Търсене в текстове за 'Дрехи'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 133 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи.
Не е истинска обич към себе си обичта, която подбужда човека да тъпче тялото си с храна или да го държи непрестанно под влиянието на възбудителни средства. Не е истинска обич към себе си и обичта, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що тялото предлага. Човек, който преуморява и терзае тяло и душа в ожесточен набег към постигане на някоя наслада, на някоя работа или изкуство, обича тази работа или това изкуство по неразумен начин. Той съвсем пренебрегва инструмента – тялото, от който все пак зависи при осъществяване на своите замисли. То е също, както кога някой занаятчия остави да ръждяса или да се похаби от нехайство някое ценно сечиво, с помощта на което той може да направи що годе рядко и скъпоценно изделие. Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи. Това е обич към чуждото мнение, дирене похвалата на другите – то е да се обличаш само по физически. А има и друг начин на обличане – вътрешно обличане, което прави душата, що облича своята премяна да се разкрива на другите през и чрез нея. Този начин на обичане се отпечатва в начина, по който ние носим своите дрехи и никой живот не е в състояние да скрои тая кройка. Скъперникът не се обича: той по обича златото си. Да живееш с едно полугладно тяло, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш пари – това бездруго не е от обич към себе си.
към текста >>

Този начин на обичане се отпечатва в начина, по който ние носим своите дрехи и никой живот не е в състояние да скрои тая кройка.
Той съвсем пренебрегва инструмента – тялото, от който все пак зависи при осъществяване на своите замисли. То е също, както кога някой занаятчия остави да ръждяса или да се похаби от нехайство някое ценно сечиво, с помощта на което той може да направи що годе рядко и скъпоценно изделие. Не е висша обич към себе си обичта, която подбужда човека да се облича с най-хубавата си премяна, кога тръгне по гости или на разходка, а го кара да надене вкъщи окъсани и нечисти дрехи. Това е обич към чуждото мнение, дирене похвалата на другите – то е да се обличаш само по физически. А има и друг начин на обличане – вътрешно обличане, което прави душата, що облича своята премяна да се разкрива на другите през и чрез нея. Този начин на обичане се отпечатва в начина, по който ние носим своите дрехи и никой живот не е в състояние да скрои тая кройка. Скъперникът не се обича: той по обича златото си. Да живееш с едно полугладно тяло, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш пари – това бездруго не е от обич към себе си. Любовта на скъперника не надхвърля неговите торби с жълтици и тялото му скоро става явен доказ за малкото грижа, що той му отдава. Любовта е елемент така реален, както въздуха или водата. Тя има, според хората, много степени, много качества и като златото, в нея може да влезе сплав и от по-груби вещества.
към текста >>

2. Влиянието на цветните лъчи - Добран Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тям се види смешно и неестествено да се обличат в тия извехтели дрехи, както са смешни за съвременния човек кожените дрехи на първобитните люде.
Ръката на живота ще обере истинските зрели плодове от дървото на тази култура, а всичко друго – листа и сухи вейки ще бъдат хвърлени в огън. Защото листата са само едно средство зарад плода – узрее ли той, те окапват, защото той е смисълът. Не са ли такива листа и човешките вярвания и понятия: народност, религиозни вярвания, кръвни връзки? Че са такива, показва това, че в съзнанието на пробудените човеци тия ограничени идеи са окапали като сухи листи: в тях те виждат вече само остатъци, тор. И на тия човеци се види излишно да се въртят по оня кръг, който наистина някога е бил жив, но днес е мъртъв, защото животът го е напуснал и е преминал в друг, по-горен завитък на голямата спирала на развитието. Тям се види смешно и неестествено да се обличат в тия извехтели дрехи, както са смешни за съвременния човек кожените дрехи на първобитните люде. Те не могат вече да живеят в ония изкуствени граници, които човешкото налага и тръгват по ония живи пътища, които душата познава. И наистина, в мигове на вътрешни, спонтанни прояви на човека като разумна душа, тия изкуствени граници рухват и освободен, той тръгва по ония естествени пътеки, които водят от душа до душа. Мнозина може би във войната са видели и преживяли, а други поне слушали за ония мънички, тихи събития, когато някой прост войник, пиян още от виното на боя, се сепва в миг от стона на някой, проснат наземи ранен „враг", спира пред него отрезвен и притихнал, превързва му раните и го отвежда нейде на лечение. Той може би не знае езика на ранения, но разбира друг един език, знаен на всяка човешка душа – езикът на страданието. Що му е промълвил този език и що е станало в сърцето на този човек?
към текста >>

3. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Английският лекар д-р Олн, който дълги години е прекарал в Индия и южен Китай забелязал, че китайските мандарини ходели из улиците под червен балдахин, а местното население носело големи шапки, боядисани жълто-червено, и дрехите им били от червено-канелен цвят.
И единния и другия цвят не представляват ли само вълнообразно движение, чиито вълни се различават само по дължина и количество? Тук именно се корени специфичното, което носят червените лъчи, сините, жълтите и пр. Това именно специфично учените днес не знаят. Древните народи, никак не са знаели дължината на цветните вълни, нито бързината на трептенията, нито бързината на разпространението на светлината. Но те са знаели нещо друго, онова, което нашите учени не знаят – специфичното за цветните лъчи, което именно може най-целесъобразно да се оползотвори. Английският лекар д-р Олн, който дълги години е прекарал в Индия и южен Китай забелязал, че китайските мандарини ходели из улиците под червен балдахин, а местното население носело големи шапки, боядисани жълто-червено, и дрехите им били от червено-канелен цвят. Самите китайски чиновници подплатявали шапките си с червен плат. Освен това той забелязал, че и турците носели червен фес, арабите също, индусите носели червена чалма, в югозападна Африка жените се забраждали с червена кърпа, дори негрите мажели и татуирали тялото си с червена боя. Всичко това, навело д-р Олн на мисълта, че червения цвят навярно играе известна роля против силната тропична жега. И действително, когато сам си направил червена шапка, подплатил си дрехите с червен плат и боядисал стените на стаята си червено, забелязал рязкото понижение на тропичната жега. Същото може да се каже и за белия цвят и белите дрехи, които се носят в тропичните страни.
към текста >>

И действително, когато сам си направил червена шапка, подплатил си дрехите с червен плат и боядисал стените на стаята си червено, забелязал рязкото понижение на тропичната жега.
Но те са знаели нещо друго, онова, което нашите учени не знаят – специфичното за цветните лъчи, което именно може най-целесъобразно да се оползотвори. Английският лекар д-р Олн, който дълги години е прекарал в Индия и южен Китай забелязал, че китайските мандарини ходели из улиците под червен балдахин, а местното население носело големи шапки, боядисани жълто-червено, и дрехите им били от червено-канелен цвят. Самите китайски чиновници подплатявали шапките си с червен плат. Освен това той забелязал, че и турците носели червен фес, арабите също, индусите носели червена чалма, в югозападна Африка жените се забраждали с червена кърпа, дори негрите мажели и татуирали тялото си с червена боя. Всичко това, навело д-р Олн на мисълта, че червения цвят навярно играе известна роля против силната тропична жега. И действително, когато сам си направил червена шапка, подплатил си дрехите с червен плат и боядисал стените на стаята си червено, забелязал рязкото понижение на тропичната жега. Същото може да се каже и за белия цвят и белите дрехи, които се носят в тропичните страни. Ние днес наистина можем, като имаме факта на лице, да го обосновем научно с отражение на светлинните лъчи, но самият факт не говори ли, че и тия древни народи са се добрали до същите изводи по друг път? Има данни, които говорят, че и египтяните, както и евреите са познавали цветните лъчи. Евреите са считали, че червения цвят възбужда към грях (Исая 1 гл. 18 стих.).
към текста >>

Същото може да се каже и за белия цвят и белите дрехи, които се носят в тропичните страни.
Английският лекар д-р Олн, който дълги години е прекарал в Индия и южен Китай забелязал, че китайските мандарини ходели из улиците под червен балдахин, а местното население носело големи шапки, боядисани жълто-червено, и дрехите им били от червено-канелен цвят. Самите китайски чиновници подплатявали шапките си с червен плат. Освен това той забелязал, че и турците носели червен фес, арабите също, индусите носели червена чалма, в югозападна Африка жените се забраждали с червена кърпа, дори негрите мажели и татуирали тялото си с червена боя. Всичко това, навело д-р Олн на мисълта, че червения цвят навярно играе известна роля против силната тропична жега. И действително, когато сам си направил червена шапка, подплатил си дрехите с червен плат и боядисал стените на стаята си червено, забелязал рязкото понижение на тропичната жега. Същото може да се каже и за белия цвят и белите дрехи, които се носят в тропичните страни. Ние днес наистина можем, като имаме факта на лице, да го обосновем научно с отражение на светлинните лъчи, но самият факт не говори ли, че и тия древни народи са се добрали до същите изводи по друг път? Има данни, които говорят, че и египтяните, както и евреите са познавали цветните лъчи. Евреите са считали, че червения цвят възбужда към грях (Исая 1 гл. 18 стих.). Но те са давали и символично значение на краските.
към текста >>

Характерно е да се отбележи, че някога с морави дрехи са били намятани каещите се и грешниците.
От онова, което се знае, може да се изтъкне само значението му за интелектуалното издигане на човека. Отдавна се знае, че това е цвета, с който си служили някога народите, за да получат духовно настроение. Затова в мистиката тоя цвят се цени много. И днес още черквите са запазили моравия цвят за мантиите на епископите. Това има не само символично, но и психологично значение. Характерно е да се отбележи, че някога с морави дрехи са били намятани каещите се и грешниците. У някои народи (германския, в Песен на Нибелунгите) виолетовият цвят се счита като цвят на траура. Същото се среща и другаде. Всичко това ясно подчертава духовния елемент, който този цвят носи в себе си. В терапевтично отношение виолетовите лъчи имат значение за заболяванията на бацилна почва, особено за туберкулозата и рака. Бацилите не могат дълго да изтрайват на тая светлина.
към текста >>

4. ЛЕГЕНДА - Г. Т. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Едно след друго сваляме палта и рубашки, оставяме по тънки дрехи.
Говорим за татвите или за татвасите, както ги казват индусите, за ония двучасови смени на космични влияния от изгрева до залеза на слънцето и действително проверяването ни се е съпоставяло. Стигаме нивата. Дълги бразди се източват като нишки на голям стан. На другия край на браздата човекът се вижда малък наполовина. Туп... туп... туп... Зазвънява тук там мотиката, удряна о камък. Едно след друго сваляме палта и рубашки, оставяме по тънки дрехи. Пот обилно роси отвсякъде. Месец преди ние садихме малки жълти царевични зърна, браздите бяха черни! Ние имахме торбички от тия зърна и стъпка след стъпка пускахме от тях и ги заравяхме с крак в браздата. Пеехме песента на сеяча... Полето сиво и черно жаднееше за човешки труд и човешка пот. И сега то все още желае своят дар, - ние му плащаме с радост.
към текста >>

5. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но все пак, жените импровизират тоя инструмент, като пляскат с дланите по кожените си дрехи, които добре се обтягат между бедрата.
Австралийците нямат повече от три ноти. Забележително е едно особено явление: песните почти на всички диваци, от всички континенти са минорни, нещо, което намираме и в народните песни на много цивилизовани страни. Даже хороводните им песни са в минорна гама. От друга страна, тия макар и много некултурни диваци имат верност на тона, точност на размера и на такта. Австралийците нямат никакви инструменти, нито даже всеобщо приетия между диваците тъпан „там-там". Но все пак, жените импровизират тоя инструмент, като пляскат с дланите по кожените си дрехи, които добре се обтягат между бедрата. Ново-хебридците и много други папуаси правят дървени „гонии", нашарени с резби, изразяващи разни чудовища, окачат ги сред селото и когато блъскат тия дървета, те издават гръмлив глас, който се чува много далеч. Тези и новокаледонските папуаси употребяват и духов инструмент, именно флейта само с два отвора на двата края. Новокаледонците имат и „оркестър" съставен от следните инструменти; бамбукови тояги, с които удрят под такт клони от обелена палма, листо поставено в устата, „там-там" и пр. Такива са първобитните музикални прояви и у диваците. Тая инструментална музика, за която стана вече дума, се намира в едно или друго видоизменение във всички негри.
към текста >>

6. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Костадин, рипва и като държи иконичката в една ръка хваща да си къса дрехите и тича та скача в огъня, играе в него с боси крака, или с калцуни и чорапи, но без други обувки и като кръстоса няколко пъти през него хваща тогаз гората тичащ или се връща в селото.
сам е наблюдавал тия игри в с. Мъжера и дава за тях следното описание: „На Костадинов ден тези села имат сборове, събират се и на определено място в селото или край селото наклаждат един буен огън от 40 най-малко до 50 кола дърва; насядат тогава на трапезата от страни огъня, ядат, пият, и гайди свирят. Като изгори огъня да няма и пламък, а стане жар добра и хване от горе малко пепел, тогава стават от трапезата, палят вощеници и се кръстят и се молят, като държи в ръка всеки домашната си иконичка – изображение на Св. Константин и Елена с дръжка отдолу. В това време, когото, според тяхното казване, хване св. Костадин, рипва и като държи иконичката в една ръка хваща да си къса дрехите и тича та скача в огъня, играе в него с боси крака, или с калцуни и чорапи, но без други обувки и като кръстоса няколко пъти през него хваща тогаз гората тичащ или се връща в селото. „Когато аз обходих тези места случих се при такъв един обред в Мъжера. Като бяхме на трапезата отстрани огъня и се хванаха някои, та взеха да се хвърлят в огъня да играят. Аз седях до домакина на къщата, в която бях влязъл и насреща ни седеше невестата му и майка му. Бях се загледал в огнеиграчите, когато ме потупа домакинът и ми кимна да се вгледам в невестата му: Тя държеше детенцето си, но когато я погледнах, вече беше пребледняла, изстинала и студена пот беше я побила. След това тя взе да почернява и завчас хвърли детето си пред свекърва си и викна „ту-ту-ту, ето го.
към текста >>

Едновремешните нестинари, според Шивачев, не само играели в жаравата, но се разхождали по-дълго време из нея, сядали и нито нозете, нито дрехите им горели.
Посреднощ обаче, е „пълното огнеигране". След като заспи всичко в селото, от черквата излизат нестинарите, олюлявайки се и викащи ух! ухнавлизат в огъня. Нестинарите подскачали в огъня, бърборейки нещо, след което свършвали с възклицанието ух! ух! Едновремешните нестинари, според Шивачев, не само играели в жаравата, но се разхождали по-дълго време из нея, сядали и нито нозете, нито дрехите им горели. Отец Дионисий, като всеки черковник, вижда в тия игри едно „преструване" и една измама, един езически култ. Но все пак и той признава, че игрите в огъня стават и то с боси крака „Понякога, пише той, току видиш, че паднал някой хороиграч, и такъв син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек, че е паднал от някой смъртоносен удар. Сетне той се вдига, грабва иконите и започва да играе в огъня викайки: „ху-ху-ху мили свети Костадине! " Играе – докато се умори и падне. Тогава другарите му тутакси го изваждат от огъня; който устои най-дълго в свещения огън, бива най-почетния приятел на Св. Константин.
към текста >>

7. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Дори дрехите им не горят, се чуди кметът на с.
хи! " Около 1906 год. в с. Ургари главни нестинари са били дядо Енчо и баба Нана, а в с. Кости дядо Константин Савелят, умрял вече... Лошо да стане на нестинарите не се е чувало. Дори дрехите им не горят, се чуди кметът на с. Граматиково Той разказва и за дъщерята на дядо Димитър Говедарят, която била нестинарка и по време на празника играела в огъня не на мегдана, а в къщи. Когато се оженила, вече искала да играе на мегдана. но мъжът ù го било срам и не я пускал, наказвал я строго и искал да я отърве от този ù навик да играе в огъня. Но жената напоследък полудяла. Все същият кмет, познавал и други двама братя гърци, работници, Димитър и Яни Карадинизлиеви, които през месец май ги „прихващало" всеки два-три дни.
към текста >>

Не съм видял, но разправят, че паднали дрехи и кърпи от нестинарки в огъня, не изгаряли никак.
Към 10.30 часа нестинарките се разотидоха, с което и празникът се свърши. В огъня играят само ония, които изпадат в екстаз. Свойството да се играе в огъня не е наследствено. Това проучих и проследих добре. Роклята на нестинарката, която слабо се докосваше до огъня, без да изгори, не се запали, вероятно, защото беше от коноп. Не съм видял, но разправят, че паднали дрехи и кърпи от нестинарки в огъня, не изгаряли никак. Когато са в огъня, нестинарките са в екстаз и твърде често говорят неща, които не помнят след излизането от огъня. В огъня играят винаги боси. Нестинари от с. Кости, които да играят сега в огъня няма. Има само 4 жени от с.
към текста >>

8. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Особено е важно съчинението на Цезар Вечели, роднина на художника Тициан: „За древните и нови дрехи на разните части на света”, снабдена с рисунки от самия Тициан.
Тук му е мястото да повдигнем още един въпрос. Ако действително някога е съществувала Атлантида, която потънала, и ако Канарските, Азорските и Антилските острови, са останали от тоя материк, то естествено е, че техните жители ще са преки потомци на жителите от Атлантис. И, ако на тия острови се намират останки от това население, то може да ни бъде все таки един по-ясен образ за ония хора и цивилизацията, която някога е цъфтяла на загиналия материк, жителите на който и преживели оная страхотна трагедия разиграла се между земята, водата и небето. И действително такова туземно население, открито при откриването на самите острови, е било намерено главно в Африканските острови, от испанците и наречено от тях Гуанче или Гванче, които те побързали да унищожат, а другата част от тях се примесило с чужд елемент, тъй че днес е много трудно да се намери и изучи чистия тип Гуанче. Важни обаче данни за тях намираме в писателите от XV и XVI векове. Особено е важно съчинението на Цезар Вечели, роднина на художника Тициан: „За древните и нови дрехи на разните части на света”, снабдена с рисунки от самия Тициан. Тоя тип Гуанче даден там, представлява съвършена прилика с Американските типове: перуанци, мексиканци, флорианци и др. Когато Испанците дошли на Канарските острови, те били изненадани от факта, че туземното население от незапомнени времена знаело писменост и изучавало астрономия. У тях също бил запазен култът на прадедите, учението за задгробния живот, балсамирането на труповете, с което се приближавали до древните египтяни. Земеделието у тях било въздигнато почти в религиозен обред. Те знаели да правят музикални инструменти, обичали музиката, игрите и разните увеселения.
към текста >>

9. Другар - стихотворение - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тя минава лесно през дрехите, без да ги повреди, както светлината през стъклото, без да го повреди.
Кръговратът на водата също ще ни уясни двата алхимически закона – „solve" и „coagula". Ето водата в течно състояние: това е състоянието „живак" на водата. Вкарваме във водата - топлина. Така получаваме различно градуирана смес, като почнем от топла вода и стигнем до прегрята пара, която е източник на внушителна сила. Във въздухообразно състояние водата е тъй да се каже, поддръжка на топлинните трептения. Тя минава лесно през дрехите, без да ги повреди, както светлината през стъклото, без да го повреди. Да почнем обратния процес. Да приемем, че състоянието „живак" на водата е преминало в състояние „сяра", чрез прибавяне на топлина. Събираме получената пара в силно изстуден приемник. Силата, съдържаща се в тая смес – топлинна-вода - бързо се освобождава от своята поддръжка. Водата се втвърдява в лед.
към текста >>

10. Перспективи за едно ново знание Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Жалка заблуда на човеци, забравили, че и хляба, който ядат, и водата, която пият, и дрехите, които носят, и дървата, с които се греят, и електрическата енергия, с която се осветляват и която движи любимото им кино и всичко, всичко около тях е все слънце – сгъстено и претворено слънце.
А що да сторят, ще попитат някои, мигар да станат да му се поклонят ? – Ни най-малко, защото слънцето съвсем не се нуждае ни от метаните на хората, ни от тяхното суетно поклонство. То непрекъснато разлива живот и иска само едно: хората да отворят широко своите врати и прозорци, за да поемат неговото щедро обилие. То иска ръце, готови да вземат, сърца, жадни да поемат соковете на неговия живот... И колко сме смешни ние, съвременните хора със своите възгледи: да кисне човек няколко часа наред в някое одимено, смрадно кафене, дето бучи негърската музика на джаз-банда, или да зяпа илюзорните картини по платната на някое кино – туй се смята за почтено и естествено. А да излезе на ранина, в някоя росна пролетна утрин да види изгрева на слънцето, да поеме изблика на пролетната енергия, която разлива живот и младост, туй се смета за идолопоклонство. Жалка заблуда на човеци, забравили, че и хляба, който ядат, и водата, която пият, и дрехите, които носят, и дървата, с които се греят, и електрическата енергия, с която се осветляват и която движи любимото им кино и всичко, всичко около тях е все слънце – сгъстено и претворено слънце. Не е въпрос само да се чете по книгите научния извод, че всичко е кондензирана слънчева енергия, че слънцето е извор на живота, а туй трябва да се преживее, човек трябва сам да го опита и знае, а не само да го декламира с велеречиви думи по катедри и амвони. Пак казвам: ние съвременните люде говорим само мъртви думи, в които не трепти жива преживелица, ние само звънтящо декламираме кухи фрази. С встъпването на слънцето в Овен се почва един нов цикъл в органическия живот. Този миг носи в себе си всичката енергия, необходима за развиване на живота през този цикъл във всичките му възможности. Приливът трае през цялата пролет, той се разхарчва и изчерпва до следното встъпване на слънцето в Овен.
към текста >>

11. Дух, душа и тяло – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

На всички дай корони, дрехи златни, Палати, слава, всичко дай им ти, Нек радват се във домове приятни, А мен, а мен – у себе приюти.
ВЪЗЛЮБЛЕН МОЙ Ти майка скъпа, татко, брат, сестрицо, Имане, сила, ти мой дух свети, Ти с радост пълниш моята душица За теб безспир сърцето ми трепти. Във писъци пустинни ли издъхвам, От жажда люта в тежка самота, От твоето дихание чисто вдъхвам, Над моят дух безсилна е смъртта. От твоя извор жив водица пия И радост пълни моето сърце, Пред теб скръбта си цяла ще разкрия, Животът ми във твои е ръце. Възлюблени, желани мой, прекрасни, За вечна дружба с теб да бъда аз – Душа и Бог, в сказания безгласни – Над моя дух ти имаш само власт. На всички дай корони, дрехи златни, Палати, слава, всичко дай им ти, Нек радват се във домове приятни, А мен, а мен – у себе приюти. При Тебе всякога ми е най-сладко, Гласът Твой благ, утеха свята От твойта гръд, аз искам мили татко, Безсмъртни дух, що носи любовта. И аз, Твой лъч, красиво ще изгрея В души сиротни Твоят Мир ще дам, От твойте песни сладко ще им пея, И всички ний ще служим в твоя храм. 26. II. 1926 г. X.
към текста >>

12. Нощта на изпитанието – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тишина, никой не смее да прекъсне нейното тържество с шума от земни гласове... Невидима ръка облича и съблича природата в разноцветни дрехи.
Слънцето ме стопля приятно, леко. От нийде глас се не дочува. Потънал, погледът се губи в бездънното море на лазура. Час на мир. В него искам да доловя трепет от великия Ти Размисъл. Тишина, никой не смее да прекъсне нейното тържество с шума от земни гласове... Невидима ръка облича и съблича природата в разноцветни дрехи. Невидима ръка изпъстря цъфналите чашки, невидима ръка откъсва на есен листата от дървото, невидима ръка работи в душата ми, облича ме в доспехи нови, в нова броня. Същата ръка запасва ме с меч, звъна на когото чувах в сънищата на нощите, същата разпалва замъжденото кандило с кротък плам. За где ни готвят? Защо обличат в доспехи нови душата ни? Любовта приготвя своя празник и когато секне глъчта на земната суетност, тя ще се изправи пред нас като нова невидима пролет до часа.
към текста >>

13. Книжнина и вести Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Слънчицето от време навреме се показваше, поизсушаваше ни дрехите, постопляше ни и пак ни оставяше на кръщението на обилните дъждовни капки.
Утринната звезда - прекрасната зорница надниква от хоризонта и радостно приветствува високите върхове - щастлив предвестник на светлото планинско утро, то идеше да каже със своя звезден език: „Иде Слънцето, иде"! Ето го, великият първосвещеник, вече облива с розови лъчи снежния връх и в храма на природата запява своята вечна хвала към Твореца. Ние сме мнозина тук. Така стремително тръгнали към върха изглеждахме като някакъв тайнствен народ, тръгнал да пие от самите източници на красотата. След малко от невиделица по небето се накачулиха тъмни облаци; заваляха неспирни дъждове. Слънчицето от време навреме се показваше, поизсушаваше ни дрехите, постопляше ни и пак ни оставяше на кръщението на обилните дъждовни капки. Запалихме грамадни огньове. Високо се издигаха пламенните езици от запалените главни и се смееха на дъжда. И всред нощната стихия на планината те изглеждаха като величави жертвеници, сложени пред вратата на някой древен храм. Множество (...) са вече поставени; под тях спят уморени, но щастливи люде. След приятната вечеря и горещия чай, сега те вкусваха райско блаженство в нежните обятия на съня.
към текста >>

14. Поеми от Кабир Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ти не ще му станеш благоприятен като съблечеш дрехите си и притъпиш усетите си.
Че всички около мене бяха здрави умом, и че аз само срамех умните люде. Оттогава насам, аз не се валям вече из праха в знак на покорност. Не бия вече камбаната на храма' Не слагам кумира на неговия престол. Не турям вече цветя пред образите в знак на обожаваме. Не суровия живот и не изтезанията на плътта се нравят Богу. Ти не ще му станеш благоприятен като съблечеш дрехите си и притъпиш усетите си. Човекът, който е добър. правдив, който остава тих и спокоен всред вълните на света, който почита като себе си всички божии създания. Тоя човек достига Вечния и Истинния Бог е с него. Кабир казва: Оня, на когото думите са чисти и в когото няма ни гордост, ни завист, познава истинското Му Име. Ето каква свободна мисъл е имал Кабир.
към текста >>

15. Най-красивият орган в човешкото тяло Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

VIII Отшелникът обагря дрехите си, вместо душата си, с багрите на Любовта.
VII Защо, о сърце мое, си тъй нетърпеливо? Оня, Който бди върху птичките, животните и мушиците, Оня, Който пое грижата за тебе, докато беше още в утробата на майка ти, Не ще ли те закриля сега, когато си вече излязъл из нея? О сърце мое, как можеш да се отвръщаш от усмивката на твоя Бог и да скиташ тъй далеч от Него? Ти остави своя Възлюблен и почна да мислиш за други. Затова твоята работа е празна. VIII Отшелникът обагря дрехите си, вместо душата си, с багрите на Любовта. Той стои седнал в храма, напуснал Брама, за да се кланя на един камък. Той си продупчва ушите, носи дълга брада и нечисти дрипи. Прилича на козел. Той броди в пустинята, убил в себе си всяко желание и заприличва на скопец. Той си стриже косата и боядисва дрехите.
към текста >>

Той си стриже косата и боядисва дрехите.
VIII Отшелникът обагря дрехите си, вместо душата си, с багрите на Любовта. Той стои седнал в храма, напуснал Брама, за да се кланя на един камък. Той си продупчва ушите, носи дълга брада и нечисти дрипи. Прилича на козел. Той броди в пустинята, убил в себе си всяко желание и заприличва на скопец. Той си стриже косата и боядисва дрехите. Чете Гита и става голям бърборко. Кабир казва: „Правиш ли като него, ти вървиш към портите на смъртта с вързани ръце и нозе. IX Ако Бог е в джамията, кому принадлежи тогава света? Поклонниче, ако Рама е в образа, когото обожаваш, тогава какво става там дето няма образи? Хари е на изток.
към текста >>

16. Стихове - Стефан, Иедидия Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Косата му се спускаше на кичури, когато се наведе да целуне края на нейната дреха, а когато се възправи и я погледна, тя видя в очите му погледа на Оня, що начена да люби, бъз да го е срещнала по своя път... Пъстри бяха дрехите на чужденците.
Любовта му е по-сладка от сока на гроздето, а погледа на очите му е ведър като утринно небе.! Посегна чужденецът в пъстроткан със сърма пояс, извади кутия от скъпо дърво, обковано със злато и бисери. Той я подаде смирено, а коляното му досегна земята. С трепетни ръце посегна младата княгиня и взе дара от Оногова, който стои на кораба далече в морето. Хубав б пратеникът. Косата му се спускаше на кичури, когато се наведе да целуне края на нейната дреха, а когато се възправи и я погледна, тя видя в очите му погледа на Оня, що начена да люби, бъз да го е срещнала по своя път... Пъстри бяха дрехите на чужденците. Багрите по тях напомняха за далечни земи, до които се отива със страхове и бури. Гласът на тоя що я приближи беше дълбок, потаен, сякаш ехо от гласа на Оня, който, стъпил на белия кораб, очакваше вест. Той там, далеко, Любовта му е по сладка от сока на гроздето, а очите му имат ведрината на утринното небе. Тия думи прозвучаха в душата ù, нараниха я леко, а от раната роди се любов по незнайния! Тя сне от главата си воала с извезаните царски символи и им го подаде с трепет.
към текста >>

И те отминаха – тугинците, що гребяха с яки весла и другият, който стоеше при кормилото с пъстрите чудновати дрехи, с везания пояс и с очите, в които грееше любовното приветствие- Скри се ладията в хоризонта на зелено-синьото море.
Сред мъката на трудния си път той ще те познае, а ти в тежките часове на своето очакване. Но Той ще дойде. Готви се. В белите чертози на своя замък, направи душата си приемница за него. Той тихо ще потропа на вратата ти — Странникът, що броди из морето". И те отминаха – тугинците, що гребяха с яки весла и другият, който стоеше при кормилото с пъстрите чудновати дрехи, с везания пояс и с очите, в които грееше любовното приветствие- Скри се ладията в хоризонта на зелено-синьото море. скри се и царицата в белите дворци, издигнати високо като исполини към изгрев слънце. Там отвори тя кутията. В нея драгоценен камък имаше. Той грееше със силата на слънчевата светлина и менеше багрите си всеки миг. До него имаше писмо на непознат език, със символи неясни, а вътре в сгънатия пергамент скрит бе сребърен ключ.
към текста >>

17. И, НАИСТИНА, ТОЙ СТАНА ЦАР - Н. Д. Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Аз облякох една чиста риза и най-хубавите си дрехи в планината.
Не, песни са това. Аз седя на един дънер и удрям с тоягата си такта. Слушам думите, възприемам ги, разбирам ги, искам да ги изговоря... ха-ха-ха... няма ги! Аз съм свършил само селското училище там, долу, но аз зная, какво говори планината... Къде е празникът тъй хубав, както в планината?... Празник е! Аз облякох една чиста риза и най-хубавите си дрехи в планината. Седя пред колибата си. Ослушвам се в шумоленето на дърветата... Шуми планината, благоухае гората, смола капе от дърветата... Ах, чувате ли Го? Шумоли! Върховете на дърветата се навеждат, те се покланят... не, поздравляват... Тържествен час настава, свят момент е! Тръпки ме побиват... Сам Бог е това!...
към текста >>

18. ОКОТО И НАУКАТА Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

При това, само щастливият човек може да облече нови, красиви дрехи.
Щастието е нещо невидимо. То се дължи на известно съчетание на сили, но не и на известни материални блага. Материалните блага са само израз на щастието. Материалните блага са красивата дреха, в която щастието понякога се облича. Красивата дреха мяза на щастливия, на обновения човек. При това, само щастливият човек може да облече нови, красиви дрехи. Онзи човек, който не е красив, не трябва да се облича с нови, с красиви дрехи. Защо? - Понеже той не може да ги оцени. Те ще му донесат най-голямото нещастие. Ако за тия хубави дрехи могат да го набият и да го съблекат на улицата, защо му са те? Щастливият човек трябва да бъде крайно разумен.
към текста >>

Онзи човек, който не е красив, не трябва да се облича с нови, с красиви дрехи. Защо?
То се дължи на известно съчетание на сили, но не и на известни материални блага. Материалните блага са само израз на щастието. Материалните блага са красивата дреха, в която щастието понякога се облича. Красивата дреха мяза на щастливия, на обновения човек. При това, само щастливият човек може да облече нови, красиви дрехи. Онзи човек, който не е красив, не трябва да се облича с нови, с красиви дрехи. Защо? - Понеже той не може да ги оцени. Те ще му донесат най-голямото нещастие. Ако за тия хубави дрехи могат да го набият и да го съблекат на улицата, защо му са те? Щастливият човек трябва да бъде крайно разумен. Той трябва да разбира и да се стреми не толкова към човешкия, колкото към Божествения живот.
към текста >>

Ако за тия хубави дрехи могат да го набият и да го съблекат на улицата, защо му са те?
Красивата дреха мяза на щастливия, на обновения човек. При това, само щастливият човек може да облече нови, красиви дрехи. Онзи човек, който не е красив, не трябва да се облича с нови, с красиви дрехи. Защо? - Понеже той не може да ги оцени. Те ще му донесат най-голямото нещастие. Ако за тия хубави дрехи могат да го набият и да го съблекат на улицата, защо му са те? Щастливият човек трябва да бъде крайно разумен. Той трябва да разбира и да се стреми не толкова към човешкия, колкото към Божествения живот. Само в Божествения живот има вечно обновяване. Ние всеки ден едно желаем, друго става; едно очакваме, друго ни изненадва. Така е не само с обикновените хора, но и с учените, и с философите, и с поетите - всички хора се изненадват.
към текста >>

Когато майката и бащата искат да облекат детето си в красиви дрехи, те ще постигнат каквото искат, стига то да не им препятствува.
Ако е въпрос за растенето, има условия, когато този процес спира, но когато става въпрос за обновяване, за него няма неблагоприятни условия, няма неблагоприятни моменти и часове. „Всякога и постоянно се обновявайте! " Когато говорим за обновяването, разбираме, че други взимат участие в нашето обновяване. Какво се изисква от нас? - Да не препятствуваме на висшите същества, които работят върху нас. Когато майката и бащата искат да облекат детето си в красиви дрехи, те ще постигнат каквото искат, стига то да не им препятствува. Понякога детето се сърди, не иска да облече дрехите си, не ги харесва, не е доволно от тях. Така и съвременните хора не са доволни от живота, който имат. Казвам: не бързайте, имайте търпение! Ще дойде новият живот, който очаквате и за който мислите. В живота има две състояния: едното е животът на нашето ограничено съзнание, в което ние работим; другото е животът на безграничното съзнание, в което Бог работи.
към текста >>

Понякога детето се сърди, не иска да облече дрехите си, не ги харесва, не е доволно от тях.
„Всякога и постоянно се обновявайте! " Когато говорим за обновяването, разбираме, че други взимат участие в нашето обновяване. Какво се изисква от нас? - Да не препятствуваме на висшите същества, които работят върху нас. Когато майката и бащата искат да облекат детето си в красиви дрехи, те ще постигнат каквото искат, стига то да не им препятствува. Понякога детето се сърди, не иска да облече дрехите си, не ги харесва, не е доволно от тях. Така и съвременните хора не са доволни от живота, който имат. Казвам: не бързайте, имайте търпение! Ще дойде новият живот, който очаквате и за който мислите. В живота има две състояния: едното е животът на нашето ограничено съзнание, в което ние работим; другото е животът на безграничното съзнание, в което Бог работи. Тези две съзнания са в постоянно съприкосновение.
към текста >>

19. ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА - П. Г. Пампоров Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

То има естествени нужди, които трябва да се задоволяват: храна, дрехи, подслон; нему трябва движение и почивка, чист въздух, светлина и топлина, Тялото ни е временен съд, но наемът за него е скъп, толкова скъп, че човек днес работи и живее почти само за да плаща разходите на тялото си.
Външният живот се подчинява на вътрешния, но и двата са потребни за нашето развитие. Във външния живот ние се упражняваме на разнообразни занаяти и служби; те ни дават положение и место в обществото, между хората. С другия живот, с живота на мисълта, на чувствата и на желанията ние живеем в тъй наречения духовен мир. Хората, които историята на човечеството възвеличава, са герои на вътрешния живот, които са се проявявали в духовния живот на мисълта, на добродетелите и на самопожертвуването. Тялото е материалист, но ние имаме засега нужда от него, за да се проявим тук на земята. То има естествени нужди, които трябва да се задоволяват: храна, дрехи, подслон; нему трябва движение и почивка, чист въздух, светлина и топлина, Тялото ни е временен съд, но наемът за него е скъп, толкова скъп, че човек днес работи и живее почти само за да плаща разходите на тялото си. Интересното е там, че ние понякога забравяме вътрешния живот, ставаме едно с тялото си, мислим само за него; претоварваме го с вредна храна и удобства и така заробваме душата и духа, за да плащаме разноските за него, понеже природата нищо не дава даром. Това не е нито разумно, нито практично. Също би било, ако едно цвете, вместо да расте и цъфти, дава цялата си енергия на стеблото си от страх последното да не се разруши. Стеблото ще получи, нужните сокове от земята; то трябва да крепи цветето, което ще получи енергията за живота си отгоре, от слънцето. Така ние днес сме объркали понятието за живота.
към текста >>

20. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Погледнете на светещите си дрехи, оценете и вашето досегашно търпение и придобитото знание, вашите победени инстинкти и облагородени желания, всичко това вие получихте от милосърдието на Брама, който ви поддържаше във вашия път, като награждаваше всяко ваше усилие с едно във висша степен съвършенство.
И светещата ограда оставаше затворена. Макар, че те повтаряха много пъти своята молба, на устните на Гения лежеше още печата на тайната, на която той беше страж. Изненадани и обезпокоени, праведниците не разбираха това мълчание, но в същото време из оградата се раздаде глас, могъщ като гръм и в същото време хармоничен, като звуковете на арфа. „Вървете и работете, тъй като вашите думи доказват, че не сте още готови да се явите пред трона на Брама. Вие само искате правосъдието на Брама и неговата награда, не разбирайки, че сте получили и едното и другото. Погледнете на светещите си дрехи, оценете и вашето досегашно търпение и придобитото знание, вашите победени инстинкти и облагородени желания, всичко това вие получихте от милосърдието на Брама, който ви поддържаше във вашия път, като награждаваше всяко ваше усилие с едно във висша степен съвършенство. Тези, които ви оскърбяваха вървят след вас, обвинявайки други в несправедливости и жестокост, не разбирайки, както и вие самите, че от материята се излиза само чрез страдание. Самият свят, в който вие някога живеехте заедно с своите врагове, не съществува вече, тъй като от тогава има петдесет милиона години. От тогава правосъдието и могъществото на Брама не ви е напускало. Вие искате покой, наслада, не разбирайки, че покой не съществува. Най-висшето блаженство се заключава в безпределната деятелност за Доброто, Красотата и Истината.
към текста >>

21. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но още по-величествен е Гур, когато грейне слънце; дрехите му заблестяват с многоцветни багри и на главата си носи кристален дворец.
Някакъв чужди овчар доведе стадото. Тогава Гур построи величествен замък от белоснежни кристали и ледени блокове. И направи Айя царица там. Величествена е планината Ашар. Плещите ù са покрити с борови гори, а от недрата ù текат божествени реки. Но още по-величествен е Гур, когато грейне слънце; дрехите му заблестяват с многоцветни багри и на главата си носи кристален дворец. Някой се наричаше На-Ну. Овчар бвше... И певец беше. Най-добрият от певците, най силният от силните, най-смелият от безстрашните. Това беше На-Ну овчарят. Няма овчар равен на него: и по хубост, и по глас.
към текста >>

22. Новото съзнание - Боян Боев. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Хигиеничните дрехи трябва да се отличават с мекота, да са приятни на пипане.
Коя храна отговаря на тия условия? - Тази храна, от която като ядеш, усещаш приятност, разположение, което продължава дори до следния обяд. Такава храна създава едно малко разширение в човека. Хигиенично облекло е това, от което човек изпитва една малка радост, една малка приятност през всичкото време, докато е в него. Хигиеничната дреха трябва да бъде добър проводник на живите сили в природата - на топлината и светлината. Хигиеничните дрехи трябва да се отличават с мекота, да са приятни на пипане. Както в хигиената на физическия човек влизат три важни елемента, също така и в хигиената на духовния човек влизат три елемента: мисли, чувства и действия или постъпки. Всяка мисъл, на която пламъкът никога не се намалява, е хигиенична; намалява ли се пламъка ù, тя не е хигиенична. Всяко чувство, на което интензивността не се намалява, е хигиенично; намалява ли се интензивността му, то не е хигиенично. Всяко действие, което никога не се извратява, е хигиенично; извратява ли се в даден момент, това действие вече не е хигиенично. Как ще се усили пламъка на твоята мисъл, ако се е намалил?
към текста >>

23. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Всички небесни тела са дрехи на същества, които не познаваме и всеки от тях изпълнява своята служба.
Красотата на природата проникваше във всичко: когато вървяхме край чистите малки езера или когато отдалечавахме клоните на храстите, в които ясно се отделяше вика на нощните животни, или когато на някоя полянка луната ни показваше високите покриви и кули на някой стар, петвековен чифлик. Говорихме много за астрономията. Изкарахме един къс сън в гората и в ранна сутрин продължихме разходката. Андреас говори за една невидима планета, която е доста близка до нашата земя. Между другото той каза: – Кометите са дреха на същества, както тялото ни е дреха на нашата индивидуалност. Всички небесни тела са дрехи на същества, които не познаваме и всеки от тях изпълнява своята служба. Колко неща щяхме да знаем, ако бяхме смирени! * * * Веднъж имаше наводнение в басейна на р. Сена. Парижките предградия бяха много пострадали. Имаше опасност за целия Париж . Две седмици не бях посетил Андреас, понеже имах претрупана работа в болницата.
към текста >>

24. Вести Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Да бъдеш син на Слънцето, облечен в дрехи от светлина и бисерна роса, свободен, мощен и крилат - да летиш с бързината на светлината из цялата земя, за да помагаш на всички страдущи души; да разговаряш със звездите, да ходиш на гости на слънцето, да бъдеш гражданин на небето, на Божия град, да бъдеш Божи Син, получил своето царско наследие, предназначено ти преди вековете.
„Да живеем в мир и светлина! " БОГ ДА ЖИВЕЕ В ТЕБЕ! В това е върховното щастие и висшата радост. Да бъдеш жилище на Духа на светлината и Любовта. Та има ли щастие, има ли радост, която може да се сравни с тая? Да бъдеш син на Слънцето, облечен в дрехи от светлина и бисерна роса, свободен, мощен и крилат - да летиш с бързината на светлината из цялата земя, за да помагаш на всички страдущи души; да разговаряш със звездите, да ходиш на гости на слънцето, да бъдеш гражданин на небето, на Божия град, да бъдеш Божи Син, получил своето царско наследие, предназначено ти преди вековете. Растенията са деца на ангелите, животните са деца на архангелите, а човекът е дете на самия Бог - храм на Всевишния. И когато той доброволно отвори вратите на своя ум за светлината на Вечната Мъдрост и прозорците на своето сърце за лъчите на неизменната Божия Любов, тогава Силата на Духа ще го посети и той ще възкръсне от гроба. И тогава той ще живее в Бога и Бог ще живее в него.
към текста >>

25. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ала истинската религия позволява на човеците праз всяка одежда да съзират в пълната му чистота Божеството: еднакво стоящето във всичко, което не се изявява само в дрехите на отделните религии, а във всекиго и всякъде.
Интелектът е в пълна зависимост от ония отвън действуващи впечатления върху мозъка. Когато, напротив, интуицията действува отвътре: тя носи безграничното истинско знание на същината Когато вие му се отдадете всецяло, ще знаете всичко, каквото има да се знае по целия свят, защото в вашата същина вие можете да вземате участие в съзнанието на всички и на целия мир — защото във вашата същина вие сте едно с всичко. Сегашната раса има религии; новата ще има една религия. Религиите са одежди, в които божествеността се облича, за да бъде осезаема и за слепите очи на човешките души. И тъй като душевните очи са различни — то затова божественото се е показвало различно. Ала истинската религия позволява на човеците праз всяка одежда да съзират в пълната му чистота Божеството: еднакво стоящето във всичко, което не се изявява само в дрехите на отделните религии, а във всекиго и всякъде. В новата раса съвсем ще бъде разбрано истинското значение на религията като съединение с Бога — и това съединение ще бъде индивидуално и непосредствено извършено от всяко едно от моите деца... без учения, догми, служби или религиозни изповядвания. Настоящата раса е обкръжена от грозотии; новата ще бъде облечена в красота. Вашата представа за красота се обуславя от понятията ви за стойност и рядкост: повечето от предметите, които вие цените заради редкостта им, не бихте ги удостоили дори с един поглед, ако биха били евтини, ако би могло всеки да ги има. Вашето предпочитание към красивото винаги произлиза само от желанието на лично задоволство - и е крайно егоистично. В новата раса изкуството и красотата ще бъдат следствие от вътрешната чистота - и тяхната цел не ще бъде както сега - горд показ на външно превъзходство.
към текста >>

26. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Аз видях в един сводест салон Андреас прав да говори с една млада жена, облечена в дрехи, с които я рисуват всички художници.
Аз разбрах: Андреас подновяваше един опит на Калиостро. Последният беше обърнал пътя на времето. Бяхме се върнали 400 години назад. Без церемонии, без приготовление Андреас беше призовал Жана Д'Арк. След няколко минути видението се промени. Аз видях в един сводест салон Андреас прав да говори с една млада жена, облечена в дрехи, с които я рисуват всички художници. Обаче това не беше видение, понеже чувствувах под ръката си студа на зидовете, слушах гласа на събеседниците и даже взех участие в разговора. След един час всичко изчезна. Къщичката. двора, кучето - всичко отново се яви. Но първата дума на Андреас беше да обещая тайна върху това, което чух, което ще чуя или видя през следните два дена. Влязохме в гората по тясна пътека и си починахме в една напусната кариера, открита от Андреас.
към текста >>

27. ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И чрез един добър избор на вашите дрехи гледате да накарате другите да вярват, че вие сте това, което в същност не сте.
Дори и вашите най-тайни мисли не са пред мене скрити- Дори и беглите забелязвам. Аз ги виждам, още преди да сте ги схванали с вашия мозък. Защото в духовните царства - където живея - мислите, всички ваши мисли са осезателни неща. Мислите са неща - истински неща - неща, които сте създали вие. В вашия малък свят на измамливи изгледи, вие съдите за всекиго почти според облеклото му. И чрез един добър избор на вашите дрехи гледате да накарате другите да вярват, че вие сте това, което в същност не сте. Ала в моите очи вие носите съвсем друга връхна дреха! Вие сте облечени в тая от вашите мисли. Това е облекло, което сам си приготвяте, в което предете всеки конец, рисувате всяка линия, тъчете всяка рисунка. Това е дрехата, която показва, какво сте вие наистина. И какво зрелище представляват повечето от вас?
към текста >>

28. ГОДИНАТА - Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Съдийството е занаят, при който се кроят дрехи по една определена кройка.
Три неща са потребни на хората, които искат да се запознаят с великата Истина в живота, или с новото, което иде сега в света. Тези три положения са следните: права мисъл, добри чувства и благородни постъпки. Човек не трябва да има ума на адвоката. Адвокатството е само точило на ума. Човек не трябва да има ума и на съдията. Съдийството е занаят, при който се кроят дрехи по една определена кройка. Човек не трябва да има ума и на свещеника. Свещеникът е готвач, който приготовлява ядене на хората. От готвача зависи състоянието на техните стомаси. Христос казва: „Идете на кръстопътищата и колкото намерите, призовете ги на сватба! " Под думата „сватба" се разбира едно ново културно дело, една нова епоха, за която се канят хората от всички краища на света да вземат участие.
към текста >>

29. НА СВЕЩЕННАТА ПЛАНИНА - А.Т. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Който иска да гради с вехти греди, с останки, който иска да преправя стари дрехи, износени, който иска да кърпи вехтото с ново - ще изпита замаха на нейната ръка.
То било техните подписи - печати. Годината има светли огнени очи - със смеел и проницателен поглед. Така прям и така смел, че погледне ли никого, който лъже, или е с гузна съвест - ще го разтрепери, ще извади на показ всички му задни мисли и кроежи - защото ще се запретне да чисти не с вода, а с огън. И в него, като спретната чевръста мома, която шета в къщи и съвсем не ù е до приказки и задявки - тя ще хвърля безжалостно всички пъртушини и вехтории. Не ще търпи нищо вехто. Който иска да гради с вехти греди, с останки, който иска да преправя стари дрехи, износени, който иска да кърпи вехтото с ново - ще изпита замаха на нейната ръка. И ще види вехториите му да пламтят в огъня. Който иска да бъхти стари, отъпкани пътеки, които водят не до изворите на живота, а до застояли и почти изчерпани щерни, до плесенясали води, в които квакат политически и религиозни жаби, и да носи на хората вода от тях - ще се види настигнат от вихър и ще намери всички мостове по тия пътища изгорени. Дойде ли при нея някой не за работа, а за задявки и удоволствия, ще получи такава плесница, че ще му светнат очите: че тя не обича помътените от сласт погледи, а ясните, прями, трезви взори. Тя ще свирне като светкавица в кабинетите на царе, управници, ръководещи, челни люде и на мнозина ще развали домашните сметки: тя не търпи лъжа, не търпи нищо старо, не търпи кърпеж, не търпи подпори на онова, що вече клони да рухне. Тя носи и иска ново, ново!
към текста >>

30. ПЕСНИ НА ПРОЛЕТТА - П.Г.П. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Те бяха чули тоя неземен глас: едни плачеха, други благославяха небето, трети раздираха дрехите си в неудържимо разкаяние... Късно узна тайната старият камбанар Фуен Ву, на когото дадоха почести и слава.
Камбанарят изтръпна. Той чу от собственото си творение това, което никоя уста не можеше да му разкаже. Той чу един глас, мощен като ек от гръмотевица, но с чистота на вишнев цвят, със скрита нежност като спокойна песен на молитва. Гласът на едно сърце звънеше в него, едно любящо сърце, което събуждаше сърцата. Навън, на улицата на бедната махала, се бяха набрали тълпа хора. Те бяха чули тоя неземен глас: едни плачеха, други благославяха небето, трети раздираха дрехите си в неудържимо разкаяние... Късно узна тайната старият камбанар Фуен Ву, на когото дадоха почести и слава. Никой, обаче, не можеше да заличи скръбта в душата му по Офизан - най-любимото от всичко, що бе имал на света. Офизан, чиито чистота послужи на Великия за великото Му дело. От тоя ден слънцето над Китай грееше по-радостно и с по-обилна светлина. Последната камбана, която изля майстор Фуен Ву, говореше на сърцата за едно велико сърце. Нейният глас кънтеше над Пекинг, над пространните поля, стигаше надалеко като кротък зов, излязъл из устата на Благословения, който някога рече да се роди в тая земя.
към текста >>

31. ВЕСТИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Облича се в своите красиви дрехи.
Слънцето обилно лее живи, любящи лъчи. Тревички и цветя се подават изпод шумака - в съседство със снега. Великолепен ден. Пролет. Нещо велико става в цялата природа. Събужда се животът. Облича се в своите красиви дрехи. Бликва любовта. Любовта към всичко живо. Великата и чиста дева на красотата, девата, която е родила светия, великия живот, без да престане да бъде дева! Защото великата, безгранична Любов е вечна Дева, която вечно ражда - в чистота и светлина! II Ще пея за великото, живото Слънце, извор на светлина, топлина и сила.
към текста >>

32. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ако ние харчим за физическа храна, дрехи, забавления, а често и за излишни неща хиляди левове - защо да не отделим за нашата литература - която е мощно оръжие днес за борба с тъмнината - защо да не отделим за „Житно Зърно," за ,,Нова Култура", за беседите - една част от Божественото богатство!
Хиляди жадуващи души очакват по всички кътове на земята да чуят словото, което носи светлина и любов. В България - макар че имаме десетки хиляди ученици на Бялото Братство - има сравнително малко абонати. Това ще трябва да се промени. Най-малко още 400-500 абонати още тази година, а идущата още повече. България трябва да пламне от светлината на Божествения огън на любовта, да се запали, да гори и да не угасва, И това ще бъде! Ако ние харчим за физическа храна, дрехи, забавления, а често и за излишни неща хиляди левове - защо да не отделим за нашата литература - която е мощно оръжие днес за борба с тъмнината - защо да не отделим за „Житно Зърно," за ,,Нова Култура", за беседите - една част от Божественото богатство! Хиляда души по 100 лева - са 100,000 лв., а по 200 лв. - са 200,000 лв. Само в една година! Братя и сестри, ученици на Бялото Братство, това е една задача за нас днес! Ние не се борим с пушки и ножове, ние се борим със светлина, истина и правда, със словото на любовта!
към текста >>

33. ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ - А. ТОМОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Защото когато не го обичаш, ти виждаш у него само външното, праха по дрехите му, а когато го обикнеш, очите ти се отварят, светлината те озарява и ставаш способен да виждаш красивото в него.
Така постепенно ние се освобождаваме от онези полуживотински елементи, с които е примесена нашата култура. Идеалът е да работим както Разумното, Първичната Причина работи. Чрез новата форма на труда ще изчезнат преградите между душите. Като обичаш никого, ти го познаваш. Защо трябва да обичаш някого, за да го познаваш? Защото когато не го обичаш, ти виждаш у него само външното, праха по дрехите му, а когато го обикнеш, очите ти се отварят, светлината те озарява и ставаш способен да виждаш красивото в него. Старият начин на труда туря изкуствени прегради между душите, внася чувството на отделеност, отдалечава хората един от други. Това е в противоречие с истината за единството. И тогаз какво може да докара такъв начин на труда, който е в противоречие с природните закони, освен развалини и пепел! Именно това виждаме днес! При новия начин на труда човек влага най-ценното от себе си в постъпките си и не чака нищо, нито благодарност, нито признателност. Защо?
към текста >>

34. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

маги съвременните учени ще видят своите предходници и първообрази), проблема за ония две велики течения, които са съществували и съществуват от памтивека в живота и културата на един народ, на една раса, и които означават обикновено с имената: екзотерично и езотерично, проблема за тълкуване на сънищата и тяхната символика – ключ на съвременната психоанализа и най-могъщ инструмент в ръцете на психоаналитиците, тия съвременни сънотълкуватели, които са преоблекли тоя стар занаят в модерни дрехи, в костюма на лекаря-психиатър, накарали са го да се разхожда из клиники и болници, да бъбри с жаргона на съвременната психология, да употребява все технически термини и са дисциплинирали произвола на въображението, приумицата и интуитивните досещания чрез една „строго научна" клиническа техника.
Но Даниел спасява положението. Той именно извършил това, което само „боговете" според думите на Халдейските учени, можели да направят. Той разкрил съня на царя и го разтълкувал. Този сън е тъкмо интересен. Но преди да го предам накратко, ще забележа, че тази глава на пророк Даниел, един от най-мощните и културни пророци на Израел, съдържа много интересни проблеми: проблема за изворите и пътеките на познанието (в Халд. маги съвременните учени ще видят своите предходници и първообрази), проблема за ония две велики течения, които са съществували и съществуват от памтивека в живота и културата на един народ, на една раса, и които означават обикновено с имената: екзотерично и езотерично, проблема за тълкуване на сънищата и тяхната символика – ключ на съвременната психоанализа и най-могъщ инструмент в ръцете на психоаналитиците, тия съвременни сънотълкуватели, които са преоблекли тоя стар занаят в модерни дрехи, в костюма на лекаря-психиатър, накарали са го да се разхожда из клиники и болници, да бъбри с жаргона на съвременната психология, да употребява все технически термини и са дисциплинирали произвола на въображението, приумицата и интуитивните досещания чрез една „строго научна" клиническа техника. Жалко е, че днес няма фараони като този в времето на Йосиф или царе като Небукаднецар, които да сънуват такива сънища. Но и да сънуват, те не биха посмели да повикат дори и Фройд, защото самият тоя факт, че „вярват" в сънища, би могъл да се сметне за симптом на „психична регресия" „инфантилност", за наличността на някоя психоза у тях. Не знам обаче, дали има по-страшна, масова психоза от тая, в която са изпаднали съвременните хора: именно грандоманията да смятат, че по-културни, по-учени хора от тях в света нивга не е имало. Наистина, признават те и древните са имали нещо като наука, но тя гъмжи от толкова много „суеверия", че и наука не може да се нарече, имали са и техника, но де нашата, съвременната? (Макар че строежът на египетските пирамиди и до днес задава не една загадка на археолозите и изследователите-египтолози, както от архитектурно, така и от техническо естество.) После имали са и някакви космогонически представи, но то са били повечето митове.
към текста >>

35. МОЛИТВАТА - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Като сътрудник на „Демократ" печели по 75 цента на ден, а някога и по-малко и прекарва по собственото си признание само с една стара пушка, едно седло, две вълнени одеяла и много скромни дрехи.
В 1866 г. отива в Сан Франциско, пише във в. „Златната Ера" и „Театрална Хроника", а в 1868 г. е вече издател на „Stockton Gasette". През всички тия години, обаче, той не забогатява. Като сътрудник на „Демократ" печели по 75 цента на ден, а някога и по-малко и прекарва по собственото си признание само с една стара пушка, едно седло, две вълнени одеяла и много скромни дрехи. Рицар на Духа, достатъчно е обаче за него да вземе перото в ръка и да се почувства като Крез. Стеснителен, срамежлив, много чувствителен, сам се подценява. Той не се поддава на чуждо влияние. В това време се запознава с някои от великите хора на американската литература, като Брет Харт, Марк Твен и др. Болен, с разстроени нерви, съвсем зле материално, в 1872 год.
към текста >>

36. ВЕСТИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Щедро на бедни раздавай: Дрехи, злато и храна.
И ангелския светъл чин Отново ще е мой. 10.XI. 1931. ИГЛА Ако ли някой приятел Дойде и каже: „Ела, Аз съм на щастие сеятел, Давам ти злато с кола. Та си направи палати, Приказни царски дворци. Дни си нареждай благати С гости, свирачи, певци. Щедро на бедни раздавай: Дрехи, злато и храна. Домове, църкви дарявай – Би щеш прочута стана. Тебе народа ще Хвали! „Пресвета" ще ти рече, Име ти впише в скрижали и у история втъче. Няма да стъпваш с нозете Таз клета грешна земя. Тебе ще носят ръцете, Що си дарила сама.
към текста >>

37. СЪДЪРЖАНИЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

двата си тома разкази из живота на лотарингските селяни, дават ясна представа за съдържанието и характера на неговата книга, затова ще ги приведем : „Простите селяни от Лотарингия приличат навярно на българските, защото навред селянинът е син на земята, на свещената земя, която го е облекла в дрехи".
Получи се в редакцията на Ж. 3. като дар от автора Габриел Гоброн (Cabriel Gobron) последната му книга: : Histoire Lorraine – Лотарингийски разкази. Името на Гоброн се често среща в страниците на френското спиритуалистично списание. „Le Fraterniste" и които четат поменатото списание, познават перото на автора на горната книга. Думите, с които авторът изпраща до редакцията на Ж. 3. двата си тома разкази из живота на лотарингските селяни, дават ясна представа за съдържанието и характера на неговата книга, затова ще ги приведем : „Простите селяни от Лотарингия приличат навярно на българските, защото навред селянинът е син на земята, на свещената земя, която го е облекла в дрехи". Той е представил искрено и правдиво живота на лотарингските селяни, които все още „таят у себе си животното" (думи на Щайнер, които сам Gorbon цитира, вземайки ги за лайтмотив на своите разкази): Разказите, които са написани на лотарингско наречие – просто, грубо, но сочно – са напоени с тежкия дъх на земя, селяк и животно. Ала под тоя дъх се носи дъхът на „свещената земя", отдето се излъчва обичта на човека към неговия груб „земен" брат, който пори браздите на земята и вади пшеница и грозде – да нахрани себе си и своите братя. Книгата на Gabriel Gobron е озаглавена по-точно: Аu Pays des Cocolinjos et des Colindindins. Histoires Lor-raines. Edition ftmbiorix, 6 rue Thiers, Rethel (Ardennes).
към текста >>

38. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Досега и мъдреци и учители са ни давали образи на архангели и ангели в дрехи на животни, а Бога все пак вечно ни го представят в човешки образ, следвайки великата и потайна максима, че човек е направен по образ и подобие на Бога.
Например, очите на лъва изразяват смелост и благородство. Без съмнение, благородството тук е израз на чувството за господство и сила. Такива очи у човека няма да ни излъжат, ако извадим горното заключение. Да дойде човек при изучаването на хората до правилно разпределение на всички ония животински типове, от които са съставени, това значи, че той владее синтетичния ключ за отваряне вратата на душата. Казвам животински типове, защото нашето човешко познание не ни дава още възможност да схванем образите, по-високи от нас. Досега и мъдреци и учители са ни давали образи на архангели и ангели в дрехи на животни, а Бога все пак вечно ни го представят в човешки образ, следвайки великата и потайна максима, че човек е направен по образ и подобие на Бога. Нека си спомним сравненията, които ни дава пророк Йехаскиел за архангелите във вид на странни животни. Апокалипсисът на Йоана е изпъстрен с такива сравнения. Идеята за сфинкса, който представя символ на вечното в човешки образ, е свързана пак с четири същества от животинското царство. Всъщност, конкретизирането на една идея значи да я представиш в една по-ниска форма, такава каквато съществува във видимата природа. При сравнителното изучаване на типовете по животинската редица, от голямо значение е да се погледне на тях от гледището на астрологията.
към текста >>

39. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Не мина 5-10 минути, събуждам се и виждам в ъгъла на стаята един старец, с прости дрехи и бяла брада.
Че е болна тe знаели, но не предполагали, че толкова бърже ще свърши. * * * Дърводелецът от тъкачната фабрика „Тунджа" Колю Златев ми разправи следния случай, преживян лично от него. „Върнах се у дома след работа и си полегнах. Беше след обед. Летен ден. Не мина 5-10 минути, събуждам се и виждам в ъгъла на стаята един старец, с прости дрехи и бяла брада. Седнах на леглото и го гледам, чудейки се от къде е влязъл като е заключено. (Домашните му от къщи били на нивата и той лягайки, заключил вратата). Старецът ме попита: – Защо си сам? – Аз изтръпнал мълчах. – Не е хубаво дето спиш денем... Нямаш ли домашно възпитание!...
към текста >>

40. LE MAITRE PARLE. LA VIE Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Дрехите на участниците и на медиума са снабдени със светещи ръбове, а стените и мобилите са покрити с фосфоресциращи покривки.
случаи, гдето при окултни сеанси, мобили и пр., които се намират в помещението, започват да се движат или пък случаи, когато предмети отвън влизат по необясним начин в помещението. Народният израз казва за тези явления, че карат да „се върти" маса или че „духове" донасят предмети. С помощта на научни уреди и под строг контрол парапсихологията изучава естеството на силите, които действуват в тези случаи и въпросът, дали може да се предполага тук влияние на душата. Наред с метапсихическата лаборатория в Будапеща е уреден сега най-любопитният музей на света. Тук има сбирка от предмети, които са били донесени по тайнствен начин в лабораторията, осветена силно или оставена в полумрак, но винаги херметически затворена, при най-строг контрол, изключващ всякаква измама. Дрехите на участниците и на медиума са снабдени със светещи ръбове, а стените и мобилите са покрити с фосфоресциращи покривки. Преди да се влезе в помещението за сеансите всеки бива преглеждан и обискиран грижливо, за да не може да внесе нещо по контрабанден начин. Но измамата по никой начин не е възможна, понеже се касае за камъни от 7 до 9 килограма, железни пръчки до 50 сантиметра, цели тухли и други предмети с големи размери, които никой не би могъл да внесе в помещението, без да бъде забелязан. Във витрините на музея се пазят най-разнообразни предмети: цветя, вериги, старинни метали, патрони, клончета, книги и пр. До всеки предмет има автентично описание на обстоятелствата, при които той е бил внесен в залата. Понякога предметите падат изведнъж от тавана върху масата, без предварителен знак.
към текста >>

41. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

при шиене на дрехи, при строеж на здания и пр.
Целият живот е механизиран. И ако се внесе ново отношение към всички неща, тогаз ще се внесе поезия, красота във всички области на живота, и той ще бъде по-радостен и по-щастлив. Това се отнася за всички видове дейност. Разликата между идейната и механическата работа се вижда ясно от следното: ако един приготви един предмет, какъвто и да е, с най-обикновени дребнави мисли, той е вложил в този предмет от себе си нещо сравнително по-долно, и онзи, който го употребява, ще чувствува в себе си едно потискане, едно неприятно чувство. Това важи напр. при шиене на дрехи, при строеж на здания и пр. Когато употребяваш предмет, приготвен с любов, ти ще чувствуваш в себе си радост, разширение, хубаво разположение, особено ако си по-чувствителен. Какво приятно разположение ще чувствуваш в една къща, градена с любов! Изобщо при всяка една работа, която човек върши, оставя известно влияние след себе си, оставя особен род магнетизъм, флуид, но този флуид има връзка с известни психични сили. * * * Законът е същият и по отношение на растенията. Също така и когато един човек отглежда едно растение с любов, той влага нещо в това растение, и този, който ще го употреби, ще приеме това красивото, което си вложил, и ще се повдигне.
към текста >>

42. ЗА ВЕЖДИТЕ-ЕМИЛ ПЕТЕРС-ОТ НЕМСКИ Д-Р К. Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Те се движат ритмично по грифа на цигулката, те стискат лъка и му дават размах, те кадансират плавния и ритмичен танц на балерината, те слагат линии и багри по платното на художника, те украсяват домовете, те създават разнообразието на модите и изпипват с художествена вещина дрехи, шапки, накити, мебели, украса.
Жизнената енергия на един човек е погълната от една безпощадна машина, за да даде фиктивната печалба – „пенсията”, спестените във формата на рента късове от „заплатата”. Това е то „прозата на живота”. А де му е поезията? Тя изтича и се въплъщава в живота през заострените пръсти на „коничния тип”. През тях се излива поезията и движи перото на поета, писателя, композитора. Те се движат ритмично по грифа на цигулката, те стискат лъка и му дават размах, те кадансират плавния и ритмичен танц на балерината, те слагат линии и багри по платното на художника, те украсяват домовете, те създават разнообразието на модите и изпипват с художествена вещина дрехи, шапки, накити, мебели, украса. Те милват, те прегръщат, те излъчват магията на пленителния жест. И когато часовникът, който отмерва движението на монотонния апарат на труда, удари 6 и квадратните пръсти престанат да тракат, започва ритмичната игра на коничните пръсти. Взрете се в човешката вълна, която се движи по булеварда с блестящите витрини – изложби на коничните пръсти. Като пъстра мрежа минават хората на коничните пръсти и улавят очарованите погледи. Те бродират еднообразната канава на коректно облечените квадратопръстци със свилените нишки на своята фина елегантност.
към текста >>

43. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Изведнъж той се видял измит, изчистен и облечен в бели дрехи, всред кръг от светли братя, които го гледали с братска обич.
Отворил очи - пред него стоял неговият учител. „Ти издържа изпита си. Ела с мен! ". И тутакси Сафиус се озовал в една прекрасна вила, заобиколена с кичести градини. По клоните на дърветата висели сочни, хубави плодове. Изведнъж той се видял измит, изчистен и облечен в бели дрехи, всред кръг от светли братя, които го гледали с братска обич. Почувствувал се между свои. И Сафиус усетил как дълбоко в душата му изгрева първия лъч от слънцето на Радостта.
към текста >>

44. Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

При единия може да отидеш, но за кратко време и ако искаш да живееш за по-дълго време, трябва да се снабдиш с много неща - храна, дрехи, да бъдеш екипиран добре.
Човекът със сухите ръце бихме го уподобили на един планински връх: където няма много вода, мястото е скалисто, каменисто, без растителност, електрично, има бури и ветрове. Мястото е много неблагоприятно за живеене. Там може да се мисли, но живот изобилен и богат липсва. Човекът с влажната ръка представлява долина, където има изобилие на вода, растителност, може би още животни и хора. Също ако е много влажна, може да представлява блатиста местност, мочурливо място, тресавище, където човек може да затъне и да пропадне. При единия може да отидеш, но за кратко време и ако искаш да живееш за по-дълго време, трябва да се снабдиш с много неща - храна, дрехи, да бъдеш екипиран добре. Ще видиш нещата отвисоко, ясно. Ще подишаш чист въздух, но скоро ще се заоблачи, ще загърми и затрещи и ще трябва да слизаш. Бурята може да те завлече? Долу в долината по-лесно се живее, има повече материали за храна и градеж - но там други опасности дебнат човека. Едната ръка говори за човек с електрична природа, в когото преобладаването на умствения живот е изсушило неговото тяло.
към текста >>

45. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

На терасата излизат от зданието много същества в светли дрехи и златни пояси.
Върхът „Харно ми е" е преобразен. Нещо ново виждам в него. Странно ми е, как не съм го съгледал до сега. Ето, по стръмните му склонове красива постройка, която наподобява древен храм, с особен стил. Пред нея има широка тераса с красиви колони, снабдени с орнаменти. На терасата излизат от зданието много същества в светли дрехи и златни пояси. Лицата им имат младенчески израз. От лицата им вее чистота, благородство, мекота, мъдрост и сила! Те почват една песен. Думите са на съвсем друг език, може би на един древен език, но ти живо чувствуваш, че песента възпява Безграничния и величието на Неговото дело. Песента като че ли се придружава от всички канари, езера и върхове.
към текста >>

46. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Съблечи скъсаните дрехи на омразата и облечи светлите одежди на милосърдието".
Това е зов за премахване на пречките от светлия път на душата, за да може тя да почне своя възход! Ето зовът за освобождение - зов за излизане от затворите! Този зов ни казва: "Излез от живота на вечния залез и влез в живота на вечния изгрев. Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота. Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на любовта. Съблечи скъсаните дрехи на омразата и облечи светлите одежди на милосърдието". Друго упражнение изразява радостта на душата, която е добила освобождение. Това е радостта на пеперудата, която е излетяла от пашкула; това е радостта на тревицата, която е показала своя стрък на свобода над тъмната студена земя. Това е радостта на цветето, което е разтворило за пръв път своето венче на слънчевите лъчи. Ето, друго упражнение е зов за чистота! Този зов ни говори: "Влез в живота на Чистотата, за да имаш сили да прекрачиш свещените порти на Знанието.
към текста >>

Тъй и царският син някой път се облича с дрехите на овчар и пътува из света, за да се учи.
Научи се да долавяш и в най-нежния ветрец гласа на хиляди твои приятели, които те обичат! Научи се да виждаш у всекиго туй, което никой друг не вижда. Душата днес е дегизирана. Тя е тъй богата и се прави на бедна. Тя е тъй мъдра, а се прави на незнаеща, за да мине през долината на смирението и да се научи на нещо. Тъй и царският син някой път се облича с дрехите на овчар и пътува из света, за да се учи. Отвори изворите, които имаш в градината си и им дай път да протекат. Колко им е мъчно, че с векове са стояли затрупани и затворени! Всеки ден чети поне по един лист от свещената книга на своя приятел. Този миг ще бъде най-светлият за тебе през целия ден. Не разглеждай само подвързията ù.
към текста >>

47. ДВА НАТЮРЕЛА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

При инволюцията духът се е обличал с все по-гъсти и по-гъсти дрехи и най-сетне тая дреха е станала толкоз гъста, че човек даже е изгубил съзнанието за другите мирове и останал със знанието само на материалния свят.
Но не само това. То работи от вътре непрекъснато и упътва от вътре към красивото, истинното и доброто. Свръхсъзнанието, - това е проявата на Безграничния в човека. За да разберем ролята на свръхсъзнанието, трябва да кажем няколко думи за двата велики процеса в развитието: това са процесите на инволюцията и еволюцията. Официалната наука говори само за еволюция, обаче в същност тук са два процеса. При инволюцията духът се е обличал с все по-гъсти и по-гъсти дрехи и най-сетне тая дреха е станала толкоз гъста, че човек даже е изгубил съзнанието за другите мирове и останал със знанието само на материалния свят. До най-голямото потъване на съзнанието в гъстата материя имаме инволюционен процес. След това почва обратният процес на еволюция, т.е. постепенно издигане на съзнанието в по-високи сфери. При по-горните фази на еволюцията почва все повече и събуждането на свръхсъзнанието в човека. Зазоряването на свръхсъзнанието е интуицията.
към текста >>

48. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - Б. БОЕВ КЪМ МУСАЛА Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Той само ще разтопи вашите вериги, ще изгори вашите робски дрехи на тъмнината и ще влее във вас светлия живот на възкресението и свободата.
Така че, зарадвайте се и вие, о човеци земни, които още пъшкате под ярема на Ариман Таад. Светлите воини на Ормузд-дей готвят поход против вашите притеснители, за да ви освободят от тяхното иго. Под мощния им огън всичко ще се разтопи и ще се превърне в пара. Разбира се и вие. Ала не бойте се - техният огън не ще ви унищожи. Той само ще разтопи вашите вериги, ще изгори вашите робски дрехи на тъмнината и ще влее във вас светлия живот на възкресението и свободата.
към текста >>

49. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Той се облича с най-хубави дрехи, носи най-скъпи украшения и накити - пръстени, обсипани с брилянти.
Чак след това той получи ново посвещение. Като ви напомням голямата отговорност, която има един посветен за една направена погрешка, искам да ви наведа на мисълта, колко голяма отговорност поемат пък ония самозвани учители, които осакатяват човешките души. Затова Христос с такава предупредителност наставя учениците си: „Не се наричайте учители! " Ще ме попитате сега, как се познават истинските учители от лъжеучителите, как се познават учителите на Билото Братство от тия на Черното? Учителят на Черното Братство не познава Истината и поради това обръща внимание на външността. Той се облича с най-хубави дрехи, носи най-скъпи украшения и накити - пръстени, обсипани с брилянти. Той казва на учениците си: „Само мен ще слушате, само в мен ще намерите истината". Учителят на Бялото Братство се облича скромно, но винаги чисто и спретнато. Той не носи пръстени и украшения. На учениците си казва: „Не очаквайте много от мен! " За да не изпадне ученикът в заблуда, той иска да го накара сам да намери вътрешните богатства и чистота на своя учител, да намери не външния, а вътрешния му блясък.
към текста >>

50. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Отхвръкват шапки, дрехи, шалове и пр.
Никой от тая група, която тръгна сутринта, не се върна от сред пътя! Ни най-малка мисъл няма за връщане, макар и на места трябва да превземаме позициите крачка по крачка! Особено се засилва вятърът на полянката, тъкмо под Ел-Шадай! Но нищо. Близо сме! Отхвръкват шапки, дрехи, шалове и пр. Но нищо! Спущаме се надолу и ги намираме спрени в храстите. Най-сетне стигаме! Какво чувство ни обзема на Ел-Шадай! Това е мястото, което избираме за нашия стан.
към текста >>

51. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

„Тръст ли, от вятъра разлюлявана, или човек, облечен в скъпи дрехи?
Образът на Диоген - човек, загърнат в плащ, ходещ с фенер в ръка посред бял ден, странно напомня една от картите на Таро - отшелник, загърнат в тъмен плащ, уловил в едната си ръка чепата тояга със седем колена, а в другата държи фенер скрит под плаща. Отшелникът - това е най-висшият тип, който кристализира в сферата на Сатурн. А най-високият тип на отшелник и пророк, по свидетелството на Христа, е Иоан Кръстител, наречен Предтеча. „Що излязохте да видите в пустинята? " се обръща великият Учител към народа. „Тръст ли, от вятъра разлюлявана, или човек, облечен в скъпи дрехи? Ето, онези които носят разкошни дрехи и живеят сред наслади, живеят в царските дворци". „Но що излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и нещо повече от пророк. Защото, истина ви казвам, между родените от жена няма по-голям от Йоана.
към текста >>

Ето, онези които носят разкошни дрехи и живеят сред наслади, живеят в царските дворци".
Отшелникът - това е най-висшият тип, който кристализира в сферата на Сатурн. А най-високият тип на отшелник и пророк, по свидетелството на Христа, е Иоан Кръстител, наречен Предтеча. „Що излязохте да видите в пустинята? " се обръща великият Учител към народа. „Тръст ли, от вятъра разлюлявана, или човек, облечен в скъпи дрехи? Ето, онези които носят разкошни дрехи и живеят сред наслади, живеят в царските дворци". „Но що излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и нещо повече от пророк. Защото, истина ви казвам, между родените от жена няма по-голям от Йоана. Ала и най-малкият в Царството Божие е по-голям от него".
към текста >>

52. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Когато истината се яви в света, тя няма да се облече в царски дрехи, а в най-скромна премина.
И усилията на цялото човешко съществувание днес се свеждат към това - да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот. „А вечен живот е", казва Христос, „да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исиуса Христа". Да познаят Бога, да познаят Христа. Познаха ли хората Христа, когато той се яви преди 2000 години? Познават ли го и днес ? Когато истината се яви в света, тя няма да се облече в царски дрехи, а в най-скромна премина. Така и Христос се яви преди 2000 години в проста форма, в която хората не можаха да го познаят. Ала такива са законите на този свят. В тази проста дреха - привидно човек като всички други хора - дори и учениците му не го познаха напълно. Само двама или трима от тях видяха при преображението на Христа неговото „лице" т.е. неговата вътрешна страна.
към текста >>

53. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Някои носят с радост дрехите на другите, някои отиват за вода.
Днес тъй малко познават човека! Те влизат в свръзка с неговата личност, а това е само външната дреха. А дълбоко вътре в чисти, сведени обиталища живее едно същество с красота на ангел. То само по някой път облъхва със своето сияние човешкото лице и в тия мигове последното се преобразява. Колко е проявен духът на служенето! Някои носят с радост дрехите на другите, някои отиват за вода. Искат да имат привилегията да направят нещо за другите. Нещо ново слиза на земята, едно ново откровение се разкрива на човека с всичката си красота: това е духът на служенето. И този дух ще внесе чудна поезия в човешкия живот. Той ще бъде едничкият извор на щастието на новия човек. Разпръскваме се на малки групи и споделяме свои опитности, преживявания, спомени.
към текста >>

54. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Обущарят ще изработи по друг начин обувките, дрехарят - дрехите.
А какво ще кажем за приложните изкуства и занаятите? При първите естетическият вкус е доста застъпен, но при вторите? - При тях той ще окаже грамадно влияние. И ще донесе резултати неподозирани. С любов към красивото градинарят ще разработи по друг начин градината, отколкото без нея. Обущарят ще изработи по друг начин обувките, дрехарят - дрехите. Хлебарят ще вложи друг елемент в приготовлението на хляба, отколкото ръководен от грубият интерес за изкарване прехраната. Всички, следователно, ще се съгласим, че в която област и да приложим естетическия вкус, ще получим несравнено по-благоприятни резултати, отколкото без него. В такъв случай няма защо да говорим за обхода, за правила и задължения. Вкусът към красивото ще уреди всичко. Да го развием.
към текста >>

55. ЕЗИКЪТ НА ЦВЕТЯТА - Г. СЪБЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Колко ум е употребила природата докато създаде тези дрехи на изящество на тоя свят на цветята.
Цветята са скъпи земни гости, нежни и красиви. те са носители на радостта. Радостта е непълна там, гдето липсват цветята. Пролетта има радостен вид, защото е обкичена от цветя Кой не е бивал преизпълнен от радост, когато се намира в естествена градинка от пъстри цветя всред природата напролет! Цветята пленяват със своя цвят, с устройството си и със своя аромат. Колко ум е употребила природата докато създаде тези дрехи на изящество на тоя свят на цветята. Красотата на цветята само тогава се цени, когато те са редки. Обикновената радика, глухарчето би било хубаво декоративно цвете, ако би било по-рядко. Ала колко символичен е светът на цветята. Техният вид, тяхното устройство, техният цвят, багри, техният аромат, това са все символи на живота. Най-голям жизнен символ за човека е способността на цветята и растенията да поддържат живота.
към текста >>

56. Le Maitre parle - L'ETAT ACTUEL DE L'HUMANITE. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тя постоянно карала своите родители да отидат в Мутра, за да види своя мъж, който според думите й бил търговец на дрехи.
И Берта починала точно в онова време, което тя сама за себе си предрекла. Необикновен случай на прераждане. Индийският печат, както и много вестници в Англия, между които и в. „Морнинг пост", предават интересния случай на прераждане, който сега се проучва от една научна комисия в гр. Делхи. Въпросът се отнася за 9 годишната Шанти Деви, която от 6 години непрекъснато разправя на своите родители за предишния си живот. Тя постоянно карала своите родители да отидат в Мутра, за да види своя мъж, който според думите й бил търговец на дрехи. Родителите й проверили и видели, че всичко, което разказва, е вярно. В Делхи дошли роднините на онзи, когото тя посочвала за свой мъж и Шанти Деви ги познала всичките и ги назовала с имената им. Един ден пристигнал и самият търговец на дрехи от Мутра. Шанти Деви увиснала на шията му и плачейки извикала; „Моят мъж е дошъл да ме вземе". Тя казала още, че имала син, когото родила в първите години на своя брак.
към текста >>

Един ден пристигнал и самият търговец на дрехи от Мутра.
„Морнинг пост", предават интересния случай на прераждане, който сега се проучва от една научна комисия в гр. Делхи. Въпросът се отнася за 9 годишната Шанти Деви, която от 6 години непрекъснато разправя на своите родители за предишния си живот. Тя постоянно карала своите родители да отидат в Мутра, за да види своя мъж, който според думите й бил търговец на дрехи. Родителите й проверили и видели, че всичко, което разказва, е вярно. В Делхи дошли роднините на онзи, когото тя посочвала за свой мъж и Шанти Деви ги познала всичките и ги назовала с имената им. Един ден пристигнал и самият търговец на дрехи от Мутра. Шанти Деви увиснала на шията му и плачейки извикала; „Моят мъж е дошъл да ме вземе". Тя казала още, че имала син, когото родила в първите години на своя брак. И когато търговецът довел и него, тя го познала и му се радвала с истинска майчина любов. Всички подробности, които тя изнасяла за своя минал живот, се потвърждавали като истински. Тя по-рано била родена в 1902.
към текста >>

57. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ-ПРОРОЧЕСТВОТО НА ИСАВАР Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тя ще се облече в нови и чисти дрехи, за да посрещне княза на Мира и на Любовта.
Да бъдеш щастлив, когато другите са щастливи и да скърбиш, когато другите скърбят - така се ражда новият човек! Щом като достатъчен брой „новородени човеци" съберат, необходимата духовна сила, за да устроят новата земя, ще настъпи едно велико разцепление - от една страна ще останат онези, които не ще пожелаят да се откажат от своя егоизъм и които, борейки се помежду си, ще се взаимоунищожат; а от друга - ще се съберат ония, които постепенно ще организират, всред външната буря, безсмъртното царство на Мира. Това ще бъде. човешкият Армагедон! А след туй, цялата земя ще потрепери от радост. Тя ще се облече в нови и чисти дрехи, за да посрещне княза на Мира и на Любовта.
към текста >>

58. ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА-МУЗИКАЛНИ ЛИ СА ЖИВОТНИТЕ - Д-Р Г. КЪОРБИЦ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Има една българска поговорка, че човек се приема по дрехите, а по ума се изпраща.
И за да не изпадне човек в погрешка, трябва да има една правилна мърка. А най-доброто нещо за да почиташ от сърце, това е опознаването на своите подобни. Можеш да почиташ някого заради неговите външни, физически особености. При такива случаи почитанието е много недълготрайно. Haй-хубавото почитание на човека е, когато можеш да прецениш неговия ум, неговото сърце, неговия стремеж и дело към хубавото, красивото, доброто, разумното и възвишеното в живота. Има една българска поговорка, че човек се приема по дрехите, а по ума се изпраща. Това е пътя на опознаването на своите подобни. По него вървим всички. Ала има много случаи, когато човек не трябва да обръща внимание на дрехите, на външното. Трябва, обаче, да признаем, че само красивото, хубавото, възвишено то може да събуди дълбока почит в човека. Почитанието прави човека внимателен, той цени и скъпи способностите и времето на другия.
към текста >>

Ала има много случаи, когато човек не трябва да обръща внимание на дрехите, на външното.
При такива случаи почитанието е много недълготрайно. Haй-хубавото почитание на човека е, когато можеш да прецениш неговия ум, неговото сърце, неговия стремеж и дело към хубавото, красивото, доброто, разумното и възвишеното в живота. Има една българска поговорка, че човек се приема по дрехите, а по ума се изпраща. Това е пътя на опознаването на своите подобни. По него вървим всички. Ала има много случаи, когато човек не трябва да обръща внимание на дрехите, на външното. Трябва, обаче, да признаем, че само красивото, хубавото, възвишено то може да събуди дълбока почит в човека. Почитанието прави човека внимателен, той цени и скъпи способностите и времето на другия. Той никога не дотяга в своите връзки, той е винаги благоразумен, знае да пази необходимото разстояние, за да не се развали хармонията на нещата. Почитанието спасява човека от издребняването. Човек, който умее да почита, гледа на нещата зад тяхното несъвършенство и човешки слабости.
към текста >>

Бихме могли да кажем: „да пази Бог" от подобна почтеност, която външно се облича в царски дрехи, а вътрешно живее в дрипи.
Хората често, най-често са много „почтени" към другите, а също към установения ред на нещата, във всичко което се вижда и изпъква. Но забравят всякаква, дори елементарна, почтеност щом бъде засегната тяхната личност, техният личен интерес, техният егоизъм И по един прикрит начин - за да избягнат погледа на обществото - те винаги гледат да изкористят, да не бъдат самите те засегнатите. Та кой ли не изиграва днес своя ближен! Та кой ли не крои на своя подобен планове, за които малцина биха желали да се устройват тям. Какви ли не форми и пътища взима съвременната „почтеност", когато трябва да се пазят интересите на свещения егоизъм. Бихме могли да кажем: „да пази Бог" от подобна почтеност, която външно се облича в царски дрехи, а вътрешно живее в дрипи. Почтеност, чиито плодове отвън са хубави и сочни, а от вътре са прогнили и разядени от червеи. Истинската почтеност започва от себе си. Човек, почтеният човек е почтен първом пред себе си, пред своя ум, пред своето сърце, пред своята душа, пред своя дух. Всяка неискрена, неправа мисъл накърнява неговата почтеност. Всяко некрасиво, неблагородно чувство оскърбява неговото сърце.
към текста >>

59. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА ЕВАНГЕЛИЕТО. ДЕВА МАРИЯ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И цар да е, и богатства да има, и управник да е, ще свали и царски одежди, и пищни дрехи, ще слезе от креслото на властта и ще започне да служи, за да добие великото знание на Природата.
Защото това е съществената задача на човека на земята - да учи. Всичко друго той има: тяло, с всичкото му дивно устройство, той има; храна, вода, въздух, светлина му са дадени и то преизобилно. Едно нещо само не е дадено на човека - знание. Но това знание той трябва сам да придобие. Никой не може да го придобие зарад него. И цар да е, и богатства да има, и управник да е, ще свали и царски одежди, и пищни дрехи, ще слезе от креслото на властта и ще започне да служи, за да добие великото знание на Природата. Такъв е нейният закон, а тя от своите закони не отстъпва. Колкото да си мислим, че можем да я подчиним, колкото да си въобразяваме, че можем да ù наложим нашия произвол, в края на краищата ще се убедим, че тя не отстъпва от своя установен ред. Нам се струва, че тя привидно отстъпва, че се покорява, че можем да ù се наложим. Всъщност, обаче, тя никога не отстъпва. Природата често постъпва като оня маг, в дома на когото нахлули разбойници.
към текста >>

60. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Че в дрехи облече я чудна, от перли тъкана, с преплетени нишки от злато, дъгата се в нея прелива.
А ето, че в утро прекрасно пристигна принц светъл. Сияние чудно излъчваше той - кротост и радост. „На моето ледено царство покорен ще бъдеш, му пряспата рече. Не каза ù слънцето нищо, отвори си само сърцето и топло я грейна. Потрепна от радост царицата снажна, помисли си, слънцето влюби се в нея. Че в дрехи облече я чудна, от перли тъкана, с преплетени нишки от злато, дъгата се в нея прелива. „Любими", му пряспата кротичко рече, погрей още малко, недей си отива, усещам в сърцето ми нещо топи се. Дали то е трепет на рожбата жива, от моята девственост чиста родена, от твоята обич съгряна? .............................................................. Топеше се бялата пряспа, а капчици чисти се стичаха бавно, и къпеха с песен прозрачна прекрасен и нежен цветец синьоцветен, най-чудната рожба на бялата пряспа.
към текста >>

61. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Иначе, всичко ти е готово, и дрехи, и обувки - чисти, спретнати.
Съдове, чинии, тенджери - все недомити ù се виждат. Те трябва винаги да лъщят. Марта, в поривистото си желание всичко да тури в ред и порядък, всичко да постави точно на мястото му, всичко навреме да направи, постоянно се коси, постоянно се ядосва и тревожи. Недоволна - тя все натяква, все мърмори. Ако ù си син, види ли те, че се излежаваш сутрин, веднага ще се втурне в стаята, дето спиш, ще ти кресне и ако смееш, не ставай! Иначе, всичко ти е готово, и дрехи, и обувки - чисти, спретнати. Закуската - също. Всичко е приготвено с грижлива, ударна ръка, а дълбоко в душата си чувствуваш - и с майчинска любов. Ала докато правиш закуската си, върху тебе ще се изсипят понякога сума укори - и за скъсаните панталони, които снощи ù си донесъл, и за разхвърлените ти по масата книги и тетрадки, и за хиляди още дреболии и опущения. Ти слушаш с виновен вид, а сърцето ти е стегнато като топка. Всичко е приготвено, всичко грижливо подредено, ала има никакво казармено напрежение в атмосферата на твоята майка, нещо стегнато, нещо потискащо.
към текста >>

62. НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ - Д-Р ЕЛ. КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Христос казал: "Кой се допре до дрехите ми?
А когато тя не взема участие, то всичката работа на човекът отива напразно. Тя е механическа". Един пример ще покаже, колко е важна будността на съзнанието за акумулиране на творческите сили на природата в човешкия организъм. Интересен е в това отношение евангелският разказ за жената, която страдала 12 години от кръвотечение. Тя се излекувала, като се докоснала отзад до дрехата на Христа. Христос казал: "Кой се допре до дрехите ми? " Учениците Му казали: "Ти виждаш, че народът те притиска и казваш: Кой се допре до мене! " Но Христос се обърнал, за да види този, който сторил това, защото Той усетил в себе си, че сила излиза от Него. Значи, другите се допрали до Него механически, но тя се е допряла с участието на съзнанието, с дълбока вяра, че ще получи нещо от Христа и получила. Когато Мойсей дигал ръцете си, евреите побеждавали в сраженията. Значи от ръцете му излизала сила.
към текста >>

63. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ДИШАНЕТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Преди десетина години светът беше се облякъл в казашки дрехи – тогава беше на мода всичко, което руските емигранти бяха разнесли по света.
Вземете дамите, които са най-податливи на модата. До вчера ги виждахме с шапки тип сенегалски и марокански негри, а сега ги виждаме вече с разни шапки на китайски кули или на мандарини. Ще кажете, че модата внася своята красота в живота, че духът, който я създава, е дух на движение и на динамизъм. Без да спорим върху това, без да се спираме, към кой тип негърска прическа трябва да отнесем днешната накъдрена прическа на културната жена, трябва да изтъкнем, обаче, че няма по-интернационално явление – напук на всички наши национални тежнения – от модата. И сякаш модата се носи с историческите събития. Преди десетина години светът беше се облякъл в казашки дрехи – тогава беше на мода всичко, което руските емигранти бяха разнесли по света. Сега изпъкват китайски носии. На мода е, в устата на всички е китайската война с Япония. На мода са навсякъде поздрави значки, ала национал социалистическа Германия. Майстори в копирането са хората! В света на животните и растенията само с цел да се защитят са допуснати копиранията, подражанието на по-силното.
към текста >>

64. ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА - Б. БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тъй като ангелите са човеци и живеят заедно, както хората на земята, те имат дрехи, домове и други подобни неща, които се различават от нашите по своето съвършенство.
Най-после, може да се каже, че този, който носи небето в себе си, го притежава не само в най-великите и общи неща, които са му присъщи, но и в най-малките неща, защото тези най-малки неща са образ на великите. Това произхожда от факта, че всеки е изявление на своята собствена любов и е такъв, каквато е любовта му. Така че, Бог в небето е все във все, изливащ се във всичко и във всеки; обличащ всеки по подобие на себе си и създаващ небе там, където е Той самият. Това е, което прави от всеки ангел небе в миниатюр, от всяко общество – небе в по-голяма форма, а от всички общества заедно – небе в най-голяма форма. Цялото небе, събрано в едно, отразява един човек, както е и с всяко отделно общество, и с всеки отделен ангел. Тъй като ангелите са човеци и живеят заедно, както хората на земята, те имат дрехи, домове и други подобни неща, които се различават от нашите по своето съвършенство. Дрехите, както всички други неща у тях, са съответствия, и затова, именно, са действителни. Те съответствуват на тяхната интелигентност, и тъй като едни ангели са по-интелигентни от други, то и дрехите им се различават по красота и съвършенство. Някои от най-интелигентните ангели имат дрехи, които блестят като пламък, а други – като силна светлина. По-слабо интелигентните притежават бели дрехи с по-малък блясък; а най-слабо интелигентните имат разноцветни дрехи. Тези дрехи са дарове от Бога и се менят според състоянията на ангелите.
към текста >>

Дрехите, както всички други неща у тях, са съответствия, и затова, именно, са действителни.
Това произхожда от факта, че всеки е изявление на своята собствена любов и е такъв, каквато е любовта му. Така че, Бог в небето е все във все, изливащ се във всичко и във всеки; обличащ всеки по подобие на себе си и създаващ небе там, където е Той самият. Това е, което прави от всеки ангел небе в миниатюр, от всяко общество – небе в по-голяма форма, а от всички общества заедно – небе в най-голяма форма. Цялото небе, събрано в едно, отразява един човек, както е и с всяко отделно общество, и с всеки отделен ангел. Тъй като ангелите са човеци и живеят заедно, както хората на земята, те имат дрехи, домове и други подобни неща, които се различават от нашите по своето съвършенство. Дрехите, както всички други неща у тях, са съответствия, и затова, именно, са действителни. Те съответствуват на тяхната интелигентност, и тъй като едни ангели са по-интелигентни от други, то и дрехите им се различават по красота и съвършенство. Някои от най-интелигентните ангели имат дрехи, които блестят като пламък, а други – като силна светлина. По-слабо интелигентните притежават бели дрехи с по-малък блясък; а най-слабо интелигентните имат разноцветни дрехи. Тези дрехи са дарове от Бога и се менят според състоянията на ангелите. Жилищата на небето наподобяват нашите, само че са много по-красиви.
към текста >>

Те съответствуват на тяхната интелигентност, и тъй като едни ангели са по-интелигентни от други, то и дрехите им се различават по красота и съвършенство.
Така че, Бог в небето е все във все, изливащ се във всичко и във всеки; обличащ всеки по подобие на себе си и създаващ небе там, където е Той самият. Това е, което прави от всеки ангел небе в миниатюр, от всяко общество – небе в по-голяма форма, а от всички общества заедно – небе в най-голяма форма. Цялото небе, събрано в едно, отразява един човек, както е и с всяко отделно общество, и с всеки отделен ангел. Тъй като ангелите са човеци и живеят заедно, както хората на земята, те имат дрехи, домове и други подобни неща, които се различават от нашите по своето съвършенство. Дрехите, както всички други неща у тях, са съответствия, и затова, именно, са действителни. Те съответствуват на тяхната интелигентност, и тъй като едни ангели са по-интелигентни от други, то и дрехите им се различават по красота и съвършенство. Някои от най-интелигентните ангели имат дрехи, които блестят като пламък, а други – като силна светлина. По-слабо интелигентните притежават бели дрехи с по-малък блясък; а най-слабо интелигентните имат разноцветни дрехи. Тези дрехи са дарове от Бога и се менят според състоянията на ангелите. Жилищата на небето наподобяват нашите, само че са много по-красиви. в тях има множество стаи – спални, столова и, читални, и множество други приспособления.
към текста >>

Някои от най-интелигентните ангели имат дрехи, които блестят като пламък, а други – като силна светлина.
Това е, което прави от всеки ангел небе в миниатюр, от всяко общество – небе в по-голяма форма, а от всички общества заедно – небе в най-голяма форма. Цялото небе, събрано в едно, отразява един човек, както е и с всяко отделно общество, и с всеки отделен ангел. Тъй като ангелите са човеци и живеят заедно, както хората на земята, те имат дрехи, домове и други подобни неща, които се различават от нашите по своето съвършенство. Дрехите, както всички други неща у тях, са съответствия, и затова, именно, са действителни. Те съответствуват на тяхната интелигентност, и тъй като едни ангели са по-интелигентни от други, то и дрехите им се различават по красота и съвършенство. Някои от най-интелигентните ангели имат дрехи, които блестят като пламък, а други – като силна светлина. По-слабо интелигентните притежават бели дрехи с по-малък блясък; а най-слабо интелигентните имат разноцветни дрехи. Тези дрехи са дарове от Бога и се менят според състоянията на ангелите. Жилищата на небето наподобяват нашите, само че са много по-красиви. в тях има множество стаи – спални, столова и, читални, и множество други приспособления. Градини с цветя, дървета и треви ги ограждат.
към текста >>

По-слабо интелигентните притежават бели дрехи с по-малък блясък; а най-слабо интелигентните имат разноцветни дрехи.
Цялото небе, събрано в едно, отразява един човек, както е и с всяко отделно общество, и с всеки отделен ангел. Тъй като ангелите са човеци и живеят заедно, както хората на земята, те имат дрехи, домове и други подобни неща, които се различават от нашите по своето съвършенство. Дрехите, както всички други неща у тях, са съответствия, и затова, именно, са действителни. Те съответствуват на тяхната интелигентност, и тъй като едни ангели са по-интелигентни от други, то и дрехите им се различават по красота и съвършенство. Някои от най-интелигентните ангели имат дрехи, които блестят като пламък, а други – като силна светлина. По-слабо интелигентните притежават бели дрехи с по-малък блясък; а най-слабо интелигентните имат разноцветни дрехи. Тези дрехи са дарове от Бога и се менят според състоянията на ангелите. Жилищата на небето наподобяват нашите, само че са много по-красиви. в тях има множество стаи – спални, столова и, читални, и множество други приспособления. Градини с цветя, дървета и треви ги ограждат. Където те живеят заедно, домовете им са близо един до друг, както тази в нашите градове.
към текста >>

Тези дрехи са дарове от Бога и се менят според състоянията на ангелите.
Тъй като ангелите са човеци и живеят заедно, както хората на земята, те имат дрехи, домове и други подобни неща, които се различават от нашите по своето съвършенство. Дрехите, както всички други неща у тях, са съответствия, и затова, именно, са действителни. Те съответствуват на тяхната интелигентност, и тъй като едни ангели са по-интелигентни от други, то и дрехите им се различават по красота и съвършенство. Някои от най-интелигентните ангели имат дрехи, които блестят като пламък, а други – като силна светлина. По-слабо интелигентните притежават бели дрехи с по-малък блясък; а най-слабо интелигентните имат разноцветни дрехи. Тези дрехи са дарове от Бога и се менят според състоянията на ангелите. Жилищата на небето наподобяват нашите, само че са много по-красиви. в тях има множество стаи – спални, столова и, читални, и множество други приспособления. Градини с цветя, дървета и треви ги ограждат. Където те живеят заедно, домовете им са близо един до друг, както тази в нашите градове. Хубави улици и площади се намират между къщите им, също както на земята.
към текста >>

65. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС - ХІІІ - КН. 1 Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Много късно той разбра, че тя никога не ще го забележи в тези дрехи на простосмъртен; за другите уви, тя нямаше очи.
За това той слезе в царството на Елмур за да изпълни свещената задача, която се състоеше в следното: Саваот-Бен-Абу трябваше да накара младата царкиня Елмира да се влюби в него, бедния, никому непознат чужденец. И ето години вече той стои и чака, без да може да привлече нейното внимание, без да се добере до онова, което ще улесни неговата мисия. Той употреби всичките си усилия, приложи всичките си познания, но напразно. Никога тя не спре погледа си върху него, никога нейните очи не уловиха тъжния поглед на Бен-Абу. Тя беше недосегаема в своето царско величие и никога, разбира се тя не попита, кой е тоя беден и млад човек, който покорно и мълчаливо я следваше по всичките улици. Много късно той разбра, че тя никога не ще го забележи в тези дрехи на простосмъртен; за другите уви, тя нямаше очи. А за разкошна мантия, обшита със злато и рубин, Бен-Абу нямаше пари. Тя трябваше да го обикне такъв, какъвто беше. Когато годините се изминаха и се трупаха като неговите жизнени мисли, които изпълваха сърцето и се силеха да обезверят крепък дух, той чу тръбата на царския глашатай, който известяваше печалната вест. Царската дъщеря, любимата и единствена рожба на Елмур, лежеше на смъртно легло. Той се отдалечи тогава дваж по-нещастен.
към текста >>

66. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Той отиваше в града да купува дрехи за себе си и за семейството си, както и тоя селянин, с тая разлика, че той имаше пари доволно за всичко, без да продава единствения си имот, когато този човек трябваше да къса от залъка си, за да се облекат.
Тоя го гледаше, как се отдалечава нататък към пазаря, дърпайки кравата, която пък се дърпаше и извиваше главата към село. Поп Грую се спре насред пътя между селото и града. Той не можеше да направи нито една крачка към едната, или другата посока. Той беше прекосен в краката, гледаше стреснато и не разбираше, какво става с него. Ръката му стискаше в джоба кесията, като че ли някой се готвеше да му я вземе. Той отиваше в града да купува дрехи за себе си и за семейството си, както и тоя селянин, с тая разлика, че той имаше пари доволно за всичко, без да продава единствения си имот, когато този човек трябваше да къса от залъка си, за да се облекат. Неговите пари стигаха за всичко и за тая крава дори, ако рече да я купи. Нещо неясно и тъмно смути неговия здрав разум, зачовърка сърцето му, което се свиваше от време на време. А най-лошото беше това, че той имаше едно усещане, ясно като ден, че всичко, което беше говорил в продължение на двата часа по пътя, не струва колкото изтърканата подкова на тая крава. "И таз добра! Какво става с мен?
към текста >>

67. НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Казва се при това, че свидетелите сложили дрехите си при нозете на някой си момък на име Савел.
Ще предадем нейния край, когато тя достига върха на своя патос. „Твърдоглави и с необрезани сърца и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух – както бащите ви, така и вие. Кого от пророците не изгониха бащите ви, а още и убиха ония, които предизвестиха за идването на тогози Праведника2 , на когото вие сега станахте предатели и убийци – вие, които приехте закона чрез служение ангелско и го не удържахте". Като чуват тия думи, силно разгневени, „скърцащи със зъби от яд", те се спущат настървени върху Стефана, извеждат го извън града и там го убиват с камъни. Казва се при това, че свидетелите сложили дрехите си при нозете на някой си момък на име Савел. „А Савел съизволяваше на убиването му". При това, при голямото гонение, което се повдига веднага след убиването на Стефана против християните в Иерусалим, той взима дейно участие: „А Савел нанасяше голяма повреда на църквата, понеже влизаше във всека къща, влачеше мъже и жени, та ги предаваше на тъмница", както е отбелязано в Деянията. В този си гонителски бяс, Павел, който е бил тогава заслепен религиозен фанатик и върл националист, отива дотам, че поисква от първосвещеника писма до синагогите в Дамаск, за да повдигне гонение против последователите Христови, да ги издири и да ги докара вързани в Йерусалим. Но тъкмо когато вехтозаветната ревност на Павла достига своя връх и той гори от желание да извърши своето пъклено дело, по пътя за Дамаск се случва с него второто събитие, на което искам да спра вниманието на читателите. В Деянията (9 гл.
към текста >>

68. БЕЛЕЗИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ - G. NORDMANN Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Те го облякоха в разни дрехи, нарекоха се „църкви христови" и се обявиха едни срещу други.
А търговско-стопанските проблеми са родоначалник на всички международни спорове и войни. Конкретно казано, днешните войни са резултат на стопанското желание на дадени народи да натрупат и запазят колкото се може повече от благата на земята за себе си. И днес ние живеем в едно време когато се развихря една от най-големите и страшни войни, които светът е преживявал. Изгледи да надделее разумността – тоя будилник на съзнанието има твърде малко... Къде остана Христовото учение на любовта между хората! – Тия, които взеха Христовото учение в ръцете си, го извратиха. Те го облякоха в разни дрехи, нарекоха се „църкви христови" и се обявиха едни срещу други. Днес има национални църкви, които ревностно поддържат националния дух, но са далеч от учението на Христа. То е чисто и недвусмислено – Любов между човеците. Не кастова любов в широк смисъл, но любов между човеците. Две хиляди години от времето на Христа църквите не успеха да всадят всред човеците учението за любовта, защото зад името на Христа те потънаха в езическа обрядност и външна парадност. Те внесоха в живота езическия култ към смъртта.
към текста >>

69. ЗА БЛИЗНАЦИТЕ - Г. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Формите – това са дрехите.
Човечеството е вече излязло от своето детинство, знанието се увеличило, съзнанието се е пробудило и старите религиозни и обществени форми са изгубили вече своето значение. Докато науката, техниката, животът изобщо е отишъл много напред, религиозните и църковни схващания са кристализирали в известни форми и не признават никакво движение. И тук се явява и причината за големите противоречия и борби, които заплашват християнския свят с катастрофа. Животът – бил той личен, семеен, обществен или международен – всякога се е изразявал във форми. Формите са необходими, за да се изрази вътрешното съдържание и смисъла на нещата. Формите – това са дрехите. Но за детето са необходими едни дрехи, за възрастния – други. Когато човечеството е било в детинския период – религиозните форми са задоволявали неговите нужди. Но когато то е вече възмъжало, същите форми са вече негодни, те не могат да задоволяват неговите потребности. Требват нови дрехи. Поддръжниците, обаче, на старото, се страхуват, че като пропаднат старите форми, ще пропадне и религията.
към текста >>

Но за детето са необходими едни дрехи, за възрастния – други.
Докато науката, техниката, животът изобщо е отишъл много напред, религиозните и църковни схващания са кристализирали в известни форми и не признават никакво движение. И тук се явява и причината за големите противоречия и борби, които заплашват християнския свят с катастрофа. Животът – бил той личен, семеен, обществен или международен – всякога се е изразявал във форми. Формите са необходими, за да се изрази вътрешното съдържание и смисъла на нещата. Формите – това са дрехите. Но за детето са необходими едни дрехи, за възрастния – други. Когато човечеството е било в детинския период – религиозните форми са задоволявали неговите нужди. Но когато то е вече възмъжало, същите форми са вече негодни, те не могат да задоволяват неговите потребности. Требват нови дрехи. Поддръжниците, обаче, на старото, се страхуват, че като пропаднат старите форми, ще пропадне и религията. Нищо подобно.
към текста >>

Требват нови дрехи.
Формите са необходими, за да се изрази вътрешното съдържание и смисъла на нещата. Формите – това са дрехите. Но за детето са необходими едни дрехи, за възрастния – други. Когато човечеството е било в детинския период – религиозните форми са задоволявали неговите нужди. Но когато то е вече възмъжало, същите форми са вече негодни, те не могат да задоволяват неговите потребности. Требват нови дрехи. Поддръжниците, обаче, на старото, се страхуват, че като пропаднат старите форми, ще пропадне и религията. Нищо подобно. Тъкмо наопаки. Навсякъде в природата ние виждаме закон за вечното възраждане. Старите форми загиват, за да се възроди животът в нови, по-подходящи и по-съвършени форми.
към текста >>

70. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Под думата „нестинар" разбираме човек, който влиза бос в огън, без най-малко да обгори краката си, без да се запалят дрехите му.
ПРИ НЕСТИНАРИТЕ На 3 юни, т.г. посетих „нестинарите" в село Паничарево Бургаско. Празникът „царица Елена и цар Константин" е свързан с нестинарските игри. Бях слушала и чела за нестинарите, но пожелах да видя, какво всъщност представят. Под думата „нестинар" разбираме човек, който влиза бос в огън, без най-малко да обгори краката си, без да се запалят дрехите му. Нестинарят играе в огъня и около огъня. Че играе около огъня, това не ни интересува. Кога децата не играят около огъня? Дето има голям, силен огън, особено на планина, все ще се намерят деца да играят около него. Важно е човек да играе в огъня.
към текста >>

71. ГЕОРГИ РАДЕВ - GEORG NORDMAN Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Той носи само една дреха, която му е потребна, а глупавият иска много дрехи.
Такива порои са желанията на човека. Всички хора страдат от излишни желания. Хората желаят много неща и при това много бързат да ги постигнат. Умният човек желае неща, които са постижими, които му са потребни. Умният не иска излишни неща. Той носи само една дреха, която му е потребна, а глупавият иска много дрехи. Тялото на човека представя една Божествена дреха, която постоянно се подмладява. Благодарение на постоянната промяна, която става в тялото, човек се чувства здрав и бодър. Ако човек не знае, как да изменя дрехата си, той остарява. Човек в тялото си представя една жива река, която тече. Водата, която тече, същата ли е?
към текста >>

72. ОТДЕЛНОТО В ЦЯЛОТО-СТРЕЛЕЦ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ако ние се откажем да мислим, ние ще приличаме на онова момиченце, което бащата праща в училище да учи, пък то, когато учителят преподава, взема огледалото и се забавлява с прическата си, с дрехите си, с панделките си.
Животът на растенията и на животните за нас е минало, сегашният живот на мисълта е настояще. Когато у нас се зароди желанието да живеем, т.е. да ядем, да пием, да се удоволствуваме или наслаждаваме, това е животът на животните- — нашето минало. С този живот ние влизаме в противоречие със сегашния си живот като мислещи същества. Същественото, което ни отличава като човеци, то е нашата мисъл. Ако ние се откажем да мислим, ние ще приличаме на онова момиченце, което бащата праща в училище да учи, пък то, когато учителят преподава, взема огледалото и се забавлява с прическата си, с дрехите си, с панделките си. Нашата съществена задача като човеци е да се учим и да мислим. Занимаваме ли се със страданията си, разправяме ли, колко сме нещастни, ние приличаме на това момиче, което не учи, а се занимава със странични неща. Страданията, които имаме, са резултат на една недовършена работа в областта на растенията, в областта на животните или в областта на човеците. Ако искаме да растем, това не е наша работа. Растежът е работа на растенията.
към текста >>

73. ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Пагенщехер е издал две специални книги върху своите изследвания на ясновидството.[2] Според Дриш някои случаи на телепатия трябва да се сведат към ясновиждане, например виждане на умиращи, защото в този случай лицето вижда много подробности: дрехите на умиращия, брадата му, околната обстановка, за която в момента умиращият не мисли.
Що е ясновидство? И що е ясновидец? Дриш дефинира ясновидеца така: ясновидец е онзи човек, който съобщава верни данни, добити не чрез обикновените 5 сетива, при което е изключено предаване на знание от други същества, съзнателно или подсъзнателно. При ясновидството се възприемат факти, които стават в същия момент на далечно разстояние или пък които принадлежат на миналото или бъдещето. В първия случай имаме ясновидство в пространство; във втория случай — ясновидство на миналото, а в третия случай — тъй нареченото прорицателство. Пагенщехер е издал две специални книги върху своите изследвания на ясновидството.[2] Според Дриш някои случаи на телепатия трябва да се сведат към ясновиждане, например виждане на умиращи, защото в този случай лицето вижда много подробности: дрехите на умиращия, брадата му, околната обстановка, за която в момента умиращият не мисли. Затуй тук имаме нещо повече от предаване на мисли. Василевски привежда случаи, когато метагномката го вижда от далечно разстояние пред пианото или на велосипед. За установяване на ясновидството, според Дриш, най-важният въпрос е, дали даден случай на ясновидство не може да се сведе към по-прости явления, например към телепатия, черпене от знанието, складирано в подсъзнанието на околните и пр. Изобщо, за да се установи ясновидството научно, трябва да се изключат всички възможности за предаване на мисли. Например, четенето на затворени писма, каквито примери имаме доста научно установени, не означава още ясновидство, ако авторът на писмото, който знае съдържанието му, присъствува при опита и въпросът е само за едно определено писмо.
към текста >>

Известно време след това тая същата акула била хваната и в стомаха й се намерили остатъци от дрехите на момъка.
Също така и притежателят на тая къща не се е събирал с метагнома. Ако в този случай не допуснем истинско ясновидство, тогава трябва да прибегнем до съвсем изкуствени и пресилени комбинации за предаване на мисли. Оригинален е друг случай на ясновидство; виждане на едно нещастие в пристанището Сидней. Един момък имал нещастие при пътуването си с кораб и бил изяден от акула. Метагномът, като попипал един предмет, който принадлежал на това лице, разказал цялата случка. Известно време след това тая същата акула била хваната и в стомаха й се намерили остатъци от дрехите на момъка. В тоя случай трябва да допуснем или психометрично предаване от страна на умрелия, или истинско ясновидство. Но и в двата случая ние вече приемаме известни окултни истини: тук трябва да приемем един случай на истинско ясновидство или съществуването на умрелия след смъртта, който е предал своето знание на метагнома. Ще приведем някои случаи на не напълно доказано ясновидство: метагномът съобщава де се намира откраднатият предмет или убитият човека. Тук не може да се говори още за напълно доказано ясновидство, ако крадецът знае местото на предмета и ако убиецът— жив или умрял— знае местото на убития. За да приемем този случай за истинско ясновидство, трябва да допуснем, че раненият е останал известно време жив и се е довлякъл до друго място, дето е умрял от раните, та и убиецът да не знае точно, де е трупът.
към текста >>

74. ЕДИНСТВО В ПРИРОДАТА - Д-Р ИЛ. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Изведнъж виждам Сорел да променя лицето си, пада в екстаз и ми казва: виждам те във военни дрехи да отиваш в Хифсон Седан.
не само познаване миналата действителност или настоящето, но познаване една бъдеща действителност. Ето един пример: През последните дни на месец ноември 1913 (в 1914 година Франция влезе във война) Шарл Рише бива посетен от Д-р Тардйо, известен лекар от Монт-Доре. Докторът му казва: Дойде време да извадя наяве някои факти от миналото за автентичността на които гарантирам. В юли 1869 г. (година преди Френско-пруската война от 1870) излязох от болницата да се разходя из люксембургската градина със своя приятел Сорел, виден математик и астроном. Изведнъж виждам Сорел да променя лицето си, пада в екстаз и ми казва: виждам те във военни дрехи да отиваш в Хифсон Седан. Ах, бедно мое отечество! Чакай! Виждам и себе си като военен висш офицер, болен съм от три дни и умирам. Ти пристигаш навреме и ме виждаш. Чакай! Още чакай!
към текста >>

75. ГРАЖДАНИ НА ВСЕМИРНАТА ДЪРЖАВА-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Любов е, когато момата влезе в един дом, изчисти го, нареди го, запали огъня, омеси хляб, опече го, ушие дрехи.
ЕДИНСТВЕНАТА РЕАЛНОСТ Един от най-неразбраните въпроси е въпросът за любовта. Ние често говорим за любовта, но не знаем да постъпваме по любов. Любовта, за която пишат в романите, че героинята припаднала, или че героят се самоубил, това е неразбраната любов. Човек припада от страх, когато мисли, че изгубва нещо. Някой се самоубива не от любов, а от безлюбие. Любов е, когато момата влезе в един дом, изчисти го, нареди го, запали огъня, омеси хляб, опече го, ушие дрехи. Любов е, когато момата може да научи невежия момък да чете и пише. Когато момъкът се оплаква, че някоя мома го излъгала, това е безлюбие. Любовта никога не лъже. В безлюбието хората се лъжат. Когато момъкът казва на момата: Аз те обичам, аз не мога да живея без тебе, ти си светлина за мене, животът ми без тебе е безсмислен, това спада към актьорството.
към текста >>

76. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА . БЛИЗНАЦИ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Изгревът е в празнични дрехи.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев НОВО ПОСЕЩЕНИЕ ОТ ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ Неделя. Пролетен ден. Изгревът е в празнични дрехи. Навсякъде цъфнали дървета, цветя и свежа зеленина. Беседите са свършени. След обяд пристигат постоянно нови гости. Едни тръгнали за разходка и пожелали да се отбият да видят Изгрева. Други дошли нарочно, защото се интересуват от идеите на братството.
към текста >>

77. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА . ЛЪВ-СТРЕЛЕЦ Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Когато правите тия упражнения, да не мислите за гъстата материя, за ядене, обуща, дрехи.
Земята е на 21/2 милиарда години и още е млада, работи и играе! В тия упражнения е вложен ритъмът на слънцето. Затова те могат да се нарекат слънчеви упражнения. Всяко съдържание на съзнанието си има свое движение, свой линии. Напр. как ще изразиш се движение една добродетел? Когато правите тия упражнения, да не мислите за гъстата материя, за ядене, обуща, дрехи. С тия упражнения се запознавате с Напредналите същества, правите вътрешна връзка се тях. С разумните движения привличаме тия същества на помощ и те ни дават от своите дарове. За хората може да се каже: „Вода газят, жадни ходят". Имат всички блага, а не ги виждал. Мислете за онова, което е в съгласие със законите на живата природа.
към текста >>

78. DU MAITRE: LA LOI FONDAMENTALE Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

А дъщеря им настоявала да твърди, че е съществувала по-рано преди сегашното си раждане и искала да я заведат в Мутра, за да види своя мъж, който бил там търговец на дрехи.
Преди няколко години вестниците описаха този случай, но сега се дават по-големи подробности, които ще споделим с читателите си. В 1926 год. било родено едно момиче Шанти Деви. Още като била на три години, тя почнала да разправя на родителите си за разни факти, отнасящи се до нейния по-раншен живот, преди да се роди през 1926 година. Разбира се, родителите й не отдавали никакво значение на нейните брътвежи. А дъщеря им настоявала да твърди, че е съществувала по-рано преди сегашното си раждане и искала да я заведат в Мутра, за да види своя мъж, който бил там търговец на дрехи. Всички подробности, които Шанти Деви изнесла за своя живот, се потвърдили като истински. Тя била родена за пръв път през 1902 год. и тогавашното й име е било Лудги. Син й бил роден в 1925 година. А тя умряла на 24 октомври 1925 година в Агри.
към текста >>

79. ОБИЧАМ ЕСЕНТА - ЕК. М-ВА Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Там, където чистата ядка на Всевечното се съблича от всички дрехи, няма никой друг, освен любовта, която е и в живота и в смъртта, любовта, която е родена преди световете, любовта, която пребъдва и след смъртта.
Антарес се казва звездата, която грее на челото му. Безмълвно тя трепти като рубин върху тъжната корона на есенната вечер. Настъпва часът на великото изпитание. Душата е претеглена на небесните къпони[1], начертан е пътят на безсмъртието й, който води през тясната пролука на смъртта. Там, където се докосват върховете на два конуса и свършва един, за да начене друг свят, там е точката, през която може да премине само голата искра на аза, без смъртното си име, без почестите, без венеца на шумната земна власт, без горестите и без радостта. Там, където чистата ядка на Всевечното се съблича от всички дрехи, няма никой друг, освен любовта, която е и в живота и в смъртта, любовта, която е родена преди световете, любовта, която пребъдва и след смъртта. Тук, при тая врата на тайната, живеят заедно краят и новото начало, нищото и множеството на световете, Гетсиманската градина и Възкресението. Тук, зад мълчаливата врата, чака най-кроткият ангел, когото никой не е видял. И защото е най-прекрасен от всички и целувката му е по-нежна от трепета на среднощните съзвездия, затова той е обвит с тайна и със страх. Там, в тая синя точка, която е край и начало, душата ни ще опознае великата истина. Тя ще види пътя си, ще види извора, реките, по които е текла, и океана, в който ще се влее пак.
към текста >>

80. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

И дрехите ми вятърът разметна и разхвърли, че дълго той ме брули.
НЕ ТЕ ЧАКАМ Тихо притварям вратата, където дълго преседях сама на пътния праг. Очите ми са уморени от дълго взиране по пътя, отгдето мислех, че ще дойдеш. И дрехите ми вятърът разметна и разхвърли, че дълго той ме брули. Но нямам скръб в сърцето, а светло примирение. Аз не те чакам повече! Ще ида в малката градинка; там пролетта събужда цветните лехи и плодните дървета имат вече пъпки. Ще взема кошничка с различни семена, ще взема моята мотичка и с тиха песен и молитва ще подхвана благословена работа. От нея плод ще чакам, а тебе, аз не те чакам повече!
към текста >>

81. ХРОНОКОСМОГРАФСКАТА СИСТЕМА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Недей си я представя парадно облечена да шествува бездейно в света; със служителски дрехи тя отива до всички свои деца — еднакво разположена към скалата и тревичката, мушичката и звяра, разбойника и праведника, понеже в глъбините на всяко същество тя вижда красота, която никой друг не вижда.
Боян Боев НОВИЯТ НАЧИН НА ВЪЗПРИЕМАНЕ Когато чуеш симфонията на дъждовните капки по стъклата на твоите прозорци, мисли за Великата Любов, която работи в света. Тя е изпратила този скъп дар на всички свои деца. Любовта е великата, едничката работничка на света. Недей си я представя парадно облечена да шествува бездейно в света; със служителски дрехи тя отива до всички свои деца — еднакво разположена към скалата и тревичката, мушичката и звяра, разбойника и праведника, понеже в глъбините на всяко същество тя вижда красота, която никой друг не вижда. На всички тя гледа през очите на възлюблен и от всички очаква нещо, което никой друг не очаква. Тя е великият архитект в света; изваяла е чудната архитектура на планините с ръка на изкусен строител. Тя чертае пътищата на небесните тела. Сменява зимната белоснежна покривка с пъстротата на майските цветя, със златото на узрелите ниви и с изобилието на есенните плодове. Неспирно тя върти колелото на живота и при всяка нова епоха сменява декорите на световната сцена, за да дава на своите деца все нови и нови уроци във великото училище на живота.
към текста >>

82. НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Какво се ползува сиромахът, който би получил вехтите дрехи на богатия?
Той е изчезнал от сцената на живота, останал е само един спомен за него, възстановен по разкопките на палеонтолозите. И големият параход без горивото и без компаса нищо не представя. Докато гори в него нещо, докато се движат машините, той цепи океанските вълни, но спре ли у него тоя огън, прибират го в пристанището. "И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам". Нито тоя, който дава, нито тоя, който взема ще придобият нещо, ако даването и вземането е без любов. Какво се ползува сиромахът, който би получил вехтите дрехи на богатия? Ще получи ли нещо съществено за своя живот, ще стане ли безсмъртен? Дали ще получи нова дреха или стара, той пак ще умре. Ако един ден е щастлив, другия ден е нещастен. Ако един ден е здрав, на другия е болен, ако един ден е учен, на другия е невежа, ако се чувствува млад, после ще се почувствува стар Кое може да подмлади човека? Само любовта.
към текста >>

83. КАКВО ДА ПРАВИМ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Адам и Ева опитали плода на забраненото дърво, но веднага оголели, загубили райските си дрехи и се изпълнили със страх от Бога.
Затова Христос казва: „Вие сте виделина на света." В Писанието се казва, че, когато Бог създал човека по образ и подобие свое, поставил го в рая, при най-добрите условия. Раят била отлична градина, в която човек живеел, съобщавал се с ангелите, всичките растения и животни му служели. И при това човек бил недоволен. Мислил си, че като му забранил Бог да яде от плодовете на дървото за познание добро и зло, Той го лишил от благо, от някаква велика възможност. Решил да опита плода, за да стане като Бога, както го посъветвали. Адам и Ева опитали плода на забраненото дърво, но веднага оголели, загубили райските си дрехи и се изпълнили със страх от Бога. Адам и Ева били поставени в рая да изразят Новото учение и там те не устояли. Затова ги изпъдили из рая и те основали нашия свят. Туй, което сега съществува в света, Адам и Ева го създали. Още като излезли из рая, те родили двама синове, от които единият убил брата си. Всеки един от нас като Адам и Ева не е изпълнил Божия закон и е загубил Божия образ и подобие.
към текста >>

84. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІІ- Б. БОЕВ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Той казва: „Който има две дрехи, да даде на тогова, който няма, и който няма, да не събира повече отколкото му трябва и не правете никому насилие, не оклеветявайте и бъдете доволни".
И всяко дърво, което не прави добър плод, отсича се и се хвърля в огъня". — Тогава народът го запита: .Какво да правим? " — Йоан, разбира се, не даде никакъв философски отговор. Той не е дошъл да фило¬софствува, но да разрешава на дело въпросите на живота. Отговорът му е прост и ясен. Той казва: „Който има две дрехи, да даде на тогова, който няма, и който няма, да не събира повече отколкото му трябва и не правете никому насилие, не оклеветявайте и бъдете доволни". Ала в евангелието има редица още отговори на този въпрос. Когато някой запитал Христа: „Какво да сторя, за да имам живот вечен? ", Той му отговорил да опази законите. И когато момъкът му казал, че от детинство още опазил законите на Мойсей, тогава Христос му отговорил: „Ако искаш да бъдеш съвършен иди, продай имането си и раздай го на сиромасите, ела и ме последвай. Тогава ще имаш съкровище на небеса" (Мат.
към текста >>

Той казва: „Който има две дрехи, да даде на тогова, който няма и не правете никому насилие, не оклеветявайте и бъдете доволни".
Биха могли да се наведат още редица мисли от евангелието, които представят пряк или косвен отговор на въпроса, който ни занимава, но изнесените до тук са достатъчни да илюстрират схващането на самото евангелие по този въпрос. Нека поразгледаме бегло естеството на тия мисли. Йоан, на когото народът зададе въпро¬са, отговаря просто, ясно и не крайно. Той е предтеча, той говори за идването на месията, но сам той отказва да е такъв. Затова, може би, той не е краен. Той казва: „Който има две дрехи, да даде на тогова, който няма и не правете никому насилие, не оклеветявайте и бъдете доволни". Неговият отговор не е нищо друго освен едно морално предписание и добротворство. Без съмнение, това е началото на пътя. Без тези първи стъпки в пътя на широтата на сърцето, на Любовта не може да се върви напред и не може да се направи нещо по-голямо. Христос, обаче, не говори така. в словото Му личи силата, положителността и убедителността на Учител, който знае целия път, който владее методите и познава живота, що води към съвършенство.
към текста >>

85. СПЯЩИ И ДУХОВНО ПРОСВЕТЛЕНИ - САГИТАРИУС Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Колко вехти дрехи, шапки, обуща човек държи в ума си и умът представя куп от вехти неща.
Ако всеки от нас служи на душата и духа, между нас ще има единство, общение, ще слушаме гласа на Бога и ще изпълняваме волята Му. Ако изпълняваме волята Му, животът ни ще бъде различен от сегашния. Който изпълнява волята Му и на 90 години като е, ще бъде млад, свеж, ще има сили. За да бъде човек млад, зависи от светлината на ума му. Хората остаряват, защото пълнят ума си само с обикновени работи, за ядене, пиене, облекло. Колко вехти дрехи, шапки, обуща човек държи в ума си и умът представя куп от вехти неща. Не може да се намери истинският човек. Човек не държи в ума си нещо идейно и затова остарява. За да запази човек бодростта на тялото, подвижността на сърцето си и светлината на ума, требва да положи за основа доброто,справедливостта като градивен, а разумността като ръководен принцип. Това са пътищата, по които идат благата в света. Когато добрите, справедливите и разумните хора се увеличават в даден народ, увеличават се и благата.
към текста >>

86. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИЯ ПРОБЛЕМ VI - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Съвременните хора се намират в положението на пропаднали милионери, които ходят бедно облечени, със скъсани дрехи и съжаляват за изгубеното богатство".
Тази илюзия ги поставя в трагикомично положение. Доколко са осигурени, виждаме при едно голямо земетресение. Тия, които мислят, че са осигурени, като се съборят къщите им, се намират без подслон на улицата. При една финансова криза, големите милионери пропадат и дохождат до положението на последни просяци. Учени, които са разчитали на знанията си, в един ден заболяват, изгубват паметта си и заедно с паметта изчезва всичкото им знание. Съвременните хора се намират в положението на пропаднали милионери, които ходят бедно облечени, със скъсани дрехи и съжаляват за изгубеното богатство". Да има човек вярна представа за реалната стойност на нещата, ще рече да разбира това, което поддържа живота, това, което ражда живота. Като се изтъква, че човек се заблуждава, когато търси смисъл и щастие в материалните блага, ни най-малко не се мисли, че те не са необходими за развитието на човека на земята. Напротив, в обществения живот те играят голяма роля. Те движат човешките маси, а заедно с това се създават по-големи и по-добри условия за развитие. Нашата мисъл е другаде.
към текста >>

87. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Отидох да проверя, какво е крадено: мушами, ботуши, долни дрехи и пр.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Намиране открадната вещ чрез сън Г н Г. разказва: В 1917 г., през август бях с ротата си на позиция. Ротата беше в застава с двата взвода, а третият взвод работеше закритие при галерията. Ординарецът ми каза, че от моята землянка има откраднати вещи. Отидох да проверя, какво е крадено: мушами, ботуши, долни дрехи и пр. Заспах с мисълта, къде ли са отнесени откраднатите вещи. През нощта сънувам, че едно лице идва в землянката, взима вещите, поставя ги в платнище и ги отнася. Виждам, че върви в източна посока, отива до едно дърво, оставя ги там и ги покрива с чимове. Като се събудих сутринта, извиках ординареца си и му казах: "Ще потърсим изгубените вещи". Тръгнахме в източна посока, намерих дървото, което видях през нощта, разкрих чимовете и намерих откраднатите вещи.
към текста >>

88. МАГИЯТА НА КНИГАТА - N. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Нека съвременните хора, които отричат всякаква интелигентност на малките същества, да погледнат на тези малки мидички, да видят, какви дрехи имат те, колко хубаво са полирани.
Тя трябва да се схваща не като мъртъв механизъм, но като нещо живо и разумно. Учителят казва: „Аз не разбирам под думите „жива природа" това, което някои разбират. Няма нещо по-интелигентно, по-нежно и по-отзивчиво от живата природа. Голямо изкуство е вложила природата при създаването на тези дребни нищожни форми на организмите, в които някои не виждат никаква интелигентност. Обаче във всяка органическа форма, колкото и малка да е тя, има интелигентност, макар и проявена не по същия начин, както у човека. Нека съвременните хора, които отричат всякаква интелигентност на малките същества, да погледнат на тези малки мидички, да видят, какви дрехи имат те, колко хубаво са полирани. Как ще си обясните всичко това? Ще кажете, че това е инстинкт, че това е природа. Разумността не е инстинкт. Растенията са тъй живи, както и хората. Да не мислите, че те нямат съзнание.
към текста >>

89. НЕБЕ - Д-р Ст. Джаков Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Но нито Азраил можеше да разбере онова, що беше написано по дрехите на Мелита, нито Мелита онова — по дрехите на Азраил.
Непознати чужденецо, който и да си ти, не би ли желал да смениш твоята дреха с моята? Небесното правило беше да не се отказва. Азраил не се подвоуми и рече: — Да бъде според желанието ти, царска е твоята мантия и прекрасна е тя. И без колебание той даде своята дреха и взе тая на Мелита. Дълго техните очи разглеждаха мантиите с нескривано учудване и любопитство. Но нито Азраил можеше да разбере онова, що беше написано по дрехите на Мелита, нито Мелита онова — по дрехите на Азраил. Така тези две чудни тоги, изработени от най-скъпи материи, направени с различни цели, смениха своите господари. След този ден Азраил трябваше да се върне в своята родина. Неговата работа на земята беше свършена. Той беше дошъл само за това — да покаже своята дреха на тези, които можеха да четат писмената на велико обещание. И понеже една млада жена му я поиска, неговата мисия беше свършена.
към текста >>

Те знаеха и можеха само едно: да слязат на земята със своите чисти и блестящи дрехи, да ги оставят върху плещите на някоя Мелита и по тоя начин да познаят живота на земята чрез жертвата и страданието.
Как можеха да проследят историята на човешките престъпления, когато не вършеха такива? Кои можеха да видят греха, престъплението, злото? Нали само тия, които го вършеха и познаваха? Синовете на светлината не разбираха криволичещите пътища, по които човек се движи. Те знаеха и можеха само едно — да пращат от време-навреме по един от своите пратеници, който да донесе на земята благата вест. Те знаеха и можеха само едно: да слязат на земята със своите чисти и блестящи дрехи, да ги оставят върху плещите на някоя Мелита и по тоя начин да познаят живота на земята чрез жертвата и страданието. Азраил пожертвува своята дреха. Небесно повеление беше това, което направи, доброволно той даде най-скъпото, което притежаваше, най-светлото, най-чистото. В замяна той отнесе дрехата на Мелита и заради нея, единствен той можеше да се приближи до тяхната тъжна и нерадостна съдба, да чуе тъжната песен на копнежа, заради нея и чрез нея той можеше да разбере човека и неговия нагорен път. И в това познание Азраил изпълни своята мисия и своя дял към своите братя. Какво се случи на земята, в двореца на Бентам Хайвег?
към текста >>

90. Du Maitre – LA RECONNAISSANCE Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Желая на всички мъже, жени и деца да хвърлят старите си дрехи и да се облекат с нови".
Какво е състоянието на човека, в който Божественото се проявява? То е подобно на зазоряването. То е все едно, че сте излезли рано сутринта на някой планински връх и от там наблюдавате зазоряването и посрещате първите слънчеви лъчи. Нека съществуват всеки народ, всяка държава, всеки дом, всеки човек, но да бъдат носители на любовта, на мъдростта и на правдата. Бъдете готови да се жертвувате за великото в света. Желая на всички мъже, жени и деца да хвърлят старите си дрехи и да се облекат с нови". * * * Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ ФИЗИОГНОМИЧНИ ПОРТРЕТИ от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ От А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева Литопечат - Турко 22, София * * * Продължава подписката за СЕДЕМНАДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА на сп. „ ЖИТНО ЗЪРНО”, която започна от януари 1943 година Абонаментът остава пак 80 лева. * * * Редакцията на сп.
към текста >>

91. ЗА БОГА - ТОЗИ, КОЙТО НИ ОБИЧА - Е. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Някой може да има хубава, солидна къща, да се облича в красиви нови дрехи, но това не значи, че този човек е много издигнат и напреднал.
Какво трябва да правите? Разтоварете багажа, отворете го и вземете със себе си най-ценното, най-същественото. Другото оставете настрана. И когато мислите, и когато чувствувате, и когато действувате, всякога избирайте най-ценното, най-същественото, онова, което е пряка ваша работа, защото има право отношение към вас, което е най-близко за реализиране. Не всякога външно красивите неща са най-хубави, най-умни, най-богати. Някой може да има хубава, солидна къща, да се облича в красиви нови дрехи, но това не значи, че този човек е много издигнат и напреднал. Райската птица има красива дреха, но не е най-умна от птиците. Заради красивите й дрехи често й оскубват перата. Няма по-хубаво нещо в живота на човека от това, да знае, как да се обхожда и да цени нещата. Когато срещнете някой човек, дръжте в ума си ценното, което той има в себе си. Книгата е ценна не заради хубавата подвързия, но заради съдържанието, което може да ползува човека.
към текста >>

Заради красивите й дрехи често й оскубват перата.
Другото оставете настрана. И когато мислите, и когато чувствувате, и когато действувате, всякога избирайте най-ценното, най-същественото, онова, което е пряка ваша работа, защото има право отношение към вас, което е най-близко за реализиране. Не всякога външно красивите неща са най-хубави, най-умни, най-богати. Някой може да има хубава, солидна къща, да се облича в красиви нови дрехи, но това не значи, че този човек е много издигнат и напреднал. Райската птица има красива дреха, но не е най-умна от птиците. Заради красивите й дрехи често й оскубват перата. Няма по-хубаво нещо в живота на човека от това, да знае, как да се обхожда и да цени нещата. Когато срещнете някой човек, дръжте в ума си ценното, което той има в себе си. Книгата е ценна не заради хубавата подвързия, но заради съдържанието, което може да ползува човека. А да имам обхода към книгата, това значи да се отнасям с почит към съдържанието й, а външно да я пазя. Човек трябва да цени и да знае, как да се обхожда с лица и предмети вън от себе си, но той трябва да цени своя ум и своето сърце и да знае, как да се обхожда с тях.
към текста >>

92. ЯСНОВИДСТВОТО - П. М-В Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

С каквито дрехи и да облъчете любовта, тя е една и съща.
Вложете любовта във всичките си проявления. Любовта е винаги мощна. Писанието казва: „Ръката Божия не е отслабнала да прави добро". В Любовта раздвоение няма, в нея има винаги единство. Тя се проявява като физическа, духовна и Божествена, но любовта е единна. С каквито дрехи и да облъчете любовта, тя е една и съща. Като дойдете до любовта, животът ви се осмисля. Пътят, по който се идва до любовта, е път на свобода. Който не върви по пътя на любовта, идват страдания. Страданията са отзвук, че не е приложена любовта на време. Правете всичко за любовта, всякога да имате един подтик заради Онзи, Който живее в нас.
към текста >>

93. ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - Е Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Всеки сам трябва да облече своя ум, своето сърце, своята душа и своя дух с дрехи от най-красива и фина материя.
Да се радваме, че можем да се движим, да се радваме, че можем да се учим, да придобиваме знания. Да се радваме, че можем да работим, да влезем във връзка със своите ближни. Човек работи и на този, и на онзи свят. Който отива на онзи свят, трябва да е изработил нещо в себе си и да го занесе там. В това има също голям смисъл. Всеки сам трябва да облече своя ум, своето сърце, своята душа и своя дух с дрехи от най-красива и фина материя. Хората мислят, че Христос ще ги облече в дрехите на спасението. Не, спасява се само онзи, който е готов да работи. Спасява се само онзи, който изработи нещо от себе си. Като отиде на оня свят, да занесе плода на своя живот. Един от тия хубави плодове е смирението и службата на Първопричината.
към текста >>

Хората мислят, че Христос ще ги облече в дрехите на спасението.
Да се радваме, че можем да работим, да влезем във връзка със своите ближни. Човек работи и на този, и на онзи свят. Който отива на онзи свят, трябва да е изработил нещо в себе си и да го занесе там. В това има също голям смисъл. Всеки сам трябва да облече своя ум, своето сърце, своята душа и своя дух с дрехи от най-красива и фина материя. Хората мислят, че Христос ще ги облече в дрехите на спасението. Не, спасява се само онзи, който е готов да работи. Спасява се само онзи, който изработи нещо от себе си. Като отиде на оня свят, да занесе плода на своя живот. Един от тия хубави плодове е смирението и службата на Първопричината. Без Любов и без обич няма спасение.
към текста >>

94. ЛИЦЕТО НА ЧОВЕКА - Д-Р ИЛ.СТР. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

И през разни времена тези първични същини и идеи са били обличани в различни дрехи, по-малко или по-много удачни.
В тези тайни може да се навлезе само със светлината на Божията Мъдрост. А до нея се идва, колкото с усилие, работа, постоянство, различаване и разбиране, толкова и по пътя на откровението. За всички религиозни учения, взети в тяхната първоначална чистота, съществуването на Бога, на отвъдния свят и на душата е нещо абсолютно реално. По тези въпроси там не се спори. В религиозните учения се работи свободно с понятията за Бога, за душата и духа. И през разни времена тези първични същини и идеи са били обличани в различни дрехи, по-малко или по-много удачни. За истински религиозните хора, които в същност са истински духовни хора, ученията на религиите за Бога, за душата и за отвъдния свят не са само философия, не са само светогледане. те са една опитана реалност. Известна деградация в развитието на човека го е направила сляп, нечувствителен към невидимото, към туй, което сме свикнали да наричаме нематериално. Духовният свят е динамичната страна на битието; той е свят на силите, които строят, организират. Божественият свят е свят на Разумното, което работи в света.
към текста >>

95. УЛТРАЗВУКОВИ ВЪЛНИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ - ИНЖ. Р. НИКОЛОВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Днес шивачът шие дрехи, но не от любов към тия, които ще ги носят.
Всяка дейност, в която не участвува любовта, е бреме, товар. Такава дейност лишава човешкия дух от свободен полет, от проява, от въздух и слънце. Така човек се обезличава, и неговата работна сила се превръща в стока, която се оценява като всеки вид стока. Това е фалшиво разбиране на живота. Човек като вложи любовта в труда, отново ще се издигне до оная висота, която не унижава неговото Достойнство и божествената му природа. Днес шивачът шие дрехи, но не от любов към тия, които ще ги носят. Целта му е да получи известно възнаграждение, чрез което да задоволи своите нужди. Разбира се, в това няма нищо за укор, но този вид труд е механичен, той убива красивите заложби на човешката душа. Какъв лъч на радост би се внесъл в неговия живот, ако той работи вдъхновен от любов към тия, които ще носят дрехите, а не заради възнаграждението, което ще му се даде. Тогава той в ушитата дреха ще вложи нещо свето, нещо от своята любов, и това ще почувствува онзи, който ще я носи. във всяко произведение, извършено с любов, се влага нещо ценно.
към текста >>

Какъв лъч на радост би се внесъл в неговия живот, ако той работи вдъхновен от любов към тия, които ще носят дрехите, а не заради възнаграждението, което ще му се даде.
Това е фалшиво разбиране на живота. Човек като вложи любовта в труда, отново ще се издигне до оная висота, която не унижава неговото Достойнство и божествената му природа. Днес шивачът шие дрехи, но не от любов към тия, които ще ги носят. Целта му е да получи известно възнаграждение, чрез което да задоволи своите нужди. Разбира се, в това няма нищо за укор, но този вид труд е механичен, той убива красивите заложби на човешката душа. Какъв лъч на радост би се внесъл в неговия живот, ако той работи вдъхновен от любов към тия, които ще носят дрехите, а не заради възнаграждението, което ще му се даде. Тогава той в ушитата дреха ще вложи нещо свето, нещо от своята любов, и това ще почувствува онзи, който ще я носи. във всяко произведение, извършено с любов, се влага нещо ценно. Когато някой гради къща, вдъхновен от любов към тия, които ще обитават в нея, той влага в къщата свещена мисъл, която ще се почувствува от бъдещите й обитатели; те ще имат благоприятна среда за работа. Каква грамадна разлика между едно здание, строено с любов, и друго, строено от хора, които работят с тегота, досада, недоволство, индиферентни към тия, които ще живеят в него. Те ще вложат нещо отрицателно в аурата на зданието.
към текста >>

96. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

след обяд, работейки в ателието си, тя видяла баща си, който живее в Самоков, да влиза през вратата, но бил с много окъсани дрехи.
Той починал 1-2 дена по-рано. Предупреждение Г-жа Е. има плетачно ателие в София. Тя разказва следното: През един летен ден на 1936 г. към 4 ч. след обяд, работейки в ателието си, тя видяла баща си, който живее в Самоков, да влиза през вратата, но бил с много окъсани дрехи. Той й казал: — На нищо не се качвай! След тия думи тя се приготвила да го попита защо, но баща й изчезнал. Към 7-8 ч. вечерта същия ден се явила силна буря над София. По това време дошъл мъж й с велосипед да я вземе, за да си отидат по-бързо.
към текста >>

97. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Окаляните ще минат край реката, ще се измият, ще се вчешат и тогава ще дойдат новите дрехи.
Човекът на шестата раса ще бъде готов да се жертвува за всички. Всичко е подготвено за нейното идване. Тя ще дойде по естествен начин. Новата раса ще внесе чувство на сдружаване, обединение. Доброто е задържано за най-после. Окаляните ще минат край реката, ще се измият, ще се вчешат и тогава ще дойдат новите дрехи. Докато не се измият хората, новите дрехи няма да дойдат. В новата култура страданията ще престанат. В царството Божие всеки ще обича всички и всички ще го обичат. Ще дойде време, когато всички, които ви обичат и които вие обичате, с които сте се обичали от хиляди години, ще бъдете заедно и ще бъдете щастливи. Красив свят е този, който иде сега.
към текста >>

Докато не се измият хората, новите дрехи няма да дойдат.
Всичко е подготвено за нейното идване. Тя ще дойде по естествен начин. Новата раса ще внесе чувство на сдружаване, обединение. Доброто е задържано за най-после. Окаляните ще минат край реката, ще се измият, ще се вчешат и тогава ще дойдат новите дрехи. Докато не се измият хората, новите дрехи няма да дойдат. В новата култура страданията ще престанат. В царството Божие всеки ще обича всички и всички ще го обичат. Ще дойде време, когато всички, които ви обичат и които вие обичате, с които сте се обичали от хиляди години, ще бъдете заедно и ще бъдете щастливи. Красив свят е този, който иде сега. Днешният свят сега се подготвя за новия, чистия свят, който иде.
към текста >>

Когато обичаш някой човек, ти събличаш старите му дрехи и го обличаш в нови.
Това е една от най-големите погрешки. А пък момент след момент трябва да се живее за Великото в света. Ние свързваме грешките на хората с душите. Грехът е една външна дреха на човека. Тя е временна и ще изчезне. Когато обичаш някой човек, ти събличаш старите му дрехи и го обличаш в нови. Тия същества, които обичаш, да не ги владееш! Хората страдат при любовта, когато искат да я завладеят т.е. да завладеят тия, които обичат. Всяко същество, което иска да завладее любовта, страда. Любовта трябва да бъде цел на човешкия живот.
към текста >>

98. ПРИ МОЛИТВЕНИЯ ВРЪХ - ДИМ ЗВЕЗДИНСКИ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Спомена за него е далечен... Бели дрехи в слънце озарени носят всички там родени, като братя и сестри живеят, кротко в чиста обич греят.
S. ПОМНЯ! Някъде далеч, далече помня, имам свиден кът — родина; слънце в нея нивга не залязва и небето все се радва. Там цветя ухаят и не вехнат, шепота им музика е дивна, всеки плод узрял е песен нежна — лъч от любовта безбрежна. Всеки извор поглед е лазурен от любящото око на ангел; там е оня мир дълбок и вечен! Спомена за него е далечен... Бели дрехи в слънце озарени носят всички там родени, като братя и сестри живеят, кротко в чиста обич греят. Все натам е моя поглед тъжен, с копнежа — лъч отправен към родината ми свидна, вечна — блян и красота далечна! Дим. Антонова ВЪРХОВЕ Слънце. Изгрев. На талази озарени върхове — коронясани, избрани, светли, царски, синове. В тишината на зората и при първите лъчи, обич светла и красива над тях ласкаво трепти. Озарени от лъчите на възхождащия ден, поздравяват върховете небосвода озарен.
към текста >>

99. DU MAITRE IL NOUS VIENT UNE NOUVELLE CULTURE Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Дрехите са в хармония с основната идея: тъмносиня рокля, обшита горе с небесносини звезди и с наметнат бял шарф, бродиран с рози.
В своите портрети тя с вещина се е старала да долови съкровения живот на душата. В този дух е нарисувана картината „Момиче, което съзерцава". Цялото лице е неземно и одухотворено. Изразът на очите, гледащи нагоре, дават представа за един висш свят, в който душата живее. Изразен е нейният стремеж към него. Дрехите са в хармония с основната идея: тъмносиня рокля, обшита горе с небесносини звезди и с наметнат бял шарф, бродиран с рози. Всичко това символизира вътрешния душевен свят. Синият цвят в случая изразява стремежа на човешката душа към вечното, непреходното, абсолютното. И в другите си портрети тя е работила в този дух. Представила е три картини жетва, които са от различен характер. Едната от тях представя един вид молитвеното, благоговейното настроение на човека в ранен утринен час пред великите творчески сили на природата.
към текста >>

100. ИЗ ПОЕЗИЯТА НА ИНДИЯ - ПРЕВОД НИКОЛА ДЖЕРОВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Културите приличат на дрехи или на обуща!
Кое е новото, което иде? Обикновеният живот е еднообразен. Трябва да го напуснем. Нова основа трябва да се тури. Старото не може да служи вече за основа. Културите приличат на дрехи или на обуща! Нали трябва да ги сменяме. С едни дрехи или обуща цял живот не се ходи. Новото е в Любовта! Божествената Хармония е единственото нещо, което обединява всички души. Тя свързва всички с Божествения Свят.
към текста >>

С едни дрехи или обуща цял живот не се ходи.
Трябва да го напуснем. Нова основа трябва да се тури. Старото не може да служи вече за основа. Културите приличат на дрехи или на обуща! Нали трябва да ги сменяме. С едни дрехи или обуща цял живот не се ходи. Новото е в Любовта! Божествената Хармония е единственото нещо, което обединява всички души. Тя свързва всички с Божествения Свят. Нашият организъм не е в състояние да понесе трептенията на Божествената Любов. Човек постепенно трябва да уякне, постепенно трябва да се кали нервната му система, за да приеме Божествената Любов и да стане безсмъртен.
към текста >>

НАГОРЕ

0.27797102928162