НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
235
резултата в
98
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях
, 1898 г.
За артиста,
поета
, мечтателя, вярата е идеалното чувство, изгледа на това величествено огнище, разпалено с божествената ръка по вечните върхове, за да води човечеството към хубавото и истината.
Тя го поставя достоен да надвие най-големите препятствия. В тая смисъл е дето се е казало, че вярата преместя баирите, което без съмнение, трябва да е казано метафорически, като баирите тук представляват струпаните мъчнотии по пътя на новаците, страстите, невежеството, предразсъдъците и материалния интерес. Изобщо не се съглежда във вярата освен вярването на някои религиозни догми приети без никакъв изпит. Но вярата може да се вземе и за уверение, което въодушевява човека и го влече към други някои цели. Вярата съществува от самосебе си, била тя в някоя материална работа, или вяра 8 някое политическо отношение, или тая в отечеството.
За артиста,
поета
, мечтателя, вярата е идеалното чувство, изгледа на това величествено огнище, разпалено с божествената ръка по вечните върхове, за да води човечеството към хубавото и истината.
Религиозната вяра, която отвлича разума и се отнася в разсъждението на другите, която приема едно поучително тяло, истинско или лъжливо, и се подчинява без никаква кантрола - това е сляпата вяра. В нетърпението си, 8 своите извън мярката стъпки, тя протича лесно към изменството, към принудителността и води към фанатизма. Разгледана в тази точка, вярата е още един силен двигател: Тя е научила хората да се подчиняват и да страдат. Развратена от духа на властта, тя е бивала причина на много криминални престъпления, но в своите нещастни следствия, тя ни показва още пространството на средствата, които тя обема. Ако, следователно, сляпата вяра може да произведе такива действия, то като какво не може направи вярата, подкрепена от разума, вярата, която разсъждава, различава и проумява?
към текста >>
2.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Темпераментите” в сп. 'Родина'
, 06.1901 г.
Техните мисли са изобилни, чувствата интензивни, умът е бодър и извънредно деятелен, този е темпераментът на велики
поети
и художници.
Хора с този темперамент обичат изобщо да прекарват тихо и спокойно и да имат съзнанието, че те живеят.3. Менталния или умствен темперамент (фиг. 15) зависи от преобладаващото влияние и развитие на мозъка и нервната система и се характеризира с телосложение относително слабо и деликатно; глава относително голяма, лице обло или крушообразно, чело високо и бледо, светли очи и изразително лице с деликатно очертани черти. Косата е мека и коприненоподобна, кожата прозрачна с деликатно устройство; гласът някак си с висок тембър; изгледът на физиономията е оживен и пълен с умствено изражение. Лица от този темперамент притежават прекрасни чувства, изящен вкус и голяма любов за хубавото и прекрасното в природата.
Техните мисли са изобилни, чувствата интензивни, умът е бодър и извънредно деятелен, този е темпераментът на велики
поети
и художници.
Тези, които го притежават в добра степен, са склонни към литературни и художествени занятия. Тези първоначални темпераменти, като се съчетават в разни размери образуват всичките видове, които съществуват. Един чисто мотивен или витивен или ментален темперамент не може да се намери в своята първоначална чистота; в съгласие със своето преодоляване по необходимост става едно отклонение от симетрията на развитието. Най-доброто темпераментно състояние е това, в което трите тези първоначални елементи се хармонически смесват. В това се добива съвършенството на физическото устройство на тялото и най-доброто състояние за хармонията на умствените проявления.
към текста >>
3.
Учителя посещава Ямбол
, 12.08.1901 г.
Той е евангелски проповедник и християнски
поет
.
Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров. 43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр. Херсон (дн.Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи. Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност.
Той е евангелски проповедник и християнски
поет
.
Многократно е арестуван от руските власти за проповядване на баптистката вяра. Емигрира в Румъния, след това в България (Хасково – 1896 г. и после няколко години в Пловдив, до отпътуването му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън(Пенсилвания, САЩ). През 1908 г. заминава за Канада и се заселва в Торонто.
към текста >>
4.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Сливен
, 15.08.1901 г.
Той е евангелски проповедник и християнски
поет
.
Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров. 43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр. Херсон (дн.Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи. Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност.
Той е евангелски проповедник и християнски
поет
.
Многократно е арестуван от руските власти за проповядване на баптистката вяра. Емигрира в Румъния, след това в България (Хасково – 1896 г. и после няколко години в Пловдив, до отпътуването му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън(Пенсилвания, САЩ). През 1908 г. заминава за Канада и се заселва в Торонто.
към текста >>
5.
Учителя прави обиколка из Северозападна България
, 02.1903 г.
Бъчваров да е дал
поетичния
облик на тези „бели“ мисли на П.Дънов, отпечатани тук, тъй като самият Т.
На първа страница на посоченото в писмото сп. „Виделина“, Г.І, кн. ІV-V (отговаряща на с. 53 от продължаващата пагинация), се появяват същите стихове. Възможно е редакторът на списанието Тодор Ив.
Бъчваров да е дал
поетичния
облик на тези „бели“ мисли на П.Дънов, отпечатани тук, тъй като самият Т.
Бъчваров списва стихове.Така стихотворението придобива следния вид: Любовта е извор, тя живота ражда, Света длъжност благодатно нему всажда; Тя го тика към доброто да се стреми, Във напредък стъпки трайни той да вземи.
към текста >>
6.
Учителя посещава град Плевен
, 8.04.1903 г.
Бъчваров да е дал
поетичния
облик на тези „бели“ мисли на П.Дънов, отпечатани тук, тъй като самият Т.
На първа страница на посоченото в писмото сп. „Виделина“, Г.І, кн. ІV-V (отговаряща на с. 53 от продължаващата пагинация), се появяват същите стихове. Възможно е редакторът на списанието Тодор Ив.
Бъчваров да е дал
поетичния
облик на тези „бели“ мисли на П.Дънов, отпечатани тук, тъй като самият Т.
Бъчваров списва стихове.Така стихотворението придобива следния вид: Любовта е извор, тя живота ражда, Света длъжност благодатно нему всажда; Тя го тика към доброто да се стреми, Във напредък стъпки трайни той да вземи.
към текста >>
7.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Плевен
, 9.04.1903 г.
Бъчваров да е дал
поетичния
облик на тези „бели“ мисли на П.Дънов, отпечатани тук, тъй като самият Т.
На първа страница на посоченото в писмото сп. „Виделина“, Г.І, кн. ІV-V (отговаряща на с. 53 от продължаващата пагинация), се появяват същите стихове. Възможно е редакторът на списанието Тодор Ив.
Бъчваров да е дал
поетичния
облик на тези „бели“ мисли на П.Дънов, отпечатани тук, тъй като самият Т.
Бъчваров списва стихове.Така стихотворението придобива следния вид: Любовта е извор, тя живота ражда, Света длъжност благодатно нему всажда; Тя го тика към доброто да се стреми, Във напредък стъпки трайни той да вземи.
към текста >>
8.
Писмо на Учителя до Пеню Киров
, 1.01.1906 г.
От Цариброд е и
поетесата
Олга Славчева (1894-1967), която написва текста на Паневритмията.
1 месец и помага на К. Иларионов да се излекува. По това време П. Дънов държи и сказка по френология, след което посещава семейство Керемедчиеви, които са родом от Цариброд. Тогава бъдещата стенографка Савка (1901-1945) е на 4 години и това е нейната първа среща с нейния Учител.
От Цариброд е и
поетесата
Олга Славчева (1894-1967), която написва текста на Паневритмията.
към текста >>
9.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 20 август
, 20.08.1912 г.
Така е с
поета
, музиканта и пр.
Трябва основа. И човек трябва да има упование, че под нозете му има нещо, на което да може да се крепи. Вземете светските хора; например, един търговец, докато има в ума си парите, той чувствува, че има основа, а щом изгуби своето богатство, той вече навежда главата си и у него настава особено състояние. Така е и с учения човек — щом изгуби своето знание, губи се и неговото настроение. Вземете и един певец — докато има глас, той се въодушевява.
Така е с
поета
, музиканта и пр.
Но така е и с религиозния человек: докато той има упование в Бога, той диша; започне ли, обаче, да се колебае, настава у него раздвояване. Човек има това чувство да познава дали има основа под себе си и за себе си. Та щом влезе съмнението във вашия ум, показва, че почвата, на която седите, започва да се разклаща и руши. Основата, това е мястото, от което ние трябва да имаме тази основа за себе си. Тя е потребна и е потребна за всичките хора в живота.
към текста >>
10.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 7 август
, 7.08.1915 г.
Н.: - Върху тази
поетична
фигура за царската дъщеря и царския син, който като дойде, ще направи света по-другояче - хвърлете повече светлина върху този царски син и тази царска дъщеря.Учителят:-Той е много важен въпрос, който изисква цяла беседа.
Така един мъж, когато иска да се ожени, трябва първо да направи баня, да се измие и вчеши и да купи рокля на момата - тогава ще го приемат вкъщи. Някоя жена мисли, че ще изправи мъжа и мъжът мисли същото. Мислят се много умни да направят това. Това никога не може да стане.Н.: -„Нацапана кукла отгоре, а панукла* отдолу"-дето се казва, по какво може да я познаеш? Учителят: - По миризмата.Н. Н.: - Често пъти груби са мъжете - да ме извинят.Учителят: - Той ли е маскиран, или нейните очи така виждат?
Н.: - Върху тази
поетична
фигура за царската дъщеря и царския син, който като дойде, ще направи света по-другояче - хвърлете повече светлина върху този царски син и тази царска дъщеря.Учителят:-Той е много важен въпрос, който изисква цяла беседа.
Мъжете не въздишат ли за тази царска дъщеря? Гр.: - И жените.Н.: - Явява се един момък, иска да се ожени за едно момиче, кой е начинът, по който може да се разберат? Мисля, че е по-полезно това да се направи предварително, отколкото сетне, когато се съберат и се видят добре един другУчителят: - Вие имате едно схващане за този царски син и за тази царска дъщеря, бих желал да зная вашето мнение.В.: - Види се, дълго време са царували слуги на царските тронове и слугини, и така ще върви доста дълго време, докато видим истинския наследник. Както в притчата за лозарите, когато дойде господарят, ще върже слугите и ще вземе лозето.Учителят: - Вземете втората част от притчата. Христос дава разгадката какво ще направи.
към текста >>
11.
Димитър Голов завършва земния си път.
, 8.11.1917 г.
От всички тия езици той знаеше наизуст избрани
поетически
късове, които с часове декламираше.
Узунов дава кратка характеристика за Д. Голов в своята книга „Това бяхме“, в главата „Малкият клуб“: „Той беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, беше още млад и хубав. Елегантен и с маниери – у него всичко фино. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски.
От всички тия езици той знаеше наизуст избрани
поетически
късове, които с часове декламираше.
С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор, той беше много интересен. Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, както аромат пчелите. Живееше с гости било в дома му, било в книжарницата. Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията.
към текста >>
От всички тия езици той знаеше наизуст избрани
поетически
късове, които с часове декламираше.
Макар надминал 55 години, беше още млад и хубав. Елегантен и с маниери – у него всичко фино; скъпи пръстени кичеха пръстите му; връзката на врата му – разкошна; ланецът на часовника му – златен, особена изработка; дрехите му от най-скъпата материя, а цветът – подходящ на лицето и косата му, винаги от най-добри майстори ушити; портфейлът му – от крокодилска кожа. Голов бе добил своето образование в Италия. На младини скитал много. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски.
От всички тия езици той знаеше наизуст избрани
поетически
късове, които с часове декламираше.
С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор, той беше много интересен. Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, както аромат пчелите. Живееше с гости било в дома му, било в книжарницата. Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията.
към текста >>
От всички тия езици той знаеше наизуст
поетически
късове, които с часове декламираше.
Макар надминал 55 години, бе още млад и хубав. Елегантен и с маниери - у него всичко бе фино: скъпи пръстени кичеха пръстите му, връзката на врата му разкошна, ланеца на часовника му златен - особена изработка, дрехите му от най-скъпа материя, в цвят подходящ на лицето и косата му, винаги от най-добри майстори шити, портфелът му от крокодилска кожа. Голов бе добил своето образование в Италия. На младини скитал много. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски.
От всички тия езици той знаеше наизуст
поетически
късове, които с часове декламираше.
С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор - той беше много интересен. Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, като цветния аромат - пчелите. Живееше обикновено с гости, било дома, или в книжарницата. Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията.
към текста >>
12.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
Издател и главен редактор на списанието е софийският адвокат и
поет
символист Иван Толев.
Иван Толев започва да издава в София списание "Всемирна летопис" „Всемирна летопис“ е българско списание за езотерика, излизало в София от 22 март 1919 до март 1927 година.
Издател и главен редактор на списанието е софийският адвокат и
поет
символист Иван Толев.
Девиз на изданието е мисълта на Учителя Петър Дънов: „Работете между тоя народ, защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план.“ На страниците на „Всемирна летопис“ са публикувани множество значими текстове, сред които Златните стихове на Питагор, „Смъртта и нейната тайнственост“ от Камил Фламарион, първият български превод на текст на Емануел Сведенборг (откъс от книгата „За небесата, за света на духовете и за ада“, публикуван под заглавието „Езикът на ангелите“), коментар на Сифра Дзениута от Симеон бен Йохай, резюмета от беседи на Петър Дънов, стихотворения на Иван Грозев, Дора Габе, Иван Толев и др. Списанието поддържа постоянна рубрика по окултни науки - астрология, хиромантия и др., помества сведения за наблюдавани в България и в чужбина паранормални явления, както и новини от културния живот, като посещението на Рабиндранат Тагор в България през 1926 година. Списанието е спряно след атаки от страна на църквата, както и на Иван Грозев и Стефан Консулов. Учителя пише статии в списанието под псевдонима ХХХ.
към текста >>
Всекиму бих препоръчал да прочете от Гьоте „Die Natur" - едно религиозно съзерцание на природата, до което стигна великият
поет
, философ и голям биолог.
*В идната „Научна седмица" пак тъй накратко ще разгледаме отношението на държавата към положителната наука, религия и теософския мистицизъм стреми да проникне с едно внедрено в него чувство - религиозното чувство. Оттук почва религията, като истинската, добре разбраната, а не окарикатурена биология довежда и учения, „материалиста" до това схващане. Науката свършва там дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина от едната или другата страна довежда до безсмислени и само вредни спорове. До религиозното чувство стига простия човек от самосебе си, биолога - по пътя на истинското научно изследване.
Всекиму бих препоръчал да прочете от Гьоте „Die Natur" - едно религиозно съзерцание на природата, до което стигна великият
поет
, философ и голям биолог.
Само полуученият е маскирал своето естествено религиозно чувство, без да е могъл по пътя на положителната наука да го развие до степен на съзерцание на природата, което е същото чувство, но вече в една по- съвършена форма. Религиозното чувство в човека, в свръзка с понятието за смъртта, се проявява в него още през тъй наречената млада каменна епоха; по-рано той е бил още твърде близо до животинството, туй чувство за него е било нещо непознато. Заедно с развитието на човечеството, в разните народи, през разните времена това внедрено у нас чувство се облича в разни форми. И най-съвършената форма на религията - християнството, със своите високи морални принципи - почива пак върху него. Второстепенни работи в религията, като едно средство за възпитание или за по-лесно възприемане от лростия народ, естествено не могат да удовлетворят по-високите изисквания на учения; но тези работи могат да не удовлетворяват и един просветен християнин, даже християнски проповедник.
към текста >>
Всички вероучители говорят за прераждане, и самите те са стигнали по тоя път до свръхчовечество.[5] Свръхчовекът не е само блян на
поет
, и богочеловеци е имало в историята - те не са нито легенда, нито мит; те са цветът и плодът на обещанието - първенците на човешкия род, завършили своята земна еволюция и стигнали върха - свръхбитие, Нирвана.
През себе трябва да мине всеки човек, за да стигне до истината, която е Бог, да се слее с истината, и сам да се обожестви, да стане свръхчовек или богочеловек. Всички ние сме синове Божи, казва Исус, и трябва да станем съвършени като нашия Отец небесен. Как? - в един само кратък живот? Но тоова е невъзможно. За постигането на тоя божествен идеал са нужни много животи, през които безсмъртната човешка душа се усъвършенствува и проявява своята божествена същина.
Всички вероучители говорят за прераждане, и самите те са стигнали по тоя път до свръхчовечество.[5] Свръхчовекът не е само блян на
поет
, и богочеловеци е имало в историята - те не са нито легенда, нито мит; те са цветът и плодът на обещанието - първенците на човешкия род, завършили своята земна еволюция и стигнали върха - свръхбитие, Нирвана.
И наистина, самите те са върхове, които съединяват небето и земята, откъдето се вижда вечното незалязващо слънце на истината: Кришна, Буда, Зороастър, Хермес, Орфей, Исус, АполонийТиански. И в днешната критическа епоха - според завета на Христа и според Теософията - се очаква такъв свръхчовек, който да обедини всички религии - клонове на едната религия - и да побратими народите, като положи начало на нова цивилизация и изведе человечеството из днешния хаос. От всичко казано става ясно, че теософията се явява в света не да разединява и да опълчва едно срещу друго различните течения, не да сгъстява спластения фанатичен мрак от векове в душите, а да разведри хоризонти и да хвърля светлина по всички пътища на тъмното човешко битие, и да води към мир и братство, тъй че в света да има един Пастир и едно стадо. Ето защо теософията не е против никоя религия, защото всички религии имат еднакъв божествен произход; те всички са основани от Мировия Учител, направо или чрез Негови ученици, те са дело на великата Бяла Ложа, от името на която великият учител Христос действува и чертае различните пътища, които водят към една цел. Една от задачите на теософията е да съживи отделните религии върху една обща основа, и който се опълчва против теософията, той се опълчва против делото на Христа, който е един за всички - дихание на цялото человечество, което е плът от неговата плът.
към текста >>
13.
Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева, София
, 1919 г.
Пътят, който Господ е начертал в своя промисъл за всяка душа на земята трябва да се изходи, зададените уроци да се научат,
поетата
работа досвърши.
София (Няма дата в източника. Поставена е символична дата) Любезна Е. Казанлъклиева, Получих писмото ви.
Пътят, който Господ е начертал в своя промисъл за всяка душа на земята трябва да се изходи, зададените уроци да се научат,
поетата
работа досвърши.
Всеки трябва усърдно да търси своя път и да пребъдва в него. Лутанието не е наука. Ученика като постъпи в първия клас след като го свърши успешно трябва да продължи да свърши трети, четвърти, пети, шести, седми и тъй нататък. Когато някой направи дългове и ме пита що да прави, казвам му, плати ги. Когато някой е пропуснал училището и ме пита що да правя, казвам му, постъпи да довършиш.
към текста >>
14.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920
, 19.08.1920 г.
Стихотворенията на
поета
всеки слуша, но малцина ги разбират.
9. НЕОБИКНОВЕНОТО В ОБИКНОВЕНОТО изразено чрез различни методи и светли прояви Много изкуства има в света: художество, музика, поезия и ред други. Картините на художника всеки вижда, но малцина ги разбират. Произведенията на музиката всеки вижда, но малцина ги разбират.
Стихотворенията на
поета
всеки слуша, но малцина ги разбират.
Обаче има едно велико изкуство, което малцина разбират, а още по- малцина виждат, а именно: много знания да имаш, големи знания да имаш, свръхзнания, но да знаеш да мълчиш и да знаеш кога и как да ги изявиш. Много неща да виждаш; отдясно и отляво, отвътре и отвън, от този и от онзи свят, но да ги използуваш разумно и когато крайната необходимост ги изисква. Много неща да чуваш, но да знаеш кога и как да ги предадеш. Да познаваш силите на природата - топлина, светлина и електричество, да ги носиш в себе си, но да знаеш кога, как и доколко да си служиш с тях. Щастлив е онзи, който е прозрял, дори в минимална степен, това велико изкуство в своя Учител.
към текста >>
15.
Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева
, 21.03.1921 г.
Тя е
поетеса
и е написала стихотворения и преживяванията, които имала.
Нямаше и легло, а спеше върху сламеник, сложен на земята. Учителят й позволява да си направи нормална барака в двора на сестра Елена Каназирева, в която живя до края на живота си. Познала мъките и скърбите на живота, тя винаги влизаше в положението на страдащите братя и сестри, утешаваше ги и им помагаше с каквото можеше. Тя беше неотлъчна от Учителя. Посещаваше редовно беседите и си взимаше бележки, които е преработвала в дома си, и е написала три тетрадки с бисери от Словото на Учителя.
Тя е
поетеса
и е написала стихотворения и преживяванията, които имала.
Домът й е бил винаги с широко отворена врата за сестрите, които идваха от града на беседа и след това разговаряха с нея. Тя с живото Слово успя да обърне много отрудени, страдащи души към Бога, и да даде своят принос в делото на Учителя. В клас Анка сяда на определен стол по средата на салона и щом започва беседата цялата става на слух и не вижда околните. Някой я бодат с игла, за да проверят доколко тя слуша концентрирано Учителя. Тя дори не ги усещ а и продължава да слуша съсредоточено.
към текста >>
16.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март
, 4.03.1922 г.
Сестра Олга Славчева, една много симпатична, пъргава като гумена топка сестра, с
поетичен
писателски талант, е описала много, а може би и всички екскурзии в които тя е участвувала.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март За тази екскурзия може да се прочете в спомените на Николай Дойнов и Олга Славчева 1. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША, Николай Дойнов 2. 4 март 1922 г., [Витоша], Спомени на Олга Славчева 18. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША
Сестра Олга Славчева, една много симпатична, пъргава като гумена топка сестра, с
поетичен
писателски талант, е описала много, а може би и всички екскурзии в които тя е участвувала.
Тук поместваме описанието на една екскурзия станала на 4 март 1922 година.[1] „Вечер е, разфуча се буен вятър, донесе дъжд, студ, влага. А раниците ни са вече готови за път. Обувките намазани със смазка, дебеличките дрехи и те са закачени до вратата. Небето е цяло покрито с гъсти облаци.
към текста >>
Вечно пей, пише,
поетеса
.
Може по цялата световна долина, да има сега кал и сивота, но вътре у нас е чисто и светло. В гърдите ни пеят, вечните Богове на планината, симфонията на снега и слънцето". Това е една екскурзия описана от Олга Славчева. Тя беше много мила, симпатична сестра, игрива и вечно пей. Тя даде думите на „Паневритмията".
Вечно пей, пише,
поетеса
.
Имаше барака на Изгрева, където живееше. Преди това живееше в София при един наш последовател, който беше директор на „Гранатоит" над Перник, казваше се Русев. После си направи малка барачка на Изгрева. Ако трябваше да разкажем последователно по етапи екскурзиите до Витоша, то можем да кажем следното: I. етап - сборен пункт, беше последната спирка на трамвая, където сега е хотел „Хемус", в Лозенец, където на едната страна беше държавната печатница.
към текста >>
17.
Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева
, 22.03.1922 г.
Тя е
поетеса
и е написала стихотворения и преживяванията, които имала.
Нямаше и легло, а спеше върху сламеник, сложен на земята. Учителят й позволява да си направи нормална барака в двора на сестра Елена Каназирева, в която живя до края на живота си. Познала мъките и скърбите на живота, тя винаги влизаше в положението на страдащите братя и сестри, утешаваше ги и им помагаше с каквото можеше. Тя беше неотлъчна от Учителя. Посещаваше редовно беседите и си взимаше бележки, които е преработвала в дома си, и е написала три тетрадки с бисери от Словото на Учителя.
Тя е
поетеса
и е написала стихотворения и преживяванията, които имала.
Домът й е бил винаги с широко отворена врата за сестрите, които идваха от града на беседа и след това разговаряха с нея. Тя с живото Слово успя да обърне много отрудени, страдащи души към Бога, и да даде своят принос в делото на Учителя. В клас Анка сяда на определен стол по средата на салона и щом започва беседата цялата става на слух и не вижда околните. Някой я бодат с игла, за да проверят доколко тя слуша концентрирано Учителя. Тя дори не ги усещ а и продължава да слуша съсредоточено.
към текста >>
18.
Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата
, 7.07.1922 г.
И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е
поета
, освен от гореизброените автори, още и от:
Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие.
И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е
поета
, освен от гореизброените автори, още и от:
А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ. Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност). Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово.
към текста >>
19.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
И списатели, и инженери, и
поети
, и дърводелци ще имаме, тъй че ще знаем да правим туй-онуй, нищо няма да ни се е.
Ние трябва да бъдем способни, да знаем как да послужим на хората. Ние трябва да бъдем сръчни и способни за всичко. В нашата Школа ще застъпим всички занаяти. Нама да има занаят, който да не познаваме. Всички изкуства ще застъпим и от нас по-добри специалисти няма да има.
И списатели, и инженери, и
поети
, и дърводелци ще имаме, тъй че ще знаем да правим туй-онуй, нищо няма да ни се е.
Никого няма да викаме отвън да ни работи. Някой брат няма къща; хайде няколко други братя ще се заемат, в 2-3 недели ще му направят къща с 2-3 стаи. Ще строим... Ако искате, аз пръв ще ви дам пример. (229 стр.) „Да се примирим, казват, да живеем братски". Как?
към текста >>
20.
„Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък
, 27.08.1922 г.
И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е
поета
, освен от гореизброените автори, още и от:
Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие.
И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е
поета
, освен от гореизброените автори, още и от:
А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ. Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност). Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово.
към текста >>
21.
Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)
, 1.08.1923 г.
Вървя нататък, а в душата ми този чуден образ на „доброволната жертва”, на този Добър Дух на Планината, на това неоценимо природно благо.Пътуваме към изток по билото на Сините камъни и разполагаме стан в едно
поетично
гнездо от високи стройни дървета и сенчести храсти.
В душата ми още ехти шепота на вълшебния конник, който още ме носеше на своите криле. Нозете ми слизат, а душата ми остава там горе, при Голямата Чаталка... Хаотично преплетени върхове и долини покрити с вечна зеленина.„Равна река” като някакво истинско чудо, подобно небесно видение блика от земята и тича в мощна река. Колко е хубаво! Просто не мога да се помръдна от възхищение! Тя извира от сърцето на Балкана доброволна чиста жертва за човека.
Вървя нататък, а в душата ми този чуден образ на „доброволната жертва”, на този Добър Дух на Планината, на това неоценимо природно благо.Пътуваме към изток по билото на Сините камъни и разполагаме стан в едно
поетично
гнездо от високи стройни дървета и сенчести храсти.
Лягаме върху нажежените от слънчевия пек скали, унесени в сладка дрямка. Дишаме чудесен въздух, напоен от аромата на безброй цветя. Гойни стада подрънкват далечни звънци, затънали в буйни пасища.Слизаме нататък - при звъна на стадата. Всред вълшебна полянка налягали овци, а всред тях високата фигура на старец овчар. - Запознаваме се.
към текста >>
Гората ми подаваше своите
поетични
ръце и ме зовеше напред.
Но това не е пътека, а път, по който навярно и колари могат да минат. Срещаме турци дървари със, своите малки магаренца. Те крадат дърва и ги продават на тия, които до вчера им са били роби...По някой път широка вълшебна ливада се открива към слънцето с хилядите си цветя и билки. Сякаш гората гледа към небето. Тук-таме, пакостна ръка е клала огън в коренището на мощен дъб и той е почнал да съхне... Брадва не веднъж е правила опит по гладка и грапава кора на дърветата.Отделям се от групата, която бе изключила от разговора си древните и съвременни мъдреци, а включила сега кулинарното изкуство.
Гората ми подаваше своите
поетични
ръце и ме зовеше напред.
Събух се боса и тръгнах по нагорещената пухкава земя. Приятно пареше тя нозете ми, защото сключените горе тук-таме мощни клоне на дъбове и букаци докарваха хладина.Из гората налягали повалени дървета. Някои от тях са вече изгнили. По тях растат треви, цветя, здравец. Приличат на мечки - полегнали -жадни за стръв.
към текста >>
22.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември
, 9.09.1923 г.
Едно дете декламира като
поет
.
Ако някой от вас мисли, че не е учен, че няма знания ще му докажа, че не е тъй. Учените хора, както светът днес разбира „учени хора", това е едно заблуждение, това не са учени хора. Някои хора са прочели много тома книги. И когато ги изпитат по някои въпрос цитират от тая или оная книга. Това не е богатство.
Едно дете декламира като
поет
.
но каква разлика има между него и твореца на художественото произведение! Това, коетоот нас може да се създаде, това е наше. Единственото богатство, с което ние можем да разполагаме сега, това е само Божията Любов. Това е чисто, кристално. Има един, който ще ни каже: „Ела с мене".
към текста >>
23.
Излиза първият брой на сп.'Житно зърно'
, 01.1924 г.
Много от нашите
поетеси
писаха първите си стихове там.
да се организира издаването на книжнината. Това подтикна приятелите и те създадоха редакционен комитет в София, в който влязоха 5 братя и пет сестри с литературни наклонности. Редакцията на „Житно зърно" се помещаваше в салона на „Оборище" 14. По-късно като главен редактор се оформи Георги Радев. Но първите години се движеше от Георги Марков и Методи Константинов.Днес списание „Житно зърно" едва ли го има някъде напълно запазено от всичките му годишнини.
Много от нашите
поетеси
писаха първите си стихове там.
Накрая то стана като един извор на сведения за братския живот за следващите поколения. В редакционния комитет бяха повече Кузман Кузманов, Георги Топалевски, Константин Константинов, Добин Гарвалов и др. 94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО" Изгревът - Том 2
към текста >>
24.
Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 2 септември
, 2.09.1924 г.
Една мелница можем да я превземем, вместо нова да правим.Ние сме са разумния труд -
поета
, като го накарате да работи само физическа работа, ще огрубее.
" - Излъже те като фараона, болестта пак ще дойде.Но да нямаш целта да му вземеш богатството. Користолюбие да няма, а служба Богу! Отче наш. 8 1/2 часа вечертаСегашния свят както е устроен, ние трябва да го превземеме. Всички нашите приятели, трябва да минете през търговията.
Една мелница можем да я превземем, вместо нова да правим.Ние сме са разумния труд -
поета
, като го накарате да работи само физическа работа, ще огрубее.
Всеки ще работи, но според способността си. По наряда 1-ва серия -14 беседи - от 10. IX. до 10. XII. -12 седмици (84 дни - за 6 дни една беседа)
към текста >>
25.
Четири упражнения от Учителя, дадени на 6 декември
, 6.12.1925 г.
След това става бавно спущане на ръцете надолу и бавно издишване на
поетия
въздух, със слаби прекъсвания.
След това същата ръка минава бавно пред гърдите, под брадата, докато се опъне настрани и така остава в същото положение. След това лявата ръка прави широк полукръг напред и започва бавно да се движи върху дясната, от пръстите до рамото. Това упражнение се прави три пъти с лявата ръка и три пъти с дясната, при което мисълта е силно съсредоточена. През време на упражнението ръцете трябва да бъдат силно обтегнати.Четвърто упражнение: Ръцете са изпънати настрани. Поема се въздух, кой колкото може.
След това става бавно спущане на ръцете надолу и бавно издишване на
поетия
въздух, със слаби прекъсвания.
През време на поемането и издишването на въздуха мисълта трябва да бъде силно концентрирана. При издишването се брои до двадесет.
към текста >>
26.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък
, 6.05.1926 г.
Коя е тя, кой е, що й сложил това наистина заслужено
поетично
име, не зная, но вървейки по нея, дишайки аромата на хилядите й цветя, ние се пренасяме неволно от този - в друг свят прекрасен и неземен.
Може би тя не знае ни отде иде и накъде отива. Но това не прави песента й по-малко весела. Събраните й в дуло води с ромона си, като че благодарят на тогова, който стори това и висока чест й даде - така стройно докарана позната и обична в цялата околност да бъде.Пием чай, излягваме се на припек, па оставяме дрехи и раници на неколцина и почваме да се изкачваме. Газим по боров клек и боровинкови храсти. Ей ни на самодивската поляна.
Коя е тя, кой е, що й сложил това наистина заслужено
поетично
име, не зная, но вървейки по нея, дишайки аромата на хилядите й цветя, ние се пренасяме неволно от този - в друг свят прекрасен и неземен.
Сини цветчета, подобно бисерни капки наръсили зелената ливада. Още по-дребни, розови, подобно карамфилчета гледат с нежни очици небето и в очите им трепка бисер сълзи роса. Резньовете бляскаво се очертават всред лазурния фон на небето. Хей там, вирнал глава в облаците пее Мусалла. Разказва той, че там живеят Богове, богове много по-красиви и съвършени, отколкото гръцките побойници наОлимп... И прав е той да се хвали, защото новите измервания доказват, че той е с няколко метра по-висок от Олимп...Родопите е синкаво бяла, прилича на забулена в тайна царкиня, скрила по светли върхове затаен копнеж.
към текста >>
Приличам на зле окълвано пиленце, но чини ме се, че съм на сигурно място.По едно време Той се обръща към мене (бях от дясно му) и ме пита: „Кой е най-големия български
поет
?
Влизам вътре, пълно с хора - обиколили огъня. Учителят е там - погледна ме особено. До него седи художницата Цветана Гатева. Тя веднага скочи и ми отстъпи местото си... Сядам. Всички ме гледат с очудване, съчувствие и казват: „Очите ти подути, сякаш сливи.” Огънят пръска искри, гори полекичка, няма комин да тегли а пушека през вратата излиза.
Приличам на зле окълвано пиленце, но чини ме се, че съм на сигурно място.По едно време Той се обръща към мене (бях от дясно му) и ме пита: „Кой е най-големия български
поет
?
” - Вазов, отговарям, и Славейков. „Ами коя е най-голямата българска поетеса? ”, продължава той. Вместо да кажа Мара Белчева поради плача едвам изговарям: Вара Велчева; (а тази същата Мара... но да спи зло под камък). Хълцам задавена от плач и гледам пръскащите искри.
към текста >>
„Ами коя е най-голямата българска
поетеса
?
До него седи художницата Цветана Гатева. Тя веднага скочи и ми отстъпи местото си... Сядам. Всички ме гледат с очудване, съчувствие и казват: „Очите ти подути, сякаш сливи.” Огънят пръска искри, гори полекичка, няма комин да тегли а пушека през вратата излиза. Приличам на зле окълвано пиленце, но чини ме се, че съм на сигурно място.По едно време Той се обръща към мене (бях от дясно му) и ме пита: „Кой е най-големия български поет? ” - Вазов, отговарям, и Славейков.
„Ами коя е най-голямата българска
поетеса
?
”, продължава той. Вместо да кажа Мара Белчева поради плача едвам изговарям: Вара Велчева; (а тази същата Мара... но да спи зло под камък). Хълцам задавена от плач и гледам пръскащите искри. Тогава Учителя ме погледна, като ме запита; „Имаш ли нещо за ядене? ” И кротко, чудно благо с очи на грижовна майка, на любящ брат и верен приятел ме погледна Той.
към текста >>
27.
Учителя присъства на четвъртия младежки събор - 7 юли, София
, 7.07.1926 г.
В него се публикуват статии по текущ и въпроси, по окултните науки, резюмета от беседи на Учителя, а понякога и цели беседи, много стихотворения и разкази на наши млади, талантливи
поети
и писатели.
Всичките се провеждат в София. Цветът на младата интелигенция в Братството изнася, доклади и реферати, които засягат въпросите за анархизма, комунизма, атеизма, толстоизма и новото учение. Учителят с голяма любов и умение ръководи и коригира младежките, в повечето случай наивни разбирания и ги насочва към практическо приложение на новите идеи, изнесени в Словото. Той дава много педагогически и идейни правила за живота. В резултат на тази интензивна духовна дейност, започва издаването на „Житн о зърно", което като целогодишно списание, продължава да излиза до заминаването на Учителя 1944 г.** Негов вдъхновител и главен редактор е Георги Радев.
В него се публикуват статии по текущ и въпроси, по окултните науки, резюмета от беседи на Учителя, а понякога и цели беседи, много стихотворения и разкази на наши млади, талантливи
поети
и писатели.
Въведена е рубрика „Из нашия живот" от Боян Боев, в която се дават сведения за братския живот на групите в България. Дейността на братството се разширява. В Севлиево под редакцията на Атанас Николов започна да излиза вестник „Братство"***. , а по-късно и неговият превод на есперанто - „Фратецо". Издаването на списанието и вестниците е съпроводено с много трудности, предимно финансови.
към текста >>
28.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Ел Шадай. Благовещение
, 7.04.1927 г.
Тук Учителят даде чудно поръчение:
Поетите
да пишат за всяка екскурзия.
Ние сърдечно благодаряхме за този разнообразен и все пак красив ден, че живи и читави се връщаме у дома. Лицата ни алени, загорели от студа, очите блестят от радост и придобита сила.Витоша и сега ни доказа, че е блага за нас и, че никой път не бива да се боим от нейните нахмурени вежди, че тя пак ще ни даде това за което сме отишли.Слизаме. Нито следа от сутрешния сняг. Нозете ни потъват в зеленото кадифе на пролетната зеленина.На „Зеленка” почиваме. Там пеем възторжени песни.
Тук Учителят даде чудно поръчение:
Поетите
да пишат за всяка екскурзия.
И още нещо: Покани Мара Белчева и дядо Благо, (а за мен извикаха всички останали) за Великден, когато пак дойдем тука при топло слънце, да му прочетат по една поема за слънцето...Коя ли е тя, кой ли ще му прочете най-прекрасната поема. Не съм ли аз най-малката от всичките? Що мога аз в сравнение с тая Мара Белчева, за която Пенчо Славейков толкоз песни е изпял.Дали пък моята поема не е вече написана и не чака своето време? Видя щем на Великден.Но защо Той не спомена моето име, а остави всички единодушно да вляза и аз в числото на избраните поети? Ето ме вече в моето приятно жилище.
към текста >>
Видя щем на Великден.Но защо Той не спомена моето име, а остави всички единодушно да вляза и аз в числото на избраните
поети
?
Там пеем възторжени песни. Тук Учителят даде чудно поръчение: Поетите да пишат за всяка екскурзия. И още нещо: Покани Мара Белчева и дядо Благо, (а за мен извикаха всички останали) за Великден, когато пак дойдем тука при топло слънце, да му прочетат по една поема за слънцето...Коя ли е тя, кой ли ще му прочете най-прекрасната поема. Не съм ли аз най-малката от всичките? Що мога аз в сравнение с тая Мара Белчева, за която Пенчо Славейков толкоз песни е изпял.Дали пък моята поема не е вече написана и не чака своето време?
Видя щем на Великден.Но защо Той не спомена моето име, а остави всички единодушно да вляза и аз в числото на избраните
поети
?
Ето ме вече в моето приятно жилище. Пия чай, топля се край печката и пиша... първо екскурзията, после преглеждам това, що се роди преди 3-4 месеца за дивното вечно слънце, което ми е дало толкоз щастие.Наистина, хубав ден е Благовец! Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.20. Благовещение, 7 април 1927 г., четвъртък, Витоша [бивака Ел Шедар]
към текста >>
29.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Великден - втори ден
, 25.04.1927 г.
Учителят помоли поканените
поети
да четат своите слънчеви поеми.
Но до там ние няма да отидем сега, а до нашата мила гостна, при чешмичката, която вече пее всред природата, а не както преди разплакана пълзи навред по земята и не знае своя път. Но Този, който и нас създанията Божии така направлява, помогна и ней, събра водите й и в чучур ги вкара, жадни да пои, песни да пее и прославена да бъде. Наоколо и млада горица, а по-надоле са сухите дърва, които събираме за нашето огнище.На всички ни лицата озарени; като че ли сме получили някое голямо наследство и сега всинца се радваме, че сме станали богати изведнъж. Как стремително вървим към „нашето място”, като че то е някоя добре отоплена зала, снабдена с всички удобства; а то открита ливада, открита, както за слънцето, също и за изобилен дъжд.Почиваме на „Зеленка”. Небето се заоблачи сякаш още не искаше да ни се усмихне.
Учителят помоли поканените
поети
да четат своите слънчеви поеми.
Значи дойде уречения час, Боже, какво ще стане сега? Сърцето ми трепери, просто ще се пръсне от вълнение.Пръв почна дядо Благо. Прочете сполучливата си римована възхвала към слънцето. Бялата му коса и брада, розовото му почти младежко лице сияе от задоволство, защото се счу тих възглас: - Хубаво, хубаво! След него Мара Белчева, подобно жрица, красива и пременена почна с тържествен глас.
към текста >>
Сама прекрасна, та „изпя” на слово своите възторзи към дневното светило.Завърши
поетесата
; Учителят стана и ние - по него.
Прочете сполучливата си римована възхвала към слънцето. Бялата му коса и брада, розовото му почти младежко лице сияе от задоволство, защото се счу тих възглас: - Хубаво, хубаво! След него Мара Белчева, подобно жрица, красива и пременена почна с тържествен глас. Всяка думичка в чудесната й дикция придобиваше магичен смисъл. Гласът й трепти, замира, тихо се издига и замлъква в многозначителни паузи.
Сама прекрасна, та „изпя” на слово своите възторзи към дневното светило.Завърши
поетесата
; Учителят стана и ние - по него.
Съжалително ме изгледаха всички останали, а гордите лавроносци на този ден събираха обилни похвали, щедро дарени от нашата пъстра публика. Моята тетрадка, защото Боже, прости ми, аз написах цяла тетрадка, посрамена остана върху гърдите ми под блузата... О, моя „Асавита”! Горе заварихме всичко готово. Слава Богу. Огънят пращи и пръска весели искри, чайниците - една дузина врят, кипят, вдигат пара и се оплакват, че сме закъснели... Чайниците са нанизани на върлина, подпрена от краищата с големи камъни, а под тях разложена жарава, само да се грееш.- Пийте шестгодишно вино - хили се нашия Урс - Цеко, радостен, че поради услугата си с чайниците при изкачването може всекиму да каже тая шега и любезна дума да отправи.
към текста >>
Може би щях да припадна от изненада и срам, защото макар и готова, аз се срамувам да „отварям” устата си пред такива познати, известни творци като признатата
поетеса
.Но, машинално измъквам прегънатата вече тетрадка и под отправения поглед на 200 души, почвам да чета.
Насядаха амфитеатрално. Аз заставам накрая и жално гледам наоколо. Сега Той ще почне да говори. Ето, отваря уста, усмихнато казва: - Но ето слънцето вече грее, а где е ....Смъртно заби сърцето ми, като чух името си. Трябва да съм побледняла.
Може би щях да припадна от изненада и срам, защото макар и готова, аз се срамувам да „отварям” устата си пред такива познати, известни творци като признатата
поетеса
.Но, машинално измъквам прегънатата вече тетрадка и под отправения поглед на 200 души, почвам да чета.
Слънцето не мръдна отгоре, като хвърляше радостни пръски, които не приличаха на никакъв дъжд, а някакви шеги.Колко време четох, не зная. Колко дълго слънцето стоя като свидетел над нас, не зная. Зная само, че като свърших, чуваха се ридания. Някой се спусна и ме зацелува. Избягах към скалите и се скрих в храсталака.
към текста >>
30.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Гергьовден
, 6.05.1927 г.
Та кого ли, тази Чаровница планина,
поет
не е направила.Не зная, дали е имало „много” уморени и „нажалени”, но когато се отделихме от бивака, пазачи на раници и чайници останаха едвам до 5 -6 души, но и те, докато ние да пристигнем, вече се качват нагоре и сега наистина си почиваха.Красива върволица се заниза по тясната горска пътека.
Някои вече са налягали край широкото жарко огнище, или по сочната трева, а някои пият и се надпиват с „шестгодишно вино”.Още не сме отпочинали, още не сме вдъхнали достатъчно от гостоприемството на нашето „дома”, ехти гърлестия глас на диригента:„Всеки, който не е уморен, А радостен този ден, Ставайте напред деца Горе Витоша зове.”Кога скалъпи Симеонов тази поезия, не знаем. Но Цеко наш ще му е позавидял на тая „сполучлива” рима и може би си ги е и позаписал.
Та кого ли, тази Чаровница планина,
поет
не е направила.Не зная, дали е имало „много” уморени и „нажалени”, но когато се отделихме от бивака, пазачи на раници и чайници останаха едвам до 5 -6 души, но и те, докато ние да пристигнем, вече се качват нагоре и сега наистина си почиваха.Красива върволица се заниза по тясната горска пътека.
Бели шапки, алени кърпи, сини блузи, светли палта се мяркат нагоре измежду зелените гранки като стадо овци.Тук изворче ромоли, пее, тананика, там поточе като бяло козленце тича от камъче на камъче се провира между клонаци и камъни, обикаля яки дънери и с песни продължава своя път. Навеждаме се над кристалните извори в които небето се оглежда и образите ни озарени и радостни, сърбаме глътка от шепите си, плискаме сгорещените си лица. Някои изворчета са засипани с тиня и камъни; спускат се няколко чифта ръце и завчас тинята е изгребана и на нейно място бели камъчета блестят измити и се радват на новия си пост.Стигаме боровия клек, нагазваме из боровинковите храсти и дордето око стигне - се любуваме на прелестните жълтурчета, що се плиснали по тревата като изтървани от пълните скути на разкошната пролет. Като слънчеви усмивки, заедно със синята тинтява, освежават още повече вълшебната поляна - празнична дреха на природата. Върху Резньовете са останали дрипелите на зимния кожух.
към текста >>
31.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите
, 1.11.1927 г.
Наистина неземна красота, която те кара да го наблюдаваш от някое кътче с богоговейно съзерцание.О, защо нямах перото на велик
поет
, за да го възпея.
Как хубаво, красиво се храни; взел в ръката си парченце хляб, топва го в чая си, отхапва наквасения залък от който остават няколко капки по устните му. Това е всичката му закуска. През това време с озарено от блага усмивка лице, се разговаря с неколцина братя. Слънцето блести по снежната му брада и разпилени от ветреца меки коси. За всекиго има по нещо да даде: едному поглед благ, другиму усмивка сияйна, топла; другиму въпрос за нещо, другиму мила поръка за общото благо.
Наистина неземна красота, която те кара да го наблюдаваш от някое кътче с богоговейно съзерцание.О, защо нямах перото на велик
поет
, за да го възпея.
Щях слънчеви слова по цветовете на дъгата да наредя и от гърлото на пролетен зефир да ги изпея. О, мой обични, милий Учителю! Може би, моята поезия за него, трябва да се пише от благоуханието на цветята, от песента на славея, от бодрото веселие на планинския поток, от чистотата на планински извор. Може би, звезда сияйна в небето да бих била, тогава песен достойна за него бих изпяла. Може би - чиста роса, или сълзи в окото на свята девойка.
към текста >>
И пак шъпна: да бих била велик
поет
, бих писала за Учителя звездна, роена, слънчева, изворна, песнопойна поезия - най-хубавата поезия за Човека, който ми показа Божествената красота на природата и звездния мир и ме приближи към моята душа.
Как ме погледна само! Сякаш някакъв мълчалив завет ми даде. Нещо велико радостно парна сърцето ми, че заедно със залците поглъщах и щастливите си сълзи. Да, днес е „Празникът на Будителите”.Ето ме вече в стаята си, прибрала морните си сгорещени нозе под топла завивка. Седя в леглото си и пиша тия редове.
И пак шъпна: да бих била велик
поет
, бих писала за Учителя звездна, роена, слънчева, изворна, песнопойна поезия - най-хубавата поезия за Човека, който ми показа Божествената красота на природата и звездния мир и ме приближи към моята душа.
Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.25. Празникът на Будителите. 1 ноември 1927 г., вторник, [Витоша, бивака Ел-Шедар] Олга Славчева
към текста >>
32.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден
, 8.11.1927 г.
Една сестра прочете малък
поетичен
откъс от една книжка.
Димитровден, 8 ноември 1927 г., [Витоша, бивака Ел-Шедар] Олга Славчева Екскурзия на 8 ноември 1927 година Тази сутрин стигнахме на Ел Шадай към 8 часа. Направихме гимнастическите упражнения, после се събрахме около Учителя, пяхме песни, прочетохме няколко страници от една беседа, разговаряхме.
Една сестра прочете малък
поетичен
откъс от една книжка.
Ние говорим за Любовта - нищо повече! - каза Учителя. - Други се занимават с доброто, със злото, с жертвата. Който иска да изучи доброто, злото, жертва-П\п, женитбата, политиката, нека иде да се учи в света. А които иска да учи Любовта, да дойде при нас!
към текста >>
33.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари
, 30.01.1928 г.
Въпреки че горе е тъй „
поетично
” и хубаво ние усилено се стремим час по-скоро да се приютим някъде по тая кална долина.
Спущаме се надоле. Слизаме към Водениците, заминаваме селото.Изведнъж рязка промяна. Задуха мразовит вятър. Горе топло -пролетно, бяло, чисто; доле студено, кално, зима. Но чудно!
Въпреки че горе е тъй „
поетично
” и хубаво ние усилено се стремим час по-скоро да се приютим някъде по тая кална долина.
Да, чакат ни приветливи топли жилища, чака ни работата, „дългът”, както казва Учителят.Човешкият дух обича почивките, но все пак, естествено и неудържимо се стреми към несгодите, борбата и сам се тика към страдания и мъчнотии. Дали човек сам се стреми към борба и нови постижения, или великият Божий Дух в него, в желанието си да го усъвършенствува, го насочва винаги към нови хоризонти, без да го оставя нито миг да забрави „дългът” си, да почне „изново”. Пишейки тия редове върху уморените си от пътя колене, очите ми се примрежват за сън. Пръстите записват последните слова, а душата вече грабната от Сладкия Сън се отделя от тялото, за да надзърне в другия мир, „оттатък” земния живот.И аз, в името на Отца и Сина, и Светия Дух, оставям тетрадката и перото, и тихо се сгушвам в топлото си легло, до етажерката с учебниците, до утрешните „задачи”, мъки, страхове и очаквания - последната година от гимназията. „Erste prima”, както казват немците, може би ще бъде венец на дългогодишния ми труд по учебния път, да зарадвам тия, които ме учат и тия, които ме насочиха към образованието, пръв от които е обичния ми Учител и моя велик преподавател брат Боев.
към текста >>
Поетът
трябва да си служи със сравнения.
После, ще знаеш защо Господ е турил клепачите ти... Една сестра прочете едно свое стихотворение, написано днес тук, на Витоша. Учителя каза: - Центърът на речта е под очите, към скулите. Има друг център - на красноречието, той е горе на челото, отстрани.
Поетът
трябва да си служи със сравнения.
На сегашните поети им липсват думи. Не че им липсват, но думите, които употребяват, в своето съчетание не произвеждат, от окултна гледна точка, никакви цветове. Един от младите поети има стихосбирка. Някой път ще изнеса от неговите стихотворения да видите къде са несъвместими думите. Поетите са слънчеви типове.
към текста >>
На сегашните
поети
им липсват думи.
Една сестра прочете едно свое стихотворение, написано днес тук, на Витоша. Учителя каза: - Центърът на речта е под очите, към скулите. Има друг център - на красноречието, той е горе на челото, отстрани. Поетът трябва да си служи със сравнения.
На сегашните
поети
им липсват думи.
Не че им липсват, но думите, които употребяват, в своето съчетание не произвеждат, от окултна гледна точка, никакви цветове. Един от младите поети има стихосбирка. Някой път ще изнеса от неговите стихотворения да видите къде са несъвместими думите. Поетите са слънчеви типове. Те трябва да бъдат слънчеви типове.
към текста >>
Един от младите
поети
има стихосбирка.
- Центърът на речта е под очите, към скулите. Има друг център - на красноречието, той е горе на челото, отстрани. Поетът трябва да си служи със сравнения. На сегашните поети им липсват думи. Не че им липсват, но думите, които употребяват, в своето съчетание не произвеждат, от окултна гледна точка, никакви цветове.
Един от младите
поети
има стихосбирка.
Някой път ще изнеса от неговите стихотворения да видите къде са несъвместими думите. Поетите са слънчеви типове. Те трябва да бъдат слънчеви типове. Трябва да имат влияние и от Луната, но ако им Влияе само Луната, не могат да бъдат поети. Или могат да бъдат, но ще излязат извън реалното, В областта на фантазията.
към текста >>
Поетите
са слънчеви типове.
Поетът трябва да си служи със сравнения. На сегашните поети им липсват думи. Не че им липсват, но думите, които употребяват, в своето съчетание не произвеждат, от окултна гледна точка, никакви цветове. Един от младите поети има стихосбирка. Някой път ще изнеса от неговите стихотворения да видите къде са несъвместими думите.
Поетите
са слънчеви типове.
Те трябва да бъдат слънчеви типове. Трябва да имат влияние и от Луната, но ако им Влияе само Луната, не могат да бъдат поети. Или могат да бъдат, но ще излязат извън реалното, В областта на фантазията. Хората на изкуството - поети, музиканти, художници - се раждат такиВа. Шекспир е употребявал 15 000 думи, Милтън - 10 000, а Омир - 40 000.
към текста >>
Трябва да имат влияние и от Луната, но ако им Влияе само Луната, не могат да бъдат
поети
.
Не че им липсват, но думите, които употребяват, в своето съчетание не произвеждат, от окултна гледна точка, никакви цветове. Един от младите поети има стихосбирка. Някой път ще изнеса от неговите стихотворения да видите къде са несъвместими думите. Поетите са слънчеви типове. Те трябва да бъдат слънчеви типове.
Трябва да имат влияние и от Луната, но ако им Влияе само Луната, не могат да бъдат
поети
.
Или могат да бъдат, но ще излязат извън реалното, В областта на фантазията. Хората на изкуството - поети, музиканти, художници - се раждат такиВа. Шекспир е употребявал 15 000 думи, Милтън - 10 000, а Омир - 40 000. Този факт за Омир трябва да се провери дали е верен. То е голямо богатство!
към текста >>
Хората на изкуството -
поети
, музиканти, художници - се раждат такиВа.
Някой път ще изнеса от неговите стихотворения да видите къде са несъвместими думите. Поетите са слънчеви типове. Те трябва да бъдат слънчеви типове. Трябва да имат влияние и от Луната, но ако им Влияе само Луната, не могат да бъдат поети. Или могат да бъдат, но ще излязат извън реалното, В областта на фантазията.
Хората на изкуството -
поети
, музиканти, художници - се раждат такиВа.
Шекспир е употребявал 15 000 думи, Милтън - 10 000, а Омир - 40 000. Този факт за Омир трябва да се провери дали е верен. То е голямо богатство! Мъчно се чете „Илиада"-та, и един грък даже мъчно може да я чете. В нея има дълбоки символи.
към текста >>
34.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Първи ден - тръгване
, 14.07.1928 г.
След кратка почивка потегляме нагоре по
поетична
пътека.
Ние сме около 150 души братя и сестри от София и провинцията. Искаме да прекараме няколко дена на Мусала. Всички сме радостни и пълни със светли предчувствия за красивите преживявания, които ще имаме. Ето, вече сме в Боровец. Красив е той със своите иглолистни гори и с живописните поляни, обсипани с цветя.
След кратка почивка потегляме нагоре по
поетична
пътека.
Тук-таме правим спирки по пътя, за да се насладим на величествената гледка, да получим нещо от тия чисти места. Долу гърми реката. Тя някой път остава отляво, а някой път отдясно. Около нас стройни високи ели, стремящи се към висините. При моста, който е на средата на пътя между Боровец и Мусала, правим по-голяма почивка.
към текста >>
35.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала.. Втори ден
, 15.07.1928 г.
След кратка почивка потегляме нагоре по
поетична
пътека.
Ние сме около 150 души братя и сестри от София и провинцията. Искаме да прекараме няколко дена на Мусала. Всички сме радостни и пълни със светли предчувствия за красивите преживявания, които ще имаме. Ето, вече сме в Боровец. Красив е той със своите иглолистни гори и с живописните поляни, обсипани с цветя.
След кратка почивка потегляме нагоре по
поетична
пътека.
Тук-таме правим спирки по пътя, за да се насладим на величествената гледка, да получим нещо от тия чисти места. Долу гърми реката. Тя някой път остава отляво, а някой път отдясно. Около нас стройни високи ели, стремящи се към висините. При моста, който е на средата на пътя между Боровец и Мусала, правим по-голяма почивка.
към текста >>
36.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. . Трети ден
, 16.07.1928 г.
След кратка почивка потегляме нагоре по
поетична
пътека.
Ние сме около 150 души братя и сестри от София и провинцията. Искаме да прекараме няколко дена на Мусала. Всички сме радостни и пълни със светли предчувствия за красивите преживявания, които ще имаме. Ето, вече сме в Боровец. Красив е той със своите иглолистни гори и с живописните поляни, обсипани с цветя.
След кратка почивка потегляме нагоре по
поетична
пътека.
Тук-таме правим спирки по пътя, за да се насладим на величествената гледка, да получим нещо от тия чисти места. Долу гърми реката. Тя някой път остава отляво, а някой път отдясно. Около нас стройни високи ели, стремящи се към висините. При моста, който е на средата на пътя между Боровец и Мусала, правим по-голяма почивка.
към текста >>
37.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Четвърти ден
, 17.07.1928 г.
След кратка почивка потегляме нагоре по
поетична
пътека.
Ние сме около 150 души братя и сестри от София и провинцията. Искаме да прекараме няколко дена на Мусала. Всички сме радостни и пълни със светли предчувствия за красивите преживявания, които ще имаме. Ето, вече сме в Боровец. Красив е той със своите иглолистни гори и с живописните поляни, обсипани с цветя.
След кратка почивка потегляме нагоре по
поетична
пътека.
Тук-таме правим спирки по пътя, за да се насладим на величествената гледка, да получим нещо от тия чисти места. Долу гърми реката. Тя някой път остава отляво, а някой път отдясно. Около нас стройни високи ели, стремящи се към висините. При моста, който е на средата на пътя между Боровец и Мусала, правим по-голяма почивка.
към текста >>
38.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Пети ден
, 18.07.1928 г.
След кратка почивка потегляме нагоре по
поетична
пътека.
Ние сме около 150 души братя и сестри от София и провинцията. Искаме да прекараме няколко дена на Мусала. Всички сме радостни и пълни със светли предчувствия за красивите преживявания, които ще имаме. Ето, вече сме в Боровец. Красив е той със своите иглолистни гори и с живописните поляни, обсипани с цветя.
След кратка почивка потегляме нагоре по
поетична
пътека.
Тук-таме правим спирки по пътя, за да се насладим на величествената гледка, да получим нещо от тия чисти места. Долу гърми реката. Тя някой път остава отляво, а някой път отдясно. Около нас стройни високи ели, стремящи се към висините. При моста, който е на средата на пътя между Боровец и Мусала, правим по-голяма почивка.
към текста >>
39.
Учителя обсъжда с група от Братството забраната на събора през 1928 г.
, 09.1928 г.
Исайя бе пророк и
поет
.
Размишлението е ефикасен метод и е употребявано от дълбока древност. В епохата на Христа и на Йоан Кръстител зад тях стояха 4 000 есеи18, които бяха техен тил. Когато излязат десет души да работят на Божията нива, зад тях трябва да има най-малко сто, които с молитвите си да бъдат тил. И един Учител, като работи, има тил, който го подкрепя с молитва. Апостолите на Христа са преродени пророци.
Исайя бе пророк и
поет
.
Пророците са се учили при есеите, които са ги подкрепяли и са били техен тил. Есеите са се намирали във връзка с една друга мистична школа; терапевтите19 в Египет са все клон на тази мистична школа. Всички първи християни са ставали много рано да се молят, в 4 часа са били вече на крак. Богомилите също са посрещали Слънцето – това е традиция на Всемирното Бяло Братство. То е посещавало всички народи, било е във Вавилон, в Асирия, в Египет, в Палестина.
към текста >>
40.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден
, 8.11.1928 г.
В широка панерка ги донесе на гърба си Урс - Цеко
поетът
.
Колко радостна е тя! Какво доволство грее върху лицето й! Вчера тя цял ден, запретнала ръкави е точила сладки млинове. Колко? Два, та 4, та 6. Шест тави.
В широка панерка ги донесе на гърба си Урс - Цеко
поетът
.
Донесе ги на планината. Учителят каза така. Защо е месила, защо прави тя това? Защо е донесла даровете тука. Да няма рожден ден, или пък е спечелила нещо на лотария, или някакъв имен ден, някакъв юбилей?
към текста >>
41.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София
, 9.07.1929 г.
Тия и още други се събират и дават началото си на нашата
поетична
река.
Учителят го нарича: Божието Око. В средата то е досущ разтопено. Мрачното небе се оглежда в него и го прави тъмно и навъсено. Снегът го очертава от околната среда и поднася на окото възхитителна гледка. Тия са Маришките езера.
Тия и още други се събират и дават началото си на нашата
поетична
река.
Това е една от артериите на България. Ето где се заражда тя.Какви шеметни височини! Едно малко колебание на ногата и право в пропастта! На връх Мусалла! Еква гърмовна песен: „Един си ти, мой Мусалла!
към текста >>
Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой
поет
би могъл да ги възпее.Взимам върху устните си една такава ледена брадвичка, или копие и тя за миг се стопява.
Всички цветенца, що плахо надничаха вчера от скалите, сега са с ледени качулки. Тревата е притисната от леден щит, или ледени брадвички. Това що вчера се зовеше трева и цветя, сега е ледена топка и брадвичка. Боровият клек също хрущи от лед. Шарилките по скалите сега са кристални изображения.
Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой
поет
би могъл да ги възпее.Взимам върху устните си една такава ледена брадвичка, или копие и тя за миг се стопява.
Бавя стъпките си. Простирам ръце към надникващото слънце и през сълзи се моля: „О, дай ми да бъда смирена служителка на доброто! Направи ме свободна твоя певица, свободна от всички земни връзки. До тук ти ми помогна, води ме още Напред и Нагоре! " Слънце, слънце на душата, като че ти ми обещаваш.
към текста >>
42.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли
, 10.07.1929 г.
Тия и още други се събират и дават началото си на нашата
поетична
река.
Учителят го нарича: Божието Око. В средата то е досущ разтопено. Мрачното небе се оглежда в него и го прави тъмно и навъсено. Снегът го очертава от околната среда и поднася на окото възхитителна гледка. Тия са Маришките езера.
Тия и още други се събират и дават началото си на нашата
поетична
река.
Това е една от артериите на България. Ето где се заражда тя.Какви шеметни височини! Едно малко колебание на ногата и право в пропастта! На връх Мусалла! Еква гърмовна песен: „Един си ти, мой Мусалла!
към текста >>
Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой
поет
би могъл да ги възпее.Взимам върху устните си една такава ледена брадвичка, или копие и тя за миг се стопява.
Всички цветенца, що плахо надничаха вчера от скалите, сега са с ледени качулки. Тревата е притисната от леден щит, или ледени брадвички. Това що вчера се зовеше трева и цветя, сега е ледена топка и брадвичка. Боровият клек също хрущи от лед. Шарилките по скалите сега са кристални изображения.
Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой
поет
би могъл да ги възпее.Взимам върху устните си една такава ледена брадвичка, или копие и тя за миг се стопява.
Бавя стъпките си. Простирам ръце към надникващото слънце и през сълзи се моля: „О, дай ми да бъда смирена служителка на доброто! Направи ме свободна твоя певица, свободна от всички земни връзки. До тук ти ми помогна, води ме още Напред и Нагоре! " Слънце, слънце на душата, като че ти ми обещаваш.
към текста >>
43.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли
, 11.07.1929 г.
Тия и още други се събират и дават началото си на нашата
поетична
река.
Учителят го нарича: Божието Око. В средата то е досущ разтопено. Мрачното небе се оглежда в него и го прави тъмно и навъсено. Снегът го очертава от околната среда и поднася на окото възхитителна гледка. Тия са Маришките езера.
Тия и още други се събират и дават началото си на нашата
поетична
река.
Това е една от артериите на България. Ето где се заражда тя.Какви шеметни височини! Едно малко колебание на ногата и право в пропастта! На връх Мусалла! Еква гърмовна песен: „Един си ти, мой Мусалла!
към текста >>
Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой
поет
би могъл да ги възпее.Взимам върху устните си една такава ледена брадвичка, или копие и тя за миг се стопява.
Всички цветенца, що плахо надничаха вчера от скалите, сега са с ледени качулки. Тревата е притисната от леден щит, или ледени брадвички. Това що вчера се зовеше трева и цветя, сега е ледена топка и брадвичка. Боровият клек също хрущи от лед. Шарилките по скалите сега са кристални изображения.
Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой
поет
би могъл да ги възпее.Взимам върху устните си една такава ледена брадвичка, или копие и тя за миг се стопява.
Бавя стъпките си. Простирам ръце към надникващото слънце и през сълзи се моля: „О, дай ми да бъда смирена служителка на доброто! Направи ме свободна твоя певица, свободна от всички земни връзки. До тук ти ми помогна, води ме още Напред и Нагоре! " Слънце, слънце на душата, като че ти ми обещаваш.
към текста >>
44.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден
, 12.07.1929 г.
Тия и още други се събират и дават началото си на нашата
поетична
река.
Учителят го нарича: Божието Око. В средата то е досущ разтопено. Мрачното небе се оглежда в него и го прави тъмно и навъсено. Снегът го очертава от околната среда и поднася на окото възхитителна гледка. Тия са Маришките езера.
Тия и още други се събират и дават началото си на нашата
поетична
река.
Това е една от артериите на България. Ето где се заражда тя.Какви шеметни височини! Едно малко колебание на ногата и право в пропастта! На връх Мусалла! Еква гърмовна песен: „Един си ти, мой Мусалла!
към текста >>
Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой
поет
би могъл да ги възпее.Взимам върху устните си една такава ледена брадвичка, или копие и тя за миг се стопява.
Всички цветенца, що плахо надничаха вчера от скалите, сега са с ледени качулки. Тревата е притисната от леден щит, или ледени брадвички. Това що вчера се зовеше трева и цветя, сега е ледена топка и брадвичка. Боровият клек също хрущи от лед. Шарилките по скалите сега са кристални изображения.
Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой
поет
би могъл да ги възпее.Взимам върху устните си една такава ледена брадвичка, или копие и тя за миг се стопява.
Бавя стъпките си. Простирам ръце към надникващото слънце и през сълзи се моля: „О, дай ми да бъда смирена служителка на доброто! Направи ме свободна твоя певица, свободна от всички земни връзки. До тук ти ми помогна, води ме още Напред и Нагоре! " Слънце, слънце на душата, като че ти ми обещаваш.
към текста >>
45.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли
, 13.07.1929 г.
Тия и още други се събират и дават началото си на нашата
поетична
река.
Учителят го нарича: Божието Око. В средата то е досущ разтопено. Мрачното небе се оглежда в него и го прави тъмно и навъсено. Снегът го очертава от околната среда и поднася на окото възхитителна гледка. Тия са Маришките езера.
Тия и още други се събират и дават началото си на нашата
поетична
река.
Това е една от артериите на България. Ето где се заражда тя.Какви шеметни височини! Едно малко колебание на ногата и право в пропастта! На връх Мусалла! Еква гърмовна песен: „Един си ти, мой Мусалла!
към текста >>
Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой
поет
би могъл да ги възпее.Взимам върху устните си една такава ледена брадвичка, или копие и тя за миг се стопява.
Всички цветенца, що плахо надничаха вчера от скалите, сега са с ледени качулки. Тревата е притисната от леден щит, или ледени брадвички. Това що вчера се зовеше трева и цветя, сега е ледена топка и брадвичка. Боровият клек също хрущи от лед. Шарилките по скалите сега са кристални изображения.
Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой
поет
би могъл да ги възпее.Взимам върху устните си една такава ледена брадвичка, или копие и тя за миг се стопява.
Бавя стъпките си. Простирам ръце към надникващото слънце и през сълзи се моля: „О, дай ми да бъда смирена служителка на доброто! Направи ме свободна твоя певица, свободна от всички земни връзки. До тук ти ми помогна, води ме още Напред и Нагоре! " Слънце, слънце на душата, като че ти ми обещаваш.
към текста >>
46.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
Изящните изкуства също бяха добре застъпени - художници,
поети
, писатели, но най-много бяха музикантите.
За да изпълнят една директива на злото, на което те бяха слуги. Злото, за да живее, трябва да руши. Доброто, за да живее, трябва да гради. Между нашите приятели, имаше майстори от всички професии и то от най-висока класа. Всички нужди намираха лесно своето разрешение.
Изящните изкуства също бяха добре застъпени - художници,
поети
, писатели, но най-много бяха музикантите.
Музиката се ползваше с най-голямо уважение при нас. Сутрин, когато си правехме упражненията - Паневритмията, в центъра на колелото се събираше цял оркестър. Лагерът на Рила беше едно напълно оформено, пълноценно във всяко отношение общество. Хубавите, приятни и топли слънчеви дни ни носеха едни грижи и преживявания. Имаше обаче и нещо интересно в мъгливите и дъждовни дни - те създаваха впечатления, които ни подтикваха към по-друга чувства, мисли и грижи.
към текста >>
47.
Учителя на седемте рилски езера с учениците - 21 август
, 21.08.1929 г.
Из пътя ме настигна млад турист - Измирлиев, красив чист юноша - братовчед на
поета
Смирненски.
Моята колибка е мокра, подобно всички самодивски жилища.Разговаряме се за предстоящето пътуване. Болка свива сърцето ми. Нима ще напуснем това райско място.Тичам нагоре да се сбогувам със скали и цветя. Целувам ги и оросявам със сълзите си.- Скъпи ми, не ме забравяйте, изпращайте ми от вашата неувяхваща свежест, когато такава не ми достигне доле.И те сякаш мълчаливо се съгласяват с мене. Сякаш ми дават своето съгласие.- Не, няма да те забравим, наша мила приятелко, певице драга!
Из пътя ме настигна млад турист - Измирлиев, красив чист юноша - братовчед на
поета
Смирненски.
Боже мой, каква чистота и красота излъчваше това лице! Разговорихме се, поседяхме при Царя и Царицата. Учителят ни завари - усмихна се. После Измирлиев си отиде нагоре, а пък аз разправих на Учителя за разговора ми с този обичен чист младеж.Учителят каза, че утре всеки да иде където си иска, защото е вече последния ден преди тръгване и, че времето клони към разваляне. То се нахмури.
към текста >>
48.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 9 юни. Свети Дух
, 9.06.1930 г.
Какъв е бил кръстника й -учен, овчар,
поет
или военачалник.На изток облаче заруменява.
Преди нас още повече подранили; тръгнали още към 10-11 ч. Прегорили са вече няколко огньове и на Ел Шадар е уютно и хубаво. Някои са вече накацали по дясното крило на Железните врата и чакат изгрев слънце. Защо я наричат тъй? Защо желязна?
Какъв е бил кръстника й -учен, овчар,
поет
или военачалник.На изток облаче заруменява.
Окото на слънцето наднича. После и цялото му лице. Слизаме от скалите и обикаляме огньовете. Приятен е огънят всред утринната влага, свежест и хладина. После пеем, пеем.
към текста >>
49.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 22 юли
, 22.07.1930 г.
Покрай нея има и други палатки - на стенографките, на
поетката
Мара Белчева, на учителката ораторка Олга Блажева и на брат Боев.Отсам са нашите: цял град!
Всяко камъче е одухотворено с едно име, или с една идея. Под „Царските особи” е Народното събрание - сиви големи гранитни късове, в които се събира вода от дъжда и са тъй удобни за сядане. Плочите околовръст и ситните камъчета що ги запълват - народа.Колко е чисто и подредено! При него слушаме от Учителя милите му думи, нежните песни на солисти братя и сестри - певци, стиховете на Бодлера и трио от цигулка.Учителят е на горния бивак, а ние сме отсам. Като голяма бяла птица е красивата му палатка, кацнала до високите кичести клекове.
Покрай нея има и други палатки - на стенографките, на
поетката
Мара Белчева, на учителката ораторка Олга Блажева и на брат Боев.Отсам са нашите: цял град!
Но, затова пък, почти всяка вечер, нашето огнище очаква скъп гост. Учителят оставя горното огнище и ето го при нас.Тази година имаме две гостенки латвийки от Рига - есперантистки- първите ученички на Пампоров. Те са особени същества - тихи, кротки и говорят на един особено неразбран език. И ако не са познанията им по есперанто, руски и немски езици, биха си останали заключени за нас. Но затова пък, с каква жадност те изучават български език.
към текста >>
50.
Група от Братството, без Учителя - екскурзия на Витоша. Свети Дух, 1 юни
, 1.06.1931 г.
Даже град да вали, пак ще вървя при моята мощна приятелка -
поетка
- философка, лекарка... От нея напират към мене живи вълни на обич и гостолюбие.
Някакъв непознат изблик ги кара да чуруликат, да пеят, да цвъркат, да кукат. Ето ги: цър-цър-чиу-чиу, чи-чи-чи-чиррр-чиррр, чи-чи-чи-чи-чиррр. Като че ли дъжд от звуци се посипал из въздуха и едри капки падат по многоводно бистро езеро.По Витоша - облаци... От Рила и Люлин се тълпят мъгли, сякаш се готвят за генерално сражение. Те бягат насам с танцуващи стъпки, безгрижни, волни и свободни. Но що ме е грижа?
Даже град да вали, пак ще вървя при моята мощна приятелка -
поетка
- философка, лекарка... От нея напират към мене живи вълни на обич и гостолюбие.
Дишането ми се усилва, сърцето ми забива по-радостно и живо. Колко свежест! Някъде е падало гръм - мирише на колендро. [колендро - кориандър; озонът по време на гръмотевична буря има подобна миризма]Драгалевци остава зад мен. Не видях сутрешния му хал - минах край гърба му вдясно.
към текста >>
51.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици, 17 септември.
, 17.09.1932 г.
Поетът
нямаше в що да топне своето перо, а го докосваше до раните на човечеството, които се явиха следствие на престъплението му.
Как става това? - Ела и виж! А ние бавно умирахме доле, в нашите сърдечни и умствени затвори, безсилно чоплейки своите рани, образувани от криво разбраната от нас цивилизация, която ни отдалечава от природата и живота.Каква смърт! Художникът, изгубил своето вдъхновение, почва да се вдъхновява от кривите сенки на живота. Певецът, притиснал гръд о своя кумир, няма сила да извика свойта песен, а се криви пред слушателите със своите измислени изрази - модернизъм.
Поетът
нямаше в що да топне своето перо, а го докосваше до раните на човечеството, които се явиха следствие на престъплението му.
Всичко живо изгуби въодушевление и светът [...] както беше умъртвя в апатия, по-страшна от смъртта. И когато някой, който никога не е заспивал, се върне към слънцето и природата, наричат го еретик. Ако биха могли и в 20-ти век, издигнали му биха клада, и на инквизиция биха го подложили.„Ако биха могли” - Обаче не могат! И тия, които водени от Стъпките на новия Свръхчовек, тръгнаха след Него, и Той ги поведе към живота. И ний видяхме новий Ерусалим.
към текста >>
52.
Учителя дава песента 'Всичко в живота е постижимо' на старинен език
, 20.12.1932 г.
Далматинският
поет
Гундуша споменава това в песните си.
Орфей Френският посланик Карменен през 1621 година разправя, че местните жители наричали седемте Маричини езера "Седемте Орфееви извора". Дали не се отнася това за Седемте рилски езера? Или за Мусаленските езера? Дубровчани, които през XVI век са пътували по търговия из България, разправят, че са намерили при главата на Марица седем топли извора с бистра вода, която Орфей, чрез магията на песните си, притеглил от земните недра.
Далматинският
поет
Гундуша споменава това в песните си.
А Едуард Шюре в книгата си "Великите Посветени" казва, че Школата на Орфея била при изворите на Еброс (Марица), при подножието на върха Калкайон (Мусала). За тези седем Маричини езера споменава и Иречек в книгата си "Българското княжество". Овидий, в своята книга "Хероиди", споменава за Хелбрус (Марица), която извира из стръмните, голи стени на ледовитите Родопи. Това показва, че в старите времена, са смятали Мусала и изворите на река Марица за част от Родопите. Действително, нашите географи и историци доскоро спореха дали Мусала е към Родопите или към Рила, но го зачислиха към Рила.
към текста >>
53.
Учителя дава песента 'Малката буболечица'
, 27.05.1933 г.
Учителят извиква Олга Славчева, която бе
поетеса
.
Когато човечеството се обедини в едно, когато човек стане пробудена душа и животворящ дух - тогава ще се свали истинската Паневритмия. А дотогава ще изминат много лета, години, столетия и хилядолетия." "Ама Учителю, нашата Паневритмия ще има ли Слова както онази на връх Мусала? " - пита отново сестрата. "Ще има и ще изпратим същество отгоре, което да даде думите на нашата Паневритмия" - казва Учителят. Минават няколко дни.
Учителят извиква Олга Славчева, която бе
поетеса
.
Годината е 1934. "Ще можете ли, сестра, да напишете думи за музиката на нашите упражнения? " Олга се стеснява: "Но Учителю, дали ще мога да ги напиша? Много е сложно това за мен. Ще улуча ли да подредя думите в съответствие с мелодията и да не загубя ритъма?
към текста >>
По онова време на "Изгрева" имаше много
поетеси
и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева.
Когато пристигат там, тя чува мелодии познати, думи познати - чува песните, които Учителят е дал на земята. Така че музиката, текстът, игрите и движенията, които тя вижда на слънцето, били почти същите, като Паневритмията на Учителя на земята. Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята - физическия, Духовния и Божествения свят. Който иска, нека прочете внимателно тази книжка. Художничката Цветана Симеонова е нарисувала прекрасна картина- приложение към книжката, наречена "От земята към слънцето".
По онова време на "Изгрева" имаше много
поетеси
и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева.
Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата поетеса. Изобщо, всяка от поетесите на "Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст. Това убеждение у поетесите остана дълги години, дори и след заминаването на Учителя. Дори когато си замина Олга Славчева, отново се повдигаше въпросът, че е необходим друг текст. През времето на Учителя, през 1941 година, бе издадена една книжка "Паневритмия.
към текста >>
Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата
поетеса
.
Така че музиката, текстът, игрите и движенията, които тя вижда на слънцето, били почти същите, като Паневритмията на Учителя на земята. Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята - физическия, Духовния и Божествения свят. Който иска, нека прочете внимателно тази книжка. Художничката Цветана Симеонова е нарисувала прекрасна картина- приложение към книжката, наречена "От земята към слънцето". По онова време на "Изгрева" имаше много поетеси и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева.
Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата
поетеса
.
Изобщо, всяка от поетесите на "Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст. Това убеждение у поетесите остана дълги години, дори и след заминаването на Учителя. Дори когато си замина Олга Славчева, отново се повдигаше въпросът, че е необходим друг текст. През времето на Учителя, през 1941 година, бе издадена една книжка "Паневритмия. Песни на хармоничните движения.
към текста >>
Изобщо, всяка от
поетесите
на "Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст.
Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята - физическия, Духовния и Божествения свят. Който иска, нека прочете внимателно тази книжка. Художничката Цветана Симеонова е нарисувала прекрасна картина- приложение към книжката, наречена "От земята към слънцето". По онова време на "Изгрева" имаше много поетеси и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева. Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата поетеса.
Изобщо, всяка от
поетесите
на "Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст.
Това убеждение у поетесите остана дълги години, дори и след заминаването на Учителя. Дори когато си замина Олга Славчева, отново се повдигаше въпросът, че е необходим друг текст. През времето на Учителя, през 1941 година, бе издадена една книжка "Паневритмия. Песни на хармоничните движения. Музика и движения от Учителя".
към текста >>
Това убеждение у
поетесите
остана дълги години, дори и след заминаването на Учителя.
Който иска, нека прочете внимателно тази книжка. Художничката Цветана Симеонова е нарисувала прекрасна картина- приложение към книжката, наречена "От земята към слънцето". По онова време на "Изгрева" имаше много поетеси и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева. Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата поетеса. Изобщо, всяка от поетесите на "Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст.
Това убеждение у
поетесите
остана дълги години, дори и след заминаването на Учителя.
Дори когато си замина Олга Славчева, отново се повдигаше въпросът, че е необходим друг текст. През времето на Учителя, през 1941 година, бе издадена една книжка "Паневритмия. Песни на хармоничните движения. Музика и движения от Учителя". В тази книжка има увод, а след това раздел "Основи на Паневритмията", в който Учителят дава принципите на Паневритмията и законите и силите, които са я създали.
към текста >>
Учителят поднасяше нотния текст на приятелите с музикална и
поетическа
дарба, да създадат текст на песента.
3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита от Божествения свят Спомен на Пеню Ганев: 7. „МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА" Ние, съвременниците на Учителя, присъствувахме на различни случаи, когато Той даваше Своите песни: или в салона, или при частни разговори, на планината. Но имаше случаи, когато ще бъде извикан някой от учениците и ще му бъде възложено да напише песен по Негов мотив.
Учителят поднасяше нотния текст на приятелите с музикална и
поетическа
дарба, да създадат текст на песента.
И накрая, имаше немалко случаи, когато Той на цигулката Си изсвирваше мелодията няколко пъти и караше присъствуващия да я изпее и заусти и след това го караше да напише текст на научената от него мелодия. Думите биваха създадени и приятелят ги пееше. Трябваше тези песни да се нотират и да се приобщят към творчеството на Учителя. Това бе разбираемо от само себе си, но много трудно изпълнимо, колкото и чудно да ви изглежда това.Така Учителят извиква веднъж сестра Олга Славчева, един много слънчев човек, добра поетеса и много музикална, с добър глас. Взима цигулката и започва да свири пред нея една мелодия и я кара да я заусти и научи безпогрешно в разстояние на час.
към текста >>
Това бе разбираемо от само себе си, но много трудно изпълнимо, колкото и чудно да ви изглежда това.Така Учителят извиква веднъж сестра Олга Славчева, един много слънчев човек, добра
поетеса
и много музикална, с добър глас.
Но имаше случаи, когато ще бъде извикан някой от учениците и ще му бъде възложено да напише песен по Негов мотив. Учителят поднасяше нотния текст на приятелите с музикална и поетическа дарба, да създадат текст на песента. И накрая, имаше немалко случаи, когато Той на цигулката Си изсвирваше мелодията няколко пъти и караше присъствуващия да я изпее и заусти и след това го караше да напише текст на научената от него мелодия. Думите биваха създадени и приятелят ги пееше. Трябваше тези песни да се нотират и да се приобщят към творчеството на Учителя.
Това бе разбираемо от само себе си, но много трудно изпълнимо, колкото и чудно да ви изглежда това.Така Учителят извиква веднъж сестра Олга Славчева, един много слънчев човек, добра
поетеса
и много музикална, с добър глас.
Взима цигулката и започва да свири пред нея една мелодия и я кара да я заусти и научи безпогрешно в разстояние на час. Накрая й казва: „А сега, рекох, сложете й подходящи думи! " Олга припва навън, отива в малката си барака и както е под впечатлението на всичко преживяно, създава поетични думи на мелодията и я озаглавява „Малката буболечка". Защо точно малката буболечка, а не нещо друго? Това са потребностите на Духа, Който е дал песента и не можем ние да се бъркаме с нашите обикновени човешки съзнания.Отива тя след това и поднася на Учителя най-тържествено думите на песента, Той ги одобрява и я кара да ги пее пред Него.
към текста >>
" Олга припва навън, отива в малката си барака и както е под впечатлението на всичко преживяно, създава
поетични
думи на мелодията и я озаглавява „Малката буболечка".
Думите биваха създадени и приятелят ги пееше. Трябваше тези песни да се нотират и да се приобщят към творчеството на Учителя. Това бе разбираемо от само себе си, но много трудно изпълнимо, колкото и чудно да ви изглежда това.Така Учителят извиква веднъж сестра Олга Славчева, един много слънчев човек, добра поетеса и много музикална, с добър глас. Взима цигулката и започва да свири пред нея една мелодия и я кара да я заусти и научи безпогрешно в разстояние на час. Накрая й казва: „А сега, рекох, сложете й подходящи думи!
" Олга припва навън, отива в малката си барака и както е под впечатлението на всичко преживяно, създава
поетични
думи на мелодията и я озаглавява „Малката буболечка".
Защо точно малката буболечка, а не нещо друго? Това са потребностите на Духа, Който е дал песента и не можем ние да се бъркаме с нашите обикновени човешки съзнания.Отива тя след това и поднася на Учителя най-тържествено думите на песента, Той ги одобрява и я кара да ги пее пред Него. Точно в този момент при Учителя има и други сестри и те наблюдават целия този процес на одобрение и първо изпяване на песента с думи, написани от Олга Славчева. Така че впоследствие сред приятелите няма никакъв спор за музикалния и поетичния текст. Минават години и Олга непрекъснато пее тази песен, но никой нея нотирва, за най-голяма почуда.
към текста >>
Така че впоследствие сред приятелите няма никакъв спор за музикалния и
поетичния
текст.
Накрая й казва: „А сега, рекох, сложете й подходящи думи! " Олга припва навън, отива в малката си барака и както е под впечатлението на всичко преживяно, създава поетични думи на мелодията и я озаглавява „Малката буболечка". Защо точно малката буболечка, а не нещо друго? Това са потребностите на Духа, Който е дал песента и не можем ние да се бъркаме с нашите обикновени човешки съзнания.Отива тя след това и поднася на Учителя най-тържествено думите на песента, Той ги одобрява и я кара да ги пее пред Него. Точно в този момент при Учителя има и други сестри и те наблюдават целия този процес на одобрение и първо изпяване на песента с думи, написани от Олга Славчева.
Така че впоследствие сред приятелите няма никакъв спор за музикалния и
поетичния
текст.
Минават години и Олга непрекъснато пее тази песен, но никой нея нотирва, за най-голяма почуда. Понеже през 1938 година излизат отпечатани песните на Учителя в песнопойката на брат Кирил Икономов, то Олга се сеща, че нейната песен не е включена, и изведнъж разбира, че не е нотирана. А песента й е дадена на 27 май 1933 година - това тя си го е записала в дневника, но не е нотирала песента. Отива тя при Мария Тодорова с решение да й изпее песента и Мария да я запише, като музикант. Изпява я няколко пъти на Мария, тя работи с пианото и с нея и я нотирва.
към текста >>
54.
Учителя дава песента 'Химн на Великата Душа'
, 06.1933 г.
Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с
поетична
дарба.
Жалко, че в тази книжка няма коментар за тях и не са описани как са създадени и при какви обстоятелства са дадени. Онова поколение знаеше историята на всяка една песен, имаше документация, но следващото поколение, а това беше поколението от Школата, се отнесе небрежно и не го отбелязаха в следващите издания. Единствено ако се намерят запазени бележки от възрастните музиканти, може да се направи някакъв обзор. Аз знам как в това издание Учителят е давал Свои идеи за някоя песен в думи. На други е давал мелодията.
Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с
поетична
дарба.
Например, Учителят е давал на Дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен. Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор". Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета.
към текста >>
Например, Учителят е давал на Дядо Благо -
поета
Стоян Русев - да напише думите на някоя песен.
Онова поколение знаеше историята на всяка една песен, имаше документация, но следващото поколение, а това беше поколението от Школата, се отнесе небрежно и не го отбелязаха в следващите издания. Единствено ако се намерят запазени бележки от възрастните музиканти, може да се направи някакъв обзор. Аз знам как в това издание Учителят е давал Свои идеи за някоя песен в думи. На други е давал мелодията. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба.
Например, Учителят е давал на Дядо Благо -
поета
Стоян Русев - да напише думите на някоя песен.
Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор". Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година.
към текста >>
55.
(известна е само годината) Учителя дава Паневритмията и възлага на Олга Славчева да напише думите на първата част
, 1934 г.
Ето някои спомени на ученици за това как е написала
поетесата
сестра Олга Славчева думите и кой й е помогна.
От създаването си до наши дни Паневритмията се изпълнява в Бялото Братство всяка сутрин от 22 март до 22 септември. През 1934 г. Учителят възлага на Олга Славчева да напише думи на Паневритмията, свързани с музиката. Няма засега открита точна дата (месец и ден). Знае се само годината.
Ето някои спомени на ученици за това как е написала
поетесата
сестра Олга Славчева думите и кой й е помогна.
Авторката на текста на Паневритмията Олга Славчева го публикува през 1935 година. Текста на "Слънчеви лъчи" и "Пентаграм" е напписан от Весела Несторова. 1. Спомен на Мария Тодорова: Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита от Божествения свят 2. Спомен на Галилей Величков: Отношение и съзвучие на човешките души към Бога Конкретно за думите на Паневритмията в спомена на Галилей Величков:
към текста >>
А тя за мен бе една слънчева
поетеса
.
2. Спомен на Галилей Величков: Отношение и съзвучие на човешките души към Бога Конкретно за думите на Паневритмията в спомена на Галилей Величков: Така че всеки имаше своята задача, всеки имаше своята роля. Трябваше да се напише текст за музиката на Паневритмията. Учителят се спря на Олга Славчева и тя го написа.
А тя за мен бе една слънчева
поетеса
.
Слънчеви лъчи излизаха от очите й и от засмяното й лице. Но понеже имаше и други поетеси на "Изгрева", започнаха да ревнуват и казваха, че думите на нейният текст са много елементарни и той не е поетичен. Казаха това на Учителя. А Той се усмихна и каза: "Олга Славчева не е писала текста на Паневритмията. За тази цел дойде едно същество - Асавита, което диктуваше, за да се напишат думите на Паневритмията.
към текста >>
Но понеже имаше и други
поетеси
на "Изгрева", започнаха да ревнуват и казваха, че думите на нейният текст са много елементарни и той не е
поетичен
.
Така че всеки имаше своята задача, всеки имаше своята роля. Трябваше да се напише текст за музиката на Паневритмията. Учителят се спря на Олга Славчева и тя го написа. А тя за мен бе една слънчева поетеса. Слънчеви лъчи излизаха от очите й и от засмяното й лице.
Но понеже имаше и други
поетеси
на "Изгрева", започнаха да ревнуват и казваха, че думите на нейният текст са много елементарни и той не е
поетичен
.
Казаха това на Учителя. А Той се усмихна и каза: "Олга Славчева не е писала текста на Паневритмията. За тази цел дойде едно същество - Асавита, което диктуваше, за да се напишат думите на Паневритмията. Така че - друг е авторът, а това същество е от Божествения свят". Всички ахнаха от почуда.
към текста >>
Но въпреки всичко, десетки години от този случай,
поетесите
на "Изгрева" все въздишаха, че те не са написали думите на Паневритмията.
Казаха това на Учителя. А Той се усмихна и каза: "Олга Славчева не е писала текста на Паневритмията. За тази цел дойде едно същество - Асавита, което диктуваше, за да се напишат думите на Паневритмията. Така че - друг е авторът, а това същество е от Божествения свят". Всички ахнаха от почуда.
Но въпреки всичко, десетки години от този случай,
поетесите
на "Изгрева" все въздишаха, че те не са написали думите на Паневритмията.
Да, ама Асавита си беше избрала Олга Славчева и затова Учителят беше определил нея. 3. Записки на Светозар Няголов: Правила от Учителя за Паневритмията Конкретно за думите на Паневритмията в записките на Светозар Няголов: В 1934 г. Учителят извиква поетесата сестра Олга Славчева, и и възлага да напише думи на Паневритмията, свързани с музиката.
към текста >>
Учителят извиква
поетесата
сестра Олга Славчева, и и възлага да напише думи на Паневритмията, свързани с музиката.
Но въпреки всичко, десетки години от този случай, поетесите на "Изгрева" все въздишаха, че те не са написали думите на Паневритмията. Да, ама Асавита си беше избрала Олга Славчева и затова Учителят беше определил нея. 3. Записки на Светозар Няголов: Правила от Учителя за Паневритмията Конкретно за думите на Паневритмията в записките на Светозар Няголов: В 1934 г.
Учителят извиква
поетесата
сестра Олга Славчева, и и възлага да напише думи на Паневритмията, свързани с музиката.
Тя му възразява, казвайки, че е много трудно да се съчетаят думите с музиката и се съмнява дали ще успее да ги напише правилно. Учителят я успокоява, като и казва, че ще и изпрати едно същество, което ще и помогне в текста. В определеният ден и час тя сяда, чува ясно думи и бързо написва текста на първите десет упражнения, които са от Божествения свят. В това време се чука на вратата и в стаята влиза една сестра, иска и някаква услуга и като я вижда, че пише, и казва, че тя би могла винаги да си пише стихове, но на нея и е необходимо веднага да и услужи. Скарват се и понеже сестра Олга беше много мастита и силна, я изгонва.
към текста >>
Учителят извиква Олга Славчева, която бе
поетеса
.
Когато човечеството се обедини в едно, когато човек стане пробудена душа и животворящ дух - тогава ще се свали истинската Паневритмия. А дотогава ще изминат много лета, години, столетия и хилядолетия." "Ама Учителю, нашата Паневритмия ще има ли Слова както онази на връх Мусала? " - пита отново сестрата. "Ще има и ще изпратим същество отгоре, което да даде думите на нашата Паневритмия" - казва Учителят. Минават няколко дни.
Учителят извиква Олга Славчева, която бе
поетеса
.
Годината е 1934. "Ще можете ли, сестра, да напишете думи за музиката на нашите упражнения? " Олга се стеснява: "Но Учителю, дали ще мога да ги напиша? Много е сложно това за мен. Ще улуча ли да подредя думите в съответствие с мелодията и да не загубя ритъма?
към текста >>
По онова време на "Изгрева" имаше много
поетеси
и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева.
Когато пристигат там, тя чува мелодии познати, думи познати - чува песните, които Учителят е дал на земята. Така че музиката, текстът, игрите и движенията, които тя вижда на слънцето, били почти същите, като Паневритмията на Учителя на земята. Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята - физическия, Духовния и Божествения свят. Който иска, нека прочете внимателно тази книжка. Художничката Цветана Симеонова е нарисувала прекрасна картина- приложение към книжката, наречена "От земята към слънцето".
По онова време на "Изгрева" имаше много
поетеси
и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева.
Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата поетеса. Изобщо, всяка от поетесите на "Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст. Това убеждение у поетесите остана дълги години, дори и след заминаването на Учителя. Дори когато си замина Олга Славчева, отново се повдигаше въпросът, че е необходим друг текст. През времето на Учителя, през 1941 година, бе издадена една книжка "Паневритмия.
към текста >>
Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата
поетеса
.
Така че музиката, текстът, игрите и движенията, които тя вижда на слънцето, били почти същите, като Паневритмията на Учителя на земята. Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята - физическия, Духовния и Божествения свят. Който иска, нека прочете внимателно тази книжка. Художничката Цветана Симеонова е нарисувала прекрасна картина- приложение към книжката, наречена "От земята към слънцето". По онова време на "Изгрева" имаше много поетеси и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева.
Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата
поетеса
.
Изобщо, всяка от поетесите на "Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст. Това убеждение у поетесите остана дълги години, дори и след заминаването на Учителя. Дори когато си замина Олга Славчева, отново се повдигаше въпросът, че е необходим друг текст. През времето на Учителя, през 1941 година, бе издадена една книжка "Паневритмия. Песни на хармоничните движения.
към текста >>
Изобщо, всяка от
поетесите
на "Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст.
Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята - физическия, Духовния и Божествения свят. Който иска, нека прочете внимателно тази книжка. Художничката Цветана Симеонова е нарисувала прекрасна картина- приложение към книжката, наречена "От земята към слънцето". По онова време на "Изгрева" имаше много поетеси и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева. Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата поетеса.
Изобщо, всяка от
поетесите
на "Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст.
Това убеждение у поетесите остана дълги години, дори и след заминаването на Учителя. Дори когато си замина Олга Славчева, отново се повдигаше въпросът, че е необходим друг текст. През времето на Учителя, през 1941 година, бе издадена една книжка "Паневритмия. Песни на хармоничните движения. Музика и движения от Учителя".
към текста >>
Това убеждение у
поетесите
остана дълги години, дори и след заминаването на Учителя.
Който иска, нека прочете внимателно тази книжка. Художничката Цветана Симеонова е нарисувала прекрасна картина- приложение към книжката, наречена "От земята към слънцето". По онова време на "Изгрева" имаше много поетеси и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева. Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата поетеса. Изобщо, всяка от поетесите на "Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст.
Това убеждение у
поетесите
остана дълги години, дори и след заминаването на Учителя.
Дори когато си замина Олга Славчева, отново се повдигаше въпросът, че е необходим друг текст. През времето на Учителя, през 1941 година, бе издадена една книжка "Паневритмия. Песни на хармоничните движения. Музика и движения от Учителя". В тази книжка има увод, а след това раздел "Основи на Паневритмията", в който Учителят дава принципите на Паневритмията и законите и силите, които са я създали.
към текста >>
А тя за мен бе една слънчева
поетеса
.
Той се усмихна и каза: "Е, така вече може! Така може да се разговаря с теб". Така че всеки имаше своята задача, всеки имаше своята роля. Трябваше да се напише текст за музиката на Паневритмията. Учителят се спря на Олга Славчева и тя го написа.
А тя за мен бе една слънчева
поетеса
.
Слънчеви лъчи излизаха от очите й и от засмяното й лице. Но понеже имаше и други поетеси на "Изгрева", започнаха да ревнуват и казваха, че думите на нейният текст са много елементарни и той не е поетичен. Казаха това на Учителя. А Той се усмихна и каза: "Олга Славчева не е писала текста на Паневритмията. За тази цел дойде едно същество - Асавита, което диктуваше, за да се напишат думите на Паневритмията.
към текста >>
Но понеже имаше и други
поетеси
на "Изгрева", започнаха да ревнуват и казваха, че думите на нейният текст са много елементарни и той не е
поетичен
.
Така че всеки имаше своята задача, всеки имаше своята роля. Трябваше да се напише текст за музиката на Паневритмията. Учителят се спря на Олга Славчева и тя го написа. А тя за мен бе една слънчева поетеса. Слънчеви лъчи излизаха от очите й и от засмяното й лице.
Но понеже имаше и други
поетеси
на "Изгрева", започнаха да ревнуват и казваха, че думите на нейният текст са много елементарни и той не е
поетичен
.
Казаха това на Учителя. А Той се усмихна и каза: "Олга Славчева не е писала текста на Паневритмията. За тази цел дойде едно същество - Асавита, което диктуваше, за да се напишат думите на Паневритмията. Така че - друг е авторът, а това същество е от Божествения свят". Всички ахнаха от почуда.
към текста >>
Но въпреки всичко, десетки години от този случай,
поетесите
на "Изгрева" все въздишаха, че те не са написали думите на Паневритмията.
Казаха това на Учителя. А Той се усмихна и каза: "Олга Славчева не е писала текста на Паневритмията. За тази цел дойде едно същество - Асавита, което диктуваше, за да се напишат думите на Паневритмията. Така че - друг е авторът, а това същество е от Божествения свят". Всички ахнаха от почуда.
Но въпреки всичко, десетки години от този случай,
поетесите
на "Изгрева" все въздишаха, че те не са написали думите на Паневритмията.
Да, ама Асавита си беше избрала Олга Славчева и затова Учителят беше определил нея. Въпреки всичко, никой от това поколение не посмя да посегне върху текста на Паневритмията, защото знаеха много добре, че онова, което е дал Учителят, не трябва да се изменя. Но аз доживях тридесет години след заминаването на Учителя да се яви един младеж, син на наши приятели, да се осмели да напише нов текст на Паневритмията и да го сложи под нотния текст на Учителя. И понеже разбираше от фотография, изкара го на фотографска хартия, направи го прилично, оформи го като книжка и започна да го разнася насам-натам. Това бе кощунство срещу Словото и срещу Школата на Учителя.
към текста >>
Беше
поетеса
, композираше и пиеси.
Веднъж съм при Учителя и Го разпитвам за някои неща. По едно време виждам Асен Арнаудов върви заедно с Весела Несторова през поляната. Весела Несторова бе завършила американски колеж, след това бе изпратена от колежа в САЩ и завърши "висше образование. Връщайки се оттам, тя веднага се включи в братския живот. Беше добра изпълнителка на песните на Учителя.
Беше
поетеса
, композираше и пиеси.
Беше един талант от поезия, музика и слово. Тя взе дейно участие при съставянето на "Слънчевите лъчи" от Паневритмията. Те излязоха в отделна книжка, като главна заслуга в оформянето и съставянето на текста се пада на нея. Книжката е издадена през 1942 година, като предварително Учителят я одобри и каза похвални думи за изданието. Аз питам сега, ще се намери ли някой втори умник да съставя свой собствен текст, да подменя оригиналния и да коригира Словото и музиката на Учителя?
към текста >>
Учителят извиква
поетесата
сестра Олга Славчева, и и възлага да напише думи на Паневритмията, свързани с музиката.
109)След 1930 г. в София, кв. „Изгрева", от 22 март до 22 септември се чуваше чудната музика на Паневритмията след 6 часа сутрин, която ни караше да играем този ангелски танц. Паневритмията се играеше навсякъде: на Изгрева, на езерата - в лятната школа на Бялото Братство, и дори на връх Мусала. Приятелите постепенно я поусвоиха.В 1934 г.
Учителят извиква
поетесата
сестра Олга Славчева, и и възлага да напише думи на Паневритмията, свързани с музиката.
Тя му възразява, казвайки, че е много трудно да се съчетаят думите с музиката и се съмнява дали ще успее да ги напише правилно. Учителят я успокоява, като и казва, че ще и изпрати едно същество, което ще и помогне в текста. В определеният ден и час тя сяда, чува ясно думи и бързо написва текста на първите десет упражнения, които са от Божествения свят. В това време се чука на вратата и в стаята влиза една сестра, иска и някаква услуга и като я вижда, че пише, и казва, че тя би могла винаги да си пише стихове, но на нея и е необходимо веднага да и услужи. Скарват се и понеже сестра Олга беше много мастита и силна, я изгонва.
към текста >>
56.
Учителя започва песента 'Студът всичко дава'
, 5.01.1934 г.
Туй, което
поетът
пожелава, то става.
Вие се криете от достъпното за вас. Че всяка ваша идея, която е достъпна, целият ден седите и я прегръщате. Казвате: „Изстинаха ми ръцете." Всяка идея трябва да потърсиш. След време тя се стопява. Не външната обвивка.
Туй, което
поетът
пожелава, то става.
Няма нещо, което да не става. Как дойде песента „Студът всичко дава"? (Учителя пее до.) Сега как ще го кажете: Той всичко ще ви даде или аз мисля, той всичко ще ми даде. Вие правите студа. Високо или ниско трябва да започнем.
към текста >>
57.
Учителя дава песента 'Духът ми шепне това' ('Аз в живота ще благувам')
, 19.01.1934 г.
Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с
поетична
дарба.
Жалко, че в тази книжка няма коментар за тях и не са описани как са създадени и при какви обстоятелства са дадени. Онова поколение знаеше историята на всяка една песен, имаше документация, но следващото поколение, а това беше поколението от Школата, се отнесе небрежно и не го отбелязаха в следващите издания. Единствено ако се намерят запазени бележки от възрастните музиканти, може да се направи някакъв обзор. Аз знам как в това издание Учителят е давал Свои идеи за някоя песен в думи. На други е давал мелодията.
Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с
поетична
дарба.
Например, Учителят е давал на Дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен. Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор". Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета.
към текста >>
Например, Учителят е давал на Дядо Благо -
поета
Стоян Русев - да напише думите на някоя песен.
Онова поколение знаеше историята на всяка една песен, имаше документация, но следващото поколение, а това беше поколението от Школата, се отнесе небрежно и не го отбелязаха в следващите издания. Единствено ако се намерят запазени бележки от възрастните музиканти, може да се направи някакъв обзор. Аз знам как в това издание Учителят е давал Свои идеи за някоя песен в думи. На други е давал мелодията. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба.
Например, Учителят е давал на Дядо Благо -
поета
Стоян Русев - да напише думите на някоя песен.
Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор". Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година.
към текста >>
58.
Учителя възлага на Стоянка Илиева да напише думите на Песента 'Мирът иде'
, 06.1934 г.
Аз отначало се зарадвах като си помислих, че Учителят отдава заслуженото на моите
поетически
способности.
Значи Учителят ми възлагаше работа съобразно с моите възможности. Имаше по-рано случаи, когато след някоя психическа депресия Той изведнъж да ме насърчи да пиша поезия. Недоумението ми беше нескривано, защото съвсем не ми е било тогава до поезия, за която мислех, че само при разположение се пише. Все пак аз слушах съвета Му, пишех и при скръб, и при радост и не един път бях Му чела мои стихове и имах Неговата преценка. Сега случаят съвсем не бе такъв.
Аз отначало се зарадвах като си помислих, че Учителят отдава заслуженото на моите
поетически
способности.
Захванах се да го пиша този текст, но се явиха изведнъж у мен много вътрешни противоречия и около мен външни затруднения. Разбрах, че е много трудно да се напише тест по мелодия на Учителя. Трябваше да се внимава, къде трябва да се слага силна и къде слаба сричка. А има и още други правила за вокалното им изпълнение. Написах думите, но много трудно.
към текста >>
Аз не се сърдих за това, защото аз бях
поетеса
, но не и певица.
Търси се ученикът, който да стори това.Когато Учителят възложи на мен да напиша текста на мелодията "Мирът иде", то отначало аз се смутих и попитах: "За мен ли е тази работа? Ще се справя ли? " Но щом Учителят ми каза да го направя и ми даде тази задача, това означаваше, че Той разчита на мен и че аз мога да я реша. По-късно в Мърчаево 1944 г. Учителят даде задача на оперната певица Лиляна Табакова да вземе моят текст и съобразно вокалното изкуство и теория да вмести моя текст към нотния запис на мелодията.
Аз не се сърдих за това, защото аз бях
поетеса
, но не и певица.
Освен това Учителят беше дал тази задача на нея, като предварително ме попита дали можем с моя текст да скроим нова рокля на "Мирът иде", така както заслужава песента и времето, в което живеем, защото войната бушуваше, а по фронтовете умираха милиони хора, а мирът го нямаше. След като се скрои и се уши нова дреха с моите думи на песента "Мирът иде" и след като тя се изпя от певицата Лиляна Табакова в Мърчаево, трябваше да минат девет месеца, за да може да се роди мирът. Учителят си замина на 27.декември 1944 г., а мирът бе подписан на 9.май 1945 г. с капитулацията на Германия. Мирът дойде.
към текста >>
59.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 9 август
, 9.08.1935 г.
За да бъде една мисъл
поетична
, гладка, трябва Любовта да присъствува, млада, Истината, която не се изменя, и Мъдростта, която е стара.
Истинското положение: Млада е Любовта, възрастна е Истината, стара е Мъдростта. Бъди като тях. Любовта дава, Истината разпределя, а Мъдростта огражда. Мисълта не е гладка, когато има сблъскване на много мисли. Човек гладко говори, когато има една идея, а когато са много, се пънка.
За да бъде една мисъл
поетична
, гладка, трябва Любовта да присъствува, млада, Истината, която не се изменя, и Мъдростта, която е стара.
Стар е онзи, отдето младият излиза, възрастния..... стар значи, Мъдростта се проявява. Проявлението на Любовта и Истината, това е Мъдрост. Когато човек вкисва, значи последната дума на Любовта казва, а когато казва първата дума... Не може да мислиш ясно, ако нямаш светлина. Когато имаш светлина, нещата са ясни.
към текста >>
60.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 август
, 20.08.1935 г.
Трябва да бъдеш
поет
от първа величина, за да опишеш красотата, величието и силата на природата-в Рила.
Решила съм да водя дневник, бележки и да ти изпращам от тях, за да бъдеш в контакт с вътрешния ни живот на планината и с този на братята и сестрите, които тук обитават. Досега съм ти пратила две писма, една отворена картичка и едно дълго и широко писмо. Ако си ги получила, отговори ми чрез Миню Костов Узунов, Бишика - гр. Дупница, за Елена Хаджи Григорова. Който разбира вътрешния смисъл на планината, ще разбере, че това е неземен рай, който мъчно може да се опише.
Трябва да бъдеш
поет
от първа величина, за да опишеш красотата, величието и силата на природата-в Рила.
особено вълшебната котловина на езерата, където Велик Учител с учениците си е отседнал. Съществува един език на символи, на образи - това е езикът на природата. Той е първообразният, на който говорят великите посветени, адептите, магите. И човек би трябвало да разбира този език, за да може да опише великолепието на природата, която не е друго освен красив образ на Бога. И пак не може да се опише.
към текста >>
61.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 21 август
, 21.08.1935 г.
Трябва да бъдеш
поет
от първа величина, за да опишеш красотата, величието и силата на природата-в Рила.
Решила съм да водя дневник, бележки и да ти изпращам от тях, за да бъдеш в контакт с вътрешния ни живот на планината и с този на братята и сестрите, които тук обитават. Досега съм ти пратила две писма, една отворена картичка и едно дълго и широко писмо. Ако си ги получила, отговори ми чрез Миню Костов Узунов, Бишика - гр. Дупница, за Елена Хаджи Григорова. Който разбира вътрешния смисъл на планината, ще разбере, че това е неземен рай, който мъчно може да се опише.
Трябва да бъдеш
поет
от първа величина, за да опишеш красотата, величието и силата на природата-в Рила.
особено вълшебната котловина на езерата, където Велик Учител с учениците си е отседнал. Съществува един език на символи, на образи - това е езикът на природата. Той е първообразният, на който говорят великите посветени, адептите, магите. И човек би трябвало да разбира този език, за да може да опише великолепието на природата, която не е друго освен красив образ на Бога. И пак не може да се опише.
към текста >>
62.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 25 август
, 25.08.1935 г.
Трябва да бъдеш
поет
от първа величина, за да опишеш красотата, величието и силата на природата-в Рила.
Решила съм да водя дневник, бележки и да ти изпращам от тях, за да бъдеш в контакт с вътрешния ни живот на планината и с този на братята и сестрите, които тук обитават. Досега съм ти пратила две писма, една отворена картичка и едно дълго и широко писмо. Ако си ги получила, отговори ми чрез Миню Костов Узунов, Бишика - гр. Дупница, за Елена Хаджи Григорова. Който разбира вътрешния смисъл на планината, ще разбере, че това е неземен рай, който мъчно може да се опише.
Трябва да бъдеш
поет
от първа величина, за да опишеш красотата, величието и силата на природата-в Рила.
особено вълшебната котловина на езерата, където Велик Учител с учениците си е отседнал. Съществува един език на символи, на образи - това е езикът на природата. Той е първообразният, на който говорят великите посветени, адептите, магите. И човек би трябвало да разбира този език, за да може да опише великолепието на природата, която не е друго освен красив образ на Бога. И пак не може да се опише.
към текста >>
63.
Учителя дава песента 'Берхан-Ази'
, 1936 г.
Той оцени моята музикалност и моята
поетична
дарба.
Аз тогава свирех на китара. Той каза: "Тези пръсти трябва да свирят музика". И нищо повече не спомена дали трябва да сменя китарата с друг инструмент. И така аз си останах с китарата и в часовете по пеене в училището и като ученик на Школата. А като такъв Учителят ми даде за задача да напиша текста на много негови песни.
Той оцени моята музикалност и моята
поетична
дарба.
Оцени я Той, но не и другите около Него и около мене.Песента "Ходи, ходи" е дадена от Учителя на 23.IV.1924 г. на Общият окултен клас, III. година на стр. 26 от томчето. Имаше само един куплет.
към текста >>
64.
Учителя дава песента 'Марш на Светлите сили'
, 27.05.1936 г.
Той оцени моята музикалност и моята
поетична
дарба.
Аз тогава свирех на китара. Той каза: "Тези пръсти трябва да свирят музика". И нищо повече не спомена дали трябва да сменя китарата с друг инструмент. И така аз си останах с китарата и в часовете по пеене в училището и като ученик на Школата. А като такъв Учителят ми даде за задача да напиша текста на много негови песни.
Той оцени моята музикалност и моята
поетична
дарба.
Оцени я Той, но не и другите около Него и около мене.Песента "Ходи, ходи" е дадена от Учителя на 23.IV.1924 г. на Общият окултен клас, III. година на стр. 26 от томчето. Имаше само един куплет.
към текста >>
65.
Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева
, 20.07.1936 г.
Един български
поет
ги нарича „Очите на Рила”, а Учителят им даде друго име: „Седмострунната арфа на Рила”.
Увиваме се топло и грижливо, и лягаме върху клековата и папратовата пружина на леглата си и - сладко заспиваме.При нас идват и чужди гости. Който е гладен, ще го нахраним; ако замръкне помръзнал, завчас го затрупваме с вълнени одеала и го приютяваме в някоя от брезентовите палатки - специално за гости донесени.От Елбура ходим и по излети - Мальовица, Калинините извори, Кара гьол, Дамка, Урдините, Градинските езера. Всеки ден кръстосваме божествената Рила.Качи се на Харамията и от там погледни надоле. Едно над друго седем бистри езера, като пълни с елексир кристални чаши. Слънцето си играе с леките вълни от разтопения сапфир, сякаш ги целува една по една.
Един български
поет
ги нарича „Очите на Рила”, а Учителят им даде друго име: „Седмострунната арфа на Рила”.
Над тях скали, а над скалите се вият орли. Край брега на Елбур и Бал-дер-да-ру - цъфнал едър здравец, а всред тях бели сладкодъхни цветовце се люлеят на тънките си подводни корени. Като че нимфа там седи и хвърля в езерото бели букети от своя скут - невидимата нимфа. Малки безгласни кафяви птички, колкото един орех, прехвръкват тук и там. Сякаш пазят тишина, всред тази дивна планинска тишина.Срещу „Близнака” има сняг.
към текста >>
66.
Учителя дава песента 'Зов на планината'
, 1937 г.
Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с
поетична
дарба.
Жалко, че в тази книжка няма коментар за тях и не са описани как са създадени и при какви обстоятелства са дадени. Онова поколение знаеше историята на всяка една песен, имаше документация, но следващото поколение, а това беше поколението от Школата, се отнесе небрежно и не го отбелязаха в следващите издания. Единствено ако се намерят запазени бележки от възрастните музиканти, може да се направи някакъв обзор. Аз знам как в това издание Учителят е давал Свои идеи за някоя песен в думи. На други е давал мелодията.
Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с
поетична
дарба.
Например, Учителят е давал на Дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен. Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор". Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета.
към текста >>
Например, Учителят е давал на Дядо Благо -
поета
Стоян Русев - да напише думите на някоя песен.
Онова поколение знаеше историята на всяка една песен, имаше документация, но следващото поколение, а това беше поколението от Школата, се отнесе небрежно и не го отбелязаха в следващите издания. Единствено ако се намерят запазени бележки от възрастните музиканти, може да се направи някакъв обзор. Аз знам как в това издание Учителят е давал Свои идеи за някоя песен в думи. На други е давал мелодията. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба.
Например, Учителят е давал на Дядо Благо -
поета
Стоян Русев - да напише думите на някоя песен.
Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор". Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година.
към текста >>
67.
Учителя дава песента 'Там далече'
, 1937 г.
Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с
поетична
дарба.
Жалко, че в тази книжка няма коментар за тях и не са описани как са създадени и при какви обстоятелства са дадени. Онова поколение знаеше историята на всяка една песен, имаше документация, но следващото поколение, а това беше поколението от Школата, се отнесе небрежно и не го отбелязаха в следващите издания. Единствено ако се намерят запазени бележки от възрастните музиканти, може да се направи някакъв обзор. Аз знам как в това издание Учителят е давал Свои идеи за някоя песен в думи. На други е давал мелодията.
Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с
поетична
дарба.
Например, Учителят е давал на Дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен. Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор". Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета.
към текста >>
Например, Учителят е давал на Дядо Благо -
поета
Стоян Русев - да напише думите на някоя песен.
Онова поколение знаеше историята на всяка една песен, имаше документация, но следващото поколение, а това беше поколението от Школата, се отнесе небрежно и не го отбелязаха в следващите издания. Единствено ако се намерят запазени бележки от възрастните музиканти, може да се направи някакъв обзор. Аз знам как в това издание Учителят е давал Свои идеи за някоя песен в думи. На други е давал мелодията. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба.
Например, Учителят е давал на Дядо Благо -
поета
Стоян Русев - да напише думите на някоя песен.
Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст. Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор". Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година.
към текста >>
68.
Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г.
, 16.01.1938 г.
Той е бил учител в гимназията и добър
поет
.
Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г. Дядо Благо е псевдоним на Стоян Русев, роден на 18.II.1865 г. в село Заберново, Бургаски окръг и си заминал на 16.I.1938 г.
Той е бил учител в гимназията и добър
поет
.
Има много хубави стихове за деца - гатанки, скоропоговорки. Дава думите на много песни като „Сине мой", „На белия цвят". Учителят го уважава много и когато той си заминава от този свят изнася две беседи и ги посвещава на „дядо Благо" като казва, че тези две беседи са двете запалени свещи от Него за дядо Благо. Борис Николов описва това събитие в един свой спомен: Спомен на Борис Николов: ДВЕТЕ СВЕЩИ
към текста >>
Притежава дар слово и е добър
поет
.
Дядо Благо - Стоян Русев Дядо Благо - Стоян Русев е от най-интелигентните ученици на Учителя, директор на гимназия и председател на Славянското дружество в България. Роден на 18 февруари 1865 г. в село Заберново, Бургаски окръг. По външен вид прилича много на Учителя - има дълга бяла брада.
Притежава дар слово и е добър
поет
.
Написва много стихотворения, главно за деца, издадени в сборници. По молба на Учителя съставя текст на няколко братски песни, като: „Излязъл е сеяч да сее", „Братство, единство", „Любовта е извор", „Сине мой", „На белия свят" и др. През 1935 г. написва книжката „Сказания на XX век за всеки човек". Участва активно в братските прояви и за всичко в живота търси съветите на Учителя.
към текста >>
Дядо Благо беше учител в гимназията и добър
поет
.
Източник: 73. ДЯДО БЛАГОЕЛЕНА АНДРЕЕВА (1899-1990) Изгревът - Том 9 ДЯДО БЛАГО (1865-1938) (Спомен на Борис Николов)
Дядо Благо беше учител в гимназията и добър
поет
.
Имаше от него много хубави стихове за деца - гатанки, скоропоговорки, които той ни разказваше. А ние се затруднявахме и когато ги изричахме падаше голям смях, защото ни се завързваха езиците. Той даде думите на много песни като „Сине мой", „На белия цвят". Този псевдоним „дядо Благо" беше подходящ за него. Той беше нисичък на ръст, благ по природа и отличен поет.
към текста >>
Той беше нисичък на ръст, благ по природа и отличен
поет
.
Дядо Благо беше учител в гимназията и добър поет. Имаше от него много хубави стихове за деца - гатанки, скоропоговорки, които той ни разказваше. А ние се затруднявахме и когато ги изричахме падаше голям смях, защото ни се завързваха езиците. Той даде думите на много песни като „Сине мой", „На белия цвят". Този псевдоним „дядо Благо" беше подходящ за него.
Той беше нисичък на ръст, благ по природа и отличен
поет
.
Учителят го уважаваше много, а когато си замина от този свят изнесе две беседи и ги посвети на „дядо Благо" като каза, че тези две беседи са двете запалени свещи от Него за дядо Благо. По онова време младите сестри не оставяха Учителя на мира. Непрекъснато се нижеха една след друга при Него за разговори или за лични проблеми и по този начин пречеха на Учителя. Това го виждахме всички и особено старите братя, които негодуваха срещу това. Ние младите смятахме, че това е работа на Учителя.
към текста >>
69.
Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.
, 10.07.1939 г.
Концертът завършваше с общ а молитва, след която бързо се настанявахме в палатките за почивка.Всеки ден, прекаран в планината, е една вълшебна приказка, един хармоничен разказ или
поетично
стихотворение.
Пленени от красотата и величието на този обширен Божи свят, който ни заобикаляше, ние забравяхме мъчнотиите. Денят започваше с музика. Някой брат или сестра с цигулка ни събуждаше рано за отиване на Молитвения връх. Вечер, при общия огън пред кухнята, наобиколили Учителя, пеехме общо братски песни, някои рецитираха стихове, а музикантите изнасяха цигулкови концерти. По този начин ние изказвахме своята благодарност за хубавите условия, при които се намирахме.
Концертът завършваше с общ а молитва, след която бързо се настанявахме в палатките за почивка.Всеки ден, прекаран в планината, е една вълшебна приказка, един хармоничен разказ или
поетично
стихотворение.
Незабравими са дните, прекарани с Учителя на Рила. Не по-малко интензивни и хармонични са и дните, прекарани на езерата след заминаването на Учителя през 1944 г. Всяко посещение, даже всеки ден на езерата оставят своите красиви картини в нашето съзнание. Изгревът - Том 22 9. Децата на Рила
към текста >>
70.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли
, 22.07.1940 г.
Занимаваше ги мисълта за това странно,
поетично
и символично име на езерото.
Приятелите заслизаха на групи към "Окото". Първите бяха стигнали до брега на езерото и със сухи съчки накладоха огън между канарите. Трябваше да се закусва. Студентите бяха в една от последните групи, бавно слизаща от върха. С брат Боев те продължаваха разговора на темата за височината на връх Мусела, измерена по метода на УЧИТЕЛЯ и проявиха особен интерес към езерото „Окото".
Занимаваше ги мисълта за това странно,
поетично
и символично име на езерото.
Брат Боев се оказа пак неуморим лектор. Той по специалност бе естественик - педагог, а освен това, навлизайки в редиците на Братството, години наред най-старателно изписваше страници след страници със стенографира-ни разговори на най-различни теми, разгледани от височината на Божествената Реалност. В това отношение УЧИТЕЛЯ бе неизчерпаем източник на знание за проблемите и явленията на живота - несъизмерим за обикновените люде. Студентите тъкмо от това се интересуваха - те търсеха скрития смисъл на видимия порядък и отговорите на брат Боев бяха рядка лекция. С особено разположение той разказваше какво представлява за нас „Окото" и като езеро, и като олтар на неръкотворния храм - невидим и незрим на нашите очи.
към текста >>
Замислени и смълчани -
поетите
дума не продумват, а гласовитите певци само шепнешком споделят бегли впечатления.
Той добави: „Нека „Окото" да е чисто като Божествената зеница! " Групите пак безшумно и мълчаливо, замислени върху проблемите, поставени от този паметен летен ден, заслизаха към уговорения вечерен бивак -малката полянка над "Велчовото мосте". Късно през деня, светлините на запалените огньове пак заиграха по зелената ограда на клековете и бивакуването премина в необичайно мълчание. Подобни нощи ние не сме имали!
Замислени и смълчани -
поетите
дума не продумват, а гласовитите певци само шепнешком споделят бегли впечатления.
Още веднъж се убедихме във въздействието на драматичните събития на живота върху чувствителните души. Нощта пак бе прохладна и ясна. Много често звездите по небосвода бяха приветствани от прелитащите искри и от чудната игра на огнените светлини. Тази вечер имахме две големи огнища, които едвам побираха бивакува-щото множество, които търсеха в прохладната лятна нощ милващата топлина на горящите клади - спомен за домашен уют! УЧИТЕЛЯТ бе мълчалив и тъжен.
към текста >>
71.
Учителя дава песента 'Ме-хейн'
, 29.01.1941 г.
Дядо Благо бе
поет
и даде думите на песните "Сине мой" и "На Белия цвят".
Учителят даваше мотив, а те го обработваха. После дойде Школата. Преди Школата беше животът на песните - при всяко събиране само пеехме. А като дойде Школата, братският живот се организира чрез Словото на Учителя. Текстов е за песни от дяд о Благо
Дядо Благо бе
поет
и даде думите на песните "Сине мой" и "На Белия цвят".
Казваше се Стоян Русев - беше добър поет. Страдна душо Песента "Страдна душо" е първата песен, която Учителят е дал. Дотогава са се пеели евангелски и черковни песни. Текстът на тази песен е даден от писателя Михалаки Георгиев, по идея на Учителя.
към текста >>
Казваше се Стоян Русев - беше добър
поет
.
После дойде Школата. Преди Школата беше животът на песните - при всяко събиране само пеехме. А като дойде Школата, братският живот се организира чрез Словото на Учителя. Текстов е за песни от дяд о Благо Дядо Благо бе поет и даде думите на песните "Сине мой" и "На Белия цвят".
Казваше се Стоян Русев - беше добър
поет
.
Страдна душо Песента "Страдна душо" е първата песен, която Учителят е дал. Дотогава са се пеели евангелски и черковни песни. Текстът на тази песен е даден от писателя Михалаки Георгиев, по идея на Учителя. А мелодията е от Учителя.
към текста >>
72.
Последна екскурзия с Учителя на Рила. Първи ден - 20 юни
, 20.06.1942 г.
Аз мога да стана художник,
поет
, музикант моментално, но трябва да сляза в областта на съответното изкуство.
Тези, които ще се превърнат от гъсеници на пеперуди - това е първото възкресение. От живота към Любовта, от Любовта към Бога и от Бога към света - да се помага, да се работи. Ако не искате да страдате, можете да останете в радостта, но ще носите само това, което си придобил дотогаз. Нови неща обаче няма да се придобиват. При скръбта ти придобиваш условия за нови придобивки.
Аз мога да стана художник,
поет
, музикант моментално, но трябва да сляза в областта на съответното изкуство.
Само с Любовта може да се влезе в тия области. Любовта може да те направи всякакъв. Вие трябва да знаете, че има една Промисъл. Провидението може да се нарече още "Око на Любовта". То бди над всяко същество и върху най-дребните и урежда живота им.
към текста >>
73.
Последна екскурзия с Учителя на Рила. Пророческо слово на Молитвения връх
, 22.06.1942 г.
Аз мога да стана художник,
поет
, музикант моментално, но трябва да сляза в областта на съответното изкуство.
Тези, които ще се превърнат от гъсеници на пеперуди - това е първото възкресение. От живота към Любовта, от Любовта към Бога и от Бога към света - да се помага, да се работи. Ако не искате да страдате, можете да останете в радостта, но ще носите само това, което си придобил дотогаз. Нови неща обаче няма да се придобиват. При скръбта ти придобиваш условия за нови придобивки.
Аз мога да стана художник,
поет
, музикант моментално, но трябва да сляза в областта на съответното изкуство.
Само с Любовта може да се влезе в тия области. Любовта може да те направи всякакъв. Вие трябва да знаете, че има една Промисъл. Провидението може да се нарече още "Око на Любовта". То бди над всяко същество и върху най-дребните и урежда живота им.
към текста >>
74.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №74
, 29.10.1903 г.
От всички тия езици той знаеше наизуст избрани
поетически
късове, които с часове декламираше.
Узунов дава кратка характеристика за Д. Голов в своята книга „Това бяхме“, в главата „Малкият клуб“: „Той беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, беше още млад и хубав. Елегантен и с маниери – у него всичко фино. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски.
От всички тия езици той знаеше наизуст избрани
поетически
късове, които с часове декламираше.
С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор, той беше много интересен. Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, както аромат пчелите. Живееше с гости било в дома му, било в книжарницата. Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията.
към текста >>
75.
Първият документиран призив на П. Дънов за вегетариански начин на хранене
, 09.04.1903 г.
Бъчваров да е дал
поетичния
облик на тези „бели“ мисли на П.Дънов, отпечатани тук, тъй като самият Т.
На първа страница на посоченото в писмото сп. „Виделина“, Г.І, кн. ІV-V (отговаряща на с. 53 от продължаващата пагинация), се появяват същите стихове. Възможно е редакторът на списанието Тодор Ив.
Бъчваров да е дал
поетичния
облик на тези „бели“ мисли на П.Дънов, отпечатани тук, тъй като самият Т.
Бъчваров списва стихове.Така стихотворението придобива следния вид: Любовта е извор, тя живота ражда, Света длъжност благодатно нему всажда; Тя го тика към доброто да се стреми, Във напредък стъпки трайни той да вземи.
към текста >>
76.
Роден Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм
, 01.12.1881 г.
Илюстрирал е книги с патриотична тематика на
поета
Любомир Бобевски.
Могат да се открият и днес в стари семейни архиви. От 1911 г. семейството на художника се премества в София. Тук Франц Шламбора работи като художник на свободна практика. Изглежда се е вълнувал от борбите на българите за свобода, за което свидетелстват неговите творби от 1912 година – цикъл от отделни картини под общото заглавие „Българска велика слава”.
Илюстрирал е книги с патриотична тематика на
поета
Любомир Бобевски.
В една от книгите – „Под сянката на меча” от 1917 г., е поместен портрет на Л.Бобевски нарисуван от художника. На евреите-българи, загинали по време на войните (1912 -1918 г.), Шламбора посвещава възпоменателен цветен художествен албум с 400 образа, издаден в Прага през 1919 година. Възторжен отзив за този албум и за творчеството на художника е дал един негов съвременик с псевдоним „Юнак Яралия“ в обширна статия, поместена в Ямболския седмичен вестник „Тунджа“ от 10 април 1921 г. Той охарактеризира автора му „като българския посланик Франц Шламбора, дошъл от Чешко, оженил се за българка и заработил за България като за второ свое отечество,... идеалист, високочестен и безкористен труженик“. През 1921 и 1922 година Франц Шламбора става автор и на рисунките върху кориците на двете издания на „Песни на Всемирното Братство” ( София, 1921 – Фиг.9а; 1921-1922 – Фиг.9б).
към текста >>
77.
Роден Иван Толев, редактор на „Всемирна Летопис' (1919 - 1927)
, 06.12.1875 г.
Иван Толев е български общественик, журналист, редактор,
поет
и преводач.
6 декември 1875 г - роден Иван Толев, редактор на „Всемирна Летопис"
Иван Толев е български общественик, журналист, редактор,
поет
и преводач.
Роден е в Битоля - 6 декември 1875 г. В 1893 година завършва Солунската българска мъжка гимназия. Заминава за София, където завършва право във Висшето училище на 6 март 1898 година. В София става деец на Македонската организация. Публикува стихове в „Български преглед“ (1893 - 1900), „Учител“ (1893 - 1914), „Зора“ (1898 - 1900) и „Ученически другар“ (1898 - 1900), на което е и отговорен редактор.
към текста >>
Буден ум, действена личност, кипящ от енергия и амбиция още по време на следването си (право в Държавния университет - София), той започва своята изява като журналист, редактор,
поет
и преводач.
Беше събуден интересът ми. Иван Толев е роден на 6 декември 1875 г. в град Битоля. Завършва Солунската мъжка гимназия през 1892-1893 година. Съученик и другар на Гоце Делчев, Дамян Груев и други буйни и мислещи младежи, той става един от сътрудниците на Македонския комитет, на Трайко Китанчев.
Буден ум, действена личност, кипящ от енергия и амбиция още по време на следването си (право в Държавния университет - София), той започва своята изява като журналист, редактор,
поет
и преводач.
Първите си опити прави като поет и произведенията си публикува в „Български преглед": сп. за наука, литература и обществен живот (18931900), „Учител" (1893-1914), „Зора": педагогическо-литературен и обществен вестник (1898-1900) и „Училищен другар": месечно литературно списание за ученици и ученички от средните учебни заведения (1898-1900). Интересното тук е, че той взима активно участие не само като автор, но и като редактор, и то отговорен редактор. Заедно с Евтим Ангелов Спространов създават едно от най-търсените и предпочитани от младежите издания. Особено популярен е оформения като постоянна рубрика „Ученически отдел" - читателите могат да видят своите произведения отпечатани.
към текста >>
Първите си опити прави като
поет
и произведенията си публикува в „Български преглед": сп.
Иван Толев е роден на 6 декември 1875 г. в град Битоля. Завършва Солунската мъжка гимназия през 1892-1893 година. Съученик и другар на Гоце Делчев, Дамян Груев и други буйни и мислещи младежи, той става един от сътрудниците на Македонския комитет, на Трайко Китанчев. Буден ум, действена личност, кипящ от енергия и амбиция още по време на следването си (право в Държавния университет - София), той започва своята изява като журналист, редактор, поет и преводач.
Първите си опити прави като
поет
и произведенията си публикува в „Български преглед": сп.
за наука, литература и обществен живот (18931900), „Учител" (1893-1914), „Зора": педагогическо-литературен и обществен вестник (1898-1900) и „Училищен другар": месечно литературно списание за ученици и ученички от средните учебни заведения (1898-1900). Интересното тук е, че той взима активно участие не само като автор, но и като редактор, и то отговорен редактор. Заедно с Евтим Ангелов Спространов създават едно от най-търсените и предпочитани от младежите издания. Особено популярен е оформения като постоянна рубрика „Ученически отдел" - читателите могат да видят своите произведения отпечатани. Тук са публикували първите свои стихотворения утвърдените по-късно творци Иван Арнаудов и Христо Силянов (Ружкин).
към текста >>
В списанието Толев отпечатва не само
поетическите
си опити, но и преводи: на Робърт Бърнс „Песента на сиромаха" и разкази.
за наука, литература и обществен живот (18931900), „Учител" (1893-1914), „Зора": педагогическо-литературен и обществен вестник (1898-1900) и „Училищен другар": месечно литературно списание за ученици и ученички от средните учебни заведения (1898-1900). Интересното тук е, че той взима активно участие не само като автор, но и като редактор, и то отговорен редактор. Заедно с Евтим Ангелов Спространов създават едно от най-търсените и предпочитани от младежите издания. Особено популярен е оформения като постоянна рубрика „Ученически отдел" - читателите могат да видят своите произведения отпечатани. Тук са публикували първите свои стихотворения утвърдените по-късно творци Иван Арнаудов и Христо Силянов (Ружкин).
В списанието Толев отпечатва не само
поетическите
си опити, но и преводи: на Робърт Бърнс „Песента на сиромаха" и разкази.
Пише и под псевдонима Е. Маркулев. Това е времето и на първата му самостоятелна стихосбирка - „Китара" (Варна, 1895). Превежда от руски език, както в периодичните списания, така и отделни книги: „Изповедите на Песталоци" (Пловдив, 1897), „Автобиографията ми" на Джон Мил (Пловдив, 1898) и „Естетика" на Робърт Прьолс (Пловдив, 1898). Издава и труда си „Систематичен курс на логиката за средните учебни заведения и ръководство за самообразование" (1898). На 6 март 1898 година Толев получава своята диплома и възможност да работи като юрист.
към текста >>
Огромното разнообразие от научни, педагогически, окултни, исторически, философски и
поетични
произведения, особено участието, пряко и косвено, видимо и невидимо, на Учителя, го превръща в един притегателен духовен център, който успява да даде и разпространи така необходимата светлина.
и дори има възможността да ги „сподели" писмено със софийския градоначалник (Виж сп. „Духовна култура", 1917 г., кн. XI-XII, стр. 41). Едновременно увлечен от тях и настроен практично, като всеки адвокат, той започва издаването на списание „Всемирна летопис": орган за висша култура (1919-1926). Толев е въодушевен от мисълта на Учителя „Работете между тоя народ защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план", която поставя като мото на новото списание (в първата година).
Огромното разнообразие от научни, педагогически, окултни, исторически, философски и
поетични
произведения, особено участието, пряко и косвено, видимо и невидимо, на Учителя, го превръща в един притегателен духовен център, който успява да даде и разпространи така необходимата светлина.
Присъствието на Учителя в него (Виж „Изгревът" том II, стр. 286) е отразено и в личното поетично творчество на Толев публикувано на страниците на списанието. НА УЧИТЕЛЯ Каква наслада сещам, душа велика, чиста, кога се вслушвам в твоите Божествени Слова -
към текста >>
286) е отразено и в личното
поетично
творчество на Толев публикувано на страниците на списанието.
XI-XII, стр. 41). Едновременно увлечен от тях и настроен практично, като всеки адвокат, той започва издаването на списание „Всемирна летопис": орган за висша култура (1919-1926). Толев е въодушевен от мисълта на Учителя „Работете между тоя народ защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план", която поставя като мото на новото списание (в първата година). Огромното разнообразие от научни, педагогически, окултни, исторически, философски и поетични произведения, особено участието, пряко и косвено, видимо и невидимо, на Учителя, го превръща в един притегателен духовен център, който успява да даде и разпространи така необходимата светлина. Присъствието на Учителя в него (Виж „Изгревът" том II, стр.
286) е отразено и в личното
поетично
творчество на Толев публикувано на страниците на списанието.
НА УЧИТЕЛЯ Каква наслада сещам, душа велика, чиста, кога се вслушвам в твоите Божествени Слова - кога от теб се лее, с аура златиста, поток от светлина!
към текста >>
Издател и главен редактор на списанието е софийският адвокат и
поет
символист Иван Толев.
Преди ми попадна един брой от 1920г., но е без корицата. Може да го видите тук: https://www.facebook.com/photo.php? fbid=10207978471684352&set=o.287638551303704&type=1&theater „Всемирна летопис“ е българско списание за езотерика, излизало в София от 1919 до 1927 година.
Издател и главен редактор на списанието е софийският адвокат и
поет
символист Иван Толев.
Девиз на изданието е мисълта на Петър Дънов: „Работете между тоя народ, защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план.“ На страниците на „Всемирна летопис“ са публикувани множество значими текстове, сред които Златните стихове на Питагор, „Смъртта и нейната тайнственост“ от Камил Фламарион, първият български превод на текст на Емануел Сведенборг (откъс от книгата „За небесата, за света на духовете и за ада“, публикуван под заглавието „Езикът на ангелите“), коментар на Сифра Дзениута от Симеон бен Йохай, резюмета от беседи на Петър Дънов, стихотворения на Иван Грозев, Дора Габе, Иван Толев и др. Списанието поддържа постоянна рубрика по окултни науки - астрология, хиромантия и др., помества сведения за наблюдавани в България и в чужбина паранормални явления, както и новини от културния живот, като посещението на Рабиндранат Тагор в България през 1926 година. https://www.facebook...&type=3 Прикачени миниатюри
към текста >>
78.
Родена Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя
, 31.12.1901 г.
Родена Олга Блажева,
поетеса
,
Родена Олга Блажева,
поетеса
,
последователка на Учителя (31.12.1901 г. - 06.08.1986 г.) Олга Блажева Иванова е родена на 31.12.1901 г в гр.Асеновград. Баща й е черногорец, а майка й - полугъркиня, полубългарка.
към текста >>
Живяла и работила по времето на социализма,тя е предавала и разпространявала Словото на Учителя ,чрез личния си пример,чрез стиховете си ,на хората,с които е общувала приживе.Въпреки булото,което официалната власт спуска над идеите ,писменото наследство и последователите на Учителя,тази ярка личност оставя своята следа .Името и фигурира в сайтовете посветени на българската литература.Срещаме името и сред имената на български писатели и
поети
творили в периода след втората световна война.Също срещаме името и сред видните личности родени в Асеновград.Но нито дума за това,че е верен последовател на Учителя.
В Хасково е назначена с конкурс. Преподава в училищата "Ив. Рилски", "Кл.Охридски", "Отец Паисий" до пенсионирането й. Не се е омъжвала.Целия си живот отдава на децата.Освен стихотворения за възрастни има и такива за деца.Живяла е съвсем скромно външно, но с вътрешно богат духовен живот до края на земния си път - 06.08.1986 г. Това е кратката информация за тази забележителна жена.Малцина днес знаят,че тя е от учениците на Учителя,от ятото,което с вярност е следвало до последния си дъх на тази земя заветите и не просто ги е следвало,но и пресътворявало в живота си.Изключително скромна,много ерудирана ,харизматична личност.
Живяла и работила по времето на социализма,тя е предавала и разпространявала Словото на Учителя ,чрез личния си пример,чрез стиховете си ,на хората,с които е общувала приживе.Въпреки булото,което официалната власт спуска над идеите ,писменото наследство и последователите на Учителя,тази ярка личност оставя своята следа .Името и фигурира в сайтовете посветени на българската литература.Срещаме името и сред имената на български писатели и
поети
творили в периода след втората световна война.Също срещаме името и сред видните личности родени в Асеновград.Но нито дума за това,че е верен последовател на Учителя.
След като се запознах с нейната биография и писмени спомени на хора,които са я познавали ,си мисля,че тя е един от хората ,на които се дължи запазването на искрата на Учението в Хасковско. Източник: "Спомени за Олга Блажева" ,авт.Магда Петрова ,изд."Христо Г.Данов" Пловдив 1993 г (Текстът за Олга Блажева е подготвен от Розалина Димитрова) Могат да се изтеглят на PDF книгите: Спомени за Олга Блажева
към текста >>
От документалният материал в нея са избрани снимки и факсимилета, с които личността и
поетесата
Олга Блажева са онагледени.4.
излезе още една книга посветена на Олга Блажева със заглавие „Блажена и благословена” (Блажена и благословена / състав. Магда Петрова ... [и др.]. София : Симелпрес, 2012. 454 с. : с факс., ил.).
От документалният материал в нея са избрани снимки и факсимилета, с които личността и
поетесата
Олга Блажева са онагледени.4.
Как изглежда Олга Блажева в очите на съвременниците си? От една страна е блажената и благословена - мнение изразено от приятели, последователи и ученици в книгата от 2012 г., а от друга - писмото на д-р Иван Жеков (вж „Изгревът”, том 23, с. 369 - 370) за ангелите небесни на Изгревът. Проучете го и си направете изводите. ОЛГА ДИМИТРОВА СЛАВКОВА
към текста >>
1. Олга Димитрова Славкова (1895-1964) е писателка и
поетеса
(Централен Държавен Архив, Ф.64К, 538 а.е., 1909-1967).
От една страна е блажената и благословена - мнение изразено от приятели, последователи и ученици в книгата от 2012 г., а от друга - писмото на д-р Иван Жеков (вж „Изгревът”, том 23, с. 369 - 370) за ангелите небесни на Изгревът. Проучете го и си направете изводите. ОЛГА ДИМИТРОВА СЛАВКОВА (1895-1964)
1. Олга Димитрова Славкова (1895-1964) е писателка и
поетеса
(Централен Държавен Архив, Ф.64К, 538 а.е., 1909-1967).
Живяла е в София, ул. „Патриарх Евтимий” № 81. Издала е книгата Акорди на сърцето: стихове. София: печ. Художник, 1942.
към текста >>
79.
Заминаване на Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя
, 02.01.1967 г.
Заминаване на Олга Славчева,
поетеса
,
Заминаване на Олга Славчева,
поетеса
,
последователка и ученичка на Учителя (8 март 1895 г. - 2 януари 1967 г.) На Олга Славчева е посветен т. 26 от Изгревите, подготвени и издадени от д-р Вергилий Кръстев.
към текста >>
Олга Славчева бе
поетеса
.
Организиран от д-р Вергилий Кръстев 5. Слово за Олга Славчева от Борис Николов, 4 януари 1967 г. 6. Снимки на Олга Славчева (Повече снимки могат да се разгледат в Снимки към към Изгрева, т. 26) Прикачени миниатюри ОЛГА СЛАВЧЕВА
Олга Славчева бе
поетеса
.
По онова време като виден публицист, поет и писател се подвизаваше Стоян Михайловски. А Олга Славчева се вредила при него да взима уроци, за да й открие тайната на стихотворението и стихоплетството. А сега интересно е да отбележим, че този който я посъветвал да отиде при Стоян Михайловски е бил лично Учителят. Олга като прилежна ученичка посещава редовно домът на Михайловски в уречените дни и часове. Но веднъж се случило така, че когато била на урок при него дошъл един ненадеен посетител.
към текста >>
По онова време като виден публицист,
поет
и писател се подвизаваше Стоян Михайловски.
5. Слово за Олга Славчева от Борис Николов, 4 януари 1967 г. 6. Снимки на Олга Славчева (Повече снимки могат да се разгледат в Снимки към към Изгрева, т. 26) Прикачени миниатюри ОЛГА СЛАВЧЕВА Олга Славчева бе поетеса.
По онова време като виден публицист,
поет
и писател се подвизаваше Стоян Михайловски.
А Олга Славчева се вредила при него да взима уроци, за да й открие тайната на стихотворението и стихоплетството. А сега интересно е да отбележим, че този който я посъветвал да отиде при Стоян Михайловски е бил лично Учителят. Олга като прилежна ученичка посещава редовно домът на Михайловски в уречените дни и часове. Но веднъж се случило така, че когато била на урок при него дошъл един ненадеен посетител. Нямало как, Олга останала в стаята, за да не пречи на разговора и застанала зад една от завесите.
към текста >>
Олга Славчева след време взима уроци и участвува в кръжок, който се ръководи от Иван Вазов, който в онези години е в почетна възраст, но съдействува на младите
поети
.
И в следващите броеве на един от софийските вестници започнали да излизат гневни статии от талантливото му перо срещу Учителя. Като прочела Олга един такъв вестник, с вестника под ръка отива при Учителя и Му разказва всичко от край до края. Учителят се усмихнал и казал: „Няма нищо скрито и покрито на този свят и то когато Истината го управлява." Ето защо така се е случило, че съвсем случайно Олга отива да взима уроци при Стоян Михайловски и съвсем случайно зад завесата става свидетел на тази случка. Трябваше един да засвидетелства след време за Истината.
Олга Славчева след време взима уроци и участвува в кръжок, който се ръководи от Иван Вазов, който в онези години е в почетна възраст, но съдействува на младите
поети
.
Според думите на Олга Славчева Иван Вазов имал положително отношение към Учителя. Нашата добра сестра Олга Славчева си замина на 2 януари 1967 г. в 4 ч. сутринта. Тя пееше 53 Псалом. Източник: 83.
към текста >>
Учителят извиква Олга Славчева, която бе
поетеса
.
Когато човечеството се обедини в едно, когато човек стане пробудена душа и животворящ дух - тогава ще се свали истинската Паневритмия. А дотогава ще изминат много лета, години, столетия и хилядолетия." "Ама Учителю, нашата Паневритмия ще има ли Слова както онази на връх Мусала? " - пита отново сестрата. "Ще има и ще изпратим същество отгоре, което да даде думите на нашата Паневритмия" - казва Учителят. Минават няколко дни.
Учителят извиква Олга Славчева, която бе
поетеса
.
Годината е 1934. "Ще можете ли, сестра, да напишете думи за музиката на нашите упражнения? " Олга се стеснява: "Но Учителю, дали ще мога да ги напиша? Много е сложно това за мен. Ще улуча ли да подредя думите в съответствие с мелодията и да не загубя ритъма?
към текста >>
По онова време на "Изгрева" имаше много
поетеси
и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева.
Когато пристигат там, тя чува мелодии познати, думи познати - чува песните, които Учителят е дал на земята. Така че музиката, текстът, игрите и движенията, които тя вижда на слънцето, били почти същите, като Паневритмията на Учителя на земята. Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята - физическия, Духовния и Божествения свят. Който иска, нека прочете внимателно тази книжка. Художничката Цветана Симеонова е нарисувала прекрасна картина- приложение към книжката, наречена "От земята към слънцето".
По онова време на "Изгрева" имаше много
поетеси
и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева.
Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата поетеса. Изобщо, всяка от поетесите на "Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст. Това убеждение у поетесите остана дълги години, дори и след заминаването на Учителя. Дори когато си замина Олга Славчева, отново се повдигаше въпросът, че е необходим друг текст. През времето на Учителя, през 1941 година, бе издадена една книжка "Паневритмия.
към текста >>
Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата
поетеса
.
Така че музиката, текстът, игрите и движенията, които тя вижда на слънцето, били почти същите, като Паневритмията на Учителя на земята. Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята - физическия, Духовния и Божествения свят. Който иска, нека прочете внимателно тази книжка. Художничката Цветана Симеонова е нарисувала прекрасна картина- приложение към книжката, наречена "От земята към слънцето". По онова време на "Изгрева" имаше много поетеси и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева.
Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата
поетеса
.
Изобщо, всяка от поетесите на "Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст. Това убеждение у поетесите остана дълги години, дори и след заминаването на Учителя. Дори когато си замина Олга Славчева, отново се повдигаше въпросът, че е необходим друг текст. През времето на Учителя, през 1941 година, бе издадена една книжка "Паневритмия. Песни на хармоничните движения.
към текста >>
Изобщо, всяка от
поетесите
на "Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст.
Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята - физическия, Духовния и Божествения свят. Който иска, нека прочете внимателно тази книжка. Художничката Цветана Симеонова е нарисувала прекрасна картина- приложение към книжката, наречена "От земята към слънцето". По онова време на "Изгрева" имаше много поетеси и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева. Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата поетеса.
Изобщо, всяка от
поетесите
на "Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст.
Това убеждение у поетесите остана дълги години, дори и след заминаването на Учителя. Дори когато си замина Олга Славчева, отново се повдигаше въпросът, че е необходим друг текст. През времето на Учителя, през 1941 година, бе издадена една книжка "Паневритмия. Песни на хармоничните движения. Музика и движения от Учителя".
към текста >>
Това убеждение у
поетесите
остана дълги години, дори и след заминаването на Учителя.
Който иска, нека прочете внимателно тази книжка. Художничката Цветана Симеонова е нарисувала прекрасна картина- приложение към книжката, наречена "От земята към слънцето". По онова време на "Изгрева" имаше много поетеси и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева. Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата поетеса. Изобщо, всяка от поетесите на "Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст.
Това убеждение у
поетесите
остана дълги години, дори и след заминаването на Учителя.
Дори когато си замина Олга Славчева, отново се повдигаше въпросът, че е необходим друг текст. През времето на Учителя, през 1941 година, бе издадена една книжка "Паневритмия. Песни на хармоничните движения. Музика и движения от Учителя". В тази книжка има увод, а след това раздел "Основи на Паневритмията", в който Учителят дава принципите на Паневритмията и законите и силите, които са я създали.
към текста >>
80.
Роден Стоян Русев (дядо Благо), поет, последовател и ученик на Учителя
, 18.02.1865 г.
Роден Стоян Русев (дядо Благо),
поет
,
Роден Стоян Русев (дядо Благо),
поет
,
последовател и ученик на Учителя Стоян Русев, наричан от приятелите в Братството обикновено дядо Благо, е роден на 2 февруари 1895 г. в село Заберново, Бургаски окръг. почти на една възраст е с Учителя. (Според Светозар Няголов и Борис Николов - на 18 февруари).
към текста >>
Директор на гимназия, председател на Славянското дружество в България,
поет
, един от най-верните последователи и ученици на Учителя.
последовател и ученик на Учителя Стоян Русев, наричан от приятелите в Братството обикновено дядо Благо, е роден на 2 февруари 1895 г. в село Заберново, Бургаски окръг. почти на една възраст е с Учителя. (Според Светозар Няголов и Борис Николов - на 18 февруари).
Директор на гимназия, председател на Славянското дружество в България,
поет
, един от най-верните последователи и ученици на Учителя.
За него може да се прочете в: 1. Дядо Благо - Стоян Русев, Записано от Светозар Няголов 2. Дядо Благо - спомен на Елена Андреева 3. Дядо Благо (1865-1938), Спомен на Борис Николов 4. Снимки с дядо Благо (Стоян Русев)
към текста >>
Притежава дар слово и е добър
поет
.
Дядо Благо - Стоян Русев Дядо Благо - Стоян Русев е от най-интелигентните ученици на Учителя, директор на гимназия и председател на Славянското дружество в България. Роден на 18 февруари 1865 г. в село Заберново, Бургаски окръг. По външен вид прилича много на Учителя - има дълга бяла брада.
Притежава дар слово и е добър
поет
.
Написва много стихотворения, главно за деца, издадени в сборници. По молба на Учителя съставя текст на няколко братски песни, като: „Излязъл е сеяч да сее", „Братство, единство", „Любовта е извор", „Сине мой", „На белия свят" и др. През 1935 г. написва книжката „Сказания на XX век за всеки човек". Участва активно в братските прояви и за всичко в живота търси съветите на Учителя.
към текста >>
Дядо Благо беше учител в гимназията и добър
поет
.
Източник: 73. ДЯДО БЛАГОЕЛЕНА АНДРЕЕВА (1899-1990) Изгревът - Том 9 ДЯДО БЛАГО (1865-1938) (Спомен на Борис Николов)
Дядо Благо беше учител в гимназията и добър
поет
.
Имаше от него много хубави стихове за деца - гатанки, скоропоговорки, които той ни разказваше. А ние се затруднявахме и когато ги изричахме падаше голям смях, защото ни се завързваха езиците. Той даде думите на много песни като „Сине мой", „На белия цвят". Този псевдоним „дядо Благо" беше подходящ за него. Той беше нисичък на ръст, благ по природа и отличен поет.
към текста >>
Той беше нисичък на ръст, благ по природа и отличен
поет
.
Дядо Благо беше учител в гимназията и добър поет. Имаше от него много хубави стихове за деца - гатанки, скоропоговорки, които той ни разказваше. А ние се затруднявахме и когато ги изричахме падаше голям смях, защото ни се завързваха езиците. Той даде думите на много песни като „Сине мой", „На белия цвят". Този псевдоним „дядо Благо" беше подходящ за него.
Той беше нисичък на ръст, благ по природа и отличен
поет
.
Учителят го уважаваше много, а когато си замина от този свят изнесе две беседи и ги посвети на „дядо Благо" като каза, че тези две беседи са двете запалени свещи от Него за дядо Благо. По онова време младите сестри не оставяха Учителя на мира. Непрекъснато се нижеха една след друга при Него за разговори или за лични проблеми и по този начин пречеха на Учителя. Това го виждахме всички и особено старите братя, които негодуваха срещу това. Ние младите смятахме, че това е работа на Учителя.
към текста >>
81.
Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя
, 10.03.1826 г.
За артиста,
поета
, мечтателя, вярата е идеалното чувство, изгледа на това величествено огнище, разпалено с божествената ръка по вечните върхове, за да води човечеството към хубавото и истината.
Тя го поставя достоен да надвие най-големите препятствия. В тая смисъл е дето се е казало, че вярата преместя баирите, което без съмнение, трябва да е казано метафорически, като баирите тук представляват струпаните мъчнотии по пътя на новаците, страстите, невежеството, предразсъдъците и материалния интерес. Изобщо не се съглежда във вярата освен вярването на някои религиозни догми приети без никакъв изпит. Но вярата може да се вземе и за уверение, което въодушевява човека и го влече към други някои цели. Вярата съществува от самосебе си, била тя в някоя материална работа, или вяра 8 някое политическо отношение, или тая в отечеството.
За артиста,
поета
, мечтателя, вярата е идеалното чувство, изгледа на това величествено огнище, разпалено с божествената ръка по вечните върхове, за да води човечеството към хубавото и истината.
Религиозната вяра, която отвлича разума и се отнася в разсъждението на другите, която приема едно поучително тяло, истинско или лъжливо, и се подчинява без никаква кантрола - това е сляпата вяра. В нетърпението си, 8 своите извън мярката стъпки, тя протича лесно към изменството, към принудителността и води към фанатизма. Разгледана в тази точка, вярата е още един силен двигател: Тя е научила хората да се подчиняват и да страдат. Развратена от духа на властта, тя е бивала причина на много криминални престъпления, но в своите нещастни следствия, тя ни показва още пространството на средствата, които тя обема. Ако, следователно, сляпата вяра може да произведе такива действия, то като какво не може направи вярата, подкрепена от разума, вярата, която разсъждава, различава и проумява?
към текста >>
82.
Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя
, 30.12.1900 г.
Ако се вгледаме във фактите от неговия живот, ще открием навсякъде това чудно съчетание на саморазпалващ се дух и строга самодисциплина; на
поетическа
широта и непоколебимо дело, точно изработващо всеки детайл; но колкото по-дълбоко навлизаме във всичко, оставено от брат Борис - спомени, житейски факти, разкази, размишления послания, писма, сентенции, толкова по-ясно се очертават с пределна чистота чертите на ученика – служител Божий.
На екскурзии в планината брат Борис запалва и поддържа огъня за братята и сестрите в мъгла, вятър и дъжд. А по-късно, след като Учителя напуска физическия свят, Борис Николов, като ръководител на Братството, изпраща своите вдъхновяващи празнични послания до всички братски групи в страната, завършвайки с думите: „За всичко благодарете, непрестанно се молете, Духът не угасяйте! " и „Словото на Живота пазим." Да разпалва духа както в себе си, така и в другите, дори при трудни условия - това той умееше. И да запази Словото успя, защото разбираше устойчивостта на камъка. Камъкът и огънят - тези природни сили брат Борис съчетава и изявява по свой собствен, неповторим начин.
Ако се вгледаме във фактите от неговия живот, ще открием навсякъде това чудно съчетание на саморазпалващ се дух и строга самодисциплина; на
поетическа
широта и непоколебимо дело, точно изработващо всеки детайл; но колкото по-дълбоко навлизаме във всичко, оставено от брат Борис - спомени, житейски факти, разкази, размишления послания, писма, сентенции, толкова по-ясно се очертават с пределна чистота чертите на ученика – служител Божий.
Източник: /В-к „Братски живот”, 2007 г., бр.24/ Борис Николов (30.12.1900 г. – 22.12.1991 г.) II ЧАСТ – Образът на ученика Соня Митева
към текста >>
83.
Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя
, 16.09.1897 г.
Сборникът с
поетичното
заглавие “Развигор и листопад” е написан, когато авторът е вече на 87 години – четири години преди края на дългия му жизнен път.
и преиздадено през 1941 г., заедно със сборника му с есета “Всекидневните чудеса”, получава наградата за “Най-хубава литературна творба през 1941 година”. Следват есеистичните сборници: “Псалми за Живия бог”, “Човек, природа и Бог”, “Сигнали”, “Всекидневните чудеса”, “Слънце след буря”, “През зеницата на есето”. Публикувани са и други негови книги: “Огнена земя. Разкази за Македония”; “Самуиловото наследство”, повест; “Една пролетна нощ”, разкази; “Вечната приказка”, повест; “Безсмъртната”, роман; “Зодиак”, поеми; “Хора по земята”, разкази; “Майстор Стоян Везенков”; “Воденските майстори”; “Капитан Петко войвода – Кирияков”; “Вълшебен свят”; “Цветя сред тръни”; “Мраморна чешма”. Но една част от творчеството на писателя все още остава непубликувана.
Сборникът с
поетичното
заглавие “Развигор и листопад” е написан, когато авторът е вече на 87 години – четири години преди края на дългия му жизнен път.
Книгата съдържа есета-фрагменти, които той нарича с непретенциозното име “бележки”. Те обаче, макар и кратки, поставят важни общочовешки теми и проблеми: за човекът и Вселената, за природата, еволюцията, историческото развитие, здравословното живеене, възпитанието на детето и много други. Но няколко основни идеи винаги присъстват в това тематично многообразие. Едното е свързано с идейния център на книгата, а това е идеята за разумното и целесъобразно устройство на света. Навсякъде: от най-малките, невидимите или привидно незначителните неща; до неизмеримо грандиозните и величавите – авторът открива наличието на Разум, който направлява всичко в света.
към текста >>
Богатата
поетична
душевност на Георги Томалевски ражда забележителни творби в областта на есето.
Когато Учителите казват, че нещо ще стане в бъдеще, трябва да се разбира, че то е станало вече днес. Окултните сили на Доброто действат веднага. Г. Томалевски е един от първите български есеисти. Неговото име е свързано със създаването и утвърждаването на есето като художествен жанр у нас. Именно той е основал и Обществото на българските писатели- есеисти.
Богатата
поетична
душевност на Георги Томалевски ражда забележителни творби в областта на есето.
Неговият талант философски да осмисля своите вътрешни прозрения, и същевременно да ги облича с най-красивите словесни одежди, води до появата на няколко изключителни по своето съдържание книги: “Зодиак” , “По свещената пътека” и “Псалми за живия Бог“. БЕЛИЯТ ГОСТЕНИН От дълго време лирата човешка чакаше замлъкнала в белия храм. Струните й бяха скъсани и ничия ръка по тях не диреше да отрони звънлив припев за тъжната песен на земята. Човекът още не възлезваше нагоре, към белия връх.
към текста >>
А това е било възможно да стане, само защото духовно издигнатите люде,
поетите
, художниците, музикантите и всички творци са надвивали или най-малко пренебрегнали лошите условия обвзети и вдъхновени от любовта, копнежа и постоянството на волята.
Много велики дела, оставени като скъпо наследство на човешкия род, са извършени не винаги при добри условия. Възходът на науката, философията, изкуствата и ред други изобретени неща, които улесняват живота, не винаги са постигнати при добри условия. В историята на научното развитие на човека има цяла галерия мъченици. Някои от учените и прозрелите истината, са дали и живота си за това, което са обявили като вечна истина. Труден и пълен с опасности и риск е бил пътя на успелите да достигнат върха на победата.
А това е било възможно да стане, само защото духовно издигнатите люде,
поетите
, художниците, музикантите и всички творци са надвивали или най-малко пренебрегнали лошите условия обвзети и вдъхновени от любовта, копнежа и постоянството на волята.
Факсимиле Има една тайна, която хората още не са проумяли. Волята не се усилва, не се превръща в непоклатима крепост от принудителното действие на друга воля, но грамадната й сила се пробужда от разумните мисли на човека и от възвишени и благородни чувства. На тази сила се подчиняват по един странен начин лошите условия и те почват да стават достатъчно добри, за извършването на едно благородно дело. Задачата на ония люде по света, които наричат себе си ученици на великото Божествено учение, е да не се спират пред малките неудобства и да побеждават със своята любов като превръщат лошите условия в добри.ВЪТРЕШНИЯТ УЧИТЕЛ
към текста >>
84.
Роден Влад Пашов, един от най-активните и приближени ученици на Учителя
, 11.09.1902 г.
Окултизмът не се занимава с мъгляви и тайнствени работи, защото сам по себе си той е, както го е определил и немският
поет
-философ Гьоте: “светлина, която не хвърля сянка.”
Етимологически думата “окултизъм” или “окултно” значи таен, скрит. Тя е една дума, която в последната й вариация, я намираме в латинския език. И от тук окултизма го разглеждат като наука за тайнственото и скритото. Тези, които не разбират окултизма по същина, а се държат само за думите, казват: окултизмът е наука за тайнственото, мъглявото, фантастичното - това, което няма нищо общо с реалността. Но това е погрешно схващане.
Окултизмът не се занимава с мъгляви и тайнствени работи, защото сам по себе си той е, както го е определил и немският
поет
-философ Гьоте: “светлина, която не хвърля сянка.”
Окултизмът разгледан по същина, проучава живота и битието в тяхната целокупност. Но понеже ние не познаваме тази целокупност, а познаваме само малка част от нея, затова тези, които са изучавали и изучават тази целокупност, която е комплекс от сили, в своето проявление творящи непрестанно формите, са нарекли тази наука “окултна” или наука, която изучава скритите сили на природата - скрити за известна степен на съзнание, а явни за други - и така до безкрайните глъбини на Абсолюта. За нас тези сили сега са скрити, защото нямаме органи да ги възприемем. Но ние ги познаваме по ефекта, който произвеждат. И животът, в който всички живеем е една такава сила.
към текста >>
85.
Родена Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя
, 08.03.1895 г.
Родена Олга Славчева,
поетеса
,
Родена Олга Славчева,
поетеса
,
последователка и ученичка на Учителя (8 март 1895 г. - 2 януари 1967 г.) На Олга Славчева е посветен т. 26 от Изгревите, подготвени и издадени от д-р Вергилий Кръстев.
към текста >>
Олга Славчева бе
поетеса
.
Организиран от д-р Вергилий Кръстев 5. Слово за Олга Славчева от Борис Николов, 4 януари 1967 г. 6. Снимки на Олга Славчева (Повече снимки могат да се разгледат в Снимки към към Изгрева, т. 26) Attached Thumbnails ОЛГА СЛАВЧЕВА
Олга Славчева бе
поетеса
.
По онова време като виден публицист, поет и писател се подвизаваше Стоян Михайловски. А Олга Славчева се вредила при него да взима уроци, за да й открие тайната на стихотворението и стихоплетството. А сега интересно е да отбележим, че този който я посъветвал да отиде при Стоян Михайловски е бил лично Учителят. Олга като прилежна ученичка посещава редовно домът на Михайловски в уречените дни и часове. Но веднъж се случило така, че когато била на урок при него дошъл един ненадеен посетител.
към текста >>
По онова време като виден публицист,
поет
и писател се подвизаваше Стоян Михайловски.
5. Слово за Олга Славчева от Борис Николов, 4 януари 1967 г. 6. Снимки на Олга Славчева (Повече снимки могат да се разгледат в Снимки към към Изгрева, т. 26) Attached Thumbnails ОЛГА СЛАВЧЕВА Олга Славчева бе поетеса.
По онова време като виден публицист,
поет
и писател се подвизаваше Стоян Михайловски.
А Олга Славчева се вредила при него да взима уроци, за да й открие тайната на стихотворението и стихоплетството. А сега интересно е да отбележим, че този който я посъветвал да отиде при Стоян Михайловски е бил лично Учителят. Олга като прилежна ученичка посещава редовно домът на Михайловски в уречените дни и часове. Но веднъж се случило така, че когато била на урок при него дошъл един ненадеен посетител. Нямало как, Олга останала в стаята, за да не пречи на разговора и застанала зад една от завесите.
към текста >>
Олга Славчева след време взима уроци и участвува в кръжок, който се ръководи от Иван Вазов, който в онези години е в почетна възраст, но съдействува на младите
поети
.
И в следващите броеве на един от софийските вестници започнали да излизат гневни статии от талантливото му перо срещу Учителя. Като прочела Олга един такъв вестник, с вестника под ръка отива при Учителя и Му разказва всичко от край до края. Учителят се усмихнал и казал: „Няма нищо скрито и покрито на този свят и то когато Истината го управлява." Ето защо така се е случило, че съвсем случайно Олга отива да взима уроци при Стоян Михайловски и съвсем случайно зад завесата става свидетел на тази случка. Трябваше един да засвидетелства след време за Истината.
Олга Славчева след време взима уроци и участвува в кръжок, който се ръководи от Иван Вазов, който в онези години е в почетна възраст, но съдействува на младите
поети
.
Според думите на Олга Славчева Иван Вазов имал положително отношение към Учителя. Нашата добра сестра Олга Славчева си замина на 2 януари 1967 г. в 4 ч. сутринта. Тя пееше 53 Псалом. Източник: 83.
към текста >>
Учителят извиква Олга Славчева, която бе
поетеса
.
Когато човечеството се обедини в едно, когато човек стане пробудена душа и животворящ дух - тогава ще се свали истинската Паневритмия. А дотогава ще изминат много лета, години, столетия и хилядолетия." "Ама Учителю, нашата Паневритмия ще има ли Слова както онази на връх Мусала? " - пита отново сестрата. "Ще има и ще изпратим същество отгоре, което да даде думите на нашата Паневритмия" - казва Учителят. Минават няколко дни.
Учителят извиква Олга Славчева, която бе
поетеса
.
Годината е 1934. "Ще можете ли, сестра, да напишете думи за музиката на нашите упражнения? " Олга се стеснява: "Но Учителю, дали ще мога да ги напиша? Много е сложно това за мен. Ще улуча ли да подредя думите в съответствие с мелодията и да не загубя ритъма?
към текста >>
По онова време на "Изгрева" имаше много
поетеси
и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева.
Когато пристигат там, тя чува мелодии познати, думи познати - чува песните, които Учителят е дал на земята. Така че музиката, текстът, игрите и движенията, които тя вижда на слънцето, били почти същите, като Паневритмията на Учителя на земята. Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята - физическия, Духовния и Божествения свят. Който иска, нека прочете внимателно тази книжка. Художничката Цветана Симеонова е нарисувала прекрасна картина- приложение към книжката, наречена "От земята към слънцето".
По онова време на "Изгрева" имаше много
поетеси
и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева.
Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата поетеса. Изобщо, всяка от поетесите на "Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст. Това убеждение у поетесите остана дълги години, дори и след заминаването на Учителя. Дори когато си замина Олга Славчева, отново се повдигаше въпросът, че е необходим друг текст. През времето на Учителя, през 1941 година, бе издадена една книжка "Паневритмия.
към текста >>
Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата
поетеса
.
Така че музиката, текстът, игрите и движенията, които тя вижда на слънцето, били почти същите, като Паневритмията на Учителя на земята. Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята - физическия, Духовния и Божествения свят. Който иска, нека прочете внимателно тази книжка. Художничката Цветана Симеонова е нарисувала прекрасна картина- приложение към книжката, наречена "От земята към слънцето". По онова време на "Изгрева" имаше много поетеси и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева.
Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата
поетеса
.
Изобщо, всяка от поетесите на "Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст. Това убеждение у поетесите остана дълги години, дори и след заминаването на Учителя. Дори когато си замина Олга Славчева, отново се повдигаше въпросът, че е необходим друг текст. През времето на Учителя, през 1941 година, бе издадена една книжка "Паневритмия. Песни на хармоничните движения.
към текста >>
Изобщо, всяка от
поетесите
на "Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст.
Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята - физическия, Духовния и Божествения свят. Който иска, нека прочете внимателно тази книжка. Художничката Цветана Симеонова е нарисувала прекрасна картина- приложение към книжката, наречена "От земята към слънцето". По онова време на "Изгрева" имаше много поетеси и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева. Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата поетеса.
Изобщо, всяка от
поетесите
на "Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст.
Това убеждение у поетесите остана дълги години, дори и след заминаването на Учителя. Дори когато си замина Олга Славчева, отново се повдигаше въпросът, че е необходим друг текст. През времето на Учителя, през 1941 година, бе издадена една книжка "Паневритмия. Песни на хармоничните движения. Музика и движения от Учителя".
към текста >>
Това убеждение у
поетесите
остана дълги години, дори и след заминаването на Учителя.
Който иска, нека прочете внимателно тази книжка. Художничката Цветана Симеонова е нарисувала прекрасна картина- приложение към книжката, наречена "От земята към слънцето". По онова време на "Изгрева" имаше много поетеси и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева. Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата поетеса. Изобщо, всяка от поетесите на "Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст.
Това убеждение у
поетесите
остана дълги години, дори и след заминаването на Учителя.
Дори когато си замина Олга Славчева, отново се повдигаше въпросът, че е необходим друг текст. През времето на Учителя, през 1941 година, бе издадена една книжка "Паневритмия. Песни на хармоничните движения. Музика и движения от Учителя". В тази книжка има увод, а след това раздел "Основи на Паневритмията", в който Учителят дава принципите на Паневритмията и законите и силите, които са я създали.
към текста >>
86.
Заминава си Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя, 06.08.1986 г.
, 06.08.1986 г.
Заминава си Олга Блажева,
поетеса
,
Заминава си Олга Блажева,
поетеса
,
последователка на Учителя (31.12.1901 г. - 06.08.1986 г.) Олга Блажева Иванова е родена на 31.12.1901 г в гр.Асеновград. Баща й е черногорец, а майка й - полугъркиня, полубългарка.
към текста >>
Живяла и работила по времето на социализма,тя е предавала и разпространявала Словото на Учителя ,чрез личния си пример,чрез стиховете си ,на хората,с които е общувала приживе.Въпреки булото,което официалната власт спуска над идеите ,писменото наследство и последователите на Учителя,тази ярка личност оставя своята следа .Името и фигурира в сайтовете посветени на българската литература.Срещаме името и сред имената на български писатели и
поети
творили в периода след втората световна война.Също срещаме името и сред видните личности родени в Асеновград.Но нито дума за това,че е верен последовател на Учителя.
В Хасково е назначена с конкурс. Преподава в училищата "Ив. Рилски", "Кл.Охридски", "Отец Паисий" до пенсионирането й. Не се е омъжвала.Целия си живот отдава на децата.Освен стихотворения за възрастни има и такива за деца.Живяла е съвсем скромно външно, но с вътрешно богат духовен живот до края на земния си път - 06.08.1986 г. Това е кратката информация за тази забележителна жена.Малцина днес знаят,че тя е от учениците на Учителя,от ятото,което с вярност е следвало до последния си дъх на тази земя заветите и не просто ги е следвало,но и пресътворявало в живота си.Изключително скромна,много ерудирана ,харизматична личност.
Живяла и работила по времето на социализма,тя е предавала и разпространявала Словото на Учителя ,чрез личния си пример,чрез стиховете си ,на хората,с които е общувала приживе.Въпреки булото,което официалната власт спуска над идеите ,писменото наследство и последователите на Учителя,тази ярка личност оставя своята следа .Името и фигурира в сайтовете посветени на българската литература.Срещаме името и сред имената на български писатели и
поети
творили в периода след втората световна война.Също срещаме името и сред видните личности родени в Асеновград.Но нито дума за това,че е верен последовател на Учителя.
След като се запознах с нейната биография и писмени спомени на хора,които са я познавали ,си мисля,че тя е един от хората ,на които се дължи запазването на искрата на Учението в Хасковско. Източник: "Спомени за Олга Блажева" ,авт.Магда Петрова ,изд."Христо Г.Данов" Пловдив 1993 г (Текстът за Олга Блажева е подготвен от Розалина Димитрова) Могат да се изтеглят на PDF книгите: Спомени за Олга Блажева
към текста >>
1901_12_31 Родена Олга Блажева,
поетеса
, последователка на Учителя
Спомени за Олга Блажева Светла струя от небесни висини Слово за изкуството,училището и семейството Мисли,размисли - плодове на един живот За Олга Блажева може да се прочете подробно в темата:
1901_12_31 Родена Олга Блажева,
поетеса
, последователка на Учителя
Прикачени миниатюри
към текста >>
87.
Роден Борис Георгиев, художник и последовател на Учителя
, 01.11.1888 г.
Сега в НХГ могат да се видят портрети на
поета
символист Теодор Траянов, актрисата Роза Попова, критика Стефан Митов,
поетесата
Мара Белчева, музикантите братя Владигерови, основателя на “Ротари клуб” д-р Н. Николаев,
През 1929 г. в Берлин изложбата му, организирана със съдействието на Алберт Айнщайн, му носи световна известност на портретист. “Най-интересното в техните разговори са били темите за необходимия духовен контакт между хората, за което допринася изкуството. Борис Георгиев не е продавал картините си, а се е издържал с поръчки за портрети. Той е смятал, че не може да продава себе си”, казва Пламена Димитрова-Рачева, изкуствовед и гост-куратор на изложбата.
Сега в НХГ могат да се видят портрети на
поета
символист Теодор Траянов, актрисата Роза Попова, критика Стефан Митов,
поетесата
Мара Белчева, музикантите братя Владигерови, основателя на “Ротари клуб” д-р Н. Николаев,
двата портрета на Алберт Айнщайн и дъщеря му Марго на Рабиндранат Тагор, Джавахарлал Неру, двете Хайдарабатски принцеси – Дуру Шевар и Нилуфар. Особено обаятелни са женските образи. Художникът поставял жената на особена почит като създателка и мадона, даваща живот и носеща съдбата и на детето в себе си. Борис Георгиев е роден на 1 ноември 1888 във Варна.
към текста >>
88.
Заминава си Лалка Кръстева, последователка и разпространителка на Словото на Учителя
, 12.01.1998 г.
Женен е за
поетесата
Мирела Иванова.
Завършил е българска филология в Софийския университет. Автор е на повече от 25 книги. Сред най-популярните са трилогията "Битието", "Изходът" и "Изборът", "Лето 1850", "Поп Богомил и съвършенството на света", романите "Разруха" и "Светове". Син е на известния литературен критик акад. Пантелей Зарев.
Женен е за
поетесата
Мирела Иванова.
Има три дъщери. Разговаряме сте с писателя не за успехите му в прозата, а за някои непознати линии в битието му. - Освен като автор на романи, написали сте и няколко книги по езотерика – как стигнахте до тези теми? - Знаете, че преди почти четвърт век човешката вяра не се толерираше. Движехме се в един материален свят, заобиколени с идеологически догми.
към текста >>
89.
Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 08.09.1868 г.
Родена Мара Белчева
поетеса
и последователка на Учителя
Родена Мара Белчева
поетеса
и последователка на Учителя
(8 септември 1868 г., Севлиево - 16 март 1937 г., София) Родена е в Севлиево. Завършва средно образование в Търново. Следва във висш девически институт във Виена. Учителства в Русе и София.
към текста >>
Белчева е
поетеса
и преводачка с широки културни интереси.
Учителства в Русе и София. След убийството на съпруга й министър Христо Белчев (1891 г.) следва филология във Виена. От 1903 г. е близка с Пенчо Славейков, чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) е милосърдна сестра и учителка в София.
Белчева е
поетеса
и преводачка с широки културни интереси.
Превежда произведения от Фридрих Ницше – "Тъй рече Заратустра" (1915 г.), Г. Хауптман – "Потъналата камбана" и др. Публикува стихове от 1907 г. Неголямото й по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската "женска" поезия. Духовно обогатена от общуването си с Учителя Петър Дънов, създава стихове, в които прозира размисъл върху вечните човешки въпроси.
към текста >>
Ето някои статии и спомени за времето, когато
поетесата
е била в Братството:
Публикува стихове от 1907 г. Неголямото й по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската "женска" поезия. Духовно обогатена от общуването си с Учителя Петър Дънов, създава стихове, в които прозира размисъл върху вечните човешки въпроси. (Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г) За Мара Белчева има много написано.
Ето някои статии и спомени за времето, когато
поетесата
е била в Братството:
1. "Мара Белчева и двете лица на Бялото братство" - обширна и интересна статия от проф. д-р Милена Кирова СУ 2. Спомен за Учителя: Анатема от църковния храм срещу Учителя Дънов, спомен на Мара Белчева, Изгревът - Том 17 3. Стихове на Мара Белчева, "Житно зърно"- год. 5 - 1929/1930 г., 7-8 бр.
към текста >>
На тридесет и три години е убит Христо Белчев, нейният интелигентен и романтичен съпруг,
поет
и финансист, поставил началото на застрахователното дело в България.
Прикачени миниатюри Мара Белчева и двете лица на Бялото братство Проф. д-р Милена Кирова СУ Житейският път на М. Белчева не е особено дълъг, тя умира на шестдесет и осем годишна възраст, но затова пък е осеян със загуби на любими и близки хора, изобилства от неочаквани, ненавременни срещи със смъртта.
На тридесет и три години е убит Христо Белчев, нейният интелигентен и романтичен съпруг,
поет
и финансист, поставил началото на застрахователното дело в България.
И докато поетеси със скромни възможности се кичат с цветисти псевдоними, Мара остава Белчева до края на своя живот. За няколко години в началото на века ще я видим да се подписва по един малко странен начин: М. Белчева Славейков, но никога с псевдоним, при това в епоха, когато псевдонимите са почти задължителни маски на някаква културна роля в публичното пространство. След съпруга умира един от братята ѝ, а през август 1912 г. умира и Пенчо Славейков; четири години по-късно, отново в Италия, изтлява нейният епистоларен изповедник и близък приятел Петко Тодоров; през 1918 – Димитър Ризов, известен общественик и другар-опора след смъртта на Славейков; скоро след това, на двадесет и една годишна възраст се самоубива Вили, любимият племенник, към когото изпитва майчинска привързаност.
към текста >>
И докато
поетеси
със скромни възможности се кичат с цветисти псевдоними, Мара остава Белчева до края на своя живот.
Мара Белчева и двете лица на Бялото братство Проф. д-р Милена Кирова СУ Житейският път на М. Белчева не е особено дълъг, тя умира на шестдесет и осем годишна възраст, но затова пък е осеян със загуби на любими и близки хора, изобилства от неочаквани, ненавременни срещи със смъртта. На тридесет и три години е убит Христо Белчев, нейният интелигентен и романтичен съпруг, поет и финансист, поставил началото на застрахователното дело в България.
И докато
поетеси
със скромни възможности се кичат с цветисти псевдоними, Мара остава Белчева до края на своя живот.
За няколко години в началото на века ще я видим да се подписва по един малко странен начин: М. Белчева Славейков, но никога с псевдоним, при това в епоха, когато псевдонимите са почти задължителни маски на някаква културна роля в публичното пространство. След съпруга умира един от братята ѝ, а през август 1912 г. умира и Пенчо Славейков; четири години по-късно, отново в Италия, изтлява нейният епистоларен изповедник и близък приятел Петко Тодоров; през 1918 – Димитър Ризов, известен общественик и другар-опора след смъртта на Славейков; скоро след това, на двадесет и една годишна възраст се самоубива Вили, любимият племенник, към когото изпитва майчинска привързаност. В третото десетилетие на 20.
към текста >>
През третото десетилетие на новия век, вече прехвърлила петдесетте години,
поетесата
изпада в продължителна депресия.
А в тетрадката, където скътва новосъздадени стихотворения, остава сонетът „Свое слънце“: Желания, надежди, суета, от мене, пъстри птици, отлетяха. Мъглите като песен прилетяха на тихата поляна на скръбта.
През третото десетилетие на новия век, вече прехвърлила петдесетте години,
поетесата
изпада в продължителна депресия.
Преходът между две възрасти, незабравеното минало, неясното бъдеще внасят смут и колебание в крехкото ѝ психическо равновесие. „Зима ужасна е свила в моето гнездо, аз бродя и сякаш все на едно място стоя...“; „Нищо от никого не очаквам вече...“; „Всичко е било измама, самоизмама“ – тези редове на болка и отчаяние тя ще сподели пред К. Христов[2]. А пред себе си ще бъде още по-откровена: „Защо ли се зарових жива, не зная! И коя ли ръка ще ме отрови? “; „Иска ми се да има някой да ме обича като себе си“[3].
към текста >>
През 20-те години
поетесата
се чувства все още много жизнена, все още изпълнена със сили, все още жадна за щастие и живот.
Белчева никъде, нито в писмата, нито в лични бележки, няма да заговори подробно за своите болести, няма да ги опише, няма да се оплаче. Само веднъж тъжно ще забележи пред К. Христов: „Здравословното ми състояние ме прави мрачна“, друг път ще възкликне в Дневника си: „Стига ми вече тоя затвор, о Боже! “. Появява се и драматичното разминаване между начина, по който усеща себе си, и начина, по който я виждат другите.
През 20-те години
поетесата
се чувства все още много жизнена, все още изпълнена със сили, все още жадна за щастие и живот.
Способността да дарява нежност и топлина, да обича и да бъде обичана преизпълва сърцето ѝ. Но възрастта говори друго. Тя призовава към самоотричане и смиреност, изисква усамотяване вместо споделени копнежи. Една сутрин М. Белчева, току-що оздравяла след поредната „инфлуенца“, ще запише в Дневника си: „А вместо да старея, аз все по-млада се усещам.
към текста >>
“. Твърде рязък, болезнено неочакван се оказва за
поетесата
преходът между две възрасти.
Но възрастта говори друго. Тя призовава към самоотричане и смиреност, изисква усамотяване вместо споделени копнежи. Една сутрин М. Белчева, току-що оздравяла след поредната „инфлуенца“, ще запише в Дневника си: „А вместо да старея, аз все по-млада се усещам. Защо за хората съм вече стара?
“. Твърде рязък, болезнено неочакван се оказва за
поетесата
преходът между две възрасти.
Само преди десетина го-дини тя е все още млада в очите на всички, които я познават. Най-убедителен пример е съобщението с дъх на клюкарство, което из-лиза през 1911 г. в жълтия ежедневник Утро: „Известният български поет г-н Пенчо Славейков с жена си, младата поетеса г-жа Мара Белчева, в събота ще заминат от София за Цариград...“[5] Определението „млада“ за една четиридесет и три годишна жена в самото начало на 20. век, когато двадесет и тригодишна девойка вече се смята за „остаряла мома“, не заслужава да бъде подценявано. Още повече, че то е публикувано в издание, което под лупа оглежда живота и външността на софийската интелигенция в желанието си да открие сензация.
към текста >>
в жълтия ежедневник Утро: „Известният български
поет
г-н Пенчо Славейков с жена си, младата
поетеса
г-жа Мара Белчева, в събота ще заминат от София за Цариград...“[5] Определението „млада“ за една четиридесет и три годишна жена в самото начало на 20.
Белчева, току-що оздравяла след поредната „инфлуенца“, ще запише в Дневника си: „А вместо да старея, аз все по-млада се усещам. Защо за хората съм вече стара? “. Твърде рязък, болезнено неочакван се оказва за поетесата преходът между две възрасти. Само преди десетина го-дини тя е все още млада в очите на всички, които я познават. Най-убедителен пример е съобщението с дъх на клюкарство, което из-лиза през 1911 г.
в жълтия ежедневник Утро: „Известният български
поет
г-н Пенчо Славейков с жена си, младата
поетеса
г-жа Мара Белчева, в събота ще заминат от София за Цариград...“[5] Определението „млада“ за една четиридесет и три годишна жена в самото начало на 20.
век, когато двадесет и тригодишна девойка вече се смята за „остаряла мома“, не заслужава да бъде подценявано. Още повече, че то е публикувано в издание, което под лупа оглежда живота и външността на софийската интелигенция в желанието си да открие сензация. Само две години по-късно, в Германия, откриваме, че в съзнанието на М. Белчева са назрели вече първите сериозни проблеми на възрастта. На своята приятелка Райна Йоцова поетесата пише: „Вчера ме свари дъжда в едно близко селце, говорих със селянки.
към текста >>
На своята приятелка Райна Йоцова
поетесата
пише: „Вчера ме свари дъжда в едно близко селце, говорих със селянки.
в жълтия ежедневник Утро: „Известният български поет г-н Пенчо Славейков с жена си, младата поетеса г-жа Мара Белчева, в събота ще заминат от София за Цариград...“[5] Определението „млада“ за една четиридесет и три годишна жена в самото начало на 20. век, когато двадесет и тригодишна девойка вече се смята за „остаряла мома“, не заслужава да бъде подценявано. Още повече, че то е публикувано в издание, което под лупа оглежда живота и външността на софийската интелигенция в желанието си да открие сензация. Само две години по-късно, в Германия, откриваме, че в съзнанието на М. Белчева са назрели вече първите сериозни проблеми на възрастта.
На своята приятелка Райна Йоцова
поетесата
пише: „Вчера ме свари дъжда в едно близко селце, говорих със селянки.
Казаха ми, че 40 години била най-хубавата възраст. Значи има още да се живее. Пък аз смятах, че съм на края“[6]. Нека сега прескочим едно десетилетие напред, за да видим как е изглеждала поетесата на границата между два житейски сезона. Мара Белчева беше винаги извънредно чиста.
към текста >>
Нека сега прескочим едно десетилетие напред, за да видим как е изглеждала
поетесата
на границата между два житейски сезона.
Белчева са назрели вече първите сериозни проблеми на възрастта. На своята приятелка Райна Йоцова поетесата пише: „Вчера ме свари дъжда в едно близко селце, говорих със селянки. Казаха ми, че 40 години била най-хубавата възраст. Значи има още да се живее. Пък аз смятах, че съм на края“[6].
Нека сега прескочим едно десетилетие напред, за да видим как е изглеждала
поетесата
на границата между два житейски сезона.
Мара Белчева беше винаги извънредно чиста. По тия черни дрехи никога нямаше петно, дори когато при нея имаше оскъдица на облекло и не беше вече млада. Ръцете ѝ бяха винаги бели и чисти; маникюрът ѝ грижливо поддържан, но никога не си червеше ноктите – те имаха естествен седефен блясък. Под тънкото шевро на „скърпините“ ѝ [обувки тип „пантофки“] се очертаваше изящното ѝ ходило, което беше в пълна хармония с цялата ѝ фигура — нито малка, нито голяма. Дори в по-късна възраст неизбежното „кокалче“ не посмя да деформира тая хармония.
към текста >>
Белчева е всичко това, което сам не може да притежава: европейско възпитание, аристократична харизма, признание в българската култура... И най-вече – мистичната обаятелност на едно минало, в което се мяркат сенките на известни държавници и велики
поети
.
Белчева е идеална инкарнация на духа, очаквано пребиваващ във фигура от мъжки пол; това е светлото и красиво лице на Бялото Братство, с което тя се среща и от което приема сили в едно от най-трудните десетилетия на своя живот. По същото време и пак сред общността на Белите братя тя опознава и друго лице на мъжкия дух. С него обаче се свързват не толкова стремежите ѝ да бъде горда и независима, колкото обикновените, земни потребности на една самотна жена. През 1926 г. сред редовите членове на Братството тя среща Бони Гацов, двадесет и две-три годишен младеж, завършил някакви търговски науки, но – както много млади хора на своето време – романтично опиянен от Словото, влюбен в славата на неговите носители. М.
Белчева е всичко това, което сам не може да притежава: европейско възпитание, аристократична харизма, признание в българската култура... И най-вече – мистичната обаятелност на едно минало, в което се мяркат сенките на известни държавници и велики
поети
.
Белчева по това време, нека припомня, е петдесет и осемгодишна; ако беше имала син скоро след срещата си с Пенчо Славейков, сега той щеше да бъде на възрастта на Бони. Не знаем как точно са се срещнали двамата, но за начина, по който са потръгнали отношенията им, можем да съдим от кореспонденцията, започната между тях през следващата, 1927-а, година, когато младежът е назначен за гимназиален учител в Червен бряг. Запазените писма се намират в Националния литературен музей, продадени от Гацов на държавата през 1949 г.[17]; малка част са останали и в досието на М. Белчева от ЦДИА. Писмата от първите четири години свидетелстват за една сложна игра на ролите, възприети от двете страни.
към текста >>
Белчева като безусловен авторитет в
поетическото
изкуство, като желан възпитател на собствените му опити в словото.
Ако прибавим към тях и потиснатия копнеж по дете, ще си представим защо и как е влязла в ролята на грижовна майка. И докато в първите няколко години обръщенията към нея: „Майче“, „Мило майче“, крият отчетлив елемент на двусмисленост, откъм края на 1932 г. образът на майката-закрилница става все по-буквален в писмата на Бони. Започват и метаморфозите в поведението на младия мъж. Отначало той възприема М.
Белчева като безусловен авторитет в
поетическото
изкуство, като желан възпитател на собствените му опити в словото.
В началото на 1934 обаче изведнъж откриваме колко много е пораснало самочувствието му на критик; горе-долу по това време той започва да подписва спорадичните си публикации в периодичния печат с помпозния псевдоним Боян Магът. Самата М. Белчева (която едва ли се е чувствала комфортно в ролята на учител) бързо се плъзва в познатата роля на ученик. Тя очевидно е започнала да изпраща собствените си новонаписани стихотворения за инспекция от младия мъж, защото в негово писмо от 25 февруари 1934 г. вече можем да прочетем:
към текста >>
Сред общността на Бялото Братство
поетесата
среща двама много различни мъже и те изиграват важна роля в живота ѝ.
Това бе голям изпит за нея. Не го издържа“, казва Ел. Андреева. Тяхната позиция също може да бъде разбрана: тя се базира в желанието на всяка общност да се самозапази, като проектира опасността от разпадане върху слабостите на един конкретен човек. Нека сега излезем от подробностите на документите и се опитаме да погледнем обобщено към последните дванадесет години от живота на М. Белчева. Най-интересно в тях си остава преплитането на различни съдби и начинът, по който всеки общува с другия, давайки и вземайки едновременно от неговия духовен опит.
Сред общността на Бялото Братство
поетесата
среща двама много различни мъже и те изиграват важна роля в живота ѝ.
На пръв поглед изглежда необяснимо как е било възможно да изпитва привличане към два толкова противоположни – до несъвместимост – характера? Отговорът ще стане ясен, ако възприемем и двете външни, уж обективни, фигури като персонификации на двете вътрешни – противоречиви, но еднакво важни – посоки на нейното преживяване. Трудно е да се каже дали учението на Всемирното Братство се случва на М. Белчева в две различни лица, или тя открива двете лица на учението, защото е влязла в него именно за да намери изход от противоречията в самата себе си. А може би е ненужно да си задаваме подобен въпрос.
към текста >>
В некролога, който издава Съюзът на българските писатели, можем да прочетем: „СБП загуби Мара Белчева – мъдрата
поетка
, една от първите културни българки, която няколко десетилетия предано и безшумно свещенодействуваше в поезията ни и в своя личен и обществен живот“.
Белчева в две различни лица, или тя открива двете лица на учението, защото е влязла в него именно за да намери изход от противоречията в самата себе си. А може би е ненужно да си задаваме подобен въпрос. Нима съществува учение извън индивидуалните съдби на хората, които му вярват? ЕПИЛОГ М. Белчева умира на 9 март 1937 година.
В некролога, който издава Съюзът на българските писатели, можем да прочетем: „СБП загуби Мара Белчева – мъдрата
поетка
, една от първите културни българки, която няколко десетилетия предано и безшумно свещенодействуваше в поезията ни и в своя личен и обществен живот“.
Бони Иванов Гацов доживява осемдесет и осем годишна възраст. В некролога от 2 юли 1992 г., освен датата и часа на опелото, има само едно изречение: „Бог да го прости“. Единственото място в Интернет, където успях да открия някакво сведение за него, е телефонният указател от 1954 и 1962 г. Бялото Братство продължава да привлича хора от всички възрасти и сред тях всеки може да срещне своите две лица. _________________________________
към текста >>
Наред с нейното литературно дело, което крие в себе си утаяванията на един светъл творчески дух, той ще изтъкне и оная нравствена чистота на Мара Белчева, която я сроди с Пенчо Славейков, за да му стане отпосле опора и насърдчение в непосилната и неблагодарна борба на
поета
-философ за преодоляване на нашата сурова и първична културна общественост.
В памет на Мара Белчева И Мара Белчева си отиде. Последната нишка, която свързваше две поколения, колкото близки по време, толкова и разнородни по дух, се скъса. Бройката писатели, която даде нейната зрелост и художествената багра на предвоенната ни литература, със смъртта на Мара Белчева слиза от сцената на културната ни общественост, за да заживее в съзнанието на бъдните поколения като най- интересен момент, който българският творчески дух е отбелязал по пътя на своето утвърждение. Историкът, който в бъдеще ще преценява литературните факти от зрителния ъгъл на своята обективност, ще определи предно място на Мара Белчева сред представителите на художествената мисъл у нас.
Наред с нейното литературно дело, което крие в себе си утаяванията на един светъл творчески дух, той ще изтъкне и оная нравствена чистота на Мара Белчева, която я сроди с Пенчо Славейков, за да му стане отпосле опора и насърдчение в непосилната и неблагодарна борба на
поета
-философ за преодоляване на нашата сурова и първична културна общественост.
Излишно е да се поставя въпросът какво би бил Пенчо Славейков без нравственото обаяние на Мара Белчева. Нима неговите писма не са най-ярко доказателство за огромното влияние, което тя е оказала както върху творчеството му, така и върху жизнения му път. Но наред с тая огромна грижа на Мара Белчева, която тя имаше към Пенчо Славейков, не по-малко внимание заслужават и нейните песни, отронени в моменти на съзерцание и размисъл. Желания, надежди, суета, от мене пъстри птици отлетяха.
към текста >>
Поетесата
не живее с тревогите на своето време.
от мене пъстри птици отлетяха. Мъглите като песен прелетяха на тихата поляна на скръбта. Горното четиристишие напълно определя творческия темперамент на Мара Белчева. То отбулва замечтания профил на една жена, чиито засенени от лека умора очи реят погледа си в розовата мъгла на миналото.
Поетесата
не живее с тревогите на своето време.
Тя се е надмогнала над действителността. Проявите на обективния живот я интересуват дотолкова, доколкото могат да възпроизведат във въображението й един пъстър свят от безплътни образи и видения - отглас на някогашни впечатления и изживявания. Мара Белчева е заключила сърдцето си за възторзите, радостите, скърбите и крушенията на другите. Тя живее изключително със себе си и в себе си. Трагичното чувство за самотата и изоставеността у нея е силно развито.
към текста >>
За разлика от всички други
поетеси
, любовта у Мара Белчева не е една сляпа, демонична стихия, която изпепелява душата, за да остави след себе си парливата болка от едно голямо страдание, а плахо чувство, запалило в очите пламъка на невнятния копнеж и на вярата.
Заслушана е само в Божий глас. Мара Белчева е индивидуалистка от най-чиста проба. У нея субективното чувство определя изцяло отношението й към света. Облъхната от идейните и естетически разбирания на Пенчо Славейков, които у нея губят борческия си патос и философската си задълбоченост, в своята поезия тя възкресява оная лека романтика, на която липсва стихийност в чувствата и плътност в образите. Гамата на нейните изживявания, макар и пъстра по колорит, отбелязва главно два съществени елемента: любовта и мистичното чувство към света.
За разлика от всички други
поетеси
, любовта у Мара Белчева не е една сляпа, демонична стихия, която изпепелява душата, за да остави след себе си парливата болка от едно голямо страдание, а плахо чувство, запалило в очите пламъка на невнятния копнеж и на вярата.
Стиховете, през които преминава трепетът на любовта, са облъхнати от нежния парфюм на една чиста лиричност и сърдечна топлота: Свърши се играта, Млъкна песента. Той и тя в душата с звукове - цветя
към текста >>
Грубата еротика е чужда за творчеството на
поетесата
.
паркът мълчалив, дето се извива глъхналият път, дето мълчаливо сенки две вървят.
Грубата еротика е чужда за творчеството на
поетесата
.
В него тя отразява душевните трепети, леките усещания, но не и суровото и първично чувство на любовта. Само понякога спомените, като плахи гълъби, с излекото пърхане на своите криле, докосват душата й, за да събудят едно колкото нетрайно, толкова и смътно желание: Да можех пак на твоите гърди глава да приклоня, - от твоите очи звезди
към текста >>
В това се крие и ценността на тоя дял от творчеството на
поетесата
.
да стигнех твоите уста, - на моя сън брега. Любовната лирика на Мара Белчева отразява един важен момент от психиката на българската жена изобщо. В нея намират израз всички ония чувства, настроения и помисли, които са вълнували женската душа някога. Тяхната чистота и непорочност са запазили напълно първичната си свежест и неподправена красота.
В това се крие и ценността на тоя дял от творчеството на
поетесата
.
Крайният индивидуализъм у Мара Белчева, при особената структура на нейния дух, я кара често да скъсва нишките с реалния свят, за да се понесе из тъмните лабиринти на един религиозен мистицизъм. Тогава времето спира своя ход. Пространството губи измеренията си. Една невидима ръка изтрива контурите на видимия свят. В такива моменти поетесата се сили да разгадае тайните на битието, да намери ключа, с който да отвори дверите на отвъдното, идеалното.
към текста >>
В такива моменти
поетесата
се сили да разгадае тайните на битието, да намери ключа, с който да отвори дверите на отвъдното, идеалното.
В това се крие и ценността на тоя дял от творчеството на поетесата. Крайният индивидуализъм у Мара Белчева, при особената структура на нейния дух, я кара често да скъсва нишките с реалния свят, за да се понесе из тъмните лабиринти на един религиозен мистицизъм. Тогава времето спира своя ход. Пространството губи измеренията си. Една невидима ръка изтрива контурите на видимия свят.
В такива моменти
поетесата
се сили да разгадае тайните на битието, да намери ключа, с който да отвори дверите на отвъдното, идеалното.
Тя търси оня невидим Бог, който „навсякъде царува и никъде го няма": И в миг преграда между Теб и мене, и тъмен облак твоя глед засеня, като кошмар в дълбокия ми сън притискат ме небето и земята.
към текста >>
Прозренията, до които се домогва
поетесата
, не са умозрителни построения, а чисто интуитивни долавяния.
Бучи изпод нощта река - душата: При Теб ли бяга тя, от Теб ли вън? Мара Белчева изпада често в подобни философски размисли. Нейното отношение към проблемите на битието носи един мистичен характер. Тя възприема света като едно тайнство, със свойствената за подобно отнасяне отвлеченост и мъглявост.
Прозренията, до които се домогва
поетесата
, не са умозрителни построения, а чисто интуитивни долавяния.
В тях има нещо тъмно и същевременно близко до душата. В поезията на Мара Белчева заемат особено място няколко стихотворения, в които импресионистичният елемент е изтъкнат на преден план. В тях поетесата проявява оригинално художествено виждане и склонност към декоративно изобразяване на природата: През ведрината лека на стълп се вий димът -
към текста >>
В тях
поетесата
проявява оригинално художествено виждане и склонност към декоративно изобразяване на природата:
Нейното отношение към проблемите на битието носи един мистичен характер. Тя възприема света като едно тайнство, със свойствената за подобно отнасяне отвлеченост и мъглявост. Прозренията, до които се домогва поетесата, не са умозрителни построения, а чисто интуитивни долавяния. В тях има нещо тъмно и същевременно близко до душата. В поезията на Мара Белчева заемат особено място няколко стихотворения, в които импресионистичният елемент е изтъкнат на преден план.
В тях
поетесата
проявява оригинално художествено виждане и склонност към декоративно изобразяване на природата:
През ведрината лека на стълп се вий димът - на стряхата сънят. И вий се той полека нагоре - и изчезва
към текста >>
По отношение на художествените средства Мара Белчева не се отличава твърде много от останалите
поети
- нейни съвременници.
едва съзиран там, на слънчевия плам, в огреяната бездна. В тая пейзажна лирика, изпъстрена със свежи образи и топли акварелни тонове, Мара Белчева проявява богата творческа фантазия. За съжаление, тия стихотворения са на брой твърде малко, за да ни очертаят релефно една недостатъчно застъпена в нашата поезия област.
По отношение на художествените средства Мара Белчева не се отличава твърде много от останалите
поети
- нейни съвременници.
В стихосложението тя следва традиционните форми, без да постигне нещо значително в областта на неговата музикалност и вътрешна динамика. Макар и не напълно оригинални по дух, съдържание и строеж, стиховете на Мара Белчева заемат особено място в поезията на жените-писателки. Петър Горянски _________________________ Източник: 5.
към текста >>
90.
Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 16.03.1937 г.
поетеса
и последователка на Учителя
Напуска физическия свят Мара Белчева
поетеса
и последователка на Учителя
(8 септември 1868 г., Севлиево - 16 март 1937 г., София) Родена е в Севлиево. Завършва средно образование в Търново. Следва във висш девически институт във Виена. Учителства в Русе и София.
към текста >>
Белчева е
поетеса
и преводачка с широки културни интереси.
Учителства в Русе и София. След убийството на съпруга й министър Христо Белчев (1891 г.) следва филология във Виена. От 1903 г. е близка с Пенчо Славейков, чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) е милосърдна сестра и учителка в София.
Белчева е
поетеса
и преводачка с широки културни интереси.
Превежда произведения от Фридрих Ницше – "Тъй рече Заратустра" (1915 г.), Г. Хауптман – "Потъналата камбана" и др. Публикува стихове от 1907 г. Неголямото й по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската "женска" поезия. Духовно обогатена от общуването си с Учителя Петър Дънов, създава стихове, в които прозира размисъл върху вечните човешки въпроси.
към текста >>
Ето някои статии и спомени за времето, когато
поетесата
е била в Братството:
Публикува стихове от 1907 г. Неголямото й по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската "женска" поезия. Духовно обогатена от общуването си с Учителя Петър Дънов, създава стихове, в които прозира размисъл върху вечните човешки въпроси. (Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г) За Мара Белчева има много написано.
Ето някои статии и спомени за времето, когато
поетесата
е била в Братството:
1. "Мара Белчева и двете лица на Бялото братство" - обширна и интересна статия от проф. д-р Милена Кирова СУ 2. Спомен за Учителя: Анатема от църковния храм срещу Учителя Дънов, спомен на Мара Белчева, Изгревът - Том 17 3. Стихове на Мара Белчева, "Житно зърно"- год. 5 - 1929/1930 г., 7-8 бр.
към текста >>
На тридесет и три години е убит Христо Белчев, нейният интелигентен и романтичен съпруг,
поет
и финансист, поставил началото на застрахователното дело в България.
Прикачени миниатюри Мара Белчева и двете лица на Бялото братство Проф. д-р Милена Кирова СУ Житейският път на М. Белчева не е особено дълъг, тя умира на шестдесет и осем годишна възраст, но затова пък е осеян със загуби на любими и близки хора, изобилства от неочаквани, ненавременни срещи със смъртта.
На тридесет и три години е убит Христо Белчев, нейният интелигентен и романтичен съпруг,
поет
и финансист, поставил началото на застрахователното дело в България.
И докато поетеси със скромни възможности се кичат с цветисти псевдоними, Мара остава Белчева до края на своя живот. За няколко години в началото на века ще я видим да се подписва по един малко странен начин: М. Белчева Славейков, но никога с псевдоним, при това в епоха, когато псевдонимите са почти задължителни маски на някаква културна роля в публичното пространство. След съпруга умира един от братята ѝ, а през август 1912 г. умира и Пенчо Славейков; четири години по-късно, отново в Италия, изтлява нейният епистоларен изповедник и близък приятел Петко Тодоров; през 1918 – Димитър Ризов, известен общественик и другар-опора след смъртта на Славейков; скоро след това, на двадесет и една годишна възраст се самоубива Вили, любимият племенник, към когото изпитва майчинска привързаност.
към текста >>
И докато
поетеси
със скромни възможности се кичат с цветисти псевдоними, Мара остава Белчева до края на своя живот.
Мара Белчева и двете лица на Бялото братство Проф. д-р Милена Кирова СУ Житейският път на М. Белчева не е особено дълъг, тя умира на шестдесет и осем годишна възраст, но затова пък е осеян със загуби на любими и близки хора, изобилства от неочаквани, ненавременни срещи със смъртта. На тридесет и три години е убит Христо Белчев, нейният интелигентен и романтичен съпруг, поет и финансист, поставил началото на застрахователното дело в България.
И докато
поетеси
със скромни възможности се кичат с цветисти псевдоними, Мара остава Белчева до края на своя живот.
За няколко години в началото на века ще я видим да се подписва по един малко странен начин: М. Белчева Славейков, но никога с псевдоним, при това в епоха, когато псевдонимите са почти задължителни маски на някаква културна роля в публичното пространство. След съпруга умира един от братята ѝ, а през август 1912 г. умира и Пенчо Славейков; четири години по-късно, отново в Италия, изтлява нейният епистоларен изповедник и близък приятел Петко Тодоров; през 1918 – Димитър Ризов, известен общественик и другар-опора след смъртта на Славейков; скоро след това, на двадесет и една годишна възраст се самоубива Вили, любимият племенник, към когото изпитва майчинска привързаност. В третото десетилетие на 20.
към текста >>
През третото десетилетие на новия век, вече прехвърлила петдесетте години,
поетесата
изпада в продължителна депресия.
А в тетрадката, където скътва новосъздадени стихотворения, остава сонетът „Свое слънце“: Желания, надежди, суета, от мене, пъстри птици, отлетяха. Мъглите като песен прилетяха на тихата поляна на скръбта.
През третото десетилетие на новия век, вече прехвърлила петдесетте години,
поетесата
изпада в продължителна депресия.
Преходът между две възрасти, незабравеното минало, неясното бъдеще внасят смут и колебание в крехкото ѝ психическо равновесие. „Зима ужасна е свила в моето гнездо, аз бродя и сякаш все на едно място стоя...“; „Нищо от никого не очаквам вече...“; „Всичко е било измама, самоизмама“ – тези редове на болка и отчаяние тя ще сподели пред К. Христов[2]. А пред себе си ще бъде още по-откровена: „Защо ли се зарових жива, не зная! И коя ли ръка ще ме отрови? “; „Иска ми се да има някой да ме обича като себе си“[3].
към текста >>
През 20-те години
поетесата
се чувства все още много жизнена, все още изпълнена със сили, все още жадна за щастие и живот.
Белчева никъде, нито в писмата, нито в лични бележки, няма да заговори подробно за своите болести, няма да ги опише, няма да се оплаче. Само веднъж тъжно ще забележи пред К. Христов: „Здравословното ми състояние ме прави мрачна“, друг път ще възкликне в Дневника си: „Стига ми вече тоя затвор, о Боже! “. Появява се и драматичното разминаване между начина, по който усеща себе си, и начина, по който я виждат другите.
През 20-те години
поетесата
се чувства все още много жизнена, все още изпълнена със сили, все още жадна за щастие и живот.
Способността да дарява нежност и топлина, да обича и да бъде обичана преизпълва сърцето ѝ. Но възрастта говори друго. Тя призовава към самоотричане и смиреност, изисква усамотяване вместо споделени копнежи. Една сутрин М. Белчева, току-що оздравяла след поредната „инфлуенца“, ще запише в Дневника си: „А вместо да старея, аз все по-млада се усещам.
към текста >>
“. Твърде рязък, болезнено неочакван се оказва за
поетесата
преходът между две възрасти.
Но възрастта говори друго. Тя призовава към самоотричане и смиреност, изисква усамотяване вместо споделени копнежи. Една сутрин М. Белчева, току-що оздравяла след поредната „инфлуенца“, ще запише в Дневника си: „А вместо да старея, аз все по-млада се усещам. Защо за хората съм вече стара?
“. Твърде рязък, болезнено неочакван се оказва за
поетесата
преходът между две възрасти.
Само преди десетина го-дини тя е все още млада в очите на всички, които я познават. Най-убедителен пример е съобщението с дъх на клюкарство, което из-лиза през 1911 г. в жълтия ежедневник Утро: „Известният български поет г-н Пенчо Славейков с жена си, младата поетеса г-жа Мара Белчева, в събота ще заминат от София за Цариград...“[5] Определението „млада“ за една четиридесет и три годишна жена в самото начало на 20. век, когато двадесет и тригодишна девойка вече се смята за „остаряла мома“, не заслужава да бъде подценявано. Още повече, че то е публикувано в издание, което под лупа оглежда живота и външността на софийската интелигенция в желанието си да открие сензация.
към текста >>
в жълтия ежедневник Утро: „Известният български
поет
г-н Пенчо Славейков с жена си, младата
поетеса
г-жа Мара Белчева, в събота ще заминат от София за Цариград...“[5] Определението „млада“ за една четиридесет и три годишна жена в самото начало на 20.
Белчева, току-що оздравяла след поредната „инфлуенца“, ще запише в Дневника си: „А вместо да старея, аз все по-млада се усещам. Защо за хората съм вече стара? “. Твърде рязък, болезнено неочакван се оказва за поетесата преходът между две възрасти. Само преди десетина го-дини тя е все още млада в очите на всички, които я познават. Най-убедителен пример е съобщението с дъх на клюкарство, което из-лиза през 1911 г.
в жълтия ежедневник Утро: „Известният български
поет
г-н Пенчо Славейков с жена си, младата
поетеса
г-жа Мара Белчева, в събота ще заминат от София за Цариград...“[5] Определението „млада“ за една четиридесет и три годишна жена в самото начало на 20.
век, когато двадесет и тригодишна девойка вече се смята за „остаряла мома“, не заслужава да бъде подценявано. Още повече, че то е публикувано в издание, което под лупа оглежда живота и външността на софийската интелигенция в желанието си да открие сензация. Само две години по-късно, в Германия, откриваме, че в съзнанието на М. Белчева са назрели вече първите сериозни проблеми на възрастта. На своята приятелка Райна Йоцова поетесата пише: „Вчера ме свари дъжда в едно близко селце, говорих със селянки.
към текста >>
На своята приятелка Райна Йоцова
поетесата
пише: „Вчера ме свари дъжда в едно близко селце, говорих със селянки.
в жълтия ежедневник Утро: „Известният български поет г-н Пенчо Славейков с жена си, младата поетеса г-жа Мара Белчева, в събота ще заминат от София за Цариград...“[5] Определението „млада“ за една четиридесет и три годишна жена в самото начало на 20. век, когато двадесет и тригодишна девойка вече се смята за „остаряла мома“, не заслужава да бъде подценявано. Още повече, че то е публикувано в издание, което под лупа оглежда живота и външността на софийската интелигенция в желанието си да открие сензация. Само две години по-късно, в Германия, откриваме, че в съзнанието на М. Белчева са назрели вече първите сериозни проблеми на възрастта.
На своята приятелка Райна Йоцова
поетесата
пише: „Вчера ме свари дъжда в едно близко селце, говорих със селянки.
Казаха ми, че 40 години била най-хубавата възраст. Значи има още да се живее. Пък аз смятах, че съм на края“[6]. Нека сега прескочим едно десетилетие напред, за да видим как е изглеждала поетесата на границата между два житейски сезона. Мара Белчева беше винаги извънредно чиста.
към текста >>
Нека сега прескочим едно десетилетие напред, за да видим как е изглеждала
поетесата
на границата между два житейски сезона.
Белчева са назрели вече първите сериозни проблеми на възрастта. На своята приятелка Райна Йоцова поетесата пише: „Вчера ме свари дъжда в едно близко селце, говорих със селянки. Казаха ми, че 40 години била най-хубавата възраст. Значи има още да се живее. Пък аз смятах, че съм на края“[6].
Нека сега прескочим едно десетилетие напред, за да видим как е изглеждала
поетесата
на границата между два житейски сезона.
Мара Белчева беше винаги извънредно чиста. По тия черни дрехи никога нямаше петно, дори когато при нея имаше оскъдица на облекло и не беше вече млада. Ръцете ѝ бяха винаги бели и чисти; маникюрът ѝ грижливо поддържан, но никога не си червеше ноктите – те имаха естествен седефен блясък. Под тънкото шевро на „скърпините“ ѝ [обувки тип „пантофки“] се очертаваше изящното ѝ ходило, което беше в пълна хармония с цялата ѝ фигура — нито малка, нито голяма. Дори в по-късна възраст неизбежното „кокалче“ не посмя да деформира тая хармония.
към текста >>
Белчева е всичко това, което сам не може да притежава: европейско възпитание, аристократична харизма, признание в българската култура... И най-вече – мистичната обаятелност на едно минало, в което се мяркат сенките на известни държавници и велики
поети
.
Белчева е идеална инкарнация на духа, очаквано пребиваващ във фигура от мъжки пол; това е светлото и красиво лице на Бялото Братство, с което тя се среща и от което приема сили в едно от най-трудните десетилетия на своя живот. По същото време и пак сред общността на Белите братя тя опознава и друго лице на мъжкия дух. С него обаче се свързват не толкова стремежите ѝ да бъде горда и независима, колкото обикновените, земни потребности на една самотна жена. През 1926 г. сред редовите членове на Братството тя среща Бони Гацов, двадесет и две-три годишен младеж, завършил някакви търговски науки, но – както много млади хора на своето време – романтично опиянен от Словото, влюбен в славата на неговите носители. М.
Белчева е всичко това, което сам не може да притежава: европейско възпитание, аристократична харизма, признание в българската култура... И най-вече – мистичната обаятелност на едно минало, в което се мяркат сенките на известни държавници и велики
поети
.
Белчева по това време, нека припомня, е петдесет и осемгодишна; ако беше имала син скоро след срещата си с Пенчо Славейков, сега той щеше да бъде на възрастта на Бони. Не знаем как точно са се срещнали двамата, но за начина, по който са потръгнали отношенията им, можем да съдим от кореспонденцията, започната между тях през следващата, 1927-а, година, когато младежът е назначен за гимназиален учител в Червен бряг. Запазените писма се намират в Националния литературен музей, продадени от Гацов на държавата през 1949 г.[17]; малка част са останали и в досието на М. Белчева от ЦДИА. Писмата от първите четири години свидетелстват за една сложна игра на ролите, възприети от двете страни.
към текста >>
Белчева като безусловен авторитет в
поетическото
изкуство, като желан възпитател на собствените му опити в словото.
Ако прибавим към тях и потиснатия копнеж по дете, ще си представим защо и как е влязла в ролята на грижовна майка. И докато в първите няколко години обръщенията към нея: „Майче“, „Мило майче“, крият отчетлив елемент на двусмисленост, откъм края на 1932 г. образът на майката-закрилница става все по-буквален в писмата на Бони. Започват и метаморфозите в поведението на младия мъж. Отначало той възприема М.
Белчева като безусловен авторитет в
поетическото
изкуство, като желан възпитател на собствените му опити в словото.
В началото на 1934 обаче изведнъж откриваме колко много е пораснало самочувствието му на критик; горе-долу по това време той започва да подписва спорадичните си публикации в периодичния печат с помпозния псевдоним Боян Магът. Самата М. Белчева (която едва ли се е чувствала комфортно в ролята на учител) бързо се плъзва в познатата роля на ученик. Тя очевидно е започнала да изпраща собствените си новонаписани стихотворения за инспекция от младия мъж, защото в негово писмо от 25 февруари 1934 г. вече можем да прочетем:
към текста >>
Сред общността на Бялото Братство
поетесата
среща двама много различни мъже и те изиграват важна роля в живота ѝ.
Това бе голям изпит за нея. Не го издържа“, казва Ел. Андреева. Тяхната позиция също може да бъде разбрана: тя се базира в желанието на всяка общност да се самозапази, като проектира опасността от разпадане върху слабостите на един конкретен човек. Нека сега излезем от подробностите на документите и се опитаме да погледнем обобщено към последните дванадесет години от живота на М. Белчева. Най-интересно в тях си остава преплитането на различни съдби и начинът, по който всеки общува с другия, давайки и вземайки едновременно от неговия духовен опит.
Сред общността на Бялото Братство
поетесата
среща двама много различни мъже и те изиграват важна роля в живота ѝ.
На пръв поглед изглежда необяснимо как е било възможно да изпитва привличане към два толкова противоположни – до несъвместимост – характера? Отговорът ще стане ясен, ако възприемем и двете външни, уж обективни, фигури като персонификации на двете вътрешни – противоречиви, но еднакво важни – посоки на нейното преживяване. Трудно е да се каже дали учението на Всемирното Братство се случва на М. Белчева в две различни лица, или тя открива двете лица на учението, защото е влязла в него именно за да намери изход от противоречията в самата себе си. А може би е ненужно да си задаваме подобен въпрос.
към текста >>
В некролога, който издава Съюзът на българските писатели, можем да прочетем: „СБП загуби Мара Белчева – мъдрата
поетка
, една от първите културни българки, която няколко десетилетия предано и безшумно свещенодействуваше в поезията ни и в своя личен и обществен живот“.
Белчева в две различни лица, или тя открива двете лица на учението, защото е влязла в него именно за да намери изход от противоречията в самата себе си. А може би е ненужно да си задаваме подобен въпрос. Нима съществува учение извън индивидуалните съдби на хората, които му вярват? ЕПИЛОГ М. Белчева умира на 9 март 1937 година.
В некролога, който издава Съюзът на българските писатели, можем да прочетем: „СБП загуби Мара Белчева – мъдрата
поетка
, една от първите културни българки, която няколко десетилетия предано и безшумно свещенодействуваше в поезията ни и в своя личен и обществен живот“.
Бони Иванов Гацов доживява осемдесет и осем годишна възраст. В некролога от 2 юли 1992 г., освен датата и часа на опелото, има само едно изречение: „Бог да го прости“. Единственото място в Интернет, където успях да открия някакво сведение за него, е телефонният указател от 1954 и 1962 г. Бялото Братство продължава да привлича хора от всички възрасти и сред тях всеки може да срещне своите две лица. _________________________________
към текста >>
Наред с нейното литературно дело, което крие в себе си утаяванията на един светъл творчески дух, той ще изтъкне и оная нравствена чистота на Мара Белчева, която я сроди с Пенчо Славейков, за да му стане отпосле опора и насърдчение в непосилната и неблагодарна борба на
поета
-философ за преодоляване на нашата сурова и първична културна общественост.
В памет на Мара Белчева И Мара Белчева си отиде. Последната нишка, която свързваше две поколения, колкото близки по време, толкова и разнородни по дух, се скъса. Бройката писатели, която даде нейната зрелост и художествената багра на предвоенната ни литература, със смъртта на Мара Белчева слиза от сцената на културната ни общественост, за да заживее в съзнанието на бъдните поколения като най- интересен момент, който българският творчески дух е отбелязал по пътя на своето утвърждение. Историкът, който в бъдеще ще преценява литературните факти от зрителния ъгъл на своята обективност, ще определи предно място на Мара Белчева сред представителите на художествената мисъл у нас.
Наред с нейното литературно дело, което крие в себе си утаяванията на един светъл творчески дух, той ще изтъкне и оная нравствена чистота на Мара Белчева, която я сроди с Пенчо Славейков, за да му стане отпосле опора и насърдчение в непосилната и неблагодарна борба на
поета
-философ за преодоляване на нашата сурова и първична културна общественост.
Излишно е да се поставя въпросът какво би бил Пенчо Славейков без нравственото обаяние на Мара Белчева. Нима неговите писма не са най-ярко доказателство за огромното влияние, което тя е оказала както върху творчеството му, така и върху жизнения му път. Но наред с тая огромна грижа на Мара Белчева, която тя имаше към Пенчо Славейков, не по-малко внимание заслужават и нейните песни, отронени в моменти на съзерцание и размисъл. Желания, надежди, суета, от мене пъстри птици отлетяха.
към текста >>
Поетесата
не живее с тревогите на своето време.
от мене пъстри птици отлетяха. Мъглите като песен прелетяха на тихата поляна на скръбта. Горното четиристишие напълно определя творческия темперамент на Мара Белчева. То отбулва замечтания профил на една жена, чиито засенени от лека умора очи реят погледа си в розовата мъгла на миналото.
Поетесата
не живее с тревогите на своето време.
Тя се е надмогнала над действителността. Проявите на обективния живот я интересуват дотолкова, доколкото могат да възпроизведат във въображението й един пъстър свят от безплътни образи и видения - отглас на някогашни впечатления и изживявания. Мара Белчева е заключила сърдцето си за възторзите, радостите, скърбите и крушенията на другите. Тя живее изключително със себе си и в себе си. Трагичното чувство за самотата и изоставеността у нея е силно развито.
към текста >>
За разлика от всички други
поетеси
, любовта у Мара Белчева не е една сляпа, демонична стихия, която изпепелява душата, за да остави след себе си парливата болка от едно голямо страдание, а плахо чувство, запалило в очите пламъка на невнятния копнеж и на вярата.
Заслушана е само в Божий глас. Мара Белчева е индивидуалистка от най-чиста проба. У нея субективното чувство определя изцяло отношението й към света. Облъхната от идейните и естетически разбирания на Пенчо Славейков, които у нея губят борческия си патос и философската си задълбоченост, в своята поезия тя възкресява оная лека романтика, на която липсва стихийност в чувствата и плътност в образите. Гамата на нейните изживявания, макар и пъстра по колорит, отбелязва главно два съществени елемента: любовта и мистичното чувство към света.
За разлика от всички други
поетеси
, любовта у Мара Белчева не е една сляпа, демонична стихия, която изпепелява душата, за да остави след себе си парливата болка от едно голямо страдание, а плахо чувство, запалило в очите пламъка на невнятния копнеж и на вярата.
Стиховете, през които преминава трепетът на любовта, са облъхнати от нежния парфюм на една чиста лиричност и сърдечна топлота: Свърши се играта, Млъкна песента. Той и тя в душата с звукове - цветя
към текста >>
Грубата еротика е чужда за творчеството на
поетесата
.
паркът мълчалив, дето се извива глъхналият път, дето мълчаливо сенки две вървят.
Грубата еротика е чужда за творчеството на
поетесата
.
В него тя отразява душевните трепети, леките усещания, но не и суровото и първично чувство на любовта. Само понякога спомените, като плахи гълъби, с излекото пърхане на своите криле, докосват душата й, за да събудят едно колкото нетрайно, толкова и смътно желание: Да можех пак на твоите гърди глава да приклоня, - от твоите очи звезди
към текста >>
В това се крие и ценността на тоя дял от творчеството на
поетесата
.
да стигнех твоите уста, - на моя сън брега. Любовната лирика на Мара Белчева отразява един важен момент от психиката на българската жена изобщо. В нея намират израз всички ония чувства, настроения и помисли, които са вълнували женската душа някога. Тяхната чистота и непорочност са запазили напълно първичната си свежест и неподправена красота.
В това се крие и ценността на тоя дял от творчеството на
поетесата
.
Крайният индивидуализъм у Мара Белчева, при особената структура на нейния дух, я кара често да скъсва нишките с реалния свят, за да се понесе из тъмните лабиринти на един религиозен мистицизъм. Тогава времето спира своя ход. Пространството губи измеренията си. Една невидима ръка изтрива контурите на видимия свят. В такива моменти поетесата се сили да разгадае тайните на битието, да намери ключа, с който да отвори дверите на отвъдното, идеалното.
към текста >>
В такива моменти
поетесата
се сили да разгадае тайните на битието, да намери ключа, с който да отвори дверите на отвъдното, идеалното.
В това се крие и ценността на тоя дял от творчеството на поетесата. Крайният индивидуализъм у Мара Белчева, при особената структура на нейния дух, я кара често да скъсва нишките с реалния свят, за да се понесе из тъмните лабиринти на един религиозен мистицизъм. Тогава времето спира своя ход. Пространството губи измеренията си. Една невидима ръка изтрива контурите на видимия свят.
В такива моменти
поетесата
се сили да разгадае тайните на битието, да намери ключа, с който да отвори дверите на отвъдното, идеалното.
Тя търси оня невидим Бог, който „навсякъде царува и никъде го няма": И в миг преграда между Теб и мене, и тъмен облак твоя глед засеня, като кошмар в дълбокия ми сън притискат ме небето и земята.
към текста >>
Прозренията, до които се домогва
поетесата
, не са умозрителни построения, а чисто интуитивни долавяния.
Бучи изпод нощта река - душата: При Теб ли бяга тя, от Теб ли вън? Мара Белчева изпада често в подобни философски размисли. Нейното отношение към проблемите на битието носи един мистичен характер. Тя възприема света като едно тайнство, със свойствената за подобно отнасяне отвлеченост и мъглявост.
Прозренията, до които се домогва
поетесата
, не са умозрителни построения, а чисто интуитивни долавяния.
В тях има нещо тъмно и същевременно близко до душата. В поезията на Мара Белчева заемат особено място няколко стихотворения, в които импресионистичният елемент е изтъкнат на преден план. В тях поетесата проявява оригинално художествено виждане и склонност към декоративно изобразяване на природата: През ведрината лека на стълп се вий димът -
към текста >>
В тях
поетесата
проявява оригинално художествено виждане и склонност към декоративно изобразяване на природата:
Нейното отношение към проблемите на битието носи един мистичен характер. Тя възприема света като едно тайнство, със свойствената за подобно отнасяне отвлеченост и мъглявост. Прозренията, до които се домогва поетесата, не са умозрителни построения, а чисто интуитивни долавяния. В тях има нещо тъмно и същевременно близко до душата. В поезията на Мара Белчева заемат особено място няколко стихотворения, в които импресионистичният елемент е изтъкнат на преден план.
В тях
поетесата
проявява оригинално художествено виждане и склонност към декоративно изобразяване на природата:
През ведрината лека на стълп се вий димът - на стряхата сънят. И вий се той полека нагоре - и изчезва
към текста >>
По отношение на художествените средства Мара Белчева не се отличава твърде много от останалите
поети
- нейни съвременници.
едва съзиран там, на слънчевия плам, в огреяната бездна. В тая пейзажна лирика, изпъстрена със свежи образи и топли акварелни тонове, Мара Белчева проявява богата творческа фантазия. За съжаление, тия стихотворения са на брой твърде малко, за да ни очертаят релефно една недостатъчно застъпена в нашата поезия област.
По отношение на художествените средства Мара Белчева не се отличава твърде много от останалите
поети
- нейни съвременници.
В стихосложението тя следва традиционните форми, без да постигне нещо значително в областта на неговата музикалност и вътрешна динамика. Макар и не напълно оригинални по дух, съдържание и строеж, стиховете на Мара Белчева заемат особено място в поезията на жените-писателки. Петър Горянски _________________________ Източник: 5.
към текста >>
91.
Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов
, 19.12.1886 г.
Още утре ще се обадя в съвета, ще им кажа, че братята от провинцията ще докарат тел и ще почнат да градят градината." След три дена отидох в градината, две сестри ме посрещнаха и казват: „Ела, сестра, да видиш, вчера дойдоха трима тука, размерваха и ще докарат пясък и павета, искали да постелят алеите с мрамор." Но една сестра-
поетеса
реагирала: „Не, в никакъв случай с мрамор!
Правим каквото можем. Сестрите и братята, които са останали, са вече възрастни, едва преживяват с това, което имат. Млади хора не идват, че ги е страх. Аз вече се пенсионирах, затова съм по-смела, пък и знам за кого работя, затова не ме е страх. А Димков ми каза: „Много ти благодаря, сестра, че повдигна този въпрос.
Още утре ще се обадя в съвета, ще им кажа, че братята от провинцията ще докарат тел и ще почнат да градят градината." След три дена отидох в градината, две сестри ме посрещнаха и казват: „Ела, сестра, да видиш, вчера дойдоха трима тука, размерваха и ще докарат пясък и павета, искали да постелят алеите с мрамор." Но една сестра-
поетеса
реагирала: „Не, в никакъв случай с мрамор!
Ние сме тука по всяко време, това е нашето място. През зимата в студ и дъжд не искаме пързалки, а нашите хора са повече възрастни. Учителя беше скромен, той не е по външния блясък. Павета пб може." Но хората от съвета искали да се срещнат с ръководството. Като разбрах това, щом си отидох у дома, веднага се обадих на брат Георги Йорданов, той имаше телефон.
към текста >>
92.
Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя
, 22.07.1940 г.
Но ние го познавахме; ние знаехме добре, какво място заемаше той в нашия идеен живот, ние виждахме добре неговата голяма и рядка личност, неговото дарование, неговата душа, която така неотразимо трептеше във всеки ред, който се изливаше от неговата ръка.В неговото лице ние виждахме един от първите работници, които строят пътища в нашето движение.Думите не могат да изразят онова, което ние преживяхме по неговата загуба – загуба в обикновения човешки смисъл... Георги Радев за нас никога не ще бъде загубен, никога, защото ние не го виждахме в неговото тяло – крехък съсед, а го виждахме в неговите трудове, в които умееше да изплете своите философски видения в чудно
поетични
форми.Те ни звучаха като приказка, като песен от един отвъден мир, мир на красота, която той така горещо жадуваше да разкрие пред всички.Ние виждахме за миг тия безбрежни хоризонти, тия приказни светове, до които той се възземаше, и сухата наука за неспециалисти се превръщаше в мощна стройна хармония и истинска поезия – каквото беше за него – математика,
поета
и човека Георги Радев.Бихме казали, че неговото перо, не, неговата лира пресекна.
Съдържание на 7-8 бр. ПРОВИНЦИЯТА И ГЕОРГИ РАДЕВ Буча Бехар Ние го виждахме рядко. През време на светлите съборни дни и по време на нашите излети по Рила и Витоша.
Но ние го познавахме; ние знаехме добре, какво място заемаше той в нашия идеен живот, ние виждахме добре неговата голяма и рядка личност, неговото дарование, неговата душа, която така неотразимо трептеше във всеки ред, който се изливаше от неговата ръка.В неговото лице ние виждахме един от първите работници, които строят пътища в нашето движение.Думите не могат да изразят онова, което ние преживяхме по неговата загуба – загуба в обикновения човешки смисъл... Георги Радев за нас никога не ще бъде загубен, никога, защото ние не го виждахме в неговото тяло – крехък съсед, а го виждахме в неговите трудове, в които умееше да изплете своите философски видения в чудно
поетични
форми.Те ни звучаха като приказка, като песен от един отвъден мир, мир на красота, която той така горещо жадуваше да разкрие пред всички.Ние виждахме за миг тия безбрежни хоризонти, тия приказни светове, до които той се възземаше, и сухата наука за неспециалисти се превръщаше в мощна стройна хармония и истинска поезия – каквото беше за него – математика,
поета
и човека Георги Радев.Бихме казали, че неговото перо, не, неговата лира пресекна.
Заслушани в последните му акорди, ние навеждаме ниско глава с очи потопени в оня свят, за който той приживе мечтаеше, свят на вечния празник на духа, свят на красота, на човещина и свобода.Ще го чуем ли пак? Ще го видим ли пак? Ние се вслушваме все наново... Застанали, обаче, здраво на земята, нашите очи не стигат безкрая и ние казваме: Георги Радев не е вече между нас.Като жадувана музика ние ще се вслушаме, за да чуем познат тон.Като за отлетяла мечта ние ще копнеем да го видим пак.Житно Зърно, където той работи много години, ще стигне пак до нас, ние ще го прелистим, но по неговите страници не ще намерим малкото и познато „г". Сянка ще премрежи нашия поглед, топла влага ще блесне в нашите очи, със сърце, отворено за него, ние ще кажем:Светли часове за теб, мили наш брат! ____________________
към текста >>
93.
Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г.
, 16.01.1938 г.
Той е бил учител в гимназията и добър
поет
.
Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г. Дядо Благо е псевдоним на Стоян Русев, роден на 18.II.1865 г. в село Заберново, Бургаски окръг и си заминал на 16.I.1938 г.
Той е бил учител в гимназията и добър
поет
.
Има много хубави стихове за деца - гатанки, скоропоговорки. Дава думите на много песни като „Сине мой", „На белия цвят". Учителят го уважава много и когато той си заминава от този свят изнася две беседи и ги посвещава на „дядо Благо" като казва, че тези две беседи са двете запалени свещи от Него за дядо Благо. Борис Николов описва това събитие в един свой спомен: Спомен на Борис Николов: ДВЕТЕ СВЕЩИ
към текста >>
Притежава дар слово и е добър
поет
.
Дядо Благо - Стоян Русев Дядо Благо - Стоян Русев е от най-интелигентните ученици на Учителя, директор на гимназия и председател на Славянското дружество в България. Роден на 18 февруари 1865 г. в село Заберново, Бургаски окръг. По външен вид прилича много на Учителя - има дълга бяла брада.
Притежава дар слово и е добър
поет
.
Написва много стихотворения, главно за деца, издадени в сборници. По молба на Учителя съставя текст на няколко братски песни, като: „Излязъл е сеяч да сее", „Братство, единство", „Любовта е извор", „Сине мой", „На белия свят" и др. През 1935 г. написва книжката „Сказания на XX век за всеки човек". Участва активно в братските прояви и за всичко в живота търси съветите на Учителя.
към текста >>
Дядо Благо беше учител в гимназията и добър
поет
.
Източник: 73. ДЯДО БЛАГОЕЛЕНА АНДРЕЕВА (1899-1990) Изгревът - Том 9 ДЯДО БЛАГО (1865-1938) (Спомен на Борис Николов)
Дядо Благо беше учител в гимназията и добър
поет
.
Имаше от него много хубави стихове за деца - гатанки, скоропоговорки, които той ни разказваше. А ние се затруднявахме и когато ги изричахме падаше голям смях, защото ни се завързваха езиците. Той даде думите на много песни като „Сине мой", „На белия цвят". Този псевдоним „дядо Благо" беше подходящ за него. Той беше нисичък на ръст, благ по природа и отличен поет.
към текста >>
Той беше нисичък на ръст, благ по природа и отличен
поет
.
Дядо Благо беше учител в гимназията и добър поет. Имаше от него много хубави стихове за деца - гатанки, скоропоговорки, които той ни разказваше. А ние се затруднявахме и когато ги изричахме падаше голям смях, защото ни се завързваха езиците. Той даде думите на много песни като „Сине мой", „На белия цвят". Този псевдоним „дядо Благо" беше подходящ за него.
Той беше нисичък на ръст, благ по природа и отличен
поет
.
Учителят го уважаваше много, а когато си замина от този свят изнесе две беседи и ги посвети на „дядо Благо" като каза, че тези две беседи са двете запалени свещи от Него за дядо Благо. По онова време младите сестри не оставяха Учителя на мира. Непрекъснато се нижеха една след друга при Него за разговори или за лични проблеми и по този начин пречеха на Учителя. Това го виждахме всички и особено старите братя, които негодуваха срещу това. Ние младите смятахме, че това е работа на Учителя.
към текста >>
94.
Роден Минчо Сотиров, офицер от българската армия и ученик на Учителя
, 09.10.1875 г.
В този момент той се чувствал несигурен в
поетия
път, и както и при други свои затруднения, той отишъл при Учителя за съвет.
Единият войник отговорил: “Като идвахме, според заповедта и вие се дигнахте срещу нас, в същия момент се появи зад гърба ви и една бяла конница. Тя е, която ни изплаши толкова.” Тогава Минчо Сотиров отново се уверил в невидимото присъствие на Светли Същества, които бдят над неговия път и закрилят и него, и войниците му. Всяка среща с Учителя била среща с великото за ученика Минчо Сотиров. Той се подготвял за тази среща старателно: всякога чист, пригледен, облечен с най-новите си дрехи и със свещен трепет в душата. Една такава среща той предприел преди да замине за Балканската война, която е неговото първо участие в бойни действия.
В този момент той се чувствал несигурен в
поетия
път, и както и при други свои затруднения, той отишъл при Учителя за съвет.
Съобщил му, че иска да си подаде оставката, че не иска да отиде на война. Отговорът бил: ‘‘Когато поднесоха парата на Христос, за да го изпитат, той какво им каза? Не им ли каза: Дайте Божието - Богу, и кесаревото - кесарю? И ти, щом си дал съгласие да служиш в армията, ще отидеш на войната! ”
към текста >>
95.
Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя
, 19.08.1908 г.
И затова ме бяха кръстили Вергилий - за възпоминание от Ада, където Данте Алигиери в своята «Божествена комедия» е включил
поета
Вергилий как го развежда при онези, които за греховете си изплащат чрез страданията.
Откриха ме и искаха да ме премахнат, да ме няма изобщо на Земята. Тогава видях онзи, който ме закриляше още след като се родих, та чак досега. Видях го. И винаги съм го виждал, но не го разбирах, защото смятах, че това нещо го има у всички човеци. И майка ми винаги казваше: «Някой от децата ми има късмет, та затова преминаваме през ада, като в последния момент някой протяга ръка и ни извежда на ноб път.» Семейството ни преминаваше по пътя на Ада.
И затова ме бяха кръстили Вергилий - за възпоминание от Ада, където Данте Алигиери в своята «Божествена комедия» е включил
поета
Вергилий как го развежда при онези, които за греховете си изплащат чрез страданията.
И което е най-важното, че там са всички политически личности и онези, които са били начело на обществото. Аз заварих същата обстановка, същите духове, които движеха обществото, народ и държава. Същото се отнасяше и за последователите на Учителя Дънов. По нищо не се различаваха. 3. В «Изгревът», том VII, стр.
към текста >>
96.
Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя
, 03.04.1908 г.
В онези години властва теорията, че от един младеж с математически наклонности чрез обучение при подходящи условия е възможно да се създаде прекрасен
поет
или журналист.
На комунистичесското правителство в първите години след войната липсват специалисти в областта на науката, образованието и организацията на производството. Тогава някой от върховете на властта си спомня за онзи дързък младеж, който приема риска да бъде преводач на американката Ада Рай при една неофициална среща в Борисовата градина. Новите управници виждат в негово лице подходящия човек, способен да оглави Централната комисия по трудови норми към профсъюзите. Крум приема тази длъжност и много скоро, благодарение на неговите умения и настойчивост, в страната ни се изграждат професионалните училища. Не е лесно да убедиш материалисти, че всеки млад човек има своеобразни качества и дарби, с които трябва да бъде съобразена неговата професионална ориентация.
В онези години властва теорията, че от един младеж с математически наклонности чрез обучение при подходящи условия е възможно да се създаде прекрасен
поет
или журналист.
Музикално надареният пък може да бъде преобразен и да стане ентусиазиран строителен работник. Тази теория впоследствие се наложи и даде удивителни, но и парадоксални резултати всестранно надарени личности, които дадоха облика на нашето общество под званието „специалист по всичко." Кой от нас не се е възхищавал от образоваността и високата култура на бояджиите например? Крум обаче не е адепт на Лисенковата теория. Като психолог, добър астролог и френолог той има други схващания. Той знае, че ако един орган, респективно дадени качества в човека, са по-силно развити, те изискват съответно и по-голяма активност.
към текста >>
97.
Заминава си Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм
, 27.01.1955 г.
Илюстрирал е книги с патриотична тематика на
поета
Любомир Бобевски.
Могат да се открият и днес в стари семейни архиви. От 1911 г. семейството на художника се премества в София. Тук Франц Шламбора работи като художник на свободна практика. Изглежда се е вълнувал от борбите на българите за свобода, за което свидетелстват неговите творби от 1912 година – цикъл от отделни картини под общото заглавие „Българска велика слава”.
Илюстрирал е книги с патриотична тематика на
поета
Любомир Бобевски.
В една от книгите – „Под сянката на меча” от 1917 г., е поместен портрет на Л.Бобевски нарисуван от художника. На евреите-българи, загинали по време на войните (1912 -1918 г.), Шламбора посвещава възпоменателен цветен художествен албум с 400 образа, издаден в Прага през 1919 година. Възторжен отзив за този албум и за творчеството на художника е дал един негов съвременик с псевдоним „Юнак Яралия“ в обширна статия, поместена в Ямболския седмичен вестник „Тунджа“ от 10 април 1921 г. Той охарактеризира автора му „като българския посланик Франц Шламбора, дошъл от Чешко, оженил се за българка и заработил за България като за второ свое отечество,... идеалист, високочестен и безкористен труженик“. През 1921 и 1922 година Франц Шламбора става автор и на рисунките върху кориците на двете издания на „Песни на Всемирното Братство” ( София, 1921 – Фиг.9а; 1921-1922 – Фиг.9б).
към текста >>
98.
Родена Мария Златева, цигуларка, ученичка на Учителя
, 02.04.1905 г.
При такава
поетична
обстановка се изучаваше Пентаграмът.
Отделно Учителя показваше на Катя Грива отделните упражнения, за да му бъде в помощ при общото разучаване. Пентаграмът се изучаваше на поляната. По това време тя беше окосена и ухаеше на сено, щурците свиреха, луната обливаше цялата поляна със сребристата си светлина. На средата на поляната имаше стълб със силна електрическа крушка. Ние свирехме под нея, а другите играеха.
При такава
поетична
обстановка се изучаваше Пентаграмът.
Брат Симеон Симеонов, с нетърпелив нрав, понякога избързваше със свиренето. Учителя каза: „Вслушвайте се в сестрата. Тя има развито ритмично чувство.“ След като научихме Паневритмията и я играехме на поляната, Учителя каза на Кирил Икономов да вземе един метроном и, както играем, да отбележи темпата. Кирил изпълни казаното и отбеляза темпата, както сме свирили. Често пъти, развеселени или разсеяни, забързвахме или забавяхме свиренето.
към текста >>
НАГОРЕ