Пътят на праведния е като на зазоряване. Душата да минава от светлина в светлина. От сухота към влага; от твърдост към мекота. Да умножава органите на своите възприятия, да оголемява прозорците на своята душа. Да намазва остите на колелата на живота с масълце, за да става движението правилно.
Какво по-голямо благословение от това, човек радостно да върши Волята Божия.
В надежда радостни, в скръб търпеливи, в молитва постоянни.