Търсене в текстове за 'Ария'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 261 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Ще кажем, но нека се не плашим от отговора: свършекът е на света на заблуждението, на неправдата, на беззаконието – света на стария грешен Адам трябва да погине и умре безвъзвратно, а продължението на Новия свят, света на Добродетелта, трябва да вирее и пребъдва във век.
Животът е тъй устроен, щото всяко дело, каквото и да е то, приема своята заплата според вътрешното си достойнство. Това е едничкото върховно мерило. Но подобава ли и на нас, хора с просветени умове, да храним онази изтъркана мисъл, както простите и невежите, че светът ще се свърши от учението и учените? Може ли да се предполага, че в това има каква-годе истина? Действително, свършекът на света ще дойде, но на кой свят – ето въпросът. Ще кажем, но нека се не плашим от отговора: свършекът е на света на заблуждението, на неправдата, на беззаконието – света на стария грешен Адам трябва да погине и умре безвъзвратно, а продължението на Новия свят, света на Добродетелта, трябва да вирее и пребъдва във век. Нашият предмет обаче, разгледан по-дълбоко, ще докаже, че у нас владее невежество, придружено с лоши навици и пороци, страсти и желания, зле подквасени и наклонени от егоистическото образование, целта на което е да експлоатира живота на другите за своя облага. Става ясно тогава, че у нас истинските начала на науката са едвам хванали корен. Възпитанието си е едвам в пелените, неговият глас се чува едвам като на пеленаче дете, неговото благородно влияние едвам се усеща от затъпелите ни от порока сърца. Може на ни се възрази пак и да ни се наведат други примери за по-силен довод: като например Англия и Америка и да ни се посочат големите недостатъци и злини, които владеят и в тия образовани държави. Това не го отричаме, признаваме тази горчива истина, но и този довод принадлежи на софистическата философия, която, като общо правило, не гледа истината в лицето, но в гърба.
към текста >>

Колкото и добро образование да се даде на такива хора, ако тяхното естество коренно не се измени, те ще запазят стария си нрав, старите си възгледи и разбирания.
Може би това да изглежда истинно донякъде, но ние не можем да допуснем такова едно криво заключение. 5. Ние твърдим, че ако съвременното общество страда от сериозни недъзи, ако то не е достигнало онова високо културно равнище, на което очакваме, че може да го издигнат науката и възпитанието, то това не се дължи на слабите възможности на последните. По-скоро се дължи на липсата на истинска наука и истинско възпитание или на неправилното им разбиране и прилагане в живота. Защото всеизвестно е, че болестите и заразите в органическия свят не произтичат от прилагането на здравословните хигиенични правила, които самата природа диктува, а напротив, от неспазването на тези правила. 6. На същото основание може да се каже, че пороците и безчестието на хората не произлизат, нито се развиват от образованието, а са следствие и резултат от поквареното естество на поколения човешки същества, чиито умове и сърца са били заразени с отрицателни мисли и желания. Колкото и добро образование да се даде на такива хора, ако тяхното естество коренно не се измени, те ще запазят стария си нрав, старите си възгледи и разбирания. За тази именно истина се загатва в народната поговорка, която гласи, че „вълкът по-лесно променя козината си, отколкото нрава си”. 7. Дълбоките причини за този факт се коренят в т.нар. „закон на наследствеността”, познат в науката още с термина „хередитарност”.[15] Този закон действа по един неумолим, но истинен и правдив начин в природата. 8. Когато опасните човешки микроби попаднат в което и да е що-годе цивилизовано общество, те рано или късно биват разпознати от колективното съзнание. Общият дух на Цялото ги изхвърля вън от здравия социален организъм.
към текста >>

Защото в този именно свят на стария Адам владее невежеството, съпътствано от лоши навици, пороци, страсти и желания, неправилно насочени от едно образование, което цели да възпита човека в егоизъм и стремеж към експлоатиране на другите за своя облага.
Тази вътрешна стойност е едничкото, върховно мерило на природата. 10. Въпреки недостатъците, които констатираме в съвременното образование, на нас, просветените хора, не ни подобава да поддържаме онази изтъркана мисъл на простите и невежите, че светът щял да се свърши от много учене и много учени. Действително светът ще се свърши, но кой свят? 11. Ще се свърши светът на невежеството, на заблудите, на неправдите, на беззаконията. Светът на библейския, грешен Адам[16] трябва да погине безвъзвратно, за да може Новият свят – светът на добродетелта и на просветения и разумен човек, да се развива и пребъдва във вечността. Защото в този именно свят на стария Адам владее невежеството, съпътствано от лоши навици, пороци, страсти и желания, неправилно насочени от едно образование, което цели да възпита човека в егоизъм и стремеж към експлоатиране на другите за своя облага. 12. От всичко това става ясно, че до този момент истинските начала на науката едва са пуснали корен в човека. Възпитанието също е още в пелени и гласът му едва се чува като гласът на невръстно бебе. Облагородяващото му влияние трудно се усеща от закоравелите от порока сърца на хората. 13. Някой може отново да ни възрази и да ни даде като още по-красноречив пример едни от най-образованите и културни страни – например Англия и Америка, които също страдат от големи обществени недостатъци и злини. Ние не отричаме това.
към текста >>

Историческата обстановка в България по онова време може да се охарактеризира с подем както в икономиката, така и в културата и просветата.
Непознатият Петър Дънов Казват, че словото, което излиза изпод перото на великите умове на човечеството, не може да се оцени от съвременниците им, а става обект на обществен интерес десетилетия по-късно. Същото може да се каже и за словото на Учителя Беинса Дуно, известен на българския читател като Петър Дънов. Той ни е оставил едно безценно книжовно наследство (няколко хиляди беседи) и всеки, който се е докоснал до това неизследимо богатство, в определен момент се насочва към началото – първата му книга... Периодът от началото на следването на Петър Дънов в Америка (1888) до издаването на първата му книга (1896) е твърде интересен от научно-изследователска гледна точка. Историческата обстановка в България по онова време може да се охарактеризира с подем както в икономиката, така и в културата и просветата. Въпреки това страната ни все още изостава твърде много от развитите страни. Българското литературно творчество едва започва да намира своя облик, излизайки от сянката на преводната литература. Твърде малко са родните автори на книжния пазар: Найден Геров, Иван Вазов, Алеко Константинов, Михалаки Георгиев... През десетилетието 1894–1904 г. Висшето училище, по-късно СУ „Св.
към текста >>

През този период философската мисъл в България е с твърде ограничени възможности, причините за което са основно две: първо, Софийският университет е единственото учебно заведение, където се преподава философия, и второ, в резултат на турското робство философската традиция е прекъсната.
Твърде малко са родните автори на книжния пазар: Найден Геров, Иван Вазов, Алеко Константинов, Михалаки Георгиев... През десетилетието 1894–1904 г. Висшето училище, по-късно СУ „Св. Климент Охридски”, се утвърждава като крупен образователен и научен център. В него учат, преподават и израстват десетки български учени, педагози, културни дейци, интелектуалци, които формират елита на българската интелигенция от началото на XX в. През този период философската мисъл в България е с твърде ограничени възможности, причините за което са основно две: първо, Софийският университет е единственото учебно заведение, където се преподава философия, и второ, в резултат на турското робство философската традиция е прекъсната. Тепърва предстои да се разработят и установят основните философски понятия и терминология. Най-популярен е кръгът около д-р Кръстьо Кръстев и неговото списание Мисъл – най-голямото и влиятелно философско и литературно списание в страната тогава. Америка от края на XІX в., като ярък контраст на България, е една от най-развитите държави в света. По това време в Ню Йорк е завършено второто здание на Медисън Скуеър Гардън, а на остров Елис Айлънд се открива имиграционна служба, през която до 1920 г. преминават, за да се заселят в САЩ, 12 милиона имигранти.
към текста >>

Америка от края на XІX в., като ярък контраст на България, е една от най-развитите държави в света.
Климент Охридски”, се утвърждава като крупен образователен и научен център. В него учат, преподават и израстват десетки български учени, педагози, културни дейци, интелектуалци, които формират елита на българската интелигенция от началото на XX в. През този период философската мисъл в България е с твърде ограничени възможности, причините за което са основно две: първо, Софийският университет е единственото учебно заведение, където се преподава философия, и второ, в резултат на турското робство философската традиция е прекъсната. Тепърва предстои да се разработят и установят основните философски понятия и терминология. Най-популярен е кръгът около д-р Кръстьо Кръстев и неговото списание Мисъл – най-голямото и влиятелно философско и литературно списание в страната тогава. Америка от края на XІX в., като ярък контраст на България, е една от най-развитите държави в света. По това време в Ню Йорк е завършено второто здание на Медисън Скуеър Гардън, а на остров Елис Айлънд се открива имиграционна служба, през която до 1920 г. преминават, за да се заселят в САЩ, 12 милиона имигранти. По отсечката Чикаго–Хъдзън Емпайър-Експрес поставя рекорд в железопътния транспорт, като развива 180 км/ч. Алеко Константинов, впечатлен от грандиозното изложение в Чикаго, написва прочутия си пътепис До Чикаго и назад. По това време в Бостън, където Петър Дънов учи, е построена най-голямата библиотека в страната, а също така е направена първата копка на подземна железница.
към текста >>

в методистката семинария „Дрю”, Медисън, Петър Дънов започва своето следване в Америка.
преминават, за да се заселят в САЩ, 12 милиона имигранти. По отсечката Чикаго–Хъдзън Емпайър-Експрес поставя рекорд в железопътния транспорт, като развива 180 км/ч. Алеко Константинов, впечатлен от грандиозното изложение в Чикаго, написва прочутия си пътепис До Чикаго и назад. По това време в Бостън, където Петър Дънов учи, е построена най-голямата библиотека в страната, а също така е направена първата копка на подземна железница. На 19 септември 1888 г. в методистката семинария „Дрю”, Медисън, Петър Дънов започва своето следване в Америка. Преподавателският екип тогава е известен не само в методисткия свят, но и навсякъде в богословските среди като „Голямата петорка”, която включва ненадминатите духовници и учени: Джеймс Стронг, Самуел Юфам, Джон Милей, д-р Бъц и д-р Крукс. Петър Дънов учи там четири години и получава свидетелство за завършен пълен курс на обучение. На 12 октомври 1892 г. той се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет. Редовният курс е тригодишен, но има и допълнителни предмети, които студентът може да изучава.
към текста >>

Но в тази форма, както книгата бе напечатана, със стария правопис и езика на XІX в., когато я чете един учен или професор, който работи с ума си, той мъчно може да разбере написаното.
Даже Учителят смяташе, че трябва да се напише втора част на тази книга в духа на новите изисквания на образованието и възпитанието. В мое присъствие той нареди на Георги Радев „да я облече в нови дрешки”. Последният беше много трудолюбив и се зае с тази задача. Така се появи второто издание. Словото на Учителя има един чар, има едно излъчване, което само пробудената душа може да схване и разбере. Но в тази форма, както книгата бе напечатана, със стария правопис и езика на XІX в., когато я чете един учен или професор, който работи с ума си, той мъчно може да разбере написаното. Преработена по този начин, тя вероятно щеше да послужи и на онази категория от съзнания, които имаха други изисквания и търсеха по-академичен език.” Предлаганото ново издание продължава тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика. Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство. Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и възпитанието ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план. Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на науката ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост, за да покълне в българската душа и да даде своя плод.
към текста >>

Всичко това, разбира се, не бива да се свързва пряко с автора, а по-скоро с ограничените възможности както на тогавашния правопис, така и на печатната техника в България от края на XІX в.
Това наложи по-продължителен период на работа върху книгата (три години) и привличането на повече консултанти от различни области. Включените около 150 обяснителни бележки биха могли да са и повече. А за някои читатели може би те са прекалено много. Ние решихме да се ограничим дотук, за да дадем възможност на бъдещите изследователи да ги допълват, коригират или премахват. Част от цитираните имена и термини бяха с правописни грешки и фактологически несъответствия, а за друга част беше невъзможно да се открият или намерят данни. Всичко това, разбира се, не бива да се свързва пряко с автора, а по-скоро с ограничените възможности както на тогавашния правопис, така и на печатната техника в България от края на XІX в. Все пак с наличните бележки и нанесени корекции се надяваме да хвърлим повече светлина по конкретно засегнатите теми, както и да допълним и дообогатим кръгозора на читателя. В бележките са дадени сведения и са уточнени част от цитираните от автора имена и текстове, както и една малка част понятия, които се изясняват в контекста на самобитния стилов изказ на последвалото му творчество. Тази книга остава неразбрана в края на XІX в. Неразбрана е и днес, в началото на XXІ в. – 110 години по-късно.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Старият дявол, за когото ни разправя поетът Милтон в „Изгубеният рай“, че бил изгнан от Небето за свои стари грехове и беззакония, гдето се стараел да наруши мира и блаженството на небесните жители, за което престъпление бил хвърлен с главата надолу с всичките му последователи в бездната, в която падал девет деня.
Трябва да допуснем тогава, че законът на еволюцията господарува и върху мрачния дух на този паднал ангел, само с тази разлика, че в неговото естество произвожда „дяволюция“. Несъмнено този тартор е тласкан и обезпокояван от силите на върховния Дух на Природата, който без разлика на звание нуди всички твари да се подвизават и работят в общото поле на нейната деятелност, по какъвто занаят или професия тям се нрави повече. Трудът и честността, които бяха препоръчани на вашите прародители като предпазителни мерки против злато, днес са премахнати навсякъде. Честният труд днеска се счита унизителен. Да се работи, но как – ето въпросът. Старият дявол, за когото ни разправя поетът Милтон в „Изгубеният рай“, че бил изгнан от Небето за свои стари грехове и беззакония, гдето се стараел да наруши мира и блаженството на небесните жители, за което престъпление бил хвърлен с главата надолу с всичките му последователи в бездната, в която падал девет деня. От това падане насам той се е повразумил, станал е дълбокоучен дипломат, не ходи той вече тъй бос през просото, научил се е да се съобразява с времената, нравите и слабостите на хората. Пази се той като от огъня да не би и от тази земя да го изхвърлят с главата нанадолу някъде в страшната бездна. Онова, което е спечелил в человеческото сърце, добре го държи – всичко обещава, нищо не дава. По видимому доброто желае, но в същност злото прокарва навсякъде. Желае той от сърце и душа да опази плодовете от първата цивилизация на естествения себелюбив человек.
към текста >>

5. Старият дявол, за когото ни разправя поетът Милтън[113] в „Изгубеният рай”, бил изгонен от небето за свои минали грехове и беззакония, понеже нарушил мира и блаженството на небесните жители.
Този Дух заставя всички същества, независимо от тяхното положение, да вземат участие в колективната работа като части от един общ организиъм, всеки според занятието или професията, която му харесва най-много. 4. Трудът и честността, които бяха посочени на нашите прародители като предпазни мерки против злото, днес почти са изчезнали. Честният труд в наше време се счита за унизителен. Да се работи, но как? Ето това е важният въпрос! 5. Старият дявол, за когото ни разправя поетът Милтън[113] в „Изгубеният рай”, бил изгонен от небето за свои минали грехове и беззакония, понеже нарушил мира и блаженството на небесните жители. За това свое престъпление той бил хвърлен с главата надолу с всичките си последователи в бездната, в която падал девет дена. 6. След това падане дяволът се вразумил значително, станал задълбочен учен и дипломат. Сега той не ходи вече тъй „бос през просото”. Научил се е да се съобразява с времената, нравите и слабостите на хората. Той се пази като от огън от това, да не би и от тази земя да го изхвърлят с главата надолу някъде в страшната бездна.
към текста >>

В стария път хиляди и милиони хора са загинали, хиляди и милиони човеци са страдали.
9. Днешните средства и методи за повдигане на хората и на обществото са лишени от истински научен характер. Всичко е произволно и не е съобразено с изискванията на Духа на живота и с онези физиологични и нравствени закони, от които зависи нашето щастие и благоденствие. 10. Зловонните затвори, несправедливите закони, непрекъснатото въоръжаване няма да подобрят положението ни, нито ще създадат нещо добро и благородно в нашия живот. Те са неща, принадлежащи на старата цивилизация – цивилизацията на първобитния, груб и себелюбив човек, единственото желание на когото е да потиска другите. 11. Духът на закона на Дълга ни диктува да търсим по-добър и по-човеколюбив път. В стария път хиляди и милиони хора са загинали, хиляди и милиони човеци са страдали. Всяка педя земя е напоена с човешка кръв. Нима това е човешко?! Нима това е християнско?! Къде е Христос с Неговите заповеди и къде сме ние? Нима за това сме призвани, за да се изтребваме един друг?
към текста >>

През 90-те години на ХІХ век в България много хора се запознават с учението на Маркс и са привлечени от идеята за социално равенство.
Смята се, че адроните се състоят от кварки – схващане, въведено във физиката през 60-те години на ХХ век от Мъри Гел-Ман. [119] Вж. дял първи – ІІ.1.3:2. [120] Партията на социалдемократите е създадена през 1891 г. от Димитър Благоев. През 90-те години на ХІХ век в България много хора се запознават с учението на Маркс и са привлечени от идеята за социално равенство. По това време е имало силно недоволство срещу режима на Стамболов, което е предизвиквало много крайни настроения у населението. Една част (по-реакционната) от социалдемократите тогава са се възползвали от създалата се обстановка, за да прокарват идеите си за революция. [121] Тук се намеква за методите на социалистите, с които те искат да променят държавния ред – чрез революция, т.е. насилствено. Методът на природата е диаметрално противоположен – еволюция. [122] Тази добронамерена забележка от страна на Учителя не е подмината от тогавашните социалдемократи.
към текста >>

3. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско

Варна, България
Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир всякой с ближния си. Тоя ден, който ида да ви се открия в Моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден, посветен Богу Моему. Аз съм Елохил, Ангел на завета Господен. Съобщено на 8 октомри, 1898 г. Варна, България http://petardanov.co...rizvanie BB.pdf
към текста >>

4. Биографични бележки

се завръща в България.
Една година е учител в с. Хотанца, Русенско. През август 1888 г. заминава за САЩ, където следва богословие и медицина. В 1895 г. се завръща в България. През следващата 1896 г. отпечатва първа част на книгата “Науката и възпитанието. Началата на человеческий живот”. Годините 1895-1900 Учителя прекарва в уединение и самота, в размишление, в молитва и дълбока “вътрешна работа”. В 1898 г.
към текста >>

Дънов тръгва на своите пътувания из България, като изнася сказки във всички по-големи градове.
През същата година влиза във връзка с първите свои ученици и поддържа оживена кореспонденция с тях. На 6 април 1900 г. ги призовава на среща във Варна. На първата сбирка през юли Учителя кани само трима ученици д-р Георги Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас. От 1901 г. Дънов тръгва на своите пътувания из България, като изнася сказки във всички по-големи градове. Започват ежегодните събори, провеждани през август: 1901-1902 г. в Бургас, 19031909 г. във Варна, от 1910-1925 г. във Велико Търново, 1926-1928 г. в София и на Витоша, а от 1929 г.
към текста >>

със съдействието на д-р Иван Селимински е руски стипендиант в Киевската семинария.
През 1830 г. семейството на Миркович се заселва в Браила, Румъния. По-късно се връща в Сливен и там учи до 1844 г. в гръцко училище при Изукула и при българския учител Димитър Кишиша. През 1847 г. със съдействието на д-р Иван Селимински е руски стипендиант в Киевската семинария. В 1848 г. Миркович постъпва в известното гръцко училище в Куручешме, Цариград, а от 1849 г. е във френското католическо училище на лазаристите в Бебек, Цариград. От 1851 до 1856 г. следва медицина в Монпелие, Франция.
към текста >>

5. Неподправеният Петър Дънов

За нас, българите, несъмнено е престижно и разбираемо неговото виждане, че Балканите и България на три пъти осъществяват тласък на световната култура.
НЕПОДПРАВЕНИЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ (УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО ) В световната история името на Петър Дънов стои редом с тези на най-известните духовни водачи, мислители, пророци, дали началото на всемирното учение за човека и мястото му във Вселената. За нас, българите, несъмнено е престижно и разбираемо неговото виждане, че Балканите и България на три пъти осъществяват тласък на световната култура. Първият път е чрез Орфей, преди хиляда години чрез богомилите, и сега чрез учението на Беинса Дуно. Пак Дънов твърди, че от всички славянски народи българите са тези, които най-много са страдали, но са дали и дават най-много на славянството. Днес последователи на Петър Дънов са огромен брой хора от цял свят. Постепенно, но сигурно идеите на Учителя Дънов разширяват влиянието си сред човечеството. Ние всички вървим към Великия Разумен Свят.
към текста >>

Много са издадените томове със сказки и беседи на Учителя само в България са над четиристотин заглавия.
Нови сили се събуждат в човешкото съзнание, чрез тях човек ще влезе в досег с неизвестни досега страни на природата. Нови възможности се откриват за човечеството. Един нов свят, пълен с духовни и материални богатства, ще стане достояние на цялото човечество. В днешната важна епоха Учителят иде със Своя живот и със своето Слово да внесе нова свежа струя, нова мисъл, нови идеи, нови сили, да покаже един нов път Пътят на Любовта, Мъдростта и Истината за всички народи, за цялото човечество.” • • • Много са издадените томове със сказки и беседи на Учителя само в България са над четиристотин заглавия. Известно е, че това са записаните от учениците му слова. Един истински Учител тълкува, представя, съветва според хората, с които беседва, и същевременно напътства така, че по възможно най-достъпен и благ начин да ги запознае с волята на Великия Разумен Свят. Ето защо още по-интересно е писаното от самия Дънов, и то в онези години на размисъл и уединение, на осъзнаване на отредената му мисия сред хората. В Българския исторически архив към Народната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” се съхраняват дванадесет писма на Петър Дънов, адресирани до д-р Георги Миркович един от тримата му първи ученици.
към текста >>

6. УВОД

В САЩ Дънов завършва пълния теологичен курс за специални студенти в семинарията Дрю, град Медисън, щата Ню Джърси (1892г.), Теологическия факултет на Бостънския университет (1893г.) и едногодишния медицински курс към Медицинския факултет на университета (1894г.).
първото българско училище във Варненския край, а от 1861 г. до смъртта си през 1865 г. е представител на Варненската църковна епархия в Цариград. Петър Дънов учи във Варненската мъжка гимназия до пролетта на 1884г., завършва Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов (1887г.), заминава за Съединените американски щати през 1888г. като стипендиант на същото училище и там учи седем години. В САЩ Дънов завършва пълния теологичен курс за специални студенти в семинарията Дрю, град Медисън, щата Ню Джърси (1892г.), Теологическия факултет на Бостънския университет (1893г.) и едногодишния медицински курс към Медицинския факултет на университета (1894г.). Престоят в САЩ е от изключително значение за разширяване на духовния кръгозор на младия Дънов - там той се запознава с новите философски течения, с теософското учение на Елена Блаватска, с трамсцендентализма на Емерсъи и Торо, проявява интерес към астрономията и астрологията, към физиогномията и френологията.12 След завръщането си в България в 1895 г. П. Дънов става библиотекар-домакин в дружественото читалище „Петко Р. Славейков" във Варна.13 Тази длъжност му дава възможност чрез изнасяне на беседи и сказки да направи началните стъпки за разпространение идеите на оригиналното си духовно учение, изложени по-системно в първата му книга Науката и вьспитанието. Началата на человеческий Живот".14 През 1897г.
към текста >>

След завръщането си в България в 1895 г. П.
е представител на Варненската църковна епархия в Цариград. Петър Дънов учи във Варненската мъжка гимназия до пролетта на 1884г., завършва Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов (1887г.), заминава за Съединените американски щати през 1888г. като стипендиант на същото училище и там учи седем години. В САЩ Дънов завършва пълния теологичен курс за специални студенти в семинарията Дрю, град Медисън, щата Ню Джърси (1892г.), Теологическия факултет на Бостънския университет (1893г.) и едногодишния медицински курс към Медицинския факултет на университета (1894г.). Престоят в САЩ е от изключително значение за разширяване на духовния кръгозор на младия Дънов - там той се запознава с новите философски течения, с теософското учение на Елена Блаватска, с трамсцендентализма на Емерсъи и Торо, проявява интерес към астрономията и астрологията, към физиогномията и френологията.12 След завръщането си в България в 1895 г. П. Дънов става библиотекар-домакин в дружественото читалище „Петко Р. Славейков" във Варна.13 Тази длъжност му дава възможност чрез изнасяне на беседи и сказки да направи началните стъпки за разпространение идеите на оригиналното си духовно учение, изложени по-системно в първата му книга Науката и вьспитанието. Началата на человеческий Живот".14 През 1897г. учредява със съмишленици в морската ни столица „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ"15, а на следващата 1898г. записва и произнася пред членовете на Спиритическото дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско", в която подчертава важната роля на славянството в бъдещия свят и отправя апел към духовно самоусъвършенстване.16
към текста >>

Това е най-добрият и изпитан модел за съставяне на проповед според професор д-р Самюел Юфам - преподавателя на Дънов по практическа теология в семинарията Дрю в САЩ, урок, който П.
През лятото на 1900г. П. Дънов кани във Варна тримата си ученика и тази тяхна среща е наречена по-късно „среща па Веригата", или първото събиране на членове на бъдещото общество „Бяло братство". Записите в личния си бележник Петър Дънов прави в 1899 г. - годината, която предхожда първата среща на Веригата и през която кореспонденцията с първите му ученици е вече трайно установена. Изтъкнатата особеност в писмата на Дънов до учениците му е налице и в записките в личния му бележник - началните страници са изпълнени с точни цитати от Библията, а повечето от останалите - с негови лични тълкувания и разсъждения. Това е най-добрият и изпитан модел за съставяне на проповед според професор д-р Самюел Юфам - преподавателя на Дънов по практическа теология в семинарията Дрю в САЩ, урок, който П. Дънов възприема и усъвършенства цял живот в своите беседи.19 В първите десетина страници на бележника са записани библейски стихове от: Псалом 2, 27, 93, 98, 105, Първото послание на св. апостол Павел към Коринтяните, Второто съборно послание на св. апостол Петър, Второто послание на св. Апостол Павел до Тимотея и Евангелието от Матея.
към текста >>

на Националната библиотека, със съдействието на приятелката й Мария Пантева.24
Кръстева посвещава на дешифрирането, обработката и подготовката за печат на стенограмите на беседите на П. Дънов. Преобладаващата част от архивния фонд „Лалка Кръстева" по същество са материали на Учителя П. Дънов и по-специално над 60 тома разчетени негови беседи. След смъртта на Л. Кръстева и по нейно изрично желание големият архив бе дарен през 1999г. на Националната библиотека, със съдействието на приятелката й Мария Пантева.24 Бележникът на П. Дънов е обнародван за пръв път през 1999г. в изданието „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)".25 Книгата не е факсимилно издание, а с набран текст, няма посочен съставител, редактор или друго лице, носещо отговорност за текста. В изданието освен бележникът на П. Дънов от 1899г., представен с името „Тефтерче с размишления", са включени още 6 документа: четири части, наречени книги, с размишления, разговори, поучения и мисли на П.
към текста >>

7. Речник на остарели и чужди думи

(Изразът се среща в Стария завет, Песен на песните 2:1)
Прозябвам (остар.) - живея, прекарвам с.16 Рад, радо (остар.) - радостен, драг, благодарен; думата е изписана слято "нарадо" с предходната частица с.17 Сароново цвете - по името на плодородната долина Сарон. (Изразът се среща в Стария завет, Песен на песните 2:1) с.18 Уток (остар.) - поток, вада на река с.24 Исти (старобъл.) - истински, същински с.25
към текста >>

8. Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов

Той е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Чорбаджи Атанасова, по-големите им деца са син Атанас и дъщеря Мария.
Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов 1864г., 11 юли (29 юни по стар стил - Петровден) - в село Хадърча (дн. Николаевка), Варненско, се ражда Петър Константинов Дънов. Той е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Чорбаджи Атанасова, по-големите им деца са син Атанас и дъщеря Мария. Свещеник Константин А. Дъновски е виден деец иа църковното и просветното движение на българите във Варна и Варненско. Той е първият председател иа Българската църковно-училищна община във Варна (1860-1868 г. и 1871-1873 г.) Дядото по майка на П.
към текста >>

Живее в дома на сестра си Мария и там за пръв път се запознава с методизма - един от клоновете на протестантизма.
до 1865 г. е представител на Варненската църковна епархия в Цариград. 1872г. - П. Дънов постъпва в основното българско училище в село Хадърча, Варненско. 1879-1884г. - учи в Българската мъжка гимназия във Варна. Живее в дома на сестра си Мария и там за пръв път се запознава с методизма - един от клоновете на протестантизма. Като гимназист във Варна П. Дънов взима и уроци по цигулка. Любовта към музиката го съпътства до края на дните му. 1887г. - завършва богословския отдел на Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов. 1887-1888г. - учителства в местното училище на село Хотанца, Русенско.
към текста >>

1890г., лятото - завършва двугодишния теологичен курс за специални студенти в методистката семинария Дрю, гр.
Любовта към музиката го съпътства до края на дните му. 1887г. - завършва богословския отдел на Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов. 1887-1888г. - учителства в местното училище на село Хотанца, Русенско. 1888 г., м. август - заминава за Съединените американски щати, изпратен като стипендиант на Американското научно-богословско училище в град Свищов. 1890г., лятото - завършва двугодишния теологичен курс за специални студенти в методистката семинария Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси. 1892г. - завършва като редовен студент пълния курс на обучение в семина¬рията Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси. 1893 г. - завършва като редовен студент Теологическия факултет на Бостънския университет.
към текста >>

1895г. - завръща се в България.
- завършва като редовен студент Теологическия факултет на Бостънския университет. На 15 април 18932. защитава дипломна теза: „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране" при проф. Лутер Таунсенд. 1894г. - завършва едногодишен курс по медицина към Медицинския факул¬тет на Бостънския университет. 1895г. - завръща се в България. 1896г. - във Варна издава първата си книга „Науката и въспитанието", където споделя философските идеи, които по-късно ще развие в учението си. 1896г. - учредител и библиотекар на дружественото читалище „П. Р. Славейков" в гр. Варна. 1898г. - прави първата си публична изява с възванието „Призвание кьм народа ми - български синове на семейството славянско" пред членовете на Спиритическото дружество „Милосердие" във Варна. 1898г. - започва кореспонденция с първите си ученици: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен.
към текста >>

- пътува из селищата на България, среща се с много хора, изнася публични беседи и сказки, прави френологични изследвания на свои последователи.
1900г., лятото - организира във Варна първа среща на свои последователи, която нарича среща на Веригата. Присъстват първите му ученици Пеньо Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Георги Миркович от Сливен. 1900г. до 1942 г. - провежда през месец август ежегодни събори на Бялото братство на различни места: Варна (1900-1908), Велико Търново (1909-1925), София (1926-1941), на планините Рила и Витоша. 1901г. до 1912 г. - пътува из селищата на България, среща се с много хора, изнася публични беседи и сказки, прави френологични изследвания на свои последователи. 1904г. - при посещенията си в София живее в дома на Петко Гумнеров на улица „Опълченска" 66. 1906 г. - установява се окончателно в София. 1912г. - в село Арбанаси край Велико Търново работи върху Библията и съставя книгата „Завета на цветните лъчи на светлината която излиза от печат същата година. 1914г., 16 март - произнася в София първата (официално стенографирана) неделна беседа „Ето Човекът" с която слага начало на сериите „Сила и Живот".
към текста >>

9. 02.РАЗМИШЛЕНИЯ

Псалом 31 и 32, Захария 13:9
С колко търпение и с колко смирение трябва да чакам Господа, нашия спасител. През колко страдания трябва да минем, докато стигнем пълното съвършенство и докато се удостоим да приемем неговото благословение. Елате вие, благословени от Отца моего, и наследете царството, което е от века за вас приготвено! О, Господи, ти си превъзмогнал, победил и извел всинца ни на видело, ти си ни извадил от ръката на дявола и си ни освободил от силата на греха и веригите на ада. Благословен си ти, Господи, Боже наш. Псалом 31 и 32, Захария 13:9 И ще ги очистя, както се чисти среброто. И ще ги опитам, както се опитва златото. Те ще призоват името ми и аз ще ги послушам. Ще река: тези ми са людие. И те ще рекат: Господ е Бог наш.
към текста >>

10. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

(Захария 2:10).
Не може да се прецени с офирско злато, със скъпоценен оникс." Мъдростта с нищо не може да се сравни, а благата се придобиват чрез послушание. Както във всяко училище, този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота, който страда, придобива благата Божии. Сега ти тежат мъчнотиите, но знай, че те са потребни за повдигането на твоето сърце. Както орането и копането на земята са потребни за посяването, тъй и страданията са потребни за душата, за да можем в нея да посадим благата Божии. Яденето, пиенето, дрехите не правят хората. (Захария 2:10). Животът не е във външните промени, но във вътрешните проявления на Духа. Качеството на зданието не е във външната мазилка, но в здравината на градежа, в крепкостта на стените. Този вътрешен градеж, тази крепкост е Духът Господен. Всяко веселие идва от съзнанието, че всичко е добро. А Господ, който строи и съгражда всичко той е постоянна радост за тебе.
към текста >>

11. „Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.