София, 11 април 1906 г.

Люб. бр. Киров,

Писмото Ви получих. Мен е известно Вашето положение. Трябва Ви смелост и решителност, и при това непоколебима вяра. Всякой слуга Господен трябва да се научи чрез несгодите на живота да понася всичко с радост и благодарение в душата си. Колкото Любовта и самоотричанието са по-големи, толкова и духът е по-силен. Трябва да се богатее, трябва да се събират съкровища.

Всякой талант трябва да се обработва, за да може слугата да влезе в радостта на Господаря си. [Мат. 25:14-30] Ти не трябва да се раздвояваш душевно. Изкушeнията, съблазните ще   дойдат,   но  те  нямат   нищо  общо  с  нас.  Обещанията дадени са верни. Чрез живота ще се опитат великите пътища Божии.   Чрез   него   ще   се   вкусят   сладките  плодове  на вечността.

Аз желая ти да бъдеш младенец по сърце и възмъжал по  ум. Да  се не плaшиш от нищо. Всякога във време  на нужда ти ще имаш моята помощ и съдействие. Пътят ти е отворен.

  Излез с книги, ще имаш ръководство.

Предай моя поздрав на Тодора. Кога се срещнем, ще говорим за другите работи.

Ваш верен: П. К. Дънов

Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)