Търсене в текстове за 'Бележки'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 129 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
Сега обаче тя го е поставила на видно място и му е дала ранга на едно от първите и основни задължения, с които се сблъсква научната съвест. 6. Това съмнение, което науката допуща в своята работа и което Гьоте[80] е нарекъл „научен скептицизъм”, има обаче стремеж да превъзмогне себе си. То не е онова неверие, родено от тъпоумие и невежество, чийто стремеж е само да съществува и да извинява себе си за своята леност и равнодушие. 7. Задачата на науката, както това се загатна и по-рано[81], е да изработи прави съждения и истински възгледи за целокупния живот, който се проявява в цялото мироздание. Нашият ум се нуждае от истински идеали, които да му вдъхват сила да ни ръководи в живота по пътя на знанието и мъдростта. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ [1] Надписът „Част І” съществува в оригиналния текст от 1896 г. От спомените на д-р Методи Константинов (ученик на Учителя) става ясно, че е замислена и втора част, където акцентът трябвало да падне върху възпитанието (вж. „Изгревът…”, т. 4, с. 404). Този проект не е осъществен от Учителя.
към текста >>

Включените около 150 обяснителни бележки биха могли да са и повече.
За целта е необходимо добро съчетание на форма и съдържание, т.е. думите в текста да произвеждат съответните образи в съзнанието на четящия. За нас водещ винаги е бил смисълът и формалните промени в пасажите не са самоцелни, а добре обмислени и мотивирани. Всяка дума, намерила място в настоящото издание, е подложена на строга преценка и при необходимост – на консултация със съответните специалисти. Това наложи по-продължителен период на работа върху книгата (три години) и привличането на повече консултанти от различни области. Включените около 150 обяснителни бележки биха могли да са и повече. А за някои читатели може би те са прекалено много. Ние решихме да се ограничим дотук, за да дадем възможност на бъдещите изследователи да ги допълват, коригират или премахват. Част от цитираните имена и термини бяха с правописни грешки и фактологически несъответствия, а за друга част беше невъзможно да се открият или намерят данни. Всичко това, разбира се, не бива да се свързва пряко с автора, а по-скоро с ограничените възможности както на тогавашния правопис, така и на печатната техника в България от края на XІX в. Все пак с наличните бележки и нанесени корекции се надяваме да хвърлим повече светлина по конкретно засегнатите теми, както и да допълним и дообогатим кръгозора на читателя.
към текста >>

Все пак с наличните бележки и нанесени корекции се надяваме да хвърлим повече светлина по конкретно засегнатите теми, както и да допълним и дообогатим кръгозора на читателя.
Включените около 150 обяснителни бележки биха могли да са и повече. А за някои читатели може би те са прекалено много. Ние решихме да се ограничим дотук, за да дадем възможност на бъдещите изследователи да ги допълват, коригират или премахват. Част от цитираните имена и термини бяха с правописни грешки и фактологически несъответствия, а за друга част беше невъзможно да се открият или намерят данни. Всичко това, разбира се, не бива да се свързва пряко с автора, а по-скоро с ограничените възможности както на тогавашния правопис, така и на печатната техника в България от края на XІX в. Все пак с наличните бележки и нанесени корекции се надяваме да хвърлим повече светлина по конкретно засегнатите теми, както и да допълним и дообогатим кръгозора на читателя. В бележките са дадени сведения и са уточнени част от цитираните от автора имена и текстове, както и една малка част понятия, които се изясняват в контекста на самобитния стилов изказ на последвалото му творчество. Тази книга остава неразбрана в края на XІX в. Неразбрана е и днес, в началото на XXІ в. – 110 години по-късно. Как иначе да си обясним факта, че тя остава незабелязана от съвременната наука!
към текста >>

В бележките са дадени сведения и са уточнени част от цитираните от автора имена и текстове, както и една малка част понятия, които се изясняват в контекста на самобитния стилов изказ на последвалото му творчество.
А за някои читатели може би те са прекалено много. Ние решихме да се ограничим дотук, за да дадем възможност на бъдещите изследователи да ги допълват, коригират или премахват. Част от цитираните имена и термини бяха с правописни грешки и фактологически несъответствия, а за друга част беше невъзможно да се открият или намерят данни. Всичко това, разбира се, не бива да се свързва пряко с автора, а по-скоро с ограничените възможности както на тогавашния правопис, така и на печатната техника в България от края на XІX в. Все пак с наличните бележки и нанесени корекции се надяваме да хвърлим повече светлина по конкретно засегнатите теми, както и да допълним и дообогатим кръгозора на читателя. В бележките са дадени сведения и са уточнени част от цитираните от автора имена и текстове, както и една малка част понятия, които се изясняват в контекста на самобитния стилов изказ на последвалото му творчество. Тази книга остава неразбрана в края на XІX в. Неразбрана е и днес, в началото на XXІ в. – 110 години по-късно. Как иначе да си обясним факта, че тя остава незабелязана от съвременната наука! Нима през 90-те години на XІX в.
към текста >>

2. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

Бележките под линия на тази част както и сканираните страници на оригинала не са нанесени.
Господи, да видя лицето ти в тая земя и да се възрадва духът ми за твоята благост. Облечи душата ми в твоята сила и в твоето присътствие. Господи, ти всякога си ми помагал и всякога си изливал твоята благодат върху ми и всякога си ме крепил с присътствието на твоя дух. Ти ще ме послушаш пак и ще ми отговориш, за да познаят, че ти си Бог мой, който си ме проводил да върша волята ти. ...................... Бележките под линия на тази част както и сканираните страници на оригинала не са нанесени. За справка виж PDF - файла с цялата книга
към текста >>

3. УВОД

Миркович, изпратени през периода 1898-1902г.2, десетината кратки бележки и рисунки, приложени старателно от ученичката му Савка Керемидчиева в нейния бележник от двадесетте години на XX в.3 и двете ръкописни бележки от 1933г.4
Основателят на духовното общество „Бяло братство" Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди страници беседи, слова, напътствия и мисли. Те са записвани, стенографирани, разпитани, превеждани и издавани с много любов от неговите последователи от петте земни континента. Не случайно вече близо столетие той остава един от най-известните българи в света. Много малко са обаче запазените оригинални ръкописни документи с автограф на Петър Дънов, т.е. писани и подписани от него.1 Сред тях са дванадесетте писма до един от първите му ученици и последователи, д-р Георги В. Миркович, изпратени през периода 1898-1902г.2, десетината кратки бележки и рисунки, приложени старателно от ученичката му Савка Керемидчиева в нейния бележник от двадесетте години на XX в.3 и двете ръкописни бележки от 1933г.4 Със сигурност не малко оригинални материали на Петър Дънов се съхраняват в частни архиви на членове на Бялото братство, но не са обявени публично до момента. Доказателства за това се появиха преди повече от десет години в поредица от няколко книги - документални хроники за Учителя П. Дънов.5 В тях бяха обнародвани над триста писма на Дънов до негови ученици и последователи, осъществено по ксероксни копия. Други 80 преписа и ксероксни копия на негови писма се съхраняват в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" (НБКМ-БИА) в София.6 Докато оригиналите на тези документи не бъдат обявени публично, историческата наука не може да борави пълноценно с тях.
към текста >>

Дънов е поставил числа във възходяща номерация до 31, без придружаваща ги информация, и логичното обяснение за това е, че с тези числа е обозначил датите от съответния месец, на които е правил бележките.
Началната дата - 3 март 1899г. е изписана ясно на първа страница на документа и по нея няма спор. Крайната дата обаче може да бъде както 16 октомври 1899г., така и 25 октомври 1899г., защото на предпоследната страница авторът е отбелязал 16 окт[омври], а на последната - числото 25. Разрешението на дилемата е свързано с анализ и обяснение на ролята, която имат числата пред повечето записи в личния бележник на П. Дънов. Видно е от пръв поглед, че пред по-голямата част от записите в бележника П. Дънов е поставил числа във възходяща номерация до 31, без придружаваща ги информация, и логичното обяснение за това е, че с тези числа е обозначил датите от съответния месец, на които е правил бележките. Трудността идва от два момента: 1. На единадесет места в бележника Дънов все пак прави точна датировка, т.е., числото пред записа е допълнено с информация за месеца (годината е изписана само в началото на бележника и това е напълно достатъчно), например: 6 май, 21 май, 29 ав[густ] и т.н. Случаите не са малко и внушават предположението, че когато П. Дънов желае да датира бележките си, то той го прави в пълнота. Разбира се, в един личен документ, какъвто е бележникът, авторът е свободен да отбелязва датите както пожелае, може и въобще да не поставя дати.
към текста >>

Дънов желае да датира бележките си, то той го прави в пълнота.
Видно е от пръв поглед, че пред по-голямата част от записите в бележника П. Дънов е поставил числа във възходяща номерация до 31, без придружаваща ги информация, и логичното обяснение за това е, че с тези числа е обозначил датите от съответния месец, на които е правил бележките. Трудността идва от два момента: 1. На единадесет места в бележника Дънов все пак прави точна датировка, т.е., числото пред записа е допълнено с информация за месеца (годината е изписана само в началото на бележника и това е напълно достатъчно), например: 6 май, 21 май, 29 ав[густ] и т.н. Случаите не са малко и внушават предположението, че когато П. Дънов желае да датира бележките си, то той го прави в пълнота. Разбира се, в един личен документ, какъвто е бележникът, авторът е свободен да отбелязва датите както пожелае, може и въобще да не поставя дати. 2. Нарушеният хронологичен ред на записите от месец юни. Ако приемем, че числата пред записите са дати от съответния месец, то за м. юни положението е следното: от с. 34 до с.
към текста >>

Всички задраскани думи, пояснения на някои изрази, събития и остарели думи са придружени с обяснителни бележки под линия във възходяща номерация.
Използваното черно мастило е два вида - тъмно, плътно черно и по-светло черно, като разликата е слабо доловима. Тя ясно се забелязва на страниците, където става смяната - например страница 14 (по номерацията на автора) до половината е изписана с тъмно черно мастило, а следващият запис е с по-светло черно мастило. Разчитането на текста на бележника на П. К. Дънов бе направено „de visu" по оригинала. П. Дънов пише четливо, с малко зачертавания и поправки и поради това разчитането не представлява особен проблем. Всички задраскани думи, пояснения на някои изрази, събития и остарели думи са придружени с обяснителни бележки под линия във възходяща номерация. Неправилно изписаните думи от съвременна гледна точка като: „уничтожа", „сърдце", „испълнява", „престапления", „раководи", „исток", „прислсдват" и др., са оставени според тогавашния правопис. Абсолютно точно спрямо оригинала е предаден и преноса на части от думи на нов ред, дори ако това е само една буква, т.е., против съврсмсиитс граматически правила. Поправени са чрез използване на квадратни скоби думите с двойно „н" и тези, които включват съгласните „зс": „благословен[н]ий", „постоян[н]о", „въ[з]сияе" и др. Квадратните скоби са използвани и в случаите, когато са развити от мен съкратени от автора думи, например пос[лание], пса[лом], а[прил], евр[еите]. Осъвременена е пунктуацията, като пред противоположния съюз „но" и пред местоименията „който", „която", „което", „които" са поставени запетаи.
към текста >>

Съставителство, разчетен текст, увод и обяснителни бележки Ст. н.с.
Септември 2009г. София .......................... Книгата е съвместно издание на Националната библиотека "Св. Св. Кирил и методий" и Общество "Бяло братство" Факсимилно издание с разчетен текст и коментар. Съставителство, разчетен текст, увод и обяснителни бележки Ст. н.с. д-р Милкана Бошнакова. Книгата е първото факсимилно издание на личния бележник на Петър К. Дънов с разчетен текст и коментар и в това се състои нейната уникалност. Основният работен принцип е пълното и точно представяне на оригинала. Бележникът е сред малкото запазени оригинални документи на Учителя.
към текста >>

4. Личен бележник на Петър К. Дънов - PDF

Съставителство, разчетен текст, увод и обяснителни бележки Ст. н.с.
http://www.uchitelia...Petar danov.pdf Книгата е съвместно издание на Националната библиотека "Св. Св. Кирил и методий" и Общество "Бяло братство" Факсимилно издание с разчетен текст и коментар. Съставителство, разчетен текст, увод и обяснителни бележки Ст. н.с. д-р Милкана Бошнакова. Книгата е първото факсимилно издание на личния бележник на Петър К. Дънов с разчетен текст и коментар и в това се състои нейната уникалност. Основният работен принцип е пълното и точно представяне на оригинала. Бележникът е сред малкото запазени оригинални документи на Учителя.
към текста >>

5. 13.Червено тефтерче

Ей, Господи мой, ти чу моя ответ, бележки вземам от твоите слова.
Земята ще бъде вече обкръжена от всички страни и волята ми ще бъде извършена безпрекословно. Ще накажа всички, които се противят на моето слово. Аз съм Господ твой, който присъствам днес с тебе в това място и ти сам чуваш и усещаш моето присъствие и този, който иде на среща ти, то съм аз с Духа си. Ти чу, което ти казах: „Що правиш? " Ей, Господи мой, ти чу моя ответ, бележки вземам от твоите слова. Твоите дела са велики и славата ти неизказуема. Слушай, ето моето дихание като ветрец милва твоето лице. Аз те милвам с присъствието на Духа си. Ето всичко наоколо ти трепти и се радва на моето дихание, на всепроникващия живот. Ето тия наоколо ти, които се движат, са твои братя, те ти се радват заради мен.
към текста >>

20 септември 1898 година * (Отделни листа от тетрадката намерих в Савкини бележки, на които Учителят собственоръчно е писал този текст и аз го преписах точно - Л.К.)
Опитал си моята любов и знаеш, че няма нищо, което да ме спре от да не извърша благите ти възнамерения. Господи, Боже мой, принасям тази молба за мен и за всички, които си ми дал. Благослови ги, твои бяха, на мен ги даде. Нека да се прослави твоето име, да се възцари твоята правда, да възтържествува твоята Любов! *** 20 септември 1898 година * (Отделни листа от тетрадката намерих в Савкини бележки, на които Учителят собственоръчно е писал този текст и аз го преписах точно - Л.К.) Аз съм Господ Твой, който идвам да те подкрепя чрез силата на своя Дух и да ти дам разумение на тайните Божии, които Бог Твой благоволява да ти открие, защото си възлюбен избраник Господен, в когото вечни и неизследими Бог благоволява да те освети с Духа на своята Истина. Ето всички ние се радваме в теб и сме пратени от твоя Бог и Господ да те облечем в сила и мощ и да ти предадем юздите на земните царства, да те изведем и прославим пред очите на света, да познаят всички, че Господ се е възцарил в умовете и сърцата на всички, които го любят. Ето денят дойде и ние идем с вечното обещание отгоре да възстановим ред и правда на тая земя. Ето Словото Божие е истинно. Светът ще се пречисти от небесен огън.
към текста >>

6. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

Киров отказва принадлежност към която и да е църковна деноминация и в личните си бележки от 1907 г.
Несъмнено имаме работа със специфична диалогична морфология, която по аналогия с ПлатоновитеДиалози бихме могли да обозначим с термина Учител-ученик. От едната страна на тази биполярна структура е Петър Дънов, а от другата - Пеню Киров с още няколко личности, които индиректно моделират интонацията на писмата: Тодор Стоянов, Георги Миркович, Мелкон Партомян, Васил Козлов, Петър Тихчев, Анастасия Железкова и др. Всички те до един са индивидуалности, които по някакъв начин определят отчуждението си от традиционната православна култура, особено в нейния религиозен и култов аспект, и демонстрират своеобразен протест против Православната църква като Божествен посланик. Например Георги Миркович - Доктора завършва католически колеж и играе ключова роля в униатското движение за църковна независимост. От своя страна, П. Киров отказва принадлежност към която и да е църковна деноминация и в личните си бележки от 1907 г. пише: Какъв вид живот ще водя ? Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване. Аналогията тук е недвусмислена: разум, импулсиран от Светия Дух и свободен от посредничеството на Църквата - това е спиритуалното начало на Западноевропейската реформация. Доста по-рано, в писмо от 1899 г., П. Киров споделя разочарованията и веруюто си: Разбрах, че православните, западните (католическите), григорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч - всичките пороци за грях, какъвто бях и аз един от тях... И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите й и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие - следване по пътя на Спасителя.
към текста >>

7. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

В „Първо тетрадче с духовни бележки, 1912 г., принадлежащо на Пеню Киров - комисионер, гр.
Изминаха оттогава 40 години и когато трябваше да събирам материали за Историята на Братството и Учителя, натъкнах се и на първия ученик на Учителя - брата Пеню. Тогава отново възкръсна картината на обяда на „Опълченска" 66 и казаното от Учителя за него. В мен се натрапи една мисъл, която не ме напусна дотогава, докато не написах всичко, което можах да събера за него. Това счетох като едно свещено задължение, тъй като само аз останах от всички ония, които чухме какво каза тогава Учителя за брат Пеню. За личността, живота, духовната работа и опитностите на брат Пеню ще се позова на неговите лични „Тетрадчета", както ги е записал той. В „Първо тетрадче с духовни бележки, 1912 г., принадлежащо на Пеню Киров - комисионер, гр. Бургас, ул. „Морска" № 9" пише: Родът на Пеню Киров Отпреди пет поколения някъде родът ми се е преселил от село Раково в гр. Сливен - това според разправията на баща ми и баба ми, майка на баща ми.
към текста >>

Отново в „Бележки" - друга негова мисъл: „Както без светлина и виделина не могат плътските очи да гледат, тъй и без Божието учение, което е духовна виделина и светлина, не може да видим духовните работи, нито духовните тела".
колко сте вий в света? Кой може да ви утеши, ако към извора на любовта с време не се обърнете вий. (3 декември 1901 г.) Отново в „Бележки" - друга негова мисъл: „Както без светлина и виделина не могат плътските очи да гледат, тъй и без Божието учение, което е духовна виделина и светлина, не може да видим духовните работи, нито духовните тела". Стр. 23 - под заглавието „ Стъпвай в мъдрост! " на 29 октомври, събота, 1905 г. в Козлодуй записва следните мисли: Има много злини в света, но и слабата воля е между тях. Има много неприятели человек, но и чувствата му са между тях.
към текста >>

Пак в „Първо тетрадче с духовни бележки" на стр.12 и 13 под надслов „Френологически изчисления на Пеню и Тодор" брат Пеню е дал своята и на брат Тодор Стоименов френологична карта - измерванията на главата, лицето, тялото и ръцете по Учителя.
са станали причина, като се вмъкнали в человечеството посредством сатанинските духове. Успели са да покварят душата, да поробят разума, да потъпчат правдата, да потушат съвестта, да се създаде робството във всичките му видове, да се произвеждат войните, да се изгонва истината и да се заточва добродетелта. Тези откъслечни мисли имах в самотата на живота ми една вечер в хотел „Зора" в гр. Добрич, 24 юли 1905 г. Френологически профил Пак в „Първо тетрадче с духовни бележки" на стр.12 и 13 под надслов „Френологически изчисления на Пеню и Тодор" брат Пеню е дал своята и на брат Тодор Стоименов френологична карта - измерванията на главата, лицето, тялото и ръцете по Учителя. Според нея брат Пеню е бил висок 179 см., с изправено тяло и добро устройство. С валчеста обла глава и лице. Нормална дължина на лицето - 18 см, високо чело - 6 см, малко по-високо от нормалното. Нос нормален - дълъг 5 см, дължина на брадата - 7 см, малко по-дълга от нормалната с 1 см, малко по-широка от нормалната - 6 см, веждите - 6 см, малко по-малки от нормалните с 1 см. Идеално ухо.
към текста >>

За това свидетелстват оставените от него бележки от най-ранната му възраст, когато е бил на 7 години.
Той е една велика душа, призвана от Учителя да извърши в първите години, заедно с доктор Миркович и други, подготвителната работа за неговата мисия и след това го прибират по чуден начин в света на Великите души - Махатмите, които не идват вече на Земята, освен по свое желание от голяма любов и състрадание към страдущото човечество, за да му помогнат в неговия земен път. От родословието се вижда, че той произхожда от пет поколения религиозен род. Но самият той не бе религиозен в днешния смисъл на думата. Той бе духовен - мистик, ученик на Учителя във Великата школа на живота. В неговия път над него са бдели светли същества, водил го е Учителя. За това свидетелстват оставените от него бележки от най-ранната му възраст, когато е бил на 7 години. Пеню Киров имал братя Димитър и Иван и сестри Велика, Анна и Марийка. Сестриникът на брат Пеню - Иван Пенев, ми писа следното за вуйчо си: „Чувал съм от майка си, която е била най-голямата му сестра и в Освободителната война е била 14-15 - годишна, че вуйчо Пеню тогава е бил 7-8-годишен. След Освобождението завършва в Карнобат трети клас, или сегашен осми клас. На 15 г. бил пратен в Стара Загора да учи, откъдето избягал".
към текста >>

Според бележките на брат Минчо Сотиров и тази женитба П.
В 1895 година се оженил за Ерифили, но не е имал деца. Осиновил сестрината си дъщеря Стойка Райнова по баща, родом от Карнобат. Тя се оженила за Атанас Шишков, родом от село Бачково, Асеновградско. Те също нямали деца. Осиновили Панайот, когото взели от яслите. Според бележките на брат Минчо Сотиров и тази женитба П. Киров е сторил, за да помогне на една страдалческа душа, защото Ерифили не е могла да го разбере през цялото време на брачния им живот поради липсата на една вътрешна духовна култура. Тя го познава в момента на заминаването му, когато вижда цялата небесна церемония - как идват ангели да придружат душата му, да я отведат в Небесните селения. Това събитие, станало пред погледа на Ерифили, й отваря очите, за да види кой е бил брат Пеню и да стане в нея едно духовно пробуждане, за да може след това да се повдигне духовно с неговата помощ отгоре. Среща на Пеню Киров с Учителя Петър Дънов От бележките на брат Минчо Сотиров и според казаното ми от брат Жечо Панайотов излиза, че отначало брат Пеню, доктор Миркович и Козлов от Ямбол са се събирали и правили сеанси.
към текста >>

От бележките на брат Минчо Сотиров и според казаното ми от брат Жечо Панайотов излиза, че отначало брат Пеню, доктор Миркович и Козлов от Ямбол са се събирали и правили сеанси.
Според бележките на брат Минчо Сотиров и тази женитба П. Киров е сторил, за да помогне на една страдалческа душа, защото Ерифили не е могла да го разбере през цялото време на брачния им живот поради липсата на една вътрешна духовна култура. Тя го познава в момента на заминаването му, когато вижда цялата небесна церемония - как идват ангели да придружат душата му, да я отведат в Небесните селения. Това събитие, станало пред погледа на Ерифили, й отваря очите, за да види кой е бил брат Пеню и да стане в нея едно духовно пробуждане, за да може след това да се повдигне духовно с неговата помощ отгоре. Среща на Пеню Киров с Учителя Петър Дънов От бележките на брат Минчо Сотиров и според казаното ми от брат Жечо Панайотов излиза, че отначало брат Пеню, доктор Миркович и Козлов от Ямбол са се събирали и правили сеанси. Впоследствие Козлов се изселил извън България и като трети след него идва вече Тодор Стоименов. Твърде е възможно брат Пеню да се е запознал с Миркович посредством излизащите до 1895 г. негови две списания - „Здравословие" и „Нова Светлина", а от 1895 г. - списание „Виделина", или пък с Козлов чрез книгата на Учителя „Науката и възпитанието", на която един от разпространителите е бил брат Тодор Абаджиев от Ямбол. Абаджиев е отбелязан като разпространител на книгата в личното бележниче на Учителя, озаглавено на първата си страница „Изходна книга", ноември 13, 1894 г.
към текста >>

От запазени бележки по изпращането на беседите (първа и втора серия) през годините на излизането им (1915 и 1916) се вижда, че най-много екземпляри за пласиране е получавал брат Пеню (75 броя) и отделно сестра Величка Стойчева (35), или всичко 110 броя в Бургас.
Верният служител Брат Пеню е също десницата на Учителя в неговата работа, най-верният, най-изпълнителният, затова когато Учителя трябва да възложи работа от духовен характер, възлага я на него. В писмо от 18 септември 1913 година до един брат П.Киров пише: „Заповядано ми е още, че вместо г-на Дънова, който засега предвид народните ни работи не ще може да ни посети, то да ви заобиколя аз, което мисля в близко бъдеще да направя". Когато вече е имало достатъчно печатна окултна, теософска и наша литература - беседите на Учителя, комисионерската кантора на брат Пеню започва да се превръща и в книжарница. Той става първият разпространител не само в града, но и далеко от него. От запазени бележки по изпращането на беседите (първа и втора серия) през годините на излизането им (1915 и 1916) се вижда, че най-много екземпляри за пласиране е получавал брат Пеню (75 броя) и отделно сестра Величка Стойчева (35), или всичко 110 броя в Бургас. Най-много от изпращаните във всички градове. Брат Пеню и сестра Величка Стойчева са били най-ревностните разпространители на Словото на Учителя, затова пък Той им се отблагодарявал със своята голяма Любов. Книжарницата на брат Пеню се превръща и в един малък клуб, където през седмицата са наминавали нашите приятели и съмишленици на разговори и срещи, отивали са и външни лица, не само по работа, но и за да почерпят от мъдрото му слово. Заминаване от този свят Когато брат Пеню Киров заболява през 1918 г., извиква брат Георги Куртев и брат Боян Боев, които са мобилизирани в Скопие, за да се видят.
към текста >>

(Тези биографични бележки се публикуват за първи път.)
След малко той стана, седна на кревата, вдигна ръце нагоре и каза: „Ангел господен идва с пембе чаршаф да ме приеме. Ида, Господи! ". Вдигна си краката на леглото, легна си, покри лицето си с копринената кърпа, тури сливенския букет на сърцето си, прибра ръцете си на гърдите и си замина". Жена му много скърбеше за тия негови прояви и все плачеше и нареждаше: „ Пеньо, Пеньо, светия беше, Пеньо, но аз не те познах". Така свърши земния си път нашият брат и старши ръководител - брат Пеню Киров. (Тези биографични бележки се публикуват за първи път.)
към текста >>

8. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

III-IV от 15 юни 1895, с.118-121) и по-късно, с допълнителни бележки, в списание „Виделина" (Г.1, 1903, кн.
отива отново в Париж. Там се запознава с мадам Лучия Гранж, чрез която по медиумичен начин получава важно съобщение за себе си и за България. В него се говорело за млад Вожд на българския народ, надарен с Божествена сила, който след много пътешествия ще се завърне в страната си. По- късно през годините д-р Миркович припознава Петър Дънов като този Вожд. Той помества информацията в списание „Нова светлина" (KV, кн. III-IV от 15 юни 1895, с.118-121) и по-късно, с допълнителни бележки, в списание „Виделина" (Г.1, 1903, кн. IX, с. 179-180). Съобщението гласи следното: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно цяло чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света. Миркович, мой сине, мое скъпо същество, което покровителствам, Вашият Божествен Водач, когото Вие желаете да познаете, диктува това послание на медиума в Париж, под знамето на истинската светлина". През 1895 г. д-р Миркович издава книгата „Безсмъртна любов" на французина Дук дьо Помар - първия спиритически роман в България, преведен от Анастасия д-р Желязкова.
към текста >>

9. СЪДЪРЖАНИЕ

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА ..................................................... 252
ПОКАЗАЛЕЦ НА ГЕОГРАФСКИТЕ ИМЕНА ....................................................................... 230 ПОКАЗАЛЕЦ НА БИБЛЕЙСКИТЕ ЦИТАТИ ........................................................................ 233 ХРОНОЛОГИЧЕН ПОКАЗАЛЕЦ НА ПИСМАТА (1901-1917) ............................................. 234 РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ ......................................................................... 238 ПОСЛЕСЛОВ ................................................................................................................. 244 ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА ..................................................... 252
към текста >>

10. №47 /Пеню Киров/

Обяснителни бележки:
П. Киров. Съдържа (175) сто седемдесет и пет написани листа [бел. на П. К. на самостоятелен лист]. _____________________________________________ Обяснителни бележки: 1 С „дядо“ и „баба“ в Бургаския край се назовават тъстът и тъщата, така че тук се имат предвид бащата и майката на Ерифили – Анастас Георгиев и Марийонка Тенева. 2 Това са симптоми на мозъчен удар (инсулт). 3 Близките на П. Киров не са били съгласни да пътува до Варна за среща с П. Дънов. Вж.
към текста >>

11. № 48 /ПЕНЮ КИРОВ/

Обяснителни бележки:
Приеми сърдечните ни братски целувания. Твой верен в Христа Господа брат: Пеню Бог на Любовта да те благослови и делото си чрез тебе. С[ъщий] _________________________________________ Обяснителни бележки: 19 Георги Курустов се появява като име в писмата на П. Киров още няколко пъти до края на 1901 г. След това бива споменаван отново в дневника на П. Киров като посетител на кръжока в Бургас през 1907/1908 г. 20 Мелкон Партомян.
към текста >>

12. № 49 /Пеню Киров/

Обяснителни бележки:
Хр. В. Велчеви22. С[ъщий] Не ме забравяй! С[ъщий] _______________________ Обяснителни бележки: 22 Братята Димитър и Христо В. Велчеви са по-големи братя на Николай В. Велчев, печатар, книжар и автор на евангелски брошури. Вж. бел. №39 и №102 от „Епистоларни диалози“, част І.
към текста >>

13. №50 /ПЕНЮ КИРОВ

Обяснителни бележки:
Ний тук чакаме Господа. Съкратявам писмото си, защото всичко с писмо не може. Приеми сърдечните ни поздравления от всички ни тук, за които ти е известно. Твой верен в Христа Господа: П. Киров _________________________ Обяснителни бележки: 29 Вероятно става дума за завещание на д-р Миркович. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

14. №52 /Пеню Киров/

Обяснителни бележки:
По разговора му разбирам, че на църквата им тук е писано от Варна да се пазят от нас, понеже съблазън сме всявали37. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Приятелите тук подир заминаването ми никак не [са] се събирали. От всичко, що ти явявам, съм огорчен, но дано Бог уреди всичко. _________________________ Обяснителни бележки: 31 От съдържанието на това писмо може да се предположи, че през този период – от 2 май до 23 юни 1901 г. –липсват писма. 32 За това пътуване няма налична информация. Вероятно П. Киров и Ерифили са посетили П.
към текста >>

15. №55 /Пеню Киров/

Обяснителни бележки:
Приеми сърдечните ни поздравления от мен, Тодор, Мелкон и Курустов. Твой верен в Христа Господа: Пеню Адрес: Ул. „Дълга“ – колосвач. _________________________ Обяснителни бележки: 56 Вероятно това е Пано Костадинов, за когото се споменава в писмо №64 от 20 юли 1902 г. 57 Запасен капитан Недялко Нейков Балканджиев е роден в с. Кадекьой, Русенско, на 10.12.1863 г. и умира в болница през 1913 г. Завършва Военното училище и е произведен подпоручик на 3.12.1885 г.
към текста >>

16. №54 /Пеню Киров/

Обяснителни бележки:
Твой верен в Христа Господа: П. Киров Ти, вярвам, че ще се отрудниш доста, но Бог, на Когото служим, да те закриля в делото на Святото Му име. Туй е молбата ми. Същий _________________________ Обяснителни бележки: 48 Едно от важните изисквания в Школата на Учителя П. Дънов е отделянето на Божествен десятък. Той има по-голяма сила и смисъл, когато се събира на едно място. Десятък започва да се отделя при създаването на „Общество за повдигане религиозния дух на българския народ“, което П. Дънов и съмишленици учредяват във Варна още през 1897 г.
към текста >>

17. №58 /Петю Киров/

Обяснителни бележки:
Предупреждавам всички, които ще ме почетат, че ще останат крайно благодарни от добрата и чиста работа. В неделя всякога затворено. гр. Бургас, 1 февруарий 1902 г. С почитание: П. Киров _________________________ Обяснителни бележки: 60 Това обявление е напечатано и на български, и на гръцки, тъй като в Бургас са живеели много гърци. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

18. №60 (Пеню Киров)

Обяснителни бележки:
С искрен и сърдечен поздрав. Твой верен в Господа: Пеню Отворената карта от 26-и март получих днес, 29-и того. Същий _________________________ Обяснителни бележки: 65 По това време има вестник „Новини“, орган на Българската екзархия, който излиза в Цариград от 27 октомври 1890 до 9 октомври 1912 година. Подзаглавието на вестника е „Вестник политически, научно-литературен и духовен“. Вестникът е предназначен главно за българите в Османската империя и има значим принос за 263 поддържането на българския национален дух в Македония и Тракия. Не е ясно дали става дума за този или за друг вестник. 66 Тодор Иванов Бъчваров (1871-1923) – издава сп.
към текста >>

19. №61 (Пеню Киров)

Обяснителни бележки:
Заради материалните си работи той хитрува и се нуждае от нас. Пиши ни нещо ново и точно определи времето за събора, ако ти е казано. И времето за дохожданието ти. Твой верен в Господа: П. Киров _________________________ Обяснителни бележки: 71 Тодорка Балканджиева от гр. Хасково, за която става дума в писмо №55 на П. Киров от 18.11.1901 г. Вж. също бел. №57. Източник: Еп
към текста >>

20. №64 (Пеню Киров)

Обяснителни бележки:
Много работи трябва в междуособие да решим. С искрен братски поздрав. Любящият те в Христа Господа: Пеню Парите изпращам с пощенски запис под № 59859. _________________________ Обяснителни бележки: 80 Пано Костадинов вероятно е същият приятел, за когото П. Киров говори в писмо №55 от 18 ноември 1901 г. 81 Причастяването, или Евхаристия с Тялото и Кръвта Господни, е тайнство, в което по чуден начин се осъществява претворяване на хляба и виното в Тяло и Кръв Господни, очистване на вътрешния човек и съединяване с членовете на Църквата, от една страна, и с Господа Исус Христос, от друга. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

21. №65 (Пеню Киров) [отворено писмо]

Обяснителни бележки:
Нарочен поздрав на бр. Доктора. Кажи му, че го любя и съм го сънувал два пъти. От Варна получих 20 лева. Поздрав нарочен от Тодор и всички други. _________________________ Обяснителни бележки: 88 Във всички други писма фамилията е „Нонев“. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

22. №66 (Пеню Киров)

Обяснителни бележки:
Поздравявам те братски. Твой в Христа Господа: П. Киров Ако искаш, пиши на Мелкон. С[ъщий] _________________________ Обяснителни бележки: 91 В общата каса. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

23. №68 (Пеню Киров)

В последната ти карта някои и д[руги] от забележките ти не можах да разбера към що са насочени.
гр. Бургас, 15 декемврий 1902 г. [до] х. „Централ“, гр. Пловдив Любез. ми бр. Дънов, Отворените ти писма от 5-и и 10-и того притежавам, а така също и 11 лева получих и ги предадох по принадлежност. В последната ти карта някои и д[руги] от забележките ти не можах да разбера към що са насочени. Почти тъмни останаха в моята душа. Аз се оглеждах, дано намеря нещо от тях в мене, но не намерих. А вън от мен намерих. Думите „надея се занапред да бъдете по-предвидлив“ и „кога се яви духът на лицемерието, да го държите вън от себе си. Съжалявам за някои постъпки, но за в бъдеще ще взема всичките мерки“.
към текста >>

Обяснителни бележки:
Сега, мой брате, аз накратко ти явих как стоим ний. Ти бъди добър, любезен всякога, и не забравяй нас, твоите по- слаби братя. Приеми нашите братски в Господа поздравления от Тодор, Мелкон, Арнаудов и от мен. Твой верен в Господа: П. Киров _________________________ Обяснителни бележки: 98 Сп. „Виделина“ започва да излиза на 1 декември 1902 г. 99 Това име се появава още само веднъж – в отговора на П. Дънов от 4 януари 1903 г. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

24. №69 (Пеню Киров) [отворена карта]

Обяснителни бележки:
Кога пиша затворено [писмо], ще пиша повече Поздравявам Ви, поздрави и г-н Бъчварова. Твой верен в Христа Господа: Пеню П.К.Дънов, [списание] „Родина“ – квартал „Банишора“102. _________________________ Обяснителни бележки: 102 Стар софийски квартал в западната част на града. Граничи с кв.„Ючбунар“ и ул. „Опълченска“, където Петър Дънов е живял от началото на 1905 до 1927 г. на номер 66 (70) в дома на сем. Гумнерови. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

25. №71 (Пеню Киров)

Обяснителни бележки:
Пеню Адресът чрез А. Георгиев110 – комисионер – Бургас. Същий _________________________ Обяснителни бележки: 107 Десятъкът, който се внася в общата каса. 108 Николай В. Велчев се жени на 14 април 1903 г. в Самоков за Люба Николова, сестра на съпругата на пастор Костадин Пачеджиев – Юрдана. 109 „Тайната вечеря“ се взема в четвъртъка преди Великден.
към текста >>

26. №73 (Пеню Киров)

Обяснителни бележки:
Моля, приносящия настоящето [писмо], приеми го, той е наш приятел. Ако помниш преди години, бях Ви писал за него121. Дай му някои наставления и упътвания. Твой верен в Христа Господа: П. Киров _________________________ Обяснителни бележки: 121 Хараламби Джамбазов от гр. Дряново, лице от кръга на Козлов. Споменава се няколко пъти в писмата на П. Киров от 1898-1899 г., но явно не взема по-нататъшно участие в дейността по създаването на Синархическата верига. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

27. №74 (Пеню Киров)

Обяснителни бележки:
Очаквам отговора Ви тук, чрез г-н Бъчваров. Ваш верен в Христа Господа: П. Киров Яви ми, Мелкон ходи ли някъде134. Същий _________________________ Обяснителни бележки: 122 Димитър Голов е роден в Котел през 1863 г., напуска този свят в София на 8.11.1917 г. Баща му Пенко е един от богатите овчари в Котел. Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза. Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж.
към текста >>

28. №75 (Пеню Киров)

Обяснителни бележки:
Господ Исус да бъде с милостта си над Вас всякоги. Твой верен в Христа Господа: Пеню С г-н Граблашова не можах да се срещна, при всичко, че го дирих 4-5 пъти. Същий _________________________ Обяснителни бележки: 142 Под „излизане изново“ се има предвид поредната обиколка на П. Дънов из страната. 143 Из дневника на П. Киров: „Пристигнах вечерта към 8 часа в Сливен и се установих в познатия ми хотел „Търговски“, и като пих един чай, отидох в сестрите, в Кючукови, където до 10 ½ часа разговаряхме. Новата година посрещнах в Кючуков: аз, Д-рът, Гешов и Кортеза и Мария с баща си.
към текста >>

29. №76 (Пеню Киров)

Обяснителни бележки:
То моля, яви ни и затова, защото най-вече г-н Д-рът желай да стане по-навреме. Но понеже всичко това остава в ръцете на Господа, то г- н Д-рът моли да дойдете в началото на априлий в Сливен. Види се за последното време сте му много нужен. Същий _________________________ Обяснителни бележки: 151 В дневника си П. Киров пише, че на 4.02.1904 г. напуска Сливен с файтон и се отправя към Ямбол. 152 Никола Кючуков – член на Окръжната постоянна комисия в Бургас, представител от гр. Сливен. Може би става дума именно за Никола Ив.
към текста >>

30. №77 (Пеню Киров)

Вий имате право в[ъв] Вашите забележки.
№77 (Пеню Киров) гр. Сливен, 26 януарий 1904 г. [до] гр. Търново Любез. ми бр. Дънов, Писмото Ви от 22-ри того получих снощи и всичко разбрах. Вий имате право в[ъв] Вашите забележки. Сатана наистина в едно наше съобщение беше се вгнездил и искаше да ни измами, като че е Господ. И направи едно съкрушение в Църквата, но ний се обърнахме към Господа с пост и молитва и той изравни вече този въпрос и хармонията се възстанови. Колкото за да изпитвам себе си, аз досега не исках да зная за тези задължения, които понякога ми се товареха от този или онзи, но сега аз имам сили да извърша това и не зная като как да ти разправя, намирам се длъжен да сторя Волята Божия. В последно едно съобщение, на 24-и, ни се каза относително Откровението, че то има някои точки да се изменят, други – [да се] разширят, и други – [да се] допълнят. Сега, моля, виж какво ще направиш, защото в писмото си ми пишеш да чакам, докато се извърши тази работа, но аз най-много до към 3-и февруарий може да ме завари отговорът ти, ако разбира се, своевременно пишеш.
към текста >>

Обяснителни бележки:
Като дойдеш в този град, ако той дойде при тебе, упъти го в пътищата Божии. Той е като Павловия Тимотей155. Поздрави нарочно г-жа Казакова, кажи , че малко по- после ще отговоря. Същий _________________________ Обяснителни бележки: 155 Тимотей – син на еврейка и грък, роден в Листра. Ап. Павел го взема за свой спътник. Тимотей е изпратен в Солун сам, за да насърчи църквата там. Той е заедно с ап. Павел в Коринт, Йерусалим, а накрая остава в Ефес.
към текста >>

31. №78 (Пеню Киров)

Обяснителни бележки:
Сливен, която ще го предаде навреме. Извинявай за откровеността ми. Приеми братското ми целувание и поздрави сестрата Казакова. Твой верен в Господа: Пеню _________________________ Обяснителни бележки: 156 Проповядвал е в дома на подп. Дюлгеров. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

32. №80 (Пеню Киров) (отворено писмо)

Обяснителни бележки:
Твой верен в Господа: Пеню Г-н Д-ре, моля, ако бр. Дънов го няма, изпратете му го, където е157. Същий _________________________ Обяснителни бележки: 157 Писмото не е получено, защото П. Дънов отпътува от Сливен за Варна точно по това време. Затова и в съдържанието на писмото от 2.06. няма коментар по писаното от П. Киров. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

33. № 81 (Пеню Киров)

Обяснителни бележки:
Поздрави баща Ви165, сестра Ви166, зетя Ви167 и всички други, тъй и Коста168. Приеми искрените ни поздравления от мен, Тодор, Арнаудов и всички други. Поздрави и Мелкона и г-на Обрешкова. Твой верен в Господа: Пеню Киров _________________________ Обяснителни бележки: 160 Баба Мария, желявската пророчица. Не са намерени сведения за нея, но в дневника на П. Киров откриваме, че е прeспивал в нейния хан. Вж. също и неговото писмо (№84) от 24.07.1904 г. Вероятно става дума за с.
към текста >>

34. №83 (Пеню Киров)

Обяснителни бележки:
Редовно не се събират; един дойде, друг не и др. такива. Сега [...] ставаме около 8-9 человека с дядо Георги172, когото протестантите натирили, че им искал пари. Приеми сърдечния ми поздрав. Твой верен в Господа: П. Киров _________________________ Обяснителни бележки: 170 Атанас В. Велчев – роден в с. Жеравна, най-големият от братя Велчеви. Живее и работи във Варна като книжар и издател. Издава и продава календари, учебници, географски карти и др.
към текста >>

35. №84 (Пеню Киров)

Обяснителни бележки:
Тя намерила човек, който искал да напечата биографията на баба Мария – желявската пророчица176 – и аз се съгласих. Тези дни жена ми бе доста болна, но слава Богу днес е по-добре. Приеми сърдечния ми поздрав. Твой верен в Господа: П. Киров _________________________ Обяснителни бележки: 176 Същата баба Мария, желявската пророчица, за която става дума в писмо №81 от 17.06.1904 г. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

36. №86 (Пеню Киров)

Обяснителни бележки:
След това прегледах ръката си, че се е доста омачкала от нея, но е здрава и невредима. Само че един зъб намерих, закачен малко и останал на нея, който извадих и захвърлих, без да имам някоя болка. 25. 9. Същий _________________________ Обяснителни бележки: 184 „Общество за повдигане религиозния дух на българския народ“ Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

37. №87 (Пеню Киров)

Обяснителни бележки:
Бъчваров, госпожата му, баба му и дечицата му, а така също и г-н Голова и Алексиева185. Твой верен Господу: П. Киров П.П. Не зная дали Бъчваров е там? Същий _________________________ Обяснителни бележки: 185 Вероятно става дума за К. Алексиев, който е бил отговорник на книжарницата на Българското евангелско дружество през 1897 г. и по- късно е работил в книжарницата на Д. Голов. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

38. №91 (Пеню Киров)

Обяснителни бележки:
Понарадвах му се, но струва ми се, че има скрито нещо в неговата душа. Приеми искрения ми братски поздрав, а така също поздрав и от Тодора. Поздрави добрите г-н Гумнеров и госпожа му. Твой верен още Господу: П. Киров _________________________ Обяснителни бележки: 189 Работата му е била комисионер при бащата на съпругата му Ерифили и неговия съдружник. През 1909 г. Пеню Киров вече е съдружник само с бащата на Ерифили – Анастас Георгиев. 190 Както се разбира от отговора на П. Дънов, става дума за инцидента в Сливен, който се случва в кръжока през януари 1904 г.
към текста >>

39. №93 (Пеню Киров)

Обяснителни бележки:
Според както се [на]уча[вам], Мелкон изпаднал в много лошо положение. Вчера се видях с брат му и му казах това, що желаех, а той се обърна и каза, „че мене парите ми се свидят, а не брата ми [по дух]“. С искрен поздрав. Твой верен Господу: П.Киров _________________________ Обяснителни бележки: 191 В София П. Дънов се връща в средата на юни. Той пише на М. Казакова: „В Русе ще се бавя няколко дена и оттам ще замина за тия места, които съм избрал за своите изследвания. Трябва да се хвърли виделина в умовете“.
към текста >>

40. №94 (Пеню Киров)

Обяснителни бележки:
Честитя Ви Новата година. Поздравете моля и брата, и сестрата Гумнерови. Поздрав нарочен и от Тодор. Твой верен в Господа: П. Киров _________________________ Обяснителни бележки: 198 В писмото си до М. Казакова от 19.12.1905 г. П. Дънов пише: „Имайте добрината да изпратите на нашия приятел П. Киров 30 лв. за през Божествените празници чрез брат Тодор.
към текста >>

41. №95 (Пеню Киров)

Обяснителни бележки:
Киров]: Слушането на гласове почна от 21 и 22 януарий 1906 г., а химнът слушах на 25 срещу 26 януарий, сряда срещу четвъртък, или в 3 ч. сл. полунощ, т.е. заранта на четвъртък. Вярното е тази бележка, а не писаното на Дънов. _________________________ Обяснителни бележки: 201 Александър Константинов Кръстников (1879-1970) – роден в Габрово. Основател на Обществото за психични издирвания и духознание, главен редактор на в. „Витлеемска звезда“ и автор на повече от 30 книги с окултно-мистична насоченост. За първи път името му се среща в писмо до М. Казакова от 18.06.1905 г., в което П.
към текста >>

42. №96 (Пеню Киров)

Обяснителни бележки:
Има много работа и вън из България по делото Божие, но работници няма. Приеми сърдечния ми поздрав. Поздрави брата и сестрата Гумнерови. Твой верен Господу: П. Киров _________________________ Обяснителни бележки: 204 По това време П. Дънов е в Търново, където стои до края на месец юни, след което отива в Русе. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

43. №97 (Пеню Киров)

Обяснителни бележки:
Твой верен Господу: П. Киров П.П Поздрави нарочно бр. Илия Стойчев207 и семейството му и Петър Тихчев, ако е там. Същий _________________________ Обяснителни бележки: 205 За първи път Пеню Киров се обръща на малко име към Петър Дънов. Това обръщение се запазва в последващата кореспонденция. 206 Гр. Фердинанд: от 1944 г. – Михайловград; от 1992 г.
към текста >>

44. № 98 (Пеню Киров)

Обяснителни бележки:
Нарочен поздрав от бр. Тодор и Мелкон. С искрен поздрав и честита Н[овата] 1907 г. Твой верен Господу: П. Киров _________________________ Обяснителни бележки: 215 В дневника си П. Киров пише: „На 26 септември 1906 г., полунощ, в гр. Бургас. Приеха ме за ученик в ІV клас, където се предават предметите естествена история, химия и нещо... топография, но най- много ми заръчаха да изуча естествена история. Казаха ми още, че само в този клас ще продължим да се учим и ще се свърши изпитът на св. Пантелеймон – 27 юли“.
към текста >>

45. №99 (Пеню Киров)

Обяснителни бележки:
Днес тръгнах от София и както разбираш, тук съм, в Плевен, та[ка] че лека-полека ще пристигна във Варна, откъдето ще си отида в Бургас. Ако би, че трябвам за нещо, то пиши ми в Търново чрез сестрата219. С искрен поздрав. Твой верен всякога Господу: П. Киров _________________________ Обяснителни бележки: 219 В писмо до Мария Казакова от 8.03.1907* г. П. Дънов пише: „П.Киров ми писа от Плевен и съобщи, че ще бъде наскоро в Търново. Поздравете го нарочно от мен. По неговата работа ще говорим, кога се видим“. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

46. №100 (Пеню Киров)

Обяснителни бележки:
Поздравлявам Ви с Възкресение Христово, поздрави и всички приятели. Твой верен Господу: П. Киров П.П. Ако виждаш, че има нужда да ми пишеш, пиши ми. Същий _________________________ Обяснителни бележки: 222 Не са открити сведения за тази личност. 223 В началото на 1907 г., до средата на март, П. Дънов е във Варна, след което се отбива в Бургас и Сливен и оттам се връща в София Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

47. №101 (Пеню Киров)

Обяснителни бележки:
Той замина за Айтос, Ямбол и сега трябва да е в Сливен. В неговото време и Кортеза беше тука, за подвизите на която отчасти трябва да сте чели във в. „Поща“227. П.П. Нарочен поздрав от Тодор и Зурков228. Същий _________________________ Обяснителни бележки: 226 П. Киров, като застъпник на М. Партомян, не поема отговорност за него, да бъде поканен на събора, докато не изчисти името си. 227 Вестник „Вечерна поща“ е основан през 1900 г. (излиза до 1914 г.) от С.
към текста >>

48. №102 (Пеню Киров)

Обяснителни бележки:
Заб.: Писмата ми чрез Т. Стоянов изпращайте, защото направо изпратените дядо ми ги отваря. Едно твое е отворил, Петковото и др. Същий _________________________ Обяснителни бележки: 231 Петко Гумнеров. 232 През 1907 г. на събора присъстват 13 човека плюс Учителя П. Дънов: П. Киров, Т.
към текста >>

49. №103 (Пеню Киров)

Обяснителни бележки:
Зад причините стои Причинителят. Зад Причинителя стои Мислителят, зад Мислителя стои Изворът на всички неща. Изворът – това е Духът; водата – това е материята. Причината – това е първият тласък; следствието – това са безбройните тласъци на низходящите следствия-движения. _________________________ Обяснителни бележки: 241 П. Дънов отново е в Бургас за Великденските празници. На събранието той отговаря на повдигнат въпрос за отношението на Духа към материята. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

50. №104 (Пеню Киров)

Обяснителни бележки:
Друго, ще моля да ми съдействаш за успешно ръководение делото Божие, понеже чувствам нужда. Има още нови хора247. Поздрав нарочен на всички братя и сестри. Твой всякога верен Господу: П. Киров _________________________ Обяснителни бележки: 245 Съборът на Веригата е във Варна от 15.08. до 20.08.1909 г. 246 Величка Стойчева, по баща (фабрикант) – Заимова. Родена в гр. Габрово. Много интелигентна и просветена личност, с вкус и изисканост.
към текста >>

51. №105 (Пеню Киров)

Обяснителни бележки:
№105 (Пеню Киров) Възславословие249 Душа моя, хвали Господа, защото Той е Бог и Отец твой, за да бъде радостта ти в Него във всичките векове! О, милостив и праведен е Господ-Бог мой и Него ще слави и хвали душата ми! О, душа моя, що си заслужила ти сама, не е ли спасението ти от Бога твоего – от Бога-Отец на духовете! _________________________ Обяснителни бележки: 249 Липсва дата и място, където е писано това Възславословие от П.Киров. В архива му то се намира в тази хронологична последователност. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

52. №106 (Пеню Киров)

Обяснителни бележки:
За много години! Христос воскресе! За много години за всички! Пеню _________________________ Обяснителни бележки: 256 Тази телеграма не присъства в архива на П. Киров. Публикувана е през 2011 г. в пордицата „Изгревът…“ том ХХV, стр. 702. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

53. ПОСЛЕСЛОВ

остарели и чужди думи, обяснителни бележки към писмата, използвана литература.
Дънов могат да възстановят, допълнят и пояснят бележниците (дневниците) му от този период. В обсега на „Диалозите“ влизат и по-периферни теми като утвърждаване на протестантството в младата българска държава и взаимоотношенията на Петър Дънов с най- известните му функционери от онова време; възникване и развитие на спиритизма и теософията в България; битът, душевността и духовните търсения на обикновения човек тогава и др. Работата върху двете части на „Епистоларни диалози“, отразяващи личната кореспонденция между Петър Дънов и Пеню Киров в периода 1898-1917 г., отне на екипа повече от 5 години – от втората половина на 2006 почти до края на 2011 г. Големият обем на кореспонденцията и приложенията към нея наложиха тя да бъде представена в две отделни части. Всяка част съдържа писма, показелец на лични имена, показелец на географски имена, показалец на библейски цитати, хронологичен показалец на писмата, речник на остарели и чужди думи, обяснителни бележки към писмата, използвана литература. В първата част (1898-1900 г.) са приложени биографиите на Пеню Киров (1868-1918), д-р Георги В. Миркович (1826-1905 г.) и на Тодор Стоименов (Стоянов) (1872-1952), а във втората – биографични бележки за младите години на Петър К. Дънов. В първата част са публикувани за първи път пет писма на Пеню Киров до д-р Георги Миркович (5.12.1898-18.01.1899), разчетени от нас от ръкописни оригинали, съхранявани в Български исторически архив на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ (фонд ІІ В 3104). Съдържанието им допълва и осветлява факти и събития, споменати в „Епистоларни диалози“ и в „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович – 1898-1902“ (София, 1999).
към текста >>

Миркович (1826-1905 г.) и на Тодор Стоименов (Стоянов) (1872-1952), а във втората – биографични бележки за младите години на Петър К. Дънов.
Работата върху двете части на „Епистоларни диалози“, отразяващи личната кореспонденция между Петър Дънов и Пеню Киров в периода 1898-1917 г., отне на екипа повече от 5 години – от втората половина на 2006 почти до края на 2011 г. Големият обем на кореспонденцията и приложенията към нея наложиха тя да бъде представена в две отделни части. Всяка част съдържа писма, показелец на лични имена, показелец на географски имена, показалец на библейски цитати, хронологичен показалец на писмата, речник на остарели и чужди думи, обяснителни бележки към писмата, използвана литература. В първата част (1898-1900 г.) са приложени биографиите на Пеню Киров (1868-1918), д-р Георги В. Миркович (1826-1905 г.) и на Тодор Стоименов (Стоянов) (1872-1952), а във втората – биографични бележки за младите години на Петър К. Дънов. В първата част са публикувани за първи път пет писма на Пеню Киров до д-р Георги Миркович (5.12.1898-18.01.1899), разчетени от нас от ръкописни оригинали, съхранявани в Български исторически архив на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ (фонд ІІ В 3104). Съдържанието им допълва и осветлява факти и събития, споменати в „Епистоларни диалози“ и в „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович – 1898-1902“ (София, 1999). В първата част на печатното издание са включени и следните факсимилета: 1) Чернова на първото писмо на Пеню Киров до Петър К. Дънов от 2.8.1898 г.; 2) Част от първото известно писмо на Петър К.
към текста >>

Сведения за личностите са дадени в обяснителните бележкив края на всяка част.
Киров съпровожда посещенията си в дадено селище с многобройни беседи и молитвени събрания, предимно в частни домове. От тона на писмата му се усеща, че той с много плам и вяра разпространява Словото Божие и новите идеи. В „Показалец на личните имена“ по азбучен ред са дадени всички имена, срещани в текстовете на писмата на П. Дънов и П. Киров. Това са имена на съратници в новите идеи, участници в спиритическите сеанси на духовните групи, в срещите по време на пътуванията им по страната. Сведения за личностите са дадени в обяснителните бележкив края на всяка част. Данните са издирвани в оригинални документи от и за епохата – вестници, списания, книги, алманаси, търговски регистри, отчети, протоколи и други писма извън тази кореспонденция. За някои от имената, особено за онези, които са упоменати еднократно, не винаги са намирани сведения. Освен за личностите, в обяснителните бележки са дадени и пояснения за редица библейски понятия, различни терминологии, книги, списания и други издания, събития, дати, фирми, дружества, селища и пр. Така по-лесно може да се почувства атмосферата на времето, както и да се осветлят непознатите лица и термини. Всяка бележка е придружена от инициала на подателя, номера на писмото и датата му (за Петър К.
към текста >>

Освен за личностите, в обяснителните бележки са дадени и пояснения за редица библейски понятия, различни терминологии, книги, списания и други издания, събития, дати, фирми, дружества, селища и пр.
Дънов и П. Киров. Това са имена на съратници в новите идеи, участници в спиритическите сеанси на духовните групи, в срещите по време на пътуванията им по страната. Сведения за личностите са дадени в обяснителните бележкив края на всяка част. Данните са издирвани в оригинални документи от и за епохата – вестници, списания, книги, алманаси, търговски регистри, отчети, протоколи и други писма извън тази кореспонденция. За някои от имената, особено за онези, които са упоменати еднократно, не винаги са намирани сведения. Освен за личностите, в обяснителните бележки са дадени и пояснения за редица библейски понятия, различни терминологии, книги, списания и други издания, събития, дати, фирми, дружества, селища и пр. Така по-лесно може да се почувства атмосферата на времето, както и да се осветлят непознатите лица и термини. Всяка бележка е придружена от инициала на подателя, номера на писмото и датата му (за Петър К. Дънов – У.; за Пеню Киров – П. К.). Географският показалец в първата част на писмата показва основното местопребиваване на двамата през периода 1898-1900 г. За П.
към текста >>

54. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА

Обяснителни бележки към писмата
Обяснителни бележки към писмата В препратките към писмата, публикувани в първа част на „Епистоларни диалози“, номерът на страницата се отнася за печатното издание на книгата, публикувано през 2010 г. 1 С „дядо“ и „баба“ в Бургаския край се назовават тъстът и тъщата, така че тук се имат предвид бащата и майката на Ерифили – Анастас Георгиев и Марийонка Тенева. 2 Това са симптоми на мозъчен удар (инсулт). 3 Близките на П. Киров не са били съгласни да пътува до Варна за среща с П.
към текста >>

55. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 2

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 2
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 2 19 Георги Курустов се появява като име в писмата на П. Киров още няколко пъти до края на 1901 г. След това бива споменаван отново в дневника на П. Киров като посетител на кръжока в Бургас през 1907/1908 г.
към текста >>

56. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 3

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 3
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 3 32 За това пътуване няма налична информация. Вероятно П. Киров и Ерифили са посетили П. Дънов във Варна.
към текста >>

57. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 4

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 4
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 4 В съборна беседа, държана на 3 септември 1933 г. П. Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.: „Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро. Аз го слушах, но нищо не му възразявах.
към текста >>

58. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 5

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 5
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 5 45 Пастор Костадин Я. Пачеджиев – роден в с. Баня, Разложко, на 18 януари 1865 г. Учи няколко години в евангелското училище в Самоков. Заминава за Америка, където получава степен „бакалавър на изкуствата“ в колежа „Алегени“, Пенсилвания, през 1894 г.
към текста >>

59. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 6

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 6
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 6 57 Запасен капитан Недялко Нейков Балканджиев е роден в с. Кадекьой, Русенско, на 10.12.1863 г. и умира в болница през 1913 г. Завършва Военното училище и е произведен подпоручик на 3.12.1885 г. Капитан е от 1.1.1892 г.
към текста >>

60. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 7

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 7
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 7 68 Съботянство, или адвентизъм, е протестантско учение на различни адвентистки общности, които възникват по време на религиозното пробуждане в началото на ХІХ век в САЩ. Адвентисти (лат. adventus — пристигане, идване) се наричат вярващи християни, които очакват близкото идване или завръщане (второто пришествие) на Исус Христос. Първите признаци на адвентно присъствие в България датират от 1891 г., когато група немски преселници адвентисти от Кримския полуостров пристигат в Румъния и Добруджа.
към текста >>

61. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 8

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 8
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 8 78 „Дунавска“ №244 – най-вероятно новият адрес на семейство Стамови, който се появява за първи път едва тук. До този момент те живеят в двора на протестантската църква на ул. „Драгоман“ (днес в тази сграда се помещава кукленият театър на Варна). В годишниците на Варненската девическа гимназия за учебната 1902/3 г. фигурира името на Ана Стамова, племенница на П. Дънов.
към текста >>

62. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 9

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 9
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 9 Тази статия, като книжка на П. Дънов със заглавие „Хио-Ели-Мели-Месаил“, е отпечатана в Бургас в печатница „Велчев“ не по- късно от 1900 г., когато Николай Велчев вече се е преместил от Варна в Бургас (2 изд. – Ст. Загора, печ.
към текста >>

63. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10 104 Предните две статии, за които става дума в писмото, са следните: сп. „Виделина“, Г. І, 1903, кн. ІІ, с. 22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са отпечатани „Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“; втората статия е в следващата кн.
към текста >>

64. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 11

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА -11
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА -11 Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена литература. Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“,
към текста >>

65. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 12

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 12
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 12 136 Вж. писмо №74 на П. К. от 29.10.1903 г., също и бел. №125. 137 В индийската фолософско-религиозна система – първичния звук на Сътворението, съставен от трите звука – а, у и м, съответстващи на трите гуни; основна мантра, изговаряна слято като ом; в християнството е проявен като амин или амен.
към текста >>

66. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 13

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА 145 Ново село, сега квартал на град Сливен, населен предимно със заможни жители от каракачански и български произход. По това време то е обособена махала до града. П. Киров проповядва в дома на Тодор Николов. 146 Става дума за дихателното упражнение, дадено в предишно писмо на П. Дънов. 147 Липсват текстовете на Съобщението и Откровението.
към текста >>

67. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 14

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 14
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 14 156 Проповядвал е в дома на подп. Дюлгеров. 157 Писмото не е получено, защото П. Дънов отпътува от Сливен за Варна точно по това време. Затова и в съдържанието на писмото от
към текста >>

68. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 15

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 15
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 15 174 В дневника на П. Киров пише: „Съборът ни тази година стана в Бургас, в дома на Н. Александрова. Събрани бяха: Д-рът, Дънов, аз, Т. Стоянов; 8.08.1904 г. – неделя.
към текста >>

69. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 16

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 16
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 16 През 1923 г. заминава за Америка. Връща се през 1925 г., като описва преживяванията си там в книгата си „В Америка. Впечатления“ (София, 1926). Работи като сътрудник на много вестници – „Църковен вестник“, „Илинден“, „Отечество“, „Македония“, „Слово“, „Зорница“,
към текста >>

70. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 17

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 17
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 17 202 Иван Тачев от София – присъства на събора в Търново през 1910 г. 203 Става дума за Васил Н. Узунов, който по това време е учител в Първа мъжка гимназия в София. 204 По това време П.
към текста >>

71. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 18

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 18
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 18 225 Предстоящият събор е във Варна – от 15.08. до 19.08.1907 г. 226 П. Киров, като застъпник на М. Партомян, не поема отговорност за него, да бъде поканен на събора, докато не изчисти името си.
към текста >>

72. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 19

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 19
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 19 240 Това посещение се осъществява през 1908 г. Със сигурност се знае, че П. Дънов е бил в Бургас през април за Великден, тъй като е запазено благопожелание до сем. Иларионови за празника от 10.04.1908 г. През януари е бил в Търново, а в края на април вече е в София.
към текста >>

73. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 20

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 20
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 20 251 Тази идея е развита по-пълно от П. Дънов в беседата „Духът и плътта“, държана на 2.11.1914 г.: „Според ап. Павел законът на подобието има приложение в стиха: „Плодовете на Духа са любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“. Любовта е бащата, радостта е майката, мирът е тяхното дете. Значи те образуват един триъгълник, който спада в Божествения
към текста >>

74. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА ЗА ОБЯСНИТЕЛНИТЕ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА ЗА ОБЯСНИТЕЛНИТЕ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА ЗА ОБЯСНИТЕЛНИТЕ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА 1. Вестители на истината. История на евангелските църкви в България. ІІ разширено изд. Без местоизд., Българско библейско дружество –ООД, 1994. 415 с.
към текста >>

75. 95 ПИСМО

Бележките ви четох със задоволство.
Варна, 6. IX. 1903 г. Любезна сестро М. Казакова, Надявам се писмото ми да ви намери бодра и весела духом. Мен ме радва обстоятелството, че сте имали добър прием и приятно пътуване. Бележките ви четох със задоволство. Абоба представлява в много неща интересно място за който разбира. Може да се извади много поучителен материал за миналото на България. Срутените палати показват устойчивостта на человешките дела. Останките от черепите свидетелствуват за степента на умственото и духовно развитие. Аз съм разглеждал някои от тия черепи, върху тях е написана строгата съдба.
към текста >>

76. 167 ПИСМО

Аз завърших бележките.
Ако върви по тоя път, няма съмнение, че здравето му ще се подобри. Аз му намекнах, че е необходим дълбок вътрешен мир. Душата се нуждае от Божествената светлина тъй, както и тялото. Человек с духа си трябва да обгръща всичко добро и да е в съгласие с ръководещите закони на живота. Като намеря удобен случай, ще ги посетя. Аз завърших бележките. Материалът по цветовете е даден под печат. Като се свърши всичко, ще имате по един екземпляр. Изпращам ви поканата обратно. Изтеглете сумата и я внесете във вашата спестовна книжка. Бъдете радостни и весели, със свежа вяра и надежда.
към текста >>

77. 169 ПИСМО

Бележките засега ги преписва г-н Голов.
Люб. Е. И. Получих вашето писмо. Бележките засега ги преписва г-н Голов. Когато той ги свърши, ще имам вас предвид. Преди няколко дена получих писмо от К., с което честити Рождествените празници. Той благодари, че е здрав със силата на Господа. Почеркът му за Мене свидетелствува, че е бодър духом и пълен с вяра. Аз чета и по това, което за другите няма смисъл.
към текста >>

78. БЕЛЕЖКИ

БЕЛЕЖКИ
БЕЛЕЖКИ 1. Пеню Киров (1868 - 1918), живее в Бургас. Работи в съда, търговец, комисионер, често сменя занятията си. Медиум и спиритист, пътува и проповядва, пише и публикува статии по окултни въпроси. 2. Вероятно стaва дума за архангел Михаил, който след 1897 г. ръководи съдбините на човечеството.
към текста >>

В неговите бележки са открити първите картини, имена на добродетели и изречения, подготвени от него през 1898 година.
При посещенията си в града Учителя често гостува в неговия дом. 41. „Човек представя пентаграма..." „Каквото и да правите, не можете да се освободите от петоъгълника. Той определя пътя на вашите движения." Всеки лъч от пентаграмата има определен цвят. Има външен, среден и вътрешен кръг, в които са изписани думи, символи и знаци. Около пентаграмата в кръг се чете формулата: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." Пентаграмата е обяснена от Учителя през 1910 г., а започва да я дава на своите ученици през 1911 година. В неговите бележки са открити първите картини, имена на добродетели и изречения, подготвени от него през 1898 година. Цялостният образ на пентаграмата е изработен от Учителя като най-подходящ за конкретните условия, като универсална фигура за работа във Веригата и школата. 42. Христо Тончев, един от ръководителите на братството в Казанлък. 43. Никола Ватев (1873 - 1957), участник в първите срещи, ръководител на братството в Русе, работи за отпечатването и разпространяването на беседи, един от основателите на комуната в града. 44. Захари Желев, началник на пощата в Казанлък, ръководител на братството в града. 45. Паша Тодорова (Теодорова), една от трите стенографки на Учителя.
към текста >>

79. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

Тези исторически бележки сочат Одесос като епископско седалище още от втората половина на I век сл. Хр.
а) Предоставя територия за апостолската мисия на свети Андрей Първозванни при кримските скити. Според Епифаний (IX век сл. Хр.) Господ казал на първия от дванадесетте апостоли: „Иди във Витиния, Аз съм с теб дето и да отидеш. Още и Скития те очаква." Андрей потеглил с учениците си към Лаодикея, а оттам - в Мизия, в град Одесос. Като прекарал тук малко време, поставил епископ Апион (Амплий), който по-късно претърпял мъченическа смърт. Тези исторически бележки сочат Одесос като епископско седалище още от втората половина на I век сл. Хр. б) Създава духовна стена между европейското мислене, като вътрешна психична практика, и упадъчното сетивно магьосничество на Азия. Историческо копие на процесите около тази астрална стена са началото на Великото преселение на народите. През 587 г. сл. Хр., по време на император Маврикий (582 - 602 г.) аварите превземат Одесос. Оттогава в историческите хроники започва да се споменава името Варна.
към текста >>

За пръв път се публикуват мемоарните бележки на Велко Петрушев и Люба Стойкова.
Радославов интернира Учителя от София във Варна под предлог, че учението му разколебава духа на войниците на фронта. Третата част на книгата е озаглавена „Съработниците" и включва документи за няколко поколения личности - ученици, слушатели и последователи на Учителя Беинса Дуно, повечето от духовния и интелектуалния елит на Варна. От биографията на Анастасия Желязкова например излизат наяве много исторически факти за варненски събития около Учителя, неизвестни досега. Не е отмината без специално внимание спорната личност на варненеца Михаил Иванов, който след 1937 г. под името Омраам Микаел Айванхов създава френското Бяло братство. За пръв път се публикуват мемоарните бележки на Велко Петрушев и Люба Стойкова. В тях от специфичен ъгъл е представен варненският социален декор на Учителовото Слово от 1912 г. почти до наши дни. Включен е и предговорът към драмата на Велко Петрушев „Девор " в публикацията и от 1934 г. Написан е от варненския интелектуалец Петър Списаревски и е опит за въведение към оригинален жанр в българската драматургия, който може да бъде наречен мистерийна драма. Безспорно последната, трета, част на книгата е документална хроника, която постоянно може да се дописва.
към текста >>

За да се предпази читателят от всякакви предубеждения, накрая е необходимо да се отбележи, че уводните бележки към „Учителя във Варна" не са преднамерено тълкуване на представените исторически документи, а по-скоро намек, че героите на книгата са двама - Словото на Учителя Беинса Дуно и градът Варна.
почти до наши дни. Включен е и предговорът към драмата на Велко Петрушев „Девор " в публикацията и от 1934 г. Написан е от варненския интелектуалец Петър Списаревски и е опит за въведение към оригинален жанр в българската драматургия, който може да бъде наречен мистерийна драма. Безспорно последната, трета, част на книгата е документална хроника, която постоянно може да се дописва. Тя в сравнение с останалите две части е като че ли най-непосредственото усещане за историята като битие на култура, родена от незрим духовен импулс. За да се предпази читателят от всякакви предубеждения, накрая е необходимо да се отбележи, че уводните бележки към „Учителя във Варна" не са преднамерено тълкуване на представените исторически документи, а по-скоро намек, че героите на книгата са двама - Словото на Учителя Беинса Дуно и градът Варна. На 16 август ст.ст. 1909 г. Учителя открива годишната среща на Веригата на Бялото братство и, показвайки на присъстващите къс двуостър меч, произнася забележителните думи: „Това е Силата Господня. С този нож обсаждаме Варна." По-горе нарекохме историята на Варна „история за пречистването на общочовешкото сърце" и колко по-вярно става това определение след физическата поява на Учителя Беинса Дуно в Черноморското духовно пространство на България. „Учителя във Варна" е книга за сърцето на един град, завинаги обсаден от силата на Духа.
към текста >>

80. СЪДЪРЖАНИЕ

Бележки върху книгата „Учителят на Бялото Братство" Правдолюб Истинолюбиви..................... 65
Спомени на свещеника Константин Дъновски...............................45 Заветници на свободата ни Т. И. Бъчваров.....................................................................................51 Коя е рожденната дата на Петър Константинов Дънов Валсерпъ Айн.................................................................................61 Бележки върху книгата „Учителят на Бялото Братство" Правдолюб Истинолюбиви..................... 65 Втора част. СЛОВОТО.....................................................................72 Хио-Ели-Мели-Месаилъ......................................................................72 Протокол от годишната среща на Веригата Варна, 1903.................................................................................... 84 Слово Варна, 10 август 1903 ................................................................. 86 Слово Варна, 22 август 1904 ................................................................. 88
към текста >>

Кратки бележки за началото на братската група във Варна
Трета част. СЪРАБОТНИЦИТЕ..........................................................173 Анастасия Узунова-Желязкова и Варненското благотворително дружество „Майка" Димитър Н. Калев.....................173 Д-р Георги Миркович Вергилий Кръстев......................................................................................178 Пеньо Киров.................................................................................................183 Тодор Стоименов........................................................................................186 Кратки бележки за началото на братската група във Варна Велко Петрушев.........................................................................................188 Варненските години на Михаил Иванов Димитър Н. Калев.....................................................201 Във Варна през 1926 година Никола Гръблев.................................................207 Как се създаде Вътрешната школа Люба Стойкова..................................214 Предговор към драмата „Девор" от Веселин Петрушев Петър Списаревски......................................223
към текста >>

81. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

Когато се появиха първите биографични бележки за свещеник Константин Дъновски в I кн.
ПРИ ГРОБА НА СВЕЩЕНИК КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ Някога безсмъртният Шекспир каза верен за всички векове афоризъм: „Имай повече неща, отколкото посочваш; казвай по-малко, отколкото знаеш." Много неща има, които ние отминаваме, без да ги забележим. И много от забелязаното не можем да го посочим. Нито една биография не съдържа всичко за живота на тоя, когото описват. Когато се появиха първите биографични бележки за свещеник Константин Дъновски в I кн. на синодалното издание „Духовна култура", 1920 г., тъкмо след неговата смърт, забелязах голяма празнина. В живота на този първи български свещеник има такива важни преживелици, които са повлияли на живота му, тъй както Христовото явление на Савла пречупи пътя на последния му живот. Дългът на всеки автор на биография е да отбележи такива моменти, които са повлияли за новата насока на живота. Инак всеки такъв прелом остава мистерия. И ако деецът отнесе в гроба тая мистерия, биографът не ще може да обясни неговия характер.
към текста >>

82. БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА

БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО"* Правдолюб Истинолюбиви** (в съкращения) Вместо предговор. Сред нашите среди през последните няколко години се разпространиха трудове в ръкопис с биографични данни за Учителя, Словото му, Братството и братския живот.
към текста >>

Авторът на бележките цитира номерата на страници от ръкописа; съответстващите им страници от публикацията на Алфа-Дар са добавени в скоби от съставителя (бел. състав.)
Авторът уж минава за един от учениците, които са следили по-внимателно делото на Учителя. А делото на Учителя най-добре може да бъде проследено от запазените документи. В тях е истината. Само въз основа на писмена документация можем да пишем и говорим за Учителя и делото му. *Става дума за ръкопис на Георги Томалевски (1897 - 1988), разпространяван неофициално по време на комунистическия режим и претърпял много по-късно две издания с различни заглавия: „Петър Дънов и българите", Астрала, София, 1994 и „Учителят Беинса Дуно", Алфа-Дар, София, 1997. Авторът на бележките цитира номерата на страници от ръкописа; съответстващите им страници от публикацията на Алфа-Дар са добавени в скоби от съставителя (бел. състав.) Псевдоним на Никола Цочев Нанков - роден на 17 юни 1901 г. в с. Кръвеник, Габровско (днес в състава на с. Априлци), ученик на Учителя Беинса Дуно от около 1922 г., играе забележителна роля в живота на Изгрева, завършва земния си път на 16 октомври 1983 г. в София (бел. състав.)
към текста >>

83. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА

По покана на г-н Дънов Петко прочете част от бележките си от миналогодишното събрание.
И Любовта никога не може да се ограничава. В 5 ч. днес подир обед ще имаме пак събрание. В 5 ч. вечерта се събрахме всички. По покана на г-н Дънов Петко прочете част от бележките си от миналогодишното събрание. След това г-н Дънов прочете глава 10 от Ев. от Иоана и между другото каза: Ще обърна вниманието ви върху 12-ия стих. (Прочете го). Тези Христови думи имат общо значение спрямо человечеството и частично спрямо всякой един человек.
към текста >>

84. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

Никакви бележки от съдържанието на тия пасажи не се позволи да се вземат.
Блаженството, обаче, ще придобиеш в това, което ще видиш. Като прочете горното Слово от едно тефтерче, г-н Дънов ни каза, че ще ни даде най-ценното нещо, което той е спазил, след като се подобрят вибрациите ни. Това е най-ценното нещо, което аз съм спазил, но което сега не мога ви дам, а ще ви го дам, след като се подобрят вибрациите ви. Добрата молитва е дадена преди повече от десет години. По-нататък, по желание на някои от събранието да ни се каже какво му е казано отгоре за българите, г-н Дънов ни прочете от джобното си тефтерче няколко твърде важни и от много секретен характер пасажи, като ни предупреди, че това ще пазим в голяма тайна. Никакви бележки от съдържанието на тия пасажи не се позволи да се вземат. В 7 ч. вечерта пак се събрахме. Това ни събрание бе посветено за домовете на Веригата. Г-н Дънов прочете от Евангелието от Матея глава 10-та, стиховете 1 и 2, и от 16-ия до края. След прочитането на тия стихове каза:
към текста >>

85. СЪРАБОТНИЦИТЕ

Настоящите бележки биха били твърде непълни без биографията на Анастасия д-р Желязкова, затова предлагаме на читателите онова, което успяхме да съберем от оскъдните документални източници.
Тогава, явно по невнимание, непреките свидетели на събитието от 1898 г. започват да асоциират „Възвание"-то с Анастасия д-р Желязкова и оттам - с нейното „Милосърдие". Тази неточност се предава чрез устни спомени към следващите поколения от слушатели и ученици на Бялото Братство и продължава да се преповтаря предимно в мемоарните хроники на поколението, дошло в Братството след Първата световна война (виж „Изгревът" на Бялото Братство", I-IV том, София, Житен клас, 1993-1995). В заключение може да бъде фор-мулирано следното документално доказано твърдение: Учителя прочита „Възвание"-то през 1898 г. пред Варненското женско благотворително културно-просветно дружество „Майка". Настоящите бележки биха били твърде непълни без биографията на Анастасия д-р Желязкова, затова предлагаме на читателите онова, което успяхме да съберем от оскъдните документални източници. Анастасия Цвяткова Узунова е родена през 1845 г. в Одрин в семейството на чорбаджи Цвятко Узунов. Неин роден брат е именитият революционер Атанас Ц. Узунов (1851-1907), приятел и съратник на Хр. Ботев и В.
към текста >>

Макар и оскъдни, биографичните бележки представят Анастасия Узунова-Желязкова като личност, съчетаваща по неповторим начин милосърдие, мистицизъм и обществена храброст.
Последните документални данни за нея са от 1918 г., когато е избрана за почетен председател на дружество „Милосърдие". В детските спомени на Лиляна Ставрева от около 1925 г. Анастасия Узунова-Желязкова, наметната с шал и с коси, сресани на път в средата, се разхождала с внушително достолепие по варненските улици около площад „Мусала". Завършва земния си път през 1931 г. Завещава дома си на сиропиталището и бившият и дом дълги години е училище за слепи деца. Макар и оскъдни, биографичните бележки представят Анастасия Узунова-Желязкова като личност, съчетаваща по неповторим начин милосърдие, мистицизъм и обществена храброст. Тези добродетели я поставят редом с революционно-въз-рожденската фигура на д-р Георги Миркович от Сливен, който и досега продължава да се сочи за пръв ученик на Учителя Беинса Дуно. Явно, сложен, дори противоречив е пътят на тези личности към Словото. „Нашата сестра иска да угажда и на света, и на Бога, да служи на Единия и на другия", пише Учителя за Анастасия Узунова-Желязкова на д-р Миркович през 1899 г., а на годишната среща на Веригата през 1906 г. е протоколирана следната многозначителна негова реплика към нея: „Всички неща, които Ви спъват, да Ви не смущават, защото Духовният свят работи за вас. Това, което се иска от Вас, е за ваше добро - умствено, физическо и духовно".
към текста >>

86. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев

119) и по-късно, с допълнителни бележки - в списание „Виделина" след 1900 г.
отишъл отново в Париж. Там се запознал с мадам Гранж, чрез която по медиумичен начин получил важно съобщение. В него се говорело за млад Вожд на българския народ, надарен с Божествена сила, който след много пътешествия се завръща в страната. Миркович го поместил в списание „Нова светлина" (год. 5, стр. 119) и по-късно, с допълнителни бележки - в списание „Виделина" след 1900 г. Съобщението гласяло следното: „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен Вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно цяло чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света. Миркович, мой сине, мое скъпо същество, което покровителствам, Вашият Божествен Водач, когото Вие желаете да познаете, диктува това послание на медиума в Париж, под знамето на истинската светлина." През 1899 г. д-р Миркович, заедно с Пеньо Киров и Тодор Стоименов от Бургас, били поканени лично от духовния учител Петър Константинов Дънов на първия събор на Духовната Верига. Тримата станали негови първи ученици и редовно участвали в следващите събори.
към текста >>

87. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА

КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА Велко Петрушев* През 1908 г. живях в град Добрич при мое роднинско семейство. Имах възможността да се запозная със семейството на Неда Павлова, в чийто дом са правени опити за сеанси за връзка с духове от другия свят.
към текста >>

88. 'Веригата'

Обяснителни бележки .................................................472
Годишна среща на Веригата Велико Търново, 1914...............................................324 Годишна среща на Веригата Велико Търново, 1915...............................................415 Приложения Обяснителни бележки .................................................472 Речник на остарели и чужди думи .............................501 Азбучен показалец .......................................................505 Документални фотографии.........................................513
към текста >>

89. Годишна среща на Веригата - Варна, 1903

4 Протоколът и бележките от 1903 г.
Работи като лекар, участва в униатското движение за църковна независимост, създава проект за български училища, сътрудничи на революционното движение. След осемгодишна каторга в Диарбекир работи в новоосвободена България като директор на гимназия, създава спиритическо дружество Милосърдие. Деятел на Червения кръст и депутат в Областното събрание. Издава списания Нова светлина и Виделина, където публикува първите статии на Учителя Беинса Дуно. Счита се за основател на българската класическа хомеопатична медицина. 4 Протоколът и бележките от 1903 г. са записани от Пеню Киров. 5 Анастасия д-р Железкова (1845–1931) – една от първите последователки на Учителя Беинса Дуно, бележита деятелка на българското женско благотворително движение. Родена в Одрин, завършва земния си път във Варна. Сестра на именития революционер Атанас Узунов, съпруга на д-р Младен Железков. Завършва гръцко и френско училище в Цариград, преводач от френски на спиритическа и теософска литература.
към текста >>

90. Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.

По покана на г-н Дънов Петко прочете част от бележките си от миналогодишното събрание.
И Любовта никога не може да се ограничава. В 5 ч. днес подир обед ще имаме пак събрание. В 5 ч. вечерта се събрахме всички. По покана на г-н Дънов Петко прочете част от бележките си от миналогодишното събрание. След това г-н Дънов прочете глава 10-а от Евангелието от Йоанна и между другото каза: Ще обърна вниманието ви върху 12-и стих (прочете го). Тези Христови думи имат общо значение спрямо човечеството и частично – спрямо всякой един човек. Овцата е взета като символ на Добродетелта. Тя е едно същество без защитник, но под ръководството на един пастир, добър овчар, във всяко отношение породата на тази овца ще се подобри.
към текста >>

91. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Никакви бележки от съдържанието на тия пасажи не се позволи да се вземат.
Блаженството обаче ще придобиеш в това, което ще видиш. Като прочете горното Слово от едно тефтерче, г-н Дънов ни каза: Това е най-ценното нещо, което аз съм спазил, но което сега не мога ви дам, а ще ви го дам, след като се подобрят вибрациите ви. Добрата молитва е дадена преди повече от десет години. По-нататък, по желание на някои от събранието да ни се каже какво му е казано Отгоре за българите, г-н Дънов ни прочете от джобното си тефтерче няколко твърде важни и от много секретен характер пасажи, като ни предупреди, че това ще пазим в голяма тайна. Никакви бележки от съдържанието на тия пасажи не се позволи да се вземат. В 7 ч. вечерта пак се събрахме. Това ни събрание бе посветено за домовете на Веригата. Г-н Дънов прочете от Евангелието от Матея глава 10-а, стиховете 1-ви и 2-ри, и от 16-и до края.
към текста >>

92. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

Сега ви се дава 12-а глава от Йоанна и нека през време на прочитането и, каквото на всекиго направи впечатление, да си го отбележи, та по тия бележки ще станат някои разяснения.
И на всички, които сте готови в това отношение, Той ще ви съдейства. Злите хора спрямо вас имат същите отношения, както вие спрямо духовете. И както Отгоре нас учат, така и ние трябва да учим лошите хора. Тия противоречия в Живота искам да ви станат ясни. Тази мисъл е, която Господ ви дава, за да ви направи живота сносен. Сега ви се дава 12-а глава от Йоанна и нека през време на прочитането и, каквото на всекиго направи впечатление, да си го отбележи, та по тия бележки ще станат някои разяснения. Глава 12-а се прочете от г-н Дънов, а след това той даде следните отговори на някои от въпросите, възбудени след прочитането: Един горделив човек, за да се обърне, трябва да слезе от височината си в долината на смирението. Има един стих, който казва, че „сиромасите имате винаги при вас, а Мене - не"118 . Това значи, че сиромасите и грешните са едно и също нещо. После, сиромашия и болест, богатство и здраве са синоними.
към текста >>

93. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

бележките в скоби за месторождение и местоживеене са добавени от П.
Гумнеров и липсва при Д. Голов. 149 Тодор Бостанджиев (Панталонджията) – последовател на Учителя Беинса Дуно, от В. Търново. По време на съборите на Веригата във В. Търново вилата му е използвана за кухня и трапезария. 150 Тук и по-нататък в списъка на присъстващите от 1911 г. бележките в скоби за месторождение и местоживеене са добавени от П. Гумнеров и липсват в протокола на Д. Голов. 151 Илия Зурков – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, по професия дрогерист. 152 Матей Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Котел, живял в Бургас, работил като чиновник. 153 Христо Тончев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Казанлък, роден през 1858 г., дългогодишен ръководител на братството в града, работил като търговец. 154 Сотир Щерев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, живял във Варна, работил като чиновник.
към текста >>

След прочитането на горните места от Господнята книга г-н Дънов направи следните бележки:
Тихчев - от Марка 14:22-26, И. Зурков - от Лука 22:14-20; 198 Д. Голов - от Йоанна 6:53-58,199 М. Попов - от Йоанна 13:1-29,200 Т. Стоименов - Първо Коринтяном 11:23-32, Римляном 5:15 се прочете най- после пак от П. Киров. След прочитането на горните места от Господнята книга г-н Дънов направи следните бележки: Този обряд е един от великите обряди, установен за възпоминанието на великата жертва, която Господ е направил за спасяемите. Хлябът означава Живота, който Господ ни изпраща. Трябваше да дойде Христос, за да установи Живия хляб. И действително във всяко хлебно зърно по чуден начин се крие частичка от Божествения живот. Виното - това е Божественият Дух.
към текста >>

94. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

След тия кратки бележки последва отиването ни един по един в Бостанджиевата колиба, като всеки от нас взе по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и насложихме на трапезата и вечеряхме.
В хляба виждаме зелената краска (но този хляб за да узрее, трябват и другите шест краски), който принцип обезателно трябва да работи, та да може хлебното дърво да узрее и стане годно за хляб за ядене. Всички братя са насочили своята енергия към света и като разберем дълбокия смисъл на това, нека правим усилие за нашето повдигане. Хлябът още показва, че ние трябва да се притичваме към всяка една страдаща душа и с това ние ще изпълним Христовия закон. При това ние имаме всичките почти плодове, които Земята може да даде, а всичко това е символ, доказателство, че Господ ни люби. И тази вечер, като действаме в тази Любов, нека Му благодарим за неизследимата благост. След тия кратки бележки последва отиването ни един по един в Бостанджиевата колиба, като всеки от нас взе по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и насложихме на трапезата и вечеряхме. Към 11 ч. през нощта се разотидохме по квартирите си при много хубаво време - лунна нощ, ясно небе, тихо и приятно. 20 август, понеделник Събранието се подкачи в 10 ч. сутринта, като присъстваха и почти всички членове на местния търновски кръжок.
към текста >>

95. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

Ще направя още някои бележки и ще заключа тази обща беседа.
И в тия войни, в които сега живеете, вие всички, които присъствате тук, сте изложени на много опасности. Често гледаме религиозни хора, изложени на големи опасности, и призовават Божието име. Успокойте най-първо себе си, докато Духът заработи, и обърнете ума си нагоре. Аз съм виждал хора при големи опасности да си кършат ръцете и да си скубят космите - това няма да им помогне да ги послуша Господ. Но ако рекат: „Господи, Ти Си всякога благ, никога не Си ме оставил и сега ще ме избавиш, аз вярвам и на Тебе оставям съдбата си" 376, Господ ще послуша и ще помогне. Ще направя още някои бележки и ще заключа тази обща беседа. Най-елементарното, което е потребно за всички приятели от Веригата, е учтивост на мъжете и жените. През тази година трябва да започнете с учтивостта в Духа, душата и сърцето. Може да съзнаете, че някой има недостатъци - не го съдете, понеже като съдите него, съдите Господа. Господ казва: ,Аз зная, че е груб, но Аз работя върху него." Стойте малко далече, ако някой е много груб - не сте длъжен да отивате да го облагородявате. Турете между него и себе си едного, двама, трима, десет, двадесет души - не се приближавайте.
към текста >>

96. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 1 Всички дати в протоколите са посочени според стария стил на летоброене по Юлианския календар, използван в България до 31 март 1916 г. За привеждането им към нов стил е необходимо да се добавят 12 дни. 2 Тодор Стоянов (1872–1952) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в Пазарджик, завършва земния си път в София. Работи като чиновник в Пазарджишката община и секретар в Окръжния съд в Бургас.
към текста >>

4 Протоколът и бележките от 1903 г.
Работи като лекар, участва в униатското движение за църковна независимост, създава проект за български училища, сътрудничи на революционното движение. След осемгодишна каторга в Диарбекир работи в новоосвободена България като директор на гимназия, създава спиритическо дружество Милосърдие. Деятел на Червения кръст и депутат в Областното събрание. Издава списания Нова светлина и Виделина, където публикува първите статии на Учителя Беинса Дуно. Счита се за основател на българската класическа хомеопатична медицина. 4 Протоколът и бележките от 1903 г. са записани от Пеню Киров. 5 Анастасия д-р Железкова (1845–1931) – една от пър- вите последователки на Учителя Беинса Дуно, бележита деятелка на българското женско благотворително движение. Родена в Одрин, завършва земния си път във Варна. Сестра на именития революционер Атанас Узунов, съпруга на д-р Младен Железков. Завършва гръцко и френско училище в Цариград, преводач от френски на спиритическа и теософска литература.
към текста >>

бележките в скоби за месторождение и местоживеене са добавени от П.
Гумнеров и липсва при Д. Голов. 149 Тодор Бостанджиев (Панталонджията) – последовател на Учителя Беинса Дуно, от В. Търново. По време на съборите на Веригата във В. Търново вилата му е използвана за кухня и трапезария. 150 Тук и по-нататък в списъка на присъстващите от 1911 г. бележките в скоби за месторождение и местоживеене са добавени от П. Гумнеров и липсват в протокола на Д. Голов. 151 Илия Зурков – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, по професия дрогерист. 152 Матей Попов – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Котел, живял в Бургас, работил като чиновник. 153 Христо Тончев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Казанлък, роден през 1858 г., дългогодишен ръководител на братството в града, работил като търговец. 154 Сотир Щерев – последовател на Учителя Беинса Дуно, от Бургас, живял във Варна, работил като чиновник.
към текста >>

97. Писма до Мария Казакова - 1903

Бележките Ви четох със задоволство.
* * * Варна, 6.IХ.1903 г. Любезна сестро М. Казакова, Надявам се писмото ми да Ви намери бодра и весела духом. Мен Ме радва обстоятелството, че сте имали добър прием и приятно пътуване. Бележките Ви четох със задоволство. Абоба* представлява в много неща интересно място за този, който разбира - може да се извади много поучителен материал за миналото на България. Срутените палати показват устойчивостта на человеческите дела. Останките от черепите свидетелствуват за степента на умственото и духовно развитие. Аз съм разглеждал някои от тия черепи, върху тях е написана строгата съдба. Животът е бил разпуснат и затова славното му минало се е заличило.
към текста >>

98. Спомени на Елена Иларионова -1905

Костадин, като военен, счел за унижение да седне в нея, при това се страхувал да не го срещне полковият му командир, който правел на офицерите доста забележки.
Завърнали се през други, не тъй опасни пътища. Всичко тъй им се нареждало, като че ли някой вървял пред тях да чисти пътя им. Стигнали до Цариброд доста изморени. Нямало никакви превозни средства, освен една каруца, впрегната със сляп кон. Учителя предложил да си дойдат с нея до вкъщи. Костадин, като военен, счел за унижение да седне в нея, при това се страхувал да не го срещне полковият му командир, който правел на офицерите доста забележки. Затова казал на Учителя: „Седнете Вие, а аз ще направя усилие да се завърна пеш до вкъщи.” Учителя го придумал, та седнали и двамата. Костадин си понахлюпил шапката да не го познаят. И така, благополучно пристигнаха вкъщи. Учителя ме повика да видя с какво са дошли. И като се прибрахме, започна да ми разказва за пътешестването им, за каруцата със слепия кон, за стеснението и страха на Костадин; смяхме се много.
към текста >>

99. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

от Йоана и нека през време на прочитането й, каквото на всекиго направи впечатление, да си го отбележи, та от тия бележки ще станат някои разяснения.
Злите хора спрямо вас имат същите отношения, както вие спрямо духовете. И както от Горе нас учат, така и ние трябва да учим лошите хора. Тия противоречия в живота искам да ви станат ясни. Тази мисъл е, която Господ ви дава, за да ви направи живота сносен. Сега ви се дава 12 гл. от Йоана и нека през време на прочитането й, каквото на всекиго направи впечатление, да си го отбележи, та от тия бележки ще станат някои разяснения. Глава 12 се прочете от г-н Дънов, а след това той даде следните отговори на някои от въпросите, възбудени след прочитането: — Един горделив човек, за да се обърне, трябва да слезе от височината си в долината на смирението. Има един стих, който казва, че „сиромасите имате винаги при вас, а Мене — не“. Това значи, че сиромасите и грешните хора са едно и също. После, сиромашия и болест, богатство и здраве са синоними.
към текста >>

100. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

След прочитането на горните места от Господнята книга г-н Дънов направи следните бележки:
А в другата къща-колиба бе сервирано обикновеното ядене — риба и пр., от което вечеряхме след отслужването на Господнята вечеря. По насока от г-н Дънов Пеню Киров прочете от Матея 26, 26-30; дядо Петър Тихчев — от Марка 14, 22-26; Ил. Зурков — Лука 22,14-20; Д. Голов — Йоан 6,53-58; Матей Попов — Йоан 13,1-29; Тодор Стоименов — I Коринт. 11, 23-32; Римляном 5,15 се прочете най-после пак от Пеню Киров. След прочитането на горните места от Господнята книга г-н Дънов направи следните бележки: — Този обряд е един от великите обряди, установен за възпоминанието на великата жертва, която Господ е направил за спасяемите. Хлябът означава живота, който Господ ни изпраща. Трябваше да дойде Христос, за да установи Живия хляб. И действително, във всяко хлебно зърно по чуден начин се крие частичка от Божествения живот. Виното — това е Божественият Дух.
към текста >>

НАГОРЕ

0.093442916870117