Светлината тича, въздухът пристъпя, водата се мести, а почвата стои.
Слънцето грее, въздухът вее, водата чисти, а земята чака семето да поникне.
Светлината озарява, тъмнината помрачнява, въздухът разведрява, водата жаждата утолява, а твърдата почва тежестта поддържа.
Слънцето на ранина сутрин изгрява, на работа идва, по обяд денят оповестява, на всички ястие дава, а вечер залязва, на почивка отива, утеха да дава на отрудените вяра да вдъхва.
Животът здравия радва, смъртта болния угнетява. Духът отрудения утешава, нему вяра вдъхва да мисли за Единния, що у него живее, Той ще овреме всичко в добро да превърне и смъртта от пътя му ще отмахне.
Познанието на добро и зло в човека смъртта въведе да му е господар, докато достигне познанието на Единния истинен Бог, в когото животът е без ограничение. Той е Единният на Вечната Разумна Любов. Той, от Когото Любовта заблика, Единното Слово на Всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец, връзка с Необятната Истина, що всичко в светлина огради. Постави Тя Свободата за мерило, Живота за награда и Светлината за наслада, и повика духа на човека отдалеко, постави го да се учи в този обширен свят, изправи го пред себе си: „Слушай, му проговори. Тя, чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само да слушаш. Пази добре мерилото на Свободата, наградата на Живота и насладата на Светлината. Но човекът на видимото не постави думите на сърцето си, леност го хвана, мярката на Свободата на земята остави, жажда за познанието на добро и зло в пътя го намери, за тях той наградата на живота продаде, славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на Светлината на пазаря изпрати, слугиня да стане и него да храни.
Прокобни останаха думите на Истината, робството на смъртта дойде, и господар на човека стана, и накара го земята да роди; внесе то всички ограничения, свободата да гони; изгуби човекът силата си, дойде сиромашията, скръб, страдания и мъка в живота в него; уплаши се човекът - от страха, на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби Светлината и стана скиталец по земята - той, младият син на Виделината. И плака той дълго време в своето робство, припомни си той думите на Истината и разкая се той за постъпката си и пожела да се върне в Любовта. Чу тогава той вътрешния глас на Истината в него да говори: „ВЗЕМИ МЯРКАТА НА СВОБОДАТА В РЪКАТА СИ, ПОСТАВИ НАГРАДАТА НА ЖИВОТА ВЕНЕЦ НА ГЛАВАТА СИ И ТУРИ НАСЛАДАТА НА СВЕТЛИНАТА ОГЪРЛИЦА НА ДУШАТА СИ."
