Търсене в текстове за 'Беседи'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 235 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча

Стр. 47 (92):„След като приключи своите френологически изследвания към 1900 г., в началото на столетието Учителя започна да говори на народа и създаде своите забележителни беседи...
В 1906 г. основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов. В официалните списъци на учениците, поканени на годишните събори на Веригата (по реда на поканването), намираме, че Величко Гръблашев присъства на събор за пръв път през 1910 г. и за последен път през 1922 г., след което заминава за Америка и повече не се е завръщал в България. Там се е и поминал. Стр. 47 (92):„След като приключи своите френологически изследвания към 1900 г., в началото на столетието Учителя започна да говори на народа и създаде своите забележителни беседи... Учителя се завръща от Америка през 1895 г. и прекарва във Варна до 1899 г. при сестра си Мария на улица „Дунав". През това време той издава в 1896 г. книгата си „Наука и възпитание", през 1897 г.
към текста >>

Първата му беседа (говорена на народа) е „Ето Човека", отпечатана в томчето с неделни беседи „Сила и Живот", първа серия.
След двегодишно пребиваване (1899-1900 г.) в Нови пазар Учителя се отправя пеш през Стара планина и пристига в Сливен. Оттам той тръгва из страната от град на град, изнася сказки и прави френологически изследвания цели 11 години - до Балканската война (1912-1913 г.). От времето на неговото пътуване са останали много писма до първите му ученици (Пеньо Киров, Димитър Голов и др.), писани от градове и паланки. По тях се виждат градовете, в които е изнасял сказките си, броят на посетителите и др. Учителя е започнал да говори на народа след Балканската война (1912-1913 г.) и през 1914 г. Първата му беседа (говорена на народа) е „Ето Човека", отпечатана в томчето с неделни беседи „Сила и Живот", първа серия. След всяка отпечатана беседа е посочена датата на говоренето и ден, месец и година. Оттук именно се вижда, че Учителя започва да говори на народа от 1914 г., 16 март (стар стил). Стр. 47 (93):„През март 1897 г. в живота на Учителя настъпват събития без никакъв външен ефект. На езика на езотерическата наука то се нарича посвещение.
към текста >>

„Оставете го, казвам, нека я разпространява"... („Беседи, обяснение и упътвания от Учителя.
Това се вижда и от самата книжка, на чиято корица са посочени годината, печатницата и градът. За този случай Учителя говори на събора в град Търново през 1922 г.: „Друг един брат ми разказваше следното: книжката, една малка книжка аз бях издал, но без надпис (без автор - бел. авт.), попада в ръцете на едного, който си позволил да изкара от нея 5000 екземпляра и ходи да я продава. Запитват го: Кой написа тая книга? - Аз, духовете ми проговориха какво да напиша. „Оставете го, казвам, нека я разпространява"... („Беседи, обяснение и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство при срещата им в град Търново, през лятото 1922 г.") Стр. 51 (102):,,...в същата сграда на Окръжния съд, където и двамата са чиновници (Пеньо Киров и Тодор Стоименов - бел. авт.) ". Чиновник в Бургаския съд е бил само Тодор Стоименов, а брат Пеньо Киров е имал частна комисионерска кантора в града. Това се вижда от многобройните му писма, писани на печатни бланки и пликове с фирмата му: „Пеню Киров - комисионер, град Бургас".
към текста >>

2. Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.

Младежки събрания, въздържателни беседи, неделно-училищни занимания, богослужения, социални срещи,религиозни вечеринки са част от дейността на методистката църква в селото.
Използваното тогава помещение изпълнява функции и нацърква, и на училище – една стая с дървен под и малко предверие за обувките. По-късно на това място през 1927 г. е построена протестантска църква – хубава каменна постройка, която още от далеч привлича погледа. Това е най-красивата сграда в селото и в нейното изграждане е имал дял всеки от евангелистите. Намира се в центъра,където е най-подходящото място за това огнище на благотворна просветна и духовна дейност. Младежки събрания, въздържателни беседи, неделно-училищни занимания, богослужения, социални срещи,религиозни вечеринки са част от дейността на методистката църква в селото. Службите винаги са придружени с хорово пеене. Публикация в „Християнски защитник“ (Christian Advocate) от13 декември 1888 г. споменава за ежегодна среща на българската Методистка мисия, проведена в Русе от 20 до 24 септември 1888 г.Автор на статията е преподобният Стефан Томов: „Срещата беше открита в четвъртък, 20 септември, 9 ч.сутринта, с изпълнение на молитви, след което епископ Willard F.Mallalieu [1828-1911] отправи към събранието много интересно уводно обръщение, което беше преведено от автора на този текст. Той каза, чесе радва да види толкова много български лица.
към текста >>

3. Вероятно това е първата публична беседа на Учителят в България

Находката ни дава ценна информация за това, че Учителят още на млади години започва да изнася беседи веднага след пристигането си от САЩ.
"Днес открихме в архива на Варненската библиотека "Пенчо Славейков" брой 33 на "Варненский общинский вестникъ", в който е обявена предстояща "сказка на учителя П. К. Дънов". Вероятно това е първата публична беседа на Учителят в България. През 1895 година Петър Дънов (на тридесет и една годишна възраст) се завръща в България след седем години прекарани в САЩ. Първоначално отсяда при рождената си сестра Мария във Варна. Находката ни дава ценна информация за това, че Учителят още на млади години започва да изнася беседи веднага след пристигането си от САЩ. Сказката е направена пред едни от най-образованите хора за времето си - Учителското дружество в град Варна Темата е била "Науката и въспитанието в отношение на двата велики закона на развитието" и това е втората част от книгата "Науката и възпитанието".
към текста >>

4. Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов

Той ми даде беседи с поръка да ги занеса на поп Константин от Варна, без да ми каже, че той е баща Му.
Видял е, но иска да го контролира, да го напътства и командва. Било се стигнало и до разрив и това е описано от последователите на Учителя. В спомените на д-р Стефан Кадиев се споменава, че когато Учителят отива в Дългопол, баща му не го приема и Той отива в кръчмата на Яким Видов от Македония. През 1917 година бях мобилизиран във Варна. През време на отпуската си отидох в София и се срещнах с Учителя. Той ми даде беседи с поръка да ги занеса на поп Константин от Варна, без да ми каже, че той е баща Му. Аз обаче знаех това. Занесох му беседите и го поздравих от Учителя. Поп Константин прие беседите и попита: "Какво прави син ми? " Аз му отговорих: "Учи хората". Тогава поп Константин каза: "Синът ми върви по един благословен от Бога път и учи хората да вървят по него".
към текста >>

Занесох му беседите и го поздравих от Учителя.
В спомените на д-р Стефан Кадиев се споменава, че когато Учителят отива в Дългопол, баща му не го приема и Той отива в кръчмата на Яким Видов от Македония. През 1917 година бях мобилизиран във Варна. През време на отпуската си отидох в София и се срещнах с Учителя. Той ми даде беседи с поръка да ги занеса на поп Константин от Варна, без да ми каже, че той е баща Му. Аз обаче знаех това. Занесох му беседите и го поздравих от Учителя. Поп Константин прие беседите и попита: "Какво прави син ми? " Аз му отговорих: "Учи хората". Тогава поп Константин каза: "Синът ми върви по един благословен от Бога път и учи хората да вървят по него". Аз се сбогувах с него, като му целунах ръка. Това беше първото и последното ми виждане с поп Константин, който беше един от най-активните борци за независима българска църква.
към текста >>

Поп Константин прие беседите и попита: "Какво прави син ми?
През 1917 година бях мобилизиран във Варна. През време на отпуската си отидох в София и се срещнах с Учителя. Той ми даде беседи с поръка да ги занеса на поп Константин от Варна, без да ми каже, че той е баща Му. Аз обаче знаех това. Занесох му беседите и го поздравих от Учителя. Поп Константин прие беседите и попита: "Какво прави син ми? " Аз му отговорих: "Учи хората". Тогава поп Константин каза: "Синът ми върви по един благословен от Бога път и учи хората да вървят по него". Аз се сбогувах с него, като му целунах ръка. Това беше първото и последното ми виждане с поп Константин, който беше един от най-активните борци за независима българска църква. Поп Константин е погребан в двора на църквата, в която е служил.
към текста >>

5. Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях

Той е първият разпространител на беседите на Учителя в Бургас.
П. Киров Факсимиле от писмо на Учителя до П. Киров През 1907 г. се основава братска група в Бургас и Пеню Киров е избран за неин ръководител. По това време е имало вече достатъчно печатна литература - окултна и философска, и неговата комисионерска кантора се превръща в книжарница. Той е първият разпространител на беседите на Учителя в Бургас. Книжарницата му постепенно придобива значението на клуб, където са се събирали съмишленици и приятели на разговор. Там всеки е бил добре приет и според интереса му осветлен по всякакви духовни въпроси. По това време Пеню Киров често пише на Учителя и споделя с него важни моменти от духовната работа в Бургас. Учителят не закъснява с отговорите си. Той всякога го съветва и напътва.
към текста >>

6. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

в книгата „Любовта дава живот", Неделни Беседи, София, 1999, с. 141).
10. Вероятно става дума за Орифил (вж бел. 16). (У., №1, 14.09.1898 г.) 11. По-късно Учителя П. Дънов казва: „Под думата „отгоре" аз разбирам Великото, Красивото, Разумното в света, което осмисля нещата и дава подтик на всяко живо същество в света". (вж. беседата му „Закон на вярата" от 11.12.1938 г. в книгата „Любовта дава живот", Неделни Беседи, София, 1999, с. 141). В този смисъл би трябвало да се подразбира употребата на израза „от горе" по-нататък в писмата. (У., №1, 14.09.1898 г.) 12. По това време общественият транспорт в България е силно ограничен. От Варна до Сливен по-бързо и по-удобно се е стигало през Бургас по море, тъй като не се е минавало през Стара планина. (У., №1, 14.09.1898 г.)
към текста >>

7. Учителя по духовен път приема десет въпроса на Духа - 'Свидетелствата Господни'

2. Свидетелствата Господни13 февруари 1899 г., Извънредни беседи, Варна
II.през 1995 г. Същите послания могат да се прочетат в издадената през 2004 г. книга "Той иде" (Начални Слова от Учителя в периода 1896-1904 г. Издателство Бяло Братство). 1. Писмо от Учителя до Пеню Киров, 24 февруари 1899 г. 2. Свидетелствата Господни13 февруари 1899 г., Извънредни беседи, Варна 3. Божието обещание 24 февруари 1899 г., Варна 4. Отговори на Свидетелствата Господни 28 февруари 1899 г., Бургас Писмо от Учителя до Пеню Киров (Свидетелствата Господни, Божието обещание) Варна, 24 фев[руарий] 1899 г.
към текста >>

Свидетелствата Господни13 февруари 1899 г., Извънредни беседи, Варна
Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраве, и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото дело? Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, когато ти говоря? Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение? Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш? 13 февруари 1899 г., Варна Свидетелствата Господни13 февруари 1899 г., Извънредни беседи, Варна От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене на PDFСъдържание БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ И тъй, във всичко, което обещаваш пред Мен, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт. Знай, че стоиш пред Мен, твоя Господ, който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всичките пороци. Затова то трябва да се обърне към Мен и да се възобнови чрез Моя Дух, и да се обработи и възпита чрез Моето Слово.
към текста >>

8. Учителя по духовен път приема от Духа - 'Божието обещание'

2. Свидетелствата Господни13 февруари 1899 г., Извънредни беседи, Варна
през 1995 г. Същите послания могат да се прочетат в издадената през 2004 г. книга "Той иде" (Начални Слова от Учителя в периода 1896-1904 г. Издателство Бяло Братство). 1. Писмо от Учителя до Пеню Киров, 24 февруари 1899 г. 2. Свидетелствата Господни13 февруари 1899 г., Извънредни беседи, Варна 3. Божието обещание 24 февруари 1899 г., Варна 4. Отговори на Свидетелствата Господни 28 февруари 1899 г., Бургас Писмо от Учителя до Пеню Киров (Свидетелствата Господни, Божието обещание) Варна, 24 фев[руарий] 1899 г.
към текста >>

Свидетелствата Господни13 февруари 1899 г., Извънредни беседи, Варна
Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраве, и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото дело? Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, когато ти говоря? Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение? Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш? 13 февруари 1899 г., Варна Свидетелствата Господни13 февруари 1899 г., Извънредни беседи, Варна От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене на PDFСъдържание БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ И тъй, във всичко, което обещаваш пред Мен, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт. Знай, че стоиш пред Мен, твоя Господ, който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всичките пороци. Затова то трябва да се обърне към Мен и да се възобнови чрез Моя Дух, и да се обработи и възпита чрез Моето Слово.
към текста >>

9. Учителя дава отговори на десетте въпроса на Духа - 'Свидетелствата Господни'

2. Свидетелствата Господни13 февруари 1899 г., Извънредни беседи, Варна
през 1995 г. Същите послания могат да се прочетат в издадената през 2004 г. книга "Той иде" (Начални Слова от Учителя в периода 1896-1904 г. Издателство Бяло Братство). 1. Писмо от Учителя до Пеню Киров, 24 февруари 1899 г. 2. Свидетелствата Господни13 февруари 1899 г., Извънредни беседи, Варна 3. Божието обещание 24 февруари 1899 г., Варна 4. Отговори на Свидетелствата Господни 28 февруари 1899 г., Бургас Писмо от Учителя до Пеню Киров (Свидетелствата Господни, Божието обещание) Варна, 24 фев[руарий] 1899 г.
към текста >>

Свидетелствата Господни13 февруари 1899 г., Извънредни беседи, Варна
Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраве, и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото дело? Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, когато ти говоря? Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение? Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш? 13 февруари 1899 г., Варна Свидетелствата Господни13 февруари 1899 г., Извънредни беседи, Варна От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене на PDFСъдържание БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ И тъй, във всичко, което обещаваш пред Мен, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт. Знай, че стоиш пред Мен, твоя Господ, който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всичките пороци. Затова то трябва да се обърне към Мен и да се възобнови чрез Моя Дух, и да се обработи и възпита чрез Моето Слово.
към текста >>

10. (стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна

И учени, и прости, всички с голям интерес идваха да слушат беседите на Учителя.
Едва ли някой от учениците ще забрави момента, когато Учителя за пръв път изпя песента Фир-фюр-фен. Той я изпълни с движения, вложи в нейното изпълнение странна светла сила, която изпълни душите ни, предаде ни вяра, смелост и упование в един могъщи светъл свят, който бди над нас и ни помага. Тая песен изпяхме после всички с движения.Тя стана химн на ученика.Красива традиция беше през съборните дни Учителя да говори на гражданите един или два пъти. Тогава всички се упътвахме към старопрестолния град. Големият салон се изпълваше с народ. И учени, и прости, всички с голям интерес идваха да слушат беседите на Учителя. Не беше трудно да се различат между голямото множество учениците. У тях преобладаваше белият цвят. Пък и радостната светлина на лицата им ги издаваше. Мощните песни на Братството изпълваха салона, преминаваха през стените, разливаха се далеч над града и в целия свят като зов към един нов живот и носеха навсякъде надежда в бъдния ден, вяра във Великото, което крие човешката душа и което чака да се изяви със сила и красота, и да се роди едно ново човечество, един нов живот.Всеки съборен ден Учителя държеше на учениците една или две беседи. Той им разкриваше някои закони на Живота, необходими в техния път.
към текста >>

Мощните песни на Братството изпълваха салона, преминаваха през стените, разливаха се далеч над града и в целия свят като зов към един нов живот и носеха навсякъде надежда в бъдния ден, вяра във Великото, което крие човешката душа и което чака да се изяви със сила и красота, и да се роди едно ново човечество, един нов живот.Всеки съборен ден Учителя държеше на учениците една или две беседи.
Големият салон се изпълваше с народ. И учени, и прости, всички с голям интерес идваха да слушат беседите на Учителя. Не беше трудно да се различат между голямото множество учениците. У тях преобладаваше белият цвят. Пък и радостната светлина на лицата им ги издаваше. Мощните песни на Братството изпълваха салона, преминаваха през стените, разливаха се далеч над града и в целия свят като зов към един нов живот и носеха навсякъде надежда в бъдния ден, вяра във Великото, което крие човешката душа и което чака да се изяви със сила и красота, и да се роди едно ново човечество, един нов живот.Всеки съборен ден Учителя държеше на учениците една или две беседи. Той им разкриваше някои закони на Живота, необходими в техния път. Даваше им постепенно едно Знание, което трябва да се прилага и опитва. Той задаваше работа и упражнения през свободните часове. Съборът беше Школа.Така Учителя подготвяше учениците за истинска духовна работа, уясняваше положението им всред този народ, задачите, които им предстояха във връзка с неговото повдигане и духовно пробуждане. Той казва:Материалното състояние на един народ не може да се подобри без духовното му повдигане.
към текста >>

11. Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов

Той учтиво отклонявал всичките покани, като предпочитал да се занимава с четене, с изнасяне на беседи по френология в читалището.
Киров от лозята на Варна. Там те са ходили на разходка и са имали дълги и твърде оживени разговори. Учителя беше млад енергичен мъж, изискано облечен, който говореше охотно, както и охотно мълчеше и слушаше с усмивка събеседника. Обичаше да се шегува. Скоро ни изповяда, че неговите роднини искали да ги води по сладкарници и танцувални вечеринки, че искали да го назначат чиновник при владиката, който бил близък на баща му. Той учтиво отклонявал всичките покани, като предпочитал да се занимава с четене, с изнасяне на беседи по френология в читалището. Тогава издал книжката си „Науката и възпитанието", която обаче не му донесла никакви особени приходи - той и без това повечето я подарявал. По-късно той беше предприел обиколки из страната, като пак така изнасяше сказки и правеше измервания на черепите, от което е имал известни скромни доходи. Когато по- късно идваше в Бургас, за да не плаща на хотел, спяхме заедно на едно легло в моята скромна стаичка. Но никога не се назначи на държавна служба, нито беше станал зависим от някого. Това беше едно голямо разочарование за неговите близки, които очакваха, че той ще пласира по-добре своята отлична подготовка, своите документи от чужбина.
към текста >>

Това бяха дни на беседи, разходки из околностите на Варна, молитви, приятелски разговори.
Последният ден Пеню Киров, понеже му се подбиха краката и ходенето му стана затруднено, можа да се качи на една селска кола със сено и така ме изпревари. Когато пристигнах сам във Варна, той вече се беше окъпал и преоблякъл. На другия ден пристигна и третият конгресист - д-р Миркович, идвайки от Сливен и с параход през Бургас. Той малко се разсърди, че не сме го чакали, но му мина. Конгресът трая три дни и беше едно от най-паметните ми преживявания. Това бяха дни на беседи, разходки из околностите на Варна, молитви, приятелски разговори. Когато аз запитах мислено Учителя: „Как може това да се нарече конгрес, след като в него участват само трима души? ", той каза гласно, като отговаряше на мисълта ми: „Сега сте трима, но ще дойде време, когато ще сте хиляди". На 23 юли 1900 г., неделя, в 5 часа сутринта, заедно с П. Киров и д-р Миркович Т. Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р.
към текста >>

Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си.
Т. Стоименов е много скромен, пестелив, но същевременно и амбициозен. Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство. По маниери и движения наподобява английски лорд - винаги хубаво облечен и с добра обхода към околните. Здравето му е деликатно, той е със слаба фигура, но добре оформена глава. Най-голямата му слабост е да гледа борбите - по онова време една от най-зрелищните и посещавани масови спортни прояви. Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си. Т. Стоименов е определен от Учителя Петър Дънов за касиер на Братството - при него се съхранява десятъкът. В тази си длъжност е стриктен и отговорен, даже и твърде педантичен в очите на някои. Всичко е под негов контрол и той не разрешава да се разпилее и стотинка. Не на всеки отпуска пари, а като истински касиер винаги дава с неохота, за което си е навличал гнева на братята. Той държи всички пари под дюшека си и когато трябва да отпусне някаква сума, много трудно взема такова решение сам и обикновено се консултира с Учителя Петър Дънов.
към текста >>

12. Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов

Той учтиво отклонявал всичките покани, като предпочитал да се занимава с четене, с изнасяне на беседи по френология в читалището.
Киров от лозята на Варна. Там те са ходили на разходка и са имали дълги и твърде оживени разговори. Учителя беше млад енергичен мъж, изискано облечен, който говореше охотно, както и охотно мълчеше и слушаше с усмивка събеседника. Обичаше да се шегува. Скоро ни изповяда, че неговите роднини искали да ги води по сладкарници и танцувални вечеринки, че искали да го назначат чиновник при владиката, който бил близък на баща му. Той учтиво отклонявал всичките покани, като предпочитал да се занимава с четене, с изнасяне на беседи по френология в читалището. Тогава издал книжката си „Науката и възпитанието", която обаче не му донесла никакви особени приходи - той и без това повечето я подарявал. По-късно той беше предприел обиколки из страната, като пак така изнасяше сказки и правеше измервания на черепите, от което е имал известни скромни доходи. Когато по- късно идваше в Бургас, за да не плаща на хотел, спяхме заедно на едно легло в моята скромна стаичка. Но никога не се назначи на държавна служба, нито беше станал зависим от някого. Това беше едно голямо разочарование за неговите близки, които очакваха, че той ще пласира по-добре своята отлична подготовка, своите документи от чужбина.
към текста >>

Това бяха дни на беседи, разходки из околностите на Варна, молитви, приятелски разговори.
Последният ден Пеню Киров, понеже му се подбиха краката и ходенето му стана затруднено, можа да се качи на една селска кола със сено и така ме изпревари. Когато пристигнах сам във Варна, той вече се беше окъпал и преоблякъл. На другия ден пристигна и третият конгресист - д-р Миркович, идвайки от Сливен и с параход през Бургас. Той малко се разсърди, че не сме го чакали, но му мина. Конгресът трая три дни и беше едно от най-паметните ми преживявания. Това бяха дни на беседи, разходки из околностите на Варна, молитви, приятелски разговори. Когато аз запитах мислено Учителя: „Как може това да се нарече конгрес, след като в него участват само трима души? ", той каза гласно, като отговаряше на мисълта ми: „Сега сте трима, но ще дойде време, когато ще сте хиляди". На 23 юли 1900 г., неделя, в 5 часа сутринта, заедно с П. Киров и д-р Миркович Т. Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р.
към текста >>

Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си.
Т. Стоименов е много скромен, пестелив, но същевременно и амбициозен. Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство. По маниери и движения наподобява английски лорд - винаги хубаво облечен и с добра обхода към околните. Здравето му е деликатно, той е със слаба фигура, но добре оформена глава. Най-голямата му слабост е да гледа борбите - по онова време една от най-зрелищните и посещавани масови спортни прояви. Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си. Т. Стоименов е определен от Учителя Петър Дънов за касиер на Братството - при него се съхранява десятъкът. В тази си длъжност е стриктен и отговорен, даже и твърде педантичен в очите на някои. Всичко е под негов контрол и той не разрешава да се разпилее и стотинка. Не на всеки отпуска пари, а като истински касиер винаги дава с неохота, за което си е навличал гнева на братята. Той държи всички пари под дюшека си и когато трябва да отпусне някаква сума, много трудно взема такова решение сам и обикновено се консултира с Учителя Петър Дънов.
към текста >>

13. Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия

Да изучават Евангелието и разучават Неговите беседи.Третият етап продължава 11 години, когато Учителят пътува из България и държи сказки по френология, хиромантия и по хигиена.
Защото спиритизма има и една друга страна, която е много опасна. Човек може да бъде обсебен и години в него и в неговото тяло да живее един друг дух, да живее чрез сеанса. Какви ли не истории ние знаем от онова време. И забавни и много трагични за приятелите. По-късно Учителят ги извежда от спиритизма и ги насочва в друга насока. Да изучават Евангелието и разучават Неговите беседи.Третият етап продължава 11 години, когато Учителят пътува из България и държи сказки по френология, хиромантия и по хигиена. Най-вече по френология и прави измервания на черепите. Има много опитности с Учителя в тези пътувания из страната и много от тях са записани. Притежаваме френологични карти от Учителя. Тези карти са отпечатани, има графи, раздели и са обозначени всички центрове на главата. В тези карти Учителят е нанасял своите бележки.
към текста >>

14. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Варна

В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П.
----------------------------- 39 Пътуването по сухо е през Стара планина и р. Камчия, която по това време е преляла. П. Дънов е заедно с Тодор И. Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София. В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода.
към текста >>

15. Учителя предприема първата обиколка на България

В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П.
Бележка 39 от "Епистоларни диалози" 39 Пътуването по сухо е през Стара планина и р. Камчия, която по това време е преляла. П. Дънов е заедно с Тодор И. Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София. В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода.
към текста >>

и в още няколко беседи Учителя П.
Бележка 55 от "Епистоларни диалози" 55 Около 10-15 септември 1901 г. П. Дънов и Т. Бъчваров са в Пазарджик. В утринното слово от 4 януари 1942 г. и в още няколко беседи Учителя П. Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш. Спирахме се в някои градове, постоявахме по няколко дни и тръгвахме за друго място, па каквото и да бъдеше времето, щом това го решавахме веднъж. С този приятел Бъчваров бяхме в Пазарджик.Иде един евангелски проповедник и ние му казваме: „Днес ще тръгнем“. Казва: „Кажете: „Ако е казал Господ! “ „Казал, не казал, ще тръгнем“.
към текста >>

16. Учителя пристига в Бургас - първия град от обиколката му на България през 1901 г.

В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П.
----------------------------- 39 Пътуването по сухо е през Стара планина и р. Камчия, която по това време е преляла. П. Дънов е заедно с Тодор И. Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София. В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода.
към текста >>

17. Учителя организира втория събор на Веригата - Бургас

В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П.
----------------------------- 39 Пътуването по сухо е през Стара планина и р. Камчия, която по това време е преляла. П. Дънов е заедно с Тодор И. Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София. В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода.
към текста >>

18. Учителя посещава Ямбол

В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П.
----------------------------- 39 Пътуването по сухо е през Стара планина и р. Камчия, която по това време е преляла. П. Дънов е заедно с Тодор И. Бъчваров, който го следва по време на цялата обиколка до София. В утринното слово,държано на 30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П. Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател на сп. „Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си. Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас. Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта. По едно време заваля проливен дъжд и всичко се покри с вода.
към текста >>

19. Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Пловдив

и в още няколко беседи Учителя П.
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) -----------------------------------------------------------------------54 На този етап няма данни за това, коя е тя.55 Около 10-15 септември 1901 г. П. Дънов и Т. Бъчваров са в Пазарджик. В утринното слово от 4 януари 1942 г. и в още няколко беседи Учителя П. Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш. Спирахме се в някои градове, постоявахме по няколко дни и тръгвахме за друго място, па каквото и да бъдеше времето, щом това го решавахме веднъж. С този приятел Бъчваров бяхме в Пазарджик.Иде един евангелски проповедник и ние му казваме: „Днес ще тръгнем“. Казва: „Кажете: „Ако е казал Господ! “ „Казал, не казал, ще тръгнем“.
към текста >>

20. Учителя посещава Пазарджик

и в още няколко беседи Учителя П.
В коментарите към "Епистоларни диалози - том ІІ", бележка 55, е записано: Около 10-15 септември 1901 г. П. Дънов и Т. Бъчваров са в Пазарджик. В утринното слово от 4 януари 1942 г. и в още няколко беседи Учителя П. Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш. Спирахме се в някои градове, постоявахме по няколко дни и тръгвахме за друго място, па каквото и да бъдеше времето, щом това го решавахме веднъж. С този приятел Бъчваров бяхме в Пазарджик.Иде един евангелски проповедник и ние му казваме: „Днес ще тръгнем“. Казва: „Кажете: „Ако е казал Господ!
към текста >>

21. Учителя отпечатва френологически карти по клише, препоръчано от Него

Неговите изводи са дадени в Словото Му и са отпечатани в беседите Му.
Учителя отпечатва френологически карти по клише, препоръчано от Него През 1903 год. Петър Дънов отпечатва френологически карти по клише, препоръчано от Него, след което започва единадесет години проучване на българските глави и черепи с оглед какви възможности има българинът за една бъдеща духовна култура чрез Словото на Всемировия Учител. Неговите изводи са дадени в Словото Му и са отпечатани в беседите Му. А всяка българска глава при измерването й със специално приготвени уреди за измерване на диаметрите на черепа трябва да бъде докосната от ръцете на Учителя. А това е цяло благословение за тази човешка глава, за това същество и с това се дава тласък и се отваря път в духовното подвизаване на този човек. А това е една огромна работа. По този начин Учителя вече знае с какви възможности разполага българинът, какви ще бъдат неговите условия, които трябва да му се създадат, за да може той да се отвори за Словото Му. Тези придобити практични знания от Учителя са най-добрите Му помощници в Неговата полувековна работа с българите.
към текста >>

Неговите изводи са дадени в Словото Му и са отпечатани в беседите Му.
пред гражданството в читалищните салони по села и градове. А такива съществуват поради възрожденския дух на българите за наука и възпитание. Обикновено оповестяването на една такава сказка става чрез отпечатване на подходящи афиши, които се разлепват, а входът е с минимална такса, за да може да се плати наемът за наетия салон. През 1903 год. Петър Дънов отпечатва френологически карти по клише, препоръчано от Него, след което започва единадесет години проучване на българските глави и черепи с оглед какви възможности има българинът за една бъдеща духовна култура чрез Словото на Всемировия Учител. Неговите изводи са дадени в Словото Му и са отпечатани в беседите Му. А всяка българска глава при измерването й със специално приготвени уреди за измерване на диаметрите на черепа трябва да бъде докосната от ръцете на Учителя. А това е цяло благословение за тази човешка глава, за това същество и с това се дава тласък и се отваря път в духовното подвизаване на този човек. А това е една огромна работа. По този начин Учителя вече знае с какви възможности разполага българинът, какви ще бъдат неговите условия, които трябва да му се създадат, за да може той да се отвори за Словото Му. Тези придобити практични знания от Учителя са най-добрите Му помощници в Неговата полувековна работа с българите.
към текста >>

22. Учителя изнася слово (извънредна беседа) в Русе

Мир да бъде на всички ви / Слово 1903, Русе, 12 декември 1903 г., Извънредни беседи
Учителя изнася слово (извънредна беседа) в Русе Мир да бъде на всички ви / Слово 1903, Русе, 12 декември 1903 г., Извънредни беседи
към текста >>

23. Учителя е във Варна - Слово, 22 август 1904 г.

Извънредни беседи в периода 1898-1913г., Първо издание.
1 "Учителя във Варна" - Издателство •Бяло Братство, София, 1999, (книгата на PDF) Слово 2. От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г., Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г., Книгата за теглене на PDF Слово 3. От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г., Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир", Книгата за теглене на PDF Слово
към текста >>

24. Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови

В.К.: Чувал съм, че там Учителят е говорил беседи от прозореца.
Те идват оттам и си имат къща в София. Тя тази къща беше обща с къщата на Георги Димитров. Гумнерови имаха южната част, а другите имаха другата част. В.К.: Вие ги заварихте там, ходехте там? Е.А.: О, да. В.К.: Чувал съм, че там Учителят е говорил беседи от прозореца. Е.А.: Аз съм го описала тук. Във връзка с разтурянето на този събор искам да разкажа един факт: Началникът на гарнизона в Търново ген. Радойков, който е трябвало да разтури събора през 1915 год. е бил баща на съпругата на брат Лулчев, Гела. В.К.: Сега той е бил комендант.
към текста >>

Толкова е изрядна беседата, щото не можете да я познаете, много е така близка, както беседите.
Учителят напечатва една беседа „Поздрав за Новата година", на която впоследствие ние дадохме заглавието „Синове на възкресението". Това е ръкопис-беседа, тя не е стенограма. Той сам я е дал и е печатана. Но Той я напечатва и я дава за печат в 1914 год. Негов ръкопис. Толкова е изрядна беседата, щото не можете да я познаете, много е така близка, както беседите. Тя е печатана. Аз я имах печатана. А после съм я преписвала няколко пъти така за приятелите. Една беседа е. То е нещо като поздрав, като една беседа.
към текста >>

вече имаме записани беседи от стенограф.
Там е написал „Заветът на цветните лъчи". В.К.: Да са ви разказвали Елена Иларионова за този период и за книжката? Е. А.: Аз не зная. Може би има неща интересни, но не знам. В1914 год. вече имаме записани беседи от стенограф. Брат Тодор Гълъбов е бил ученик на Учителя и в същото време е бил стенограф в Народното събрание. Той е бил един от първите стенографи в България и е издал, и учебник по стенография. Беседите тогава са се държали в семейство Гумнерови на ул. „Опълченска" 66. Брат Гълъбов е стенографирал 1914 год.
към текста >>

Беседите тогава са се държали в семейство Гумнерови на ул.
Може би има неща интересни, но не знам. В1914 год. вече имаме записани беседи от стенограф. Брат Тодор Гълъбов е бил ученик на Учителя и в същото време е бил стенограф в Народното събрание. Той е бил един от първите стенографи в България и е издал, и учебник по стенография. Беседите тогава са се държали в семейство Гумнерови на ул. „Опълченска" 66. Брат Гълъбов е стенографирал 1914 год. и 1915 год. Тези беседи са редактирани и отпечатани под негово ръководство в три тома под общото заглавие „Сила и живот". Всеки том поотделно носи свое заглавие.
към текста >>

Тези беседи са редактирани и отпечатани под негово ръководство в три тома под общото заглавие „Сила и живот".
Той е бил един от първите стенографи в България и е издал, и учебник по стенография. Беседите тогава са се държали в семейство Гумнерови на ул. „Опълченска" 66. Брат Гълъбов е стенографирал 1914 год. и 1915 год. Тези беседи са редактирани и отпечатани под негово ръководство в три тома под общото заглавие „Сила и живот". Всеки том поотделно носи свое заглавие. Първата „Житно зърно", втората „Духът и плътта", а третата „Солта". Това заглавие „Сила и живот" носят и няколко следващи томчета. Тодор Гълъбов в 1915 год. е трябвало да отпътува за чужбина по някаква работа и казва на Учителя с безпокойство, че той като отпътува, няма кой да стенографира беседите, но Учителят му казва: „Той ще дойде!
към текста >>

е трябвало да отпътува за чужбина по някаква работа и казва на Учителя с безпокойство, че той като отпътува, няма кой да стенографира беседите, но Учителят му казва: „Той ще дойде!
Тези беседи са редактирани и отпечатани под негово ръководство в три тома под общото заглавие „Сила и живот". Всеки том поотделно носи свое заглавие. Първата „Житно зърно", втората „Духът и плътта", а третата „Солта". Това заглавие „Сила и живот" носят и няколко следващи томчета. Тодор Гълъбов в 1915 год. е трябвало да отпътува за чужбина по някаква работа и казва на Учителя с безпокойство, че той като отпътува, няма кой да стенографира беседите, но Учителят му казва: „Той ще дойде! " И наистина скоро след това идва на беседите на Учителя Паша Теодорова. Това Паша ми го е казала, да. Брат Гълъбов познава Паша, защото тя е държала изпит за учителка по стенография при него. Той казва на Учителя, че идва сега една сестра на беседите, която знае стенография и пита да я покани ли да стенографира. Учителят казва: „Поканете я!
към текста >>

" И наистина скоро след това идва на беседите на Учителя Паша Теодорова.
Всеки том поотделно носи свое заглавие. Първата „Житно зърно", втората „Духът и плътта", а третата „Солта". Това заглавие „Сила и живот" носят и няколко следващи томчета. Тодор Гълъбов в 1915 год. е трябвало да отпътува за чужбина по някаква работа и казва на Учителя с безпокойство, че той като отпътува, няма кой да стенографира беседите, но Учителят му казва: „Той ще дойде! " И наистина скоро след това идва на беседите на Учителя Паша Теодорова. Това Паша ми го е казала, да. Брат Гълъбов познава Паша, защото тя е държала изпит за учителка по стенография при него. Той казва на Учителя, че идва сега една сестра на беседите, която знае стенография и пита да я покани ли да стенографира. Учителят казва: „Поканете я! " Паша приема и остава да стенографира беседите.
към текста >>

Той казва на Учителя, че идва сега една сестра на беседите, която знае стенография и пита да я покани ли да стенографира.
Тодор Гълъбов в 1915 год. е трябвало да отпътува за чужбина по някаква работа и казва на Учителя с безпокойство, че той като отпътува, няма кой да стенографира беседите, но Учителят му казва: „Той ще дойде! " И наистина скоро след това идва на беседите на Учителя Паша Теодорова. Това Паша ми го е казала, да. Брат Гълъбов познава Паша, защото тя е държала изпит за учителка по стенография при него. Той казва на Учителя, че идва сега една сестра на беседите, която знае стенография и пита да я покани ли да стенографира. Учителят казва: „Поканете я! " Паша приема и остава да стенографира беседите. От 1915 год. до 1920 год. Паша стенографира сама беседите.
към текста >>

" Паша приема и остава да стенографира беседите.
" И наистина скоро след това идва на беседите на Учителя Паша Теодорова. Това Паша ми го е казала, да. Брат Гълъбов познава Паша, защото тя е държала изпит за учителка по стенография при него. Той казва на Учителя, че идва сега една сестра на беседите, която знае стенография и пита да я покани ли да стенографира. Учителят казва: „Поканете я! " Паша приема и остава да стенографира беседите. От 1915 год. до 1920 год. Паша стенографира сама беседите. Всяка беседа дешифрира на ръка и я носи на Учителя. В този период всичко, което е написано, тя го е записала и дешифрилала.
към текста >>

Паша стенографира сама беседите.
Той казва на Учителя, че идва сега една сестра на беседите, която знае стенография и пита да я покани ли да стенографира. Учителят казва: „Поканете я! " Паша приема и остава да стенографира беседите. От 1915 год. до 1920 год. Паша стенографира сама беседите. Всяка беседа дешифрира на ръка и я носи на Учителя. В този период всичко, което е написано, тя го е записала и дешифрилала. В това време не е имало редовно беседи, защото беше Първата световна война. Учителят започва да държи беседите Си в дома на семейство Гумнерови. Събранията са ставали в самата стая на семейство Гумнерови.
към текста >>

В това време не е имало редовно беседи, защото беше Първата световна война.
От 1915 год. до 1920 год. Паша стенографира сама беседите. Всяка беседа дешифрира на ръка и я носи на Учителя. В този период всичко, което е написано, тя го е записала и дешифрилала. В това време не е имало редовно беседи, защото беше Първата световна война. Учителят започва да държи беседите Си в дома на семейство Гумнерови. Събранията са ставали в самата стая на семейство Гумнерови. Учителят не е държал редовно беседи, всяка неделя, но е казвал кога ще държи и те си съобщавали помежду си. Когато посетителите се увеличили наложило се в стаята, в която е живяло семейството да се изнесат всичките мебели, да се наредят столовете и една маса за Учителя. И там Учителят е държал беседата, а след това, като се свърши беседата всичко отново се нарежда, всичко като се внася.
към текста >>

Учителят започва да държи беседите Си в дома на семейство Гумнерови.
до 1920 год. Паша стенографира сама беседите. Всяка беседа дешифрира на ръка и я носи на Учителя. В този период всичко, което е написано, тя го е записала и дешифрилала. В това време не е имало редовно беседи, защото беше Първата световна война. Учителят започва да държи беседите Си в дома на семейство Гумнерови. Събранията са ставали в самата стая на семейство Гумнерови. Учителят не е държал редовно беседи, всяка неделя, но е казвал кога ще държи и те си съобщавали помежду си. Когато посетителите се увеличили наложило се в стаята, в която е живяло семейството да се изнесат всичките мебели, да се наредят столовете и една маса за Учителя. И там Учителят е държал беседата, а след това, като се свърши беседата всичко отново се нарежда, всичко като се внася. В тези години някои беседи са държани и в салона на радикалите за известно време.
към текста >>

Учителят не е държал редовно беседи, всяка неделя, но е казвал кога ще държи и те си съобщавали помежду си.
Всяка беседа дешифрира на ръка и я носи на Учителя. В този период всичко, което е написано, тя го е записала и дешифрилала. В това време не е имало редовно беседи, защото беше Първата световна война. Учителят започва да държи беседите Си в дома на семейство Гумнерови. Събранията са ставали в самата стая на семейство Гумнерови. Учителят не е държал редовно беседи, всяка неделя, но е казвал кога ще държи и те си съобщавали помежду си. Когато посетителите се увеличили наложило се в стаята, в която е живяло семейството да се изнесат всичките мебели, да се наредят столовете и една маса за Учителя. И там Учителят е държал беседата, а след това, като се свърши беседата всичко отново се нарежда, всичко като се внася. В тези години някои беседи са държани и в салона на радикалите за известно време. През друго време Учителят държал беседи в шивашкото ателие на г-жа Ружа Иванович, наша сестра.
към текста >>

В тези години някои беседи са държани и в салона на радикалите за известно време.
Учителят започва да държи беседите Си в дома на семейство Гумнерови. Събранията са ставали в самата стая на семейство Гумнерови. Учителят не е държал редовно беседи, всяка неделя, но е казвал кога ще държи и те си съобщавали помежду си. Когато посетителите се увеличили наложило се в стаята, в която е живяло семейството да се изнесат всичките мебели, да се наредят столовете и една маса за Учителя. И там Учителят е държал беседата, а след това, като се свърши беседата всичко отново се нарежда, всичко като се внася. В тези години някои беседи са държани и в салона на радикалите за известно време. През друго време Учителят държал беседи в шивашкото ателие на г-жа Ружа Иванович, наша сестра. Толкоз, даже аз не я знам и не я заварих. Къде е била не знам. Но основната база за държане на беседи си остава домът на семейство Гумнерови.
към текста >>

Учителят държал беседи в шивашкото ателие на г-жа Ружа Иванович, наша сестра.
Учителят не е държал редовно беседи, всяка неделя, но е казвал кога ще държи и те си съобщавали помежду си. Когато посетителите се увеличили наложило се в стаята, в която е живяло семейството да се изнесат всичките мебели, да се наредят столовете и една маса за Учителя. И там Учителят е държал беседата, а след това, като се свърши беседата всичко отново се нарежда, всичко като се внася. В тези години някои беседи са държани и в салона на радикалите за известно време. През друго време Учителят държал беседи в шивашкото ателие на г-жа Ружа Иванович, наша сестра. Толкоз, даже аз не я знам и не я заварих. Къде е била не знам. Но основната база за държане на беседи си остава домът на семейство Гумнерови. В 1914 год. започва Първата световна война.
към текста >>

Но основната база за държане на беседи си остава домът на семейство Гумнерови.
В тези години някои беседи са държани и в салона на радикалите за известно време. През друго време Учителят държал беседи в шивашкото ателие на г-жа Ружа Иванович, наша сестра. Толкоз, даже аз не я знам и не я заварих. Къде е била не знам. Но основната база за държане на беседи си остава домът на семейство Гумнерови. В 1914 год. започва Първата световна война. През време на войната Учителят държи беседите си, държи една беседа във военно време без разрешение и тогава Го интернират във Варна, в хотел „Лондон" и се връща в София през 1918 год. Повече от година и нещо прекарва там. Даже са Го глобили.
към текста >>

През време на войната Учителят държи беседите си, държи една беседа във военно време без разрешение и тогава Го интернират във Варна, в хотел „Лондон" и се връща в София през 1918 год.
Толкоз, даже аз не я знам и не я заварих. Къде е била не знам. Но основната база за държане на беседи си остава домът на семейство Гумнерови. В 1914 год. започва Първата световна война. През време на войната Учителят държи беседите си, държи една беседа във военно време без разрешение и тогава Го интернират във Варна, в хотел „Лондон" и се връща в София през 1918 год. Повече от година и нещо прекарва там. Даже са Го глобили. Платиле25лв. глоба. Че е държал беседа без разрешение. В.К.: Какво ще кажете за интернирането Му в хотел „Лондон" и кой се е грижил за него?
към текста >>

Щото Учителят като живял във Варна доста турски думи знаеше и поговорки, и пословици е казвал, много неща в беседите Си на турски език.
Някои приятели са ходили и от София са идвали. Приятелите не са Го оставили. Те Му предлагали семейства, където да отиде да живее, но Той не е приел. Даже е казал една турска пословица, аз не мога да я кажа на турски /Хотелски дом-свободен дом/ такова нещо беше. Аз я бях записала на турски както е. Щото Учителят като живял във Варна доста турски думи знаеше и поговорки, и пословици е казвал, много неща в беседите Си на турски език. След завръщането си в София Учителят държи беседи на ул. „Опълченска" 66 - дома на Гумнерови. Понеже не е имало стая, в която да държи беседите Си, трябвало е цялата покъщнина на семейство Гумнерови да се изнесе преди беседата, да се опразни стаята, да се наредят столовете и тогава Учителят да говори. След свършване на беседата всички вещи се нареждат пак в стаята. И това става при всяка беседа, която се държи в дома на семейство Гумнерови.
към текста >>

След завръщането си в София Учителят държи беседи на ул.
Приятелите не са Го оставили. Те Му предлагали семейства, където да отиде да живее, но Той не е приел. Даже е казал една турска пословица, аз не мога да я кажа на турски /Хотелски дом-свободен дом/ такова нещо беше. Аз я бях записала на турски както е. Щото Учителят като живял във Варна доста турски думи знаеше и поговорки, и пословици е казвал, много неща в беседите Си на турски език. След завръщането си в София Учителят държи беседи на ул. „Опълченска" 66 - дома на Гумнерови. Понеже не е имало стая, в която да държи беседите Си, трябвало е цялата покъщнина на семейство Гумнерови да се изнесе преди беседата, да се опразни стаята, да се наредят столовете и тогава Учителят да говори. След свършване на беседата всички вещи се нареждат пак в стаята. И това става при всяка беседа, която се държи в дома на семейство Гумнерови. Каква жертва са правили тези скромни хора, брат и сестра Гумнерови.
към текста >>

Понеже не е имало стая, в която да държи беседите Си, трябвало е цялата покъщнина на семейство Гумнерови да се изнесе преди беседата, да се опразни стаята, да се наредят столовете и тогава Учителят да говори.
Даже е казал една турска пословица, аз не мога да я кажа на турски /Хотелски дом-свободен дом/ такова нещо беше. Аз я бях записала на турски както е. Щото Учителят като живял във Варна доста турски думи знаеше и поговорки, и пословици е казвал, много неща в беседите Си на турски език. След завръщането си в София Учителят държи беседи на ул. „Опълченска" 66 - дома на Гумнерови. Понеже не е имало стая, в която да държи беседите Си, трябвало е цялата покъщнина на семейство Гумнерови да се изнесе преди беседата, да се опразни стаята, да се наредят столовете и тогава Учителят да говори. След свършване на беседата всички вещи се нареждат пак в стаята. И това става при всяка беседа, която се държи в дома на семейство Гумнерови. Каква жертва са правили тези скромни хора, брат и сестра Гумнерови. Колко затруднения е трябвало да търпят. При това всичко са понесли мълком, като че е в реда на нещата.
към текста >>

Оттогава аз редовно посещавах беседите.
Е.А.: На ул. „Граф Игнатиев и „Раковски" срещу аптеката, така от лявата страна, ако се ходи по „Раковски" нагоре, аз описвам горе-долу това. В.К.: Интересно какво ли има сага там на същото място? Е.А.: Там има сега голяма кооперация. Нещо кафене-сладкарница беше. Оттогава аз редовно посещавах беседите. Там на стенографската маса аз видях Паша Теодорова и Савка Керемидчиева. Паша познавах от гимназията, тя ми беше учителка по химия в Първа девическа гимназия. Савка познавах от университета, защото бяхме състудентки по философия. Но и този салон не остана за дълго време да държи Учителят беседите си. Защото станало някакво недоразумение между тези, които купили салона и още същата година се върнахме на ул.
към текста >>

Но и този салон не остана за дълго време да държи Учителят беседите си.
Нещо кафене-сладкарница беше. Оттогава аз редовно посещавах беседите. Там на стенографската маса аз видях Паша Теодорова и Савка Керемидчиева. Паша познавах от гимназията, тя ми беше учителка по химия в Първа девическа гимназия. Савка познавах от университета, защото бяхме състудентки по философия. Но и този салон не остана за дълго време да държи Учителят беседите си. Защото станало някакво недоразумение между тези, които купили салона и още същата година се върнахме на ул. „Опълченска" 66. Само, че стаята, в която Учителят държеше беседите не беше голяма. Малко хора поемаше, да се съберат в нея. Всички други стояха в коридора, а други вън на плочите на двора, пред прозореца, до който Учителят говореше Словото Си.
към текста >>

Само, че стаята, в която Учителят държеше беседите не беше голяма.
Паша познавах от гимназията, тя ми беше учителка по химия в Първа девическа гимназия. Савка познавах от университета, защото бяхме състудентки по философия. Но и този салон не остана за дълго време да държи Учителят беседите си. Защото станало някакво недоразумение между тези, които купили салона и още същата година се върнахме на ул. „Опълченска" 66. Само, че стаята, в която Учителят държеше беседите не беше голяма. Малко хора поемаше, да се съберат в нея. Всички други стояха в коридора, а други вън на плочите на двора, пред прозореца, до който Учителят говореше Словото Си. Тези, които бяха вътре бяха по-малко от тези, които бяхме вън, на двора. И ние стояхме както при хубаво време, така и при дъжд и сняг. Аз съм слушала много беседи там и при лошо време.
към текста >>

Аз съм слушала много беседи там и при лошо време.
Само, че стаята, в която Учителят държеше беседите не беше голяма. Малко хора поемаше, да се съберат в нея. Всички други стояха в коридора, а други вън на плочите на двора, пред прозореца, до който Учителят говореше Словото Си. Тези, които бяха вътре бяха по-малко от тези, които бяхме вън, на двора. И ние стояхме както при хубаво време, така и при дъжд и сняг. Аз съм слушала много беседи там и при лошо време. Но така ми беше интересно Словото на Учителя та това не ни смущаваше. В.К.: Тогава стенографираше ли някой? Е.А.: Паша. След свършването на войната в братството се образува комисия с просветна задача, да се занимава с беседите. В нея са влизали изтъкнати членове на братството, просветени дейци и са се занимавали с редактирането на беседите, които са се издавали.
към текста >>

След свършването на войната в братството се образува комисия с просветна задача, да се занимава с беседите.
И ние стояхме както при хубаво време, така и при дъжд и сняг. Аз съм слушала много беседи там и при лошо време. Но така ми беше интересно Словото на Учителя та това не ни смущаваше. В.К.: Тогава стенографираше ли някой? Е.А.: Паша. След свършването на войната в братството се образува комисия с просветна задача, да се занимава с беседите. В нея са влизали изтъкнати членове на братството, просветени дейци и са се занимавали с редактирането на беседите, които са се издавали. Комисията е била многочленна и не много удобна за такава работа. В.К.: Кои са влизали в нея? Е.А.: Аз знам от братята са влизали: Дядо Благо, Радославов, учители, по-интелигентните хора. Под нейно ръководство са издадени IV и V серия - неделни беседи под заглавие „Сила и живот".
към текста >>

В нея са влизали изтъкнати членове на братството, просветени дейци и са се занимавали с редактирането на беседите, които са се издавали.
Аз съм слушала много беседи там и при лошо време. Но така ми беше интересно Словото на Учителя та това не ни смущаваше. В.К.: Тогава стенографираше ли някой? Е.А.: Паша. След свършването на войната в братството се образува комисия с просветна задача, да се занимава с беседите. В нея са влизали изтъкнати членове на братството, просветени дейци и са се занимавали с редактирането на беседите, които са се издавали. Комисията е била многочленна и не много удобна за такава работа. В.К.: Кои са влизали в нея? Е.А.: Аз знам от братята са влизали: Дядо Благо, Радославов, учители, по-интелигентните хора. Под нейно ръководство са издадени IV и V серия - неделни беседи под заглавие „Сила и живот". И първа и втора годишнина от лекциите на Общия клас.
към текста >>

Под нейно ръководство са издадени IV и V серия - неделни беседи под заглавие „Сила и живот".
След свършването на войната в братството се образува комисия с просветна задача, да се занимава с беседите. В нея са влизали изтъкнати членове на братството, просветени дейци и са се занимавали с редактирането на беседите, които са се издавали. Комисията е била многочленна и не много удобна за такава работа. В.К.: Кои са влизали в нея? Е.А.: Аз знам от братята са влизали: Дядо Благо, Радославов, учители, по-интелигентните хора. Под нейно ръководство са издадени IV и V серия - неделни беседи под заглавие „Сила и живот". И първа и втора годишнина от лекциите на Общия клас. От първите печатани лекции се вижда, че те са останали почти така, както са дешифрирани. Интересът на обществеността към делото на Учителя се увеличава. Повече хора се интересуват, доста млади хора влизат в братството. През време на военните години не е имало събор в Търново и едва през 1919 год.
към текста >>

Затова се налагало съборните беседи дадени от Учителя да се напечатат веднага след събора, за да могат приятелите да си служат с тях.
Интересът на обществеността към делото на Учителя се увеличава. Повече хора се интересуват, доста млади хора влизат в братството. През време на военните години не е имало събор в Търново и едва през 1919 год. има събор в Търново. На съборът Учителят дава на учениците си работа за през цялата година. Затова се налагало съборните беседи дадени от Учителя да се напечатат веднага след събора, за да могат приятелите да си служат с тях. През 1920 год. Паша дешифрира беседите и се отпечатват наскоро след събора под ръководството на споменатата комисия. На следващата година 1921 год. минало доста време след събора и беседите не били напечатани. I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
към текста >>

Паша дешифрира беседите и се отпечатват наскоро след събора под ръководството на споменатата комисия.
През време на военните години не е имало събор в Търново и едва през 1919 год. има събор в Търново. На съборът Учителят дава на учениците си работа за през цялата година. Затова се налагало съборните беседи дадени от Учителя да се напечатат веднага след събора, за да могат приятелите да си служат с тях. През 1920 год. Паша дешифрира беседите и се отпечатват наскоро след събора под ръководството на споменатата комисия. На следващата година 1921 год. минало доста време след събора и беседите не били напечатани. I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./магнетофонен запис от Вергилий Кръстев Изгревът - том 9
към текста >>

минало доста време след събора и беседите не били напечатани.
На съборът Учителят дава на учениците си работа за през цялата година. Затова се налагало съборните беседи дадени от Учителя да се напечатат веднага след събора, за да могат приятелите да си служат с тях. През 1920 год. Паша дешифрира беседите и се отпечатват наскоро след събора под ръководството на споменатата комисия. На следващата година 1921 год. минало доста време след събора и беседите не били напечатани. I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./магнетофонен запис от Вергилий Кръстев Изгревът - том 9
към текста >>

25. Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд

Той държа няколко беседи, от които всички останаха доволни.
Като се завърнаха, запозна се с Учителя. Остана дълго време в разговор с него по много медицински и духовни въпроси. Учителя му каза: „Има и други сили извън земните, които помагат”. Това стана известно между другите офицери. Заинтересуваха се от Учителя и го поканиха да им говори. Той държа няколко беседи, от които всички останаха доволни. На един от офицерите описа характера и каза на жена му да не се сърди, нито да прави опити да го изправлява, защото няма развит център на добър домакин. Всички се засмяха, понеже знаеха, че е така. Като се завърнахме вкъщи, Учителя ни каза: „Тия хора имат едно дете, живо погребано. Човек може да е умрял повидимому, а да е жив. На задния мозък има един център, където животът е скрит, и по него се познава дали човек си е заминал или не”.
към текста >>

26. Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд

Той държа няколко беседи, от които всички останаха доволни.
Като се завърнаха, запозна се с Учителя. Остана дълго време в разговор с него по много медицински и духовни въпроси. Учителя му каза: „Има и други сили извън земните, които помагат”. Това стана известно между другите офицери. Заинтересуваха се от Учителя и го поканиха да им говори. Той държа няколко беседи, от които всички останаха доволни. На един от офицерите описа характера и каза на жена му да не се сърди, нито да прави опити да го изправлява, защото няма развит център на добър домакин. Всички се засмяха, понеже знаеха, че е така. Като се завърнахме вкъщи, Учителя ни каза: „Тия хора имат едно дете, живо погребано. Човек може да е умрял повидимому, а да е жив. На задния мозък има един център, където животът е скрит, и по него се познава дали човек си е заминал или не”.
към текста >>

27. Писмо на Учителя до Никола Ватев, София

------------------------------------------------------------* Никола Ватев (1873 - 1957), участник в първите срещи, ръководител на братството в Русе, работи за отпечатването и разпространяването на беседи, един от основателите на комуната в града.
К. Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 2 Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 19 В том 19, писмото е поместено в главата: 13. НЕПТУН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА , но с дата София, 25 април 1908 год. ------------------------------------------------------------* Никола Ватев (1873 - 1957), участник в първите срещи, ръководител на братството в Русе, работи за отпечатването и разпространяването на беседи, един от основателите на комуната в града.
към текста >>

28. Учителя посещава Севлиево - първа среща със Стефан Тошев

Кръвеник, Севлиевско, често съм изнасял беседи в неделни и празнични дни.
Около това време напусна теософското общество и Николай Райнов, но впоследствие, той пак се върна в него. Известно ми е, че през 1944 г. Николай Райнов (с когото се познавахме още от студентските ни години) получил откровение от Горе (Невидимия свят), че г-н Дънов е един от Учителите. Отива при Него в Мърчаево, водил дълъг разговор с Учителя, на който е присъствал и брат Боев, който ми разказа подробности за срещата. Като основен учител в с. Кръвеник, Севлиевско, често съм изнасял беседи в неделни и празнични дни. След отпуск на църковната служба поканвах жените и мъжете да дойдат и да изслушат беседата ми. И голямата стая в училището, равна на две други стаи (в която съм учил 70 деца от първо отделение), се препълваше. Намерих в архивата си плана на една беседа, която съм изнесъл на 20 февруари 1912 г. 2. ЗАПОЗНАВАНЕТО МИ С УЧИТЕЛЯ Изгревът - Том 13
към текста >>

29. В Бургас се създава първата духовна група

– общи свободни четения – беседи.
Изучавали са Библията и са провеждали духовни разговори. В последствие Учителят установи в неделя 10 ч. сутринта – общи събрания. Четвъртък (Юпитер) – школни часове. Още по-нататък Учителя установи: Неделя, сутрин, 10 ч. – общи свободни четения – беседи. Неделя, сутрин, 5 ч. – Утринно слово за всички. Сряда (Меркурий) – знания – Общ Окултен клас – ограничен. Четвъртък (Юпитер) – облагородяване – женски събрания. Петък (Венера) – жертвата, чистотата – Младежки Окултен клас – ограничен.
към текста >>

Всеки ден, всеки ученик в дома си изучава Библията и беседите по свобода, под ръководството на Духа Господен.
Неделя, сутрин, 5 ч. – Утринно слово за всички. Сряда (Меркурий) – знания – Общ Окултен клас – ограничен. Четвъртък (Юпитер) – облагородяване – женски събрания. Петък (Венера) – жертвата, чистотата – Младежки Окултен клас – ограничен. Всеки ден, всеки ученик в дома си изучава Библията и беседите по свобода, под ръководството на Духа Господен. Братството – клон Бургас се е събирало на своите четения – школни часове – в частни жилища, определени специално за неговите занятия, които жилища са били собствени на членове на Братството. През 1915 г. , доколкото си спомням, един от пролетните месеци в общо заседание на братята-членове се взе решение, че е необходимо вече да се построи собствен салон за занятията на Братството. Беше определено едно празно място за този строеж – собственост на брат и сестра, членове на Братството, а суми за строежа да се дадат от другите братя членове на обществото. Това решение протоколирано и одобрено от Учителя, не можа да се реализира.
към текста >>

30. Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 17 август - събота.

– събрание и приятелски беседи върху разни въпроси.
Така който почне да се моли за другите, показва, че се е усилил, а който се моли само за себе си, показва, че е слаб. За да може Веригата да помогне, трябва колективна молитва.Тази година можем да направим така: всякой, който се намира в нужда, отправете до мен писмо и аз ще ви определя време, когато да се молите. И да знаете, че ще се определи една форма на тия писма, щото когато го получите, да знаете за кого да се молите. И в такива случаи винаги ще призовавате тримата Приятели, като казвате и имената им. А когато призовавате Приятелите, казвайте: „Господи Исусе Христе, Иехова- Елохим; Утешителю, Дух Святий-Адонай.“Вечерта в 8,30 ч. – събрание и приятелски беседи върху разни въпроси. 17 август, събота Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г. от книгата "Годишни срещи на Веригата (1900-1915г.)"
към текста >>

31. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август

Често й давал задачи да посещава някои градове и села, да носи първите напечатани беседи и да държи сказки.4.
Тя напуска учителската си професия, за да гледа детето си и става домакиня вкъщи. Както казах, когато Учителят отивал в Бургас, отсядал в дома на Стойчеви. Сутрин рано отивал с цигулката Си в най-източната стая на къщата и започвал да свири. Малката Стевка отивала при Него и започвала да пее. Учителят казва на Величка, че тя ще стане добра певица. Често й давал задачи да посещава някои градове и села, да носи първите напечатани беседи и да държи сказки.4. Кръчмарят и спуканата гайда Под жилището им, на първия етаж, имало кръчма. При едно събиране на приятелите в 1908 г, с Учителя вечерта - тогава се събирали само вечер след работа - в кръчмата влязъл гайдарджия и започнал да надува гайдата. Гостите били в салона и Величка сервирала вечерята. Тя казала на дядо ми да помоли кръчмаря да спре свиренето на гайдата. Кънчо веднага слязъл долу и предал молбата на баба ми.
към текста >>

Учителят започва да изпраща беседи, напечатани от г-н Голов в 1914 г, от която година започва печатането на беседите.
Дядо ми и баба ми изпълнявали всичко, което Учителят им кажел или пишел в писмо. По време на войната приятелите били в трудно материално положение. Учителят полагал специални грижи за брат Боян Боев, чрез баба ми и дядо ми. Боев станал много близък с тях и често посещавал дома им при нужда. Те му предложили да отива в тях винаги, когато пожелае. Учителят започва да изпраща беседи, напечатани от г-н Голов в 1914 г, от която година започва печатането на беседите. Величка получава 90 беседи на 18.10.1914 г, и бързо ги разпространява. Учителят й пише: „Полека-лека и другите беседи ще излязат. Това дело, което Господ върши, е велико. Трябва непреривна вяра, надежда, търпение и любов, да се осъществи Царството Божие на Земята.” По-късно, за духовната Нова година – 9 (22).03.1915 г., Величка пише писмо и изпраща колет на Учителя. Той й отговаря: „Получих писмото ви и пратката.
към текста >>

Величка получава 90 беседи на 18.10.1914 г, и бързо ги разпространява.
По време на войната приятелите били в трудно материално положение. Учителят полагал специални грижи за брат Боян Боев, чрез баба ми и дядо ми. Боев станал много близък с тях и често посещавал дома им при нужда. Те му предложили да отива в тях винаги, когато пожелае. Учителят започва да изпраща беседи, напечатани от г-н Голов в 1914 г, от която година започва печатането на беседите. Величка получава 90 беседи на 18.10.1914 г, и бързо ги разпространява. Учителят й пише: „Полека-лека и другите беседи ще излязат. Това дело, което Господ върши, е велико. Трябва непреривна вяра, надежда, търпение и любов, да се осъществи Царството Божие на Земята.” По-късно, за духовната Нова година – 9 (22).03.1915 г., Величка пише писмо и изпраща колет на Учителя. Той й отговаря: „Получих писмото ви и пратката. Да расте вашето сърце, да се въздига вашата душа в Пътят на Господа и да сияе Неговата Истина във вашите умове.
към текста >>

Учителят й пише: „Полека-лека и другите беседи ще излязат.
Учителят полагал специални грижи за брат Боян Боев, чрез баба ми и дядо ми. Боев станал много близък с тях и често посещавал дома им при нужда. Те му предложили да отива в тях винаги, когато пожелае. Учителят започва да изпраща беседи, напечатани от г-н Голов в 1914 г, от която година започва печатането на беседите. Величка получава 90 беседи на 18.10.1914 г, и бързо ги разпространява. Учителят й пише: „Полека-лека и другите беседи ще излязат. Това дело, което Господ върши, е велико. Трябва непреривна вяра, надежда, търпение и любов, да се осъществи Царството Божие на Земята.” По-късно, за духовната Нова година – 9 (22).03.1915 г., Величка пише писмо и изпраща колет на Учителя. Той й отговаря: „Получих писмото ви и пратката. Да расте вашето сърце, да се въздига вашата душа в Пътят на Господа и да сияе Неговата Истина във вашите умове. Ходете с вяра.
към текста >>

В Габрово се запознала с Николай Дойнов и двамата се събирали на младежки клас и четели беседи.
572, № 21,9. Кандидатът за женитба През 1922 г. майка ми завършва педагогическата гимназия с право да бъде основна учителка. Назначена е в с, Армени, Габровско, където преподава през учебната 1924/25 г. и през 1925/26 г. В Габрово се запознала с Николай Дойнов и двамата се събирали на младежки клас и четели беседи. Майка ми посещава Учителя в София. Попът на селото имал дъщеря, завършила педагогика, иискал да я назначи на работа в селото. Започнал да търси причини, за да уволни Стевка. Написал доклад до Министерството, че тя не посещавала църквата, не се кръстела и била от Бялото Братство. Уволняват майка ми за 3 години - да се поправи.
към текста >>

Редовно ходи на беседи.
Попът на селото имал дъщеря, завършила педагогика, иискал да я назначи на работа в селото. Започнал да търси причини, за да уволни Стевка. Написал доклад до Министерството, че тя не посещавала църквата, не се кръстела и била от Бялото Братство. Уволняват майка ми за 3 години - да се поправи. Тогава - през 1926 г., дядо ми Кънчо и майка ми се преместват в София, където Стевка се записва в Историко-филологическия факултет и го посещавало 1930 г. Редовно ходи на беседи. Учител от Габрово я харесал и искал да се ожени за нея.* Често й пишел писма и я канел да отиде в Габрово. Стевка се срещнала със сестра София Попова и тя я посъветвала да пита Учителя по този въпрос. Отишли заедно до приемната и майка ми се качила по стълбите и застанала на площадката пред вратата. Тя почувствала интуитивно, че Учителят е до вратата. Вратата се отворила и Учителят я попитал: „Какво има, рекох?
към текста >>

32. Учителя дава 'Завета на цветните лъчи', на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата) - 15 август

Извънредни беседи в периода 1898-1913г.
Работете с първите пет краски. Господ е, Който всяка сутрин ни събужда Той е първият, Който се явява на всички в света. Най-важните краски са червената, розовата, портокалената, жълтата, синята, виолетовата, а също аметистовата и диамантената.Събора във В. Търново 15 август 1912 г, празника Богородица От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" 1912_08_15 Завета на цветните лъчи на светлината Как да се употребява книгата на Учителя "Завета на цветните лъчи на светлината“
към текста >>

Извънредни беседи в периода 1898-1913г.
Жълтата краска – при недоразумения, спорове. Синята краска – при религиозни недоразумения. Синята краска е на Истината.Забележка: Преди да започнете упражнението, ако имате някое недоразумение, то прочетете първо розовата краска. Допълнение: Когато Учителят е раздавал "Завета на цветните лъчи на светлината" (първоначално само на ръководителите), е искал специални обещания, нещо като клетва, че ще пазят Завета, ще работят духовно, ще го носят със себе си винаги, да не го дават в случайни и чужди ръце и когато наближи времето за заминаването отвъд, да се даде тази книжка на предана и обичаща душа. От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" 1912_08_15 Завета на цветните лъчи на светлината
към текста >>

33. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Търново

Писмото, за което става дума, е публикувано и в книгата с извънредни беседи „Ходете във виделината“, София, Всемир, 1994, с.
Дънов е в Търново (има негово писмо до Петко Гумнеров с дата 5 ноем. 1913 г. от Търново!).Там остава до първите дни на 1914 г. (има негово писмо до К.Иларионов от 7 януари 1914 г. от София). Писмото, за което става дума, е публикувано и в книгата с извънредни беседи „Ходете във виделината“, София, Всемир, 1994, с. 104-106, но с дата 17 декемврий1913 г. и ден „вторник“, без указано местописане. Справката в календара потвърждава, че 17 декември 1913 е вторник. Пак от календара се вижда, че и 19 ноемврий 1913 г. е вторник.
към текста >>

34. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Търново

В тома „Извънредни беседи“ на издателство „Всемир“ (1994 г.) –„Искайте сила, имайте вяра“ – е посочена датата 6.01.1914 г., на която П.
Там престоява около два месеца и на 3-5.01.1914 г. е вече в София. Това писмо, както и писмото от 7.01.1914 г. от София до сем. Иларионови, отхвърля възможността той да е посрещнал Новата година в Бургас. В тома „Извънредни беседи“ на издателство „Всемир“ (1994 г.) –„Искайте сила, имайте вяра“ – е посочена датата 6.01.1914 г., на която П. Дънов е отправил поздрав към всички за Новата 1914 г., уж бидейки в Бургас. Поздравът е отпечатан в Търновската печатница „Н. М.Церковски“, което говори за нужда от повече екземпляри, с явното намерение да бъдат разпратени на повече места в страната. Заблуждението, че П. Дънов е бил в Бургас в началото на 1914 г.,откъдето бил изпратил този новогодишен поздрав, идва от датата 6.1.1914 г.
към текста >>

35. Учителя възвестява началото на новата епоха на Водолея и обявява 22 март за официален празник на Бялото братство

От тази година се стенографират и беседите на съборите и по този начин съдържанието им се запазва изцяло.
Това става и сега. Броят на адептите на Черната ложа на земята е вече чувствително увеличен." Тази е годината, в която Учителя държи първата публична беседа – неделната беседа „Ето човекът" от 16.03. (29.03.) – една седмица след отбелязване началото на епохата на Водолея. Това е и първата стенографирана беседа. Стенограф е Гълъбов. От тази година се стенографират и беседите на съборите и по този начин съдържанието им се запазва изцяло. До 1914 г. Словото се записва от бързописци и затова има непълноти. Новата 1914 г. Учителя посреща по всяка вероятност в Търново, понеже още на 7.01. пише на Иларионови от София: „Аз пристигнах в София благополучно." Втори път посещава града през април.
към текста >>

36. Учителя изнася беседата 'Беседа за празника на пролетта'

Беседа за празника на пролетта9 март 1914 г., Извънредни Беседи, София
Учителя изнася беседата "Беседа за празника на пролетта" Беседа за празника на пролетта9 март 1914 г., Извънредни Беседи, София От книгата "Искайте сила - имайте вяра" - Извънредни беседи от Учителя в периода 1914-1919г., София 1994, ИК "Всемир"Книгата за теглене на PDFСъдържание БЕСЕДА ЗА ПРАЗНИКА НА ПРОЛЕТТА Матей 28 : 1-20 Марко 16 : 12-20 Лука 24 : 19-53
към текста >>

От книгата "Искайте сила - имайте вяра" - Извънредни беседи от Учителя в периода 1914-1919г., София 1994, ИК "Всемир"Книгата за теглене на PDFСъдържание
Учителя изнася беседата "Беседа за празника на пролетта" Беседа за празника на пролетта9 март 1914 г., Извънредни Беседи, София От книгата "Искайте сила - имайте вяра" - Извънредни беседи от Учителя в периода 1914-1919г., София 1994, ИК "Всемир"Книгата за теглене на PDFСъдържание БЕСЕДА ЗА ПРАЗНИКА НА ПРОЛЕТТА Матей 28 : 1-20 Марко 16 : 12-20 Лука 24 : 19-53 Йоан 21 : 1-25
към текста >>

37. Тодор Гълъбов започва да стенографира неделните беседи от Словото на Учителя.

Тодор Гълъбов започва да стенографира неделните беседи
Тодор Гълъбов започва да стенографира неделните беседи от Словото на Учителя На 16 март (стар стил) 1914 година Тодор Гълъбов (1870-1835) започва да стенографира в София неделните беседи от Словото на Учителя. Първата стенографирана беседа е "Ето Човекът", с която се слага начало на сериите "Сила и Живот". В тях (особено в първа до шеста серия) се излагат основните принципи в Новото Учение на Бялото Братство. Първите четири серии на "Сила и Живот" са преведени на английски от Весела Несторова.
към текста >>

На 16 март (стар стил) 1914 година Тодор Гълъбов (1870-1835) започва да стенографира в София неделните беседи от Словото на Учителя.
Тодор Гълъбов започва да стенографира неделните беседи от Словото на Учителя На 16 март (стар стил) 1914 година Тодор Гълъбов (1870-1835) започва да стенографира в София неделните беседи от Словото на Учителя. Първата стенографирана беседа е "Ето Човекът", с която се слага начало на сериите "Сила и Живот". В тях (особено в първа до шеста серия) се излагат основните принципи в Новото Учение на Бялото Братство. Първите четири серии на "Сила и Живот" са преведени на английски от Весела Несторова. За Тодор Гълъбов и стенографирането на беседите, може да се прочете в: 1. Спомен на Борис Николов -Домът на Петко Гумнеров
към текста >>

За Тодор Гълъбов и стенографирането на беседите, може да се прочете в:
от Словото на Учителя На 16 март (стар стил) 1914 година Тодор Гълъбов (1870-1835) започва да стенографира в София неделните беседи от Словото на Учителя. Първата стенографирана беседа е "Ето Човекът", с която се слага начало на сериите "Сила и Живот". В тях (особено в първа до шеста серия) се излагат основните принципи в Новото Учение на Бялото Братство. Първите четири серии на "Сила и Живот" са преведени на английски от Весела Несторова. За Тодор Гълъбов и стенографирането на беседите, може да се прочете в: 1. Спомен на Борис Николов -Домът на Петко Гумнеров След това дойде при Учителя стенографа на Народното събрание Тодор Гълъбов. Той беше един отличен стенограф и записваше всичко. Беше издал и учебник по стенография. И каквото запишеше след туй хубаво го редактираше.
към текста >>

От тази година се стенографират и беседите на съборите и по този начин съдържанието им се запазва изцяло.
Знаеше какво значи автентично, нали стенографираше речите на народните представители в Народното събрание и не му бе позволено да променя нищо. 2. Спомени на Елена Иларионова Тази е годината, в която Учителя държи първата публична беседа – неделната беседа „Ето човекът" от 16.03. (29.03.) – една седмица след отбелязване началото на епохата на Водолея. Това е и първата стенографирана беседа. Стенограф е Гълъбов. От тази година се стенографират и беседите на съборите и по този начин съдържанието им се запазва изцяло. До 1914 г. Словото се записва от бързописци и затова има непълноти. Спомен на Борис Николов 14. ДОМЪТ НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ Петко Гумнеров беше един от първите ученици на Учителя.
към текста >>

Така той подготви първите три серии беседи на Учителя.
След това дойде при Учителя стенографа на Народното събрание Тодор Гълъбов. Той беше един отличен стенограф и записваше всичко. Беше издал и учебник по стенография. И каквото запишеше след туй хубаво го редактираше. Знаеше какво значи автентично, нали стенографираше речите на народните представители в Народното събрание и не му бе позволено да променя нищо. Така той подготви първите три серии беседи на Учителя. Учителят ги издаде и ги нарече „Сила и живот". Първите три серии са почти оригинално Слово на Учителя. Трябва да кажем и за стенографите. Те се явиха точно на време, за да стенографират и запишат Словото на Учителя. Затова се бе погрижило Небето.
към текста >>

Така докараха от чужбина стенограф и за 20 години се създадоха стенографи и накрая бяха подготвени онези, които трябваше да запишат Словото на Учителя, съставляващо над 7,500 беседи.
Ето аз имам такива от 1905 г. А през 1917 г. аз завърших частен стенографски курс от 10 март до 10 юли и получих диплом от Тодор Гълъбов, който бе първи стенограф в Народното събрание. Нашите стенографи Паша Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Андреева, също получиха в тези години свидетелства за стенографско дебатно писмо. Ето ви пример как Небето работи, последователно и стъпка по стъпка. Така докараха от чужбина стенограф и за 20 години се създадоха стенографи и накрая бяха подготвени онези, които трябваше да запишат Словото на Учителя, съставляващо над 7,500 беседи. Ето това е труд. Общ труд и на Небето и на учениците от земята. Това бе общо дело на Небето и земята за съхранение Словото на Учителя. Учителят пътуваше из България и нямаше постоянно местожителство в първите години. Пътуваше от село на село и от град на град и преспиваше в домовете на приятелите.
към текста >>

Учителят държи първите си беседи в тази малка стаичка, която е най-обикновена стаичка - 3 м широка и 4 м дълга.
Така се създава едно малко домакинство, в което се включва и Учителят. Дават Му най-елементарни удобства. Въпреки всичко Учителя се чувстваше на ул. „Опълченска" 66 много добре. Там започват да пристигат приятели от София, а после и от провинцията. Учителят държи първите си беседи в тази малка стаичка, която е най-обикновена стаичка - 3 м широка и 4 м дълга. Колко души ще се съберат в тази стаичка? Сложат няколко стола и пейки. Седнат около 15-20 човека. Идват нови хора и се увеличава броят им. Къде да ги приберат?
към текста >>

Почнаха да идват приятелите и ние слушахме беседите по онуй време в дворчето през 1920 г.
Седнат около 15-20 човека. Идват нови хора и се увеличава броят им. Къде да ги приберат? Тогава Учителят сяда до прозореца, отваря прозореца и всички останали се нареждат под прозореца в градината на дворчето. Така там вече има място за 100 човека. Почнаха да идват приятелите и ние слушахме беседите по онуй време в дворчето през 1920 г. Но започна да се разширява кръга, започват да идват все повече и повече хора и самото дворче се напълваше с народ. Нямаше място. Тогава се наложи да се направи салон на ул. „Оборище" 14.Но преди това Братството посещаваше някои частни салони. Като построихме салона на „Оборище" разбрахме какво значи да имаме собствен салон и да не бъдем зависими от различни наемодатели.
към текста >>

От тази година се стенографират и беседите на съборите и по този начин съдържанието им се запазва изцяло.
Но всички те са слезли тук, на земята, както когато се измита втория етаж на една двуетажна сграда, всичкият боклук от втория етаж пада на първия, на долния етаж. Това става и сега. Броят на адептите на Черната ложа на земята е вече чувствително увеличен."Тази е годината, в която Учителя държи първата публична беседа – неделната беседа „Ето човекът" от 16.03. (29.03.) – една седмица след отбелязване началото на епохата на Водолея. Това е и първата стенографирана беседа. Стенограф е Гълъбов. От тази година се стенографират и беседите на съборите и по този начин съдържанието им се запазва изцяло. До 1914 г. Словото се записва от бързописци и затова има непълноти. Новата 1914 г. Учителя посреща по всяка вероятност в Търново, понеже още на 7.01. пише на Иларионови от София: „Аз пристигнах в София благополучно." Втори път посещава града през април.
към текста >>

38. Учителя изнася беседата 'Ето човека' - първата (официално стенографирана) неделна беседа

Беседата: Ето човекът 16 март 1914 г., Неделни беседи, София,
Учителя изнася беседата "Ето човека" - първата (официално стенографирана) неделна беседа Беседата: Ето човекът 16 март 1914 г., Неделни беседи, София, От книгата, "Ето човекът! ". Сила и Живот. Първа серия. Първо фототипно издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999Книгата за теглене - PDFСъдържаниена томчетоОт книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.I
към текста >>

39. Учителят през лятото на 1914 г. прави екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици

Научих се, че държал публични беседи на религиозни теми и отидох да го слушам.
масонска теософска ложа „Богомил" и тръгват по своят път. А какво е мнението на Иван Толев, столичен адвокат и бивш народен представител за Учителя Дънов ще видим в цитираното показание от 1917 г. Пред софийския градоначалник на стр. 41 от въпросната „Духовна култура". „Иван Толев, жител софийски, 42-годишен, българин, православен, адвокат, на зададените му въпроси отговаря: Дънов познавам от преди няколко месеца. Научих се, че държал публични беседи на религиозни теми и отидох да го слушам. Слушах го най-внимателно, следих всичките му думи, алюзии и жестове, изучих отношенията му с ония, които в мое присъствие го доближаваха и получаваха неговите съвети и наставления в живота. Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата на Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че Петър Дънов е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество. Образец на нравствена чистота, безкористен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл. Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му, може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза. Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане.
към текста >>

Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата на Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че Петър Дънов е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество.
Пред софийския градоначалник на стр. 41 от въпросната „Духовна култура". „Иван Толев, жител софийски, 42-годишен, българин, православен, адвокат, на зададените му въпроси отговаря: Дънов познавам от преди няколко месеца. Научих се, че държал публични беседи на религиозни теми и отидох да го слушам. Слушах го най-внимателно, следих всичките му думи, алюзии и жестове, изучих отношенията му с ония, които в мое присъствие го доближаваха и получаваха неговите съвети и наставления в живота. Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата на Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че Петър Дънов е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество. Образец на нравствена чистота, безкористен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл. Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му, може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза. Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане. Широко начетен и добре версиран във всички религиозни системи, той не ограничава никого в неговите вярвания, не налага никакви правила, а посочва правия път въз основа на Евангелието. Дай Бог в България да се появят много такива учители, които да проповядват великите добродетели и да насърчават всички труженици за моралното закрепване на българския народ.
към текста >>

Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му, може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза.
„Иван Толев, жител софийски, 42-годишен, българин, православен, адвокат, на зададените му въпроси отговаря: Дънов познавам от преди няколко месеца. Научих се, че държал публични беседи на религиозни теми и отидох да го слушам. Слушах го най-внимателно, следих всичките му думи, алюзии и жестове, изучих отношенията му с ония, които в мое присъствие го доближаваха и получаваха неговите съвети и наставления в живота. Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата на Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че Петър Дънов е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество. Образец на нравствена чистота, безкористен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл. Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му, може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза. Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане. Широко начетен и добре версиран във всички религиозни системи, той не ограничава никого в неговите вярвания, не налага никакви правила, а посочва правия път въз основа на Евангелието. Дай Бог в България да се появят много такива учители, които да проповядват великите добродетели и да насърчават всички труженици за моралното закрепване на българския народ. Колкото за въпросите: дали Дънов учел някакво поклонение на слънцето, дали карал жените да му мият краката и дали под влиянието на учението му някои негови слушатели дотолкова са фанатизирали, че замис- ляли да се самоубият - това са въпроси, които не могат да не предизвикат съжаление към първоначалните им автори.
към текста >>

40. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

С днешна поща Г-н Голов ви изпраща 90 екземпляра от излезлите вече три беседи, по 30 от всяка.
Любезна Г-жа В. Стойчева, Получих двете ви писма. С днешна поща Г-н Голов ви изпраща 90 екземпляра от излезлите вече три беседи, по 30 от всяка. Те ще ви послужат там, гдето трябва. Полека-лека и другите ще излязат. Това дело, което Господ върши, е велико. Трябва непреривна вяра, надежда, търпение и любов, да се осъществи Царството Божие на Земята. Трънища, бодили тук-там ще има, но всички работи на земята така отиват.
към текста >>

41. Писмо на Учителя до Елена Иларионова, София

Надявам се да сте получили излезлите вече три беседи.
София, 18. Х. 1914 г. Любез. Е. Иларионова, Получих писмото Bu, a тaкa също и кoлeтa и книгите. Надявам се да сте получили излезлите вече три беседи. Бъдете смели и решителни. Вярата ви да бъде твърда и непоколебима В Господа. Истината от нищо не се бои. Тя озарява пътя на ония, кoитo се подвизават към небето. Там, гдето влезе Тя, внася вcичките блага.
към текста >>

42. Писмо на Учителя до Константин Иларионов, София

Беседите вървят ли?
Любез. К. Иларионов, Бъдете добър да извадите 400 л. от спестовната книжка на пентограма и ми ги препратете в София. Аз получих колета и книгите. На Абаджиева праща ли от „Haуката и Възпитанието"? Беседите вървят ли? Няма съмнение, ще вървят. Hacкopo ще имате и четвъртата, и петата беседа. Там, гдето ви укажат пътя, туряйте ги на работа. Този човек с житното зърно, с Духа, с талантите, с любовта ще работи. Светът се чисти.
към текста >>

43. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

Беседите ви посещават по-начесто.
Обаче ако имате хартия в Казанлък и имате по-изгодни условия, там мога да ви го изпратя още сега. Аз съм го прегледал. Надявам се да сте всички там добре и да се подвизавате в пътя. Аз ще ви посетя, но само като попривърша своята работа. Сега можете да бъдете доволни. Беседите ви посещават по-начесто. Наскоро ще имате девета, десета, единадесета и дванадесета за „Фарисей и митаря". Има много въпроси зачекнати, идеи в зрънца, които изискват култивиране. По-ясно засега не може да се говори на тоя народ и неговото духовенство. Но бъдещето, което иде, ще осветли нещата. Моят поздрав на всички.
към текста >>

44. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

На брат ви Асен изпращали ли сте от беседите?
Изкуствените наредби са временни. Животът сега иде. Отсега нататък ще живеете. Миналото е подготовка на бъдещето. Моят поздрав на всички. На брат ви Асен изпращали ли сте от беседите? Желая да зная. Поздрав на вас и на К. В. В. П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>

45. Учителя гостува на семейство Стойчеви в Бургас, до 25.01.1915

Изнася беседи и прави излет с местни братя до Кара Баир (Черен хълм), който преименува на Биаз баир (Бял хълм).
Учителя гостува на семейство Стойчеви в Бургас, до 25.01.1915 Дънов гостува на семейство Стойчеви в Бургас. Изнася беседи и прави излет с местни братя до Кара Баир (Черен хълм), който преименува на Биаз баир (Бял хълм). Изгревът - Атанас Славов
към текста >>

46. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

От беседите ще се ползуват всички, те са стенографирани и полека-лека може да се отпечатат, ако времето позволи.
Едни тика да се самоизтребват, а други да бягат. Но Велик е Господ, Комуто всички служат. Не бойте се от ония, които убиват тялото. Ще продължите четенето си Исайя, Йоил, Битие до 28 и с Данаил ще завършите. Моят привет на всички приятели. От беседите ще се ползуват всички, те са стенографирани и полека-лека може да се отпечатат, ако времето позволи. В. В. (Свещеният подпис) (...) Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>

47. 1915_08_08 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Търновското военно комендантство разтурва събора. Протокол...

Учителят ежедневно говореше предвидените беседи, слушахме, а тетрадките се изпълваха все повече с мисли казани от Учителя на беседите.
Откриването на събора стана на 4 август 1915 г. в гр. Търново във вилата на запад от града, всички бяхме радостни, че се виждаме заедно пак и че бяхме поканени на събора, и че броя им беше по-голям. Това бе признак, че братството е пораснало и че са повикани повече хора на братския събор. Откриването на събора се проведе нормално. Учителят ежедневно говореше предвидените беседи, слушахме, а тетрадките се изпълваха все повече с мисли казани от Учителя на беседите. Общият братски живот протичаше, както и през другите съборни години. Някъде позабравяхме за подтискащото световно положение, че някъде на Запад вилнееше световна война. Наистина България бе вън от тази война, но се увеличаваше вероятността и за нейната намеса, Бяха тъй съблазнителни възможностите за достигане на националния идеал „Обединението на българското племе по целия Балкански полуостров". Трябваше да се спомене мимоходом, че сред старите братя цареше голям патриотизъм, мнозина копнееха за присъединяването на Сан Стефанска България.
към текста >>

48. Учителя кани Паша Теодорова да стенографира неговите неделни беседи

неговите неделни беседи
Учителя кани Паша Теодорова да стенографира неговите неделни беседи На 16 април 1916 година (Великден), Паша се докосва до Словото и това определя жизненият й и духовен Път. Учителя кани Паша Теодорова (1888-1972) да стенографира неговите неделни беседи. За това събитие може да се прочете в:Спомен на Паша Теодорова - Великден Спомен на Паша Теодорова 6. ВЕЛИКДЕН
към текста >>

Учителя кани Паша Теодорова (1888-1972) да стенографира неговите неделни беседи.
Учителя кани Паша Теодорова да стенографира неговите неделни беседи На 16 април 1916 година (Великден), Паша се докосва до Словото и това определя жизненият й и духовен Път. Учителя кани Паша Теодорова (1888-1972) да стенографира неговите неделни беседи. За това събитие може да се прочете в:Спомен на Паша Теодорова - Великден Спомен на Паша Теодорова 6. ВЕЛИКДЕН Беше 16 април 1916 г. Ако първото си посещение на Учителя нарекох епохално, не зная как трябва да нарека онзи първи, не по-малко незабравим ден, когато за пръв път чух беседа от Учителя - Словото Божие - същината на Учителя.
към текста >>

Мисля си: В коя ли стая Учителят държи беседи?
Ами сега, мисля си аз, четири стъпала не са много, но как ще се кача? Стълбичката е солидна, здрава, но как аз ще се кача? Както и да е, минах благополучно, не стана никаква авария. Намерих се в коридорчето, което ми е познато, много пъти съм минавала през него и влизала в малката стаичка, в която Учителят приемаше. Тази стаичка е насреща в коридорчето. Мисля си: В коя ли стая Учителят държи беседи? Гледам отдясно една врата отворена и оттам се чуват песни. Тук ще е стаята, си казах, и се спрях на прага на стаята, а се подпрях на дясната рамка на вратата. Лявата рамка на вратата беше заета от един брат с очила, който въодушевено пееше, както пееха въодушевено всички в стаята, които бяха насядали на столове. Слушам песни непознати за мене, но не са протестантски, защото аз съм слушала такива и познавам характера им. Може да се православни, не твърдя.
към текста >>

Тази беседа - „Истината" - е печатана в тома, втора серия неделни беседи, първо издание, под заглавие „Сила и живот" и същият том, второ издание, под ново заглавие „Духът и плътта".
Играх със столовете и си мислех: Нима цар Давид не игра пред скрижалите и своя народ? И когато неговата жена, Михала - царска дъщеря го упрекна, че се излага пред народа си, той отговори: „Да не играя ли пред Господа? " И аз си казвам: Давид игра пред скрижалите и пред Господа и заради Господа, а аз играя със столовете пак заради Господа за онова Велико Слово, малка част от което се вля в моята душа. Играх и заради Учителя - Божия пратеник, Който дойде на земята да донесе това Слово на цялото човечество. Благодаря на Учителя, стократно Му благодаря! Тази беседа - „Истината" - е печатана в тома, втора серия неделни беседи, първо издание, под заглавие „Сила и живот" и същият том, второ издание, под ново заглавие „Духът и плътта". Забележка: Тук е мястото да опиша една малка своя опитност, която ще нарека малка опитност с велик замисъл. Малката опитност мина през мене, а великият замисъл иде отгоре. Ето какво разбрах впоследствие от този велик замисъл. Божието Слово е Божествен нектар, който се налива в предварително специално приготвени форми, съсъди, но така внимателно, че капка да не се разлее на земята. Дават се кому повече, кому по-малко капки от този нектар, според големината на формата или съда, в който се наливат и според възможностите на човека да ги използува и обработи.
към текста >>

49. Светият Синод на Българската православна църква убеждава правителството на Васил Радославов да отс...

Тя, обаче, е един велеречив блам* на народната ни църква... Нуждата от религиозни беседи, особено през време на войната, силно се чувства.
Градоначалникът Свинаров пише рапорт до министъра на вътрешните работи, като привежда някои циркулиращи из града слухове и като прави от себе си бележка, че наистина, вънкашността на Дънов, „облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му, и не много дългата му брада, наподобява фигурата на Христа, изобразена на иконите". Изказва опасение, че учението на Дънов било една „опасна религиозна секта, която се стремяла да подбие християнството и да върне обществото към езическото суеверие". С това учение, казва той, се напомня едновремешната богомилска ерес, която стана причина за падането на Второто българско царство; ето защо, той бил на мнение, да се разучи всестранно цялото учение, и ако действително се установи, че то е пакостна религиозна секта, да се вземат мерки навреме и да се парализира по-нататъшното му разпространение. На мнение е, докато стане това, Дънов да бъде интерниран в родния си град Варна. На това искане на градоначалника се противопоставя началникът на вероизповедното отделение, при Министерството на външните работи и изповеданията – Семенов, който, в особена „поверителна" бележка до министъра, казва: „...В цялата работа не виждам нищо, което да е противно на добрите нрави и на действащите в страната закони. Тя, обаче, е един велеречив блам* на народната ни църква... Нуждата от религиозни беседи, особено през време на войната, силно се чувства. Ближните на ония, що сложиха кости по полето на честта, и на ония, що останаха немощни инвалиди, имат нужда – нужда вопиюща за утеха; ближните на ония, които, макар живи и здрави да са в окопите, над които витае образът на смъртта, имат нужда от обнадеждаване. Кой трябва да произнесе тая дума за утеха и да подхрани тая свята надежда? Не е ли това, в тревожните дни, които преживяваме, една от първите длъжности на църквата – респективно на църковнослужителите? А разбира се, щом тия нямат съзнание за тая своя длъжност, нуждающите се ще се притекат в полза на ония, които, макар и не посочени официално като призвани за тая работа, залавят се да я вършат с голямо усърдие. Дънов живее в София и проповядва публично повече от десет години.
към текста >>

Дънов говори беседи и тия последните после се издават в брошури.
А разбира се, щом тия нямат съзнание за тая своя длъжност, нуждающите се ще се притекат в полза на ония, които, макар и не посочени официално като призвани за тая работа, залавят се да я вършат с голямо усърдие. Дънов живее в София и проповядва публично повече от десет години. Него слуша една доволно пъстра аудитория: покрай мъже с високо обществено положение, и жени на висши военни, и граждански служители на държавата, там се събират и хора от средната класа, па и такива, из работничеството. Как е могло, през течение на тоя дълъг период, да не се обърне внимание на неговите проповеди, ако действително те са съдържали нещо престъпно, нещо противно на законите и на благонравието. Но има и нещо повече. Дънов говори беседи и тия последните после се издават в брошури. Аз четох повечето от тези брошури и намерих, че те заслужават да бъдат четени, не само от нашите свещеници и владици, но и от новия идеолог на църковнославянския език Г.Ст.Михайловски." Тая записка не се харесва на Ласкова и той казва, че тя щяла да остане „паметна" в архива на Външното министерство. Тя била неочаквана апология на Дъновизма от един висш чиновник. Защо това? – Едно, защото Ласков не може да понесе много уместните изобличения, които се правят на забравилите дълга си негови патрони, и защото по тоя начин се осуетява хитро скроеният план – да се използва военното положение, с един замах да се тури край на дейността на един човек, срещу когото, в мирно време, не могат да се вземат такива крупни мерки, както във военно, особено щом се намеси „състоянието на духовете на фронта"."
към текста >>

50. Учителя започва поредица беседи пред сестрите, 'Великата майка'

Учителя започва поредица беседи пред сестрите, "Великата майка"
Учителя започва поредица беседи пред сестрите, "Великата майка" Великата майка Цикъл беседи пред духовна група от сестри (четвъртъчни беседи) 1917-1932 „Великата Майка” е сборник от тридесет и шест беседи от Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов).
към текста >>

Цикъл беседи пред духовна група от сестри
Учителя започва поредица беседи пред сестрите, "Великата майка" Великата майка Цикъл беседи пред духовна група от сестри (четвъртъчни беседи) 1917-1932 „Великата Майка” е сборник от тридесет и шест беседи от Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). Съставен е от Елена Андреева (един от трите постоянни стенографи на Словото) като хронологичен цикъл от дешифрирани стенограми, съхранявани тайно на Изгрева в София до 1990 г. Изнасяни в продължение на шестнадесет години (1917-1932), тези беседи са били предназначени за особен кръг слушатели – омъжени жени и духовни сестри.
към текста >>

(четвъртъчни беседи)
Учителя започва поредица беседи пред сестрите, "Великата майка" Великата майка Цикъл беседи пред духовна група от сестри (четвъртъчни беседи) 1917-1932 „Великата Майка” е сборник от тридесет и шест беседи от Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). Съставен е от Елена Андреева (един от трите постоянни стенографи на Словото) като хронологичен цикъл от дешифрирани стенограми, съхранявани тайно на Изгрева в София до 1990 г. Изнасяни в продължение на шестнадесет години (1917-1932), тези беседи са били предназначени за особен кръг слушатели – омъжени жени и духовни сестри. Държани са в следобедни часове на четвъртия ден от седмицата, поради което Учителя ги нарича четвъртъчни беседи.
към текста >>

„Великата Майка” е сборник от тридесет и шест беседи от Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов).
Учителя започва поредица беседи пред сестрите, "Великата майка" Великата майка Цикъл беседи пред духовна група от сестри (четвъртъчни беседи) 1917-1932 „Великата Майка” е сборник от тридесет и шест беседи от Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). Съставен е от Елена Андреева (един от трите постоянни стенографи на Словото) като хронологичен цикъл от дешифрирани стенограми, съхранявани тайно на Изгрева в София до 1990 г. Изнасяни в продължение на шестнадесет години (1917-1932), тези беседи са били предназначени за особен кръг слушатели – омъжени жени и духовни сестри. Държани са в следобедни часове на четвъртия ден от седмицата, поради което Учителя ги нарича четвъртъчни беседи. Изключение правят пет от тях: три са изнесени в петък и две – в понеделник. В сборника е включена и беседата „Съчетание на отношенията”, държана пред духовни братя на 8 август 1920 г.
към текста >>

Изнасяни в продължение на шестнадесет години (1917-1932), тези беседи са били предназначени за особен кръг слушатели – омъжени жени и духовни сестри.
Цикъл беседи пред духовна група от сестри (четвъртъчни беседи) 1917-1932 „Великата Майка” е сборник от тридесет и шест беседи от Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). Съставен е от Елена Андреева (един от трите постоянни стенографи на Словото) като хронологичен цикъл от дешифрирани стенограми, съхранявани тайно на Изгрева в София до 1990 г. Изнасяни в продължение на шестнадесет години (1917-1932), тези беседи са били предназначени за особен кръг слушатели – омъжени жени и духовни сестри. Държани са в следобедни часове на четвъртия ден от седмицата, поради което Учителя ги нарича четвъртъчни беседи. Изключение правят пет от тях: три са изнесени в петък и две – в понеделник. В сборника е включена и беседата „Съчетание на отношенията”, държана пред духовни братя на 8 август 1920 г. Четвъртъчните беседи представляват отделно течение в Словото на Учителя Беинса Дуно. Съдържащите се в тях
към текста >>

Държани са в следобедни часове на четвъртия ден от седмицата, поради което Учителя ги нарича четвъртъчни беседи.
(четвъртъчни беседи) 1917-1932 „Великата Майка” е сборник от тридесет и шест беседи от Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). Съставен е от Елена Андреева (един от трите постоянни стенографи на Словото) като хронологичен цикъл от дешифрирани стенограми, съхранявани тайно на Изгрева в София до 1990 г. Изнасяни в продължение на шестнадесет години (1917-1932), тези беседи са били предназначени за особен кръг слушатели – омъжени жени и духовни сестри. Държани са в следобедни часове на четвъртия ден от седмицата, поради което Учителя ги нарича четвъртъчни беседи. Изключение правят пет от тях: три са изнесени в петък и две – в понеделник. В сборника е включена и беседата „Съчетание на отношенията”, държана пред духовни братя на 8 август 1920 г. Четвъртъчните беседи представляват отделно течение в Словото на Учителя Беинса Дуно. Съдържащите се в тях наставления, упътвания и методи за духовна практика ги определят като специфичен лекционен курс на езотерична школа, въпреки че с пет години предхождат официалното откриване на Школата на Всемирното Бяло Братство през 1922 г.
към текста >>

Четвъртъчните беседи представляват отделно течение в Словото на Учителя Беинса Дуно.
Съставен е от Елена Андреева (един от трите постоянни стенографи на Словото) като хронологичен цикъл от дешифрирани стенограми, съхранявани тайно на Изгрева в София до 1990 г. Изнасяни в продължение на шестнадесет години (1917-1932), тези беседи са били предназначени за особен кръг слушатели – омъжени жени и духовни сестри. Държани са в следобедни часове на четвъртия ден от седмицата, поради което Учителя ги нарича четвъртъчни беседи. Изключение правят пет от тях: три са изнесени в петък и две – в понеделник. В сборника е включена и беседата „Съчетание на отношенията”, държана пред духовни братя на 8 август 1920 г. Четвъртъчните беседи представляват отделно течение в Словото на Учителя Беинса Дуно. Съдържащите се в тях наставления, упътвания и методи за духовна практика ги определят като специфичен лекционен курс на езотерична школа, въпреки че с пет години предхождат официалното откриване на Школата на Всемирното Бяло Братство през 1922 г. Между дешифрираните стенограми и текстовете в сборника „Великата Майка” е налице езикова трансформация, която е отражение на историческите промени в българската говорна и писмена култура. Въпреки това максимално е съхранена архаичната наглед структура на речта, специфична за първите три десетилетия на XX век. Всички цитати от Библията са приведени към нейното Виенско издание от 1885 г., което е ползвал Учителя Беинса Дуно.
към текста >>

Беседи пред сестрите - издание от 1998 г.
Съдържащите се в тях наставления, упътвания и методи за духовна практика ги определят като специфичен лекционен курс на езотерична школа, въпреки че с пет години предхождат официалното откриване на Школата на Всемирното Бяло Братство през 1922 г. Между дешифрираните стенограми и текстовете в сборника „Великата Майка” е налице езикова трансформация, която е отражение на историческите промени в българската говорна и писмена култура. Въпреки това максимално е съхранена архаичната наглед структура на речта, специфична за първите три десетилетия на XX век. Всички цитати от Библията са приведени към нейното Виенско издание от 1885 г., което е ползвал Учителя Беинса Дуно. Беседи пред сестрите - издание от 1998 г. под редакцията на Димитър Калев Същите беседи са публикувани и в поредицата "Изгревите", том 12, но с малко по изменено съдържание (без редакция): Беседи държани пред сестрите от духовна група за молитви, песнопения и размишления в четвъртък след обед. Изучаване на този цикъл беседи става в много групи на Братството и сега. Например:Женски клас в Бургас (линкът е към сайта "Приятели на дъгата") Великата майка
към текста >>

Същите беседи са публикувани и в поредицата "Изгревите", том 12, но с малко по изменено съдържание (без редакция): Беседи държани пред сестрите от духовна група за молитви, песнопения и размишления в четвъртък след обед.
Между дешифрираните стенограми и текстовете в сборника „Великата Майка” е налице езикова трансформация, която е отражение на историческите промени в българската говорна и писмена култура. Въпреки това максимално е съхранена архаичната наглед структура на речта, специфична за първите три десетилетия на XX век. Всички цитати от Библията са приведени към нейното Виенско издание от 1885 г., което е ползвал Учителя Беинса Дуно. Беседи пред сестрите - издание от 1998 г. под редакцията на Димитър Калев Същите беседи са публикувани и в поредицата "Изгревите", том 12, но с малко по изменено съдържание (без редакция): Беседи държани пред сестрите от духовна група за молитви, песнопения и размишления в четвъртък след обед. Изучаване на този цикъл беседи става в много групи на Братството и сега. Например:Женски клас в Бургас (линкът е към сайта "Приятели на дъгата") Великата майка Цикъл беседи пред духовна група от сестри (четвъртъчни беседи)
към текста >>

Изучаване на този цикъл беседи става в много групи на Братството и сега.
Въпреки това максимално е съхранена архаичната наглед структура на речта, специфична за първите три десетилетия на XX век. Всички цитати от Библията са приведени към нейното Виенско издание от 1885 г., което е ползвал Учителя Беинса Дуно. Беседи пред сестрите - издание от 1998 г. под редакцията на Димитър Калев Същите беседи са публикувани и в поредицата "Изгревите", том 12, но с малко по изменено съдържание (без редакция): Беседи държани пред сестрите от духовна група за молитви, песнопения и размишления в четвъртък след обед. Изучаване на този цикъл беседи става в много групи на Братството и сега. Например:Женски клас в Бургас (линкът е към сайта "Приятели на дъгата") Великата майка Цикъл беседи пред духовна група от сестри (четвъртъчни беседи) 1917-1932
към текста >>

Цикъл беседи пред духовна група от сестри
под редакцията на Димитър Калев Същите беседи са публикувани и в поредицата "Изгревите", том 12, но с малко по изменено съдържание (без редакция): Беседи държани пред сестрите от духовна група за молитви, песнопения и размишления в четвъртък след обед. Изучаване на този цикъл беседи става в много групи на Братството и сега. Например:Женски клас в Бургас (линкът е към сайта "Приятели на дъгата") Великата майка Цикъл беседи пред духовна група от сестри (четвъртъчни беседи) 1917-1932 Книгата за теглене на PDFСъдържание: Хигиена на човешката душа, 8 февруари 1917 г., четвъртък, София Венецът на живота, 15 февруари 1917 г.
към текста >>

(четвъртъчни беседи)
Същите беседи са публикувани и в поредицата "Изгревите", том 12, но с малко по изменено съдържание (без редакция): Беседи държани пред сестрите от духовна група за молитви, песнопения и размишления в четвъртък след обед. Изучаване на този цикъл беседи става в много групи на Братството и сега. Например:Женски клас в Бургас (линкът е към сайта "Приятели на дъгата") Великата майка Цикъл беседи пред духовна група от сестри (четвъртъчни беседи) 1917-1932 Книгата за теглене на PDFСъдържание: Хигиена на човешката душа, 8 февруари 1917 г., четвъртък, София Венецът на живота, 15 февруари 1917 г. Волята Божия, 29 март 1917 г., четвъртък
към текста >>

От Беседи пред сестрите
Носители на Новото, 19 май 1932 г., 16 ч., София, Изгрев Задача за самовъзпитание, 2 юни 1932 г., 16 ч., София, Изгрев Непоклатима канара, 30 юни 1932 г., 16 ч., София, Изгрев Обяснителни бележки _________________ От Беседи пред сестрите БЕСЕДИ държани на сестрите от Духовната група за молитви, песнопения, размишления в
към текста >>

БЕСЕДИ
Задача за самовъзпитание, 2 юни 1932 г., 16 ч., София, Изгрев Непоклатима канара, 30 юни 1932 г., 16 ч., София, Изгрев Обяснителни бележки _________________ От Беседи пред сестрите БЕСЕДИ държани на сестрите от Духовната група за молитви, песнопения, размишления в ден четвъртък, следобед
към текста >>

Източник: БЕСЕДИ държани на сестрите от Духовната група за молитви, песнопения, размишления
Пътища на мъдростта (12.V.1932) Носители на новото (19.V.1932) Една задача (2.VI. 1932) Непоклатима канара (30.VI.1932) ______________________ Източник: БЕСЕДИ държани на сестрите от Духовната група за молитви, песнопения, размишления Изгревът - Том 12
към текста >>

51. Градоначалникът на София Свинаров изпраща писмо до министъра на вътрешните работи Радославов срещу Петър Дънов

Учителят изнася своите беседи редовно на ул.
Спомен на Мария Тодорова - Слугата на кесаря Спомен на Мария Тодорова 192. СЛУГАТА НА КЕСАРЯ През 1917 г. българската армия на фронта от продължителната война и неблагополучията в продоволствията тя е разколебана, деморализирана, а цялата страна е в разруха. Учителят изнася своите беседи редовно на ул. „Опълченска" 66 и в други наети салони и посетителите се увеличават, а църквите в големите градове се изпразват от богомолци. Мъжете са на фронта, а жените трябва да орат, да копаят и да се занимават с мъжка работа и да отглеждат и да хранят многолюдна челяд. Коне, волове, добитък - всичко е реквизирано и е на фронта. Синодът и църквата подемат акция срещу Учителя и започват да подкокоросват официалните власти да предприемат някакви мерки срещу него като се крият зад гърба на градоначалника на София, зад военното комендантство, зад министри и подкупени журналисти. Тогава започва разследване от софийския градоначалник Свинаров като се извикват последователно свидетели, които дават показания.
към текста >>

Тази развръзка на този исторически случай лично Учителят го споменава в една от беседите си, която е публикувана.
Ето как Злото понякога работи за Доброто. Благодарение на този рапорт днес ние знаем тази история. И друго, което е най-важното в случая е, че този господин Свинаров, градоначалник на столицата заради корупция, мошеничество и злоупотреба с държавния си пост обсебва държавни средства, бива хванат, съден и изпратен в затвора. След като излиза от затвора нещо в него се превключва, той се променя и в един обикновен ден той отива при Учителя, иска прошка от него поради това, че благодарение на неговият рапорт и на неговата идея е изпратен на заточение във Варна и след като получава прошка от Учителя става един от редовните слушатели в салона. Тази развръзка на този исторически случай лично Учителят го споменава в една от беседите си, която е публикувана. Когато я прочетете ще може да сравните и да се запознаете с истината за слугата на Кесаря. 192. СЛУГАТА НА КЕСАРЯ Изгревът - Том 5
към текста >>

52. На Учителя са забранени публичните беседи и е интерниран във Варна

На Учителя са забранени публичните беседи и е
На Учителя са забранени публичните беседи и е интерниран във Варна 1. ИНТЕРНИРАН В ХОТЕЛ „ЛОНДОН"ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 ) 2. Изгревът - Атанас Славов Датата 16 август 1917 г. е взета от Изгревът - Том 23 - глава: III.
към текста >>

Юни 1917 - Градоначалникът на София забранява публичните му беседи.
Благославяйте Господа, Който ръководи съдбините на всичките народи. Баща е Той на всичко живо. В.В. Ж.К.В.О П.К.Дънов Изгревът - Том 9 98. ИНТЕРНИРАН В ХОТЕЛ „ЛОНДОН"ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 ) Юни 1917 - Градоначалникът на София забранява публичните му беседи. Интерниран във Варна, Учителят живее в хотел «Лондон», където композира няколко песни. Изгревът - Атанас Славов
към текста >>

53. Писмо на Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), Варна

Стилистично обработва беседите.
в ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13 ------------* Паша Тодорова (Теодорова), една от трите стенографки на Учителя. Учителка по химия в София, преместена в Русе и уволнена като последователка на учението. Учи стенография при Тодор Гълъбов, главен стенограф на Народното събрание, преподавател в Софийския университет, записал първите издадени беседи. Паша участва в целия процес по записване, дешифриране, сверяване, коригиране на шпалти. Стилистично обработва беседите.
към текста >>

54. Димитър Голов завършва земния си път.

Димитър Голов привлича за стенограф на неделните беседи проф.
(1863 г. - 8 ноември 1917 г.) Димитър Голов е известен български издател, последовател на Учителя. Като бързописец, заедно с Петко Гумнеров водят протоколите на Веригата от 1905 до 1915 г. През 1914 г. Димитър Голов привлича за стенограф на неделните беседи проф. Тодор Гълъбов, началник на Стенографското бюро при Народното събрание. Завършва земния си път на 8 ноември 1917 г. За Димитър Голов може да се прочете в: 1. За Димитър Голов - бележка 122 към книгата "Епистоларни диалози, част 2" 2. Димитър Голов - статия от Георги Христов, вестник "Братски живот" бр.63 (1/2012 г.)
към текста >>

Голов привлича за стенограф на неделните беседи проф.
Тя става и център на първите последователи на Учението, които отиват там не само да си набавят книги, но и да побеседват с приятели на духовни теми. Д.Голов, заедно с П. Гумнеров са бързописци и те стенографират част от първите сказки на Учителя П. Дънов, както и словото от годишните срещи на Веригата – съборите от 1905 до 1915 г. През 1914 Д. Голов привлича за стенограф на неделните беседи проф. Тодор Гълъбов,началник на Стенографското бюро при Народното събрание. Така излизат първите серии на „Сила и живот“, които по инициатива на Д.Голов се отпечатват в Царската придворна печатница. Той поема също литографирането на Антиминса и Пентаграма (1911), както и отпечатването на „Завета на цветните лъчи“ през 1912 г. Голов пътува често из страната във връзка с издателската си работа. Всяко пътуване той използва за срещи и разпространение на Учението.
към текста >>

Дънов започва да държи кратки беседи в неделен ден върху стихове от Библията, слушателите са четирима: Д.
Казва: „Исках да се освободя, какви ли молитви не четох, какви ли стихове не четох… Казах си: Няма да пушиш, но въпреки това пушех. Един ден си казах: Господи, намери един начин да се освободя от този тютюн. Хвана ме магарешката кашлица и три месеца ме държа. По този начин ме отвикна да пуша.“ (3) В началото когато в София Учителя П. Дънов започва да държи кратки беседи в неделен ден върху стихове от Библията, слушателите са четирима: Д. Голов, Т. Бъчваров, Петко и Гина Гумнерови. Впоследствие се присъединява и Михалаки Георгиев. На една съхранена бележка от неделя 7 октомври 1907 г. Учителя П.
към текста >>

Тази дата може да се приеме и като своеобразно начало на неделните беседи, които са гръбнака на Учението.
Бъчваров, Петко и Гина Гумнерови. Впоследствие се присъединява и Михалаки Георгиев. На една съхранена бележка от неделя 7 октомври 1907 г. Учителя П. Дънов казва: „Занапред нашите събрания ще подкачаме с Добрата молитва, а ще свършваме с Господнята молитва. Тази дата може да се приеме и като своеобразно начало на неделните беседи, които са гръбнака на Учението. Постепенно от година на година слушателите в дома на „Опълченска № 66 се увеличават толкова, че се налагало да се отварят прозорците за тези, които са на двора. След 1913 г. последователите толкова нарастват, че дворът вече не ги побира и се налага да се наемат салони и клубове, като клуба на радикалите, клуба на журналистите, Немския клуб „Турферайн“, докато през 1922 г. не се изгражда салон на ул. „Оборище“ №24, където Учителя П.
към текста >>

Голов привлича за стенограф на неделните беседи проф.
след изграждането на по-голям салон на „Изгрева“ всички се преместват там. Д. Голов, заедно с П. Гумнеров са бързописци и те стенографират част от първите сказки на Учителя П. Дънов, както и словото от годишните срещи на Веригата – съборите от 1905 до 1915 г. През 1914 г. Голов привлича за стенограф на неделните беседи проф. Гълъбов, началник на Стенографското бюро при Народното събрание. Така излизат първите серии на „Сила и живот“, които по инициатива на Д. Голов се отпечатват в Царската придворна печатница. Той поема също литографирането на Антиминса и Пентаграма, както и отпечатването на „Завета на цветните лъчи“ през 1912 г. Голов пътува често из страната във връзка с издателската си работа.
към текста >>

Ето какво казва в свои беседи и лекции Учителя П.
Така голяма погребална процесия преминава по ул. „Витошка“ за опелото в църквата „Св. Седмочисленици“. През този период Учителя П. Дънов е интерниран във Варна, където получава писмо с тъжната вест. Отговорът е запазен, в него той пише: „Използваха отсъствието ми и го грабнаха.“ (4) Ето какво казва в свои беседи и лекции Учителя П. Дънов за него: „Един мой добър приятел, Голов, намислил да ме посети и турил в Библията 10 хиляди лева като подарък. Но умира човекът и след много години ми донесоха тая Библия, но срокът на банкнотите беше изтекъл вече. Това беше 1917 година, когато бях във Варна. Отварям Библията и намирам в нея 10 хиляди лева, но с изтекъл срок. Голов е от посветените.
към текста >>

От много години покрай своите френологически изучавания държи и известни беседи с чисто религиозно съдържание, които се посещават от широка публика: учители, офицери, чиновници, търговци и др., между които има хора с голямо обществено положение.
„Духовна култура“. Разпитаният Д. Голов, казва: „Личността на г. П. Дънов ми е позната от много години. Той е човек с висше образование, а специално се занимава с френология, философия и теология. От много години покрай своите френологически изучавания държи и известни беседи с чисто религиозно съдържание, които се посещават от широка публика: учители, офицери, чиновници, търговци и др., между които има хора с голямо обществено положение. В беседите на г. Дънов досега не съм намерил или чул нещо противохристянско или да противоречи на православната църква. Тълкува св. Писание в неговия истински смисъл, според моето разбиране, което никакъв разкол или ерес не би внесло в православната църква. Относително излизането на някои негови слушатели вън от града, то е следствие на неговите наставления, че който иска да бъде здрав през годината, през м.
към текста >>

В беседите на г.
Разпитаният Д. Голов, казва: „Личността на г. П. Дънов ми е позната от много години. Той е човек с висше образование, а специално се занимава с френология, философия и теология. От много години покрай своите френологически изучавания държи и известни беседи с чисто религиозно съдържание, които се посещават от широка публика: учители, офицери, чиновници, търговци и др., между които има хора с голямо обществено положение. В беседите на г. Дънов досега не съм намерил или чул нещо противохристянско или да противоречи на православната църква. Тълкува св. Писание в неговия истински смисъл, според моето разбиране, което никакъв разкол или ерес не би внесло в православната църква. Относително излизането на някои негови слушатели вън от града, то е следствие на неговите наставления, че който иска да бъде здрав през годината, през м. май да става рано и да прави разходка.
към текста >>

Димитър Голов има голяма заслуга за това да се стенографират беседите на Учителя, с цел да се съхранят.
В клуба се отбивали и всички идващи от провинцията ученици на Учителя, за да си набавят литература и побеседват с Голов на духовни теми. Димитър Голов много често е пътува из страната по издателската си работа. Всяко свое пътуване той е използвал за срещи и разпространение на учението на Учителя. Сам Учителя му е възлагал много поръчения за провинцията. Той е бил не само жива връзка между братята и сестрите при излизането си из провинцията, но е водил обширна кореспонденция с тях, както и с нови хора, заинтересували се от окултната литература. Димитър Голов има голяма заслуга за това да се стенографират беседите на Учителя, с цел да се съхранят. Той, именно, е привлякъл за стенограф професор Гълъбов, който е записал неделните беседи "Сила и Живот”. По инициатива на Дим. Голов беседите на Учителя започват да се отпечатват в Придворната печатница. Негова много съществена инициатива е и отпечатването на Антиминса, и на Пентаграма. И пак под негово ръководство става отпечатването на “Завет на цветните лъчи на светлината”.
към текста >>

Той, именно, е привлякъл за стенограф професор Гълъбов, който е записал неделните беседи "Сила и Живот”.
Димитър Голов много често е пътува из страната по издателската си работа. Всяко свое пътуване той е използвал за срещи и разпространение на учението на Учителя. Сам Учителя му е възлагал много поръчения за провинцията. Той е бил не само жива връзка между братята и сестрите при излизането си из провинцията, но е водил обширна кореспонденция с тях, както и с нови хора, заинтересували се от окултната литература. Димитър Голов има голяма заслуга за това да се стенографират беседите на Учителя, с цел да се съхранят. Той, именно, е привлякъл за стенограф професор Гълъбов, който е записал неделните беседи "Сила и Живот”. По инициатива на Дим. Голов беседите на Учителя започват да се отпечатват в Придворната печатница. Негова много съществена инициатива е и отпечатването на Антиминса, и на Пентаграма. И пак под негово ръководство става отпечатването на “Завет на цветните лъчи на светлината”. Ето как е описал личността на Голов писателят Васил Узунов:
към текста >>

Голов беседите на Учителя започват да се отпечатват в Придворната печатница.
Сам Учителя му е възлагал много поръчения за провинцията. Той е бил не само жива връзка между братята и сестрите при излизането си из провинцията, но е водил обширна кореспонденция с тях, както и с нови хора, заинтересували се от окултната литература. Димитър Голов има голяма заслуга за това да се стенографират беседите на Учителя, с цел да се съхранят. Той, именно, е привлякъл за стенограф професор Гълъбов, който е записал неделните беседи "Сила и Живот”. По инициатива на Дим. Голов беседите на Учителя започват да се отпечатват в Придворната печатница. Негова много съществена инициатива е и отпечатването на Антиминса, и на Пентаграма. И пак под негово ръководство става отпечатването на “Завет на цветните лъчи на светлината”. Ето как е описал личността на Голов писателят Васил Узунов: “Голов беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, бе още млад и хубав.
към текста >>

След 1907 г.при всяко идване в София Учителя е държал кратки беседи върху стихове от Евангелието и Библията.
Като издател Голов става причина да се появят следните книги: “Принципите на френологията”, “Човешката аура”, “Потайната религиозна философия на Индия”, “Мисълта - творец на характера”, “Човек - творец на съдбата си”, “Между два свята", “Вегетарианска готварска книга”, “Нова наука за лекуване” и още много други. Кога е станала първата среща на Дим. Голов с Учителя не е известно. През 1904 г. е отседнал в дома му. След 1907 г.при всяко идване в София Учителя е държал кратки беседи върху стихове от Евангелието и Библията. Отсядал е в дома на П. Гумнеров, с когото го е запознал Д. Голов. На тези беседи са присъствали в началото само четири души: Дим. Голов,Т. Бъчваров,П. Гумнеров и жена му – Гина Гумнерова.
към текста >>

На тези беседи са присъствали в началото само четири души: Дим.
През 1904 г. е отседнал в дома му. След 1907 г.при всяко идване в София Учителя е държал кратки беседи върху стихове от Евангелието и Библията. Отсядал е в дома на П. Гумнеров, с когото го е запознал Д. Голов. На тези беседи са присъствали в началото само четири души: Дим. Голов,Т. Бъчваров,П. Гумнеров и жена му – Гина Гумнерова. По-късно кръгът се разширява. Димитър Голов е водил записки по време на тези беседи. Ето какво си е записал той ведно от своите тефтерчета:
към текста >>

Димитър Голов е водил записки по време на тези беседи.
Гумнеров, с когото го е запознал Д. Голов. На тези беседи са присъствали в началото само четири души: Дим. Голов,Т. Бъчваров,П. Гумнеров и жена му – Гина Гумнерова. По-късно кръгът се разширява. Димитър Голов е водил записки по време на тези беседи. Ето какво си е записал той ведно от своите тефтерчета: “На едно събрание през октомври 1910 г. Водено от г-н П. Дънов, в присъствието на Петко Гумнеров и Гина Гумнерова, Димитър Голов, Иван Тачев, Cт. Димитров и Михалаки Георгиев се дадоха следните уроци.
към текста >>

55. Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път

Пеню Киров работи като пътуващ книжар, посещава новооснованите братски кръжоци, където държи свои духовни беседи.
Роден е в гр. Карнобат, впоследствие живее в Бургас. На седемнадесет години се записва доброволец в Сръбско-българската война. С Петър Дънов се запознава чрез кореспонденция, започнала през 1898 г. През 1900 г., заедно с Тодор Стоименов и д-р Георги Миркович, е призован на среща с Учителя във Варна, с което се слага началото на съборите на „Бялото братство”. Пеню Киров работи като пътуващ книжар, посещава новооснованите братски кръжоци, където държи свои духовни беседи. За това той има указание от Учителя – какво да говори, как да направлява и насърчава новите братя и сестри. Говори им за идеите на Учителя, за предстоящото събуждане на цялото човечество, което ще премине към нови постижения в духовното развитие. Пеню Киров е ръководител на братската група в Бургас, но изпълнява и заръките на Учителя относно групите в повечето малки градове из Южна България. Връзката му с братята и сестрите се поддържа от обиколките, които той прави един-два пъти годишно в тия градове. Всяка година за 2-3 месеца Пеню Киров напуска Бургас и поема пеша от село на село, от град на град да срещне хора, които се интересуват от духовния живот.
към текста >>

Той бил първият разпространител на беседите на Учителя в Бургас.
Работил е като комисионер, но в съзнанието си винаги давал предимство на духовното, искрено следвал съветите на Учителя, целящи да поставят учениците му на Пътя на самоусъвършенстването. Затова в джоба си Пеньо Киров винаги носел тефтерче за мислите, които идвали в ума му. На 27 юли 1907 г. се основава братска група в Бургас и Пеньо Киров е избран за неин ръководител. По това време е имало вече достатъчно печатна литература - окултна и философска - и неговата коми-сионерска кантора се превърнала в книжарница. Той бил първият разпространител на беседите на Учителя в Бургас. Книжарницата му постепенно придобила значението на клуб, където се събирали за разговори съмишленици и приятели. Там всеки бил добре приет и според интереса му - осветлен по всякакви духовни въпроси. По това време Пеньо Киров често пишел писма на Учителя и споделя с него важни моменти от духовната работа в Бургас. Учителя не закъснявал с отговорите си, винаги го съветвал и напътствал. От писмата му струи импулсът на Новото, което влиза постепенно в съзнанията.
към текста >>

Той е даден в беседите на Учителя.
Защото те комунизираха капитала, а не комунизираха труда. Те също си създадоха съсловие от началници и подчинени, привилегировано съсловие и създадоха онези, които трябваше да работят за тях. Вместо да станат „слуги на народа" станаха господари на народа. И техния опит се провали. А какъв е изводът? Той е даден в беседите на Учителя. Ще си го намерите там. Само човек с пробудено съзнание, с космическо съзнание може да води комунален живот, което означава единство на човешкото съзнание с всички човеци и от там съединение с Космическото Съзнание. Това е пътят. Но това не е за съвременното човечество, а за едно друго човечество, което идва. Но опита трябваше да бъде направен.
към текста >>

Той е първият разпространител на беседите на Учителя в Бургас.
П. Киров Факсимиле от писмо на Учителя до П. Киров През 1907 г. се основава братска група в Бургас и Пеню Киров е избран за неин ръководител. По това време е имало вече достатъчно печатна литература - окултна и философска, и неговата комисионерска кантора се превръща в книжарница. Той е първият разпространител на беседите на Учителя в Бургас. Книжарницата му постепенно придобива значението на клуб, където са се събирали съмишленици и приятели на разговор. Там всеки е бил добре приет и според интереса му осветлен по всякакви духовни въпроси. По това време Пеню Киров често пише на Учителя и споделя с него важни моменти от духовната работа в Бургас. Учителят не закъснява с отговорите си. Той всякога го съветва и напътва.
към текста >>

56. Писмо на Учителя Петко Гумнеров (препис до Минчо Сотиров), Варна

Четете, проучавайте моите беседи и ще намерите много правила за работа.
Вършете всичко от Любов към Бога. Всичките противоречия ще престанат. Молете се искрено, усърдно за успехът на Божието дело. Господ Бог Мой да благослови всичките добри начинания, добри действия, добри мисли и желания. Помнете - силата е в Бога и когато ние сме свързани с Него всичко съдействува за добро. Четете, проучавайте моите беседи и ще намерите много правила за работа. Ще почерпите сила и мощ, но всичко да е съобразно с Духът, а не да бъде по буквата. Прочитайте всяка седмица по една беседа и я обсъждайте. И ще видите колко нови мисли от Господа ще ви се нахвърля и какъв нов свят ще се разтвори пред вас. Господ да благослови делото си. В.В. Поздрав на всички!
към текста >>

57. Учителя дава мелодията на песента 'Мирът иде'

По това време Учителят държеше Своите беседи в дома на Петко Гумнеров на, ул."Опълченска" 66, от прозорчето на стаичката Си.
Тя взема милиони човешки жертви. Българските войници са в окопите вече няколко години. Жените по селата заместват мъжете. Те орат, сеят и вършеят. Положението на народа е от тежко по-тежко. По това време Учителят държеше Своите беседи в дома на Петко Гумнеров на, ул."Опълченска" 66, от прозорчето на стаичката Си. А приятелите слушаха отвън в двора, изправени на крака, в студ и мраз, в пек и дъжд. Веднъж една женица, като минава покрай къщата, вижда, че в двора влизат хора. Тя се нарежда заедно с тях и попада на една беседа на Учителя. Като изслушва беседата, тя идва при Него, хваща ръката Му с двете си ръце и я целува. Тогава казва: "Не зная как да те нарека: господин докторе ли, господин професоре ли, господин Учителю ли, Господ ли да те нарека?
към текста >>

58. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

На страниците на „Всемирна летопис“ са публикувани множество значими текстове, сред които Златните стихове на Питагор, „Смъртта и нейната тайнственост“ от Камил Фламарион, първият български превод на текст на Емануел Сведенборг (откъс от книгата „За небесата, за света на духовете и за ада“, публикуван под заглавието „Езикът на ангелите“), коментар на Сифра Дзениута от Симеон бен Йохай, резюмета от беседи на Петър Дънов, стихотворения на Иван Грозев, Дора Габе, Иван Толев и др.
Иван Толев започва да издава в София списание "Всемирна летопис" „Всемирна летопис“ е българско списание за езотерика, излизало в София от 22 март 1919 до март 1927 година. Издател и главен редактор на списанието е софийският адвокат и поет символист Иван Толев. Девиз на изданието е мисълта на Учителя Петър Дънов: „Работете между тоя народ, защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план.“ На страниците на „Всемирна летопис“ са публикувани множество значими текстове, сред които Златните стихове на Питагор, „Смъртта и нейната тайнственост“ от Камил Фламарион, първият български превод на текст на Емануел Сведенборг (откъс от книгата „За небесата, за света на духовете и за ада“, публикуван под заглавието „Езикът на ангелите“), коментар на Сифра Дзениута от Симеон бен Йохай, резюмета от беседи на Петър Дънов, стихотворения на Иван Грозев, Дора Габе, Иван Толев и др. Списанието поддържа постоянна рубрика по окултни науки - астрология, хиромантия и др., помества сведения за наблюдавани в България и в чужбина паранормални явления, както и новини от културния живот, като посещението на Рабиндранат Тагор в България през 1926 година. Списанието е спряно след атаки от страна на църквата, както и на Иван Грозев и Стефан Консулов. Учителя пише статии в списанието под псевдонима ХХХ. За това списание може да се прочете в 15 том на "Изгревът". Ето някои статии от там
към текста >>

Научих се, че държал публични беседи на религиозни теми и отидох да го слушам.
Ето защо ги поднасяме тук. „Духовна култура", кн. 11-12 (1922), с. 41 „Иван Толев, жител софийски, 42 годишен, българин, православен, адвокат, на зададените му въпроси отговаря: Дънова познавам от преди няколко месеци. Научих се, че държал публични беседи на религиозни теми и отидох да го слушам. Слушах го най-внимателно, следих всичките му думи, алюзии и жестове, изучих отношенията му с ония, които в мое присъствие го доближаваха и получаваха неговите съвети и наставления в живота. Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата на Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че П.Д. е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество. Образец на нравствена чистота, безкористен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто, с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл. Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза.
към текста >>

Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата на Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че П.Д.
11-12 (1922), с. 41 „Иван Толев, жител софийски, 42 годишен, българин, православен, адвокат, на зададените му въпроси отговаря: Дънова познавам от преди няколко месеци. Научих се, че държал публични беседи на религиозни теми и отидох да го слушам. Слушах го най-внимателно, следих всичките му думи, алюзии и жестове, изучих отношенията му с ония, които в мое присъствие го доближаваха и получаваха неговите съвети и наставления в живота. Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата на Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че П.Д. е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество. Образец на нравствена чистота, безкористен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто, с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл. Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза. Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане. Широко начетен и добре версиран и всички религиозни системи, той не ограничава никого в неговите вервания, не налага никакви правила, а посочва правия път въз основа на Евангелието.
към текста >>

Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза.
Научих се, че държал публични беседи на религиозни теми и отидох да го слушам. Слушах го най-внимателно, следих всичките му думи, алюзии и жестове, изучих отношенията му с ония, които в мое присъствие го доближаваха и получаваха неговите съвети и наставления в живота. Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата на Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че П.Д. е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество. Образец на нравствена чистота, безкористен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто, с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл. Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза. Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане. Широко начетен и добре версиран и всички религиозни системи, той не ограничава никого в неговите вервания, не налага никакви правила, а посочва правия път въз основа на Евангелието. Дой Бог в България да се появят много такива учители, които да проповедват великите добродетели и да насърчават всички труженици за моралното закрепване на българския народ. Колкото за въпросите: дали Д. учел някакво поклонение на слънцето, дали карал жените да му мият краката и дали под влиянието на учението му някои негови слушатели дотолкова се фанатизирали, че замишлявали да се самоубият - това са въпроси, които не могат да не предизвикат съжаление към първоначалните им автори.
към текста >>

59. Писмо на Учителя до д-р Иван Жеков, София

Имам ред беседи ненапечатани и може от тях някой да печатаме във вашето списание, ако всичко върви благополучно.
Турете името „Обнова“. Аз не ви съветвам да турите и името „Вяра“. Те са свещени имена и така се профанират в обикновения живот. Да видим първия брой. Аз мога да ви дам по нещо. Имам ред беседи ненапечатани и може от тях някой да печатаме във вашето списание, ако всичко върви благополучно. Може да ви изпратя само „Братство, единство“. Дайте ми вашия точен адрес. Аз ви писах отворена, получихте ли я? Господ да ви подкрепя и води в добрите ви намерения към бъдещата „Обнова“. Моят привет вам и на всички приятели.
към текста >>

60. Учителя присъства на събора, 1919 - Велико Търново. 19 август

Тази година Учителя държи две публични беседи за търновското гражданство, за първи път в Търново.
През военните години 1916, 1917 и 1918 г., няма събори. След войната броят на членовете на Бялото Братство бързо се увеличава. След тригодишно прекъсване, комитетът по организиране на съборите подготвя провеждането на поредния събор. Учителя, както винаги, е непосредственият ръководител на този комитет. Съборът започва на 19 август - Преображение и продължава до 26 август. Тази година Учителя държи две публични беседи за търновското гражданство, за първи път в Търново. Първата е „Мировата любов" в читалище „Надежда", през първия ден на събора, а втората е „Космичната обич", на 24 август, в Модерния театър. Според документите, наемът за салона в читалище Надежда е бил платен от търговеца Иван Дивитаков – 20 лева, а наемът за Модерния театър – 50 лева – от А. Бойнов, от името на спиритическия клуб в града. (Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) Годишната среща на Веригата се преименува на Събор на Бялото братство.
към текста >>

Затова се налагало съборните беседи дадени от Учителя да се напечатат веднага след събора, за да могат да си служат с тях.
(Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) Годишната среща на Веригата се преименува на Събор на Бялото братство. (Изгревът - Атанас Славов) На съборът през 1919 г. Учителят дава на учениците си работа за през цялата година. Затова се налагало съборните беседи дадени от Учителя да се напечатат веднага след събора, за да могат да си служат с тях. Няма протоколи за отделните дни на събора.
към текста >>

61. Беседи изнесени от Учителя на събора, 19 август 1919 - Велико Търново.

Беседи изнесени от Учителя на събора,
Беседи изнесени от Учителя на събора, 19 август 1919 - Велико Търново. 1. Обяснения върху обстановката на залата за събрания, дадени при първото въвеждане в нея 19 август 1919 - Преображение 2. Методи за уякчаване вътрешната връзка между хората Беседа, държана на 19 август 1919 г. 3. Мировата Любов, 19.08.1919 Вторник, Търново
към текста >>

62. Беседи изнесени от Учителя на събора, 20 август 1919 - Велико Търново.

Беседи изнесени от Учителя на събора,
Беседи изнесени от Учителя на събора, 20 август 1919 - Велико Търново. Разбиране и прилагане, Беседа, държана на 20 август 1919 г. Правият път, Беседа, държана на 20 август 1919 г. Живот вечен, Беседа, държана на 22. август 1919 г.
към текста >>

63. Беседи изнесени от Учителя на събора, 22 август 1919 - Велико Търново.

Беседи изнесени от Учителя на събора,
Беседи изнесени от Учителя на събора, 22 август 1919 - Велико Търново. Методи за лекуване и отговори на запитвания по тях, дадени на 22 август 1919 г.Продължение на въпросите и отговорите (Методи за лекуване) 22 август 1919 г.
към текста >>

64. Беседи изнесени от Учителя на събора, 24 август 1919 - Велико Търново.

Беседи изнесени от Учителя на събора,
Беседи изнесени от Учителя на събора, 24 август 1919 - Велико Търново Начин за себеконтрол, Дадено на 24 август 1919 г., неделя Космичната Обич, 24.08.1919 Неделя, Търново
към текста >>

65. Писмо на Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), Търново

Беседите, като ги приготвите, може да ги изпратите по определените места.
Опитвайте и доброто дръжте. Сега е още мръчкаво, после ще бъде ясно и светло. Сега изпити и страдания, после радост и тържество на духа. Живейте, мислете, действувайте, според свободата на вашата душа. Истината да бъде ваш спътник в живота. Беседите, като ги приготвите, може да ги изпратите по определените места. Моя привет вам и на близките вам. В. В. (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13
към текста >>

66. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Ний готвим беседите.
Добър е Господ. Аз ще се постарая да им помогна, само да пазят връзката. Може да вземат и други храни, стига само да им са приятни на стомаха. Върху тяхното състояние, пишете Ми. Надявам се да сте добре. Ний готвим беседите. Моят поздрав на всички. Ваш верен (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>

67. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Наскоро ще излязат двете беседи.
Бог да благослови Своето дело. И Той е започнал от долу на горе. Ще приравни и верующи, и неверующи. Понеже и едните, и другите еднакво постъпват в живота. В теория много различия, но в същност малко. Наскоро ще излязат двете беседи. Поздрав на всички. Ваш верен (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>

68. Савка Керемидчиева се присъединява към Паша Теодорова в стенографиране беседите на Учителя.

стенографиране беседите на Учителя
Савка Керемидчиева се присъединява към Паша Теодорова в стенографиране беседите на Учителя През 1920 година Савка Керемидчиева (1901-1945) се присъединява към Паша Теодорова в работата по стенографиране, дешифриране и отпечатване на неделните и съборни беседи на Учителя.
към текста >>

През 1920 година Савка Керемидчиева (1901-1945) се присъединява към Паша Теодорова в работата по стенографиране, дешифриране и отпечатване на неделните и съборни беседи на Учителя.
Савка Керемидчиева се присъединява към Паша Теодорова в стенографиране беседите на Учителя През 1920 година Савка Керемидчиева (1901-1945) се присъединява към Паша Теодорова в работата по стенографиране, дешифриране и отпечатване на неделните и съборни беседи на Учителя.
към текста >>

69. Писмо на Учителя до Георги Куртев, София

За вашите женски събрания ще си послужите с беседите от III серия.
София, 9 / III. 1920 г. Обични Г. Куртев, За вашите женски събрания ще си послужите с беседите от III серия. Клетвата на П. Шаханов ще се върне на неговата глава. Съберете се всички, които сте в един дух с пост и молитва. Помолете се на Господа да му я върне. Нека се слави името на Господа.
към текста >>

70. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

В беседите от Ш.
Обични Е. и К. Получих вашите писма. Всичко в живота може да върви по две направления, или приближаване, или отдалечаване от Господа. Человек по някой път се самозабравя и вследствие на това се натъква на ред мъчнотии, които пък събуждат в него съзнанието да се учи. В беседите от Ш. серия, които ви изпращам, ще намерите ценни показания за много неща. Прилагайте Словото на опит. Всяко честолюбие, всяко тщеславие, всяка потаена гордост била тя каквато и да е, от какъвто род и да е, тя е спънка. Й духовните хора се спъват като мухите в тая паяжина на дявола. На земята засега ще имате тия спънки.
към текста >>

71. Учителя с група ученици - първи планински лагер - „Куш-бунар', Сливен, 1 юни

А мнозина наши приятели преминаха десетки години с Учителя, слушаха с ушите си хиляди слова, четяха беседите Му и са прочели стотици или хиляди страници, но малцина разбраха кой е Учителят.
„Щом е за Божий човек, идвам! " Хайде де, сега разгадай тази загадка. Турчинът само като зърва Учителя и веднага познава кой е Този и Кому служи. Той нито е слушал Учителя, нито се е срещал с Него, нито знае български, та да е слушал и чел нещо от Него. А дори е неписмен и неук, но разпознава Учителя като Божи човек само с един поглед. А мнозина наши приятели преминаха десетки години с Учителя, слушаха с ушите си хиляди слова, четяха беседите Му и са прочели стотици или хиляди страници, но малцина разбраха кой е Учителят. А ето един турчин Мустафа, неук и неписмен, като зърна Учителя, разбра че това е Божия човек. Да, Божият човек също оцени, че Мус-тафа го е познал и затова не рачи да се качи във файтона на Минчо Сотиров, а си остана във файтона на турчина Мустафа. Да различиш Божия човек от останалите човеци е цяло посвещение. Единственото и то най-главното! Изгревът - Том 3
към текста >>

По-късно, като четях беседите, търсех отговор на тази опитност.
Той изпъжда болката напълно. Тя се завърна здрава от планината в града. Бе оздравяла. Вихрушката я излекува. Години след това на въпроса ми дали Учителят е бил с физическото си тяло, тя отговаряше: „Видях Го, като жив". По-късно, като четях беседите, търсех отговор на тази опитност. Приемах я като нещо живо, истинно. На въпроса на един брат, дали Учителят е бил във физическо тяло или в друго поле, ме накара да се замисля и отговорът е предоставен на интересуващите се в Словото на Учителя. Изгревът - Том 7 ВихрушкатаМария Младенова
към текста >>

72. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920

Учителят държеше беседи през всичките дни на събора от деня на откриването му до последния ден.
Б. Наведе се той и пишеше на земята 1920 година, месец август, от 19 до 25. Съборни дни в град Велико Търново. И този събор беше величествен, импозантен, многочислен, присъствуваха 1200 души братя и сестри от София и от цяла България. Такъв беше съборът и през 1919 г. Учителят държеше беседи през всичките дни на събора от деня на откриването му до последния ден. През един от тези дни бях свидетелка и на тази случка, за която трябваше да напиша всичко до този ден и час. Не помня кой ден именно се случи това, но беше след обяд през един от дните на седмицата от 19 до 25. Учителят ни каза този ден да се наредим всички, да се качим в Горницата - така наричахме стаята в горния етаж на вилата да си направим свободна молитва. Но как ще стане това, как ще се изредим 1200 души за един ден? Ще стане голяма бъркотия.
към текста >>

73. Беседи изнесени от Учителя на събора, 19 август 1920 - Велико Търново.

Беседи изнесени от Учителя на събора,
Беседи изнесени от Учителя на събора, 19 август 1920 - Велико Търново Първи ден - 19 август Път, Истина и ЖивотНовото човечествоБеседа за учителите и майките като възпитатели
към текста >>

74. Беседи изнесени от Учителя на събора, 20 август 1920 - Велико Търново

Беседи изнесени от Учителя на събора,
Беседи изнесени от Учителя на събора, 20 август 1920 - Велико Търново Втори ден - 20 август Сутрешен наряд, 20 августМерило за правилно разбиранеНеобходими условия за ученика
към текста >>

75. Беседи изнесени от Учителя на събора, 21 август 1920 - Велико Търново

Беседи изнесени от Учителя на събора,
Беседи изнесени от Учителя на събора, 21 август 1920 - Велико Търново Трети ден - 21 август Сутрешен наряд, 21 августИдване и възприемане на Духа
към текста >>

76. Учителя образува 'Класът на добродетелите'. Търново, 22 август 1920

А те трябваше да дешифрират беседите и да ги подготвят за печат.
В първата група бяха: Паша Теодорова, тя представляваше Добродетелта - Правдата, Савка Керемидчиева - Истината, Мария Тодорова - Любовта и Мария Радева - Мъдростта, сестрата на Георги Радев и Сотирка Баба-джова бе Добродетелта.Това място, където се събираха сестрите от тази група леко се огради с леки материали, дъски и стана една колиба, едно жилище, където започнаха да работят стенографите на Учителя. Направи се едно помещение на това място от дървета, дъски и леки материали. Получи се едно жилище от една стая. Там живееха и там работеха трите стенографки. После стана много тясно, защото идваха и печатарите и други посетители. А те трябваше да дешифрират беседите и да ги подготвят за печат. Стана тясно и Учителят нареди да се построи отделна барака за Савка, за да се разредят малко. По-късно и на Елена направиха отделна постройка. В първата барака остана да живее Паша и това помещение го нарекоха „парахода". Работата на трите стенографки беше много напрегната, защото те не само стенографираха, дешифрираха, коригираха, но и подготвяха за печат. И всичко това се преписваше на пишеща машина.Има запазени беседи на Учителя изнесени пред „Класа на Добродетелите".
към текста >>

И всичко това се преписваше на пишеща машина.Има запазени беседи на Учителя изнесени пред „Класа на Добродетелите".
А те трябваше да дешифрират беседите и да ги подготвят за печат. Стана тясно и Учителят нареди да се построи отделна барака за Савка, за да се разредят малко. По-късно и на Елена направиха отделна постройка. В първата барака остана да живее Паша и това помещение го нарекоха „парахода". Работата на трите стенографки беше много напрегната, защото те не само стенографираха, дешифрираха, коригираха, но и подготвяха за печат. И всичко това се преписваше на пишеща машина.Има запазени беседи на Учителя изнесени пред „Класа на Добродетелите". Има запазени тетрадки на сестрите, които са си водили бележки. След време този материал трябва да се изнесе, като се опише историята за създаването на този клас, като се изнесе всичкия материал, който е застъпен в тетрадките на петте сестри, застъпници на петте добродетели и накрая да се поместят изнесените беседи от Учителя за този клас. Това не е малка работа и остава за следващото поколение. Изгревът - Том 2 86. КЛАСЪТ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ - Борис Николов
към текста >>

След време този материал трябва да се изнесе, като се опише историята за създаването на този клас, като се изнесе всичкия материал, който е застъпен в тетрадките на петте сестри, застъпници на петте добродетели и накрая да се поместят изнесените беседи от Учителя за този клас.
По-късно и на Елена направиха отделна постройка. В първата барака остана да живее Паша и това помещение го нарекоха „парахода". Работата на трите стенографки беше много напрегната, защото те не само стенографираха, дешифрираха, коригираха, но и подготвяха за печат. И всичко това се преписваше на пишеща машина.Има запазени беседи на Учителя изнесени пред „Класа на Добродетелите". Има запазени тетрадки на сестрите, които са си водили бележки. След време този материал трябва да се изнесе, като се опише историята за създаването на този клас, като се изнесе всичкия материал, който е застъпен в тетрадките на петте сестри, застъпници на петте добродетели и накрая да се поместят изнесените беседи от Учителя за този клас. Това не е малка работа и остава за следващото поколение. Изгревът - Том 2 86. КЛАСЪТ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ - Борис Николов
към текста >>

77. Беседи изнесени от Учителя на събора, 22 август 1920 - Велико Търново

Беседи изнесени от Учителя на събора,
Беседи изнесени от Учителя на събора, 22 август 1920 - Велико Търново Четвърти ден - 22 август Сутрешен наряд, 22 августРабота за през годината
към текста >>

78. Беседи изнесени от Учителя на събора, 23 август 1920 - Велико Търново

Беседи изнесени от Учителя на събора,
Беседи изнесени от Учителя на събора, 23 август 1920 - Велико Търново Пети ден - 23 август Сутрешен наряд, 23 августРабота на ученицитеГимнастически упражненияРабота върху чистотата и самообладанието
към текста >>

79. Беседи изнесени от Учителя на събора, 24 август 1920 - Велико Търново.

Беседи изнесени от Учителя на събора,
Беседи изнесени от Учителя на събора, 24 август 1920 - Велико Търново Шести ден - 24 август Сутрешен наряд, 24 августГолемец и слуга
към текста >>

80. Беседи изнесени от Учителя на събора, 25 август 1920 - Велико Търново

Беседи изнесени от Учителя на събора,
Беседи изнесени от Учителя на събора, 25 август 1920 - Велико Търново Седми ден- 25 август Сутрешен наряд, 25 август
към текста >>

81. Учителя посреща Новата година в дома на Никола Ватев, Русе

1921 - Учителят посреща Новата година в Русе в дома на Никола Ватев, и изнася няколко беседи на местното братство.
Учителя посреща Новата година в дома на Никола Ватев, Русе 1921 - Учителят посреща Новата година в Русе в дома на Никола Ватев, и изнася няколко беседи на местното братство. Издадени са за пръв път «Песни на Всемирното братство.» Изгревът - Атанас Славов
към текста >>

82. Снимка на Величка Стойчева на легло, заобиколена от съмишленици

По негова поръчка прави посещения в Сливен и други околни градове и села и изнася духовни беседи.
* Учителствала е няколко години в Севлиево. * През 1903 г. намира оставено в църквата сираче, което приема за свое и го осиновява. Стефка Стойчева, отгледана с много любов остава в средите на Братството през целия си живот. * Една от първите ученички на Учителя. По негова поръчка прави посещения в Сливен и други околни градове и села и изнася духовни беседи. * Всеки четвъртък е правила женски духовни събрания. * По нейна инициатива в Бургас е създадена и първата детска група за духовно възпитание по идеите на Учителя. * Предоставила част от дома си за духовни срещи и разговори. Често е давала вечери с покана към всички братя и сестри от Бургаския кръжок. * Учителят при своите посещения в Бургас е отсядал в нейната къща.
към текста >>

* Старателно преписвала дешифрираните беседи от Учителя, държани на съборите и ги разпространявала за четене.
* По нейна инициатива в Бургас е създадена и първата детска група за духовно възпитание по идеите на Учителя. * Предоставила част от дома си за духовни срещи и разговори. Често е давала вечери с покана към всички братя и сестри от Бургаския кръжок. * Учителят при своите посещения в Бургас е отсядал в нейната къща. Между двамата е съществувала трайна кореспонденция. * Старателно преписвала дешифрираните беседи от Учителя, държани на съборите и ги разпространявала за четене. По това време все още не е имало отпечатани беседи. * Много интелигентна и просветена личност. Притежавала вкус и изисканост. Правила впечатление с културата си. * Слаба и деликатна по натура, починала от простуда на 3 март 1918 г.
към текста >>

По това време все още не е имало отпечатани беседи.
* Предоставила част от дома си за духовни срещи и разговори. Често е давала вечери с покана към всички братя и сестри от Бургаския кръжок. * Учителят при своите посещения в Бургас е отсядал в нейната къща. Между двамата е съществувала трайна кореспонденция. * Старателно преписвала дешифрираните беседи от Учителя, държани на съборите и ги разпространявала за четене. По това време все още не е имало отпечатани беседи. * Много интелигентна и просветена личност. Притежавала вкус и изисканост. Правила впечатление с културата си. * Слаба и деликатна по натура, починала от простуда на 3 март 1918 г. Семейство Стойчеви живеели в голяма гръцка къща.
към текста >>

Салонът е побирал около сто души, макар че рядко е имало повече от 40-50 на беседите, които са се организирали там.
* Слаба и деликатна по натура, починала от простуда на 3 март 1918 г. Семейство Стойчеви живеели в голяма гръцка къща. Първият етаж бил кръчма, а над нея била кухнята и други помещения. На горния етаж е бил салонът, от който се влизало в четери големи стаи. В този салон са се провеждали и женските и детските събрания. Салонът е побирал около сто души, макар че рядко е имало повече от 40-50 на беседите, които са се организирали там. Учителят пристигнал по своя работа в Бургас и Стойчеви поканили братята и сестрите от Бургаския кръжок, за да се видят и разговарят с него. Разговорът бил задълбочен и съществен, но по едно време долу в кръчмата се чул писък на гайда. Гайдарят бил чест гост на кръчмата, поръчвал си пиене и свирел до среднощ. Но, тази вечер, звукът на гайдата се чувал много силно и смущавал разговора. Величка Стойчева поръчала на Коста, съпруга си, да слезе и да помоли кръчмаря да отпрати този гайдар.
към текста >>

Вечерно време е имало трапези, имало е разговори, свещени разговори, беседи и песни са се пеели.
Затова и по-късно моята майка и баща не са поддържали връзка с фамилията на баба ми Величка Стойчева. Значи Величка Стойчева избира дъщеря си Стефка по дух, по вътрешно ръководство и под ръководството на Учителя. И наистина, по-късно така и ние се раждаме чрез нея на тази земя. В къщата на баба ни Величка Стойчева е имало голям салон, който събирал 100 стола. И в този салон е идвал Учителя и е прекарвал по цял месец в Бургас и цялата група от Братството от Бургас са идвали в дома на баба ми Величка и заедно с Учителя са празнували и са работили заедно. Вечерно време е имало трапези, имало е разговори, свещени разговори, беседи и песни са се пеели. Баба ми Величка Стойчева и Кънчо Стойчев са от първите ученици на Учителя и участват в първите вериги, които Учителят организира в гр. Велико Търново. Това е преди Школата. Школата се открива 1922 г., това са годините 1910, 1911, 1912, а може би и по-рано. Учителят поименно е повиквал своите ученици на тези събрания, които са се организирали във Велико Търново и така наречените вериги, духовни вериги и в голямо свещенодействие и в една силна духовна атмосфера са прекарвали тези дни с голямо присъствие от невидимите, светли същества.
към текста >>

83. Учителя провежда разговор с Лазар Котев, Константин Иларионов и Димитър Добрев, Търново

Мнението на Учителят е категорично и то бе отразено в различни неговите беседи, в негови писма и в частни разговори.
Споменахме, че едно от големите отклонения на първите приятели до 1920 г. беше спиритизма, сеансите, медиумите, които създадоха големи пакости и отклониха много хора и не малко пострадаха. Някои си заминаха, други станаха физически или психически инвалиди. Така че онази ложа действуваше целенасочено и категорично. Заблуди и заблуждения колкото си искате. Мнението на Учителят е категорично и то бе отразено в различни неговите беседи, в негови писма и в частни разговори. За спиритизма той бе казал своето мнение, бе казал мнението си за различните ясновидци, които се движеха в нашите среди и които възвеличаваха себе си. Друго отклонение бе когато Учителят започна да говори за преражданията на отделни братя от старото поколение. Тогава всички започнаха да си търсят преражданията и всеки си взе някое предишно прераждане на някой светец или на някой пророк, изведнъж всички станаха преродени апостоли, пророци и светци. Не остана нито един, който да не беше си взел някое име на светец и да парадира с него, че той е прероденият еди кой си пророк. Това бе една голяма уловка на Черната ложа.
към текста >>

84. Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева

На тази поляна приятелите идват да посрещат изгрева на Слънцето и Учителя изнася беседи *
Преди да стигнат края на гората, те често спират на една поляна, която Учителят нарича Червения салон. На нея правят молитва, почиват известно време и след 15 минути ходене излизат на открито на Баучеровата поляна. Тази поляна - Червеният салон, е същата, на която сега ние играем Паневритмията, близо до сградата на телевизията. На 21 март 1921 година италианецът Алфиери Бертоли построява първата палатка на Баучеровата полянка, с която поставя началото на заселването на Изгрева. В палатката по-късно влиза да живее брат Методи Константинов. На тази поляна приятелите идват да посрещат изгрева на Слънцето и Учителя изнася беседи * Заселване на Изгрева През 1920 г. Учителят и Начо Петров отиват на разходка в Борисовата Градина, до така наречената Баучерова поляна, днешния Изгрев. Преди да стигнат края на гората, те често спират на една поляна, която Учителят нарича Червения салон. На нея правят молитва, почиват известно време и след 15 минути ходене излизат на открито на Баучеровата поляна.
към текста >>

На тази поляна приятелите идват да посрещат изгрева на Слънцето и Учителя изнася беседи *
Преди да стигнат края на гората, те често спират на една поляна, която Учителят нарича Червения салон. На нея правят молитва, почиват известно време и след 15 минути ходене излизат на открито на Баучеровата поляна. Тази поляна - Червеният салон, е същата, на която сега ние играем Паневритмията, близо до сградата на телевизията. На 21 март 1921 година италианецът Алфиери Бертоли построява първата палатка на Баучеровата полянка, с която поставя началото на заселването на Изгрева. В палатката по-късно влиза да живее брат Методи Константинов. На тази поляна приятелите идват да посрещат изгрева на Слънцето и Учителя изнася беседи * На 22 март 1922 година за пръв път там се посреща първият ден на пролетта. На поляната се събират старото и новото поколение на Братството. Възрастните са били богати, заможни и с установени разбирания. А младите - зле облечени и гладни. След свършване на наряда и беседата Учителят се обръща към всички и казва: „Тук не трябва да има гладни хора." Възрастните със своите средства, а младите със своя труд построяват навес, закупуват казани и започват да варят гореща вода и да правят супа за обед.
към текста >>

Макар, че дограмата не е сложена, Учителят изнася в новия, постлан с дюшеме салон, едни от най-важните си беседи, отпечатани в томчето „Пътят на ученика".
Шапките се напълват с пари, събира се една сума и строежът започва. Един съобразителен брат закачва един широк нов чорап на едно дърво, в който всеки, който желае, може да слага пари за Салона. Чорапът се напълва с пари. Те купуват от близката Виларова фабрика тухли, греди, вар, дъски и работата върви като по часовник. Братята и сестрите работят с голяма любов и за събора на 19 август 1927 година, петък, салонът е готов. Макар, че дограмата не е сложена, Учителят изнася в новия, постлан с дюшеме салон, едни от най-важните си беседи, отпечатани в томчето „Пътят на ученика". Братята и сестрите от провинцията влизат боси в салона, Учителят сяда на стол пред приготвената му катедра, а приятелите от Изгрева слушат отвън наредени покрай прозорците. Учителят предлага на строителите да направят и кухня до салона, в която да се готвят общи братски обеди. Тя е направена и изпълнява своята функция, като просъществува на Изгрева до 1970 г., когато заедно със салона е съборена. Така Школата на Учителя започва да функционира в свой собствен салон, толкова дълго мечтан от братята и сестрите. След всички следващи събори, които стават в София след 1927 г.
към текста >>

- създаването на Школата, беседите на Младежкия клас се изнасяте сряда от 19 часа., на Общия клас - в четвъртък от 19 часа
Тогава Учителят казва: „Сега трябва да платим за баниците". Изважда три монети по 50 лева и слага във всяка една оттавите по една. Скоро след това тавите се вдигат и излитат през отворения прозорец. (Разказано от Стамат Михайлов от Търново.)**** От 1922 г. - създаването на Школата, беседите на Младежкия клас се изнасяте сряда от 19 часа., на Общия клас - в четвъртък от 19 часа От месец март 1924 г. Общия клас започва да се събира в сряда от 19 ч., а Младежкият - в неделя от 19 ч След 19 март 1927 г. на Изгрева класовете заемат своите места и Утринните слова са в неделя в 5 ч., Неделните - в 10 ч., Общият клас - в сряда в 5 ч.
към текста >>

Младежката група и лично Мари я Тодорова , която вечерно време свири в едно нямо кино, за да си изкарва прехраната, предлагат беседите да се изнасят сутрин ***** Учителят приема предложението им и беседите почват на Изгрева точно в 5 часа.
Общия клас започва да се събира в сряда от 19 ч., а Младежкият - в неделя от 19 ч След 19 март 1927 г. на Изгрева класовете заемат своите места и Утринните слова са в неделя в 5 ч., Неделните - в 10 ч., Общият клас - в сряда в 5 ч. и Младежкият клас - в петък в 5 ч. сутринта. Младежката група и лично Мари я Тодорова , която вечерно време свири в едно нямо кино, за да си изкарва прехраната, предлагат беседите да се изнасят сутрин ***** Учителят приема предложението им и беседите почват на Изгрева точно в 5 часа. Общият окултен клас започва в 5 ч. сутринта от 28 март 1928 г., а Младежкият клас от 27 април 1928 г. От 21 октомври 1930 г. започват Утринните слова в неделя, в 5 часа. Школата се разраства.
към текста >>

Съборите и съборните беседи са посещавани от над 1200 души.
Общият окултен клас започва в 5 ч. сутринта от 28 март 1928 г., а Младежкият клас от 27 април 1928 г. От 21 октомври 1930 г. започват Утринните слова в неделя, в 5 часа. Школата се разраства. Съборите и съборните беседи са посещавани от над 1200 души. Това са оглашените, които харесват учението и търсят светлината. В школата има честни, предани и вглъбени в Словото същества, за които всичко са Учителя, Словото и Школата. Една такава сестра е Анка Шишкова - Миличката .****** Тя има отлична обхода с всички приятели. Тя е родена в Калофер през месец февруари 1886 г. Баща й е бил опълченец на Шипка и е от малцината останали живи.
към текста >>

Посещаваше редовно беседите и си взимаше бележки, които е преработвала в дома си, и е написала три тетрадки с бисери от Словото на Учителя.
почива и малката й дъщеря и тя идва на Изгрева и започва да живее скромно в една малка барака без прозорци. Нямаше и легло, а спеше върху сламеник, сложен на земята. Учителят й позволява да си направи нормална барака в двора на сестра Елена Каназирева, в която живя до края на живота си. Познала мъките и скърбите на живота, тя винаги влизаше в положението на страдащите братя и сестри, утешаваше ги и им помагаше с каквото можеше. Тя беше неотлъчна от Учителя. Посещаваше редовно беседите и си взимаше бележки, които е преработвала в дома си, и е написала три тетрадки с бисери от Словото на Учителя. Тя е поетеса и е написала стихотворения и преживяванията, които имала. Домът й е бил винаги с широко отворена врата за сестрите, които идваха от града на беседа и след това разговаряха с нея. Тя с живото Слово успя да обърне много отрудени, страдащи души към Бога, и да даде своят принос в делото на Учителя. В клас Анка сяда на определен стол по средата на салона и щом започва беседата цялата става на слух и не вижда околните. Някой я бодат с игла, за да проверят доколко тя слуша концентрирано Учителя.
към текста >>

В неделните беседи и Общия клас има над 350 души, които са слушатели и ученици, а в Младежкия клас - 87 кандидати за ученици.
Беше много нежна и никога не насилваше. Затова приятелите й сложиха прякорът „Миличката". Наистина тя беше мила към всички. Както живя скромно, така и скромно си замина от този свят на 25.08.1958 г. Нейният живот, изпълнен с доброто и любовта остави дълбока следа в моето съзнание и в съзнанието на много братя и сестри. В неделните беседи и Общия клас има над 350 души, които са слушатели и ученици, а в Младежкия клас - 87 кандидати за ученици. Освен тези класове Учителят има и една най-вътрешна Школа, в която влизат девет от най-скромните и смирени ученици, които заедно с Учителя чрез духовните си тела, посещават планетите и Слънцето. Трима от тях са: Савка , Никол а Гръбле в и Неделч о Попов . При разговор Никола Гръблев описа едно отиване на вътрешната Школа до Слънцето. Заедно с Учителя те се излъчват, минават през Луната, Венера, Меркурий и стигат на Слънцето. Виждат, че Слънчевите градове са изградени от злато и улиците постлани със злато.
към текста >>

Учителя т им а Специален клас на сестрите , наречен „Клас н а добродетелите", на който той изнася важни и интересни беседи.
Хайде да отидем на Юпитер." Отиват на Юпитер, след това на Венера и стигат до Слънцето. След известно време се връщат в телата си и Учителят я моли да разкаже това, което е видяла. Тя му разказва подробно всичко. Тогава Учителят отбелязва: „Твоята нишка е здрава. На съвременната бяла раса нишката е скъсана и затова те не помнят къде ходят, не знаят, нямат знания." Учителя т им а Специален клас на сестрите , наречен „Клас н а добродетелите", на който той изнася важни и интересни беседи. Понеже те не изпълняват закона на дискретността, не запазват тайните, които им се доверяват, а започват да разправят това, което им предава Учителя, последният прекратява дейността на този клас.********* В беседата „Пътят на ученика" Учителят разделя хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. „Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши." (52, С. 15) В неделя, в 5 ч.
към текста >>

Учителят държи „Неделните беседи", за старозаветните хора, които идват от света със своите житейск и проблеми и търсят начин да ги разрешат в светлината на Учителя.
Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши." (52, С. 15) В неделя, в 5 ч. сутринта, Учителят изнася „Утринните слова" пред новозаветните и учениците. Той изгражда формите на новото небе в нашето съзнание. В10 ч. Учителят държи „Неделните беседи", за старозаветните хора, които идват от света със своите житейск и проблеми и търсят начин да ги разрешат в светлината на Учителя. Тъй се създават в техните души формите и условията на новата Земя и начините за нейното построяване в която любовта ще царува. В сряда, четвъртия ден от сътворението на света, когато Бог е създал Слънцето и природата, Учителят говори пред Общият клас,********** съставен главно от праведни, за принципите и законите, по които са създадена природата и Слънцето и методите за използването на животворните им сили. В петък,* ********** шестия ден, в който Бог създаде човека, Учителят определя качествата на новия човек, роден от Бога, който ще бъде нито мъж нито жена, а ученик на Бялото Братство през вековете. Понеже основата на новия човек ще бъде чистотата, затова Учителя даде поста за пречистване на тялото, от четвъртък на обяд, до петък на обяд, което е важно условие за правилно възприемане и разбиране на качествата и характера на новите хора и новия живот който ще дойде на Земята.
към текста >>

Всяка дума в беседите му е поставена на своето място и така писана и прочетена, тя ни свързва с онзи велик Дух, който е дал Словото - с Бога.
Какво могат да постигнат съвременните хора, които от гледището на една азбука от 32 букви, като българската, или от 22 букви като еврейската, искат да приведат нещата към общ знаменател? " (19, с. 25) „Аз съм се мъчил по някой път да преведа ангелския език на земния език и от толкова време не съм успял да го преведа тъй, щото да се съвпадат ударенията и римите - не се отдава. Когато четеш едно стихотворение на един ангел, то може да премахне всичките мъчнотии от душата ти." (5, с. 26 Учителят отлично се справя с тази мъчна задача - да преведе Божествените закони на подготвения, но ощ е недоразвит български език. Всяка дума в беседите му е поставена на своето място и така писана и прочетена, тя ни свързва с онзи велик Дух, който е дал Словото - с Бога. „Не изопачавайте истината! Не изопачавайте и моите думи! Не лъжете в мое име, не позволявам това! Помнете: който лъже в мое име, нищо няма да остане от него. - Тъй казва Учителя.
към текста >>

В един разговор с братята и сестрите Учителят казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия.
Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може идеално да изяви, Великите Истини на живота. Учителят обяснява: „Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека досега речта Му се предава и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ всемирен." (19, с.252) В един разговор с братята и сестрите Учителят казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия. За всяка отделна година от Школата, беседите на Учителя имат една основна идея, която свързва всички беседи от Неделните, Общият клас, Младежкият клас, Съборните беседи и всички беседи изнесени през годината в едно. Затова е хубаво в бъдеще нашите приятели да си подвързват беседите по години, за да имат цялостна представа за вътрешния принцип, който Учителят е вложил в изнесените беседи. Смятам, че това е един правилен метод за работа със Словото по отделните години. Една сутрин Учителят, наметнат с своята гълъбова пелерина, се разговаря пред салона с Димитъ р Звездински , който по това време учи и говори добре есперанто.** ********** На ревера си има зелената значка на есперантистите. Пред приятелите Учителят разкрива, че Звездински е Закхея, който по времето на Христа, преди две хиляди години бил нисък на ръст и понеже не могъл да види минаващия Христос по улицата се качил на една черница.
към текста >>

За всяка отделна година от Школата, беседите на Учителя имат една основна идея, която свързва всички беседи от Неделните, Общият клас, Младежкият клас, Съборните беседи и всички беседи изнесени през годината в едно.
Учителят обяснява: „Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека досега речта Му се предава и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ всемирен." (19, с.252) В един разговор с братята и сестрите Учителят казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия. За всяка отделна година от Школата, беседите на Учителя имат една основна идея, която свързва всички беседи от Неделните, Общият клас, Младежкият клас, Съборните беседи и всички беседи изнесени през годината в едно. Затова е хубаво в бъдеще нашите приятели да си подвързват беседите по години, за да имат цялостна представа за вътрешния принцип, който Учителят е вложил в изнесените беседи. Смятам, че това е един правилен метод за работа със Словото по отделните години. Една сутрин Учителят, наметнат с своята гълъбова пелерина, се разговаря пред салона с Димитъ р Звездински , който по това време учи и говори добре есперанто.** ********** На ревера си има зелената значка на есперантистите. Пред приятелите Учителят разкрива, че Звездински е Закхея, който по времето на Христа, преди две хиляди години бил нисък на ръст и понеже не могъл да види минаващия Христос по улицата се качил на една черница. Христос го повикал от черницата и отишъл в неговия дом на обед.
към текста >>

Затова е хубаво в бъдеще нашите приятели да си подвързват беседите по години, за да имат цялостна представа за вътрешния принцип, който Учителят е вложил в изнесените беседи.
„Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека досега речта Му се предава и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ всемирен." (19, с.252) В един разговор с братята и сестрите Учителят казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия. За всяка отделна година от Школата, беседите на Учителя имат една основна идея, която свързва всички беседи от Неделните, Общият клас, Младежкият клас, Съборните беседи и всички беседи изнесени през годината в едно. Затова е хубаво в бъдеще нашите приятели да си подвързват беседите по години, за да имат цялостна представа за вътрешния принцип, който Учителят е вложил в изнесените беседи. Смятам, че това е един правилен метод за работа със Словото по отделните години. Една сутрин Учителят, наметнат с своята гълъбова пелерина, се разговаря пред салона с Димитъ р Звездински , който по това време учи и говори добре есперанто.** ********** На ревера си има зелената значка на есперантистите. Пред приятелите Учителят разкрива, че Звездински е Закхея, който по времето на Христа, преди две хиляди години бил нисък на ръст и понеже не могъл да види минаващия Христос по улицата се качил на една черница. Христос го повикал от черницата и отишъл в неговия дом на обед. И сега, в това си прераждане той е пак нисък на ръст.
към текста >>

Аз смятам, че в бъдеще тази дума трябва да се постави в беседите, където е казана като знак за работата на Духа над нас.
Има един език есперанто..." Брат Звездински скрива набързо значката си отзад на ревера на палтото си. Тогава Учителя замахва с ръката си и казва: „Аз ще говоря на езика на Любовта по цялата Земя." Пелерината му направя един голям полукръг и той се прибира в приемната си. Почти всяка беседа на Учителя започва с една малка думичка - „рекох", която дума е парола, че започва да говори Духът на Истината в аудиторията. Нашите стенографки намират, че тази дума не трябва да се повтаря във всяка беседа и я изхвърлят. Аз смятам, че в бъдеще тази дума трябва да се постави в беседите, където е казана като знак за работата на Духа над нас. След една беседа Учителят*** ********** иска от Йорданка Жеков а да му донесе превода от стенограмата, за да прочете за какво е говорил. Сестрата казва: „Учителю, нали вие говорите беседите? " ТОЙ Й отговаря: „Духът чрез мен изнася Словото Божие." Йорданка отива при стенографките и му донася разшифрованата стенограма от последната беседа. В края на зимата през 1930 г., в 10 ч. сутринта, Учителят държи беседа, от която приятелите не запомнят и не разбират нищо.
към текста >>

Сестрата казва: „Учителю, нали вие говорите беседите?
Тогава Учителя замахва с ръката си и казва: „Аз ще говоря на езика на Любовта по цялата Земя." Пелерината му направя един голям полукръг и той се прибира в приемната си. Почти всяка беседа на Учителя започва с една малка думичка - „рекох", която дума е парола, че започва да говори Духът на Истината в аудиторията. Нашите стенографки намират, че тази дума не трябва да се повтаря във всяка беседа и я изхвърлят. Аз смятам, че в бъдеще тази дума трябва да се постави в беседите, където е казана като знак за работата на Духа над нас. След една беседа Учителят*** ********** иска от Йорданка Жеков а да му донесе превода от стенограмата, за да прочете за какво е говорил. Сестрата казва: „Учителю, нали вие говорите беседите? " ТОЙ Й отговаря: „Духът чрез мен изнася Словото Божие." Йорданка отива при стенографките и му донася разшифрованата стенограма от последната беседа. В края на зимата през 1930 г., в 10 ч. сутринта, Учителят държи беседа, от която приятелите не запомнят и не разбират нищо. Навън е ясно, топло време и капчуците капят. Над Резена на Витоша има едно малко бяло облаче.
към текста >>

85. Учителя създава братския лагер Ел Шадай (Бивака), Витоша

Та Той държеше пет беседи в седмицата.
' Това е една голяма поляна. В долния край открихме извор, направихме чешма и тази чешма и до сега служи на всички. Имаше една скала, на която Учителя си облягаше гърба. Учителят отиваше на Бивака с голямо разположение. Там си почиваше. Та Той държеше пет беседи в седмицата. Като си от-почине, съберем се около Него, пеем песни и така прекарвахме в общ братски живот. Обедът беше общ. Наредим се на поляната в един общ кръг. Учителят до камъка се облегне и трапезата се слага. Като студенти бяхме бедни хора.
към текста >>

в една от беседите от томчето „Трите живота" Учителят дава една задача - всеки сам да отиде до Бивака през нощта съсредоточено, без да говори с когото срещне, и да се върне на Изгрева.
Най-важният център там беше Бивака - Ел Шадай /Вратата на Рая/, който постоянно посещавахме с Учителя или сами, за да изпълняваме дадени задачи.*Вж Изгревът, т. Ill, с. 149-150, N16Бивака беше ограден с каменна стена от запад и юг, която го предпазваше от постоянните ветрове.След 70-а година комунистите изпратиха едно отделение трудоваци, които развалиха оградата и изхвърлиха всичките камъни в дерето.*През 1946 г. брат Влад Пашов и Мария Тодорова засадиха борчета, които сега вече са големи борове. Наоколо израсна висока гора, която пази лагера от постоянните ветрове.През 1922 г. в една от беседите от томчето „Трите живота" Учителят дава една задача - всеки сам да отиде до Бивака през нощта съсредоточено, без да говори с когото срещне, и да се върне на Изгрева. Приятелите изпълняват задачата колективно, като всички се събират на Изгрева и през 10 минути тръгва по един брат или сестра за Бивака през село Драгалевци.**Аз изпълних тази задача много по-късно - 3 пъти през зимата на 1953 г., когато бях в отпуск от казармата за повече от един месец. Тръгнах точно в полунощ 1- 2 часа, като мислено се обадих на Учителя, пеш до Симеоново. Там, в края на селото, ме оградиха селските кучета, но като ме подушиха, ме оставиха, понеже ние редовно им давахме хляб. Горе снегът беше до гърдите. Стигнах Бивака и влязох в бараката, запалих огъня и стоплих вода.
към текста >>

86. Учителя с група от Братството е на лагер в Родопите

През месец юли няма изнесени беседи от Учителя, затова е сложен като предполагаем месец за тази екскурзия.
Учителя с група от Братството е на лагер в Родопите Не е намерена точната дата на това летуване. Според спомените на Боян Боев и други участници - лагерът в Родопите, с. Ракитово - Цигов чарк е през лятото на 1921 г. Това е един от малкото лагери в Родопите на Братството. През месец юли няма изнесени беседи от Учителя, затова е сложен като предполагаем месец за тази екскурзия. За това събитие може да се прочете в: 1. Записки на Боян Боев - Летуване и екскурзии на планината (Писма на Боян Боев -Том 2) Конкретно за това летуване: През 1921 г. Учителя летува с много братя и сестри, голяма част от които от София, при село Ракитово, в един живописен кът на Родопите всред иглолистни гори в т. нар.
към текста >>

Тук той е бил с малка група ученици от специалния клас, пред които е държал няколко беседи.
В 1922 г. Учителя летува в Чамкория (Боровец), в така нареченото Горско училище, с много братя и сестри от София и провинцията. През време на летуването той организираше много често излети из околността, особено до красивата полянка Шумнатица, а също и до Мусала. През 1924 г., през месец август, Учителя летува при долните Мусаленски езера, на едно възвишение, което се спуща надолу от Мусала като било и разделя долината на Бели и Черни Искър. Местността, на която летува Учителя върху това било, той нарича „Незнайният връх А-Б Б-А“. Тук той е бил с малка група ученици от специалния клас, пред които е държал няколко беседи. От 1925 г. започват редовни летувания на Мусала. Бивакът се установяваше при долните две Мусаленски езера и всяка сутрин се излизаше за слънчев изгрев на връх Мусала. През тези първи години пребиваването там продължаваше от 3 - 5 - 7 до 10 дни. Тези ранни екскурзии се правеха при по-сурови условия.
към текста >>

Често при изгрева Учителя държеше беседи.
С общи усилия това място беше изравнено. Там всеки ден се изпълняваха паневритмичните игри. След няколко дни върху полянката се очерта ясният кръг на паневритмията. В тази вълшебна местност се заредиха красиви дни, изпълнени с най-разнообразни занимания. Сутрин от едно възвишение посрещахме слънцето с молитви и песни. Често при изгрева Учителя държеше беседи. След паневритмията имаше беседи или почвахме обща работа за обзавеждане на лагера. Вечерният огън, на който Учителя присъствуваше винаги, беше един красив завършек на деня. Яворови присои се намират на голяма височина - на 2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина, Лозен, Плана планина и др. Над Яворови присои се издигат Резньовете, мощно надвиснали над нас като покровители и пазители на тези свещени места. Тук цари една тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на вечното и непреходното, който ти говори.
към текста >>

След паневритмията имаше беседи или почвахме обща работа за обзавеждане на лагера.
Там всеки ден се изпълняваха паневритмичните игри. След няколко дни върху полянката се очерта ясният кръг на паневритмията. В тази вълшебна местност се заредиха красиви дни, изпълнени с най-разнообразни занимания. Сутрин от едно възвишение посрещахме слънцето с молитви и песни. Често при изгрева Учителя държеше беседи. След паневритмията имаше беседи или почвахме обща работа за обзавеждане на лагера. Вечерният огън, на който Учителя присъствуваше винаги, беше един красив завършек на деня. Яворови присои се намират на голяма височина - на 2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина, Лозен, Плана планина и др. Над Яворови присои се издигат Резньовете, мощно надвиснали над нас като покровители и пазители на тези свещени места. Тук цари една тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на вечното и непреходното, който ти говори. Яворови присои са едно от най-мистичните места на витоша.
към текста >>

Беседите, които Учителя държеше на Яворови присои през 1934 г., са печатани в томчето „Великото в живота“.
Тръгвахме в 2 часа след полунощ. Служехме си с електрически фенерчета. Целта беше да посрещнем слънчевия изгрев оттам. Минавахме Пиперката - едно възвишение, после през снежната преспа, която беше още запазена на едно усойно място под върха и стигахме навреме на Резньовете. На връщане минавахме през така наречената Самодивска поляна. Беседите, които Учителя държеше на Яворови присои през 1934 г., са печатани в томчето „Великото в живота“. След тези две летувания ние често идвахме тук, за да възкръснат живо в съзнанието ни красивите моменти, преживяни с обичания ни Учител. Тук всяко кътче е свързано с незабравими спомени за него. Ще завърша с няколко мисли от Учителя:Не може да диша онзи, който не знае правилно да мисли. Той трябва да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си и да каже: „Господи, Благодаря Ти, че Си влязъл в мене“.
към текста >>

Тази местност Учителя нарече „Незнайният връх А-Б и Б-А.“ Там беше с малка група ученици от Специалния клас и държа няколко беседи.
Учителя летува с голяма група братя и сестри от София и провинцията в Боровец, в т. нар. Горско училище. През време на летуването Учителя организираше излети из околността, особено до красивата поляна Шумнатица, а често и до връх Мусала. През 1924 г. летувахме при долните Мусаленски езера, на едно възвишение, което се спуща от връх Мусала надолу като било и разделя долините на Бели и Черни Искър. Тази местност Учителя нарече „Незнайният връх А-Б и Б-А.“ Там беше с малка група ученици от Специалния клас и държа няколко беседи. От 1925 г. започнаха редовните летувания на Мусала. Бивакът се установяваше край долните две Мусаленски езера и редовно се излизаше за изгрев на връх Мусала. Пребиванието там продължаваше 3-5-7 до 10 дни. Тези екскурзии се правеха при по-сурови условия.
към текста >>

Беседите, които Учителя държа на Яворови присое, през 1934 г.
И като го обичаш, ще видиш, че той притежава една велика душа, по-голяма от Вселената, и с хиляди години ще трябва да изучаваш какви красоти се крият в нея. Като заминеш за онзи свят, ще видиш доколко те обичат другите. Обикновената любов е за Земята. На Резнъовете прекарахме няколко часа, а на връщане минахме през т. нар. Самодивска поляна. Беседите, които Учителя държа на Яворови присое, през 1934 г. са публикувани в томчето „Великото в живота“. Единството в света (Акордиране на човешката душа - т. 1)
към текста >>

87. Упражнение от Учителя, дадено на 19 август

Упражнението е дадено в беседата "Възпитание на човешката воля",19 август 1921 г., Съборни беседи, Велико Търново.
Упражнение от Учителя, дадено на 19 август Упражнението е дадено в беседата "Възпитание на човешката воля",19 август 1921 г., Съборни беседи, Велико Търново. Прострете сега всички дясната си ръка! Да направим едно упражнение: вдигнете дясната си ръка напред и нагоре под остър ъгъл спрямо тялото и кажете: „Оставяме старото настрана! Хващаме Новото, възприемаме Божествената Любов! “ Дланта на ръката нагоре, сложете я на сърцето си и направете паси надолу (от лявата страна). Отворена ръката нагоре означава възприемане на Божествената Любов.
към текста >>

88. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1921

Беседите от събора се публикуват в отделен сборник: „Беседи, упражнения и упътвания от Учителя.
Тази година се повдига и въпроса за същността на учението на Учителя. Въвежда се от Учителя обръщението „брат", „сестра" и задължително, поне на събора, се поздравяват с формулата: „Няма Любов като Божията Любов, само Божията Любов е Любов." Поставя се въпроса за образуване на комуни като опит. Дават се четири нови гимнастически окултни упражнения и няколко психически упражнения. Назрява проблемът с проявите на М.Иванов и К.Христов. Учителя ги изобличава в частен разговор, а на събора предупреждава за методите на черните братя и дава формула – оръжие в няколко варианта, за предпазване от лоши влияния. Беседите от събора се публикуват в отделен сборник: „Беседи, упражнения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново през лятото на 1921 год." През есента на 1921 г., на колибата в Търново, при брат П.Камбуров отива и брат Кольо Каишев, племенник на строителния инженер Кольо Каишев. Той остава там цялата зима, а в началото на пролетта на 1922 г. отива при леля си Мария Каишева, в с. Арбанаси.
към текста >>

89. Беседи изнесени от Учителя на събора, 19 август 1921 - Велико Търново.

Беседи изнесени от Учителя на събора,
Беседи изнесени от Учителя на събора, 19 август 1921 - Велико Търново Първи ден - 19 август Сутрешен наряд, 19 августГимнастически упражненияВъзпитание на човешката воляПробуждане на колективното съзнание
към текста >>

90. Беседи изнесени от Учителя на събора, 20 август 1921 - Велико Търново.

Беседи изнесени от Учителя на събора,
Беседи изнесени от Учителя на събора, 20 август 1920 - Велико Търново Втори ден - 20 август Сутрешен наряд, 20 августКратки обяснения върху гимнастическите упражнения и бележки по други въпросиЗаконът на съвършенството
към текста >>

91. Беседи изнесени от Учителя на събора, 21 август 1921 - Велико Търново

Беседи изнесени от Учителя на събора,
Беседи изнесени от Учителя на събора, 21 август 1921 - Велико Търново Трети ден - 21 август Сутрешен наряд, 21 августПравилни методи за разбиранеОбщи упражненияЧетирите съветаОпределяне работата на четирите съвета
към текста >>

92. Беседи изнесени от Учителя на събора, 22 август 1921 - Велико Търново

Беседи изнесени от Учителя на събора,
Беседи изнесени от Учителя на събора, 22 август 1921 - Велико Търново Четвърти ден - 22 август Сутрешен наряд, 22 августПравилният развой на човешките енергииПравилна употреба на ума, сърцето и волята в животаПравилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили
към текста >>

93. Беседи изнесени от Учителя на събора, 23 август 1921 - Велико Търново

Беседи изнесени от Учителя на събора,
Беседи изнесени от Учителя на събора, 23 август 1921 - Велико Търново Пети ден - 23 август Сутрешен наряд, 23 августОтговори на зададени въпроси
към текста >>

94. Беседи изнесени от Учителя на събора, 24 август 1921 - Велико Търново

Беседи изнесени от Учителя на събора,
Беседи изнесени от Учителя на събора, 24 август 1921 - Велико Търново Шести ден - 24 август Сутрешен наряд, 24 август / Психически упражнения №1 и №2Законът на самопожертването
към текста >>

95. Беседи изнесени от Учителя на събора, 25 август 1921 - Велико Търново

Беседи изнесени от Учителя на събора,
Беседи изнесени от Учителя на събора, 25 август 1921 - Велико Търново Седми ден - 25 август Сутрешен наряд, 25 август / Психически упражнения №3 и №4Разумно служене
към текста >>

96. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Изпращам ви четири беседи: „Братя и сестри на Христа", „Плачът", „Те ще просветнат", „Синът Божий".
Което ви казвам, това е самата Истина. Вий ще проверите от опит. Един е Господ в света, Един е Отец, Който говори. Аз сега говоря за Бога на Любовта. Слушайте и вършете Неговото Слово. Изпращам ви четири беседи: „Братя и сестри на Христа", „Плачът", „Те ще просветнат", „Синът Божий". Четете ги последователно по единй на всяка седмица. И след прочитането сестрите и братята, които искат, може да си ги прочитат и преписват. Това са Моите писма към вас. Поздрав на всички. (Свещеният подпис) София, 10. II.
към текста >>

97. Писмо на Учителя до Никола Ватев, София

С Христо Бъчваров ви изпращам три беседи: „Брат и сестра на Христа", „Планът", „Те ще просветнат".
София, 12.ХII.1921 г. Любезни Н. Ватев, С Христо Бъчваров ви изпращам три беседи: „Брат и сестра на Христа", „Планът", „Те ще просветнат". Четете ги по една на седмица. Нека и да си препишат ако много искат. Моя привет на всички приятели. Това са Моите дълги писма до вас. Четете, размишлявайте.
към текста >>

Изпращам ви 45 екземпляра от съборните беседи, раздайте ги сега в новолунието според вашето усмотрение на всички ония, които се подвизават и са били на събора.
Нека и да си препишат ако много искат. Моя привет на всички приятели. Това са Моите дълги писма до вас. Четете, размишлявайте. (Свещеният подпис) Изпращам ви 45 екземпляра от съборните беседи, раздайте ги сега в новолунието според вашето усмотрение на всички ония, които се подвизават и са били на събора. Поздрав на всички приятели. Ако не ви достигнат съобщете колко екземпляра ви трябват. Само Божията Любов (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 6
към текста >>

98. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Изпратих ви три беседи по една сестра от Търново.
Кога се уреди, ще ви пиша. Колю съобщава, че в Арбанаси се продавала една нива 12 декара за 4000 ?! лв. Може да влезете в споразумение и да я купите. Хората се познават положително, само като издържат изпита си. Преди това са само обещаващи. Изпратих ви три беседи по една сестра от Търново. Пишете, получихте ли ги. С Райко ви изпращам още две. Не след дълго ще излязат и съборните беседи. Ще имате и от тях. Поздрав на всички.
към текста >>

Не след дълго ще излязат и съборните беседи.
Хората се познават положително, само като издържат изпита си. Преди това са само обещаващи. Изпратих ви три беседи по една сестра от Търново. Пишете, получихте ли ги. С Райко ви изпращам още две. Не след дълго ще излязат и съборните беседи. Ще имате и от тях. Поздрав на всички. Прилагайте. С.Б.Л. Подпис Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2
към текста >>

99. Писмо на Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), София

Получих писмото и беседите.
София, 8.II.1922 г. Обична Паша, Получих писмото и беседите. Вашето положение е като пътник, който пътува лете през горещите и прашни дни и очаква да си поотпочине при някой планински извор и утоли своята жажда. Сега повечето хора гладуват и жадуват. Обедното слънце е жежко. При все, че изгряващото слънце е положено много надалече, неговата светлина навсякъде ни намира и донася поздравите отгоре. Всяка душа копнее за нещо и това, което иска, е най-близо до нея.
към текста >>

100. Учителя открива Младежкия окултен клас (МОК) и Общия окултен клас (ООК)

Годишните събори бяха подготовка за Школите; неделните беседи – също.
УЧРЕДЯВАНЕ НА ШКОЛИТЕ В Божествената Школа вие сте влезли да се научите как да живеете разумно.Аз наричам Пътя на ученика едно строго самоопределяне.В ученичеството на Бялото Братство влизат едновременно пътят на Любовта, на Мъдростта и на Истината. У ч и т е л я Учителя след беседа (около 1935 г.) Когато Учителя откри Школите, това беше нова епоха в нашия живот. Годишните събори бяха подготовка за Школите; неделните беседи – също. Най-първо Учителя откри Школата за младежите и първите ученици бяха поканени поименно (1922 г.). После отвори Школата и за възрастни, в която влизаха и младежите.Окото Божие се отвори, за да види какво правят тези деца тук, на Земята, какво са постигнали, от какво се нуждаят, къде се спъват в пътя си и какво се бавят и губят в тези пътеки на живота.Учителя идва на Земята скромно, незабелязано. И докато вниманието на света е отвлечено от големите събития – политически, икономически, социални и други, каквито винаги има, в това време Учителя извършва мълчаливо Своята благословена работа. Той намира Своите ученици, призовава ги и започва над тях работата, която е и работа над цялото човечество. В тази малка среда, около този жив Божествен център се разрешават въпросите, които вълнуват човешките души за дадена епоха.
към текста >>

" А да отговори положително възрастния брат, то младият човек най-малко една-две години трябваше да посещава Общия Окултен Клас, който бе открит за всички, както и неделните беседи и постепенно да влезе в общия братски живот.
Но учениците от Общия Окултен Клас не можеха да посещават Младежкия Окултен Клас. А да влезнеш в Младежкия Окултен Клас през време на Школата не беше така лесно и просто. Учителят беше този, който разрешаваше лично молбата, която бе устна на всеки един младеж дошъл на Изгрева. Но този младеж трябваше да бъде представен от някой от възрастните братя и сестри и трябваше да бъде негов гарант. Обикновено Учителят запитваше: „Ти познаваш ли този младеж, ще можеш ли да станеш негов гарант и негов застъпник пред Бога? " А да отговори положително възрастния брат, то младият човек най-малко една-две години трябваше да посещава Общия Окултен Клас, който бе открит за всички, както и неделните беседи и постепенно да влезе в общия братски живот. Това беше Школа, а не факултет, където сам, по своя воля младежът завършил гимназия може да се запише за студент. Записването в Школата ставаше чрез Божията Воля.Условието в Младежкия Клас да влизат само младежи, бе възникнало от искането на някои млади възпитани по пуритански начин сестри. Учителят спази тяхното искане. Но по-късно Учителят сам наруши това правило, така че някои оженени останаха в Младежкия Клас, а други оженени отидоха в Общия Клас. Спомням си, последните години на Школата, Учителят среща Мария Тодорова, която бе моя съпруга от 1934 г.
към текста >>

Към работата на групата се включвало още и изнасянето на беседи, песни и молитви.
На 22 март 1922 г. Учителят открива Школата на младите братя и сестри, тъй нареченият Специален клас. Преди това в някои от младите се заражда идеята да се образува група, която редовно да се събира, поне един път през седмицата, за да разискват и обменят мисли, по разни въпроси от по-духовен характер. Към тази идея се приобщават около 30 души. Така оформената група наречена „Духовна група", решават да се събират всеки неделен ден в осем часа сутринта, у дома на един от братята. Към работата на групата се включвало още и изнасянето на беседи, песни и молитви. След събранието, което не е продължавало повече от час, час и половина, те са отивали на беседата на Учителя, която е почвала в десет часа. Ние, младите - отбелязва един от тях, цялата група пристигнахме там с грейнали лица. Едно нещо ни правеше особено впечатление. Много често, въпросите, които засягахме в нашите събрания, Учителят ги разискваше в беседата, която изнасяше. „Каква интересна връзка".
към текста >>

НАГОРЕ

0.56850290298462