Търсене в текстове за 'Такт'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 127 резултата в 94 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Началства - Братя на времето, състоянието и такта; 4.
Стълбата е символ на извисяването и придобиването на голяма стойност, неделими от символиката на вертикалността. (У., №3, 08.10.1898 г.) 18. Ангелската йерархия според терминологията на Учителя Петър Дънов се състои от: 1. Ангели - Братя - носители на живота и растителността; 2. Архангели - Братя на огъня и топлината; 3. Началства - Братя на времето, състоянието и такта; 4. Власти (Елохими) - Братя на външните форми и изкуствата; 5. Сили - Братя на движението и растенето; 6. Господства - Братя на интелигентността и радостта; 7. Престоли (Тронове) - Братя на Волята и ритъма; 8. Херувими - Братя на Мъдростта и хармонията; 9.
към текста >>

2. (стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна

За Пеню Киров, който е бил одарен богата и способна психика да долавя контакта с невидимия свят, УЧИТЕЛЯТ е бил Онзи, Който е търсела душата му.
39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ До дните на първия събор е изминат дълъг път. Не веднъж, тримата добри приятели и съмишленици д-р Георги Миркович от Сливен и Пеню Киров, заедно Тодор Стоименов от Бургас са доказали своята привързаност и любов към изключителния образ на УЧИТЕЛЯ и Неговото дело. Нарастващата близост между тях е позволила да се опознаят взаимно и да се уверят, че високите идеи, с които ги занимава УЧИТЕЛЯ, са един свят, еднакво странен и привлекателен. За д-р Миркович, който е познавал азбуката на езотеризма, мирозрението на УЧИТЕЛЯ е давало да се подразбере, че те ще бъдат въведени в едно неповторимо по своята същина разбиране за твърде сложния духовен живот. За Пеню Киров, който е бил одарен богата и способна психика да долавя контакта с невидимия свят, УЧИТЕЛЯТ е бил Онзи, Който е търсела душата му. Тодор Стоименов, въодушевен от богатите творчески импулси на почти свой връстник, е съзирал в образа на УЧИТЕЛЯ библеец, предтеча, вестител на духовно възраждане, образ, надарен със сили да възроди и възкреси опепеленото от вековете християнство. Протичат дни на общуване с Него. Откровените разговори разбулват завесите на вековни заблуди. Пред тях се открива реалността такава, каквато е. Една след друга отпадат философските концепции на древни и настоящи „мислители".
към текста >>

3. Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови

С течение на времето, както семейство Гумнерови, така и техните близки всички влизат в контакт с Учителя, че Той не е само учен човек, д-р Дънов, както Го наричали в началото, но Той се изявява и като Духовен Учител.
Между двете стаи имаше трета малка стая свързана със стаята на Учителя с антре и от другата страна беше свързана с антре към стаята на леля Гина. Тя беше малка стая, в която Учителят посрещаше гостите си. В това семейство Учителят живее от 1905 год. до 1926 год., когато се построи стая за Учителя на Изгрева. Самата леля Гина ми разказва как е станало Учителят да отиде да живее при тях. С течение на времето, както семейство Гумнерови, така и техните близки всички влизат в контакт с Учителя, че Той не е само учен човек, д-р Дънов, както Го наричали в началото, но Той се изявява и като Духовен Учител. Учителят живее в семейство Гумнерови на ул. „Опълченска" 66. Впоследствие ние наричахме домът на Учителя за по-кратко „66". Брат Гумнеров е първият, който е записвал Словото на Учителя и което е дошло до нас. Заедно с него имало е и други братя и сестри, които са водили записки, които впоследствие са си допълвали помежду си.
към текста >>

4. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 11 август

Но за да ви докараме в контакт с Господа и вие ще разберете как да любите; любовта никога не може да се ограничава.
Обясни ни се още, че вчера, когато бяхме на бдение, пред нас горе на масата се образува с три ленти триъгълник, което означавало, че Божественото дохождало да ни подигне, когато пък днес имало пред нас четириъгълник, квадрат, което значело, че Божественото туря вече основа за нашето подигане. - Защо дохождате на годишното събрание? - попита г-н Дънов. - Защото ни викат - отговори П. Гумнеров. - Не. Но за да ви докараме в контакт с Господа и вие ще разберете как да любите; любовта никога не може да се ограничава. В 5 часа подир обяд пак ще имаме събрание. В 5 часа Петко прочете част от бележките, които води от миналогодишното събрание. Г-н Дънов после прочете 10 глава от Йоана и между другото каза: - Ще обърна вниманието ви върху 12-и стих." (Прочете го). „Тези думи имат и общо значение спрямо цялото человечество и частично спрямо всеки человек.
към текста >>

5. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август

В света, в който ходите, има много влияния и духове, които влизат в контакт с вас и ви се изменя настроението.
Затова Бог казва: „Бъдете кротки.“ Вие трябва да съсредоточите вашето магнетическо течение нагоре, за да може да схванете, защото гледам, че магнетическото течение от Небето не действа еднакво върху всичките. Някой например мисли за другите, а това не е нужно за вас. Когато гледате в някого определено качество, което не е по ваша воля, то знайте, че изучавате един елемент, който вие не познавате. Когато сте в добро настроение, знайте, че сте под влияние на Небето, а когато сте в лошо състояние, сте под влияние на Черната ложа и тогава ще ви идват най-черните и мрачни мисли и желания, които човешкият ум може да възпроизведе. В света, в който ходите, има много влияния и духове, които влизат в контакт с вас и ви се изменя настроението. Но тогава именно вие трябва да бъдете внимателни. Тия училища са учения за изясняване на вътрешното съдържание на религията. На пръв поглед всичко се вижда разхвърляно, но тая разхвърляност е по подражание на Природата, където всичко е разхвърляно, но там именно е хармонията. Всичко, каквото човешката ръка пипне, няма тази грандиозност, която има в Природата. Когато човек се въодушеви от някаква идея, веднага ще му дойде наум някаква форма.
към текста >>

В света, в който ходите, има много влияния и има духове, които влизат в контакт с вас и тогава ви се изменя настроението, но вие трябва да бъдете тогава много внимателни.Тия училища са изяснени от вътрешното съдържание на религията.
Тя е необходима, когато човек слиза надолу, а когато няма кротост, той слиза с главата надолу, понеже много бърза. Всеки знае, че ако върви един кон из една урва, какво би станало с коня и колата, ако върви бързо. Затова Бог казва: Бъдете кротки.Вие трябва да съсредоточите вашето магнетично течение нагоре, за да може да схванете, защото гледаме, че магнетическото течение от Небето нееднакво действува върху всички. Някои от вас, например, мислите към другите, а това не е нужно за вас. Когато гледате някакво качество в някои, което не е по вашата воля, то да знаете, че изучавате един елемент, който вие не знаете.Когато сте в добро настроение, да знаете, че вие сте под влиянието на Небето, а когато сте в лошо състояние, то вие сте под влиянието на черната ложа и тогава ще ви идат най-черни и мрачни мисли и желания, които човешкият ум може да възпроизведе. В света, в който ходите, има много влияния и има духове, които влизат в контакт с вас и тогава ви се изменя настроението, но вие трябва да бъдете тогава много внимателни.Тия училища са изяснени от вътрешното съдържание на религията. На пръв поглед всичко се вижда разхвърляно, но тая разхвърляност е по подражание в природата, където всичко е разхвърляно и там именно е хармонията. Всичко, каквото човешката ръка пипне, няма тая грандиозност, която има в природата.Когато човек се въодушевява от някаква идея, веднага ще му дойде на ум някаква форма. Вземете например един скулптор, който работи. Той може да тури всичките краски, но не може да вложи в статуята всичко, каквото вие имате и чувствувате в душата си. В нея той ще вложи само вибрациите, а не онова, което у вас се дълбоко слага.
към текста >>

6. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 16 август

Дяволът и той си има своята тактика, а именно – изцапа един човек и после, като започнеш да живееш за Господа, той казва: „Обръщай внимание на миналото.“
У вас може да се породи мисъл, желание, изкушение, ако щете, да си съставите и вие верига. Няма желание у човека, което да не е осъществено, само че малко може да закъснее. Та и туй ваше желание един ден ще бъде осъществено, но трябва подвиг, търпение и чакане. Аз например, ако бях навънка, щях повече да бъда успешен, а сега е по-мъчно с вас, защото изпъква вашата индивидуалност – именно искате и вие да бъдете напреднали. Но и това ще дойде един ден. Дяволът и той си има своята тактика, а именно – изцапа един човек и после, като започнеш да живееш за Господа, той казва: „Обръщай внимание на миналото.“ Никой не може да разположи сърцата на хората52 да го обичат, освен Господ. Само Той може да разполага със сърцата на хората. Това са го изпитали много духове, а това е и законът. Ние от дъното на пъкъла се качваме нагоре и този пъкъл е на повърхността на Земята – той се появява по някой път и го виждаме. Например не ти трябва по-голям пъкъл от това, да гледаш в едно море морско сражение.След това г-н Дънов рече:
към текста >>

7. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

Работите с Гърция и Сърбия ще се уредят добре, стига този народ и неговите управляющи да имат разумното търпение и такт на отмерени действия.
Не се безпокойте от външния вид на нещата. Законите на Небето са неизменяеми и само след време ще видите добрите резултати от висшето ръководство, което Господ влага в света. Политическите събития, които сега - се развиват на Б. П., имат двояка перспектива: първата е ембрионическа, втората - органическа. Ембрионическата перспектива скоро ще слезе от сцената и ще се яви органическата, и само тогава ще се явят по-правилните очертания на външните форми, които да дадат правилен израз на развиващите се закони, които ръководят съдбините на тоя народ. Работите с Гърция и Сърбия ще се уредят добре, стига този народ и неговите управляющи да имат разумното търпение и такт на отмерени действия. Онзи, Който ръководи съдбините на тоя народ, бодърствува и пред Негова взор нищо не се пропуща. Той ще сведе всичко към добро и тогава всички ще познаят, че Господ е всесилен да стори всичко, което Той желае. Ний гледаме засега да смекчим до известна степен кармическите причини на миналото и да отклоним новите кармични сплитания. Атмосферата, която е станала малко тежка, ще се измени, ще дойде Божественото проветрение, ще подухнат топлите южни ветрове на Любовта и всичко ще си влезе наново в реда. Бъдете уверени, развязката иде и Господ ще тури край засега и ще обърне нов лист.
към текста >>

8. На Учителя са забранени публичните беседи и е интерниран във Варна

После вече в София когато дойде, имаше контакт с всичките искаха да отидат при него.
Там си е даже готвил, всичко там си е услужвал. Много са ходили от приятелите при Него в хотела. Посещавали са Го. И от София са ходили да Го посещават, и други. Тогава много писма е писал на приятелите и те са Му писали. После вече в София когато дойде, имаше контакт с всичките искаха да отидат при него. И даже от провинцията като искат за нещо да дойдат сериозно, предпочитаха да дойдат да питат лично, освен ако е спешен случай, за да пишат. Предоставям няколко писма изпращани от Учителя до приятелите от гр. Варна по време на заточението Му. Варна 21. VIII. 1917 г.
към текста >>

9. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Ако се опита да хитрува - нещо характерно в тактиката на онези от теософското крило - достатъчно е да му спомните смисъла на онези „размишления", които той, седнал по турски, редовно три пъти на ден си повтаря и самовнушава, и които означават абсолютно и безрезервно отрицание на всяко въоръжено съпротивление на нацията.
Идеята за братството между народите отива у тях до една детско- наивна крайност, която на днешния век много лесно може да погребе - един народ, особено нашия. Никой разумен българин не мисли днес за война и повече от другите желае споразумението между народите, особено между балканските. Никой добър българин обаче не счита, че е дошло вече време да престанем да мислим за национални идеали, да разложим и малката мощ, която ни е останала. Попитайте един дъновист или теософ, какво ще прави, ако потрябва утре да се брани страната с оръжие в ръка? Ако е откровен, той ще Ви каже, че това е несъвместимо с неговото ново „верую". Ако се опита да хитрува - нещо характерно в тактиката на онези от теософското крило - достатъчно е да му спомните смисъла на онези „размишления", които той, седнал по турски, редовно три пъти на ден си повтаря и самовнушава, и които означават абсолютно и безрезервно отрицание на всяко въоръжено съпротивление на нацията. Това става за нас страшно, когато си спомним, че теософите - разните им крила - са успели вече да се вмъкнат и в армията, опората на нацията. Към положителните науки теософията има едно отрицателно становище, макар че постоянно злоупотребява с думата „наука". Положителната наука е пълно отрицание на теософския мистицизъм. Затова и целият културен прогрес, основата на който са положителните науки, става постепенно чужд за молепсаните от мистицизма. За държавата, за нацията увлечените от мистицизма са загубена част от народа.
към текста >>

10. Учителя с последователи от Айтос на излет до връх Паспалата

След беседата всеки можел да сподели опитности с Учителя, да почерпи мъдрост от личния контакт.
Живото Слово на Учителя било увлекателно. Слушателите сякаш се изкачвали в един друг свят, по — възвишен и по-красив от света, в който живеем. Душите пиели жадно от нескончаемия извор на Учительовото Слово. Беседата продължила около час, изслушана с внимание. Всяка нейна дума и мисъл били откровение за слушателите. След беседата всеки можел да сподели опитности с Учителя, да почерпи мъдрост от личния контакт. Сестрите сложили обяда в кръг на голямата поляна. Тогава още не били изградени навици за общо готвене, всеки сложил на трапезата каквото си носел. След обяда започнали приготовленията за път. Тези, които били дошли от най — далече, си тръгнали първи. Никога и преди, и сега, връх Паспалата не е видял толкова много хора, обединени от една идея, идея за общочовешко братство.
към текста >>

11. Учителя провежда разговор с Лазар Котев, Константин Иларионов и Димитър Добрев, Търново

Те имат тактиката на Черната ложа...
Вие сте виновни за всичко. Вие ги извикахте, вие ги прибрахте, вие им отпуснахте пари. Те могат да отидат да работят, а не да лежат. Като дойдат, всички искат да мижат, а не да работят. Котката, когато е пред дупката на мишката, мижа, но като хване мишката, не мижа вече. Те имат тактиката на Черната ложа... Михаил е без сърце. Гръблашев им е писал да ги пита, дали да отиде в Америка, а те идат при мене и искат, по един околен път, аз да им кажа, а те да му пишат, че сами са му предсказали. Аз им казах: „Нали знаете, кажете му." Това е общо течение – да използват. Никой не ги е вързал. Свободни са да си отидат.
към текста >>

Това е тяхната тактика.
Наруши се едно правило: преди събора ни никой няма работа тук... Тайно трябва да държите всичко. Те черпят от вас и като си изчерпят всичко, ще капитулират. Затова престанете да им давате и да им съобщавате това, което знаете. Черната ложа иска да повдигне вътрешния раздор. Това е тяхната тактика. Духовете ги лъжат. Аз виждам в тях черни като катран сенки. Нас не ни е страх от тях. Страх ни е, когато има грях. Райна Стефанова под тяхно влияние е обсебена.
към текста >>

12. Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата

А цената, която е заплатена за всички тези „придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувсто на непогрешимост и вяра само в една истина – собствената; занемарения контакт с редовите християни, фалшивия морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата и пр., и пр.
Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази „война" има само един агресор – Църквата, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет – неоспоримото, абсолютно обществено влияние и водеща роля. Има и „справедливо отбраняващ се" – ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово защитава една благородна, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране на християнството. Защото то не е това, което трябва да бъде. Защото то е изневерило на Първообраза си – пречистия лик на Спасителя Иисус Христос. Защото то е поело пътя на социална изява, преследваща власт, материално благоденствие, мирска слава. А цената, която е заплатена за всички тези „придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувсто на непогрешимост и вяра само в една истина – собствената; занемарения контакт с редовите християни, фалшивия морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата и пр., и пр. И така, М.Калнев, на свой ред, се впуска в битката с поредица залпове на плодовитото си перо. За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928). За изграждане на тезите си, изброените автори черпят информация от съвсем ограничен кръг беседи на Учителя. Привеждат цитати от тях и ги сравняват с Библията. Въз основа на сравнението правят свои заключения, организирайки текста по теми, в рамките на фундаменталните проблеми на класическото богословие.
към текста >>

По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл.
Цялата акция, предприета на Архиерейския събор, в крайна сметка се превръща в горчиво поражение за най-консервативните кръгове на Православната ни църква. Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни наказателни мерки, колкото и строги да са те. Нещо повече – подложеният на репресии (в случая Учителя и ББ) след героичното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо, придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец. Любопитно е, че покрай борбата срещу учението на Учителя и ББ, Църквата получава благоприятни резултати в една единствена насоса. При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика – антитеза на Братството, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената благовестническа и пастирска дейност. По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл. и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега на нашите интереси. Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици. Той очевидно е много над тези неща – над дребнавите човешки боричкания, които имат силата да накърнят Божественото сияние на Небесния Пратеник и неговото учение. Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда.
към текста >>

13. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

Този огън така да се разгори, че да няма в този огън нищо друго, което да взима надмощие, и в този огън да се запали, да изгори всичко, което дойде в контакт с вас.
В Школата най-първо ще влезете като слушатели. Ще влезете с абсолютно смирение. Няма да бъдете много смирени, ами съвършено смирени! В туй смирение вие ще се подмладите. Аз желая в Школата, в която влизате, да се яви у вас желание, импулс да учите, у вас да гори онзи свещен огън за знание, онзи свещен огън за Мъдростта, за Истината, за Любовта. Този огън така да се разгори, че да няма в този огън нищо друго, което да взима надмощие, и в този огън да се запали, да изгори всичко, което дойде в контакт с вас. Такъв огън да бъде! (151 стр.) И Писанието казва: „Като дойде Христос, ще отдели едните отляво, а другите отдясно". Отчет ще иска. Защо ще ги дели?
към текста >>

14. „Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък

А цената, която е заплатена за всички тези „придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувсто на непогрешимост и вяра само в една истина – собствената; занемарения контакт с редовите християни, фалшивия морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата и пр., и пр.
Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази „война" има само един агресор – Църквата, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет – неоспоримото, абсолютно обществено влияние и водеща роля. Има и „справедливо отбраняващ се" – ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово защитава една благородна, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране на християнството. Защото то не е това, което трябва да бъде. Защото то е изневерило на Първообраза си – пречистия лик на Спасителя Иисус Христос. Защото то е поело пътя на социална изява, преследваща власт, материално благоденствие, мирска слава. А цената, която е заплатена за всички тези „придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувсто на непогрешимост и вяра само в една истина – собствената; занемарения контакт с редовите християни, фалшивия морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата и пр., и пр. И така, М.Калнев, на свой ред, се впуска в битката с поредица залпове на плодовитото си перо. За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928). За изграждане на тезите си, изброените автори черпят информация от съвсем ограничен кръг беседи на Учителя. Привеждат цитати от тях и ги сравняват с Библията. Въз основа на сравнението правят свои заключения, организирайки текста по теми, в рамките на фундаменталните проблеми на класическото богословие.
към текста >>

По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл.
Цялата акция, предприета на Архиерейския събор, в крайна сметка се превръща в горчиво поражение за най-консервативните кръгове на Православната ни църква. Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни наказателни мерки, колкото и строги да са те. Нещо повече – подложеният на репресии (в случая Учителя и ББ) след героичното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо, придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец. Любопитно е, че покрай борбата срещу учението на Учителя и ББ, Църквата получава благоприятни резултати в една единствена насоса. При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика – антитеза на Братството, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената благовестническа и пастирска дейност. По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл. и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега на нашите интереси. Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици. Той очевидно е много над тези неща – над дребнавите човешки боричкания, които имат силата да накърнят Божественото сияние на Небесния Пратеник и неговото учение. Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда.
към текста >>

15. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици (до Резньовете)

Ръцете се движеха под такта на песента, като че пъдеха мъглите и привличаха слънцето.
Как зорко бди за всички дали са добре пристигнали и дали всекиму е дадена и тук порция вряла вода - мощен предпазител от всички видове простуда. Когато всички пиха, Той ни каза да се наредим в 4-5 дълги редици един зад друг и по 2 метра разстояние. Обърнати към изток, ние зачакахме. Изведнъж ни обви мека мъгла. По Негова команда почнахме да правим плавни гимнастически упражнения, като същевременно пеехме: „Изгрява Слънцето”. Ръцете се движеха под такта на песента, като че пъдеха мъглите и привличаха слънцето. Постепенно въздухът силно се затопли и в гърдите ни нахълта някакво неземно благоухание. Слънцето проби мъглите и ни обгърна с мощна топла вълна! Ето го, то цяло се показа из ведрия лазур. Но и то за миг, като че стана синьо, синьо и затрептя отгоре като грамаден сапфир, ограден с огромен светещ ореол. Всички се потупваха по гърба, пипаха ръцете, лицето си, усмихваха се един на друг и тихо си шъпнеха за „чудото”, което ставаше, за което нямахме думи да изразим.След това пък сняг на едри парцали.
към текста >>

16. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Ше-дар

Тогава Той ни нарежда на голямо колело с такта: десни, десни, десни с песента: „Ний сме славейчета горски”, като стъпвайки се приближавахме към центъра; после по същия начин играейки се отдалечавахме към периферията на кръга.
Дълги пламенни езици хвърлят весели искрици, като че и те пеят заедно с нас.От дрехите ни се вдигна мъгла от пара.Някому хрумна идеята да си направим хорце. Чу се свирня от цигулка - ритмична, бърза, бодра - леви, леви, леви, хоп, хоп... Земята затътни. Лицата горяха от изблик на сила и очите - от радост.Отстрани неколцина умъдрено следят нашата лудория. Но, не се стърпяват и ето, хващат се и те, не ги сдържа, оставят другиму, по сърцат, да довърши критиката.Задава се Учителят. Обгърна ни с бащински поглед. Заставаме. Тогава Той ни нарежда на голямо колело с такта: десни, десни, десни с песента: „Ний сме славейчета горски”, като стъпвайки се приближавахме към центъра; после по същия начин играейки се отдалечавахме към периферията на кръга. И Той се залови с нас. Лицето Му сияеше като на юноша. Колко радост! След това натискаме раниците. Изваждаме всичките си бойни припаси за една открита борба с неприятеля - глад.
към текста >>

17. Упражнение (2) от Учителя, дадено на 8 юли (за пръстите)

Искате да бъдете тактични, ще съберете палеца и малкия си пръст, защото някой път вие постъпвате нетактично, сприхави сте.
за пример вие искате да образувате в себе си една черта на достойнство и благородство. Ако искате да работите над ума си, съединете палеца и показалеца си много бавно, а другите пръсти да останат свити. Съсредоточете ума си върху тази група пръсти (палецът и показалецът съединени). Искате да развиете самосъзнанието, съединете палеца и средния пръст и ще възприемете онази необходима енергия, която ще въздейства на съзнанието ви. Искате да развиете изкуството, обичта към Природата, съединете безименния с палеца. Искате да бъдете тактични, ще съберете палеца и малкия си пръст, защото някой път вие постъпвате нетактично, сприхави сте. Сутрин и на обед ще правите това упражнение и ще видите какво влияние ще окаже. Това са елементарни упражнения.
към текста >>

18. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември

Тактиката на светските хора е: Ще дойде да ви сплаши, ще изгори къщата, ще ви вземе парите, ще ви уплаши, ще произведе разстройство във вашата аура.
Земята и небето може да преминат, но една резка от Божия закон не може да премине. Никой няма, който да се е противил досега и да не е бил тъпкан.Ще изучавате духовната наука. В духовната наука, при развиване на силите, които трябва да развиете има една опасност. Тя се крие в следното: Не изхождате от законите, които съществуват в природата. Ако някой развали вашата аура, разстрои аурата ви, във вас никаква сила не може да се развие. Тактиката на светските хора е: Ще дойде да ви сплаши, ще изгори къщата, ще ви вземе парите, ще ви уплаши, ще произведе разстройство във вашата аура. Тогаз, ти си уплашен и силата ти не може да се прояви. Няма да допуснеш страх в душата си. Няма да допуснеш да ти се обели кората. Някой може да размъти аурата ти, някой твой близък - жена ти, слугата ти. Размъти ли се аурата, човешката сила е вече парализирана.
към текста >>

Ние дойдохме в контакт с тях.
Те се опитват да го горят, но къщата гори без да изгаря. Има такъв един пример с онези еврейски младежи-турили ги в пещта, но те не изгарят. Вие сега трябва да се радвате на едно нещо. Това противодействие, което те извършиха ги доведе в стълкновение с нас. Нас ни трябваше малко енергия. Ние дойдохме в контакт с тях. Силният може всякога да вземе. Първото нещо е - трябва да спазвате пълно равновесие. То е нужно за окултния ученик. Страхът ще дойде. Всички тез неща ще дойдат, но силата ви, силата ви седи в онова тихо спокойно състояние.
към текста >>

19. Учителя дава песента 'Благост' - гр.София

Първите пет такта са дадени на 19 декември 1923 г.
Учителя дава песента "Благост" - гр.София Първите пет такта са дадени на 19 декември 1923 г. , Общ окултен клас, III година, 10-а лекция ("Окултна музика в живота"), а цялата песен – на 26 декември 1923 г. Учителя казва: „Силата на тази песен е в нейния ритъм. Тя има за цел да възстанови правилния ритъм на човешкото сърце. ” Цитат от беседата: "Сега да направим едно малко променяне.
към текста >>

20. Учителя дава песента 'Кажи ми, светли Божи лъч' - гр.София

При свободното пеене сегашната музика не може да върви, защото тактът трябва съвсем другояче да се мени, ударенията на думите пък имат особено съчетание.
Бележка: Информацията за тази песен е взета от сайта на "Издателство Бяло Братство" Цитат от беседата: "Кажи ми ти, светли Божи лъч,благото на живота,светлия прав път на чистите души (2),души, души, чистите души,измити във водите на Любовта (2),във водите на Любовта (2),живели в светлината на разумността,в светлината на разумността,хранени със Словото на живата Истина,живата Истина, Истина, Истина.Ниските тонове са такива, понеже се отдалечават, а за нас се представят, като че спадат. Ниските тонове обаче са най-изразителни. Ниските тонове са миналото, от което се отдалечаваме, а високите тонове са бъдещето, към което се приближаваме.Вторият стадий на музиката е свободното пеене. При свободното пеене сегашната музика не може да върви, защото тактът трябва съвсем другояче да се мени, ударенията на думите пък имат особено съчетание. И ако човек не е въодушевен, той не може да пее. Щом дойде въодушевлението, всички могат да пеят.Хайде сега да изпеем „Кажи ми ти, светли Божи лъч“. Туй упражнение засега може да го оставим незавършено." Текст на песента:(текстът, който е предоставен от сайта на ИББ е същия като на песента "Кажи ми, светли Божи лъч ІІ", дадена от Учителя на Лиляна Табакова през 1943 г.) Кажи ми, светли Божи лъч ІІ
към текста >>

21. Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 31 август

Трябва всеки да си признае грешката и тогава се поправя иначе трудно е за тия десет души да го убедят.Иска се тактичност.
Някои хубаво разсъждават, ако и да са сестри. Те знаят, че в случая косата и брадата не са спуснати за Бога.Сега по плана за 10-те души, които да съветват всеки брат или сестра, които искат да проповядват за Бога. Ще му дадат една задача да излекува един болен. Ако излекува болния добре, от Бога е. Има опасност, от тия десет души, да се не помислят за третейски съд! Трябва всеки да си признае грешката и тогава се поправя иначе трудно е за тия десет души да го убедят.Иска се тактичност. Един брат се отделил с жената на един световен човек, който е идвал на нашите екскурзии, за да я обърне в нашето общество. Мъжът се съблазнява, смущава се, съмнява се в тия им отношения и не идва повече. Всичко, което Бог иска може да направи, но разумни да бъдеме в обноските си.Сега на вас ще дам по една задача за една година. Да видим как ще я изпълните. Ако вие в противоречията не намерите смисъла на живота, вие ще пропаднете.
към текста >>

22. Упражнение от Учителя, дадено на 22 ноември

Ако държите крака си разслабен, няма да имате никакъв контакт със силите на Природата.
Ръцете се движат в полукръг, настрани и назад. Клякане долу на земята; ръцете се движат в полукръг напред, след което се връщат в първото си положение – пред гърдите. Ръцете се движат в полукръг назад, с бавно издигане. Ръцете описват кръг надолу със слабо приклякане и се изнасят напред, докато се върнат в първото си положение – пред гърдите. Същото упражнение се повтаря с изнасяне на левия крак напред – три пъти напред и три пъти назад. Ако държите крака си разслабен, няма да имате никакъв контакт със силите на Природата. Ето защо кракът винаги трябва да бъде опънат, с израз на воля. Ако издигнете ръката си нагоре и не я изпънете, вие няма да имате контакт със Слънцето. Ще стъпвате стройно, за да бъдете във връзка с теченията, които идат отляво и отдясно на вас. Всяко упражнение е добре използвано само тогава, когато имате контакт с живите сили на Природата, със силите на Земята и със силите на Слънцето. Ще правите това упражнение в продължение на десет дни, всяка сутрин по шест пъти.
към текста >>

Ако издигнете ръката си нагоре и не я изпънете, вие няма да имате контакт със Слънцето.
Ръцете се движат в полукръг назад, с бавно издигане. Ръцете описват кръг надолу със слабо приклякане и се изнасят напред, докато се върнат в първото си положение – пред гърдите. Същото упражнение се повтаря с изнасяне на левия крак напред – три пъти напред и три пъти назад. Ако държите крака си разслабен, няма да имате никакъв контакт със силите на Природата. Ето защо кракът винаги трябва да бъде опънат, с израз на воля. Ако издигнете ръката си нагоре и не я изпънете, вие няма да имате контакт със Слънцето. Ще стъпвате стройно, за да бъдете във връзка с теченията, които идат отляво и отдясно на вас. Всяко упражнение е добре използвано само тогава, когато имате контакт с живите сили на Природата, със силите на Земята и със силите на Слънцето. Ще правите това упражнение в продължение на десет дни, всяка сутрин по шест пъти.
към текста >>

Всяко упражнение е добре използвано само тогава, когато имате контакт с живите сили на Природата, със силите на Земята и със силите на Слънцето.
Същото упражнение се повтаря с изнасяне на левия крак напред – три пъти напред и три пъти назад. Ако държите крака си разслабен, няма да имате никакъв контакт със силите на Природата. Ето защо кракът винаги трябва да бъде опънат, с израз на воля. Ако издигнете ръката си нагоре и не я изпънете, вие няма да имате контакт със Слънцето. Ще стъпвате стройно, за да бъдете във връзка с теченията, които идат отляво и отдясно на вас. Всяко упражнение е добре използвано само тогава, когато имате контакт с живите сили на Природата, със силите на Земята и със силите на Слънцето. Ще правите това упражнение в продължение на десет дни, всяка сутрин по шест пъти.
към текста >>

23. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък

А при свити ръце няма такъв контакт.
Праведникът щом се натъжи, ще литне да иде на Слънцето. Вечер ще иде на Слънцето, деня ще прекара на Земята. Другите хора нямат такива съобщения. Да литнеш, да отидеш там и като се върнеш да имаш съзнание за преживяното там. Има закон: обтягането на ръцете винаги поставя човека във връзка с теченията на Природата. А при свити ръце няма такъв контакт. Когато правите тези упражнения, които ви дадох миналия път на Витоша, да сте в приятно настроение; представете си, че животът ви е уреден. Ще кажа няколко допълнителни обяснения за упражнението с лягане на гръб върху земята с глава към север. През време на това упражнение дишайте дълбоко. Всеки път ще броите до 72. След всяко броене до 72 ще се изправяте, седнали на тревата, и ще си допирате ръцете до пръстите на краката.
към текста >>

Това е сияен контакт за усилване на белите дробове, на техните енергии.
2. После поставете двете ръце върху двете колена. През това време мислете върху най-хубавото и да се урегулират всичките ви енергии. 3. След това поставете двете ръце върху земята отпред. Това е за почивка. 4. После, пак при индуско сядане - тупане върху гърдите с двете ръце. Това е сияен контакт за усилване на белите дробове, на техните енергии. Когато някой е неразположен, може да направи това упражнение. Но не да се удряте силно. Това упражнение се отразява много добре. Донася едно освежително състояние на човека. Това тупане придава електричество и магнетизъм.
към текста >>

24. Учителя дава песента 'Давай, давай' - гр.София

Песента отначало до края във всеки такт има все по една половинка.
Може да дадеш и без да си длъжен. Даването е импулс и ако речеш да реализираш „Давай, давай“ то прилича на плод, на хубав плод на дървото. Сега как ще се реализира песента „Давай, давай“? Още не е готов човек да дава. Дава и мисли за себе си колко да остави. Песента отначало до края във всеки такт има все по една половинка. Започва с две осминки, но накрая половината седи. Туй показва характера на българина какъв е. Музикално той иска да даде, но има в него едно колебание. Той си казва: „Ще стане ли това нещо? “ В цялата песен от единия край до другия все половината нота се среща.
към текста >>

25. Учителя е на екскурзия на Витоша - Ел Шадай. Благовещение

По някой път вятърът изтласкваше мъглите на една страна и правеше да се виждат чудни процепи на небето, отдето надничаше то чисто и невинно, като малко дете.Учителят тръгна от група на група, от огнище на огнище, гледа на всички развеселен и тихо, тактувайки приглася на песните ни.
Първом се дават маршировки напред и назад, съпроводени с движения на ръцете горе, доле, вляво, вдясно. Учителят видя изсмуканите ни от дъжда лица, синкавата ни бледност и по този начин ни извади от пагубното вцепенение. И чудо! Тъй се затоплихме, тъй окрилени се чувствуваме, че липсата на слънце сега почти не се почувствува. На всичко отгоре и слънцето няколко пъти провря глава през облаците и ласкаво се усмихна, като че искаше да каже: - Опитайте сами, все аз ли да ви топля? По някой път вятърът изтласкваше мъглите на една страна и правеше да се виждат чудни процепи на небето, отдето надничаше то чисто и невинно, като малко дете.Учителят тръгна от група на група, от огнище на огнище, гледа на всички развеселен и тихо, тактувайки приглася на песните ни. Понякога протяга ръце към запалените главни и ги потрива от приятната топлина. Любител на горещата вода и чая, любител на планината, Той и нас научи да ги обичаме и да опитаме тяхното благо. С тия гимнастически упражнения той ни загърна като с яка броня срещу нахълтващия мраз. А със своето безстрашие и нас направи смели и безстрашни през бурните дни и нощи на пролетта, лятото, есента и безпощадната зима.Слънцето горе сега се застоява по-дълго над нас. Мъглите се стопяват.
към текста >>

26. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София

Той пее с нас и леко тактува с ногата си.
Друг му приглася. След малко целия гъст кордон край огнището вече ечи от песни. Върху лицата ни, всред вечерния мрак огнените езици хвърлят красиво отражение. Рой искри пращят и весело се пилеят без да ги е грижа, че ще жилнат някого.Учителят. Лицето му грее в блага дълбока размисъл. Той пее с нас и леко тактува с ногата си. Мъглите се пръсват от песните ни, сякаш се плашат от тях. Тук там, през облаците се мярва по някое златно късче от небето. Тука сме в царството на Мусалла. Грандиозният му лоб се издига към облаците. Отвред ни обграждат тайнствени планински великани.
към текста >>

27. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли

Той пее с нас и леко тактува с ногата си.
Друг му приглася. След малко целия гъст кордон край огнището вече ечи от песни. Върху лицата ни, всред вечерния мрак огнените езици хвърлят красиво отражение. Рой искри пращят и весело се пилеят без да ги е грижа, че ще жилнат някого.Учителят. Лицето му грее в блага дълбока размисъл. Той пее с нас и леко тактува с ногата си. Мъглите се пръсват от песните ни, сякаш се плашат от тях. Тук там, през облаците се мярва по някое златно късче от небето. Тука сме в царството на Мусалла. Грандиозният му лоб се издига към облаците. Отвред ни обграждат тайнствени планински великани.
към текста >>

28. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли

Той пее с нас и леко тактува с ногата си.
Друг му приглася. След малко целия гъст кордон край огнището вече ечи от песни. Върху лицата ни, всред вечерния мрак огнените езици хвърлят красиво отражение. Рой искри пращят и весело се пилеят без да ги е грижа, че ще жилнат някого.Учителят. Лицето му грее в блага дълбока размисъл. Той пее с нас и леко тактува с ногата си. Мъглите се пръсват от песните ни, сякаш се плашат от тях. Тук там, през облаците се мярва по някое златно късче от небето. Тука сме в царството на Мусалла. Грандиозният му лоб се издига към облаците. Отвред ни обграждат тайнствени планински великани.
към текста >>

29. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден

Той пее с нас и леко тактува с ногата си.
Друг му приглася. След малко целия гъст кордон край огнището вече ечи от песни. Върху лицата ни, всред вечерния мрак огнените езици хвърлят красиво отражение. Рой искри пращят и весело се пилеят без да ги е грижа, че ще жилнат някого.Учителят. Лицето му грее в блага дълбока размисъл. Той пее с нас и леко тактува с ногата си. Мъглите се пръсват от песните ни, сякаш се плашат от тях. Тук там, през облаците се мярва по някое златно късче от небето. Тука сме в царството на Мусалла. Грандиозният му лоб се издига към облаците. Отвред ни обграждат тайнствени планински великани.
към текста >>

30. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли

Той пее с нас и леко тактува с ногата си.
Друг му приглася. След малко целия гъст кордон край огнището вече ечи от песни. Върху лицата ни, всред вечерния мрак огнените езици хвърлят красиво отражение. Рой искри пращят и весело се пилеят без да ги е грижа, че ще жилнат някого.Учителят. Лицето му грее в блага дълбока размисъл. Той пее с нас и леко тактува с ногата си. Мъглите се пръсват от песните ни, сякаш се плашат от тях. Тук там, през облаците се мярва по някое златно късче от небето. Тука сме в царството на Мусалла. Грандиозният му лоб се издига към облаците. Отвред ни обграждат тайнствени планински великани.
към текста >>

31. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици -29 май. Възнесение

Ръцете под такт са ту върху гърдите, ту отстрани, доле и горе.
Учителят ни срещна с усмивка. Каза ни, че най-много сме закъснели от всички...Преобличаме се, лежим на припек. Но към 10 ч. ни раздигат за гимнастика. Нареждаме се в два кръга, като заедно с песента се придвижваме назад и напред. Ръцете под такт са ту върху гърдите, ту отстрани, доле и горе. Това ни отмори още повече.Няколко цигулки. Засвириха, запяхме. Около нас - разкошна зеленина, над нас - лазур и слънце. Чешмата приглася на песните ни. Учителят пее задно с нас.
към текста >>

32. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 24 юли

Пеем „Братство, единство” и в такт маршируваме нагоре.
О, не малко работа падна и тука, не малко „невъзможни” работи станаха възможни, само при единия поглед на Учителя. (За плочата от езерото.)Вечер и от двата бивака горят буйни огньове. Тази вечер Симеон е намислил нещо. Събра ни той на новия мост и ни накара да запеем. Изпяваме една песен и решаваме да направим визита на Учителя. Пеем „Братство, единство” и в такт маршируваме нагоре. Горният кръг се отвори и тържествено ни прие. Ние поздравяваме с вдигната десница, а те с лявата. Насядаме. Главните пращят, ние пеем ли, пеем. Заварваме там и 10 души чужди туристи. Опитват се да пеят и те с нас, по някакъв начин да изразят неочакваната радост.Идва Учителят.
към текста >>

33. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици, 17 септември.

Песента ни се слива в един общ, жизнерадостен такт.Слънцето прижуря.
Огньовете ни зоват към приятна грейка. Чашките ни са пълни с вряла вода, в която спускаме чайната лъжичка, после захар и дебело резенче лимон. Колко е хубаво! Горе на скалите група младежи пеят с пълна пара „Един си ти, мой Мусала! ”. Не се стърпяваме и ний запяваме с тях. Песента ни се слива в един общ, жизнерадостен такт.Слънцето прижуря. Върху посланите си палта лежиме и нагряваме гърба си на лъчите му. Колко сме почивали тъй, не зная, но дава се знак за обяд. Образувахме грамаден кръг от раници. Чу се нова музика -концерта на храненето. Неподражаемо хубава е този род музика, особено на планината, след приятна почивка от дълъг път.Оставяме „слабосилните” да пазят багажите ни, и пак по трима, полазихме нагоре.
към текста >>

34. Учителя дава песента 'Химн на Великата Душа'

Друг музикант бе цигуларката Недялка Симеонова, която бе направила контакт с Учителя и за която Той( бе казал похвални слова.
И което е най-тъжното и трагичното - тези музиканти, които не дойдоха на "Изгрева", според думите на Учителя, за да бъдат допуснати да слязат от Невидимия свят и да се родят като българи, те лично бяха обещали там да помагат като музиканти на Всемировия Учител. Но те останаха в света и не дойдоха при Учителя. Те се отклониха сами или други ги отклониха. Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята. Но той работеше с Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействуваше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя, да дойде на "Изгрева" и да изнесе концерт пред Учителя. Друг музикант бе цигуларката Недялка Симеонова, която бе направила контакт с Учителя и за която Той( бе казал похвални слова. След заминаването Му тя изнесе концерт в салона на "Изгрева" в знак на благодарност към Учителя, който я спаси от явна смърт от бомбите в Германия през време на войната. И така на "Изгрева" не дойдоха онези музиканти, които бяха изпратени от Небето. Дойдоха други, които бяха посредствени в света, но бяха най-добрите за нас, на "Изгрева". Такива, каквито бяха, това можеха да направят! Песните бяха записани според способностите и възможностите на нашите музиканти от "Изгрева".
към текста >>

35. (известна е само годината) Учителя дава Паневритмията и възлага на Олга Славчева да напише думите на първата част

Винаги започваше упражненията точно с първия такт.
Тогава той естествено се обръща към Великия източник на Живота, който постоянно радиира от центъра на нашата Вселена. Основа на разумния живот е Любовта. Всеки, който е носител на вибрациите на най-голямата дъщеря на Бога, намира великите условия, които Природата е приготвила за своите разумни деца. Учителят Беинса Дуно беше постоянно свързан с Великия източник на Живота и без да насочваше удовете си толкова точно под 45°, а само с мисълта си приемаше енергиите на Природата.В хороскопа на Беинса Дуно, Асцендентът е Везни. Качествата и особеностите на този знак можем да изразим накратко с няколко думи: елегантност, изящество и красота.Учителят играеше Паневритмията с голяма лекота и подвижност вътре в кръга около музикантите. Винаги започваше упражненията точно с първия такт. Един брат беше събрал снимки от Паневритмията, на които ние вдигаме дясната си ръка, напр. за упражнението Аоум и други упражнения, а Учителя вдига лявата. От това този брат вади заключение, че ние сме в противоречие с Учителя и Природата и затова имаме такива големи мъчнотии и страдания. Това донякъде е така, но истинската причина е, че Учителят започва веднага с първия такт, изсвирен от музикантите, а ние, докато загреем, вече е изсвирен вторият такт и той вдига лявата си ръка, а ние започваме с дясната. Той ни учеше да сме много будни и винаги да започваме упражненията с първия изсвирен такт.
към текста >>

Това донякъде е така, но истинската причина е, че Учителят започва веднага с първия такт, изсвирен от музикантите, а ние, докато загреем, вече е изсвирен вторият такт и той вдига лявата си ръка, а ние започваме с дясната.
Качествата и особеностите на този знак можем да изразим накратко с няколко думи: елегантност, изящество и красота.Учителят играеше Паневритмията с голяма лекота и подвижност вътре в кръга около музикантите. Винаги започваше упражненията точно с първия такт. Един брат беше събрал снимки от Паневритмията, на които ние вдигаме дясната си ръка, напр. за упражнението Аоум и други упражнения, а Учителя вдига лявата. От това този брат вади заключение, че ние сме в противоречие с Учителя и Природата и затова имаме такива големи мъчнотии и страдания. Това донякъде е така, но истинската причина е, че Учителят започва веднага с първия такт, изсвирен от музикантите, а ние, докато загреем, вече е изсвирен вторият такт и той вдига лявата си ръка, а ние започваме с дясната. Той ни учеше да сме много будни и винаги да започваме упражненията с първия изсвирен такт. При играене на Паневритмията, когато нашите движения се правят едновременно и ритмично, се получават големи духовни сили и хармония, които ползват всички играещи. Затова всеки трябва да играе с пробудено съзнание и да има пълно единство в движенията, а те напълно да съвпадат с музиката.Има много спорове за неточности в упражненията и младите хора, които не са виждали дори Учителя, най-настойчиво искат да ни учат на една Паневритмия, която и на тях никак не им е ясна. В Паневритмията всичко е Любов. И всяко насилие внася голям дисонанс във всички играещи.
към текста >>

Той ни учеше да сме много будни и винаги да започваме упражненията с първия изсвирен такт.
Винаги започваше упражненията точно с първия такт. Един брат беше събрал снимки от Паневритмията, на които ние вдигаме дясната си ръка, напр. за упражнението Аоум и други упражнения, а Учителя вдига лявата. От това този брат вади заключение, че ние сме в противоречие с Учителя и Природата и затова имаме такива големи мъчнотии и страдания. Това донякъде е така, но истинската причина е, че Учителят започва веднага с първия такт, изсвирен от музикантите, а ние, докато загреем, вече е изсвирен вторият такт и той вдига лявата си ръка, а ние започваме с дясната. Той ни учеше да сме много будни и винаги да започваме упражненията с първия изсвирен такт. При играене на Паневритмията, когато нашите движения се правят едновременно и ритмично, се получават големи духовни сили и хармония, които ползват всички играещи. Затова всеки трябва да играе с пробудено съзнание и да има пълно единство в движенията, а те напълно да съвпадат с музиката.Има много спорове за неточности в упражненията и младите хора, които не са виждали дори Учителя, най-настойчиво искат да ни учат на една Паневритмия, която и на тях никак не им е ясна. В Паневритмията всичко е Любов. И всяко насилие внася голям дисонанс във всички играещи. Паневритмията е свещенодействие пред лицето на Бога и всички ангелски ликове и затова ние постоянно трябва да правим съзнателни усилия, за да сме на висотата на призванието си като ученици на велик Учител.
към текста >>

Музиката и текста на втората част на упражнение 24 - „Колко сме доволни", след 16 такт надолу са от брат Ангел Янушев.Музиката на „Слънчевите лъчи" и „Пентаграм", са от Учителя.
Не е проведен нито един събор, не е имало общи екскурзии и лятната школа на Рила не е работила. Тогава Учителят го поглежда усмихнато и му казва: „Ами Паневритмията, която ни оставиха да играем през тези трудни години! Знаеш ли колко тежки кармични възли на България се развързаха по това време? " България, която обяви война на целия свят остана цяла и никой не я прегази брутално и не я окупира. Тя понесе последствията от непослушанието си чрез бомбардировките и изпусна великия живот, в който щяхме да живеем, ако цар Борис беше послушал Учителя и беше обявил пълен неутралитет на България, като същевременно не беше пуснал германците в нея.Най-много след 1 000 години всичко това, което се говори сега, ще бъде една реалност, хората ще играят Паневритмията както трябва и тогава ще се положат начатъците на новия живот на Земята.Музиката и текстът на упражненията „Мисли", „Аоум" и „Изгрява Слънцето" са дадени от Учителя. Музиката и текста на втората част на упражнение 24 - „Колко сме доволни", след 16 такт надолу са от брат Ангел Янушев.Музиката на „Слънчевите лъчи" и „Пентаграм", са от Учителя. Текстът на всички останали упражнения са дадени от сестра Олга Славчева, написани на Изгрева. Учителят ги одобрява и те стават текстове на Паневритмията. Думите точно съвпадат с нотите в музикалните упражнения. Изгревът - Том 22 II. Правила от Учителя за Паневритмията
към текста >>

36. Учителя дава песента 'Духът ми шепне това' ('Аз в живота ще благувам')

Друг музикант бе цигуларката Недялка Симеонова, която бе направила контакт с Учителя и за която Той( бе казал похвални слова.
И което е най-тъжното и трагичното - тези музиканти, които не дойдоха на "Изгрева", според думите на Учителя, за да бъдат допуснати да слязат от Невидимия свят и да се родят като българи, те лично бяха обещали там да помагат като музиканти на Всемировия Учител. Но те останаха в света и не дойдоха при Учителя. Те се отклониха сами или други ги отклониха. Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята. Но той работеше с Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействуваше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя, да дойде на "Изгрева" и да изнесе концерт пред Учителя. Друг музикант бе цигуларката Недялка Симеонова, която бе направила контакт с Учителя и за която Той( бе казал похвални слова. След заминаването Му тя изнесе концерт в салона на "Изгрева" в знак на благодарност към Учителя, който я спаси от явна смърт от бомбите в Германия през време на войната. И така на "Изгрева" не дойдоха онези музиканти, които бяха изпратени от Небето. Дойдоха други, които бяха посредствени в света, но бяха най-добрите за нас, на "Изгрева". Такива, каквито бяха, това можеха да направят! Песните бяха записани според способностите и възможностите на нашите музиканти от "Изгрева".
към текста >>

37. Учителя и Братството организират лагера на Витоша - Яворови Присои, 5 август

А в природата има общ такт, ритъм.
Вие си слагате показалеца и го сваляте скоро, а пък то трябва да го държите по-дълго време. Дръжте го, докато ви дойде някоя идея в ума. Стана въпрос за паневритмията. Учителя каза:Когато играете паневритмията, не я изпълнявате с общ ритъм. У всинца ви центърът на времето е различно развит. А в природата има общ такт, ритъм. Когато при паневритмията правите обливане, то като си вдигнете ръцете нагоре, при снемането им допрете ги до горната част на главата. Тази горна част на главата е важна. Така ще развиете хилядолистника, кой-, то е на горната част на главата. Трябва ви цяла философия за гимнастическите упражнения. Един брат или една сестра се намира в големи мъчнотии и плаче.
към текста >>

38. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 август

Решила съм да водя дневник, бележки и да ти изпращам от тях, за да бъдеш в контакт с вътрешния ни живот на планината и с този на братята и сестрите, които тук обитават.
16. Писма от Рила 20. VIII. 1935г. Любезна сестра, Никога не съм те чувствувала по-близо до себе си, както тук, на езерата. Винаги на молитва, на беседа, горе на върха, виждам и тебе, ти си до мене и в мене. Решила съм да водя дневник, бележки и да ти изпращам от тях, за да бъдеш в контакт с вътрешния ни живот на планината и с този на братята и сестрите, които тук обитават. Досега съм ти пратила две писма, една отворена картичка и едно дълго и широко писмо. Ако си ги получила, отговори ми чрез Миню Костов Узунов, Бишика - гр. Дупница, за Елена Хаджи Григорова. Който разбира вътрешния смисъл на планината, ще разбере, че това е неземен рай, който мъчно може да се опише. Трябва да бъдеш поет от първа величина, за да опишеш красотата, величието и силата на природата-в Рила.
към текста >>

39. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 21 август

Решила съм да водя дневник, бележки и да ти изпращам от тях, за да бъдеш в контакт с вътрешния ни живот на планината и с този на братята и сестрите, които тук обитават.
16. Писма от Рила 20. VIII. 1935г. Любезна сестра, Никога не съм те чувствувала по-близо до себе си, както тук, на езерата. Винаги на молитва, на беседа, горе на върха, виждам и тебе, ти си до мене и в мене. Решила съм да водя дневник, бележки и да ти изпращам от тях, за да бъдеш в контакт с вътрешния ни живот на планината и с този на братята и сестрите, които тук обитават. Досега съм ти пратила две писма, една отворена картичка и едно дълго и широко писмо. Ако си ги получила, отговори ми чрез Миню Костов Узунов, Бишика - гр. Дупница, за Елена Хаджи Григорова. Който разбира вътрешния смисъл на планината, ще разбере, че това е неземен рай, който мъчно може да се опише. Трябва да бъдеш поет от първа величина, за да опишеш красотата, величието и силата на природата-в Рила.
към текста >>

40. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 25 август

Решила съм да водя дневник, бележки и да ти изпращам от тях, за да бъдеш в контакт с вътрешния ни живот на планината и с този на братята и сестрите, които тук обитават.
16. Писма от Рила 20. VIII. 1935г. Любезна сестра, Никога не съм те чувствувала по-близо до себе си, както тук, на езерата. Винаги на молитва, на беседа, горе на върха, виждам и тебе, ти си до мене и в мене. Решила съм да водя дневник, бележки и да ти изпращам от тях, за да бъдеш в контакт с вътрешния ни живот на планината и с този на братята и сестрите, които тук обитават. Досега съм ти пратила две писма, една отворена картичка и едно дълго и широко писмо. Ако си ги получила, отговори ми чрез Миню Костов Узунов, Бишика - гр. Дупница, за Елена Хаджи Григорова. Който разбира вътрешния смисъл на планината, ще разбере, че това е неземен рай, който мъчно може да се опише. Трябва да бъдеш поет от първа величина, за да опишеш красотата, величието и силата на природата-в Рила.
към текста >>

41. Учителя дава песента 'Буря'. 15 декември

Катя Грива беше хубава, елегантна, фина девойка, образована, с голям такт за хубавото и за изтънченото изкуство.
Както растяха под въздействието на слънцето и дъжда посевите по нивите на селяните, така и с тях, заедно с житните класове, растяха бурени и плевели. Тук бе същото: избуяха много добри привички, но излязоха на показ неща, които носехме от миналото. Трябваше да се справим с много неща в себе си, които растяха като бурени и избуяваха, и плевелите започваха да задушават житния клас у нас. Учителят ни беше дал методи да се справим с тези неща - тях ще ги намерите в Словото Му и те бяха за учениците Му. А ученик е този, който учи, прилага и изпълнява Волята на Учителя и на Бога. Катя Грива беше хубава, елегантна, фина девойка, образована, с голям такт за хубавото и за изтънченото изкуство. Това го виждахме всички. То излизаше от нея като от извор и се разливаше около нея и това бе приятно за всички, които я наблюдавахме и се радвахме за това изживяване. Но тя се влюби в Ангел Янушев. Всеки има право да се влюби във всекиго. Но той, Ангел, със своето лекомислено поведение през време на Школата, накара много сестри да изгорят заради него.
към текста >>

42. Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)

До този момент аз нямах хубаво мнение за Неделчо Попов, поради това, че той контактуваше със сестра Балтова, която с поведението си създаваше много проблеми на Учителя и неприятности на младите сестри, каквито бяхме ние по това време.
А ние всички бяхме свидетели и очевидци. Учителят говореше много трудно, но каквото казваше, устно го казваше. Няколко сестри се грижеха за Учителя. Но тогава видях и един брат, казваше се Неделчо Попов, каква изключително нежна обхода има той с Учителя. От всички братя, той имаше най-свободно и най-нежно отношение към Учителя. До този момент аз нямах хубаво мнение за Неделчо Попов, поради това, че той контактуваше със сестра Балтова, която с поведението си създаваше много проблеми на Учителя и неприятности на младите сестри, каквито бяхме ние по това време. Но от това, което видях, каква обхода имаше той към Учителя и по какъв начин той я изразяваше, аз промених отношението си към него и го обикнах като сестра. Това не е малко нещо - да обикнеш някого като сестра. Сестринската обич е от порядъка на духовната обич. Така е според Словото на Учителя. Пристъпи Неделчо към нас, обърне се към Учителя и каже: "Хайде, Учителю, да се поразходиме малко!
към текста >>

43. Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли

До този момент аз нямах хубаво мнение за Неделчо Попов, поради това, че той контактуваше със сестра Балтова, която с поведението си създаваше много проблеми на Учителя и неприятности на младите сестри, каквито бяхме ние по това време.
А ние всички бяхме свидетели и очевидци. Учителят говореше много трудно, но каквото казваше, устно го казваше. Няколко сестри се грижеха за Учителя. Но тогава видях и един брат, казваше се Неделчо Попов, каква изключително нежна обхода има той с Учителя. От всички братя, той имаше най-свободно и най-нежно отношение към Учителя. До този момент аз нямах хубаво мнение за Неделчо Попов, поради това, че той контактуваше със сестра Балтова, която с поведението си създаваше много проблеми на Учителя и неприятности на младите сестри, каквито бяхме ние по това време. Но от това, което видях, каква обхода имаше той към Учителя и по какъв начин той я изразяваше, аз промених отношението си към него и го обикнах като сестра. Това не е малко нещо - да обикнеш някого като сестра. Сестринската обич е от порядъка на духовната обич. Така е според Словото на Учителя. Пристъпи Неделчо към нас, обърне се към Учителя и каже: "Хайде, Учителю, да се поразходиме малко!
към текста >>

44. Учителя е на Рила - езерата. Възстановяване. Снимки пред палатката.

До този момент аз нямах хубаво мнение за Неделчо Попов, поради това, че той контактуваше със сестра Балтова, която с поведението си създаваше много проблеми на Учителя и неприятности на младите сестри, каквито бяхме ние по това време.
А ние всички бяхме свидетели и очевидци. Учителят говореше много трудно, но каквото казваше, устно го казваше. Няколко сестри се грижеха за Учителя. Но тогава видях и един брат, казваше се Неделчо Попов, каква изключително нежна обхода има той с Учителя. От всички братя, той имаше най-свободно и най-нежно отношение към Учителя. До този момент аз нямах хубаво мнение за Неделчо Попов, поради това, че той контактуваше със сестра Балтова, която с поведението си създаваше много проблеми на Учителя и неприятности на младите сестри, каквито бяхме ние по това време. Но от това, което видях, каква обхода имаше той към Учителя и по какъв начин той я изразяваше, аз промених отношението си към него и го обикнах като сестра. Това не е малко нещо - да обикнеш някого като сестра. Сестринската обич е от порядъка на духовната обич. Така е според Словото на Учителя. Пристъпи Неделчо към нас, обърне се към Учителя и каже: "Хайде, Учителю, да се поразходиме малко!
към текста >>

45. Учителя се възстановява от частичната парализа след побоя. Рила - 12 август

До този момент аз нямах хубаво мнение за Неделчо Попов, поради това, че той контактуваше със сестра Балтова, която с поведението си създаваше много проблеми на Учителя и неприятности на младите сестри, каквито бяхме ние по това време.
А ние всички бяхме свидетели и очевидци. Учителят говореше много трудно, но каквото казваше, устно го казваше. Няколко сестри се грижеха за Учителя. Но тогава видях и един брат, казваше се Неделчо Попов, каква изключително нежна обхода има той с Учителя. От всички братя, той имаше най-свободно и най-нежно отношение към Учителя. До този момент аз нямах хубаво мнение за Неделчо Попов, поради това, че той контактуваше със сестра Балтова, която с поведението си създаваше много проблеми на Учителя и неприятности на младите сестри, каквито бяхме ние по това време. Но от това, което видях, каква обхода имаше той към Учителя и по какъв начин той я изразяваше, аз промених отношението си към него и го обикнах като сестра. Това не е малко нещо - да обикнеш някого като сестра. Сестринската обич е от порядъка на духовната обич. Така е според Словото на Учителя. Пристъпи Неделчо към нас, обърне се към Учителя и каже: "Хайде, Учителю, да се поразходиме малко!
към текста >>

46. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

До този момент аз нямах хубаво мнение за Неделчо Попов, поради това, че той контактуваше със сестра Балтова, която с поведението си създаваше много проблеми на Учителя и неприятности на младите сестри, каквито бяхме ние по това време.
А ние всички бяхме свидетели и очевидци. Учителят говореше много трудно, но каквото казваше, устно го казваше. Няколко сестри се грижеха за Учителя. Но тогава видях и един брат, казваше се Неделчо Попов, каква изключително нежна обхода има той с Учителя. От всички братя, той имаше най-свободно и най-нежно отношение към Учителя. До този момент аз нямах хубаво мнение за Неделчо Попов, поради това, че той контактуваше със сестра Балтова, която с поведението си създаваше много проблеми на Учителя и неприятности на младите сестри, каквито бяхме ние по това време. Но от това, което видях, каква обхода имаше той към Учителя и по какъв начин той я изразяваше, аз промених отношението си към него и го обикнах като сестра. Това не е малко нещо - да обикнеш някого като сестра. Сестринската обич е от порядъка на духовната обич. Така е според Словото на Учителя. Пристъпи Неделчо към нас, обърне се към Учителя и каже: "Хайде, Учителю, да се поразходиме малко!
към текста >>

47. Учителя дава песента 'Да имаш вяра' - Рила, езерата

Катя Грива беше хубава, елегантна, фина девойка, образована, с голям такт за хубавото и за изтънченото изкуство.
Както растяха под въздействието на слънцето и дъжда посевите по нивите на селяните, така и с тях, заедно с житните класове, растяха бурени и плевели. Тук бе същото: избуяха много добри привички, но излязоха на показ неща, които носехме от миналото. Трябваше да се справим с много неща в себе си, които растяха като бурени и избуяваха, и плевелите започваха да задушават житния клас у нас. Учителят ни беше дал методи да се справим с тези неща - тях ще ги намерите в Словото Му и те бяха за учениците Му. А ученик е този, който учи, прилага и изпълнява Волята на Учителя и на Бога. Катя Грива беше хубава, елегантна, фина девойка, образована, с голям такт за хубавото и за изтънченото изкуство. Това го виждахме всички. То излизаше от нея като от извор и се разливаше около нея и това бе приятно за всички, които я наблюдавахме и се радвахме за това изживяване. Но тя се влюби в Ангел Янушев. Всеки има право да се влюби във всекиго. Но той, Ангел, със своето лекомислено поведение през време на Школата, накара много сестри да изгорят заради него.
към текста >>

48. Учителя дава песента 'Зов на планината'

Друг музикант бе цигуларката Недялка Симеонова, която бе направила контакт с Учителя и за която Той( бе казал похвални слова.
И което е най-тъжното и трагичното - тези музиканти, които не дойдоха на "Изгрева", според думите на Учителя, за да бъдат допуснати да слязат от Невидимия свят и да се родят като българи, те лично бяха обещали там да помагат като музиканти на Всемировия Учител. Но те останаха в света и не дойдоха при Учителя. Те се отклониха сами или други ги отклониха. Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята. Но той работеше с Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействуваше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя, да дойде на "Изгрева" и да изнесе концерт пред Учителя. Друг музикант бе цигуларката Недялка Симеонова, която бе направила контакт с Учителя и за която Той( бе казал похвални слова. След заминаването Му тя изнесе концерт в салона на "Изгрева" в знак на благодарност към Учителя, който я спаси от явна смърт от бомбите в Германия през време на войната. И така на "Изгрева" не дойдоха онези музиканти, които бяха изпратени от Небето. Дойдоха други, които бяха посредствени в света, но бяха най-добрите за нас, на "Изгрева". Такива, каквито бяха, това можеха да направят! Песните бяха записани според способностите и възможностите на нашите музиканти от "Изгрева".
към текста >>

49. Учителя дава песента 'Там далече'

Друг музикант бе цигуларката Недялка Симеонова, която бе направила контакт с Учителя и за която Той( бе казал похвални слова.
И което е най-тъжното и трагичното - тези музиканти, които не дойдоха на "Изгрева", според думите на Учителя, за да бъдат допуснати да слязат от Невидимия свят и да се родят като българи, те лично бяха обещали там да помагат като музиканти на Всемировия Учител. Но те останаха в света и не дойдоха при Учителя. Те се отклониха сами или други ги отклониха. Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята. Но той работеше с Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействуваше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя, да дойде на "Изгрева" и да изнесе концерт пред Учителя. Друг музикант бе цигуларката Недялка Симеонова, която бе направила контакт с Учителя и за която Той( бе казал похвални слова. След заминаването Му тя изнесе концерт в салона на "Изгрева" в знак на благодарност към Учителя, който я спаси от явна смърт от бомбите в Германия през време на войната. И така на "Изгрева" не дойдоха онези музиканти, които бяха изпратени от Небето. Дойдоха други, които бяха посредствени в света, но бяха най-добрите за нас, на "Изгрева". Такива, каквито бяха, това можеха да направят! Песните бяха записани според способностите и възможностите на нашите музиканти от "Изгрева".
към текста >>

50. Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша. Спомен на Боян Боев - 11 май

А в Природата има общ такт и ритъм.
Когато искаш да си спомниш нещо, тури пръстите на двете си ръце към средата на челото и тогава паметта ти ще се освежи. Познавайте местата на центровете по главата и при някаква нужда поставете пръста си там, концентрирайте се и го дръжте, докато ви дойде някоя идея в ума. Вие правите тези движения несъзнателно, но изобщо трябва да се стремите да превърнете несъзнателните движения в съзнателни. При физиогномията и при живата геометрия трябва да се знае следното: колкото една линия е повече огъната, толкова центърът ѝ е по-близо, и колкото е по-малко огъната, то толкова и центърът ѝ е по-далече. Като играете Паневритмията, вие не я изпълнявате с общ ритъм, у всинца ви центърът на времето е различно развит. А в Природата има общ такт и ритъм. Когато при Паневритмията правите обливане и си вдигнете ръцете нагоре, при спускането им допрете ги до горната част на главата. Тази част на главата е важна. Трябва ви цяла философия за гимнастическите упражнения. Една сестра запита: „Как да гледаме на плача? “.
към текста >>

51. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 27 април

Мисли най-доброто за заминалите, за да се възпитават душите; и те си имат тактика.
В нашето минало време други живеят. Колкото си по-чувствителен, толкова повече преживяваш чуждите страдания. Двойниците на мъжа и жената се преплитат и при изневяра на единия, другият страда. Предметът, който обичаме, се свързваме с него и като го изгубим, нещо като че се откъсне от нас. Пък и доброто споделяме с добрите. Мисли най-доброто за заминалите, за да се възпитават душите; и те си имат тактика. Считайте, че всичко се подчинява на Божия закон и кажете: „Добро е, за добро е! " Едно добро на ден ти е достатъчно. За злото 4 поколения страдат, а доброто ти влияе 25 000 години. Недоволни сме, а едно добро е достатъчно да измени състоянието ни - забравяме недоволството си и сме доволни. Има неща, на които да не отговаря човек.
към текста >>

52. Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...

Но той си е такъв, защото това е тактиката на Бурбоните, а той върви по рода на майка си.
После, след 10 години я обединяват с договор да спазва строг неутралитет между Изтока и Запада. 107. Цар Борис III не е обичал добрите хора. Това го вижда не само Евдокия - сестра му, но и Лулчев, който го упреква, че изкарва на преден пост в държавата лошите хора. Това не е недостатък на царя, а негов хитър ход, за да може после да се измъкне, като каже, че не той е виновен, а този или онзи министър. Този ход той непрекъснато го прави, оправдава се чрез Народното събрание, чрез политиците и т.н. Но той си е такъв, защото това е тактиката на Бурбоните, а той върви по рода на майка си. Създава своя политика и начин на управление на държавата и настройва всички един срещу друг, а същевременно стои настрана и обвинява министрите за неудачите на управлението. Заседание на Народния съд на 25 декември 1944 г.257: [Подсъдимият Лулчев:]... Друг разговор, който е записан тук [в дневника на Любомир Лулчев], е през 1938 г., през януари. Тук е казано така - в дневника може да се намери на 96 страница от зелената тетрадка. Казва така: «След една разправия с Луков царят [го] извиква настрана и му говори: «Сега Ви говоря не като цар, а като човека Борис.
към текста >>

53. Учителя дава песента 'Той иде'

Непосредствено след заключителните акорди, в същата тоналност, Учителят започна да пее, тактувайки с пръсти по масата.
- Изпълнете я, нека чуем какво сте написали! Започнах изпълнението. Акордите бяха наситени с достатъчно мощ и красота. Двойният гриф бе приятен за слушане. В него се криеше и мелодичната линия. Непосредствено след заключителните акорди, в същата тоналност, Учителят започна да пее, тактувайки с пръсти по масата. Всички притаихме дъх. Слушахме изпълнението на Учителя. Първоначално Той започна да пее без думи. Нашето задължение като музиканти, бе да нотираме мотива. Нотните листове бяха до нас на пианото, но докато започнем записа, песента бе изпята.
към текста >>

Той наново започна, пак без думи, пак тактувайки с пръстите Си.
Първоначално Той започна да пее без думи. Нашето задължение като музиканти, бе да нотираме мотива. Нотните листове бяха до нас на пианото, но докато започнем записа, песента бе изпята. Учителят забеляза, че ние не успяхме да "хванем" изпятото. Осмелих се и Го помолих още веднъж да започне песента, за да можем да я запишем. Той наново започна, пак без думи, пак тактувайки с пръстите Си. Ние набързо нанесохме няколко такта, но изпуснахме следващите. А бяхме привърженици на идеята точно да записваме дадените мотиви. Поисках Учителят да изпълни още веднъж песента. Той запя. Ние записахме още няколко такта.
към текста >>

Ние набързо нанесохме няколко такта, но изпуснахме следващите.
Нашето задължение като музиканти, бе да нотираме мотива. Нотните листове бяха до нас на пианото, но докато започнем записа, песента бе изпята. Учителят забеляза, че ние не успяхме да "хванем" изпятото. Осмелих се и Го помолих още веднъж да започне песента, за да можем да я запишем. Той наново започна, пак без думи, пак тактувайки с пръстите Си. Ние набързо нанесохме няколко такта, но изпуснахме следващите. А бяхме привърженици на идеята точно да записваме дадените мотиви. Поисках Учителят да изпълни още веднъж песента. Той запя. Ние записахме още няколко такта. Учителят продължи да пее, докато песента не бе нанесена на нотните листове.
към текста >>

Ние записахме още няколко такта.
Той наново започна, пак без думи, пак тактувайки с пръстите Си. Ние набързо нанесохме няколко такта, но изпуснахме следващите. А бяхме привърженици на идеята точно да записваме дадените мотиви. Поисках Учителят да изпълни още веднъж песента. Той запя. Ние записахме още няколко такта. Учителят продължи да пее, докато песента не бе нанесена на нотните листове. Бяхме готови със записа. Доволството ни бе забелязано и Той каза: - А сега чуйте текста! И започна, енергично с пълен глас да пее: "Иде, иде, иде, Сам Той иде, иде, иде, Сам Той иде, иде, да помага Той, да помага Той".
към текста >>

Той беше диригент и много ме уважаваше Учителят, а аз пък имах един много хубав контакт с него, защото на него и на мене възложиха кинематографията, да направим оркестър към кинематографията, тогава се запознах с него.
Бомбардираха се градове, водеше се в Европа война, страшни работи ставаха и ние имахме купонни системи, не знам какво си, трудности и в това време Школата си продължаваше своя дух. Музиката в такива моменти вършеше много голяма работа.В: Колко цигулки имаше Учителят? Д: Аз знам, че е имал две. И били майсторски, хубави цигулки. Нищо, понеже не съм цигулар само помня, че веднъж дойде Сашо Попов, след като почина Учителят. Той беше диригент и много ме уважаваше Учителят, а аз пък имах един много хубав контакт с него, защото на него и на мене възложиха кинематографията, да направим оркестър към кинематографията, тогава се запознах с него. Той е чаровен човек, много хубав човек, Сашо. И помня нещо, което ми допадна, защото аз съм малко антиклерикал понеже трябваше да направим оркестъра и имаме спънки. Викам: "Да отидем при Доброславски". "Не", казва. "Когато можеш да отидеш направи при Господа, не отивай при светии" и направо ме заведе при Вълко Червенков.
към текста >>

Чисто и просто като една вярна тактика за времето, в което живеехме, щото тогава бяха безогледни нещата.
Аз не знам например Борис къде е скрил беседи и т.н., къде е цигулката. Какво правя аз с Паневритмията и къде ще отивам да я записвам и с кого. На никого не съм казвал. Всякой си върши своята работа. Аз съм като в Окултна школа пълно мълчание. Чисто и просто като една вярна тактика за времето, в което живеехме, щото тогава бяха безогледни нещата. В: Вие сте виждал и сте чувал как Учителят свири с цигулката? Д: Да, виж какво сега, доколкото разбрах от биографията на Учителя го чух, че той още като ученик е свирил на цигулка. Учителят много обичаше музиката. Обичаше музиката и Той познаваше много добре народната музика. В живота на Учителя имаше нещо необяснимо, извинявай, че се отклонявам.
към текста >>

54. Спомен на Весела Несторова - последната благоприятна година на Школата, 22 март

Натисни копчето - контакта пази и всичко ще е добре.
Следобяд бях на разговор с Учителя. Прочетох му преведените на английски две новогодишни лекции "Големия брат", които той одобри. Той каза: "Да увеличим скоростта на вибрациите си. Вярата, надеждата и любовта имат високи вибрации. Да сме находчиви и да нямаме никакъв страх какво ще стане с нас. Натисни копчето - контакта пази и всичко ще е добре. Капката вън от океана е немощна, но е сила в океана, взимай от океана и раздавай." Даде ми практични наставления как да работя с хората. Винаги да имаме предвид Цялото. В любовта да няма разделение. Страдаме, когато делим любовта, или искаме да я обсебим.
към текста >>

55. Формула за ограждане, дадена от Учителя, 7 юли 1939

Мили сестрички, колко е хубаво, че щом искаме, веднага сме заедно и душите ни - в един духовен контакт.
3) Господи, огради ни с благия си Дух, да работим за идването на Твоето царство на земята. Да бъде благословен Господ Бог наш. Амин. "Най-красивото състояние в света е да се молиш" - казва Учителят. Колко сме ние щастливи, понеже сме освободени да се грижим за себе си - това Господ прави за нас и колко хубаво ги прави. Освободи ни Той от този товар. Мили сестрички, колко е хубаво, че щом искаме, веднага сме заедно и душите ни - в един духовен контакт. Бъдете смели и неуморими в служене на Бога, всичко друго ни е уредено. Колко много още има да се пише, но това остава устно да го изпълня, когато ще ми дойдете на гости за празниците. Как се радвам за тези дни, когато ще си приказваме само за Бога и за Учителя ни. Много исках да видя вашата добра майка, сестра и добрият ви баща, но студът ме въздържа да сторя това. Накрая ви поздравявам най-сърдечно.
към текста >>

56. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 19 април

" - „Не ще да работи, бе, не ще да работи, а баща ми още работи." Бащата и майката, като бият, са капелмайстори - бащата пее, майката дава такт.
19. IV. 1940 г. В Херцеговската война на един генерал се оплакал един турчин на 65 години, че го бил баща му - на 95 години, който правил кола. Силен баща още, го бил. „Защо го биеш? " - „Не ще да работи, бе, не ще да работи, а баща ми още работи." Бащата и майката, като бият, са капелмайстори - бащата пее, майката дава такт. Преградата между животните ще ги предпази, да има прегради. Научи се да хвърчиш, конят затова хвърля. Магарето си показва задницата, не се дава да му турят юлар. Да не те е страх, но да пазиш разположение. Да не си на същия уровен на мечката.
към текста >>

57. Учителя дава тема за песента 'Житно зърно' (песента е завършена - 4 февруари 1942)

Първите пет такта са дадени на 19 декември 1923 г.
Учителя казва: „Тоновете на тази песен показват движение, извиране нагоре и разширяване. Потиснатото в човека се освобождава, дава му се ход и правилно движение. За да може човек да изпее това упражнение, той трябва да влезе в хармонични отношения с Божествената природа. Думите зун-мезун в окултната музика регулират, те са равнодействащи сили, те са мярка; ту-мето има едно от най-красивите съдържания. 48. Благост. Първите пет такта са дадени на 19 декември 1923 г. , Общ окултен клас, III година, 10-а лекция, а цялата песен – на 26 декември 1923 г. Учителя казва: „Силата на тази песен е в нейния ритъм. Тя има за цел да възстанови правилния ритъм на човешкото сърце. ” 49. Сладко, медено. Дадена на 29 октомври 1922 г.
към текста >>

Според спомени на музиканти, Учителя е добавил като финал на песента два такта с текст За теб, българино!
Първият дял е даден през 1944 г. в с. Мърчаево, вторият дял, Хай-ди-ди, е даден на 30 декември 1942 г. в София, Изгрева. Първоначалният вариант на песента е отпечатан под № 125 на стр. 160. Според спомени на музиканти, Учителя е добавил като финал на песента два такта с текст За теб, българино! 116. А бре, синко. Дадена на 27 ноември 1934 г. като българска народна песен, възстановена в своята първоначална чистота. 117. Бащина песен – Угледна мома. Дадена на 21 януари 1935 г.
към текста >>

При това пеене сегашната музика не може да върви, защото тактът трябва съвсем по друг начин да се мени и ударенията на думите имат особено съчетание.
132. Кажи ми, светли Божи лъч. Дадена на 19 декември 1923 г. , Общ окултен клас, III година, 10-а лекция. Учителя казва: „Това упражнение засега можем да оставим незавършено – то е за бъдещата култура. Вторият стадий на музиката е свободното пеене. При това пеене сегашната музика не може да върви, защото тактът трябва съвсем по друг начин да се мени и ударенията на думите имат особено съчетание. При свободното пеене, ако човек не е въодушевен, не може да пее. “ 133. Кажи ми Ти Истината ІІ. Включва оригинала от 1924 г. с продължение, дадено от Учителя през май 1942 г. 134. Кажи ми Ти Истината IІI.
към текста >>

58. Учителя дава първата част на песента 'Духай, ветре!' София, Изгрева

Според спомени на музиканти, Учителя е добавил като финал на песента два такта с текст За теб, българино!
. . е дадена на 30 декември 1942 г. Тази песен първоначално е дадена от Учителя в този вид; по-късно, по желание на някои ученици, Учителя е изменил първата й част и така е публикувана в изданието от 1944 г. Песента е променяна през 1944 г. в Мърчаево. Според спомени на музиканти, Учителя е добавил като финал на песента два такта с текст За теб, българино! Беседата и документи за тази песен от архива на Пеню Ганев: 1. Лекцията "Духай ветре", 25 декември 1942 г., Младежки Окултен Клас, София 2. Спомен на Пеню Ганев: „БОЖИЕТО СЛЪНЦЕ ГРЕЕ ДНЕС ЗА ТЕБ, БЪЛГАРИНО! " 3. Документи на Пеню Ганев: 9.а.
към текста >>

59. Учителя дава втората част на песента 'Духай, ветре!' София, Изгрева

Според спомени на музиканти, Учителя е добавил като финал на песента два такта с текст За теб, българино!
. . е дадена на 30 декември 1942 г. Тази песен първоначално е дадена от Учителя в този вид; по-късно, по желание на някои ученици, Учителя е изменил първата й част и така е публикувана в изданието от 1944 г. Песента е променяна през 1944 г. в Мърчаево. Според спомени на музиканти, Учителя е добавил като финал на песента два такта с текст За теб, българино! Текст на песента: Духай, ветре! Божието Слънце грее днес, Божието Слънце грее днес, Божието Слънце грее днес.
към текста >>

60. Учителя дава допълнения към песента 'Духай, ветре!' - Мърчаево

Според спомени на музиканти, Учителя е добавил като финал на песента два такта с текст За теб, българино!
. . е дадена на 30 декември 1942 г. Тази песен първоначално е дадена от Учителя в този вид; по-късно, по желание на някои ученици, Учителя е изменил първата й част и така е публикувана в изданието от 1944 г. Песента е променяна през 1944 г. в Мърчаево. Според спомени на музиканти, Учителя е добавил като финал на песента два такта с текст За теб, българино! Беседата и документи за тази песен от архива на Пеню Ганев: 1. Лекцията "Духай ветре", 25 декември 1942 г., Младежки Окултен Клас, София 2. Спомен на Пеню Ганев: „БОЖИЕТО СЛЪНЦЕ ГРЕЕ ДНЕС ЗА ТЕБ, БЪЛГАРИНО! " 3. Документи на Пеню Ганев: 9.а.
към текста >>

61. Снимка на Любомир Лучев пред Народния съд

Но той си е такъв, защото това е тактиката на Бурбоните, а той върви по рода на майка си.
........................ 107. Цар Борис III не е обичал добрите хора. Това го вижда не само Евдокия - сестра му, но и Лулчев, който го упреква, че изкарва на преден пост в държавата лошите хора. Това не е недостатък на царя, а негов хитър ход, за да може после да се измъкне, като каже, че не той е виновен, а този или онзи министър. Този ход той непрекъснато го прави, оправдава се чрез Народното събрание, чрез политиците и т.н. Но той си е такъв, защото това е тактиката на Бурбоните, а той върви по рода на майка си. Създава своя политика и начин на управление на държавата и настройва всички един срещу друг, а същевременно стои настрана и обвинява министрите за неудачите на управлението. Заседание на Народния съд на 25 декември 1944 г.257: [Подсъдимият Лулчев:]... Друг разговор, който е записан тук [в дневника на Любомир Лулчев], е през 1938 г., през януари. Тук е казано така - в дневника може да се намери на 96 страница от зелената тетрадка. Казва така: «След една разправия с Луков царят [го] извиква настрана и му говори: «Сега Ви говоря не като цар, а като човека Борис.
към текста >>

И така постепенно по екскурзии след това стана контакта ни, да.
Мина и замина. Нищо не ми каза, но остави нещо в мене. Аз почувствах, той мина много близо край мене, той не помни това. Той не помни, аз после съм му казвала това, той не помни, че е минал и той няма представа, това е само мое преживяване. Само мое преживяване. И така постепенно по екскурзии след това стана контакта ни, да. В.К.: Всеки човек има своя път. За всеки човек е по-лесно да го преживее, но по-трудно е да го обясни на другите, защо е станало. А още по-трудно можеш да намериш човек с когото да споделиш. Е.А.: Е, вижте, той имаше сила. Например знаете ли колко пъти.
към текста >>

62. Телеграмата до Георги Димитров за разрешение на погребението на тялото на Учителя на братското място на Изгрева

Той е един от малцината италианци, дошли в България и направили контакт с Учителя.
Настоящата телеграма е с друг текст, вероятно да е написал по-късно. Все пак поместваме и този текст. На следващите страници поместваме сканирани телеграмата от д-р Иван Жеков до Георги Димитров и разрешението за погребване на тялото на Учителя Петър Дънов на «Изгрева», подписано от Антон Югов. 27. През 1927 г. д-р Иван Жеков превежда от италиански език една малка брошура, написана от Алдо Лаванини. Той е един от малцината италианци, дошли в България и направили контакт с Учителя. Отзад на брошурата д-р Жеков добавя своите бележки. По това време се смята, че Петър Дънов е прероденият поп Богомил. А това не е вярно. Първо, Учителят Дънов казва, че Боян Магът е идеологът на това учение, а поп Богомил е само разпространителят. Освен това Той казва, че богомилството като учение е Негово дете, Негова рожба.
към текста >>

63. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №75

Особена тактика.
Те всички тук ги ръководи Бог, това се много явно разбира, обаче заповядано им е до две години да държат всичко в тайно. Вчера бях в Ново село145 на проповеди в един дом, където имаше много жени и мъже. Господ ме благослови в Ст. Загора и тук, да работя неуморно. Обаче сега, не вече официално, както напред, а частично, по дюгени и домове. Особена тактика. Яви ми, моля, колко дена ще правя това ново правило146. Тук приложени, едно съобщение и едно откровение147 за тукашния кръжок и Д-ра ти при[в]ключвам, които след като прегледаш, изучиш и питаш нашия Небесен Баща за действителността на съдържанието им, моля да повърнеш само откровението. И то пак с препоръчано писмо и без да заобикаляш, да ни явиш по тях [двете] всичко. Аз никак не се в тях съмнявам, защото много чудесно и особено се те предадоха, но понеже се смесва и моята личност, то за това прибягвам при теб, за да се потвърди и чрез Вас от Господа. Някакви лоши слухове бях чул за Вас от протестантите в Самоков148, та после и с г-н Бъчваров като се срещнах149 в Т[атар] Пазарджик и после в Пловдив, и той ми каза, че и в София, па и в Пловдив, Сливен и др.
към текста >>

64. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №21

Дънов вероятно е през 1901 г., когато съборът е в Бургас, но продължава и контактите си с протестантите в града.
Там се среща със съученика на П. Дънов от Свищов, пастор Ив. Тодоров, който не говори положително за спиритизма (вж. П.К. №43, 26.09.1900 г.). Първата среща на Мелкон с П. Дънов вероятно е през 1901 г., когато съборът е в Бургас, но продължава и контактите си с протестантите в града. Колебанието и непостоянството на М. Партомян са причина да не бъде поканен на съборите от 1904 до 1908 г. Едва през 1909 г. участва в събора в Търново. През 1910 г.
към текста >>

65. Писмо от Пеню Киров до Учителя, № 2

5. Сеанс е понятие в спиритизма, с което се назовава контакта на т. нар.
". Така брат Пеню отива при него и тръгват. Лентите се изгубват". Това събитие не е потвърдено обаче от конкретни факти нито в писмата, нито в дневника на П. Киров, което говори, че такава среща се е състояла, но не на физически план. (П.К., №2, 08.09.1898 г.) 5. Сеанс е понятие в спиритизма, с което се назовава контакта на т. нар. медиуми с Невидимия свят. Спиритизмът се основава на предположението, че съществува свят от фина материя, който обгръща материалния свят. Като движение спиритизмът се разгръща след 1848 г. във фермата на Джон Фокс от Хайдсвил, щата Ню Йорк, когато сестрите Маргарет и Кати Фокс започват публично да демонстрират контактите си с духове. Подобни демонстрации стават мода в Европа и САЩ, но течението истински се разраства в началото на ХХ в.
към текста >>

във фермата на Джон Фокс от Хайдсвил, щата Ню Йорк, когато сестрите Маргарет и Кати Фокс започват публично да демонстрират контактите си с духове.
(П.К., №2, 08.09.1898 г.) 5. Сеанс е понятие в спиритизма, с което се назовава контакта на т. нар. медиуми с Невидимия свят. Спиритизмът се основава на предположението, че съществува свят от фина материя, който обгръща материалния свят. Като движение спиритизмът се разгръща след 1848 г. във фермата на Джон Фокс от Хайдсвил, щата Ню Йорк, когато сестрите Маргарет и Кати Фокс започват публично да демонстрират контактите си с духове. Подобни демонстрации стават мода в Европа и САЩ, но течението истински се разраства в началото на ХХ в. Във Великобритания, където спиритизмът се радва на вниманието на сър Оливър Лодж и сър Артър Конан Дойл, интересът към него е особено голям. Асоциацията на спиритистите във Великобритания и Националният съюз на спиритистите са двете най-големи организации от този вид в света по онова време. (П.К., №2, 08.09.1898 г.) 6. Тодор Стоименов (Стоянов).
към текста >>

66. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №93

Първите сведения за контакт между П.
В периода 1922-1923 г. редактира литературното списание „Мироглед“, а в 1929-1932 г. е редактор-стопанин на списание „Заря“, финансирано от масонското акционерно дружество „Подем“. Автор е на 25 книги, както и на около 200 статии, публикувани в периодичния печат. Превежда и две книги за образованието от английски. Първите сведения за контакт между П. Дънов и В. Узунов са от 1903 г. В спомените на Е. Иларионова, публикувани в книгата „Всемировият учител Беинса Дуно и Велико Търново“, том І, четем: „В това време моят интерес за духовния свят растеше. Запознахме се с учителя на моята братовчедка Васил Узунов, който преподаваше литература и същевременно беше писател... Една вечер поканих у дома семейство Узунови, моята братовчедка и… хванахме се за ръце в кръг около масата.
към текста >>

67. Роден Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм

До края на живота си Шламбора продължавал да контактува с последователи на Учителя и повтарял, че не е срещал по-интересен събеседник от Петър Дънов.
От госпожа М. Мазарова-Гинева разбрахме, че в семейството на Шламбора се е знаело за познанствата на художника с хора от Бялото Братство. Знае се, че Учителя Дънов специално е изпратил един от тях да покани Франц Шламбора за среща. В семейството на художника е известно още, че след тази среща Учителя многократно е позирал на Шламбора за скица в цял ръст. Разговаряйки с “най-интелегентния човек, който е срещал в живота си”, художникът „просто забравял да рисува докато го слушал“. До края на живота си Шламбора продължавал да контактува с последователи на Учителя и повтарял, че не е срещал по-интересен събеседник от Петър Дънов. Имал е голямо уважение и респект към неговата личност. Така идваме до обоснования извод, че като е оценил богатия вътрешен свят на художника и качествата му на „идеалист, високочестен и безкористен труженик”, запознат с идеите на Братството, през 1922 г. Учителя Петър Дънов е поверил изработването на един от основните символи на Бялото Братство в България – големия цветен Пентаграм, на художника Франц Шламбора. Това е една от най-значимите негови картини. Следователно, на лице е пряко свидетелство, че Учителя Петър Дънов е бил рисуван от натура в София през 1922 година именно от този художник – Франц Шламбора, по народност чех.
към текста >>

68. Роден Сотир Иванов Костов

На младини е контактувал само с възрастни приятели, а на старини приема само младите спортисти по гребане в гребната база Панчарево край София.
Завършва с отличие. Предлагат му да остане като асистент, но отказва, понеже не може да се подчини други да го ръководят. Така остава без работа и препитание. Работи като реставратор на стари архитектурни сгради в Бачковския манастир и стария Пловдив до 1959 г. По-късно се завръща в София и живее в една барака на Изгрева, но след като я отчуждават, той става пазач на вилите край езерото Панчарево от 1973 до 1992 г., където почива. На младини е контактувал само с възрастни приятели, а на старини приема само младите спортисти по гребане в гребната база Панчарево край София. Разказва им за Учителя и за Словото му. През 1999 г. помолихме десетина младежи, посещаващи бай Сотир в Панчарево, да напишат очерк за него. Обещаха, но не изпълниха. Накрая Иван Манов пристигна на Рила и написа нещо за него.
към текста >>

69. Учителя завършва песента 'Благост' - гр. София

Първите пет такта са дадени на 19 декември 1923 г.
Учителя завършва песента "Благост" - гр. София Първите пет такта са дадени на 19 декември 1923 г. , Общ окултен клас, III година, 10-а лекция ("Окултна музика в живота"), а цялата песен – на 26 декември 1923 г. в лекцията Школата и развитието на ученика, ООК - 26.12.1923. Учителя казва: „Силата на тази песен е в нейния ритъм. Тя има за цел да възстанови правилния ритъм на човешкото сърце. ” Цитат от беседата:
към текста >>

14. „Благост" - първите пет такта са дадени на 19 декември 1923 г.
и цветя цъфтят красиво, кога иде тя, кога иде тя, кога иде тя. Изпълнение на Симеон Симеонов: 1. Спомен на Теофана Савова за песента "Благост" 14. „Благост" - първите пет такта са дадени на 19 декември 1923 г. в Общия окултен клас - г. III, 10 лекция, а целият образ - на 26 декември по време на следващата лекция на същия клас. Ритъмът на този образ е в съгласие с ритъма на слънцето и следователно е ритъма на слънцето. 22 март (Спомени на Теофана Савова)
към текста >>

„Благост" - първите пет такта са дадени на 19 декември 1923 г.
„Мусала" - музикален образ, даден в Общ окултен клас.12 „Махар Бену Аба" - даден също на 3 декември1922 г. в Общия окултен клас, г. II, 10 лекция. Този образ се нарича с право „Молитвата на ученика".„Махар" значи Великият.„Бену" - Онзи, Който благославя.„Аба" - Баща на всичко.13. „Бог е Любов" - първата част е дадена на 10декември 1922 г., а втората - „Ний ще ходим" - на 17декември същата година, на следващата лекция на Общия окултен клас.14. „Благост" - първите пет такта са дадени на 19 декември 1923 г. в Общия окултен клас - г. III, 10 лекция, а целият образ - на 26 декември по време на следващата лекция на същия клас. Ритъмът на този образ е в съгласие с ритъма на слънцето и следователно е ритъма на слънцето.17."Грее, грее" - през пролетта на 1924 г.16. „Светъл ден" - даден на 16 април 1924 г. в Общия окултен клас, г.
към текста >>

70. Родена Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя

Мисълта е продукт на един истински контакт с Природата и Живота!
Значи има творчески, съграждащи и разрушителни сили. Ако човек се учи добре, ще се пази от разрушителните сили и ще бъде в хармония със съграждащите. С положителните сили ще имаш добри последствия, ако изпълняваш техния закон, който е закон на великата сила в Живота. Самият Живот е една велика сила, която се поддържа с нейните сили. Малък е атомът, но той крие устройството на цялата Вселена! Мисълта е продукт на един истински контакт с Природата и Живота! Да познаваш Природата като църква! Да познаваш Природата като училище! Природата – тяло на Бога! Природата – храм на Бога! Всяко съприкосновение с нея, с Реалността, се нарича щастие!
към текста >>

71. Роден Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя

Знаем какво ми е казвал той, лично на мене, аз съм контактувал с него, той е живял и в Севлиево, писал е книгата си за възпитанието на учениците в нашето жилище.
Представи си само човек, който изобщо за себе си не мисли, само за учението. Такива личности имаше и други в Братството, не само той. Обаче брат Боев беше, който беше спечелил сърцата на всички до един. Щото той беше толкоз безкористен, беше една негова доброта такава, че в известно отношение можеш да го отнесеш, туй, което Христос казва: „Ако не станете като децата”. Той имаше детска чистота, едновремешно с голям ум и с голяма преданост и голяма духовност, едновременно носеше в себе си една така детска чистосърдечност. Знаем какво ми е казвал той, лично на мене, аз съм контактувал с него, той е живял и в Севлиево, писал е книгата си за възпитанието на учениците в нашето жилище. Но туй ми го е казвал той в квартирата си на Изгрева.„Аз, казва, когато дойдат тук да ми се оплакват от някого и да ми говорят отрицателни работи, аз все едно, че слух нямам, все едно, че ушите ми са затулени, не го приемем в съзнанието си. Не искам да слушам. Не го държа, не го приемам просто в съзнанието си, когато някой говори за друг някой нещо и го обвинява”.Туй един случай ти казвам, но той беше така една чиста душа и с такава преданост, с такава духовност, че не можеш така просто да не благоговееш, да не го обичаш, да не го уважаваш, да не го слагаш много високо. И знаеш какво, мен са ми казвали, това са думи на Учителя вече, то не ще е в беседа, но Учителят нали има антураж около Него там: Борис Николов, Паша Тодорова, трети, четвърти, Боян е един от тези.Учителят е казвал така пред някои, разбира се, Боян не е бил там, казал им: „Искате ли да видите ангел в гащи, това е Боян Боев”. Учителят така се е изразил за него.
към текста >>

72. Родена е Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото

Имала е контакт само с тези, които я обичат.
Вечерта идва пак Учителя: „Къде е Савка? " Пак й се кара. И когато Учителя си тръгва третия път, лицето й отново придобива нормалния си вид. Учителя й е давал съвети как да се облича, как да реши косите си, какви дрехи да носи. В известни периоди на своя живот тя е живяла много усамотено. Имала е контакт само с тези, които я обичат. Известен период Учителя й диктува „Свещени думи на Учителя към ученика". Когато е била на 23 години, на един Петров ден, на Рила, поднася на Учителя книгата „Свещени думи на Учителя към ученика", която е подготвила за печат. Учителя отхвърля книгата категорично. Тя изпада в голямо противоречие, скръб, учудване. В тази книга са идеите, мислите на нейния живот, на които тя е получила отговор и тези Истини, които Той й е дал, Той ги отхвърля.
към текста >>

73. Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.

Тя си свири за себе си, а аз, без да ми пречи музиката, пиша: под характера на музиката, тактът, разположението, с което Аня свири, дават тласък, импулс на мисълта ми, перото се движи по-бързо, мисълта също и аз не забелязвам как страниците се нижат една след друга.
Чувствата й бяха регулирани, пак казано от Учителя за нея. Един ден Учителят ми каза: „На брадата си Аня има една линия, която у никой между вас не съм виждал - хубава линия. И ако един ден пиша книга по този въпрос, ще взема брадата на Аня за модел." Коя е тази линия, не ми каза. Дълго я търсих, като линия, но не я намерих; като характерна черта сигурно я зная, но не мога с положителност да кажа, че тя именно отговаря на тази линия, за която Учителят говори. И още нещо каза Учителят за Аня: „Тя е музикална, има силно развито хармонично чувство и ако някой път се дразни от нещо, то е когато се наруши тази хармония." Ето къде още Аня ми е помагала в работата ми с беседите, когато тя седи пред пианото и си свири - нещо от Моцарт, Бетовен, Лист, Шопен или Хайдн, а аз в същата стая пиша беседа. Тя си свири за себе си, а аз, без да ми пречи музиката, пиша: под характера на музиката, тактът, разположението, с което Аня свири, дават тласък, импулс на мисълта ми, перото се движи по-бързо, мисълта също и аз не забелязвам как страниците се нижат една след друга. Това става и от нейна, и от моя страна незабелязано. Музиката импулсира, а не пречи. Любовта към музиката и любовта към словото - към Божието Слово се сливат в едно и дават подтик, импулс, сила и живот в работата. Какво ми остави Аня след заминаването си? - Музика, хармония и мисъл.
към текста >>

74. Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя

Тя си свири за себе си, а аз, без да ми пречи музиката, пиша: под характера на музиката, тактът, разположението, с което Аня свири, дават тласък, импулс на мисълта ми, перото се движи по-бързо, мисълта също и аз не забелязвам как страниците се нижат една след друга.
Чувствата й бяха регулирани, пак казано от Учителя за нея. Един ден Учителят ми каза: „На брадата си Аня има една линия, която у никой между вас не съм виждал - хубава линия. И ако един ден пиша книга по този въпрос, ще взема брадата на Аня за модел." Коя е тази линия, не ми каза. Дълго я търсих, като линия, но не я намерих; като характерна черта сигурно я зная, но не мога с положителност да кажа, че тя именно отговаря на тази линия, за която Учителят говори. И още нещо каза Учителят за Аня: „Тя е музикална, има силно развито хармонично чувство и ако някой път се дразни от нещо, то е когато се наруши тази хармония." Ето къде още Аня ми е помагала в работата ми с беседите, когато тя седи пред пианото и си свири - нещо от Моцарт, Бетовен, Лист, Шопен или Хайдн, а аз в същата стая пиша беседа. Тя си свири за себе си, а аз, без да ми пречи музиката, пиша: под характера на музиката, тактът, разположението, с което Аня свири, дават тласък, импулс на мисълта ми, перото се движи по-бързо, мисълта също и аз не забелязвам как страниците се нижат една след друга. Това става и от нейна, и от моя страна незабелязано. Музиката импулсира, а не пречи. Любовта към музиката и любовта към словото - към Божието Слово се сливат в едно и дават подтик, импулс, сила и живот в работата. Какво ми остави Аня след заминаването си? - Музика, хармония и мисъл.
към текста >>

75. Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя

Контактите му са с онези, които естествено имат нагласа към неговата същност.
“Понякога мислите ни посещават като доловени от един по-висш свят. От наши приятели и братя там. А понякога те са отговор на въпросите, които животът ни е поставил.” Б. Николов, лични записки 19 януари 1950 Скромен и мълчалив, незасегнат от болестта на личността, Борис Николов се движил незабележимо всред мнозината. Контактите му са с онези, които естествено имат нагласа към неговата същност. През младежките години най-близко приятелство го свързвало с Георги Радев - личност с богат интелект и култура, физик, математик, музикант, философ, астролог, но за нещастие заминал си от туберколоза твърде млад. До последния миг от живота му Борис Николов бил до него. И когато болестта навлязла в последен стадий, той го придружил в Родопите, където въздухът бил по-благоприятен за тежко болния. Тези тъжни дни ще извикват често глуха въздишка в устата на Б. Николов: “Ех, Жорж...”.
към текста >>

76. Роден Методи Константинов, философ, писател и последовател на Учителя

Годините на студентството преминават в непрекъснат контакт с Учителя.
В тази палатка Методи е останал да живее до месец ноември, когато през една нощ силна буря я разкъсва. На сутринта Методи отива в “66” и Учителят го прибира там. След два-три дни той се настанява в дома на наши съмишленици. При този случай Учителят му казал: “До сега изучаваше законите на светлината, а сега ще слезнеш да учиш законите на тъмнината.” Методи Константинов се записва да следва философия в Софийския университет. Годините на студентството преминават в непрекъснат контакт с Учителя. През 1926 г Учителят решава да проведе летния събор на Братството в София, на Изгрева. За провеждане на събора е взето разрешение от властта, но се случва инцидент. Николай Дойнов изнася този факт, като ни показва друга страна от личността на Методи Константинов: “Сутринта в деня на откриването на събора, нашият брат Методи Константинов, както той ми предаде, придружавал Учителя от дома му на ул. “Опълченска” 66 до Изгрева.
към текста >>

77. Роден Влад Пашов, един от най-активните и приближени ученици на Учителя

Трябва да отбележим и много от останалите текстове на Влад Пашов, като например лекцията “Пътища и методи за влизане във връзка с Невидимия свят”, в която той обяснява условията и особеностите, които трябва да има предвид човек, когато иска да направи контакт със свръхсетивните светове.
Освен тези съчинения Влад Пашов има и редица други текстове с изключителна значимост. В един от тях той е събрал и записал спомени от ученици на Учителя, издадени като “Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов”. В книгата “Имам дом неръкотворен”, в два тома, издадени през 2000 г. и 2004 г., брат Пашов излага – по неговите думи – методи, които Учителя дава за развитие и организиране на духовното тяло и за пробуждането на душата. Това са методи за развитие и израстване на човешката душа и човешкия дух, за разбуждане на човешкото сърце и усилване на човешкия ум, които представляват повече от 1100 духовни и окултни напътствия, разяснения, упражнения и формули, взети от беседите и лекциите на Учителя, в помощ както на окултния ученик, така и на всеки, които иска да израства в пътя на Любовта и Мъдростта. Трябва да отбележим и много от останалите текстове на Влад Пашов, като например лекцията “Пътища и методи за влизане във връзка с Невидимия свят”, в която той обяснява условията и особеностите, които трябва да има предвид човек, когато иска да направи контакт със свръхсетивните светове. Тук, както и на други места, брат Пашов за пореден път показва грешките на нееволюционните методи на медиумизма, контактьорството и спиритизма, които и до днес изкушават някои души. В езотеричните статии “Произход и развитие на човека според окултната наука”, “Космическият и земният човек”, “Духовното ръководство на човека и човечеството” и “Животът след смъртта на физическото тяло” ние се запознаваме с голям брой окултни теми, които трябва да се познават от учениците на Бялото Братство. В текста “Учителят, Братството и Школата” Влад Пашов дава разяснения за това, какви качества и стремежи трябва да притежава всеки, който иска да живее в бъдещата епоха. А “Духовният образ на Учителя” е статия, където намираме едно от най-хубавите, точни и възвишени описания за това, кой е Учителя, какво е неговото проявление и как да го разбираме. Това е текст, който стои като най-скъпоценен бисер сред всичко, писано за личността на Учителя.
към текста >>

Тук, както и на други места, брат Пашов за пореден път показва грешките на нееволюционните методи на медиумизма, контактьорството и спиритизма, които и до днес изкушават някои души.
В един от тях той е събрал и записал спомени от ученици на Учителя, издадени като “Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов”. В книгата “Имам дом неръкотворен”, в два тома, издадени през 2000 г. и 2004 г., брат Пашов излага – по неговите думи – методи, които Учителя дава за развитие и организиране на духовното тяло и за пробуждането на душата. Това са методи за развитие и израстване на човешката душа и човешкия дух, за разбуждане на човешкото сърце и усилване на човешкия ум, които представляват повече от 1100 духовни и окултни напътствия, разяснения, упражнения и формули, взети от беседите и лекциите на Учителя, в помощ както на окултния ученик, така и на всеки, които иска да израства в пътя на Любовта и Мъдростта. Трябва да отбележим и много от останалите текстове на Влад Пашов, като например лекцията “Пътища и методи за влизане във връзка с Невидимия свят”, в която той обяснява условията и особеностите, които трябва да има предвид човек, когато иска да направи контакт със свръхсетивните светове. Тук, както и на други места, брат Пашов за пореден път показва грешките на нееволюционните методи на медиумизма, контактьорството и спиритизма, които и до днес изкушават някои души. В езотеричните статии “Произход и развитие на човека според окултната наука”, “Космическият и земният човек”, “Духовното ръководство на човека и човечеството” и “Животът след смъртта на физическото тяло” ние се запознаваме с голям брой окултни теми, които трябва да се познават от учениците на Бялото Братство. В текста “Учителят, Братството и Школата” Влад Пашов дава разяснения за това, какви качества и стремежи трябва да притежава всеки, който иска да живее в бъдещата епоха. А “Духовният образ на Учителя” е статия, където намираме едно от най-хубавите, точни и възвишени описания за това, кой е Учителя, какво е неговото проявление и как да го разбираме. Това е текст, който стои като най-скъпоценен бисер сред всичко, писано за личността на Учителя. От останалите материали на Влад Пашов трябва да се отбележи като специален и споменът му за Боян Боев, в който най-пълно се разказва за срещата на брат Боев с д-р Рудолф Щайнер, бащата на антропософията и най-големият западен посветен на съвременното езотерично християнство.
към текста >>

78. Влад Пашов си заминава от физическия свят

Той се затваря за света и контактува с определени братя и сестри ( - Луна паралел и полусекстил Юпитер).
Така Словото няколко пъти преминава през съзнанието му и той добива дълбоко вътрешно знание. Понеже му изгрява Рак на Асцендента и Луната е господар на хороскопа му, а и Слънцето е в IV дом, показва, че той дълго време е работил тайно, без шум, без глас върху окултните науки и е придобил трайно знание. Цар Борис го поканва в двореца - не го преследва и го пита: „Млади човече, какво зло съм ти направил, че искаше да ме убиеш? " В него заговорва дълбокото скрито в глъбините на душата му християнско съзнание и той става неузнаваем: мек, тих и крайно трудолюбив.Господарят на хороскопа му, Луната, му е създавала много промени в живота, големи умствени напрежения ( - Луна квадрат Меркурий) и крайна чувствителност към негативното в обществото ( - Луна опозиция Нептун). Същевременно душата му е облагодетелствана от ангелската мъдрост (Юпитер), която придобива от Словото и красивото, което изгражда в себе си (Луна паралел Юпитер). Той се затваря за света и контактува с определени братя и сестри ( - Луна паралел и полусекстил Юпитер). Печатарството му идва отръки с известно закъснение, понеже Сатурн е ретрограден в собствен знак - Козирог. (Ретрограден Сатурн тригон Слънце, паралел Уран, паралел Нептун). До пенсионирането си той работи с любов като словослагател - многоюмъчна и тежка работа навремето и придоби силна, диамантена воля.Влад попада под благотворното влияние на Бялото братство със закъснение, понеже Юпитер е ретрограден. Астрологията му и писането на книгите идват от ( - Юпитер ретрограден съвпад Уран) - разменени знаци (Юпитер във Водолей, Уран в Стрелец) - астрологията, и писането (Юпитер ретрограден полусекстил Луна, тригон Меркурий, паралел Луна, паралел Марс). (Юпитер опозиция Марс) показва борбата, която е водил с писане на статии срещу враговете на братството.
към текста >>

79. Роден Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя

Има български - "Давай, давай" тази в петвреме-нен такт, тя има такива дихания тежки, нали, и разбира се самите интерпретатори, изпълнители да имат едно вътрешно разбиране и отношение към това.
"Запали се огънят", щото то може и санскритски песни да се дадат, вече могат да се подредят по вкус песните. Или пък някой ако иска даде само санскритски песни. Защото те са много. То има над 150 песни. Различни характери. Има български - "Давай, давай" тази в петвреме-нен такт, тя има такива дихания тежки, нали, и разбира се самите интерпретатори, изпълнители да имат едно вътрешно разбиране и отношение към това. В: Конферансие необходимо ли е? То е едно концертно изпълнение. Д: Виж какво, зависи. Ако е например, когато хорът, камерният "Кукузел" даде концерт във Вен Сен при препълнена Базилика, аз помолих конферансието да каже да не се ръкопляска между отделните песни. Тази музика не е за ръкопляскане и ефекта беше много поразителен.
към текста >>

И друго нещо, зависи какъв е контакта, зависи от публиката.
Тази музика не е за ръкопляскане и ефекта беше много поразителен. Разбира се там имаше една публика, която избухна след като чу когато един баритон, много хубаво пя, не помня точно какво беше. И виж какво сега, концертът изнасян за духовна музика е много особена атмосферата, тя е неповторима. Например, един и същи артист по различни начини и различни състояния ще преживее и ще създаде при различни случаи нови нюанси в своите изпълнения. Той не може да се повтори. И друго нещо, зависи какъв е контакта, зависи от публиката. Една публика може да въодушеви един артист. Ако създаде контакта, може да стане една такава хубава работа, че неповторима да бъде. Някой път може да не се получи, това е много нормално за всякой един концерт. Но за концертно изпълнение трябва да се подберат песните, не всички стават. Но ако трябва да се събираме така в името на Учителя, то е вече съвсем друго.
към текста >>

Ако създаде контакта, може да стане една такава хубава работа, че неповторима да бъде.
И виж какво сега, концертът изнасян за духовна музика е много особена атмосферата, тя е неповторима. Например, един и същи артист по различни начини и различни състояния ще преживее и ще създаде при различни случаи нови нюанси в своите изпълнения. Той не може да се повтори. И друго нещо, зависи какъв е контакта, зависи от публиката. Една публика може да въодушеви един артист. Ако създаде контакта, може да стане една такава хубава работа, че неповторима да бъде. Някой път може да не се получи, това е много нормално за всякой един концерт. Но за концертно изпълнение трябва да се подберат песните, не всички стават. Но ако трябва да се събираме така в името на Учителя, то е вече съвсем друго. Там ние сами без да решаваме, без програма запяваме и почваме всичките и това нещо е много хубаво. Така, мен ми се струва, че песните на Учителя ще остане да се пеят от учениците на Школата Му.
към текста >>

80. Родена Цветана-Лиляна Табакова, певица и последователка на Учителя

А Тодор Павлов бе председател на БАН десетки години.Накрая искам да кажа, че другите песни в песнарката бяха прегледани много старателно и грижливо и може някоя незначителна грешка да е допусната било в темпото, било в тактовото разпределение.При едно ново издание трябва да се включат и онези песни на Цветана Табакова, които не ги даде на времето.
Накрая остана и без пенсия. А Кръстю Христов по това време не работеше, ходеше и просеше пари от тук и там, за да се препитава. Недостойна история за описване, но трябва да се каже, за да се знае кой провали Цветана Табакова и кой внуши да не даде и другите песни на Учителя. Според Учителя в Школата има един закон, а той е следния: „Нито едно престъпление извършено на Изгрева няма да остане ненаказано." Ние проверихме това. А останалото вие ще проверите. А Тодор Павлов бе председател на БАН десетки години.Накрая искам да кажа, че другите песни в песнарката бяха прегледани много старателно и грижливо и може някоя незначителна грешка да е допусната било в темпото, било в тактовото разпределение.При едно ново издание трябва да се включат и онези песни на Цветана Табакова, които не ги даде на времето. Освен това има мотиви на Учителя, които бяха дадени в класовете. Учителят изсвири един мотив, той се запише и после те бяха събрани в голямата песнарка. Но се оказа, че има и други мотиви дадени при частни случаи от Учителя. Мария ги събра, включи и тях в новата песнарка. След това се разбра, че има и някои и други мотиви-песни дадени при частни случаи, които бяха записани от музикантите, но си ги държаха у тях като талисман и не бяха ги предали на времето когато издавахме песнарката.
към текста >>

Една седмица след започването на нашата работа научиха и дойдоха да ни видят нейните най-близки хоpa, c които тя контактуваше.
Тя започна и продължи близо шест месеца, от декември 1990 г. до края на май 1991 г. Работихме по 4-5 часа дневно. От четири дни работихме три дни по 4-5 часа. Всичко се записваше на магнетофон и ленти. Една седмица след започването на нашата работа научиха и дойдоха да ни видят нейните най-близки хоpa, c които тя контактуваше. Всички без изключение започнаха да й пречат, за да не може да работи с мен. Искаха да провалят тази работа. Започна се жестока битка на живот и смърт. Аз виждах, че се боря не с човеци, а с онези Сили, които бяха дошли да противодействуват чрез своите проводници. А всички нейни близки станаха такива.
към текста >>

Едно много хубаво издание, на хубава хартия, с хубав шрифт и ра, с които тя контактуваше.
Освен това знаех, че никой, освен мен, не познава нейния материал и няма да може да го опознае и да се справи с него. Младото поколение не знае също нищо, както и нейните съвременници, от които тя пазеше и криеше своите материали. По-късно научих, че Георги Кръстев й е обещал една сума като хонорар. През 1992 г. Георги Кръстев издаде чрез неговото издателство „Алфиола" нейните разговори с Учителя под заглавие „Съзвучия от бъдещето". Едно много хубаво издание, на хубава хартия, с хубав шрифт и ра, с които тя контактуваше. Всички, без изключение, започнаха да й пречат, за да не може да работи с мен. Искаха да провалят тази работа. Започна се жестока битка на живот и смърт. Аз виждах, че се боря не с човеци, а с онези Сили, които бяха дошли да противодействат чрез своите проводници. А всички нейни близки станаха такива.
към текста >>

81. Роден Борис Георгиев, художник и последовател на Учителя

С този художник имах личен контакт, познавах се с него.
Източник: 64. ХУДОЖНИКЪТ БОРИС ГЕОРГИЕВБОРИС НИКОЛОВ Изгревът - Том 3 БОРИС ГЕОРГИЕВ (Спомен на д-р Методи Константинов) С този художник имах личен контакт, познавах се с него. Дори станах причина той да нарисува Учителя. Той се движеше във вегетарианските среди. Запознах се в един от многобройните тогава вегетариански ресторанти в София. Беше ми крайно симпатичен, много внимателен човек, много способен художник. Видях картините му, те ме плениха и реших да го запозная с Учителя.
към текста >>

“Най-интересното в техните разговори са били темите за необходимия духовен контакт между хората, за което допринася изкуството.
Той знае 12 езика, свири на пиано, увлича се от техниката Създава приятелства с едни от най-прочутите интелигенти и артисти в Европа между двете войни. В София за първи път показва изкуството си през 1922 г. През 1929 г. в Берлин изложбата му, организирана със съдействието на Алберт Айнщайн, му носи световна известност на портретист. “Най-интересното в техните разговори са били темите за необходимия духовен контакт между хората, за което допринася изкуството. Борис Георгиев не е продавал картините си, а се е издържал с поръчки за портрети. Той е смятал, че не може да продава себе си”, казва Пламена Димитрова-Рачева, изкуствовед и гост-куратор на изложбата. Сега в НХГ могат да се видят портрети на поета символист Теодор Траянов, актрисата Роза Попова, критика Стефан Митов, поетесата Мара Белчева, музикантите братя Владигерови, основателя на “Ротари клуб” д-р Н. Николаев, двата портрета на Алберт Айнщайн и дъщеря му Марго на Рабиндранат Тагор, Джавахарлал Неру, двете Хайдарабатски принцеси – Дуру Шевар и Нилуфар.
към текста >>

82. Роден капитан I ранг Борис Рогев, флотски хидрогаф и последовател на Учителя

Участвал е в живота на „Бялото братство” и е имал личен контакт с Учителя Петър Дънов.
Носител е на ордените “Св. Александър” – от 1940 г. и 1943 г., офицерски кръст и кралски орден “Югославска корона” – IV клас, 1936 г. и др. Кавалер на ордена “Почетен легион” - 1939 г. Участвал е в живота на „Бялото братство” и е имал личен контакт с Учителя Петър Дънов. (Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г) За Борис Рогев може да се прочете в: 1. Биографични бележки, от Видка Николова, Изгревът - Том 23 2. Биографията на капитан I ранг Борис Димов Рогев (1898-1976) в дати
към текста >>

Със същото това тракъторфик (две хилядолетия преди новата ера тракийският орфизъм е вече готова, завършена система) се среща «в дъното на пещерата», владеейки преходите между различните измерения; със същото това прабългаринът свободно контактува според законите на Тангра Великото небе (Борис Рогевите изчисления посочват, че четири хилядолетия и седемстотин шестдесет и осем години преди новата ера прабългарския календар е вече също готова завършена система); същото това народната традиция запечатва в основните образи и мотиви на българската народна митология (например съвременната археология ги преоткрива в предметния свят); за същото това едно от основните български учения богомилството, търси измеренията на «седмото небе» и другите под него; за същото това съвременни нам физици с точност математическа говорят като за «космически произход и природа на човека» (Фред Хойл); същото това един Томас Ман, например, се опита да назове с думите «безкрайна бездънност», за чието изучаване е необходимо да се приеме една условна «начална кулиса във времето», защото така «дълбок е кладенецът на миналото»... Борис Рогевата книга ни предлага годината 4768 преди Христа като опорна начална «крайбрежна кулиса», за да познаем лицето си живо свидетелство за единното време.
Видка Николова Не ми е известен друг математичен труд на български учен, който да е така пряко обвързан с историята на българското хуманитарно мислене, на българската културна опитност, на националната ни духовност, както е трудът на Борис Рогев «Астрономически основи на първобългарското летоброене». Причините за тази обвързаност са от принципно естество. С помощта на точните науки е извършена една огромна археологическа работа. Възможността математически и астрономически да бъде датиран и обоснован първобългарският календар (което значи начало на първобългарската култура), открива непоклатимо точния и най-ярък път към обяснение на самото ни рождение, на времето ни (минало, настояще бъдеще) в човешкото битие. Със същото това тракъторфик (две хилядолетия преди новата ера тракийският орфизъм е вече готова, завършена система) се среща «в дъното на пещерата», владеейки преходите между различните измерения; със същото това прабългаринът свободно контактува според законите на Тангра Великото небе (Борис Рогевите изчисления посочват, че четири хилядолетия и седемстотин шестдесет и осем години преди новата ера прабългарския календар е вече също готова завършена система); същото това народната традиция запечатва в основните образи и мотиви на българската народна митология (например съвременната археология ги преоткрива в предметния свят); за същото това едно от основните български учения богомилството, търси измеренията на «седмото небе» и другите под него; за същото това съвременни нам физици с точност математическа говорят като за «космически произход и природа на човека» (Фред Хойл); същото това един Томас Ман, например, се опита да назове с думите «безкрайна бездънност», за чието изучаване е необходимо да се приеме една условна «начална кулиса във времето», защото така «дълбок е кладенецът на миналото»... Борис Рогевата книга ни предлага годината 4768 преди Христа като опорна начална «крайбрежна кулиса», за да познаем лицето си живо свидетелство за единното време. А оттук нататък от само себе си означава, че ние вече ще имаме и добро зрение за всяка по-близка нам кулиса, за всички пластове от разреза на кладенеца успоредно едновременни с първобългарските в общата цялост на културната ни история.Но в каквито и по-тесни или по-широки рамки да се движи познанието ни, за днешните читатели настоящата книга и нейният автор остават почти непознати, дори и с отрицателен знак. Първо издание на книгата прави издателството на БАН през 1974 г. със символичния тираж от 1000 екземпляра оттогава и до днес. Освен книгоиздателски и културни политики, принос в това отношение имат и популистични писания като това на (днес покойния вече) Иван Богданов (сп. «Отечество», 1979 г., кн.
към текста >>

83. Заминава си капитан I ранг Борис Рогев, флотски хидрогаф и последовател на Учителя, 21 февруари 1976 г.

Участвал е в живота на „Бялото братство” и е имал личен контакт с Учителя Петър Дънов.
Носител е на ордените “Св. Александър” – от 1940 г. и 1943 г., офицерски кръст и кралски орден “Югославска корона” – IV клас, 1936 г. и др. Кавалер на ордена “Почетен легион” - 1939 г. Участвал е в живота на „Бялото братство” и е имал личен контакт с Учителя Петър Дънов. (Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г) За Борис Рогев може да се прочете подробно в темата: 1898_09_21 Роден капитан I ранг Борис Рогев, флотски хидрогаф и последовател на Учителя Прикачени миниатюри
към текста >>

84. Упражнение за дишане, дадено от Учителя в лекцията 'Четиритях точки', ООК

Когато искате, правете упражненията с такта на сърцето, да се хармонирате.
През лявата ноздра ще поемете въздуха. Ще направим две упражнения: 6 вдишки, 6 задържания и 6 издишки. Второто упражнение: 10 вдишки, 10 задържания и 10 издишки. Ще бъде тъй ритмично. Когато правите тия упражнения, за мярка вземете пулса, както бие вашето сърце, за да има един ритъм. Когато искате, правете упражненията с такта на сърцето, да се хармонирате. Започнете вдишките през лявата ноздра. Запушете двете ноздри и издишайте през дясната. (Три пъти направихме упражнението). Числото 6 е число на света на промените. Туй, което е в психическия език два удара: Тин, тин.
към текста >>

85. Заминава си Лалка Кръстева, последователка и разпространителка на Словото на Учителя

Лалка изцяло беше посветила живота си на това - денонощно работеше, контактуваше с много малко хора.
се наложило оригиналите да се пазят на скрити места, където не е имало много добри условия за съхранението им. Наличните машинописни копия на беседите се четели много трудно и се налагало да се преписват наново, за да се запазят за бъдещите поколения. Лалка се заема с тази трудна задача. Сутрин рано тя ставаше в 3 ч., слагаше една възглавница под пишещата машина, за да не се чува шумът, и преписваше неиздаваните беседи. Тя написва над 10 000 страници от неиздаденото Слово на Учителя - абсолютно безкористно, от любов към Учителя и делото му. Лалка изцяло беше посветила живота си на това - денонощно работеше, контактуваше с много малко хора. За да отвори вратата, трябваше да звъниш със специален договорен сигнал. Питала съм Лалка: „Когато препишеш беседите, сверяваш ли ги с оригинала? “ Тя ми отговори: „За съжаление не съм имала физическата възможност за това.“ Лалка беше художник и за да може да се свърши тази огромна работа, даваше голяма част от парите си някои беседи да бъдат преписани от професионални машинописци срещу заплащане и в пълна тайна, разбира се. Тъй като много хора от Братството искали да четат и неиздаваното Слово, Елена Андреева и Лалка решават да издават „Мисли за всеки ден“ от неиздаваното Слово. Години наред Лалка усърдно, с дълбоко разбиране на Словото ги подготвяше и раздаваше на приятелите.
към текста >>

- А имахте ли лични контакти с хора от братството?
Но постепенно разбрах, че човеке не може да разбере Бога, без да познава ересите. Защото всяка ерес е нов разказ за Бога! В романа би “Битието” един от образите е Учителят Дънов – направих го с голямо уважение към този невероятен човек. Днес допускам, че архивът на Петър Дънов е бил дублиран е е бил скрит на няколко места. Хората от братството са искали да са сигурни, че ще го съхранят. - А имахте ли лични контакти с хора от братството? - Лалка Кръстева ме запозна с видните последователи на Беинса Дуно у нас. Спомням си Методи Константинов – благ и много интелигентен човек. Познавах и Николай Дойнов, бивш фабрикант, който дълго е финансирал братството до 9 септември 1944 г. Той беше един от най-големите наши астролози. Посетих го в малката му къщичка в Симеоново.
към текста >>

86. Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

В моето съзнание Георги Радев – нашият Жорж – се очерта като всестранно надарена личност, защото тънкият му, понякога благородно строг критерий за философия, художество и музика, неговият звънтящ френски език, английските му и немски преводи, които са не по-лоши от всеки познат у нас превод, изисканите уроци по латински език, които той преподаваше на ученици и студенти, караха всеки, който идваше в контакт с него, да чувства един необикновен човек.
В тая минута не подозирах, колко сърдечна и братска ще бъде дружбата ми с него и колко време ще бъде той спътник в моя живот. Из ден в ден качествата на тоя рядък по интелигентност млад човек ме завладяваха и ми импонираха все по-силно и по-силно. В дълги проникновени разкази той ме посвещаваше в тайните на своята любима небесна наука – астрологията, с която аз винаги го свързвах. Словото му бе геометрично, свежо, с изящен стил, с гъвкава грациозност, с трепетен усет за естетика. Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в естетиката и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проницаемост на неговата остра като стрела мисъл. В моето съзнание Георги Радев – нашият Жорж – се очерта като всестранно надарена личност, защото тънкият му, понякога благородно строг критерий за философия, художество и музика, неговият звънтящ френски език, английските му и немски преводи, които са не по-лоши от всеки познат у нас превод, изисканите уроци по латински език, които той преподаваше на ученици и студенти, караха всеки, който идваше в контакт с него, да чувства един необикновен човек. Не многослед началото на моята дружба с него, съдбата ни постави един до друг на университетската скамейка. Като че виждам и сега позата на моя съсед, в която той неподвижно и унесено следеше любимите за него науки. Помня блестящите му екзамени и като че чувам тихото скрибуцане на молива, под острието на който върху бялата хартия оставаха равни и съвършени в красота и изящество букви, чертежи и символни знаци. Все пак, тия качества човек би могъл да намери отчасти и другаде, но онова, с което той бе най-ценен, най-скъп, това е неговата любов към великата истина, неговата жажда да знае, неговата твърдост и решение да отдаде живота си изцяло като син на виделината за великото и безмълвно дело на светлите избраници, които работят за новото царство на обичта и мира върху земята. Той копнееше да стане ученик на своя учител, ученик на Христа, на Любовта.
към текста >>

87. Родена Буча Бехар, писателка, учителка и последователка на Учителя

Как се случи така - не зная, но той дойде на "Изгрева", срещна се с Учителя, направи контакт с Него и присъствува на няколко беседи.
Еврейският равин в София става християнин (Спомен на Борис Николов) В София имаше голяма синагога, построена от евреите в България. Еврейската община тук бе голяма и много богата. За равин на синагогата в последните години беше назначен Даниел Цион. Как се случи така - не зная, но той дойде на "Изгрева", срещна се с Учителя, направи контакт с Него и присъствува на няколко беседи. Много пъти той идваше на "Изгрева", провеждаше разговори с Учителя и четеше Неговите беседи. Дори се качи на нашия лагер на Рила, престоя известно време и взе участие в общия братски живот. Най-важното е, че благодарение на Учителя, Даниел Цион прие християнството. Прие го от Учителя в Дух и Истина. Той продължаваше да изпълнява службата си на главен равин в София, но в своите проповеди вмъкваше идеи от Словото на Учителя.
към текста >>

88. Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос

Тези приятели имаха жив, непосредствен контакт с Божественото чрез неговото изявление в Дух и Сила.
Той беше от поколението приятели, които се бяха явили между войните - около Балканската и Европейската война. Той беше съвременник на Боян Боев, Тодор Стоименов, Минчо Сотиров, Димитър Добрев - братя, които бяха преминали войните с 91 Псалом, написан собственоръчно и зашит във военните куртки. Онова поколение имаше много опитности с Учителя и то - онези живи опитности от категорията на живото Божие присъствие и проявление, опитности като онези в Евангелието. Може би защото това бяха усилни и тежки години, когато техният живот на фронта е бил в ръцете на Небето, когато са преминали през войните на косъм от смъртта и са се озовали след тях с купища опитности, които за тях бяха съкровено и живо изявление на Бога. Тези приятели имаха жив, непосредствен контакт с Божественото чрез неговото изявление в Дух и Сила. Това беше довело у тях една непоклатима увереност в Учителя, те знаеха много добре кой бе Учителят и защо и за какво бе дошъл на земята. Те бяха стожерите, около които се завъртя гумното, за да се вършеят снопите жито по време на цялата Школа. Аз смятам, че без тези живи опитности, без живото познание на Христа отвътре, те не биха могли да издържат нито ден в тяхната половинвековна дейност като ученици на Школата. Ние дойдохме като младежи, с нас се отвори Школата през 1922 година и цели двадесет и две години ние бяхме галените деца на Школата. Но тези приятели бяха стожерите на Школата.
към текста >>

Един контакт за минути между две души струва много повече от едно съжителство от двадесет-тридесет години.
Аз стоях отстрани и наблюдавах срещата им.По начина, по който се обърна към Георги, аз разбрах, че Учителят посреща Своя ученик и го цени като ученик, А това много рядко се срещаше тогава, макар че наброявахме няколко хиляди последователи на Учителя. По-късно разбрах, че е от малцината ученици на Школата. Ученик по Дух и по Дело, а не по форма и по буква. Минаха години и когато по-късно посещавах Айтос, само в три-четири разговора с мен, той се отвори към мен и ме разпозна от останалите. Разпознаването на ученика е една голяма мистична тайна. Един контакт за минути между две души струва много повече от едно съжителство от двадесет-тридесет години. По-късно, когато отидох при него в Айтос, той се заинтересува от Песнарката - това беше ново издание на песните на Учителя, които аз бях отпечатала след заминаването Му. Тогава разправяха, че аз съм променила песните на Учителя в това издание. Атаката срещу мен бе много силна от всички страни - "по въздух, по суша и по море" - непрекъснато и денонощно. Бях при него и той ме запита: "Какво става с песните? " Аз му казах: "Учителят навремето каза: "Не коригирай Божественото!
към текста >>

89. Роден Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя

С.К.: За Бъчваров знам му ролята, обаче нямам точни сведения, защото не съм имал контакт никога с него и не съм се интересувал да проследя дейността му по-подробно.
НЕ КОРИГИРАЙ БОЖЕСТВЕНОТО! БОРИС НИКОЛОВ Изгревът - Том 3 ТОДОР БЪЧВАРОВ В.К.: Слушал съм за Тодор Бъчваров. С.К.: За Бъчваров знам му ролята, обаче нямам точни сведения, защото не съм имал контакт никога с него и не съм се интересувал да проследя дейността му по-подробно. Знам обаче, дали той имаше някакво роднинство с Учителя, не мога много добре да си спомня, и той е бил един от учениците. На някои от първите събори, тези, които аз тука ги имам - 1908-1909, май, че в 1908 г., че го има вече. А, не по-късно ще е той, и той бива така приобщен към веригата, така както е казал Учителя, на първите ученици, бил е Тодор Бъчваров. Не, май че в 1909 г. го има вече.
към текста >>

Бъчваров има непосредствени контакти с д-р Миркович.
В.К.: Какво ще ми кажете за толстоистите по онази епоха. С.К.: Но чакай да кажа още две думи за Бъчваров. Бъчваров е бил в Братството, но по едно време така се е обособил малко повече или по-малко, нямам представа до каква степен, не се е чувало, но преди това още в Севлиево докато бях, имал съм някакви брошурки от него, които не са ми направили особено впечатление. И той изглежда се е отцепил тъй да се каже от Учителя, без изглежда да е враждувал с Него, направо така също както и Кръстников не е враждувал с Учителя, но фактически се отцепва и образува една доста голяма организация.Та Бъчваров и той, май че „Духовен мир”, като че издаваше списанието. Така ми се струва. Бъчваров има непосредствени контакти с д-р Миркович. На тая база е сътрудничил Бъчваров на списанието на Миркович „Виделина”. После той почва да издава туй „Духовен мир” и издаде и някои други книги. Между тях си спомням, какво беше, че българския народ има нещо като духовно призвание ли какво беше, така обаче, когато аз дойдох вече тука, вече почти не се говореше, не се споменуваше за Бъчваров и заглъхна. „РОДИНА” месечно илюстровано списание за наука, литература и обществен живот
към текста >>

90. Заминава си Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя

С.К.: За Бъчваров знам му ролята, обаче нямам точни сведения, защото не съм имал контакт никога с него и не съм се интересувал да проследя дейността му по-подробно.
НЕ КОРИГИРАЙ БОЖЕСТВЕНОТО! БОРИС НИКОЛОВ Изгревът - Том 3 ТОДОР БЪЧВАРОВ В.К.: Слушал съм за Тодор Бъчваров. С.К.: За Бъчваров знам му ролята, обаче нямам точни сведения, защото не съм имал контакт никога с него и не съм се интересувал да проследя дейността му по-подробно. Знам обаче, дали той имаше някакво роднинство с Учителя, не мога много добре да си спомня, и той е бил един от учениците. На някои от първите събори, тези, които аз тука ги имам - 1908-1909, май, че в 1908 г., че го има вече. А, не по-късно ще е той, и той бива така приобщен към веригата, така както е казал Учителя, на първите ученици, бил е Тодор Бъчваров. Не, май че в 1909 г. го има вече.
към текста >>

Бъчваров има непосредствени контакти с д-р Миркович.
В.К.: Какво ще ми кажете за толстоистите по онази епоха. С.К.: Но чакай да кажа още две думи за Бъчваров. Бъчваров е бил в Братството, но по едно време така се е обособил малко повече или по-малко, нямам представа до каква степен, не се е чувало, но преди това още в Севлиево докато бях, имал съм някакви брошурки от него, които не са ми направили особено впечатление. И той изглежда се е отцепил тъй да се каже от Учителя, без изглежда да е враждувал с Него, направо така също както и Кръстников не е враждувал с Учителя, но фактически се отцепва и образува една доста голяма организация.Та Бъчваров и той, май че „Духовен мир”, като че издаваше списанието. Така ми се струва. Бъчваров има непосредствени контакти с д-р Миркович. На тая база е сътрудничил Бъчваров на списанието на Миркович „Виделина”. После той почва да издава туй „Духовен мир” и издаде и някои други книги. Между тях си спомням, какво беше, че българския народ има нещо като духовно призвание ли какво беше, така обаче, когато аз дойдох вече тука, вече почти не се говореше, не се споменуваше за Бъчваров и заглъхна. „РОДИНА” месечно илюстровано списание за наука, литература и обществен живот
към текста >>

91. Заминава си Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм

До края на живота си Шламбора продължавал да контактува с последователи на Учителя и повтарял, че не е срещал по-интересен събеседник от Петър Дънов.
От госпожа М. Мазарова-Гинева разбрахме, че в семейството на Шламбора се е знаело за познанствата на художника с хора от Бялото Братство. Знае се, че Учителя Дънов специално е изпратил един от тях да покани Франц Шламбора за среща. В семейството на художника е известно още, че след тази среща Учителя многократно е позирал на Шламбора за скица в цял ръст. Разговаряйки с “най-интелегентния човек, който е срещал в живота си”, художникът „просто забравял да рисува докато го слушал“. До края на живота си Шламбора продължавал да контактува с последователи на Учителя и повтарял, че не е срещал по-интересен събеседник от Петър Дънов. Имал е голямо уважение и респект към неговата личност. Така идваме до обоснования извод, че като е оценил богатия вътрешен свят на художника и качествата му на „идеалист, високочестен и безкористен труженик”, запознат с идеите на Братството, през 1922 г. Учителя Петър Дънов е поверил изработването на един от основните символи на Бялото Братство в България – големия цветен Пентаграм, на художника Франц Шламбора. Това е една от най-значимите негови картини. Следователно, на лице е пряко свидетелство, че Учителя Петър Дънов е бил рисуван от натура в София през 1922 година именно от този художник – Франц Шламбора, по народност чех.
към текста >>

92. Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя

Когато Лулчев се сближава с Царя малко нетактично, както той сам си го признава, е казал в разговор с Борис III.
Лулчев единствен от Изгрева е бил във връзка с Царя. Учителят правилно е преценил, че като интелект и бивш офицер Лулчев е можел да разговаря с Царя по всички въпроси. Мек е бил, когато Царят е в криза и твърд, когато Царят му опонира. Кой може да си позволи от Изгрева да говори на един Цар на "ти" и да му каже в един момент, когато Царят иска да абдикира, че в България ще се намери и друг, който може да управлява! Това само смелият Лулчев може да си позволи без да мисли дори, че Царят има власт и в затвор да го прати, а и главата му да падне. Когато Лулчев се сближава с Царя малко нетактично, както той сам си го признава, е казал в разговор с Борис III. "Вие ме уволнихте, но Стамболийски ме възстанови! " Царят се смутил и изчервил, но замълчал. _______________________ Източник: 10. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВКратка биография
към текста >>

93. Психическо упражнение, дадено от Учителя в лекцията 'Меки и твърди вещества'

Връща се кракът, ръцете правят контакт.
Психическо упражнение. Наредени в кръг, един до други. Ръцете допрени с дланите на съседите – лявата (лявата длан нагоре, дясната надолу). Дясната ръка нагоре, десният крак напред – клякане, издигане, бавно, съсредоточено. Волята прониква съзнанието. Връща се кракът, ръцете правят контакт. Повтаря се същото и с левия крак. При клякането ръката остава горе. (Всички образуват два кръга, понеже не се хващаме на един.) Едновременно изнасяме няколко пъти ръцете всички, докато достигнем да става това едновременно. След като се достигне това, почва упражнението. Първо с десния крак, после с левия.
към текста >>

94. Родена Мария Златева, цигуларка, ученичка на Учителя

Тези две колежки на майка ми създадоха много приятни часове на разговори за духовните възможности на човека чрез Учението на Учителя, възможности, скрити дълбоко в него, чрез които може да се влиза в контакт с големите светли същества, ако се разработят и станат духовни ценности.
Затова заговорих на майка ми с възторг и ентусиазъм за неделните беседи на големия Мъдрец. Заинтересована, тя също пожела да дойде да Го чуе. Никак не се учудвах, че на нея, която бе по природа духовна и добра, й допадна това, което слушаше на "Опълченска" 66 и с преголям интерес започна да идва всяка неделя. Точно по това време, за наша голяма радост и щастие, тя беше преместена в едно по-близко до София село. Сега когато годините са се изминали, аз виждам, че не случайно, а по някакъв невидим план, майка ми е била преместена именно в това село, където две от нейните колежки - Елена Григорова и Спаска Перифанова - са били вече от дълго време последователки на Новото Учение. Тези две колежки на майка ми създадоха много приятни часове на разговори за духовните възможности на човека чрез Учението на Учителя, възможности, скрити дълбоко в него, чрез които може да се влиза в контакт с големите светли същества, ако се разработят и станат духовни ценности. За пръв път бях посрещната от Братството с песента "Любовта е извор". Тази песен задвижи всичко в мен, а чрез мен - и в майка ми, и така ние пристъпихме с трепет в един нов свят - света на Словото и на песните на Учителя. Има един закон в Школата на Учителя. С каквото те посрещнат в първия момент в Братството, това определя твоя път в него. Мен ме посрещнаха с тази песен и целият ми живот премина с песните на Учителя.И ето - сега, след толкова много години, аз отново разказвам за онзи вълшебен миг, когато моята душа срещна чрез Словото Великия Учител.
към текста >>

НАГОРЕ

0.18627715110779