НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
233
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 1
ПРЕДИСЛОВИЕ / Д-р Вергилий
Кръстев
– с.
СЪДЪРЖАНИЕ I.
ПРЕДИСЛОВИЕ / Д-р Вергилий
Кръстев
– с.
3 II. ГАЛИЛЕЙ (ГАВРАИЛ) ВЕЛЕВ ВЕЛИЧКОВ (21.ХI.1911– 3.ХII.1985 г.) 1. “Изгревът” 2. Учителят като цигулар 3. Лунен химн 4.
към текста >>
Женитбата на Михаил Иванов и
Кръстю
Христов за света 66.
Магдалена и Кришнамурти 61. Каналът през който изтичаше Злото 62. Завързаното Братство на “Изгрева” 63. Новата Голгота 64. Нападения срещу “Изгрева” 65.
Женитбата на Михаил Иванов и
Кръстю
Христов за света 66.
Ясновидци и светци 67. Котката, която мижеше 68. Самозванецът 69. Бележки – от частния разговор на Учителя с Лазар Котев, Костадин Иларионов и Димитър Добрев 70. Сватбата на Големия брат 71.
към текста >>
Х. ПОСЛЕСЛОВ / Д-р Вергилий
Кръстев
ХI.
Времето, което не беше дошло 2. Божият огън и Силите Господни 3. Дяволът и неговите два крака 4. Салоните на Бялото Братство 5. Кой бе Учителят?
Х. ПОСЛЕСЛОВ / Д-р Вергилий
Кръстев
ХI.
КОСМОГОНИЯ И СЛОВО НА ВСЕМИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО / студия върху Словото на Всемировия Учител от Д-р Вергилий Кръстев 1. Всемировият Учител Беинса Дуно и България 2. Всемировият Учител Беинса Дуно и българите 3. Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството 4. Кой е Учителят?
към текста >>
КОСМОГОНИЯ И СЛОВО НА ВСЕМИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО / студия върху Словото на Всемировия Учител от Д-р Вергилий
Кръстев
1.
Божият огън и Силите Господни 3. Дяволът и неговите два крака 4. Салоните на Бялото Братство 5. Кой бе Учителят? Х. ПОСЛЕСЛОВ / Д-р Вергилий Кръстев ХI.
КОСМОГОНИЯ И СЛОВО НА ВСЕМИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО / студия върху Словото на Всемировия Учител от Д-р Вергилий
Кръстев
1.
Всемировият Учител Беинса Дуно и България 2. Всемировият Учител Беинса Дуно и българите 3. Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството 4. Кой е Учителят? 5. Кой е Мировият Учител?
към текста >>
Библиотека “Житен клас” СЪСТАВИТЕЛ И РЕДАКТОР д-р Вергилий
Кръстев
ГЛАВЕН СЪТРУДНИК И ПРЕДВАРИТЕЛЕН МАШИНОПИС Марийка Марашлиева КОМПЮТЪРЕН НАБОР Екатерина Власякиева Ирена Канинчева Наталия Ангелова КОМПЮТЪРЕН КОНСУЛТАНТ Стефан
Кръстев
София 1993
Исус Христос – Глава на Великото Бяло Братство 10. Всемировият Учител Беинса Дуно – Глава на Всемирното Велико Бяло Братство 11. Великият Учител Беинса Дуно и Космогония на музиката Му 12. Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство 13. Школата на Всемирното Велико Бяло Братство ХII.
Библиотека “Житен клас” СЪСТАВИТЕЛ И РЕДАКТОР д-р Вергилий
Кръстев
ГЛАВЕН СЪТРУДНИК И ПРЕДВАРИТЕЛЕН МАШИНОПИС Марийка Марашлиева КОМПЮТЪРЕН НАБОР Екатерина Власякиева Ирена Канинчева Наталия Ангелова КОМПЮТЪРЕН КОНСУЛТАНТ Стефан
Кръстев
София 1993
към текста >>
2.
2_02 Учителят като цигулар
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
А за българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетените лъкови легати - Неговите
пръсти
, подвижни и пъргави, стъпваха на грифа така, както свирят знатните български гъдулари.
При талантлива разработка и оркестрация, музикалните мотиви биха били съдържание на звучни камерни пиеси и симфонии. Музикалният език на Учителя бе определен и чист. Далекоизточният напев, изграден от полутонове, четвърт и осминка тонове е оцветен със смекчени възклицания и извивки на бедуин или на древен богомолец. Учителят го предаваше с точността на изпълнител от далечни епохи. Той изпълняваше с академична изисканост съвременната класическа линия на многообразните мотиви - съдържание на световното музикално творчество.
А за българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетените лъкови легати - Неговите
пръсти
, подвижни и пъргави, стъпваха на грифа така, както свирят знатните български гъдулари.
Цигулката като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление. Много често Той се взираше в грациозните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент. В такива моменти разговорът ни свързваше с бележития майстор на цигулката Страдивариус. Учителят познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъковата техника. Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота.
към текста >>
Учителят познаваше до най-големи тънкости
пръстовата
и лъковата техника.
Той изпълняваше с академична изисканост съвременната класическа линия на многообразните мотиви - съдържание на световното музикално творчество. А за българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетените лъкови легати - Неговите пръсти, подвижни и пъргави, стъпваха на грифа така, както свирят знатните български гъдулари. Цигулката като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление. Много често Той се взираше в грациозните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент. В такива моменти разговорът ни свързваше с бележития майстор на цигулката Страдивариус.
Учителят познаваше до най-големи тънкости
пръстовата
и лъковата техника.
Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота. Затова тоновете бяха с определен колорит. Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше бурен разговор на физическото поле. Нежното и деликатно пианисимо - среща с Невидимия свят. Най-често Той свиреше с леко докосване на лъка, ползуващ спикатите, летящия лък, а понякога се шегуваше с игривите пицикати на лявата ръка.
към текста >>
Пръстите
на дясната Му ръка леко опипваха струните.
В клас Той влезе с цигулка в ръка. Концертът бе подготвен и приятелите бяха уведомени за това. Отрано те заеха своите места в осветения салон. След обичайната молитва, Учителят слезе от катедрата и заяви, че ще изпълни музикалния мотив "Блудният син", който повече от 30 години не е изпълняван. Отвори кутията, взе инструмента и почна да го настройва.
Пръстите
на дясната Му ръка леко опипваха струните.
Ухото Му търсеше чисти квинти. С леко докосване на лъка Той провери нагласата на струните и засвири. Изпълнението и съдържанието на тази пиеса не подлежеше на нотен запис. Темпото на места бе бурно и бързо, пасажите летяха един след друг, поради което петолинията останаха празни. Всички само слушахме.
към текста >>
Пръстите
на Неговите ръце, които стъпваха по грифа на цигулката и владееха движенията на лъка, прибираха инструмента.
Блудният син споделяше своя живот с езика на тоновете. Страница след страница, ние разчитахме преживяванията му - ту сплетени в конфликти и противоречия, ту успокоени в светли надежди, където съдържането на живота е изтъкано от светлина и любов. В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любещо сърце, търсещо мир в голямата пустиня на живота, където то все още е непознато и неприето. В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на "блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешен завършек на едно драматично битие. С няколко тържествени акорда разказът свърши.
Пръстите
на Неговите ръце, които стъпваха по грифа на цигулката и владееха движенията на лъка, прибираха инструмента.
Концертът завърши. Това бе Неговото последно голямо изпълнение пред онези, които дълги години слушаха Неговата звучна цигулка.
към текста >>
3.
2_03 Лунен химн
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини
пръсти
, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите.
"Лунен химн" Имахме добър повод привечер да се съберем в салона на "Изгрева", да споделим известни впечатления и да чуем мнението на Учителя за един филм, озаглавен "Лунната соната". Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата "Лунна соната" от световно-известния полски пианист Игнац Падаревски. Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с Учителя как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено. Падаревски бе съвременник на Учителя, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република.
Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини
пръсти
, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите.
Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите. Един по един, за кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. Учителят бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи братът нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с особения аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений.
към текста >>
Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с
пръсти
, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите.
"Лунен химн" Имахме добър повод привечер да се съберем в салона на "Изгрева", да споделим известни впечатления и да чуем мнението на Учителя за един филм, озаглавен "Лунната соната". Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата "Лунна соната" от световно-известния полски пианист Игнац Падаревски. Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с Учителя как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено. Падаревски бе съвременник на Учителя, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите.
Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с
пръсти
, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите.
Един по един, за кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. Учителят бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи братът нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с особения аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений. Мелодичният мотив, подчертаваше братът, се носеше като едва забележима нежна светлина сред безброй съзвездия от арпеджи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска.
към текста >>
Въпреки това, не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите да изтръгват музика от пианото с всички
пръсти
на двете ръце.
Така и стана. На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на Учителя се очертаваше с яснота, макар че единствената светлина бе, все пак, слязла от висините на луната. Той засвири! Зная, че Учителят не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони. Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен, за първи път изпълнявана от Него.
Въпреки това, не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите да изтръгват музика от пианото с всички
пръсти
на двете ръце.
Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж. Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към множеството, слязло от луната. Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия.
към текста >>
Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните
пръсти
.
На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на Учителя се очертаваше с яснота, макар че единствената светлина бе, все пак, слязла от висините на луната. Той засвири! Зная, че Учителят не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони. Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен, за първи път изпълнявана от Него. Въпреки това, не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце.
Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните
пръсти
.
Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж. Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към множеството, слязло от луната. Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия. Двугласната песен бе израз на внимание към гостите от луната.
към текста >>
Само с един
пръст
на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към множеството, слязло от луната.
Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен, за първи път изпълнявана от Него. Въпреки това, не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце. Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж.
Само с един
пръст
на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към множеството, слязло от луната.
Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия. Двугласната песен бе израз на внимание към гостите от луната. Двугласът завърши, за да започне още по- нежно и едва доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце. Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само Учителят можеше да направи. За ухото ми музиката бе непозната и много странна.
към текста >>
4.
2_04 Иде,иде,иде...
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Непосредствено след заключителните акорди, в същата тоналност, Учителят започна да пее, тактувайки с
пръсти
по масата.
- Изпълнете я, нека чуем какво сте написали! Започнах изпълнението. Акордите бяха наситени с достатъчно мощ и красота. Двойният гриф бе приятен за слушане. В него се криеше и мелодичната линия.
Непосредствено след заключителните акорди, в същата тоналност, Учителят започна да пее, тактувайки с
пръсти
по масата.
Всички притаихме дъх. Слушахме изпълнението на Учителя. Първоначално Той започна да пее без думи. Нашето задължение като музиканти, бе да нотираме мотива. Нотните листове бяха до нас на пианото, но докато започнем записа, песента бе изпята.
към текста >>
Той наново започна, пак без думи, пак тактувайки с
пръстите
Си.
Първоначално Той започна да пее без думи. Нашето задължение като музиканти, бе да нотираме мотива. Нотните листове бяха до нас на пианото, но докато започнем записа, песента бе изпята. Учителят забеляза, че ние не успяхме да "хванем" изпятото. Осмелих се и Го помолих още веднъж да започне песента, за да можем да я запишем.
Той наново започна, пак без думи, пак тактувайки с
пръстите
Си.
Ние набързо нанесохме няколко такта, но изпуснахме следващите. А бяхме привърженици на идеята точно да записваме дадените мотиви. Поисках Учителят да изпълни още веднъж песента. Той запя. Ние записахме още няколко такта.
към текста >>
5.
2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Мария отвръща, че това не е вярно, че тя е дала именно този тон - и с
пръстите
си удря по клавишите.
Докато си мисля и умувам какво означава всичко това, пред очите на всички се разигра една необикновена и неочаквана сцена. Симеон Симеонов започна да настройва цигулката си, а Мария му дава тон от пианото. Той я настройва, оглежда я и започва да свири. Но Мария в този момент спира и му казва, че не е в тоналност с пианото. Симеон уверява, че тя му е дала точно тоя тон и той по него си е настроил цигулката.
Мария отвръща, че това не е вярно, че тя е дала именно този тон - и с
пръстите
си удря по клавишите.
Симеон се стресва, подскача и вика: "Сега ми даваш друг тон, а преди малко беше друг." Става скандал пред пълния салон. Мария му казва, че няма слух и че не може да свири. А Симеон й отвръща, че тя не е никакъв музикант. Мария не му остава длъжница и извиква: "Аз имам диплома от консерваторията. Отиди, изучи се и си сложи дипломата на стената!
към текста >>
6.
2_16 Пълководците от миналото
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Сред тях имаше един мъж, който изпъкваше със своя висок
ръст
и със своята осанка на решителен и волеви мъж.
Животът на лагера протича в своя нормален порядък познат от години. Тази година бяха дошли много туристи и гости от града. Бяха насядали около Второто езеро, отпочиваха си. Някои от приятелите ми предложиха топъл чай. Те наблюдаваха нашия порядък и живот в планината с любопитство.
Сред тях имаше един мъж, който изпъкваше със своя висок
ръст
и със своята осанка на решителен и волеви мъж.
Аз го познавах много добре. Бях ползувал неговите съвети. Бях близо до Учителя и Той като ме видя, че разговарям с въпросното лице ме запита: "Кой е този? " - 'Учителю, този е един от най-големите хирурзи в София." Учителят го оглежда внимателно и казва: "А знаеш ли кой е той? Той е един от най-големите пълководци в миналото и под неговия меч са загинали много хора.
към текста >>
На едната му ръка умствената и сърдечната линия се пресичат, като мистичен
кръст
, като жива Голгота.
Заварихме Учителя да пие чай от едно бяло канче. Поклонихме се и той, хиромантът, поиска разрешение да постави един въпрос. Учителят ни изгледа и каза: "Изложете си въпроса! " "Учителю, вие знаете, че аз се занимавам с изучаване на хиромантия. Погледнах ръката му и що да видя?
На едната му ръка умствената и сърдечната линия се пресичат, като мистичен
кръст
, като жива Голгота.
А това е невъзможно за мене и за знанието, което имам. Не може да бъде такова нещо. Какво е Вашето обяснение в случая? " Учителят ни погледна, обърна се към мене: "Покажи си ръката! " Аз я подавам и Учителят я разглежда.
към текста >>
На този
кръст
, навремето, той е разпъвал мнозина, а сега този
кръст
е на ръката му и е в него.
Братът казва: "Не може да бъде." Ето, виждате ли как се пресичат двете линии тук? Щом се пресичат - значи може. Значи това е било. А какво е било? Било е това, което е трябвало да бъде.
На този
кръст
, навремето, той е разпъвал мнозина, а сега този
кръст
е на ръката му и е в него.
Сега той ще се разпъва заради онези, които навремето е разпъвал на външния кръст. Навремето такава е била Волята Божия - да ги разпъва, а днес е Волята Божия да се разпъва заради тях. Така ще се разплати. И навремето е свършил една работа за Бога и сега трябва да свърши една работа за Бога. Навремето кръстът е бил вън от него, а сега е вътре в него.
към текста >>
Сега той ще се разпъва заради онези, които навремето е разпъвал на външния
кръст
.
Щом се пресичат - значи може. Значи това е било. А какво е било? Било е това, което е трябвало да бъде. На този кръст, навремето, той е разпъвал мнозина, а сега този кръст е на ръката му и е в него.
Сега той ще се разпъва заради онези, които навремето е разпъвал на външния
кръст
.
Навремето такава е била Волята Божия - да ги разпъва, а днес е Волята Божия да се разпъва заради тях. Така ще се разплати. И навремето е свършил една работа за Бога и сега трябва да свърши една работа за Бога. Навремето кръстът е бил вън от него, а сега е вътре в него. Сега ще се разпъва на него всеки ден заради другите.
към текста >>
Навремето
кръстът
е бил вън от него, а сега е вътре в него.
На този кръст, навремето, той е разпъвал мнозина, а сега този кръст е на ръката му и е в него. Сега той ще се разпъва заради онези, които навремето е разпъвал на външния кръст. Навремето такава е била Волята Божия - да ги разпъва, а днес е Волята Божия да се разпъва заради тях. Така ще се разплати. И навремето е свършил една работа за Бога и сега трябва да свърши една работа за Бога.
Навремето
кръстът
е бил вън от него, а сега е вътре в него.
Сега ще се разпъва на него всеки ден заради другите. Това е целта на този кръст, дето е сложен на дланта му. Затова го има и трябва да го има.! " Учителят посяга отново към чая и решава да пие. Като видя, че е изстинал пожела да му донесат топъл чай от термоса.
към текста >>
Това е целта на този
кръст
, дето е сложен на дланта му.
Навремето такава е била Волята Божия - да ги разпъва, а днес е Волята Божия да се разпъва заради тях. Така ще се разплати. И навремето е свършил една работа за Бога и сега трябва да свърши една работа за Бога. Навремето кръстът е бил вън от него, а сега е вътре в него. Сега ще се разпъва на него всеки ден заради другите.
Това е целта на този
кръст
, дето е сложен на дланта му.
Затова го има и трябва да го има.! " Учителят посяга отново към чая и решава да пие. Като видя, че е изстинал пожела да му донесат топъл чай от термоса. Сестрата, която Го обслужваше, му наля топъл чай. Това бе същата сестра, която присъствуваше на предишния разговор за пълководеца от миналото и която задаваше въпросите.
към текста >>
Годините минаваха и той като ме наблюдаваше, казваше: "Добре си, добре се разпъваш на
кръста
.
Щом е могло - сега ще е теглило." Разговорът приключи. Ние се оттеглихме в мъглата. Поисках обещанието му - никому да не разказва за това. Той удържа на думата си. Респектираше го моята съдба и думите, изказани от Учителя за бича Божий.
Годините минаваха и той като ме наблюдаваше, казваше: "Добре си, добре се разпъваш на
кръста
.
Ще сполучиш да се разпънеш докрай. Още малко ти остава." В братския живот аз взимах живо участие и преди, и след заминаването на Учителя. Живо ме интересуваха съдбите и проблемите на изгревяни. Непрекъснато бях сред тях, носех проблемите им и страдах заедно с тях. Понякога ме се вдигаше високо кръвното налягане, понякога получавах сърдечни кризи.
към текста >>
7.
2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Учителят влачеше крака си, влачеше оня
кръст
на човечеството, който беше нарамил през рамо.
Предложиха Му кон, но Той отказа. Багажът на придружаващите Го лица от Братството бе натоварен на няколко коня и те тръгнаха напред. През време на изкачването ние се движехме с Него, но така, че нашият забавен ход приличаше на хода на костенурка. През този преход се случиха доста интересни епизоди, в които действуващите лица бяха братя и сестри. Техните епизоди, които ще бъдат разказани от тях, говорят, че нашето изкачване не беше разходка - това беше пътят към Голгота.
Учителят влачеше крака си, влачеше оня
кръст
на човечеството, който беше нарамил през рамо.
Но пред Първото езеро Учителят залитна, приятелите, които Го придружаваха, Го поеха на ръце и Го качиха на кон. Един водеше коня, а приятелите, по двама - отляво и отдясно - придържаха Учителя и така Го изкачиха на Второто езеро и Го поставиха на легло в предварително подготвена за Него палатка. Това беше първият етап, когато Учителят трябваше да понесе след побоя кръста на съвременното човечество. Пристигнахме горе, опънахме палатките и нашият лагер се оформи. Ние имахме строго определен порядък на нашите редовни лагерувания на Седемте рилски езера.
към текста >>
Това беше първият етап, когато Учителят трябваше да понесе след побоя
кръста
на съвременното човечество.
През този преход се случиха доста интересни епизоди, в които действуващите лица бяха братя и сестри. Техните епизоди, които ще бъдат разказани от тях, говорят, че нашето изкачване не беше разходка - това беше пътят към Голгота. Учителят влачеше крака си, влачеше оня кръст на човечеството, който беше нарамил през рамо. Но пред Първото езеро Учителят залитна, приятелите, които Го придружаваха, Го поеха на ръце и Го качиха на кон. Един водеше коня, а приятелите, по двама - отляво и отдясно - придържаха Учителя и така Го изкачиха на Второто езеро и Го поставиха на легло в предварително подготвена за Него палатка.
Това беше първият етап, когато Учителят трябваше да понесе след побоя
кръста
на съвременното човечество.
Пристигнахме горе, опънахме палатките и нашият лагер се оформи. Ние имахме строго определен порядък на нашите редовни лагерувания на Седемте рилски езера. Всеки знаеше своето задължение, защото да се организира и поддържа животът на стотици хора не беше лесна работа. Учителят се намираше в палатката Си, а сестра Савка бе тази, която се грижеше за Него. Цялото Братство опъна палатките си по обичайния начин, но във въздуха витаеше тягостна тишина.
към текста >>
8.
2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Игнат Котаров също имаше цигулка, но нямаше музикален слух, нямаше онази похватност на
пръстите
, не спазваше интервалите и накрая така фалшиво свиреше, че когато се упражняваше, всички съседи наоколо - на 20-30 метра около него, където бяха разположени съседните бараки - излизаха от бараките си и бягаха, за да не го слушат.
Ние слушаме. Музикантите са доволни от тази мисъл. А целият "Изгрев" беше музикално явление. Всеки почти свиреше на някакъв си инструмент. Онези, които идваха, те започваха да изучават също някой инструмент, обикновено цигулка.
Игнат Котаров също имаше цигулка, но нямаше музикален слух, нямаше онази похватност на
пръстите
, не спазваше интервалите и накрая така фалшиво свиреше, че когато се упражняваше, всички съседи наоколо - на 20-30 метра около него, където бяха разположени съседните бараки - излизаха от бараките си и бягаха, за да не го слушат.
Не можеха да го издържат. Не го издържаха и онези, които не бяха толкова музикални, но които се стараеха и с голям труд и усърдие постигаха нещо сносно, и свиреха задоволително. Игнат знаеше това, но все пак упорствуваше да свири. Такъв бе музикантът Игнат и това се чуваше от неговата цигулка. Учителят говори в беседата Си, че човек може чрез разумна воля и със старание да организира себе си и в един живот да стане добър музикант, дори музикален гений.
към текста >>
Добре, че нещата приключиха с тази клечка кибрит." И Учителят посочва с
пръст
втората, по-малката овъглена клечка, с която Игнат бе запалил и изгорил онези книжа в своята печка.
"Учителю, искам едно обяснение по един важен за мен въпрос." Учителят кимва. Игнат изважда кърпата, разгъва я и поднася пред Учителя овъглените две клечки кибрит. "Учителю, тази, по-голямата клечка, която е овъглена е Вашата клечка, а тази, по-малката - чия е тази клечка, Учителю? " Учителят го поглежда с дълбок поглед и казва: "И втората клечка е Моя. Трябваше да взема мерки и да изгорим книжата, защото ако полицията ги бе намерила, с тях щеше да разпали такъв огън и такъв пожар на "Изгрева", че никоя пожарна команда нямаше да може да го угаси.
Добре, че нещата приключиха с тази клечка кибрит." И Учителят посочва с
пръст
втората, по-малката овъглена клечка, с която Игнат бе запалил и изгорил онези книжа в своята печка.
Игнат целува ръка и напуска стаята на Учителя. Минаха години. Комунистите дойдоха на власт. Но Игнат все пак остана в нашите среди. Дойде 1953 година и едно голямо събитие.
към текста >>
9.
2_30 Песни от Учителя, дадени с движения
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Двете ръце бавно отиват към гърдите и при последната сричка се слагат върху гърдите с наклон 45 градуса с допрени срещуположни безименни и малки
пръсти
.
Благославяй и не забравяй. Лявата ръка бавно се издига до отвесно положение. Благославяй. Двете ръце се съединяват над главата под ъгъл. Благославяй. Двете ръце отиват на двете страни с длани обърнати навън. Благославяй и не забравяй.
Двете ръце бавно отиват към гърдите и при последната сричка се слагат върху гърдите с наклон 45 градуса с допрени срещуположни безименни и малки
пръсти
.
Всички пръсти са слабо отдалечени един от друг. (До този момент пръстите на всяка ръка са били допрени един до друг). Същата песен се повтаря, като се почва с лявата ръка, която се туря пред дясното рамо. Разбира се, в такъв случай лявата ръка се вдига в отвесно положение първа, а после дясната. Аумен Аум.
към текста >>
Всички
пръсти
са слабо отдалечени един от друг.
Лявата ръка бавно се издига до отвесно положение. Благославяй. Двете ръце се съединяват над главата под ъгъл. Благославяй. Двете ръце отиват на двете страни с длани обърнати навън. Благославяй и не забравяй. Двете ръце бавно отиват към гърдите и при последната сричка се слагат върху гърдите с наклон 45 градуса с допрени срещуположни безименни и малки пръсти.
Всички
пръсти
са слабо отдалечени един от друг.
(До този момент пръстите на всяка ръка са били допрени един до друг). Същата песен се повтаря, като се почва с лявата ръка, която се туря пред дясното рамо. Разбира се, в такъв случай лявата ръка се вдига в отвесно положение първа, а после дясната. Аумен Аум. Двете ръце бавно се издигат над главата, съединяват се под ъгъл и се спущат надолу с "обливане".
към текста >>
(До този момент
пръстите
на всяка ръка са били допрени един до друг).
Двете ръце се съединяват над главата под ъгъл. Благославяй. Двете ръце отиват на двете страни с длани обърнати навън. Благославяй и не забравяй. Двете ръце бавно отиват към гърдите и при последната сричка се слагат върху гърдите с наклон 45 градуса с допрени срещуположни безименни и малки пръсти. Всички пръсти са слабо отдалечени един от друг.
(До този момент
пръстите
на всяка ръка са били допрени един до друг).
Същата песен се повтаря, като се почва с лявата ръка, която се туря пред дясното рамо. Разбира се, в такъв случай лявата ръка се вдига в отвесно положение първа, а после дясната. Аумен Аум. Двете ръце бавно се издигат над главата, съединяват се под ъгъл и се спущат надолу с "обливане". Това се повтаря три пъти. Ом.
към текста >>
10.
2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Но Той изобщо не ме попита за какво идвам, а ми посочи с
пръста
към масата и попита: "Ами това какво е?
Почуках на вратата, чух гласа Му и влязох в стаята Му. Той ме изгледа усмихнат, усмивката Му леко се разширяваше и с показалеца на дясната си ръка ме повика да отида при Него. Той седеше пред масичката Си. Аз застанах до Него. И исках да Му кажа, че идвам по същия въпрос, който ме мъчи вече три години.
Но Той изобщо не ме попита за какво идвам, а ми посочи с
пръста
към масата и попита: "Ами това какво е?
" От лявата страна беше сложил един голям колкото човешки юмрук кристал на някакъв минерал, който бе намерен по българската земя и подарен от някого на Учителя. Огледах го и Казах: "Това е кристал." Учителят продължаваше да се усмихва. "Ами това какво е? " И Той ми посочи в дясно един буркан, който бе обърнат и бе захлупил някакъв бръмбар. Учителят имаше навик да изучава някои неща - ту пчела, ту муха, ту нещо друго - и ги поставяше на масата, захлупени с обърнати буркани или чаши.
към текста >>
11.
2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Това са пироните, с които утре те ще поискат да разпънат Братството и Христа за втори път на
кръста
.
Събирайте ги - ще потрябват. А те да знаят, чез а всеки труд трябва да се плаща." Ние тогава предполагахме, че пироните се пускаха от нелегалните комунисти, но си мълчахме. Един приятел събра всички пирони в една торбичка и ги занесе на Учителя. Каза Му какво носи и Му ги подаде. Учителят ги пое и ги сложи на масата Си.
"Това са пироните, с които утре те ще поискат да разпънат Братството и Христа за втори път на
кръста
.
Но ако сторят това, ще платят жестоко, защото с тези пирони са платили общия обяд, който Бог раздава днес на гладните. Те не познават този окултен закон, но ще го опитат и ще видят как действува Божият Закон, когато Бог дава Словото Си за гладните души и е отворил общ обяд за гладните, които пристъпват да се нахранят на "Изгрева". Учителят след време спомена, че онези, които пускаха пирони в касичката, са същите духове, които навремето Христос излекува наведнъж. От десет прокажени само един се бе върнал да Му благодари и този човек бе чуждоземец. А останалите бяха забравили.
към текста >>
12.
2_47 Построяване на братския салон на Изгрева
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
А потурите на
кръста
били завити с червени пояси.
Всички братя и сестри са разквартирувани на палатки. Една от сестрите била винаги дежурна и приготвяла обеда на работещите. Правело общо впечатление, че това са братя силни и с умение да строят. Освен това, били загорели от слънцето - от полското слънце на село, откъдето били дошли - което се очертавало много ярко върху белите кошули, които са носели. Елечета отгоре ги покривали.
А потурите на
кръста
били завити с червени пояси.
Краката им били обути с бели опинци и бели навуща. Така навремето е бил облечен българският селянин, когато е работел на полето. По същия начин те били облечени тук, на "Изгрева", и по същия начин работели всеотдайно на Божията нива. На полето в Айтоския край те орали, сеяли, копали и с труда си изкарвали насъщния си хляб за преживяване. Тук, на "Изгрева", със своя труд те построяват салона, където Учителят даваше Словото Си, което бе Небесният хляб за учениците от Школата и е онзи насъщен Божествен хляб за идното човечество.
към текста >>
13.
2_50 Учителят
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
На Ел-Шадай Учителят взе цигулката и като докосваше леко с
пръстите
струните, изпя "Песента на странника".
Хора, животни и растения, всички в Негово присъствие се чувствуваха добре. Но една свещена дистанция, едно свещено пространство имаше, което никой не си позволяваше да преодолее. Всеки, който се приближаваше до Учителя, чувствуваше доколко може да се приближи. ...Учителят беше самотен. Високият планински връх е самотен, огрян от лъчите на изгряващото слънце.
На Ел-Шадай Учителят взе цигулката и като докосваше леко с
пръстите
струните, изпя "Песента на странника".
Това беше молитва. Никой не беше я чувал дотогава и никой не я чу след това. "Странник съм на този свят. Никого не познавам, освен Тебе! Ти, Господи Боже мой, си създал всичко за мене.
към текста >>
от д-р Вергилий
Кръстев
с право на печат.
На Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе! " "Благословен от Бога, Ти, Учителю на Любовта, загдето тъкмо в тези дни донесе мир и светлина! Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Любовта! "... Опитностите на Галилей Величков са записани през 1970-1983 год.
от д-р Вергилий
Кръстев
с право на печат.
Първите четири опитности и последният текст са взети от собственоръчно написани спомени.
към текста >>
14.
3_02 Чужди по дух хора
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Заобиколиха ме и ме наричаха какво ли не: че съм била толкова себична, че не съм нищо пред него, че не мога да му стъпя на малкото
пръстче
, че съм едно нищо, че съм никаквица, която иска само да се налага и т.н.
Следващият път бе неделя към десет часа сутринта, когато Учителят държеше общи неделни беседи и на които бе позволено да присъствуват и външни хора от града. Говедаров пак дойде, вероятно му бе харесало нашето гостоприемство и искаше отново да свири, но аз му казах, че Учителят не позволява да свири човек извън Школата. Той не очакваше такъв отказ, опъна се, но аз бях този път твърда в отказа си. Обиди се, завъртя гръб и отиде, че седна най-накрая в салона, напълно усмирен и укротен, така си мислех. Тогава нашите братя и сестри, като разбраха за отказа ми, че като скочиха, че като гракнаха срещу мен и искаха да ме разкъсат.
Заобиколиха ме и ме наричаха какво ли не: че съм била толкова себична, че не съм нищо пред него, че не мога да му стъпя на малкото
пръстче
, че съм едно нищо, че съм никаквица, която иска само да се налага и т.н.
Откъде дойде това ожесточение у тях към мене? В очите им играеха пламъчета на омразата и ако се съберяха ведно, от тях щеше да се направи цяла клада и щях да бъда изгорена веднага, нямаше да се чака съда на Инквизицията, че да ме завържат на стълба, да накладат огън под мен и да ме изгорят. Огънят в очите им бе запален, кладата всеки момент се очакваше да бъде запалена и аз щях да изгоря отвътре за броени минути тук, насред салона на "Изгрева", пред лицето на Всемировия Учител. Изведнъж устата ми се отвори и казах, без да съзнавам, че това излиза от моите уста: "Учителят ми нареди да не се дава това място на чужди по дух хора, да свирят в салона! " Като чуха това, те се спряха за миг, огледаха се и изведнъж един даде идеята да се отиде направо при Учителя, да го питат дали това е вярно и ако не е вярно, окончателно един път завинаги да се справят с мен.
към текста >>
15.
3_03 Откраднатите хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
През 1957 година имах голямо вдъхновение, излизаха от
пръстите
върху клавишите на пианото ми кварти, квинти, беше направо изливане на хармонизации отгоре върху главата ми и през ръцете и
пръстите
се извличаха такива неща, че беше цяло откровение на Небето към мен, посредством музиката на Учителя.
Учителят харесваше моите хармонизации и веднъж ми каза: "Ти работи, ти пиши, ние после ще ги издадем! " Но така се случваше, че аз работех, изработвах някоя хармонизация, която ми харесваше, после я показвах на Учителя на пианото, той ме поправяше някъде и даваше съвети и когато накрая аз я приготвех, заучавах я наизуст и смятах, че ще я знам вечно. Ето, това ми беше една много голяма грешка, дори фатална за мен, защото не записах на ноти нито една от тези хармонизации, изработени с помощта и съветите на Учителя. Не мога да си простя нито сега, нито след векове - да бъда при нозете на Всемировия Учител, да ме постави, да ми определи място на пианото в салона пред всяка негова беседа в течение на двадесет и двете години на цялата Школа и аз да не запиша нито една хармонизация, защото съм ги знаела наизуст! Това за мен е великият провал.
През 1957 година имах голямо вдъхновение, излизаха от
пръстите
върху клавишите на пианото ми кварти, квинти, беше направо изливане на хармонизации отгоре върху главата ми и през ръцете и
пръстите
се извличаха такива неща, че беше цяло откровение на Небето към мен, посредством музиката на Учителя.
И пак направих грешка, че нищо не записах върху нотния лист. Дойдоха събитията през 1957-58 година, започна се съдебният процес срещу Братството, Борис Николов бе прибран в затвора, цели девет месеца бе под следствие и след това бе осъден на петнадесет години затвор, от които излежа пет години и бе освободен на 31 декември 1962 г. Аз бях негова законна съпруга, ние имахме идейно съжителство над петдесет години и аз трябваше да понеса също от удара - както фронталния, така и на онези сили, които се явиха зад нашия тил - техният удар бе унищожителен за нас. Този процес и този затвор на Борис ме погубиха като музикант. Бях много притеснена, с голям нервен срив, сънят ми се изгуби и не можех да спя нито през деня, нито през нощта, а това ме изтощи окончателно.
към текста >>
Пръстите
на ръцете ми се подуха, ставите също, не можех да ги движа в лактите и раменете, бях вързана чрез болестта си по всички правила на бойното изкуство при една фронтална атака срещу мен.
Дойдоха събитията през 1957-58 година, започна се съдебният процес срещу Братството, Борис Николов бе прибран в затвора, цели девет месеца бе под следствие и след това бе осъден на петнадесет години затвор, от които излежа пет години и бе освободен на 31 декември 1962 г. Аз бях негова законна съпруга, ние имахме идейно съжителство над петдесет години и аз трябваше да понеса също от удара - както фронталния, така и на онези сили, които се явиха зад нашия тил - техният удар бе унищожителен за нас. Този процес и този затвор на Борис ме погубиха като музикант. Бях много притеснена, с голям нервен срив, сънят ми се изгуби и не можех да спя нито през деня, нито през нощта, а това ме изтощи окончателно. През нощите получавах топли вълни по ръцете и краката, които не можеха да се изтърпяват и аз, за да се облекча от тях, се отвивах, отхвърлях завивките, а беше люта зима - ръцете ми изстиваха през нощта до замръзване и така си докарах ревматизъм, който протече в много остра форма.
Пръстите
на ръцете ми се подуха, ставите също, не можех да ги движа в лактите и раменете, бях вързана чрез болестта си по всички правила на бойното изкуство при една фронтална атака срещу мен.
Борис бе в затвора - това бе другата поредна атака. Голяма част от Братството се нахвърли върху мен, като търсеха някой за изкупление за цялата тази неразбория. А обяснението бе толкова просто: онези от братята,които трябваше да се грижат за нашата охрана като Школа и да държат предната линия на фронта, направиха груби и фатални пропуски, тази линия бе пробита и погромът бе закономерен. А онези, които трябваше да държат в изправност нашия тил, също направиха пропуски и ние бяхме ударени и в тила, и ликвидирани като Общество. Така че всеки бе изпитан, кой какво струва и кому служи.
към текста >>
16.
3_06 С Учителя на концерт. Божественото не чака
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тогава музикалният живот в столицата не бе кой знае какъв и добрите музиканти се брояха на
пръсти
.
С Учителя на концерт. Божественото не чака Учителят обичаше да следи изявите на културния живот на столицата. Особено това се отнасяше за концертите на наши изтъкнати музиканти или за гастролиращи инструменталисти и певци от най-висока класа. Може да се каже, че Учителят е присъствувал на почти всички концерти.
Тогава музикалният живот в столицата не бе кой знае какъв и добрите музиканти се брояха на
пръсти
.
Почти всички музиканти, по един или друг повод и случай, се бяха срещали с Учителя, познаваха Го и Го канеха на концертите си, като Му изпращаха билети или покани за Него и придружителя Му. Обикновено изпращаха по два билета. На уречения ден Учителят се облече официално, сложи подходяща връхна дреха за сезона, отгоре наложи шапката Си. Взема бастуна и тръгва. Долу, пред салона, приятелите го чакаха и тръгваха за града.
към текста >>
17.
3_08 На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето" Имаше един брат, нисък на
ръст
, недъгав, гърбав и този физически недъг го правеше нещастен.
"На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето" Имаше един брат, нисък на
ръст
, недъгав, гърбав и този физически недъг го правеше нещастен.
Движеше се между нас, но някак със своя недъг се чувствуваше изолиран и нещастен. Братята го приемаха на равна нога с тях, стараеха се да не правят разлика между него и околните, но това, като че ли бе повече от старание и то се усещаше. Бяха си направили обща снимка всички лични младежи от младежкия окултен клас и той бе в нея усмихнат и безкрайно щастлив, че е между стройните левенти. Споделих с него, че е излязъл много хубаво на снимката, а той с горчива усмивка проточи: "Барабар Петко с мъжете". Имаше такава поговорка.
към текста >>
" И той вдига дясната ръка над главата си, разперва
пръсти
и започва да я върти наляво и надясно, като иска да покаже, че някаква метла е влезнала в главата на Руси, измела е всичко, каквото има там и не е оставила нито прашинка ум.
Та нали този брат е дошъл специално за него от провинцията и освен това проучва окултните въпроси от Словото на Учителя. Братът ахва отначало и го изглежда подозрително, оглежда костюма му, докато Руси издекламирва онова, което го знае вече наизуст, разказано по един и същи начин на стотици хора. Братът не може да проумее защо той се преоблече и сега пред него концертира и приказва разни врели-некипели, като че ли не го знае отпреди няколко минути, когато го завари като просяк и голтак. С най- голямо разочарование си тръгва и ме среща на градината. "Сестра, искам да ви питам дали на Руси му има нещо?
" И той вдига дясната ръка над главата си, разперва
пръсти
и започва да я върти наляво и надясно, като иска да покаже, че някаква метла е влезнала в главата на Руси, измела е всичко, каквото има там и не е оставила нито прашинка ум.
После ми разказва всичко, което е видял и чул от Руси и че бил много огорчен от всичко видяно и чуто от него. Изслушах го, видях, че беше се спънал във външната форма на нещата и казах: "Прав сте - в главата на Руси му има нещо и това е, че той е присъствувал на концерт с Бога и Божественият Дух е бил цигуларят там на този концерт". Онзи приятел подскочи, не очакваше това от мен и ме запита: "Ама вие тук всички ли сте такива пернати в главите, че с вас не може изобщо да се разговаря? " "Да, ние тук всички сме такива, с различни глави и умове, но за Учителя мислим по един и същ начин! " И си тръгнах, всеки разговор бе безсмислен.
към текста >>
Такова нещо не се случваше често - Учителят да отиде на най-важния концерт, с най-хубавия впряг от коне, с най-луксозния файтон и... с най- гърбавия от всички гърбави, с най-отхвърления, с най-ниския по
ръст
брат, с най-нещастния и невзрачен човечец на "Изгрева", и да присъствуват на Божествен концерт.
" И си тръгнах, всеки разговор бе безсмислен. Този приятел бе от слушателите и любознателните - щеше да получи само това, което го интересува в момента. Ние, останалите, бяхме от вярващите, ние вярвахме в тази опитност. А само ученикът може да се добере до вътрешната страна на окултния закон. Ученичеството е състояние на свръхсъзнанието на ученика - тогава, когато е намерил своя Учител.
Такова нещо не се случваше често - Учителят да отиде на най-важния концерт, с най-хубавия впряг от коне, с най-луксозния файтон и... с най- гърбавия от всички гърбави, с най-отхвърления, с най-ниския по
ръст
брат, с най-нещастния и невзрачен човечец на "Изгрева", и да присъствуват на Божествен концерт.
Всички клатехме глави от учудване и никой не му завиждаше на него, на най-малкия човечец на "Изгрева", но всички се учудваха от величието на Учителя и проявлението на Бога към отхвърлените и страдащи души. Ето, в това бе значението и силата на този Божествен концерт. Страданието на човеците и техните души - това е Божественият концерт на земята, а пробуждането на душите е Божествен концерт за Небето. Божественият Дух е цигуларят, защото само душата има пряко общение с Духа и само Духът може да живее с човешката душа. Ние, човеците, можем да имаме привилегията понякога да бъдем поканени да присъствуваме на един такъв Божествен концерт.
към текста >>
18.
3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Няма да забравя - беше на възраст, а се разхождаше на Витоша с къси панталонки и гол до
кръста
, докато другите ходеха с дълги панталони и якета.
Виновният скочил и започнал да го хока. Игнат скача - як и буен, но веднага се сепва и му казва: "Благодари на Бога, че вече съм от белите братя, иначе жив нямаше да си отидеш у дома". Онзи го изглежда, уплашва се и си заминава. Игнат беше с комунистически идеи. Беше участвувал в нелегалната дейност и имаше много опитности как Учителят го е спасявал, които разказваше с удоволствие.
Няма да забравя - беше на възраст, а се разхождаше на Витоша с къси панталонки и гол до
кръста
, докато другите ходеха с дълги панталони и якета.
Беше много як и силен, но беше добър, когато можеше да превъзмогне буйната си кръв. Та, когато на брат Игнат му бих с черпака по тенекията и му играхме ръченица, той разбра, че не е сам на "Изгрева". А когато на следващия ден отидохме при Учителя и Му разказахме всичко - за концерта с тенекията, който изнесохме на Игнат и за ръченицата, която сестрите му изиграха - Той прихна да се смее. Ние се заразихме от Неговия смях и се смяхме със сълзи. Така успяхме да се справим, да разрешим една задача, която трудно можеше да се разреши без помощта на Учителя.
към текста >>
19.
3_14 Асен Арнаудов и чистотата
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Асен е изчистил печката, без да си е изцапал
пръстите
, без да замърси ръкавелите на ризата си и без да падне прашинка върху белия му костюм.
Не желая да горя въглища, защото се освобождават духове от Лемурия, идват при мене и искат да им се изпълнят желанията, които са имали по време на лемурийската епоха от историята на земята". Но трябва да добавим, че салонът се отопляваше с въглища, както и печката в кухнята. А и ние в бараките се отоплявахме с въглища. Дървата бяха много скъпи по онова време. Минава един час.
Асен е изчистил печката, без да си е изцапал
пръстите
, без да замърси ръкавелите на ризата си и без да падне прашинка върху белия му костюм.
Отива навън и изхвърля боклука. Донася дърва, нарежда ги в печката, слага разпалки и хартия и тя е готова да бъде запалена. Той отива и съобщава на Учителя. Учителят идва, поглежда стаята - всичко е чисто. Поглежда печката, изчистена и заредена безукорно.
към текста >>
20.
3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Кръстът
на брат Борис го изпълни със скръб.
Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му Тази вечер се събрахме, за да почетем светлата памет на нашия обичан брат Георги. Събрахме се да се поклоним пред този брат, който с живота си очерта един свят път, пример за всички ни. Аз дойдох тук не само от свое име, но и от името на брат Борис, който е в затвора за Божието Дело на Учителя. Защото трябва да подчертаем, че искрената дружба и любов свързват двамата братя Георги и Борис и тази любов не само, че няма да изчезне, но ще расте паралелно с великата идея за делото на Учителя, делото, на което посветиха своя живот. Съдебният процес срещу Братството 1957-58 година и ударът, нанесен на брат Борис, отекна със същата сила в сърцето на брат Георги.
Кръстът
на брат Борис го изпълни със скръб.
От този момент той беше в непрекъсната молитва за него. Всяка нощ точно в 12 часа той отиваше в молитвената стаичка чисто облечен и отправяше горещи молитви за освобождението на този невинно принесен в жертва брат. Тази молитва не престана и тогава, когато той беше болен на легло. Аз съм дълбоко трогната, благодаря искрено на брата и вярвам, че неговата молитва, която сега горе е превърната в дело, ще донесе желания резултат. Труден е земният път на всяка една душа.
към текста >>
21.
3_23 Окултната музика на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тоновете, които излизаха от Неговите
пръсти
бяха толкова съдържателни, че и най-големият световен пианист би Му завидял.
Път, непонятен за обикновените човешки съзнания. От цигулката Си, с неподражаема лекота, като че ли на шега, Той извличаше такива тонове, каквито и най-видните цигулари около Него не можеха да изсвирят. Тъкмо тези места бяха, които разкриваха истинския дух и вътрешната същина на мелодията, която Той свиреше. Никой от цигуларите-ученици не можа да постигне това и те винаги поднасяха дадена мелодия някак си огладена и лишена от онзи вътрешен трепет, който Учителят й предаваше. Учителят не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше.
Тоновете, които излизаха от Неговите
пръсти
бяха толкова съдържателни, че и най-големият световен пианист би Му завидял.
Ако някой от нас обърнеше внимание на това положение и изкажеше възторга си, Учителят отговаряше само с лека усмивка. В песента "Химни на сърцето", при спрягането на глагола "будя", Учителят казва: "Будим" - това е начало на колективния живот. "Изгрява слънцето на нашите ангели... Да се въдвори царството на Отца нашего на светлините". Значи въдворяването, изявяването на Царството Божие ще стане само в колективния живот! " Някой път човек учи музика заради самата музика, а някой път - за развлечение.
към текста >>
22.
3_26 Музикална дреха и хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А какви "квинти" излизаха под
пръстите
ми.
А сега, когато диктувам това през 1972 година, оказа се, че е изчезнало всичко от паметта ми. Ето ви един велик пример за още по-велико непослушание на ученика към Учителя. Ето докъде ме доведе непослушанието. Провал се казва това. Признавам, че това бе моя груба грешка.
А какви "квинти" излизаха под
пръстите
ми.
Направо се учудвах на себе си при разработките. Сега пък се учудвам на себе си, как съм могла да не го запиша това. За това ще отговарям пред Учителя през следващите векове. Току-така няма да ми се размине. Аз знам това, но тогава, когато се родя, няма да знам защо трябва да плащам и за какво.
към текста >>
Учителят беше чул песента и слезе отгоре от стаята си, влезна в салона, дойде до пианото до мене, обърна нотния лист и посочи с
пръст
: "Тази изсвири!
За това ще отговарям пред Учителя през следващите векове. Току-така няма да ми се размине. Аз знам това, но тогава, когато се родя, няма да знам защо трябва да плащам и за какво. Ако зная, ще си го платя свободно както трябва. В салона седях и хармонизирах "Сила жива".
Учителят беше чул песента и слезе отгоре от стаята си, влезна в салона, дойде до пианото до мене, обърна нотния лист и посочи с
пръст
: "Тази изсвири!
" Аз я изсвирих. Беше Му харесала хармонизацията. Отиде си доволен. Жалко, че не я нотирах тогава, както и по-късно. Грешка и грешки - сега ми се изправят космите на главата от тая моя немарливост.
към текста >>
Аз тръгнах и понесох този
кръст
, защото сам Учителят ми нареди да го сторя.
Учителят ме извиква при Него, подава ми синята песнопойка, издадена от Кирил Икономов и ми казва: "На, вземи. И да намериш грешките на Кирил Икономов и да ги оправиш! " Аз взех песнопойката, поклоних се, целунах десницата Му и тръгнах да издирвам погрешките в песнопойката, да ги сравнявам с оригинала и да ги поправям. След заминаването на Учителя аз издадох една голяма песнарка "Песни на Учителя". От мига, в който Учителят ми връчи поснопойката да търся грешките в нея, започна моят път към Голгота.
Аз тръгнах и понесох този
кръст
, защото сам Учителят ми нареди да го сторя.
И ето, вече тридесет години аз нося този кръст и вървя към Голгота, като върху мен падат непрекъснато гръмотевици, светкавици и ме брулят буреносни облаци, които идват не от Небето, а от Братството - от всички ония, които смятат, че са музиканти и знаят как стоят нещата. Е, питам аз, ако на някой от вас Учителят нареди да стори същото, не бихте ли го сторили? Кой от вас не би тръгнал да изпълни Волята на Учителя и да положи живота си за Него? Аз съм убедена, че всеки един от вас ще положи живота си за Него. Е, тогава, вие с какво право ми пречите да изпълня Волята на Учителя, да занеса своя кръст до Голгота и да бъда разпъната на него заради Учителя и заради Христа?
към текста >>
И ето, вече тридесет години аз нося този
кръст
и вървя към Голгота, като върху мен падат непрекъснато гръмотевици, светкавици и ме брулят буреносни облаци, които идват не от Небето, а от Братството - от всички ония, които смятат, че са музиканти и знаят как стоят нещата.
И да намериш грешките на Кирил Икономов и да ги оправиш! " Аз взех песнопойката, поклоних се, целунах десницата Му и тръгнах да издирвам погрешките в песнопойката, да ги сравнявам с оригинала и да ги поправям. След заминаването на Учителя аз издадох една голяма песнарка "Песни на Учителя". От мига, в който Учителят ми връчи поснопойката да търся грешките в нея, започна моят път към Голгота. Аз тръгнах и понесох този кръст, защото сам Учителят ми нареди да го сторя.
И ето, вече тридесет години аз нося този
кръст
и вървя към Голгота, като върху мен падат непрекъснато гръмотевици, светкавици и ме брулят буреносни облаци, които идват не от Небето, а от Братството - от всички ония, които смятат, че са музиканти и знаят как стоят нещата.
Е, питам аз, ако на някой от вас Учителят нареди да стори същото, не бихте ли го сторили? Кой от вас не би тръгнал да изпълни Волята на Учителя и да положи живота си за Него? Аз съм убедена, че всеки един от вас ще положи живота си за Него. Е, тогава, вие с какво право ми пречите да изпълня Волята на Учителя, да занеса своя кръст до Голгота и да бъда разпъната на него заради Учителя и заради Христа? Помислете върху това и всеки един от вас трябва да даде отговор на себе си и на Невидимия свят!
към текста >>
Е, тогава, вие с какво право ми пречите да изпълня Волята на Учителя, да занеса своя
кръст
до Голгота и да бъда разпъната на него заради Учителя и заради Христа?
Аз тръгнах и понесох този кръст, защото сам Учителят ми нареди да го сторя. И ето, вече тридесет години аз нося този кръст и вървя към Голгота, като върху мен падат непрекъснато гръмотевици, светкавици и ме брулят буреносни облаци, които идват не от Небето, а от Братството - от всички ония, които смятат, че са музиканти и знаят как стоят нещата. Е, питам аз, ако на някой от вас Учителят нареди да стори същото, не бихте ли го сторили? Кой от вас не би тръгнал да изпълни Волята на Учителя и да положи живота си за Него? Аз съм убедена, че всеки един от вас ще положи живота си за Него.
Е, тогава, вие с какво право ми пречите да изпълня Волята на Учителя, да занеса своя
кръст
до Голгота и да бъда разпъната на него заради Учителя и заради Христа?
Помислете върху това и всеки един от вас трябва да даде отговор на себе си и на Невидимия свят! И аз дадох своя отговор. Преминах през годините, успях да оживея и да издържа. Но дали съм си издържала изпита? Не можах да го издържа!
към текста >>
23.
3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Това вдъхновение, което получих от Духа, го изразих чрез музика и хармония и то излизаше под моите
пръсти
на пианото или на хармониума.
Толкова голямо е това непослушание, колкото и огорчението, колкото и цената, с която трябва да се заплати. Някои заплащат с едно, други - с друго. Но всички, при всички случаи заплащат с най-ценното, което имат и което изработват у себе си. Или по-точно, заплащат с онова, с онези плодове, които са сътворени от присъствието на Духа. Аз също платих.
Това вдъхновение, което получих от Духа, го изразих чрез музика и хармония и то излизаше под моите
пръсти
на пианото или на хармониума.
Но не го записах и то отлетя. Сега то не може да се върне, точно онова в онзи момент от онази дивна епоха. Сега има друго време. То не е същото време, което бе при Учителя. Но Словото е живо, то сътворява форми и живот.
към текста >>
24.
3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тази вълна в мен влизаше отгоре като музика, заедно с музиката вдизаше в мен и тя бе, която караше да се движат ръцете и
пръстите
ми сами по пианото.
Точно толкова, колкото се упражняваха големите музиканти, гастролиращи по концертните подиуми. Родителите идваха и ме взимаха от пианото - време ми беше да се нахраня и да спя. Когато пораснах голяма, обичах да чета философски книги, но философията я намерих в Школата на Учителя. И музиката, и философията ги намерих в Школата на Учителя, за което искрено благодаря на съдбата си и на Бога. В младите ми години се появи у мен изключителен талант - това го усещах като някаква вълна, която ме обземаше отвътре, понасяше ме и ме въздигаше нагоре във висините.
Тази вълна в мен влизаше отгоре като музика, заедно с музиката вдизаше в мен и тя бе, която караше да се движат ръцете и
пръстите
ми сами по пианото.
Това беше много чудно за самата мен, но аз смятах, че така става с всеки, който учи музика и свири на пиано. Беше необходимо влизане на сила и музика отгоре върху мен, която изтичаше през пръстите ми във вид на моето музикално изпълнение на пианото. Когато свирех пред другите,наблюдавах въздействието върху околните. Те бяха застинали неподвижно с отворени уста и уши. За тях беше необикновено преживяване, а за мен - необикновено излъчване, което идваше от въздуха над мен, преминаваше през мен и се излъчваше във вид на музика.
към текста >>
Беше необходимо влизане на сила и музика отгоре върху мен, която изтичаше през
пръстите
ми във вид на моето музикално изпълнение на пианото.
Когато пораснах голяма, обичах да чета философски книги, но философията я намерих в Школата на Учителя. И музиката, и философията ги намерих в Школата на Учителя, за което искрено благодаря на съдбата си и на Бога. В младите ми години се появи у мен изключителен талант - това го усещах като някаква вълна, която ме обземаше отвътре, понасяше ме и ме въздигаше нагоре във висините. Тази вълна в мен влизаше отгоре като музика, заедно с музиката вдизаше в мен и тя бе, която караше да се движат ръцете и пръстите ми сами по пианото. Това беше много чудно за самата мен, но аз смятах, че така става с всеки, който учи музика и свири на пиано.
Беше необходимо влизане на сила и музика отгоре върху мен, която изтичаше през
пръстите
ми във вид на моето музикално изпълнение на пианото.
Когато свирех пред другите,наблюдавах въздействието върху околните. Те бяха застинали неподвижно с отворени уста и уши. За тях беше необикновено преживяване, а за мен - необикновено излъчване, което идваше от въздуха над мен, преминаваше през мен и се излъчваше във вид на музика. Но един ден усетих, че този сноп от светлина и музика, която бе връз мене и минаваше през мене, изведнъж секна. Точно така, както се затваря кран на чешма, от която тече и изтича вода.
към текста >>
25.
3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Той я хвана, вдигна я леко с два
пръста
и леко ми я подхвърли от единия край на масата на другия край, към петдесет-шестдесет сантиметра, показвайки недоволството си от тази песнарка.
Но когато личните амбиции излязоха на преден план, всичко се преобърна наопаки. А беше толкова лесно Кирил да вземе оригиналните текстове и оригиналната тетрадка, в която се вписваха тези текстове - да ги препише, да ги поднесе на Учителя за справка и проверка заедно с оригиналните текстове и тогава въпросът би бил приключен. Нямаше да има никакви спорове, разправии, че и накрая да доживеем невероятни борби, стигнали до своята крайност - на живот и смърт. Винаги в мен ще е запечатан онзи миг, когато Учителят ме извика, аз стоях пред Него, а Той беше седнал на стола до масата. Песнарката бе пред Него.
Той я хвана, вдигна я леко с два
пръста
и леко ми я подхвърли от единия край на масата на другия край, към петдесет-шестдесет сантиметра, показвайки недоволството си от тази песнарка.
Означаваше още, че щом я подхвърля, Той не я желаеше и я изхвърля от масата така, както Му бе дадена. Това забележете и запомнете. След като ми нареди, аз започнах да се занимавам с този въпрос. Иначе в никакъв случай не бих дръзнала да се занимавам с това без разрешение на Учителя. Той ми нареди, И аз трябваше да изпълня Волята Му.
към текста >>
26.
3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Той пред всички изобличи Михаил Иванов и
Кръстю
Христов.
Но Учителят им каза, че който иска диспут, може да го направи сега, а не в два часа, както бяха поискали владиците, защото тогава нямало да има условия. Владиците в момента не можеха да го проведат, понеже през цялото време спяха и хъркаха на беседата на Учителя и всички видяха това в салона, за наше най-голямо удоволствие. В два часа силите Господни докараха бурята и цялото търновско гражданство бе по домовете си, а ние се бяхме сгушили в палатките на лозето - там, където бе съборът. Освен външните атаки на Черната ложа, имаше атаки и вътре в Школата. Затова на 23 август - сряда - в беседата си следобед, Учителят се спря и на този въпрос.
Той пред всички изобличи Михаил Иванов и
Кръстю
Христов.
Това нещо по-късно бе поместено и отпечатано в "Беседи. Обяснения и упътвания" на стр. 268, но стенографите решиха да не се цитират имената им. Освен това, една година преди събора, през 1921 година, в частен разговор пред трима възрастни приятели - Константин Иларионов, Димитър Добрев от Сливен и Лазар Котев от София - Учителят беше изобличил тяхната дейност в Търново, като беше казал, че те са представители на Черната ложа от 8 000 години. Този разговор е бил записан поотделно и от тримата.
към текста >>
Всичките братя ги считаха светии и ги
кръстиха
"светии Кирил и Методи".
Те към мен имаха такова благоговение, с почитание и уважение се приближаваха. Те показаха, че имат голяма обич между си. Един приятел ми казваше: "Те имат голяма обич един към друг". "Аз ще ги опитам и ще видите, че туй нещо е привидно". В душата на тия младежи, които така се обичаха и дружно живееха, имаше желание за влияние един на друг.
Всичките братя ги считаха светии и ги
кръстиха
"светии Кирил и Методи".
Казваха: спасението на България иде вече - светии Кирил и Методи, но като ги поставихме на изпит, дойде един свети Наум между тях, па дойде между тях и една света Евгения. Аз боравя с факти, слушайте, това са факти, които изнасям. И вие ще се намерите на тяхното място. Мислеха те за себе си. Казвам: много добре са започнали.
към текста >>
Вие сте на същото място." Както в предхождащия частен разговор на Учителя с тримата приятели, които споменахме, така и на събора, Учителят беше дал категорично мнението си за Михаил Иванов и
Кръстю
Христов още през 1921-22 година.
Какво дойде след това? - Двамата почнаха да въздишат. И единият почна да търси света, и другият почна да търси света. Сега, и вие ще кажете: "Гпедайте тия ученици, каква привилегия са имали! " Вие сте същите ученици.
Вие сте на същото място." Както в предхождащия частен разговор на Учителя с тримата приятели, които споменахме, така и на събора, Учителят беше дал категорично мнението си за Михаил Иванов и
Кръстю
Христов още през 1921-22 година.
Беше предупредил всички възрастни братя да ги изолират, а те да заминат от Търново във Варна, да започнат да работят и с труд да изкарват хляба си. В първите години възрастните приятели движеха всичко и сестрите не се допускаха до ръководството. По-късно, с откриването на Школата, стенографи станаха сестрите и те взеха дейно участие по цялостната работа по издаването Словото на Учителя. Братята послушаха Учителя и изолираха тези двама "хубостници", но тези хубавци, нали бяха мъже, се завъртяха около сестрите. Те бяха млади, а сестрите бяха също млади и хубавици.
към текста >>
В началото на 1922 година
Кръстю
Христов се беше насочил към мене, беше ме харесал и започна да се приближава към мене.
В първите години възрастните приятели движеха всичко и сестрите не се допускаха до ръководството. По-късно, с откриването на Школата, стенографи станаха сестрите и те взеха дейно участие по цялостната работа по издаването Словото на Учителя. Братята послушаха Учителя и изолираха тези двама "хубостници", но тези хубавци, нали бяха мъже, се завъртяха около сестрите. Те бяха млади, а сестрите бяха също млади и хубавици. Така че, двамата хубавци много скоро станаха на "хубостници", а човек е "хубостник" тогава, когато си покаже магарията по всички линии.
В началото на 1922 година
Кръстю
Христов се беше насочил към мене, беше ме харесал и започна да се приближава към мене.
Чувствувах как ме оплитат разни въжета и как ме завързват. Тогава не знаех, че той се занимава с магия, с методи, които са присъщи на Черната ложа. Но за Бялото Братство тези методи са забранени и жестоко се наказва човек, когато си служи с тях. Започнах да разбирам, че съм хваната в мрежа и почнах да се мятам като риба, извадена на брега - не ми достигаше въздух, задушавах се и цялото ми същество трепереше отвътре и отвън. Аз бях на събора в Търново, във вилата на лозето - помагах за нейното разтребване и почистване.
към текста >>
" Той отговори: "Може" "Учителю, можете ли да ме освободите от
Кръстю
?
Но че започна да ми помага - това беше един Негов метод, така по-бързо и незабелязано влизаше в контакт с лицето и което е най- важното, включваше се с него в едно общо действие и посока на движение. Тогава разговорът и предстоящото разрешение на дадения проблем по-лесно ще се насочат в онази посока, в която се движи действието. Аз чистех вилата. Учителят също започна да чисти вилата. Разбрах метода и тогава Му казах: "Може ли, Учителю, да ви помоля нещо?
" Той отговори: "Може" "Учителю, можете ли да ме освободите от
Кръстю
?
" Учителят ме изгледа и каза: "Хубаво". Продължихме да работим заедно и след малко Учителят си тръгна по друга работа. С мен бе свършил и като че ли след час ми олекна. И се издигна една стена между мене и Кръстю. Никой не можа да я пробие след това.
към текста >>
И се издигна една стена между мене и
Кръстю
.
Разбрах метода и тогава Му казах: "Може ли, Учителю, да ви помоля нещо? " Той отговори: "Може" "Учителю, можете ли да ме освободите от Кръстю? " Учителят ме изгледа и каза: "Хубаво". Продължихме да работим заедно и след малко Учителят си тръгна по друга работа. С мен бе свършил и като че ли след час ми олекна.
И се издигна една стена между мене и
Кръстю
.
Никой не можа да я пробие след това. На този събор Учителят ги изобличи и двамата след този случай с мен. А те имаха много такива случаи - бяха завъртели главите на много хора, на една група от десет-петнадесет човека. Учудвах се на онези от групата, как можеха да се подведат от тези двама "хубостници". Но сега, петдесет години след това, още повече се учудвам как тези двама "хубостници", след като са минали толкова години, могат още и имат силата да подвеждат толкова много хора и да вършат с тях каквото си искат.
към текста >>
В този период аз бях много обременена психически - един път от
Кръстю
, втори път от Толев.
И аз започнах да ходя с тях на екскурзии на Витоша, а те ми кавалерстваха и се държаха като джентълмени. Тези двама, всеки един от тях живееше в свой собствен свят, те вървяха заедно, говореха за обикновени неща, но съзнанията им бяха свободни. Така бяха устроени, че всеки бе зает горе в своя си собствен свят. На пръв поглед изглеждаха несъсредоточени и разсеяни и отначало това ме забавляваше. По-късно, аз поех командуването кой какво да слага в раницата и кой какво да носи, за да не се повтарят нещата или да се окаже, че нямаме хляб.
В този период аз бях много обременена психически - един път от
Кръстю
, втори път от Толев.
Затова с тези двама младежи ми беше приятно, чувствувах се свободно отвътре и отвън. Изминавахме един и същ път ежеседмично. И веднъж, на една поредна екскурзия на Витоша, ни срещна Кръстю Христов. Като ни видя, засмя се целият, стана лигав, започна да ме ухажва по такъв начин, че да видят Борис и Жорж, че с мене е имал някаква връзка много отдавна и че сега, ако иска, може да я възстанови. Аз така остро реагирах срещу него - срязах го пред Борис и Жорж - че тези двама, високи на ръст младежи, ме изгледаха отгоре с изненада.
към текста >>
И веднъж, на една поредна екскурзия на Витоша, ни срещна
Кръстю
Христов.
На пръв поглед изглеждаха несъсредоточени и разсеяни и отначало това ме забавляваше. По-късно, аз поех командуването кой какво да слага в раницата и кой какво да носи, за да не се повтарят нещата или да се окаже, че нямаме хляб. В този период аз бях много обременена психически - един път от Кръстю, втори път от Толев. Затова с тези двама младежи ми беше приятно, чувствувах се свободно отвътре и отвън. Изминавахме един и същ път ежеседмично.
И веднъж, на една поредна екскурзия на Витоша, ни срещна
Кръстю
Христов.
Като ни видя, засмя се целият, стана лигав, започна да ме ухажва по такъв начин, че да видят Борис и Жорж, че с мене е имал някаква връзка много отдавна и че сега, ако иска, може да я възстанови. Аз така остро реагирах срещу него - срязах го пред Борис и Жорж - че тези двама, високи на ръст младежи, ме изгледаха отгоре с изненада. После споделиха, че изобщо не са очаквали, че съм такава - да режа нещата направо. Аз бях доволна от това. Тръгнах си настрана.
към текста >>
Аз така остро реагирах срещу него - срязах го пред Борис и Жорж - че тези двама, високи на
ръст
младежи, ме изгледаха отгоре с изненада.
В този период аз бях много обременена психически - един път от Кръстю, втори път от Толев. Затова с тези двама младежи ми беше приятно, чувствувах се свободно отвътре и отвън. Изминавахме един и същ път ежеседмично. И веднъж, на една поредна екскурзия на Витоша, ни срещна Кръстю Христов. Като ни видя, засмя се целият, стана лигав, започна да ме ухажва по такъв начин, че да видят Борис и Жорж, че с мене е имал някаква връзка много отдавна и че сега, ако иска, може да я възстанови.
Аз така остро реагирах срещу него - срязах го пред Борис и Жорж - че тези двама, високи на
ръст
младежи, ме изгледаха отгоре с изненада.
После споделиха, че изобщо не са очаквали, че съм такава - да режа нещата направо. Аз бях доволна от това. Тръгнах си настрана. Връщам се към София, вървя първа и слизам надолу по пътеката,на петнадесет метра зад мен върви Кръстю, а зад него - Борис и Жорж. Аз съм ядосана, срязала съм го, вървя сама.
към текста >>
Връщам се към София, вървя първа и слизам надолу по пътеката,на петнадесет метра зад мен върви
Кръстю
, а зад него - Борис и Жорж.
Като ни видя, засмя се целият, стана лигав, започна да ме ухажва по такъв начин, че да видят Борис и Жорж, че с мене е имал някаква връзка много отдавна и че сега, ако иска, може да я възстанови. Аз така остро реагирах срещу него - срязах го пред Борис и Жорж - че тези двама, високи на ръст младежи, ме изгледаха отгоре с изненада. После споделиха, че изобщо не са очаквали, че съм такава - да режа нещата направо. Аз бях доволна от това. Тръгнах си настрана.
Връщам се към София, вървя първа и слизам надолу по пътеката,на петнадесет метра зад мен върви
Кръстю
, а зад него - Борис и Жорж.
Аз съм ядосана, срязала съм го, вървя сама. Кръстю върви след мене и започва да прави разни фигури с ръцете си и заклинания зад гърба ми. Това го виждат Борис и Жорж и го чуват, понеже вървят на десет метра след него. Аз усещам, че има нещо зад мене, усещам как някой иска да ми хвърли мрежа върху главата - от оная, от която Учителят ме освободи в Търново. Почнах да се моля на Учителя.
към текста >>
Кръстю
върви след мене и започва да прави разни фигури с ръцете си и заклинания зад гърба ми.
После споделиха, че изобщо не са очаквали, че съм такава - да режа нещата направо. Аз бях доволна от това. Тръгнах си настрана. Връщам се към София, вървя първа и слизам надолу по пътеката,на петнадесет метра зад мен върви Кръстю, а зад него - Борис и Жорж. Аз съм ядосана, срязала съм го, вървя сама.
Кръстю
върви след мене и започва да прави разни фигури с ръцете си и заклинания зад гърба ми.
Това го виждат Борис и Жорж и го чуват, понеже вървят на десет метра след него. Аз усещам, че има нещо зад мене, усещам как някой иска да ми хвърли мрежа върху главата - от оная, от която Учителят ме освободи в Търново. Почнах да се моля на Учителя. Дочух глас в себе си: "Отстрани се от пътеката! ". И аз минах две крачки встрани, и се скрих в гъсталаците.
към текста >>
Той,
Кръстю
, мина, след него - Борис и Жорж и аз ги последвах на двадесет- тридесет метра.
Това го виждат Борис и Жорж и го чуват, понеже вървят на десет метра след него. Аз усещам, че има нещо зад мене, усещам как някой иска да ми хвърли мрежа върху главата - от оная, от която Учителят ме освободи в Търново. Почнах да се моля на Учителя. Дочух глас в себе си: "Отстрани се от пътеката! ". И аз минах две крачки встрани, и се скрих в гъсталаците.
Той,
Кръстю
, мина, след него - Борис и Жорж и аз ги последвах на двадесет- тридесет метра.
Когато се върнахме на "Изгрева", Борис и Жорж ми разказаха за заклинанията и магическите му операции срещу мен. Но не стана нищо, защото онази непробиваема стена, която издигна Учителят между мене и него беше още тук, тя съществуваше и тя ме спаси. По-късно певицата Лиляна Табакова стана негова жертва, за което ще говорим по- нататък. Още по-късно Кръстю се беше халосал по Савка Керемидчиева и започна да я задиря. И Савка хвръкна по него така, както разперва криле и се вдига от земята птица, устремена за полет, летяща към един свят на чувствата.
към текста >>
Още по-късно
Кръстю
се беше халосал по Савка Керемидчиева и започна да я задиря.
". И аз минах две крачки встрани, и се скрих в гъсталаците. Той, Кръстю, мина, след него - Борис и Жорж и аз ги последвах на двадесет- тридесет метра. Когато се върнахме на "Изгрева", Борис и Жорж ми разказаха за заклинанията и магическите му операции срещу мен. Но не стана нищо, защото онази непробиваема стена, която издигна Учителят между мене и него беше още тук, тя съществуваше и тя ме спаси. По-късно певицата Лиляна Табакова стана негова жертва, за което ще говорим по- нататък.
Още по-късно
Кръстю
се беше халосал по Савка Керемидчиева и започна да я задиря.
И Савка хвръкна по него така, както разперва криле и се вдига от земята птица, устремена за полет, летяща към един свят на чувствата. Аз се загледах в тази работа и си мислех, дали да предупредя Савка, но в този момент между нас двете имаше много конфликти, които се изразяваха в това, коя да бъде по-близо до Учителя. И понеже Учителят я беше поставил най-близко до Себе Си, аз много пъти съм протестирала пред Него, за което Той веднъж ми каза: "Искаш ли да те поставя на нейното място, а Савка да заеме твоето? Но после няма да ми се оплакваш! " Като видях този обрат, аз казах: "Учителю, да бъде Вашата Воля!
към текста >>
И понеже между мен и Савка имаше много конфликти, аз си казах, че
Кръстю
е нейна задача, а не моя.
И понеже Учителят я беше поставил най-близко до Себе Си, аз много пъти съм протестирала пред Него, за което Той веднъж ми каза: "Искаш ли да те поставя на нейното място, а Савка да заеме твоето? Но после няма да ми се оплакваш! " Като видях този обрат, аз казах: "Учителю, да бъде Вашата Воля! " Той кимна с глава, което означаваше, че Савка и аз си оставаме на същите места, които заемаме около Него. А знаете ли, че местата на учениците около Учителя бяха строго определени от Него и само Той можеше да ги променя?
И понеже между мен и Савка имаше много конфликти, аз си казах, че
Кръстю
е нейна задача, а не моя.
Аз моята задача с Кръстю съм си я разрешила благодарение на Учителя. Отивам веднъж при Учителя и чувам как Той хока и се караше със силен глас на Савка. Застанала съм на прага, вратата е отворена, а аз слушам и виждам какво става в стаята на Учителя. Не мога да се повърна, а стоя и слушам, и гледам. Учителят й се караше за Кръстю - че се увлякла по него, че го допуща до себе си и че той, Кръстю, е еди-какъв си - не смея да цитирам думите на Учителя.
към текста >>
Аз моята задача с
Кръстю
съм си я разрешила благодарение на Учителя.
Но после няма да ми се оплакваш! " Като видях този обрат, аз казах: "Учителю, да бъде Вашата Воля! " Той кимна с глава, което означаваше, че Савка и аз си оставаме на същите места, които заемаме около Него. А знаете ли, че местата на учениците около Учителя бяха строго определени от Него и само Той можеше да ги променя? И понеже между мен и Савка имаше много конфликти, аз си казах, че Кръстю е нейна задача, а не моя.
Аз моята задача с
Кръстю
съм си я разрешила благодарение на Учителя.
Отивам веднъж при Учителя и чувам как Той хока и се караше със силен глас на Савка. Застанала съм на прага, вратата е отворена, а аз слушам и виждам какво става в стаята на Учителя. Не мога да се повърна, а стоя и слушам, и гледам. Учителят й се караше за Кръстю - че се увлякла по него, че го допуща до себе си и че той, Кръстю, е еди-какъв си - не смея да цитирам думите на Учителя. А Савка само охкаше и ахкаше и викаше от болки в защитата си.
към текста >>
Учителят й се караше за
Кръстю
- че се увлякла по него, че го допуща до себе си и че той,
Кръстю
, е еди-какъв си - не смея да цитирам думите на Учителя.
И понеже между мен и Савка имаше много конфликти, аз си казах, че Кръстю е нейна задача, а не моя. Аз моята задача с Кръстю съм си я разрешила благодарение на Учителя. Отивам веднъж при Учителя и чувам как Той хока и се караше със силен глас на Савка. Застанала съм на прага, вратата е отворена, а аз слушам и виждам какво става в стаята на Учителя. Не мога да се повърна, а стоя и слушам, и гледам.
Учителят й се караше за
Кръстю
- че се увлякла по него, че го допуща до себе си и че той,
Кръстю
, е еди-какъв си - не смея да цитирам думите на Учителя.
А Савка само охкаше и ахкаше и викаше от болки в защитата си. Аз стоя на прага, слушам и гледам. Учителят ме вижда, че съм тук и продължава още по-силно да вика. А Савка също така вика в защитата си, че гласът й започва да ми прилича на вой на хванато в клопка животно, към което е протегната вила да бъде унищожено. Савка вика и в нея нещо се противопоставя - да не би да се изтръгне от нея нещо, на което тя държи.
към текста >>
И после Савка се отдалечи от
Кръстю
.
Савка се свлече на земята. Учителят стои до нея, гледа я, обърна се към мен и ми каза: "Повдигни я и я сложи на кревата! Онзи кърлеж така се бе впил в нея, че докато го изтръгна заедно с пипалата му, зор видяхме. Ама и Савка зор видя". Учителят зави Савка с едно одеало и ние с Него излязохме навън.
И после Савка се отдалечи от
Кръстю
.
Тогава си спомних онова изказване на събора в Търново, когато Учителят бе казал, че по-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото те двамата да влезнат в Школата, докато не си издържат изпита. Е, какво смятате вие? Този приятел издържа ли си изпита с мен, със Савка и с още много други? А за другите изпити можете да се разходите по "Изгрева" и да разпитате този-онзи. Има още живи хора, които много добре знаят и помнят как той се подвизаваше.
към текста >>
Тези уводни думи, които аз изложих, са необходими, за да може да разберете, как се развиха събитията по издаването песните на Учителя, защото
Кръстю
Христов също се намеси, не пряко, а косвено - чрез певицата Лиляна Табакова.
Тогава си спомних онова изказване на събора в Търново, когато Учителят бе казал, че по-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото те двамата да влезнат в Школата, докато не си издържат изпита. Е, какво смятате вие? Този приятел издържа ли си изпита с мен, със Савка и с още много други? А за другите изпити можете да се разходите по "Изгрева" и да разпитате този-онзи. Има още живи хора, които много добре знаят и помнят как той се подвизаваше.
Тези уводни думи, които аз изложих, са необходими, за да може да разберете, как се развиха събитията по издаването песните на Учителя, защото
Кръстю
Христов също се намеси, не пряко, а косвено - чрез певицата Лиляна Табакова.
Сега е вече време да преминем на следващия разказ, след като се запознахте с рибарската мрежа на Кръстю Христов. Ще опитате, как са възможни в Школата на Великия Учител такива неща? Щом ги има, те са допуснати - от една страна за обучение, а от друга страна Черната ложа имаше свои представители на "Изгрева" и като посланици на тази ложа те имаха дипломатически имунитет. Затова те съществуваха. Не Учителят ги бе допуснал, а ние с нашето несъвършенство и с нашите човешки слабости допуснахме тези сили първо да влезнат в нас, а те много лесно се проектираха чрез нас към останалите.
към текста >>
Сега е вече време да преминем на следващия разказ, след като се запознахте с рибарската мрежа на
Кръстю
Христов.
Е, какво смятате вие? Този приятел издържа ли си изпита с мен, със Савка и с още много други? А за другите изпити можете да се разходите по "Изгрева" и да разпитате този-онзи. Има още живи хора, които много добре знаят и помнят как той се подвизаваше. Тези уводни думи, които аз изложих, са необходими, за да може да разберете, как се развиха събитията по издаването песните на Учителя, защото Кръстю Христов също се намеси, не пряко, а косвено - чрез певицата Лиляна Табакова.
Сега е вече време да преминем на следващия разказ, след като се запознахте с рибарската мрежа на
Кръстю
Христов.
Ще опитате, как са възможни в Школата на Великия Учител такива неща? Щом ги има, те са допуснати - от една страна за обучение, а от друга страна Черната ложа имаше свои представители на "Изгрева" и като посланици на тази ложа те имаха дипломатически имунитет. Затова те съществуваха. Не Учителят ги бе допуснал, а ние с нашето несъвършенство и с нашите човешки слабости допуснахме тези сили първо да влезнат в нас, а те много лесно се проектираха чрез нас към останалите. И Учителят търпеше всйчко това и помагаше на всеки, който търсеше помощта Му - освобождаваше душите ни, за да бъдат свободни за Словото, което Той даваше.
към текста >>
27.
3_39 Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова" Хубостникът
Кръстю
, след като не можа да пробие при Савка, се насочи по-късно към една певица, Лиляна Табакова, която бе завършила музикалното си образование във Франция и която започна от време на време да посещава "Изгрева".
"Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова" Хубостникът
Кръстю
, след като не можа да пробие при Савка, се насочи по-късно към една певица, Лиляна Табакова, която бе завършила музикалното си образование във Франция и която започна от време на време да посещава "Изгрева".
Така двамата, Кръстю и Лиляна се харесаха, сближиха се и това си беше тяхна работа. Но впоследствие това стана и наша обща работа. Ето как стана тази работа обща. Като певица с изключителен глас и подготовка, тя започна да посещава Учителя редовно и да беседва с Него по музикални въпроси. Учителят я насочваше за много неща, за което тя си водеше записки.
към текста >>
Така двамата,
Кръстю
и Лиляна се харесаха, сближиха се и това си беше тяхна работа.
"Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова" Хубостникът Кръстю, след като не можа да пробие при Савка, се насочи по-късно към една певица, Лиляна Табакова, която бе завършила музикалното си образование във Франция и която започна от време на време да посещава "Изгрева".
Така двамата,
Кръстю
и Лиляна се харесаха, сближиха се и това си беше тяхна работа.
Но впоследствие това стана и наша обща работа. Ето как стана тази работа обща. Като певица с изключителен глас и подготовка, тя започна да посещава Учителя редовно и да беседва с Него по музикални въпроси. Учителят я насочваше за много неща, за което тя си водеше записки. Ето, двадесет и пет години от заминаването на Учителя, тези записки и разговори с Учителя по музикални въпроси не станаха достояние, понеже тя ревниво ги пазеше.
към текста >>
Защото се беше намесил онзи "хубостник"
Кръстю
, който се беше впил в нея като кърлеж и не я изпускаше.
Ето, това според мен е нейната втора грешка, с която тя не можа да се справи. Ние знаехме за работата й с Учителя, знаехме, че песните, което тя пееше, са на Учителя. Когато издавах моята песнарка, реших да включа тези песни на Учителя, дадени чрез нея. Направих няколко опита при нея, но безуспешно. Защо ли?
Защото се беше намесил онзи "хубостник"
Кръстю
, който се беше впил в нея като кърлеж и не я изпускаше.
Тя не можеше да разбере това, защото още беше певица в операта и беше приела, че около нея трябва да има обожатели и поклонници. Та той за нея беше и обожател, и поклонник, и накрая съветник. Ето, виждате ли как работата стана обща, с този "хубостник". Той започна да й дава съвети, да се бърка и тя му изпълняваше съветите или се отдаваше на непостоянството си, на своенравието си и правеше каквото си иска, без да се съобразява с никого. В братския живот тя беше нещо вмъкнато.
към текста >>
Кръстю
стана и каза: "Аз ще гарантирам".
Сега ако ги дадете, ще се поместят и отпечатат. Приятелите ще коментират и няма да са сигурни за тях. Ще се колебаят, но ние ще гарантираме. Но след двадесет, тридесет, четиридесет години никой няма да ви повярва, защото няма кой да гарантира за тях." Аз свърших да говоря, а те като скочиха и викнаха. Табакова каза: "Аз ще гарантирам".
Кръстю
стана и каза: "Аз ще гарантирам".
Тук аз не издържах, че като се нахвърлих срещу него и му викам: "Ти ли ще гарантираш бре, който си такъв и онакъв? " И му изредих всичко, което знаех от тридесет години за него. Той мига и трепери, и нищо не казва. А Табакова е цялата занемяла - нито знаеше, нито можеше да предположи кой стои до нея. После я подхванах и нея, че и на нея наговорих такива неща - не знам кой бе влезнал в мен и говореше чрез мен.
към текста >>
Но като поглеждам - на всяка песен беше сложен курсив: "Песни на Учителя, дадени чрез Табакова и
Кръстю
Христов".
А Табакова е цялата занемяла - нито знаеше, нито можеше да предположи кой стои до нея. После я подхванах и нея, че и на нея наговорих такива неща - не знам кой бе влезнал в мен и говореше чрез мен. Тръгнах си и им казах, че ако до утре не ги донесат, ще напечатаме книгата и без тях, но че ще отговарят пред Учителя и пред Бога. На следващия ден те донесоха песните, мълчаха и нищо не казваха. Аз също мълчах, изобщо от вчерашната караница - ни помен.
Но като поглеждам - на всяка песен беше сложен курсив: "Песни на Учителя, дадени чрез Табакова и
Кръстю
Христов".
Ето тук беше пръстът на Кръстю. Разбираемо бе, че тези песни са дадени от Учителя чрез Табакова, но каква заслуга има тук Кръстю? Че е я само придружавал ли? Нито ги е заучавал, нито ги е пял, нито ги е записал. Тогава какво?
към текста >>
Ето тук беше
пръстът
на
Кръстю
.
После я подхванах и нея, че и на нея наговорих такива неща - не знам кой бе влезнал в мен и говореше чрез мен. Тръгнах си и им казах, че ако до утре не ги донесат, ще напечатаме книгата и без тях, но че ще отговарят пред Учителя и пред Бога. На следващия ден те донесоха песните, мълчаха и нищо не казваха. Аз също мълчах, изобщо от вчерашната караница - ни помен. Но като поглеждам - на всяка песен беше сложен курсив: "Песни на Учителя, дадени чрез Табакова и Кръстю Христов".
Ето тук беше
пръстът
на
Кръстю
.
Разбираемо бе, че тези песни са дадени от Учителя чрез Табакова, но каква заслуга има тук Кръстю? Че е я само придружавал ли? Нито ги е заучавал, нито ги е пял, нито ги е записал. Тогава какво? Че бил настоявал пред нея да ги заучава и да ходи при Учителя?
към текста >>
Разбираемо бе, че тези песни са дадени от Учителя чрез Табакова, но каква заслуга има тук
Кръстю
?
Тръгнах си и им казах, че ако до утре не ги донесат, ще напечатаме книгата и без тях, но че ще отговарят пред Учителя и пред Бога. На следващия ден те донесоха песните, мълчаха и нищо не казваха. Аз също мълчах, изобщо от вчерашната караница - ни помен. Но като поглеждам - на всяка песен беше сложен курсив: "Песни на Учителя, дадени чрез Табакова и Кръстю Христов". Ето тук беше пръстът на Кръстю.
Разбираемо бе, че тези песни са дадени от Учителя чрез Табакова, но каква заслуга има тук
Кръстю
?
Че е я само придружавал ли? Нито ги е заучавал, нито ги е пял, нито ги е записал. Тогава какво? Че бил настоявал пред нея да ги заучава и да ходи при Учителя? Настоявал я, но се вижда защо е настоявал - да му се впише и на него името.
към текста >>
Ние си замълчахме, но когато се поместиха песните, наредихме да се махнат онези думи, че песните са дадени чрез Лиляна и
Кръстю
.
Че е я само придружавал ли? Нито ги е заучавал, нито ги е пял, нито ги е записал. Тогава какво? Че бил настоявал пред нея да ги заучава и да ходи при Учителя? Настоявал я, но се вижда защо е настоявал - да му се впише и на него името.
Ние си замълчахме, но когато се поместиха песните, наредихме да се махнат онези думи, че песните са дадени чрез Лиляна и
Кръстю
.
Махнахме тези думи, смятахме, че не е необходимо да ги има. В забележките отбелязахме, че са дадени чрез ученик и толкоз. Това доведе до бесни реакции от нейна страна срещу мене. Освен това имаше и голяма реакция на приятелите срещу мен - защо съм включила нейните песни. Да се чудиш или да се кръстиш!
към текста >>
Да се чудиш или да се
кръстиш
!
Ние си замълчахме, но когато се поместиха песните, наредихме да се махнат онези думи, че песните са дадени чрез Лиляна и Кръстю. Махнахме тези думи, смятахме, че не е необходимо да ги има. В забележките отбелязахме, че са дадени чрез ученик и толкоз. Това доведе до бесни реакции от нейна страна срещу мене. Освен това имаше и голяма реакция на приятелите срещу мен - защо съм включила нейните песни.
Да се чудиш или да се
кръстиш
!
Вместо тя да е благодарна, че помествам песните, които са дадени чрез нея от Учителя и вместо Братството да се радва, че сме включили нови песни на Учителя, то нещата се извъртяха така, че всички се опълчиха срещу мене. А за реакцията на Кирил Икономов и неговите приятели срещу мен да не говорим. За тях разказах по-рано. Упрекнаха ни, че това не са песни на Учителя, но аз и Борис Николов имахме много доказателства, че това са песни на Учителя. Какви бяха тези доказателства?
към текста >>
Лошото е, че тя не може да се освободи от
Кръстю
, който отдавна си е заминал, но още я владее.
Но ако аз си замина скоро и тя остане още двадесет години, кой ще гарантира и кой ще докаже тогава, че това са песни на Учителя? Ами ако Лиляна не може да докаже, тогава какво става? Ако някога, след време те излязат, да знаете, че това са песни от Учителя! Но дали това ще стане по нейно време или след това - не зная. Този, който наследи архива й, трябва да знае това, което казвам.
Лошото е, че тя не може да се освободи от
Кръстю
, който отдавна си е заминал, но още я владее.
Рибарската мрежа на Черната ложа действуваше изключително точно и ефективно. А ние можехме само да наблюдаваме отстрани. И толкоз.
към текста >>
28.
3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
И то само за това, че ние махнахме онова заглавие с едър шрифт, в което бе написано, че тези песни са дадени чрез Лиляна Табакова и
Кръстю
Христов.
От друга страна направиха фронт срещу мен всички музиканти от чиста музикална ревност, понеже аз съм я издала, а не те. Но Учителят нареди на мен, а не на тях. От трета страна се настроиха и всички от Братството, които можеха да свирят и пеят. И понеже всички свиреха и пееха - това означаваше, че цялото Братство бе срещу мен. Инакрая, от четвъртата страна, се нахвърли и Лиляна Табакова.
И то само за това, че ние махнахме онова заглавие с едър шрифт, в което бе написано, че тези песни са дадени чрез Лиляна Табакова и
Кръстю
Христов.
На този етап ние не можехме да приемем такава постановка - да се изтъкват някои личности с цел да се ласкае честолюбието им и да се подхранват самолюбиви чувства - неща, които не бяха позволени в Школата. Освен това, ние искахме да покажем, че това са песни, давани чрез ученици на Учителя, но са песни от Учителя, защото от опита, който имахме, знаехме, че учениците са взимали винаги участие, когато Учителят е свалял песните. Тези ученици са били инструмент, какъвто е цигулката на Учителя. Особено след като се беше вмъкнал и онзи "хубостник" Кръстю, това беше неприемливо. Тогава ние много бързахме, всичко се правеше в пълна тайна, печаташе се в държавна печатница - там, където не се печатаха ноти, а военни карти и ние не можехме да направим коректура на шпалтите.
към текста >>
Особено след като се беше вмъкнал и онзи "хубостник"
Кръстю
, това беше неприемливо.
Инакрая, от четвъртата страна, се нахвърли и Лиляна Табакова. И то само за това, че ние махнахме онова заглавие с едър шрифт, в което бе написано, че тези песни са дадени чрез Лиляна Табакова и Кръстю Христов. На този етап ние не можехме да приемем такава постановка - да се изтъкват някои личности с цел да се ласкае честолюбието им и да се подхранват самолюбиви чувства - неща, които не бяха позволени в Школата. Освен това, ние искахме да покажем, че това са песни, давани чрез ученици на Учителя, но са песни от Учителя, защото от опита, който имахме, знаехме, че учениците са взимали винаги участие, когато Учителят е свалял песните. Тези ученици са били инструмент, какъвто е цигулката на Учителя.
Особено след като се беше вмъкнал и онзи "хубостник"
Кръстю
, това беше неприемливо.
Тогава ние много бързахме, всичко се правеше в пълна тайна, печаташе се в държавна печатница - там, където не се печатаха ноти, а военни карти и ние не можехме да направим коректура на шпалтите. От там нищо не можеше да се изнесе и нищо не можеше да се внесе. Затова има малки технически грешки в песните, дадени чрез Табакова. Тя знаеше много добре как се печаташе, беше певица и знаеше много добре как се печата нотен текст - как се преминава няколко пъти през коректура. Ние нямахме достъп до печатницата.
към текста >>
Накрая Табакова се обяви срещу мен като изтъкваше, че аз поради незнание съм направила грешки в нотния текст, но мълчеше за това, че сме махнали надписа с големи букви с нейното име и с името на
Кръстю
, защото ако бе споделила с някого, онзи би одобрил моята постъпка.
Тя знаеше много добре как се печаташе, беше певица и знаеше много добре как се печата нотен текст - как се преминава няколко пъти през коректура. Ние нямахме достъп до печатницата. Изданието се подготвяше и ръководеше от Неделчо Попов. Той можеше да влезне и да даде поръчката и накрая да вземе готовата продукция, но не можеше да се намесва в нито един етап на печатането. Изобщо имаше много условия в тази задача.
Накрая Табакова се обяви срещу мен като изтъкваше, че аз поради незнание съм направила грешки в нотния текст, но мълчеше за това, че сме махнали надписа с големи букви с нейното име и с името на
Кръстю
, защото ако бе споделила с някого, онзи би одобрил моята постъпка.
Но нещата се извъртяха така, че от Братството се нахвърлиха върху нея, че това не са песни от Учителя, а нейни измишльотини - тогава тя се видя в чудо. Но ние гарантирахме, че са песни от Учителя. Веднъж ме среща и се оплаква, че я нападали, че това не били песни на Учителя, а че тя си ги е нагласила заради гласа си - за да го изтъкне по-добре. Аз й отговорих: "Сестра, навремето ми казахте, че вие ще гарантирате, че това са песни на Учителя. Ето, сега е времето да сторите това".
към текста >>
Но това стана, според мен, под влияние на онзи "хубостник"
Кръстю
.
Всички от Братството имаха музикална култура, имахме не случайни музиканти и като видяха всичко това, приеха го като една циркова програма - акробатика с текст, глас и песен. Братята изобщо не можеха да я понасят и търпят. Постепенно я изолираха, не я приемаха. Онези, които отиваха при нея, престояваха известно време и после се отдалечаваха с горчиви възпоминания. Тя беше навлязла във фаза, когато бе напуснала операта, което според мен бе груба грешка.
Но това стана, според мен, под влияние на онзи "хубостник"
Кръстю
.
По този начин тя прекрати кариерата си, а от друга страна се лиши от средства за препитание. След като напусна операта, тя смяташе да продължи театралната си дейност на "Изгрева", като бъде тук примадона и най-добър познавач на песните на Учителя. Приятелите правеха много опити за работа с нея, но всички излязоха несполучливи. От време на време тя изискваше да изнесе концерт от песни на Учителя в салона на "Изгрева", като бъде съпровождана с подходящ камерен състав. Спомням си, че музикантите-цигулари от "Изгрева" се бяха хванали да работят с нея, но като видя, че нямат диригент, тя започна да се държи с тях като диригент и певица, и примадона.
към текста >>
29.
3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тогава видях
пръста
на Небето и на Учителя, който бе взел мерки преди това.
Освен това, ние проверихме със живота си всичко това. Нашите отношения с Михаил Иванов бяха скъсани. На процеса 1957-58 година срещу Братството следователят по делото и прокурорът ми казаха лично така: "Ние проверихме по нашите канали и се убедихме, че вие нямате никаква връзка с чужбина и с Франция. Ако имаше и най-малкото съмнение и доказателство, всички щяхме да ви окачим на бесилото като чужди шпиони и диверсанти." А това щеше да стане, защото новата комунистическа власт се пазеше от чужд шпионаж и чужди влияния. И воюваше и изкореняваше всяко съмнение за чуждестранни връзки.
Тогава видях
пръста
на Небето и на Учителя, който бе взел мерки преди това.
Нашите отношения с Франция бяха скъсани като от двете страни бяха разменени най-силни обвинения. Ние преминахме през този етап. А вие ще се учите от нашите грешки и ще минете по-нататък в следващия етап. Ето няколко паралела за времето, когато се даваше Паневритмията от Учителя, времето, когато Паневритмията се играеше след Неговото заминаване и за времето, когато Паневритмията трябва да се изучи от вас и да се изиграе с чистота на мислите, чувствата и упражненията.
към текста >>
30.
3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
През 1459 година, Кристиян Розенкройц създава "Ордена на Розата и
Кръста
" в Германия.
Извикват духа на Раковски и искат духът да ги убеди в това дали наистина е Раковски. Масата, на която правили сеанса, се вдигнала високо до тавана, с трясък паднала на земята и се разбила на парчета. Това е за сведение, за да се знае какви ветрове вееха в онези години. През 1912 година Гръблашев пише един труд - "философията на живота според розенкройцерското учение". Той е първият у нас, който превежда литература на розенкройцерите и пише за тях.
През 1459 година, Кристиян Розенкройц създава "Ордена на Розата и
Кръста
" в Германия.
Този орден не е секта или друга религиозна форма. Той е вътрешна езотерична Школа за запазване чистотата на Христовото Учение. Този тайнствен орден има за цел да хвърли окултна светлина върху кривото разбиране на християнска религия и да обясни тайната на живота и съществуванието му от научна гледна точка и в хармония с религията. Това учение говори за произхода, еволюцията и бъдещото развитие на човека, като посочва духовната и научната страна на този процес. Гръблашев превежда "Практически окултизъм на розенкройцерите",1919 година и "философията на йогите" от Йог Рамачарака.
към текста >>
31.
3_54 Анархизмът и Новото Учение
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
" Тя сочи с
пръст
нататък, ние обръщаме глави и какво да видим: наистина една човешка глава се движи във въздуха.
Точно по това време приятелите запитват Учителя дали е възможна материализация на същества от Невидимия свят на "Изгрева", които да се явят в човешки и материален образ. Всички с нетърпение очакват какво ще каже Учителят. Той замълчава за няколко секунди. Ние очакваме с трепет Той да отвори уста и да заговори. Но точно в този момент една сестра извиква: "Вижте, аз виждам една човешка глава, която се движи във въздуха!
" Тя сочи с
пръст
нататък, ние обръщаме глави и какво да видим: наистина една човешка глава се движи във въздуха.
Няма що, зададохме на Учителя въпроса дали е възможна материализация на "Изгрева" на същества и ето, в същия миг ние виждаме една човешка глава да се движи във въздуха. Значи Учителят ни демонстрира материализация. Някой пита: "Сестра, къде точно е тази глава? " И тя посочва и обяснява. Ние наблюдаваме движещата се глава.
към текста >>
Тази глава се движеше над храстите, които бяха на височина човешки
ръст
.
Значи Учителят ни демонстрира материализация. Някой пита: "Сестра, къде точно е тази глава? " И тя посочва и обяснява. Ние наблюдаваме движещата се глава. А тя се движи на две педи над живия плет, който обграждаше една от алеите, водещи от чешмата към поляната.
Тази глава се движеше над храстите, които бяха на височина човешки
ръст
.
Учителят мълчи и също наблюдава движещата се глава. Чуваме неговите думи: "Тази глава е глава на високо идеен човек! " Ние ахваме отново от изненада. Значи материализираната глава не е глава на обикновено същество, материализирано тук на "Изгрева", а е глава на високо идеен човек. Докато разсъждаваме, за секунди се чува един общ възглас.
към текста >>
С високия си
ръст
той стърчи като стълб над нас.
" Оглеждаме се сконфузено и поглеждаме Учителя. Учителят добавя: "Всяка глава на високо идеен човек рано или късно трябва да слезе на раменете му." Брат Сава Калименов се доближава до нас. Пристъпва към Учителя, навежда се и Му целува ръка. После се изправя. Той стърчи над нас над две или три глави.
С високия си
ръст
той стърчи като стълб над нас.
Оглеждаме го, поглеждаме към онези храсти, разбираме заблудата и започваме да се смеем. Сега разбираме, че брат Сава Калименов се е движил по алеята и главата му е стърчала високо над храстите. А ни се искаше на всички това да бъде наистина пример за материализация на "Изгрева" на глава на едно духовно същество. Учителят прочита мисълта ни и казва: "Една възвишена идея не може да влезне в обикновена човешка глава. Тя влиза само във високо идеен човек." По такъв начин Учителят ни отговори на един много важен въпрос.
към текста >>
32.
3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тяхното обединение става чрез
покръстването
на българите и приемането на християнството от княз Борис I през 865 година.
От Израел през Палестина този клон преминава в Гърция, Рим и разпространява християнството чрез апостолите. 7. От Рим преминават през Англия, Германия и Франция. 8. Оттам преминават през славянството, България и Русия. Извод: Вторият, палестинският клон има своята проекция и представителство в България, защото Мизия и Тракия са заселени от славяни, които са били обект на проповедта на първите апостоли, апостол Павел и първите християнски общини в Солун. Когато идват българите на Балканския полуостров, освен тракийската култура от първия клон, те заварват и представители на християните по тези земи, като проекция от втория, палестинския клон.
Тяхното обединение става чрез
покръстването
на българите и приемането на християнството от княз Борис I през 865 година.
В Школата на Учителя представителите на този клон се занимаваха изключително с проучване на Библията и знаеха много добре живота на старите пророци, както и на апостолите и Евангелието. Обединението идваше от това, че те възприемаха Библията като Слово на Господа. Фактът, че Великият Учител винаги започваше с цитиране на един стих от Библията, означаваше, че това бе откровение на Бога за учениците от Школата Му. Представителите от третия клон в Школата на Учителя се движеха и възприемаха Учението на Учителя по дух. За тях Учението на Учителя бе Едно и се изразяваше така: "Един Учител, едно Слово, една Школа и един Бог." Третият клон - богомилски Богомилският клон има за цел да реализира християнството в света и да свърже старата епоха с новата, която иде.
към текста >>
Българинът Никита в 1167 година отива в Ломбардия, а от 1178 година започва първият
кръстоносен
поход срещу френските богомили.
От Мала Азия отива в България. Идеологът на това учение е Боян Магът, който е третият, най-малкият син на цар Симеон. А поп Богомил е разпространителят на това учение. Историята на богомилското учение може да се намери в написаните за богомилството книги. Поради гонението от българските власти, то се прехвърля на запад, преминава през Босна и Далмация, отива в Италия и Франция, а след това в Германия.
Българинът Никита в 1167 година отива в Ломбардия, а от 1178 година започва първият
кръстоносен
поход срещу френските богомили.
През 1200 година папа Инокентий III предприема мерки срещу богомилите. През 1227 година се създава комисия на Инквизицията срещу богомилите. Тази Инквизиция през 1232 година действува във Франция и в Германия. Богомилското движение е унищожено с огън и меч, но идеите му устояват и създават Ренесанса на Европа. През XIV век от немско семейство на албигойци се ражда Кристиян Розенкройц.
към текста >>
Той създава обществото на Розата и
Кръста
, което е клон от богомилството.
През 1200 година папа Инокентий III предприема мерки срещу богомилите. През 1227 година се създава комисия на Инквизицията срещу богомилите. Тази Инквизиция през 1232 година действува във Франция и в Германия. Богомилското движение е унищожено с огън и меч, но идеите му устояват и създават Ренесанса на Европа. През XIV век от немско семейство на албигойци се ражда Кристиян Розенкройц.
Той създава обществото на Розата и
Кръста
, което е клон от богомилството.
Целта му е да се подготви съзнанието на човечеството за реализиране на Божественото Учение. Идеите на богомилството преминават от Германия в Чехия, Полша и Русия и накрая завършват своя кръг до Памир. Извод: Днес в България и в Школата на Учителя се намираха представители и от богомилския клон. Това са всички онези, които се занимаваха със социални идеи и проблеми, всички онези, които се занимаваха с политически идеи и течения, онези които се занимаваха с организация и ръководство на Школата и които искаха с революционни методи да прилагат и реализират идеите на Учителя - това са все представители на богомилския клон. Както през време на богомилството в България те не се подчиняваха на официалната светска и държавна власт, така и през времето на Школата на Учителя те не се съобразяваха със законите на страната и държавата, в която живееха.
към текста >>
33.
3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Те имаха дете, на което сам Кришнамурти бе
кръстник
.
Мировият Учител е в България." Кришнамурти обяснява това, което е разбрал от разговорите си с Атанас Димитров, с Магдалена Попова и след като е прочел писмото на Учителя. Това го слушат всички и остават крайно разочаровани, изненадани и огорчени от неговото изказване. Като вижда това, Кришнамурти добавя: "Аз ще продължа да работя за Божието Дело, обаче наравно с вас и като равен с вас." Трябва да се отдаде заслужена почит на Кришнамурти, че единствен той от всички теософи разбра Кой е Всемировия Учител и че той наистина се намира при нозете на Всемировия Учител - така, както бе озаглавена неговата първа книжка. На третия ден се разпуска конгресът и всички делегати си заминават. Обаче там Атанас се влюбва в една теософка на име Хилда, оженват се и след това пристигат в България.
Те имаха дете, на което сам Кришнамурти бе
кръстник
.
Когато Атанас и Хилда дойдоха в България заедно с дъщеря си, те често ни идваха на гости в малкия ни дом. Атанас тогава нямаше работа и Борис Николов го взе в неговата мозайкаджийска бригада. По този начин Хилда се сближи с нас и Атанас разказваше с големи подробности всички събития от този конгрес на теософите. А Хилда разказваше допълнителни подробности. Имаме много хубави снимки от тези години с тях.
към текста >>
34.
3_60 Магдалена и Кришнамурти
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Дори един брат беше казал, че той ще поеме нейният
кръст
да бъде канал, през който да минава злото, само и само тя да се махне веднъж и завинаги от "Изгрева".
Ето така се използваше всеки един случай за нападки и хули срещу Учителя. Такива случаи имаше колкото си щеш и се срещаха под път и над път. Веднъж Магдалена беше коленичила пред Учителя и пред всички искаше Учителят да я благослови. Беше направила поредната глупост и беля, която предизвика голям инцидент, а след това - нападки и гонение срещу Братството. Всички бяха наострени срещу нея и никой не искаше повече да я търпи.
Дори един брат беше казал, че той ще поеме нейният
кръст
да бъде канал, през който да минава злото, само и само тя да се махне веднъж и завинаги от "Изгрева".
Защото смятаха, че по-голямо зло от нея не е раждала земята и не може да има по света. Представете си, Учителят стои, а тя е коленичила пред Него и иска благословия, а не прошка. Всички са настръхнали срещу нея. Картината бе драматична и стигнала до своят финал. Аз гледах и я съжалих.
към текста >>
35.
3_62 Завързаното Братство на Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
" - и ни посочва с
пръст
.
А този турчин е Мой ученик." Търговецът продължава да пита: "Ами други ученици имате ли по света, освен този турчин? " "Моите ученици са по света. Те са тези, които прилагат Словото Ми. Те го хващат направо от въздуха, защото Словото Ми се разнася по въздуха по целия свят. Учениците Ми се обединяват чрез Словото Ми - това са ученици от вътрешната Школа на Бялото Братство." Този гост клати глава, недоумява, оглежда ни как ние сме застанали на поляната и запитва: "Ами тези тук тогаз какви са?
" - и ни посочва с
пръст
.
А ние сме се строили да играем Паневритмия. Учителят се обръща, оглежда цялото Братство на "Изгрева" и казва: "Това не са мои ученици. Тях съм ги довел от света. Тук аз съм ги вързал. Ако ги развържа и ги пусна, сума бели ще направят по света.
към текста >>
36.
3_63 Новата Голгота
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Моля ви, тук бяха разпнали Господа моего на
кръста
на Голгота, а вие ще ми говорите за убийство на мухи-золници, дошли на всичкото отгоре да пият и кръвта Му.
Посягах с ръка и като замахвах към главата им, те политаха напред и се хващаха в шепата ми. И аз с голямо нетърпение след това им откъсвах главата. Така излових и убих десет-дванадесет мухи. Това не бяха малко мухи, които се опитваха да Го жилят и да смучат кръвта Му. Този случай, ако го разказвам по друг начин, ще кажете, че сестра Мария е вършила убийство пред нозете на Учителя.
Моля ви, тук бяха разпнали Господа моего на
кръста
на Голгота, а вие ще ми говорите за убийство на мухи-золници, дошли на всичкото отгоре да пият и кръвта Му.
После два пъти Му четох пасажи от някои книги. Той ме слушаше внимателно и си даваше мнението. Беше започнал да говори по-малко, заваляше говора и фъфлеше. Още не можеше да си движи добре ръката и крака. Четох Му един разказ от Селма Лагерльоф, после - легендите за Гьосте Берлинг.
към текста >>
37.
3_65 Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"Женитбата на Михаил Иванов и
Кръстю
Христов за света" Подготовката за съборите в Търново не беше лесна работа.
"Женитбата на Михаил Иванов и
Кръстю
Христов за света" Подготовката за съборите в Търново не беше лесна работа.
Трябваше да се заангажират приятелите от Търново, а те не бяха малка група. По онова време тяхната работа се състоеше в събиране на молитвени събрания - четяха молитви, после правеха спиритически сеанси: сядаха на масите, търсеха подходящ медиум и търсеха чрез медиума контакт с духовете писмено или говоримо. За тях това беше много интересно - едно е да четеш, че има невидим свят на духове, а друго е да ти се явят чрез медиум гласно или писмено. Учителят по онова време, при Своите обиколки в провинцията, им даваше наставления. Те получаваха писма от Него, имаха преписи от съборите от предишните години, както и излезлите книги "Сила и живот" от I до V серия, с беседи от Учителя.
към текста >>
Имаше по това време двама младежи, наричаха се Михаил Иванов и
Кръстю
Христов, които тръгнаха да проповядват от името на Братството и от името на Учителя, без това да им е разрешено от Него.
Спиритизмът бе едно стъпало, през което минаха първите приятели. Но жалкото е, че това продължи и през време на Школата дори и на "Изгрева". А Учителят бе много недоволен и бе против това, но ги остави свободни и всеки от тях си плати за непослушанието, защото станаха роби на духовете, които ги разиграваха както си искаха и доколкото им бе позволено. Преди съборите в Търново се правеха приготовления. Някои приятели се възползуваха от случая и отиваха много месеци преди това.
Имаше по това време двама младежи, наричаха се Михаил Иванов и
Кръстю
Христов, които тръгнаха да проповядват от името на Братството и от името на Учителя, без това да им е разрешено от Него.
Сами за себе си, сами пред другите, тръгнаха и пристигнаха в Търново. Понеже там имаше спиритическа група и приятелите имаха общение с духовете, смятаха, че те имат много големи познания и покрай многото си познания бяха подведени и прилъгани от тези двама младежи-хубавци. Да се чудиш и маеш - възрастни приятели с бради - едни с черни бради, други с бели бради, приятели с много знания и опит, а да се подведат. А покрай тях се подведоха и сестрите. Това пък какво означава?
към текста >>
38.
3_66 Ясновидци и светци
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Онези двамата хубавци Михаил Иванов и
Кръстю
Христов се свързаха с Гръблашев.
Имаше един възрастен приятел, Величко Гръблашев. Той беше много начетен, запознат с много неща, беше превел окултни книги от английски на български за розенкройцерите в Америка. Беше написал и много книги за появата на Учителя и Неговото Учение във връзка с европейския и световния окултизъм. Дотук всичко беше хубаво. Но нали бяха спиритисти, нали желаеха лична опитност с Невидимия свят, нали желаеха да чуят, да видят и да пипнат всичко онова, което не се чува, не се вижда и не се пипа - те сами попаднаха в мрежата на Черната ложа.
Онези двамата хубавци Михаил Иванов и
Кръстю
Христов се свързаха с Гръблашев.
Той се подлъга, захапа въдицата им и се хвана от тях, че са ясновидци, че са преродени свети Кирил и свети Методий. И тръгнаха приятелите да ги посещават - да ходят на поклонение там, където бяха отседнали. А те бяха заели вилата на лозето - там, където ставаха съборите. Тогава Учителят каза: "Гръблашев е виновен, той ги разглези. Всички ходеха при тях на поклонение." Тях ги обгърнаха с внимание, предоставяха им къщите си, дадоха им вилата на лозето, предоставяха им средства и препитание.
към текста >>
39.
3_67 Котката, която мижеше
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тези двама хубавци Михаил Иванов и
Кръстю
Христов започнаха да правят различни фокуси.
А за останалите тези опитности са заключени с три катинара. Те не могат да влезнат в онова Царство, към което принадлежат тези опитности, защото това е Царството на Духа и има своя охрана и ангел Господен със своя меч охранява границите Му. Този меч - това е Словото на Духа. Словото го имате - четете, проучвайте и Го прилагайте. И така чудесиите ги видяхме много скоро.
Тези двама хубавци Михаил Иванов и
Кръстю
Христов започнаха да правят различни фокуси.
Какви фокуси ли? Ето такива. Започнаха да позират. Вие виждали ли сте как се позира на художник? Ето така - заемат една поза, разбира се, неестествена за тях, изправят тялото си по особен начин, че си завъртат главата наляво и под ъгъл и с лека усмивка те поглеждат, а очите им леко примижават.
към текста >>
40.
3_68 Самозванецът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Стана точно така, както Учителят бе казал в онзи частен разговор за него и
Кръстю
Христов през 1921 година - че те използуват течението на Бялото Братство за свои користолюбиви цели.
Така че, тя бе най-подходящата да предаде точно Паневритмията за французите. Но Михаил я отхвърли, защото не му изнасяше тя да показва и ръководи Паневритмията - тя знаеше Кой е дал Паневритмията и Кой е Учителят. А французите не знаеха Кой е Учителят, те познаваха Михаил, който им даваше Паневритмията и когото смятаха вече за свой "Учител". Затова Михаил изгони и Ярмила. Михаил въведе пеенето на песните на Учителя на български и това бе също с цел да създаде фокус на едно общо течение от духовна сила и мощ, за да бъде използувана от него за лични цели.
Стана точно така, както Учителят бе казал в онзи частен разговор за него и
Кръстю
Христов през 1921 година - че те използуват течението на Бялото Братство за свои користолюбиви цели.
И той го използуваше много добре. Въведе вегетарианството, общите обеди, посрещането на изгрева на слънцето. Дотук добре. Но после? Той не четеше беседите на Учителя, а започна да взима някоя Негова идея и да си я развива както си иска и в каквато посока си иска.
към текста >>
Учителят погледна нас, погледна експозетата на Михаил на френски език, протегна ръка, докосна ги с два
пръста
и леко ги отмести встрани до края на масата.
Ние помнехме всичките им цели и знаехме, че Сам Учителят разреши на Михаил Иванов да замине за франция. Знаехме за дейността му. Но сега какво ще каже Учителят за него? Издържал ли си е изпита? Ние чакахме да чуем това лично от Учителя.
Учителят погледна нас, погледна експозетата на Михаил на френски език, протегна ръка, докосна ги с два
пръста
и леко ги отмести встрани до края на масата.
Урокът бе даден. Разбрахме, че Учителят не одобрява не само неговите експозета, но и дейността му. Но това не го разбраха онези, които искаха и държаха непременно Учението на Учителя да се разпростре върху цялото човечество и смятаха, че сега е моментът и че Михаил е именно този, чиято мисия е определена за това. Учителят с поглед ни показа, че трябва да махнем тези книги и ние ги махнахме. Но се намериха сестри, които Му занесоха нови експозета и ги оставиха на масата Му.
към текста >>
Опънаха я до Неговата палатка, която бе ушита от обикновен брезент, преминала под
пръстите
на стенографката Елена Андреева и на други сестри.
Но когато дойдоха времена да се определим, ние застанахме зад думите на Учителя. А вие след нас как ще се определите - това си е ваша работа. Ние сме длъжни да ви разкажем как стоят нещата. А вие ще си решите сами! През 1939 година една френска група ни гостува и беше с нас на Рила, на Седемте езера, французите подариха на Учителя една разкошна палатка.
Опънаха я до Неговата палатка, която бе ушита от обикновен брезент, преминала под
пръстите
на стенографката Елена Андреева и на други сестри.
Учителят не пожела да влезне в палатката на французите, дори не пожела и да надзърне в нея. А тя беше вътре цялата окомплектована с походни легла, масички и различни удобства за планински туризъм. Много пъти настояваха някои братя и сестри Учителят да се премести в тази палатка. Накрая Той не издържа на поканите и каза дословно: "Аз не съм дошъл на земята за френския народ. Аз съм дошъл за българите и за българския народ.
към текста >>
Не е само Каров, а и тия там двамата -
Кръстю
и Михаил - те са във властта на Черното Братство.
Това го пишем ние - българите и учениците български от Школата на Всемировия Учител Беинса-Дуно. Бележки: Търново 12 февруари 1921 год. V Из частния разговор между Учителя и Лазар Котев, Костадин Иларионов и Димитър Добрев: "Ако някой иска да говори в събранието, да говори от свое име, а не да ангажира Школата и да излиза от името на Учителя. Освен ония, които Учителят изпраща и които се снабдени с особено разрешение, скрепено с инициала на Духа. (Това е подписът на Учителя - Беинса Дуно).
Не е само Каров, а и тия там двамата -
Кръстю
и Михаил - те са във властта на Черното Братство.
Вие сте виновни за всичко. Вие ги извикахте, вие ги прибрахте и вие им отпуснахте пари. Те могат да отидат да работят, а не да лежат. Като дойдат, всички искат да мижат, а не да работят. Котката, когато е при дупката на мишката - мижи.
към текста >>
За отделното хранене на
Кръстю
и Михаил в събора, аз ги изобличих с думите: "Кой ви позволи да се храните отделно." Аз имам и камшик.
Трябва да се научите да мълчите. На старите съм казал много работи и са ги издали на младите. Ако ги спреш в едно, то в него ще се развие лицемерието. Те са хора, които искат да ви използуват. Тях ще ги впрегна, защото зная откъде идва тая работа.
За отделното хранене на
Кръстю
и Михаил в събора, аз ги изобличих с думите: "Кой ви позволи да се храните отделно." Аз имам и камшик.
Такива светии Кирил и Методиевци аз не признавам. Ония бяха гиганти, а тия са бръмбари. Те си бяха във Варна много добре. Още не.са за света. Да си отидат там.
към текста >>
На всички ще кажете: "
Кръстю
и Михаил трябва да си отидат във Варна." Двата изпита не издържаха, а сега навън.
Аз ще извадя своя нож. Трябва да работят на друго ново място. Тук не се позволява. В името Божие ние не позволяваме да се говори лъжа. С Моето Име злоупотребяват, но ще им прекъснем нишките.
На всички ще кажете: "
Кръстю
и Михаил трябва да си отидат във Варна." Двата изпита не издържаха, а сега навън.
Това е решението на Бялото Братство. Ония Духове, на които те не се оказаха достойни, ще им намерим друго място, а те да отидат да копаят. Те са дошли за материални облаги. Ако искат да гадаят, да отидат другаде, в Англия, но тук и в Мое Име, Аз не позволявам, защото не искам да огорчавам Господа. Силата Ми не е в тия хора, които ме следват.
към текста >>
Да се каже на всички приятели: Няма да поздравяват никого, който отива при
Кръстю
и Михаил.
Абсолютно нищо няма да им давате, всичко здраво ще се определи в мълчание. Да кажете на всички стари приятели да пазят мълчание. Който дава живот е от Бога, а не който убива. На старите приятели ще кажете: "Да изпълните Волята Божия - това е силата." Това разделяне е попска работа. Трябва смирение.
Да се каже на всички приятели: Няма да поздравяват никого, който отива при
Кръстю
и Михаил.
Човек, който иде от горе, той е смирен. Това разделение е мисълта на поповете - Черната ложа, която иска да сее раздор. Тия духове тръгнаха от София и сега обикалят всички кръжоци. Бъдете внимателни и всички изпитвайте. Аз няма да позволя в Мое Име да се вършат такива работи.
към текста >>
41.
3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителят се обръща към него, посочва му с
пръст
и казва: "Рекох, пиши: Руснаците ще забият червеното знаме над Райхстага." Илия Младенов е стреснат.
Така че Илия познава добре Учителя, но като военен е загрижен за изхода на войната. Запитва Учителя: "Учителю, аз съм чувал и съм чел от Вас за бъдещето на славянството и на Русия и че Вашето учение ще намери най-добър прием в Русия. Германците са пред Москва и всички военни очакват, че тя ще падне всеки момент. Тогава какво ще стане с Русия и с бъдещето на Вашето учение? " Учителят го изглежда, после поглежда и дъщеря му Лиляна, ученичка в гимназията, която присъствува на разговора с Учителя.
Учителят се обръща към него, посочва му с
пръст
и казва: "Рекох, пиши: Руснаците ще забият червеното знаме над Райхстага." Илия Младенов е стреснат.
Учителят повтаря същото изречение три пъти. Накрая Илия записва съдбоносното решение на Учителя за изхода от войната. Там, пред един български офицер и в присъствието на дъщеря му, Учителят предрешава и дава изхода на войната. Илия се връща у дома, разказва на жена с^ и строго забранява това изказване на Учителя да се предава някому, защото ще си навлекат много беди от властите, които по това време са на страната на германците. Войната така завършва - двама войни от руската армия забиват червеното комунистическо знаме над Райхстага и Германия бива разделена на две.
към текста >>
Опитностите на Мария Тодорова бяха записани между 1969 и 1975 година от д-р Вергилий
Кръстев
с право на печат.
Тов а Слов о е на Бога. Защото: То е Духът Божи й на Славата. То е Силата Господн я на Виделината. То е Животъ т Христо в на Светлината! Амин!
Опитностите на Мария Тодорова бяха записани между 1969 и 1975 година от д-р Вергилий
Кръстев
с право на печат.
към текста >>
42.
4_04 На Рила с песните на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Искам да добавя, че през времето на Учителя не се свиреше на Молитвения връх с цигулка, защото беше много студено,
пръстите
се вкочанясваха и не можеше да се свири.
След Словото на Учителя завършвахме пак с песен и молитва. Започва слизане от върха по скалистата пътека. А след това се отиваше направо на гимнастика при Второто езеро, след което се правеше закуска. Понякога правехме гимнастиките след като закусим, понеже отивахме по- надалеч - към Третото езеро и там ги правехме. Първо започвахме с шестте упражнения, а след тях идваше Паневритмията.
Искам да добавя, че през времето на Учителя не се свиреше на Молитвения връх с цигулка, защото беше много студено,
пръстите
се вкочанясваха и не можеше да се свири.
След заминаването на Учителя, аз започнах да свиря на цигулка на Молитвения връх, макар че беше студено и пръстите ми бяха изтръпнали от студа. Паневритмията я играехме на Първото езеро, когато имахме нужда от дърва - на връщане оттам всеки от нас носеше дърва за кухнята. Тогава там имаше много сухи дърва. Играехме и на Второто езеро, но теренът не беше равен и кръгът беше малък. Понякога играехме Паневритмия и покрай спиралата с охлюва.
към текста >>
След заминаването на Учителя, аз започнах да свиря на цигулка на Молитвения връх, макар че беше студено и
пръстите
ми бяха изтръпнали от студа.
Започва слизане от върха по скалистата пътека. А след това се отиваше направо на гимнастика при Второто езеро, след което се правеше закуска. Понякога правехме гимнастиките след като закусим, понеже отивахме по- надалеч - към Третото езеро и там ги правехме. Първо започвахме с шестте упражнения, а след тях идваше Паневритмията. Искам да добавя, че през времето на Учителя не се свиреше на Молитвения връх с цигулка, защото беше много студено, пръстите се вкочанясваха и не можеше да се свири.
След заминаването на Учителя, аз започнах да свиря на цигулка на Молитвения връх, макар че беше студено и
пръстите
ми бяха изтръпнали от студа.
Паневритмията я играехме на Първото езеро, когато имахме нужда от дърва - на връщане оттам всеки от нас носеше дърва за кухнята. Тогава там имаше много сухи дърва. Играехме и на Второто езеро, но теренът не беше равен и кръгът беше малък. Понякога играехме Паневритмия и покрай спиралата с охлюва. А спиралата и охлювът бяха направени от камъни със съдействието и по идея на Учителя.
към текста >>
43.
4_05 Песните на Учителя и вселяване на Духа Божий
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Научихме също много по- късно и от Самия Учител, че Той е измолил от Небето да се отмени това ужасно престъпление срещу Братството, като Сам Той поема да заплати за всичко чрез
кръста
на страданието.
Военни били дошли през нощта и искали да ни унищожат, като поставят адска машина. Учителят доловил идването им, когато, укрити в гората, очаквали удобния За тях час да сторят това. Затова запалва всички крушки в салона, пред салона и в трапезарията, както и на поляната. Като видели, че "Изгревът" изведнъж се осветил през нощта, помислили че са открити и се върнали в града, без да приложат плана си. Това го научихме по-късно, когато се развиха драматичните събития.
Научихме също много по- късно и от Самия Учител, че Той е измолил от Небето да се отмени това ужасно престъпление срещу Братството, като Сам Той поема да заплати за всичко чрез
кръста
на страданието.
Планът на заговорниците бил готов, но по-късно те променили решението си и след като минало известно време, двама подкупени мъже пристигнали на "Изгрева", издебнали един момент, когато Учителят бил Сам в салона, влезли при Него и започнали да Го бият. Точно в това време минава брат Иван Кавалджиев, музикант-цигулар. Като видял това, развикал се, побойниците се изплашили и избягали. Но побоят бе нанесен. Доста време след това Учителят не беше добре.
към текста >>
44.
4_06 Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Той ни служеше, за да можем от време на време да си стоплим замръзналите
пръсти
на разгорените дървени въглища, за да свирим с цигулките си.
Едни да свирят, други да играят. И всеки, като играе, да наблюдава - да види какви подобрения могат да се направят, Това се отнася и за тези, които свирят." Понякога, на 22 март - деня на пролетта, който е празник на Братството, утрините биваха ясни и слънчеви. Но понякога бяха мразовити и снежни. Така, на един 22 март беше завалял дълбок сняг. Наложи се да се почисти снега по поляната, за да може да се играе, а ние оркестрантите свирехме под навеса до един мангал.
Той ни служеше, за да можем от време на време да си стоплим замръзналите
пръсти
на разгорените дървени въглища, за да свирим с цигулките си.
Тогава казах: "Колко хубаво ще е при такива случаи на мразовити дни да имаме един грамофон, а Паневритмията да е записана на грамофонна плоча." "Не! - каза Учителят. - По-добре е живо свирене". Тогава у нас нямаше магнетофони, затова казах за грамофона. Но явно е, че музиката от живите хора е много по-различна от тази на плочите.
към текста >>
45.
4_11 Последният концерт пред Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Щеше да се случи същото, което направи навремето Римският император Тит със своите легиони, като унищожи и срина Йерусалим и разпъна евреите на
кръстове
от Йерусалим до морето - от двете страни на пътя.
Припомних си оня ден, когато Учителят беше казал, че има три пътя за Него. Единият от тях беше да остане на земята и на "Изгрева", да подгонят Него и нас, учениците Му и тогава българският народ да си навлече карма хилядократно по-голяма от тази на евреите. И ако това беше станало, както войната не бе свършила и както Чърчил предлагаше на американците да се направи Южен фронт на Балканите и съюзническите войски да ударят България, която бе съюзник на Германия, тогава софийските бомбардировки щяха да бъдат нищо пред онова, което го чакаше този народ. Той щеше да бъде изтребен, унищожен и сринат до земята. Съюзническите армии разполагаха с такова оръжие и с тази сила.
Щеше да се случи същото, което направи навремето Римският император Тит със своите легиони, като унищожи и срина Йерусалим и разпъна евреите на
кръстове
от Йерусалим до морето - от двете страни на пътя.
Тогава евреите бяха разпръснати по света. И до днес те плащат кармата си от разпъването на Христа. С този народ щеше да се случи същото, но Учителят още преди отварянето на Школата беше казал: "Този път Христос няма да бъде разпънат. Бог не желае това." Но ние бяхме свидетели как онези служители на новата власт, на комунистите, дойдоха да Го арестуват и да Го вземат с военната кола, за да извършат върху Него своето "възмездие" както умееха и както знаеха. И те бяха българи - българска майка ги бе раждала, бяха учили българско четмо и писмо и говореха същия език, онзи език, на който Всемировият Учител сваляше Словото на Бога за идното човечество.
към текста >>
Най-после, трета ябълка се отдели от чинията, отново се търкулна по пода и се отправи към мен - като че ли някой я буташе с
пръст
и я спря точно пред мен.
Всяка раздяла по човешки носи скръб. Но раздялата със Всемировия Учител, преживял с нас толкова години на земята, беше вече неземна скръб, а Космическа скръб. Това бе Мировата скръб на човечеството, чиито представители бяхмее ние тук - в салона на "Изгрева" - като българи и ученици на Школата на Бялото Братство. Отведнъж, една ябълка се отдели от другите в чинията, търкулна се по масата, слезе на пода, упъти се към Асен Арнаудов и спря пред него. Не мина много време, и втора ябълка се отдели от чинията, търкулна се по пода, отправи се към Катя Грива и спря пред нея.
Най-после, трета ябълка се отдели от чинията, отново се търкулна по пода и се отправи към мен - като че ли някой я буташе с
пръст
и я спря точно пред мен.
Всички занемяха от учудване. Наведохме се и си взехме ябълките, с които Учителят бе изказал Своята обич и внимание. Това беше последният концерт пред Всемировия Учител. Това бе финален акорд на Божествената Симфония на земята. Така завърши тази епоха - времето, когато Всемировият Учител слезе на земята и предаде Словото Си и песните Си за идното човечество.
към текста >>
46.
4_12 Музикална пауза в живота на ученика
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Разчупи я и даде по парченце, голямо колкото
пръст
на всички, които бяхме около него.
Но сега самолетите и бомбите над София бяха ни завързали и ума, и устата. След като чу оплакването ни, Учителят каза, че е достатъчно да отправим мисълта си нагоре към Небето, достатъчно е и една дума да произнесем от молитвата, защото е важна връзката, която ще направим с Небето - по тази връзка към нас ще потече помощта от Небето. Това и нашето поколение го изпита, както го бе изпитало и предишното поколение. Веднъж, когато летувахме на Рила, на Седемте езера, брат Никола Нанков намери една много голяма печурка - като тепсия - и я поднесе на Учителя. Той я посоли и я опече в огнището.
Разчупи я и даде по парченце, голямо колкото
пръст
на всички, които бяхме около него.
Тогава никому не му хрумна, не му направи впечатление, че с такава гъба, с такива малки парчета Учителят почерпи толкова много хора. Как можа с една гъба да нахрани всички ни. Сега си спомням и се чудя как можа да стигне тази гъба за всички. Не е ли това чудо? Това не е ли по закона на множението, както бе при Христа, с петте хляба и двете риби?
към текста >>
47.
4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Брат Симеон Симеонов, който бе нотариус в съда - едър на
ръст
, енергичен, гласовит мъж, деен - започна да ръководи концертите и почти всички мероприятия на "Изгрева".
Това го съкруши, той заболя от туберкулоза и се помина в Казанлък. А беше способен музикант - в това можете да се убедите от неговите разработки на песни от Учителя. Аз пазих досега неговите разработки. Сега ги дадох на младите, за да ги изпълняват с братския хор. След като се преместихме на "Изгрева", в построения през 1927-1928 година нов голям салон със сцена, музикалният живот и концертите продължиха усилено.
Брат Симеон Симеонов, който бе нотариус в съда - едър на
ръст
, енергичен, гласовит мъж, деен - започна да ръководи концертите и почти всички мероприятия на "Изгрева".
Учителят, когато искаше да се проведе нещо, съобщаваше на него и той гръмогласно разгласяваше на всеослушание. Това много му хареса и допадаше на неговия нрав, ето защо той не позволяваше на друг да го измести. Това от своя страна доведе и до конфликтни положения с приятелите в следващите години. В салона той свиреше песните на Учителя на цигулка, имаше хубав баритонов глас. Но в него се загнезди желание да командува и много пречеше на другите също така да вземат участие.
към текста >>
Записвал между 1976 - 1980 година д-р Вергилий
Кръстев
Уважаема сестра Мария Златева, След последната ни среща, аз продължавам да умувам и смятам, че Вашият материал е от изключително историческо значение за Школата, отнасящ за музикалния живот на "Изгрева".
Изминаха много години, младите братски деца израснаха, станаха добри музиканти и сега те осъществяват музикалния живот на Братството. Настоящите бележки, които предоставям, имат за цел да подтикнат младите музиканти в техния път към изучаване песните на Учителя, за да могат от своя страна да ги предадат на следващите поколения. Моите заключителни думи за Школата на Учителя и Словото на Всемировия Учител са следните: Словото Му бе Дух на Бога Живаго. Песните Му бяха отзвук на Божествената Душа. Музиката Му бе творчески акт на Божествения Дух и творение на Божествената Душа. Амин.
Записвал между 1976 - 1980 година д-р Вергилий
Кръстев
Уважаема сестра Мария Златева, След последната ни среща, аз продължавам да умувам и смятам, че Вашият материал е от изключително историческо значение за Школата, отнасящ за музикалния живот на "Изгрева".
В това съм убеден. Освен това съм убеден, че освен мен няма друг, който да го изнесе както сега, така и след време. Ако не се изнесе този материал сега, ще трябва да се чака още най-малко десет години, като не се знае тогава дали ще има условия за печат. Затова аз смятам, че вашият материал може да се помести със всички забележки, които ми дадохте и допълнения, но с моята редакция, като отдолу, накрая на материала ще има забележка, която ще бъде предадена дословно така, както я отбелязвам тук пред вас, без да се промени нито една дума от мен. А тя е следната: Забележка : Този материал бе записан и след дълго умуване бе преразказан от д-р Вергилий Кръстев.
към текста >>
А тя е следната: Забележка : Този материал бе записан и след дълго умуване бе преразказан от д-р Вергилий
Кръстев
.
Записвал между 1976 - 1980 година д-р Вергилий Кръстев Уважаема сестра Мария Златева, След последната ни среща, аз продължавам да умувам и смятам, че Вашият материал е от изключително историческо значение за Школата, отнасящ за музикалния живот на "Изгрева". В това съм убеден. Освен това съм убеден, че освен мен няма друг, който да го изнесе както сега, така и след време. Ако не се изнесе този материал сега, ще трябва да се чака още най-малко десет години, като не се знае тогава дали ще има условия за печат. Затова аз смятам, че вашият материал може да се помести със всички забележки, които ми дадохте и допълнения, но с моята редакция, като отдолу, накрая на материала ще има забележка, която ще бъде предадена дословно така, както я отбелязвам тук пред вас, без да се промени нито една дума от мен.
А тя е следната: Забележка : Този материал бе записан и след дълго умуване бе преразказан от д-р Вергилий
Кръстев
.
Всички тълкувания от редакторска намеса остават за сметка на редактора, а всички похвали отиват и се записват на името на Мария Златева, които тя безспорно и изключително заслужава. Изнесеният материал е автентичен и достоверен, както и исторически ценен за следващите поколения. Той е изваден от направени магнетофонни записи на Мария Златева, както и от оригиналния й ръкопис, като са включени всички нейни забележки, които тя направи при прегледа на предоставения материал за печат от редактора. Нейното възражение се състои в това, че редакторската намеса ще покаже, че друг е обработвал материала. Нейното възражение не се отнася за това, че изнесените факти, събития и лица са променени от редактора, а същите са останали достоверни и правдоподобни.
към текста >>
Редактор: д-р Вергилий
Кръстев
Съгласна съм с горната забележка: Мария Златева Свидетел: Марийка Марашлиева
Той е изваден от направени магнетофонни записи на Мария Златева, както и от оригиналния й ръкопис, като са включени всички нейни забележки, които тя направи при прегледа на предоставения материал за печат от редактора. Нейното възражение се състои в това, че редакторската намеса ще покаже, че друг е обработвал материала. Нейното възражение не се отнася за това, че изнесените факти, събития и лица са променени от редактора, а същите са останали достоверни и правдоподобни. Редакторът смята, че именно така трябва да се представи този материал, поради което той поема цялата отговорност върху себе си. София, 20 март 1992 год.
Редактор: д-р Вергилий
Кръстев
Съгласна съм с горната забележка: Мария Златева Свидетел: Марийка Марашлиева
към текста >>
48.
5_03 Златните копринени нишки на Димитринка Антонова
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Под моите
пръсти
потрепвате вие И пеете под моите длани, В безмълвна мъка - безмълвното бдение, О, нишки, от слънце облени.
" Който работи, създава блага за себе си и за другите. Благата трябва да бъдат достояние за всички. Благата идват от Небето, слизат на земята и чрез хората се претворяват в дела, угодни Богу. Нишки Вий нишки, от мене до него прострени, Вий, златни, копринени нишки, Недейте се счупва, недейте се къса, О, златни, копринени нишки! Основа красива на тъкан вълшебна, Където душата е бдяла, От много години където тъче се Одежда красива и бяла.
Под моите
пръсти
потрепвате вие И пеете под моите длани, В безмълвна мъка - безмълвното бдение, О, нишки, от слънце облени.
"Аз искам да видя одеждата бяла - Говори и пее душата, - Аз искам да видя как там се прелива С безсмъртните багри душата." "Аз искам" - говори и пее душата И пръстите странно смълчани, Отново докосват вълшебните нишки От мене до Него прострени! Димитрина Антонова
към текста >>
"Аз искам да видя одеждата бяла - Говори и пее душата, - Аз искам да видя как там се прелива С безсмъртните багри душата." "Аз искам" - говори и пее душата И
пръстите
странно смълчани, Отново докосват вълшебните нишки От мене до Него прострени!
Благата трябва да бъдат достояние за всички. Благата идват от Небето, слизат на земята и чрез хората се претворяват в дела, угодни Богу. Нишки Вий нишки, от мене до него прострени, Вий, златни, копринени нишки, Недейте се счупва, недейте се къса, О, златни, копринени нишки! Основа красива на тъкан вълшебна, Където душата е бдяла, От много години където тъче се Одежда красива и бяла. Под моите пръсти потрепвате вие И пеете под моите длани, В безмълвна мъка - безмълвното бдение, О, нишки, от слънце облени.
"Аз искам да видя одеждата бяла - Говори и пее душата, - Аз искам да видя как там се прелива С безсмъртните багри душата." "Аз искам" - говори и пее душата И
пръстите
странно смълчани, Отново докосват вълшебните нишки От мене до Него прострени!
Димитрина Антонова
към текста >>
49.
5_05 Певицата Лиляна Табакова
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Но понеже тя имаше връзка с
Кръстю
Христов - ние знаехме кой е той от думите на Учителя по времето на Школата, но тя нямаше представа с кого се бе свързала - той я подведе в друга посока.
Текстовете на песните намерихме в тефтерчетата на Савка Керемидчиева, която си бе заминала вече, значи това бяха думи на Учителя, записани собственоръчно от нея. Така че, това са песни на Учителя, дадени чрез Табакова, това са песни свещени, с дълбочина и с мистична вглъбеност и откровение на Духа. Това не са обикновени песни. Освен това, Табакова имаше много добра документация. Всичките й неща бяха много добре подредени, което ние бяхме видели нееднократно.
Но понеже тя имаше връзка с
Кръстю
Христов - ние знаехме кой е той от думите на Учителя по времето на Школата, но тя нямаше представа с кого се бе свързала - той я подведе в друга посока.
Тя стана мнителна, подозрителна и тъй като беше с ореола на голяма певица, не можеше да се сработва с приятелите от "Изгрева". Тя не можа да се смири, да слезе на нивото на нашите приятели и да работи с нас. Това бе голямо изпитание за нея, изпитание и препятствие и за самите нас. Имахме много неприятни сцени с нея, породени от нейното чувство и съзнание на примадона. Но "Изгревът" не бе театрална сцена, той беше друга сцена, в която всеки имаше своята роля и своята задача, поставени лично от Учителя.
към текста >>
50.
5_27 Изгревът и Бялото Братство
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Записал, през времето от 23 януари 1972 година до 20 май 1972 година д-р Вергилий
Кръстев
.
А преди да си замине, Учителят лично нареди на Савка Керемидчиева да ми се предадат всички неща - и непечатаните беседи, и архива на Братството. И тя го направи. Случайно ли бе това? Ръководителят бе определен. А времената след това определиха неговата съдба!
Записал, през времето от 23 януари 1972 година до 20 май 1972 година д-р Вергилий
Кръстев
.
към текста >>
51.
5_30 Мястото на Ваучер се изкупува за Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Много сняг имаше - бе до
кръста
ни и трябваше да бягаме през този сняг, за да се сгреем, чак до Подуене, където работехме в едно мазе.
Първите години нямахме пари за дърва. През 1928 година бе люта зима - минус 20 градуса. Вечер и сутрин - лед. Нямахме печка, влизахме в завивките и не мърдахме оттам, докато се затопляхме. Сутрин се събуждахме премръзнали.
Много сняг имаше - бе до
кръста
ни и трябваше да бягаме през този сняг, за да се сгреем, чак до Подуене, където работехме в едно мазе.
Тогава си простудих и стомаха, защото пиехме ледена вода. После сложихме печка и направихме кухня. Забием няколко кола, сложим бичмета и отгоре дъски - това ни бяха наровете, на които спяхме, а отдолу под тях духаше вятър. Така прекарахме няколко години - добре че оживяхме. После сложихме дюшеци пълни със слама.
към текста >>
52.
5_35 Възрастните приятели и нарядите
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Така моите
връстници
и по-младите ме отхвърлиха, поискаха от мен да не подписвам моите послания и накрая си избраха жена да ги ръководи.
Вторият етап - тя трябва да стане духовна сестра, да работи за повдигане на жената и да стане "Новата Ева". Третият етап е, когато духовната сестра започва да работи за делото на Учителя и на Бога. Тогава тя престава да се грижи за организацията на света извън себе си, а започва да се грижи за организацията вътре в себе си. Учителят дава един закон: "Повдигането на света започва от повдигането на жената. Повдигането на жената започва от поучаването на Словото на Бога и приложението Му в Школата." Това е Пътят на жената-сестра, духовна сестра и съработница на Бога!
Така моите
връстници
и по-младите ме отхвърлиха, поискаха от мен да не подписвам моите послания и накрая си избраха жена да ги ръководи.
И всички се провалиха. Проверете кой какво е направил от моето поколение, тридесет години след заминаването на Учителя. Нещо някой да е написал за времето на Школата? Написаха само онези, които по Дух бяха верни на Учителя и на Словото Му, защото те бяха ученици от вътрешната Школа на Учителя. Аз проверих това чрез живота си и чрез Словото на Учителя, а вие също можете да го проверите, ако желаете това.
към текста >>
53.
5_44 Учителят и царуването на цар Борис III
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Пръстите
на ръцете й се деформираха, подуха се и тя стана инвалид.
Вяра беше голяма красавица, русокоса и беше секретарка на княгиня Евдокия - сестрата на цар Борис III. И тук станаха най-драматичните развръзки. Надежда бе секретарката на канцеларията на цар Борис и трябваше да му препредава някои съвети, получени писмено от Бялото Братство на "Изгрева", но тя си наумява, че тя е лицето, което трябва да определи кое трябва да се предава на царя и кое не. И много неща тя скъсва със собствените си ръце и ги хвърля в печката за изгаряне. По-късно тя заболя от ревматоиден артрит.
Пръстите
на ръцете й се деформираха, подуха се и тя стана инвалид.
За нея се грижеше Донка Проданова, която бе прислужничка на семейството на генерал-адютанта Алекси Стоянов. Та онези ръце, които не предадоха писмата и поръчките на Учителя, се деформираха - тя стана пълен инвалид и трябваше тяхната семейна слугиня да я обслужва и храни с лъжица. Нейният път премина през невероятни страдания. Другата близначка, красавицата Вяра, която също не предаваше там каквото трябва да предаде, като писма за царя от "Изгрева", трябваше да научи също един урок. През време на английските бомбардировки над София, тя се укрива в тяхното мазе на къщата, което трябва да послужи за скривалище от бомбите.
към текста >>
(След смъртта на цар Борис III за
невръстния
му син Симеончо бе направено регентство, в което влизаха трима човека: княз Кирил Преславски, Генерал Никола Михов, Богдан Филов - министър председател.) Третият дневник бе на Любомир Лулчев.
Отиват на "Изгрева", влизат в бараката му и намират дневника му на лично място. Но вместо да бъде оправдан, заради този дневник Лулчев бе осъден на смърт като съветник на царя и като човек, взел участие в управлението на страната през време на предишния режим. Новата власт беше създала народен съд. Оказа се, че само трима души са водили дневници. Това са още генерал Никола Михов - министър на войната от 1942 година и регент, както и Богдан Филов - министър-председател, също регент.
(След смъртта на цар Борис III за
невръстния
му син Симеончо бе направено регентство, в което влизаха трима човека: княз Кирил Преславски, Генерал Никола Михов, Богдан Филов - министър председател.) Третият дневник бе на Любомир Лулчев.
Тези три дневника бяха веществени доказателства за тяхната политика и те бяха осъдени на смърт. Така че ние проверихме думите на Учителя дали този дневник ще му спаси главата и ще му донесе слава. През 1946 година ме викнаха да ремонтирам бараката на Любомир Лулчев. Поправих покрива, заковах някои дъски и когато трябваше да подменям една изгнила дъска, там за моя изненада намерих един вързоп. Бараките бяха сковани отвън и отвътре с по един ред дъски, като между двата реда имаше пространство около 10-15 сантиметра.
към текста >>
54.
5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Гледам как всички дъски са заковани една до друга, като между тях има по два
пръста
разстояние.
Учителят е строг и смръщил вежди: "Оградата не е направена както трябва. Ще разковеш отново всички дъски, ще извадиш пироните от тях и ще ме извикаш след това." Учителят си тръгва. Аз съм изненадан. Оглеждам оградата и виждам, че тя е направена под конец, права е и дъските отгоре са подредени под конец. Гледам, че това е ограда за чудо и приказ.
Гледам как всички дъски са заковани една до друга, като между тях има по два
пръста
разстояние.
Специално спазвах това разстояние, за да бъде по-красива и да стигнат дъските до края. Тогава така се правеха дъсчените огради - да бъдат на разстояние една от друга от поне два сантиметра. Нищо не разбирах. Нямаше как, разковах всички дъски и извадих пироните. Извиках Учителя.
към текста >>
Бях висок на
ръст
и стърчах над оградата.
"Ха сега, другата дъска." Заковах и нея. Вдигам поглед. Клекнал съм долу на земята. А Учителят стои над мен и казва: "По този начин ще заковеш всички дъски. И да няма никакъв аралък между нас и Третия интернационал." Аз се изправих.
Бях висок на
ръст
и стърчах над оградата.
Можех да видя онова, което бе отвъд тази ограда. Но Учителят беше нисък на ръст и не можеше да види какво има зад тази ограда. Тази картина ми се запечата в ума. Значи аз, със моя висок човешки ръст, можех да огледам какво има там отвъд, в двора на Третия интернационал, а Учителят, с Неговия нисък ръст, не можеше да стори това. Между Него и Третия интернационал щеше да стои оградата, в която не трябваше да има никакъв аралък.
към текста >>
Но Учителят беше нисък на
ръст
и не можеше да види какво има зад тази ограда.
Клекнал съм долу на земята. А Учителят стои над мен и казва: "По този начин ще заковеш всички дъски. И да няма никакъв аралък между нас и Третия интернационал." Аз се изправих. Бях висок на ръст и стърчах над оградата. Можех да видя онова, което бе отвъд тази ограда.
Но Учителят беше нисък на
ръст
и не можеше да види какво има зад тази ограда.
Тази картина ми се запечата в ума. Значи аз, със моя висок човешки ръст, можех да огледам какво има там отвъд, в двора на Третия интернационал, а Учителят, с Неговия нисък ръст, не можеше да стори това. Между Него и Третия интернационал щеше да стои оградата, в която не трябваше да има никакъв аралък. "Аралък", това е турска дума и означава разстояние. "И да няма никакъв аралък между нас и Третия интернационал" - означаваше оградата да бъде направена така, че онзи, който стои откъм страната на Учителя да не може да поглежда през оградата какво има там, в другия двор - двора на Третия интернационал.
към текста >>
Значи аз, със моя висок човешки
ръст
, можех да огледам какво има там отвъд, в двора на Третия интернационал, а Учителят, с Неговия нисък
ръст
, не можеше да стори това.
И да няма никакъв аралък между нас и Третия интернационал." Аз се изправих. Бях висок на ръст и стърчах над оградата. Можех да видя онова, което бе отвъд тази ограда. Но Учителят беше нисък на ръст и не можеше да види какво има зад тази ограда. Тази картина ми се запечата в ума.
Значи аз, със моя висок човешки
ръст
, можех да огледам какво има там отвъд, в двора на Третия интернационал, а Учителят, с Неговия нисък
ръст
, не можеше да стори това.
Между Него и Третия интернационал щеше да стои оградата, в която не трябваше да има никакъв аралък. "Аралък", това е турска дума и означава разстояние. "И да няма никакъв аралък между нас и Третия интернационал" - означаваше оградата да бъде направена така, че онзи, който стои откъм страната на Учителя да не може да поглежда през оградата какво има там, в другия двор - двора на Третия интернационал. Това бе целта на оградата. Който искаше, можеше да прескочи оградата и да отиде в онзи двор.
към текста >>
Ами ако вие сте много малко останали и се броите на
пръсти
, необходим ли ви е салон, имоти и богатство.
Затова се казва: "Бог е Дух и тия които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят." Ето това е Школата на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Всички души, които се движат и живеят в Духа на Истината, се обединяват от един център - това е Словото на Учителя, на Великия Учител и на Бога. Общението на тези души става чрез Словото на Учителя, чрез песните Му и чрез онези форми, които Той ни е дал за работа. Всяко едно поколение идва със свой жизнен кредит и със свой духовен капитал, защото има да върши строго определена работа. Формите за всяко едно поколение са различни.
Ами ако вие сте много малко останали и се броите на
пръсти
, необходим ли ви е салон, имоти и богатство.
Ами ако останалите от Братството са прелетели като ято птици и вече са преродени в други страни или там, където трябва да се преродим, за да направим втория център на Всемирното Велико Бяло Братство? Този втори център ще бъде Русия и Учителят посочи мястото, където ще бъде. Това е за онези, които ще дойдат след нас и на които ще предадем Словото на Учителя. Въпреки всичко, ние опазихме Словото и ви Го предаваме, за да работите с Него и да го прехвърлите на друго поколение през следващите векове. А това, което ви разказах за Третия интернационал - това са сили, които лично Учителят допусна, за да свършат една работа на земята.
към текста >>
55.
5_50 Отклонението
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
"Отклонението" Той се казваше Михаил Иванов, а с него имаше един негов приятел -
Кръстю
Христов.
"Отклонението" Той се казваше Михаил Иванов, а с него имаше един негов приятел -
Кръстю
Христов.
Ние ги познавахме още от 1922 година от Търново. Отначало те създаваха много неприятности на Учителя и на Братството. За тях Учителят бе казал много неща. Те са записани и не смятам да прибавям нещо към това. С една дума, бяха големи пакостници.
към текста >>
Сестрата се приближава, а Учителят хваща с два
пръста
- с палеца и показалеца - книжките на Михаил, така, както се хваща мръсен парцал или мръсна вещ, повдига ги и ги подава на сестрата.
Че не беше случаен - ние знаехме това много добре от опит. Сестрите, които се грижеха за стаята на Учителя вземат получените книжки на Михаил Иванов и искат да ги покажат на Учителя, но се чудят как да направят това. Тогава онази сестра, която в този ден е дежурна да чисти стаята на Учителя, слага няколко броя от книжките на Михаил на масата Му. Учителят влиза точно в този момент, когато сестрата завършва с почистването. Обръща се към нея и казва: "Ела тук".
Сестрата се приближава, а Учителят хваща с два
пръста
- с палеца и показалеца - книжките на Михаил, така, както се хваща мръсен парцал или мръсна вещ, повдига ги и ги подава на сестрата.
"Махнете ги тези непотребни и излишни неща." Сестрата е гузна, взема ги и ги прибира. Тя е очаквала от Учителя да я похвали за инициативата й и да похвали едновременно и Михаил за неговото творчество. Но понеже е гузна и понеже е извършила своеволие и без да пита Учителя за тези книжки, че ги е сложила на масата Му - тя не съобщава на другите две сестри, които чистят стаята на Учителя, когато им дойде ред за това. А след тази случка, другите две сестри, без да я знаят, също решават, че трябва да се покаже цялото творчество на Михаил в Париж. Затова до вратата на горницата, отвътре, нареждат книжките на Михаил накуп, за да може Учителят да ги види колко са много.
към текста >>
С
пръста
на дясната Си ръка Учителят посочва купа с книгите на Михаил на пода пред тях и изрича: "Изнесете тези трици оттук!
Тя е очаквала от Учителя да я похвали за инициативата й и да похвали едновременно и Михаил за неговото творчество. Но понеже е гузна и понеже е извършила своеволие и без да пита Учителя за тези книжки, че ги е сложила на масата Му - тя не съобщава на другите две сестри, които чистят стаята на Учителя, когато им дойде ред за това. А след тази случка, другите две сестри, без да я знаят, също решават, че трябва да се покаже цялото творчество на Михаил в Париж. Затова до вратата на горницата, отвътре, нареждат книжките на Михаил накуп, за да може Учителят да ги види колко са много. Същия ден става така, че и двете сестри са там.
С
пръста
на дясната Си ръка Учителят посочва купа с книгите на Михаил на пода пред тях и изрича: "Изнесете тези трици оттук!
" Те се навеждат и бързо-бързо изнасят купа с книгите. Много пъти Учителят е говорил в Своите беседи, че съвременната окултна литература представлява булгур, трици за човешките умове и че е дело на Черната ложа. Човек трябва да се храни с Божествения хляб, който е Словото Господне. Ние знаехме, че Словото Господне е Словото на Всемировия Учител, Който бе на "Изгрева" и ние бяхме при Него. Първата сестра, която бе гузна и която си премълча, бе сестра Мария Тодорова.
към текста >>
56.
5_59 Еврейският равин в София става християнин
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Докато не Го приеме, ще бъде разпъван на римските
кръстове
." А ние сме свидетели, че точно това става сега.
Но старите идеи, идеите от Стария Завет, чрез техните днешни представители в съвременен Израел го погнаха и преследваха. Последваха мъчителни дни и той трябваше да премине през вътрешната Голгота на Христа в себе си. Премина я с успех. Не се отказа от Христа. Наистина, той изпълни думите на Учителя, Който каза: "Еврейският народ трябва да приеме Христа.
Докато не Го приеме, ще бъде разпъван на римските
кръстове
." А ние сме свидетели, че точно това става сега.
Последните тридесет години има непрекъснати войни между евреите и арабите. Този, който разпъва Христа отвътре, ще дочака да дойдат римските полкове и да го разпънат отвън. Такъв е законът и евреите трябва да го научат. По времето на Школата на Учителя в нашите среди имаше евреи. На тях Учителят нареди официално да приемат християнството и да се покръстят.
към текста >>
На тях Учителят нареди официално да приемат християнството и да се
покръстят
.
Докато не Го приеме, ще бъде разпъван на римските кръстове." А ние сме свидетели, че точно това става сега. Последните тридесет години има непрекъснати войни между евреите и арабите. Този, който разпъва Христа отвътре, ще дочака да дойдат римските полкове и да го разпънат отвън. Такъв е законът и евреите трябва да го научат. По времето на Школата на Учителя в нашите среди имаше евреи.
На тях Учителят нареди официално да приемат християнството и да се
покръстят
.
Някои послушаха и го сториха. Имаше една сестра Буча Бехар, учителка по професия и писателка. Тя официално се покръсти и прие името Божанка. Друга сестра беше Лилия Аладжем. Тя също изпълни нареждането на Учителя, покръсти се официално и прие християнството.
към текста >>
Тя официално се
покръсти
и прие името Божанка.
Такъв е законът и евреите трябва да го научат. По времето на Школата на Учителя в нашите среди имаше евреи. На тях Учителят нареди официално да приемат християнството и да се покръстят. Някои послушаха и го сториха. Имаше една сестра Буча Бехар, учителка по професия и писателка.
Тя официално се
покръсти
и прие името Божанка.
Друга сестра беше Лилия Аладжем. Тя също изпълни нареждането на Учителя, покръсти се официално и прие християнството. Същото стори и нейната рождена сестра. Тези сестри бяха запознати с Учението и за някои ще бъде чудно, че те трябваше да преминат през този ритуал. Тук няма нищо чудно.
към текста >>
Тя също изпълни нареждането на Учителя,
покръсти
се официално и прие християнството.
На тях Учителят нареди официално да приемат християнството и да се покръстят. Някои послушаха и го сториха. Имаше една сестра Буча Бехар, учителка по професия и писателка. Тя официално се покръсти и прие името Божанка. Друга сестра беше Лилия Аладжем.
Тя също изпълни нареждането на Учителя,
покръсти
се официално и прие християнството.
Същото стори и нейната рождена сестра. Тези сестри бяха запознати с Учението и за някои ще бъде чудно, че те трябваше да преминат през този ритуал. Тук няма нищо чудно. Еврейската религия е едно поле, което има своя охрана и свой егрегор. Християнството е друго поле, което също има свои пазачи и егрегор.
към текста >>
Както човек не може да премине от една държава в друга без паспорт и без виза, така също един поданик от едно религиозно поле не може да премине в друго без съответно разрешение и без тайнството на
покръстването
.
Същото стори и нейната рождена сестра. Тези сестри бяха запознати с Учението и за някои ще бъде чудно, че те трябваше да преминат през този ритуал. Тук няма нищо чудно. Еврейската религия е едно поле, което има своя охрана и свой егрегор. Християнството е друго поле, което също има свои пазачи и егрегор.
Както човек не може да премине от една държава в друга без паспорт и без виза, така също един поданик от едно религиозно поле не може да премине в друго без съответно разрешение и без тайнството на
покръстването
.
Учението на Учителя е друго поле, създадено от Словото на Всемировия Учител. Това е нов свят за Синовете Божии! Амин!
към текста >>
57.
5_60 Кой е ръководителят на Братството в България
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Записал през годините 1970-1980 д-р Вергилий
Кръстев
А Христовият Дух го претворява в Сила и Живот. Има един Господар на този свят и на Небето! И Неговата Воля ще се изпълни! Името му е Всемировият Учител - Беинса Дуно! Амин!
Записал през годините 1970-1980 д-р Вергилий
Кръстев
към текста >>
58.
6_04 Мория и Кут Хуми
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Записал през 1975-1980 година д-р Вергилий
Кръстев
Тогава Сава Калименов напечатва това писмо и го разнася по всички приятели, за да го прочетат и да се запознаят със становището на Учителя. По този начин той иска да се коригира, да изправи една своя погрешка. Това допълнение не противоречи на онова, което бе изнесено и което се е знаело по това време на "Изгрева". То е едно доказателство, че сме в началото на проучаването на онази епоха. Този проблем ще бъде изнесен по-подробно, когато се публикуват спомените на Сава Калименов за времето на Учителя и на Школата.
Записал през 1975-1980 година д-р Вергилий
Кръстев
към текста >>
59.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
При играта се стъпва първо на
пръстите
, а после на петите.
А вие мислите за обикновени работи: за къщи, за сметки и пр. При упражненията мисълта трябва да я прекарвате през ръцете и краката си. Те трябва да се правят бавно, с участието на ума. Съзнанието привлича енергиите. Като вдигнете ръката си нагоре, тя трябва да образува ъгъл 45 градуса.
При играта се стъпва първо на
пръстите
, а после на петите.
Ако стъпвате на петите си, става сътресение на гръбначния мозък." За Паневритмията Учителят също е казал: "Ако българският народ приеме и прилага Паневритмията, ЩЕ БЪДЕ СПАСЕН. Както се разбира, Учителят е смятал, че това приемане и прилагане на Паневритмията ще стане най-добре като се въведе в училищата. Тази идея бе дадена от Учителя. Но за да се осъществи, беше необходимо специално време в тези размирни години и хора, които трябваше да я осъществят до края. Проводници на тази идея за приложение на Паневритмията в училищата стават Милка Периклиева и Любомир Лулчев.
към текста >>
60.
7_08 Благославяй, душе моя, Господа
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
Записал през 1988 година д-р Вергилий
Кръстев
Духовните песни се изпълняват с широта. На земята широтата е проекция на свободата от Духовния свят. А свободата в Духовния свят е присъща на човешката душа. Човешката душа има отношение към песента на Учителя, защото чрез нея влиза в общение със Словото Му и с Бога. Това е най-важното при изпълнението на песните на Учителя - човешката душа да направи общение с Бога чрез песните. Амин!
Записал през 1988 година д-р Вергилий
Кръстев
към текста >>
61.
8_01 Песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Чрез тях Той трансформираше състоянията им, разрешаваше проблемите им, разчистваше
задръстения
им от личната карма житейски път, проправяше този път, даваше изхода и направлението, по който трябваше да се движи една душа в Школата.
А Божественият чучур бе Учителят. Нека Бог и Учителят ми прости за това неумело сравнение, но по друг начин не мога да го опиша и обясня. Много интересно бе, че Учителят даваше песните по различно време и на различни места. За това бяха необходими условия на физическото поле, подходящ повод, хармонична среда, независимо от какво поле Учителят сваляше песните и каква бе целта за свалянето им. Много от песните бяха създадени за разрешаване на някои противоречия в Пътя на учениците.
Чрез тях Той трансформираше състоянията им, разрешаваше проблемите им, разчистваше
задръстения
им от личната карма житейски път, проправяше този път, даваше изхода и направлението, по който трябваше да се движи една душа в Школата.
Не са малко тези песни и те са свързани с имената на наши музиканти от "Изгрева". Споменахме, че Учителят идваше в клас с цигулката Си и ние бяхме свидетели как Той създаваше песента пред класа. Ще каже първата музикална фраза, след което ще я изсвири и изпее. След това каже втората музикална фраза, ще я изсвири и изпее. После изсвирва и изпява двете музикални фрази и накрая изсвирва и изпява цялата песен.
към текста >>
Ние, тримата стенографи, се поглеждахме безпомощно и държахме моливите в ръцете си с треперещи
пръсти
.
Тогава с нашите пет сетива и с нашите души усетихме и разбрахме какво представлява Първоизточникът на този народ в Духовния свят, разбрахме, че този народ има Първоизточник и в Божествения свят! Друг народ такова нещо не притежава! Ето сега бяха необходими онези способни музиканти, които бяха родени между българския народ именно за този свещен миг - да запишат песента, която идваше от Първоизточника на живота, откъдето излиза този народ. А как да я запишем, когато аз съм стенографка и записвам само думите, а не и нотния текст? Тогава нямаше магнетофони.
Ние, тримата стенографи, се поглеждахме безпомощно и държахме моливите в ръцете си с треперещи
пръсти
.
Обърнахме се към музикантите, очаквахме, че техните моливи .и пръсти ще записват песента. Но те седяха мълчешком, втренчени в Учителя и прехласнати. Те можеха само това да направят. След беседа, отидох при Учителя и казах: 'Учителю, идвам да се извиня от името на стенографите, че ние не можахме да запишем песента". Учителят ме погледна и каза: "Те обещаха пред Бога да слезнат в България именно за това!
към текста >>
Обърнахме се към музикантите, очаквахме, че техните моливи .и
пръсти
ще записват песента.
Друг народ такова нещо не притежава! Ето сега бяха необходими онези способни музиканти, които бяха родени между българския народ именно за този свещен миг - да запишат песента, която идваше от Първоизточника на живота, откъдето излиза този народ. А как да я запишем, когато аз съм стенографка и записвам само думите, а не и нотния текст? Тогава нямаше магнетофони. Ние, тримата стенографи, се поглеждахме безпомощно и държахме моливите в ръцете си с треперещи пръсти.
Обърнахме се към музикантите, очаквахме, че техните моливи .и
пръсти
ще записват песента.
Но те седяха мълчешком, втренчени в Учителя и прехласнати. Те можеха само това да направят. След беседа, отидох при Учителя и казах: 'Учителю, идвам да се извиня от името на стенографите, че ние не можахме да запишем песента". Учителят ме погледна и каза: "Те обещаха пред Бога да слезнат в България именно за това! Но те не удържаха на обещанието си.
към текста >>
До нея в цял
ръст
беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод - ябълка.
Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева.
До нея в цял
ръст
беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод - ябълка.
От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения. Над сърната пишеше "Храни се добре". Над жената - "Мисли добре". Над орела - "Работи добре".
към текста >>
62.
8_04 Музиканти при Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Веднъж ми каза: "Ти била ли си такъв човек, който да мирише на
пръст
и след това да оживееш?
Иван Кавалджиев написа операта "Крали Марко". Той бе помолил Учителя да присъствува на премиерата му. Учителят отиде и даде ласкава оценка. Брат Пеню Ганев беше научил една ария от тази опера и я изпълняваше за общо удоволствие - както на Кавалджиев, така и на всички нас. Брат Кавалджиев беше болен от туберкулоза и Учителят го излекува, а тогава тази болест посече много братя и сестри.
Веднъж ми каза: "Ти била ли си такъв човек, който да мирише на
пръст
и след това да оживееш?
" След тази опитност той написва операта "Крали Марко" и дълго време работи с братските песни. Дори има песни на Учителя записани от него. За певицата Морфова, Учителят беше казал хубави и ласкави думи. Кога я беше слушал, аз не зная. Паша Теодорова направи опит и лично й занесе една песен от Учителя, за да я изпее на сцената.
към текста >>
63.
8_05 Катя Грива - певица и ученик
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Но накрая сподели с мен: "И да исках, аз не можех да направя това, защото Учителят каза за мен така: "Сестра, ако твоите
пръсти
бяха с няколко милиметра по-дълги, много неща щяхте да постигнете в този живот.
Но ми е разказвала, че винаги се е чувствувала пред Паша като ученичка с ненаучен урок. И все пак, тяхната близост и връзка продължи до края. Катя имаше най-добър усет за възприемане на всички неща и събития, които се случваха на "Изгрева". Тя можеше да запише много неща, но не ги записа. Оплакваше се впоследствие, че е забравила много неща и съжаляваше, че не ги е записвала.
Но накрая сподели с мен: "И да исках, аз не можех да направя това, защото Учителят каза за мен така: "Сестра, ако твоите
пръсти
бяха с няколко милиметра по-дълги, много неща щяхте да постигнете в този живот.
Затова работете с волята си да ги продължите в този живот". Аз много съжалявам за това, защото ако ми бяха с няколко милиметра по-дълги пръстите, щях да постигна много неща". Учителят й дава метод как да работи с волята си за удължаване на пръстите си с няколко милиметра, но тя не направи това. Като певица Катя Грива беше драматичен сопран и имаше метален глас. Катя дойде след 1930 година на "Изгрева", винаги е пяла на братските вечери.
към текста >>
Аз много съжалявам за това, защото ако ми бяха с няколко милиметра по-дълги
пръстите
, щях да постигна много неща".
Катя имаше най-добър усет за възприемане на всички неща и събития, които се случваха на "Изгрева". Тя можеше да запише много неща, но не ги записа. Оплакваше се впоследствие, че е забравила много неща и съжаляваше, че не ги е записвала. Но накрая сподели с мен: "И да исках, аз не можех да направя това, защото Учителят каза за мен така: "Сестра, ако твоите пръсти бяха с няколко милиметра по-дълги, много неща щяхте да постигнете в този живот. Затова работете с волята си да ги продължите в този живот".
Аз много съжалявам за това, защото ако ми бяха с няколко милиметра по-дълги
пръстите
, щях да постигна много неща".
Учителят й дава метод как да работи с волята си за удължаване на пръстите си с няколко милиметра, но тя не направи това. Като певица Катя Грива беше драматичен сопран и имаше метален глас. Катя дойде след 1930 година на "Изгрева", винаги е пяла на братските вечери. Тя пееше най-хубаво братските песни и песните на Учителя. Ако си беше поддържала гласа, щеше да пее и до по-късно.
към текста >>
Учителят й дава метод как да работи с волята си за удължаване на
пръстите
си с няколко милиметра, но тя не направи това.
Тя можеше да запише много неща, но не ги записа. Оплакваше се впоследствие, че е забравила много неща и съжаляваше, че не ги е записвала. Но накрая сподели с мен: "И да исках, аз не можех да направя това, защото Учителят каза за мен така: "Сестра, ако твоите пръсти бяха с няколко милиметра по-дълги, много неща щяхте да постигнете в този живот. Затова работете с волята си да ги продължите в този живот". Аз много съжалявам за това, защото ако ми бяха с няколко милиметра по-дълги пръстите, щях да постигна много неща".
Учителят й дава метод как да работи с волята си за удължаване на
пръстите
си с няколко милиметра, но тя не направи това.
Като певица Катя Грива беше драматичен сопран и имаше метален глас. Катя дойде след 1930 година на "Изгрева", винаги е пяла на братските вечери. Тя пееше най-хубаво братските песни и песните на Учителя. Ако си беше поддържала гласа, щеше да пее и до по-късно. Тя беше приела Учението по дух и затова даваше необикновен израз на песните, които пееше.
към текста >>
64.
8_08 Откриването на извора Ръцете на Рила
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Учителят го поклащаше с един
пръст
.
Там имаше една полегнала скала, на която по идея на Учителя бяха издълбани няколко изречения, изсечени с длето от Владо Николов - руснака и от брат Борис Николов. След това, те бяха боядисани, за да личат отдалеч, та всеки жаден пътник да прочете поучителните Слова, дадени лично от Учителя. От другата страна на скалата бе издълбана с длето една котва, която олицетворяваше слизането на човешкия дух в материята. Беше изсечен надпис, който трябваше да покаже кога е построена чешмата. На няколко метра от чешмата имаше голям объл камък, който се клатеше.
Учителят го поклащаше с един
пръст
.
Аз виждах, че и другите братя го клатят с пръст. Учителят често говореше в беседи, че където отидем в планината, трябва да почистваме изворите. Това бе постоянна задача за нас. Бяха изминали десетилетия след заминаването Му. Веднъж идва при мен един брат и споделя, че чул как една възрастна сестра от моето поколение разказва на по-младите, събрани около нея, че Учителят, като вдигнал бастуна си, като ударил скалата и произнесъл някакви магически думи, под скалата веднага потекъл извор.
към текста >>
Аз виждах, че и другите братя го клатят с
пръст
.
След това, те бяха боядисани, за да личат отдалеч, та всеки жаден пътник да прочете поучителните Слова, дадени лично от Учителя. От другата страна на скалата бе издълбана с длето една котва, която олицетворяваше слизането на човешкия дух в материята. Беше изсечен надпис, който трябваше да покаже кога е построена чешмата. На няколко метра от чешмата имаше голям объл камък, който се клатеше. Учителят го поклащаше с един пръст.
Аз виждах, че и другите братя го клатят с
пръст
.
Учителят често говореше в беседи, че където отидем в планината, трябва да почистваме изворите. Това бе постоянна задача за нас. Бяха изминали десетилетия след заминаването Му. Веднъж идва при мен един брат и споделя, че чул как една възрастна сестра от моето поколение разказва на по-младите, събрани около нея, че Учителят, като вдигнал бастуна си, като ударил скалата и произнесъл някакви магически думи, под скалата веднага потекъл извор. Е, това е една голяма лъжа и едно голямо заблуждение от страна на лица, които искаха и търсеха непрекъснато чудеса около Учителя.
към текста >>
Когато се изчисти един извор и се прочисти неговия път, за да изтича от него вода, с това човек прави един символичен жест, че трябва да отприщи и да изчисти от себе си всички неща, които го подпушват и
задръстват
, за да се прояви като истински човек с добродетели.
" Всички одобриха това и нашият брат Боян Златарев, който бе дърводелец, на следващата година направи лодка и тя бе донесена на езерата. С нея се караше вода от извора до кухнята. Ще видите много снимки на приятели с тази лодка, както и снимки на Учителя, Който се возеше с удоволствие в нея. При различни екскурзии, в различни години из местността се откриваха извори. Те се прочистваха, каптираха се - изпълняваха се задачи от Учителя.
Когато се изчисти един извор и се прочисти неговия път, за да изтича от него вода, с това човек прави един символичен жест, че трябва да отприщи и да изчисти от себе си всички неща, които го подпушват и
задръстват
, за да се прояви като истински човек с добродетели.
към текста >>
65.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Беше ми казал: "Знаеш ли какво значи да миришеш на
пръст
и земя и после да оживееш?
Той в момента стоял изумен и стреснат и не знаел какво да прави. Не очаквал това. Аз не съм говорила с Кавалджиев по този въпрос. Познавах го лично. Той ми е разказвал как е боледувал от туберкулоза и че Учителят го оздравил и му спасил живота.
Беше ми казал: "Знаеш ли какво значи да миришеш на
пръст
и земя и после да оживееш?
" Той имаше много хубаво чувство към Учителя, защото му бе помогнал с някакви методи за лечение. Тъй че той имаше хубаво и предано чувство към Учителя, но защо е бил пасивен в този момент и не се е намесил да спасява Учителя, не зная. Това може би е до темперамента. Или така е трябвало да стане и да се случи това събитие. Кавалджиев беше миролюбив човек и през ум не му е минавало, че може да се случи такова нещо и то с Учителя.
към текста >>
Защото Учителят бе на изпитание, бе разпънат на
кръст
, а сега имахме и ухапана сестра и то беше точно по обед, когато отровите на змиите бяха много по-силни и смъртоносни за човека.
Слушам, гледам и не вярвам на ушите си и на очите си. Не стига, че Учителят е на изпитание, а сега излиза и друго премеждие. Змия ухапала една наша сестра. Да ви кажа, тогава това го изпитах много силно. Като върховно изпитание на едно Велико страдание както за Учителя, така и за Братството.
Защото Учителят бе на изпитание, бе разпънат на
кръст
, а сега имахме и ухапана сестра и то беше точно по обед, когато отровите на змиите бяха много по-силни и смъртоносни за човека.
Какво да се прави в този миг? Учителят каза нещо на Крум Няголов като съвет. На мен ме довидя на Крум и ме доядя също, че той безпокои Учителя в този момент. Но той беше прав за себе си. Той търсеше от Учителя помощ за жена си.
към текста >>
66.
8_11 Последните дни на Учителя на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Учителят
чевръсто
ще дойде, ще влезне в салона, ще се качи по три-четири стъпала до масичката и ще седне.
Тогава Го видях с пелерината, но беше се свил в нея и не беше Онзи, Който ходеше преди. Той ходеше изправен, с особена стойка и особена походка. Учителят говореше така, както по-рано, но само когато идваше в клас. Никога нищо не се забеляза в говора Му или промяна в гласа Му. Ние, стенографите, познавахме гласа Му и не доловихме в него никаква промяна.
Учителят
чевръсто
ще дойде, ще влезне в салона, ще се качи по три-четири стъпала до масичката и ще седне.
Но вън от това, след беседа, съм Го виждала малко отпаднал и отпуснат. Последния четвъртък преди да си замине, поиска да Му изчистим кюнците на печката. Брат Ради дойде да ме извика - той, като ги чистел, щял да изцапа пода, та аз да го почистя и измета след това. Отидох там. Брат Ради още не бе изчистил, а Учителят ме попита: "Готово ли е горе?
към текста >>
Аз влязох в стаята Му, бръкнах с ръка в библиотеката и първият плик, който хванаха
пръстите
ми, беше този канцеларски плик.
Търсили един плик, за да намерят документите на радиото и да платят таксата му. Тогава всяка една такса за радио се плащаше в края на годината - предварително за следващата година. Отидох при Учителя и Му казах, че Савка не е намерила въпросния плик с документи. Попитах Го какъв е този плик. Той отговори: "Канцеларски формат".
Аз влязох в стаята Му, бръкнах с ръка в библиотеката и първият плик, който хванаха
пръстите
ми, беше този канцеларски плик.
Отворих го и видях, че документите за радиото са там. Учителят седеше в килерчето до печката. Обърнах се и Му подадох плика. "Този ли е, Учителю? " "Този е." Учителят ли не го бе намерил този плик, други ли не го бяха намерили - това не зная.
към текста >>
67.
8_13 Построяване на Изгрева
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
И понеже Паша обичаше да кръщава разни неща с различни имена, затова тя стана
кръстница
на тази постройка.
Бяхме млади и нищо не усещахме. Там трите стенографки, Паша, Савка и аз, започнахме да живеем от 1928 година. Тази барака беше построена през 1927 година, но не беше покрита. Имаше един голям прозорец горе на тавана. А покривът бе объл.
И понеже Паша обичаше да кръщава разни неща с различни имена, затова тя стана
кръстница
на тази постройка.
"Това прилича на параход, който пътува на небето" - каза Паша. Това, което пътува във водата, бе над главите ни и затуй бе кръстено "Параход". Горе на правата страна имаше един голям прозорец и в бараката беше много светло. И на вратата имаше едно малко прозорче. Учителят ни идваше много често тук на гости.
към текста >>
Това, което пътува във водата, бе над главите ни и затуй бе
кръстено
"Параход".
Тази барака беше построена през 1927 година, но не беше покрита. Имаше един голям прозорец горе на тавана. А покривът бе объл. И понеже Паша обичаше да кръщава разни неща с различни имена, затова тя стана кръстница на тази постройка. "Това прилича на параход, който пътува на небето" - каза Паша.
Това, което пътува във водата, бе над главите ни и затуй бе
кръстено
"Параход".
Горе на правата страна имаше един голям прозорец и в бараката беше много светло. И на вратата имаше едно малко прозорче. Учителят ни идваше много често тук на гости. Когато идваше, разговаряхме за беседите и всички проблеми около тях - нали ние бяхме стенографките, ние дешифрирахме беседите и ги подготвяхме за печат. Идваше след беседа, понякога за закуска или след закуска.
към текста >>
68.
8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Отначало живях при Гена Папазова, после ме подслони Лалка
Кръстева
, а след това сестра Ганка Йорданова Бончева ми отстъпи една стая от жилището си и аз живея тук вече повече от двадесет години, без да плащам никакъв наем.
Поуката е ясна за всички. Има моменти в живота на човека, когато трябва да се определи и да се жертвува. Дали Паша разреши правилно задачата си? Отговорете си сами. Елена Андреева бе натирена от "Изгрева" без право на жилище.
Отначало живях при Гена Папазова, после ме подслони Лалка
Кръстева
, а след това сестра Ганка Йорданова Бончева ми отстъпи една стая от жилището си и аз живея тук вече повече от двадесет години, без да плащам никакъв наем.
Небето се погрижи за мен чрез сестра Ганка. По това време тя работеше на Черни връх и почти цялата година прекарваше там. Нейната стая стана за мен истински дом. Тук идват приятелите, посещават ме и водим дълги разговори. Тук, в тази стая, аз прекарвам своята старост.
към текста >>
Те излязоха, написани от моите
пръсти
на пишеща машина.
Ето това повече боли от всичко друго. Ние ви оставяме Словото на Учителя. Това не е малко за вас, следващите поколения. Аз също имам своя дял в това Дело за съхранение на Словото на Учителя. Аз бях тази стенографка, която дешифрира стенограмите на останалите непечатани беседи и ги предаде за съхранение в четири екземпляра.
Те излязоха, написани от моите
пръсти
на пишеща машина.
Работих десет години, дешифрирах стенограмите и подготвих беседи за петдесет тома, които трябва да се отпечатат. Аз изпълних моя дълг към Школата, а вие трябва да изпълните своя дълг към Школата. Говоря за дълга на Ученика! Накрая, ще завърша с един цитат от беседа на Учителя, за да видите, да се убедите, да разберете, че всичко, което ви разказах е верно и точно. В 33 школна лекция на общия окултен клас, IV година, "Несъвместими отношения", произнесена на 22 юли 1925 година, на стр.
към текста >>
Записал през годините 1970-1980 д-р Вергилий
Кръстев
Ето защо днес го няма. Аз бях очевидка и свидетелствувам, че казаното от Учителя се изпълни и извърши до последната буква. Написах това, за да се знае, че "Изгрев" е имало, че е имало ученици и че всичко това се случи на българска земя, в София, когато имаше българи, които говореха на български език и записваха Словото на Всемировия Учител с българско писмо. Ние бяхме представители на българския народ, които бяха при нозете на Всемировия Учител Беинса Дуно. Ние бяхме, защото сме били и защото отново ще бъдем с Него, с Всемировия Учител през следващите векове и хилядолетия, докато човечеството на земята съществува, за да изпълним и претворим в себе си в Живот и Сила Словото на Учителя, което е Слово на Третия Завет на Бога към човечеството. Амин.
Записал през годините 1970-1980 д-р Вергилий
Кръстев
към текста >>
69.
9_05 Кой бе Учителят?
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Пръстите
на двете Си ръце ги движеше полека надолу към часовника.
Той беше духовен алхимик, като превръщаше нашата скръб в радост. Веднъж, в общия клас, който се провеждаше в сряда, в 5 часа сутринта, след като говори върху алхимията, Учителят застана прав на катедрата и каза: "Вижте сега какво ще направя". Той имаше златен джобен часовник, закачен на сребърен ланец, който висеше на врата Му. Имаше и една брошка, която пристягаше ризата под брадата Му. Както бе застанал прав, вдигна си ръцете, хвана ланеца отзад на врата си и почна да го опипва.
Пръстите
на двете Си ръце ги движеше полека надолу към часовника.
И отгдето минаваха ръцете Му, ланецът от сребърен се превръщаше в златен. Целият пожълтя. И до края на живота Му, той си остана златен. Това бе нагледен урок за възможностите на алхимията и за превръщането на минералите от един в друг. И урок от Учителя.
към текста >>
70.
10_02 ПРОТОКОЛ
,
,
ТОМ 1
Групата бе в състав: Крум Въжаров, Мария Арсова, Марийка Марашлиева, Павлина Даскалова, Ина Дойнова, Вергилий
Кръстев
, Йоанна Стратева, Веселина Маркова, Мария Митовска.
"ПРОТОКОЛ" Днес, на 27 май 1990 год., в дома на Ина Дойнова, ул. "Българо- съветска дружба" 17 се събра работна група по изучаване, проучване на документацията на Паневритмията с цел да се създаде една единна група.
Групата бе в състав: Крум Въжаров, Мария Арсова, Марийка Марашлиева, Павлина Даскалова, Ина Дойнова, Вергилий
Кръстев
, Йоанна Стратева, Веселина Маркова, Мария Митовска.
Групата единодушно възприе като работни официални документи следните издадени и неиздадени материали: 1. Паневритмия, издание София 1939 год. 2. Паневритмия, издание София 1941 год. 3. Паневритмия под редакцията на Ярмила Ментцлова, Мария Тодорова и Елена Андреева. 4. Паневритмия, издание на Ярмила Ментцлова, Париж 1983 год.
към текста >>
Вергилий
Кръстев
7.
Крум Въжаров 2. Мария Арсова 3. Марийка Марашлиева 4. Павлина Даскалова 5. Ина Дойнова 6.
Вергилий
Кръстев
7.
Йоанна Стратева 8. Веселина Маркова 9. Мария Митовска София, 27. май 1990 г. Забележк а на редактора: След съставянето на този протокол, скрепен с подписите на участвуващите лица, трябваше да се издаде оригиналът на трите сестри: Ярмила Ментцлова, Мария Тодорова и Елена Андреева.
към текста >>
71.
10_05 Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството
,
,
ТОМ 1
Богомилското учение бе чистото Христово учение, на което се противопоставиха същите сили, които действуваха по времето на евреите, когато разпънаха Исуса Христа на
кръста
.
Създаването на българската държава и Киевска Русс, приемането на християнството от двата народа, приемането на славянската писменост, падането на България под турско робство и преминаването на създадената славянска култура и държавна организация в Русия, организирането на Русия като Великая Русс и изкласяването на руската култура, са все от посятите семена на българската писменост и култура. Съхраняването на тази култура, докато българският народ е под робство е мисия и накрая се идва до освобождаването на България от турско робство и то - именно от Русия! Тези връзки са създадени, за да може да се осъществи идването на Всемировия Учител на Земята. Падането на Българския народ под турско робство се дължи на гоненията на богомилите от българските управляващи среди. Робството се яви като бич Божий за възстановяването на Божията правда.
Богомилското учение бе чистото Христово учение, на което се противопоставиха същите сили, които действуваха по времето на евреите, когато разпънаха Исуса Христа на
кръста
.
Тогава бичът Божий бе в ръцете на Рим и императора Тит, който разпъна в две редици по пътя, водещ от Йерусалим до морето 60 000 евреи на кръст и разпръсна евреите по света. Запазените изявления днес и историческите факти потвърждават твърдението на турските военачалници; че идват на Балканите, за да накажат народите, които не изпълниха учението на пророка Иса, т.е. на Исус Христос. Каква прозорливост в своята мисия, какво високо съзнание говори в тях, че са бич Божий, който трябва да възстанови Божията правда. И те я възстановяват.
към текста >>
Тогава бичът Божий бе в ръцете на Рим и императора Тит, който разпъна в две редици по пътя, водещ от Йерусалим до морето 60 000 евреи на
кръст
и разпръсна евреите по света.
Съхраняването на тази култура, докато българският народ е под робство е мисия и накрая се идва до освобождаването на България от турско робство и то - именно от Русия! Тези връзки са създадени, за да може да се осъществи идването на Всемировия Учител на Земята. Падането на Българския народ под турско робство се дължи на гоненията на богомилите от българските управляващи среди. Робството се яви като бич Божий за възстановяването на Божията правда. Богомилското учение бе чистото Христово учение, на което се противопоставиха същите сили, които действуваха по времето на евреите, когато разпънаха Исуса Христа на кръста.
Тогава бичът Божий бе в ръцете на Рим и императора Тит, който разпъна в две редици по пътя, водещ от Йерусалим до морето 60 000 евреи на
кръст
и разпръсна евреите по света.
Запазените изявления днес и историческите факти потвърждават твърдението на турските военачалници; че идват на Балканите, за да накажат народите, които не изпълниха учението на пророка Иса, т.е. на Исус Христос. Каква прозорливост в своята мисия, какво високо съзнание говори в тях, че са бич Божий, който трябва да възстанови Божията правда. И те я възстановяват. Освобождаването на българския народ от Русия се дължи на Великото Бяло Братство, защото трябваше да се подготвят условия за идването на Всемировия Учител между българите и славянството, за да предаде Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса.
към текста >>
72.
10_08 Кой е Всемировият Учител?
,
,
ТОМ 1
Ние казваме така: Ето, преди 2 000 години дойде Синът между Израиля, като Божественият Дух слезна върху Исуса, след като бе
кръстен
с вода на река Йордан от Йоан
Кръстител
, който кръщаваше с вода и човечеството от Стария Завет изповядваше греховете си.
(Йоана глава 17, стих 3). "Ако преди 2 000 години дойде Синът, то сега е дошъл Бащата" - заяви чрез Словото Си Всемировият Учител Беинса Дуно на чедата български чрез българска реч за человеческите синове на земята. Заяви на онези, които имат уши да слушат, които имат очи да виждат и които имат ум да проумяват. Само за тези, на които очите са отворени да четат Словото Му, ушите са отпушени да чуят Словото Му и умът им е бистър да видят Светлината на Словото Му. А това означава просветено съзнание, пробудена човешка душа и освободен човешки дух за онези, които вървят по Пътя на Словото Му.
Ние казваме така: Ето, преди 2 000 години дойде Синът между Израиля, като Божественият Дух слезна върху Исуса, след като бе
кръстен
с вода на река Йордан от Йоан
Кръстител
, който кръщаваше с вода и човечеството от Стария Завет изповядваше греховете си.
И Синът започна да кръщава със Святия Дух на Словото Си. А когато Христовият Дух слезна върху Него, то Христовото Слово слизаше от Небето като жив хляб на живота и чрез Исуса се предаваше на ожаднелите и гладни човешки души. Започна да се твори Новият, Втори завет на човечеството. Ние казваме така: Ако преди 2 000 години дойде Синът между Израиля, то днес е дошъл Бащата между българите и славянството. А Бащата е Всемировият Учител на Вселената.
към текста >>
73.
10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
На 30 години Исус се
кръсти
в река Йордан от Йоан Предтеча и слезна Божественият Дух над него и връз него.
Бог царува в Живота. Да бъде името Му благословено! " Звездата на Изток - нейният блясък бе образуван от съвпада на планетите Сатурн и Юпитер в съзвездие Риби. Имало е едно кармическо съчетание на планетите - злокобно съчетание, показващо, че това е кармически закон и че евреите трябва да преминат през него. Не само евреите, но и Исус, за да се сбъднат писанията на пророците от Стария Завет.
На 30 години Исус се
кръсти
в река Йордан от Йоан Предтеча и слезна Божественият Дух над него и връз него.
Той стана Учител. Вървеше и проповядваше като Человечески син. На 33 години, когато Исус се качи на планината Тавор, заедно с тримата си ученици: Петра, Якова и Йоана, тогава Христовият Дух слезна връз него като светъл облак: "Този е моят възлюбен Син, в когото е моето благоволение. Него слушайте! " (Матея: гл.17, ст.5.).
към текста >>
Исус пое
кръста
на човешките страдания, биде разпънат и умря.
Изявеният Дух Христов е проявеният Святий Дух чрез Словото. А то е живият хляб, слезнал от Небето като небесна манна от времето на Мойсея. Това Слово е огън, което чисти човека отвътре бавно, постоянно и сигурно. Той е Вечен огън - Христовият Дух. То, Словото Христово - е огън всепояждащ!
Исус пое
кръста
на човешките страдания, биде разпънат и умря.
Как умря? Като Син Божий или като син человечески? Като човек умря, като син человечески предаде духа си в ръцете на Бога, напусна човешката си черупка и възкръсна като Син Божий. Защото Възкресението се осъществява от Божественият Дух, а се изпълнява от Христовия Дух. След Възкресението си, Той изпрати Святия Дух над главите на апостолите като огнени езици и изля Святия Си Дух в тях и те с дързост говореха Божието Слово, което бе Духът на Истината.
към текста >>
74.
10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му
,
,
ТОМ 1
Тук има движения в две противоположни посоки, тук става едно
прекръстосване
между ума и човешкия дух, защото умът е мъжът на сърцето, а човешката душа е невестата на човешкия дух.
Хармонията разширява съзнанието, а Мелодията дава дълбочина на това съзнание. Мелодията трябва да излезе от сърце чисто като кристал, а Хармонията - от ум светъл като слънцето. Мелодията трябва да отиде към човешката душа и да я направи обширна като Вселената, а Хармонията към човешкия дух, за да го направи мощен и едно с Бога. Това е пътят на възлизане, пътят на Еволюцията чрез Космичната Обич. Космичната Обич трябва да проникне отдолу нагоре, от сърцето към човешката душа и от човешката душа към човешкия ум, а оттам - в човешкия дух.
Тук има движения в две противоположни посоки, тук става едно
прекръстосване
между ума и човешкия дух, защото умът е мъжът на сърцето, а човешката душа е невестата на човешкия дух.
Така се създава хармонията и съединението с Бога. Окултната музика е непреривна - тя се движи нагоре-надолу с по- силни трептения и с по-къси вибрации, за да разширят съзнанието на човека. Тя е за пробуденото човешко съзнание, което има връзка с Невидимия свят и има пряко съобщение на Светлината в ума му и Виделината в душата му. За другите хора тя е затворена, понеже не може да влезне в тяхното съзнание, защото то няма съобщение с Невидимия свят. Но тя може да послужи за разширяване на човешкото съзнание и да послужи като подтик на съвременната музика и човека.
към текста >>
Човекът е един
кръстопът
на милиони космически течения, които слизат чрез Виделината и Светлината като Музика и Хармония.
Духовната музика създава аура на Хармония между Духовния свят и физическия свят, защото само Музиката може да премине границата между физическия и Духовния свят, защото чрез Светлината, която тя носи и Виделината, която има у себе си, тя става неръкотворна и неуловима и създава непреривност на живота в различните форми на физическия и духовен свят. На физическия свят Музиката има за цел повдигането на човешката душа. Тя е спасителното въже, което се спуска от Духовния свят за падналата човешка душа в материята, когато е слезнала на земята. Тя може да се изкачи единствено чрез Силата на Музиката, която слиза отгоре надолу. Човекът, като най-висша форма на живот на земята, е най-висшият проводник на тази Сила и Енергия, която Музиката сваля от Духовния свят.
Човекът е един
кръстопът
на милиони космически течения, които слизат чрез Виделината и Светлината като Музика и Хармония.
Той е един фокус, където се преплитат тези Божествени енергии и сили и колкото е по-организиран вътрешният му свят и по-пробудено е човешкото му съзнание, толкова по- добре той отразява тези висши енергии в Живата природа и става съставна част от Великата Хармония на Живата Природа. Духовният овят се проявява чрез законите на Хармонията и Мелодията. Човешкият свят се проявява чрез законите на Светлината и Виделината. Човекът се проявява чрез Светлината на ума си, чрез Чистота на сърцето си, чрез Добродетелта на волята си в съзвучие и хармония с човешкия дух и човешката душа във Вечната Хармония на Вселената. НОВАТА КУЛТУРА НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО ОТ ШЕСТАТ А РАСА ЗАПОЧВА ОТ МУЗИКАТА НА ВСЕМИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО.
към текста >>
75.
10_15 Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Д- р Вергилий
Кръстев
Пътят на ученика е един и той е обозначен и показан от Словото на Всемировия Учител. Учениците, които изповядват Словото на Всемировия Учител и го прилагат в живота си чертаят пътя на Общество "Бяло Братство"! Общество "Бяло Братство" се ръководи от Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Амин. Настоящият обзор е предназначен за учениците от Общество "Бяло Братство" в България, чийто Учител е Великият Учител - Беинса Дуно. Амин! Настоящият обзор бе направен след 22-годишен труд върху проучване Словото на Великия Учител - Беинса Дуно - и бе написан в дните 15, 16,1 7 декември 1991 година в град София.
Д- р Вергилий
Кръстев
към текста >>
76.
10_16 БИБЛИОТЕКА ЖИТЕН КЛАС
,
,
ТОМ 1
Обзор от Словото на Великия Учител, представено от д-р Вергилий
Кръстев
. 3.
"Георг и Куртев - кратък животопи с - опитности, случки, събития от живота на един ученик от Школата на Бялото Братство". Излезе от печат през 1991 г., във връзка със 120-годишнината от рождението му. 2. "Изгревът на Бялот о Братств о пее и свири , учи и живее" , том I. Сборник от опитности на ученици: Галилей Величков, Мария Тодорова, Мария Златева, Борис Николов; Николай Дойнов, Нестор Илиев, Елена Андреева, Ангел Вълков. Уводът е озаглавен: "Космогония и Слово на Великия Учител".
Обзор от Словото на Великия Учител, представено от д-р Вергилий
Кръстев
. 3.
"Изгревът на Бялот о Братств о пее, свири , уч и и живее" , том II. Ще бъдат представени опитности на десетки ученици, отнасящи се до музиката, песните, Паневритмията на Учителя. Ще бъдат включени и някои техни опитности, касаещи се до днешни, съвременни проблеми за разрешаване от днешното поколение, отнасящи се за живота на Общество "Бяло Братство". Разговорите и спомените на учениците с Всемировия Учител за музиката Му и за песните не са само една обикновена история, а представляват пример за подражание в пътя на ученика за достигане на Високия Идеал, даден чрез Словото на Учителя. Музиката и песните на Великия Учител представляват Химни на човешката душа за следващото човечество от Шестата раса.
към текста >>
Библиотека "Житен клас" се представя от доктор Вергилий
Кръстев
Всички забележки, мнения, препоръки към този том могат да бъдат адресирани към редактора.
Започваме чрез "житното зърно", което трябва да се посее в умовете на българите, за да възрастне в душите им като "Житен клас". А житните класове съставляват Божията Нива, от която трябва да дойде Божественият Хляб чрез Словото на Великия Учител. София. Идва жътва. Очакваме жетварите. Готови ли сте?
Библиотека "Житен клас" се представя от доктор Вергилий
Кръстев
Всички забележки, мнения, препоръки към този том могат да бъдат адресирани към редактора.
Онези, които имат материали, оставени от предишните поколения ученици за времето от Школата на Учителя, могат да ни ги предоставят за включване във следващите сборници. Имената на авторите ще бъдат запазени, както и имената на онези, които ще предоставят собствени материали. Главен сътрудник в работата над този обемист материал бе Марийка Марашлиева. Целият предварителен материал от стотици страници премина под нейните пръсти като машинописен текст. Нотите на песента "Писмото" ми бяха предоставени от Мария Златева.
към текста >>
Целият предварителен материал от стотици страници премина под нейните
пръсти
като машинописен текст.
Готови ли сте? Библиотека "Житен клас" се представя от доктор Вергилий Кръстев Всички забележки, мнения, препоръки към този том могат да бъдат адресирани към редактора. Онези, които имат материали, оставени от предишните поколения ученици за времето от Школата на Учителя, могат да ни ги предоставят за включване във следващите сборници. Имената на авторите ще бъдат запазени, както и имената на онези, които ще предоставят собствени материали. Главен сътрудник в работата над този обемист материал бе Марийка Марашлиева.
Целият предварителен материал от стотици страници премина под нейните
пръсти
като машинописен текст.
Нотите на песента "Писмото" ми бяха предоставени от Мария Златева. Магнетофонният запис на изпълнението на "Идилията" от Петър Камбуров ми бе предаден от неговия рожден брат Марин Камбуров. Песента "Мирът иде" получих от Цветана-Лиляна Табакова. Нотните текстове на песните бяха преписани от Иван Райков, а бяха подготвени и предоставени от Йоанна Стратева. Трудът на всички сътрудници бе безкористен.
към текста >>
Настоящото издание се финансира от доктор Вергилий
Кръстев
, Йоанна Стратева, Марийка Марашлиева.
Магнетофонният запис на изпълнението на "Идилията" от Петър Камбуров ми бе предаден от неговия рожден брат Марин Камбуров. Песента "Мирът иде" получих от Цветана-Лиляна Табакова. Нотните текстове на песните бяха преписани от Иван Райков, а бяха подготвени и предоставени от Йоанна Стратева. Трудът на всички сътрудници бе безкористен. Прекланяме се пред жеста на Жанета Йорданова от Русе, дъщеря на Йордан Новаков, ръководител на русенското Братство след заминаването на стария ръководител Никола Ватев, която закупи необходимия за предпечатната подготовка на първия том паус.
Настоящото издание се финансира от доктор Вергилий
Кръстев
, Йоанна Стратева, Марийка Марашлиева.
към текста >>
77.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 2
/Д-р Вергилий
Кръстев
/ СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ С ДУХА ГОСПОДЕН (25 юни – 9 юли 1900 г.) Разговор първий – Упътвание Разговор вторий – Сърцето и Бог Разговор третий – Храната и Словото Разговор четвъртий – Живота и Възраждането Разговор петий – Въздигане.
Вселяването на Христовият Дух и Мировият Учител ХII. Епохата на Водолея ХIII. Всемировият Учител Беинса Дуно и Божествената Троица ХIV. Бог и Всемировият Учител Беинса Дуно. 12-те скрижали на Духа Беинса Дуно.Кой е Всемировият Учител?
/Д-р Вергилий
Кръстев
/ СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ С ДУХА ГОСПОДЕН (25 юни – 9 юли 1900 г.) Разговор първий – Упътвание Разговор вторий – Сърцето и Бог Разговор третий – Храната и Словото Разговор четвъртий – Живота и Възраждането Разговор петий – Въздигане.
Душа и Дух Разговор шестий – Пътят и Истината Разговор седмий – Заключение ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА. Разговор на Учителя Дънов с Духа Господен – 20 септември 1898 г. Избраникът Божий и вождът на Истината Избраникът Божий и вождът на Истината. Бележки към дадени изречения ТРИТЕ НЕЩА. Разговор с Учителя Дънов, записан на 1 октомври 1900 г.
към текста >>
Послеслов / Д-р Вергилий
Кръстев
СКРИЖАЛИТЕ НА ДУХА БЕИНСА ДУНО / Д-р Вергилий
Кръстев
ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА / Борис Николов - ПОВЕСТВОВАНИЕ ПЪРВО 1.
Душа и Дух Разговор шестий – Пътят и Истината Разговор седмий – Заключение ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА. Разговор на Учителя Дънов с Духа Господен – 20 септември 1898 г. Избраникът Божий и вождът на Истината Избраникът Божий и вождът на Истината. Бележки към дадени изречения ТРИТЕ НЕЩА. Разговор с Учителя Дънов, записан на 1 октомври 1900 г.
Послеслов / Д-р Вергилий
Кръстев
СКРИЖАЛИТЕ НА ДУХА БЕИНСА ДУНО / Д-р Вергилий
Кръстев
ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА / Борис Николов - ПОВЕСТВОВАНИЕ ПЪРВО 1.
Спомените 2. Обет пред Атон и пред Бога 3. Опасната игра 4. Как научих руски език 5. Момчешки лудории 6.
към текста >>
Кръстю
Тюлешков яде джанки 31.
Пророчеството 26. Жътвата 27. Екскурзия до Коджа Балкан 28. Харманът 29. Брат Жечо от Ачларе и джанките 30.
Кръстю
Тюлешков яде джанки 31.
Студентските костюми стават комунарски дрехи 32. Писмо на мама след като получи от мене вест, че правим опит за комуна в с. Ачларе 33. Маларията 34. Писмо от Жечо 35.
към текста >>
Истинският държавник СЪСТАВИТЕЛ И РЕДАКТОР д-р Вергилий
Кръстев
ГЛАВЕН СЪТРУДНИК, ПРЕДВАРИТЕЛЕН МАШИНОПИС И КОРЕКТУРА Марийка Марашлиева КОМПЮТЪРЕН НАБОР И СТРАНИРАНЕ Величка Халембакова КОМПЮТЪРЕН КОНСУЛТАНТ Стефан
Кръстев
София 1995
Конфедерацията 143. Силата на Евангелието 144. Господната вечеря 145. Чешмата 146. Държавният преврат на 19 май 1934 г. 147.
Истинският държавник СЪСТАВИТЕЛ И РЕДАКТОР д-р Вергилий
Кръстев
ГЛАВЕН СЪТРУДНИК, ПРЕДВАРИТЕЛЕН МАШИНОПИС И КОРЕКТУРА Марийка Марашлиева КОМПЮТЪРЕН НАБОР И СТРАНИРАНЕ Величка Халембакова КОМПЮТЪРЕН КОНСУЛТАНТ Стефан
Кръстев
София 1995
към текста >>
78.
I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА
,
ПРЕДИСЛОВИЯ
,
ТОМ 2
Николаевка, Варненско, на ден Петровден, поради което е
кръстен
на това име.
I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА Петър Константинов Дънов е роден на 12 юли 1864 г. в с. Хадърджа, сега с.
Николаевка, Варненско, на ден Петровден, поради което е
кръстен
на това име.
Този, който слиза и се облича в човешка плът и се ражда чрез баща Константин Дъновски и майка Добра чорбаджи Атанас Георгиева, е Духът Беинса Дуно. Духът Беинса Дуно е от Божествена еволюция и слиза от звездата Сириус, седалище на най-висшата цивилизация и култура във Вселената. Духът Беинса Дуно е Всемировият Учител на Вселената. Детето Петър на бащата, дядо поп Константин Дъновски, се учи в село Хадърджа при баща си. Момчето Петър през 1872 г.
към текста >>
79.
Разговор Шестий. Пътят и Истината
,
,
ТОМ 2
Счупеният клон, казва Той, ще пресади с много по-добро клонче; оголените корени, Той ще покрие с много по-добра
пръст
и ще тури наоколо им много по-добра почва, която ще обгради и запази.
Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими да принесат Божествената мисъл, която се отправя към вази. И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции на душата и предаде своето послание на Духа, образува онази вътрешна връзка, която е израз на видимата Господня Любов. И какво е това поръчителство, което един Божи пратеник донася от Него до вашата душа, освен засвидетелствуване, че Неговата милост, Неговата благост, за вас не се е съкратила. Не е ли Той, който постоянно изпраща Своите уверения на твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките на съюза са се скъсали помежду теб и Него и че Бог е обърнал лицето си против теб като неприятел. Не, напротив, Той иде да ти даде удостоверение, че бурята на този свят, която е строшила някой клон на живота ти, пороят, който е оголил корените на дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро.
Счупеният клон, казва Той, ще пресади с много по-добро клонче; оголените корени, Той ще покрие с много по-добра
пръст
и ще тури наоколо им много по-добра почва, която ще обгради и запази.
А на мястото на повехналите листа, Той ще произрасте нови много по-хубави от предишните, които ще са за изцелението на всички твои болки. И сега, когато сам този, който държи юздите на всичко в тоя свят, ти обещава своето съдействие и своето благословение, питам, има ли място за съмнение? Не. Това е тъй вярно, както че земята стои на своите основания и Небето я покрива като дреха със своите благословения. В какво има ти или друг да се съмнявате в Божията благодат? В нищо.
към текста >>
Да, той извършва почтена работа, макар и да е унизен до
пръстта
.
Попитай оня червей защо се влече? И той ще ти отговори защо. Но ще ли разбереш тая загадка, защо пълзи и се влече непрестанно и каква облага той намира в това? Не, но теб ти се вижда неговото влечене и пълзене безсъдържателно, безсмислено. Но Аз ти казвам, че то има в себе си толкова съдържание и толкова важност, колкото обръщението на земята към слънцето.
Да, той извършва почтена работа, макар и да е унизен до
пръстта
.
Попитай го защо я върши и той ще ти отговори. Но ще ли повярваш на неговите думи, ти, който се съмняваш в думите на Бога? Той може по някой път да ти прегризе по някой и друг лист от някое дърво, или да прохапе някой и друг корен от някое твое дърво, но за това ти трябва да го извиниш, защото това му е работата. И благодари се, че той със своето видимо нехайство те е научил много уроци. И виж, той никога не роптае, той винаги е благодарен.
към текста >>
Искам да ти кажа, моята храна е
пръстта
ѝ, както виждаш, не е твърде богата, но съм благодарен.
И благодари се, че той със своето видимо нехайство те е научил много уроци. И виж, той никога не роптае, той винаги е благодарен. Ако го смажеш и стриеш, той с търпение приема своята участ и не носи никаква омраза за стореното му зло. Ако и да го изхвърлиш от мястото му, той с благодарност отива на друго, като ти казва: Человече, не съм ти сторил зло; земята е Господня и аз изпълнявам своя дълг, макар и да е неприятен. Пред теб може би, че съм престъпник, но не и пред своя създател.
Искам да ти кажа, моята храна е
пръстта
ѝ, както виждаш, не е твърде богата, но съм благодарен.
Но искам да ти напомня, че ако служиш на света, ще те изям и помни да ми се не сърдиш, ако един ден се озова и почна да човъркам твоята мазнина. Знай от сега, че това е моята длъжност от Бога, да постъпям тъй с всички, които се крият в тази земя. Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнотата на нощта, кога си легнеш в земята да спиш и си почиваш като мислиш, от сега ти казвам человече Божий, ако и да ме считаш като враг, вземи крилата на твоя свят Дух, който Бог ти дава, и лети към домът на Небето, защото там е най-доброто и благословено място, гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава.
към текста >>
80.
ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА
,
,
ТОМ 2
Ето този вестител, Ангел на завета, ти ще видиш с твоите очи идущата година, която Бог ще отбележи със своя
пръст
.
Ето Словото Божие е истинно. Светът ще се пречисти от небесен огън. В края на времето ще дойде вестител от горе, който ще ви просвети. А на теб лично Ангел от Небето ще дойде да ти донесе великата заповед, която Бог ти изпраща да изпълниш. Словото е вярно и ще бъде засвидетелствано от силата на Светия Дух Господен, който ще те осени и ще бъде твой водител всякога.
Ето този вестител, Ангел на завета, ти ще видиш с твоите очи идущата година, която Бог ще отбележи със своя
пръст
.
Ето това място, в което ти стоиш, ще стане врата, през която всички праведни ще минат и дойдат в Сион, в Светата Гора, и сам Господ на силите ще провъзгласи своето благо възнамерение и своята свята Воля. Изпитът, който ти беше даден – да се бориш лично с княза на тоя свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи, да покаже твоята вътрешна и духовна сила – че си този, който е верен във всичко; че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на Истината; че си този, на когото Духът е благ и възвишен пред лицето на Бога. Ние сме пратени нарочно от твоя Бог да те поздравим с благата вест на Небето, което е вече доброволно и по негов избор свободно е хвърлило своя жребий върху твоя избор; и те са всички, които братски и от любов те поздравляват в Името на Твоя Небесен Баща, комуто принадлежи всичко и в изпълнението на която Воля е нашата обща радост. Защото ти си избраник Божий, избраник наш. Ние сме с теб и сме готови да извършим всичко, щом ни се даде знак от Небето, от Дома на твоя Бог, Нашия Господ, комуто ние слугуваме от пълнотата на всичкото си сърце, от пълнотата на всичкият си дух и ум.
към текста >>
„Ето този вестител Ангел на Завета, ти ще видиш с твоите очи идущата година, която Бог ще отбележи със Своя
пръст
", (стр.
Стани и погледни, ето светът е узрял за жътва. Повикай своите работници и им кажи да съберат пшеницата в житницата, а плевелите да се изгорят и изхвърлят вън във външната тъмнина. Призови своите братя и им кажи да са бодри и готови за този ден, който вече иде и е близо. И скоро славата му ще пристигне и ще се даде знамението за неговото пристигане, в който ще се тури ред и Правда на Земята, и ще се пречисти и очисти тя от всяко разтление, и ще се благослови с вечно благословение, което ще пребъде за всякога. 20 септември 1898 г., Варна 16 ИЗБРАНИКЪТ БОЖИИ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА Бележки към дадени изречения: 1.
„Ето този вестител Ангел на Завета, ти ще видиш с твоите очи идущата година, която Бог ще отбележи със Своя
пръст
", (стр.
96 от ръкописа.) Този Вестител, който е Ангел на Завета Господен, се нарича Ангел Елохил. На осми октомври 1898 год. Ангел Елохил, като Ангел на Завета Господен, се явява пред Учителя Дънов и Му предава „Призвание към народа ми, български синове на семейството славянско", което бе отпечатано през май 1994 год. от Издателство Бяло Братство под ISBN 954-8091 -16-Х, като бе придружено с обяснителни бележки. 2. „Изпитът, който ти беше даден, да се бориш лично с Княза на този свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи да покаже Твоята вътрешна духовна сила, че си този, който е верен във всичко... „ (Стр.
към текста >>
81.
ПОСЛЕСЛОВ
,
,
ТОМ 2
Д-р Вергилий
Кръстев
СКРИЖАЛИТЕ НА ДУХА БЕИНСА ДУНО Тази поредица се представя и ръководи от самото начало от д-р Вергилий
Кръстев
. 1.
Да ви не блазни нищо, нито да има противоречия помежду ви, да ви не сполети някое зло. Гледайте да не оскърбите Господа, Който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да Му служим вярно, без да се повръщаме назад." Ето това пророчество се изпълни през 1980 год. и архивът на Савка бе обран, окраден и разхвърлен. Но Бог поругаем не бива. Ще се яви един от человеческите синове, който ще носи името: „Верен и истинен ученик на Всемировия Учител Беинса Дуно" и той ще извърши Волята Божия да съхрани и запази и предаде на следващите поколения Скрижалите на Бога за човечеството от Шестата раса. Амин.
Д-р Вергилий
Кръстев
СКРИЖАЛИТЕ НА ДУХА БЕИНСА ДУНО Тази поредица се представя и ръководи от самото начало от д-р Вергилий
Кръстев
. 1.
През 1990 г. бе образувана работна група от Мария Арсова - София, Весела Маркова - Айтос и д-р Вергилий Кръстев - София, които подготвиха едно издание на молитвите на Учителя. Бе работено с оригинални фото-копия от молитвено тефтерче на Учителя, както и с молитвените тефтерчете на първите ученици на Учителя. Предпечатната подготовка бе осъществена от Весела Маркова, която отпечата към 300 броя, които сама финансира и разпространи лично. След като се основа Издателство „Бяло Братство", то молитвите на Учителя бяха предоставени да се издадат от него. (Изд.
към текста >>
бе образувана работна група от Мария Арсова - София, Весела Маркова - Айтос и д-р Вергилий
Кръстев
- София, които подготвиха едно издание на молитвите на Учителя.
и архивът на Савка бе обран, окраден и разхвърлен. Но Бог поругаем не бива. Ще се яви един от человеческите синове, който ще носи името: „Верен и истинен ученик на Всемировия Учител Беинса Дуно" и той ще извърши Волята Божия да съхрани и запази и предаде на следващите поколения Скрижалите на Бога за човечеството от Шестата раса. Амин. Д-р Вергилий Кръстев СКРИЖАЛИТЕ НА ДУХА БЕИНСА ДУНО Тази поредица се представя и ръководи от самото начало от д-р Вергилий Кръстев. 1. През 1990 г.
бе образувана работна група от Мария Арсова - София, Весела Маркова - Айтос и д-р Вергилий
Кръстев
- София, които подготвиха едно издание на молитвите на Учителя.
Бе работено с оригинални фото-копия от молитвено тефтерче на Учителя, както и с молитвените тефтерчете на първите ученици на Учителя. Предпечатната подготовка бе осъществена от Весела Маркова, която отпечата към 300 броя, които сама финансира и разпространи лично. След като се основа Издателство „Бяло Братство", то молитвите на Учителя бяха предоставени да се издадат от него. (Изд. 1994 г., ISBN 954-8091 -08-9.) 2. По случай 130 години от рождението на Учителя Дънов на 22 май 1994 г.
към текста >>
Ето защо поредицата „Скрижалите на Духа Беинса Дуно" ще се продължи от Библиотека „Житен клас", която се води от д-р Варгилий
Кръстев
, поради това, че той още от самото начало води и представя тази поредица. 6.
започна да работи Издателство „Бяло Братство". С постановление на Министерския съвет бе наредена задължителна преригистрация на всички сдружения с идеална цел и фондации, регистрирани по Закона за лицата и семействата. С решение N 301 от 25 юли 1994 г., подписано от министър-председателя Любен Беров и главния секретар на Министерския съвет Веселин Благоев, на основание чл.133-а и ал.1 на параграф 1 от Закона за лицата и семействата Министерският съвет отказа да преригистрира Сдружение с идеална цел „Духовно общество Бяло Братство" и фондация „Окултен, научен, приложен и просветен център на „Бялото Братство", със седалище София. По тази причина Издателство „Бяло Братство" временно (до м. март 1995г.) преустанови своята работа.
Ето защо поредицата „Скрижалите на Духа Беинса Дуно" ще се продължи от Библиотека „Житен клас", която се води от д-р Варгилий
Кръстев
, поради това, че той още от самото начало води и представя тази поредица. 6.
„Разговорите с Духа Господен" са оригинали и са взети от фотокопие на тефтерчета на Учителя. 7. Изминаха 50 години от заминаването на Учителя (1944-1994) и сега е времето, когато те трябва да се издадат. Онзи, който е готов и комуто съзнанието е будно за Словото на Учителя, ще може да се ползва от скрижалите. За останалите те са недостъпни и остават заключени за обикновеното човешко съзнание. Те ще чакат следващата епоха.
към текста >>
Д-р Вергилий
Кръстев
Онзи, който е готов и комуто съзнанието е будно за Словото на Учителя, ще може да се ползва от скрижалите. За останалите те са недостъпни и остават заключени за обикновеното човешко съзнание. Те ще чакат следващата епоха. Ето причината, която ни накара да осъществим тази идея, възникнала преди 30 години. Така, с публикуването си, Скрижалите ще се запазят за следващите поколения.
Д-р Вергилий
Кръстев
към текста >>
82.
1. СПОМЕНИТЕ - Пътя на ученика
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Пътя на ученика ПОВЕСТВОВАНИЕ - ПЪРВО - летопис - ВЕРГИЛИЙ
КРЪСТЕВ
БОРИС НИКОЛОВ 1.
Пътя на ученика ПОВЕСТВОВАНИЕ - ПЪРВО - летопис - ВЕРГИЛИЙ
КРЪСТЕВ
БОРИС НИКОЛОВ 1.
СПОМЕНИТЕ Животът е сложно явление. Във по-голямата си част е скрит и неизвестен. А малката част, която знаеме от него, това е личният ни опит - науката, изкуствата и природата около нея доколкото я познаваме. Животът се развива по една последователност, по една вътрешна логика, онова, което идва отвътре от незнайното съчетано с външната обстановка получават се нови форми, действия, които ние не всякога разбираме. В това изявление на незнайното става един чуден процес, един дълъг път, извървян с години, записан, запазен в спомена.
към текста >>
83.
2. ОБЕТ ПРЕД АТОН И ПРЕД БОГА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Целуна Му ръка, като се обърна към Него, после посочи мене с
пръст
и Му каза: „Г-н Дънов, на Вас поверявам моят син." Учителят се усмихна и рече: „Хубаво!
И така родът бе спрян поради неизпълнение на обета пред Атон. Закони има, които съществуват и които ние не познаваме. На един от съборите в Търново през 1922 г. баща ми беше дошъл в Търново, за да ме види, понеже току-що бяхме се върнали от комуната в Арбанаси, където всички бяхме заболели от малария. И тогава баща ми се срещна с Учителя.
Целуна Му ръка, като се обърна към Него, после посочи мене с
пръст
и Му каза: „Г-н Дънов, на Вас поверявам моят син." Учителят се усмихна и рече: „Хубаво!
" Така че истинският Атон беше при Учителя на Изгрева в София. Атон означаваше Изгрев и аз бях в Школата на истинския Атон, така че обета на баща ми се изпълни. Той ме повери като ученик в Школата на Учителя. След мен дойдоха като ученици в тази Школа и сестра ми Цанка, и братята ми Николай и Стефан. Е, трябваше да заплатим цената на първият обет и затова родът ни се прекъсна.
към текста >>
84.
6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Бил е честен и известен по онова време, едър на
ръст
.
Не се сбъдна майчината мечта. Дядо ми Ботю Рачев, преди да започне руско-турската война през 1877/78 г. бил пощальон по турско време, разнасял пощата с две магарета и пътя му бил от Търново-Дряново, Габрово-Троян-Казанлък. Отначало е пътувал с тези две магарета и пощата е носел в дисаги. Но писмата и товарът се увеличил след време и започнал да пътува с кола теглена от коне и така разнасял пощата.
Бил е честен и известен по онова време, едър на
ръст
.
Когато идват руските войски и завзели върхът Шипка, той взима от един чорбаджия под наем два големи вола с дълги извити рогове и започнал да пренася муниции и храна на Шипка за нейните защитници, а на връщане свалял ранените войници. Това не било лесно, защото турците са обстрелвали с гюлета от планината Малоша, т. е. малката планина. Карал с колата и бурета с вода през лятото, а тогава е било топло и жесток пек. Така той изкарал цялата война с тези два вола с големите изкривени рогове.
към текста >>
Всички опълченци се явяват за медали и за Гергьовския
кръст
за храброст, а дядо ми отказва и не желае медал.
По-късно тези събития съм ги виждал на скици и на албуми. Ужасяващо впечатление предизвикаха те върху мен. Тогава пред мене излезе една картина и аз се виждам как се сражавам на Шипка и след това бивам убит. Може би дядо да е смъкнал този убит руски войник и да го е погребал, защото трябва да има връзка между него, убития руски войник, който след време трябва да се роди като негов внук и да носи името Борис. Войната свършва.
Всички опълченци се явяват за медали и за Гергьовския
кръст
за храброст, а дядо ми отказва и не желае медал.
Казва: „Не съм се бил за медал и кръст! " А баба ми беше много недоволна от това, особено когато на опълченците и на другите, които са помагали на отбраната на Шипка са им отпуснали пенсии. Слушах лично как не минаваше ден баба да не му опява, че не взел пенсия. Той мълчеше, не съжаляваш. С баба ми прекараха скромно живота си.
към текста >>
Казва: „Не съм се бил за медал и
кръст
!
Ужасяващо впечатление предизвикаха те върху мен. Тогава пред мене излезе една картина и аз се виждам как се сражавам на Шипка и след това бивам убит. Може би дядо да е смъкнал този убит руски войник и да го е погребал, защото трябва да има връзка между него, убития руски войник, който след време трябва да се роди като негов внук и да носи името Борис. Войната свършва. Всички опълченци се явяват за медали и за Гергьовския кръст за храброст, а дядо ми отказва и не желае медал.
Казва: „Не съм се бил за медал и
кръст
!
" А баба ми беше много недоволна от това, особено когато на опълченците и на другите, които са помагали на отбраната на Шипка са им отпуснали пенсии. Слушах лично как не минаваше ден баба да не му опява, че не взел пенсия. Той мълчеше, не съжаляваш. С баба ми прекараха скромно живота си. Пищовите, с които дядо ми е пътувал като пощальон, за да се пази от разбойници ги намерих като малко момче на тавана.
към текста >>
Баба се
кръсти
, а дядо ме гледа и ми вика: „Аз тебе те познавам от Шипка.
С баба ми прекараха скромно живота си. Пищовите, с които дядо ми е пътувал като пощальон, за да се пази от разбойници ги намерих като малко момче на тавана. Те бяха заредени от преди 20 години и стояха в един сандък. Дръпнах кремъка и петлето на пищова, че като гръмна оня ми ти пищов, запрати ме от тавана чак долу до огнището при дядо ми. Щеше да ме убие.
Баба се
кръсти
, а дядо ме гледа и ми вика: „Аз тебе те познавам от Шипка.
Човек кога веднъж го гръмват с пищов, втори път и да искат не могат го гръмна." Аз мигам и нищо не разбирам. После разбрах, когато за пръв път проговорих и се разчетах и започнах да превеждам от руски на български без да съм учил този език. Причината бе, че си го знаех от рождение и беше дошло времето да си го припомня. По онова време във вся- ка къща имаше много оръжие. Че пищови, че ятагани, че пушки кремъклийки, че копия, че бойни брадви и какви ли не още работи.
към текста >>
85.
11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И като посегнах към хляба един се пресегна с една голяма лъжица и ме удари през
пръстите
.
Не мога да намеря думи да го изкажа на родителите си. Непрекъснато съм под влиянието на спомените от прекараните дни на събора в лозето. Спомням си, бяхме седнали на обед, казахме обща молитва и ме поканиха да си взема от туй или онуй, което беше на трапезата. Престраших се и посягам с лявата си ръка, понеже съм левак и с нея си служа повече, така както останалите хора си служат с дясната ръка. А аз съм седнал между стари, възрастни братя.
И като посегнах към хляба един се пресегна с една голяма лъжица и ме удари през
пръстите
.
„Шът, шът, туй повече да не го правиш" и ме изгониха от масата. Станах и напуснах масата. Не знаех за какво ме изгониха. След малко идва моят приятел Кузман, който ме въведе в лозето и който гарантира за мен и ми каза: „Братко, не трябва да посягаш с лявата ръка към хляба, защото това е символ на другата, на Черната ложа. И затова те изгониха старите братя.
към текста >>
А аз имах дълги ръце, широка длан и дълги
пръсти
и съм висок на
ръст
и бях изключително як.
След малко идва моят приятел Кузман, който ме въведе в лозето и който гарантира за мен и ми каза: „Братко, не трябва да посягаш с лявата ръка към хляба, защото това е символ на другата, на Черната ложа. И затова те изгониха старите братя. Защото си седнал на трапезата на Бялото Братство, а посягаш с ръката на Черната ложа." Аз се усмихвам и му отговарям: „Та аз съм левичар и работя само с лявата ръка." Той ме гледа и не вярва. После погледна към едно далечно дърво и каза: „Вземи един камък и го запрати към онова далечно дърво. Ако си левак ще стигне камъка до него." Аз се наведох, взех камъка и с дългата си шепа едвам го обхванах.
А аз имах дълги ръце, широка длан и дълги
пръсти
и съм висок на
ръст
и бях изключително як.
Без да се засилвам, замахнах и с лявата ръка с такава сила изпратих камъка, че той прехвърча на два метра над високото дърво и излетя още 30 метра далеч от дървото. Поглеждам Кузман, а той ме зяпна и не вярва. А той бе слабичък като вейка и като го духнеш ще падне. Помоли ме: „Я повтори още веднъж." Той вече ме гледа изпитателно и по същия начин изпратих още един такъв камък на по-далечно разстояние. Тогава Кузман отиде да обясни на онзи стар брат с бялата брада, че аз съм левичар.
към текста >>
Ето идва същата жена продавачка на картички с двама полицаи, оглежда се тук-там, открива ме по високия ми
ръст
и накрая идва при мен и казва: „Този е!
Минахме през Югославия и спряхме на гарата в Белград. Тук ми устроиха едно покушение. Влакът трябваше да престои на гарата два часа и ние, няколко млади хора пътуващи отидохме в града да го разгледаме и да купим някоя картичка, за да изпратим на нашите. Така влезнахме в една книжарница, купихме картички от една жена, която ги продаваше. Не мина много време и ние сме на гарата и чакаме влака да тръгне.
Ето идва същата жена продавачка на картички с двама полицаи, оглежда се тук-там, открива ме по високия ми
ръст
и накрая идва при мен и казва: „Този е!
" Полицаите ме арестуват. Казват ми: „Ти си взел на тази жена 400 динара." Правят ми обиск. „Как съм взел 400 динара? " Парите ми са описани, ето моят опис от митницата и ето парите в портфейла ми. Събличам сакото си, изтърбушвам джобовете на панталона си и вътре няма никакви други пари.
към текста >>
86.
16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Кръстю
Тюлешков 22.
Евдокия Иванович 17. Еленка Андрееева 18. Кирил Икономов 19. Кирил Паскалев 20. Константин Константинов 21.
Кръстю
Тюлешков 22.
Кузман Кузманов 23. Люба Радославова 24. Мария Зафирова 25. Марийка Петкова 26. Мария Тодорова 27.
към текста >>
Кръстю
Христов 47.
Стоян Караенев 37. Тодор Попов 38. Христо Койчев 39. Цветанка Щилянова 40. Цеко Етугов 41.
Кръстю
Христов 47.
Генчо Алексиев 42. Методи Константинов 48. Елена Хаджи Григорова 43. Иван Жеков 49. Петър Камбуров 44.
към текста >>
Кръстю
Христов 10.
Димитър Стоянов 5. Цочо Диков 6. Методи Константинов 7. Влад Пашов 8. Иван Антонов 9.
Кръстю
Христов 10.
Пеню Ганев 11. Генчо Алексиев 12. Неделчо Попов 13. Христо Цонзоров 14. Георги Йорданов 15.
към текста >>
87.
26. ЖЪТВАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ожънахме житото, направихме го на снопи, наложихме го на
кръстци
и бяхме готови за хармана, да овършеем житото.
От горе се поставяше връшник, то е един купест похлупак, така устроен, че да покрие отгоре и подницата и питата, а върху него се поставяше жар и пепел. Така питата от топлата подница и топлия връшник се печеше. Това е най-лесният начин да се сдобиеш с вкусен хляб. Така си изпичахме ечемичените пити. Бяхме осем млади и здрави хора, които усвоиха жътварството и успяхме да завършим нашата полска работа преди селяните.
Ожънахме житото, направихме го на снопи, наложихме го на
кръстци
и бяхме готови за хармана, да овършеем житото.
И така щяхме да се сдобием с жито за хляб. Но селото се управлява от кмет и община. В селото по-рано е имало кражба на снопи, тъй че сега не се позволява да се внасят снопи от полето и да се започне хармана докато всички селяни не бъдат готови с жътвата. Денят определен за пренасяне на снопите беше след 15 дни. А до това време ние не можехме да работим нищо друго.
към текста >>
88.
30. КРЪСТЮ ТЮЛЕШКОВ ЯДЕ ДЖАНКИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
30.
КРЪСТЮ
ТЮЛЕШКОВ ЯДЕ ДЖАНКИ Ние бяхме на нивата и работехме.
30.
КРЪСТЮ
ТЮЛЕШКОВ ЯДЕ ДЖАНКИ Ние бяхме на нивата и работехме.
Дойде време за обед и изпратихме Кръстю Тюлешков да отиде в селото, за да вземе храната и да я донесе на полето. Качи се на коня, язди без седло и отиде в селото. Там бяха направили една чорба и я сложили в менче. Кръстю държи с едната си ръка менчето, а с другата торбата с хляб и язди. Идва към нас.
към текста >>
Дойде време за обед и изпратихме
Кръстю
Тюлешков да отиде в селото, за да вземе храната и да я донесе на полето.
30. КРЪСТЮ ТЮЛЕШКОВ ЯДЕ ДЖАНКИ Ние бяхме на нивата и работехме.
Дойде време за обед и изпратихме
Кръстю
Тюлешков да отиде в селото, за да вземе храната и да я донесе на полето.
Качи се на коня, язди без седло и отиде в селото. Там бяха направили една чорба и я сложили в менче. Кръстю държи с едната си ръка менчето, а с другата торбата с хляб и язди. Идва към нас. А ние чакаме - обяд е и сме прегладнели чак дори от работа и от немотията.
към текста >>
Кръстю
държи с едната си ръка менчето, а с другата торбата с хляб и язди.
30. КРЪСТЮ ТЮЛЕШКОВ ЯДЕ ДЖАНКИ Ние бяхме на нивата и работехме. Дойде време за обед и изпратихме Кръстю Тюлешков да отиде в селото, за да вземе храната и да я донесе на полето. Качи се на коня, язди без седло и отиде в селото. Там бяха направили една чорба и я сложили в менче.
Кръстю
държи с едната си ръка менчето, а с другата торбата с хляб и язди.
Идва към нас. А ние чакаме - обяд е и сме прегладнели чак дори от работа и от немотията. Добре, но Кръстю минава покрай една джанка и много му се преяждат джанки. Не иска да слезе от коня, спуска той менчето с ръка и го поставя на крака си и от там го поставя долу на земята. Стъпва на коня след това и оттам се прехвърля на джанката и яде джанки.
към текста >>
Добре, но
Кръстю
минава покрай една джанка и много му се преяждат джанки.
Качи се на коня, язди без седло и отиде в селото. Там бяха направили една чорба и я сложили в менче. Кръстю държи с едната си ръка менчето, а с другата торбата с хляб и язди. Идва към нас. А ние чакаме - обяд е и сме прегладнели чак дори от работа и от немотията.
Добре, но
Кръстю
минава покрай една джанка и много му се преяждат джанки.
Не иска да слезе от коня, спуска той менчето с ръка и го поставя на крака си и от там го поставя долу на земята. Стъпва на коня след това и оттам се прехвърля на джанката и яде джанки. По едно време като поглежда долу какво да види. Гледа две прасета си пъхнали зурлите в менчето и здравата грухтят и лапат чорбата. Скача той от дървото, прогонва ги, но чорбата останала по-малко от половината.
към текста >>
89.
33. МАЛАРИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Там бяхме на уважение и всички ни сочеха с
пръст
.
Аз последен се разболях от маларията, а другите всички така бяха отслабнали, че не можеха да вървят. Накрая Жечо ни качи на влака. Пътуването с него също беше трудно. Така най-после пристигнахме в Търново. Жечо беше съобщил от гарата по телеграфа и от Търново ни поеха братята и сестрите дошли на събора.
Там бяхме на уважение и всички ни сочеха с
пръст
.
„Ето ги комунарите! " Но на следващия ден като ни тръшна маларията на легло и ни затресе, а нас ни няма навън, тогава се питат: "Къде са комунарите? " Идват и ни гледат, а ние сме налягали на земята и се тресем. А един пита: „Та това ли са комунарите, да ги тресе треска? " А сестрата, която се грижи за нас троснато отговаря: „Е, те, това са те!
към текста >>
90.
34. ПИСМО ОТ ЖЕЧО
,
До Борис Николов
,
ТОМ 2
От друга страна дядо поп отговаря на началника си, че ще се труди да оправдае
кръста
, с който го натоварят - като обещава, че ще се бори с вътрешни и външни врагове на църквата.
Само ние трима се ръкувахме. После дядо владика ни помоли да послушаме и Прочете се от един свещеник - Протопар написано на книга, продиктувано от владиката до Царя Бориса Ш.Телеграма, с която му честитят имения ден и му съобщават, че и в с. Ачларе се прави молебен за Него. „Иларион". Дядо попа го произведоха в свещенически сан - Протоархиерей - като заслужил. - Достоен - и го изпяха „Достоен ест." Държа реч владиката за дядо попа и го похваля.
От друга страна дядо поп отговаря на началника си, че ще се труди да оправдае
кръста
, с който го натоварят - като обещава, че ще се бори с вътрешни и външни врагове на църквата.
Мак посяхме много. Поникна добре, кога отидохме да го копаем, то той се изгубил - изсъхнал. Тъй като се сее плитко, а се засуши и всичкия изсъхна. После го изорахме наново и посяхме мамуле. Приготвихме още две ниви за мамуле, но още са несяти.
към текста >>
91.
35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Вадим камъни, за да изграждаме кладенеца, защото при замръзване и разтопяване разпуска се
пръста
и се събаря.
Разчуло се е, че Чеирската река е пресъхнала и имало много риба. Заинтересовах се и нещо ми нашепна, че пак я зага-зих. Отидох под нашата ливада и виждам, че реката пресъхнала, а рибчета се събрали на купчини в по-дълбоките места, гдето се е задържала водата за по-дълго време, но и там изчезнала, а рибките останали на сухо и измряли. Бързо разчиствам покосеното сено на страни и отворих път на водата да върви от дето не й местото, но там си е пожелала, но късно е вече, рибките си остават мъртви, подобно на прасето. Ако да бях ял месо не бих имал толкова грях колкото ми от тия постъпки.
Вадим камъни, за да изграждаме кладенеца, защото при замръзване и разтопяване разпуска се
пръста
и се събаря.
Вадим ги в голямата река дето беше банята до каваците с труд и мъка отворихме кариерата - рудницата и щом почнаха да излизат хубавите камъни откри се мравуняк и от студа мравите измират. Имаме шарено коте, за една година успя да довърши мишките. Ами сега започна гълъбките и птиченцата. Най-вече вечер при залязване на слънцето тогава лови нещастните птиченца. Преди няколко вечера като теглех чакъл от кладенеца, а Йорджо е вътре копае, котето подплашва няколко птиченца от покрива на къщата и кацат на сливата.
към текста >>
92.
45. НЕ ПРЕКАЛЯВАЙ С ФИЗИЧЕСКАТА РАБОТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Така веднъж Учителят ме повика с
пръст
, отидох при Него, после с показалеца и с жест на дясната си ръка ме посочи и строго ме осъди: „Няма да прекаляваш с физическата работа." След малко добави: „Да стоплиш и да пиеш зелев сок!
45. НЕ ПРЕКАЛЯВАЙ С ФИЗИЧЕСКАТА РАБОТА И така с моят занаят започнах да работя тежка физическа работа при Бертоли главно мозайка по строежите на София. Бях много як и силен. Вдигах големи тежести, които двама човека не можеха да помръднат.
Така веднъж Учителят ме повика с
пръст
, отидох при Него, после с показалеца и с жест на дясната си ръка ме посочи и строго ме осъди: „Няма да прекаляваш с физическата работа." След малко добави: „Да стоплиш и да пиеш зелев сок!
" И аз започнах да пия тоя зелев сок. Пеню Ганев имаше една голяма каца с наложено зеле и аз тази каца я изпих за няколко месеца. Следващите години си слагах по една каца зеле, за да пия зелев сок. Тя спомагаше на храносмилането ми, защото аз страдах от болен стомах, имах язва и бях капризен на храна. Не можех да ям всякаква храна, както и сготвено от кой да е човек.
към текста >>
Но работех тежък физически труд, разбивах камъни и като отида на урок
пръстите
ми бяха все изранени, загрубели и професора ми казва: „Ти с тези ръце на флейта не може да свириш." И така свърши кариерата ми на флейтист.
Намерих си учител и почнах да вземам уроци. Записах се да следвам в музикалната академия в София през учебната 1925/26 г. Тогава си взех изпита по флейта с добър 4 и трябваше да запиша втора година. Но се забавих и трябваше да платя глоба от 100 лв. Взимах уроци при проф. Стефанов.
Но работех тежък физически труд, разбивах камъни и като отида на урок
пръстите
ми бяха все изранени, загрубели и професора ми казва: „Ти с тези ръце на флейта не може да свириш." И така свърши кариерата ми на флейтист.
Пък аз не съм по малките работи. На мен ми кажи, пренеси Витоша от другата страна на Искъро и аз ще ти я пренеса. Но с малки работи не мога да се занимавам. флейтата продадох в последствие и с парите трябваше да издадем песнопойката на Мария Тодорова за песните на Учителя. Асистент по ботаника не станах.
към текста >>
93.
46. УРОК ПО ПЕСТЕЛИВОСТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Бях с много широки
пръсти
и през тях минаваха много пари.
Намерих подходящо място и сложих тази половин турска керемида. После слезнах на земята. Дадоха ми да пия чай. Учителят ме погледна строго. Разбрах че това беше урок по пестеливост, защото аз бях много щедър, стигащ до разточителство.
Бях с много широки
пръсти
и през тях минаваха много пари.
И ги давах за неща, за които после виждах, че съм сгрешил. Дългите ми пръсти на ръката, както и широките ми пръсти останаха до края на живота. Не можах да се променя. Останах си щедър и разточителен, по някой път по-малко, а други пъти повече. Зависеше от случая и от обстоятелствата.
към текста >>
Дългите ми
пръсти
на ръката, както и широките ми
пръсти
останаха до края на живота.
Дадоха ми да пия чай. Учителят ме погледна строго. Разбрах че това беше урок по пестеливост, защото аз бях много щедър, стигащ до разточителство. Бях с много широки пръсти и през тях минаваха много пари. И ги давах за неща, за които после виждах, че съм сгрешил.
Дългите ми
пръсти
на ръката, както и широките ми
пръсти
останаха до края на живота.
Не можах да се променя. Останах си щедър и разточителен, по някой път по-малко, а други пъти повече. Зависеше от случая и от обстоятелствата. Но урока по пестеливост трябва да го разкажа, защото това е урок от Учителя към ученика. Днес съм тук, но утре ме няма, а урока по пестеливост, предаден от Учителя трябва да остане, защото той е предаден за ученика от Школата.
към текста >>
94.
55. ЧЕШМАТА И ИЗВОРЪТ НА ДИАНА БАД
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Като каптирахме хубаво и изчистихме, то в глинения пласт направихме каптаж, по който водичката да се оттича и се получи една тънка струйка вода, колкото един
пръст
дебела.
„В този пясък има вода" Ние като разчистихме пясъка с лопати, оказа се, че е мокър. Отвън беше сух, но като разчистихме и като разкопахме и отсякохме по-навътре пласта, оказа се, че е мокър. Тогава ние каптирахме едно разстояние може би 20 м, направихме улейче, а под пясъка имаше глина и в глината направихме един каптаж. И действително в глината започна да се събира малко водичка от синия пясък. От този син пясък започна да излиза мъничко водица.
Като каптирахме хубаво и изчистихме, то в глинения пласт направихме каптаж, по който водичката да се оттича и се получи една тънка струйка вода, колкото един
пръст
дебела.
Тази водичка ние отведохме в по-ниската част на брега и там направихме една малка чешма. Ние които бяхме строители, защото аз работих по строежите заедно с Бертоли, то каквито плочи имахме и камъни, направихме с тях чешмата. Мисля че имаме снимки от нея. От Изгрева приятелите, които живееха там и които си бяха построили било дървени барачки, било палатки, идваха тук и взимаха вода от тази водичка и чешмичка. Оказа се, че е много ценна и хубава вода.
към текста >>
95.
57. ЗАДАЧИ С ВОДАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Навеждаш се и с едната ръка масажираш
пръстите
си ту на единия, ту на другия крак.
Съблекат се и се обливат с топла слънчева вода и след това легнат да си починат. Трето: След като починат ще станат и ще си сварят вода и ще пият гореща вода. Оттогава пием все топла вода. Четвърто: Учителят препоръчваше да се обливаме с топла слънчева вода поставена в една кофа или леген да се нагрее цял ден. Пето: Всяка вечер краката се поставяха в топла вода, независимо как си прекарал деня.
Навеждаш се и с едната ръка масажираш
пръстите
си ту на единия, ту на другия крак.
Шесто: Учителят препоръча на нас младите да носим вода в две големи стомни по 15 литра. Обикновено ги носехме на ръце, а понякога на кобилица. Занасяхме ги на Изгрева и след това минавахме от барака на барака и предлагахме вода на всекиго. Всеки си взимаше от тази вода най-малко по една чаша, защото знаеше задачата от Учителя. Идеята бе, че един отива при извора на живота, пълни и налива с блага своите съдове и след това занася и раздава тези блага на своите братя и сестри.
към текста >>
96.
73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Пръстени
не носеше.
Може би два или три карата, хубав диамант. На врата си слагаше една златна верижка, на която долу бе закачен хубав златен часовник Омега. Учителят беше точен и винаги се съобразяваше с времето и с часовника. Като определи среща навън в града отиваше на часа. Часовникът му беше винаги в ръката.
Пръстени
не носеше.
Тези неща ги пазехме, но милицията при обиска ги взе и те изчезнаха. За нас бяха реликви, а за тях скъпоценности, които се обръщат в пари. Обущата Му бяха направени от наши братя обущари по мярка. Тогава нямаше още фабрично производство на обувки, а обущарите сами правеха обувки. Ние имаме и сега запазена мярка на стъпалото на Учителя.
към текста >>
97.
88. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Като организатор за фонда бе определен
Кръстю
Тулешков.
Винаги след един Младежки събор се правеше екскурзия до Рила, като приятелите биваха уведомявани да бъдат добре екипирани с дебели дрехи, завивки, платнища или палатки. Обикновено Георги Радев изпращаше съобщенията за тези събори, а писмата-отговор бяха адресирани до Жечо Панайотов. Още в началото се реши да се направи просветен фонд, който да издаде всички материали по Младежките събори. Такъв фонд бе създаден като бе съставен просветен комитет от Младежкия клас, в който влизаха трима братя и три сестри. И всички трябваше да внасят сумите си в централния касиер, който беше Жечо Панайотов.
Като организатор за фонда бе определен
Кръстю
Тулешков.
Благодарение на тези приятели бяха издадени материалите на 8-те Младежки Събори. Това е интересен материал за проучване. По-късно този фонд се опита да подпомогне издаването на беседите от Младежкия Окултен Клас, които бяха много изостанали. Всеки Младежки събор завършваше с екскурзия на Рила. С Учителя пребивавахме много дни сред природата.
към текста >>
98.
99. АНТИМИНСЪТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
99. АНТИМИНСЪТ Антиминсът представлява копие на една картина рисувана от художник, която представлява свалянето на Христа от
кръста
на Разпятието.
99. АНТИМИНСЪТ Антиминсът представлява копие на една картина рисувана от художник, която представлява свалянето на Христа от
кръста
на Разпятието.
Тук има идея, има закони и символика. Първите приятели я имаха окачена в рамки по стените. При нея също имаше правила за работа на ученика. За нея също трябва да се напише една монография. Накратко тя представлява един от скрижалите на Бога, чрез които Бялото Братство освобождава България от турско робство.
към текста >>
Антиминсът представлява картина, където е изобразено свалянето на Христа от
кръста
.
Накратко тя представлява един от скрижалите на Бога, чрез които Бялото Братство освобождава България от турско робство. Историята на антиминса ще бъде дадена допълнително от един млад брат. За сега не можем да споменем нищо повече, за да не се опорочат нещата. Идеята трябва да се реализира в подходящо време и така както Учителят държеше: образцово. Антиминсът представлява копие на една картина рисувана от художник, от старо време, чието копие е извадено в Москва през 1820 г.
Антиминсът представлява картина, където е изобразено свалянето на Христа от
кръста
.
Идеята е тази: Като минеш през кръста на страданията и като те свалят от кръста твоите ученици и другите, които те обичат, след това идва Възкресението, идва надеждата за бъдещия живот. Туй е главната идея. За какво служи Антиминсът? Преди век той стана знаме, емблема на една инициатива на монасите от Атонските манастири. Там имаше монаси от всички народи, които бяха поробени от турците: гърци, сърби, българи, румънци и др.
към текста >>
Идеята е тази: Като минеш през
кръста
на страданията и като те свалят от
кръста
твоите ученици и другите, които те обичат, след това идва Възкресението, идва надеждата за бъдещия живот.
Историята на антиминса ще бъде дадена допълнително от един млад брат. За сега не можем да споменем нищо повече, за да не се опорочат нещата. Идеята трябва да се реализира в подходящо време и така както Учителят държеше: образцово. Антиминсът представлява копие на една картина рисувана от художник, от старо време, чието копие е извадено в Москва през 1820 г. Антиминсът представлява картина, където е изобразено свалянето на Христа от кръста.
Идеята е тази: Като минеш през
кръста
на страданията и като те свалят от
кръста
твоите ученици и другите, които те обичат, след това идва Възкресението, идва надеждата за бъдещия живот.
Туй е главната идея. За какво служи Антиминсът? Преди век той стана знаме, емблема на една инициатива на монасите от Атонските манастири. Там имаше монаси от всички народи, които бяха поробени от турците: гърци, сърби, българи, румънци и др. Тогава на избрани монаси от Атон, които могат да мислят и могат да се молят с молитвен дух, възниква в тях идеята да се организират и да започнат обща молитва към Бога за освобождението им от агарянско иго.
към текста >>
И когато влезнеш в един дом и видиш, че на стената е закачена картината Антиминса, на която е изографисано свалянето на Христа от
кръста
, означаващо, че след смъртта идва Възкресението, т. е.
Като работят известно време, решават, че е дошло времето тази акция да се разпръсне към всички поробени народи. И решават да изпратят монаси в Сърбия - сърби, в Румъния - румънци, в България - българи, в Гърция - гърци, които да подберат между населението хора с молитвен дух, които да се включат в тази обща молитва. Значи кръгът се разширява за общата молитва, участват и представители на народите. В знак на това; че даден човек е посветен в тази акция и е приел да изпълнява общата молитва, му се дава един Антиминс. Той бива окачен на стената и към него са дадени правила за работа с него и какви молитви в какви дни да се четат.
И когато влезнеш в един дом и видиш, че на стената е закачена картината Антиминса, на която е изографисано свалянето на Христа от
кръста
, означаващо, че след смъртта идва Възкресението, т. е.
освобождението, то трябва да знаеш, че този дом участвува в общото молебствие за освобождаването на поробените народи от турско иго. И така монасите тръгват, уж с тефтери да събират помощи за манастира, а те разпръсват Антиминса и привличат хора да участвуват в общата молитва. Така започва възраждането в поробените народи. След това започват политическите акции с четите, с революционните комитети, но това всичко се предшествува от молитвите на Атонските монаси. Значи политическото пробуждане на народите се предшествува от молитвите на монасите.
към текста >>
99.
111. МАРИЯ ТОДОРОВА. ВРЪЗКАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
В нея се
кръстосваха
почти всички братски проблеми през време на Школата.
Затова не може да се говори за Братството без да се говори за този живот. Нашата дружба с Мария трая повече от 55 години. Живеехме добре с нея. Тя беше чувствителна много и откликваше на всичко. Беше чуден барометър.
В нея се
кръстосваха
почти всички братски проблеми през време на Школата.
Посетихме село Арбанаси, разгледахме старите къщи, уличките криви калдаръмлии. Тука преди стотици години е текъл живота. Широки дворове, градини, тесни криви улици, стари чешми пресъхнали вече. Някога са текли води, звънели са менци, чували са се смехове, разговори и песни. Весел народ е живял тук.
към текста >>
100.
112. КОМУНАТА В РУСЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
тя се осъществи в стопанството на братя Маркови, които бяха пет братя като
пръстите
на една ръка.
Дори завърши трагично първият ни опит. Всички се разболяхме от малария, с която се борихме няколко години, а двама от комунарите станаха жертва на маларията. Заминаха си. На следващата година, но вече през ваканцията беше направен втори опит за комунален живот, в Русе. През 1923 г.
тя се осъществи в стопанството на братя Маркови, които бяха пет братя като
пръстите
на една ръка.
В такова съгласие живееха. Работливи хора, способни и търговци. Те имаха най-големият колониален магазин в Русе. Доставяха стоки от чужбина и магазинът им беше изрядно зареден. Имаха голямо и добре подържано стопанство около 200 декара в местността Свирчовица, което бе идеално наредено.
към текста >>
НАГОРЕ