Белмон Морис, англичанин, бил виден лекар. Той бил човек със светъл ум и благороден характер. Оженил се за една млада англичанка от английската аристокрация - твърде суетна жена. Понеже почти изцяло бил погълнат в работа, тя постоянно му натяквала, че е студен, безсърдечен човек, че не обръща почти никакво внимание на нея и че мисли само за себе си. Той, обаче, не преставал да върши своята работа. Движейки се всред човешките страдания и неволи, той имал чести случаи да прави добрини. Имал, обаче, един странен обичай - да си туря една майсторски изработена маска, колчем трябвало да помогне никому. Един ден той вижда жена си да язди на кон. Конте се подплашва и хуква да бяга. Жена му пада и си счупва крака.
Той туря маската си, притичва се, дава й първа помощ, разпорежда да я откарате в една близка клиника и се отдалечава.
Когато вечерта се върнал в същи и отишъл да види жена си, тя го посрещнала с думите: „Видях днес един благороден, един истински лекар. Превърза ми счупения крак. И как хубаво, как деликатно работи! Това се казва човек - не като тебе, който ми отрови живота".
„Радвам се, отвърнал Белмон Морис, че си срещнала един истински добър човек".
„Да, радваш се, но и ти трябва да бъдеш като него".
Белмон Морис тихо се усмихнал и попипал с ръка маската, която винаги носел в джоба си.
