Получих вашето последно писмо. Пътят е добър, вървете така. Вий минахте в Одрин една голяма опитност. Имате донякъде понятие като какво нещо е Адът. Нали това е стихия на развързани елементи от человека. Зрелището отдалеч за зрителите е било величествено, давало е храна на человешката мисъл да види като какво може да направи человек в своите действия. Человекът, това същество колективно, може да направи много неща. Вий сега сте зрител и участник при ликвидирането сметките на миналото. Турция плаща за своите неправди, а България прилага закона на Божествените права. Мойсей никога не се шегува. Той е строг и взискателен. Според него „око за око, зъб за зъб". От всичко това трябва да се вади опитността, че само онзи, който живее съобразно с Божествените закони в природата (...). Няма случай в Историята, гдето народ, опровинил се в неправда, да не е платил скъпо. Едно време на това място бяха българите, гдето сега са турците. Те платиха скъпо. Сега Господ ги помилва и Той плаща на техните неприятели. Радвай се, че ти си в оная струя на живота, която носи тоя народ нагоре към доброто, към духовната свобода на Духа. Ти си видял и знаеш сега що е человек, колко струва на бойното поле. Той отлетява като цвят, остава след него само неговото добро и зло, което е вършил. Само когато всеки извърши своя дълг тъй, както го разбира, може да се благослови. Най-после Одринският дявол се върза и силите на тъмнината отстъпиха, така ще се вържат и другите и ще настане ред и правда на земята. Турция упорствува и не иска да се учи, но ще й се даде да разбере, че Правдата е закон в живота и тоя закон е неумолим в своите действия. Сега остава да дойде мирът. Ако Турция не склони, ще го приеме в Цариград. Ще останете ли за дълго в Одрин, или ще се движите напред към бойната линия?
