НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
201
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски
, 20.08.1830 г.
Негови съвременници го описват като човек, едър на
ръст
, с холеричен темперамент, в очите на когото блести огънят на буден господарски дух.
- 13 ноември 1918 г.) Константин Андонов Дъновски е роден на 20. 08. 1830 г. в с.Читак, днес кв. Устово в Смолян.
Негови съвременници го описват като човек, едър на
ръст
, с холеричен темперамент, в очите на когото блести огънят на буден господарски дух.
Той не обича думата му да става на две. Винаги наблюдателен, и когато повежда разговор, подхожда плавно, мелодично, със сдържан тон, като човек, който добре се владее. След като завършва първоначалното си образование в родното си село, Константин Дъновски се отправя за Пловдив, където учи в гръцкото училище, но остава недоволен. Премества се в Татар Пазарджик, за да продължи учението си при известния по това време български просветител даскал Никифор х. Константинов Мудрон от гр.
към текста >>
Синод го отличил с офикията "иконом", а правителството - с "Орден за гражданска заслуга" с Офицерски
кръст
, Общинският съвет на гр.
Православните християни от града продължавали да го посещават и да черпят от него наставления и отечески съвети за живота. Последната обществена изява на отец Константин била възложената му от българското правителство благотворителна акция, която той оказал на населението в Македония по време на Балканската война (1912-1913). Макар и на преклонна възраст той приел почетната длъжност и раздал парични помощи на бедстващото българско население в новоосвободените земи по време на Балканската война. Гробът на отец Константин Дъновски По случай 50-годишния юбилей на първата българска църква в град Варна Св.
Синод го отличил с офикията "иконом", а правителството - с "Орден за гражданска заслуга" с Офицерски
кръст
, Общинският съвет на гр.
Варна излиза с решение да кръсти улица приживе на негово име. По Божия воля и духовната и светската власт оказали признание на цялостната дейност на човека-участник във всички фази на процеса на Българското Възраждане във Варненския край. Отец Константин Дъновски починал през ноември 1918 г. и бил погребан в непосредствена близост до олтарната стена на храма "Св. Архангел Михаил".
към текста >>
Варна излиза с решение да
кръсти
улица приживе на негово име.
Последната обществена изява на отец Константин била възложената му от българското правителство благотворителна акция, която той оказал на населението в Македония по време на Балканската война (1912-1913). Макар и на преклонна възраст той приел почетната длъжност и раздал парични помощи на бедстващото българско население в новоосвободените земи по време на Балканската война. Гробът на отец Константин Дъновски По случай 50-годишния юбилей на първата българска църква в град Варна Св. Синод го отличил с офикията "иконом", а правителството - с "Орден за гражданска заслуга" с Офицерски кръст, Общинският съвет на гр.
Варна излиза с решение да
кръсти
улица приживе на негово име.
По Божия воля и духовната и светската власт оказали признание на цялостната дейност на човека-участник във всички фази на процеса на Българското Възраждане във Варненския край. Отец Константин Дъновски починал през ноември 1918 г. и бил погребан в непосредствена близост до олтарната стена на храма "Св. Архангел Михаил". Всички таланти, дадени му от Всевишния той умножил и преумножил, като добър пастир и истински християнин!
към текста >>
2.
Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът
, 10.04.1854 г.
На излизане ни срещна един старец, свещеник, без да го познаваме: със среден
ръст
, лице - сухо, бледо, брада - дълга и бяла, очи - светливи и пленителни.
Димитрий" (Кассъма-Джамиси), дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му в гр. Солун, на 10 април 1854 година". „На велики петък [10 април] отидохме с другарите Белю Пинин, Тодор х. Маврудиев и Петър Атанасов да се поклоним на гроба на Св. Великомъченика Димитрия в церквата, нарицаема „Кассъма- Джамиси".
На излизане ни срещна един старец, свещеник, без да го познаваме: със среден
ръст
, лице - сухо, бледо, брада - дълга и бяла, очи - светливи и пленителни.
Благослови ни, като му целунахме десницата, и ни попита откъде сме и накъде отиваме. Ний му отговорихме, че сме от Варна и отиваме за Света гора. „Много добре - рече той, - аз познавам тия места и съм живял там няколко време ", като ни и разпита за някои лица от града Варна. На разделение се обърна към мене и ми рече: „Желая утре на това място, по това време, да се видя с тебе: имам да те питам и да ти кажа нещо - идваш ли ? " „С всяко благодарение" - му рекох и се разделихме.
към текста >>
Тогава [по]сегна към пазвата си и извади в една бяла кърпа нещо обвито [това е Антиминсът], с което направи
кръстно
знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара (дюшемето на олтара е по-високо около един лакът).
Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа за спасение на своите по плът братя. И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви Своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат православието и славянството... Но нека се вълнува морето. Пак, докогато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне". И пак мълчание... Аз тогава се возхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: „Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете". Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: „Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци".
Тогава [по]сегна към пазвата си и извади в една бяла кърпа нещо обвито [това е Антиминсът], с което направи
кръстно
знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара (дюшемето на олтара е по-високо около един лакът).
Като го разви и целуна, покани и мене, та [го] целунах. После това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, дали ги познавам. Аз му рекох: „Ако е число, то е 1747". „Така, вярно - рече, - именно от това число води началото си тоя Свети престол, но за да разумееш по-добре, слушай: „Двадесетий ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско изтребление на няколко души в същия тоя град от кръвожадни мохамедани.
към текста >>
После това показа ми с
пръсти
на напечатаните букви на него, дали ги познавам.
Пак, докогато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне". И пак мълчание... Аз тогава се возхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: „Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете". Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: „Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци". Тогава [по]сегна към пазвата си и извади в една бяла кърпа нещо обвито [това е Антиминсът], с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара (дюшемето на олтара е по-високо около един лакът). Като го разви и целуна, покани и мене, та [го] целунах.
После това показа ми с
пръсти
на напечатаните букви на него, дали ги познавам.
Аз му рекох: „Ако е число, то е 1747". „Така, вярно - рече, - именно от това число води началото си тоя Свети престол, но за да разумееш по-добре, слушай: „Двадесетий ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско изтребление на няколко души в същия тоя град от кръвожадни мохамедани. Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата, нарицаема „Панагия Лагудяни". Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний [през 1747 г.
към текста >>
13) Защото всички ние чрез единия Дух се
кръстихме
да сме в едно тяло - и юдеи, и елини, и раби, и свободни, и всинца в един Дух ся напоихме. (ст.
И в същия ден Бог благоволил да открие с един Божествен начин на молещите се, че всичкото Негово обещание ще се изпълни непременно. И Светителят присъвокупил, че между всички християнски народи Бог храни едно особено благоволение към най-многострадалното между всички народи славянско племе за[ради] неговото простосърдечие и искреност. Затова трябва занапред да стават молитви и моления за силата и помощта от Святаго Духа, [за] да могат да се съединят с единомислие, в едно тяло и един дух, както говори и Дух Святий чрез езиците на апостолите: „ (ст. 12) Защото както тялото е едно, а има много удове, и всите удове на едното тяло, ако и много да са, пак едно тяло са, така и Христос. (ст.
13) Защото всички ние чрез единия Дух се
кръстихме
да сме в едно тяло - и юдеи, и елини, и раби, и свободни, и всинца в един Дух ся напоихме. (ст.
14) Защото тялото не е един уд, а много. (ст. 15) Ако речеше ногата: понеже не съм ръка, не съм от тялото; дали затова тя не е от тялото? (ст. 16) И ако речеше ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, дали затова то не е от тялото? (ст. 17) Ако беше всичкото тяло око, де щеше да е слушанието? Ако ли все [е] слушание, де обонянието?
към текста >>
Антиминсът е икона, която представлява Христос снет от
кръста
, около него майка му, жените, учениците му и Йосиф от Ариматея - приготовляват го за погребението му.
С готовност и ентусиазъм той се отзовава на поканата, като Материалът е взет от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов Спомен на Николай Дойнов 7. ЗА АНТИМИНСА Бащата на Учителя, като младеж е тръгнал за Света гора за да се покалугери, но е бил върнат от един странен монах, който му е дал и този Антиминс.*
Антиминсът е икона, която представлява Христос снет от
кръста
, около него майка му, жените, учениците му и Йосиф от Ариматея - приготовляват го за погребението му.
Антиминсът даден на бащата на Учителя е заверен от Варненския владика, които тогава е пребивавал в Провадия. Там е била резиденцията му. Заверката носи дата 1820 година. Така завереният Антимин, където и да се постави на маса или камък, става олтар и може да се извърши служба. Антиминсът, които беше разпространен между приятелите в братството е печатан от оригинала даден на бащата на Учителя от онзи загадъчен монах в църквата „Свети Димитър" в Солун.
към текста >>
3.
Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство
, 11.07.1864 г.
5. Всемировият Учител слиза на земята, от д-р Вергилий
Кръстев
, от поредицата "Изгревът", т.2
1. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство, от книгата "Младия Петър Дънов" 2. Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски3. Коя е рождената дата на Петър Константинов Дънов, от книгата "Учителя във Варна", Валсерпъ Айн 4. Рождената дата на Учителя Петър Дънов, от поредицата "Изгревът", т.4
5. Всемировият Учител слиза на земята, от д-р Вергилий
Кръстев
, от поредицата "Изгревът", т.2
6. Детски години, юношество, следване, от "Учителя - обзорна книга" 7. Учителя, от книгата "Учителя, Лечителя, Пророка" Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство Петър Константинов Дънов е роден на 11 юли 1864 година (29 юни стар стил, Петровден) в село Хадърча (Николаевка), Варненско.
към текста >>
Хората не му обръщат внимание и не събират класовете да ги вържат на снопи и после на
кръстци
, един върху друг, за да не ги удари градушката.
Веднъж, когато майка му Добра е на нивата, вкъщи остават малкият Петър и баба му, за да го наглежда, да готви яденето и да оправя къщата. Както си играе, детето се обръща към баба си и казва: „Бабо, направи ми люлка". Бабата така се изненадва и зарадва, че веднага се разтичва, връзва му люлка, започва да го люлее и да му пее. Когато за първи път завеждат малкия Петър на нивата в един слънчев, горещ ден по време на жътва, той се качва на една купа от снопи и извиква: „Селяни, прибирайте снопите, защото иде страшна буря! ". Всички много се изненадали, тъй като на небето нямало облаци и времето с нищо не предвещавало буря.
Хората не му обръщат внимание и не събират класовете да ги вържат на снопи и после на
кръстци
, един върху друг, за да не ги удари градушката.
Майка му Добра обаче решава да го послуша. Тя се притеснява, че той едва е проговорил и може да се разсърди, ако не го послушат, и отново да спре да говори. Нейните работници подреждат снопите и се приготвят за тръгване. Наистина не минава и час от предупреждението: небето почернява, задухва силен вятър и започва такава буря, която помита и развихря всичко. „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
към текста >>
Оттук нататък отец Константин се възправя с целия си духовен
ръст
срещу гръцкото духовенство.
„Младият Петър Дънов“ Георги Христов Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски На 30 ноември 1864 г. почива варненският гръцки митрополит Порфирий. Непосредствено след неговата смърт отец Константин напуска службата си във варненската гръцка митрополия и по този начин си развързва окончателно ръцете от всяка чужда опека.
Оттук нататък отец Константин се възправя с целия си духовен
ръст
срещу гръцкото духовенство.
Годината 1864 е забележителна за отец Константин и поради това, че на 11 юли му се ражда син, когото кръщава с името Петър.(IX) Впоследствие този негов син става глава на Всемирното Бяло Братство в България, известен между последователите като Учителя Беинса Дуно. Тук искаме да отбележим, че Учителя Беинса Дуно се ражда десет години след описаната по-горе среща в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. От друга страна, раждането на Учителя Беинса Дуно става хиляда години след въвеждането на християнството от цар Борис І като официална религия в България. Въпреки многото трудности и спънки в борбата срещу елинизма и османските поробители, отец Константин все по-ясно вижда своето място и все по-пълно заема своя пост на възрожденец за верска и национална свобода.
към текста >>
е било по църковно-славянския календар ден Петровден, за което е
кръстен
на име Петър.
Източник: КОЯ Е РОЖДЕНАТА ДАТА НА ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ Валсерпъ Айн Учителя във Варна РОЖДЕНАТА ДАТА НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ Петър Константинов Дънов е роден на 29 юни 1864 година в село Хадърджа, Варненско, а сега село Николаевка. На 29 юни 1864 г.
е било по църковно-славянския календар ден Петровден, за което е
кръстен
на име Петър.
В издадената книга „Учителят" през 1947 г. на стр. 9 е посочено, че Петър Константинов Дънов е роден на 11юли 1864 г, на Петровден. По време на цялата Школа на Учителя, от 1922-1944 г. по времето на Учителя, се е празнувал Денят на Учителя винаги на 12 юли, ден Петровден.
към текста >>
(от д-р Вергилий
Кръстев
)
по Юлиянския календар, или на 12 юли 1864 г. по Григорианския календар. Източник: 10.РОЖДЕНАТА ДАТА НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ Изгревът - Том 4 I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА
(от д-р Вергилий
Кръстев
)
СЛИЗА НА ЗЕМЯТА Петър Константинов Дънов е роден на 12 юли 1864 г. в с. Хадърджа, сега с. Николаевка, Варненско, на ден Петровден, поради което е кръстен на това име.
към текста >>
Николаевка, Варненско, на ден Петровден, поради което е
кръстен
на това име.
(от д-р Вергилий Кръстев) СЛИЗА НА ЗЕМЯТА Петър Константинов Дънов е роден на 12 юли 1864 г. в с. Хадърджа, сега с.
Николаевка, Варненско, на ден Петровден, поради което е
кръстен
на това име.
Този, който слиза и се облича в човешка плът и се ражда чрез баща Константин Дъновски и майка Добра чорбаджи Атанас Георгиева, е Духът Беинса Дуно. Духът Беинса Дуно е от Божествена еволюция и слиза от звездата Сириус, седалище на най-висшата цивилизация и култура във Вселената. Духът Беинса Дуно е Всемировият Учител на Вселената. Детето Петър на бащата, дядо поп Константин Дъновски, се учи в село Хадърджа при баща си. Момчето Петър през 1872 г.
към текста >>
Снопите били положени на
кръстци
.
Наближавало вече към обяд, когато малкият Петър се запътил към положените на земята снопи, покачил се на един от тях и извикал: "Селяни, прибирайте, защото иде буря". Селяните се поогледали, но небето било ясно, нямало нито едно облаче, а детето на дядо поп, което до вчера било нямо, сега като е проговорило, та плещи глупости. Продължили те да работят и не му обърнали внимание. Но майка му Добра решила да не му разваля хатъра, да не би да се разсърди и да спре да говори. И понеже е дъщеря на чорбаджи Атанас, тя била новата чорбаджий- ка, затова наредила на жътварите да спрат жътвата и да събират снопите.
Снопите били положени на
кръстци
.
Така класовете се затискат от следващия сноп, че ако завали дъжд или град, да не може да ги очука. Другите селяни гледали как жътварите на дядо поп спрели да жънат по никое време и подреждат снопите на кръстци. Споглеждали се селяните, подсмихвали се и рекли: "Е, нали проговори на попа момчето, дойде време да му вървят по гайдата". Но не минал и час, тъкмо подредили снопите, и небето почерняло от облаци. Задухал силен вятър, започнала буря, пороен дъжд и градушка.
към текста >>
Другите селяни гледали как жътварите на дядо поп спрели да жънат по никое време и подреждат снопите на
кръстци
.
Продължили те да работят и не му обърнали внимание. Но майка му Добра решила да не му разваля хатъра, да не би да се разсърди и да спре да говори. И понеже е дъщеря на чорбаджи Атанас, тя била новата чорбаджий- ка, затова наредила на жътварите да спрат жътвата и да събират снопите. Снопите били положени на кръстци. Така класовете се затискат от следващия сноп, че ако завали дъжд или град, да не може да ги очука.
Другите селяни гледали как жътварите на дядо поп спрели да жънат по никое време и подреждат снопите на
кръстци
.
Споглеждали се селяните, подсмихвали се и рекли: "Е, нали проговори на попа момчето, дойде време да му вървят по гайдата". Но не минал и час, тъкмо подредили снопите, и небето почерняло от облаци. Задухал силен вятър, започнала буря, пороен дъжд и градушка. Прибрали добитъка под крушата, а жътварите се скупчили под каруцата да се пазят от градушката. След като спряла градушката, селяните, които преди това се подсмихвали и подигравали, сега били като попарени, а нивите им били очукани до зърно.
към текста >>
4.
Учителя Петър Дънов заминава за САЩ
, 08.1888 г.
Тук той работи върху тезата си за дипломна работа на тема: "Миграцията и
покръстването
на германските племена".
404-405; т. II, с. 224; т. IV, с. 201-208. 16. 1892-1894 Петър Дънов престоява в Бостон две години -1892/1893 и 1893/1894.
Тук той работи върху тезата си за дипломна работа на тема: "Миграцията и
покръстването
на германските племена".
Ръкописът е от 41 страници за преселването на германските племена и само три страници за покръстването им. Причината за покръстването им се крие, в това, че Божественият Дух, че Божествената сила на Словото от Библията задвижва и пробужда душите им. 17. 1922 г. Учителят откри Школата си, а един много интересен факт е, че немският национален дух изпрати свои представители при Петър Дънов. А това е Савка Керемидчиева, по майка - немкиня, майка й Тереза е чистокръвна немкиня, омъжена за българин македонец и носи неговото име.
към текста >>
Ръкописът е от 41 страници за преселването на германските племена и само три страници за
покръстването
им.
II, с. 224; т. IV, с. 201-208. 16. 1892-1894 Петър Дънов престоява в Бостон две години -1892/1893 и 1893/1894. Тук той работи върху тезата си за дипломна работа на тема: "Миграцията и покръстването на германските племена".
Ръкописът е от 41 страници за преселването на германските племена и само три страници за
покръстването
им.
Причината за покръстването им се крие, в това, че Божественият Дух, че Божествената сила на Словото от Библията задвижва и пробужда душите им. 17. 1922 г. Учителят откри Школата си, а един много интересен факт е, че немският национален дух изпрати свои представители при Петър Дънов. А това е Савка Керемидчиева, по майка - немкиня, майка й Тереза е чистокръвна немкиня, омъжена за българин македонец и носи неговото име. За тях виж в "Изгревът", т. XIV.
към текста >>
Причината за
покръстването
им се крие, в това, че Божественият Дух, че Божествената сила на Словото от Библията задвижва и пробужда душите им.
224; т. IV, с. 201-208. 16. 1892-1894 Петър Дънов престоява в Бостон две години -1892/1893 и 1893/1894. Тук той работи върху тезата си за дипломна работа на тема: "Миграцията и покръстването на германските племена". Ръкописът е от 41 страници за преселването на германските племена и само три страници за покръстването им.
Причината за
покръстването
им се крие, в това, че Божественият Дух, че Божествената сила на Словото от Библията задвижва и пробужда душите им.
17. 1922 г. Учителят откри Школата си, а един много интересен факт е, че немският национален дух изпрати свои представители при Петър Дънов. А това е Савка Керемидчиева, по майка - немкиня, майка й Тереза е чистокръвна немкиня, омъжена за българин македонец и носи неговото име. За тях виж в "Изгревът", т. XIV. Така че тези покръстени германски племена в християнството трябваше за втори път да се покръстят, като влезнат в Школата на Учителя Дънов и приемат учението му.
към текста >>
Така че тези
покръстени
германски племена в християнството трябваше за втори път да се
покръстят
, като влезнат в Школата на Учителя Дънов и приемат учението му.
Причината за покръстването им се крие, в това, че Божественият Дух, че Божествената сила на Словото от Библията задвижва и пробужда душите им. 17. 1922 г. Учителят откри Школата си, а един много интересен факт е, че немският национален дух изпрати свои представители при Петър Дънов. А това е Савка Керемидчиева, по майка - немкиня, майка й Тереза е чистокръвна немкиня, омъжена за българин македонец и носи неговото име. За тях виж в "Изгревът", т. XIV.
Така че тези
покръстени
германски племена в християнството трябваше за втори път да се
покръстят
, като влезнат в Школата на Учителя Дънов и приемат учението му.
Така че немският национален дух изпрати двама представители при Учителя Дънов. 18. Немският национален дух, в лицето на Савка Керемидчиева е представен в "Изгревът", т. I, с. 98-103; т. II, с.
към текста >>
Това е доказателство за тяхното
покръстване
не в християнството, а в Школата на Учителя Дънов.
XIV, с. 575-629. 20. Защо предоставям тези страници за проучване? След като ги проучите, тогава ще разберете защо Петър Дънов е избрал тази теза за преселване на германските племена. Ето, те преселиха двама свои представители в Школата на Учителя. А каква работа са свършили може да проучите в "Изгревът", том XII и том XIV.
Това е доказателство за тяхното
покръстване
не в християнството, а в Школата на Учителя Дънов.
А това не е малко, дори е много, за да се проумее. За великите германски композитори, с които се гордее немския народ, Учителят Дънов открива една космическа тайна: Всички велики немски композитори, не са германци, а понемчени славяни. А това е знание не само от неговата дисертация, но и откровение от Бога. Виж «Изгревът», т. VII, с. 393-394.
към текста >>
Ходил и се качвал по покривите на сградите и е чистил
задръстените
със сажди комини с едни топузи.
А той е с деликатна физика, слаботелесен. Тогава те са го питали колко струва труда му. А той отговарял: "Каквото дадете". И те са му пълнили джобовете с банкноти и с монети. 26. Петър Дънов е бил и коминочистач.
Ходил и се качвал по покривите на сградите и е чистил
задръстените
със сажди комини с едни топузи.
Старите софиянци си спомнят как имаше специална служба коминочистачи, да чистят запушените им комини. И когато го правеха имаше специално повикване, което бе много забавно да се слуша. Един мелодичен напев, който се чуваше много надалеч. Майка ми също ползуваше тези коминочистачи, защото идваше момент, когато печката пушеше, комина бе задръстен от саждите. 27. Величко Граблашев, по това време негов състудент, се е срамувал от такъв труд и се е занимавал с преподаване на уроци в богаташките семейства.
към текста >>
Майка ми също ползуваше тези коминочистачи, защото идваше момент, когато печката пушеше, комина бе
задръстен
от саждите.
26. Петър Дънов е бил и коминочистач. Ходил и се качвал по покривите на сградите и е чистил задръстените със сажди комини с едни топузи. Старите софиянци си спомнят как имаше специална служба коминочистачи, да чистят запушените им комини. И когато го правеха имаше специално повикване, което бе много забавно да се слуша. Един мелодичен напев, който се чуваше много надалеч.
Майка ми също ползуваше тези коминочистачи, защото идваше момент, когато печката пушеше, комина бе
задръстен
от саждите.
27. Величко Граблашев, по това време негов състудент, се е срамувал от такъв труд и се е занимавал с преподаване на уроци в богаташките семейства. 28. Какъв е бил животът на Петър Дънов в САЩ, никой не знае. За него може да се съди по един случай, който лично Величко Граблашев е разказал, след като се завръща в България. Той е описан в "Изгревът", т. I, с. 248-251.
към текста >>
Ето какво значи да защитиш теза за "Преселение на германските племена и
покръстването
им" в Университета по теология в гр. Бостон.
VII, с. 393-394. А тя е, когато Иван Антонов се удивлява пред Учителя как е възможно такъв материалистичен народ, като германския, да роди такива велики музиканти като Бах, Бетовен, Моцарт, Шуберт и др. Тогава Учителят му казал: "Те не си знаят произхода. Те всички са понемчени славяни".
Ето какво значи да защитиш теза за "Преселение на германските племена и
покръстването
им" в Университета по теология в гр. Бостон.
39. Сведенията за живота на Учителя в САЩ са много малко. А защо? Защото онези, които са били негови състуденти в САЩ са разказвали, след като са се върнали в България, но не е имало кой да ги запише. Те са се предавали от уста на уста и са се знаели. Но възрастните приятели,земята.
към текста >>
5.
Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън
, 15.04.1893 г.
Всичко това и днес би могло да бъде полезно за изследователи, студенти и заинтересовани любители на историята със своята синтезираност, пригледност и достоверност като своего рода въвеждащ труд към темата за германското преселение и
покръстване
във вододелното време между античност и средновековие, между езическата и християнската епоха в историята на Европа.
Изключителната концентрираност на описанието на Петър Дънов ни дава обобщена представа за миграцията и последвалото християнизиране на основните германски племена - готи, вандали, франки, свеви и др. - по време на Великото преселение на народите, щрихира основните събития при сблъсъка на Късноримската империя с германите и последвалия залез на западната и част. Тук именно през V-VI в. се формират Остготското кралство в днешна Италия и Вестготското в днешна Испания - първите ранносредновековни държави в Европа.
Всичко това и днес би могло да бъде полезно за изследователи, студенти и заинтересовани любители на историята със своята синтезираност, пригледност и достоверност като своего рода въвеждащ труд към темата за германското преселение и
покръстване
във вододелното време между античност и средновековие, между езическата и християнската епоха в историята на Европа.
По-голямата част от информацията за миграцията на германските племена е почерпана от книгата „Въведение в изследването на средните векове", написана от харвардския професор Ефрем Емертън, и по-специално от първите седем глави (с. 1-72). Петър Дънов използва също „История на Франция" на Парк Годуин (1816-1904), известен американски адвокат и журналист, и книгата на английския историк Едуард Гибън (1737-1794) „История на упадъка и загиването на Римската империя". В началото на втората част Петър Дънов написва някои свои бележки, които свързват темата с курса по практическо богословие. Той говори за „вътрешната стойност на християнството" и неговата приложимост „във всички взаимоотношения на живота". На второ място споменава, че зад него са „Божествената сила и въздействие".
към текста >>
6.
Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София
, 2.09.1897 г.
Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още младенец, но сега, в пълното си въз-
ръстие
, той трябваше да придобие обещанието на баща си Авраама чрез силата на своята мишца.
В тия думи се съдържа велика Истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет и след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Аврааму в Ханаан. Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това - Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четиридесет години след преминуванието в пустинята, докат стане силен да грабне наследието чрез сила.
Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още младенец, но сега, в пълното си въз-
ръстие
, той трябваше да придобие обещанието на баща си Авраама чрез силата на своята мишца.
По съший начин и ний трябва да завладеем Царството Божие на земята със сила и дух и да изгоним неприятеля вън от пределите на това царство. Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светиите, на Господа, наречени царе и свещеници - царе на Доброто, а свещеници на Истината. Ето, Той иде да посети земята. Денят на Неговото посещение ще бъде ден страшен. Всички краища на земята ще бъдат изпълнени от силата и славата на Неговото присъствие и ще седне като който топи и чисти сребро; и ще очисти человеческите синове и ще ги претопи както злато и сребро, и ще принасят Господу приношения с Правда.
към текста >>
Сила бѣше необходима, защото неприятеля се бѣ загнѣздилъ, завладалъ това обѣщание до като Израилъ бѣ още младенецъ, но сега въ пълното си
възръстие
той трѣбваше да придобие обещанието си на отца си Авраама чрѣзъ силата на своята мишца.
Въ тия думи се съдържа велика истина. За да придобиемъ обещанието трѣбва да станемъ мѫже. Необходимо е едно корено приготовление; т. е, както израилъ който робува въ египетъ и слѣдъ 400 години получи отговоръ на обѣщанията дадени Авраму за Ханаанъ. Той трѣбваше сега да излѣзе отъ земята на Фараоновото робство подъ прѣдводителството на Мойсея, да премине прѣзъ червеното море, една отъ голѣмитѣ спънки за обѣщанието, и не само това, Израилъ който не бѣше още доволно силенъ духовно, трѣбваше да чака още четиридесетъ години слѣдъ приминувавието въ пустинята, до катъ стане силенъ да грабне наслѣдието чрѣзъ сила.
Сила бѣше необходима, защото неприятеля се бѣ загнѣздилъ, завладалъ това обѣщание до като Израилъ бѣ още младенецъ, но сега въ пълното си
възръстие
той трѣбваше да придобие обещанието си на отца си Авраама чрѣзъ силата на своята мишца.
По сѫщий начинъ и ний трѣбва да завладѣемъ „Царството Божие" на земята съ сила и дух и да изгонимъ неприятеля вънъ отъ прѣдѣлитѣ на това царство. Врѣме е вече да тръгнемъ прѣзъ пустинята, да прѣминемъ рѣката Йорданъ и да вземемъ чрѣзъ сила земята и да я направимъ вѣчно наслѣдие на свѣтиитѣ, на Господа, наречени царе и свѣщеници, царе на доброто, а свѣщеници на истината.Ето той иде да посѣти земята. Денъть на неговото посѣщение ще бѫде день страшенъ. Всичкитѣ краѝща на земята ще бѫдатъ испълнени отъ силата и славата на неговото присѫтствие и ще сѣдне като който топи и чисти срѣбро; и ще очисти человѣческитѣ синове, и ще ги притопи както злато и срѣбро, и ще принасятъ Господу приношения съ правда. О, народъ и народи, вий които спите — събудете се и пригответе се за да посрѣщнитѣ Господа Бога на силитѣ.
към текста >>
7.
Учителя получва от Духа Господен „Избраникът Божий и Вождът на Истината”
, 20.09.1898 г.
Ето този вестител, Ангел на завета, ти ще видиш с твоите очи идущата година, която Бог ще отбележи със своя
пръст
.
Ето Словото Божие е истинно. Светът ще се пречисти от небесен огън. В края на времето ще дойде вестител от горе, който ще ви просвети. А на теб лично Ангел от Небето ще дойде да ти донесе великата заповед, която Бог ти изпраща да изпълниш. Словото е вярно и ще бъде засвидетелствано от силата на Светия Дух Господен, който ще те осени и ще бъде твой водител всякога.
Ето този вестител, Ангел на завета, ти ще видиш с твоите очи идущата година, която Бог ще отбележи със своя
пръст
.
Ето това място, в което ти стоиш, ще стане врата, през която всички праведни ще минат и дойдат в Сион, в Светата Гора, и сам Господ на силите ще провъзгласи своето благо възнамерение и своята свята Воля. Изпитът, който ти беше даден – да се бориш лично с княза на тоя свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи, да покаже твоята вътрешна и духовна сила – че си този, който е верен във всичко; че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на Истината; че си този, на когото Духът е благ и възвишен пред лицето на Бога. Ние сме пратени нарочно от твоя Бог да те поздравим с благата вест на Небето, което е вече доброволно и по негов избор свободно е хвърлило своя жребий върху твоя избор; и те са всички, които братски и от любов те поздравляват в Името на Твоя Небесен Баща, комуто принадлежи всичко и в изпълнението на която Воля е нашата обща радост. Защото ти си избраник Божий, избраник наш. Ние сме с теб и сме готови да извършим всичко, щом ни се даде знак от Небето, от Дома на твоя Бог, Нашия Господ, комуто ние слугуваме от пълнотата на всичкото си сърце, от пълнотата на всичкият си дух и ум.
към текста >>
8.
Учителя изнася във Варна “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”
, 8.10.1898 г.
глава: 03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ "ПРИЗВАНИЕТО"ВЕРГИЛИЙ
КРЪСТЕВ
Тук възприемаме тази, която е най-разпространена в литературните източници и за която съдим по едно писмо на П. Дънов до негов съвременник /написано в гр. Варна/, в което се споменава за Призванието – б.а.) в салона на читалище “Светлина” във Варна един неизвестен на обществеността българин изнася пред благотворителното дружество “Милосърдие” беседа под заглавие “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”. 2. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско 3. Изгревът - Том 4
глава: 03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ "ПРИЗВАНИЕТО"ВЕРГИЛИЙ
КРЪСТЕВ
2. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско Послушай думите на Небето: Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото:
към текста >>
9.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 4.01.1899 г.
Заповедта от горе не е дошла още, понеже лукавият има
пръста
си в много неща.
Желая да зная как се поминувате. Пишете ми нещо за д-р Миркович. Бил ли е скоро в Бургас? А тъй също и за вази лично. Аз има[м] да ви съобщя нещо си, но ще трябва да почакате още малко.
Заповедта от горе не е дошла още, понеже лукавият има
пръста
си в много неща.
Пазете се, братя, да не изпаднете в изкушение, обаче Господ ще ви пази в името Си — това е даденото обещание. Помощта е близо, не бойте се. Поздрави другия приятел. Стойте верни. Все, що ви се дава да работите, работете с усърдие и ще приемете благословение от горе.
към текста >>
10.
Учителя дава отговори на десетте въпроса на Духа - 'Свидетелствата Господни'
, 28.02.1899 г.
Тук добавям един цитат, който е направил Вергилий
Кръстев
във втори том на Изгрева.
http://petardanov.co...лствата-господ/ Тук може да видите въпросите и отговорите заедно. http://petardanov.in...spodni_1899.pdf А тук само отговорите в оригинал с почерка на Пеню Киров http://petardanov.in...ov_Page_042.jpg
Тук добавям един цитат, който е направил Вергилий
Кръстев
във втори том на Изгрева.
"Свидетелствата Господни са дадени. Отговорите на учениците са получени. С това е създадена Синархистическата верига на Бялото Братство. Божието Обещание е предадено. Всички ученици от Синархическата верига го преписват и с подписите си го препращат на Учителя Петър Дънов.
към текста >>
11.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 1.09.1899 г.
После се образува един хубав
кръст
, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ.
Той е пълен с такава светлина небесна, която въодушевява душата ми. Аз го познавам и с каква радост го очаквам да се яви сутрин! Той се явява на различни места. На 20 август тази Слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духаше силен вятър от изток. Този стълб Господен, като наближи към центъра на небето, се раздели на две части; по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски.
После се образува един хубав
кръст
, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ.
Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли. В живота си никога не съм виждал такава красива буква. Това стана по 10 часа сутринта и трая цели два часа. Аз се потрудих да снема снимка на всичко, което видях, и имам две рисунки. За мое учудване след като нарисувах всичко и почнах да разглеждам този ребус, видях буквите Б.
към текста >>
12.
(стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна
, 6.04.1900 г.
Тодор Стоименов, въодушевен от богатите творчески импулси на почти свой
връстник
, е съзирал в образа на УЧИТЕЛЯ библеец, предтеча, вестител на духовно възраждане, образ, надарен със сили да възроди и възкреси опепеленото от вековете християнство.
До дните на първия събор е изминат дълъг път. Не веднъж, тримата добри приятели и съмишленици д-р Георги Миркович от Сливен и Пеню Киров, заедно Тодор Стоименов от Бургас са доказали своята привързаност и любов към изключителния образ на УЧИТЕЛЯ и Неговото дело. Нарастващата близост между тях е позволила да се опознаят взаимно и да се уверят, че високите идеи, с които ги занимава УЧИТЕЛЯ, са един свят, еднакво странен и привлекателен. За д-р Миркович, който е познавал азбуката на езотеризма, мирозрението на УЧИТЕЛЯ е давало да се подразбере, че те ще бъдат въведени в едно неповторимо по своята същина разбиране за твърде сложния духовен живот. За Пеню Киров, който е бил одарен богата и способна психика да долавя контакта с невидимия свят, УЧИТЕЛЯТ е бил Онзи, Който е търсела душата му.
Тодор Стоименов, въодушевен от богатите творчески импулси на почти свой
връстник
, е съзирал в образа на УЧИТЕЛЯ библеец, предтеча, вестител на духовно възраждане, образ, надарен със сили да възроди и възкреси опепеленото от вековете християнство.
Протичат дни на общуване с Него. Откровените разговори разбулват завесите на вековни заблуди. Пред тях се открива реалността такава, каквато е. Една след друга отпадат философските концепции на древни и настоящи „мислители". На теологичните комплекси блясва буквоядството и догматизма.
към текста >>
13.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 10.05.1900 г.
Най-после, ако насила са го накарали да целува
кръста
, това не значи нещо.
Относително до брат Тодора, преждевременни са вашите страхове. Онзи, Който го е призовал, е силен и да го крепи. Уповайте повече на Господа, отколкото на себе си. Невъзможните неща у человеците, у Бога са възможни. Брат Тодор, ако има недъзи в плътта си, това не са още грехове и слабости, има голяма разлика.
Най-после, ако насила са го накарали да целува
кръста
, това не значи нещо.
Това да са нашите най-големи грехове. Ние живеем в един свят, който е покварен от грях и порок. Накъдето и да се обърнем, все нещо ще ни оплеска. Но трябва постоянно да се мием в Божията благодат и Любов. Прах и кал хората винаги ще ни хвърлят в лицето, затова Господ да ги съди.
към текста >>
14.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 16.06.1900 г.
„Ако някой не се отрече от себе си и не [в]дигне своя си
кръст
и Ме последва, не е за Мен достоен.
Не отлагай. Христос никога няма [да] се задоволи в живота с едни ветхи чепици и чорапи. Какво казва Павел: „Ако раздам всичко, ако предам себе си на изгорение, а Любов нямам, нищо не съм". [I Кор. 13:3] Любов към Господа пълна.
„Ако някой не се отрече от себе си и не [в]дигне своя си
кръст
и Ме последва, не е за Мен достоен.
" [Мат. 10:38] „Който ме люби, ще опази Моето Слово и Отец Ми ще го възлюби и ще дойдем, и ще направим жилище у него. " [Йоан. 14:23] Искам да се проникнеш от пълния Дух Христов, да познаеш пълнотата на Неговата благост и милост към тебе, Който те е избавил и те е направил да бъдеш Негов приятел.Аз ще ви моля да имате търпение да носите и слабостите на бр. Тодора. Имайте предвид, че за него не е още време да излиза от Православната църква.
към текста >>
15.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА
, 8.07.1900 г.
„Счупеният клон, казва Той, ще се пресади с много по-добро клонче.“ Оголените корени Той ще покрие с много по-добра
пръст
и ще тури наоколо им много по-добра почва, която ще обгради и запази.
Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими, да принесат Божествената мисъл, която се отправя към вази. И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, тя образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов. И какво е това поръчителство, което един Божи пратеник донася от Него до вашата душа, освен засвидетелстване, че Неговата милост, Неговата благост за вас не се е съкратила. Не е ли Той, който постоянно изпраща Своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду теб и Него и че Бог е обърнал лицето Си против теб като неприятел. Не, напротив, Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро.
„Счупеният клон, казва Той, ще се пресади с много по-добро клонче.“ Оголените корени Той ще покрие с много по-добра
пръст
и ще тури наоколо им много по-добра почва, която ще обгради и запази.
А на мястото на повяхналите листа Той ще произрасте нови, много по-хубави от предишните, които ще са за изцелението на всички твои болки. И сега, когато сам Този, който държи юздите на всичко в тоя свят, ти обещава Своето съдействие и Своето благословение, питам има ли място за съмнение? Не, това е тъй вярно, както че Земята стои на своите основания и Небето я покрива като дреха със своите благословения. В какво има ти или друг да се съмнява в Божията благодат? В нищо.
към текста >>
Да, той извършва почтена работа, макар и да е унизен до
пръстта
.
Ти щеше да разбираш езика на нещата, които говорят и свидетелстват сами за себе си и за Истината. Попитай оня червей защо се влече и той ще ти отговори защо. Но ще ли разбереш тая загадка – защо пълзи и се влече непрестанно и каква облага той намира в това? Не, но теб ти се вижда неговото влачене и пълзене безсъдържателно, безсмислено. Но, Аз ти казвам че то има в себе си толкова съдържание и толкова важност, колкото обръщението на Земята към Слънцето.
Да, той извършва почтена работа, макар и да е унизен до
пръстта
.
Попитай го защо я върши и той ще ти отговори. Но ще ли повярваш на неговите думи ти, който се съмняваш в думите на Бога? Той може по някой път да ти прегризе по някой и друг лист от някое дърво или да прохапе някой и друг корен от някое твое дърво, но за това ти трябва да го извиниш, защото това му е работата. И благодари се, че той със своето видимо нехайство те е научил на много уроци. И виж, той никога не роптае, той винаги е благодарен.
към текста >>
Искам да ти кажа, моята храна е
пръстта
и както виждаш, не е твърде богата, но съм благодарен.
И благодари се, че той със своето видимо нехайство те е научил на много уроци. И виж, той никога не роптае, той винаги е благодарен. Ако го смажеш и стриеш, той с търпение приема своята участ и не носи никаква омраза за стореното му зло. Ако и да го изхвърлиш от мястото му, той с благодарение отива на друго, като ти казва: „Человече, не съм ти сторил зло, земята е Господня и аз изпълнявам своя дълг, макар и да е неприятен. Пред теб може би изглеждам, че съм престъпник, но не и пред своя създател.
Искам да ти кажа, моята храна е
пръстта
и както виждаш, не е твърде богата, но съм благодарен.
Но искам да ти напомня, че ако служиш на света, ще те изям и помни – да ми се не сърдиш, ако един ден се озова и почна да човъркам твоята мазнина. Знай отсега, че това е моята длъжност от Бога – да постъпям тъй с всички, които се крият в тази земя. Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнотата на нощта, кога си легнеш в земята да спиш и си почиваш, като мислиш, отсега ти казвам: человече Божий, ако и да ме считаш за враг, вземи крилата на твоя Свят Дух, който Бог ти дава, и лети към дома на Небето, защото там е най-доброто и благословено място, гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава.“ 8 юли 1900 г. Седем разговора с Духа Господен - Разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА
към текста >>
16.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 10.07.1900 г.
Тук сега виждам, че работи Божият
пръст
.
Нови пазар, 10. VII. 1900 г. Люб. бр. Киров, Днес получих вашето писмо и бързам да ви отговоря.
Тук сега виждам, че работи Божият
пръст
.
Мене от 10 -15 дена вече как ме чакат и викат мои сродници в Шумен да ида да ги посетя, да престоя с тях няколко време, но един вътрешен глас ме възпре да сторя това, което ми каза, че Бог е отворил за мене пътя за Варна и там трябва да ида след няколко време неотложно да сторя волята на Господа. Когато ми се съобщи това, аз се почудих, понеже не виждах никаква възможна причина, и при това не бях осветлен още от Духа Божий. Аз се молих няколко пъти на Господа да ми яви да не би само да се мамя или някой лош дух да ме лъже да оставя другото поканване, но отговорът беше същият, че Господ за там ме вика и че трябва да чакам, защото Господ ще ми обясни причината. След това Господ чрез Духа Си ми заповяда да пиша това, което имаше да ми каже. И след това в седем разговорами изложи всичко, което засега трябва да знаем как стои Неговата Воля спрямо всинца ни.
към текста >>
17.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Темпераментите” в сп. 'Родина'
, 06.1901 г.
Има дребни коне, които превъзхождат в работата някои едри, и човеци с малък
ръст
да проявяват по голяма физическа сила и издръжливост отколкото някои с голям
ръст
.
В нея е използван научен изказ и са представени модерни за времето си тенденции, които тогава тепърва навлизат в нова България. В началото авторът прави една кратка ретроспекция, дефинираща темпераментите до ХІХ в., след което дава своя оригинална класификация, която той нарича „нова“. Темата за темпераментите е основополагаща както за духовните (окултни) науки, като френология, астрология, хиромантия и др., така и за редица съвременни хуманитарни науки. І. Общи положения.Между човеците съществуват големи различия, които произлизат сложните и различни качества на организмите им. Някои дървета както палмовото са порести, сюнгероподобни и слаби, други подобно на дъба, са плътни, яки и силни.
Има дребни коне, които превъзхождат в работата някои едри, и човеци с малък
ръст
да проявяват по голяма физическа сила и издръжливост отколкото някои с голям
ръст
.
Тези различия и много други се дължат на особеното качество на всяко телосложение. Такова особено свойство прониква тялото изцяло и придава влиянието си на мозъка и нервите, тъй както и на мускулите и посредством материалните органи на ума, афектира умствените изявления. Това качество е така тясно свързано с физическия организъм на човека, че запознаването с темпераментите които влизат в човешкото устройство, става най-вече важно при изучаването на ума, а особено на характера на външните му черти.Думата „темперамент” произлиза от латински корен и означава смешение или нареждане на качества или части. Темпераментът може да се определи като особено състояние на тялото, което произтича от относителната съразмерност на неговите разни части и относителната енергия на разните му функции. Темпераментите в разните им форми са тъй многобройни, както индивидите на човешката раса.
към текста >>
Мотивният [двигателният] темперамент (фиг.13) почива върху развитието на костната и мускулна система и се отличава с висок и отличителен
ръст
, клонящ към ъглообразност.
Когато тази система от органи преодолява със своето действие, образува едно физиологическо състояние или разположение на тялото, което в новата класификация се нарича витивен [лат. Vita – живот] темперамент.Интелектуалната или умствената (нервическа) система, която съставя средата на съединителната нишка между душата, т.е. психическия принцип и външния свят и посредством която мисълта и чувствата се проявяват, е тъй също образувана от три разряда органи: органите на чувствата, мозъка и нервите. Когато преобладават тези три вида органи в тялото образуват онова душевно състояние и разположение на тялото, което в новата класификация се нарича интелектуален темперамент.И тъй ние имаме тогава под тази квалификация три първоначални темперамента, всеки от които е означен от външни признаци във физическата организация и упражнява особено влияние при изявленията на ума.ІV. Характеристики на темпераментите. 1.
Мотивният [двигателният] темперамент (фиг.13) почива върху развитието на костната и мускулна система и се отличава с висок и отличителен
ръст
, клонящ към ъглообразност.
Костите са големи и повечето дълги, отколкото широки; лицето е продълговато, страните изпъкнали, шията е повечето дълга, рамената широки, гърдите умерени, членовете дълги и добре свързани. Мускулите са масивни, твърди и яки; цветът на кожата и очите изобщо са черни и косата тъмночерна, гъста и дебела. Чертите на лицето са строго определени, изражението е внушително. Този темперамент придава голяма телесна сила и енергия и обич за физически упражнения. Тези които владеят този темперамент имат силен характер и са склонни да се захващат за такива предприятия [дейности], които изискват голямо усилие на телесните сили, те са повече наблюдатели отколкото мислители и се отличават с голяма твърдост, предприемчивост, постоянство и себенадеяност в работата си.
към текста >>
18.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Разпределение на умствените способности” в сп. 'Ро...
, 02.1902 г.
Полушарията на големия мозък са съединени централно чрез корпус калозум - един дебел и набит слой от
прекръстосани
влакна, които проникват във веществото на полушарията и ги свързват.
От продълговатия мозък, като радиален център или изходна точка, мозъчните влакна или фибри излизат и започват да се разклоняват към всички части на главния мозък. Затова тази част на нервния организъм се счита изобщо като съобщителна среда между тялото и мозъка. Мозъчните полушария. Големият или главният мозък е разделен на две главни части, наречени дясно и ляво полушарие, отделени чрез една дълбока бразда, образувана от процесус фалциформис - един сърпообразен израстък, проточен от ципестия слой, който обвива вътрешното лице на черепа. Този проточен израстък се спуща надолу около две трети от дълбочината на мозъка и преминава през цялата му дължина.
Полушарията на големия мозък са съединени централно чрез корпус калозум - един дебел и набит слой от
прекръстосани
влакна, които проникват във веществото на полушарията и ги свързват.
Предната връзка на съчетанието, една малка и валчеста корда от бели влакна, ги свързва отпред; също и подирната връзка, подобна такава корда, ги свързва отподир. Сър Чарлз Бел казва: „Това, което забелязваме от едната страна на мозъка има съответстваща част и от другата, и пълно подобие и симетрия е спазена във всичките деления на мозъчните страни. И тъй, ако приемем доказателствата на анатомията, трябва да допуснем, че както нервите са двойни и органите на външните чувства двойни, така и мозъкът е двоен и всяко впечатление, съобщено на мозъка, се предава и на двете му страни, и всичките действия трябва да се извършват едновременно и от двете полушария." Сър Чарлз Бел поддържа, че има обща прилика между двете полушария, но не и точна симетрия. Професор Хенри Грей в своя завършен труд върху анатомията казва: „В детето при раждане, преди пробуждане на умствените му способности, гънките на мозъка представляват твърде просто нареждане - само няколко вглъбнатини и възвишения. Каквито различия тогава и да съществуват в мозъците на разните човеци, могат да се отдадат на тяхното развитие и степента на тяхното дарование.
към текста >>
19.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), София
, 26.03.1902 г.
Да
възкръстне
духът Ви, да се повдигне душата Ви, да се уякчи надеждата Ви.
След всичко това ще дойдат Божиите благословения. Бъдете верни в малкото, а Господ ще Ви възнагради и с повече. Той знае всичките Ви мъчнотии и скърби и не е от онези, които забравят. Дръжте крепостта, защото трябва да дадем голям отпор на Лукавия, ще трябва да извършим наскоро своето главно сражение и Господ ще бъде с нас в тоя подвиг. Не бойте се.
Да
възкръстне
духът Ви, да се повдигне душата Ви, да се уякчи надеждата Ви.
Аз не съм Ви писал наскоро, но си има причини. Имам много спънки, препятствия. Трябва да нося голям товар. Аз желая Вашето повдигане и усъвършенстване от всичката си душа. И когато зная, че Вие сте верни и непоколебими на призванието си, мен ме радва Вашият подвиг.
към текста >>
20.
Учителя организира поредния събор, Бургас
, 08.1902 г.
Да
възкръстне
духът Ви, да се повдигне душата Ви, да се уякчи надеждата Ви.
След всичко това ще дойдат Божиите благословения. Бъдете верни в малкото, а Господ ще Ви възнагради и с повече. Той знае всичките Ви мъчнотии и скърби и не е от онези, които забравят. Дръжте крепостта, защото трябва да дадем голям отпор на Лукавия, ще трябва да извършим наскоро своето главно сражение и Господ ще бъде с нас в тоя подвиг. Не бойте се.
Да
възкръстне
духът Ви, да се повдигне душата Ви, да се уякчи надеждата Ви.
Аз не съм Ви писал наскоро, но си има причини. Имам много спънки, препятствия. Трябва да нося голям товар. Аз желая Вашето повдигане и усъвършенстване от всичката си душа. И когато зная, че Вие сте верни и непоколебими на призванието си, мен ме радва Вашият подвиг.
към текста >>
21.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 31.07.1903 г.
Този народ се намира на
кръстопът
помежду щастие и нещастие, помежду благословение и проклятие.
С г-жа М. Попова не съм имал възможност да се срещна. Ако това е угодно на Бога, ще сторим и него. Вашето миналогодишно писмо получих. Има много неща, които трябва да се извършат, но трябва Божието съдействие.
Този народ се намира на
кръстопът
помежду щастие и нещастие, помежду благословение и проклятие.
Ако дойде духовното събуждане, злото е отстранено. Бог да извърши, което е добро. Действувайте всички. Молете се да преуспее правдата и Бог да повдигне работници по сърцето Си. Не се опасявайте.
към текста >>
22.
Учителя заминава за Разград - трета обиколка на България
, 28.10.1903 г.
Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия
пръст
и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем.
Вярвам да сте преминали добре и Господ, нашият добър приятел и ръководител, да Ви е укрепявал и уякчавал постоянно. Това аз зная, защото ми беше казано, че ще пристигнете благополучно и ще имате благословение Отгоре за утеха и насърчение. Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действа за добро. Имайте тихо упование. Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Святото Си име.
Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия
пръст
и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем.
После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата ,ДЮМ [АУМ]137 и думите: ,Дарството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий". Това ще правиш три пъти на ден, сутрин, по обяд и вечер, по пет минути за всяко. Аз ще се побавя още за няколко време тук. Ако се усещаш разположен, пиши ми как сте духом и как преминахте. Евтим Златев138 се сгоди преди няколко време.
към текста >>
После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия
пръст
ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата ,ДЮМ [АУМ]137 и думите: ,Дарството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий".
Това аз зная, защото ми беше казано, че ще пристигнете благополучно и ще имате благословение Отгоре за утеха и насърчение. Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действа за добро. Имайте тихо упование. Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Святото Си име. Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия пръст и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем.
После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия
пръст
ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата ,ДЮМ [АУМ]137 и думите: ,Дарството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий".
Това ще правиш три пъти на ден, сутрин, по обяд и вечер, по пет минути за всяко. Аз ще се побавя още за няколко време тук. Ако се усещаш разположен, пиши ми как сте духом и как преминахте. Евтим Златев138 се сгоди преди няколко време. Кани и мен на годежа.
към текста >>
23.
Учителя е в Силистра - трета обиколка на България
, 5.11.1903 г.
Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия
пръст
и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем.
Вярвам да сте преминали добре и Господ, нашият добър приятел и ръководител, да Ви е укрепявал и уякчавал постоянно. Това аз зная, защото ми беше казано, че ще пристигнете благополучно и ще имате благословение Отгоре за утеха и насърчение. Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действа за добро. Имайте тихо упование. Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Святото Си име.
Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия
пръст
и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем.
После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата ,ДЮМ [АУМ]137 и думите: ,Дарството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий". Това ще правиш три пъти на ден, сутрин, по обяд и вечер, по пет минути за всяко. Аз ще се побавя още за няколко време тук. Ако се усещаш разположен, пиши ми как сте духом и как преминахте. Евтим Златев138 се сгоди преди няколко време.
към текста >>
После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия
пръст
ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата ,ДЮМ [АУМ]137 и думите: ,Дарството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий".
Това аз зная, защото ми беше казано, че ще пристигнете благополучно и ще имате благословение Отгоре за утеха и насърчение. Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действа за добро. Имайте тихо упование. Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Святото Си име. Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия пръст и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем.
После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия
пръст
ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата ,ДЮМ [АУМ]137 и думите: ,Дарството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий".
Това ще правиш три пъти на ден, сутрин, по обяд и вечер, по пет минути за всяко. Аз ще се побавя още за няколко време тук. Ако се усещаш разположен, пиши ми как сте духом и как преминахте. Евтим Златев138 се сгоди преди няколко време. Кани и мен на годежа.
към текста >>
24.
Учителя е в Русе - трета обиколка на България
, 20.11.1903 г.
Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия
пръст
и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем.
Вярвам да сте преминали добре и Господ, нашият добър приятел и ръководител, да Ви е укрепявал и уякчавал постоянно. Това аз зная, защото ми беше казано, че ще пристигнете благополучно и ще имате благословение Отгоре за утеха и насърчение. Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действа за добро. Имайте тихо упование. Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Святото Си име.
Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия
пръст
и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем.
После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата ,ЕЮМ [АУМ]137 и думите: ,Царството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий". Това ще правиш три пъти на ден, сутрин, по обяд и вечер, по пет минути за всяко. Аз ще се побавя още за няколко време тук. Ако се усещаш разположен, пиши ми как сте духом и как преминахте. Евтим Златев138 се сгоди преди няколко време.
към текста >>
После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия
пръст
ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата ,ЕЮМ [АУМ]137 и думите: ,Царството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий".
Това аз зная, защото ми беше казано, че ще пристигнете благополучно и ще имате благословение Отгоре за утеха и насърчение. Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действа за добро. Имайте тихо упование. Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Святото Си име. Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия пръст и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем.
После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия
пръст
ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата ,ЕЮМ [АУМ]137 и думите: ,Царството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий".
Това ще правиш три пъти на ден, сутрин, по обяд и вечер, по пет минути за всяко. Аз ще се побавя още за няколко време тук. Ако се усещаш разположен, пиши ми как сте духом и как преминахте. Евтим Златев138 се сгоди преди няколко време. Кани и мен на годежа.
към текста >>
25.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе
, 5.01.1904 г.
Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия
пръст
и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем.
Вярвам да сте преминали добре и Господ, нашият добър приятел и ръководител, да Ви е укрепявал и уякчавал постоянно. Това аз зная, защото ми беше казано, че ще пристигнете благополучно и ще имате благословение Отгоре за утеха и насърчение. Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действа за добро. Имайте тихо упование. Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Святото Си име.
Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия
пръст
и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем.
После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата ЕЮМ [АУМ]137 и думите: "Дарството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий". Това ще правиш три пъти на ден, сутрин, по обяд и вечер, по пет минути за всяко. Аз ще се побавя още за няколко време тук. Ако се усещаш разположен, пиши ми как сте духом и как преминахте. Евтим Златев138 се сгоди преди няколко време.
към текста >>
После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия
пръст
ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата ЕЮМ [АУМ]137 и думите: "Дарството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий".
Това аз зная, защото ми беше казано, че ще пристигнете благополучно и ще имате благословение Отгоре за утеха и насърчение. Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действа за добро. Имайте тихо упование. Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Святото Си име. Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия пръст и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем.
После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия
пръст
ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата ЕЮМ [АУМ]137 и думите: "Дарството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий".
Това ще правиш три пъти на ден, сутрин, по обяд и вечер, по пет минути за всяко. Аз ще се побавя още за няколко време тук. Ако се усещаш разположен, пиши ми как сте духом и как преминахте. Евтим Златев138 се сгоди преди няколко време. Кани и мен на годежа.
към текста >>
26.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 10.09.1904 г.
Нам ни е мъчно да понесем малък
кръст
.
Зная, че във всякой един живот има свои неприятности, но те са необходимости. Пътят за Царството Божие минава през Голгота. „И отговори един от старците, та ми рече: тези, облечените в белите дрехи, кои са и откъде са дошли? И рекох му: Господине, ти знаеш. И рече ми: те са, които идат от голямата скръб и опраха дрехите си." Нам ни е мъчно да се свикнем с тая мисъл: че когото Бог люби, него и наказва.
Нам ни е мъчно да понесем малък
кръст
.
Всяка малка спънка ний я считаме за голямо нещастие и като че ли е един лош признак от Господа. Това е една измама на плътта. Скърбите винаги носят велики Божии благословения. Земята, за да принесе плод, трябва да се разоре. Така е и с душата.
към текста >>
27.
Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови
, 12.1904 г.
В.К. - Вергилий
Кръстев
В.К.: Сега случката за Бъчваров кой ви е разказвал - Бъчваров или леля Гина? Че Учителят е живял при Бъчваров? Е.А.: Леля Гина. Тя лично ми го е разказвала. И други неща ми е разказвала, които съм описала
В.К. - Вергилий
Кръстев
Е.А. - Елена Андреева I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./ ЗАПИСВАНЕ НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНОУчителят е роден на 29 юни 1864 год. на обед - Петровден по Юлиянския календар. Първоначалното си образование Учителят е получил в родното си село Николаевка, Варненско.
към текста >>
I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./магнетофонен запис от Вергилий
Кръстев
Затова се налагало съборните беседи дадени от Учителя да се напечатат веднага след събора, за да могат приятелите да си служат с тях. През 1920 год. Паша дешифрира беседите и се отпечатват наскоро след събора под ръководството на споменатата комисия. На следващата година 1921 год. минало доста време след събора и беседите не били напечатани.
I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./магнетофонен запис от Вергилий
Кръстев
Изгревът - том 9
към текста >>
28.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 18.06.1905 г.
Зная, един от себе си страда, друг от приятеля си, трети от децата си, четвърти от мъжа си, пети от жена си и тем подобни Разбира се, нискостоящите духове в пространството нямат друго занятие, те създават на хората работа Те са Божественият остен Ако някой не иска от сърце да слугува на своя Добър Господар, ще се намерят много други незвани Не се плашете от дявола Той е силен само когато е на своята оплетена мрежа, без нея той е тъй слаб, както последният страхливец Вий трябва да знаете, че около вас има мнозина, които се нуждаят от вашата помощ Вий трябва да бъдете сол за Христовата църква в България, сила за православието Днешните времена са времена на изпити и пресяване Бог ще пресее и очисти всичко под своето сито Хората ще се научат от опит да знаят, че след всичко не остава нищо друго освен Истината и добрия живот На хората е потребна чиста и здрава храна Ако Небесните жители се интересуват за вашата участ, подвизавайте се да бъдете достойни за това внимание Имайте разумно търпение, всичко ще ви се даде на своето време Кога ви сполетят страдания, мъчнотии, скърби, благодарете на Господа Това са благословения за вас Бъдете подобни на вашия Учител Винаги съм ви пращал моето съдействие Господ ви е дал всичко изобилно Сега остава да богатеете по друго направление .На
Кръстникова
много добре сте отговорили.
Няма защо да се смущавате. На всекиго от вас ще му се даде това, което му трябва. Бог знае от що имате нужда. Обръщайте се постоянно към Него, тъй както всяка тревица прави кога се показва слънцето. Онзи, Който може да ви задоволи, да ви изпълни с всяка радост и да ви даде потребите на живота, е само един Господ Потребна е пълна и непоколебима вяра Аз зная вашите болки Но потребно е да се научите на своето послушание на Онзи вътрешен глас, който оживява и възкресява мъртвите.
Зная, един от себе си страда, друг от приятеля си, трети от децата си, четвърти от мъжа си, пети от жена си и тем подобни Разбира се, нискостоящите духове в пространството нямат друго занятие, те създават на хората работа Те са Божественият остен Ако някой не иска от сърце да слугува на своя Добър Господар, ще се намерят много други незвани Не се плашете от дявола Той е силен само когато е на своята оплетена мрежа, без нея той е тъй слаб, както последният страхливец Вий трябва да знаете, че около вас има мнозина, които се нуждаят от вашата помощ Вий трябва да бъдете сол за Христовата църква в България, сила за православието Днешните времена са времена на изпити и пресяване Бог ще пресее и очисти всичко под своето сито Хората ще се научат от опит да знаят, че след всичко не остава нищо друго освен Истината и добрия живот На хората е потребна чиста и здрава храна Ако Небесните жители се интересуват за вашата участ, подвизавайте се да бъдете достойни за това внимание Имайте разумно търпение, всичко ще ви се даде на своето време Кога ви сполетят страдания, мъчнотии, скърби, благодарете на Господа Това са благословения за вас Бъдете подобни на вашия Учител Винаги съм ви пращал моето съдействие Господ ви е дал всичко изобилно Сега остава да богатеете по друго направление .На
Кръстникова
много добре сте отговорили.
Като всякой дух трябва да се подчинява на Господа, Който урежда всичко по най-добрия начин Зная, че много днешни медиуми не са се научили да различават езика на Небето Трябва да се изпитват духовете откъде идват и какво говорят Небето вижда нещата много по-отдалече, отколкото мислят някои Няма нужда да пишете на вестник „Мир" Не му е времето Що казва пророкът, разумните ще разберат На света трябва остен и той иде. Поздравете всички. Поздравете г-жа Недялкова и й кажете да не оскудява вярата й. Според вярата й ще бъде. Ще посетя Търново, когато дойде времето.
към текста >>
29.
Учителя присъства на събора, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - първи ден
, 11.08.1906 г.
Тя е енергия, която ние можем да затворим в себе си при известни случаи, като
прекръстосаме
ръцете и краката си.
Гневът, страхът и страстта са прояви от человеческо естество. Те трябва да се облагородят, като се превърне гневът в деятелност, страхът - в благоразумие, страстта - във воля. Мъдростта се добива от ред погрешки. Лъчистата материя, която изтича от човешкото тяло, изтича най-много от ръцете и нозете ни. Тая лъчиста материя на спиритически език се нарича флуиди.
Тя е енергия, която ние можем да затворим в себе си при известни случаи, като
прекръстосаме
ръцете и краката си.
Ако се преуморяваме умствено или телесно, ние губим много от тая енергия и тогава чувстваме отпадък на силите си. Тая лъчиста енергия образува около главата ни т.н. ореол, виден за ясновидците. Ореолът на човека бива такъв, какъвто е и характерът му. Злъчният човек има зелен ореол, кръвожадният - червен, мъдрият - син и пр.
към текста >>
30.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 15.02.1907 г.
Той цял
кръст
за тебе е носил, а ти малко мъчнотии не можеш да понесеш.
Вървете по пътя, който съм ви показал. С чужди грехове не се товарете, кога не може да ги носите. Не очаквайте от другите това, което не могат да ви дадат. Отечеството на любовта не е земята. Задоволи се с това, което Бог ти е отредил.
Той цял
кръст
за тебе е носил, а ти малко мъчнотии не можеш да понесеш.
Как мислите вий да влезете в царството Божие, по гладък път или тесен? Защо се самохипнотизи-рате с чужди мисли и защо си въобразявате това, което не е. Всякой, който се съмнява в мен, потъва в морето тъй, както Петър потъваше. Нима Аз не съм същий всякога? Искам да бъдете умни и истинолюбиви.
към текста >>
31.
Учителя дава упражнение на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата).
, 15.08.1907 г.
Упражнение:1.
Кръстосване
на ръцете, за да се намери добре центърът на Правдата, гдето Бог действува - волята.2.
Учителя дава упражнение на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата) Упражнението е записано от един от протоколчиците на този събор - Мария Казакова. 15 август 1907 г.
Упражнение:1.
Кръстосване
на ръцете, за да се намери добре центърът на Правдата, гдето Бог действува - волята.2.
Дясната ръка на лявото рамо. Положителните, мъжките сили да действуват върху Веригата - мъжката страна у човека.3. Лявата ръка - отрицателната страна, женската; двете в съединение са в пълнота.4. Дясната ръка горе - призоваване активността Божия - творческата сила Ехова (Йехова,Иеова).5. Лявата ръка - призоваване Светия Дух -Адонай - родственик на Сина Божий.6.
към текста >>
на Вергилий
Кръстев
.)Първата стъпка по развиване на волята да не се придружава с дребни грижи.
Лявата ръка - отрицателната страна, женската; двете в съединение са в пълнота.4. Дясната ръка горе - призоваване активността Божия - творческата сила Ехова (Йехова,Иеова).5. Лявата ръка - призоваване Светия Дух -Адонай - родственик на Сина Божий.6. Двете ръце - синовно поклонение Богу -Елохим (Исус), един от тримата.Това е Все - Светата Троица. Третото лице у нас е Синът.(А - Йехова; В - Елохим; С - Адонай. Бел.
на Вергилий
Кръстев
.)Първата стъпка по развиване на волята да не се придружава с дребни грижи.
Това пречи на усъвършенстването.Принудително не можеш да бъдеш добродетелен.Пасивен и активен грях. Гордост и лицемерие, притворство.В скръбта печелим, в радостта харчим. Добрината на човека не зависи от обстоятелствата. Велик в Небето е тоя, който извърши и най-малката работа според Волята Божия. Не мислете за хората, че са лоши, защото ще укорите техния Създател.Любовта всякога съчувствува, а не само в един даден момент.Първата стъпка.
към текста >>
32.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 10 август
, 10.08.1908 г.
Добрите духове стоят на
кръстопътя
ви и само когато се заблуди човек, явяват се при него духовете екзекутори90, ако не знаеш, може да вземе това изплащане и хиляди години.
В тазгодишното събрание ви казвам, пък и в миналогодишното ви загатнах, че когато искате да се избавите от едно препятствие, не бива да мислите, че това препятствие Бог ви го е пратил за ваше нещастие. Никога не бива да туряте такава мисъл в ума си. Когато имате, например, някакво домашно нещастие, Бог го изпраща да се отрезвите и като стане това, хипнозата, която е била в ума ви, тутакси изчезва. Ами че изпитанията вие сами си ги създавате, защото се оплитате в други, чужди кръгове и тогава страдате. Например във вашия ум се е родило желанието да управлявате други хора, да заповядвате - това значи, че сте вече в друг кръг.
Добрите духове стоят на
кръстопътя
ви и само когато се заблуди човек, явяват се при него духовете екзекутори90, ако не знаеш, може да вземе това изплащане и хиляди години.
Това, което вас ви смушава, не бързайте с него - то ще ви се изясни. Ако някои неща ви са тъмни, не бързайте, постепенно ще ви се изяснят. В една епоха няма условие за всичките духове да се развиват. Който пресиля работите, учи своите уроци. Един человек, който живее един ден в любовта Божия, се счита в Небето, че е живял много повече от друг человек, който е живял милиарди години без любовта Божия.
към текста >>
33.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1908 г.
Като
пръстените
на Сатурн прилича Земята.
Черното море е една врата на всичките духове от запад, за да бъдат изпъдени - това море е едно чистене за тях; то е врата за долния етаж на Земята, дето изпращат духовете, идещи от запад. Този етаж се нарича „Пода". В окултизма не се вярва, че има огън във вътрешността на Земята, а се вярва, че Земята е куха и има около 500 километра атмосфера, която се осветлява от външната атмосфера на Земята. В тези именно 500 километра разстояние стоят лошите, така да кажем, духове. Това е едно въззрение на окултистите.
Като
пръстените
на Сатурн прилича Земята.
Кухината на Земята не е свързана с вътрешността й. Кората на Земята-обвивката й - не е по-дебела от 300 километра. Вулканите в Средиземно море като Етна, Везувий и пр. са с които издишат тези средиземни същества. Представете си астралната сфера над нас, гдето живеят астралците.
към текста >>
34.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 10.04.1909 г.
Светлите капки на водата биха се възмущавали, че от висотата на своето положение се стичат в калта, но това стичане е потребно за погребаните семенца в
пръстта
.
Някои мязат на планински върхове, а други - на долини, но това не бива да ни се види зловидно. Всяко нещо на своето място. Високите върхове - това представлява человешкият ум, долините - това представлява человешкото сърце. Человек трябва да е благодарен на своя Създател, че Той е направил всичко в природата да съдействува за добро. Добро не от гледището на тялото, но от гледището на Душата и Духа.
Светлите капки на водата биха се възмущавали, че от висотата на своето положение се стичат в калта, но това стичане е потребно за погребаните семенца в
пръстта
.
Че коя капка би съжалявала, ако се намереше облечена в дрехата на цвета? Поздравете от мене всички ваши домашни, а така също и всички приятели. Ваш П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
35.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (картичка)
, 9.05.1909 г.
14 „Защото всичкият закон в една реч се изпълнява, сиреч в тази: „Да възлюбиш ближнаго твоего както самаго себе си.” (бележки на съставителя Вергилий
Кръстев
)
Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 ----------------------------------------------------------------------------- **Текстът е на картичката е: Познай Истината. Надежда. С инициали върху стих от Евангелието - Послание към Галатяните, гл. 5, ст.
14 „Защото всичкият закон в една реч се изпълнява, сиреч в тази: „Да възлюбиш ближнаго твоего както самаго себе си.” (бележки на съставителя Вергилий
Кръстев
)
към текста >>
36.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1909 г.
Мястото е много чисто; там са кацали извънземни със своите светящи чинии и селяните са ги мислили, че са змейове, и го
кръстили
с. Змеево.
Кънчо Стойчев На 3 (14).02.1865 г, вторник по обед (12 ч), се ражда син на поп Стойчо от с. Змеево (Дервент), Старозагорско. Кръщават го на името на дядо му Кънчо, Майка му се казва Мария Ноева. Баща му Стойчо е душата на освободителното дело в Старозагорския окръг, Домът му е бил укритие за комитите и е бил постоянно посещаван от Апостола на свободата Васил Левски. Селото се намира настрана, на север от града, и е много удобно, скрито в баирите, за провеждане на освободителното дело.
Мястото е много чисто; там са кацали извънземни със своите светящи чинии и селяните са ги мислили, че са змейове, и го
кръстили
с. Змеево.
Селото е свидетел на много революционни случки от борбата на българите срещу турското робство. Много от жителите са участвали в Освободителната война. След изгарянето на Стара Загора семейството на поп Стойчо се премества в град Бургас. Тук дядо ми Кънчо завършва гимназия и започва да работи като телеграфопощенски чиновник. Дядо ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран.
към текста >>
на съставителяВергилий
Кръстев
)3.
Тя заявява, че иска да говори с госпожа Стойчева. Баба ми й казва: „Аз съм.” Дамата я изгледала от главата до краката, понеже знаела, че тя се носи много красиво, и заявила: „Искам да говоря с госпожа Величка Стойчева, а не със слугинята й.” Величка й казала: „Почакайте малко.” Отишла в стаята си, преоблякла се с най-хубавите си нови дрехи и посрещнала гостенката си. Последната не я познала, че тя е същата, и провели много хубав, дълъг разговор,* За Величка Стойчева виж „Изгревът”, том VII, стр. 465 ÷ 466, 467 ÷ 468, 469 ÷ 475; том VIII, стр. 534 ÷ 535. (бел.
на съставителяВергилий
Кръстев
)3.
Осиновяване Учителят вижда, че Величка има много голяма любов към децата и й предлага да си вземе едно дете от черквата, когато там ги изнасят, и да го отгледа. Преди 2000 години баба ми Величка е била римски патриций, началник на голяма римска войска, която преследвала жестоко християните. По това време, след възкресението на Христос, аз съм бил ръководител на около 400 християни, с които сме се криели от римляните в Галилейските гори (мястото на ума и мисълта). Величка, която е мъж, военноначалник, ни хваща и изпраща на кладата да изгорим. След този лош акт към мене, след напускането ми на тази земна хижина, аз се вселявам в нея и я карам да стане християнка.
към текста >>
Величка влиза в църквата, където са изложени десетина деца за осиновяване, Тя се спира, оглежда децата и веднага познава своето дете отпреди 2000 години, посочва го с
пръсти
казва: „Това е моето дете!
След този лош акт към мене, след напускането ми на тази земна хижина, аз се вселявам в нея и я карам да стане християнка. Тя става християнка, скоро си заминава и пак идва като жена християнка в Палестина. Там тя ражда момиченце и при последвалите гонения е хваната и осъдена да изгори на кладата. Тя си заминава от този свят, като оставя дъщеря си на произвола на съдбата - не може да я отгледа. Това дете Стоянка (Стевка) е същото дете, което не можа да отгледа преди 2000 години и сега, пред лицето на Бога, Който е дошъл между нас в плът, довършва тази своя задача, В края на 1903 г.
Величка влиза в църквата, където са изложени десетина деца за осиновяване, Тя се спира, оглежда децата и веднага познава своето дете отпреди 2000 години, посочва го с
пръсти
казва: „Това е моето дете!
” Величка се връща у дома си, където е Учителят, и Го пита да вземе ли това момиченце. Той й отговаря, че то е определено за нея. Тя се връща в църквата и взима детето, като след тона оформя документите. Момичето е родено на 19.10. (1.11) 1903 г. - неделя, в 6 ч 48 мин в с, Кази Клисе, Бургаско, от баща Паунко Велев и майка Николина Василева.
към текста >>
469 ÷ 475 (бележки на съставителя Вергилий
Кръстев
)6.
Той й отговаря: „Получих писмото ви и пратката. Да расте вашето сърце, да се въздига вашата душа в Пътят на Господа и да сияе Неговата Истина във вашите умове. Ходете с вяра. Бъдещето е светло и Господ е, Който въздига всичко.” _________________________________* Писмата от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева са публикувани в настоящия том на „Изгревът”, в раздел VIII.Б., а една част от тях- в том VII, стр.
469 ÷ 475 (бележки на съставителя Вергилий
Кръстев
)6.
Неизпратената телеграма Майка ми Стевка израства под любящите грижи на Величка и в 1911 г. изкарва първо отделение, а след това продължава учението си в Бургас. Започва войната, която донася голяма оскъдица в живота. Баба Величка е много нежна, чувствителна и се разболява тежко и дядо Кънчо постоянно се грижи за нея. Изкарва няколко кризи и дядо ми решава да иска помощ от Учителя.
към текста >>
на съставителя Вергилий
Кръстев
)7.
Кънчо на екс изпил съдържанието в чашката, но се оказало не ракия, а газ. От този момент дядо ми се отказва от ракията и щом я помирише, му замирисва на газ. Величка благодарила на Учителя, че така болезнено удовлетворил молбата й. ____________________________________* Виж „Изгревът”, том VII, стр. 460, № 11. (бел.
на съставителя Вергилий
Кръстев
)7.
Защо Учителят бе интерниран Въпреки предупреждението на Учителя към Фердинанд, България да остане неутрална, царят отговаря, че не слуша ясновидци и на 1.10.1915 г. публикува манифест за обявяване на война в съюз с Централните сили - Германия, Австрия и Турция, срещу Антантата - Англия, Русия и САЩ. В началото на 1917 г. .положението на фронта става критично и Фердинанд изпраща адютанта си генерал Алекси Стоянов да пита Учителя какво да прави. Учителят му отговаря, че Германия ще загуби войната и България трябва незабавно да сключи мир.
към текста >>
Написал доклад до Министерството, че тя не посещавала църквата, не се
кръстела
и била от Бялото Братство.
и през 1925/26 г. В Габрово се запознала с Николай Дойнов и двамата се събирали на младежки клас и четели беседи. Майка ми посещава Учителя в София. Попът на селото имал дъщеря, завършила педагогика, иискал да я назначи на работа в селото. Започнал да търси причини, за да уволни Стевка.
Написал доклад до Министерството, че тя не посещавала църквата, не се
кръстела
и била от Бялото Братство.
Уволняват майка ми за 3 години - да се поправи. Тогава - през 1926 г., дядо ми Кънчо и майка ми се преместват в София, където Стевка се записва в Историко-филологическия факултет и го посещавало 1930 г. Редовно ходи на беседи. Учител от Габрово я харесал и искал да се ожени за нея.* Често й пишел писма и я канел да отиде в Габрово. Стевка се срещнала със сестра София Попова и тя я посъветвала да пита Учителя по този въпрос.
към текста >>
на съставителя Вергилий
Кръстев
)10.
” Тя не Му казала защо и за какво искала да отиде в Габрово. „Рекох, може да отидете” - и затворил вратата..Майка ми заслизала по стълбата и нещо я прерязало в слънчевия възел. Разбрала, че не трябва да отива в Габрово, което потвърдила и сестра Попова. Учителят с един замах я освободил от тази връзка.______________________________* Виж „Изгревът”, том VII, стр. 452, № 1, (бел.
на съставителя Вергилий
Кръстев
)10.
Гушата От напреженията, които изживява, й се появява гуша и тя слага бяло шалче на врата си. Когато излизала от беседата, Учителят я попитал: „Рекох, какво имате на врата? ” – „Гуша, Учителю.” Той извиква сестра Мария Златева, дава й шише със зехтин, казва да я разтрие добре. Тя я разтрива няколко пъти и подутината изчезва. В сряда, пред Общия окултен клас, Учителят казва, че на някои хора се образуват по различни части на тялото подутини и на врата - гуша.
към текста >>
(бел, на съставителя Вергилий
Кръстев
)12.
Учителят отваря вратата, взима това, което му подава, но майка ми не Му казва нищо за състоянието си - да не Го безпокои. Тръгва си и извън братския двор й става лошо и припада.* Лежи известно време, става, оглежда се - никой не я видял. Тръгва към дома си и повръща няколко пъти, но усеща, че състоянието и бързо се подобрява. На другия ден е напълно здрава. Тогава майка ми се запознава с брат Любомир Лулчев и има кореспонденция с него - около 40 писма.* Виж „Изгревът”, том VII, стр, 458, № 8.
(бел, на съставителя Вергилий
Кръстев
)12.
Защо Крум Няголов не стана протестантски проповедник Баща ми Крум Иванов Няголов е роден на 11 (24),08,1903 г., в 14 ч 37 мин в гр. Силистра и е най-малкото - 12-ото дете от голямото им семейство. Прекарва трудно детство, съпроводено с мизерия и глад. Дали им 10 килограма боб от 7 ÷ 8 години, да го сварят и да се нахранят хората от махалата им. Цяла седмица го варили, но бобът бил твърд.
към текста >>
(бел, на съставителя Вергилий
Кръстев
)** Виж „Изгревът”, том VII, стр.
Меркурий в квадрат със Сатурн не й позволява да има външни изяви, дава голяма критичност и спънки, Уран в съвпад и паралел с Марс във 2 дом в квадрат с Луната, Венера и Юпитер показва много променчиви финанси, граничещи с бедност. Понеже Уран и Марс са в юпитеровия знак Стрелец, идейният живот, който тя живееше, никога не я е оставял без средства, макар че не работеше, а беше домакиня. Баща ми и аз, каквото изработвахме, го давахме на нея и тя пестеливо и разумно поддържаше голямото ни семейство.* Хороскопът на Стевка Няголова се публикува в отделна глава, на стр. 943 (от оригинала, а тук и на стр. ХХХ - ГСК) в настоящия том.
(бел, на съставителя Вергилий
Кръстев
)** Виж „Изгревът”, том VII, стр.
458 ÷ 459, № 69.15. Крум Няголов - квадратури в хороскопа му* Както казах, баща ми Крум е роден на 11 (24).08.1903 г, в 14 ч 57 мин в гр. Силистра. Асцендентът му е Стрелец в съвпад с Уран (докато на майка ми е Асцендент Скорпион в съвпад със Слънцето), което го прави много свободолюбив, оригинален и понякога ексцентричен. Постъпвал е оригинално, различно от другите, и е смятал, че неговите схващания са по-добри от тия на другите хора. Защитавал е разбиранията си против всичко и всички докрай.
към текста >>
567 - ГСК) прилагаме астрологичната му карта, (бележки на съставителя
ВергилийКръстев
)Крум Няголов24 август 1903 Пн 14:57 (GМТ+2) 44n41 27е02АспектиСъединение Луна-Венера >7°35'57"< Съединение Луна-Меркурий
Слънцето в тригон с Уран и в секстил с Нептун говорят, че той е свързан с Божествената Мъдрост и Любов и постоянно търси Бога и Го намира в лицето на Учителя. Проявява пълно послушание към Неговите мъдри съвети. Затова Учителят 4 часа го е изучавал при първата им среща - Крум има много хубава обхода с високостоящите и мълчаливо, с любов върши възложената му работа. Душата му е минала през много мъчнотии и страдания, но умът и сърцето му са били винаги насочени към духовния живот. _____________________________________* На стр, 586 (от оригинала, а тук и на стр.
567 - ГСК) прилагаме астрологичната му карта, (бележки на съставителя
ВергилийКръстев
)Крум Няголов24 август 1903 Пн 14:57 (GМТ+2) 44n41 27е02АспектиСъединение Луна-Венера >7°35'57"< Съединение Луна-Меркурий
Тригон Венера-Сатурн >122°40'45"< Квадрат Венера-Нептун >86°10'41"< Квадрат Луна-Уран Опозиция Луна-Юпитер Квадрат Меркурий-Плутон Полусекстил Слънце-Венера >31°22'11"54°48'30"< Квадрат Нептун-Раху >91°50'57"
към текста >>
37.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август
, 18.08.1909 г.
Затова с борбата, която водим, ние трябва да имаме мисълта, че Бог е с нас и какъвто
кръст
да ни се дава, да знаем, че това ни се дава от Небето, Което работи за нашето добро.
Така, че остава неизяснено все още къде се е провел съборът през 1909 г.? 18 август, 7 часа сутринта Г-н Дънов прочете 10 глава от Матея, 1 и 2-ри стих и след това от 16 стих до края, и каза:- В живота мъчнотиите ще дойдат. Тия мъчнотии могат да бъдат на физическото поле, астралното и менталното тела, те могат да бъдат в ума ти, сърцето ти, но тия мъчнотии трябва да ги победиш, защото неприятели на нашата душа имаме и в трите полета.Завистта е едно свойство на духовете, които са напреднали умствено, но не са довършили своето духовно развитие. Духовете, напреднали умствено, а останали духовно, създават хиляди мъчнотии и нещастия на хората.
Затова с борбата, която водим, ние трябва да имаме мисълта, че Бог е с нас и какъвто
кръст
да ни се дава, да знаем, че това ни се дава от Небето, Което работи за нашето добро.
Щастие е онова, което Бог счита за щастие. Може да направи човек много грехове, но заражда се в душата му нещо и тя се оправдава. А пък друг човек може да не е направил грехове, но се отклонил от пътя, в който е поставен, пропада. Но Христос казва, че ние чрез Божествената любов можем да победим тия мъчнотии. Да призоваваме Господа и да не обръщаме внимание на ония шепнения, които черната ложа чрез разните мисли прави.Искам да ви кажа да не се съблазнявате от нищо.
към текста >>
Следователно в това движение еднакъв резултат не може да излезе, но понеже Бог [направи] да се образува едно пречупване на линиите в един ъгъл и линиите почват да се
прекръстосват
и се образува Волтерната теория, т.е.
Защо Той иска да се индивидуализират нещата, като Бог е личност? Моето възражение е, че Бог съществува във вид на два принципа. Всичките души съществуват в Него и имат известно съзнание и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях и от тях Той се принуждава да твори света.Да дойдем до първоначалното състояние на света. Първоначалното състояние на света, състоянието на материята, е било едно състояние, което не хвърля никакво съмнение, Материята е била съвършено прозрачна, а в такава прозрачна материя нищо не е могло да се разбере. Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти.По принципа, как именно е създаден светът, ако четете известни книги, там ще намерите известни възгледи, но аз ето какво мисля: Всичката Божествена енергия се движи по една права линия.
Следователно в това движение еднакъв резултат не може да излезе, но понеже Бог [направи] да се образува едно пречупване на линиите в един ъгъл и линиите почват да се
прекръстосват
и се образува Волтерната теория, т.е.
движението на всичката материя около спирална форма и така са образувани великите97 това, което ви се дава, то е друг въпрос.Тия принципи в Библията трябва да се оползотворят. Те имат практическо приложение в живота. Ние ще слезем от философията към практическото приложение в живота. Защото живеете между вълци, та да знаете как да постъпвате.За да може правилно да се развивате и да могат материалните работи да се оправят, трябва съблюдаване на известни правила и аз казвам, че материалните богатства са резултат на добро духовно състояние. Материалните богатства са само за добрите хора.
към текста >>
Но понеже Бог, веднъж като се прояви, образува се едно пречупване на линиите в ъгъл, линиите почват да се
прекръстосват
и се образува волутната теория75, т.е.
Първоначалното състояние на света, състоянието на материята е било едно състояние, което не е хвърляло никаква сянка зад себе си. Материята е била съвършено ефирна, прозрачна, а в такава прозрачна материя нищо не е могло да се развива73. Следователно Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти. По принцип как именно е създаден светът? Ако четете разни окултни книги, там има разни възгледи, но ето какво мисля аз: всичката Божествена енергия се движи по една права линия, следователно в това движение никакъв резултат74 не може да произлезе.
Но понеже Бог, веднъж като се прояви, образува се едно пречупване на линиите в ъгъл, линиите почват да се
прекръстосват
и се образува волутната теория75, т.е.
спиралната форма, затова движението на всичката материя става в спиралната форма. И така са образувани великите светове, а после – по-малките слънца, които постепенно са изгубвали своята светлина и са станали като нашата Земя, на която могат да живеят хора. Разбира се, този процес не е изработен за десет, двадесет или един милион години, а най-малко са били нужни десет милиарда години и ще са потребни още десет милиарда години76, за да се изготви една обща еволюция, една нова Вселена77. Следователно, като теглим аналогия и като вземем предвид движението на Слънцето, потребни са един милиард години. Значи, за да завърши човек своята еволюция, трябва да премине през тия двадесет милиарда години.
към текста >>
Така магарето едно време се молило на Господа да му даде по-голям
ръст
, а с това добило и голям глас80.
Ако вие можехте да възприемате вибрациите на цветовете79 например, то вие ще можете да се вслушвате и в гласа на цветето и да чуете неговата история, защото и цветята имат толкова съзнание, както и ние в нашия свят. Напредналите духове гледат към нас, както ние гледаме към цветята, защото и ние сме цветя спрямо Висшите духове. Ние за Духовния свят сме още растения, а спрямо органическия свят сме човеци. Да, вие трябва да познавате своето положение, за да се не възгордеете, защото духовете бият. Ако човек напусне тъй своята сфера, неговото положение ще бъде смешно.
Така магарето едно време се молило на Господа да му даде по-голям
ръст
, а с това добило и голям глас80.
Но като добило голям глас, тогава му дали по-малък ръст и сега то е станало за посмешище. Та възможно е човек, като измени положението си, да стане посмешище. Човек не бива да бърза. Тези, които го товарят, те ще го и разтоварят, така щото няма нужда от бързане. Сега да вземем например мислите и желанията.
към текста >>
Но като добило голям глас, тогава му дали по-малък
ръст
и сега то е станало за посмешище.
Напредналите духове гледат към нас, както ние гледаме към цветята, защото и ние сме цветя спрямо Висшите духове. Ние за Духовния свят сме още растения, а спрямо органическия свят сме човеци. Да, вие трябва да познавате своето положение, за да се не възгордеете, защото духовете бият. Ако човек напусне тъй своята сфера, неговото положение ще бъде смешно. Така магарето едно време се молило на Господа да му даде по-голям ръст, а с това добило и голям глас80.
Но като добило голям глас, тогава му дали по-малък
ръст
и сега то е станало за посмешище.
Та възможно е човек, като измени положението си, да стане посмешище. Човек не бива да бърза. Тези, които го товарят, те ще го и разтоварят, така щото няма нужда от бързане. Сега да вземем например мислите и желанията. Колцина от вас сте господари на вашите мисли и желания?
към текста >>
Та какъвто и
кръст
да ни се дава, да знаем, че това ни се дава от Небето, което работи за нашето добро.
те могат да бъдат в ума или сърцето, но всичките мъчнотии трябва да победим. Неприятели на нашите души имаме в трите полета. Завистта е едно свойство на духовете, които са напреднали умствено, но не са довършили своето духовно развитие. Духове, напреднали умствено, а изостанали духовно, създават хиляди мъчнотии и нещастия на хората. Затова в борбата, която водим, ние трябва да имаме предвид мисълта, че Бог е с нас.
Та какъвто и
кръст
да ни се дава, да знаем, че това ни се дава от Небето, което работи за нашето добро.
Щастие е онова, което Бог счита за щастие. Може да е направил човек много грехове, но пробужда се душата и тя се умива. А пък друг човек може да не е направил грехове, но пък отклонен от пътя, в който е поставен, пропада. Но Христос казва, че ние чрез Божествената Любов можем да победим тия мъчнотии. Да призоваваме Господа в сърцето си и да не обръщаме внимание на всичките тия шепнения, които Черната ложа прави чрез разните мисли.
към текста >>
38.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [затворена карта], Търново
, 9.03.1909 г.
Още от самото начало има надписи върху плочите, като например –
кръстен
знак, символите на четиримата евангелисти в четирите края, изображение на риба като символ на християнството и др.
Това представлява тайнствено общение на човешката душа със Светия Дух, където Словото, носено от Светия Дух, се претворява в човека в плът и кръв – и от земен човекът става небесен, изповядващ себе си чрез дела в Дух и Истина. Евхаристията представлява безкръвно жертвоприношение, което става чрез принасяне на хляб и вино върху евхаристийната трапеза. Именно тези подвижни жертвеници, изработени от дърво, са наричани „антиминси“ при първите християни. След признаване на християнството като официална религия те се поставяли в храмовете върху престола за извършване на обреда. По-късно вместо от дърво антиминсите се изработват от ленен плат, като се поставят на малки маси.
Още от самото начало има надписи върху плочите, като например –
кръстен
знак, символите на четиримата евангелисти в четирите края, изображение на риба като символ на християнството и др.
Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г. – полагането на Христос в гроба с надгробен плач.Константин Дъновски получава този свят символ по мистериозен начин на 11 април 1854 г. в солунската църква „Св. Димитър“. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“ в главата „Едно откровение в солунската черква „Св. Димитрий“.
към текста >>
39.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1910 г.
Този нож е също емблема, представляваща меча Божий и затова го виждаме в
кръстообразна
форма.От една своя тетрадка г-н Дънов прочете текст, в който имаше наставления и упътвания, но понеже не се позволи да го препишем, не може да бъде вместен и в настоящата книга.
Същевременно, тази пръчка — емблема показва и троякото проявление на Бога. Ние сме се качили в първия Божествен етап.Показа се и другата емблема на Веригата, ножът, след което г-н Дънов каза: — Всяко събитие, за да се прояви, трябва да има сила — този нож показва силата. Това е единственото оръжие, което човек може да носи. Всичките мълнии, които се изпращат от Горе, имат формата на това оръжие.
Този нож е също емблема, представляваща меча Божий и затова го виждаме в
кръстообразна
форма.От една своя тетрадка г-н Дънов прочете текст, в който имаше наставления и упътвания, но понеже не се позволи да го препишем, не може да бъде вместен и в настоящата книга.
За него той каза: — Прочетеното се отнася лично за нас и всякой трябва да го вземе за себе си.След гореизложеното г-н Дънов обяви събранието за свършено, като добави, че между 6 и 7 часа тази вечер трябва да се явим всички „за да се освежим“. Но понеже всички не се считаха уморени и не напуснаха месата си, па и сам г-н Дънов не излезе за почивка, та се завърза частна беседа, в която се задаваха разни въпроси. В този разговор г-н Дънов изказа гледните по-важни мисли: — Здравето отговаря на тялото; щастието отговаря на душата, а блаженството отговаря на духа.
към текста >>
40.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август
, 18.08.1910 г.
Повдигаме ръцете нагоре, повиваме тялото от
кръста
надясноинавеждаме тялото към ляво и надолу, за да образува кръг.
Три пъти. (Това упражнение е за стомаха.) 2). Изнасят се ръцете напред успоредно и се разширяват встрани хоризонтално, като се гледа, щото дланите да бъдат бърнати към земята. Три пъти. (Туй упражнение е за гърдите) 3).
Повдигаме ръцете нагоре, повиваме тялото от
кръста
надясноинавеждаме тялото към ляво и надолу, за да образува кръг.
Три пъти наляво и три пъти надясно. (За долните центрове на симпатичната нервна система.) 4). Изнасяме ръцете встрани хоризонтално, с дланите надолу и ги повдигаме нагоре, като се превиват край главата и образуват кръг върху раменете, като се повръщат, докато стигнат до първоначалното си положение. Пет пъти. (Това важи за горните центрове на симпатичната нервна система.) 5).
към текста >>
Изнасяме десния крак и дясната ръка един срещу друг докато се допрат
пръстите
им, след което се описва кръг с ръката, а кракът се сваля и свива постепенно и съобразно с кръга на ръката, докато ръката с
пръстите
си опре петата на крака, който се прегъва в коляното назад,със стъпалото нагоре.
Три пъти наляво и три пъти надясно. (За долните центрове на симпатичната нервна система.) 4). Изнасяме ръцете встрани хоризонтално, с дланите надолу и ги повдигаме нагоре, като се превиват край главата и образуват кръг върху раменете, като се повръщат, докато стигнат до първоначалното си положение. Пет пъти. (Това важи за горните центрове на симпатичната нервна система.) 5).
Изнасяме десния крак и дясната ръка един срещу друг докато се допрат
пръстите
им, след което се описва кръг с ръката, а кракът се сваля и свива постепенно и съобразно с кръга на ръката, докато ръката с
пръстите
си опре петата на крака, който се прегъва в коляното назад,със стъпалото нагоре.
(Важи за уякване на нервната система.) 6). Изнасяме ръцете хоризонтално напред с дланите надолу, извиване на трупа от кръста надясно, повръщаме се отдясно наляво, като се гледа,щото главата да бъде на противоположната страна на ръцете и трупа.Три пъти. (Това упражнение важи за усилване кръвообращението в мозъка и за него г-н Дънов обясни, че е най-хубавото упражнение.) 7). Протягат се ръцете напред, с дланите надолу, завиват се нагоре и се извръщат назад, прикляка се на цяло стъпало, без да се вдигат петите, загребва се с ръцете, като тези последните се изнасят нагоре в първото положение и се изправя тялото. Три пъти.
към текста >>
Изнасяме ръцете хоризонтално напред с дланите надолу, извиване на трупа от
кръста
надясно, повръщаме се отдясно наляво, като се гледа,щото главата да бъде на противоположната страна на ръцете и трупа.Три пъти.
Изнасяме ръцете встрани хоризонтално, с дланите надолу и ги повдигаме нагоре, като се превиват край главата и образуват кръг върху раменете, като се повръщат, докато стигнат до първоначалното си положение. Пет пъти. (Това важи за горните центрове на симпатичната нервна система.) 5). Изнасяме десния крак и дясната ръка един срещу друг докато се допрат пръстите им, след което се описва кръг с ръката, а кракът се сваля и свива постепенно и съобразно с кръга на ръката, докато ръката с пръстите си опре петата на крака, който се прегъва в коляното назад,със стъпалото нагоре. (Важи за уякване на нервната система.) 6).
Изнасяме ръцете хоризонтално напред с дланите надолу, извиване на трупа от
кръста
надясно, повръщаме се отдясно наляво, като се гледа,щото главата да бъде на противоположната страна на ръцете и трупа.Три пъти.
(Това упражнение важи за усилване кръвообращението в мозъка и за него г-н Дънов обясни, че е най-хубавото упражнение.) 7). Протягат се ръцете напред, с дланите надолу, завиват се нагоре и се извръщат назад, прикляка се на цяло стъпало, без да се вдигат петите, загребва се с ръцете, като тези последните се изнасят нагоре в първото положение и се изправя тялото. Три пъти. (Това упражнение се дава за усилване на малкия мозък.) След като г-н Дънов сам направи горните упражнения, за да ги видим и разберем, седна и подзе: — Тия упражнения ще правите, защото са дадени от Духа.
към текста >>
— Да, помня те, че исках да ти ставам
кръстница
.Мария Казакова добави:
Голов г-жа Казакова каза: — Да не бъдеш малодушен като мене, когато бях на земята. За всекиго, Димитре, малодушието не е. Види се, ти искаш чорбица, но съжалявам, че не мога да ви я сготвя, защото има друго тук. Но ти, Димитре, не се бой, работите ти тази година ще се оправят.На въпроса от Пенка Бъчварова г-жа Казакова отговори:
— Да, помня те, че исках да ти ставам
кръстница
.Мария Казакова добави:
— Дребните работи в живота, това са сенките, които са тоже потребни. Но делото ще има успех в България.Пенка Бъчварова пита М. Казакова: По същия начин ли се разсъждава на небето за Божията работа, както разсъждаваше ти, когато беше на земята? — Моите възгледи са сега малко по-определени.Д. Голов към д-р Миркович: Още една дума, Докторе.
към текста >>
41.
Писмо на Учителя до Петко Епитропов (архив на сем. Няголови), София
, 11.09.1910 г.
(бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий
Кръстев
)
К. Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 _________________________________*** Извадено на ксерокс-копие. Помества се тук, понеже е в архива на сем. Няголови. Вж.
(бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий
Кръстев
)
към текста >>
42.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 7.12.1910 г.
С тоя деликатен стрък то възприема живота на Слънцето в себе си и само излиза изпод земята да се усмихне на животворящото Слънце, да му каже: аз те познавам, когато чух твоя зов от горе, аз пръснах своята черупка, пробих тънкия пласт на
пръстта
и се озовах, да те видя и да ти се радвам.
Не, ето защо в съвременния живот малцина живеят. Думата „живот" има значение в себе си. Това е живот вечен, да познаят Тебе, Истинаго Бога. Под думата „познавам" аз разбирам да се всели Господ в нас. Когато житеното семе, което е заровено в земята и ограничено в своята черупка, която съответствува на человешкия егоизъм, почувствува слънчевата топлина и светлина, то разпръсва своята черупка и си показва нежната главица.
С тоя деликатен стрък то възприема живота на Слънцето в себе си и само излиза изпод земята да се усмихне на животворящото Слънце, да му каже: аз те познавам, когато чух твоя зов от горе, аз пръснах своята черупка, пробих тънкия пласт на
пръстта
и се озовах, да те видя и да ти се радвам.
Аз ти благодаря, ти ме събуди, ти ме освободи, ти ме извади от мрака и ме доведе в чудната твоя светлина, да се радвам на тоя свят, който гледам пред себе си. Ето, аз ще порасна, ще цъфна, ще завържа, ще дам плод за человека, ще вляза в неговата кръв, ще стигна в неговия мозък, ще се преобърна на една добра мисъл, на едно добро желание и ще ида после наново да помагам на обременените, на обезсърчените, да им предам моята опитност, ще им кажа как се избавих, как ме ти изведе изпод земята, как се ти грижи за мен. Ето, аз съм носител на твоята светлина за всички, които са в тъмнина. И ако едно житно зърно може толкова много да стори, не е ли то добър пример за тия, които стоят още в своята черупка и търпят гнета на пръстта от горе си, не е ли време и за тях да последват тоя пример. Да, но те се плашат.
към текста >>
И ако едно житно зърно може толкова много да стори, не е ли то добър пример за тия, които стоят още в своята черупка и търпят гнета на
пръстта
от горе си, не е ли време и за тях да последват тоя пример.
Когато житеното семе, което е заровено в земята и ограничено в своята черупка, която съответствува на человешкия егоизъм, почувствува слънчевата топлина и светлина, то разпръсва своята черупка и си показва нежната главица. С тоя деликатен стрък то възприема живота на Слънцето в себе си и само излиза изпод земята да се усмихне на животворящото Слънце, да му каже: аз те познавам, когато чух твоя зов от горе, аз пръснах своята черупка, пробих тънкия пласт на пръстта и се озовах, да те видя и да ти се радвам. Аз ти благодаря, ти ме събуди, ти ме освободи, ти ме извади от мрака и ме доведе в чудната твоя светлина, да се радвам на тоя свят, който гледам пред себе си. Ето, аз ще порасна, ще цъфна, ще завържа, ще дам плод за человека, ще вляза в неговата кръв, ще стигна в неговия мозък, ще се преобърна на една добра мисъл, на едно добро желание и ще ида после наново да помагам на обременените, на обезсърчените, да им предам моята опитност, ще им кажа как се избавих, как ме ти изведе изпод земята, как се ти грижи за мен. Ето, аз съм носител на твоята светлина за всички, които са в тъмнина.
И ако едно житно зърно може толкова много да стори, не е ли то добър пример за тия, които стоят още в своята черупка и търпят гнета на
пръстта
от горе си, не е ли време и за тях да последват тоя пример.
Да, но те се плашат. Те разправят за небивали опасности отвънка и стоят скрити в своята черупка. Дяволът, светът, страданията, немотията, сиромашията, обществото ги плаши. Страхът е, докато человек е отдолу, когато излезе от горе над лицето на земята, види слънчевите лъчи, всичкият тоя вътрешен мираж ще изчезне. Напред и нагоре, това е спасението.
към текста >>
43.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (покана за събор), Покана за събора в Търново
, 08.1911 г.
на съставителя на „Изгревът” Вергилий
Кръстев
)
Ваш верен (Свещеният подпис) П. К. Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 * Съборът в гр. Търново е на 10 август 1911 г. (бел.
на съставителя на „Изгревът” Вергилий
Кръстев
)
към текста >>
44.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август
, 10.08.1911 г.
Кръстников
от Бургас, Д.
В колибата на Бойнов, ставаха заседанията на събора, а в колибата на Бостанджиев беше приготвена „горницата“. За гостилница или място за хранене служеше пак същата колиба на Бостанджиев. От поканените за тазгодишния събор се явиха: д-р Ст. Луков от Казанлък, Илия Зурков от Бургас, Матей Попов от Бургас, Христо Тончев от Казанлък, Сотир Щерев от Бургас, Ал.
Кръстников
от Бургас, Д.
Голов от София, Симеон Драганов от Беброво, Еленско, Петко Гумнеров ― София, Пеню Киров ― Бургас, Кънчо П. Стойчев ― Бургас, Анастас Бойнов ― Търново, Тод. Стоименов от Бургас, М. Георгиев ― София, Драган Попов - Търново, Константин Иларионов ― Търново, Никола Янев ― Бургас, Деню Цанев ― Бургас, Никола Ватев ― Русе, Иван Дойнов ― Търново, П.Епитропов ― Пловдив, Ил. Стойчев ― Русе, Ив.
към текста >>
45.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август
, 12.08.1911 г.
Но неговото място се запълня от търновските свещеници Щилиян
Кръстев
и Тулешков, които също с позволение присъствуват само на това събрание.
Един ден ще Го видите; Той ще ви се открие така, както се е открил на своите ученици след възкресението Си. Любовта е обща за всичките, а милосърдието — специална добродетел, която можеш да покажеш в особени случаи.Заседанието се отложи до довечера, в 9 часа. В 9 часа вечерта събранието продължи. Всички сме на местата си, с изключение на Ив. Русев, който с позволение отсъствува.
Но неговото място се запълня от търновските свещеници Щилиян
Кръстев
и Тулешков, които също с позволение присъствуват само на това събрание.
Подир молитвата и изпяването на „Да изправится молитва моя“ г-н Дънов каза: — Тази вечер ще ви говоря върху трите велики стъпки в живота. Първата стъпка на човешката душа е започнала с нейното отделяне от Бога, когато тя е изгубила своята първа чистота. Първата стъпка е слизане от Бог към человека или от центъра към периферията. Това е един вечен закон, през който всякоя душа трябва да премине.
към текста >>
46.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1911 г.
Единствено славяните имат пряк застъпник пред Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез ангел Елохил, който е ангел на Завета Господен, ангел на Третия завет на Бога към човеците.Варгилий
КръстевОт
обяснителни бележки към „Призвания към народа ми, български синове на семейството славянско“, София, 1994 г.
във Велико Търново Учителя споделя пред първите си ученици следното:Духът ЕЛОХИЛ е Ръководител на българския народ. Той е ангелът, който е поставен от Бога да води българския народ и цялото славянство. Политическата си свобода българите дължат нему. И той ще се яви между славяните, то те няма да го разпнат, както направиха евреите. В Невидимия свят българският народ е глава на славянството, понеже чрез него се яви Всемировият Учител и чрез българско четмо и писмо се даде Словото Му, който е Слово на Бога за идното човечество от Шестата раса.
Единствено славяните имат пряк застъпник пред Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез ангел Елохил, който е ангел на Завета Господен, ангел на Третия завет на Бога към човеците.Варгилий
КръстевОт
обяснителни бележки към „Призвания към народа ми, български синове на семейството славянско“, София, 1994 г.
15 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК СВЕТА БОГОРОДИЦАВ 9 часа и 25 минути се събрахме всички в заседателната стая около масата и г-н Дънов каза: — Този е последният ден на нашия събор. „Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи.“ Тия думи на Христа дават смисъл и израз на човешкия живот на земята. Царството Божие на земята, това е целокупният човешки живот на земята и обема всичките отрасли и стремежи на човешката душа. С тези думи Христос е подразумявал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, ум, сърце и дух.
към текста >>
Единствено славяните имат пряк застъпник пред Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез ангел Елохил, който е ангел на Завета Господен, ангел на Третия завет на Бога към човеците.Варгилий
КръстевОт
обяснителни бележки към „Призвания към народа ми, български синове на семейството славянско“, София, 1994 г.
във Велико Търново Учителя споделя пред първите си ученици следното:Духът ЕЛОХИЛ е Ръководител на българския народ. Той е ангелът, който е поставен от Бога да води българския народ и цялото славянство. Политическата си свобода българите дължат нему. И той ще се яви между славяните, то те няма да го разпнат, както направиха евреите. В Невидимия свят българският народ е глава на славянството, понеже чрез него се яви Всемировият Учител и чрез българско четмо и писмо се даде Словото Му, който е Слово на Бога за идното човечество от Шестата раса.
Единствено славяните имат пряк застъпник пред Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез ангел Елохил, който е ангел на Завета Господен, ангел на Третия завет на Бога към човеците.Варгилий
КръстевОт
обяснителни бележки към „Призвания към народа ми, български синове на семейството славянско“, София, 1994 г.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО , 15 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)
към текста >>
47.
Учителя раздава на участниците в събора изображения на Пентаграма
, 15.08.1911 г.
Единствено славяните имат пряк застъпник пред Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез ангел Елохил, който е ангел на Завета Господен, ангел на Третия завет на Бога към човеците.Варгилий
КръстевОт
обяснителни бележки към „Призвания към народа ми, български синове на семейството славянско“, София, 1994 г.
във Велико Търново Учителя споделя пред първите си ученици следното:Духът ЕЛОХИЛ е Ръководител на българския народ. Той е ангелът, който е поставен от Бога да води българския народ и цялото славянство. Политическата си свобода българите дължат нему. И той ще се яви между славяните, то те няма да го разпнат, както направиха евреите. В Невидимия свят българският народ е глава на славянството, понеже чрез него се яви Всемировият Учител и чрез българско четмо и писмо се даде Словото Му, който е Слово на Бога за идното човечество от Шестата раса.
Единствено славяните имат пряк застъпник пред Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез ангел Елохил, който е ангел на Завета Господен, ангел на Третия завет на Бога към човеците.Варгилий
КръстевОт
обяснителни бележки към „Призвания към народа ми, български синове на семейството славянско“, София, 1994 г.
15 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК СВЕТА БОГОРОДИЦАВ 9 часа и 25 минути се събрахме всички в заседателната стая около масата и г-н Дънов каза: — Този е последният ден на нашия събор. „Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова и всичко друго ще ви се приложи.“ Тия думи на Христа дават смисъл и израз на човешкия живот на земята. Царството Божие на земята, това е целокупният човешки живот на земята и обема всичките отрасли и стремежи на човешката душа. С тези думи Христос е подразумявал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, ум, сърце и дух.
към текста >>
Единствено славяните имат пряк застъпник пред Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез ангел Елохил, който е ангел на Завета Господен, ангел на Третия завет на Бога към човеците.Варгилий
КръстевОт
обяснителни бележки към „Призвания към народа ми, български синове на семейството славянско“, София, 1994 г.
във Велико Търново Учителя споделя пред първите си ученици следното:Духът ЕЛОХИЛ е Ръководител на българския народ. Той е ангелът, който е поставен от Бога да води българския народ и цялото славянство. Политическата си свобода българите дължат нему. И той ще се яви между славяните, то те няма да го разпнат, както направиха евреите. В Невидимия свят българският народ е глава на славянството, понеже чрез него се яви Всемировият Учител и чрез българско четмо и писмо се даде Словото Му, който е Слово на Бога за идното човечество от Шестата раса.
Единствено славяните имат пряк застъпник пред Бога чрез Всемировия Учител Беинса Дуно и чрез ангел Елохил, който е ангел на Завета Господен, ангел на Третия завет на Бога към човеците.Варгилий
КръстевОт
обяснителни бележки към „Призвания към народа ми, български синове на семейството славянско“, София, 1994 г.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО , 15 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)
към текста >>
48.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 22.02.1912 г.
на съставителя на „Изгревът” Вергилий
Кръстев
)
Турция обявява война на България, а на 18 октомври 1912 г. България, Сърбия и Гърция обявяват война на Турция. Вж. „Изгревът”, том I, стр. 436 ÷ 441, том XI, стр. 753 ÷ 754. (бел.
на съставителя на „Изгревът” Вергилий
Кръстев
)
към текста >>
49.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (покана за събора)
, 10.07.1912 г.
на съставителя Вергилий
Кръстев
)
636 ÷ 637. Тези инициали означават следното: „Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа Сина Божий - 15 август Търново 1912 г. Отдолу годината 1912 е изписана с цифровите значения на старославянската азбука. Тогава числата са обозначавани с букви, а не с арабски или латински цифри. Вж. на следващите страници сканираните копия. (бел.
на съставителя Вергилий
Кръстев
)
"Заветът на цветните лъч.и на светлината",изд. 1912 г., корица."Заветът на цветните льчи на светлината", изд. 1912 ;;;, стр. 1.„Заветът на цветните лъчи на светлината», изд. 1912 в., надписът на стр.
към текста >>
50.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1912 г.
Нека ви обадя, че с тия последните краски много мъчно може да се работи, та затова вие ще започнете с петте краски, защото виждате, ние имаме пет
пръста
, а за да можем да работим с последните краски, трябва да имаме по-високо организиране.
(Чете подходящите стихове.) Винаги, когато Господ иска да очисти човек, прекарва го през страдания, за да го приготви и тия страдания ние не можем да избегнем. Радостта е плод на аметистовата краска. Светостта също принадлежи на същата краска. И когато тази краска преодолее в нас, ще примири петте ни чувства, които сега са в явно противоречие. (Чете) „Египет в мистическо отношение представлява физическият свят, Асирия представлява умственият човек, а Израил — чисто духовният човек.
Нека ви обадя, че с тия последните краски много мъчно може да се работи, та затова вие ще започнете с петте краски, защото виждате, ние имаме пет
пръста
, а за да можем да работим с последните краски, трябва да имаме по-високо организиране.
Духът винаги гледа да използува по-ниския живот, за да го предаде на по-високи вибрации. Всякой се чуди, как може да храни една майка едно дете, но то живее с това тяло и не се освобождава, докато не се формира друго. В духовно отношение и мъжете раждат, както и жените, и затова и двамата зачеват и то зачеват много благородно. И един човек в духовно отношение щом не е заченат с нищо, той се чувствува нещастен. Тия тайни от хиляди години са ги знаели, но при все това съвременното общество само в механическо отношение е много напреднало, но в духовно е останало много назад.
към текста >>
51.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 20 август
, 20.08.1912 г.
Всякой би си помислил защо са тия паразити, защо имаме по пет
пръста
и прочее, но ако знаехте Истината, щяхте да разберете какво е съотношението на ръцете ви, нозете ви, тялото ви и прочее спрямо създанието.
Но най-напред светлината щеше да се яви в душата ви, докато слезе и в тялото. Оттук вече ни е ясно защо тия хора, които живеят в Истината, ги наричат светли или както в Индия ги наричат „Бялото Братство“. Сега, който е разбрал Истината, разбрал е и Любовта. Настъпили това положение, страданията изчезват, защото те са от неразбиране на Истината. Всичките животни в света, па даже и паразитите, изпълняват по една работа в света.
Всякой би си помислил защо са тия паразити, защо имаме по пет
пръста
и прочее, но ако знаехте Истината, щяхте да разберете какво е съотношението на ръцете ви, нозете ви, тялото ви и прочее спрямо създанието.
Носът, например, показва слугувал ли е човек на Бога и колко и как е слугувал. Окото показва една по-висока култура и т.н.; отпосле се образувала уста и пр. Колкото повече човек е пътувал в материята, толкова повече си е образувал инструменти, докато си съгради и къщицата. По-отрано човек е имал много хубава къща, дворец, но като е съгрешил, и той сам е бил отхвърлен, па и къщата му взета. Та виждаме, че ние постепенно и постепенно се събуждаме и връщаме полека-лека в небето, за което казва апостол Павел.
към текста >>
Съвременният европейски свят е на
кръстопът
: или ще възприеме Царството Божие доброволно, или ще влязат в конфликт една с друга държавите в една велика война.
Това, което у нас трябва да бъде вечно, това, което не се руши, трябва да премине през Божествения огън. Аз ви казвам това, за да знаете, че през тази 1913 година ще имате известни мъчнотии, но да се не безпокоите. Съвременният политически свят е така назрял, щото положението на Европа може да се намери в затруднение и от всичко това вие да се позамислите и стъписате. Но вие дерзайте, Христос иде да приспособи копанта. И ако вие се държите близо към Господа, Той ще ви изкара на благоприятно поле, като през невиделица.
Съвременният европейски свят е на
кръстопът
: или ще възприеме Царството Божие доброволно, или ще влязат в конфликт една с друга държавите в една велика война.
Намислено е: или война, или мир, но по кой начин, не се знае; още не се знае. Братството в невидимия свят полага усилия да настъпи съзнание в обществото, само то да се съзнае, та да му се не пуща кръв; обаче, ако това съзнание не дойде, ще се дадат, може би, милиони жертви. Всички трябва да имаме Господа за пастир, понеже тия промени, които ще станат в света, може да повлияят върху умовете ви. Но вие, пак ще ви река, дерзайте, защото трябва да знаете, че тия неща са в реда на нещата. И те трябва да дойдат, защото съвременната цивилизация, съвременната цивилизована Европа не може да направи друго по-благородно, защото е изтощила своите сили.
към текста >>
52.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 21 август
, 21.08.1912 г.
Никой до този момент не е знаел за нея, но Учителя е знаел и е предупредил нашите приятели за предстоящите събития.Д-р Вергилий
Кръстев
пише: „Всички членове на Веригата са изпратени от Мировия Учител с 91 Псалом и „Добрата молитва“, зашити във военните куртки.
Всички са учудени, защото е месец август, а за това се мисли през есента. Накрая запитват: „Защо, Учителю, война ли ще има? “ Учителя отговаря строго: „Война ще има. Всички ще отидете и всички ще се върнете.“ Тогава те един по един Му целуват ръка и се разотиват по домовете. След два месеца се обявява войната.
Никой до този момент не е знаел за нея, но Учителя е знаел и е предупредил нашите приятели за предстоящите събития.Д-р Вергилий
Кръстев
пише: „Всички членове на Веригата са изпратени от Мировия Учител с 91 Псалом и „Добрата молитва“, зашити във военните куртки.
Те се завръщат след разгрома на България в Междусъюзническата война, завършила с Букурещкия мирен договор от 23 юли 1913 г. („Изгревът“ на Бялото Братство“ , София, 1993 г., стр. 637) ---- 1 Краска (рус.) — цвят, боя (Бел. Ред.) 2 Любостожание (арх.) — стремеж към богатство, алчност (Бел. ред.)
към текста >>
53.
Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева, София
, 10.12.1912 г.
Който иска да следва Господа трябва да дигне своят
кръст
и да го носи с търпение и радост.
Някои хора Божествената Любов ги прави като рози, а други като тръни. Някой прави като сочни смокви, а други като стипчиви трънки. И всеки си стреми според разбиранията си. Трябва Мъдрост, трябва знание. Трябва Сила и търпение, да се победи злото в човека.
Който иска да следва Господа трябва да дигне своят
кръст
и да го носи с търпение и радост.
В кръста е скрита и смъртта, и живота, и радостта, и скръбта, и славата, и безчестието. В него са скрити Любовта и възкресението. Блажен, който работи. (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
към текста >>
В
кръста
е скрита и смъртта, и живота, и радостта, и скръбта, и славата, и безчестието.
Някой прави като сочни смокви, а други като стипчиви трънки. И всеки си стреми според разбиранията си. Трябва Мъдрост, трябва знание. Трябва Сила и търпение, да се победи злото в човека. Който иска да следва Господа трябва да дигне своят кръст и да го носи с търпение и радост.
В
кръста
е скрита и смъртта, и живота, и радостта, и скръбта, и славата, и безчестието.
В него са скрити Любовта и възкресението. Блажен, който работи. (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
към текста >>
54.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (картичка)
, 30.12.1912 г.
на съставителя на „Изгревът” Вергилий
Кръстев
)
Ц. С. В.** П. К. Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7 * Господ е Цар.** Неговото Царство със сила се взима. (бел.
на съставителя на „Изгревът” Вергилий
Кръстев
)
към текста >>
55.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 29.01.1913 г.
„Жаден съм", казва Господ ваш на
кръста
.
Там, гдето Господ царува, душата е в безопасност. Нито косъм може да падне от главата й. Извор, това е сладка дума на Небето, извор, това е чистота на сърцето. Извор, това е сияние на душата. Извор, това е мощна дума, която разхлажда разсъхналата уста, която утолява жаждата на душата.
„Жаден съм", казва Господ ваш на
кръста
.
Каква велика дума е извор, какъв велик оригинал е тя в Небето. Тук, на земята, преводът е само сянка на нейната същина. Който разреши тая дума, който даде на своята душа прав превод за нея, той става безсмъртен, съвършен и свят. Прекарайте тоя Извор отвън - вътре и вий имате вечния живот. Колко трябва да сте готови да схванете тая велика мисъл.
към текста >>
56.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 10.04.1913 г.
на съставителя Вергилий
Кръстев
)* Обяснение на ребуса:1 +2 + 3 + 4= 10 –Бог5 + 6 = 11 - Борба7 + 8 = 15 - Посвещение13 - 16 = -36
Търново от 1 юни 1913 г. Никой не решава ребуса. Идва земетресението и после Учителят в друго писмо обяснява ребуса. Числото 13 се отнася за 1913 г. Числото 16 показва, че земетресението ще почне на 1-ви, но в шести месец, и ще продължи 36 дни, видно от числото 36. (бел.
на съставителя Вергилий
Кръстев
)* Обяснение на ребуса:1 +2 + 3 + 4= 10 –Бог5 + 6 = 11 - Борба7 + 8 = 15 - Посвещение13 - 16 = -36
към текста >>
57.
Писмо на Петко Гумнеров до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (по идея на Учителя), София
, 12.06.1913 г.
(бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий
Кръстев
,*****На 30 май 1913 г.
Каня се да й пиша и тогава ще й се обясня. С братски поздрави до всички, Петко Гумнеров Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 ________________________________* Саде - сам, само; садикане - самичък. Изразът означава: „и работа самичък”.** тимара - преносно: бой; ядат тимара - ядат боя; чистене на кон, което става със специален гребен, с кърпи, и е много трудна работа, която е наказание за онзи, който го прави.*** кабахат- вина, грешка**** лобутя - бой.
(бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий
Кръстев
,*****На 30 май 1913 г.
в Лондон е подписан мирниятдоговорзакраяна Балканската война. На 29 юни 1913 г. Фердинанд нарежда на българската войска да нападне Сърбия и Гърция и се идва до Първата национална катастрофа. Вж. „Изгревът” том I, стр. 437 ÷ 441. (бел.
към текста >>
на съставителя Вергилий
Кръстев
)
в Лондон е подписан мирниятдоговорзакраяна Балканската война. На 29 юни 1913 г. Фердинанд нарежда на българската войска да нападне Сърбия и Гърция и се идва до Първата национална катастрофа. Вж. „Изгревът” том I, стр. 437 ÷ 441. (бел.
на съставителя Вергилий
Кръстев
)
към текста >>
58.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви
, 14.06.1913 г.
насъставителя на „Изгревът” Вергилий
Кръстев
)
Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7 ________________________* Търновското земетресение е на 1 юни 1913 г. Учителят в едно писмо обяснява ребуса. Числото 10 е „Бог”, 11 е „борба”, 15 е „посвещение”. Обяснява, че в 10 часа започва земетресението, 11 е първият земен трус и ще продължи до 15 часа. (бел.
насъставителя на „Изгревът” Вергилий
Кръстев
)
към текста >>
59.
Писмо от Учителя към всички от 18.7.1913 г., София
, 18.07.1913 г.
на съставителя на „Изгревът” Вергилий
Кръстев
)
На 27 юни 1913 г. Румъния напада България, а на 30 юни 1913 г. Турция напада също. България капитулира и на 23 юли 1913 г. в Букурещ се подписва мирен договор, (бел.
на съставителя на „Изгревът” Вергилий
Кръстев
)
към текста >>
60.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Търново
, 19.11.1913 г.
Местописането и в двата случая е Търново.В архива на Лалка
Кръстева
има ксерокопие от това ръкописно писмо.След графологическа съпоставка между почерците се установява, че това е препис на оригинално писмо на П.
и ден „вторник“, без указано местописане. Справката в календара потвърждава, че 17 декември 1913 е вторник. Пак от календара се вижда, че и 19 ноемврий 1913 г. е вторник. Затова тук представяме и двете дати.
Местописането и в двата случая е Търново.В архива на Лалка
Кръстева
има ксерокопие от това ръкописно писмо.След графологическа съпоставка между почерците се установява, че това е препис на оригинално писмо на П.
Дънов, направен от човек с почерк, близък до неговия. Там датата е 18 ноември 1913 г. и не е посочен ден от седмицата. Липсва последната страница на преписа,където би могло да е указано местописането му. Освен това, този препис започва със съкращението „Л.
към текста >>
61.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Търново
, 2.01.1914 г.
Именно този екземпляр от архива на Лалка
Кръстева
като единствено запазен е послужил за оригинал при последващото му включване в различни печатни издания.
Поздравът е отпечатан в Търновската печатница „Н. М.Церковски“, което говори за нужда от повече екземпляри, с явното намерение да бъдат разпратени на повече места в страната. Заблуждението, че П. Дънов е бил в Бургас в началото на 1914 г.,откъдето бил изпратил този новогодишен поздрав, идва от датата 6.1.1914 г. и от думата „Бургас“, написани с мастило на ръка в края на печатния текст на поздрава.
Именно този екземпляр от архива на Лалка
Кръстева
като единствено запазен е послужил за оригинал при последващото му включване в различни печатни издания.
Че е единствено запазен и достъпен става видно от повтарянето на горепосочената неточна дата. Не е съобразено, че тя е само информация за това, кога поздравът е пристигнал в Бургас (защото друго не може да означава). Документирано е, че П. Дънов е бил в Бургас на същата дата (6.1.), само че през 1915 г., а в началото на 1914г. все още е във В.
към текста >>
62.
Тодор Гълъбов започва да стенографира неделните беседи от Словото на Учителя.
, 16.03.1914 г.
Беше гърбав, нисък на
ръст
, но интелигентен, буден и добър брат.
До 1914 г. Словото се записва от бързописци и затова има непълноти. Спомен на Борис Николов 14. ДОМЪТ НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ Петко Гумнеров беше един от първите ученици на Учителя.
Беше гърбав, нисък на
ръст
, но интелигентен, буден и добър брат.
Той беше чиновник в съда. Беше бързописец. По време на съдебните процеси записваше. Не знаеше стенография, но тогава имаше бързопис. Умееше да съкращава думи, да ги вписва и след това да ги разчита.
към текста >>
63.
Учителя изнася беседата 'Ето човека' - първата (официално стенографирана) неделна беседа
, 16.03.1914 г.
Следователно трябва да бъдем посети, трябва да ни се тури малко
пръст
, да има малко налягане; след туй трябва да растем нагоре и да придобием знания, а това знание, след като израсте до известна степен, трябва веднага да се превърне в житно зърно.
А аз искам да намеря Бога.“ Теб не ти е необходимо да знаеш къде е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Зърното е разбрало какво нещо е Слънцето и е приело това, което желае. Същият закон важи и за нас – и ние трябва да произведем същия резултат. Ние трябва да бъдем посети, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното зърно – известно налягане е потребно. И след това ще дойде процесът на растенето – Знанието; а когато завържем плод, това вече е Добродетелта.
Следователно трябва да бъдем посети, трябва да ни се тури малко
пръст
, да има малко налягане; след туй трябва да растем нагоре и да придобием знания, а това знание, след като израсте до известна степен, трябва веднага да се превърне в житно зърно.
И след туй Господарят ще прати да ожънат житото и Той ще отдели потребното от непотребното – житото от къклицата. Ние се раждаме – това значи изникваме; растем, развиваме се, умираме и ни заравят в гроба – това е тъпкане, вършеене. И от гумното Господ ще прибере онова, което му трябва. Туй съответства на плевнята и житницата: плявата турят в плевнята, а зърната – в житницата. Прочетох ви 19-а глава от Евангелието от Йоана, за да видите четирите неща, които Христос носеше на кръста – четири неща, които и ние трябва да научим: като турим Добродетелта на главата, която не беше прикована, от лява страна – Знанието, от дясна – Силата, а отдолу при краката – богатството, и ние ще имаме тогава разпнатия човек.
към текста >>
Прочетох ви 19-а глава от Евангелието от Йоана, за да видите четирите неща, които Христос носеше на
кръста
– четири неща, които и ние трябва да научим: като турим Добродетелта на главата, която не беше прикована, от лява страна – Знанието, от дясна – Силата, а отдолу при краката – богатството, и ние ще имаме тогава разпнатия човек.
Следователно трябва да бъдем посети, трябва да ни се тури малко пръст, да има малко налягане; след туй трябва да растем нагоре и да придобием знания, а това знание, след като израсте до известна степен, трябва веднага да се превърне в житно зърно. И след туй Господарят ще прати да ожънат житото и Той ще отдели потребното от непотребното – житото от къклицата. Ние се раждаме – това значи изникваме; растем, развиваме се, умираме и ни заравят в гроба – това е тъпкане, вършеене. И от гумното Господ ще прибере онова, което му трябва. Туй съответства на плевнята и житницата: плявата турят в плевнята, а зърната – в житницата.
Прочетох ви 19-а глава от Евангелието от Йоана, за да видите четирите неща, които Христос носеше на
кръста
– четири неща, които и ние трябва да научим: като турим Добродетелта на главата, която не беше прикована, от лява страна – Знанието, от дясна – Силата, а отдолу при краката – богатството, и ние ще имаме тогава разпнатия човек.
Тоест, като приковем богатството, Силата и Знанието, техните сокове ще възлязат към главата – към Добродетелта. Когато Господ иска да направи човека добър, приковава го на кръста – заковава неговите богатства, сила, знания. А що значи заковаване? – Турят го в касата, да го не вземе някой, да не разполага никой с него, защото Господ ще разполага. Той казва: „Когато Аз работя, ти ще бъдеш спокоен“; и понеже човек не иска да стои спокоен, Господ казва: „Заковете го, за да бъда спокоен, Аз да работя.“ А когато ни приковат на този кръст, не бива да плачем, защото Господ работи тогава за нас.
към текста >>
Когато Господ иска да направи човека добър, приковава го на
кръста
– заковава неговите богатства, сила, знания.
Ние се раждаме – това значи изникваме; растем, развиваме се, умираме и ни заравят в гроба – това е тъпкане, вършеене. И от гумното Господ ще прибере онова, което му трябва. Туй съответства на плевнята и житницата: плявата турят в плевнята, а зърната – в житницата. Прочетох ви 19-а глава от Евангелието от Йоана, за да видите четирите неща, които Христос носеше на кръста – четири неща, които и ние трябва да научим: като турим Добродетелта на главата, която не беше прикована, от лява страна – Знанието, от дясна – Силата, а отдолу при краката – богатството, и ние ще имаме тогава разпнатия човек. Тоест, като приковем богатството, Силата и Знанието, техните сокове ще възлязат към главата – към Добродетелта.
Когато Господ иска да направи човека добър, приковава го на
кръста
– заковава неговите богатства, сила, знания.
А що значи заковаване? – Турят го в касата, да го не вземе някой, да не разполага никой с него, защото Господ ще разполага. Той казва: „Когато Аз работя, ти ще бъдеш спокоен“; и понеже човек не иска да стои спокоен, Господ казва: „Заковете го, за да бъда спокоен, Аз да работя.“ А когато ни приковат на този кръст, не бива да плачем, защото Господ работи тогава за нас. Нещастен е онзи, който не е прикован на кръста. Който иска да се занимава с него Господ, трябва да мине през този процес на развитие.
към текста >>
Той казва: „Когато Аз работя, ти ще бъдеш спокоен“; и понеже човек не иска да стои спокоен, Господ казва: „Заковете го, за да бъда спокоен, Аз да работя.“ А когато ни приковат на този
кръст
, не бива да плачем, защото Господ работи тогава за нас.
Прочетох ви 19-а глава от Евангелието от Йоана, за да видите четирите неща, които Христос носеше на кръста – четири неща, които и ние трябва да научим: като турим Добродетелта на главата, която не беше прикована, от лява страна – Знанието, от дясна – Силата, а отдолу при краката – богатството, и ние ще имаме тогава разпнатия човек. Тоест, като приковем богатството, Силата и Знанието, техните сокове ще възлязат към главата – към Добродетелта. Когато Господ иска да направи човека добър, приковава го на кръста – заковава неговите богатства, сила, знания. А що значи заковаване? – Турят го в касата, да го не вземе някой, да не разполага никой с него, защото Господ ще разполага.
Той казва: „Когато Аз работя, ти ще бъдеш спокоен“; и понеже човек не иска да стои спокоен, Господ казва: „Заковете го, за да бъда спокоен, Аз да работя.“ А когато ни приковат на този
кръст
, не бива да плачем, защото Господ работи тогава за нас.
Нещастен е онзи, който не е прикован на кръста. Който иска да се занимава с него Господ, трябва да мине през този процес на развитие. Говоря ви алегорично. Преди тоя процес на развитие непременно трябва да има вяра, вяра непоколебима в общия Божествен план, който има пред очи всички твари, които Бог е създал. Не трябва да се съмняваме в Бога, понеже Той е съвършен, всесилен.
към текста >>
Нещастен е онзи, който не е прикован на
кръста
.
Тоест, като приковем богатството, Силата и Знанието, техните сокове ще възлязат към главата – към Добродетелта. Когато Господ иска да направи човека добър, приковава го на кръста – заковава неговите богатства, сила, знания. А що значи заковаване? – Турят го в касата, да го не вземе някой, да не разполага никой с него, защото Господ ще разполага. Той казва: „Когато Аз работя, ти ще бъдеш спокоен“; и понеже човек не иска да стои спокоен, Господ казва: „Заковете го, за да бъда спокоен, Аз да работя.“ А когато ни приковат на този кръст, не бива да плачем, защото Господ работи тогава за нас.
Нещастен е онзи, който не е прикован на
кръста
.
Който иска да се занимава с него Господ, трябва да мине през този процес на развитие. Говоря ви алегорично. Преди тоя процес на развитие непременно трябва да има вяра, вяра непоколебима в общия Божествен план, който има пред очи всички твари, които Бог е създал. Не трябва да се съмняваме в Бога, понеже Той е съвършен, всесилен. Нали и Исус на едно място казва: „Невъзможното за човека за Бога е възможно.“ Божествените пътища са неизповедими, не бива да се допуска мисълта, че тия пътища може да бъдат изопачени и възпрени – то е невъзможно.
към текста >>
– Тия дяволски
пръсти
на човешката ръка много говорят; например най-малкият казва: „Пари можеш ли ми дадеш, трябва търговия да почна, загуби имам от нея, ограбен съм, можеш ли ми помогна?
Щастлив е онзи, който се радва, че е могъл да направи добро безкористно. Някой ви е докачил – не му снемате шапка, не се ръкувате; може и да се ръкувате, без това да е ръкуване; може да му снемете шапка, без това да е зачитане. И обикновено снемаме шапка на по-голям, но с това някак му казваме: „Можеш ли ме повиши? “ Има една дяволска риба в морето, която, каквото срещне по пътя, все го поздравява. И човек хваща някого за ръка; защо?
– Тия дяволски
пръсти
на човешката ръка много говорят; например най-малкият казва: „Пари можеш ли ми дадеш, трябва търговия да почна, загуби имам от нея, ограбен съм, можеш ли ми помогна?
“; безименният: „Аз желая художнишка слава и знания! “; средният: „Аз искам права и привилегии! “; показалецът: „Мен ми трябват почит и уважение! “; палецът: „Аз искам сила и умение! “ Поздравеният, ако може и желае, ще му даде.
към текста >>
64.
Снимка на Учителят на Черни връх със съмишленици през 1914 год
, 06.1914 г.
Петко Гумнеров - нисък на
ръст
, стоешком. 5.
Учителят на Черни връх със съмишленици през 1914 год. Отляво надясно: 1. Русчев полегнал на лявата си страна с шапка на главата. 2. Дядо Благо - Стоян Русев. 3. Иван Грозев - гимназиален учител. 4.
Петко Гумнеров - нисък на
ръст
, стоешком. 5.
Учителят Петър Дънов седнал на камък, а на коляното му е поставена мека кръгла шапка. 6. Син на Русчев, застанал прав, юноша с ученическа шапка. 7. Д-р Трифонов, седнал пред № 6. 8. Младен Попов с военна униформа и дълга брада. 9. Тодор Стоименов, пред него лежи сламена шапка. 10.
към текста >>
65.
Учителят през лятото на 1914 г. прави екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици
, 06.1914 г.
Петко Гумнеров - нисък на
ръст
, с наметнато палто; 5.
Верен, истинен в дух брат Тодор Стоименов". На тази фотография от ляво на дясно са следните лица: 1. Русчев - полегнал на лявата си страна с шапка на главата; 2. Дядо Благо (Стоян Стойнов Русев); 3. Иван Грозев - гимназиален учител; 4.
Петко Гумнеров - нисък на
ръст
, с наметнато палто; 5.
Учителят Петър Дънов, седнал на камъка, а на коляното е поставена мека, тъмна шапка; 6. Син на Русчев - застанал прав, юноша с ученическа шапка на главата; 7. Доктор Трифонов седнал пред номер 6; 8. Младен Попов с военна униформа и дълга брада; 9. Тодор Стоименов крайния вдясно също седнал с наметнато палто, а пред него в краката му лежи бяла сламена шапка; 10.
към текста >>
усърдно служат на своя бог Мамона; и едната и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с
кръст
в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи... По-нататък, и при извършването на религиозните „тръби", както напр, незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика).
- нашият председател, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една От обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е един дълг... " И по-нататък: „ние събаряме вярата и изгонихме религията из училищата си (фрази, преписани от „Църковен вестник", орган на Синода -Б.Н.), но къде са блюстителите на народните завети? "... и т.н. Тия кратки цитати из статия и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософска-та) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е.
усърдно служат на своя бог Мамона; и едната и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с
кръст
в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи... По-нататък, и при извършването на религиозните „тръби", както напр, незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика).
Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, те-ософските попове (бивши православни дякони) се защитават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди" (израз, който може всичко да побере...)! Разбира се, и ние потвърждаваме това: българските теософи са били всякога с всяка власт. За това те не само никога не са видели „обществената" и не са бивали интернирвани или арестувани, но всякога като галени деца на властта са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси", всякога са били добре приети и търпени „сладкодумни гости на държавната трапеза", получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество" и „държавните нужди", пък и по настоящем използват своите синекурни длъжности (т.е. плащано от народа безделие) в Народната Библиотека, дето даже не стъпват на работа.
към текста >>
66.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август
, 10.08.1914 г.
Човек от себе си представя един
кръст
и когато ние намерим тоя център, няма вече да биваме разпъвани.Когато дойде Христос, някои от вас ще бъдете на 21 година, други - на 14, а най-малките ще бъдат на 7 години.
Ние всички сме в ада сега - ни повече, ни по-малко. Войната, която става сега, става между светлата и тъмната страна на астралния свят. В тъмната страна става това сражение. И когато вие пристъпите към границата, ще видите Христа.Седалището на Духа във вас знаете ли къде е? То е в една празнина между двете вежди, то е мястото на Божествения Дух, то е мястото на безмълвието.
Човек от себе си представя един
кръст
и когато ние намерим тоя център, няма вече да биваме разпъвани.Когато дойде Христос, някои от вас ще бъдете на 21 година, други - на 14, а най-малките ще бъдат на 7 години.
Но това разбирайте вътрешно и според степента на това вътрешно разбиране ще ви се даде съответно знание, съответно разбиране на света, което ще ви разкрие Христа. И оная книга именно ще отвори пред вас, на някои от вас Той ще прочете първите страници, на други -повече страници, но във всеки случай не повече от 21 страница. Така, който е на 7 години, ще му прочете 7 страници; а който е на 21 година, ще му прочете 21 страници. В тази книга ще намерите всички правила за новия живот, а сега вие знаете само подготвителните правила.Но вие не можете да познаете правилата Христови, докато не познаете какво нещо е Божествената любов. Любовта, това е първият Божествен творчески принцип в света.
към текста >>
67.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 11 август
, 11.08.1914 г.
Всичките духове, които ви карат да искате лявата страна, са искали да бъдете в тринадесетата сфера, която е равна на
кръста
, който е една теглилка.
Желанието й беше добро, но просбата й беше лоша. Ще кажете: в какво се състои лошотата? Но да седнеш отляво или отдясно, знаете ли какво значи? Значи единият да бъде в Небето, а другият в ада. Затова Христос отговори: „Не знаете какво искате." Не било Негова работа кой да седне отдясно и кой отляво, защото ако единият е грешен, ще иде в ада, в тринадесетата сфера.И всички вие сте искали да седнете от лявата страна, затова са ви сполетели разни нещастия.
Всичките духове, които ви карат да искате лявата страна, са искали да бъдете в тринадесетата сфера, която е равна на
кръста
, който е една теглилка.
Затова ние най-напред трябва да се научим какво и как да искаме нещата. Аз зная, че щом разберете, какво* лявата страна е тринадесетата сфера, никой не ще иска да седне отляво.Ако се отнася до Господа, в Небето има само дясно, а ляво няма. А едното око всякога вижда правото, а другото е за тринадесетата сфера. Чрез дясното око вие намирате пътя за Небето, а с лявото гледате надолу за другия свят. Следователно ние желаем неща, които са несъвместими с Неговата воля.
към текста >>
68.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август
, 12.08.1914 г.
Те са като англичаните, само с
пръст
ще ни посочат пътя, без да говорят.
Златото и всички скъпоценности са тяхно изделие, те ги правят.Като преминем тяхното царство, ще дойдем до границата на царството на ундините - духове на водата, които са добре разположени към нас.После ще се срещнем с царството на силфите - въздушното царство. И те са духове, които, може да се рече, са най-разположени към нас, затова ще ни приемат радушно.Дядо Петър Тихчев пита: - Ще ни почерпят ли? - Ами че те ви черпят всеки ден. защото праната, която поглъщате ежесекундно и подкрепя и освежава вашата жизненост, се намира в тяхното царство.След това царство ще преминем през царството на саламандрите - духове на огъня. Те са духове сериозни, положителни и твърде лаконични.
Те са като англичаните, само с
пръст
ще ни посочат пътя, без да говорят.
От тях угощение няма да очакваме, но ако имате лекета, те ще ги изчистят.И най-сетне ще стигнем до ангелите, отдето ще ни [се] даде възможност да видим как човек е слязъл и възлязъл.Ето на, този е пътят за Небето. И във вашето слизане отгоре вие сте виждали тези царства, но сте забравили и всичко от вас е изчезнало.Сега ви е ясно, но като премине човек от този свят, не отива направо на Небето, нали? Но пак ще повторя, че когато сте дошли, всичкия този път сте преминали, но сте забравили. Сега у вас е останало едно смътно понятие.Георги Давидов: - Всичко туй не обяснява ли се с притчата за богатия и сиромах Лазар? - Ако ви прекарам през тия царства, вие няма да ме питате по този начин, а ще кажете като онзи човек, когото Христос изцели: „Едно знам: че бях сляп, пък сега виждам." (Йоана 9:25.)Сега, четирите царства, те са четирите елемента, от които човек е създаден, и неговото грехопадане се състои именно там.
към текста >>
69.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 13 август
, 13.08.1914 г.
После, гледайте Го на
кръста
и се възхищавайте от търпението, което е имал, за да изнесе света.
Той няма може би да говори с вас, но в душата си той се моли с вас и иска, желае всячески да ви помогне.И тъй, щом очистим нашите мисли и желания, Христос ще започне да се вселява в нас. И първо, на първо място, изхвърлете вашето съмнение - то е на пръв план. Когато Христос се докосне до вас, вие ще започнете вече да имате друго понятие за света и ще ви се открият известни методи, по които да живеете в света. Запример всеки ден се съсредоточавайте по известен въпрос, четете Евангелието и мислете за Христа. Когато, уверявам ви, ще можете да си Го представите, стига в това отношение да постоянствувате.
После, гледайте Го на
кръста
и се възхищавайте от търпението, което е имал, за да изнесе света.
Като се въодушевявате от всичко това, Христос ще започне да се вселява у вас. Но вие си казвате: „Леле, как е страдал и как е закован за нас! ", когато трябва да гледате и да размишлявате за Неговото геройство в случая и само тогава е времето, когато ще сполучите.Дяволът е преобърнал любовта в удоволствие и чрез удоволствия изядохте и изпихте това, което ви е дадено, след което чак започвате да си внушавате, да се покаете. Да ви кажа ли, аз много пъти съм казвал на дявола да ме глътне, но той не иска. И при вас дохожда да ви глътне и вие, без да му мислите много, кажете му: „Хайде, глътни ни." Но когато ви нагълта, ще се почувствувате на мястото на Йона и като него ще започнете да молите Господ да ви избави.
към текста >>
70.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август
, 14.08.1914 г.
(Всички казват: -Амин.) Дяволът обеща[ва] и все обещава, обещава и на момчетата, и на момичетата, дава им
пръстени
, прави им къщи, туря на чин хората, всичко им обещава, но нищо не им дава.Да се върнем сега към тия двамата слепи.
По същия начин вашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, способен за нейното развитие, т.е. трябва да се преобърне от риба на птица.го пращам да отиде на друго място и да не губи времето си с мене. Аз не хукам дявола, аз се разговарям с него върху неговата деятелност, като как ходи между католици, протестанти, православни, после разправя как прави войните, как изкушава жените, мъжете и пр., и пр. И тогава аз се обръщам към него, поздравя го с едно „браво" и му кажа: „Ти си един добър ученик и ако изгуби Небето, то поне Земята ще имаш." Но ако се върне и почне да иска да му се кланям, за да ми даде това и онова, аз му казвам: „Махни се от мене, защото ти си един бедняк." Това е то, което мога да кажа, а вие не можете да се разговаряте с дявола. Затова аз съм турил една преграда между вас и него.
(Всички казват: -Амин.) Дяволът обеща[ва] и все обещава, обещава и на момчетата, и на момичетата, дава им
пръстени
, прави им къщи, туря на чин хората, всичко им обещава, но нищо не им дава.Да се върнем сега към тия двамата слепи.
Вашите очи понеже са вече отворени, не злоупотребявайте с очите си, обичайте жените си, както първоначално сте ги обичали. Обичайте свещениците, църквите, обичайте и народа, както първоначално сте го обичали. Във вашия ум аз не искам да остане нито помен от съмнение, че ви лъжа. Защото който се съмнява в себе си, той е, който се съмнява и в мене.Аз съм огледало на всеки от вас и всеки се оглежда в мене. Аз съм обърнал вашия ум към Христа и за този Христос вие имате велики работи пред себе си.
към текста >>
71.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1914 г.
Когато наместо Христос да се разпъне на
кръста
, ще бъде въздигнат, защото съвременната наука формира, а тези елини познаха и се убедиха, че само Христос е, Който може да тури ред и порядък на енергията, която се иждивява за пушки, ножове и копия.Това е прославлението, което иде от Христа.
"Всички отговарят: - Ще ги приемем,- Но те идат за вашите сърца и ум, ако ги дадете, те ще ни свържат с Христа, явяването на Който ще стане мигновено в един момент, равен на момента, в който става запалването на бенгалския огън. И ако Христос още закъснее да дойде, то причината е, право да ви кажа, че вие още не сте готови. С това далеч нямам намерение да ви правя упрек, но просто ви подсещам да се приготвите, да можете да пребъдете в центъра на вашето развитие. Защото като дойде Христовото учение, много и много хора просто ще подлудеят и също като стари мехове ще се изпукат.Да, нашите тела при дохождането на Христа ще се трансформират също както става с пеперудата. А това ще стане, когато настъпи времето на елините.
Когато наместо Христос да се разпъне на
кръста
, ще бъде въздигнат, защото съвременната наука формира, а тези елини познаха и се убедиха, че само Христос е, Който може да тури ред и порядък на енергията, която се иждивява за пушки, ножове и копия.Това е прославлението, което иде от Христа.
Христос иска да имате умове досетливи, умове ловки, пластични, а от глупостта иска нито помен да не остане. Аз не искам да зная за догми и обреди, също както Христос не искаше да знае [за] онези обреди и закони, за които често пъти книжниците се препираха с Него. Тези книжници са, които казваха, че Христос разврати народа, затова Го пъдеха, преследваха Го, докато най-сетне Го разпнаха. И днешните служители Христови са същите евреи, същите фарисеи, същите книжници, те са, които Го разпъват.Мене ми побеляла главата, „защо ни говори така", и аз казвам и ще следвам да казвам, че говоря това, което ми диктува Този, Който ме е пратил, без да гледам кой какво щял да мисли и какво щял да каже. Ако ли вие и мене не искате, също както евреите не искаха Христа, можете да ме изпъдите на онзи свят.Всички единодушно: - Искаме те, искаме те.-Това е, което Христос иска.
към текста >>
72.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1914 г.
(Всички казват: -Амин.) Дяволътобеща[ва] и все обещава, обещава и на момчетата, и на момичетата, дава им
пръстени
, прави им къщи, туря на чин хората, всичко им обещава, но нищо не им дава.Да се върнем сега към тия двамата слепи.
Когато дойде един дявол да ме лъже и изкушава, казвам: „Благодаря Ти, Господи." И питам дявола; „Какво ще спечелиш, като се занимаваш с мене? ", да ме лъже и изкушава, като същевременно го пращам да отиде на друго място и да не губи времето си с мене. Аз не хукам дявола, аз се разговарям с него върху неговата деятелност, като как ходи между католици, протестанти, православни, после разправя как прави войните, как изкушава жените, мъжете и пр., и пр. И тогава аз се обръщам към него, поздравя го с едно „браво" и му кажа: „Ти си един добър ученик и ако изгуби Небето, то поне Земята ще имаш." Но ако се върне и почне да иска да му се кланям, за да ми даде това и онова, аз му казвам: „Махни се от мене, защото ти си един бедняк." Това е то, което мога да кажа, а вие не можете да се разговаряте с дявола. Затова аз съм турил една преграда между вас и него.
(Всички казват: -Амин.) Дяволътобеща[ва] и все обещава, обещава и на момчетата, и на момичетата, дава им
пръстени
, прави им къщи, туря на чин хората, всичко им обещава, но нищо не им дава.Да се върнем сега към тия двамата слепи.
Вашите очи понеже са вече отворени, не злоупотребявайте с очите си, обичайте жените си, както първоначално сте ги обичали. Обичайте свещениците, църквите, обичайте и народа, както първоначално сте го обичали. Във вашия ум аз не искам да остане нито помен от съмнение, че ви лъжа. Защото който се съмнява в себе си, той е, който се съмнява и в мене.Аз съм огледало на всеки от вас и всеки се оглежда в мене. Аз съм обърнал вашия ум към Христа и за този Христос вие имате велики работи пред себе си.
към текста >>
73.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август
, 17.08.1914 г.
Такъв човек може и да е
кръстен
и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин.
Защото Господ го стопява и от 200 става на два килограма и като сте по-леки, казват, че сте оглупели. Но за нас е празна работа този израз, защото именно в такъв случай ние притежаваме Божествения нектар. Често пъти не бива да се гледа на лице, на красиво лице, защото това лице може да носи излишен багаж. А ти гледай душата на някого и като го сравняваш със себе си, гледай да подхождат неговите душевни качества с твоите.Ако ние можем да разберем дълбокия смисъл на Христовото учение, чрез своя език да произнесем това име, само тогава ше намерим откъде се е явило заключението, което се е въвело между съвременното духовенство. Виждаме, че Христос казва: „Да не кълнете." Значи всички тия, които кълнат, не са научили думата „любов".
Такъв човек може и да е
кръстен
и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин.
Може да е кръстен с Ио[а]новото кръщение, обаче не е кръстен с огън. Но когато Христос дойде при нас, ще ни научи как да произнасяме думата „любов", защото именно с тази дума започва животът. И аз искам да правите известна опитност с тази дума, та особено сега. Вие у дома си, било търговци или свещеници, всичко може да имате, но не и любов, Ако знаем тази дума как да я произнасяме, ще облекчим до минимум нашите свивания и ще направим нашия живот от сносен по-сносен.Ако дойде Христос зимно време, вие няма да Го разберете, ще Му зададете редица въпроси, ще искате занимание и правда. Но ако дойде при вас, когато е пролетта на вашия живот, то тия въпроси няма да Му ги зададете.
към текста >>
Може да е
кръстен
с Ио[а]новото кръщение, обаче не е
кръстен
с огън.
Но за нас е празна работа този израз, защото именно в такъв случай ние притежаваме Божествения нектар. Често пъти не бива да се гледа на лице, на красиво лице, защото това лице може да носи излишен багаж. А ти гледай душата на някого и като го сравняваш със себе си, гледай да подхождат неговите душевни качества с твоите.Ако ние можем да разберем дълбокия смисъл на Христовото учение, чрез своя език да произнесем това име, само тогава ше намерим откъде се е явило заключението, което се е въвело между съвременното духовенство. Виждаме, че Христос казва: „Да не кълнете." Значи всички тия, които кълнат, не са научили думата „любов". Такъв човек може и да е кръстен и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин.
Може да е
кръстен
с Ио[а]новото кръщение, обаче не е
кръстен
с огън.
Но когато Христос дойде при нас, ще ни научи как да произнасяме думата „любов", защото именно с тази дума започва животът. И аз искам да правите известна опитност с тази дума, та особено сега. Вие у дома си, било търговци или свещеници, всичко може да имате, но не и любов, Ако знаем тази дума как да я произнасяме, ще облекчим до минимум нашите свивания и ще направим нашия живот от сносен по-сносен.Ако дойде Христос зимно време, вие няма да Го разберете, ще Му зададете редица въпроси, ще искате занимание и правда. Но ако дойде при вас, когато е пролетта на вашия живот, то тия въпроси няма да Му ги зададете. Аз ви говоря това така, защото всички искате да бъдете умни, добри, здрави -качества, които вие може да ги имате, ако знаете да произнасяте думата „любов".
към текста >>
74.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви
, 22.03.1915 г.
(бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий
Кръстев
)
Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7 * Ц. Б. И. - Царството Божие идва.
(бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий
Кръстев
)
към текста >>
75.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 7.05.1915 г.
Всички с огън ще се
кръстят
.
Нека всеки си върви по своя път и да пожени последствията на хилядите години. Христос казва, Моите овци познават моя глас. Който познава гласа на добрия пастир, той е от Неговите, който не, той не е. Ще се минат години, когато работите ще се обърнат другояче. Всичко с огън ще се опита.
Всички с огън ще се
кръстят
.
Аз бих желал всеки свещеник в Православната църква да познава Христа и да слушаха Неговия глас. Старият ред на нещата минава вече. Иде нещо ново в света, всички ще го видят. Някои ще разумяват и ще се изменят. Всички няма да умрем, но всички ще се изменим, казва Духът Господен.
към текста >>
76.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август
, 5.08.1915 г.
Вие трябва да развиете тази форма (ръцете с допрени
пръсти
над главата), вие трябва да я развиете и да разберете вътрешния й смисъл.
която ще опропасти. Кажете тогава кое е умно? Да клекнем е глупаво, да си дигнем ръцете нагоре е глупаво, кое тогава е умното? Коя форма тогава изразява истината? Тези неща са много умни.
Вие трябва да развиете тази форма (ръцете с допрени
пръсти
над главата), вие трябва да я развиете и да разберете вътрешния й смисъл.
Има и други форми. За да дадат на човека една задача, той не може да я разреши, почне да се чеше с показалеца отзад. А с това той казва: „Аз съм млад, трябва да се уча и понеже тук е енергията, ако я прекарам в тялото си, ще намеря отговор на този въпрос." Тази сила трябва да излезе напред. Най-първо се черпи отвън и прекарва енергията напред в мозъка. На ден се чеше по стотина пъти, без да знае защо.
към текста >>
77.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 6 август
, 6.08.1915 г.
А през това време старите членове – мъже и жени – стояха
околовръст
на зданието, гдето първите съзерцаваха.
Нито една жена не присъства в това събрание. Подиробед към 4-5 часа се повикаха в преподавателния салон пък жените, които са викани до тази година. Тазгодишните жени, членове на Веригата, както и гостите, не се допуснаха. Нито един мъж не се допусна в туй женско събрание. Вечерта към 9 часа всички мъже и жени, повикани тази година, заедно с гостите, отиваха под ред в салона за десетминутно съзерцание.
А през това време старите членове – мъже и жени – стояха
околовръст
на зданието, гдето първите съзерцаваха.
Това се свърши в 10 часа вечерта, след което се всинца разотидохме. Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.)ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ТЪРНОВО, 1914 г. - 6 АВГУСТ, ЧЕТВЪРТЪК
към текста >>
78.
На Учителя са забранени публичните беседи и е интерниран във Варна
, 16.08.1917 г.
БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ»ВЕРГИЛИЙ
КРЪСТЕВ
интерниран във Варна 1. ИНТЕРНИРАН В ХОТЕЛ „ЛОНДОН"ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 ) 2. Изгревът - Атанас Славов Датата 16 август 1917 г. е взета от Изгревът - Том 23 - глава: III.
БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ»ВЕРГИЛИЙ
КРЪСТЕВ
98. ИНТЕРНИРАН В ХОТЕЛ „ЛОНДОН" Е.А.: Значи само племеничката Му Люба прие Учителя. Тя идваше и на клас, тя стана вегетарианка. Никой друг. Брат им и другите, не.
към текста >>
79.
Писмо на Учителя до приятели, Варна
, 2.09.1917 г.
2 септемврий 1917 Препис от оригинала.* Велик Творец Исус Христос Син Божий, (бележки на съставителя Вергилий
Кръстев
)
Мир на всички ви в Господа. Ваш верен П.К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.) Същото писмо е публикувано в ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13 - писма на Учителя, преписани от Паша Писмото е публикувано и в ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 -писма до Величка и Кънчо Стойчеви с допълнение:
2 септемврий 1917 Препис от оригинала.* Велик Творец Исус Христос Син Божий, (бележки на съставителя Вергилий
Кръстев
)
към текста >>
80.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, Варна
, 28.09.1917 г.
Но какви милувки би искал онзи, който е прикован на
кръста
?
Аз желая всички да гледат на светлата страна на живота. За своите страдания аз не говоря, когато ползват другите. А съжалявам, когато страдам, че не ползвам. Колко Аз бих се радвал, ако вие туряхте всички Любовта за лозинка в живота, да внесяхте мир и съгласие навсякъде. Да, това би ме трогнало.
Но какви милувки би искал онзи, който е прикован на
кръста
?
Не трябва ли да се извадят гвоздеите? Не мислете, че това ви правя упрек. Не. Но ви говоря за една велика Божия идея. Аз се стремя да отмахна всичките упреци от живота. Нима онзи, който греши, не знае своя грях?
към текста >>
81.
Димитър Голов завършва земния си път.
, 8.11.1917 г.
Елегантен и с маниери – у него всичко фино; скъпи
пръстени
кичеха
пръстите
му; връзката на врата му – разкошна; ланецът на часовника му – златен, особена изработка; дрехите му от най-скъпата материя, а цветът – подходящ на лицето и косата му, винаги от най-добри майстори ушити; портфейлът му – от крокодилска кожа.
Голов е един от първите софийски книгоиздатели и книжари, започвайки своята дейност още през 90-те години на ХIХ в. На всички по-стари софиянци са известни книжарниците на Евангелисткото дружество – тази на Димитър Голов и на Христо Олчев. Писателят Васил Узунов дава кратка характеристика за Д. Голов в своята книга „Това бяхме“, в главата „Малкият клуб“: „Той беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, беше още млад и хубав.
Елегантен и с маниери – у него всичко фино; скъпи
пръстени
кичеха
пръстите
му; връзката на врата му – разкошна; ланецът на часовника му – златен, особена изработка; дрехите му от най-скъпата материя, а цветът – подходящ на лицето и косата му, винаги от най-добри майстори ушити; портфейлът му – от крокодилска кожа.
Голов бе добил своето образование в Италия. На младини скитал много. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст избрани поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор, той беше много интересен.
към текста >>
Вергилий
Кръстев
.
5. Дънов, П. Изпитьт на Любовта, УС, 18.06.1939 г. 6. Дънов, П. Аз ви избрах, ИБ, 27.06.1920 г. 7. „Изгревьт на Бялото Братство пее и свири, учи и живее“ Състав.
Вергилий
Кръстев
.
Т. XVII. София, библ. Житен клас, стр. 634 8. Пашов, В. Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов.
към текста >>
Вергилий
Кръстев
.
13. Дънов, П. Факти, закони, прнципи, 00К 3.03.1943 14. Списание „Духовна култура“, кн. 11-12 от януари 19 22 г., с. 38 15. „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее“ Състав.
Вергилий
Кръстев
.
т. II. София, библ. Житен клас, 1995 _________________Вестник Братски живот бр.63 ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
към текста >>
Елегантен и с маниери - у него всичко бе фино: скъпи
пръстени
кичеха
пръстите
му, връзката на врата му разкошна, ланеца на часовника му златен - особена изработка, дрехите му от най-скъпа материя, в цвят подходящ на лицето и косата му, винаги от най-добри майстори шити, портфелът му от крокодилска кожа.
Негова много съществена инициатива е и отпечатването на Антиминса, и на Пентаграма. И пак под негово ръководство става отпечатването на “Завет на цветните лъчи на светлината”. Ето как е описал личността на Голов писателят Васил Узунов: “Голов беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, бе още млад и хубав.
Елегантен и с маниери - у него всичко бе фино: скъпи
пръстени
кичеха
пръстите
му, връзката на врата му разкошна, ланеца на часовника му златен - особена изработка, дрехите му от най-скъпа материя, в цвят подходящ на лицето и косата му, винаги от най-добри майстори шити, портфелът му от крокодилска кожа.
Голов бе добил своето образование в Италия. На младини скитал много. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор - той беше много интересен.
към текста >>
82.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, 1917, декември
, 12.1917 г.
на съставителя на „Изгревът” Вергилий
Кръстев
)
Ж. К. В. О. * (Свещеният подпис) П. К. Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 *Жив е, Който ви обича. (бел.
на съставителя на „Изгревът” Вергилий
Кръстев
)
към текста >>
83.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, Варна
, 16.12.1917 г.
на съставителя на «Изгревът» Вергилий
Кръстев
)
Дънов Варна 16 декември 1917 Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 ___________________________________________* Учителят Петър Дънов е интерниран в гр. Варна от цар Фердинанд и писмата ги изпраща вече оттам. (бел.
на съставителя на «Изгревът» Вергилий
Кръстев
)
към текста >>
84.
Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път
, 27.01.1918 г.
Като приближава, той вижда на гърдите му светъл надпис: „Аз съм онзи, когото ти свали преди 2000 години от
кръста
и го положи в гробницата си." Надписът е там, докато тръгнат заедно към дома на Пеньо.
Пеньо си казва мислено: „Как ще намеря този пътник, когато никога не съм го виждал през живота си, а и от парахода ще слязат към 600 души? " В посочения ден и час той отива на пристанището и застава в края на кея. Параходьт пристига и от него слизат много хора. Пеньо ги наблюдава и се стреми със своята интуиция да открие този, когото трябва да посрещне. Когато слизат всички пътници, забелязва един красив човек в бял костюм да се отправя към него.
Като приближава, той вижда на гърдите му светъл надпис: „Аз съм онзи, когото ти свали преди 2000 години от
кръста
и го положи в гробницата си." Надписът е там, докато тръгнат заедно към дома на Пеньо.
Така става първата среща на Пеньо Киров с Учителя* От нея разбираме, че Пеньо Киров е прероденият Йосиф от Ариматея, който преди 2000 години погреба Христа, един ученик от вътрешната Христова школа, в която е и евангелист Йоан. Пеньо идва да работи в България за делото Божие. След първата среща Учителят често посещава Бургас и къщата на Пеньо Киров. Провеждат разговори, срещи и с други приятели и съмишленици, и с третия ученик на Учителя - Тодор Стоименов. При един разговор в дома на Пеньо Киров на външната врата се чука и Пеньо излиза да види кой ги безпокои.
към текста >>
85.
Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева, София
, 26.07.1918 г.
Всеки ученик на Истината трябва да си носи
кръста
с радост.
За в южна България по-после. Не всичко, каквото човек чувства, мисли и преживява е вярно. Във всеки човек има много кукувичи яйца снесени, да ги мъти без да знае той. Всичко изпитвайте доброто дръжте. Самотен е човек в света, само когато греши, а когато върши Волята Божия, Господ е с него и ангелите, и светиите.
Всеки ученик на Истината трябва да си носи
кръста
с радост.
Светлия кръст Нинешните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава, която има да се открие в нас. След няколко дни може да дойде още един наш познат да услужи. Поздрав на всички приятели В.В. (Свещеният подпис)
към текста >>
Светлия
кръст
Нинешните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава, която има да се открие в нас.
Не всичко, каквото човек чувства, мисли и преживява е вярно. Във всеки човек има много кукувичи яйца снесени, да ги мъти без да знае той. Всичко изпитвайте доброто дръжте. Самотен е човек в света, само когато греши, а когато върши Волята Божия, Господ е с него и ангелите, и светиите. Всеки ученик на Истината трябва да си носи кръста с радост.
Светлия
кръст
Нинешните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава, която има да се открие в нас.
След няколко дни може да дойде още един наш познат да услужи. Поздрав на всички приятели В.В. (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
към текста >>
86.
Писмо на Учителя до учениците (архив на Няголов), София
, 16.08.1918 г.
на съставителя на „Изгревът” Вергилий
Кръстев
)
16.VІІІ.1918 г. гр. София(Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 ___________________________________________* След като е освободен от заточението си, Учителят Петър Дънов изпраща това писмо от гр. София. (бел.
на съставителя на „Изгревът” Вергилий
Кръстев
)
към текста >>
87.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 27.09.1918 г.
Във всичко, което става сега, гледайте
пръста
на Господа.
София, 27. IX. 1918 г. Обична Е.
Във всичко, което става сега, гледайте
пръста
на Господа.
То е за добро. Божиите пътища не приличат на человешките. Мирът вече е близо. Бъдещето е велико. Чистота и святост е потребна.
към текста >>
88.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви
, 30.09.1918 г.
на съставителя на „Изгревът” Вергилий
Кръстев
)
Солун се подписва примирие между България и западните сили от Съглашението, победителки във войната 1914 1918 г. България се изтегля от всички освободени от нея територии и оставя в плен 90 000-на армия, макар че изобщо не е пленена в бойни действия. Искат абдикация на цар Фердинанд, което става на 3.10.1918 г., а на престола се възкачва синът му цар Борис III. Подробно за него виж в „Изгревът”, том XX, стр. 671 ÷ 688, 689 ÷ 890, 891 ÷ 1011. (бел.
на съставителя на „Изгревът” Вергилий
Кръстев
)
към текста >>
89.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
1. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ ВЕРГИЛИЙ
КРЪСТЕВ
Списанието поддържа постоянна рубрика по окултни науки - астрология, хиромантия и др., помества сведения за наблюдавани в България и в чужбина паранормални явления, както и новини от културния живот, като посещението на Рабиндранат Тагор в България през 1926 година. Списанието е спряно след атаки от страна на църквата, както и на Иван Грозев и Стефан Консулов. Учителя пише статии в списанието под псевдонима ХХХ. За това списание може да се прочете в 15 том на "Изгревът". Ето някои статии от там
1. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ ВЕРГИЛИЙ
КРЪСТЕВ
2. СТАТИИ ОТ X.X.X. (Х.Х.Х. = П.К.Д. = ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ) 3. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ"ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ БЕЛЕЖКИ
към текста >>
3. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ"ВЕРГИЛИЙ
КРЪСТЕВ
Ето някои статии от там 1. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 2. СТАТИИ ОТ X.X.X. (Х.Х.Х. = П.К.Д. = ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ)
3. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ"ВЕРГИЛИЙ
КРЪСТЕВ
БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. Списание „Всемирна Летопис" излиза под редакцията на Иван Толев от 22 март 1919 г. до март 1927 г., списвано с много старание и умение, издавано на хубава хартия с добър печат и добри отпечатани снимки и илюстрации. За времето си е било едно много хубаво списание.
към текста >>
НА СЪСТАВИТЕЛЯ ВЕРГИЛИЙ
КРЪСТЕВ
2. СТАТИИ ОТ X.X.X. (Х.Х.Х. = П.К.Д. = ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ) 3. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ"ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ БЕЛЕЖКИ
НА СЪСТАВИТЕЛЯ ВЕРГИЛИЙ
КРЪСТЕВ
1. Списание „Всемирна Летопис" излиза под редакцията на Иван Толев от 22 март 1919 г. до март 1927 г., списвано с много старание и умение, издавано на хубава хартия с добър печат и добри отпечатани снимки и илюстрации. За времето си е било едно много хубаво списание. И днес се приема като такова. За онези, които го притежават и изучават.
към текста >>
Сложен е в профил портрета на Исус Христос изобразен в намерения
пръстен
на римския император Тиберий.
Благодарение на тях притежаваме всички годишнини и броеве. Най-интересно е, че в Народната библиотека това списание е непълно - липсват броеве и страници. Затова решихме да включим този материал, за да не се загуби във времето. 3. Противниците на „ Всемирна летопис" са упреквали Иван Толев, че то е станало дъновистко списание и че бил сложен портрета на г-н Дънов на корицата. А това не е вярно.
Сложен е в профил портрета на Исус Христос изобразен в намерения
пръстен
на римския император Тиберий.
/Виж „Изгревът", том XI, стр. 155, под N 33, както и двете илюстрации на този портрет поместени преди 97 стр./. 4. Замислено е да. излиза месечно, като окултно списание, с почивка юли-август. Но това не винаги е могло да се спазва, поради това, че трудно се намирали средства за издаването му.
към текста >>
Източник: БЕЛЕЖКИВЕРГИЛИЙ
КРЪСТЕВ
13. Оставяме заглавието в I раздел „Силите на живота природа" така както е издадено в първото издание, като сме добавили и другите следващи статии от второто издание. 14. По този начин представяме едновременно сп. „Всемирна летопис" с неговия редактор Иван Толев, така и отпечатваме статиите на Учителя, защото днес никой не знае за това, което изнасяме тук и отпечатваме за възпоменание на Иван Толев. На мен никой не ми предаде нито ми даде указание, че неговите статии са издавани. Това нещо сам си го открих при моите проучвания за тази епоха.
Източник: БЕЛЕЖКИВЕРГИЛИЙ
КРЪСТЕВ
Изгревът - Том 15 СТАТИИ ОТ X.X.X. Х.Х.Х. = П.К.Д. = ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ 1. ВЛИЯНИЕ НА СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ
към текста >>
НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ" ВЕРГИЛИЙ
КРЪСТЕВ
1 (III.1925) , с.1 -2. Източник: I раздел СТАТИИ ОТ ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВИван Толев Изгревът - Том 15 III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС БЕЛЕЖКИ
НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ" ВЕРГИЛИЙ
КРЪСТЕВ
1. Списание „Всемирна летопис" започва да излиза от 22 март 1919 г. до март 1927 г. Излиза месечно, обособено на IV годишнини. I година от 22 март 1919 г. до 22 март 1920 г.
към текста >>
На корицата тук е даден профила на Исус Христос от
пръстена
с изсечения смарагд на римския император Тиберий (Виж „Изгревът", том XI, стр.
до декември 1920 г. 2. Списание „Всемирна летопис" - II година започва от януари 1921 г. и завършва с кн. 10 на 31 декември 1922 г.
На корицата тук е даден профила на Исус Христос от
пръстена
с изсечения смарагд на римския император Тиберий (Виж „Изгревът", том XI, стр.
155 под N 33 както и илюстрации на този портрет поместен преди 97 страница). Отдолу е поместен цитат от Евангелието: „Аз съм Пътя, Истината и живота" - Христос. На първата страница е отбелязано, че е препоръчано освен от Народната просвета и армията още и от:
към текста >>
Със своя простичък ум, например, бай Устабашиев от Неврокопско си нашари гърдите с
кръстове
, написа си „сим победиши", и като втор Мессия изпревари Кришнамурти, яви се в София, за да поведе народа.
Те са успели вече, казват, да създадат някакви комасонски организации - звено между масонство и теософия. Дали масонската организация у нас ще се хване на тази въдица и тури в услуга на теософския мистицизъм за разрушението и разлагането на държавата и нацията - близкото бъдеще ще покаже. При тази ясно поставена цел, при тази пусната в пълен ход системна организация, дето за сигурност, се прилага и клетвата, не е ли време вече обществото и държавата да си даде сметка за реалната опасност, с която разпространението на теософския мистицизъм застрашава нацията? - Крайно време е, дълг е! Тогаз, когато в днешното още болно време теософите за превземането на обществото тръгнаха по един планомерен път, чрез здрава организация, при което се събират и „доброволни"данъци много по-големи от държавните, други мистици си представиха превземането на държавата много лесна работа и пред очите им вече се мяркаха високите постове на управници.
Със своя простичък ум, например, бай Устабашиев от Неврокопско си нашари гърдите с
кръстове
, написа си „сим победиши", и като втор Мессия изпревари Кришнамурти, яви се в София, за да поведе народа.
Но, за голямо негово неудоволствие, отзова се в едно родопско село, за да просвещава помаците. Други обаче са тръгнали към същата цел по един път, пред който ние не можем да се не замислим. В поменатото вече списание „Всемирна летопис", едно „Окултно списание", за „Висша духовна култура", редакцията не се задоволява само да просвещава в мистицизъм своите четци, да ги учи за задгробното. Животът тук на земята е твърде привлекателен за хората около списанието и те искат да го наредят по своему. Тъкмо преди септемврийските събития пред 1923 г.
към текста >>
усърдно служат на своя бог Мамона: и едната, и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с
кръст
в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи...По-нататък, и при извършването на религиозните „треби", както например незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело знанията си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика).
- нашият председател, г. Софрони Ников, безстрашно се есражавал на най-предните позиции (к.н.), той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една от обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е един дълг". И по нататък: „Ние събаряме вярата и изгонихме религията из училищата си (фрази преписани от „Църковен вестник", орган на Синода - Б.Н.), но къде са блюстителите на народните завети? "... и т.н. Тия кратки цитати из статията и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософската) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е.
усърдно служат на своя бог Мамона: и едната, и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с
кръст
в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи...По-нататък, и при извършването на религиозните „треби", както например незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело знанията си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика).
Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, теософските попове (бивши православни дякони) се защищават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди" (израз, който може всичко да побере...). Разбира се, и ние потвърждаваме това: българските теософи са били всякога с всяка власт. Затова те не само никога не са видели „обществената" и не са бивали интернирвани или арестувани, но всякога като галени деца на властта, са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси", всякога са били добре приети и търпени „сладкодумни гости на държавната трапеза", получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество" и „държавните нужди", пък и по настоящем използуват своите синекурни длъжности (т.е. плащано от народа безделие) в Народната библиотека, дето даже не стъпват на работа.
към текста >>
Консулов го е изсмукал от
пръстите
си, защото не цитира, нито един ред от съдържанието на „Всемирна Летопис", от който да се вижда, че това списание служи на „дъновизма".
Слава Богу, че във всички други държави има такива напреднали в знанията и опитите си умове, като горепоменатите, та и общочовешкото развитие върви с бързи крачки. Иначе, теорията на Айнщайна, откритията на проф. Рише, Дикинсън и пр. биха били обявени от Консулова за „нелепости", насочени против „устоите" на държавата, а от неговия приятел Радославова - забранени да станат достояние на учителите и учениците. 5. „ Дъновизмът" тук не влиза ни в клин, ни в ръкав.
Консулов го е изсмукал от
пръстите
си, защото не цитира, нито един ред от съдържанието на „Всемирна Летопис", от който да се вижда, че това списание служи на „дъновизма".
6. В този пасаж Консулов, като прави един фалшив цитат без свръзка с другите мисли на автора, сам се изобличава с твърдението си, че чрез препоръката си на списанието, М-вото трябвало да се откаже от контрол върху дейността на учителя. А мисълта на автора на статията в кн. IV, год. Ill (бивш дългогодишен гимназиален учител и бивш съученик на Консуловци и Радославовци, но уволнен от длъжност, с тяхно знание, вследствие на безсъвестни доноси и интриги) се съдържа (статията се състои от22колони, под заглавието: „към ново училище") в края на същия пасаж, който Консулов умишлено осакатил. Тоя пасаж продължава така: „учителят...няма да бъде зависим от външни предписания.
към текста >>
Седма част са онези, които са били с Него, но после се отделят и създават свои движения, като Александър
Кръстников
, който в даден момент защитава Петър Дънов, но после заема критични позиции и обявява себе си над Учителя Дънов.
И чак, когато през 1929 г. Кришнамурти разтурва „Ордена на Звездата" и обявява, че Мировият Учител е в България и се казва Петър Дънов, той се връща в България, но мълчи, не го оповестява, но го казва само на Георги Куртев, когато му гостува в Айтос. Шеста част са представители на теософите, като Иван Грозев, които яростно пишат статии срещу Учителя, но след разтурването на конгреса на теософите през 1929 г. в Холандия, идва в България, продължавала бъде теософ, но мълчи, защото не признава, че може Петър Дънов да е Миров Учител. Но все пак те споделят с някои теософи, и затова по-късно Софрони Ников и Иван Грозев биват изключени от теософското движение, макар че са негови ръководители цели 25-30 г.
Седма част са онези, които са били с Него, но после се отделят и създават свои движения, като Александър
Кръстников
, който в даден момент защитава Петър Дънов, но после заема критични позиции и обявява себе си над Учителя Дънов.
Ето защо и него трябва да включим в „Изгревът", за да се изуми човек на силите в превъплъщенията човешки, които воюват срещу Учителя Дънов. (Виж „Изгревът" том III, стр. 93). Осма част са онези представители на евангелистите, които са били с Него в САЩ, където се е обучавал и следвал, както и онези, които са били с Него ученици в град Свищов, в евангелското училище през 18831886 г. В повечето случаи те го възприемат като един евангелски проповедник. И само толкова.
към текста >>
Вергилий
Кръстев
Там са били и всички ги виждали при излизане. Сега там ги няма, защото всичко е разрушено. Но тях ги има. Но те са поставени сега за стража и Божи меч в поредицата в „Изгревът" и над „Изгревът". Бележките „Иван Толев и Изгревът" бяха написани на 7-8 май 2002 г., на третия ден на Великден, а в същия ден бе празника „Гергьовден" и на 8 май 2002 г., когато окончателно бе подготвен този материал.
Вергилий
Кръстев
12.00 часа 08.05.2002 г. София ------------------------------------- [1] Напоминания I, гл.
към текста >>
ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ"ВЕРГИЛИЙ
КРЪСТЕВ
Не напразно апостол Павел казва: „Вие сте храмове, и Дух Божий живее във вас." Същата мисъл изказва и Новалис в своите фрагменти. [6] Очевидна истина, която не може да се докаже или с други думи - неизвестно. [7] Нека не се плашат някои, че теософите замислят някаква coup d'etat. То е много наивно - не е този пътя за обновата на едно общество. Източник: III.
ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ"ВЕРГИЛИЙ
КРЪСТЕВ
Изгревът - Том 15
към текста >>
90.
Учителя с група ученици - първи планински лагер - „Куш-бунар', Сливен, 1 юни
, 1.06.1920 г.
Брат Георги му казва: „Ще дойде мой човек, когото обичам и уважавам като баща." Пристига Учителят, слиза на гарата придружен от Петко Епитропов, а той е висок, представителен с дълга брада, а Учителят е по-скромен, по-нисък на
ръст
и с по-малка брада.
Учителят приема. Минава през Сливен, където прекарва някой и друг ден, държи им някое слово и от там с влака пристига в Айтос. В Айтос ги посреща брат Георги, който е отишъл по-напред, за да подготви условията за посрещане на Учителя. Той пристига с брат Петко Епитропов и брат Костадин Иларионов. Брат Георги взима най-хубавия файтон от Айтос, файтона е съвсем нов и конете бели, а кочияшът е турчинът - Мустафа.
Брат Георги му казва: „Ще дойде мой човек, когото обичам и уважавам като баща." Пристига Учителят, слиза на гарата придружен от Петко Епитропов, а той е висок, представителен с дълга брада, а Учителят е по-скромен, по-нисък на
ръст
и с по-малка брада.
Турчинът се навежда към ухото на брат Георги и му прошепва: „Георге, да слушаш ей този по-малкия, а не големия. Него да слушаш". Сядат във файтона. А турчинът е много доволен. Тръгват с белите коне, охранени, чисти, лъщят на слънцето.
към текста >>
След 2-3 часа стоене на магарето, което я клатело напред-назад, тя се изморила много, заболява я
кръста
и мисли, че й е невъзможно да продължава с тези силни болки, прилошава й.
Една година Учителят беше дошъл в Сливен и изведе всички братя и сестри на „Куш-бунар", местност в „Сините камъни" на Стара планина, третото разклонение надвесено над Сливен. По него време майка ми беше болна от силни кръвоизливи и не можеше да отиде с тях. Казва на Учителя, че иска да отиде, но не е здрава. Учителят й казва да се качи на магаре и тъй да отиде. Тръгва групата с Учителя и майка ми на магарето, водено от стопанина му.
След 2-3 часа стоене на магарето, което я клатело напред-назад, тя се изморила много, заболява я
кръста
и мисли, че й е невъзможно да продължава с тези силни болки, прилошава й.
А цялата група заедно с Учителя са много напред, даже не ги виждала вече. И както едвам се крепяла, изморена, изтощена, отчаяна, чува нещо фучи зад нея, вихрушка силна и вижда Учителя да минава сам покрай нея, бързо заминава и се изгубва пак напред. Болките й веднага изчезват, почувствала се бодра, здрава, укрепнала. Чуди се как така Учителят хвърчи заедно с вихрушката. Пак вървят известно време и пак се чувства зле, пак едва се задържа на седлото.
към текста >>
91.
Учителя провежда разговор с Лазар Котев, Константин Иларионов и Димитър Добрев, Търново
, 12.02.1921 г.
(В разговора става въпрос за Михаил Иванов и
Кръстю
Христов - разговорът е записан и от тримата)
На 12 февруари 1921 г. Учителя провежда разговор с Лазар Котев, Константин Иларионов и Димитър Добрев, в Търново Из частен разговор на Учителя с Лазар Котев, Константин Иларионов и Димитър Добрев
(В разговора става въпрос за Михаил Иванов и
Кръстю
Христов - разговорът е записан и от тримата)
Същият разговор е описан в спомените на Мария Тодорова в "Отклонението в Школата", Изгревът - Том 5 ИЗ ЧАСТЕН РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С ЛАЗАР КОТЕВ, КОНСТАНТИН ИЛАРИОНОВ И ДИМИТЪР ДОБРЕВ Проведен на 12 февруари 1921г. в Търново („Изгревът" на Бялото Братство", том I, София, 1993г. стр. 308)
към текста >>
На всички ще кажете: „
Кръстьо
и Михаил трябва да си отидат във Варна".
Аз имам да им чета молитва на тях. Ще им кажа как се служи на Бога... Трябва да работят на друго, ново място. Тук не се позволява. В името Божие ние не позволяваме да се говори лъжа. С моето име злоупотребяват, но ще им прекъснем нишките.
На всички ще кажете: „
Кръстьо
и Михаил трябва да си отидат във Варна".
Двата изпита не издържаха, а сега – навън. Това е решението на Бялото Братство. Ония духове, за които те не се оказаха достойни, ще им намерим друго място, а те да отидат да копаят. Те са дошли за материални облаги. Ако искат да гадаят, да отидат другаде, в Англия, но тук, и в мое име, аз не позволявам, защото не искам да огорчавам Господа.
към текста >>
Да се каже на всички приятели: няма да поздравяват никого, който отива при
Кръстьо
и Михаил.
Ще ги турим на изпит... Който дава живот, е от Бога, а не, който убива. На старите приятели ще кажете: „Да изпълните Волята Божия – това е силата". Това разделяне е попска работа. Трябва смирение.
Да се каже на всички приятели: няма да поздравяват никого, който отива при
Кръстьо
и Михаил.
Човек, който иде отгоре, той е смирен. Тия духове тръгнаха от София и сега обикалят всички кръжоци. Бъдете внимателни и всички изпитвайте. Аз няма да позволя, в мое име да вършат такива работи. Нека е малко, но чисто.
към текста >>
Най-драстично бе навлизането в нашите среди на тези двама хубавци
Кръстьо
Христов и Михаил Иванов, които дойдоха от Варна и се застояха във вилата на Търново.
За спиритизма той бе казал своето мнение, бе казал мнението си за различните ясновидци, които се движеха в нашите среди и които възвеличаваха себе си. Друго отклонение бе когато Учителят започна да говори за преражданията на отделни братя от старото поколение. Тогава всички започнаха да си търсят преражданията и всеки си взе някое предишно прераждане на някой светец или на някой пророк, изведнъж всички станаха преродени апостоли, пророци и светци. Не остана нито един, който да не беше си взел някое име на светец и да парадира с него, че той е прероденият еди кой си пророк. Това бе една голяма уловка на Черната ложа.
Най-драстично бе навлизането в нашите среди на тези двама хубавци
Кръстьо
Христов и Михаил Иванов, които дойдоха от Варна и се застояха във вилата на Търново.
Веднага те заявиха, че са преродените свети Кирил и свети Методий и понеже там прихождаха много възрастни братя и сестри, те двамата започнаха да играят ролята на ясновидци и тутакси кръстиха много от възрастните братя с имена на предишни пророци. Така Величко Граблашев взе името на свети Наум, а пък Дафинка - на светица Евгения. Имаше десетина-петнадесет души замесени в Търново с тези прераждания. Тогава Учителят категорично заявява: „На всички ще кажете Кръстьо и Михаил трябва да си отидат във Варна. Двамата изпита не издържаха, а сега - навън.
към текста >>
Веднага те заявиха, че са преродените свети Кирил и свети Методий и понеже там прихождаха много възрастни братя и сестри, те двамата започнаха да играят ролята на ясновидци и тутакси
кръстиха
много от възрастните братя с имена на предишни пророци.
Друго отклонение бе когато Учителят започна да говори за преражданията на отделни братя от старото поколение. Тогава всички започнаха да си търсят преражданията и всеки си взе някое предишно прераждане на някой светец или на някой пророк, изведнъж всички станаха преродени апостоли, пророци и светци. Не остана нито един, който да не беше си взел някое име на светец и да парадира с него, че той е прероденият еди кой си пророк. Това бе една голяма уловка на Черната ложа. Най-драстично бе навлизането в нашите среди на тези двама хубавци Кръстьо Христов и Михаил Иванов, които дойдоха от Варна и се застояха във вилата на Търново.
Веднага те заявиха, че са преродените свети Кирил и свети Методий и понеже там прихождаха много възрастни братя и сестри, те двамата започнаха да играят ролята на ясновидци и тутакси
кръстиха
много от възрастните братя с имена на предишни пророци.
Така Величко Граблашев взе името на свети Наум, а пък Дафинка - на светица Евгения. Имаше десетина-петнадесет души замесени в Търново с тези прераждания. Тогава Учителят категорично заявява: „На всички ще кажете Кръстьо и Михаил трябва да си отидат във Варна. Двамата изпита не издържаха, а сега - навън. Това е решението на Бялото Братство".
към текста >>
Тогава Учителят категорично заявява: „На всички ще кажете
Кръстьо
и Михаил трябва да си отидат във Варна.
Това бе една голяма уловка на Черната ложа. Най-драстично бе навлизането в нашите среди на тези двама хубавци Кръстьо Христов и Михаил Иванов, които дойдоха от Варна и се застояха във вилата на Търново. Веднага те заявиха, че са преродените свети Кирил и свети Методий и понеже там прихождаха много възрастни братя и сестри, те двамата започнаха да играят ролята на ясновидци и тутакси кръстиха много от възрастните братя с имена на предишни пророци. Така Величко Граблашев взе името на свети Наум, а пък Дафинка - на светица Евгения. Имаше десетина-петнадесет души замесени в Търново с тези прераждания.
Тогава Учителят категорично заявява: „На всички ще кажете
Кръстьо
и Михаил трябва да си отидат във Варна.
Двамата изпита не издържаха, а сега - навън. Това е решението на Бялото Братство". По това време те бяха принудени да се върнат във Варна. Започват да се подвизават като ясновидци, като окултисти и като не знам какво си още. И успяват да заблудят дори такива възрастни приятели, които бяха с бели бради и с бели коси.
към текста >>
Това подлъга много възрастни приятели и те изпратиха пари на
Кръстьо
и Михаил и те пристигнаха от Варна до Търново.
А защо ги заблудиха? Защото всички очакваха, че познанието за Невидимия свят ще дойде отвън и че някой ще им открехне вратата и ще им открие Божието Царство. Това бе една голяма заблуда. Учителят беше дал методи за самостоятелна работа за цял живот и за цели следващи прераждания за една човешка еволюция. Това не става за една-две години, че дори и за двадесет години, а става в една човешка еволюция от хиляди години.
Това подлъга много възрастни приятели и те изпратиха пари на
Кръстьо
и Михаил и те пристигнаха от Варна до Търново.
Започнаха сестрите да им готвят отделно и да им носят храна в специални съдове. Хранеха ги като селски жребци. Обикновено по селата селяните държаха по един жребец и по един бик и всички взимаха участие при изхранването им. Като научи Учителя това, каза: „Те си бяха добре във Варна, още не са за света, да си отидат там. Като се компрометират хората ще кажат: „Ето ги, всичките са такива".
към текста >>
Още тогава Учителят обърна внимание, че
Кръстю
и Михаил са дошли за материални облаги, но заяви, че „ако те искат да гадаят да отидат другаде в Англия, но тука в мое име аз не позволявам, защото не искам да огорчавам Господа".
Хранеха ги като селски жребци. Обикновено по селата селяните държаха по един жребец и по един бик и всички взимаха участие при изхранването им. Като научи Учителя това, каза: „Те си бяха добре във Варна, още не са за света, да си отидат там. Като се компрометират хората ще кажат: „Ето ги, всичките са такива". И което за голямо съжаление точно така стана.
Още тогава Учителят обърна внимание, че
Кръстю
и Михаил са дошли за материални облаги, но заяви, че „ако те искат да гадаят да отидат другаде в Англия, но тука в мое име аз не позволявам, защото не искам да огорчавам Господа".
Това нещо не можа да се разбере от възрастните приятели въпреки че Учителят им поръчва да разкажат това на всички. По онова време Учителят бе препоръчал на възрастните приятели да мълчат и да не разказват своите опитности, нито пък да изнасят на показ своята кореспонденция, която имаха с Учителя. Тогава възрастните приятели пишеха писма на Учителя и получаваха отговори, а тази кореспонденция не само че е обемиста, но представлява изключителна ценност за онази епоха и за това, че там Словото на Учителя е автентично. Учителят обърна внимание, че такива като тях - Михаил и Кръстю използват общото течение на Бялото Братство и го отбиват за свои лични облаги и цели. Тогава той се обърна към приятелите и каза: „Аз ви давам право да им дадете отпор.
към текста >>
Учителят обърна внимание, че такива като тях - Михаил и
Кръстю
използват общото течение на Бялото Братство и го отбиват за свои лични облаги и цели.
И което за голямо съжаление точно така стана. Още тогава Учителят обърна внимание, че Кръстю и Михаил са дошли за материални облаги, но заяви, че „ако те искат да гадаят да отидат другаде в Англия, но тука в мое име аз не позволявам, защото не искам да огорчавам Господа". Това нещо не можа да се разбере от възрастните приятели въпреки че Учителят им поръчва да разкажат това на всички. По онова време Учителят бе препоръчал на възрастните приятели да мълчат и да не разказват своите опитности, нито пък да изнасят на показ своята кореспонденция, която имаха с Учителя. Тогава възрастните приятели пишеха писма на Учителя и получаваха отговори, а тази кореспонденция не само че е обемиста, но представлява изключителна ценност за онази епоха и за това, че там Словото на Учителя е автентично.
Учителят обърна внимание, че такива като тях - Михаил и
Кръстю
използват общото течение на Бялото Братство и го отбиват за свои лични облаги и цели.
Тогава той се обърна към приятелите и каза: „Аз ви давам право да им дадете отпор. Ученици на ученици могат да дават отпор". Някои дадоха отпор, а други - не и онези, които не дадоха отпор трябваше да се сблъскат още по-големи проблеми през 1947 г. и по-късно. Ето защо аз изнасям тези исторически сведения за отклонението от Школата на Учителя и по-точно за успешните действия и представители на Черната ложа.
към текста >>
92.
Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева
, 21.03.1921 г.
Пред приятелите Учителят разкрива, че Звездински е Закхея, който по времето на Христа, преди две хиляди години бил нисък на
ръст
и понеже не могъл да види минаващия Христос по улицата се качил на една черница.
В един разговор с братята и сестрите Учителят казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия. За всяка отделна година от Школата, беседите на Учителя имат една основна идея, която свързва всички беседи от Неделните, Общият клас, Младежкият клас, Съборните беседи и всички беседи изнесени през годината в едно. Затова е хубаво в бъдеще нашите приятели да си подвързват беседите по години, за да имат цялостна представа за вътрешния принцип, който Учителят е вложил в изнесените беседи. Смятам, че това е един правилен метод за работа със Словото по отделните години. Една сутрин Учителят, наметнат с своята гълъбова пелерина, се разговаря пред салона с Димитъ р Звездински , който по това време учи и говори добре есперанто.** ********** На ревера си има зелената значка на есперантистите.
Пред приятелите Учителят разкрива, че Звездински е Закхея, който по времето на Христа, преди две хиляди години бил нисък на
ръст
и понеже не могъл да види минаващия Христос по улицата се качил на една черница.
Христос го повикал от черницата и отишъл в неговия дом на обед. И сега, в това си прераждане той е пак нисък на ръст. Учителят му обяснява: „Ако искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти даде добър обяд, да ти постеле меко легло - това е руснакът. Говори руски език!
към текста >>
И сега, в това си прераждане той е пак нисък на
ръст
.
Затова е хубаво в бъдеще нашите приятели да си подвързват беседите по години, за да имат цялостна представа за вътрешния принцип, който Учителят е вложил в изнесените беседи. Смятам, че това е един правилен метод за работа със Словото по отделните години. Една сутрин Учителят, наметнат с своята гълъбова пелерина, се разговаря пред салона с Димитъ р Звездински , който по това време учи и говори добре есперанто.** ********** На ревера си има зелената значка на есперантистите. Пред приятелите Учителят разкрива, че Звездински е Закхея, който по времето на Христа, преди две хиляди години бил нисък на ръст и понеже не могъл да види минаващия Христос по улицата се качил на една черница. Христос го повикал от черницата и отишъл в неговия дом на обед.
И сега, в това си прераждане той е пак нисък на
ръст
.
Учителят му обяснява: „Ако искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти даде добър обяд, да ти постеле меко легло - това е руснакът. Говори руски език! Ако искаш някой да ти свърши работа, без да го надзираваш, това е германецът, говори немски език! Ак о искаш някой точно да изпълни някое обещание, това е англичанинът, говори английски език!
към текста >>
Един от тях стои прав, запушва с
пръст
носа си и диша, друг ходи бос, трети - със скъсани панталони, четвърти брадясал, какво ще разберат те от вашето учение?
Всеки човек, в когото Бог може да се прояви, е добър. Като казвам, че по-добри хора от вас няма, подразбирам вашите чувства и мисли, които са Божествени." (68, с. 47) „Учителят търпи и коригира постоянно недъзите на братята и сестрите със своята Божествена Любов. Неговото велико търпение създаваше условие за пробуждане на душите за един разумен съзнателен живот. Много от посетителите от града, дошли на Изгрева отиват при Учителя и му казват: „Господин Дънов, откъде сте събрали тези хора от кол и въже?
Един от тях стои прав, запушва с
пръст
носа си и диша, друг ходи бос, трети - със скъсани панталони, четвърти брадясал, какво ще разберат те от вашето учение?
" Тогава Учителят ги поканва да заемат местата на тези, които те не харесват. Те категорично се отказват от тази покана. Тогава Учителят казва: „Аз работя с тези хора, които Бог ми е дал. Вие може да не сте най-добрите хора.
към текста >>
93.
Учителя създава братския лагер Ел Шадай (Бивака), Витоша
, 9.06.1921 г.
- Вергилий
Кръстев
От 1922 год. ходим там. В.К.: А името на бивака „Ел Шадай". Забележка: Е.А. - Елена Андреева, В.К.
- Вергилий
Кръстев
В този спомен не е указана точна дата 16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ" Екскурзиите до Витоша Учителят започва да ги прави с приятелите още през 1919 г. Най-напред се отиваше до поляната срещу Драгалевския манастир, ниско преди да започнат височините. Минава се през село Драгалевци пеша.
към текста >>
Тези поляни където сега е „Бай
Кръстю
".
Там имаше поляни. На тези поляни се разполагахме, накладем огньовете, възварим чайниците и прекарваме целия ден. Това траеше две години. След туй Учителят предприе едно изчакване от там по стръмният праг, който води до поляните над манастира. Не към манастира, а към отсрещните поляни.
Тези поляни където сега е „Бай
Кръстю
".
Хубави поляни, обширни с извори в тях, което беше много благоприятно за нас. А наоколо дърва. В гората имаше клекове и сухи дърва. Така имахме дърва за огън и вода за чайниците, което бе най-важното. Тези поляни са слънчеви, открити, има тераси, равно е.
към текста >>
И мъгла, бяла зимна мъгла, че като си проточиш ръката не можеш да видиш върха на
пръстите
си.
На този лагер сме прекарвали много хубави дни. Хубавият братски живот там се разгърна във всичката си пълнота. На тези поляни излезнахме една зима. Снегът беше дълбок до колене. Бе паднал нов сняг.
И мъгла, бяла зимна мъгла, че като си проточиш ръката не можеш да видиш върха на
пръстите
си.
Все пак излезнахме на поляните, нак-ладохме огън, възварихме чайниците си. По едно време Учителят взе трима млади, силни хора. И аз бях между тях. И тръгна през снеговете. Той върви напред, разбива партината, а ние след Него.
към текста >>
Най-напред се качихме сега както минава лифта и като се качите на високото под бай
Кръстю
има едни поляни.
Разбирате, Драгалевската река разделя това и ние се качихме там на Димитровден беше. Аз бях тогава съвсем нова, първа година в братството и се качихме. Помня я много хубаво тая екскурзия. На Димитровден, не сняг нямаше. И след това почнахме да ходим от другата страна да се качваме.
Най-напред се качихме сега както минава лифта и като се качите на високото под бай
Кръстю
има едни поляни.
И там отидохме първия път. Няколко пъти ходихме на тия поляни. Там имаше вода, но водата не беше достатъчна. И тогава един ден Учителя рече, пак така бяхме на това място. „Да потърсим друго място".
към текста >>
Някакво камъче ли е имало в
пръстта
и останало дупка.
Ами как да поеме, да поеме, ама не може да поеме така. Напълних я, пак се изпразни. Викам какво става така? Напълних я, тя се изпразни. Като вдигнах, една дупка отдолу.
Някакво камъче ли е имало в
пръстта
и останало дупка.
Леле рекох, нещо с мене лошо ще се случи, защото всички напълниха стомните, моята стомна счупена. И казах на Учителя. Аз занесох на Учителя стомничката и я оставих на мястото и Му казах, че така се случи с моята стомна и би ли ми позволил с Неговия чайник да си занеса вода. Той казва: „Не може, защо не си проверихте стомната? " „Не се сетих Учителю, не проверих".
към текста >>
94.
Министерството на вътрешните работи на България утвърждава устава на Общество 'Бяло Братство' в Русе
, 13.07.1921 г.
УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВОВЕРГИЛИЙ
КРЪСТЕВ
Министерството на вътрешните работи на България утвърждава устава на Общество "Бяло Братство" в Русе
УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВОВЕРГИЛИЙ
КРЪСТЕВ
2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО -Русенското Братство след като си създава устав и като го узаконява чрез съдебна регистрация, накрая решава да го реализира. По това време, като съмишленик на Никола Ватев е и Иван Явашев, който е бил собственик на чифлик от 300 декара със зеленчукова и ябълкова градина и лозя. Със средства на Никола Ватев в чифлика се построява жилище с пет стаи. Поканват се млади членове на Братството да обработват земята.
към текста >>
2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВОВЕРГИЛИЙ
КРЪСТЕВ
Вълчанов, София Иванова, Ст. Марков. Председател на обществото „Бяло Братство": Н. Ватев Секретар: С. Марков Домакин: Ив. Вълчанов Изгревът - Том 3
2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВОВЕРГИЛИЙ
КРЪСТЕВ
към текста >>
95.
Учителя открива Младежкия окултен клас (МОК) и Общия окултен клас (ООК)
, 24.02.1922 г.
Кръстю
Тюлешков22.
Евдокия Иванович17. Еленка Андрееева18. Кирил Икономов19. Кирил Паскалев20. Константин Константинов21.
Кръстю
Тюлешков22.
Кузман Кузманов23. Люба Радославова24. Мария Зафирова25. Марийка Петкова26. Мария Тодорова27.
към текста >>
Кръстю
Христов 47.
Стоян Караенев37. Тодор Попов38. Христо Койчев39. Цветанка Щилянова40. Цеко Етугов41.
Кръстю
Христов 47.
Генчо Алексиев42. Методи Константинов 48. Елена Хаджи Григорова43. Иван Жеков 49. Петър Камбуров44.
към текста >>
Кръстю
Христов10.
Димитър Стоянов5. Цочо Диков6. Методи Константинов7. Влад Пашов8. Иван Антонов9.
Кръстю
Христов10.
Пеню Ганев11. Генчо Алексиев12. Неделчо Попов13. Христо Цонзоров14. Георги Йорданов15.
към текста >>
96.
Учителя изнася първата лекция от ООК - 'Трите живота'
, 24.02.1922 г.
Ще ви приведа един пример, който казах за младите: Боли те един
пръст
, ставите, гърба, това-онова и се нервирате, образува се един голям цирей и тогава казвате: Втасахме я, да бяха само първите болки.
Как мислите, туй гласуване с ръка ли трябва да стане? С ръка няма да стане. С ръка много лесно ще го направите. Щом като дойдем до това гласуване, аз ще ви създам една голяма бела, каквато никога не сте имали и ако можете да излезете от тази бела, добре. В света много лесно ще го направите.
Ще ви приведа един пример, който казах за младите: Боли те един
пръст
, ставите, гърба, това-онова и се нервирате, образува се един голям цирей и тогава казвате: Втасахме я, да бяха само първите болки.
Ще пробиеш този цирей! Та сега ние сме дошли до положението на свещения егоизъм и Господ ще ни създаде един голям цирей и свещеният егоизъм чрез цирея ще излезе навън. И ние ще влезнем в това Божествено съзнание, няма да се нервираме. И сега аз желая всинца да имате не много болести, но само една болест; ако е, да е. Аз бих желал сега вие да се разпределите и да помислите за работа, за начина на работата.
към текста >>
Вие може да проучите окултизма, да знаете Библията на
пръсти
, всичките стихове да цитирате и пак да сте в свещения егоизъм.
Та сега ние сме дошли до положението на свещения егоизъм и Господ ще ни създаде един голям цирей и свещеният егоизъм чрез цирея ще излезе навън. И ние ще влезнем в това Божествено съзнание, няма да се нервираме. И сега аз желая всинца да имате не много болести, но само една болест; ако е, да е. Аз бих желал сега вие да се разпределите и да помислите за работа, за начина на работата. Сега ние мислим: „Когато му дойде времето“, когато рече Господ, още условия няма, още знание нямаме, чакай да проуча окултизма и т.н.
Вие може да проучите окултизма, да знаете Библията на
пръсти
, всичките стихове да цитирате и пак да сте в свещения егоизъм.
Та за сега между братството има един критически дух, вие виждате само лошите страни повече, отколкото добрите. И често някои ми се оплакват: „Едно време много се обичахме, а сега сме поизстинали“. Един старец казал веднъж: Какъв пехливан съм аз? И за да прескочи един трап, затичал се и хоп в трапа. Тогава казал: Е, когато бях млад, бях по-силен, но като излязъл, казал: Каквото бях на млади години, то е и сега.
към текста >>
Пръстенът
от приятеля ти е ценен, защото обичаш приятеля си, но в деня, в който ще го намразиш, ще намразиш и
пръстена
му.
Ти усещаш едно ограничение, ако някой си те използува. А идеалното на земята е туй: обичта, която ние можем да имаме един към друг безкористно. Физическият свят без тази обич губи смисъла си. А и човешката обич без Божествената и тя губи смисъла си. Нещата стават ценни зарад приятеля, който ги дава.
Пръстенът
от приятеля ти е ценен, защото обичаш приятеля си, но в деня, в който ще го намразиш, ще намразиш и
пръстена
му.
Обичаш някого и затуй четеш книгите му. Каква промяна става? Под думата илюзия разбирам: Не трябва да правим яденето център на живота. Че ще ядеш, ще ядеш, но яденето то е само условие. Защото ще дойде време, когато и без да работим, ще ядем.
към текста >>
97.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март
, 4.03.1922 г.
Чии нежни
пръсти
изработиха твоите неземни дрехи?
Колко е нежна. Колко чиста и красива е тя! Прилича с подпечатано, с тайнствен талисман писмо. Откъде идваш мила? Где се роди твоето небесно дихание?
Чии нежни
пръсти
изработиха твоите неземни дрехи?
Или ти самичка, такава хубава прекрасна. Стори ми тази милост, дай ми разковничето си и аз да стана тъй чиста и хубава. Но тя неусетно се стопи и стана кръгла капка...О, а пък аз искам да остана, вечно хубава и млада. Тя си отиде, като че ли не е била. Тя капка и снежинка.
към текста >>
III. етап - след това тръгвахме по една долчинка, нагоре, стръмна без пътеки, и така излизахме до поляната, която е под „Бай
Кръстю
", под шосето за „Алеко".
II. етап - тръгваме пеш до с. Драгалевци. Запътвахме се по реката, където имаше една до друга воденици, които вечно тракаха. Минавахме покрай тях. И първите екскурзии бяха дотам, където сега е първата лифтова станция сега. След това тръгвахме пеш.
III. етап - след това тръгвахме по една долчинка, нагоре, стръмна без пътеки, и така излизахме до поляната, която е под „Бай
Кръстю
", под шосето за „Алеко".
Тази голяма поляна бе удобна за почивка. Отляво имаше един извор. Там прекарвахме известно време. IV. етап - дойде уреченият ден, който го описах и Учителят с приятели отиде и откри, онова място, което беше нашия бивак, на „Железните врати" наречен от Учителя впоследствие „Ел Шадай". Понякой път на бивака излизахме нагоре по планината.
към текста >>
Чии нежни
пръсти
изработиха Твоите неземни дрехи?
Колко е нежна! Колко чиста и красива е тя! Прилича на подпечатано с Тайнствен талисман писмо. Отгде идваш, мила? Где се роди твоето Небесно дихание?
Чии нежни
пръсти
изработиха Твоите неземни дрехи?
Или, ти самичка с твори такава хубава и прекрасна. Стори ми тази милост; дай ми разковничето си и аз да стана тъй чиста и хубава! Но тя неусетно се топи и става на кръгла капка... О, а пък аз искам да остана вечно хубава и млада! Тя си отиде, като че ли не е била - тя - капка и снежинка. По снежния скут на Витоша се извива тъмната линия на моите спътници.
към текста >>
98.
Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева
, 22.03.1922 г.
Пред приятелите Учителят разкрива, че Звездински е Закхея, който по времето на Христа, преди две хиляди години бил нисък на
ръст
и понеже не могъл да види минаващия Христос по улицата се качил на една черница.
В един разговор с братята и сестрите Учителят казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия. За всяка отделна година от Школата, беседите на Учителя имат една основна идея, която свързва всички беседи от Неделните, Общият клас, Младежкият клас, Съборните беседи и всички беседи изнесени през годината в едно. Затова е хубаво в бъдеще нашите приятели да си подвързват беседите по години, за да имат цялостна представа за вътрешния принцип, който Учителят е вложил в изнесените беседи. Смятам, че това е един правилен метод за работа със Словото по отделните години. Една сутрин Учителят, наметнат с своята гълъбова пелерина, се разговаря пред салона с Димитъ р Звездински , който по това време учи и говори добре есперанто.** ********** На ревера си има зелената значка на есперантистите.
Пред приятелите Учителят разкрива, че Звездински е Закхея, който по времето на Христа, преди две хиляди години бил нисък на
ръст
и понеже не могъл да види минаващия Христос по улицата се качил на една черница.
Христос го повикал от черницата и отишъл в неговия дом на обед. И сега, в това си прераждане той е пак нисък на ръст. Учителят му обяснява: „Ако искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти даде добър обяд, да ти постеле меко легло - това е руснакът. Говори руски език!
към текста >>
И сега, в това си прераждане той е пак нисък на
ръст
.
Затова е хубаво в бъдеще нашите приятели да си подвързват беседите по години, за да имат цялостна представа за вътрешния принцип, който Учителят е вложил в изнесените беседи. Смятам, че това е един правилен метод за работа със Словото по отделните години. Една сутрин Учителят, наметнат с своята гълъбова пелерина, се разговаря пред салона с Димитъ р Звездински , който по това време учи и говори добре есперанто.** ********** На ревера си има зелената значка на есперантистите. Пред приятелите Учителят разкрива, че Звездински е Закхея, който по времето на Христа, преди две хиляди години бил нисък на ръст и понеже не могъл да види минаващия Христос по улицата се качил на една черница. Христос го повикал от черницата и отишъл в неговия дом на обед.
И сега, в това си прераждане той е пак нисък на
ръст
.
Учителят му обяснява: „Ако искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти даде добър обяд, да ти постеле меко легло - това е руснакът. Говори руски език! Ако искаш някой да ти свърши работа, без да го надзираваш, това е германецът, говори немски език! Ак о искаш някой точно да изпълни някое обещание, това е англичанинът, говори английски език!
към текста >>
Един от тях стои прав, запушва с
пръст
носа си и диша, друг ходи бос, трети - със скъсани панталони, четвърти брадясал, какво ще разберат те от вашето учение?
Всеки човек, в когото Бог може да се прояви, е добър. Като казвам, че по-добри хора от вас няма, подразбирам вашите чувства и мисли, които са Божествени." (68, с. 47) „Учителят търпи и коригира постоянно недъзите на братята и сестрите със своята Божествена Любов. Неговото велико търпение създаваше условие за пробуждане на душите за един разумен съзнателен живот. Много от посетителите от града, дошли на Изгрева отиват при Учителя и му казват: „Господин Дънов, откъде сте събрали тези хора от кол и въже?
Един от тях стои прав, запушва с
пръст
носа си и диша, друг ходи бос, трети - със скъсани панталони, четвърти брадясал, какво ще разберат те от вашето учение?
" Тогава Учителят ги поканва да заемат местата на тези, които те не харесват. Те категорично се отказват от тази покана. Тогава Учителят казва: „Аз работя с тези хора, които Бог ми е дал. Вие може да не сте най-добрите хора.
към текста >>
99.
Създаване на първите комуни в Бялото Братство
, 04.1922 г.
Жечо Вълков, Борис Николов, Асен Кантарджиев, Константин Константинов,
Кръстьо
Тюлешков, Георги Томалевски, Христо Дързев и Кузман Кузманов образуват комуна в село Ачларе (сега Екзарх Антимово), Карнобатско.
Създаване на първите комуни в Бялото Братство През първата половина на 1922 година се създават първите комуни в Бялото Братство.
Жечо Вълков, Борис Николов, Асен Кантарджиев, Константин Константинов,
Кръстьо
Тюлешков, Георги Томалевски, Христо Дързев и Кузман Кузманов образуват комуна в село Ачларе (сега Екзарх Антимово), Карнобатско.
Рудолф Земан и Луиза Земан, заедно с още десет човека, образуват комуна в Казанлък. Двата опита за комунален живот са неуспешни. За комуните може да се прочете в: Спомени на Елена Андреева - Комуните Спомени на Елена Андреева
към текста >>
100.
Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение
, 7.04.1922 г.
Невръстно
дете, всред развалини и съсипии, диреше изчезналите си родители и вратника на родната къща... Тежко, тежко - гърдите се издуват в плач.
Тихо, тихо започна някаква музикална приказка. Леко се понесе нагоре, разпиля се по скали и долини, като внезапно нахълтала благоуханна вълна. Като че ли за миг изчезна сегашната картина - край огъня наредена трапеза, а друг свят се яви пред нас, други времена, други люде. Там беше робско време -дрънчеха вериги, звънтяха ножове, ехтяха пушки, писък и вопли - до Бога. Едно сърце оплакваше скъпа загуба - осиротяла майка диреше чедата си.
Невръстно
дете, всред развалини и съсипии, диреше изчезналите си родители и вратника на родната къща... Тежко, тежко - гърдите се издуват в плач.
Очите се пълнят със сълзи. Стоиш прикован на мястото, като че все тъй отколе и тъй во веки ще останеш. Но, о, чудо! Постепенно и бързо тоновете се сменят в друг ритъм. Пръстите живо бягат по металическия инструмент... Лицето на свиреца нищо не изразява, но чудото излиза само през пръстите му, направо през сърцето.
към текста >>
Пръстите
живо бягат по металическия инструмент... Лицето на свиреца нищо не изразява, но чудото излиза само през
пръстите
му, направо през сърцето.
Невръстно дете, всред развалини и съсипии, диреше изчезналите си родители и вратника на родната къща... Тежко, тежко - гърдите се издуват в плач. Очите се пълнят със сълзи. Стоиш прикован на мястото, като че все тъй отколе и тъй во веки ще останеш. Но, о, чудо! Постепенно и бързо тоновете се сменят в друг ритъм.
Пръстите
живо бягат по металическия инструмент... Лицето на свиреца нищо не изразява, но чудото излиза само през
пръстите
му, направо през сърцето.
Леко се подема песента, като мъгли през пролетта. Зачестява бързи удари с дълги паузи, на които е нанизана една велика радост. Като че ли мрачното облачно небе се разкъсва и сини процепи откриват чистия лазур. Отдъхват си гърдите - сълзите слизат отново към своя извор, сърцето ги надваря с бърз и радостен ритъм, като млад левент размахал над глава свален пош - играе и се весели, [пош - парче плат, кърпа] Пред очите се ниже друга картина, съсипиите оживяват. Издигат се no-красиви и чисти селища.
към текста >>
НАГОРЕ