НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ПИСМА И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

1913_01_29 Учителя до Елена и Константин Иларионови

Алтернативен линк

<p class='bbc_center'><span style='color: #000000'><span style=''><span style='font-size: 24px;'>София, 29. I. 1913 г.</span></span></span></p> <br /> <p class='bbc_center'><span style='color: #000000'><span style=''>Люб. Е. И.</span></span></p> <br /> <br /> <br /> <span style='color: #000000'><span style=''>   Получих писмото ви, а така също и изпратената сума. Върху тия предмети, за които ви говорих в по-ранното си писмо за оригиналите и преводите в природата, ще ви обяснявам по-нататък значението. Засега вий размишлявайте и постоянно се молете усърдно и дълбоко, като разкривате вашата душа пред Господа. Молете се усърдно и за Костадина. Той минава през огнени изпитания и само ръката на Господа е в сила да го пази от видими и невидими опасности. Молете се Господ да съкрати ония, които враждуват. Сега е време за духовна работа. Направете оброк, направете посвещение на вашия живот и на живота на всички други да служите Господу. И Господ да почне да работи чрез всички ви. Всички ония вътрешни затаени мисли, които замедляват вашия подем, отстранете. Дайте място на добрите желания, на добрите мисли, да се възцарят във вашата душа и чрез тях да се въдвори във вас Господ. Не само във вас, но и във всички. В това пълно разбиране на живота има мир, радост и веселие. Там, гдето Господ царува, душата е в безопасност. Нито косъм може да падне от главата й. Извор, това е сладка дума на Небето, извор, това е чистота на сърцето. Извор, това е сияние на душата. Извор, това е мощна дума, която разхлажда разсъхналата уста, която утолява жаждата на душата. „Жаден съм", казва Господ ваш на кръста. Каква велика дума е извор, какъв велик оригинал е тя в Небето. Тук, на земята, преводът е само сянка на нейната същина. Който разреши тая дума, който даде на своята душа прав превод за нея, той става безсмъртен, съвършен и свят. Прекарайте тоя Извор отвън - вътре и вий имате вечния живот. Колко трябва да сте готови да схванете тая велика мисъл. Извор, Извор, Извор. При планинските върхове ти си близо, в пустинята на живота, далеч. В смирените сърца ти извираш чист, сладък, в горделивите ти си мътен и горчив. Извор, на тебе земята, животът дължи всичко. На твоите плодове, на твоите капки, които падат в сутринната роса. Всички същества мали и големи вкусват сладките сочни сокове на безпреривния живот. Извор, Извор, Извор, загадка на живота, щастие на душата, блаженство на Духа. Извор, Извор, Извор, проникни в сърцата на твоите чада.<br /> <br />   В. В.<br /> <br />   (Свещеният подпис)</span></span><br /> <br /> <br /> <p class='bbc_right'><span style='color: #000000'>Източник: </span><a target="_blank" href='http://petardanov.info/Knigi/Pisma_do_parvite_uchenitci.pdf' class='bbc_url' title='Външен линк' rel='nofollow external'><span style='color: #000000'>Писма до първите ученици (1889-1906г.)</span></a></p> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ