НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
46
резултата в
41
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
(стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна
, 6.04.1900 г.
Той я изпълни с движения, вложи в нейното изпълнение странна светла сила, която изпълни душите ни, предаде ни вяра,
смелост
и упование в един могъщи светъл свят, който бди над нас и ни помага.
Всяко нещо, което Той дава, не надхвърля силите и възможностите на човека. Всяко знание се превръща в Сила, когато се прилага. Музиката беше един от любимите методи за работа, който Учителя прилагаше. Той даваше понякога нови песни, които заучавахме заедно с Него. Едва ли някой от учениците ще забрави момента, когато Учителя за пръв път изпя песента Фир-фюр-фен.
Той я изпълни с движения, вложи в нейното изпълнение странна светла сила, която изпълни душите ни, предаде ни вяра,
смелост
и упование в един могъщи светъл свят, който бди над нас и ни помага.
Тая песен изпяхме после всички с движения.Тя стана химн на ученика.Красива традиция беше през съборните дни Учителя да говори на гражданите един или два пъти. Тогава всички се упътвахме към старопрестолния град. Големият салон се изпълваше с народ. И учени, и прости, всички с голям интерес идваха да слушат беседите на Учителя. Не беше трудно да се различат между голямото множество учениците.
към текста >>
2.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 16.06.1900 г.
Той те минува и изминува и ти едва [в]земаш
смелостта
и тръгваш по дирите му и викаш: „Ела с мен, господине".
Връщаш се дома, четеш, молиш се и една мисъл имаш на ума си — да го намериш.Дотук се представлява твоят досегашен духовен живот. Ти само живееш да намериш Христа и когато Той се явява, както на учениците, които отиват в Емауса124, те не го познаха. [Лук. 24:13]Ти си неспокоен, излизаш из града да го търсиш, но не е там. Отиваш на булеварда, разхождаш се и ето че человекът иде насреща ти. Да, той е, си казваш, онзи същият бедняк.
Той те минува и изминува и ти едва [в]земаш
смелостта
и тръгваш по дирите му и викаш: „Ела с мен, господине".
Той се връща. Тръгвате към дома, идвате, но той се спира отвън вратата. Ти влизаш, изнасяш му едни ветхи чорапи и чепици и той ги приема.Това е сегашният ти живот. Христос седи при вратата на сърцето ти. Ти се разговаряш, запитваш го откъде е и защо така ходи.
към текста >>
3.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 15.08.1905 г.
В Моето служение се изисква
смелост
и решителност.
Не познаваш ли Моите пътища, през които те водя? За тебе предстои работа да вършиш за Мене. Работа, която трябва да извършиш добре. Научи се да бъдеш търпелива и Мъдра. Това е Моето Желание.
В Моето служение се изисква
смелост
и решителност.
Бъди крепка по Дух и смирена по плът. Зная мрачните облаци, които смущават твоята Душа. Не бой се. Те ще принесат своите плодове. Волята на Вашия Небесен Баща е да бъдете търпеливи както е Той търпелив, и благи както е Той.
към текста >>
4.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, София
, 11.04.1906 г.
Трябва Ви
смелост
и решителност, и при това непоколебима вяра.
София, 11 април 1906 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви получих. Мен е известно Вашето положение.
Трябва Ви
смелост
и решителност, и при това непоколебима вяра.
Всякой слуга Господен трябва да се научи чрез несгодите на живота да понася всичко с радост и благодарение в душата си. Колкото Любовта и самоотричанието са по-големи, толкова и духът е по-силен. Трябва да се богатее, трябва да се събират съкровища. Всякой талант трябва да се обработва, за да може слугата да влезе в радостта на Господаря си. [Мат. 25:14-30] Ти не трябва да се раздвояваш душевно.
към текста >>
5.
В Бургас се създава първата духовна група
, 27.07.1907 г.
Членовете на братството правеха ред упражнения за развитие на вътрешните качества на характера – за развитие на
смелостта
, мъжеството, безстрашието, издръжливостта, предприемчивостта, вяра в своите сили и др. такива.
Това бе изпит за братството как да работи и злото да не се докосва до нашата идейна работа. Този случай ни подсещаше, подбуждаше да бъдем бодри и будни на поста си, винаги да имаме силна мисъл за охрана и ограда с добро, с любов към всички, за да потърсят духовна светлина. Има в нашия български народ добри, идеални души, безкористни служители на доброто. Веднъж в отворения библиотечен шкаф се намери една бележка написана със следното съдържание: „Възрадван съм от сърце, че в нашата страна има хора, които с доверие гледат на човеците, вярват в тяхната честност и оставят на свобода всеки да си купи необходимото и стойността му доброволно да заплати, без всякакъв контрол от когото и да било. Има велико бъдеще тоя народ.” Подпис: „Един от крайните леви течения.”
Членовете на братството правеха ред упражнения за развитие на вътрешните качества на характера – за развитие на
смелостта
, мъжеството, безстрашието, издръжливостта, предприемчивостта, вяра в своите сили и др. такива.
Братството устройваше екскурзии през разни сезони, времена, денем и нощем, поединично и групово, до обекти на 6-7 до 12 км. път вън от града, при тихи, тъмни и лунни нощи, при бурно, ветровито и дъждовно време, при снежна виелица, на редици един след друг, на интервал през пет минути пускане на екскурзианта или в геометрични фигури – триъгълници. Всички тези упражнения са били успешно, завършвани без каквито и да било отрицания или премеждия. Спазвани са били и известни окултни правила. Това показва, че е имало съсредоточен ум при започване на упражнението, вяра непоколебима в себе си и спазване на различни правила за такива случаи (давани от Учителя).
към текста >>
6.
Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Първи ден. Откриване
, 13.08.1907 г.
Затова трябва ни воля, енергия и
смелост
.В тесния път няма страдание, а съзнание на победа.
Отправяйте вашите желания чрез любов. Спиритистът трябва да има воля, а теософът трябва да е мъдър. Да любиш Бога, трябва да си Син. „Аз се турям в редовете на Синовете Божии" - каза Учителят.Пътищата са два: широк и тесен. Последният минава през вратите на Добродетелта, Мъдростта и Любовта.
Затова трябва ни воля, енергия и
смелост
.В тесния път няма страдание, а съзнание на победа.
Един ден цялото человечество ще влезе в тесния път. „Вам е дадено да разбирате законите на Царството."Не можете да помагате на хората, ако не сте силни. Един Божествен цикъл се състои от 500 000 000 години, през което време трябва да се прераждаме 20 000 пъти. Божественият ден се състои от 250 000 000 години и толкова - за нощта.В Добродетелта и Мъдростта няма страдания. В царския път по края ходете, за да не ви смажат колата.Значението на думата „път": „п" - покорност, „ъ" - привързаност за земята, „т" - разпятие.1) Никога не трябва да мислим, че не ни обича Бог.2) Да не мислим, че Господ не се грижи за нас.3) Да не казваме, че „аз не познавам Господа".Тези са трите врата, през които трябва да минем, за да отидем нагоре.
към текста >>
7.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 17 август
, 17.08.1909 г.
При правенето на сеанси и аз правех като вас, по
смелост
не ви отстъпвам.Да, да, но това е човешката страна на човешкия живот.
Това е то работата на Казакова! Такива са и вашите работи. Блажени верующите. Вашите работи са както детските кукли пред децата. Няма съмнение, че и вие обичате да се похвалите като мене, често обичате да говорите за себе си като мене, да се покажете пред хората, че сте извършили това и онова нещо, което вършех и аз.
При правенето на сеанси и аз правех като вас, по
смелост
не ви отстъпвам.Да, да, но това е човешката страна на човешкия живот.
Всяка душа си има своите добри и слаби страни. Говорят както разбират; работят както знаят. И всеки, който се опитваше да ми противодействува, аз исках да го изтикам навън, обаче това съм го сторила, както и Павел в своето ревнувание, от несъзнание. Да, да, несъзнание. Това е един мъчен въпрос за разбиране.Какво мислите, че е сега моето положение?
към текста >>
При правенето на сеанси и аз правех като вас, по
смелост
не ви отстъпвам.
Това е то „работата на Казакова“. Такива са и вашите работи – да не мислите, че вие вършите много умни работи. Блажени верующите! Вашите работи са както детинските кукли пред децата. Няма съмнение, че вие обичате да се похвалвате като мен, да се показвате пред хората, че сте извършили това и онова нещо, което вършех и аз.
При правенето на сеанси и аз правех като вас, по
смелост
не ви отстъпвам.
Да, но това е човешката страна на човешкия живот. Всякоя душа има своите добри и слаби страни – говорят както разбират, работят както знаят. Всякой, който се опитваше да ми противодейства, бях готова да го изтикам навънка. Обаче това съм го струвала, както и Павел в своето ревнуване, от несъзнание. Да, несъзнание – това е един мъчен въпрос за разбиране.
към текста >>
8.
Учителя води разговор с група ученици, София, 18 октомври
, 18.10.1909 г.
Не, търпението е
смелост
и решителност, владане на себе си и липса на всякакъв страх.
На Земята конете и воловете представляват служебните духове. Коя е причината, дето съвременните християни не могат да разберат Евангелието? Защото всеки го чете и разбира от свое лично гледище. Какво нещо е търпението? Неволя ли е?
Не, търпението е
смелост
и решителност, владане на себе си и липса на всякакъв страх.
Търпението е за тия хора, които имат здраве и сила. То е за силните, а не за слабите хора. Любовта, дето е в рая, е примесена с малко егоизъм, а истинската любов е в самата мъдрост. Мъдростта, това е второто проявление на Бога и то е Неговият творчески акт. А пък любовта, която е в по-горната сфера, гдето е истината, е най-чиста.
към текста >>
9.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1912 г.
Да, да, този Ерусалим, който сме ние, трябва да бъде пример на хората, на които със слово, дело и помишление да се даде образец на самоотричане и
смелост
.
Присъствува: г-жа Казакова, д-р Миркович, Йоан Рилски, Паисий; после имаме представители и от Англия, Франция, Русия, Германия, Испания, Индия, Япония, Китай и пр. и всички тия духове са с Христа, на Когото България дължи всичките благословения, на които сега се радва. И ако не стане нещо от онуй, което желаете, вашата опърничавост е причината на всичко туй. Не сте само вие, които сте викани. Викани са и множество други и всички съвокупно образуват съвременния Ерусалим.
Да, да, този Ерусалим, който сме ние, трябва да бъде пример на хората, на които със слово, дело и помишление да се даде образец на самоотричане и
смелост
.
Бъдете смели! Тук, в този град, се бяха опълчили двамина, които не искаха да стане срещата ни, но Господ ги обърна. При тази наша среща присъствуват и Христос, и Мойсей, затова придържайте се о закона на любовта, защото, който не иска да прости на хората, тогава се повиква вече Мойсей и настава кармичният закон. Исус Христос обаче употребява нашите грехове като тор, върху който работи и много усърдно работи, защото Той е Дух много енергичен и е един много голям работник: всички, които идат при Него, учи ги как да работят, като им преподава уроците, които постоянно учите. Тъй, чрез тия неща, които ще ви се дадат тая година, аз искам да опитате истината.
към текста >>
10.
Учителя дава 'Завета на цветните лъчи', на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата) - 15 август
, 15.08.1912 г.
Ние трябва да дадем пример на хората – някой със Словото, някой с делото и с помишления, да се създаде образец на себеотрицание и
смелост
Бъдете смели!
Всички тия неща са Негови думи и когато вие започнете да работите с тях, вие ще имате сила. Всички вие образувате съвременния ЕРУСАЛИМ Имаме представители от Англия, Франция, Русия, Германия, Испания, Индия, Япония, Китай и други страни Всички тия духове са с Христа, на Когото България дължи всичките благословения, на които сега се радва. Това е ЕРУСАЛИМ. Всички съвкупно представят съвременния ЕРУСАЛИМ. Това е ЕРУСАЛИМ, който сме ние.
Ние трябва да дадем пример на хората – някой със Словото, някой с делото и с помишления, да се създаде образец на себеотрицание и
смелост
Бъдете смели!
Няма от какво да се боим, ние трябва да помагаме на този народ. Тази година ще работим само за Веригата. Стиховете от Господнята книга образуват лъчите на светлината, потребни за всички. Духовете се опитаха да посегнат даже на здравето ми. Учителят чете от "ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА".
към текста >>
11.
Писмо на Учителя до Георги Куртев (и Ц. Боздуганов), София
, 1.04.1913 г.
В сегашните времена се иска бодрост, сила,
смелост
, любов, правда за служение на правото дело на Господа, който иде да възстанови своето царство на земята ида научи хората как трябва да живеят.
Държавите на земята трябва да се научат да управляват добре. Турция за своето вироглавство и несправедливост сега плаща кармичните последствия на тоя велик закон. Вий се радвайте, че сте в една струя, която носи тоя народ нагоре към доброто. Човешките несправедливости постепенно ще замрат. Когато се изтребят вълците от земята, няма да има вече кой да дави овцете.
В сегашните времена се иска бодрост, сила,
смелост
, любов, правда за служение на правото дело на Господа, който иде да възстанови своето царство на земята ида научи хората как трябва да живеят.
Бъдете радостни и весели. Господ е с нас. Той ще ни повдигне, Той ще ни укрепи и ний ще му бъдем народ предан да му служим с трудолюбие. Страданията, които гледате пред себе си, са уроци възпитателни за нас. Жертви трябват всякъде.
към текста >>
12.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, Търново
, 21.12.1913 г.
Да му дават подтик за работа и
смелост
да побеждава мъчнотиите в ежедневния живот.
Любезни К. Стойчев, Получих вашето писмо, а така също и колета с рибите и лимоните. Благодарим за вашата услужливост. Рибата, това е добра емблема на християнството. Думите: Исус, Христос, Син Божий, Победител трябва да бъдат лозинка на човека в негова земен живот.
Да му дават подтик за работа и
смелост
да побеждава мъчнотиите в ежедневния живот.
Човек на Земята има да учи много работи и му е потребно да се запознае с много закони на живота. Всеки трябва да стане вещ в своята работа. Временните изпити и страдания, които се случават на човека на земята, са неща, които му показват истинския път на неговото духовно развитие. Всеки е длъжен да работи в своя живот тъй, както Бог го е научил и го учи да се ползва от всички блага. Да благодари на Бога за здравието, за живота, за добрите мисли, за добрите желания, които му е дал.
към текста >>
13.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви
, 2.02.1914 г.
В живота трябва търпение, мъжество,
смелост
, вяра.
Стойчева, Получих вашето писмо. На тая госпожица, за която ми говорите, може да й препоръчате да пие вода от варени копривени корени. Да си наберат корени от обикновената коприва, да ги измият добре, да ги нацепят, да ги турят на огъня с вода и да ги варят 2 ÷ 3 часа и от тази вода да пият по два или три пъти на ден. Така може да си варят всеки ден, или през ден. Те действуват отлично.
В живота трябва търпение, мъжество,
смелост
, вяра.
Страданията, това са участта на човека след изгубванието на Божествения живот. Зная, виждам, но много неща трябва да се носят. Всеки един носи постоянно последствията от грешките на своя живот. Не може злото да принесе добри плодове, нито доброто - зли. Не може лъжата да донесе живота, нито любовта - смъртта.
към текста >>
14.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 14.02.1914 г.
Другото: трябва да имате голямо търпение, голяма
смелост
, непреодолима вяра.
Това ще правите през ден. Когато употребявате първата течност, втората нема да вземате. Трето, трябва да дишате дълбоко и да задържате въздуха в дробовете си по-длъжко. След като поемете въздуха, започнете да четете мислено до 32 и тогава го изпущайте навън. От 32 увеличете четението до 64, и даже до 100.
Другото: трябва да имате голямо търпение, голяма
смелост
, непреодолима вяра.
Господ иска подвиг. Според мен любовта е по-силна от смъртта. В човешките сърдца се крият много работи, това е достояние на Господа. Моето желание е всички хора да имат чисти сърдца. Чистото сърдце от нищо не се плаши.
към текста >>
15.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 3.03.1914 г.
Истинският живот иска търпение, постоянство, приложение, трудолюбие, благоразумие,
смелост
, решителност, самоотверженост, безкористие, съжаление, низхождение, радост.
Да бъде като добър Извор, от който да можем всякога да черпим живата вода на живота. Да бъде място, гдето Господ да обитава. Използувайте всички блага. Гледайте на живота с окото на вярата. Животът отсега иде.
Истинският живот иска търпение, постоянство, приложение, трудолюбие, благоразумие,
смелост
, решителност, самоотверженост, безкористие, съжаление, низхождение, радост.
Умът, сърцето и волята трябва да съставляват едно неразривно съдружие за постигане светлите мисли на живота, реализирането на Божествената Воля на Земята. Все, що Господ е отредил, е добро. Това е опитността на всички добри хора в миналото и в настоящето, това ще бъде и опитността на всички ония в бъдещето. Вървете по пътя, който съм ви посочил, следвайте Великите Истини, които сте чули. Ваш В.
към текста >>
16.
На Учителя са забранени публичните беседи и е интерниран във Варна
, 16.08.1917 г.
Не е въпрос сега за страх, но за
смелост
и дързост Божествена.
Живейте трезво. Всяка немарливост да се махне. Всичко ще мине през Божествения огън, да се очисти. Започва вече първия опит. Внимавайте, за да придобиете това, което е нужно и необходимо за живота.
Не е въпрос сега за страх, но за
смелост
и дързост Божествена.
Говорете малко, вършете много. Вяра силна, жива и разумна. Любов пълна, безкористна, самоотвержена, неограничена за Бога, за Христа, за своите души и за човечеството. Надпреварвайте се да си отдавате нужната почит и уважение по Бога. Всякой в това трябва да се стреми да бъде пръв.
към текста >>
17.
Писмо на Учителя до Петко Гумнеров (препис до Минчо Сотиров), Варна
, 28.10.1917 г.
Не е въпрос сега за страха, но за
смелост
и дързост Божествена.
Живейте трезво. Всяка немарливост да се махне. Всичко ще мине през Божествения огън да се очисти. Започва вече първия опит. Внимавайте, за да се научите и да придобиете това, което е нужно и необходимо за живота.
Не е въпрос сега за страха, но за
смелост
и дързост Божествена.
Говорете малко, вършете много. Вяра силна, жива и разумна. Любов пълна, безкористна, самоотвержена, неограничена за Бога, за Христа, за Своите души и за човечеството. Надпреваряйте се да си отдавате вътрешна почит и уважение по Бога. Всякой в това трябва да се стреми да бъде пръв.
към текста >>
18.
Писмо на Учителя до всички приятели, Варна
, 28.10.1917 г.
Не е въпрос сега за страх, но за
смелост
и дързост Божествена.
Живейте трезво. Всяка немарливост да се махне. Всичко ще мине през Божествения огън, да се очисти. Започва вече първия опит. Внимавайте, за да придобиете това, което е нужно и необходимо за живота.
Не е въпрос сега за страх, но за
смелост
и дързост Божествена.
Говорете малко, вършете много. Вяра силна, жива и разумна. Любов пълна, безкористна, самоотвержена, неограничена за Бога, за Христа, за своите души и за човечеството. Надпреварвайте се да си отдавате нужната почит и уважение по Бога. Всякой в това трябва да се стреми да бъде пръв.
към текста >>
19.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, Варна
, 30.11.1917 г.
Воля,
смелост
, юначество, безстрашие.
За верующия нема смърт. Който вярва в мен, казва Христос, и да умре, ще оживее. Страданията, това е чистение на душата от всичко онова, което мара нейната чистота. Земният живот е съвпрегнат с мъчнотии. „Молете се един за друг, за да изцелеете” - казва Словото.
Воля,
смелост
, юначество, безстрашие.
„Вярвайте в Бога и в Мен” - казва Христос. Аз ще ви помогна. Слушайте и не бойте се. Всяко малодушие настрани, всяка отрицателна мисъл или чувство. Това са неща посторонни на душата и принадлежат на нейния външен свят.
към текста >>
20.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
В една полемична статия по въпроса, например, се предевява много скромното искане: държавата да уволни тези професори, които имат
смелостта
да говорят за научни схващания, които не им се харесват.
Тук спира областта на науката, започва тази на религията. Ограничавайки се всяка в своята област, положителната наука и религията не само не се изключват, но се допълнят. Онези обаче, които не гледат тъй на въпроса, които от убежденията на другите правят професия за себе си, отидоха твърде далеч в прилагането на нетеософския принцип: целта оправдава средствата. Биологията представиха в една фалшива светлина, изказаните пред петстотин слушатели мисли предадоха фалшиво. Сега вършат нещо още по-некрасиво: неосведомените искат да убедят, че положителната наука подкопавала устоите на държавата, искат вече нейната помощ, за да удушат свободната научна мисъл и разчистят своя път.
В една полемична статия по въпроса, например, се предевява много скромното искане: държавата да уволни тези професори, които имат
смелостта
да говорят за научни схващания, които не им се харесват.
Както и да е, но по този начин се повдигна един твърде важен, твърде интересен въпрос: какво влияние могат да указват върху обществото от една страна познанията, които пръска положителната наука, от друга - теософския мистицизъм. Както изтъкнах в публичните си лекции, биологията учи, че човек е един социален организъм, каквито има много в природата. В нормалния човек има едно природно социално чувство - облагороден социален инстинкт - на който се крепи и всяка обществена организация. Последната представлява една по-висша колективна единица и според природните закони отделният индивид трябва да върши това, което е от полза за цялото, да избягва вредното за него, а при нужда и да се жертвува за обществото, както прави отделната пчелица за кошера. Нормалният човек е длъжен да остави изобилно потомство на обществото, за да не се затрият чрез безплодието му природните наследствени ценности в него, които са обществено богатство.
към текста >>
21.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 23.03.1919 г.
Смелост
, ще бъде Волята Божия на земята.
София, 23. III. 1919 г Л. Е. И. Получих вашето писмо. Добре сте сторили с вашето излизане.
Смелост
, ще бъде Волята Божия на земята.
Мисленето на хората ще остане за тяхна сметка. Няма по-възвишено и благородно на земята от Добрия живот, живот изживян и употребен за Господа на Любовта. Стихът, върху който говорих на 9/22, бе „Царството Божие с Любов се взема, с обич се държи и с Дух се крепи". Така се пояснява неразбрания смисъл: „Царството Божие насила се не взема". И непросветените от Духа се стараят да го завладеят със сила, като някоя вещ, и да му станат господари.
към текста >>
22.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици, чешмата - Ел Ше-дар
, 27.05.1923 г.
Белите му коси, подобно слънчев ореол ограждат лицето Му дишащо вечна младост, красота и
смелост
.
Планината е особено приветлива днес. Ето я, изпрати към нас лек ветрец да ни освежи и помилва. Незабравките с новите си премени и те ни казват: „Добре дошли”. Въздухът е напоен с топли слънчеви лъчи и неизразима свежест и приятност.Движим се леко, почти безшумно. Учителят ту предвожда колоната, ту отстрани следи общия й вървеж.
Белите му коси, подобно слънчев ореол ограждат лицето Му дишащо вечна младост, красота и
смелост
.
Лек ветрец играе с кичур от косите му, като да го показва колко е бял, блестящ и чист. Как стъпва леко и грациозно. Като че ли времето не му е отброило 70 години. Никой не може да го надвари в бързане, вървеж. Той не се задъхва; като че ли с всяка стъпка черпи нова сила от земята.
към текста >>
23.
Учителя е в София, Събор, 1924 (?)
, 24.08.1924 г.
Тя се е опитала, но не е имала
смелостта
да промени каквото и да е от казаното, да.
Най-често сме запитвали въпроси за примерите, които Учителят е давал в беседите и лекциите си. Някои примери бяха символни, някога е имало само загатване и е трябвало да се проясни, за да бъде разбрано. В такива случаи всякога сме отивали при Учителя за изяснение, което винаги ни се е давало с разположение. В работата на Паша в началото беше подпомагана от нейната сестра Аня Теодорова, която беше учителка по български език. Дори Учителят веднъж предложил на нея да се занимава с редактирането на беседите.
Тя се е опитала, но не е имала
смелостта
да промени каквото и да е от казаното, да.
Учителят дал една беседа на Георги Радев да се опита да я редактира, но и той след опита си отказал. Имало някои други желаещи, но на тях пък Учителя е казал, че това не е лъжица за тяхната уста. Така Паша прие тази отговорна работа и я изпълни до края на живота си. В.К.: Чухме, че се стенографира, има стенограма, която се редактира, подготвя се за печат и се дава да се отпечати. Но тук как ще ми се отговори на този въпрос.
към текста >>
24.
Писмо от Учителя до учениците на В. Б. Б. (архив на Минчо Сотиров), София
, 31.03.1925 г.
Умение и невинност,
смелост
и кротост, устрем и търпение, сила и чистота, това е вярата.
(получено по Жеко Панайотов на 2 април 1925, четвъртък, Бургас) До учениците на В. Б. Б. Извора, който извира, назад се не връща. Слънцето, което изгрява, пред себе си всичко обхваща.
Умение и невинност,
смелост
и кротост, устрем и търпение, сила и чистота, това е вярата.
Любовта оживява, Мъдростта въздига, а Истината възкресява. Доброта, Истина, Красота - това е Любовта. Моя мир да бъде с вас. 31 .III.1925 г. (Свещеният подпис)
към текста >>
25.
Атентатът в катедралната църква „Света Неделя“ – история и факти
, 16.04.1925 г.
Смелостта
и готовността за действията на атентаторите идва от връзката им с Коминтерна, който вече разполага с властта в Русия.
Идеологии като комунизъм и анархизъм стават все по-популярни сред обществото. Макар да предлагат много социални реформи, единственото, до което водят е напрежение в държавите. Последователи на подобни идеологии съществуват и в България. През 1923 година Българската комунистическа партия (БКП) организира въстание, което е потушено по кървав начин. Следващата стъпка на Военната организация на същата партия (БКП) е именно атентатът в храма “Света Неделя”.
Смелостта
и готовността за действията на атентаторите идва от връзката им с Коминтерна, който вече разполага с властта в Русия.
Атентатът е планиран старателно, а главно действащите лица са Никола Петров, Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Марко Фридман, Коста Янков и още един човек, който може би изиграва най-главната роля – Петър Задгорски. Не за друго, а защото той е клисарят, благодарение на когото в църквата биват внесени 25 килограма взривни вещества. Ето как си го спомня Александър Цанков: “И сега, след 30 години, виждам пред мен образа на този злодей – висок, строен, облечен в дълга, подобна на попско расо черна клисарска дреха, с подстригани мустаци, голобрад, сключени черни вежди, причесана и прилепена, гъста, мазна черна коса, с бледо мургаво лице и поглед на орел лешояд в човешки образ.” Същият на 16 април 1925 година около 15ч.
към текста >>
26.
Разговор на Учителя с ръководителите - 21 април. София
, 21.04.1927 г.
Трябва
смелост
, безкористие и пълна вяра - вътрешна
смелост
, а не външна, защото борбата е вътрешна, а не външна.
Те са се изплашили от нас и в главите им все наши хора се въртят. Сутрин откато станат и им се изпречи някой „дъновист" пред тях. Не се спирайте пред тях. В България има само пет попа, нито един повече - само пет попа има.Трябва разумна работа, а не само и духовна. Кучетата като лаят, това показва, че искат по едно парче хляб.
Трябва
смелост
, безкористие и пълна вяра - вътрешна
смелост
, а не външна, защото борбата е вътрешна, а не външна.
Вяра жива трябва. Ще се научите да пеете: „Вяра светла, вяра силна, любовта на Бога. Где мир владее, истината вечно грее! "Вие трябва да научите вратата на всяко едно царство, за да влезете в него. Само по една особена врата има всяко едно царство.
към текста >>
27.
Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София
, 22.04.1927 г.
И селяните около ни се чудят, че никой не се е разболял, чудят се на тая ни
смелост
.
Вие се боите, че някои страдат - без смущение на духа ви - това е волята Божия.В материалния живот, как се поддържа горението - натрупате дърва повече. И в умствения свят имате много мисли, но една трябва да бъде съществената, а другите нека стоят в резерв. С тая, едната мисъл само ще изпълните волята Божия. Учен човек е този, който изпълнява волята Божия. И като се назначи у нас една екскурзия отменение вече не може да има: дъжд, вятър, нищо не трябва да пречи - слабите ще се раздрусат.
И селяните около ни се чудят, че никой не се е разболял, чудят се на тая ни
смелост
.
Досега от екскурзии не сме имали нито болен. Природата към слабите, страхливите е взискателна, а към смелите е нежна, мила и им дава съдействието си за добър резултат. Та и вие сега каквото решите, изпълнете го. Бог прати Мойсей при фараона, но ожесточи сърцето му. - Защо?
към текста >>
28.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари
, 30.01.1928 г.
Тогава тя, пак с тая огромна душевна сила и
смелост
, взела суровица и с бой накарала злополучния си мъж да се върне и да се венчае за изоставената си другарка.Слагат за обяд.
Как се бе добрала до нас? Как можа тая стара жена да изпъпли чак тука? Но в нея бе запазена поразителна бодрост! Кой знае каква огромна душевна сила крие в себе си тая славянка, която си позволява със силата на Духа Святи да бие с разпятието директорки, хаджийки, да ги уволнява, да смушква попове, да връхлита върху владици и вредом, като Дон Кихота да се явява като защитник на слабите и унижените.Тя разправя, че някога си се била женила за някого в Русия. Отсетне узнала, че младичкият й съпруг, бил вече баща на две деца при незаконна съпруга.
Тогава тя, пак с тая огромна душевна сила и
смелост
, взела суровица и с бой накарала злополучния си мъж да се върне и да се венчае за изоставената си другарка.Слагат за обяд.
Какво изобилие! Варвара е обградена с нежни грижи. Сестрите се надпреварват да й услужват. Сега тя е тиха, кротка, но не дай си, Боже, да види някоя неправда и тук, тази тиха жена, ако не кръст, ще вдигне тояга и ще връхлети и срещу най-големия пехливанин.Слънцето се скрива зад облаци, но въпреки това времето е топло и приятно. Седим върху снеговете, а под тях, като че ли скрит огън ни пази от замръзване.
към текста >>
29.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
От какво живееше и от какво се препитаваше тази наша сестра, не можах да разбера и не съм имал
смелостта
да я запитам.
Между нашите сестри имаше една, така да се каже, малко сбутаничка. Бедничко, скромно облечена, незабелязано се движеше около нас. Никой не и обръщаше внимание, беше нещо като че ли второ качество човек. Наричаха я Мария Захарната, а някои - Шекер Мария. Това име й бяха прикачили, защото живееше някъде към захарната фабрика, в малка скромна стаичка, както разбрах.
От какво живееше и от какво се препитаваше тази наша сестра, не можах да разбера и не съм имал
смелостта
да я запитам.
Имаше някакъв дефект в гърлото и говореше хрипкаво. Въпреки всичко, аз обичах да се срещам с нея и да разговарям, най-много заради качествата, които неподозирано за никого, тя имаше. Едно постоянство, което ме възхищаваше. Сутрин, в зори, през студените зимни дни, загърната, пъхнала ръце в ръкавите, гледам я пристига на Изгрева за беседа. Лошо време, извинителни причини, за да не дойде в тъй ранните часове на беседа, за нея нямаше.
към текста >>
30.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици, 17 септември.
, 17.09.1932 г.
Колко радост и
смелост
породи това у нас!
Неподражаемо хубава е този род музика, особено на планината, след приятна почивка от дълъг път.Оставяме „слабосилните” да пазят багажите ни, и пак по трима, полазихме нагоре. Образувахме две редици - братска и сестринска, разделени на голямо разстояние. Пътуваме направо, никакви прегради не бива да изкривяват движението ни. Дори през храст, мочури и скали - направо. Колко е хубаво!
Колко радост и
смелост
породи това у нас!
Трябваше триъгълникът да си остане ненарушен - строг, равностранен триъгълник. Някъде газиме вода, някъде нахълтваме в гъсти лещаци, някъде стъпваме по безредно разхвърляни скали. Всеки 5 минути правехме смяна. Водач-връх идваше към левия ъгъл, този минаваше към десния, а десният ставаше връх-водач. Така безспирно към върха. Тишина.
към текста >>
31.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 24 май
, 24.05.1937 г.
Голяма
смелост
се иска.
У нас за всичко се проповядва - и за тялото, и за сърцето, да има всякой с какво да се занимава. Човек, като мисли правилно и като чувствува правилно, е свободен. Дъждът казва: „По тоз път, по който сте тръгнали, вървете! " Майският дъжд е благословение. Една много хубава статия има за експедицията на Северния полюс.
Голяма
смелост
се иска.
Хубаво е и американците да вземат участие. Общо човечеството ще се ползва от изследванията. Само по този начин с аероплан може да се ходи. С радиото си дават съобщения, лесно се намират. Главата и краката са открити.
към текста >>
32.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 25 май
, 25.05.1937 г.
Голяма
смелост
се иска.
У нас за всичко се проповядва - и за тялото, и за сърцето, да има всякой с какво да се занимава. Човек, като мисли правилно и като чувствува правилно, е свободен. Дъждът казва: „По тоз път, по който сте тръгнали, вървете! " Майският дъжд е благословение. Една много хубава статия има за експедицията на Северния полюс.
Голяма
смелост
се иска.
Хубаво е и американците да вземат участие. Общо човечеството ще се ползва от изследванията. Само по този начин с аероплан може да се ходи. С радиото си дават съобщения, лесно се намират. Главата и краката са открити.
към текста >>
33.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 26 май
, 26.05.1937 г.
Голяма
смелост
се иска.
У нас за всичко се проповядва - и за тялото, и за сърцето, да има всякой с какво да се занимава. Човек, като мисли правилно и като чувствува правилно, е свободен. Дъждът казва: „По тоз път, по който сте тръгнали, вървете! " Майският дъжд е благословение. Една много хубава статия има за експедицията на Северния полюс.
Голяма
смелост
се иска.
Хубаво е и американците да вземат участие. Общо човечеството ще се ползва от изследванията. Само по този начин с аероплан може да се ходи. С радиото си дават съобщения, лесно се намират. Главата и краката са открити.
към текста >>
34.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1937 г.
, 17.07.1937 г.
Те трябва да придобият
смелост
, да не се плашат от бурите.
На 21 юли сутринта става голяма буря, която събаря много палатки. Вятърът се усилва, братята и сестрите отиват при Учителя и го молят да спре тази хала, защото, ако продължи още малко, ще помете целия лагер.Учителят излиза от палатката си, обръща се с лице на запад, откъдето идва бурята, и тя започва да намалява, утихва и скоро вятърът спира напълно. Показва се и топлото слънце. Първият въпрос, който поставят братята и сестрите на Учителя, виждайки това чудо, е: „Учителю, защо не спряхте по-рано бурята, а оставихте вятъра да събори повече от половината ни палатки в лагера? "А Учителят отговаря усмихнато, че тази буря е била предвидена за тях, в пътя на тяхното развитие.
Те трябва да придобият
смелост
, да не се плашат от бурите.
Такава буря ще имат и в живота си долу, но като я преживеят тук, в планината, лесно ще разрешат въпросите си долу.Братята и сестрите бързо оправят повредите на лагера, зашиват скъсаните палатки и на следващия ден не остават никакви следи от щетите, нанесени от бурята. Понеже стенографката Елена Андреева напуска лагера, Учителят я изпраща в провинцията да работи две години като учителка. Една от причините за тази буря е опозицията на Сатурн със Слънцето на 21 юли, след която буря съм дошъл и аз на тази земя. През 1937 г. Учителят премества палатката си от долната площадка на по- горната, където е сега.
към текста >>
35.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли
, 22.07.1940 г.
Това ми даде криле и
смелост
да извървя бързо целия труден път.
Стигнах хижата, качих се на таванския етаж и под възглавниците, на които бяхме спали, намерих шаловете, шапките, лъжиците и др. дребни неща, които наслагах в пазвата си.Огледах цялата хижа и не видях никого от Братството - нямаше ги. Без да се обадя на някого, аз тръгнах обратно към заслона. Не виждах нищо пред себе си и плувах в мъглата, но краката ми напипваха пътеката. Бях радостен и чувствах, че Учителя беше с мен - малкото глупаво непослушно дете.
Това ми даде криле и
смелост
да извървя бързо целия труден път.
Не зная за колко време тичешком съм отишъл до хижата и съм се върнал до заслона, но родителите ми не бяха забелязали моето отсъствие. Влязох в заслона и те се учудиха, като им казах, че съм ходил до хижата и съм донесъл оттам забравените нещо. Отначало те не вярваха, но като извадих от пазвата си вещите, взеха да се ядосват и да ме питат: „Как не си се загубил в тази гъста мъгла? "Да, това беше първото ми кръщене на послушание и смелост. Онзи, които ме водеше и пазеше, обича смелите и послушни хора.
към текста >>
"Да, това беше първото ми кръщене на послушание и
смелост
.
Бях радостен и чувствах, че Учителя беше с мен - малкото глупаво непослушно дете. Това ми даде криле и смелост да извървя бързо целия труден път. Не зная за колко време тичешком съм отишъл до хижата и съм се върнал до заслона, но родителите ми не бяха забелязали моето отсъствие. Влязох в заслона и те се учудиха, като им казах, че съм ходил до хижата и съм донесъл оттам забравените нещо. Отначало те не вярваха, но като извадих от пазвата си вещите, взеха да се ядосват и да ме питат: „Как не си се загубил в тази гъста мъгла?
"Да, това беше първото ми кръщене на послушание и
смелост
.
Онзи, които ме водеше и пазеше, обича смелите и послушни хора. През нощта в заслона спахме като къпани. Сутринта станахме рано и се приготвихме за слизане. Брат Пеньо Ганев и сестра Елена Григорова, сложили тежките си раници на гърба, запъплиха нагоре към връх Мусала. Ние стегнахме багажа и поехме надолу към хижата.
към текста >>
36.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - втори ден. 23 юли
, 23.07.1940 г.
Това ми даде криле и
смелост
да извървя бързо целия труден път.
Стигнах хижата, качих се на таванския етаж и под възглавниците, на които бяхме спали, намерих шаловете, шапките, лъжиците и др. дребни неща, които наслагах в пазвата си.Огледах цялата хижа и не видях никого от Братството - нямаше ги. Без да се обадя на някого, аз тръгнах обратно към заслона. Не виждах нищо пред себе си и плувах в мъглата, но краката ми напипваха пътеката. Бях радостен и чувствах, че Учителя беше с мен - малкото глупаво непослушно дете.
Това ми даде криле и
смелост
да извървя бързо целия труден път.
Не зная за колко време тичешком съм отишъл до хижата и съм се върнал до заслона, но родителите ми не бяха забелязали моето отсъствие. Влязох в заслона и те се учудиха, като им казах, че съм ходил до хижата и съм донесъл оттам забравените нещо. Отначало те не вярваха, но като извадих от пазвата си вещите, взеха да се ядосват и да ме питат: „Как не си се загубил в тази гъста мъгла? "Да, това беше първото ми кръщене на послушание и смелост. Онзи, които ме водеше и пазеше, обича смелите и послушни хора.
към текста >>
"Да, това беше първото ми кръщене на послушание и
смелост
.
Бях радостен и чувствах, че Учителя беше с мен - малкото глупаво непослушно дете. Това ми даде криле и смелост да извървя бързо целия труден път. Не зная за колко време тичешком съм отишъл до хижата и съм се върнал до заслона, но родителите ми не бяха забелязали моето отсъствие. Влязох в заслона и те се учудиха, като им казах, че съм ходил до хижата и съм донесъл оттам забравените нещо. Отначало те не вярваха, но като извадих от пазвата си вещите, взеха да се ядосват и да ме питат: „Как не си се загубил в тази гъста мъгла?
"Да, това беше първото ми кръщене на послушание и
смелост
.
Онзи, които ме водеше и пазеше, обича смелите и послушни хора. През нощта в заслона спахме като къпани. Сутринта станахме рано и се приготвихме за слизане. Брат Пеньо Ганев и сестра Елена Григорова, сложили тежките си раници на гърба, запъплиха нагоре към връх Мусала. Ние стегнахме багажа и поехме надолу към хижата.
към текста >>
37.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - трети ден. 24 юли
, 24.07.1940 г.
Това ми даде криле и
смелост
да извървя бързо целия труден път.
Стигнах хижата, качих се на таванския етаж и под възглавниците, на които бяхме спали, намерих шаловете, шапките, лъжиците и др. дребни неща, които наслагах в пазвата си.Огледах цялата хижа и не видях никого от Братството - нямаше ги. Без да се обадя на някого, аз тръгнах обратно към заслона. Не виждах нищо пред себе си и плувах в мъглата, но краката ми напипваха пътеката. Бях радостен и чувствах, че Учителя беше с мен - малкото глупаво непослушно дете.
Това ми даде криле и
смелост
да извървя бързо целия труден път.
Не зная за колко време тичешком съм отишъл до хижата и съм се върнал до заслона, но родителите ми не бяха забелязали моето отсъствие. Влязох в заслона и те се учудиха, като им казах, че съм ходил до хижата и съм донесъл оттам забравените нещо. Отначало те не вярваха, но като извадих от пазвата си вещите, взеха да се ядосват и да ме питат: „Как не си се загубил в тази гъста мъгла? "Да, това беше първото ми кръщене на послушание и смелост. Онзи, които ме водеше и пазеше, обича смелите и послушни хора.
към текста >>
"Да, това беше първото ми кръщене на послушание и
смелост
.
Бях радостен и чувствах, че Учителя беше с мен - малкото глупаво непослушно дете. Това ми даде криле и смелост да извървя бързо целия труден път. Не зная за колко време тичешком съм отишъл до хижата и съм се върнал до заслона, но родителите ми не бяха забелязали моето отсъствие. Влязох в заслона и те се учудиха, като им казах, че съм ходил до хижата и съм донесъл оттам забравените нещо. Отначало те не вярваха, но като извадих от пазвата си вещите, взеха да се ядосват и да ме питат: „Как не си се загубил в тази гъста мъгла?
"Да, това беше първото ми кръщене на послушание и
смелост
.
Онзи, които ме водеше и пазеше, обича смелите и послушни хора. През нощта в заслона спахме като къпани. Сутринта станахме рано и се приготвихме за слизане. Брат Пеньо Ганев и сестра Елена Григорова, сложили тежките си раници на гърба, запъплиха нагоре към връх Мусала. Ние стегнахме багажа и поехме надолу към хижата.
към текста >>
38.
Роден Петър Камбуров (1899-1969), ученик на Учителя
, 01.12.1899 г.
Мобилизирах всичката си
смелост
и започнах.
“1943 година. Бях на Изгреба в София. Един прекрасен, слънчев, неделен ден, като всякога взех участие с цигулката си в оркестъра на Паневритмията. След Паневритимия Учителят ме повика и ми каза: "Рекох, искам тази вечер в 7 часа да изнесеш самостоятелен концерт в големия салон."... Вечерта салона беше препълнен, бяха дошли много посетители - братя и сестри от града. Учителят беше седнал на първия ред отляво.
Мобилизирах всичката си
смелост
и започнах.
Най-напред изпълних няколко народни китки, хора и ръченици, между които "Овчарската идилия", "Тежък камък", "С луковитски моми" и др. Във втората част изпълних няколко общи братски песни, които мнозина от салона придружаваха с пеене. В Третата част изпълних мистични Учителеви песни - "Идилията" на Учителя и др. Накрая завърших с "Махар Бену Аба", при която всички станаха като тихо придружаваха с пеене и завършихме с Отче наш. Целият концерт продължи около час и половина и по моя преценка и изказванията на мнозина - минал доста добре.
към текста >>
39.
Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.
, 12.02.1972 г.
Така аз придобивах повече вяра и
смелост
в работата си.
Разказах на Учителя защо съм дошла и като ме изслуша, отговори: „Хайде, свободна си, отивай на печатницата." Сбогувах се и си отидох, но вървя по пътя и си мисля: Чудно нещо! Седях два часа да се срещна с Учителя, да Го питам за примера, и когато Той ме видя, не ме попита какъв беше примера и ми каза, че съм свободна да си отида, по-право да отида на печатницата, дето ми предстои работа. Като мислих по този въпрос, дойдох до убеждението, че Учителят искаше да дойда до опитността, че за мисълта няма разстояние, нито пространство. Достатъчно е да се свържеш с мисълта на даден човек и да възприемеш точно онази мисъл, която трябва. Това беше особено необходимо за моята работа.
Така аз придобивах повече вяра и
смелост
в работата си.
Този беше един от методите, с които Учителят ме упътваше в работата ми. Един метод, но многократен. Какво повече може да иска човек от помощта на мисълта и на светлината. Много, много опитности от такъв характер ме убедиха в работата със светлината на мисълта. Учителят донесе едно необятно Слово на хората и със светлината на това Слово Той подготви и подготвя и не само един работник за това Слово, но още безброй такива.
към текста >>
40.
Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя
, 0.0.1888 г.
Така аз придобивах повече вяра и
смелост
в работата си.
Разказах на Учителя защо съм дошла и като ме изслуша, отговори: „Хайде, свободна си, отивай на печатницата." Сбогувах се и си отидох, но вървя по пътя и си мисля: Чудно нещо! Седях два часа да се срещна с Учителя, да Го питам за примера, и когато Той ме видя, не ме попита какъв беше примера и ми каза, че съм свободна да си отида, по-право да отида на печатницата, дето ми предстои работа. Като мислих по този въпрос, дойдох до убеждението, че Учителят искаше да дойда до опитността, че за мисълта няма разстояние, нито пространство. Достатъчно е да се свържеш с мисълта на даден човек и да възприемеш точно онази мисъл, която трябва. Това беше особено необходимо за моята работа.
Така аз придобивах повече вяра и
смелост
в работата си.
Този беше един от методите, с които Учителят ме упътваше в работата ми. Един метод, но многократен. Какво повече може да иска човек от помощта на мисълта и на светлината. Много, много опитности от такъв характер ме убедиха в работата със светлината на мисълта. Учителят донесе едно необятно Слово на хората и със светлината на това Слово Той подготви и подготвя и не само един работник за това Слово, но още безброй такива.
към текста >>
41.
Разговор на Учителя с брат Даниел Цион и брат Азриел
, 09.08.1940 г.
Цар Борис е имал
смелостта
да се противопостави на план А, предвиждащ депортирането им в Полша, в полза на план Б, според който те остават като работна сила по пътищата.
на същия ден. В това време министър Габровски вече е получил инструкцията „да прекрати планираното депортиране на български евреи в рамките на старите граници на България“. 12 През май 1943 г. се подготвят нови действия срещу българските евреи. На 21 май евреите в София са призовани да се приготвят за депортиране след три дни.
Цар Борис е имал
смелостта
да се противопостави на план А, предвиждащ депортирането им в Полша, в полза на план Б, според който те остават като работна сила по пътищата.
Но това се е разбрало впоследствие. На националния прaзник 24 май е била предвидена голяма еврейска демонстрация, която да призове обществеността да се застъпи пред царя и правителството в полза на евреите. В 5 ч. сутринта Даниел Цион и Менахем Мушанов, член на парламента, пристигат на „Изгрева“, за да се посъветват с Лулчев, който им казва, че демонстрацията трябва да се състои. Страхувайки се от сблъсък с млади националисти, лидерите на еврейската общност са против демонстрацията и затварят централната синагога, чийто равин е Даниел Цион.
към текста >>
Даниел Цион има
смелостта
да напише писмо до народния съд на 16.
Митрополитът казва на Даниел Цион, че още преди това царят му е дал тържествена клетва, че нито един евреин няма да бъде депортиран от България. С тази новина Даниел Цион се връща при очакващите го евреи. В това време няколко хиляди от тях вече са преминали пред двореца. Като един от лидерите на демонстрацията, Дaниел Цион е арестуван и интерниран в лагера в Сомовит. След края на войната Любомир Лулчев е осъден на смърт от комунистическия cъд.
Даниел Цион има
смелостта
да напише писмо до народния съд на 16.
декември 1944 г., в което подчертава помощта, оказана от Лулчев за българските евреи.13 След септември 1944 г. и особено в периода между 1949 и 1952 г. мнозинството от българските евреи емигрират в Израел. Остават само няколко хиляди, предимно в София и Пловдив.
към текста >>
НАГОРЕ