Белина

Белина, догдето поглед стига,
В Белина потънала земята,
Нейде много близо и далече
Слушам песен пее чистотата.

Белина, трепти лазур над нея,
И разлива разтопено злато
Слънчева ръка благословена
А сърцето пълно, с мир богато.

Белина, студена, мълчалива
И затворен в нея свят лъчист
Пеят тихичко снежинките-брилянти.
Песента в молитва се прелива.

* * *

Ти все летиш по своя път в безкрая,
И ние с тебе, твоите чеда,
Години, векове са твойте стъпки,
Кърмилнице земя.

Към вечни брегове на океана
На времето неспирно се стремиш,
И в наший сърца е тоя пламък –
Отломък, слънчев, жив.

Какъв простор и звезден лабиринт!
Какъв велик, неподражаем свят!
Над всичко някакъв вълшебен сфинкс
Държи свещена тайна.

И ние, майко, твоите чеда,
Към светли хоризонти се стремим,
Че ти ни вдъхна с твоята душа
Към слънцето любов.

St.