Търсене в текстове за 'Будност'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 26 резултата в 15 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1–50

Ученикът бива поставен на силни преживявания, за да се кали в будност и издръжливост на съзнанието.
Душа. Схващай себе си само като душа! Съзнавай се като жива душа, която се стреми към Бога. 19 Издръжливост. Ученикът бива поставен на силни преживявания, за да се кали в будност и издръжливост на съзнанието. Живот без интензивни преживявания е живот на спящи души. 20 Издръжливост. Ученикът трябва да издържа всичко, каквото му се случва. Зад това, което става в живота, той вижда дейността на необятната Любов, която обединява нещата.
към текста >>

Будност.
Зад това, което става в живота, той вижда дейността на необятната Любов, която обединява нещата. 21 Мистика. Когато е намерил своя Учител и когато Учителят е говорил веднъж на ученика, ученикът свещено пази своята чистота. 22 Будност. Съзнанието на ученика трябва да е будно всякога! Защото в битието има доста изостанали души, които устройват всевъзможни уловки, за да го примамят и отклонят, ако е възможно. 23 Работа с Учителя. Ученикът трябва всичко да преживява като душа, жива душа, която люби Бога.
към текста >>

2. 50–100

Светлината на ума дава бистрота и будност на съзнанието на ученика, за да бъде в постоянно съприкосновение с Духа.
93 Самоотверженост. Ученикът носи с голяма самоотверженост всички поругания, които му се отправят. 94 Умът. Светлината на ума дава бистрота и будност на съзнанието на ученика, за да бъде в постоянно съприкосновение с Духа. 95 Кротост. Кротостта е голям чист извор в живота. Бъди винаги кротък и пази свещено в душата си всичко, което излиза от този извор! 96
към текста >>

3. 100–150

Будност.
Вяра. Вярата реализира нещата. Ученикът вярва всякога. Вярата иде от свръхсъзнанието. 125 Будност. Ученикът е всякога бодър, буден и весел в живота си. 126 Стремежът на ученика. Ученикът на Всемирното Братство се стреми да реализира в живота си: Божествената Любов,
към текста >>

4. УТРИННА МОЛИТВА НА УЧЕНИКА

Дай ми сили, будност и Любов да живея за цялото мое и общо повдигане на всички человеци, на всички същества и за идването на Царството Божие на Земята.
Господи, Боже наш, душата ми е трепетна пред светлината на новия ден, който ме озарява. Благодаря Ти, че ме пробуди в ранина, когато Те слави разумният човек, птиците и чистите цветя. Благодаря Ти, че ми подаряваш и този ден на живота и ме зовеш да продължа своята работа, здрав и обновен. Благодаря Ти, че ми даваш условия да изпълня Добрата Ти Воля и да я изявя с Любов и Разумност, като послужа на моите братя и сестри. Моля Те, дарувай ми присъствието на Благия Си Дух - да слушам като предан син Твоето ръководство и душата ми да не се отклонява от закона Ти. Дай ми сили, будност и Любов да живея за цялото мое и общо повдигане на всички человеци, на всички същества и за идването на Царството Божие на Земята. Нека вечното слънце на Твоята Любов озари с виделината Си моята душа и душите на всички мои братя и сестри по лицето на Земята. Нека Твоята Любов. Мъдрост, Истина. Правда и Добродетел зацаруват в живота на човека. Нека всички човеци станат едно с Христа и светлите Ангели, едно с Теб и Великото Бяло Братство.
към текста >>

5. Утринна молитва на ученика

Дай ми сили, будност и любов да живея за цялото мое и общо повдигане на всички человеци, на всички същества и за идването на царството Божие на земята.
който ме озарява. Благодаря Ти, че ме пробуди в ранина, когато Те слави разумният човек, птиците и чистите цветя. Благодаря Ти, че ми подаряваш и този ден на живота и ме зовеш да продължа своята работа, здрав и обновен. Благодаря Ти, че ми даваш условия да изпълня добрата Ти воля и да я изявя с любов и разумност, като послужа на моите братя и сестри. Моля Те, дарувай ми присъствието на благия Си Дух — да слушам като предан син Твоето ръководство и душата ми да не се отклонява от закона Ти. Дай ми сили, будност и любов да живея за цялото мое и общо повдигане на всички человеци, на всички същества и за идването на царството Божие на земята. Нека вечното слънце на Твоята любов озари с виделината Си моята душа и душите на всички мои братя и сестри по лицето на земята. Нека Твоята любов, мъдрост, истина, правда и добродетел зацаруват в живота на човека. Нека всички човеци станат едно с Христа и светлите ангели, едно с Теб и Великото Бяло братство. Амин.
към текста >>

6. 002. Увод

Тази геометрична разполовеност на времето, прекарано в будност и героично развитие, от една страна, и в робско вегетиране и неволя, от друга, ни навежда на мисълта, че юбилейната годишнина е уцелила един хармонично завършен и взаимно балансиран исторически цикъл от общото развитие на българския народ.
Византийско робство 1018-1186 г. 168 години Османско робство 1396-1878 г. 482 години Всичко: 650 години Тази геометрична разполовеност на времето, прекарано в будност и героично развитие, от една страна, и в робско вегетиране и неволя, от друга, ни навежда на мисълта, че юбилейната годишнина е уцелила един хармонично завършен и взаимно балансиран исторически цикъл от общото развитие на българския народ. От друга страна, времето на свободно съществуване на Първата българска държава, спрямо Втората и спрямо Третата е приблизително в отношение 3:2:1 (337: 219: 103 години). По този въпрос за сега толкова. Вниманието на съвременните възрожденски изследвания е насочено предимно към ония дейци, които са участвали в национално-освободителното революционно движение и подготовката на българския народ за въоръжено въстание срещу османските пороби--те-ли. Такива бяха Георги Сава Раковски, Васил Лев-ски, Христо Ботев, Георги Бенковски, Хаджи Димитър, Сте-фан Караджа, Панайот Хитов, Панайот Волов, Тодор Каб--леш-ков, Филип Тотю и др. Не по-малка заслуга за нашето Освобождение обаче има и оная редица будни народни български синове, посветили своя живот за извоюване на верска независимост и църковна свобода.
към текста >>

7. МОЛИТВИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Дай ми сили, будност и любов да живея за цялото мое и общо повдигане на всички човеци, на всички същества и за идването на Царството Божие на Земята.
Господи, Боже наш, душата ми е трепетна пред светлината на новия ден, който ме озарява. Благодаря Ти, че ме пробуди в ранина, когато Те слави разумният човек, птиците и чистите цветя. Благодаря Ти, че ми подаряваш и този ден живота и ме зовеш да продължа своята работа здрав и обновен. Благодаря Ти, че ми даваш условия да изпълня добрата Ти Воля и да я изявя с любов и разумност като послужа и на моите братя и сестри. Моля Те, дарувай ми присъствието на Благия Си Дух - да слушам като предан син Твоето ръководство и душата ми да не се отклонява от закона Ти. Дай ми сили, будност и любов да живея за цялото мое и общо повдигане на всички човеци, на всички същества и за идването на Царството Божие на Земята. Нека вечното Слънце на Твоята Любов озари с Виделината Си моята душа и душите на всички мои братя и сестри по лицето на Земята! Нека Твоята Любов, Мъдрост и Истина, Правда и Добродетел зацаруват в живота на човека! Нека всички човеци станат едно с Христа и светлите ангели, едно с Теб и Великото Бяло Братство! Амин МОЛИТВА ПРИ СТАВАНЕ
към текста >>

8. ПЪРВОБИТНО КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ

Различието е в три насоки – в широта, в яснота или будност и в отношението към Природата.
Днес се създават условията за Новата култура. Светът се подготвя за нейното идване. Царството Божие иде, иде непреривно през цялата вечност, както иде пролетта. Преди да се спрем по-подробно върху трите основни принципа на Новата култура – Любовта, Мъдростта и Истината, ще хвърлим светлина върху някои процеси в развитието на съзнанието, за да ни стане ясно настоящето и за да очертаем бъдещето, което иде. Например, ако сравним човека от първобитното общество и съвременния човек, ще намерим голяма разлика в съзнанието. Различието е в три насоки – в широта, в яснота или будност и в отношението към Природата. Що се отнася до широтата, първобитният човек е имал по-широко съзнание. В своето съзнание той е смятал като едно всички членове на групата или племето, към което е принадлежал въз основа на кръвното родство, а всички други хора са били вън от кръга на неговото колективно съзнание. Те са били същества, чужди за него. Ето защо в първобитното общество е имало племенни вражди и войни. Това усещане за единство с членовете на племето е било повече несъзнателно или полусъзнателно.
към текста >>

Съзнанието на първобитния човек е било неясно, мъгляво, нямало е онази будност и яснота, която има съзнанието на съвременния човек.
В своето съзнание той е смятал като едно всички членове на групата или племето, към което е принадлежал въз основа на кръвното родство, а всички други хора са били вън от кръга на неговото колективно съзнание. Те са били същества, чужди за него. Ето защо в първобитното общество е имало племенни вражди и войни. Това усещане за единство с членовете на племето е било повече несъзнателно или полусъзнателно. Такова съзнание се нарича племенно, групово или първобитно колективно съзнание. Съзнанието на първобитния човек е било неясно, мъгляво, нямало е онази будност и яснота, която има съзнанието на съвременния човек. Такова е било например съзнанието на човека от Лемурийската раса. Той е нямал самосъзнание, не е могъл да казва на себе си Аз, смятал се е като част от племето, към което е принадлежал, както една капка се губи в чаша с вода. В следващата, Атлантската раса се появява началото на личното съзнание. То се характеризира с определяне на отношенията с други хора и околната среда по свой вкус. Постепенното развитие на личното съзнание става за сметка на колективното подсъзнание или широтата, която започва да намалява.
към текста >>

Така в тази раса се забелязват наченки в развитието на умствените способности – първият проблясък на ума, който внася яснота и будност в съзнанието.
Той е нямал самосъзнание, не е могъл да казва на себе си Аз, смятал се е като част от племето, към което е принадлежал, както една капка се губи в чаша с вода. В следващата, Атлантската раса се появява началото на личното съзнание. То се характеризира с определяне на отношенията с други хора и околната среда по свой вкус. Постепенното развитие на личното съзнание става за сметка на колективното подсъзнание или широтата, която започва да намалява. Установяването на специфични отношения предполага началото на известен вътрешен критерий. Така в тази раса се забелязват наченки в развитието на умствените способности – първият проблясък на ума, който внася яснота и будност в съзнанието. От изложеното е явно, че двете качества на съзнанието – широта и яснота – се развиват в противоположни посоки: широтата намалява и с нейното намаление се усилва яснотата или будността на съзнанието. Степента на съзнанието винаги се отразява и върху икономическия бит на племето или рода. Ето защо това първобитно колективно съзнание е вървяло ръка за ръка с колективната собственост. Човек като индивидуалност е бил обезличен. Племенният дух е обхващал и ръководел всички членове на племето като един колектив.
към текста >>

От изложеното е явно, че двете качества на съзнанието – широта и яснота – се развиват в противоположни посоки: широтата намалява и с нейното намаление се усилва яснотата или будността на съзнанието.
В следващата, Атлантската раса се появява началото на личното съзнание. То се характеризира с определяне на отношенията с други хора и околната среда по свой вкус. Постепенното развитие на личното съзнание става за сметка на колективното подсъзнание или широтата, която започва да намалява. Установяването на специфични отношения предполага началото на известен вътрешен критерий. Така в тази раса се забелязват наченки в развитието на умствените способности – първият проблясък на ума, който внася яснота и будност в съзнанието. От изложеното е явно, че двете качества на съзнанието – широта и яснота – се развиват в противоположни посоки: широтата намалява и с нейното намаление се усилва яснотата или будността на съзнанието. Степента на съзнанието винаги се отразява и върху икономическия бит на племето или рода. Ето защо това първобитно колективно съзнание е вървяло ръка за ръка с колективната собственост. Човек като индивидуалност е бил обезличен. Племенният дух е обхващал и ръководел всички членове на племето като един колектив. Не е могло да става въпрос за стремеж към индивидуална свобода.
към текста >>

9. РАЗВИТИЕ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ

С други думи, широтата на съзнанието се намалява за сметка на яснотата или будността, която се усилва.
РАЗВИТИЕ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ Ако проследим културите на Бялата раса, ще видим постепенното приближаване към едно ясно, определено, диференцирано самосъзнание. В първата култура на Бялата раса – Индийската – виждаме вече първите прояви на самосъзнанието, слаби наченки на което се зараждат в Атлантската раса. С постепенното индивидуализиране на човека първобитното колективно съзнание отслабва. С други думи, широтата на съзнанието се намалява за сметка на яснотата или будността, която се усилва. Като говорим за Индийската култура, разбираме не днешната, а древната такава, която се е разцъфтяла след края на Атлантската епоха. Заедно с постепенното индивидуализиране на човека и отслабването на колективното съзнание започва и постепенният преход от колективната към частната собственост. Този процес става бавно и незабелязано в течение на хиляди години с множество преходни форми и степени, постепенно. Отношението на човека към Природата се изменя. Древният индус продължава да смята вътрешната, духовната страна на Природата по-важна, по-съществена, по-реална, отколкото материалната ¢ страна.
към текста >>

Широтата на съзнанието прогресивно намалява за сметка на будността.
Обаче все пак има разлика в това отношение между древния индус и човека на Атлантската раса. У последния отношението към вътрешния живот на Природата е живо, той е в реална връзка с него, а у древния индус тази връзка е вече доста отслабнала, той живее повече със спомените за вътрешния живот на Природата. Всички тези процеси в развоя на съзнанието са отразени в древната индийска литература и философия. Понеже индусите отричаха реалността на физическия свят, те никак не се стремяха към по-добро използване на материалните условия, към по-добро уреждане на материалния си живот. Във втората култура на Бялата раса, а именно в Персийската, тези процеси продължават да се развиват в същото направление. Широтата на съзнанието прогресивно намалява за сметка на будността. У древния персиец е много повече развито индивидуалното съзнание, отколкото у древния индус. Колективното съзнание постепенно отслабва. Умът се развива все повече. Вътрешната, духовната страна на Природата продължава да се смята важна, реална, но наравно с нея се поставя и материалната, външната страна на Природата. Древният персиец не смята вече материалния свят за нереален, за илюзия, както индусът.
към текста >>

Съзнанието губи от широтата, но печели в яснота и будност.
Персийската религия призовава човека да се нареди под знамето на Бога на Светлината. Това е изразено в борбата между Ахура Мазда и Ариман. Значи забелязваме постепенно потъване на човешкото съзнание в материалния свят от Лемурийската и Атлантската епохи насам. Този процес продължава в същото направление в третата култура – Средно- египетска, асирийска и вавилонска. Колективното съзнание отслабва още повече, а индивидуалното съзнание се усилва. Съзнанието губи от широтата, но печели в яснота и будност. Материалната страна на Природата се счита за реална, както у персите, но вече не е враждебна на Духа; тя е еднакво важна и ценна, както духовната страна на Природата. Ето защо човекът на Средноегипетската култура с интерес изучава материалния свят като важен и ценен. Египтяните вече се примиряват с материалното. Нещо повече – те го смятат за израз на духовното и се стараят да търсят във физическото израз на дълбоката мъдрост на Божествените същества. Оттам развитието на египетската и халдейската наука.
към текста >>

10. РАЗЦВЕТ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ

Съзнанието на човечеството през последните няколко века съвсем загубва своята широта, стеснява се и обхваща в своето крайно развитие самия индивид, но, от друга страна, пък расте по яснота, будност.
Той съществува като самоцел. За да се издигне, той може да се изкачи върху труповете на своите ближни. Милосърдието е празна приказка според него. То е признак на слабост, на мекушавост. Тези идеи на Ницше показват, че съзнанието на човечеството в ХІХ век е достигнало крайния предел на индивидуализиране. Съзнанието на човечеството през последните няколко века съвсем загубва своята широта, стеснява се и обхваща в своето крайно развитие самия индивид, но, от друга страна, пък расте по яснота, будност. Най-голяма будност и яснота съзнанието достига в последните няколко века. Едновременно с това се развива и умът. Ето защо отвлечената, логична, философска мисъл се развива по-силно в последните няколко века. Също така силно се развиват и науките, които са тясно свързани с развитието на ума и с изследването на материалния свят, особено естествените науки. Затова ХVІІІ и ХІХ век дадоха на човечеството Кант с неговите Критика на чистия разум и Критика на практическия разум, както и редица философи, които развиха отвлечената философска мисъл, например, Фихте, Шелинг, Хегел и прочее.
към текста >>

Най-голяма будност и яснота съзнанието достига в последните няколко века.
За да се издигне, той може да се изкачи върху труповете на своите ближни. Милосърдието е празна приказка според него. То е признак на слабост, на мекушавост. Тези идеи на Ницше показват, че съзнанието на човечеството в ХІХ век е достигнало крайния предел на индивидуализиране. Съзнанието на човечеството през последните няколко века съвсем загубва своята широта, стеснява се и обхваща в своето крайно развитие самия индивид, но, от друга страна, пък расте по яснота, будност. Най-голяма будност и яснота съзнанието достига в последните няколко века. Едновременно с това се развива и умът. Ето защо отвлечената, логична, философска мисъл се развива по-силно в последните няколко века. Също така силно се развиват и науките, които са тясно свързани с развитието на ума и с изследването на материалния свят, особено естествените науки. Затова ХVІІІ и ХІХ век дадоха на човечеството Кант с неговите Критика на чистия разум и Критика на практическия разум, както и редица философи, които развиха отвлечената философска мисъл, например, Фихте, Шелинг, Хегел и прочее. Голям напредък в последните няколко века отбелязаха естествените науки, особено през ХІХ и ХХ век.
към текста >>

11. КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ

А сега яснотата или будността на съзнанието, придобита при постепенната индивидуализация, ще бъде запазена при пробуждането на новото Колективно съзнание.
Но то ще се различава от първобитното колективно съзнание по следното: Първо, то ще има широко поле. Ще обхваща не само племето, рода или расата, към която принадлежи човек, а цялото човечество. Човекът на новото Колективно съзнание ще се чувства като член на общочовешкото семейство, а не само като член на дадено племе или раса. Втората разлика ще бъде тази: първобитното колективно съзнание е било неясно, мъгляво. А сега яснотата или будността на съзнанието, придобита при постепенната индивидуализация, ще бъде запазена при пробуждането на новото Колективно съзнание. Трето, това Колективно съзнание ще се опре на Добродетелите и Силите на душата, събудени през дългия период на развитие. А тези Добродетели и Сили са качества на новия човек. Пробуждането на Колективното съзнание е израз на идеята за единството на Живота. Тази идея като подтик иде от онзи Вечен източник, от който иде самият Живот. Животът я носи в себе си.
към текста >>

12. БОЖЕСТВЕНО СЪЗНАНИЕ

Преди това той е имал съзнание, което напомня на Космическото и Божественото, само че още по-неясно, с най-малка будност.
Альоша в романа Братя Карамазови от Достоевски веднъж добива съзнание, че земята е Божия, че всичко е Божие. Това е едно слабо напомняне за Божественото съзнание. Друг пример дава Ларсен23, датски писател, в своята книга Отворената врата. В тази книга авторът описва своята опитност: той живее в едно състояние, в което минало, настояще и бъдеще са едно – състояние, което е над миналото, настоящето и бъдещето – във вечното настояще. Виждаме как човек почва с едно съзнание широко, но неясно – с първобитно колективно съзнание. Преди това той е имал съзнание, което напомня на Космическото и Божественото, само че още по-неясно, с най-малка будност. След фазата на първобитното колективно съзнание идва постепенно стесняване на съзнанието, при което най-после човек идва до индивидуалното съзнание. При него човек почва да съзнава само себе си, а всичко друго чувства, че е нещо вън от него. При индивидуалното съзнание широтата е най-малка, но будността, яснотата е най-голяма. След това пак идва постепенно разширение на съзнанието, но будността, яснотата се запазват и даже стават още по-големи. Това са колективното съзнание, Космическото съзнание и Божественото съзнание.
към текста >>

При индивидуалното съзнание широтата е най-малка, но будността, яснотата е най-голяма.
В тази книга авторът описва своята опитност: той живее в едно състояние, в което минало, настояще и бъдеще са едно – състояние, което е над миналото, настоящето и бъдещето – във вечното настояще. Виждаме как човек почва с едно съзнание широко, но неясно – с първобитно колективно съзнание. Преди това той е имал съзнание, което напомня на Космическото и Божественото, само че още по-неясно, с най-малка будност. След фазата на първобитното колективно съзнание идва постепенно стесняване на съзнанието, при което най-после човек идва до индивидуалното съзнание. При него човек почва да съзнава само себе си, а всичко друго чувства, че е нещо вън от него. При индивидуалното съзнание широтата е най-малка, но будността, яснотата е най-голяма. След това пак идва постепенно разширение на съзнанието, но будността, яснотата се запазват и даже стават още по-големи. Това са колективното съзнание, Космическото съзнание и Божественото съзнание. Ще представим това образно със следната схема: Обяснителни бележки 23 Ларсен, Йоханес (1874-1931) - датски писател, автор на романите „Мъдрец”, „Марта и Мария” и др., в които присъства дълбоко религиозно чувство.
към текста >>

След това пак идва постепенно разширение на съзнанието, но будността, яснотата се запазват и даже стават още по-големи.
Виждаме как човек почва с едно съзнание широко, но неясно – с първобитно колективно съзнание. Преди това той е имал съзнание, което напомня на Космическото и Божественото, само че още по-неясно, с най-малка будност. След фазата на първобитното колективно съзнание идва постепенно стесняване на съзнанието, при което най-после човек идва до индивидуалното съзнание. При него човек почва да съзнава само себе си, а всичко друго чувства, че е нещо вън от него. При индивидуалното съзнание широтата е най-малка, но будността, яснотата е най-голяма. След това пак идва постепенно разширение на съзнанието, но будността, яснотата се запазват и даже стават още по-големи. Това са колективното съзнание, Космическото съзнание и Божественото съзнание. Ще представим това образно със следната схема: Обяснителни бележки 23 Ларсен, Йоханес (1874-1931) - датски писател, автор на романите „Мъдрец”, „Марта и Мария” и др., в които присъства дълбоко религиозно чувство.
към текста >>

13. Петнадесета част

Ако живеете интензивно и съзнателно, можете да преживеете миналото си за един час, но ако ви липсва такава будност, ще го изживеете за хиляди години.
А домът от майки и бащи, които не познават законите. Ето защо човек трябва да се върне към онова първоначално състояние, когато е познавал всички закони. Как ще осъществи това? Чрез диамантена воля. Това е задача на бъдещето. Ако живеете интензивно и съзнателно, можете да преживеете миналото си за един час, но ако ви липсва такава будност, ще го изживеете за хиляди години. Сега е време да се справите с миналото си и да работите за бъдещето си. Ще кажете, че това може да се отложи за друго прераждане или като отидете в другия свят. Не се лъжете. Това, което свършвате днес, е най-важно. Не мислете, че съществата на онзи свят ще се занимават с вас.
към текста >>

14. Паневритмия 1938

Защото характерътъ на енергиитѣ, които човѣкъ изпраща и приема, зависи отъ будностьта на съзнанието, отъ идеята, която занимава човѣка при движението.
Обаче тѣ още повече изобилватъ у по-долнитѣ природни царства. Но има нѣщо важно: човѣкътъ на новото съзнание ще внесе постепенно съзнателность въ известни области на подсъзнателния животъ. Той ще се стреми да разшири крѫга на съзнателния животъ. За да се улеснятъ двата процеса — вземане и даване — които се извършватъ при паневритмичнитѣ упражнения, при тѣхъ трѣбва да участвува съзнанието. Това е условието за целесъобразна обмѣна между човѣка и околната природа. Защото характерътъ на енергиитѣ, които човѣкъ изпраща и приема, зависи отъ будностьта на съзнанието, отъ идеята, която занимава човѣка при движението. Ето защо, паневритмичнитѣ движения не сѫ механични гимнастики, но една дейность, въ която взематъ участие всички сили на човѣшкото естество: физически, духовни, умствени и божествени. Всички тия сили при паневритмията сѫ въ будность, творчество, активность и въ състояние на възприемчивость. Ето защо, при тия упражнения трѣбва да се мисли. Всѣко движение безъ мисъль нѣма смисълъ. При тѣхъ е нуждно едно вѫтрешно концентриране.
към текста >>

Всички тия сили при паневритмията сѫ въ будность, творчество, активность и въ състояние на възприемчивость.
Той ще се стреми да разшири крѫга на съзнателния животъ. За да се улеснятъ двата процеса — вземане и даване — които се извършватъ при паневритмичнитѣ упражнения, при тѣхъ трѣбва да участвува съзнанието. Това е условието за целесъобразна обмѣна между човѣка и околната природа. Защото характерътъ на енергиитѣ, които човѣкъ изпраща и приема, зависи отъ будностьта на съзнанието, отъ идеята, която занимава човѣка при движението. Ето защо, паневритмичнитѣ движения не сѫ механични гимнастики, но една дейность, въ която взематъ участие всички сили на човѣшкото естество: физически, духовни, умствени и божествени. Всички тия сили при паневритмията сѫ въ будность, творчество, активность и въ състояние на възприемчивость. Ето защо, при тия упражнения трѣбва да се мисли. Всѣко движение безъ мисъль нѣма смисълъ. При тѣхъ е нуждно едно вѫтрешно концентриране. При движенията силата на човѣка седи въ концентрирането! Тъй дълбоко да се концентрира човѣкъ при тия упражнения, като че ли ги прави самъ!
към текста >>

Единъ примѣръ ще покаже, колко е важна будностьта на съзнанието за акумулиране на творческитѣ сили на природата въ човѣшкия организъмъ.
Когато правимъ упражненията, живата природа взема участие въ движенията. Тя гледа има ли ритъмъ и съзнание. Когато забележи, че нѣма, тя не взема участие. А когато тя не взема участие, то всичката работа на човѣка отива напраздно. Тя е механическа! Единъ примѣръ ще покаже, колко е важна будностьта на съзнанието за акумулиране на творческитѣ сили на природата въ човѣшкия организъмъ. Интересенъ е въ това отношение евангелскиятъ разказъ за жената, която страдала 12 години отъ кръвотечение. Тя се излѣкувала, като се докоснала отзадъ до дрехата на Христа. Христосъ казалъ: „Кой се допрѣ до дрехитѣ ми? “ Ученицитѣ му казали: „Ти виждашъ, че народътъ те притиска, и казвашъ: Кой се допрѣ до мене! “ — Но Христосъ се обърналъ, за да види този, който сторилъ това, защото усѣтилъ въ себе си, че сила излѣзла отъ Него.
към текста >>

15. 50. УТРИННА МОЛИТВА НА УЧЕНИКА

Дай ми сили, будност и Любов да живея за цялото мое и общо повдигане на всички човеци, на всички същества и за идване на Царството Божие на Земята.
УТРИННА МОЛИТВА НА УЧЕНИКА Господи Боже наш, Душата ми е трепетна пред светлината на новия ден, който ме озарява. Благодаря Ти, че ме пробуди в ранина, когато Те слави разумният човек, птиците и чистите цветя. Благодаря Ти, че ми подаряваш и този ден живота и ме зовеш да продължа своята работа здрав и обновен. Благодаря Ти, че ми даваш условия да изпълня Добрата Ти Воля и да я изявя с любов и разумност, като послужа и на моите братя и сестри. Моля Те, дарувай ми присъствието на Благия Си Дух, да слушам като предан син Твоето ръководство и душата ми да не се отклонява от Закона Ти. Дай ми сили, будност и Любов да живея за цялото мое и общо повдигане на всички човеци, на всички същества и за идване на Царството Божие на Земята. Нека вечното слънце на Твоята Любов озари с виделината Си моята душа и душите на всички мои братя и сестри по лицето на Земята. Нека Твоята Любов, Мъдрост и Истина, Правда и Добродетел зацаруват в живота на човека. Нека всички човеци станат едно с Христа и светлите Ангели, едно с Теб и Великото Бяло Братство. Амин * * * “Молитвата е най-хубавото, най-приятното упражнение; най-красивото нещо в живота.”
към текста >>

НАГОРЕ

0.10356998443604