НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
253
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът
, 10.04.1854 г.
Евангелието на литургията било на свършване и в часа се явили трима мъже с една прекрасна девойка,
дрехите
им греели като слънце.
Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата, нарицаема „Панагия Лагудяни". Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний [през 1747 г. в Солун той отпечатва 153 Антиминса]. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавици - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден.
Евангелието на литургията било на свършване и в часа се явили трима мъже с една прекрасна девойка,
дрехите
им греели като слънце.
Зачудений свещеник си останал на мястото като вцепенен, без да се помръдне. Девойката го наближила, отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на Пресвятаго Параклита (Духа) за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители до града Варна със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както Те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!... ". И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гняв и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та освен града Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!...И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. O!... Праведен си, Господи, и прави судби Твои!
към текста >>
2.
Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.
, 09.1887 г.
Един ден в селото пристига млад, спретнато облечен човек с граждански
дрехи
и куфарче.
Реални условия, но неприемливи. Следват неудачи. При такава обстановка не могат да задържат учител, а децата растат, стремежа към знание напира като пролетен импулс. По- заможните търсят науката в другите села и големия град. Останалите деца.... чакат своя учител.
Един ден в селото пристига млад, спретнато облечен човек с граждански
дрехи
и куфарче.
Под едната ръка той притискал странна цилиндрична кожена кутия - неговата цигулка. Той идва да даде първа просвета и първо знание на внушителна група от деца примесени с такива, които са оставили зад себе си детството. За тази пъстра по възраст детска група, най-добра педагогическа оценка могат да дадат онези, които са възпитавали сборни класове. Без вълнение, но с дълбока увереност пред децата застана очаквания преподавател и с необичайна вещина той ги повежда по началните стъпки към малкото и голямо знание. За него не е било трудно да ги приучи на четмо и писмо.
към текста >>
3.
Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София
, 2.09.1897 г.
Възтръби и възвести на народите славата Му, защото Той е Господ крепкий, Господ силний, Господ славний, идещ облечен в
дрехите
на Правда и Мир, на Святост и Любов.
Виж, колко са славни Неговите въжделения от Небето. Подигни очите си и виж как Той стои почтено помежду ви. Погледни и виж, как Той е кротък и смирен по дух и сърце. Ето, Сионе, твоят избран Цар и Владика на все; в тебе не се е подишал подобен Нему. Възвести се сега за Помазаника Господен.
Възтръби и възвести на народите славата Му, защото Той е Господ крепкий, Господ силний, Господ славний, идещ облечен в
дрехите
на Правда и Мир, на Святост и Любов.
От сега вече няма да се чуе в тебе плач и ридание, но радост и веселие Господне. Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от Него и ще се нарекат род избран, семе Царско, свещеници Божии. Пейте на Господа песен нова. Осана, Осана, Месаил, Халилуя, Халилуя Ели. Аз съм Бог и няма да се повърна от благите Си намерения.
към текста >>
4.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (отворена карта) (снимка на писмото), Нови пазар
, 11.09.1900 г.
Дружеството в Бургас организира голяма част от подготовката на Илинденско-преображенското въстание, като образува чети, набира оръжие, храна и
дрехи
за въстаниците и ги изпраща зад граница.
149. Вероятно под „война" тук се има предвид предстоящото Илинденско-преображенско въстание в Македония и Одринско от 1903 година, връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийски българи. Организатор на въстанието е Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). На 2 септември 1899 г. в Бургас 67 души учредяват Македоно-одринско дружество. Това е едно от първите такива в страната, тъй като официално одринските преселенски дружества „Странджа" се сливат с тези на Върховния македонски комитет през пролетта на 1900 г.
Дружеството в Бургас организира голяма част от подготовката на Илинденско-преображенското въстание, като образува чети, набира оръжие, храна и
дрехи
за въстаниците и ги изпраща зад граница.
То се занимава и с изключително тежкия въпрос за настаняването и изхранването на хилядите бежанци, залели областта след погрома на въстанието. (У., № 47, 11.09.1900 г.)
към текста >>
5.
Учителя дава 'Добрата молитва'
, 27.11.1900 г.
Делегатите да бъдат снабдени с дебели горни
дрехи
, лични карти; и пристигането - денем в София.
Като такива тукашните братя и сестри поставят: нашата книжнина (списания и др.) и образуване на един общобратски спомагателен фонд. Както по отношение на темата, така и на практическите въпроси, всяко братство трябва да вземе определено становище и го изнесе на срещата чрез своите делегати. Също така могат да бъдат изнесени и въпросите, които интересуват всяко братство поотделно. Умолявате се, щом получите настоящето писмо, веднага да съобщите ще можете ли да изпратите определеното число делегати или, ако не можете, то колко ще изпратите. Изобщо изпратете в най-скоро време списъка на делегатите, които ще изпратите и кога ще пристигнат тук, за да бъдат посрещнати.
Делегатите да бъдат снабдени с дебели горни
дрехи
, лични карти; и пристигането - денем в София.
София, 24 юний 1925 год. Приемете нашите братски поздрави: КОМИСИЯТА 2) НАРЯД И УПЪТВАНИЯ от З.III.1925 година Люб.брат... М. Краев..., НЛ.К.БА
към текста >>
6.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), София
, 5.12.1901 г.
По професия е бил шивач на офицерски
дрехи
.
Призовавайте Господа и не бойте се. Така говори Дух Святий. Колко са благи и неизмерими пътищата на Нашия Небесен Отец.Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)-------------------------------59 Г-н Хад.[жи] Димитров, член на евангелската църква в Бургас. Брат му – хаджи Стефан поп Хаджидимитров, е трето дете на поп хаджи Димитър Хаджикостов и хаджи Пенка Повивкова, роден в Сливен през 1853 г. и починал в Бургас от туберкулоза на 2.5.1907 г.
По професия е бил шивач на офицерски
дрехи
.
към текста >>
7.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 10.09.1904 г.
„И отговори един от старците, та ми рече: тези, облечените в белите
дрехи
, кои са и откъде са дошли?
Писмото ви от 4-и т. получих. Радвам се да зная, че всички сте добре и че вървите напред в пътя Господен Това е най-важното. Другите неща са от второстепенен характер. Зная, че във всякой един живот има свои неприятности, но те са необходимости. Пътят за Царството Божие минава през Голгота.
„И отговори един от старците, та ми рече: тези, облечените в белите
дрехи
, кои са и откъде са дошли?
И рекох му: Господине, ти знаеш. И рече ми: те са, които идат от голямата скръб и опраха дрехите си." Нам ни е мъчно да се свикнем с тая мисъл: че когото Бог люби, него и наказва. Нам ни е мъчно да понесем малък кръст. Всяка малка спънка ний я считаме за голямо нещастие и като че ли е един лош признак от Господа. Това е една измама на плътта.
към текста >>
И рече ми: те са, които идат от голямата скръб и опраха
дрехите
си." Нам ни е мъчно да се свикнем с тая мисъл: че когото Бог люби, него и наказва.
Другите неща са от второстепенен характер. Зная, че във всякой един живот има свои неприятности, но те са необходимости. Пътят за Царството Божие минава през Голгота. „И отговори един от старците, та ми рече: тези, облечените в белите дрехи, кои са и откъде са дошли? И рекох му: Господине, ти знаеш.
И рече ми: те са, които идат от голямата скръб и опраха
дрехите
си." Нам ни е мъчно да се свикнем с тая мисъл: че когото Бог люби, него и наказва.
Нам ни е мъчно да понесем малък кръст. Всяка малка спънка ний я считаме за голямо нещастие и като че ли е един лош признак от Господа. Това е една измама на плътта. Скърбите винаги носят велики Божии благословения. Земята, за да принесе плод, трябва да се разоре.
към текста >>
8.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна
, 19.09.1904 г.
Рече ми: „Тези, облечените в белите
дрехи
, те кои са и откъде са дошли?
Не мислете, че вашите страдания ви унижават. Но е потребно по-дълбоко да познавате своята природа. Що казва Господ? „Аз дойдох да имат живот и да го имат изобилно". [Йоан. 10:10] Близо при Него.
Рече ми: „Тези, облечените в белите
дрехи
, те кои са и откъде са дошли?
". [Откр. 7:13] И рече ми: „Те са, които идат от голямата скръб; и опраха дрехите си". [Откр. 7:14] Дерзай. Зная, вътрешните мъчнотии и страдания са по- тежки. Но чашата, която нашият Небесен Баща ни дава да пием, трябва да я приемем с всяко търпение и послушание.
към текста >>
7:13] И рече ми: „Те са, които идат от голямата скръб; и опраха
дрехите
си".
Що казва Господ? „Аз дойдох да имат живот и да го имат изобилно". [Йоан. 10:10] Близо при Него. Рече ми: „Тези, облечените в белите дрехи, те кои са и откъде са дошли? ". [Откр.
7:13] И рече ми: „Те са, които идат от голямата скръб; и опраха
дрехите
си".
[Откр. 7:14] Дерзай. Зная, вътрешните мъчнотии и страдания са по- тежки. Но чашата, която нашият Небесен Баща ни дава да пием, трябва да я приемем с всяко търпение и послушание. В тази чаша стои спасението на хиляди други, които чакат. Отвори широко душата си за Господа и дай място да вечеря с теб183 .
към текста >>
9.
Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови
, 12.1904 г.
След като се пренесъл да живее, минава една седмица и Учителят моли сестра Гумнерова да Му намери жена, която да Му пере
дрехите
.
Сестра Гина Гумнерова казва на съпруга си Петко: „Виждаш, г-н Дънов е учен, духовен човек, добър човек. Искаш ли да Го поканим да живее при нас в трапезарията? " Братът се съгласява. Трапезарията е сутеренна стая и се слиза в нея по пет стъпала. Поканват Учителя и Той приема, и отива да живее у тях.
След като се пренесъл да живее, минава една седмица и Учителят моли сестра Гумнерова да Му намери жена, която да Му пере
дрехите
.
Тя Му казва: „Ти си беден човек, аз ще те пера". В.К.: Сега случката за Бъчваров кой ви е разказвал - Бъчваров или леля Гина? Че Учителят е живял при Бъчваров? Е.А.: Леля Гина. Тя лично ми го е разказвала.
към текста >>
След като се пренесъл да живее, минава една седмица и Учителят моли сестра Гумнерова да Му намери жена, която да Му пере
дрехите
.
Сестра Гина Гумнерова казва на съпруга си Петко: „Виждаш, г-н Дънов е учен, духовен човек, добър човек. Искаш ли да Го поканим да живее при нас в трапезарията? " Братът се съгласява. Трапезарията е сутеренна стая и се слиза в нея по пет стъпала. Поканват Учителя и Той приема, и отива да живее у тях.
След като се пренесъл да живее, минава една седмица и Учителят моли сестра Гумнерова да Му намери жена, която да Му пере
дрехите
.
Тя Му казва: „Ти си беден човек, аз ще те пера". В.К.: Сега случката за Бъчваров кой ви е разказвал - Бъчваров или леля Гина? Че Учителят е живял при Бъчваров? Е.А.: Леля Гина. Тя лично ми го е разказвала.
към текста >>
10.
Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд
, 10.01.1905 г.
Съдържателят на хотела се погрижи да ни намери квартира, като ни услужи с негови
дрехи
.
СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА Наскоро преместиха Костадина в Цариброд на служба. С пристигането ни сериозно заболя. Нито един познат нямахме там. Багажът ни не бе пристигнал, а в хотела бе неудобно да лежи.
Съдържателят на хотела се погрижи да ни намери квартира, като ни услужи с негови
дрехи
.
Настанихме се при много мизерна обстановка, а и зимата беше студена. При това положение болестта на Костадина се влошаваше. Военният лекар Тажер полагаше големи грижи да помогне на болния. Също се бяха загрижили и другарите му офицери, но нищо не подобряваше положението му. Бяха решили, че ще умре, а мене успокояваха, че поръчали някакъв специалитет, който ще му помогне.
към текста >>
През нощта войникът Дичо излязъл на двора и видял Учителя в светли бели
дрехи
, коленичил, с ръце вдигнати нагоре, да се моли.
На Костадина каза, че не трябва да яде месо, а аз съм свободна, каквото желая. Костадин яде ябълки, а аз се стесних сама да се храня с месо и така хубавата вечеря остана. Дори и войникът не яде. Оттогава почнахме да се храним с растителна храна. За спане войникът отстъпи малката си стаичка към двора, а той спа временно в мазата, която беше почти пълна със сено, защото не бяхме още добре обзаведени.
През нощта войникът Дичо излязъл на двора и видял Учителя в светли бели
дрехи
, коленичил, с ръце вдигнати нагоре, да се моли.
Светлината, която се излъчвала от него, осветила цялата стая и той почти се губел в това ослепително сияние. На сутринта войникът ме запита: — Кой и какъв е този Андон? (Той така го наричаше.) — Гостенин — му казах аз, защото самата не знаех какъв е той по професия.
към текста >>
11.
Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд
, 10.02.1905 г.
Съдържателят на хотела се погрижи да ни намери квартира, като ни услужи с негови
дрехи
.
СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА Наскоро преместиха Костадина в Цариброд на служба. С пристигането ни сериозно заболя. Нито един познат нямахме там. Багажът ни не бе пристигнал, а в хотела бе неудобно да лежи.
Съдържателят на хотела се погрижи да ни намери квартира, като ни услужи с негови
дрехи
.
Настанихме се при много мизерна обстановка, а и зимата беше студена. При това положение болестта на Костадина се влошаваше. Военният лекар Тажер полагаше големи грижи да помогне на болния. Също се бяха загрижили и другарите му офицери, но нищо не подобряваше положението му. Бяха решили, че ще умре, а мене успокояваха, че поръчали някакъв специалитет, който ще му помогне.
към текста >>
През нощта войникът Дичо излязъл на двора и видял Учителя в светли бели
дрехи
, коленичил, с ръце вдигнати нагоре, да се моли.
На Костадина каза, че не трябва да яде месо, а аз съм свободна, каквото желая. Костадин яде ябълки, а аз се стесних сама да се храня с месо и така хубавата вечеря остана. Дори и войникът не яде. Оттогава почнахме да се храним с растителна храна. За спане войникът отстъпи малката си стаичка към двора, а той спа временно в мазата, която беше почти пълна със сено, защото не бяхме още добре обзаведени.
През нощта войникът Дичо излязъл на двора и видял Учителя в светли бели
дрехи
, коленичил, с ръце вдигнати нагоре, да се моли.
Светлината, която се излъчвала от него, осветила цялата стая и той почти се губел в това ослепително сияние. На сутринта войникът ме запита: — Кой и какъв е този Андон? (Той така го наричаше.) — Гостенин — му казах аз, защото самата не знаех какъв е той по професия.
към текста >>
12.
Писмо на Учителя до Никола Ватев, Варна
, 23.07.1907 г.
И с мътна вода да се изпират бели
дрехи
?
Получих писмото ви. Не желая сами да се заблуждавате. Преди всичко гледай да чистиш сърцето си, да просвещаваш умът си и да възпитаваш волята си. Само при такива условия може да ви упътвам. Как мислите може ли на негласен инструмент да се свири добре?
И с мътна вода да се изпират бели
дрехи
?
Приложи душата си да търсиш Истината. И сърцето си Божията Любов и умът си Господнята Мъдрост. Пази се от похвали. Те са камък на препъване. Научи се да обичаш всички хора без разлика.
към текста >>
13.
Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Първи ден. Откриване
, 13.08.1907 г.
Ето, отнех от тебе беззаконието ти и ще те облека в светли
дрехи
и ще ходиш във виделината на лицето Ми.Иеремия, 15 гл., 20 cm.
И тъй, в борбата добрите духове победиха.- Трябва да внимавате, защото стоите пред интелигентни същества.После това се прочете даденото от Господа:Извор, вяра и упование.Даниил, 3 глава. Така Аз съм в сила да те избавя от всяко зло и да предотвратя всяко нещастие. Затова уповай както тия три мъже и да не те смущава нищо. Заповедите и постановленията човешки не важат.Йоан, 10 гл., 10 стих. Аз Съм истий, Който полагам живота Си за теб винаги и съм светлина за душата ти и подкрепа за духа ти сега.Захарий, 3 гл., 3 cm.
Ето, отнех от тебе беззаконието ти и ще те облека в светли
дрехи
и ще ходиш във виделината на лицето Ми.Иеремия, 15 гл., 20 cm.
И ще се укрепиш в Мене и ще бъдеш крепък катостена.Притчи, 17 гл., 17 cm. И ще ти бъда приятел всякога и брат в нужда. Любовта Ми няма никога да оскудява, ни поколебава за теб.Псалом 40, cm. 6. Няма да опитам любовта ти чрез жертви и приношения външни, но със здравото си слушание искам да разбираш и схващаш пълнотата на благия Дух Божий и да влагаш думите Му в сърцето си. В тоя вътрешен извор на живота Бог ще ти се явява да има общение с твоята душа.
към текста >>
14.
Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 19 август - понеделник
, 19.08.1907 г.
Облякъл Си ни в
дрехите
на Живота и колко са хубави тия облекла, в които Си ни обгърнал!
В Твоето Име оживотворява всичката Земя, задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която Си им дал отначало. Развеселява всички живи същества и човека, когото Си направил според подобието Си. Вдъхва в неговите жили Вяра и Надежда да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му. Велики са Твоите наредби! Всички ние, Твои чада, днес идем да Ти поднесем своята благодарност.
Облякъл Си ни в
дрехите
на Живота и колко са хубави тия облекла, в които Си ни обгърнал!
Благословений Господи от всичките векове, приеми нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин.Обясни се от г-н Дънов, че тази „Хвала" (Хваление) всякой от нас ще прочита след всякой петък, определен за абсолютен пост, т.е. само веднъж в месеца. Раздадоха ни се пликовете със съобщенията, след което си разделихме по малко от виното и зехтина, които предстояваха пред Господа.В 9,30 ч. наново се събрахме около масата в салона.
към текста >>
15.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1909 г.
Сама почиствала големия им апартамент, като се обличала в по-вехти
дрехи
, Веднъж една дама почуква и влиза в коридора и я заварва като чисти.
В 1910 г. изнася сказката „Ролята на жената в повдигането на човечеството”. Поместена е в година VIII на сп. „Виделина”. По указание на Учителя тя изнася и много други сказки в Бургас и в други градове и села. Величка е била много фина, обичала е да се облича с вкус и е била голяма чистница.
Сама почиствала големия им апартамент, като се обличала в по-вехти
дрехи
, Веднъж една дама почуква и влиза в коридора и я заварва като чисти.
Тя заявява, че иска да говори с госпожа Стойчева. Баба ми й казва: „Аз съм.” Дамата я изгледала от главата до краката, понеже знаела, че тя се носи много красиво, и заявила: „Искам да говоря с госпожа Величка Стойчева, а не със слугинята й.” Величка й казала: „Почакайте малко.” Отишла в стаята си, преоблякла се с най-хубавите си нови дрехи и посрещнала гостенката си. Последната не я познала, че тя е същата, и провели много хубав, дълъг разговор,* За Величка Стойчева виж „Изгревът”, том VII, стр. 465 ÷ 466, 467 ÷ 468, 469 ÷ 475; том VIII, стр. 534 ÷ 535. (бел.
към текста >>
Баба ми й казва: „Аз съм.” Дамата я изгледала от главата до краката, понеже знаела, че тя се носи много красиво, и заявила: „Искам да говоря с госпожа Величка Стойчева, а не със слугинята й.” Величка й казала: „Почакайте малко.” Отишла в стаята си, преоблякла се с най-хубавите си нови
дрехи
и посрещнала гостенката си.
Поместена е в година VIII на сп. „Виделина”. По указание на Учителя тя изнася и много други сказки в Бургас и в други градове и села. Величка е била много фина, обичала е да се облича с вкус и е била голяма чистница. Сама почиствала големия им апартамент, като се обличала в по-вехти дрехи, Веднъж една дама почуква и влиза в коридора и я заварва като чисти. Тя заявява, че иска да говори с госпожа Стойчева.
Баба ми й казва: „Аз съм.” Дамата я изгледала от главата до краката, понеже знаела, че тя се носи много красиво, и заявила: „Искам да говоря с госпожа Величка Стойчева, а не със слугинята й.” Величка й казала: „Почакайте малко.” Отишла в стаята си, преоблякла се с най-хубавите си нови
дрехи
и посрещнала гостенката си.
Последната не я познала, че тя е същата, и провели много хубав, дълъг разговор,* За Величка Стойчева виж „Изгревът”, том VII, стр. 465 ÷ 466, 467 ÷ 468, 469 ÷ 475; том VIII, стр. 534 ÷ 535. (бел. на съставителяВергилий Кръстев)3. Осиновяване Учителят вижда, че Величка има много голяма любов към децата и й предлага да си вземе едно дете от черквата, когато там ги изнасят, и да го отгледа.
към текста >>
16.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 19 август
, 19.08.1909 г.
Облякъл си ни в
дрехите
на живота и колко хубави са тия облекла, в които си ни обгърнал.
То ни донася и разпръсва Твоите благословения повседневно. В Твоето име оживоторява всичката Земя. Задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод земята. Украсява полските цветя с всичката им хубост, която си им дал отначало, развеселява всички живи същества и человека, когото си направил според подобието Си, вдъхва в неговите жили вяра и надежда да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благославяш труда му.Велики са Твоите наредби. Всичките ние, Твои чада, идем днес да Ти поднесем своята благодарност.
Облякъл си ни в
дрехите
на живота и колко хубави са тия облекла, в които си ни обгърнал.
Благословени Господи, от всичките векове, приеми нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин."Дадена чрез г-н Дънов. След молитвата г-н Дънов ни каза:- Ето що говори Господ: „Аз съм чул гласа на вашата молитва, ще Ме познаете според делата. Имайте мир в себе си и любовта ви ще бъде съвършена."Всички казахме. - Благодарим.
към текста >>
17.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 11 август
, 11.08.1911 г.
Той е един от най-постоянните работници на света, Който постоянно посещава хората, но Го не познават, защото е облечен с много прости
дрехи
и никога няма да спре да разправя за Своята или за вашата мисия.
Знайте, че вие имате у себе си прашката, защото притежавате и ум, и сърце. А пък камъкът, който е Христос, вие ще го намерите, като се разходите из потока на реката. (I Цар.17;40). Имайте предвид, че Христос е винаги на физическото поле. Той е постоянно на земята, Той е вътре в нас.
Той е един от най-постоянните работници на света, Който постоянно посещава хората, но Го не познават, защото е облечен с много прости
дрехи
и никога няма да спре да разправя за Своята или за вашата мисия.
Благородните дела, които вършат хората на земята, показват, че Христос е между нас, тук, на земята. Христос ще намерите само когато очистите вашите сърца и тогава чак, като вече имате прашката (ума и сърцето), ще имате и камъка (Христос) и ще можете да воювате. Човек без изкушения и мъчнотии ще мяза на морските гъби, които стоят все на едно и също положение. Само страданията са ни докарали до това положение и съзнание. Досега Христос ви е само носил, и не само е носил вас, но е носил и носи всички други хора, които са около вас и които Той изчаква да осъзнаят, колко е безгранична Неговата Любов.
към текста >>
18.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 13 август
, 13.08.1911 г.
Всички трябва да сте с измити крака и с чисти долни
дрехи
преоблечени.След като всички един по един изказахме по една кратка молитва, г-н Дънов се моли сам, а всички други мълчаха.
С това искам да кажа, че когато Господ хлопа, оглушки да не си правите, а отворете да влезе във вас и да очисти сърцето ви, защото само с чисто сърце имате мир и истината всякога ще се отразява във вас. Пък не е ли казано: „Сине Мой, дай на Мен сърцето си“? И затова трябва да дадете сърцето си на Бога, защото всичкото богатство в Него е складирано. Пък и когато и да е, сърцето трябва да се очисти. Утре, най-късно в четири и половина заранта, всички трябва да бъдете тук.
Всички трябва да сте с измити крака и с чисти долни
дрехи
преоблечени.След като всички един по един изказахме по една кратка молитва, г-н Дънов се моли сам, а всички други мълчаха.
Разотидохме се в девет и половина часа вечерта. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО , 13 АВГУСТ, СЪБОТА Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)
към текста >>
19.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 20.03.1912 г.
Ако си идете по празниците в Търново, ще бъдете тъй добър да ми изпратите
дрехите
със зеленикавия цвят, които са окачени в стаята.
София, 20.ІІІ.1912 г. Люб. Костадине, Надявам се да сте добре и да преминавате времето си весело в Русе със своята работа.* Можахте ли да я усвоите?
Ако си идете по празниците в Търново, ще бъдете тъй добър да ми изпратите
дрехите
със зеленикавия цвят, които са окачени в стаята.
Времето почна да му мяза на пролет. Ще ги изпратите тъй, щото гледайте да се не очупят много. Аз ще прекарам празниците тук. Елена трябва добре да се подвизава в Търново. Тя е като войник на турската граница, гдето всякога може да става престрелка.
към текста >>
20.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 9.04.1913 г.
С какви
дрехи
да се облича, с какви сокове да се пои и с какви плодове да се храни, с какво да се учи, какво да работи?
Общият им сбор възлиза на десет 1+2+3+4=10. А знаете ли какво означава тоя общ сбор на тия четири числа? Играчките, това са първите занятия, дрешките, това са първите упражнения. Соковете, това са първите радости, плодовете, това са първите придобивки. Сега важно е с какъв род играчки трябва да се занимава едно дете.
С какви
дрехи
да се облича, с какви сокове да се пои и с какви плодове да се храни, с какво да се учи, какво да работи?
В първата част, когато влизаш, са играчките, дрешките, соковете и плодовете. Във втората науката и работата или трудът. И тъй, ние можем да изложим тия два отдела в числа. Първият 1, 2, 3, 4, вторият 5, 6, и да направим едно малко пресмятане, понеже Господ със сметка е направил тоя свят. И тъй, 1+2+3+4 = 10.
към текста >>
21.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 10.04.1913 г.
Сега, важно е с какъв род играчки трябва да се занимава едно дете, с какъв вид
дрехи
да се облича, с какви сокове да се пои, с какви плодове да се храни.
Сложила е богата трапеза на своите деца, да си похапнат, да си по-пийнат, да си починат, след това да идат да се поучат и да поработят в нейната градина на живота и да принесат своите придобивки в нейния дом. Сега, защо са играчките, защо са дрешките, защо са соковете, защо са плодовете? Вий имате четири неща, които могат да се изразят в четири числа така: 1, 2, 3, 4 или 1 +2+3+4=10, на които общият сбор е десет. А знаете ли какво представлява общият сбор на тия четири числа? Играчките, това са действия, дрешките, това са оформявания, соковете, това е растение, плодовете, това е завършвание.
Сега, важно е с какъв род играчки трябва да се занимава едно дете, с какъв вид
дрехи
да се облича, с какви сокове да се пои, с какви плодове да се храни.
С какво да се учи и какво да работи. Нашият предмет естествено се дели на две части. В първата влизат играчките, дрешките, соковете, плодовете. Във втората - учение и работа. Сега, за по-лесно разбирание, можем да ги представим в два реда числа.
към текста >>
22.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 18.07.1913 г.
Старите
дрехи
ще се заменят с нови.
Търново не изгуби, но спечели. Мислите на образования свят сега са средоточени към него. Това е то третото Б. Царство, сега стават неговите разграничения. Не бойте се, бъдещето носи велики блага в себе си за всички.
Старите
дрехи
ще се заменят с нови.
Дребнавото ще се замени с великото и благородното. Това е ребусът, който бях ви задал да го разгадавате. Разбирате ли сега думите Бог, Борба, Посвещение? Да имате вече ясна представа. От невидимия свят ви го разгадаха в своята ясна форма.
към текста >>
23.
Учителя изнася беседата 'Беседа за празника на пролетта'
, 9.03.1914 г.
Понеже поканените на царската сватба не се отзоваха на поканата, то царят каза на слугите си да поканят где кого намерят по улиците (поканените сме ние) и понеже дошлите не са облечени със сватбарски
дрехи
, то Господарят на сватбата ще им приготви сватбарските
дрехи
.
Йоан 21 : 1-25 Мнозинството не схващат важността на днешния ден, но за някои ще остане паметен, защото днес се приключва една епоха и се започва друга, нова. Някои може да кажат: "Защо? " - Защото, ако през тук минеше знаменит композитор и дадеше един концерт, мнозинството ще е на работа. Някои от присъстващите ще се възхитят, а за ония, които разбират от музикалното изкуство, ще е един знаменит ден.
Понеже поканените на царската сватба не се отзоваха на поканата, то царят каза на слугите си да поканят где кого намерят по улиците (поканените сме ние) и понеже дошлите не са облечени със сватбарски
дрехи
, то Господарят на сватбата ще им приготви сватбарските
дрехи
.
Най-важният фактор за една душа е възкресението. Който опита ябълката или крушата, само той я познава. Така е и с възкресението. Всичко, което мислим и чувстваме, не е истинският живот, защото ежедневно се мени. В човека има три неща, които се лъжат и нас излъгват.
към текста >>
24.
Учителя изнася беседата 'Ето човека' - първата (официално стенографирана) неделна беседа
, 16.03.1914 г.
“ И отива при познати да се пооблече и да се представи, както се представят на царете – намира
дрехи
, облича се и отива у живописеца.
Нали и Исус на едно място казва: „Невъзможното за човека за Бога е възможно.“ Божествените пътища са неизповедими, не бива да се допуска мисълта, че тия пътища може да бъдат изопачени и възпрени – то е невъзможно. А когато сме приканени и сме тръгнали в Божествения път, трябва да имаме оная проста вяра, която имат децата. И да избягваме недостатъци като посочените в следния разказ: в Англия един велик художник искал да изрисува картина, в която да изобрази крайната беднотия, с дни и месеци обикалял той Лондон, за да намери субект, който да подхожда на идеята. Намира най-после едно окъсано дете, което му прилегнало на сърцето, и си казва: „Ето лицето, което ще послужи за създаване на картината! “ Приближава се до него, дава му своята картичка с адреса и му казва: „Елате след четири дена, има да Ви говоря нещо.“ Това дете, като вижда човека тъй облечен, дума си: „Как ще отида при него така, почти изпокъсано!
“ И отива при познати да се пооблече и да се представи, както се представят на царете – намира
дрехи
, облича се и отива у живописеца.
– Кой сте Вие? – попитал го художникът. – Аз съм еди-кой си. – Я си вървете! Ако исках такива, облечени, има ги с хиляди.
към текста >>
Обаче силата не е в нашите
дрехи
, шапки, ръкавици и чепичета, нито в яките, вратовръзките и часовниците – те не съставят нищо важно.
– Аз съм еди-кой си. – Я си вървете! Ако исках такива, облечени, има ги с хиляди. Вие ми трябвахте тъй, както Ви видях тогава. И ние, когато Небето ни покани на работа, искаме да се облечем.
Обаче силата не е в нашите
дрехи
, шапки, ръкавици и чепичета, нито в яките, вратовръзките и часовниците – те не съставят нищо важно.
Силата е в нашия ум, в нашето сърце, в благородните пориви и стремежи да правим добро. Когато имаме тия неща, другите сами по себе си, на своето време ще дойдат. Нима, когато отидем на Небето, трябва да си вземем дрехите оттук? Господ, когато ни вика на Небето, съблича ни тук, Той не иска нашите дрипи, а казва: „Донесете го, както си е.“ Когато някой умре, всеки от нас се отвръща от него; дори и ония, които са го обичали, казват: „Махнете го по-скоро! “ Къде е тогава тяхната любов?
към текста >>
Нима, когато отидем на Небето, трябва да си вземем
дрехите
оттук?
Вие ми трябвахте тъй, както Ви видях тогава. И ние, когато Небето ни покани на работа, искаме да се облечем. Обаче силата не е в нашите дрехи, шапки, ръкавици и чепичета, нито в яките, вратовръзките и часовниците – те не съставят нищо важно. Силата е в нашия ум, в нашето сърце, в благородните пориви и стремежи да правим добро. Когато имаме тия неща, другите сами по себе си, на своето време ще дойдат.
Нима, когато отидем на Небето, трябва да си вземем
дрехите
оттук?
Господ, когато ни вика на Небето, съблича ни тук, Той не иска нашите дрипи, а казва: „Донесете го, както си е.“ Когато някой умре, всеки от нас се отвръща от него; дори и ония, които са го обичали, казват: „Махнете го по-скоро! “ Къде е тогава тяхната любов? Но Господ не се отвръща и казва: „Донесете го, Мен ми трябва такъв, какъвто си е.“ И когато ни турят в гроба и ни оставят, какво прави Господ? Той почва да говори с нас, а не, както някои мислят, че умрелите се освобождават. Пита ни: „Е, разбра ли Живота, разбра ли какъв е смисълът на Живота, който Аз ти пратих?
към текста >>
25.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 4 август
, 4.08.1915 г.
Затуй ви моля, като приятели, да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, насадете градините си, изчистете къщите си, изперете
дрехите
си, нови
дрехи
вземете, измийте се и се изкъпете.Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала.
Тя е недъг народен, върху който Господ трябва да работи.Да се върнем към туй, което за нас е потребно. Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света. Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще стават, защото страхът ще ви демагне-тизира. По-добре да не знае човек, В света идат много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всеки от вас трябва да е готов. Ако дойде това време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и ще замине, без да получите това благословение.
Затуй ви моля, като приятели, да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, насадете градините си, изчистете къщите си, изперете
дрехите
си, нови
дрехи
вземете, измийте се и се изкъпете.Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала.
Туй е превод от четвърта степен. То е най-прост превод е обикновения живот, ще го преведете в трета степен, втора степен, до оригинала. Какво значи човек да закърпи чувала, какво значи оригиналът на кърпенето, какво значи скъсване чувалите, изораване нивата, посаждане градините, почистване къщите, промяна на дрехите, които имате сега? Туй е, което Христос ви казва. Той носи благословение, да не би това благословение да отиде напразно, да не отиде вместо във вашите чували, а в други, защото други чакат.
към текста >>
Какво значи човек да закърпи чувала, какво значи оригиналът на кърпенето, какво значи скъсване чувалите, изораване нивата, посаждане градините, почистване къщите, промяна на
дрехите
, които имате сега?
По-добре да не знае човек, В света идат много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всеки от вас трябва да е готов. Ако дойде това време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и ще замине, без да получите това благословение. Затуй ви моля, като приятели, да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, насадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се изкъпете.Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степен. То е най-прост превод е обикновения живот, ще го преведете в трета степен, втора степен, до оригинала.
Какво значи човек да закърпи чувала, какво значи оригиналът на кърпенето, какво значи скъсване чувалите, изораване нивата, посаждане градините, почистване къщите, промяна на
дрехите
, които имате сега?
Туй е, което Христос ви казва. Той носи благословение, да не би това благословение да отиде напразно, да не отиде вместо във вашите чували, а в други, защото други чакат. Понеже това благословение ни трябва, нека го задържим за себе си.Тази година ще работим индивидуално за своята душа. Методът, който ще ви дам, е метод индивидуален за вас, за развитието, за усилването, увеличаването, укрепването на ума, сърцето и душата. Ще работим изключително за себе си в най-благоприятния смисъл.
към текста >>
26.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август
, 5.08.1915 г.
Понякога някои лъжат.Черното братство употребява магията по два начина и то се разделя на две категории: едно играе роля на истината, дегизира се, облича се в светли
дрехи
, с хубава премяна и казват, че са служители на Господа, искат да ви турят в известен път, а други дойдат да ви плашат и в края на краищата ще ви изиграят.
Например, някой станал набожен и казва: „Ще се моля по три пъти на ден", но в какво седи формата, обърнете внимание дали това не е едно външно изявление, дали си станал по-снизходителен, по-учтив. То е формата наистина. Ако не я проверите, хората ще кажат, че сте лицемери. И когато ни кажат, когато заслужаваме, аз казвам: Браво, благодаря, че ми каза истината в очите. Всякога трябва да обичате хората, които ви казват истината.
Понякога някои лъжат.Черното братство употребява магията по два начина и то се разделя на две категории: едно играе роля на истината, дегизира се, облича се в светли
дрехи
, с хубава премяна и казват, че са служители на Господа, искат да ви турят в известен път, а други дойдат да ви плашат и в края на краищата ще ви изиграят.
Те ще ви похвалят, но един ден, когато се вдигнат, вас ще ви пуснат.Трябва да разбирате, когато дойде Духът или някой Учител - ръководител, да не е от черното братство, да ви изиграе. Когато се молите, и те се молят, но посред пътя ще ви оберат. Туй, което е вярно по отношение на физическия свят, е вярно и вътре във вас. Имате известен проект и мислите, като го приложите, че ще се обогатите, но освен че не успявате, но и парите загубвате. Приличаме на онзи турчин, който се молил на пътя.Виждате, че мисълта, която искам да прокарам, е смътна, че не казвам това, което трябва да кажа.
към текста >>
А скъсаните
дрехи
?
Бащата има дете, ще гледа да го облече. Мъжът обича жена си, ще я облече, коприна и венец ще й тури, обуща ще й купи, всичко ще направи за красивата форма. И красива къща ще й направи. Това е закон. Аз ви преподавам действителна наука.
А скъсаните
дрехи
?
- Долу тия стари мехове, всичко трябва да бъде ново. Дрехите трябва да имат красива форма, да правят ефект, да ги обичате. И къща красива ще направите, т.е. да не бъде много претрупана, а да има известна красота, да подига ума и душата. Тая стая е много семпло мобилирана, но като влезете вътре, чувствувате известно разположение, прави известен ефект, който действува на ума.
към текста >>
Дрехите
трябва да имат красива форма, да правят ефект, да ги обичате.
И красива къща ще й направи. Това е закон. Аз ви преподавам действителна наука. А скъсаните дрехи? - Долу тия стари мехове, всичко трябва да бъде ново.
Дрехите
трябва да имат красива форма, да правят ефект, да ги обичате.
И къща красива ще направите, т.е. да не бъде много претрупана, а да има известна красота, да подига ума и душата. Тая стая е много семпло мобилирана, но като влезете вътре, чувствувате известно разположение, прави известен ефект, който действува на ума. Например, този портрет там горе има красива форма, долната картина също. То е закон за симетрия, за хармония.
към текста >>
"Пеню Киров: - Ами формата на
дрехите
?
", то вече не е Божествена мисъл.Гоаблашев: - Какво трябва да направим, за да постигнем скоро практически резултати, да избегнем една лоша мисъл? - Съобщете я на някой ваш добър приятел - изповядайте се. Затуй е установено изповядването. А ако не ви помогне, съобщете я на двама, на трима, ще се освободите.Обсеби ли ви една мисъл, непременно трябва да намерите един човек, който стои високо в духовно отношение, ще изповядате тази мисъл пред него и ще ви помогне. Не на някой лош човек, но на добър.Дядо Тихчев: - Ами някога не усетим, че мисълта е лоша, и след като ядем от плода, казваме: „Какво направих?
"Пеню Киров: - Ами формата на
дрехите
?
- Дрехите красиви трябва да бъдат.Н. Янев: - Ами оголването на жените? - Тази форма съществува. Тялото как е направено? Туй тяло не е направено от Бога, но от друго същество, малко обезформено.
към текста >>
-
Дрехите
красиви трябва да бъдат.Н.
- Съобщете я на някой ваш добър приятел - изповядайте се. Затуй е установено изповядването. А ако не ви помогне, съобщете я на двама, на трима, ще се освободите.Обсеби ли ви една мисъл, непременно трябва да намерите един човек, който стои високо в духовно отношение, ще изповядате тази мисъл пред него и ще ви помогне. Не на някой лош човек, но на добър.Дядо Тихчев: - Ами някога не усетим, че мисълта е лоша, и след като ядем от плода, казваме: „Какво направих? "Пеню Киров: - Ами формата на дрехите?
-
Дрехите
красиви трябва да бъдат.Н.
Янев: - Ами оголването на жените? - Тази форма съществува. Тялото как е направено? Туй тяло не е направено от Бога, но от друго същество, малко обезформено. Говоря за вътрешната страна на дрехата.П.
към текста >>
27.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 7 август
, 7.08.1915 г.
Съвременните майки и баши в едно отношение аз ги уважавам, защото искат да издигнат телата на синовете и дъщерите си, правят им добри къщи и
дрехи
, все тялото възпитават, но най-малко се грижат за душите на своите деца.
Тя е слугиня на дявола, който я натоварил с разрушение на човечеството. За любов говори, но няма любов. Любовта подразбира всякога да се стремиш да излезеш към виделината и да дадеш плод. Онзи, който люби, съдействува на растенето. Уважавам ония майки и бащи, които работят за растенето.Ние много се грижим за физическото тяло.
Съвременните майки и баши в едно отношение аз ги уважавам, защото искат да издигнат телата на синовете и дъщерите си, правят им добри къщи и
дрехи
, все тялото възпитават, но най-малко се грижат за душите на своите деца.
Христос изисква да намерим душата на своите синове и дъщери, а те на своя баща и майка и да постъпим както трябва. Как ще стане това? Трябва всички да излязат от старите мехове, из старите изби. Сега като ме слушате, казвате си: „Тежко е това учение, как ще се излезе, няма стълба, удовете са деликатни, ще има болки." Мързеливите нека седят. Но трудолюбивите трябва да излязат навън.Икогато Христос казва да се отречеш от себе си, подразбира да излезеш из избата на своето аз, да умориш този микроб и като го умориш, да оставиш да излезеш из избата нагоре, ще се освободиш от неговото влияние и тогава ще дойде един добър микроб да се засели в тебе.
към текста >>
28.
Димитър Голов завършва земния си път.
, 8.11.1917 г.
Елегантен и с маниери – у него всичко фино; скъпи пръстени кичеха пръстите му; връзката на врата му – разкошна; ланецът на часовника му – златен, особена изработка;
дрехите
му от най-скъпата материя, а цветът – подходящ на лицето и косата му, винаги от най-добри майстори ушити; портфейлът му – от крокодилска кожа.
Голов е един от първите софийски книгоиздатели и книжари, започвайки своята дейност още през 90-те години на ХIХ в. На всички по-стари софиянци са известни книжарниците на Евангелисткото дружество – тази на Димитър Голов и на Христо Олчев. Писателят Васил Узунов дава кратка характеристика за Д. Голов в своята книга „Това бяхме“, в главата „Малкият клуб“: „Той беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, беше още млад и хубав.
Елегантен и с маниери – у него всичко фино; скъпи пръстени кичеха пръстите му; връзката на врата му – разкошна; ланецът на часовника му – златен, особена изработка;
дрехите
му от най-скъпата материя, а цветът – подходящ на лицето и косата му, винаги от най-добри майстори ушити; портфейлът му – от крокодилска кожа.
Голов бе добил своето образование в Италия. На младини скитал много. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст избрани поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор, той беше много интересен.
към текста >>
След време свалил свещеническите
дрехи
и станал учител в Солунската българска мъжка гимназия.
1863 - 1917 Роден е в Котел. Получил основно образование в родния си град и завършил френски колеж в Одрин. За доброто му поведение и ученолюбие е изпратен да следва католическо богословие в Рим. Веднага след ръкополагането му за свещеник заминал като мисионер в Африка.
След време свалил свещеническите
дрехи
и станал учител в Солунската българска мъжка гимназия.
Скоро след това се установил в София, отворил книжарница и избрал професията издател. Димитър Голов издавал учебници за всички видове училища, също юридическа, философска, историческа, богословска и художествена литература. Той бил първият книгоиздател, започнал да издава окултна литература у нас. В същото време бил разпространител на издаваното в Сливен от д-р Миркович списание “виделина”, на преводите правени от с. Анастасия д-р Желязкова във Варна, на първото издание на романа “Безсмъртна любов”, а така също и на преводите на Камий Фламарион.
към текста >>
Елегантен и с маниери - у него всичко бе фино: скъпи пръстени кичеха пръстите му, връзката на врата му разкошна, ланеца на часовника му златен - особена изработка,
дрехите
му от най-скъпа материя, в цвят подходящ на лицето и косата му, винаги от най-добри майстори шити, портфелът му от крокодилска кожа.
Негова много съществена инициатива е и отпечатването на Антиминса, и на Пентаграма. И пак под негово ръководство става отпечатването на “Завет на цветните лъчи на светлината”. Ето как е описал личността на Голов писателят Васил Узунов: “Голов беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, бе още млад и хубав.
Елегантен и с маниери - у него всичко бе фино: скъпи пръстени кичеха пръстите му, връзката на врата му разкошна, ланеца на часовника му златен - особена изработка,
дрехите
му от най-скъпа материя, в цвят подходящ на лицето и косата му, винаги от най-добри майстори шити, портфелът му от крокодилска кожа.
Голов бе добил своето образование в Италия. На младини скитал много. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор - той беше много интересен.
към текста >>
29.
Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път
, 27.01.1918 г.
Пред входа стои висок, слаб човек с окъсани
дрехи
и боси крака.
Така става първата среща на Пеньо Киров с Учителя* От нея разбираме, че Пеньо Киров е прероденият Йосиф от Ариматея, който преди 2000 години погреба Христа, един ученик от вътрешната Христова школа, в която е и евангелист Йоан. Пеньо идва да работи в България за делото Божие. След първата среща Учителят често посещава Бургас и къщата на Пеньо Киров. Провеждат разговори, срещи и с други приятели и съмишленици, и с третия ученик на Учителя - Тодор Стоименов. При един разговор в дома на Пеньо Киров на външната врата се чука и Пеньо излиза да види кой ги безпокои.
Пред входа стои висок, слаб човек с окъсани
дрехи
и боси крака.
Пеньо го пита: „Къде отиваш така бос? " Странникът му отговаря: „Ходя там, където Бог ме изпраща." Пеньо казва: „Почакай ме малко." Влиза в коридора, но жена му, знаейки неговия характер да раздава, е прибрала всичко. Там са само старите му цървули и скъсани чорапи, Той ги взима и ги дава на босия пътник. След това влиза при господин Дънов и му разправя за случая, а той го пита: „Знаеш ли кой е този беден човек? Това е Христос." Пеньо казва: „Христос!
към текста >>
30.
Писмо на Учителя Петко Гумнеров (препис до Минчо Сотиров), Варна
, 24.02.1918 г.
Първо тялото, после
дрехите
;
Вършете волята Божия. Слушайте ръководството на Духа. В живота Мъдростта, Истината, Любовта, които съграждат живота, озаряват пътя на душата. Това е истинското учение и философия. Всичко друго е само баласт и опаковка на времената.
Първо тялото, после
дрехите
;
Първо душата, после тялото; Първо Духът, после душата; Първо умът, после мислите; Първо сърдцето, после чувствата; Първо волята, после действията.
към текста >>
31.
Учителя дава мелодията на песента 'Мирът иде'
, 26.09.1918 г.
Ние също трябваше да се прекроим и да се облечем в нови
дрехи
.
"Мирът иде вече! " Години наред ние пеехме тази песен през време на Школата. Дойде и Втората световна война. И тя приключи, като взе милиони жертви на човечеството. Светът отново трябваше да се прекроява в нови одежди.
Ние също трябваше да се прекроим и да се облечем в нови
дрехи
.
Продължихме да пеем тази песен и продължихме да изпяваме чрез душата си молитви към Господа. "Господи, душата ми тихо уповава на Тебе! " Господи, добре ме постави Ти в Твоя свят. Даде ми да се радвам на неизброимите Твои Дела.
към текста >>
32.
Учителя с последователи от Айтос на излет до връх Паспалата
, 12.07.1920 г.
Под засъхналите
дрехи
по телата остава приятна, ободрителна влага.
Всички слушат със затаен дъх всяка казана и изречена от Учителя дума. А слънцето грее, лъчите се пречупват в обилната слънчева роса и правят утрото по-красиво и денят по-тържествен. Беседата завършва с обща молитва. След молитвата има достатъчно време за разговори и взаимно опознаване. Слънцето грее и топли.
Под засъхналите
дрехи
по телата остава приятна, ободрителна влага.
Постлали по още влажната земя черги и рогозки и приготвили обща трапеза за сутрешна закуска. Всички били с приповдигнато състояние на духа. За пръв път посрещат изгрева на слънцето с Учителя и за пръв път чуват на живо Словото му. А това е живот вечен за човешката душа, както е живот вечен изгревът на слънцето за человеците по земята. 02 - 06. ИЗГРЕВЪТ
към текста >>
33.
Снимка на Величка Стойчева на легло, заобиколена от съмишленици
, 1.02.1921 г.
Нейните
дрехи
и роклички са били изписвани от Париж, от модни къщи, с корделки, много красиви.
Майка ни Стефка е родена в околностите на Бургас и е шесто дете в семейството. Майка й умира при раждането. Тогава нейният баща като станала на 40 дни я завел в църквата за осиновяване. Величка Стойчева съгласно директивите на Учителя влиза в църквата, оглежда цялата група деца в средата на църквата, които са за осиновяване и избира веднага Стефка и казва: "Това е моето дете! " И от тогава тя започва да се грижи с много голяма любов за майка ми.
Нейните
дрехи
и роклички са били изписвани от Париж, от модни къщи, с корделки, много красиви.
Майка ни е била на 4-5 годинки, когато Учителят е отивал в Бургас, в дома на моята баба Величка и е милвал майка ми по главичката и е казвал: "Тя добре ще пее, хубаво ще пее". Баба ми Величка Стойчева произхожда от заможно семейство. Нейната фамилия са били фабриканти на платове в Габрово, фамилията не е била съгласна с осиновяването на това дете. Затова и по-късно моята майка и баща не са поддържали връзка с фамилията на баба ми Величка Стойчева. Значи Величка Стойчева избира дъщеря си Стефка по дух, по вътрешно ръководство и под ръководството на Учителя.
към текста >>
34.
Учителя създава братския лагер Ел Шадай (Бивака), Витоша
, 9.06.1921 г.
Няколко групи слагахме
дрехи
и не можахме да запалим огън.
Е.А.: О да, ходили сме и в сняг. В сняг сме ходили, да. В.К.: Зимно време ходехте ли? Е.А.: Ходили сме разбира се. Един път се качихме при такъв вятър, че се мъчихме повече от час да запалим огън.
Няколко групи слагахме
дрехи
и не можахме да запалим огън.
И тогава слязохме в селото Драгалевци и влязохме в една кръчма, и там пихме чай. Стоплиха ни вода и там пихме чай. Учителят беше свободен да влезе и в кръчма. Да не се оцапа, защото Той си носеше със себе си чистотата. И от нищо не се цапаше.
към текста >>
35.
Учителя с група от Братството е на лагер в Родопите
, 07.1921 г.
Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете новите, празничните си
дрехи
.
Дишайте дълбоко, спокойно, бавно, ако искате работите ви да се нареждат добре. Къде е Господ? - Навсякъде. Бог е във въздуха, в светлината, във водата и в храната. Следователно, ако не можете да приемате въздуха, светлината, водата и храната правилно, нищо не можете да постигнете.
Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете новите, празничните си
дрехи
.
Това са велики процеси, за извършването на които се иска будност и велико съзнание. Празничните дрехи подразбират свято отношение към тези процеси. В това стои новото в света. Обичайте баща си и майка си, обичайте братята и сестрите си, приятелите си, всички хора, но над всичко поставете любовта си към Бога. Каквито жертви и да са направили хората за вас, никой не е направил това, което Бог е направил.
към текста >>
Празничните
дрехи
подразбират свято отношение към тези процеси.
- Навсякъде. Бог е във въздуха, в светлината, във водата и в храната. Следователно, ако не можете да приемате въздуха, светлината, водата и храната правилно, нищо не можете да постигнете. Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете новите, празничните си дрехи. Това са велики процеси, за извършването на които се иска будност и велико съзнание.
Празничните
дрехи
подразбират свято отношение към тези процеси.
В това стои новото в света. Обичайте баща си и майка си, обичайте братята и сестрите си, приятелите си, всички хора, но над всичко поставете любовта си към Бога. Каквито жертви и да са направили хората за вас, никой не е направил това, което Бог е направил. Който вярва в Него и Го люби, той свети. Усъмни ли се в Него и престане ли да Го люби, той веднага потъмнява.
към текста >>
36.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март
, 4.03.1922 г.
Обувките намазани със смазка, дебеличките
дрехи
и те са закачени до вратата.
18. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША Сестра Олга Славчева, една много симпатична, пъргава като гумена топка сестра, с поетичен писателски талант, е описала много, а може би и всички екскурзии в които тя е участвувала. Тук поместваме описанието на една екскурзия станала на 4 март 1922 година.[1] „Вечер е, разфуча се буен вятър, донесе дъжд, студ, влага. А раниците ни са вече готови за път.
Обувките намазани със смазка, дебеличките
дрехи
и те са закачени до вратата.
Небето е цяло покрито с гъсти облаци. Пътят е вече доста разкалян. Влага прониква до костите. Не е за излизане. Но що?
към текста >>
Чии нежни пръсти изработиха твоите неземни
дрехи
?
Колко е нежна. Колко чиста и красива е тя! Прилича с подпечатано, с тайнствен талисман писмо. Откъде идваш мила? Где се роди твоето небесно дихание?
Чии нежни пръсти изработиха твоите неземни
дрехи
?
Или ти самичка, такава хубава прекрасна. Стори ми тази милост, дай ми разковничето си и аз да стана тъй чиста и хубава. Но тя неусетно се стопи и стана кръгла капка...О, а пък аз искам да остана, вечно хубава и млада. Тя си отиде, като че ли не е била. Тя капка и снежинка.
към текста >>
От
дрехите
ни се вдига обилна пара.
Неотстъпни поклонници на живата природа. И сега, като прастари езичници, завърнали се към своето първично и здраво поклонение. Белота, белота, чудна приказна белота. Ето ни вече горе до обилния бистър извор. Тук натрупваме дърва, правим голям огън и простираме ръце към пукащите главни.
От
дрехите
ни се вдига обилна пара.
Лицата ни платят от горещина. На огнището кипят дузина чайници- гюмове. Раниците се развързват, върху снега се простират големи кърпи. Върху тях се слагат бели кръгли самуни, сирене, маслини, халва, буркани с мед, масло, мармалад. А ето и димящи варени картофи, току-що извадени от котленките, крехък праз, сол, чубрица, чесън, чай с много лимон.
към текста >>
Вечер. Разфуча се буен вятър, донесе дъжд, студ, влага... А раниците вече приготвени за път, обувките намазани със смазка, дебеличките
дрехи
, и те, закачени до вратата...Небето цяло покрито с гъсти облаци.
[1] Олга Славчева е описала всички екскурзии с Учителя. Те ще бъдат публикувани в един отделен том на „Изгревът" обхващащ целия неин материал. Изгревът - Том 1518. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША Николай Дойнов 2.1.1. 4 март 1922 г., [Витоша]
Вечер. Разфуча се буен вятър, донесе дъжд, студ, влага... А раниците вече приготвени за път, обувките намазани със смазка, дебеличките
дрехи
, и те, закачени до вратата...Небето цяло покрито с гъсти облаци.
Пътят вече доста разкалян. Влага прониква до костите; не е за излизане. Но що? Да се не уплашим от Баба Марта! Не веднъж буря ни е гонила от планината, не веднъж мокри до кости сме пели бодри песни, и Слънчо, наш Приятел верен стар, не закъснява да се яви и ни стопли с блага бащинска милувка.
към текста >>
Чии нежни пръсти изработиха Твоите неземни
дрехи
?
Колко е нежна! Колко чиста и красива е тя! Прилича на подпечатано с Тайнствен талисман писмо. Отгде идваш, мила? Где се роди твоето Небесно дихание?
Чии нежни пръсти изработиха Твоите неземни
дрехи
?
Или, ти самичка с твори такава хубава и прекрасна. Стори ми тази милост; дай ми разковничето си и аз да стана тъй чиста и хубава! Но тя неусетно се топи и става на кръгла капка... О, а пък аз искам да остана вечно хубава и млада! Тя си отиде, като че ли не е била - тя - капка и снежинка. По снежния скут на Витоша се извива тъмната линия на моите спътници.
към текста >>
От
дрехите
ни се вдига облаци пара... Лицата ни пламтят от горещина.
Безумни ли са те, както ни наричат, или по-умни от умните, които знаят къде е красотата. Неотстъпни поклонници на живата природа. И сега, като прастари езичници, диво завърнали се към своето първично и здраво поклонение.Белота, белота, чудна приказна белота! Ето ни вече горе до обилния бистър извор. Тук награмадяваме дърва, правим голям огън и простираме ръце към червените пукащи главни.
От
дрехите
ни се вдига облаци пара... Лицата ни пламтят от горещина.
На огнището кипят дузина чайници, гюмове.Раниците се развързват. Върху снега се постилат бели кърпи. Върху тях се слагат бели кръгли самунчета, сирене, маслини, халва, буркани с медец, масло, мармалад. А ето и димящи варени картофи току що извадени от котленцето, крехък празец, сол, чубрица, чесън, чай с много лимон. Слънцето се показа из зад белите разкъсани облаци, като че ли се изсмя с глас на тази жива картина, на толкоз блага, що ТО е създало, изръкопляска и пак се скри.
към текста >>
37.
Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Гергьовден
, 6.05.1922 г.
Дрехите
ни съвсем мокри - залепнали по нас.
2.1.3. Гергьовден, 6 май 1922 г., събота, [Витоша] На път. Ситен дъжд прониква до костите. Облачно. Витоша в мъгли. Ето ни вече по стръмното - Зеленка, или „Вади душа”, както му казват туристите.
Дрехите
ни съвсем мокри - залепнали по нас.
Но, грижа ли ни е нас от това! Нали сме с Него - светлия Учител! Но, защо лицето му е тъй замислено, даже, като че ли скърбно? Как са прилепнали устните му; напред е устремен Неговия взор и ние търсим в душите си тая „точка” и се стремим да я догоним. Мълчаливо го следваме и ний.
към текста >>
Запращяха сухите клечки, облаци пара се вдигна от
дрехите
ни и завчас ни изсуши.
С какъв тъжен поглед ни изгледа Той всички до един! Изведнъж лицето Му засия в чудна усмивка. С нея Той като че ли ни събра по-наблизо около себе си. Молитва; задушевните й слова се издигат към мрачното бяло небе и молят Тоз, който е зад слънцето и зад звездите да ни даде просвета на душите, за да изпълним Волята Му. Сълзите ни се сливат с дъждовните капки и падат като жертва върху благодатната майка земя.Запалихме огън.
Запращяха сухите клечки, облаци пара се вдигна от
дрехите
ни и завчас ни изсуши.
Пламъците на буйния огън се превиваха от смях пред толкоз мокри гости. Те се надпреварваха със своите огнени езици как повече да ни услужат. Целуваха ни весели искри. Милваше ни топла грейка.Дъждът спря. Тихо е навред.
към текста >>
38.
Летуване на Братството на Рила - Чамкория (Боровец)
, 07.1922 г.
Но, аз не знаех, че има непромокаеми
дрехи
да си направя винтяга или нещо друго.
В.К.: Несе сещаха, или не знаеха? Е.А.: Аз лично не знаех. И другите, не видях никой,който да е по-екипиран от мене. Аз бях всъщност много екипирана, защото ходех с обуща туристически и екип си носех. Аз от опит сама си намерих какво ще ми трябва.
Но, аз не знаех, че има непромокаеми
дрехи
да си направя винтяга или нещо друго.
Не бях осведомена да Ви кажа правото. В.К.: Вие как отивахте тогава до Мусаленския дял? Е;.А.: Взимахме рейсове или камиони от София до Боровец, защото много хора сме. Един или два, или три, според хората. А в това време се съобщава на приятелите в провинцията и който иска,да дойде и той.
към текста >>
39.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
Братята и сестрите носеха златни Пентаграми на
дрехите
си, но Учителя каза: „Вие носите Пентаграми, но това е идолопоклонничество, вие го носите като украшение.
И тези хитреци след това провериха как действува Пентаграмата, когато сам по незнание обърнеш нейните сили в обратна посока и тези сили те разрушат. Те пострадаха жестоко. Но останаха техните изработки - медальони и ще ги видите, че не са от чисто злато, а с примеси. А за това получиха златна монета. (15, 219)
Братята и сестрите носеха златни Пентаграми на
дрехите
си, но Учителя каза: „Вие носите Пентаграми, но това е идолопоклонничество, вие го носите като украшение.
Вие трябва да знаете, че от него излиза динамична сила. Пентаграмът е извор на светлина, от тази форма излиза светлина. Като знаете това носете го съзнателно, а не несъзнателно."(12)ЧОВЕКЪТ – ПЕНТАГРАМ Като разглеждаме Пентаграма ще видим, че отговаря до известна степен на човешкото тяло. Ако се разкрачим и поставим ръцете си в страни, се получава Пентаграм. (12)
към текста >>
Е, как разбирате вие, сестри, с белите ли
дрехи
ще отидете?
И после казват, че аз ви хипнотизирвам. Не, вие сами си теглите една линия, а после казвате, че ви теглили такава линия. (105 стр.) Сега, братя и сестри, ще се приготвите за ходене (бел. ред. – за публичната беседа на 19.08).
Е, как разбирате вие, сестри, с белите ли
дрехи
ще отидете?
Питам всички братя: как ще кажете? Забелязвам един вътрешен страх, едно вътрешно обществено мнение... Сега, ако ви е срам от общественото мнение, ще идете с белите дрехи. Пък, ако имате Любов в душата си, ще съблечете белите дрехи и ще облечете обикновените. Ако имате страх – с белите си дрехи; ако имате Любов – с обикновените си дрехи. Ако имате страх, идете с белите дрехи и страхът ще изчезне.
към текста >>
Забелязвам един вътрешен страх, едно вътрешно обществено мнение... Сега, ако ви е срам от общественото мнение, ще идете с белите
дрехи
.
(105 стр.) Сега, братя и сестри, ще се приготвите за ходене (бел. ред. – за публичната беседа на 19.08). Е, как разбирате вие, сестри, с белите ли дрехи ще отидете? Питам всички братя: как ще кажете?
Забелязвам един вътрешен страх, едно вътрешно обществено мнение... Сега, ако ви е срам от общественото мнение, ще идете с белите
дрехи
.
Пък, ако имате Любов в душата си, ще съблечете белите дрехи и ще облечете обикновените. Ако имате страх – с белите си дрехи; ако имате Любов – с обикновените си дрехи. Ако имате страх, идете с белите дрехи и страхът ще изчезне. Ще постъпите по закона на свободата. Най-първо вие ще направите, каквото знаете, а после аз ще коригирам работата.
към текста >>
Пък, ако имате Любов в душата си, ще съблечете белите
дрехи
и ще облечете обикновените.
Сега, братя и сестри, ще се приготвите за ходене (бел. ред. – за публичната беседа на 19.08). Е, как разбирате вие, сестри, с белите ли дрехи ще отидете? Питам всички братя: как ще кажете? Забелязвам един вътрешен страх, едно вътрешно обществено мнение... Сега, ако ви е срам от общественото мнение, ще идете с белите дрехи.
Пък, ако имате Любов в душата си, ще съблечете белите
дрехи
и ще облечете обикновените.
Ако имате страх – с белите си дрехи; ако имате Любов – с обикновените си дрехи. Ако имате страх, идете с белите дрехи и страхът ще изчезне. Ще постъпите по закона на свободата. Най-първо вие ще направите, каквото знаете, а после аз ще коригирам работата. (Отговарят: Каквото вие кажете.) Е, тогава всички, които искат да имат Любов, нека останат с белите си дрехи; които не са готови за тази Любов, да си облекат обикновените дрехи.
към текста >>
Ако имате страх – с белите си
дрехи
; ако имате Любов – с обикновените си
дрехи
.
– за публичната беседа на 19.08). Е, как разбирате вие, сестри, с белите ли дрехи ще отидете? Питам всички братя: как ще кажете? Забелязвам един вътрешен страх, едно вътрешно обществено мнение... Сега, ако ви е срам от общественото мнение, ще идете с белите дрехи. Пък, ако имате Любов в душата си, ще съблечете белите дрехи и ще облечете обикновените.
Ако имате страх – с белите си
дрехи
; ако имате Любов – с обикновените си
дрехи
.
Ако имате страх, идете с белите дрехи и страхът ще изчезне. Ще постъпите по закона на свободата. Най-първо вие ще направите, каквото знаете, а после аз ще коригирам работата. (Отговарят: Каквото вие кажете.) Е, тогава всички, които искат да имат Любов, нека останат с белите си дрехи; които не са готови за тази Любов, да си облекат обикновените дрехи. (17-18 стр.)
към текста >>
Ако имате страх, идете с белите
дрехи
и страхът ще изчезне.
Е, как разбирате вие, сестри, с белите ли дрехи ще отидете? Питам всички братя: как ще кажете? Забелязвам един вътрешен страх, едно вътрешно обществено мнение... Сега, ако ви е срам от общественото мнение, ще идете с белите дрехи. Пък, ако имате Любов в душата си, ще съблечете белите дрехи и ще облечете обикновените. Ако имате страх – с белите си дрехи; ако имате Любов – с обикновените си дрехи.
Ако имате страх, идете с белите
дрехи
и страхът ще изчезне.
Ще постъпите по закона на свободата. Най-първо вие ще направите, каквото знаете, а после аз ще коригирам работата. (Отговарят: Каквото вие кажете.) Е, тогава всички, които искат да имат Любов, нека останат с белите си дрехи; които не са готови за тази Любов, да си облекат обикновените дрехи. (17-18 стр.) И тъй, вие имате сега най-добрите условия.
към текста >>
(Отговарят: Каквото вие кажете.) Е, тогава всички, които искат да имат Любов, нека останат с белите си
дрехи
; които не са готови за тази Любов, да си облекат обикновените
дрехи
.
Пък, ако имате Любов в душата си, ще съблечете белите дрехи и ще облечете обикновените. Ако имате страх – с белите си дрехи; ако имате Любов – с обикновените си дрехи. Ако имате страх, идете с белите дрехи и страхът ще изчезне. Ще постъпите по закона на свободата. Най-първо вие ще направите, каквото знаете, а после аз ще коригирам работата.
(Отговарят: Каквото вие кажете.) Е, тогава всички, които искат да имат Любов, нека останат с белите си
дрехи
; които не са готови за тази Любов, да си облекат обикновените
дрехи
.
(17-18 стр.) И тъй, вие имате сега най-добрите условия. Вие ще ми кажете: „Учителю, да почувстваме Любовта! " Знаете ли колко Любов има на земята? В този ден има толкова Любов, че тя може да оживи и възкреси всички хора.
към текста >>
40.
Учителя е поканен от Архимандрит Евтимий на диспут в салона на читалище 'Надежда', Търново
, 19.08.1922 г.
Повечето пътници бяха облечени в бели
дрехи
и в хор пееха песента "Братство, единство ние искаме".
За тази среща с Мировия Учител Петър Дънов се стичаха хора от градове и села. С нетърпение очаквах уречения ден за тръгване от село. Извървях 60 километра пеша до гарата на град Ямбол. И на другия ден, 1 август, потеглих за град Търново. Какви бяха първите ми впечатления?
Повечето пътници бяха облечени в бели
дрехи
и в хор пееха песента "Братство, единство ние искаме".
Като че ли влакът принадлежеше на тези хора, които говореха на един език, всички бяха свои. Като малка капчица се влях и аз в това сребристо-бяло море. На всяка спирка прииждаха все нови и нови братя и сестри, които също като мен се сливаха всред своите. За неусетно време пристигнахме до полите на Балкана и влакът даде сигнал за навлизане в тунел. Тогава една сестра се загрижи за бялото ми сако.
към текста >>
41.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици (до Резньовете)
, 16.02.1923 г.
Вадим чисти
дрехи
за преобличане, тичаме по шубраките - първо потните
дрехи
да снемем.
Ето го и коронования с бяла тиара връх. Как блестят мириадите [мириади - десетки хиляди] брилянти по нея! Въздухът е мек, напоен с топли лъчи. Движим се бодро и леко.Стигаме равна поляна от дето се вижда цялата Софийска долина и отсреща огромния гръбнак на Стара планина.Доброволци момци вече са ни изпреварили и наклали буен огън. Там вече врят големите ни бакърени чайници - готова вода за ароматичен чай.Пристигаме пламнали от топлите слънчеви лъчи.
Вадим чисти
дрехи
за преобличане, тичаме по шубраките - първо потните
дрехи
да снемем.
После поднасяме чашки под чучура на големия чайник, пущаме захар и резенче лимон в чашата и - почва едно от най-приятното действие на планината. След първата чашка следва втора, трета - дордето се изстиска целия лимон в добре подзахарения ароматичен чай.После развързваме раниците; тогава започва истинската закуска. Ето го надутичко бяло самунче, ето ги лъскавите маслинки, бялата ряпа, крехкия праз, орехите, халвата, ябълките, зимовките круши. Колко хубаво! Навярно бяхме много гладни, защото подир един час от тия земни блага не остана ни помен.Заваля дребен скреж и с малки звездички наръси косите ни.
към текста >>
42.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Ше-дар
, 18.03.1923 г.
Но, чакай, първо се преобличаме със сухи долни
дрехи
- кратковременно зъзнене по снега и после - миг -приятно чувство от сухата чиста риза - и чай, чай, ароматичен чай, с много лимонов сок и захар...С горещата вода ние, така да се каже, намятаме една топла вътрешна броня, която сигурно ни пази от простуда.Запяваме песни.
Тук-таме из белината, като нечие живо око наднича бистър поток. Той прилича на воден път, жила, по която се носи живота на хиляди тревички и цветя, хиляди семенца и коренчета.Едвам, едвам през падащите меки снежинки се вижда едвам забележимото очертание на Стара планина. Тя прилича на някакъв приказен сън за онова блажено царство, което е пълно с всякакви приятни чудесии за човешките създания.Из храстите подал глава кукуряка - първия зелен пряпорец на пролетта.Бавно се движим към нашата планинска „Гостна” близо при многоводния извор, близо при ония огромни скали, струпани като че ли в безпорядък, като помен ни е останал от първия им строеж, когато са подпирали куполите на прастаро светилище на човеците - гиганти.Ето ни, вече пристигаме. Доброволците - младежи вече са наклали голям огън, чийто пушек и пламъци приятно се отделяше към царствената белота. Пищялките на самоварите веч непрекъснато съобщават на жадните да дойдат и се почерпят с чай.
Но, чакай, първо се преобличаме със сухи долни
дрехи
- кратковременно зъзнене по снега и после - миг -приятно чувство от сухата чиста риза - и чай, чай, ароматичен чай, с много лимонов сок и захар...С горещата вода ние, така да се каже, намятаме една топла вътрешна броня, която сигурно ни пази от простуда.Запяваме песни.
От бодрите дружни гласове огънят, като че ли запламтява с по-голяма сила. Дълги пламенни езици хвърлят весели искрици, като че и те пеят заедно с нас.От дрехите ни се вдигна мъгла от пара.Някому хрумна идеята да си направим хорце. Чу се свирня от цигулка - ритмична, бърза, бодра - леви, леви, леви, хоп, хоп... Земята затътни. Лицата горяха от изблик на сила и очите - от радост.Отстрани неколцина умъдрено следят нашата лудория. Но, не се стърпяват и ето, хващат се и те, не ги сдържа, оставят другиму, по сърцат, да довърши критиката.Задава се Учителят.
към текста >>
Дълги пламенни езици хвърлят весели искрици, като че и те пеят заедно с нас.От
дрехите
ни се вдигна мъгла от пара.Някому хрумна идеята да си направим хорце.
Тя прилича на някакъв приказен сън за онова блажено царство, което е пълно с всякакви приятни чудесии за човешките създания.Из храстите подал глава кукуряка - първия зелен пряпорец на пролетта.Бавно се движим към нашата планинска „Гостна” близо при многоводния извор, близо при ония огромни скали, струпани като че ли в безпорядък, като помен ни е останал от първия им строеж, когато са подпирали куполите на прастаро светилище на човеците - гиганти.Ето ни, вече пристигаме. Доброволците - младежи вече са наклали голям огън, чийто пушек и пламъци приятно се отделяше към царствената белота. Пищялките на самоварите веч непрекъснато съобщават на жадните да дойдат и се почерпят с чай. Но, чакай, първо се преобличаме със сухи долни дрехи - кратковременно зъзнене по снега и после - миг -приятно чувство от сухата чиста риза - и чай, чай, ароматичен чай, с много лимонов сок и захар...С горещата вода ние, така да се каже, намятаме една топла вътрешна броня, която сигурно ни пази от простуда.Запяваме песни. От бодрите дружни гласове огънят, като че ли запламтява с по-голяма сила.
Дълги пламенни езици хвърлят весели искрици, като че и те пеят заедно с нас.От
дрехите
ни се вдигна мъгла от пара.Някому хрумна идеята да си направим хорце.
Чу се свирня от цигулка - ритмична, бърза, бодра - леви, леви, леви, хоп, хоп... Земята затътни. Лицата горяха от изблик на сила и очите - от радост.Отстрани неколцина умъдрено следят нашата лудория. Но, не се стърпяват и ето, хващат се и те, не ги сдържа, оставят другиму, по сърцат, да довърши критиката.Задава се Учителят. Обгърна ни с бащински поглед. Заставаме. Тогава Той ни нарежда на голямо колело с такта: десни, десни, десни с песента: „Ний сме славейчета горски”, като стъпвайки се приближавахме към центъра; после по същия начин играейки се отдалечавахме към периферията на кръга.
към текста >>
43.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици, чешмата - Ел Ше-дар
, 27.05.1923 г.
Навличаме връхни
дрехи
, слагаме гугли.
Посипаха се звезди и по росните листенца.Огньовете весело пращят и издават приятна грейка. Наобиколихме го. Чуват се песни. Всички подемаме; дори вятъра, заспал зад хълмовете, сепна се, събуди, скокна на юнашки нозе и запя с нас. Доведе и дъждовните капки, запяха и те, заиграха по сгорещените ни бузи, по пламналите ни чела.
Навличаме връхни
дрехи
, слагаме гугли.
Дъждът плиска, плиска. Започваме да зъзнем. Но ние пеем, пеем. Умори се вятърът и бурята, но не и ние. Престана дъжда, вятърът се утиши.
към текста >>
44.
Учителя провежда екскурзия до Черни връх с учениците.
, 26.08.1923 г.
Трябва да имате и топли
дрехи
."„Най-високите места са електрични.
После, да нямате никакви домашни пречки. Колко деня бихте желали да останете там? - Най-малко 4 дена. Знаете ли, че там е студено, безсъница ще има. Воля се изисква за това.
Трябва да имате и топли
дрехи
."„Най-високите места са електрични.
Тук, дето спряхме - под Резньовете, е магнетично място. Има магнетични влияния. Това място е отлично за събор. Или съборът може да стане в Рилската пустиня, при Олтаря. Там е отлично, има гори, дърва, вода и шосе.
към текста >>
45.
Бесед 'Здравият ум', изнесена от Учителя на екскурзията до Чернни връх
, 26.08.1923 г.
Там е студено, трябва да имате добри
дрехи
.
Сега колцина от вас имате добри условия вътрешно да идете на Мусала? Най-първо, дълбоко вътрешно разположение се изисква, да няма никакво раздвояване После, да нямате никакви домашни препятствия. Колко дена мислите да стоите? - (Най-малко 4 дена.) Безсъница има, студ, воля се изисква.
Там е студено, трябва да имате добри
дрехи
.
Днес сте доволни? - (Много сме доволни.) Най-високите места са електрическите, тук, дето се спряхме, е магнетическо. Тук има много магнетически падини. Това тук е отлично място за събор, само да няма кой да ни смущава.
към текста >>
46.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември
, 9.09.1923 г.
Ти можеш да доставиш
дрехи
, обуща и храна на сина си, но ти не можеш да ядеш заради своя син.
и после ти ще изпълниш душата, сърцето, ума и духа на онзи когото обичаш - ще постъпиш като Бога. Напълнете чувалите с жито, Божественото ще турите в човешкото. Божествените неща са същността, а човешките - са опаковката. Една човешка форма е необходима за да влезе в нея Божественото. Бог е промислил за всинца ни.
Ти можеш да доставиш
дрехи
, обуща и храна на сина си, но ти не можеш да ядеш заради своя син.
Ако син ти яде за тебе или пък ти ядеш за него, то единият от вас ще трябва да замине. И дрехите му, ако ти ги носиш заради него, той ще се стопли ли? Следователно Божествените идеи всички трябва да ги приемем и приложим. И щом се приложи първият Божествен закон - служенето на другите става една необходимост за тебе. Като сложиш ядене на сина си той ще го яде.
към текста >>
И
дрехите
му, ако ти ги носиш заради него, той ще се стопли ли?
Божествените неща са същността, а човешките - са опаковката. Една човешка форма е необходима за да влезе в нея Божественото. Бог е промислил за всинца ни. Ти можеш да доставиш дрехи, обуща и храна на сина си, но ти не можеш да ядеш заради своя син. Ако син ти яде за тебе или пък ти ядеш за него, то единият от вас ще трябва да замине.
И
дрехите
му, ако ти ги носиш заради него, той ще се стопли ли?
Следователно Божествените идеи всички трябва да ги приемем и приложим. И щом се приложи първият Божествен закон - служенето на другите става една необходимост за тебе. Като сложиш ядене на сина си той ще го яде. Някои казват: „Да учим хората как да любят". Любенето е ядене.
към текста >>
И в Откровението имаме онзи стих дето се говори за облечените с бели
дрехи
, които казват: „Няма ли да отмъстим за нашата кръв?
и ще ги осъдят. Ще вземат властта от тях, тяхното небе и тяхната земя. Ще дойдат Белите Братя с ново небе и нова земя. Сега светът се съди. Всеки ще отиде на своето място.
И в Откровението имаме онзи стих дето се говори за облечените с бели
дрехи
, които казват: „Няма ли да отмъстим за нашата кръв?
" И дадоха се всекиму бели дрехи и рече им се да си починат още малко време, докле се допълнят съслужителите им и братята им (Откровение 6; 11). И тогаз ще стане съдбата.Само Любовта към Бога, само този закон, може да уреди всичко, може да внесе братство между вас. Няма друг закон, който да може да уреди света. Единствен закон е този. И когато вие имате Любов към Бога, тогаз окръжающите около вас ще почувствуват.
към текста >>
" И дадоха се всекиму бели
дрехи
и рече им се да си починат още малко време, докле се допълнят съслужителите им и братята им (Откровение 6; 11).
Ще вземат властта от тях, тяхното небе и тяхната земя. Ще дойдат Белите Братя с ново небе и нова земя. Сега светът се съди. Всеки ще отиде на своето място. И в Откровението имаме онзи стих дето се говори за облечените с бели дрехи, които казват: „Няма ли да отмъстим за нашата кръв?
" И дадоха се всекиму бели
дрехи
и рече им се да си починат още малко време, докле се допълнят съслужителите им и братята им (Откровение 6; 11).
И тогаз ще стане съдбата.Само Любовта към Бога, само този закон, може да уреди всичко, може да внесе братство между вас. Няма друг закон, който да може да уреди света. Единствен закон е този. И когато вие имате Любов към Бога, тогаз окръжающите около вас ще почувствуват. Едно студено тяло като се приближи до топло, то студеното ще стане топло.
към текста >>
47.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември
, 10.09.1923 г.
За ядене няма да ги харчите, нито
дрехи
ще си направите с тях.
Имате 9 души братя нуждаещи се. Давате им по 10,000 лева. Те имат по 10,000 лева дълг. Ще им изплатите дълга. Тези пари няма да харчите за друго.
За ядене няма да ги харчите, нито
дрехи
ще си направите с тях.
Ще се освободите от тях като ги дадете.Тези мъчнотии, които сега има в света, те са благоприятни условия, които сега се дават за развитие на вашия ум, на вашите сили. Някои ученици, на които се съобщиха някои работи, първият опит с мен направиха. Така че става. Искам да ви наблегна на мисълта, че силата е в нашите ръце, силата е вътре в живата природа и ние имаме възможност да си помогнем сами. Идваха при мене някои приятели, даваха ми разни планове (по забраната на събора).
към текста >>
48.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август
, 11.08.1924 г.
” Някой се хвали, че пристигнал с „лимузина”, но тъй го друскала, че всичко го боли...„Ставай”, „ставай”, подканят ни вече за път и наша милост малко поотпочинали и с изсушени
дрехи
пак потегляме.Мъглите не се вдигат.
Той е сграмадил всред полето много сухи дърва, които трупа върху огъня и чака пътници, да ги огрее и насърчи.Криво-ляво налягваме край огъня, унесени в приятна дрямка. Ала може ли да се спи, когато след малко ето ти още екскурзианти със смях и викове пристигат. Запалиха още един огън, развикват се; опознаване в тъмнината: „А бе, ти ли си, кога дойде! ” или „Хей, по гласа те познах, бей! Я кажи окъпа ли и тебе дъжда?
” Някой се хвали, че пристигнал с „лимузина”, но тъй го друскала, че всичко го боли...„Ставай”, „ставай”, подканят ни вече за път и наша милост малко поотпочинали и с изсушени
дрехи
пак потегляме.Мъглите не се вдигат.
Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите. Опитваме се да прескачаме буйния поток. Ето ти го д-р Г. се засили и цоп, всред реката. Смях... Едвам го измъкваме.
към текста >>
Дигна се пара от
дрехите
му.
В мрачината вече се изрязват високи голи скали. Лазим по стръмно. Изведнъж лумват огньове - като духове се движат сенки около него. Но „духовете” крещят от радост срещу ни. Докторът се намести до огъня.
Дигна се пара от
дрехите
му.
Мълчаливо взе да се обръща на вси страни, докато не се почувствува съвършено сух и затоплен. После гордо се заразхожда из навалицата, като разправяше нещо за „звездите”. Не зная кога ги видя горкият, дали сега, или когато протягаше към огъня босите нозе.Развиделява се. Няма вече мъгли. Ето го Мусалла, но още далечен и недостъпен.
към текста >>
Дрехите
ни увисват от влага.
Но те вървяха през пустинята и тях водеше Мойсей, а тука е рай и ни води Учителят на Любовта. Така че, ние сме по-щастливо ново племе, следователно и по-велико.Тук при това горното езеро ще се нощува. Плътно ни обгръщат мъгли. Студен вятър докара дъжд, дребен, тих, непрекъсващ. Наклаждаме огньове от мокрия клек, но той само пуши, пуща вода и - толкоз.
Дрехите
ни увисват от влага.
Ръцете ни са вдървени от студ, но кой се грижи за това, щом като Мусалла ни гледа и Учителят е с нас.Стъмня се. Дъждът пада, усилва се и бразди езерото, цяло бяло от мъгли. Мокри, мокри до кости. Зъзнем, зъбите ни тракат от студ. Но ето нови групи, носят последните новини от София; къпани от дъжда по всички правила, сериозни и навъсени.
към текста >>
Вадим от раниците сухи
дрехи
и предлагаме на новодошлите, като им наливаме горещ чай.
Мокри, мокри до кости. Зъзнем, зъбите ни тракат от студ. Но ето нови групи, носят последните новини от София; къпани от дъжда по всички правила, сериозни и навъсени. Но, братя доброволци, намират от някъде сухи клекови клони и спасяват положението. Огънят буйно запламтява; почва да се вдига от нас пара на облаци и да се сгряват ръцете и нозете ни.
Вадим от раниците сухи
дрехи
и предлагаме на новодошлите, като им наливаме горещ чай.
Това поразведря навъсените им чела, извиква усмивка на лицата им. Но дъждът не спира, мъглите все по-гъсти и по-студени припадат край нас. Студът прониква чак до мозъка на костите. Шегата на страна! Нищо вече не помага, нито огън, нито чай.
към текста >>
От
дрехите
ни се вдига мъгла от пара, а нов дъжд обилно ни залива.
Но дъждът не спира, мъглите все по-гъсти и по-студени припадат край нас. Студът прониква чак до мозъка на костите. Шегата на страна! Нищо вече не помага, нито огън, нито чай. Зъб със зъб не може да се намести.
От
дрехите
ни се вдига мъгла от пара, а нов дъжд обилно ни залива.
Нощта преваля. Време е за тръгване. Членовете ни са вковани от студ, а как ще пътуваме из непрогледната нощ? Как ще излезем на глава с пронизващия студ и дали ще видим изгрева от Мусалла? Като че ли примираме - като че ли се сковаваме вече и всичко свършва до тук...- На Молитва!
към текста >>
Дрехите
ни се изсушиха на огъня.
Още веднъж, още веднъж... И пак ни обгърна дълбока непроницаема нощ. За миг над нас се яви надеждата в радостно предзнаменование, като да ни извика: „Дерзайте, дерзайте! ” С някакъв нов прилив от сили, сякаш стоплени от тая чудна надежда се разотиваме, като се вглеждаме един в друг весели и обнадеждени. Яви се буен вятър. Нещо се разправяше с мъглите, нещо им гълчеше...Дъждът престана.
Дрехите
ни се изсушиха на огъня.
Готови сме за път. Нагоре по стръмната пътека, наредени близо един зад друг потегля нашият малък народ. Напред ни води светлия ацетиленов фенер. И тая дълга върволица приличаше в нощта на змия с глава, осветлена от голяма огнена глава. Къде сме, нищо се не вижда.
към текста >>
Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете новите, празничните си
дрехи
.
Дишайте дълбоко, спокойно, бавно, ако искате работите ви да се нареждат добре. Къде е Господ? - Навсякъде. Бог е във въздуха, в светлината, във водата и в храната. Следователно, ако не можете да приемате въздуха, светлината, водата и храната правилно, нищо не можете да постигнете.
Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете новите, празничните си
дрехи
.
Това са велики процеси, за извършването на които се иска будност и велико съзнание. Празничните дрехи подразбират свято отношение към тези процеси. В това стои новото в света. Обичайте баща си и майка си, обичайте братята и сестрите си, приятелите си, всички хора, но над всичко поставете любовта си към Бога. Каквито жертви и да са направили хората за вас, никой не е направил това, което Бог е направил.
към текста >>
Празничните
дрехи
подразбират свято отношение към тези процеси.
- Навсякъде. Бог е във въздуха, в светлината, във водата и в храната. Следователно, ако не можете да приемате въздуха, светлината, водата и храната правилно, нищо не можете да постигнете. Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете новите, празничните си дрехи. Това са велики процеси, за извършването на които се иска будност и велико съзнание.
Празничните
дрехи
подразбират свято отношение към тези процеси.
В това стои новото в света. Обичайте баща си и майка си, обичайте братята и сестрите си, приятелите си, всички хора, но над всичко поставете любовта си към Бога. Каквито жертви и да са направили хората за вас, никой не е направил това, което Бог е направил. Който вярва в Него и Го люби, той свети. Усъмни ли се в Него и престане ли да Го люби, той веднага потъмнява.
към текста >>
49.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август
, 12.08.1924 г.
” Някой се хвали, че пристигнал с „лимузина”, но тъй го друскала, че всичко го боли...„Ставай”, „ставай”, подканят ни вече за път и наша милост малко поотпочинали и с изсушени
дрехи
пак потегляме.Мъглите не се вдигат.
Той е сграмадил всред полето много сухи дърва, които трупа върху огъня и чака пътници, да ги огрее и насърчи.Криво-ляво налягваме край огъня, унесени в приятна дрямка. Ала може ли да се спи, когато след малко ето ти още екскурзианти със смях и викове пристигат. Запалиха още един огън, развикват се; опознаване в тъмнината: „А бе, ти ли си, кога дойде! ” или „Хей, по гласа те познах, бей! Я кажи окъпа ли и тебе дъжда?
” Някой се хвали, че пристигнал с „лимузина”, но тъй го друскала, че всичко го боли...„Ставай”, „ставай”, подканят ни вече за път и наша милост малко поотпочинали и с изсушени
дрехи
пак потегляме.Мъглите не се вдигат.
Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите. Опитваме се да прескачаме буйния поток. Ето ти го д-р Г. се засили и цоп, всред реката. Смях... Едвам го измъкваме.
към текста >>
Дигна се пара от
дрехите
му.
В мрачината вече се изрязват високи голи скали. Лазим по стръмно. Изведнъж лумват огньове - като духове се движат сенки около него. Но „духовете” крещят от радост срещу ни. Докторът се намести до огъня.
Дигна се пара от
дрехите
му.
Мълчаливо взе да се обръща на вси страни, докато не се почувствува съвършено сух и затоплен. После гордо се заразхожда из навалицата, като разправяше нещо за „звездите”. Не зная кога ги видя горкият, дали сега, или когато протягаше към огъня босите нозе.Развиделява се. Няма вече мъгли. Ето го Мусалла, но още далечен и недостъпен.
към текста >>
Дрехите
ни увисват от влага.
Но те вървяха през пустинята и тях водеше Мойсей, а тука е рай и ни води Учителят на Любовта. Така че, ние сме по-щастливо ново племе, следователно и по-велико.Тук при това горното езеро ще се нощува. Плътно ни обгръщат мъгли. Студен вятър докара дъжд, дребен, тих, непрекъсващ. Наклаждаме огньове от мокрия клек, но той само пуши, пуща вода и - толкоз.
Дрехите
ни увисват от влага.
Ръцете ни са вдървени от студ, но кой се грижи за това, щом като Мусалла ни гледа и Учителят е с нас.Стъмня се. Дъждът пада, усилва се и бразди езерото, цяло бяло от мъгли. Мокри, мокри до кости. Зъзнем, зъбите ни тракат от студ. Но ето нови групи, носят последните новини от София; къпани от дъжда по всички правила, сериозни и навъсени.
към текста >>
Вадим от раниците сухи
дрехи
и предлагаме на новодошлите, като им наливаме горещ чай.
Мокри, мокри до кости. Зъзнем, зъбите ни тракат от студ. Но ето нови групи, носят последните новини от София; къпани от дъжда по всички правила, сериозни и навъсени. Но, братя доброволци, намират от някъде сухи клекови клони и спасяват положението. Огънят буйно запламтява; почва да се вдига от нас пара на облаци и да се сгряват ръцете и нозете ни.
Вадим от раниците сухи
дрехи
и предлагаме на новодошлите, като им наливаме горещ чай.
Това поразведря навъсените им чела, извиква усмивка на лицата им. Но дъждът не спира, мъглите все по-гъсти и по-студени припадат край нас. Студът прониква чак до мозъка на костите. Шегата на страна! Нищо вече не помага, нито огън, нито чай.
към текста >>
От
дрехите
ни се вдига мъгла от пара, а нов дъжд обилно ни залива.
Но дъждът не спира, мъглите все по-гъсти и по-студени припадат край нас. Студът прониква чак до мозъка на костите. Шегата на страна! Нищо вече не помага, нито огън, нито чай. Зъб със зъб не може да се намести.
От
дрехите
ни се вдига мъгла от пара, а нов дъжд обилно ни залива.
Нощта преваля. Време е за тръгване. Членовете ни са вковани от студ, а как ще пътуваме из непрогледната нощ? Как ще излезем на глава с пронизващия студ и дали ще видим изгрева от Мусалла? Като че ли примираме - като че ли се сковаваме вече и всичко свършва до тук...- На Молитва!
към текста >>
Дрехите
ни се изсушиха на огъня.
Още веднъж, още веднъж... И пак ни обгърна дълбока непроницаема нощ. За миг над нас се яви надеждата в радостно предзнаменование, като да ни извика: „Дерзайте, дерзайте! ” С някакъв нов прилив от сили, сякаш стоплени от тая чудна надежда се разотиваме, като се вглеждаме един в друг весели и обнадеждени. Яви се буен вятър. Нещо се разправяше с мъглите, нещо им гълчеше...Дъждът престана.
Дрехите
ни се изсушиха на огъня.
Готови сме за път. Нагоре по стръмната пътека, наредени близо един зад друг потегля нашият малък народ. Напред ни води светлия ацетиленов фенер. И тая дълга върволица приличаше в нощта на змия с глава, осветлена от голяма огнена глава. Къде сме, нищо се не вижда.
към текста >>
Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете новите, празничните си
дрехи
.
Дишайте дълбоко, спокойно, бавно, ако искате работите ви да се нареждат добре. Къде е Господ? - Навсякъде. Бог е във въздуха, в светлината, във водата и в храната. Следователно, ако не можете да приемате въздуха, светлината, водата и храната правилно, нищо не можете да постигнете.
Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете новите, празничните си
дрехи
.
Това са велики процеси, за извършването на които се иска будност и велико съзнание. Празничните дрехи подразбират свято отношение към тези процеси. В това стои новото в света. Обичайте баща си и майка си, обичайте братята и сестрите си, приятелите си, всички хора, но над всичко поставете любовта си към Бога. Каквито жертви и да са направили хората за вас, никой не е направил това, което Бог е направил.
към текста >>
Празничните
дрехи
подразбират свято отношение към тези процеси.
- Навсякъде. Бог е във въздуха, в светлината, във водата и в храната. Следователно, ако не можете да приемате въздуха, светлината, водата и храната правилно, нищо не можете да постигнете. Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете новите, празничните си дрехи. Това са велики процеси, за извършването на които се иска будност и велико съзнание.
Празничните
дрехи
подразбират свято отношение към тези процеси.
В това стои новото в света. Обичайте баща си и майка си, обичайте братята и сестрите си, приятелите си, всички хора, но над всичко поставете любовта си към Бога. Каквито жертви и да са направили хората за вас, никой не е направил това, което Бог е направил. Който вярва в Него и Го люби, той свети. Усъмни ли се в Него и престане ли да Го люби, той веднага потъмнява.
към текста >>
50.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август
, 13.08.1924 г.
” Някой се хвали, че пристигнал с „лимузина”, но тъй го друскала, че всичко го боли...„Ставай”, „ставай”, подканят ни вече за път и наша милост малко поотпочинали и с изсушени
дрехи
пак потегляме.Мъглите не се вдигат.
Той е сграмадил всред полето много сухи дърва, които трупа върху огъня и чака пътници, да ги огрее и насърчи.Криво-ляво налягваме край огъня, унесени в приятна дрямка. Ала може ли да се спи, когато след малко ето ти още екскурзианти със смях и викове пристигат. Запалиха още един огън, развикват се; опознаване в тъмнината: „А бе, ти ли си, кога дойде! ” или „Хей, по гласа те познах, бей! Я кажи окъпа ли и тебе дъжда?
” Някой се хвали, че пристигнал с „лимузина”, но тъй го друскала, че всичко го боли...„Ставай”, „ставай”, подканят ни вече за път и наша милост малко поотпочинали и с изсушени
дрехи
пак потегляме.Мъглите не се вдигат.
Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите. Опитваме се да прескачаме буйния поток. Ето ти го д-р Г. се засили и цоп, всред реката. Смях... Едвам го измъкваме.
към текста >>
Дигна се пара от
дрехите
му.
В мрачината вече се изрязват високи голи скали. Лазим по стръмно. Изведнъж лумват огньове - като духове се движат сенки около него. Но „духовете” крещят от радост срещу ни. Докторът се намести до огъня.
Дигна се пара от
дрехите
му.
Мълчаливо взе да се обръща на вси страни, докато не се почувствува съвършено сух и затоплен. После гордо се заразхожда из навалицата, като разправяше нещо за „звездите”. Не зная кога ги видя горкият, дали сега, или когато протягаше към огъня босите нозе.Развиделява се. Няма вече мъгли. Ето го Мусалла, но още далечен и недостъпен.
към текста >>
Дрехите
ни увисват от влага.
Но те вървяха през пустинята и тях водеше Мойсей, а тука е рай и ни води Учителят на Любовта. Така че, ние сме по-щастливо ново племе, следователно и по-велико.Тук при това горното езеро ще се нощува. Плътно ни обгръщат мъгли. Студен вятър докара дъжд, дребен, тих, непрекъсващ. Наклаждаме огньове от мокрия клек, но той само пуши, пуща вода и - толкоз.
Дрехите
ни увисват от влага.
Ръцете ни са вдървени от студ, но кой се грижи за това, щом като Мусалла ни гледа и Учителят е с нас.Стъмня се. Дъждът пада, усилва се и бразди езерото, цяло бяло от мъгли. Мокри, мокри до кости. Зъзнем, зъбите ни тракат от студ. Но ето нови групи, носят последните новини от София; къпани от дъжда по всички правила, сериозни и навъсени.
към текста >>
Вадим от раниците сухи
дрехи
и предлагаме на новодошлите, като им наливаме горещ чай.
Мокри, мокри до кости. Зъзнем, зъбите ни тракат от студ. Но ето нови групи, носят последните новини от София; къпани от дъжда по всички правила, сериозни и навъсени. Но, братя доброволци, намират от някъде сухи клекови клони и спасяват положението. Огънят буйно запламтява; почва да се вдига от нас пара на облаци и да се сгряват ръцете и нозете ни.
Вадим от раниците сухи
дрехи
и предлагаме на новодошлите, като им наливаме горещ чай.
Това поразведря навъсените им чела, извиква усмивка на лицата им. Но дъждът не спира, мъглите все по-гъсти и по-студени припадат край нас. Студът прониква чак до мозъка на костите. Шегата на страна! Нищо вече не помага, нито огън, нито чай.
към текста >>
От
дрехите
ни се вдига мъгла от пара, а нов дъжд обилно ни залива.
Но дъждът не спира, мъглите все по-гъсти и по-студени припадат край нас. Студът прониква чак до мозъка на костите. Шегата на страна! Нищо вече не помага, нито огън, нито чай. Зъб със зъб не може да се намести.
От
дрехите
ни се вдига мъгла от пара, а нов дъжд обилно ни залива.
Нощта преваля. Време е за тръгване. Членовете ни са вковани от студ, а как ще пътуваме из непрогледната нощ? Как ще излезем на глава с пронизващия студ и дали ще видим изгрева от Мусалла? Като че ли примираме - като че ли се сковаваме вече и всичко свършва до тук...- На Молитва!
към текста >>
Дрехите
ни се изсушиха на огъня.
Още веднъж, още веднъж... И пак ни обгърна дълбока непроницаема нощ. За миг над нас се яви надеждата в радостно предзнаменование, като да ни извика: „Дерзайте, дерзайте! ” С някакъв нов прилив от сили, сякаш стоплени от тая чудна надежда се разотиваме, като се вглеждаме един в друг весели и обнадеждени. Яви се буен вятър. Нещо се разправяше с мъглите, нещо им гълчеше...Дъждът престана.
Дрехите
ни се изсушиха на огъня.
Готови сме за път. Нагоре по стръмната пътека, наредени близо един зад друг потегля нашият малък народ. Напред ни води светлия ацетиленов фенер. И тая дълга върволица приличаше в нощта на змия с глава, осветлена от голяма огнена глава. Къде сме, нищо се не вижда.
към текста >>
Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете новите, празничните си
дрехи
.
Дишайте дълбоко, спокойно, бавно, ако искате работите ви да се нареждат добре. Къде е Господ? - Навсякъде. Бог е във въздуха, в светлината, във водата и в храната. Следователно, ако не можете да приемате въздуха, светлината, водата и храната правилно, нищо не можете да постигнете.
Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете новите, празничните си
дрехи
.
Това са велики процеси, за извършването на които се иска будност и велико съзнание. Празничните дрехи подразбират свято отношение към тези процеси. В това стои новото в света. Обичайте баща си и майка си, обичайте братята и сестрите си, приятелите си, всички хора, но над всичко поставете любовта си към Бога. Каквито жертви и да са направили хората за вас, никой не е направил това, което Бог е направил.
към текста >>
Празничните
дрехи
подразбират свято отношение към тези процеси.
- Навсякъде. Бог е във въздуха, в светлината, във водата и в храната. Следователно, ако не можете да приемате въздуха, светлината, водата и храната правилно, нищо не можете да постигнете. Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете новите, празничните си дрехи. Това са велики процеси, за извършването на които се иска будност и велико съзнание.
Празничните
дрехи
подразбират свято отношение към тези процеси.
В това стои новото в света. Обичайте баща си и майка си, обичайте братята и сестрите си, приятелите си, всички хора, но над всичко поставете любовта си към Бога. Каквито жертви и да са направили хората за вас, никой не е направил това, което Бог е направил. Който вярва в Него и Го люби, той свети. Усъмни ли се в Него и престане ли да Го люби, той веднага потъмнява.
към текста >>
51.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август
, 14.08.1924 г.
” Някой се хвали, че пристигнал с „лимузина”, но тъй го друскала, че всичко го боли...„Ставай”, „ставай”, подканят ни вече за път и наша милост малко поотпочинали и с изсушени
дрехи
пак потегляме.Мъглите не се вдигат.
Той е сграмадил всред полето много сухи дърва, които трупа върху огъня и чака пътници, да ги огрее и насърчи.Криво-ляво налягваме край огъня, унесени в приятна дрямка. Ала може ли да се спи, когато след малко ето ти още екскурзианти със смях и викове пристигат. Запалиха още един огън, развикват се; опознаване в тъмнината: „А бе, ти ли си, кога дойде! ” или „Хей, по гласа те познах, бей! Я кажи окъпа ли и тебе дъжда?
” Някой се хвали, че пристигнал с „лимузина”, но тъй го друскала, че всичко го боли...„Ставай”, „ставай”, подканят ни вече за път и наша милост малко поотпочинали и с изсушени
дрехи
пак потегляме.Мъглите не се вдигат.
Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите. Опитваме се да прескачаме буйния поток. Ето ти го д-р Г. се засили и цоп, всред реката. Смях... Едвам го измъкваме.
към текста >>
Дигна се пара от
дрехите
му.
В мрачината вече се изрязват високи голи скали. Лазим по стръмно. Изведнъж лумват огньове - като духове се движат сенки около него. Но „духовете” крещят от радост срещу ни. Докторът се намести до огъня.
Дигна се пара от
дрехите
му.
Мълчаливо взе да се обръща на вси страни, докато не се почувствува съвършено сух и затоплен. После гордо се заразхожда из навалицата, като разправяше нещо за „звездите”. Не зная кога ги видя горкият, дали сега, или когато протягаше към огъня босите нозе.Развиделява се. Няма вече мъгли. Ето го Мусалла, но още далечен и недостъпен.
към текста >>
Дрехите
ни увисват от влага.
Но те вървяха през пустинята и тях водеше Мойсей, а тука е рай и ни води Учителят на Любовта. Така че, ние сме по-щастливо ново племе, следователно и по-велико.Тук при това горното езеро ще се нощува. Плътно ни обгръщат мъгли. Студен вятър докара дъжд, дребен, тих, непрекъсващ. Наклаждаме огньове от мокрия клек, но той само пуши, пуща вода и - толкоз.
Дрехите
ни увисват от влага.
Ръцете ни са вдървени от студ, но кой се грижи за това, щом като Мусалла ни гледа и Учителят е с нас.Стъмня се. Дъждът пада, усилва се и бразди езерото, цяло бяло от мъгли. Мокри, мокри до кости. Зъзнем, зъбите ни тракат от студ. Но ето нови групи, носят последните новини от София; къпани от дъжда по всички правила, сериозни и навъсени.
към текста >>
Вадим от раниците сухи
дрехи
и предлагаме на новодошлите, като им наливаме горещ чай.
Мокри, мокри до кости. Зъзнем, зъбите ни тракат от студ. Но ето нови групи, носят последните новини от София; къпани от дъжда по всички правила, сериозни и навъсени. Но, братя доброволци, намират от някъде сухи клекови клони и спасяват положението. Огънят буйно запламтява; почва да се вдига от нас пара на облаци и да се сгряват ръцете и нозете ни.
Вадим от раниците сухи
дрехи
и предлагаме на новодошлите, като им наливаме горещ чай.
Това поразведря навъсените им чела, извиква усмивка на лицата им. Но дъждът не спира, мъглите все по-гъсти и по-студени припадат край нас. Студът прониква чак до мозъка на костите. Шегата на страна! Нищо вече не помага, нито огън, нито чай.
към текста >>
От
дрехите
ни се вдига мъгла от пара, а нов дъжд обилно ни залива.
Но дъждът не спира, мъглите все по-гъсти и по-студени припадат край нас. Студът прониква чак до мозъка на костите. Шегата на страна! Нищо вече не помага, нито огън, нито чай. Зъб със зъб не може да се намести.
От
дрехите
ни се вдига мъгла от пара, а нов дъжд обилно ни залива.
Нощта преваля. Време е за тръгване. Членовете ни са вковани от студ, а как ще пътуваме из непрогледната нощ? Как ще излезем на глава с пронизващия студ и дали ще видим изгрева от Мусалла? Като че ли примираме - като че ли се сковаваме вече и всичко свършва до тук...- На Молитва!
към текста >>
Дрехите
ни се изсушиха на огъня.
Още веднъж, още веднъж... И пак ни обгърна дълбока непроницаема нощ. За миг над нас се яви надеждата в радостно предзнаменование, като да ни извика: „Дерзайте, дерзайте! ” С някакъв нов прилив от сили, сякаш стоплени от тая чудна надежда се разотиваме, като се вглеждаме един в друг весели и обнадеждени. Яви се буен вятър. Нещо се разправяше с мъглите, нещо им гълчеше...Дъждът престана.
Дрехите
ни се изсушиха на огъня.
Готови сме за път. Нагоре по стръмната пътека, наредени близо един зад друг потегля нашият малък народ. Напред ни води светлия ацетиленов фенер. И тая дълга върволица приличаше в нощта на змия с глава, осветлена от голяма огнена глава. Къде сме, нищо се не вижда.
към текста >>
Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете новите, празничните си
дрехи
.
Дишайте дълбоко, спокойно, бавно, ако искате работите ви да се нареждат добре. Къде е Господ? - Навсякъде. Бог е във въздуха, в светлината, във водата и в храната. Следователно, ако не можете да приемате въздуха, светлината, водата и храната правилно, нищо не можете да постигнете.
Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете новите, празничните си
дрехи
.
Това са велики процеси, за извършването на които се иска будност и велико съзнание. Празничните дрехи подразбират свято отношение към тези процеси. В това стои новото в света. Обичайте баща си и майка си, обичайте братята и сестрите си, приятелите си, всички хора, но над всичко поставете любовта си към Бога. Каквито жертви и да са направили хората за вас, никой не е направил това, което Бог е направил.
към текста >>
Празничните
дрехи
подразбират свято отношение към тези процеси.
- Навсякъде. Бог е във въздуха, в светлината, във водата и в храната. Следователно, ако не можете да приемате въздуха, светлината, водата и храната правилно, нищо не можете да постигнете. Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете новите, празничните си дрехи. Това са велики процеси, за извършването на които се иска будност и велико съзнание.
Празничните
дрехи
подразбират свято отношение към тези процеси.
В това стои новото в света. Обичайте баща си и майка си, обичайте братята и сестрите си, приятелите си, всички хора, но над всичко поставете любовта си към Бога. Каквито жертви и да са направили хората за вас, никой не е направил това, което Бог е направил. Който вярва в Него и Го люби, той свети. Усъмни ли се в Него и престане ли да Го люби, той веднага потъмнява.
към текста >>
52.
Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 31 август
, 31.08.1924 г.
Един пример: Един брат оставя в едно семейство старите си
дрехи
, за да се благославяло.
Нямаме нужда от материалното. Това е противоречието. Това е постоянна борба на духа с материята, тя съществува и духа трябва да се повдигне. Възгледите на хората се различават. Болните и здравите имат различни възгледи по разните въпроси от идентичен характер и се явяват противоречията в живота.В братството голямата свобода, която имаме, се използува лошо - това не е право - това е изнасилвание, измъчване на някои от братята, от подобно криво разбирание на някои членове на обществото.
Един пример: Един брат оставя в едно семейство старите си
дрехи
, за да се благославяло.
Аз не обичам да давам стари дрехи. На един брат дадох едно старо палто при дъжд. Той не ми го повърна. Взе ми едни сандали, не ги върна, но му задигнаха посред бял ден ново палто за 1200 лева и други дрехи. Това непослушание завлече неговите дрехи.
към текста >>
Аз не обичам да давам стари
дрехи
.
Това е противоречието. Това е постоянна борба на духа с материята, тя съществува и духа трябва да се повдигне. Възгледите на хората се различават. Болните и здравите имат различни възгледи по разните въпроси от идентичен характер и се явяват противоречията в живота.В братството голямата свобода, която имаме, се използува лошо - това не е право - това е изнасилвание, измъчване на някои от братята, от подобно криво разбирание на някои членове на обществото. Един пример: Един брат оставя в едно семейство старите си дрехи, за да се благославяло.
Аз не обичам да давам стари
дрехи
.
На един брат дадох едно старо палто при дъжд. Той не ми го повърна. Взе ми едни сандали, не ги върна, но му задигнаха посред бял ден ново палто за 1200 лева и други дрехи. Това непослушание завлече неговите дрехи. Моите скрито взети сандали, завлякоха му новите дрехи комплект посред бял ден от палатката в „Баучер".
към текста >>
Взе ми едни сандали, не ги върна, но му задигнаха посред бял ден ново палто за 1200 лева и други
дрехи
.
Болните и здравите имат различни възгледи по разните въпроси от идентичен характер и се явяват противоречията в живота.В братството голямата свобода, която имаме, се използува лошо - това не е право - това е изнасилвание, измъчване на някои от братята, от подобно криво разбирание на някои членове на обществото. Един пример: Един брат оставя в едно семейство старите си дрехи, за да се благославяло. Аз не обичам да давам стари дрехи. На един брат дадох едно старо палто при дъжд. Той не ми го повърна.
Взе ми едни сандали, не ги върна, но му задигнаха посред бял ден ново палто за 1200 лева и други
дрехи
.
Това непослушание завлече неговите дрехи. Моите скрито взети сандали, завлякоха му новите дрехи комплект посред бял ден от палатката в „Баучер". Това не е толкова неморално, че ги е взел, но непослушанието му.Ако ли дадете обещание, трябва да го изпълните заради Бога, да не се охули името му, името Божие. Ще продадете всичко, но обещанието си ще изпълните. Питам ви: Разбойници хващат вашия син и искат откуп 200,000 лева.
към текста >>
Това непослушание завлече неговите
дрехи
.
Един пример: Един брат оставя в едно семейство старите си дрехи, за да се благославяло. Аз не обичам да давам стари дрехи. На един брат дадох едно старо палто при дъжд. Той не ми го повърна. Взе ми едни сандали, не ги върна, но му задигнаха посред бял ден ново палто за 1200 лева и други дрехи.
Това непослушание завлече неговите
дрехи
.
Моите скрито взети сандали, завлякоха му новите дрехи комплект посред бял ден от палатката в „Баучер". Това не е толкова неморално, че ги е взел, но непослушанието му.Ако ли дадете обещание, трябва да го изпълните заради Бога, да не се охули името му, името Божие. Ще продадете всичко, но обещанието си ще изпълните. Питам ви: Разбойници хващат вашия син и искат откуп 200,000 лева. Ще продадете къщата си и ще ги дадеш - това ще е резултат от едно неизпълнено обещание.
към текста >>
Моите скрито взети сандали, завлякоха му новите
дрехи
комплект посред бял ден от палатката в „Баучер".
Аз не обичам да давам стари дрехи. На един брат дадох едно старо палто при дъжд. Той не ми го повърна. Взе ми едни сандали, не ги върна, но му задигнаха посред бял ден ново палто за 1200 лева и други дрехи. Това непослушание завлече неговите дрехи.
Моите скрито взети сандали, завлякоха му новите
дрехи
комплект посред бял ден от палатката в „Баучер".
Това не е толкова неморално, че ги е взел, но непослушанието му.Ако ли дадете обещание, трябва да го изпълните заради Бога, да не се охули името му, името Божие. Ще продадете всичко, но обещанието си ще изпълните. Питам ви: Разбойници хващат вашия син и искат откуп 200,000 лева. Ще продадете къщата си и ще ги дадеш - това ще е резултат от едно неизпълнено обещание. Трябва да се изпълни всяко дадено обещание, даже и колкото и неприятно да е било.Материалното богатство на един човек е отглас на неговото духовно състояние.
към текста >>
53.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 26 февруари
, 26.02.1925 г.
Нито обущата, нито
дрехите
ни са както трябва, защото сме излезли с най-обикновено облекло в планината.
А това показва, че царят е в двореца. Ние минахме и заминахме, само поздравихме войника с едно „добър ден". Войникът вижда, че една група минава нагоре в планината и съобщава на царя. Изказването беше трудно. А ние не бяхме се екипирали добре.
Нито обущата, нито
дрехите
ни са както трябва, защото сме излезли с най-обикновено облекло в планината.
А сестрите са с дълги поли, които се влачат, залепва се снега по тях, размразява се, после пак замръзва и висят разни висулки от лед и ледени бучки по тях. Като вървят дрехите им дрънкат от ледените парчета. При туй Боян Боев, който куцаше с единия крак, ходеше много бавно. Аз трябваше да вървя пред него, за да разбивам пъртината, за да може той да се движи. Онези, които вървяха най-напред бърже се изморяваха и се сменявахме.
към текста >>
Като вървят
дрехите
им дрънкат от ледените парчета.
Войникът вижда, че една група минава нагоре в планината и съобщава на царя. Изказването беше трудно. А ние не бяхме се екипирали добре. Нито обущата, нито дрехите ни са както трябва, защото сме излезли с най-обикновено облекло в планината. А сестрите са с дълги поли, които се влачат, залепва се снега по тях, размразява се, после пак замръзва и висят разни висулки от лед и ледени бучки по тях.
Като вървят
дрехите
им дрънкат от ледените парчета.
При туй Боян Боев, който куцаше с единия крак, ходеше много бавно. Аз трябваше да вървя пред него, за да разбивам пъртината, за да може той да се движи. Онези, които вървяха най-напред бърже се изморяваха и се сменявахме. Значи върви някой известно време напред и разбива пъртината, но се изморява много бърже, защото където е бил стария сняг, като стигнеш до него той пропада и ти хлътваш и стигаш до пояса. Беше много трудно и до обед не можахме да стигнем до скалата.
към текста >>
54.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 27 февруари.Среща с цар Борис
, 27.02.1925 г.
Нито обущата, нито
дрехите
ни са както трябва, защото сме излезли с най-обикновено облекло в планината.
А това показва, че царят е в двореца. Ние минахме и заминахме, само поздравихме войника с едно „добър ден". Войникът вижда, че една група минава нагоре в планината и съобщава на царя. Изказването беше трудно. А ние не бяхме се екипирали добре.
Нито обущата, нито
дрехите
ни са както трябва, защото сме излезли с най-обикновено облекло в планината.
А сестрите са с дълги поли, които се влачат, залепва се снега по тях, размразява се, после пак замръзва и висят разни висулки от лед и ледени бучки по тях. Като вървят дрехите им дрънкат от ледените парчета. При туй Боян Боев, който куцаше с единия крак, ходеше много бавно. Аз трябваше да вървя пред него, за да разбивам пъртината, за да може той да се движи. Онези, които вървяха най-напред бърже се изморяваха и се сменявахме.
към текста >>
Като вървят
дрехите
им дрънкат от ледените парчета.
Войникът вижда, че една група минава нагоре в планината и съобщава на царя. Изказването беше трудно. А ние не бяхме се екипирали добре. Нито обущата, нито дрехите ни са както трябва, защото сме излезли с най-обикновено облекло в планината. А сестрите са с дълги поли, които се влачат, залепва се снега по тях, размразява се, после пак замръзва и висят разни висулки от лед и ледени бучки по тях.
Като вървят
дрехите
им дрънкат от ледените парчета.
При туй Боян Боев, който куцаше с единия крак, ходеше много бавно. Аз трябваше да вървя пред него, за да разбивам пъртината, за да може той да се движи. Онези, които вървяха най-напред бърже се изморяваха и се сменявахме. Значи върви някой известно време напред и разбива пъртината, но се изморява много бърже, защото където е бил стария сняг, като стигнеш до него той пропада и ти хлътваш и стигаш до пояса. Беше много трудно и до обед не можахме да стигнем до скалата.
към текста >>
55.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1925 г.
Дрехите
ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина.
Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ.
Дрехите
ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина.
От време на време се чува отсечено: „Почивка! ” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация. Като че ли нещо сладко ти шепне в душата: „Не бой се!
към текста >>
Нозете ни гмичкат във вода,
дрехите
висят мокри, но всички сме доволни.
Назъбените скали безспирно се оглеждат в тях и всякога се питат где изчезна прежната им хубост, когато Мусалла се издигаше пред самаго Бога, а самите те бяха обвити с величествени вековни гори. Но, мълчат езерата и нищо не им казват.Стар е Мусалла, много е стар! Никаква растителност няма вече по голия му лоб. Величествената му някога дреха покрита с красиви гори и цветя, днес е изпораздрана от сипеи, отдето се провиждат голите скали, които все още крепят мощния му стан.Доле димят огньове. Като мравки край тях се движат човеци.
Нозете ни гмичкат във вода,
дрехите
висят мокри, но всички сме доволни.
Онова мълчание, което ни е изпълнило, сякаш е непрекъсната молитва към величието и милостта на Твореца. Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле почивка, чай, сушене на дрехи покрай големите огнища. Учителят, гледайки барометъра си каза, че и утре времето ще бъде все същото. Показа се слънцето, сякаш гузно. Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем.
към текста >>
Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле почивка, чай, сушене на
дрехи
покрай големите огнища.
Никаква растителност няма вече по голия му лоб. Величествената му някога дреха покрита с красиви гори и цветя, днес е изпораздрана от сипеи, отдето се провиждат голите скали, които все още крепят мощния му стан.Доле димят огньове. Като мравки край тях се движат човеци. Нозете ни гмичкат във вода, дрехите висят мокри, но всички сме доволни. Онова мълчание, което ни е изпълнило, сякаш е непрекъсната молитва към величието и милостта на Твореца.
Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле почивка, чай, сушене на
дрехи
покрай големите огнища.
Учителят, гледайки барометъра си каза, че и утре времето ще бъде все същото. Показа се слънцето, сякаш гузно. Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем. Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят. Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа.
към текста >>
Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха
дрехите
.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем.
Нозете ни гмичкат във вода, дрехите висят мокри, но всички сме доволни. Онова мълчание, което ни е изпълнило, сякаш е непрекъсната молитва към величието и милостта на Твореца. Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле почивка, чай, сушене на дрехи покрай големите огнища. Учителят, гледайки барометъра си каза, че и утре времето ще бъде все същото. Показа се слънцето, сякаш гузно.
Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха
дрехите
.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем.
Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят. Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа. Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот. Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата). От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му?
към текста >>
56.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1925 г.
Дрехите
ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина.
Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ.
Дрехите
ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина.
От време на време се чува отсечено: „Почивка! ” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация. Като че ли нещо сладко ти шепне в душата: „Не бой се!
към текста >>
Нозете ни гмичкат във вода,
дрехите
висят мокри, но всички сме доволни.
Назъбените скали безспирно се оглеждат в тях и всякога се питат где изчезна прежната им хубост, когато Мусалла се издигаше пред самаго Бога, а самите те бяха обвити с величествени вековни гори. Но, мълчат езерата и нищо не им казват.Стар е Мусалла, много е стар! Никаква растителност няма вече по голия му лоб. Величествената му някога дреха покрита с красиви гори и цветя, днес е изпораздрана от сипеи, отдето се провиждат голите скали, които все още крепят мощния му стан.Доле димят огньове. Като мравки край тях се движат човеци.
Нозете ни гмичкат във вода,
дрехите
висят мокри, но всички сме доволни.
Онова мълчание, което ни е изпълнило, сякаш е непрекъсната молитва към величието и милостта на Твореца. Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле почивка, чай, сушене на дрехи покрай големите огнища. Учителят, гледайки барометъра си каза, че и утре времето ще бъде все същото. Показа се слънцето, сякаш гузно. Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем.
към текста >>
Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле почивка, чай, сушене на
дрехи
покрай големите огнища.
Никаква растителност няма вече по голия му лоб. Величествената му някога дреха покрита с красиви гори и цветя, днес е изпораздрана от сипеи, отдето се провиждат голите скали, които все още крепят мощния му стан.Доле димят огньове. Като мравки край тях се движат човеци. Нозете ни гмичкат във вода, дрехите висят мокри, но всички сме доволни. Онова мълчание, което ни е изпълнило, сякаш е непрекъсната молитва към величието и милостта на Твореца.
Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле почивка, чай, сушене на
дрехи
покрай големите огнища.
Учителят, гледайки барометъра си каза, че и утре времето ще бъде все същото. Показа се слънцето, сякаш гузно. Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем. Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят. Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа.
към текста >>
Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха
дрехите
.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем.
Нозете ни гмичкат във вода, дрехите висят мокри, но всички сме доволни. Онова мълчание, което ни е изпълнило, сякаш е непрекъсната молитва към величието и милостта на Твореца. Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле почивка, чай, сушене на дрехи покрай големите огнища. Учителят, гледайки барометъра си каза, че и утре времето ще бъде все същото. Показа се слънцето, сякаш гузно.
Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха
дрехите
.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем.
Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят. Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа. Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот. Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата). От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му?
към текста >>
57.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли
, 12.07.1925 г.
Дрехите
ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина.
Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ.
Дрехите
ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина.
От време на време се чува отсечено: „Почивка! ” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация. Като че ли нещо сладко ти шепне в душата: „Не бой се!
към текста >>
Нозете ни гмичкат във вода,
дрехите
висят мокри, но всички сме доволни.
Назъбените скали безспирно се оглеждат в тях и всякога се питат где изчезна прежната им хубост, когато Мусалла се издигаше пред самаго Бога, а самите те бяха обвити с величествени вековни гори. Но, мълчат езерата и нищо не им казват.Стар е Мусалла, много е стар! Никаква растителност няма вече по голия му лоб. Величествената му някога дреха покрита с красиви гори и цветя, днес е изпораздрана от сипеи, отдето се провиждат голите скали, които все още крепят мощния му стан.Доле димят огньове. Като мравки край тях се движат човеци.
Нозете ни гмичкат във вода,
дрехите
висят мокри, но всички сме доволни.
Онова мълчание, което ни е изпълнило, сякаш е непрекъсната молитва към величието и милостта на Твореца. Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле почивка, чай, сушене на дрехи покрай големите огнища. Учителят, гледайки барометъра си каза, че и утре времето ще бъде все същото. Показа се слънцето, сякаш гузно. Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем.
към текста >>
Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле почивка, чай, сушене на
дрехи
покрай големите огнища.
Никаква растителност няма вече по голия му лоб. Величествената му някога дреха покрита с красиви гори и цветя, днес е изпораздрана от сипеи, отдето се провиждат голите скали, които все още крепят мощния му стан.Доле димят огньове. Като мравки край тях се движат човеци. Нозете ни гмичкат във вода, дрехите висят мокри, но всички сме доволни. Онова мълчание, което ни е изпълнило, сякаш е непрекъсната молитва към величието и милостта на Твореца.
Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле почивка, чай, сушене на
дрехи
покрай големите огнища.
Учителят, гледайки барометъра си каза, че и утре времето ще бъде все същото. Показа се слънцето, сякаш гузно. Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем. Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят. Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа.
към текста >>
Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха
дрехите
.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем.
Нозете ни гмичкат във вода, дрехите висят мокри, но всички сме доволни. Онова мълчание, което ни е изпълнило, сякаш е непрекъсната молитва към величието и милостта на Твореца. Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле почивка, чай, сушене на дрехи покрай големите огнища. Учителят, гледайки барометъра си каза, че и утре времето ще бъде все същото. Показа се слънцето, сякаш гузно.
Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха
дрехите
.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем.
Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят. Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа. Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот. Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата). От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му?
към текста >>
58.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли
, 13.07.1925 г.
Дрехите
ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина.
Привечер почна да се разведрява, така до среднощ. Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ.
Дрехите
ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина.
От време на време се чува отсечено: „Почивка! ” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация. Като че ли нещо сладко ти шепне в душата: „Не бой се!
към текста >>
Нозете ни гмичкат във вода,
дрехите
висят мокри, но всички сме доволни.
Назъбените скали безспирно се оглеждат в тях и всякога се питат где изчезна прежната им хубост, когато Мусалла се издигаше пред самаго Бога, а самите те бяха обвити с величествени вековни гори. Но, мълчат езерата и нищо не им казват.Стар е Мусалла, много е стар! Никаква растителност няма вече по голия му лоб. Величествената му някога дреха покрита с красиви гори и цветя, днес е изпораздрана от сипеи, отдето се провиждат голите скали, които все още крепят мощния му стан.Доле димят огньове. Като мравки край тях се движат човеци.
Нозете ни гмичкат във вода,
дрехите
висят мокри, но всички сме доволни.
Онова мълчание, което ни е изпълнило, сякаш е непрекъсната молитва към величието и милостта на Твореца. Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле почивка, чай, сушене на дрехи покрай големите огнища. Учителят, гледайки барометъра си каза, че и утре времето ще бъде все същото. Показа се слънцето, сякаш гузно. Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем.
към текста >>
Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле почивка, чай, сушене на
дрехи
покрай големите огнища.
Никаква растителност няма вече по голия му лоб. Величествената му някога дреха покрита с красиви гори и цветя, днес е изпораздрана от сипеи, отдето се провиждат голите скали, които все още крепят мощния му стан.Доле димят огньове. Като мравки край тях се движат човеци. Нозете ни гмичкат във вода, дрехите висят мокри, но всички сме доволни. Онова мълчание, което ни е изпълнило, сякаш е непрекъсната молитва към величието и милостта на Твореца.
Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле почивка, чай, сушене на
дрехи
покрай големите огнища.
Учителят, гледайки барометъра си каза, че и утре времето ще бъде все същото. Показа се слънцето, сякаш гузно. Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем. Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят. Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа.
към текста >>
Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха
дрехите
.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем.
Нозете ни гмичкат във вода, дрехите висят мокри, но всички сме доволни. Онова мълчание, което ни е изпълнило, сякаш е непрекъсната молитва към величието и милостта на Твореца. Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле почивка, чай, сушене на дрехи покрай големите огнища. Учителят, гледайки барометъра си каза, че и утре времето ще бъде все същото. Показа се слънцето, сякаш гузно.
Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха
дрехите
.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем.
Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят. Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа. Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот. Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата). От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му?
към текста >>
59.
Арестуване на Учителя. Протокол за разпит - София, 21 юли 1925 г.
, 21.07.1925 г.
Тя приготвила куфара с
дрехите
на Учителя, както и нейния.
Приложен е и протокол от разпита на Учителя в полицията. Спомен на Йорданка Жекова: Арест във влака Спомен на Йорданка Жекова 14. АРЕСТ ВЪВ ВЛАКА Един ден Учителят се обръща към Юрданка: „Стягай си багажа, заминаваме за София“.
Тя приготвила куфара с
дрехите
на Учителя, както и нейния.
Сложила храна за из пътя и на другия ден потеглили с влака. А Иван Жеков изпратил телеграма до братята в София да ги посрещнат на гарата. Сутринта рано Юрданка и Учителя се качват на влака, а на Горна Оряховица дошли военни и арестували Учителя и Го свалили на гарата. В София братята чакат на гарата и какво им е било изумлението като виждат, че Юрданка слиза сама с два куфара и допълнителен багаж. А един подхвърлил: „То какво излезе, ние посрещаме Юрданка, а не Учителя“.
към текста >>
60.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай
, 4.03.1926 г.
Тичаме по завет да се преоблечем със сухи
дрехи
и после край огъня пием бавни глътки ароматичен руски чай с много захар и много лимон.
Товарът ни става съвсем излишен. Идва ни да литнем нагоре. И тука ни чака Урс - и тук няколко глътки гореща водица вливат бодрост в жилите ни.Бивака. Точно 10 часа. Чака ни грамаден огън и много чайници с вряла вода.
Тичаме по завет да се преоблечем със сухи
дрехи
и после край огъня пием бавни глътки ароматичен руски чай с много захар и много лимон.
Налягаме по сгорещените камъни и си почиваме като стадо овци. Едни пеят кацнали върху сграмадените скали, други току що пристигат, трети изследват съдържанието на раниците си.Имаме вече истинска чешма. Върху нея тежи могила от сняг. Тя тече обилно и огласява долчинката с бодър глас. Желязното дуло е събрало силната струя, която сега вече знае своя път по долината.Но чудо на чудесата!
към текста >>
61.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък
, 6.05.1926 г.
Събраните й в дуло води с ромона си, като че благодарят на тогова, който стори това и висока чест й даде - така стройно докарана позната и обична в цялата околност да бъде.Пием чай, излягваме се на припек, па оставяме
дрехи
и раници на неколцина и почваме да се изкачваме.
Незабравката мери мегдан с нея, кукувичето също. Напъпил е и здравецът. Скоро и той розов цвят ще развий и ще украси белите скали, нашарени с мъх и лишеи.Чешмичката весело си тече. Може би тя не знае ни отде иде и накъде отива. Но това не прави песента й по-малко весела.
Събраните й в дуло води с ромона си, като че благодарят на тогова, който стори това и висока чест й даде - така стройно докарана позната и обична в цялата околност да бъде.Пием чай, излягваме се на припек, па оставяме
дрехи
и раници на неколцина и почваме да се изкачваме.
Газим по боров клек и боровинкови храсти. Ей ни на самодивската поляна. Коя е тя, кой е, що й сложил това наистина заслужено поетично име, не зная, но вървейки по нея, дишайки аромата на хилядите й цветя, ние се пренасяме неволно от този - в друг свят прекрасен и неземен. Сини цветчета, подобно бисерни капки наръсили зелената ливада. Още по-дребни, розови, подобно карамфилчета гледат с нежни очици небето и в очите им трепка бисер сълзи роса.
към текста >>
В долината слънцето пак надникна от облаците, изсуши
дрехите
ни и лъчезарно залезе на запад.
Пием, пеем и се веселим. От всички кътища на планината ечи песен.Слизаме. Придружава ни ситен дъжд. Измокри ни до кости. Но кого е еня - песните стават по-ритмични и по-бодри.
В долината слънцето пак надникна от облаците, изсуши
дрехите
ни и лъчезарно залезе на запад.
Ливна след него червена светлина и обагри планини и долини с радостен блясък.Да, сега е друг повей и в природата, и в мене... Сега, а преди 2-3 дена, не беше така, не, не беше. Но всичко пак се обърна на добро -всичко, без най-малко изключение. Но нека да разкажа какво се случи тогава, защото още не ми се спи, а „това нещо”, беше знаменито.Да, тия дни тръгнах за Витоша. Изморих се много по дългия Драгалевски път. Едвам се допирам до „Зеленка” и „Вади душа”, и морна легнах на моравата.
към текста >>
62.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Кирил и Методий 24 май 1926 г. Ел Шадай
, 24.05.1926 г.
Завчас изсуши
дрехите
по нас и като, че нищо не е било, почна пак, даже още по-ласкаво да ни се усмихва.
Слънцето се скрива в тъмни бездни - в дън земя, като че не е и било.Никой не бяга, никой не търси заслон. Напротив. „Майският дъжд е цяла благодат, казва Учителят - трябва да платите, казва, за такава чест.”До кости сме мокри. Излива се на потоци дъжд от облаците, не само вали, а плиска, носи, къпе...Изведнъж престана. Раздигаха се мъгли. Блесна слънцето.
Завчас изсуши
дрехите
по нас и като, че нищо не е било, почна пак, даже още по-ласкаво да ни се усмихва.
Вдигна се пара от нас; стана ни дваж по-хубаво. Всичко заблестява с още по-голяма красота и свежест след това.Чува се цигулка - в тих жизнерадостен ритъм.Изкачваме се на самодивската поляна и пак в концентрични кръга върху земята, водими от Учителя, почваме ония тайнствени гребания на прана и седящи гимнастически упражнения, чиято благодат вече познаваме. Слънцето пък сега, се чуди как да ни зарадва. След като добре изсуши дрехите ни, сега като с примрежени очи зад едно пълно облаче почна да ни придружава. Упражненията направихме под меките му топлящи лъчи.Пак се засъбираха облаците, пак из зад Резньовете заканително се зъбят към нас.
към текста >>
След като добре изсуши
дрехите
ни, сега като с примрежени очи зад едно пълно облаче почна да ни придружава.
Блесна слънцето. Завчас изсуши дрехите по нас и като, че нищо не е било, почна пак, даже още по-ласкаво да ни се усмихва. Вдигна се пара от нас; стана ни дваж по-хубаво. Всичко заблестява с още по-голяма красота и свежест след това.Чува се цигулка - в тих жизнерадостен ритъм.Изкачваме се на самодивската поляна и пак в концентрични кръга върху земята, водими от Учителя, почваме ония тайнствени гребания на прана и седящи гимнастически упражнения, чиято благодат вече познаваме. Слънцето пък сега, се чуди как да ни зарадва.
След като добре изсуши
дрехите
ни, сега като с примрежени очи зад едно пълно облаче почна да ни придружава.
Упражненията направихме под меките му топлящи лъчи.Пак се засъбираха облаците, пак из зад Резньовете заканително се зъбят към нас. Тъмни гиганти по нечий магически знак се събират и заканително си шушнат. Закапват редки едри капки. Спира за миг, пак започва - капка по капка... Едвам смогваме да се нахраним и ето почва небивал ураганен дъжд. Виж ти, каква била мрежицата на слънцето; то се е смяло тогава зад този вуал, защото ние си помислихме, че всичко вече е минало.Да, днес е понеделник.
към текста >>
Дрехите
увиснали тежки от дъжда; да ги извием - поток ще ливне... Мокри до кости, но весели, весели.
Закапват редки едри капки. Спира за миг, пак започва - капка по капка... Едвам смогваме да се нахраним и ето почва небивал ураганен дъжд. Виж ти, каква била мрежицата на слънцето; то се е смяло тогава зад този вуал, защото ние си помислихме, че всичко вече е минало.Да, днес е понеделник. Както жените чистят на този ден, така и природата днес прави голямо чистене. Нозете ни гмичкат във вода.
Дрехите
увиснали тежки от дъжда; да ги извием - поток ще ливне... Мокри до кости, но весели, весели.
Значи, още едно майско къпане.Слизаме - близо 170 души. Отиде си дъжда. Дрехите изсъхнаха по гърбовете ни. Радост! Весела гълчава, песни.Благодарим ти, бурьо, гърме, светкавицо, облаци, ветре, дъждо. Вие внесохте у нас бодрост и сила, които иначе нямаше да получим.
към текста >>
Дрехите
изсъхнаха по гърбовете ни. Радост!
Както жените чистят на този ден, така и природата днес прави голямо чистене. Нозете ни гмичкат във вода. Дрехите увиснали тежки от дъжда; да ги извием - поток ще ливне... Мокри до кости, но весели, весели. Значи, още едно майско къпане.Слизаме - близо 170 души. Отиде си дъжда.
Дрехите
изсъхнаха по гърбовете ни. Радост!
Весела гълчава, песни.Благодарим ти, бурьо, гърме, светкавицо, облаци, ветре, дъждо. Вие внесохте у нас бодрост и сила, които иначе нямаше да получим. Ти си винаги мила за нас, свята природо; и в ясни и мрачни дни, и в топли и студени дни. Винаги те обичаме. Със сладък спомен в сърцата си за чаровното утро и прекрасния ден между нежните полски и планински цветя, понели в гърдите си и животворния плисък на дъжда, ние, синове на таз земя, слизаме сега към долината, изпълнени с радост.Слънцето вече не се показа.
към текста >>
63.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1926 г.
Обличаме се с дебели
дрехи
и се приготвяме за сън.
Как мощно и красиво ечи тук нашия хор! Чувството непосредствено се излива като невинна детска песен. В нея се чувствува и възторг, и хвала, и дълбока благодарност към Оногова, който така мъдро е наредил света и е дал разум на своите създания да се радват на неговите непостижими творения. Звездите блестят с нежно потрепване. Сякаш и те се молят, и те благодарят за нещо заедно с нас.
Обличаме се с дебели
дрехи
и се приготвяме за сън.
Не, не е студено! Сякаш това са обятията на благодатна Витоша, която ни познава, която тука ни щади... Зора е веч! Прекрасната Венус предвещава близкото утро.Върховете се обливат в розови лъчи. Снежният връх трепти от радост при утринната си одежда. Като че ли той пее и песента му подобно чист балсам пада върху треви и цветя, извори и човеци.
към текста >>
То завчас изсушава мокрите ни
дрехи
от които се вдига облаци пара.
Заросява дъжд. Дребен, росен, но настойчив, непрекъснат. Милите дъждовни капки! Те идват от ония волни облаци над нас и ни къпят с всичките тия Божии ценности, които иначе са недосегаеми за нас. Той къпе и скалите, милва ги; пада в езерата в диамантени капки и им разказва сказания за надоблачната вие.Слънцето се показва пак.
То завчас изсушава мокрите ни
дрехи
от които се вдига облаци пара.
Срещу нас туристи чужденци. Кокетно са облечени те в леки непромокаеми дрехи и пелерини. Разглеждат ни с любопитство. Щракат ни с фотографски апарати. А ние мокри, кални, с увиснали дрехи от дъжда, с гмичкащи обуща, с неугледни раници и облекла.
към текста >>
Кокетно са облечени те в леки непромокаеми
дрехи
и пелерини.
Милите дъждовни капки! Те идват от ония волни облаци над нас и ни къпят с всичките тия Божии ценности, които иначе са недосегаеми за нас. Той къпе и скалите, милва ги; пада в езерата в диамантени капки и им разказва сказания за надоблачната вие.Слънцето се показва пак. То завчас изсушава мокрите ни дрехи от които се вдига облаци пара. Срещу нас туристи чужденци.
Кокетно са облечени те в леки непромокаеми
дрехи
и пелерини.
Разглеждат ни с любопитство. Щракат ни с фотографски апарати. А ние мокри, кални, с увиснали дрехи от дъжда, с гмичкащи обуща, с неугледни раници и облекла. Но нали сме тъй щастливи! Учителят казва, че този дъжд е много полезен.
към текста >>
А ние мокри, кални, с увиснали
дрехи
от дъжда, с гмичкащи обуща, с неугледни раници и облекла.
То завчас изсушава мокрите ни дрехи от които се вдига облаци пара. Срещу нас туристи чужденци. Кокетно са облечени те в леки непромокаеми дрехи и пелерини. Разглеждат ни с любопитство. Щракат ни с фотографски апарати.
А ние мокри, кални, с увиснали
дрехи
от дъжда, с гмичкащи обуща, с неугледни раници и облекла.
Но нали сме тъй щастливи! Учителят казва, че този дъжд е много полезен. Напоен е с електричество и магнетизъм, и не само, че не се простудява човек от него, напротив - печели... Както растенията с радост всмукват тази влага, също тъй и нашите клетки са докоснати от тази набрана сила в облаците. Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте! ” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме.
към текста >>
Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават
дрехите
ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте!
Щракат ни с фотографски апарати. А ние мокри, кални, с увиснали дрехи от дъжда, с гмичкащи обуща, с неугледни раници и облекла. Но нали сме тъй щастливи! Учителят казва, че този дъжд е много полезен. Напоен е с електричество и магнетизъм, и не само, че не се простудява човек от него, напротив - печели... Както растенията с радост всмукват тази влага, също тъй и нашите клетки са докоснати от тази набрана сила в облаците.
Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават
дрехите
ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте!
” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме. „Чадър тепе” приема и такива гости като нас. „Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен” бодро ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.Родопите, като огромен гигант, тежко е стоварил мощното си тяло всред мъгли и облаци. Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите на „Чадър тепе”. Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен дъжд, за да изкара кръщавката ни по-хубаво!
към текста >>
Провисналите ни от дъжда
дрехи
, смачкани шапки, коси на мокри фитили, гмичкащи кални обуща, наистина ни придават бедствен изглед.
Здравец, високи маргаритки, тинтява, гъби, папрат, буболечки, птички.От голямата скала вече слънцето „надви” на облаците и благоволи да ни придаде по-добър изглед за пред „Чам Кория”. Там и без туй ни считаха загубени с този си „кайфет” [кайфет (каяфет) (тур.) - изглед], а сега отгоре на всичко и - мокри.Чам Кория. Небето отново е ясно и лазурно. Няма облаци, няма мъгли - няма дъжд. Колкото и да искаше да ни услужи слънцето - не успя; не можа да изравни вида ни с богатите спокойни дачници, които с право или без право ни посрещат с нескриваемо съжаление.
Провисналите ни от дъжда
дрехи
, смачкани шапки, коси на мокри фитили, гмичкащи кални обуща, наистина ни придават бедствен изглед.
Но вътрешно всекиму в сърцето пее Рилска муза.Да им завидим ли на тия дряхли домоседи, които не познават нашите радости. Ние сме здрави чеда на планината, калени от нея за нея и за всички трудности на живота - ний сме войници. Така сме бодри, че да кажеха: - Пеша за София! , готови сме и за това.С глъчка и песни накачулваме тежките камиони и при залязващите розови лъчи потегляме. В сумрак минаваме Самоков и се спущаме по гористия път.
към текста >>
64.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1926 г.
Обличаме се с дебели
дрехи
и се приготвяме за сън.
Как мощно и красиво ечи тук нашия хор! Чувството непосредствено се излива като невинна детска песен. В нея се чувствува и възторг, и хвала, и дълбока благодарност към Оногова, който така мъдро е наредил света и е дал разум на своите създания да се радват на неговите непостижими творения. Звездите блестят с нежно потрепване. Сякаш и те се молят, и те благодарят за нещо заедно с нас.
Обличаме се с дебели
дрехи
и се приготвяме за сън.
Не, не е студено! Сякаш това са обятията на благодатна Витоша, която ни познава, която тука ни щади... Зора е веч! Прекрасната Венус предвещава близкото утро.Върховете се обливат в розови лъчи. Снежният връх трепти от радост при утринната си одежда. Като че ли той пее и песента му подобно чист балсам пада върху треви и цветя, извори и човеци.
към текста >>
То завчас изсушава мокрите ни
дрехи
от които се вдига облаци пара.
Заросява дъжд. Дребен, росен, но настойчив, непрекъснат. Милите дъждовни капки! Те идват от ония волни облаци над нас и ни къпят с всичките тия Божии ценности, които иначе са недосегаеми за нас. Той къпе и скалите, милва ги; пада в езерата в диамантени капки и им разказва сказания за надоблачната вие.Слънцето се показва пак.
То завчас изсушава мокрите ни
дрехи
от които се вдига облаци пара.
Срещу нас туристи чужденци. Кокетно са облечени те в леки непромокаеми дрехи и пелерини. Разглеждат ни с любопитство. Щракат ни с фотографски апарати. А ние мокри, кални, с увиснали дрехи от дъжда, с гмичкащи обуща, с неугледни раници и облекла.
към текста >>
Кокетно са облечени те в леки непромокаеми
дрехи
и пелерини.
Милите дъждовни капки! Те идват от ония волни облаци над нас и ни къпят с всичките тия Божии ценности, които иначе са недосегаеми за нас. Той къпе и скалите, милва ги; пада в езерата в диамантени капки и им разказва сказания за надоблачната вие.Слънцето се показва пак. То завчас изсушава мокрите ни дрехи от които се вдига облаци пара. Срещу нас туристи чужденци.
Кокетно са облечени те в леки непромокаеми
дрехи
и пелерини.
Разглеждат ни с любопитство. Щракат ни с фотографски апарати. А ние мокри, кални, с увиснали дрехи от дъжда, с гмичкащи обуща, с неугледни раници и облекла. Но нали сме тъй щастливи! Учителят казва, че този дъжд е много полезен.
към текста >>
А ние мокри, кални, с увиснали
дрехи
от дъжда, с гмичкащи обуща, с неугледни раници и облекла.
То завчас изсушава мокрите ни дрехи от които се вдига облаци пара. Срещу нас туристи чужденци. Кокетно са облечени те в леки непромокаеми дрехи и пелерини. Разглеждат ни с любопитство. Щракат ни с фотографски апарати.
А ние мокри, кални, с увиснали
дрехи
от дъжда, с гмичкащи обуща, с неугледни раници и облекла.
Но нали сме тъй щастливи! Учителят казва, че този дъжд е много полезен. Напоен е с електричество и магнетизъм, и не само, че не се простудява човек от него, напротив - печели... Както растенията с радост всмукват тази влага, също тъй и нашите клетки са докоснати от тази набрана сила в облаците. Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте! ” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме.
към текста >>
Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават
дрехите
ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте!
Щракат ни с фотографски апарати. А ние мокри, кални, с увиснали дрехи от дъжда, с гмичкащи обуща, с неугледни раници и облекла. Но нали сме тъй щастливи! Учителят казва, че този дъжд е много полезен. Напоен е с електричество и магнетизъм, и не само, че не се простудява човек от него, напротив - печели... Както растенията с радост всмукват тази влага, също тъй и нашите клетки са докоснати от тази набрана сила в облаците.
Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават
дрехите
ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте!
” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме. „Чадър тепе” приема и такива гости като нас. „Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен” бодро ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.Родопите, като огромен гигант, тежко е стоварил мощното си тяло всред мъгли и облаци. Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите на „Чадър тепе”. Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен дъжд, за да изкара кръщавката ни по-хубаво!
към текста >>
Провисналите ни от дъжда
дрехи
, смачкани шапки, коси на мокри фитили, гмичкащи кални обуща, наистина ни придават бедствен изглед.
Здравец, високи маргаритки, тинтява, гъби, папрат, буболечки, птички.От голямата скала вече слънцето „надви” на облаците и благоволи да ни придаде по-добър изглед за пред „Чам Кория”. Там и без туй ни считаха загубени с този си „кайфет” [кайфет (каяфет) (тур.) - изглед], а сега отгоре на всичко и - мокри.Чам Кория. Небето отново е ясно и лазурно. Няма облаци, няма мъгли - няма дъжд. Колкото и да искаше да ни услужи слънцето - не успя; не можа да изравни вида ни с богатите спокойни дачници, които с право или без право ни посрещат с нескриваемо съжаление.
Провисналите ни от дъжда
дрехи
, смачкани шапки, коси на мокри фитили, гмичкащи кални обуща, наистина ни придават бедствен изглед.
Но вътрешно всекиму в сърцето пее Рилска муза.Да им завидим ли на тия дряхли домоседи, които не познават нашите радости. Ние сме здрави чеда на планината, калени от нея за нея и за всички трудности на живота - ний сме войници. Така сме бодри, че да кажеха: - Пеша за София! , готови сме и за това.С глъчка и песни накачулваме тежките камиони и при залязващите розови лъчи потегляме. В сумрак минаваме Самоков и се спущаме по гористия път.
към текста >>
65.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли
, 12.07.1926 г.
Обличаме се с дебели
дрехи
и се приготвяме за сън.
Как мощно и красиво ечи тук нашия хор! Чувството непосредствено се излива като невинна детска песен. В нея се чувствува и възторг, и хвала, и дълбока благодарност към Оногова, който така мъдро е наредил света и е дал разум на своите създания да се радват на неговите непостижими творения. Звездите блестят с нежно потрепване. Сякаш и те се молят, и те благодарят за нещо заедно с нас.
Обличаме се с дебели
дрехи
и се приготвяме за сън.
Не, не е студено! Сякаш това са обятията на благодатна Витоша, която ни познава, която тука ни щади... Зора е веч! Прекрасната Венус предвещава близкото утро.Върховете се обливат в розови лъчи. Снежният връх трепти от радост при утринната си одежда. Като че ли той пее и песента му подобно чист балсам пада върху треви и цветя, извори и човеци.
към текста >>
То завчас изсушава мокрите ни
дрехи
от които се вдига облаци пара.
Заросява дъжд. Дребен, росен, но настойчив, непрекъснат. Милите дъждовни капки! Те идват от ония волни облаци над нас и ни къпят с всичките тия Божии ценности, които иначе са недосегаеми за нас. Той къпе и скалите, милва ги; пада в езерата в диамантени капки и им разказва сказания за надоблачната вие.Слънцето се показва пак.
То завчас изсушава мокрите ни
дрехи
от които се вдига облаци пара.
Срещу нас туристи чужденци. Кокетно са облечени те в леки непромокаеми дрехи и пелерини. Разглеждат ни с любопитство. Щракат ни с фотографски апарати. А ние мокри, кални, с увиснали дрехи от дъжда, с гмичкащи обуща, с неугледни раници и облекла.
към текста >>
Кокетно са облечени те в леки непромокаеми
дрехи
и пелерини.
Милите дъждовни капки! Те идват от ония волни облаци над нас и ни къпят с всичките тия Божии ценности, които иначе са недосегаеми за нас. Той къпе и скалите, милва ги; пада в езерата в диамантени капки и им разказва сказания за надоблачната вие.Слънцето се показва пак. То завчас изсушава мокрите ни дрехи от които се вдига облаци пара. Срещу нас туристи чужденци.
Кокетно са облечени те в леки непромокаеми
дрехи
и пелерини.
Разглеждат ни с любопитство. Щракат ни с фотографски апарати. А ние мокри, кални, с увиснали дрехи от дъжда, с гмичкащи обуща, с неугледни раници и облекла. Но нали сме тъй щастливи! Учителят казва, че този дъжд е много полезен.
към текста >>
А ние мокри, кални, с увиснали
дрехи
от дъжда, с гмичкащи обуща, с неугледни раници и облекла.
То завчас изсушава мокрите ни дрехи от които се вдига облаци пара. Срещу нас туристи чужденци. Кокетно са облечени те в леки непромокаеми дрехи и пелерини. Разглеждат ни с любопитство. Щракат ни с фотографски апарати.
А ние мокри, кални, с увиснали
дрехи
от дъжда, с гмичкащи обуща, с неугледни раници и облекла.
Но нали сме тъй щастливи! Учителят казва, че този дъжд е много полезен. Напоен е с електричество и магнетизъм, и не само, че не се простудява човек от него, напротив - печели... Както растенията с радост всмукват тази влага, също тъй и нашите клетки са докоснати от тази набрана сила в облаците. Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте! ” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме.
към текста >>
Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават
дрехите
ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте!
Щракат ни с фотографски апарати. А ние мокри, кални, с увиснали дрехи от дъжда, с гмичкащи обуща, с неугледни раници и облекла. Но нали сме тъй щастливи! Учителят казва, че този дъжд е много полезен. Напоен е с електричество и магнетизъм, и не само, че не се простудява човек от него, напротив - печели... Както растенията с радост всмукват тази влага, също тъй и нашите клетки са докоснати от тази набрана сила в облаците.
Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават
дрехите
ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте!
” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме. „Чадър тепе” приема и такива гости като нас. „Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен” бодро ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.Родопите, като огромен гигант, тежко е стоварил мощното си тяло всред мъгли и облаци. Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите на „Чадър тепе”. Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен дъжд, за да изкара кръщавката ни по-хубаво!
към текста >>
Провисналите ни от дъжда
дрехи
, смачкани шапки, коси на мокри фитили, гмичкащи кални обуща, наистина ни придават бедствен изглед.
Здравец, високи маргаритки, тинтява, гъби, папрат, буболечки, птички.От голямата скала вече слънцето „надви” на облаците и благоволи да ни придаде по-добър изглед за пред „Чам Кория”. Там и без туй ни считаха загубени с този си „кайфет” [кайфет (каяфет) (тур.) - изглед], а сега отгоре на всичко и - мокри.Чам Кория. Небето отново е ясно и лазурно. Няма облаци, няма мъгли - няма дъжд. Колкото и да искаше да ни услужи слънцето - не успя; не можа да изравни вида ни с богатите спокойни дачници, които с право или без право ни посрещат с нескриваемо съжаление.
Провисналите ни от дъжда
дрехи
, смачкани шапки, коси на мокри фитили, гмичкащи кални обуща, наистина ни придават бедствен изглед.
Но вътрешно всекиму в сърцето пее Рилска муза.Да им завидим ли на тия дряхли домоседи, които не познават нашите радости. Ние сме здрави чеда на планината, калени от нея за нея и за всички трудности на живота - ний сме войници. Така сме бодри, че да кажеха: - Пеша за София! , готови сме и за това.С глъчка и песни накачулваме тежките камиони и при залязващите розови лъчи потегляме. В сумрак минаваме Самоков и се спущаме по гористия път.
към текста >>
66.
Учителя дава песента 'Давай, давай' - гр.София
, 28.12.1926 г.
Каква е разликата: ако дадеш скъсани обуща или дадеш нови
дрехи
, ако дадеш пресен хляб или дадеш мухлясал хляб.
Половината от динята разделяш на трима души, а другата половина оставяш за себе си. Мислите ли, че човек, който дава 3⁄4 на другите, а останалото задържа за себе си е добър давач? Какво разбирате под думата „давай“? В най-простата форма какво разбирате под думата „давай“? Дойде някой просяк може да му дадеш нещо.
Каква е разликата: ако дадеш скъсани обуща или дадеш нови
дрехи
, ако дадеш пресен хляб или дадеш мухлясал хляб.
Запример, вие понякога пеете, но сте неразположен. На какво мяза неразположението? Каква музика е то? Мухлясала музика е неразположението. После музиката може да мяза на сухари, трябва да ги топиш във вода, а музиката може да мяза на топъл хляб, току що изваден от пещта.
към текста >>
67.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Ел Шадай. Благовещение
, 7.04.1927 г.
Преобличаме се как да е с по-сухи
дрехи
и се приближаваме до скъпото огнище, цяло обкичено с чайници, гюмчета, кани, джезвета.
Реката лудо бучи; бие се, пени се, шуми и стремглаво се спуска по коритото. Мъглите започват да се гонят от небето. Слизат върху земята, обгръщат я и почват да танцуват върху нея. После тичат към града и го покриват с дебела черга.Неусетно се изкачваме „у дома”, на Ел Шедар. Там горят няколко огнища, гдето ни чака нашата спасителка врялата водица.
Преобличаме се как да е с по-сухи
дрехи
и се приближаваме до скъпото огнище, цяло обкичено с чайници, гюмчета, кани, джезвета.
Почва щедрата гощавка. Налята е горещата вода в бялото емайлирано канче. Спуща се в него чайната лъжичка, що след малко оцветява водата и я прави ароматична. Слагат се вътре няколко бучки захар, що завчас се стопява. После се отрязва дебело резанче лимон, постисва се с два пръста над чашата и се пуща в нея.
към текста >>
68.
Построяване на Салона на Изгрева
, 07.1927 г.
Само с една раница и
дрехите
на гърба, и при различни времена.
На езерата отидохме с влак до Дупница, после с кола, имаше такива за транспорт до Сепарево и оттам пеш нагоре. В.К.: Кой бе този, който откри 7-те Рилски езера и започнахте да ходите там? Е.А.: От 1922 год. до 1929 год. ходехме на Мусала и там прекарвахме пак така без палатки, без нищо.
Само с една раница и
дрехите
на гърба, и при различни времена.
И при дъжд и при буря, и при всяко време бяхме там..Но двама братя или трима, единият беше Симеон Симеонов, един адвокат от Стара Загора, не си спомням името му, бяха отишли на езерата през 1928 год. И тогава брат Симеонов казва на Учителя: „Учителю, ще Ви заведа на езерата, ще Ви харесат. И тогава Учителят се съгласи и отидохме на езерата. И така ни заведе всички през 1929 год. на 7-те Рилски езера.
към текста >>
Кои насядали, кои налягали, само с
дрехите
на гърба си.
Беше още същата година, когато братството летува в Горското училище в Боровец. Ние направихме първата обща екскурзия до Мусала. Тогава всички бяхме само с раници на гръб, почти без какъвто и да е екип. Прекарахме около 4-5 дни край огньове. Лагерът ни беше при най-долното езеро под Мусала и цялата нощ прекарахме край огъня.
Кои насядали, кои налягали, само с
дрехите
на гърба си.
При същите условия беше и Учителя. И Той прекарваше нощите, но Той не лягаше до огъня, а далеч настрана. Следващите години пак всяко лято отивахме на Мусала. Само, че времето се менеше. Някога отивахме при дъжд, при вятър, при буря.
към текста >>
Никой не се разболява, макар че повечето били с летни
дрехи
.
Те били извозени с камиони (покрити и открити) до Чамкория (Боровец). Започва изкачването към хижа "Мусала". На 28 август вали сняг и снежната покривка достига 40-50 сантиметра. Запалените огньове горят край Мусаленското езеро и по- голямата част от братята и сестрите осъмват при огньовете. Изкачването на връх Мусала е проведено въпреки дълбокия сняг.
Никой не се разболява, макар че повечето били с летни
дрехи
.
Много от тях за пръв път се качват на планина и нямат представа какви са изискванията за планински туризъм. Още през 1926 година, в съборните беседи, изнесени на "Изгрева", се говори за построен салон, но това се отнася за салона на ул. "Оборище" 14. Този събор започва на 22 август и продължава до 29 август, включително. Тогава за четири дни, е била построена само една стая с едно антре - постройка, която се прилепи на следващата година до новопостроения салон.
към текста >>
69.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Петровден
, 12.07.1927 г.
,Да става каквото ще, думаме си, не сме захар да се стопим; все Петровден е, нищо няма да ни стане.И наистина кратък бе този дъжд и бързо изсъхнаха
дрехите
по гърбовете ни, но колко силен, проливен бе!
Горките му „Дорчо” и „Белчо”, дръгливи стари коне обтягат шии, едвам пристъпят напред. Когато от съжаление искахме да слезем, конярчето ни казва: „Те се преструват, знаете ли колко тегличи са! ” Взимаме думите му за истина и весело запяхме, зер, нозете ни си почиваха. В каручката се возехме само четирма души; покрай нас профучаха няколко автомобила с наши хора, а и пешеходци не малко минаха край нас.Дъждът ни заплиска още по шосето. Тънките ни рокли залепнаха по нас, чадъри и мушами нямахме никакви.
,Да става каквото ще, думаме си, не сме захар да се стопим; все Петровден е, нищо няма да ни стане.И наистина кратък бе този дъжд и бързо изсъхнаха
дрехите
по гърбовете ни, но колко силен, проливен бе!
Мътилката се оттегли и от небето, като че и не била. Небето пак ни загледа с лазурно чисти очи, като че се извиняваше за неочакваната баня. Колко весело ни бе в каруцата! Чувствувахме се особено важни, така возени да оглеждаме околността и да й се радваме. Тая наша радост личеше у всички, защото по туй време страшна бе горещината в София.
към текста >>
Не бях сама, като мене имаше доста „неразумни деви”, които не си взели връхни
дрехи
.
Ето я Голямата мечка, също и Малката. „Орион” е засилил всичките си ламби, грее всред другите звезди, като разкошно тежко украшение. Като гледам тия блестящи светила, неволно се замислям за земните владетели и правя сравнение между това що виждат очите ми и техните украсени диадеми...Постоплих се от чая и се примъквам до един от огньовете, защото трябваше, според Учителя, няколко огнища, за да могат всички да бъдат запазени от студа. Как тракат зъбите ми при моята тънка бяла рокличка. Та кой е мислил, че ще ядеш и такава попара, и то навръх Петровден.
Не бях сама, като мене имаше доста „неразумни деви”, които не си взели връхни
дрехи
.
В града пещ, а тук, едва ли не зимен студ... И тъй като зъзнех неволно си мислех за вълнената си пюскюлия шапчица, за моето бяло кожухченце, за онази ми ти дебела плетена рокля, но... Цяла нощ си ги представях мислено, тяхната приятна мекота, дължина, широчина и цвят... Ах, що не са ми сега тук! Ние помръзналите налягахме как да е край едно огнище. Сложих главата си върху нещо, но то после изведнъж се дръпна и смал не си счупих главата от камъка. После нещо ме ритна по гърба, цяла отскочих. Притиснати сънени люде се бранеха кой как можеше.
към текста >>
70.
Учителя присъства на събора, 1927 - София. Седми ден - 25 август
, 25.08.1927 г.
1. Мото: Който победи, той ще се облече в бели
дрехи
./три пъти/
8. Седми съборен ден 25 август 1927 година, четвъртък - „Изгрев" Времето - югоизточен вятър. В 3 часа и половина сутринта - всички на поляната. В 4 часа дойде Учителят.Размишление.
1. Мото: Който победи, той ще се облече в бели
дрехи
./три пъти/
2. Добрата молитва. 3. „В начало бе Словото". 4. Отче наш.5. Гимнастически упражнения. 6. Концентрични кръгове/сестрите 5 вътрешни кръга, братята 2 външни/.
към текста >>
71.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август
, 27.08.1927 г.
Никой не се разболява, макар че повечето били с летни
дрехи
.
Те били извозени с камиони (покрити и открити) до Чамкория (Боровец). Започва изкачването към хижа "Мусала". На 28 август вали сняг и снежната покривка достига 40-50 сантиметра. Запалените огньове горят край Мусаленското езеро и по- голямата част от братята и сестрите осъмват при огньовете. Изкачването на връх Мусала е проведено въпреки дълбокия сняг.
Никой не се разболява, макар че повечето били с летни
дрехи
.
Много от тях за пръв път се качват на планина и нямат представа какви са изискванията за планински туризъм. За тази екскурзия може да се прочете в следните спомени: 1. Построяване на братския салон на "Изгрева" Галилей Величков (1911-1985) 2. Мусалла, 31 август 1927 г., сряда, [Рила]Олга Славчева
към текста >>
Никой не се разболява, макар че повечето били с летни
дрехи
.
Те били извозени с камиони (покрити и открити) до Чамкория (Боровец). Започва изкачването към хижа "Мусала". На 28 август вали сняг и снежната покривка достига 40-50 сантиметра. Запалените огньове горят край Мусаленското езеро и по- голямата част от братята и сестрите осъмват при огньовете. Изкачването на връх Мусала е проведено въпреки дълбокия сняг.
Никой не се разболява, макар че повечето били с летни
дрехи
.
Много от тях за пръв път се качват на планина и нямат представа какви са изискванията за планински туризъм. Още през 1926 година, в съборните беседи, изнесени на "Изгрева", се говори за построен салон, но това се отнася за салона на ул. "Оборище" 14. Този събор започва на 22 август и продължава до 29 август, включително. Тогава за четири дни, е била построена само една стая с едно антре - постройка, която се прилепи на следващата година до новопостроения салон.
към текста >>
Ние наистина, гледани отстрана нямахме изискания вид на туриста -
дрехите
ни - как да е, също и обувките, а също и нашите торби, мрежи и раници за провизии... Но, ако можеха да надникнат в сърцата ни, о, никой, и най-последния по възторг и издържливост не би отстъпил и на най-добрия изпечен турист.Дванадесет пълни, претъпкани камиона с туристи.
„Лудост” - мълви една оксиженирана дама с гъсто червисани устни. Или пък - друг: „Този човек (за Учителя) ще умори тия нещастници”. И още колко недружелюбни възклицания се отправиха от тия „избраници”, които можеха по месец-два да се разхождат по „Песъко” и да харчат парите си. Каква злоба се лъскаше от очите на стар пенсиониран големец и неговата подобно квачка бабичка. В този миг те виждаха в нас едва ли не съчетано злото на целия свят, едва ли не причина за всички световни злощастия, олицетворение даже на всичко глупаво, назадничаво и дори престъпно...Горките!
Ние наистина, гледани отстрана нямахме изискания вид на туриста -
дрехите
ни - как да е, също и обувките, а също и нашите торби, мрежи и раници за провизии... Но, ако можеха да надникнат в сърцата ни, о, никой, и най-последния по възторг и издържливост не би отстъпил и на най-добрия изпечен турист.Дванадесет пълни, претъпкани камиона с туристи.
Всичката прах до тук се полепила по нас, защото камионите следваха един след друг и никак не ги беше еня, че пътниците им ще развалят фасона си.С нас пътуваха и селяни от Айтоско, Старозагорско и Видинско. Първите са облечени с широките си потури, омотали кръст с ален пояс деветолактен. Носеха си и ямурлук... Загорските селянки пътуваха със своите широки вълнени рокли и пъстри везани престилки, като че ли отиваха на църква. Горките, някои обути с лъскавите си чехлички, па като видяха, че с тях не се излиза на глава, изуха се боси и затепаха по пътя с напуканите си яки нозе...Напред! Нагоре!
към текста >>
Дрехите
ни отрупани със сняг.
Тъй го нарече Учителя преди години, тъй си му и остана името. Казват, при ведро небе, то тъй прекрасно и нежно блестяло наистина, като същинско Божие Око. В него най-хубаво се отразява небесната радост и благост. Сега то е тъмно, почти черно. Като че ли потънало в дълбока размисъл и тайна.Влагата ни просмуква.
Дрехите
ни отрупани със сняг.
Нозете гмичкат в пробитите обувки, но душата е пълна с възторг и богоговение. Затоплихме се, въпреки студа.Как се изкачихме горе, как се намерихме на върха? Боже! Боже! Учителят погледна дали всички са се изкачили и после каза да изпеем: „Един си ти, мой Мусалла!
към текста >>
Наистина трябва да сме представлявали любопитна гледка с тия повлечени мокри
дрехи
и кални обуща, че на тълпи се събираха да ни гледат.
Сърцата ни са пълни с толкоз възторг, с толкоз радост, че готови сме да минем и „през строя”.Камионите ни чакат. Качваме се като същински завоеватели. След малко ето ни пред Самоков. Купуваме си круши, пресен хляб, ябълки. Направихме им хубав пазар.
Наистина трябва да сме представлявали любопитна гледка с тия повлечени мокри
дрехи
и кални обуща, че на тълпи се събираха да ни гледат.
Кой наметнат със скъсано платнище, кой с мокър шал, тежки от вода одеяла. Дъждът секна. Небето се разведри. Млад месечко изви рогче и звездите ласкаво се показаха. С песни и викове потегляме за нашата София.
към текста >>
На широко разстлана жар - за миг изсъхват
дрехите
и обувките ни, и ние, като че нищо не ни било, се спуснахме да помагаме на новопристигащите.
Посрещат ни с песни. Отвориха всички електрически ламби. Блесна целият „Изгрев”.Но що да видим. Пред школата накладени грамадни огньове... Целият двор облъхнат от приятна топлина. Високите пламъци от сухите метрови стволове осветяваха с приказна светлина и без това празнично осветения двор.
На широко разстлана жар - за миг изсъхват
дрехите
и обувките ни, и ние, като че нищо не ни било, се спуснахме да помагаме на новопристигащите.
От разперените ямурлуци се вдига облак пара.Всеки пи чай доволно. Всекиму се даде гореща вода за нозете, за обливане. Ечи от радост веселия народ. Всички трудности от пътя се преобърнаха в тържество.„Изгрев” ечеше от: „Един си ти, мой Мусалла! ” с такава жар, с такова вдъхновение, че излезе вярно, какво „съкровището” горе е намерено.Лицата изпущат зари от радост.
към текста >>
72.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август
, 28.08.1927 г.
Никой не се разболява, макар че повечето били с летни
дрехи
.
Те били извозени с камиони (покрити и открити) до Чамкория (Боровец). Започва изкачването към хижа "Мусала". На 28 август вали сняг и снежната покривка достига 40-50 сантиметра. Запалените огньове горят край Мусаленското езеро и по- голямата част от братята и сестрите осъмват при огньовете. Изкачването на връх Мусала е проведено въпреки дълбокия сняг.
Никой не се разболява, макар че повечето били с летни
дрехи
.
Много от тях за пръв път се качват на планина и нямат представа какви са изискванията за планински туризъм. За тази екскурзия може да се прочете в следните спомени: 1. Построяване на братския салон на "Изгрева" Галилей Величков (1911-1985) 2. Мусалла, 31 август 1927 г., сряда, [Рила]Олга Славчева
към текста >>
Никой не се разболява, макар че повечето били с летни
дрехи
.
Те били извозени с камиони (покрити и открити) до Чамкория (Боровец). Започва изкачването към хижа "Мусала". На 28 август вали сняг и снежната покривка достига 40-50 сантиметра. Запалените огньове горят край Мусаленското езеро и по- голямата част от братята и сестрите осъмват при огньовете. Изкачването на връх Мусала е проведено въпреки дълбокия сняг.
Никой не се разболява, макар че повечето били с летни
дрехи
.
Много от тях за пръв път се качват на планина и нямат представа какви са изискванията за планински туризъм. Още през 1926 година, в съборните беседи, изнесени на "Изгрева", се говори за построен салон, но това се отнася за салона на ул. "Оборище" 14. Този събор започва на 22 август и продължава до 29 август, включително. Тогава за четири дни, е била построена само една стая с едно антре - постройка, която се прилепи на следващата година до новопостроения салон.
към текста >>
Ние наистина, гледани отстрана нямахме изискания вид на туриста -
дрехите
ни - как да е, също и обувките, а също и нашите торби, мрежи и раници за провизии... Но, ако можеха да надникнат в сърцата ни, о, никой, и най-последния по възторг и издържливост не би отстъпил и на най-добрия изпечен турист.Дванадесет пълни, претъпкани камиона с туристи.
„Лудост” - мълви една оксиженирана дама с гъсто червисани устни. Или пък - друг: „Този човек (за Учителя) ще умори тия нещастници”. И още колко недружелюбни възклицания се отправиха от тия „избраници”, които можеха по месец-два да се разхождат по „Песъко” и да харчат парите си. Каква злоба се лъскаше от очите на стар пенсиониран големец и неговата подобно квачка бабичка. В този миг те виждаха в нас едва ли не съчетано злото на целия свят, едва ли не причина за всички световни злощастия, олицетворение даже на всичко глупаво, назадничаво и дори престъпно...Горките!
Ние наистина, гледани отстрана нямахме изискания вид на туриста -
дрехите
ни - как да е, също и обувките, а също и нашите торби, мрежи и раници за провизии... Но, ако можеха да надникнат в сърцата ни, о, никой, и най-последния по възторг и издържливост не би отстъпил и на най-добрия изпечен турист.Дванадесет пълни, претъпкани камиона с туристи.
Всичката прах до тук се полепила по нас, защото камионите следваха един след друг и никак не ги беше еня, че пътниците им ще развалят фасона си.С нас пътуваха и селяни от Айтоско, Старозагорско и Видинско. Първите са облечени с широките си потури, омотали кръст с ален пояс деветолактен. Носеха си и ямурлук... Загорските селянки пътуваха със своите широки вълнени рокли и пъстри везани престилки, като че ли отиваха на църква. Горките, някои обути с лъскавите си чехлички, па като видяха, че с тях не се излиза на глава, изуха се боси и затепаха по пътя с напуканите си яки нозе...Напред! Нагоре!
към текста >>
Дрехите
ни отрупани със сняг.
Тъй го нарече Учителя преди години, тъй си му и остана името. Казват, при ведро небе, то тъй прекрасно и нежно блестяло наистина, като същинско Божие Око. В него най-хубаво се отразява небесната радост и благост. Сега то е тъмно, почти черно. Като че ли потънало в дълбока размисъл и тайна.Влагата ни просмуква.
Дрехите
ни отрупани със сняг.
Нозете гмичкат в пробитите обувки, но душата е пълна с възторг и богоговение. Затоплихме се, въпреки студа.Как се изкачихме горе, как се намерихме на върха? Боже! Боже! Учителят погледна дали всички са се изкачили и после каза да изпеем: „Един си ти, мой Мусалла!
към текста >>
Наистина трябва да сме представлявали любопитна гледка с тия повлечени мокри
дрехи
и кални обуща, че на тълпи се събираха да ни гледат.
Сърцата ни са пълни с толкоз възторг, с толкоз радост, че готови сме да минем и „през строя”.Камионите ни чакат. Качваме се като същински завоеватели. След малко ето ни пред Самоков. Купуваме си круши, пресен хляб, ябълки. Направихме им хубав пазар.
Наистина трябва да сме представлявали любопитна гледка с тия повлечени мокри
дрехи
и кални обуща, че на тълпи се събираха да ни гледат.
Кой наметнат със скъсано платнище, кой с мокър шал, тежки от вода одеяла. Дъждът секна. Небето се разведри. Млад месечко изви рогче и звездите ласкаво се показаха. С песни и викове потегляме за нашата София.
към текста >>
На широко разстлана жар - за миг изсъхват
дрехите
и обувките ни, и ние, като че нищо не ни било, се спуснахме да помагаме на новопристигащите.
Посрещат ни с песни. Отвориха всички електрически ламби. Блесна целият „Изгрев”.Но що да видим. Пред школата накладени грамадни огньове... Целият двор облъхнат от приятна топлина. Високите пламъци от сухите метрови стволове осветяваха с приказна светлина и без това празнично осветения двор.
На широко разстлана жар - за миг изсъхват
дрехите
и обувките ни, и ние, като че нищо не ни било, се спуснахме да помагаме на новопристигащите.
От разперените ямурлуци се вдига облак пара.Всеки пи чай доволно. Всекиму се даде гореща вода за нозете, за обливане. Ечи от радост веселия народ. Всички трудности от пътя се преобърнаха в тържество.„Изгрев” ечеше от: „Един си ти, мой Мусалла! ” с такава жар, с такова вдъхновение, че излезе вярно, какво „съкровището” горе е намерено.Лицата изпущат зари от радост.
към текста >>
73.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите
, 1.11.1927 г.
Аз говоря за
дрехите
на ангелите.
Тази жена е посрещнала Господа. Вземайте пример от хубавото, откъдето и да е то. Вие тук на Земята сте като в театър. И се храните от трошиците на невидимия свят. Някой път ще ви дадем да видите какво нещо е човек облечен, че да не го збравите никога.
Аз говоря за
дрехите
на ангелите.
Данаил видял един ангел, облечен в бяла дреха и препасан ( сьс златен пояс... Има и друга материя, с която човек може да се облече. Един брат помоли: - Учителю, кажете нещо по френология. - Най-напред ще видите контурите на главата - към кой тип спада тя. Седем типа глави има.
към текста >>
74.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Благовещение - 7 април
, 7.04.1928 г.
Гимнастичните упражнения пропъдиха оная вцепененост, настъпила чрез почивката, след излета ни нагоре...
Дрехите
ни натегнали от вода.
Ние трябва от там да го пропъдим за вечни времена. Нас работа ни чака. Ние сме новите бунтовници за просвета и духовна свобода! Да се освободи човешкият дух от своето вековно робство, да възкръсне към нов, свободен и щастлив живот.Вали дъжд не на шега. Дребен, тих, напоителен.
Гимнастичните упражнения пропъдиха оная вцепененост, настъпила чрез почивката, след излета ни нагоре...
Дрехите
ни натегнали от вода.
Но ние се радваме, че получихме милувката на пролетния дъжд.Случих се наблизо до Учителя. Сама видях благата, що за миг отвред се струпаха пред Него - пакети бисквити, портокал, халва, орехи. Но Той всичко раздава, а яде само пресни репончета и чесън с прясна пита, опечена в пепелта. Как изневиделица пред мен се измъдри топка халва и шепа орехи..., не зная.Сега се сетих за притчата с 12 коша трохи... от 5 хляба. Да, когато любовта е между хората, всички стават щедри и това, което до тогава са считали само свое собствено притежание, в присъствието на Бога в сърцата им раздават го да се попълни навсякъде недоимъка.Това, което някога е било „чудо”, сега разумът го обяснява, че станалото е дело на великата Божия любов, която всред мрака на егоизма тогава е засияла между хората и ги е сближила така, че са споделяли всичко помежду си като братя.Да, „ядоха, наситиха се и дигнаха 12 коша къшеи”.
към текста >>
Пара се вдига от мокрите ни
дрехи
и радост от гърдите ни.
Сама видях благата, що за миг отвред се струпаха пред Него - пакети бисквити, портокал, халва, орехи. Но Той всичко раздава, а яде само пресни репончета и чесън с прясна пита, опечена в пепелта. Как изневиделица пред мен се измъдри топка халва и шепа орехи..., не зная.Сега се сетих за притчата с 12 коша трохи... от 5 хляба. Да, когато любовта е между хората, всички стават щедри и това, което до тогава са считали само свое собствено притежание, в присъствието на Бога в сърцата им раздават го да се попълни навсякъде недоимъка.Това, което някога е било „чудо”, сега разумът го обяснява, че станалото е дело на великата Божия любов, която всред мрака на егоизма тогава е засияла между хората и ги е сближила така, че са споделяли всичко помежду си като братя.Да, „ядоха, наситиха се и дигнаха 12 коша къшеи”. Учителят раздава на тия, които почти нищо нямаха; така че изобилието на едните премина върху нищетата на другите и така благата се изравняват този ден, както и дъжда, както и Словото на Учителя навсякъде проникна.Застанали около огъня пяхме песни.
Пара се вдига от мокрите ни
дрехи
и радост от гърдите ни.
Няколко пъти слънцето се опита да надникне,но не можа. Целият ден, дъждът не спря своята тържествующа песен. Него го чакаха милиарди посеви, семенца, коренчета, тревички и цветя. Той има своята важна задача, която иска навреме да извърши, за да не се посрами пред лицето на Май.Към 3 часа се готвим за път. Заставаме на обща молитва.
към текста >>
75.
Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 10 юли
, 10.07.1928 г.
Затова бързаме да сменим потните си
дрехи
със сухи, чисти.
Вниманието ни най-напред е привлечено от шума на бликащата чешма. Тя е вечната горска певица, която непрекъснато весели нашата гостна. Така весела и щастлива, тя лети надоле из планинските усои да радва треви, цветя и птички. Покрай нея нацъфтели безброй жълтурчета, здравец и къдрава свежа папрат. Но тия хладни усои крият за нас и скрита опасност.
Затова бързаме да сменим потните си
дрехи
със сухи, чисти.
После започва втория номер - пиене ароматичен чай в който изронваме букетчето от набраните ягоди.Сега какво? Пак възход. Покатерваме се отново по стръмното нанагорище към Резньовете. Пътеката лъкатуши по ягодови и боровинкови поля, цветисти кичури от омайниче, папрат, Бабина душица и здравец. Колко е хубаво.
към текста >>
76.
Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 11 юли
, 11.07.1928 г.
Затова бързаме да сменим потните си
дрехи
със сухи, чисти.
Вниманието ни най-напред е привлечено от шума на бликащата чешма. Тя е вечната горска певица, която непрекъснато весели нашата гостна. Така весела и щастлива, тя лети надоле из планинските усои да радва треви, цветя и птички. Покрай нея нацъфтели безброй жълтурчета, здравец и къдрава свежа папрат. Но тия хладни усои крият за нас и скрита опасност.
Затова бързаме да сменим потните си
дрехи
със сухи, чисти.
После започва втория номер - пиене ароматичен чай в който изронваме букетчето от набраните ягоди.Сега какво? Пак възход. Покатерваме се отново по стръмното нанагорище към Резньовете. Пътеката лъкатуши по ягодови и боровинкови поля, цветисти кичури от омайниче, папрат, Бабина душица и здравец. Колко е хубаво.
към текста >>
77.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София
, 9.07.1929 г.
Тук ни чака гъста мъгла, която веднага ни накара да облечем топли
дрехи
.
Той е бистър, буен, чист, като небесната роса. На морав прах се разбива той, падайки върху камъните.Стъпили на мостчето, надвиснали над бистрите пенливи струи, ние му се любуваме. Дълъг път ни чака по пътеки, стръмни възвишения и клекове, дордето нозете ни не стъпват по меката висока трева, която от все сърце сякаш те зове за почивка.Слънчев ден. Небето се прояснява. Пристигаме на Мусаленската хижа.
Тук ни чака гъста мъгла, която веднага ни накара да облечем топли
дрехи
.
Но нашият стан не прекрачи прага на хижата, а се разположи над нея, между двете езера. Лумнаха огньове. Макар и добре облечени, почнахме вече да зъзнем. Всепроникваща влага ни принуждава да смъкнем наушници на калпаците си, да закопчеем добре палтата си и намъкнем дебели ръкавици.Но, невидими добродетелни ръце са насекли голям куп дърва (Борис, Цеко) - сухи коренища и клонак, така че сигурно сме запазени от помръзване. Някой запява.
към текста >>
Топи се върху нас, набива
дрехите
ни с влага.
Така наредени като жерави слизаме надоле. Като наниз от скъпа огърлица се нижат още по-скъпите човешки души, дошли на поклонение в най-величествения храм.Лицата на всички сияят. Като че ли всеки е намерил по нещо скъпо и мило за себе си и бърза да го отнесе завинаги.Опасен наклон. Обвива ни гъста мъгла. Засипва ни дребен скреж.
Топи се върху нас, набива
дрехите
ни с влага.
Божето Око остава зад нас. Скрежът щипе бузите, капе след туй в едри капки... Ей го и другото езеро. Колко е хубаво! Иде ми да нагазя в него и да плувам, плувам. То мами със своето ледено спокойствие, пленява със своята чистота, гали погледа и душата.
към текста >>
Дим се вдига и от съхнещите ни
дрехи
- водните капки излитат от нас.Чай, закуска, обяд.
Колко е хубаво! Иде ми да нагазя в него и да плувам, плувам. То мами със своето ледено спокойствие, пленява със своята чистота, гали погледа и душата. Неволно устните ми шепнат молитва...От бивака се носи висок дим. Обикаляме огньовете.
Дим се вдига и от съхнещите ни
дрехи
- водните капки излитат от нас.Чай, закуска, обяд.
Ново оживление. За дърва! Брадви ехтят, къртят се сухи клекови коренища, сякаш са изсъхнали клони. Носим и трупаме на камара. Вдига се огромен пламък.
към текста >>
Цели покрити в пепел и борови иглици с изпомачкани
дрехи
и жалък вид.
Уж речем да спим край огъня, но студът ни сгърчи на две, на две до болка. Закрием или открием главите си, пак студ и студ. Над нас се оцъклило онова ми ти звездно небе, сякаш ще ни глътне. Нито следа от мъгли и облаци. Доброволни огняри подържат цялата нощ огъня, ала това не пропъди студа.Ех, как да е, осъмнахме.
Цели покрити в пепел и борови иглици с изпомачкани
дрехи
и жалък вид.
Когато отново видяхме Учителя пак се ободрихме, като че ли нищо и не било. И той бил на същия хал при другото огнище. Пита ни как сме прекарали. Шегуваше се с „безопасния” студ, когото наричаше „целително електричество”.Възкачихме се по канарите за молитва. После слязохме за гимнастически упражнения.
към текста >>
Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни
дрехи
... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле.
Собствено, на Учителя се пада тя, защото негова бе идеята да отидем и ги търсим.Колко хубаво, че те се забавиха да поливат цял ден и по месечина Мусалла, че да мога да отида нощем и аз на върха. Беше тъй красиво! Сякаш душата получи посвещение.Легнах и аз. Огньовете буйно горяха и всички наоколо заспали дълбок сън. Но толкоз студено, че едвам имам време и настроение да гледам чаровното брилянтно небе.
Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни
дрехи
... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле.
Каква белина! Каква радост! Събуждам се с някакво богоговейно чувство.Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността. Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха на Мусалла, кой по други върхове, кой на гости от група на група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят. И онзи каменен сфинкс, който от върха е устремил поглед към свещени Мусалла.
към текста >>
Огънят сушеше и едновременно пърлеше
дрехите
ни.
Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала. Камъните се търкаляха с главоломен трясък. Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва. Сега вече не на шега се опълчихме срещу студа с огън и песни, и така по-спокойни дочакваме сутринта. Заваля дребен дъждец.
Огънят сушеше и едновременно пърлеше
дрехите
ни.
Доста дупки имаше вече по дрехите и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме. Безкрайна скръб ме обзема. Струва ми се, че доле ме чака смъртно наказание... Безброй пъти се обръщах към езерния „Олтар”, към Мусалла, към високо извиващия се пушек от нашето изоставено огнище. О, дивно видение на планината! О, свещений Мусалла!
към текста >>
Доста дупки имаше вече по
дрехите
и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме.
Камъните се търкаляха с главоломен трясък. Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва. Сега вече не на шега се опълчихме срещу студа с огън и песни, и така по-спокойни дочакваме сутринта. Заваля дребен дъждец. Огънят сушеше и едновременно пърлеше дрехите ни.
Доста дупки имаше вече по
дрехите
и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме.
Безкрайна скръб ме обзема. Струва ми се, че доле ме чака смъртно наказание... Безброй пъти се обръщах към езерния „Олтар”, към Мусалла, към високо извиващия се пушек от нашето изоставено огнище. О, дивно видение на планината! О, свещений Мусалла! Милвам камъните и плача над цветята.
към текста >>
78.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли
, 10.07.1929 г.
Дим се вдига и от съхнещите ни
дрехи
- водните капки излитат от нас.Чай, закуска, обяд.
Така наредени като жерави слизаме надоле. Като наниз от скъпа огърлица се нижат още по-скъпите човешки души, дошли на поклонение в най-величествения храм. .... От бивака се носи висок дим. Обикаляме огньовете.
Дим се вдига и от съхнещите ни
дрехи
- водните капки излитат от нас.Чай, закуска, обяд.
Ново оживление. За дърва! Брадви ехтят, къртят се сухи клекови коренища, сякаш са изсъхнали клони. Носим и трупаме на камара. Вдига се огромен пламък.
към текста >>
Тук ни чака гъста мъгла, която веднага ни накара да облечем топли
дрехи
.
Той е бистър, буен, чист, като небесната роса. На морав прах се разбива той, падайки върху камъните.Стъпили на мостчето, надвиснали над бистрите пенливи струи, ние му се любуваме. Дълъг път ни чака по пътеки, стръмни възвишения и клекове, дордето нозете ни не стъпват по меката висока трева, която от все сърце сякаш те зове за почивка.Слънчев ден. Небето се прояснява. Пристигаме на Мусаленската хижа.
Тук ни чака гъста мъгла, която веднага ни накара да облечем топли
дрехи
.
Но нашият стан не прекрачи прага на хижата, а се разположи над нея, между двете езера. Лумнаха огньове. Макар и добре облечени, почнахме вече да зъзнем. Всепроникваща влага ни принуждава да смъкнем наушници на калпаците си, да закопчеем добре палтата си и намъкнем дебели ръкавици.Но, невидими добродетелни ръце са насекли голям куп дърва (Борис, Цеко) - сухи коренища и клонак, така че сигурно сме запазени от помръзване. Някой запява.
към текста >>
Топи се върху нас, набива
дрехите
ни с влага.
Така наредени като жерави слизаме надоле. Като наниз от скъпа огърлица се нижат още по-скъпите човешки души, дошли на поклонение в най-величествения храм.Лицата на всички сияят. Като че ли всеки е намерил по нещо скъпо и мило за себе си и бърза да го отнесе завинаги.Опасен наклон. Обвива ни гъста мъгла. Засипва ни дребен скреж.
Топи се върху нас, набива
дрехите
ни с влага.
Божето Око остава зад нас. Скрежът щипе бузите, капе след туй в едри капки... Ей го и другото езеро. Колко е хубаво! Иде ми да нагазя в него и да плувам, плувам. То мами със своето ледено спокойствие, пленява със своята чистота, гали погледа и душата.
към текста >>
Дим се вдига и от съхнещите ни
дрехи
- водните капки излитат от нас.Чай, закуска, обяд.
Колко е хубаво! Иде ми да нагазя в него и да плувам, плувам. То мами със своето ледено спокойствие, пленява със своята чистота, гали погледа и душата. Неволно устните ми шепнат молитва...От бивака се носи висок дим. Обикаляме огньовете.
Дим се вдига и от съхнещите ни
дрехи
- водните капки излитат от нас.Чай, закуска, обяд.
Ново оживление. За дърва! Брадви ехтят, къртят се сухи клекови коренища, сякаш са изсъхнали клони. Носим и трупаме на камара. Вдига се огромен пламък.
към текста >>
Цели покрити в пепел и борови иглици с изпомачкани
дрехи
и жалък вид.
Уж речем да спим край огъня, но студът ни сгърчи на две, на две до болка. Закрием или открием главите си, пак студ и студ. Над нас се оцъклило онова ми ти звездно небе, сякаш ще ни глътне. Нито следа от мъгли и облаци. Доброволни огняри подържат цялата нощ огъня, ала това не пропъди студа.Ех, как да е, осъмнахме.
Цели покрити в пепел и борови иглици с изпомачкани
дрехи
и жалък вид.
Когато отново видяхме Учителя пак се ободрихме, като че ли нищо и не било. И той бил на същия хал при другото огнище. Пита ни как сме прекарали. Шегуваше се с „безопасния” студ, когото наричаше „целително електричество”.Възкачихме се по канарите за молитва. После слязохме за гимнастически упражнения.
към текста >>
Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни
дрехи
... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле.
Собствено, на Учителя се пада тя, защото негова бе идеята да отидем и ги търсим.Колко хубаво, че те се забавиха да поливат цял ден и по месечина Мусалла, че да мога да отида нощем и аз на върха. Беше тъй красиво! Сякаш душата получи посвещение.Легнах и аз. Огньовете буйно горяха и всички наоколо заспали дълбок сън. Но толкоз студено, че едвам имам време и настроение да гледам чаровното брилянтно небе.
Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни
дрехи
... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле.
Каква белина! Каква радост! Събуждам се с някакво богоговейно чувство.Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността. Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха на Мусалла, кой по други върхове, кой на гости от група на група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят. И онзи каменен сфинкс, който от върха е устремил поглед към свещени Мусалла.
към текста >>
Огънят сушеше и едновременно пърлеше
дрехите
ни.
Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала. Камъните се търкаляха с главоломен трясък. Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва. Сега вече не на шега се опълчихме срещу студа с огън и песни, и така по-спокойни дочакваме сутринта. Заваля дребен дъждец.
Огънят сушеше и едновременно пърлеше
дрехите
ни.
Доста дупки имаше вече по дрехите и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме. Безкрайна скръб ме обзема. Струва ми се, че доле ме чака смъртно наказание... Безброй пъти се обръщах към езерния „Олтар”, към Мусалла, към високо извиващия се пушек от нашето изоставено огнище. О, дивно видение на планината! О, свещений Мусалла!
към текста >>
Доста дупки имаше вече по
дрехите
и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме.
Камъните се търкаляха с главоломен трясък. Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва. Сега вече не на шега се опълчихме срещу студа с огън и песни, и така по-спокойни дочакваме сутринта. Заваля дребен дъждец. Огънят сушеше и едновременно пърлеше дрехите ни.
Доста дупки имаше вече по
дрехите
и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме.
Безкрайна скръб ме обзема. Струва ми се, че доле ме чака смъртно наказание... Безброй пъти се обръщах към езерния „Олтар”, към Мусалла, към високо извиващия се пушек от нашето изоставено огнище. О, дивно видение на планината! О, свещений Мусалла! Милвам камъните и плача над цветята.
към текста >>
79.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли
, 11.07.1929 г.
Цели покрити в пепел и борови иглици с изпомачкани
дрехи
и жалък вид.
Същата екскурзия е описана в писмо от Боян Боев. При него - екскурзията е от 9-ти до 17-ти юли. 1. Спомен на Олга Славчева: Мусалла, 9-14 юли 1929 г., [Рила] Извадка от спомена на Олга Славчева за 11 юли. Ех, как да е, осъмнахме.
Цели покрити в пепел и борови иглици с изпомачкани
дрехи
и жалък вид.
Когато отново видяхме Учителя пак се ободрихме, като че ли нищо и не било. И той бил на същия хал при другото огнище. Пита ни как сме прекарали. Шегуваше се с „безопасния” студ, когото наричаше „целително електричество”.Възкачихме се по канарите за молитва. После слязохме за гимнастически упражнения.
към текста >>
Тук ни чака гъста мъгла, която веднага ни накара да облечем топли
дрехи
.
Той е бистър, буен, чист, като небесната роса. На морав прах се разбива той, падайки върху камъните.Стъпили на мостчето, надвиснали над бистрите пенливи струи, ние му се любуваме. Дълъг път ни чака по пътеки, стръмни възвишения и клекове, дордето нозете ни не стъпват по меката висока трева, която от все сърце сякаш те зове за почивка.Слънчев ден. Небето се прояснява. Пристигаме на Мусаленската хижа.
Тук ни чака гъста мъгла, която веднага ни накара да облечем топли
дрехи
.
Но нашият стан не прекрачи прага на хижата, а се разположи над нея, между двете езера. Лумнаха огньове. Макар и добре облечени, почнахме вече да зъзнем. Всепроникваща влага ни принуждава да смъкнем наушници на калпаците си, да закопчеем добре палтата си и намъкнем дебели ръкавици.Но, невидими добродетелни ръце са насекли голям куп дърва (Борис, Цеко) - сухи коренища и клонак, така че сигурно сме запазени от помръзване. Някой запява.
към текста >>
Топи се върху нас, набива
дрехите
ни с влага.
Така наредени като жерави слизаме надоле. Като наниз от скъпа огърлица се нижат още по-скъпите човешки души, дошли на поклонение в най-величествения храм.Лицата на всички сияят. Като че ли всеки е намерил по нещо скъпо и мило за себе си и бърза да го отнесе завинаги.Опасен наклон. Обвива ни гъста мъгла. Засипва ни дребен скреж.
Топи се върху нас, набива
дрехите
ни с влага.
Божето Око остава зад нас. Скрежът щипе бузите, капе след туй в едри капки... Ей го и другото езеро. Колко е хубаво! Иде ми да нагазя в него и да плувам, плувам. То мами със своето ледено спокойствие, пленява със своята чистота, гали погледа и душата.
към текста >>
Дим се вдига и от съхнещите ни
дрехи
- водните капки излитат от нас.Чай, закуска, обяд.
Колко е хубаво! Иде ми да нагазя в него и да плувам, плувам. То мами със своето ледено спокойствие, пленява със своята чистота, гали погледа и душата. Неволно устните ми шепнат молитва...От бивака се носи висок дим. Обикаляме огньовете.
Дим се вдига и от съхнещите ни
дрехи
- водните капки излитат от нас.Чай, закуска, обяд.
Ново оживление. За дърва! Брадви ехтят, къртят се сухи клекови коренища, сякаш са изсъхнали клони. Носим и трупаме на камара. Вдига се огромен пламък.
към текста >>
Цели покрити в пепел и борови иглици с изпомачкани
дрехи
и жалък вид.
Уж речем да спим край огъня, но студът ни сгърчи на две, на две до болка. Закрием или открием главите си, пак студ и студ. Над нас се оцъклило онова ми ти звездно небе, сякаш ще ни глътне. Нито следа от мъгли и облаци. Доброволни огняри подържат цялата нощ огъня, ала това не пропъди студа.Ех, как да е, осъмнахме.
Цели покрити в пепел и борови иглици с изпомачкани
дрехи
и жалък вид.
Когато отново видяхме Учителя пак се ободрихме, като че ли нищо и не било. И той бил на същия хал при другото огнище. Пита ни как сме прекарали. Шегуваше се с „безопасния” студ, когото наричаше „целително електричество”.Възкачихме се по канарите за молитва. После слязохме за гимнастически упражнения.
към текста >>
Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни
дрехи
... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле.
Собствено, на Учителя се пада тя, защото негова бе идеята да отидем и ги търсим.Колко хубаво, че те се забавиха да поливат цял ден и по месечина Мусалла, че да мога да отида нощем и аз на върха. Беше тъй красиво! Сякаш душата получи посвещение.Легнах и аз. Огньовете буйно горяха и всички наоколо заспали дълбок сън. Но толкоз студено, че едвам имам време и настроение да гледам чаровното брилянтно небе.
Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни
дрехи
... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле.
Каква белина! Каква радост! Събуждам се с някакво богоговейно чувство.Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността. Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха на Мусалла, кой по други върхове, кой на гости от група на група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят. И онзи каменен сфинкс, който от върха е устремил поглед към свещени Мусалла.
към текста >>
Огънят сушеше и едновременно пърлеше
дрехите
ни.
Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала. Камъните се търкаляха с главоломен трясък. Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва. Сега вече не на шега се опълчихме срещу студа с огън и песни, и така по-спокойни дочакваме сутринта. Заваля дребен дъждец.
Огънят сушеше и едновременно пърлеше
дрехите
ни.
Доста дупки имаше вече по дрехите и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме. Безкрайна скръб ме обзема. Струва ми се, че доле ме чака смъртно наказание... Безброй пъти се обръщах към езерния „Олтар”, към Мусалла, към високо извиващия се пушек от нашето изоставено огнище. О, дивно видение на планината! О, свещений Мусалла!
към текста >>
Доста дупки имаше вече по
дрехите
и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме.
Камъните се търкаляха с главоломен трясък. Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва. Сега вече не на шега се опълчихме срещу студа с огън и песни, и така по-спокойни дочакваме сутринта. Заваля дребен дъждец. Огънят сушеше и едновременно пърлеше дрехите ни.
Доста дупки имаше вече по
дрехите
и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме.
Безкрайна скръб ме обзема. Струва ми се, че доле ме чака смъртно наказание... Безброй пъти се обръщах към езерния „Олтар”, към Мусалла, към високо извиващия се пушек от нашето изоставено огнище. О, дивно видение на планината! О, свещений Мусалла! Милвам камъните и плача над цветята.
към текста >>
80.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден
, 12.07.1929 г.
Тук ни чака гъста мъгла, която веднага ни накара да облечем топли
дрехи
.
Той е бистър, буен, чист, като небесната роса. На морав прах се разбива той, падайки върху камъните.Стъпили на мостчето, надвиснали над бистрите пенливи струи, ние му се любуваме. Дълъг път ни чака по пътеки, стръмни възвишения и клекове, дордето нозете ни не стъпват по меката висока трева, която от все сърце сякаш те зове за почивка.Слънчев ден. Небето се прояснява. Пристигаме на Мусаленската хижа.
Тук ни чака гъста мъгла, която веднага ни накара да облечем топли
дрехи
.
Но нашият стан не прекрачи прага на хижата, а се разположи над нея, между двете езера. Лумнаха огньове. Макар и добре облечени, почнахме вече да зъзнем. Всепроникваща влага ни принуждава да смъкнем наушници на калпаците си, да закопчеем добре палтата си и намъкнем дебели ръкавици.Но, невидими добродетелни ръце са насекли голям куп дърва (Борис, Цеко) - сухи коренища и клонак, така че сигурно сме запазени от помръзване. Някой запява.
към текста >>
Топи се върху нас, набива
дрехите
ни с влага.
Така наредени като жерави слизаме надоле. Като наниз от скъпа огърлица се нижат още по-скъпите човешки души, дошли на поклонение в най-величествения храм.Лицата на всички сияят. Като че ли всеки е намерил по нещо скъпо и мило за себе си и бърза да го отнесе завинаги.Опасен наклон. Обвива ни гъста мъгла. Засипва ни дребен скреж.
Топи се върху нас, набива
дрехите
ни с влага.
Божето Око остава зад нас. Скрежът щипе бузите, капе след туй в едри капки... Ей го и другото езеро. Колко е хубаво! Иде ми да нагазя в него и да плувам, плувам. То мами със своето ледено спокойствие, пленява със своята чистота, гали погледа и душата.
към текста >>
Дим се вдига и от съхнещите ни
дрехи
- водните капки излитат от нас.Чай, закуска, обяд.
Колко е хубаво! Иде ми да нагазя в него и да плувам, плувам. То мами със своето ледено спокойствие, пленява със своята чистота, гали погледа и душата. Неволно устните ми шепнат молитва...От бивака се носи висок дим. Обикаляме огньовете.
Дим се вдига и от съхнещите ни
дрехи
- водните капки излитат от нас.Чай, закуска, обяд.
Ново оживление. За дърва! Брадви ехтят, къртят се сухи клекови коренища, сякаш са изсъхнали клони. Носим и трупаме на камара. Вдига се огромен пламък.
към текста >>
Цели покрити в пепел и борови иглици с изпомачкани
дрехи
и жалък вид.
Уж речем да спим край огъня, но студът ни сгърчи на две, на две до болка. Закрием или открием главите си, пак студ и студ. Над нас се оцъклило онова ми ти звездно небе, сякаш ще ни глътне. Нито следа от мъгли и облаци. Доброволни огняри подържат цялата нощ огъня, ала това не пропъди студа.Ех, как да е, осъмнахме.
Цели покрити в пепел и борови иглици с изпомачкани
дрехи
и жалък вид.
Когато отново видяхме Учителя пак се ободрихме, като че ли нищо и не било. И той бил на същия хал при другото огнище. Пита ни как сме прекарали. Шегуваше се с „безопасния” студ, когото наричаше „целително електричество”.Възкачихме се по канарите за молитва. После слязохме за гимнастически упражнения.
към текста >>
Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни
дрехи
... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле.
Собствено, на Учителя се пада тя, защото негова бе идеята да отидем и ги търсим.Колко хубаво, че те се забавиха да поливат цял ден и по месечина Мусалла, че да мога да отида нощем и аз на върха. Беше тъй красиво! Сякаш душата получи посвещение.Легнах и аз. Огньовете буйно горяха и всички наоколо заспали дълбок сън. Но толкоз студено, че едвам имам време и настроение да гледам чаровното брилянтно небе.
Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни
дрехи
... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле.
Каква белина! Каква радост! Събуждам се с някакво богоговейно чувство.Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността. Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха на Мусалла, кой по други върхове, кой на гости от група на група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят. И онзи каменен сфинкс, който от върха е устремил поглед към свещени Мусалла.
към текста >>
Огънят сушеше и едновременно пърлеше
дрехите
ни.
Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала. Камъните се търкаляха с главоломен трясък. Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва. Сега вече не на шега се опълчихме срещу студа с огън и песни, и така по-спокойни дочакваме сутринта. Заваля дребен дъждец.
Огънят сушеше и едновременно пърлеше
дрехите
ни.
Доста дупки имаше вече по дрехите и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме. Безкрайна скръб ме обзема. Струва ми се, че доле ме чака смъртно наказание... Безброй пъти се обръщах към езерния „Олтар”, към Мусалла, към високо извиващия се пушек от нашето изоставено огнище. О, дивно видение на планината! О, свещений Мусалла!
към текста >>
Доста дупки имаше вече по
дрехите
и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме.
Камъните се търкаляха с главоломен трясък. Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва. Сега вече не на шега се опълчихме срещу студа с огън и песни, и така по-спокойни дочакваме сутринта. Заваля дребен дъждец. Огънят сушеше и едновременно пърлеше дрехите ни.
Доста дупки имаше вече по
дрехите
и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме.
Безкрайна скръб ме обзема. Струва ми се, че доле ме чака смъртно наказание... Безброй пъти се обръщах към езерния „Олтар”, към Мусалла, към високо извиващия се пушек от нашето изоставено огнище. О, дивно видение на планината! О, свещений Мусалла! Милвам камъните и плача над цветята.
към текста >>
81.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли
, 13.07.1929 г.
Огънят сушеше и едновременно пърлеше
дрехите
ни.
Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала. Камъните се търкаляха с главоломен трясък. Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва. Сега вече не на шега се опълчихме срещу студа с огън и песни, и така по-спокойни дочакваме сутринта. Заваля дребен дъждец.
Огънят сушеше и едновременно пърлеше
дрехите
ни.
Доста дупки имаше вече по дрехите и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме. Безкрайна скръб ме обзема. Струва ми се, че доле ме чака смъртно наказание... Безброй пъти се обръщах към езерния „Олтар”, към Мусалла, към високо извиващия се пушек от нашето изоставено огнище. О, дивно видение на планината! О, свещений Мусалла!
към текста >>
Доста дупки имаше вече по
дрехите
и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме.
Камъните се търкаляха с главоломен трясък. Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва. Сега вече не на шега се опълчихме срещу студа с огън и песни, и така по-спокойни дочакваме сутринта. Заваля дребен дъждец. Огънят сушеше и едновременно пърлеше дрехите ни.
Доста дупки имаше вече по
дрехите
и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме.
Безкрайна скръб ме обзема. Струва ми се, че доле ме чака смъртно наказание... Безброй пъти се обръщах към езерния „Олтар”, към Мусалла, към високо извиващия се пушек от нашето изоставено огнище. О, дивно видение на планината! О, свещений Мусалла! Там горе стои Учителя и ни приветствува с новия поздрав - вдигане десница с малко прегънати пръсти.
към текста >>
Тук ни чака гъста мъгла, която веднага ни накара да облечем топли
дрехи
.
Той е бистър, буен, чист, като небесната роса. На морав прах се разбива той, падайки върху камъните.Стъпили на мостчето, надвиснали над бистрите пенливи струи, ние му се любуваме. Дълъг път ни чака по пътеки, стръмни възвишения и клекове, дордето нозете ни не стъпват по меката висока трева, която от все сърце сякаш те зове за почивка.Слънчев ден. Небето се прояснява. Пристигаме на Мусаленската хижа.
Тук ни чака гъста мъгла, която веднага ни накара да облечем топли
дрехи
.
Но нашият стан не прекрачи прага на хижата, а се разположи над нея, между двете езера. Лумнаха огньове. Макар и добре облечени, почнахме вече да зъзнем. Всепроникваща влага ни принуждава да смъкнем наушници на калпаците си, да закопчеем добре палтата си и намъкнем дебели ръкавици.Но, невидими добродетелни ръце са насекли голям куп дърва (Борис, Цеко) - сухи коренища и клонак, така че сигурно сме запазени от помръзване. Някой запява.
към текста >>
Топи се върху нас, набива
дрехите
ни с влага.
Така наредени като жерави слизаме надоле. Като наниз от скъпа огърлица се нижат още по-скъпите човешки души, дошли на поклонение в най-величествения храм.Лицата на всички сияят. Като че ли всеки е намерил по нещо скъпо и мило за себе си и бърза да го отнесе завинаги.Опасен наклон. Обвива ни гъста мъгла. Засипва ни дребен скреж.
Топи се върху нас, набива
дрехите
ни с влага.
Божето Око остава зад нас. Скрежът щипе бузите, капе след туй в едри капки... Ей го и другото езеро. Колко е хубаво! Иде ми да нагазя в него и да плувам, плувам. То мами със своето ледено спокойствие, пленява със своята чистота, гали погледа и душата.
към текста >>
Дим се вдига и от съхнещите ни
дрехи
- водните капки излитат от нас.Чай, закуска, обяд.
Колко е хубаво! Иде ми да нагазя в него и да плувам, плувам. То мами със своето ледено спокойствие, пленява със своята чистота, гали погледа и душата. Неволно устните ми шепнат молитва...От бивака се носи висок дим. Обикаляме огньовете.
Дим се вдига и от съхнещите ни
дрехи
- водните капки излитат от нас.Чай, закуска, обяд.
Ново оживление. За дърва! Брадви ехтят, къртят се сухи клекови коренища, сякаш са изсъхнали клони. Носим и трупаме на камара. Вдига се огромен пламък.
към текста >>
Цели покрити в пепел и борови иглици с изпомачкани
дрехи
и жалък вид.
Уж речем да спим край огъня, но студът ни сгърчи на две, на две до болка. Закрием или открием главите си, пак студ и студ. Над нас се оцъклило онова ми ти звездно небе, сякаш ще ни глътне. Нито следа от мъгли и облаци. Доброволни огняри подържат цялата нощ огъня, ала това не пропъди студа.Ех, как да е, осъмнахме.
Цели покрити в пепел и борови иглици с изпомачкани
дрехи
и жалък вид.
Когато отново видяхме Учителя пак се ободрихме, като че ли нищо и не било. И той бил на същия хал при другото огнище. Пита ни как сме прекарали. Шегуваше се с „безопасния” студ, когото наричаше „целително електричество”.Възкачихме се по канарите за молитва. После слязохме за гимнастически упражнения.
към текста >>
Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни
дрехи
... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле.
Собствено, на Учителя се пада тя, защото негова бе идеята да отидем и ги търсим.Колко хубаво, че те се забавиха да поливат цял ден и по месечина Мусалла, че да мога да отида нощем и аз на върха. Беше тъй красиво! Сякаш душата получи посвещение.Легнах и аз. Огньовете буйно горяха и всички наоколо заспали дълбок сън. Но толкоз студено, че едвам имам време и настроение да гледам чаровното брилянтно небе.
Макар и много студено, изглежда че съм спала, защото сънувах красив сън: Някой оставил за мене блестящи долни и горни
дрехи
... Как ги облякох, как щастлива се разхождах в някакво вълшебно красиво поле.
Каква белина! Каква радост! Събуждам се с някакво богоговейно чувство.Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността. Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха на Мусалла, кой по други върхове, кой на гости от група на група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят. И онзи каменен сфинкс, който от върха е устремил поглед към свещени Мусалла.
към текста >>
Огънят сушеше и едновременно пърлеше
дрехите
ни.
Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала. Камъните се търкаляха с главоломен трясък. Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва. Сега вече не на шега се опълчихме срещу студа с огън и песни, и така по-спокойни дочакваме сутринта. Заваля дребен дъждец.
Огънят сушеше и едновременно пърлеше
дрехите
ни.
Доста дупки имаше вече по дрехите и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме. Безкрайна скръб ме обзема. Струва ми се, че доле ме чака смъртно наказание... Безброй пъти се обръщах към езерния „Олтар”, към Мусалла, към високо извиващия се пушек от нашето изоставено огнище. О, дивно видение на планината! О, свещений Мусалла!
към текста >>
Доста дупки имаше вече по
дрехите
и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме.
Камъните се търкаляха с главоломен трясък. Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва. Сега вече не на шега се опълчихме срещу студа с огън и песни, и така по-спокойни дочакваме сутринта. Заваля дребен дъждец. Огънят сушеше и едновременно пърлеше дрехите ни.
Доста дупки имаше вече по
дрехите
и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме.
Безкрайна скръб ме обзема. Струва ми се, че доле ме чака смъртно наказание... Безброй пъти се обръщах към езерния „Олтар”, към Мусалла, към високо извиващия се пушек от нашето изоставено огнище. О, дивно видение на планината! О, свещений Мусалла! Милвам камъните и плача над цветята.
към текста >>
82.
Учителя на седемте рилски езера с учениците. Изворът под езерото Махабур. 16 август
, 16.08.1929 г.
Обличам дебели
дрехи
.
Влизам вътре. Обтягам се върху мекото от трева легло. Колко е хубаво! То си е мое, мое! Никой няма да тъпче върху земята на която ще си почивам.
Обличам дебели
дрехи
.
Омотавам се с единственото си одеялце и лягам да спя. Луната високо се издигнала над Харамията, сякаш ще се къпе в езерото в потаен нощен час. Звездите приветливо надничат в моя дворец, сякаш да ми честитят радостта. Огнището още пръска пламъци и искри. Бивакът се спотаява за сън, а пък аз тържествующа собственица на този приказен дворец.- Боже мой, Боже мой!
към текста >>
Обличам дебели
дрехи
.
Влизам вътре. Обтягам се върху мекото от трева легло. Колко е хубаво! То си е мое, мое! Никой няма да тъпче върху земята на която ще си почивам.
Обличам дебели
дрехи
.
Омотавам се с единственото си одеялце и лягам да спя. Луната високо се издигнала над Харамията, сякаш ще се къпе в езерото в потаен нощен час. Звездите приветливо надничат в моя дворец, сякаш да ми честитят радостта. Огнището още пръска пламъци и искри. Бивакът се спотаява за сън, а пък аз тържествующа собственица на този приказен дворец.- Боже мой, Боже мой!
към текста >>
83.
Учителя е на Витоша с ученици - бивака. Димитровден
, 8.11.1929 г.
Друго слънце изгрява -истинско, блестящо, рубиново, живо, прекрасно, сякаш млад юноша току що излязъл с нови
дрехи
на празника.
Нощта чупи своите обръчи и бяга където и видят очи. Искам да погледна пак към изток. Заставам. Слънцето, все така помрачено се издига, но що виждам, що значи това!? Тъкмо на същото място, гдето то изгря, наднича ново слънце. Трия очите си, не, не сънувам.
Друго слънце изгрява -истинско, блестящо, рубиново, живо, прекрасно, сякаш млад юноша току що излязъл с нови
дрехи
на празника.
Пляскам с ръце и се чудя. То изгря цяло, величествено и плавно се понесе нагоре. Онова първото слънце все тъй мрачкаво стоеше над него, докато след малко и двете изчезнаха зад червени облаци. Разказвам после на нашите млади учени, а те вместо да ми се смеят потвърдиха „чудото”. Георги Томалевски го нарече „дифракция на светлината”.
към текста >>
По клоните намятани
дрехи
... Хм, тука са.
Сива малка птичка с червен нагръдник, малко по-голяма от врабчето. Колко е хубава! Една легенда казва, че тя извадила един трън от челото на Голготския мъченик, който я опръскал с Христовата кръв.От Ели-Шедар не се вие пушек. Нима ще съм сама гостенка на Витоша? Превалям урвата, стихи самотни стъпки се отправям в Гостната.
По клоните намятани
дрехи
... Хм, тука са.
Лудо заби сърцето ми. Ускорих крачките си и с тържествующ вик се втурнах към множеството. На лехи, на лехи по тревата, насядали нашите, посрещат вика ми с радостни кимания и усмихнати лица. Огънят гори. Там с пълна пара чайниците врят и канят за чай.
към текста >>
84.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Шадай - 3 февруари
, 3.02.1930 г.
По храстите съхнещи
дрехи
.
Из под коренищата на габера млад здравец, току що надникнал.У „нас” вече дими. Едвам се измъквам от потъналата в дълбоки валога [преспи]. Затъвам до кръста - мек, рохкав сняг. Ето ме горе. Едвам се измъквам.
По храстите съхнещи
дрехи
.
Около Учителя като бисерен гердан братя и сестри. Бяло, всичко бяло! И земя, и небе, и люде, всичко, сякаш се разтапя в сребро. Току пристигнала, мила ръка ми подава вече голяма чаша руски чай с много захар и лимон. Това е божествена амброзия тук.Едвам отпочинала - гимнастика.
към текста >>
85.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Благовещение. Екскурзия на четирите правила
, 7.04.1930 г.
Да набива
дрехите
ни, докато се убеди, че не му се сърдим.
Тази беседа ни внесе голяма радост. Като че ли всички тия неща вече ги виждахме и притежавахме.Облаците не мируват. Събират се, блъскат се, докато зарониха ситен град върху нас. Това е наистина небивало кокетство от тях. Засипа ни той не на шега, взе да ни боцка.
Да набива
дрехите
ни, докато се убеди, че не му се сърдим.
Вдигаме яки, мятаме пелерини и палта. Земята бързо се напостла със сугращица. Но като се яви слънцето, развали играта на облаците. Усмихна се, пресекна да вали, заразтапя се града и взе да се вдига пара от дрехите ни...Обади се свирката да се събираме. От запад занадничаха подозрителни облаци.
към текста >>
Усмихна се, пресекна да вали, заразтапя се града и взе да се вдига пара от
дрехите
ни...Обади се свирката да се събираме.
Засипа ни той не на шега, взе да ни боцка. Да набива дрехите ни, докато се убеди, че не му се сърдим. Вдигаме яки, мятаме пелерини и палта. Земята бързо се напостла със сугращица. Но като се яви слънцето, развали играта на облаците.
Усмихна се, пресекна да вали, заразтапя се града и взе да се вдига пара от
дрехите
ни...Обади се свирката да се събираме.
От запад занадничаха подозрителни облаци. За миг всички дрехи от простора се скриха в раниците, също и тояги, палта, торби, чайници, тенджери и гърнета. Като войници се строяваме за миг.Молитва. И деца в групата, и техните нежни устица изричат някаква благодарност. Изреждат се Добрата молитва, после91 псалом и Господнята молитва.Пътят е хлъзгав от разтапящия се град.
към текста >>
За миг всички
дрехи
от простора се скриха в раниците, също и тояги, палта, торби, чайници, тенджери и гърнета.
Вдигаме яки, мятаме пелерини и палта. Земята бързо се напостла със сугращица. Но като се яви слънцето, развали играта на облаците. Усмихна се, пресекна да вали, заразтапя се града и взе да се вдига пара от дрехите ни...Обади се свирката да се събираме. От запад занадничаха подозрителни облаци.
За миг всички
дрехи
от простора се скриха в раниците, също и тояги, палта, торби, чайници, тенджери и гърнета.
Като войници се строяваме за миг.Молитва. И деца в групата, и техните нежни устица изричат някаква благодарност. Изреждат се Добрата молитва, после91 псалом и Господнята молитва.Пътят е хлъзгав от разтапящия се град. Преваляме хълмовете. Децата припкат, стари се надпреварят, младежи хвърчат и пеят.Почиваме на припек и пеем ли, пеем.Над София подобно огромна поливачка се спуснал облак във вид на водна струя.
към текста >>
86.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]
, 21.04.1930 г.
Отминавам Го с богоговение и тичам към храстите да сменя потните си
дрехи
.
Главата му сложена върху нагънат шал, а тялото му покрито само с пелерината му. Тихо се приближавам, и върху нозете му и аз слагам моето бяло кожухче. Колко хубаво е заспал! Сложил е и двете си ръце под главата - сякаш малко дете. Слънцето го милва, играе си със сребърните му коси и брада.
Отминавам Го с богоговение и тичам към храстите да сменя потните си
дрехи
.
После сядам на припек до разшумилите се габери и пия чай.Огньовете горят. Не се види кой натрупва дърва, а купчината невидимо расте, като „грамадата на Цека”. Всички си почиват. Налягали върху постланите си палта, сложили глава върху раницата, унасят се в сладък сън. Чешмата блика с буйните си води и ги успива.
към текста >>
Оставяме
дрехите
да съхнат върху нас.
Решихме с песни да го спрем (Г. Радев). Събрахме се на голяма купчина и под диригентството на нашия незаменим Симеонов толкоз пяхме, тъй пламенно и вдъхновено, тъй настойчиво, че най-после го спряхме. Слънцето ни се яви и ни се усмихна.Като че ли ни кимна с голямата си слънчева ръка и ни каза: „Ха, така ви искам, да не се боите от нищо! ”Страшно сме развеселени от този дъжд. Сякаш направихме магична баня.
Оставяме
дрехите
да съхнат върху нас.
Облаци пара се отделя от тях и ние сме тъй неизказано щастливи, сякаш по мокрите ни глави диадеми лъщят и върху натежалите ни от вода дрехи е наметната царствена мантия.Няма умора. Дъждът я отнесе. Природата действително е чародейка. Със смях се разбягаха облаците, взеха си тулумбите с вода, отмъкнаха си маркучите. Като палави деца, които са успели да изиграят някому шега, стоят сега отстрана и се смеят.
към текста >>
Облаци пара се отделя от тях и ние сме тъй неизказано щастливи, сякаш по мокрите ни глави диадеми лъщят и върху натежалите ни от вода
дрехи
е наметната царствена мантия.Няма умора.
Събрахме се на голяма купчина и под диригентството на нашия незаменим Симеонов толкоз пяхме, тъй пламенно и вдъхновено, тъй настойчиво, че най-после го спряхме. Слънцето ни се яви и ни се усмихна.Като че ли ни кимна с голямата си слънчева ръка и ни каза: „Ха, така ви искам, да не се боите от нищо! ”Страшно сме развеселени от този дъжд. Сякаш направихме магична баня. Оставяме дрехите да съхнат върху нас.
Облаци пара се отделя от тях и ние сме тъй неизказано щастливи, сякаш по мокрите ни глави диадеми лъщят и върху натежалите ни от вода
дрехи
е наметната царствена мантия.Няма умора.
Дъждът я отнесе. Природата действително е чародейка. Със смях се разбягаха облаците, взеха си тулумбите с вода, отмъкнаха си маркучите. Като палави деца, които са успели да изиграят някому шега, стоят сега отстрана и се смеят. Лазурът пляска с ръце от радост.
към текста >>
87.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици. Гергьовден.
, 6.05.1930 г.
Слънцето за миг изсуши
дрехите
ни.
Тук дъждът се само пошегува, даже не можа огнището да изгаси. Даже не можа да ни разтрепери, зъбите ни да разтрака. Отиде си, както що си дойде. Никой не му обърна внимание. Вятър го донесе, вятър го отнесе.
Слънцето за миг изсуши
дрехите
ни.
Но деликатно ни покани да си идем: „Идете си - казва - идете си час по скоро, защото тук ще става нещо небивало, дъжд изобилен и тука ще се излее. Не искам днес милите си гости да къпя, както аз си знам.”Послушахме го. На поляната - мало и голямо: старо, младо, деца, старци, майки, бащи, девици, юноши отправихме благодарствена молитва.Слизаме, почиваме по полянките, попяваме, посмяваме се.Неусетно сме у дома. В пансиона е тихо. Никой няма, отишли са по кина, именни дни и разходки из града.
към текста >>
88.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици -29 май. Възнесение
, 29.05.1930 г.
За миг се прибират шапки, тояги, чайници, прострените
дрехи
, раници. Тишина.
Лъкът й прилича на вълшебна пръчица. Ах, как майсторски свири тя! Тя прилича на нежен цветец, излеко полюляван от вълните на Тартини, Бах, Шуберт.Колко тържество този ден! Райско блаженство къпе сърцата ни, сякаш милвани от Самаго Бога.Към 5 ч. сме вече на път.
За миг се прибират шапки, тояги, чайници, прострените
дрехи
, раници. Тишина.
Гологлави братята застават до сестрите, близо до Учителя. Молитва. След това бързо се спускаме надолу. Неусетно се намираме към юзината. Слънцето засяда. Ръж, висока, златна ръж!
към текста >>
89.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 9 юни. Свети Дух
, 9.06.1930 г.
У дома са сухите
дрехи
, горещия чай, топлото чисто легло.Днешната екскурзия мога да я нарека: Екскурзия на угощението.Много спанеСимиди с медОкъпване до кости.
Гърмотевиците ни настигат към юзината. Небето се нахмури сърдито. Заваля изобилен дъжд, сипе като из ръкав. Мокри сме до кости. Мокри, кални, но весели и бодри, под непрекъснато ураганно плискане на дъжда се прибираме.
У дома са сухите
дрехи
, горещия чай, топлото чисто легло.Днешната екскурзия мога да я нарека: Екскурзия на угощението.Много спанеСимиди с медОкъпване до кости.
Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.42. 9 юни 1930 г., Свети Дух, [Витоша, бивака Ел Шедар] Олга Славчева
към текста >>
90.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 9 август
, 9.08.1930 г.
Обикаляме огъня, сушим
дрехите
си, от които се вдига облаци пара.
Мъгли и облаци надвисват, искат [да] ни глътнат. Хубавите палатки сякаш се надсмиват над съдраните, които пропущат водните струи. Загъваме се в одеялата, зъзнем, подхвърляме си шеги, пеем, утешаваме се с халвица. После пак слънце, пак простор. Нозете ни хрущят из дълбоки леговища от град.
Обикаляме огъня, сушим
дрехите
си, от които се вдига облаци пара.
Учителят ни е на гости. Седи върху сух повален дънер. Пеем песни и после, пак зъзнещи и весели, се прибираме в палатките си. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] 9 август 1930 г
към текста >>
91.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 15 август
, 15.08.1930 г.
Тя задимя от пара, задимяха и палатките ни, и сложените на припек
дрехи
и постелки.Учителят каза, че нощес имало даже няколко слаби вертикални труса.
15 август [1930 г.]Какъв мрак! Слънцето навъсено се яви на изток и пак изчезна зад настръхнал облак. Цялата природа му протяга ръце; всяка жива твар го зове на помощ. Какъв ужас нощес, каква небивала и непрекъсната стихия. Изглежда, че слънцето се смили - провря топлите си лъчи от тъмните небесни завеси и протегна ръка над горката земя.
Тя задимя от пара, задимяха и палатките ни, и сложените на припек
дрехи
и постелки.Учителят каза, че нощес имало даже няколко слаби вертикални труса.
Същото потвърдиха и други. Той съобщи, че барометърът още спада и се очаква по-голямо влошаване на времето. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] 15 август 1930 г Изгревът - Том 26 (Олга Славчева)
към текста >>
92.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 17 август
, 17.08.1930 г.
Прибрахме жените край огъня, дадохме им сухи
дрехи
да се преоблекат и сами насърчени от тяхната вяра, отидохме за още дърва.
Разправят как се загубили, как се лутали без път из планината, заблудени от гъста мъгла. Как плакали с глас всичките, обвинявайки се една друга „че не си седели мирно, ами се юрнали по „Святого Йована”. Как една се престрашила пред другите и предложила да направят молитва... Горките жени, разправят, тъй се молили, тъй горчиво плакали, че за миг се раздигала мъглата, блеснало слънце върху пътя им и те видели някаква пътека. Решили само по нея да вървят и никак да не се отбиват. Тази пътека ги довела при нас...Това съобщение ни донесе голяма радост.
Прибрахме жените край огъня, дадохме им сухи
дрехи
да се преоблекат и сами насърчени от тяхната вяра, отидохме за още дърва.
После обграждаме огъня и пеем. Така, сякаш пропъдихме мъглите и видяхме звездите отново. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] 17 август 1930 г Изгревът - Том 26 (Олга Славчева)
към текста >>
93.
Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 30 август
, 30.08.1930 г.
Човек трябва да се освободи от мисълта, че е нещо, генералът ще хвърли сабята,
дрехите
си.
И мъдрецът и детето като дойдат да се молят на Бога, все по един и същи начин се молят. Мъдрецът не се моли като мъдрец, а като дете. И детето се моли като дете. Има едно качество на молитвата: там ще имаш качеството на детето, ще вярваш като детето, което отива при майка си и вярва, че тя ще му даде. В молитвата трябва да имаш чистота, смирение.
Човек трябва да се освободи от мисълта, че е нещо, генералът ще хвърли сабята,
дрехите
си.
Владиката ще свали короната си и т. н. Те са титли турени отпосле. И светията и той е турил отпосле мисълта, че е светия. След 30 години хората са го произвели светия, но той ще престане да мисли, че е светия. Тридесет години той мисли за Бога и затова е станал светия.
към текста >>
94.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици, Димитровден, 8 ноември
, 8.11.1930 г.
Дрехите
ни тежат от вода.
Потоците се надпреварят да го приветствуват с „добре дошел”. Дори и оголелите клонки на дърветата му се радват, застанали срамежливо над купища пъстри листа.Подобно свиреп хищник всред небето се яви тъмен облак. Небето изчезна от внезапен дъжд. Огньовете се борят с него, съскат с пламенни езици, възправят се с огнени стълбове. Дъждът продължава.
Дрехите
ни тежат от вода.
Чаят ни спасява от замръзване. Почваме да пеем. Учителят ни приглася. И неговата дреха е мокра, но Той не зъзне като нас... Усмихнато гледа всички, разговаря с някои. Кой може да си помисли, че времето ще се развали?
към текста >>
95.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Гергьовден
, 6.05.1931 г.
Тук гората едвам сега развива листе, сякаш боязливо... Но пролетните цветя са си дали среща и се надпреварват да се хвалят със своите нови
дрехи
.
Като че Витоша идва към нас, а не ний към нея. От дясно димят комините на Драгалевци, от ляво - на Симеоново. Каква дълга и красива върволица от хора! Като че ли цяло село бяга, бяга нанякъде със скромен товар на гърба си. Отиват на гости за честито на празника.
Тук гората едвам сега развива листе, сякаш боязливо... Но пролетните цветя са си дали среща и се надпреварват да се хвалят със своите нови
дрехи
.
Ще ти се да седнеш до тях и никога да ги не оставяш. Ще ти се да разгърнеш ръце на високо и на широко, да допреш сърцето си до сърцето на природата и да дишаш, да дишаш...Горе съм на високо. Гледам как се точи дългата пъстра верига от пътници, като жив наниз на планината. Дочаквам ги. Ето Учителя.
към текста >>
Оставяме с доверие
дрехи
и раници по камънаците и се разхождаме из благоуханните хълмове и усои...Днес цял оркестър от цигулки, мандолини и китари.
Вървим из шумака, а над нас слънцето напича. Бавно се точим по стръмнината. Тук таме почиваме и пием някоя глътка топла водица от термосите си. Ето пристигаме. Също като у дома си.
Оставяме с доверие
дрехи
и раници по камънаците и се разхождаме из благоуханните хълмове и усои...Днес цял оркестър от цигулки, мандолини и китари.
Почват - най-напред боязливо, после по-живо, по-уверено, почва импровизирания концерт. После засвирват хора - очите светват, нозете затупкаха на място, сърцата лудо забиват в гърдите. Изведнъж мало и голямо се залавяме на хоро. Заиграваме и се провикваме с весели гласове. А свирците, вдъхновени от нашето веселие, засвирват още по-вдъхновено, по-буйно.
към текста >>
96.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Възнесение
, 21.05.1931 г.
Слизаме по зеленината с разноцветните си
дрехи
- прилични на бели и морави ружи, лалета - жълти и червени, които се полюляваха по зелената морава.Изгревци си остават там.
Но този път още по-настървени. Тъй люто се биха, че дори заплакаха. Бориха се и плакаха, бориха се и плакаха, докато ни наплиска хубав дъждец и натежали от влага, излизаме на друма. Слънцето чакаше на запад да се приберем, то стрелкаше с лъчи немирните облаци, като че им се сърдеше за сбиването. Па, кой знае, може би ги и похвали... нали не му разбираме езика!
Слизаме по зеленината с разноцветните си
дрехи
- прилични на бели и морави ружи, лалета - жълти и червени, които се полюляваха по зелената морава.Изгревци си остават там.
Учителят ни поздравява и влиза в стаята си, а ние от града, се упътваме надоле.Там, отново окъпани, но с топла вода, със сухи дрехи в топлата постеля, потъваме в божествен сън, осеян с чудни картини от небесната борба днес. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.47. Възнесение, 21 май 1931 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
към текста >>
Учителят ни поздравява и влиза в стаята си, а ние от града, се упътваме надоле.Там, отново окъпани, но с топла вода, със сухи
дрехи
в топлата постеля, потъваме в божествен сън, осеян с чудни картини от небесната борба днес.
Тъй люто се биха, че дори заплакаха. Бориха се и плакаха, бориха се и плакаха, докато ни наплиска хубав дъждец и натежали от влага, излизаме на друма. Слънцето чакаше на запад да се приберем, то стрелкаше с лъчи немирните облаци, като че им се сърдеше за сбиването. Па, кой знае, може би ги и похвали... нали не му разбираме езика! Слизаме по зеленината с разноцветните си дрехи - прилични на бели и морави ружи, лалета - жълти и червени, които се полюляваха по зелената морава.Изгревци си остават там.
Учителят ни поздравява и влиза в стаята си, а ние от града, се упътваме надоле.Там, отново окъпани, но с топла вода, със сухи
дрехи
в топлата постеля, потъваме в божествен сън, осеян с чудни картини от небесната борба днес.
Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.47. Възнесение, 21 май 1931 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
към текста >>
97.
Група от Братството, без Учителя - екскурзия на Витоша. Свети Дух, 1 юни
, 1.06.1931 г.
Вадя из раницата си сухи
дрехи
и съвсем тънка роклица.
Не ти ли, пак, даде сила на нозете ми, и тоя чуден блясък на очите ми, тая песен в гърдите ми. Грей ме, грей ме, слънце мое, грей ме още, слънце мое! Ето ме на Ели Шедар. Срещат ме с радостни викове. Някои от вчера са тука... Право из шубраците.
Вадя из раницата си сухи
дрехи
и съвсем тънка роклица.
Колко е хубаво! Така загърната с пелерината седя на припек и до мене някой остави пълен чайник вряла вода. Пия, пия. Около мене лимон, едра захар, чайна лъжичка, пълна с руски чай, кашкавал, хлебец. С остро ножче си режа голямо търкало лимон, стисвам го с пръсти и го спущам в чашата си.
към текста >>
98.
Учителя и част от Братството се качват на Рила (Езерата) - лятна духовна школа (от 27 юни до 12 август).
, 27.06.1931 г.
В денка бяха завивките ни и
дрехите
.
Заспала съм веднага и като се събудих слънцето беше тъй топло нагряла палатката, та чак се бях изпотила. Станах и започнах да се събличам, но ми казаха да не бързам, защото сега ще се скрие слънцето и ще става все по-хладно. Аз послушах и отново се облякох. Ние с мама бяхме само по едни гуменки. Раници нямахме, с палта и жилетки, с торба вместо раница.
В денка бяха завивките ни и
дрехите
.
Храна носехме малко. Но тогава имаше селяни, които носеха мляко, яйца, плодове. Палатката ни беше близо до мястото, където сега е хижата 7-те езера. Наоколо имаше гора от клекове и то високи, в които можеше висок човек да се скрие. Имаше едно голямо огнище, на което имаше казан, в който готвеха и варяха чай.
към текста >>
99.
Учителя е на екскурзия на Витоша с от 90 човека от Братството. 15 октомври
, 15.10.1931 г.
Песните ни следват своя ход, несмущавани от дъжделивото време.Разложената жарава хвърля грейка и суши
дрехите
ни.
Небето е тъй начумерено, тъй се въси, сякаш му е крив целият свят. Мъгли, мъгли - тичат, задушват ни от прегръдки. Разбягват се, без да ги гони някой и пак ни обгръщат, без да сме ги викали. Но, кой ги гледа. Прислонени край огъня как да е с нашите платнища и пелерини, слушаме разкази от Толстоя за Мартин обущаря и Молла Мухтиш Бей - от Михалаки Георгиев.
Песните ни следват своя ход, несмущавани от дъжделивото време.Разложената жарава хвърля грейка и суши
дрехите
ни.
Чайниците кипят, също и гърнета с вкусна гозба. Даже някой и чушки си пече - хубава салата да си направи.Учителят е между нас. Дълбоко е замислено лицето Му, но пак от време на време хвърля към нас поглед, пълен с внимание и обич.А дъждът все ръми и ръми. Учителят нарежда под платнището за Него да се приютят по-тънко облечените, а сам Той е при нас. Та нима ще ни плаши такъв дребен дъждец, нас юнаците, които още усещаме на плещите си скорошното голямо Рилско кръщение...Обедът се прогласява рано - 11 часа почваме.
към текста >>
100.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Благовещение, 7 април
, 7.04.1932 г.
Дрехите
Му са чисти и грижовно подредени.
Наистина, велик цигулар е Учителят! Той тихо свири, а тъй магично действува, сякаш измъква сърцата от гърдите ни и ги разиграва. Цигулката си сложил под бялата си красива брада, сякаш я докосва с чуден магнетизъм и тя се преобразява в ръцете Му, не е вече от дърво, както преди малко в ръцете на академика, а е жива душа, душата на народа, която говореше под Неговите магически пръсти. Около врата си е замотал дълъг копринен шал, плетен от някоя благодарна ръка. Той пада върху гърдите и коленете Му в разкошни гънки.
Дрехите
Му са чисти и грижовно подредени.
Събул сандалите си, нозете Му, обути в бели чорапи, сега си отпочиват на слънцето.Ние сме възхитени, ние сме очаровани и мълчим, сякаш омаяни. Редят пръстите му слово след слово, сказание подир сказание. Ще ми се да викна и запея. Като че ли познавам тая песен; тя тече в жилите ми и е част от моята душа...Към 4 ч. стягаме раници, гасим огньове, събираме се на сборно място за молитва.
към текста >>
НАГОРЕ