Търсене в текстове за 'Шише'

Пълното шише и малкото сърце 51.
Как да се изпълни Волята Божия 46. Малките величини, които управляват света 47. Школата и светската учителка 48. Мъглата и двете стомни за вода 49. Божиите служители 50. Пълното шише и малкото сърце 51. Видимата и Невидимата Школа 52. Да с озапти с юзда и камшик 53. Божието око 54. Посещение на Учителя в Малкият дом 55. Духовете на Лемурия 56.
към текста >>

9. 17. ЧОВЕШКИТЕ СЪЛЗИ

Тогава за първи път чух от Учителя, че той ме накара да си събирам и слагам сълзите в едно малко шишенце.
Това беше много трудно, сега е лесно за изказване, но да се издържи беше непосилно. Именно в онзи етап аз много, много плачех. Стане ми мъчно, непосилно трудно да издържа и все си заплача, за да ми олекне. Отивах при Учителя разплакана. Като ме видеше, посрещаше ме усмихнат, оставаше ме да си доплача и избърсвах сълците си с кърпичка, за да мога да го изслушам. Тогава за първи път чух от Учителя, че той ме накара да си събирам и слагам сълзите в едно малко шишенце. Но само когато плача, а не да предизвиквам у себе си плач с цел да пълня шишенцето със сълзи. След няколко дни той ми даде следната задача. Събраните сълзи в шишенцето да ги поставя в един съд с вода и с тях да поливам цветята, а други пък цветя да поливам само с вода без сълзи. Трябваше да наблюдавам кои цветя как растахя, за да видя каква е силата на сълзите. Този опит бе направен от мен най-старателно.
към текста >>

Но само когато плача, а не да предизвиквам у себе си плач с цел да пълня шишенцето със сълзи.
Именно в онзи етап аз много, много плачех. Стане ми мъчно, непосилно трудно да издържа и все си заплача, за да ми олекне. Отивах при Учителя разплакана. Като ме видеше, посрещаше ме усмихнат, оставаше ме да си доплача и избърсвах сълците си с кърпичка, за да мога да го изслушам. Тогава за първи път чух от Учителя, че той ме накара да си събирам и слагам сълзите в едно малко шишенце. Но само когато плача, а не да предизвиквам у себе си плач с цел да пълня шишенцето със сълзи. След няколко дни той ми даде следната задача. Събраните сълзи в шишенцето да ги поставя в един съд с вода и с тях да поливам цветята, а други пък цветя да поливам само с вода без сълзи. Трябваше да наблюдавам кои цветя как растахя, за да видя каква е силата на сълзите. Този опит бе направен от мен най-старателно. Изненадата ми бе голяма.
към текста >>

Събраните сълзи в шишенцето да ги поставя в един съд с вода и с тях да поливам цветята, а други пък цветя да поливам само с вода без сълзи.
Отивах при Учителя разплакана. Като ме видеше, посрещаше ме усмихнат, оставаше ме да си доплача и избърсвах сълците си с кърпичка, за да мога да го изслушам. Тогава за първи път чух от Учителя, че той ме накара да си събирам и слагам сълзите в едно малко шишенце. Но само когато плача, а не да предизвиквам у себе си плач с цел да пълня шишенцето със сълзи. След няколко дни той ми даде следната задача. Събраните сълзи в шишенцето да ги поставя в един съд с вода и с тях да поливам цветята, а други пък цветя да поливам само с вода без сълзи. Трябваше да наблюдавам кои цветя как растахя, за да видя каква е силата на сълзите. Този опит бе направен от мен най-старателно. Изненадата ми бе голяма. Онова цвете, което бях поливала с моите сълзи побуя, порасна, развихри се с листа и с цветове, а другите, които поливах с обикновена вода си растяха нормално, както останалите цветя. Не можех да повярвам на очите си, че от моите очи през моите очи е изтекла такава животворна течност, така живителна и скъпоценна за цвятата, а непотребна и мъчителна за мен.
към текста >>

След това като ме шляпкаше по страната на бузата полушеговито, полусериозно ми каза: „Аз нали ти казах и защо не си събираш сълзите в шишенце?
Исках Учителят да ми помогне да го издържа. Учителят ме прие и няколко пъти ме чисти с „паси" - като простираше двете си ръце над главата ми на половин метър разстояние и правеше плавни движения. По този начин той махаше отровите от главата ми и аз изпитвах разведряване. После като ме хвана за главата ми каза: „Стани! " Аз разбрах, че съм паднала в едно състояние на егоизъм и затова страдам. След това като ме шляпкаше по страната на бузата полушеговито, полусериозно ми каза: „Аз нали ти казах и защо не си събираш сълзите в шишенце? Аз още не съм видял някой от вас да си събира сълзите." Казах му, че моите сълзи не са добри, че са отровни и ако направя онзи опит, който Той ми дава за поливане на цветята вероятно бих отровила цветята, биха посърнали и биха извехнали. Учителят продължи: „В този път се изисква абсолютно безкористие. Човек трябва да е готов да жертвува. И не само временно, но постоянно да жертвува. И в другия свят да отидеш пак ще искат от тебе да жертвуваш." Аз сама бях доловила, че в живота на формите на земята се изисква пълно безкористие и жертви.
към текста >>

10. 22. ВРЪЗКАТА С УЧИТЕЛЯ И С БОГА

Ако е шише и той пие от това шише, то онзи, който пие от шишето може да омърси шишето и да каже водата в него е омърсена.
Ако отидеш при един извор да пиеш от него вода и го попиташ: аз ли първа пия от тебе? Какво ще ти отговори изворът? Ще ти каже, че ти си първа. След тебе като дойде друг и пие той също ще е пръв. Водата, която тече винаги е чиста. Ако е шише и той пие от това шише, то онзи, който пие от шишето може да омърси шишето и да каже водата в него е омърсена. Но извора никога не може да омърси, той непрекъснато извира. Когато си в кладенеца и ти пущат въже да излезеш не питай какво ще стане с въжето. Като излезеш вън въжето по други пътища ще върви. Тук примерът с въжето играе ролята на вярата. Вярата да ти бъде онова въже, което да те измъкне от кладенеца нагоре на видело и към светлината.
към текста >>

11. 50. ПЪЛНОТО ШИШЕ И МАЛКОТО СЪРЦЕ

50. ПЪЛНОТО ШИШЕ И МАЛКОТО СЪРЦЕ Ето ме отново при Учителя.
50. ПЪЛНОТО ШИШЕ И МАЛКОТО СЪРЦЕ Ето ме отново при Учителя. Вие да не мислите, че аз непрекъснато седя там и всеки ден се отбивам при него. Тези опитности, които разказвам са от 25-годишното ми пребиваване при Учителя. Хората написват цели романи от една единствена опитност, която имат и я разработват, и я разкрасяват, че вмъкват купища герои, докато накрая дойдат до някакъв финал на развръзка и до едно поучение, разбира се ако има такова. А тук аз ви давам опитност след опитност - това са стъпките от пътя на моето ученичество. Ето тук си спомням едно изказване на Учителя за Шекспир: „Цялото творчество на Шекспир иде да покаже, че има Божие провидение, което бди и въздава възмездие".
към текста >>

„Когато ученикът отиде при извора трябва да носи празно шише, за да го напълни.
Чувам гласа му: „Запомни това, че Небето ти дава нещо, което не се надяваш, а когато искаш не ти го дава". „А защо е така? " „Ще разбереш по-късно". Разговорът приключи. На следващият ден Учителят започна да говори на беседа. „Когато ученикът отиде при извора трябва да носи празно шише, за да го напълни. Отиде ли с пълно шише безпредметно е неговото отиване до извора". Учителят спря за миг и ме погледна. Аз разбрах всичко. Предният ден аз бях отишла при него с пълно шише, шишето ми бе напълнено с моите проблеми, с моите мисли и в мен нямаше място да си наточа нещо от извора, който излизаше от Учителя. Учителят след малко продължи: „И когато мина покрай вас вие ми казвате: „Учителю, учителю, вие не ме обичате".
към текста >>

Отиде ли с пълно шише безпредметно е неговото отиване до извора".
„А защо е така? " „Ще разбереш по-късно". Разговорът приключи. На следващият ден Учителят започна да говори на беседа. „Когато ученикът отиде при извора трябва да носи празно шише, за да го напълни. Отиде ли с пълно шише безпредметно е неговото отиване до извора". Учителят спря за миг и ме погледна. Аз разбрах всичко. Предният ден аз бях отишла при него с пълно шише, шишето ми бе напълнено с моите проблеми, с моите мисли и в мен нямаше място да си наточа нещо от извора, който излизаше от Учителя. Учителят след малко продължи: „И когато мина покрай вас вие ми казвате: „Учителю, учителю, вие не ме обичате". Знаете ли какво ще ви кажа.
към текста >>

Предният ден аз бях отишла при него с пълно шише, шишето ми бе напълнено с моите проблеми, с моите мисли и в мен нямаше място да си наточа нещо от извора, който излизаше от Учителя.
На следващият ден Учителят започна да говори на беседа. „Когато ученикът отиде при извора трябва да носи празно шише, за да го напълни. Отиде ли с пълно шише безпредметно е неговото отиване до извора". Учителят спря за миг и ме погледна. Аз разбрах всичко. Предният ден аз бях отишла при него с пълно шише, шишето ми бе напълнено с моите проблеми, с моите мисли и в мен нямаше място да си наточа нещо от извора, който излизаше от Учителя. Учителят след малко продължи: „И когато мина покрай вас вие ми казвате: „Учителю, учителю, вие не ме обичате". Знаете ли какво ще ви кажа. Сърцето ви е толкова малко, какво мога да вложа в него? Направете си по-голямо сърце, че да ви туря нещо в него. То едва съдържа десет грама, а какво да ви туря в него.
към текста >>

12. 108. НЕОБЯСНИМИТЕ СЛУЧАИ НА БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ

Изведнъж в стаята на-хълтва Граблашева и носи едно шише с вино.
108. НЕОБЯСНИМИТЕ СЛУЧАИ НА БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ Намирам се в стаята на Учителя и разговарям. Изведнъж в стаята на-хълтва Граблашева и носи едно шише с вино. От къде на къде вино ще носи, когато на Изгрева не се пиеха спиртни напитки, ние бяхме вегетарианци и зъздържатели, а изведнъж това шише с вино остана необяснима загадка за мен. Учителят взе шишето от ръката й, наведе й главата и изсипа цялото шише с вино върху врата, че виното потече не само по главата й и косите, но и ю роклята. Тя смяташе, че аз кой знае какво правя при Учителя. Той беше свободен дух и от това не се смущаваше кой какво мисли за него. А тя беше медиумична и май духовете бяха влезнали в нея и я бяха довели с това шише вино.
към текста >>

От къде на къде вино ще носи, когато на Изгрева не се пиеха спиртни напитки, ние бяхме вегетарианци и зъздържатели, а изведнъж това шише с вино остана необяснима загадка за мен.
108. НЕОБЯСНИМИТЕ СЛУЧАИ НА БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ Намирам се в стаята на Учителя и разговарям. Изведнъж в стаята на-хълтва Граблашева и носи едно шише с вино. От къде на къде вино ще носи, когато на Изгрева не се пиеха спиртни напитки, ние бяхме вегетарианци и зъздържатели, а изведнъж това шише с вино остана необяснима загадка за мен. Учителят взе шишето от ръката й, наведе й главата и изсипа цялото шише с вино върху врата, че виното потече не само по главата й и косите, но и ю роклята. Тя смяташе, че аз кой знае какво правя при Учителя. Той беше свободен дух и от това не се смущаваше кой какво мисли за него. А тя беше медиумична и май духовете бяха влезнали в нея и я бяха довели с това шише вино. А защо дойде с него, да ни почерпи ли или по-точно беше взела нещо в ръка само и само да се намери на работа, да има повод и да дойде при него?
към текста >>

Учителят взе шишето от ръката й, наведе й главата и изсипа цялото шише с вино върху врата, че виното потече не само по главата й и косите, но и ю роклята.
108. НЕОБЯСНИМИТЕ СЛУЧАИ НА БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ Намирам се в стаята на Учителя и разговарям. Изведнъж в стаята на-хълтва Граблашева и носи едно шише с вино. От къде на къде вино ще носи, когато на Изгрева не се пиеха спиртни напитки, ние бяхме вегетарианци и зъздържатели, а изведнъж това шише с вино остана необяснима загадка за мен. Учителят взе шишето от ръката й, наведе й главата и изсипа цялото шише с вино върху врата, че виното потече не само по главата й и косите, но и ю роклята. Тя смяташе, че аз кой знае какво правя при Учителя. Той беше свободен дух и от това не се смущаваше кой какво мисли за него. А тя беше медиумична и май духовете бяха влезнали в нея и я бяха довели с това шише вино. А защо дойде с него, да ни почерпи ли или по-точно беше взела нещо в ръка само и само да се намери на работа, да има повод и да дойде при него? Та това шише с вино случайно ли беше попаднало у нея, но от къде ще дойде нали трябваше то да се купи и да се донесе на Изгрева.
към текста >>

А тя беше медиумична и май духовете бяха влезнали в нея и я бяха довели с това шише вино.
Изведнъж в стаята на-хълтва Граблашева и носи едно шише с вино. От къде на къде вино ще носи, когато на Изгрева не се пиеха спиртни напитки, ние бяхме вегетарианци и зъздържатели, а изведнъж това шише с вино остана необяснима загадка за мен. Учителят взе шишето от ръката й, наведе й главата и изсипа цялото шише с вино върху врата, че виното потече не само по главата й и косите, но и ю роклята. Тя смяташе, че аз кой знае какво правя при Учителя. Той беше свободен дух и от това не се смущаваше кой какво мисли за него. А тя беше медиумична и май духовете бяха влезнали в нея и я бяха довели с това шише вино. А защо дойде с него, да ни почерпи ли или по-точно беше взела нещо в ръка само и само да се намери на работа, да има повод и да дойде при него? Та това шише с вино случайно ли беше попаднало у нея, но от къде ще дойде нали трябваше то да се купи и да се донесе на Изгрева. Остана цяла загадка за мен. Но Учителя хич не й се церемони, а изля шишето върху нея. Тя стана, нищо не каза и си излезе вън.
към текста >>

Та това шише с вино случайно ли беше попаднало у нея, но от къде ще дойде нали трябваше то да се купи и да се донесе на Изгрева.
Учителят взе шишето от ръката й, наведе й главата и изсипа цялото шише с вино върху врата, че виното потече не само по главата й и косите, но и ю роклята. Тя смяташе, че аз кой знае какво правя при Учителя. Той беше свободен дух и от това не се смущаваше кой какво мисли за него. А тя беше медиумична и май духовете бяха влезнали в нея и я бяха довели с това шише вино. А защо дойде с него, да ни почерпи ли или по-точно беше взела нещо в ръка само и само да се намери на работа, да има повод и да дойде при него? Та това шише с вино случайно ли беше попаднало у нея, но от къде ще дойде нали трябваше то да се купи и да се донесе на Изгрева. Остана цяла загадка за мен. Но Учителя хич не й се церемони, а изля шишето върху нея. Тя стана, нищо не каза и си излезе вън. После той нареди да се избърше пода и да се измие. Понякога имаше необясними неща, особено ако Учителят не се произнесе и не разкаже или не ни подаде с една дума ключа за разрешаване на една такава необикновена загадка.
към текста >>

Но Учителя хич не й се церемони, а изля шишето върху нея.
Той беше свободен дух и от това не се смущаваше кой какво мисли за него. А тя беше медиумична и май духовете бяха влезнали в нея и я бяха довели с това шише вино. А защо дойде с него, да ни почерпи ли или по-точно беше взела нещо в ръка само и само да се намери на работа, да има повод и да дойде при него? Та това шише с вино случайно ли беше попаднало у нея, но от къде ще дойде нали трябваше то да се купи и да се донесе на Изгрева. Остана цяла загадка за мен. Но Учителя хич не й се церемони, а изля шишето върху нея. Тя стана, нищо не каза и си излезе вън. После той нареди да се избърше пода и да се измие. Понякога имаше необясними неща, особено ако Учителят не се произнесе и не разкаже или не ни подаде с една дума ключа за разрешаване на една такава необикновена загадка. При един друг случай Учителят счупи един бастун от гърба на Савка -стенографката. Тя беше го извадила от равновесие с нейното твърдоглавие и упоритостта си и той приложи метода на дървото или както казваха българите „Ще играе дървен Господ".
към текста >>

13. 133. ФОРМИ И СИМВОЛИ

Например за дървениците разказваше да не ги убиваме, а да ги сложим в едно шише да са затворени, да се отиде в полето и там да се заравят.
Гърмяха с динамит, детонацията се отразяваха върху атмосферата и се променяше състоянието й. Днешното човечество навлезе в атмосферата със самолети, ракети и бомби и те смятат, че това ще мине безнаказано. Много се лъжат. И незнанието се наказва когато то води до разрушение и освобождаване на разрушителните сили на природата. Когато Учителят говореше за мухите разказваше, че в тях са затворени пакостливи духове и когато ги убиваме освобождаваме ги от формата, в която са затворени и те правят след това по-големи бели. Например за дървениците разказваше да не ги убиваме, а да ги сложим в едно шише да са затворени, да се отиде в полето и там да се заравят. По този начин не се освобождават лесно от формата си. По време на войната изведнъж допълзяха от някъде дървеници. Напълниха стаите ни, креватите ни, едва смогвахме да се изчистим. Чистехме пружините, на които спяхме, посипвахме ги с газ, изсипвахме дървениците в огън и така се освобождавахме от тях, защото не всички изпълняваха съветите на Учителя да ги хващаме и заравяме. Спомням си, че цял рояк от мухи попаднаха в стаята на Учителя на ул.
към текста >>

14. 148. КОМАНДИРЪТ И СЛУГАТА

Ти не гледай, че шишето е стояло дълго време на чешмата под чучура.
Толкова са слаби и несигурни връзките на земята между хората. После, имаме две сестри, които обичат някого. Ако той даде на едната повече, то другата се сърди. Но те така се заблуждават. Той всъщност дава и на двете еднакво. Ти не гледай, че шишето е стояло дълго време на чешмата под чучура. То повече от половин кило не може да събере, колкото и да тече върху него водата. Другото се излива навън. Важното е колко събира шишето. Ако ти вътре в себе си имаш голяма вместимост, то ще събереш и ще получиш много от първоизвора. Павел казва за Любовта, че тя не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безобраствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, а радва се на Истината, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надява и всичко търпи.
към текста >>

Важното е колко събира шишето.
Но те така се заблуждават. Той всъщност дава и на двете еднакво. Ти не гледай, че шишето е стояло дълго време на чешмата под чучура. То повече от половин кило не може да събере, колкото и да тече върху него водата. Другото се излива навън. Важното е колко събира шишето. Ако ти вътре в себе си имаш голяма вместимост, то ще събереш и ще получиш много от първоизвора. Павел казва за Любовта, че тя не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безобраствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, а радва се на Истината, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надява и всичко търпи. Любовта никога не отпада. Ще се учиш да обичаш и да работиш за Бога съвсем безкористно. Да си готова да се жертвуваш за него.
към текста >>

15. 225. ПИЕСА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ИГРАНА В „МОДЕРНИЯ ТЕАТЪР

Имаше едно такова режисьорско хрумване в пиесата където главният герой дегизиран като Учителя приема под масата едно шише с ракия и скришом си сипва в чашата.
Държавата чрез тази постановка, включвайки образа на Любомир Лулчев в тази пиеса даде ход на представителите на Черната Ложа, които съществуваха на Изгрева в лицето на Лулчев, дадоха ход на тези сили в следващите 45 години и те ще бъдат онези, които ще движат българското общество и държава. Това е равносметката и постановката на тази пиеса. Още преди 20 години около 1970 г. тази пиеса бе представена на живо по Българската телевизия като в главната роля бе дегизиран актьора Любомир Кабакчиев в лика на Учителя. Режисьор бе Кръстьо Мирски. Имаше едно такова режисьорско хрумване в пиесата където главният герой дегизиран като Учителя приема под масата едно шише с ракия и скришом си сипва в чашата. После връща шишето под масата, оставя го на земята и със същата свободна ръка опипва някакъв женски крак. След тази пиеса имаше още живи съвременници на Учителя Дънов, които протестираха и Александър Периклиев написа една защита и я изпрати до директора на Българска телевизия, но я изпрати без да я подпише, понеже в онези години държавата ежегодно правеше обиски срещу привърженици на Учителя Дънов. Какво се случи по-нататък? Главният актьор си замина от този свят чрез адски мъки. А артистът Георги Парцалев създал също със своят безспорен талант комеди-ен образ от пиесата през есента на 1989 г.
към текста >>

После връща шишето под масата, оставя го на земята и със същата свободна ръка опипва някакъв женски крак.
Това е равносметката и постановката на тази пиеса. Още преди 20 години около 1970 г. тази пиеса бе представена на живо по Българската телевизия като в главната роля бе дегизиран актьора Любомир Кабакчиев в лика на Учителя. Режисьор бе Кръстьо Мирски. Имаше едно такова режисьорско хрумване в пиесата където главният герой дегизиран като Учителя приема под масата едно шише с ракия и скришом си сипва в чашата. После връща шишето под масата, оставя го на земята и със същата свободна ръка опипва някакъв женски крак. След тази пиеса имаше още живи съвременници на Учителя Дънов, които протестираха и Александър Периклиев написа една защита и я изпрати до директора на Българска телевизия, но я изпрати без да я подпише, понеже в онези години държавата ежегодно правеше обиски срещу привърженици на Учителя Дънов. Какво се случи по-нататък? Главният актьор си замина от този свят чрез адски мъки. А артистът Георги Парцалев създал също със своят безспорен талант комеди-ен образ от пиесата през есента на 1989 г. бе намерен умрял като захвърлено псе през една нощ в градинката пред Офицерския клуб на ъгъла на ул.
към текста >>

16. 283. ФИЗИЧЕСКО И ДУХОВНО ЛЕЧЕНИЕ

Той ме оглеждаше и се усмихваше и ми показваше системата и шишето, което висеше над Борис и по нейните маркучи се вливаха във вените на Борис различни разтвори: „Ей това ще му помогне, защото едновременното храним и лекуваме".
Не случайно Учителят споделяше, че едновремешните индуски адепти сега са се преродили като учени на Запад с цилиндри на главата и създават едно след друго съвременните чудеса на науката, които трябва да бъдат в услуга на човека. Така че аз имах широта по въпроса, защото бях освободена. Спомням си когато Борис Николов беше болен през 1972 г. от бронхопневмония цял месец у дома един приятел-лекар направи стаята му цяла болница, че му слагаше инфузионни разтвори в системи, които се вливаха непрекъснато във вените, слагаха му се антибиотици венозно и така го лекуваше според съвременната наука. Но аз исках да му поставя млечен компрес. Той ме оглеждаше и се усмихваше и ми показваше системата и шишето, което висеше над Борис и по нейните маркучи се вливаха във вените на Борис различни разтвори: „Ей това ще му помогне, защото едновременното храним и лекуваме". А Борис беше в безсъзнание 20 дни. Но аз настоях и казах: „Ти ще го лекуваш по твоя начин, а аз по моя начин с млечен компрес през ден, едното на другото не пречи и ако Борис се излекува ще кажа, че ти си го излекувал с тези системи". Той прихна да се смее и ми обясняваше ,че този млечен компрес се употребява в старата медицина, но днес никой от лекарите не иска да се занимава с тази трудоемка работа. Навремето се правеха синапени лапи на компрес и се поставяха на гърба срещу бронхопневмония, налагаха се вендузи по гърба и още много такива работи за лечение. А сега е много просто - сложат му някоя и друга инжекция и целият го надупчат на решето.
към текста >>

17. 42. ЗНАМЕНИЯ НА ЗЕМЯТА

Петър Камбуров

Предаде ми от Учителя едно малко шишенце с някакво съдържание.
Цели 15 години тя се проявяваше. Учителят знаеше за моето страдание, но не ме лекуваше. Остави ме да се пържа. Види се, това беше необходимо за мен. Един ден, съвсем ненадейно (не мога да си спомня датата, но трябва да е било в началото на 1944 г.) един брат пристигна от София. Предаде ми от Учителя едно малко шишенце с някакво съдържание. Учителят казал да го изпия против маларията. Още същия ден го изпих. Беше нещо като едри житни зрънца, много солено и стипчиво, дори горчиво. След изпиването му петнадесетгодишната малария ме напусна безвъзвратно. Като се получи телеграмата от брат Боев, с която съобщаваше за заминаването на Учителя, вечерта на 27.XII.
към текста >>

18. 6. ВЕСТНИК „БРАТСТВО

Станка Иванова Тотева

Като срещнала Минко тя му казала: „Даскале, чух, че жена ти е болна, затова вземи това шишенце с рициново, дай й го да й помогне".
Бъди само с Духа! " И аз бях много болна, макар че почувствувах някакво подобрение, оставих вестника и пак си затворих очите. Минко в същото време взема съд за вода и отиде на чешмата. Там го вижда една жена, която живеела накрая на махалата, която ние не познавахме. Тя имала двуетажна къща. Като срещнала Минко тя му казала: „Даскале, чух, че жена ти е болна, затова вземи това шишенце с рициново, дай й го да й помогне". И тъй, това, което Учителят е казал на майка ми, непознатата жена го дала на Минко. И Минко идва и ми казва: „Станке, една жена, която живее на края на махалата ми даде това шишенце рициново масло". Викам: „Добре". После вземах рициновото. Мина известно време и ми се прияде хляб.
към текста >>

И Минко идва и ми казва: „Станке, една жена, която живее на края на махалата ми даде това шишенце рициново масло".
Минко в същото време взема съд за вода и отиде на чешмата. Там го вижда една жена, която живеела накрая на махалата, която ние не познавахме. Тя имала двуетажна къща. Като срещнала Минко тя му казала: „Даскале, чух, че жена ти е болна, затова вземи това шишенце с рициново, дай й го да й помогне". И тъй, това, което Учителят е казал на майка ми, непознатата жена го дала на Минко. И Минко идва и ми казва: „Станке, една жена, която живее на края на махалата ми даде това шишенце рициново масло". Викам: „Добре". После вземах рициновото. Мина известно време и ми се прияде хляб. Но Минко не ми дава хляб. А аз бях правила през есента нещо, което сърбите наричат „хайвар" и през зимата се маже на филии и така се яде или пък от него се слага на яденето и то става много вкусно.
към текста >>

19. 14. ПРИРОДОЛЕЧИТЕЛИ

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

Напълни тази смес в 2 - 3 шишенца и ги вареше много.
Идваха селяни с каруци в село Арбанаси да го търсят за помощ. Веднъж преброих 14 каруци натоварени с болни хора. Имаше лек за всяка болест. Ето имаше една много важна билка и ако я бях запомнил, нямаше да гладувам по-късно, а може би щях да стана най-богатия човек в България. Той вареше от едни билки една смес, като миризмата беше (наподобяваше) ту на мента, ту на лавандула и издаваше медицинска миризма като че ли си в аптека. Напълни тази смес в 2 - 3 шишенца и ги вареше много. Спомням си, че майките пристигаха, млякото им спряло, държи на ръцете си кърмачето, а то реве, пищи, та се дере. Баща ми извади едно шишенце, после вземе бучка захар, капне 2 - 3 капки от шишето и го даде да смучи пред него майката бучката захар. След малко тя каже о-ох и изведнъж й прекъсне страданието, отпусне се и й стане хубаво. Кърмата идваше и напълваше гърдата, после я поднасяше на гладното дете, то сучеше и след това заспиваше. Няма плач, няма рев, но сега пък плаче майката от благодарност.
към текста >>

Баща ми извади едно шишенце, после вземе бучка захар, капне 2 - 3 капки от шишето и го даде да смучи пред него майката бучката захар.
Имаше лек за всяка болест. Ето имаше една много важна билка и ако я бях запомнил, нямаше да гладувам по-късно, а може би щях да стана най-богатия човек в България. Той вареше от едни билки една смес, като миризмата беше (наподобяваше) ту на мента, ту на лавандула и издаваше медицинска миризма като че ли си в аптека. Напълни тази смес в 2 - 3 шишенца и ги вареше много. Спомням си, че майките пристигаха, млякото им спряло, държи на ръцете си кърмачето, а то реве, пищи, та се дере. Баща ми извади едно шишенце, после вземе бучка захар, капне 2 - 3 капки от шишето и го даде да смучи пред него майката бучката захар. След малко тя каже о-ох и изведнъж й прекъсне страданието, отпусне се и й стане хубаво. Кърмата идваше и напълваше гърдата, после я поднасяше на гладното дете, то сучеше и след това заспиваше. Няма плач, няма рев, но сега пък плаче майката от благодарност. Ето, това не запомних с какви билки лекуваше баща ми. А помнех колко талиги с коне се пълнеше ежедневно дворът на църквата.
към текста >>

20. 9. ДЕТСКИ СПОМЕНИ

Надежда Георгиева Кьосева

Маслините били едри с малка костилка и майка ми ги правела в грамадни шишета - делви и ги скривала под земята, в мазето да се запазят.
Забравена така, после са ме намирали заспала вътре в кюпа. Аз това не помня разбира се, но това го знам от техните приказки. Също са ми казвали, че са ходили да си играят с куклите си в едни лозя. Имали сме лозя в Гюмюрджина - 6 - 7 лозя с маслинови дървета вътре в тях. Маслинови дървета имало в лозята. Маслините били едри с малка костилка и майка ми ги правела в грамадни шишета - делви и ги скривала под земята, в мазето да се запазят. Също правела много хубави сиропи и също ги слагала под земята в мазето да се запазят. Когато са били веднъж в едно от лозята сестрите ми си вързали куклите на костенурки, които сме имали в лозята и които живеели в лозето. После залисани в играта не са забелязали как костенурките са отвлекли куклите им и те са се върнали вкъщи без тях. Имали сме една слугиня, която била сомнамбул и се катерела по водосточната тръба към покрива. Намерили веднъж шамията й на керемидите.
към текста >>

А ние се наредихме едно до друго като аптекарски шишета - Сашка, Линчето, Славчо, Милка и аз накрая.
" „Тука ще дойдем. Тук едната стая ще бъде за нас." В неделя сутринта баща ми отиде на венчавка. Ние останахме да чакаме. Към обед по ул. „Студена" се задава един файтон и спря точно пред нашата врата. А ние се наредихме едно до друго като аптекарски шишета - Сашка, Линчето, Славчо, Милка и аз накрая. От файтона слиза една хубава дама с голяма шапка на главата Хубава беше, но като поглежда извика: „Но, Гошо, та тези твои деца ли са и петте? Ти нали каза, че са три? " Ние се смяхме и така бяхме хубави наредени, че тя не се стърпя и почна да ни милва. Но те си влязоха в определената им стая и тя беше вече втората ни майка, но те моите големите не й викаха майко. Само аз.
към текста >>

21. 13. МОМИНСКИ ПРЕМЕЖДИЯ

Марийка Великова Марашлиева

На врата й имаше едно червено петно, а зад гърба си криеше едно шише с одеколон.
А той не даваше да се прибираме след осем часа през август месец. Беше още светло, но ние трябваше да си бъдем вкъщи. Той започна да вика: „Къде е Милка? " „Не знам тате, може да е долу при хазайката." „Иди да я повикаш." Разбира се там я нямаше. И като се върна аз изтръпнах. На врата й имаше едно червено петно, а зад гърба си криеше едно шише с одеколон. А тя била на среща с Дико, бъдещия й съпруг. Изяде две такива плесници, че й тече кръв от носа. Милка ходеше често при Линчето да й помага. Всички имахме хубави гласове. Сашка - много хубав и сочен сопран, Линчето - алт, Милка и аз - сопран, а имахме и две китари, на които свиреше Линчето.
към текста >>

22. 1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ

Нарушение на окултните закони

Помня, че някой беше ухапан от куче и Учителят слезе по стълбите на колибата с едно шише и намаза с нещо раната на човека.
Пропуснах да кажа, че през 1925 г. баща ми ме заведе на събор в Търново. Когато ме завел при Учителя, не зная колко съм могла да говоря, но на всички, които били в момента при Учителя им направило впечатление, че сьм Го запитала къде спи. Той ме взел за ръка и ме завел в Горницата на колибата, където спял. Аз си спомням колибата и двора пред нея. Помня, че някой беше ухапан от куче и Учителят слезе по стълбите на колибата с едно шише и намаза с нещо раната на човека. Само толкова. Раната оздравя. След като приключили сметките си с гостилницата Гулабчеви отидоха да учителствуват през 1933 г. до 1940 г. в едно село Кацелово тъй като Народния блок бил възстановил правата им.
към текста >>

23. 7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК

Другите приятели като видели какво е станало кога са успели, но казали на Учителя за тая случка и докато баща ми се ориентира какво да прави, Учителят идва и носи едно шише със спирт и памук.
Даже годината, в която е строена на Рила заслона и кухнята, той е бил там и е участвал в тоя строеж. Тука пак мога да спомена една случка. При донасяне на плочите за покрива на кухнята, които са носени от мястото над петото езеро, той също е мъкнал плочи. При това носене, при единия курс, който е правил плочата, която носил я изтървал така, че тя е паднала на палеца на едната му ръка. Просто го премазал палеца. Другите приятели като видели какво е станало кога са успели, но казали на Учителя за тая случка и докато баща ми се ориентира какво да прави, Учителят идва и носи едно шише със спирт и памук. Предложил си услугите. Баща ми си подал ръката и Той само с памука почистил раната и просто до вечерта нямало и следа от това, че пръста е бил така травмиран. И аз си спомням, че баща ми казваше: „Даже сега не мога да кажа кой пръст. на коя ръка пръста е бил премазан". Не бил останал никакъв белег.
към текста >>

24. 18. Гуляйджийство

Мария Младенова

След като си похапнал и пийнал отива да извади шише с ракия от дълбокия извор, оставено да се изстудява и пада в ледено студената вода.
Той обещава повече да не пуши, да не пие и да не се събира с тази гуляйджийска компания. За дни той оздравява, все едно, че нищо не му е било. И наистина цели две години издържа обещанието си и беше здрав. По- късно забравя обещанието си. Един ден отива със същата компания на гуляй в село Сотиря на манастира. След като си похапнал и пийнал отива да извади шише с ракия от дълбокия извор, оставено да се изстудява и пада в ледено студената вода. Целият мокър и премръзнал, завит в одеяла го довеждат вкъщи в Сливен. Отново се разболява тежко. Моли леля ми да пише пак на Учителя за помощ. Но тя беше жена благородна, със силен характер и тъй като той не изпълни даденото обещание на Учителя, не писа втори път. Той си замина при силни болки и страдания.
към текста >>

25. 3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева

Елена Казанлъклиева

Има две шишета с шарлан, дайте ги на стария.
Употребите ги за нуждите си. Стаята задръжте и за идущия месец. Изпращам Ви сумата от 60 лв. Поздравете мадамата. Хайвера раздайте на приятелите. Има две шишета с шарлан, дайте ги на стария. Дайте му и малко захар около едно кило. Песмета задръжте за себе си, а което не може да употребите раздайте го на приятели. С приносящия изпратете, което намерите за добре. От което имате нужда услужете си. Едното шише дървено масло в горната стая задръжте го за себе си за употребление.
към текста >>

Едното шише дървено масло в горната стая задръжте го за себе си за употребление.
Има две шишета с шарлан, дайте ги на стария. Дайте му и малко захар около едно кило. Песмета задръжте за себе си, а което не може да употребите раздайте го на приятели. С приносящия изпратете, което намерите за добре. От което имате нужда услужете си. Едното шише дървено масло в горната стая задръжте го за себе си за употребление. Там гдето ви се отваря работа, стойте. За в южна България по-после. Не всичко, каквото човек чувства, мисли и преживява е вярно. Във всеки човек има много кукувичи яйца снесени, да ги мъти без да знае той. Всичко изпитвайте доброто дръжте.
към текста >>

26. 27. Черни и бели братя

Георги Йорданов Добрев

Те са празни шишета, да ги напълним с ново вино“.
И белите да чакат там. След туй пристигат другите. „Тези от кои са, рекох? “ „Те са от черните братя“. „Дай ги тука. Те са празни шишета, да ги напълним с ново вино“. В.К.: Те са се разделили на две помежду си, така ли? На черни и на бели. Воюват помежду си. Г.Д.: Помежду си. Едните ги турил да чакат - белите, а за черните казал: „Дай тука, те са празни шишета, да ги напълня.
към текста >>

Едните ги турил да чакат - белите, а за черните казал: „Дай тука, те са празни шишета, да ги напълня.
Те са празни шишета, да ги напълним с ново вино“. В.К.: Те са се разделили на две помежду си, така ли? На черни и на бели. Воюват помежду си. Г.Д.: Помежду си. Едните ги турил да чакат - белите, а за черните казал: „Дай тука, те са празни шишета, да ги напълня. Аз съм дошъл, казва да простите, за грешните, за хората, които искат нещо ново да научат. Дай ги тука“. И така Той напълнил шишетата им, говорил с тях и ги изпратил и след това дошли белите и с тях се разговарял. Значи, че всякога не знаем как да се обхождаме. Отношенията ни какви да бъдат щом сме заквасени от Новите идеи, Божествените идеи, трябва да имаме хубави отношения, да си отстъпваме, да си общуваме тъй както казва Учителят: „Общувайте, общувайте, да се опознавате, да се сближавате“.
към текста >>

И така Той напълнил шишетата им, говорил с тях и ги изпратил и след това дошли белите и с тях се разговарял.
Воюват помежду си. Г.Д.: Помежду си. Едните ги турил да чакат - белите, а за черните казал: „Дай тука, те са празни шишета, да ги напълня. Аз съм дошъл, казва да простите, за грешните, за хората, които искат нещо ново да научат. Дай ги тука“. И така Той напълнил шишетата им, говорил с тях и ги изпратил и след това дошли белите и с тях се разговарял. Значи, че всякога не знаем как да се обхождаме. Отношенията ни какви да бъдат щом сме заквасени от Новите идеи, Божествените идеи, трябва да имаме хубави отношения, да си отстъпваме, да си общуваме тъй както казва Учителят: „Общувайте, общувайте, да се опознавате, да се сближавате“. Учителят днес работи с всеки индивидуално и всеки човек е в Неговото съзнание. Тази е Новата Школа, с която ще работим ние всички за в бъдеще. Учителят е говорил само за Кортеза, само за нея е говорил и я признава за ясновидка, никого другиго по Негово време.
към текста >>

27. 24. Кичур коса

Гради Колев Минчв

едно шишенце и когато ми дойде на ум, на работа например пък и в друго време, намазвах мястото.
Ще отида при Учителя. Отидох. Той ме погледна и ми каза: „Ще вземеш чист зехтин и ще го мажеш“. Отговорих: „Добре, Учителю“. Тогава беше мизерия, но се намираше чист зехтин. Вземах си. едно шишенце и когато ми дойде на ум, на работа например пък и в друго време, намазвах мястото. Но когато ми падна косата бях казал и на брат си. Като мина месец и нещо брат ми вика: „Ние в сиропиталището във Варна имахме деца, на които главите бяха без коса и ги лекуват и не могат да ги оправят, че тука с малко зехтин ли ще се оправиш? “ Но като мина известно време, може би месец или месец и нещо, викам на брат си: „Я погледни главата ми! “ „Ами поникнал е един мъх“, казва брат ми. Мина още месец и белия мъх стана коса.
към текста >>

28. 43. Летуване на Рила с Учителя

Гради Колев Минчв

Като станал сутринта гледа, че липсва един газен сандък, в който слагали олио и други работи да не се чупят шишетата (така пренасяли олиото брат Влад Пашов и брат Димитрий).
Имаше много овце и магарета. Върнахме се с шофьора отново в София. Натоварихме друг багаж на нова група и пак отидохме. На разтоварището на багажа сварихме само брат Влад Пашов, който ни каза, че конярите още не са дошли от горе, от планината да вземат останалия от вчера багаж. Той прибрал вечерта всичко останало, покрил го с брезента и си легнал на една страна. Като станал сутринта гледа, че липсва един газен сандък, в който слагали олио и други работи да не се чупят шишетата (така пренасяли олиото брат Влад Пашов и брат Димитрий). Обаче гледал насам-натам сандъка го няма - откраднат. А пък тия овчари ме познаваха от по-рано. Като почнем да носим багаж от София, нали разтоварваме, те ме заобиколят, зяпат и като имам зарзават или плодове, давам им нещо да се почерпят. Мисля си сега какво да правя, как да открия сандъка. А там горе брат Димитрий, той правеше мекици.
към текста >>

29. 7. Гуляйджии и войници

Така след един ден и една нощ се решава с всичкото си смирение, с които призовавал силите си да изрази външно, за да може да изпълни препоръките на Учителя както Той е казвал в беседите си, се запътва към чешмичката и заварва тия приятели, които отново били наклали огън и печели едно агне, а във вадата където тече водата били сложили шишета алкохол да се изстудяват, за да си изкарат още един хубав ден в ядене и пиене.
Той нали знае, че аз не мога да употребя тия методи, които той иска - тихите, мирните? Аз не мога. Как да се справя? Така мисли той целия ден, за да открие метод такъв, който да бъде в рамките на Словото на Учителя. Но не можейки да измисли такъв, той решава да подбира най-меки- те думи и си нагласява една реч, която той имайки това образование подготвя и познавайки словото на много световни, големи автори ще отиде при тях и ще им я изкаже, като е смятал, че ще окаже въздействие. Така след един ден и една нощ се решава с всичкото си смирение, с които призовавал силите си да изрази външно, за да може да изпълни препоръките на Учителя както Той е казвал в беседите си, се запътва към чешмичката и заварва тия приятели, които отново били наклали огън и печели едно агне, а във вадата където тече водата били сложили шишета алкохол да се изстудяват, за да си изкарат още един хубав ден в ядене и пиене. Стига той там, застава на една скала над тях и като че ли някой му завързал езика и това, което бил намислил предния ден и през нощта бил заучил най-благо да може да подходи, но не може да го каже, като че ли някой му взел езика. А той беше така една внушителна фигура с едно голямо излъчване на енергия от него, застава и като смръщил тия вежди, извадил часовника от джоба си и казал: „Хей, вие там слушайте какво ще ви кажа, в разстояние на половин час всички да се изметете от тука, защото след половин час не знам какво ще стане с вас! “ И както бил на скалата седнал и си държал часовника и чакал да мине половин час. Чака и се чуди какво ще стане след тоя половин час, защото казва: „Аз мислех едно, а то излезе съвсем друго. Мислех да кажа едно, а казах съвсем друго, което изобщо не съм мислил да казвам“.
към текста >>

30. 19. При възрастните приятели

Отивам при братя Маркови, вземам от оцета едно шише и й донасям.
Аз съм от Русе. А тя преди години, може би преди 30 години или колко години е било в Русе и там имаше стопанство, братя Маркови, известни с магазина си и с това, че ползвала се е от благата материалните, които имало и сега вече ги няма. Но останало й в ума, че те освен други неща правят и хубав оцет. И аз когато си отивам през ваканциите в Русе тя все ми заръчва оцет да й донеса. И аз й донасям оцет. Отивам при братя Маркови, вземам от оцета едно шише и й донасям. Един път обаче забравих да донеса оцет и тя като започна да ми се кара, като че ли съм направил кой знае каква грешка. И аз й викам: „Добре, ще ти намеря оцет“. А живеехме вече с тоя Христо. Той ми вика: „Абе стига, що се занимаваш с нея, какво толкова оцет, та оцет. Ще купя от магазина един оцет и ще й дадем.
към текста >>

При второто заръчване на оцет, следващото, никакъв оцет не нося аз от Русе, но вземам едно старо шише, отивам в магазина, купувам едно шише, преливаме го оцета в другото шише и й го занасяме.
И аз й викам: „Добре, ще ти намеря оцет“. А живеехме вече с тоя Христо. Той ми вика: „Абе стига, що се занимаваш с нея, какво толкова оцет, та оцет. Ще купя от магазина един оцет и ще й дадем. Колко му е сложна работа, може и така“. При второто заръчване на оцет, следващото, никакъв оцет не нося аз от Русе, но вземам едно старо шише, отивам в магазина, купувам едно шише, преливаме го оцета в другото шише и й го занасяме. Те ти русенски оцет. Чакаме какво ще стане. За наше учудване сестра Стоянка възприема оцета като русенски и вика следващия път пак да ми донесеш. Следващият път пак от магазина едно шише, пак сипваме в това и й носим. На тия години как да не й се смееш на сестра Стоянка, че ние й носим фалшив русенски оцет.
към текста >>

Следващият път пак от магазина едно шише, пак сипваме в това и й носим.
Колко му е сложна работа, може и така“. При второто заръчване на оцет, следващото, никакъв оцет не нося аз от Русе, но вземам едно старо шише, отивам в магазина, купувам едно шише, преливаме го оцета в другото шише и й го занасяме. Те ти русенски оцет. Чакаме какво ще стане. За наше учудване сестра Стоянка възприема оцета като русенски и вика следващия път пак да ми донесеш. Следващият път пак от магазина едно шише, пак сипваме в това и й носим. На тия години как да не й се смееш на сестра Стоянка, че ние й носим фалшив русенски оцет. Тя обаче си го приема като хубав, русенски. Това ни е една от шегите, които ние си правехме и със Стоянка, и с Петър Филипов, и с всички останали образи, които живееха тогава. А те бяха страхотни. Пък за коя изгревянка ли с усмивка да не говорим.
към текста >>

31. 34. Духовната трапеза

Аз съм образно като един отровен газ, който е затворен в едно шише.
За него това изказване е така отведнъж, той е неподготвен, не може да реагира и чака. Учителят продължава:“ Ще дойде време когато аз тия всичките гдето ядоха и пиха на духовната трапеза и отидоха в света, ще ги товаря като магарета с камъни“. Това е изказване на Учителя, така както той го е направил пред бай Иван и коментар всеки да си направи за себе си. Едно изказване, което Учителят е направил, но къде и как не мога да се сетя, но го знам от бай Иван също. Той казал за себе си така:“ В тоя свят аз съм ограничен, не мога да правя всичко. Аз съм образно като един отровен газ, който е затворен в едно шише. Шишето е запушено, но когато аз отида в Невидимия свят ще бъда вече като един газ, който е излязъл вече от това шише и ще имам неограничени възможности и тогава ще имам възможност да правя всичко каквото трябва“. Това е изказване, пак така е направено, не знам в беседа има ли го или го няма, но го знам от бай Иван. Аз от бай Иван знам това, че Учителят не е обичал да си прави снимки. И никак не е обичал пък някой преднамерено, някой да нагласи нещата. И той често ги е оставял до момента, до който идва самото щракване на фотоапарата да се гласят и в последния момент когато трябва да стане снимката, Той е ставал от мястото си, Учителят се е отстранявал от фотообектива.
към текста >>

Шишето е запушено, но когато аз отида в Невидимия свят ще бъда вече като един газ, който е излязъл вече от това шише и ще имам неограничени възможности и тогава ще имам възможност да правя всичко каквото трябва“.
Учителят продължава:“ Ще дойде време когато аз тия всичките гдето ядоха и пиха на духовната трапеза и отидоха в света, ще ги товаря като магарета с камъни“. Това е изказване на Учителя, така както той го е направил пред бай Иван и коментар всеки да си направи за себе си. Едно изказване, което Учителят е направил, но къде и как не мога да се сетя, но го знам от бай Иван също. Той казал за себе си така:“ В тоя свят аз съм ограничен, не мога да правя всичко. Аз съм образно като един отровен газ, който е затворен в едно шише. Шишето е запушено, но когато аз отида в Невидимия свят ще бъда вече като един газ, който е излязъл вече от това шише и ще имам неограничени възможности и тогава ще имам възможност да правя всичко каквото трябва“. Това е изказване, пак така е направено, не знам в беседа има ли го или го няма, но го знам от бай Иван. Аз от бай Иван знам това, че Учителят не е обичал да си прави снимки. И никак не е обичал пък някой преднамерено, някой да нагласи нещата. И той често ги е оставял до момента, до който идва самото щракване на фотоапарата да се гласят и в последния момент когато трябва да стане снимката, Той е ставал от мястото си, Учителят се е отстранявал от фотообектива. Имайки предвид това мисля, че бай Иван е избягвал тия изкуствени неща.
към текста >>

32. 45. Ясновидците на Изгрева

Владици, които ядат и пият на масата най-различни ястия от месо и различни видове шишета с алкохол, каквито е имало на времето.
За да не се забележи това, Учителят казва, че те си крият ръцете в ръкавици и краката в ботуши. Нашият приятел бай Иван имал един такъв син. Искам да кажа, че Учителят е казал, че ученика трябва да бъде буден, не само когато е в будно състояние, но и когато спи, пак да е буден. И да не изпада в заблуждаващи положения в каквито често изпадат нашите приятели при съновиденията си. Ето сънят на бай Иван: бай Иван сънува, че отива в едно помещение голямо, където са се събрали на една голяма кръгла маса много владици. Владици, които ядат и пият на масата най-различни ястия от месо и различни видове шишета с алкохол, каквито е имало на времето. Между тях той вижда образ, който е същия като Учителя. Стои и с всичките там владици яде и пие и в това време, когато бай Иван отива към тях, Учителят го вижда, образа,който има там и му вика: „Иване, ела и ти с нас да ядеш и да пиеш и ето ти едно шише да се почерпиш“. Бай Иван вижда това, обаче не може да възприеме, че Учителят и Той ще яде и ще пие и в същото време в съзнанието му изпъкват думите, които е казал Учителят за Черната Ложа и веднага погледнал ръцете на Учителя. Видял, че той е с ръкавици. Веднага бай Иван разбрал, че има работа с тия духове от Черната Ложа, но не се издава.
към текста >>

Стои и с всичките там владици яде и пие и в това време, когато бай Иван отива към тях, Учителят го вижда, образа,който има там и му вика: „Иване, ела и ти с нас да ядеш и да пиеш и ето ти едно шише да се почерпиш“.
Искам да кажа, че Учителят е казал, че ученика трябва да бъде буден, не само когато е в будно състояние, но и когато спи, пак да е буден. И да не изпада в заблуждаващи положения в каквито често изпадат нашите приятели при съновиденията си. Ето сънят на бай Иван: бай Иван сънува, че отива в едно помещение голямо, където са се събрали на една голяма кръгла маса много владици. Владици, които ядат и пият на масата най-различни ястия от месо и различни видове шишета с алкохол, каквито е имало на времето. Между тях той вижда образ, който е същия като Учителя. Стои и с всичките там владици яде и пие и в това време, когато бай Иван отива към тях, Учителят го вижда, образа,който има там и му вика: „Иване, ела и ти с нас да ядеш и да пиеш и ето ти едно шише да се почерпиш“. Бай Иван вижда това, обаче не може да възприеме, че Учителят и Той ще яде и ще пие и в същото време в съзнанието му изпъкват думите, които е казал Учителят за Черната Ложа и веднага погледнал ръцете на Учителя. Видял, че той е с ръкавици. Веднага бай Иван разбрал, че има работа с тия духове от Черната Ложа, но не се издава. Поема шишето от ръцете на образа на Учителя и както го поема в ръката си с гърлото на шишето и замахва и ударва Учителя по главата. Преди още да нанесе удара, изведнъж всички владици и образа на Учителя се обръщат в дяволи.
към текста >>

Поема шишето от ръцете на образа на Учителя и както го поема в ръката си с гърлото на шишето и замахва и ударва Учителя по главата.
Между тях той вижда образ, който е същия като Учителя. Стои и с всичките там владици яде и пие и в това време, когато бай Иван отива към тях, Учителят го вижда, образа,който има там и му вика: „Иване, ела и ти с нас да ядеш и да пиеш и ето ти едно шише да се почерпиш“. Бай Иван вижда това, обаче не може да възприеме, че Учителят и Той ще яде и ще пие и в същото време в съзнанието му изпъкват думите, които е казал Учителят за Черната Ложа и веднага погледнал ръцете на Учителя. Видял, че той е с ръкавици. Веднага бай Иван разбрал, че има работа с тия духове от Черната Ложа, но не се издава. Поема шишето от ръцете на образа на Учителя и както го поема в ръката си с гърлото на шишето и замахва и ударва Учителя по главата. Преди още да нанесе удара, изведнъж всички владици и образа на Учителя се обръщат в дяволи. И бай Иван разбира, че наистина е имал такова видение и е бил поставен на изпит, дали в сънят си ще бъде в такова будно състояние. В допълнение искам да кажа, че в някои от беседите има изказвания на Учителя за тия съновидци и ясновидци. Ето почти дословно предавам какво каза Учителят за няколко наши сестри, които са ходили при една ясновидка. Буквално така казва Учителя.
към текста >>

33. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Гледам ги отиват натам и си наливат вода у шише.
Тука сега е заградено, но тогава имаше пътечка и по нея правеше разходки от извор до извор. Върви си с бастунчето и си прави разходки. В.: Значи онзи „Извор на здравето“, какво беше казал за него, че който пие от тази вода, то оздравява? Т.: Имаше тука две баби преди две-три години. От къде ли са научили? Гледам ги отиват натам и си наливат вода у шише. Първата, че втората сутрин, че третата. Не ги закачах. Вземаха си вода и си носеха. Знаеха от някъде, че е лековита. В.: Може би са били от наши хора или да са научили от тях за лековития извор.
към текста >>

34. 9. Плацентата

Стефка Няголова

Крум отишъл при Него и Учителят му казал: „Намерете, рекох, малко едно шишенце и да духне тя в него“.
Мъчих се час и половина да се освободя от нея. А това е опасно за една родилка. Аз дишах едвам, едвам. Акушерката искаше да търси медицинска помощ. Тогава аз казах на Крум да отиде и да попита Учителя, какво Той ще каже. Крум отишъл при Него и Учителят му казал: „Намерете, рекох, малко едно шишенце и да духне тя в него“. Аз направих това. Щом духнах в шишенцето и то едвам, едвам, защото нямах вече никакви сили. Плацентата падна, но с помощта на Учителя тя падна, като духнах в шишенцето. Така аз бях спасена от кръвотечение. Той ми помогна да се спася.
към текста >>

Щом духнах в шишенцето и то едвам, едвам, защото нямах вече никакви сили.
Аз дишах едвам, едвам. Акушерката искаше да търси медицинска помощ. Тогава аз казах на Крум да отиде и да попита Учителя, какво Той ще каже. Крум отишъл при Него и Учителят му казал: „Намерете, рекох, малко едно шишенце и да духне тя в него“. Аз направих това. Щом духнах в шишенцето и то едвам, едвам, защото нямах вече никакви сили. Плацентата падна, но с помощта на Учителя тя падна, като духнах в шишенцето. Така аз бях спасена от кръвотечение. Той ми помогна да се спася. Наистина беше странно и необяснимо, че това съвсем леко духване в малкото шишенце ме спаси. Аз почувствах, че Учителят беше вече взел предварителни мерки, за да ме спаси.
към текста >>

Плацентата падна, но с помощта на Учителя тя падна, като духнах в шишенцето.
Акушерката искаше да търси медицинска помощ. Тогава аз казах на Крум да отиде и да попита Учителя, какво Той ще каже. Крум отишъл при Него и Учителят му казал: „Намерете, рекох, малко едно шишенце и да духне тя в него“. Аз направих това. Щом духнах в шишенцето и то едвам, едвам, защото нямах вече никакви сили. Плацентата падна, но с помощта на Учителя тя падна, като духнах в шишенцето. Така аз бях спасена от кръвотечение. Той ми помогна да се спася. Наистина беше странно и необяснимо, че това съвсем леко духване в малкото шишенце ме спаси. Аз почувствах, че Учителят беше вече взел предварителни мерки, за да ме спаси. Но трябва да има една външна физическа причина, за да се обоснове това велико чудо, което направи Учителят с мене.
към текста >>

Наистина беше странно и необяснимо, че това съвсем леко духване в малкото шишенце ме спаси.
Аз направих това. Щом духнах в шишенцето и то едвам, едвам, защото нямах вече никакви сили. Плацентата падна, но с помощта на Учителя тя падна, като духнах в шишенцето. Така аз бях спасена от кръвотечение. Той ми помогна да се спася. Наистина беше странно и необяснимо, че това съвсем леко духване в малкото шишенце ме спаси. Аз почувствах, че Учителят беше вече взел предварителни мерки, за да ме спаси. Но трябва да има една външна физическа причина, за да се обоснове това велико чудо, което направи Учителят с мене. Пътищата, по които Той помагаше и спасяваше дори и от смърт бяха незнайни и необясними от съвременната медицина. За да прикрива своите методи на духовна помощ, Той си служеше с най-различни средства, за да не се прочуе със своите чудеса. А такива Той правеше почти всеки ден с нуждаещите се и любящи за Него души.
към текста >>

35. 5. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СВЪРШВА РАБОТАТА

Но преди бомбардировките Учителят ме вика и ми дава едно шише от литър с поръчка да му го напълня с рициново масло.
5. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СВЪРШВА РАБОТАТА Аз продължавах да работя, но как да ти кажа, когато Учителят напусна Изгрева остави много хубава атмосфера, нещо остана в Изгрева много интересно. Един по един почнаха да се връщат, дори художника Васил Иванов, той избяга в Сливен и всички влакове се връщат обратно празни, а той се върна за няколко месеца и някои хора започнаха да се връщат, особено по-бедните хора, защото по онова време софийските села посрещаха много зле софиянци. Те ги експлоатираха и им даваха да живеят в разни плевни и т.н. Но преди бомбардировките Учителят ме вика и ми дава едно шише от литър с поръчка да му го напълня с рициново масло. Разбира се, когато се разболее някой, даваше рициново масло най-напред, да се изчистят червата, понеже то действа разхлабително. И тръгнах аз из София, имаше две дежурни аптеки. Оставям шишето и викам: "Един литър рициново масло". "Как един литър, бе, ние го даваме с рецепта това нещо и то на милилитри." Разбрах, че нито от първата, нито от втората аптека ще получа това нещо. От друга страна аз не мога да Му кажа: "Не дават".
към текста >>

Оставям шишето и викам: "Един литър рициново масло".
Един по един почнаха да се връщат, дори художника Васил Иванов, той избяга в Сливен и всички влакове се връщат обратно празни, а той се върна за няколко месеца и някои хора започнаха да се връщат, особено по-бедните хора, защото по онова време софийските села посрещаха много зле софиянци. Те ги експлоатираха и им даваха да живеят в разни плевни и т.н. Но преди бомбардировките Учителят ме вика и ми дава едно шише от литър с поръчка да му го напълня с рициново масло. Разбира се, когато се разболее някой, даваше рициново масло най-напред, да се изчистят червата, понеже то действа разхлабително. И тръгнах аз из София, имаше две дежурни аптеки. Оставям шишето и викам: "Един литър рициново масло". "Как един литър, бе, ние го даваме с рецепта това нещо и то на милилитри." Разбрах, че нито от първата, нито от втората аптека ще получа това нещо. От друга страна аз не мога да Му кажа: "Не дават". И аз си казах, докато не го напълня няма да мръдна от тука. Ще си остана в София, няма да се върна. И отивам там към Такев, там е площада и виждам един приятел - директор на една фабрика кожарска на гара Искър, си оправя велосипеда.
към текста >>

36. 16. МУЗИКАЛНАТА ТЕМА В ЖИВОТА НА ЧОВЕКА

Той ми сложи едно шише вода върху масата.
В Потсдам имаше един бас, нямаше двайсет години, но имаше едни дълбочини интересни. В: И сега ти от Учителя си поискал само една стая, което си ми разказвал. Д: Да, каквото ми трябва - една стая, едно пиано, една маса, една печка, един стол, едно легло. Учителят ми каза: "Донеси си пианото, другото аз ще го наредя". И така у Стефови ми се нареди една стая и аз си донесох пианото от Пловдив, два стола от салона, Учителят ми даде Неговата печка, една маса от стенографките. Той ми сложи едно шише вода върху масата. Какво му трябва на един човек. Учителят когато ми разгледа хороскопа с Методи Константинов ми каза следното: "Музиката е нещо, за което ще трябва да се държиш. Нямаш право дори да избираш друго, иначе ще те задигнат от земята". Темата на живота на всеки човек е нещо Божествено. По такъв начин Той ме освободи от други амбиции каквито имаха моите колеги.
към текста >>

37. 53. ГОЛЯМОТО ОТСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТОТО НА ИЗГРЕВА

Той ми го каза това нещо, повечето му се даде и едно шише вода на масата.
"Ти какво си поискал, казва? Една стая, един стол, една маса. Цял живот това ще имаш". И действително, както виждаш аз нищо повече нямам от тогава, но и не ми трябва. За мен имаше една беседа. Той ми го каза това нещо, повечето му се даде и едно шише вода на масата. Разбира се шишето с вода на масата сам да си го поставя, няма що да си го искам и Него. В: Трудно разбираемо. Д: И ако смятаме, че всичко можем да си обясним, то ще изпаднем в едно заблуждение. Трябва много искреност, много честност и много смирение ако искаме да вървим така бавно напред. И след като човек се изправи пред Великото трябва да стане смирен.
към текста >>

Разбира се шишето с вода на масата сам да си го поставя, няма що да си го искам и Него.
Една стая, един стол, една маса. Цял живот това ще имаш". И действително, както виждаш аз нищо повече нямам от тогава, но и не ми трябва. За мен имаше една беседа. Той ми го каза това нещо, повечето му се даде и едно шише вода на масата. Разбира се шишето с вода на масата сам да си го поставя, няма що да си го искам и Него. В: Трудно разбираемо. Д: И ако смятаме, че всичко можем да си обясним, то ще изпаднем в едно заблуждение. Трябва много искреност, много честност и много смирение ако искаме да вървим така бавно напред. И след като човек се изправи пред Великото трябва да стане смирен. В: А какъв беше състава през времето на Школата?
към текста >>

38. 13. КАРМИЧНАТА ВРЪЗКА

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

Нямаше мебели освен два стола и една малка масичка с едно шише с някаква тъмна течност и една чаша до нея.
След близо една седмица гостуване в къщата на Михаил, той ми каза, че наблизо има една негова последователка, която дава стая под наем. Аз там отидох да живея. Докато бях гостенка на Михаил, аз никога не видях Стела там, нито по-късно, или на неговите сказки. Аз нея не я познавам. Обаче преди да напусна къщата на Михаил, веднага след нашия обяд, Михаил ми каза да го почакам в една стаичка в която никога не бях влизала. Нямаше мебели освен два стола и една малка масичка с едно шише с някаква тъмна течност и една чаша до нея. След известно време Михаил влезе. Подробности не помня само знам, че аз се намерих на пода и той легна върху мене. Аз бях в едно състояние на идиот, без никаква воля - не се съпротивих, нито имах някакви емоции. Помня, че той ми каза веднага да се измия с една студена водя. Бях в състояние на един автомат.
към текста >>

39. 14. ЗАДАЧИТЕ НА ВИТОША

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

После Учителят не искаше да се счупи нищо, не искаше нищо пакостно да има, не ще счупено шише от олио или зехтин, не искаше нищо.
В какво го помествахте тоя багаж? Е.А.: А-а всичко аз опаковах, брат Ради идваше само да го сгъне. В.К.: Да събере куфарите. Е.А.: Не куфари, едни торби бях направила големи. Аз ги ушивам и в тях нареждам, нареждам и оттука и оттука така, разбираш да се покрият и нищо му няма. После Учителят не искаше да се счупи нищо, не искаше нищо пакостно да има, не ще счупено шише от олио или зехтин, не искаше нищо. Значи всичко трябваше да бъде опаковано. И сега аз и Ради сме правили главно тия работи. Брат Ради ми помагаше много. В.К.: Ютия носехте ли горе? Е.А.: Дежурните носеха, аз не съм носила.
към текста >>

40. 84. СКАНДАЛЪТ С БЕЛЕВИ

Скандалът между Белев и Величка и фразата на Учителя: „Не отваряйте шишета с отровни газове!
84. СКАНДАЛЪТ С БЕЛЕВИ В.К.: Добре. Сега как стои този въпрос, аз съм си записал 15 ноември 1936 год. Скандалът между Белев и Величка и фразата на Учителя: „Не отваряйте шишета с отровни газове! " Как стои този въпрос? Каква е случката? Е.А.: А-а, Ричка, вечерта отива при Учителя и Му казва че иска да премести столовете. В.К.: Кои столове? Е.А.: В салона.
към текста >>

В.К.: Сега Учителят бил казал: „Не отваряйте шишета с отровни газове!
Е.А.: В салона. На Белеви столовете. Тя искаше да тури нашата маса, да бъде направо срещу Него, защото наблизо тя сядаше и виждаше че понякога не чуваме нали някои думи и тя смятала, че като сме по-близо все повечко ще чуваме. Но, не можа да стане. Аз ще кажа вече това което аз видях. В.К.: Сега Учителят бил казал: „Не отваряйте шишета с отровни газове! " Е.А.: Не отровни. „Със задушливи газове". В.К.: А, задушливи газове. Е.А.: Не отровни. „Не отваряйте шишето!
към текста >>

„Не отваряйте шишето!
В.К.: Сега Учителят бил казал: „Не отваряйте шишета с отровни газове! " Е.А.: Не отровни. „Със задушливи газове". В.К.: А, задушливи газове. Е.А.: Не отровни. „Не отваряйте шишето! " й казал така на нея, но тя не послушала не могла да послуша. Така й вряло и кипяло, и нали мнения различни, и даже пък знаеш ли какво се случи. Аз този път реших, като отивам на беседа, няма да погледна никого и ще седна, защото Учителят казваше, като отидеме на беседа нищо друго да не гледаме. Да не се отклоняваме с този, онзи, поздравления и т.н. И аз реших да направя тоя опит, ама не можах да го направя съвсем.
към текста >>

41. 138. ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Паша каза, че Савка била при Учителя и Учителят като отишла й казал, да вземе шишето с чистия спирт и да Му сипе тука, на темето, отгоре на главата.
Не, в този случай видях нашите човешки заблуждения. Ние искаме да правим свети неща, от места където няма святост. А святостта, която трябва да имаме в душата си, забравяме за нея. А търсим святост външна, физическа, което е заблуда. Вижте сега, това е един факт, който Паша ми го сподели. Паша каза, че Савка била при Учителя и Учителят като отишла й казал, да вземе шишето с чистия спирт и да Му сипе тука, на темето, отгоре на главата. И тя видяла, че там имало някаква рана и не малка, а доста голяма рана и тя разбира се го направила, но никой от нас не разбра ударил ли се е някъде в някоя греда в това, друг ли някой го е ударил. Това никой от нас не можеше да разбере, щото Той за личния си живот не говореше, Учителят. И така си остана, Савка Му го сипала спирта, но което ни порази, тя казва, че не мръднал мускул от лицето Му. А сега всеки един знае какво значи на рана да сложиш спирт. В.К.: Вие казахте, че е имало време когато е държал сказки в „Турферайн"?
към текста >>

42. 140. СКАНДАЛЪТ ЗА ПЪРВИТЕ МЕСТА

Пък Учителят й казал: „Не те съветвам да отваряш шишета с взривни вещества".
Пред нашата маса седяха няколко приятели, които някога Учителят им е казал да седят така на тези места. Впоследствие, когато вече имаше стенографи, когато нали ние не пишехме за нас, пишехме за всички, много от приятелите намираха, че трябва ние да седим на мястото, за да чуваме всичко. Добре, но сега това не беше работа на Учителя, трябваше да стане споразумение между нас. Ние никога не сме претендирали да вземем първото място, но тази сестра се заела непременно, ние да седнем непосредствено, пък другите приятели да седнат след нашата маса. Тя отишла даже вечерта при Учителя и Му казала че иска това да направи. Пък Учителят й казал: „Не те съветвам да отваряш шишета с взривни вещества". Сега, какво разбрала, какво не разбрала не знам, но личи че не е разбрала, защото не послуша Учителя. Сутринта отишла по-рано, наредила столовете както тя мисли че трябва да бъдат и когато идва семейство Белеви, вдигат скандал: „Кой размести столовете? " Учителят на тях им е казал да седят на първите места. И разместват това и нареждат както си беше. Но те са се скарали люто, скарали са се злобно с оскърбление един към друг.
към текста >>

43. 153. УСЛОВИЯТА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА

Той й казва: „Не те съветвам да отваряш шишета с взривни вещества!
Защото аз трябва да я измисля. Пък нали за точност, за акуратност много пъти съм питала. В.К.: И тя решава, че масата трябва да бъде по-напред. Е.А.: Непосредствено до Неговата катедра. В.К.: Тя отива и споделя с Учителя. Той й казва: „Не те съветвам да отваряш шишета с взривни вещества! " Е.А.: Това е вечерта. Но не послушва Учителя. На другата сутрин тя отива, по-раничко идва и като идва по-рано почва да нарежда столовете и ги наредила както тя мисли. Когато идват семейство Велеви: „Кой е преместил столовете? " Нали и те трябва да бъдат на първия ред.
към текста >>

44. 178. ПЪРВАТА ЕКСКУРЗИЯ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

В.К.: По принципа на празното шише.
Но да ти кажа, аз никак не помня това, което говори Учителят, когато стенографирам, но после, аз се чудех, викам си: „Помни бе", пък аз нищо не помня. Но когато минаха години, когато трябваше да кажа нещо, то идваше непосредствено. Значи не е било така аз да съм била, а пък нищо да не разбирам. После аз на хората, което говорех и им обяснявах Учението на Учителя. Значи, как ставаше това не знам. В.К.: По принципа на празното шише. Пълното шише трябва да се изпразни, да отидеш при Божествения извор, за да се напълни. Е.А.: Аха, може и така да е било, да. В.К.: Трябва да се изпразни. Но най-важното е да го напълниш от Божествения извор на Словото, иначе можеш да пропуснеш времето си, за което си дошъл на земята и в Школата на Учителя. Е.А.: Когато пеехме този марш „Напред да ходим смело" си спомням, когато сме отивали на екскурзия с Учителя.
към текста >>

Пълното шише трябва да се изпразни, да отидеш при Божествения извор, за да се напълни.
Но когато минаха години, когато трябваше да кажа нещо, то идваше непосредствено. Значи не е било така аз да съм била, а пък нищо да не разбирам. После аз на хората, което говорех и им обяснявах Учението на Учителя. Значи, как ставаше това не знам. В.К.: По принципа на празното шише. Пълното шише трябва да се изпразни, да отидеш при Божествения извор, за да се напълни. Е.А.: Аха, може и така да е било, да. В.К.: Трябва да се изпразни. Но най-важното е да го напълниш от Божествения извор на Словото, иначе можеш да пропуснеш времето си, за което си дошъл на земята и в Школата на Учителя. Е.А.: Когато пеехме този марш „Напред да ходим смело" си спомням, когато сме отивали на екскурзия с Учителя. Тръгваме пеш, тогава нямаше рейсове и на отиване не пеем, но на връщане като дойдем на равното и като се наредим така в групички, естествено както се нареждаме от края на селото до Изгрева с песни сме се връщали.
към текста >>

45. 01 - 82. ДУШИ В ПОЧИВКА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Нали когато отивате при извора, трябва да отидете с празно шише или стомна, за да го напълните.
" Като че ли някаква невидима ръка спря въздуха около нас и в нас. Замряхме. Тишина. Стояхме и седяхме без да мръднем, без да шавнем. Там, на 50-60 метра от нас, брат Ради копаеше с мотика в градината, а ние, духовните ученици на Школата, се занимавахме с неговото прераждане. Като разбра моята мисъл, Учителят продължи: „Когато една душа е в почивка, тя заема обикновена длъжност на земята. Нали когато отивате при извора, трябва да отидете с празно шише или стомна, за да го напълните. Ако сте с пълно шише, няма нищо да ви ползва изворът. Брат Ради е дошъл при Извора с празна стомна и тя сега се пълни, за да може да работи в бъдеще с българския народ и да му предава Учението на Бялото Братство. Той сега се пълни със Словото Божие, ако и да е неук и неписмен. Той е неук за вас, но към Божественото той е учен. Защото го приема направо, без остатък.
към текста >>

Ако сте с пълно шише, няма нищо да ви ползва изворът.
Замряхме. Тишина. Стояхме и седяхме без да мръднем, без да шавнем. Там, на 50-60 метра от нас, брат Ради копаеше с мотика в градината, а ние, духовните ученици на Школата, се занимавахме с неговото прераждане. Като разбра моята мисъл, Учителят продължи: „Когато една душа е в почивка, тя заема обикновена длъжност на земята. Нали когато отивате при извора, трябва да отидете с празно шише или стомна, за да го напълните. Ако сте с пълно шише, няма нищо да ви ползва изворът. Брат Ради е дошъл при Извора с празна стомна и тя сега се пълни, за да може да работи в бъдеще с българския народ и да му предава Учението на Бялото Братство. Той сега се пълни със Словото Божие, ако и да е неук и неписмен. Той е неук за вас, но към Божественото той е учен. Защото го приема направо, без остатък. А това означава, че ще го прояви в следващия си живот.
към текста >>

Ако за някои е учудващо, че Айтоското братство бе най-многолюдно, това се дължи на брат Георги Куртев, понеже неговата молитва е била толкова силна и светлината толкова голяма, за да могат да дойдат и онези души, които са в почивка, но които трябва да дойдат, за да могат да направят общение с Божествения дух и да напълнят своите празни шишета и стомни от Извора на Словото на Учителя.
През нощта те ставаха и в строго определено време, произнасяха едни и същи молитви, разположени по строго определени градове в страната. Това бяха фарове, чрез които Синархическата Верига осветяваше мястото и чрез светлината на произнесените молитви показваха мястото, където онези души от невидимия свят трябваше да слезнат на земята и да се преродят между българския народ. Тази Синархическа верига действаше още от самото начало на първите събори и чрез тази верига нашето поколение, което дойде през 1922 -1944 година в Школата на Учителя успя да намери мястото, където да се приземи между българския народ и да се родим като българи. Ние дължим много на членовете на тази Синархическа верига. Те бяха светещите фарове в бурното море и непозната земя, където трябваше да слезем като верига от души. Ако за някои е учудващо, че Айтоското братство бе най-многолюдно, това се дължи на брат Георги Куртев, понеже неговата молитва е била толкова силна и светлината толкова голяма, за да могат да дойдат и онези души, които са в почивка, но които трябва да дойдат, за да могат да направят общение с Божествения дух и да напълнят своите празни шишета и стомни от Извора на Словото на Учителя. Това е най-голямата заслуга на брат Георги Куртев. Амин. Мария Тодорова Записал: Д-р Вергилий Кръстев 1972 г.
към текста >>

46. 09 - 79. ЛЕК ОТ УЧИТЕЛЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

В писмото пишело: „ Ще купите едно шише гудрон и ще го вземаш нощем по една супена лъжица, като ще те събуждат от сън, ще вземаш лекарството и пак ще заспиваш." Започнал братът лечението по метода, даден от Учителя, като оставил всички други лекарства.
Преди братът да си отпътува, Учителят му препоръчал да пие гудрон /катран/ от аптеката. Това било лек за кашлицата, на която той не обръщал внимание. Пристигнал в Ямбол, където родителите му се заели с неговото лекуване. То продължило няколко месеца, но без резултат. Чак сега си спомнил той за лекарството, казано му от Учителя, затова писал на последния и му поискал по- подробни указания за лечението и скоро получил отговор. В писмото пишело: „ Ще купите едно шише гудрон и ще го вземаш нощем по една супена лъжица, като ще те събуждат от сън, ще вземаш лекарството и пак ще заспиваш." Започнал братът лечението по метода, даден от Учителя, като оставил всички други лекарства. Кашлицата скоро престанала и след около един месец вече бил напълно здрав. Докато не послушал, работа не намерил и пак докато не послушал, не се излекувал. На ученика е нужно послушание. По-голямо послушание - по-малко страдание.
към текста >>

47. 09 - 139. ЧУДОТО В АЙТОС

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Интересуваме се дали при вашия климат ще даде благоприятен резултат." С почит... Получихме първо писмото, а след него и колетчето, което съдържаше две малки плоски шишенца, като тия от одеколон и указание за употребата му.
- „Седнете на стола", каза Учителят. „Сега ще се гледаме в очите две минути."След като мина това упражнение, да го речем, Учителят каза, че Костадин е свободен и може да излезе да се поразходи. След като Костадин излезе, Учителят каза: „Чакайте, имам още нещо да ви кажа. Вие тук до десетина дни ще получите едно писмо, а след него ще получите и колет с лекарства за Костадин." И наистина към 1 март ние получихме писмо от Германия със следното съдържание: „Изпращаме ви с колета един сироп, за да го опитате на болни от астма и гръдна болест. След като го опитате, молим ви да ни пишете за резултата. Интересуваме се дали при вашия климат ще даде благоприятен резултат." С почит... Получихме първо писмото, а след него и колетчето, което съдържаше две малки плоски шишенца, като тия от одеколон и указание за употребата му. Костадин изпи и двете шишенца с някакъв сладък билков сироп, почувства се добре. Отговорихме на фирмата за благоприятния резултат. След около две седмици получихме още две шишенца и Костадин беше вече добре. Укрепна и се ожени, родиха му се няколко деца. Отгледа си децата и след много години се помина от друга болест.
към текста >>

Костадин изпи и двете шишенца с някакъв сладък билков сироп, почувства се добре.
„Сега ще се гледаме в очите две минути."След като мина това упражнение, да го речем, Учителят каза, че Костадин е свободен и може да излезе да се поразходи. След като Костадин излезе, Учителят каза: „Чакайте, имам още нещо да ви кажа. Вие тук до десетина дни ще получите едно писмо, а след него ще получите и колет с лекарства за Костадин." И наистина към 1 март ние получихме писмо от Германия със следното съдържание: „Изпращаме ви с колета един сироп, за да го опитате на болни от астма и гръдна болест. След като го опитате, молим ви да ни пишете за резултата. Интересуваме се дали при вашия климат ще даде благоприятен резултат." С почит... Получихме първо писмото, а след него и колетчето, което съдържаше две малки плоски шишенца, като тия от одеколон и указание за употребата му. Костадин изпи и двете шишенца с някакъв сладък билков сироп, почувства се добре. Отговорихме на фирмата за благоприятния резултат. След около две седмици получихме още две шишенца и Костадин беше вече добре. Укрепна и се ожени, родиха му се няколко деца. Отгледа си децата и след много години се помина от друга болест. Наскоро след оздравяването му отидох в София.
към текста >>

След около две седмици получихме още две шишенца и Костадин беше вече добре.
Вие тук до десетина дни ще получите едно писмо, а след него ще получите и колет с лекарства за Костадин." И наистина към 1 март ние получихме писмо от Германия със следното съдържание: „Изпращаме ви с колета един сироп, за да го опитате на болни от астма и гръдна болест. След като го опитате, молим ви да ни пишете за резултата. Интересуваме се дали при вашия климат ще даде благоприятен резултат." С почит... Получихме първо писмото, а след него и колетчето, което съдържаше две малки плоски шишенца, като тия от одеколон и указание за употребата му. Костадин изпи и двете шишенца с някакъв сладък билков сироп, почувства се добре. Отговорихме на фирмата за благоприятния резултат. След около две седмици получихме още две шишенца и Костадин беше вече добре. Укрепна и се ожени, родиха му се няколко деца. Отгледа си децата и след много години се помина от друга болест. Наскоро след оздравяването му отидох в София. Учителят като ме видя, първо ме пита: „Как е Костадин? " - „Оздравя и се ожени", му казах аз, а той каза :"Хубаво, хубаво!
към текста >>

48. 09 - 184. ЗАГАДЪЧНОТО ЛЕКАРСТВО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

След време, като се срещнахме с този брат, го попитах откъде е взел лекарството а той ми каза, че като седял в стаята си, като се обърнал, видял шишенцето на масата, без някой да бил влизал в стаята след него.
Боляха ме гърдите, имах и кашлица, но въпреки това не обръщах внимание на здравето си и не вземах никакви мерки, като продължавах да работя. Един ден дойде при мене един брат от Пловдив, пратен от Учителя. Каза ми, че Учителят ще ми изпрати лекарство. Но след като минаха един-два месеца и не получих лекарството, аз писах на този брат напомнително писмо. Няколко дни след това го получих, което беше тъмнокафява течност, изпих го и не забелязах как оздравях. След време, като се срещнахме с този брат, го попитах откъде е взел лекарството а той ми каза, че като седял в стаята си, като се обърнал, видял шишенцето на масата, без някой да бил влизал в стаята след него. Какво бе това лекарство и до днес не ми е известно, разказва брат Ж. Т. Винаги има едно око, което наблюдава и една ръка, която помага.
към текста >>

49. 09 - 193. ЧУДНОТО ИЗЛЕКУВАНЕ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Един петъчен ден, когато Учителят държи беседа в младежкия клас, внезапно прекъсва беседата, което никога друг път не бе ставало, излиза, отива горе в стаята си, взема едно шишенце, слиза и отива при болния брат.
193. ЧУДНОТО ИЗЛЕКУВАНЕ През 1932 година един брат от Изгрева заболя тежко. Боледуването му продължи. Състоянието на болния все се влошавало. Братът очаквал пряката намеса на Учителя, като казвал: „Учителят, ако иска, може да ме излекува." Той по всяка вероятност очаквал външната намеса на Учителя, без да се уповава на вътрешните сили. Един петъчен ден, когато Учителят държи беседа в младежкия клас, внезапно прекъсва беседата, което никога друг път не бе ставало, излиза, отива горе в стаята си, взема едно шишенце, слиза и отива при болния брат. Веднага двама братя го последваха, иначе не бихме знаели къде е ходил Учителят. Учителят дал на бслния да изпие наведнъж шишенцето с някаква тъмна течност и си излиза. Връща се в клас и продължава лекцията. По всяка вероятност болният в момент на тежка криза е призовал Учителя и той веднага се отзовал. Този факт може да се провери, ако болният след 33 години помни случая.
към текста >>

Учителят дал на бслния да изпие наведнъж шишенцето с някаква тъмна течност и си излиза.
Боледуването му продължи. Състоянието на болния все се влошавало. Братът очаквал пряката намеса на Учителя, като казвал: „Учителят, ако иска, може да ме излекува." Той по всяка вероятност очаквал външната намеса на Учителя, без да се уповава на вътрешните сили. Един петъчен ден, когато Учителят държи беседа в младежкия клас, внезапно прекъсва беседата, което никога друг път не бе ставало, излиза, отива горе в стаята си, взема едно шишенце, слиза и отива при болния брат. Веднага двама братя го последваха, иначе не бихме знаели къде е ходил Учителят. Учителят дал на бслния да изпие наведнъж шишенцето с някаква тъмна течност и си излиза. Връща се в клас и продължава лекцията. По всяка вероятност болният в момент на тежка криза е призовал Учителя и той веднага се отзовал. Този факт може да се провери, ако болният след 33 години помни случая. Болният веднага изпил лекарството, като имал чувството, че глътнал огън - така силно му запарило. Малко след това почнало изобилно изпотяване, което продължило през целия ден и до късно през нощта, така, че болният сменил десетина ризи.
към текста >>

50. 12 - 29. МОЛИТВИ ЗА ЗАМИНАЛИТЕ

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.

Надка: В стъклено шише сложиха пергамент, аз не го видях.
Борис може да го обясни. Вътре при ковчега на Учителя е сложено това нещо. В.К.: Какво представлява то? Надка: Ами аз не мога да ви кажа сега, не мога. В.К.: Някой ден. Надка: В стъклено шише сложиха пергамент, аз не го видях. В.К.: Вътре поставен някакъв документ, по- специално какво точно? Надка: Брат Борис може да знае и които са били ръководителите, брат Боев, тия, ония, които тогава на времето знаеха. Но това нещо мисля зная, че тъкмо слагат ковчега вече и ще заравят пръстта, срутва се пръст, значи. От баща ми съм го чула, като се изсипва някой път пръст върху ковчега. А Гради го изопачава това нещо.
към текста >>

51. 22 - 8. БУТИЛКАТА

Вчера Учителят ме повика и ми каза да му занеса една тава - бакърена, но добре калайдисана, която да събира около четири литра вода и едно шише, бутилка някаква, която да събира два литра и да се запушва добре с тапа.
Няколко дни след започването на Събора, почти на свечеряване, виждам брат Драган Попов, софийски адвокат, с когото се познавах добре, да идва от югоизточния край на лагера към кухнята с кирка и лопата под мишница. Личеше, че беше уморен, Полюбопитствах да узная какво е правил с тези сечива. След като ги предаде в кухнята, отидохме на една усамотена полянка, седнахме на тревата и след като си пооправи пенснето на носа, брат Драган започна: „Брат Тодоре, тук стават работи, колкото интересни, толкова и страшни, Ще трябва да си коригираме разбиранията за любовта, защото иначе можем много лошо да си изпатим. Ако някой друг беше ми разказал това, което аз направих и което сега ще ти разкажа, ще помисля, че ми разказва приказки от хиляда и една нощ. Макар и да не видях най-главното - героят на приказката - аз не мисля, че Учителят фантазира, защото ще трябва да обявя и целият събор за фантазиране с всичко, което се върши и говори тук. Вчера Учителят ме повика и ми каза да му занеса една тава - бакърена, но добре калайдисана, която да събира около четири литра вода и едно шише, бутилка някаква, която да събира два литра и да се запушва добре с тапа. Шишето да бъде пълно с вода. Намерих тия неща и му ги занесох. Като му ги дадох, той ми каза: „Сега ще отидеш на югоизточния край на лагера, близо до съседното лозе и ще изкопаеш един трап около два метра дълбок и широк, колкото да можеш да копаеш. Тази работа е доста трудна, но ти ще копаеш по малко и когато го изкопаеш, утре или в други ден, ще ме намериш и ще ми кажеш. Помощници няма да търсиш!
към текста >>

Шишето да бъде пълно с вода.
Личеше, че беше уморен, Полюбопитствах да узная какво е правил с тези сечива. След като ги предаде в кухнята, отидохме на една усамотена полянка, седнахме на тревата и след като си пооправи пенснето на носа, брат Драган започна: „Брат Тодоре, тук стават работи, колкото интересни, толкова и страшни, Ще трябва да си коригираме разбиранията за любовта, защото иначе можем много лошо да си изпатим. Ако някой друг беше ми разказал това, което аз направих и което сега ще ти разкажа, ще помисля, че ми разказва приказки от хиляда и една нощ. Макар и да не видях най-главното - героят на приказката - аз не мисля, че Учителят фантазира, защото ще трябва да обявя и целият събор за фантазиране с всичко, което се върши и говори тук. Вчера Учителят ме повика и ми каза да му занеса една тава - бакърена, но добре калайдисана, която да събира около четири литра вода и едно шише, бутилка някаква, която да събира два литра и да се запушва добре с тапа. Шишето да бъде пълно с вода. Намерих тия неща и му ги занесох. Като му ги дадох, той ми каза: „Сега ще отидеш на югоизточния край на лагера, близо до съседното лозе и ще изкопаеш един трап около два метра дълбок и широк, колкото да можеш да копаеш. Тази работа е доста трудна, но ти ще копаеш по малко и когато го изкопаеш, утре или в други ден, ще ме намериш и ще ми кажеш. Помощници няма да търсиш! " Взе тавата и шишето и си влезе в горницата.
към текста >>

" Взе тавата и шишето и си влезе в горницата.
Шишето да бъде пълно с вода. Намерих тия неща и му ги занесох. Като му ги дадох, той ми каза: „Сега ще отидеш на югоизточния край на лагера, близо до съседното лозе и ще изкопаеш един трап около два метра дълбок и широк, колкото да можеш да копаеш. Тази работа е доста трудна, но ти ще копаеш по малко и когато го изкопаеш, утре или в други ден, ще ме намериш и ще ми кажеш. Помощници няма да търсиш! " Взе тавата и шишето и си влезе в горницата. Аз копах вчера и днес, като го довърших, намерих Учителя пак в горницата и му съобщих, че трапът е готов. Той влезе вътре и почти веднага излезе с бутилката в ръка. „Да вървим! " - каза и забърза към „обекта". Направи ми впечатление сериозния му вид.
към текста >>

52. Наряди за 1919 г.

Но в тази работа дайте ми шише непукнато, здраво - не ща такова, което тече.
Ето обяснение и на въпроса: Защо се женят хората. Но туй, което трябва да се обича у човека, то е вътрешното, невидимото; то е всъщност реалното. Да обичаш тялото, плътта, то е лесна работа, илюзия наоколо; важното е: можеш ли да обичаш у другиго туй, което не виждаш, но което е същинският човек - неговата душа. Сега, пак за наряда. Кой който наряд иска, него да вземе. Но в тази работа дайте ми шише непукнато, здраво - не ща такова, което тече. Чешмата тече и деня и нощя, но вие не сте чешма. Ако бяхте поставени в положението на чешма, можехте да брътвите колкото искате, но понеже не сте, трябва да мълчите. Ако имате сила да карате машината, и моята сила ще дойде да ви помогне; ако нямате или почнете и престанете, и аз ще кажа: Не сте ми потребни. Които поемат нарядите, повтарям, в работата трябва да вложат две неща: трябва да започнат с мировата любов и да стигнат до космичната обич. Влезат ли в последната, ще намерят безсмъртието - ще намерят Христа.
към текста >>

53. Наряди за 1937 г.

Това е както когато имаме две шишета вода и прелееш ги в едно по-голямо шише.
Законът е такъв! За да живее един Божествен живот, не е необходимо човек да се жени. Женитбата не е един Божествен порядък. Въпросите на живота се разрешават по закона на Божествената любов. В БОЖЕСТВЕНИЯ СВЯТ ОНИЯ, КОИТО ИСКАТ ДА ЖИВЕЯТ ДОБРЕ, ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ КАК ДА СЕ ПРЕЛИВАТ. Това е както когато имаме две шишета вода и прелееш ги в едно по-голямо шише. След това пак налееш водата от по- голямото шише в едното и другото шише. Трябва да се прелива човек. И понеже на земята тук не можем да се преливаме, вследствие на това излизат най-големите противоречия. Никога да не кажеш на обичания от тебе нито една обидна дума: нито словесно, нито писмено, нито мислено, нито чувствено. И ще мислиш, че всичко, което той прави, е право!
към текста >>

След това пак налееш водата от по- голямото шише в едното и другото шише.
За да живее един Божествен живот, не е необходимо човек да се жени. Женитбата не е един Божествен порядък. Въпросите на живота се разрешават по закона на Божествената любов. В БОЖЕСТВЕНИЯ СВЯТ ОНИЯ, КОИТО ИСКАТ ДА ЖИВЕЯТ ДОБРЕ, ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ КАК ДА СЕ ПРЕЛИВАТ. Това е както когато имаме две шишета вода и прелееш ги в едно по-голямо шише. След това пак налееш водата от по- голямото шише в едното и другото шише. Трябва да се прелива човек. И понеже на земята тук не можем да се преливаме, вследствие на това излизат най-големите противоречия. Никога да не кажеш на обичания от тебе нито една обидна дума: нито словесно, нито писмено, нито мислено, нито чувствено. И ще мислиш, че всичко, което той прави, е право! Вие трябва да имате един идеал!
към текста >>

Като видиш, че някое дете счупило шишето с маслото, което носи в къщи, ти му купи ново шише, напълни го с масло и му го дай да го занесе в къщи.
Жената иска мъжът да бъде справедлив. А пък мъжът иска да го почитат, да го уважават. Казано е: „В Царството Божие нито се женят, нито за мъж отиват, но са като ангели." Радвайте се, че след време любовта ще вземе надмощие. Има още малко време! Всеки от вас има доброто желание, но няма методи! Като видиш, че някое дете счупило шишето с маслото, което носи в къщи, ти му купи ново шише, напълни го с масло и му го дай да го занесе в къщи. Та като видите хора със счупени шишета, вземете и им дайте ново шише с масло! Сега съдбата иде! И праведните ще бъдат съдени най-първо и като мине тяхната съдба, тогава ще дойде съдбата на грешните.
към текста >>

Та като видите хора със счупени шишета, вземете и им дайте ново шише с масло!
А пък мъжът иска да го почитат, да го уважават. Казано е: „В Царството Божие нито се женят, нито за мъж отиват, но са като ангели." Радвайте се, че след време любовта ще вземе надмощие. Има още малко време! Всеки от вас има доброто желание, но няма методи! Като видиш, че някое дете счупило шишето с маслото, което носи в къщи, ти му купи ново шише, напълни го с масло и му го дай да го занесе в къщи. Та като видите хора със счупени шишета, вземете и им дайте ново шише с масло! Сега съдбата иде! И праведните ще бъдат съдени най-първо и като мине тяхната съдба, тогава ще дойде съдбата на грешните.
към текста >>

54. 8. СЪХРАНЕНИЕ НА ДУШЕВНАТА ЕНЕРГИЯ

Тя изтича от вас тъй, както когато пукнете някое шише и водата изтича от него.
Да се знаят начините или методите за съхранение на душевната енергия е необходима наука за правилното човешко развитие. Всички съвременни страдания, индивидуални и общи, се дължат на изгубването на тази Божествена енергия. Докато сте били млади, тази енергия, която сте имали в организма ви, е била толкова голяма, че сте били наклонни да мислите, че тя така ще се продължава до веки веков. Но това е една илюзия в земния живот. Тази енергия може да се изгуби така, както изгубвате парите си. Тя изтича от вас тъй, както когато пукнете някое шише и водата изтича от него. Така и някои винари наливат в бутилки сладко вино и го заравят в земята, за да престои там няколко години, гдето ферментира бавно; при това стоене на виното се развива известно количество въгледвуокис, затова отварянето трябва да става много внимателно, защото всичкото вино може да изтече наведнъж. Така и човешката енергия, която е складирана в човешката душа, при известни моменти може да изскочи изведнъж, което става при голяма радост или голяма скръб. Затова човек трябва да знае как да се радва и как да скърби. И това е изкуство. Не трябва да се прави в това погрешки, защото човек пострадва.
към текста >>

55. 11. ВСТЪПЛЕНИЕ В ЛЮБОВТА

По едно време му дохожда на ума да извади шишето си с вино и да си пийне, за да успее да напие стареца.
Обичаш ли го повече от себе си, ще го носиш на гърба си. В един разказ от „Халима“ се разказва следното. Един господин минавал през една река и вижда, че на брега стои един старец, защото не можел да премине през реката. Взима го той на гърба си и преминават заедно реката. Когато трябва да слезе, старецът не искал и този господин бил принуден да го носи 1, 2, 3 и повече дни на гърба си. По едно време му дохожда на ума да извади шишето си с вино и да си пийне, за да успее да напие стареца. Пие си той виното, а старецът го стиска за гърлото - и той иска. Господинът му давал, давал, докато най-после старецът се напил. Пуснал се тогава от гърба на младия господин и започнали да играят и двамата. Тъй че, когато не те пуща обичният човек, понапий го малко, а после и двамата ще си поиграете. Днес вие все от любов страдате.
към текста >>

56. 16. ВЕЛИКАТА МАЙКА

След като се изпразните съвършено, тогава новият Божествен живот ще дойде от друго място и той ще напълни вашето шише.
чиста Божествена мисъл и чисто Божествено сърце. След това с нас ще стане същото, каквото става с някой човек, който е тежал 120 килограма, но после заболява от тифус и отслабва, става като чироз. И с вас ще стане същото. Ще изхвърлите едно-друго, всичко, което е непотребно, и ще почувствувате, че сте оглупял. Докато не оглупеете, нищо няма да излезе. След като се изпразните съвършено, тогава новият Божествен живот ще дойде от друго място и той ще напълни вашето шише. От вас не се изисква голямо геройство, а само вяра и послушание, за да можете да направите този малък опит. Вие ще ми цитирате онзи стих, дали това е съгласно с волята Божия. Всяко добро действие в света е съгласно с волята Божия. Всяка добра мисъл, всяко добро начинание, колкото малко и нищожно да е, е съгласно с волята Божия. Знайте, че всяко добро започване, всяко добро начинание показва резултат и ще може да се реализира, но се изисква затова дълго време.
към текста >>

57. 26. СГЪВАНЕ И ПРЕЧУПВАНЕ

Наистина, ако шишето ви се пукне, лошо е, вие губите.
Сега, при тези твърдения, ние не казваме, че у вас няма никакъв стремеж. Когато се твърдят нещата, то значи, че човек трябва да се пречупи в добрата смисъл, да вземе едно перпендикулярно направление от своето първо положение или да се движи в кръг, в хармонични движения. Казвам на един правилен език: човек трябва да се движи или по диаметъра на своя кръг, или перпендикулярно на своя кръг, но това са научни термини, които трябва да се преведат. Вземете думата „разпуквам се“. Тази дума [има] и добър смисъл. Наистина, ако шишето ви се пукне, лошо е, вие губите. Но когато житното зърно се разпукне, когато вашата вода се разпукне и т.н., това е добрата смисъл на думата. Нещата трябва по някой път да се разпукнат. Когато разумният човек се разпуква, когато добрият човек се разпуква, от него излиза благоухание. А когато глупавият човек се разпуква, от него излиза воня. Тъй щото, казвам: Лошият човек да седи, да се не разпуква, а добрият човек да се разпуква.
към текста >>

58. 32. УЗРЯЛ ПЛОД

Че се е счупило някое шише - толкова фабрики правят шишета, едно шише струва само 10 лева, а пък да си изгубиш равновесието през този ден, тази загуба струва милиони.
Обичате да се гневите, кипвате изведнаж. Не се стремете, не се гневете, но задайте си задачата: щом се гневиш, справи се с гнева. Гневът си има ключ, завърти ключа. Ще му кажеш: „Чакай, сега имам малко работа.“ Ако ти можеш да спреш гнева в себе си, то неговата енергия може да я пренесеш в по-горна област на твоя мозък. С тази енергия ти помисли за светиите, за Бога. Че се е счупило някое шише - толкова фабрики правят шишета, едно шише струва само 10 лева, а пък да си изгубиш равновесието през този ден, тази загуба струва милиони. Ти тъкмо носиш едно богатство и за 10 лева шише, изгубиш го. Знаете ли онзи гръцки философ, той след като се е научил да живее един естествен живот, останало му само едно канче. Той, като видял, че някои пият вода с ръка, хвърлил и канчето. Ако едно шише може да наруши вашия мир, това шише на място ли е? Ако имате едно шише, което може да се чупи и да ви разгневи, то тогаз все го туряйте на високо място, за да не се счупи.
към текста >>

Ти тъкмо носиш едно богатство и за 10 лева шише, изгубиш го.
Не се стремете, не се гневете, но задайте си задачата: щом се гневиш, справи се с гнева. Гневът си има ключ, завърти ключа. Ще му кажеш: „Чакай, сега имам малко работа.“ Ако ти можеш да спреш гнева в себе си, то неговата енергия може да я пренесеш в по-горна област на твоя мозък. С тази енергия ти помисли за светиите, за Бога. Че се е счупило някое шише - толкова фабрики правят шишета, едно шише струва само 10 лева, а пък да си изгубиш равновесието през този ден, тази загуба струва милиони. Ти тъкмо носиш едно богатство и за 10 лева шише, изгубиш го. Знаете ли онзи гръцки философ, той след като се е научил да живее един естествен живот, останало му само едно канче. Той, като видял, че някои пият вода с ръка, хвърлил и канчето. Ако едно шише може да наруши вашия мир, това шише на място ли е? Ако имате едно шише, което може да се чупи и да ви разгневи, то тогаз все го туряйте на високо място, за да не се счупи. В бъдеще може да се прави чаша, която да не се чупи.
към текста >>

Ако едно шише може да наруши вашия мир, това шише на място ли е?
С тази енергия ти помисли за светиите, за Бога. Че се е счупило някое шише - толкова фабрики правят шишета, едно шише струва само 10 лева, а пък да си изгубиш равновесието през този ден, тази загуба струва милиони. Ти тъкмо носиш едно богатство и за 10 лева шише, изгубиш го. Знаете ли онзи гръцки философ, той след като се е научил да живее един естествен живот, останало му само едно канче. Той, като видял, че някои пият вода с ръка, хвърлил и канчето. Ако едно шише може да наруши вашия мир, това шише на място ли е? Ако имате едно шише, което може да се чупи и да ви разгневи, то тогаз все го туряйте на високо място, за да не се счупи. В бъдеще може да се прави чаша, която да не се чупи. Аз бих желал всички вие да станете еластични като гумени топки. Като падне, пак добива формата си. Прави погрешки, но после като гумена топка да заемеш своето първоначално положение.
към текста >>

Ако имате едно шише, което може да се чупи и да ви разгневи, то тогаз все го туряйте на високо място, за да не се счупи.
Че се е счупило някое шише - толкова фабрики правят шишета, едно шише струва само 10 лева, а пък да си изгубиш равновесието през този ден, тази загуба струва милиони. Ти тъкмо носиш едно богатство и за 10 лева шише, изгубиш го. Знаете ли онзи гръцки философ, той след като се е научил да живее един естествен живот, останало му само едно канче. Той, като видял, че някои пият вода с ръка, хвърлил и канчето. Ако едно шише може да наруши вашия мир, това шише на място ли е? Ако имате едно шише, което може да се чупи и да ви разгневи, то тогаз все го туряйте на високо място, за да не се счупи. В бъдеще може да се прави чаша, която да не се чупи. Аз бих желал всички вие да станете еластични като гумени топки. Като падне, пак добива формата си. Прави погрешки, но после като гумена топка да заемеш своето първоначално положение. Да допуснем, че някоя ваша сестра има такъв навик, че не я обичат.
към текста >>

59. ТРЕТА БЕСЕДА, ДЪРЖАНА НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ. ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С БОГА !

6 юли 1923 г.

Разгневи се, вземе едно шише, хвърли го, строши го, или удари едно дърво, отсече го, разгневил се е.
Аз замествам тука Божествените идеи с Божествените чувствувания. Защото, по някой път, вие казвате: „Аз чувствувам разположение и неразположение.“ В Божествения свят не може да имаш неразположение. В Бога неразположение, такова състояние няма, когато един човек може да бъде разположен и неразположен. Да ви изясня идеята сега. У човека има гняв и когато човек се разгневи, той иска туй което е направил, да го унищожи. Разгневи се, вземе едно шише, хвърли го, строши го, или удари едно дърво, отсече го, разгневил се е. Той руши, не създава. Когато у Бога се яви туй състояние, когато Бог се разгневи, Той всякога има за цел да премахне лошото, да насади някое добро. Да създаде нещо друго - това се разбира когато Господ се разгневи на някого, Той ще го тури в огъня, иска да го пречисти, да го поправи, когато у човека не е така. Е, тогава туй състояние у Бога, как ще го наречете? Първоначално ще го наречете гняв, а в последствие, в края, при придобитите резултати, ще го наречете Любов.
към текста >>

60. 9. НЕБЕСНА БЛАГОДАТ КЪМ МЕН В ТЪРНОВО

Като се явих в казаната вечер на вечеря, председателят каза на едного - студент: „Дай шишето с ракията, то е под онзи креват." Под същия този креват имало също такова шише, пълно със сублимат (от болницата го дали на заведущия този клон от местната болница, защото в горния етаж на същата имаше венерически болни) - за да измива с малко сублимат ръцете, когато се върне от болните.
От казармата ме изтеглиха към местната военна болница и ми възложиха да обзаведа и управлявам клон от нея. Понеже бях семеен с дете, аз пожелах да бъда уволнен, за да продължа образованието да се храня три дни. Един от другарите на тази ни група бе преместен във Военната болница при Захарната фабрика в Горна Оряховица. От там той изпратил един литър сливова ракия за групата ни - да се почерпим. Председателят на групата, който имаше симпатии към мене наредил: да се сложи ракията настрана и да бъде изпита, когато аз се завърна. Като се явих в казаната вечер на вечеря, председателят каза на едного - студент: „Дай шишето с ракията, то е под онзи креват." Под същия този креват имало също такова шише, пълно със сублимат (от болницата го дали на заведущия този клон от местната болница, защото в горния етаж на същата имаше венерически болни) - за да измива с малко сублимат ръцете, когато се върне от болните. Председателят каза: „Стайков, дай ракията на Тошев. Той първи ще пие." А на мене каза: „Изпий колкото считаш, че ти се полага." Като почнах да пия и глътнах няколко глътки, усетих, че ми допари на гърлото, оставих шишето на масата и казах: „Това не е ракия, а някакво лекарство! " Завеждащият клона скочи и каза: „Стайков, ти си дал шишето със сублимата" и извади шишето с ракията. Стайков пребледня. Стана суматоха.
към текста >>

Той първи ще пие." А на мене каза: „Изпий колкото считаш, че ти се полага." Като почнах да пия и глътнах няколко глътки, усетих, че ми допари на гърлото, оставих шишето на масата и казах: „Това не е ракия, а някакво лекарство!
Един от другарите на тази ни група бе преместен във Военната болница при Захарната фабрика в Горна Оряховица. От там той изпратил един литър сливова ракия за групата ни - да се почерпим. Председателят на групата, който имаше симпатии към мене наредил: да се сложи ракията настрана и да бъде изпита, когато аз се завърна. Като се явих в казаната вечер на вечеря, председателят каза на едного - студент: „Дай шишето с ракията, то е под онзи креват." Под същия този креват имало също такова шише, пълно със сублимат (от болницата го дали на заведущия този клон от местната болница, защото в горния етаж на същата имаше венерически болни) - за да измива с малко сублимат ръцете, когато се върне от болните. Председателят каза: „Стайков, дай ракията на Тошев. Той първи ще пие." А на мене каза: „Изпий колкото считаш, че ти се полага." Като почнах да пия и глътнах няколко глътки, усетих, че ми допари на гърлото, оставих шишето на масата и казах: „Това не е ракия, а някакво лекарство! " Завеждащият клона скочи и каза: „Стайков, ти си дал шишето със сублимата" и извади шишето с ракията. Стайков пребледня. Стана суматоха. Председателят извика: „Тошев, болницата е близо, тръгвай с мене и тези двама! " Аз спокойно се обърнах към всички с думите: „Другари, седнете си по местата, защото имам нещо да ви кажа." Никой не седна.
към текста >>

" Завеждащият клона скочи и каза: „Стайков, ти си дал шишето със сублимата" и извади шишето с ракията.
От там той изпратил един литър сливова ракия за групата ни - да се почерпим. Председателят на групата, който имаше симпатии към мене наредил: да се сложи ракията настрана и да бъде изпита, когато аз се завърна. Като се явих в казаната вечер на вечеря, председателят каза на едного - студент: „Дай шишето с ракията, то е под онзи креват." Под същия този креват имало също такова шише, пълно със сублимат (от болницата го дали на заведущия този клон от местната болница, защото в горния етаж на същата имаше венерически болни) - за да измива с малко сублимат ръцете, когато се върне от болните. Председателят каза: „Стайков, дай ракията на Тошев. Той първи ще пие." А на мене каза: „Изпий колкото считаш, че ти се полага." Като почнах да пия и глътнах няколко глътки, усетих, че ми допари на гърлото, оставих шишето на масата и казах: „Това не е ракия, а някакво лекарство! " Завеждащият клона скочи и каза: „Стайков, ти си дал шишето със сублимата" и извади шишето с ракията. Стайков пребледня. Стана суматоха. Председателят извика: „Тошев, болницата е близо, тръгвай с мене и тези двама! " Аз спокойно се обърнах към всички с думите: „Другари, седнете си по местата, защото имам нещо да ви кажа." Никой не седна. Председателят извика: „Бързо казвай и да тръгваме - време за бавене няма." Аз започнах: „Аз живея с вас толкова време, но вие не ме познавате добре.
към текста >>

Дойде при мене Стайков, който ми даде да пия от шишето сублимат и просълзен ми се примоли: „Тръгни с нас за болницата, смили се за мене, какво ще стане с мене..." За същото ме помолиха и другите.
" Аз спокойно се обърнах към всички с думите: „Другари, седнете си по местата, защото имам нещо да ви кажа." Никой не седна. Председателят извика: „Бързо казвай и да тръгваме - време за бавене няма." Аз започнах: „Аз живея с вас толкова време, но вие не ме познавате добре. Аз съм дълбоко вярващ в Бога човек. И вярвам, че писаните в Евангелието Христови думи: „Който вярва в Мене и отрова да изпие, тя няма да го повреди", ще се изпълнят за мене сега! " Неколцина извикаха: „Остави тези глупости, но тръгвай по-скоро за болницата." - „Разберете, че аз няма да отида в болницата" - им казах аз. Дойде при мене Стайков, който ми даде да пия от шишето сублимат и просълзен ми се примоли: „Тръгни с нас за болницата, смили се за мене, какво ще стане с мене..." За същото ме помолиха и другите. Казах им: „Заради вашата уплаха и силно настояване, да отидем." Отидохме. Бяха се изминали около два часа от мръкването. Доктор в болницата нямаше, а само фелдшери и медицински сестри. Председателстващият групата ни се развика: „Дайте бързо мляко, водим отровен човек! " Върнаха се от кухнята и казаха, че мляко нямало.
към текста >>

61. 4. НА ГОСТИ ПРИ ЛЕЛЯ В БУКУРЕЩ

Милка Говедева

Трябваше да им дава подаръци и донесе някакви шишета с одеколон, с панделки вързани и туй, онуй, които раздава на тия там, по границата които бяха.
И понеже аз дойдох, пратиха ме от Самоков без паспорт, без нищо, без „пасавант", както на времето се казваше, то леля ми се чудеше как да ме прекара през границата. Нали аз нямам как да мина там и в това време този човек, който отиваше, трябваше да мине през Букурещ. А нямаше никакви познати там. Някакъв познат на леля ми - тази шивачката Сийка й каза, абе, Любомир ли се казваше: „Виж, каза, Любо отива за Париж да следва стоматология. Дай да я пишеме като негова сестра в паспорта." И на леля ми в Букурещ Мелания струваше много нещо това в смисъл - тя трябваше да даде подкупи на полицията, щото те се подкупваха едно време. Трябваше да им дава подаръци и донесе някакви шишета с одеколон, с панделки вързани и туй, онуй, които раздава на тия там, по границата които бяха. А ме вписаха в паспорта на този като негова сестра. Ушиха ми черна манта, бяла якичка, като ученичка и т.н. Тогава влакът беше с три класи - първа, втора и трета. Леля ми пътуваше във втора класа, седалки с кадифета и пр. А в първа класа случайно пътуваше един от полцията - румънската, големец.
към текста >>

62. 15. УЧИТЕЛЯТ СИ ЗАМИНА

Милка Говедева

И на последното село Кумарица, най-близко, знам, че Учителят обичаше биволско мляко и реших да му взема едно шише биволско мляко.
15. УЧИТЕЛЯТ СИ ЗАМИНА М.Г.: Друг случай с Учителя, когато си замина. Преди да си замине, аз съм по тия обиколки, нали, пращат ме за укрепване на комунистическата власт след 9.09.1944 година. Но все гледах да ходя по близките села. И на последното село Кумарица, най-близко, знам, че Учителят обичаше биволско мляко и реших да му взема едно шише биволско мляко. Взех биволското мляко и с трамвая бързах да дойда и после пеш се вървеше в гората. И ми казва този, срещам художника, Борис Шаров. Шаров - художникът ми каза. Аз се връщам някъде към 7 или 8 часа а той казва: „Ти знаеш ли какво се случи? " - „Какво?
към текста >>

А, поставиха в едно шише, както и аз на Рила съм поставяла, „Кой е Учителят" в чист зехтин.
„Само не по устата, само не по устата." Брадата целувах, тука целувах, ушите целувах, ръцете му целувах, нали така изложеното тяло, само не по устата, така. Очите му целувах. Да. В.К.: И сега за погребението. М.Г.: И сега за погребението. Всички, като дойде погребението, отидохме там и после се разотидоха. А, поставиха в едно шише, както и аз на Рила съм поставяла, „Кой е Учителят" в чист зехтин. Нали написано и вътре. Аз на Рила молитвата съм си поставяла в шише, ми каза тази Невена Неделчева. Не Невена Неделчева, а онази Невена - на Илия Узунов приятелката. Та тука беше: „Кой е Учителят? " - беше написано на пергамент, сложено в шише със зехтин.
към текста >>

Аз на Рила молитвата съм си поставяла в шише, ми каза тази Невена Неделчева.
Да. В.К.: И сега за погребението. М.Г.: И сега за погребението. Всички, като дойде погребението, отидохме там и после се разотидоха. А, поставиха в едно шише, както и аз на Рила съм поставяла, „Кой е Учителят" в чист зехтин. Нали написано и вътре. Аз на Рила молитвата съм си поставяла в шише, ми каза тази Невена Неделчева. Не Невена Неделчева, а онази Невена - на Илия Узунов приятелката. Та тука беше: „Кой е Учителят? " - беше написано на пергамент, сложено в шише със зехтин. Поставиха го вътре. И след това като поставиха това и почнаха да хвърлят пръст отгоре.
към текста >>

" - беше написано на пергамент, сложено в шише със зехтин.
А, поставиха в едно шише, както и аз на Рила съм поставяла, „Кой е Учителят" в чист зехтин. Нали написано и вътре. Аз на Рила молитвата съм си поставяла в шише, ми каза тази Невена Неделчева. Не Невена Неделчева, а онази Невена - на Илия Узунов приятелката. Та тука беше: „Кой е Учителят? " - беше написано на пергамент, сложено в шише със зехтин. Поставиха го вътре. И след това като поставиха това и почнаха да хвърлят пръст отгоре. Но останах аз, Арнаудова, имаше една артистка, която игра ролята на майката на Георги Димитров, Гради, Боянчо, ли беше, не знам, не помня. 5-6 човека бяхме. Нещо се чу: „В-у-у", какво беше и като че някой размърда коловете и така ритмично се спусна сандъка до долу.
към текста >>

63. 29. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ

Милка Говедева

И моята раница, аз понеже имах една раница на коня са турили, видяли един джоб празен и бутнали шишето със спирта в моята раница.
После ми намериха Катя Велева, една математичка, не знам дали я знаете, та тя ми даваше без пари с условие, аз да отивам рано сутрин да й паля печката, защото тя предаваше частни уроци по математика и като й паля печката, изчистя и я паля, тя ще предаде един урок на мене, някой път ми даваше и малка закуска и се връщах. Но това ми струваше много на мене, да ставам в четири часа, да ходя през гората пеш, защото нямаше превозни средства като сега, автобуси и трамвай, да отивам там на улица „Ангел Кънчев"" или „Иван Белчев" ли беше, до къщата й, да й чистя печката, да слизам в мазето, да я пълня, да я запаля, да е Топло, да я събудя и от 7 до 8 часа ми предаваше уроци на мене, а от 8 часа тя почваше с други. И така тя, като ме отхвърли Тошко, отидох при нея. Но аз искам да кажа и други случай. Ходихме на езерата и един ден Тошко му трябвало спирт, за спиртник ли е имал нещо, не знам. И моята раница, аз понеже имах една раница на коня са турили, видяли един джоб празен и бутнали шишето със спирта в моята раница. Аз видях това шише и викам: „А-а." Оказа се, че това шише било на Тошко. Като пристигаме горе на езерата, Тошко казва: „В коя раница е моето шише със спирта? " Аз като разбрах, че е негово шишето и казвам: „Братя и сестри, елате да разправя един интересен случай." Казвам: „Така и така като частна ученичка бях вече завършила химия, Паша ме прати при Тошко да ми показва по математика. Той каза, аз с пари съм получил знание и с пари ги давам. Те събраха за няколко урока пари и ми дадоха и след това не можеха повече и отидох при Катя Велева.
към текста >>

Аз видях това шише и викам: „А-а." Оказа се, че това шише било на Тошко.
Но това ми струваше много на мене, да ставам в четири часа, да ходя през гората пеш, защото нямаше превозни средства като сега, автобуси и трамвай, да отивам там на улица „Ангел Кънчев"" или „Иван Белчев" ли беше, до къщата й, да й чистя печката, да слизам в мазето, да я пълня, да я запаля, да е Топло, да я събудя и от 7 до 8 часа ми предаваше уроци на мене, а от 8 часа тя почваше с други. И така тя, като ме отхвърли Тошко, отидох при нея. Но аз искам да кажа и други случай. Ходихме на езерата и един ден Тошко му трябвало спирт, за спиртник ли е имал нещо, не знам. И моята раница, аз понеже имах една раница на коня са турили, видяли един джоб празен и бутнали шишето със спирта в моята раница. Аз видях това шише и викам: „А-а." Оказа се, че това шише било на Тошко. Като пристигаме горе на езерата, Тошко казва: „В коя раница е моето шише със спирта? " Аз като разбрах, че е негово шишето и казвам: „Братя и сестри, елате да разправя един интересен случай." Казвам: „Така и така като частна ученичка бях вече завършила химия, Паша ме прати при Тошко да ми показва по математика. Той каза, аз с пари съм получил знание и с пари ги давам. Те събраха за няколко урока пари и ми дадоха и след това не можеха повече и отидох при Катя Велева. Така че пет лева ми струва раницата, за таксата на конете, гдето я носят от долу до езерата.
към текста >>

Като пристигаме горе на езерата, Тошко казва: „В коя раница е моето шише със спирта?
И така тя, като ме отхвърли Тошко, отидох при нея. Но аз искам да кажа и други случай. Ходихме на езерата и един ден Тошко му трябвало спирт, за спиртник ли е имал нещо, не знам. И моята раница, аз понеже имах една раница на коня са турили, видяли един джоб празен и бутнали шишето със спирта в моята раница. Аз видях това шише и викам: „А-а." Оказа се, че това шише било на Тошко. Като пристигаме горе на езерата, Тошко казва: „В коя раница е моето шише със спирта? " Аз като разбрах, че е негово шишето и казвам: „Братя и сестри, елате да разправя един интересен случай." Казвам: „Така и така като частна ученичка бях вече завършила химия, Паша ме прати при Тошко да ми показва по математика. Той каза, аз с пари съм получил знание и с пари ги давам. Те събраха за няколко урока пари и ми дадоха и след това не можеха повече и отидох при Катя Велева. Така че пет лева ми струва раницата, за таксата на конете, гдето я носят от долу до езерата. Един лев Тошко ще даде за спирта." - „А-а, как тъй?
към текста >>

" Аз като разбрах, че е негово шишето и казвам: „Братя и сестри, елате да разправя един интересен случай." Казвам: „Така и така като частна ученичка бях вече завършила химия, Паша ме прати при Тошко да ми показва по математика.
Но аз искам да кажа и други случай. Ходихме на езерата и един ден Тошко му трябвало спирт, за спиртник ли е имал нещо, не знам. И моята раница, аз понеже имах една раница на коня са турили, видяли един джоб празен и бутнали шишето със спирта в моята раница. Аз видях това шише и викам: „А-а." Оказа се, че това шише било на Тошко. Като пристигаме горе на езерата, Тошко казва: „В коя раница е моето шише със спирта? " Аз като разбрах, че е негово шишето и казвам: „Братя и сестри, елате да разправя един интересен случай." Казвам: „Така и така като частна ученичка бях вече завършила химия, Паша ме прати при Тошко да ми показва по математика. Той каза, аз с пари съм получил знание и с пари ги давам. Те събраха за няколко урока пари и ми дадоха и след това не можеха повече и отидох при Катя Велева. Така че пет лева ми струва раницата, за таксата на конете, гдето я носят от долу до езерата. Един лев Тошко ще даде за спирта." - „А-а, как тъй? " Той беше много свидлив.
към текста >>

" - „Ами така, един лев ще дадеш, зещото в моята раница е било шишето." Но той не даде, разбира се.
Те събраха за няколко урока пари и ми дадоха и след това не можеха повече и отидох при Катя Велева. Така че пет лева ми струва раницата, за таксата на конете, гдето я носят от долу до езерата. Един лев Тошко ще даде за спирта." - „А-а, как тъй? " Той беше много свидлив. „Как тъй ще дам един лев? " - „Ами така, един лев ще дадеш, зещото в моята раница е било шишето." Но той не даде, разбира се. И така мина. И какво друго?
към текста >>

64. Б. ОТ ТЕТРАДКИТЕ НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА

Цветана Щилянова

Задоволете неговата нужда, дайте му да си напълни своето шише.
Чувствата също се нуждаят от почивка. Двойникът не трябва да излиза повече от един см., даже 1/2 см. навън от тялото, защото средата, в която живеете, е груба. Всеки човек, който дойде до вас, има нужда от нещо. За него вие сте един извор. Задоволете неговата нужда, дайте му да си напълни своето шише. С това искам да кажа: дайте на всеки едного по една успокоителна мисъл! Спрете се в себе се и кажете комуто и да е по една интензивна (успокоителна) мисъл, пожелайте доброто всекиму! Щом се концентрираш и изпратиш мисълта си, повече не се безпокой - тя ще отиде на мястото си. В лицето на моралния тип има нещо устойчиво, около което всичко се групира. За да бъде една черта вярна, тя трябва да присъствува едновременно на три места: на черепа, на лицето и на ръката.
към текста >>

65. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

Който пие вода от много шишета и прелива водата от едно шише в друго, прави престъпление.
- Ама Учителю!... - Не, казах ти, Учителят Го няма! Ние сега сме ученици, Вие и аз и се разговаряме. Вие сте от школата на Учителя долу на земята, пък аз съм ученик от школата на Учителя горе. Ученикът пие вода само от едно място. Който пие вода от много шишета и прелива водата от едно шише в друго, прави престъпление. - Туй го зная, тъй ме е учил и моят Учител. (Вече се примирих да говоря на Учителя, който е пред мене, за Учителя като трето лице.) - По какво познавате вие учениците тук Вашия Учител? (Аз станах права, сърцето ми загоря, почувствувах, за Учителя си аз мога да говоря само права. Той,най-добрият, тъй Го аз познавам, но устата ми не се отварят. Аз мълча, не мога да отговоря, пристъпих една крачка напред, какво исках да направя, да сграбча ръката на Учителя, нали ми каза, че не бива да Го хващам.) - Не, ще слушате, тъй поръча Вашият Учител.
към текста >>

66. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

* * * Аз пийнах малко от шишенцето „отлив" и съм погълната от едно такова сдържано настроение.
Вашата Савка 29.09.1922 г. 7.30 ч.с. София. Петък ______________________________ * Pure girl! (англ.) - чисто момиче. Poor/ girl (англ.) - бедно момиче. * * * Аз пийнах малко от шишенцето „отлив" и съм погълната от едно такова сдържано настроение. Една дълбочина се разстила в душата ми като синьото небе. [стенографски текст] Каква промяна в мен настана, сама учудвам се аз всеки час. От „онзи ден", кога в Нирвана ме отведе Ти, в градината, когато бяхме ние сами, за мене друг живот настана по-светъл и по-велик! Други мисли има в моя ум сега и други чувства пълнят моето сърце. Учителю, Учителю свещен, без теб не мога веч.
към текста >>

67. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Като отиваш на чешмата, напълни шишето до горе, не оставяй нито единпръст празно.
Любовта и обичта служат за развиване на душата. Всяка вечер при лягане ще благодариш на Бога за това, което си получил през деня, за това, което си получил през деня в ума и сърцето си, и тогава през нощта душата ти ще обработи този материал, който си получил през деня. Щом не мислиш право, не си свободен. Щом не чувствуваш правилно не си свободен. Щом не постъпваш право, не си свободен. Като отиваш на чешмата, напълни шишето до горе, не оставяй нито единпръст празно. Да прелее шишето, това ще те научи на щедрост. Ако искаш да бъдеш щедър, винаги давай повече отколкото си определил. Ако си определил половин килограм, дай десетина грама повече. Да бъдем доволни от днешния момент. А в следующият момент трябва да бъдем готови да приемем нещо ново.
към текста >>

Да прелее шишето, това ще те научи на щедрост.
Всяка вечер при лягане ще благодариш на Бога за това, което си получил през деня, за това, което си получил през деня в ума и сърцето си, и тогава през нощта душата ти ще обработи този материал, който си получил през деня. Щом не мислиш право, не си свободен. Щом не чувствуваш правилно не си свободен. Щом не постъпваш право, не си свободен. Като отиваш на чешмата, напълни шишето до горе, не оставяй нито единпръст празно. Да прелее шишето, това ще те научи на щедрост. Ако искаш да бъдеш щедър, винаги давай повече отколкото си определил. Ако си определил половин килограм, дай десетина грама повече. Да бъдем доволни от днешния момент. А в следующият момент трябва да бъдем готови да приемем нещо ново. Казано е: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш Небесний!
към текста >>

68. II СИМВОЛИЧНИЯТ КЛЮЧ

И черните маги, могат да заключат душата ти в шише.
Той взел 5-те дъщери за жертва. Ние всички имаме идоли, ние сме хора на идолопоклонство, че той имал една идея още не служи на единия Господ, още Саломон-Ра царува. Това е то културата сега. А когато дойде Ормуздей, той сега иде, тогава ще служим на единия Бог и неговата дъщеря Адита, тя ще спаси света. Този ключ, това са съотношения, има елементи, с които ключовете се отварят. И черните маги, могат да заключат душата ти в шише. „В шише" подразбира материя толкова плътна, непроницаема, че душата не може да избегне. Бог, Който е направил света, Той е оставил ключовете и Саломон-Ра не може да развали тези ключове, той само ги крие, но единствения начин, той те заблуждава: „Ти това не знаеш, ще се подчиниш на това." Ти ще му кажеш: „В този живот, аз трябва да си свърша програмата, сегашната програма няма да оставя за друг живот." Сегашните условия сега са най-важни. В този живот ще извършиш всичко в твоята програма, най-малко половината, но не оставяй за идущия живот, защото не знаеш какви условия ще имаш тогава. Вие сте затворени сега и понякой път колко тясно е тук в туй шише. Първият ключ не може да го завъртите, докато нямате събудено свърхсъзнание.
към текста >>

„В шише" подразбира материя толкова плътна, непроницаема, че душата не може да избегне.
Ние всички имаме идоли, ние сме хора на идолопоклонство, че той имал една идея още не служи на единия Господ, още Саломон-Ра царува. Това е то културата сега. А когато дойде Ормуздей, той сега иде, тогава ще служим на единия Бог и неговата дъщеря Адита, тя ще спаси света. Този ключ, това са съотношения, има елементи, с които ключовете се отварят. И черните маги, могат да заключат душата ти в шише. „В шише" подразбира материя толкова плътна, непроницаема, че душата не може да избегне. Бог, Който е направил света, Той е оставил ключовете и Саломон-Ра не може да развали тези ключове, той само ги крие, но единствения начин, той те заблуждава: „Ти това не знаеш, ще се подчиниш на това." Ти ще му кажеш: „В този живот, аз трябва да си свърша програмата, сегашната програма няма да оставя за друг живот." Сегашните условия сега са най-важни. В този живот ще извършиш всичко в твоята програма, най-малко половината, но не оставяй за идущия живот, защото не знаеш какви условия ще имаш тогава. Вие сте затворени сега и понякой път колко тясно е тук в туй шише. Първият ключ не може да го завъртите, докато нямате събудено свърхсъзнание. И не може да завъртите вторият ключ, ако у вас няма подсъзнание.
към текста >>

Вие сте затворени сега и понякой път колко тясно е тук в туй шише.
Този ключ, това са съотношения, има елементи, с които ключовете се отварят. И черните маги, могат да заключат душата ти в шише. „В шише" подразбира материя толкова плътна, непроницаема, че душата не може да избегне. Бог, Който е направил света, Той е оставил ключовете и Саломон-Ра не може да развали тези ключове, той само ги крие, но единствения начин, той те заблуждава: „Ти това не знаеш, ще се подчиниш на това." Ти ще му кажеш: „В този живот, аз трябва да си свърша програмата, сегашната програма няма да оставя за друг живот." Сегашните условия сега са най-важни. В този живот ще извършиш всичко в твоята програма, най-малко половината, но не оставяй за идущия живот, защото не знаеш какви условия ще имаш тогава. Вие сте затворени сега и понякой път колко тясно е тук в туй шише. Първият ключ не може да го завъртите, докато нямате събудено свърхсъзнание. И не може да завъртите вторият ключ, ако у вас няма подсъзнание. Тези два ключа да ги имате. „Свърх" значи това, което е над съзнанието и подсъзнание не е съзнание. Съзнание е самосъзнание, то е значи, само за нас, нашето съзнание.
към текста >>

69. IV. РАБОТА С ТРИЪГЪЛНИКА ОТ ТРИ СЕСТРИ В ДУХОВНАТА ГРУПА.РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ ОТ ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

Аз им казвам, като влезете в стаята ми, турете си погрешките в шишета, защото миришат, затулете ги добре, аз ще ги видя.
Апостол Павел казва: „Ние живите, които сме останали, ще бъдем грабнати на облаци да срещнем Господа на въздуха и тъй ще бъдем всякога с Господа." 11. РАЗГОВОРИСУЧИТЕЛЯ 14.12.1923 г., петък, 11.30 ч. С. Нашите глупави работи не трябва да ги тургаме, че Господ ги е казал. Има някои, щом се касае за тях, работата символично я тълкуват, щом е за другите, оставят символите. Когато имат да дават, проповядват Христовия закон, а когато имат да вземат - Мойсеевия закон. Аз им казвам, като влезете в стаята ми, турете си погрешките в шишета, защото миришат, затулете ги добре, аз ще ги видя. Няма да лъжете, ако ви даде някой от любов, вземете, идете, работете. Този свят е много умен, вие не можете да ги лъжете, те са специалисти по лъжата, майстори са те. Вие, като проповядвате Христовото учение, прилагате по следующия пример. Едно време магарето имало малък ръст и никакъв глас. Почнало да се моли на Господа да му даде голям ръст и голям глас да се забелязва между другите животни и Бог му ги дал и то си рекло: „Сега аз ще оправя света." Среща един градинар, който му казал: „Ела ми пази градината и аз ще те възнаградя".
към текста >>

Неговото шише е пълно, трябва да го изпратим.
Всичко в туй учение е закон на свобода, тия са принципите. Ако някой не ме приеме в къщата си, аз няма да го съдя. Ще си изляза спокойно. Друг, който има къща види това, няма да говори на този, защо не ме е приел, а ще ме покани в неговата къща. Ако вземе да го морализира, то е по стария закон. Неговото шише е пълно, трябва да го изпратим. Някои се молят да обърне Бог някой богат, че да даде пари, аз бих се молил да обеднее, че тогава да дойде, защото ако той е забогатял по нечестен начин и ни завещае някоя къща, която се окаже, че няма редовни документи, нали ще ни съдят. Каква полза тогава? При този морал нищо не може да остане. Аз ви казвам, ако правите нова къща, не събаряйте старата. В природата, тя спазва всичките стари форми, в които човешката душа е живяла - животните са тия форми, човек може да съгреши, ще се върне в тия форми, те са спасителни домове, иначе без тях по-лошо ще стане.
към текста >>

70. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

Искат някои конкретизиране на Учението ни, а то е в малкото шишенце на лабораторията.
Интересуват се те. Идва професор от Агрономическия факултет, с учениците си да гледат пчелите ни, проверяват и как сееме - нови методи намират у нас. За разрешение на някои въпроси, може и с жребие да се ползувате. Там Господ ръководи. Интересуват се хората за учението ни - като го приемат и го приложат, ще бъдат здрави, щастливи, ще имате и мир. Искат някои конкретизиране на Учението ни, а то е в малкото шишенце на лабораторията. Ама било Христовото учение, а не нещо ново. Искат символа на Учението - ами че то не е засегнато в своята вътрешност. Имаме мотото: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! " То е вътрешната страна, вътре в нас е скрито. Ако преведете външните системи в света върху вътрешните, духовните, те са все същите.
към текста >>

Като подложите шишето си той го пълни.
Формата не се разрушава в него. Сегашната форма се разрушава постепенно и постоянно, и така ще отива, докато добие безсмъртно тяло. Истината не можете нито да придобиете нито да предадате, ако нямате тази опитност. Този Божествен закон се отличава с една черта на разширение. Той много дава, нищо не взема, само дава. Като подложите шишето си той го пълни. Кой каквато форма занесе нея ще напълни, запълни. Противоречията зависят от вашите разбирания. При слабата вяра се стеснява Истината и не я възприемате напълно. Като железаря - ту изтива желязото, ту го нагорещява. Та има и духовни хора, които лесно се нагорещяват и лесно изстиват.
към текста >>

71. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

Тодорица Панталеева Карастоянова

Когато отиде човек в лабораторията, трябва да знае в кое шише, кой елемент е и после трябва да знае точно, каква доза да вземе от него.
И от невършенето на волята Божия, не страда Господ, ние страдаме докато се убедим, че пътищата на Бога са опитани и че те са единствените методи, по които може да дойде спасението на света. Аз ще ви дам само някои методи, чрез които да работите. В моите беседи аз съм говорил много работи. Както някои, които са изучавали теоретически химията, изучавали са за кислорода, водорода, но в лабораторията нищо не могат да направят с тях. Трябва опитно да се знаят нещата. Когато отиде човек в лабораторията, трябва да знае в кое шише, кой елемент е и после трябва да знае точно, каква доза да вземе от него. Вие понякога искате да свършите нещо прибързано, искате да кажете някому някоя силна дума: „Ти ще умреш, в ада ще идеш." Така не се проповядва. Даже някои от вас сте пресрочили. Трябваше по- рано да се завземете. И сега не е късно, но ако закъснеете още малко, пресрочване ще има. Та сега трябва да употребявате Божествената мисъл, като едно средство за вътрешна работа или казано на съвременен език, аз ще се постарая да направя една антена да можем да говорим с Невидимия свят.
към текста >>

72. 2. ПРЕМЕСТВАНЕ В ГРАД СЛИВЕН

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Като нямало какво друго да прави, връща се вкъщи, взема шишето със зехтин и налива върху наранените ни глави.
Често в игрите ни участвуваше и слугинчето. Така един ден, под асмата се развива шумна игра: едни викахме на една страна, други на друга, а на всичко отгоре, слугинчето се качва на асмата, кой знае защо - от лудория! От еднъж, както се бяхме разиграли, дърветата на асмата се събориха заедно с момичето, струпаха се върху нас децата с голям шум. А по тези стари дървета, накривени гвоздеи, колкото щеш! От моята глава и от тази на брат ми потекоха кърви, а майка ни изплашена тича да ни види. Като нямало какво друго да прави, връща се вкъщи, взема шишето със зехтин и налива върху наранените ни глави. Благодарение, че не се е забил някой гвоздей в главата на някого. Превързаха ни с брат ни и така ходехме доста време. Сега и двамата имаме на главите си, под косата явен белег от тези криви гвоздеи. Това лудо момиче наверно го върнаха на село, та не го видях вече! Един ден, нас трите деца ни заведоха в едно приятелско семейство /това на Симеон Арнаудов/, дето престояхме целият ден, а може би сме и пренощували там.
към текста >>

73. III. ПОГРЕБЕНИЕТО ТЯЛОТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ

ТОМ 15

Грамотата се постави в едно шише, малко със зехтин, на което тапата бе запечатана с червен восък и самото шише се постави в едно сандъче, което се попълни с цимент, така, че то остана в средата.
Към 11 часа тръгна процесията. Преди това брат Симеонов, който ръководеше с цигулката си песните, прочете гл. 14 от Библията и комитета го понесе на ръце, през централната врата на салона, към поляната. Хората се наредиха по трима както на гимнастика и изминаха кръга, след което се отправихме за мястото, което казват, сам Той е определил - средата на лозето, долния край до една лоза, която аз мисля, Той самия я посадил. Преди да Го спуснем Славчо Печеников прочете една грамота, която описва кой почива тук и що е дал на тоя свят. Грамотата се постави в едно шише, малко със зехтин, на което тапата бе запечатана с червен восък и самото шише се постави в едно сандъче, което се попълни с цимент, така, че то остана в средата. Сандъчето поставиха пред ковчега в краката. Поставиха капака на ковчега, който притвориха с 6 бурми. На един метър височина от ковчега поставиха три напречни греди, на които наредиха дъски и нагоре допълниха с пръст. Отдалечих се с мъка не можейки да отбегна звука на буците пръст що завъргаха с лопатите, но не можах да убегна от тоя звук, понеже ми привлече вниманието това що носеха вместо кръст. Една пентограма изработена от дърво с естествения му цвят.
към текста >>

74. 7. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА!

Иван Толев

ТОМ 15

А когато кажем „вода" - в най-слабото й състояние - подразбираме една течност най-неустойчива: шишето, в което би била наляна, щом се счупи, тя изтича.
че всяко ново учение разяждало организма на нашия народ и че новите идеи и насоки не били съгласни с традициите на нашите прадеди. А могат ли нашите държавници и официални учени да ни кажат, кои са традициите на нашите прадеди? Нека те ни ги опишат специфично. Едно сравнение ще уясни ценността на новите идеи на прогреса. Когато кажем „диамант", ние подразбираме един кристал с три най-важни свойства: той има най-голяма твърдост, в него става най-голямото пречупване на светлината и материята, която той съдържа в себе си, се отличава с най-голяма чистота. А когато кажем „вода" - в най-слабото й състояние - подразбираме една течност най-неустойчива: шишето, в което би била наляна, щом се счупи, тя изтича. Не можете следователно да разчитате на никаква устойчивост. Готови сте да я считате за престъпна, не виждате в нея никакъв морал. И най-малкия наклон да й дадете, тя веднага взема такава посока. Вярно е, че водата е най-слаба по своето сцепление, но е и най-необходима за живота. И хората на новите идеи мязат не на диаманти, а на вода.
към текста >>

75. 10. ПРОМЯНА В ХРАНЕНЕТО

Тръгвай с мене." Заведе ме в артелната и ми даде сирене, кашкавал, мармалад и ми напълни едно бирено шише със зехтин.
„От колко време? " - „От три месеца." - „А какво ядеш? " - „Сол и хляб." -„Ти работиш най-много от всичките школници, бива ли да гладуваш, гладен да работиш? Защо не си ми казал, че не ядеш месо? В артелната имаме сирене, кашкавал, мармалад, зарзават. Тръгвай с мене." Заведе ме в артелната и ми даде сирене, кашкавал, мармалад и ми напълни едно бирено шише със зехтин. До Първата световна война в България се консумираше чист зехтин. Нямаше олио. След войната се научиха хората да сеят мак и слънчоглед и да произвеждат олио. „Като ги свършиш, пак ще дойдеш да си вземеш. Аз не искам да гладуваш.
към текста >>

76. 1925 година

У дома се хранихме, после ходихме и поповчето у Павлеви за дядовото Ганчово шише с вода.
Тази вечер написах на Методи Ж. Марков картичка и на Крум Илиев. 24.VI.1925, Сряда През деня ходихме в голямата усойна за тръни и отсякохме три челика за плевнята и с тръните ги докарахме. Като си дойдохме, заварих у дома Н. Мисирджиев, който се връщал от Горня Оряховица, където ходил да държи частен изпит за шести клас. У дома се хранихме, после ходихме и поповчето у Павлеви за дядовото Ганчово шише с вода. После се почерпихме на Георгя Данов и оттам отидохме на пощата, а после ходихме да свирим с цигулките Г. Стефанов у Ясака и след това говорихме до 1 1 /2 ч сред нощ. Никола Мисирджиев ми каза, че в тяхното село се намира едно момиче на име Мария Пенчева, около 14-годишно, изкарало първи прогимназиален изпит. Характерно е досега, че от малко все е мълчало и все замислено, в градината. Животът му е бил необщителен.
към текста >>

77. 1929 година - продължение

Сутринта отидох у Георги Събев - у Савови, занесох им шише масло и нещо друго.
26.IV.[1929 год., петък] Станах, приготвих се и потеглих за пощаджийската каруца, но той ме измамил, оставил ме. До Попово пеш отидох. На Бобчев, обущаря, турих едни токове гумени и със Сандю се видяхме, той ми даде още 3 абоната за „Водолей" и в 1 ч с бързия потеглих за София. Вечерта в 11 ч бяхме в София. Спах в учителския дом за 32 лв. Сутринта отидох у Георги Събев - у Савови, занесох им шише масло и нещо друго. Отидох след това на Изгрева, Говорих с Учителя, Когото намерих на чешмичката, подпираха бреговете, да не би водата да подкопае зидовете. Казах Му, че преднамерявам да отида при Еленка, Той одобри и, взимайки сбогом, каза ми да поздравя Еленка и потеглих към 12 ч. Отидох на Василовския хан, но билетите се бяха изпродали, та заедно с други търговци отидохме с такси чак към 5 ч за Годеч; за 2 часа стигнахме в Годеч. Хубави гледки се отварят на юг, запад и север от бързо пътуващия автомобил. Селата към Годеч са разпръснати и обземат широки площи, къщите са пръснати по хълмове и равнини, а носят все едно име на селото.
към текста >>

78. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1

Тъкмо си говорехме и ето, електрическата лампа се пукна и паднаха стъкла надолу, но и нещо запалено се разпиле на много светливи пламъци, като че ли тя е била газова лампа, та с пукането на шишето се самозапали газта и падна върху талаша и той пламна.
Баба Събевица (моя комшийка във Водица) стои и нещо гледа една електрическа лампа, която свети. А под лампата, отдолу под сайванта - разни дреболии от земеделски инструменти за работа, каквито има в богатите селски земеделски домове. Гледам, има и много талаш от дялани дъски. Особено в едно каче с бели дъски, в което се туря син камък, има много талаш, такъв, с какъвто нареждат яйчарите яйцата. Ние си разсъждавахме с баба Събевица, че може нещо да запали тоя талаш и ще се предизвика пожар. Тъкмо си говорехме и ето, електрическата лампа се пукна и паднаха стъкла надолу, но и нещо запалено се разпиле на много светливи пламъци, като че ли тя е била газова лампа, та с пукането на шишето се самозапали газта и падна върху талаша и той пламна. Особено в качето, над което бях аз, талашът се запали и аз си казах, че веднага ще го изгася, но докато аз взема вода, то изведнъж се разгоря цялото. Аз викам на баба Събевица да дава вода, но и тя бърза да гаси другаде. Тя донесе един чер котел, до половина пълен с вода, и аз залях запаления талаш в качето и почти намалих огъня. Оказа се, че вода друга готова няма, трябвало да се излезе в горния етаж, че над него имало вада, в която течало вода, та да се гребе и да се угаси пожарът. Но самият пожар не ужасяваше.
към текста >>

79. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

Тамо, както бях седнал, видях, че някой е клал нещо кокошки, агне, а кръвта е събрал в едно шише.
Нощес съм сънувал, че съм във Водица. Откъдето е зданието на общината, къде Чобанчето Тодора има голямо фабрично здание. Сами, не помня добре кой, започна да пуща мотора в движение и в недоумението си стана някакво засилване и продъни дюкяна на дядо Рали Бояджиев. [b]След тая картина бях с някакви кадънчета, уж мои ученици. Вървяхме някъде и те ме въведоха в чужда, непозната колиба. Тамо, както бях седнал, видях, че някой е клал нещо кокошки, агне, а кръвта е събрал в едно шише. Изобщо кръв видях в тая колиба. Излязохме. Вървя из една гора, която е уж чужда градина, та я поят. Газя бос из водата. Излязох на края нива със зелено жито и ръж човешки бой. След това се качих на трен донякъде и пр.[/b] [b][b]2.ХI.1935 год., събота[/b][/b] [b]Време ясно, ветровито, хладно.
към текста >>

80. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

Аз от харско чудо донесох едно шише ракия, защото работниците бяха мои.
Аз се чудя де да турим коня, та го заведох в яхъра на някой Годечанин в махалата Мулак, има един Руско. Вързахме коня и Руско докара своите. И конете не се ритат и Руско не се сърди, че без да го питаме, сме докарали кон и сме го вързали в яхъра. След тая картина се намерих някъде на работа - жътва. Работеха хора, но не помня добре кои бяха, помня само дядо Недю от Цар Асен. Аз от харско чудо донесох едно шише ракия, защото работниците бяха мои. Пръв взема шишето Генади Николов, на Никола Цветков синът, мой бивш ученик. Като дръпна, и като вода запи ракията. Докато се усетя да дръпна шишето, то на дъното се въртеше още малко. И изведнъж се залюля и падна в безсъзнание. Почти умря.
към текста >>

Пръв взема шишето Генади Николов, на Никола Цветков синът, мой бивш ученик.
Вързахме коня и Руско докара своите. И конете не се ритат и Руско не се сърди, че без да го питаме, сме докарали кон и сме го вързали в яхъра. След тая картина се намерих някъде на работа - жътва. Работеха хора, но не помня добре кои бяха, помня само дядо Недю от Цар Асен. Аз от харско чудо донесох едно шише ракия, защото работниците бяха мои. Пръв взема шишето Генади Николов, на Никола Цветков синът, мой бивш ученик. Като дръпна, и като вода запи ракията. Докато се усетя да дръпна шишето, то на дъното се въртеше още малко. И изведнъж се залюля и падна в безсъзнание. Почти умря. Аз го грабнах и като удавен човек, грабнах го за краката и започнах да го въртя в кръг.
към текста >>

Докато се усетя да дръпна шишето, то на дъното се въртеше още малко.
След тая картина се намерих някъде на работа - жътва. Работеха хора, но не помня добре кои бяха, помня само дядо Недю от Цар Асен. Аз от харско чудо донесох едно шише ракия, защото работниците бяха мои. Пръв взема шишето Генади Николов, на Никола Цветков синът, мой бивш ученик. Като дръпна, и като вода запи ракията. Докато се усетя да дръпна шишето, то на дъното се въртеше още малко. И изведнъж се залюля и падна в безсъзнание. Почти умря. Аз го грабнах и като удавен човек, грабнах го за краката и започнах да го въртя в кръг. Той почти изповръща ракията и се съвзе малко, започна да да се мъчи да продума нещо. Аз се чудя и си викам, че и гласно заговорих на него и на дядо Недю и другите работници, че ракията е зло, голямо зло и никак не трябва да се употребява.
към текста >>

81. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год.

Влезе сърбинът и остави шишетата с вода и излезе по нужда.
24.VI.1943 год., четвъртък, Кралево Денят премина в посещаване на курса. На обед отидох при караулното помещение и видях, че затворниците дали от донесените от жените им череши и круши на войниците. Пееха песни с войниците. Вечерта, след залез слънце, войниците се толкова довериха на сърбите, че бяха изкарали един за вода, без да го съпроводи въоръжен. Подпоручикът им се скара, че ще го отърват, а войникът часовой отвърна, че не ще избяга сърбинът. Влезе сърбинът и остави шишетата с вода и излезе по нужда. Часовоят го съпровожда с празна пушка. Сърбинът използува зазяпването на войника с другите войници и избяга. Няколкото вистрела по него не го улучиха от трима стрелящи войника. Стана после голяма тревога, коментарии и що ли не, но затворникът сърбин избяга. Той бе хванат в момент, когато щял да поставя бомба на железопътната линия под релсите.
към текста >>

82. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2

Войниците ходиха и си наляха цели шишета газ, който го събират селяни и селянки сърби, командвани от руснаци и немци.
Аз ходих из града, правих снимки през свободното време. 2.IX.1943 год., четвъртък, на път за Рашка В 8 ч влакът ни потегли за Рашка. Пътуването бе бавно, понеже се даваше ход на германските военни транспорти за Скопие и Солун. На осемнадесетия километър на гара Боготовишка баня локомотивът се повреди нещо и ни остави и се върна в Кралево. На тая гара престояхме до вечерта и нощта. Войниците ходиха и си наляха цели шишета газ, който го събират селяни и селянки сърби, командвани от руснаци и немци. Тоя бензин е от 5 резервоара циментови, които с влизането на германците в Сърбия през 1941 година, го пущат сърбите, около 5 000 000 литра. Сега той извира от земята, примесено вода. С шишета изпущат водата да изтече и газта събират. На ден събират около 100 литра. 3.IХ.1943 год., петък, гара Боготовишка баня Целия ден прекарахме на Боготовишка баня, очаквайки да дойде локомотив от Кралево.
към текста >>

С шишета изпущат водата да изтече и газта събират.
На осемнадесетия километър на гара Боготовишка баня локомотивът се повреди нещо и ни остави и се върна в Кралево. На тая гара престояхме до вечерта и нощта. Войниците ходиха и си наляха цели шишета газ, който го събират селяни и селянки сърби, командвани от руснаци и немци. Тоя бензин е от 5 резервоара циментови, които с влизането на германците в Сърбия през 1941 година, го пущат сърбите, около 5 000 000 литра. Сега той извира от земята, примесено вода. С шишета изпущат водата да изтече и газта събират. На ден събират около 100 литра. 3.IХ.1943 год., петък, гара Боготовишка баня Целия ден прекарахме на Боготовишка баня, очаквайки да дойде локомотив от Кралево. Аз четох, свирих, но ми забраниха да свиря поради всенародния траур за обозе починалия на 28 август т. г. наш цар Борис III и има наложен от правителството 40-дневен траур. Четох беседи, разхождах се, пях, за да минава времето.
към текста >>

83. VIII. Документи на Пеню Ганев

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Заварих на масата шише с вино, пържени кюфтета от месо и другарката Кина Петкова пържеше в тиган още кюфтета, така че стаята и антрето бяха задимени от изпаренията на пържещите се кюфтета.
Писинова, Райна Блъскова Захариева, Стоянка Христова Илиева, Никола Антов Вълчев, Славчо Георгиев Печеников, Борис Николов Дойнов и Димитър Стоянов приемаме купения от нас имот при условията, указани от продавачите, изложени в този договор. Настоящият договор се състави в един оригинал и по един препис за всеки един от купувачите. Продавачи: Купувачи: Свидетели: 4. Обяснения на Пеню Ганев във връзка с обвинителния акт № 55 (чернова) Пеню Ганев Бобев В обвинителния акт пореден № 55 на страница 6, на 6 ред, като се брои отгоре надолу Това, което казах на 3.Х.1957 год., думите ми не са вписани вярно. Аз казах, че отидох по работа в дома на Никола Антов (с когото сме непосредствени съседи и тогава бяхме близки приятели). Заварих на масата шише с вино, пържени кюфтета от месо и другарката Кина Петкова пържеше в тиган още кюфтета, така че стаята и антрето бяха задимени от изпаренията на пържещите се кюфтета. Лицето, което щяха да гощават, бе техникът Ковачев от техническата служба при Благоевския районен съвет. Точната дата не помня, когато заварих тая картина, но бе през 1956 год. през лятото. Когато бяхме в добри съседски отношения, Н. Антов ми каза, че той, благодарение на близки от техническата служба при Благоевския районен съвет, успял да си оформи дворното място в самостоятелен парцел и че знаейки, че неговите съседи не се интересуват от план, от регулация, той си постига целта, [отгоре е написано: и ул.
към текста >>

84. 27. Частни разговори с Учителя през август, септември и октомври 1933 г.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Какво ти струва да се извиниш, че си счупил шишето?
Когато майката и бащата забогатеят, децата осиромашават. Сегашният живот е една хазартна игра на табла, забавление. Единствената работа в света, това е свободата - в даден момент да се чувстваш свободен. Свободен ли си ти, това показва, че си работил, а че си работил, показва, че си свободен. Какво ти струва сам да си поправиш погрешката? Какво ти струва да се извиниш, че си счупил шишето? Достойнство за човека е да се извини, че е счупил шишето. Ако не направиш счупеното шише, затварят се всички банки и кредит няма отникъде. Сега изучавате дреболиите в живота. На всинца ни работите се уреждат, само че ний не можем да ги разберем. Отдето иде светлината, краските са по-ярки, по-хубави.
към текста >>

Достойнство за човека е да се извини, че е счупил шишето.
Сегашният живот е една хазартна игра на табла, забавление. Единствената работа в света, това е свободата - в даден момент да се чувстваш свободен. Свободен ли си ти, това показва, че си работил, а че си работил, показва, че си свободен. Какво ти струва сам да си поправиш погрешката? Какво ти струва да се извиниш, че си счупил шишето? Достойнство за човека е да се извини, че е счупил шишето. Ако не направиш счупеното шише, затварят се всички банки и кредит няма отникъде. Сега изучавате дреболиите в живота. На всинца ни работите се уреждат, само че ний не можем да ги разберем. Отдето иде светлината, краските са по-ярки, по-хубави. Трябва да се знае всяка една мисъл какво може да произведе за човека.
към текста >>

Ако не направиш счупеното шише, затварят се всички банки и кредит няма отникъде.
Единствената работа в света, това е свободата - в даден момент да се чувстваш свободен. Свободен ли си ти, това показва, че си работил, а че си работил, показва, че си свободен. Какво ти струва сам да си поправиш погрешката? Какво ти струва да се извиниш, че си счупил шишето? Достойнство за човека е да се извини, че е счупил шишето. Ако не направиш счупеното шише, затварят се всички банки и кредит няма отникъде. Сега изучавате дреболиите в живота. На всинца ни работите се уреждат, само че ний не можем да ги разберем. Отдето иде светлината, краските са по-ярки, по-хубави. Трябва да се знае всяка една мисъл какво може да произведе за човека. Ако си спокоен, благоприятно се отразява на стомаха и оттам на очите - стават меки и светли.
към текста >>

85. 30. Писмо от Мария Зафирова до Елена Хаджи Григорова от 18.III.1937 г.

X. Събрания на „Класът на Добродетелите' през 1922 год. в ден вторник (9.V.1922-11.VII.1922 г.) (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Но други са песните при шише вино, друг тон имат, познават се още отдалеко.
Във всички едно особено настроение- мило, кротко. После - няколко песнички, музика. Има такава красота в тишината, с която се извършват всичките ни веселби, аз не мога да я изкажа, па и въобще тя не може да се изкаже. Това са особени чувствувания, които хубаво е само да ги преживяваш и нищо повече. Когато излязохме вън, и вън някои пееха, там, в една съседна къща. Но други са песните при шише вино, друг тон имат, познават се още отдалеко. Колкото думи и дати пращам, си остава пак най-ценното онова приобщение с красотата на изживяното, което ние бихме могли дати вдъхнем да преживееш. Малко мисли, които могат да служат само за връзка с онова великото, което сам само човек може да почувствува и да изживее дълбоко някъде в своята душа. Как мен ми харесва тази мисъл: „Душите, това са прояви на Божественото състояние." Това е такава прекрасна музика, че теб не ти се ще да се отделиш от нейното въздействие. Някога мене ми се струва, че това, което чета, не са думи; което слушам - не са слова, но най-нежната музика и обичам да се заслушвам в хармонията, която те разливат наоколо си, често пъти мене не ми се иска да разбера съдържанието, така, само да слушам и да ми е приятно. Тъй както на слънцето когато съм пролетно време, когато то още не е така силно и когато слаб ветрец повява косите.
към текста >>

86. 16.V.1922г., София, Лекция II-а от Учителя

XI. Развити теми по задание на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

Представете си, че носите едно шише празно, идете при чешмата и забравяте да напълните шишето с вода и вървите по пътя с празно шише.
Вашият ум за какво служи - оттам ще започнете. Кратко ще пишете. Вие ще пазите две правила: да не губите времето си напразно и направените грешки, да ги изправяте. Като направите някоя грешка, да не отлагате за следующия ден да я изправяте, разбира се, за себе си, то е наказание. Сега ще ви дам една картина как подразбирам аз да не губите времето си напразно. Представете си, че носите едно шише празно, идете при чешмата и забравяте да напълните шишето с вода и вървите по пътя с празно шише. Дойдете до някъде, хващате шишето, а вода няма. Да не губите времето си напразно, значи да напълните шишето, а оставите ли го празно, значи, че сте изгубили времето си. Сега, другото правило - как да изправяте грешките си. Представете си, че на гърба ви са турени около 50-60 кг хляб да носите. Срещате бедни деца, които са гладни, вие се занимавате с тях, но не снемате хляба да им дадете.
към текста >>

Дойдете до някъде, хващате шишето, а вода няма.
Кратко ще пишете. Вие ще пазите две правила: да не губите времето си напразно и направените грешки, да ги изправяте. Като направите някоя грешка, да не отлагате за следующия ден да я изправяте, разбира се, за себе си, то е наказание. Сега ще ви дам една картина как подразбирам аз да не губите времето си напразно. Представете си, че носите едно шише празно, идете при чешмата и забравяте да напълните шишето с вода и вървите по пътя с празно шише. Дойдете до някъде, хващате шишето, а вода няма. Да не губите времето си напразно, значи да напълните шишето, а оставите ли го празно, значи, че сте изгубили времето си. Сега, другото правило - как да изправяте грешките си. Представете си, че на гърба ви са турени около 50-60 кг хляб да носите. Срещате бедни деца, които са гладни, вие се занимавате с тях, но не снемате хляба да им дадете. Хлябът - това са вашите грешки.
към текста >>

Да не губите времето си напразно, значи да напълните шишето, а оставите ли го празно, значи, че сте изгубили времето си.
Вие ще пазите две правила: да не губите времето си напразно и направените грешки, да ги изправяте. Като направите някоя грешка, да не отлагате за следующия ден да я изправяте, разбира се, за себе си, то е наказание. Сега ще ви дам една картина как подразбирам аз да не губите времето си напразно. Представете си, че носите едно шише празно, идете при чешмата и забравяте да напълните шишето с вода и вървите по пътя с празно шише. Дойдете до някъде, хващате шишето, а вода няма. Да не губите времето си напразно, значи да напълните шишето, а оставите ли го празно, значи, че сте изгубили времето си. Сега, другото правило - как да изправяте грешките си. Представете си, че на гърба ви са турени около 50-60 кг хляб да носите. Срещате бедни деца, които са гладни, вие се занимавате с тях, но не снемате хляба да им дадете. Хлябът - това са вашите грешки. Вие ще снемете един хляб, два, три, четири - то е изправяне на грешките.
към текста >>

87. 6. „Явно говорих - Исус

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

- с лимонаденото шише: физ.
Страданията идват от безлюбието: безсмислени страдания. Страда истински само онзи, който е поддържал Любовта - вел[ик] живот. „Сал за Бога животът се тъгува." Палачите на Христа бяха Мойсееви хора, хора без Любов. Сега, кое изопачава човешкото сърце. I. л. - с лимонаденото шише: физ. л. II. л. - с ябълката и непосадената семка л. към любимата книга, що учиш постоянно, непреривно. При любовта е нужен „Обект". Всеки, огата [?
към текста >>

88. 83. Приложение

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Сто шишета пълни от една вода са хората.
Всеки човек имаше една добродетел. Всеки трябва да има дванадесет добродетели. Злото в тебе щете предаде. Първата жена на Адама, вярват, била Лилит, тя го напуснала. Женене е съчетание да живеят в съгласие. Сто шишета пълни от една вода са хората. Друго се търси в живота, а хората търсят своето нещастие в живота: мъжът слугува, родителите слугуват. В нормалния свят мъжът и жената да дойдат да се подобри светът, не на едно място. Който не постига нещата, е долу. Който ги постига, е горе, от горе му помагат. Работете, за да ви помагат от горе, да не отстъпвате стратегически.
към текста >>

89. 129. Бог се разкрива на всички души

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Тя е една душа в множество тела, като една вода, сипана в много шишета.
Моите измряха, търся нещо, чопля. Богата местност! „Не бой се, който ме срещне веднъж, всичко му тръгва добре." - „Из твоите уста в Божиите уши" - отговори земледелецът. Втората жена е пак първата. То са души, които са излезли от Бога. Тя е една душа в множество тела, като една вода, сипана в много шишета. Да благодарим на Бога, че Той се разкрива във всички души. Да се радваме на Бога в множеството. Всичко загубено ще се намери, като схванете, че има във вас несметни богатства. Само да учим, да знаем как да се проявяваме. В твоята душа има несметни богатства и Той се проявява.
към текста >>

90. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

Един заптия турски, който идеше насреща, пободнат, види се, от своя фанатизъм, а може би побъркан и от некое и друго шише ракия, налита върху бае Митра и го бутна така силно, че едвам се задържа човекът да не падне.
— Бае Митар сръбна малко винце, понамести си левото колено, което му беше изтръпнало, и пак настави: — … На младите момичета и на ергените любовта намигва с око, на младите жени прети с пръст, а на старците се смее в очите… Любовта е харна, ако е дълга и трайна. Почне ли да се настава и превързва с възли, тя ще заприлича като въжето на пазарския кладенец: по три пъти на ден го връзват и все кофата откъсната! При погребението на дедо Цветко папукчията бае Митар носеше кръста пред носилото и вървеше напред, както това правеше при всеко погребение. Носенето на кръста беше негово спечелено право. До бае Митар вървеше и Трайчо Сербезина. Един заптия турски, който идеше насреща, пободнат, види се, от своя фанатизъм, а може би побъркан и от некое и друго шише ракия, налита върху бае Митра и го бутна така силно, че едвам се задържа човекът да не падне. Сербезина като всеки сербезин ни две, ни три извръща се и удря едно текме с крак на заптията, та плесна на калдъръма и му тресна кратуната, като че топ му пукна за байрама. Бае Митар погледна Сербезина, завърте глава и му продума: — Той беше говедо, та връхлете да боде като всеко добиче, а ти що ставаш магаре да го риташ? На втория ден приклопиха Сербезина в затвора, стоя три дни, даде една лира джеза и пет лири рушвет и го пуснаха. Щом срещна бае Митра, той почна да изказва своя сербезлък по адреса на кадията, гдето го затваряли и глобили „за права бога“. Бае Митар му каза утешително: — Некои съдии съдят криво хората, а пък некои хора кривят за право съдиите.
към текста >>

Почерпиха бае Митра, дадоха му да позахапне, па и той каза на мама да не си прави сама кантариона това лето, че той щел да ни направи с мерак едно шише.
Понеже немаше сам нито една педя своя земя, той се задоволяваше да прави своя „себап“ по чужди къщи. Един път — помня го като сега — дошел сам в градината ни, на едни Младенци, порезал асмата, що беше въз стената на бабини Тацини, изчегарил петровката ни ябълка до кладенеца, почистил лиляка и чак тогава го видела мама, бог да я прости. — Митре — каже мама, — какво така, та не сме те видели, когато си дошел, да сме те почерпили с некоя чаша ракия, та досега се трудиш да работиш, без да се подсилиш с нещо. А гледам, каже, изрезал си вече асмата, па и дърветата си почистил… гле, гле, не се умаряш, все си работлив. — Ех, какво да се прави, како Цвето… всеки човек работи, всеки прави по нещо и който нищо не прави, и той прави — зло. Почерпиха бае Митра, дадоха му да позахапне, па и той каза на мама да не си прави сама кантариона това лето, че той щел да ни направи с мерак едно шише. — Ще ти направя — каже — кантарион, па не само от порезано и изгорено, ама баш да е и от змия рана, па пак ще зацелее у двайсет и четири сахата, като че да не е била. Откъм тия работи, за лекуването санким, бае Митар беше пръв — прочут беше чак и у Влашко. Като него никой не можеше да прави счупено, навито или изкълчено; като него никой не знаеше да реже слепите цирове, да реже брадавици, да лекува рани от куршум, от нож, от натъртено… от всичко, от всичко. Прочут беше и между българи, и между турци, и между евреи. Бае Митра търсеха и по пашовите конаци, и по бейските къщи, па и по най-сиромашките колиби.
към текста >>

Ако сака некой да си направи мехлем, дека да излекува маясъл, сараджа и от посечено, и от изгорено, а най-вече лековито за дяволската болест и за болест, дека ти понекога дойде у сън, и за всека джара, а ти вземе 13 драма растък, та па 13 драма теллизюруф, 31 драм чамсакъз, 11 драма хава-жива, 25 драма еойли-кяфури, 18 драма сари илели, 90 драма юстубеч, 15 драма съчан-яш, 15 драма калъч-яги, 23 драма кестърме, 10 драма белезен-яги и 30 драма яки тозу, па скълцай хубаво и ги измешай, па тури 50 драма бел восък и 50 драма меча лой и 25 драма заешка мас, па ги разтопи у тиган на огън, па като изстине, оно че стане биринджи мехлем, па като намажеш на тифтик и туриш на болното место, а оно пешин че ти поотлекне, па за неколко дни че си здрав и читав, като кога си от майка роден, па като видиш хаир, да речеш: „Халал му вера на Митар пророка…“ Днеска, на 27 февруарий, дойде у дюкяна Назлъм Фатиме, ханъмката на Мола Саиб Камарашина, сандък-еменията у конако, и си отбра един пръстен с изумруд и шест върви ат едрия мерджан и две рубии чаркалии, и ги упазарихме всичките за 675 гроша, и ми остави капара 5 зърна по 14 гроша и руп, и ми заръча да й ги занесем сам днеска къде икиндия у харемлъка, та да ми докусури парите и ми рече, че арапката Хайше ще ме чака на кьошето на сокачето при долния битпазар, та да ме преведе откъде страната на зида, до джамията на Пазвантооглу… Много хубава вита балзама се прави за боление сърце и за маясъл, и за спиране сюрмек, и за кувет, и за ищах, дека помага като с уста да духнеш, а оно требва да вземеш 25 драма кехлибар-яги, 25 драма ялма-иги, 25 драма каун-яги, 22 драма дарчин-яги, 10 драма кеклик-яги, 10 драма нане-яги, 2 драма исиот и 10 драма сари сабор, па да туриш всичкото у едно джезве, па да сипеш около 25 драма локмаруху и около 50 драма серт ракия, па да го вариш колко един чейрек на тих огън, па после да го разбъркаш и да сипеш у шише, па като престои колко две недели, тогава е хазър и тогава да пиеш заран по 10 или 15 капки на шекер, или у ракия, па като почнеш да видиш селемет…" Тука листът е откъснат, та не може вече да се чете.
Аз ще опиша тук целия лист от бае Даниловия тефтер, па вие четете, което искате от писмото: "На лето хиляда и осемстотин и петдесет и трето на ден на петнадесети февруарий продадох на Кючюк-Хайше Халил беговица, дъщеря на Кара Мутиш Измирлията, един низ от 17 върви маргарит, от хаслията, за 1623 гроша горни пари и ми брои на дъската 1381 грош у рубин, ермилъци и алтилъци, а за кусура ми рече да идем у петък, по икиндия, у дома й сам, та да ми ги докусури. Харна е, ама на плащане дохожда бираз назлъм, та че да видим какво че изкарам парите… Това пишем да се помни и знае какво се прави кувет маджун, та ако човек отслабне и му стане зло, па сака да се даврандише и да се обърне на добро и после хич да не сака да мари, а он да вземе 22 драма дар-фирферин, 31 драм юлду кахър, 51 драм индустан-дживизи, 45 драма джигер оту, 17 драма нанеяги, 5 драма сулфат-яги, 20 драма саде дарчин и 15 кощилки от праскови, па да ги скълца у хаван и да ги меша със 100 драма мед и да куса всека заран по една лъжица на гладно сърце и подир един сахат и чейрек да изеде по една-две кюлбастии и да пие по половин ока пелинаж от добрия, па да кара така 40 зарана и като види хаир, да рече: „Бог да прости Мигар пророка…“ Продадох днеска, на 19 февруарий 1853 лето, един златен пръстен с антика от канташ, с писана на него риба на Мола-Юсуф Чипаризина за 191 грош и парите си взех всичките до пара. На сущия ден дойде при мене на дюкяно Емин Зумбула ханъм, на Аран бимбашията третата му ханъмка, та си купи едно цвете елмазлия за 893 гроша и ми ги брои до пара, па ми поръча да идем при нея максус у вторник и да й носим рубии и суфурини нови, оти сакала да си промени стария наниз и да си наниже нов наниз жълтици. Бимбашията е много сарп човек, ама утре тръгва с аскер на талим, па че се върне чак у петък… Ситнеж пазарлък от сарафлък 23 гроша… Продадох на Халил Кьочекбашията един сребърен кьостек за сахат за 93 гроша и си взех парите до пара. На Ахмед Ага Чомлекчията продадох стария сахат заедно с мафазите без кьостека само с букме за 171 грош и ми ги брои човекът всичките до пара. Ако сака некой да си направи мехлем, дека да излекува маясъл, сараджа и от посечено, и от изгорено, а най-вече лековито за дяволската болест и за болест, дека ти понекога дойде у сън, и за всека джара, а ти вземе 13 драма растък, та па 13 драма теллизюруф, 31 драм чамсакъз, 11 драма хава-жива, 25 драма еойли-кяфури, 18 драма сари илели, 90 драма юстубеч, 15 драма съчан-яш, 15 драма калъч-яги, 23 драма кестърме, 10 драма белезен-яги и 30 драма яки тозу, па скълцай хубаво и ги измешай, па тури 50 драма бел восък и 50 драма меча лой и 25 драма заешка мас, па ги разтопи у тиган на огън, па като изстине, оно че стане биринджи мехлем, па като намажеш на тифтик и туриш на болното место, а оно пешин че ти поотлекне, па за неколко дни че си здрав и читав, като кога си от майка роден, па като видиш хаир, да речеш: „Халал му вера на Митар пророка…“ Днеска, на 27 февруарий, дойде у дюкяна Назлъм Фатиме, ханъмката на Мола Саиб Камарашина, сандък-еменията у конако, и си отбра един пръстен с изумруд и шест върви ат едрия мерджан и две рубии чаркалии, и ги упазарихме всичките за 675 гроша, и ми остави капара 5 зърна по 14 гроша и руп, и ми заръча да й ги занесем сам днеска къде икиндия у харемлъка, та да ми докусури парите и ми рече, че арапката Хайше ще ме чака на кьошето на сокачето при долния битпазар, та да ме преведе откъде страната на зида, до джамията на Пазвантооглу… Много хубава вита балзама се прави за боление сърце и за маясъл, и за спиране сюрмек, и за кувет, и за ищах, дека помага като с уста да духнеш, а оно требва да вземеш 25 драма кехлибар-яги, 25 драма ялма-иги, 25 драма каун-яги, 22 драма дарчин-яги, 10 драма кеклик-яги, 10 драма нане-яги, 2 драма исиот и 10 драма сари сабор, па да туриш всичкото у едно джезве, па да сипеш около 25 драма локмаруху и около 50 драма серт ракия, па да го вариш колко един чейрек на тих огън, па после да го разбъркаш и да сипеш у шише, па като престои колко две недели, тогава е хазър и тогава да пиеш заран по 10 или 15 капки на шекер, или у ракия, па като почнеш да видиш селемет…" Тука листът е откъснат, та не може вече да се чете. Бае Митар пророкът знаеше много хубаво ракам. Какъв и да било мъчен есап, тоя изведнъж ще го направи — като че с бръснач пререже. Един път се случил на дюкяна на чорбаджи Тасо, устабашия на бакалския еснаф. Некой си купувал 40 драма кърмъз по 150 гроша оката и лутат се, бъркат се да прехесапят колко пари чини кърмъзът, ала не върви. Бае Митар се обърнал, попогледал устабашията, попогледал и купувача и току отсекъл: петнадесет гроша!
към текста >>

91. V. Писмо до другарката ми

Елена Казанлъклиева

Дух на воин и душа на девойка

Има две шишета с шарлан, дайте ги на стария.
Употребете ги за нуждите си. Стаята задръжте и за идущия месец. Изпращам Ви сумата от 60 лв. Поздравете мадамата. Хайвера раздайте на приятелите. Има две шишета с шарлан, дайте ги на стария. Дайте му и малко захар около едно кило. Песмета задръжте за себе си, а което не може да употребите раздайте го на приятели. С приносящия изпратете, което намерите за добре. От което имате нужда услужете си. Едното шише дървено масло в горната стая задръжте го за себе си за употребление.
към текста >>

Едното шише дървено масло в горната стая задръжте го за себе си за употребление.
Има две шишета с шарлан, дайте ги на стария. Дайте му и малко захар около едно кило. Песмета задръжте за себе си, а което не може да употребите раздайте го на приятели. С приносящия изпратете, което намерите за добре. От което имате нужда услужете си. Едното шише дървено масло в горната стая задръжте го за себе си за употребление. Там гдето ви се отваря работа, стойте. За в южна България по-после. Не всичко, каквото човек чувства, мисли и преживява е вярно. Във всеки човек има много кукувичи яйца снесени, да ги мъти без да знае той. Всичко изпитвайте, доброто дръжте.
към текста >>

92. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

ТОМ 18

Не е лошо да знае, че шишето е пълно.
Има някои неща, които са съществени. Вие мислите, че знаете нещо. Не е лошо да мисли човек, че знае. И не е лошо да мисли човек, че не знае. И двете неща са добри. Не е лошо да знае, че шишето е пълно. И не е лошо да знае, че шишето е празно. Лошавината не стои в пълнотата и в празнотата. Лошото е, когато вземаме празното шише за пълно и пълното шише за празно. Най-първо, ученикът трябва да държи главата си в изправно положение. А пък изправното положение на главата във всеки един момент не може да се спазва без светлина.
към текста >>

И не е лошо да знае, че шишето е празно.
Вие мислите, че знаете нещо. Не е лошо да мисли човек, че знае. И не е лошо да мисли човек, че не знае. И двете неща са добри. Не е лошо да знае, че шишето е пълно. И не е лошо да знае, че шишето е празно. Лошавината не стои в пълнотата и в празнотата. Лошото е, когато вземаме празното шише за пълно и пълното шише за празно. Най-първо, ученикът трябва да държи главата си в изправно положение. А пък изправното положение на главата във всеки един момент не може да се спазва без светлина. Това е закон.
към текста >>

Лошото е, когато вземаме празното шише за пълно и пълното шише за празно.
И не е лошо да мисли човек, че не знае. И двете неща са добри. Не е лошо да знае, че шишето е пълно. И не е лошо да знае, че шишето е празно. Лошавината не стои в пълнотата и в празнотата. Лошото е, когато вземаме празното шише за пълно и пълното шише за празно. Най-първо, ученикът трябва да държи главата си в изправно положение. А пък изправното положение на главата във всеки един момент не може да се спазва без светлина. Това е закон. После, той трябва да държи в изправно положение и своето сърце, своите чувства. Той не може да държи сърцето си в изправно положение без топлина.
към текста >>

Единият носи шише от два килограма, а пък другия носи шише от един килограм.
Ти, който обичаш, ако не си свободен, тогаз това не е Божествена Любов. При Божествената Любов ти трябва да бъдеш свободен. Дойде при мене един, той обича двама души и го е страх да не би да обича единия повече. За мене този въпрос е много ясен. Идват при мен двама души. Единият носи шише от два килограма, а пък другия носи шише от един килограм. И двамата идат за любов, но те нямат знание. Единият, който идва при мене, носи шише от два килограма и не знае, че шишето му е от два килограма. Онзи, който идва с шише от един килограм, и той не знае, че шишето му е от един килограм. Наливам и в двете шишета. Онзи, чийто шише събира един килограм, казва, че аз съм налял в шишето на другия повече, а пък в неговото шише - по-малко и ми казва: „Защо наливаш в неговото шише повече, а в моето - по- малко?
към текста >>

Единият, който идва при мене, носи шише от два килограма и не знае, че шишето му е от два килограма.
Дойде при мене един, той обича двама души и го е страх да не би да обича единия повече. За мене този въпрос е много ясен. Идват при мен двама души. Единият носи шише от два килограма, а пък другия носи шише от един килограм. И двамата идат за любов, но те нямат знание. Единият, който идва при мене, носи шише от два килограма и не знае, че шишето му е от два килограма. Онзи, който идва с шише от един килограм, и той не знае, че шишето му е от един килограм. Наливам и в двете шишета. Онзи, чийто шише събира един килограм, казва, че аз съм налял в шишето на другия повече, а пък в неговото шише - по-малко и ми казва: „Защо наливаш в неговото шише повече, а в моето - по- малко? ” Аз бил съм виноват, че съм налял първото шише повече, а във второто - по-малко и е недоволен. Така не се цени любовта.
към текста >>

Онзи, който идва с шише от един килограм, и той не знае, че шишето му е от един килограм.
За мене този въпрос е много ясен. Идват при мен двама души. Единият носи шише от два килограма, а пък другия носи шише от един килограм. И двамата идат за любов, но те нямат знание. Единият, който идва при мене, носи шише от два килограма и не знае, че шишето му е от два килограма. Онзи, който идва с шише от един килограм, и той не знае, че шишето му е от един килограм. Наливам и в двете шишета. Онзи, чийто шише събира един килограм, казва, че аз съм налял в шишето на другия повече, а пък в неговото шише - по-малко и ми казва: „Защо наливаш в неговото шише повече, а в моето - по- малко? ” Аз бил съм виноват, че съм налял първото шише повече, а във второто - по-малко и е недоволен. Така не се цени любовта. Казвам на онзи, който има шише един килограм: „Иди донес един джобур, но който трябва да носиш, а не да караш други да го носят.
към текста >>

Наливам и в двете шишета.
Идват при мен двама души. Единият носи шише от два килограма, а пък другия носи шише от един килограм. И двамата идат за любов, но те нямат знание. Единият, който идва при мене, носи шише от два килограма и не знае, че шишето му е от два килограма. Онзи, който идва с шише от един килограм, и той не знае, че шишето му е от един килограм. Наливам и в двете шишета. Онзи, чийто шише събира един килограм, казва, че аз съм налял в шишето на другия повече, а пък в неговото шише - по-малко и ми казва: „Защо наливаш в неговото шише повече, а в моето - по- малко? ” Аз бил съм виноват, че съм налял първото шише повече, а във второто - по-малко и е недоволен. Така не се цени любовта. Казвам на онзи, който има шише един килограм: „Иди донес един джобур, но който трябва да носиш, а не да караш други да го носят. Ти ще го носиш.” Казвам: „Този човек го обичам повече.” Защо?
към текста >>

Онзи, чийто шише събира един килограм, казва, че аз съм налял в шишето на другия повече, а пък в неговото шише - по-малко и ми казва: „Защо наливаш в неговото шише повече, а в моето - по- малко?
Единият носи шише от два килограма, а пък другия носи шише от един килограм. И двамата идат за любов, но те нямат знание. Единият, който идва при мене, носи шише от два килограма и не знае, че шишето му е от два килограма. Онзи, който идва с шише от един килограм, и той не знае, че шишето му е от един килограм. Наливам и в двете шишета. Онзи, чийто шише събира един килограм, казва, че аз съм налял в шишето на другия повече, а пък в неговото шише - по-малко и ми казва: „Защо наливаш в неговото шише повече, а в моето - по- малко? ” Аз бил съм виноват, че съм налял първото шише повече, а във второто - по-малко и е недоволен. Така не се цени любовта. Казвам на онзи, който има шише един килограм: „Иди донес един джобур, но който трябва да носиш, а не да караш други да го носят. Ти ще го носиш.” Казвам: „Този човек го обичам повече.” Защо? „Защото е по-умен, носи шише две кила, а пък тебе не обичам толкоз, понеже носиш шише един килограм.” Но поради своето тщеславие, онзи ще отиде сега и ще създаде една нова теория, ще каже: „Любовта, която Учителят тури в шишето с двете кила, тя е по-ниска, не е толкова чиста.
към текста >>

” Аз бил съм виноват, че съм налял първото шише повече, а във второто - по-малко и е недоволен.
И двамата идат за любов, но те нямат знание. Единият, който идва при мене, носи шише от два килограма и не знае, че шишето му е от два килограма. Онзи, който идва с шише от един килограм, и той не знае, че шишето му е от един килограм. Наливам и в двете шишета. Онзи, чийто шише събира един килограм, казва, че аз съм налял в шишето на другия повече, а пък в неговото шише - по-малко и ми казва: „Защо наливаш в неговото шише повече, а в моето - по- малко? ” Аз бил съм виноват, че съм налял първото шише повече, а във второто - по-малко и е недоволен. Така не се цени любовта. Казвам на онзи, който има шише един килограм: „Иди донес един джобур, но който трябва да носиш, а не да караш други да го носят. Ти ще го носиш.” Казвам: „Този човек го обичам повече.” Защо? „Защото е по-умен, носи шише две кила, а пък тебе не обичам толкоз, понеже носиш шише един килограм.” Но поради своето тщеславие, онзи ще отиде сега и ще създаде една нова теория, ще каже: „Любовта, която Учителят тури в шишето с двете кила, тя е по-ниска, не е толкова чиста. В едното кило е по-чиста.” Той ще внесе първата лъжа.
към текста >>

Казвам на онзи, който има шише един килограм: „Иди донес един джобур, но който трябва да носиш, а не да караш други да го носят.
Онзи, който идва с шише от един килограм, и той не знае, че шишето му е от един килограм. Наливам и в двете шишета. Онзи, чийто шише събира един килограм, казва, че аз съм налял в шишето на другия повече, а пък в неговото шише - по-малко и ми казва: „Защо наливаш в неговото шише повече, а в моето - по- малко? ” Аз бил съм виноват, че съм налял първото шише повече, а във второто - по-малко и е недоволен. Така не се цени любовта. Казвам на онзи, който има шише един килограм: „Иди донес един джобур, но който трябва да носиш, а не да караш други да го носят. Ти ще го носиш.” Казвам: „Този човек го обичам повече.” Защо? „Защото е по-умен, носи шише две кила, а пък тебе не обичам толкоз, понеже носиш шише един килограм.” Но поради своето тщеславие, онзи ще отиде сега и ще създаде една нова теория, ще каже: „Любовта, която Учителят тури в шишето с двете кила, тя е по-ниска, не е толкова чиста. В едното кило е по-чиста.” Той ще внесе първата лъжа. Аз му казвам: „Не, водата и в двете шишета е еднаква. Шишетата са чисти.
към текста >>

„Защото е по-умен, носи шише две кила, а пък тебе не обичам толкоз, понеже носиш шише един килограм.” Но поради своето тщеславие, онзи ще отиде сега и ще създаде една нова теория, ще каже: „Любовта, която Учителят тури в шишето с двете кила, тя е по-ниска, не е толкова чиста.
Онзи, чийто шише събира един килограм, казва, че аз съм налял в шишето на другия повече, а пък в неговото шише - по-малко и ми казва: „Защо наливаш в неговото шише повече, а в моето - по- малко? ” Аз бил съм виноват, че съм налял първото шише повече, а във второто - по-малко и е недоволен. Така не се цени любовта. Казвам на онзи, който има шише един килограм: „Иди донес един джобур, но който трябва да носиш, а не да караш други да го носят. Ти ще го носиш.” Казвам: „Този човек го обичам повече.” Защо? „Защото е по-умен, носи шише две кила, а пък тебе не обичам толкоз, понеже носиш шише един килограм.” Но поради своето тщеславие, онзи ще отиде сега и ще създаде една нова теория, ще каже: „Любовта, която Учителят тури в шишето с двете кила, тя е по-ниска, не е толкова чиста. В едното кило е по-чиста.” Той ще внесе първата лъжа. Аз му казвам: „Не, водата и в двете шишета е еднаква. Шишетата са чисти. Но онзи количествено има повече любов, пак ти количествено имаш по-малко любов.” Вторият насред пътя ще остане, а пък първият ще свърши пътя си добре. И ако някой донесе съд с хиляда килограма, с милиони килограми, с милиарди, трилиони и квадрилиони килограма, тия съдове ще бъдат пълни.
към текста >>

Аз му казвам: „Не, водата и в двете шишета е еднаква.
Така не се цени любовта. Казвам на онзи, който има шише един килограм: „Иди донес един джобур, но който трябва да носиш, а не да караш други да го носят. Ти ще го носиш.” Казвам: „Този човек го обичам повече.” Защо? „Защото е по-умен, носи шише две кила, а пък тебе не обичам толкоз, понеже носиш шише един килограм.” Но поради своето тщеславие, онзи ще отиде сега и ще създаде една нова теория, ще каже: „Любовта, която Учителят тури в шишето с двете кила, тя е по-ниска, не е толкова чиста. В едното кило е по-чиста.” Той ще внесе първата лъжа. Аз му казвам: „Не, водата и в двете шишета е еднаква. Шишетата са чисти. Но онзи количествено има повече любов, пак ти количествено имаш по-малко любов.” Вторият насред пътя ще остане, а пък първият ще свърши пътя си добре. И ако някой донесе съд с хиляда килограма, с милиони килограми, с милиарди, трилиони и квадрилиони килограма, тия съдове ще бъдат пълни. Та, този нашият брат* казал: „Аз ще умра, изхвърлен като някое псе отвън, няма да има никой при мене.” Така каза младият брат, който замина. Той каза още: „И ще има доста голям скандал при смъртта ми и после постепенно работите ще се оправят.
към текста >>

Шишетата са чисти.
Казвам на онзи, който има шише един килограм: „Иди донес един джобур, но който трябва да носиш, а не да караш други да го носят. Ти ще го носиш.” Казвам: „Този човек го обичам повече.” Защо? „Защото е по-умен, носи шише две кила, а пък тебе не обичам толкоз, понеже носиш шише един килограм.” Но поради своето тщеславие, онзи ще отиде сега и ще създаде една нова теория, ще каже: „Любовта, която Учителят тури в шишето с двете кила, тя е по-ниска, не е толкова чиста. В едното кило е по-чиста.” Той ще внесе първата лъжа. Аз му казвам: „Не, водата и в двете шишета е еднаква. Шишетата са чисти. Но онзи количествено има повече любов, пак ти количествено имаш по-малко любов.” Вторият насред пътя ще остане, а пък първият ще свърши пътя си добре. И ако някой донесе съд с хиляда килограма, с милиони килограми, с милиарди, трилиони и квадрилиони килограма, тия съдове ще бъдат пълни. Та, този нашият брат* казал: „Аз ще умра, изхвърлен като някое псе отвън, няма да има никой при мене.” Така каза младият брат, който замина. Той каза още: „И ще има доста голям скандал при смъртта ми и после постепенно работите ще се оправят. Не зависи от мен това.
към текста >>

93. 6. ПЕТЪР ФИЛИПОВ НИКОЛОВ

A. Астролозите на Изгрева

ТОМ 19

Било му останало последното шише и си казал: „И последния зехтин искат да ми вземат!
Той отчете тази своя грешка, но великите моменти с Учителя никога не се повтарят. Брат Петър участва редовно в лятната школа на езерата и отдава своя труд при всички братски мероприятия по организиране и уреждане на лагера. Редовно носел със себе си зехтин. Лятото на 1933 г. сестра Янакиева отишла при него и го помолила да й услужи с малко зехтин. Било му останало последното шише и си казал: „И последния зехтин искат да ми вземат! ”, но дал зехтина на сестра Янакиева. Тя правела салата на Учителя за обяд и му я поднесла. Учителят и приятелите обядвали при 2-рото езеро и след свършване на обеда Петър минал покрай масичката на Учителя и видял, че салатата била непокътната. Разбрал, че Учителят чете всички мисли и не приема нищо, което не е дадено с любов и разположение. В Русе си заминал брат Малджиев, който печаташе беседи от Учителя.
към текста >>

94. 1925 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Силата на водата не е в шишето, което я съдържа, но в самата вода.
Венера, Марс, Юпитер, всички тия едновремешни богове са все паднали звезди в нашата Слънчева система. Само Слънцето още е запазило своя разумен живот, затова оказва благотворно влияние върху човешкия организъм. Това е една аналогия, но ние трябва да вземем въз внимание вътрешния смисъл на тази аналогия. Аз не взимам нейната материална страна. Силата на една свещ не е в материала, не в лойта, от която е направена, но в светлината, която излиза от нея. Силата на водата не е в шишето, което я съдържа, но в самата вода. Шишето е само един акумулатор, а водата, която е в него. е важна. Нашата сила не е в тялото ни, но в силите, които се крият в него. Ако разгледате човешкото тяло от чисто физиологическо гледище, ще видите, че то не представлява някаква разумност. Ако отворите мозъка на един човек, какво ще стане?
към текста >>

Шишето е само един акумулатор, а водата, която е в него.
Само Слънцето още е запазило своя разумен живот, затова оказва благотворно влияние върху човешкия организъм. Това е една аналогия, но ние трябва да вземем въз внимание вътрешния смисъл на тази аналогия. Аз не взимам нейната материална страна. Силата на една свещ не е в материала, не в лойта, от която е направена, но в светлината, която излиза от нея. Силата на водата не е в шишето, което я съдържа, но в самата вода. Шишето е само един акумулатор, а водата, която е в него. е важна. Нашата сила не е в тялото ни, но в силите, които се крият в него. Ако разгледате човешкото тяло от чисто физиологическо гледище, ще видите, че то не представлява някаква разумност. Ако отворите мозъка на един човек, какво ще стане? - Ще видите, че интелигентността му съвсем ще се изгуби.
към текста >>

95. ЧОВЕШКАТА ДУША и ЧОВЕШКИЯТ ДУХ

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ Из беседи, лекции и други

ТОМ 19

Представете си, че някои счупи шишето ви, в което държите водата си.
Само хората страдат, но не и Бог. В Бога има само съжаление, милост към страдащите. Сега, като говоря за връзката между Първата Причина на нещата и човешката душа, имам пред вид само ония хора, на които съзнанието е пробудено. Само те могат да се справят с мъчнотиите и страданията в живота си. Каквито пакости и да се причиняват на такъв човек, той никога не отмъщава. Представете си, че някои счупи шишето ви, в което държите водата си. Трябва ли да му отмъщавате? Трябва ли да му се сърдите? Колкото ида му се сърдите, той не може да изправи погрешката си, не може да върне шишето ви. Обаче, разумният живот е в състояние да върне на човека не едно шише само, но много повече. - Кога?
към текста >>

Колкото ида му се сърдите, той не може да изправи погрешката си, не може да върне шишето ви.
Само те могат да се справят с мъчнотиите и страданията в живота си. Каквито пакости и да се причиняват на такъв човек, той никога не отмъщава. Представете си, че някои счупи шишето ви, в което държите водата си. Трябва ли да му отмъщавате? Трябва ли да му се сърдите? Колкото ида му се сърдите, той не може да изправи погрешката си, не може да върне шишето ви. Обаче, разумният живот е в състояние да върне на човека не едно шише само, но много повече. - Кога? - Това е въпрос на време. Ако вие не можете да получите помощта на Бога още днес, това не показва, че Той не иска да ви помогне. Бог всякога е готов да помага на хората, обаче условията, при които те се намират в даден момент, не им благоприятствуват да приемат Неговата помощ.
към текста >>

Обаче, разумният живот е в състояние да върне на човека не едно шише само, но много повече.
Каквито пакости и да се причиняват на такъв човек, той никога не отмъщава. Представете си, че някои счупи шишето ви, в което държите водата си. Трябва ли да му отмъщавате? Трябва ли да му се сърдите? Колкото ида му се сърдите, той не може да изправи погрешката си, не може да върне шишето ви. Обаче, разумният живот е в състояние да върне на човека не едно шише само, но много повече. - Кога? - Това е въпрос на време. Ако вие не можете да получите помощта на Бога още днес, това не показва, че Той не иска да ви помогне. Бог всякога е готов да помага на хората, обаче условията, при които те се намират в даден момент, не им благоприятствуват да приемат Неговата помощ. Съществува един закон в Битието, според които не е позволено да се пилеят великите блага на живота.
към текста >>

96. 5. Вестник „Зора”, год. XII, бр. 3291, 28.VІ.1930 г., стр. 1, 3

I. ДЕЛОТО НА МАЛИНА И СТОЙКА ТИМЕВИ

втора част - писма 1913г - 1914г

- Когато дойдоха полицаите на третия ден да правят обиск, те взеха от един бакър едно шише вода и теслата, закачена в избата.
- Мисля, на другия ден, след като ги получих. Казах й, че съм ги намерила. - Стана ли дума да кажете на майка Ви, че ще си купите пиано? - Гела й беше казала, но аз й казах, че ще си купя, след като се хвана на работа, за да мога да го изплащам. - Тази тесла знаете ли чия е и каква е? - Когато дойдоха полицаите на третия ден да правят обиск, те взеха от един бакър едно шише вода и теслата, закачена в избата. - Когато вечерта в събота стана убийството, Вие бяхте заедно с Гела, нали? Стана ли тогава дума за ключето и ходихте ли да го търсите? - След като се навечеряхме с Гела и почти привършихме, дойде майка ми да ме вземе. Стана дума за ключето, но не сме ходили в стаята да го търсим. ПО-НАТАТЪК ТЯ РАЗКАЗВА как а неделя сутринта отишла в дома на Гела и намерила трупа в стаята, как извикала д-р Георгиев и т. н.
към текста >>

97. Б. Писма на Учителя Петър Дънов до Величка и Кънчо Стойчеви

Житкостта, която се получи, ще я напеете в едно чисто шише и ще вземате сутрин, по обед и вечер от една до две кавени чаши наведнаж.
Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 14.2.1914 г. София 14 февруари 1914 Любезна В. Стойчева, С днешната поща ви изпращам една кутия с клончета и листа от известно растение, за да си послужите за освежавание на вашата нервна система и за премахванието на това, което ви плаши. Ще следвате по следующия начин: ще вземате от десет до четиринадесет клончета и ще ги поставите в една чиста тенжерка. Ще налеете до едно кило вода и ще ги варите от 2 до 3 часа. Житкостта, която се получи, ще я напеете в едно чисто шише и ще вземате сутрин, по обед и вечер от една до две кавени чаши наведнаж. Ще вземате на гладно сърдце. Ако водата изври много, ще доливате, тъй щото да остане до половин кило. Кат се свърши, ще си сварите пак по същия начин. Цветът, който се получи, ще бие на портокален. При другото ще си наберете копривени корени, ще ги измиете добре и от тях по същия начин ще си варите.
към текста >>

98. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Първа част

” На полицата в кухнята имало много шишета с оливия, оцет, спирт, ракия, газ, зехтин.
Сутринта здравето на Величка се подобрява значително. Когато дядо решава да отиде на пощата и подаде телеграмата си, получава такава от Учителя, в която получава отговор на всичките въпроси, поставени в неизпратената Му телеграма и съвети как да лекува Величка, След 2 дена получава писмо от Учителя, в което между другото Той му пише: „Кънчо, когато имаш някоя трудност, напиши ми телеграма, остави я на масата, няма нужда да я изпращаш, аз ще ти отговоря! ”* Дядо ми Кънчо имал лош навик - преди или след ядене пиел по чашка ракия. Баба Величка се молила да го освободи Господ от този му недостатък и се обърнала с молба към Учителя. Скоро, като се върнал от някаква работа, дядо влязъл в кухнята и казал: „Стефке, налей ми една чашка ракия! ” На полицата в кухнята имало много шишета с оливия, оцет, спирт, ракия, газ, зехтин. Майка ми му наляла една чашка, но в тъмното сбъркала шишето. Кънчо на екс изпил съдържанието в чашката, но се оказало не ракия, а газ. От този момент дядо ми се отказва от ракията и щом я помирише, му замирисва на газ. Величка благодарила на Учителя, че така болезнено удовлетворил молбата й. ____________________________________ * Виж „Изгревът”, том VII, стр.
към текста >>

Майка ми му наляла една чашка, но в тъмното сбъркала шишето.
Когато дядо решава да отиде на пощата и подаде телеграмата си, получава такава от Учителя, в която получава отговор на всичките въпроси, поставени в неизпратената Му телеграма и съвети как да лекува Величка, След 2 дена получава писмо от Учителя, в което между другото Той му пише: „Кънчо, когато имаш някоя трудност, напиши ми телеграма, остави я на масата, няма нужда да я изпращаш, аз ще ти отговоря! ”* Дядо ми Кънчо имал лош навик - преди или след ядене пиел по чашка ракия. Баба Величка се молила да го освободи Господ от този му недостатък и се обърнала с молба към Учителя. Скоро, като се върнал от някаква работа, дядо влязъл в кухнята и казал: „Стефке, налей ми една чашка ракия! ” На полицата в кухнята имало много шишета с оливия, оцет, спирт, ракия, газ, зехтин. Майка ми му наляла една чашка, но в тъмното сбъркала шишето. Кънчо на екс изпил съдържанието в чашката, но се оказало не ракия, а газ. От този момент дядо ми се отказва от ракията и щом я помирише, му замирисва на газ. Величка благодарила на Учителя, че така болезнено удовлетворил молбата й. ____________________________________ * Виж „Изгревът”, том VII, стр. 460, № 11. (бел.
към текста >>

” – „Гуша, Учителю.” Той извиква сестра Мария Златева, дава й шише със зехтин, казва да я разтрие добре.
______________________________ * Виж „Изгревът”, том VII, стр. 452, № 1, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 10. Гушата От напреженията, които изживява, й се появява гуша и тя слага бяло шалче на врата си. Когато излизала от беседата, Учителят я попитал: „Рекох, какво имате на врата? ” – „Гуша, Учителю.” Той извиква сестра Мария Златева, дава й шише със зехтин, казва да я разтрие добре. Тя я разтрива няколко пъти и подутината изчезва. В сряда, пред Общия окултен клас, Учителят казва, че на някои хора се образуват по различни части на тялото подутини и на врата - гуша. Те се лекуват с разтриване. При гуша да се разтрива подутината със зехтин по половин час и да се казва всеки ден: „Туморът намалява, намалява, намалява”, в продължение на 9 дни. Хубаво е, ако при това разтриване болният се изпоти.* ___________________ *Виж „Изгревът”, том VII, стр.
към текста >>

99. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Трета част

Често хижарят го нямаше, но печката беше заредена, кибритът-отгоре, и шише газ до печката.
В събота работехме до 13 часа, а в 17 часа тръгваше автобус от Орлов мост за Боровец, където пристигах към 19 часа. Тръгвах нагоре покрай двореца „Царска Бистрица”. Отдясно и отляво до мен заставаха две невидими същества, които ми казваха къде да стъпвам, за да ходя по пътеката, по която са ходили преди мен и да не пропадам в дълбокия сняг. Ходех в сняг до колене, при отклонение от пътеката ставаше над гърдите. Стигах хижата. Често хижарят го нямаше, но печката беше заредена, кибритът-отгоре, и шише газ до печката. Стоплях си вода и понякога преспивах и сутринта рано поемах нагоре. Обикновено продължавах направо към върха. Понякога нямаше метеоролог на върха. Преспивах на заслона, който беше добре оборудван. Знаех къде крият ключа.
към текста >>

100. XI. Писма от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова, живуща във Франция