А никога не се запитва: „Защо съм недоволен?" Причината не търси никога. Или, ако я търси, обект са другите, не той.
Защо човек не търси никога вината в себе си ? Защо я търси в другите? - Защото другите по-добре разбира ли? Или намира себе си прав?
– Не може другите да се разбират по-добре от себе. Не може. Човекът, неговото себе, е мерило за себето на другите Но себето на другите не може на собственото себе да послужи за мерило.
Неизвестното с известното се мери. Затова, известното търси! Търси себе си! Познай се! И питай: „Защо съм недоволен?"
Недоволството - това е недоимък: от въздух, от светлина - от нещо. Не го търси у другите. И те са като тебе бедни. Търси богатите - с въздух, светлина те имат и за тебе, и за всички като тебе. Търси ги!
Не спирай бедния! Той ще вземе само. Да дава той не знае. Не може, На него дай. А искай от богатите.
*
Запитай се: „Защо съм недоволен?" Това е малка стъпчица към познаване на себе си.
*
Когато си доволен, запитай пак: „Защо съм радостен?" - Това е изобилие. А твоят ум между изобилието и недоимъка да бъде. Стъпки са това. Малки стъпчици към себе.
Малки стъпки, от които всяка с нова радост те изпълва. Радост от познание на себе си. Радост, която и при доволството, и при недоволството е радост.
