НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
245
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство
, 11.07.1864 г.
През 46 г., преди Новата ера, римският
върховен
жрец, писател и държавник Гай Юлий Цезар прави реформа в римския календар.
по времето на Учителя, се е празнувал Денят на Учителя винаги на 12 юли, ден Петровден. Има ли някакво противоречие между тези три дати? Коя е от тях вярната? И на коя дата е роден Учителят Дънов? ЮЛИЯНСКИЯТ КАЛЕНДАР
През 46 г., преди Новата ера, римският
върховен
жрец, писател и държавник Гай Юлий Цезар прави реформа в римския календар.
Когато е пребивавал в Египет, като завоевател, се е запознал с египетския слънчев календар. Разработката е направена под ръководството на египетския астроном Созиген. Същността се изразява в това, че като основен факт е било прието преместването на слънцето сред звездите. Созиген разделил годината на 12 месеца. Средната продължителност на Юлиянската година е 365 дни и 6 часа, но тази стойност е по-голяма от тропичната година с единадесет минути и четиринадесет секунди.
към текста >>
2.
Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях
, 1898 г.
За артиста, поета, мечтателя, вярата е идеалното чувство, изгледа на това величествено огнище, разпалено с божествената ръка по вечните
върхове
, за да води човечеството към хубавото и истината.
Тя го поставя достоен да надвие най-големите препятствия. В тая смисъл е дето се е казало, че вярата преместя баирите, което без съмнение, трябва да е казано метафорически, като баирите тук представляват струпаните мъчнотии по пътя на новаците, страстите, невежеството, предразсъдъците и материалния интерес. Изобщо не се съглежда във вярата освен вярването на някои религиозни догми приети без никакъв изпит. Но вярата може да се вземе и за уверение, което въодушевява човека и го влече към други някои цели. Вярата съществува от самосебе си, била тя в някоя материална работа, или вяра 8 някое политическо отношение, или тая в отечеството.
За артиста, поета, мечтателя, вярата е идеалното чувство, изгледа на това величествено огнище, разпалено с божествената ръка по вечните
върхове
, за да води човечеството към хубавото и истината.
Религиозната вяра, която отвлича разума и се отнася в разсъждението на другите, която приема едно поучително тяло, истинско или лъжливо, и се подчинява без никаква кантрола - това е сляпата вяра. В нетърпението си, 8 своите извън мярката стъпки, тя протича лесно към изменството, към принудителността и води към фанатизма. Разгледана в тази точка, вярата е още един силен двигател: Тя е научила хората да се подчиняват и да страдат. Развратена от духа на властта, тя е бивала причина на много криминални престъпления, но в своите нещастни следствия, тя ни показва още пространството на средствата, които тя обема. Ако, следователно, сляпата вяра може да произведе такива действия, то като какво не може направи вярата, подкрепена от разума, вярата, която разсъждава, различава и проумява?
към текста >>
Познанието на невидимия свят, доверието на един
върховен
закон от справедливост и напредък, всичко това отпечатва на тази вяра един двоен характер и тишина и безопасност.
Над развратностите, над ласкателността, над заплашванията, той чува един глас, който стои по-горе отколкото гласовете на страстта да ечи в дълбочините на съвестта му, и на когото силите го насърчават в борбата, подкрепят го в опасните времена. За да произведе подобни следствия, вярата трябва да почива върху една здрава основа, която да й представя свободния изпит и свободата на мисълта. Наместо догми и тайнства, тя трабва да познава само началата, произходящи от прямото наблюдение, от изучаването на естествените закони. Такъв е характера на спиритическата вяра. Философията на духовете ни предава една вяра, която, за да' бъде съобразна с разума, е същевременно и по-силна.
Познанието на невидимия свят, доверието на един
върховен
закон от справедливост и напредък, всичко това отпечатва на тази вяра един двоен характер и тишина и безопасност.
Действително, от що се страхуваме, като знаем, че никоя душа няма да се погуби, че подир бурите и между особните несъгласия на живота, чрез мрачната нощ, дето всичко се види да загинва, ще видим да изгрее прекрасната светлина на безконечните дни? Проникнати от мисълта, че този живот е като една минута относително до иялото ни смъртно съществувание. ние ще претърпим неизбежните злини, що той произвежда. Перспективата на времената, които ни са отворени, ще ни даде силата да надвием сегашните нещастия и да се поставим над движенията от щастието. Ние ще се почувстваме по-добре обръжени* за борбата.
към текста >>
3.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 14.09.1898 г.
„
върховен
военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е.
9. Става дума за Архангел Михаил. В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина. Древното предание говори за седем архангели (вж. бел. 16). От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима: Михаил - небесният „архистратег" (от гр.
„
върховен
военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е.
на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител. (У., №1, 14.09.1898 г.) 10. Вероятно става дума за Орифил (вж бел. 16). (У., №1, 14.09.1898 г.) 11. По-късно Учителя П.
към текста >>
4.
Учителя получва от Духа Господен „Избраникът Божий и Вождът на Истината”
, 20.09.1898 г.
Станете всинца, възпейте с глас велик и с радост неизказана: „Дойде времето Бог Господ да се яви в Своята слава, в Своето величие.“ Пейте Му песен нова, в която всичкият
върховен
Мир участва.
Бъди благословен ти от Бога, Вожд на Истината, Спасител на света и съветник велик на Ангелските чинове и Бог, всемъдра Любов на Херувимските сърца, Бог крепкий, водител на всичко, който крепиш и поддържаш всичко в себе си. Стани сега и нека се възвесели Твоят Дух и възрадва Твоята Душа. Ето ние сме около теб и с теб в едно, неотделими от твоята духовна Слава, която Бог е съизволил да ти даде по Своето вечно усмотрение. Ето верни са думите и истинни словесата на Господа, който те призовава като помощник Негов. Веселете се, Небеса, и радвай се, Земя, че изгря вече твоята Правда в света на световете и че твоето Име е записано във вечните книги на Бога.
Станете всинца, възпейте с глас велик и с радост неизказана: „Дойде времето Бог Господ да се яви в Своята слава, в Своето величие.“ Пейте Му песен нова, в която всичкият
върховен
Мир участва.
Дерзай, верни са думите – сам Бог на Силите ще слезе и ще възвести Своето благоволение към Избраника си. Ето Ангелът на завета ще те поздрави и с него – всичкото Войнство заедно, което ще слезе от сферите на Небесните светове, да те посрещне и придружи в славното шествие, което ще пристигне точно на определеното време на Сионовата гора. Стани и погледни, ето светът е узрял за жътва. Повикай своите работници и им кажи да съберат пшеницата в житницата, а плевелите да се изгорят и изхвърлят вън във външната тъмнина. Призови своите братя и им кажи да са бодри и готови за този ден, който вече иде и е близо.
към текста >>
5.
Учителя изнася във Варна “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”
, 8.10.1898 г.
Аз съм ваш хранител и
върховен
водител в Небесните ликове.
Вън от тия условия всичко е изагубено за тях безвъзвратно. Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви. Аз пристигам в роя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на святите Божии заповеди. Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в словото на Истината.
Аз съм ваш хранител и
върховен
водител в Небесните ликове.
Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде до где ви изведа в безопасно място. Аз знаях колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят дух не отстъпи своето намерение. Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под моята върховна охрана. В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече да ви обичам. Вие бяхте отвратителни на глед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце.
към текста >>
В това – Аз, вашият
Върховен
Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено.
За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат вечната Му и свята воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята. За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпление и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете до где се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свят.
В това – Аз, вашият
Върховен
Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено.
За това благоволих да извикам отдалече, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдите в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел. За това ви пратих двамата Мои служители да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове.
към текста >>
6.
Учителя пристига в Казанлък
, 15.03.1904 г.
Щом ний превалихме върха Свети Никола и се навалихме към Шипка,
върховете
веднага се покриха с мъгла и вятър излезе горе.
Когато пристигнахме близо до върха, гдето е спасителният Дом, другарят ми ми разправяше, че преди няколко години, когато минувал през туй място, бил завят в един трап с коня заедно, гдето отпосле бил намерен и изровен изпод снега. Сега, казваше той, животът ми е харизан. А сега аз му забелязах как небето кротува и всичко е тихо. „Да. това е за вази, каза той. Небето е особено благоразположено към вази".
Щом ний превалихме върха Свети Никола и се навалихме към Шипка,
върховете
веднага се покриха с мъгла и вятър излезе горе.
Времето чакало ний да минем. Ний слязохме благополучно в Шипка, гдето си и отпочинахме и закусихме. Вечерта пристигнахме в Казанлък, гдето и преспахме. На другия ден около 10 часа се отправихме за Стара Загора, гдето пристигнахме около два. Тук се видях с някои мен познати, а така също с един наш роднина, на когото фамилията наскоро заминала за невидимия.
към текста >>
7.
Учителя посещава Стара Загора
, 16.03.1904 г.
Щом ний превалихме върха Свети Никола и се навалихме към Шипка,
върховете
веднага се покриха с мъгла и вятър излезе горе.
Когато пристигнахме близо до върха, гдето е спасителният Дом, другарят ми ми разправяше, че преди няколко години, когато минувал през туй място, бил завят в един трап с коня заедно, гдето отпосле бил намерен и изровен изпод снега. Сега, казваше той, животът ми е харизан. А сега аз му забелязах как небето кротува и всичко е тихо. „Да. това е за вази, каза той. Небето е особено благоразположено към вази".
Щом ний превалихме върха Свети Никола и се навалихме към Шипка,
върховете
веднага се покриха с мъгла и вятър излезе горе.
Времето чакало ний да минем. Ний слязохме благополучно в Шипка, гдето си и отпочинахме и закусихме. Вечерта пристигнахме в Казанлък, гдето и преспахме. На другия ден около 10 часа се отправихме за Стара Загора, гдето пристигнахме около два. Тук се видях с някои мен познати, а така също с един наш роднина, на когото фамилията наскоро заминала за невидимия.
към текста >>
8.
Учителя посещава Чирпан
, 17.03.1904 г.
Щом ний превалихме върха Свети Никола и се навалихме към Шипка,
върховете
веднага се покриха с мъгла и вятър излезе горе.
Когато пристигнахме близо до върха, гдето е спасителният Дом, другарят ми ми разправяше, че преди няколко години, когато минувал през туй място, бил завят в един трап с коня заедно, гдето отпосле бил намерен и изровен изпод снега. Сега, казваше той, животът ми е харизан. А сега аз му забелязах как небето кротува и всичко е тихо. „Да. това е за вази, каза той. Небето е особено благоразположено към вази".
Щом ний превалихме върха Свети Никола и се навалихме към Шипка,
върховете
веднага се покриха с мъгла и вятър излезе горе.
Времето чакало ний да минем. Ний слязохме благополучно в Шипка, гдето си и отпочинахме и закусихме. Вечерта пристигнахме в Казанлък, гдето и преспахме. На другия ден около 10 часа се отправихме за Стара Загора, гдето пристигнахме около два. Тук се видях с някои мен познати, а така също с един наш роднина, на когото фамилията наскоро заминала за невидимия.
към текста >>
9.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Чирпан
, 20.03.1904 г.
Щом ний превалихме върха Свети Никола и се навалихме към Шипка,
върховете
веднага се покриха с мъгла и вятър излезе горе.
Когато пристигнахме близо до върха, гдето е спасителният Дом, другарят ми ми разправяше, че преди няколко години, когато минувал през туй място, бил завят в един трап с коня заедно, гдето отпосле бил намерен и изровен изпод снега. Сега, казваше той, животът ми е харизан. А сега аз му забелязах как небето кротува и всичко е тихо. „Да. това е за вази, каза той. Небето е особено благоразположено към вази".
Щом ний превалихме върха Свети Никола и се навалихме към Шипка,
върховете
веднага се покриха с мъгла и вятър излезе горе.
Времето чакало ний да минем. Ний слязохме благополучно в Шипка, гдето си и отпочинахме и закусихме. Вечерта пристигнахме в Казанлък, гдето и преспахме. На другия ден около 10 часа се отправихме за Стара Загора, гдето пристигнахме около два. Тук се видях с някои мен познати, а така също с един наш роднина, на когото фамилията наскоро заминала за невидимия.
към текста >>
10.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 17.11.1908 г.
Често прекрасните долини представляват человешкото смирение и трудолюбие, а планинските или голи
върхове
неговата гордост и надменност.
Само една добра мисъл по някой път съставлява голямо богатство за една жаждующа душа. Добрите мисли, добрите желания в живота са лъчите, които го освежават и възрастяват. Те са Господните блага, които идат да осветляват пътеките на тоя материален живот, гдето скърби и страдания са съпътници на человешката душа. Те са утехата, насърчението на страдующите. А да се ползува человек от тия блага, той трябва да има ум, трябва да има душа възприемчива, да задържи доброто в себе си, за да не мине то като вода по голите скали и се преобърне на порой.
Често прекрасните долини представляват человешкото смирение и трудолюбие, а планинските или голи
върхове
неговата гордост и надменност.
Да, те са високи, величествени, но са студени и безжизнени. Но не искам от тая апология вие да вадите крайни заключения. Аналогията изобщо е вярна, но в рамките на своите логически промисли. Защото върховете и те си имат своите добри страни. Кога се прави една аналогия, трябва винаги да има контраст, в контраста е отношението на Истината.
към текста >>
Защото
върховете
и те си имат своите добри страни.
А да се ползува человек от тия блага, той трябва да има ум, трябва да има душа възприемчива, да задържи доброто в себе си, за да не мине то като вода по голите скали и се преобърне на порой. Често прекрасните долини представляват человешкото смирение и трудолюбие, а планинските или голи върхове неговата гордост и надменност. Да, те са високи, величествени, но са студени и безжизнени. Но не искам от тая апология вие да вадите крайни заключения. Аналогията изобщо е вярна, но в рамките на своите логически промисли.
Защото
върховете
и те си имат своите добри страни.
Кога се прави една аналогия, трябва винаги да има контраст, в контраста е отношението на Истината. Понеже долините са долини по причина, че има върхове. И върховете, че има долини. Ако не би имало върхове, не би имало и долини и ако нямаше долини, не щеше да има и върхове. Всичко е добро за тези, които разбират.
към текста >>
Понеже долините са долини по причина, че има
върхове
.
Да, те са високи, величествени, но са студени и безжизнени. Но не искам от тая апология вие да вадите крайни заключения. Аналогията изобщо е вярна, но в рамките на своите логически промисли. Защото върховете и те си имат своите добри страни. Кога се прави една аналогия, трябва винаги да има контраст, в контраста е отношението на Истината.
Понеже долините са долини по причина, че има
върхове
.
И върховете, че има долини. Ако не би имало върхове, не би имало и долини и ако нямаше долини, не щеше да има и върхове. Всичко е добро за тези, които разбират. Поздрав на К. и Б.
към текста >>
И
върховете
, че има долини.
Но не искам от тая апология вие да вадите крайни заключения. Аналогията изобщо е вярна, но в рамките на своите логически промисли. Защото върховете и те си имат своите добри страни. Кога се прави една аналогия, трябва винаги да има контраст, в контраста е отношението на Истината. Понеже долините са долини по причина, че има върхове.
И
върховете
, че има долини.
Ако не би имало върхове, не би имало и долини и ако нямаше долини, не щеше да има и върхове. Всичко е добро за тези, които разбират. Поздрав на К. и Б. Ваш верен П.
към текста >>
Ако не би имало
върхове
, не би имало и долини и ако нямаше долини, не щеше да има и
върхове
.
Аналогията изобщо е вярна, но в рамките на своите логически промисли. Защото върховете и те си имат своите добри страни. Кога се прави една аналогия, трябва винаги да има контраст, в контраста е отношението на Истината. Понеже долините са долини по причина, че има върхове. И върховете, че има долини.
Ако не би имало
върхове
, не би имало и долини и ако нямаше долини, не щеше да има и
върхове
.
Всичко е добро за тези, които разбират. Поздрав на К. и Б. Ваш верен П. К. Дънов.
към текста >>
11.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 10.04.1909 г.
Високите
върхове
са голи, а долините - обраснали.
Вървете полека от простите проявления на природата към сложните. Противоположностите на живота да ви не смущават, те са една необходимост в настоящия развой на природата. Контрастите са потребни за ума. Сенките се образуват от предметите при силната светлина. Облаците - от силните изпарения на влагата.
Високите
върхове
са голи, а долините - обраснали.
Но едните и другите си имат мястото на земята. Високите върхове най-рано получават светлите лъчи на Слънцето, но най-малко задържат неговата топлина. Долините най-късно получават слънчевите лъчи, но най-дълго задържат неговата топлина. Така е и с хората. Някои мязат на планински върхове, а други - на долини, но това не бива да ни се види зловидно.
към текста >>
Високите
върхове
най-рано получават светлите лъчи на Слънцето, но най-малко задържат неговата топлина.
Контрастите са потребни за ума. Сенките се образуват от предметите при силната светлина. Облаците - от силните изпарения на влагата. Високите върхове са голи, а долините - обраснали. Но едните и другите си имат мястото на земята.
Високите
върхове
най-рано получават светлите лъчи на Слънцето, но най-малко задържат неговата топлина.
Долините най-късно получават слънчевите лъчи, но най-дълго задържат неговата топлина. Така е и с хората. Някои мязат на планински върхове, а други - на долини, но това не бива да ни се види зловидно. Всяко нещо на своето място. Високите върхове - това представлява человешкият ум, долините - това представлява человешкото сърце.
към текста >>
Някои мязат на планински
върхове
, а други - на долини, но това не бива да ни се види зловидно.
Високите върхове са голи, а долините - обраснали. Но едните и другите си имат мястото на земята. Високите върхове най-рано получават светлите лъчи на Слънцето, но най-малко задържат неговата топлина. Долините най-късно получават слънчевите лъчи, но най-дълго задържат неговата топлина. Така е и с хората.
Някои мязат на планински
върхове
, а други - на долини, но това не бива да ни се види зловидно.
Всяко нещо на своето място. Високите върхове - това представлява человешкият ум, долините - това представлява человешкото сърце. Человек трябва да е благодарен на своя Създател, че Той е направил всичко в природата да съдействува за добро. Добро не от гледището на тялото, но от гледището на Душата и Духа. Светлите капки на водата биха се възмущавали, че от висотата на своето положение се стичат в калта, но това стичане е потребно за погребаните семенца в пръстта.
към текста >>
Високите
върхове
- това представлява человешкият ум, долините - това представлява человешкото сърце.
Високите върхове най-рано получават светлите лъчи на Слънцето, но най-малко задържат неговата топлина. Долините най-късно получават слънчевите лъчи, но най-дълго задържат неговата топлина. Така е и с хората. Някои мязат на планински върхове, а други - на долини, но това не бива да ни се види зловидно. Всяко нещо на своето място.
Високите
върхове
- това представлява человешкият ум, долините - това представлява человешкото сърце.
Человек трябва да е благодарен на своя Създател, че Той е направил всичко в природата да съдействува за добро. Добро не от гледището на тялото, но от гледището на Душата и Духа. Светлите капки на водата биха се възмущавали, че от висотата на своето положение се стичат в калта, но това стичане е потребно за погребаните семенца в пръстта. Че коя капка би съжалявала, ако се намереше облечена в дрехата на цвета? Поздравете от мене всички ваши домашни, а така също и всички приятели.
към текста >>
12.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август
, 14.08.1910 г.
Даже снегът, който пада върху високите планински
върхове
, слиза върху ниските и високият връх нищо не може да се ползува.
През тази година искам да спазвате следната основна мисъл: смирението в живота е една велика добродетел. Не искам да кажа нископоклонничество, а смирение. Смирението, това са нискотекущите места. И человек без смирение представлява високо място, голям планински връх, гдето няма нищо, нищо не расте, не вирее никаква растителност. Може да има слънце, но нищо не се ражда, а над него или на него може само някой орел да прелети и нищо повече.
Даже снегът, който пада върху високите планински
върхове
, слиза върху ниските и високият връх нищо не може да се ползува.
Така и горделивите хора са, които не могат да се ползуват. Както снегът от висотите слиза в долините, та се ползуват хората в тях, така е с горделивите хора, които служат за благословение на чадата Божии, които са долини, върху които животът ще расте. Може, наистина, да се яви противоречие, че горделивите хора изнасилват смирените. Обаче това противоречие е само във вашия ум. Може ли един планински връх да влияе върху долината?
към текста >>
13.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 3.01.1913 г.
И когато ний хвърляме поглед на морето, на небето, на планинските
върхове
и долини, схващаме ли великите мисли, скрити в тях?
Великите неща, святите неща са ония, които са далече от човешката ръка - само те спазват своята първоначална свежест и красота, които Господ им е дал отначало. И бих ви посочил много такива още примери, за да ви поясня великата Божествена мисъл, която е скрита в окръжающите нам предмети, но това оставям за друг път. Казано е: Пътят, Истината и Животът е Той. Но колко е важно да знае човек, когато пътува, къде да се спре и къде да върви. И ако той иска да посети важно историческо място, колко е важно да има някой да му обясни събитията, свързани с него.
И когато ний хвърляме поглед на морето, на небето, на планинските
върхове
и долини, схващаме ли великите мисли, скрити в тях?
За някой морето е важно заради рибата, която излиза оттам. За други небето е важно за птиците, които слизат от горе. За планините някои се интересуват за камъните, снети от тях. За долините някои се интересуват за нивите, оброчавани в тях. Но морето е повече от място на рибите.
към текста >>
14.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 29.01.1913 г.
При планинските
върхове
ти си близо, в пустинята на живота, далеч.
Тук, на земята, преводът е само сянка на нейната същина. Който разреши тая дума, който даде на своята душа прав превод за нея, той става безсмъртен, съвършен и свят. Прекарайте тоя Извор отвън - вътре и вий имате вечния живот. Колко трябва да сте готови да схванете тая велика мисъл. Извор, Извор, Извор.
При планинските
върхове
ти си близо, в пустинята на живота, далеч.
В смирените сърца ти извираш чист, сладък, в горделивите ти си мътен и горчив. Извор, на тебе земята, животът дължи всичко. На твоите плодове, на твоите капки, които падат в сутринната роса. Всички същества мали и големи вкусват сладките сочни сокове на безпреривния живот. Извор, Извор, Извор, загадка на живота, щастие на душата, блаженство на Духа.
към текста >>
15.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
И наистина, самите те са
върхове
, които съединяват небето и земята, откъдето се вижда вечното незалязващо слънце на истината: Кришна, Буда, Зороастър, Хермес, Орфей, Исус, АполонийТиански.
Всички ние сме синове Божи, казва Исус, и трябва да станем съвършени като нашия Отец небесен. Как? - в един само кратък живот? Но тоова е невъзможно. За постигането на тоя божествен идеал са нужни много животи, през които безсмъртната човешка душа се усъвършенствува и проявява своята божествена същина. Всички вероучители говорят за прераждане, и самите те са стигнали по тоя път до свръхчовечество.[5] Свръхчовекът не е само блян на поет, и богочеловеци е имало в историята - те не са нито легенда, нито мит; те са цветът и плодът на обещанието - първенците на човешкия род, завършили своята земна еволюция и стигнали върха - свръхбитие, Нирвана.
И наистина, самите те са
върхове
, които съединяват небето и земята, откъдето се вижда вечното незалязващо слънце на истината: Кришна, Буда, Зороастър, Хермес, Орфей, Исус, АполонийТиански.
И в днешната критическа епоха - според завета на Христа и според Теософията - се очаква такъв свръхчовек, който да обедини всички религии - клонове на едната религия - и да побратими народите, като положи начало на нова цивилизация и изведе человечеството из днешния хаос. От всичко казано става ясно, че теософията се явява в света не да разединява и да опълчва едно срещу друго различните течения, не да сгъстява спластения фанатичен мрак от векове в душите, а да разведри хоризонти и да хвърля светлина по всички пътища на тъмното човешко битие, и да води към мир и братство, тъй че в света да има един Пастир и едно стадо. Ето защо теософията не е против никоя религия, защото всички религии имат еднакъв божествен произход; те всички са основани от Мировия Учител, направо или чрез Негови ученици, те са дело на великата Бяла Ложа, от името на която великият учител Христос действува и чертае различните пътища, които водят към една цел. Една от задачите на теософията е да съживи отделните религии върху една обща основа, и който се опълчва против теософията, той се опълчва против делото на Христа, който е един за всички - дихание на цялото человечество, което е плът от неговата плът. Теософията не се обявява и срещу опитната наука на днешния век, нито се чужди от нейните методи, когато прави своите изследвания; тя твърди, обаче, какво днешната наука е една малка част от истинското знание (Гносиса), което обгръща проявеното и непроявеното, света на феномените и невидимия мир от скрити причини - физика и метафизика.
към текста >>
Те промениха песните Му, Паневритмията, създадоха устави, Братски съвети, че
Върховен
Братски съвет, правеха опити и правят и днес да се регистрират като организация, та да направят от учението му църква и накрая да го превърнат в религия.
Примери и доказателства. Ето ги. Представителите на Черната ложа и техния Учител промениха Словото на Всемировия Учител на Вселената - Беинса Дуно. Те го отпечатаха променено по негово време и от 1945 до 1950 г. Доказателствата са налице в отпечатаните книжки и запазените оригинали.
Те промениха песните Му, Паневритмията, създадоха устави, Братски съвети, че
Върховен
Братски съвет, правеха опити и правят и днес да се регистрират като организация, та да направят от учението му църква и накрая да го превърнат в религия.
Ето това са истинските врагове на Учителя Дънов. Затова той се обръща към тях с думите: „Мои мили злосторници на света", които думи сме публикували в „Изгревът" на подходящо място. И ето защо това трябва да се напише, за да се знаят как са протекли Силите на Злото в събития, задвижили лица, земни власти и меча на Кесаря. Защото Силите на разрушението се ръководят от Духът на Заблуждението т.е. от Духът на Антихриста.
към текста >>
16.
Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение
, 7.04.1922 г.
Топящите се снегове бързат да очистят и
върховете
, за да посрещнат по-добре слънцето в нови бистри премени.Тичат и пеят хиляди потоци - скачат през камъни, лазят между гори и скали, пляскат с ръце и се радват.Снегът продължава да вали.
Тя разправя за тежката зима, за дебелия кожух на снега, що едвам я спасил от Вятъра Горянин, за кокичето, песен на безименна подранила птичка. Планинският поток, освободен от леда, буйно скача по белите камъни и тича към долината. От всички тия пролетни гости като че ли се чува радостно пение. Някъде из камънака Орфей сладкогласни се е скрил, кой тихо подръпва струните на своята златна арфа, не вдигнал още целия си глас, още не запял и засвирил с пълни гърди. Още Пан Козлоноги надува своята свирка и издава късни и изчезващи звуци на бягащата зима.Отвред потоци.
Топящите се снегове бързат да очистят и
върховете
, за да посрещнат по-добре слънцето в нови бистри премени.Тичат и пеят хиляди потоци - скачат през камъни, лазят между гори и скали, пляскат с ръце и се радват.Снегът продължава да вали.
Но той не е зимния хаплив сняг, а топла милувка на пролетния повей, който се здрависва с планинските стопани.Гората шуми. Вятърът извил лък, излива песен след песен из горския листак, не му омръзва, не се уморява, не му се доспива.Ние лазим по нанагорнището. Почиваме, събираме се и - пак отново - нагоре. Мъглите луди се надбягват, прилични на грамадни видения що се крият из скалите. Грамадни, величествени, те ту се разпростират като някои неизмерими гиганти, ту на малка топка се събират и застават на някой връх.Виелица. Студ.
към текста >>
17.
Летуване на Братството на Рила - Чамкория (Боровец)
, 07.1922 г.
Е.А.: Учителят, като се изправи, а също и човек към юг, малко нали, има
върхове
, не пътя който води към Грънчар, а отляво, като се тръгне.
И там прекарахме две нощи и после слязохме по пътя, от Маричините езера минахме там - Ситняково дето е и така до Боровец слязохме. Друг път не сме ходили с Учителя оттам. Само тогава, един път слязохме общо. В.К.: Сега, понеже това са хубави места, свързани с много легенди. Учителят казвал ли е нещо, например за Маричините езера, че там е била Школата на Орфей?
Е.А.: Учителят, като се изправи, а също и човек към юг, малко нали, има
върхове
, не пътя който води към Грънчар, а отляво, като се тръгне.
А Скакавците са в дясно, те са отатък Искъра, нали, те са отатък Искъра, а пък това се „Братята" ги казват. И след туй имаше, как му казват на него, Учителят го нарече: „Това е олтарят". Той е един така скалист връх остър, а тука има нещо като, не е котловина, то е високо горе над Маричините езера, там където е връх „Манчо" така, ако си спомняте има по-горе на самия връх нещо така по-равничко или нисичко така, като седло,цялото е в камъни. На това място Той каза, че е бил „Олтарят". Тъй го нарече.Е както го разбира човек вече. Олтарят.
към текста >>
18.
Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата
, 7.07.1922 г.
Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния
върховен
административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес.
Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели. Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение.
Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния
върховен
административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес.
Започва трескаво търсене на различни форми за борба срещу Бялото Братство и нарастващото му влияние в страната. Особено внимание се отделя на издателската дейност на Църквата като мощно средство за пропаганда на собствените идеи и критика и засенчване на чуждите, обявени за еретични. В словесната атака вземат участие официалните печатни издания на БПЦ – „Църковен вестник" и сп. „Духовна култура", които периодично дават простор на изследвания, критичен анализ и мнения на клирици, богослови и миряни за Бялото Братство. Успоредно с това се отпечатват поредица книги, студии, монографии, статии и пр.
към текста >>
19.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
Възходящите или положителните се намират по
върховете
на петоъгълника обърнат с върха си нагоре, а низходящите, т. е.
(9, 155-156) Пентограмът представлява велики, разумни течения в живата природа течения на светлината, които индусите наричат „прана". Те ги наричат още „движение на праната" или „течения на живота". Това са пет велики центрове, в които текат велики процеси. Те представляват пет положителни и пет отрицателни сили.
Възходящите или положителните се намират по
върховете
на петоъгълника обърнат с върха си нагоре, а низходящите, т. е.
отрицателните се намират във вътрешния петоъгълник обърнат с върха надолу. (10, 35) В разговор Учителя казва: „Някои считат Пентаграма като една мъртва форма, без никакво действие. Те много се лъжат.
към текста >>
Виждате числата 1, 2, 3,4, 5 [във
върховете
на Пентаграма].
Тя разрешава всички мъчнотии в света. Кажеш ли, че Христос е в тебе, ти трябва да разрешиш всичките си мъчнотии. Ако не можеш да ги разрешиш, Христос не е в тебе. За момент може да е в тебе, но понеже живееш в закона на свободата, направиш една грешка и Христос те напуска. (11, 31-32)
Виждате числата 1, 2, 3,4, 5 [във
върховете
на Пентаграма].
Това са числатаа на добродетелите. (12) Един ден ще ви обясня значението на числата от 1 до 5. Всяко число е формула. (11, 32) Ние означаваме Добродетелта с белия цвят; Правдата със зеления цвят това е материалния свят; Любовта с розовия цвят -- това е астралния свят, а в по-висшите му проявления той се губи, душата се губи в полето на Нирвана; Истината - със синия цвят, или висшето ментално поле; и Мъдростта с жълтия цвят. Добродетелта - белия цвят, Правдата - зеления, Любовта - розовия, Мъдростта- жълтия и Истината — синия.
към текста >>
Ако в този
върховен
момент той съзнава, че, макар изоставен от всички, има Един, Който го обича и Който е винаги с него (това е Бог), той е издържал вече върховния изпит.
Значи, по този път ученикът ще мине през най-големите страдания. Ще бъде оставен сам, като че ли всички са го напуснали, всички са го изоставили, като че ли всичко е пропаднало, като че ли всичките му стремежи и копнежи са били напразно, като че ли всичко е изгубено. Около него е голяма тъмнина, той преминава през един тъмен тунел. В този момент той мисли, че е изоставен, обаче много светли същества бдят над него, треперят над него и гледат той да издържи този най-тежък от всички изпити. Ако в този момент той се обезсърчи, отпадне духом, той е пропаднал на изпита.
Ако в този
върховен
момент той съзнава, че, макар изоставен от всички, има Един, Който го обича и Който е винаги с него (това е Бог), той е издържал вече върховния изпит.
В този момент той съзнава, че опората му е само в Бога. Ако той разбере това, той влиза в един Нов Живот на блаженство, на радост, светлина, на свобода. Той е вече един от безсмъртните, вече е завършил човешката степен на развитие. Това е изпитът, който води към Възкресението. В центъра на Пентаграма има един кръг, през който трябва да мине. (17)
към текста >>
Освен това картините в средния кръг са нарисувани не вътре в началото на лъчите, а вън, срещу
върховете
.
11, ООК/ Явно е, че този Шлятер е бил един голям окултис и може би е същият, който рисува цветния Пентаграм, понеже годината 1895, когато той е в Америка, е последната от пребиваването на Учителя в САЩ. Възможно е тогава двамата, Учител и ученик, да са се срещнали. Цветният Пентаграм се отличава от черно-белия по някои особености. Въведени са нови символи във външния кръг - подписът на Учител на крилатото колело, под което има сферично тяло. Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото на Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът на формулата е очертан с цветовете на дъгата и вместо глава на мъж, на върха на Истината е изобразен образът на Учителя.
Освен това картините в средния кръг са нарисувани не вътре в началото на лъчите, а вън, срещу
върховете
.
В допълнение извън кръга на Пентаграма са дадени няколко образа — над кръга са ангелите, а под него са човешките души, „децата" — като фонът на картината прелива от тъмен в долната половина, до съвсем светъл в горната част. Това е в синхрон с надписа от формулата, където дувата „Бог” е на върха и до нея са „волята" и „силата", докато „душа" е точно отдолу и до нея са „изпълнение" и „човешката". Тъй като на върха на Истината е изобразен образът на Учителя, църквата нарича цялат картина „икона". Всъщност тази картина представлява емблема на Школата, където учител е Учителя, затова неговият подпис е даден във външния кръг, а наговият образ е изобразен във върха на Истината, понеже Духът на Истината е, който през 1920 г. се вселява в него и отваря школата.
към текста >>
(На Рила, от Молитвен връх) Гледката от тук е незаменима — долините наоколо,
върховете
, просторите вдъхновяват.
- В бъдеще това ще се напечата на първата страница на песнопойките! Брат Христо го попита: - Учителю, с цветове, с бои ли ще се напечата? - Да, рекох, с бои ще се напечата. (14, 172)ПЕНТАГРАМЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО
(На Рила, от Молитвен връх) Гледката от тук е незаменима — долините наоколо,
върховете
, просторите вдъхновяват.
На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмния му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма. Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш, без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върха нагоре. Тя се е спряла току-що до брега на езерото.
към текста >>
Кой каквато добродетел изразява, ще се движи по съответната ней посока и ще заеме определеното място на един от
върховете
на Пентаграма.
Затова Учителя го нарече „Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвен връх. (15)ПЕНТАГРАМЪТ В ПАНЕВРИТММЯТА (В беседа 1924 г.) Ние в школата някой ден трябва да излезем на открито някъде и по пет души заедно да направим някои гимнастически упражнения, но не във формата на петоъгълник, а във формата на Пентаграм, във всеки ъгьл по един. Всички трябва да знаете кой накъде ще си движи ръцете.
Кой каквато добродетел изразява, ще се движи по съответната ней посока и ще заеме определеното място на един от
върховете
на Пентаграма.
(8, 25) (бел, състав. Пентаграма като част от Паневритмията се дава около четиринадесет години по-късно, но се играе от десет човека - - пет двойки) Един ден, както се бяхме събрали около Учителя, Той каза: „Сега е дошло времето да свалим този Пентаграм от картините във вашите рамки, които висят по стените ида го приложим на земята". Така и стана. Това са упражнения за редици от по пет двойки, насочени към центъра, които в своето движение заемат петте върха на Пентаграма — Любов, Мъдрост, Правда, Истина и Дободетел.
към текста >>
Върховете
на Пентограма ще се движат тъй, че целият Пентограм ще бъде в постояннодвижение.
И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. (9, 156-158) Ако се разгледа шестоъгълника, и в него има преплетени триъгълници, то той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия живот. Само в Пентограма вие може да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате някакви отношения, ще поставите на върха, горе, в числото 3 (фиг. 2).
Върховете
на Пентограма ще се движат тъй, че целият Пентограм ще бъде в постояннодвижение.
Най-първо ви предстои да намерите де е поставено лицето, с което ще имате известни отношения, дали в точка 1, 2, 3, 4 или 5 на Пентограма. Числата по върховете показват положителните или отрицателните принципи, които действуват в човека за всеки даден момент. И тогава, спрямо този човек вие ще действувате с добродетели, съответни на това място. Ако този човек се намира на мястото на числото две, вие ще действувате спрямо него с Мъдростта, а не с доброта. Той има знания и затова оттам ще започнете с него.
към текста >>
Числата по
върховете
показват положителните или отрицателните принципи, които действуват в човека за всеки даден момент.
Ако се разгледа шестоъгълника, и в него има преплетени триъгълници, то той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия живот. Само в Пентограма вие може да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате някакви отношения, ще поставите на върха, горе, в числото 3 (фиг. 2). Върховете на Пентограма ще се движат тъй, че целият Пентограм ще бъде в постояннодвижение. Най-първо ви предстои да намерите де е поставено лицето, с което ще имате известни отношения, дали в точка 1, 2, 3, 4 или 5 на Пентограма.
Числата по
върховете
показват положителните или отрицателните принципи, които действуват в човека за всеки даден момент.
И тогава, спрямо този човек вие ще действувате с добродетели, съответни на това място. Ако този човек се намира на мястото на числото две, вие ще действувате спрямо него с Мъдростта, а не с доброта. Той има знания и затова оттам ще започнете с него. Ако този човек се намира при числото 1 [на чертежа от външната страна], върху него трябва действува с Любовта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е най-силният, най-суровият принцип, който трябва да се смекчи. Ако някой човек се намира при тройката, ще му се въздействува чрез Истината, защото той обича свободата.
към текста >>
По същия начин ще действувате и спрямо себе си, защото всякога не сте на едно и също място в Пентограма... Аз бих желал още тази вечер всеки от вас да определи на коя страна или на кой връх от Пентограма се намира в дадения момент, според както са наредени числата по
върховете
.
Той има знания и затова оттам ще започнете с него. Ако този човек се намира при числото 1 [на чертежа от външната страна], върху него трябва действува с Любовта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е най-силният, най-суровият принцип, който трябва да се смекчи. Ако някой човек се намира при тройката, ще му се въздействува чрез Истината, защото той обича свободата. Когато някой човек се намира при четворката, ще му се въздействува с Доброто, ако се намира при петорката, ще му се въздействува с Правдата, с правото. Следователно, с всеки човек ще се постъпва специално, според това, на коя страна в Пентограма се намира той.
По същия начин ще действувате и спрямо себе си, защото всякога не сте на едно и също място в Пентограма... Аз бих желал още тази вечер всеки от вас да определи на коя страна или на кой връх от Пентограма се намира в дадения момент, според както са наредени числата по
върховете
.
Това отношение не е абсолютно, то е само една фаза в живота ви за дадения случай. Ще определите мястото си в Пентограма, според както се чувствувате сега, през време на лекцията. (10, 32-35) Тази картина често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи. (2, 195)
към текста >>
20.
Учителя е поканен от Архимандрит Евтимий на диспут в салона на читалище 'Надежда', Търново
, 19.08.1922 г.
Дърветата превиваха
върховете
си до земята.
Небето беше съвършено ясно. Но всички се хванахме и за 10-15 минути си окопахме палатките. Настъпи вълшебен тайнствен час. От всички страни на небесния свод се явиха облаци-великани, които бързо се струпаха над града. Вятърът започна отначало да подухва леко, докато се разрази в страшна буря – прах, пясък и листа от земята се размесиха във въздуха.
Дърветата превиваха
върховете
си до земята.
Започна да вали едър дъжд, примесен с градушка, която престана, но дъждът се изливаше като из ведро върху земята. Облаците притъмняха и забулиха града. Това беше точно в два без петнадесет минути. През това време и дума не можеше да става за някакво придвижване. Всички се бяхме умълчали, като че ли се извършваше някакво свещенодействие в природата.
към текста >>
Дърветата запревиваха
върховете
си до земята.
Но въпреки това всички се хванахме на работа и за десет-петнадесет минути направихме улеите, а погледите ни бяха обърнати все нагоре към небето. Настъпи вълшебен тайнствен час. От всички страни на небесния свод се появяваха облаци великани, които бързо се струпаха над града. Вятърът отначало започна да подуха леко, после постепенно се усили, докато се разрази в страшна буря. Прах, пясък и листа се размесиха във въздуха.
Дърветата запревиваха
върховете
си до земята.
Започна да вали едър дъжд, примесен с градушка, която престана, но дъждът се изливаше като из ведро. Облаците потъмняха и забулиха напълно Търново. Всичко плувна във вода. Това се случи точно в два без пет минути и дума не можеше да става за някакво придвижване към салон "Надежда". Всички се бяхме умълчали, като че ли се извършваше някакво свещенодействие в природата.
към текста >>
21.
„Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък
, 27.08.1922 г.
Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния
върховен
административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес.
Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез. „еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение. Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели. Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение.
Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния
върховен
административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес.
Започва трескаво търсене на различни форми за борба срещу Бялото Братство и нарастващото му влияние в страната. Особено внимание се отделя на издателската дейност на Църквата като мощно средство за пропаганда на собствените идеи и критика и засенчване на чуждите, обявени за еретични. В словесната атака вземат участие официалните печатни издания на БПЦ – „Църковен вестник" и сп. „Духовна култура", които периодично дават простор на изследвания, критичен анализ и мнения на клирици, богослови и миряни за Бялото Братство. Успоредно с това се отпечатват поредица книги, студии, монографии, статии и пр.
към текста >>
22.
Учителят изпраща Писмото, което става текст на песента 'Писмото'
, 14.01.1923 г.
А именно в този момент, след заминаването на Учителя, бе избран
Върховен
братски съвет от седем човека, избрани пожизнено, докато са живи на земята.
Песента е записана от брат Иван Кавалджиев. А защо не бе включена песента "Писмото" в сборника - песнарката - след заминаването на Учителя? Отговорът е много ясен. Ако бе включена тази песен, трябваше да бъде включена и историята на този текст и на тази мелодия. И тогава всички биха разбрали как стоят нещата.
А именно в този момент, след заминаването на Учителя, бе избран
Върховен
братски съвет от седем човека, избрани пожизнено, докато са живи на земята.
Затова тази песен не бе включена в сборника, защото учениците трябваше да изпълнят Волята на Учителя, когато пеят тази песен. А това означаваше да живее вечно песента в душите на учениците, а да няма вечно избран Братски съвет.Е, разбрахте ли защо Учителят даде песента "Писмото" и защо днес никой не иска да я пее? Някои не я знаят, а на други не им изнася. Това е факт - видим и неоспорим! Изгревът - Том 1
към текста >>
не са му нужни устав, членски карти, ръководител,
Върховен
братски съвет.
Само Бог ще направи връзка с другите, като измени окръжаващата среда! Ето така е дадено от Учителя през 1926 година, когато се поставяше въпросът за организация и когато" Той изпрати "Писмото" в салона. Затова Той изнесе тази беседа пред младежите. И тогава този, който прочете тази беседа, след като знае и съдържанието на "Писмото", каква организация ще иска тогава и ще търси да организира външно другите, когато никой от тях не е направил вътрешна връзка с Бога? Защото онзи, който има връзка с Бога, на него не му е нужен посредник между него и Бога.
не са му нужни устав, членски карти, ръководител,
Върховен
братски съвет.
Защото той има връзка с Бога, знае каква е Волята на Бога и за да бъде ученик в тази Школа трябва да изпълни Волята Божия. Учителят дава метод как да се направи тази връзка с Бога. Тя може да се направи като се чете Словото и се прилага. А като се прилага, на никого не е необходим посредник между него и Бога, защото ученикът сам разрешава задачата си. Знанието и методите за разрешаване на тази задача са дадени в Словото на Учителя.
към текста >>
Там се избра пожизнено
Върховен
братски съвет от седем души, за вечни времена, докато са живи на земята.
Възрастните приятели я пееха, когато се събираха за да да вземат някакви важни решения във връзка с братския живот. Те казваха трите изречения и пееха песента, като така доказваха, че за тях тези три изречения от Учителя означават, че в братския живот и в братските събрания не трябва смут да става, не трябва редът да се нарушава, за да може всичко у нас като братски живот да цъфти и зрее. Е, какво ще кажете за това? Това не е ли изопачение на нещата? Дори се стигна дотам, че всички ръководители на Братствата от България се събраха през 1949 година в Айтос и там се състави и одобри братският устав на "Общество Бяло Братство".
Там се избра пожизнено
Върховен
братски съвет от седем души, за вечни времена, докато са живи на земята.
Преди това, като формула изрекоха трите изречения, които са ви известни. После изпяха песента "Писмото". След това се разделиха. Отидоха си. В София пристигнаха, току-що избрани, пожизнените членове на Върховния братски съвет и донесоха Братския устав.
към текста >>
Надявам се, че разбрахте, че те ще се разделят, без да избират
Върховен
братски съвет, защото всеки един от тях е ученик и изпълнява Волята на Бога във всеки човешки ден, като я прави Воля на всеки Божи ден.
Намерете онзи ученик, който се стреми към Високия Идеал и иска да реализира Високия Идеал от Словото на Учителя. Намерете го и направете от него ръководител за един ден! Това какво означава? Че ученикът е ръководител на себе си всеки Божи ден, когато изпълнява Волята на Учителя и на Бога. А когато се съберат още много ученици като него, тогава, като се съберат на братско събрание, ще стане един от тях и ще прочете трите изречения от "Писмото" на Учителя, след което всички ще изпеят песента "Писмото", ще се разделят като ученици и всеки сам ще тръгне да изпълнява Волята на Учителя и на Бога.
Надявам се, че разбрахте, че те ще се разделят, без да избират
Върховен
братски съвет, защото всеки един от тях е ученик и изпълнява Волята на Бога във всеки човешки ден, като я прави Воля на всеки Божи ден.
Ако след години някой стане и ви изпее песента "Писмото" и ви накара да си изберете Върховен братски съвет, след като сте чули тези три изречения, трябва да знаете какво ще последва. Ние, нашето поколение, проверихме всичко това четиридесет години след заминаването на Учителя. Ето защо, аз подробно описах историята на "Писмото", нашия опит, за да бъде поучение на следващите поколения. Трите изречения от "Писмото" не са обикновени изречения, а са магически формули от Словото на Всемировия Учител. Чрез тези три формули Божественият и Духовният свят управляват света и живота на земята чрез Словото на Всемировия Учител.
към текста >>
Ако след години някой стане и ви изпее песента "Писмото" и ви накара да си изберете
Върховен
братски съвет, след като сте чули тези три изречения, трябва да знаете какво ще последва.
Намерете го и направете от него ръководител за един ден! Това какво означава? Че ученикът е ръководител на себе си всеки Божи ден, когато изпълнява Волята на Учителя и на Бога. А когато се съберат още много ученици като него, тогава, като се съберат на братско събрание, ще стане един от тях и ще прочете трите изречения от "Писмото" на Учителя, след което всички ще изпеят песента "Писмото", ще се разделят като ученици и всеки сам ще тръгне да изпълнява Волята на Учителя и на Бога. Надявам се, че разбрахте, че те ще се разделят, без да избират Върховен братски съвет, защото всеки един от тях е ученик и изпълнява Волята на Бога във всеки човешки ден, като я прави Воля на всеки Божи ден.
Ако след години някой стане и ви изпее песента "Писмото" и ви накара да си изберете
Върховен
братски съвет, след като сте чули тези три изречения, трябва да знаете какво ще последва.
Ние, нашето поколение, проверихме всичко това четиридесет години след заминаването на Учителя. Ето защо, аз подробно описах историята на "Писмото", нашия опит, за да бъде поучение на следващите поколения. Трите изречения от "Писмото" не са обикновени изречения, а са магически формули от Словото на Всемировия Учител. Чрез тези три формули Божественият и Духовният свят управляват света и живота на земята чрез Словото на Всемировия Учител. За мен това са висши откровения на Бога чрез Словото на Учителя.
към текста >>
На 28 декември 1991 година, ден събота, в София се събраха ръководителите от Братствата, както и делегати от цялата страна, за да си изберат
Върховен
братски съвет.
Чрез тези три формули Божественият и Духовният свят управляват света и живота на земята чрез Словото на Всемировия Учител. За мен това са висши откровения на Бога чрез Словото на Учителя. Ученикът в Школата на Учителя изучава Словото на Учителя, което е Слово на Бога и го прилага в живота си като създава вътрешни и външни връзки с Бога. А Бог чрез тях създава хармоничните съотношения на човешките души, дошли и родили се като човеци на земята. Бележк а на редактора.
На 28 декември 1991 година, ден събота, в София се събраха ръководителите от Братствата, както и делегати от цялата страна, за да си изберат
Върховен
братски съвет.
На събранието не бяха допуснати техните опоненти и съперници за ръководство в Братството. Влязоха само онези, които носеха специални пропуски, написани от човешка ръка и връчени на подбрани личности. Пропуските бяха подпечатани с печат, на който бе сложен ликът на Пентаграма. Това е грубо нарушение на Словото на Учителя, защото Пентаграмът не е човешки печат, а има строги правила за неговото ползуване от ученика. Пентаграмът не е човешки печат, а е бъдещото Верую на човечеството от шестата раса.
към текста >>
И вместо, след изслушване на тази история, както и на песента, всички присъствуващи да станат, да се разцелуват по братски и след това да се разотидат по живо и по здраво по домовете си, откъдето са дошли, те взеха, че си избраха
Върховен
братски съвет.
Тогава по челата на синовете Божии Пентаграмът ще блести като звезда. Това е утринната звезда, белегът на Завета на Бога с човечеството. Това е Третият Завет, даден от Бога чрез Всемировия Учител. Един възрастен приятел, който бе целувал десницата на Учителя в знак на общение с Бога, стана и им изпя песента "Писмото". Преди това им разказа цялата история на създаването на тази песен.
И вместо, след изслушване на тази история, както и на песента, всички присъствуващи да станат, да се разцелуват по братски и след това да се разотидат по живо и по здраво по домовете си, откъдето са дошли, те взеха, че си избраха
Върховен
братски съвет.
Въпрос: Чия Воля изпълниха те? Отговор: Изпълниха собствената си воля. Въпрос: А Волята на Учителя? Отговор: Търси се ученикът, който да изпълни Волята на Всемировия Учител Беинса Дуно. Волята Му ще я намерите в Словото Му.
към текста >>
И сега именно, това така наречено духовно общество, което бе регистрирано и се намираше в редиците на православната църква и религиозните култове, си избираше
Върховен
братски съвет, за да може да го запише след това там, където се вписват имената на патриарси, митрополити, епископи и ръководители на религиозни култове и секти.
Волята Му ще я намерите в Словото Му. Четете и прилагайте! Какво се случи по-нататък? На следващия ден, онази група, която не бе допусната на събранието за избиране на ръководство, подаде документи да се зарегистрира като ново Бяло Братство към Комитета на вероизповеданията, който сега е с ново име: "Комитет по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове" при Министерството на вътрешните работи. А много преди това, една инициативна група, с писмо Ц-79-06-1 от 3 октомври 1990 година, се бе зачислила и регистрирала като Духовно общество "Всемирно Бяло Братство" именно при православната българска църква и религиозните секти.
И сега именно, това така наречено духовно общество, което бе регистрирано и се намираше в редиците на православната църква и религиозните култове, си избираше
Върховен
братски съвет, за да може да го запише след това там, където се вписват имената на патриарси, митрополити, епископи и ръководители на религиозни култове и секти.
Те си избраха единодушно Върховен братски съвет. Какво стана по-нататък? Още на следващия ден след изпяването на песента "Писмото", Братството се разцепи на две. Това предизвика ответна верижна реакция и по Братствата в провинцията. Започнаха да се разделят и да отхвърлят предишните си ръководители и ръководства.
към текста >>
Те си избраха единодушно
Върховен
братски съвет.
Четете и прилагайте! Какво се случи по-нататък? На следващия ден, онази група, която не бе допусната на събранието за избиране на ръководство, подаде документи да се зарегистрира като ново Бяло Братство към Комитета на вероизповеданията, който сега е с ново име: "Комитет по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове" при Министерството на вътрешните работи. А много преди това, една инициативна група, с писмо Ц-79-06-1 от 3 октомври 1990 година, се бе зачислила и регистрирала като Духовно общество "Всемирно Бяло Братство" именно при православната българска църква и религиозните секти. И сега именно, това така наречено духовно общество, което бе регистрирано и се намираше в редиците на православната църква и религиозните култове, си избираше Върховен братски съвет, за да може да го запише след това там, където се вписват имената на патриарси, митрополити, епископи и ръководители на религиозни култове и секти.
Те си избраха единодушно
Върховен
братски съвет.
Какво стана по-нататък? Още на следващия ден след изпяването на песента "Писмото", Братството се разцепи на две. Това предизвика ответна верижна реакция и по Братствата в провинцията. Започнаха да се разделят и да отхвърлят предишните си ръководители и ръководства. Следващият етап на тази верижна реакция премина направо върху самия комитет, където се бяха зарегистрирали.
към текста >>
23.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици (до Резньовете)
, 16.02.1923 г.
Бодрият му глас се чува като нежен ромон изпод напукания лед - безспирна приказка на Водни духове, които вечно приказват за чистите, високи
върхове
, за роената капка, за слънцето, за планинския въздух.Зачурулика птиче!
Тук-там още блещука по някоя звездичка, като ранобудна девойка в чисти двори. Изток е тъмен още; само една златна ивица отделя небето от земята. Всеки миг чакаме слънцето, но то още се бави, сякаш да постегне върху гърдите си топла дреха, на ръцете си еднопръсти топли ръкавици...И ние добре сме се приготвили за път. Не липсват кожухчета и по нашите гърбове, дебели шалове и топли ръкавици, а още и подковани обуща.Вървим напред с бодри крачки. От ляво, край пътя, тече полузамръзнало поточе.
Бодрият му глас се чува като нежен ромон изпод напукания лед - безспирна приказка на Водни духове, които вечно приказват за чистите, високи
върхове
, за роената капка, за слънцето, за планинския въздух.Зачурулика птиче!
Кое ли ще е то? Кой ли е този тъй ранен хвърковат предвестник? Витоша се накачулила с гъсти мъгли. Тя иска да ни сплаши, за да се върнем, но ние познаваме вече добре шегите на нашата стара приятелка; не веднъж, всред бури и мраз внезапно разкрие тъмното си було, от което блясва милия и дружелюбен поглед...Прекосяваме селото. Ето ни край водениците, гдето сядаме върху твърдия сняг на почивка.
към текста >>
24.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Ше-дар
, 18.03.1923 г.
Славата му се носи вред, обикаля земята, носи живот навред и пак се издига по високите
върхове
да се пречисти в къпалнята на чистия лазур.Кандило ти е слънцето.
Ти си най-величавият храм, отдето най-скоро на възбог отлита отправената молитва. Твоето божествено благоухание е най-приятния тамянен дим пред образа на твореца. А твоят първосвещеник, не е ли твоят чист въздух, твоят вятър въздух, окъпан от най-бистрия лазур. Когато Той говори - сърцето забива живо, живо и по жилите нахлува най-чистата кръв, от която се раждат най-възвишените мисли, най-топлите чувства. Тогава няма страдания, тогава изчезва всяка мъка.О, този храм и този първосвещеник!
Славата му се носи вред, обикаля земята, носи живот навред и пак се издига по високите
върхове
да се пречисти в къпалнята на чистия лазур.Кандило ти е слънцето.
То се пали всяка сутрин от вярна и неотклонна ръка. Неговото масло не свършва, неговата светлина - не угасва.Благословен да си ти величествен храм на Твореца и ти Слънце - негово мощно кандило и вие звезди, вечни кандила - посестрими на Онова велико и недосегаемо Слънце, което никой човек не е видял, но което всички знаят, че съществува.Витоша чува тия наши мисли и нежно се усмихва. Тя радостно пляска с ръце и игриво ни замеря с шъпи бели конфети. Това са нейните приветствени цветя.Нозете ни потъват в бял памук. Като че ли газим по облаци, катерим се из въздуха и летим към слънцето...Още един бакърен самовар.
към текста >>
25.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици, чешмата - Ел Ше-дар
, 27.05.1923 г.
Бяла брезичка е преплела клони с леска и бук, като че нещо се додумват тихичко, да не ги чуе вятърко, далеч приказките им да разнесе на любопитните
върхове
и на приказливите долини.Изворът клокочи, буйни води разлива, радва се и пей.
Габър и леска - трънка и шипка се преплели във венец и отдалеч ни кимат да минем край тях, че от няколко дена те чуват за нашето гостуване и добре са се приготвили. Колко хубаво миришат трънките! Горката трънка, горката подранила скромна хубавица, що първа накичи слоговете с бели китки, първа изнесе на показ своето нежно изтъкано платно.Пристигаме в нашата гостна - Ел-Ше-Дар, както я нарече Учителят. Колко хубаво е постлана сега тя! Копринен плюшен килим с бели ледничета, теменужки и цъфнали храсти покрая го обикалят.
Бяла брезичка е преплела клони с леска и бук, като че нещо се додумват тихичко, да не ги чуе вятърко, далеч приказките им да разнесе на любопитните
върхове
и на приказливите долини.Изворът клокочи, буйни води разлива, радва се и пей.
Чува се удар на търнокоп. Юнаци пренасят на гръб циментови торби и дълга желязна тръба. Що ли ще стане? Около извора няколко чифта ръце копаят дълбок трап...Дава се команда. Нареждаме се дълга редица по един от извора към уломъците скали в долината.
към текста >>
26.
Учителя присъства на първия младежки събор, София. Първи ден - 1 юли
, 1.07.1923 г.
Тук той за пръв път говори за съборите на Всемирното Бяло Братство, че те стават през месец август едновременно както на Слънцето, така и на земята на един от незнайните
върхове
на Хималаите.
Тръгване в 5 часа сутринта. Сборен пункт „Кладенеца" Събора се закрива на планината. Поканите бяха препратени и младежите заприиждаха, на обявеният ден неделя, 1 юли 1923 г. Учителят изнесе една беседа, която бе предназначена за младите.
Тук той за пръв път говори за съборите на Всемирното Бяло Братство, че те стават през месец август едновременно както на Слънцето, така и на земята на един от незнайните
върхове
на Хималаите.
Съборът на младежите започна от следващият ден, понеделник, 2 юли 1923 г. По-късно всички материали бяха отпечатани за този събор. Учителят изнесе първата беседа на младежите „Разцъфтяване на човешката душа" в 7 ч. и 45 мин. Основната идея в тази беседа.
към текста >>
27.
Учителя присъства на първия младежки събор, София. Четвърти ден - 4 юли
, 4.07.1923 г.
Тук той за пръв път говори за съборите на Всемирното Бяло Братство, че те стават през месец август едновременно както на Слънцето, така и на земята на един от незнайните
върхове
на Хималаите.
Тръгване в 5 часа сутринта. Сборен пункт „Кладенеца" Събора се закрива на планината. Поканите бяха препратени и младежите заприиждаха, на обявеният ден неделя, 1 юли 1923 г. Учителят изнесе една беседа, която бе предназначена за младите.
Тук той за пръв път говори за съборите на Всемирното Бяло Братство, че те стават през месец август едновременно както на Слънцето, така и на земята на един от незнайните
върхове
на Хималаите.
Съборът на младежите започна от следващият ден, понеделник, 2 юли 1923 г. По-късно всички материали бяха отпечатани за този събор. Учителят изнесе първата беседа на младежите „Разцъфтяване на човешката душа" в 7 ч. и 45 мин. Основната идея в тази беседа.
към текста >>
28.
Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)
, 1.08.1923 г.
Нейните
върхове
са нежни, заоблени, сякаш дворциижилища само на царкини.
след полунощ, при звездно небе и ето ни, Генчо - художник любител, Елиезер - кабалист и мойта милост се запътихме към прохладните планини, да си отпочинат пръстите ни от модерната цигларница на М. Сандев.Тръгваме тихо, сякаш ни е страх да не се издигне над нас косматата му ръка и да ни върне отново в „опитната” му станция на безпарично работене и слугуване...Нощ. Звездите примигват отгоре, сякаш следят самотните ни стъпки в хладната августовска нощ. Те са вечни спътници на всички пътуващи, неми свидетели на всяко човешко деяние. Пъхва ни утринната ведрина и топъл лъх от обширното тракийско поле, което се разстила пред нас.От ляво, като безкрайна кривулица се отделят тъмните очертания на „Средна Гора”.
Нейните
върхове
са нежни, заоблени, сякаш дворциижилища само на царкини.
И не е за чудо моето сравнение да е правдоподобно, защото и сега по „Асарка”, „Вран Камък”, „Св. Ана”, „Св. Никола” са пълни с развалини от старо време, когато владетелите са бягали към върховете и там, защитени в естествени укрепления са уреждали своето щастие...Нижат се километри след километри; пътят неусетно се изминава при оживения разговор за древните мъдреци: Сократа, Диогена, Епиктета, Марк Аврелия, Платона... Елиезер ги познава. Знае приликите и разликите им; а и ний с Генча не сме съвсем боси по въпроса. Аз даже помня цяло изречение от Епиктета: „Всичките ни страдания произтичат от нашите непостигнати желания; тогава нищо не ни остава, освен да се освободим от нашите желания.”Почваме да спорим върху точката „да не желаем”.
към текста >>
Никола” са пълни с развалини от старо време, когато владетелите са бягали към
върховете
и там, защитени в естествени укрепления са уреждали своето щастие...Нижат се километри след километри; пътят неусетно се изминава при оживения разговор за древните мъдреци: Сократа, Диогена, Епиктета, Марк Аврелия, Платона... Елиезер ги познава.
Те са вечни спътници на всички пътуващи, неми свидетели на всяко човешко деяние. Пъхва ни утринната ведрина и топъл лъх от обширното тракийско поле, което се разстила пред нас.От ляво, като безкрайна кривулица се отделят тъмните очертания на „Средна Гора”. Нейните върхове са нежни, заоблени, сякаш дворциижилища само на царкини. И не е за чудо моето сравнение да е правдоподобно, защото и сега по „Асарка”, „Вран Камък”, „Св. Ана”, „Св.
Никола” са пълни с развалини от старо време, когато владетелите са бягали към
върховете
и там, защитени в естествени укрепления са уреждали своето щастие...Нижат се километри след километри; пътят неусетно се изминава при оживения разговор за древните мъдреци: Сократа, Диогена, Епиктета, Марк Аврелия, Платона... Елиезер ги познава.
Знае приликите и разликите им; а и ний с Генча не сме съвсем боси по въпроса. Аз даже помня цяло изречение от Епиктета: „Всичките ни страдания произтичат от нашите непостигнати желания; тогава нищо не ни остава, освен да се освободим от нашите желания.”Почваме да спорим върху точката „да не желаем”. Но дали нищо не трябва да желаем... Не ми е ясно. Тук на помощ ни идва „Учителя”. Той казва, че трябва да желаем да развиваме своите дарби, трябва да желаем доброто и прекрасното да живее в нашите души, трябва да обичаме просветата, изкуството - дори да се стремим към безсмъртие, както са ония там горе звезди, които сякаш по-ярки стават при нашия задушевен разговор.А Толстой!
към текста >>
” - Зоват ни високите й
върхове
, чистия й въздух, росния й здравец, тайните й, хайдушките й легенди, песента на Ботев, душите на нашите родни апостоли и борци за свободата.
Отминаваме с. Попово и там, още върху средногорски възвишения посрещаме изгревът на слънцето. Далече в полите на Средна Гора се белеят спретнатите къщурки на селата: Мехрем бей, Чифлика, или Старо село, както му казват.Природата е китна, зелена. Дърветата хвърлят широка благодатна сянка, но ние безспирно вървим под ярките лъчи на палещото слънце. Сякаш то ни пита; „Къде отивате, млади хора, какво ви зове към Стара планина?
” - Зоват ни високите й
върхове
, чистия й въздух, росния й здравец, тайните й, хайдушките й легенди, песента на Ботев, душите на нашите родни апостоли и борци за свободата.
Зоват ни зелените й морави с чудни цветя, гъстите й гори, гдето извират кристални извори.Наближаваме Сливенските минерални бани. Отбиваме се и след малко излизаме от там освежени, отпочинали, сякаш не сме извървели този дълъг път.Свършва се вече Средна Гора. Тя остава след нас, дето се вика с подвита опашка. До тук е нейното царство. Пред нас е „Бащица наш Балкан”.
към текста >>
Върховете
й са покрити с гъсти гори, а полите нашарени с лозя и градини.
Отбиваме се и след малко излизаме от там освежени, отпочинали, сякаш не сме извървели този дълъг път.Свършва се вече Средна Гора. Тя остава след нас, дето се вика с подвита опашка. До тук е нейното царство. Пред нас е „Бащица наш Балкан”. Пред нас е легендарната планина на толкоз наши и чужди подвизи.
Върховете
й са покрити с гъсти гори, а полите нашарени с лозя и градини.
Тук-таме се мержелеят малки селца, които сякаш протягат към нас своите братски ръце: „Елате, елате при нас! ” Часовете се нижат един след други, пътят ни все извива край нови села и колиби, които удвояват силата ни, желанието ни да достигнем час по-скоро любимата планина.Ето ни край един бостан. Никой го не варди. А по него натъркаляни дини, коя от коя по-големи, по-привлекателни. Сядаме до оградата му и чакаме стопанина.
към текста >>
С любов и поглед мил.Сякаш тая песен се отделяше от планината: от ронящите се сини камъни, от шубрачките, от стръмната пътека, от звездите, от планинските
върхове
.
Колко хиляди души, Светят нощем тихо, ясно А всред тях, луна блести.Тъй като гледам, аз усещам, Колко Господ е велик И към Него се обръщам
С любов и поглед мил.Сякаш тая песен се отделяше от планината: от ронящите се сини камъни, от шубрачките, от стръмната пътека, от звездите, от планинските
върхове
.
Тая песен я пееше земята и небето.А едно сърце изпълнено с безкрайна любов и признателност към Твореца, от възхитеното до сълзи сърце е стъкмило тая наивна, но сърдечна песенчица, за да излее, що годе своята радост и своето възхищение. Като жертвен пламък, като кандилно блещукане галеше песента гори, сипеи, звезди и сърца.Не, няма смърт! Щом като има красота и има кой да я усеща и да й се радва, смъртта е изключена. Тъй си мислех, слушайки вдъхновената певица и душата ми се пълнеше със сладка нега.Вървим бавно. Спираме се, оглеждаме се.
към текста >>
То целуна високите
върхове
и земята затрептя от радост. Чаталка!
Хе там в далечината пасе стадо овце. Те изглеждат дребни като бубулечки. Близо сме. Небето пламва в розови лъчи. Слънцето ни изпревари тоз път.
То целуна високите
върхове
и земята затрептя от радост. Чаталка!
Слънцето ни чака наполовина измъкнало глава - да го видим. Колко е хубаво! То тук прилича на млада невеста със своята красива народна носия, със своите китки и пера по главата, и нанизи на бяла гушка.Природата се къпе в пурпурни лъчи. Ето ни на Чаталка. На огромната прекрасна Чаталка.
към текста >>
Тогава
върховете
били още по-високи и „ти, девойко, седиш на подножието само на тия минали, недосегаеми исполински
върхове
”, шепнеше ми вятърът.
Заслушана, възрадвана и възхитена стоя, и слушам буйния говор на вятъра, който се бие в скалата, шепне и крещи едни и същи думи. Искам да разгатна тия думи... Сякаш долавям, че той шепне славни бъднини на малкото племе, плъзнало от двете му страни - до Дунава и Бяло море.Какви са тия човекоподобни скали? Какви са тия царе и царици, като че застинали от ужас, взрели очи в страшното развълнувано море.Като че ли долавям още нещо в това виене и свистене на вятъра, че тук преди стотици хиляди години, цъфтяла чудна непозната нам култура, че по билото на планината се издигали приказните жилища на човеци гиганти, които били добри и хубави, като самите ангели.И между тях е стоял пакУчителят-Вечният приятел на човека, заедно със стари и млади, учил ги е както днес на великите Божии закони.Тук имало певци и певици, чиито гласове достигали звездите. Техните песни омайвали всички земни твари и могли да възкресяват мъртвите.Имало музиканти велики и славни, които само върху откъснат от дървото лист са могли да възпроизведат най-омайната музика, непозната днес на земята. По планини и долини течало мляко и мед.
Тогава
върховете
били още по-високи и „ти, девойко, седиш на подножието само на тия минали, недосегаеми исполински
върхове
”, шепнеше ми вятърът.
Слушам го с притворени клепки, да не избяга чаровния шепот на вятъра - конник хилядокрил... Домовете им били тогава слънчеви спектрални фокуси, всред райски цветя и хубост.Викат ме за „Малката Чаталка”. В душата ми още ехти шепота на вълшебния конник, който още ме носеше на своите криле. Нозете ми слизат, а душата ми остава там горе, при Голямата Чаталка... Хаотично преплетени върхове и долини покрити с вечна зеленина.„Равна река” като някакво истинско чудо, подобно небесно видение блика от земята и тича в мощна река. Колко е хубаво! Просто не мога да се помръдна от възхищение!
към текста >>
Нозете ми слизат, а душата ми остава там горе, при Голямата Чаталка... Хаотично преплетени
върхове
и долини покрити с вечна зеленина.„Равна река” като някакво истинско чудо, подобно небесно видение блика от земята и тича в мощна река.
Техните песни омайвали всички земни твари и могли да възкресяват мъртвите.Имало музиканти велики и славни, които само върху откъснат от дървото лист са могли да възпроизведат най-омайната музика, непозната днес на земята. По планини и долини течало мляко и мед. Тогава върховете били още по-високи и „ти, девойко, седиш на подножието само на тия минали, недосегаеми исполински върхове”, шепнеше ми вятърът. Слушам го с притворени клепки, да не избяга чаровния шепот на вятъра - конник хилядокрил... Домовете им били тогава слънчеви спектрални фокуси, всред райски цветя и хубост.Викат ме за „Малката Чаталка”. В душата ми още ехти шепота на вълшебния конник, който още ме носеше на своите криле.
Нозете ми слизат, а душата ми остава там горе, при Голямата Чаталка... Хаотично преплетени
върхове
и долини покрити с вечна зеленина.„Равна река” като някакво истинско чудо, подобно небесно видение блика от земята и тича в мощна река.
Колко е хубаво! Просто не мога да се помръдна от възхищение! Тя извира от сърцето на Балкана доброволна чиста жертва за човека. Вървя нататък, а в душата ми този чуден образ на „доброволната жертва”, на този Добър Дух на Планината, на това неоценимо природно благо.Пътуваме към изток по билото на Сините камъни и разполагаме стан в едно поетично гнездо от високи стройни дървета и сенчести храсти. Лягаме върху нажежените от слънчевия пек скали, унесени в сладка дрямка.
към текста >>
Върху й облаците по нявга на заседание се събират и разпращат въоръжени стражи по
върховете
на целия Балкан, да пазят България.
Както земята без бури.Песен като песен. Която изпята негли из някоя прашна улица, или малка стаичка не би обърнала това внимание, както тука, горе, на самото място, отдето е дошло чистото вдъхновение.Неволно очите ни се пълнят със сълзи, неволно утихва веселата ни гълчава и почваме тихо да си говорим.Тихо продължаваме пътя си, занемели от. обхваналото ни вдъхновение. Високите стройни габъри, букаци и дъбове и те не шушнат, не трепкат, слушат песента със затаен дъх. Стогодишни хралупати гиганти с кора дълбоко набраздена, преплели клони помежду си, не дават „пиле да хвръкне, камо ли турчин да мине.” А отгоре слънцето, като по зелено море плиска златните си лъчи и милва гората.
Върху й облаците по нявга на заседание се събират и разпращат въоръжени стражи по
върховете
на целия Балкан, да пазят България.
Величествен покой, който прониква дълбоко в душата и поражда богомолно чувство.Може би сега гората говори на своя непознат език, но кой може да я разбере? Кой би разбрал тия шарки подобно кабалистични и йероглифични писма по скали и дървета да ги разчете? Тук-там - скали надиплени от времето се издигат всред планината като огромни библиотеки с наредени по тях книги и тефтери. Измежду тях майка природа кокетно е набучила зелен здравец и риган, сякаш с това да покаже своята обич към знание и просвета. Но може би, само тази, която така обичливо ги кичи да разгръща и чете в тях, да прелиства каменните папируси, да разумява хилядолетните скрижали.Това са величествените паметници на времето.
към текста >>
Там доле ние ще пеем песни за високите ви
върхове
и цветни ливади, за бистрите ви извори, чист въздух, буйни водопади и зелен здравец.ПЕСЕН ЗА СТАРА ПЛАНИНАПривет!
Сбогом скъпо родно светилище, гдето са газили нозете на светците народни труженици - Ботев, Левски, Раковски, Хитов, Караджата, Хаджи Димитър и хиляди непознати лъвски сърца, които с кървави ръце изтръгнаха родината от ноктите на жестокия пришелец. До колене здравец. Ненагледна хубост и красота. Земята бумти под стъпките ни, сякаш вървим върху гигантски катакомби, дето са затворени духовете на преизподнята - уловени от природата да прецеждат дъждовете и да ги отпращат в студени бистри извори.Прощавай Стара планина! Прощавай „Бащице Стар Балкан.” Ние слизаме отново при нашите страждущи братя да им подадем нашите млади ръце, нашите любящи сърца, да ги насърчим, да ги поведем нагоре към висините на толкоз много красота и прелест из нашите родни планини.
Там доле ние ще пеем песни за високите ви
върхове
и цветни ливади, за бистрите ви извори, чист въздух, буйни водопади и зелен здравец.ПЕСЕН ЗА СТАРА ПЛАНИНАПривет!
Високи върхове, Прекланяме пред вас чела И наш’те волни духове Поднасят ви чест и хвалаНий идеме от долини, Ратуваме за нови ден
към текста >>
Високи
върхове
,
До колене здравец. Ненагледна хубост и красота. Земята бумти под стъпките ни, сякаш вървим върху гигантски катакомби, дето са затворени духовете на преизподнята - уловени от природата да прецеждат дъждовете и да ги отпращат в студени бистри извори.Прощавай Стара планина! Прощавай „Бащице Стар Балкан.” Ние слизаме отново при нашите страждущи братя да им подадем нашите млади ръце, нашите любящи сърца, да ги насърчим, да ги поведем нагоре към висините на толкоз много красота и прелест из нашите родни планини. Там доле ние ще пеем песни за високите ви върхове и цветни ливади, за бистрите ви извори, чист въздух, буйни водопади и зелен здравец.ПЕСЕН ЗА СТАРА ПЛАНИНАПривет!
Високи
върхове
,
Прекланяме пред вас чела И наш’те волни духове Поднасят ви чест и хвалаНий идеме от долини, Ратуваме за нови ден Към ведри чисти висини
към текста >>
29.
Учителя дава песента 'Грее, грее светлината'
, 03.1924 г.
Паневритмията се изпълнява на открито, на някоя хубава поляна или в планината на някой връх: слънцето е вече огряло, въздухът е затоплен, от
върховете
слиза ароматен ветрец.
Движенията са естествени. В тях се чувствува ритъма на Всемирния Живот. Паневритмията е метод, чрез който човек може да съгласува своя малък живот с Големия Живот на Природата и да бъде здрав, щастлив и радостен. Румънският професор Попеску, в статията си "Хигиена на труда" препоръчва: "Добре е сутрин да се правят леки гимнастически упражнения. Ако се правят на открито - по-добре и ако са придружени с музика - още по- добре." Не е ли това Паневритмията?
Паневритмията се изпълнява на открито, на някоя хубава поляна или в планината на някой връх: слънцето е вече огряло, въздухът е затоплен, от
върховете
слиза ароматен ветрец.
Паневритмията се изпълнява в кръг, по двама, в средата има малък оркестър - няколко цигулки, китари, акордеон или друг някой инструмент. Когато Учителят беше с нас, играеше вътре в кръга. Мелодиите са живи, първично чисти, като мелодиите на планински извор. Движенията са плавни, ритмични, естествени, свободни. Разбира се, не е въпросът само до външните движения и музика.
към текста >>
30.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Първи ден - 11 юли
, 11.07.1924 г.
Около нас високи
върхове
.
Пренощувахме едни в хижата, други на палатки, а трети под навеса. Следният ден прекарахме тук, около хижата, при долните Мусаленски езера и се спряхме при средното, най-голямото от Мусаленските езера. Решихме тук да прекараме нощта и на другия ден рано сутринта да потеглим за Мусала, за да посрещнем оттам слънчевия изгрев. От средното езеро, дето бяхме се спрели, наблюдавахме чудна картина. Пред нас се издига Мусала.
Около нас високи
върхове
.
Слънцето не бе още залязло, но някои от скалите бяха потънали в дълбока сянка, а други бяха ярко позлатени от слънчевите лъчи. Контраст на сенки и светлини. Но ето, слънцето не беше още залязло и гъста мъгла започна да забулва околните върхове. Тя почна да се движи надолу, да пропълзява по склоновете и скоро ние всички бяхме обгърнати от нея. Мръкна се.
към текста >>
Но ето, слънцето не беше още залязло и гъста мъгла започна да забулва околните
върхове
.
От средното езеро, дето бяхме се спрели, наблюдавахме чудна картина. Пред нас се издига Мусала. Около нас високи върхове. Слънцето не бе още залязло, но някои от скалите бяха потънали в дълбока сянка, а други бяха ярко позлатени от слънчевите лъчи. Контраст на сенки и светлини.
Но ето, слънцето не беше още залязло и гъста мъгла започна да забулва околните
върхове
.
Тя почна да се движи надолу, да пропълзява по склоновете и скоро ние всички бяхме обгърнати от нея. Мръкна се. Запалихме десетина огньове и около всеки огън имаше братя и сестри. Почна да ръми ситен дъжд, който после престана. Мъглата ставаше все по-гъста.
към текста >>
Тук-таме минавахме по скали, под които бучаха невидими води и се спущаха надолу от
върховете
.
Планината, която ни посрещна със слънце, със синьо небе, с тишина е същата, която ни говори със своите ветрове, бури и гръмове. Тя само иска да ни каже разни неща. Че как ще се запознаем с нея, ако я виждаме винаги в една и съща дреха. Тя често мени своите одежди, за да се свържем с всички страни на нейната душа. Сегиз-тогиз се спирахме, за да има време отново да се скачат отделните части на линията.
Тук-таме минавахме по скали, под които бучаха невидими води и се спущаха надолу от
върховете
.
На едно място стигнахме на такава точка, че се виждаше цялата ивица надолу и нагоре. Това беше една от най-вълшебните гледки: наоколо скали, бездни, а по тях се движи нагоре една жива линия. Тая линия се извива постоянно, непрекъснато мени своите очертания и стъпка по стъпка се приближава към върха. Светещите лампи тук-таме усилваха ефекта. Съмна се полека-лека.
към текста >>
От тази височина на всички тия
върхове
и пропасти, над облаците посрещането на изгрева е нещо епохално в човешкия живот.
В дъното на долината гъсти маси мъгли се движеха с голяма бързина в разни посоки, пълзяха по повръхнината на Земята и заприщваха планинските клисури. Ние бяхме над облаците. Ясно наблюдавахме танца на мъглите над нас. Изтокът вече беше чист и често менеше своите краски. Но ето, показа се и слънчевият диск.
От тази височина на всички тия
върхове
и пропасти, над облаците посрещането на изгрева е нещо епохално в човешкия живот.
Впечатлението е незабравимо. На връх Мусала духаше „Вятър и беше доста хладно, но всичко беше пълно с красота. Прекарахме известно време в мълчание. След това направихме молитва. Скоро слънчевият диск се издигна доста високо и времето значително се стопли.
към текста >>
31.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли
, 12.07.1924 г.
Около нас високи
върхове
.
Пренощувахме едни в хижата, други на палатки, а трети под навеса. Следният ден прекарахме тук, около хижата, при долните Мусаленски езера и се спряхме при средното, най-голямото от Мусаленските езера. Решихме тук да прекараме нощта и на другия ден рано сутринта да потеглим за Мусала, за да посрещнем оттам слънчевия изгрев. От средното езеро, дето бяхме се спрели, наблюдавахме чудна картина. Пред нас се издига Мусала.
Около нас високи
върхове
.
Слънцето не бе още залязло, но някои от скалите бяха потънали в дълбока сянка, а други бяха ярко позлатени от слънчевите лъчи. Контраст на сенки и светлини. Но ето, слънцето не беше още залязло и гъста мъгла започна да забулва околните върхове. Тя почна да се движи надолу, да пропълзява по склоновете и скоро ние всички бяхме обгърнати от нея. Мръкна се.
към текста >>
Но ето, слънцето не беше още залязло и гъста мъгла започна да забулва околните
върхове
.
От средното езеро, дето бяхме се спрели, наблюдавахме чудна картина. Пред нас се издига Мусала. Около нас високи върхове. Слънцето не бе още залязло, но някои от скалите бяха потънали в дълбока сянка, а други бяха ярко позлатени от слънчевите лъчи. Контраст на сенки и светлини.
Но ето, слънцето не беше още залязло и гъста мъгла започна да забулва околните
върхове
.
Тя почна да се движи надолу, да пропълзява по склоновете и скоро ние всички бяхме обгърнати от нея. Мръкна се. Запалихме десетина огньове и около всеки огън имаше братя и сестри. Почна да ръми ситен дъжд, който после престана. Мъглата ставаше все по-гъста.
към текста >>
Тук-таме минавахме по скали, под които бучаха невидими води и се спущаха надолу от
върховете
.
Планината, която ни посрещна със слънце, със синьо небе, с тишина е същата, която ни говори със своите ветрове, бури и гръмове. Тя само иска да ни каже разни неща. Че как ще се запознаем с нея, ако я виждаме винаги в една и съща дреха. Тя често мени своите одежди, за да се свържем с всички страни на нейната душа. Сегиз-тогиз се спирахме, за да има време отново да се скачат отделните части на линията.
Тук-таме минавахме по скали, под които бучаха невидими води и се спущаха надолу от
върховете
.
На едно място стигнахме на такава точка, че се виждаше цялата ивица надолу и нагоре. Това беше една от най-вълшебните гледки: наоколо скали, бездни, а по тях се движи нагоре една жива линия. Тая линия се извива постоянно, непрекъснато мени своите очертания и стъпка по стъпка се приближава към върха. Светещите лампи тук-таме усилваха ефекта. Съмна се полека-лека.
към текста >>
От тази височина на всички тия
върхове
и пропасти, над облаците посрещането на изгрева е нещо епохално в човешкия живот.
В дъното на долината гъсти маси мъгли се движеха с голяма бързина в разни посоки, пълзяха по повръхнината на Земята и заприщваха планинските клисури. Ние бяхме над облаците. Ясно наблюдавахме танца на мъглите над нас. Изтокът вече беше чист и често менеше своите краски. Но ето, показа се и слънчевият диск.
От тази височина на всички тия
върхове
и пропасти, над облаците посрещането на изгрева е нещо епохално в човешкия живот.
Впечатлението е незабравимо. На връх Мусала духаше „Вятър и беше доста хладно, но всичко беше пълно с красота. Прекарахме известно време в мълчание. След това направихме молитва. Скоро слънчевият диск се издигна доста високо и времето значително се стопли.
към текста >>
32.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Трети ден - 13 юли
, 13.07.1924 г.
Около нас високи
върхове
.
Пренощувахме едни в хижата, други на палатки, а трети под навеса. Следният ден прекарахме тук, около хижата, при долните Мусаленски езера и се спряхме при средното, най-голямото от Мусаленските езера. Решихме тук да прекараме нощта и на другия ден рано сутринта да потеглим за Мусала, за да посрещнем оттам слънчевия изгрев. От средното езеро, дето бяхме се спрели, наблюдавахме чудна картина. Пред нас се издига Мусала.
Около нас високи
върхове
.
Слънцето не бе още залязло, но някои от скалите бяха потънали в дълбока сянка, а други бяха ярко позлатени от слънчевите лъчи. Контраст на сенки и светлини. Но ето, слънцето не беше още залязло и гъста мъгла започна да забулва околните върхове. Тя почна да се движи надолу, да пропълзява по склоновете и скоро ние всички бяхме обгърнати от нея. Мръкна се.
към текста >>
Но ето, слънцето не беше още залязло и гъста мъгла започна да забулва околните
върхове
.
От средното езеро, дето бяхме се спрели, наблюдавахме чудна картина. Пред нас се издига Мусала. Около нас високи върхове. Слънцето не бе още залязло, но някои от скалите бяха потънали в дълбока сянка, а други бяха ярко позлатени от слънчевите лъчи. Контраст на сенки и светлини.
Но ето, слънцето не беше още залязло и гъста мъгла започна да забулва околните
върхове
.
Тя почна да се движи надолу, да пропълзява по склоновете и скоро ние всички бяхме обгърнати от нея. Мръкна се. Запалихме десетина огньове и около всеки огън имаше братя и сестри. Почна да ръми ситен дъжд, който после престана. Мъглата ставаше все по-гъста.
към текста >>
Тук-таме минавахме по скали, под които бучаха невидими води и се спущаха надолу от
върховете
.
Планината, която ни посрещна със слънце, със синьо небе, с тишина е същата, която ни говори със своите ветрове, бури и гръмове. Тя само иска да ни каже разни неща. Че как ще се запознаем с нея, ако я виждаме винаги в една и съща дреха. Тя често мени своите одежди, за да се свържем с всички страни на нейната душа. Сегиз-тогиз се спирахме, за да има време отново да се скачат отделните части на линията.
Тук-таме минавахме по скали, под които бучаха невидими води и се спущаха надолу от
върховете
.
На едно място стигнахме на такава точка, че се виждаше цялата ивица надолу и нагоре. Това беше една от най-вълшебните гледки: наоколо скали, бездни, а по тях се движи нагоре една жива линия. Тая линия се извива постоянно, непрекъснато мени своите очертания и стъпка по стъпка се приближава към върха. Светещите лампи тук-таме усилваха ефекта. Съмна се полека-лека.
към текста >>
От тази височина на всички тия
върхове
и пропасти, над облаците посрещането на изгрева е нещо епохално в човешкия живот.
В дъното на долината гъсти маси мъгли се движеха с голяма бързина в разни посоки, пълзяха по повръхнината на Земята и заприщваха планинските клисури. Ние бяхме над облаците. Ясно наблюдавахме танца на мъглите над нас. Изтокът вече беше чист и често менеше своите краски. Но ето, показа се и слънчевият диск.
От тази височина на всички тия
върхове
и пропасти, над облаците посрещането на изгрева е нещо епохално в човешкия живот.
Впечатлението е незабравимо. На връх Мусала духаше „Вятър и беше доста хладно, но всичко беше пълно с красота. Прекарахме известно време в мълчание. След това направихме молитва. Скоро слънчевият диск се издигна доста високо и времето значително се стопли.
към текста >>
33.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август
, 11.08.1924 г.
Синя, далечна, нежна е тя сега, а високите й бели
върхове
се крият в облаци.Автомобилът ни изтърси на Чамкорийския мегдан, гдето под любопитните погледи на летуващата аристокрация надяваме раници и потегляме.Нощта настъпва.
Ето, че и той тихо придружава песента. След нас остават още пътници, очакващи да се поправят и техните автомобили, за да ни последват.Неусетно сме в Самоков. Наизлизат да ни гледат. Обикалят колите, цъкат с език и ни се чудят где сме тръгнали в това „кишаво” време.Рила се синее. Още отдалече тя е красива и мощно ни привлича към себе си.
Синя, далечна, нежна е тя сега, а високите й бели
върхове
се крият в облаци.Автомобилът ни изтърси на Чамкорийския мегдан, гдето под любопитните погледи на летуващата аристокрация надяваме раници и потегляме.Нощта настъпва.
Тук-таме заблещукват горе усмихнати звезди, а луната се скрила зад тежки облаци. Обгръща ни мъгла. През нея ние се нижем един след друг, като натоварени камили. Захладява не на шега. Завиждам вече на тия, които си носят по една дебела чергица, или какво да е ямурлуче.Пътуваме под сплели върховете си борове и ели.
към текста >>
Завиждам вече на тия, които си носят по една дебела чергица, или какво да е ямурлуче.Пътуваме под сплели
върховете
си борове и ели.
Синя, далечна, нежна е тя сега, а високите й бели върхове се крият в облаци.Автомобилът ни изтърси на Чамкорийския мегдан, гдето под любопитните погледи на летуващата аристокрация надяваме раници и потегляме.Нощта настъпва. Тук-таме заблещукват горе усмихнати звезди, а луната се скрила зад тежки облаци. Обгръща ни мъгла. През нея ние се нижем един след друг, като натоварени камили. Захладява не на шега.
Завиждам вече на тия, които си носят по една дебела чергица, или какво да е ямурлуче.Пътуваме под сплели
върховете
си борове и ели.
Нощта става непрогледна. Понявга се чува ободряващото: „Стой! ”. За малко опираме гръб на някой дънер, отдъхваме си; дрямка пада върху клепачите ни, тъй стоешком и ще заспим, но пак команда: „Тръгвай! ” и ние сънени потегляме отново. Така се редяха едно след друго: „Стой” и „Ставай”.
към текста >>
Ето ги Родопските
върхове
: Мусли Чал, Манчо, но те са тъй далече.Нощ.
-Истина е, че ти си близо до Бога, защото от твоя връх ние видяхме над нас Неговата милост.Топла вяра и надежда съгрява гърдите ми, че тъй ще бъде и занапред.Слизаме. Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели на тази тишина и покой. Ручеите пеят. Те разказват за неизмеримата Божия Любов. В тях се оглежда лазура и малки тревички.
Ето ги Родопските
върхове
: Мусли Чал, Манчо, но те са тъй далече.Нощ.
Чаровна звездна нощ. Луната, невъзпирана сега от никого ни поздравява от високо. Сякаш тя ще ни свети нощес на тия ливади. Запалваме огньове. Всред тихата нощ те издигат алени знамена, пръскащи светлина и грейка.
към текста >>
Очертават се
върховете
на горите.
Чува се: „Почивка! ”. Опираме раници до някой тъмен ствол или скала. Пак вик: „Ставай! ” и ние отново поемаме пътя.Просъмва. Прояснява се пред очите ни.
Очертават се
върховете
на горите.
Мярва се в далечината мощното влечуго Стара планина. Ето ни към Чам Кория. Нареждаме се в живи триъгълници, с песни влизаме в красивия курорт. Повдигат се завеси, отварят се набързо прозорци, от които нависват сънени мъже и жени. Те ни гледат очудено и весело.
към текста >>
25); Манчо (2771 м.), Мусли Чал (или Ясник) (2554 м.), Ченгенето - Ченгелчал (или Цигански връх) (2568 м.) - Рилски
върхове
, тогава считани за „Родопски”
На път по ведри звездни глъбини. -----------------------Забележка: Тогавашната географска наука е считала Източна Рила за дял от Родопите - „Западни високи Родопи”, долината на р. Бели Искър (Демир Капия) - за граница между Рила и Родопите, а Мусала - „най-високият връх на Родопите" (Делирадев, Павел. Рила. Т. 1. 1928, с.
25); Манчо (2771 м.), Мусли Чал (или Ясник) (2554 м.), Ченгенето - Ченгелчал (или Цигански връх) (2568 м.) - Рилски
върхове
, тогава считани за „Родопски”
Изгревът - Том 26 2.1.11. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила] Олга Славчева ЛЕТУВАНЕ И ЕКСКУРЗИИ НА ПЛАНИНАТА Изгрев, 15 ноември 1950 г.
към текста >>
Тази част, която е взета нагоре, е образувала
върховете
, а тази част, която е взета отдолу, е образувала долините.
Това е война на идеи, в която боговете творят. В тази война става поляризиране и в това поляризиране се образува материята. Едните са поляризирали материята в едно положение, другите - в друго направление, и веднага започва разделянето. Така са се образували тия развалини. Значи, за да станат тия развалини, част от енергията е изведена нагоре, а част от енергията - надолу.
Тази част, която е взета нагоре, е образувала
върховете
, а тази част, която е взета отдолу, е образувала долините.
Има една материя, която постоянно слиза, а друга остава като върхове. Един ден Земята ще претърпи големи изменения: ниските места ще се подигнат и ще образуват върхове, високи до десет хиляди метра. Но все пак някои от тези върхове ще останат, няма съвсем да се обезличат. Като се образуват тия върхове, какво ще стане с хората в тия места? - Ще пропаднат.
към текста >>
Има една материя, която постоянно слиза, а друга остава като
върхове
.
В тази война става поляризиране и в това поляризиране се образува материята. Едните са поляризирали материята в едно положение, другите - в друго направление, и веднага започва разделянето. Така са се образували тия развалини. Значи, за да станат тия развалини, част от енергията е изведена нагоре, а част от енергията - надолу. Тази част, която е взета нагоре, е образувала върховете, а тази част, която е взета отдолу, е образувала долините.
Има една материя, която постоянно слиза, а друга остава като
върхове
.
Един ден Земята ще претърпи големи изменения: ниските места ще се подигнат и ще образуват върхове, високи до десет хиляди метра. Но все пак някои от тези върхове ще останат, няма съвсем да се обезличат. Като се образуват тия върхове, какво ще стане с хората в тия места? - Ще пропаднат. Когато боговете строят велики неща, ние, малките хора трябва да бъдем надалеч от тях, та като си свършат работата, ние ще дойдем да видим какво са направили.
към текста >>
Един ден Земята ще претърпи големи изменения: ниските места ще се подигнат и ще образуват
върхове
, високи до десет хиляди метра.
Едните са поляризирали материята в едно положение, другите - в друго направление, и веднага започва разделянето. Така са се образували тия развалини. Значи, за да станат тия развалини, част от енергията е изведена нагоре, а част от енергията - надолу. Тази част, която е взета нагоре, е образувала върховете, а тази част, която е взета отдолу, е образувала долините. Има една материя, която постоянно слиза, а друга остава като върхове.
Един ден Земята ще претърпи големи изменения: ниските места ще се подигнат и ще образуват
върхове
, високи до десет хиляди метра.
Но все пак някои от тези върхове ще останат, няма съвсем да се обезличат. Като се образуват тия върхове, какво ще стане с хората в тия места? - Ще пропаднат. Когато боговете строят велики неща, ние, малките хора трябва да бъдем надалеч от тях, та като си свършат работата, ние ще дойдем да видим какво са направили. Помнете две неща: Не казвам кой е най-добрият човек и кой е най- лошият, ще замълча. Защо?
към текста >>
Но все пак някои от тези
върхове
ще останат, няма съвсем да се обезличат.
Така са се образували тия развалини. Значи, за да станат тия развалини, част от енергията е изведена нагоре, а част от енергията - надолу. Тази част, която е взета нагоре, е образувала върховете, а тази част, която е взета отдолу, е образувала долините. Има една материя, която постоянно слиза, а друга остава като върхове. Един ден Земята ще претърпи големи изменения: ниските места ще се подигнат и ще образуват върхове, високи до десет хиляди метра.
Но все пак някои от тези
върхове
ще останат, няма съвсем да се обезличат.
Като се образуват тия върхове, какво ще стане с хората в тия места? - Ще пропаднат. Когато боговете строят велики неща, ние, малките хора трябва да бъдем надалеч от тях, та като си свършат работата, ние ще дойдем да видим какво са направили. Помнете две неща: Не казвам кой е най-добрият човек и кой е най- лошият, ще замълча. Защо? - Защото най-добрият човек не е на Земята, и най-лошият човек не е на Земята Това са две свещени идеи, не ги говорете на Земята.
към текста >>
Като се образуват тия
върхове
, какво ще стане с хората в тия места?
Значи, за да станат тия развалини, част от енергията е изведена нагоре, а част от енергията - надолу. Тази част, която е взета нагоре, е образувала върховете, а тази част, която е взета отдолу, е образувала долините. Има една материя, която постоянно слиза, а друга остава като върхове. Един ден Земята ще претърпи големи изменения: ниските места ще се подигнат и ще образуват върхове, високи до десет хиляди метра. Но все пак някои от тези върхове ще останат, няма съвсем да се обезличат.
Като се образуват тия
върхове
, какво ще стане с хората в тия места?
- Ще пропаднат. Когато боговете строят велики неща, ние, малките хора трябва да бъдем надалеч от тях, та като си свършат работата, ние ще дойдем да видим какво са направили. Помнете две неща: Не казвам кой е най-добрият човек и кой е най- лошият, ще замълча. Защо? - Защото най-добрият човек не е на Земята, и най-лошият човек не е на Земята Това са две свещени идеи, не ги говорете на Земята. Ние казваме за някого: "Той е най-лош." Да, така е, но най-лошият за едного, е най-добър за другиго.
към текста >>
34.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август
, 12.08.1924 г.
Синя, далечна, нежна е тя сега, а високите й бели
върхове
се крият в облаци.Автомобилът ни изтърси на Чамкорийския мегдан, гдето под любопитните погледи на летуващата аристокрация надяваме раници и потегляме.Нощта настъпва.
Ето, че и той тихо придружава песента. След нас остават още пътници, очакващи да се поправят и техните автомобили, за да ни последват.Неусетно сме в Самоков. Наизлизат да ни гледат. Обикалят колите, цъкат с език и ни се чудят где сме тръгнали в това „кишаво” време.Рила се синее. Още отдалече тя е красива и мощно ни привлича към себе си.
Синя, далечна, нежна е тя сега, а високите й бели
върхове
се крият в облаци.Автомобилът ни изтърси на Чамкорийския мегдан, гдето под любопитните погледи на летуващата аристокрация надяваме раници и потегляме.Нощта настъпва.
Тук-таме заблещукват горе усмихнати звезди, а луната се скрила зад тежки облаци. Обгръща ни мъгла. През нея ние се нижем един след друг, като натоварени камили. Захладява не на шега. Завиждам вече на тия, които си носят по една дебела чергица, или какво да е ямурлуче.Пътуваме под сплели върховете си борове и ели.
към текста >>
Завиждам вече на тия, които си носят по една дебела чергица, или какво да е ямурлуче.Пътуваме под сплели
върховете
си борове и ели.
Синя, далечна, нежна е тя сега, а високите й бели върхове се крият в облаци.Автомобилът ни изтърси на Чамкорийския мегдан, гдето под любопитните погледи на летуващата аристокрация надяваме раници и потегляме.Нощта настъпва. Тук-таме заблещукват горе усмихнати звезди, а луната се скрила зад тежки облаци. Обгръща ни мъгла. През нея ние се нижем един след друг, като натоварени камили. Захладява не на шега.
Завиждам вече на тия, които си носят по една дебела чергица, или какво да е ямурлуче.Пътуваме под сплели
върховете
си борове и ели.
Нощта става непрогледна. Понявга се чува ободряващото: „Стой! ”. За малко опираме гръб на някой дънер, отдъхваме си; дрямка пада върху клепачите ни, тъй стоешком и ще заспим, но пак команда: „Тръгвай! ” и ние сънени потегляме отново. Така се редяха едно след друго: „Стой” и „Ставай”.
към текста >>
Ето ги Родопските
върхове
: Мусли Чал, Манчо, но те са тъй далече.Нощ.
-Истина е, че ти си близо до Бога, защото от твоя връх ние видяхме над нас Неговата милост.Топла вяра и надежда съгрява гърдите ми, че тъй ще бъде и занапред.Слизаме. Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели на тази тишина и покой. Ручеите пеят. Те разказват за неизмеримата Божия Любов. В тях се оглежда лазура и малки тревички.
Ето ги Родопските
върхове
: Мусли Чал, Манчо, но те са тъй далече.Нощ.
Чаровна звездна нощ. Луната, невъзпирана сега от никого ни поздравява от високо. Сякаш тя ще ни свети нощес на тия ливади. Запалваме огньове. Всред тихата нощ те издигат алени знамена, пръскащи светлина и грейка.
към текста >>
Очертават се
върховете
на горите.
Чува се: „Почивка! ”. Опираме раници до някой тъмен ствол или скала. Пак вик: „Ставай! ” и ние отново поемаме пътя.Просъмва. Прояснява се пред очите ни.
Очертават се
върховете
на горите.
Мярва се в далечината мощното влечуго Стара планина. Ето ни към Чам Кория. Нареждаме се в живи триъгълници, с песни влизаме в красивия курорт. Повдигат се завеси, отварят се набързо прозорци, от които нависват сънени мъже и жени. Те ни гледат очудено и весело.
към текста >>
25); Манчо (2771 м.), Мусли Чал (или Ясник) (2554 м.), Ченгенето - Ченгелчал (или Цигански връх) (2568 м.) - Рилски
върхове
, тогава считани за „Родопски”
На път по ведри звездни глъбини. -----------------------Забележка: Тогавашната географска наука е считала Източна Рила за дял от Родопите - „Западни високи Родопи”, долината на р. Бели Искър (Демир Капия) - за граница между Рила и Родопите, а Мусала - „най-високият връх на Родопите" (Делирадев, Павел. Рила. Т. 1. 1928, с.
25); Манчо (2771 м.), Мусли Чал (или Ясник) (2554 м.), Ченгенето - Ченгелчал (или Цигански връх) (2568 м.) - Рилски
върхове
, тогава считани за „Родопски”
Изгревът - Том 26 2.1.11. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила] Олга Славчева ЛЕТУВАНЕ И ЕКСКУРЗИИ НА ПЛАНИНАТА Изгрев, 15 ноември 1950 г.
към текста >>
35.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август
, 13.08.1924 г.
Синя, далечна, нежна е тя сега, а високите й бели
върхове
се крият в облаци.Автомобилът ни изтърси на Чамкорийския мегдан, гдето под любопитните погледи на летуващата аристокрация надяваме раници и потегляме.Нощта настъпва.
Ето, че и той тихо придружава песента. След нас остават още пътници, очакващи да се поправят и техните автомобили, за да ни последват.Неусетно сме в Самоков. Наизлизат да ни гледат. Обикалят колите, цъкат с език и ни се чудят где сме тръгнали в това „кишаво” време.Рила се синее. Още отдалече тя е красива и мощно ни привлича към себе си.
Синя, далечна, нежна е тя сега, а високите й бели
върхове
се крият в облаци.Автомобилът ни изтърси на Чамкорийския мегдан, гдето под любопитните погледи на летуващата аристокрация надяваме раници и потегляме.Нощта настъпва.
Тук-таме заблещукват горе усмихнати звезди, а луната се скрила зад тежки облаци. Обгръща ни мъгла. През нея ние се нижем един след друг, като натоварени камили. Захладява не на шега. Завиждам вече на тия, които си носят по една дебела чергица, или какво да е ямурлуче.Пътуваме под сплели върховете си борове и ели.
към текста >>
Завиждам вече на тия, които си носят по една дебела чергица, или какво да е ямурлуче.Пътуваме под сплели
върховете
си борове и ели.
Синя, далечна, нежна е тя сега, а високите й бели върхове се крият в облаци.Автомобилът ни изтърси на Чамкорийския мегдан, гдето под любопитните погледи на летуващата аристокрация надяваме раници и потегляме.Нощта настъпва. Тук-таме заблещукват горе усмихнати звезди, а луната се скрила зад тежки облаци. Обгръща ни мъгла. През нея ние се нижем един след друг, като натоварени камили. Захладява не на шега.
Завиждам вече на тия, които си носят по една дебела чергица, или какво да е ямурлуче.Пътуваме под сплели
върховете
си борове и ели.
Нощта става непрогледна. Понявга се чува ободряващото: „Стой! ”. За малко опираме гръб на някой дънер, отдъхваме си; дрямка пада върху клепачите ни, тъй стоешком и ще заспим, но пак команда: „Тръгвай! ” и ние сънени потегляме отново. Така се редяха едно след друго: „Стой” и „Ставай”.
към текста >>
Ето ги Родопските
върхове
: Мусли Чал, Манчо, но те са тъй далече.Нощ.
-Истина е, че ти си близо до Бога, защото от твоя връх ние видяхме над нас Неговата милост.Топла вяра и надежда съгрява гърдите ми, че тъй ще бъде и занапред.Слизаме. Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели на тази тишина и покой. Ручеите пеят. Те разказват за неизмеримата Божия Любов. В тях се оглежда лазура и малки тревички.
Ето ги Родопските
върхове
: Мусли Чал, Манчо, но те са тъй далече.Нощ.
Чаровна звездна нощ. Луната, невъзпирана сега от никого ни поздравява от високо. Сякаш тя ще ни свети нощес на тия ливади. Запалваме огньове. Всред тихата нощ те издигат алени знамена, пръскащи светлина и грейка.
към текста >>
Очертават се
върховете
на горите.
Чува се: „Почивка! ”. Опираме раници до някой тъмен ствол или скала. Пак вик: „Ставай! ” и ние отново поемаме пътя.Просъмва. Прояснява се пред очите ни.
Очертават се
върховете
на горите.
Мярва се в далечината мощното влечуго Стара планина. Ето ни към Чам Кория. Нареждаме се в живи триъгълници, с песни влизаме в красивия курорт. Повдигат се завеси, отварят се набързо прозорци, от които нависват сънени мъже и жени. Те ни гледат очудено и весело.
към текста >>
25); Манчо (2771 м.), Мусли Чал (или Ясник) (2554 м.), Ченгенето - Ченгелчал (или Цигански връх) (2568 м.) - Рилски
върхове
, тогава считани за „Родопски”
На път по ведри звездни глъбини. -----------------------Забележка: Тогавашната географска наука е считала Източна Рила за дял от Родопите - „Западни високи Родопи”, долината на р. Бели Искър (Демир Капия) - за граница между Рила и Родопите, а Мусала - „най-високият връх на Родопите" (Делирадев, Павел. Рила. Т. 1. 1928, с.
25); Манчо (2771 м.), Мусли Чал (или Ясник) (2554 м.), Ченгенето - Ченгелчал (или Цигански връх) (2568 м.) - Рилски
върхове
, тогава считани за „Родопски”
Изгревът - Том 26 2.1.11. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила] Олга Славчева ЛЕТУВАНЕ И ЕКСКУРЗИИ НА ПЛАНИНАТА Изгрев, 15 ноември 1950 г.
към текста >>
36.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август
, 14.08.1924 г.
Синя, далечна, нежна е тя сега, а високите й бели
върхове
се крият в облаци.Автомобилът ни изтърси на Чамкорийския мегдан, гдето под любопитните погледи на летуващата аристокрация надяваме раници и потегляме.Нощта настъпва.
Ето, че и той тихо придружава песента. След нас остават още пътници, очакващи да се поправят и техните автомобили, за да ни последват.Неусетно сме в Самоков. Наизлизат да ни гледат. Обикалят колите, цъкат с език и ни се чудят где сме тръгнали в това „кишаво” време.Рила се синее. Още отдалече тя е красива и мощно ни привлича към себе си.
Синя, далечна, нежна е тя сега, а високите й бели
върхове
се крият в облаци.Автомобилът ни изтърси на Чамкорийския мегдан, гдето под любопитните погледи на летуващата аристокрация надяваме раници и потегляме.Нощта настъпва.
Тук-таме заблещукват горе усмихнати звезди, а луната се скрила зад тежки облаци. Обгръща ни мъгла. През нея ние се нижем един след друг, като натоварени камили. Захладява не на шега. Завиждам вече на тия, които си носят по една дебела чергица, или какво да е ямурлуче.Пътуваме под сплели върховете си борове и ели.
към текста >>
Завиждам вече на тия, които си носят по една дебела чергица, или какво да е ямурлуче.Пътуваме под сплели
върховете
си борове и ели.
Синя, далечна, нежна е тя сега, а високите й бели върхове се крият в облаци.Автомобилът ни изтърси на Чамкорийския мегдан, гдето под любопитните погледи на летуващата аристокрация надяваме раници и потегляме.Нощта настъпва. Тук-таме заблещукват горе усмихнати звезди, а луната се скрила зад тежки облаци. Обгръща ни мъгла. През нея ние се нижем един след друг, като натоварени камили. Захладява не на шега.
Завиждам вече на тия, които си носят по една дебела чергица, или какво да е ямурлуче.Пътуваме под сплели
върховете
си борове и ели.
Нощта става непрогледна. Понявга се чува ободряващото: „Стой! ”. За малко опираме гръб на някой дънер, отдъхваме си; дрямка пада върху клепачите ни, тъй стоешком и ще заспим, но пак команда: „Тръгвай! ” и ние сънени потегляме отново. Така се редяха едно след друго: „Стой” и „Ставай”.
към текста >>
Ето ги Родопските
върхове
: Мусли Чал, Манчо, но те са тъй далече.Нощ.
-Истина е, че ти си близо до Бога, защото от твоя връх ние видяхме над нас Неговата милост.Топла вяра и надежда съгрява гърдите ми, че тъй ще бъде и занапред.Слизаме. Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели на тази тишина и покой. Ручеите пеят. Те разказват за неизмеримата Божия Любов. В тях се оглежда лазура и малки тревички.
Ето ги Родопските
върхове
: Мусли Чал, Манчо, но те са тъй далече.Нощ.
Чаровна звездна нощ. Луната, невъзпирана сега от никого ни поздравява от високо. Сякаш тя ще ни свети нощес на тия ливади. Запалваме огньове. Всред тихата нощ те издигат алени знамена, пръскащи светлина и грейка.
към текста >>
Очертават се
върховете
на горите.
Чува се: „Почивка! ”. Опираме раници до някой тъмен ствол или скала. Пак вик: „Ставай! ” и ние отново поемаме пътя.Просъмва. Прояснява се пред очите ни.
Очертават се
върховете
на горите.
Мярва се в далечината мощното влечуго Стара планина. Ето ни към Чам Кория. Нареждаме се в живи триъгълници, с песни влизаме в красивия курорт. Повдигат се завеси, отварят се набързо прозорци, от които нависват сънени мъже и жени. Те ни гледат очудено и весело.
към текста >>
25); Манчо (2771 м.), Мусли Чал (или Ясник) (2554 м.), Ченгенето - Ченгелчал (или Цигански връх) (2568 м.) - Рилски
върхове
, тогава считани за „Родопски”
На път по ведри звездни глъбини. -----------------------Забележка: Тогавашната географска наука е считала Източна Рила за дял от Родопите - „Западни високи Родопи”, долината на р. Бели Искър (Демир Капия) - за граница между Рила и Родопите, а Мусала - „най-високият връх на Родопите" (Делирадев, Павел. Рила. Т. 1. 1928, с.
25); Манчо (2771 м.), Мусли Чал (или Ясник) (2554 м.), Ченгенето - Ченгелчал (или Цигански връх) (2568 м.) - Рилски
върхове
, тогава считани за „Родопски”
Изгревът - Том 26 2.1.11. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила] Олга Славчева ЛЕТУВАНЕ И ЕКСКУРЗИИ НА ПЛАНИНАТА Изгрев, 15 ноември 1950 г.
към текста >>
37.
( - есента на 1924) Под ръководството на Учителя се образува духовна група от 16 човека за проучване на бес...
, 10.1924 г.
Като наближихме канарата, се виждаха само
върховете
на елите, т. е.
Отвреме навреме поканвахме и Учителя и Той ни даваше своите упътвания. През февруари 1926 г. решихме да направим зимна екскурзия по пътя за Мусалла – докъдето стигнем. На 19 февруари потеглихме с автобус, стигнахме до Боровец и веднага тръгнахме нагоре. Снегът беше дълбок.
Като наближихме канарата, се виждаха само
върховете
на елите, т. е.
снегът имаше дебелина най-малко четири-пет метра. Дойдохме до моста, който е по средата на пътя между Боровец и Мусалла. След това се върнахме малко и решихме да пренощуваме при голямата канара. Постлахме платнище върху снега, запалихме голям огън, стоплихме вода. Там прекарахме нощта.
към текста >>
38.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1925 г.
Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите
върхове
, като че опрял лъка си по звездните струни.
Като че ли във всички тях е Единния Дух на Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния.Път. Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро. Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива. Някои влизат вътре да преспат, но ние, които нощувахме край огъня имахме повече преимущества, защото можем да дишаме чист въздух и да гледаме звездите. Тишина и покой.
Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите
върхове
, като че опрял лъка си по звездните струни.
Дрехата му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга. Дъжд вали. Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света. Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ.
към текста >>
- сякаш ни питат снежните
върхове
.
Шепнем благодарствена молитва...- Кажи сега, сърце, какво имаш? Кажи тъгите си тук в това чисто светилище - пред лицето на Бога! Лицето Му изглежда смръщено, но знай, че той е строг и справедлив, Той е вечна Любов! Кажи пред Него спотаената си жал, изнеси му мъчната си задача и Той ще ти помогне. И тихо шепнат устните „тайна молитва”, като че ли дошли само за това...- А сега къде отивате, вие добри души?
- сякаш ни питат снежните
върхове
.
Знаете ли колко още нова скръб ви чака? Знаете ли? Но ние слизаме с уверени стъпки, сякаш призвани към нов дълг. Като че ли с всекиго от нас слиза от тук по един ангел и ни повежда обратно, но обновени, насърчени и пълни с мощна сила за това което ни очаква „там”.Тялото вкочанено - нозете едвам се мърдат, а на душата леко, леко! Изведнъж почувствувах, че съм нищо, че нищо не зная, нищо нямам, нищо не помня.
към текста >>
39.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1925 г.
Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите
върхове
, като че опрял лъка си по звездните струни.
Като че ли във всички тях е Единния Дух на Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния.Път. Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро. Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива. Някои влизат вътре да преспат, но ние, които нощувахме край огъня имахме повече преимущества, защото можем да дишаме чист въздух и да гледаме звездите. Тишина и покой.
Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите
върхове
, като че опрял лъка си по звездните струни.
Дрехата му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга. Дъжд вали. Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света. Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ.
към текста >>
- сякаш ни питат снежните
върхове
.
Шепнем благодарствена молитва...- Кажи сега, сърце, какво имаш? Кажи тъгите си тук в това чисто светилище - пред лицето на Бога! Лицето Му изглежда смръщено, но знай, че той е строг и справедлив, Той е вечна Любов! Кажи пред Него спотаената си жал, изнеси му мъчната си задача и Той ще ти помогне. И тихо шепнат устните „тайна молитва”, като че ли дошли само за това...- А сега къде отивате, вие добри души?
- сякаш ни питат снежните
върхове
.
Знаете ли колко още нова скръб ви чака? Знаете ли? Но ние слизаме с уверени стъпки, сякаш призвани към нов дълг. Като че ли с всекиго от нас слиза от тук по един ангел и ни повежда обратно, но обновени, насърчени и пълни с мощна сила за това което ни очаква „там”.Тялото вкочанено - нозете едвам се мърдат, а на душата леко, леко! Изведнъж почувствувах, че съм нищо, че нищо не зная, нищо нямам, нищо не помня.
към текста >>
40.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли
, 12.07.1925 г.
Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите
върхове
, като че опрял лъка си по звездните струни.
Като че ли във всички тях е Единния Дух на Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния.Път. Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро. Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива. Някои влизат вътре да преспат, но ние, които нощувахме край огъня имахме повече преимущества, защото можем да дишаме чист въздух и да гледаме звездите. Тишина и покой.
Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите
върхове
, като че опрял лъка си по звездните струни.
Дрехата му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга. Дъжд вали. Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света. Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ.
към текста >>
- сякаш ни питат снежните
върхове
.
Шепнем благодарствена молитва...- Кажи сега, сърце, какво имаш? Кажи тъгите си тук в това чисто светилище - пред лицето на Бога! Лицето Му изглежда смръщено, но знай, че той е строг и справедлив, Той е вечна Любов! Кажи пред Него спотаената си жал, изнеси му мъчната си задача и Той ще ти помогне. И тихо шепнат устните „тайна молитва”, като че ли дошли само за това...- А сега къде отивате, вие добри души?
- сякаш ни питат снежните
върхове
.
Знаете ли колко още нова скръб ви чака? Знаете ли? Но ние слизаме с уверени стъпки, сякаш призвани към нов дълг. Като че ли с всекиго от нас слиза от тук по един ангел и ни повежда обратно, но обновени, насърчени и пълни с мощна сила за това което ни очаква „там”.Тялото вкочанено - нозете едвам се мърдат, а на душата леко, леко! Изведнъж почувствувах, че съм нищо, че нищо не зная, нищо нямам, нищо не помня.
към текста >>
41.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли
, 13.07.1925 г.
При
върховете
е мъгли и само върхът Мусала стърчи над мъглите.
А през 1925 г. бе най-кишава. И 3-4-5 дни все вали дъжд и ни мокри. При една такава екскурзия, когато бяхме много мокри и когато бяхме много изморени, защото когато е студено не може да се спи, слизаме от Мусала и всички сме измъчени от напрежението. Седмица вали дъжд.
При
върховете
е мъгли и само върхът Мусала стърчи над мъглите.
Обикновено в такива случаи ние се качвахме на върха. Един ден слизаме при езерото, гдето е хижата днес. Учителят седна тогава на един камък, а ние се наредихме около Него в няколко редици и ни държа една чудна беседа. Тя е озаглавена „Малкият стрък". Идеята на тази беседа е: „Служение на Бога".
към текста >>
Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите
върхове
, като че опрял лъка си по звездните струни.
Като че ли във всички тях е Единния Дух на Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния.Път. Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища на свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро. Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива. Някои влизат вътре да преспат, но ние, които нощувахме край огъня имахме повече преимущества, защото можем да дишаме чист въздух и да гледаме звездите. Тишина и покой.
Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите
върхове
, като че опрял лъка си по звездните струни.
Дрехата му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.На другия ден картината е съвсем друга. Дъжд вали. Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух на света. Повечето си оставаме отвън на дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла. Привечер почна да се разведрява, така до среднощ.
към текста >>
- сякаш ни питат снежните
върхове
.
Шепнем благодарствена молитва...- Кажи сега, сърце, какво имаш? Кажи тъгите си тук в това чисто светилище - пред лицето на Бога! Лицето Му изглежда смръщено, но знай, че той е строг и справедлив, Той е вечна Любов! Кажи пред Него спотаената си жал, изнеси му мъчната си задача и Той ще ти помогне. И тихо шепнат устните „тайна молитва”, като че ли дошли само за това...- А сега къде отивате, вие добри души?
- сякаш ни питат снежните
върхове
.
Знаете ли колко още нова скръб ви чака? Знаете ли? Но ние слизаме с уверени стъпки, сякаш призвани към нов дълг. Като че ли с всекиго от нас слиза от тук по един ангел и ни повежда обратно, но обновени, насърчени и пълни с мощна сила за това което ни очаква „там”.Тялото вкочанено - нозете едвам се мърдат, а на душата леко, леко! Изведнъж почувствувах, че съм нищо, че нищо не зная, нищо нямам, нищо не помня.
към текста >>
42.
Упражнение от Учителя, дадено на 22 ноември
, 22.11.1925 г.
Упражнение: Ръцете са пред гърдите с дланите надолу,
върховете
на средните пръсти са допрени.
Упражнение от Учителя Упражнението е дадено в лекцията "Най-малкото иждивяване и най-малкото съпротивление",22 ноември 1925 г., Младежки Окултен Клас, София.
Упражнение: Ръцете са пред гърдите с дланите надолу,
върховете
на средните пръсти са допрени.
Десният крак, добре изпънат, бавно се изнася напред. Ръцете се движат в полукръг, настрани и назад. Клякане долу на земята; ръцете се движат в полукръг напред, след което се връщат в първото си положение – пред гърдите. Ръцете се движат в полукръг назад, с бавно издигане. Ръцете описват кръг надолу със слабо приклякане и се изнасят напред, докато се върнат в първото си положение – пред гърдите.
към текста >>
43.
Четири упражнения от Учителя, дадени на 6 декември
, 6.12.1925 г.
Пръстите на ръцете са добре опънати едни срещу други и са допрени с
върховете
си.
Четири упражнения от Учителя Упражненията са дадени в лекцията "Влияние на светлината и тъмнината / Какво приложение има числото две",6 декември 1925 г., Младежки Окултен Клас, София. Първо упражнение: Изнася се десният крак напред. Ръцете са настрани, а после отпред на гърдите, с длани надолу.
Пръстите на ръцете са добре опънати едни срещу други и са допрени с
върховете
си.
Прави се широк полукръг с ръцете настрани и хоризонтално те добре се изпъват. Правят се полукръгове с ръцете напред и бавно се прикляка, при което ръцете се поставят в първото си положение – пред гърдите, с дланите надолу. Става се, като се прави широк полукръг с ръцете, които хоризонтално и силно се изпъват настрани. След това се изнася левият крак напред и се прави същото упражнение. После пак десният крак се изнася напред.
към текста >>
44.
Учителя дава музиката на песента 'Писмото'
, 1926 г.
А именно в този момент, след заминаването на Учителя, бе избран
Върховен
братски съвет от седем човека, избрани пожизнено, докато са живи на земята.
Песента е записана от брат Иван Кавалджиев. А защо не бе включена песента "Писмото" в сборника - песнарката - след заминаването на Учителя? Отговорът е много ясен. Ако бе включена тази песен, трябваше да бъде включена и историята на този текст и на тази мелодия. И тогава всички биха разбрали как стоят нещата.
А именно в този момент, след заминаването на Учителя, бе избран
Върховен
братски съвет от седем човека, избрани пожизнено, докато са живи на земята.
Затова тази песен не бе включена в сборника, защото учениците трябваше да изпълнят Волята на Учителя, когато пеят тази песен. А това означаваше да живее вечно песента в душите на учениците, а да няма вечно избран Братски съвет.Е, разбрахте ли защо Учителят даде песента "Писмото" и защо днес никой не иска да я пее? Някои не я знаят, а на други не им изнася. Това е факт - видим и неоспорим! Изгревът - Том 1
към текста >>
не са му нужни устав, членски карти, ръководител,
Върховен
братски съвет.
Само Бог ще направи връзка с другите, като измени окръжаващата среда! Ето така е дадено от Учителя през 1926 година, когато се поставяше въпросът за организация и когато" Той изпрати "Писмото" в салона. Затова Той изнесе тази беседа пред младежите. И тогава този, който прочете тази беседа, след като знае и съдържанието на "Писмото", каква организация ще иска тогава и ще търси да организира външно другите, когато никой от тях не е направил вътрешна връзка с Бога? Защото онзи, който има връзка с Бога, на него не му е нужен посредник между него и Бога.
не са му нужни устав, членски карти, ръководител,
Върховен
братски съвет.
Защото той има връзка с Бога, знае каква е Волята на Бога и за да бъде ученик в тази Школа трябва да изпълни Волята Божия. Учителят дава метод как да се направи тази връзка с Бога. Тя може да се направи като се чете Словото и се прилага. А като се прилага, на никого не е необходим посредник между него и Бога, защото ученикът сам разрешава задачата си. Знанието и методите за разрешаване на тази задача са дадени в Словото на Учителя.
към текста >>
Там се избра пожизнено
Върховен
братски съвет от седем души, за вечни времена, докато са живи на земята.
Възрастните приятели я пееха, когато се събираха за да да вземат някакви важни решения във връзка с братския живот. Те казваха трите изречения и пееха песента, като така доказваха, че за тях тези три изречения от Учителя означават, че в братския живот и в братските събрания не трябва смут да става, не трябва редът да се нарушава, за да може всичко у нас като братски живот да цъфти и зрее. Е, какво ще кажете за това? Това не е ли изопачение на нещата? Дори се стигна дотам, че всички ръководители на Братствата от България се събраха през 1949 година в Айтос и там се състави и одобри братският устав на "Общество Бяло Братство".
Там се избра пожизнено
Върховен
братски съвет от седем души, за вечни времена, докато са живи на земята.
Преди това, като формула изрекоха трите изречения, които са ви известни. После изпяха песента "Писмото". След това се разделиха. Отидоха си. В София пристигнаха, току-що избрани, пожизнените членове на Върховния братски съвет и донесоха Братския устав.
към текста >>
Надявам се, че разбрахте, че те ще се разделят, без да избират
Върховен
братски съвет, защото всеки един от тях е ученик и изпълнява Волята на Бога във всеки човешки ден, като я прави Воля на всеки Божи ден.
Намерете онзи ученик, който се стреми към Високия Идеал и иска да реализира Високия Идеал от Словото на Учителя. Намерете го и направете от него ръководител за един ден! Това какво означава? Че ученикът е ръководител на себе си всеки Божи ден, когато изпълнява Волята на Учителя и на Бога. А когато се съберат още много ученици като него, тогава, като се съберат на братско събрание, ще стане един от тях и ще прочете трите изречения от "Писмото" на Учителя, след което всички ще изпеят песента "Писмото", ще се разделят като ученици и всеки сам ще тръгне да изпълнява Волята на Учителя и на Бога.
Надявам се, че разбрахте, че те ще се разделят, без да избират
Върховен
братски съвет, защото всеки един от тях е ученик и изпълнява Волята на Бога във всеки човешки ден, като я прави Воля на всеки Божи ден.
Ако след години някой стане и ви изпее песента "Писмото" и ви накара да си изберете Върховен братски съвет, след като сте чули тези три изречения, трябва да знаете какво ще последва. Ние, нашето поколение, проверихме всичко това четиридесет години след заминаването на Учителя. Ето защо, аз подробно описах историята на "Писмото", нашия опит, за да бъде поучение на следващите поколения. Трите изречения от "Писмото" не са обикновени изречения, а са магически формули от Словото на Всемировия Учител. Чрез тези три формули Божественият и Духовният свят управляват света и живота на земята чрез Словото на Всемировия Учител.
към текста >>
Ако след години някой стане и ви изпее песента "Писмото" и ви накара да си изберете
Върховен
братски съвет, след като сте чули тези три изречения, трябва да знаете какво ще последва.
Намерете го и направете от него ръководител за един ден! Това какво означава? Че ученикът е ръководител на себе си всеки Божи ден, когато изпълнява Волята на Учителя и на Бога. А когато се съберат още много ученици като него, тогава, като се съберат на братско събрание, ще стане един от тях и ще прочете трите изречения от "Писмото" на Учителя, след което всички ще изпеят песента "Писмото", ще се разделят като ученици и всеки сам ще тръгне да изпълнява Волята на Учителя и на Бога. Надявам се, че разбрахте, че те ще се разделят, без да избират Върховен братски съвет, защото всеки един от тях е ученик и изпълнява Волята на Бога във всеки човешки ден, като я прави Воля на всеки Божи ден.
Ако след години някой стане и ви изпее песента "Писмото" и ви накара да си изберете
Върховен
братски съвет, след като сте чули тези три изречения, трябва да знаете какво ще последва.
Ние, нашето поколение, проверихме всичко това четиридесет години след заминаването на Учителя. Ето защо, аз подробно описах историята на "Писмото", нашия опит, за да бъде поучение на следващите поколения. Трите изречения от "Писмото" не са обикновени изречения, а са магически формули от Словото на Всемировия Учител. Чрез тези три формули Божественият и Духовният свят управляват света и живота на земята чрез Словото на Всемировия Учител. За мен това са висши откровения на Бога чрез Словото на Учителя.
към текста >>
На 28 декември 1991 година, ден събота, в София се събраха ръководителите от Братствата, както и делегати от цялата страна, за да си изберат
Върховен
братски съвет.
Чрез тези три формули Божественият и Духовният свят управляват света и живота на земята чрез Словото на Всемировия Учител. За мен това са висши откровения на Бога чрез Словото на Учителя. Ученикът в Школата на Учителя изучава Словото на Учителя, което е Слово на Бога и го прилага в живота си като създава вътрешни и външни връзки с Бога. А Бог чрез тях създава хармоничните съотношения на човешките души, дошли и родили се като човеци на земята. Бележк а на редактора.
На 28 декември 1991 година, ден събота, в София се събраха ръководителите от Братствата, както и делегати от цялата страна, за да си изберат
Върховен
братски съвет.
На събранието не бяха допуснати техните опоненти и съперници за ръководство в Братството. Влязоха само онези, които носеха специални пропуски, написани от човешка ръка и връчени на подбрани личности. Пропуските бяха подпечатани с печат, на който бе сложен ликът на Пентаграма. Това е грубо нарушение на Словото на Учителя, защото Пентаграмът не е човешки печат, а има строги правила за неговото ползуване от ученика. Пентаграмът не е човешки печат, а е бъдещото Верую на човечеството от шестата раса.
към текста >>
И вместо, след изслушване на тази история, както и на песента, всички присъствуващи да станат, да се разцелуват по братски и след това да се разотидат по живо и по здраво по домовете си, откъдето са дошли, те взеха, че си избраха
Върховен
братски съвет.
Тогава по челата на синовете Божии Пентаграмът ще блести като звезда. Това е утринната звезда, белегът на Завета на Бога с човечеството. Това е Третият Завет, даден от Бога чрез Всемировия Учител. Един възрастен приятел, който бе целувал десницата на Учителя в знак на общение с Бога, стана и им изпя песента "Писмото". Преди това им разказа цялата история на създаването на тази песен.
И вместо, след изслушване на тази история, както и на песента, всички присъствуващи да станат, да се разцелуват по братски и след това да се разотидат по живо и по здраво по домовете си, откъдето са дошли, те взеха, че си избраха
Върховен
братски съвет.
Въпрос: Чия Воля изпълниха те? Отговор: Изпълниха собствената си воля. Въпрос: А Волята на Учителя? Отговор: Търси се ученикът, който да изпълни Волята на Всемировия Учител Беинса Дуно. Волята Му ще я намерите в Словото Му.
към текста >>
И сега именно, това така наречено духовно общество, което бе регистрирано и се намираше в редиците на православната църква и религиозните култове, си избираше
Върховен
братски съвет, за да може да го запише след това там, където се вписват имената на патриарси, митрополити, епископи и ръководители на религиозни култове и секти.
Волята Му ще я намерите в Словото Му. Четете и прилагайте! Какво се случи по-нататък? На следващия ден, онази група, която не бе допусната на събранието за избиране на ръководство, подаде документи да се зарегистрира като ново Бяло Братство към Комитета на вероизповеданията, който сега е с ново име: "Комитет по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове" при Министерството на вътрешните работи. А много преди това, една инициативна група, с писмо Ц-79-06-1 от 3 октомври 1990 година, се бе зачислила и регистрирала като Духовно общество "Всемирно Бяло Братство" именно при православната българска църква и религиозните секти.
И сега именно, това така наречено духовно общество, което бе регистрирано и се намираше в редиците на православната църква и религиозните култове, си избираше
Върховен
братски съвет, за да може да го запише след това там, където се вписват имената на патриарси, митрополити, епископи и ръководители на религиозни култове и секти.
Те си избраха единодушно Върховен братски съвет. Какво стана по-нататък? Още на следващия ден след изпяването на песента "Писмото", Братството се разцепи на две. Това предизвика ответна верижна реакция и по Братствата в провинцията. Започнаха да се разделят и да отхвърлят предишните си ръководители и ръководства.
към текста >>
Те си избраха единодушно
Върховен
братски съвет.
Четете и прилагайте! Какво се случи по-нататък? На следващия ден, онази група, която не бе допусната на събранието за избиране на ръководство, подаде документи да се зарегистрира като ново Бяло Братство към Комитета на вероизповеданията, който сега е с ново име: "Комитет по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове" при Министерството на вътрешните работи. А много преди това, една инициативна група, с писмо Ц-79-06-1 от 3 октомври 1990 година, се бе зачислила и регистрирала като Духовно общество "Всемирно Бяло Братство" именно при православната българска църква и религиозните секти. И сега именно, това така наречено духовно общество, което бе регистрирано и се намираше в редиците на православната църква и религиозните култове, си избираше Върховен братски съвет, за да може да го запише след това там, където се вписват имената на патриарси, митрополити, епископи и ръководители на религиозни култове и секти.
Те си избраха единодушно
Върховен
братски съвет.
Какво стана по-нататък? Още на следващия ден след изпяването на песента "Писмото", Братството се разцепи на две. Това предизвика ответна верижна реакция и по Братствата в провинцията. Започнаха да се разделят и да отхвърлят предишните си ръководители и ръководства. Следващият етап на тази верижна реакция премина направо върху самия комитет, където се бяха зарегистрирали.
към текста >>
45.
Упражнение от Учителя, дадено на 17 януари
, 17.01.1926 г.
Прибира се кракът, ръцете настрана, полукръг напред пред гърдите, дланите надолу,
върховете
на пръстите едни срещу други.
много пъти. Всички мигновено, ритмично. Повтаря се същото с левия крак напред. Изправяме се, левият крак остава напред, ръцете напред хоризонтално, бързо назад! Напред, повтаря се много пъти.
Прибира се кракът, ръцете настрана, полукръг напред пред гърдите, дланите надолу,
върховете
на пръстите едни срещу други.
Ръцете описват широки полукръгове настрана, надолу. Повтаря се упражнението, прави, с десния крак напред и удари с ръцете отпред назад, и обратно. Много пъти – отначало по-бавно, после – по-бързо, ритмично.
към текста >>
46.
Група ученици от духовната група организират двудневна екскурзия до Рила без Учителя. 19 февруари
, 19.02.1926 г.
Като наближихме канарата, се виждаха само
върховете
на елите, т. е.
от Боян Боев: През февруари 1926 г. решихме да направим зимна екскурзия по пътя за Мусалла – докъдето стигнем. На 19 февруари потеглихме с автобус, стигнахме до Боровец и веднага тръгнахме нагоре. Снегът беше дълбок.
Като наближихме канарата, се виждаха само
върховете
на елите, т. е.
снегът имаше дебелина най-малко четири-пет метра. Дойдохме до моста, който е по средата на пътя между Боровец и Мусалла. След това се върнахме малко и решихме да пренощуваме при голямата канара. Постлахме платнище върху снега, запалихме голям огън, стоплихме вода. Там прекарахме нощта.
към текста >>
Като наближихме канарата, се виждаха само
върховете
на елите, т. е.
Отвреме навреме поканвахме и Учителя и Той ни даваше своите упътвания. През февруари 1926 г. решихме да направим зимна екскурзия по пътя за Мусалла – докъдето стигнем. На 19 февруари потеглихме с автобус, стигнахме до Боровец и веднага тръгнахме нагоре. Снегът беше дълбок.
Като наближихме канарата, се виждаха само
върховете
на елите, т. е.
снегът имаше дебелина най-малко четири-пет метра. Дойдохме до моста, който е по средата на пътя между Боровец и Мусалла. След това се върнахме малко и решихме да пренощуваме при голямата канара. Постлахме платнище върху снега, запалихме голям огън, стоплихме вода. Там прекарахме нощта.
към текста >>
47.
Група ученици от духовната група организират двудневна екскурзия до Рила без Учителя. 20 февруари
, 20.02.1926 г.
Като наближихме канарата, се виждаха само
върховете
на елите, т. е.
Отвреме навреме поканвахме и Учителя и Той ни даваше своите упътвания. През февруари 1926 г. решихме да направим зимна екскурзия по пътя за Мусалла – докъдето стигнем. На 19 февруари потеглихме с автобус, стигнахме до Боровец и веднага тръгнахме нагоре. Снегът беше дълбок.
Като наближихме канарата, се виждаха само
върховете
на елите, т. е.
снегът имаше дебелина най-малко четири-пет метра. Дойдохме до моста, който е по средата на пътя между Боровец и Мусалла. След това се върнахме малко и решихме да пренощуваме при голямата канара. Постлахме платнище върху снега, запалихме голям огън, стоплихме вода. Там прекарахме нощта.
към текста >>
48.
Група ученици от духовната група организират двудневна екскурзия до Рила без Учителя. 21 февруари
, 21.02.1926 г.
Като наближихме канарата, се виждаха само
върховете
на елите, т. е.
Отвреме навреме поканвахме и Учителя и Той ни даваше своите упътвания. През февруари 1926 г. решихме да направим зимна екскурзия по пътя за Мусалла – докъдето стигнем. На 19 февруари потеглихме с автобус, стигнахме до Боровец и веднага тръгнахме нагоре. Снегът беше дълбок.
Като наближихме канарата, се виждаха само
върховете
на елите, т. е.
снегът имаше дебелина най-малко четири-пет метра. Дойдохме до моста, който е по средата на пътя между Боровец и Мусалла. След това се върнахме малко и решихме да пренощуваме при голямата канара. Постлахме платнище върху снега, запалихме голям огън, стоплихме вода. Там прекарахме нощта.
към текста >>
49.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай
, 4.03.1926 г.
Ранобудни моми и булки надничат от обкичени със саксии цветя и ни гледат с любопитство.Снегът по
върховете
е розов - този ален пламък слиза все по-надоле по снега, като че слага свилена постелка.
Тя винаги побледнява при появата на слънцето и лъчите й трептят, трептят... Витоша вече ясно се очертава бяла и красива. Небето е чисто. Нито едно облаче по него, нито пък -мъгла. Въздухът е прозрачен, мек и топъл. Крайпътните потоци пеят под леда, бързат за далече.Селото се разшавало.
Ранобудни моми и булки надничат от обкичени със саксии цветя и ни гледат с любопитство.Снегът по
върховете
е розов - този ален пламък слиза все по-надоле по снега, като че слага свилена постелка.
Притаили дъх, ние чакаме. Ето го! На изток първом бодка светла игла, после огнено око, що расте, расте и се издига. Червено блестящо, бавно иде иззад снежния Балкан. Синият лазур го грабна на своята сапфирена колесница и го понася из ефира.
към текста >>
50.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Втори ден на Великден
, 3.05.1926 г.
След това се поставят с
върховете
на пръстите върху пръстите на краката.
Днес е точно този ден. Пак сме на нашето любимо място - Ел Шадай. След молитвата направихме следните гимнастически упражнения: Седнахме на тревата в кръг около Учителя, с крака протегнати напред. 1. Ръцете са хоризонтално напред.
След това се поставят с
върховете
на пръстите върху пръстите на краката.
После ръцете се издигат отстрани нагоре до над главата и пак се връщат назад до пръстите на краката. Това се повтаря няколко пъти. 2. Ръцете са върху колената. Следва движението им до над главата и обратно. Повтаря се няколко пъти.
към текста >>
51.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък
, 6.05.1926 г.
Разказва той, че там живеят Богове, богове много по-красиви и съвършени, отколкото гръцките побойници наОлимп... И прав е той да се хвали, защото новите измервания доказват, че той е с няколко метра по-висок от Олимп...Родопите е синкаво бяла, прилича на забулена в тайна царкиня, скрила по светли
върхове
затаен копнеж.
Коя е тя, кой е, що й сложил това наистина заслужено поетично име, не зная, но вървейки по нея, дишайки аромата на хилядите й цветя, ние се пренасяме неволно от този - в друг свят прекрасен и неземен. Сини цветчета, подобно бисерни капки наръсили зелената ливада. Още по-дребни, розови, подобно карамфилчета гледат с нежни очици небето и в очите им трепка бисер сълзи роса. Резньовете бляскаво се очертават всред лазурния фон на небето. Хей там, вирнал глава в облаците пее Мусалла.
Разказва той, че там живеят Богове, богове много по-красиви и съвършени, отколкото гръцките побойници наОлимп... И прав е той да се хвали, защото новите измервания доказват, че той е с няколко метра по-висок от Олимп...Родопите е синкаво бяла, прилича на забулена в тайна царкиня, скрила по светли
върхове
затаен копнеж.
Стара планина, с продран кожух привлича по целия си гръб бели кълбести облаци, прилични на пазачи -войници.Всички планини пеят. Пеят, защото е пролет, защото тъй нам се чини може би, дошли тука и вкусили райския й чар. Пеем и ние, защото Учителят е с нас, защото Той и всред зиме е нашето пролетно небе и всред знойно лято прохладна сянка, наша вечна пролет. Блещят реките в долината. Слънчеви лъчи ги целуват и те издигат сребърни знамена в знак на радост.
към текста >>
52.
Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 18.06.1926 г.
Горе по
върховете
бушува силна буря, която пропуща само Любящите, Мъдрите, Истииолюбивите, правдивите и добродетелните.
Любезна Е. Животът на верующия или животът на ученика е пълен с изпити, със светли задачи и идеи за бъдното на душата. Временно затворена в тая своя хижа, тя трябва да разреши велики задачи за своя бъден живот. Ние виждаме ония мъчнотии, които сега спъват вашия живот. Вие там в Търново сте дошли до полите на една стръмна планина и мислите може ли да се изкачите там горе.
Горе по
върховете
бушува силна буря, която пропуща само Любящите, Мъдрите, Истииолюбивите, правдивите и добродетелните.
Ще вървите напред с вяра, която носи живот. К. да се моли, да мисли и да работи, в края на краищата всичко ще се уреди. А така и ти. Онова, което минава през ума ти, пресявай го. Мен, ако ми остане време, може да ви посетя.
към текста >>
53.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1926 г.
Върховете
на Рила са още снежни.
Тяхната вълна е тъй бяла и чиста, сякаш че са се къпали от водите на самите езера. О, ако биха ги срещнали горублянските стада - нечисти, оваляни и кални, не зная где биха се дянали те от срам при своя вид. Едри кучета, също тъй чисти и пухкави ги придружават и почтително се отстраняват от пътя ни с махане на дългите си пухкави опашки.Колкото се изкачваме нагоре, толкова гората оредява и се обръща в нисък жилав клек. Също и цветята се сбогуват с нас. Но затова пък направо газим по висока жилава трева, що се огъва под нозете ни като жива.
Върховете
на Рила са още снежни.
Те са пред нас - шеметни и могъщи - същински пазачи на родната земя. Тайнствени и чисти, те стоят като забити - могъщо звено между небето и земята. Вечерната дрезгавина ги обвива с още по-голяма непроницаемост.Хижата под Мусалла се провижда. Тя е недовършена сграда без врати и прозорци. О, не тя ще ни приюти, а природата, ако благоволи към нас.
към текста >>
Прекрасната Венус предвещава близкото утро.
Върховете
се обливат в розови лъчи.
Звездите блестят с нежно потрепване. Сякаш и те се молят, и те благодарят за нещо заедно с нас. Обличаме се с дебели дрехи и се приготвяме за сън. Не, не е студено! Сякаш това са обятията на благодатна Витоша, която ни познава, която тука ни щади... Зора е веч!
Прекрасната Венус предвещава близкото утро.
Върховете
се обливат в розови лъчи.
Снежният връх трепти от радост при утринната си одежда. Като че ли той пее и песента му подобно чист балсам пада върху треви и цветя, извори и човеци. Какво пее този вечен момък, загърнат в своята утринна мантия?! Сякаш това е вечният повик на творението към човека: Люби, люби, люби! Чаровно утро.
към текста >>
54.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1926 г.
Върховете
на Рила са още снежни.
Тяхната вълна е тъй бяла и чиста, сякаш че са се къпали от водите на самите езера. О, ако биха ги срещнали горублянските стада - нечисти, оваляни и кални, не зная где биха се дянали те от срам при своя вид. Едри кучета, също тъй чисти и пухкави ги придружават и почтително се отстраняват от пътя ни с махане на дългите си пухкави опашки.Колкото се изкачваме нагоре, толкова гората оредява и се обръща в нисък жилав клек. Също и цветята се сбогуват с нас. Но затова пък направо газим по висока жилава трева, що се огъва под нозете ни като жива.
Върховете
на Рила са още снежни.
Те са пред нас - шеметни и могъщи - същински пазачи на родната земя. Тайнствени и чисти, те стоят като забити - могъщо звено между небето и земята. Вечерната дрезгавина ги обвива с още по-голяма непроницаемост.Хижата под Мусалла се провижда. Тя е недовършена сграда без врати и прозорци. О, не тя ще ни приюти, а природата, ако благоволи към нас.
към текста >>
Прекрасната Венус предвещава близкото утро.
Върховете
се обливат в розови лъчи.
Звездите блестят с нежно потрепване. Сякаш и те се молят, и те благодарят за нещо заедно с нас. Обличаме се с дебели дрехи и се приготвяме за сън. Не, не е студено! Сякаш това са обятията на благодатна Витоша, която ни познава, която тука ни щади... Зора е веч!
Прекрасната Венус предвещава близкото утро.
Върховете
се обливат в розови лъчи.
Снежният връх трепти от радост при утринната си одежда. Като че ли той пее и песента му подобно чист балсам пада върху треви и цветя, извори и човеци. Какво пее този вечен момък, загърнат в своята утринна мантия?! Сякаш това е вечният повик на творението към човека: Люби, люби, люби! Чаровно утро.
към текста >>
55.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли
, 12.07.1926 г.
Върховете
на Рила са още снежни.
Тяхната вълна е тъй бяла и чиста, сякаш че са се къпали от водите на самите езера. О, ако биха ги срещнали горублянските стада - нечисти, оваляни и кални, не зная где биха се дянали те от срам при своя вид. Едри кучета, също тъй чисти и пухкави ги придружават и почтително се отстраняват от пътя ни с махане на дългите си пухкави опашки.Колкото се изкачваме нагоре, толкова гората оредява и се обръща в нисък жилав клек. Също и цветята се сбогуват с нас. Но затова пък направо газим по висока жилава трева, що се огъва под нозете ни като жива.
Върховете
на Рила са още снежни.
Те са пред нас - шеметни и могъщи - същински пазачи на родната земя. Тайнствени и чисти, те стоят като забити - могъщо звено между небето и земята. Вечерната дрезгавина ги обвива с още по-голяма непроницаемост.Хижата под Мусалла се провижда. Тя е недовършена сграда без врати и прозорци. О, не тя ще ни приюти, а природата, ако благоволи към нас.
към текста >>
Прекрасната Венус предвещава близкото утро.
Върховете
се обливат в розови лъчи.
Звездите блестят с нежно потрепване. Сякаш и те се молят, и те благодарят за нещо заедно с нас. Обличаме се с дебели дрехи и се приготвяме за сън. Не, не е студено! Сякаш това са обятията на благодатна Витоша, която ни познава, която тука ни щади... Зора е веч!
Прекрасната Венус предвещава близкото утро.
Върховете
се обливат в розови лъчи.
Снежният връх трепти от радост при утринната си одежда. Като че ли той пее и песента му подобно чист балсам пада върху треви и цветя, извори и човеци. Какво пее този вечен момък, загърнат в своята утринна мантия?! Сякаш това е вечният повик на творението към човека: Люби, люби, люби! Чаровно утро.
към текста >>
56.
Упражнение от Учителя, дадено на 26 септември
, 26.09.1926 г.
Двете ръце се изнасят първо настрана, после – пред гърдите, с допрени
върхове
на пръстите едни срещу други.
Дясната ръка се поставя над главата, без докосване. Движение на дясната ръка настрана, хоризонтално, връщане над главата. Това се повтаря три пъти. След това дясната ръка се поставя на дясното рамо, а лявата – над главата. С лявата ръка се прави същото движение, каквото с дясната.
Двете ръце се изнасят първо настрана, после – пред гърдите, с допрени
върхове
на пръстите едни срещу други.
В това положение концентрирате мисълта си, след което поставяте ръцете си пред гърдите. Движение на ръцете настрана и пред гърдите – три пъти. Леко духане – три пъти.
към текста >>
57.
Разговор на Учителя с ръководителите - 21 април. София
, 21.04.1927 г.
Един малък народ трябва да бъде долина по отношение на големите народи, които са
върхове
по отношение на малкия народ, защото всички енергии от
върховете
слизат към долината и тя ги прибира.
2. Бележки от разговор с Учителя за дълговете на поповете 21 април 1927 год., четвъртък - София, 6 часа сутринта, време ясно, тихо Животът е проявление на духа в материята. * * *
Един малък народ трябва да бъде долина по отношение на големите народи, които са
върхове
по отношение на малкия народ, защото всички енергии от
върховете
слизат към долината и тя ги прибира.
Но тая долина трябва да има изход, за да се изтича, иначе ще стане на блато и почва разлагание. Така е и с един човек по отношение на другите хора - за да бъде долина, то значи да бъде в смирение, а другите хора да бъдат върхове по отношение на него и така той ще печели. * * * Запита Учителят: Употребявате ли новото мото?
към текста >>
Така е и с един човек по отношение на другите хора - за да бъде долина, то значи да бъде в смирение, а другите хора да бъдат
върхове
по отношение на него и така той ще печели.
Животът е проявление на духа в материята. * * * Един малък народ трябва да бъде долина по отношение на големите народи, които са върхове по отношение на малкия народ, защото всички енергии от върховете слизат към долината и тя ги прибира. Но тая долина трябва да има изход, за да се изтича, иначе ще стане на блато и почва разлагание.
Така е и с един човек по отношение на другите хора - за да бъде долина, то значи да бъде в смирение, а другите хора да бъдат
върхове
по отношение на него и така той ще печели.
* * * Запита Учителят: Употребявате ли новото мото? - „Бог царува на Небето, Бог царува на земята " и поясни:Имаме едно мото, на което досега бе дадена само първата част: „Верен, Истинен, Чист и Благ всякога бъди! ", но към кого трябва да бъдеме: В.
към текста >>
58.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Гергьовден
, 6.05.1927 г.
Още и Рилските
върхове
, като огромни кораби още се носят в далечината върху този бял океан и заоблачено небе.
Удивителни смелчаци. Бодри крачки отекват във ведрото утро, весели закачки и ритмична песен. Колко е хубаво! Въздухът напоен с топла нега, измит, чист, лек, като че ли сме всред рая.Но едвам изминаваме селото, едвам посрещаме слънцето, разляло над света потоци отживотворна светлина, едвам полазваме по планинския гръбнак, изневиделица се натълпиха облаци по небето и за миг София изчезна под дебели влажни мъгли. Само Мургаш издига бял калпак над това бяло мъгляво море.
Още и Рилските
върхове
, като огромни кораби още се носят в далечината върху този бял океан и заоблачено небе.
Като че всичко се помрачи. Върху копринено зелена вейка полазила мъничката калинка. И тя, като че няма сила да разтвори крилцата си да полети. Горката буболечица, горката божа кравичка! Но може би само мен се чини тъй, а калинката съвсем за друго се е спряла тук и важно размишлява.Теменужките са в своя разгар.
към текста >>
59.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Петровден
, 12.07.1927 г.
Когато се събудих, зората се пукваше,
върховете
се обливаха в светлина; слънцето ни погледна с присмех -цели уваляни в пепел, изпоцапани и дряхли... Вятърът престана.
За мой срам го казвам, уплаших се и аз за първи път, и не тръгнах след Учителя. Вятърът тъй безгрижно ревеше и блъскаше, тъй размяташе и леки и тежки облекла, че ме обзема някаква безкрайна жалост пред моето нищожество. Но това се отнасяше само до мене. Лицата на другите показваха друго преживяване. Малко по-героично от моето...Дремещи останахме някои да „пазим” раниците, а другите, заедно с Водача изчезнаха в тъмнината.Неусетно съм заспала.
Когато се събудих, зората се пукваше,
върховете
се обливаха в светлина; слънцето ни погледна с присмех -цели уваляни в пепел, изпоцапани и дряхли... Вятърът престана.
Приятна топлинка се разлива навред. Побързахме да се измием и турим в ред безпорядъка на облеклото си от нашето мъченичество. Топлият чай и приятната закуска изгладиха от съзнанието ни преживяната мъка.Героите почнаха да се връщат. Лицата им сияеха, очите им горяха - от висините те са видели слънчев изгрев за който ние, „мързеливите” и „маловерите”, не бяхме достойни. Ето я, пристига и моята 70-годишна кака Мария.
към текста >>
60.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден
, 8.11.1927 г.
Планинските
върхове
, които се издигаха наоколо, допълваха картината.
Стана време за обяд, разговорът се прекъсна. Всички насядахме на полянката в традиционния кръг. Гледката беше красива! Всички бяхме в един ум, в едно сърце, в една душа. Една вътрешна връзка ни обединяваше в Едно Цяло.
Планинските
върхове
, които се издигаха наоколо, допълваха картината.
Като привършихме обяда, отново се събрахме около Учителя. - Някой казва: трябва да бъдем вегетарианци. - Иди при овцете да научиш това. Друг казва: трябва да ядем месо. - Иди при вълците да се научиш.
към текста >>
61.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Зеленка - Бивака (Ел Шадай) - 24 януари
, 24.01.1928 г.
Всички тъмни сили от
върховете
са пропъдени надолу.
Една от редките картини. Учителя каза: - Можем да направим следното сравнение: Тук сме в онзи свят, а всичко долу е в ада. Сега нам ни показват какъв е законът. В горните пластове има светлина - рай, блаженство.
Всички тъмни сили от
върховете
са пропъдени надолу.
Сега закъснелите долу приятели ще си кажат: „Що ни трябваше да тръгваме в такава мъгла! " А които са в града, ще кажат: „Добре, че не отидохме на Витоша. В такета мъгла каква екскурзия ще стане? " Да, сега ние сме в рая, а долу са в ада.
към текста >>
62.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари
, 30.01.1928 г.
Небето е ведро, дори модро, от чистота и глъбина.Вървя, гледам сиянието над
върховете
и често се обръщам и заставам да не изпусна слънчевия изгрев.
На югоизток - между Рила и Витоша всичко трепти в розово сияние. Приличаше на ярко оцветени мъгли, или тънки водни струи, които се изливаха от слънцето, или пък извираха от някой чуден непознат земен източник. Но где го Слънцето? Още го няма, а по небето и земята вече се задават пурпурните му златни кочии, с които то ще се впусне по дългия си път.Витоша - бяла и чиста, като приказна самодива. Тънък воал, приличен на разстлана влачена вълна, тук-таме поръсила небето, далечни пратеници на някой облак.
Небето е ведро, дори модро, от чистота и глъбина.Вървя, гледам сиянието над
върховете
и често се обръщам и заставам да не изпусна слънчевия изгрев.
Насмалко щях да го пропусна; някакво куче весело ме посрещна и аз, давайки му хляб, щях да загубя величествения миг. Ето го, ето го! Топла сладка усмивка на Бога - мил привет към всичко живо. Неволно му протягам ръце, като на скъп приятел. То за миг обля планинските върхове с нежно розово сияние и веднага се скри зад облака - неканен гост, който от час-два е вече на пост край триумфалната порта на Изтока.
към текста >>
То за миг обля планинските
върхове
с нежно розово сияние и веднага се скри зад облака - неканен гост, който от час-два е вече на пост край триумфалната порта на Изтока.
Небето е ведро, дори модро, от чистота и глъбина.Вървя, гледам сиянието над върховете и често се обръщам и заставам да не изпусна слънчевия изгрев. Насмалко щях да го пропусна; някакво куче весело ме посрещна и аз, давайки му хляб, щях да загубя величествения миг. Ето го, ето го! Топла сладка усмивка на Бога - мил привет към всичко живо. Неволно му протягам ръце, като на скъп приятел.
То за миг обля планинските
върхове
с нежно розово сияние и веднага се скри зад облака - неканен гост, който от час-два е вече на пост край триумфалната порта на Изтока.
Слънцето беше започнало вече да позлатява и по гърдите на планината, но този мрачен облак грабва четката от ръката му и я захвърля...Драгалевските комини пушат. Ранобудни селянки отиваха с менци за вода. Една стара жена, добре пременена със син гайтанлия сукман, преметнала нова торба, в която се очертаваше нещо голямо и околчесто, навярно погача. Бърза тя, ситно тепат цървулите по снега. Лицето й тъй спарено и жълто, очичките мънички черни като маслинки, устните тънки - отдавна изгубили цвета си, дават образа на едно измъчено, дълго страдало същество.
към текста >>
63.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Благовещение - 7 април
, 7.04.1928 г.
Изворите отстоят един от друг във форма на
върховете
на петолъчна звезда...Колко са хубави!
Покрай този извор още колко други изчистихме и подредихме! Пръснати из планината, кой тинест, кой притиснат от камъни и глина, разлети навред, ние ги разкопаваме, чистим, изграждаме тъй както ни научи Учителя - както и той сам прави, когато види някъде някой извор. В Родопите, на „Карлъка” е изградена от Него оная чешма, оная кървава вода, която при Баташкото клане е служила за разтуха на ужасените бегълци... Разказва сестра Янакиева как сама, заради Учителя (а за Него, силите се удесеторяват и за най-слабия) сама изкопала големия трап за тая чешма. Другата работа после подели новодошлите братя и сега в „Карлъка” стои тая чешма, считана за целебна „светена вода” от селяните.Такива пет извора има и на „Куш бунар” - в Балкана. Там природата от пет водни гнезда е дала началото си на изобилно планинско поточе.Там е било блато - Учителят е намерил изворите, пет на брой, изкопал е траповете им, иззидал ги е, после един с друг чрез поточета ги е съединил и после ги е събрал в едно цяло - малка речица, която никога не пресъхва.
Изворите отстоят един от друг във форма на
върховете
на петолъчна звезда...Колко са хубави!
И сега, седяща до Елшадарската чешма, неволно си спомням за Куш-бунарската водна звезда в блян унесена под блестящите звезди на Сливенския балкан, облъхната от песента на Балкана, който не спира да пее „хайдушка песен”. Спомням си този дядо Никола, който разправяше, че познава Панайот Хитова, Левски, Хаджи Димитра, Стефан Караджата. Неволно си помислих: Не сме ли и ние „бунтовници” - носители на ново освобождение на човечеството, вковано в ноктите на невежеството и леността. А не е ли мързелът, алчността, недоверието по-страшен враг и от читак-турчин! Не, наистина ние сме опасни бунтовници, които не на шега, чрез тия излети обявяваме война на предразсъдъка, че „всред природата е опасно”, че има „течение”, че може да се простудим и пр. пр.
към текста >>
64.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Втори ден на Великден.
, 16.04.1928 г.
На изток зората къпе хоризонта с розови лъчи, които дават нежни отблясъци върху планинските
върхове
.
Датата за вторият ден на Великден, понеделник, за 1928 г. се пада 16 април 2.1.29. Втори ден на Великден, 15 април 1928 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел-Шедар] Нищо по-омайно от пролетно, от пролетно ранно утро.
На изток зората къпе хоризонта с розови лъчи, които дават нежни отблясъци върху планинските
върхове
.
Върбите леко се развили, сякаш нежно зелен облак е обвил дърветата; из градините нацъфтели бели и розови овощни дървета. По шосето към Драгалевци и от двете му страни многоводни ручеи тичат да се влеят в Перловец, поел всичките мътилки на София и ги отнася далече. Бистри са те сега, бързат и весело в изпревара се гонят, а не знаят какво ги чака - горките! Чистачи са те на столицата, които за миг ще се измърсят до неузнаваемост. Господи, и реките имат подобна с човешката съдба.
към текста >>
65.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Кирил и Методий, 24 май 1928 г.
, 24.05.1928 г.
По ведрото утро, по спокойно греящите звезди, по тихия ветрец Витоша покана ни изпраща, на гости да й отидем.- Елате, казва тя - няма да ви къпя с дъжд, няма с вятър да ви бруля, няма да визаглебвам по кални долини, няма да разтраквам зъбите ви от студ.Кима тя с бяла малка ръчица от
върховете
си и нежно добавя: „Зажъднях за песните ви, за веселите ви провиквания, за хубавите ви нежни игри.
За тази екскурзия може да се прочете в спомена на Олга Славчева: 1. Кирил и Методий, 24 май 1928 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева 2.1.30. Кирил и Методий, 24 май 1928 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
По ведрото утро, по спокойно греящите звезди, по тихия ветрец Витоша покана ни изпраща, на гости да й отидем.- Елате, казва тя - няма да ви къпя с дъжд, няма с вятър да ви бруля, няма да визаглебвам по кални долини, няма да разтраквам зъбите ви от студ.Кима тя с бяла малка ръчица от
върховете
си и нежно добавя: „Зажъднях за песните ви, за веселите ви провиквания, за хубавите ви нежни игри.
Елате, починете си при мен. Ето, изтъкала съм си вече пъстрите черги и шарените възглавници. Измих котлите на всичките си извори; можете да се огледате в тях и да пиете малки глътчици. - Рано елате, казва тя - да видите как се разсъмва у мен, как ветрецът при зори тихо разклаща цветните стълбца и вие отдалеч ще видите как гали високата ръж. Как славеите се надпяват в ранина, как лястовичките все още разправят на висок глас за планини и моря, докато дойдат при нас.” И тя още говори, сякаш че се извинява за миналото си малко грубичко държание към нас, като го обяснява с „атмосферни налягания”, „електрическо напрежение”, сезони и пр.
към текста >>
66.
Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 10 юли
, 10.07.1928 г.
Най-напред - светла точица, която всеки миг расте, издува се в огнено кълбо, и завчас полетява по небесната шир.
Върховете
на Витоша са озарени в розово сияние, което постепенно почва да слиза по склоновете, подножието на планината и - забързва по долината.
Звездичките една по една спущат завески по своите прозорчета, сякаш тепърва отиват да спят. Изток се облива в мека червенина и на хоризонта се очертава златиста линия. Бялото облаче, що се намира там, изведнъж почервенява. Като че ли то е слънчев паж, който пръв се провиква към природата да затаи дъх и всеки миг да очаква дневния цар. Наистина, ето го!
Най-напред - светла точица, която всеки миг расте, издува се в огнено кълбо, и завчас полетява по небесната шир.
Върховете
на Витоша са озарени в розово сияние, което постепенно почва да слиза по склоновете, подножието на планината и - забързва по долината.
Утринната хладина полека - лека отстъпва на живата грейка от топли слънчеви лъчи. Когато слънцето почва да прижуря ние сме вече всред горската пътека под нависнали лескови габрови шумаци, мамени тук и там от алени лъскави ягодки... Сякаш в молитва, коляното се прегъва, ръката посяга към зрелия плод, за да го сложи в устата жадна за свежа глътка. Те просто бавят вървежа ни. „Постой, викат те, пътниче, постой! Цяла зима ний се готвихме за този ден, цяла зима и пролет приготовлявахме своя плод, за да ви угостим, елате, хапнете си!
към текста >>
Така че, още не се знае сигурността на тия могъщи каменни кули, които подобно царе днес владеят тук из
върховете
.
Необхватните каменни рафтове са пълни със старинни съчинения, които самото Време е писало. Някои томове са подвързани, други, с разметнати страници - попадали една през друга... Отвесни стърчащи скални уломъци. Как да се покатериш по тях! Може би, ще минат векове, когато измитата почва ще оголи тяхната основа и те ще се търкулнат от своето величие, а може би - кой знае! Много такива огромни скали са правени чрез динамита на парчета от трудоваците при просичане на пътя.
Така че, още не се знае сигурността на тия могъщи каменни кули, които подобно царе днес владеят тук из
върховете
.
Черни връх или „Верни връх”, както вчера го нарече Учителя, остава зад нас в дясно. Някои от групата се устремиха към него, други останаха върху поляните на малкия Резен. Той има същия вид, както и големия; също такива разхвърляни блокове и разпиляна библиотека, само че е по-голям, страхотен и още по-недостъпен. От тук се открива величествена картина - небе и само небе над хаотично нагънати планини. Като че ли сме в тайнствено царство, което разгръща страниците на своето дивно минало, настояще и бъдеще, всички под знака на величие и слава.
към текста >>
Провиждат се
върховете
на боровата гора, хижата, Стара планина и части от Софийското поле.
Неусетно се смъкваме надоле, подтичвайки с весели провиквания. Лъх - вълна от аромат и свежест. Някой селянин довел на паша тъдява два красиви коня. Как щастливи биха били, горките, ако не бяха спънати с тия тежки железа! Всяка крачка е придружена с неприятното дрънчене на веригата.
Провиждат се
върховете
на боровата гора, хижата, Стара планина и части от Софийското поле.
Окото е омаяно от чудните прелести и от - изобилните ягоди. С чести навеждания, изправяния през свежия боров клек, наближаваме Гостната. Там гори буен огън. На възбог се издига бял пушек. Из пътя събираме и сухи дърва, и така натоварени триумфално пристигаме там.Почна разкошния обяд.
към текста >>
67.
Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 11 юли
, 11.07.1928 г.
Най-напред - светла точица, която всеки миг расте, издува се в огнено кълбо, и завчас полетява по небесната шир.
Върховете
на Витоша са озарени в розово сияние, което постепенно почва да слиза по склоновете, подножието на планината и - забързва по долината.
Звездичките една по една спущат завески по своите прозорчета, сякаш тепърва отиват да спят. Изток се облива в мека червенина и на хоризонта се очертава златиста линия. Бялото облаче, що се намира там, изведнъж почервенява. Като че ли то е слънчев паж, който пръв се провиква към природата да затаи дъх и всеки миг да очаква дневния цар. Наистина, ето го!
Най-напред - светла точица, която всеки миг расте, издува се в огнено кълбо, и завчас полетява по небесната шир.
Върховете
на Витоша са озарени в розово сияние, което постепенно почва да слиза по склоновете, подножието на планината и - забързва по долината.
Утринната хладина полека - лека отстъпва на живата грейка от топли слънчеви лъчи. Когато слънцето почва да прижуря ние сме вече всред горската пътека под нависнали лескови габрови шумаци, мамени тук и там от алени лъскави ягодки... Сякаш в молитва, коляното се прегъва, ръката посяга към зрелия плод, за да го сложи в устата жадна за свежа глътка. Те просто бавят вървежа ни. „Постой, викат те, пътниче, постой! Цяла зима ний се готвихме за този ден, цяла зима и пролет приготовлявахме своя плод, за да ви угостим, елате, хапнете си!
към текста >>
Така че, още не се знае сигурността на тия могъщи каменни кули, които подобно царе днес владеят тук из
върховете
.
Необхватните каменни рафтове са пълни със старинни съчинения, които самото Време е писало. Някои томове са подвързани, други, с разметнати страници - попадали една през друга... Отвесни стърчащи скални уломъци. Как да се покатериш по тях! Може би, ще минат векове, когато измитата почва ще оголи тяхната основа и те ще се търкулнат от своето величие, а може би - кой знае! Много такива огромни скали са правени чрез динамита на парчета от трудоваците при просичане на пътя.
Така че, още не се знае сигурността на тия могъщи каменни кули, които подобно царе днес владеят тук из
върховете
.
Черни връх или „Верни връх”, както вчера го нарече Учителя, остава зад нас в дясно. Някои от групата се устремиха към него, други останаха върху поляните на малкия Резен. Той има същия вид, както и големия; също такива разхвърляни блокове и разпиляна библиотека, само че е по-голям, страхотен и още по-недостъпен. От тук се открива величествена картина - небе и само небе над хаотично нагънати планини. Като че ли сме в тайнствено царство, което разгръща страниците на своето дивно минало, настояще и бъдеще, всички под знака на величие и слава.
към текста >>
Провиждат се
върховете
на боровата гора, хижата, Стара планина и части от Софийското поле.
Неусетно се смъкваме надоле, подтичвайки с весели провиквания. Лъх - вълна от аромат и свежест. Някой селянин довел на паша тъдява два красиви коня. Как щастливи биха били, горките, ако не бяха спънати с тия тежки железа! Всяка крачка е придружена с неприятното дрънчене на веригата.
Провиждат се
върховете
на боровата гора, хижата, Стара планина и части от Софийското поле.
Окото е омаяно от чудните прелести и от - изобилните ягоди. С чести навеждания, изправяния през свежия боров клек, наближаваме Гостната. Там гори буен огън. На възбог се издига бял пушек. Из пътя събираме и сухи дърва, и така натоварени триумфално пристигаме там.Почна разкошния обяд.
към текста >>
68.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Първи ден - тръгване
, 14.07.1928 г.
Обикаляме двете долни мусаленски езера и съзерцаваме околните
върхове
.
Тук има малка хижа. Голямата хижа още не е построена. Някои братя и сестри се настаняват в хижата, други на палатки, а трети си построяват навеси. До вечерта прекарваме времето в нареждане на нашия стан. Има още време до вечерта.
Обикаляме двете долни мусаленски езера и съзерцаваме околните
върхове
.
Ето“Сфинксът“ на един от срещните върхове. Той се издига като вечен страж на тия места. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ през 1928 г., 14.VII. ДО МУСАЛА Бяхме около 150 души от София и провинцията, всички радостни, със светли предчувствия за красивите преживявания, които ще имаме.
към текста >>
Ето“Сфинксът“ на един от срещните
върхове
.
Голямата хижа още не е построена. Някои братя и сестри се настаняват в хижата, други на палатки, а трети си построяват навеси. До вечерта прекарваме времето в нареждане на нашия стан. Има още време до вечерта. Обикаляме двете долни мусаленски езера и съзерцаваме околните върхове.
Ето“Сфинксът“ на един от срещните
върхове
.
Той се издига като вечен страж на тия места. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ през 1928 г., 14.VII. ДО МУСАЛА Бяхме около 150 души от София и провинцията, всички радостни, със светли предчувствия за красивите преживявания, които ще имаме. Пристигнахме в Боровец.
към текста >>
Обикаляме двете долни мусаленски езера и съзерцаваме околните
върхове
.
Тук има малка хижа. Голямата хижа още не е построена. Някои братя и сестри се настаняват в хижата, други на палатки, а трети си построяват навеси. До вечерта прекарваме времето в нареждане на нашия стан. Има още време до вечерта.
Обикаляме двете долни мусаленски езера и съзерцаваме околните
върхове
.
Ето“Сфинксът“ на един от срещните върхове. Той се издига като вечен страж на тия места. Ново чувство се събужда у нас: тук се чувствуваме у дома си, в своята родина. В три часа след полунощ тръгнахме към върха. Нареждаме се на дълги редици.
към текста >>
Ето“Сфинксът“ на един от срещните
върхове
.
Голямата хижа още не е построена. Някои братя и сестри се настаняват в хижата, други на палатки, а трети си построяват навеси. До вечерта прекарваме времето в нареждане на нашия стан. Има още време до вечерта. Обикаляме двете долни мусаленски езера и съзерцаваме околните върхове.
Ето“Сфинксът“ на един от срещните
върхове
.
Той се издига като вечен страж на тия места. Ново чувство се събужда у нас: тук се чувствуваме у дома си, в своята родина. В три часа след полунощ тръгнахме към върха. Нареждаме се на дълги редици. Тук-таме се виждат електрически лампички.
към текста >>
Учителя погледна срещните
върхове
на Скакавците, западно от Мусала, и каза:Това място прилича на цветове.
Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои на човека. Тогава човек казва:“Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде. Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж, но той се изплита нишка по нишка. Красивото е там, че се добива нишка по нишка. А всеки път мъчнотиите идат, за да се види дали може да се самообладава човек.
Учителя погледна срещните
върхове
на Скакавците, западно от Мусала, и каза:Това място прилича на цветове.
Това са все цветове на една нова култура. Чакат за Божествено благословение. Сега температурата e ll градуса. Ставаме и разглеждаме околностите. Ясно се вижда Пирин с връх Ел-тепе.
към текста >>
Ето
върховете
: Малкият Мусала, Чадър тепе, Налбант, Белмекен и пр.
Южно от Мусала се виждат двете маричини езера. Долината на тези езера е циркус, останал от ледниковите епохи. Това място наричаме Олтар. До Олтара се издига връх Манчо. По-нататък по долината, която кръстихме великата Рилска пустиня, има още няколко циркуса.
Ето
върховете
: Малкият Мусала, Чадър тепе, Налбант, Белмекен и пр.
При слизане от върха се спряхме за малко при рекичката, която излиза от най-горното мусаленско езеро, наречено Окото. Часът е още седем. Като погледна тая рекичка, Учителя каза:Всеки да си измие тук лицето, косата и при измиването да казва: Господи, изпълни ме с чистота, нежност и вяра, смирение и другите добродетели. Измиването на лицето тук си има значение. После, като погледна водата, която течеше, Учителя каза:Като погледне тая вода, която тече, ако някой е неразположен духом, веднага ще почувствува подем.
към текста >>
69.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала.. Втори ден
, 15.07.1928 г.
Обикаляме двете долни мусаленски езера и съзерцаваме околните
върхове
.
Тук има малка хижа. Голямата хижа още не е построена. Някои братя и сестри се настаняват в хижата, други на палатки, а трети си построяват навеси. До вечерта прекарваме времето в нареждане на нашия стан. Има още време до вечерта.
Обикаляме двете долни мусаленски езера и съзерцаваме околните
върхове
.
Ето“Сфинксът“ на един от срещните върхове. Той се издига като вечен страж на тия места. Ново чувство се събужда у нас: тук се чувствуваме у дома си, в своята родина. В три часа след полунощ тръгнахме към върха. Нареждаме се на дълги редици.
към текста >>
Ето“Сфинксът“ на един от срещните
върхове
.
Голямата хижа още не е построена. Някои братя и сестри се настаняват в хижата, други на палатки, а трети си построяват навеси. До вечерта прекарваме времето в нареждане на нашия стан. Има още време до вечерта. Обикаляме двете долни мусаленски езера и съзерцаваме околните върхове.
Ето“Сфинксът“ на един от срещните
върхове
.
Той се издига като вечен страж на тия места. Ново чувство се събужда у нас: тук се чувствуваме у дома си, в своята родина. В три часа след полунощ тръгнахме към върха. Нареждаме се на дълги редици. Тук-таме се виждат електрически лампички.
към текста >>
Учителя погледна срещните
върхове
на Скакавците, западно от Мусала, и каза:Това място прилича на цветове.
Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои на човека. Тогава човек казва:“Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде. Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж, но той се изплита нишка по нишка. Красивото е там, че се добива нишка по нишка. А всеки път мъчнотиите идат, за да се види дали може да се самообладава човек.
Учителя погледна срещните
върхове
на Скакавците, западно от Мусала, и каза:Това място прилича на цветове.
Това са все цветове на една нова култура. Чакат за Божествено благословение. Сега температурата e ll градуса. Ставаме и разглеждаме околностите. Ясно се вижда Пирин с връх Ел-тепе.
към текста >>
Ето
върховете
: Малкият Мусала, Чадър тепе, Налбант, Белмекен и пр.
Южно от Мусала се виждат двете маричини езера. Долината на тези езера е циркус, останал от ледниковите епохи. Това място наричаме Олтар. До Олтара се издига връх Манчо. По-нататък по долината, която кръстихме великата Рилска пустиня, има още няколко циркуса.
Ето
върховете
: Малкият Мусала, Чадър тепе, Налбант, Белмекен и пр.
При слизане от върха се спряхме за малко при рекичката, която излиза от най-горното мусаленско езеро, наречено Окото. Часът е още седем. Като погледна тая рекичка, Учителя каза:Всеки да си измие тук лицето, косата и при измиването да казва: Господи, изпълни ме с чистота, нежност и вяра, смирение и другите добродетели. Измиването на лицето тук си има значение. После, като погледна водата, която течеше, Учителя каза:Като погледне тая вода, която тече, ако някой е неразположен духом, веднага ще почувствува подем.
към текста >>
70.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. . Трети ден
, 16.07.1928 г.
Обикаляме двете долни мусаленски езера и съзерцаваме околните
върхове
.
Тук има малка хижа. Голямата хижа още не е построена. Някои братя и сестри се настаняват в хижата, други на палатки, а трети си построяват навеси. До вечерта прекарваме времето в нареждане на нашия стан. Има още време до вечерта.
Обикаляме двете долни мусаленски езера и съзерцаваме околните
върхове
.
Ето“Сфинксът“ на един от срещните върхове. Той се издига като вечен страж на тия места. Ново чувство се събужда у нас: тук се чувствуваме у дома си, в своята родина. В три часа след полунощ тръгнахме към върха. Нареждаме се на дълги редици.
към текста >>
Ето“Сфинксът“ на един от срещните
върхове
.
Голямата хижа още не е построена. Някои братя и сестри се настаняват в хижата, други на палатки, а трети си построяват навеси. До вечерта прекарваме времето в нареждане на нашия стан. Има още време до вечерта. Обикаляме двете долни мусаленски езера и съзерцаваме околните върхове.
Ето“Сфинксът“ на един от срещните
върхове
.
Той се издига като вечен страж на тия места. Ново чувство се събужда у нас: тук се чувствуваме у дома си, в своята родина. В три часа след полунощ тръгнахме към върха. Нареждаме се на дълги редици. Тук-таме се виждат електрически лампички.
към текста >>
Учителя погледна срещните
върхове
на Скакавците, западно от Мусала, и каза:Това място прилича на цветове.
Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои на човека. Тогава човек казва:“Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде. Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж, но той се изплита нишка по нишка. Красивото е там, че се добива нишка по нишка. А всеки път мъчнотиите идат, за да се види дали може да се самообладава човек.
Учителя погледна срещните
върхове
на Скакавците, западно от Мусала, и каза:Това място прилича на цветове.
Това са все цветове на една нова култура. Чакат за Божествено благословение. Сега температурата e ll градуса. Ставаме и разглеждаме околностите. Ясно се вижда Пирин с връх Ел-тепе.
към текста >>
Ето
върховете
: Малкият Мусала, Чадър тепе, Налбант, Белмекен и пр.
Южно от Мусала се виждат двете маричини езера. Долината на тези езера е циркус, останал от ледниковите епохи. Това място наричаме Олтар. До Олтара се издига връх Манчо. По-нататък по долината, която кръстихме великата Рилска пустиня, има още няколко циркуса.
Ето
върховете
: Малкият Мусала, Чадър тепе, Налбант, Белмекен и пр.
При слизане от върха се спряхме за малко при рекичката, която излиза от най-горното мусаленско езеро, наречено Окото. Часът е още седем. Като погледна тая рекичка, Учителя каза:Всеки да си измие тук лицето, косата и при измиването да казва: Господи, изпълни ме с чистота, нежност и вяра, смирение и другите добродетели. Измиването на лицето тук си има значение. После, като погледна водата, която течеше, Учителя каза:Като погледне тая вода, която тече, ако някой е неразположен духом, веднага ще почувствува подем.
към текста >>
71.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Четвърти ден
, 17.07.1928 г.
Обикаляме двете долни мусаленски езера и съзерцаваме околните
върхове
.
Тук има малка хижа. Голямата хижа още не е построена. Някои братя и сестри се настаняват в хижата, други на палатки, а трети си построяват навеси. До вечерта прекарваме времето в нареждане на нашия стан. Има още време до вечерта.
Обикаляме двете долни мусаленски езера и съзерцаваме околните
върхове
.
Ето“Сфинксът“ на един от срещните върхове. Той се издига като вечен страж на тия места. Ново чувство се събужда у нас: тук се чувствуваме у дома си, в своята родина. В три часа след полунощ тръгнахме към върха. Нареждаме се на дълги редици.
към текста >>
Ето“Сфинксът“ на един от срещните
върхове
.
Голямата хижа още не е построена. Някои братя и сестри се настаняват в хижата, други на палатки, а трети си построяват навеси. До вечерта прекарваме времето в нареждане на нашия стан. Има още време до вечерта. Обикаляме двете долни мусаленски езера и съзерцаваме околните върхове.
Ето“Сфинксът“ на един от срещните
върхове
.
Той се издига като вечен страж на тия места. Ново чувство се събужда у нас: тук се чувствуваме у дома си, в своята родина. В три часа след полунощ тръгнахме към върха. Нареждаме се на дълги редици. Тук-таме се виждат електрически лампички.
към текста >>
Учителя погледна срещните
върхове
на Скакавците, западно от Мусала, и каза:Това място прилича на цветове.
Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои на човека. Тогава човек казва:“Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде. Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж, но той се изплита нишка по нишка. Красивото е там, че се добива нишка по нишка. А всеки път мъчнотиите идат, за да се види дали може да се самообладава човек.
Учителя погледна срещните
върхове
на Скакавците, западно от Мусала, и каза:Това място прилича на цветове.
Това са все цветове на една нова култура. Чакат за Божествено благословение. Сега температурата e ll градуса. Ставаме и разглеждаме околностите. Ясно се вижда Пирин с връх Ел-тепе.
към текста >>
Ето
върховете
: Малкият Мусала, Чадър тепе, Налбант, Белмекен и пр.
Южно от Мусала се виждат двете маричини езера. Долината на тези езера е циркус, останал от ледниковите епохи. Това място наричаме Олтар. До Олтара се издига връх Манчо. По-нататък по долината, която кръстихме великата Рилска пустиня, има още няколко циркуса.
Ето
върховете
: Малкият Мусала, Чадър тепе, Налбант, Белмекен и пр.
При слизане от върха се спряхме за малко при рекичката, която излиза от най-горното мусаленско езеро, наречено Окото. Часът е още седем. Като погледна тая рекичка, Учителя каза:Всеки да си измие тук лицето, косата и при измиването да казва: Господи, изпълни ме с чистота, нежност и вяра, смирение и другите добродетели. Измиването на лицето тук си има значение. После, като погледна водата, която течеше, Учителя каза:Като погледне тая вода, която тече, ако някой е неразположен духом, веднага ще почувствува подем.
към текста >>
72.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Пети ден
, 18.07.1928 г.
Обикаляме двете долни мусаленски езера и съзерцаваме околните
върхове
.
Тук има малка хижа. Голямата хижа още не е построена. Някои братя и сестри се настаняват в хижата, други на палатки, а трети си построяват навеси. До вечерта прекарваме времето в нареждане на нашия стан. Има още време до вечерта.
Обикаляме двете долни мусаленски езера и съзерцаваме околните
върхове
.
Ето“Сфинксът“ на един от срещните върхове. Той се издига като вечен страж на тия места. Ново чувство се събужда у нас: тук се чувствуваме у дома си, в своята родина. В три часа след полунощ тръгнахме към върха. Нареждаме се на дълги редици.
към текста >>
Ето“Сфинксът“ на един от срещните
върхове
.
Голямата хижа още не е построена. Някои братя и сестри се настаняват в хижата, други на палатки, а трети си построяват навеси. До вечерта прекарваме времето в нареждане на нашия стан. Има още време до вечерта. Обикаляме двете долни мусаленски езера и съзерцаваме околните върхове.
Ето“Сфинксът“ на един от срещните
върхове
.
Той се издига като вечен страж на тия места. Ново чувство се събужда у нас: тук се чувствуваме у дома си, в своята родина. В три часа след полунощ тръгнахме към върха. Нареждаме се на дълги редици. Тук-таме се виждат електрически лампички.
към текста >>
Учителя погледна срещните
върхове
на Скакавците, западно от Мусала, и каза:Това място прилича на цветове.
Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои на човека. Тогава човек казва:“Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде. Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж, но той се изплита нишка по нишка. Красивото е там, че се добива нишка по нишка. А всеки път мъчнотиите идат, за да се види дали може да се самообладава човек.
Учителя погледна срещните
върхове
на Скакавците, западно от Мусала, и каза:Това място прилича на цветове.
Това са все цветове на една нова култура. Чакат за Божествено благословение. Сега температурата e ll градуса. Ставаме и разглеждаме околностите. Ясно се вижда Пирин с връх Ел-тепе.
към текста >>
Ето
върховете
: Малкият Мусала, Чадър тепе, Налбант, Белмекен и пр.
Южно от Мусала се виждат двете маричини езера. Долината на тези езера е циркус, останал от ледниковите епохи. Това място наричаме Олтар. До Олтара се издига връх Манчо. По-нататък по долината, която кръстихме великата Рилска пустиня, има още няколко циркуса.
Ето
върховете
: Малкият Мусала, Чадър тепе, Налбант, Белмекен и пр.
При слизане от върха се спряхме за малко при рекичката, която излиза от най-горното мусаленско езеро, наречено Окото. Часът е още седем. Като погледна тая рекичка, Учителя каза:Всеки да си измие тук лицето, косата и при измиването да казва: Господи, изпълни ме с чистота, нежност и вяра, смирение и другите добродетели. Измиването на лицето тук си има значение. После, като погледна водата, която течеше, Учителя каза:Като погледне тая вода, която тече, ако някой е неразположен духом, веднага ще почувствува подем.
към текста >>
73.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден
, 8.11.1928 г.
Високите
върхове
, като че се люшнаха на възбог, издигнаха ръце нагоре да приемат слънчевата прегръдка.Преоблечени, седим по нагретите скали и пием мащерка с много захар и лимон.
Там горе, на Ели-Шедар ще те заведа аз. Там, не далеч тече бистрата вода на една малка чешма, що крепки ръце чучур й направиха. Жадни люде и морни животни да пои, в гърдите им сила да влива. Тук спира станът ни, многолюден, многошумен, бодрогласен. Стреля слънцето върху ни благодетелните си лъчи, стопля измореното тяло, приютява за почивка.
Високите
върхове
, като че се люшнаха на възбог, издигнаха ръце нагоре да приемат слънчевата прегръдка.Преоблечени, седим по нагретите скали и пием мащерка с много захар и лимон.
Развързват се раниците. Към тях посягат големи и малки ръце; големи, груби, жилести и нежни, деликатни, детски и набръчкани, сухи пръсти... Пълни чаши с ароматичен чай се поднасят ту към нежни детски устица, или нежни момински устни, скрили бисерни зъбки, или към старчески сини, трептящи устни, или под рунтави мустаци се разтворила някоя беззъба уста.Колко очи, колко различни очи! От кротко усмихнати с дъговидни тънки вежди на бяло гладко чело, до старчески, мънички, скрити под надвиснали рошави вежди, сякаш надничат от някой храсталак. Как сърбат, как жадно пият всички прекрасното питие.Лумнали буйни огньове разливат милваща грейка. Камара сухи дънери!
към текста >>
74.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София
, 9.07.1929 г.
Върховете
и скалите приличат на живи, нещо казват... Но кой да ги чуе!
Още малко и ще се сгромолясам в пропастта. Но, скок! И ето ме на безопасно място. Небето оцъклено. Малкото фенерче показва само колко голям е мракът край нас.Цялата природа придобива особена тайнственост нощем.
Върховете
и скалите приличат на живи, нещо казват... Но кой да ги чуе!
Бързо се спускаме към бивака. Няма ги нашите приятели. Спътникът ми върви напред, и аз за миг забравям коя съм и кой е той. Ние мълчим. Сякаш сме се зарекли да не си проговорим.
към текста >>
Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха на Мусалла, кой по други
върхове
, кой на гости от група на група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят.
Но толкоз студено, че едвам имам време и настроение да гледам чаровното брилянтно небе. Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни дрехи... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле. Каква белина! Каква радост! Събуждам се с някакво богоговейно чувство.Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността.
Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха на Мусалла, кой по други
върхове
, кой на гости от група на група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят.
И онзи каменен сфинкс, който от върха е устремил поглед към свещени Мусалла. Езерата днес също са предмет на дълго съзерцание. Те постоянно менят цвета си, според небето...Преместихме бивака в една още по-вълшебна полянка. Отвред скали, само един отвор - към езерото. Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала.
към текста >>
Учителя погледна морето от
върхове
, които са оттатък долината на река Бели Искър, в местността, наречена Скакавците, и каза:Там няма хора, но живеят разумни същества, които са с ореол.
В разговор Учителя каза:Англичаните, след като стоят десетина години в индуската школа, там им казват свещени истини, които трябва да пазят в тайна. Индусите се чудят по кой начин това, което те са добили по инволюционен път, европейците го долавят по еволюционен път, например радиото и пр. Много адепти, махатми от Индия, са се преселили, родили са се в Европа и работят тук. Едно време адептите ходели с чалми, а сега един прероден адепт като професор в Европа ходи с цилиндър. Той се знае кой е, но не казва.
Учителя погледна морето от
върхове
, които са оттатък долината на река Бели Искър, в местността, наречена Скакавците, и каза:Там няма хора, но живеят разумни същества, които са с ореол.
Този, срещният масив е бил 7 хиляди метра и после се е снишил. Софийското поле, Пернишкото поле са били все езера и после са започнали да се надигат. Този, средният масив Скакавците е островът на блажените. Той и сега е островът на блажените. Който иска да изпита блаженство, трябва да отиде там.
към текста >>
75.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли
, 10.07.1929 г.
Върховете
и скалите приличат на живи, нещо казват... Но кой да ги чуе!
Още малко и ще се сгромолясам в пропастта. Но, скок! И ето ме на безопасно място. Небето оцъклено. Малкото фенерче показва само колко голям е мракът край нас.Цялата природа придобива особена тайнственост нощем.
Върховете
и скалите приличат на живи, нещо казват... Но кой да ги чуе!
Бързо се спускаме към бивака. Няма ги нашите приятели. Спътникът ми върви напред, и аз за миг забравям коя съм и кой е той. Ние мълчим. Сякаш сме се зарекли да не си проговорим.
към текста >>
Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха на Мусалла, кой по други
върхове
, кой на гости от група на група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят.
Но толкоз студено, че едвам имам време и настроение да гледам чаровното брилянтно небе. Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни дрехи... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле. Каква белина! Каква радост! Събуждам се с някакво богоговейно чувство.Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността.
Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха на Мусалла, кой по други
върхове
, кой на гости от група на група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят.
И онзи каменен сфинкс, който от върха е устремил поглед към свещени Мусалла. Езерата днес също са предмет на дълго съзерцание. Те постоянно менят цвета си, според небето...Преместихме бивака в една още по-вълшебна полянка. Отвред скали, само един отвор - към езерото. Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала.
към текста >>
Учителя погледна морето от
върхове
, които са оттатък долината на река Бели Искър, в местността, наречена Скакавците, и каза:Там няма хора, но живеят разумни същества, които са с ореол.
В разговор Учителя каза:Англичаните, след като стоят десетина години в индуската школа, там им казват свещени истини, които трябва да пазят в тайна. Индусите се чудят по кой начин това, което те са добили по инволюционен път, европейците го долавят по еволюционен път, например радиото и пр. Много адепти, махатми от Индия, са се преселили, родили са се в Европа и работят тук. Едно време адептите ходели с чалми, а сега един прероден адепт като професор в Европа ходи с цилиндър. Той се знае кой е, но не казва.
Учителя погледна морето от
върхове
, които са оттатък долината на река Бели Искър, в местността, наречена Скакавците, и каза:Там няма хора, но живеят разумни същества, които са с ореол.
Този, срещният масив е бил 7 хиляди метра и после се е снишил. Софийското поле, Пернишкото поле са били все езера и после са започнали да се надигат. Този, средният масив Скакавците е островът на блажените. Той и сега е островът на блажените. Който иска да изпита блаженство, трябва да отиде там.
към текста >>
76.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли
, 11.07.1929 г.
Върховете
и скалите приличат на живи, нещо казват... Но кой да ги чуе!
Още малко и ще се сгромолясам в пропастта. Но, скок! И ето ме на безопасно място. Небето оцъклено. Малкото фенерче показва само колко голям е мракът край нас.Цялата природа придобива особена тайнственост нощем.
Върховете
и скалите приличат на живи, нещо казват... Но кой да ги чуе!
Бързо се спускаме към бивака. Няма ги нашите приятели. Спътникът ми върви напред, и аз за миг забравям коя съм и кой е той. Ние мълчим. Сякаш сме се зарекли да не си проговорим.
към текста >>
Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха на Мусалла, кой по други
върхове
, кой на гости от група на група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят.
Но толкоз студено, че едвам имам време и настроение да гледам чаровното брилянтно небе. Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни дрехи... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле. Каква белина! Каква радост! Събуждам се с някакво богоговейно чувство.Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността.
Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха на Мусалла, кой по други
върхове
, кой на гости от група на група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят.
И онзи каменен сфинкс, който от върха е устремил поглед към свещени Мусалла. Езерата днес също са предмет на дълго съзерцание. Те постоянно менят цвета си, според небето...Преместихме бивака в една още по-вълшебна полянка. Отвред скали, само един отвор - към езерото. Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала.
към текста >>
Учителя погледна морето от
върхове
, които са оттатък долината на река Бели Искър, в местността, наречена Скакавците, и каза:Там няма хора, но живеят разумни същества, които са с ореол.
В разговор Учителя каза:Англичаните, след като стоят десетина години в индуската школа, там им казват свещени истини, които трябва да пазят в тайна. Индусите се чудят по кой начин това, което те са добили по инволюционен път, европейците го долавят по еволюционен път, например радиото и пр. Много адепти, махатми от Индия, са се преселили, родили са се в Европа и работят тук. Едно време адептите ходели с чалми, а сега един прероден адепт като професор в Европа ходи с цилиндър. Той се знае кой е, но не казва.
Учителя погледна морето от
върхове
, които са оттатък долината на река Бели Искър, в местността, наречена Скакавците, и каза:Там няма хора, но живеят разумни същества, които са с ореол.
Този, срещният масив е бил 7 хиляди метра и после се е снишил. Софийското поле, Пернишкото поле са били все езера и после са започнали да се надигат. Този, средният масив Скакавците е островът на блажените. Той и сега е островът на блажените. Който иска да изпита блаженство, трябва да отиде там.
към текста >>
77.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден
, 12.07.1929 г.
Върховете
и скалите приличат на живи, нещо казват... Но кой да ги чуе!
Още малко и ще се сгромолясам в пропастта. Но, скок! И ето ме на безопасно място. Небето оцъклено. Малкото фенерче показва само колко голям е мракът край нас.Цялата природа придобива особена тайнственост нощем.
Върховете
и скалите приличат на живи, нещо казват... Но кой да ги чуе!
Бързо се спускаме към бивака. Няма ги нашите приятели. Спътникът ми върви напред, и аз за миг забравям коя съм и кой е той. Ние мълчим. Сякаш сме се зарекли да не си проговорим.
към текста >>
Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха на Мусалла, кой по други
върхове
, кой на гости от група на група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят.
Но толкоз студено, че едвам имам време и настроение да гледам чаровното брилянтно небе. Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни дрехи... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле. Каква белина! Каква радост! Събуждам се с някакво богоговейно чувство.Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността.
Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха на Мусалла, кой по други
върхове
, кой на гости от група на група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят.
И онзи каменен сфинкс, който от върха е устремил поглед към свещени Мусалла. Езерата днес също са предмет на дълго съзерцание. Те постоянно менят цвета си, според небето...Преместихме бивака в една още по-вълшебна полянка. Отвред скали, само един отвор - към езерото. Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала.
към текста >>
Учителя погледна морето от
върхове
, които са оттатък долината на река Бели Искър, в местността, наречена Скакавците, и каза:Там няма хора, но живеят разумни същества, които са с ореол.
В разговор Учителя каза:Англичаните, след като стоят десетина години в индуската школа, там им казват свещени истини, които трябва да пазят в тайна. Индусите се чудят по кой начин това, което те са добили по инволюционен път, европейците го долавят по еволюционен път, например радиото и пр. Много адепти, махатми от Индия, са се преселили, родили са се в Европа и работят тук. Едно време адептите ходели с чалми, а сега един прероден адепт като професор в Европа ходи с цилиндър. Той се знае кой е, но не казва.
Учителя погледна морето от
върхове
, които са оттатък долината на река Бели Искър, в местността, наречена Скакавците, и каза:Там няма хора, но живеят разумни същества, които са с ореол.
Този, срещният масив е бил 7 хиляди метра и после се е снишил. Софийското поле, Пернишкото поле са били все езера и после са започнали да се надигат. Този, средният масив Скакавците е островът на блажените. Той и сега е островът на блажените. Който иска да изпита блаженство, трябва да отиде там.
към текста >>
78.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли
, 13.07.1929 г.
Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха на Мусалла, кой по други
върхове
, кой на гости от група на група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят.
Същата екскурзия е описана в писмо от Боян Боев. При него - екскурзията е от 9-ти до 17-ти юли. 1. Спомен на Олга Славчева: Мусалла, 9-14 юли 1929 г., [Рила] Извадка от спомена на Олга Славчева за този ден: Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността.
Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха на Мусалла, кой по други
върхове
, кой на гости от група на група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят.
И онзи каменен сфинкс, който от върха е устремил поглед към свещени Мусалла. Езерата днес също са предмет на дълго съзерцание. Те постоянно менят цвета си, според небето...Преместихме бивака в една още по-вълшебна полянка. Отвред скали, само един отвор - към езерото. Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала.
към текста >>
Върховете
и скалите приличат на живи, нещо казват... Но кой да ги чуе!
Още малко и ще се сгромолясам в пропастта. Но, скок! И ето ме на безопасно място. Небето оцъклено. Малкото фенерче показва само колко голям е мракът край нас.Цялата природа придобива особена тайнственост нощем.
Върховете
и скалите приличат на живи, нещо казват... Но кой да ги чуе!
Бързо се спускаме към бивака. Няма ги нашите приятели. Спътникът ми върви напред, и аз за миг забравям коя съм и кой е той. Ние мълчим. Сякаш сме се зарекли да не си проговорим.
към текста >>
Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха на Мусалла, кой по други
върхове
, кой на гости от група на група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят.
Но толкоз студено, че едвам имам време и настроение да гледам чаровното брилянтно небе. Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни дрехи... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле. Каква белина! Каква радост! Събуждам се с някакво богоговейно чувство.Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността.
Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха на Мусалла, кой по други
върхове
, кой на гости от група на група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят.
И онзи каменен сфинкс, който от върха е устремил поглед към свещени Мусалла. Езерата днес също са предмет на дълго съзерцание. Те постоянно менят цвета си, според небето...Преместихме бивака в една още по-вълшебна полянка. Отвред скали, само един отвор - към езерото. Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала.
към текста >>
Учителя погледна морето от
върхове
, които са оттатък долината на река Бели Искър, в местността, наречена Скакавците, и каза:Там няма хора, но живеят разумни същества, които са с ореол.
В разговор Учителя каза:Англичаните, след като стоят десетина години в индуската школа, там им казват свещени истини, които трябва да пазят в тайна. Индусите се чудят по кой начин това, което те са добили по инволюционен път, европейците го долавят по еволюционен път, например радиото и пр. Много адепти, махатми от Индия, са се преселили, родили са се в Европа и работят тук. Едно време адептите ходели с чалми, а сега един прероден адепт като професор в Европа ходи с цилиндър. Той се знае кой е, но не казва.
Учителя погледна морето от
върхове
, които са оттатък долината на река Бели Искър, в местността, наречена Скакавците, и каза:Там няма хора, но живеят разумни същества, които са с ореол.
Този, срещният масив е бил 7 хиляди метра и после се е снишил. Софийското поле, Пернишкото поле са били все езера и после са започнали да се надигат. Този, средният масив Скакавците е островът на блажените. Той и сега е островът на блажените. Който иска да изпита блаженство, трябва да отиде там.
към текста >>
79.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 14 юли
, 14.07.1929 г.
Зоват ни приказни
върхове
.
И ние констатираме този факт винаги, когато ни дойдат на гости мили сестри. Колко ни е широко, и просторно, и удобно. Това е той, това е Любовта.Пътуването е удобно. Струва ми се, че летим с невидими крила. Автомобилите остават доста назад по прашното шосе, а ние вече пъплим по склоновете на Рила.
Зоват ни приказни
върхове
.
Любовта е в нашите сърца! Учителя е с нас. Ние пътуваме за връх Мусала! „Господ казва: Ако имате търпение да се очистите, ще ви направя чисти, като хее, оня връх там". (Учителя посочи висок връх от веригата на Мусала.)11 юли., около 14 часа след обед, връх МусалаПослание Яково, гл.
към текста >>
На следващата тераса, между широкото плато и
върховете
, ви очаква петото езеро - Махабур.
След всяка стъпка погледът ви открива нова красота, възхищавате се и съзерцавате. Скали, цветя, птички, извори - всичко е така красиво и художествено наредено! Къде ли е великият Майстор? Вие вече го очаквате. Няма да се изненадате, ако самият Той се появи!
На следващата тераса, между широкото плато и
върховете
, ви очаква петото езеро - Махабур.
Неволно търсите бои и четки, за да го нарисувате. Иска ви се да отнесете със себе си нещо от тази неотразима красота. Изкачвайки стръмната пътека, често се обръщате, за да видите отново ините води на Махабур.Не е стихнало вълнението от всичко преживяно, когато се озоваваш пред тайнството на един още по-възвишен свят - при езерото Сърцето! Дълбоки и чисти са водите му като олтар и светиня на човешкото сърце. Минавате край него, обзети от тайнствен трепет.
към текста >>
Учителя погледна морето от
върхове
, които са оттатък долината на река Бели Искър, в местността, наречена Скакавците, и каза:Там няма хора, но живеят разумни същества, които са с ореол.
В разговор Учителя каза:Англичаните, след като стоят десетина години в индуската школа, там им казват свещени истини, които трябва да пазят в тайна. Индусите се чудят по кой начин това, което те са добили по инволюционен път, европейците го долавят по еволюционен път, например радиото и пр. Много адепти, махатми от Индия, са се преселили, родили са се в Европа и работят тук. Едно време адептите ходели с чалми, а сега един прероден адепт като професор в Европа ходи с цилиндър. Той се знае кой е, но не казва.
Учителя погледна морето от
върхове
, които са оттатък долината на река Бели Искър, в местността, наречена Скакавците, и каза:Там няма хора, но живеят разумни същества, които са с ореол.
Този, срещният масив е бил 7 хиляди метра и после се е снишил. Софийското поле, Пернишкото поле са били все езера и после са започнали да се надигат. Този, средният масив Скакавците е островът на блажените. Той и сега е островът на блажените. Който иска да изпита блаженство, трябва да отиде там.
към текста >>
80.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 15 ден
, 15.07.1929 г.
Учителя погледна морето от
върхове
, които са оттатък долината на река Бели Искър, в местността, наречена Скакавците, и каза:Там няма хора, но живеят разумни същества, които са с ореол.
В разговор Учителя каза:Англичаните, след като стоят десетина години в индуската школа, там им казват свещени истини, които трябва да пазят в тайна. Индусите се чудят по кой начин това, което те са добили по инволюционен път, европейците го долавят по еволюционен път, например радиото и пр. Много адепти, махатми от Индия, са се преселили, родили са се в Европа и работят тук. Едно време адептите ходели с чалми, а сега един прероден адепт като професор в Европа ходи с цилиндър. Той се знае кой е, но не казва.
Учителя погледна морето от
върхове
, които са оттатък долината на река Бели Искър, в местността, наречена Скакавците, и каза:Там няма хора, но живеят разумни същества, които са с ореол.
Този, срещният масив е бил 7 хиляди метра и после се е снишил. Софийското поле, Пернишкото поле са били все езера и после са започнали да се надигат. Този, средният масив Скакавците е островът на блажените. Той и сега е островът на блажените. Който иска да изпита блаженство, трябва да отиде там.
към текста >>
81.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 16 ден
, 16.07.1929 г.
Учителя погледна морето от
върхове
, които са оттатък долината на река Бели Искър, в местността, наречена Скакавците, и каза:Там няма хора, но живеят разумни същества, които са с ореол.
В разговор Учителя каза:Англичаните, след като стоят десетина години в индуската школа, там им казват свещени истини, които трябва да пазят в тайна. Индусите се чудят по кой начин това, което те са добили по инволюционен път, европейците го долавят по еволюционен път, например радиото и пр. Много адепти, махатми от Индия, са се преселили, родили са се в Европа и работят тук. Едно време адептите ходели с чалми, а сега един прероден адепт като професор в Европа ходи с цилиндър. Той се знае кой е, но не казва.
Учителя погледна морето от
върхове
, които са оттатък долината на река Бели Искър, в местността, наречена Скакавците, и каза:Там няма хора, но живеят разумни същества, които са с ореол.
Този, срещният масив е бил 7 хиляди метра и после се е снишил. Софийското поле, Пернишкото поле са били все езера и после са започнали да се надигат. Този, средният масив Скакавците е островът на блажените. Той и сега е островът на блажените. Който иска да изпита блаженство, трябва да отиде там.
към текста >>
82.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 17 ден. Потегляне за София
, 17.07.1929 г.
Учителя погледна морето от
върхове
, които са оттатък долината на река Бели Искър, в местността, наречена Скакавците, и каза:Там няма хора, но живеят разумни същества, които са с ореол.
В разговор Учителя каза:Англичаните, след като стоят десетина години в индуската школа, там им казват свещени истини, които трябва да пазят в тайна. Индусите се чудят по кой начин това, което те са добили по инволюционен път, европейците го долавят по еволюционен път, например радиото и пр. Много адепти, махатми от Индия, са се преселили, родили са се в Европа и работят тук. Едно време адептите ходели с чалми, а сега един прероден адепт като професор в Европа ходи с цилиндър. Той се знае кой е, но не казва.
Учителя погледна морето от
върхове
, които са оттатък долината на река Бели Искър, в местността, наречена Скакавците, и каза:Там няма хора, но живеят разумни същества, които са с ореол.
Този, срещният масив е бил 7 хиляди метра и после се е снишил. Софийското поле, Пернишкото поле са били все езера и после са започнали да се надигат. Този, средният масив Скакавците е островът на блажените. Той и сега е островът на блажените. Който иска да изпита блаженство, трябва да отиде там.
към текста >>
83.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
Нещо величествено и легендарно вее от него и цялата му околност, с шеметните
върхове
околовръст, накичени още със сняг, с хълмовете и скалите му, обрасли в клек, смърч, здравец и овчарски босилек.
Пак път, пак по стръмното нагоре - по-близо до другите езера, по близо до Дамка, Еленин Връх, Рупите, Калинините, за които бяхме тъй много слушали.Второто езеро! То не е нито Паничище, нито Рибно - то е Лазурно езеро. Като във фокус събира слънчевите лъчи и ги отразява с двойна сила. То е Балдер Дару - прекръстено отпосле от Учителя - езеро, което съчетава всички Божии блага. Околността му прилича на разсипан приказен дворец.
Нещо величествено и легендарно вее от него и цялата му околност, с шеметните
върхове
околовръст, накичени още със сняг, с хълмовете и скалите му, обрасли в клек, смърч, здравец и овчарски босилек.
Отсреща е „Харамията”, като че застинал окаменял истукан на минало легендарно величие, запазил само на осанката си своята горда суровост и жестока надменност.Малките палатки кацнали тук и там в оскъдно количество. Огромно огнище - подобно разкален костер [костер (рус.)-огън, клада]. Пламъците му чертаят върху земята голямо огнено петно, сякаш отразено от небето.Звезди. Те тихо отразяват блестящите си образи в спокойните води на второто езеро Ел-Бур. Песни. Песни без край. Цигулки.
към текста >>
Слушат ни звездите и Рилските
върхове
.
Бах, Григ, Шуман бидоха изпълнени тук в сърцето на Рила. Каква чаровност! Луната изгрява. Бавно се отправя нагоре, за да може да се огледа и тя в тихото огромно езеро. Тишина. Само песента на мощния бистър поток, който се влива в езерото, изтичащ от горните - които още не сме видели.
Слушат ни звездите и Рилските
върхове
.
Слушат ни и изворите на Рила, и чудните, чаровни езера, същински Божии дарове, дарове от най-избраните, най-скъпите на земята. Спим върху нарязана мека трева, като в люлки.Още в 5 часа сме будни и се катерим по скалите. Горе ще посрещнем Слънцето. Накацали по скалите ние го чакаме... Големият огнен глобус изплава из глъбините и се издигна нагоре. Неволно устните шепнат молитва.
към текста >>
В него се оглеждат и
върхове
, и нежната зеленина, и мораво-розовия цвят на разрушените скали [и] брегове отсреща.
Колко е хубаво тука по нагретите камъни! Можеш с часове да седиш по тях и да се унасяш в благодатно съзерцание. Като че ли за миг ти се сливаш с природата и небето и ставаш едно с тях - безсмъртен, красив, неземен.Ето го Махабур - Бъбрека. Не, то наистина е прелестно! Над него страхотно са надвиснали скали, натежали от преспи.
В него се оглеждат и
върхове
, и нежната зеленина, и мораво-розовия цвят на разрушените скали [и] брегове отсреща.
Вървим край него по тясната пътека и се провикваме срещу скалите му. Ехото връща удвоени виковете ни. Фигурите ни се отразяват във водата, сякаш някакъв блян.Как хубав би изглеждал тука някой кораб и множество лодки. Не, по-добре е че ги няма, би се отнел божественият покой на планината. Задаваме въпроси: „Колко си години?
към текста >>
Във време на нашето пребиваване тук в свободното си време ние единично и на групи посещаваме всички езера и
върхове
.
Там прекарваме известно време в мълчание и в тих разговор с водите, които се изливат от мраморните ръце. Чешмичката има оригинална архитектура. Белите камъни, с които е изградена тя, са донесени тук в раници или на гръб от далечни места. С любов ги е нареждал Учителя. От днес започват чудните дни при Седемструнната арфа на Рила.
Във време на нашето пребиваване тук в свободното си време ние единично и на групи посещаваме всички езера и
върхове
.
Отиваме при Езерото на съзерцанието. Тишината, която цари тук, ни поглъща. Тук ние сме вглъбени в себе си, чувстваме лъха на Вечното и Безкрайното в света. Тук човек неволно идва в молитвено състояние. Посещаваме мястото на палатката на Учителя.
към текста >>
Изкачвахме се все нагоре, докато почнаха да се показват
върхове
, величави и импозантни, които се врязаха дълбоко в съзнанието ми.
Бях по това време свободен, имах възможност да отида и се присъединих към малката сформирана група. Тръгването стана някак безшумно. За водач на групата беше определен брат Симеон Симеонов, който бил ходил там и познаваше местата и пътищата из този край много добре. Пристигнахме в село Сапарева Баня и от там се отправихме по стръмните склонове на Рила, отначало покрити с борови гори, а нагоре с клекове, хвойна и трева. Вървяхме къде по пътеки, къде без тях, брат Симеон умело ни водеше.
Изкачвахме се все нагоре, докато почнаха да се показват
върхове
, величави и импозантни, които се врязаха дълбоко в съзнанието ми.
Вървях напред, потънал в смирение и благоговение пред това, което ми се откриваше. Най-после блеснаха пред очите ни езера - чисти и кристални, като сълзи, потънали в циркуси от минали ледникови епохи. Те изглеждаха, като олтари на величав храм. Спряхме при Второто от Седемте езера. Там цареше една девствена красота.
към текста >>
Учителя се огледа наоколо, огледа високите
върхове
, големите скали, оставени от ледниците, и като посочи зелената трева до една от скалите, недалеч от поточето, рече: „Тук има вода.” Донесохме инструменти, разкопахме на десет-петнадесет сантиметра и действително излезе вода.
Гората от клекове наоколо разрешаваше въпроса за горивото. А водата? Отначало за всички нужди черпехме вода от езерото. Учителя обаче не беше много доволен от това разрешение. Един ден Той взе със себе си пет-шест души млади братя, заобиколихме по самия бряг на езерото и достигнахме там, където рекичката се вливаше в него.
Учителя се огледа наоколо, огледа високите
върхове
, големите скали, оставени от ледниците, и като посочи зелената трева до една от скалите, недалеч от поточето, рече: „Тук има вода.” Донесохме инструменти, разкопахме на десет-петнадесет сантиметра и действително излезе вода.
Разкопахме и по-дълбоко - бликна обилна вода. Съвършено чиста. Каптирахме я и я отведохме напред, за да тече известно време на открито и да се огрява от слънцето. С нас имаше един брат опитен каменоделец, той издяла от парче берковски мрамор, което беше донесъл, чучур във формата на две насочени ръце. От тях изтичаше водата, затова чешмата нарекохме „Ръцете, които дават”.
към текста >>
Донасяхме плочи, красиви камъни от
върховете
и горните езера.
Съвършено чиста. Каптирахме я и я отведохме напред, за да тече известно време на открито и да се огрява от слънцето. С нас имаше един брат опитен каменоделец, той издяла от парче берковски мрамор, което беше донесъл, чучур във формата на две насочени ръце. От тях изтичаше водата, затова чешмата нарекохме „Ръцете, които дават”. Около нея работехме с голяма любов всички.
Донасяхме плочи, красиви камъни от
върховете
и горните езера.
Наистина, чешмата стана красива със своята специфична архитектура. Дълго време още братята и сестрите, като намереха някой хубав камък, го донасяха за разкрасяването на чешмата. Разхубави се още повече, като накичена младоженка, не само чешмата, но и мястото около нея. Учителя участваше в работата и в най-малките й подробности. И когато няколко братя донесоха два големи камъка от млечен кварц, Той посочи мястото къде да се поставят.
към текста >>
Понякога си устройвахме и по-дълги и по-далечни екскурзии, по за цял ден, до връх Дамга, Калинините
върхове
и другаде.
Пък е и един добър изходен пункт за отиване из красивите области наоколо. Затова предложих там мястото за един нов бивак. След малко мълчание, Учителя продължи разговора на текущата преди това тема. Явно, нашият бивак беше застрашен от пристъпите на хората от света. Така ден след ден, течеше пълният с богато разнообразие и смисъл живот в чудната природа около седемте Рилски езера.
Понякога си устройвахме и по-дълги и по-далечни екскурзии, по за цял ден, до връх Дамга, Калинините
върхове
и другаде.
Към края на месец август бивакът се вдигаше. Всички ние, вече обновени, пълни с енергия, живот и богати с впечатления, се прибирахме. Тези богатства ни хранеха през цялата година, до следващото лято. За да се опише живота ни на Рила, тъй неизмерим в своето величие, бе невъзможно да се обхване и изрази само от едного от нас. Всички, които са прекарали там, трябва да дадат израз на преживяното, на впечатленията, които са приели, на богатия емоционален и мисловен мир, в който са били потопени.
към текста >>
Върховете
се очертаваха пред нас на фона на тъмносиньото небе, по което звездите блестяха като едри брилянти.
На другия ден в три часа сутринта потеглихме за върха. Бяхме взели със себе си един от онези фенери, с които си служехме на Езерата. Той добре осветяваше пътя. Гледката беше вълшебна. Светлината хвърляше дълги сенки от канарите, които в своето движение създаваха някаква неземна тайнственост.
Върховете
се очертаваха пред нас на фона на тъмносиньото небе, по което звездите блестяха като едри брилянти.
Как всичко беше мистично! Като че ли бях в друг свят, проникнат от мълчание, светлина и чистота. Ето го голямото средно езеро, ето го и Окото - свещеното езеро, при самото подножие на Мусала. То е най-високото езеро и гледа царствено на всички други по-долни езера. Това езеро Окото особено ме привлича с нещо, което не може да се предаде с думи!
към текста >>
Те са едно море от
върхове
и бездни между Мусала и Рупите.
Като излязохме навън с наблюдателя, един рядко любезен човек, той ни показа и околностите. Пред нас се виждаха Маричините езера, разположени също като в един олтар. Ясно се виждаше пътеката, прокарана от трудоваците миналата есен - от Мусала до езерото Граничар, което не се виждаше и отстои на два и половина часа от Мусала. На запад се виждаха Скакавците! Какво нещо са те?
Те са едно море от
върхове
и бездни между Мусала и Рупите.
Учителя като погледна Скакавците, каза: „Това са свещени места на Рила, където обитават висши разумни същества”. След обяд слязохме на хижата, където с Учителя имахме ценни разговори. На третия ден падна мъгла и ние потеглихме за Чам-Кория. Два дена прекарахме там във вилата на сестра Стоянова. Направихме обиколка из околните места.
към текста >>
Изобщо Учителя събуди и възпита у нас любовта към планините и подтика към високите
върхове
.
Ходихме на красивата, тъй наречена Широка поляна, и на Шумнатица. Тези две места са най-живописните около Чам-Кория. В неделя, на 9 октомври, се завърнахме на Изгрева." За екскурзиите Учителя казва: „Ученичество без екскурзии по планината е невъзможно.” За този красавец великан Мусала имаме дадена от Учителя и чудна песен. Освен на Витоша и Рила, Учителя е ходил с приятели и прекарвал известно време и на Родопите, и в Стара Планина, най-вече на Сините камъни, край град Сливен.
Изобщо Учителя събуди и възпита у нас любовта към планините и подтика към високите
върхове
.
Имах случая да разведа из Витоша някои запознати с нашите идеи чужденци. С каква жажда и доволство дишаха чистия и напоен с боров аромат планински въздух! Гледаха със захлас чистите пенливи рекички, някакво чудо за тях, ново състояние изживяваха те, пълно с доволство и възвишено благоговение пред тази носеща живота чиста вода. Като я гледаха, не можеха да й се нарадват. Да се спазва това важно единство в Природата - чиста околна среда, чист въздух, чиста пенлива вода - е нещо, което е не само приятно, но действа и възпитателно върху човека, като събужда благородната природа в него, а това е най-важното за човешкия род.
към текста >>
84.
Учителя се качва на седемте рилски езера и се присъединява към учениците. 15 август
, 15.08.1929 г.
Пред мен далече пространни гори, оголени
върхове
, нагърчени и равни планини, като някакъв велик океан.
И слънцето грабва същата тази капка от мътилките, издига я, пречиства я и отново я праща при изворите. Не става ли тъй и с човека. Тинята, не е ли това смъртта, която ни освобождава тлението, извлича от естеството ни предвечната същина, пречиства я и после й дава нова форма в някой нов човек.Небето се чумери, сякаш гневно настръхва. Тъмни облаци, а тук-таме само някое светло прозорче към небето. Езерата потъмняват. Слизам.
Пред мен далече пространни гори, оголени
върхове
, нагърчени и равни планини, като някакъв велик океан.
Орел се вие из облаците, прави зловещи кръгове над земята. Вижда някъде стръв, след малко ще се спусне над нея.Пронизващ вятър ме пъди. Треперят цветицата. Голички те зъзнат и не знаят где да се скрият. Глинени лиски, като равно издялани плочи са разхвърляни около Сърцето и Бъбрека.Вали.
към текста >>
Тъмни и царствени се издигат планините; далече се носи сладостния поток на нашите песни, сякаш сливащи се с песента [на] планинските
върхове
и мириади звезди.Молитва.
Светлият глобус на луната изгря от Харамия, като някакво вълшебно око на нощта, дошло да чуе човешката музика, всред чаровната и тиха вечер. Езерото блесна от разпилените златни коси и засия като запалено от вълшебна светлина.Огънят се разпалва съвършено и дава освен приятна грейка, още омайна гледка за очите. От него в надпревара тичаха чудновати пламъци, подобно омагьосани човечета, които ръкомахаха, движеха си нозете, тичаха, връщаха се по запалените главни. Сякаш надуваха уста и раздухваха пламъците. От някои клекови колибки-звънчета лумваше малка светлинка на свещ, що я осветляваше отвътре, че тя изглеждаше като слънчево гнездо на горска фея.
Тъмни и царствени се издигат планините; далече се носи сладостния поток на нашите песни, сякаш сливащи се с песента [на] планинските
върхове
и мириади звезди.Молитва.
До огнището ние благодарим на Оногова, който ни даде живот и ни доведе тук. Огънят хвърля чудна светлина върху съсредоточените въодушевени лица, сякаш приел жертвата на молящите се. После лека полека всички се разотиват по своите палатки и звънчета за сън. Оставаме отвън „най-големите герои”, както казва Учителят. Студът е всепроникващ, но кураж, ние сме млади и весели; там където не достига топлината, има весели шеги, които разсмиват, отвличат вниманието.
към текста >>
85.
Учителя на седемте рилски езера с ученици. Откриването на извора при второто езеро 'Ръцете които дават'....
, 15.08.1929 г.
Пред мен далече пространни гори, оголени
върхове
, нагърчени и равни планини, като някакъв велик океан.
И слънцето грабва същата тази капка от мътилките, издига я, пречиства я и отново я праща при изворите. Не става ли тъй и с човека. Тинята, не е ли това смъртта, която ни освобождава тлението, извлича от естеството ни предвечната същина, пречиства я и после й дава нова форма в някой нов човек.Небето се чумери, сякаш гневно настръхва. Тъмни облаци, а тук-таме само някое светло прозорче към небето. Езерата потъмняват. Слизам.
Пред мен далече пространни гори, оголени
върхове
, нагърчени и равни планини, като някакъв велик океан.
Орел се вие из облаците, прави зловещи кръгове над земята. Вижда някъде стръв, след малко ще се спусне над нея.Пронизващ вятър ме пъди. Треперят цветицата. Голички те зъзнат и не знаят где да се скрият. Глинени лиски, като равно издялани плочи са разхвърляни около Сърцето и Бъбрека.Вали.
към текста >>
Тъмни и царствени се издигат планините; далече се носи сладостния поток на нашите песни, сякаш сливащи се с песента [на] планинските
върхове
и мириади звезди.Молитва.
Светлият глобус на луната изгря от Харамия, като някакво вълшебно око на нощта, дошло да чуе човешката музика, всред чаровната и тиха вечер. Езерото блесна от разпилените златни коси и засия като запалено от вълшебна светлина.Огънят се разпалва съвършено и дава освен приятна грейка, още омайна гледка за очите. От него в надпревара тичаха чудновати пламъци, подобно омагьосани човечета, които ръкомахаха, движеха си нозете, тичаха, връщаха се по запалените главни. Сякаш надуваха уста и раздухваха пламъците. От някои клекови колибки-звънчета лумваше малка светлинка на свещ, що я осветляваше отвътре, че тя изглеждаше като слънчево гнездо на горска фея.
Тъмни и царствени се издигат планините; далече се носи сладостния поток на нашите песни, сякаш сливащи се с песента [на] планинските
върхове
и мириади звезди.Молитва.
До огнището ние благодарим на Оногова, който ни даде живот и ни доведе тук. Огънят хвърля чудна светлина върху съсредоточените въодушевени лица, сякаш приел жертвата на молящите се. После лека полека всички се разотиват по своите палатки и звънчета за сън. Оставаме отвън „най-големите герои”, както казва Учителят. Студът е всепроникващ, но кураж, ние сме млади и весели; там където не достига топлината, има весели шеги, които разсмиват, отвличат вниманието.
към текста >>
86.
Учителя на седемте рилски езера с учениците. Заминаване. Буря - 23 август
, 23.08.1929 г.
По време на нашето пребиваване тук, в свободното си време, ние единично и на групи посещаваме всички езера и
върхове
.
Там прекарваме известно време в мълчание и в тих разговор с водите, които се изливат от мраморните ръце. Чешмичката има оригинална архитектура. Белите камъни, с които е изградена тя, са донесени тук с раници или на гръб от далечни места. С любов ги е нареждал Учителя. От днеска почват чудните дни при седемструнната арфа на Рила.
По време на нашето пребиваване тук, в свободното си време, ние единично и на групи посещаваме всички езера и
върхове
.
Отиваме при Езерото на съзерцанието. Тишината, която цари тук, ни поглъща. Вглъбени в себе си, ние чувствуваме лъха на вечното и Безкрайното в света. Посещаваме мястото на палатката на Учителя. У нас неволно възкръсва сцената с идването на французите.
към текста >>
87.
Излиза статията 'Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов' от Ангел Томов
, 1930 г.
Всички други учители са само помощници на тоя единствен
върховен
Учител, тяхната роля е да напътят ученика към Първия и да му помогнат да го намери.
Дънов обозначава с думата „ученичество”, като изразяваща най-характерните му особености. „Ученик” е онзи, който не само е разбрал, че е дошъл на земята да научи най-великото изкуство на разумния живот, да расте в знания, в постигане висшата истина, в проявление на божествената любов и достигне да бъде истински служител и съработник на висшите разумни сили и на Бога, но е и в състояние да даде всички жертви, да направи всички усилия, за да придобие и усъвършенства постепенно това изкуство. Той знае, че животът се управлява и ръководи от една върховна мъдрост, безгранична любов, съвършена правда. Основната негова идея е, че всичко е устроено разумно; че във всички човешки души работи и се стреми да се прояви, като ги издигне към себе ти, великият всемирен дух, „живият Бог”, за Когото Христос говори: „Отец ми работи и аз работя”. (8) Ученикът знае, че над него има само един истински Учител, именно тоя жив Бог, космичният Христос, който живее и твори в цялата природа; Който се проявява във всичко възвишено и прекрасно у всички души и Чийто глас той трябва да се научи да чува и разбира чрез развиване главно на своето вътрешно чуване.
Всички други учители са само помощници на тоя единствен
върховен
Учител, тяхната роля е да напътят ученика към Първия и да му помогнат да го намери.
Той знае, че като изразител на божествената мъдрост, божествената любов и божествената правда стои най-близко над него и цялото човечество тъй нареченото „Б я л о б р а т с т в о” – завършили своята земна еволюция души, които са се посветили да служат на въздигането на човечеството. Идеалът на ученика е да бъде истински ученик на това „Бяло братство”, да се свърже духовно с него и да стане истински съработник в неговото велико дело. Ученикът е човек на пълното и съвършено здраве, което изключва всякакви недъзи. Той развива в себе си в най-висша степен способността да противостои на всякакви болести и разрушителни влияния, да развива максимум активност, и то в най-висшите й форми. За тая цел той изгражда своето тяло с най-чистите строителни материали, своето физическо тяло – с растителни храни и плодове, своето астрално тяло – с възвишени чувства, а своето ментално тяло – с положителни творчески мисли.
към текста >>
88.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Шадай - 3 февруари
, 3.02.1930 г.
Върховете
са розови, а изток като че ли е безразличен.
Потоците обгърнати със сняг, като черни ленти се провират край пътя. Постепенно просъмва. Утрото идва бърже, тича по петите ни. С идването на зората, то изпърво става бяло, после почва да посинява, а с идването на слънцето лазурът му става дълбок и необятен.Почти винаги изгревът на слънцето се предвещава с поруменяване на хоризонта, или що-годе златна черта. Днес, нищо подобно.
Върховете
са розови, а изток като че ли е безразличен.
Но това е привидно. Слънцето неочаквано се показа като скрита в пазва брилянтена топка. Като че златен - огнен пръст проби внезапно хоризонта и като със свредел разширява дупката. Когато я направи достатъчно голяма, огнененото кълбо се понесе по своя път.Студено. По шосето припущат каручки на млекарите.
към текста >>
89.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици. Гергьовден.
, 6.05.1930 г.
Руменеят
върховете
.
Разлива се нежен Пламък от неугасващите им огнища.Небе, Зора - тържествена радост! Въздухът на живи струи се излива и потапя земята в сияние и живот. Планината първа пламва от далечните целувки на светилото. Тя се очертава в магнетични линии. Изрязват се по нея разни шарки: зелени, бели, морави, жълти, сини.
Руменеят
върховете
.
Блещят реките. Росата заиграва в милиони бисери.„Окото” изгрява. Като мощно копие то пробива изтока; изпърво прави отвор колкото малко семенце, после ябълка, после голямо, голямо, като чуден кораб натоварен с безчислени блага. Току що се появило на небосвода, то напуща бреговете му и почва от високо мигновено да раздава своите дарове на живота.О, слънце на живота ми! Земята сияе от мириади брилянти, посипани от щедра небрежна ръка.
към текста >>
90.
Учителя с част от братството заминават за Рила - Седемте езера. 19 юли
, 19.07.1930 г.
Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано
върховете
на Рила.Неделя е.
20 юлиСъбуждам се в планината. Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти на изток. Изгревът е хубав. Слънцето изпраща тържествено своя първи лъч и букет от лъчи след него. Изгрей, мило слънце, да ни стоплиш!
Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано
върховете
на Рила.Неделя е.
Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката!
към текста >>
Като птички отлетяваме по
върховете
и се връщаме със скъпоценните находки.
от Матея. Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката. Отново изпитахме радостта да работим за извора. Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме. Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата.
Като птички отлетяваме по
върховете
и се връщаме със скъпоценните находки.
Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука? " - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа. И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска. Колко мило и красиво е това!
към текста >>
91.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 20 юли
, 20.07.1930 г.
Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано
върховете
на Рила.Неделя е.
20 юлиСъбуждам се в планината. Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти на изток. Изгревът е хубав. Слънцето изпраща тържествено своя първи лъч и букет от лъчи след него. Изгрей, мило слънце, да ни стоплиш!
Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано
върховете
на Рила.Неделя е.
Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката!
към текста >>
Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано
върховете
на Рила.Неделя е.
20 юлиСъбуждам се в планината. Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти на изток. Изгревът е хубав. Слънцето изпраща тържествено своя първи лъч и букет от лъчи след него. Изгрей, мило слънце, да ни стоплиш!
Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано
върховете
на Рила.Неделя е.
Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката!
към текста >>
Като птички отлетяваме по
върховете
и се връщаме със скъпоценните находки.
от Матея. Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката. Отново изпитахме радостта да работим за извора. Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме. Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата.
Като птички отлетяваме по
върховете
и се връщаме със скъпоценните находки.
Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука? " - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа. И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска. Колко мило и красиво е това!
към текста >>
92.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 21 юли
, 21.07.1930 г.
Като птички отлетяваме по
върховете
и се връщаме със скъпоценните находки.
от Матея. Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката. Отново изпитахме радостта да работим за извора. Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме. Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата.
Като птички отлетяваме по
върховете
и се връщаме със скъпоценните находки.
Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука? " - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа. И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска. Колко мило и красиво е това!
към текста >>
Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано
върховете
на Рила.Неделя е.
20 юлиСъбуждам се в планината. Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти на изток. Изгревът е хубав. Слънцето изпраща тържествено своя първи лъч и букет от лъчи след него. Изгрей, мило слънце, да ни стоплиш!
Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано
върховете
на Рила.Неделя е.
Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката!
към текста >>
Като птички отлетяваме по
върховете
и се връщаме със скъпоценните находки.
от Матея. Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката. Отново изпитахме радостта да работим за извора. Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме. Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата.
Като птички отлетяваме по
върховете
и се връщаме със скъпоценните находки.
Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука? " - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа. И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска. Колко мило и красиво е това!
към текста >>
93.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 22 юли
, 22.07.1930 г.
Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано
върховете
на Рила.Неделя е.
20 юлиСъбуждам се в планината. Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти на изток. Изгревът е хубав. Слънцето изпраща тържествено своя първи лъч и букет от лъчи след него. Изгрей, мило слънце, да ни стоплиш!
Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано
върховете
на Рила.Неделя е.
Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката!
към текста >>
Като птички отлетяваме по
върховете
и се връщаме със скъпоценните находки.
от Матея. Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката. Отново изпитахме радостта да работим за извора. Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме. Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата.
Като птички отлетяваме по
върховете
и се връщаме със скъпоценните находки.
Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука? " - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа. И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска. Колко мило и красиво е това!
към текста >>
94.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 23 юли
, 23.07.1930 г.
Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано
върховете
на Рила.Неделя е.
20 юлиСъбуждам се в планината. Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти на изток. Изгревът е хубав. Слънцето изпраща тържествено своя първи лъч и букет от лъчи след него. Изгрей, мило слънце, да ни стоплиш!
Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано
върховете
на Рила.Неделя е.
Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката!
към текста >>
Като птички отлетяваме по
върховете
и се връщаме със скъпоценните находки.
от Матея. Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката. Отново изпитахме радостта да работим за извора. Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме. Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата.
Като птички отлетяваме по
върховете
и се връщаме със скъпоценните находки.
Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука? " - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа. И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска. Колко мило и красиво е това!
към текста >>
95.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 24 юли
, 24.07.1930 г.
Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано
върховете
на Рила.Неделя е.
20 юлиСъбуждам се в планината. Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти на изток. Изгревът е хубав. Слънцето изпраща тържествено своя първи лъч и букет от лъчи след него. Изгрей, мило слънце, да ни стоплиш!
Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано
върховете
на Рила.Неделя е.
Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката!
към текста >>
Като птички отлетяваме по
върховете
и се връщаме със скъпоценните находки.
от Матея. Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката. Отново изпитахме радостта да работим за извора. Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме. Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата.
Като птички отлетяваме по
върховете
и се връщаме със скъпоценните находки.
Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука? " - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа. И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска. Колко мило и красиво е това!
към текста >>
96.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 25 юли
, 25.07.1930 г.
Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано
върховете
на Рила.Неделя е.
20 юлиСъбуждам се в планината. Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти на изток. Изгревът е хубав. Слънцето изпраща тържествено своя първи лъч и букет от лъчи след него. Изгрей, мило слънце, да ни стоплиш!
Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано
върховете
на Рила.Неделя е.
Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката!
към текста >>
Като птички отлетяваме по
върховете
и се връщаме със скъпоценните находки.
от Матея. Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката. Отново изпитахме радостта да работим за извора. Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме. Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата.
Като птички отлетяваме по
върховете
и се връщаме със скъпоценните находки.
Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука? " - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа. И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска. Колко мило и красиво е това!
към текста >>
97.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 26 юли
, 26.07.1930 г.
Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано
върховете
на Рила.Неделя е.
20 юлиСъбуждам се в планината. Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти на изток. Изгревът е хубав. Слънцето изпраща тържествено своя първи лъч и букет от лъчи след него. Изгрей, мило слънце, да ни стоплиш!
Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано
върховете
на Рила.Неделя е.
Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката!
към текста >>
Като птички отлетяваме по
върховете
и се връщаме със скъпоценните находки.
от Матея. Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката. Отново изпитахме радостта да работим за извора. Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме. Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата.
Като птички отлетяваме по
върховете
и се връщаме със скъпоценните находки.
Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука? " - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа. И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска. Колко мило и красиво е това!
към текста >>
98.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 27 юли
, 27.07.1930 г.
Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано
върховете
на Рила.Неделя е.
20 юлиСъбуждам се в планината. Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти на изток. Изгревът е хубав. Слънцето изпраща тържествено своя първи лъч и букет от лъчи след него. Изгрей, мило слънце, да ни стоплиш!
Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано
върховете
на Рила.Неделя е.
Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката!
към текста >>
Като птички отлетяваме по
върховете
и се връщаме със скъпоценните находки.
от Матея. Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката. Отново изпитахме радостта да работим за извора. Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме. Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата.
Като птички отлетяваме по
върховете
и се връщаме със скъпоценните находки.
Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука? " - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа. И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска. Колко мило и красиво е това!
към текста >>
99.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 28 юли
, 28.07.1930 г.
Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано
върховете
на Рила.Неделя е.
20 юлиСъбуждам се в планината. Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти на изток. Изгревът е хубав. Слънцето изпраща тържествено своя първи лъч и букет от лъчи след него. Изгрей, мило слънце, да ни стоплиш!
Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано
върховете
на Рила.Неделя е.
Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката!
към текста >>
Като птички отлетяваме по
върховете
и се връщаме със скъпоценните находки.
от Матея. Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката. Отново изпитахме радостта да работим за извора. Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме. Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата.
Като птички отлетяваме по
върховете
и се връщаме със скъпоценните находки.
Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука? " - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа. И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска. Колко мило и красиво е това!
към текста >>
100.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 29 юли
, 29.07.1930 г.
Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано
върховете
на Рила.Неделя е.
20 юлиСъбуждам се в планината. Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти на изток. Изгревът е хубав. Слънцето изпраща тържествено своя първи лъч и букет от лъчи след него. Изгрей, мило слънце, да ни стоплиш!
Радваме се на изгрева, царственият му лик озарява най-рано
върховете
на Рила.Неделя е.
Уреждаме новите си бели жилища - палатките. Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва. Бързо оставяме всичко и тръгваме и ние. Къде ли ни води? - На чешмичката!
към текста >>
Като птички отлетяваме по
върховете
и се връщаме със скъпоценните находки.
от Матея. Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката. Отново изпитахме радостта да работим за извора. Ние, сестрите, носим малки и големи бели камъни и го украсяваме. Учителя присъства и с голяма Любов и интерес следи работата.
Като птички отлетяваме по
върховете
и се връщаме със скъпоценните находки.
Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво? Да го поставим ли тука? " - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага на братята, които работят по-тежката работа. И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска. Колко мило и красиво е това!
към текста >>
НАГОРЕ