отначало засяга само върховете на човечеството, най-напредналите души и постепенно слиза към низините, за да обхване цялото човечество. Всички тези фази са необходими, защото за да дойде до Любовта като принцип, човек трябва да е минал през предидущите три стъпала, които са подготовка за нея. Може да се прокара следната аналогия: ако едно езеро е развълнувано, небето и околните върхове не могат да се отразят в него. Когато вълните утихнат и водата се избистри, небето и околните върхове се отразяват в неговите води. А когато вятърът утихне напълно и езерото стане бистро и гладко като огледало, те ще се отразят във водите му съвършено. Езерото в случая отговаря на човешката душа, а небето и околните върхове – на необятната Любов, която се възприема от човека според степента на неговото съвършенство. До Любовта като сила има и омраза, и привличане, и отблъскване. Любовта като принцип обгръща всичко. Учителя казва:
към текста >>

Езерото в случая отговаря на човешката душа, а небето и околните върхове – на необятната Любов, която се възприема от човека според степента на неговото съвършенство.
Любовта като принцип се заражда и по-рано, но отначало засяга само върховете на човечеството, най-напредналите души и постепенно слиза към низините, за да обхване цялото човечество. Всички тези фази са необходими, защото за да дойде до Любовта като принцип, човек трябва да е минал през предидущите три стъпала, които са подготовка за нея. Може да се прокара следната аналогия: ако едно езеро е развълнувано, небето и околните върхове не могат да се отразят в него. Когато вълните утихнат и водата се избистри, небето и околните върхове се отразяват в неговите води. А когато вятърът утихне напълно и езерото стане бистро и гладко като огледало, те ще се отразят във водите му съвършено. Езерото в случая отговаря на човешката душа, а небето и околните върхове – на необятната Любов, която се възприема от човека според степента на неговото съвършенство. До Любовта като сила има и омраза, и привличане, и отблъскване. Любовта като принцип обгръща всичко. Учителя казва: В Любовта като принцип няма никакви противоречия. Тя примирява всички противоречия в света.
към текста >>

79. СТРАДАНИЕТО

Само върховете на планините бяха залети в светлина.
В лицето на първите има мекота. У ч и т е л я Веднъж при Седемте рилски езера ние седяхме на терасата над първото езеро, което Учителя нарича Махарзи. Водите на езерото бяха неподвижни. В долините почиваха леки мъгли. Само върховете на планините бяха залети в светлина. Ясен покой царуваше над цялата земя. Някой запита Учителя за страданията. Тогава Той каза: Страданията предшестват Любовта. Никой не може да опита Любовта, докато не мине през страдания.
към текста >>

80. ЧАСТ ТРЕТА МЪДРОСТТА – НОСИТЕЛКА НА СВЕТЛИНА И ЗНАНИЕ

Това се постига по няколко начина – или чрез умножаване на стените на простите форми, или чрез комбинации и срастване на няколко кристални форми, като се притъпяват ръбовете и върховете със стени.
Наченки от тази Разумност забелязваме още в минералното царство. В кристалите се проявява волята на веществото да има форма и воля да я съхранява. Значи тази воля се проявява в две направления. Обаче къде се проявява Разумността? У кристалите се забелязва тенденция, стремеж да се приближават към най-устойчивата, най-съвършената форма – сферата. Това се постига по няколко начина – или чрез умножаване на стените на простите форми, или чрез комбинации и срастване на няколко кристални форми, като се притъпяват ръбовете и върховете със стени. Тъй се получават по-закръглени форми, които са и по-устойчиви. Кристалът проявява и други свойства. Минералното вещество е еднородно, но дойде ли в кристална форма, то проявява различни свойства във всички направления. То не пропуска еднакво светлината, топлината и електричеството по разните направления. Значи, както организмът в разни направления е различен, такава тенденция се проявява и в кристалите.
към текста >>

81. ЛЪЧИ ОТ СВЕТЛИНАТА НА МЪДРОСТТА ПРИТЧИ ЗА МЪДРОСТТА

За онзи, който се качва на високи планински върхове и не знае как да се качва, има опасност да падне и да си строши краката.
Той прониква във всичко. Където е Той, там е Животът, там е Знанието, там е Свободата. Той е великата безопасност във всичко. Няма по-високо нещо за човека от стремежа му да достигне най-високия връх. За онзи, който е на полето, няма никаква опасност. За онзи, който се качва на високи планински върхове и не знае как да се качва, има опасност да падне и да си строши краката. Пътят на хляба и пътят на водата са двата пътя, по които ходят всички живи същества на Земята. Първият път се казва глад, вторият се казва жажда. Хлябът посещава само гладните, а водата посещава само жадните. Какво представлява хлябът? Хлябът е Словото Божие.
към текста >>

82. ЖИВОТЪТ ЗА ЦЯЛОТО ЦАРУВА В РАЗУМНАТА ПРИРОДА

Защо подкрепят с мощната си ръка слабата още ръка на по-долностоящите в развитието си същества в техния път към върховете?
На нас не остава друго освен да ги свалим и в човешкия живот. У ч и т е л я Животът за Цялото съществува вече в Разумната Природа! Той е приложен от Разумните същества. Те работят в цялата Природа с Любов, със самоотричане за по-долните природни царства, като им създават благоприятни условия за развитие, напредък, благоденствие и щастие. Защо подкрепят с мощната си ръка слабата още ръка на по-долностоящите в развитието си същества в техния път към върховете? Защото живеят за Цялото, в свещеното Единство. В основата на цялата Природа лежат взаимопомощта, сътрудничеството, Любовта и жертвата. Някой ще каже, че има борба в света – борба за съществуване. Това се отнася за нисшите природни царства. Това е несъвършенството на децата, които не са още пробудени.
към текста >>

83. ЛЮБОВТА ОСВЕТЯВА ТРУДА

В тази минута той се издига в своето съзнание до високите планински върхове на Духа.
Не е важно дали твоята дейност е физическа, научна, художествена и прочее. Важно е преди всичко твоята дейност любовен акт ли е? Това важи за всеки вид дейност – от най-грубата наглед физическа до най-фината духовна. Каквото и да правим – и най-малката работа, когато подаваш чаша вода някому, – ако я правиш от Любов, тази постъпка се издига до едно истинско величие, до една красота; в този момент Небето се проявява на Земята. Красиво е, когато човек върши нещо за Бога, за Любовта, без да чака нещо за себе си. В тази минута той се издига в своето съзнание до високите планински върхове на Духа. В тези минути неговата дейност е свещенодействие. А целта е трудът да стане свещенодействие! И най-малката наглед постъпка по този начин става религиозен акт – висш акт на проява на човешката душа. Учителя казва: Служене не за пари, но да служиш на онзи, когото обичаш.
към текста >>

84. ПЪТУВАНЕТО

Много години подред, в първите дни на лятото, когато снеговете по високите върхове се разкъсват и сивите студени багри се сменят с меки, магнетични, синкави тонове, ние се отправяхме с нашия обичен Учител към Рила и там горе установявахме нашия лагер край езерото Елбур.
ПЪТУВАНЕТО Много години подред, в първите дни на лятото, когато снеговете по високите върхове се разкъсват и сивите студени багри се сменят с меки, магнетични, синкави тонове, ние се отправяхме с нашия обичен Учител към Рила и там горе установявахме нашия лагер край езерото Елбур. Достатъчно беше присъствието на Учителя, за да се уреждат нещата по най-добрия начин и лесно, като че от само себе си. Защото в Негово присъствие всеки се стараеше да прояви най-хубавото от себе си. Тази готовност правеше трудните неща лесни. Всяка работа се извършваше с любов и по свобода. Това беше новият импулс, предвестник на новия живот, който вече почва да се пробужда в човешката душа.
към текста >>

Оттук се разкриват гледки към върховете и свежият ароматен полъх от горните поляни разведрява пътниците.
Учителят се движи обикновено начело с малка дружина. От време на време Той дава почивки, за да пристигнат останалите назад групи. Най-отзад вървят неколцина братя, опитни планинари; те имат грижата за онези, които се движат бавно и могат да изостанат в пътя. Друга малка дружина избързва напред. Горе, след като се изкачат първите височини, има поляни, край които тича весел планински поток. Оттук се разкриват гледки към върховете и свежият ароматен полъх от горните поляни разведрява пътниците. Когато дружината пристигне тук, огньовете вече горят и чайниците врят на тях. Всички сменят потните си дрехи, пият обилно гореща вода, прави се голяма почивка, изкачват се групите, които са изостанали и когато се съберат всички, насядали в кръг на тревата, правим общ обед. Оттук почват големите стръмнини към първото езеро. Пътеките извеждат над пояса на горите, през зоната на клековете до високите поляни. Колкото по-горе се изкачваме, планинският свят се разкрива все по-величествен и обширен – върхове, вериги, масиви със странни и страшни форми се издигат в пространството.
към текста >>

Колкото по-горе се изкачваме, планинският свят се разкрива все по-величествен и обширен – върхове, вериги, масиви със странни и страшни форми се издигат в пространството.
Оттук се разкриват гледки към върховете и свежият ароматен полъх от горните поляни разведрява пътниците. Когато дружината пристигне тук, огньовете вече горят и чайниците врят на тях. Всички сменят потните си дрехи, пият обилно гореща вода, прави се голяма почивка, изкачват се групите, които са изостанали и когато се съберат всички, насядали в кръг на тревата, правим общ обед. Оттук почват големите стръмнини към първото езеро. Пътеките извеждат над пояса на горите, през зоната на клековете до високите поляни. Колкото по-горе се изкачваме, планинският свят се разкрива все по-величествен и обширен – върхове, вериги, масиви със странни и страшни форми се издигат в пространството. В далечините багрите се смекчават във всички гами на светлината. Възлизането на тези стръмнини има своето благотворно влияние – откъсва човека от света на низините и го подготвя да влезе в чистия свят на планината. Същият ден край езерото Елбур възниква лагерът на учениците. За няколко часа само малките палатки, живописно пръснати по брега на езерото, са готови. Селището на учениците е школа.
към текста >>

85. ЧИСТОТАТА

Слънцето изгря зад планини от облаци с пламнали върхове.
ЧИСТОТАТА През нощта беше валял проливен дъжд. Слънцето изгря зад планини от облаци с пламнали върхове. Изгря и се скри, и пак изгря няколко пъти, докато достигна ясното, ведро небе и заля планината с обилна радостна светлина. Въздухът беше свеж, прохладен, скалите мокри, по тревите и храстите безброй капчици искряха с всичките цветове на дъгата. Облаците се оттегляха на запад ниско над върховете, мъглите прехвърляха горните хребети и се губеха в тях. След утринното Слово слязохме от Молитвения връх край второто езеро. Слънцето вече надничаше в езерната долина, нагряваше срещните склонове, от които се издигаха изпарения.
към текста >>

Облаците се оттегляха на запад ниско над върховете, мъглите прехвърляха горните хребети и се губеха в тях.
ЧИСТОТАТА През нощта беше валял проливен дъжд. Слънцето изгря зад планини от облаци с пламнали върхове. Изгря и се скри, и пак изгря няколко пъти, докато достигна ясното, ведро небе и заля планината с обилна радостна светлина. Въздухът беше свеж, прохладен, скалите мокри, по тревите и храстите безброй капчици искряха с всичките цветове на дъгата. Облаците се оттегляха на запад ниско над върховете, мъглите прехвърляха горните хребети и се губеха в тях. След утринното Слово слязохме от Молитвения връх край второто езеро. Слънцето вече надничаше в езерната долина, нагряваше срещните склонове, от които се издигаха изпарения. Планината има свой живот – голям, първичен, тайнствен. Всред него човек се чувства малък, смирен и възхитен. След гимнастическите упражнения ние се събрахме около Учителя и Той каза:
към текста >>

86. ПЛАНИНАТA

Веригата на Рупите се открояваше в прозрачния въздух със своите странни, недостъпни върхове.
ПЛАНИНАТA Беше един от онези светли дни в планината, каквито се случват само няколко през годината. Ние ги наричаме празници на Природата. В такъв един ден ние седяхме с нашия обичен Учител горе на Върха на Размишлението. Пред нас се разкриваше гледка тъй мощна и величествена, че спираше дъха. Веригата на Рупите се открояваше в прозрачния въздух със своите странни, недостъпни върхове. Днес те изглеждаха по-големи и по-близки от всякога. Зад тях се виждаше Мусала, а в далечините се губеха многобройните върхове на Родопите. Ние бяхме насядали около Учителя на една от малките тревисти тераси и съзерцавахме планинския свят. В душите ни възникваха много въпроси и мълчаливо очакваха отговор. Като посочи чудната гледка, Учителят каза:
към текста >>

Зад тях се виждаше Мусала, а в далечините се губеха многобройните върхове на Родопите.
Ние ги наричаме празници на Природата. В такъв един ден ние седяхме с нашия обичен Учител горе на Върха на Размишлението. Пред нас се разкриваше гледка тъй мощна и величествена, че спираше дъха. Веригата на Рупите се открояваше в прозрачния въздух със своите странни, недостъпни върхове. Днес те изглеждаха по-големи и по-близки от всякога. Зад тях се виждаше Мусала, а в далечините се губеха многобройните върхове на Родопите. Ние бяхме насядали около Учителя на една от малките тревисти тераси и съзерцавахме планинския свят. В душите ни възникваха много въпроси и мълчаливо очакваха отговор. Като посочи чудната гледка, Учителят каза: Всички тези форми са направени от други същества и сега вие се ползвате. Тези форми тук са работени в течение на милиони години.
към текста >>

Планинските върхове възприемат космичните енергии, които идат към Земята, трансформират ги и ги разпространяват навсякъде.
Те са свързани с други по-висши центрове. В България може да се внесе култура, понеже теренът способства. В Египет, за да се внесе култура, трябваше да се построят пирамидите. Върху тях почива египетската култура. Като нямаха високи места, египтяните ги създадоха, за да имат по този начин трансформатори на космичните енергии, които идат към Земята от всемира. Планинските върхове възприемат космичните енергии, които идат към Земята, трансформират ги и ги разпространяват навсякъде. Има специфични места, дето може да добиете специфични енергии. Всяка част на планината е свързана с една разумна сила в Природата. И като се качите на един висок връх, ще се свържете с Разумното в Природата. Като се качите на един висок връх помислете си каква служба изпълнява той, какво предназначение има. И езерото си има предназначение, колкото и да е малко.
към текста >>

87. НАПРЕДНАЛИТЕ СЪЩЕСТВА

Колкото по-високо се издигате към върховете, толкова по-големи бури има и толкова температура се изменя.
След като я премине, ще се пробуди. Но в съзнанието си, като минавате през тази област, вие ще видите най-страшни неща. Човек трябва да се стреми да има будно съзнание, да има постоянен стремеж, да не си туря никакви прегради. И най-малката придобивка, която има, да го радва. Колкото и малка да е тя, то е все един малък придатък. Колкото по-високо се издигате към върховете, толкова по-големи бури има и толкова температура се изменя. Става по-студено. Там човек трябва да издържа на студа. Тези изречения, които даваме в беседите, няма ги никъде. Ключът на окултизма е изгубен. И ключовете на свещените истини са изгубени.
към текста >>

88. ЕНЕРГИИТЕ HA ПЛАНИНАТА – ПРАКТИЧЕСКИ ПРАВИЛА

От време на време тежките завеси от облаци се отдръпваха и откриваха върховете.
Учителят беше седнал на обичното си място – на камъка. Присъствието на всички повече се чувстваше. След утринното Слово ние слязохме при второто езеро, където играхме паневритмията. Над езерните води се носеха пари, от ниско натегналите облаци се спущаха светли мъгли, които вземаха странни, променливи форми. Те бавно се издигаха и спущаха, наподобяващи същества от друга свят, които играеха някакъв тържествен танец над димящите води на езерото. От време на време тежките завеси от облаци се отдръпваха и откриваха върховете. Ние се бяхме събрали около Учителя. По косите, по брадата, по дрехите Му се бяха полепили безброй малки капчици. Той ги поглеждаше, без да ги докосне и им се усмихваше като на приятели. Картината напомняше нещо от първите дни на творението. Като се събрахме всички, Учителят почна да говори:
към текста >>

Като се качва човек по високите върхове, става обмяна със силите на Природата.
Учителят показа един къс кварц и ни каза: Този камък е от 100 милиона години. Преди сто милиона години той е почнал да се сгъстява. Колко много слънчева енергия има набрана в този камък! Но планината има и друго по-дълбоко значение. Като се качва човек по високите върхове, става обмяна със силите на Природата. Човек се качва на планината, за да се храни духовно. Човек се обменя с физическите и духовни енергии на планината. Колкото съзнанието му е по-будно, толкова обмяната между него и планината е по-интензивна и по-пълна. Щом дойде до това положение да създаде правилна връзка с разумните същества, тогава ще е в положение да направи правилна връзка и с по-долните същества. Ще бъде готов да даде път на една мравка.
към текста >>

Тези върхове в планините са постове, които приемат енергии от по-високи полета и ги направляват в разни посоки в света.
Човек се качва на планината, за да се храни духовно. Човек се обменя с физическите и духовни енергии на планината. Колкото съзнанието му е по-будно, толкова обмяната между него и планината е по-интензивна и по-пълна. Щом дойде до това положение да създаде правилна връзка с разумните същества, тогава ще е в положение да направи правилна връзка и с по-долните същества. Ще бъде готов да даде път на една мравка. Тези върхове в планините са постове, които приемат енергии от по-високи полета и ги направляват в разни посоки в света. С други думи, тези върхове са трансформатори на космичните енергии, които идат към Земята. Ако не вземеш и дадеш нещо на Природата, ти не си учен. Но ако вземеш, ти вземаш нещо, което струва на хиляди пъти повече, отколкото външните блага. Като ходите тук, благодарете. Всяко едно място тук е място за събиране на специфична енергия.
към текста >>

С други думи, тези върхове са трансформатори на космичните енергии, които идат към Земята.
Човек се обменя с физическите и духовни енергии на планината. Колкото съзнанието му е по-будно, толкова обмяната между него и планината е по-интензивна и по-пълна. Щом дойде до това положение да създаде правилна връзка с разумните същества, тогава ще е в положение да направи правилна връзка и с по-долните същества. Ще бъде готов да даде път на една мравка. Тези върхове в планините са постове, които приемат енергии от по-високи полета и ги направляват в разни посоки в света. С други думи, тези върхове са трансформатори на космичните енергии, които идат към Земята. Ако не вземеш и дадеш нещо на Природата, ти не си учен. Но ако вземеш, ти вземаш нещо, което струва на хиляди пъти повече, отколкото външните блага. Като ходите тук, благодарете. Всяко едно място тук е място за събиране на специфична енергия. Един брат каза:
към текста >>

89. ТРУДОВИ ДНИ

Тогава от палатките, от близките и далечни върхове идваха учениците, със загорели от слънцето лица в живописни планински облекла, тъй приобщени към околната обстановка, като че винаги са живели тука.
Някои даже направиха остроумни приспособления за пренасяне на големите плочи. Докато се приготвяше дървената конструкция, плочите бяха донесени и заслонът беше покрит с каменни плочи, по древния начин, какъвто се практикува от незапомнени времена в нашата малка страна. Направиха се вътре огнища за казаните и разни приспособления и удобства. Заслонът стана обща кухня. Оттук всеки обед се разнасяше из долината приятен зов. Тогава от палатките, от близките и далечни върхове идваха учениците, със загорели от слънцето лица в живописни планински облекла, тъй приобщени към околната обстановка, като че винаги са живели тука. На полянката край езерото на импровизирана маса с бяла покривка сядаше Учителят и някои от по- възрастните братя, а наоколо в кръг, пръснати в живописни групи между скалите – учениците. Езерните води спокойно отразяваха околните върхове. Слънцето грееше. В долината се носеше песента на потоците; тя допълваше светлия мир горе край езерото Елбур. Дежурните в чиста, бяла премяна разнасяха яденето.
към текста >>

Езерните води спокойно отразяваха околните върхове.
Направиха се вътре огнища за казаните и разни приспособления и удобства. Заслонът стана обща кухня. Оттук всеки обед се разнасяше из долината приятен зов. Тогава от палатките, от близките и далечни върхове идваха учениците, със загорели от слънцето лица в живописни планински облекла, тъй приобщени към околната обстановка, като че винаги са живели тука. На полянката край езерото на импровизирана маса с бяла покривка сядаше Учителят и някои от по- възрастните братя, а наоколо в кръг, пръснати в живописни групи между скалите – учениците. Езерните води спокойно отразяваха околните върхове. Слънцето грееше. В долината се носеше песента на потоците; тя допълваше светлия мир горе край езерото Елбур. Дежурните в чиста, бяла премяна разнасяха яденето. Всички произнасяхме нашата кратка молитва, с която започваме и свършваме всеки обед: „Божията Любов носи изобилния пълен живот.“ Присъствието на Учителя, на близки и обични братя и сестри създава атмосфера на светла обич.
към текста >>

90. ПРИ ЕЗЕРОТО НА ЧИСТOТAТА

Синият лазур на небето слиза над върховете и ги прониква.
Тук често идвахме с нашия обичан Учител. На поляната горе играехме паневритмията под звуците на малък оркестър. После, насядали на тревата около Него, слушахме Словото Му. Има магнетични дни в планината, топли, приветливи. В такива дни тя е като майка, която ви прегръща. Синият лазур на небето слиза над върховете и ги прониква. Те като че изгубват своята плътност и почват да светят. Чувства се трепетът на невидимия живот, който присъства. Веднъж, като направихме упражненията при Езерото на Чистотата, Учителят каза: – Турете си ръцете на гърдите и благодарете за всичко. После почна да говори:
към текста >>

91. ИЗКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛЮБОВТА

Водите на езерото и белите преспи наоколо, и върховете пееха.
ИЗКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛЮБОВТА Ние седяхме с нашия обичен Учител край шестото езеро, което наричаме Сърцето. Над езерото царуваше мир, просветлен, наситен с багри. Всяко камъче издаваше звук, и всяко цветче. Водите на езерото и белите преспи наоколо, и върховете пееха. Те звучаха в съвършена хармония, като тих акорд, който се издигаше към небето – безсловесните се молеха. Ние съзерцавахме чудното явление, вслушвайки се дълбоко в душите си, да доловим Словото на Вечния, което се изявява чрез всичко. Тогава Учителят почна да говори. – Кое е онова, което сплотява хората? Има една жива, разумна сила, която свързва, сплотява хората.
към текста >>

92. ИСТИНСКИЯТ БАЩА

Открояват се върхове със странни форми.
ИСТИНСКИЯТ БАЩА След вчерашната буря, която се разрази стихийно, със светкавици, гръм и проливен дъжд, небето беше кристално ясно, въздухът опреснен и ароматен. Ние възлязохме с нашия обичен Учител на Дамка, високият връх. Оттук се разкрива обширен планински свят. Светлината навлиза в него в хиляди нюанси. Открояват се върхове със странни форми. Техният говор, безмълвен и мощен, кара душата да тръпне от възторг. Ние бяхме насядали по скалите около Учителя на самия връх и съзерцавахме странната гледка, като че бяхме попаднали ИЗКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛЮБОВТА Ние седяхме с нашия обичен Учител край шестото езеро, което наричаме Сърцето. Над езерото царуваше мир, просветлен, наситен с багри. Всяко камъче издаваше звук, и всяко цветче.
към текста >>

Водите на езерото и белите преспи наоколо, и върховете пееха.
Техният говор, безмълвен и мощен, кара душата да тръпне от възторг. Ние бяхме насядали по скалите около Учителя на самия връх и съзерцавахме странната гледка, като че бяхме попаднали ИЗКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛЮБОВТА Ние седяхме с нашия обичен Учител край шестото езеро, което наричаме Сърцето. Над езерото царуваше мир, просветлен, наситен с багри. Всяко камъче издаваше звук, и всяко цветче. Водите на езерото и белите преспи наоколо, и върховете пееха. Те звучаха в съвършена хармония, като тих акорд, който се издигаше към небето – безсловесните се молеха. Ние съзерцавахме чудното явление, вслушвайки се дълбоко в душите си, да доловим Словото на Вечния, което се изявява чрез всичко. Тогава Учителят почна да говори. – Кое е онова, което сплотява хората? Има една жива, разумна сила, която свързва, сплотява хората.
към текста >>

93. ПРАВИЛА И НОРМИ НА РАЗУМНИЯ ЖИВОТ

Мъгли скриваха върховете.
ПРАВИЛА И НОРМИ НА РАЗУМНИЯ ЖИВОТ Няколко дни валяха дъждове. Мъгли скриваха върховете. Вятър, размесен се дъжд, шибаше малките палатки. Беше влажно и студено. Днес облаците се разкъсаха, показа се дълбокото, модро небе между тях. Мъглите почнаха да пълзят нагоре по върховете. Въздухът беше влажен, укрепителен.
към текста >>

Мъглите почнаха да пълзят нагоре по върховете.
Няколко дни валяха дъждове. Мъгли скриваха върховете. Вятър, размесен се дъжд, шибаше малките палатки. Беше влажно и студено. Днес облаците се разкъсаха, показа се дълбокото, модро небе между тях. Мъглите почнаха да пълзят нагоре по върховете. Въздухът беше влажен, укрепителен. Мокрите клекове издаваха дъх на смола. Слънцето грейна. То се подаваше между големите облаци и пак се скриваше. Учителят слезе при второто езеро и като се събрахме около Него, започна да говори:
към текста >>

94. СВОБОДАТА

По малката пътечка, която води към върховете, блещукат светлинки и отбелязват дългата редица, която бавно се придвижва нагоре.
СВОБОДАТА Тази сутрин тръгнахме в най-ранните часове. Още е тъмно. По небето трептят безброй звезди и се оглеждат в тъмните води на езерото. Леката мъгла в езерната долина усилва усещането на нощния хлад и влага. По малката пътечка, която води към върховете, блещукат светлинки и отбелязват дългата редица, която бавно се придвижва нагоре. Към петото езеро небето вече просветва, очертават се ярко силуетите на върховете. Само едрите звезди тук-там остават да трептят, смутени от настъпващия ден. Бавно излизаме от прегръдките на долината към свободния простор, обилно наситен вече с топлите трепетни багри на зората. Достигаме седмото езеро, върховете отразяват първия лъч. Горе на главното било ни посреща голямото, любещо, радостно слънце.
към текста >>

Към петото езеро небето вече просветва, очертават се ярко силуетите на върховете.
Тази сутрин тръгнахме в най-ранните часове. Още е тъмно. По небето трептят безброй звезди и се оглеждат в тъмните води на езерото. Леката мъгла в езерната долина усилва усещането на нощния хлад и влага. По малката пътечка, която води към върховете, блещукат светлинки и отбелязват дългата редица, която бавно се придвижва нагоре. Към петото езеро небето вече просветва, очертават се ярко силуетите на върховете. Само едрите звезди тук-там остават да трептят, смутени от настъпващия ден. Бавно излизаме от прегръдките на долината към свободния простор, обилно наситен вече с топлите трепетни багри на зората. Достигаме седмото езеро, върховете отразяват първия лъч. Горе на главното било ни посреща голямото, любещо, радостно слънце. Заставаме за миг и благодарим на Великия наш Баща за даровете на живота, с които тъй обилно ни е дарил.
към текста >>

Достигаме седмото езеро, върховете отразяват първия лъч.
Леката мъгла в езерната долина усилва усещането на нощния хлад и влага. По малката пътечка, която води към върховете, блещукат светлинки и отбелязват дългата редица, която бавно се придвижва нагоре. Към петото езеро небето вече просветва, очертават се ярко силуетите на върховете. Само едрите звезди тук-там остават да трептят, смутени от настъпващия ден. Бавно излизаме от прегръдките на долината към свободния простор, обилно наситен вече с топлите трепетни багри на зората. Достигаме седмото езеро, върховете отразяват първия лъч. Горе на главното било ни посреща голямото, любещо, радостно слънце. Заставаме за миг и благодарим на Великия наш Баща за даровете на живота, с които тъй обилно ни е дарил. Учителят върви с бодра стъпка напред. Насочваме се към върха Дамка и тук на широките меки поляни играем утринните гимнастики. После, насядали на самия връх, правим малка закуска.
към текста >>

Оттук почват редица остри недостъпни върхове, пламнали сега от лъчите на слънцето – веригата на Рупите.
Учителят върви с бодра стъпка напред. Насочваме се към върха Дамка и тук на широките меки поляни играем утринните гимнастики. После, насядали на самия връх, правим малка закуска. Погледът на всички проследява голямото, леко огъващо се било, което с широк обхват обгръща долината на Урдините езерца, потънали в своите малки чашки, спящи, недокоснати още от светлината. Билото завършва с Еленин връх и се отсича отвесно. Оттук почват редица остри недостъпни върхове, пламнали сега от лъчите на слънцето – веригата на Рупите. Някои изказаха желание да отидем до Еленин връх. Учителят пита: „Желаят ли всички? “ Решението е взето единодушно. Да се ходи по меките била на планината е всякога хубаво, особено сутрин. Човек се движи в пространството, едва докосва Земята, погледът отива в далечната шир, мисълта е свободна и чувството е свободно.
към текста >>

95. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Върховете в околовръст подпираха големия небесен купол, изпълнен с благоухание и светлина.
Слънцето нагряваше големите камъни край езерото Елбур и те излъчваха топлина. По водите на езерото тичаха отблясъци по стъпките на светлината. Ние бяхме насядали около Учителя на малката полянка край езерото. Във въздуха се носеше лек, сладостен дъх. Някакво малко цветенце разкриваше душата си. Върховете в околовръст подпираха големия небесен купол, изпълнен с благоухание и светлина. Учителят каза: – Истинската църква е горе. Когато ви питат: „Вие кои сте? “, кажете им: „Ние сме от една много велика църква! “
към текста >>

96. ЧОВЕШКAТA ДУША

Има в Рила малка долина, отдалечена, усамотена, заобиколена с недостъпни върхове.
ЧОВЕШКAТA ДУША Има в Рила малка долина, отдалечена, усамотена, заобиколена с недостъпни върхове. Стара легенда разправя, че някога живяла спретната, работна мома Калина, която по цял ден влачела, прела, тъкала вълна. Като нямало къде да я дава, разпростряла я по тези места. От нея станали върховете; затова ги наричат Калинините върхове. Двете езерца пък са нейните очи. Учителят ни е разправял тази легенда.
към текста >>

От нея станали върховете; затова ги наричат Калинините върхове.
ЧОВЕШКAТA ДУША Има в Рила малка долина, отдалечена, усамотена, заобиколена с недостъпни върхове. Стара легенда разправя, че някога живяла спретната, работна мома Калина, която по цял ден влачела, прела, тъкала вълна. Като нямало къде да я дава, разпростряла я по тези места. От нея станали върховете; затова ги наричат Калинините върхове. Двете езерца пък са нейните очи. Учителят ни е разправял тази легенда. Той казваше още: „Калинините върхове са отворена книга, по която може да се чете всичко, каквото Божият Дух е написал.“ Ние идвахме понякога с нашия обичен Учител тук, разполагахме се край вътрешното езерце и прекарвахме целия ден. Защото мястото тук е чисто и свето като храм. Веднъж ние седяхме на една от малките тераси над езерото, обрасла със сочна, ароматна смрика.
към текста >>

Той казваше още: „Калинините върхове са отворена книга, по която може да се чете всичко, каквото Божият Дух е написал.“ Ние идвахме понякога с нашия обичен Учител тук, разполагахме се край вътрешното езерце и прекарвахме целия ден.
Стара легенда разправя, че някога живяла спретната, работна мома Калина, която по цял ден влачела, прела, тъкала вълна. Като нямало къде да я дава, разпростряла я по тези места. От нея станали върховете; затова ги наричат Калинините върхове. Двете езерца пък са нейните очи. Учителят ни е разправял тази легенда. Той казваше още: „Калинините върхове са отворена книга, по която може да се чете всичко, каквото Божият Дух е написал.“ Ние идвахме понякога с нашия обичен Учител тук, разполагахме се край вътрешното езерце и прекарвахме целия ден. Защото мястото тук е чисто и свето като храм. Веднъж ние седяхме на една от малките тераси над езерото, обрасла със сочна, ароматна смрика. Въздухът беше напоен с нейния дъх, небето беше отворено, лазурно, а водите на езерото почиваха спокойно. Учителят започна да говори за човешката душа: Целият човек не е въплътен в тялото.
към текста >>

97. МОЛИТВА, РАЗМИШЛЕНИЕ И СЪЗЕРЦАНИЕ

Който иска да бъде добър, трябва да се качва на планинските върхове.
Дойдете ли на планината, трябва да почерпите нещо от нея. А в полето ще обработвате това, което сте приели тук. Всяко отиване на планината има за цел влизане в досег със силите на Живата Природа и облагородяване на човека. Той трябва да се върне от планината обновен физически и с нова мисъл в съзнанието. Екскурзията трябва да се смята като отиване в един по-висш свят. Който иска да бъде добър, трябва да се качва на планинските върхове. Веднъж срещнах един отчаян човек и му казах да отиде на Витоша. Вечерта се върна радостен. Той видял по пътя камъни цветя, треви, дървета, извори, реки; те внесли в него нови идеи и скръбта му се сменила. Ако се качваме на планината, за да разберем какво иска Бог от нас, това качване има смисъл. И ако слизаме в долината, за да занесем на другите това що сме взели на планината, това слизане има смисъл.
към текста >>

В този смисъл всеки човек трябва да се изкачва на високи върхове.
Те не загрубяват. Отивайте на планината за размишление! Резултат от Рила ще има онзи, който действително ще може да се потопи в живота на планината! Планината е място за проява на Любовта. Човек може да намери Великото и Красивото в света само по високите места. В този смисъл всеки човек трябва да се изкачва на високи върхове. Човек физически може да е в долината, а умствено и духовно – по високите места.
към текста >>

98. ИЗУЧАВAНE НА ПЛАНИНАТА

Веднъж, като възлизахме към върховете, Учителят каза:
ИЗУЧАВAНE НА ПЛАНИНАТА Веднъж, като възлизахме към върховете, Учителят каза: – Най-чистите места са на полюсите. После, някои върхове на Хималаите. И в Америка има чисти места, дето човешки крак не е стъпвал. Тези планини около вас са затворена книга. Тук пластовете първоначално са били в хоризонтално положение.
към текста >>

После, някои върхове на Хималаите.
ИЗУЧАВAНE НА ПЛАНИНАТА Веднъж, като възлизахме към върховете, Учителят каза: – Най-чистите места са на полюсите. После, някои върхове на Хималаите. И в Америка има чисти места, дето човешки крак не е стъпвал. Тези планини около вас са затворена книга. Тук пластовете първоначално са били в хоризонтално положение. После са се наклонили. Ние казваме: „Това е станало с катастрофи.“ Обаче това е катастрофа от наше гледище.
към текста >>

А за електрични хора трябват меки върхове като, например, „Кабул.“ Там човек придобива разположение.
Защото ще оцапат. Тук някой може да влезе с кални обуща, обаче това там не се допуща. Тези места към „Езерото на чистотата“ са по-чисти, понеже тук по-рядко стъпва човешки крак. Върхът „Харно ми е“ е за меки хора, за да придобият твърдост. Той е електричен. А за електрични хора трябват меки върхове като, например, „Кабул.“ Там човек придобива разположение. И „Дамга“ е мек връх. Тук всред Природата трябва да си създавате разнообразна работа. Един ден ще разглеждате небето, друг ден ще изучавате цветята, ще събирате камъчета. Ако си недоволен, направи няколко бани и недоволството ще те остави. Онова, което остане във вас – хубавите неща, хубавите дни, хубавите спомени – то радва човека.
към текста >>

Наблюдавайте облаците, линиите им, върховете.
Какво ще кажете? Важна работа имаме да свършим тук! Как прекарвате деня? Четете ли? Събирайте се, четете заедно, събирайте камъни, изучавайте пластовете, тревите, водите, насекомите – всичко, което ви обърне внимание. Наблюдавайте облаците, линиите им, върховете. Учете се да рисувате. Изучавайте външните форми и отношения тук. Когато човек е недоволен, нека седне на някой камък. А като е доволен, да седне на тревата. Трябва да се организира една екскурзия за проучване на местността.
към текста >>

99. НОВИ НАСОКИ НА МИСЪЛТА

Зад Учителя имаше грамаден скален блок, откъртил се някога от върховете.
Даже някои се приближиха още повече около Учителя. Денят беше хубав, тих. Клековете, нагрети от слънцето, издаваха приятен дъх. В далечината, в лека омара, се виждаха планините. Учителят беше седнал на камък сред поляната, а ние бяхме пред него насядали на тревата. Зад Учителя имаше грамаден скален блок, откъртил се някога от върховете. Цялата обстановка дишаше първична простота и сила. Ние се чувствахме добре тук. Един от братята запита Учителя: „Може ли да се установят съобщения между Земята и другите планети? “ Учителят каза:
към текста >>

100. ДОСЕГ С РЕАЛНОСТТА

Оттук се разкрива гледка към долината и околните върхове.
ДОСЕГ С РЕАЛНОСТТА Тази година построихме палатка на Учителя високо на склона, на малка поляна над езерото. Оттук се разкрива гледка към долината и околните върхове. Ала непосредствено под терасата пътеката е стръмна и ние направихме стъпала от груби камъни. Избрахме плоски камъни и наредихме стъпалата. Седемдесет и две стъпала извеждат до малката тераса, където спретнато е опъната палатката на Учителя. Подът на палатката е постлан с плочи, а от двете страни на входа живописно са натрупани избрани камъни и кристали, които учениците са донесли от своите екскурзии из планината. На това място, обикновено, Учителят държеше неделните беседи.
към текста >>

НАГОРЕ

0.19156098365784