Търсене в текстове за 'Отзивчивост'

Човекът и човешкото естество се подлагат в Школата на всестранно изследване и опити; изпитва се тялото – неговите качества, неговата устойчивост, издръжливост и отзивчивост, изпитва се умът – неговата възприемчивост и възможности, изпитва се сърцето – неговата готовност за служене и жертва.

Човекът и човешкото естество се подлагат в Школата на всестранно изследване и опити; изпитва се тялото – неговите качества, неговата устойчивост, издръжливост и отзивчивост, изпитва се умът – неговата възприемчивост и възможности, изпитва се сърцето – неговата готовност за служене и жертва.
Тук се започва онази духовна алхимия, оная най-важна работа над човешкото естество – изправяне погрешките на миналото, преценяване на настоящите възможности и постижения и очертаване пътя на бъдещето.Както в една модерна химическа лаборатория се правят опити с всички елементи, проверяват се всички реакции, изследват се новите съединения, както резултатите са валидни за цялата Земя, така и тук. Затова нищо не се пренебрегва. Няма маловажни работи. И най-малките неща се вземат под внимание, всичко се взема предвид. Човекът и човешкото естество се подлагат в Школата на всестранно изследване и опити; изпитва се тялото – неговите качества, неговата устойчивост, издръжливост и отзивчивост, изпитва се умът – неговата възприемчивост и възможности, изпитва се сърцето – неговата готовност за служене и жертва. Всичко се проверява и постоянно се подобрява. Човек се е откъснал от Живата Разумна Природа и физически, и духовно. Една от първите задачи на Школата е да се възстановят тези пътища, по които живите сили на Природата идват и обновяват човека. Школата приготвя учениците за новите условия, при които Животът ще се прояви.Малцина, даже и от тези, които участват в тази деликатна и отговорна работа, съзнават нейното значение и смисъл. Това, което се извършва в този малък кръг, предстои да се извърши в цялото човечество.
към текста >>

Тя ме спечели с нейната нежност, отзивчивост и гостоприемство, с нейната искреност и естественост.

Тя ме спечели с нейната нежност, отзивчивост и гостоприемство, с нейната искреност и естественост.
Няма столове за всички. Мнозина стоим прави до стената. До мене е сестра Мария Тодорова, също ангелски красиво момиче, с бяла рокля, лека, ефирна, сякаш още малко и ще излети. Шепнем си, споделяме си с нея, току-що запознали се. Впоследствие станахме добри приятелки. Тя ме спечели с нейната нежност, отзивчивост и гостоприемство, с нейната искреност и естественост. Всички сестри и братя са в бяло облечени - подвижни, ефирни - същински ангели. Особено хорът ми се стори хор от ангели. Не само пеенето под диригентството на брат Кирил Икономов ми се стори ангелско, но и самите те - хористите, сякаш бяха неземни същества. А Учителят! '?
към текста >>

Тя ме спечели с нейната нежност, отзивчивост и гостоприемство, с нейната искреност и естественост.
Няма столове за всички. Мнозина стоим прави до стената. До мене е сестра Мария Тодорова, също ангелски красиво момиче, с бяла рокля, лека, ефирна, сякаш още малко и ще излети. Шепнем си, споделяме си с нея, току-що запознали се. Впоследствие станахме добри приятелки. Тя ме спечели с нейната нежност, отзивчивост и гостоприемство, с нейната искреност и естественост. Всички сестри и братя са в бяло облечени - подвижни, ефирни -същински ангели. Особено хорът ми се стори хор от ангели. Не само пеенето под диригентството на брат Кирил Икономов ми се стори ангелско, но и самите те - хористите, сякаш бяха неземни същества. А Учителят! '?
към текста >>

Строга, според мнението на някои, тя проявяваше своята мекота и отзивчивост към едни - нещастни, онеправдани, страдалци, нуждаещи се и беше готова да помага с каквото може, и трябва в случая.

Строга, според мнението на някои, тя проявяваше своята мекота и отзивчивост към едни - нещастни, онеправдани, страдалци, нуждаещи се и беше готова да помага с каквото може, и трябва в случая.
Към беседите имаше естествено, свободно отношение. Всичко минаваше през нейната философски критична мисъл и ги приемаше самостоятелно. Веднъж приела една мисъл, тя ставаше нейна; нищо не можеше да я разколебае. От нищо и от никого не се подкупваше. Учителят казваше за нея: „Аня е неподкупна." Тази й черта и аз познавах. Строга, според мнението на някои, тя проявяваше своята мекота и отзивчивост към едни - нещастни, онеправдани, страдалци, нуждаещи се и беше готова да помага с каквото може, и трябва в случая. Готова беше и да посъветва човека и да го изслуша, както ученик слуша учителя си. При всички случаи се ръководеше от даването - да даде комуто каквото е нужно. Чувствата й бяха регулирани, пак казано от Учителя за нея. Един ден Учителят ми каза: „На брадата си Аня има една линия, която у никой между вас не съм виждал - хубава линия. И ако един ден пиша книга по този въпрос, ще взема брадата на Аня за модел." Коя е тази линия, не ми каза.
към текста >>

Неговият благ характер, голяма отзивчивост и внимателно отношение към приятелите е пример за подражание.

След закриване на братската печатница той постоянно се занимава със Словото. Изнася лекции и посещава много градове в провинцията. Макар че му правят шест обиска и му взимат беседите, той продължава да работи и разнася идеите на Учителя. Влад е голям любител на планината и редовно посещава Витоша — Ел Шадай и лагера на Седемте езера. По-късно организира с по-възрастните приятели лагер на Рила в местността Вада. Неговият благ характер, голяма отзивчивост и внимателно отношение към приятелите е пример за подражание. Той остава верен на закона на Младежкия клас — не се оженва. Смисъл на живота му става постоянната работа със Словото на Учителя. То го облагородява, издига и го прави вдъхновен проповедник на идеите на новия живот. Влад Пашов ни завеща своята духовност, всеотдайност и безкористие, в работата за делото на Учителя — делото на Бялото братство в България. Почива на 4.02.1974 г.
към текста >>

Все пак я представям, благодарение на моите усилия и добрата отзивчивост на Йорданка Франгова.

Ето, аз съм върнал 7-те нейни ръкописа подвързани. Нека да ги издаде. Но няма кой да ги купи, и още повече - няма кой да ги чете. 25. Архивът на Невена Неделчева бе разбит по нейна вина, понеже не ми го предаде. Мен ме остави да бъда най-накрая, макар че се явих пред нея точно навреме. Все пак я представям, благодарение на моите усилия и добрата отзивчивост на Йорданка Франгова. Тя трябва да благодари на «Данчето». 26. Ето нейните романи в ръкопис, който връчих на Йорданка Франгова, да ги предаде в братската библиотека. Романи на Невена Неделчева на машинописен текст, подвързани: 1. «Върхът» - 4.VIII.1968 г., 328 с. 2. «Пътека от пътя» - 2.V.1969 г., 225 с.
към текста >>