НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ПИСМА И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

1913_06_12 Петко Гумнеров до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (по идея на Учителя)

Алтернативен линк

<span style='color: #000000'><span style='font-size: 24px;'><span style='font-family: times new roman,times,serif'>Писмо от Петко Гумнеров до Кънчо Стойчев от 12.6.1913 г., по идея на Учителя</span></span></span><br /> <br /> <span style='color: #000000'><span style=''><span style='font-family: times new roman,times,serif'>   София, 12 юни 1313 год. </span></span></span><br /> <br /> <span style='color: #000000'><span style=''><span style='font-family: times new roman,times,serif'>   Любезни Господин Стойчев,</span></span></span><br /> <br /> <span style='color: #000000'><span style=''><span style='font-family: times new roman,times,serif'>   Важни времена преживяваме. И, ако има нещо, за което най-много да благодарим, то е, че сме се родили в тая епоха кърмачка на велики събития, за които било писано да сме техни съвременници и зрители. А пък нам конкретно надлежи да славословим и хвалим Господаря на Силите, че ни е сподобил да се срещнем при нашето пътешествие с Тогози, Когото, колкото и да крие небето от нас, пак, ради Него, ни се дарува и благодат, и сила, и крепост.</span></span></span><br /> <br /> <span style='color: #000000'><span style=''><span style='font-family: times new roman,times,serif'>   Да, да. Само 10 месеци ни делят от миналогодишната среща, и сега, ако застанем един срещу друг, ще можем да разказваме и да разказваме.: за балкански съюз - чудо; за съюзно турския вой и погрома на вековна империя - чудо; за трусове и землетресения в средата на България - чудо; локализацията на дипломатически и политически сплетни - пак чудо. И всичко чудо и чудеса. Всичко се уреди и нареди, урежда и нарежда чудесно. Ние нека искаме доказателства. Доказателствата дохождат и заминават, но ще ли ги използваме? Щем. А ако не щем, ще ни се наложи да ги използваме. Който има уши да слуша, нека слуша. Българите не възприеха 100 % доказателствата след Лозенград - дадоха им мъчнотии около Одринските крепости и ги спряха при Чаталджа. А сега опълчават съюзниците им срещу тях, за да ги понапечат, та да си учат добре урока, да размишляват зряло върху всички доказателства, които им се дават за тяхно назидание и да оправят стъпките на живота си. И ще ги оправят. Ще ги оправят повече от всякой друг път, защото Духът, Който ръководи този народ, казва се, е Дух неотстъпчив от Правдата Господня и Той, в съдействието Си да се въдвори тая правда, ще използва както слабостите на българите, така и упорството на техните съюзници. А като тъй, има причини да се радваме, щом сме под неговата охрана. Няма място за униние и тъга, защото Господ работи; и работи садикане<span style='font-size: 24px;'>*</span>. Дипломатическото и политическо плетиво да не ни смущава. Настроението между българи и сърби е само привидно. От война вече не се бойте. Най-сетне, когато ни сгреши един човек, колко пъти го бием? Не ли само еднаж? Е, добре. Сърбите в 1885 г. не бихме ли ги еднаж? Бива ли и сега да ядат тимара**? Не. Два пъти човек за един кабахат*** не се бие. Не, защото сърбите ще отстъпят като магарета. Не ги гледай, че са се много наежили или че много кряскат. Те се ежат, за да се смирят; кряскат, за да млъкнат. И когато хич не се надеем, ще видим краен оборот на работите.</span></span></span><br /> <br /> <span style='color: #000000'><span style=''><span style='font-family: times new roman,times,serif'>   А сега тези, последните, трябва да се изострюват, да дойдат до апогея на своето развитие, и когато всичко стигне до кулминационната точка, ще почнем да забелязваме обрата. Ама ще речете: в 1885 г. бихме сърбите за един кабахат, а сега друг кабахат сториха. Не. Съвременници сме, знаем: тогава упорствуваха, погрижиха се за равновесието на Балканския полуостров, но</span></span><span style=''><span style='font-family: times new roman,times,serif'> ядоха лобутя<span style='font-size: 24px;'>****</span>. Сега, виждаме, искат да засвоят цяла Македония, защо? За равновесие. Значи, правят същата грешка, която направиха в 1885 г, а за една и съща грешка два пъти нито човек, нито народ се бие. Такъв е законът. Прочее, война не може да има. Схватки и перестрелки - може би. Но война - не. Не само че не се надеем вече за война, но надеем се, че месец юни, като 9-и месец от започване на настоящето усилно положение, ще донесе уреждане на работите, мир и благоволение.<span style='font-size: 24px;'>*****</span> Цифрата 9 се състои на 3 места по 3 А на трите като означаваха равновесие, излиза, че това равновесие е в троен размер, равно на 9, цифра, на която вратата адови не могат да одолеят. Всичко това дава ни основание още по-яката да викнем към Господа, и на Него, и само на Него да уповае. Което Господ прави, никой не може да развали, и което Господ гради, никой не може да разруши.</span></span></span><br /> <br /> <span style='color: #000000'><span style=''><span style='font-family: times new roman,times,serif'>   Радвам се, че ми даде слово, за да ти пиша нещо, което отдавна се каня да сторя и ми беше мъчно, че не иде възможност. Моля ти се, поздрави нарочно г-н Паскалев и му кажи, че отговор на последното му писмо до мене няма да получи. Онуй, което би трябвало да му се пише, се почти съдържа в настоящето ми писмо до Вас.</span></span></span><br /> <br /> <span style='color: #000000'><span style=''><span style='font-family: times new roman,times,serif'>   С ожидание голямо чекам деня, когато Вас и всички единомисленици от Бургас ще мога да видя и прегърна.</span></span></span><br /> <br /> <span style='color: #000000'><span style=''><span style='font-family: times new roman,times,serif'>   Кажи на Тошето, че и нему няма какво да пиша. Никаква още оправия няма по неговата работа. Назначения и уволнения министерството не върши. Щом се започне такова, аз ще му съобщя и ще сторя от моя страна всичко, каквото ми иде отръки. Но и той да се държи на Горе и да не бърза. А па, ако иска да знае мнението на г-н Д. за неговите проекти, нека си му пише и да го сондира направо, а чрез мене сондаж да не прави, за да не би вместо полза, да му се принесе вреда. Пиша това в твоето писмо тук, защото зная, че сте интимни и близки с Тошето, солидарни, Стефчето помня. И мило ми е за нея, но и зъб имам на нея. Каня се да й пиша и тогава ще й се обясня.</span></span></span><br /> <br /> <span style='color: #000000'><span style=''><span style='font-family: times new roman,times,serif'>   С братски поздрави до всички, Петко Гумнеров</span></span></span><br /> <br /> <p class='bbc_right'><span style='color: #000000'>Източник: </span><a target="_blank" href='http://petardanov.com/index.php/forum/344-%d0%b8%d0%b7%d0%b3%d1%80%d0%b5%d0%b2%d1%8a%d1%82-%d1%82%d0%be%d0%bc-21/' class='bbc_url' title=''><span style='color: #000000'>ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21</span></a></p> <br /> <span style='color: #000000'>________________________________<br /> <span style=''><span style='font-family: times new roman,times,serif'>* Саде - сам, само; садикане - самичък. Изразът означава: и работа самичък.</span></span><br /> <span style=''><span style='font-family: times new roman,times,serif'>** тимара - преносно: бой; ядат тимара - ядат боя; чистене на кон, което става със специален гребен, с кърпи, и е много трудна работа, която е наказание за онзи, който го прави.</span></span><br /> <span style=''><span style='font-family: times new roman,times,serif'>*** кабахат- вина, грешка</span></span><br /> <span style=''><span style='font-family: times new roman,times,serif'>**** лобутя - бой. (бележки на съставителя на Изгревът Вергилий Кръстев,</span></span><br /> <span style=''><span style='font-family: times new roman,times,serif'>*****На 30 май 1913 г. в Лондон е подписан мирниятдоговорзакраяна Балканската война. На 29 юни 1913 г. Фердинанд нарежда на българската войска да нападне Сърбия и Гърция и се идва до Първата национална катастрофа. Вж. Изгревът том I, стр. 437 ÷ 441. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)</span></span></span> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ