НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
45
резултата в
22
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1909 г.
” На полицата в кухнята имало много
шишета
с оливия, оцет, спирт, ракия, газ, зехтин.
Сутринта здравето на Величка се подобрява значително. Когато дядо решава да отиде на пощата и подаде телеграмата си, получава такава от Учителя, в която получава отговор на всичките въпроси, поставени в неизпратената Му телеграма и съвети как да лекува Величка, След 2 дена получава писмо от Учителя, в което между другото Той му пише: „Кънчо, когато имаш някоя трудност, напиши ми телеграма, остави я на масата, няма нужда да я изпращаш, аз ще ти отговоря! ”* Дядо ми Кънчо имал лош навик - преди или след ядене пиел по чашка ракия. Баба Величка се молила да го освободи Господ от този му недостатък и се обърнала с молба към Учителя. Скоро, като се върнал от някаква работа, дядо влязъл в кухнята и казал: „Стефке, налей ми една чашка ракия!
” На полицата в кухнята имало много
шишета
с оливия, оцет, спирт, ракия, газ, зехтин.
Майка ми му наляла една чашка, но в тъмното сбъркала шишето. Кънчо на екс изпил съдържанието в чашката, но се оказало не ракия, а газ. От този момент дядо ми се отказва от ракията и щом я помирише, му замирисва на газ. Величка благодарила на Учителя, че така болезнено удовлетворил молбата й. ____________________________________* Виж „Изгревът”, том VII, стр.
към текста >>
Майка ми му наляла една чашка, но в тъмното сбъркала
шишето
.
Когато дядо решава да отиде на пощата и подаде телеграмата си, получава такава от Учителя, в която получава отговор на всичките въпроси, поставени в неизпратената Му телеграма и съвети как да лекува Величка, След 2 дена получава писмо от Учителя, в което между другото Той му пише: „Кънчо, когато имаш някоя трудност, напиши ми телеграма, остави я на масата, няма нужда да я изпращаш, аз ще ти отговоря! ”* Дядо ми Кънчо имал лош навик - преди или след ядене пиел по чашка ракия. Баба Величка се молила да го освободи Господ от този му недостатък и се обърнала с молба към Учителя. Скоро, като се върнал от някаква работа, дядо влязъл в кухнята и казал: „Стефке, налей ми една чашка ракия! ” На полицата в кухнята имало много шишета с оливия, оцет, спирт, ракия, газ, зехтин.
Майка ми му наляла една чашка, но в тъмното сбъркала
шишето
.
Кънчо на екс изпил съдържанието в чашката, но се оказало не ракия, а газ. От този момент дядо ми се отказва от ракията и щом я помирише, му замирисва на газ. Величка благодарила на Учителя, че така болезнено удовлетворил молбата й. ____________________________________* Виж „Изгревът”, том VII, стр. 460, № 11. (бел.
към текста >>
” – „Гуша, Учителю.” Той извиква сестра Мария Златева, дава й
шише
със зехтин, казва да я разтрие добре.
Учителят с един замах я освободил от тази връзка.______________________________* Виж „Изгревът”, том VII, стр. 452, № 1, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)10. Гушата От напреженията, които изживява, й се появява гуша и тя слага бяло шалче на врата си. Когато излизала от беседата, Учителят я попитал: „Рекох, какво имате на врата?
” – „Гуша, Учителю.” Той извиква сестра Мария Златева, дава й
шише
със зехтин, казва да я разтрие добре.
Тя я разтрива няколко пъти и подутината изчезва. В сряда, пред Общия окултен клас, Учителят казва, че на някои хора се образуват по различни части на тялото подутини и на врата - гуша. Те се лекуват с разтриване. При гуша да се разтрива подутината със зехтин по половин час и да се казва всеки ден: „Туморът намалява, намалява, намалява”, в продължение на 9 дни. Хубаво е, ако при това разтриване болният се изпоти.*___________________*Виж „Изгревът”, том VII, стр.
към текста >>
2.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 17.11.1910 г.
Наставленията, които мога да ви дам аз сега, са следните: ще вземете едно
шишенце
от аптеката около 50 г карболова вода.
София, 17. XI. 1910 г. Л. К. И. Получих вашето писмо.
Наставленията, които мога да ви дам аз сега, са следните: ще вземете едно
шишенце
от аптеката около 50 г карболова вода.
От тази карболова вода ще правите разтвор в топла вода, с която Е. да си промива устата по два-три пъти на ден, когато усеща болка. Разтворът ще го правите по следующия начин: в една обикновена чаша за вода ще налеете до половината малко топла вода и в нея ще капнете от карболовата вода от 10-20 капки. Гледайте разтворът да не е много силен, но да е винаги умерен. Е. да си прави полуизмивки на корема и слабините през ден.
към текста >>
3.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 14.02.1914 г.
Житкостта, която се получи, ще я напеете в едно чисто
шише
и ще вземате сутрин, по обед и вечер от една до две кавени чаши наведнаж.
София 14 февруари 1914 Любезна В. Стойчева, С днешната поща ви изпращам една кутия с клончета и листа от известно растение, за да си послужите за освежавание на вашата нервна система и за премахванието на това, което ви плаши. Ще следвате по следующия начин: ще вземате от десет до четиринадесет клончета и ще ги поставите в една чиста тенжерка. Ще налеете до едно кило вода и ще ги варите от 2 до 3 часа.
Житкостта, която се получи, ще я напеете в едно чисто
шише
и ще вземате сутрин, по обед и вечер от една до две кавени чаши наведнаж.
Ще вземате на гладно сърдце. Ако водата изври много, ще доливате, тъй щото да остане до половин кило. Кат се свърши, ще си сварите пак по същия начин. Цветът, който се получи, ще бие на портокален. При другото ще си наберете копривени корени, ще ги измиете добре и от тях по същия начин ще си варите.
към текста >>
4.
Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева, София
, 26.07.1918 г.
Има две
шишета
с шарлан, дайте ги на стария.
Употребите ги за нуждите си. Стаята задръжте и за идущия месец. Изпращам Ви сумата от 60 лв. Поздравете мадамата. Хайвера раздайте на приятелите.
Има две
шишета
с шарлан, дайте ги на стария.
Дайте му и малко захар около едно кило. Песмета задръжте за себе си, а което не може да употребите раздайте го на приятели. С приносящия изпратете, което намерите за добре. От което имате нужда услужете си. Едното шише дървено масло в горната стая задръжте го за себе си за употребление.
към текста >>
Едното
шише
дървено масло в горната стая задръжте го за себе си за употребление.
Има две шишета с шарлан, дайте ги на стария. Дайте му и малко захар около едно кило. Песмета задръжте за себе си, а което не може да употребите раздайте го на приятели. С приносящия изпратете, което намерите за добре. От което имате нужда услужете си.
Едното
шише
дървено масло в горната стая задръжте го за себе си за употребление.
Там гдето ви се отваря работа, стойте. За в южна България по-после. Не всичко, каквото човек чувства, мисли и преживява е вярно. Във всеки човек има много кукувичи яйца снесени, да ги мъти без да знае той. Всичко изпитвайте доброто дръжте.
към текста >>
5.
Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)
, 1.08.1923 г.
За миг сме при лимонадените му
шишета
.
Но само като ги прие, ние решихме да „теглим ножа на динята”.- Рубин! - възкликвам аз.- Нар - поправя Елиезер.- Абе, диня е, я яжте, че ще я изям самичък - вика Генчо и почва да слага в жадните си уста големи сочни парчета.Към върха, към Върха - зовем ние и по триъгълник отново се движим към приказната планината.Зад нас изгърмоти празна каруца. Младият колар я спира и ни кани да ни отведе до Сливен. Накачихме се с ура! Какво щастие!
За миг сме при лимонадените му
шишета
.
Сядаме върху газени сандъчета и почваме гордо да оглеждаме околността.Ето го и Сливен. Сгушил се той в скутите на планината под лъчите на заника, сякаш си отпочива от дневния труд.Срещу нас лъха вече здравият планински ветрец. Скоро ногата ни ще стъпи на този приказен Балкан, на тайнствените „Сини камъни”, върху които са отбелязани толкоз човешки съдбини.Младият момък ни разправя, че на Сините камъни ще видим голяма каменна халка, която някога си, когато тук доле било море, на нея гемиджиите завързвали (гемиите си)... корабите си и тук дето гърмотят сега железните колела на каруците, тогава е било морско дъно... Тогава людете били същински великани и по цялата тракийска долина се биели вълните на бурни морета... Да, вредом гдето сега се шири тая плодородна низина с нейните живописни села и градове е било обширно и неизмеримо морско дъно, където никому не е било угодно да надникне.Слизаме на прашния път. Дирим нашите съмишленици, гдето след малко сме приютени с топла вода за пиене, приятна вечеря и място за почивка.Но още среди нощи сме пак на крак и потегляме по сипеите на прочутите „Сини камъни”. Да, те са сини, защото са голи и се ронят опасно под нозете ни.
към текста >>
6.
Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София
, 22.04.1927 г.
Интересуват се хората за учението ни - като го приемат и го приложат, ще бъдат здрави, щастливи, ще имате и мир.Искат някои конкретизиране на Учението ни, а то е в малкото
шишенце
на лабораторията.
Някой от видните граждани идва и гледа и се чуди, па пита: „Какво ви плащат? " - „Нищо", му отговарят приятелите. Интересуват се те. Идва професор от Агрономическия факултет, с учениците си да гледат пчелите ни, проверяват и как сееме - нови методи намират у нас.За разрешение на някои въпроси, може и с жребие да се ползувате. Там Господ ръководи.
Интересуват се хората за учението ни - като го приемат и го приложат, ще бъдат здрави, щастливи, ще имате и мир.Искат някои конкретизиране на Учението ни, а то е в малкото
шишенце
на лабораторията.
Ама било Христовото учение, а не нещо ново. Искат символа на Учението - ами че то не е засегнато в своята вътрешност. Имаме мотото: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! " То е вътрешната страна, вътре в нас е скрито. Ако преведете външните системи в света върху вътрешните, духовните, те са все същите.
към текста >>
Като подложите
шишето
си той го пълни.
Формата не се разрушава в него. Сегашната форма се разрушава постепенно и постоянно, и така ще отива, докато добие безсмъртно тяло. Истината не можете нито да придобиете нито да предадате, ако нямате тази опитност. Този Божествен закон се отличава с една черта на разширение. Той много дава, нищо не взема, само дава.
Като подложите
шишето
си той го пълни.
Кой каквато форма занесе нея ще напълни, запълни. Противоречията зависят от вашите разбирания. При слабата вяра се стеснява Истината и не я възприемате напълно. Като железаря - ту изтива желязото, ту го нагорещява. Та има и духовни хора, които лесно се нагорещяват и лесно изстиват.
към текста >>
7.
Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 28 август
, 28.08.1930 г.
Когато отиде човек в лабораторията, трябва да знае в кое
шише
, кой елемент е и после трябва да знае точно, каква доза да вземе от него.
В света има една крива страна - това е, че не се върши Волята Божия. И от невършенето на волята Божия, не страда Господ, ние страдаме докато се убедим, че пътищата на Бога са опитани и че те са единствените методи, по които може да дойде спасението на света.Аз ще ви дам само някои методи, чрез които да работите. В моите беседи аз съм говорил много работи. Както някои, които са изучавали теоретически химията, изучавали са за кислорода, водорода, но в лабораторията нищо не могат да направят с тях. Трябва опитно да се знаят нещата.
Когато отиде човек в лабораторията, трябва да знае в кое
шише
, кой елемент е и после трябва да знае точно, каква доза да вземе от него.
Вие понякога искате да свършите нещо прибързано, искате да кажете някому някоя силна дума: „Ти ще умреш, в ада ще идеш." Така не се проповядва. Даже някои от вас сте пресрочили. Трябваше по- рано да се завземете. И сега не е късно, но ако закъснеете още малко, пресрочване ще има.Та сега трябва да употребявате Божествената мисъл, като едно средство за вътрешна работа или казано на съвременен език, аз ще се постарая да направя една антена да можем да говорим с Невидимия свят. Най-първо да слушате.
към текста >>
8.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 19 януари
, 19.01.1932 г.
Донесете съдове и
шишета
.
А истинското щастие е многократното, непреривното. Еднократното щастие е щастие, което престава да тече. Тези философи не са разглеждали въпроса дълбоко... В една вътрешна Школа има правило как да бъдете щастливи. Може да бъдете щастливи колкото искате.Можем да ви предадем по десет, по сто килограма щастие - колкото искате.
Донесете съдове и
шишета
.
Но шишетата ви трябва да бъдат еластични, да не се чупят като падат. В света ние търсим златото. Това значи: копаем дълбоко, за да намерим хора с будни души. Да се оставиш под влиянието на целокупната Природа, на ангелите, на въздуха, на целокупното Човечество -а не на отделен човек да те морализира. Не се отваряй много, за да не се изпариш и да не изсъхнеш.
към текста >>
Но
шишетата
ви трябва да бъдат еластични, да не се чупят като падат.
Еднократното щастие е щастие, което престава да тече. Тези философи не са разглеждали въпроса дълбоко... В една вътрешна Школа има правило как да бъдете щастливи. Може да бъдете щастливи колкото искате.Можем да ви предадем по десет, по сто килограма щастие - колкото искате. Донесете съдове и шишета.
Но
шишетата
ви трябва да бъдат еластични, да не се чупят като падат.
В света ние търсим златото. Това значи: копаем дълбоко, за да намерим хора с будни души. Да се оставиш под влиянието на целокупната Природа, на ангелите, на въздуха, на целокупното Човечество -а не на отделен човек да те морализира. Не се отваряй много, за да не се изпариш и да не изсъхнеш. Но не се и много затваряй, за да не затлъстееш.
към текста >>
9.
Отношението на Учителя към политическата ситуация в страната в неделна беседа на 20 май 1934 г., София
, 20.05.1934 г.
Казват ви, че е много малък, може да го турите в едно
шишенце
и да го гледате само.
И ако той започне да бяга, ще знаеш, че между тебе и него има известно съотношение и вие си мязате.“ И наистина, като излязъл от Божията ръка, стършелът отишъл при вола и го бутнал, ужилил го малко, но волът хукнал да бяга и толкова много се наплашил от стършела, че в ума си го представил като същество, 10 пъти по-голямо и от самия него. И като го запитали защо бяга толкова, той казал: „Опасно нещо е това! “ – „Какво ти опасно, то е малко животно.“ – „Не, страшна работа е, жили много.“ Та, сега това, което ви смущава в света, е вашият стършел, който ви безпокои и от който всички бягате. Казват ви, че е малък, но вие не вярвате, вие си го представяте 10 пъти по-голям от вас.
Казват ви, че е много малък, може да го турите в едно
шишенце
и да го гледате само.
Сега има много начини за разсъждение. Съвременното общество върви по един път на внушения и на самовнушение. Вземете вестниците, всички пишат: „Ние не вървим на добре, от ден на ден отиваме все по-на зле, няма да излезе нищо от нас“ и т.н. Дето и да се обърнете, ще чуете, че баби, майки, бащи, деца, все една и съща песен пеят. И след всичко това държат в ума си мисълта да се оправи светът.
към текста >>
В 30
шишета
от по 100 грама вода взимат последователно по една капка от разтвора в предидущото
шише
и го поставят в последващото, докато стигнат до 30-ото
шише
.
В съвременната медицина има два метода за лекуване: хомеопатия и алопатия, които коренно се различават една от друга. Алопатията поддържа, че на хората трябва да се дават най-силни дози. Хомеопатията препоръчва да се дават най-слаби дози. Например, 30 грама хинин го разтварят в 100 грама вода. От този разтвор взимат друга една капка и я поставят в други 100 грама.
В 30
шишета
от по 100 грама вода взимат последователно по една капка от разтвора в предидущото
шише
и го поставят в последващото, докато стигнат до 30-ото
шише
.
И когато човек се лекува, ще вземе една капка от последното шише. От такъв разреден разтвор той ще се лекува. „Нерде Шам, нерде Багдад.“ (тур. поговорка: означава приблизително „откъде накъде? “, „хайде бе!
към текста >>
И когато човек се лекува, ще вземе една капка от последното
шише
.
Алопатията поддържа, че на хората трябва да се дават най-силни дози. Хомеопатията препоръчва да се дават най-слаби дози. Например, 30 грама хинин го разтварят в 100 грама вода. От този разтвор взимат друга една капка и я поставят в други 100 грама. В 30 шишета от по 100 грама вода взимат последователно по една капка от разтвора в предидущото шише и го поставят в последващото, докато стигнат до 30-ото шише.
И когато човек се лекува, ще вземе една капка от последното
шише
.
От такъв разреден разтвор той ще се лекува. „Нерде Шам, нерде Багдад.“ (тур. поговорка: означава приблизително „откъде накъде? “, „хайде бе! “, изразява съмнение.)Такава хомеопатическа аптека, всичката може да я нагълтате.
към текста >>
10.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
Аз от харско чудо донесох едно
шише
ракия, защото работниците бяха мои.
Докарали са някакъв кон, като че го е докарал на големия брат син Никола и няма где да преспи. Аз се чудя де да турим коня, та го заведох в яхъра на някой Годечанин в махалата Мулак, има един Руско. Вързахме коня и Руско докара своите. И конете не се ритат и Руско не се сърди, че без да го питаме, сме докарали кон и сме го вързали в яхъра.След тая картина се намерих някъде на работа - жътва. Работеха хора, но не помня добре кои бяха, помня само дядо Недю от Цар Асен.
Аз от харско чудо донесох едно
шише
ракия, защото работниците бяха мои.
Пръв взема шишето Генади Николов, на Никола Цветков синът, мой бивш ученик. Като дръпна, и като вода запи ракията. Докато се усетя да дръпна шишето, то на дъното се въртеше още малко. И изведнъж се залюля и падна в безсъзнание. Почти умря.
към текста >>
Пръв взема
шишето
Генади Николов, на Никола Цветков синът, мой бивш ученик.
Аз се чудя де да турим коня, та го заведох в яхъра на някой Годечанин в махалата Мулак, има един Руско. Вързахме коня и Руско докара своите. И конете не се ритат и Руско не се сърди, че без да го питаме, сме докарали кон и сме го вързали в яхъра.След тая картина се намерих някъде на работа - жътва. Работеха хора, но не помня добре кои бяха, помня само дядо Недю от Цар Асен. Аз от харско чудо донесох едно шише ракия, защото работниците бяха мои.
Пръв взема
шишето
Генади Николов, на Никола Цветков синът, мой бивш ученик.
Като дръпна, и като вода запи ракията. Докато се усетя да дръпна шишето, то на дъното се въртеше още малко. И изведнъж се залюля и падна в безсъзнание. Почти умря. Аз го грабнах и като удавен човек, грабнах го за краката и започнах да го въртя в кръг.
към текста >>
Докато се усетя да дръпна
шишето
, то на дъното се въртеше още малко.
И конете не се ритат и Руско не се сърди, че без да го питаме, сме докарали кон и сме го вързали в яхъра.След тая картина се намерих някъде на работа - жътва. Работеха хора, но не помня добре кои бяха, помня само дядо Недю от Цар Асен. Аз от харско чудо донесох едно шише ракия, защото работниците бяха мои. Пръв взема шишето Генади Николов, на Никола Цветков синът, мой бивш ученик. Като дръпна, и като вода запи ракията.
Докато се усетя да дръпна
шишето
, то на дъното се въртеше още малко.
И изведнъж се залюля и падна в безсъзнание. Почти умря. Аз го грабнах и като удавен човек, грабнах го за краката и започнах да го въртя в кръг. Той почти изповръща ракията и се съвзе малко, започна да да се мъчи да продума нещо. Аз се чудя и си викам, че и гласно заговорих на него и на дядо Недю и другите работници, че ракията е зло, голямо зло и никак не трябва да се употребява.
към текста >>
11.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
Аз от харско чудо донесох едно
шише
ракия, защото работниците бяха мои.
Докарали са някакъв кон, като че го е докарал на големия брат син Никола и няма где да преспи. Аз се чудя де да турим коня, та го заведох в яхъра на някой Годечанин в махалата Мулак, има един Руско. Вързахме коня и Руско докара своите. И конете не се ритат и Руско не се сърди, че без да го питаме, сме докарали кон и сме го вързали в яхъра.След тая картина се намерих някъде на работа - жътва. Работеха хора, но не помня добре кои бяха, помня само дядо Недю от Цар Асен.
Аз от харско чудо донесох едно
шише
ракия, защото работниците бяха мои.
Пръв взема шишето Генади Николов, на Никола Цветков синът, мой бивш ученик. Като дръпна, и като вода запи ракията. Докато се усетя да дръпна шишето, то на дъното се въртеше още малко. И изведнъж се залюля и падна в безсъзнание. Почти умря.
към текста >>
Пръв взема
шишето
Генади Николов, на Никола Цветков синът, мой бивш ученик.
Аз се чудя де да турим коня, та го заведох в яхъра на някой Годечанин в махалата Мулак, има един Руско. Вързахме коня и Руско докара своите. И конете не се ритат и Руско не се сърди, че без да го питаме, сме докарали кон и сме го вързали в яхъра.След тая картина се намерих някъде на работа - жътва. Работеха хора, но не помня добре кои бяха, помня само дядо Недю от Цар Асен. Аз от харско чудо донесох едно шише ракия, защото работниците бяха мои.
Пръв взема
шишето
Генади Николов, на Никола Цветков синът, мой бивш ученик.
Като дръпна, и като вода запи ракията. Докато се усетя да дръпна шишето, то на дъното се въртеше още малко. И изведнъж се залюля и падна в безсъзнание. Почти умря. Аз го грабнах и като удавен човек, грабнах го за краката и започнах да го въртя в кръг.
към текста >>
Докато се усетя да дръпна
шишето
, то на дъното се въртеше още малко.
И конете не се ритат и Руско не се сърди, че без да го питаме, сме докарали кон и сме го вързали в яхъра.След тая картина се намерих някъде на работа - жътва. Работеха хора, но не помня добре кои бяха, помня само дядо Недю от Цар Асен. Аз от харско чудо донесох едно шише ракия, защото работниците бяха мои. Пръв взема шишето Генади Николов, на Никола Цветков синът, мой бивш ученик. Като дръпна, и като вода запи ракията.
Докато се усетя да дръпна
шишето
, то на дъното се въртеше още малко.
И изведнъж се залюля и падна в безсъзнание. Почти умря. Аз го грабнах и като удавен човек, грабнах го за краката и започнах да го въртя в кръг. Той почти изповръща ракията и се съвзе малко, започна да да се мъчи да продума нещо. Аз се чудя и си викам, че и гласно заговорих на него и на дядо Недю и другите работници, че ракията е зло, голямо зло и никак не трябва да се употребява.
към текста >>
12.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
Аз от харско чудо донесох едно
шише
ракия, защото работниците бяха мои.
Докарали са някакъв кон, като че го е докарал на големия брат син Никола и няма где да преспи. Аз се чудя де да турим коня, та го заведох в яхъра на някой Годечанин в махалата Мулак, има един Руско. Вързахме коня и Руско докара своите. И конете не се ритат и Руско не се сърди, че без да го питаме, сме докарали кон и сме го вързали в яхъра.След тая картина се намерих някъде на работа - жътва. Работеха хора, но не помня добре кои бяха, помня само дядо Недю от Цар Асен.
Аз от харско чудо донесох едно
шише
ракия, защото работниците бяха мои.
Пръв взема шишето Генади Николов, на Никола Цветков синът, мой бивш ученик. Като дръпна, и като вода запи ракията. Докато се усетя да дръпна шишето, то на дъното се въртеше още малко. И изведнъж се залюля и падна в безсъзнание. Почти умря.
към текста >>
Пръв взема
шишето
Генади Николов, на Никола Цветков синът, мой бивш ученик.
Аз се чудя де да турим коня, та го заведох в яхъра на някой Годечанин в махалата Мулак, има един Руско. Вързахме коня и Руско докара своите. И конете не се ритат и Руско не се сърди, че без да го питаме, сме докарали кон и сме го вързали в яхъра.След тая картина се намерих някъде на работа - жътва. Работеха хора, но не помня добре кои бяха, помня само дядо Недю от Цар Асен. Аз от харско чудо донесох едно шише ракия, защото работниците бяха мои.
Пръв взема
шишето
Генади Николов, на Никола Цветков синът, мой бивш ученик.
Като дръпна, и като вода запи ракията. Докато се усетя да дръпна шишето, то на дъното се въртеше още малко. И изведнъж се залюля и падна в безсъзнание. Почти умря. Аз го грабнах и като удавен човек, грабнах го за краката и започнах да го въртя в кръг.
към текста >>
Докато се усетя да дръпна
шишето
, то на дъното се въртеше още малко.
И конете не се ритат и Руско не се сърди, че без да го питаме, сме докарали кон и сме го вързали в яхъра.След тая картина се намерих някъде на работа - жътва. Работеха хора, но не помня добре кои бяха, помня само дядо Недю от Цар Асен. Аз от харско чудо донесох едно шише ракия, защото работниците бяха мои. Пръв взема шишето Генади Николов, на Никола Цветков синът, мой бивш ученик. Като дръпна, и като вода запи ракията.
Докато се усетя да дръпна
шишето
, то на дъното се въртеше още малко.
И изведнъж се залюля и падна в безсъзнание. Почти умря. Аз го грабнах и като удавен човек, грабнах го за краката и започнах да го въртя в кръг. Той почти изповръща ракията и се съвзе малко, започна да да се мъчи да продума нещо. Аз се чудя и си викам, че и гласно заговорих на него и на дядо Недю и другите работници, че ракията е зло, голямо зло и никак не трябва да се употребява.
към текста >>
13.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
Аз от харско чудо донесох едно
шише
ракия, защото работниците бяха мои.
Докарали са някакъв кон, като че го е докарал на големия брат син Никола и няма где да преспи. Аз се чудя де да турим коня, та го заведох в яхъра на някой Годечанин в махалата Мулак, има един Руско. Вързахме коня и Руско докара своите. И конете не се ритат и Руско не се сърди, че без да го питаме, сме докарали кон и сме го вързали в яхъра.След тая картина се намерих някъде на работа - жътва. Работеха хора, но не помня добре кои бяха, помня само дядо Недю от Цар Асен.
Аз от харско чудо донесох едно
шише
ракия, защото работниците бяха мои.
Пръв взема шишето Генади Николов, на Никола Цветков синът, мой бивш ученик. Като дръпна, и като вода запи ракията. Докато се усетя да дръпна шишето, то на дъното се въртеше още малко. И изведнъж се залюля и падна в безсъзнание. Почти умря.
към текста >>
Пръв взема
шишето
Генади Николов, на Никола Цветков синът, мой бивш ученик.
Аз се чудя де да турим коня, та го заведох в яхъра на някой Годечанин в махалата Мулак, има един Руско. Вързахме коня и Руско докара своите. И конете не се ритат и Руско не се сърди, че без да го питаме, сме докарали кон и сме го вързали в яхъра.След тая картина се намерих някъде на работа - жътва. Работеха хора, но не помня добре кои бяха, помня само дядо Недю от Цар Асен. Аз от харско чудо донесох едно шише ракия, защото работниците бяха мои.
Пръв взема
шишето
Генади Николов, на Никола Цветков синът, мой бивш ученик.
Като дръпна, и като вода запи ракията. Докато се усетя да дръпна шишето, то на дъното се въртеше още малко. И изведнъж се залюля и падна в безсъзнание. Почти умря. Аз го грабнах и като удавен човек, грабнах го за краката и започнах да го въртя в кръг.
към текста >>
Докато се усетя да дръпна
шишето
, то на дъното се въртеше още малко.
И конете не се ритат и Руско не се сърди, че без да го питаме, сме докарали кон и сме го вързали в яхъра.След тая картина се намерих някъде на работа - жътва. Работеха хора, но не помня добре кои бяха, помня само дядо Недю от Цар Асен. Аз от харско чудо донесох едно шише ракия, защото работниците бяха мои. Пръв взема шишето Генади Николов, на Никола Цветков синът, мой бивш ученик. Като дръпна, и като вода запи ракията.
Докато се усетя да дръпна
шишето
, то на дъното се въртеше още малко.
И изведнъж се залюля и падна в безсъзнание. Почти умря. Аз го грабнах и като удавен човек, грабнах го за краката и започнах да го въртя в кръг. Той почти изповръща ракията и се съвзе малко, започна да да се мъчи да продума нещо. Аз се чудя и си викам, че и гласно заговорих на него и на дядо Недю и другите работници, че ракията е зло, голямо зло и никак не трябва да се употребява.
към текста >>
14.
Учителя прекъсва беседите до края на годината (1936) поради разправия за местата в салона - 15 ноември
, 15.11.1936 г.
Пък Учителят й казал: „Не те съветвам да отваряш
шишета
с взривни вещества".
Пред нашата маса седяха няколко приятели, които някога Учителят им е казал да седят така на тези места. Впоследствие, когато вече имаше стенографи, когато нали ние не пишехме за нас, пишехме за всички, много от приятелите намираха, че трябва ние да седим на мястото, за да чуваме всичко. Добре, но сега това не беше работа на Учителя, трябваше да стане споразумение между нас. Ние никога не сме претендирали да вземем първото място, но тази сестра се заела непременно, ние да седнем непосредствено, пък другите приятели да седнат след нашата маса. Тя отишла даже вечерта при Учителя и Му казала че иска това да направи.
Пък Учителят й казал: „Не те съветвам да отваряш
шишета
с взривни вещества".
Сега, какво разбрала, какво не разбрала не знам, но личи че не е разбрала, защото не послуша Учителя. Сутринта отишла по-рано, наредила столовете както тя мисли че трябва да бъдат и когато идва семейство Белеви, вдигат скандал: „Кой размести столовете? " Учителят на тях им е казал да седят на първите места. И разместват това и нареждат както си беше. Но те са се скарали люто, скарали са се злобно с оскърбление един към друг.
към текста >>
Скандалът между Белев и Величка и фразата на Учителя: „Не отваряйте
шишета
с отровни газове!
140. СКАНДАЛЪТ ЗА ПЪРВИТЕ МЕСТАЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 ) Спомен на Елена Андреева 84. СКАНДАЛЪТ С БЕЛЕВИ В.К.: Добре. Сега как стои този въпрос, аз съм си записал 15 ноември 1936 год.
Скандалът между Белев и Величка и фразата на Учителя: „Не отваряйте
шишета
с отровни газове!
" Как стои този въпрос? Каква е случката? Е.А.: А-а, Ричка, вечерта отива при Учителя и Му казва че иска да премести столовете. В.К.: Кои столове? Е.А.: В салона.
към текста >>
В.К.: Сега Учителят бил казал: „Не отваряйте
шишета
с отровни газове!
Е.А.: В салона. На Белеви столовете. Тя искаше да тури нашата маса, да бъде направо срещу Него, защото наблизо тя сядаше и виждаше че понякога не чуваме нали някои думи и тя смятала, че като сме по-близо все повечко ще чуваме. Но, не можа да стане. Аз ще кажа вече това което аз видях.
В.К.: Сега Учителят бил казал: „Не отваряйте
шишета
с отровни газове!
" Е.А.: Не отровни. „Със задушливи газове". В.К.: А, задушливи газове. Е.А.: Не отровни.
към текста >>
„Не отваряйте
шишето
!
" Е.А.: Не отровни. „Със задушливи газове". В.К.: А, задушливи газове. Е.А.: Не отровни.
„Не отваряйте
шишето
!
" й казал така на нея, но тя не послушала не могла да послуша. Така й вряло и кипяло, и нали мнения различни, и даже пък знаеш ли какво се случи. Аз този път реших, като отивам на беседа, няма да погледна никого и ще седна, защото Учителят казваше, като отидеме на беседа нищо друго да не гледаме. Да не се отклоняваме с този, онзи, поздравления и т.н. И аз реших да направя тоя опит, ама не можах да го направя съвсем.
към текста >>
15.
Разговор с Учителя ('Вътрешната свобода'), записан от Боян Боев, 22 декември 1937 г.
, 22.12.1937 г.
Като видиш, че някое дете счупило
шише
с масло, което носи вкъщи, ти му купи ново
шише
, напълни го с масло и му го дай да го занесе вкъщи!
А пък мъжът иска да го почитат, да го уважават. Казано е: „В Царството Божие нито се женят, нито за мъж отиват, но са като ангели“. Радвайте се, че любовта ще вземе надмощие. Има още малко време. Всеки от вас има доброто желание, но няма методи.
Като видиш, че някое дете счупило
шише
с масло, което носи вкъщи, ти му купи ново
шише
, напълни го с масло и му го дай да го занесе вкъщи!
Та като видите хора със счупени шишета, вземете и им дайте ново шише с масло! Сега съдбата иде! И праведните ще бъдат съдени най- първо и като мине тяхната съдба, тогава ще дойде съдбата на грешните. Писма на Боян Боев -Том 2 Глава: Вътрешната свобода
към текста >>
Та като видите хора със счупени
шишета
, вземете и им дайте ново
шише
с масло!
Казано е: „В Царството Божие нито се женят, нито за мъж отиват, но са като ангели“. Радвайте се, че любовта ще вземе надмощие. Има още малко време. Всеки от вас има доброто желание, но няма методи. Като видиш, че някое дете счупило шише с масло, което носи вкъщи, ти му купи ново шише, напълни го с масло и му го дай да го занесе вкъщи!
Та като видите хора със счупени
шишета
, вземете и им дайте ново
шише
с масло!
Сега съдбата иде! И праведните ще бъдат съдени най- първо и като мине тяхната съдба, тогава ще дойде съдбата на грешните. Писма на Боян Боев -Том 2 Глава: Вътрешната свобода
към текста >>
16.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.
, 10.07.1938 г.
” На полицата в кухнята имало много
шишета
с оливия, оцет, спирт, ракия, газ, зехтин.
Сутринта здравето на Величка се подобрява значително. Когато дядо решава да отиде на пощата и подаде телеграмата си, получава такава от Учителя, в която получава отговор на всичките въпроси, поставени в неизпратената Му телеграма и съвети как да лекува Величка, След 2 дена получава писмо от Учителя, в което между другото Той му пише: „Кънчо, когато имаш някоя трудност, напиши ми телеграма, остави я на масата, няма нужда да я изпращаш, аз ще ти отговоря! ”* Дядо ми Кънчо имал лош навик - преди или след ядене пиел по чашка ракия. Баба Величка се молила да го освободи Господ от този му недостатък и се обърнала с молба към Учителя. Скоро, като се върнал от някаква работа, дядо влязъл в кухнята и казал: „Стефке, налей ми една чашка ракия!
” На полицата в кухнята имало много
шишета
с оливия, оцет, спирт, ракия, газ, зехтин.
Майка ми му наляла една чашка, но в тъмното сбъркала шишето. Кънчо на екс изпил съдържанието в чашката, но се оказало не ракия, а газ. От този момент дядо ми се отказва от ракията и щом я помирише, му замирисва на газ. Величка благодарила на Учителя, че така болезнено удовлетворил молбата й. ____________________________________* Виж „Изгревът”, том VII, стр.
към текста >>
Майка ми му наляла една чашка, но в тъмното сбъркала
шишето
.
Когато дядо решава да отиде на пощата и подаде телеграмата си, получава такава от Учителя, в която получава отговор на всичките въпроси, поставени в неизпратената Му телеграма и съвети как да лекува Величка, След 2 дена получава писмо от Учителя, в което между другото Той му пише: „Кънчо, когато имаш някоя трудност, напиши ми телеграма, остави я на масата, няма нужда да я изпращаш, аз ще ти отговоря! ”* Дядо ми Кънчо имал лош навик - преди или след ядене пиел по чашка ракия. Баба Величка се молила да го освободи Господ от този му недостатък и се обърнала с молба към Учителя. Скоро, като се върнал от някаква работа, дядо влязъл в кухнята и казал: „Стефке, налей ми една чашка ракия! ” На полицата в кухнята имало много шишета с оливия, оцет, спирт, ракия, газ, зехтин.
Майка ми му наляла една чашка, но в тъмното сбъркала
шишето
.
Кънчо на екс изпил съдържанието в чашката, но се оказало не ракия, а газ. От този момент дядо ми се отказва от ракията и щом я помирише, му замирисва на газ. Величка благодарила на Учителя, че така болезнено удовлетворил молбата й. ____________________________________* Виж „Изгревът”, том VII, стр. 460, № 11. (бел.
към текста >>
” – „Гуша, Учителю.” Той извиква сестра Мария Златева, дава й
шише
със зехтин, казва да я разтрие добре.
Учителят с един замах я освободил от тази връзка.______________________________* Виж „Изгревът”, том VII, стр. 452, № 1, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)10. Гушата От напреженията, които изживява, й се появява гуша и тя слага бяло шалче на врата си. Когато излизала от беседата, Учителят я попитал: „Рекох, какво имате на врата?
” – „Гуша, Учителю.” Той извиква сестра Мария Златева, дава й
шише
със зехтин, казва да я разтрие добре.
Тя я разтрива няколко пъти и подутината изчезва. В сряда, пред Общия окултен клас, Учителят казва, че на някои хора се образуват по различни части на тялото подутини и на врата - гуша. Те се лекуват с разтриване. При гуша да се разтрива подутината със зехтин по половин час и да се казва всеки ден: „Туморът намалява, намалява, намалява”, в продължение на 9 дни. Хубаво е, ако при това разтриване болният се изпоти.*___________________*Виж „Изгревът”, том VII, стр.
към текста >>
17.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли
, 22.07.1940 г.
Много пъти на хижата не намирах хижаря, но печката беше заредена, кибритът - върху нея,
шише
газ - долу, и дърва - да може човек да се затопли и обслужи.
След това при преминаването ми покрай това място никога повече не чух подобни стенания. Духът беше освободен.Често, особено през зимата, моят ръководител ме пращаше да отиде на Мусала, където трябва да свърша някаква работа. Аз винаги изпълнявах това, което ми се нареждаше. Майка ми ми казваше: „Къде ще ходиш, синко, в този сняг, в това студено и бурно време на Мусала? Ще паднеш някъде, ще загинеш и няма да те открият под дебелия сняг." Аз и отговарях: „Майко, ако е рекъл Бог, ще отида и ще се върна благополучно." И това ставаше точно така.
Много пъти на хижата не намирах хижаря, но печката беше заредена, кибритът - върху нея,
шише
газ - долу, и дърва - да може човек да се затопли и обслужи.
Няколко пъти и на върха нямаше метеоролог, и станцията беше заключена. Аз знаех къде е скрит ключът на заслона при езерото Окото, който много пъти ме е спасявал при такива трудни ситуации. При една екскурзия метеорологът беше на хижата и заместваше слезлия в Боровец хижар. Той ме предупреди, че станцията горе е заключена и няма къде да се подслоня, но аз отидох на върха, слязох и спах на заслона. Рила и Мусала са ми като рожден дом и най-любимо място за отдих и духовна работа.
към текста >>
18.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - втори ден. 23 юли
, 23.07.1940 г.
Много пъти на хижата не намирах хижаря, но печката беше заредена, кибритът - върху нея,
шише
газ - долу, и дърва - да може човек да се затопли и обслужи.
След това при преминаването ми покрай това място никога повече не чух подобни стенания. Духът беше освободен.Често, особено през зимата, моят ръководител ме пращаше да отиде на Мусала, където трябва да свърша някаква работа. Аз винаги изпълнявах това, което ми се нареждаше. Майка ми ми казваше: „Къде ще ходиш, синко, в този сняг, в това студено и бурно време на Мусала? Ще паднеш някъде, ще загинеш и няма да те открият под дебелия сняг." Аз и отговарях: „Майко, ако е рекъл Бог, ще отида и ще се върна благополучно." И това ставаше точно така.
Много пъти на хижата не намирах хижаря, но печката беше заредена, кибритът - върху нея,
шише
газ - долу, и дърва - да може човек да се затопли и обслужи.
Няколко пъти и на върха нямаше метеоролог, и станцията беше заключена. Аз знаех къде е скрит ключът на заслона при езерото Окото, който много пъти ме е спасявал при такива трудни ситуации. При една екскурзия метеорологът беше на хижата и заместваше слезлия в Боровец хижар. Той ме предупреди, че станцията горе е заключена и няма къде да се подслоня, но аз отидох на върха, слязох и спах на заслона. Рила и Мусала са ми като рожден дом и най-любимо място за отдих и духовна работа.
към текста >>
19.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - трети ден. 24 юли
, 24.07.1940 г.
Много пъти на хижата не намирах хижаря, но печката беше заредена, кибритът - върху нея,
шише
газ - долу, и дърва - да може човек да се затопли и обслужи.
След това при преминаването ми покрай това място никога повече не чух подобни стенания. Духът беше освободен.Често, особено през зимата, моят ръководител ме пращаше да отиде на Мусала, където трябва да свърша някаква работа. Аз винаги изпълнявах това, което ми се нареждаше. Майка ми ми казваше: „Къде ще ходиш, синко, в този сняг, в това студено и бурно време на Мусала? Ще паднеш някъде, ще загинеш и няма да те открият под дебелия сняг." Аз и отговарях: „Майко, ако е рекъл Бог, ще отида и ще се върна благополучно." И това ставаше точно така.
Много пъти на хижата не намирах хижаря, но печката беше заредена, кибритът - върху нея,
шише
газ - долу, и дърва - да може човек да се затопли и обслужи.
Няколко пъти и на върха нямаше метеоролог, и станцията беше заключена. Аз знаех къде е скрит ключът на заслона при езерото Окото, който много пъти ме е спасявал при такива трудни ситуации. При една екскурзия метеорологът беше на хижата и заместваше слезлия в Боровец хижар. Той ме предупреди, че станцията горе е заключена и няма къде да се подслоня, но аз отидох на върха, слязох и спах на заслона. Рила и Мусала са ми като рожден дом и най-любимо място за отдих и духовна работа.
към текста >>
20.
Погребението на Учителя
, 30.12.1944 г.
Грамотата се постави в едно
шише
, малко със зехтин, на което тапата бе запечатана с червен восък и самото
шише
се постави в едно сандъче, което се попълни с цимент, така, че то остана в средата.
Към 11 часа тръгна процесията. Преди това брат Симеонов, който ръководеше с цигулката си песните, прочете гл. 14 от Библията и комитета го понесе на ръце, през централната врата на салона, към поляната. Хората се наредиха по трима както на гимнастика и изминаха кръга, след което се отправихме за мястото, което казват, сам Той е определил - средата на лозето, долния край до една лоза, която аз мисля, Той самия я посадил. Преди да Го спуснем Славчо Печеников прочете една грамота, която описва кой почива тук и що е дал на тоя свят.
Грамотата се постави в едно
шише
, малко със зехтин, на което тапата бе запечатана с червен восък и самото
шише
се постави в едно сандъче, което се попълни с цимент, така, че то остана в средата.
Сандъчето поставиха пред ковчега в краката. Поставиха капака на ковчега, който притвориха с 6 бурми. На един метър височина от ковчега поставиха три напречни греди, на които наредиха дъски и нагоре допълниха с пръст. Отдалечих се с мъка не можейки да отбегна звука на буците пръст що завъргаха с лопатите, но не можах да убегна от тоя звук, понеже ми привлече вниманието това що носеха вместо кръст. Една пентограма изработена от дърво с естествения му цвят.
към текста >>
21.
Учителя официално обявява 22 септември за начало на учебните занятия в Школата
, 22.09.1922 г.
Ще му кажеш: „Братко, едно време и аз имах въшки; ела, вземи този гребен, вчеши се и кажи: „Моята глава не е място за въшки“; после ще събереш животинките в
шишенце
, ще ги принесеш на тревата и ще им заповядаш: „Тук ще пасете!
Какво ще ви ползва това? Гледайте своите си погрешки! Сега аз символично ще изясня този проблем, понеже в окултната наука не се позволява да се говори за отрицателни работи. Да допуснем, че някой ваш другар има въшки на главата си; вие започвате да го подигравате, всички наоколо се научават и казват: „Той има въшки, пазете се да не прихванете! “ А вие как изчиствате вашите въшки?
Ще му кажеш: „Братко, едно време и аз имах въшки; ела, вземи този гребен, вчеши се и кажи: „Моята глава не е място за въшки“; после ще събереш животинките в
шишенце
, ще ги принесеш на тревата и ще им заповядаш: „Тук ще пасете!
“ Сега, всички ваши погрешки са все такива паразити. Наместо въшки и гниди в главата ти, не е ли по-добре овца да блее в двора ти или пчели да жужат в кошера ти? Всички лоши мисли са живи същества. Защо идва една лоша мисъл? Защото нещо я привлича.
към текста >>
22.
Упражнение с пръстите
, 03.01.1940 г.
Аз бих ви препоръчал, когато някой път сте весели, него ден ако имате кал, съберете я и я турете в едно
шишенце
.
За да се освободи от тия петна, човек трябва да съсредоточи ума си към известна мисъл. В продължение на два-три месеца той може да махне петната от ноктите. „Закони на Доброто“2, „Възпитателни методи“, стр. 75. Като тръгнете, да си изчистите ноктите хубаво. Някъде човек не може да се изчисти от калта, но някъде трябва да влезе без кал.
Аз бих ви препоръчал, когато някой път сте весели, него ден ако имате кал, съберете я и я турете в едно
шишенце
.
Здравословно е. Когато сте неразположени духом, че намерите тази кал, вземете и изчистете. Турете я в едно шишенце, занесете я на Витоша и там я полейте. Тази кал там я оставете, да се реформира на Витоша. Да имате две шишенца – за хубавата кал, тя е късметлия, и за лошата.
към текста >>
Турете я в едно
шишенце
, занесете я на Витоша и там я полейте.
Като тръгнете, да си изчистите ноктите хубаво. Някъде човек не може да се изчисти от калта, но някъде трябва да влезе без кал. Аз бих ви препоръчал, когато някой път сте весели, него ден ако имате кал, съберете я и я турете в едно шишенце. Здравословно е. Когато сте неразположени духом, че намерите тази кал, вземете и изчистете.
Турете я в едно
шишенце
, занесете я на Витоша и там я полейте.
Тази кал там я оставете, да се реформира на Витоша. Да имате две шишенца – за хубавата кал, тя е късметлия, и за лошата. Ако намерите калта на средния пръст, че сте весел, значи вие сте весел, понеже сте направили нещо добро, били сте справедлив, съвестен и добър. Ако е на първия пръст, били сте добре разположен спрямо хората и техните убеждения. Тази кал е хубава.
към текста >>
Да имате две
шишенца
– за хубавата кал, тя е късметлия, и за лошата.
Аз бих ви препоръчал, когато някой път сте весели, него ден ако имате кал, съберете я и я турете в едно шишенце. Здравословно е. Когато сте неразположени духом, че намерите тази кал, вземете и изчистете. Турете я в едно шишенце, занесете я на Витоша и там я полейте. Тази кал там я оставете, да се реформира на Витоша.
Да имате две
шишенца
– за хубавата кал, тя е късметлия, и за лошата.
Ако намерите калта на средния пръст, че сте весел, значи вие сте весел, понеже сте направили нещо добро, били сте справедлив, съвестен и добър. Ако е на първия пръст, били сте добре разположен спрямо хората и техните убеждения. Тази кал е хубава. Ако на третия пръст (безименния) има кал, били сте музикант, някоя хубава картина за художество, за красивото в Природата. Ако на малкия пръст имате кал, търговска кал е.
към текста >>
НАГОРЕ