Търсене в текстове за 'Брошура'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 41 резултата в 18 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис

Същата година издава брошура с мистичен текст под заглавие Хио-Ели-Мели-Месаил.
— Защо е? Гдѣ си го отправилъ? Лѣптата която ти е дадена да принесешъ за благото на ближний си, гдѣ си я оставилъ? Ето чакамъ на тайнитѣ врата на сърдцето ти за отговоръ. През 1897 г., на 33-годишна възраст, Петър Дънов, заедно със свои съмишленици, учредява във Варна “Общество за повдигане религиозний дух на българский народ”, бъдещото Всемирно Бяло братство. Същата година издава брошура с мистичен текст под заглавие Хио-Ели-Мели-Месаил.
към текста >>

2. Писмо № 8

С настоящето си Ви изпращам цената за брошурата на Гервасий в марки.
№ 8 1900 март 8, Нови Пазар Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Нови Пазар 8 мар.[т] 1900 Люб.[езний] д-р Миркович. С настоящето си Ви изпращам цената за брошурата на Гервасий в марки. Имате нарочно поздрав. Желае да знае как се поминувате засега. Надявам се Вашите домашни да полагат най-добрите си услуги за Вашето добро. Всяко добро дело извършено, ще приеми и своето възнаграждение. Надейте се на Божията Милост и благост и Господ ще Ви помогни.
към текста >>

3. Петър Дънов - №25

Христов се принуждава на свой ред да издаде брошурата „Идолопоклонство ли е?
Той е автор на шест брошури на евангелска тематика, издадени в периода 1904-1930 г., като 5 от тях са отпечатани в неговата печатница. През 1901 г. застава зад отпечатването на едно „Отворено писмо до Бургаския архиерейски наместник - протоерея К. Христов". Това писмо се раздава безплатно на Великден пред черквата „Св. Кирил и Методий" и предизвиква гнева на Православната църква в Бургас. К. Христов се принуждава на свой ред да издаде брошурата „Идолопоклонство ли е? ", с която авторът обвинява протестантската общност, че отлъчва хората от православната вяра. Този спор продължава и през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи", без посочен автор. К. Христов отговаря също с брошура - „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? ", в която обвинява Тодор Стоименов като предполагаем неин автор и иска уволнението му като служител в Бургаския окръжен съд. Ответният удар идва с брошурата „Разпнете ги, разпнете ги", в която са включени „Ти победи", тази на К.
към текста >>

Този спор продължава и през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи", без посочен автор. К.
застава зад отпечатването на едно „Отворено писмо до Бургаския архиерейски наместник - протоерея К. Христов". Това писмо се раздава безплатно на Великден пред черквата „Св. Кирил и Методий" и предизвиква гнева на Православната църква в Бургас. К. Христов се принуждава на свой ред да издаде брошурата „Идолопоклонство ли е? ", с която авторът обвинява протестантската общност, че отлъчва хората от православната вяра. Този спор продължава и през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи", без посочен автор. К. Христов отговаря също с брошура - „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? ", в която обвинява Тодор Стоименов като предполагаем неин автор и иска уволнението му като служител в Бургаския окръжен съд. Ответният удар идва с брошурата „Разпнете ги, разпнете ги", в която са включени „Ти победи", тази на К. Христов „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? " и „Предизвикан отговор" с дата 01.06.1904 г.
към текста >>

Христов отговаря също с брошура - „Грях ли е да се молим на Бога за ближния?
Това писмо се раздава безплатно на Великден пред черквата „Св. Кирил и Методий" и предизвиква гнева на Православната църква в Бургас. К. Христов се принуждава на свой ред да издаде брошурата „Идолопоклонство ли е? ", с която авторът обвинява протестантската общност, че отлъчва хората от православната вяра. Този спор продължава и през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи", без посочен автор. К. Христов отговаря също с брошура - „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? ", в която обвинява Тодор Стоименов като предполагаем неин автор и иска уволнението му като служител в Бургаския окръжен съд. Ответният удар идва с брошурата „Разпнете ги, разпнете ги", в която са включени „Ти победи", тази на К. Христов „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? " и „Предизвикан отговор" с дата 01.06.1904 г. и подпис Н.
към текста >>

Ответният удар идва с брошурата „Разпнете ги, разпнете ги", в която са включени „Ти победи", тази на К.
Христов се принуждава на свой ред да издаде брошурата „Идолопоклонство ли е? ", с която авторът обвинява протестантската общност, че отлъчва хората от православната вяра. Този спор продължава и през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи", без посочен автор. К. Христов отговаря също с брошура - „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? ", в която обвинява Тодор Стоименов като предполагаем неин автор и иска уволнението му като служител в Бургаския окръжен съд. Ответният удар идва с брошурата „Разпнете ги, разпнете ги", в която са включени „Ти победи", тази на К. Христов „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? " и „Предизвикан отговор" с дата 01.06.1904 г. и подпис Н. В. Велчев. В нея той признава авторството си на „Ти победи".
към текста >>

4. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Христов се принуждава на свой ред да издаде брошурата „Идолопоклонство ли е?
Той е автор на шест брошури на евангелска тематика, издадени в периода 1904-1930 г., като 5 от тях са отпечатани в неговата печатница. През 1901 г. застава зад отпечатването на едно „Отворено писмо до Бургаския архиерейски наместник - протоерея К. Христов". Това писмо се раздава безплатно на Великден пред черквата „Св. Кирил и Методий" и предизвиква гнева на Православната църква в Бургас. К. Христов се принуждава на свой ред да издаде брошурата „Идолопоклонство ли е? ", с която авторът обвинява протестантската общност, че отлъчва хората от православната вяра. Този спор продължава и през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи", без посочен автор. К. Христов отговаря също с брошура - „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? ", в която обвинява Тодор Стоименов като предполагаем неин автор и иска уволнението му като служител в Бургаския окръжен съд. Ответният удар идва с брошурата „Разпнете ги, разпнете ги", в която са включени „Ти победи", тази на К.
към текста >>

Този спор продължава и през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи", без посочен автор. К.
застава зад отпечатването на едно „Отворено писмо до Бургаския архиерейски наместник - протоерея К. Христов". Това писмо се раздава безплатно на Великден пред черквата „Св. Кирил и Методий" и предизвиква гнева на Православната църква в Бургас. К. Христов се принуждава на свой ред да издаде брошурата „Идолопоклонство ли е? ", с която авторът обвинява протестантската общност, че отлъчва хората от православната вяра. Този спор продължава и през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи", без посочен автор. К. Христов отговаря също с брошура - „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? ", в която обвинява Тодор Стоименов като предполагаем неин автор и иска уволнението му като служител в Бургаския окръжен съд. Ответният удар идва с брошурата „Разпнете ги, разпнете ги", в която са включени „Ти победи", тази на К. Христов „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? " и „Предизвикан отговор" с дата 01.06.1904 г.
към текста >>

Христов отговаря също с брошура - „Грях ли е да се молим на Бога за ближния?
Това писмо се раздава безплатно на Великден пред черквата „Св. Кирил и Методий" и предизвиква гнева на Православната църква в Бургас. К. Христов се принуждава на свой ред да издаде брошурата „Идолопоклонство ли е? ", с която авторът обвинява протестантската общност, че отлъчва хората от православната вяра. Този спор продължава и през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи", без посочен автор. К. Христов отговаря също с брошура - „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? ", в която обвинява Тодор Стоименов като предполагаем неин автор и иска уволнението му като служител в Бургаския окръжен съд. Ответният удар идва с брошурата „Разпнете ги, разпнете ги", в която са включени „Ти победи", тази на К. Христов „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? " и „Предизвикан отговор" с дата 01.06.1904 г. и подпис Н.
към текста >>

Ответният удар идва с брошурата „Разпнете ги, разпнете ги", в която са включени „Ти победи", тази на К.
Христов се принуждава на свой ред да издаде брошурата „Идолопоклонство ли е? ", с която авторът обвинява протестантската общност, че отлъчва хората от православната вяра. Този спор продължава и през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи", без посочен автор. К. Христов отговаря също с брошура - „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? ", в която обвинява Тодор Стоименов като предполагаем неин автор и иска уволнението му като служител в Бургаския окръжен съд. Ответният удар идва с брошурата „Разпнете ги, разпнете ги", в която са включени „Ти победи", тази на К. Христов „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? " и „Предизвикан отговор" с дата 01.06.1904 г. и подпис Н. В. Велчев. В нея той признава авторството си на „Ти победи".
към текста >>

5. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

На другия ден излиза от печат малка брошура от един православен свещеник, насочена срещу неговото име.
Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат. Озърнал се и видял, че наблизо има дърво. Бързо се хванал за клоните му и се качил горе. Така се отървал. Сънят бил дотук. На другия ден излиза от печат малка брошура от един православен свещеник, насочена срещу неговото име. Този свещеник го обвинявал, че бил проводник на евангелизма в Бургас и по този начин отклонявал народа от православието. Книжката е от 11 страници и се нарича „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? ". Отпечатана е в Карнобат с подзаглавие „Отговор на бургаските протестанти", с автор К. Христов. Това е протойерей Костадин (или Константин) Христов, бургаски архиерейски наместник. На първата си страница брошурата започва с думите: „В печатницата „Велчев" в Бургас е напечатано едно пасквилче под наслов „Ти победи!
към текста >>

Явява се въпросът защо е взет като автор на брошурата Т.
„Нова Епоха" от 26 юни 1904 г., публикувайки едно „Предизвикано обяснение". „Обаче работата излиза съвсем другояче. Ако се вярва на бургаския протестански проповедник Пачеджиев, автор на брошурката „Ти победи! " бил не Тодор Стоянов, а Николай Велчев. Той я прочел в ръкопис на 5-имата бургаски протестанти като проповед и отсетне я напечатал. Явява се въпросът защо е взет като автор на брошурата Т. Стоянов, а не Велчев? На това има да отговорим: защото, когато ни се поднасяше от Т. Стоянов, Н. Велчев беше при нас и блуждаеше разсеяно, като хич да няма хабер от тази работа. Но сега вече положително знаем, че авторът на безбожните глупости по адрес на гражданите, на Църквата, на чиновничеството, на учителството и на духовенството е Николай Велчев, печатар в Бургас, следователно общественото презрение минава за негова сметка, а не за сметка на Т. Стоянов."
към текста >>

6. № 81 (Пеню Киров)

Христов се принуждава на свой ред да издаде брошурата „Идолопоклонство ли е?
Николай Вълов Велчев (1875/6 – 29.02.1968), роден в с. Жеравна, застава зад отпечатването на едно „Отворено писмо до бургаския архиерейски наместник – протойерея К. Христов“. Това писмо се раздава безплатно на Великден пред черквата „Св. Кирил и Методий“ и предизвиква гнева на православната църква в Бургас. Протойерей К. Христов се принуждава на свой ред да издаде брошурата „Идолопоклонство ли е? “, с която авторът обвинява протестантската общност, че отлъчва хората от православната вяра. В края на брошурата си К. Христов излиза с тезата, че зад подписа „на някой си Т. Костов“ на края на „отвореното писмо“ се крие личността на Тодор Стоименов (Стоянов). Напрежението от 1901 г.
към текста >>

В края на брошурата си К.
Това писмо се раздава безплатно на Великден пред черквата „Св. Кирил и Методий“ и предизвиква гнева на православната църква в Бургас. Протойерей К. Христов се принуждава на свой ред да издаде брошурата „Идолопоклонство ли е? “, с която авторът обвинява протестантската общност, че отлъчва хората от православната вяра. В края на брошурата си К. Христов излиза с тезата, че зад подписа „на някой си Т. Костов“ на края на „отвореното писмо“ се крие личността на Тодор Стоименов (Стоянов). Напрежението от 1901 г. между духовната група около Пеню Киров и православната църква в Бургас остава и спорът се разгаря с нова сила през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи“ без посочен автор. Протойерей К.
към текста >>

между духовната група около Пеню Киров и православната църква в Бургас остава и спорът се разгаря с нова сила през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи“ без посочен автор.
“, с която авторът обвинява протестантската общност, че отлъчва хората от православната вяра. В края на брошурата си К. Христов излиза с тезата, че зад подписа „на някой си Т. Костов“ на края на „отвореното писмо“ се крие личността на Тодор Стоименов (Стоянов). Напрежението от 1901 г. между духовната група около Пеню Киров и православната църква в Бургас остава и спорът се разгаря с нова сила през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи“ без посочен автор. Протойерей К. Христов отговаря също с брошура – „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? “ и отново посочва Тодор Стоименов (Стоянов) за предполагаем неин автор и иска уволнението му като служител в Бургаския окръжен съд. Ответният удар идва с брошурата „Разпнете ги, разпнете ги“, в която са включени „Ти победи“, тази на К. Христов – „Грях ли е да се молим на Бога за ближния?
към текста >>

Христов отговаря също с брошура – „Грях ли е да се молим на Бога за ближния?
Христов излиза с тезата, че зад подписа „на някой си Т. Костов“ на края на „отвореното писмо“ се крие личността на Тодор Стоименов (Стоянов). Напрежението от 1901 г. между духовната група около Пеню Киров и православната църква в Бургас остава и спорът се разгаря с нова сила през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи“ без посочен автор. Протойерей К. Христов отговаря също с брошура – „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? “ и отново посочва Тодор Стоименов (Стоянов) за предполагаем неин автор и иска уволнението му като служител в Бургаския окръжен съд. Ответният удар идва с брошурата „Разпнете ги, разпнете ги“, в която са включени „Ти победи“, тази на К. Христов – „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? “ и „Предизвикан отговор“, с дата 01.06.1904 г. и подпис Н.
към текста >>

Ответният удар идва с брошурата „Разпнете ги, разпнете ги“, в която са включени „Ти победи“, тази на К.
Напрежението от 1901 г. между духовната група около Пеню Киров и православната църква в Бургас остава и спорът се разгаря с нова сила през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи“ без посочен автор. Протойерей К. Христов отговаря също с брошура – „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? “ и отново посочва Тодор Стоименов (Стоянов) за предполагаем неин автор и иска уволнението му като служител в Бургаския окръжен съд. Ответният удар идва с брошурата „Разпнете ги, разпнете ги“, в която са включени „Ти победи“, тази на К. Христов – „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? “ и „Предизвикан отговор“, с дата 01.06.1904 г. и подпис Н. В. Велчев. В нея Николай Велчев признава авторството си на „Ти победи“ и Тодор Стоянов е оневинен.
към текста >>

7. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 14

Христов се принуждава на свой ред да издаде брошурата „Идолопоклонство ли е?
Жеравна, застава зад отпечатването на едно „Отворено писмо до бургаския архиерейски наместник – протойерея К. Христов“. Това писмо се раздава безплатно на Великден пред черквата „Св. Кирил и Методий“ и предизвиква гнева на православната църква в Бургас. Протойерей К. Христов се принуждава на свой ред да издаде брошурата „Идолопоклонство ли е? “, с която авторът обвинява протестантската общност, че отлъчва хората от православната вяра. В края на брошурата си К. Христов излиза с тезата, че зад подписа „на някой си Т. Костов“ на края на „отвореното писмо“ се крие личността на Тодор Стоименов (Стоянов). Напрежението от 1901 г. между
към текста >>

В края на брошурата си К.
писмо се раздава безплатно на Великден пред черквата „Св. Кирил и Методий“ и предизвиква гнева на православната църква в Бургас. Протойерей К. Христов се принуждава на свой ред да издаде брошурата „Идолопоклонство ли е? “, с която авторът обвинява протестантската общност, че отлъчва хората от православната вяра. В края на брошурата си К. Христов излиза с тезата, че зад подписа „на някой си Т. Костов“ на края на „отвореното писмо“ се крие личността на Тодор Стоименов (Стоянов). Напрежението от 1901 г. между духовната група около Пеню Киров и православната църква в Бургас остава и спорът се разгаря с нова сила през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи“ без посочен автор.
към текста >>

остава и спорът се разгаря с нова сила през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи“ без посочен автор.
В края на брошурата си К. Христов излиза с тезата, че зад подписа „на някой си Т. Костов“ на края на „отвореното писмо“ се крие личността на Тодор Стоименов (Стоянов). Напрежението от 1901 г. между духовната група около Пеню Киров и православната църква в Бургас остава и спорът се разгаря с нова сила през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи“ без посочен автор. Протойерей К. Христов отговаря също с брошура – „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? “ и отново посочва Тодор Стоименов (Стоянов) за предполагаем неин автор и иска уволнението му като служител в Бургаския окръжен съд. Ответният удар идва с брошурата „Разпнете ги, разпнете ги“, в която са включени „Ти победи“, тази на К. Христов – „Грях ли е да се молим на Бога за ближния?
към текста >>

Христов отговаря също с брошура – „Грях ли е да се молим на Бога за ближния?
Костов“ на края на „отвореното писмо“ се крие личността на Тодор Стоименов (Стоянов). Напрежението от 1901 г. между духовната група около Пеню Киров и православната църква в Бургас остава и спорът се разгаря с нова сила през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи“ без посочен автор. Протойерей К. Христов отговаря също с брошура – „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? “ и отново посочва Тодор Стоименов (Стоянов) за предполагаем неин автор и иска уволнението му като служител в Бургаския окръжен съд. Ответният удар идва с брошурата „Разпнете ги, разпнете ги“, в която са включени „Ти победи“, тази на К. Христов – „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? “ и „Предизвикан отговор“, с дата 01.06.1904 г. и подпис Н.
към текста >>

Ответният удар идва с брошурата „Разпнете ги, разпнете ги“, в която са включени „Ти победи“, тази на К. Христов
духовната група около Пеню Киров и православната църква в Бургас остава и спорът се разгаря с нова сила през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи“ без посочен автор. Протойерей К. Христов отговаря също с брошура – „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? “ и отново посочва Тодор Стоименов (Стоянов) за предполагаем неин автор и иска уволнението му като служител в Бургаския окръжен съд. Ответният удар идва с брошурата „Разпнете ги, разпнете ги“, в която са включени „Ти победи“, тази на К. Христов – „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? “ и „Предизвикан отговор“, с дата 01.06.1904 г. и подпис Н. В. Велчев. В нея Николай Велчев признава авторството си на „Ти победи“ и Тодор Стоянов е оневинен.
към текста >>

8. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

в отделна брошура спомени на дядо попа за тая случка.
Винаги наблюдателен, с тиха външност, той заговорваше плавно, мелодично, но със сдържан тон, като човек, който добре се владее. С тънка, едва доловима ирония в гласа той казваше „какво не съм аз видял и препатил, което вие, младите, не сте и сънували още". След време много от преживелиците на дядо попа ми се разказаха, но остави у мен най-трайни следи само разказът за неговото юношество, когато той, подбуждан и от своята майка, искал да се покалугери, още съвсем млад, 16-17-годишен. Но срещата му с един мистериозен духовник в солунската църква „Свети Димитър" (превърната в турска джамия) става причина младият Константин да не стане светогорски калугер, но верен на религиозния си дух, той се запопил... Това лято имах възможност да посетя гроба на тоя тъй много заслужил наш духовник и след като видях с очи останалия веществен спомен от тая мистериозна случка (Антиминса), реших да публикувам това, което знаех, както и отпечатаните още 1905 г. в отделна брошура спомени на дядо попа за тая случка. София, 1.VIII.1922 г. ПРИ ГРОБА НА СВЕЩЕНИК КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ Някога безсмъртният Шекспир каза верен за всички векове афоризъм: „Имай повече неща, отколкото посочваш; казвай по-малко, отколкото знаеш." Много неща има, които ние отминаваме, без да ги забележим. И много от забелязаното не можем да го посочим.
към текста >>

Аз ще цитирам разказа на дядо поп Константин, както го намирам в издадената в 1905 г. брошура*.
И ако деецът отнесе в гроба тая мистерия, биографът не ще може да обясни неговия характер. Биографичният очерк в „Духовна култура" е непълен и едностранчив. Свещеник Константин ни е представен само като добър родолюбец. Той бе духовник с жива вяра в задгробното битие: той бе мистик. И тая си вяра, според собствения му разказ, той дължи на преживяната в Солун още в младините му (1854 г.) мистерия. Аз ще цитирам разказа на дядо поп Константин, както го намирам в издадената в 1905 г. брошура*. „На Великий петък отидохме с другарите Белю Пинин, Тодор п. Маврудиев и Петър Атанасов да се поклоним на гроба на свети Великомученика Димитрия в церквата, нарицаема „Кассъма джамиси". На излизане ни срещна един старец, свещеник, без да го познаваме, със среден ръст, лице - сухо, бледо, брада - дълга и бяла, очи - светливи и пленителни. Благослови ни, като му целунахме десницата, и ни попита откъде сме и накъде отиваме. Ний му отговорихме, че сме от Варна и отиваме за Света гора.
към текста >>

Дядо поп не довършва разказа си в тази брошура и с това той прикрива най-мистериозните факти в своя живот и които той е доверил на верующия.
Заради това в началото на третата петдесетница на станалото обещание, когато се изпълни възрастта Христова, и... Турция ще падне!... След това ще се яви или роди православний Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие. А пък на свършека на петдесетницата сам Господ Саваот ще отвори вратата на Света София и сам Белият Цар ще влезе Богу да се помоли в нея... а сегашната тъмнина, която ни покрива, ще изчезне!... Знамението е вярно, от днешния ден, след като изтекат времената от числото на Евангелските трижд по iД (14) родове Христови***, дай Боже, да можем пак да кажем на същия ден небесний глас, който иде от Небето и като молния ще се разнесе по всичкия свят: Се победил ест лев, иже сий от колена Iудова, корен Давидов. Амин.**** " Дядо поп не довършва разказа си в тази брошура и с това той прикрива най-мистериозните факти в своя живот и които той е доверил на верующия. Когато тайнственият свещеник предава Антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка, станал невидим. Чак тогава младежът Константин разбрал, че неговият събеседник не е от живите, а дух. И това тъй силно го стреснало, че той останал на мястото си като вдървен. Незабелязан на тази сцена свидетел бил пазачът на черквата-джамия, стар благочестив турчин. Той приближил към смаяния момък, турил ръка на рамото му и му казал:
към текста >>

9. БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА

някакъв свещеник... успял да вземе по някакъв неизвестен за нас начин един ръкопис на Учителя и издал малка брошура, която озаглавил „Тайните на Духа" или „Хио-Ели-Мели-Месаил - Глас Божи"..."
Беше ученичка на Учителя от 1906 г. и в дома им на улица „Зеленка" за него имаше специална стая. Улицата и къщата се намират над новия театър в града. Стр. 48 (94): „Пак през същата 1897 г. някакъв свещеник... успял да вземе по някакъв неизвестен за нас начин един ръкопис на Учителя и издал малка брошура, която озаглавил „Тайните на Духа" или „Хио-Ели-Мели-Месаил - Глас Божи"..." Отпечатването на „Хио-Ели-Ме-ли-Месаил" не е станало от непознат свещеник през „същата 1897 г.", а много по-късно - през 1912 г., в печатница „Напредък" , Стара Загора. Това се вижда и от самата книжка, на чиято корица са посочени годината, печатницата и градът. За този случай Учителя говори на събора в град Търново през 1922 г.: „Друг един брат ми разказваше следното: книжката, една малка книжка аз бях издал, но без надпис (без автор - бел. авт.), попада в ръцете на едного, който си позволил да изкара от нея 5000 екземпляра и ходи да я продава. Запитват го: Кой написа тая книга?
към текста >>

10. ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ

На 13-годишна възраст прочел книга за живота на Буда, година по-късно - брошура с теософските схващания за духовните тела и чак-рите у човека.
Не мислел за друго, освен за помъдрелия бивш болник, седнал в краката на Исус пред смаяната от чудото тълпа. Когато бил на 12 години, опитал да пости. С двама приятели се уединили в някаква колиба край Гебед-жанското езеро и уплашили до смърт родителите си. Четял много - Жул Верн, Рамачарака, Луи Жакойо. Дори в конюшнята си направил „химическа лаборатория". На 13-годишна възраст прочел книга за живота на Буда, година по-късно - брошура с теософските схващания за духовните тела и чак-рите у човека. Когато станал на 15 години се нахвърлил на Емерсън, Щайнер, Бла-ватска и Спиноза. По-късно си спомня, че дълбоко го впечатлила мисълта на Щайнер: „Когато обичате един изключителен човек, вие се свързвате с него и всичките му качества преминават у вас". Увлякъл се и по хиро-мантията, дори правел гипсови отпечатъци от дланите на съучениците си. Една сутрин стоял на морския бряг, наоколо растели плодни дървета. Внезапно се намерил потънал в бликаща светлина.
към текста >>

Още при първото си отиване в столицата посетил Софийската библиотека, избрал си няколко превода на Рудолф Щайнер, но някакъв проникновен библиотекар му посочил новоизлязла брошура: „Ето, това трябва да прочетете".
Внезапно се намерил потънал в бликаща светлина. „Видях красиво същество с преливащи цветове", разказва по-късно той. Започва Първата световна война. През 1916 г. Михаил Иванов се хваща на работа като писар във военновременен снабдителен център, няколко пъти пътува с влак до София. Още при първото си отиване в столицата посетил Софийската библиотека, избрал си няколко превода на Рудолф Щайнер, но някакъв проникновен библиотекар му посочил новоизлязла брошура: „Ето, това трябва да прочетете". Когато се качил на влака за Варна, забелязал, че някъде е запилял книгите от Щайнер и се зачел в препоръчаната му брошура. Била от някой си Петър Дънов. „Този надминава другите - рекъл си Михаил, - как ли мога да се срещна с него? " Във Варна продължава да чете много и безразборно, опитва йога-упражнения от пранаяма.
към текста >>

Когато се качил на влака за Варна, забелязал, че някъде е запилял книгите от Щайнер и се зачел в препоръчаната му брошура.
„Видях красиво същество с преливащи цветове", разказва по-късно той. Започва Първата световна война. През 1916 г. Михаил Иванов се хваща на работа като писар във военновременен снабдителен център, няколко пъти пътува с влак до София. Още при първото си отиване в столицата посетил Софийската библиотека, избрал си няколко превода на Рудолф Щайнер, но някакъв проникновен библиотекар му посочил новоизлязла брошура: „Ето, това трябва да прочетете". Когато се качил на влака за Варна, забелязал, че някъде е запилял книгите от Щайнер и се зачел в препоръчаната му брошура. Била от някой си Петър Дънов. „Този надминава другите - рекъл си Михаил, - как ли мога да се срещна с него? " Във Варна продължава да чете много и безразборно, опитва йога-упражнения от пранаяма. Поведението му тревожи родителите му, дори майка му един ден изгаря всичките му книги.
към текста >>

11. 1919_1 1919 година

Търново, през лятото на 1919 г." Двете беседи пред търновското гражданство са публикувани отделно в брошурата „Мировата любов.
От септември тази година, Учителя ги приканва да започнат да плащат десятък. Всъщност, тъй като те не са си купували публикуваните беседи (всяка беседа излизала отделно), то с тези пари тогава Учителя им купува и изпраща беседи. А в по-големия от дадените през тази година два наряда по избор, в дните за пост, за първи път, наред с Библията, са дадени да се четат беседи от „Сила и живот". Това е първата година, в която беседите от събора се оформят в отделна книга и се издават под заглавие: „Беседи, обяснения и упътвани от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново, през лятото на 1919 г." Двете беседи пред търновското гражданство са публикувани отделно в брошурата „Мировата любов. Космичната обич", вероятно, за да могат да се предлагат и на външни хора. От тази година има запазени четири писма до Иларионови и един наряд, който Учителя им изпраща за празника на пролетното равноденствие. На 1 ноември 1919г. Братството във В. Търново закупува следните имоти в с.
към текста >>

12. 1919_9 Спомени на Илия Узунов

В края на брошурата прочетох, че това е беседа, държана от Учителя Петър Дънов в читалище „Надежда" на 19 юли 1919 год.
Имаше права и красива стойка. Като го погледнеш, чувстваш необикновено обаяние. Като гледах хората в залата – ентусиазирани, радостни – и като ги видях как напускат салона, разбрах, че тези хора не са търновци. За човека научих по следния начин: попадна ми една брошурка, която започнах да чета. Като четях си спомних, че съм чувал някъде тези неща. В края на брошурата прочетох, че това е беседа, държана от Учителя Петър Дънов в читалище „Надежда" на 19 юли 1919 год. Когато завърших машинния техникум във Варна през 1925 год., през септември един брат ме заведе в Търново, при Учителя. Там намерих стотина души около него.
към текста >>

13. 1919_11 СЪБОРНО СЛОВО 1919 г.

(Беседите в читалище „Надежда" са публикувани в брошурата „Мировата Любов.
СЪБОРНО СЛОВО 1919 г. Актуални проблеми и задачи за работа от книгата „Беседи, обяснения упътвания от Учителя". (Беседите в читалище „Надежда" са публикувани в брошурата „Мировата Любов. Космичната обич", 1919 г.) За събитията и общественият живот Най-голямото зло в света е голямата алчност на хората. Всички държави днес искат колонии, колонии, всеки народ иска да зароби другите и да живее на техен гръб. Алчността на човечеството доведе днешната война, от нея произлязоха всичките други лоши икономически условия за нещастието на хората.
към текста >>

14. 1920_10 СЪБОРНО СЛОВО 1920 г.

В. Търново." Беседата в читалище „Надежда" е публикувана в брошурата „Новото човечество", 1921 г.
СЪБОРНО СЛОВО 1920 г. Актуални проблеми и задачи за работа през годината от книгата „Беседи и напътвания, държани от Учителя за учениците и слушателите на „Бялото Братство" на събора през лятото на 1920 г. в гр. В. Търново." Беседата в читалище „Надежда" е публикувана в брошурата „Новото човечество", 1921 г. За събитията и църквата За новото човечество има загатвания тук-таме в Новия завет, в Откровението. Евангелист Йоан още преди 2000 години е видял бременната жена с тази велика идея, „новото човечество", и той е определил числото на тези избраници, носители на тази идея - 144 000 души. Като съберете числата 1+4+4=9. Числото 9 е резултат на една еволюция на хората, които имат всички положителни, благородни качества.
към текста >>

15. 017. Път към монашеско подвизаване

Перипетиите, които са възпрепятствали покалугеряването на Константин Дъновски, са описани от самия него в една малка брошура “Едно откровение в Солунската църква “Св.
017. Път към монашеско подвизаване Решението на младия Константин Дъновски да се покалугери не следва да се смята като абдикация от арената на живота, а съобразявайки се с неговия темперамент и възпитание, да го приемем като акт на по-висока степен на духовно извисяване. Вместо да преклони глава пред безизходността, той решава да проси с молитва свобода за българския народ. Перипетиите, които са възпрепятствали покалугеряването на Константин Дъновски, са описани от самия него в една малка брошура “Едно откровение в Солунската църква “Св. Димитрий” (Кассъма джасими)”, отпечатана като лично негово издание през 1905 г., съдържаща осем печатни страници, извадки от която предаваме по-долу. През първото десетдневие на април 1854 г., двадесет и четири годишният Константин Дъновски и трима него-ви другари – Бельо Пинин, Тодор х. Маврудиев и Петър Атанасов, потеглят от Варна с една стара гръцка гемия за Света гора в Атон с намерение там да се посветят на монашество. Едно случайно произшествие обаче осуетява плановете им. Недалеч от Солун разразилата се страшна морска буря разбила гемията, с която пътували четиримата младежи.
към текста >>

16. 018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”

” “С всяко благоволение – му рекох и се разделихме” – пише в брошурата си Константин Дъновски.27
За да благодарят Богу за щастливото си избавление, четиримата другари решават да посетят старата солунска църква “Свети Димитрий Солунски”, превърната тогава в джамия, под названието Кассъма джамиси. Четиримата разгледали старата християнска светиня и поблагодарили за оказаната им от небето помощ и покровителство. На излизане от църквата ги пресрещнал един стар свещеник, който ги заговорил дружески. По време на разговора въпросният свещеник се обръща лично към Константин Дъновски и му казва: “Желая утре на това място, по това време да се видя с тебе. Имам да те питам и да ти кажа нещо, идваш ли? ” “С всяко благоволение – му рекох и се разделихме” – пише в брошурата си Константин Дъновски.27 “На другия ден, Велика събота, на определеното време отидох в църквата, влезнах при гроба на Св. Димитрий, запалих свещица и се помолих, след като захванах да разглеждам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме обзе една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: “Защо ли ни е изоставил Господ? И защо да бъде такава една светиня в турски ръце...” От цитирания пасаж се вижда, че непосредствено преди втората си среща със стария свещеник Константин Дъновски се вълнува от въпроси, свързани с националното робство на българския народ и произтичащите от това последици. По-нататък разказът на Константин Дъновски продължава: “Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтара и начна да се моли. След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата.
към текста >>

Разговорът между Константин Дъновски и стария свещеник в църквата става на 10 април 1854 г., а публикуването на този разговор в брошурата “Едно откровение в Солунската църква “Св.
Методий, отправена към Св. Димитрий Солунски, от която се вижда преценката му за солунския светец: “О, мъдри Свети Димитре, като предстоиш светло пред Божия престол, не ни забравяй, моли се за нас, окаяните, които, странници в тая земя, съзерцаваме днес твоите велики дела и те възпяваме...”32 Като се има предвид църковното образование на младия Константин Дъновски, лесно е да си представим как е въздействало върху съзнанието му поръчението на стария свещеник в храма на солунския светец, и то тогава, когато е решил да се отрече от света и да се отдаде на монашество. Не напразно Константин Дъновски характеризира случилото се в църквата “Св. Димитрий Солунски” като откровение, което внася основен преврат в неговия житейски път и, спомнил си за него, го описва и отпечатва. Разговорът между Константин Дъновски и стария свещеник в църквата става на 10 април 1854 г., а публикуването на този разговор в брошурата “Едно откровение в Солунската църква “Св. Димитрий” се прави през 1905 г., т.е. 27 години след освобождението на България. Обръщаме внимание върху този факт, за да избегнем възражението, че е възможно свещеник Константин Дъновски от чисто патриотични съображения и за повдигане духа на народа да импровизира описаните събития в църквата “Св. Димитрий Солунски”. Когато свещеник Константин Дъновски отпечатва брошурата, България е вече освободена и подобна пропаганда става излишна.
към текста >>

Когато свещеник Константин Дъновски отпечатва брошурата, България е вече освободена и подобна пропаганда става излишна.
Разговорът между Константин Дъновски и стария свещеник в църквата става на 10 април 1854 г., а публикуването на този разговор в брошурата “Едно откровение в Солунската църква “Св. Димитрий” се прави през 1905 г., т.е. 27 години след освобождението на България. Обръщаме внимание върху този факт, за да избегнем възражението, че е възможно свещеник Константин Дъновски от чисто патриотични съображения и за повдигане духа на народа да импровизира описаните събития в църквата “Св. Димитрий Солунски”. Когато свещеник Константин Дъновски отпечатва брошурата, България е вече освободена и подобна пропаганда става излишна. Щом е така, брошурата трябва да се счита като изнасяне на факти с цел да се запази историческата истина.
към текста >>

Щом е така, брошурата трябва да се счита като изнасяне на факти с цел да се запази историческата истина.
Димитрий” се прави през 1905 г., т.е. 27 години след освобождението на България. Обръщаме внимание върху този факт, за да избегнем възражението, че е възможно свещеник Константин Дъновски от чисто патриотични съображения и за повдигане духа на народа да импровизира описаните събития в църквата “Св. Димитрий Солунски”. Когато свещеник Константин Дъновски отпечатва брошурата, България е вече освободена и подобна пропаганда става излишна. Щом е така, брошурата трябва да се счита като изнасяне на факти с цел да се запази историческата истина.
към текста >>

17. 019. Обет за духовна служба

“След тези думи – пише в брошурата си Константин Дъновски – старият свещеник посегнал към пазвата си и извадил нещо, обвито в една бяла кърпа, “с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара.
При разговора между младия Константин и стария свещеник се казва, че последният го е съветвал да изостави идеята си за отдаване на монашество. В този диалог се изтъква, че Константин Дъновски трябва да бъде категоричен и да вземе твърдо непоклатимо решение, като даде тържествено обещание да се завърне обратно там, откъдето е тръгнал, като заработи за извоюването на верска и народностна свобода за българския народ. За да придаде по-голяма тежест на отправеното му предложение за връщане във Варна, старият свещеник му връчва залог, чрез който иска да подчертае, че става дума за тържествено дадено обещание пред Бога. След като Константин Дъновски обещава, че взема присърце дадения му съвет за връщане обратно във Варна, заявявайки, че “с готовност приема всичко, което му е било казано и което ще му се каже”. Тогава – се казва в “Откровението” – старият свещеник вдигнал очи и ръце нагоре и изрекъл: “Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци”. “След тези думи – пише в брошурата си Константин Дъновски – старият свещеник посегнал към пазвата си и извадил нещо, обвито в една бяла кърпа, “с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара. Като разви кърпата, извади един антиминс и го целуна, като покани и мене да го целуна. После показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, запитвайки ме дали го познавам. Аз му рекох: “Ако е число, то е 1747.” – “Така, вярно – рече, – именно от това число води началото си тоя свят престол.”(VI) В случая антиминсът играе символичната роля на свети църковен престол, пред който се дава тържествено обещание, валидно на клетва. Числото 1747 е годината на проявлението на Небето в малката солунска църквичка “Лагудяни” на 20 декември 1746 г. Понеже използването на антиминса започва практически през 1747 г., в него се вписва тази година.
към текста >>

За да се разбере истинското значение, което старият свещеник е придавал на антиминса, връчен на Константин Дъновски, необходимо е да се проследи неговата (на антиминса) предистория, подробно разказана във втората част на брошурата.
Чрез сбора на двата числени символа – 1747 + 153 = 1900 е посочено началото на дейността на Учителя, символизирана с първия събор на Бялото Братство през 1900 г. Чрез числото 1747 се отбелязва вдигането на анатемата от българския народ, а с числото 153 се символизира благодатта Христова, която им вещае светли бъднини. Старият свещеник, връчвайки антиминса на Константин Дъновски в църквата “Св. Димитрий Солун-ски”, е искал да го насочи към всеотдайно служене Богу и народу. Самият антиминс би следвало да се приеме и като символ за възлагане на мисия по поръчение на Небето. За да се разбере истинското значение, което старият свещеник е придавал на антиминса, връчен на Константин Дъновски, необходимо е да се проследи неговата (на антиминса) предистория, подробно разказана във втората част на брошурата. “На 20 декември 1746 г. в Солунската църква “Панагия Лагудяни” 77-годишният свещеник йеромонах Теофани Светогорски, аскет от Иверския манастир в Света гора, Атон, извършвал агрипиния по случай 40 дни от зверското изтребление на няколко души християни от кръвожадни мохамедани. Майките и вдовиците на жертвите, заедно с някои свои роднини, във всенощно бдение горещо молели Бога за помощ и утешение. През нощта настанала голяма буря, която едва ли не съборила малката църква. Призори, малко преди завършване на литургията, бурята утихнала и църквата била огряна от чудна светлина като през бял ден.
към текста >>

18. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО

Някой си Ласков излезе с една брошура, в която показа своето невежество и неразбиране.
По това време българското духовенство не отлъчи направо Учителя от църквата, а Го обяви за самоотлъчил се. В същото време в обществото се носеха най- различни слухове за поведението на Учителя. Българската общественост се отнесе враждебно към Него. Върху името Му се сипеха поток от хули, мръсотии и клевети, както върху личността Му, така и върху Делото и Учението Му. Срещу Него свещеници говореха от амвоните си, вестниците пишеха безсрамно хули и непроверени неща. Някой си Ласков излезе с една брошура, в която показа своето невежество и неразбиране. Присмех, подигравки и хули се отправяха и към последователите Му. Дори правеха опит да Го изправят пред съдебните власти. Завеждаха се следствия, всички от които се прекратяваха, поради липса на доказателства. Оставаше само мълвата да се носи и цапа умовете на тия, които й вярваха. Как се отнесе Учителят към тази мълва?
към текста >>

НАГОРЕ

0.10761404037476