Търсене в текстове за 'Устои'

НАЧАЛО

ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 26 резултата в 21 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя Петър Дънов - дипломиране в САЩ, Бостънския университет

Тя е свързана с водещата се в Бостън дискусия за това дали да не се спре този приток на емигранти, за които пуританското мислене на бостънци е очаквало да се претопят веднага, щом видят тук добрите устои на успешния обществен живот.
През същата 1892 г. в Бостън сп. „Методист Ревю" публикува и специално изпратената от България статия за панславизма на Стефан Томов - преподавателят на Петър Дънов от Свищов. През пролетта на 1893 г. в Бостънското списание „Атлантик Мантли" излиза една социално-философска статия на харвардския професор Шалер (1841-1906) за емиграцията на европейските селяни. Тя е свързана с водещата се в Бостън дискусия за това дали да не се спре този приток на емигранти, за които пуританското мислене на бостънци е очаквало да се претопят веднага, щом видят тук добрите устои на успешния обществен живот. Но те не се претопяват така лесно, след като стотици години им е отнемано естественото право на самоинициатива. Авторът прави сравнение с бедните фермери от Американския юг от началото на века и с освободените през изминалите едно-две десетилетия негри и стига до някои консервативни заключения, а именно, че не може да се очаква изостаналите източноевропейски селяни бързо да догонят високия стандарт на тукашните социални отношения. Също така не трябва да се очаква това да стане само заради произволно съчинената теза на пуританската идеология, че всички се раждат равни. (17) „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
към текста >>

2. Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София

Онзи, който стои, ще устои; и твърдият в истината ще е твърд винаги.
Тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини. Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от Небесната утринна роса. А пък Слънцето на Живота, то ще о време человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини. ТАЙНИТЕ НА ДУХА. "ЛА ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ" Онзи, който стои, ще устои; и твърдият в истината ще е твърд винаги. Затова, братя мои, съобразявайте живота си със закона на благодатта Господня. Бъдете готови да услужите на всяко добро и благо дело, понеже това е Волята на Отца вашего, който е горе на Небето. Затова препашете чреслата си с Правда и пригответе сърцата си в святост, за да сте готови да служите на великото дело, на което Бог на силите скоро ще ви призове. Защото Бог, който се е открил, не ще ли да покаже Своята сила, Своята слава, Своето величие? Не ще ли да изяви Своята благосклонност, благост, дълготърпение, Своята велика и неизмерима Любов?
към текста >>

Онзи който стои ще устои; и твърдия въ истйната, ще е твърдъ винаги.
Стара-Загора Печатница „Напрѣдъкъ“ 1912 Тайнитѣ на духа. „Ла Елохимъ Хахарецъ.“ Онзи който стои ще устои; и твърдия въ истйната, ще е твърдъ винаги. Затова братия мои съобразявайте живота си съ закона на благодатьта Господня. Бъдете готови да услужите на всѣко добро и благо дѣло, понеже това е волята на Отца вашего, който е горѣ на небето. Затова прѣпашете чрѣслата си съ правда и пригответе сърцата си въ святосъ, за да сте готови да служитѣ на вѣликото дѣло на което Богъ на силитѣ скоро ще ви призове. Защото, Богъ който се е открилъ не ще ли да покаже своята сила, своята слава, своето величие? Не ще ли да изяви своята благосклоность, благость, дълготърпение, своята велика и неизмѣрима любовъ?
към текста >>

3. Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Аз се моля за Вази да устоите до край, като понесете всичко с радост.
Аз желая и Вие да придобиете един ден тази пълна любов, в която мир и радост царува. Земните блага са нищо при тая небесна благодат, която пълни душата с всяко задоволство. Дом Бащин е небето нам, наший път е към него. В домат на Отца нашего много жилища има. Каква велика мисъл, какво славно видение ще бъде когато един ден се намерим в тоя дом освободени от всички скърби и страдания, стоящи в съдружението на всички ангели и святий да гледаме лицето Божие което ще ни бъде свет и радост и веселие. Аз се моля за Вази да устоите до край, като понесете всичко с радост. Ако и да Ви се случат някои мъчнотии, които несъмнено ще Ви дойдат, обаче не бойте се, Господ Исус ще Ви крепи. Аз имам много неща да Ви съобщя, но ще трябва да чакате докато Господ уреди всичко. Прочетете 10 гл. от деянията на Апостолите и поразмислете върху четеното. Уякчавай се във вярата и стойте бодър в духът на молитвата и чакайте обещанията Божий с търпение и Господ ще извърши всичко за наше добро.
към текста >>

4. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Аз съм уверен за вази и зная, че ще устоите верен до край.
Така са страдали всички святи мъже, които са слугували Господу. С много скърби трябва да влезем в Царството Божие. Господ Бог мой да ви укрепи и благослови според своята милост и благост. Моето желание и вътрешна радост е вие да растете във всяка благодат и познание в Господа. Да познавате от опит що е Неговата блага и свята воля и да Му се доверявате с всичкото си сърце. Аз съм уверен за вази и зная, че ще устоите верен до край. Поздравлявам ви всички в Господа. Поздрави бр. Тодора и Николая. Дано Господ да възкръсне в сърцата на всички. Ваш верен: П.
към текста >>

5. Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов

Аз съм уверен за вази и зная, че ще устоите верен до край.
Така са страдали всички святи мъже, които са слугували Господу. С много скърби трябва да влезем в Царството Божие. Господ Бог мой да ви укрепи и благослови според своята милост и благост. Моето желание и вътрешна радост е вие да растете във всяка благодат и познание в Господа. Да познавате от опит що е Неговата блага и свята воля и да Му се доверявате с всичкото си сърце. Аз съм уверен за вази и зная, че ще устоите верен до край. Поздравлявам ви всички в Господа. Поздрави бр. Тодора и Николая. Дано Господ да възкръсне в сърцата на всички. Ваш верен: П.
към текста >>

6. Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)

Аз зная колко пъти сте бивали заобиколени от княза на тъмнината и подмамвани и лъстени по един или друг начин, но аз съм се молил за Вас да ви се даде благодат да устоите верен докрай и най-после Господ да възтържествува във Вашето сърце.
Да Ви не мами нищо друго, нещата земат един край и то положителен и съвършен. Ако само человеците разбираха своето вечно добро, какво не биха сторили да го придобият, но то е утаено от техните очи заради неверието и развалата на сърцето им. Горко на тоя свет. Но такава е волята Божия: всичко трябва да се изпита и пречисти. Вярвай ми, Бог ви е събрал за да уякчи и укрепи вашата вера и да отмахне всеко съмнение и всеко колебание от вашето сърце и да ви даде по-пълно разумение на Неговата свята воля. Аз зная колко пъти сте бивали заобиколени от княза на тъмнината и подмамвани и лъстени по един или друг начин, но аз съм се молил за Вас да ви се даде благодат да устоите верен докрай и най-после Господ да възтържествува във Вашето сърце. Аз Ви казвам като на приятел: Вашия живот е заобиколен с големи опасности, по пътят Ви има големи мъчнотии с които требва да се борите. Вий ще срещнете заклети неприятели на Вашата душа с които ще влезете в борба. Оръжията с които требва да се браните ся тези: Требва да сте опасани с истината на Господа през чреслата, правдата Му трябва да Ви е броня, спасението Му за шлем, вярата за щит, а словото Му за меч. При това всекога требва да имате умът и сърцето си отправени към Бога в дух на молитва и да търсите неговата помощ и подкрепа винаги. Аз зная и съм опитал, че със силата на верата и усърдието на молитвата към Господа всичко може да се победи.
към текста >>

7. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна

„Ако вий устоите в моята дума, наистина сте мои ученици.
VI. 1903 Люб. Г-жа Казакова, Вярвам да се подвизавате в познанието на Истината. В нейните пътища има Виделина, която е свят за душата на всекиго. Внушителни са думите Христови на едно място в Евангелието на Йоана. „Ако вий устоите в моята дума, наистина сте мои ученици. И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни". Колко съдържателни са тия думи. Колкото по-напълно се проникваме със смисъла на нашия земен живот, толкова по-ясна ни става целта и предназначението, което Бог ни е определил. Няма нищо по-добро, по-благо за нашата душа, за нашия дух, отколкото да слушаме гласа на Божията Любов, която постоянно ни кани на подвиг да се усъвършенствуваме и уякваме във всяка доброта и святост. Пътят, който има да изходим, е труден и пълен с мъчнотии и скърби, но тия препятствия са временни.
към текста >>

8. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

Кажете на г-жа Недялкова, ако тя устои докрай вярна, Аз ще подействувам да се осъществят нейните добри желания.
Мъчно разбират хората, кога са в плътта, какво трябва да правят, трудно схващат. Вземайте всички уроци от другите. Не се колебайте. Времето е скъпо тук. Трябва да се работи за доброто и повдигането на другите. Кажете на г-жа Недялкова, ако тя устои докрай вярна, Аз ще подействувам да се осъществят нейните добри желания. Бъдете съвършени и чисти всички. Това е волята на вашия Отец. П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>

9. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

Наградата е само за онзи, който устои и докрай изтърпи.
Не са те всякога тъй далновидни и прозорливи да предвиждат това, което има да стане. Обръщайте внимание на храната, сдъвквайте я добре. После, гледайте да не преядате и да не препивате. На преходящите неща много не се радвайте. Вниквайте във всяко нещо. Наградата е само за онзи, който устои и докрай изтърпи. Господните пътища са съвършени. Те изискват пълнота. Гледайте да се не окаляте, понеже знаете, че чистенето трудно става. В живота съвършенството е целта. Ходете в Духа, гдето има свобода.
към текста >>

10. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август

Когато започваме една война, разумното е да направим добре сметките си и да видим дали можем да устоим във войната.
Бог трябва първо да го прекара през Божествения огън. Има една индийска поговорка, според която дявола, след като и хиляди години го държали в огъня, пак постоянствувал да казва, че е равен Богу. Но като го подържали и гладен, тогава вече капитулирал, подчинил се. На тази борба, която се води в света, вие ще бъдете само зрители, защото Господ е, Който ще воюва. Вие много пъти искате да станете явни, но за да стане человек явен, трябва да има сила. Когато започваме една война, разумното е да направим добре сметките си и да видим дали можем да устоим във войната. Виждаме, че Христос каза на учениците си да стоят в Ерусалим докато стане слизането на Духа Святаго, Който, като дойде те вече бяха силни за поход в света. Така е и с вас. Пазете се от лошата деятелност — да няма корист в това, което вършите. Защото ако поливате едно дърво, което Господ не е посадил, Той ще го изкорени, но ако поливате дърво, което Господ е посадил, тогава ще се ползувате. Сега, нека ви кажа още как ще се подвизавате в другите 314 дни през годината.
към текста >>

11. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Стойте будни и внимателни, да бъдат сърцата ви силни, умовете ви крепки д л устоите докрай, да видите Славните Божии дела.
Бъдещето само пред Господа е ясно. Само правите по сърце ще намерят мир. Мирът се е дигнал от земята и човеците трябва дълго време да се молят, да им го изпрати Бог. Сега Господ съди света и всекиму ще се даде, което му се пада. А съдбата Господня е права. Стойте будни и внимателни, да бъдат сърцата ви силни, умовете ви крепки д л устоите докрай, да видите Славните Божии дела. Редът ще продължи и занапред, докато се даде новият, който може да дойде с мира. Моят привет на всички приятели. Работите постепенно ще се уяснят. Дайте свобода на Вашия Дух или с други думи, ходете в свободата на Духа. Моят поздрав вам и на К.
към текста >>

12. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Те създават у нас една системна организация за събаряне устоите на обществото.
Но може да се възрази, че всеки човек има право да изповядва убеждения, каквито намери за добре. Това е вярно и заради това не може да се търси някаква отговорност от онези, които са били заразени от мистичната епидемия. Вярно е обаче, още едно: че нацията, държавата не може да позволи на известни хора да правят за себе си професия от това, да сеят заразата, която подкопава силите на нацията. Това е вече престъпление. А тази дейност на водачите, като тяхна професия отива твърде далече. Те създават у нас една системна организация за събаряне устоите на обществото. Създават се най-напред кадри от активни борци, призванието на живота, за които ще бъде разпространението на теософията. Обучението им става в тайни школи, дето обикновен простосмъртен само случайно може да надникне. Там се изучават „тайните науки", една комбинация от староиндийски вярвания, христиански морал и елементи от положителните науки, изтълкувани по теософски. След подготвителния период начинающия ще стане действителен ученик, ако докаже, че чрез изучаване на отделни книжки и главно чрез „медитация" се е убедил вече в теософските истини. А самата медитация всъщност не е друго, освен типична метода на самовнушението.
към текста >>

Сега вършат нещо още по-некрасиво: неосведомените искат да убедят, че положителната наука подкопавала устоите на държавата, искат вече нейната помощ, за да удушат свободната научна мисъл и разчистят своя път.
Със своето природно средство за познание - разума - той може да прозре само отчасти в битието, този кръг на познанието се разширява с еволюцията на човешкия разум, но винаги зад него си остава непознатата за нас безкрайност - битието. Тук спира областта на науката, започва тази на религията. Ограничавайки се всяка в своята област, положителната наука и религията не само не се изключват, но се допълнят. Онези обаче, които не гледат тъй на въпроса, които от убежденията на другите правят професия за себе си, отидоха твърде далеч в прилагането на нетеософския принцип: целта оправдава средствата. Биологията представиха в една фалшива светлина, изказаните пред петстотин слушатели мисли предадоха фалшиво. Сега вършат нещо още по-некрасиво: неосведомените искат да убедят, че положителната наука подкопавала устоите на държавата, искат вече нейната помощ, за да удушат свободната научна мисъл и разчистят своя път. В една полемична статия по въпроса, например, се предевява много скромното искане: държавата да уволни тези професори, които имат смелостта да говорят за научни схващания, които не им се харесват. Както и да е, но по този начин се повдигна един твърде важен, твърде интересен въпрос: какво влияние могат да указват върху обществото от една страна познанията, които пръска положителната наука, от друга - теософския мистицизъм. Както изтъкнах в публичните си лекции, биологията учи, че човек е един социален организъм, каквито има много в природата. В нормалния човек има едно природно социално чувство - облагороден социален инстинкт - на който се крепи и всяка обществена организация. Последната представлява една по-висша колективна единица и според природните закони отделният индивид трябва да върши това, което е от полза за цялото, да избягва вредното за него, а при нужда и да се жертвува за обществото, както прави отделната пчелица за кошера.
към текста >>

Всяко друго философско или религиозно схващане, ако не е насочено срещу устоите на самата държава, ще се ползува от принципа на свободата на мисълта, не може обаче да очаква поощрение от самата държава, защото тя би влязла в противоречие със себе си.
Затова и твърденията на тия науки се приемат на доверие от мистично настроения четец, защото никой не може да провери, например, дали областите, дето мижира (?!) душата според окултистите, са 3, а не 33 или въобще дали те съществуват. 2) Научният начин на мислене не бива никому да се натрапва. Мистикът, верующият трябва да имат свободата да мислят както намерят за добре. 3). С даването свобода на мисълта обаче спира и отношението на държавата къмто тези вярвания. Днешната държава има длъжността да обучава и възпитава народа и това тя прави в духа на положителните науки, в духа на завещания си от деди религиозен морал. Всяко друго философско или религиозно схващане, ако не е насочено срещу устоите на самата държава, ще се ползува от принципа на свободата на мисълта, не може обаче да очаква поощрение от самата държава, защото тя би влязла в противоречие със себе си. 4) Такъв е случая с окултизма и „дъновизма" 5), на които служи „Всемирна Летопис". Държавата ни има една ясно определена просветна политика, която се постепенно подобрява, но която е несъвместима със „свободното училище" на окултистите. В год. Ill, стр. 87, на казаното списание намираме следното „заключение": „Днешното училище е фалшиво.
към текста >>

4. Това са средновековни понятия за държавата, за нейните „устои" и за нейните длъжности.
Желе, Габриел Делан, Артър Конан Дойл, г-ца Дикинсън и мн. др. Само че тия опити са недостатъчни за ума и способностите на Консуловци. 2. Разбира се, за такива „учени" като Консулова, който отрича, че човек има душа, не съществуват духовни „области", но за разумните и действително учени изследователи тия области са безспорни факти. 3. Щом всеки е свободен да мисли както намира за добре, той е свободен и да изказва мислите си чрез печата и никой няма право да му забранява. А от изказването на противоположните мисли произлиза истината. 4. Това са средновековни понятия за държавата, за нейните „устои" и за нейните длъжности. Държавата може да бъде само тогава един жив и напредничав организъм, който трябва да се развива, когато не се сковава в ръждясалите вериги на Консуловата „положителна наука", а дава простор и насърчение на новите идеи и учения, с които се занимава целият западен културен свят. Тъкмо тогава тя би влязла не в противоречие, а в съгласие със себе си, т.е. със своите задачи, защото би отворила широко прозорците си, за да влезе светлината. В противен случай, според безсмислената логика на Консулова, докато народите чакат хора като него да узреят умствено, да повярват в новото и да приемат истината, за да я прогласят публично, тия народи ще бъдат обречени на застой и никакъв прогрес не би бил възможен. Слава Богу, че във всички други държави има такива напреднали в знанията и опитите си умове, като горепоменатите, та и общочовешкото развитие върви с бързи крачки.
към текста >>

биха били обявени от Консулова за „нелепости", насочени против „устоите" на държавата, а от неговия приятел Радославова - забранени да станат достояние на учителите и учениците.
със своите задачи, защото би отворила широко прозорците си, за да влезе светлината. В противен случай, според безсмислената логика на Консулова, докато народите чакат хора като него да узреят умствено, да повярват в новото и да приемат истината, за да я прогласят публично, тия народи ще бъдат обречени на застой и никакъв прогрес не би бил възможен. Слава Богу, че във всички други държави има такива напреднали в знанията и опитите си умове, като горепоменатите, та и общочовешкото развитие върви с бързи крачки. Иначе, теорията на Айнщайна, откритията на проф. Рише, Дикинсън и пр. биха били обявени от Консулова за „нелепости", насочени против „устоите" на държавата, а от неговия приятел Радославова - забранени да станат достояние на учителите и учениците. 5. „ Дъновизмът" тук не влиза ни в клин, ни в ръкав. Консулов го е изсмукал от пръстите си, защото не цитира, нито един ред от съдържанието на „Всемирна Летопис", от който да се вижда, че това списание служи на „дъновизма". 6. В този пасаж Консулов, като прави един фалшив цитат без свръзка с другите мисли на автора, сам се изобличава с твърдението си, че чрез препоръката си на списанието, М-вото трябвало да се откаже от контрол върху дейността на учителя. А мисълта на автора на статията в кн. IV, год.
към текста >>

13. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август

Те казват: "Едно време и ние бяхме големи величия, но понеже дойдоха големите ветрове и не можахме да устоим, то се смалихме, смалихме, за да можем да израстем по-яки, да оправим живота си", клекът се е смирил.
Затуй сме дошли на Мусала, да се учим от нея. Тя ви казва тъй: Ако вие не слушате Бога и не изпълнявате Божията воля, ще бъдете като мен. Едно време и аз бях много велика и в мен живееха богове, но понеже не послушах Бога, ето какво станах. И, ако вие не слушате Бога, ето какво ще станете. Като дойдем при тези клекове, те какво говорят? Те казват: "Едно време и ние бяхме големи величия, но понеже дойдоха големите ветрове и не можахме да устоим, то се смалихме, смалихме, за да можем да израстем по-яки, да оправим живота си", клекът се е смирил. Ти ще се обърнеш към клека и ще му кажеш: "Много ти благодаря, че ми даде един такъв хубав урок на смирение. И аз ще бъда като тебе така смирена. Вижте тия клекове как са се прострели по земята. Ако не беше така, всичката вода щеше да потъне надолу в земята, и земята щеше да бъде суха, пуста. А така тези клекове извличат водата и я задържат на повърхността.
към текста >>

14. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Първи ден - тръгване

Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои на човека.
В разговора Учителя каза:Всеки да отправи ума си и да помисли какво иска да постигне. Мислете, като че отивате до пощата да вземете нещо.Най-великото нещо в света е самообладанието. Човек достигне ли самообладанието, той е станал господар, ще се върне отново в онова първоначално състоянието, в което Бог го е създал. Първоначално той е бил господар на себе си, после е изгубил своята свобода. Това самообладание е първото нещо, което трябва да постигнете. Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои на човека. Тогава човек казва:“Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде. Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж, но той се изплита нишка по нишка. Красивото е там, че се добива нишка по нишка. А всеки път мъчнотиите идат, за да се види дали може да се самообладава човек. Учителя погледна срещните върхове на Скакавците, западно от Мусала, и каза:Това място прилича на цветове.
към текста >>

15. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала.. Втори ден

Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои на човека.
В разговора Учителя каза:Всеки да отправи ума си и да помисли какво иска да постигне. Мислете, като че отивате до пощата да вземете нещо.Най-великото нещо в света е самообладанието. Човек достигне ли самообладанието, той е станал господар, ще се върне отново в онова първоначално състоянието, в което Бог го е създал. Първоначално той е бил господар на себе си, после е изгубил своята свобода. Това самообладание е първото нещо, което трябва да постигнете. Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои на човека. Тогава човек казва:“Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде. Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж, но той се изплита нишка по нишка. Красивото е там, че се добива нишка по нишка. А всеки път мъчнотиите идат, за да се види дали може да се самообладава човек. Учителя погледна срещните върхове на Скакавците, западно от Мусала, и каза:Това място прилича на цветове.
към текста >>

16. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. . Трети ден

Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои на човека.
В разговора Учителя каза:Всеки да отправи ума си и да помисли какво иска да постигне. Мислете, като че отивате до пощата да вземете нещо.Най-великото нещо в света е самообладанието. Човек достигне ли самообладанието, той е станал господар, ще се върне отново в онова първоначално състоянието, в което Бог го е създал. Първоначално той е бил господар на себе си, после е изгубил своята свобода. Това самообладание е първото нещо, което трябва да постигнете. Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои на човека. Тогава човек казва:“Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде. Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж, но той се изплита нишка по нишка. Красивото е там, че се добива нишка по нишка. А всеки път мъчнотиите идат, за да се види дали може да се самообладава човек. Учителя погледна срещните върхове на Скакавците, западно от Мусала, и каза:Това място прилича на цветове.
към текста >>

17. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Четвърти ден

Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои на човека.
В разговора Учителя каза:Всеки да отправи ума си и да помисли какво иска да постигне. Мислете, като че отивате до пощата да вземете нещо.Най-великото нещо в света е самообладанието. Човек достигне ли самообладанието, той е станал господар, ще се върне отново в онова първоначално състоянието, в което Бог го е създал. Първоначално той е бил господар на себе си, после е изгубил своята свобода. Това самообладание е първото нещо, което трябва да постигнете. Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои на човека. Тогава човек казва:“Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде. Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж, но той се изплита нишка по нишка. Красивото е там, че се добива нишка по нишка. А всеки път мъчнотиите идат, за да се види дали може да се самообладава човек. Учителя погледна срещните върхове на Скакавците, западно от Мусала, и каза:Това място прилича на цветове.
към текста >>

18. Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Пети ден

Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои на човека.
В разговора Учителя каза:Всеки да отправи ума си и да помисли какво иска да постигне. Мислете, като че отивате до пощата да вземете нещо.Най-великото нещо в света е самообладанието. Човек достигне ли самообладанието, той е станал господар, ще се върне отново в онова първоначално състоянието, в което Бог го е създал. Първоначално той е бил господар на себе си, после е изгубил своята свобода. Това самообладание е първото нещо, което трябва да постигнете. Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои на човека. Тогава човек казва:“Няма да го бъде.“ Без самообладание нищо не може да бъде. Самообладанието не е един процес, който идва изведнъж, но той се изплита нишка по нишка. Красивото е там, че се добива нишка по нишка. А всеки път мъчнотиите идат, за да се види дали може да се самообладава човек. Учителя погледна срещните върхове на Скакавците, западно от Мусала, и каза:Това място прилича на цветове.
към текста >>

19. Учителя завършва песента 'Благост' - гр. София

В чистотата се крие още и младостта, постоянството, както и моралните устои на човека.
Какво остава до човека? Ето защо казвам: Бъдещето поколение, което иде в живота, трябва да носи чистота и светлина. Хората трябва да носят чистотата. Докато една жена е девица, дева, докато е чиста, тя е силна, мощна. В чистотата седи и красотата. В чистотата се крие още и младостта, постоянството, както и моралните устои на човека. Изгуби ли човек чистотата и светлината си, той не струва нищо. Той е като една сламка, разнасяна от ветровете по всички посоки, или като една малка лодка, немилостиво люшкана от вълните на морето. Човек без чистота в живота си всичко изгубва и каквото пожелае, не може да го постигне. Чисти ли сте обаче в чувства, в мисли и действия, ще бъдете силни, крепки и, каквото пожелаете, ще придобиете. Вие ще проверите тия мои думи в живота си и ще разберете смисъла и цената на чистотата и на светлината.Под „чистота" аз не разбирам само външната, физическата чистота, но и всяка клетка у вас да бъде чиста, външно и вътрешно.
към текста >>

20. Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.

Ако не е така, как ще устоиш на тази работа, как сам ще се познаеш и доколко можеш да се пожертвуваш за нея, когато се поиска някаква жертва, дори микроскопическа.
Той сядаше и на първото, и на последното място съвсем незабелязано, без никакво парадиране. На кое място е седнал, това ще видиш, само ако ти се отворят очите. Следователно, поех работата с беседите по нито една от предполагаемите причини, а единствено от любов към тази работа, от вътрешен трепет към нея, в което се убедих от ред опитности и изпити около нея. Не си послужих с думата изпитания или страдания. Обаче знайно е, че човек всякога е изложен на изпити, по-големи или по-малки, на по-сериозни или по-леки, именно в работата и около работата, с която се занимава. Ако не е така, как ще устоиш на тази работа, как сам ще се познаеш и доколко можеш да се пожертвуваш за нея, когато се поиска някаква жертва, дори микроскопическа. Когато отивах при Учителя да занеса написаната, приготвена беседа Той често ми казваше: „Ние доста ви затрудняваме." За мене тази работа не представяше никаква трудност и аз мислено запитвах Учителя дали няма доверие в мене, че работата ми е много приятна и не ме затруднява, или нещо друго, което и аз не разбирах тогава. Може би Учителят казваше така от присъщата нему деликатност и от това, че цени работата на всеки човек, дадена доброволно и с любов. За мене това беше добре дошло, защото аз сама вече, не някой отвън, се изпитвах многократно, защо и как работех. _______________Източник: 17. КАК МИ СЕ ДАДЕ РАБОТАТА С БЕСЕДИТЕ И ВЪРХУ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯПаша Теодорова
към текста >>

21. Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя

Ако не е така, как ще устоиш на тази работа, как сам ще се познаеш и доколко можеш да се пожертвуваш за нея, когато се поиска някаква жертва, дори микроскопическа.
Той сядаше и на първото, и на последното място съвсем незабелязано, без никакво парадиране. На кое място е седнал, това ще видиш, само ако ти се отворят очите. Следователно, поех работата с беседите по нито една от предполагаемите причини, а единствено от любов към тази работа, от вътрешен трепет към нея, в което се убедих от ред опитности и изпити около нея. Не си послужих с думата изпитания или страдания. Обаче знайно е, че човек всякога е изложен на изпити, по-големи или по-малки, на по-сериозни или по-леки, именно в работата и около работата, с която се занимава. Ако не е така, как ще устоиш на тази работа, как сам ще се познаеш и доколко можеш да се пожертвуваш за нея, когато се поиска някаква жертва, дори микроскопическа. Когато отивах при Учителя да занеса написаната, приготвена беседа Той често ми казваше: „Ние доста ви затрудняваме." За мене тази работа не представяше никаква трудност и аз мислено запитвах Учителя дали няма доверие в мене, че работата ми е много приятна и не ме затруднява, или нещо друго, което и аз не разбирах тогава. Може би Учителят казваше така от присъщата нему деликатност и от това, че цени работата на всеки човек, дадена доброволно и с любов. За мене това беше добре дошло, защото аз сама вече, не някой отвън, се изпитвах многократно, защо и как работех. _______________Източник: 17. КАК МИ СЕ ДАДЕ РАБОТАТА С БЕСЕДИТЕ И ВЪРХУ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯПаша Теодорова
към текста >>

0.19851183891296