НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
3
резултата в
3
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски
, 20.08.1830 г.
Активно и без всякаква
предпазливост
представял българските искания пред представителите на турската власт в града.
в околностите на село Николаевка било взето решение за отделянето им от Патриаршията и обособяване на самостоятелна община, присъединена към Българската църква. Заедно с това била сформирана и първата българска училищна община и построена постройка към нея, която през 1862 г. била тържествено осветена. След смъртта на владика Порфирий през 1864 г., отец Константин се отделил изцяло от връзките си с гръцката митрополия в град Варна и храбро издигнал знамето на отделна българска църква. С още по-голям плам, вдъхновение и пастирска загриженост той се хвърлил в предните редици на борбата.
Активно и без всякаква
предпазливост
представял българските искания пред представителите на турската власт в града.
Благодорение на своя авторитет и добрата си репутация спечелил тяхното разположение. Българите поискали долния етаж на училищното здание в града да бъде превърнато в храм и там да се провеждат служби на славянски език. Така на 14 февруари 1865 г. в храма "Св. Арх. Михаил" била отслужена първата Литургия на славянски език лично от отец Константин Дъновски.
към текста >>
2.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №56
, 09.12.1901 г.
Въпросът ми беше за хитростите на Колесникова и
предпазливостта
на Д- ра и [за] начина, по който те ни поставиха като лица, отговорни по техните условия.
гр. Бургас, 9 декемврий 1901 г. Любез. ми бр. Дънов, [до] гр. София Писмото ти от 5-и того получих, разбрах съдържанието му. Нямам нищо против наредбите на Господа.
Въпросът ми беше за хитростите на Колесникова и
предпазливостта
на Д- ра и [за] начина, по който те ни поставиха като лица, отговорни по техните условия.
Види ми се доста разумен приготвен план и от двете страни, понеже ще имат в противен случай за пред света свидетели. Моля, когато имаш възможност, повърни Колесниковото писмо бр. Тодору, понеже го иска. Това въпросно писмо ний изпратихме по настояване Отгоре. Ето що казва Рафаил, пратеник Божий, от 18-и миналий [месец]: „Ще пишете вий, Пеню, на Дънова и Колесникова, ще привключите Колесниковото писмо в Дъновото и Дънов непременно ще пита и пише, гдето трябва“.
към текста >>
3.
Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна
, 17.02.1865 г.
Активно и без всякаква
предпазливост
представял българските искания пред представителите на турската власт в града.
в околностите на село Николаевка било взето решение за отделянето им от Патриаршията и обособяване на самостоятелна община, присъединена към Българската църква. Заедно с това била сформирана и първата българска училищна община и построена постройка към нея, която през 1862 г. била тържествено осветена. След смъртта на владика Порфирий през 1864 г., отец Константин се отделил изцяло от връзките си с гръцката митрополия в град Варна и храбро издигнал знамето на отделна българска църква. С още по-голям плам, вдъхновение и пастирска загриженост той се хвърлил в предните редици на борбата.
Активно и без всякаква
предпазливост
представял българските искания пред представителите на турската власт в града.
Благодорение на своя авторитет и добрата си репутация спечелил тяхното разположение. Българите поискали долния етаж на училищното здание в града да бъде превърнато в храм и там да се провеждат служби на славянски език. Така на 14 февруари 1865 г. в храма "Св. Арх. Михаил" била отслужена първата Литургия на славянски език лично от отец Константин Дъновски.
към текста >>
НАГОРЕ