Съвременните хора виждат и съзнават само физическото си тяло. Те изучават неговият анатомичен строеж, физиологичните му функции и поразени от сложното му и разумно устройство, започват да мислят, че както органическият, така и душевният живот на човека не са нищо друго, освен проява на тялото. Изчезне ли то, изчезва и човекът като отделно същество.
Че физическото тяло на човека се разрушава след смъртта, това е така. Но туй, което се руши и изчезва не може да бъде истинско жилище на човека, на неговата душа, на неговия дух.
Не са дори истински жилища на човека и ония по-тънки тела - етерно, астрално, ментално, за които говори окултната наука.
Последната, както е известно, твърди, че човек има седем тела. Разните им названия и класификации ще намерите в окултната литература.
Тези тела, чрез които функционира свършеният човек, действително съществуват. Но не всички седем могат да се нарекат в истинска смисъл на думата тела. Всъщност, само три от тях са тела, а другите четири са обвивки.
Аз давам един нов превод на тия три съществени тела и ги наричам тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината.
Тялото на Любовта - истинското тяло на човека, което никога не умира, сега се гради. Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите две безсмъртни тела - тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат в бъдеще специални епохи.
Целият живот на човека - във физическия, астралния, менталния и причинния свят - има само една цел: да приготви материала за изграждане тялото на Любовта.
Любовта е проектирана в тия четири свята, в четирите обвивки на човка. Тия четири обвивки са лабораториите, в които се изработват материалите, нужни за изграждане тялото на Любовта.
Те са само известни възможности на Любовта, чрез които тя се проявява. В тях стават непрекъснати промени - самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тия обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва, и което остава като постоянни зародиши - физически, астрални и ментални.
Причинното тяло е като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и ментален светове.
И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, дето настъпва пълно примирение на противоречията. Причинният свят е свят на примирение.
А светът на Любовта сам по себе си е оня постоянен свят, където всичко се осъществява. Той е великият свят, дето животът истински се осъществява.
Ето защо, едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват в физическия, астрален и умствен светове. Но те са осъществими само при едно напълно сформирано тяло на Любовта.
И когато аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изграждането на това тяло. Тогава едвам човек ще възкръсне и ще заживее във вечния живот.
Тогава той ще бъде свободен от всички ограничения и несгоди на временния живот. Той няма да бъде подложен вече на тия резки промени, които са свързани с периодичното раждане и смърт. Той няма постоянно да се ражда и умира, а ще живее във вечността. Той пак ще идва между хората, но не по принудата на кармичния закон, а по свободата на Любовта. Ще идва между тях като Син Божи - да им помага.
Човек, който има това тяло, който се е сподобил с възкресението, може да бъде видим и невидим. За него цялата земя е отворена, и граници не съществуват. Прегради - физически или духовни за него няма.
Цялата Жива природа го познава и му се отзовава. Него го познават и най-лошите хора и най-хищните зверове - и му се покоряват.
Човек, който живее в тялото на Любовта, неприятели не може да има, защо го той носи живот, мир и осъществяване на всяко съкровено желание, той носи задоволяване на всички нужди у всички могъщества.
Да имаш тялото на любовта, ще рече да проявяваш Любовта, да я живееш.
А Любовта - това е вечен живот и вечно подмладяване, вечно познаване на Бога, вечно придобиване на свободата.
