Носът е барометър на човешкото лице и на човешката индивидуалност. Човек без нос е едно животно. Народи, които стоят назад в своето развитие имат сплеснат нос като животни. Прочее, животните нямат нос, те имат само два носни отвора. Колкото един народ стои по-високо в своето развитие, толкова и носът му изпъква повече между формите на лицето. Често много високо стоящите народи имат голям нос. Този прост факт сведочи, че носът е тясно свързан с развитието и дейността на предния, главен мозък. Този факт е верен и анатомически и физиологически - нервите, които инервират носа вземат началото си от главния мозък. Затова носът се счита от характеролозите като изразител на човешката интелигентност. Носът като форма е по-късно развитие в природата. Той е израз на голямата мъдрост на природата вложена в развитието на формите.
Счита се, че хора с големи носове обикновено биват много постоянни и с голям запас от телесна и духовна енергия. във всичките си начинания те се ръководят от принципа на целесъобразността - всичките им работи са планомерни. Те са импулсивни и могат да прокарат и постигнат начертаното и предприетото. Големият нос е един белег на разум, планова работа и деловитост. Малкият нос е белег на мързел, липса на постоянство в самостоятелно и енергично прокарване на нещата, липса на правилна пресметливост и най-после на голяма капризност. Хората с малки носове биват най-често подчинени. Те не могат да господствуват, затова предоставят тази работа на други.
Хората с големи носове имат силно развито лично чувство, те са най-често погълнати от своята личност. Те представляват отлично и предано всичко, което им е възложено. Не винаги, обаче. хора с големи носове са и големи мозъци и духове. Хората на финото чутьо, чувство и мисъл се намират най-често измежду тези със средно дълъг хубаво оформен нос.
Психичният нос, следователно, не е големият, твърд, костен нос. Големите психолози, художници, моралисти, религиозните учители в живота и философи са тия, които са имали и имат големи мозъци, но не, обаче и големи носове. те са най-често тези, които имат изящно оформени носове. Напротив, деловите хора във физически области, са били винаги с големи носове.
Лице с правилно развити форми и части, трябва да има нос, толкова голям колкото е челото и колкото е долната част на лицето от под носа до върха на брадата (чокънчето). Това е закон на хармоничното развитие на човека, изразено в лицето.
В долната част на носа е изразен физическият живот и то - дишането в ноздрите; храносмилането на носния връх; чувственият и полов живот в областта на носните отвори. Бразди, които се спущат от двете страни на носа към ъглите на устата, говорят за дейността на сърцето и то предимно за физическата дейност. Когато преходната област между костната и долната месна част на носа е пластично оформена, това говори за едно дълбоко и мощно дишане. Хора пък със силни бели дробове имат широки и силни носни крила (ноздри). Тези, които ядат и пият много имат силно задебелен носен връх. „Човек се познава по върха на носа", казва с право народната поговорка. Носът, изобщо, ни разкрива характера, особеностите на човека и духовния импулс и сила.
Ето и нещо по-специално за развитието на формата на носа. На приложената сравнителна таблица фиг. I представя един детски нос, II - славянски, III - унгарски, IV - немски, V - английски, VI - нос на учен човек, VII - гръцки, VIII - римски, IX - арабско-мавритански, X - еврейско-сирийски нос. Първите три се считат за неразвити, а последните три - VIII, IX и X за преразвити и носове. Както носът на детето, така и славянският тип нос, който по форма прилича на него, говорят много ясно, че това са носове на хора, на народи в началото на своето развитие. Те имат голямо поле за работа пред себе си и естествено голям напредък в по-далечното бъдеще.
Унгарският нос сведочи за една близост до зрелостта на един млад народ с голямо бъдеще.
Немският, английският и гръцкият нос дават със своите общи черти типа на учения нос (фигурите IV, V, VI, VII). Тези типове носове отговарят най-много на народите носители на днешната западно-европейска цивилизация. Обикновено те биват прави, правилно и хармонично устроени. Няма нищо излишно, никакви напразни издутини. Долната част на носа - ноздрите, носните отвори, носният мост и върха са правилно устроени, което говори за един правилен и хармоничен физичен и душевен живот. Общо казано, най-надеждните носове, тия които могат да свършат сериозна работа днес на земята са тези англо-саксонски типове носове.
Гръцкият нос (фиг. VII) е прав и в основата си. Това говори за голямото чувство за формата на нещата, а също и за голямата индивидуалност на хората, които го притежават. Не напразно старите гърци са дали най-много и най-видни скулптори, които са възприемали правилно физическата форма на нещата. Те са обичали изяществото.
Носовете фиг. VIII, IX и X принадлежат на народи и хора с дълъг живот и дело. Римският нос - VIII, който предимно има делтовидна форма, говори веднага за властническия характер на този народ, за стремежа му да владее целия свят. Подобни носове веднага издават военния дух, двигателния натюрел.
Арабско-мавританският и еврейско-сирийският тип нос говорят за народи преминали отдавна своята зрялост. Хората с подобни носове биват недоверчиви в началото, те обмислят дълго, но когато се захванат на работа, изкарват я успешно и докрай. В своята недоверчивост подобни хора са големи песимисти и егоцентрици. За тях в центъра на вселената стоят самите те и следователно, всичко трябва да бъде за тях.
Дадените 10 типа носове не се срещат само у отделни народи. Ще ги срещнем навсякъде, всред всички нации. И ние ще видим, че физиогномията е универсална наука, която чрез своите данни и факти изнася първом характера на отделния човек, а после в своята цялост на дадени родствени общества и народи.
Ако искаме да разберем, обаче, това което природата е създала и вложила в хората, трябва да държим сметка, че тя е създала отделно отделния човек. Във всеки отделен човек ще трябва да дирим това скрито и особено негово, зад формите на лицето, главата и тялото му.
