ЖИТНОТО ЗРЪНЦЕ

Едва те хвърлиха в земята
И те покриха с рохка пръст,
И теб обгърна вечна орис -
Страданието във света .
Но търпеливо го премина,
И ето вече възродено
В зелени, крехки листица
Пак над земята се подаваш,
Забравило скръбта,
Ти малко житно зрънце.
Ти малко си, но мощна сила в теб е вляло
Великото и лъчезарно слънце.
От памтивека движиш ти,
Като около ос света.
Еднакво претворяваш се и в мисъл,
И в чувство и във дело,
Зад подвига и жертвата си скрито
Все пак ти, о малко житно зрънце.
Над изкласили ниви
Подухва вятърът и носи,
И носи надалеко светла мисъл:
Теб от любов - за жертва и добро -
В света  Великото изпрати.

St.