Търново, 20 февруарий 1904 г.

Люб. бр. Киров,

Писмото Ви от Ямбол, както и това, последното, от Айтос, получих.

Аз влизам напълно във вашето положение. Зная, Вий минахте през огнен изпит. Но това така и трябва да бъде, за да се осветлите още по-добре върху работите на Царството Божие.

Има да Ви кажа много неща, но това ще сторя, кога се срещнем.

Радвам се, че Господ Ви е осветлил върху даденото Вам Откровение. Това е именно, което беше казано отдавна - не завещание, а продажба. Да не остава никакво съмнение в твоята душа. Аз ще Ви изясня смисъла на даденото Ви Откровение, кога се видим, и ще Ви дам развяската на противоречията. Аз зная Вашата искреност.

Аз писах на Д-ра, но и той, докато на него [не] говоря лично, надали ще влезе напълно в същността на работата. Но както и да е, всичко туй Господ ще уреди. Аз зная това.

Г-жа Казакова ми каза, че Ви е писала едно писмо в Сливен върху Тодоровата работа и желае да знае дали Вие сте получили това писмо и говорили ли сте върху предметния въпрос. Моля, бъдете добри да пишете, понеже тя е мъчно, гдето не сте писали досега. Споразумейте се върху тая работа, за да не остава нещо висящо.

Поздрави Мелкона нарочно от мен.

Докъде мислите да пропътувате в тази си обиколка? Ще ли минете през Русе? Работите, както отиват сега със света, като че почва да се изпълня реченото. Само че започва по-рано три години.

И тъй, Господ иде да се възцари.

Пази духа си бодър и крепък. Ходи с кротост и вътрешно смирение, като уповаваш, че Господ е крепост и сила. Любовта Божия изглажда всичко. Приеми моя сърдечен поздрав.[/color

Ваш верен: П. К. Дънов

Поздрав от сестра Казакова и на двама ви.

Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)