Получих вашето писмо. Бъдете бодър и весел духом. Това, което става, е за слава Божия. Величка е жива, тя не е далеч, тя е близо. Аз ще бъда и към вас същия, както бях и към нея. Аз ще ви помагам и съдействувам. Ходете по нейния път, следете нейните стъпки. Вий всички сте близки на моето сърдце тук долу и там горе. След време ще разберете великите Божии пътища. Бъдете всички готови всякога и на всяко време. Поздрав от Величка вам и на Стевка.*
Дайте книжката, кърпата и Пентограма на г-жа Габровска. Тя заслужава. Величка сега е по- свободна да работи за Господа. Тя ще има широко поле за работа. Нека Божията Любов да пълни сърдцата ви, Вярата да ви дава сила и подем, а Надеждата да реализира стремежа на вашата душа. Моите Благословения вам, на Стевка, а така също и на Величка.
В. В. Ж. К. В, О. ** (Свещеният подпис)
12.ІІІ.1918
* Величка Стойчева почива от туберкулоза на 3 март 1918 г. След като получава съобщение за смъртта й, Учителят пише това писмо на Кънчо Стойчев. ** Ваш Верен; Жив е, Който Ви Обича.
