НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
76
резултата в
46
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях
, 1898 г.
Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за
обект
Доброто на цялото човечество.
- Христос казва, наистина: “Аз съм кротък и смирен по сърце”, но от Тоя кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на Духа! - какъвто друг историята не познава: за Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците. Ние тук прекъснахме брат Стоименов и пожелахме да поизясни мистиката на речта си. И той продължи: - Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва.
Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за
обект
Доброто на цялото човечество.
Това са работниците Божии, които носят сърце чисто като кристал; ум светъл като слънцето; душа обширна като вселената и дух, мощен като Бога, защото такива са, които излизат от Бога. Христос казва: “Не всеки, който ми казва “Господи, Господи” ще влезе в Царството Божие, но онези, които вършат волята на Отца моего.” И “Господ не гледа на лице, но на сърце.” Резултатите са, които определят качеството на извършената работа... - Нещо по-конкретно от Учението, г-н Стоименов? - Учението на Учителя е учение за целия живот, а не за формите, и затова е приспособимо за целия свят и всички религии. Според мене църквите са разсадници: цветето докато е малко го държат там, после го преместват докато укрепне; така е и с душите, докато укрепнат; затова Учението не е против никоя църква, а е за всички религии... Животът, това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с волята на Бога.
към текста >>
2.
Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов
, 9.04.1900 г.
Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за
обект
Доброто на цялото човечество.
Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята! ", а за себе си казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце". Но от Този кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на духа, какъвто друг историята не познава. За Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците. Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва.
Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за
обект
Доброто на цялото човечество.
Това са работниците Божии, които носят сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога. Защото такива са, които излизат от Бога. Христос казва: „Не всеки, който ми казва „Господи, Господи! ", ще влезе в Царството Божие, но онези, които вършат Волята на Отца Моего". И: „Господ не гледа на лице, но на сърце".
към текста >>
3.
Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов
, 23.07.1900 г.
Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за
обект
Доброто на цялото човечество.
Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята! ", а за себе си казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце". Но от Този кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на духа, какъвто друг историята не познава. За Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците. Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва.
Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за
обект
Доброто на цялото човечество.
Това са работниците Божии, които носят сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога. Защото такива са, които излизат от Бога. Христос казва: „Не всеки, който ми казва „Господи, Господи! ", ще влезе в Царството Божие, но онези, които вършат Волята на Отца Моего". И: „Господ не гледа на лице, но на сърце".
към текста >>
4.
В Бургас се създава първата духовна група
, 27.07.1907 г.
Братството устройваше екскурзии през разни сезони, времена, денем и нощем, поединично и групово, до
обекти
на 6-7 до 12 км.
Този случай ни подсещаше, подбуждаше да бъдем бодри и будни на поста си, винаги да имаме силна мисъл за охрана и ограда с добро, с любов към всички, за да потърсят духовна светлина. Има в нашия български народ добри, идеални души, безкористни служители на доброто. Веднъж в отворения библиотечен шкаф се намери една бележка написана със следното съдържание: „Възрадван съм от сърце, че в нашата страна има хора, които с доверие гледат на човеците, вярват в тяхната честност и оставят на свобода всеки да си купи необходимото и стойността му доброволно да заплати, без всякакъв контрол от когото и да било. Има велико бъдеще тоя народ.” Подпис: „Един от крайните леви течения.” Членовете на братството правеха ред упражнения за развитие на вътрешните качества на характера – за развитие на смелостта, мъжеството, безстрашието, издръжливостта, предприемчивостта, вяра в своите сили и др. такива.
Братството устройваше екскурзии през разни сезони, времена, денем и нощем, поединично и групово, до
обекти
на 6-7 до 12 км.
път вън от града, при тихи, тъмни и лунни нощи, при бурно, ветровито и дъждовно време, при снежна виелица, на редици един след друг, на интервал през пет минути пускане на екскурзианта или в геометрични фигури – триъгълници. Всички тези упражнения са били успешно, завършвани без каквито и да било отрицания или премеждия. Спазвани са били и известни окултни правила. Това показва, че е имало съсредоточен ум при започване на упражнението, вяра непоколебима в себе си и спазване на различни правила за такива случаи (давани от Учителя). Всяка задача си има и своите формули, за да бъде правилно разрешена и да даде положителен резултат.
към текста >>
5.
Писмо на Учителя до Захари Желев, София
, 23.12.1910 г.
Той е черв, който трябва да лази и се мъчи
обективно
да схване дълбоките тайни на природата.
Всякой свят има трояко проявление в себе си. Моето желание е вашата вяра да уяква, за да разбирате нещата чрез вярата. Вярата е необходима за благото на живота. Ум, който има вярата, надеждата, той е като птица, която има крила, тя може да се повдига, да хвърка и ходи гдето ще. Ум без вяра мяза като птица без криле.
Той е черв, който трябва да лази и се мъчи
обективно
да схване дълбоките тайни на природата.
Гледайте да схващате ония вибрации, които ще донесат светлина, виделина на вашия ум. Поздрав на всички. Ваш верен (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.) --------------------*Захари Желев, началник на пощата в Казанлък, ръководител на братството в града
към текста >>
6.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 11.04.1913 г.
Общите намеци през миналите години се поясняват
обективно
. Е.
Вие се намирате в една струя, която носи сега тоя народ нагоре, която го въздига и се стреми да развие неговите заспали добродетели, да приведе ума, сърцето му и силите му в действие, да го освежи с нови мисли и желания за бъдещето. Преди векове на това място бяха турците, сега те отстъпват назад. Те приимат заслуженото. Вий сте в епохата, когато се ликвидират сметките на миналото. Сега схващате как се решава източният въпрос, понеже сте свидетели на това, което става.
Общите намеци през миналите години се поясняват
обективно
. Е.
се учи сама. Тя доста добре схваща. Сега вижда по-добре и оценява вашето присъствие. Не само тя, но всички жени са почувствували добродетелите на своите мъже и това Мен Ме радва. Взаимната семейна обич е огнище на всички земни блага и основа на дома.
към текста >>
7.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 4 август
, 4.08.1915 г.
Туй, което днес върши, вършил го и в миналото хиляди и милиони години, творил е и е приготвял Земята и небето, можем да кажем, заради нас, дали тази дума ще вземете
обективно
или единично, законът е верен.
Всички един подир друг, без обуща влязохме в преподаВателния салон, който горе-долу имаше миналогодишната обстановка: дългата маса, около която се наредиха Всички, прозорецът от изток, окичен с ленти с жълта, синя и розова краски, изкусно начертани по начин такъв, че лентите образуваха буквата „Д". До прозореца е ликът на Исуса Христа, a go него - картината на вечната човешка еволюция. На самата входна на салона врата личат ленти с розова и портокалена краски. На западната страна на салона личи Пентаграмът, окичен с жълта краска.След като прочете 12 глава от Евангелието на Йоана, молихме се с „Добрата молитва" и „Отче наш", изпяхме тихо „Благословен Господ Бог наш" и Учителят каза:-Аз ви приветствувам в името на Господа - вас и всички, които са събрани днес да извършат Неговата воляОбаждат се: - Благодарим.- Този ден е един тържествен ден, обаче, както виждате, той е пак също един обикновен ден за хората. Тържествен е само за ония, които имат съзнание и чувствуват и схващат онова, което Господ днес върши в света.
Туй, което днес върши, вършил го и в миналото хиляди и милиони години, творил е и е приготвял Земята и небето, можем да кажем, заради нас, дали тази дума ще вземете
обективно
или единично, законът е верен.
Верен е също Духът, Който живее в един човек и в множеството е един по отношение на човешките души.Във връзка с това ще взема 28 стих от прочетената глава: „Отче, прослави името Твое. Тогаз дойде глас от небето: И прославих, и пак ще прославя." За да може едно същество да се прослави, или да стане името му известно, трябва да бъде съвършено. Думата „съвършен" взимам в широк смисъл, който се отнася до човеците, а не до Бога. Когато художникът работи една картина, завърши я и отчита, че няма никакъв недостатък, излага я на показ, Да се прослави нещо значи да се представи съвършено пред разумните същества.„Да се прослави името Божие", а името Божие е турено върху нас - ние сме слава Господня. Казва се, че почитта и славата на бащите, това са техните деца.
към текста >>
Да познаваме славата Божия, то е Неговото изявяване, тъй като Бог може да се
обективизира
, да ни се представи в осезаемия свят, достъпен за нас.
Как ще може той да плува, ако не хвърли товара си? С товара си той по-скоро ще потъне. Хвърлете товара от гърба си - ето първото нещо, което трябва да направите.Когато Христос се обръща в прочетената глава: „Отче, прослави името Твое", тогаз дойде глас от небето: „И прославих, и пак ще прославя". Всичко, което Бог прославя, трябва да страда. Прославлението се предшествува от страдание.
Да познаваме славата Божия, то е Неговото изявяване, тъй като Бог може да се
обективизира
, да ни се представи в осезаемия свят, достъпен за нас.
Да прослави Своята добродетел, Своята правда, Своята любов, Своята мъдрост, Своята истина, Своя живот. Значи всички тези черти у нас да изявят славата Божия, да се почувствува. Тогава ние ще прославим Господа. И понеже Христос знаеше при какви страдания има да мине, казва: „Готов съм да понеса тия страдания, нека се прослави името Ти." Ако се беше отказал да страда, ние нямаше да бъдем тука. Страданията и любовта са, които съединяват човешките души.
към текста >>
8.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август
, 5.08.1915 г.
да я видим, или модерно казано, трябва да има някакъв
обект
да ни позира.
То е богатство във вас, тия форми не се дават така лесно, не мислете, че е лесна работа да си създадете една форма. Аз съм работил само за една форма 20 години и още не съм я създал. Вие може да мислите, че е лесно изкуство, че както един художник да работи бързо. Не че не е лесно да се прави, но не всякога има благоприятни условия. За да можем да изработим една форма, трябва да ни съдействува духовният свят, трябва да има откъде да вземем тази форма, т.е.
да я видим, или модерно казано, трябва да има някакъв
обект
да ни позира.
Тъй както художниците използуват плодовете в природата, така трябва да възприемаме и ние от невидимия свят.И сега започнете с добродетелта. Бих желал да ми определите каква е формата на добродетелта. Кой не може да знае какво нещо е добродетел. Павел казва: Първо видимото, а после невидимото. Видите едно нещо и не можете да го разберете, та онуй, което не сте видели, ще разберете.
към текста >>
9.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
И теософията не е склонна да тури някакъв предел между
обективна
наука и религиозно изследване, което води към богопознание - към вечната същина на нещата.
И в днешната критическа епоха - според завета на Христа и според Теософията - се очаква такъв свръхчовек, който да обедини всички религии - клонове на едната религия - и да побратими народите, като положи начало на нова цивилизация и изведе человечеството из днешния хаос. От всичко казано става ясно, че теософията се явява в света не да разединява и да опълчва едно срещу друго различните течения, не да сгъстява спластения фанатичен мрак от векове в душите, а да разведри хоризонти и да хвърля светлина по всички пътища на тъмното човешко битие, и да води към мир и братство, тъй че в света да има един Пастир и едно стадо. Ето защо теософията не е против никоя религия, защото всички религии имат еднакъв божествен произход; те всички са основани от Мировия Учител, направо или чрез Негови ученици, те са дело на великата Бяла Ложа, от името на която великият учител Христос действува и чертае различните пътища, които водят към една цел. Една от задачите на теософията е да съживи отделните религии върху една обща основа, и който се опълчва против теософията, той се опълчва против делото на Христа, който е един за всички - дихание на цялото человечество, което е плът от неговата плът. Теософията не се обявява и срещу опитната наука на днешния век, нито се чужди от нейните методи, когато прави своите изследвания; тя твърди, обаче, какво днешната наука е една малка част от истинското знание (Гносиса), което обгръща проявеното и непроявеното, света на феномените и невидимия мир от скрити причини - физика и метафизика.
И теософията не е склонна да тури някакъв предел между
обективна
наука и религиозно изследване, което води към богопознание - към вечната същина на нещата.
То би значило да се отрече еволюцията на човешкия дух и заедно с това и всеки прогрес на наука и изкуство. Един синтез на наука, философия и религия се налага от самосебе; защото науката за материята е в същото време и наука за енергията, науката за енергията засяга и науката за душата, а тази последната е свързана с изучаване причините на нещата, с които се занимава философията и религията. Така положителният учен, в своите научни обяснения, стига до метафизични спекулации, до фантастични хипотези и странни теории, допиращи до сънното царство на бляна. Ето как трезвеният учен става, без да ще, метафизик и мистик, и ето как Теософията завладява неусетно катедрата на Университета! Положенията на Теософията и крайните изводи на емпиричната наука нима не съвпадат?
към текста >>
А писменото „мнение" на Консулова, което не се отличава от устното и което поместваме по-долу като куриоз, и като образец на най-недобросъвестна критика, а не на сериозна и
обективна
оценка на един учен, е датирано едва на 1 март 1926 г., т.е.
Н-к: (п) Н. Т. Балабанов Без да дочакат, обаче, това писмено „мнение" от проф. Консулова (защото тяхното устно споразумение, както признават във възраженията си до съда, N 5217 от 10.111.1926 г., било достатъчно), г.г. Радославов и Балабанов издадоха и разпратиха до всички учреждения, подведомствени на Министерството на Народното Просвещение, окръжното N 33168 от 26.XII.1925 г.
А писменото „мнение" на Консулова, което не се отличава от устното и което поместваме по-долу като куриоз, и като образец на най-недобросъвестна критика, а не на сериозна и
обективна
оценка на един учен, е датирано едва на 1 март 1926 г., т.е.
повече от два месеца след издаването на Окръжното. При все това, верни на злобата си и последователни на заканата си, поменатите чиновници са изпратили (с писмо N 4706 от 3 март т.г.) до всички министерства 9 преписа от „рецензията" на Консулова („без подписа на рецензента") „с молба - както гласи писмото - за съответно решение и със съобщение, че Министерството е отменило препоръката на това списание", (п) Началник: Н.Т. Балабанов. Вследствие на всичко това и за да се защитим от едно грубо беззаконие, подадохме до Върховния Административен съд следната жалба: 22.3. До Върховния Административен съд: Жалба
към текста >>
10.
Учителя изнася първата лекция от ООК - 'Трите живота'
, 24.02.1922 г.
Обект
трябва да има.
Някой ти разправя една опитност и у тебе се яви желание, разположение да кажеш: „Туй не струва“. Тогава и на себе си вредиш и на него вредиш. Ако можеш да издържиш до край, ще имаш едно мъчение, но след туй ще се появи една малка радост. Трябва да има цел. – За какво?
Обект
трябва да има.
Имаш ли обект? Бога може да направиш обект. Нямаш ли го като обект, нищо не можеш да постигнеш. Имаш ли Бога като едно съзнание всеобемно, всичко можеш. Нямаш ли го, всякога губиш.
към текста >>
Имаш ли
обект
?
Тогава и на себе си вредиш и на него вредиш. Ако можеш да издържиш до край, ще имаш едно мъчение, но след туй ще се появи една малка радост. Трябва да има цел. – За какво? Обект трябва да има.
Имаш ли
обект
?
Бога може да направиш обект. Нямаш ли го като обект, нищо не можеш да постигнеш. Имаш ли Бога като едно съзнание всеобемно, всичко можеш. Нямаш ли го, всякога губиш. Бесят те, ако ти можеш да концентрираш твоето съзнание към Бога силно, туй въже 100 пъти ще се скъса и няма да те обесят.
към текста >>
Бога може да направиш
обект
.
Ако можеш да издържиш до край, ще имаш едно мъчение, но след туй ще се появи една малка радост. Трябва да има цел. – За какво? Обект трябва да има. Имаш ли обект?
Бога може да направиш
обект
.
Нямаш ли го като обект, нищо не можеш да постигнеш. Имаш ли Бога като едно съзнание всеобемно, всичко можеш. Нямаш ли го, всякога губиш. Бесят те, ако ти можеш да концентрираш твоето съзнание към Бога силно, туй въже 100 пъти ще се скъса и няма да те обесят. Вие може така да повишите вибрациите на вашите клетки, че най-силната стомана става на прах.
към текста >>
Нямаш ли го като
обект
, нищо не можеш да постигнеш.
Трябва да има цел. – За какво? Обект трябва да има. Имаш ли обект? Бога може да направиш обект.
Нямаш ли го като
обект
, нищо не можеш да постигнеш.
Имаш ли Бога като едно съзнание всеобемно, всичко можеш. Нямаш ли го, всякога губиш. Бесят те, ако ти можеш да концентрираш твоето съзнание към Бога силно, туй въже 100 пъти ще се скъса и няма да те обесят. Вие може така да повишите вибрациите на вашите клетки, че най-силната стомана става на прах. Но гигант трябва да бъдеш.
към текста >>
11.
Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата
, 7.07.1922 г.
Тук се крият корените на огромната нравствена сила и невъзмутимост на духа, в който се пречупиха стрелите на всички зложелатели и
необективни
критици на Братството.
Кой от православните владици можеше се похвали със същото (констатацията важи с пълна сила и за днешния ден)?! Кой от нас, белите братя и сестри, може с ръка на сърцето да сподели, че го е постигнал?! Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, подкупените подставени лица и необоснованите клевети, агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си. Нещо повече – на фона на лъжата, истинската същност на Учителя и неговите идеи заблестя с удесеторена сила, красота и мощ! Понеже Учителя „...не само проповядва Евангелието и истината, но го прилага в своя живот" (В.Граблашев, „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов" – София, 1922, с.84).
Тук се крият корените на огромната нравствена сила и невъзмутимост на духа, в който се пречупиха стрелите на всички зложелатели и
необективни
критици на Братството.
Кампанията на БПЦ срещу Учителя и ББ си бе поставила три основни цели в идеологическо и чисто практическо отношение. На първо място – налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя и неговата идейна платформа. В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но доколкото чистотата и непорочният живот на П.Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал. А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на Учителя бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си.
към текста >>
Цялата налична информация и произтичащите от нея
обективни
изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло Братство" да го дефинират като „най-силното духовно течение в България" за онова време (А.Георгиева, „Дъновизмът и българската култура", Център по културология към СУ„Св.Кл.Охридски" - София, 1969, с.36).
Непрестанно нарастващото влияние на новата духовна общност вещаеше точно такава перспектива. В България, след Първата световна война, вътрешната обстановка предлагаше множество благоприятни възможности за навлизане на непознати до момента идейни течения, школи и религиозно-философски концепции. Между тях, съществена роля в новата история на страната изиграха теософското общество, спиритизмът, толстоизмът и др. Ала безспорният лидер по значение и престиж бе и си остана ББ. За илюстрация: според сведения на съвременници, тогавашният брой на членовете на ББ е бил няколко десетки хиляди, докато дружеството на теософите е наброявало едва 121 души!
Цялата налична информация и произтичащите от нея
обективни
изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло Братство" да го дефинират като „най-силното духовно течение в България" за онова време (А.Георгиева, „Дъновизмът и българската култура", Център по културология към СУ„Св.Кл.Охридски" - София, 1969, с.36).
И като цяло, и в детайли, БПЦ не успя да реализира нито една от така поставените цели на своята кампания против Братството. Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг „инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо? Защото Учителя не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот. Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото учение. Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри.
към текста >>
Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на
обективно
философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ.
И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев.
Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на
обективно
философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ.
Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност). Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово. Изследването притежава безспорни литературни достойнства и магнетична сила на убеждението. В.Благодумов – още една фамилия, която подсказва наличието на псевдоним.
към текста >>
Евтимий е заменял
обективната
критика с клевети и безпочвени измислици.
В краткия текст (общо 11 страници), подписан: „От учениците на Бялото Братство в гр. Казанлък – септември 1922" е отговорено подробно на нападките, отправени от архим. Евтимий в речта му, произнесена на 27.08.1922год. в Казанлък, непосредствено след завършването на събора на Братството във Велико Търново. На свой ред белите братя и сестри преминават в атака, когато архим.
Евтимий е заменял
обективната
критика с клевети и безпочвени измислици.
Един от най-вълнуващите моменти в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: „По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство. Приложете Христовото учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията." (пос. съч., с. 13). „Учението за любовта и братството (неговата същност – процесът на развитието)" е статия с продължение от кн.
към текста >>
Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо
обективно
и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926).
Името на автора не е посочено. Проследява се органическата връзка между християнството от първите векове на Църквата, все още незамърсено от човешки намеси, и Словото Учителя, подкрепено с цитати от Свещ. писание. Заключението на автора е, че „...учението за любовта и братството, проповядвано от великите Учители на човечеството, ще се приложи най-сетне, за обща радост и щастие на всички" (пос. съч., с. 16). Проследявайки тази поредица от съчинения – непринудена и откровена апология на Новото учение, не бихме могли да отминем и още един автор.
Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо
обективно
и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926).
Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка).
към текста >>
12.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
Когато човек е в опасност да си представя, че държи Пентаграмата за [двата] върха пред себе си, като с дясната ръка хваща [лъча на] Правдата, с лявата ръка хваща [лъча на] Истината и насочва върха напред към
обекта
и казва: „В иметото на Господа Исуса Христа нашего, моля Господа Велики и Силен да стори благоугодно пред Неговите очи!
Ако човек съзнава каква сила има Пентаграма, каква светлина излъчва, тя може да му служи като мощно оръжие. Всяко място където има Пентаграма е оградено, излизат силни вибрации. Това място се огражда от лоши влияния, нисши същества не могат да припарят там. (12) Който има Пентаграма трябва да я сложи в рамка и стъкло и не в коя да е стая, а там, където идват рядко чужди хора и където той се моли. В тази стая не бива да се говорят лоши неща, понеже излизат сили от Пентаграма. (12)
Когато човек е в опасност да си представя, че държи Пентаграмата за [двата] върха пред себе си, като с дясната ръка хваща [лъча на] Правдата, с лявата ръка хваща [лъча на] Истината и насочва върха напред към
обекта
и казва: „В иметото на Господа Исуса Христа нашего, моля Господа Велики и Силен да стори благоугодно пред Неговите очи!
" (12) Когато човек се намира пред Пентаграма и се моли, тогава, ако иска, може да си представи три изречения. Най-вътрешното изречение е: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа". Той трябва да си представи, че около този кръг има още два. В средния кръг пише така: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има живот вечен.
към текста >>
13.
„Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък
, 27.08.1922 г.
Евтимий е заменял
обективната
критика с клевети и безпочвени измислици.
В краткия текст (общо 11 страници), подписан: „От учениците на Бялото Братство в гр. Казанлък – септември 1922" е отговорено подробно на нападките, отправени от архим. Евтимий в речта му, произнесена на 27.08.1922год. в Казанлък, непосредствено след завършването на събора на Братството във Велико Търново. На свой ред белите братя и сестри преминават в атака, когато архим.
Евтимий е заменял
обективната
критика с клевети и безпочвени измислици.
Един от най-вълнуващите моменти в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: „По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство. Приложете Христовото учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията." (пос. съч., с. 13). 2. ИЗ „ОТВОРЕНО ПИСМО ДО АРХИМАНДРИТ ЕВТИМИЙ, РЕКТОР НА ПЛОВДИВСКАТА СЕМИНАРИЯ, ОТ КАЗЪНЛЪШКАТА ГРУПА НА БЯЛОТО БРАТСТВО"
към текста >>
Тук се крият корените на огромната нравствена сила и невъзмутимост на духа, в който се пречупиха стрелите на всички зложелатели и
необективни
критици на Братството.
Кой от православните владици можеше се похвали със същото (констатацията важи с пълна сила и за днешния ден)?! Кой от нас, белите братя и сестри, може с ръка на сърцето да сподели, че го е постигнал?! Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, подкупените подставени лица и необоснованите клевети, агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си. Нещо повече – на фона на лъжата, истинската същност на Учителя и неговите идеи заблестя с удесеторена сила, красота и мощ! Понеже Учителя „...не само проповядва Евангелието и истината, но го прилага в своя живот" (В.Граблашев, „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов" – София, 1922, с.84).
Тук се крият корените на огромната нравствена сила и невъзмутимост на духа, в който се пречупиха стрелите на всички зложелатели и
необективни
критици на Братството.
Кампанията на БПЦ срещу Учителя и ББ си бе поставила три основни цели в идеологическо и чисто практическо отношение. На първо място – налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя и неговата идейна платформа. В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но доколкото чистотата и непорочният живот на П.Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал. А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на Учителя бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си.
към текста >>
Цялата налична информация и произтичащите от нея
обективни
изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло Братство" да го дефинират като „най-силното духовно течение в България" за онова време (А.Георгиева, „Дъновизмът и българската култура", Център по културология към СУ„Св.Кл.Охридски" - София, 1969, с.36).
Непрестанно нарастващото влияние на новата духовна общност вещаеше точно такава перспектива. В България, след Първата световна война, вътрешната обстановка предлагаше множество благоприятни възможности за навлизане на непознати до момента идейни течения, школи и религиозно-философски концепции. Между тях, съществена роля в новата история на страната изиграха теософското общество, спиритизмът, толстоизмът и др. Ала безспорният лидер по значение и престиж бе и си остана ББ. За илюстрация: според сведения на съвременници, тогавашният брой на членовете на ББ е бил няколко десетки хиляди, докато дружеството на теософите е наброявало едва 121 души!
Цялата налична информация и произтичащите от нея
обективни
изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло Братство" да го дефинират като „най-силното духовно течение в България" за онова време (А.Георгиева, „Дъновизмът и българската култура", Център по културология към СУ„Св.Кл.Охридски" - София, 1969, с.36).
И като цяло, и в детайли, БПЦ не успя да реализира нито една от така поставените цели на своята кампания против Братството. Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг „инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо? Защото Учителя не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот. Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото учение. Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри.
към текста >>
Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на
обективно
философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ.
И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев.
Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на
обективно
философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ.
Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност). Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово. Изследването притежава безспорни литературни достойнства и магнетична сила на убеждението. В.Благодумов – още една фамилия, която подсказва наличието на псевдоним.
към текста >>
Евтимий е заменял
обективната
критика с клевети и безпочвени измислици.
В краткия текст (общо 11 страници), подписан: „От учениците на Бялото Братство в гр. Казанлък – септември 1922" е отговорено подробно на нападките, отправени от архим. Евтимий в речта му, произнесена на 27.08.1922год. в Казанлък, непосредствено след завършването на събора на Братството във Велико Търново. На свой ред белите братя и сестри преминават в атака, когато архим.
Евтимий е заменял
обективната
критика с клевети и безпочвени измислици.
Един от най-вълнуващите моменти в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: „По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство. Приложете Христовото учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията." (пос. съч., с. 13). „Учението за любовта и братството (неговата същност – процесът на развитието)" е статия с продължение от кн.
към текста >>
Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо
обективно
и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926).
Името на автора не е посочено. Проследява се органическата връзка между християнството от първите векове на Църквата, все още незамърсено от човешки намеси, и Словото Учителя, подкрепено с цитати от Свещ. писание. Заключението на автора е, че „...учението за любовта и братството, проповядвано от великите Учители на човечеството, ще се приложи най-сетне, за обща радост и щастие на всички" (пос. съч., с. 16). Проследявайки тази поредица от съчинения – непринудена и откровена апология на Новото учение, не бихме могли да отминем и още един автор.
Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо
обективно
и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926).
Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка).
към текста >>
14.
Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 9.01.1923 г.
Истината в живота има за
обект
Свободата на Душата, Мъдростта и Светлината в ума, Любовта, чистота на сърцето.
София, 9. I. 1923 г. Любезна Е. Да се стреми душата към Бога, това е смисълът на живота. Надявам се вий да сте почнали да прозирате в ръководството на Божия Дух.
Истината в живота има за
обект
Свободата на Душата, Мъдростта и Светлината в ума, Любовта, чистота на сърцето.
А Бог, от Когото всичко изтича, е вътрешната пълнота. Стремете се към Светлината. Поздрав на К. и всички приятели и ученици на Божествената школа. Господ на Любовта, Мъдростта, Истината и Силата е с нас.
към текста >>
15.
Писмо от Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), София
, 27.08.1923 г.
Человека са го кръстили человек, когато той е обърнал своите очи към Истината, когато тя е станала
обект
на неговата мисъл и неговия стремеж.
Към тази област сега хората се приближават, а ангелите вече са настъпили в Божествената светлина, която дава възможност на висшия живот да се прояви в човешката душа. Желая ти да имаш една малка грижа за доброто, да се занимаваш с поливането на твоите плодни дървета, разбира се, там ще изучаваш химия и ботаника, ще изучаваш и произхода на живота. Встъпването на Божествената Любов, явяването на Божествената Мъдрост, реализиране на Божествената Истина. Истината - това е най-висшето, до което човешката душа сега може да достигне. За Истината ти може да прочетеш в съборните беседи.
Человека са го кръстили человек, когато той е обърнал своите очи към Истината, когато тя е станала
обект
на неговата мисъл и неговия стремеж.
Животът е приятен само когато Истината присъствува, когато Любовта действува и Мъдростта се проявява. Само в проявената Божия Любов се осмисля живота и в проявената Божия Истина се реализират неговите крайни цели, крайни настоящи цели. защото от чисто философско гледище само настоящето е реално, тъй както в химията само започнатите реакции са реални. Висшият съзнателен живот само чрез Любовта може да се добие и човек трябва да мине през тридесет пет милиона градуса, за да стане почвата му пригодна за насаждането семената на този живот, т.е. заложените мисли, чувства, идеи в човешката душа.
към текста >>
16.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември
, 10.09.1923 г.
Вашият
обективен
ум е много буден.
Турците казват: „Денемеси бедаведър" (Опитът е без пари). Това упражнение с ръцете ще го правите веднъж в седмицата, сутрин и вечер. Ще се концентрирате. Ще наблюдавате какви резултати ще даде. Всеки ще прави опита отделно сам.
Вашият
обективен
ум е много буден.
Той ви шиканира. Той ти казва: „Ти си стар човек, свършил си университет, 44 годишен си, с това ли ще се занимаваш? " Ти ще кажеш на този ум: „Аз знам от тебе повече. Аз ще ти докажа, че зная повече". Ще му кажеш: „Ако ти си много учен кажи ми колко атома има вътре в слънцето".
към текста >>
Този
обективен
ум ти казва: „Ти като си вдигнеш ръцете нагоре светия ли ще станеш?
" Тури го в затруднение. Да те познае, че ти си умен. Защото като познае слабата ви страна ще ви казва: „Това не прави, онова не прави". А после ще ти казва какво да правиш. В Писанието това се казва „плътта".
Този
обективен
ум ти казва: „Ти като си вдигнеш ръцете нагоре светия ли ще станеш?
" Ако мижиш ще ти каже: „С мижене ли ще напреднеш? " Каквото и да правиш ще те критикува. Ако седнеш пак ще те критикува.Забележка: Беседата е четена и в Общия окултен клас, 28. X. 1925год., сряда, 7. 45 часа вечерта, Бургас.
към текста >>
17.
Учителя присъства на събора, 1926 - София. 22 август
, 22.08.1926 г.
Те са
обект
на проучване от следващите поколения.
И че Бог във всичките векове е един и същ. Той е Въздесъщ. На този събор братята и сестрите видяха как се проявява Христос като Бог, че Бог управлява света и че "Изгревът" е Дом Господен. През време на управлението на Андрей Ляпчев до 1932 година всички събори са в София на "Изгрева". Словото на Учителя през време на тези събори е отпечатано в съответни томчета.
Те са
обект
на проучване от следващите поколения.
Изгревът - Том 1 Глава: 2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада Галилей Величков (1911-1985) ДОНКА ИЛИЕВА 1. С КРОСНО НА СЪБОР
към текста >>
18.
Учителя дава песента 'Давай, давай' - гр.София
, 28.12.1926 г.
Когато пее, човек трябва да има
обект
.
гр.София в беседата „ПРОЯВА НА МУЗИКАТА В СЪЗНАНИЕТО”. Тя лекува и тонизира тялото. Ето и някои неща, които Учителят е казвал за произведението: „Тази песен трябва да се пее с движения. Без движения тя няма смисъл.
Когато пее, човек трябва да има
обект
.
Който разбира езика на природата, той ще влезе във връзка с нея и тя ще му проговори.” „Песента “Давай, давай” е силен мотив, който събужда в съзнанието на човека ред образи и картини. Вие можете да вземете тази песен като задача в живота си, да давате от себе си. Всеки трябва да сее на нивата своето семе.” „Тази песен така трябва да я изпеете, че хората да почнат да дават.
към текста >>
19.
Построяване на Салона на Изгрева
, 07.1927 г.
Ще ви предоставя няколко дати, които ще бъдат
обект
на проучване от следващите поколения, за да проверят как науката Кабала се отразява в тях.
Още през 1926 година, в съборните беседи, изнесени на "Изгрева", се говори за построен салон, но това се отнася за салона на ул. "Оборище" 14. Този събор започва на 22 август и продължава до 29 август, включително. Тогава за четири дни, е била построена само една стая с едно антре - постройка, която се прилепи на следващата година до новопостроения салон. Ние я наричахме "приемната на Учителя", защото в нея Учителят приемаше Своите гости, които идваха на "Изгрева" и търсеха да се срещнат с Него.
Ще ви предоставя няколко дати, които ще бъдат
обект
на проучване от следващите поколения, за да проверят как науката Кабала се отразява в тях.
Приемната на Учителя 1. Тя е построена през 1926 година и Учителят приема в нея до 1944 година - тя се използува от Учителя осемнадесет години. 2. Тя се използува до 1958 година - четиринадесет години след заминаването на Учителя 3. От 1958 година, когато е закрит "Изгревът", тя просъществува до 1971 година, когато беше разрушена - всичко тринадесет години, тя не се използува от Братството. Години.
към текста >>
20.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август
, 27.08.1927 г.
Ще ви предоставя няколко дати, които ще бъдат
обект
на проучване от следващите поколения, за да проверят как науката Кабала се отразява в тях.Приемната на Учителя1.
Още през 1926 година, в съборните беседи, изнесени на "Изгрева", се говори за построен салон, но това се отнася за салона на ул. "Оборище" 14. Този събор започва на 22 август и продължава до 29 август, включително. Тогава за четири дни, е била построена само една стая с едно антре - постройка, която се прилепи на следващата година до новопостроения салон. Ние я наричахме "приемната на Учителя", защото в нея Учителят приемаше Своите гости, които идваха на "Изгрева" и търсеха да се срещнат с Него.
Ще ви предоставя няколко дати, които ще бъдат
обект
на проучване от следващите поколения, за да проверят как науката Кабала се отразява в тях.Приемната на Учителя1.
Тя е построена през 1926 година и Учителят приема в нея до 1944 година - тя се използува от Учителя осемнадесет години. 2. Тя се използува до 1958 година - четиринадесет години след заминаването на Учителя 3. От 1958 година, когато е закрит "Изгревът", тя просъществува до 1971 година, когато беше разрушена - всичко тринадесет години, тя не се използува от Братството.Години.Салонът на "Изгрева"1. От 1927 до 1944 година Учителят държи беседи - седемнадесет 2. От 1944 до 1958 година Братството го ползува - четиринадесет години, след което е затворен от властите и предаден на телевизията за склад.
към текста >>
21.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август
, 28.08.1927 г.
Ще ви предоставя няколко дати, които ще бъдат
обект
на проучване от следващите поколения, за да проверят как науката Кабала се отразява в тях.Приемната на Учителя1.
Още през 1926 година, в съборните беседи, изнесени на "Изгрева", се говори за построен салон, но това се отнася за салона на ул. "Оборище" 14. Този събор започва на 22 август и продължава до 29 август, включително. Тогава за четири дни, е била построена само една стая с едно антре - постройка, която се прилепи на следващата година до новопостроения салон. Ние я наричахме "приемната на Учителя", защото в нея Учителят приемаше Своите гости, които идваха на "Изгрева" и търсеха да се срещнат с Него.
Ще ви предоставя няколко дати, които ще бъдат
обект
на проучване от следващите поколения, за да проверят как науката Кабала се отразява в тях.Приемната на Учителя1.
Тя е построена през 1926 година и Учителят приема в нея до 1944 година - тя се използува от Учителя осемнадесет години. 2. Тя се използува до 1958 година - четиринадесет години след заминаването на Учителя 3. От 1958 година, когато е закрит "Изгревът", тя просъществува до 1971 година, когато беше разрушена - всичко тринадесет години, тя не се използува от Братството.Години.Салонът на "Изгрева"1. От 1927 до 1944 година Учителят държи беседи - седемнадесет 2. От 1944 до 1958 година Братството го ползува - четиринадесет години, след което е затворен от властите и предаден на телевизията за склад.
към текста >>
22.
Снимки на Паневритмия с Учителя на третото езеро „Балдер-Дару', Рила - 1932 год.
, 08.1932 г.
Цанка Екимова с лице към
фотообектива
; 9.
Учителят; 4. Галилей Величков - гърбом, със светлото яке; 5. Катя Грива - с бялата шапка; 6. Кирил Икономов; 7. Част от главата на Пеню Ганев; 8.
Цанка Екимова с лице към
фотообектива
; 9.
Петър Манев; 10...; 11. Симеон Симеонов.Снимка 58. Пеню Ганев с музикантите в разговор с Учителя след Паневритмия. Разговор с Учителя след Паневритмия с музикантите. 1. Симеон Симеонов; 2.
към текста >>
23.
Учителя организира лагеруването на Витоша - 'Яворово присое'
, 12.08.1933 г.
Бяха документирани в присъствието на Драган Петков и заснети горепосочените
обекти
на поляната.
3. Вдясно се вижда на 50 м също голям камък, а от него се вижда друг камък-скала също на 50 м разстояние. 4. От дясно полянката продължава в по-редки борове, където са били палатките. 5. Вдясно на полянката се намират три бора и камък пред тях, а в ляво на полянката се намират два камъка отдалечени 10 м един от друг. В отсрещната част на полянката бе намерено огнището, направено от няколко камъка обгорени от огъня, на което огнище е била братската кухня. Тук, на това огнище се дава песента „Запали се огъня“.
Бяха документирани в присъствието на Драган Петков и заснети горепосочените
обекти
на поляната.
Според Драган Петков, когато Учителят се придвижвал до изворчето в морената Учителят е произнасял формули според разказа на Пеню Ганев. Долуподписани от групата: 1. Драган Петков, 2. Марийка Марашлиева, 3. Д-р Вергилий Кръстев
към текста >>
24.
Разговор с Учителя за музиката, записан от Боян Боев. Изгрева - София
, 32.03.1936 г.
Обезсърчението ще го разбирате
обективно
.
Та законът е: щом мислиш, че в животното има Божествено, ти ставаш част от животното, то те счита част от себе си и не те бута. Трябва да станеш част от него. Но тези правила някой път човек ги забравя. Има правила, обаче те трябва да се прилагат. Ако мислиш, че Бог е в лъва, лъвът няма да те закача.
Обезсърчението ще го разбирате
обективно
.
Всяко обезсърчение това са живи същества, които идат при вас и вие се отнасяте към тях неправилно. Даже пъдите тези същества на обезсърчението. А пък вие ще им направите чест, ще се поразговорите с тях, ще ги питате за какво са дошли, ще ги насърчите. По този начин те се възпитават, отиват си и са доволни от вас. Човек само като страда, скъсва въжето, с което е вързан от силите на тъмнината.
към текста >>
25.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 25 май
, 25.05.1938 г.
Апостол Тома има
обективен
ум, интерес към материалната област.
Всеки апостол принадлежи на една зодия. Йоан е бил женствен. Павел е бил марсианец. У Павел беше развита причинността, т. е. горната част на челото.
Апостол Тома има
обективен
ум, интерес към материалната област.
Писанието трябва да се изучава символично. Онзи, който иска да изучава Давид, трябва да е минал през изпитанията му. Прочетете например Псалом 51. После човек трябва да има опитността на Даниил, на Езекиил и пр., за да ги разбере. Или пък самият пророк да те посети и да ти обясни защо е писал така и така.
към текста >>
26.
Спомен на Весела Несторова - последната благоприятна година на Школата, 22 март
, 22.03.1939 г.
"Любов без
обект
, това е великата любов."
Капката вън от океана е немощна, но е сила в океана, взимай от океана и раздавай." Даде ми практични наставления как да работя с хората. Винаги да имаме предвид Цялото. В любовта да няма разделение. Страдаме, когато делим любовта, или искаме да я обсебим.
"Любов без
обект
, това е великата любов."
Изгревът - Том 24104. Големият сняг на 22 март 1939 г.
към текста >>
27.
Чужденци на Рила - палатката на французите
, 08.1939 г.
Сега това нито ме засяга, но не е
обективен
.
Като отива там започва да изпраща на френски негови публикации. Е.А.: Във Франция когато отива той държи конферанс. И в началото е говорил много повече за Учителя. Описвал е живота на Изгрева, описвал е живота на езерата на хората от братството, говорил е за отделни лица, но е говорил само за онези които са имали добро отношение към него. Всички, които бяхме сдържани към него за тях дума не е обелвал.
Сега това нито ме засяга, но не е
обективен
.
Това показва липса на обективност. Понеже той никога не можа да дойде при нас, в нашия „Параход". Ние бяхме като че ли дето викат „Сме си плюли в устата". Имахме еднакво отношение към него и трите, затворени, сдържани. Михаил бе казал: „Христо-бояджията да отива при тях, аз да не мога да отида".
към текста >>
Това показва липса на
обективност
.
Е.А.: Във Франция когато отива той държи конферанс. И в началото е говорил много повече за Учителя. Описвал е живота на Изгрева, описвал е живота на езерата на хората от братството, говорил е за отделни лица, но е говорил само за онези които са имали добро отношение към него. Всички, които бяхме сдържани към него за тях дума не е обелвал. Сега това нито ме засяга, но не е обективен.
Това показва липса на
обективност
.
Понеже той никога не можа да дойде при нас, в нашия „Параход". Ние бяхме като че ли дето викат „Сме си плюли в устата". Имахме еднакво отношение към него и трите, затворени, сдържани. Михаил бе казал: „Христо-бояджията да отива при тях, аз да не мога да отида". Христо-бояджията беше бояджия, но той беше един брат, който беше така без претенции и можеше да дойде при нас.
към текста >>
28.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли
, 22.07.1940 г.
Други се отделиха встрани, малко на югозапад от върха, по посока на забранената вододайна зона в поречието на Лев - Искър, в лабиринта от скромни върхове, наречени „Скакавиците", да търсят новото убежище на невидимите същества - проводници на разумни сили и бъднини, за по-спокойна работа, след като Мусаленският циркус бе вече оживено обитаем като туристически
обект
.
Финалът на Паневритмията се посрещна с облекчение от по-изморени-те приятели, на които все пак възлизането към върха, след кратка нощна дрямка, оказа своето влияние. Насядали на удобни и закътани между скалите места, те предпочитаха да си отдъхнат и с присвити очи да наблюдават ширналата се панорама. Но групата бе освежена и от млади и силни приятели. Вместо почивка, те предпочитаха да проверят много от интересните изказвания на УЧИТЕЛЯ за онова, което се вижда и за онова, което не се вижда от обикновеното око. Подобна група се зае да търси „Олтарят на Орфей" - една монолитна скална група, разположена на терасата, по-високо от второто Маричино езеро.
Други се отделиха встрани, малко на югозапад от върха, по посока на забранената вододайна зона в поречието на Лев - Искър, в лабиринта от скромни върхове, наречени „Скакавиците", да търсят новото убежище на невидимите същества - проводници на разумни сили и бъднини, за по-спокойна работа, след като Мусаленският циркус бе вече оживено обитаем като туристически
обект
.
УЧИТЕЛЯ някога бе казал, че тези същества не могат да понасят безотговорното отношение на пришълците на върха и затова предпочитат да се оттеглят там, където сега е забранената вододайна зона! Едни приятели, снабдени с добър бинокъл, търсеха в далечните вериги от планински върхове нашия любим Молитвен връх, откъдето много често сме се възхищавали на могъщия купол на връх Мусала. Между нас имаше и неколцина завършили в чужбина медицинските науки. Снабдени с портативен барометър анероид, джобен формат, те проверяваха атмосферното налягане и се опитваха да преизчислят височината на върха.
към текста >>
29.
Снимка на Учителя с ученици на поляната - Изгрев
, 24.11.1940 г.
Георги Събев е с обърната глава към
фотообектива
.
Снимка на Учителя с ученици на поляната - Изгрев Снимка 88. Георги Събев с Учителят на поляната-24.ХI.1940г.
Георги Събев е с обърната глава към
фотообектива
.
към текста >>
30.
Снимка на Учителя и ученици на хижа 'Еделвайс', Витоша
, 28.08.1944 г.
Милка Аламанчева е пред нея към
обектива
и с бялото таке.
Гради Минчев, 6. Мария Тодорова, 7. Савка Керемедчиева, 8. Владо Николов, руснака, 9. Люба Аламанчева е в профил до Учителят, 10.
Милка Аламанчева е пред нея към
обектива
и с бялото таке.
Снимка № 159. Екскурзия с Учителя до хижа "Еделвайс" на 27 август 1944 г. Отляво: 1. Горе се вижда главата на Теофана Савова, 2. Учителят, 3.
към текста >>
31.
Роден Тодор Стоименов, един от първите трима ученици на Учителя
, 17.05.1872 г.
Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за
обект
Доброто на цялото човечество.
- Христос казва, наистина: “Аз съм кротък и смирен по сърце”, но от Тоя кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на Духа! - какъвто друг историята не познава: за Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците. Ние тук прекъснахме брат Стоименов и пожелахме да поизясни мистиката на речта си. И той продължи: - Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва.
Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за
обект
Доброто на цялото човечество.
Това са работниците Божии, които носят сърце чисто като кристал; ум светъл като слънцето; душа обширна като вселената и дух, мощен като Бога, защото такива са, които излизат от Бога. Христос казва: “Не всеки, който ми казва “Господи, Господи” ще влезе в Царството Божие, но онези, които вършат волята на Отца моего.” И “Господ не гледа на лице, но на сърце.” Резултатите са, които определят качеството на извършената работа... - Нещо по-конкретно от Учението, г-н Стоименов? - Учението на Учителя е учение за целия живот, а не за формите, и затова е приспособимо за целия свят и всички религии. Според мене църквите са разсадници: цветето докато е малко го държат там, после го преместват докато укрепне; така е и с душите, докато укрепнат; затова Учението не е против никоя църква, а е за всички религии... Животът, това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с волята на Бога.
към текста >>
Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за
обект
Доброто на цялото човечество.
Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята! ", а за себе си казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце". Но от Този кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на духа, какъвто друг историята не познава. За Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците. Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва.
Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за
обект
Доброто на цялото човечество.
Това са работниците Божии, които носят сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога. Защото такива са, които излизат от Бога. Христос казва: „Не всеки, който ми казва „Господи, Господи! ", ще влезе в Царството Божие, но онези, които вършат Волята на Отца Моего". И: „Господ не гледа на лице, но на сърце".
към текста >>
До края на живота си не успява да промени своя
обективен
ум и да се освободи от голямата скържавост.
Този английски лорд трудно влиза в положението на братята и сестрите да им услужва. Любовта му не е на нужната висота, но мъдростта е основа на живота му. Тодор Стоименов цял живот е в непосредствена близост до Учителя. Под неговото благотворно влияние променя много неща в характера си. Минава много болезнени състояния, които с помощта на Учителя успешно преодолява и достига до 80-годишна възраст.
До края на живота си не успява да промени своя
обективен
ум и да се освободи от голямата скържавост.
Той смята погрешно, че братските пари са негови и той трябва да разполага с тях. Това довежда до много неприятности в общия братски живот. След заминаването на Учителя той е избран за председател на братския съвет, който ръководи до своето заминаване — 22 октомври 1952 година. Документите и архивите поема брат Борис Николов, който заема неговия пост и продължава работата в братството. Това са първите трима най-интелигентни и духовни ученици на Учителя, които несъзнателно са му създавали доста трудности, а какво остава за останалите хиляди души, които са били дълго време в мрака на невежеството, безверието и злото.
към текста >>
32.
Роден Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя
, 17.10.1883 г.
С.К.: Въпросът за Толев е един щекотлив въпрос, въпрос, който наистина трябва да го разгледаме в неговата същина доколкото аз съм можал да проникна, да го разгледаме така напълно, честно,
обективно
и искрено.
Брой 1-2 -1995г. 23. БОЯН БОЕВ Разговор на Вергилий Кръстев (В.К.) със Сава Калименов (С.К.) том.30, Изгревът В.К.: Срещал съм и списание „Всемирна летопис” на Иван Толев.
С.К.: Въпросът за Толев е един щекотлив въпрос, въпрос, който наистина трябва да го разгледаме в неговата същина доколкото аз съм можал да проникна, да го разгледаме така напълно, честно,
обективно
и искрено.
Аз, когато влязох в Братството, той беше почнал вече да издава „Всемирна летопис”. „Всемирна летопис” излиза не знам колко, дали 4-5, дали повече, дали по-малко години, но излиза. Виждал ли си броеве от него? В.К.: Да, виждал съм. С.К.: Голям формат, така с външност, която прави впечатление, винаги имаше така фигура на Христос или нещо друго така на кориците и изобщо правеше много силно външно впечатление това списание.
към текста >>
33.
Заминаване на Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото
, 03.05.1945 г.
Тогава три години работихме в град Русе по разни строителни
обекти
.
Жена му Милка беше без работа. Аз я взех в моята мозайкаджийска бригада и тя работи при мене пет години. Изкарваше насъщния си хляб. Когато Филип излезе от Белене аз и него взех в бригадата на работа. С мен той работи доста време и добре работи.
Тогава три години работихме в град Русе по разни строителни
обекти
.
Той постъпи много честно с Учителя и с оставените неща от Савка, която си замина през месец май 1945 г. Той извика всички приятели на Савка на една вечеря в една от бараките на Изгрева и обяви на всички какво е поръчала Савка. „Савка ми поръча да предам всички нейни неща и нейния архив на брат Борис Николов." Всички се оглеждат, но не казват нищо, защото знаеха, че Савка и Мария Тодорова не бяха в добри отношения още от времето на Учителя. Но Савка знаеше, че Мария бе предан ученик на Учителя. Затова превъзмогна всичко, прескочи личните си отношения спрямо Мария, а Мария беше моя съпруга.
към текста >>
34.
Родена Елена Андреева, ученичка и стенографка на Учителя, 21 август 1899 год
, 21.08.1899 г.
Техен
обект
в повечето случаи е Учителят с неговият пример, с неговите безгласно преподавани уроци:
През същата 1928 година се явила на изпит за стенографка в Народното събрание. Издържала конкурса успешно, но след първия работен ден я освободили по причина на писмо, получено от специалния отдел в полицията. Пътят й бил определен - работа над Словото без никакво отклонение. Работата в близост с Учителя създава условия за духовен растеж и обнова в живота. Елена Андреева е записвала често своите разсъждения.
Техен
обект
в повечето случаи е Учителят с неговият пример, с неговите безгласно преподавани уроци:
“Той ни показа пътят към духовните истини. Не ни остава нищо друго освен да положим усилия да оправим своя вътрешен свят, да го организираме, да преустроим и външния, физическия си живот. Будност и работа са потребни. Със Словото си той ни показа пътя, даде ни знания и методи за приложение, но понякога виделината не ни достига, друг път възможности нямаме или пък вярата ни е слаба. Учителят ни учи, че всяко страдание, което преживяваме ни дава знание, необходимо за живота, че чрез страданията ние се учим и растем, той ни повдига в пътя на нашето развитие.
към текста >>
35.
Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя
, 30.12.1900 г.
Борис Николов сформира бригада от работници, с които пътува по различни строителни
обекти
.
Напротив, той и тук е полезен със знанията си, с изработения положителен характер, със своя висок морал. Виждайки състоянието на другите затворници, не криминални а политически, т.е. интелигентни и умни, той предлага сам на Управата в затвора да се организира професионален курс. В него той се заема да обучи тези хора на занаят, за да използват времето си полезно в затвора, а и за да изучат една професия за периода след като излезат от затвора. Курсът се оказва много удачен.
Борис Николов сформира бригада от работници, с които пътува по различни строителни
обекти
.
Ученикът е готов за работа, при каквито и условия да се намира. Той знае, че Друг е Който създава условията, а от него се изисква будна мисъл, спазване на принципите на Божествения морал, и готовност за жертва в името на Цялото. Минават пет години и половина. В края на 1962 в България пристига съветска правителствена делегация начело с Хрушчов. Той се изненадва, че няколко години след революцията от 9 септември 1944, все още има политически затворници.
към текста >>
36.
Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя
, 08.02.1898 г.
В субективния свят на автора даден в книгата бе
обективен
свят на героите и то на друго място.
Тези вътрешни опитности бяха от категорията на висшето познание и можеха да се оприличат като божествени откровения, а някои приятели го възприемаха като живия Христос слезнал на земята. Неговото Слово днес можете да го намерите и да го прочетете, но тогава в първите години това Слово излизаше от него като извор и стенографите в началните години едвам успяваха да го записват. По-кьсно излезнаха и първите книги от „Сила и живот". Понякога, когато беше много зает с посетители Учителят ми даваше някои книги, които аз трябваше да прочета и при следващите посещения Той ме изпитваше какво съм разбрала от тях. Искаше да види дали мога да работя върху разбора на една книга, да намеря главната идея, да видя образите на героите като живи, които се подчиняват не на своеобразни тълкувания на автора, а са отражение на един жив свят, който съществува зад думите и зад словата на същата книга.
В субективния свят на автора даден в книгата бе
обективен
свят на героите и то на друго място.
Трябваше да се намери връзката, а тя се даваше от идеите вложени в книгата и законите, намиращи се в общение между онзи духовен свят, който бе горе в Невидимия свят и онзи, който бе свален чрез перото на писателя върху белия лист. Още от самото начало Учителят ми каза: „А имате ли си Библия? " Аз го погледнах с изненада. А уплахата ми от тази голяма дебела книга подвързана с дебели корици всяваше в мене страх от неразбрания език и текст. Тогава той започна да ми дава да чета отделни глави и ми насочваше на кое да обърна внимание.
към текста >>
Това качество е било
обект
на много разговори с Учителя, за изясняване на истинския смисъл на таланта.
“Аз, която не бях видяла майчина любов, веднъж в двора на 66*, като гледах как Учителят работеше, като една грижлива майка, почувствах към Него любовта на детето към майката и така ми беше на устата да му кажа “мамо”, едвам се задържах. ... Ние за Учителя бяхме като малки деца. Той отделяше от времето си за да ни пренесе в съществения живот, в един голям, обширен живот, който ние не знаехме и не познавахме.” Учителят е познавал способностите на своите ученици и ги е поощрявал да разработват талантите си. Музикалността на Мария Тодорова е била качество, което е търпяло развитие през годините, прекарани край Учителя.
Това качество е било
обект
на много разговори с Учителя, за изясняване на истинския смисъл на таланта.
Преди да постъпи в Музикалната академия М.Тодорова поискала мнението на Учителя. Между другото той я посъветвал да помага на своите състуденти, да се радва на успехите им, и да не очаква да бъде оценена според възможностите й от всички. Защото, който е тръгнал в пътя на ученичеството, той не може да бъде пръв и в света, и в духовното. Не може едновременно да служиш и на човешкото и на Божественото. Слабата е за човеците, а в духовния път ученикът развива своите вътрешни качества и работи върху своето усъвършенстване.
към текста >>
37.
Роден Влад Пашов, един от най-активните и приближени ученици на Учителя
, 11.09.1902 г.
И основният
обект
на окултната наука е животът във всичките му проявления и разнообразия.
Но понеже ние не познаваме тази целокупност, а познаваме само малка част от нея, затова тези, които са изучавали и изучават тази целокупност, която е комплекс от сили, в своето проявление творящи непрестанно формите, са нарекли тази наука “окултна” или наука, която изучава скритите сили на природата - скрити за известна степен на съзнание, а явни за други - и така до безкрайните глъбини на Абсолюта. За нас тези сили сега са скрити, защото нямаме органи да ги възприемем. Но ние ги познаваме по ефекта, който произвеждат. И животът, в който всички живеем е една такава сила. Не е ли загадка живота за всички учени и философи?
И основният
обект
на окултната наука е животът във всичките му проявления и разнообразия.
Той се е диференцирал в множество сили и процеси, които са само отчасти познати на съвременните хора. А всички тези сили са обект на проучване и използване от окултизма. Тази велика синтетична наука в миналото е обличана в разни форми и имена. Наричат я още “езотерична” или вътрешна наука, т.е. наука, която изучава не само външната страна на нещата, но и техните вътрешни съотношения и силите, които действат зад формите: кабала, астрология, алхимия: това са все различни отрасли на тази наука.
към текста >>
А всички тези сили са
обект
на проучване и използване от окултизма.
Но ние ги познаваме по ефекта, който произвеждат. И животът, в който всички живеем е една такава сила. Не е ли загадка живота за всички учени и философи? И основният обект на окултната наука е животът във всичките му проявления и разнообразия. Той се е диференцирал в множество сили и процеси, които са само отчасти познати на съвременните хора.
А всички тези сили са
обект
на проучване и използване от окултизма.
Тази велика синтетична наука в миналото е обличана в разни форми и имена. Наричат я още “езотерична” или вътрешна наука, т.е. наука, която изучава не само външната страна на нещата, но и техните вътрешни съотношения и силите, които действат зад формите: кабала, астрология, алхимия: това са все различни отрасли на тази наука. Разгледана по същина, окултната наука проучава Битието и Живота в тяхната целокупна проява. Докато днешната наука проучава живота като едно случайно явление - случаен резултат на слепите механични сили, окултната наука поставя като основа на Битието - Живота, който сам по себе си е разумен и съдържа всички творчески сили и възможности в себе си.
към текста >>
Но за да бъде тяхната полза реална, те са се съобразявали със степента та съзнанието и
обективните
условия, при които е трябвало да работят и съобразно с това са определяли и формата, в която да изнасят знанието.
Окултизмът е онази наука, която е съществувала още от самото начало на човечеството и е била един фар в неговия житейски път, била е и е мощен фактор в пътя на човешкото развитие. И тя не е от човешки произход, т.е. не е плод от усилието на човешкия ум, но е плод от усилието на същества, които стоят по-горе от човека в своята еволюция и са минали по неговия път. Тя е плод от дейността на целия космос. Представителите на окултната наука във всички времена и народи са имали за цел и задача с нея да служат за културното издигане на човечеството, искали са с нея да бъдат полезни на своите братя-човеци.
Но за да бъде тяхната полза реална, те са се съобразявали със степента та съзнанието и
обективните
условия, при които е трябвало да работят и съобразно с това са определяли и формата, в която да изнасят знанието.
По такъв начин са се явили всички религии, всички истински философи и творци в науката и изкуствата. Но не само в миналото е имало окултни школи и велики учители; и днес ги има и може би и повече от всякога, ала който иска да ги намери във форма, в каквато са се проявявали в миналото, няма да ги намери. Съвременната окултна наука прави превод на великото знание направо от великата книга на Природата, от която са превод и древните текстове и при това ни дава светлината и ключа за четене и разбиране дребните текстове. Докато традиционният окултизъм ни предава, как животът се е проявявал в миналото, съвременната окултна наука ни учи, как животът сега се проявява и съобразно с това нагажда и методите за възпитание и благотворно въздействие върху човечеството. Като говоря за традиционен и съвременен окултизъм, да не се схване, че ги противопоставям.
към текста >>
Той записа спомените на братя и сестри за важни моменти из живота на Учителя, чието поведение всякога е било
обект
на интерес за учениците.
Та всеки, който иска да повдигне булото на великата тайна и да осмисли живота си, трябва да намери Учителя на Любовта, която включва в себе си Мъдростта и Истината, и той ще му посочи пътеката, която минава през самия него и води към храма на висшето познание. Влязъл един път в тази пътека, пред него се откриват перспективите и възможностите на вечността, и животът му се осмисля.* Факсимиле от сказката на в. Пашов 'Словото на Учителя" Една своя идея Влад Пашов реализира през годините с рядко търпение и постоянство.
Той записа спомените на братя и сестри за важни моменти из живота на Учителя, чието поведение всякога е било
обект
на интерес за учениците.
Всъщност в отношенията си с околните Учителят е изнесъл нови методи за възпитание. Неговата работа е продължавала и извън лекциите и беседите, които е държал. В действителност Учителят е поучавал по много начини и по всяко време, стига съзнанието на ученика да е било готово да възприема. Ето какъв случай описва Влад Пашов в своята книга “Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов”: “Бяхме на екскурзия на Витоша.
към текста >>
Безспорно най-значимото му дело, което е и
обект
на нашите интереси и проучвания тук, е поредицата статии, издадени във вестник „Братство“ под името „Астрологията като увод в херметичната наука и философията“.
И днес, когато се отвори томче с беседи от Учителя, ще се знае, че там има частица от него... Години наред Влад Пашов участва в първата група доброволци, които се качват на Седемте рилски езера, за да устроят лагера при Второто езеро. Неговата главна сила е в писането и той участва в списание „Житно зърно“, като публикува различни статии и резюмета на беседи на Учителя във вестник „Братство“. Влад Пашов е изключително продуктивен автор и под неговото перо са излезли книги като: „Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов“ – спомени от ученици на Учителя, старателно събирани през годините; „Имам дом неръкотворен“ – тематични извадки от Словото на Учителя; „Историческият път на Бялото Братство през вековете“ – най-обемистото му произведение, обхващащо над 2500 стр, където са представени главните учения на езотеричното християнство, които Бялото Братство е имало като духовни центрове в историята до времето на Учителя. Съществуват и още няколко неиздадени ръкописа, които чакат своето време.
Безспорно най-значимото му дело, което е и
обект
на нашите интереси и проучвания тук, е поредицата статии, издадени във вестник „Братство“ под името „Астрологията като увод в херметичната наука и философията“.
В началото на 40-те години на ХХ в. тези статии оформят съдържанието на книгата му „Астрология“, която на практика е първото книжно авторско издание в България на тема „Астрология“. Така тази книга, наред със статиите на Г. Радев, Г. Томалевски, П.
към текста >>
38.
Упражнение с думи, дадено от Учителя в беседата 'Приливи и отливи на енергиите', 13 януари 1924 г.
, 13.01.1924 г.
– Щом му вземат радостта, той се вкисва, няма
обект
вече.
Това е необходимо за вашето развитие, защото в тия същества има голяма хармония. Всички стремежи и идеали в тях са еднакви, само че в икономията на Божествения свят те заемат разни длъжности. Ще ви дам следното правило; като се радвате, да не вкисвате; и като скърбите, да се не отчайвате. Защото онзи, които има радост, много лесно се вкисва. Знаете ли кога се вкисва човек?
– Щом му вземат радостта, той се вкисва, няма
обект
вече.
Вие имате, за пример, една шапка, едни обуща или дрехи, на които се радвате. Щом ви вземат шапката, обущата или дрехите, вие веднага се вкисвате. Затова, като ви вземат радостта, гледайте да не вкисвате. Ако пък вкисвате, гледайте да не прекисвате. Когато се обезсърчите пък, гледайте да не се отчайвате.
към текста >>
39.
Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 08.09.1868 г.
Белчева, нищо – както в нейните писма, така и в писмата до нея – не ни позволява да помислим, че дори за миг е напуснала трона си на духовно обожаван
обект
.
Затворих книгата; искам да седя и да разговарям с тебе. Но така и на яве – на тоя свет. Да седа и да разговарям – исках да те утеша; препрочетох последното ти писмо ... целунах го, взех книга, извадих старото пето, целунах го [... ] Детинщини, но какво да правя, когато съм и дете и старец едновременно. Ако бях при тебе, бих ти целунал ръцете една след друга и бих ти говорил, говорил..[20]. Що се отнася до М.
Белчева, нищо – както в нейните писма, така и в писмата до нея – не ни позволява да помислим, че дори за миг е напуснала трона си на духовно обожаван
обект
.
И все пак в писмата, които получава, във въздишките, които дочува, се е разсънил светът на нейната младост; възкръсват преживявания, които я карат да се почувства отново жива. Много силно обаче си казва думата възрожденското възпитание, здравата традиция на представите за почтеност. Ако прибавим към тях и потиснатия копнеж по дете, ще си представим защо и как е влязла в ролята на грижовна майка. И докато в първите няколко години обръщенията към нея: „Майче“, „Мило майче“, крият отчетлив елемент на двусмисленост, откъм края на 1932 г. образът на майката-закрилница става все по-буквален в писмата на Бони.
към текста >>
Отговорът ще стане ясен, ако възприемем и двете външни, уж
обективни
, фигури като персонификации на двете вътрешни – противоречиви, но еднакво важни – посоки на нейното преживяване.
Тяхната позиция също може да бъде разбрана: тя се базира в желанието на всяка общност да се самозапази, като проектира опасността от разпадане върху слабостите на един конкретен човек. Нека сега излезем от подробностите на документите и се опитаме да погледнем обобщено към последните дванадесет години от живота на М. Белчева. Най-интересно в тях си остава преплитането на различни съдби и начинът, по който всеки общува с другия, давайки и вземайки едновременно от неговия духовен опит. Сред общността на Бялото Братство поетесата среща двама много различни мъже и те изиграват важна роля в живота ѝ. На пръв поглед изглежда необяснимо как е било възможно да изпитва привличане към два толкова противоположни – до несъвместимост – характера?
Отговорът ще стане ясен, ако възприемем и двете външни, уж
обективни
, фигури като персонификации на двете вътрешни – противоречиви, но еднакво важни – посоки на нейното преживяване.
Трудно е да се каже дали учението на Всемирното Братство се случва на М. Белчева в две различни лица, или тя открива двете лица на учението, защото е влязла в него именно за да намери изход от противоречията в самата себе си. А може би е ненужно да си задаваме подобен въпрос. Нима съществува учение извън индивидуалните съдби на хората, които му вярват? ЕПИЛОГ
към текста >>
Историкът, който в бъдеще ще преценява литературните факти от зрителния ъгъл на своята
обективност
, ще определи предно място на Мара Белчева сред представителите на художествената мисъл у нас.
СВЕТЛАТА ПЪТЕКА СЛЕД МАРА БЕЛЧЕВА В памет на Мара Белчева И Мара Белчева си отиде. Последната нишка, която свързваше две поколения, колкото близки по време, толкова и разнородни по дух, се скъса. Бройката писатели, която даде нейната зрелост и художествената багра на предвоенната ни литература, със смъртта на Мара Белчева слиза от сцената на културната ни общественост, за да заживее в съзнанието на бъдните поколения като най- интересен момент, който българският творчески дух е отбелязал по пътя на своето утвърждение.
Историкът, който в бъдеще ще преценява литературните факти от зрителния ъгъл на своята
обективност
, ще определи предно място на Мара Белчева сред представителите на художествената мисъл у нас.
Наред с нейното литературно дело, което крие в себе си утаяванията на един светъл творчески дух, той ще изтъкне и оная нравствена чистота на Мара Белчева, която я сроди с Пенчо Славейков, за да му стане отпосле опора и насърдчение в непосилната и неблагодарна борба на поета-философ за преодоляване на нашата сурова и първична културна общественост. Излишно е да се поставя въпросът какво би бил Пенчо Славейков без нравственото обаяние на Мара Белчева. Нима неговите писма не са най-ярко доказателство за огромното влияние, което тя е оказала както върху творчеството му, така и върху жизнения му път. Но наред с тая огромна грижа на Мара Белчева, която тя имаше към Пенчо Славейков, не по-малко внимание заслужават и нейните песни, отронени в моменти на съзерцание и размисъл. Желания, надежди, суета,
към текста >>
Проявите на
обективния
живот я интересуват дотолкова, доколкото могат да възпроизведат във въображението й един пъстър свят от безплътни образи и видения - отглас на някогашни впечатления и изживявания.
на тихата поляна на скръбта. Горното четиристишие напълно определя творческия темперамент на Мара Белчева. То отбулва замечтания профил на една жена, чиито засенени от лека умора очи реят погледа си в розовата мъгла на миналото. Поетесата не живее с тревогите на своето време. Тя се е надмогнала над действителността.
Проявите на
обективния
живот я интересуват дотолкова, доколкото могат да възпроизведат във въображението й един пъстър свят от безплътни образи и видения - отглас на някогашни впечатления и изживявания.
Мара Белчева е заключила сърдцето си за възторзите, радостите, скърбите и крушенията на другите. Тя живее изключително със себе си и в себе си. Трагичното чувство за самотата и изоставеността у нея е силно развито. То подхранва оная дълбока меланхолия и примирение със съдбата, които намират израз в миньорния тон на всичките й песни. В тях острият вик на отчаянието е заглушен, сподавен, за да отстъпи място на една смирена резигнация:
към текста >>
40.
Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 16.03.1937 г.
Белчева, нищо – както в нейните писма, така и в писмата до нея – не ни позволява да помислим, че дори за миг е напуснала трона си на духовно обожаван
обект
.
Затворих книгата; искам да седя и да разговарям с тебе. Но така и на яве – на тоя свет. Да седа и да разговарям – исках да те утеша; препрочетох последното ти писмо ... целунах го, взех книга, извадих старото пето, целунах го [... ] Детинщини, но какво да правя, когато съм и дете и старец едновременно. Ако бях при тебе, бих ти целунал ръцете една след друга и бих ти говорил, говорил..[20]. Що се отнася до М.
Белчева, нищо – както в нейните писма, така и в писмата до нея – не ни позволява да помислим, че дори за миг е напуснала трона си на духовно обожаван
обект
.
И все пак в писмата, които получава, във въздишките, които дочува, се е разсънил светът на нейната младост; възкръсват преживявания, които я карат да се почувства отново жива. Много силно обаче си казва думата възрожденското възпитание, здравата традиция на представите за почтеност. Ако прибавим към тях и потиснатия копнеж по дете, ще си представим защо и как е влязла в ролята на грижовна майка. И докато в първите няколко години обръщенията към нея: „Майче“, „Мило майче“, крият отчетлив елемент на двусмисленост, откъм края на 1932 г. образът на майката-закрилница става все по-буквален в писмата на Бони.
към текста >>
Отговорът ще стане ясен, ако възприемем и двете външни, уж
обективни
, фигури като персонификации на двете вътрешни – противоречиви, но еднакво важни – посоки на нейното преживяване.
Тяхната позиция също може да бъде разбрана: тя се базира в желанието на всяка общност да се самозапази, като проектира опасността от разпадане върху слабостите на един конкретен човек. Нека сега излезем от подробностите на документите и се опитаме да погледнем обобщено към последните дванадесет години от живота на М. Белчева. Най-интересно в тях си остава преплитането на различни съдби и начинът, по който всеки общува с другия, давайки и вземайки едновременно от неговия духовен опит. Сред общността на Бялото Братство поетесата среща двама много различни мъже и те изиграват важна роля в живота ѝ. На пръв поглед изглежда необяснимо как е било възможно да изпитва привличане към два толкова противоположни – до несъвместимост – характера?
Отговорът ще стане ясен, ако възприемем и двете външни, уж
обективни
, фигури като персонификации на двете вътрешни – противоречиви, но еднакво важни – посоки на нейното преживяване.
Трудно е да се каже дали учението на Всемирното Братство се случва на М. Белчева в две различни лица, или тя открива двете лица на учението, защото е влязла в него именно за да намери изход от противоречията в самата себе си. А може би е ненужно да си задаваме подобен въпрос. Нима съществува учение извън индивидуалните съдби на хората, които му вярват? ЕПИЛОГ
към текста >>
Историкът, който в бъдеще ще преценява литературните факти от зрителния ъгъл на своята
обективност
, ще определи предно място на Мара Белчева сред представителите на художествената мисъл у нас.
СВЕТЛАТА ПЪТЕКА СЛЕД МАРА БЕЛЧЕВА В памет на Мара Белчева И Мара Белчева си отиде. Последната нишка, която свързваше две поколения, колкото близки по време, толкова и разнородни по дух, се скъса. Бройката писатели, която даде нейната зрелост и художествената багра на предвоенната ни литература, със смъртта на Мара Белчева слиза от сцената на културната ни общественост, за да заживее в съзнанието на бъдните поколения като най- интересен момент, който българският творчески дух е отбелязал по пътя на своето утвърждение.
Историкът, който в бъдеще ще преценява литературните факти от зрителния ъгъл на своята
обективност
, ще определи предно място на Мара Белчева сред представителите на художествената мисъл у нас.
Наред с нейното литературно дело, което крие в себе си утаяванията на един светъл творчески дух, той ще изтъкне и оная нравствена чистота на Мара Белчева, която я сроди с Пенчо Славейков, за да му стане отпосле опора и насърдчение в непосилната и неблагодарна борба на поета-философ за преодоляване на нашата сурова и първична културна общественост. Излишно е да се поставя въпросът какво би бил Пенчо Славейков без нравственото обаяние на Мара Белчева. Нима неговите писма не са най-ярко доказателство за огромното влияние, което тя е оказала както върху творчеството му, така и върху жизнения му път. Но наред с тая огромна грижа на Мара Белчева, която тя имаше към Пенчо Славейков, не по-малко внимание заслужават и нейните песни, отронени в моменти на съзерцание и размисъл. Желания, надежди, суета,
към текста >>
Проявите на
обективния
живот я интересуват дотолкова, доколкото могат да възпроизведат във въображението й един пъстър свят от безплътни образи и видения - отглас на някогашни впечатления и изживявания.
на тихата поляна на скръбта. Горното четиристишие напълно определя творческия темперамент на Мара Белчева. То отбулва замечтания профил на една жена, чиито засенени от лека умора очи реят погледа си в розовата мъгла на миналото. Поетесата не живее с тревогите на своето време. Тя се е надмогнала над действителността.
Проявите на
обективния
живот я интересуват дотолкова, доколкото могат да възпроизведат във въображението й един пъстър свят от безплътни образи и видения - отглас на някогашни впечатления и изживявания.
Мара Белчева е заключила сърдцето си за възторзите, радостите, скърбите и крушенията на другите. Тя живее изключително със себе си и в себе си. Трагичното чувство за самотата и изоставеността у нея е силно развито. То подхранва оная дълбока меланхолия и примирение със съдбата, които намират израз в миньорния тон на всичките й песни. В тях острият вик на отчаянието е заглушен, сподавен, за да отстъпи място на една смирена резигнация:
към текста >>
41.
Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов
, 19.12.1886 г.
Именно то, всесправедливият съдник на човешките стойности, съгражда с безпогрешна
обективност
пантеона на безсмъртните.
официална медицина. Всички, дори и тези, които се срещаха с гостите за първи път, имаха усещането, че това общуване, сравнително кратко във времето, не започва от сега и няма да завърши след малко; че се е случило нещо съществено, сродяващо и облагородяващо душите, след което вече (с повече или по-малко) никой вече няма да е същият. Когато застана пред духовния облик на личност като Петър Димков (19.12.1886 - 04.10.1981), извисена като невидим монумент сред измеренията на историята и човешкото битие, застивам в почитателно мълчание и свеждам глава. Впечатляващи са мащабите на земната му изява, благословени са плодовете от десетилетното му раздаване на ближния - без отдих, без никаква мисъл за себе си, без страх от явните и скрити врагове. Хора като Петър Димков оставят след себе си диря от светлина и златен прах, която не би могла да бъде заличена дори от всемогъщата ръка на Времето. Напротив!
Именно то, всесправедливият съдник на човешките стойности, съгражда с безпогрешна
обективност
пантеона на безсмъртните.
Сред тях и не само измежду племето българско, но в пределите на планетата Земя-своето достойно място заема Петър Димков: лечителят, мислителят, хуманистът, офицерът, родолюбецът, човекът с голямо сърце, пионерът в областта на неизследваното, строителят на нова България, Посланикът на Божия Дух. Разгръщам с обяснимо вълнение страниците на книгата, излязла изпод перото на неговата дъщеря забележителната наша художничка г-жа Лили Димкова. Книга, която дъщерята е посветила на своя баща („Петър Димков - моят баща”). И откривам, че езикът на авторката е пъстър и колоритен като палитрата с бои, с които тя рисува своите картини, излъчващи светлина и откровения от далечни светове. В разказа й оживява атмосферата на миналото с цялата му непринудена прелест, с неподправения аромат на детството и младостта.
към текста >>
42.
Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя
, 22.07.1940 г.
Те са ценен
обект
за издаване в отделна книга.
Най-ценното в неговата мисъл и стил бяха образността и сравнителните му способности. В това отношение беше рядък писател. В "Житно Зърно" освен тези – да ги наречем общи – статии, Георги Радев написа редица, закръглени в себе си и художествено изнесени, статии из областта на окултните науки – Астрология, Физиогномика Характерология, Френология, Хирология и Графология. Отделно от всички тези статии, той написа в списанието друг един цикъл статии по астрологична типология, изнесени с заглавия като: Сфера на Сатурн, Сфера на Юпитер и пр. Статиите от този цикъл са красиви, просто музикални илюстрации на човешки типове, така както Астрологията ги символизира в планетни типове.
Те са ценен
обект
за издаване в отделна книга.
Един друг крайно интересен цикъл статии, писани от Георги Радев в списанието, е цикълът върху темата: „Жената в Евангелието". Това е една серия статии, крайно интересни, високо художествени и проникновени. И този цикъл представя ценен обект за издаване в отделна книга. Неговото дело в "Житно Зърно" не се свършва с това. Голяма е работата му върху беседите на Учителя.
към текста >>
И този цикъл представя ценен
обект
за издаване в отделна книга.
Отделно от всички тези статии, той написа в списанието друг един цикъл статии по астрологична типология, изнесени с заглавия като: Сфера на Сатурн, Сфера на Юпитер и пр. Статиите от този цикъл са красиви, просто музикални илюстрации на човешки типове, така както Астрологията ги символизира в планетни типове. Те са ценен обект за издаване в отделна книга. Един друг крайно интересен цикъл статии, писани от Георги Радев в списанието, е цикълът върху темата: „Жената в Евангелието". Това е една серия статии, крайно интересни, високо художествени и проникновени.
И този цикъл представя ценен
обект
за издаване в отделна книга.
Неговото дело в "Житно Зърно" не се свършва с това. Голяма е работата му върху беседите на Учителя. С дни и със седмици се ровеше той в тях и събираше бисери. С присъщата му похватност и ненадминат усет да подрежда, той събираше еднородни мисли и пасажи от беседите, засягащи определени теми. Така се родиха всички статии от отдела „Учителят говори", които в последствие се издадоха в отделна книга под същото заглавие на български, френски, руски, латвийски и есперанто.
към текста >>
43.
Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя
, 19.08.1908 г.
Лулчев с гръб към
обектива
- вижда се Учителя
Невена Неделчева /в средата/ на Витоша Невена Неделчева с лодката Невена Неделчева Учениците на Невена Неделчева в село Брезе, пред училището, 1940 г. На Бивака - Невена Неделчева и Л.
Лулчев с гръб към
обектива
- вижда се Учителя
Невена Неделчева пред мястото на Учителя, втората от ляво Невена Неделчева с приятели. Вдясно е Благовест Тошев Невена Неделчева Връх Мусала снимка от архива на Невена Неделчева
към текста >>
44.
Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя
, 03.04.1908 г.
Като скромен и потаен човек, Вено беше привлекателен
обект
за тяхното внимание.
Освен това някой с основание може да запита: „Какво е отношението на свободния човек към светските власти? " Мисля, че то е сходно на отношението на възпитателя към децата. Уверен съм, че Вено би казал: „Властта осмисля живота на тези хора така, както игрите детството." Той ги разбираше и приемаше такива, каквито бяха в момента. Знаеше, че един ден и те ще оставят оръжията на властта, за да опитат силата на Любовта. Днес обаче Бог ги учи на бдителност, да наблюдават добре и да анализират явленията в живота.
Като скромен и потаен човек, Вено беше привлекателен
обект
за тяхното внимание.
Това обстоятелство обаче не е повод нашият приятел да промени естествения ритъм на своя живот. Той си е купил приятно ухаещ ръчен хляб. В хляба са вкусът и силата на живота, който лъха от него, когато е пресен. В една слънчева алея на парка „Заимов" Вено наблюдава игрите на светлината, която трепти в короните на дърветата. После отчупва къс от хрупкавата кора на топлия хляб.
към текста >>
45.
Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя
, 18.10.1886 г.
Погледнато
обективно
, ако в неговия живот на 10 добрини, които прави, допусне някаква грешка, нашите приятели веднага забелязват.
Една нощ вижда срещу себе си Духа на Учителя, който помага на руснаците. Тогава разбира, че се бори срещу Учителя, и отива в Мърчаево да му иска прошка. Дълго време Учителя не го приема и няколко пъти той стои пред вратата на стаята му и плаче. По-късно Учителя го приема и му казва: „Понеже ти се свързваш с германците, ще имаш тяхната участ и ще понесеш част от тяхната карма." Той излиза от стаята му изпотен и изживява тежко казаното от Учителя. Само в този случай Учителя го осъжда и окончателно определя съдбата му.
Погледнато
обективно
, ако в неговия живот на 10 добрини, които прави, допусне някаква грешка, нашите приятели веднага забелязват.
За връзката на братството със света той е дясната ръка на Учителя, спасява много комунисти на Изгрева при постоянните блокади, осъдени на смърт и помилвани от царя, осъдения на разстрел от ВМРО архимандрит Стефан, българските евреи и много други. Кой в братството е свършил толкова работа под ръководството на Учителя, колкото той извърши? Понеже брат Любомир Лулчев в своето развитие върви в трудния път на Мъдростта, прави грешки, но е много честен и веднага се заема да ги коригира. Някои казват, че е особен. Че кои в братството не са особняци, които Учителя постоянно учи и възпитава?
към текста >>
46.
Упражнение за работа с мислите, дадено от Учителя в лекцията 'Живот и радост'
, 20.02.1931 г.
Истинска мисъл е онази, която има за
обект
служенето на Бога и изпълняване на Неговата воля.
Значи растенето се определя от мисълта на човека. Всеки човек може да каже за себе си, че мисли. За какво мисли човек? Сегашните хора мислят повече за себе си, за децата си, как по-добре да наредят живота си и да се осигурят. Това не е мисъл.
Истинска мисъл е онази, която има за
обект
служенето на Бога и изпълняване на Неговата воля.
Само тази мисъл може да спаси човека.Упражнение: В продължение на една седмица, като ставате от сън, записвайте първата мисъл, която е минала през ума ви. След това можете да пристъпите към дневната си работа. За да използвате упражнението си добре, преди да заспите, вложете в ума си мисълта, да не забравите да запишете първата мисъл, като основна мисъл през деня. При това, стремете се да бъдете искрени към себе си, да записвате онази мисъл, която първа е дошла в главата ви. Не се стеснявайте от мисълта, която е преминала през ума ви.
към текста >>
НАГОРЕ