Търсене в текстове за 'Богомили'

НАЧАЛО

ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 23 резултата в 17 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. В Бургас се създава първата духовна група

брат Пеню Киров е посещавал Странджа планина във връзка с богомилското движение там, като продължение на същото движение на богомилите от В.
В Бургас се създава първата духовна група, която започва работа със съдействането на Учителя. Ръководител на групата е Пеню Киров. Източници: 1. Кратка история на живота на верска общност „Бяло Братство” – клон Бургас Извадка от горната статия: До 1905г. брат Пеню Киров е посещавал Странджа планина във връзка с богомилското движение там, като продължение на същото движение на богомилите от В. Търново (Арбанаси), Куш бунар (Сините камъни), Сливенско, Айтоско, Бургаско (Белия връх), към Коджа бук и зад източната граница на България към Кавказ (Елбрус и Казбек) и към Хималаите – Еверест. При една от тези обиколки към с. Коджа бук, където има свети старини от времето на богомилите, по вдъхновение и срещи със светли същества му се казва, че е време да се основе кръжок в гр. Бургас, който да има за цел духовното развитие на членовете му и подготвянето им за работници за бъдещата култура на човечеството. Тази култура идва с ускорен темп на земята, за да даде свобода, братство, светлина, правда и други блага на човечеството, на всички народи по лицето на земята и да ги обедини чрез мир между народите, който мир ще донесе свободата.
към текста >>

Коджа бук, където има свети старини от времето на богомилите, по вдъхновение и срещи със светли същества му се казва, че е време да се основе кръжок в гр.
Извадка от горната статия: До 1905г. брат Пеню Киров е посещавал Странджа планина във връзка с богомилското движение там, като продължение на същото движение на богомилите от В. Търново (Арбанаси), Куш бунар (Сините камъни), Сливенско, Айтоско, Бургаско (Белия връх), към Коджа бук и зад източната граница на България към Кавказ (Елбрус и Казбек) и към Хималаите – Еверест. При една от тези обиколки към с. Коджа бук, където има свети старини от времето на богомилите, по вдъхновение и срещи със светли същества му се казва, че е време да се основе кръжок в гр. Бургас, който да има за цел духовното развитие на членовете му и подготвянето им за работници за бъдещата култура на човечеството. Тази култура идва с ускорен темп на земята, за да даде свобода, братство, светлина, правда и други блага на човечеството, на всички народи по лицето на земята и да ги обедини чрез мир между народите, който мир ще донесе свободата. Казано му било кръжокът да се основе на 27 юли, на Св. Пантелеймон. Имал е среща със Св. Параскева. И действително, кръжокът Общество „Бяло Братство” се основава в гр.
към текста >>

брат Пеню Киров е посещавал Странджа планина във връзка с богомилското движение там, като продължение на същото движение на богомилите от В.
Тази кратка биография на Пеню Киров изтъквам, за да се види как е работил този наш мил и многообичан, любвеобвилен брат в своята вярност и послушание и в делото Божие. Как той е бил ръководен от Божествения Дух преди да положи основите на клона Бургас от Обществото Бяло Братство в България. Неговата образцова ревност и приложението на Божествените закони, готовността му за всестранна жертва в живота му, трудолюбие и постоянство, неговият мил поглед, благ характер, винаги ще ни вдъхновяват и ще ни импулсират, за да бъдем и ние като него работници в служба на Новото, на Великото Ново, което идва вече в света и е дошло да работи, за да се формира Новият човек – новият тип човек на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта. Тези пет добродетели ще донесат свободата, братството, единството, виделината, за да станат всички хора добри, умни, честни и справедливи по лицето на земята, обединени в един народ, една държава по цялото земно кълбо. До 1905г. брат Пеню Киров е посещавал Странджа планина във връзка с богомилското движение там, като продължение на същото движение на богомилите от В. Търново (Арбанаси), Куш бунар (Сините камъни), Сливенско, Айтоско, Бургаско (Белия връх), към Коджа бук и зад източната граница на България към Кавказ (Елбрус и Казбек) и към Хималаите – Еверест. При една от тези обиколки към с. Коджа бук, където има свети старини от времето на богомилите, по вдъхновение и срещи със светли същества му се казва, че е време да се основе кръжок в гр. Бургас, който да има за цел духовното развитие на членовете му и подготвянето им за работници за бъдещата култура на човечеството. Тази култура идва с ускорен темп на земята, за да даде свобода, братство, светлина, правда и други блага на човечеството, на всички народи по лицето на земята и да ги обедини чрез мир между народите, който мир ще донесе свободата.
към текста >>

Коджа бук, където има свети старини от времето на богомилите, по вдъхновение и срещи със светли същества му се казва, че е време да се основе кръжок в гр.
Тези пет добродетели ще донесат свободата, братството, единството, виделината, за да станат всички хора добри, умни, честни и справедливи по лицето на земята, обединени в един народ, една държава по цялото земно кълбо. До 1905г. брат Пеню Киров е посещавал Странджа планина във връзка с богомилското движение там, като продължение на същото движение на богомилите от В. Търново (Арбанаси), Куш бунар (Сините камъни), Сливенско, Айтоско, Бургаско (Белия връх), към Коджа бук и зад източната граница на България към Кавказ (Елбрус и Казбек) и към Хималаите – Еверест. При една от тези обиколки към с. Коджа бук, където има свети старини от времето на богомилите, по вдъхновение и срещи със светли същества му се казва, че е време да се основе кръжок в гр. Бургас, който да има за цел духовното развитие на членовете му и подготвянето им за работници за бъдещата култура на човечеството. Тази култура идва с ускорен темп на земята, за да даде свобода, братство, светлина, правда и други блага на човечеството, на всички народи по лицето на земята и да ги обедини чрез мир между народите, който мир ще донесе свободата. Казано му било кръжокът да се основе на 27 юли, на Св. Пантелеймон. Имал е среща със Св. Параскева. И действително, кръжокът Общество „Бяло Братство” се основава в гр.
към текста >>

Тези нови богомили, казваха те, имат за крайна цел комунизирането на обществото, комунален живот, а това не изнасяше нито на дворяните, нито на капиталистите и банкерите и народните смукачи.
Изпълнявани са задачи за обща групова работа по духовен път, за запазване на България и българския народ и неговите общественици и разни професии, за общото му преуспяване и за обединение на славянството и пробуждането му в съзнание и свръхсъзнание, за да приеме Любовта Божия – безкористно служене. Работено е за повдигане физически, умствено и духовно на българския народ чрез неговите управници, учители, общественици, проповедници, църковни служители и други, които да работят с любов и безкористно върху народа ни, за да изпълни своята велика мисия като разсадник на висшите добродетели за цялото човечество, за неговото обединение и спасение. България е спасителната лодка чрез любовта за всички народи. „Силата е в обединението” – ето принципът, който е бил ръководна нишка на цялата дейност на общество „Бяло Братство”. Още в първите години от създаването на кръжока членовете в частност и овществото в своя колектив биваха в разни времена поставяни много зле и подлагани на подигравки от единични и обществени хора, от журналисти, от църковни служители чрез афорясвания и изключване от църквата, лишаване от църковни, религиозни обреди и тем подобни, които видимо се бояха, че тези нови хора, борещи се и работещи за свободата, за братство и единство, за светлина и всестранна просвета, за жертва, за подпомагане слабите и т.н., са опасни хора за тогавашния строй и вземаха решения да се спре това новопоявило се духовно, еретическо движение, подобно на богомилството. Тези нови богомили, казваха те, имат за крайна цел комунизирането на обществото, комунален живот, а това не изнасяше нито на дворяните, нито на капиталистите и банкерите и народните смукачи. Не изнасяше на охолно живеещите в разкош, върху сълзите на онеправданите, угнетените страдални души. Ръководната идейна мисъл на Братството е живот на братски начала във всичките му отрасли, при пробудено съзнание и свръхсъзнание за равенство, за свобода, за взаимопомощ, безкористно служене, при най-широко прилагане закона на жертвата. И наистина, от свое егоистично гледище тези гонители бяха прави, защото крадците и разбойниците не искат светлина, егоистът, грубият материалист, лакомията, любостежанието и други такива не признават закона на жертвата. Особено тежко бе преследването на Братството през 1923 г. и след нея, до 1929 г., през време на суровия и кървав режим на народните кръволоци – цанковисти и др.
към текста >>

2. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 30 април, Ел Шадай

По времето на богомилите вие сте били доста гонени, пържени, стъргани.
Човек става силен, когато впрегне страха на работа. И страхлив като си, но служиш на Бога, ти си силен! Една сестра попита: - Ще ни гонят ли? - Не може да се повтори онова, което сте минали. По времето на богомилите вие сте били доста гонени, пържени, стъргани. Вие носите страха от миналото, но вече няма да ви горят. Говорете, не бойте се! Злото трябва да назрее до своето пълно развитие, че тогава да се излекува. Малко е останало още. Днешният ден да преживеете хубаво, за утрешния не мислете.
към текста >>

3. Учителя обсъжда с група от Братството забраната на събора през 1928 г.

Богомилите също са посрещали Слънцето – това е традиция на Всемирното Бяло Братство.
Апостолите на Христа са преродени пророци. Исайя бе пророк и поет. Пророците са се учили при есеите, които са ги подкрепяли и са били техен тил. Есеите са се намирали във връзка с една друга мистична школа; терапевтите19 в Египет са все клон на тази мистична школа. Всички първи християни са ставали много рано да се молят, в 4 часа са били вече на крак. Богомилите също са посрещали Слънцето – това е традиция на Всемирното Бяло Братство. То е посещавало всички народи, било е във Вавилон, в Асирия, в Египет, в Палестина. Сега Бялото Братство е в европейските народи. В бялата раса има хора и от червената, и от черната раса и всеки заема такава служба, каквато му подхожда. Централата на Всемирното Бяло Братство първо е била в Атлантида, откъдето се пренася в Египет и после от Египет – в Хималаите, които са по-нова формация. Африка и Азия някога са били свързани, но се разделят на два континента.
към текста >>

4. Излиза статията 'Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов' от Ангел Томов

Едновремешните богомили играеха на времето си в социалните борби и ролята на днешните социалдемократи, комунисти, анархисти.
Но по тоя път официалното християнство изгуби своя истински живот и престана да бъде оня мощен фактор за всестранното повдигане на човека, каквото беше християнството на първите времена. Петър Дънов проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и нисшия живот и възприемане „тесния път” на усъвършенстването, на новото раждане, на единението с Бога чрез пълно изпълнение на Неговата воля, той проповядва и онова ново и велико, което Христос носи днес в живота. Учението на П. Дънов, подобно на всички почти модерни мистични движения, е твърде отчужден от арената на острите социални борби. Той е твърде чужд на психиката на недоволната маса, широко обезверена и склонна да се вслушва в ония именно носители на крайния идеализъм, които й обещават добруване и щастие не чрез трудно разбираемо за нея индивидуално усъвършенстване и превъзпитаване на личността в духа на истинската любов, а чрез външни промени, чрез насилническите методи и насилническата власт. Едновремешните богомили играеха на времето си в социалните борби и ролята на днешните социалдемократи, комунисти, анархисти. Последователите на П. Дънов обаче са далеч зад боевата линия на ожесточените днес социални борби, далеч зад всички тия революционни сили, които привличат около своите знамена недоволната народна маса. Те доброволно са се отказали от грубия и неприятен труд на орачите и копачите на социалната нива и са си резервирали приятната работа на сеяча. Но затова тяхната роля, за много дълго време поне, ще бъде твърде ограничена и няма да засяга, освен не особено широк кръг от интелигенцията. Учението на Петър Дънов е учение не толкова на непосредственото настояще, колкото учение на по-близкото или по-далечно бъдеще.
към текста >>

5. Учителя дава песента 'Добър ден'

В някои от тях се долавят борческите мотиви на старите богомили, неустрашимите борци за Свобода и Правда.
Човешката душа разговаря с Твореца. Пред Него тя се отваря, разкрива своите чувства и своя копнеж с чистосърдечието на дете. Тази песен е красив израз на най-свещения момент от живота на душата, когато в нея трепва Любовта към Вечния. Мелодията е старинна, благородна като самородно, чисто злато. Тя завършва със затихващи, милващи тонове, които утешават, успокояват, въдворяват Мира.Постепенно Учителя дава нови песни, в съответствие със засилването и разрастването на духовния живот. В някои от тях се долавят борческите мотиви на старите богомили, неустрашимите борци за Свобода и Правда. Така постепенно новите песни, изразители на новия живот, заеха своето място. Като проследим песните от онова време, тъй както ги е давал Учителя, можем да съдим за тогавашното състояние на душите, за средата, в която са живели, за мъчнотиите, които са срещали – външни и вътрешни, за борбите, които са водили. По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи подтик към съзнателен живот, който е дал.Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период.В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече радостният ритъм и свежият лъх на ранното утро. По отношение на старата религиозна музика тези песни са революционни не само по текст, но и по характера на мелодичната линия, която им е дадена, както и по свежия и бодър ритъм, който ги изпълва. Те говорят вече за излизане на съзнанието от затворения кръг на религиозните форми с неговите корави традиции, неподвижни понятия и представи всред пробуждащата се Природа – към радостния живот на новия ден.Все от това време са и благодарствените утринни песни Благославяй и Ще се развеселя – красива мелодия върху текст от пророк Исаия.
към текста >>

6. Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...

Непослу-шанието на българите към Бога и гонението на богомилите според Учителя Дънов е довело до падането под турско робство за 500 години.
А защо? Това е описано в «Изгревът», том I, стр. 204- 206, 206-209, 210-213, 213-220, 398-404, 550-556. 55. Всемирното Бяло Братство е подготвило план и царят трябва да го изпълни. Ако не го изпълни, това означава непослушание към Бога. Непослу-шанието на българите към Бога и гонението на богомилите според Учителя Дънов е довело до падането под турско робство за 500 години. Това е причината. Тя за пръв път се изнася в този момент от Учителя. Но българите вчера и днес не искат да приемат думите на Учителя за истина. А защо? Защото не Го признават за Учител.
към текста >>

7. Учителя и Братството на Рила - езерата. Спомени на Олга Славчева (14 юли - 25 август 1939 г.)

През очите на въображението, те за мен са същите от революцията, същите от гилотината, а сега идат с учетворени сили отново в кошарата на Витлеем, да видят с очите си, че „Той не умира”, че „те не умират”, защото ако българските богомили станаха за света „катари, бугри, албигойци, патаренди” и всяка свежа кръв в сърцата на тия, които жадуваха за правда; измряха, но днес Пак идат със същата жар и обич, да вземат новото семе и го посеят в света.„Жана д’Арк”, вика една французойка и ме прегръща през рамото от радост; всички виждаме привидения от миналото, и самички им вярваме... Па кой знае, дали са само привидения!
Слаби, мургави, дребнички - шумни, приказливи! Слезнахме чак при първото езеро да ги посрещнем. Не слизаме, ами летим - Франция иде, французите при Учителя! Задъхани, морни, потни ги прегръщаме. “Bienvenue, bienvenue, chers freres et soeurs de la France.” [(фр.) - Добре дошли, добре дошли, мили братя и сестри от Франция] Оскъдните ни познания по френски език скромно се тълпят край нас, искат да ни помогнат, но не успяват и поради това, че и сърцето е препълнено с възторг, с обич и думите са слаби, слаби! През очите на въображението, те за мен са същите от революцията, същите от гилотината, а сега идат с учетворени сили отново в кошарата на Витлеем, да видят с очите си, че „Той не умира”, че „те не умират”, защото ако българските богомили станаха за света „катари, бугри, албигойци, патаренди” и всяка свежа кръв в сърцата на тия, които жадуваха за правда; измряха, но днес Пак идат със същата жар и обич, да вземат новото семе и го посеят в света.„Жана д’Арк”, вика една французойка и ме прегръща през рамото от радост; всички виждаме привидения от миналото, и самички им вярваме... Па кой знае, дали са само привидения! Най-после се изкачваме на Елбур, гдето ни срещат с развети бели кърпи, с прегръдки и целувки. Настаняваме ги по палатки - специално за тях приготвени, ушити и импрегнирани от наша майсторица Елена. Някои от гостите си носят малки палатчици, колкото за един човек. Измъкват някакви дълги торби, които ще им послужат за легла. Тъкмят се да се мият, преобличат, но ние ги завеждаме - братята към мъжката баня, сестрите -към женската.
към текста >>

8. Изпращане на френските гости. Изгрева - София

който иде, да работят за тая светла, красива идея, която сгрява душите им.Писателят Стилиян Чилингиров казва в книгата си: "Какво даде българинът на другите народи", че богомилството родено в България преди хиляда години е светла точка в историята на българската култура и че даже великите идеи на френската революция: "Свобода, равенство и братство" са дадени на Европа от богомилите.И ето, сега отново, но в по-широк размер, България пак става център на нови идеи, на духовен тласък в света, център на един интензивен духовен живот, с творчески сили, които раждат нови ценности, които ще се вградят в новата култура, която иде.
Идейното общение на народите - ето най-късият и най-сигурният път за тяхното взаимно опознаване и единение! И коя беше оная идея, която събра тук хора от разни краища на земята и ги обедини в едно цяло? Това беше следната идея: Съграждането на земята на един нов свят - свят на хармония, красота, мир, свобода и братство! И всички те се събраха горе при свещените, чистите Рилски езера и върхове, за да почерпят нови сили, ново вдъхновение от Словото на Учителя и от общение с живата разумна природа! И с тия нови сили те слязоха долу, за да градят този нов свят. който иде, да работят за тая светла, красива идея, която сгрява душите им.Писателят Стилиян Чилингиров казва в книгата си: "Какво даде българинът на другите народи", че богомилството родено в България преди хиляда години е светла точка в историята на българската култура и че даже великите идеи на френската революция: "Свобода, равенство и братство" са дадени на Европа от богомилите.И ето, сега отново, но в по-широк размер, България пак става център на нови идеи, на духовен тласък в света, център на един интензивен духовен живот, с творчески сили, които раждат нови ценности, които ще се вградят в новата култура, която иде. Отзиви, вести, книгопис "Житно зърно" - година ХIII - 1939г., бр. 7-8 Прощалните думи на французите-гости (28. VIII. 1939) Учителю!
към текста >>

9. Заминаването на Учителя

Защото робството ни под турците е резултат от това, че българите са преследвали и гонили богомилите от България.
Накрая спряха на местото където беше изкопан гроба до лозичката. Братята бяха сложили дъски на дъното на гроба, върху които поставиха ковчега с тялото на Учителя. Може би и отгоре е имало дъски, не помня повече . Изминаха 45 години оттогава - не беше ден, не беше два - цяла вечност. При един случай синът ми Любомир Няголов разказа следното: Учителят бил казал пред братя и сестри преди да си замине, че е необходимо да си замине, защото в противен случай можело да бъде ликвидиран от комунистите, което обстоятелство щяло да донесе едно ново 500-годишно робство на български народ. Защото робството ни под турците е резултат от това, че българите са преследвали и гонили богомилите от България. Е, може ли да умре един Учител? Умира човекът. Но Духът възкръсва. А Учителят бе Дух в Сила и Мощ и всичко бе обвито в Любов Изгревът - Том 7
към текста >>

10. Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

Във Франция съществува едно религиозно обществено движение, твърде радикално, близко по социалния идеал с нашите едновремешни богомили.
Франция за мен е Франция на светлото, разумното, доброто. Преди сто години от Франция се носеше това новото, което идваше и раздвижваше света. Да търсим навсякъде доброто, разумното, положителното - това е методът на новата култура. Защото всичко лошо и неразумно е само непроявено добро. То ще порасне, ще се разбие, ще просветне, ще узрее като Добро. Във Франция съществува едно религиозно обществено движение, твърде радикално, близко по социалния идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализам и има за цел да осъществи общ. идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции. Водител на това движение е Paul Passy - наричан дядо Павел: На югоизток от Париж - в красива местност е тяхната колония “Liefra” /Liberte, egalite, fraternite/. Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което всъщност е Христовото учение. Благородни и искрени души от цяла Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов.
към текста >>

11. Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

Във Франция съществува едно религиозно обществено движение, твърде радикално, близко по социалния идеал с нашите едновремешни богомили.
Франция за мен е Франция на светлото, разумното, доброто. Преди сто години от Франция се носеше това новото, което идваше и раздвижваше света. Да търсим навсякъде доброто, разумното, положителното - това е методът на новата култура. Защото всичко лошо и неразумно е само непроявено добро. То ще порасне, ще се разбие, ще просветне, ще узрее като Добро. Във Франция съществува едно религиозно обществено движение, твърде радикално, близко по социалния идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализам и има за цел да осъществи общ. идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции. Водител на това движение е Paul Passy - наричан дядо Павел: На югоизток от Париж - в красива местност е тяхната колония “Liefra” /Liberte, egalite, fraternite/. Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което всъщност е Христовото учение. Благородни и искрени души от цяла Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов.
към текста >>

12. Роден Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя

Вие бяхте и в България като богомили.
“Помня като сега думите на Учителя през 1912 година на събора в Търново. Думите бяха много важни. Те бяха следните: “всички вие, които сте в Братството, едно време - много хиляди години преди Христа - бяхте ученици в една окултна школа в Египет и аз бях вашият Учител. После бяхте в една окултна школа в Индия, Персия и пр. и аз бях вашият Учител. Вие бяхте и в България като богомили. Същите богомили сега сте ученици на Бялото братство.” Преди Балканската война Б. Боев е бил студент в Мюнхен. Там срещнал Рудолф Щайнер, с когото имал интересни и важни за духовното му израстване разговори. Но, споменът за Учителя е бил много силен в него и той скоро се отправил обратно към България, със съзнанието, че мястото му е тук.
към текста >>

Същите богомили сега сте ученици на Бялото братство.”
Думите бяха много важни. Те бяха следните: “всички вие, които сте в Братството, едно време - много хиляди години преди Христа - бяхте ученици в една окултна школа в Египет и аз бях вашият Учител. После бяхте в една окултна школа в Индия, Персия и пр. и аз бях вашият Учител. Вие бяхте и в България като богомили. Същите богомили сега сте ученици на Бялото братство.” Преди Балканската война Б. Боев е бил студент в Мюнхен. Там срещнал Рудолф Щайнер, с когото имал интересни и важни за духовното му израстване разговори. Но, споменът за Учителя е бил много силен в него и той скоро се отправил обратно към България, със съзнанието, че мястото му е тук. Завършил Софийския университет със специалност естествени науки, Б.
към текста >>

В това време той написа доста ценни книги: “Наука за образованието”, “Наука за дишането”, “Книга за богомилите”* и много научни статии по биология и естествените науки в списанието “Житно зърно”.
Всъщност дали е така? Учениците му, пръснати из цяла България, не преставаха да търсят своя учител и когато го намираха, било писмено или устно, те го поканваха в своите родни градове и села. Той ги посещаваше, за да задоволи жаждата им, да им говори, да ги съветва и поучава. Така също техните родни градове и села станаха и за него родни градове и села. Като последовател на велик Учител и велика Идея, неговите идеи излязоха извън границите на България. В това време той написа доста ценни книги: “Наука за образованието”, “Наука за дишането”, “Книга за богомилите”* и много научни статии по биология и естествените науки в списанието “Житно зърно”. Той ходеше из България, държеше сказки, водеше частни разговори, с което дейността му от ден на ден растеше и се увеличаваше. Последните двадесет години, по болезнени причини, той прекара в София, дето беше посещаван непрекъснато от свои бивши ученици, от приятели и познати, от братя и сестри, които посрещаше с голяма любов и готовност за всяка жертва - смело може Боян да се нарече човек на саможертва. Неговата малка стая беше винаги посещавана от гости, които излизаха задоволени от разговора и доброто посрещане с любов и усмивка на лице. Тяхната радост беше негова, но техните страдания и скърби също бяха негови, отзивчив и готов да ги подкрепи. Често посетителите му излизаха с нещо материално - той споделяше своите блага с тях.
към текста >>

13. Заминава си Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя

В това време той написа доста ценни книги: “Наука за образованието”, “Наука за дишането”, “Книга за богомилите”* и много научни статии по биология и естествените науки в списанието “Житно зърно”.
Всъщност дали е така? Учениците му, пръснати из цяла България, не преставаха да търсят своя учител и когато го намираха, било писмено или устно, те го поканваха в своите родни градове и села. Той ги посещаваше, за да задоволи жаждата им, да им говори, да ги съветва и поучава. Така също техните родни градове и села станаха и за него родни градове и села. Като последовател на велик Учител и велика Идея, неговите идеи излязоха извън границите на България. В това време той написа доста ценни книги: “Наука за образованието”, “Наука за дишането”, “Книга за богомилите”* и много научни статии по биология и естествените науки в списанието “Житно зърно”. Той ходеше из България, държеше сказки, водеше частни разговори, с което дейността му от ден на ден растеше и се увеличаваше. Последните двадесет години, по болезнени причини, той прекара в София, дето беше посещаван непрекъснато от свои бивши ученици, от приятели и познати, от братя и сестри, които посрещаше с голяма любов и готовност за всяка жертва - смело може Боян да се нарече човек на саможертва. Неговата малка стая беше винаги посещавана от гости, които излизаха задоволени от разговора и доброто посрещане с любов и усмивка на лице. Тяхната радост беше негова, но техните страдания и скърби също бяха негови, отзивчив и готов да ги подкрепи. Често посетителите му излизаха с нещо материално - той споделяше своите блага с тях.
към текста >>

14. Родена Елена Андреева, ученичка и стенографка на Учителя, 21 август 1899 год

Елена Андреева е ученикът от Школата, който изпълнява една специална задача, дадена й от Учителя: „Ще опишеш романа си, но нито ще отнемеш нещо, нито ще прибавиш.” Този метод за духовно пречистване и развитие, като етап на посвещение, е практикуван още от първите християни, от богомилите и от други духовни школи, това е публичната изповед.
Цели дни и нощи сме прекарвали на открито при всякакво време, без някой да се простуди. Учителя казваше: „Ако някой се страхува, нека се върне.” На Мусала ние денонощно бяхме на открито, край огъня, без палатки, без външен подслон, без специален екип. И наистина ние научихме нещо. Бяхме готови по всяко време, без страх, да тръгнем с Учителя по планините.” Изповедта на ученика. Елена Андреева е ученикът от Школата, който изпълнява една специална задача, дадена й от Учителя: „Ще опишеш романа си, но нито ще отнемеш нещо, нито ще прибавиш.” Този метод за духовно пречистване и развитие, като етап на посвещение, е практикуван още от първите християни, от богомилите и от други духовни школи, това е публичната изповед. В изповедта си, озаглавена „Моят роман”, Елена Андреева като истински окултен ученик смело, искрено и естествено разкрива пред другите своите заблуждения, увлечения, страсти и тяхното трудно, мъчително преодоляване. Благодарение на онази обич и преданост към Учителя, която носи дълбоко в душата си, тя успява да направи своя ученически духовен пробив. Разплита „нишка по нишка дебелото въже, с което се е вързала” - образ, с който Учителя назовава житейското положение, в което тя се намира по онова време. В ретортата на сърцето. Ученическият й път минава през онова пречистване на чувствата, за което говори Учителя и което алхимиците наричат ретортата на сърцето.
към текста >>

15. Роден Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя

“Веднъж Учителя ми каза нещо поразително: “При Мойсей беше с мен, при Христос беше с мен, при богомилите беше с мен, но спреш ли се при мен, ще сбъркаш”.
Дори нямаш право да избираш, иначе ще те задигнат.” След този разговор се почувствах някак освободен и разбрах каква е разликата между индивидуалността и личността. Личността е формата – Димитър Грива, която ще живее и ще си замине, а амбициите на личността често спъват задачата на индивидуалността. Освободих се от празните амбиции, нещо в мен се филтрира, отношението ми към нещата се промени. Започнах да разбирам този процес на свободата, да разпознавам и да се освобождавам от онова, което поробва. “Веднъж Учителя ми каза нещо поразително: “При Мойсей беше с мен, при Христос беше с мен, при богомилите беше с мен, но спреш ли се при мен, ще сбъркаш”. Даде свобода на душата ми да вървя напред, да не се привързвам към формата, да не се спъвам в буквата, да следвам Духа. Съвсем ново нещо е учението за свободата. Отвън няма свобода, щом човек не е господар на мислите и на чувствата си – той е роб”. Разумният баща Димитър Грива е роден в Нова Загора, по-късно семейството му се премества в Пловдив.
към текста >>

16. Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов

Той бе един от преродените богомили в наше време.
Така преминал и последния земен ден на Петър Димков - 4 октомври 1981 г. Той приготвил своето бюро и поръчал: “Нищо не пипайте, приготвил съм го за работа! ” И легнал, за да се събуди в един по-реален свят, където всеки, изпълнил с успех ролята си в Мировата драма, се събужда светещ! Жизненият път на Петър Димков бе низ от събития, всяко от които е стъпка нагоре към съвършенството. Той бе един от преродените богомили в наше време. Излъчваше го с присъствието си и го доказваше с делата си. И лекувайки другите, повдигаше и себе си. Скромно и незабелязано, но постоянно. Не е ли това пътят на ученика? На ученика, който имаше пълно доверие в Учителя си, на ученика получил от Учителя си любовта и силата, които само това доверие ражда?
към текста >>

17. Роден Марин Камбуров, ученик на Учителя

Като старите богомили те обхождаха прашните пътища на България само с по една торба, за хляба, но с души пълни с любов и житейска мъдрост.
Сам той казва: “Песента не може да се ограничи, да се окове в рамки. Когато Духът работи, Той излиза извън рамките на земните закони.” През своя дълъг и плодотворен живот Марин Камбуров беше желан навсякъде. Често с брат си Петър те бяха най-почетните гости на братски групи из страната, където общия живот се беше запазил и в годините на атеизма. Те ставаха естествен център - двамата братя, вдъхновените певци на Новото. Като старите богомили те обхождаха прашните пътища на България само с по една торба, за хляба, но с души пълни с любов и житейска мъдрост. Когато Петър си замина, Марин продължи тази дейност. Веднъж, когато беше дошъл при дъщеря си Катя 6 Бургас, той прие поканата на току-що създадения детски клуб “Приятели на Слънцето” да ги посети. Децата знаеха, че в музикалното творчество на Марин Камбуров Слънцето заема особено място и пожелаха да му зададат своите въпроси, породени спонтанно. Ето част от този импровизиран разговор с Марин Камбуров, проведен на 27 декември 1989 г. В братския салон в Бургас:
към текста >>

0.15286707878113