Търсене в текстове за 'Ария'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 380 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: "Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: "Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци."
Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога. ...След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: "Не съм противен на волята Божия, защото е свята." А той ми рече: "Не е достатъчен отговора ти. За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърстваме с молитва до последното издихание, така че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който прие да пренесе своя син жертва на Бога, както и апостол Петър да бъде анатема от Христа, за спасяване на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат Православието и християнството. Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: "Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: "Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци." Тогава свещеникът му разказва история, в която се говори за едно откровение, относно турското робство. Как Православието е западнало, и заради неверието на хората, агаряните завземат дори Константинопол. По ходатайството на Небесната царица и заради молитвите на праведниците, робството ще бъде съкратено. И „Турция ще падне! " Младият Константин се връща в родината си, за да работи по Божиите дела, но вече по друг начин.
към текста >>

На снимката е отец Константин Дъновски (бащата), майката Добра до него, а по-отгоре са първите им деца Мария и Атанас - брат и сестра на Петър Дънов.
Паметна плоча при храм "Св. Богородица", Смолян Паметна плоча в родното му село Устово. Снимки на свещеник Константин Дъновски и семейството му Свещеник Константин Дъновски На снимката е отец Константин Дъновски (бащата), майката Добра до него, а по-отгоре са първите им деца Мария и Атанас - брат и сестра на Петър Дънов. (възможно е младежът на снимката да е съпругът на Мария, а не брат й)
към текста >>

(възможно е младежът на снимката да е съпругът на Мария, а не брат й)
Богородица", Смолян Паметна плоча в родното му село Устово. Снимки на свещеник Константин Дъновски и семейството му Свещеник Константин Дъновски На снимката е отец Константин Дъновски (бащата), майката Добра до него, а по-отгоре са първите им деца Мария и Атанас - брат и сестра на Петър Дънов. (възможно е младежът на снимката да е съпругът на Мария, а не брат й)
към текста >>

2. Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът

В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на Пресвятаго Параклита (Духа) за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители до града Варна със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както Те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!... ".
През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавици - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден. Евангелието на литургията било на свършване и в часа се явили трима мъже с една прекрасна девойка, дрехите им греели като слънце. Зачудений свещеник си останал на мястото като вцепенен, без да се помръдне. Девойката го наближила, отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на Пресвятаго Параклита (Духа) за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители до града Варна със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както Те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!... ". И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гняв и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та освен града Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!...И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. O!... Праведен си, Господи, и прави судби Твои! Но Всеблагий Бог во век не враждует. От премногото Своя любов към человеческия род [Той] пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене), благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттях и три риби [Й, 21:11], писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати и дните на турското царство и докрай ще го съсипе!... Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд.
към текста >>

От премногото Своя любов към человеческия род [Той] пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене), благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттях и три риби [Й, 21:11], писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати и дните на турското царство и докрай ще го съсипе!...
Девойката го наближила, отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на Пресвятаго Параклита (Духа) за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители до града Варна със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както Те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!... ". И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гняв и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та освен града Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!...И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. O!... Праведен си, Господи, и прави судби Твои! Но Всеблагий Бог во век не враждует. От премногото Своя любов към человеческия род [Той] пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене), благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттях и три риби [Й, 21:11], писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати и дните на турското царство и докрай ще го съсипе!... Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд. А [за] да бъде това в действителност, милостивий Бог по непостижимата Своя премудрост е наредил по необходимост и християните да се обърнат с молитва и покаяние към Него. Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася в името на Исуса Христа, Сина Божий, и [за] Неговите заслуги, страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете, за мира и съединението [на] вярата на християните, чистосърдечно просение [на] помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: „едно стадо и един пастир" [Й, 10:16]. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството". После девойката се обръща към своята майка и казва: „Постигналите ни земни скърбни изпитания са станали по непостижимите судби Божии и [от] премного Своя любов да ни подари вечно блаженство; женихът на нашите души и тебе скоро ще повика на Небето да се радваме на вечния живот.
към текста >>

Бащата на Учителя се връща в България и става свещеник.
Димитър" в Солун, той се е спрял на бащата на Учителя. Него е намерил за достоен, за делото. Затова го е поканил на среща насаме, на другия ден. Тогава го е посветил в тази обща работа и му е дал Антиминса. Като му е казал: „Няма защо да ставаш монах, ти имаш друга мисия". Бащата на Учителя се връща в България и става свещеник. Той е един от първите възрожденци и пръв започва да служи в църквата на славянски, дотогава се е служело на гръцки. С големи борби той е наложил това и то се е въвело навсякъде в България. Десетки години се молеха монасите, докато се приготвят условията за да почне Възраждането. Антиминсът е свързан с Учителя. Той е знаме и надежда - „Ето, иде скоро".
към текста >>

С големи борби той е наложил това и то се е въвело навсякъде в България.
Затова го е поканил на среща насаме, на другия ден. Тогава го е посветил в тази обща работа и му е дал Антиминса. Като му е казал: „Няма защо да ставаш монах, ти имаш друга мисия". Бащата на Учителя се връща в България и става свещеник. Той е един от първите възрожденци и пръв започва да служи в църквата на славянски, дотогава се е служело на гръцки. С големи борби той е наложил това и то се е въвело навсякъде в България. Десетки години се молеха монасите, докато се приготвят условията за да почне Възраждането. Антиминсът е свързан с Учителя. Той е знаме и надежда - „Ето, иде скоро". И наистина, освобождението от турското робство дойде. Дойде и Учителя, създадоха се условията за неговата работа и макар в бурни времена, воини и революции, Учителят свърши своята работа.
към текста >>

3. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство

Според стария стил на православния църковен календар това се пада точно на Петровден.
6. Детски години, юношество, следване, от "Учителя - обзорна книга" 7. Учителя, от книгата "Учителя, Лечителя, Пророка" Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство Петър Константинов Дънов е роден на 11 юли 1864 година (29 юни стар стил, Петровден) в село Хадърча (Николаевка), Варненско. Според стария стил на православния църковен календар това се пада точно на Петровден. Затова и кръщават новороденото момче с името Петър. Константин Дъновски собственоръчно написва в личната си Библия: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя възлюбен син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот". По спомени на сестра му Мария детето Петър е с много деликатно здраве, слабичък и строен; тя го помни като кротък, мълчалив и много чувствителен, уважаващ родителите си и послушен. В писмото си до П. Киров от 16 септември 1900 г.
към текста >>

По спомени на сестра му Мария детето Петър е с много деликатно здраве, слабичък и строен; тя го помни като кротък, мълчалив и много чувствителен, уважаващ родителите си и послушен.
Ранно детство Петър Константинов Дънов е роден на 11 юли 1864 година (29 юни стар стил, Петровден) в село Хадърча (Николаевка), Варненско. Според стария стил на православния църковен календар това се пада точно на Петровден. Затова и кръщават новороденото момче с името Петър. Константин Дъновски собственоръчно написва в личната си Библия: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя възлюбен син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот". По спомени на сестра му Мария детето Петър е с много деликатно здраве, слабичък и строен; тя го помни като кротък, мълчалив и много чувствителен, уважаващ родителите си и послушен. В писмото си до П. Киров от 16 септември 1900 г. Петър Дънов сам пише за своето тежко детство: „Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство, научиха ме на едно нещо - на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила". Петър прохожда по-късно, а когато настъпва времето да проговори, той не го прави. В началото казва някои срички, но после спира: мълчи и не иска да говори.
към текста >>

Годината 1864 е забележителна за отец Константин и поради това, че на 11 юли му се ражда син, когото кръщава с името Петър.(IX) Впоследствие този негов син става глава на Всемирното Бяло Братство в България, известен между последователите като Учителя Беинса Дуно.
Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски На 30 ноември 1864 г. почива варненският гръцки митрополит Порфирий. Непосредствено след неговата смърт отец Константин напуска службата си във варненската гръцка митрополия и по този начин си развързва окончателно ръцете от всяка чужда опека. Оттук нататък отец Константин се възправя с целия си духовен ръст срещу гръцкото духовенство. Годината 1864 е забележителна за отец Константин и поради това, че на 11 юли му се ражда син, когото кръщава с името Петър.(IX) Впоследствие този негов син става глава на Всемирното Бяло Братство в България, известен между последователите като Учителя Беинса Дуно. Тук искаме да отбележим, че Учителя Беинса Дуно се ражда десет години след описаната по-горе среща в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. От друга страна, раждането на Учителя Беинса Дуно става хиляда години след въвеждането на християнството от цар Борис І като официална религия в България. Въпреки многото трудности и спънки в борбата срещу елинизма и османските поробители, отец Константин все по-ясно вижда своето място и все по-пълно заема своя пост на възрожденец за верска и национална свобода. Отец Константин се нагърбва с все по-големи и отговорни дела, които го ангажират цялостно и го поставят в центъра на всички народностни дела.
към текста >>

От друга страна, раждането на Учителя Беинса Дуно става хиляда години след въвеждането на християнството от цар Борис І като официална религия в България.
Непосредствено след неговата смърт отец Константин напуска службата си във варненската гръцка митрополия и по този начин си развързва окончателно ръцете от всяка чужда опека. Оттук нататък отец Константин се възправя с целия си духовен ръст срещу гръцкото духовенство. Годината 1864 е забележителна за отец Константин и поради това, че на 11 юли му се ражда син, когото кръщава с името Петър.(IX) Впоследствие този негов син става глава на Всемирното Бяло Братство в България, известен между последователите като Учителя Беинса Дуно. Тук искаме да отбележим, че Учителя Беинса Дуно се ражда десет години след описаната по-горе среща в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. От друга страна, раждането на Учителя Беинса Дуно става хиляда години след въвеждането на християнството от цар Борис І като официална религия в България. Въпреки многото трудности и спънки в борбата срещу елинизма и османските поробители, отец Константин все по-ясно вижда своето място и все по-пълно заема своя пост на възрожденец за верска и национална свобода. Отец Константин се нагърбва с все по-големи и отговорни дела, които го ангажират цялостно и го поставят в центъра на всички народностни дела. В първите дни на месец януари 1865 г. варненските първенци поканват отец Константин за свой пръв български варненски свещеник.21 С готовност и ентусиазъм той се отзовава на поканата, като започва свещенослужене във Варна, в което съзира своята мисия. Източник: 027.
към текста >>

Веднъж приведена една дата от стар в нов стил, тя не подлежи на нови промени, защото нови дни за поправка се получават само при съотнасяне между стария и новия стил, но не и между вече поправения стар стил, т.е.
Така след датата 29.II.1900 г. (стар стил) имаме право да добавяме 13 дни, за да приведем датата към нов стил. За всички дати от 1.III.1800 г. до 29.II.1900 г. (включително) се ползва поправка от +12 дни. Веднъж приведена една дата от стар в нов стил, тя не подлежи на нови промени, защото нови дни за поправка се получават само при съотнасяне между стария и новия стил, но не и между вече поправения стар стил, т.е. той вече е нов и някакъв следващ нов стил. РОЖДЕНАТА ДАТА НА ПЕТЪР К. ДЪНОВ Учителя Петър Дънов е роден на 29.VI.1864 г. (стар стил). Това съответства в църковния календар на Петровден.
към текста >>

Календарна реформа в административния календар на България се извършва през 1916 г.
Неподвижни празници в църковния календар. Това са празници, строго фиксирани към дадена дата, за разлика от Подвижните (като например Великден), които всяка година зависят от положението на Слънцето и Луната спрямо Земята. Българската православна църква чества Петровден на 29.VI. до 1915 г. включително, защото тя ползва Юлианския календар за отброяване на своите празници. Календарна реформа в административния календар на България се извършва през 1916 г. Тогава след датата 31 .III.1916 г. следва датата 14.IV.1916 г., т.е. поправка от 13 дни. Например: 20.III.1916 (стар стил) 12 дни> 1.IV. 1916 (нов стил)
към текста >>

е бил на 29.VI (стар стил), защото нов стил още не е бил въведен в България, но през 1916 г.
2.IV.1916 (стар стил) 13 дни - 15.IV.1916 (нов стил) След тази реформа Българската православна църква продължава да отброява своите празници по Юлианския календар (стар стил), т.е. тя не се съобразява с административния календар и с несъвършенството на юлианската календарна система. Това продължава до 1968 г. Така Петровден през 1915 г. е бил на 29.VI (стар стил), защото нов стил още не е бил въведен в България, но през 1916 г. и следващите години до 1968 г. (включително) 29.VI (стар стил) е отговарял на 12.VII (нов стил) (поправка от 13 дни). Тъй като след реформата на гражданския календар номерацията на дните се променя, църковните празници започват да се отброяват от Българската православна църква по два паралелни стила (стар и нов). Така Петровден започва да се чества на 29.VI по църковния календар, което е 12.VII по гражданския. На 19.XII.1968 г.
към текста >>

(включително) в България църковният календар се е ползвал от населението много повече, отколкото в наши дни.
Затова само ще кажем, че през 1968 г. след 19.XII (нов стил), Никулден, който е 6.XII по Православния църковен календар, следва след 20.XII (нов стил), Игнажден, който вече и за църквата е 20.XII (реформиран църковен календар). Вследствие на реформата Петровден от 1969 г. е отново на 29.VI и ще продължава да е така и занапред. До 1944 г. (включително) в България църковният календар се е ползвал от населението много повече, отколкото в наши дни. Затова, следвайки традицията, рожденият ден на Учителя е възможно да се е празнувал на Петровден, което, приведено към административния календар след 1916 г., е 12.VII, но приведената от миналия век дата 29.VI (стар стил) отговаря на 11.VII (нов стил), което вече не е Петровден. В резюме: Петър К. Дънов е роден по Юлиански календар (стар стил) на 29.VI.1864 г., Петровден. Тази дата отговаря на 11.VII.1864 г. от Григориански календар (нов стил).
към текста >>

Това разминаване между Петровден и съответната му дата от стар стил и привеждането им (на празника и датата) към нов стил е вследствие на това, че календарната реформа е направена в България през нашия век, т.е.
Дънов е роден по Юлиански календар (стар стил) на 29.VI.1864 г., Петровден. Тази дата отговаря на 11.VII.1864 г. от Григориански календар (нов стил). Но Петровден 29.VI (стар стил), който е един църковен празник, в периода 1916 - 1968 г. се е чествал на 12.VII, а след това - отново на 29.VI. Това разминаване между Петровден и съответната му дата от стар стил и привеждането им (на празника и датата) към нов стил е вследствие на това, че календарната реформа е направена в България през нашия век, т.е. след 1900 г. Защото през 1900 г. има натрупан още един ден разлика между стар и нов стил. Оставям на читателя да прецени дали Учителя Петър Дънов е роден на Петровден, следвайки традицията на църковния календар, който в периода 1916 - 1968 г. се е чествал на 12.VII, а след това отново на 29.VI или на 11.VII.1864 г., следвайки системата на актуализиране на календара.ИЗВОД
към текста >>

СТАР - ЮЛИЯНСКИЯТ КАЛЕНДАР И НОВ -ГРИГОРИАНСКИЯТ КАЛЕНДАР В БЪЛГАРИЯ
Така за 400 години, започвайки от 1600 г. до 2000 г. ще се изпуснат тези три излишни дни и пролетното равноденствие ще си запази своето място. Папа Григорий издава възпоменателен медал. Този календар се нарича Григориански и се приема за нов стил, а Юлиянския календар е обозначен като стар стил. СТАР - ЮЛИЯНСКИЯТ КАЛЕНДАР И НОВ -ГРИГОРИАНСКИЯТ КАЛЕНДАР В БЪЛГАРИЯ След Освобождението на България от турско робство през 1878 г. е приет за ползване Юлиянският календар, или старият стил. Всички църковни празници се изчисляват по Юлиянския календар. На 31 март 1916 г. е въведен задължително в България Григорианският календар, като от 31 март 1916 г.
към текста >>

След Освобождението на България от турско робство през 1878 г.
до 2000 г. ще се изпуснат тези три излишни дни и пролетното равноденствие ще си запази своето място. Папа Григорий издава възпоменателен медал. Този календар се нарича Григориански и се приема за нов стил, а Юлиянския календар е обозначен като стар стил. СТАР - ЮЛИЯНСКИЯТ КАЛЕНДАР И НОВ -ГРИГОРИАНСКИЯТ КАЛЕНДАР В БЪЛГАРИЯ След Освобождението на България от турско робство през 1878 г. е приет за ползване Юлиянският календар, или старият стил. Всички църковни празници се изчисляват по Юлиянския календар. На 31 март 1916 г. е въведен задължително в България Григорианският календар, като от 31 март 1916 г. датите от календара се преместват напред и стават 14 април 1916 г.
към текста >>

е приет за ползване Юлиянският календар, или старият стил.
ще се изпуснат тези три излишни дни и пролетното равноденствие ще си запази своето място. Папа Григорий издава възпоменателен медал. Този календар се нарича Григориански и се приема за нов стил, а Юлиянския календар е обозначен като стар стил. СТАР - ЮЛИЯНСКИЯТ КАЛЕНДАР И НОВ -ГРИГОРИАНСКИЯТ КАЛЕНДАР В БЪЛГАРИЯ След Освобождението на България от турско робство през 1878 г. е приет за ползване Юлиянският календар, или старият стил. Всички църковни празници се изчисляват по Юлиянския календар. На 31 март 1916 г. е въведен задължително в България Григорианският календар, като от 31 март 1916 г. датите от календара се преместват напред и стават 14 април 1916 г. Преместват се с цели 13 дни.
към текста >>

е въведен задължително в България Григорианският календар, като от 31 март 1916 г.
СТАР - ЮЛИЯНСКИЯТ КАЛЕНДАР И НОВ -ГРИГОРИАНСКИЯТ КАЛЕНДАР В БЪЛГАРИЯ След Освобождението на България от турско робство през 1878 г. е приет за ползване Юлиянският календар, или старият стил. Всички църковни празници се изчисляват по Юлиянския календар. На 31 март 1916 г. е въведен задължително в България Григорианският календар, като от 31 март 1916 г. датите от календара се преместват напред и стават 14 април 1916 г. Преместват се с цели 13 дни. А защо с 13 дни? Защото Григорианският календар се различава от Юлиянският календар, започвайки от 1600 г., която е била приета за високосна година и по стария, и по новия стил, със следните дни: От 5 октомври 1582 г.
към текста >>

Защото Григорианският календар се различава от Юлиянският календар, започвайки от 1600 г., която е била приета за високосна година и по стария, и по новия стил, със следните дни:
На 31 март 1916 г. е въведен задължително в България Григорианският календар, като от 31 март 1916 г. датите от календара се преместват напред и стават 14 април 1916 г. Преместват се с цели 13 дни. А защо с 13 дни? Защото Григорианският календар се различава от Юлиянският календар, започвайки от 1600 г., която е била приета за високосна година и по стария, и по новия стил, със следните дни: От 5 октомври 1582 г. до 29 февруари 1700 г., поправка с плюс 10 дни От 1 март 1700 г. до 29 февруари 1800 г., поправка плюс 11 дни. От 1 март 1800 г.
към текста >>

до 1900 г., за да се превърне рождената му дата от стария Юлиянски стил в новия, Григориянски стил, се осъществява, като се прибави към рождената му дата числото 12.
до 29 февруари 2000 г., поправка с плюс 13 дни. От 1 март 2000 г. до 29 февруари 2100 г., поправка с плюс 13 дни, защото се изпуска един ден, 2000 се дели на 400 и става високосна с 29 дни, според правилото на Луиджи Лилий. КАК СЕ ИЗЧИСЛЯВАТ ДАТИТЕ НА ЛИЦАТА, РОДЕНИ ПО СТАР ЮЛИЯНСКИ СТИЛ, В НОВИЯ, ГРИГОРИЯНСКИ стил? Лицето, родено през годините от 1800 г. до 1900 г., за да се превърне рождената му дата от стария Юлиянски стил в новия, Григориянски стил, се осъществява, като се прибави към рождената му дата числото 12. Петър Константинов Дънов е роден на 29 юни 1864 г. по Юлиянския календар - стар стил, а да се преведе рождената Му дата в Григориянския календар - или нов стил, се прибавят 12 дни, което се равнява на 11 юли, понеже юни е съставен от 30 дни. Или 29 плюс 12 е равно на 41 минус 30 дни от месец юни е равно на 11 дни от месец юли. Но тази дата, 11 юли, се отнася само до 1900 г. Ако на Петър Константинов Дънов е трябвало да се изчислява рождената дата по Григориянския календар до 1900 г., то рождената Му дата е трябвало да бъде 11 юли.
към текста >>

в България е на употреба Юлиянският календар и така поправка не може да се направи.
по Юлиянския календар - стар стил, а да се преведе рождената Му дата в Григориянския календар - или нов стил, се прибавят 12 дни, което се равнява на 11 юли, понеже юни е съставен от 30 дни. Или 29 плюс 12 е равно на 41 минус 30 дни от месец юни е равно на 11 дни от месец юли. Но тази дата, 11 юли, се отнася само до 1900 г. Ако на Петър Константинов Дънов е трябвало да се изчислява рождената дата по Григориянския календар до 1900 г., то рождената Му дата е трябвало да бъде 11 юли. Да, но до 1900 г. в България е на употреба Юлиянският календар и така поправка не може да се направи. Тази поправка е влезнала в сила чак през 1916 г., когато влиза в употреба в България Григорианският календар. Оттогава започва да се изчислява по новия стил, като към датите от стария стил -Юлиянският календар - се прибавят вече 13 дни. А защо 13 дни? Защото, съгласно горната схема от 1 март 1900 г. до 29 февруари 2000 г., поправката към Юлиянския календар се извършва, като се прибавят 13 дни.
към текста >>

Тази поправка е влезнала в сила чак през 1916 г., когато влиза в употреба в България Григорианският календар.
Или 29 плюс 12 е равно на 41 минус 30 дни от месец юни е равно на 11 дни от месец юли. Но тази дата, 11 юли, се отнася само до 1900 г. Ако на Петър Константинов Дънов е трябвало да се изчислява рождената дата по Григориянския календар до 1900 г., то рождената Му дата е трябвало да бъде 11 юли. Да, но до 1900 г. в България е на употреба Юлиянският календар и така поправка не може да се направи. Тази поправка е влезнала в сила чак през 1916 г., когато влиза в употреба в България Григорианският календар. Оттогава започва да се изчислява по новия стил, като към датите от стария стил -Юлиянският календар - се прибавят вече 13 дни. А защо 13 дни? Защото, съгласно горната схема от 1 март 1900 г. до 29 февруари 2000 г., поправката към Юлиянския календар се извършва, като се прибавят 13 дни. Петър Константинов Дънов е роден на 29 юни 1864 г.
към текста >>

Оттогава започва да се изчислява по новия стил, като към датите от стария стил -Юлиянският календар - се прибавят вече 13 дни.
Но тази дата, 11 юли, се отнася само до 1900 г. Ако на Петър Константинов Дънов е трябвало да се изчислява рождената дата по Григориянския календар до 1900 г., то рождената Му дата е трябвало да бъде 11 юли. Да, но до 1900 г. в България е на употреба Юлиянският календар и така поправка не може да се направи. Тази поправка е влезнала в сила чак през 1916 г., когато влиза в употреба в България Григорианският календар. Оттогава започва да се изчислява по новия стил, като към датите от стария стил -Юлиянският календар - се прибавят вече 13 дни. А защо 13 дни? Защото, съгласно горната схема от 1 март 1900 г. до 29 февруари 2000 г., поправката към Юлиянския календар се извършва, като се прибавят 13 дни. Петър Константинов Дънов е роден на 29 юни 1864 г. по Юлиянския календар и да се преведе в новия стил след 1916 г.
към текста >>

Понеже в България се въвежда Григорианският календар през 1916 г.
Той чества рождения Си ден на 29 юни по Юлиянския календар. Бяхме поставили въпроса - коя от тези дати е вярна като рождена дата на Петър Дънов: 29 юни, 11 юли, или 12 юли? Рождената дата на Петър Константинов Дънов е 29 юни 1864 г. по Юлиянския календар, ден Петровден. Тази дата е вярна, ако се изчислява по Юлиянския календар. Понеже в България се въвежда Григорианският календар през 1916 г. и след направената поправка към Юлиянския календар се прибавят 13 дни, и рождената дата се премества от 29 юни на 12 юли. По времето на цялата Школа Учителят празнува рождения си ден на 12 юли, който е също Петровден. Това е било Денят на Учителя. На този ден има тържествен обяд и вечерта са празнували с изнасяне концерт в салона на Изгрева. Учениците на Школата сутринта са отивали и са целували ръка на Учителя.
към текста >>

Затова рождената дата на Учителя по стария стил - Юлиянският, е 29 юни 1864 г., а по новият стил - Григориянският, е 12 юли 1864 г.
Това е било Денят на Учителя. На този ден има тържествен обяд и вечерта са празнували с изнасяне концерт в салона на Изгрева. Учениците на Школата сутринта са отивали и са целували ръка на Учителя. Ако този ден, Петровден е в неделя, или в дните на Школата, сряда за Общия Окултен Клас, или петък за Младежкия Окултен Клас, тогава Учителят държи Своята редовна беседа. Било е празник не само на Учителя, а и на Школата. Затова рождената дата на Учителя по стария стил - Юлиянският, е 29 юни 1864 г., а по новият стил - Григориянският, е 12 юли 1864 г. Така че рождената дата на Учителя е 12 юли за това столетие - от 1900 до 2000 г. Тази дата - 12 юли - трябва да остане като рождена дата на Учителя, защото на нея се е празнувал рождения ден на Учителя по време на Школата на Бялото Братство от 1922-1944 г. Освен това, при преизчислението на датите от 2000 до 2100 г., също трябва да се прибавят 13 дни към Юлиянския календар, така че следващият век също няма да се промени тази дата. Датата 12 юли няма да се промени от 2000 до 2100 г.
към текста >>

Завръща се в България на 31 години през 1895 год.
завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Богословския факултет на Бостонския университет през годините 1891-1893 год. На 7 юни 1893 г. се дипломира. А през учебната 1893-94 год. се записва да следва едногодишен курс по медицина и го завършва на 3.11.1894 год. Завръща се в България на 31 години през 1895 год. Отначало прекарва при рождената си сестра във Варна, а след това отсяда при баща си, който в тези години е свещеник в гр. Нови Пазар, макар и в преклонна възраст. Той е бил пенсиониран като свещеник в църквата „Архангел Михаил" - Варна през 1898 год. Като свещеник в местната църква на гр. Нови Пазар той често е посещаван от сина си Петър.
към текста >>

Има много случки и събития, отнасящи се за детето Петър, за момчето Петър, за юношата Петър, разказвани в последствие от рождената му сестра Мария на учениците от Школата на Учителя.
Отначало прекарва при рождената си сестра във Варна, а след това отсяда при баща си, който в тези години е свещеник в гр. Нови Пазар, макар и в преклонна възраст. Той е бил пенсиониран като свещеник в църквата „Архангел Михаил" - Варна през 1898 год. Като свещеник в местната църква на гр. Нови Пазар той често е посещаван от сина си Петър. Има много случки и събития, отнасящи се за детето Петър, за момчето Петър, за юношата Петър, разказвани в последствие от рождената му сестра Мария на учениците от Школата на Учителя. Те ще бъдат описани и дадени в последствие. Всички те показват, че и в детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна чувствителност, непроникновена духовност за обикновените хора, както и с ясновидски и пророчески дарби. През юношеството му тези качества се доразвиват и той вече има пряка и косвена връзка с Невидимия свят. Тези дарби и способности се знаели от съучениците му в Богословското училище в гр. Свищов, които по-късно, след 50 години, са разказвали тези интересни случки на последователите му от Школата на Бялото Братство.
към текста >>

Рожденият му брат Атанас, който е първороденото дете в семейството, рождената му сестра Мария - родена като второ дете, както и майка му Добра са знаели за тези негови качества и надарената му човешка природа, както и необикновеното присъствие на същества от Невидимия свят, които са предавали необикновено излъчване около сина Петър.
През юношеството му тези качества се доразвиват и той вече има пряка и косвена връзка с Невидимия свят. Тези дарби и способности се знаели от съучениците му в Богословското училище в гр. Свищов, които по-късно, след 50 години, са разказвали тези интересни случки на последователите му от Школата на Бялото Братство. А през годините на университетското си образование в Америка има замайващи преживелици и събития, на които са били свидетели неговите състуденти българи. Един такъв случай за посещение при Ордена на Розенкройцерите е описан в книгата „ Изгревът", том I, стр. 248-251. Рожденият му брат Атанас, който е първороденото дете в семейството, рождената му сестра Мария - родена като второ дете, както и майка му Добра са знаели за тези негови качества и надарената му човешка природа, както и необикновеното присъствие на същества от Невидимия свят, които са предавали необикновено излъчване около сина Петър. Затова са търсили неговото духовно излъчване, но той винаги е отбягвал и е бил повече в усамотение, където чрез молитви е търсил общение с Небето и с Бога. Баща му, дядо поп Константин Дъновски, е знаел много добре кой е неговият роден син. Собственоръчно е отбелязъл в Библията, с която е работил над 50 години, следното: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюбен Син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Така е спазен обичаят да се отбелязват в домашните Библии рождените дати на новородените в семейството. Когато е трябвало да слезе Исус Христос на земята и да се облече във плът и кръв, ангел Господен предава на Мария, майката на бъдещия младенец Исус, благата вест от Ангел Гавраил-Благовестител. За втори път Ангел Благовестител слиза на земята и се явява пред младия Константин Дъновски в солунската черква „Св.Димитър" след едно прекарано корабокрушение.
към текста >>

Когато е трябвало да слезе Исус Христос на земята и да се облече във плът и кръв, ангел Господен предава на Мария, майката на бъдещия младенец Исус, благата вест от Ангел Гавраил-Благовестител.
Един такъв случай за посещение при Ордена на Розенкройцерите е описан в книгата „ Изгревът", том I, стр. 248-251. Рожденият му брат Атанас, който е първороденото дете в семейството, рождената му сестра Мария - родена като второ дете, както и майка му Добра са знаели за тези негови качества и надарената му човешка природа, както и необикновеното присъствие на същества от Невидимия свят, които са предавали необикновено излъчване около сина Петър. Затова са търсили неговото духовно излъчване, но той винаги е отбягвал и е бил повече в усамотение, където чрез молитви е търсил общение с Небето и с Бога. Баща му, дядо поп Константин Дъновски, е знаел много добре кой е неговият роден син. Собственоръчно е отбелязъл в Библията, с която е работил над 50 години, следното: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюбен Син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Така е спазен обичаят да се отбелязват в домашните Библии рождените дати на новородените в семейството. Когато е трябвало да слезе Исус Христос на земята и да се облече във плът и кръв, ангел Господен предава на Мария, майката на бъдещия младенец Исус, благата вест от Ангел Гавраил-Благовестител. За втори път Ангел Благовестител слиза на земята и се явява пред младия Константин Дъновски в солунската черква „Св.Димитър" след едно прекарано корабокрушение. Ангел Благовестител изрича своето знамение и той се завръща във Варна, за да преминат годините и да се сбъдне това пророчество. Ражда се младенецът Петър през 1864 год., а през 1878 год. се ражда Свободата на България, подарена чрез многобройни жертви от Свята Русия. Така това двойно знамение се сбъдва, защото това е Божието Обещание. Амин.
към текста >>

се ражда Свободата на България, подарена чрез многобройни жертви от Свята Русия.
Собственоръчно е отбелязъл в Библията, с която е работил над 50 години, следното: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюбен Син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Така е спазен обичаят да се отбелязват в домашните Библии рождените дати на новородените в семейството. Когато е трябвало да слезе Исус Христос на земята и да се облече във плът и кръв, ангел Господен предава на Мария, майката на бъдещия младенец Исус, благата вест от Ангел Гавраил-Благовестител. За втори път Ангел Благовестител слиза на земята и се явява пред младия Константин Дъновски в солунската черква „Св.Димитър" след едно прекарано корабокрушение. Ангел Благовестител изрича своето знамение и той се завръща във Варна, за да преминат годините и да се сбъдне това пророчество. Ражда се младенецът Петър през 1864 год., а през 1878 год. се ражда Свободата на България, подарена чрез многобройни жертви от Свята Русия. Така това двойно знамение се сбъдва, защото това е Божието Обещание. Амин. Източник: I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТАПРЕДИСЛОВИЯ Изгревът - Том 2 ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ
към текста >>

зад тях – първите им деца Мария и Атанас
От малък Той обичал самотните разходки на открито всред Природата, която е говорила на неговата душа от най-ранни години на разбран език.Завършил е средното си образование във Варна и Свищов. След това отива една година учител в с. Хотанца, Русенско, дето оставя светли спомени между учениците си5. Свещеник Константин Дъновски(около 1910 г.) Константин Дъновски и жена му Добра Чорбаджиатанасова; зад тях – първите им деца Мария и Атанас От най-ранни години проявява голяма обич към музиката. Още като ученик Той свири на цигулка, с която не се разделя през целия си земен живот. Музиката остава любимото му изкуство. П. Дънов след завършване на Варненската гимназия
към текста >>

Така Той получава светлина за Своята работа.Учителя се завръща в България през 1895 г., озарен от съзнанието за своята Божествена мисия.
Човек трябва да хармонизира своята мисъл в съгласие с това голямо Знание, за да може да го възприеме. П. Дънов като студент в САЩ Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни противоречия. В Америка Учителя прекарва богат вътрешен живот, в непрекъснато общение с висшите области на Духа, откъдето е черпил постоянно упътвания, ръководство и сила. Макар и млад, Той още там получава прозрение за Своята задача всред българския народ, славянството и човечеството във връзка с идването на Новата култура на Земята. Така Той получава светлина за Своята работа.Учителя се завръща в България през 1895 г., озарен от съзнанието за своята Божествена мисия. Източник: ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ Учителя - обзорна книга УЧИТЕЛЯТ Петър Константинов Дънов е роден на 12 юли 1864 г. в село Николаев- ка, Варненско.
към текста >>

Отгледала го родната му сестра Мария, която е десет години по-голяма от него.
Петър Константинов Дънов е роден на 12 юли 1864 г. в село Николаев- ка, Варненско. Негов баща е известният възрожденски свещеник Константин Дъновски, а Негова майка е Добра чорбаджи Атанас Георгиева. Той е третото по ред дете на родителите си и понеже се е родил на Петровден по източноправославния календар, е бил наречен Петър. Майката си заминала рано от този свят. Отгледала го родната му сестра Мария, която е десет години по-голяма от него. Тя разказва за Него, че е бил много кротко и послушно дете и никога нищо не е чупил и развалял. Само седи и гради, прави нещо, да излезе нещо. Бил е слабичък, с деликатно здраве. Проходил е по-късно и не проговорил. Отначало казвал срички, но после спрял.
към текста >>

Една сутрин майка му Добра, сестра му Мария и дядо поп отишли на нивата.
Бил е слабичък, с деликатно здраве. Проходил е по-късно и не проговорил. Отначало казвал срички, но после спрял. Минали три, четири, пет години и вече са смятали, че няма да проговори изобщо. Дошла шестата му година. Една сутрин майка му Добра, сестра му Мария и дядо поп отишли на нивата. Вкъщи останал малкият Петър и баба му, която готвила гозбите, оправяла къщата и го наглеждала. Както си играел, малкият се обърнал към баба си и казал: "Бабо, направи ми люлка". Баба Му се втрещила, понеже дотогава всички смятали, че Той ще остане ням. Разтичала се тя, вързала му люлка, люляла го, пяла му и голяма радост било за нея - внук й проговорил. Голяма радост било за всички, когато се върнали от нивата.
към текста >>

Когато бил във второ отделение, сестра му Мария била на 18 години и дошло време да бъде омъжена.
Прибрали добитъка под крушата, а жътварите се скупчили под каруцата да се пазят от градушката. След като спряла градушката, селяните, които преди това се подсмихвали и подигравали, сега били като попарени, а нивите им били очукани до зърно. Нямало в тоя ден по-щастлива майка от Добра. От тоя ден нататък, селяните вече знаели, че Петърчо може да предсказва времето и когато имали нещо да вършат на полето, казвали: "Питайте първо поповото дете". Петър започва да се учи на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска. Когато бил във второ отделение, сестра му Мария била на 18 години и дошло време да бъде омъжена. Дядо поп решил да я сгодява за един богаташки син. Но Мария не го харесвала, понеже си имала друг, когото харесвала и тайно му се била нарекла да му бъде годеница и жена. Казала на баща си, че имала друг на сърце, но дядо поп бил твърд и й казал, че неговата дума на две не се троши и се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци и турци, но и от ходжи и от паши и че думата му се чува чак до Истанбул, та дори в най-голямата джамия. След това я нати- кал в стаята на годежарите. Но на нея й дотегнало да слуша разни приказки и отишла в една друга стая, за да се наплаче.
към текста >>

Но Мария не го харесвала, понеже си имала друг, когото харесвала и тайно му се била нарекла да му бъде годеница и жена.
Нямало в тоя ден по-щастлива майка от Добра. От тоя ден нататък, селяните вече знаели, че Петърчо може да предсказва времето и когато имали нещо да вършат на полето, казвали: "Питайте първо поповото дете". Петър започва да се учи на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска. Когато бил във второ отделение, сестра му Мария била на 18 години и дошло време да бъде омъжена. Дядо поп решил да я сгодява за един богаташки син. Но Мария не го харесвала, понеже си имала друг, когото харесвала и тайно му се била нарекла да му бъде годеница и жена. Казала на баща си, че имала друг на сърце, но дядо поп бил твърд и й казал, че неговата дума на две не се троши и се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци и турци, но и от ходжи и от паши и че думата му се чува чак до Истанбул, та дори в най-голямата джамия. След това я нати- кал в стаята на годежарите. Но на нея й дотегнало да слуша разни приказки и отишла в една друга стая, за да се наплаче. А това било стаята, където малкият Петър си учил уроците. Тя се хвърлила на кревата и започнала да ридае.
към текста >>

Като преминавала Мария, една плетеница от царевицата се скъсала и паднала зад гърба й.
Петър я запитал: "Како, защо плачеш? " Тя нищо не му отговорила, понеже смятала, че той е още дете и не може да разбере какво става с големите хора. Дошло време пак да иде при годежарите, за да им се представи на изпроводяк, избърсала сълзите и се запътила към другата стая. Между двете стаи имало малко килерче, което ги съединявало. Отгоре на тавана му били накачени много сплитове царевица. Като преминавала Мария, една плетеница от царевицата се скъсала и паднала зад гърба й. Тя извикала от уплаха и като видяла каква е работата, започнала да събира бързо царевиците, а през това време на прага се показал малкият Петър и казал: "Како, не се плаши и не се тревожи. Така както се разтури и скъса тоя сплит царевица, така ще се разтури и оная работа, дето я гласят в другата стая". Тя не обърнала внимание на приказките му. Влязла в стаята и пред всички й било съобщено, че вече е сгодена за богаташкия син. Но, на следващия ден тя получила вест, че момъкът, комуто се била врекла да се сгодят, е пристигнал от Румъния, където бил известно време по търговия.
към текста >>

Рожденият му брат Атанас, който е първородно дете в семейството, сестра му Мария и майка му Добра са знаели за тези Негови качества.
Но, на следващия ден тя получила вест, че момъкът, комуто се била врекла да се сгодят, е пристигнал от Румъния, където бил известно време по търговия. Тя също му изпратила вест и вечерта избягала с него. Пристанала му. Така пророчеството на малкия Петър, изречено след разкъсването на сплитовете от царевица, се сбъднало. Има много случки и събития, които показват, че още от детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна чувствителност, както и с ясновидски и пророчески дарби. Рожденият му брат Атанас, който е първородно дете в семейството, сестра му Мария и майка му Добра са знаели за тези Негови качества. Баща му поп Константин Дъновски е знаел много добре кой е Неговият син. През 1872г. Петър Дънов постъпва в основно училище в град Варна, а след освобождението на България, учи в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиално образование. През 1884г. учи в Американското научно-богословско училище в град Свищов.
към текста >>

Петър Дънов постъпва в основно училище в град Варна, а след освобождението на България, учи в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиално образование.
Така пророчеството на малкия Петър, изречено след разкъсването на сплитовете от царевица, се сбъднало. Има много случки и събития, които показват, че още от детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна чувствителност, както и с ясновидски и пророчески дарби. Рожденият му брат Атанас, който е първородно дете в семейството, сестра му Мария и майка му Добра са знаели за тези Негови качества. Баща му поп Константин Дъновски е знаел много добре кой е Неговият син. През 1872г. Петър Дънов постъпва в основно училище в град Варна, а след освобождението на България, учи в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиално образование. През 1884г. учи в Американското научно-богословско училище в град Свищов. Той наема квартира в дома на Петър Тихчев, който е бил пътуващ проповедник. Дядо Петър имал две дъщери ученички, които били вече девойки. Той разказваше, че Петър като ученик бил много силен по успех, честен, скромен и смирен.
към текста >>

4. Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча

Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България.
Да говорим и пишем такива неща за Учителя не е нищо друго освен наливане вода във водениците на евангелистите, че Учителя бил излязъл от техните среди - от методистите. Учителя излезе от Бога. Стр. 44 (83):„През време на студентството в Америка с Учителя се случили доста забележителни неща. Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като ревностен член на спиритическото общество." Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н. Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България. Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „Задгробен мир" и спиритическа литература. В 1906 г. основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов. В официалните списъци на учениците, поканени на годишните събори на Веригата (по реда на поканването), намираме, че Величко Гръблашев присъства на събор за пръв път през 1910 г. и за последен път през 1922 г., след което заминава за Америка и повече не се е завръщал в България.
към текста >>

и за последен път през 1922 г., след което заминава за Америка и повече не се е завръщал в България.
Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България. Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „Задгробен мир" и спиритическа литература. В 1906 г. основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов. В официалните списъци на учениците, поканени на годишните събори на Веригата (по реда на поканването), намираме, че Величко Гръблашев присъства на събор за пръв път през 1910 г. и за последен път през 1922 г., след което заминава за Америка и повече не се е завръщал в България. Там се е и поминал. Стр. 47 (92):„След като приключи своите френологически изследвания към 1900 г., в началото на столетието Учителя започна да говори на народа и създаде своите забележителни беседи... Учителя се завръща от Америка през 1895 г. и прекарва във Варна до 1899 г. при сестра си Мария на улица „Дунав".
към текста >>

при сестра си Мария на улица „Дунав".
и за последен път през 1922 г., след което заминава за Америка и повече не се е завръщал в България. Там се е и поминал. Стр. 47 (92):„След като приключи своите френологически изследвания към 1900 г., в началото на столетието Учителя започна да говори на народа и създаде своите забележителни беседи... Учителя се завръща от Америка през 1895 г. и прекарва във Варна до 1899 г. при сестра си Мария на улица „Дунав". През това време той издава в 1896 г. книгата си „Наука и възпитание", през 1897 г. -„Хио-Ели-Мели-Месаил", а през 1898 г. изнася пред благотворителното дружество „Милосърдие" „Призвание към народа ми, българите и славянството". На следващата 1899 г.
към текста >>

Стр. 115 (216):„Председателят на теософската ложа в България не закъснял да поиска среща с Учителя, в която да го уведоми за добрите възможности, които му предлага организираното Теософско общество и големите успехи, които го очакват както в нашата страна, така и в чужбина."
с първите трима ученици на Учителя, се вижда от списъка на присъстващите от 1899 до 1915 г. Там в графата „година на поканване на събор" е посочена годината 1899. В този списък на първата страница в долното бяло поле брат Пеньо Киров с черно мастило е написал: „Някои смятат, че първият събор е станал през 1900 г., първият събор стана през 1899 г.". Следва саморъчният му подпис с червено мастило. Така че имената на присъстващите ученици не са посочени само на съборите в градТърново, а от 1899 до 1922 г. включително. Стр. 115 (216):„Председателят на теософската ложа в България не закъснял да поиска среща с Учителя, в която да го уведоми за добрите възможности, които му предлага организираното Теософско общество и големите успехи, които го очакват както в нашата страна, така и в чужбина." Това, което пиша по-нататък, го правя като бивш член на Теософското общество до 1922 г., добре познавайки отношението на теософите към Учителя и Бялото братство. Говорил съм неведнъж със Софроний Ников, председател на теософското общество, и с други. Те имаха отрицателно отношение към Братството и Учителя. Теософското общество имаше за вътрешен началник на своята школа Учителя Мория и щом като той не посочваше Учителя като такъв, това значеше за тях, че не е Учител. През лятото на 1922 г.
към текста >>

Двете родни сестри на председателя на българските теософи Софроний Ников - Йорданка Савова и Мария Бояджиева, бяха ученички на Учителя Петър Дънов.
Теософското общество откри летен теософски университет, който следвах и аз, и издаде вестник „Теософска мисъл", брой единствен. В него беше поместено стихотворение със следния акростих (първите букви от всеки ред, прочетени вертикално надолу): „Дънов е лъжеучител". Теософията, затънала из джунглите на Индия със знания от инволюционния период, не прие Христа такъв, какъвто е. Теософите са будисти и поставят Буда над Христа, определяйки на последния и посвещение пета степен. Само три окултни школи са Христови -Школата на Учителя, на розенкройцерите и на антропософите. Двете родни сестри на председателя на българските теософи Софроний Ников - Йорданка Савова и Мария Бояджиева, бяха ученички на Учителя Петър Дънов. Стр. 124 и 125 (232): „Според ученици на Бялото братство, които са следили по-внимателно делото на Учителя в многобройните му аспекти, посочва се годината 1897 като особено важен етап в земния му път. За тази година споменахме и на друго място, тъй като през тази година между другите съществено важни моменти от осъзнаването на своята духовна мисия Учителя е отпечатал, макар и в ограничен брой, книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината". За осъзнаване на собствената си мисия по такъв начин, както авторът пише, бих казал отново, че ако познаваме Учителя и мисията му, не би трябвало да му приписваме подобни неща. Що се отнася до „Заветът на цветните лъчи на светлината", та нали на събора в 1912 г. Учителя го прочита още в ръкопис и казва, че ще бъде отпечатан и след това раздаден.
към текста >>

5. Младият Петър Дънов започва да учи във Варненската гимназия

По време на Руско-турската освободителна война училищата в България са затворени и учениците почти две години са откъснати от учебната им среда.
През 1879 г. П. Дънов започва да учи в І гимназиален клас на новооткритото след Освобождението двукласно Варненско реално училище. Историческата реалност по това време е доста сложна. В младата българска държава няма изградени учреждения и институции. Положението в образованието е доста тежко. По време на Руско-турската освободителна война училищата в България са затворени и учениците почти две години са откъснати от учебната им среда. Липсата на учители, учебници и пособия допълнително утежнява обстановката в образованието. Петър Дънов учи във Варненската гимназия от 1979 г. до 1884 г. Този период е съпроводен както със сложната обстановка в България след Освобождението, така и с тежкото здравословно състояние на младия Петър. 5.1. Първи гимназиален клас – 1879/1880 и 1880/1881 г.
към текста >>

Този период е съпроводен както със сложната обстановка в България след Освобождението, така и с тежкото здравословно състояние на младия Петър.
Положението в образованието е доста тежко. По време на Руско-турската освободителна война училищата в България са затворени и учениците почти две години са откъснати от учебната им среда. Липсата на учители, учебници и пособия допълнително утежнява обстановката в образованието. Петър Дънов учи във Варненската гимназия от 1979 г. до 1884 г. Този период е съпроводен както със сложната обстановка в България след Освобождението, така и с тежкото здравословно състояние на младия Петър. 5.1. Първи гимназиален клас – 1879/1880 и 1880/1881 г. (поради описаната по-горе тежка обстановка, Петър Дънов, както и много други ученици повтарят първи гимназиален клас) 5.2. Втори гимназиален клас – 1881/1882. 5.3. Трети гимназиален клас – 1882/1883. 5.4. Четвърти гимназиален клас – 1883/1884.
към текста >>

6. Обръщане към Бога на младия Петър Дънов

Петър Дънов израства през юношеството си в семейството на сестра си Мария, в чиято къща тогава се е помещавала методистката църква във Варна.
Обръщане към Бога на младия Петър Дънов Петър Дънов израства през юношеството си в семейството на сестра си Мария, в чиято къща тогава се е помещавала методистката църква във Варна. Той присъства на богослуженията и събиранията и приема формата на изучаване на Евангелието и приложението му в живота. Под влияние на сестра си и на „верните братя“ решава да продължи образованието си в Американското научно-богословско училище в Свищов. В първите месеци на 1884 г., след тежко боледуване, животът на 19-годишния Петър Дънов изцяло се преобръща и преосмисля. В своите обяснения, дадени през м. юни 1886 г.
към текста >>

7. Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.

След завършването на училището в Свищов Петър Дънов получава мисия от Методистката църква в Хотанца – малко село в Северна България, разположено в Добруджанското поле на 26 км от гр.Русе.
1. Учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г. - от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов 2. Учителят като преподавател в село Хотанца, Русенско - По спомени на Ангел Хаджийски. Преразказва Галилей Величков Учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г. След завършването на училището в Свищов Петър Дънов получава мисия от Методистката църква в Хотанца – малко село в Северна България, разположено в Добруджанското поле на 26 км от гр.Русе. През учебната 1887/1888 г. той е учител в местното начално училище при Църквата, същевременно е и проповедник в тамошната Методистка църква. Преди идването му в селото, през периода 1885-1887 г., по спомени на Елена Натева (родена ок. 1875 г.) нейни учители са Шивачев и Танев. Децата много ги обичали, но те не се задържат за дълго, вероятно поради липсата на условия и ниското заплащане.
към текста >>

След това той направи кратко, но образно изложение на проведените от него конференции в Швейцария,Германия, Дания, Швеция и Норвегия.
Публикация в „Християнски защитник“ (Christian Advocate) от13 декември 1888 г. споменава за ежегодна среща на българската Методистка мисия, проведена в Русе от 20 до 24 септември 1888 г.Автор на статията е преподобният Стефан Томов: „Срещата беше открита в четвъртък, 20 септември, 9 ч.сутринта, с изпълнение на молитви, след което епископ Willard F.Mallalieu [1828-1911] отправи към събранието много интересно уводно обръщение, което беше преведено от автора на този текст. Той каза, чесе радва да види толкова много български лица. Също така изказа надеждата си за успеха на тази среща, както и увереността, че това щебъде така, ако у всички нас има стремеж да се молим с необходимата сериозност на Бог. След това той направи кратко, но образно изложение на проведените от него конференции в Швейцария,Германия, Дания, Швеция и Норвегия. Брат Лаунсбери, пастор в Русе и старши председател на долната Дунавска област, даде много обнадеждаващ доклад за работата си през годината. Докладът показва, че е имало нарастващ интерес към срещите в Русе. Някакви млади мъже са се опитали да внесат безредия,но неуспешно. Работата в с. Хотанца е изключително окуражителна.Брат Дънов, заминал за Америка преди няколко седмици, е свършил чудесна работа в това място.
към текста >>

До сестра си Мария той пише: „Русе, 24 ноември1887 г.
Работата в с. Хотанца е изключително окуражителна.Брат Дънов, заминал за Америка преди няколко седмици, е свършил чудесна работа в това място. Най-обнадеждаващото нещо във връзка с дейността в този район е това, че всички членове се стремят да дават десятък от всичко, което имат, за подкрепа на Божиите дела“. От този период има фотография на Петър Дънов, правена вероятно в Русе. Засега е известно, че с кратко посвещение е изпратена поне на двама души. До сестра си Мария той пише: „Русе, 24 ноември1887 г. В знак на искрена братска любов подарявам за спомен лика сина Мария П. Стамова. Помнете ме в Исуса. Ваш искрено любящ брат. Блажени ония души, които живеят в Небесна любов. Хотанца“. На снимката до Петър Василев, съученика му от Свищов, е написано: „Русе, 1 април 1888 г.
към текста >>

В знак на искрена братска любов подарявам за спомен лика сина Мария П. Стамова.
Хотанца е изключително окуражителна.Брат Дънов, заминал за Америка преди няколко седмици, е свършил чудесна работа в това място. Най-обнадеждаващото нещо във връзка с дейността в този район е това, че всички членове се стремят да дават десятък от всичко, което имат, за подкрепа на Божиите дела“. От този период има фотография на Петър Дънов, правена вероятно в Русе. Засега е известно, че с кратко посвещение е изпратена поне на двама души. До сестра си Мария той пише: „Русе, 24 ноември1887 г. В знак на искрена братска любов подарявам за спомен лика сина Мария П. Стамова. Помнете ме в Исуса. Ваш искрено любящ брат. Блажени ония души, които живеят в Небесна любов. Хотанца“. На снимката до Петър Василев, съученика му от Свищов, е написано: „Русе, 1 април 1888 г. В знак на приятелска и братска любов в Исуса подарявам лика си на П. Василев.
към текста >>

на годишната методистка конференция във Варна (23-28 август) за 4 години като пастор е назначен Захария Димитров.
Помнете ме в Христа,понеже в Него ще живеем за всякога и ще се радваме. Блажени онези души, които са съединени в Христовата Любов. Ваш брат и приятел в Христа – Петър К. Дънов. Хотанца“. След Петър Дънов през 1893 г. на годишната методистка конференция във Варна (23-28 август) за 4 години като пастор е назначен Захария Димитров. По това време вече има отворено методистко основно училище за момичета от мис Шенк, което по-късно се поема от Николета Малчева. На годишното събрание на Мисията в Свищов, по данни на Г. Дейвис – ръководител на Мисията в България от 1891 г., в селото нещата вървят много добре и от шейсет къщи има 14 редовни члена. В доклада си той посочва, че това място е благодатно с либералните отношения сред селяните. В първите години на ХХ в.
към текста >>

Дейвис – ръководител на Мисията в България от 1891 г., в селото нещата вървят много добре и от шейсет къщи има 14 редовни члена.
Дънов. Хотанца“. След Петър Дънов през 1893 г. на годишната методистка конференция във Варна (23-28 август) за 4 години като пастор е назначен Захария Димитров. По това време вече има отворено методистко основно училище за момичета от мис Шенк, което по-късно се поема от Николета Малчева. На годишното събрание на Мисията в Свищов, по данни на Г. Дейвис – ръководител на Мисията в България от 1891 г., в селото нещата вървят много добре и от шейсет къщи има 14 редовни члена. В доклада си той посочва, че това място е благодатно с либералните отношения сред селяните. В първите години на ХХ в. в Хотанца методистите намират конкуренция в лицето на баптистите. Тук спират представители на Британското библейско дружество – руски немци-баптисти – и полагат основите на баптизма в България. В по-късен период в селото е отворено и Адвентистко събрание.
към текста >>

Тук спират представители на Британското библейско дружество – руски немци-баптисти – и полагат основите на баптизма в България.
На годишното събрание на Мисията в Свищов, по данни на Г. Дейвис – ръководител на Мисията в България от 1891 г., в селото нещата вървят много добре и от шейсет къщи има 14 редовни члена. В доклада си той посочва, че това място е благодатно с либералните отношения сред селяните. В първите години на ХХ в. в Хотанца методистите намират конкуренция в лицето на баптистите. Тук спират представители на Британското библейско дружество – руски немци-баптисти – и полагат основите на баптизма в България. В по-късен период в селото е отворено и Адвентистко събрание. „Младият Петър Дънов“ Георги Христов 7. Учителят като преподавател в село Хотанца, Русенско Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее.
към текста >>

8. Снимка на Учителя Петър Дънов в с. Хотанца, 24 ноември 1887 г.

„В знак на искрена братска любов подарявам за спомен ликът си на Мария П. Стамова.
Хотанца,24 ноември 1887 г. Петър Дънов е основен учител в село Хотанца, Русенско. Заснет е в гр. Русе във фотоателието на Francois Bauer, като е изписано на гърба на снимката старото име на гр. Русе, а именно Русчук.На обратната страна на снимката Петър Дънов собственоръчно е написал: „В знак на искрена братска любов подарявам за спомен ликът си на Мария П. Стамова. Помнете ме в Исуса Ваш искрено любящ брат." Подпис П.К. Дънов, Русе, ноември 24.1987 г. Хотанца. „Блажени онези души, които живеят в небесна любов."
към текста >>

9. Учителя Петър Дънов заминава за САЩ

2. Петър Дънов и евангелистите-методисти в България и САЩ
Учителя Петър Дънов заминава за САЩ (Датата на заминаването не е известна. Знае се, че е тръгнал през август.) 1. Пътуване към Новия свят 2. Петър Дънов и евангелистите-методисти в България и САЩ 3. Следване (от книгата Учителя, 1947 г.) Пътуване към Новия свят. След успешната си първа мисия в с. Хотанца Петър Дънов получава препоръчително писмо от преподавателите си от Свищовското училище - пастор Йордан Икономов и пастор Стефан Томов. Със скромна стипендия той е приет да учи като „специален студент" богословие в методистката семинария „Дрю" в град Медисън, намиращ се на ок.
към текста >>

Със скромна стипендия той е приет да учи като „специален студент" богословие в методистката семинария „Дрю" в град Медисън, намиращ се на ок.
2. Петър Дънов и евангелистите-методисти в България и САЩ 3. Следване (от книгата Учителя, 1947 г.) Пътуване към Новия свят. След успешната си първа мисия в с. Хотанца Петър Дънов получава препоръчително писмо от преподавателите си от Свищовското училище - пастор Йордан Икономов и пастор Стефан Томов. Със скромна стипендия той е приет да учи като „специален студент" богословие в методистката семинария „Дрю" в град Медисън, намиращ се на ок. 50 км от Ню Йорк. През месец август 1888 г. той отпътува за Америка. Документално потвърждение на този факт се съдържа в даденото по-горе сведение на пастор Лоунсбъри от 20 септември за работата на „бр. Дънов, който замина за Америка преди няколко седмици".
към текста >>

А. Петър Дънов и евангелистите-методисти в България и САЩ
Това показва какво може да постигне човек, ако съсредоточи вниманието и въображението си върху известен предмет". В следващите страници са съчетани пътеписните бележки до Америка на д-р Г. Чакалов и на Алеко Константинов. Чрез техния оригинален, неповторим и експресивен език може да се улови духът на времето, емоциите, съпътстващи самото пътуване, както и облика на тогавашна Америка. Тези бележки могат да се прочетат в книгата „Младият Петър Дънов“ - Георги Христов А. Петър Дънов и евангелистите-методисти в България и САЩ 1. Учителят е роден на 29 юни 1864 г. по Юлиянския календар. Виж "Изгревът". Т. IV, с. 42-47 2. 1872 г. П.
към текста >>

10. Стефан Томов и Йордан Икономов са възпитаници на семинарията Дрю в САЩ.
Виж "Изгревът", т. XXII, снимка № 1 и с. 802.) 9. 1888 г., месец август, заминава за обучение в САЩ по линия на евангелистите-методисти по препоръчително писмо на Йордан Икономов и д-р Стефан Томов, удостоверяващо, че на 24 юни 1887 г. е завършил курса и е предложен за стипендиант Тук припомняме, че Стефан Томов се е оженил за сестрата на Йордан Икономов. Оттук са техните връзки. 10. Стефан Томов и Йордан Икономов са възпитаници на семинарията Дрю в САЩ. Йордан Икономов е записан през 1871 г., а Стефан Томов-на 4 март 1875 г. Йордан Икономов завършва през 1876-1877 г. висшия курс в Университета Дрю, а Стефан Томов е от 1874 до 1878 г. в САЩ, завършил също висшия курс. И двамата имат звание бакалавър; Икономов - бакалавър на изкуствата, а Томов -бакалавър по духовните науки.
към текста >>

Дънов, Варна, Дрю, Семинария по Теология, Медисън, Ню Джърси.
в САЩ, завършил също висшия курс. И двамата имат звание бакалавър; Икономов - бакалавър на изкуствата, а Томов -бакалавър по духовните науки. 11. На 19 септември 1888 г. Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпилите с името Петър Дънов от гр. Варна. По-късно си изкарва визитна картичка, на която пише: Петър К. Дънов, Варна, Дрю, Семинария по Теология, Медисън, Ню Джърси. Ето как е написана на английски: Peter К. Dunoff - Varna - Bulgaria Dreu Seminary Madison Dreu Teological Seminary Madison New Jersey 12. Петър Дънов престоява в семинарията Дрю, Медисън три години. Редовният курс е тригодишен.
към текста >>

12. Петър Дънов престоява в семинарията Дрю, Медисън три години.
По-късно си изкарва визитна картичка, на която пише: Петър К. Дънов, Варна, Дрю, Семинария по Теология, Медисън, Ню Джърси. Ето как е написана на английски: Peter К. Dunoff - Varna - Bulgaria Dreu Seminary Madison Dreu Teological Seminary Madison New Jersey 12. Петър Дънов престоява в семинарията Дрю, Медисън три години. Редовният курс е тригодишен. Първата година - 1888-1889 усъвършенствува английския език. Втората година - 1889-1890 посещава общите лекции. На 15 октомври 1890 г, по молба на Петър Дънов му е издаден документ за пред емиграционните власти, че е още студент Той е подписан от президента на 386
към текста >>

Семинарията, заверен пред нотариуса в Медисън, щата Ню Джърси.
Редовният курс е тригодишен. Първата година - 1888-1889 усъвършенствува английския език. Втората година - 1889-1890 посещава общите лекции. На 15 октомври 1890 г, по молба на Петър Дънов му е издаден документ за пред емиграционните власти, че е още студент Той е подписан от президента на 386 Семинарията, заверен пред нотариуса в Медисън, щата Ню Джърси. Този документ му дава възможност да остане в САЩ още 2 години. 13. Учителят има разрешение за престой в САЩ и то е документирано. За доказателство служи една снимка на Петър Дънов, изпратена до сестра му Мария с дата 16 ноември 1891 г., Медисън, Семинарията Дрю. Тя е публикувана в "Изгревът", т. XXII, снимка № 2, виж с. 802.
към текста >>

За доказателство служи една снимка на Петър Дънов, изпратена до сестра му Мария с дата 16 ноември 1891 г., Медисън, Семинарията Дрю.
На 15 октомври 1890 г, по молба на Петър Дънов му е издаден документ за пред емиграционните власти, че е още студент Той е подписан от президента на 386 Семинарията, заверен пред нотариуса в Медисън, щата Ню Джърси. Този документ му дава възможност да остане в САЩ още 2 години. 13. Учителят има разрешение за престой в САЩ и то е документирано. За доказателство служи една снимка на Петър Дънов, изпратена до сестра му Мария с дата 16 ноември 1891 г., Медисън, Семинарията Дрю. Тя е публикувана в "Изгревът", т. XXII, снимка № 2, виж с. 802. П. Дънов остава в Семинарията Дрю до есента на 1892 г. На 19 май 1892 г. се провежда раздаването на дипломите за учебната 1891/1892 г.
към текста >>

П. Дънов остава в Семинарията Дрю до есента на 1892 г.
Този документ му дава възможност да остане в САЩ още 2 години. 13. Учителят има разрешение за престой в САЩ и то е документирано. За доказателство служи една снимка на Петър Дънов, изпратена до сестра му Мария с дата 16 ноември 1891 г., Медисън, Семинарията Дрю. Тя е публикувана в "Изгревът", т. XXII, снимка № 2, виж с. 802. П. Дънов остава в Семинарията Дрю до есента на 1892 г. На 19 май 1892 г. се провежда раздаването на дипломите за учебната 1891/1892 г. По това време е регистриран като член на методисткото църковно паство. 14. На 12 октомври 1892 г. заминава за гр.
към текста >>

Учителят се завръща в България след 7 годишно пребиваване в САЩ.
22 юли 1894 г. - П. Дънов е записан като редовен студент първа година в Медицинския факултет на Бостонския университет. Накрая взима удостоверение за завършен курс по обща медицина. 24. 1895 г. Учителят се завръща в България след 7 годишно пребиваване в САЩ. Или по-точно, както следва: От 1888-1892 г. - 4 години в Семинарията Дрю. От 1892-1894 г. -2 години в Теологическия факултет в гр. Бостон.
към текста >>

- 4 години в Семинарията Дрю.
Накрая взима удостоверение за завършен курс по обща медицина. 24. 1895 г. Учителят се завръща в България след 7 годишно пребиваване в САЩ. Или по-точно, както следва: От 1888-1892 г. - 4 години в Семинарията Дрю. От 1892-1894 г. -2 години в Теологическия факултет в гр. Бостон. От 1894-1895 г. - една година към Медицинския факултет на Университета в гр. Бостон. Или общо 7 години е пребивавал в САЩ.
към текста >>

За него може да се съди по един случай, който лично Величко Граблашев е разказал, след като се завръща в България.
И когато го правеха имаше специално повикване, което бе много забавно да се слуша. Един мелодичен напев, който се чуваше много надалеч. Майка ми също ползуваше тези коминочистачи, защото идваше момент, когато печката пушеше, комина бе задръстен от саждите. 27. Величко Граблашев, по това време негов състудент, се е срамувал от такъв труд и се е занимавал с преподаване на уроци в богаташките семейства. 28. Какъв е бил животът на Петър Дънов в САЩ, никой не знае. За него може да се съди по един случай, който лично Величко Граблашев е разказал, след като се завръща в България. Той е описан в "Изгревът", т. I, с. 248-251. 29. Величко Граблашев се завръща в България и развива активна дейност, започва да превежда, от английски на български език, окултна литература. За тази му дейност ще се спрем на друго място. Той присъствува на съборите на Учителя през 1910 г.
към текста >>

29. Величко Граблашев се завръща в България и развива активна дейност, започва да превежда, от английски на български език, окултна литература.
27. Величко Граблашев, по това време негов състудент, се е срамувал от такъв труд и се е занимавал с преподаване на уроци в богаташките семейства. 28. Какъв е бил животът на Петър Дънов в САЩ, никой не знае. За него може да се съди по един случай, който лично Величко Граблашев е разказал, след като се завръща в България. Той е описан в "Изгревът", т. I, с. 248-251. 29. Величко Граблашев се завръща в България и развива активна дейност, започва да превежда, от английски на български език, окултна литература. За тази му дейност ще се спрем на друго място. Той присъствува на съборите на Учителя през 1910 г. Виж "Изгревът", т. XI, с. 445-446, 453, 463, 469, 472, 476\ За 1912 г.-с.
към текста >>

XXII на снимка N 3 в Семинарията Дрю, в библиотеката, а на снимка N 6 как е изглеждал като млад.
248-251, 295-296, както и в "Изгревът", т. IX, с. 123-124, 672. Той запазва добри отношения към Петър Дънов. Виждаме го в "Изгревът", т. XXII на снимка N 3 в Семинарията Дрю, в библиотеката, а на снимка N 6 как е изглеждал като млад. А на една обща снимка с Петър Дънов - снимка N 5 - е с жена си, децата си. Едва можем да го познаем. Той е смлян, прегазен и унищожен от жена му и многото му деца. За обяснение на тази снимка, виж на с. 802. Накрая той заминава за САЩ, като преди това издава една книжка-брошура през 1922 г.
към текста >>

Величко Граблашев заминава за САЩ, и тук, в София, остава жена му Мария Граблашева.
За обяснение на тази снимка, виж на с. 802. Накрая той заминава за САЩ, като преди това издава една книжка-брошура през 1922 г. за защита на Петър Дънов - "Окултизъм, мистицизъм и учението на Петър Дънов". Виж "Изгревът", т. I, с. 249.31. Величко Граблашев заминава за САЩ, и тук, в София, остава жена му Мария Граблашева. Тя създава много бели и проблеми на Учителя на Изгрева. В Изгревът" т. XXII, на снимка 48 виждаме Мария Граблашева с Учителя. Виждаме я и в "Изгревът", т. IX, на снимка N 33.
към текста >>

XXII, на снимка 48 виждаме Мария Граблашева с Учителя.
Виж "Изгревът", т. I, с. 249.31. Величко Граблашев заминава за САЩ, и тук, в София, остава жена му Мария Граблашева. Тя създава много бели и проблеми на Учителя на Изгрева. В Изгревът" т. XXII, на снимка 48 виждаме Мария Граблашева с Учителя. Виждаме я и в "Изгревът", т. IX, на снимка N 33. Защо вмъкваме името на Величко Гръблашев? Защото е негов състудент в САЩ. И трябва да се знае през какви етапи на развитие преминава в България.
към текста >>

И трябва да се знае през какви етапи на развитие преминава в България.
XXII, на снимка 48 виждаме Мария Граблашева с Учителя. Виждаме я и в "Изгревът", т. IX, на снимка N 33. Защо вмъкваме името на Величко Гръблашев? Защото е негов състудент в САЩ. И трябва да се знае през какви етапи на развитие преминава в България. И как напуска България и Учителя Дънов, заминава за САЩ, за да търси Христа. Ето затова го включваме тук, за поучение на поколенията след нас. Виж "Изгревът", т. I, с. 250-251 А как присъствува Мария Граблашева в "Изгревът" е видно в следните справки в "Изгревът", т.
към текста >>

И как напуска България и Учителя Дънов, заминава за САЩ, за да търси Христа.
Виждаме я и в "Изгревът", т. IX, на снимка N 33. Защо вмъкваме името на Величко Гръблашев? Защото е негов състудент в САЩ. И трябва да се знае през какви етапи на развитие преминава в България. И как напуска България и Учителя Дънов, заминава за САЩ, за да търси Христа. Ето затова го включваме тук, за поучение на поколенията след нас. Виж "Изгревът", т. I, с. 250-251 А как присъствува Мария Граблашева в "Изгревът" е видно в следните справки в "Изгревът", т. IV, с.
към текста >>

А как присъствува Мария Граблашева в "Изгревът" е видно в следните справки в "Изгревът", т.
И трябва да се знае през какви етапи на развитие преминава в България. И как напуска България и Учителя Дънов, заминава за САЩ, за да търси Христа. Ето затова го включваме тук, за поучение на поколенията след нас. Виж "Изгревът", т. I, с. 250-251 А как присъствува Мария Граблашева в "Изгревът" е видно в следните справки в "Изгревът", т. IV, с. 155-156, 381-383, 401-402, 406, 414, 421-423; т. V, с. 221, 468-470; т. XVII, с.
към текста >>

След като се завръща в България и става адвокат, до 1922 г., той разгръща
А от "Изгревът", т. XIX, с. 928 ще я научите наизуст, за да знаете какво означава Божествената Троица и Живият Бог на Земята - Емануил. 36. Защо споменавам толкова много за Величко Граблашев. Ето защо. След като се завръща в България и става адвокат, до 1922 г., той разгръща дейност с която пречи и затруднява Учителят Дънов. За този период ще се спрем отделно и подробно на друго място. 37. В. Граблашев заминава за САЩ, за да търси Христа, но тук остава Мария Граблашева, жена му, която създава по времето на цялата Школа от 1922 г. до 1944 г.
към текста >>

Граблашев заминава за САЩ, за да търси Христа, но тук остава Мария Граблашева, жена му, която създава по времето на цялата Школа от 1922 г.
Ето защо. След като се завръща в България и става адвокат, до 1922 г., той разгръща дейност с която пречи и затруднява Учителят Дънов. За този период ще се спрем отделно и подробно на друго място. 37. В. Граблашев заминава за САЩ, за да търси Христа, но тук остава Мария Граблашева, жена му, която създава по времето на цялата Школа от 1922 г. до 1944 г. непрекъснати бели, ядове на Учителя. Те са описани в справките, които дадох. А защо? Защото от тях отърваване няма.
към текста >>

Защото онези, които са били негови състуденти в САЩ са разказвали, след като са се върнали в България, но не е имало кой да ги запише.
"Те не си знаят произхода. Те всички са понемчени славяни". Ето какво значи да защитиш теза за "Преселение на германските племена и покръстването им" в Университета по теология в гр. Бостон. 39. Сведенията за живота на Учителя в САЩ са много малко. А защо? Защото онези, които са били негови състуденти в САЩ са разказвали, след като са се върнали в България, но не е имало кой да ги запише. Те са се предавали от уста на уста и са се знаели. Но възрастните приятели,земята. Поколението от времето на Школата -1922-1944 г., е чувало някои неща, но никой не разпитва старите, останали живи, за да ги запишат. А и не запитват Учителя Дънов. Така всичко се заличава с времето си и изчезва.
към текста >>

съм работил с Мария Тодорова и Борис Николов.
А и не запитват Учителя Дънов. Така всичко се заличава с времето си и изчезва. Нали това е целта, да се заличи, да изчезне и да няма следа. 40. От 1969 г. до 1977/78 г. съм работил с Мария Тодорова и Борис Николов. А как съм работил, аз съм го вече описал и ще излезе под печат. Тогава Борис имаше останали някои документи, снимки, дипломите на Учителя от САЩ и други материали. Обеща да ми ги предаде. И както обикновено става, друг влезна в него, онзи дух, гдето провали цялото Братство и материалите ги предаде на други хора. А защо?
към текста >>

Петър Дънов и евангелистите-методисти в България и САЩ
След като тези материали отидоха при другите, то те да са направили нещо с тях? А те после ги продадоха, за да не дойдат при мене. А защо? За да ми се попречи. И успяха! Петър Дънов и евангелистите-методисти в България и САЩ ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ Когато Учителя реши да дойде между човеците и да се облече в дрехата на един народ, Той избира здрав, благочестив, чист и свят дом. Така Учителя се роди в семейството на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше наречен Петър.Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър. Там се е срещнал с един стар монах, с когото е разговарял3. Тази странна среща изменя неговия път в живота.
към текста >>

зад тях – първите им деца Мария и Атанас
От малък Той обичал самотните разходки на открито всред Природата, която е говорила на неговата душа от най-ранни години на разбран език.Завършил е средното си образование във Варна и Свищов. След това отива една година учител в с. Хотанца, Русенско, дето оставя светли спомени между учениците си5. Свещеник Константин Дъновски(около 1910 г.) Константин Дъновски и жена му Добра Чорбаджиатанасова; зад тях – първите им деца Мария и Атанас От най-ранни години проявява голяма обич към музиката. Още като ученик Той свири на цигулка, с която не се разделя през целия си земен живот. Музиката остава любимото му изкуство. П. Дънов след завършване на Варненската гимназия
към текста >>

Така Той получава светлина за Своята работа.Учителя се завръща в България през 1895 г., озарен от съзнанието за своята Божествена мисия.
Човек трябва да хармонизира своята мисъл в съгласие с това голямо Знание, за да може да го възприеме. П. Дънов като студент в САЩ Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни противоречия. В Америка Учителя прекарва богат вътрешен живот, в непрекъснато общение с висшите области на Духа, откъдето е черпил постоянно упътвания, ръководство и сила. Макар и млад, Той още там получава прозрение за Своята задача всред българския народ, славянството и човечеството във връзка с идването на Новата култура на Земята. Така Той получава светлина за Своята работа.Учителя се завръща в България през 1895 г., озарен от съзнанието за своята Божествена мисия. ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ
към текста >>

10. Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпващите студенти в семинарията, Ню Йорк, САЩ „Дрю',

новопостъпващите студенти в семинарията „Дрю", Ню Йорк, САЩ.
Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпващите студенти в семинарията „Дрю", Ню Йорк, САЩ. 9. Учебната 1888/1889 г. „Странните" съвпадения и обстоятелства, трасиращи пътя, по който се движи напред Петър Дънов, продължават да правят всяко ново място по-добро и то да разцъфтява. Когато той пристига в „Дрю", това става толкова очевидно, че наистина е смущаващо за рационалното съзнание. През тази преломна година, в която се открива новата библиотека, регионалната методистка семинария се превръща в един от престижните в академично отношение богословски центрове на Съединените щати, а по-късно и в университет „Дрю", в който вълни от чужди студенти ще постъпват, за да учат и специализират и до ден-днешен. Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпващите студенти на деветнайсти септември, сряда.
към текста >>

През тази преломна година, в която се открива новата библиотека, регионалната методистка семинария се превръща в един от престижните в академично отношение богословски центрове на Съединените щати, а по-късно и в университет „Дрю", в който вълни от чужди студенти ще постъпват, за да учат и специализират и до ден-днешен.
Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпващите студенти в семинарията „Дрю", Ню Йорк, САЩ. 9. Учебната 1888/1889 г. „Странните" съвпадения и обстоятелства, трасиращи пътя, по който се движи напред Петър Дънов, продължават да правят всяко ново място по-добро и то да разцъфтява. Когато той пристига в „Дрю", това става толкова очевидно, че наистина е смущаващо за рационалното съзнание. През тази преломна година, в която се открива новата библиотека, регионалната методистка семинария се превръща в един от престижните в академично отношение богословски центрове на Съединените щати, а по-късно и в университет „Дрю", в който вълни от чужди студенти ще постъпват, за да учат и специализират и до ден-днешен. Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпващите студенти на деветнайсти септември, сряда. Всеки студент първа година получава малка, украсена покана с надпис: „Септември 19, 1888. Приемане на кандидатите за записване". Отделно му се дава годишната програма на семинарията, в която са посочени приемите, официалните срещи, началото и краят на ваканцията, десетина-двайсет дати с церемонии, годишнини и чествания. Посочено е и предстоящото тържествено откриване на библиотеката.
към текста >>

Отделно му се дава годишната програма на семинарията, в която са посочени приемите, официалните срещи, началото и краят на ваканцията, десетина-двайсет дати с церемонии, годишнини и чествания.
Когато той пристига в „Дрю", това става толкова очевидно, че наистина е смущаващо за рационалното съзнание. През тази преломна година, в която се открива новата библиотека, регионалната методистка семинария се превръща в един от престижните в академично отношение богословски центрове на Съединените щати, а по-късно и в университет „Дрю", в който вълни от чужди студенти ще постъпват, за да учат и специализират и до ден-днешен. Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпващите студенти на деветнайсти септември, сряда. Всеки студент първа година получава малка, украсена покана с надпис: „Септември 19, 1888. Приемане на кандидатите за записване". Отделно му се дава годишната програма на семинарията, в която са посочени приемите, официалните срещи, началото и краят на ваканцията, десетина-двайсет дати с церемонии, годишнини и чествания. Посочено е и предстоящото тържествено откриване на библиотеката. Тази учебна година има необичайно голям приток на нови студенти. Общо в семинарията учат 118 студенти, единайсет от които са местни, от самото градче Медисън. Също така има и десетина чужденци: двамата българи, двама англичани, арменец, германец, канадец и мексиканец. Общежитията са заети и двамата българи, единият - последна година редовен семинарист - Марин Делчев, а другият - специален студент първа година, са настанени в най-старото общежитие на семинарията - „Сикамор Катедж".
към текста >>

Общо в семинарията учат 118 студенти, единайсет от които са местни, от самото градче Медисън.
Всеки студент първа година получава малка, украсена покана с надпис: „Септември 19, 1888. Приемане на кандидатите за записване". Отделно му се дава годишната програма на семинарията, в която са посочени приемите, официалните срещи, началото и краят на ваканцията, десетина-двайсет дати с церемонии, годишнини и чествания. Посочено е и предстоящото тържествено откриване на библиотеката. Тази учебна година има необичайно голям приток на нови студенти. Общо в семинарията учат 118 студенти, единайсет от които са местни, от самото градче Медисън. Също така има и десетина чужденци: двамата българи, двама англичани, арменец, германец, канадец и мексиканец. Общежитията са заети и двамата българи, единият - последна година редовен семинарист - Марин Делчев, а другият - специален студент първа година, са настанени в най-старото общежитие на семинарията - „Сикамор Катедж". Дават им две стаи една до друга. На 20 септември започва първият учебен ден. През първата година на Петър Дънов му предстои да усъвършенства английския.
към текста >>

Общежитията са заети и двамата българи, единият - последна година редовен семинарист - Марин Делчев, а другият - специален студент първа година, са настанени в най-старото общежитие на семинарията - „Сикамор Катедж".
Отделно му се дава годишната програма на семинарията, в която са посочени приемите, официалните срещи, началото и краят на ваканцията, десетина-двайсет дати с церемонии, годишнини и чествания. Посочено е и предстоящото тържествено откриване на библиотеката. Тази учебна година има необичайно голям приток на нови студенти. Общо в семинарията учат 118 студенти, единайсет от които са местни, от самото градче Медисън. Също така има и десетина чужденци: двамата българи, двама англичани, арменец, германец, канадец и мексиканец. Общежитията са заети и двамата българи, единият - последна година редовен семинарист - Марин Делчев, а другият - специален студент първа година, са настанени в най-старото общежитие на семинарията - „Сикамор Катедж". Дават им две стаи една до друга. На 20 септември започва първият учебен ден. През първата година на Петър Дънов му предстои да усъвършенства английския. Откриването на библиотеката и на научния архив е един голям празник. Парите са събрани главно чрез дарение от семейството на господин Корнел.
към текста >>

Привилегия за мен днес е да Ви запозная с какво успях да снабдя библиотеката на семинарията „Дрю".
Парите са събрани главно чрез дарение от семейството на господин Корнел. Присъстват студентите, благотворителите, първенците на методистката църква и видни лица от Медисън и Ню Йорк. Секретарят на борда на настоятелството Уйлям Хуайт чете тържествено слово в голямата готическа зала. В словото си той се спира на фонда на библиотеката, който тогава достига 40 000 тома и вече съхранява осем средновековни ръкописа: „Г-н президент Бъц, откакто решихме да построим това огнеупорно здание, което днес откриваме официално с искрена благодарност, че е изцяло изплатено, аз се заех с осигуряването на някои ръкописи, които да поставят началото на един отдел, който да е достоен да привлече тук изследователи и учени. Привилегия за мен днес е да Ви запозная с какво успях да снабдя библиотеката на семинарията „Дрю". Нека го опиша накратко. Болшинството от ръкописните съкровища в библиотеките и музеите са събрани, преди Америка да е станала известна като нация, така че американският учен чувства бедността на страната си откъм свещени ръкописи. Няма и половин дузина да са описани в каталозите на страната ни, които да са като нашите ръкописи тука. Първо - това е Лекционариум (Евангелистариум) или сборник уроци от Евангелията, които да се четат в православните църкви през цялата година. Той е бил поне триста и петдесет годишен, когато Америка е била открита.
към текста >>

Специален сборник от молитви за непреривното обожаване на Дева Мария.
Никога не е бил в библиотека, тъй като фолиата не бяха номерирани досега. Подвързията е от петнайсети или шестнайсети век. Заглавките са красиво изписани с пурпурни и златни орнаменти, също в квадратен образец. Трето - стихиварион с химните на гръцката църква за цялата година, с музикално нотиране, добре изписана и добре подвързана хартия. Четвърто - молитвеник. Специален сборник от молитви за непреривното обожаване на Дева Мария. Доста голяма рядкост за тринайсети век. Добър палиографски образец на калиграфията от тринайсети век. Пето - Йоасафът, или ръкописът на император Кантакузин, съдържа посланията на свети Павел и е безценен. Има още два ръкописа от същата ръка: единият в Лондон, другият в Париж. Датиран е не по-късно от средата на четиринайсети век, но вероятно е по-стар и е сигурно над петстотингодишен.
към текста >>

11. Петър Дънов получава удостоверение, че е редовен, съвестен и добър студент в семинарията 'Дрю'

в семинарията "Дрю"
Петър Дънов получава удостоверение, че е редовен, съвестен и добър студент в семинарията "Дрю" 11. Учебната 1890/1891 г. На шестия ден след официалното откриване на новата 1890/1891 учебна година президентът на семинарията д-р Бъц подписва пред нотариуса на щата Ню Джърси А. Ратбън (A .C. Rathban) удостоверение за това, че Петър Дънов е редовен, и то съвестен и добър студент в семинарията, за да му послужи пред имиграционните власти. Удостоверението е напечатано на официална бланка и представлява следното:
към текста >>

На шестия ден след официалното откриване на новата 1890/1891 учебна година президентът на семинарията д-р Бъц подписва пред нотариуса на щата Ню Джърси А.
Петър Дънов получава удостоверение, че е редовен, съвестен и добър студент в семинарията "Дрю" 11. Учебната 1890/1891 г. На шестия ден след официалното откриване на новата 1890/1891 учебна година президентът на семинарията д-р Бъц подписва пред нотариуса на щата Ню Джърси А. Ратбън (A .C. Rathban) удостоверение за това, че Петър Дънов е редовен, и то съвестен и добър студент в семинарията, за да му послужи пред имиграционните власти. Удостоверението е напечатано на официална бланка и представлява следното: „Дрю " - Богословска семинария Канцеларията на факултета
към текста >>

Rathban) удостоверение за това, че Петър Дънов е редовен, и то съвестен и добър студент в семинарията, за да му послужи пред имиграционните власти.
че е редовен, съвестен и добър студент в семинарията "Дрю" 11. Учебната 1890/1891 г. На шестия ден след официалното откриване на новата 1890/1891 учебна година президентът на семинарията д-р Бъц подписва пред нотариуса на щата Ню Джърси А. Ратбън (A .C. Rathban) удостоверение за това, че Петър Дънов е редовен, и то съвестен и добър студент в семинарията, за да му послужи пред имиграционните власти. Удостоверението е напечатано на официална бланка и представлява следното: „Дрю " - Богословска семинария Канцеларията на факултета Медисън, Ню Джърси, октомври 15, 1890 С този документ удостоверяваме, че господин Петър К.
към текста >>

„Дрю " - Богословска семинария
11. Учебната 1890/1891 г. На шестия ден след официалното откриване на новата 1890/1891 учебна година президентът на семинарията д-р Бъц подписва пред нотариуса на щата Ню Джърси А. Ратбън (A .C. Rathban) удостоверение за това, че Петър Дънов е редовен, и то съвестен и добър студент в семинарията, за да му послужи пред имиграционните власти. Удостоверението е напечатано на официална бланка и представлява следното: „Дрю " - Богословска семинария Канцеларията на факултета Медисън, Ню Джърси, октомври 15, 1890 С този документ удостоверяваме, че господин Петър К. Дънов е добър и редовен студент на Богословската семинария „Дрю ". По време на престоя си при нас той показа отличен характер, трудолюбие и преданост във вярата.
към текста >>

Канцеларията на факултета
На шестия ден след официалното откриване на новата 1890/1891 учебна година президентът на семинарията д-р Бъц подписва пред нотариуса на щата Ню Джърси А. Ратбън (A .C. Rathban) удостоверение за това, че Петър Дънов е редовен, и то съвестен и добър студент в семинарията, за да му послужи пред имиграционните власти. Удостоверението е напечатано на официална бланка и представлява следното: „Дрю " - Богословска семинария Канцеларията на факултета Медисън, Ню Джърси, октомври 15, 1890 С този документ удостоверяваме, че господин Петър К. Дънов е добър и редовен студент на Богословската семинария „Дрю ". По време на престоя си при нас той показа отличен характер, трудолюбие и преданост във вярата. Това уверение засвидетелства официално неговата връзка с нашата семинария, както и отличните му качества като студент.
към текста >>

Дънов е добър и редовен студент на Богословската семинария „Дрю ".
Удостоверението е напечатано на официална бланка и представлява следното: „Дрю " - Богословска семинария Канцеларията на факултета Медисън, Ню Джърси, октомври 15, 1890 С този документ удостоверяваме, че господин Петър К. Дънов е добър и редовен студент на Богословската семинария „Дрю ". По време на престоя си при нас той показа отличен характер, трудолюбие и преданост във вярата. Това уверение засвидетелства официално неговата връзка с нашата семинария, както и отличните му качества като студент. Хенри А. Бъц Президент на Богословската семинария „Дрю ". Отляво, долу, под машинописния текст, в ръкопис, е заверката на нотариуса Ратбън, придружена с неговия официален печат.
към текста >>

Това уверение засвидетелства официално неговата връзка с нашата семинария, както и отличните му качества като студент.
Канцеларията на факултета Медисън, Ню Джърси, октомври 15, 1890 С този документ удостоверяваме, че господин Петър К. Дънов е добър и редовен студент на Богословската семинария „Дрю ". По време на престоя си при нас той показа отличен характер, трудолюбие и преданост във вярата. Това уверение засвидетелства официално неговата връзка с нашата семинария, както и отличните му качества като студент. Хенри А. Бъц Президент на Богословската семинария „Дрю ". Отляво, долу, под машинописния текст, в ръкопис, е заверката на нотариуса Ратбън, придружена с неговия официален печат. Петър Дънов остава да живее в „Ешбъри Хол", но се премества от стая номер 70 в съседната - номер 71, където остава и през следващата учебна година. Заедно с още петнайсет старши студенти той е в групата на извънпрограмния курс по световна литература на професор Крукс.
към текста >>

Президент на Богословската семинария „Дрю ".
С този документ удостоверяваме, че господин Петър К. Дънов е добър и редовен студент на Богословската семинария „Дрю ". По време на престоя си при нас той показа отличен характер, трудолюбие и преданост във вярата. Това уверение засвидетелства официално неговата връзка с нашата семинария, както и отличните му качества като студент. Хенри А. Бъц Президент на Богословската семинария „Дрю ". Отляво, долу, под машинописния текст, в ръкопис, е заверката на нотариуса Ратбън, придружена с неговия официален печат. Петър Дънов остава да живее в „Ешбъри Хол", но се премества от стая номер 70 в съседната - номер 71, където остава и през следващата учебна година. Заедно с още петнайсет старши студенти той е в групата на извънпрограмния курс по световна литература на професор Крукс. Втория извънреден курс, който посещава, е този на проф. Юфам - това пък е извънпрограмен курс по обща история, на който ходят още двайсет и трима колеги. (17)
към текста >>

Със започването на следващите две години от пребиваването на Петър Дънов в семинарията „Дрю" настъпва известна промяна, тъй като той е вече зрял човек, адаптиран към живота в Америка.
Отляво, долу, под машинописния текст, в ръкопис, е заверката на нотариуса Ратбън, придружена с неговия официален печат. Петър Дънов остава да живее в „Ешбъри Хол", но се премества от стая номер 70 в съседната - номер 71, където остава и през следващата учебна година. Заедно с още петнайсет старши студенти той е в групата на извънпрограмния курс по световна литература на професор Крукс. Втория извънреден курс, който посещава, е този на проф. Юфам - това пък е извънпрограмен курс по обща история, на който ходят още двайсет и трима колеги. (17) Със започването на следващите две години от пребиваването на Петър Дънов в семинарията „Дрю" настъпва известна промяна, тъй като той е вече зрял човек, адаптиран към живота в Америка. Снимките му го показват красив, елегантен, със самочувствие. Уикендите, които първите две години преминават или в работа в семинарията, или в проповядване като стажант в околните църкви на Ню Джърси, сега все по-често се свързват с Ню Йорк. Съзерцанието в „Дрю" е заменено с кипежа на Манхатън, с истинската мисионерска работа, тъй като там се подемат две начинания за подпомагане огромните вълни от бедни емигранти, които се стичат в огромния град. Там може да се намери работа, свързана със семинарията, което е и добър стаж, и добър актив, и се заплаща по-добре. „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
към текста >>

Уикендите, които първите две години преминават или в работа в семинарията, или в проповядване като стажант в околните църкви на Ню Джърси, сега все по-често се свързват с Ню Йорк.
Заедно с още петнайсет старши студенти той е в групата на извънпрограмния курс по световна литература на професор Крукс. Втория извънреден курс, който посещава, е този на проф. Юфам - това пък е извънпрограмен курс по обща история, на който ходят още двайсет и трима колеги. (17) Със започването на следващите две години от пребиваването на Петър Дънов в семинарията „Дрю" настъпва известна промяна, тъй като той е вече зрял човек, адаптиран към живота в Америка. Снимките му го показват красив, елегантен, със самочувствие. Уикендите, които първите две години преминават или в работа в семинарията, или в проповядване като стажант в околните църкви на Ню Джърси, сега все по-често се свързват с Ню Йорк. Съзерцанието в „Дрю" е заменено с кипежа на Манхатън, с истинската мисионерска работа, тъй като там се подемат две начинания за подпомагане огромните вълни от бедни емигранти, които се стичат в огромния град. Там може да се намери работа, свързана със семинарията, което е и добър стаж, и добър актив, и се заплаща по-добре. „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
към текста >>

Там може да се намери работа, свързана със семинарията, което е и добър стаж, и добър актив, и се заплаща по-добре.
Юфам - това пък е извънпрограмен курс по обща история, на който ходят още двайсет и трима колеги. (17) Със започването на следващите две години от пребиваването на Петър Дънов в семинарията „Дрю" настъпва известна промяна, тъй като той е вече зрял човек, адаптиран към живота в Америка. Снимките му го показват красив, елегантен, със самочувствие. Уикендите, които първите две години преминават или в работа в семинарията, или в проповядване като стажант в околните църкви на Ню Джърси, сега все по-често се свързват с Ню Йорк. Съзерцанието в „Дрю" е заменено с кипежа на Манхатън, с истинската мисионерска работа, тъй като там се подемат две начинания за подпомагане огромните вълни от бедни емигранти, които се стичат в огромния град. Там може да се намери работа, свързана със семинарията, което е и добър стаж, и добър актив, и се заплаща по-добре. „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
към текста >>

12. Снимка на Учителя Петър Дънов в САЩ, 1891 г.

Петър Дънов изпраща снимка до рождената си сестра Мария.
Снимка на Учителя Петър Дънов в САЩ, 1891 г. СНИМКА № 2. Петър Дънов в САЩ, 1891 г. Петър Дънов изпраща снимка до рождената си сестра Мария. На гърба на снимката е отбелязано: П.К. Дънов - Dreu Seminary Madison. nov. 16.1891 год. Отдолу е написал: „До моята любезна сестра Мария П. Стамова от П. К.
към текста >>

Отдолу е написал: „До моята любезна сестра Мария П.
Петър Дънов в САЩ, 1891 г. Петър Дънов изпраща снимка до рождената си сестра Мария. На гърба на снимката е отбелязано: П.К. Дънов - Dreu Seminary Madison. nov. 16.1891 год. Отдолу е написал: „До моята любезна сестра Мария П. Стамова от П. К. Дънов - ноември 15.1891 год."
към текста >>

13. Петър Дънов, семинарията 'Дрю', надписва своя снимка, която изпраща в България

Петър Дънов, семинарията "Дрю", надписва своя снимка,
Петър Дънов, семинарията "Дрю", надписва своя снимка, която изпраща в България 12. Учебната 1891/1892 г. В самото начало на деветото десетилетие на века населението на Ню Йорк надминава два милиона и двеста и петдесет хиляди жители. За сто години се е увеличило седемдесет пъти. Това е голямо предизвикателство за методистките среди, които много залагат на мисионерската си работа, а при това тяхната процъфтяваща семинария „Дрю" отстои от Манхатън само на около час с влака, през река Хъдсън с множеството фериботи, кейове, транспортни кораби.
към текста >>

която изпраща в България
Петър Дънов, семинарията "Дрю", надписва своя снимка, която изпраща в България 12. Учебната 1891/1892 г. В самото начало на деветото десетилетие на века населението на Ню Йорк надминава два милиона и двеста и петдесет хиляди жители. За сто години се е увеличило седемдесет пъти. Това е голямо предизвикателство за методистките среди, които много залагат на мисионерската си работа, а при това тяхната процъфтяваща семинария „Дрю" отстои от Манхатън само на около час с влака, през река Хъдсън с множеството фериботи, кейове, транспортни кораби. Семинарията всъщност започва своята „градска мисионерска" работа в Ню Йорк още през 1877 г.
към текста >>

Това е голямо предизвикателство за методистките среди, които много залагат на мисионерската си работа, а при това тяхната процъфтяваща семинария „Дрю" отстои от Манхатън само на около час с влака, през река Хъдсън с множеството фериботи, кейове, транспортни кораби.
Петър Дънов, семинарията "Дрю", надписва своя снимка, която изпраща в България 12. Учебната 1891/1892 г. В самото начало на деветото десетилетие на века населението на Ню Йорк надминава два милиона и двеста и петдесет хиляди жители. За сто години се е увеличило седемдесет пъти. Това е голямо предизвикателство за методистките среди, които много залагат на мисионерската си работа, а при това тяхната процъфтяваща семинария „Дрю" отстои от Манхатън само на около час с влака, през река Хъдсън с множеството фериботи, кейове, транспортни кораби. Семинарията всъщност започва своята „градска мисионерска" работа в Ню Йорк още през 1877 г. и там работят някои бедни студенти, за да си изкарат нужните седмични три-четири долара. При постъпването на Дънов в „Дрю" през 1888 г. методисткият клон на Църковното сдружение за Ню Йорк вече има редовни семинаристи на работа от петък до понеделник всяка седмица. На върха на имигрантската вълна през 1890 г.
към текста >>

Семинарията всъщност започва своята „градска мисионерска" работа в Ню Йорк още през 1877 г.
която изпраща в България 12. Учебната 1891/1892 г. В самото начало на деветото десетилетие на века населението на Ню Йорк надминава два милиона и двеста и петдесет хиляди жители. За сто години се е увеличило седемдесет пъти. Това е голямо предизвикателство за методистките среди, които много залагат на мисионерската си работа, а при това тяхната процъфтяваща семинария „Дрю" отстои от Манхатън само на около час с влака, през река Хъдсън с множеството фериботи, кейове, транспортни кораби. Семинарията всъщност започва своята „градска мисионерска" работа в Ню Йорк още през 1877 г. и там работят някои бедни студенти, за да си изкарат нужните седмични три-четири долара. При постъпването на Дънов в „Дрю" през 1888 г. методисткият клон на Църковното сдружение за Ню Йорк вече има редовни семинаристи на работа от петък до понеделник всяка седмица. На върха на имигрантската вълна през 1890 г. се откриват две градски мисии.
към текста >>

Вероятно от този период е визитната картичка от семинарията, на която с големи букви са изписани името му и Варна, България, за подчертаване на мисията, от която е изпратен.
При постъпването на Дънов в „Дрю" през 1888 г. методисткият клон на Църковното сдружение за Ню Йорк вече има редовни семинаристи на работа от петък до понеделник всяка седмица. На върха на имигрантската вълна през 1890 г. се откриват две градски мисии. Едната е за мизерстващи италиански деца в северната част на града, а другата, в която по това време е работел Дънов, е в Китайския квартал, където методистите се сдобиват със специална тухлена пететажна сграда. Вероятно от този период е визитната картичка от семинарията, на която с големи букви са изписани името му и Варна, България, за подчертаване на мисията, от която е изпратен. На 16 ноември 1891 г. в Медисън, семинарията „Дрю", Петър Дънов надписва своя снимка, която изпраща в България на сестра си: „На моята любезна сестра Мария П. Стамова от П. К. Дънов". На 17 ноември в „Карнеги Хол" е дебютният концерт на известния пианист Игнаци Падеревски, на който присъства и Петър Дънов.
към текста >>

в Медисън, семинарията „Дрю", Петър Дънов надписва своя снимка, която изпраща в България на сестра си: „На моята любезна сестра Мария П.
На върха на имигрантската вълна през 1890 г. се откриват две градски мисии. Едната е за мизерстващи италиански деца в северната част на града, а другата, в която по това време е работел Дънов, е в Китайския квартал, където методистите се сдобиват със специална тухлена пететажна сграда. Вероятно от този период е визитната картичка от семинарията, на която с големи букви са изписани името му и Варна, България, за подчертаване на мисията, от която е изпратен. На 16 ноември 1891 г. в Медисън, семинарията „Дрю", Петър Дънов надписва своя снимка, която изпраща в България на сестра си: „На моята любезна сестра Мария П. Стамова от П. К. Дънов". На 17 ноември в „Карнеги Хол" е дебютният концерт на известния пианист Игнаци Падеревски, на който присъства и Петър Дънов. В броя си за Ню Йорк, Бруклин и околността от 10 декември 1891 г., стр. 851 „Християнски защитник" (1866-1905) пише: „Църквата Ембъри, Бруклин, Ню Йорк.
към текста >>

Вечерта пред папството са били представени Петър Дънов от България и М. Б.
Бас, която ще се проведе на Фултън Авеню 1892. На това място преди 26 години той е изнесъл за първи път проповед пред организацията в Ембъри. Бивши пастори, местни проповедници, миряни, както и членове и приятели, ще се присъединят и отпразнуват това ежегодно събиране. Д-р Пек, който проповядва на 20 ноември, неделя, е взел годишния сбор на мисията. Това папство е дало 170 $ миналата година, а тази година сумата е вече 400 $. Вечерта пред папството са били представени Петър Дънов от България и М. Б. Парадунангиа от Кападокия". На 19 май 1892 г. е тържественото раздаване на дипломите на абсолвентите. Петър Дънов получава удостоверение за завършен пълен курс на семинарията „Дрю", с изключение на подготовката по старогръцки език. През следващата учебна 1892/1893 година семинарията „Дрю" тържествено чества своя четвъртвековен юбилей.
към текста >>

Петър Дънов получава удостоверение за завършен пълен курс на семинарията „Дрю", с изключение на подготовката по старогръцки език.
Това папство е дало 170 $ миналата година, а тази година сумата е вече 400 $. Вечерта пред папството са били представени Петър Дънов от България и М. Б. Парадунангиа от Кападокия". На 19 май 1892 г. е тържественото раздаване на дипломите на абсолвентите. Петър Дънов получава удостоверение за завършен пълен курс на семинарията „Дрю", с изключение на подготовката по старогръцки език. През следващата учебна 1892/1893 година семинарията „Дрю" тържествено чества своя четвъртвековен юбилей. „Младият Петър Дънов“ Георги Христов Снимката, която Учителя Петър Дънов изпраща на сестра си от Америка
към текста >>

През следващата учебна 1892/1893 година семинарията „Дрю" тържествено чества своя четвъртвековен юбилей.
Вечерта пред папството са били представени Петър Дънов от България и М. Б. Парадунангиа от Кападокия". На 19 май 1892 г. е тържественото раздаване на дипломите на абсолвентите. Петър Дънов получава удостоверение за завършен пълен курс на семинарията „Дрю", с изключение на подготовката по старогръцки език. През следващата учебна 1892/1893 година семинарията „Дрю" тържествено чества своя четвъртвековен юбилей. „Младият Петър Дънов“ Георги Христов Снимката, която Учителя Петър Дънов изпраща на сестра си от Америка
към текста >>

14. Учителя Петър Дънов завършва пълния курс на семинарията „Дрю“

на семинарията „Дрю“
Учителя Петър Дънов завършва пълния курс на семинарията „Дрю“ На 19 май 1892 г. е тържественото раздаване на дипломите на абсолвентите. Петър Дънов получава удостоверение за завършен пълен курс на семинарията „Дрю“, с изключение на подготовката по старогръцки език. През следващата учебна 1892/1893 година семинарията „Дрю“ тържествено чества своя четвъртвековен юбилей. Материалът е взет от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
към текста >>

Петър Дънов получава удостоверение за завършен пълен курс на семинарията „Дрю“, с изключение на подготовката по старогръцки език.
Учителя Петър Дънов завършва пълния курс на семинарията „Дрю“ На 19 май 1892 г. е тържественото раздаване на дипломите на абсолвентите. Петър Дънов получава удостоверение за завършен пълен курс на семинарията „Дрю“, с изключение на подготовката по старогръцки език. През следващата учебна 1892/1893 година семинарията „Дрю“ тържествено чества своя четвъртвековен юбилей. Материалът е взет от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
към текста >>

През следващата учебна 1892/1893 година семинарията „Дрю“ тържествено чества своя четвъртвековен юбилей.
Учителя Петър Дънов завършва пълния курс на семинарията „Дрю“ На 19 май 1892 г. е тържественото раздаване на дипломите на абсолвентите. Петър Дънов получава удостоверение за завършен пълен курс на семинарията „Дрю“, с изключение на подготовката по старогръцки език. През следващата учебна 1892/1893 година семинарията „Дрю“ тържествено чества своя четвъртвековен юбилей. Материалът е взет от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
към текста >>

15. Петър Дънов постъпва в Богословския факултет на Бостънския университет

Петър Дънов пристига в Бостън с удостоверение за завършен пълен курс като специален студент на семинарията „Дрю", с изключение на подготовката по старогръцки език.
Петър Дънов постъпва в Богословския факултет на Бостънския университет 6.1. Постъпване на Петър Дънов в Богословския факултет на Бостънския университет. Петър Дънов пристига в Бостън с удостоверение за завършен пълен курс като специален студент на семинарията „Дрю", с изключение на подготовката по старогръцки език. На 12 октомври 1892 г., сряда, на страница 28 от регистрационната книга на факултета той е записан отново като специален студент под №1615: „Пълно име - Дънов, Петър К. Местожителство - България Място и дата на раждане - Варна, България, 1864 Пасторски лиценз - издаден в Русе през 1887 г. от тримесечната конференция, Медисън, Ню Йорк Църковна конференция, към която принадлежи - Медисън, Ню Джърси Подготвително образование - курсът в „Дрю", с изключение на старогръцки
към текста >>

Местожителство - България Място и дата на раждане - Варна, България, 1864 Пасторски лиценз - издаден в Русе през 1887 г.
Петър Дънов постъпва в Богословския факултет на Бостънския университет 6.1. Постъпване на Петър Дънов в Богословския факултет на Бостънския университет. Петър Дънов пристига в Бостън с удостоверение за завършен пълен курс като специален студент на семинарията „Дрю", с изключение на подготовката по старогръцки език. На 12 октомври 1892 г., сряда, на страница 28 от регистрационната книга на факултета той е записан отново като специален студент под №1615: „Пълно име - Дънов, Петър К. Местожителство - България Място и дата на раждане - Варна, България, 1864 Пасторски лиценз - издаден в Русе през 1887 г. от тримесечната конференция, Медисън, Ню Йорк Църковна конференция, към която принадлежи - Медисън, Ню Джърси Подготвително образование - курсът в „Дрю", с изключение на старогръцки Забележки - няма." Лекциите започват в четвъртък, 22 септември.
към текста >>

16. Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън

Джон Милей от семинарията, а именно, че движението е двупосочно.
Бог е посредникът, чрез който ценностите на християнството се пренасят в човека, т.е. чрез Божия промисъл Божественото влиза в човека. Бог се въплъщава в човека, влиза в Своя Син Божий на Земята. Щом Божественото чрез Своя Дух влезе в човека, последният от своя страна се устремява към Бога. Това е тезата на проф. Джон Милей от семинарията, а именно, че движението е двупосочно. Чрез въплъщаването си в човека Бог идва по-близо до него, а с това и човекът идва по-близо до Бога и Божественото. Така че движението е както от Бога към човека, така и от човека към Бога; имаме сливане на всемирното съзнание от двете противоположни посоки чрез тяхната взаимопритегателна сила. Петър Дънов обръща подобаващо внимание на личността, живота и делото на готския епископ Вулфила (311-383), превел по днешните български земи, близо до Никополис ад Иструм (дн. с. Никюп, Великотърновско) Библията на готски език и с това поставил началото на първичния германски литературен език. Вулфила е многостранно образована, енциклопедична личност с мисионерски талант и духовна висота, оценени от неговите съвременници, макар и по-късно умишлено „забравени" от официалната църква заради подозренията към него в „арианска ерес".
към текста >>

При превода на Стария завет Вулфила изважда, т.е.
Това са двете начални букви на Iesus Krist (Исус Христос). Впоследствие от тях произлизат немското ich (Jesus Christus), холандското ik и английското I. Името на епископ Вулфила е добре известно и почитано впоследствие от най-близките ученици на Петър Дънов. Според един от тях - Борис Николов - апостолът на готите се е подвизавал и на юг от Стара планина, около Тулово, Старозагорско (място на древна келтска столица, IV в. пр.Хр.). В своята теза Петър Дънов подчертава и друг факт, който многократно е интерпретиран от изследователите. При превода на Стария завет Вулфила изважда, т.е. не превежда книгата Царства, за да не „възбуди войнствените им умове" (на готите). Изключителното миролюбие на мизийските готи е забелязано векове след като Вулфила е напуснал този свят. В началото на VII в. Изидор Севилски пише за тях, че освен със своето миролюбие, те са известни с това, че дори не пият вино, а само мляко. Ако си представим тогавашната епоха, изпълнена с войни и кръвопролития, ще осъзнаем какви усилия са се изисквали от Вулфила, за да възпита цял един народ в толкова устойчива добродетелност, която да бъде запазена и подхранвана векове наред.
към текста >>

именно в Мизия, в Северна България, а центърът е в Свищов (античният Нове - столица на готския крал Теодорих Велики в края на V в.), може би също инспирира неговия интерес към готите.
Изидор Севилски пише за тях, че освен със своето миролюбие, те са известни с това, че дори не пият вино, а само мляко. Ако си представим тогавашната епоха, изпълнена с войни и кръвопролития, ще осъзнаем какви усилия са се изисквали от Вулфила, за да възпита цял един народ в толкова устойчива добродетелност, която да бъде запазена и подхранвана векове наред. Дали интересът на П. Дънов към тази тема не е продиктуван именно от модела на тези пренебрегнали войнолюбието и разгула мизийски готски общини, може само да се предполага. Когато пише труда си в Бостън, той все още се готви за методистки пастор в родината си и фактът, че методистката църква е стъпила през XIX в. именно в Мизия, в Северна България, а центърът е в Свищов (античният Нове - столица на готския крал Теодорих Велики в края на V в.), може би също инспирира неговия интерес към готите. Вулфила е епископ на Никополис ад Иструм (дн. Никюп, на 20 км от В. Търново), а селищата на готите са обхващали и областта на Свищов, центъра на методистката мисия в България. Около 350 г. той избягва от Дакия с група свои последователи (готи) и стига до Мизия, където се установява между Дунав и Стара планина - точно в областта на методистката мисия.
към текста >>

Търново), а селищата на готите са обхващали и областта на Свищов, центъра на методистката мисия в България.
Дънов към тази тема не е продиктуван именно от модела на тези пренебрегнали войнолюбието и разгула мизийски готски общини, може само да се предполага. Когато пише труда си в Бостън, той все още се готви за методистки пастор в родината си и фактът, че методистката църква е стъпила през XIX в. именно в Мизия, в Северна България, а центърът е в Свищов (античният Нове - столица на готския крал Теодорих Велики в края на V в.), може би също инспирира неговия интерес към готите. Вулфила е епископ на Никополис ад Иструм (дн. Никюп, на 20 км от В. Търново), а селищата на готите са обхващали и областта на Свищов, центъра на методистката мисия в България. Около 350 г. той избягва от Дакия с група свои последователи (готи) и стига до Мизия, където се установява между Дунав и Стара планина - точно в областта на методистката мисия. Това вероятно е причината за избора на темата. Като методистки проповедник, идващ от България, Петър Дънов е пожелал да пише за историческата съдба на областта, от която идва, и за връзката с настоящата съдба, имаща отношение към трансформирането на ортодоксалното християнство, нещо, което е влизало в целите на протестантската мисия. За да укрепи приемането на християнството сред готите, Вулфила превежда Библията на готски в Никополис.
към текста >>

Като методистки проповедник, идващ от България, Петър Дънов е пожелал да пише за историческата съдба на областта, от която идва, и за връзката с настоящата съдба, имаща отношение към трансформирането на ортодоксалното християнство, нещо, което е влизало в целите на протестантската мисия.
Никюп, на 20 км от В. Търново), а селищата на готите са обхващали и областта на Свищов, центъра на методистката мисия в България. Около 350 г. той избягва от Дакия с група свои последователи (готи) и стига до Мизия, където се установява между Дунав и Стара планина - точно в областта на методистката мисия. Това вероятно е причината за избора на темата. Като методистки проповедник, идващ от България, Петър Дънов е пожелал да пише за историческата съдба на областта, от която идва, и за връзката с настоящата съдба, имаща отношение към трансформирането на ортодоксалното християнство, нещо, което е влизало в целите на протестантската мисия. За да укрепи приемането на християнството сред готите, Вулфила превежда Библията на готски в Никополис. Методистката мисия също започва дейността си с превеждане на Библията, така че има очевидна връзка между дейността на епископ Вулфила и методистката мисия. (18)
към текста >>

17. Учителя Петър Дънов - дипломиране в САЩ, Бостънския университет

„Методист Ревю" публикува и специално изпратената от България статия за панславизма на Стефан Томов - преподавателят на Петър Дънов от Свищов.
Алберт Лонг е лингвист, какъвто рядко се среща. Едва два месеца, след като е почнал да учи български, започва да проповядва на този език. За д-р Лонг се говори, че знаел почти толкова езици, на колкото ще говорят апостолите по време на Страшния съд. През същата 1892 г. в Бостън сп. „Методист Ревю" публикува и специално изпратената от България статия за панславизма на Стефан Томов - преподавателят на Петър Дънов от Свищов. През пролетта на 1893 г. в Бостънското списание „Атлантик Мантли" излиза една социално-философска статия на харвардския професор Шалер (1841-1906) за емиграцията на европейските селяни. Тя е свързана с водещата се в Бостън дискусия за това дали да не се спре този приток на емигранти, за които пуританското мислене на бостънци е очаквало да се претопят веднага, щом видят тук добрите устои на успешния обществен живот. Но те не се претопяват така лесно, след като стотици години им е отнемано естественото право на самоинициатива. Авторът прави сравнение с бедните фермери от Американския юг от началото на века и с освободените през изминалите едно-две десетилетия негри и стига до някои консервативни заключения, а именно, че не може да се очаква изостаналите източноевропейски селяни бързо да догонят високия стандарт на тукашните социални отношения.
към текста >>

18. Учителя Петър Дънов постъпва в Медицинския факултет на Бостънския университет.

Завършил богословие в Бостънския университет, от Варна, България".
Учителя Петър Дънов постъпва в Медицинския факултет на Бостънския университет 7.1. Постъпване на Петър Дънов в Медицинския факултет на Бостънския университет. В каталога и годишната книга на Медицинския факултет на Бостънския университет Петър Дънов е записан на 22 юли 1893 г. като редовен студент първа година: „Дънов, Петър Константинов. Завършил богословие в Бостънския университет, от Варна, България". Между новопостъпилите около четирийсет студенти освен него има само двама чужденци: Чарлз Обер Кеплер от Тиенцин, Китай, и Има Рот от Виена, Австрия. Там той е между изцяло мотивирани за кариерата си младежи от семейства с положение в една от най- авторитетните медицински институции на Съединените щати. Медицинският факултет на Бостънския университет се намира в квартала „Саут Енд", на юг от центъра - краен, полуиндустриален квартал, когато Дънов учи тук, но по-късно обликът му много бързо се променя: нови строежи, градски и квартални паркове, монументални, супермодерни резиденции, издигнати от първите архитекти на града, поразителни катедрали. Студентското общежитие, сградата на канцелариите и училището са от червени тухли. Внушителни здания около малък вътрешен парк, които още стоят почти в същия си вид.
към текста >>

19. Снимка на сестрата на Учителя, Мария Константин Дъновска със семейството й

Снимка на сестрата на Учителя, Мария Константин Дъновска
Снимка на сестрата на Учителя, Мария Константин Дъновска със семейството й Снимка № 46. Пенко Стамов и Мария Константин Дъновска, дъщеря на дедо поп Дъновски и рождена сестра на Петър Дънов, с децата си 1895 г.
към текста >>

Пенко Стамов и Мария Константин Дъновска, дъщеря на дедо поп Дъновски и рождена сестра на Петър Дънов, с децата си 1895 г.
Снимка на сестрата на Учителя, Мария Константин Дъновска със семейството й Снимка № 46. Пенко Стамов и Мария Константин Дъновска, дъщеря на дедо поп Дъновски и рождена сестра на Петър Дънов, с децата си 1895 г.
към текста >>

20. Учителя Петър Дънов - завръщане от Америка

„България – сто долара са определени от Фонда, за да се платят разходите по завръщането на преподобния Иван Димитров [съученик на П.
( Изложени в Народната библиотека от ОББ - 22 декември 2014 г.) (за съжаление снимката не е на разположение в момента) Информация за финансирането на обратния път на младия Петър Дънов Отново в. „Сионски вестител“, вероятно от края на 1894 или началото на 1895 г., в графата си за чуждестранни мисии пише: „България – сто долара са определени от Фонда, за да се платят разходите по завръщането на преподобния Иван Димитров [съученик на П. Дънов от Свищов] от тази страна до България и сто долара за заплатата му до края на настоящата година. Предвидено е било да бъде създаден финансов комитет в Българската мисия, който да представлява съвета по въпроси от финансово естество. Била е отпусната сумата от 85$ за закупуването на сейф за Българската мисия. Също така е била отпусната сума, за да бъде изпратен да проповядва в България П. К. Дънов, който е роден там.
към текста >>

Дънов от Свищов] от тази страна до България и сто долара за заплатата му до края на настоящата година.
(за съжаление снимката не е на разположение в момента) Информация за финансирането на обратния път на младия Петър Дънов Отново в. „Сионски вестител“, вероятно от края на 1894 или началото на 1895 г., в графата си за чуждестранни мисии пише: „България – сто долара са определени от Фонда, за да се платят разходите по завръщането на преподобния Иван Димитров [съученик на П. Дънов от Свищов] от тази страна до България и сто долара за заплатата му до края на настоящата година. Предвидено е било да бъде създаден финансов комитет в Българската мисия, който да представлява съвета по въпроси от финансово естество. Била е отпусната сумата от 85$ за закупуването на сейф за Българската мисия. Също така е била отпусната сума, за да бъде изпратен да проповядва в България П. К. Дънов, който е роден там. Сумата е осигурена от Надзирателството на мисията, което желае неговата служба“.
към текста >>

Също така е била отпусната сума, за да бъде изпратен да проповядва в България П. К.
„Сионски вестител“, вероятно от края на 1894 или началото на 1895 г., в графата си за чуждестранни мисии пише: „България – сто долара са определени от Фонда, за да се платят разходите по завръщането на преподобния Иван Димитров [съученик на П. Дънов от Свищов] от тази страна до България и сто долара за заплатата му до края на настоящата година. Предвидено е било да бъде създаден финансов комитет в Българската мисия, който да представлява съвета по въпроси от финансово естество. Била е отпусната сумата от 85$ за закупуването на сейф за Българската мисия. Също така е била отпусната сума, за да бъде изпратен да проповядва в България П. К. Дънов, който е роден там. Сумата е осигурена от Надзирателството на мисията, което желае неговата служба“. Материалът е взет от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
към текста >>

21. Вероятно това е първата публична беседа на Учителят в България

Вероятно това е първата публична беседа на Учителят в България.
"Днес открихме в архива на Варненската библиотека "Пенчо Славейков" брой 33 на "Варненский общинский вестникъ", в който е обявена предстояща "сказка на учителя П. К. Дънов". Вероятно това е първата публична беседа на Учителят в България. През 1895 година Петър Дънов (на тридесет и една годишна възраст) се завръща в България след седем години прекарани в САЩ. Първоначално отсяда при рождената си сестра Мария във Варна. Находката ни дава ценна информация за това, че Учителят още на млади години започва да изнася беседи веднага след пристигането си от САЩ. Сказката е направена пред едни от най-образованите хора за времето си - Учителското дружество в град Варна Темата е била "Науката и въспитанието в отношение на двата велики закона на развитието" и това е втората част от книгата "Науката и възпитанието".
към текста >>

През 1895 година Петър Дънов (на тридесет и една годишна възраст) се завръща в България след седем години прекарани в САЩ.
"Днес открихме в архива на Варненската библиотека "Пенчо Славейков" брой 33 на "Варненский общинский вестникъ", в който е обявена предстояща "сказка на учителя П. К. Дънов". Вероятно това е първата публична беседа на Учителят в България. През 1895 година Петър Дънов (на тридесет и една годишна възраст) се завръща в България след седем години прекарани в САЩ. Първоначално отсяда при рождената си сестра Мария във Варна. Находката ни дава ценна информация за това, че Учителят още на млади години започва да изнася беседи веднага след пристигането си от САЩ. Сказката е направена пред едни от най-образованите хора за времето си - Учителското дружество в град Варна Темата е била "Науката и въспитанието в отношение на двата велики закона на развитието" и това е втората част от книгата "Науката и възпитанието".
към текста >>

Първоначално отсяда при рождената си сестра Мария във Варна.
"Днес открихме в архива на Варненската библиотека "Пенчо Славейков" брой 33 на "Варненский общинский вестникъ", в който е обявена предстояща "сказка на учителя П. К. Дънов". Вероятно това е първата публична беседа на Учителят в България. През 1895 година Петър Дънов (на тридесет и една годишна възраст) се завръща в България след седем години прекарани в САЩ. Първоначално отсяда при рождената си сестра Мария във Варна. Находката ни дава ценна информация за това, че Учителят още на млади години започва да изнася беседи веднага след пристигането си от САЩ. Сказката е направена пред едни от най-образованите хора за времето си - Учителското дружество в град Варна Темата е била "Науката и въспитанието в отношение на двата велики закона на развитието" и това е втората част от книгата "Науката и възпитанието".
към текста >>

22. Петър Дънов учредява със съмишленици във Варна 'Общество за повдигание религиозния дух на българский народ'

Петър Дънов учредява със съмишленици във Варна "Общество за повдигание религиозния дух на българский народ", в което по-късно членуват д-р Георги Миркович, Мария Казакова, Тодор Стоименов, Пеню Киров, Анастасия д-р Желязкова и Милкон Партомиян.
През 1897 г. Петър Дънов учредява със съмишленици във Варна "Общество за повдигание религиозния дух на българский народ", в което по-късно членуват д-р Георги Миркович, Мария Казакова, Тодор Стоименов, Пеню Киров, Анастасия д-р Желязкова и Милкон Партомиян.
към текста >>

23. Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов

Тези наряди са се провеждали от ръководителите на Братствата в България.
Ще определим един час в седмицата, когато ще се събираме - вие там и ние тук заедно и същевременно." (Писмо от 24.2.1899 г., гр. Варна.) Ето, по такъв начин се създава Синархическата верига на Бялото Братство. С годините тя се попълва с нови членове, като лично Учителят посочва имената на онези, които ще влязат в тази Верига. По-късно Той дава специални наряди, които след отварянето на Школата през 1922 год. се изпълняват, но се пазят в тайна. Тези наряди са се провеждали от ръководителите на Братствата в България. Всички ръководители на Братствата по времето на Учителя са само мъже. Ръководители на тези наряди са се събирали в строго определен ден, час във всеки месец, като нарядът им е даден от Учителя и се провежда от братята ръководители. Според Учителя в ръководството на Синархическата верига участвуват само братя и само те имат право да вземат решения. С годините в тази верига са привлечени жени. Но те не са имали право на вземане на решения.
към текста >>

В дома му се ражда първородният му син Атанас, след него дъщеря Мария.
Патриаршията е била върло настроена срещу него, защото са били гърци. Но той е отстоявал, гонили са го владици, подигравали са го, но той е четял на славянски, т.е. на български. Народът разбирал какво се чете и за какво става дума. Били са големи борби за отстояване на българското име, на старославянския език и църковната независимост, която в онова време е играела ролята за обединение и просвещение на българите. В дома му се ражда първородният му син Атанас, след него дъщеря Мария. На 12 юли 1864 година се ражда и третото му дете - онзи младенец, за който е казано в знамението, че ще се роди "Прославений Вожд". На 28 февруари 1870 година чрез султански ферман се учредява Българската Екзархия и с този акт Високата Порта признава съществуването на българската нация. Българите получават правото да се черкуват на български език и да учат българско четмо и писмо. Поп Константин Дъновски е взел дейно участие в борбите за църковна независимост в целия Варненски край. Така още едно знамение от Господа се е осъществило.
към текста >>

е подписан Сан-Стефанския мирен договор и в резултат на Руско-турската война, България е освободена от петвековното турско робство.
На 28 февруари 1870 година чрез султански ферман се учредява Българската Екзархия и с този акт Високата Порта признава съществуването на българската нация. Българите получават правото да се черкуват на български език и да учат българско четмо и писмо. Поп Константин Дъновски е взел дейно участие в борбите за църковна независимост в целия Варненски край. Така още едно знамение от Господа се е осъществило. На 3 март 1876 г. е подписан Сан-Стефанския мирен договор и в резултат на Руско-турската война, България е освободена от петвековното турско робство. Турската империя пада и още едно знамение Господне се осъществява и слиза на земята българска. Константин Дъновски е свидетел на това Божие Обещание. Борис Николов Дъновски е ценял и много обичал своя син Петър, защото добре е знаел, че е необикновено дете. Той е бил свидетел на изпълнението на трите Божии пророчества и трите Божии свидетелства: възраждането на този народ, освобождението на България от турско робство и идването на Вожда на спасението чрез собствения му син.
към текста >>

Той е бил свидетел на изпълнението на трите Божии пророчества и трите Божии свидетелства: възраждането на този народ, освобождението на България от турско робство и идването на Вожда на спасението чрез собствения му син.
е подписан Сан-Стефанския мирен договор и в резултат на Руско-турската война, България е освободена от петвековното турско робство. Турската империя пада и още едно знамение Господне се осъществява и слиза на земята българска. Константин Дъновски е свидетел на това Божие Обещание. Борис Николов Дъновски е ценял и много обичал своя син Петър, защото добре е знаел, че е необикновено дете. Той е бил свидетел на изпълнението на трите Божии пророчества и трите Божии свидетелства: възраждането на този народ, освобождението на България от турско робство и идването на Вожда на спасението чрез собствения му син. Дядо поп знаеше всичко това и затова отклоняваше с достойнство цялата атака на църквата и не допускаше чрез него, като свещеник на тази църква, тя да упражни някакво въздействие върху рождения му син. Тогава църковниците са смятали, че чрез дядо поп ще могат да вразумят младия му образован син, но той знаеше кой е сина му, уважаваше го и зачитането им бе взаимно. Дядо поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди - седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце. Той знаеше, че Духът бе в сина му. Не можеше да не изпитва бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всичко това пророчески да се сбъдне.
към текста >>

Мария Тодорова
Разправяха ми, че веднъж той е бил извикан в митрополията от владиката Симеон Варненски, в която е работил като свещеник. Владиката нарекъл сина му Юда и че е изменил на църквата. Дядо поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница на владиката в присъствие на всички свещеници и си излязъл, а владиката не казал нито дума. Във връзка с този инцидент, Учителят казал за владиката следното: "За тези му думи ще боледува, ще боледува, но все пак ще оцелее". И наистина, владиката боледувал много дълго, но накрая оздравял. Мария Тодорова На 7 март 1897 г. в село Тетово, Русенско, в една страноприемница, в която са отседнали да пренощуват, в присъствието на поп Константин Дъновски, върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух. Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение на Своето Знамение: като обещание за человеческия род, ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд. Още едно Знамение слиза от Божествения Свят върху Сина български и върху българска плът и кръв се ознаменува чрез Сила и Дух. Така Бог посещава Своя единороден Син.
към текста >>

24. Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях

Отседнал е при рождената си сестра Мария на ул. Дунав.
Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях През 1888-1889 год. Петър Дънов е във Варна. Отседнал е при рождената си сестра Мария на ул. Дунав. Посещава рождения си брат по плът Атанас в с. Гюлеко от Николаевската община, околия Варненска. Петър Дънов започва издирването на първите си ученици, изпратени от Небето, за да бъдат при нозете на Всемировия Учител. Първите срещи са осъществени. Сложено е началото на една обширна кореспонденция чрез писма с първите му сътрудници.
към текста >>

Постепенно слага началото на първите обиколки по села и градове в България, така че всяка година започва обиколките си от Варна, преминава през София, посещава Нови Пазар, отсяда при баща си и накрая завършва обиколката си във Варна.
Първите срещи са осъществени. Сложено е началото на една обширна кореспонденция чрез писма с първите му сътрудници. Посещава различни градове в страната. Главно отсяда в гр. Нови Пазар при баща си, който е свещеник в местната църква. Постепенно слага началото на първите обиколки по села и градове в България, така че всяка година започва обиколките си от Варна, преминава през София, посещава Нови Пазар, отсяда при баща си и накрая завършва обиколката си във Варна. С тези обиколки Той издирва своите изпратени от Небето и родени вече между българите ученици. А освен това Той посочва къде и в кои семействата трябва да се родят бъдещите Му ученици, които идват в Школата през 1922 година като младежи и девойки. Така Той обикаля Пловдив, Шумен, Търново, Варна, Ямбол, Ст. Загора, Плевен, Русе и др. градове и села и слага началото на първите кръжоци на Синархическата верига на Бялото Братство.
към текста >>

заминал за Киев да следва Духовна семинария.
1825-1905 Роден е в град Сливен. Там получил и първоначалното си образование. После учил в Котел при Сава Доброплодни. През 1847 г. заминал за Киев да следва Духовна семинария. Не издържал на лошите битови услобия, и след една година напуснал Киев за да отиде в Цариград. Записал се да учи в известната тогава гръцка гимназия на Куру- Чешме, но и там не се задържал дълго. Възмутен от унизителното отношение, на което били подложени българите и недоволен от подчертаното гръкоманско обучение, той напуснал гимназията и обещал в себе си да се посвети на повдигането на своя народ чрез просвета и култура. Но той знаел, че пътя към изпълнение на това решение е доброто образование. Затова останал в Цариград и постъпил във френското католическо училище.
към текста >>

След завръщането си в България д-р Миркович се установил в Сливен, където открил частна лекарска практика.
Но той знаел, че пътя към изпълнение на това решение е доброто образование. Затова останал в Цариград и постъпил във френското католическо училище. Три години по-късно, вече завършил успешно своето обучение, той заминал за Франция и записал да учи медицина в Монпелие. Проявил се като способен студент и дори се отличил по особен начин. За заслугите му по време на избухналата холерна епидемия бил награден със сребърен медал лично от Наполеон III. След завръщането си в България д-р Миркович се установил в Сливен, където открил частна лекарска практика. Но не се задържал дълго и там. Неспокойната му натура не могла да се примири с несправедливостите, и той реагирал с все нови и нови промени в живота си. През 1859 година отново отишъл в Цариград. Работил там като лекар. Именно там д-р Миркович решил да открие нова страница в своята дейност.
към текста >>

д-р Миркович се върнал в България и отново се отдал на обществена дейност.
пеш до Цариград, окован във вериги и осъден на вечна каторга. През 1872 е прехвърлен в Диар-Бекир, а след това и в Медрин при още по-тежки условия. В това положение той не паднал духом. Като истински християнин той и тук бил полезен на своите другари по съдба - лекувал телата им, лекувал и душите им. Амнистиран след войната през 1878 г. д-р Миркович се върнал в България и отново се отдал на обществена дейност. За известно време е издавал в-к “Българско знаме”. През 1891 г. д-р Миркович започнал да издава “Нова светлина” - месечно списание за тайните явления в природата. В него той помествал статии за всички нови прогресивни духовни течения - спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, и др. Там е отразявал и личните си разсъждения по въпроси, свързани с човешкото поведение и вътрешния духовен живот.
към текста >>

Д-р Миркович е първият лекар в България, който започнал лечение по метода на хомеопатията.
Едно върховно веяние ще го облее и ще го поведе към това изходящо слънце, което един ден ще освети цялото человечество. Из сп. НОВА СВЕТЛИНА Книжка 8, Година II 15 ноември 1892, Бургас Д-р Миркович е първият лекар в България, който започнал лечение по метода на хомеопатията. Той е автор на книгата “Домашен омеопатичен лекар”. Неговите наблюдения са отразени в списание “Здравословие", което той започнал да издава през 1892 г. Основна цел на това списание била да се публикуват статии за малко извес- тни начини за лечение. Д-р Миркович е ратувал за употребата на безвредни средства и на способи, лекуващи не само тялото, но и душата на заболелия. Ето какво казва той за хомеопатията на страниците на новото си списание:
към текста >>

През 1903-1904 година, на 35-годишна възраст Пеню Киров планирал и осъществил една обиколка на България.
Това е първата среща между Учителя и Пеню Киров.” След срещата си с Учителя, Пеню Киров заживял по-богат духовен живот. Често пътувал и проповядвал Словото Божие в близки и далечни краища, като същевременно разпространявал духовна литература. Посещавал е често места, които знаел, че са били богомилски духовни центрове - Странджа планина, Велико Търново, Арбанаси, Кушбунар, Коджа бук, и др. Написал е едно малко съчинение за богомилството в едно от своите “тетрадчета”. През 1903-1904 година, на 35-годишна възраст Пеню Киров планирал и осъществил една обиколка на България. Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил край дунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира “Животворний източник” при с. Коджа Бук /сега Голямо Буково/. За тази обиколка Никола Нанков пише: “С това си пътуване, той (П.Киров - бел.ред.) прави един магически кръг на България, като сеятел на Божественото слово в душите на хората, и откъдето минава, ще бъдат привлечени определените души от Учителя за веригата, за Школата.” В живота си Пеню Киров е имал ясно изразено водачество свише.
към текста >>

Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил край дунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира “Животворний източник” при с.
След срещата си с Учителя, Пеню Киров заживял по-богат духовен живот. Често пътувал и проповядвал Словото Божие в близки и далечни краища, като същевременно разпространявал духовна литература. Посещавал е често места, които знаел, че са били богомилски духовни центрове - Странджа планина, Велико Търново, Арбанаси, Кушбунар, Коджа бук, и др. Написал е едно малко съчинение за богомилството в едно от своите “тетрадчета”. През 1903-1904 година, на 35-годишна възраст Пеню Киров планирал и осъществил една обиколка на България. Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил край дунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира “Животворний източник” при с. Коджа Бук /сега Голямо Буково/. За тази обиколка Никола Нанков пише: “С това си пътуване, той (П.Киров - бел.ред.) прави един магически кръг на България, като сеятел на Божественото слово в душите на хората, и откъдето минава, ще бъдат привлечени определените души от Учителя за веригата, за Школата.” В живота си Пеню Киров е имал ясно изразено водачество свише. Неговите духовни опитности датират още от седемгодишната му възраст.
към текста >>

“С това си пътуване, той (П.Киров - бел.ред.) прави един магически кръг на България, като сеятел на Божественото слово в душите на хората, и откъдето минава, ще бъдат привлечени определените души от Учителя за веригата, за Школата.”
Написал е едно малко съчинение за богомилството в едно от своите “тетрадчета”. През 1903-1904 година, на 35-годишна възраст Пеню Киров планирал и осъществил една обиколка на България. Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил край дунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира “Животворний източник” при с. Коджа Бук /сега Голямо Буково/. За тази обиколка Никола Нанков пише: “С това си пътуване, той (П.Киров - бел.ред.) прави един магически кръг на България, като сеятел на Божественото слово в душите на хората, и откъдето минава, ще бъдат привлечени определените души от Учителя за веригата, за Школата.” В живота си Пеню Киров е имал ясно изразено водачество свише. Неговите духовни опитности датират още от седемгодишната му възраст. В своето “Първо тетрадче с духовни бележки” той е записал следното: “През 1875 год, като бях на 7 годишна възраст, видях един человек да хвърчи във въздуха и после дойде при мен и ми даде два ореха. Той хвърчеше от юг към север.
към текста >>

Козлов ме запозна с Пеню Киров, а после и с д-р Миркович, който може да се каже, че е бащата на спиритизма в България.
Това беше през 1896/7 година, когато се борех със себе си. След това случаят ме заведе в Бургас, да се запозная с приятеля в.Козлов, който чел книги по спиритизъм и с последния /спиритизма - бел. ред./ Козлов ме запозна. И веднъж на сеанс духът между другите верни неща ни каза: “Животът ви да бъде евангелски” Дотогава считах Евангелието за попска книга, както ни учеха в училище. Купих си Библия и почнах сериозно да се занимавам. Козлов ме запозна с Пеню Киров, а после и с д-р Миркович, който може да се каже, че е бащата на спиритизма в България. По него време Миркович издаваше спиритическото списание “виделина”. Козлов ми каза, че ще ме запознае с някой си Петър Дънов - “Много напреднал в духовно отношение човек” И, наистина, заминавайки за Америка Козлов минал през Варна и говорил на г-н Дънова за нас, и тогава г-н Дънов ни писа. За две години бяхме в преписка с г-н Дънов. А ние тримата, Пеню Киров, д-р Миркович и аз, се събирахме да четем Евангелието и да разсъждаваме по духовни въпроси. На връх великден, 1900 година, щастието ни бе голямо: двамата с Пеню Киров се срещнахме във варна лично с г-н Дънов.
към текста >>

- От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега наричаме вече Учител; от всички мои най-критични наблюдения за близо 40 години, аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божий пратеник не само за България, но за целия свят.
А ние тримата, Пеню Киров, д-р Миркович и аз, се събирахме да четем Евангелието и да разсъждаваме по духовни въпроси. На връх великден, 1900 година, щастието ни бе голямо: двамата с Пеню Киров се срещнахме във варна лично с г-н Дънов. - А какво е, брат Стоименов, вашето лично мнение за г-н Дънов и неговото учение? - запитах аз. И г-н Стоименов така отговори: - От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега наричаме вече Учител; от всички мои най-критични наблюдения за близо 40 години, аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божий пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на Невидимото велико всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос, и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на земята. Това Братство работи между всички народи по различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога и, като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията любов, на Божията мъдрост и Божията истина. Тия принципи ще преобразят света като внесат: топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите, за да бъдат достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на шестата раса. Нали Христос казва: “Блажени кротките, защото те ще наследят земята”? - Христос казва, наистина: “Аз съм кротък и смирен по сърце”, но от Тоя кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на Духа!
към текста >>

И един ден - заключи г-н Стоименов, най-старият от живите ученици, - всички ще бъдем такива истински човеци...
Според мене църквите са разсадници: цветето докато е малко го държат там, после го преместват докато укрепне; така е и с душите, докато укрепнат; затова Учението не е против никоя църква, а е за всички религии... Животът, това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с волята на Бога. - А щастието и величието на един народ зависят: 1) от високия морал на отделното семейство, 2) от разумността на неговите общественици и 3) от проницателността на неговите държавници, защото държавите, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им, или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце. Всяка проява си има своите дълбоки причини: обикновеният се спира на проявата, а разумният търси да се справи с причините. Учителят учи, че истински човек е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето, ума и волята. Такива човеци трябва да бъдем! И един ден - заключи г-н Стоименов, най-старият от живите ученици, - всички ще бъдем такива истински човеци... През последните години от своя живот Тодор Стоименов е живял в София, на Изгрева. Заминал си на 22 октомври 1952 г. без да се отдели и за момент от пътя, показан му от Учителя. Ел-Шадай на Витоша Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г.
към текста >>

25. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител.
В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина. Древното предание говори за седем архангели (вж. бел. 16). От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима: Михаил - небесният „архистратег" (от гр. „върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е. на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител. (У., №1, 14.09.1898 г.) 10. Вероятно става дума за Орифил (вж бел. 16). (У., №1, 14.09.1898 г.) 11. По-късно Учителя П. Дънов казва: „Под думата „отгоре" аз разбирам Великото, Красивото, Разумното в света, което осмисля нещата и дава подтик на всяко живо същество в света". (вж.
към текста >>

12. По това време общественият транспорт в България е силно ограничен.
Дънов казва: „Под думата „отгоре" аз разбирам Великото, Красивото, Разумното в света, което осмисля нещата и дава подтик на всяко живо същество в света". (вж. беседата му „Закон на вярата" от 11.12.1938 г. в книгата „Любовта дава живот", Неделни Беседи, София, 1999, с. 141). В този смисъл би трябвало да се подразбира употребата на израза „от горе" по-нататък в писмата. (У., №1, 14.09.1898 г.) 12. По това време общественият транспорт в България е силно ограничен. От Варна до Сливен по-бързо и по-удобно се е стигало през Бургас по море, тъй като не се е минавало през Стара планина. (У., №1, 14.09.1898 г.)
към текста >>

26. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Духът Му ще разтресе цяла България.
При вас има много добри духове и Ангели, които ви ръководят сега в пътя на Истината, Те се грижат за всичко. Все, що желаете, ще Ви бъде. Господ ще Ви благослови. Идущата година Вие ще дойдете, защото това е волята Му. И сам Господ ще Ви се открие тук, в това място. Духът Му ще разтресе цяла България. Варна ще бъде посетена от едно силно небесно сътресение, което ще накара хората да се боят от Господа. Д-р Миркович трябва да се готви, да се не двоуми. Да помни обещанието36 си. Сега е време да посвети всичко, що има, за славата Божия. Иде време, когато все, що има, няма да струва нищо.
към текста >>

27. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

България ще трябва да се посети лично.
Няма да стоим вече за дълго време в тоя свят, ще трябва да се освободим от неговото робство. Промените, които идат да з[а]емат място в живота, ще бъдат чудни във всяко отношение. Ние всички ще се променим и ще придобием онова, за което сърцето ни ламти и душата ни жадува. Благодатта Божия ще ни осени и Негова Дух ще ни изпълни със Своето присъствие и Господ Сам ще ни е ръководител. Този народ ще трябва да чуе Словото Господне и като Го чуе, да се стресне. България ще трябва да се посети лично. Ваш верен: П. К. Дънов ................ 75. Петър Тихчев, както ще стане дума в следващото писмо на П. Дънов. (У., №18, 17.04.1899 г.)Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>

28. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Ако е рекъл Господ, както чакаме Неговото обещание да се видим, има много неща да ви съобщя и разясня.Сегиз-тогиз ми минава една мисъл — да тръгна да посетя България и да разглася живото Слово и великото спасение на всички, тъй щото да чуят и мали, и големи що е Неговата блага Воля.
Сторете за тях това, което Аз съм сторил за вас.Ето, трудът ви няма да остане, без да принесе своя плод, и то изобилно. Ето, Моят Дух вече ще се излее на[д] всяка Моя твар и коитоГо приемат, ще оживеят и вечно ще Ме следват, и ще бъдат Мои синове и дъщери и Аз — техен Господ.Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени духом, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света. Елате при мене и ще изцелеете, и ще ви дам Моята радост, Моя мир, които никой няма да ви отнеме; защото Аз съм Истий днес и утре. Аз съм от начало и всякога ще бъда."Това ми се вдъхна от Господа през тоя месец. Имам много други неща още дадени, но те са толкова дълбоко проникнати с духовна съдържателност, щото ще стане и нужда да ви ги съобщя по-после. Ако е рекъл Господ, както чакаме Неговото обещание да се видим, има много неща да ви съобщя и разясня.Сегиз-тогиз ми минава една мисъл — да тръгна да посетя България и да разглася живото Слово и великото спасение на всички, тъй щото да чуят и мали, и големи що е Неговата блага Воля. Но чакам още да приема Обещанието. И не ми е известно още дали сам ще ме прати Бог да върша тази работа, или другиго някого може да прати с мене наедно за подкрепа. Аз напълно вярвам, че Бог има Своите избраници вече приготвени и може би те скоро ще приемат Неговото повеление да сторят Неговата воля. Делото по всяка вероятност е трудно, съвпрегнато с много мъчнотии и страдания, но [в]се таки някой ще трябва да пожертва живота си за Славата Божия и доброто на другите. И ако многомилостивий и благоутробний Бог благоволи да ни натовари да изнесем Неговото вечно Слово и да станем съпричастници на всичката Негова любов, ние ще сме благодарни за Милостта Му.
към текста >>

29. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Да обиколим България от единия край до другия и да провъзгласим: „Така рече Господ, покайте се, защото Царството Му иде ".
От Името на Господа Ви казвам, любезни брате мой, че нам предстои свята работа да извършим за Господа и за която много да пострадаме, като понесем всичко с търпение и надежда, че Той ще стори все, що е обещал. Ний трябва да пожертваме всичко за славата на Неговото свято име и да принесем живота си в жертва жива и свята, Богу дар избран. Делото Божие ни вече чака, а ние не сме още готови. О, имайте вяра, вяра, и то непоколебима. Господ иска да ни прати да работим в лозето Му. Да обиколим България от единия край до другия и да провъзгласим: „Така рече Господ, покайте се, защото Царството Му иде ". Готов ли си посред мъчнотии, страдания да сториш това? Господ ми каза — помощ само от горе ще ни се даде. Никому не трябва да се надеем, освен Нему. Той ще промисли по своя си път. Аз имам вече благата вест, но ще Ви я съобщя само кога се лично видим, ако е рекъл Господ.
към текста >>

Той е второто дете на свещеник Константин Дъновски и Добра Георгиева, след дъщерята Мария (по мъж Пенко Стамова).
Варна - 15.07.[18]99 г.; получено на 19.07.[18]99 г. (У., №22, 12.07.1899 г.) 88. Братът по плът е Атанас Константинов Попов (т.е. синът на попа) - роден през 1862 в с. Хадърча (дн. Николаевка). Той е второто дете на свещеник Константин Дъновски и Добра Георгиева, след дъщерята Мария (по мъж Пенко Стамова). Третото дете е Петър Дънов. След като се задомява, Атанас живее в съседното село Гюле кьой (Гюле кю) със съпругата си Ласка, където притежава воденица. Има две дъщери - Добра (починала на 26 г. през 1919 г). и Димитричка (04.12.1899-14.11.1981).
към текста >>

30. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Казано е, че България ще пострада.
За мое учудване след като нарисувах всичко и почнах да разглеждам този ребус, видях буквите Б. Р. Я. А да се преплитат една в друга, и при това още много. Аз четох и разбрах, че най-после Истината и Любовта ще възтържествува[т] и Господ Наш ще се възцари. Има и други неща, които трябва да замълча, да не би да дадем повод на дявола да се вмъкне да стори зло. Казано е, че България ще пострада. Трябва да се молим за спасението на тия наши бед[ни] братя, които не съзират опасността, която Господ ще навлече на тоя народ, за да се свести. Това, което ти съобщавам, пази в тайна. Всички още не са готови за Божиите работи. Има хора, които всичко [в]земат на подигравка. Има даже и наши братя, които биха ни казали: „Полудял си, Павле, многото ти учение те е изумило". [Деян.
към текста >>

31. Писмо от Учителя до П.Киров (снимка на писмото)

В дома на брат му Димитър (днес на мястото на хотел „България") двамата откриват книжарница „Пеликан", в която всичко потребно може да се намери на най-добро вносно качество.
В. Велчев. В нея той признава авторството си на „Ти победи". През 1906 г. Н. Велчев започва да строи къща, на първия етаж на която през юли 1908 г. открива собствена модерна печатница с оборудване от Виена. В дома на брат му Димитър (днес на мястото на хотел „България") двамата откриват книжарница „Пеликан", в която всичко потребно може да се намери на най-добро вносно качество. До края на живота си Н. В. Велчев, съпругата му Люба и децата му остават предани членове на евангелската черква в Бургас. (У., № 25, 30.10.1899 г.)
към текста >>

32. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Освен това Павел казва, че трябва да се съблечем от стария человек с неговите дела и да се облечем в Господа Исуса и да не промишляваме за плътта.
Духът Господен ви ръководи към пълната Истина. Христовият закон трябва да се изпълни, и то чистосърдечно и с пълна вяра. Всичко, което Господ изисква в Своето Слово, ний трябва да сторим. Послушанието на Негова благ Дух е велика добродетел. Послушанието на Негова глас е сила необорима. Освен това Павел казва, че трябва да се съблечем от стария человек с неговите дела и да се облечем в Господа Исуса и да не промишляваме за плътта. [Еф. 4:22-25] Аз желая вие да се добре осветлите върху такава важна постъпка, преди да постъпите към нейното изпълнение. Трябва да се въоружим първом с Господнята Мъдрост. Знайте, брате, че имаме враг, на когото главата трябва добре да се смаже. Исая 57.
към текста >>

33. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова духовна вълна.
То е от Бога. Човек, който е минал през фазите на Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината. Какво значи Спасение на мистичен език? Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие идва една нова духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на живота, в една нова култура. Спасение значи, че човек е е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на живота. А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова духовна вълна. Четвъртата фаза е Възраждането. То е от човека. Божественото в него се проявява в по-голяма степен. При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога. Петата фаза е Новораждането.
към текста >>

34. (стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна

Смята се, че това е първият събор на Бялото Братство в България.
Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна Смята се, че това е първият събор на Бялото Братство в България. Датата 6 април 1900 г. е по стар стил. Учителя Петър Дънов поканва само трима ученика - д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов. За провеждането този събор може да се прочете в: 1. Учередяване на съборите
към текста >>

те се провеждат в старопрестолния град Велико Търново, един от най-живописните градове в България.
То е във връзка с известни сили, които в дадено време действатв Природата. Те са условия, които Учителя разумно използва. Д-р Георги Миркович (1826-1905) През следващите две години съборите се състояват в Бургас и след това пак във Варна. От 1910 г. те се провеждат в старопрестолния град Велико Търново, един от най-живописните градове в България. Този град е свързан не само с политическия живот на българите, но и с духовния. Той е бил най-важният център при създаването и разпространението на богомилството.Незабравими са годишните срещи на учениците с Учителя. За тях те се готвят отдалече. Учителя казва: Пригответе се и се очистете всички,за да може Божият Дух да работи. Всеки в себе си да възстанови Царството Божие.
към текста >>

от книгата "Учителя" 1947 г., автори Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов
Разхождам се край палатките, съзерцавам горите и звездното небе. Тишина.Всички вие, които сте дошли от близо и далеч, за да се опознаете, за да получите ново прозрение за Живота, нов подтик, вие жадувате за един нов ред на Земята. Вие не сте празни мечтатели. С трезвен поглед за бъдещето и с ясно съзнание за мъчнотиите, които имате да превъзмогвате, вие ковете една по-добра съдба за страдалческото измъчено човечество. "Учередяване на съборите" от книгата "Учителя" 1947 г., автори Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов 39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ До дните на първия събор е изминат дълъг път. Не веднъж, тримата добри приятели и съмишленици д-р Георги Миркович от Сливен и Пеню Киров, заедно Тодор Стоименов от Бургас са доказали своята привързаност и любов към изключителния образ на УЧИТЕЛЯ и Неговото дело. Нарастващата близост между тях е позволила да се опознаят взаимно и да се уверят, че високите идеи, с които ги занимава УЧИТЕЛЯ, са един свят, еднакво странен и привлекателен. За д-р Миркович, който е познавал азбуката на езотеризма, мирозрението на УЧИТЕЛЯ е давало да се подразбере, че те ще бъдат въведени в едно неповторимо по своята същина разбиране за твърде сложния духовен живот.
към текста >>

Днес е нашият първи събор в България.
И все пак често ме спохождаше мисълта - къде са останалите съборяни, защо не са пристигнали навреме! Изглежда, че УЧИТЕЛЯТ долови моята мисъл и в заключение на своето слово каза: - Действително сега сте трима, но ще станете мнозина. Салонът не е празен. Столовете са заети от голямо мнозинство от посетители от невидимите светове. Днес е нашият първи събор в България. Сега сте трима, но ще бъдете хиляди! ІІ.39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВГалилей Величков, Изгревът - том 4
към текста >>

35. Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов

Стоименов има също и сестра Мария, която е посещавала Изгрева и е играла Паневритмия.
Стоименов има брат, който в началото на миналия век живее в Созопол, както се разбира от писмата на П. Киров. Вероятно това е Димитър Стоименов Македонски, който взема участие в първите сбирки на Бургаския кръжок, а освен това за известно време (ок. 1911 г.) братските събирания са ставали в неговия дом. В писмата се споменава евентуално и за друг брат, който има проблеми с правосъдието, като за съдействие се търси влиянието на М. Казакова. Т. Стоименов има също и сестра Мария, която е посещавала Изгрева и е играла Паневритмия. В спомените за нея на хора от Братството се говори, че е имала кралска осанка и държание. След заболяване в детска възраст Т. Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на живота си. Пише с лявата си ръка, но бавно, което е причина да няма негови спомени. Семейството му е средно заможно и той като юноша помага на баща си в кожарския занаят.
към текста >>

Усърден в работата си, постепенно се издига до степен секретар на съда, на която служба се е пенсионирал на 45 години по стария закон за пенсиите.Обръщане към духовното
Завършва трети прогимназиален клас в родния си град. Неговата любознателност му помага да се ограмоти добре и така още на 17-18 години постъпва като писар в Пазарджишката община. След известно време семейството му се изселва в Бургас. През 1891 г. Т. Стоименов започва работа като чиновник в Бургаския окръжен съд. Усърден в работата си, постепенно се издига до степен секретар на съда, на която служба се е пенсионирал на 45 години по стария закон за пенсиите.Обръщане към духовното Интерес към духовното Т. Стоименов има от дете, както твърди самият той, и още тогава търси смисъла на живота. Влиза в различни общества, чете материалистическа литература, която по това време е в апогея си. Но все остава празно в душата му и даже в един период от живота си (1896-1897), по време на вътрешни борби със себе си, той решава чрез чисто философски разсъждения, че животът няма смисъл. Това обаче не го задоволява, тъй като дори и да не намира такъв, разбира, че животът не може да бъде без смисъл.
към текста >>

Малко след това се запознах и с д-р Миркович, който може да се каже, че е бащата на спиритизма в България.
Така започнахме да правим опити с писане и масичка. Чрез В. Козлов се запознах с друг един човек - П. Киров, който се оказа много по-напреднал. Беше хубав, малко пълен, спокоен, добър, мълчалив човек, много сърдечен и много духовен. Малко след това се запознах и с д-р Миркович, който може да се каже, че е бащата на спиритизма в България. По това време докторът издаваше спиритическото списание „Виделина". На един от спиритичните сеанси духът между другите верни неща ни каза: „Животът ви да бъде евангелски". Дотогава считах Евангелието за попска книга, на което ни учеха в училище. Така си купих първата Библия и започнах сериозно да се занимавам с нея." По време на друг сеанс Тодор Стоименов разбира, че духовното му име е Азаил, а неговият духовен ръководител е Ферени, който е слязъл от възвишената планета Феташ.
към текста >>

В началото на април през същата година във Варна се състои и първата олимпиада на юнашките дружества, на която се събират хиляди юнаци от градове и села от България и чужбина.
След близо две години писане на писма навръх Великден в началото на април 1900 г. щастието и на Т. Стоименов било голямо - той се среща лично с Учителя Петър Дънов във Варна. П. Киров отпътува на 30 март, а Т. Стоименов няколко дни след него се качва на увеселителния параход за Варна. В началото на април през същата година във Варна се състои и първата олимпиада на юнашките дружества, на която се събират хиляди юнаци от градове и села от България и чужбина. Това е първият събор от такъв мащаб, който представлява много ярка форма на изява на обединените гимнастически дружества „Юнак". За това събитие Т. Стоименов продължава да си спомня до края на живота си, което говори, че заедно с П. Киров са присъствали на големия форум. В спомените си от първата среща с Учителя Петър Дънов Т.
към текста >>

„А кога ще можем да направим конгрес на духовните хора в България?
Помня тогава, че между другите въпроси беше и тоя: „Вие виждал ли сте ангел? ". „Естествено, в различни степени! " - беше отговорът. С една дума, аз бях съвсем поразен, което чувах от него. Струваше ми се, че духовният свят е станал така близък и понятен, като че беше самият физически свят, който ме заобикаляше, който виждах с очите си и пипах с ръцете си. „А кога ще можем да направим конгрес на духовните хора в България? " - запитах го аз. „И това може да стане, ако се получи заповед Отгоре." Мене ме порази това „ако се получи заповед Отгоре".Първият събор на Бялото Братство в България „Можете да си представите нашето самочувствие" - продължава своя разказ Т. Стоименов, - когато наистина през месец юли получихме покана за конгрес във Варна. Датата беше определена - това беше първият конгрес на Бялото Братство в България - юли 1900 г.
към текста >>

„И това може да стане, ако се получи заповед Отгоре." Мене ме порази това „ако се получи заповед Отгоре".Първият събор на Бялото Братство в България
" - беше отговорът. С една дума, аз бях съвсем поразен, което чувах от него. Струваше ми се, че духовният свят е станал така близък и понятен, като че беше самият физически свят, който ме заобикаляше, който виждах с очите си и пипах с ръцете си. „А кога ще можем да направим конгрес на духовните хора в България? " - запитах го аз. „И това може да стане, ако се получи заповед Отгоре." Мене ме порази това „ако се получи заповед Отгоре".Първият събор на Бялото Братство в България „Можете да си представите нашето самочувствие" - продължава своя разказ Т. Стоименов, - когато наистина през месец юли получихме покана за конгрес във Варна. Датата беше определена - това беше първият конгрес на Бялото Братство в България - юли 1900 г. Трудно беше за нас двамата с П. Киров да се откъснем от службата си.
към текста >>

Датата беше определена - това беше първият конгрес на Бялото Братство в България - юли 1900 г.
„А кога ще можем да направим конгрес на духовните хора в България? " - запитах го аз. „И това може да стане, ако се получи заповед Отгоре." Мене ме порази това „ако се получи заповед Отгоре".Първият събор на Бялото Братство в България „Можете да си представите нашето самочувствие" - продължава своя разказ Т. Стоименов, - когато наистина през месец юли получихме покана за конгрес във Варна. Датата беше определена - това беше първият конгрес на Бялото Братство в България - юли 1900 г. Трудно беше за нас двамата с П. Киров да се откъснем от службата си. Имахме тогава един строг началник, който определяше отпуските. Не беше възможно да се мисли, че той ще пусне нас двамата едновременно, както беше необходимо да отсъстваме. И все пак чудото стана.
към текста >>

Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят.
То веднага заспива. Когато на другия ден се събужда, е вече съвършено здраво. Бащата отива наново при Учителя Петър Дънов и през сълзи му благодари. В интервю пред списание „Български бранител" от 1939 г. на въпроса какво е личното мнение на Т. Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята. Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. Тия принципи ще преобразят света, като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите на хората, за да бъдат те достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на Земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята! ", а за себе си казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце".
към текста >>

36. Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов

Стоименов има също и сестра Мария, която е посещавала Изгрева и е играла Паневритмия.
Стоименов има брат, който в началото на миналия век живее в Созопол, както се разбира от писмата на П. Киров. Вероятно това е Димитър Стоименов Македонски, който взема участие в първите сбирки на Бургаския кръжок, а освен това за известно време (ок. 1911 г.) братските събирания са ставали в неговия дом. В писмата се споменава евентуално и за друг брат, който има проблеми с правосъдието, като за съдействие се търси влиянието на М. Казакова. Т. Стоименов има също и сестра Мария, която е посещавала Изгрева и е играла Паневритмия. В спомените за нея на хора от Братството се говори, че е имала кралска осанка и държание. След заболяване в детска възраст Т. Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на живота си. Пише с лявата си ръка, но бавно, което е причина да няма негови спомени. Семейството му е средно заможно и той като юноша помага на баща си в кожарския занаят.
към текста >>

Усърден в работата си, постепенно се издига до степен секретар на съда, на която служба се е пенсионирал на 45 години по стария закон за пенсиите.Обръщане към духовното
Завършва трети прогимназиален клас в родния си град. Неговата любознателност му помага да се ограмоти добре и така още на 17-18 години постъпва като писар в Пазарджишката община. След известно време семейството му се изселва в Бургас. През 1891 г. Т. Стоименов започва работа като чиновник в Бургаския окръжен съд. Усърден в работата си, постепенно се издига до степен секретар на съда, на която служба се е пенсионирал на 45 години по стария закон за пенсиите.Обръщане към духовното Интерес към духовното Т. Стоименов има от дете, както твърди самият той, и още тогава търси смисъла на живота. Влиза в различни общества, чете материалистическа литература, която по това време е в апогея си. Но все остава празно в душата му и даже в един период от живота си (1896-1897), по време на вътрешни борби със себе си, той решава чрез чисто философски разсъждения, че животът няма смисъл. Това обаче не го задоволява, тъй като дори и да не намира такъв, разбира, че животът не може да бъде без смисъл.
към текста >>

Малко след това се запознах и с д-р Миркович, който може да се каже, че е бащата на спиритизма в България.
Така започнахме да правим опити с писане и масичка. Чрез В. Козлов се запознах с друг един човек - П. Киров, който се оказа много по-напреднал. Беше хубав, малко пълен, спокоен, добър, мълчалив човек, много сърдечен и много духовен. Малко след това се запознах и с д-р Миркович, който може да се каже, че е бащата на спиритизма в България. По това време докторът издаваше спиритическото списание „Виделина". На един от спиритичните сеанси духът между другите верни неща ни каза: „Животът ви да бъде евангелски". Дотогава считах Евангелието за попска книга, на което ни учеха в училище. Така си купих първата Библия и започнах сериозно да се занимавам с нея." По време на друг сеанс Тодор Стоименов разбира, че духовното му име е Азаил, а неговият духовен ръководител е Ферени, който е слязъл от възвишената планета Феташ.
към текста >>

В началото на април през същата година във Варна се състои и първата олимпиада на юнашките дружества, на която се събират хиляди юнаци от градове и села от България и чужбина.
След близо две години писане на писма навръх Великден в началото на април 1900 г. щастието и на Т. Стоименов било голямо - той се среща лично с Учителя Петър Дънов във Варна. П. Киров отпътува на 30 март, а Т. Стоименов няколко дни след него се качва на увеселителния параход за Варна. В началото на април през същата година във Варна се състои и първата олимпиада на юнашките дружества, на която се събират хиляди юнаци от градове и села от България и чужбина. Това е първият събор от такъв мащаб, който представлява много ярка форма на изява на обединените гимнастически дружества „Юнак". За това събитие Т. Стоименов продължава да си спомня до края на живота си, което говори, че заедно с П. Киров са присъствали на големия форум. В спомените си от първата среща с Учителя Петър Дънов Т.
към текста >>

„А кога ще можем да направим конгрес на духовните хора в България?
Помня тогава, че между другите въпроси беше и тоя: „Вие виждал ли сте ангел? ". „Естествено, в различни степени! " - беше отговорът. С една дума, аз бях съвсем поразен, което чувах от него. Струваше ми се, че духовният свят е станал така близък и понятен, като че беше самият физически свят, който ме заобикаляше, който виждах с очите си и пипах с ръцете си. „А кога ще можем да направим конгрес на духовните хора в България? " - запитах го аз. „И това може да стане, ако се получи заповед Отгоре." Мене ме порази това „ако се получи заповед Отгоре".Първият събор на Бялото Братство в България „Можете да си представите нашето самочувствие" - продължава своя разказ Т. Стоименов, - когато наистина през месец юли получихме покана за конгрес във Варна. Датата беше определена - това беше първият конгрес на Бялото Братство в България - юли 1900 г.
към текста >>

„И това може да стане, ако се получи заповед Отгоре." Мене ме порази това „ако се получи заповед Отгоре".Първият събор на Бялото Братство в България
" - беше отговорът. С една дума, аз бях съвсем поразен, което чувах от него. Струваше ми се, че духовният свят е станал така близък и понятен, като че беше самият физически свят, който ме заобикаляше, който виждах с очите си и пипах с ръцете си. „А кога ще можем да направим конгрес на духовните хора в България? " - запитах го аз. „И това може да стане, ако се получи заповед Отгоре." Мене ме порази това „ако се получи заповед Отгоре".Първият събор на Бялото Братство в България „Можете да си представите нашето самочувствие" - продължава своя разказ Т. Стоименов, - когато наистина през месец юли получихме покана за конгрес във Варна. Датата беше определена - това беше първият конгрес на Бялото Братство в България - юли 1900 г. Трудно беше за нас двамата с П. Киров да се откъснем от службата си.
към текста >>

Датата беше определена - това беше първият конгрес на Бялото Братство в България - юли 1900 г.
„А кога ще можем да направим конгрес на духовните хора в България? " - запитах го аз. „И това може да стане, ако се получи заповед Отгоре." Мене ме порази това „ако се получи заповед Отгоре".Първият събор на Бялото Братство в България „Можете да си представите нашето самочувствие" - продължава своя разказ Т. Стоименов, - когато наистина през месец юли получихме покана за конгрес във Варна. Датата беше определена - това беше първият конгрес на Бялото Братство в България - юли 1900 г. Трудно беше за нас двамата с П. Киров да се откъснем от службата си. Имахме тогава един строг началник, който определяше отпуските. Не беше възможно да се мисли, че той ще пусне нас двамата едновременно, както беше необходимо да отсъстваме. И все пак чудото стана.
към текста >>

Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят.
То веднага заспива. Когато на другия ден се събужда, е вече съвършено здраво. Бащата отива наново при Учителя Петър Дънов и през сълзи му благодари. В интервю пред списание „Български бранител" от 1939 г. на въпроса какво е личното мнение на Т. Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на невидимото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на Земята. Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията Любов, на Божията Мъдрост и Божията Истина. Тия принципи ще преобразят света, като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите на хората, за да бъдат те достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на Земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на Шестата раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята! ", а за себе си казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце".
към текста >>

37. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар

„с нас е Бог") - името се среща два пъти в Стария завет (Ис.
Божиите благословения са за бъдеще. На теб, на Тодора, на Д-ра, а най-после и на мен Господ [в]се е определил по нещо добро. Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) ................. 146. Емануил (евр. „с нас е Бог") - името се среща два пъти в Стария завет (Ис. 7:14; 8:8) и веднъж в Новия завет (Мат. 1:22, 23), където по този начин е назован Исус Христос. П. Дънов за Емануил: „Емануил е едно от святите имена Божии ... И знайте, че втори път, за да призовем Господа в името му Емануил, ще бъдем една седмица в пост и молитва. Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат ... Емануил е Господ на нашето спасение. Той се вика още „Господ с нази".
към текста >>

38. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар

В семинарията „Дрю" е през учебната 1894/1895 г.
159. Пастор Костадин Я. Пачеджиев - роден в с. Баня, Разложко на 18 януари 1865 г. Учи няколко години в Евангелското училище в Самоков. Заминава за Америка, където получава степен бакалавър на изкуствата в колежа „Алегени", Пенсилвания, през 1894 г. В семинарията „Дрю" е през учебната 1894/1895 г. Пристига в Бургас на 17.07.1898 г. и започва евангелска дейност. С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава в Карнобат, Н. Загора и Ст. Загора). В самото начало на века той, заедно с Николай Велчев, обикаля региона и държи проповеди.
към текста >>

39. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Нови пазар

По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии, се завърши предназначението на Стария завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен.Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новият завет, на Евангелската вест, на която Христос става начало и глава.
„Изуй чехлите си, казва, защото мястото, на което стъпяш, е свято." Какви чудни думи! Какво велико значение. „Моят ангел, казва Господ, ще бъде с тебе." „Не бой се, няма смърт за онези, които любят." И Христос дава по-ясно и пълно съдържание, като казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, и в него всички живеят".С влизането обаче в Обетованата земя, която е символ на бъдещето, начинът на Божието обещание се видоизмени. На някой от пророците Той им е говорил във вид на видения, както на Данаила и Езикила, които могат да се нарекат зрящи медиуми или посредници, само във висша степен. На други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исай и Еремия. По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии, се завърши предназначението на Стария завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен.Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена на духовния мир, върху която се полага Новият завет, на Евангелската вест, на която Христос става начало и глава. Първият Адам беше жива душа, а вторият — животворящ дух, слязнал от небето. И действително пред очите на душата ни се разкрива един свят, от който пълчшца от небесните войнства слизат на земята, като ликуват с химни и песни. „Слава во вишни Богу, и на земята мир, в человеците благоволение." И право казва Христос: „Аз дойдох да свидетелствувам за Истината". И каква е тази Истина? Тя е душата, която е избрал Господ да се въплъти, ней принадлежи вечността и блаженството.
към текста >>

40. Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия

Учителят пътува из България и държи сказки
Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия През този период, (главно 1901 г.), Учителят пътува из България и държи сказки по френология, хиромантия и по хигиена. Най-вече по френология и прави измервания на черепите. Тогава и излизат няколко статии в сп. "Родина" от Петър Дънов на тема френология.
към текста >>

През този период, (главно 1901 г.), Учителят пътува из България и държи сказки по френология, хиромантия и по хигиена.
Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия През този период, (главно 1901 г.), Учителят пътува из България и държи сказки по френология, хиромантия и по хигиена. Най-вече по френология и прави измервания на черепите. Тогава и излизат няколко статии в сп. "Родина" от Петър Дънов на тема френология. За този период, Борис Николов разказва в Изгревът - Том 2: 1. Записки на Борис Николов - НАЧАЛОТО2.
към текста >>

Учителят решава да тръгне из България.
Нови данни за живота на Учителя Петър К. Дънов за периода 1900–1903 година (от Издателство Бяло Братство) Записки на Борис Николов 104. НАЧАЛОТО Идва онова време, което се е чакало и към 1900 г. Учителят решава да тръгне из България. Преди това е обмислял делото си. Но преди да тръгне, Той прави връзка с някои приятели. Пеню Киров, Тодор Стоименов и д-р Миркович, са първите Му ученици, които Той свиква на събор във Варна през 1899 г. Когато Учителят се кани вече да тръгне, да организира Братствата в България Той държи една сказка в читалището на гр. Нови Пазар.
към текста >>

Когато Учителят се кани вече да тръгне, да организира Братствата в България Той държи една сказка в читалището на гр.
Идва онова време, което се е чакало и към 1900 г. Учителят решава да тръгне из България. Преди това е обмислял делото си. Но преди да тръгне, Той прави връзка с някои приятели. Пеню Киров, Тодор Стоименов и д-р Миркович, са първите Му ученици, които Той свиква на събор във Варна през 1899 г. Когато Учителят се кани вече да тръгне, да организира Братствата в България Той държи една сказка в читалището на гр. Нови Пазар. Това е публична сказка обявена на широко със съответен афиш. И вход има за сказката - 50 стотинки. Тогава това бяха много пари. Обаче салонът е препълнен.
към текста >>

Тъй че един ден ще бъде изнесена.След туй Учителят тръгва из България, посещава градове и села.
Обаче салонът е препълнен. В тази сказка Той набелязва основните идеи на Новото Учение. Тази сказка я имаме написана от самия Учител. Защото Той написва писмо до Пеню Киров, както и самата сказка. Той я предава на Пеню Киров написана собственоръчно и ние я притежаваме. Тъй че един ден ще бъде изнесена.След туй Учителят тръгва из България, посещава градове и села. Пътува пешком, пътува с волски, с конски коли, пътува с каквато има възможност. И повечето пешком. Така Той тури основите на Братството. Където намери духовна групичка, хора верующи, които се събират, четат Библията, размишляват или се молят, то Той се запознава с тях -и ги насочва в работата им. Свърже ги и с други групи и така се направи връзка между всички духовни общества в България и се положиха основите на Братството.
към текста >>

Свърже ги и с други групи и така се направи връзка между всички духовни общества в България и се положиха основите на Братството.
Тъй че един ден ще бъде изнесена.След туй Учителят тръгва из България, посещава градове и села. Пътува пешком, пътува с волски, с конски коли, пътува с каквато има възможност. И повечето пешком. Така Той тури основите на Братството. Където намери духовна групичка, хора верующи, които се събират, четат Библията, размишляват или се молят, то Той се запознава с тях -и ги насочва в работата им. Свърже ги и с други групи и така се направи връзка между всички духовни общества в България и се положиха основите на Братството. Това бе първият етап.Втория етап. Много от тези групи се занимават със спиритизъм и работят с медиуми. Отначало Учителят не ги отрече, а напротив. Спиритизмът тогава проповядва и доказва чрез медиумите, че има невидим свят, че животът не свършва с органическият живот и форми, но има и след него живот. И човек може да влезе във връзка със съществата, които живеят там.
към текста >>

Да изучават Евангелието и разучават Неговите беседи.Третият етап продължава 11 години, когато Учителят пътува из България и държи сказки по френология, хиромантия и по хигиена.
Защото спиритизма има и една друга страна, която е много опасна. Човек може да бъде обсебен и години в него и в неговото тяло да живее един друг дух, да живее чрез сеанса. Какви ли не истории ние знаем от онова време. И забавни и много трагични за приятелите. По-късно Учителят ги извежда от спиритизма и ги насочва в друга насока. Да изучават Евангелието и разучават Неговите беседи.Третият етап продължава 11 години, когато Учителят пътува из България и държи сказки по френология, хиромантия и по хигиена. Най-вече по френология и прави измервания на черепите. Има много опитности с Учителя в тези пътувания из страната и много от тях са записани. Притежаваме френологични карти от Учителя. Тези карти са отпечатани, има графи, раздели и са обозначени всички центрове на главата. В тези карти Учителят е нанасял своите бележки.
към текста >>

Прави впечатление, че за трудните за България и българите години от 1899 до 1915 г., списанието има учудващо дълъг живот и излиза без прекъсване през целия този период.
Бъчваров.3 Списанието се печата предимно в София. Тук, на ул. “Нишка” №42, преди време се е заселил основателят му. Не се отминават вероятно по-добрите, понякога и по-евтините услуги на печатниците в Пловдив, Ямбол и други градове. Точно както в наши времена! Прави впечатление, че за трудните за България и българите години от 1899 до 1915 г., списанието има учудващо дълъг живот и излиза без прекъсване през целия този период. Радвам му се искрено! Намирам петте статии по френология на Учителя Петър К. Дънов в раздела “Из науката и обществений живот”, в рубриката “Глави и лица: как да се изучават”. Ето ги и тях: 1) “Лицето”, Г.
към текста >>

41. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Лицето” в сп. 'Родина',

Прави впечатление, че за трудните за България и българите години от 1899 до 1915 г., списанието има учудващо дълъг живот и излиза без прекъсване през целия този период.
Списанието се печата предимно в София. Тук, на ул. “Нишка” №42, преди време се е заселил основателят му. Не се отминават вероятно по-добрите, понякога и по-евтините услуги на печатниците в Пловдив, Ямбол и други градове. Точно както в наши времена! Прави впечатление, че за трудните за България и българите години от 1899 до 1915 г., списанието има учудващо дълъг живот и излиза без прекъсване през целия този период. Радвам му се искрено! Намирам петте статии по френология на Учителя Петър К. Дънов в раздела “Из науката и обществений живот”, в рубриката “Глави и лица: как да се изучават”. Ето ги и тях: 1) “Лицето”, Г.
към текста >>

42. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар

12 Това е Мария Казакова – родена през 1852 г.
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ----------------------------------------------------------10 Вж. писмо №49 от 8.11.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с.226-228 11 Младият приятел е К. Кърджиев, а двете съобщения са приложени в края на писмото. 12 Това е Мария Казакова – родена през 1852 г. в гр. Сливен. Завършва средно образование в Американския колеж в Стара Загора. Омъжва се за образован и влиятелен човек от гр. Тулча (дн.
към текста >>

След завръщането си в България живее в Търново и работи като учителка, а към края на живота си – като помощник-директор външнотърговската девическа гимназия.
за образован и влиятелен човек от гр. Тулча (дн. Румъния), който умира рано. След смъртта на мъжа си М. Казакова заминава за Русия,където завършва висше образование (вероятно педагогическо). След завръщането си в България живее в Търново и работи като учителка, а към края на живота си – като помощник-директор външнотърговската девическа гимназия. Занимава се активно със спиритизъм. От края на 1900 г. започва кореспонденция с П. Дънов.Първото писмо до П. Дънов носи дата 1.12.1900 г., а той отговаряна 10.12.1900 г.
към текста >>

43. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Гьозикен - Анх. ок.

Стамова също е възможно да е неизвестният родственик (по линия на Пенко Стамов,съпруг на Мария – сестрата на П. Дънов).
През 1901/1902 уч. година идва учителят Иван Куртев от Сливен, който е учителствал 7 години непрекъснато. Убит е като войник през Балканската война“.Тук само името „Георгиев“ може пряко да се свърже с рода на П. Дънов – от дядото Атанас Георгиев. Тази разлика от две учебни години евентуално би могла да се обясни с късното документиране на въпросния регистър, едва през 20-те години на ХХ в. Стамова също е възможно да е неизвестният родственик (по линия на Пенко Стамов,съпруг на Мария – сестрата на П. Дънов). Тъкмо тя, според регистъра,учителства в този период.
към текста >>

44. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Темпераментите” в сп. 'Родина'

В нея е използван научен изказ и са представени модерни за времето си тенденции, които тогава тепърва навлизат в нова България.
2. Статията за теглене на PDF „Темпераментите - ПДФ“„Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII. До този момент тя не е излизала другаде и сега се публикува за първи път. В нея е използван научен изказ и са представени модерни за времето си тенденции, които тогава тепърва навлизат в нова България. В началото авторът прави една кратка ретроспекция, дефинираща темпераментите до ХІХ в., след което дава своя оригинална класификация, която той нарича „нова“. Темата за темпераментите е основополагаща както за духовните (окултни) науки, като френология, астрология, хиромантия и др., така и за редица съвременни хуманитарни науки. І. Общи положения.Между човеците съществуват големи различия, които произлизат сложните и различни качества на организмите им. Някои дървета както палмовото са порести, сюнгероподобни и слаби, други подобно на дъба, са плътни, яки и силни. Има дребни коне, които превъзхождат в работата някои едри, и човеци с малък ръст да проявяват по голяма физическа сила и издръжливост отколкото някои с голям ръст.
към текста >>

45. Учителя предприема първата обиколка на България

Учителя предприема първата обиколка на България
Учителя предприема първата обиколка на България През юли 1901 година Учителя съвместно с Тодор Бъчваров предприема първата обиколка на България, която започва и завършва във Варна. Предполага се, че тръгването е след 25 юли тъй като на 25 юли Учителя все още е във Варна и пише писмо до Пеню Киров (Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта]). Първият град, който посещават е Бургас. Посещава различни селища в страната, като изнася публични сказки, а между 1901 и 1912 г. прави френологични изследвания на представители на българския народ.
към текста >>

През юли 1901 година Учителя съвместно с Тодор Бъчваров предприема първата обиколка на България, която започва и завършва във Варна.
Учителя предприема първата обиколка на България През юли 1901 година Учителя съвместно с Тодор Бъчваров предприема първата обиколка на България, която започва и завършва във Варна. Предполага се, че тръгването е след 25 юли тъй като на 25 юли Учителя все още е във Варна и пише писмо до Пеню Киров (Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта]). Първият град, който посещават е Бургас. Посещава различни селища в страната, като изнася публични сказки, а между 1901 и 1912 г. прави френологични изследвания на представители на българския народ. По този начин се създава синархичната Верига на Бялото Братство в България.
към текста >>

По този начин се създава синархичната Верига на Бялото Братство в България.
През юли 1901 година Учителя съвместно с Тодор Бъчваров предприема първата обиколка на България, която започва и завършва във Варна. Предполага се, че тръгването е след 25 юли тъй като на 25 юли Учителя все още е във Варна и пише писмо до Пеню Киров (Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта]). Първият град, който посещават е Бургас. Посещава различни селища в страната, като изнася публични сказки, а между 1901 и 1912 г. прави френологични изследвания на представители на българския народ. По този начин се създава синархичната Верига на Бялото Братство в България. За Тодор Бъчваров може да се прочете в коментарите към "Епистоларни диалози - том ІІ", бележка 66, където е записано: Тодор Иванов Бъчваров (1871-1923) – издава сп. „Родина“ (от 24.10.1898 до 1915 г.). Списанието спира да излиза по време на войните. Следва неуспешен опит за възстановяването му през 1927 г.
към текста >>

Двамата заедно правят обиколка на България през 1901 г., като започват от Варна, минават през Несебър, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Хисарските бани, Пловдив, Пазарджик и София (вж. бел.
Редакцията му се намира на ул. „Опълченска“ №67 (69), срещу дома на сем. Гумнерови. Според думите на самия Бъчваров той „за първи път се среща с П. Дънов през 1900 г. във Варна“. Двамата заедно правят обиколка на България през 1901 г., като започват от Варна, минават през Несебър, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Хисарските бани, Пловдив, Пазарджик и София (вж. бел. №39 и №55). От този момент до 1905 г. винаги, когато ходи в София, П. Дънов отсяда в къщата на Т. Бъчваров. След като децата на последния се разболяват, П.
към текста >>

46. Учителя пристига в Бургас - първия град от обиколката му на България през 1901 г.

от обиколката му на България през 1901 г.
Учителя пристига в Бургас - първия град от обиколката му на България през 1901 г. През 1901 г., юли-август Учителя предприема обиколка на страната. Придружаван е от Тодор Бъчваров. В коментарите към писмо до Пеню Киров може да се прочетат интересни подробности от това пътуване: Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Варна Писмо на Учителя до Пеню Киров
към текста >>

47. Учителя посещава Ямбол

Херсон (дн.Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи.
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ----------------------- 42 Спътник на П. Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров. 43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр. Херсон (дн.Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи. Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност. Той е евангелски проповедник и християнски поет. Многократно е арестуван от руските власти за проповядване на баптистката вяра. Емигрира в Румъния, след това в България (Хасково – 1896 г.
към текста >>

Емигрира в Румъния, след това в България (Хасково – 1896 г.
Херсон (дн.Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи. Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност. Той е евангелски проповедник и християнски поет. Многократно е арестуван от руските власти за проповядване на баптистката вяра. Емигрира в Румъния, след това в България (Хасково – 1896 г. и после няколко години в Пловдив, до отпътуването му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън(Пенсилвания, САЩ). През 1908 г. заминава за Канада и се заселва в Торонто. Навсякъде, откъдето минава, Колесников проповядва баптистката вяра. Основава и е пръв редактор на първия славянски баптистки вестник в Канада „Добър приятел“, който през 1909 г.получава ново наименование – „Свидетел на правдата“.
към текста >>

Съпругата му се казва Мария.
Основава и е пръв редактор на първия славянски баптистки вестник в Канада „Добър приятел“, който през 1909 г.получава ново наименование – „Свидетел на правдата“. Издава също така сборници с християнски химни на украински и на руски език. Той е секретар на американското подразделение на всеобщия съюз на руските евангелисти. На 9 март 1917 г. след тежко заболяване завършва земния си път в Канада. Съпругата му се казва Мария. Има двама сина – Петър и Павел, и дъщеря Анастасия. През лятото на 1901 г. Колесников е в Бургас. Когато П. Дънов ев Пловдив, преспива в дома му.
към текста >>

Дънов.[Сведение за семейството на Колесников от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за1900-1901 г.“].
Иде време, Господ ще извади наяве всяка измама.Пазете се, Лукавият е всял своето лошо семе. Днешното протестантство е за очи“. От писмото на П. Киров, писано на 22 юни1902 г., се разбира, че става дума за търг, спечелен от Колесников,който д-р Миркович иска да отхвърли. След датата 22 юни 1902 г.името на Колесников не се споменава в писмата на П. Дънов.[Сведение за семейството на Колесников от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за1900-1901 г.“]. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Сливен Писмо на Учителя до Пеню Киров (отворена карта) Варна, 25 юлий 1901 г. Л. б. Пеню
към текста >>

48. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Сливен

Херсон (дн.Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи.
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) ----------------------- 42 Спътник на П. Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров. 43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр. Херсон (дн.Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи. Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност. Той е евангелски проповедник и християнски поет. Многократно е арестуван от руските власти за проповядване на баптистката вяра. Емигрира в Румъния, след това в България (Хасково – 1896 г.
към текста >>

Емигрира в Румъния, след това в България (Хасково – 1896 г.
Херсон (дн.Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи. Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност. Той е евангелски проповедник и християнски поет. Многократно е арестуван от руските власти за проповядване на баптистката вяра. Емигрира в Румъния, след това в България (Хасково – 1896 г. и после няколко години в Пловдив, до отпътуването му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън(Пенсилвания, САЩ). През 1908 г. заминава за Канада и се заселва в Торонто. Навсякъде, откъдето минава, Колесников проповядва баптистката вяра. Основава и е пръв редактор на първия славянски баптистки вестник в Канада „Добър приятел“, който през 1909 г.получава ново наименование – „Свидетел на правдата“.
към текста >>

Съпругата му се казва Мария.
Основава и е пръв редактор на първия славянски баптистки вестник в Канада „Добър приятел“, който през 1909 г.получава ново наименование – „Свидетел на правдата“. Издава също така сборници с християнски химни на украински и на руски език. Той е секретар на американското подразделение на всеобщия съюз на руските евангелисти. На 9 март 1917 г. след тежко заболяване завършва земния си път в Канада. Съпругата му се казва Мария. Има двама сина – Петър и Павел, и дъщеря Анастасия. През лятото на 1901 г. Колесников е в Бургас. Когато П. Дънов ев Пловдив, преспива в дома му.
към текста >>

Дънов.[Сведение за семейството на Колесников от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за1900-1901 г.“].
Иде време, Господ ще извади наяве всяка измама.Пазете се, Лукавият е всял своето лошо семе. Днешното протестантство е за очи“. От писмото на П. Киров, писано на 22 юни1902 г., се разбира, че става дума за търг, спечелен от Колесников,който д-р Миркович иска да отхвърли. След датата 22 юни 1902 г.името на Колесников не се споменава в писмата на П. Дънов.[Сведение за семейството на Колесников от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за1900-1901 г.“].
към текста >>

49. Учителя държи сказка и проповед в Сливен

Тънкови [Сведения за семейство Тънкови от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за 1900-1901 г.“].45 Пастор Костадин Я.
Семейството му се състои от г-жа С. Ст. Тънкова, дъщерите Ю. Ст. и Л. Ст. Тънкови и синовете Жеко Ст. и М. Ст. Тънкови [Сведения за семейство Тънкови от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за 1900-1901 г.“].45 Пастор Костадин Я. Пачеджиев – роден в с. Баня, Разложко, на 18януари 1865 г. Учи няколко години в евангелското училище в Самоков.Заминава за Америка, където получава степен „бакалавър на изкуствата“ в колежа „Алегени“, Пенсилвания, през 1894 г. През учебната 1894/1895 г. е в семинарията „Дрю“.
към текста >>

е в семинарията „Дрю“.
Тънкови [Сведения за семейство Тънкови от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за 1900-1901 г.“].45 Пастор Костадин Я. Пачеджиев – роден в с. Баня, Разложко, на 18януари 1865 г. Учи няколко години в евангелското училище в Самоков.Заминава за Америка, където получава степен „бакалавър на изкуствата“ в колежа „Алегени“, Пенсилвания, през 1894 г. През учебната 1894/1895 г. е в семинарията „Дрю“. Пристига в Бургас на17.07.1898 г. и започва евангелска дейност. С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава и в Карнобат, Н.Загора и Ст. Загора). В самото начало на века заедно с Николай Велчев обикаля региона и държи проповеди. В началото на ХХ в.
към текста >>

50. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нова Загора

Тънкови [Сведения за семейство Тънкови от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за 1900-1901 г.“].45 Пастор Костадин Я.
Семейството му се състои от г-жа С. Ст. Тънкова, дъщерите Ю. Ст. и Л. Ст. Тънкови и синовете Жеко Ст. и М. Ст. Тънкови [Сведения за семейство Тънкови от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за 1900-1901 г.“].45 Пастор Костадин Я. Пачеджиев – роден в с. Баня, Разложко, на 18януари 1865 г. Учи няколко години в евангелското училище в Самоков.Заминава за Америка, където получава степен „бакалавър на изкуствата“ в колежа „Алегени“, Пенсилвания, през 1894 г. През учебната 1894/1895 г. е в семинарията „Дрю“.
към текста >>

е в семинарията „Дрю“.
Тънкови [Сведения за семейство Тънкови от „Изложение на Българското евангелско благотворително дружество в България за 1900-1901 г.“].45 Пастор Костадин Я. Пачеджиев – роден в с. Баня, Разложко, на 18януари 1865 г. Учи няколко години в евангелското училище в Самоков.Заминава за Америка, където получава степен „бакалавър на изкуствата“ в колежа „Алегени“, Пенсилвания, през 1894 г. През учебната 1894/1895 г. е в семинарията „Дрю“. Пристига в Бургас на17.07.1898 г. и започва евангелска дейност. С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава и в Карнобат, Н.Загора и Ст. Загора). В самото начало на века заедно с Николай Велчев обикаля региона и държи проповеди. В началото на ХХ в.
към текста >>

51. Учителя пристига в София

Последните дни от обиколката на България е прекарал в Пазарджик (10-15 септември).
Учителя пристига в София Датата не е точна. Предполага се, че това става в края на септември или началото на октомври. Последните дни от обиколката на България е прекарал в Пазарджик (10-15 септември). Завършена е първата обиколка на страната, която е направена съвместно с Тодор Бъчваров. В София, Учителя остава до април 1902 година. Отсяда при Т. Бъчваров.
към текста >>

52. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Разпределение на умствените способности” в сп. 'Ро...

Големият и малкият мозък, както и другите мозъчни части, са свързани с Варолиевия мост - една широка маса от влакна, размесени със сиво вещество, което лежи отдолу и помежду полушарията, и непосредствено над медула облонгата или продълговатия мозък, наречен столица на гръбначния стълб.
Масата на мозъка е съставена от две главни части, наречени церебрум и серебелум,или голям мозък и малък мозък, които в пълно развитата глава се различават по размера си и се отнасят един към друг, както 1:8 или с други думи казано, малкият мозък съставлява една осма част от величината на големия. Малкият мозък е поставен направо отдолу под задната част на големия и е отделен от него с една яка ципа, която произлиза от дура матер, външната обвивка на мозъка - тази ципа е наречена тенториум. В някои животни тези две части на мозъка са разделени с една тънка костна пластинка. Малкият мозък е разделен на полушарие и лобове, но не е надиплен на гънки както големия. Обаче неговата повърхност е напрече- на с много закривени браздички, които се различават по размера на дълбочината си. Големият и малкият мозък, както и другите мозъчни части, са свързани с Варолиевия мост - една широка маса от влакна, размесени със сиво вещество, което лежи отдолу и помежду полушарията, и непосредствено над медула облонгата или продълговатия мозък, наречен столица на гръбначния стълб. От продълговатия мозък, като радиален център или изходна точка, мозъчните влакна или фибри излизат и започват да се разклоняват към всички части на главния мозък. Затова тази част на нервния организъм се счита изобщо като съобщителна среда между тялото и мозъка. Мозъчните полушария. Големият или главният мозък е разделен на две главни части, наречени дясно и ляво полушарие, отделени чрез една дълбока бразда, образувана от процесус фалциформис - един сърпообразен израстък, проточен от ципестия слой, който обвива вътрешното лице на черепа. Този проточен израстък се спуща надолу около две трети от дълбочината на мозъка и преминава през цялата му дължина.
към текста >>

Мозъчните полушария.
Малкият мозък е разделен на полушарие и лобове, но не е надиплен на гънки както големия. Обаче неговата повърхност е напрече- на с много закривени браздички, които се различават по размера на дълбочината си. Големият и малкият мозък, както и другите мозъчни части, са свързани с Варолиевия мост - една широка маса от влакна, размесени със сиво вещество, което лежи отдолу и помежду полушарията, и непосредствено над медула облонгата или продълговатия мозък, наречен столица на гръбначния стълб. От продълговатия мозък, като радиален център или изходна точка, мозъчните влакна или фибри излизат и започват да се разклоняват към всички части на главния мозък. Затова тази част на нервния организъм се счита изобщо като съобщителна среда между тялото и мозъка. Мозъчните полушария. Големият или главният мозък е разделен на две главни части, наречени дясно и ляво полушарие, отделени чрез една дълбока бразда, образувана от процесус фалциформис - един сърпообразен израстък, проточен от ципестия слой, който обвива вътрешното лице на черепа. Този проточен израстък се спуща надолу около две трети от дълбочината на мозъка и преминава през цялата му дължина. Полушарията на големия мозък са съединени централно чрез корпус калозум - един дебел и набит слой от прекръстосани влакна, които проникват във веществото на полушарията и ги свързват. Предната връзка на съчетанието, една малка и валчеста корда от бели влакна, ги свързва отпред; също и подирната връзка, подобна такава корда, ги свързва отподир. Сър Чарлз Бел казва: „Това, което забелязваме от едната страна на мозъка има съответстваща част и от другата, и пълно подобие и симетрия е спазена във всичките деления на мозъчните страни.
към текста >>

Полушарията на големия мозък са съединени централно чрез корпус калозум - един дебел и набит слой от прекръстосани влакна, които проникват във веществото на полушарията и ги свързват.
От продълговатия мозък, като радиален център или изходна точка, мозъчните влакна или фибри излизат и започват да се разклоняват към всички части на главния мозък. Затова тази част на нервния организъм се счита изобщо като съобщителна среда между тялото и мозъка. Мозъчните полушария. Големият или главният мозък е разделен на две главни части, наречени дясно и ляво полушарие, отделени чрез една дълбока бразда, образувана от процесус фалциформис - един сърпообразен израстък, проточен от ципестия слой, който обвива вътрешното лице на черепа. Този проточен израстък се спуща надолу около две трети от дълбочината на мозъка и преминава през цялата му дължина. Полушарията на големия мозък са съединени централно чрез корпус калозум - един дебел и набит слой от прекръстосани влакна, които проникват във веществото на полушарията и ги свързват. Предната връзка на съчетанието, една малка и валчеста корда от бели влакна, ги свързва отпред; също и подирната връзка, подобна такава корда, ги свързва отподир. Сър Чарлз Бел казва: „Това, което забелязваме от едната страна на мозъка има съответстваща част и от другата, и пълно подобие и симетрия е спазена във всичките деления на мозъчните страни. И тъй, ако приемем доказателствата на анатомията, трябва да допуснем, че както нервите са двойни и органите на външните чувства двойни, така и мозъкът е двоен и всяко впечатление, съобщено на мозъка, се предава и на двете му страни, и всичките действия трябва да се извършват едновременно и от двете полушария." Сър Чарлз Бел поддържа, че има обща прилика между двете полушария, но не и точна симетрия. Професор Хенри Грей в своя завършен труд върху анатомията казва: „В детето при раждане, преди пробуждане на умствените му способности, гънките на мозъка представляват твърде просто нареждане - само няколко вглъбнатини и възвишения. Каквито различия тогава и да съществуват в мозъците на разните човеци, могат да се отдадат на тяхното развитие и степента на тяхното дарование.
към текста >>

И тъй, ако приемем доказателствата на анатомията, трябва да допуснем, че както нервите са двойни и органите на външните чувства двойни, така и мозъкът е двоен и всяко впечатление, съобщено на мозъка, се предава и на двете му страни, и всичките действия трябва да се извършват едновременно и от двете полушария." Сър Чарлз Бел поддържа, че има обща прилика между двете полушария, но не и точна симетрия.
Големият или главният мозък е разделен на две главни части, наречени дясно и ляво полушарие, отделени чрез една дълбока бразда, образувана от процесус фалциформис - един сърпообразен израстък, проточен от ципестия слой, който обвива вътрешното лице на черепа. Този проточен израстък се спуща надолу около две трети от дълбочината на мозъка и преминава през цялата му дължина. Полушарията на големия мозък са съединени централно чрез корпус калозум - един дебел и набит слой от прекръстосани влакна, които проникват във веществото на полушарията и ги свързват. Предната връзка на съчетанието, една малка и валчеста корда от бели влакна, ги свързва отпред; също и подирната връзка, подобна такава корда, ги свързва отподир. Сър Чарлз Бел казва: „Това, което забелязваме от едната страна на мозъка има съответстваща част и от другата, и пълно подобие и симетрия е спазена във всичките деления на мозъчните страни. И тъй, ако приемем доказателствата на анатомията, трябва да допуснем, че както нервите са двойни и органите на външните чувства двойни, така и мозъкът е двоен и всяко впечатление, съобщено на мозъка, се предава и на двете му страни, и всичките действия трябва да се извършват едновременно и от двете полушария." Сър Чарлз Бел поддържа, че има обща прилика между двете полушария, но не и точна симетрия. Професор Хенри Грей в своя завършен труд върху анатомията казва: „В детето при раждане, преди пробуждане на умствените му способности, гънките на мозъка представляват твърде просто нареждане - само няколко вглъбнатини и възвишения. Каквито различия тогава и да съществуват в мозъците на разните човеци, могат да се отдадат на тяхното развитие и степента на тяхното дарование. И отсъствието на пълна симетрия между двете мозъчни полушария на напълно развития мозък може да се припише на по-голямото участие в упражнението, което органите на едното полушарие, обикновено лявото, заемат в ежедневния живот на човека. ___________________ Остарели и чужди думи
към текста >>

И отсъствието на пълна симетрия между двете мозъчни полушария на напълно развития мозък може да се припише на по-голямото участие в упражнението, което органите на едното полушарие, обикновено лявото, заемат в ежедневния живот на човека.
Предната връзка на съчетанието, една малка и валчеста корда от бели влакна, ги свързва отпред; също и подирната връзка, подобна такава корда, ги свързва отподир. Сър Чарлз Бел казва: „Това, което забелязваме от едната страна на мозъка има съответстваща част и от другата, и пълно подобие и симетрия е спазена във всичките деления на мозъчните страни. И тъй, ако приемем доказателствата на анатомията, трябва да допуснем, че както нервите са двойни и органите на външните чувства двойни, така и мозъкът е двоен и всяко впечатление, съобщено на мозъка, се предава и на двете му страни, и всичките действия трябва да се извършват едновременно и от двете полушария." Сър Чарлз Бел поддържа, че има обща прилика между двете полушария, но не и точна симетрия. Професор Хенри Грей в своя завършен труд върху анатомията казва: „В детето при раждане, преди пробуждане на умствените му способности, гънките на мозъка представляват твърде просто нареждане - само няколко вглъбнатини и възвишения. Каквито различия тогава и да съществуват в мозъците на разните човеци, могат да се отдадат на тяхното развитие и степента на тяхното дарование. И отсъствието на пълна симетрия между двете мозъчни полушария на напълно развития мозък може да се припише на по-голямото участие в упражнението, което органите на едното полушарие, обикновено лявото, заемат в ежедневния живот на човека. ___________________ Остарели и чужди думи Дура матер (лат.) - твърда обвивка на главния мозък. Конволути (лат.) - сложни навивки, преплетени на кълбо маси. Корпус калозум (лат.) - мазолесто тяло.
към текста >>

53. Учителя за първи път посещава Търново. Първа лична среща с Мария Казакова

Първа лична среща с Мария Казакова
Учителя за първи път посещава Търново Първа лична среща с Мария Казакова От писмото до Пеню Киров (22 май 1902 г.) се вижда, че Петър Дънов пристига в Търново на 20 май. В коментара към писмото е записано, че това е датата на първото му посещение в Търново. От друго писмо до Пеню Киров (31 май 1902 г.) се разбира. че в Търново Учителя престоява около една седмица и се среща за първи път с Мария Казакова, с която е започнал кореспонденция от 1900г. Писмо на Учителя до Пеню Киров (22 май 1902 г.)
към текста >>

че в Търново Учителя престоява около една седмица и се среща за първи път с Мария Казакова, с която е започнал кореспонденция от 1900г.
Учителя за първи път посещава Търново Първа лична среща с Мария Казакова От писмото до Пеню Киров (22 май 1902 г.) се вижда, че Петър Дънов пристига в Търново на 20 май. В коментара към писмото е записано, че това е датата на първото му посещение в Търново. От друго писмо до Пеню Киров (31 май 1902 г.) се разбира. че в Търново Учителя престоява около една седмица и се среща за първи път с Мария Казакова, с която е започнал кореспонденция от 1900г. Писмо на Учителя до Пеню Киров (22 май 1902 г.) Завчера пристигнах в Търново75. Още не съм разгледал града. Тук мисля да се поспра за няколко време. .....
към текста >>

---------------------------------76 Това е първата лична среща на Петър Дънов с Мария Казакова, с която той си кореспондира от м.
Господ е бил през всичкото време с мен. Радостното е, че ние с вяра и търпение можахме да сторим това, което е най-добро засега - да влеем една нова струя на живот, да раздвижим умовете на всички. В Търново срещнах една наша сестра или приятелка76. Тя има много неща, открити ней от Господа, и чака за тяхното изпълнение. ... ---------------------------------76 Това е първата лична среща на Петър Дънов с Мария Казакова, с която той си кореспондира от м. декември 1900 година. По характер тя е много смела, активна, общителна и открита, което ясно проличава от оставените писма, спомени и други документи, свързани с нея. Тя е изявен общественик и нейният дом става център за срещи на градския елит. Оттук тръгват редица благородни начинания. В самото начало на ХХ в.
към текста >>

Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г.
тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“. Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници. В тях развива идеята за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г. заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов. Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г. Търново, 22 май 1902 г. Л. б. Киров, Завчера пристигнах в Търново75. Още не съм разгледал града. Тук мисля да се поспра за няколко време.
към текста >>

Обиколката си из Северна България почти завърших.
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)----------------75 Датата, на която П. Дънов посещава за първи път Търново.Писмо на Учителя до Пеню Киров на 22 май 1902 г. Варна, 31 май 1902 г. Люб. бр. Киров, Завчера пристигнах тук. Обиколката си из Северна България почти завърших. Напоследък бях в Търново, гдето преседях около седмица. Господ е бил през всичкото време с мен. Радостното е, че ние с вяра и търпение можахме да сторим това, което е най-добро засега - да влеем една нова струя на живот, да раздвижим умовете на всички. В Търново срещнах една наша сестра или приятелка76. Тя има много неща, открити ней от Господа, и чака за тяхното изпълнение.
към текста >>

„Дунавска" №244Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------------------76 Това е първата лична среща на Петър Дънов с Мария Казакова, с която той си кореспондира от м.
Поздрави бр. Тодор, Мелкон, Николай и най-после и себе си. Ваш верен: П. К. Дънов Адрес: Варна, Ill участък, ул. „Дунавска" №244Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------------------76 Това е първата лична среща на Петър Дънов с Мария Казакова, с която той си кореспондира от м. декември 1900 година. По характер тя е много смела, активна, общителна и открита, което ясно проличава от оставените писма, спомени и други документи, свързани с нея. Тя е изявен общественик и нейният дом става център за срещи на градския елит. Оттук тръгват редица благородни начинания. В самото начало на ХХ в.
към текста >>

Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г.77 Вероятно Е.
тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“. Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници. В тях развива идеята за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г. заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов. Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г.77 Вероятно Е. С. Попов. Писмо на Учителя до Пеню Киров (31 май 1902 г.)
към текста >>

54. Учителя се завръща във Варна

Обиколката си из Северна България почти завърших.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна, 31 май 1902 г. Писмо на Учителя до Пеню Киров Варна, 31 май 1902 г. Люб. бр. Киров, Завчера пристигнах тук. Обиколката си из Северна България почти завърших. Напоследък бях в Търново, гдето преседях около седмица. Господ е бил през всичкото време с мен. Радостното е, че ние с вяра и търпение можахме да сторим това, което е най-добро засега - да влеем една нова струя на живот, да раздвижим умовете на всички. В Търново срещнах една наша сестра или приятелка76. Тя има много неща, открити ней от Господа, и чака за тяхното изпълнение.
към текста >>

„Дунавска" №244Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------------------76 Това е първата лична среща на Петър Дънов с Мария Казакова, с която той си кореспондира от м.
Поздрави бр. Тодор, Мелкон, Николай и най-после и себе си. Ваш верен: П. К. Дънов Адрес: Варна, Ill участък, ул. „Дунавска" №244Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------------------76 Това е първата лична среща на Петър Дънов с Мария Казакова, с която той си кореспондира от м. декември 1900 година. По характер тя е много смела, активна, общителна и открита, което ясно проличава от оставените писма, спомени и други документи, свързани с нея. Тя е изявен общественик и нейният дом става център за срещи на градския елит. Оттук тръгват редица благородни начинания. В самото начало на ХХ в.
към текста >>

Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г.77 Вероятно Е.
тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“. Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници. В тях развива идеята за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г. заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов. Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г.77 Вероятно Е. С. Попов. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна, 31 май 1902 г.
към текста >>

55. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна

Обиколката си из Северна България почти завърших.
Писмо на Учителя до Пеню Киров Варна, 31 май 1902 г. Люб. бр. Киров, Завчера пристигнах тук. Обиколката си из Северна България почти завърших. Напоследък бях в Търново, гдето преседях около седмица. Господ е бил през всичкото време с мен. Радостното е, че ние с вяра и търпение можахме да сторим това, което е най-добро засега - да влеем една нова струя на живот, да раздвижим умовете на всички. В Търново срещнах една наша сестра или приятелка76. Тя има много неща, открити ней от Господа, и чака за тяхното изпълнение.
към текста >>

„Дунавска" №244Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------------------76 Това е първата лична среща на Петър Дънов с Мария Казакова, с която той си кореспондира от м.
Поздрави бр. Тодор, Мелкон, Николай и най-после и себе си. Ваш верен: П. К. Дънов Адрес: Варна, Ill участък, ул. „Дунавска" №244Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------------------76 Това е първата лична среща на Петър Дънов с Мария Казакова, с която той си кореспондира от м. декември 1900 година. По характер тя е много смела, активна, общителна и открита, което ясно проличава от оставените писма, спомени и други документи, свързани с нея. Тя е изявен общественик и нейният дом става център за срещи на градския елит. Оттук тръгват редица благородни начинания. В самото начало на ХХ в.
към текста >>

Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г.77 Вероятно Е.
тя споделя, че възприема Дънов като „оръдие Божие“ със задачата „да повдигне частно българския народ и въобще славянството“. Тя изпраща призиви и обширни послания до царицата-майка, императрица Александра Фьодоровна, до граф Игнатиев, до турския султан и ред западни държавници. В тях развива идеята за една по-висша справедливост и духовност в живота на славяните.Посещава за последен път годишната среща на Веригата във Варна през 1908 г. заедно със сем. Иларионови и Анастас Бойнов. Мария Казакова умира внезапно в Търново на 25.11.1908 г.77 Вероятно Е. С. Попов.
към текста >>

56. Учителя предприема втора обиколка на България

Учителя предприема втора обиколка на България
Учителя предприема втора обиколка на България През юли 1902 година Учителя предприема втора обиколка на България, която също започва и завършва във Варна. Първият град, който посещава, е Нови Пазар. За тази обиколка Учителя пише в писмо до Пеню Киров след завръщането си, на 24 юли 1902 г. Преди да започне обиколката, на 4 юли изпраща писмо до д-р Миркович. 1. Писмо от Учителя (Пощенска карта) до д-р Георги Миркович, 4 юли 1902 г., Варна
към текста >>

През юли 1902 година Учителя предприема втора обиколка на България, която също започва и завършва във Варна.
Учителя предприема втора обиколка на България През юли 1902 година Учителя предприема втора обиколка на България, която също започва и завършва във Варна. Първият град, който посещава, е Нови Пазар. За тази обиколка Учителя пише в писмо до Пеню Киров след завръщането си, на 24 юли 1902 г. Преди да започне обиколката, на 4 юли изпраща писмо до д-р Миркович. 1. Писмо от Учителя (Пощенска карта) до д-р Георги Миркович, 4 юли 1902 г., Варна 2. Писмо на Учителя до Пеню Киров, 24 юли 1902 г., Варна
към текста >>

57. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Бургас

Писмо на Учителя до Мария Казакова
Писмо на Учителя до Мария Казакова Бургас, 18.VIII.1902 г. Люб. М. Казакова, От дълго време съм имал намерение да Ви пиша, но съм отлагал за по-благоприятен случай. Обаче, времето върви и ние — заедно с него; и няма съмнение, че благовремето трябва да се създаде, инак отлагането няма смисъл. Мене ми беше желателно да посетя Търново изново, но това съм заставен да отложа за по-насетне, понеже така е добрата Воля на Господа и ние се ръководим според ръководството на Духа.
към текста >>

58. (стар стил) Учителя пристига в Ямбол

За заминаването си до Ямбол, Учителя пише и в писмо до Мария Казакова, 18 август 1902 г., Бургас.
Учителя пристига в Ямбол На 29 август (стар стил) 1902 г.., Учителя пристига в Ямбол и отсяда в хотел "Америка". За това може да се прочете в писмото до П.Киров от 30 август 1902 г., Ямбол. За заминаването си до Ямбол, Учителя пише и в писмо до Мария Казакова, 18 август 1902 г., Бургас. 1. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Бургас, 18 август 1902 г. ...Оттук мисля да замина за Ямбол, гдето ще държа, ако е рекъл Господ, няколко сказки. 2. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Ямбол, 30 август 1902 г. Пристигнахме вчера в 11 часа тук благополучно. Установих се привременно на хотел „Америка".
към текста >>

1. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Бургас, 18 август 1902 г.
Учителя пристига в Ямбол На 29 август (стар стил) 1902 г.., Учителя пристига в Ямбол и отсяда в хотел "Америка". За това може да се прочете в писмото до П.Киров от 30 август 1902 г., Ямбол. За заминаването си до Ямбол, Учителя пише и в писмо до Мария Казакова, 18 август 1902 г., Бургас. 1. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Бургас, 18 август 1902 г. ...Оттук мисля да замина за Ямбол, гдето ще държа, ако е рекъл Господ, няколко сказки. 2. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Ямбол, 30 август 1902 г. Пристигнахме вчера в 11 часа тук благополучно. Установих се привременно на хотел „Америка". За други неща ще Ви пиша от по-после подробно, според хода на работите.
към текста >>

Писмо на Учителя до Мария Казакова
...Оттук мисля да замина за Ямбол, гдето ще държа, ако е рекъл Господ, няколко сказки. 2. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Ямбол, 30 август 1902 г. Пристигнахме вчера в 11 часа тук благополучно. Установих се привременно на хотел „Америка". За други неща ще Ви пиша от по-после подробно, според хода на работите. Писмо на Учителя до Мария Казакова Бургас, 18.VIII.1902 г. Люб. М. Казакова, От дълго време съм имал намерение да Ви пиша, но съм отлагал за по-благоприятен случай. Обаче, времето върви и ние — заедно с него; и няма съмнение, че благовремето трябва да се създаде, инак отлагането няма смисъл. Мене ми беше желателно да посетя Търново изново, но това съм заставен да отложа за по-насетне, понеже така е добрата Воля на Господа и ние се ръководим според ръководството на Духа.
към текста >>

Писмо на Учителя до Мария Казакова, Бургас, 18 август 1902 г.
Ако сте разположени духом да пишете, адресът ми е: Книжарница Арат Велчев. Оттук мисля да замина за Ямбол, гдето ще държа, ако е рекъл Господ, няколко сказки. С искрени поздрави. Ваш верен: П.К.Дънов Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 Писмо на Учителя до Мария Казакова, Бургас, 18 август 1902 г. Писмо на Учителя до Пеню Киров Ямбол, 30 август 1902 г. [отворено писмо] Л. бр. Киров, Пристигнахме вчера в 11 часа тук благополучно.
към текста >>

59. (стар стил) Учителя посещава Хасково

94 Меричлери е град в Южна България и се намира в община Димитровград, област Хасково.
К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) --------------------------------------------------92 Това писмо се публикува за първи път. 93 Пано Костадинов вероятно е същият приятел, за когото П. Киров говори в писмо №55 от 18 ноември 1901 г. 94 Меричлери е град в Южна България и се намира в община Димитровград, област Хасково. В близост е до град Чирпан. 95 Става дума за списание „Виделина“(1902-1910). Писмо до Пеню Киров, Хасково, 8 ноември 1902 г.
към текста >>

60. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Хасково

94 Меричлери е град в Южна България и се намира в община Димитровград, област Хасково.
К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) --------------------------------------------------92 Това писмо се публикува за първи път. 93 Пано Костадинов вероятно е същият приятел, за когото П. Киров говори в писмо №55 от 18 ноември 1901 г. 94 Меричлери е град в Южна България и се намира в община Димитровград, област Хасково. В близост е до град Чирпан. 95 Става дума за списание „Виделина“(1902-1910).
към текста >>

61. Под редакцията на д-р Георги Миркович в Сливен започва да излиза списание 'Виделина'

94 Меричлери е град в Южна България и се намира в община Димитровград, област Хасково.
К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) --------------------------------------------------92 Това писмо се публикува за първи път. 93 Пано Костадинов вероятно е същият приятел, за когото П. Киров говори в писмо №55 от 18 ноември 1901 г. 94 Меричлери е град в Южна България и се намира в община Димитровград, област Хасково. В близост е до град Чирпан. 95 Става дума за списание „Виделина“(1902-1910). Писмо на Учителя до Пеню Киров, Хасково, 8 ноември 1902 г. Писмо от Пеню Киров до Учителя №68
към текста >>

Официално Теософското общество има своето начало в България през 1903 година, когато в София е учреден неговият Български клон.
В близост е до град Чирпан. 95 Става дума за списание „Виделина“(1902-1910). Писмо на Учителя до Пеню Киров, Хасково, 8 ноември 1902 г. Писмо от Пеню Киров до Учителя №68 Официално Теософското общество има своето начало в България през 1903 година, когато в София е учреден неговият Български клон. Една година след това - през 1904 година започва да излиза и първото теософско списание в България - "Български теософски преглед". http://www.palitrabg.net/2t.htm Прикачени миниатюри
към текста >>

Една година след това - през 1904 година започва да излиза и първото теософско списание в България - "Български теософски преглед".
95 Става дума за списание „Виделина“(1902-1910). Писмо на Учителя до Пеню Киров, Хасково, 8 ноември 1902 г. Писмо от Пеню Киров до Учителя №68 Официално Теософското общество има своето начало в България през 1903 година, когато в София е учреден неговият Български клон. Една година след това - през 1904 година започва да излиза и първото теософско списание в България - "Български теософски преглед". http://www.palitrabg.net/2t.htm Прикачени миниатюри
към текста >>

62. Учителя отпечатва френологически карти по клише, препоръчано от Него

С неговото публично оповестяване и отпечатване в книжка от издателство „Бяло Братство" в поредицата „Скрижалите на Духа Беинса Дуно" се определи новият път на България в следващия период от 45 години.
Петър Дънов изнася пред благотворителното дружество „Милосърдие" една беседа: „Призвание към народа ми-български синове на семейството славянско". За пръв път то бе издадено през месец май 1994 год. по случай 130 години от рождението на Учителя и бе оповестено публично с рецитал-концерт по Неговото слово и музика на 22 май 1994 год., неделя, в Драматичен театър София. Това призвание на Учителя е Третото призвание към рода български и рода человечески. С неговото публично оповестяване и отпечатване в книжка от издателство „Бяло Братство" в поредицата „Скрижалите на Духа Беинса Дуно" се определи новият път на България в следващия период от 45 години. България чрез Словото на Учителя върви с Русия и Славянството - това е повелята на Всемировия Учител - Беинса Дуно. През 1888-1889 год. Петър Дънов е във Варна. Отседнал е при рождената си сестра Мария на ул. Дунав. Посещава рождения си брат по плът Атанас в с.
към текста >>

България чрез Словото на Учителя върви с Русия и Славянството - това е повелята на Всемировия Учител - Беинса Дуно.
За пръв път то бе издадено през месец май 1994 год. по случай 130 години от рождението на Учителя и бе оповестено публично с рецитал-концерт по Неговото слово и музика на 22 май 1994 год., неделя, в Драматичен театър София. Това призвание на Учителя е Третото призвание към рода български и рода человечески. С неговото публично оповестяване и отпечатване в книжка от издателство „Бяло Братство" в поредицата „Скрижалите на Духа Беинса Дуно" се определи новият път на България в следващия период от 45 години. България чрез Словото на Учителя върви с Русия и Славянството - това е повелята на Всемировия Учител - Беинса Дуно. През 1888-1889 год. Петър Дънов е във Варна. Отседнал е при рождената си сестра Мария на ул. Дунав. Посещава рождения си брат по плът Атанас в с. Гюлеко от Николаевската община, околия Варненска.
към текста >>

Отседнал е при рождената си сестра Мария на ул. Дунав.
към рода български и рода человечески. С неговото публично оповестяване и отпечатване в книжка от издателство „Бяло Братство" в поредицата „Скрижалите на Духа Беинса Дуно" се определи новият път на България в следващия период от 45 години. България чрез Словото на Учителя върви с Русия и Славянството - това е повелята на Всемировия Учител - Беинса Дуно. През 1888-1889 год. Петър Дънов е във Варна. Отседнал е при рождената си сестра Мария на ул. Дунав. Посещава рождения си брат по плът Атанас в с. Гюлеко от Николаевската община, околия Варненска. Петър Дънов започва издирването на първите си ученици, изпратени от Небето, за да бъдат при нозете на Всемировия Учител. Първите срещи са осъществени. Сложено е началото на една обширна кореспонденция чрез писма с първите му сътрудници.
към текста >>

Постепенно слага началото на първите обиколки по села и градове в България, така че всяка година започва обиколките си от Варна, преминава през София, посещава Нови Пазар, отсяда при баща си и накрая завършва обиколката си във Варна.
Първите срещи са осъществени. Сложено е началото на една обширна кореспонденция чрез писма с първите му сътрудници. Посещава различни градове в страната. Главно отсяда в гр. Нови Пазар при баща си, който е свещеник в местната църква. Постепенно слага началото на първите обиколки по села и градове в България, така че всяка година започва обиколките си от Варна, преминава през София, посещава Нови Пазар, отсяда при баща си и накрая завършва обиколката си във Варна. С тези обиколки Той издирва своите изпратени от Небето и родени вече между българите ученици. А освен това Той посочва къде и в кои семействата трябва да се родят бъдещите Му ученици, които идват в Школата през 1922 година като младежи и девойки. Така Той обикаля Пловдив, Шумен, Търново, Варна, Ямбол, Ст. Загора, Плевен, Русе и др. градове и села и слага началото на първите кръжоци на Синархическата верига на Бялото Братство.
към текста >>

63. Учителя прави обиколка из Северозападна България

Учителя прави обиколка из Северозападна България
Учителя прави обиколка из Северозападна България В началото на 1903 г. (предполага се в края на януари или началото на февруари) Учителя тръгвайки от София посещава градовете Враца, Видин, Лом и Свищов, след което по река Дунав пристига в село Сомовит. Няма точни данни за тази обиколка. за нея се споменава в писмото до Пеню Киров от 9 април 1903 г., Плевен. Писмо до Пеню Киров, 9 април 1903 г., Плевен.
към текста >>

64. Учителя посещава град Плевен

След обиколката на Северозападна България от Сомовит Учителя се придвижва до град Плевен, където отсяда за известно време.
Учителя посещава град Плевен След обиколката на Северозападна България от Сомовит Учителя се придвижва до град Плевен, където отсяда за известно време. Пише писмо до Пеню Киров. Писмо до Пеню Киров, 9 април 1903 г., Плевен. Писмо на Учителя до Пеню Киров Плевен, 9 апр[ил] 1903 г. Любез. брат Киров,
към текста >>

65. Учителя е в Търново - изнася сказка по френология в читалище „Надежда”

Две светли топки се задвижиха на стената, където бяхме поставили карта на България.
Като медиум се прояви Саша и искаше да пише. Аз исках в тъмното да пиша и угасихме лампата. Аз и братовчедката ми почувствувахме едно полъхване около нас. Трябваше да пазим голяма тишина, а Костадин изгуби търпение и излезе навън с детето на Узунов. След няколко минути стаята се освети. Две светли топки се задвижиха на стената, където бяхме поставили карта на България. Костадин в това време влезе и като видя стаята осветена, извика: „Къде сте оставили лампата, какво се е запалило? ” Светлите топки леко изчезнаха и в стаята стана тъмно. Запалихме лампата, прочетохме следното, написаното чрез медиума Саша: „Костадин да не пуши. Лекият дъх, който почувствувахте, бях майка ти, Ана. Мъчно ми е за Крума, че го оставих малък, като кораб без кормило”.
към текста >>

„Аз бдя над България — каза той.
Лекият дъх, който почувствувахте, бях майка ти, Ана. Мъчно ми е за Крума, че го оставих малък, като кораб без кормило”. Саша не знаеше нищо за майка ми, нито за най-малкия ми брат; аз бях на 13 години, когато почина мама. Светлите топки бяха проявление на св. Иван Рилски. „Аз бдя над България — каза той. Тя е страдала и има още да страда. Но Божието око е над нея. Ако изпълни волята Му, ще стане велик народ.” Това бе написано в тъмното, а и Саша не знаеше що пише. Всички останахме доволни и изпълнени с вяра в Бога. Спомени на Елена Иларионова
към текста >>

66. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна

Киров, в който се описва как той тръгва на обиколка из България заедно с Мелкон Партомян на 18.05.1903 г.
С искрен поздрав: П. К. Дънов Адресът ми е: №244, III участ., ул. „Дунавска", Варна.Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------------------118 На това писмо, както и на други от периода 24.05.-29.10.1903 г.,липсват черновите. Запазен е обаче дневникът на П. Киров, в който се описва как той тръгва на обиколка из България заедно с Мелкон Партомян на 18.05.1903 г. Първата им спирка е Сливен. В периода14.06.–2.07.1903 г. те са в София, в дома на сем. Бъчварови. В началото на август пристигат във Варна и в периода от 2.08. до 7.08.
към текста >>

67. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна

Относително до названието на земята и нейните години, както това е познато на вънземните, не съм срещал да се е казало нещо в странство или в България.
Любезна Г-жо М. Казакова, Вашите две последни писма от 16 и 19 т.м получих навреме. Аз забавих отговора си по причина, че отсъствувах от града за повече от седмица. Днес се залавям да ви пиша, понеже зная, че е неприятно да се чака за дълго. Сега на зададените от вас въпроси. Относително до названието на земята и нейните години, както това е познато на вънземните, не съм срещал да се е казало нещо в странство или в България. Ще обичам да ми съобщите името й и годините. За вашето прераждане, запитах, но ми се отговори да оставя този въпрос за други път, понеже е свързан с много други неща и съставлява трудна задача, понеже не сте още завършили кръга на своето усъвършенствуване. За в бъдеще вашият дух ще бъде друг и вие ще станете член на една нова фамилия и ще завършите земното си изпитание. А този път ви го приготвя сега сам Христос. Името на фамилията ще научите отпосле.
към текста >>

68. Учителя присъства на събора, 1903 - Варна (Годишна среща на Веригата). Първи ден

Според запазения протокол, присъстват: д-р Георги Миркович от Сливен, Мария Казакова от Велико Търново, Тодор Стоянов (Стоименов), Пеньо Киров и Милкон Партомиян от Бургас, Петър К.
Учителя присъства на събора, 1903 - Варна (Годишна среща на Веригата). Първи ден На 14 август (стар стил) 1903 година в стая 4 на хотел "Булевард" във Варна се провежда събрание на Обществото за повдигане религиозния дух на българский народ (годишна среща на Веригата). Според запазения протокол, присъстват: д-р Георги Миркович от Сливен, Мария Казакова от Велико Търново, Тодор Стоянов (Стоименов), Пеньо Киров и Милкон Партомиян от Бургас, Петър К. Дънов и Анастасия Д-р Желязкова от Варна. Взема се решение за описване и публикуване на спиритични явления в списание "Виделина". За деловодител е избран Петър К. Дънов (Учителя), а за касиер - Мария Казакова. Протокол от годишната среща на Веригата, Варна, 1903 г.
към текста >>

Дънов (Учителя), а за касиер - Мария Казакова.
На 14 август (стар стил) 1903 година в стая 4 на хотел "Булевард" във Варна се провежда събрание на Обществото за повдигане религиозния дух на българский народ (годишна среща на Веригата). Според запазения протокол, присъстват: д-р Георги Миркович от Сливен, Мария Казакова от Велико Търново, Тодор Стоянов (Стоименов), Пеньо Киров и Милкон Партомиян от Бургас, Петър К. Дънов и Анастасия Д-р Желязкова от Варна. Взема се решение за описване и публикуване на спиритични явления в списание "Виделина". За деловодител е избран Петър К. Дънов (Учителя), а за касиер - Мария Казакова. Протокол от годишната среща на Веригата, Варна, 1903 г. ПРОТОКОЛ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1903 ГОДИНА На 9 август, събота, дойде Тодор Стоянов и на 19 август си отиде с Доктора. На 17 август, неделя, имахме Тайна вечеря, а от 14 до 17 август се състоя Събора ни, от който се взе следующият протокол. ПРОТОКОЛ
към текста >>

Варна и г-жа Мария Казакова - учителка от гр. В.
вечерта Членовете на Обществото за пов-дигание религиозния дух на българс-кий народ, по призванието Божие, събрани на годишен събор в гр. Варна, в хотел „Булевард", стая № 4, под председателството на г-н д-р Мирко-вича от гр. Сливен и членовете: г-жа А. Д-р Желязкова от гр. Варна и г-жа Мария Казакова - учителка от гр. В. Търново и г-н П. К. Дънов от гр. Варна, Пеньо Киров, Тодор Стоянов и Милкон Партомиян от гр. Бургас, реши: I. Събранието по вишегласие избра за деловодител П. К.
към текста >>

Дънова и за касиерка - г-жа Мария Казакова.
Търново и г-н П. К. Дънов от гр. Варна, Пеньо Киров, Тодор Стоянов и Милкон Партомиян от гр. Бургас, реши: I. Събранието по вишегласие избра за деловодител П. К. Дънова и за касиерка - г-жа Мария Казакова. II. Членските вносове на членовете от 14 август 1903 год. до 14 август 1904 год. са доброволни, които ще се внесат в течение на цялата година, както следва:*По-нататък протоколчикът Пеньо Киров е описал свое пътуване до град Балчик (бел. състав.) г-н д-р Г. Миркович 150 лв.
към текста >>

Наличната сума на Обществото, събирана от 1897 год., състояща от 200 лева (двеста лева) се предаде на госпожа касиерката Мария Казакова, която се задължи да ги внесе на нейно име в спестовната каса.
Дънов 40 лв. г-жа А. Д-р Желязкова 40 лв. III. През втората годишнина да се изостави печатанието тълкованието на евангелието в списание „Виделина". IV. Събранието задължава членовете си да събират разни спирити-чески явления и [ги] препращат към редактора на сп. „Виделина". Наличната сума на Обществото, събирана от 1897 год., състояща от 200 лева (двеста лева) се предаде на госпожа касиерката Мария Казакова, която се задължи да ги внесе на нейно име в спестовната каса. Настоящият протокол се подписа от присъствующите. Оригиналът на настоящия протокол е в деловодителя. 19 август 1903 г. Вторник; заминах за град Балчик*; минах отдясно на с. Ени-кьой (днес с.
към текста >>

69. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна

Може да се извади много поучителен материал за миналото на България.
Любезна сестро М. Казакова, Надявам се писмото ми да ви намери бодра и весела духом. Мен ме радва обстоятелството, че сте имали добър прием и приятно пътуване. Бележките ви четох със задоволство. Абоба представлява в много неща интересно място за който разбира. Може да се извади много поучителен материал за миналото на България. Срутените палати показват устойчивостта на человешките дела. Останките от черепите свидетелствуват за степента на умственото и духовно развитие. Аз съм разглеждал някои от тия черепи, върху тях е написана строгата съдба. Животът е бил разпуснат и затова славното му минало се е заличило. И право забелязвате, че всичко тук се мени.
към текста >>

Времената са критически и трябва да държим яко кормилото на България и съдбата на тоя народ.
Трябва да я любите и да живеете за нея. Дайте моите искрени поздравления на госпожа Недялкова. Господ ще й даде сподед желанието на сърцето. Неговите благости за нея са за после. Кога ми се уреди пътят, ще обичам пак да посетя Търново, но засега нека живеем с вяра. Времената са критически и трябва да държим яко кормилото на България и съдбата на тоя народ. Трябва да стоим будни да помагаме. С братски поздрав. Ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>

70. Учителя прави малка обиколка на Североизточна България

Учителя прави малка обиколка на Североизточна България
Учителя прави малка обиколка на Североизточна България За тази обиколка, която е в края на септември или началото на октомври, Петър Дънов посещава Добрич, Балчик и Каварна. Това е отбелязано в писмото му до Мария Казакова, 13 октомври 1903 г., Варна. Писмо до Мария Казакова, 13 октомври 1903 г., Варна. Писмо на Учителя до Мария Казакова Варна, 13. X.
към текста >>

Това е отбелязано в писмото му до Мария Казакова, 13 октомври 1903 г., Варна.
Учителя прави малка обиколка на Североизточна България За тази обиколка, която е в края на септември или началото на октомври, Петър Дънов посещава Добрич, Балчик и Каварна. Това е отбелязано в писмото му до Мария Казакова, 13 октомври 1903 г., Варна. Писмо до Мария Казакова, 13 октомври 1903 г., Варна. Писмо на Учителя до Мария Казакова Варна, 13. X. 1903 г Любезна сестро М. Казакова,
към текста >>

Писмо до Мария Казакова, 13 октомври 1903 г., Варна.
Учителя прави малка обиколка на Североизточна България За тази обиколка, която е в края на септември или началото на октомври, Петър Дънов посещава Добрич, Балчик и Каварна. Това е отбелязано в писмото му до Мария Казакова, 13 октомври 1903 г., Варна. Писмо до Мария Казакова, 13 октомври 1903 г., Варна. Писмо на Учителя до Мария Казакова Варна, 13. X. 1903 г Любезна сестро М. Казакова, Писмото ви и сумата получих.
към текста >>

Писмо на Учителя до Мария Казакова
Учителя прави малка обиколка на Североизточна България За тази обиколка, която е в края на септември или началото на октомври, Петър Дънов посещава Добрич, Балчик и Каварна. Това е отбелязано в писмото му до Мария Казакова, 13 октомври 1903 г., Варна. Писмо до Мария Казакова, 13 октомври 1903 г., Варна. Писмо на Учителя до Мария Казакова Варна, 13. X. 1903 г Любезна сестро М. Казакова, Писмото ви и сумата получих. Аз направих една малка обиколка през Добрич, Балчик и Каварна.
към текста >>

Ще минем от стария ред на нещата към новия, който Господ приготовлява.
Всякъде Духът Господен е отворил широко поле за работа. Видяхте ли извънредното явление, което се случи на 17 миналий в сряда, именно когато се срещнаха двамата императори: две дъги откъм северната страна на слънцето се пресичаха към изток и запад и във всяко пресичане се показваше по едно слънце. По обед в ясния ден имаше три слънца, наредени във вид на триъгълници. Това явление бе видяно от мнозина граждани в гр. Добрич. Ний трябва да се радваме, че живеем в една епоха, която е предпоследна. Ще минем от стария ред на нещата към новия, който Господ приготовлява. В седмата година от този век ще се даде един знак от Господа. Като гледам духом на бъдещето, виждам, че всичко, което Господ твори, е добро. Виждам бъдещето. България мяза на трудна жена и скоро ще роди, и трябва да роди. Тя е лоза, насадена от Господа.
към текста >>

България мяза на трудна жена и скоро ще роди, и трябва да роди.
Ний трябва да се радваме, че живеем в една епоха, която е предпоследна. Ще минем от стария ред на нещата към новия, който Господ приготовлява. В седмата година от този век ще се даде един знак от Господа. Като гледам духом на бъдещето, виждам, че всичко, което Господ твори, е добро. Виждам бъдещето. България мяза на трудна жена и скоро ще роди, и трябва да роди. Тя е лоза, насадена от Господа. Плодът е важен. Надявам се да сте добре духом. А сега е Господ, Който направлява вашето бъдеще. Ний сме заобиколени с куп свидетели от всяка страна.
към текста >>

Писмо до Мария Казакова, 13 октомври 1903 г., Варна.
Вяра, вяра, това е нужно. Всичко е възможно, само да няма съмнения. Ваш верен в Хр. П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.) Писмо до Мария Казакова, 13 октомври 1903 г., Варна.
към текста >>

71. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна

Писмо на Учителя до Мария Казакова
Писмо на Учителя до Мария Казакова Варна, 13. X. 1903 г Любезна сестро М. Казакова, Писмото ви и сумата получих. Аз направих една малка обиколка през Добрич, Балчик и Каварна.
към текста >>

Ще минем от стария ред на нещата към новия, който Господ приготовлява.
Всякъде Духът Господен е отворил широко поле за работа. Видяхте ли извънредното явление, което се случи на 17 миналий в сряда, именно когато се срещнаха двамата императори: две дъги откъм северната страна на слънцето се пресичаха към изток и запад и във всяко пресичане се показваше по едно слънце. По обед в ясния ден имаше три слънца, наредени във вид на триъгълници. Това явление бе видяно от мнозина граждани в гр. Добрич. Ний трябва да се радваме, че живеем в една епоха, която е предпоследна. Ще минем от стария ред на нещата към новия, който Господ приготовлява. В седмата година от този век ще се даде един знак от Господа. Като гледам духом на бъдещето, виждам, че всичко, което Господ твори, е добро. Виждам бъдещето. България мяза на трудна жена и скоро ще роди, и трябва да роди. Тя е лоза, насадена от Господа.
към текста >>

България мяза на трудна жена и скоро ще роди, и трябва да роди.
Ний трябва да се радваме, че живеем в една епоха, която е предпоследна. Ще минем от стария ред на нещата към новия, който Господ приготовлява. В седмата година от този век ще се даде един знак от Господа. Като гледам духом на бъдещето, виждам, че всичко, което Господ твори, е добро. Виждам бъдещето. България мяза на трудна жена и скоро ще роди, и трябва да роди. Тя е лоза, насадена от Господа. Плодът е важен. Надявам се да сте добре духом. А сега е Господ, Който направлява вашето бъдеще. Ний сме заобиколени с куп свидетели от всяка страна.
към текста >>

72. Учителя заминава за Разград - трета обиколка на България

В края на октомври, Учителя започва трета обиколка на България.
Учителя заминава за Разград В края на октомври, Учителя започва трета обиколка на България. Първият град, който посещава, е Разград, където престоява 8 дена (до около 5 ноември). Датата е избрана според казаното в писмото му до П.Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Обиколката е описана и в писмо до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе. Писмо до Пеню Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Писмо до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе.
към текста >>

Обиколката е описана и в писмо до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе.
Учителя заминава за Разград В края на октомври, Учителя започва трета обиколка на България. Първият град, който посещава, е Разград, където престоява 8 дена (до около 5 ноември). Датата е избрана според казаното в писмото му до П.Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Обиколката е описана и в писмо до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе. Писмо до Пеню Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Писмо до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе. Писмо на Учителя до Пеню Киров Русе, 5 януарий 1904 г. Люб. бр. Киров,
към текста >>

Писмо до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе.
В края на октомври, Учителя започва трета обиколка на България. Първият град, който посещава, е Разград, където престоява 8 дена (до около 5 ноември). Датата е избрана според казаното в писмото му до П.Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Обиколката е описана и в писмо до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе. Писмо до Пеню Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Писмо до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе. Писмо на Учителя до Пеню Киров Русе, 5 януарий 1904 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви [от] 29 окт[омврий], изпратено до Варна, не ме завари. Аз се намирах на път за Разград, гдето престоях осем деня, и оттам заминах за Силистра.
към текста >>

Константинов от Русе – не са открити данни за него.140 Става дума за Васил (Велико, Величко) Граблашев (Граблашов).Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ,автор и преводач от английски език.
Получих картата му. СъщийИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------------------------------------------------136 Вж. писмо №74 на П. К. от 29.10.1903 г., също и бел. №125.137 В индийската фолософско-религиозна система – първичния звук на Сътворението, съставен от трите звука – а, у и м, съответстващи на трите гуни; основна мантра, изговаряна слято като ом; в християнството е проявен като амин или амен.138 Евтим Златев от Русе – не са открити данни за него.139 Н. Константинов от Русе – не са открити данни за него.140 Става дума за Васил (Велико, Величко) Граблашев (Граблашов).Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ,автор и преводач от английски език. Съпругата му се казва Мария.Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г. Никола като автор е известен и с псевдонимите Николай Лашев и Н. В. Лашев (производни от Граблашев). С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов. Освен това Никола В.
към текста >>

Съпругата му се казва Мария.Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г.
СъщийИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------------------------------------------------136 Вж. писмо №74 на П. К. от 29.10.1903 г., също и бел. №125.137 В индийската фолософско-религиозна система – първичния звук на Сътворението, съставен от трите звука – а, у и м, съответстващи на трите гуни; основна мантра, изговаряна слято като ом; в християнството е проявен като амин или амен.138 Евтим Златев от Русе – не са открити данни за него.139 Н. Константинов от Русе – не са открити данни за него.140 Става дума за Васил (Велико, Величко) Граблашев (Граблашов).Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ,автор и преводач от английски език. Съпругата му се казва Мария.Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г. Никола като автор е известен и с псевдонимите Николай Лашев и Н. В. Лашев (производни от Граблашев). С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов. Освен това Никола В. Граблашев, пак заедно с Христо Бръзицов, издава две списания: сп.
към текста >>

заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България.
„Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев. от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков.
към текста >>

Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков.
заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.Писмо до Пеню Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Писмо на Учителя до Мария Казакова
към текста >>

Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви.
Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.Писмо до Пеню Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Писмо на Учителя до Мария Казакова Русе, 18. XII. 1903 г.
към текста >>

Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството.
Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.Писмо до Пеню Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Писмо на Учителя до Мария Казакова Русе, 18. XII. 1903 г. хотел Гецо Ангелов
към текста >>

Писмо на Учителя до Мария Казакова
Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.Писмо до Пеню Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Писмо на Учителя до Мария Казакова Русе, 18. XII. 1903 г. хотел Гецо Ангелов (адрес) Любезна сестро М. Казакова,
към текста >>

Писмо до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе.
Ний сме вече пред вратата на начинающите се велики събития в Историята на този род и ще бъдем свидетели на бъдещето. Поздравете Марийка и Юрдан. Със сърдечен поздрав ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.) Писмо до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе.
към текста >>

73. Учителя е в Силистра - трета обиколка на България

Учителя е в Силистра - трета обиколка на България
Учителя е в Силистра - трета обиколка на България В края на октомври, Учителя започва трета обиколка на България. Първият град, който посещава, е Разград, където престоява 8 дена (до около 5 ноември). На 5-ми ноември приблизително заминава за Силистра, където престоява около 10 дена. От Силистра заминава за Добрич. Датите са според казаното в писмото му до П.Киров, 5 януари 1904 г., Русе.
към текста >>

В края на октомври, Учителя започва трета обиколка на България.
Учителя е в Силистра - трета обиколка на България В края на октомври, Учителя започва трета обиколка на България. Първият град, който посещава, е Разград, където престоява 8 дена (до около 5 ноември). На 5-ми ноември приблизително заминава за Силистра, където престоява около 10 дена. От Силистра заминава за Добрич. Датите са според казаното в писмото му до П.Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Обиколката е описана и в писмо до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе.
към текста >>

Обиколката е описана и в писмо до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе.
В края на октомври, Учителя започва трета обиколка на България. Първият град, който посещава, е Разград, където престоява 8 дена (до около 5 ноември). На 5-ми ноември приблизително заминава за Силистра, където престоява около 10 дена. От Силистра заминава за Добрич. Датите са според казаното в писмото му до П.Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Обиколката е описана и в писмо до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе. Писмо до Пеню Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Писмо до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе. Писмо на Учителя до Пеню Киров Русе, 5 януарий 1904 г. Люб. бр. Киров,
към текста >>

Писмо до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе.
На 5-ми ноември приблизително заминава за Силистра, където престоява около 10 дена. От Силистра заминава за Добрич. Датите са според казаното в писмото му до П.Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Обиколката е описана и в писмо до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе. Писмо до Пеню Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Писмо до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе. Писмо на Учителя до Пеню Киров Русе, 5 януарий 1904 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви [от] 29 окт[омврий], изпратено до Варна, не ме завари. Аз се намирах на път за Разград, гдето престоях осем деня, и оттам заминах за Силистра.
към текста >>

Константинов от Русе – не са открити данни за него.140 Става дума за Васил (Велико, Величко) Граблашев (Граблашов).Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ,автор и преводач от английски език.
Получих картата му. СъщийИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------------------------------------------------136 Вж. писмо №74 на П. К. от 29.10.1903 г., също и бел. №125.137 В индийската фолософско-религиозна система – първичния звук на Сътворението, съставен от трите звука – а, у и м, съответстващи на трите гуни; основна мантра, изговаряна слято като ом; в християнството е проявен като амин или амен.138 Евтим Златев от Русе – не са открити данни за него.139 Н. Константинов от Русе – не са открити данни за него.140 Става дума за Васил (Велико, Величко) Граблашев (Граблашов).Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ,автор и преводач от английски език. Съпругата му се казва Мария.Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г. Никола като автор е известен и с псевдонимите Николай Лашев и Н. В. Лашев (производни от Граблашев). С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов. Освен това Никола В.
към текста >>

Съпругата му се казва Мария.Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г.
СъщийИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------------------------------------------------136 Вж. писмо №74 на П. К. от 29.10.1903 г., също и бел. №125.137 В индийската фолософско-религиозна система – първичния звук на Сътворението, съставен от трите звука – а, у и м, съответстващи на трите гуни; основна мантра, изговаряна слято като ом; в християнството е проявен като амин или амен.138 Евтим Златев от Русе – не са открити данни за него.139 Н. Константинов от Русе – не са открити данни за него.140 Става дума за Васил (Велико, Величко) Граблашев (Граблашов).Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ,автор и преводач от английски език. Съпругата му се казва Мария.Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г. Никола като автор е известен и с псевдонимите Николай Лашев и Н. В. Лашев (производни от Граблашев). С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов. Освен това Никола В. Граблашев, пак заедно с Христо Бръзицов, издава две списания: сп.
към текста >>

заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България.
„Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев. от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков.
към текста >>

Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков.
заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.Писмо до Пеню Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Писмо на Учителя до Мария Казакова
към текста >>

Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви.
Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.Писмо до Пеню Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Писмо на Учителя до Мария Казакова Русе, 18. XII. 1903 г.
към текста >>

Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството.
Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.Писмо до Пеню Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Писмо на Учителя до Мария Казакова Русе, 18. XII. 1903 г. хотел Гецо Ангелов
към текста >>

Писмо на Учителя до Мария Казакова
Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.Писмо до Пеню Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Писмо на Учителя до Мария Казакова Русе, 18. XII. 1903 г. хотел Гецо Ангелов (адрес) Любезна сестро М. Казакова,
към текста >>

Писмо до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе.
Ний сме вече пред вратата на начинающите се велики събития в Историята на този род и ще бъдем свидетели на бъдещето. Поздравете Марийка и Юрдан. Със сърдечен поздрав ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.) Писмо до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе.
към текста >>

74. Учителя е в Добрич - трета обиколка на България

Учителя е в Добрич - трета обиколка на България
Учителя е в Добрич - трета обиколка на България В края на октомври, 1903 г., Учителя започва трета обиколка на България. Първият град, който посещава, е Разград, където престоява 8 дни. На 8-ми ноември приблизително заминава за Силистра, където престоява около 10 дена. От Силистра заминава за Добрич. Датата на пристигането му в гр.
към текста >>

В края на октомври, 1903 г., Учителя започва трета обиколка на България.
Учителя е в Добрич - трета обиколка на България В края на октомври, 1903 г., Учителя започва трета обиколка на България. Първият град, който посещава, е Разград, където престоява 8 дни. На 8-ми ноември приблизително заминава за Силистра, където престоява около 10 дена. От Силистра заминава за Добрич. Датата на пристигането му в гр. Добрич не е известна, затова е взета дата на писмото му от този град до Мария Казакова, 13 ноември 1903 г.
към текста >>

Добрич не е известна, затова е взета дата на писмото му от този град до Мария Казакова, 13 ноември 1903 г.
В края на октомври, 1903 г., Учителя започва трета обиколка на България. Първият град, който посещава, е Разград, където престоява 8 дни. На 8-ми ноември приблизително заминава за Силистра, където престоява около 10 дена. От Силистра заминава за Добрич. Датата на пристигането му в гр. Добрич не е известна, затова е взета дата на писмото му от този град до Мария Казакова, 13 ноември 1903 г. Обиколката е описана и в писмото до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе. Писмо до Мария Казакова, 13 ноември 1903 г., Добрич Писмо до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе. Писмо на Учителя до Мария Казакова Добрич, 13 ноември 1903 г.
към текста >>

Обиколката е описана и в писмото до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе.
Първият град, който посещава, е Разград, където престоява 8 дни. На 8-ми ноември приблизително заминава за Силистра, където престоява около 10 дена. От Силистра заминава за Добрич. Датата на пристигането му в гр. Добрич не е известна, затова е взета дата на писмото му от този град до Мария Казакова, 13 ноември 1903 г. Обиколката е описана и в писмото до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе. Писмо до Мария Казакова, 13 ноември 1903 г., Добрич Писмо до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе. Писмо на Учителя до Мария Казакова Добрич, 13 ноември 1903 г. Любезна сестро М. Казакова,
към текста >>

Писмо до Мария Казакова, 13 ноември 1903 г., Добрич
На 8-ми ноември приблизително заминава за Силистра, където престоява около 10 дена. От Силистра заминава за Добрич. Датата на пристигането му в гр. Добрич не е известна, затова е взета дата на писмото му от този град до Мария Казакова, 13 ноември 1903 г. Обиколката е описана и в писмото до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе. Писмо до Мария Казакова, 13 ноември 1903 г., Добрич Писмо до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе. Писмо на Учителя до Мария Казакова Добрич, 13 ноември 1903 г. Любезна сестро М. Казакова, Моля, изпратете ми с първа поща 30 лева от парите, поверени Вам.
към текста >>

Писмо до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе.
От Силистра заминава за Добрич. Датата на пристигането му в гр. Добрич не е известна, затова е взета дата на писмото му от този град до Мария Казакова, 13 ноември 1903 г. Обиколката е описана и в писмото до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе. Писмо до Мария Казакова, 13 ноември 1903 г., Добрич Писмо до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе. Писмо на Учителя до Мария Казакова Добрич, 13 ноември 1903 г. Любезна сестро М. Казакова, Моля, изпратете ми с първа поща 30 лева от парите, поверени Вам. Има нужда да ги употребим за Делото Божие, това е според добрата Воля Господня.
към текста >>

Писмо на Учителя до Мария Казакова
Датата на пристигането му в гр. Добрич не е известна, затова е взета дата на писмото му от този град до Мария Казакова, 13 ноември 1903 г. Обиколката е описана и в писмото до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе. Писмо до Мария Казакова, 13 ноември 1903 г., Добрич Писмо до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе. Писмо на Учителя до Мария Казакова Добрич, 13 ноември 1903 г. Любезна сестро М. Казакова, Моля, изпратете ми с първа поща 30 лева от парите, поверени Вам. Има нужда да ги употребим за Делото Божие, това е според добрата Воля Господня. Надявам се да растете духом, да сте весела и да живеете в благодат.
към текста >>

Адресът ми е: П.К.Дънов, хотел „България" - Добрич.
Намажете болното място с масло и се помолете единодушно. Господ ще помогне. За втория въпрос няма отговор. Има още нещо да им се съобщи, но ще им се каже, когато са готови да приемат. Нека да слушат Господа и ще им е добре. Адресът ми е: П.К.Дънов, хотел „България" - Добрич. Сърдечен поздав. Ваш Верен: П.К.Дънов Четете 118 псалом, от Исайя 15:5,8; Йеремия 23:23. Поздрав.
към текста >>

Писмо до Мария Казакова, 13 ноември 1903 г., Добрич
Четете 118 псалом, от Исайя 15:5,8; Йеремия 23:23. Поздрав. П.К.Дънов Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 Писмо до Мария Казакова, 13 ноември 1903 г., Добрич Писмо на Учителя до Мария Казакова Русе, 18. XII. 1903 г. хотел Гецо Ангелов (адрес)
към текста >>

Писмо на Учителя до Мария Казакова
15:5,8; Йеремия 23:23. Поздрав. П.К.Дънов Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 Писмо до Мария Казакова, 13 ноември 1903 г., Добрич Писмо на Учителя до Мария Казакова Русе, 18. XII. 1903 г. хотел Гецо Ангелов (адрес) Любезна сестро М. Казакова,
към текста >>

Писмо до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе.
Ний сме вече пред вратата на начинающите се велики събития в Историята на този род и ще бъдем свидетели на бъдещето. Поздравете Марийка и Юрдан. Със сърдечен поздрав ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.) Писмо до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе.
към текста >>

75. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Добрич

Писмо на Учителя до Мария Казакова
Писмо на Учителя до Мария Казакова Добрич, 13 ноември 1903 г. Любезна сестро М. Казакова, Моля, изпратете ми с първа поща 30 лева от парите, поверени Вам. Има нужда да ги употребим за Делото Божие, това е според добрата Воля Господня. Надявам се да растете духом, да сте весела и да живеете в благодат.
към текста >>

Адресът ми е: П.К.Дънов, хотел „България" - Добрич.
Намажете болното място с масло и се помолете единодушно. Господ ще помогне. За втория въпрос няма отговор. Има още нещо да им се съобщи, но ще им се каже, когато са готови да приемат. Нека да слушат Господа и ще им е добре. Адресът ми е: П.К.Дънов, хотел „България" - Добрич. Сърдечен поздав. Ваш Верен: П.К.Дънов Четете 118 псалом, от Исайя 15:5,8; Йеремия 23:23. Поздрав.
към текста >>

76. Учителя е в Русе - трета обиколка на България

Учителя е в Русе - трета обиколка на България
Учителя е в Русе - трета обиколка на България В края на октомври, Учителя започва трета обиколка на България. Първият град, който посещава, е Разград, където престоява 8 дена. На 5-ти ноември приблизително заминава за Силистра, където престоява около 10 дена. От Силистра заминава за Добрич. Следва голям престой в Русе.
към текста >>

В края на октомври, Учителя започва трета обиколка на България.
Учителя е в Русе - трета обиколка на България В края на октомври, Учителя започва трета обиколка на България. Първият град, който посещава, е Разград, където престоява 8 дена. На 5-ти ноември приблизително заминава за Силистра, където престоява около 10 дена. От Силистра заминава за Добрич. Следва голям престой в Русе. Няма засега намерена точна дата на пристигането на Учителя в Русе.
към текста >>

Обиколката е описана и в писмо до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе.
От Силистра заминава за Добрич. Следва голям престой в Русе. Няма засега намерена точна дата на пристигането на Учителя в Русе. Предполага се, че е в средата на ноември. Датите са според казаното в писмото му до П.Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Обиколката е описана и в писмо до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе. Писмо до Пеню Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Писмо до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе. Писмо на Учителя до Пеню Киров Русе, 5 януарий 1904 г. Люб. бр. Киров,
към текста >>

Писмо до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе.
Няма засега намерена точна дата на пристигането на Учителя в Русе. Предполага се, че е в средата на ноември. Датите са според казаното в писмото му до П.Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Обиколката е описана и в писмо до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе. Писмо до Пеню Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Писмо до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе. Писмо на Учителя до Пеню Киров Русе, 5 януарий 1904 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви [от] 29 окт[омврий], изпратено до Варна, не ме завари. Аз се намирах на път за Разград, гдето престоях осем деня, и оттам заминах за Силистра.
към текста >>

Константинов от Русе – не са открити данни за него.140 Става дума за Васил (Велико, Величко) Граблашев (Граблашов).Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ,автор и преводач от английски език.
Получих картата му. СъщийИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------------------------------------------------136 Вж. писмо №74 на П. К. от 29.10.1903 г., също и бел. №125.137 В индийската фолософско-религиозна система – първичния звук на Сътворението, съставен от трите звука – а, у и м, съответстващи на трите гуни; основна мантра, изговаряна слято като ом; в християнството е проявен като амин или амен.138 Евтим Златев от Русе – не са открити данни за него.139 Н. Константинов от Русе – не са открити данни за него.140 Става дума за Васил (Велико, Величко) Граблашев (Граблашов).Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ,автор и преводач от английски език. Съпругата му се казва Мария.Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г. Никола като автор е известен и с псевдонимите Николай Лашев и Н. В. Лашев (производни от Граблашев). С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов. Освен това Никола В.
към текста >>

Съпругата му се казва Мария.Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г.
СъщийИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------------------------------------------------136 Вж. писмо №74 на П. К. от 29.10.1903 г., също и бел. №125.137 В индийската фолософско-религиозна система – първичния звук на Сътворението, съставен от трите звука – а, у и м, съответстващи на трите гуни; основна мантра, изговаряна слято като ом; в християнството е проявен като амин или амен.138 Евтим Златев от Русе – не са открити данни за него.139 Н. Константинов от Русе – не са открити данни за него.140 Става дума за Васил (Велико, Величко) Граблашев (Граблашов).Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ,автор и преводач от английски език. Съпругата му се казва Мария.Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г. Никола като автор е известен и с псевдонимите Николай Лашев и Н. В. Лашев (производни от Граблашев). С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов. Освен това Никола В. Граблашев, пак заедно с Христо Бръзицов, издава две списания: сп.
към текста >>

заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България.
„Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев. от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков.
към текста >>

Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков.
заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.Писмо до Пеню Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Писмо на Учителя до Мария Казакова
към текста >>

Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви.
Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.Писмо до Пеню Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Писмо на Учителя до Мария Казакова Русе, 18. XII. 1903 г.
към текста >>

Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството.
Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.Писмо до Пеню Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Писмо на Учителя до Мария Казакова Русе, 18. XII. 1903 г. хотел Гецо Ангелов
към текста >>

Писмо на Учителя до Мария Казакова
Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.Писмо до Пеню Киров, 5 януари 1904 г., Русе. Писмо на Учителя до Мария Казакова Русе, 18. XII. 1903 г. хотел Гецо Ангелов (адрес) Любезна сестро М. Казакова,
към текста >>

Писмо до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе.
Ний сме вече пред вратата на начинающите се велики събития в Историята на този род и ще бъдем свидетели на бъдещето. Поздравете Марийка и Юрдан. Със сърдечен поздрав ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.) Писмо до Мария Казакова от 18 декември 1903 г., Русе.
към текста >>

77. Учителя изнася сказка в Русе - френология

В края на октомври, Учителя започва трета обиколка на България.
Учителя изнася сказка в Русе - френология В края на октомври, Учителя започва трета обиколка на България. Първият град, който посещава, е Разград, където престоява 8 дена. На 5-ми ноември приблизително заминава за Силистра, където престоява около 10 дена. От Силистра заминава за Добрич. Следва голям престой в Русе. Няма засега намерена точна дата на пристигането на Учителя в Русе.
към текста >>

78. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Русе

Писмо на Учителя до Мария Казакова
Писмо на Учителя до Мария Казакова Русе, 18. XII. 1903 г. хотел Гецо Ангелов (адрес) Любезна сестро М. Казакова,
към текста >>

79. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе

Константинов от Русе – не са открити данни за него.140 Става дума за Васил (Велико, Величко) Граблашев (Граблашов).Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ,автор и преводач от английски език.
Получих картата му. СъщийИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------------------------------------------------136 Вж. писмо №74 на П. К. от 29.10.1903 г., също и бел. №125.137 В индийската фолософско-религиозна система – първичния звук на Сътворението, съставен от трите звука – а, у и м, съответстващи на трите гуни; основна мантра, изговаряна слято като ом; в християнството е проявен като амин или амен.138 Евтим Златев от Русе – не са открити данни за него.139 Н. Константинов от Русе – не са открити данни за него.140 Става дума за Васил (Велико, Величко) Граблашев (Граблашов).Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ,автор и преводач от английски език. Съпругата му се казва Мария.Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г. Никола като автор е известен и с псевдонимите Николай Лашев и Н. В. Лашев (производни от Граблашев). С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов. Освен това Никола В.
към текста >>

Съпругата му се казва Мария.Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г.
СъщийИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------------------------------------------------136 Вж. писмо №74 на П. К. от 29.10.1903 г., също и бел. №125.137 В индийската фолософско-религиозна система – първичния звук на Сътворението, съставен от трите звука – а, у и м, съответстващи на трите гуни; основна мантра, изговаряна слято като ом; в християнството е проявен като амин или амен.138 Евтим Златев от Русе – не са открити данни за него.139 Н. Константинов от Русе – не са открити данни за него.140 Става дума за Васил (Велико, Величко) Граблашев (Граблашов).Учил в България и Америка – адвокат, окултист и спиритист, теософ,автор и преводач от английски език. Съпругата му се казва Мария.Синът му Никола е роден в София на 27 юни 1901 г. Никола като автор е известен и с псевдонимите Николай Лашев и Н. В. Лашев (производни от Граблашев). С тези псевдоними пише и издава хумористични разкази и съвместно с Христо Бръзицов. Освен това Никола В. Граблашев, пак заедно с Христо Бръзицов, издава две списания: сп.
към текста >>

заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България.
„Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев. от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков.
към текста >>

Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков.
заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.
към текста >>

Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви.
Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.
към текста >>

Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството.
Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.
към текста >>

80. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе

Пишете ми чрез сестра Мария Казакова, учителка в девическата гим. Търново.
Господ върши всичко за добро. Ний ще уредим въпроса най-после. Което Господ иска, това ще сторим. На Милкана ще му пишем за неговата работа. Аз ще замина наскоро за Търново. Пишете ми чрез сестра Мария Казакова, учителка в девическата гим. Търново. Поздравете всички братя и сестри от Дома Господен. На уреченото време от Господа, Той ще ни събере всички. Нека да пребъдват всички в Божията Любов. Господ ще стори велики дела в тая земя. Поздрави д-ра и му кажи да има тихо упование.
към текста >>

81. Учителя пристига в Търново

В края на октомври 1903 г., Учителя започва трета обиколка на България.
Учителя пристига в Търново В края на октомври 1903 г., Учителя започва трета обиколка на България. Посещава градовете Разград (8 дена), Силистра (10 дена), Добрич и Русе, където престоява от средата на ноември до средата на януари 1904 г. Заминаването за Търново трябва да е било в интервала между 22 януари (Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе ) и 29 януари (Писмо на Учителя до Пеню Киров, Търново)
към текста >>

82. Учителя се запознава със семейство Иларионови - спомен на Елена Иларионова

За мое щастие Учителя г-н Дънов наскоро пак дойде в Търново и гостува у една моя учителка от гимназията — г-жа Мария Казакова.
Предишната година, (1903, април) Елена е слушала сказка по френология от Учителя в читалище "Надежда", но не го познава лично. Спомени на Елена Иларионова -1904 Спомени на Елена Иларионова -1904 Това е годината, в която Елена и Костадин Иларионови се запознават лично с Учителя. Нека оставим Елена сама да разкаже за това: За мое щастие Учителя г-н Дънов наскоро пак дойде в Търново и гостува у една моя учителка от гимназията — г-жа Мария Казакова. Тя ни покани в дома си да присъствуваме на един сеанс, който ще ръководят г-н Голов — книжар от София и г-н Бъчваров — редактор на сп. „Родина” и „Виделина”. Поканени бяха сем. майор Недялкови, д-р Лечеви, сем. Ив. Дойнови и Молка и Невянка Досеви.
към текста >>

83. Учителя изготвя френологични карти на Елена и Константин Иларионови

За мое щастие Учителя г-н Дънов наскоро пак дойде в Търново и гостува у една моя учителка от гимназията — г-жа Мария Казакова.
Френологично изследване на Елена Иларионова Френологично изследване на Константин Иларионов Спомени на Елена Иларионова -1904 Това е годината, в която Елена и Костадин Иларионови се запознават лично с Учителя. Нека оставим Елена сама да разкаже за това: За мое щастие Учителя г-н Дънов наскоро пак дойде в Търново и гостува у една моя учителка от гимназията — г-жа Мария Казакова. Тя ни покани в дома си да присъствуваме на един сеанс, който ще ръководят г-н Голов — книжар от София и г-н Бъчваров — редактор на сп. „Родина” и „Виделина”. Поканени бяха сем. майор Недялкови, д-р Лечеви, сем. Ив. Дойнови и Молка и Невянка Досеви.
към текста >>

84. Учителя пристига в Габрово

В края на октомври 1903 г., Учителя започва трета обиколка на България.
Учителя пристига в Габрово В края на октомври 1903 г., Учителя започва трета обиколка на България. Посещава градовете Разград (8 дена), Силистра (10 дена), Добрич и Русе, където престоява от средата на ноември до средата на януари 1904 г. Търново (от около 22 януари до 26 февруари). За пристигането си в Габрово, пише в писмо до Мария Казакова. В Габрово престоява до 15 март 1904 г. Писмо до Мария Казакова, 27 февруари 1904 г., Габрово
към текста >>

За пристигането си в Габрово, пише в писмо до Мария Казакова.
Учителя пристига в Габрово В края на октомври 1903 г., Учителя започва трета обиколка на България. Посещава градовете Разград (8 дена), Силистра (10 дена), Добрич и Русе, където престоява от средата на ноември до средата на януари 1904 г. Търново (от около 22 януари до 26 февруари). За пристигането си в Габрово, пише в писмо до Мария Казакова. В Габрово престоява до 15 март 1904 г. Писмо до Мария Казакова, 27 февруари 1904 г., Габрово Писмо на Учителя до Мария Казакова Габрово, 27. II. 1904 г.
към текста >>

Писмо до Мария Казакова, 27 февруари 1904 г., Габрово
В края на октомври 1903 г., Учителя започва трета обиколка на България. Посещава градовете Разград (8 дена), Силистра (10 дена), Добрич и Русе, където престоява от средата на ноември до средата на януари 1904 г. Търново (от около 22 януари до 26 февруари). За пристигането си в Габрово, пише в писмо до Мария Казакова. В Габрово престоява до 15 март 1904 г. Писмо до Мария Казакова, 27 февруари 1904 г., Габрово Писмо на Учителя до Мария Казакова Габрово, 27. II. 1904 г. Л. с. М. Казакова, Пристигнах благополучно.
към текста >>

Писмо на Учителя до Мария Казакова
Посещава градовете Разград (8 дена), Силистра (10 дена), Добрич и Русе, където престоява от средата на ноември до средата на януари 1904 г. Търново (от около 22 януари до 26 февруари). За пристигането си в Габрово, пише в писмо до Мария Казакова. В Габрово престоява до 15 март 1904 г. Писмо до Мария Казакова, 27 февруари 1904 г., Габрово Писмо на Учителя до Мария Казакова Габрово, 27. II. 1904 г. Л. с. М. Казакова, Пристигнах благополучно. Установих се в хотел „Паскалев".
към текста >>

Писмо до Мария Казакова, 27 февруари 1904 г., Габрово
Надявам се да имате сполука с приятелската среща в петък вечерта. Ще ви помогна и аз в усилията. Със сърдечен поздрав П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.) Писмо до Мария Казакова, 27 февруари 1904 г., Габрово
към текста >>

85. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Габрово

Писмо на Учителя до Мария Казакова
Писмо на Учителя до Мария Казакова Габрово, 27. II. 1904 г. Л. с. М. Казакова, Пристигнах благополучно. Установих се в хотел „Паскалев".
към текста >>

86. Учителя пристига в Казанлък

В края на октомври 1903 г., Учителя започва трета обиколка на България.
Учителя пристига в Казанлък В края на октомври 1903 г., Учителя започва трета обиколка на България. Посещава градовете Разград (8 дена), Силистра (10 дена), Добрич и Русе, където престоява от средата на ноември до средата на януари 1904 г. Търново (от около 22 януари до 26 феруари), Габрово (26 февруари до 15 март). На 15 март тръгва през Балкана за Казанлък, където пристига вечерта. Пътуването му през Балкана е описано в писмо до Мария Казакова. Писмо до Мария Казакова, 20 март 1904 г., Чирпан
към текста >>

Пътуването му през Балкана е описано в писмо до Мария Казакова.
Учителя пристига в Казанлък В края на октомври 1903 г., Учителя започва трета обиколка на България. Посещава градовете Разград (8 дена), Силистра (10 дена), Добрич и Русе, където престоява от средата на ноември до средата на януари 1904 г. Търново (от около 22 януари до 26 феруари), Габрово (26 февруари до 15 март). На 15 март тръгва през Балкана за Казанлък, където пристига вечерта. Пътуването му през Балкана е описано в писмо до Мария Казакова. Писмо до Мария Казакова, 20 март 1904 г., Чирпан Писмо на Учителя до Мария Казакова Чирпан, 20. III. 1904 г. Люб. сест. М. Казакова,
към текста >>

Писмо до Мария Казакова, 20 март 1904 г., Чирпан
В края на октомври 1903 г., Учителя започва трета обиколка на България. Посещава градовете Разград (8 дена), Силистра (10 дена), Добрич и Русе, където престоява от средата на ноември до средата на януари 1904 г. Търново (от около 22 януари до 26 феруари), Габрово (26 февруари до 15 март). На 15 март тръгва през Балкана за Казанлък, където пристига вечерта. Пътуването му през Балкана е описано в писмо до Мария Казакова. Писмо до Мария Казакова, 20 март 1904 г., Чирпан Писмо на Учителя до Мария Казакова Чирпан, 20. III. 1904 г. Люб. сест. М. Казакова, Надявам се да сте получили моето отворено писмо.
към текста >>

Писмо на Учителя до Мария Казакова
Посещава градовете Разград (8 дена), Силистра (10 дена), Добрич и Русе, където престоява от средата на ноември до средата на януари 1904 г. Търново (от около 22 януари до 26 феруари), Габрово (26 февруари до 15 март). На 15 март тръгва през Балкана за Казанлък, където пристига вечерта. Пътуването му през Балкана е описано в писмо до Мария Казакова. Писмо до Мария Казакова, 20 март 1904 г., Чирпан Писмо на Учителя до Мария Казакова Чирпан, 20. III. 1904 г. Люб. сест. М. Казакова, Надявам се да сте получили моето отворено писмо. На 15 того аз потеглих от Габрово за през балкана.
към текста >>

Писмо до Мария Казакова, 20 март 1904 г., Чирпан
Те са бури, те са празни облаци както в природата, които ще си отлетят, както са дошли. Поздрави Юрданка и Марийка нарочно. Със сърдечен поздрав ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.) Писмо до Мария Казакова, 20 март 1904 г., Чирпан
към текста >>

87. Учителя посещава Стара Загора

В края на октомври 1903 г., Учителя започва трета обиколка на България.
Учителя посещава Стара Загора В края на октомври 1903 г., Учителя започва трета обиколка на България. Посещава градовете Разград (8 дена), Силистра (10 дена), Добрич и Русе, където престоява от средата на ноември до средата на януари 1904 г. Търново (от около 22 януари до 26 феруари), Габрово (26 февруари до 15 март). На 15 март тръгва през Балкана за Казанлък, където пристига вечерта. На другия ден заминава за Стара Загора. Пътуването е описано в писмо до Мария Казакова.
към текста >>

Пътуването е описано в писмо до Мария Казакова.
В края на октомври 1903 г., Учителя започва трета обиколка на България. Посещава градовете Разград (8 дена), Силистра (10 дена), Добрич и Русе, където престоява от средата на ноември до средата на януари 1904 г. Търново (от около 22 януари до 26 феруари), Габрово (26 февруари до 15 март). На 15 март тръгва през Балкана за Казанлък, където пристига вечерта. На другия ден заминава за Стара Загора. Пътуването е описано в писмо до Мария Казакова. Писмо до Мария Казакова, 20 март 1904 г., Чирпан Писмо на Учителя до Мария Казакова Чирпан, 20. III. 1904 г. Люб. сест. М. Казакова,
към текста >>

Писмо до Мария Казакова, 20 март 1904 г., Чирпан
Посещава градовете Разград (8 дена), Силистра (10 дена), Добрич и Русе, където престоява от средата на ноември до средата на януари 1904 г. Търново (от около 22 януари до 26 феруари), Габрово (26 февруари до 15 март). На 15 март тръгва през Балкана за Казанлък, където пристига вечерта. На другия ден заминава за Стара Загора. Пътуването е описано в писмо до Мария Казакова. Писмо до Мария Казакова, 20 март 1904 г., Чирпан Писмо на Учителя до Мария Казакова Чирпан, 20. III. 1904 г. Люб. сест. М. Казакова, Надявам се да сте получили моето отворено писмо.
към текста >>

Писмо на Учителя до Мария Казакова
Търново (от около 22 януари до 26 феруари), Габрово (26 февруари до 15 март). На 15 март тръгва през Балкана за Казанлък, където пристига вечерта. На другия ден заминава за Стара Загора. Пътуването е описано в писмо до Мария Казакова. Писмо до Мария Казакова, 20 март 1904 г., Чирпан Писмо на Учителя до Мария Казакова Чирпан, 20. III. 1904 г. Люб. сест. М. Казакова, Надявам се да сте получили моето отворено писмо. На 15 того аз потеглих от Габрово за през балкана.
към текста >>

Писмо до Мария Казакова, 20 март 1904 г., Чирпан
Те са бури, те са празни облаци както в природата, които ще си отлетят, както са дошли. Поздрави Юрданка и Марийка нарочно. Със сърдечен поздрав ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.) Писмо до Мария Казакова, 20 март 1904 г., Чирпан
към текста >>

88. Учителя посещава Чирпан

В края на октомври 1903 г., Учителя започва трета обиколка на България.
Учителя посещава Чирпан В края на октомври 1903 г., Учителя започва трета обиколка на България. Посещава градовете Разград (8 дена), Силистра (10 дена), Добрич и Русе, където престоява от средата на ноември до средата на януари 1904 г. Търново (от около 22 януари до 26 феруари), Габрово (26 февруари до 15 март). На 15 март тръгва през Балкана за Казанлък, където пристига вечерта. На другия ден, 16 март, посещава Стара Загора. На 17 март заминава за Чирпан, където престоява до 23 март.
към текста >>

Пътуването е описано в писмо до Мария Казакова.
Посещава градовете Разград (8 дена), Силистра (10 дена), Добрич и Русе, където престоява от средата на ноември до средата на януари 1904 г. Търново (от около 22 януари до 26 феруари), Габрово (26 февруари до 15 март). На 15 март тръгва през Балкана за Казанлък, където пристига вечерта. На другия ден, 16 март, посещава Стара Загора. На 17 март заминава за Чирпан, където престоява до 23 март. Пътуването е описано в писмо до Мария Казакова. Писмо до Мария Казакова, 20 март 1904 г., Чирпан Писмо на Учителя до Мария Казакова Чирпан, 20. III. 1904 г. Люб. сест. М. Казакова,
към текста >>

Писмо до Мария Казакова, 20 март 1904 г., Чирпан
Търново (от около 22 януари до 26 феруари), Габрово (26 февруари до 15 март). На 15 март тръгва през Балкана за Казанлък, където пристига вечерта. На другия ден, 16 март, посещава Стара Загора. На 17 март заминава за Чирпан, където престоява до 23 март. Пътуването е описано в писмо до Мария Казакова. Писмо до Мария Казакова, 20 март 1904 г., Чирпан Писмо на Учителя до Мария Казакова Чирпан, 20. III. 1904 г. Люб. сест. М. Казакова, Надявам се да сте получили моето отворено писмо.
към текста >>

Писмо на Учителя до Мария Казакова
На 15 март тръгва през Балкана за Казанлък, където пристига вечерта. На другия ден, 16 март, посещава Стара Загора. На 17 март заминава за Чирпан, където престоява до 23 март. Пътуването е описано в писмо до Мария Казакова. Писмо до Мария Казакова, 20 март 1904 г., Чирпан Писмо на Учителя до Мария Казакова Чирпан, 20. III. 1904 г. Люб. сест. М. Казакова, Надявам се да сте получили моето отворено писмо. На 15 того аз потеглих от Габрово за през балкана.
към текста >>

Писмо до Мария Казакова, 20 март 1904 г., Чирпан
Те са бури, те са празни облаци както в природата, които ще си отлетят, както са дошли. Поздрави Юрданка и Марийка нарочно. Със сърдечен поздрав ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.) Писмо до Мария Казакова, 20 март 1904 г., Чирпан
към текста >>

89. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Чирпан

Писмо на Учителя до Мария Казакова
Писмо на Учителя до Мария Казакова Чирпан, 20. III. 1904 г. Люб. сест. М. Казакова, Надявам се да сте получили моето отворено писмо. На 15 того аз потеглих от Габрово за през балкана.
към текста >>

90. Учителя пристига в Сливен

В края на октомври 1903 г., Учителя започва трета обиколка на България.
Учителя пристига в Сливен В края на октомври 1903 г., Учителя започва трета обиколка на България. Посещава градовете Разград (8 дена), Силистра (10 дена), Добрич и Русе, където престоява от средата на ноември до средата на януари 1904 г. Търново (от около 22 януари до 26 февруари), Габрово (26 февруари до 15 март). На 15 март тръгва през Балкана за Казанлък, където пристига вечерта. На другия ден, 16 март, посещава Стара Загора. На 17 март заминава за Чирпан, където престоява до 23 март.
към текста >>

91. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Сливен

Любезна сестро Мария Казакова,
Сливен, 20. IV. 1904 г. Любезна сестро Мария Казакова, Последното ви писмо от 15 того получих. Всичко, което ми писахте в първото си писмо и във второто, разбрах и схванах. Аз ще се постарая да сторя всичко за вази, само имайте вяра и не се колебайте, и не давайте място на съмненията. Пребъдвайте в пост и молитва, за да се уси лят духовете ви. Има много неща, които трябва да се научат от опит.
към текста >>

92. Учителя се завръща във Варна - приключва третата обиколка на страната

В края на октомври 1903 г., Учителя започва трета обиколка на България.
Учителя се завръща във Варна - приключва третата обиколка на страната В края на октомври 1903 г., Учителя започва трета обиколка на България. Посещава градовете Разград (8 дена), Силистра (10 дена), Добрич и Русе, където престоява от средата на ноември до средата на януари 1904 г. Търново (от около 22 януари до 26 февруари), Габрово (26 февруари до 15 март). На 15 март тръгва през Балкана за Казанлък, където пристига вечерта. На другия ден, 16 март, посещава Стара Загора. На 17 март заминава за Чирпан, където престоява до 23 март.
към текста >>

93. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна

Питах за картата на България, но ми казаха, че се е изчерпала и нямали засега нито един екземпляр.
Писмо на Учителя до Пеню Киров Варна, 9 юлий 1904 г.173 Люб. бр. Киров, Двете Ви писма (28 юни и 6 юли) получих, а така също и книгата. Вчера ходих в книжарницата на г-н [Атанас Вълюв] Велчев. Питах за картата на България, но ми казаха, че се е изчерпала и нямали засега нито един екземпляр. Цената й не е е 4½ лв., а 2 лв. И в другите книжарници нямало. Ако им дойдат занапред, може ще се сподобиете с една. Книгата, която обещаваше повидимому, не съдържа някои неща важни. Така и в живота много неща излизат фалш – много обещава, малко дава.
към текста >>

94. Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови

Искаш ли да Го поканим да живее при нас в трапезарията?
Но в нея година заболяват децата на Бъчваров от скарлатина. За тази болест се пазеше тогава 40 дена каратнина и Учителят трябвало да напусне къщата му. Семейството, което е поканило Учителя да живее при тях е сестра и брат Гумнерови. Те нямат деца. Сестра Гина Гумнерова казва на съпруга си Петко: „Виждаш, г-н Дънов е учен, духовен човек, добър човек. Искаш ли да Го поканим да живее при нас в трапезарията? " Братът се съгласява. Трапезарията е сутеренна стая и се слиза в нея по пет стъпала. Поканват Учителя и Той приема, и отива да живее у тях. След като се пренесъл да живее, минава една седмица и Учителят моли сестра Гумнерова да Му намери жена, която да Му пере дрехите. Тя Му казва: „Ти си беден човек, аз ще те пера".
към текста >>

Трапезарията е сутеренна стая и се слиза в нея по пет стъпала.
Семейството, което е поканило Учителя да живее при тях е сестра и брат Гумнерови. Те нямат деца. Сестра Гина Гумнерова казва на съпруга си Петко: „Виждаш, г-н Дънов е учен, духовен човек, добър човек. Искаш ли да Го поканим да живее при нас в трапезарията? " Братът се съгласява. Трапезарията е сутеренна стая и се слиза в нея по пет стъпала. Поканват Учителя и Той приема, и отива да живее у тях. След като се пренесъл да живее, минава една седмица и Учителят моли сестра Гумнерова да Му намери жена, която да Му пере дрехите. Тя Му казва: „Ти си беден човек, аз ще те пера". В.К.: Сега случката за Бъчваров кой ви е разказвал - Бъчваров или леля Гина? Че Учителят е живял при Бъчваров?
към текста >>

В.К.: Вие сте заварили рождената Му сестра, тази баба Мария.
Нямахте ли възможност да проучите отнякъде или да запитате някои или Учителят не обичаше да говори? Е.А.: Понеже аз нямах за цел да описвам биографията на Учителя, затуй съм го предала така. В.К.: Във Ваше време, когато бяхте стенографка и бяхте по-млада. Е.А.: Той не говореше за себе си и за своя живот. Пък на мен ми беше неудобно да питам. В.К.: Вие сте заварили рождената Му сестра, тази баба Мария. Тя беше ли женена? Е.А.: Тя беше женена, имаше деца, големи дъщери имаше. Една от нейните дъщери стана ученичка на Учителя. Казваше се Люба. В.К.: Тя жива ли е още?
към текста >>

Тази случка ми я разказа баба Мария.
Е.А.: Тя беше женена, имаше деца, големи дъщери имаше. Една от нейните дъщери стана ученичка на Учителя. Казваше се Люба. В.К.: Тя жива ли е още? Е.А.: Не зная, аз не съм във връзка с нея. Тази случка ми я разказа баба Мария. В.К.: Други работи разказваше ли баба Мария? Е.А.: Аз я попитах веднъж да ми каже нещо за майката и тя ми каза: „Какво да ти кажа Еленке, майка ми беше скромна жена, добра жена, много кротка беше. Това ми каза за майка си. В.К.: А дядо поп? Е.А.: Аз не съм видяла дядо поп, не съм питала нищо за него.
към текста >>

В.К.: Други работи разказваше ли баба Мария?
Една от нейните дъщери стана ученичка на Учителя. Казваше се Люба. В.К.: Тя жива ли е още? Е.А.: Не зная, аз не съм във връзка с нея. Тази случка ми я разказа баба Мария. В.К.: Други работи разказваше ли баба Мария? Е.А.: Аз я попитах веднъж да ми каже нещо за майката и тя ми каза: „Какво да ти кажа Еленке, майка ми беше скромна жена, добра жена, много кротка беше. Това ми каза за майка си. В.К.: А дядо поп? Е.А.: Аз не съм видяла дядо поп, не съм питала нищо за него. В.К.: А какъв е бил този чех, при когото Учителят е учил цигулка?
към текста >>

След завършването на образованието си се връща в България в 1895 год.
Не, не, не е било на друго духовно поле, стояли са там няколко дни. Брат Граблашев разправя, че след известно време той се опитал сам да отиде и да намери това място в планината. Тръгнал, пътувал, изкачил се на планината, но при всички опити да намери езерото и къщата не могъл да я намери. Правил опит, но не е могъл. Учителят в Америка е следвал за проповедник, но е завършил и медицина. След завършването на образованието си се връща в България в 1895 год. В началото живее известно време във Варна. След това идва в София. Още в 1896 год. Учителят написва книгата „Наука и възпитание". В нея Той поставя основите на своята бъдеща работа.
към текста >>

Обаче Учителят им казал, че има друга задача и се връща в България.
Още в 1896 год. Учителят написва книгата „Наука и възпитание". В нея Той поставя основите на своята бъдеща работа. Един брат ми казваше, че „Наука и възпитание" била дипломна работа на Учителя при завършването на университета. За тази Му работа професорите Му предложили да остане да работи в университета. Обаче Учителят им казал, че има друга задача и се връща в България. „Наука и възпитание" е написана на стар български език от освобождението и Учителят дал на Георги Радев да я направи на новият български език. Той даже рекъл: „Уший й нова рокличка, нова дрешка". Георги Радев веднъж ми каза, че Учителят му дал една дата да направи за нея хороскоп. Учителят не е казал, че е неговият хороскоп, но по датата вади заключението, че е негов хороскоп.
към текста >>

Паралелно с това Той изнася сказки, посещава села и градове в цяла България.
В 1897 год. издава една малка книжица „Хио-Ели-Мели-Месаил". В 1898 год. изнася във Варна „Призванието към българския народ". В 1900 година живее известно време при баща си, пак по това време Учителят започва едно продължително изследване на черепа на българите, изследва дарбите и способностите, които българинът носи. Паралелно с това Той изнася сказки, посещава села и градове в цяла България. Държи своите сказки в училища пред ученици, в салони пред публика. След което прави измерения на тези, които искат да бъдат измерени черепите им. И след всяко измерване дава карта за степента на развитие на дарбите и способностите на изследваното лице. Картите съдържат повече от 40 способности. За всяка се дава оценка с цифра от едно до шест.
към текста >>

последователите на Учителя са Мария Казакова, Анастасия Желязкова, Тодор Бъчваров и неговата другарка, и брат Димитър Голов.
Кои са били другите лица присъствали на срещите пак не знаем точно. Първите бележки записани от приятелите от това, което Учителят е говорил са от 1907 год. Тогава не е имало стенограф. Бележките са записани на ръка. Още 1905 год. последователите на Учителя са Мария Казакова, Анастасия Желязкова, Тодор Бъчваров и неговата другарка, и брат Димитър Голов. В.К.: От тия кои вие заварихте? Е.А.: Бъчваров, не, Анастасия Желязкова знаех, тя от Айтос беше. В Поморие мисля, че я видях. До 1905 год. Учителят е живял у Тодор Бъчваров.
към текста >>

Искаш ли да Го поканим да живее при нас в трапезарията?
Но в нея година заболяват децата на Бъчваров от скарлатина. За тази болест се пазеше тогава 40 дена каратнина и Учителят трябвало да напусне къщата му. Семейството, което е поканило Учителя да живее при тях е сестра и брат Гумнерови. Те нямат деца. Сестра Гина Гумнерова казва на съпруга си Петко: „Виждаш, г-н Дънов е учен, духовен човек, добър човек. Искаш ли да Го поканим да живее при нас в трапезарията? " Братът се съгласява. Трапезарията е сутеренна стая и се слиза в нея по пет стъпала. Поканват Учителя и Той приема, и отива да живее у тях. След като се пренесъл да живее, минава една седмица и Учителят моли сестра Гумнерова да Му намери жена, която да Му пере дрехите. Тя Му казва: „Ти си беден човек, аз ще те пера".
към текста >>

Трапезарията е сутеренна стая и се слиза в нея по пет стъпала.
Семейството, което е поканило Учителя да живее при тях е сестра и брат Гумнерови. Те нямат деца. Сестра Гина Гумнерова казва на съпруга си Петко: „Виждаш, г-н Дънов е учен, духовен човек, добър човек. Искаш ли да Го поканим да живее при нас в трапезарията? " Братът се съгласява. Трапезарията е сутеренна стая и се слиза в нея по пет стъпала. Поканват Учителя и Той приема, и отива да живее у тях. След като се пренесъл да живее, минава една седмица и Учителят моли сестра Гумнерова да Му намери жена, която да Му пере дрехите. Тя Му казва: „Ти си беден човек, аз ще те пера". В.К.: Сега случката за Бъчваров кой ви е разказвал - Бъчваров или леля Гина? Че Учителят е живял при Бъчваров?
към текста >>

Той е бил един от първите стенографи в България и е издал, и учебник по стенография.
Е. А.: Аз не зная. Може би има неща интересни, но не знам. В1914 год. вече имаме записани беседи от стенограф. Брат Тодор Гълъбов е бил ученик на Учителя и в същото време е бил стенограф в Народното събрание. Той е бил един от първите стенографи в България и е издал, и учебник по стенография. Беседите тогава са се държали в семейство Гумнерови на ул. „Опълченска" 66. Брат Гълъбов е стенографирал 1914 год. и 1915 год. Тези беседи са редактирани и отпечатани под негово ръководство в три тома под общото заглавие „Сила и живот".
към текста >>

95. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

Вий сте избрали добрата част, както Мария, която няма да ви се отнеме.
1904 г Любезна сестро М. Казакова, Писмото ви получих, а тъй също и пратената сума Върху тоя въпрос ще сторя това, което е най-добро. Всичко в света върви по един строго определен Божествен път Когато духът се развива съобразно с тия Божествени начертания от горе, може да се каже, че повдигането е правилно. Вашите писма ясно говорят. Вий сте избрали добрата част, както Мария, която няма да ви се отнеме. Това, което сега придобивате, само в бъдещето ще оцените неговата стойност. Вашият Учител е от ония, Който цени доброто. Негова Дух е мощен, Той присъствува навсякъде. Божествената любов изисква жертви Тя изисква вяра, изисква упование, изисква търпение Аз схващам добре положението на работите. Мен е приятно, като виждам всичките добри подвизи, които се правят за употребването на Царството Божие.
към текста >>

96. Писмо на Учителя до Пеню Киров, София

Дънов чрез Мария Казакова.
След гимназията завършва военно училище в Русия. Още от дете е с лабилна нервна система, което впоследствие се отразява на службата му като военен. Поради тази причина след време сам си подава оставката. През 1904 г. в Търново заедно с жена си Елена се запознават с П. Дънов чрез Мария Казакова. Оттогава те стават едни от най-ревностните му последователи. К. Иларионов умира в София през1929 г. Той е преводач от руски език на книгите: Лутсман, Л. „Непуши! “, В. Търново, 1928 г., 8 с.
към текста >>

97. Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд

За няколко дневното си отсъствие от столицата, Учителя споменава в писмото си до Мария Казакова, 17 януари 1905 г., София.
От спомените на Елена Иларионова се вижда, че в началото на 1905 г. Учителя ги посещава и излекува Константин от тежко заболяване. Тъй като Цариброд (днешния Димитровград) не е много далече от София, то Учителя е отивал за известно време там и се е връщал в София. През февруари, по молба на семейството, Учителя ги посещава пак и престоява там около месец. За пребиваването в Цариброд може да се прочете в спомените на Елена Иларионова. За няколко дневното си отсъствие от столицата, Учителя споменава в писмото си до Мария Казакова, 17 януари 1905 г., София. 1. Спомени на Елена Иларионова -1905 2. Писмо до Мария Казакова, 17 януари 1905 г., София. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА Учителя продължава да поддържа оживена кореспонденция с Мария Казакова. В запазените четиринадесет писма Той й дава различни напътствия, разяснява й множество закони от физическия и духовния свят.
към текста >>

2. Писмо до Мария Казакова, 17 януари 1905 г., София.
Тъй като Цариброд (днешния Димитровград) не е много далече от София, то Учителя е отивал за известно време там и се е връщал в София. През февруари, по молба на семейството, Учителя ги посещава пак и престоява там около месец. За пребиваването в Цариброд може да се прочете в спомените на Елена Иларионова. За няколко дневното си отсъствие от столицата, Учителя споменава в писмото си до Мария Казакова, 17 януари 1905 г., София. 1. Спомени на Елена Иларионова -1905 2. Писмо до Мария Казакова, 17 януари 1905 г., София. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА Учителя продължава да поддържа оживена кореспонденция с Мария Казакова. В запазените четиринадесет писма Той й дава различни напътствия, разяснява й множество закони от физическия и духовния свят. Запазени са също две писма и една картичка до сем. Иларионови. Елена и Константин Иларионови заминават за границата в края на 1904 г.
към текста >>

Учителя продължава да поддържа оживена кореспонденция с Мария Казакова.
За пребиваването в Цариброд може да се прочете в спомените на Елена Иларионова. За няколко дневното си отсъствие от столицата, Учителя споменава в писмото си до Мария Казакова, 17 януари 1905 г., София. 1. Спомени на Елена Иларионова -1905 2. Писмо до Мария Казакова, 17 януари 1905 г., София. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА Учителя продължава да поддържа оживена кореспонденция с Мария Казакова. В запазените четиринадесет писма Той й дава различни напътствия, разяснява й множество закони от физическия и духовния свят. Запазени са също две писма и една картичка до сем. Иларионови. Елена и Константин Иларионови заминават за границата в края на 1904 г. Константин е командирован в Цариброд. В началото на 1905 г.
към текста >>

Писмо на Учителя до Мария Казакова
Костадин счете за унижение да взема заплата, без да върши работата си добре. Уволни се. Трябваше да решим къде да се установим. Спомени на Елена Иларионова -1905 Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.) Писмо на Учителя до Мария Казакова София, 17. I. 1905 г. Любезна сестро М. Казакова, Вашето писмо от 10 т.м. получих. Отсъствувах от столицата за няколко дена.
към текста >>

Писмо до Мария Казакова, 17 януари 1905 г., София.
Аз ще ви изпратя на всинца ви моите благословения и ще приемете мира ми, Моя Мир. Всяко добро дело трябва да расте постепенно. Ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.) Писмо до Мария Казакова, 17 януари 1905 г., София.
към текста >>

98. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

Писмо на Учителя до Мария Казакова
Писмо на Учителя до Мария Казакова София, 17. I. 1905 г. Любезна сестро М. Казакова, Вашето писмо от 10 т.м. получих. Отсъствувах от столицата за няколко дена.
към текста >>

99. Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд

Учителя продължава да поддържа оживена кореспонденция с Мария Казакова.
За пребиваването в Цариброд може да се прочете в спомените на Елена Иларионова. За евентуално второ посещение в Цариброд, се споменава и в писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, 4 февруари 1905, София. 1. Спомени на Елена Иларионова -1905 2. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, 4 февруари 1905, София. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА Учителя продължава да поддържа оживена кореспонденция с Мария Казакова. В запазените четиринадесет писма Той й дава различни напътствия, разяснява й множество закони от физическия и духовния свят. Запазени са също две писма и една картичка до сем. Иларионови. Елена и Константин Иларионови заминават за границата в края на 1904 г. Константин е командирован в Цариброд. В началото на 1905 г.
към текста >>

100. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

Дотогава г-н Голов може да мине през Търново, той е сега по обиколка в Северна България.
Но зная още, че Господ ще ви привлече и ще ви се открий и когато Го познаете, ще разберете моите думи. Желая всички да бъдете изпълнени с всяка мъдрост и знание от горе и да се просветят и очистят сърцата ви, да се всели във вас Господ на мира. За моето идване в Търново има още време, не бързайте. Има някои работи, които ме възпират. След петнадесет или двадесет дни ще ви съобщя кога ще дойда. Дотогава г-н Голов може да мине през Търново, той е сега по обиколка в Северна България. Предайте моя поздрав на всички, поздрав на Юрдана и Марийка. Ваш верен П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>

НАГОРЕ

0.077727079391479